Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1501101 Постинги: 1679 Коментари: 116
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 


                   1123# Стимулен материал – Методика за изследване на мисленето

                                  „Последователност на картини (Херлуф Бидструп)

 

 

Баща и син

image

Биберон

image

Брада

image

Бюрократ

image

Вдъхновение

image

Весела коледа

image

Детемразец

image

Детска книга

image

Домашен тиранин

image

Домашна работа

image

Жизнен път

image
Карикатура

image

Коледно развлечение

image

Липса на апетит

image

Наказание

image

Недоразумение

image

Немарлива

image

Нова година

image

Нов костюм

image

Обучение по правилата за движение

image

 

Победител

image

Подготовка за състезание

image

Позитивен свят

image

Приказка

image

Разни играчки

image

Резултати от рекламата

image

Рибено масло

image

Риболов за любители

image

Родителски преживявания

image

Сетих се!

image

Старателен помощник

image

Терорист

image

Трудов ден

image

Улов

image

Физарядка

image

Човек и бюрокрацията

image

Шапката

image

image

Категория: Други
Прочетен: 14 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 

      1098# Практически препоръки за родители при работа с хиперактивни деца

                                  (страници на психолога в училищния сайт)

 

В домашната програма за корекция на деца със синдром дефицит на вниманието и хиперактивност, трябва да преобладава поведенческия аспект.

1.Промяна в поведението на възрастните и отношението му към детето:

-проявявайте достатъчна твърдост и последователност във възпитанието;

-не забравяйте, че действията на детето не винаги са умишлени;

-контролирайте поведението на детето, без да налагате строги правила;

-не давайте на детето реактивни указания, избягвайте думите „не“ и „не трябва“;

-изграждайте взаимоотношения с детето на основа взаимно разбирателство и доверие;

-избягвайте от една страна, прекомерната мекота, а от друга – повишените изисквания към детето;

-реагирайте неочаквано на действията на детето (пошегувате се, повторете действията на детето, фотографирайте го, оставете го сам в стаята и т.н.);

-повторете своята молба спокойно и с един и същи темп много пъти;  

-не настоявайте детето и не го принуждавайте задължително да се извини за постъпката си;

-слушайте внимателно какво иска да каже детето;

-за подкрепа на устните инструкции, използвайте зрителна стимулация.

2. Промени в психологичния микроклимат в семейството:

-отделяйте достатъчно внимание на детето;

-прекарвайте свободното си време с цялото семейство;

-не се карайте в присъствието на детето.

3. Организиране на ежедневния режим и местата за обучение:

-установете строг график (разпределение на времето) за детето и за всички членове на семейството;

-по-често показвайте на детето как най-добре да изпълни задачата без да се разсейва;

-намалете влиянието на отвличащите (разсейващи) стимули по време на изпълнение на задачи; 

-ограничете заниманията с компютър и гледането на телевизия; 

-ако е възможно, избягвайте големи струпвания от хора;

-не забравяйте, че преумората води до намаляване на самоконтрола и нарастване на хиперактивността;

-организирайте и участвайте в групи за поддръжка, включващи родители, с деца с аналогични проблеми. 

4.Специална поведенческа програма:

-планирайте гъвкава система за възнаграждение  за добре изпълнена задача и санкции за лошо поведение; можете да използвате балова или знакова система, да направите дневник за самоконтрол;

-не прибягвайте до физическо наказание – ако има нужда да се прибегне до санкция, то  е препоръчително да се прилага спокоен престой на определено място за определено време;

-по-често хвалете, насърчавайте, поощрявайте – прагът на чувствителност на хиперактивното дете към отрицателни стимули е много малък, така че то не би възприело порицания и наказания, но ще е чувствително към наградите;

-направете списък на отговорностите на детето и го закачете на стената; подпишете (сключете) споразумение да извършва определени видове работа;

-формирайте в детето навици за  управление на своите емоционални състояния – особено гняв и агресия;

-не се опитвайте да предотвратявате последиците, когато детето забрави за забраните;

-постепенно разширявайте обхвата на отговорностите, като предварително ги обсъждате с детето; 

-не позволявайте отлагането на задачата за друго време;

-не давайте на детето поръчения, които не отговарят на нивото му на развитие, възраст и способности:

-помагайте на детето да започне да се справя със задачата, тъй като това е най-трудният етап за него;

-не давайте едновременно няколко указания – задачите, които се дават на детето с нарушено внимание, не трябва да имат сложна конструкции;

-търпеливо обяснявате проблемите на детето и го учете как да се справя успешно;

-не забравяйте, че вербалните средства за убеждаване, призиви и беседи рядко са ефективни, тъй като хиперактивното дете все още не е готово за тази форма на работа;

-помнете, че за детето със синдром дефицит на вниманието и хиперактивност най- ефективното средство за убеждаване е „през тялото“ – лишаване от удоволствия, лакомства, привилегии; забрана за достъп до приятни дейности; телефонни разговори; гледане на телевизия, компютър;

-прилагане на т. нар.  „време за изчакване“ (изолация в ъгъл; разполагане в наказателно поле; дългосрочно поставяне на леглото);

-поставяне на „черна точка“ – временно ограничаване на дейностите (10-минутен престой на резервната скамейка);

-задържане в „желязната прегръдка“;

-извънредно „дежурство в кухнята“;

Не бързайте да се намесвате в действията на хиперактивно дете с директиви, забрани и порицания. Ето няколко примери:

-Ако родителите на дете в начална училищна възраст се тревожат за това, че всяка сутрин детето им неохотно се събужда, бавно се облича и не бърза към училището, то не бива да му се дават безкрайни словесни инструкции, да се обвинява или да се мъмри. Може да му се даде възможност да получи „урок от живота“. Закъснявайки за училище, детето ще бъде принудено да обяснява на учителката или директора постъката си, а с това ще разбере, че е необходимо да носи отговорност и да спазва правилата.

-Ако едно 12-годишно дете е счупило прозореца на съсед с футболна топка, родителят не трябва да бърза да поема отговорност за решаването на проблема. Нека детето да обясни на самия съсед постъпката си и да предложи да изкупи вината си, например, като ежедневно измива колата му за период от една седмица. Следващият път, когато избира място за игра на футбол, детето ще знае, че само то и никой друг е отговорно за вземането на решението.

-Ако в семейството са изчезнали пари, то тогава е безполезно да изисква от детето признание за кражба. Просто родителят трябва да скрие парите, тъй като те имат способността да провокират неконтролируемо желание за удовлетворяване на определени нужди у детето. В подобни случаи е препоръчително да се обяви, че цялото семейство се лишава от определени облаги (лакомства, развлечения, обещания за покупки, подаръци). Груповото обсъждане от всички членове на семейството на такива случаи има силен възпитателен ефект.

-Ако едно дете е забравило нещата си и не може да ги намери, родителят не бива да бърза да му помага. Нека то да ги потърси само. Следващия път то ще бъде по-отговорно за своите вещи.

Не забравяйте, че след наложеното наказание е необходимо положително емоционално подкрепление – знак за „приемане“.  При корекцията на поведението на детето, голяма роля играе методът „позитивен модел“, който се изразява в едно постоянно поощряване на детето и игнориране на нежеланото. Необходимо условие за успех се явява разбирането за проблема на детето от страна на родителите.

Не забравяйте, че е невъзможно да се постигне напълно премахване на хиперактивността, импулсивността и разсеяността за няколко месеца и дори в рамките на няколко години. Признаците на хиперактивност изчезват в хода на порастването на детето във възрастност, а импулсивността и дефицита на внимание се запазват дори в зряла възраст.

Помнете, че хиперактивното разстройство с дефицит на вниманието е патология, която изисква навременна диагностика и комплексна корекция: психологическа, медицинска, педагогическа. Успешната рехабилитация е възможна при условие,че работата с детето започне още в периода между 5 до 10 годишна възраст.

 

Източник: Сиротюк А.Л., Нейропсихологическое и психофизиологическое сопровождение обучения

 

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                             1093# Анкета „Мотиви за избор на приятел“ (7-18г.)

 

Предназначение: Анкетата е предназначен за различни видове случаи в психологическата практика, в които е необходимо да се определят особеностите във взаимоотношенията между деца от 7 до 18г., разгледани в диада. Анкетата има за цел да идентифицира мотивите за приятелство с конкретен човек. Ценността на анкетата зависи в голяма степен от степента на искреност на изследваното лице. Може да се прилага индивидуално и групово.

