Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3797402 Постинги: 2162 Коментари: 116
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 

Психологическата роля на домашните любимци в семейството,

през фокуса на системния семеен подход 

Животът на съвременното градско семейство във всички икономически развити страни не може да се представи без животни – домашни любимци. Например повече от половината семейства в САЩ и Обединеното кралство (www.pfma/public/petownership_stats.htm) и почти всяко трето семейство в Европа имат домашен любимец.  Последните се срещат по-често при семейства с деца. Около 70% от американските семейства с деца под 18 години имат домашен любимец. (в момента има повече домашни любимци, отколкото деца в американските семейства).  През 2002 г. Съединените щати са притежавали между 55 и 61 милиона домашни кучета и около 76 милиона котки; през 2000 г. всяко осмо домакинство в Германия е притежавало куче, а 4 милиона домакинства в Австралия са притежавали повече от 26 милиона домашни любимци.  Освен в страните, в които семейното отглеждане на животни е традиционно от 60-те и 70-те години на XX -ти век, през последните десет години броят на домашните любимци, предимно кучета и котки, се увеличава драстично в целия свят. Така от 1998 г. до 2002 г. Турция показва 39% увеличение, Бразилия 28% увеличение на броя на домашните любимци, живеещи в семейства, а популацията на домашни любимци в Тайланд почти се е удвоила през този период от време (достигайки 14 милиона през 2002 г.). Китай показа най-голямото числено увеличение на популацията на домашни любимци през този период, „разширявайки се“ до почти 40 милиона домашни любимци. Във всички тези страни разполагаемият доход нараства, процесът на урбанизация се засилва и успоредно с тези процеси се променя отношението към животните – те се признават за „подобни“ на хората.

Редица проучвания подчертават, че въпреки че домашните любимци често присъстват в големи семейства, живеещи в селските райони, значително по-често хората говорят за формирането на „специални“, по-дълбоки, емоционално значими и по-съкровени отношения и съюзи с домашни любимци, както и като привързаност към тях от малки семейства, живеещи в градовете, които са преминали през развод.  Повечето собственици в градовете казват, че смятат животните си за „членове на семейството“ и има достатъчно доказателства, че животните често функционират като социална подкрепа в рамките на семейството, като децата най-често се споменават в това отношение. Много животни спят в стаите и леглата на стопаните си и ги придружават при кратки пътувания и ваканции. Подобно на други членове на семейството, те са получатели на специални лакомства и ценни подаръци. Хората празнуват специални поводи със своите животински спътници, сякаш са част от семейството, например празнуват рождените си дни и провеждат дори церемонии.

В същото време, с малки изключения, описанията на семейните системи в традиционната литература по семейна терапия, остават ограничени до описания на връзките „човек-човек“. Някои автори отбелязват, че използването на определението за домашни любимци като „членове на семейството“ не е просто фигура на речта.

Кайн изследва какво имат предвид хората, когато казват: „Моят домашен любимец е част от семейството.“ Той открива, че домашните любимци, изпълнявайки определени функции в семейството, заемат до голяма степен сходно, но различно място от хората, тъй като в отношенията между собственика и домашните любимци има особености, които може да не съществуват в отношенията с хората. Домашните любимци често позволяват на хората да изразяват дълбоки чувства и предоставят повод и начин да се грижат за други живи същества. Тази възможност става толкова важна за хората, че когато отговарят на въпроси, респондентите често дават предимство на домашните любимци пред хората при вземането на редица решения.

Кайн заявява, че домашните любимци са вградени в мрежата от пресичащи се взаимоотношения, които изграждат семейната система. Той съобщава за честото използване на "триангулация" с домашни любимци в семейни системи в извадка от 60 семейства, притежаващи домашни любимци. Триангулацията възниква, например, когато двама членове на семейството прехвърлят интензивни междуличностни чувства на друг член на семейството. Така един баща може да крещи на куче, когато е ядосан на жена си; майка може да каже нещо на котка, така че дъщеря й да го чуе; или двама домашни любимци могат да започнат да се бият, когато членовете на семейството са в напрегнати отношения. Някои автори смятат, че когато се описват семейните системи, е необходимо да се измести устойчивата „човекоцентрична” парадигма, която признава само вътревидовите контакти като важни, към „биоцентричен” подход, който обхваща други биологични видове и естествения свят.

Атропоморфизмът като задължително условие за изграждане на удовлетворяващи взаимоотношения с домашните любимци

Създаването и поддържането на удовлетворяващи отношения с домашен любимец, включително в структурата на семейните отношения, задължително включва антропоморфизъм. Най-общо казано, антропоморфизмът е приписването на човешки психични свойства и процеси (мислене, мотивация, намерения, емоции, чувства и т.н.) на други същества и неодушевени обекти. Именно антропоморфизмът за повечето хора (както за обикновени любители, така и за някои учени) – е „обяснителната смазка, необходима за диалог“ между хора и животни и „между наблюдаваните видове поведения и очевидно недостъпното вътрешно състояние на животното“. Д. Макфарланд пише, че „въпреки че хората имат способността да различават собствения си вид от другите, те често се нуждаят от специално обучение, за да устоят на изкушението да тълкуват поведението на други видове с понятия от гледна точка на техните нормални (човешки) механизми за разпознаване на поведението“.

Хората без колебание тълкуват поведението на домашните любимци въз основа на собствената си визия за ситуацията, приписвайки на животните свои собствени ценности, мотиви, поведенчески черти и способности. Например, Л. Торкелосон показва, че 98% от собствениците на домашни любимци в Швеция им доверяват лични тайни и подробности от интимния живот. 60% обсъждат проблемите си с тях като съветници или изповедници, 48% ги третират като съдии или морални авторитети. 90% са сигурни, че кучето усеща настроението им и знае отлично дали собственикът е щастлив, болен или тъжен. 60% празнуват рождения ден на домашните любимци, 50% пазят снимката му в портфейла или семейния си албум. Подобни данни са представени за САЩ, Германия, Италия и Австралия.

От домашните любимци кучетата са най-често и най-пълно очовечавани. Например, спонтанно назовани качества на кучетата са преданост, привързаност, интелигентност, ум, благоразумие, уважение и признателност, разумност, чувство за отговорност, благодарност. Например във форума на уебсайта на феновете на домашни любимци „Куче и котка” (www.pesikot.org) има такива постове. Една жена пише за мъжки йоркширски териер: „Горд и нежен, красив и умен, смел и мил, Хенри предизвиква усмивки и възхищение не само сред любителите на кучета, но и сред хората, които нямат животни.“ (Интересно е, че същите думи се използват за рекламиране на кученца от тази порода в уебсайтовете на развъдниците.) Твърди се, че подобни описания на кучета показват, че те съдържат елемент на самоописание от човек, който характеризира домашен любимец.

Вайверс отбелязва, че „почти всички взаимодействия с животни-компаньони включват известна степен на антропоморфизъм и могат по някакъв начин да се тълкуват като заместители на човешките взаимоотношения.“

„Честно казано, не виждам разликата между животни и хора. Всички сме животни. Някой каза: животното е най-добрият човек. Съгласна съм с него” (това е изявление на една жена, която отглежда плъхове) (www.pesikot.org).

Хората са склонни да тълкуват поведението с термини за намерение, дори когато това не е вярно. Например от същия форум на любителите на домашни любимци: „В крайна сметка смисълът на живота на домашното куче е да бъде близо до собственика си и да се чувства необходимо за него.“ „То приема храната с благодарност“ (за кучето).

Както вече беше отбелязано, антропоморфизмът, въпреки приетия статут на фундаментално неправилен, невалиден начин на описание, бидейки по някакъв начин „номиналистична измама – вярата, че назоваването на нещо е обяснение за него“, е не само широко разпространен, но и е почти единственият начин да се опише, обясни и предскаже поведението на животните, предимно ако се отглеждат като домашни любимци. В тази връзка е интересно, че в много случаи отношението към селскостопанските животни, които се използват като източници на храна и суровини, напоследък показва тенденция, обратна на антропоморфизма – хората са склонни да се отнасят към тях като към механични обекти.

Тъй като съвременният градски жител се отчуждава от природата, нуждата му от антропоморфна визия за животните се засилва. Това е ясно видимо в такива явления на съвременната култура като нарастващата популярност на филми за диви и домашни животни - „истинските приятели на човека“, способни да разрешават различни проблеми, в които хората се намират, и да ги спасяват от неприятности (кучето Ласи и делфините Флипър са най-известните). Нарастващата нужда от антропоморфен възглед за животните се отразява в процъфтяващата индустрия на книги за животни за деца и възрастни, които обикновено не се основават на биологични реалности и изобразяват живота на животните чрез цветни илюстрации на животни в „човешки пози“ от гледна точка на "човешки рай". Като глобална тенденция се забелязва, че в книгите за кучета, публикувани ежегодно, съдържанието е претоварено от теми, представени без полемика за „специални взаимоотношения“ на хората с кучетата, за „разбирането“ и „любовта“ на кучетата: кучетата „знаят“, „обичат“, „мислят за“; кучетата са „срамежливи“, „опитват се да  кажат“ нещо, имат „гледна точка“, изпитват „скръб“ и „приятелство“. Книгите за домашни любимци са интересни теми за нови изследвания на тема „защо се антропоморфизираме“.

Нарастващото търсене на антропоморфизация на животните е видно от произведения, в които е показано, че „еволюцията“ на анимационния „неостаряващ“ герой Мики Маус, както и появата на известната играчка плюшено мече, се променят през XX век към все по-ярък израз на инфантилни човешки черти във външния вид на тези герои. Така Гулд в статия с характерното заглавие „Мики Маус среща Конрад Лоренц” показва, че Мики Маус е „неотанизиран” по време на своя 50-годишен живот. По-специално, очите на Мики постепенно стават по-големи (и въпреки че Гулд не споменава това, те придобиват човешка склера), а размерът на главата и черепния свод се увеличава, с други думи, той става по-подобен на дете. В подобно проучване Хайнд и Барден измерват дължината на челото и муцуната на плюшени мечета, пуснати в търговията през XX век. Въз основа на факта, че „оцелелите” мечета Теди днес проявяват характерните юношески черти, предпочитани от хората, авторите правят извод, че по-високото чело и късата муцуна са по-търсени от съвременните купувачи.

Трябва да се отбележи, че една от най-ярките форми на проявление на антропоморфизма от средата на XX-ти век са различните дейности за „защита на животните“. Например, един от най-ярките примери за антропоморфно отношение към животните са служители на множество световни фондации, като SPCA (Общество за предотвратяване на жестокостта към животните) или PETA (Хора за етично отношение към животните) и други. Отбелязва се обаче, че дейностите по „защита“ се изместват все повече по посока на хората, като помагат на активистите на такива общества по-скоро да осъзнаят някои чисто човешки нужди в собствения си смисъл на живот, статус и т.н., тъй като в своите дейности те обръщат малко внимание на истинската биология и нуждите на животните. Интересно е да се отбележи, че като цяло „научното образование” не води до положителни резултати, а неизменно предизвиква отхвърляне и агресия. Самият процес на антропоморфизиране на домашни любимци се явяват ценност за съвременния градски жител, вид защитен механизъм, който е важен, социално насърчаван.

Има 2 серии от фактори, които улесняват антропоморфизацията на животните – физическите признаци и поведенческите стратегии (от прости действия до способи за конструиране на диалог).

Физически фактори, улесняващи антропоморфизма

Има малко и донякъде слабо съпоставима литература за физическите особености, които водят до конструиране на обекти (напр. роботизирани домашни любимци като Kismet и Sony Robotic Dog AIBO), явяващи се резултат от антропоморфизация.

Специфичните характеристики, свързани с усилване склонността на хората към очовечаване, засяга преди всичко физическия облик на субектите, чрез изразени юношески или неонатални черти, характерни за малки деца. Това явление има характер на обща културна тенденция.

Още К. Лоренц и други етолози описват физическите характеристики, които насърчават възрастните да се грижат за децата. Това са така наречените „вродени освобождаващи механизми“, или „релизери“[1], които според хипотезата на етолозите най-вероятно предизвикват „нежност, умиление и желание за грижа“ при възрастни, особено при жените. Следвайки тази хипотеза, хората могат да пренасочат чувствата на привързаност към онези животни, чийто външен вид показва физически признаци на младост, характерни за малките човешки деца: сравнително голяма глава, преобладаване на мозъчната капсула, големи и ниско разположени очи, изпъкнали бузи, къси и дебели крайници, тромави движения. „Привлекателността“ може да бъде допълнително усилена от други физически особености на животните, които предизвикват желание да се гушка, гали, прегръща животното: наличие на козина, пухкавост, мекота на кожата и козината. Дори кучетата могат да се „преобразуват“ – в проучване на взаимодействието на кучета с подобни на кучета-роботи, кучетата „общуват“ като със социални партньори, но само с тези роботи, които имат косми и козина.  Прави впечатление, че в редица изследвания от последните две десетилетия се излагат аргументи, че критериите за човешката селективна работа за животните домашни любимци, същите са се променили – има ясна тенденция на съвременните хора да избират за живот в градските семейства тези породи или онези индивиди, които имат във външния си вид и в поведението си, юношески черти. Усилването у някои породи кучета и котки на младите черти често води до остри противоречия с декларираната от съвременния човек загриженост за тяхното благополучие, тъй като много често се свързва със здравословни проблеми, често фатални, и дори до невъзможност за естествено раждане (например английският булдог е склонен към апнея, сред котките – появата на породи без косми или с къси крака). Отбелязват се следните типични за съвременните домашни кучета физически характеристики и прости движения на засилващи склонността към очовечаването им: големи кръгли очи (особено с ясни ириси), понякога увеличена глава и скъсени крайници в сравнение с тялото, забележима уста, уши и нос ; способност да се повдигат ъглите на устата подобно на усмивка; променливи, гъвкави черти на муцуната; промени в позицията на главата, които са чувствителни към човешките реакции (което прави възможно изразителното използване на лицето или главата); използване на крайници за действия по муцуната.

В антропоморфизацията на животните участват и други фактори: личното запознаване на човек с определен вид животно, непосредствен опит от общуване с него, степен на еволюционно и анатомично родство на биологичния вид с вида Homo sapiens. Например, най-популярните и защитени видове диви животни са „естетически привлекателните“ за хората и имат разпознаваеми характерни черти, хората ценят „големи привлекателни животни с изправена поза“ и „по-вероятно животни, които ходят, тичат или летят, отколкото такива, които пълзят, движат се като влечуги, плъзгат се или живеят под земята”.

Поведенчески стимули за очовечаване

Изброените елементи, свързани с външните, анатомични и морфологични характеристики на животните, които подтикват хората да ги очовечават, съвсем не се изчерпват с външните стимули за очовечаване.

Поведенческите стимули за антропоморфизация могат да надхвърлят всякакви физически характеристики. Още Чарлз Дарвин обръща внимание на факта, че самият човек не може да изрази любов и подчинение с помощта на външни сигнали толкова ясно, колкото кучето, като сведе уши, отпусне устни и маха с опашка, когато срещне любимия си собственик.

Един от важните поведенчески стимули за очовечаване на животните е, че атрибуциите по време на антропоморфизацията са сходни на тези, които възрастните правят по отношение на бебета; това дори се нарича „адултоморфизъм“. Това е преди всичко тълкуването на поведението на бебето като умишлено, като подобно на възрастните. Освен това, такива форми на поведение като: следване на някого, усмивка на някого, държане на някого и докосване, са необходими атрибути на взаимна връзка между човека и фигурата на привързаност (или неин заместител). Тогава желанието да създадем чувство на привързаност към „приятна и привлекателно мъркаща“ котка „може да е биологичен страничен ефект от вроденото ни желание да се грижим за собственото си утешавано гукащо се дете“.

Домашните любимци могат да осигурят обратна връзка в социалните взаимодействия с хората чрез своите изрични, „честни“ и незабавни отговори както на приятни, така и на отблъскващи стимули и действия. Например, лекотата на очовечаване на животните се демонстрират с поведенчески знаци на готовност за отговор (отзивчивост), установяване на зрително внимание, проявяване на изразителни експресивни и телесни реакции, в зависимост от обстоятелствата на движение на тялото.

Изследване, посветено на намирането на особеностите на междувидовото взаимодействие между човек и куче (по време на игра) показва, че хората смятат играта за успешна, ако игровите цикли се състоят от обмен на действия, които са необходими за всеки успешен диалог в хода на общуването между хората. Авторите заключават, че антропоморфизацията е неизбежна, ако поведението на животното следва някои или всички правила на успешната комуникация „човек-човек“, ако има тип „диалог“, който включва опити на заинтересованост, обратна реакция/обратна връзка, поредност на действия в определен ред и темп.

Например, „fetch“ –  типичната игра човек-куче, в която човек хвърля топка за да бъде върната от кучето, протича гладко, ако са налице много от описаните по-горе компоненти: кучето или човекът привлича вниманието на другия (1); човекът обозначава намерение да хвърли топка (2); кучето показва готовност да отговори (3); има взаимна смяна на ролите (4); и кучето се връща на определена от човека дистанция по човешката времева скала (1 и 4). Изводът, който правят авторите е, че за да се създаде ефект на „одушевеност“ или „очовечаване“ на различни обекти, например роботи-животни или анимирани герои, простото наблюдение на поведението на животното и пресъздаването на основните му черти не носи желания резултат. Много по-ефективно е да се придаде на обектите за очовечаване, характерните особености на поведението, които отбелязват успешна невербална комуникация между хората.

Когато говорим за антропоморфизма, е необходимо да се споменат редица изследвания върху поведението на съвременните кучета и котки. В отговор на нуждите на хората от "антропоморфизация" и в съответствие с тенденцията, описана по-горе, в резултат на човешкия подбор, домашните любимци са разработили и установили форми на поведение, чрез които манипулират хората, предизвиквайки реакции, първоначално предназначени да улеснят взаимодействието човек-човек. Кучетата, например, лесно „четат“ емоциите на хората и благодарение на това могат да се озоват на мястото, „където са необходими“. Опитомяването е създало животни, които са необичайно умели не само в тълкуването, но и в произвеждането на сигнали, които хората забелязват. Например, това са специални мимики и посочващи движения при кучетата, с помощта на които те насочват вниманието на стопаните си към предмети или проблеми, които ги интересуват. Котките имат специални звуци, които са предназначени само за хора, но не ги използват за да общуват със себеподобни. Отбелязва се склонност на домашните кучета (за разлика от кучетата за лов и пазачи) да решават проблеми, като привличат своите собственици. Това поведение не се среща нито при дивите кучета, нито при най-близкия роднина на кучето, вълка. Експериментални проучвания показват, че кучетата лесно имитират хора, когато се учат да решават проблеми (например как да заобиколят препятствие, имитирайки не само своите собственици, но и непознати). Обсъжда се възможността за формиране на феномен, който външно е подобен на феномена на привързаност (attachment) при примати, включително хора. Смята се също, че лекотата, с която възрастните домашни любимци формират връзки на привързаност с хората, е резултат от умишлен човешки подбор.

Домашни любимци в структурата на семейните отношения

Нека анализираме феномена на домашните любимци от гледна точка на системния семеен подход, който разглежда семейството като социална система, която функционира според принципи, които са универсални за всички системи в природата. Навлизането на домашните любимци в семейната система се улеснява от антропоморфизма (той обаче също така пречи на все по-голям брой хора да разберат реалното поведение на домашните животни). Според проучванията, антропоморфизацията улеснява механизмите на проекция върху животните в семействата. Описанията на едно и също животно могат да варират в зависимост от семейната ситуация.

Описание на котката Пират, дадено от участник в изследване: „Когато Пиратът беше малък (сега е на 11 години), той беше хрътка, силен, мускулест, напомпан. Предишният беше крехък и отпуснат. Този може всичко. Този е нисък, дебел ,а онзи беше наденица.” Трябва да се каже, че предишната котка беше оставена при родителите на собственика, а те много-много не му обръщаха внимание. Той падна от балкона. След това интервюираният веднага взел Пират и се опитал повече да не го оставя с никого“. Когато се чете този текст, у човек лесно могат да възникнат съмнителни асоциации. Ако не знаете, че се описва котка, кое е първото нещо, което ви идва наум? Всъщност, има доказателства, че Пират  се различава от историята на главния герой: „Котка като котка, постоянно се крие в килера. Изключително отпуснат." Семейството се състои от протагониста, неговата съпруга и син. Когато синът е бил малък, най-хубавото дете е бил котаракът. „Играхме луди, забавни игри.“ След това детето тръгнало на училище и скоро се появили истории за това колко умен е Пиратът. По-късно, когато детето завършило училище, Пиратът, който преди винаги са взимали със себе си, дори на опасни походи, сега го оставили сам на вилата „за собственик“.

Домашните любимци са включени в семейната система като неин елемент и като такъв, те изпълняват редица функции, необходими за поддържане на семейното равновесие (хомеостаза), помагайки на семейната система да премине през етапите на жизнения цикъл.

Клинични наблюдения на семейства с домашни любимци доказват, че те:  

-участват като посредници при отделяне (сепариране) на вече порасналите деца от родителското семейство;

-встъпват като триангулиран член на семейството, помагайки за намаляване на тревожността в съпружеската двойка;

-играят роля на заместващ елемент на системата при промяна на семейната структура.

Домашните любимци, като посредници при сепарация

Стадийте на жизнения цикъл на семейната система са многократно описани в литературата. Преходът на семейната система към всеки следващ стадий от нейното развитие е съпроводен с криза. Една от най-мощните кризи, сравнима по интензивност само с появата на първото дете, е стадия на тийнейджърската криза и кризата на средната възраст сред родителите.

Дете в тийнейджърска възраст трябва да преодолее кризата на своята идентичност. За да направи това, то трябва да отговори на въпросите: „Кой съм аз? Къде отивам? За какво?" Отговорът „Аз съм син (дъщеря) на моите родители” не е достатъчен за успешно израстване. Трябва да си някой друг. Едно дете може да открие и намери нови модели на живот само като излезе извън семейството. Това излизане от родителското семейство се нарича сепарация. Това означава не само и не толкова отделното местоживеене и финансова независимост на младия човек, а неговата емоционална и интелектуална самостоятелност. Ако родителското семейство подкрепя стремежът на тийнейджъра да придобие житейски опит отвън, не му внушава идеята за опасността на света около него, неговата човешка несъстоятелност и слабост и винаги е готово да осигури надеждно убежище, където тийнейджърът може да получи подкрепа, тогава процесите на сепарация протичат лесно и гладко. Много семейства, особено дисфункционалните, трудно освобождават детето си.

В едно дисфункционално семейство често децата поддържат системата в равновесие по специален начин. Като правило това е разнообразие от симптоматични поведения: всички видове дезадаптация, психосоматични заболявания. Всичко това позволява на родителите да прекарват много време с децата си и да не се занимават с брачните си проблеми. В допълнение, детето може да стане посредник между своите конфликтни родители, да ги помири, да защити единия от другия, да утеши и подкрепи „обидения съпруг“ и т.н. Когато тийнейджърът започне да се отделя от родителите си, функциите му „увисват“.  Семейната дисфункция се засилва и равновесният механизъм на системата започва да задържа тийнейджъра в семейството – не желае да го освободи. Има много начини един тийнейджър да бъде обвързан: внушаване на опасността на света около него,  дискредитиране на приятели и дейности, понижаване самочувствието на детето, внушаване и акцентиране на общата му неадекватност. Отделянето протича особено тежко в случаите, когато детето осъзнава неразположението и страданието на родителите, с когото е в съюз. Това ясно се вижда в ситуациите на емоционално незавършен развод. Разводът по взаимно желание е рядко явление. По-често единият партньор се смята за несправедливо обиден и изоставен. В тези случаи обикновено детето споделя чувствата на родителя, с когото живее.  Ако детето живее с изоставен родител, то напълно усеща неговото страдание, както и собственото си безсилие да поправи нещо и да помогне. Тези преживявания, както всички силни чувства, изживени заедно, силно обвързват детето и майката (след развод децата по правило остават с майка си). Освен това, ако в резултат на развод контактът с разделения родител е загубен, тогава детето смята, че и то е било изоставено. Състраданието е смесено с негодувание и гняв. Постоянното и продължително преживяване на подобни емоции травмира детето. Емоционалният разрив с единия родител създава допълнителна енергия за сливане с другия. Травмата от развода прави раздялата трудна. Именно в такава ситуация домашният любимец може да улесни процесите на отделяне на детето от семейната система.

Случай: Дъщеря Р. на 26 години. „Майка ми и баща ми бяха научни работници. Баща ми беше физиолог, убиваше животни, провеждаше експерименти с животни. Експериментираше с котки“. Р. реагира болезнено на това. Когато тя е била на 12 години, родителите й започват много конфликтен развод. Инициатор на развода е била майката на Р. Бащата, който бил категорично против развода, изгонил жена си и детето си от апартамента, не помагал с пари и не плащал издръжка. Р. започнала работа на 15 години. За себе си казва, че по това време е била „психо“. "Мразех баща си, наистина съжалявах майка си." И в момента тя няма комуникация с баща си – настъпил е емоционален срив. Р. вярва, че винаги се е чувствала като котка. Може би такъв разказ не би се формирал, ако бащата „антигерой“ не беше работил с котки. Р. започва да се занимава с животни на 15 години и спасява първата си котка, която живее с нея 5 години. Тази първа котка, Тося, сама се е появила в живота на Р. и тя я отнесла в дома си.  Тя е убедена, че е имала специална връзка с животинчето, че котето някак усещало чувствата й. „Седя си и изведнъж осъзнавам, че нещо се случва с Тося. Излизам навън и виждам как тя бяга от кучето“. След смъртта й,  Р. Е взела коте със същия цвят. Но характерът и интелигентността на новото коте „изобщо не бяха като при Тося“ Р. казва, че е по-лесно да общуваш с животните и по-лесно да ги обичаш, защото ефектът от любовта се вижда веднага, човек лесно може да задоволи нуждите на животните. „Животните не се променят. Дори когато няма храна или топлина, животното е същото към теб. Хората обаче са непредвидими, разнообразни и нуждите им нарастват. Хората се страхуват от хората."

В случая, емоционалният разрив с бащата и невъзможността да се помогне на майката са били отреагирани в общуването с котката Тося. Можело е тя да бъде спасена от смъртта и чрез нея, да се развият топли отношения. По този начин Тося помага на Р. да преодолее травмата от развода на родителите си и да се отдели от семейството си. Сега Р. е омъжена, има дъщеря и живее отделно от майка си. Между другото, сега в семейството има много различни домашни любимци – котка, хамстер, птици. Няма уникален домашен любимец. Очевидно това е признак, че системата вече не се нуждае от проекция върху един домашен любимец, а  отношението към самият  домашен любимец е станало по-функционално.

Домашният любимец, като триангулиран член на семейството

Случай: С., 35 години. „Баща ми се разведе с майка ми, когато бях на 5,5 години. Той нямаше право да ме напусне. Отказах да общувам с него. От тогава не съм го виждала нито веднъж“. Травмата от развода е очевидна.

„От дете мечтаех за животни, но майка ми не искаше. В VIII клас се отказах от покупката на кожено палто в полза на купуването на куче. Мама предложи да избера –  кожено палто или куче, аз избрах кучето. Те обаче не купиха кучето. В IX клас реших да си взема котка, но майка ми категорично отказа. На 15-годишна възраст, най-накрая си взех куче, което живя 13 години. Ходих навсякъде с него, например на екскурзии. Почти веднага след смъртта му си взех второ - женско. Имах чувство за вина, че съм била доста груба с първото си куче. Второто беше послушно и меко по характер, но чувството ми за вина спрямо първото остана. Все още се чувствах виновна към него. Изминаха 7 години от смъртта на първото куче. Това преживяване, според мен повлия на начина, по който се  отнасях с второто куче, което стана разглезено и разпуснато“.

Случаят показва как емоционалния разрив с бащата е бил компенсиран чрез изграждане на привързаност към животни, които са били компаньони. Животните не са чакали С. у дома, а са я придружавали навсякъде. Трябва да се каже, че травмата от развода е повлияла на брачното поведение на С.  По-късно близките диадните отношения на С. са свързани със страх от възпроизвеждане на ситуацията от развода на майка й. Тя взима второ женско куче, преди тя и настоящият й съпруг да решат да заживеят заедно. В този случай кучето е поело част от емоционалната привързаност и създало един вид емоционална застраховка: в случай, че не е възможно да се спаси бракът, тогава съюзът с кучето ще бъде неразривен. Трябва да се каже, че в този брак няма деца.