Оценявани качества: мотивация за приятелство.

Възрастова категория: 7-18г.

Ред за провеждане: При групов вариант всеки участник в изследването получава тестова бланка с анкетата. В зависимост от целите на изследването, на участниците може да се предложат няколко въпросника, според броя на близките приятели на всяко изследвано лице. Този брой предварително се уточнява.  Няма ограничения на броя въпроси (мотиви), но максималният брой на възможните отговори (критерии) може да бъде фиксиран, например пет, т.е. предлагат се например 10, 15 или 20 отговора, а от изследваното лице се иска да подбере само 5 мотива, които са доминиращи.

Инструкция: Ти имаш приятел. Напиши името му на бланката. Това може да бъде истинското му име, но може и условно наименование. Защо си приятел с него? Избери от списъка по-долу няколко причини (например, не повече от пет) и обгради цифрата сс кръгче.

Въпросник

Име на приятеля (реално или фиктивно): …

1. Защото е весел и може да се общува с него.

2. Защото не е алчен.

3. Защото живеем наблизо, съседи сме.

4. Защото посещаваме (членуваме) заедно едно и също място (клуб, организация и др.) 

5. Защото дълго време сме учили в едно и също училище.

6. Защото прекарваме заедно ваканциите си.

7. Защото с него е много е интересно.

8. Защото има много знания за различни неща от живота.

9. Защото той ми помага в училище и заедно готвим домашните си работи.

10. Защото обменяме книги, дискове, филми и пр.

11. Защото играем заедно на компютъра, приятели сме във фейсбук и др.

12. Защото е много силен и ме защитава.

13. Защото го харесвам.

14. Защото имам нужда от такъв приятел (приятелка).

Обработка на резултатите.

При индивидуално изследване се извършва само качествен анализ, а отговорите създават условия за провеждане на последваша беседа. При груповото изследване, например на  ученически клас,  може да се изчислят в проценти едни или други отговори (мотиви).

Източникhttp://azps.ru/tests/kit/friendmot.html

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 14 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                 1045# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА
 
                                          КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                            (практическо ръководство – Антон Коновалов) 

Забележка: Тук е представен превод от руски език на част I, глава IV от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

 

ГЛАВА 4. ПОЗИЦИЯТА НА МЕДИАТОРА

4.1. Принципи на възстановителната медиация.  

(по стандарта за възстановителна медиация)

Медиаторът (водещ на помирителните срещи) не е нито съдия, нито адвокат, нито следовател, прокурор, възпитател или съветник. Медиаторът е неутрален посредник, помагащ да се изгради конструктивен диалог между страните по повод възможно разрешаване на конфликт и в еднаква степен подкрепя тези страни в тази дейност.

Медиаторът не носи отговорност за помиряването на страните или за изработването на тяхното решение, тъй като това е отговорност на самите страните. Медиаторът е отговорен да гарантира, че хората ще разберат предложената възстановителна мярка за излизане от ситуацията и да направят осъзнат избор – да се възползват от тази възможност или не. Медиаторът е отговорен още и за това, че на срещата трябва да се създадат максимални условия за взаимно разбирателство и помирение.

ПРИНЦИПИ

Доброволно участие на страните.

Страните участват доброволно в срещата, тяхната принуда да участват под каквато и да е форма е неприемлива. Страните имат право да откажат да участват в медиация, както преди началото, така и по време на самата медиация.

Информираност на страните.

Медиаторът е длъжен да предостави на страните цялата необходима информация за същността на медиацията, нейния процес и възможните последствия.

Неутралност на медиатора.

Медиаторът в равна степен подкрепя страните и техния стремеж да разрешат конфликта. Ако медиаторът смята, че не може да остане неутрален, той трябва да прехвърли работата на друг медиатор или да спре медиацията. Медиаторът не може да приеме възнаграждение от никоя от страните, което може да предизвика подозрение за поддържане на една от страните.

Конфиденциалност на процеса на медиация.

Медиацията носи конфиденциален характер. Медиаторът и службата за помирение гарантират поверителността на медиацията и защитата срещу разкриване на документи, свързани с процеса на медиация.

Изключение прави информацията, свързана с евентуална заплаха за живота или възможността за извършване на престъпление. Ако такава информация бъде установена, то медиаторът информира страните, че тази информация ще бъде разгласена.

Медиаторът предава информация за резултатите от медиацията на структурата, която го е изпратила да проведе медиация – службата за медиация (помиряване).

Медиаторът може да води бележки и да пише отчети с цел, обсъждане сред медиаторите и кураторите от службата за медиация. Когато се публикуват документи за медиацията, имената на участниците трябва да бъдат променени.

Отговорност на страните и медиатора.

Медиаторът отговаря за безопасността на участниците в срещата, както и за спазването на принципите и стандартите. Отговорността за резултата от медиацията се носи от страните в конфликта, участващ в медиацията. Медиаторът не може да съветва страните да приемат едно или друго решение по съществото на конфликта.

Възстановяване на щетите от деянието.

В ситуация, при която има нарушител и жертва, отговорност на нарушителят е да възстанови (компенсира) вредите, причинени на жертвата.

Самостоятелност на службата за помиряване.  

Службата за помиряване е самостоятелна при избора на форми на дейност и организиране процеса на медиация.

4.2. Процес на медиации.

Медиаторът в училището или в териториалната служба за медиация почти винаги е изправена пред ситуацията, в която страните в конфликта по начало не са готови да се срещнат, да се слушат и чуват, мирно да разрешават създалата се ситуация, в противен случай те биха мирно разрешили ситуацията без медиатор.

За да се стане медиатор е необходимо специално обучение. Медиаторът се учи да установи и поддържа контакт с събеседника, за да обясни принципите на възстановителното посредничество. Медиаторът трябва да помогне на човека да осъзнае последиците от действията си, да приеме отговорността за коригиране на негативните последици от случилото се и да организира конструктивен диалог между страните в конфликта.
image

По време на помирителните срещи (и в процеса на подготовката за тях; при предварителните срещи с всяка от страните в конфликта) участниците постепенно преминават от недоверие и неразбиране, от силна неприязън и враждебност към другата страна и други детруктивни състояния към успокояване, разбиране необходимостта от търсене на конструктивен изход от конфликта, а след това – към намирането на взаимноприемливо решение и неговото изпълнение (вече в пределите на процеса на медиация).

image

Позицията на медиатора е основният инструмент, чрез който страните да разберат какво се е случило с тях, да поемат отговорност за намиране на изход и съвместно да вземат решения. Позицията е определена гледна точка за конфликта, за хората в този конфликт и за възможните начини за излизане от него. И още, позицията включва и съответния инструментариум, който  осигурява прилагането на този метод. В този вид позицията на медиатора се различава от позицията на други специалисти.

 

4.3. Загуба на позицията на медиатора.

Ако загуби позицията си, медиаторът попада в други „роли“ или други професионални позиции (рис.4) и тогава се променя неговия възглед за ситуацията, а от тук и способите за разрешаването на конфликта, както и действията, т.е. той престава да бъде медиатор.

image

Тези роли в по-голямата си част „отнемат“ отговорността на страните в конфликта, блокират възможността за разширяване разбирането във всички контексти на конфликтната ситуация от самия човек. Медиаторът приканва страните в конфликта да поемат отговорност („връща хората към отговорността“). Медиаторът полага усилия човек сам да разбере какво се е случило с него и отговорно да потърси изход от случилото се.

Поддържането на позицията на медиатор изисква подготовка и самоконтрол. Ако  ролята на медиатор се играе от лице, което по естеството на своята дейност е било ангажирано в разрешаване на конфликти, то трябва да се има предвид, че тези специалисти често  прилагат подходи и модели на работа, които успешно са прилагали в другата своя практика. Например, когато провеждат медиация, учителите често започват с нравоучение, използват поучителни слова, дават съвети в ролята на адвокати; психолозите поставят акцент върху личностните фактори, като започват да диагностицират и консултират. Не е лесно за такъв медиатор когато вижда, че губи позицията си на посредник и се придвижва към обичайните си форми на работа. Тогава често той има нужда от „страничен поглед“.  Този риск за загуба на роля е причина позицията на медиатор да се заема от човек, който е преминал обучение, т.е. тренирал е за посредник в група с други медиатори (виж раздел подготовка на медиатори) и се усъвършенства в последваща супервизия.

В какво се изразява деформацията в позицията на медиатора?

1.Медиаторът не удържа ценностите и целите на възстановителното посредничество, а започва да реализира ценности или задачи от друга роля (например, да оценява, да образова, да дава съвети, да търси виновния и т.н.).

2.Медиаторът не спазва процедурата за медиация (основите етапи, реда за работа).

3.Медиаторът се опитва да убеди страните да постигнат помирение (например,  описва изгодите и загубите) и не предава отговорността на страните.

4.Медиаторът не осигурява безопасно място за срещи.

Загубата на позиция може да се случи на всеки медиатор: на начинаещите – по-често, а на по-опитните – по-рядко. Важното е в хода на тренингите, супервизията и обсъжданията на различни случаи, обучаемият за медиатор да се научи да открива маркери, свидетелстващи за загуба на позицията на медиатор и да се научи как отново да възстанови тази позиция.

За да се поддържа позицията, както и дейностите на медиатора, се създава (организира) служба за медиация.  В тази книга се разглежда службата за медиация в училище, но подобни служби може да бъдат  организирани в различни образователни институции (като се вземат предвид особеностите на тези институции и актуалната ситуация).

image
 

Категория: Други
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                1042# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА

                                            КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                                    (практическо ръководство – Антон Коновалов)

 

Забележка:Тук е представен превод от руски език на част I, глава III от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

 

 Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

ГЛАВА III – Възстановителна медиация.

3.1.Определение за медиация.

Медиацията е процес, в който участниците (конфликтуващите страни) с помощта на безпристрастна трета страна (медиатор) разрешава свой конфликт.

В Русия думата „медиатор“ (от латински mediatio – посредничество) има дълга традиция и се среща още в „Хартата за несъстоятелността“ от 1740 г., прилагана при спорове между търговците. Още преди това е имало посредничество, но се използвала думата „трети“ при междуличностни, междукултурни и други конфликти. Има различни модели на медиация. Центърът за „Съдебно-правова реформа“ разработва възстановителен модел за медиация, който е адаптиран най-вече за работа при криминални ситуации с непълнолетни и за работа с общността, в т.ч. и в училищата.

"Възстановителната медиация е процес, при който медиаторът създава условия за възстановяване способността на хората да се разбират помежду си и страните да  договорят приемливи за тях варианти за разрешаване на  проблема (ако е необходимо, да се намалят нанесените вреди) в резултат на конфликт или криминални ситуации.

В процеса на възстановителната медиация е важно страните да имат възможността да се освободят от негативните състояния и да придобият ресурс за съвместно намиране на изход от ситуацията. Възстановителната медиация включва предварителни срещи на медиатора с всяка от страните поотделно и обща среща на страните с участието на медиатора.“

Понятието „възстановителен“ показва важността на процедурата по реконструкция на човешките взаимоотношения и че разрешаването на конфликта трябва да се фокусира върху възстановяването на отношенията между пострадалия и извършителя, върху тяхното изцеление от болката и страданието, както и върху възстановяване на вредата, нанесена на жертвата.

Източникът на възстановителната медиация е възстановителното правосъдие – глобално движение за промяна на наказателната насоченост на наказателно-правната система. Възстановителното правосъдие предлага друга гледна точка към отговорността на правонарушителя, различна от обичайната практика в юридическата система. В центъра на вниманието на възстановителното правосъдие се намира жертвата на престъплението и причинените й вреди (щети, но не само материали).

При това отговорността на нарушителя не се разбира като изтърпяване на наказание (ответно причиняване на страдание от страна на държавата, на институцията), а като коригиране на последиците, възникнали в резултат на престъпната ситуация и отстраняване на причинените от тези действия вреди. За да разбере положението на жертвата, за да определи в какво точно се състои причинените й вреди и загуби, за да може извършителят да получи възможност да направи извинение, да получи опрощение и за да могат страните да се договорят как ще компенсират тези последици, е необходимо организирането на среща между извършителя и жертвата, която да се води от неутрален посредник (медиатор), тъй като среща „очи в очи“ между двете страни в такава ситуация едва ли е възможна. Преди общата среща медиаторът се среща на свой ред с всяка от страните и обсъжда възможността за участието им в медиацията, формата, правилата, условията и темите на срещата.

Основните участници в посредничеството са самите страни, а посредникът организира конструктивен и безопасен диалог между тях. Практиката показва, че осъзнаването на случилото се и споразуменията, постигнати на такива срещи, водят до по-значими последици от наказанието.

Възстановителното правосъдие в много страни се явява част от традициите на помирението при различните народи: „семейни конференции“ в Нова Зеландия, „кръг на общността“ при индианците от Северна Канада и др.

В Русия програми за възстановително правосъдие (програми за намаляване на вредите или програми за помирение) започват да се прилагат в експериментален режим от 1998 г. по случаи, свързани с правонарушения на непълнолетни. Такива програми се прилагат и от комисии за работа с малолетни и непълнолетни. По-късно програмите за помирение за разрешаване на конфликти се разпространяват в училищата. Тъй като в училище не може да говорим за възстановителното правосъдие (училището не е елемент от правоохранителната и правораздавателна системи), то там се прилага възстановителна медиация.

 

3.2. Особености на медиацията в училище.

Голямо значение тук имат възпитателните ефекти, които предотвратяват повторното възникване на такова поведение в бъдеще. Понякога положителната промяна в съзнанието на тийнейджърът е много по-важна от разрешаването на конкретния конфликт. Особено важно е запазването и нормализирането на отношенията, тъй като в повечето случаи извършителят и жертвата се познават и след инцидента ще продължат да се срещат в училището.

Ако в конфликта има извършител и жертва (възникнали са обиди, изнудване, унижение, повреда на имущество, кражба и др.), е задължително да се обсъди въпросът за възстановяване (компенсиране) на щетите, нанесени на жертвата. Не трябва да се забравя, че докато детето не достигне възрастта за наказателна отговорност, в правния смисъл няма престъпление.

Често при конфликт не е възможно да се направи ясно разграничение между ролите на „нападател“ и „жертва“. Това са кавги заради клюки, спорове между връстници, отхвърляне на дете, конфликти между  учител и ученик. Страните биха могли да си навредят един на друг под формата на обида, формиране на отрицателно отношение в класа и други подобни.

Като правило, голяма роля за характера на конфликта играе отношението на групата (класът, съученици) към него и тяхното определение за праведникът и грешникът. Понякога работата на медиатора само със страните, участващи в конфликта няма никакъв смисъл, ако постигнатите споразумения и промените в поведението не се подкрепят от класа и учителите. При такива обстоятелства участниците предпочитат да се върнат към обичайните и приети в класа форми на общуване.

В повечето случаи, до срещата на медиатора с участниците в конфликта, директорът и различни училищни специалисти (психолог, социален работник и др.) вече са работили с методите си и са оставили „следи“ (обичайни форми на защита, негативни очаквания, опасения, предразсъдъци и т.н.). По тази причина медиаторът трябва да работи не само с последиците от конфликта, но и с последствията от приложените административни способи на реакция. Изброените характеристики на училищните конфликти и стремежът за постигане на педагогически значими цели по тяхното разрешаване определят модела на медиация.

В обобщен вид следва да се отбележи, че възстановителната медиация представлява многоцелева дейност,  изискваща сложно и многостранно представяне, което постепенно ще бъде разкрито в това помагало. 

Възстановяването на човешките взаимоотношения, възстановяването на способността за взаимно разбиране, възстановяването на ценността на разбирателството (идващо от семейството, от роднините), планиране на бъдещето, приканване към отговорно поведение – всички тези значения се развиват в процеса на възстановителните практики.

Защо хората приемат медиацията? Защото медиацията обсъжда това, което е особено важно за самите участници, което ги вълнува; това, което може да повлияе на тяхното бъдеще. Както вече беше споменато, лицето, който може да организира подходяща процедура за медиация в съответствие с принципите на медиацията, се нарича медиатор.

В програмите „Кръг на общността“, организаторът на процедурата се нарича попечител, а в „Семейната конференция“ – координатор. Във всяка от програмите има особености (програмите са представени по-нататък в съответните глави), но основните им принципи са еднакви.

Нека разгледаме по-подробно позицията на медиатора.

image

Категория: Други
Прочетен: 18 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                  1043# Анкета „Експресна оценка на асоциално поведение на деца“

 

Предназначение: Оценка склонността към асоциални прояви.

Описание: Анкетата съдържа 8 признака на асоциално поведение.

Възрастова категория: 7-14г.