Принципно, наличието на триангулиран семеен член, винаги позволява намаляване на тревожността в брачната диада. Диадните отношения са най-близките, нестабилни и напрегнати в семейството. Според теорията за семейните системи на Мъри Боуен, „триъгълникът” (система от трима души) е „молекулата” на всяка емоционална система, било то семейство или по-голяма социална система. Триъгълникът е минимална система от стабилни отношения. Системата, състояща се от двама души е нестабилна и в ситуация на стрес има тенденция да образува триъгълник. И така, С. си е взела куче, след като тя и съпругът й решават да живеят заедно и по-точно, когато С. отива да живее в дома  на съпруга си заедно със свекърва си. Съпругът й обаче е против – по това време той има възрастно мъжко ловно куче. Поддържането на две кучета от различен пол в къщата е много трудно. След като обаче довежда своето женско куче С. първо балансира структурата – две „момчета“ срещу две „момичета“, а по-късно, когато двойката се премества да живее отделно, мъжкото куче остава с майката на съпруга й,

При новата ситуация обаче започнали да възникват определени трудности при отглеждането на кучето.

„Кучето стана доста нелюбезно. Не можем да поканим никакви гости. Предимно гости от страна на съпруга ми. Гостите му не бяха готови да се срещнат с такова куче. Имаше гости, които бяхме принудени да ухажваме, а те седят на един стол и не могат да мръднат. Моите гости бяха по-подготвени. Те можеха да седят на стол без да мърдат, а ако тя лае, не се плашеха, не обръщаха внимание“.

Психолог: „След като имате двустаен апартамент, защо не го заключите?“

С.: „Заключвах я, тя крещи и се хвърля към вратата. А аз съм мекушава – прощавам й. Когато ме няма, казват, че е перфектна, не вярвам. Очевидно е, че съм я разглезила – съпругът ми не я харесва. Глезливостта й е в това, че хапе и прави каквото си иска. Невъзможно е да се справим с агресията, а намордник при агресия – ще хленчи, а това ме изнервя.”

Психолог: „Къде спи кучето?“

С.: „На дивана с мен. Тя знае, че не трябва, затова тихо си проправя път между мен и отстрани. Съпругът ми я търпи, но щом стане, тя веднага скача на мястото му. Затова съпругът покрива своята част със специално одеяло и си тръгва. Свекърва ми наивно й уши специална постелка, за да не спи кучето на леглото с нас. Но можеш ли наистина да я принудиш да спи там?

Ясно се вижда, че кучето е триангулиран член на семейството, в коалиция със собственика си срещу съпруга и всичко свързано с него – неговите гости, неговото куче. („Когато живеехме заедно с моето куче, те се заяждаха с мен, защото кучката малтретираше ловното куче на съпруга ми в мое присъствие.“)

От гледна точка на брачната дисфункция е разбираемо, че част от безпокойството и напрежението, които съществуват в семейната двойка, се поглъщат от кучето. Например, кучето изразява агресия към съпруга, вместо към съпругата. Косвено изразената агресия, от една страна, все още присъства в триъгълника, а от друга страна, не води до открит конфликт между съпруга и съпругата. Така протичат емоционалните процеси в триъгълника – те намаляват тревожността в системата.

Домашните любимци, като заместващи елементи на системата

Най-честата и неспецифична функция на домашния любимец в семейната система е структурното заместване. В семейната система често се случват структурни замествания.

Има много примери за замествания. Бабата замества майката, изпълнявайки нейните функции, когато прекарва с внука си или част от деня, или част от годината, или няколко години (обикновено преди училище). Една дъщеря може да бъде функционална съпруга на баща си, ако мама и татко живеят разделени и дъщерята живее с баща си. Тогава дъщерята пере, чисти, готви и се грижи за външния вид на баща си вместо майка си. Млада жена ражда извънбрачно дете. Нейните родители и баби и дядовци участват в отглеждането му. Мама учи и урежда личния си живот. Баба и дядо не й пречат – те се грижат за внучето си. Докато внукът го няма, семейството преживява непрекъснати конфликти между всеки с всички. Когато се ражда бебето, всичко утихва. Това е банална история за хомеостатичната роля на заместващ елемент. В този случай семейната система е структурирана по такъв начин, че родителските функции преобладават над брачните. За да поддържа равновесието, семейната система се нуждае от детето по всяко време, така че родителите да не изпадат в брачни взаимодействия, които са конфликтни и разочароващи. Когато дъщерята пораства и започна да се отделя, напрежението и безпокойството в семейната система отбелязват ръст: бракът става опасно неизбежен. По-късно се появява бебето и напрежението спадна. Бебето става заместник, неговите баба и дядо стават негови функционални родители, а майка му успява да живее свободен живот. Домашните любимци могат да играят приблизително същата роля в семейството. Тук е важен факторът време. Заместващо животно често се появява, след като значим елемент напусне семейната система.

В едно семейство кучета се появиха, след като синът им се ожени и се изнесе. „Размениха сина си за кучета“, казвали близки на семейството.

В друго семейство жена остава сама с две деца (момчета на 9 и 6 години), освен това в семейството все имало куче. Съпругът заминал да работи в Германия.

„Обзе ме меланхолия и депресия, дори започнах да развивам екзема. Като видях черното коте до магазина, изпитах нужда да го взема (поради депресията ми). Лекувах се много! Помня всичко много добре. Котето ми даваше нещо. Денят ми приключваше, след като момчетата си лягаха, а аз вземах котето на ръце. Прекарах всички вечери с котето, тя седеше и не се свиваше (знаеше как да седи) и се разхождахме из целия апартамент, гледайки се в огледалото. Освен това се чувстваше като хазяйка“. Интересното е, че в това семейство е съществувало друг домашен любимец – куче, но то не е изпълнявало заместваща функция именно защото е било в семейството преди напускането на съпруга.

В друго семейство котката е служила като заместител на дете – син на съпруга от първия му брак. Котката винаги е участвала във всички пътувания на семейството, отношението към нея се е променило, когато синът от първия му брак пораснал.

Има случаи на замествания, когато домашният любимец първоначално е взет за изпълнение на конкретна функция. Разведеният мъж И. живее с майка си от около 40 години. Държи женски питбул. Тя е изключително агресивна към други кучета, така че разходката с нея се превръща в трудно начинание – той се разхождал с нея предимно през нощта. Освен това, тя не била обучена да използва тоалетна навън, правела „локви и големи неща“ в апартамента. Мъжът активно се запознавал с жени в интернет, излизал с тях, заявявайки сериозни намерения и искал да се ожени. Последният роман, обсъждан в психотерапевтични сесии продължил близо две години. И. споделя, че е много влюбен и иска да се премести при нея. Било ясно, че е невъзможно да се съберат в къщата на И.: майка му е там, а апартаментът е малък. Жената имала голям апартамент и изглеждало че там ще бъде по-добре. Единственото условие е да няма куче. Тогава И. отказал да остави кучето на майка си. Така съюзът с любимата не се превръща в брак. В същото време И. продължил своите виртуални романи у дома. По този начин кучето изпълнява ролята на „законна съпруга“ и дава благородно извинение за невъзможността на мъжа да се ожени.

Заключение

Няма съмнение, че домашните любимци са интегрирани в семейната система като неин елемент. Както всеки елемент от системата, домашните любимци са подчинени на законите на нейното функциониране, по-специално поддържат семейната хомеостаза и могат да повлияят на преминаването през етапите от семейния жизнен цикъл. Това влияние може да бъде функционално или дисфункционално. По този начин домашните любимци встъпват като посредник (агент) при отделянето на юношите от родителите си и играят функционална роля. Домашните любимци встъпват и като триангулиран член на семейството, който може да попречи на развитието на отношенията и конструктивното разрешаване на конфликти в семейна двойка. Обтегнатите отношения в двойката се стабилизират чрез триангулиран домашен любимец и семейството не преминава към следващия етап от своя жизнен цикъл. Например, той няма дете или не „пуска“ порасналите си дъщеря и син. Същото се случва и с функцията за заместване. Любимецът, който помага да се преживее депресия, играе функционална роля, а любимецът, който предотвратява сключването на брачен съюз, играе дисфункционална роля.

Остава открит въпросът защо някои семейства включват домашния любимец като част от семейството, а други живеят без такъв. Интересно е, че във всички интервюта, които проведохме, винаги имаше „послания от предците“ – нашите протагонисти споменаваха роднини, които или са имали специална връзка с животните, или са отглеждали специални животни. Например легендарна силна баба, която е преживяла трудни години и е съхранила семейството си „винаги миришела много силно на котки“; или мъжете, които са заемали високи държавни позиции, „винаги са били ловци и винаги са имали ловджийски кучета“. Понякога предците на протагонистите са действали като „отрицателни фигури“ в своето „неправилно“ отношение към животните. Например баба, глава на семейството, „се отнасяла към животните като към украшение, изоставила кучето си, когато се разболяло и остаряло на вилата си“ или баща, който „погубвал животни, експериментирайки с тях“.  

Има разбира се и семейства, в които домашните любимци са се превърнали в традиция, или семейства, които са се грижели за домашни любимци, напук на своите „предци“. Стратегия на поведение, която се основава на поведението на предците, независимо как е формулирана - „като тях“ или „не като тях“ – е един от многото признаци на дисфункционално семейство. Може би включването на животно в семейната структура като домашен любимец е типично за дисфункциониращи семейства.

Процедура за клиничната част на изследване

Провежда се интервю с респондент, който се смята за собственик на домашен любимец – куче или котка.

За беседата се използва примерен списък с въпроси, разделени в два блока. Първият блок от въпроси се отнася до самия домашен любимец и настоящия живот на семейството. Вторият блок от въпроси е за миналото на семейството и историята на връзките на различни членове на семейството с домашни любимци.

1 блок

1.Опишете вашия домашен любимец: Три от основните му качества. Как се чувства в семейството?

2.Опишете историята на появата му в семейството.

3.Кой и как от членовете на семейството се отнася към домашния любимец?

4.Какви събития се случиха в семейството непосредствено преди появата на домашния любимец?

5.Промени ли се и какво се промени в начина на живот на семейството и в самочувствието на хората, след появата на домашния любимец в семейството?

6.Какви трудности „донесе със себе си“ домашният любимец?

7.Кой и как от членовете се справя с тези трудности?

8.Какво ново се появи в семейството? Какви хубави неща се случиха в семейството?

9.Променил ли се характера на взаимодействие между членовете на семейството?

10.Според вас, каква функция изпълнява домашният любимец в семейството? Защо е в семейството?

11.Ако нямаше домашен любимец, какво щеше да се случи в семейството. Кой би изпълнявал неговата функция?

12.Вашият домашен любимец кастриран ли е? Защо?

13.Къде спи вашият домашен любимец?

14.Ако в семейството има други домашни любимци, какви са взаимоотношенията им?

15.Планирате ли други домашни любимци в семейството? Какви и защо?

2 блок

1.Имали ли сте по-рано вие или членовете на вашето семейство домашни любимци? Ако да, опишете кой е имал и каква е историята на живота му. Кой беше основният му собственик?

2.Посочете три основни качества на предишни домашни любимци.

3.Посочете причините за смъртта на предишни домашни любимци. Как се справихте с трудностите на загубата?

Обработка на данните

Заедно с респондента, по време на процеса на интервю, се съставя генограма (до поколението на баба и дядо, понякога прабаба и прадядо, ако самите респонденти желаят да говорят за тях). В генограмата се нанасят като допълнение към членовете на семейството, онези домашни любимци, които се считат за „членове на семейството“.

Превод


image


[1] Релизер  (на английски releaser - освободител, избавител) –  термин, предложен от етолога К. Лоренц за обозначаване на стимули (например части на тялото, пози и движения, миризми, звуци), демонстрирани от един индивид и предизвикващи определени поведенчески реакции в друг индивид, особено от същия тип.  Релизерът  е частен случай на пусков стимул. Например, при хранене на пилета в сребриста чайка, релизер за реакция на патетата се явява червеното петно в края на жълтата мандибула на родителя; пилето извършва кълвателно движение на това петно, което от своя страна служи като задействащ сигнал за родителя да повръща погълнатата риба. По-късно това понятие е било разширено до случаи на междувидова комуникация. Понятието релизер понякога включва сигнали за емоционална експресия при хората (например плач, усмивка и т.н.) и дори социално нормативни знакови елементи, като облеклото и тялото.

Категория: Други
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 10.03 08:38
 

Стратегия на поведение при конфликтни ситуации

„Нито един конфликт не е разрешен с насилие. Можете да спечелите или да загубите, но рано или късно все пак ще трябва да се договорите.“

 „Мъдрият човек винаги ще намери начин да не започва война."[1]

Исороку Ямомото[2]

„Животът е процес на разрешаване на безкраен брой конфликти. Човек не може да ги избегне. Той може само да реши дали да участва в разработването на решения или да остави това на другите."

Бенцион Вул[3]

 

I. Шестнадесет правила[4]

1.Оставете партньора си да „изпусне парата“.

Ако той е раздразнен и агресивен, тогава трябва да му помогнете да намали вътрешното напрежение. Докато това не се случи, е трудно или невъзможно да се постигне съгласие с него.

По време на неговата „експлозия“ трябва да се държите спокойно, уверено, но не арогантно. Той е страдащ човек, независимо кой е. Ако човек е агресивен, това означава, че е изпълнен с негативни емоции. В добро настроение хората не се нападат един друг.

Най-добрата техника в тези моменти е да си представите, че около вас има черупка (аура), през която не минават стрелите на агресията. Изолирани сте, сякаш в защитен пашкул. С малко въображение тази техника работи успешно, но изисква тренировки.

2.Изисквайте той спокойно да обоснове твърденията си.

Кажете, че ще вземете предвид само факти и обективни доказателства – хората са склонни да бъркат факти и емоции. Не забравяйте, че има хора с ниско ниво на диференциация между емоции и мисли.  Затова отхвърлете емоциите с въпроси: „Това, което казвате, свързано ли е с факти, мнение, догадки?“

3.Потушавайте агресията с неочаквани техники.

Например, поверително попитайте конфликтния партньор за съвет. Задайте неочакван въпрос, за нещо съвсем различно, но значимо за него. Припомнете му нещо, което ви е свързвало в миналото и е било много приятно. Направете комплимент („Ти си още по-красива, когато си ядосана... Гневът ти е много по-малко, отколкото очаквах, толкова си спокойна в трудна ситуация, истинско хладнокръвие...“). Изразете съчувствие: например, че той (тя) е загубил твърде много.

Основното е, че вашите молби, спомени, комплименти превключват съзнанието на ядосания партньор от отрицателни емоции към положителни.

4.Не му давайте негативни оценки, а говорете за своите чувства.

Когато говорите за себе си, за своите чувства, вие завоювате инициативата.  Другият не е господар на вашите чувства. Не казвайте: „Ти ме мамиш“, по-добре звучи: „Чувствам се измамен“. Не казвайте „Вие сте груб човек“, а вместо това кажете „Много съм разстроен от начина, по който говорите с мен“.

5.Поискайте да формулирате желания краен резултат и проблем като верига от препятствия.

Проблемът е нещо, което трябва да бъде разрешено. Отношението към човека е фонът или условията, в които трябва да се вземат решения. Враждебното отношение към клиент или партньор може да ви накара да не желаете да вземате решения. А точно това не трябва да правите! Не позволявайте на емоциите да ви контролират! Определете проблема съвместно и се съсредоточете върху него.

6.Предложете на клиента да изрази своите съображения по разрешаването на проблема и своите варианти за решения.

Не търсете виновни и не ровете в конфликтната ситуация, търсете изход от нея. Не се спирайте на първия приемлив вариант, а създайте набор от варианти. След това изберете най-доброто от този списък.

Когато търсите решения, не забравяйте да търсите взаимно приемливи решения. Вие и клиентът трябва да сте взаимно доволни. И двамата трябва да станете победители, а не победител и губещ.

Ако не можете да се споразумеете за нещо, тогава потърсете обективна мярка за съгласие (правила, закон, факти, съществуващи разпоредби, инструкции и т.н.).

7.Във всеки случай позволете на партньора си да „съхрани лицето си“.

Не си позволявайте да се разпуснете и отговаряйте на агресията с агресия. Не накърнявайте достойнството му. Той няма да прости това, дори и да се поддаде на натиск. Не засягайте личността му. Давайте оценка само и единствено на неговите действия и постъпки. Можете да кажете: „Вече два пъти не успяхте да изпълните обещанието си“, но не можете да кажете: „Ти си ненадежден човек“.

8.Отразявайте като ехо значението на неговите твърдения и претенции.

Струва ви се, че всичко е ясно и все пак попитайте: „Правилно ли ви разбрах?“, „Искате да кажете, че …“, „Правилно ли съм разбрал, че …“ „Нека обобщя, за да се уверя дали съм ви разбрал правилно или не.“ Тази тактика на рекапитулации елиминира недоразуменията и също така показва, че обръщате внимание на човека, а това също намалява неговата агресивност.

9.Задръжте на ръба на ножа в „равна“ позиция.

Повечето хора, когато им крещят или ги обвиняват, в отговор отвръщат със същото  или се опитват да се изолират и замлъкват за да потушат гнева на другия. И двете позиции (горе – „родител“ или отдолу – „дете“) са неефективни.

Дръжте се здраво на „ръба“ на спокойната увереност (позиция на равни - „възрастен“). Така ще предпазите партньора от агресия и ще помогнете и на двамата да не „загубите лицето си“.

10.Не се страхувайте да се извините, ако се чувствате виновен.

Така обезоръжавате противника и второ, печели уважението му. В крайна сметка само уверени и зрели личности са способни да се извинят.

11.Няма нужда да доказвате нищо.

Във всякакви конфликтни ситуации никой никога не може да докаже нищо на никого, дори със сила. Това е провалена кауза – не го правете! Негативните емоционални въздействия блокират способността за разбиране, обмисляне и съгласие с „врага“. Работата на мисълта спира. Ако човек не мисли, рационалната част на мозъка се изключва и няма нужда да се опитва да доказва каквото и да било. Това е безполезно, празно упражнение.

12.Бъдете първият, който ще замълчи.

Ако се случи така, че сте провокирани, загубили сте контрол над себе си и не сте забелязали как сте въвлечени в конфликта, опитайте се да направите единственото нещо – да замълчите. Не изисквайте от „врага”: „Млъкни!.. Престани!”, а го направете вие! Това е най-лесното нещо за постигане – зависи само от вас.

Мълчанието ви позволява да излезете от кавгата и да я спрете. Всеки конфликт обикновено включва две страни и ако едната изчезне, с кого трябва да се карате?

Ако никой от участниците не е склонен да млъкне, тогава и двамата много бързо са обхванати от отрицателна емоционална възбуда. Напрежението бързо нараства. В такъв „диалог“ взаимните реакции на участниците само наливат масло в огъня. За да потушите това вълнение, трябва да премахнете това, което го подхранва.

Мълчанието не трябва да е обидно за вашия партньор. Ако е обагрено с подигравка, злорадство или предизвикателство, може да действа като червено на бик. За да спре скандалът, трябва мълчаливо да игнорирате самия факт на кавгата и негативната възбуда на партньора ви, сякаш нищо от това не се е случило.

13.Не характеризирайте състоянието на опонента си.

Избягвайте по всякакъв възможен начин да изразявате устно отрицателното емоционално състояние на партньора си: „Защо си нервен, защо си ядосан?... Защо се гневиш?“ Такива „успокояващи“ думи само укрепват и засилват развитието на конфликта.

14.На излизане не затръшвайте вратата.

Кавгата може да бъде спряна, ако спокойно и без думи напуснете стаята. Но ако затръшнете вратата или кажете нещо обидно, преди да си тръгнете, можете да предизвикате ефекта на ужасна, разрушителна сила. Известни са трагични случаи, предизвикани именно от обидната дума „към края“.

15.Говорете, когато партньорът ви се „охлади“.

Ако сте замълчали и вашият партньор смята отказа да се карате като капитулация, по-добре е да не опровергавате това. Задръжте на пауза, докато се „охлади“. Позицията на човека, който отказва да се кара, трябва напълно да изключва всичко, което е обидно или оскърбително за партньора. Победителят не е този, който оставя след себе си последната ударна атака, а този, който успее да спре конфликта в началото и не му позволи да се разшири.

16.Независимо от резултата от разрешаването на противоречието, постарайте се да не разрушите отношенията.

Покажете своето уважение и привързаност към другия и изразете съгласие относно възникналите трудности. Ако съхраните отношенията и позволите на клиента да „спаси лицето си“, няма да го загубите като бъдещ клиент или партньор. Намирането на нов, надежден, неконфликтен човек също не е лесна задача в конкурентна среда.

 

II. Единадесет табута в конфликтна ситуация

Забранено е да:

1. Оценявате критично партньора си.

2. Приписвате му лоши намерения.

3. Показвате признаци на превъзходство.

4. Обвинявате и приписвате отговорност само на партньора си.

5. Игнорирате интересите му.

6. Гледате на всичко само от вашата позиция.

7. Омаловажавате заслугите и приноса на партньора.

8. Преувеличавате своите заслуги.

9. Дразнете се, викате, крещите, нападате.

10. Засягате „чувствителни точки“ и уязвимите места за партньора си.

11. Засипвате с много претенциите партньора си.

 

III. Десет типични грешки на конфликтен човек:

1.Отстоява своята гледна точка и не мисли как да реши проблема.

2.Държи се ригидно, не е способен да промени тактиката или да превключи към нещо друго.

3.Нетърпелив към несъгласието, не може да премине на друга позиция или да направи компромис.

4.Мисли стереотипно, стреми се да вкара решението в рамките на съществуващите норми, традиции и правила.

5.Отвлича се от основната цел по други, второстепенни цели, отдалечава се от основния проблем.

6.Вижда само един път на решение или една алтернатива, а не набор от варианти.

7.Работи само в предметната област, не може рефлективно да анализира и да премине към взаимодействие.

8.Създава пречки пред свободния творчески дебат, генерирането на идеи, критикува ненужно, всява страх и др.

9.Ненужно се съгласява с мненията на другия, ако той отстъпва, приспособявайки се или избягва разрешаването на проблема.

10.Страхува се от риск.

 

Какви са начините за предотвратяване на конфликти на междуличностно ниво на общуване?

Психологически елиминирането на причините за конфликта е тясно свързано с въздействието върху мотивацията на участниците и включва изтъкване на контрамотиви, които биха елиминирали първоначалните агресивни намерения на противоположната страна.

Вземете например семейството, особено брачните отношения. Има много препоръки за предотвратяване и разрешаване на семейни кавги и конфликти. Ето някои от тях.

1.Ако смятате, че сте „узрели“ за конфликт, тогава предупредете съпруга (та) си, например, така: „Съжалявам, но днес бях нервен, много съм уморен и не съм готов да говорим по тази тема. Какво ще кажете след час? Ще отида малко на разходка. Трябва ли да купя нещо от магазина?"

2.Стремете се да усещате, когато вашият съпруг (а) е в състояние на умора, нервност и своевременно „разтоварвайте“ негативните си емоции, кажете си мили думи, утешавайте, дайте възможност да излеете натрупаното недоволство и да се възмущавате заедно. Ласка, целувка, нежност изключват предстояща кавга.

3.Още преди недоволството да е прераснало в сблъсък, се опитайте да намерите и отстраните основната му причина. Това изисква в подходящия момент нежно и тактично да си кажете всичко, което предизвиква безпокойство и неудовлетвореност.

4.Не изваждайте „на открито“ своите конфликти и противоречия пред външни лица. Насаме, а не публично, анализирайте поведението си, разберете кой е прав и кой крив.

5.Не позволявайте на вашите родители, вашите собствени деца или дори непознати да се намесват в конфликта. Не разказвайте истории или факти, които дискредитират вашия собствен съпруг или съпруга, не се оплаквайте от техните недостатъци.

6.Помнете, че умният човек не е този, който е прав, а този, който разбира кога да спре във възникващ спор, за да предотврати разрастването му, „да не стане твърде личен“. Тогава конфликтът ще стане „отношенчески и личностен“, а не „предметен и рационален“.

7.Когато разрешавате спор, не използвайте „волеви аргументи“ (силови) като: „Така искам!“, „Както казах, така ще бъде!“, „Ако не отстъпиш, ще бъде по-лошо."

8.Говорете само за самото несъгласие, само за самия предмет на спора. Опитайте се да не обобщавате или да си спомняте предишни грешки („Ти винаги си бил...“, „Ти никога досега …“), както се казва „Не започвайте от сватбата“.

9.Избягвайте да правите контраатака на забележка („А ти самият...“, „Ами виж се ти …“, „Ти ли ще ме поучаваш, ти, който …“).

10.Не използвайте груби и цинични фрази дори в разгара на кавгата. Мислете не за „удрянето“ по-силно, а за убедителността на аргументите, защото грубостта предизвиква аналогичен отговор.

11.За да предотвратите прерастването на спора в конфликт, така че учтивостта да не отстъпи място на злонамерени обвинения, представете си, че спорът се чува от непознат, чието мнение цените (например вашият шеф, колега, познат). Вероятно ще говорите с по-нисък тон. В края на краищата, в присъствието на друг човек е малко вероятно да си позволите да загубите главата си от вълнение, да викате или да обидите някого.

12.Ако по време на кавга сте разбрали, че наистина сте сгрешили, най-правилно би било да спрете и открито да признаете вината си. Самокритиката винаги буди уважение! (Другият съпруг от своя страна не трябва да търси „безусловно предаване“, а да бъде доволен от постигнатото и да покаже, че конфликтът е изчерпан).

13.Ако осъзнавате безсмислието на кавгата и искате да я спрете, но човекът, с когото спорите, все още е в плен на агресия и отговаря на приятелска стъпка с нова атака, не трябва да се отклонявате от вашата „мирна линия“. Спокойният, приятелски тон ще даде възможност на партньора да се охлади и да дойде на себе си. Ако той не е съгласен с помирението, спрете разговора, не отговаряйте на атаките му (но не превръщайте тази техника в играта „мълчанка“). 

14.Ако спорът е стигнал толкова далеч, че заплашва със семейна катастрофа, опитайте се да преодолеете себе си и да признаете вината си, подчинете се на другата страна, дори ако сте сигурни, че сте прави. (По-късно, след като се успокоите, вашият партньор ще оцени вашата щедрост, истината ще триумфира.)

Завършване и разрешаване (изход) от конфликт

Ако е невъзможно да се предотврати конфликт и пресече навлизането му в зряла фаза, тогава възниква задачата за неговото разрешаване и успешно завършване. Завършването и разрешаването на конфликта са разнородни понятия: първото е по-широко от второто. Под завършване на един конфликт се разбира всеки край, прекратяване по каквато и да е причина. Разрешаването на конфликта е едно или друго положително действие (решение) на самите участници или трета страна, прекратяващо конфронтацията с мирни или силови средства.

Вече беше отбелязано, че конфликтът се основава на противоречия между интересите на спорещите. Следователно премахването на тези противоречия е най-ефективният начин за разрешаване на конфликта.

Основните начини за отстраняване на противоречията, лежащи в основата на конфликта са следните:

-отстраняване обекта на конфликта;

-разделяне на обекта на конфликта между страните;

-установяване на последователност или други правила за взаимно използване на обекта;

-компенсация на една от страните за прехвърляне на обекта на другата страна;

-разделяне на страните в конфликта;

-прехвърляне на отношенията между страните в друга равнина, което предполага идентифициране на техния нов общ интерес.

Има определени правила и техники за разрешаване на конфликти – например, в случай на делови конфликт, можете да се използват следните методи за разрешаването му:

1.Трябва да разберете ситуацията и да отговорите на следните въпроси:

а) колко голям е делът на субективните фактори в конфликта, какви са източниците на яростното ожесточение на едната или и на двете страни?

б) какви са целите на другата страна, които са възпрепятствани и кои са препятствията?

в) какъв вид лични бариери отключват и поддържат конфликта или възпрепятстват решението му – личен темперамент, импулсивност, слаб емоционален контрол, неадекватна самооценка „нервност“ или други?

г) кое е по-важно за случая – възможните последици от конфликта или самият проблем, поради който е възникнал сблъсъкът?

2.Първи направете крачка към нормализиране на отношенията, още повече че в конфликта най-често са виновни и двете страни (въпреки че някой е инициатор). Открито поемете част от вината (особено, ако в спора има висок дял на емоции) и предложите спокойно да намерите решение, приемливо и за двете страни.

3.Понякога трябва директно да кажете на човек, че той се намесва в нещо много важно за обща кауза или дори за вас лично („От вас зависи работата, на която посветих 10 години от живота си!“).

4.Използвайте мнението на трето, незаинтересовано и авторитетно лице, което трябва да вземе предвид деловата, а не емоционалната страна на конфликта.                   

 

Така, за да обобщим, можем да направим редица изводи, както следва.

1.Конфликтите възникват в случай на изостряне на противоречията между противодействащи страни, които преследват различни потребности и интереси с различни мотиви за дейност.

2.Основните причини за конфликтите са социално-икономически, социално-психологически и социално-демографски причини.

3.Причините за конфликтите се коренят и в такива субективни фактори като характерите на хората, културни особености, техните настроения и вкусове.

4.Развитието на конфликта е съпроводено с промяна в поведението на неговите участници.

5.Основните модели на поведение при конфликт и съответните им типове субекти са: деструктивен, конформистки и конструктивен тип.

6.Най-рационалното отношение към конфликта би било предотвратяването му в ранен стадий на развитие.


[1] https://dzen.ru/a/ZPjiSLf4FUB9cFRy

[2] Исороку Ямамото https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE,_%D0%98%D1%81%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83

[3] Бенцион Моисеевич Вулhttps://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%83%D0%BB,_%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD_%D0%9C%D0%BE%D0%B8%D1%81%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87

[4] Материалът е подходящ за оформяне в диплянка (буклет) и може да се приспособи за тренинг занятие.


image

Категория: Други
Прочетен: 90 Коментари: 0 Гласове: 1
 

Социално-психологически климат в колектива (СПК)

 

Социалната група е „обединение на индивиди, взаимодействащи помежду си в рамките на приетите норми за постигане на групови цели“. От тук произхожда понятието колектив, като група от хора, които са свързани помежду си чрез съвместна дейност, което предполага наличието на общи цели и организация. Ако колективът е формализиран за постигане на определени производствени цели, тогава той се превръща в трудов колектив. Ако целите са разбираеми и ясни за всички членове на колектива, тогава най-общо той има положителен социално-психологически климат.

Психологическият климат е емоционалното оцветяване на психологическите връзки на членовете на колектива, възникващи въз основа на тяхната симпатия, съвпадение на характери, интереси и наклонности. Социално-психологически климат се състои от три компонента (В. М. Шепел):

-социален климат – осъзнаването на общите цели и задачи на организацията;

-морален климат – приети морални ценности на организацията;

-психологическият климат – неформалните взаимоотношения, които се развиват между служителите.

Подходи за разбиране на социално-психологическия климат.

1.Първи подход – разглежда климата като социално-психологическо явление, като общото състояние на групата – отражение в съзнанието на хората на явления, свързани с техните взаимоотношения, условия на труд и методи за неговото стимулиране. (Л. П. Буева, Е. С. Кузмин, Н. Н. Обозов, К. К. Платонов, А. К. Уледов).

2.Втори подход – вниманието се поставя върху основната характеристика на социално-психологическия климат, а именно емоционалното и психологическо настроение; климатът се разбира като благосъстоянието на определена група хора. (А. А. Русалинова, А. Н. Лутошкин).

3.Трети подход – социално-психологическия климат се определя, чрез оценка на взаимоотношенията между хората, които са в пряк контакт помежду си; с развитието на климата се формира концепция за междуличностни отношения, които определят социалното и психическото здраве на всеки член на групата. (В. М. Шепел, В. А. Покровски, Б. Д. Паригин).

4.Четвърти подход – оценява климата като социална и емоционална съпоставимост на членовете на групата, тяхната нравствено-емоционална цялост, сплотеност, наличието на общи съждения, традиции и обичаи. (В. В. Косолапов, А. Н. Щербань, Л. Н. Коган).

Представителите на всички горепосочени подходи са фокусирани върху емоционалния компонент на социално-психологическия климат. И всички посочват важността на сплотеността на екипа. За да се разберем състоянието на социално-психологическия климат на трудовия колектив, е необходимо същият да бъде проучен. Изобилието и сложността на социално-психологическите явления се обяснява и с факта, че има огромен брой начини за тяхното изучаване. В същото време те могат да бъдат систематизирани в зависимост от определени класове социално-психологически явления, които се изучават с тяхна помощ. Основните методи, които се използват за диагностициране на специфични характеристики на социално-психологическия климат, са разделени на три категории:

-Методи, насочени към получаване на данни за „външните“ характеристики на социално-психологическия климат (в основата стоят техники за наблюдение);

-Методи, които гарантират получаването на данни за „вътрешните“ характеристики на климата (интервюта, социометрия, референтометрия и др.)

-Методи, които косвено, чрез числени (статистически) характеристики, предават информация за социално-психологическия климат (анализ на документи и експертен анализ от страна на ръководителя).

 Най-важните признаци на благоприятен психологически климат:

-доверие;

-високи изисквания на членовете на групата един към друг;

-доброжелателна и делова критика;

-свободно изразяване на собствено мнение при обсъждане на въпроси, засягащи целия екип;

-отсъствие на натиск от страна на ръководителите върху подчинените и признаване на правото им да вземат решения, които са значими за групата;

-достатъчна осведоменост на членовете на колектива относно неговите задачи и състоянието на тяхното изпълнение;

-удовлетворение от принадлежността към колектива;

-висока степен на емоционална включеност и взаимопомощ в ситуации, които предизвикват състояние на фрустрация у някой от членовете на екипа;

-поемане на отговорност за състоянието на нещата в групата от всеки неин член.

 Основни показатели на психологическия климат:

-удовлетвореност на служителите от организацията, характера и съдържанието на труда;

-удовлетвореност от взаимоотношенията с колеги и ръководители;

-удовлетворение от стила на ръководство;

-удовлетвореност от нивото на конфликтност в отношенията;

-удовлетвореност от професионалната подготовка на персонала;

-ниво на прилагане на специални мерки:

-научно обоснован подбор, обучение и периодична атестация на ръководния персонал;

-окомплектоване на първичните екипи, като се вземе предвид факторът на психологическата съвместимост;

-прилагане на социално-психологически методи, които допринасят за развитието на ефективно взаимно разбиране и умения за взаимодействие между членовете на колектива.

Фактори, влияещи върху психологическия климат на колектива:

-стил на ръководство;

-особености на дейността;

-система на взаимоотношения по вертикала;

-система на взаимоотношения по хоризонтала;

-съвместимост.

Методи за изследване на психологическия климат:

-методи на изследване (анкетиране, интервю, беседа);

-цветови тест за отношения;

-цветова методика на Люшер (групов портрет);

-социометрия (Морено);

-експресна методика за определяне социално-психологическия климат в трудовия колектив на   (Михалюк, Шалто);                     

-индекс за групова сплотеност (Сишор);                      

-Методика САН – „Самочувствие, активност, настроение“

Изследване на СПК:

-Кратко описание на състоянието на организацията

-Обща характеристика на персонала

-Цели на изследването, параметри за оценка и методи на изследване

Структура на формалните и неформалните взаимодействия (ръководител)

-Съгласуваност на действията и областите на отговорност

-Авторитет на ръководителите (групови мениджъри)

-Лидерски качества и стил на управление

-Разбиране и приемане на стратегическите насоки на ръководството и готовност за самостоятелно поставяне на цели

-Познаване и приемане на целите на компанията от ръководителите на средно ниво

-Ориентация към генерирането на нови идеи, разработването на нестандартни решения

Социално-психологически климат в отделите (звена, групи)

-Междуличностни отношения и групова сплотеност

-Организация на взаимодействието в групите (отдели, звена)

-Преобладаваща мотивация

-Източници и причини за конфликти

-Недостатъчна мотивация и „взаимна отговорност“

-Отношения с други групи (отдели)

-Конфликтност и особености на поведение в проблемни ситуации

Особености на корпоративната култура

-ценностно-нормативна структура

-основни ценности, споделяни от служителите на организацията

-корпоративни традиции

-корпоративни правила (отношения с клиенти)

Особености на организационната структура

-формална и неформална организационна структура

-норми и правила (писани и неписани) на вътрешно взаимодействие

-традиции и правила на „вътрешния правилник” (поведение на работното място)

Особености на комуникационната структура

-структура на формалните и неформални информационни потоци

-качество на комуникацията: загуба и трансформация на информация

-насоченост на действия по „вътрешен PR”

Особености на структурата на социално-психологическите отношения

-структура на взаимни симпатии, избори, предпочитания

-система от роли в организацията (конструктивна, деструктивна и др.)

-вътрешна позиционност и конфликтност

-взаимоотношения с ръководителите на организацията (авторитетност)

Характеристики на структурата на външната идентификация (фирмен стил)

-имидж на организацията, насочен към клиента

-имидж, което се възпроизвежда в реална комуникация с клиента

Как да поддържаме здравословен психологически климат на работното място

Когато в приятелски и сплотен екип, поради различни причини, започне раздор в отношенията между служителите, опитайте следните стъпки:

1.Обмислете и огледайте от всички страни създалата се ситуация. Претеглете „приноса“ на всяка конфликтуваща страна за формирането на нездравословен климат, като същевременно бъдете самокритични. Не взимайте страна!

2.Поканете опонента си на откровен разговор. Запомнете: откровено не означава необуздано, преливащо в обикновена кавга; такъв „разговор“ няма да бъде полезен. За предпочитане е да общувате в неформална обстановка, например по време на работен обяд. Обсъдете проблема спокойно, не прехвърляйте цялата отговорност за моментните трудности на колегата си, но и не позволявайте да ви тъпчат.

3.Изразете своите желания (но не претенции) спокойно и по същество, тогава ще бъдете разбрани правилно. Не забравяйте да изслушвате и другата страна – умението да слушате се цени от събеседника.

4.Имайте нагласа за да направите компромиси, но не забравяйте, че те трябва да се основават на чувство за здрав разум. Подгответе се! Ако смятате, че ще ви бъде трудно да следвате предложението на другата страна, помолете ги да преразгледат казаното от тях. Не отказвайте директно, задръжте на пауза – може би вашата сдържаност и ненатрапчиво уважение към думите на вашия събеседник в крайна сметка ще ви помогнат да постигнете желания резултат.

5.След като постигнете споразумение, стриктно го спазвайте.

6.Не се занимавайте с изнудване по време на разговора (например, включвайки други служители, шефове в този въпрос или превеждайки всичко на езика на парите): най-вероятно няма да постигнете това, което искате. Освен това неволно ще подтикнете своя колега да използва подобни методи.

7.Обмислете добре аргументите и доводите си.

8.В края на разговора, независимо как ще завърши, не забравяйте да анализирате съдържанието му. Направете изводи. Коригирайте по-нататъшното си поведение, освен ако, разбира се, това не ви заплашва със загуба на самочувствие.

9.Ако разговорът не върви добре, опитайте отново след няколко дни. Ако е необходимо, направете това трети или четвърти път, не се страхувайте да загубите лицето си в очите на колегите си. Такава упоритост трябва още веднъж да покаже вашата загриженост за състоянието на нещата в колектива, нищо повече.


image

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Влиянието на семейната история върху личната история на детето

Механизми за „защита от прекомерна близост“ в семейните отношения

 

За справяне с напрежението, което възниква в процеса на общуване между брачните партньори в резултат на сливането между тях, са необходими някакви механизми, които да помогнат на двойката да нормализира дистанцията. Обикновено партньорите взимат тези механизми за дистанциране от своите родителски семейства.

Традиционно се разграничават четири механизма на „защита от прекомерна близост“:

-емоционално дистанциране;

-съпружески конфликт;

-прехвърляне на проблемите върху децата;

-заболяване или дисфункция на един от съпрузите.

1.Емоционална дистанция

Често след интензивен емоционален контакт хората могат да изпитат чувство на дискомфорт и желание леко да увеличат емоционалната дистанция. Подобно желание може да възникне и при прекомерно позитивно сливане, като например непреодолимо желание за работа след добре прекарана съвместна ваканция и когато има отрицателен емоционален заряд. Във всички тези случаи имаме работа с увеличаване на емоционалната дистанция. Освен това дистанцията може да е реална или да е резултат от вътрешни операции. В първия случай, например, един от съпрузите може да прекарва много време извън дома по един или друг предлог или съпрузите прекарват много време в компанията на други хора. С други думи, избягват се ситуации, благоприятстващи интензивен контакт. Във втория случай дистанцията се създава с по-фини средства, насочени към намаляване на емоционалното реагиране. Примери за такива средства са хроничната раздразнителност, хобитата и „каменното“ изражение на лицето. Интересен е феномена, че човек може, като се оттегли от емоционален контакт с другия, като мисли много за този друг, да води вътрешни диалози и спорове.

Обикновено партньорите се дистанцират автоматично, без да го осъзнават. Дистанцирането е по същество „клапан“ за освобождаване на напрежението. Въпреки че се случва автоматично, дистанцирането обикновено води до по-голяма психологическа дистанция, отколкото биха искали партньорите. И тук настъпва моментът, когато дистанцирането се заменя със сближаване. Във всеки случай несъзнателно се избягва дискомфортът, който се усеща поради прекомерната интимност. В същото време партньорът се възприема като източник на собствените емоционални реакции и дискомфорт.

2.Съпружески конфликт

Неговата функция е да управлява напрежението и да поддържа баланса в семейството. В ситуации, когато напрежението в семейството нараства и партньорите реагират прекалено емоционално един на друг, мислите им често се концентрират върху „упоритостта, безразличието, неразумността“ на другия. В такава ситуация може да избухне конфликт по незначителен проблем и бързо да достигне висока интензивност. Същевременно често може да се припомнят стари обиди. При ситуация на съпружески конфликт партньорите са съсредоточени изцяло един върху друг, сякаш останалия свят не съществува. Грешките и пропуските на партньора се следят много внимателно. Разбира се, никой не разбира собствената си роля в повтаряща се ситуация. В най-добрия случай собствената му роля може да бъде призната, но се оценява като необходима и принудителна самоотбрана. Ако интензитетът на конфликта е висок, той може да излезе извън контрол и да стане неуправляем. В този пиков момент автоматично възниква тенденция за привличане на трети страни (или организации, например полиция или служби за кризисна намеса).

За семействата е често срещан т. нар. „двуфазен режим“: конфликт – последващо дистанциране. По време на фазата на дистанциране всеки партньор може да изчака другия да се „препъне“ – да направи нещо „грешно“. Често се случва конфликтите да се редуват с периоди на топла близост: близост - напрежение - дистанциране - конфликт.

Степента му може да варира от лека до тежка и зависи от нивото на сливане на двойката, както и от интензивността на тревожността.

Колкото и да е странно, колкото повече напрежението се канализира в съпружеския конфликт, толкова по-малка е вероятността да навреди на развитието на детето. Същевременно, ако се установи, че родителят започне да се тревожи за въздействието на съпружеските разногласия върху детето, тогава вече е налице участието на последното в процеса на партньорски отношения.

3.Прехвърляне на проблема върху детето
image

3.Прехвърляне на проблема върху детето

Децата са изключително чувствителни към настроенията на родителите си. Вероятно всеки родител се е сблъсквал със ситуация, напомняща подготовката преди пътуване, описана в „Трима в лодката, без да се брои кучето“ от Джером К. Джером[1]: „Монтморенси  (фокстериер), разбира се, беше в центъра на събитията. Цялото честолюбие на Монтморенси се заключаваше в това, да попада колкото се може по-често под краката на някой и да си навлича проклятия. Ако успее да влезе на място, където присъствието му е особено нежелано, и да побърка всички, да вбеси хората и да ги накара да хвърлят нещо по главата му, тогава той чувстваше, че денят не е изживян напразно. Да гарантира, че някой ще се препъне в него и след това ще го почете до дупка за добре дошъл, е най-висшата цел и смисъл на живота му; и когато успее в това, самонадеяността му преминава всякакви граници. Той седна върху нещата ни точно в момента, в който трябваше да ги приберем, и беше с непоклатимото убеждение, че Харис и Джордж, към каквото и да посегнаха, имат нужда от неговия студен и мокър нос. Той пъхна лапата си в конфитюра, бори се с чаените лъжички, престори се, че бърка лимоните с плъхове и, качвайки се в кошницата, уби трима от тях, преди Харис да го удари с тиган. Харис каза, че аз примамвам кучето да прави това, но това не беше вярно. Това куче нямаше нужда да бъде мотивирано. Към такива неща го тласка първородният грях, вродена склонност към порока, която е поел с майчиното си мляко...”

Човек се умилява и размеква, когато чете тези редове, защото поведението на Монтморанси ни напомня за поведението на нашето любимо дете в ситуация, когато в къщата има вълнение преди важно събитие. Усещайки родителското напрежение, самото дете изпитва безпокойство, което след това се опитва да облекчи чрез прекалено активно поведение. Често причината за нарушеното детско поведение е именно напрежението, което съществува между родителите.

Тази ситуация е по-лесна за описание, отколкото за обяснение. Нека си представим бъдеща майка, която е много притеснена за изхода на бременността си. Причината за нейната тревожност в този случай може да бъде всичко: ситуация в семейството, предишно травматично събитие или небрежна дума от лекар... Въпросът е, че жената изпитва тревожност и без да осъзнава истинската причина, тя я приписва към сегашното си състояние, т.е. тя се тревожи за нероденото си дете. В резултат на това тя ще интерпретира всички усещания, които обикновено съпътстват бременността, като доказателство за проблеми с нероденото дете.  „Ужасно! Той не се движи много. Сигурно нещо не му е наред...” „Кошмар! Той натиска толкова силно. Сигурно там му е зле...”, и т.н., и т.н. Тъй като психологическото състояние на бъдещата майка играе много важна роля в процеса на бременност и раждане, не е изненадващо, че една жена възприема както самата бременност, така и процеса на раждане твърде остро. Субективно надценявайки обективни трудности, тя е много притеснена за детето, себе си и т.н. Новороденото бебе е до голяма степен настроено към сетивните усещания. Казано по-просто, когато една разтревожена майка вземе бебе в ръцете си, състоянието на майката буквално се предава на детето чрез нейните ръце. Вероятно всеки родител е забелязал, че когато къпят много малко дете, то не се чувства еднакво в ръцете на различни хора. Истината е, че детето се чувства физически по-комфортно в уверени, спокойни, „нетревожни“ ръце. Така, реагирайки на „тревожните“ ръце на майката, детето започва да сигнализира за чувството си на дискомфорт. И за това то разполага с един инструмент – плачът. Майката веднага приписва неговия плач на собственото си безпокойство, интерпретирайки го като проблеми на детето. Тя започва да се тревожи още повече за детето, а то от своя страна, усещайки нейното безпокойство, става още по-неспокойно.

Всичко описано по-горе е вярно, дори когато майката не осъзнава постоянното си безпокойство. Какво би могло да се случи, ако за нея това вече е станало познат фон на живота. За по-голяма яснота ето една аналогия. Всеки знае, че може да се „адаптира“ към миризми. Дори непоносимо силната миризма престава да се усеща с течение на времето, въпреки че в действителност не е станала по-слаба. За да избегне претоварването, психиката премахна „ненужното“ усещане. Нещо подобно се случва при постоянна тревожност. Тя става фон на психичния живот. Тъй като нищо не може да се промени, психиката, защитавайки се от претоварване, премахва тези преживявания от областта на съзнанието, въпреки че самите преживявания не изчезват. Те просто се усещат по-слабо. А за онези от тях, които пробиват в съзнанието, винаги има рационално обяснение: „Притеснявам се, защото детето непрекъснато плаче“. Във всеки случай детето играе своята роля: то се държи по такъв начин, че да оправдае загрижеността на майката или друг поведенчески стереотип към него. Тук обаче е възможно и влиянието на случайността – например неочаквано заболяване на дете или родител. В резултат след известно време се оказваме с майка, която не може да си намери място от притеснение и наистина много неспокойно дете.

Родителят обаче не може да се счита за виновник, а детето за жертва, тъй като този процес изобщо не е започнал с този родител – той може да бъде проследен няколко поколения назад. Спокойно може да се каже, че и бабата, и прабабата са проявили подобно поведение в това семейство. Въпреки че тук са възможни изключения: важна е семейната ситуация, в която се появява детето. Важно е да се знае какво е предшествало раждането му. Например, в семейство, в което раждането на бебе е предшествано от смъртни случаи на деца, е естествено да възникнат опасения за здравето на новороденото.

Ролята на бащата е не по-малко важна от ролята на майката: участието на детето в родителските отношения пряко зависи от напрежението в техните отношения. Възможностите за бащинско поведение могат да варират. Той може да смята за обективни проблемите на майката с детето или може би, например, смята детето за слабо или разглезено, и се опитва да компенсира нещо. Тогава бащата може да бъде суров и груб, опитвайки се да „втвърди“ детето. В резултат на това майката и детето ще станат още по-близки. Като цяло, колкото повече е напрежението в родителските отношения, толкова по-голямо е единството между майката и детето. Родителската тревожност винаги играе инициираща роля в този процес. Нещо повече, всички участници в такава симбиоза са с нарушена способност да функционират и дори да оцеляват самостоятелно в света. От една страна може да настъпи инвалидизация на детето. От друга страна, родителите могат да бъдат толкова „увлечени“ от родителските роли, че напълно да забравят, че са и съпрузи. Трудностите често започват по време на пубертета на детето. Водещата потребност на детето в този период е да изгради собствена идентичност, да си отговори на въпроса: кой съм аз, какъв съм, накъде отивам. За да направи това, подрастващият определя конкретни граници: какъв определено не искам да бъда и какъв живот изобщо не искам, както и какви са моите идеали и накъде се стремя. Детето се опитва да изгради собствена ценностна система, границите на своята отговорност и възможности. По това време семейството трябва да реши най-важната задача: да подготви детето за раздяла, за самостоятелен живот. Ако в едно семейство детето расте толкова чувствително към родителската загриженост, тогава способността му да функционира самостоятелно страда значително. В този случай е почти невъзможно родителите да си позволят отделянето му от родителското семейство. От една страна, такива деца имат доста висок статус в семейството и имат особено значение (феноменът „детецентризъм“). От друга страна, тяхното психологическо развитие е възпрепятствано и те може да не чувстват собствените си ресурси, за да спечелят борбата за „връщане на мястото си под слънцето“. Тази перспектива може дори да ги изплаши. В този случай неуспехите на детето значително ще намалят напрежението в семейството. Те също така отвличат времето и енергията на родителите и им пречат да решат други семейни проблеми. Ако едно дете, въпреки това, упорито се движи към успеха, тогава има много начини да го принудите да се отклони от този път. Смята се, че дезадаптивното и ексцентрично поведение на младия човек има защитен характер. Веднага щом родителското семейство се сблъска с факта, че детето е готово за раздяла, то става нестабилно и дезорганизирано, а вътрешносемейното напрежение нараства. Това се отразява във факта, че конфликтите зачестяват и благосъстоянието на членовете на семейството се влошава. Млад мъж, който е изключително чувствителен към вътрешносемейно напрежение, чувства, че семейството му е застрашено от разпад или в най-добрия случай от промяна в структурата и обичайните начини на взаимодействие. За да запази нещата същите, той развива ексцентрично и неадаптивно поведение. В допълнение към специфичните поведенчески разстройства могат да се развият соматични и психични заболявания.

Забележка: Връзката между негативните поведенческите реакции на детето извън семейството, например в училищната среда и налични проблеми (конфликти) в отношенията между майката и бащата, много рядко се прави от учители и възпитатели. Последните обикновено твърдят, че се „борят“ с негативните прояви на ученика, но тяхната „епична битка“ започва и приключва със симптома (например, някаква агресивна проява или отчуждение) – по-далече педагозите не отиват. Много редки са случаите, при които учителите разполагат с време и знания за дълговременна работа с конкретен ученик. За тях случаят е приключил „тук и сега“, веднага след като се намесят и прекратят „лошото“ поведение, било с бележка, било с наказание или по друг начин. По-далече е в състояние да отиде единствено специалистът (училищен психолог) и на практика, отделяйки достатъчно време за работа с ученика, да разкрие първопричината и да заключи, че „лошото“ поведение е симптом не за липсата на възпитание, а на възникнал в тогавашния момент конфликт между родителите.

4.Дисфункция на съпруга

Този емоционален процес е свързан с адаптирането на съпрузите един към друг. Обикновено в брака и двете страни постоянно правят компромиси, за да избегнат конфликта. Но в някои случаи компромисът може да приеме много груби форми. Например, единият партньор може да е бил обучен в родното си семейство, единият от родителите да взема решения по отношение на другите; във второто – обратно, всеки е вземал решение за себе си.

При усвоени подобни ролеви патерни, най-вероятно в брака всеки един от партньорите ще се чувства добре само в тези позиции, а това означава, че единият ще бъде свръхфункционален, а другият недостатъчно функционален. Този вид тенденция може да бъде свързана и с двамата партньори. Например, единият партньор е доминиращ, а другият е приспособяващ. Ако и двамата се опитват да станат доминиращи, конфликтът е неизбежен. Когато и двамата се адаптират, настъпва парализа на вземането на решения. В семейства, в които единият от партньорите „носи” всичко върху себе си, а другият е с леки увреждания (без значение физически или социални), съпрузите успешно се допълват. Стремежът за доминираща или приспособяваща позиция се определя от функцията, която човек е заемал в родителското семейство.

Докато нивата на напрежение са ниски, дисфункцията при единия съпруг може да не стане очевидна. Въпреки това, в ситуации на продължителен стрес, недостатъчното функциониране може да разкрие физическа, емоционална или социална дисфункция. Тази дисфункция от своя страна може да доведе до нови роли или позиции за други членове на семейството, като в крайна сметка служи за възстановяване на семейния баланс. Ролите на болногледачи и помощници с дисфункционален член на семейството облекчават междуличностното напрежение. Това разпределение е чисто функционално: често може да се наблюдава как, ако „силната“ страна се провали, „слабата“ страна действа доста ефективно.

Заключение

Описаните четири механизма имат една и съща цел, да абсорбират съществуващото напрежение в семейството. За целта могат да бъдат включени и четирите или само един от тях. За всички механизми е валидна зависимостта: симптомите ще бъдат по-малко интензивни, когато нивата на тревожност са ниски и по-интензивни, когато нивата на тревожност са високи.

image


[1]  Three Men in a Boat (To Say Nothing of the Dog), 1889    https://chitanka.info/text/20788-trima-dushi-v-edna-lodka/13#textstart.

Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Влиянието на семейната история върху личната история на детето.

Мъри Боуен и концепцията за диференциацията.

 

В този текст са представени бележки на д-р Мъри Боуен (американски психиатър) по темата за ролята на диференциацията между емоционалната и рационалната същност на човек, като обвързва този феномен със семейната система, като среда, в която човек се учи да диференцира. Хората не се раждат с тази способност. Тя се формира впоследствие така, както у човек се възпитават навици.

Боуен твърди, че „колкото по-голяма е диференциацията, толкова по-добре функционират хората. Те са по-гъвкави, справят се по-добре със стреса и са свободни от различни проблеми“.

Накратко, диференциацията е умението на човек да прави разлика между своите чувства и мисли. Обикновено един добре диференциран човек, може да направи разлика между „това, което мисля“ и „това, което чувствам“. Трудността при усвояване на това умение идва от там, че емоциите и чувствата трудно се подлагат на управление, те са древен и енергийно много силен психичен конструкт, който взема превес във въздействието си върху мисленето.

Когато човек е в състояние, в което тревожността (по принцип всяка силна емоция) се увеличава (това може да бъде например в кризисна ситуация), емоционалната и интелектуалната система се сливат, губейки способността си да функционират автономно. Именно в тези ситуации човек не в състояние да мисли ясно и тогава действията му са импулсивни. И вместо да „мисли за утре“ (последствия, планове, стратегически цели), човек извършва необмислени действия, водени от силен първичен импулс.

От друга страна, има хора, чиито емоции и интелект са толкова слети, че животът им е подчинен предимно на емоционалната система. Тези личности може да имат мощен интелект, но колкото и висок да е техният интелект, той винаги ще бъде повлиян от емоциите, които в крайна сметка ще го подчинят. Те може да са отлични учени, но в междуличностните отношения, в личния им живот поведението им е изцяло контролирано от емоциите. Тъй като трудно се справят с емоциите си, те са по-малко гъвкави и адаптивни, по-емоционално зависими от всички и всичко, лесно изпадат в дисфункция и трудно се възстановяват. В нормална ситуация е невъзможно да се определи какво ниво на диференциация има конкретен човек. За да попаднат мисловните процеси под властта на емоциите, е необходима стресова ситуация. Само тогава, по реакцията на човек, по поведението му в стресова ситуация, може да се разбере доколко емоциите му влияят върху способността да вземе информирано решение и самият той може ли да функционира оптимално.

Понякога очевидната разлика в диференциацията между емоции и интелигентност се бърка с разлики в стиловете на справяне с емоциите. Например, човек може да изглежда оттеглен, затворен, изолиран и да не позволява изразяване на чувства; освен това изразяването на чувства според него може да е израз на слабост и недостойно поведение. Дори в речта си такива хора често се обръщат към неясни авторитети: „според правилата“, „научно е доказано“, „известно е от незапомнени времена“ и след това изваждат необходимата информация от контекста. Такива признаци свидетелстват, че човекът се чувства безпомощен, когато става въпрос за емоции. Той се страхува, че ако позволи на чувствата да се проявят, те могат да го „залеят“ и той вече няма да може да се справи със състоянието си. Другият краен вариант е открит изблик на всякакви чувства. И при този вариант човек отново не може да се справи с емоциите си и по-скоро те го контролират, отколкото той тях. Такива хора са открито емоционално зависими от друг, много чувствителни, влияят се от настроението, проявите и позицията на другия, без да ги разграничават от собствените си.

Боуен въвежда концепцията за скала на диференциацията на „Аз-а”.