Ред за работа

Анкетата се попълва от родителите (желателно е и двамата, всеки по отделно) или  от други възрастни, които добре познават детето.  Бланката се предоставя на респондентите като им се предлага да се запознаят с осемте признака. Попълващите трябва да отбележат (подчертаят) тези признаци (твърдения), които са наблюдавали в поведението на детето. В зависимост от целта на изследването, изследваните лица могат или не, да запишат допълнителни бележки в полето.

 Твърдения

1.Детето прави чести отсъствия (бягства) от дома, без да се връща за нощта. Стремежът на възрастните да наказват детето е придружено от неизпълнени обещания да не се повтаря подобно поведение.

2.Проявява склонност към физическо насилие, жестокост, агресивност към по-слабите и по-малките от него.

3.Проявява агресивност, склонност към измъчване и издевателства над животни.

4.Съзнателно поврежда (унищожава) свое или чуждо имущество.

5.Целенасочено (нарочно) предизвиква пожари (палежи).

6,Често прибягва към използване на лъжа. Не признава собствена вина.

7.Проявява склонност към изнудване или кражби от други.

8.Изразен стремеж към въвличане на лица от противоположния пол в насилствена сексуална активност.

Оценка на резултатите: Наличието на 3 и повече признаци свидетелства за наличие на сериозни проблеми в поведението на детето в процеса на социална адаптация.

image

Категория: Други
Прочетен: 14 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                             663# Защитни механизми на Егото

 

Забележка: Представяне на защитните механизми според класификацията на Glen O., Gabbard M.D. по Vaillant GE in Adaptation to Life loss, 1961

 

Защитните механизми могат да се групират в йерархичен ред според личностната степен на зрялост, с която те се асоциират:

1.Нарцистичните защитни механизми са най-примитивни и се явяват в детство и при хора, които имат психотични разстройства;

2.Незрелите защитни механизми са при юношеството и някои непсихотични пациенти;

3.Невротичните защитни механизми са характерни за обсесивно-компулсивните и хистерични пациенти, както се срещат и при възрастните, които преживяват стрес;

 

I.НАРЦИСТИЧНИ ЗАЩИТИ

1.Отричане/Изтласкване /Denail/

Включва усещане, за някои болезнени аспекти от реалността при негативни сензорни данни. Въпреки репресивната защита върху афекта и нагонните деривати, изтласкването отменя външната реалност. Изтласкването може да протече при нормални и патологични състояния

2.Изопачаване /Distortion/

Голямото преформиране на външната реалност задоволява вътрешни нужди, вкл. нереалистични мегаломанни вярвания, халюцинации, налудно удовлетворяване на желания и използва компоненти на чувства с илюзорни компоненти

3.Проекция /Projection/

Възприемане и реагиране на неприемливи вътрешни импулси и техните деривати, като неща които са вън от Аза. На психотично ниво този защитен механизъм има рамка на налудности за външната реалност /обикновено преследване/ и включва две възприятия на едно собствено чувство в друго и субсеквентно действие на възприятие /психотично параноидна налудност/. Импулсите могат да бъдат нагони от То или Суперегото, но могат да бъдат и подлежаща трансформация в този процес. Обаче, включително и при Фройдовия анализ за параноидната проекция, хомосексуалните либидинални импулси за трансформирани в омраза и тогава проектирани върху обектите, като неприемливи хомосексуални импулси.

 

II.НЕЗРЕЛИ ЗАЩИТИ

1.Действие покрай /Acting out/

Експресия на несъзнавани желания или импулси през действия покрай, през което съзнавано се избягва придружаващия афект. Несъзнаваната фантазия е вън от импулсивността на поведението, поради това гратифицирането на импулсите отново е забранено. Действието покрай включва хронично отстъпване от импулсите за избягване на напрежението, което е резултат от отлагане на експресията

2.Блокиране /Blocking/

Временно или нестабилно задържане на мисленето. Могат да се включват афектите и импулсите. Блокирането е близко до разбирането за репресия, но се различава по възбуденото напрежение, когато импулсите, мисленето и афектите се задържат.

3.Хипохондриаза /Hypochondriasis/

Преувеличаване или подчертаване на болестта с цел избягване и регрес. Поражда се при загуба, изоставяне, самота, преживяване на неприемливи агресивни импулси към другите и трансформиране в упрек към себе си и съгласуване с болка, соматично заболяване или неврастения. В хипохондриазата отговорността може да бъде избягвана, вината може да бъде измамлива, а нагоновите желания отклонени. Понеже хипохондриазната интроекция е Его-свързана, личността преживява дисфоричност и чувство за бедствие.

4.Интроекция /Introjection/

Интернализиране на качеството на обектите. През жизненото развитие интроекцията има различни защитни функции. Когато се употребява като защита, може да заличава дисфункция между субекта и обекта. През интроекцията на любовта към обекта, болезненото усещане за сепариране или заплаха от загуба може да се избегне. Интроекцията на страх от обекта избягва тревожността, защото агресивните характеристики на обекта са интернализирани и така агресията е положена под собствен контрол. Това е класически промер за идентификация с агресора. Идентификацията с жертвата е по същия начин, при което себепунитивните качества на обекта са положени в собствения ни Аз като симптоми или характерови черти.

5.Пасивно-агресивно поведение / Passive-aggressive behavior/

Експресира се агресия върху другите индиректно, чрез пасивност, мазохизъм и обръщане към себе си. Манифестирането на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане и заболяване, което въздейства на другите повече, отколкото на самия индивид.

6.Регрес / Regression/

Временно връщане към по-ранните либидинозни фази на функциониране за избягване на напрежение и конфликт, евокиращи сегашното ниво на развитие. Това рефлектира като базова тенденция за постигане на нагоново гратифициране в ранни периоди на развитие. Регресът е толкова нормален феномен от развитието, както и естественото състояние на регрес при сън, оргазъм и сексуална връзка. Регресът също придружава решенията и в креативните процеси.

7.Шизоидната фантазия /Schizoid fantasy/

Включва аутистична заплаха придружаваща решаването на конфликт и процеса на гратифициране. Интерперсоналната интимност се избягва и ексцентрично се обслужва отхвърлянето на другите. Лицата не вярват напълно на фантазиите си и не настояват напълно в отхвърлянето на другите.

8.Соматизация /Somatization/

Конверзионни физически деривати на телесни симптоми и тенденция за реагиране със соматични прояви, вместо с психични прояви. При десоматизирането, инфантилни соматични отговори заместват мисленето и афекта; При ресоматизацията личността регресира към ранни соматични форми и израз на нерешени конфликти.

 

III.НЕВРОТИЧНИ ЗАЩИТИ

1. Контролиране /Controling/

Опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението за минимализиране на тревожността и решаване на вътрешните конфликти.

2. Изместване /Displacement/

Изместване на емоционалния и нагонов катексис от една идея или обект към друга, която наподобява оригинала по някои аспекти или качества. Изместването позволява символната репрезентация на оригиналната идея или на обекта към друга, която е по-малко катектирана или евокира по-малко стрес.

3. Екстернализация /Externalization/

Тенценции за възприемане на външния свят и външните обекти на елементи от собствената личност, включително нагонови импулси, конфликти, настроение, нагласи и стил на мислене. Екстернализацията е по-общ термин на проекцията.

4. Задържане /Inhibition/

Съзнавано лимитиране или задържане на някои его функции, самостоятелно или в комбинация, за избягване на тревожността породена от нагоновите импулси, суперегото или силите от обкръжението и обектите.

5. Интелектуализация /Intellektualization/

Ексесивно прилагане на интелектуалния процес за избягване на емоционална експресия или преживяване. Крайната цел е фокусирана към безчувственост при избягване на интимност с хората, внимание към печелене във външния свят и избягване на експресия на вътрешните чувства При стрес ексесивно възприемане на ирелевантни детайли и избягване възприемането му като цялост. Интелектуализацията е много сходна със рационализацията.

6. Изолация /Isolation/

Разцепване или сепариране на идеите от афекта, който ги придружава, но е потиснат. Социалната изолация е изолация на обектни взаимоотношения.

7. Рационализация /Rationalization/

Предлаганите рационални обяснения са опит за оправдаване на нагласите, вярванията или поведението, което по някакъв начин може да е неприемливо. Такива подлежащи мотиви са обикновено нагоново детерминирани.

8. Дисоциация / Dissociation/

Временно, но драстично модифициране на личностовия характер или чувството за лична идентичност при избягване на емоционалния дистрес. Състоянието на фуга или хистерични конверзионни реакции са обичайни прояви на дисоциация. Дисоциацията може да има при фобийно поведение, дисоциативни разстройства на идентитета, висока доза психофармака или религиозна радост.

9. Формиране на реакция /Reaction formation/

Трансформиране на неприемливи импулси в противоположните им. Формирането на реакция е характерно за обсесивните неврози, но може да се среща и при други форми на неврози. Този механизъм често се среща при ранните фази на развитие на Егото и може да стане стабилна характерова черта, при обсесивните характери.

10. Потискане /Repression/

Изразходване или отказване от съзнавани идеи или чувства. Първичното потискане е насочено към обуздаване на идеите и чувствата преди те да бъдат положени в съзнаваното. Вторичното потискане изключва от усещане, това което вече сме преживели на съзнавано ниво. Потискането не е реално забравяне и то може чрез символно поведение да се представи. Тази защита се различава от супресията при ефективна съзнавана задръжка от гледна точка на загуба и не е точно отлагане на значима цел. Съзнаваното възприемане е блокирано в потискането.

11.Сексуализация / Sexualization/

Даряване на обектите или функциите със сексуални значения, които не са предварителни или са в малка степен притежавани, при отклоняване на тревожността, асоциирана със забранени импулси или техните деривати.

 

IV.ЗРЕЛИ МЕХАНИЗМИ

1.Алтруизъм /Altruism/

Използване на конструктивно и нагоново задоволяване на другите за притъпяване чрез викарното преживяване. То включва започване и конструктивна реакция на формиране. Алтруизмът се отличава от алтруистичното отказване, прие което отказването от директната гратификация или от нагоновите нужди става в полза на нуждите на другите, с цел детерминиране на Аза и задоволяването е възможно само през викарното удовлетворение през интроекцията.

2. Предчувствие /Anticipation/

Реалистично предвиждане или планиране на бъдещ вътрешен дискомфорт. Механизмът е директна цел и импулсивно планирана грига или тревожност и преждевременно, но реалистично афективно предчувствие на нагона.

3. Аскетизъм /Asceticism/

Елиминиране на удоволствието в преживяванията. Има морални елементи в означаването на ценностите със специфично удовлетворение. Гратифицирането на нагона при себеотрицание и аскетизъм е директно върху цялата база на удоволственото съзнавано възприемане.

4. Хумор /Humor/

Използване на комедийната експресия на чувства и мисли, вън от личностовия дискомфорт или иммобилизация и вън от предизвикване на неудоволствен ефект върху другите. Той позволява на личността толерантност или фокусиране върху това, което също така би било ужасно. Хуморът е различно от остроумието и от изместването, което включва дистракция от афективност.

5. Сублимация /Sublimation/

Развиване задоволяването на нагоните и запазване на целите, чрез изменение в социално значими цели или социална приетост. Сублимацията помага нагоните да се канализират, вместо да се блокират или променят. Чувствата са съзнавани, видоизменящи се и директно са свързани с познати обекти и цели и може да има нагоново удовлетворение.

6. Супресията /Suppression/

Съзнателно или предсъзнателно отлагане вниманието към съзнавани импулси или конфликт. Решението може да се промени, но не може да се избегне. Дискомфорта е съзнаван, но минимализиран.

 

V.Защитните механизми в теорията на обектните отношения

1. Разцепване /Splitting/

М. Klein първа интерпретира универсалното значение на разцепването в ранно детското развитие. Тя го дефинира като несъзнаван процес, който активно противоречиво сепарира Аз-представата; противоречиви обектни отношения; или противоречиви чувства от един към друг обект. Разцепването е значимо за емоционалното преживяване, понеже то позволява на детето да сепарира негативните части от майката като отхвърли негодната фигура на майката от позитивния й образ на хранеща и отглеждаща майка, така че опитът в храненето сам по себе си не е контаминират под влияние на ужасяващата тревожност от "лошата майка". Разцепването помага на развиващото се дете да сепарира любовта от омразата, удоволствието от неудоволствието, доброто от лошото и позитивните цветове в преживяването от неговите негативните вътрешни части. Разцепването още може да бъде разгледано като основен модел на съхраняване на преживяването и опита, че сепарираното добро няма да бъде увредено от лошото, че доброто и лошото се запазват поотделно като се разцепват.

2. Проективна идентификация /Projektive identification/

Разцепването върви ръка за ръка с втория защитен механизъм проективната идентификация. Тя е несъзнаван три-стъпков процес, при който обектната презентация или Аз-презентацията са отцепени и проектирани върху някой друг.

Трите стъпки са следните:

1. Пациентите несъзнавано проектират обектните презентации или аз-презентации в терапевта.

2. Терапевтът несъзнавано се идентифицира с проекцията и започва да се държи и чувства като проектирания обект, което е вътрешен отговор на външния натиск от поведението на пациента. Тази вътрешна стъпка от феномена изисква проективна вътрешна идентификация

3. В клиничният психологичен процес проектираните съдържания, са променени по някакъв начин, преди финалното им връщане към пациента през ре-интроекция. Когато тези променени съдържания се върнат в пациента, те модифицират интерналните обектни отношения на пациента.

Проективната идентификация се дефинира като три-стъпков модел, но на нея може да се погледне едновременно и като на интрапсихичен защитен механизъм и като на интерперсонален процес. Разцепването и проективната идентификация работят като тандем, за сепариране на добрите от лошите части. Като пример, жената, с която мъжът злоупотребява физически, може през проективна идентификация да запази и контролира лошите части на мъжа й вън от неговия образ, така тя преживява, че може да ги контролира. 

image
Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                  1009# Методика за оценка на мисленето „Тълкуване на пословици“ 

                                                                         (вариант)

 

Цел: Изследване нивото на развитие и целенасочеността на мисленето, уменията да разбира и оперира с думи и фрази с преносен смисъл, оценка на способностите за диференцираност и целенасоченост на съжденията, степента на дълбочина и нивото на развитие на речевите процеси.

Възрастов диапазон: Прилага се при възрастни и деца.

Стимулен материал: Използва се предварително подготвен стимулен материал – 10 български пословици.

Време за изпълнение: няма ограничения.

Иска се:  а/ лицето да възпроизведе (разкаже) текста и  б/ да направи извод (поука).

Пример: „Желязото се кове докато е топло”; „Сговорна дружина планина повдига”; „След дъжд качулка”.

Пословици:

1.Кови желязото, докато е топло.

2.След дъжд –  качулка.

3.Капка по капка – вир става.

4.Не всичко което блести е злато.

5.Седем пъти мери, веднъж режи.

6.Бавно върви – далече ще стигнеш.

7.Сговорна дружина планина повдига.

8.Вълкът козината си мени, но нрава - не.

9.Бързата работа – срам за майстора.

10. Двама се карат, третият печели.

Интерпретация на резултатите

1.Буквално тълкуване – изследваното лице преразказва със свои думи пословицата. Преобладаването на този тип тълкуване свидетелства за интелектуални затруднения (ограничения).

2.Ситуативно тълкуване – изследваното лице разказва различни житейски ситуации, свързани с пословицата; привежда примери от живота.

3.Абстрактно тълкуване – тълкуването не съдържа указания за конкретни жизнени ситуации; текстът се интерпретира абстрактно, като се трансферира в съответната област на живота във формата на поука, общовалидно знание.

Оценява се още:

-хваща ли смисълът на фразата и

-открива ли метафори, алегории, символи (асоциативно мислене).

Важно: Методиката е силно повлияна в културален аспект. Забранява се да се дава материал от чужди култури. Води се протокол, като се записват дословно думите на изследваното лице.

 

image

Категория: Други
Прочетен: 540 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                         1124# Кинотерапия и кинотрениг. Кинотерапевтични групи.

                                                  (Сергей Викторович Березин)

 

Забележка: Тук е представен в превод от руски език на фрагмент от книгата на Сергей Викторович Березин „Кинотерапия и кинотренинг – Практическое пособие для психологов и социальных работников“. Книгата е практическо ръководство по кинотрерапия и кинотренинг  за  психотерапевти, педагози, социални работници и социални педагози. Авторът е кандидат на психологическите науки, доцент, завеждащ катедра във факултета по психология към Самарския държавен университет.