Тази скала има чисто умозрителен и илюстративен характер, и е опит да се класифицират на една ос всички нива на човешкото функциониране от най-ниското до най-високото потенциално ниво. Скалата не корелира пряко с интелекта или социалния, икономически, или друг статус. Скалата за оценка на нивото на диференциация започва от най-ниското ниво на недиференциация, съответстващо на 0 и завършва с най-високото теоретично възможно ниво, съответстващо на 100 по скалата. Начинът на живот, мисленето и емоционалните модели на хората на различни нива на скалата са толкова различни, че съпрузите и близките приятели обикновено избират сходно ниво на диференциация.
image

Скалата е разделена на четири области. В диапазона от 0 до 25% емоциите напълно доминират мисловните процеси. Съзнателните нагласи присъстват главно под формата на масови стереотипи на заобикалящото общество; човек практически няма индивидуален психичен живот. При стрес, който може да бъде причинен дори от малки промени в околната среда, такъв човек попада изцяло под властта на емоциите.

При хора със степен на диференциация от 25 до 50% емоциите също играят доминираща роля, но те са по-адаптивни, тъй като се определят не само от „твърдите параметри на околната среда“, но и от реакциите на обкръжението. В този диапазон присъства целенасочено поведение, но то се определя от търсене на одобрение от другите (Какво ще кажат другите?“)

В диапазона 50-75% хората попадат под властта на емоциите си само в резултат на силен стрес. Тяхното чувство за „Аз“ е достатъчно развито, а интелектуалните им функции са добре оформени, така че в повечето случаи те запазват способността да разделят емоциите и мисловните процеси. М. Боуен смята, че ниво на диференциация над 75% е доста рядко при хората. Тези редки индивиди, които са диференцирани с повече от 75%, лесно правят разлика между процеса на мислене и емоциите.

Личност с висок резултат по скалата реагира по-малко на похвала или критика и има по-реалистична оценка на собственото си „Аз“; същевременно при личности с ниски показатели, тази оценка се оказва значително по-висока или значително по-ниска от реалната. Много форми на житейски опит могат да повишат или понижат функционалното ниво на „Аз-а“, но малко могат да променят основното ниво на диференциация, придобито от човек в родителското семейство.

Какво определя базовото ниво на диференциация?

Почти всяка майка знае, че плачът на новородено бебе няма да е по-различен в ситуация, в която на детето е студено, гладно, боли го или изпитва друг вид дискомфорт от друг вид. Работата е там, че новороденото все още няма способността да различава собствените си чувства. Със своя плач то дава да се разбере за общия дискомфорт. Дете, което не може да разграничи не само собствените си усещания, но и вътрешните и външните си процеси, и което също все още няма памет, ще почувства например глада, като почти „разпадащ се свят“, „вселенска катастрофа“. Едва по-късно майката започва да забелязва, че в различни ситуации бебето плаче по различен начин. Това именно е сигнал, че бебето започва да различава собствените си чувства. И това е началото на диференциацията. Впоследствие майката вече може да определи чрез плач какъв дискомфорт изпитва детето в момента: дали е гладно, дали му е студено, дали нещо го боли или може би просто му е скучно. След това пред детето предстои дълъг път до второто си психологическо раждане. Психологическото раждане започва тогава, когато детето почувства сили да бъде независимо от майката и разчита на вътрешната си сила.

С други думи, то се заявява и не очаква някой да контролира поведението му. Човек прави избор, става отговорен за себе си и за последствията от действията си. Детето развива чувство за собственото си „Аз“, което му дава възможност да поема отговорност за действията си, да изгражда контакти с други хора, да взаимодейства ефективно с тях, да се отнася адекватно към авторитета на другите, да споделя чувствата си, да ги изразява, да сдържа агресивните импулси и ефективно да се справя със страха и тревожността.

Ако тази задача не е напълно решена, тогава детето става психологически зависимо от другите и няма свой собствен ясно усетен „Аз“. След като напредне във възрастта си, такъв човек няма да чувства в себе си вътрешни ресурси, за да се справя с трудностите. В бъдеще, за да се справи с преживяванията и да се чувства „добре“, той ще се нуждае от подкрепата на нещо външно. В резултат на това цялата енергия на такива хора се изразходва в търсене на любов, одобрение и поддържане на отношенията в хармония. По тази причина те са напълно ориентирани към отношенията и към това какво ще си помислят другите.  Самооценката им пряко зависи от другите. През целия си живот те ще се стремят да спечелят приятели и одобрение. Ако не намерят одобрение, те се затварят в себе си или се борят срещу системата от взаимоотношения, в която не са били обичани. По правило такива хора са зависими от родителите си, след което търсят същата система от взаимоотношения, в която могат да черпят достатъчно сила, за да функционират.

По този начин се оказва, че основното ниво на диференциация на личността се определя от предишните поколения и родителите, с които човекът е израснал. Детето не знае как да се справи със силните си чувства и се опитва да се справи с тях по образ и подобие на това как родителите са се справяли със същите чувства. Например, родител, уморен от „капризите“ на дете на година и половина, изкарва раздразнението си върху него. В този момент той „преподава урок“ на детето за това „как да се справи с раздразнението си“. Може да се предположи, че това е урокът, който ще бъде научен. Това напълно обяснява оплакванията: „Защо взема всички най-лоши неща от мен!?“ Да, защото децата по правило „копират“ как се държим, а не как искаме да се държим. Или например, по някаква причина детето е разстроено и не може да се справи с чувствата си. Ако му повтаряте със завидна последователност: „Дръж се! Бъди силен! Не показвайте чувствата си!”, тогава е напълно възможно да възпитате човек, който не е в състояние да сподели пълнотата на емоционалната интимност с другите, който се страхува да покаже чувствата си.

По този начин недиференциацията на ниво индивид ще се прояви в ниска устойчивост на стрес, неадекватна самооценка, зависимост от одобрението на други хора, от техните мнения и взаимоотношения с тях. В същото време интелигентността, когато се прилага към неща, които не засягат човек, неговата личност, взаимоотношения и т.н., може да е добре развита, но когато се прилага към отношенията, в личния им живот цари хаос. Способността да се разделя интелектуалното и емоционалното е относителна. След като тревожността достигне определено ниво, започват да се появяват автоматични реакции на емоционалната система, независимо от когнитивната активност.

Дори силно диференцирана личност с достатъчно високо ниво на тревожност изпитва трудности в мислителния контрол на поведението. От друга страна, човек с ниско базисно ниво на диференциация може да загуби когнитивно функциониране дори при лека тревожност. Трябва да се отбележи, че колкото по-висока е тревожността, толкова повече поведението става автоматично или инстинктивно.

Как всичко това е свързано със семейството?

Човек, чиито емоции силно влияят върху способността за вземане на информирано решение, има способността да се „заразява“ от емоциите на други хора – особено близки и значими. В такива семейства съпрузите „телепатично“ четат чувствата си един на друг. Ако единият е в беда и е завладян от чувствата си, то другият автоматично се потапя в чувствата на партньора си. Преживяванията на скръбта и радостта на другия човек се приемат като свои собствени чувства, тъй като е невъзможно в този момент вторият партньор да раздели къде са неговите чувства и къде са чувствата на партньора. Именно тази симбиоза се приема за специална форма на близост в двойката. Пример е любовта – всеки се опитва да бъде това, което другият иска да види и на свой ред изисква подобни промени от партньора си. „Ще бъда такъв, какъвто искаш да бъда: ще изглеждам така, както искаш, ще мисля, чувствам и ще правя каквото поискаш.“ Сливане до степен на загуба на себе си, заличаване на границите на собствената личност. Такова сливане е подобно на изчезването на личността като такава (подобно на смъртта). Това неизбежно увеличава тревожността. В резултат на това се изисква нещо, което да отслаби такова интензивно сливане. Има хора, които могат да се чувстват „добре“ само ако са „във връзка“ с някого. Те много остро усещат собствената си самота. Страхът от самотата е почти непоносим за тях. Така такива хора прекарват целия си живот в търсене на идеални близки отношения. Когато намерят такъв партньор, те се сливат, практически се разтварят в него. Възниква тревожност, свързана със страха от изчезване, следователно е необходимо да се реагира с дистанциране и отчуждение, което след това стимулира следващия цикъл на търсене на интимност или депресия и отчуждение, или търсене на нови системи на взаимоотношения.

По този начин недиференциацията на семейно ниво ще се прояви в свръхблизост или отчуждение между членовете на семейството, зависимостта на емоционалното състояние на всеки член от семейството от емоционалното състояние на другия и слабата способност за адаптиране към промените.

Хората встъпват в брак, избирайки партньор с приблизително еднаква способност да реагира на ниво емоции или разум. В същото време единият съпруг може да изглежда по-импулсивен, докато другият може да изглежда по-сдържан в изразяването на чувствата си – става дума за различие в стиловете за справяне с емоциите. Например, една много импулсивна, „съпруга, водена от чувства“ и рационален, „държащ всичко под контрол“ съпруг е вероятно да имат сходни нива на диференциация. При благоприятна ситуация партньорите могат да се чувстват удобно един с друг. Рано или късно обаче възниква напрежение между партньорите. Източникът на това напрежение може да бъде или външна ситуация (стрес) или прекалено голяма, или твърде малка дистанция между съпрузите. В този момент, за да намали ​​напрежението, на сцената излиза нещо трето или някой трети, чиято цел е да разреди ​​ситуацията. При това третият може да бъде не само отделна личност, но и предмети, проблеми, хоби, работа, групи хора, домашни любимци, религиозна дейност и т.н. Например, жена, която седи у дома „с дете“, която е натрупала голям брой претенции към съпруга си и работещ съпруг, изпитващ ответно раздразнение, могат да изпитат „непреодолимо желание“ да гледат филмова касета вечер, да играят компютърни игри или просто четат и изобщо да не общуват помежду си. В тази ситуация книгата, компютърът и телевизорът само ще помогнат за безконфликтното канализиране на натрупаното напрежение. Какво се случва с детето в такава ситуация. Аналогично на горния пример, в ролята на трети може да встъпи детето в семейството, което е призовано да „обезвреди” ситуацията. Следва да се има предвид, че в подобни ситуации детето е много по-чувствително към родителското състояние, отколкото ние забелязваме. Усещайки напрежението между родителите си, то започва да се държи така, че вниманието им неизбежно се насочва към него. Освен това, то дава възможност на родителите да получат емоционално освобождаване, без да навреди на отношенията им. Наистина, много по-безопасно за семейните отношения е родителите да се ядосват на детето заради лошото му поведение, отколкото на партньора заради натрупани обиди. Аналог на този вариант е, съпругата да е обидена от свекърва, която има „лошо влияние“ върху мъжът й, но най-често срещаният вариант е с въвличането на детето. Много детски проблеми – страхове, психосоматични заболявания, трудности в ученето, поведението и др., са проява на участието на детето в протичащия между родителите процес. То (детето) е един стабилен канал за изразяване на емоции и тема за безопасни родителски разговори.

Съпрузите влизат в брак с нива на диференциация, наследени от техните родителски семейства. Ухажването, бракът и раждането на деца до голяма степен се управляват от емоционално-инстинктивни сили. Повечето съпрузи отбелязват най-висока степен на близост и откритост на отношения по време на периода на ухажване. Това е времето, в което съпрузите буквално са погълнати в отношенията си. От една страна се създава нещо ново, което не е съществувало преди – усещане за себе си като двойка, от друга страна съпрузите не престават да бъдат индивидуални личности. От това, как бъдещите съпрузи се срещат, ухажват и планират брак, може да се съди за тяхната диференциация.

Опитът показва, че хората избират партньори, които имат сходно ниво на диференциация. Колкото по-ниски са техните нива на диференциация, толкова по-интензивно (бурно) е емоционалното сливане в брака. За справяне с напрежението, което възниква в резултат на сливането, са необходими някакви механизми, които да помогнат на двойката. Обикновено партньорите взимат тези механизми от своите родителски семейства. Традиционно се разграничават четири механизма на „защита от прекомерна близост“:

-емоционално дистанциране;

-съпружески конфликт;

-прехвърляне на проблемите върху децата;

-заболяване или дисфункция на един от съпрузите.

image

.

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Влиянието на семейната история върху личната история на детето

Трансгенерационен пренос

 

До какво водят нашите постъпки в миналото? Как това, което правим днес, ще се отрази на нашето утре? Как миналото влияе на бъдещето? Възможно ли е да преработим миналото, като по този начин променим бъдещето?  

Героят от разказа на Рей Бредбъри „Звук от гръм“ отива с машина на времето в миналото на сафари, за да лови динозаври. По съдбовна случайност той нарушава инструкциите и връщайки се в своята 2055 година, открива напълно различен свят около себе си. Всичко се е променило: от политическата система до химическия състав на въздуха. А причината за всичко това е малка пеперуда, случайно смачкана в далечното минало. Смъртта на едно малко същество, на принципа на верижната реакция, може да наруши баланса и да предизвика промени, водещи до глобални последици.

Кой в детството не замръзва от ужас, докато чете "Баскервилското куче" на Артър Конан Дойл. Самата мисъл за ужасно проклятие, преследващо цялото семейство Баскервил, принуждаващо всички потомци на злополучния сър Хюго да плащат за злодеянията му, кара кръвта да спре във вените. Нали затова тази история е толкова завладяваща, защото всеки от нас има свой „призрак на куче“, което ни преследва от дълбините на вековете. Както е писано в Библията: Родителите ядоха зелено грозде, а зъбите на децата изтръпнаха“.

Илюзията, че можете да живеете „тук и сега“, създавайки свое лично бъдеще, освободено от гнета на миналото, е много привлекателна за съвременните хора. Понякога е трудно за човек, принадлежащ към съвременната култура, да види и осъзнае как отношенията в семейството му през много предишни поколения влияят на настоящия му живот, на възприятието му за съвременната ситуация и всъщност „контролират“ поведението му днес. Все по-широко разпространяващият се култ към независимостта, себереализацията и свободата от всякакви допирни точки с миналото води до илюзията, че човек може да прекъсне връзките с онова време, да забрави миналото и да започне живота „сякаш от нулата“.

Въпреки това, дори без да го осъзнаваме, всички ние, до известна степен, подобно на героите в многотомния роман „В търсене на изгубеното време” на Марсел Пруст, живеем в сложно преплитане на минало и настояще. „Никой никога не е успял да бъде напълно себе си; но към това се стремят всички: единият в тъмнината, другият в полумрака, всеки по своему...” пише Херман Хес. Това твърдение, обосноваващо  и доказващо ролята на „семейното наследство“, на „зестрата“, която се предава през поколенията на индивидуално ниво, е точно толкова валидна и за съдбата на един народ. С други думи, всеки опит за създаването на съвременен сорт човек (народ), направил скок  нагоре по социалната стълбица и „скъсал“ със семейството си (отрекъл се от миналото си, като индивид и общност), е толкова свободен от този товар, колкото човек, който продължава да живее в семейство и изпитва всичките му „прелести“, в т.ч.  емоционална и финансова зависимост от родителите си.

Въпросът как миналото присъства в нашето настояще винаги е интересувал психологическата наука. З. Фройд пише в своя труд „Тотем и табу“: „...чувството  сякаш е предавано от поколение на поколение във връзка с една или друга грешка, която хората в повечето случай не държат в съзнанието си или която помнят най-малко…“

Според К. Юнг „колективното несъзнавано”, предавано в обществото от поколение на поколение, акумулира човешкия опит. През 1960-1970-те години бяха публикувани голям брой трудове, посветени на изследването на проблема за трансгенерационното предаване. Ф. Долто, Н. Абрахам, И. Бошормени-Наги, откриват как неразрешени конфликти, тайни, „неизказани неща“, митове, преждевременна смърт, избор на професия и т.н. се предават от поколение на поколение, като източниците на повторение не се осъзнават – те дори не се рационализират.

Въпросите за междупоколенческия пренос занимава отдавна психологическата наука. Как обаче работи самият му механизъм? Как се извършва този пренос? Някои изследователи смятат, че още в утробата на майката, от седмия месец на бременността, детето започва да сънува и вероятно тези сънища му се предават от майката, като по този начин детето има (или може да има) достъп до нейната несъзнавана сфера. Аналогични предположения на ниво интуиция са направени от Ф. Долто, според когото несъзнаваното на майката и детето са свързани и детето знае, предполага и чувства неща, свързани с неговото семейство в продължение на няколко поколения.

Н. Абрахам и М. Терек излагат хипотезата за „крипта” и „призрак” като доказателство за наличието на „мъртвец”, погребан в друг. „Призракът е образувание на несъзнаваното, което никога не е било съзнателно и е резултат от предаване от несъзнаваното на родителя към несъзнаваното на детето. Самият механизъм на това предаване все още е неясен. Потомците на носителя на „криптата“ вероятно ще бъдат преследвани от „празнините“, оставени в нас от тайните на други хора, принадлежащи към предишните поколения на нашето семейство. Например, един от нашите предци е претърпял смърт, която е трудно да се приеме, или нещо се е случило в семейството, което е накарало хората да се срамуват от това – нещо, което не е било наред (например, инцест, предателство, болест, загуба, престъпление, насилствен аборт, осиновяване на дете и др.). И тогава, в онези някогашни събития нашите предци са постъпили по такъв начин, че с мълчанието си са се опитали да защитят себе си и своите потомци от някаква невидима опасност. С постъпката си те са избягвали болката от загубата или  са имали изпепеляваща вина, или може би са се срамували от нещо. Предците някъде в миналото са заключили и пазели в своите души като в „крипта” призрака на семейна тайна (табу). Именно този призрак излиза от време на време и действа след едно или две поколения, чрез недоизказаност, изпепеляващо мълчание и затаяване. Когато тази въздържаност от назоваване се появи в следващото поколение, тя вече е патогенна, тъй като поддържа у детето различни род незнание. Всъщност ограничението от назоваване и незнанието създават празнота в детето, която то запълва със своите фантазии, страхове и тревоги. Това невежество обаче е нищо в сравнение с непреодолимата тревожност на родителите за това, което крият. И тази тревожност на родителите, предадена на детето и осъзната от него, оказва патологично влияние върху формирането на неговата личност. Травмата („криптата“), която се предава на синовете и дъщерите е много по-голяма от тази, която са получили родителите.

Ако тази тежест на „криптата“  („семейни истории“) успее да напусне несъзнаваното и чрез пренос си пробие път към съзнаваното, тогава имаме работа с приемственостни с лоялност към семейните традиции, но в много по-голяма степен този трансфер е несъзнателен процес.  Обикновено и най-често към съзнанието се трансферира онова, което са мислили и обсъждали (било е изречено, наречено, назовано) бабите, дядовците, родителите и децата – това са семейни навици, ритуали, обреди, правила, някои митове, стил на живот. За разлика от това, което ни става достъпно (осъзнато, разбираемо), предците не са назовавали онова, което не им е било дадено да назоват. Те не говорят за несъзнаваното пренесено между поколенията, то е тайно, неизказано, мълчаливо, скрито, понякога е забранено дори да се мисли за това. Всичко това влиза в живота на потомците, въпреки че те не мислят за това, не го „смилат“. И именно в този случай се появяват травми, соматични или психосоматични заболявания (Ф. Долто каза, че „всичко, което е премълчано в първото поколение, второто носи в тялото си“), които често изчезват, когато за тях се мисли, говори, оповестява, споделя, оплаква, т.е.,  ако те бъдат „преработени“. За междупоколенческия трансфер е особено важно да се разбере скритата (невидима) лоялност към семейството, която е ценност. Тази лоялност  към предците е ключова, но е станала несъзнавана и невидима. Смисълът на преноса се заключвая именно в това - да я направи видима, да се осъзнае какво кара човек да функционира по този начин, какво го движи и в случай на необходимост, тази лоялност да се постави в нова рамка, за да може човек да получи свобода да живее живота си.

И така, кои са онези механизми, които водят до факта, че миналото на нашето семейство активно присъства в настоящето?

Еволюция на емоциите и ума

Да наблюдава и изучава себе си винаги е била една от най-трудните задачи за човек. Много по-лесно е да бъде обективен относно онези аспекти на Вселената, които са най-малко включени в човешкия живот. По-лесно е човек да обясни раждането на звездите, отколкото да разбере природата на човешките чувства. Способността да се преценява, винаги ще бъде повлияна от субективността и винаги ще има някакъв вид изкривяване. Невероятно трудно е човек да наблюдава себе си, своите мисли, чувства и поведение, без автоматично да реагира.

Почти всеки може да си спомни епизоди от живота си, когато, поддавайки се на емоции, е действал по някакъв неадекватен, нерационален, неоптимален начин. Естествено, решенията, взети по балансиран и рационален начин, ще се различават от решенията, взети в състояние, когато човек е обзет от някакво чувство. И няма значение какви са чувствата: силен гняв или необуздана радост, остро безпокойство или дълбока скръб... Важно е, че решението, взето в това състояние, най-вероятно няма да бъде оптимално.

Факт е, че в процеса на еволюция нашите емоции са останали примитивни, а способността да мислим се появява в процеса на еволюцията не толкова отдавна. Създателят на теорията за семейните системи Мъри Боуен вярва, че всеки човек има две системи на функциониране: интелектуална и емоционална.

Емоционалната система включва всички автоматични или инстинктивни реакции на човек към всеки аспект на околната среда. Човешките автоматични реакции са подобни на тези, които регулират инстинктивното поведение на други живи същества.

Интелектуалната система е функция на мозъчната кора, която се появява на последния етап от човешкото развитие и е основната му разлика от всички по-ниски форми на живот. Кортексът позволява да мислим, разсъждаваме, отразяваме и регулираме живота в определени области. Интелектуалната или когнитивна система на човек му дава възможност да наблюдава функционирането и реакциите на емоционалната система. И тази способност ще бъде различна за различните хора. С други думи, хората се различават по способността си да правят разлика между чувства (по-субективно нещо) и мисли (по-обективно нещо). Тази способност няма нищо общо с човешкия интелект. Може да имате много висок коефициент на интелигентност и пак да ви е трудно да правите разлика между чувства и мисли. Почти всеки човек се е сблъсквал със ситуация, в която е реагирал автоматично, без да се замисля защо го е направил по този начин, а не по друг начин. Като цяло емоционалната система регулира живота ни много повече, отколкото си признаваме.

image

Категория: Други
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Психологически типове, стратегии и методика за разрешаване на конфликти

 

1.Бъдете наясно относно проблемите, които са в центъра на конфликта.

2.Опитайте се да вместите тези въпроси в типологичната структура, като в идеалния случай ги съпоставете с буквеното обозначение на личностните типове.

3.Проучете най-вероятната причина за конфликта и също я съпоставете с буквеното обозначение на личностните типове.

4.Помолете всяка страна да заеме позицията на другата страна.

5.Търсете компромиси и споразумения, които могат да придвижат конфликта към разрешаване.

Обикновено участниците в конфликтна ситуация са изправени пред необходимостта да изберат една от трите принципиални възможности за своите действия в създалата се обстановка.

-пътят на „борбата“ – постигане на това, което искат с всички налични средства;

-избягване на конфликта;

-водене на преговори с цел намиране на приемливо решение на възникналия проблем.

Модели на поведение в конфликт и психотипове.

1.Деструктивният тип се характеризира с постоянна готовност за започване на конфликт, не е склонен към компромис и е решен да потисне напълно противника. В ежедневието е егоист, подбудител на кавги и скандали; в институцията – негодник; в тълпата – инициатор на безредици и разрушителни действия; на междудържавно ниво такива субекти продуцират конфликтни действия.

2.Конформистки тип – пасивни, предпочитат да се предадат или откажат, отколкото да продължат да се борят. Този тип е опасен, защото обективно насърчава или по-скоро провокира и улеснява агресивните стремежи на другите. Може обаче да играе и положителна роля, ако противоречията между субектите са от тривиален характер и тогава компромисът е най-добрият начин за предотвратяване и разрешаване на конфликта.

3.Конструктивният тип се стреми да разреши конфликта, да намери решение, приемливо и за двете страни, и търси варианти за удовлетворяване на взаимните интереси.

За описание на стратегията на конфликтното взаимодействие на практика често се използва двумерният модел на К. Томас. За основа тук се ползва степента на ориентация на участниците в ситуацията към собствените интереси и интересите на партньора.
image

Стратегии

1.Настойчивост (принуда). Всеки, който се придържа към тази стратегия, се опитва на всяка цена да принуди хората да приемат неговата гледна точка, той не се интересува от мненията и интересите на другите. В същото време той или пренебрегва „цената“ в отношенията си с партньора, която ще бъде платена в резултат на неговите действия, или просто не мисли за това. Общоприето е, че колкото по-дългосрочни взаимоотношения свързват участниците във взаимодействието (като например в семейство или организация), толкова по-подходящо е да се грижим не само за непосредствената печалба, но и за запазването на отношенията. Този стил е свързан с агресивно поведение за въздействие спрямо другите, като се използва власт, основана на принуда и зависимост.

Този стил може да бъде ефективен, ако се използва в крайно екстремална ситуация, която заплашва съществуването на организацията или й пречи да постигне целите си. Понякога ръководителят отстоява интересите на работата, интересите на организацията, а понякога самоцелно, просто да покаже упоритост. Значителен недостатък на тази стратегия е потискането на инициативата на подчинените и възможността за многократни избухвания на конфликти поради влошаване на взаимоотношенията.

2.Бягство (укриване). При тази стратегия човек се стреми да избяга от конфликта. Такова поведение може да е подходящо, ако предметът на несъгласие не представлява особена ценност за човек, ако ситуацията може да се разреши сама (това се случва рядко, но се случва), ако в момента няма условия за продуктивно разрешаване на конфликта, но след известно време ще се появят. Тази стратегия е ефективна и в случай на нереалистични конфликти.

3.Приспособявне (отстъпчивост) – този стил предполага отказ на човек от собствените си интереси, готовността да ги пожертва за другия, да ги удовлетвори частично. Тази стратегия може да се счита за рационална, когато предметът на несъгласие има по-малка ценност за човек от отношенията с противоположната страна. Това е ситуация на очевидна „тактическа загуба“, при която „стратегическата печалба“ не е гарантирана, тъй като разменната монета са отношенията, а те както знаем са изменчиви.  Ако тази стратегия стане доминираща за един ръководител, той най-вероятно няма да може ефективно да управлява своите подчинени.

4.Компромис. Този стил се характеризира с приемане на гледната точка на другата страна, но само до известна степен. Търсенето на приемливо решение се осъществява чрез взаимни отстъпки.

Способността за компромис в управленски ситуации е високо ценена, тъй като намалява недоброжелателността и позволява конфликтите да бъдат разрешени относително бързо. Работата при този стил е там, че след известно време могат да се появят и дисфункционалните последици от компромисно решение, например недоволство от „половинчатите решения“. Освен това конфликтът в леко модифицирана форма може да възникне отново, тъй като проблемът, който го е породил, не е напълно разрешен.

5.Сътрудничество (решаване на проблеми). Този стил се основава на убеждението сред страните в конфликта, че разнообразието в мненията са неизбежен резултат от факта, че умните хора, имат свои собствени идеи за това, кое е правилно и кое е грешно. В такава ситуация участниците взаимно признават правото на собствено мнение и са готови да го разберат, което им дава възможност да анализират причините за разногласията и да намерят приемливо за всички решение. Този, който разчита на сътрудничество, не се опитва да постигне целта си за сметка на другите, а търси решение на проблема. Накратко, отношението към сътрудничеството обикновено се формулира по следния начин: „Ти не си против мен, а ние заедно сме срещу проблема“.

В зависимост от ситуацията, като се вземат предвид индивидуалните психологически характеристики на участниците в конфликта, ръководителят трябва да прилага различни междуличностни стилове за разрешаване на конфликти, но стратегията за сътрудничество трябва да бъде основната, тъй като именно тя най-често прави конфликтният функционален.

Общи препоръки за управление на конфликти

1.Трябва да знаете как се развива конфликтът. Обикновено преминава през няколко етапа (фиг. 2):

- възникване на разногласия;

- нарастване на напрежението в отношенията;

- осъзнаване на ситуацията като конфликтна от поне един от нейните участници;

- собствено конфликтно взаимодействие, използването на различни междуличностни стилове на разрешаване на конфликти, придружени от повишаване или намаляване на емоционалното напрежение;

- разрешаване (изход) на конфликта.

imageПри рационално поведение на участниците, конфликтът, преминавайки през всички етапи на своето развитие, може да остане функционален. Разрешаването на конфликт в пълния смисъл на думата е отстраняването на проблема, който е довел до конфликтната ситуация и възстановяването на нормалните отношения между хората.

Ако ръководителят „влезе и управлява конфликта“ още в началната фаза, той се разрешава на 92%; ако е във фазата на нарастване -  46%, на пиковия етап – по-малко от 5%, на етапа на спад – около 20%, на вторичния етап на растеж – по-малко от 7%, на вторичния пиков етап – по-малко от 2 %.