 

Кинотерапията (видео-арт-терапия) е една от интердисциплинарните форми на постмодернизъм, съвременно направление в груповата психотерапия, базиращо се на съчетание между „кинематографично изкуство“ и „психология“. Метод, който превръща киното в ефективен инструмент за самопознание, личностно развитие и разрешаване на личностни конфликти. Кинотерапията е метод на работа с психично здрави хора, стремящи се към по-задълбочено разбиране на живота и подобряване на отношенията с другите. Тя се съчетава отлично с други методи на групова работа, което й позволява да се използва както като основен, така и като спомагателен метод за решаване на широк спектър от психокорекционни и психотерапевтични задачи. Кинотренингът базиран на принципите на кинотерапията  е доказано ефективен инструмент за индивидуално и групово обучение.

Кинотерапевтични групи.

Участниците. Ефективността на работата на кинотерапевтичната група до голяма степен се определя от нейните участници. Желателно е групата да бъде достатъчно хомогенна по отношение на възраст или тематичен кръг от проблеми, актуални за участниците. Това не са строги критерии за включване в кинотерапевтичната група, но относителната еднородност на групата помага да се подберат за анализ филми,  в които актуалните проблеми на участниците са представени максимално релефно. Други по-важни критерии са:

-мотивация за участие в групата;

-нагласа да се разбере проблема и способност да се използва това разбиране за облекчаване на психичните симптоми;   

-способност да се използва разбирането за промяна на поведението;  

-способност да се наблюдават чувства и емоции, без да се реагира на тях с действие; 

-междуличностен характер на проблемите;

-търсене на разнообразие в живота;

-стремеж към осмисляне на своя екзистенциален житейски опит;   

Може би най-важен критерий се явява съотносимостта на проблема на клиента към другите универсални проблеми в човешкия живот. Кои са универсалните проблеми? За хората в зряла възраст техният кръг се определя от редица разсъждения.

Повечето хора са израснали в семейства или в общности, където са били във връзка с един или повече възрастни, изпълняващи родителски функции. Следователно, повечето хора имат опит с драматични преживявания и взаимоотношения с тези, които са ги възпитавали (възмущение, чувство на отхвърляне, вина, срам, гняв, студенина в отношенията, преживяване на изоставяне, загуба, ревност и т.н.). Опитвайки се да се справят с проблемите си, повечето хора волно или неволно се обръщат към събитията от детството си. Тъй като ние сме родени като мъже или жени, повечето от нас имат и драматичен опит в отношенията с противоположния пол (срамежливост, стеснителност, покорство, безпокойство, ревност, демонстративност, отхвърляне, враждебност, страх от раздяла и др.). Тъй като животът на повечето хора протича в тесен контакт с други хора, ние не можем да не се изправим пред проблемите, свързани с изграждането на взаимоотношения  с тези други (чувство за самота; страх от други хора; неспособност да се създават и поддържат приятелства; да обичаш и да бъдеш обичан; да се грижиш и да приемаш грижите на другите; чувството за вина, доминиране или подчинение).   Повечето хора допускат различни грешки, поради което те изпитват неувереност и страх да не се покажат некомпетентни или безполезни пред другите. Обикновено хората в зряла възраст имат наследници, което означава, че много от тях могат да имат трудности при възпитанието на децата, което понякога води до преживяване на безсилие и липса на перспектива. И накрая, много хора познават болката от загубата на любим човек.

Универсалните проблеми на човешкия живот имат уникално представителство в съзнанието на конкретния човек. Откриването на общото на проблемите в емпиричното разнообразие на техните формулировки, е важен източник на оптимизъм за участниците в психотерапевтичните групи при оценката на техните перспективи за развитие и преодоляване на съществуващите трудности (Приложение 1). Често членовете на групата откриват и припознават себе си  в универсални фрази:

-„Мислех, че съм единственият ...“

-„Имаме подобни проблеми.“

-„Оказва се, че и други имат същите проблеми.“

Подобни разсъждения водят участниците до откриването на универсални проблеми характерни за различните жизнени периоди.

Универсални проблеми на съзряването:

-приемането на своето име;

-приемане на собствения си външен вид, лице и тяло;

-самоопределение в системата на отношенията с връстниците от своя и другия пол; 

-приемане на собствения си пол, усвояване модели на полово-ролево поведение;

-самоопределение в системата на отношенията с родителите, преодоляване на емоционалната зависимост от тях;

-изграждане на собствена ценностна система;

-приемане на неизбежността на съществуването (бъдеще, стареене, смърт, раздяла);

-откриването на абсолютността (време, Бог);

-избор на професионална перспектива;

-приемане на себе си.

Универсални проблеми на старостта:

-преодоляване на депресията и дисфорията, възникващи поради намаляване обхвата на физическите способности;

-самоопределение в системата на новите социални статуси и роли;

-преодоляване на емоционалната зависимост от децата и желанието за контрол;

-съчетаване на възможността за щастие и неизбежността на смъртта;

-самоопределение в процеса на стареене (преодоляване на отчаянието; намиране на конструктивни начини за структуриране на времето);

-откриване на сексуалността в старостта;

-позитивно стареене (откриване на свободата).

В своята забележителна книга „Лесно ли е да остарееш?“, авторът И. Кемпер формулира принципите на изкуството на стареенето като стратегия за самореализация на възрастните хора.

По този начин за всяка възрастова група може да бъде създадена специфична кинотерапевтична филмотека. Тук следва да отбележим, че правилото за възрастово хомогенната група не се отнася за възрастта на героите от филмите.  С други думи, например филмите за младежка кинотерапевтична група трябва да включват и филми, които отразяват универсалните проблеми на възрастните хора (например филмите „About Schmidt“ (реж. Александър Пейн), „Simple Story“ (реж. Дейвид Линч).

Най-добрият отговор на въпроса защо това е необходимо, дава цитат от работата на В.Н.Илин, която откриваме и в трудовете на И.Кмпер.  В.Н.Илин въвежда в кинотерапевтичните групи за възрастни пациенти и членовете на техните семейства т. нар. „Терапевтичен театър“:

„И старостта се нуждае от умиротворяване, и младостта се нуждае от умиротворяване. За умиротворяване се говори във всяка сцена. Това, което ние търсим, не е евтино споразумение, което затъмнява чувството на обида, гняв или вина. Всичко това трябва да се каже с цялата пълнота на чувствата, когато старецът може да прости на своя син и обратно – синът на своя баща.  Цялата пълнота на живота се състои само и единствено в живота като цяло. Старият човек губи живота си, ако вече не може да играе с деца, да играе ролята на дете, да бъде дете. Детето не може да получи никаква представа за целостта на живота, ако не може да играе ролята на старица или старец, да играе старост, да се въплъти в образа на старостта.  Нашата личност никога не се предава, ако е жива. Тя може да премине през целия спектър на живота. Смъртта започва тогава, когато в нас угасва и умира детското, когато  се превърнем във вечно стари“.

В този смисъл една доста еднородна по възраст група може да постигне големи терапевтични резултати, когато работи с герои, чиято възраст варира в най-широкия диапазон.

При формирането на група, водещият трябва да има предвид, че в последствие могат да възникнат значителни трудности с хората поради:

-недостатъчна или липса на мотивация да участват в групата;

-наличие на нереалистични, високи очаквания;

-натрупан неуспех в други психотерапевтични групи.

Накрая, кинотерапевтичната група не е подходяща за  хора с общомедицински противопоказания за участие в групова психотерапия.

Приложение 1

Личностни проблеми на участници в кинотерапевтични групи.  

(представени са без редакции, както са формулирани от участниците)

 

1.Елена, 29 г.: Страх от близки отношения с мъже. Изпитвам желание да имам такива взаимоотношения и в същото време да се страхувам от тях: мисля си, че отново ще бъда предадена и отново ще страдам.

2.Наталия, 32 г.: Почти никога не ме оставя мисълта  за раздяла с любимия ми човек.

3.Татяна, 28 г.: Живея заедно с майка ми. Нашите взаимоотношения станаха просто мъчителни. Как да се отделя емоционално от майка ми. Искам да живея като възрастен човек.

4.Владимир, 35 г.: Когато започна да живея така, както ми се иска, другите ми казват, че съм егоист. Може би наистина съм егоист, но колко дълго мога да живееш така, както другите искат?

5.Ирина, 18 г.: Аз търся жената в себе си. Моят проблем е да стана женствена.  

6.Николай, 42 г.: Забелязвам, че често искам това, което мога и дори съм длъжен да го направя, вместо да го направи съпругата ми.

7.Галина, 33 г.: Не умея да изразявам чувствата си нито пред мъже, нито пред деца.