2.Разберете скритите и очевидни причини за конфликта, определете какво наистина е предмет на разногласия и претенции. Понякога самите участници не могат или не смеят да формулират ясно основната причина за конфликта.

3.Определете проблема като категория цели, а не като решения и анализирайте не само различните позиции, но и стоящите зад тях интереси.

4. Правете разграничение между декларираните позиции на участниците и техните интереси.  Концентрирайте се върху интересите, а не върху позициите. Нашата позиция е това, което декларираме, а това, за което настояваме е нашият модел на решение. Нашите интереси са това, което ни подтиква да вземем това решение. Интересите са нашите желания и грижи. Именно те са ключът към решаването на проблема.

5.Правете разграничение между личността на участниците в конфликта и същността на възникващите проблеми. Поставете се на мястото на вашия опонент (и). „Вашият проблем не е по вина на другите“, казват известните американски експерти по управление на конфликти Р. Фишър и У. Юри. Бъдете твърди към проблема и меки към хората.

6.Отнасяйте се справедливо и безпристрастно към инициатора на конфликта. Не забравяйте, че зад недоволството и претенциите, като правило има доста значителен проблем, който тежи на човек, създава му безпокойство и неудобство.

7.Не разширявайте предмета на конфликта, опитайте се да намалите броя на претенциите. Не е възможно веднага да се разберат всички проблеми.

8.Придържайте се към правилото за „емоционална издръжливост“. Осъзнавайте и контролирайте чувствата си. Помислете за емоционалното състояние и индивидуалните характеристики на страните в конфликта. Това предотвратява прерастването на реалистични конфликти в нереалистични.

За разрешаване на конфликти е необходимо да се има предвид, че конфликтът е пакет, съдържащ две съставки: конфликтна ситуация + инцидент.

Конфликтната ситуация са натрупани противоречия, които съдържат истинската причина за конфликта.

Инцидентът е набор от обстоятелства, които са повод за конфликт.

Конфликтната ситуация и инцидентът са независими един от друг и не са следствие или в противоречие един на друг. Следователно разрешаването на конфликт означава:

а) премахване на конфликтната ситуация и б) изчерпване на инцидента.

Ясно е, че първото е по-трудно за изпълнение, но по-важно.

В реалния живот въпросът често се ограничава само до изчерпването на инцидента (например, те се извиняват един на друг за злополучни обидни думи), но конфликтната ситуация продължава и вероятността от нови конфликти се увеличава.

В някои случаи е възможно да се премахне или неутрализира конкретна ситуация чрез специални преговори с лицето, което е „замесено“ с вас в тази конфликтна ситуация, но вие сами трябва да станете инициатор на разрешаването на конфликта.

Методика на преговорите се състои от четири стъпки:

1) организирайте среща с лицето, с което сте в конфликт;

2) организира място за срещи;

3) среща;

4) споразумение.

Ето пример за организиране на среща: „Бих искал да се срещнем и да поговорим за проблем, който ме вълнува, и бих желал да ми помогнете да разреша този проблем. Съгласен ли сте? В кое време би било удобно за разговор? За мен е удобно утре в 15.00 часа. Съгласни ли сте да отделим половин час утре в 15.00 часа? Бих искал да поговорим така, че никой да не ни безпокои, насаме и никой да не ни разсейва поне половин час. Бих искал да се договорим, че и двамата няма да прекъсваме срещата, докато и двамата не стигнем до заключението, че разговорът трябва да бъде прекратен. Съгласен ли сте? Мога ли да считам, че уговорихме времето, мястото и условията на срещата?“

По време на срещата не трябва да прекъсвате общуването при никакви обстоятелства (дори при обиди), като се стремите да постигнете взаимно разбиране на законните интереси на вас и вашия събеседник, да постигнете съгласие с него за разумен вариант, за справедливо решение, отчитащо интересите на вашия събеседник и вашите собствени интереси. Всички правила за водене на „принципиални преговори“ и сътрудничество следва да се приложат за разрешаване на конфликта.

Изход от конфликта. Кой е най-добрият начин да постигнете това?

Движете се към целите си ясно и съзнателно.

Целите на конфликта не винаги са обозначени или уточнени, но винаги са поне подразбиращи се. Понякога не се реализират – ако не ги постигнем, ние сме много разстроени, вместо щастливи. Целите обикновено са конкретни и броят им е безкраен. Всъщност има само три основни цели, които трябва да бъдат постигнати в конфликтни ситуации:

-Разрешаване на конфликта, т.е. търсене на решение, което да устройва и двете страни и да облекчи вътрешното напрежение.

-Запазване на достойнството ви, за да не се срамувате по-късно от поведението си или да се смущавате, или да не допуснете чувството, че сте се държали грозно.

-Продължаване на връзката с партньора. В крайна сметка не искате да го превърнете във ваш заклет „враг“.

Много често конфликтуващите несъзнателно се стремят към напълно противоположни цели, без да мислят за интересите на противника, без да се интересуват от своето „лице“ и не желаят да имат нищо общо със своя „неприятел“ в бъдеще.

По какво се различава човек, способен да предотвратява и разрешава конфликти (нека го наречем „мъдър“) от някой, който е неспособен (нека го наречем „незрял“)?

Първият признак на „мъдро“ поведение е „отвореността“ на ума. Човек с „отворен” ум е решен да разбере причини и аргументи, за които сам не би се досетил. Той е, така да се каже, „отворен” да възприема това, което самият той не вижда поради позицията си. Той позволява многоалтернативен подход и разбира, че е по-добре да имаш избор.

Включете се последен в конфликта.

Този, който успее да удържи и се включи последен в конфликта:

-той не ограничава възприятието си и се фокусира не само върху „тук и сега“, но и гледа напред, предвиждайки и анализирайки последствията.

-той не се ограничава само да анализира миналото (не търси причините за този конфликт и неговите виновници), а търси изход, т.е. той е насочен към бъдещето - какво да прави?

-той допуска противоречията и се отнася към тях спокойно; вижда, че всяка позиция или предложение в конфликт носи както ползи, така и загуби.

Вторият признак на „мъдрост“ е положителното отношение към опонента.

Как обикновено се държат хората при конфликт по отношение на другите? Това е сблъсък на интереси и ценности. Конфликт винаги възниква, когато се накърняват интереси или ни се струва, че са накърнени. И този, който прави това, е враг.

-Какво виждаме у врага? Най-лошата част от неговата личност.

-Как се отнасяме към враговете си? С подозрение, предпазливост.

„Мъдрият“ човек, за разлика от „незрелият“, дори в конфликт се опитва да види „приятеля“ и най-добрата част от неговата личност. И това е рационално. С кого е по-лесно да се преговаря: с враг или с приятел?

Приятелят не е агресивен, държи на взаимното разбирателство, иска да преговаря, открит е и не ви подозира в нечестни намерения и т.н.

Преди да убедите човек в нещо или да преговаряте с него, когато има противоречиви интереси, наредете си да го „обичате“. Помислете за неговите добродетели, за неговото благородство, за всички добри прояви на неговата личност. И с това настроение общувайте с него. За целта, добре е преди самата среща да поразсъждавате върху списък с неговите добродетели. Това е уместна умствена настройка, чрез самовнушение.

Третият признак на „мъдър“ човек е рационалното мислене.

Какво доминира в един „незрял“ човек в процеса на конфликт? Разум или емоции? Безусловно – емоции.

До къде води това?

-до афект, когато съзнанието просто се изключва и човек не носи отговорност за действията си;

-до заразяване на професионалните дейности с личното отношение към опонента;

-до „закотвяне“ на пристан – изясняване на отношенията с противника;

-до напълно унищожаване на отношенията, ако конфликтът не бъде разрешен.

При „мъдрия“ човек разумът контролира емоциите. И той се води не от стихиите и поривите на емоциите, а от дипломацията и трезвите мисли. Той умее да отделя в своите взаимоотношения емоциите от самия проблем и не ги смесва.

Той решава две самостоятелни задачи. Единната е да се намери решение на конфликта. Втората е да рационализира отношенията с опонента си. Главното е да се намери решение. Важно е да съхрани добрите отношения, дори ако не се намери решение на конфликта, тъй като при запазени добри отношения, все пак остава възможността да се върне към намирането на решение по-късно.

Четвъртият знак за „зрялост“ е сътрудничеството.

Типично поведение (според статистиката, то представлява 77% от всички случаи) в конфликт е желанието за едностранни печалби, ориентация към стандартна победа, където има победител и губещ.

Оттук идва желанието за натиск и самоутвърждаване, за налагане на своите интереси, пренебрегвайки интересите на отсрещната страна. Изключени са уважението към личността на партньора, равенството с него, приемането и зачитането на неговите интереси и цели. Няма ориентация към победа, където и двамата да станат победители. Резултатът е задънена улица в отношенията.

Само ориентацията към равенство и сътрудничество дава изход от конфликта.

Петият знак на „мъдростта".

Незрелият човек е нетолерантен към хората и техните особености. Той се дразни от техните емоции, неразбиране, различна позиция или отправна точка, различни ценности.

„Мъдрият“ винаги е търпелив. Той признава правото на хората да бъдат такива, каквито са и правото им да мислят така, както мислят. Дори опонентите да проявяват деструктивно поведение, „мъдрият” възприема това като нещастие на човека, а не като негова вина.

image

.

Категория: Други
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове: 1
 

Методика за оценка на нивото на психологическия климат на колектива

(А.Н.Лутошкин)

 

Цел – изследване степента на благосклонност или неблагосклонност на колектива.

Социално-психологическият климат е преобладаващото и относително стабилно психическо настроение на колектива, което намира разнообразни форми на проявление във всичките му жизнени дейности. Социално-психологическият климат е важен показател за нивото на развитие на колектива.

В предложената задача нивото на благоприятен психичен климат се определя чрез анкетния метод. Методиката е ценна с това, че позволява да се определи количествено (изучим) не само степента на благосклонност, но и да се установят онези свойства на колектива, които го обединяват (+), и тези, които го разделят (–).

Нивото на социално-психологическия климат в екипа се оценява с помощта на полярни профили: 3 2 1 0 -1 -2 -3.

Обработката на получените данни се извършва на два етапа.

Първият етап: необходимо е да се сумират всички абсолютни стойности, първо (+), след това (-) на оценките, дадени от всяко изследвано лице. След това се намира разликата , като се изважда по-малката от по-голямата стойност. Резултатът е бал с положителен или отрицателен знак. Така се обработват отговорите на всяко изследвано лице.

Втори етап: всички балове, получени след обработка на отговорите на всяко изследвано лице, трябва да бъдат събрани и разделени на броя на респондентите. След това получения резултат се сравнява с „ключа“ на методиката:
image

 Това изчисление може да се направи за всяко свойство:

а) запишете и след това сумирайте оценките, дадени на дадено свойство от всеки участник в изследването;

б) разделете получената цифра на броя на участниците. Когато се изчисляват индексите за всяко свойство, се изгражда класирана поредица от тези числа в низходящ ред на тяхната стойност. По този начин се установяват свойства, които допринасят както за единството на екипа (положително), така и за неговата разединеност (свойства с отрицателен знак).

Представената методика диагностицира нивото на формиране на група като колектив и позволява (с многократно изследване) да се проследи динамиката на нейното развитие (тези свойства, които са включени във въпросника).

Инструкции: Моля, преценете как изброените свойства на психологическия климат се проявяват във вашия колектив. Предлагаме ви въпросник с 13 твърдения. Всяко твърдение представя конкретно свойство на колектива в два противоречиви варианта. В лявата колонка свойството има позитивна конотация, а в дясна  - същото свойство, но с негативна конотация.

След като се запознаете с двата варианта, определете до каква степен даденото свойство се отнася за вашия колектив. За тази цел използвайте предложената в средната колонка скала „3  2  1  0  -1 -2 -3“, като имате предвид характеристиката на показателите:

+3 – свойството, посочено вляво, винаги се проявява в тази група;

+2 – свойството се проявява в повечето случаи в тази група;

+1 – свойството се появява доста често в тази група;

0 – нито това вляво, нито противоположното (посочено вдясно) свойство не се проявяват достатъчно ясно или и двете се проявяват в еднаква степен;

– 1 – противоположното свойство (посочено вдясно) се появява доста често;

– 2 – свойството се проявява в повечето случаи;

– 3 – свойството винаги се появява.Ако прецените, че свойството се проявява с позитивна конотация, тогава използвайте скалата „3 2 1“.

Ако прецените, че свойството се проявява с негативна конотация, тогава използвайте скалата „-1 -2 -3“.

Ако се двоумите, не може да прецените или и двата типа конотация се проявяват в еднаква степен, обградете „0“

Въпросник:

image

 Обработка на резултатите:

За да се представи общата картина на психологическия климат на колектива, е необходимо да се сумират всички положителни и отрицателни балове.

Ако сумата е равна на нула или има отрицателна стойност, то имаме изразен неблагоприятен психологически климат от гледна точка на индивида.

Ако сумата е повече от 25, тогава психологическият климат е благоприятен.

Ако сумата е по-малко от 25, климатът е неустойчиво благоприятен.

Средната групова оценка на психологическия климат се изчислява по формулата:

Ср.= ∑С / N, където N е броят на членовете на групата.

image
.

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Зрително-аналогова скала за оценка на организационния климат в колектива

Методиката най-често се прилага заедно с други тестове (въпросници), които могат да бъдат допълнени с зрително-аналогов израз на различни показатели, характеризиращи определени аспекти на социално-психологическия климат в колектива. Скалата съдържа три параметъра за оценка: сработване, съвместимост и успех при изпълнение на задачите.

В зависимост от конкретните проблеми в дадено структурно звено на институцията (фирмата, корпорацията), по преценка на изследователя може да се добавят и други показатели.

Графичните данни могат да бъдат преведени в количествени показатели. За тази цел, преди провеждане на изследването, се избира определена дължина на линията (например 20 см). За получените отговори от всеки служител се намират цифрови показатели. След това се изчислява средната стойност на всеки показател в звеното.

1.Отбележете на линията по-долу до колко служителите са „сработени“ един с друг. Отметка в началото на скалата ще означава, че вашият колектив е напълно несработен. Отметка в другия края на скалата означава, че членовете на колектив са сработени възможно най-добре.

При определяне (оценяване) степента на сработеност на колектива, използвайте даденото по-долу определение.

Сработване – съгласуваност, хармония и последователност в работата между партньорите, т.е. най-доброто съчетание на техните действия във времето и пространството. За постигане на сработеност е водещ поведенческия компонент –  висока ефективност на взаимодействието, удовлетворение преди всичко от успеха на работата и като следствие от връзката с партньора, ниски емоционални и енергийни разходи. Сработването определя фокуса върху резултатите и продуктивността на взаимодействието.
image

2.По същия начин отбележете на реда по-долу колко психологически съвместима е вашата група. Когато оценявате, използвайте определението за съвместимост по-долу.

Съвместимостта е ефект на взаимодействие, който се характеризира с максимално възможно субективно удовлетворение на партньорите един от друг; това е оптималната комбинация от свойства на участниците във взаимодействието, способността на една група в даден състав да работи безконфликтно и в хармония. Основният компонент на съвместимостта е емоционалният компонент – удовлетворение от общуването с партньорите, високи емоционални и енергийни разходи. Съвместимостта определя добрите междуличностни отношения.

image

3. На реда по-долу посочете колко успешна е вашата група в изпълнението на възложените задачи.

image


image


Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Експресна методика за изследване на социално-психологическия климат в колектива

 

Методиката позволява да се установят емоционалните, поведенческите и когнитивните компоненти на взаимоотношенията в колектива. Като съществена характеристика на емоционалния компонент се разглежда критерият за привлекателност - на нивото на понятията "харесвам-не харесвам", "приятно-неприятно". При конструирането на въпроси, насочени към измерване на поведенческия компонент, се поддържа критерият „желание-не желание за работа, учене заедно“. Основният критерий за когнитивния компонент е променливата „знание-не познаване на характеристиките на членовете на колектива“.

Инструкция: Целта на изследването е да се диагностицира съществуващият психологически климат в колектива. Моля, отговорете на предложените въпроси, като  внимателно прочетете вариантите за отговор и изберете един от тях, който най-добре отговаря на вашето мнение.

Въпросник:

1. Посочете с кое от следните твърдения сте съгласни най-много?

1. Повечето от членовете на нашия колектив са добри, приятни хора.

2. В нашия колектив има всякакви хора.

3. Повечето от членовете на нашия колектив са неприятни хора.

2. Мислите ли, че би било добре членовете на вашия колектив да живеят близо един до друг?

1. Не, разбира се.

2. По-скоро не, отколкото да.

3. Не знам, не съм мислил за това.

4. По-вероятно да, отколкото не.

5. Да, разбира се.

3. Смятате ли, че можете да дадете доста пълно описание на:

А. Деловите (професионалните) качествата на повечето членове на колектива?

1. Да.

2. Може би, да.

3. Не знам, не съм мислил за това.

4. Може би не.

5. Не

Б. Лични качества на повечето членове на колектива?

1. Да.

2. Може би, да.

3. Не знам, не съм мислил за това.

4. Може би не.

5. Не

4. Представена е скала от 1 до 9, където N1 характеризира колектив, който наистина харесвате, а N9 характеризира колектив, който наистина не харесвате. Къде бихте разположили своя колектив? Обградете с кръгче: 1 2 3 4 5 6 7 8 9

5. Ако имахте възможността да прекарате празниците с членове на вашия колектив, как бихте се почувствали?

1. Това ще ми пасне идеално.

2. Не знам, не съм мислил за това.

3. Това изобщо не би ме устройвало.

6. Бихте ли могли да кажете с достатъчна увереност за по-голямата част от членовете на вашия колектив, че те охотно общуват по делови въпроси?

1. Не, не мога.

2. Не мога да кажа, не съм мислил за това.

3. Да, мога.

7. Каква атмосфера обикновено преобладава във вашия колектив? Представена е скала от 1 до 9, където N1 съответства на нездравословна, неприятелска атмосфера, а N9, напротив, на атмосфера на взаимопомощ и взаимно уважение. Към кое число бихте класифицирали колектива си? 1 2 3 4 5 6 7 8 9

8. Мислите ли, че ако сте в болнични или по някаква причина отсъствате дълго време от работа (отпуск, пенсиониране), бихте потърсили контакт с членове на вашия колектив?

1. Да, разбира се.

2. По-вероятно да, отколкото не.

3. Трудно ми е да отговоря.

4. По-скоро не, отколкото да.

5. Не, разбира се.

Обработка на резултатите:

Анализират се три компонента: емоционален, поведенчески и когнитивен компонент на взаимоотношенията в колектива. Всеки от тях се тества с три въпроса:

1, 4 и 7 се отнасят до емоционалния компонент;

2, 5 и 8 - към поведенческия;

когнитивният компонент се определя от въпроси 3 и 4, а въпрос 3-ти съдържа два подвъпроса, като отговорът на всеки от тях приема само една от три възможни форми: +1; -1; 0.

 За цялостна характеристика на даден компонент се събират получените комбинации от отговори на всяко изследвано лице на въпроси по този компонент, които могат да бъдат обобщени, както следва:

- положителна оценка (+1) – тази категория включва комбинации, при които се дават положителни отговори и на трите въпроса, свързани с този компонент или два отговора са положителни, а третият е с друг знак.

- отрицателна оценка (-1) – комбинации, съдържащи три отрицателни отговора или два отговора са отрицателни, а третият може да е с всякакъв друг знак.

- неясна, противоречива оценка (0) – когато и на трите въпроса е даден несигурен отговор; отговорите на два въпроса са неопределени, а третият има друг знак; единият отговор е неопределен, а другите два са с различни знаци.

Получените данни за цялата извадка могат да бъдат обобщени в таблица. Всяка клетка от таблицата трябва да съдържа един от трите знака: +, -, 0.

Ред за обработка: Отделно за всеки служител се анализират различни аспекти на взаимоотношенията с колектива. Всеки компонент се интерпретира от три въпроса, като отговорът на тях приема една от три възможни форми: +1; 0; -1. Следователно, за цялостно характеризиране на компонента, получените комбинации от отговори на всеки служител на въпросите за този компонент трябва да бъдат обобщени, както следва:

Положителна оценка (+1). Тази категория включва онези комбинации, при които положителни отговори (4, 5 - за утвърдителни отговори; 7, 8, 9 - за отговори по скала от „1–9“) се дават и на трите въпроса, свързани с този компонент, или на два въпроса отговорът е положителен, а третият може да има различен знак;

Отрицателна оценка (–1). Това са комбинации, съдържащи три отрицателни отговора (1, 2 - за утвърдителни отговори; 1, 2, 3 - за отговори по скала от „1–9“) или два отговора са отрицателни, а третият може да има различен знак;

Неутрален (неопределен, противоречив) резултат (0). Тази категория включва следните случаи:

-и на трите въпроса е даден неопределен отговор (3 - за утвърдителни отговори; 4, 5, 6 - за отговори по скала от „1–9“);

-отговорите на два въпроса са неопределени, а третият може да има различен знак;

-единият отговор е неопределен, а другите два са с различни знаци.

Във въпросника въпроси 1, 4 и 7 се отнасят до емоционалния компонент; 2, 5, 8 - към поведенческия компонент; 3-ти, 6-ти - към когнитивния (и въпрос 3 съдържа две позиции).

Въз основа броя на членовете и отговорите се оформя таблица за всички членове на колектива:

Всяка клетка от таблицата трябва да съдържа един от следните знаци: +1; 0; -1.
image

На следващия етап от обработката се извежда средната оценка за извадката за всеки компонент. Например за емоционалния компонент:

 

E = E(+) – E(–) / n, където

 

E(+) – броят на всички положителни отговори;

E(–) – броят на всички отрицателни отговори;

n е броят на служителите, участвали в проучването.

Очевидно за всеки компонент средните оценки могат да варират от +1 до –1. В съответствие с приетото тричленно оценяване на отговорите, получените средни данни са класифицирани. За да направите това, континуумът от възможни оценки (от +1 до –1) се разделя на три равни части:

От -1 до -0,33 – средните резултати, попадащи в този интервал, се считат за отрицателни. Психологическият климат за всеки компонент в този интервал се счита за неудовлетворителни.

От -0,33 до +0,33 – средните оценки, попадащи в този интервал, се считат за противоречиви. Психологическият климат за всеки компонент в този интервал се счита за противоречив, неопределен, стихиен, латентно взривоопасен, непоследователен, нестабилен и труден за прогнози

От +0,33 до +1 – средните оценки, попадащи в този интервал, се считат за положителни. Психологическият климат за всеки компонент в този интервал се признава за благоприятен.

В съответствие с получените резултати трябва да се вземат мерки за подобряване на психологическия климат в колектива.

Следователно са възможни следните комбинации от разглежданите отношения в колектива:

Напълно положителни – психологическият климат се тълкува като много благоприятен;

Положителни – като цяло благоприятен;

Напълно отрицателни – напълно неудовлетворителен;

Отрицателни – като цяло неудовлетворителен;

Противоречиви, неопределени – тенденции на противоречия и неопределеност.

.image

Категория: Други
Прочетен: 154 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ТЕОРИЯ НА АМОРТИЗАЦИЯТА. ОБЩУВАНЕ С ПАРТНЬОР

(транзакционен анализ)

 

Паралелни транзакции

Във всеки от нас живеят сякаш трима души, които често не се разбират помежду си. Когато хората са заедно, рано или късно те започват да общуват. Ако А. се обърне към Б., той му изпраща комуникативен стимул, а Б. му отговаря. Това е комуникативен отговор (Фигура 1).

Стимулът и отговорът са транзакция, която е единицата за общуване. По този начин самото общуване може да се разглежда като поредица от транзакции. Отговорът на Б се превръща в стимул за А.

Когато двама души общуват, те влизат в системни отношения помежду си. Ако общуването започне А. и Б. му отговори, по-нататъшните действия на А. зависят от отговора на Б. Дори в момента четящите този текст са в систематична връзка с автора. Реакциите на читателите зависят от написаното от автора, а неговите по-нататъшни действия също зависят от реакциите на читателите.
image

Целта на транзакционния анализ е да се установи кое Аз-състояние на А. е изпратило комуникативния стимул и кое Аз-състояние на Б. е дало отговор.

Родител-Родител (P – P) – виж фиг. 2а:

А.: Учениците изобщо не искат да учат.

Б.: Да, преди любознателността беше видима.

Възрастен-Възрастен (B – В) – виж фиг. 2б:

A: Колко е часът?

Б: Осем без четвърт.

Дете-Дете (Д – Д) – виж фиг. 2в:

А.: Ами ако след последната лекция отидете на кино?

Б: Да, това е добра идея.
image

Това са паралелни трансакции от първия тип. Тук няма конфликт и никога няма да има. По линията P - Р клюкарстваме, по линията B - В работим, обменяме информация, по линията Д - Д обичаме и се забавляваме (фиг. 2). Тези транзакции протичат по такъв начин, че психологически партньорите са равни един на друг. Това са трансакции на психологическо равноправие.

Вторият тип паралелни транзакции възниква в ситуация на опека, потискане, грижа (Р - Д) (фиг. 3a) или безпомощност, каприз, възхищение (Д - Р) (фиг. 3б). Това са трансакции на психологическо неравноправие. Понякога такива отношения могат да продължат доста дълго време. Бащата опекунства сина си, ръководителят тиранизира подчинените си. Децата са принудени да търпят родителски натиск до определена възраст, а подчинените са принудени да търпят тормоза на началника си. Но определено ще дойде време, когато някой ще се умори да бъде покровителстван, някой няма да може да понесе тиранията. Можете предварително да определи кога тези отношения ще приключат с разрив.

Нека определим кога? Не е трудно да се досетим, че тези взаимоотношения се поддържат от съществуващите връзки по линията B - B. Ясно е, че те ще приключат, когато връзката B - B се изчерпи, т.е. прекъсването ще настъпи, когато децата престанат да зависят финансово върху родителите си, а подчиненият получи висока квалификация и материални облаги. Ако отношенията продължат след това, тогава със сигурност ще се развие конфликт и ще започне борба. Подобно на неуравновесена везна, този който е бил на дъното, ще има тенденция да се издигне до върха и да свали този, който е бил на върха. В своите крайни изражения, отношенията Р - Д е робско-тиранични отношения. Ето по-подробно изследване.

За какво мисли робът? Разбира се, не става дума за свобода! Той мисли и мечтае да стане тиранин. Робството и тиранията не са толкова външни отношения, колкото състояния на душата. Във всеки роб има тиранин и във всеки тиранин има роб. Формално можеш да бъдеш роб, но да останеш свободен в душата си. Когато философът Диоген бил отведен в робство и обявен за продажба, потенциален купувач го попитал:

- Какво можеш да направиш?

Диоген отговорил:

- Да властвам над хората!

След това се обърнал към глашатая:

- Можеш ли да обявиш, дали някой иска да купи собственик-потисник?
image

Споделено от психотерапевта: Р. беше потърсил помощ заради обтегнати отношения с големия си син, който по това време е бил на 12 години и завършвал шести клас. Свидетелство за успеха му бил следния факт: на една страница в тетрадката му по литература понякога имало до 30 грешки. Упреци и заплахи от рода на „Какво ще стане с теб?“, „Кому ще си нужен?“, „Ще станеш портиер!“, „Виж как са учили родителите ти!“ и т.н. вече нямаха ефект. Вече не било възможно да бъде принуден поне веднъж да провери какво е написал. Родителите били извикани в училище. След поредното „натягане“ на гайките, състоянието на нещата само се влошило.

Анализът на ситуацията е показал, че в отношенията при общуване е била налична паралелна транзакция от втори тип в робско-тираничен вариант. По времето, когато бащата се свързва с психотерапевта, тази връзка вече не е удовлетворявала двете страни и е била надживяла своята полезност. Възниква въпросът, дали би било правилно тези отношения веднага да бъдат приведени в линията В – В. Отговорът е – със сигурност не!  В този случай е стратегически правилно да се направи така, че бащата за известно време да попадне в психологическо робство, а синът да стане по-внимателен при изпълнението на домашните, задачи т.е., бащата да се придвижи надолу в позиция Дете, а синът да се издигне в позиция Родител. Ако това се случи, тогава синът ще прави всичко като бащата. След като беше определена стратегията, впоследствие се роди тактическа техника.

Известно е, че колкото повече забраняваш на човек да прави нещо, толкова повече той иска да го прави. И ако изисквате нещо от него, значи той точно това не иска да прави. Ето защо синът отказвал да проверява работата си за грешки, защото е бил принуден да го направи! Следователно, първо, няма нужда от насилие, заплахи или забрани. (Това може би следва да бъде основен девиз при отглеждането на деца). Колкото по-малко са забраните и принудите, толкова по-добри ще бъдат отношенията. Сега нека проследим историята на Родителя.

„Когато се запознах с теорията на общуването и техниката на амортизацията, веднъж се приближих до сина си и предизвикателно му казах:

- Много си слаб! Мога да пиша без нито една грешка!