8.Татяна, 37 г.: Когато отношенията ми с някой станат много близки, аз започвам да се държа така, че те прекъсват.

9.Александър, 26 г.: Нерешителност във всички житейски ситуации.

10.Андрей, 36 г.: Омръзнали са ми отношенията с моята приятелка, но не мога да я напусна. Страхувам се, че това ще й причини голямо страдание.  

11.Наталия, 27 г.: Аз през цялото време съм обсебена от детето ми. А то непрекъснато боледува, има енуреза, кашля, болнаво е.

12.Сергей, 41 г.: Живях със съпругата ми 11 г. Сега съм абсолютно равнодушен към нея. Как да продължа?

13.Олга, 29 г.: Искам непрекъснато да плача. Обикновено успявам да се въздържам, но не винаги.

14.Юлия, 25 г.: Аз съм като катеричка в колело. Колкото по-бързо бягам, толкова по-бързо се завръщам.

15.Рита, 42 г.: Не мога да намеря общ език с децата си. Аз им казвам: вие сте длъжни …, а те ми отвръщат: ти си длъжна …  

16.Антонина, 64 г.: Синът ми се ожени и заедно се нанесоха да живеят при мен в моя апартамент. Живеем заедно сега, но те искат да живеят без мен. На кого съм нужна?

17.Ала, 26 г.: Постоянно очаквам да се случи нещо лошо.

18.Зинаида, 41 г.: Моята задача е, как да направя така, че да оправя отношенията в семейството ми.

19.Михаил, 23 г.: Искам да се науча да казвам това което мисля, а не това, което искат да чуят хората от мен.  

20.Анжелика, 34 г.: Аз и съпругът ми се разделихме временно. Това обаче ме плаши. Не го искам.

21.Светлана, 33 г.: Отношенията с родителите ми са много тягостни. Не мога да забравя обидите, нанесени ми в детството. В резултат аз се дистанцирам от тях, равнодушна съм.  

22.Генадий, 44 г.: Често губя смисъл в живота си.

23.Людмила, 30 г.: Неразбиране в семейството, особено с майка ми. Не мога да се отърва от миналото. Страхувам се от самотата, боя се да започна отначало.

24.Анастасия, 37 г.: Любовен триъгълник. Веднъж отнех един мъж от семейството му, а сега същото се случва с моето семейство.

25.Любов, 38 г.: Имам три деца. Чувствам се сама и ненужна. Не мога да преживея обидата на съпруга ми, който ни напусна преди пет години.

26.Зулфия, 27 г.: Колко съм честна със самата себе си?

27.Антон, 34 г.: Не мога да превъзмогна своята неувереност, която ме преследва още от времето когато бях подрастващ – не приемам своята външност.

28.Олег, 40 г.: Едва наскоро осъзнах каква болка съм причинявал на жена ми.  Повече не желая това. Искам да разбера защо правих това, за да не го правя вече.

29.Григорий, 38 г.: Съпругата ми ми каза, че през всичките години от съвместния ни  живот се е преструвала, че й е добре с мен. Сега се чувствам излъган Чувствам се измамен. Как да живея с нея?

Превод от руски, Кунчев.


image

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.12 03:47
 

       1082# Невропсихологични изследвания на деца. Графомоторна  методика

                       „Къща-дърво-човек“ (Васерман, Дорофеева, Мерсон)

 

1.Тематична рисунка „Къща-дърво-човек“.

 Методиката е предназначена за деца на 5 и повече години.

Интерпретират се:

-степента на зрялост на графичния символизъм в рисунката (насищане със съществени детайли, композиционна сложност);

-степен на формирани графомоторни навици  и формообразуващи движения;

-способност да се придават пространствени свойства на обектите и техните пропорции.

Грубите нарушения на пространствените взаимоотношения между елементите на изображението и разпадането на цялостната  структура на изображението при детето на 6 и по-висока възраст със запазен интелект, свидетелстват  за изразени оптико-пространствени нарушения, не рядко съчетани с разстройство на праксиса. Тази картина по-често се характеризира с прогресивно или остро церебрално увреждане.  При остра церебрална недостатъчност, такава симптоматика се наблюдават по-често при деца с фокални лезии (тумор, абсцес, кръвоизлив) в дясното полукълбо. При поражения (лезии) в ляво полукълбо, по-характерни са бедните на детайлни и схематични рисунки (О.А. Крашовска (1980).

По-долу в текста са представени балните критерии за оценка зрелостта на рисунка „Къща-дърво-човек“. Всеки елемент от изображението на обекта се оценява от наличието или отсъствието на значими признаци и след това получените оценки се сумират. При наличие на едни или други грешки, определен брой бал се приспада от получената сума.

а) Оценка на изображението на човек.

-способност да се разпознае в изображението фигурата на човек – 0,5 бал.

-наличие на глава, два крака, две ръце, тяло, две очи, нос, уста, дрехи – по 1 бал;

-наличие на пръсти, уши, коса – по 2 бала;

-наличие на вежди, мигли или шия – с 3 бала;

-ако краищата на ръцете са удебелени/разширени (изобразени като лапи) – 2 бала;

-изображението на човек в профил – 2 бала;

-правилно „прикрепване“ на ръцете и краката към тялото – по 1 бал;

б) Оценка изображението на къща..

-наличие на отделни признаци за къща – 0,5 бал;

-наличие на прозорци, врати и покрив – по 1 бал;

-наличие на елементи за перспектива (триизмерно) – 0,5 бал;

image

в) Оценка изображението на дърво.

-наличие на големи клони – 1 бал;

-наличие на тънки клони и листа – по 2 бала;

-изображение на кора – 1 бал;

-наличие на конусовиден ствол – 1 бал;

-ствол във вид на правоъгълник – 0,5 бал;

-разклонен ствол – 2 бала;

-схематично изображение на дърво (образ-клише) – 5 бала.

При нарушение в паралелността на линиите,на който и да е елемент от изображението, се изважда по 0,5 бал.  за всяко нарушение.

image

Без груби неточности повечето от децата възпроизвеждат по образеца:

-фигура 1 на 3 годишна възраст;  

-фигура 2 на 5 годишна възраст;

-фигура 3 на 5,5 годишна възраст;

-фигура 4 на 6 годишна възраст;

-фигура 5 на 7 годишна възраст.

В съответствие с горепосочените критерии, предложения набор от фигури е адекватен за невропсихологична диагностика при деца на 4 и повече години.

В този случай възрастовите стандарти за изпълнение на горепосочените фигури ще съответстват на горепосочените с поправка:

-от 1 г. –  при деца със съхранен интелект; 

-от 2 г. – при деца със задръжки в психичното развитие;

-от 3 г. – при деца с лека степен на умствена изостаналост.

image

image

3.За деца на 8г. е целесъобразно  да се използва набора от 10-те фигури от теста на Елис (рис. 9)

Фигурите по теста се възпроизвеждат от детето по памет. В зависимост от степента на допуснатата грешка при възпроизвеждане на фигурите, всяка една от тях се оценява с 1, 0,5 или 0 бала. (рид.10). След това резултатът се сумира. Причините за намаляване на резултатите по тази задача могат да бъдат както диспраксия и конструктивна апраксия, така и зрителна агнозия.

За да се разграничат разстройствата на зрителния гнозис от диспраксията, резултатите от тази задача трябва да бъдат сравнени с резултатите, получени по теста на Голдщайн-Ширер, който е по-малко чувствителен към нарушения на пръстовия праксис. Графичният тест на Елис е диагностично доста чувствителен към резидуално-органичната остатъчна органична енцефалопатия при деца.

Източник: Методы нейропсихологической диагностики. Вассерман Л.И., Дорофеева,С.А., Меерсон Я.А.

 

Превод от руски, Кунчев.

image


Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               403# Въпросник за експресна оценка "Стил на семейно възпитание"

                                                                  (за родители)

 

Предназначение: Тестът принадлежи към категорията „популярни“ и позволява на неспециалисти, респ. родители, да извършат експресна проверка и да оценят своя стил на семейно възпитание. Обикновено се прилага в училище в хода на родителските срещи или различни видове упражнения и тренинги.

Инструкция: „Прочетете внимателно всяко едно твърдение и предложените ви към него отговори. Изберете един от четирите отговора – този, който най-много се отнася към Вашите отношения с детето и обградете с кръгче буквата пред него.“

Въпросник

1.Кое според вас в по-голяма степен определя характера на човека?