Мисля, че по този начин успях да сляза до позицията на Детето. Освен това вече бях запознат с принципа на проекцията: „Ако човек сам греши, той е убеден, че и другите ще направят грешки“. Затова знаех предварително как ще протече разговорът ни.

Син: Не може да бъде.

Аз: Обзалагам се. За всяка грешка, която откриеш, ще ти платя 10 долара.

Син: Без измама?

Аз: Нима някога съм те мамил?

В присъствието на жена ми и най-малкия ми син, според всички правила на децата от нашия двор, ние спорихме. Пренаписах текста му с неговите грешки и му го дадох за проверка. Никога не съм виждал сина ми да работи с такъв ентусиазъм! На молба да ползва училищния правописен речник, той отговори с категоричен отказ. Взе голям речник със 102 хиляди думи и провери всяка дума. Веднага щом намереше грешка, в този момент казваше:

- Тате, изненадан съм как изобщо са ти дали диплома за зрялост и дори с медал? Какъв почерк е това? Как още те държат на работа?!

Лицето му имаше снизходително изражение. Съпругата ми твърдеше, че е мое копие. Честно казано, аз самият не се харесвах. И в този момент ме споходиха спомени за някои психологически правила на възпитанието: Думите не възпитават. Децата стават такива, каквито са родителите им или само по-лоши. На децата трябва да се показва как да живеят, а не да им се разказва как да живеят.

Хвърлих се да уча психология. Започнах да пиша и размножавам на листове правилата за общуване и да ги давам на сина ми за проверка. Допусках много грешки, но синът ми ги намираше всичките. Търсейки грешките, той изучаваше правилата за общуване. Постепенно поведението му се подобри, а след три месеца вече нямаше грешки. В клас той разказал на своите приятели за знанията, които е натрупал. Година по-късно вече беше отличник. Отношенията ни се подобриха и придобиха характер на сътрудничество. Синът ми стана откровен с мен, а това вече беше голямо постижение.  

С течение на времето доверието между нас растеше, станахме още по-близки. Когато ми поиска джобни пари, аз му предложих сам да ги заработи – да ги заслужи, тъй като в семейството нямаше свободни пари. Той се съгласи, но каза, че не знае къде да намери работа. Тъй като в служебните си дела използвах услугите на машинописка, му предложих да върши тази работа при същите условия за плащане. С голяма трудност в рамките на един месец той спечели 100 долара, купи някаква играчка, която я счупи на следващия ден. Той беше много притеснен, но не заплака, а с дълбока въздишка каза:

- Хм! Толкова много работих, а купих глупости.

По този начин впоследствие бяхме пощадени от мотопеди, магнетофони и пр. Всъщност, купихме му нещо, но то беше в рамките на семейните материални възможности. Занятията по психология имаха съществен материален ефект.

И така, принципа на амортизацията изисква първо, да определите в каква позиция е вашият партньор и да знаете към какво Аз-състояние е насочен комуникативният стимул. Вашият отговор трябва да е паралелен. Не забравяйте, че:

-„психологическите погалвания“ вървят по линията Д – Р;

-предложенията за сътрудничество – по линията B – B;

-„психологическите удари“ – по линията Р – Д.

По-долу са посочени някои признаци, по които можете бързо да диагностицирате състоянието, в което се намира вашият партньор.

Родител. В жестовете той често си служи със сочещ пръст, а позата на тялото му прилича на буквата Ф. Лицето показва снизхождение или презрение, често – крива усмивка. Високомерие. Тежък поглед надолу. Седи облегнат назад. Всичко му е ясно, той знае някаква тайна, която е недостъпна за другите. Обича общите истини и изрази: „Няма да търпя това“, „Да се ​​направи веднага“, „Наистина ли е трудно за разбиране!“, „Конят разбира, но ти - не!“, „Тук грешиш абсолютно“, „Аз фундаментално не съм съгласен с това”, „Кой идиот измисли това?”, „Това е историческа глупост“, „Как може да не разбираш”, „Кой го направи!”, „Колко пъти да ти казвам?”, „Ти трябва”, „Засрами се!“, „Не можеш“, „В никакъв случай – не“ и др.

Възрастен. Погледът е насочен към обекта, тялото сякаш се навежда напред, очите са леко разширени или присвити. На лицето – изразено внимание. Използва изрази: „Извинявай, не те разбрах, моля, обясни пак“, „Сигурно не съм го обяснил ясно, затова ми отказаха“, „Нека помислим“, „Ами ако направим това“, „Как мислиш да вършиш тази работа? и така нататък.

Дете. Както позата, така и изражението на лицето отговарят на вътрешното състояние – открита, импулсивна, енергична радост, скръб, страх, тревога и т.н. То често възкликва: "Отлично!", "Прекрасно!", "Искам!", "Не искам!" , „Писна ми!“ , „Омръзна ми!“, „Всичко да отиде на вятъра!“, „Майната му!“, „Нека гори в огън!“, „Не, вие сте просто невероятни!“, „ Обичам те!”, “Никога няма да се съглася!”, “Защо ми трябва това?” Необходимо ли е?”, “Кога ще свърши всичко това?” и така нататък.

Пресичащи транзакции (механизми за конфликт)

Всеки човек, дори и най-конфликтният, не конфликтува през цялото време. Следователно, той се амортизира, встъпвайки в общуване, което има характер на последователни транзакции. Ако хората не се държат правилно поне понякога, те биха умрели.

Конфликтът възниква чрез пресичащи се транзакции (фиг. 4).

В семейството (класически пример на Е. Берн):

Съпруг: Скъпа, можеш ли да ми кажеш къде са ми копчетата за ръкавели? (В - В).

Съпруга: 1) Вече не си малък, време е да знаеш къде са ти копчетата за ръкавели! 2) Където си ги оставил (Р - Д).

В магазина:

Купувач: Можете ли да ми кажете колко струва един килограм наденица? (В - В).

Продавачът: Какво, не виждате ли?! (Р - Д).

В производство:

A.: Можете ли да ми кажете коя марка е по-добре да използвам тук? (В - В).

Б.: Време е да знаеш такива основни неща! (Р - Д).

По-нататъшният разговор в семейството може да продължи по следния начин.

Съпруг: Ако имаше ред в нашата къща, щях да мога да си намеря копчетата за ръкавели! (Р - Д).

Съпруга: Ако ми помагаше дори малко, щях да мога да се справя с домакинската работа! (Р - Д).

Съпруг: Къщата ни не е чак толкова голяма. Бъди по-организирана, по-чевръста. Ако майка ти не те беше глезила като дете, сега щеше да контролираш нещата. Виждаш, че аз нямам време! (Р - Д).

Съпруга: Ако майка ти те беше научила да помагаш и не ти сервираше закуската в леглото, щеше да намериш време да ми помогнеш! (Р - Д).

По-нататъшният ход на събитията е ясен: те ще направят преглед на всички роднини до седмо коляно и ще си спомнят всички обиди, които са си нанесли, като започнат от сватбата. Не е изключено някой от тях да има високо кръвно и да бъде принуден да напусне бойното поле. След това заедно ще търсят копчета за ръкавели.

Нека да разгледаме конфликтната диаграма (фиг. 5).
image
image

Първият ход на съпругът е по линията B - B. Но, очевидно, съпругата има много чувствително Дете и мощен Родител, или може би е била обект на неприятен инцидент на друго място (например на работа). Затова тя възприема молбата на съпруга си като натиск върху Детето, а кой обикновено се застъпва за детето? Разбира се, родителят. Така нейният Родител се втурва в защита на Детето, изтласквайки Възрастния на заден план. Същото се случва и със съпруга. Съпругата „ужилва“ Детето на съпруга си. Така се стига до това, че енергията на последното попада у Родителя, който се разтоварва с упреци и „ужилване” спрямо Детето на съпругата, което от своя страна презарежда своя Родител. Ясно е, че скандалът ще продължи, докато не се изчерпи енергията на Детето на един от партньорите. Като цяло психологическият конфликт достига до самоунищожение. Или някой напуска бойното поле, или се развива болест. Понякога единият от партньорите е принуден да отстъпи, но на практика това не е достатъчно, тъй като няма вътрешен мир. Много хора смятат, че имат добра психологическа подготовка, тъй като успяват да запазят външно спокойствие, въпреки вътрешното напрежение. Но те не знаят, че това е пътят към болестта!

Сега да се върнем отново към структурата на психологическия конфликт. Тук са включени всички аспекти на личността. Има шест души на външни комуникации. Това е като пазар! Изясняват се отношения:

-Родителят на съпругата се заяжда с Детето на съпруга.

-Детето на съпруга изяснява отношенията си с Родителя на съпругата.  

-Тихите гласове на Възрастните на съпруга и съпругата не се чуват – заглушени  са от виковете на Родителя и рева на Детето.

-В крайна сметка Възрастният върши някаква смислена работата!

Скандалът отнема енергията, която трябва да отиде за продуктивна дейност. Не може едновременно да създавате проблеми и да вършите нещо. По време на конфликт работата е в застой, а все пак трябва да се търсят копчета за ръкавели.

Не можем просто така да се обявяваме против конфликтите. Но ние се нуждаем от делови конфликти, които вървят по линията В - В. Именно по тази линия позициите се изясняват, мненията се изглаждат, хората се сближават един с друг.

Какво се случи с нашите герои в магазина? Ако Родителят на купувача е слаб, Детето му ще се разплаче и то ще напусне магазина, без да купи нищо, оплаквайки се от живота. Но ако неговият Родител е не по-малко мощен от Родителя на продавача, тогава диалогът ще протече по следния начин:

Купувач: А, вие ме питате, дали аз имам очи. Не зная, дали вие ги имате в момента! Зная само, че вие се занимавате цял ден тук, докато аз работя! (Р - Д).

Продавач: Вижте го него – колко делови се оказа. Я, заемете моето място! (Р - Д).

По-нататъшното продължение на разговора е известно на всички. Най-често в конфликта се намесва опашка, която се разделя на две части. Едната подкрепя продавача, другата подкрепя купувача. Но най-важното е, че продавачът все пак ще посочи цената! Е, тогава не е ли по-добре това да се направи веднага?

В служебните отношения ситуацията е по-сложна. Ако А. зависи от Б. за работа, той може да мълчи, но негативните емоции, както най-често се случват, ще се натрупат в А. Разрешаването на конфликта може да възникне, когато А. излезе от влиянието на Б. и Б. допусне някаква грешка.

В описаните ситуации съпругът (купувачът) А. вижда себе си като страдаща страна. Но въпреки това той би могъл да излезе от тази ситуация с чест, ако приложи техниките за амортизация. Как би протекъл диалогът тогава?

В семейството:

Съпруг: Да, не съм малък, време е да знам къде са ми копчетата за ръкавели. Но виждаш ли колко съм зависим, а това е така, защото ти си домакинята. Ти знаеш всичко. Вярвам, че ще ме научиш и на това и т.н. (Д - Р).

В магазина:

Купувач: Наистина нямам очи. Но затова пък вие имате чудесни очи и сега ще ми кажете колко струва килограм колбас (Д - Р).

При такъв отговор (директна, непосредствена амортизация), със сигурност цялата опашка ще избухне в смях. Тогава продавачът ще посочи цената на стоките. Много трябва обаче да се внимава при амортизацията да не се допусне и нотка ирония, подигравка.

В производство:

A.: Наистина е време да разбера това. Как имате търпението да ни повтаряте едно и също нещо хиляди пъти! (Д - Р).

Във всички тези амортизиращи отговори Детето на нашите герои отговаря на обидите на Родителя, но действията на Детето се управляват от Възрастния.

Развитието на умение за създаване на амортизационни отговори е постепенен процес, който включва периоди на реверс, т.е. връщане към стария команден стил на общуване.  В края на краищата повечето хора живеят с желанието да командват, а тук, поне външно, трябва да се подчиняват. Не се получава веднага, защото липсва необходимата психологическа гъвкавост.

Погледнете отново фиг. 5. Тези места, където Възрастният е свързан с Родителя и Детето, могат да бъдат наречени ставите на душата. Те осигуряват психологическа гъвкавост. Ако последната отсъства, ставите на душата се срастват (фиг. 6). Родителят и Детето закриват полето на дейност, предназначено за Възрастния. Тогава възрастният се занимава с непродуктивни дейности. Пари няма, но Родителят иска почерпка и пищно тържество. Реална опасност няма, но Детето изисква допълнителни усилия, за да се защити. Ако Възрастният винаги е зает с делата на Родителя (предразсъдъци) или Детето (страхове, илюзии), той губи независимост и престава да разбира какво се случва във външния свят, като се превръща в рекордер на събитията. „Разбрах всичко, но не можах да се сдържа...“

В тази връзка, първата цел на обучението за овладяване на амортизационни умения е човек да остане в позиция на Възрастен. Какво трябва да се направи за това? Как да възстановим подвижността на ставите на душата? Как да останем обективен Възрастен? Томас Харис съветва да станете чувствителни към сигналите на Родителя и Детето, които работят в автоматичен режим. Изчакайте, ако се съмнявате. Полезно е да програмирате въпроси през фокуса на Възрастен: „Това вярно ли е?“, „Приложимо ли е?“, „Откъде взех тази идея?“ Когато сте в лошо настроение, попитайте защо вашият Родител удря вашето дете. Необходимо е да отделите време за вземане на сериозни решения. Трябва постоянно да обучавате вашия Възрастен. Не можете да научите навигация по време на буря.
image

Втората задача – да се постави партньора в общуването в позиция на възрастен. Най-често това се налага да става в служебното общуване, когато се получава категорично разпореждане от началника, чието изпълнение не е възможно. Обикновено върви по линията Р - Д. Първият ход е амортизацията, а след това се задава делово въпрос. В същото време се стимулира мисленето на партньора (началника) и той застава в позицията на Възрастен.

Началник: Действайте. Направете го веднага! (Р - Д).

Подчинен: Слушам (Д - Р). Но как? (В - В).

Началник: Сам решавайте! Мислете! За какво сте тук (Р - Д).

Подчинен: Ако можех да мисля като вас, тогава щях да съм шефът, а вие щяхте да сте подчинен (Д - Р).

Обикновено, след два или три амортизационни хода (при които Детето на началника не е засегнато), енергията на Родителя на началника се изчерпва и тъй като не постъпва нова енергия, той се спуска до позицията на Възрастния.

По време на разговор винаги трябва да гледате в очите на партньора си – това е позицията на Възрастен; в краен случай – нагоре, сякаш се предавате на неговата милост – позицията на Детето. В никакъв случай не трябва да гледате надолу. Това е позицията на атакуващия Родител.

Резюме

Всеки от нас има три Аз-състояния: Родител, Възрастен и Дете. Единицата за общуване е транзакция, състояща се от стимул и отговор.

При паралелни транзакции общуването продължава дълго време (първият закон на общуването); при преплетени транзакции тя спира и възниква конфликт (вторият закон на общуването).

В основата на принципът на амортизация лежи способността да се определи посоката на стимула и да се даде отговор в обратна посока.

Деловото общуване следва линията В - В. За да поставите партньор в позицията на Възрастен, първо трябва да се съгласите с него и след това да зададете въпрос.

Практическо приложение

Препоръчително е развитието на умения за амортизация при преплетени транзакции, да се извършва чрез групови тренинги. Най-добре е треньорът след представяне на теоретичния материал, да използва на първия етап упражнения за решаване на казуси. Групата се разделя по двойки, като единият получава на бланка серия от ситуации, развиващи се в трите варианта общуване – семейство, магазина и службата. Упражнението се провежда пред цялата група, като всяка двойка излиза и разиграва ситуацията, след което идва ред на втората двойка. След затваряне на кръга, ролите се разменят.
image

 






 

.
Категория: Други
Прочетен: 130 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ТЕОРИЯ НА АМОРТИЗАЦИЯТА. ОБЩУВАНЕ СЪС СЕБЕ СИ.

 

Принципът на амортизацията е разработен въз основа на изучаването и практическото приложение на транзакционния анализ – психотерапевтичен метод, открит и разработен от калифорнийския психотерапевт Ерик Бърн през 50-те и 70-те години на нашия век. Общуването, е една от най-съществените човешки потребности. Гладът за общуване, отбелязва Бърн, има много общо с глада за храна. Следователно тук са подходящи гастрономическите паралели.

Нужда от общуване

Балансираната диета трябва да включва пълен набор от хранителни вещества, витамини, микроелементи и др. Дефицитът на един от тях ще предизвика съответен тип глад. По същия начин общуването може да бъде пълно само ако всички негови нужди са задоволени, ако всички съставки са налице.

Има няколко вида глад за общуване.

Гладът за стимулация се развива при липса на стимули, необходими за общуване, т.е. в ситуация на пълна самота. При децата, лишени от необходимия контакт с хора в домовете за сираци, настъпват необратими промени в психиката, които впоследствие пречат на адаптацията им към социалния живот. Възрастен, който няма специално обучение, в условия на самота умира на 5-10-ия ден.

Задоволяването на глада за стимулация само по себе си обаче не може да направи общуването пълноценно.  Когато сме в командировка в многомилионен град или на почивка в претъпкан курорт, можем да изпитаме остро чувство на самота, ако не задоволим друг вид общуване – гладът за узнаване. Ето защо се опитваме да създаваме нови познанства и приятели на ново място. Ето защо се радваме да срещнем в чужд град човек, с когото не сме поддържали близки отношения у дома! По същия начин реагираме, когато в друга държава се окаже, че човека до нас е бългрин.

Но и това не е достатъчно. Необходимо е да се премахне още гладът за удовлетворяване нуждата от общуване. Той се развива тогава, когато човек е принуден да общува с хора, които не го интересуват дълбоко, а самото общуване е с формален характер.

След това трябва да се удовлетвори гладът за събития. Дори около вас да има симпатични хора, но не се случва нищо ново, тогава се развива скука. Също е усещането, когато слушате хубава музика дълго време – това е същата онази красива музика, която преди вие сте слушали с огромно удоволствие.  Именно тази потребност се явява причина хората да се наслаждават на слуховете, сплетните, интригите дори спрямо хора, които те познават и харесват. Задоволяването на тази потребност освежава процеса на общуване в една среда, в която действително нищо не се случва.

Следващата потребност е гладът за постижения. Необходимо е човек да постигне някакъв резултат, към който се стреми, да овладее някакво умение. Човек се радва, когато изведнъж започне да успява.

Гладът за признание също трябва да бъде задоволен. Така един спортист се състезава, въпреки че вече е показал рекордни резултати в тренировките, един писател се опитва да издаде книга, която е написал, а един учен се опитва да защити подготвена дисертация. И тук не става въпрос само за материални награди.

Ние ядем не просто продукти, а приготвяме от тях някои определени ястия и може да останем недоволни, ако дълго време не сме яли борш или пили компот. Разменяме поздрави (ритуали), работа (процедури), говорим по време на почивките (развлечения), обичаме, конфликтуваме. Липсата на определени форми на общуване може да доведе до структурен глад. Например, той възниква, ако човек само работи и изобщо не се забавлява.

Общуване със себе си (структурен анализ)

Млад инженер прави доклад на конференция. Той притежава и демонстрира определена поза, речник, мимика, пантомима, жестове. Това е Възрастен човек, който обективно оценява реалността. Прибира се вкъщи и жена му още от прага го моли да изхвърли боклука. И пред нас е друг човек – едно капризно Дете. Всичко се е променило: поза, речник, изражение на лицето, пантомима, жестове. На сутринта, когато вече тръгва за работа, синът му случайно разлива чаша черешов сок върху светлия му, внимателно изгладен костюм. И отново пред нас е друг човек – страховитият Родител.

Изучавайки комуникацията на хората, Е. Бърн описва три Аз-състояния, които има всеки човек и които по ред, а понякога и заедно, влизат във външната комуникация. Аз-състоянията са нормални психологически феномени на човешката личност - Родител (P) - Възрастен (В) - Дете (Д) (Фигура 2). Всички те са необходими за живота.

Детето е източникът на нашите желания, стремежи и потребности. Тук има радост, интуиция, творчество, фантазия, любопитство, спонтанна активност. Но има и страхове, капризи, недоволство. Освен това Детето притежава цялата психическа енергия. За кого живеем? Ами, да – в името на Детето! Това може да е най-добрата част от нашата личност.

Възрастният е необходим за оцеляване. Детето иска, а Възрастният изпълнява. Възрастният пресича улицата, изкачва планините, прави впечатление, добива храна, строи дом, шие дрехи и т.н. Възрастният контролира действията на родителя и детето.

image

Ако дадено действие се изпълнява често и стане автоматично, тогава се появява Родител. Това е автопилотът, който направлява нашия кораб правилно при нормални условия, което освобождава Възрастния от вземането на рутинни, ежедневни решения и това са спирачките, които автоматично ни предпазват от необмислени действия.

Родителят е нашата съвест. Девизът на Детето е искам, харесвам; на Възрастният – целесъобразно, полезно; на Родителят – длъжен, не трябва. Така се оказва, че истински щастлив е човек, при който иска, целесъобразно и длъжен  имат същото съдържание! Например, искам да напиша тази книга, целесъобразно е да напиша тази книга, длъжен съм да напиша тази книга.

Ако желанията на Детето са задоволени своевременно, те изглеждат умерени и не са трудни за изпълнение. Задържането на задоволяването на потребност води или до нейното изчезване, или до ексцесии. Това се случва например, когато човек се ограничава в храната: става чревоугодник или губи апетит.

Ако обкръжаващата действителност не се променя, организмът преминава към автоматично управление и всички желания на Детето и неговата безопасност става отговорност на Родителя. Обичайните действия изискват минимален разход на енергия и забраните стават незабележими. Възрастният в този момент може да се погрижи за други проблеми. Действията изглеждат подходящи, дори разумни, но съзнанието практически не участва в тях, тук няма мислене. Това става очевидно, когато ситуацията внезапно се промени, тогава контролът на Възрастния отслабва, а ригидните, консервативни програми на Родителя принуждават личността автоматично да извършва остарели, но в миналото целесъобразни действия. Така едно младо кокетно момиче, което автоматично използва козметика, става още по-привлекателно. Времето минава и ако Възрастният не контролира действията на Родителя, тогава същите прийоми я състаряват и я правят уродлива.

Ръководителите, родителите, учителите и като цяло, всички ние трябва да помним, че програмите за Родителя, особено тези, придобити в ранна детска възраст, могат да бъдат много устойчиви. За разрушаването на погрешни програми се изискват много усилия и специални прийоми. Родителят в своите искания и претенции, понякога става агресивен и принуждава Възрастния да работи във вреда на Детето, благодарение на чиято енергия съществува самият той.

Примерът по-долу илюстрира този феномен.

По време на едно от занятията си веднъж посъветвах участващите да почерпят гостите си само със сандвичи, чай и сладкиши. Веднага заваляха възражения: „Кой тогава ще дойде при нас? Какво ще кажат за нас? Как е възможно да дойдат гости, а аз да не приготвя хубава храна? Натискът от страна на Родителя може да бъде толкова силен, че всички сили на ума на Възрастния да бъдат насочени към извършване на неразумни неща. Купува се десет пъти повече храна, отколкото е необходимо и се изяжда пет пъти повече, отколкото е необходимо на Детето. Във всяка болница ще ви кажат, че повечето пациенти постъпват след празниците с инфаркт на миокарда, перфорирани стомашни язви и алкохолни психози. Както виждаме, твърдите програми на Родителя, които са извън контрола на Възрастния, не са толкова безобидни!

Ето още една опасност, която идва от Родителя. Тя е свързана с наличието на мощни забранителни програми, които пречат на личността да удовлетворява нуждите си: „Не се жени, докато не получиш висше образование“, „Никога не се запознавай с хора на улицата“, „Ще имам дете едва след 33 година.“ и т.н. За известно време те възпират Детето, но след това енергията на незадоволените нужди разрушава бента на забраните. Когато Детето (искам) и Родителят (не трябва) се карат помежду си, и Възрастният не може да ги помири, възниква вътрешен конфликт – човекът е разкъсван от противоречия. А „когато няма съгласие между приятелите, нещата няма да им вървят и това, което ще излезе от това, е само мъка“. Обучаващият се на психологическа борба в процеса на занятията трябва да анализира съдържанието на своя Родител, да премахне ненужните ограничения и да развие нови умения и това е напълно възможно.

Нека си припомним няколко епизода от романа на Джек Лондон „Мартин Идън“, които ясно илюстрират борбата между Детето и Родителя (вътрешно-личностен конфликт). На различни етапи Възрастният застава или на страната на Детето, или на страната на Родителя.

Мартин Идън пръв попадна при Морз. Преди да прекрачи прага, той несръчно свали шапката от главата си. В просторния хол веднага се оказа не на място. Той не знаеше какво да прави с шапката си и се канеше да я пъхне в джоба си, но в този момент Артър взе шапката от ръцете му и го направи толкова просто и естествено, че Мартин беше трогнат.

Огромните стаи изглеждаха твърде малки за крачещата му походка – той винаги се страхуваше да не хване рамото си за рамката на вратата или да събори дрънкулка от камината. Големите му ръце висяха безпомощно, той не знаеше какво да прави с тях. И когато му се стори, че ще докосне книгите на масата, той се отдръпна като подплашен кон и едва не събори столчето до пианото. По челото му се появиха капки пот и той спря, избърса лицето си с носна кърпа, огледа стаята със съсредоточен поглед, но в този поглед все още имаше тревога, като тази на диво животно, страхуващо се от капан. Беше заобиколен от неизвестното, страхуваше се от това, което го очакваше, не знаеше какво да прави.

Какво е интересното тук от гледна точка на структурния анализ?

Мартин Идън попада в непозната среда. Програмата на неговия Родител не съдържа поведенческите модели, необходими за тази обстановка. Тогава Аз-ът му на Възрастен  поема контрола. Въпреки че Мартин изглежда неловко, именно той е мислил, а не Артър, чието поведение е било просто и естествено, тъй като то е произлизало от Родителя.

„Но тогава се появи Рут. Тя говореше свободно и леко (Родител). Изведнъж тя улови пламенния поглед на Мартин. Никой мъж не я беше гледал така и погледът му я смути. Тя се обърка и замълча. Нишката на разсъждението внезапно й се изплъзна. Този мъж я плашеше и в същото време по някаква причина тя беше доволна, че той я гледа така (Дете). Придобитите възпитателни навици я предупреждаваха за опасността и силата на този коварен чар (Родител),  но инстинктът звънеше в кръвта й, изискваше тя да забрави коя е и какво е и да се втурне към госта от друг свят (Дете).

И докато Мартин Идън говореше, Рут го гледаше с възхищение. Огънят му я стопли. За първи път усети, че живее без да познава топлината. Тя искаше да се вкопчи в могъщ, пламенен мъж, в който кипеше вулкан от сила и здраве (Дете). Това желание беше толкова силно, че тя едва успя да се сдържи (Възрастен и Родител). В същото време нещо я отблъсна от Мартин (Родител). Отблъснаха я тези наранени ръце, в кожата на които мръсотията на живота сякаш беше впила, от тези подути мускули, от врата, протрит от яка. Неговата грубост я изплаши. Всяка груба дума обиждаше ушите (Родител). И все пак тя беше привлечена от него от нещо, което й се струваше като сатанинска сила. Всичко, което беше толкова здраво установено в мозъка й, изведнъж започна да се колебае. Животът му преобърна всички нейни обичайни условни представи. Животът вече не й се струваше нещо сериозно и трудно, а по-скоро играчка, с която е приятно да се играе, да се върти във всички посоки, но която може да бъде раздадена без много съжаление.  „Ето, поиграй си – каза й вътрешен глас, „гушни се до него, ако искаш толкова много, прегърни го през врата“ (Дете). Тя се ужасяваше от лекомислието на тези импулси, но напразно си налагаше да мисли за своята чистота, за своята култура – за всичко, което я отличаваше от него. Оглеждайки се, Рут видя, че другите го слушат като омагьосани, но в очите на майка си тя прочете същия ужас, ентусиазиран, но все пак ужас и това й даде сили. Да, този човек, който дойде от тъмнината, е създание на злото. Рут беше готова да разчита на преценката на майка си, както винаги е правила. Пламъкът на Мартин спря да я изгаря и страхът, който той вдъхна в нея, загуби силата си (Родител).

Мартин Идън се влюби в Рут и реши да стане част от нейния кръг. Той успя да преустрои програмата на своя Родител и да обогати своя Възрастен със знания. Година по-късно, на партито на Рут, Мартин разговаря с главния счетоводител за около петнадесет минути и Рут не можеше да се насити на любовника си. Очите му никога не блестяха, бузите му никога не се изчервяваха и Рут беше изумена от спокойствието, с което той водеше разговора (Родител с малко помощ от Възрастния). Но разговорът го заинтересува. Мартин не размахваше ръце, но Рут педантично отбеляза особения блясък в очите му и факта, че гласът му постепенно започна да се издига и цветът нахлу по бузите му (Дете). Мартин мислеше много малко за външния вид сега! Той видя колко знаещ и колко широко образован е неговият събеседник (Възрастния и Детето, на което ненатрапчиво помага Родителят).

Постепенно, с формирането на новата програма на Родител, Възрастният на Мартин все повече се освобождава от рутинната работа и започва да разбира ситуацията и своята любима. Мартин осъзнава, че за Рут „радостта от творчеството“ са празни думи. Тя обаче често ги използва в разговори и Мартин за първи път чу за радостта от творчеството от нейните устни. Беше чела за това, чувала го на лекции от университетски професори, дори го споменала, докато взимала бакалавърската си степен. Но самата тя беше чужда на оригиналността на мисълта, на всеки творчески импулс и можеше само да повтори това, което беше научила от думите на други хора. Затова тя не можеше да оцени творчеството на своя годеник, не можеше да си представи, че човек може да стане писател без диплома (Родител).

Възрастният Мартин не може да осигури необходимото финансово състояние на Рут. Когато Мартин попада в скандална история, вътрешният Родител на Рут  с действията си  побеждават нейното дете. Настъпва разпад на отношенията.

За Мартин всичко завършва трагично. Неговият Родител беше унищожен без да може да я защити по начина, по който Родителят на Рут я защити, въпреки че я лиши от щастие.

Само творчеството не беше достатъчно за неговото Дете. То загуби обичайния си социален кръг, не придоби нов, любовта се срина. Настъпи остър комуникативен глад, въпреки че имаше много хора наоколо. Мартин не успя да предпази своето Дете от депресия.

image

Категория: Други
Прочетен: 280 Коментари: 0 Гласове: 3
 

ПСИХОЛОГИЧЕСКО АЙКИДО

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА БОРБА

Източните мъдреци са казали: „Да знаеш – значи да умееш“, т.е. не са достатъчни само знания, а и практика. Трябва да опитате сами или да се учите от опита на другите.  Например, наблюдавайте конфликтите на другите, опитайте се да разберете техния механизъм и да очертаете начини за излизане от тях. „Който върви, ще овладее пътя.“

Обективност на законите на психологията

Когато вали, ние си стоим вкъщи, а ако излезем навън, вземаме чадър със себе си, но не се караме на небето и облаците. Знаем, че законите, по които вали, не зависят от нас и просто се опитваме да се приспособим към тях според нашите възможности.

Но изведнъж възниква конфликт в семейството, на работа, на улицата или в транспорта и вместо очарователните вълшебни звуци на хармоничното общуване, близост, любов, се чува скърцане на преуморени сърца и трясък на разбити съдби. Винаги ни се струва, че ако не беше злата воля на нашия партньор в общуването, нямаше да има конфликт. За какво мисли партньорът ни?

За същото нещо – за власт. Мислено се опитваме да наложим един или друг стил на поведение на партньора си. Побеждаваме го, притискаме го до стената и се успокояваме за известно време, тъй като ни се струва, че сме натрупали известен опит в този конфликт. Какво прави нашият партньор? Същото. И често не подозираме, че законите на общуването са толкова обективни, колкото и законите на природата и обществото.

Пример е следният психологически експеримент от теста за самооценка на Дембо. Пред вас има вертикална скала (фигура 1). На северния полюс са най-умните хора, на южния полюс – най-глупавите. Преди да продължите да четете след схемата по-долу, определете своето място на тази скала.
image

Поставихте ли се в средата? Не, малко по-високо от средата, нали? Направихте точно това. Това се дължи на един обективен факт подчинен на законите на психологията.

Всеки човек със здрав ум и активна памет би постъпил по този начин.  На всеки би било любопитно да приложи този тест спрямо любимите си хора. Направете експеримент с тях и след това представете предварително подготвен лист хартия с резултата. Съвпадението понякога е до милиметър.

Какво заключение може да се направи от този изящен експеримент? Когато общуваме с партньор, трябва да помним, че общуваме с човек, който има добро мнение за себе си. Това трябва да се подчертае с целия ви външен вид и изграждането на фрази по време на разговор, също така е важно да се гарантира, че няма пренебрежителни жестове, снизходително изражение на лицето и т.н. Най-добре е по време на разговор да гледате внимателно събеседника през цялото време. Освен това отговорът, който следва да дадете на партньора е програмиран в самия въпрос. И не само програмиран. Това е принудителен отговор. Опитайте се да се поставите на северния полюс. Ще видите, че няма да се получи. Защо? Защото обикновено по-близо до Северния полюс се поставят хората със слаб ум.  А по-близо до юг? И това няма да  проработи. Хората, които са в дълбока депресия или мъдреци като Сократ, който е казал: „Знам само, че нищо не знам“, се поставят по-близо до южния полюс.

Ако отговорът на партньора не ни устройва (я той, както току-що установихме, е принуден), ние сме задали грешен въпрос. По този начин, за да управлявате партньора по общуване, е необходимо да моделирате своето поведение и той ще бъде принуден да действа, както вие искате.

Възниква въпросът: какво да кажем за партньора? Ние печелим, но какво ще стане с него? Това е особеността на психологическата борба, че няма победители и победени. Тук или двамата печелят, или и двамата губят. Следователно вашата победа ще бъде и победа на вашия партньор. В никакъв случай не трябва да възпитавате партньора си. Нека си припомним, че възпитанието приключва на петата или седмата година. По-нататъшното въздействие се нарича превъзпитание. А да превъзпитавате можете само един човек – самия себе си.

Следователно обектът на възпитание е винаги под ръка. Отваря се блестяща перспектива: работете върху себе си, поведението си, изучавайте законите на психологическата борба. Бъдете твърд, но мъдър и прощаващ учител. Не наказвайте своя подопечен твърде сурово, опитайте се да го убеждавате. Все пак превъзпитанието е пренастройка, а пренастройването винаги е трудна и болезнена работа. Не забравяйте, че придобиването на знания е като навиването на кълбо.

Основи на амортизацията

Когато подхождате към общуването като към психологическа борба, трябва да разчитате на натрупаната през вековете мъдрост (библейски текстове, учения на източни мъдреци и др.).

1.Практикувайте систематично. Въпросът е откъде мога да намеря време? Отговорът е – не е необходимо допълнително време. Всеки от нас общува и всеки има неуспехи. (Онези, които са доволни от резултатите от общуването си, които са обичани от приятелите си, обожавани от съпругата си, идеализирани от подчинените си, уважавани от началниците си, които никога не влизат в конфликт,  са гении в общуването. Те вече са усвоили всичко на интуитивно ниво). Ако обаче имате неуспехи в общуването, то тези провали трябва да бъдат внимателно анализирани, като се търсят само собствените грешки. Всички знаем поговорката: „Виждаш клечицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око.  Първо извади гредата от собственото си око и тогава ще разбереш как да извадиш съчицата от окото на брат си.“

2.Не се страхувайте от трудностите и провалите. „Влезте през тясната порта, защото зад широката портата и пътят е широк, а той води към гибел и мнозина минават по него и защото зад тясната порта пътят е тесен, а той води към живот и малцина го намират.”

3.Практикувайте първо отбрана, защита.

Практикувайте първоначално само с един партньор – той е достатъчен. 

„Помирете се бързо със съперника си, докато сте още на път с него...“

4.Игнорирайте подигравките на другите. „Не отговаряйте на глупака според глупостта му, за да не заприличате на него.“

5.Не тържествувайте при успех, защото „Гордостта предхожда унищожението, а арогантността предшества падението.“

6. Напълно дайте инициативата на партньора си по време на обучението си.

Принципът на амортизация се основава на законите на инерцията, които са характерни не само за физическите тела, но и за биологичните системи. За да се тушира инерцията, човек прилага амортизацията, без винаги да я осъзнава. И тъй като не я осъзнава, не винаги я използва.

Много по-успешно човек използва физическото амортизиране. Ако бъдем бутнати от високо и сме принудени да паднем, ние продължаваме движението, което ни е наложено, като се опитваме да амортизираме (омекотим, обезценяване, избягване) удара. По този начин потушаваме, тушираме последствията от бутането и едва тогава се изправяме на краката си. Ако бъдем бутнати във водата, то и тук първо продължаваме движението потъване, което ни е наложено и едва след като силите на инерцията престанат, тогава изплуваме. Спортистите са специално обучени за амортизация. Вижте как един футболист взема топката, как един боксьор избягва ударите. Борецът пада в посоката, в която противникът го блъска, при което увлича ударилия го със себе си, след това добавя малко от енергията си и се оказва на върха, фактически използвайки силата на опонента. На това се основава и принципът на амортизацията в междуличностните отношения.

Моделът на амортизацията е добре представен в „Приключенията на добрия войник Швейк”: „Шрьодер спря пред Швейк и започна да го разглежда. Резултатите от наблюденията си полковникът резюмира с една дума:

- Идиот!

- Смея да доложа, господин полковник, идиот! – отговори Швейк.

Какво очаква един партньор, когато се обърне към нас с определени предложения? Не е трудно да се досетите – нашето съгласие. Цялото тяло, всички метаболитни процеси, цялата психика са настроени на това. И изведнъж ние отказваме. Как го караме тогава да се почувства? Не можете да си представите? Спомнете си как сте се почувствали, когато сте поканили момиче (момче) на танц или на кино, а сте получили отказ! Спомнете си как се чувствахте, когато ви отказаха работата, която ви интересува, въпреки че знаехте, че няма основателни причини за такъв отказ! Въпреки, че искаме нещата да се случат по нашия вариант, при отказ най-важното е първата стъпка да бъде амортизация. Само тогава у човек се запазват възможности за продуктивен контакт с опонента в бъдеще. В този случай амортизацията е незабавно съгласие с доводите на партньора.

Амортизацията може да бъде непосредствена (директна), отложена (забавена) или профилактична (превантивна).

Непосредствена амортизация

Непосредствената амортизация често се използва в процеса на общуване в ситуации на „психологическо ласкателство“ в три варианта: а) когато ви правят комплименти или ви галят, б) канят ви за сътрудничество или в) нанасят ви „психологически удар“.

Примери на техники за амортизация.

При „психологическо ласкателство“:

A: Днес Вие изглеждате великолепно.  

Б.: Благодаря за комплимента! Да, наистина днес се чувствам прекрасно.

Последното изречение е задължително. Някои хора правят комплименти неискрено, със съзнателна или несъзнателна цел да смутят партньора си. Отговорът може да завърши тук, но можете да добавите следното: „Особено се радвам да чуя това от вас, защото не се съмнявам във вашата искреност.“

При "покана за сътрудничество":

A.: Предлагаме ви позицията на началник на отдел.

Б.: 1) Благодаря ви. Съгласен съм (ако е договорено).

2) Благодаря за интересното предложение. Трябва да помисля и да претегля всичко (ако се очаква отрицателен отговор).

Трябва да се отбележи, че специалистът по психологическо айкидо дава съгласие след първата покана. Ако първата покана е била неискрена, всичко веднага си идва на мястото. Следващия път с вас няма да играят тази игра. Ако поканата е искрена, ще ви бъдат благодарни за бързото съгласие. От друга страна, когато вие сами трябва да направите някакво делово предложение, то също трябва да направите само веднъж. Нека си припомним правилото: „Да убеждаваш означава да принуждаваш“. В този смисъл, предлагайте (поканете) само веднъж, защото ако това се повтори или потрети, предложението ви вече е принуда. Обикновено специалистът по психологическо айкидо не предлага нищо сам, но организира дейността си по такъв начин, че да бъде поканен по темата, който го интересува.

При „психологически удар“:

A: Ти си глупак!

Б.: Вие сте абсолютно прав! (избягване на удара)

Обикновено две или три бягства при атака са достатъчни. Партньорът изпада в състояние на „психическо гроги”, той е дезориентиран и объркан. Вече няма нужда да го удряте. Уверен съм във вашата почтеност, скъпи мой читателю! Няма да удряте някой, който лежи без нужда, но ако все пак е абсолютно необходимо, отговорът може да бъде продължен по следния начин:

„Колко бързо разбрахте, че съм бил глупак. Успявах да крия това от всички толкова години. С вашето прозрение ви очаква голямо бъдеще! Просто се учудвам, че шефовете ви още не са ви оценили!“

Пример: За илюстрация по-долу е описана сцена, която се разиграва в градски автобус.

Пътник (мъж), усвоил умения за амортизация на конфликт при общуване, качвайки се в препълнен автобус пропуска дама да мине преди него и се напъхва последен, опрял гърбът си във вратата. Когато вратата се затваря, той започва да търси в многото си джобове (той е облечен със яке, панталон и сако) билета си. При тези движения естествено причинява известно неудобство на дамата, стояща едно стъпало по-високо. В този момент внезапно по него е хвърлен „психологически камък“. Дамата казва гневно:

- Докога ще се ровите?!

Веднага последва обезценяващ отговор:

- Дълго.

По-нататък диалогът протича по следния начин:

Тя: Но така палтото ви може да ми се качи на главата!

Той: Може (с лека, едвам доловима в думите му усмивка).

Тя: Няма нищо смешно!

Той: Наистина, няма нищо смешно.

В това време от „галерията“ (останалите пътуващи, чули всичко) съвсем естествено се разнася приятелски смях. По време на цялото пътуване дамата не обелила нито дума.

Представете си колко дълго щеше да продължи конфликт, ако на първата забележка беше отговорено с традиционен отговор, например:

- Това не ви е такси, може да потърпите!

Това е вариант за директна амортизация, т.е. „на момента“. Тези, които започват да овладяват тази техника обаче, често се оплакват, че в момента на контакта нямат време да съобразят как да извършат амортизацията и отговарят в обичайния си конфликтен стил. Работата е там, че много от нашите шаблони на поведение работят автоматично, без да включват мислене. За да приложите техниката, на първо място, трябва да потиснете точно тези шаблони, а след това внимателно да изслушате партньора си и да се съгласите. Тук няма нужда да съчинявате нищо! Да се ​​върнем към горния пример. Виждате ли, той използва „енергията“ на партньора си по общуване и сам не измисля нито една дума! Просто потвърждава, казаното от другия.

Отложена (забавена) амортизация

Когато непосредствената амортизация е неуспешна, се използва отложена (забавена) амортизация, ако е необходимо. Ако директният контакт между партньорите е преустановен, може да се изпрати амортизационно писмо.

Пример: П., на 42 години, научен работник във военно учебно заведение, офицер, посещава психотерапевт за психологическа помощ, с оплаквания за постоянна потиснатост и минорен тон на настроение. Следва да се допълни, че това не е първия му контакт с психотерапевт – преди това е преминал курс по психологическо айкидо при същия психотерапевт, усвоил е и успешно прилага метода за пряка амортизация. По неговите думи това му е позволило значително да укрепи позицията си на работното място и да въведе своите разработки. Психотерапевтът бил изненадан от наличието на подобна симптоматика, тъй като бил убеден, че П. не би трябвало да има повече проблеми. С една дума, посещението му е било неочаквано.

При първата среща П. споделя следната история:

Преди около година и половина се увлича по служителка от съседен отдел. Инициативата за сближаване дошла от нея. Тя му се възхищавала безкрайно, съчувствала му при неуспехи. Под негово ръководство тя започнала да овладява разработените от него методи, усвоявала ги доста успешно и станала негов пламенен последовател. Тя била първата, която обяснила любовните си чувства. Били на прага да започнат съвместен живот, когато изведнъж, напълно неочаквано за него, приятелката му предложила да спрат срещите. Това се случило няколко дни след като му било предложено да се пенсионира (П. е бил военнослужещ), но да остане на свободна практика в армията.

Новите обстоятелства определено били неприятни, но не толкова значими, защото П. получил възможност да продължи изследванията си, въпреки че заплатата станала значително по-малка. Той възприел раздялата с приятелката си като катастрофа. Всичко сякаш се разпадало. Трябвало да се адаптира към новите работни условия, но за него бил приоритет изясняването на отношенията с приятелката му. Опитите не довели до нищо и П. решил да не говори повече с нея и „да изтърпи“, защото разбрал, че в крайна сметка всичко ще мине. Това продължило около месец. Той не я виждал и постепенно започнал да се успокоява. Но изведнъж тя започна да се обръща към П. с делови въпроси без никаква нужда и го гледала при това  с подчертана нежност.

За известно време отношенията се подобрили, но след това отново последва прекъсване. Това продължило още шест месеца. Накрая П. разбрал, че тя му се подиграва, но все пак се поддал на провокациите. По това време той е развил изразена депресивна невроза. При поредната кавга тя му каза, че никога не го е обичала. Това бил последният удар.

За психотерапевтът станало ясно, че да изпраща в това състояние П. в битка сега нямало смисъл. Ето защо, специалистът предложил да приложат отложена амортизация – написали амортизационно писмо.

Амортизационно писмо

„Ти си напълно права, че прекрати нашите срещи. Благодаря ти за наслаждението, което ми достави, явно от съжаление. Ти игра толкова изкусно, че не се съмнявах нито за секунда, че ме обичаш. Ти ме плени и нямаше как да не отговоря на това, което тогава смятах за твое чувство. В него нямаше нито една фалшива нотка. Не пиша това, за да те накарам да се върнеш. Сега това вече не е възможно! Ако кажеш, че отново ме обичаш, как да повярвам? Сега разбирам колко трудно ти е било с мен! И една последна молба. Опитай се да не се срещаш  с мен дори по работа. Трябва да свикнем. Казват, че времето лекува, въпреки че все още ми е трудно да го повярвам. Желая ти щастие!".

След това в плика заедно с писмото били поставени всички нейни писма и снимки. Веднага след изпращането на писмото П. изпитал голямо облекчение. А когато започнали многобройните опити на приятелката му да възстанови връзката, спокойствието на П. вече било напълно стабилизирано.

Вижда се, че няма смисъл да се прави подробен анализ на амортизационните ходове на това писмо. В него няма нито един упрек. Важно е обаче да се обърне внимание на една психологическа тънкост, съдържаща се във фразата: „Опитай се да не се срещаш с мен дори по работа“. Когато П. фиксира тази своя молба към приятелката си да не се среща с него, тя веднага се опитлаа да подобри отношенията. Нека да си припомним принципа, че в общуването забраните имат обратен ефект. Ако искате да постигнете нещо от човек, забранете му да го направи. Забраненият плод винаги е сладък. И обратното, човек се опитва да откаже това, което му се налага, т.е. ако клиентът се беше опитал да я накара да го заобича, с други думи, да я принуди -  ефектът щеше да е обратен.

Както показва опитът, в началните етапи на овладяване на техниката на амортизация е по-добре да се пишат писма. Начинаещите са в силно емоционално вълнение и често след един или два хода на обезценяване преминават към стария конфликтен стил на общуване. Освен това партньорът може да прочете писмото няколко пъти. Всеки път той ще бъде в различно психологическо състояние. Рано или късно писмото ще предизвика необходимия психологически ефект. Има случаи, когато отговорът на амортизационно писмо може да се забави с месеци, дори година.

Профилактична (превантивна) амортизация

Превантивната амортизация може да се използва в професионалните и семейни отношения в тези случаи, когато конфликтът следва един и същ стереотип, когато заплахите и упреците приемат една и съща форма и поведението на партньора предварително е известно. Модел на превантивна амортизация откриваме в „Приключенията на добрия войник Швейк“. Един от героите на книгата, подпоручик Дуб, когато разговарял с войниците, обикновено казвал: „Познавате ли ме? Не, не ме познавате! Вие ме познавате от добрата страна, но сега ще ме опознаете и от лошата. Аз вас ще ви накарам да ревете.“ Един ден Швейк се натъква на подпоручик Дуб.

Подпоручик Дуб: Ти защо се мотаеш тук? - попитал той Швейк. Познаваш ли ме?

Швейк: Смея да доложа, че не бих искал да ви опозная от лошата страна.

Подпоручик Дуб онемял от тази дързост, а Швейк спокойно продължил:

Швейк: Смея да доложа, че искам да ви познавам само от добрата страна, за да не ме накарате да рева, както обещахте миналия път.

У подпоручик Дуб беше останал само дъх да извика:

Подпоручик Дуб: Махай се, негоднико, ще говорим после!

В такива случаи Карнеги предлага: „Кажете за себе си всичко, което вашият обвинител се готви да каже и ще отнемете вятъра от платната му.“ Или както се казва в поговорката: „Преклонена глава сабя я не сече.“

Пример: Нека сега разгледаме пример за превантивна амортизация в семейния живот.

Заместник главният инженер на голям завод, мъж на 38 години, женен, с деца, водещ активен обществен живот, споделя проблемите си по време на групова психотерапевтична сесия.  Тъй като обикновено се прибирал късно от работа, често възниквали конфликти със съпругата му, с която по принцип поддържал добри отношения. Упреците били със следното съдържание: „Кога ще свърши това? Не знам дали имам мъж или не! Имат ли децата баща или не! Мислиш си, че си незаменим! Излагаш се, те само те използват, товарят те като магаре, използват те!“ и пр.

Ето неговия разказ за епизод, случил се в семейството му след едномесечен тренинг за усвояване умения по овладяване на стресови ситуации.

„Един ден, след поредното късно пристигане у дома, видях в заплашителното мълчание на жена ми „психологически ръжен“ и се подготвих за битка.

Диалогът започна с вик:

Съпругата: Защо закъсня днес?

Вместо да се оправдавам, казах:

Аз: Скъпа, удивявам се от търпението ти. Ако ти се държеше така, както аз се държа, отдавна нямаше да мога да го издържа. В края на краищата, виждаш какво се случва: предишния ден закъснях, вчера се прибрах късно, днес обещах да дойда рано, но за късмет пак закъснях.

Съпругата (гневно): Зарежи психологическите номера! (тя знаеше за моите занимания.)

- Аз (виновен): Но какво общо има тук психологията? Ти имаш съпруг и в същото време практически нямаш. Децата не виждат баща си. Можех да дойда по-рано.

Съпругата (вече не толкова заплашително, но все пак недоволна): Добре...

Аз мълчаливо се съблякох, измих си ръцете, влезнах в стаята, седнах и започнах да чета нещо. По това време жена ми тъкмо довършваше готвенето на нещо вкусно. Бях гладен, миришеше много вкусно, но не отидох в кухнята. Тогава жена ми влезе в стаята и попита с известно напрежение:

Съпругата: Защо не отидеш да ядеш? Да не би да са те нахранили някъде?

Аз (виновно): Не, много съм гладен, но не го заслужавам.

Съпруга (малко по-меко): Добре, хайде ставай, ела да ядеш.

Отидох, хапнах малко и продължих да седя.

Съпруга (предпазливо): Какво, не ти ли е вкусно?

Аз (все още виновен): Не, много е вкусна гозбата, но не заслужавам.

Съпруга (много меко, дори нежно): Е, добре. Хапни си колкото искаш.

Конфликтът беше изчерпан, приключи, обезцени се. По-рано несъгласието ни можеше да продължи няколко дни.

Поразително просто е, но почти никой не използва превантивно омекотяване в служебните отношенията! Трябва да отидете при шефа си и да кажете нещо подобно: „Дойдох, за да ми се скарате. Знаете ли какво направих..."

Ето още три примера от практиката на психотерапевта:

Пример N1: Един от клиентите ми беше квалифициран стругар, но боледуваше доста често и с това предизвикваше недоволството на шефа си, който в разговор на четири очи му предложил да напусне работа. Клиентът премина успешно обучение по психологически бойни техники и се чувстваше добре и уверено. И ето какво измислил. След като работил добре в продължение на две седмици, написал писмо (амортизационно) за напускане и без да определя дата, отишъл при началника си, казвайки му следното:

„Разбирам, че бях бреме, но сега съм здрав. За да нямате съмнения в това, донесох ви писмо за напускане по собствено желание без дата. Поставям се изцяло на ваше разположение. Веднага щом ви разочаровам отново, определете дата и ме уволнете.“

Началникът го изгледал с изненада и нескрит интерес. Той отказал да приеме заявлението. Оттогава отношенията между началника и подчинения станали топли и близки.

Пример N2: Жена на средна възраст, инженер по безопасност на труда, която се интересуваше от психология, активно посещаваше тренинг програмите по психологическо айкидо и реши да се преквалифицира в областта на инженерната психология. За да направи това, тя трябваше да се запише в 3-годишни платени курсове, а средства за заплащане на обучението трябваше да получи от местоработата си.

Ето как успява да направи това.

Тя си уговорила среща с директора и влязла последна. Той изглеждал напрегнат и уморен. Започнала така:

Тя: Аз съм последният от опашката и нямам към вас молба, а предложение.

Директорът се отпуснал малко и тя продължила:

Тя: Това предложение трябва да донесе големи ползи за производството, но първо ще трябва да похарчите огромна сума пари.

Лицето на директора отново станало напрегнато. След това разговорът продължил по следния начин.

Тя: Ако не можете да приемете това предложение, няма да имам никакви оплаквания и предварително ми простете за дързостта.

Напрежението веднага спаднало и той любезно я помоли да продължи. Когато тя очертала същността на въпроса, той попитал колко ще струва. Когато тя обявила сумата (сумата била съвсем нормална за възможностите на предприятието), той се засмял весело и дал съгласието си:

Директорът: Е, това са дреболии!“

Пример N3:

Преминал през тренингова групова програма военнослужещ, считал, че ако придобитите умения и знания не са гарант  за живота му в армията, то поне били полезни за да запази здравето си и направили живота му в армията не толкова болезнен. На една от сесиите той разказал един от случаите, при които тези умения са му помогнали да спечели авторитет.

„Нашата група обикновено обядваше в цивилната столова със специални купони. Този ден тя не работеше. Командирът на групата опита да организира хранене с тези купони в друга столова, но не успя. Той изисквал, доказвал, крещял, но без резултат  Тогава предложих помощта си. Отидох при шефката на столовата и се обърнах към нея с думите:

- Имам огромна молба към вас. Ако откажете, няма да се обидя, защото разбирам, че това е много трудно.

Очертах същността на въпроса и я помолих да помисли как да изхрани 12 войници, които са достатъчно възрастни, за да бъдат нейни синове. И бяхме нахранени! После предадохме купоните в нашата столова и получихме парите за тях.“

Резюме

Амортизацията (известна още като обезценяване, туширане, омекотяване) е съгласие с всички твърдения на опонента. Има три вида амортизация: непосредствена (директна), отложена (забавена) и профилактична (превантивна).

Основни принципи на амортизацията:

1. Приемайте комплиментите спокойно.

2. Ако сте доволни от предложението, съгласете се от първия път (на момента).

3. Не предлагайте услугите си. Помогнете само когато сте свършили своята работа.

4. Предлагайте сътрудничество (услугите си) само веднъж.

5. Не чакайте хората да ви критикуват, критикувайте себе си.

Практическо приложение

Описаните три техники за непосредствена, отложена и профилактична амортизация биха били от полза на индивидуално, но особено на групово равнище. Ръководителите на различни ведомства, особено тези, в които служителите им работят с хора (учители, социални работници, администрация и пр.), биха могли да потърсят помощ от специалисти във воденето на групови тренинги, за да развият практически умения в своите подчинени за справяне в сресови ситуации и условия на възникващи конфликти. 

image
Категория: Други
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ НА ВЕЧНИЯТ ПРИНЦ, ПЕПЕЛЯШКА И ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО

 

Защо три вампира са събрани на куп? Работата е там, че техните съдби се преплитат в триъгълник, нещо повече – два от тези вампири са типични невротици.

Текстът представя примери, описващи характеристиките на трите персонажа в процес на взаимодействие.  

Съдбата (сценарий) на Вечният принц

Вечният принц е един от многообещаващите. В училище е отличен ученик, но тъй като е отгледан в „оранжерия” в условия на повишена морална отговорност, той не развива способностите си, не удовлетворява желанията си и поради това от детството си постоянно е в състояние на повишено емоционално напрежение. Ето например, Вечният принц притежава математически способности, но той не успява да се задълбочи в математиката в училище, тъй като трябва (за да бъде отличен ученик и да не разочарова родителите, и учителите си) да отделя много време за изучаване на други предмети или активно да участва в извънкласна дейност. Освен това е принуден да ходи в музикална школа. Обаче, поради пълната му липса на слух, тези дейности се оказват мъчение за него. Накрая той напуска музикалната школа, но това се оказва единственият му протест. Учителите му го обичат, но не и съучениците му. Тези, които се дават за пример на другите – другите не ги харесват  (ефективен способ на учителите да настроят учениците един срещу друг). От тук е ясно, че Вечният принц е самотник.  Както си му е редът, в един момент интересът на Вечният принц се събужда към противоположния пол, но се оказва, че възпитанието му не му позволява да се занимава активно със интимни действия и когато момичетата, се опитват да направят това, той се отдръпва от тях с вътрешно осъждане (възпитание). Трябва също да се отбележи, че той обикновено е с приятна външност, но не винаги го осъзнава, още повече, че почти винаги става обект на подигравка –  момчетата го подиграват заради големите му очи, сравнявайки го с жаба или с прасе заради леката му закръгленост. Той вярва в това и искрено се смята за грозен, особено след като успехът му в часовете по физическо възпитание не е за завиждане Там момчетата го надиграват. 

Впоследствие Вечният принц завършва училище с пълно отличие и постъпва не във физико-математически университет, а в медицински институт по съвет на баща си, лекар по професия. През студентските си години е прилежен, но в социалния си живот „бръмчи“ в периферията. Започва работа и среща своята Пепеляшка в лицето на медицинска сестра, с която работи в една и съща болница. Тъй като началниците му се отнасят зле с него, т.е. експлоатират го безмилостно и пречат на израстването му, тя се оказва единствената му радост и утеха. „Защо трябва да ходиш на някакви курсове, ти вече знаеш всичко“, казва шефът му, когато той плахо се опитва да му напомни, че неговите връстници вече няколко пъти са били изпращани на курсове за повишаване на квалификацията.

Историята на любовта между него и Пепеляшка може да се опише с думите на Шекспир: „Тя ме обичаше заради мъките ми, а аз я обичах заради състраданието й към тях“. Изобщо типичен невротичен брак. Всичко в кариерата му е изпълнено с притеснения. Вълнението и безпокойството го съпровождат навсякъде, дори изпитва чувство за вина за неща, за които съвсем не е виновен. Тази тревожност го прави неуверен, пасивен, колеблив в професията. В резултат на това напрежение скоро се появяват симптомите – високо кръвно, главоболие, сърдечни проблеми, загуба на сън. В бягството си той се опитва да се пробва в други сфери, други специалности, отговорности, обкръжение, реализация. Житейският сценарий обаче винаги се повтаря. Бързо развитие в началните етапи и спиране на подходите към върха, обостряне на следващото заболяване и поредно падане.

Сега познайте кого обвинява за провалите си Вечният принц? Точно така, безотговорната Пепеляшка, поела върху себе си всички грижи около ежедневието и отглеждането на децата. Или го е храни с грешни неща и поради това гастритът му се влошава, или му е купува грешни дрехи, или възпитава децата по грешен начин. Успоредно с това започват и сексуалните трудности. Поради всички тези проблеми той не може да се концентрира върху работата и да постигне напредък. Другите не разбират страданието му, а нещастието на Вечния принц е, че той просто е недоволен от позицията си и е неспособен да постигне повече, защото Пепеляшка е виновна за случващото се – „Всичко е заради теб!“ Общо взето типичен вампир.

Теоретични бележки

Карпман описва „триъгълника на съдбата“ в рамките на три ролеви персонажа: Преследвач - Избавител - Жертва. При неправилно родителско възпитание (ако се прилага стилът „Избавител“ или „Преследвач“) през първите пет до седем години се формира жизненият сценарий на детето (характер, социоген, жабешка кожа, алгоритъм на поведение). Човек става роб на този сценарий, както артистът става роб на пиесата. Самият той е добър човек, но според сценария си трябва да убива, да изнасилва, да се смущава, да се страхува, да бъде груб, да се подчинява и т.н.

Съдбата (сценарий) на Пепеляшка

Нейната съдба е тежка. Тя се омъжва за типовете: Алкохолик, Делови страдалец или Вечен принц. Човек може да бъде изумен и възхитен от нейното търпение и отдаденост, способността й да свързва двата края, докато отглежда деца, пере дрехи, готви, работи в производството и прави секс. Разбира се, тя се разболява, но по-често със соматични заболявания. Полиартрит, сърдечна недостатъчност, хронични белодробни и ендокринни заболявания не изчерпват нейните болести. Тя не желае да се подложи на лечение. Озовава се в болницата едва когато колабира. Ако има леко подобрение, веднага се изписва. Невъзможно е да я изпратите в санаториум за почивка, тъй като децата и съпругът й биха били загубени без нея. Психическото й състояние е почти постоянно безпокойство. Единственото й щастие е, когато цялото семейство е заедно. Тя също е невротичен тип.

Да се върнем на Вечният принц. Казахме, че той винаги има силно начало. Какво се случва с него когато е в този етап на прогрес?

Когато Вечният принц е във фаза на възход, той получава повишение в кариерата. Много често този успех преминава през психотерапевтичния кабинет, където се отървава от всичките си „болести“. Децата му напълно преминават на негова страна. Спира да хленчи. Общо взето той става Цар.

И едва тогава Пепеляшка показва вампирската си същност. Тя се съпротивлява и не иска да промени начина си на живот. Той започва да я моли сладките и брашнените ястия да изчезнат от масата, защото всички в семейството са склонни към затлъстяване, а децата непрекъснато се карат за сладкиши и торти. Стига се до някакъв по драматичен инцидент –  например, едва след като няколко пъти изхвърля тортата и сладкишите в кофата за боклук, купуването спира. Тогава Вечният принц поставя условие на Пепеляшка да започне да се грижи за себе си.

Положението на Пепеляшка обаче е незавидно – става все по-тежко. Тя се рови във всичко и иска да помогне на всички. Започва да „убива“ хората, появили се около нея с добротата си, с грижите си, със състраданието си. Всъщност, това не доброта. Това е дело на вътрешно безпокойство (невротизъм) и следване на вътрешни правила, страхът, че може да бъде осъдена и несъзнателното желание да се хареса на всички – това е програмата й, жизнения сценарий.

Пепеляшка напълно обслужва не само съпругът, а и децата си, като по този начин също ги „убива“, защото блокира тяхното развитие. От своя страна Вечният принц започва да обучава и възпитава децата си в посока придобиване на умения и навици, нужни на децата на тяхната възраст, а Пепеляшка в същото време, вместо да ги похвали, ги критикува за лошо измити подове и за петната по ризите им, обезсърчавайки всяко желание да правят каквото и да било.

Когато Вечният принц се опитва да помогне на Пепеляшка да облече палтото си, тя грабва палтото от ръцете му и казва, че отдавна е свикнала да се грижи за себе си. Когато той се опитва да и осигури средства за красиво облекло, се оказва, че дадените й пари отпуснати за това,  вече са похарчени в домакинството. Тогава той отново проявява упоритост и прави отново паричен превод по нейната сметка (особено когато става дума за обличане, Принцът не жали средства), но сега Пепеляшка не докосва тези пари и те в крайна сметка се стопяват поради инфлационните процеси.

Когато възникват сексуални проблеми, Вечният принц се опитва да говори с нея, но тя избягвала да обсъжда това. Той е настоятелен и я помоли да отделят по-малко време за домакинска работа и повече за себе си. „Ако няма храна вкъщи, ще обядвам навън – в ресторант, но ако задоволявам сексуалните си потребности навън,  това може да свърши зле“, предупреждава я той. „И какво от това. Ще се ожениш за друга.“ – отговаря тя.

По-късно, когато се изяснява, че Пепеляшка не е доволна от сексуалните им контакти и още, че е сериозно болна, но го крие от Вечния принц, той преживява новата ситуация, сякаш е тиранин.

Когато интересите на кариерата му налагат той да се появи в обществото със съпругата си, тя отказа да отиде с него, позовавайки се на факта, че е зле облечена.

Оказа се, че той може да направи всичко за любимата си и в същото време не може да направи нищо. Известно е, че обстоятелствата нямат голямо влияние върху съдбата на човека. Но ако той е в сценария, тогава благоприятните обстоятелства правят този сценарий още по-трагичен. Така е и в този случай. Доброто финансово състояние прави всичките усилия на Пепеляшка абсурдни, но изискванията на сценария я принуждават да бъде глуха за доводите на разума. Интересното е, че Пепеляшка е умна и интелектуално развита жена. По това време тя вече е завършила медицинския институт и се е доказала като добър лекар. Няколко пъти й предлагат повишение, но тя отказва. Логиката е следната: „Никой няма да ме надживее на старото ми място“. Между другото, всички в работата й са възхитени от нея, а Вечният принц дори не може да се оплаче от жена си. Никой не би го разбрал, дори мъжете.

Съдбата (сценарий) на Принцесата и граховото зърно

Тук отново се срещаме с невротичен тип персонаж. По-долу текстът представя подробно пример на нейната история (жизнен сценарий), взет от практиката.

Тя периодично правеше сцени за съпруга си: хвърляше пари в лицето му, напускаше дома с детето и т.н. Съпругът й заемаше видно място, печелеше добри пари, не изискваше тя да работи усилено и в знак на благодарност за всичко това тя се концентрира върху малките неща – точно като принцесата и граховото зърно от приказката на Андерсен.

Да си припомним приказката. Принцесата се появява при краля и кралицата в лошо време. Те я слагат да спи на 20 дюшека и 20 пухени възглавници, но на дъските под тях поставят грахово зърно. На сутринта, вместо да каже „благодаря“, тя заявява, че почти не е спала и добавя: „Само Господ знае какво имах за легло! Лежах върху нещо толкова твърдо, че цялото ми тяло сега е покрито със синини! Просто ужас!". Но за сега тази принцеса не може да се приеме за вампир, тъй като тя изразява недоволството си още преди брака, след като все още не е извлякла никакви блага от партньора си.

Разказ на психотерапевта:

Настъпи време и нашата героиня се омъжи. Тя благосклонно отстъпваше на съпруга си, дори спря да танцува и пее. По негово настояване тя влезе в институт, който не й беше интересен. Освен това тя беше зле ориентирана в този свят. Но най-важното е, че тя престана да живее живота на актриса, за какъвто беше програмирана: винаги да бъде на очи, да блести, да се радва на успех, да получава аплодисменти. Редките ритуални срещи със семействата на колегите на съпруга не й харесваха. Накратко, въпреки благоприятните обстоятелства, тя не се чувстваше щастлива.

На съпругът й също не беше леко. Преследваше го тежка работа и постоянно напрежение в семейния живот – скандалите често бяха напълно неочаквани за него. В крайна сметка той се поболя. Така се роди хипотеза, че една от причините за болестта би могла да бъде непрестанното емоционално напрежение.

И така, изпратих Принцесата и граховото зърно на Вечния принц и забравих за нея. Но две години по-късно той се обърна към мен с молба за помощ. По-нататък в историята ще продължа да наричам нашата героиня Принцесата и граховото зърно, въпреки че, разбира се, Вечният принц я наричаше по име.

 Когато Принцесата и граховото зърно дойдоха при мен, тя събуди моето съчувствие и желание да помогна. Предложих й да посещава психологически тренинги, а в свободните си дни да участва в някаква художествена самодейност. Тя не пропускаше тренировки, внимателно записваше всичко, беше много активна, което понякога ми помагаше много. Тя не криеше симпатията си към мен – тя бяха доста видима, но аз не й придадох никакво значение.

Забележка: Такъв процес винаги възниква в началото на психотерапевтичната работа –  психоаналитиците наричат явлението „пренос“. Пациентът (клиентът) прехвърля проблема си на психолога. Последният, като че ли става за пациента, в зависимост от конкретната ситуация, майка или баща, съпруг или съпруга, приятел или враг, шеф или подчинен. И вече заедно с психотерапевта той решава този проблем, но на съвсем различно ниво. След като преносът (любов или вражда) се извърши, едва тогава пациент се освобождава от трудностите си, придобил нови умения за решаване житейски проблеми. Първоначално преносът е особено полезен, защото незабавно отвлича вниманието на пациента от реалностите, с които той не може да се справи и цялата му енергия е концентрирана върху терапията.) 

Принцесата работеше усърдно и нейното бързо личностно израстване ми харесваше. С нейно участие часовете бяха по-оживени, което ме караше да се чувствам в известен смисъл благодарен. Да не забравяме, че вниманието на всяка привлекателна жена никога не би обидило един мъж.

След часовете заедно отивахме до автобусната спирка. Липсата на време не ми позволяваше да чакам нейния трамвай и обикновено я оставях сама на спирката.

Забележка: Обърнете внимание на този момент. Елементарната учтивост не би позволила на Вечният принц да остави дамата сама на спирката. Най-вероятно той дори би я съпроводил до вкъщи. Тук има демонстрация на безразличие, което свидетелства, че Вечният принц е привлечен от Принцесата и граховото зърно на несъзнателно ниво. Нека не забравяме, че в работата на психоаналитиците доминира несъзнаваното). 

Принцесата и граховото зърно продължи активно да посещават сесиите. След известно време, когато по време на тренингите почивахме за 10-15 минути, тя можеше да запълни принудителните паузи – психологията я увличаше и тя се зае да я изучава задълбочено.

Шест месеца по-късно тя ме помоли да й дам някаква работа, тъй като компанията, в която работеше доста често не изплащаше заплатите навреме, а и тя не харесваше самата работа. По това време секретарката, която организираше часовете ми, ме беше напуснала. Предложих на Принцесата и граховото зърно това несигурно място, предупреждавайки я, че може да дойдат времена, когато няма да има желаещи да се обучават в група. Тя ме успокои, като каза, че засега няма да напуска компанията, а ще излезе в неплатен отпуск.

И така, тя започна да работи за мен: поддържаше добра документация, свързваше се с книжарници и разпространяваше психологическа литература сред слушателите. Материалното й благосъстояние се подобри. Паралелно с това, тя  се стремеше да задълбочи връзката ни, но аз нямах време за това. Разбира се, плащах й повече, отколкото плащат за такава работа (всеки студент би направил всичко това безплатно за правото да посещава сесиите). Аз обаче исках тя да не се чувства ощетена, тоест играех ролята на Избавител, което означаваше, че нарушавах правилата. Сега знам, че трябваше да стана Жертва (Многократно съм повтарял по време на тренингите, че висококвалифицираните психолози не могат да заобиколят Правилата).

Просто трябваше да й дам пари назаем. По това време отношенията с жена ми останаха обтегнати и реших да не проявявам повече инициатива в сексуалните отношения и да очаквам такава от нея. Минаха около три седмици, а от жена ми нямаше реакция. Дори стана много по-спокойна, по-весела и... след една от поредните покани на Принцесата и граховото зърно аз се озовах при нея.

Забележка: Тук вече Вечният принц нарушава четири заповеди едновременно: на Зигмунд Фройд – не влизайте в близки отношения с пациент или клиент, освен ако окончателно не сте решили да свържете живота си с него; на Ерик Бърн – не се сближавайте със секретарката си; отнася се за всички психиатри - истерията е нелечима; на Карл Роджърс – не трябва да провеждате групова психотерапия, ако не сте разрешили собствените си проблеми. Така че проблемите са точно зад ъгъла.

След месец и половина сексуалният ми живот беше такъв, че е неудобно да говоря за това, няма да повярвате. Ако имаше състезания сред мъжете, практикуващи дао на любовта, щях да заема едно от първите места. Бях доволен от себе си и благодарен на Принцесата и граховото зърно.

Дойде лятото и фирмата ми получи изгодна поръчка в един от курортните градове на Черно море и аз я взех със себе си като психолог. Беше месец на щастие. Понякога нещо се вълнуваше в дълбините на душата ми, но това не ме разстройваше особено. Порасналите ми дъщери ни дойдоха на гости. Както се оказа по-късно, те не подозираха, че баща им е способен на такива неща и се отнасяха към Принцесата и граховото зърно много приятелски. Започнах да мисля за развод. Всъщност, имаше някои дребни шупли в плана ми, аз не им обърнах внимание, но по-късно изплуваха в паметта ми.

Отговорността за организацията на работата беше на директора на нашето предприятие. Въпреки че бях ръководител на фирмата, в тази ситуация аз бях изпълнителят. Неочаквано за мен, Принцесата и граховото зърно имаше конфликт със своя режисьор. Тя отказа да изпълни разпорежданията му. Трябваше дълго да й обяснявам какво е изпълнителска дисциплина и защо трябва да се подчинява на режисьора. Сега разбирам, че това са били първите й опити да управлява всички чрез мен (стремежът й към вампиризъм).

Отношенията й с режисьора останаха напрегнати. Всъщност тя ме поставяше пред избора „или – или“, аз исках „и – и“ (механизмът за идентификация проработи. Всъщност ученичката ми беше добре подготвена и лесно можеше да оцелее в такава ситуация. Тя знаеше много (по това време тя учеше в Психологическия факултет на университета), но не можеше да направи много. Веднъж бях в една борова гора и забелязах, че почти всички дървета са с еднаква височина, разликата беше в дебелината. Измислих аналогия: по това опитните специалисти се различават от младите. Младите са по-слаби. Те може би знаят не по-малко (със същия ръст), но ще бъдат отсечени по-рано, тъй като нямат достатъчно дебелина. Тогава обаче въпреки дебелината си, оставени сами с живота, дебелите също няма да могат да устоят на неговите бури без външна подкрепа.

След завръщането от курорта нашите отношения продължиха и през есента жена ми разбра... Принцесата и граховото зърно настоя веднага да отида да живея при нея. Започнаха скандали. Тя ме наричаше предател, измамник, а после всичко това беше прекъсвано от бурна любов. Разбрах, че ако трябва да се свържем, няма да е веднага след скандалите.

Не знам колко можеше да продължи всичко това, но Пепеляшка (съпругата ми) ме помоли да взема решение: или да остана, или да си тръгна. Отидох при Принцесата и граховото зърно. Но това вече не беше живот, а мъчение. Няма да описвам подробности около скандалите. Само ще кажа, че за мен те бяха като правило неочаквани. Винаги намираше някакъв вид „грах“. Скоро се почувствах като в менгеме, което все повече ме притискаше. Живеех не за себе си, а за нея, за тази невротична жена. Сега дори не разбирам на какво се надявах. Няколко епизода показаха, че няма смисъл да продължаваме тези отношения. Трябваше да ги разкъсаме. По време на конфликт с режисьора, Принцесата и граховото зърно му каза, че той е предубеден към нея, защото я обича и иска сексуална близост с нея. Беше истинска дивотия. В края на краищата това не беше в неговите действия или в неговото съзнание. На забележката му, че й плащат повече, отколкото трябва, тя отговори, че е изработвала всичко в леглото с мен. Това ме шокира. Оказва се, че живея с проститутка, а не с жена, която ме обича. Трябваше да я уволня. Деловите качествата на директора бяха по-високи.

Когато живях с Принцесата и граховото зърно, тя постоянно настояваше бързо да прекратя брака и да се оженя за нея: „Ами ако умреш и аз остана с този грах?“ Отбелязах, че е твърде рано да ме погребва и само Бог знае колко дълго ще живее някой. Беше планирана друга командировка. Тя искаше да дойде с мен, като моя законна съпруга. Накрая Принцесата и граховото зърно заявиха, че искат триумф. В началото дори не разбрах какво иска. Оказва се – шумна, многолюдна сватба, на която тя ще покани всичките си недоброжелатели: „Нека видят какво съм постигнала.“

Тогава между нас се проведе следният диалог.

Аз: И аз искам триумф.

Тя: Какъв триумф ти трябва?

Аз: Същото като теб – д се оженя за известен специалист. Искам да се оженя за известен психолог или добра актриса, а не за моя бивша пациентка. Така се получава неравен брак. За теб е триумф, но за мен е позор.

Тя: Но когато стана такава, няма да имам нужда от теб!

Аз: Отлично, стани такава. И ако се окаже, че нямаш нужда от мен, ще ме напуснеш и няма да има излишни бракоразводни процедури. А сега сме заедно и ще направя всичко, за да ти помогна да успееш.

Скандалите продължиха. Причината за окончателната почивка беше поредната кавга, свързана с факта, че отидох да посетя болната си дъщеря. Взех си нещата и се прибрах вкъщи. Но въпросът не свърши дотук. Тя настоя да се върна, тъй като обещах да се оженя, въпреки че не съм давал такова обещание. Тя напусна компанията и дори не помисли да си намери друга работа. Подпомагах я финансово.

Но един ден тя хвърли пари в лицето ми и оттогава спрях да й предлагам помощ. Както каза тя, нямаше към кого да се обърне, въпреки че имаше родители и много богат брат. Чух толкова много ругатни по мой адрес! Тогава започнаха заплахите за самоубийство и заканите за убийство: „Ние двамата нямаме място на земята!“ Заплахите, разбира се, бяха празни думи. Принцесата и граховото зърно се стараеше да ме виждат по-често. Скандалите бяха гарнирани с обяснения в любов. Но щом омеквах малко, натискът пак се усилваше. За възобновяване на сексуалните отношения не можеше да става и дума, въпреки че тя се стремеше към това. Нямах нищо против нея. Разговорите ми с нея обаче я вбесяваха. Беше ясно е, че не мога да й помогна, въпреки че казвах правилните неща.“

Психотерапевт: Няма да се спирам на детайлите. След три месеца успях да я убедя да си намери работа и да остави Вечният принц на мира. Започна да взема уроци по пеене, а работата като психолог в търговски структури й носеха добри доходи. Чувстваше се като независим човек. Сега отношенията й с Вечният принц се нормализираха. Живее със семейството си и работи много. Принцесата и граховото зърно може би ще намери най-после своето щастие, защото сега тя не беше заета да търси „грах“, а се отдаде на творческа работа, собствен бизнес и развитие на способностите си, които бяха блокирани първо от родителите й, след това от съпруга й, а след това и от нея самата.

За да се направи анализ на ситуацията е най-добре да се погледне през погледа на Карен Хорни. Тя описва четири начина за получаване на любов, към които невротичният човек прибягва: подкуп, призив към съжаление, призив към справедливост и накрая заплахи.

Когато една невротична жена се опитва да получи любов чрез подкуп, тя казва нещо подобно: „Обичам те повече от всичко на света, така че трябва да се откажеш от всичко за моята любов.“ Друга форма на подкуп е подпомагане на обекта на любовта в неговите дела, професионално и интелектуално израстване, както и решаване на определени проблеми.

Вторият начин да постигне любов е да се апелира към съжаление: „Ти трябва да ме обичаш, защото страдам и съм безпомощна“. Това, така да се каже, дава право да се поставят прекомерни изисквания към партньора. Невротичната личност може да се позовава на своята благородна природа или да изнуди за благоволение с драстични средства, например като се постави в трудна ситуация, принуждавайки партньора да помогне.

Третият начин да получи любов е призив за справедливост: „Ето какво направих (бих направила) за теб. Какво ще направиш ти за мен?“

Ако тези три метода не помогнат, невротикът прибягва до заплахи. Спомням си, че клиентка успя да се омъжи два пъти, като заплаши своите избраници със самоубийство.

Как да разпознаем и неутрализираме Вечния принц, Пепеляшка и Принцесата и граховото зърно?

Вечният принц – в училище това са любимците на всички учители – ученици, които са в постоянно търсене. Във ВУЗ – студентите, които ходят по групите, движат се от общност в общност. Познавах един студент по медицина, който всеки път изнасяше доклади на научни студентски конференции от катедрите по анатомия, хирургия, гинекология и инфекциозни болести. И всичките му доклади бяха добри. Но по-късно нито една от тези области на медицината не стана дело на живота му. На 35 години той все още не беше постигнал нищо и продължаваше да обещава. Разбира се, това е типичен Вечен принц.

Пепеляшка не е трудна за разпознаване. Когато идва на гости, тя помага при подреждането на масата и миенето на чинии и не участва в забавленията. Когато види, че любим човек е в трудна ситуация, без да чака молбата му, тя идва на помощ. Пепеляшка печели симпатии със своята скромност и безропотност.

Принцесата и граховото зърно вдига много шум около себе си (или си мисли, че го прави). Тя вярва, че всички са й длъжни само за съществуването й. Тя не познава чувството на благодарност, въпреки че може устно да признае, че сте направили нещо полезно за нея. Тя омаловажава услугите на другите и преувеличава своите.

Проблемът с неутрализирането на Вечния принц, Пепеляшка и Принцесата и граховото зърно е сложен, но разрешим.

Ако Пепеляшка се омъжи за Вечния принц, тя трябва да живее за себе си. Оставен без подкрепа и стимул, той ще бъде принуден да стане крал. Той има достатъчно способности за това. Но по някаква причина Пепеляшките не са съгласни с това.

Ако Вечният принц се ожени за Пепеляшка и иска тя да не се превърне във вампир, ще трябва да се откаже да ползва нейните услуги – да пере ризата си, да я изглади сам, да спре да яде храната, която тя е приготвила. След известно време може да й стане ясна абсурдността на собствените й действия. Освен това тя ще бъде лишена от възможността да стане вампир, като упрекне Вечния принц, че живее за него. Ако това не помогне, Вечният принц може да се опита да се раздели с нея психологически. Това често я отрезвява.

Принцесата и граховото зърно може да бъде неутрализирана, като бъде лишена от подкрепа и надежда, че можете да живеете живота си щастливо, криейки се зад гърба на някой друг.

 (превод от руски_Литвак)

image

Категория: Други
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.01 13:42
 

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ  ВАМПИРИЗЪМ – ВАМПИРЪТ В НАС

 

Разказът за психологическия вампиризъм би бил непълен, ако не се каже как човек се самоизяжда. Тази история ни връща в дълбокото детство. Целият процес на възпитание е процес на насаждане на определени правила (принципи, инструкции), които след това започват да ядат човек, ако той ги следва сляпо.

Всъщност ние сме в прокрустово ложе от писани и неписани правила. Освен това ние толкова свикваме с тях, че ги приемаме за наша същност. И като си мислим, че живеем за себе си, всъщност живеем за тези правила, отдавайки им цялата си духовна енергия. Правила (принципи, наставления) – тези автовампири не ни дават мира дори в съня. Цялата съвременна психология и психотерапия са насочени към идентифициране и унищожаване на автовампиризма. Учените му дават различни имена: Едипов комплекс (З. Фройд), комплекс за непълноценност (А. Адлер), интроекция (Ф. Перле), вътрешен Родител (Е. Бърн), система от взаимоотношения (В. Мясищев), свръхценна идея (много психиатри). Вампирите, живеещи в човек, изсмукват всички сокове от него. И всички психотерапевтични системи имат за цел да изгонят тези вампири от човек и да му помогнат да стане себе си.

Уважаеми читатели! Отървете се от тези чудовища! Това е проста, но обещаваща работа. Просто трябва да съберете смелост и да замените думите на вампира („трябва“, „неудобно“, „взимам под внимание“) с думите на разума („принуден“, „възможно“, „отчитам“). „Аз не съм длъжен – принуден съм“. „Мога да го направя, около мен има умни хора, те ще ме разберат и няма да ме съдят“. „Не се съобразявам с мнението на другите, но го имам предвид.“ Помнете, че само като станете себе си, можете да станете полезни на себе си и на другите!

А сега няколко думи както към донорите, така и към вампирите. Вие не сте нито донори, нито вампири. Вие сте просто „психологически деца“, емоционално незрели хора. Ето някои показатели, по които можете да различите зрялата личност от незрялата.

Незрялата личност се опитва да промени другите хора, да ги адаптира към себе си. Зрелият човек се опитва да промени себе си и преминава към саморегулация.

По време на конфликт незрялата личност казва: „Бях тормозен!“ Един зрял човек заявява: „Позволих си да ме тормозят.“

Незрелият човек се опитва да промени обстоятелствата, зрелият се опитва да се адаптира към тях. Двама души са били на почивка на Черно море едновременно. Единият пристигна с убеждението, че е имал ужасна почивка, тъй като през цялото време имало вълни, вторият е убеден, че си е почивал страхотно, тъй като през цялото време имало вълни. Ясно е, че вторият може да бъде класифициран като зряла личност.

Незрелият човек често знае, но не умее. Зрелият не само знае, но и умее. Следователно незрелият човек критикува, а зрелият го прави.

Незрелият човек се опитва да уреди първо личния си живот, а след това делата си. Като резултат не е доволен нито от едното, нито от другото. Такъв човек става зависим от други хора. Зрелият човек на първо място урежда собствените си дела и придобива независимост. Независимостта значи отговорност, воля, усърдие, действен акт на борба. Личният живот се подрежда сам.

Потребностите на една зряла личност произтичат от нейните успехи, от нейните дела. Незрялата личност, без да прави нищо, копира потребностите на зряла личност, увеличавайки техния размер. (Спомнете си нуждите на по-големите деца, които седят на вратовете на старите си родители.)

Незрелият човек мисли за резултата, а зрелият за задачата си.

Незрелият човек иска повече, отколкото има и заслужава, и в резултат на това често губи това, което има. Зрелият човек се радва на това, което има, и тогава то идва при него.

Незрелият човек иска някой да му урежда работите вместо него, зрелият човек ги урежда сам.

Незрелият се надява, зрелият действа.

Незрелият човек се опитва да контролира другите хора, зрелият контролира себе си.

Незрялата личност е декорация, която иска да се превърне във фигура. Зрелият човек е фигура, която не мисли за това как изглежда.

Една незряла личност първо взема решение и след това коригира фактите, за да отговарят на избраното решение (оттук и мнителността, типична за незряла личност). Зрелият човек първо събира факти и след това взема решение въз основа на тях. Оттук и откритостта на зрялата личност.

Незрелият човек иска да заеме висока позиция, без да се занимава с личен растеж. Зрелият човек се грижи за личностното израстване. Високата позиция идва по подразбиране след това.

Така че порасни! Стани независим, отдели се и порасни!! 

(превод от руски_Литвак)

image

Категория: Други
Прочетен: 203 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797402
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031