А/ предимно възпитанието;

Б/ съчетанието на вродени дадености и условията на средата;

В/ преди всичко вродените особености на човека;

Г/ нито едно от посочените, а по-скоро жизнения опит.

2. Как се отнасяте към мнението, че децата възпитават родителите си?

А/ това е просто игра на думи и няма нищо общо с действителността;

Б/ съгласен съм с това;

В/ готов съм да се съглася с това при условие, но мисля, че не трябва да се пренебрегва и традиционната роля на родителите като възпитатели;

Г/ затруднен съм да отговоря – не съм мислил за това;

3. Кой от следните цитати приемате за най-верен?

А/ ”Ако няма какво повече да кажете на детето, кажете му да отиде да се измие”;

Б/ “Цел на възпитанието е да научим децата да се оправят без нас”;

В/ “На децата са нужни не поучения, а примери”;

Г/ “Ако научиш сина си (дъщеря си) на послушание, значи си го научил на всичко”;

4. Смятате ли, че родителите са длъжни да просвещават децата си по въпросите за пола?

А/ мен никога не са ме учили на тези неща;

Б/ смятам, че родилите трябва в достъпна форма да удовлетворят възникващите у децата интереси към тези въпроси;

В/ когато децата пораснат достатъчно, тогава трябва да се говори за това;

Г/ най-добре е първо родителят да говори по тези въпроси с детето.

5. Трябва ли родителят да дава редовно джобни пари на детето?

А/ ако поиска, трябва да му се дава;

Б/ най- добре е да му се дават пари за определена цел и разходите да се контролират;

В/ добре е да му се дават пари за определен срок (една седмица или един месец), за да се научи детето да планира разходите си;

Г/ когато е възможно, може понякога да му се дава някаква сума.

6. Как ще постъпите, ако разберете, че вашето дете е обидило друго?

А/ ще се разочаровам и ще се постарая да разговарям с обиденото дете;

Б/ ще се опитам да изясня случая с родителите на другото дете;

В/ децата сами ще се разберат помежду си, при тях обидите бързо се забравят;

Г/ ще посъветвам детето си, как по-добре да се държи в подобни ситуации.

7. Как се отнасяте към говоренето на “мръсни думи” ?

А/ ще се постарая да му обясня, че в нашето семейство и въобще сред порядъчните хора това не е прието;

Б/ това трябва да се пресече в зародиш; трябва да се прекъсне връзката с тези деца, които говорят “мръсни думи”;

В/ на това не трябва да се отдава голямо значение – все пак всички знаем и понякога употребяваме тези думи;

Г/ на детето трябва да се позволява да изразява чувствата си, независимо че е по начин който не ни харесва.

8. Синът Ви (дъщеря Ви), която навлиза в пубертета, ви моли да я пуснете на вилата на негов суъченик (нейна съученичка). Родителите на другото момче (момиче) няма да са там. Ще я пуснете ли?

А/в никакъв случай – ако децата искат да се повеселят, това трябва да става под надзора на родителите;

Б/възможно е, ако зная, че приятелката й е порядъчно момиче;

В/ тя е разумен човек, ще вземе правилно решение, но аз ще се безпокоя;

Г/ не виждам причина да й забранявам.

9. Как ще реагирате, ако разберете, че детето Ви е излъгало?

А/ ще се постарая да предизвикам у него чувство за вина и ще го разоблича;

Б/ ако случаят не е много сериозен, няма да се занимавам с това;

В/ ще се разстроя;

Г/ ще се опитам да разбера защо ме е излъгало.

10. Считате ли че давате добър пример на вашето дете?

А/ безусловно;

Б/ старая се;

В/ надявам се;

Г/ не знам.

 image

Обработка на резултатите

Получените резултати се сравняват с ключа, като всеки отговор носи по 1 бал. Сумират се баловете и буквата с най-висок бал определя доминиращия стил на отношението.

Интерпретация на стиловете

Авторитетен стил

Вие разбирате и осъзнавате важната роля, която имате за определяне характера на Вашето дете, но признавате и правото му за саморазвитие. Трезво преценявате, кои искания трябва да се задоволяват и кои – не. Готови сте да преразгледате своите позиции по отношение на възпитанието.

Авторитарен стил

Вие ясно си представяте какво трябва да бъде вашето дете и прилагате максимални усилия за да постигнете тази цел. Във вашите изисквания към детето, Вие вероятно сте много строги и неотстъпчиви. Може би на детето не му е приятно да бъде с вас.

Либерален стил

Вие високо оценявате способностите на Вашето дете, прощавате му слабостите. Лесно общувате с него, доверявате му се, не сте склонни към забрани и ограничения. Не трябва ли да се замислите: по силите ли е на детето такава свобода?

Индиферентен стил

Проблемите за възпитанието на детето не са първостепенни за вас. Привърженици сте на тезата, че детето трябва да се научи само да се справя с нещата от живота. А може би то има нужда от вашата подкрепа и внимание?

 

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               1041# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА

                                      КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                               (практическо ръководство – Антон Коновалов)

 ЗабележкаТук е представен превод от руски език на  част I, глава II от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

 

Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

ГЛАВА II – Култура на взаимоотношенията

2.1. Култура на взаимоотношенията в днешното училище

Най-често срещаната (господстваща) култура на взаимоотношения между учителите и учениците се изразява във това, че:

-преобладават „вертикалните“ отношения, дори в извънучебни ситуации;

-учителите най-често като цел на възпитанието виждат послушанието;

-реакциите на противоправните действия на учениците обикновено се извършва в следните направления: заплашване с наказание или наказание (в рамките на неговата компетентност); насочване към специалисти за корекция на поведението; „заглушаване“ на конфликта; отстраняване от класа или училището;

-от гледна точка на много възрастни, в училището няма конфликти (особено конфликти между „учител-учител“), но има неприемливо поведение на учениците, което трябва да бъде спряно;

-когато се реагира на конфликти, все повече се използва езикът на юридическата практика, което предполага определен възглед към ситуацията: определяне на виновния; нарушение на правила и закони, наказание като „носене на отговорност“.

В резултат на такъв подход към конфликта отношенията между неговите участници често могат да се влошат и конфликтът да премине в скрито латентно състояние. Напрежението в отношенията се усилва, а неразбирането и безотговорността на страните един към друг се увеличава. Ако това се случва често, ситуацията в класната стая става напрегната, конфликтна, агресивна и учениците свикват с нея. Атмосферата в класа става неподходяща и неприемлива за отдих, творчество и занятия. Способността да се разрешават конфликти, да се разбират взаимно страните, да се възстановяват нанесените щети от претърпените вреди, изчезва (или не се формира), което води до отключване на „варварски“ отношения.

 

2.2.Възстановителна култура на взаимоотношенията в училище.  

Първо, ще цитирам двама австралийски автори: „Понятието „възстановяване“, независимо дали става въпрос за реконструкция на сгради или предмети или, както е в случая, за човешките отношения, включва два процеса. Първият се отнася до  възстановяването на обекта (или отношенията, както в нашия случай) в предишното му състояние; вторият засяга е укрепването и разширяването на това, за което преди може да се каже, че е било „силна страна“ и е „работило“. За да се постигне това, може да се наложи да се добави нещо ново или да се развие нещо съществуващо.  Второто измерение на възстановяването е трансформационно – когато възстановителните отношения и възстановителната училищна култура не само се ангажират с „ремонт“ на това, което страните вече имат, но също и създаване на възможности за растеж, увеличавайки техния потенциал.

Възстановителните отношения ще бъдат насочени към „лекуване“ на причинената болка и страдание и възстановяване на нанесените вреди. Тези отношения позволяват да се види другия човек в съвсем нова светлина –  това се случва благодарение на факта, че участниците в процеса на възстановителната работа започват да споделят помежду си важни за тях неща.  Възстановителната училищна култура води до позитивни отношения в училищната общност. Философията на възстановяването е философия на взаимоотношенията, а ключът към тях е въвличането в участие и преживяване на чувство за общност, в, създаване на атмосфера на участие и грижа – среда, в която могат да се развият положителни човешки отношения ".

image

2.3.Ценности на възстановителния подход, на които могат да се опират училищните служби за медиация.

-разрешаване конфликтите между хората, без прилагане на манипулация и сила;

-душевно изцеление на пострадалите;

-отговорност на извършителя на деянието (самостоятелна корекция на негативните последици от неговата постъпка; взаимно разбиране и възстановяване отношенията между страните в конфликта;

-промяна на нагласите при реагиране на конфликти и правонарушения от административни и наказателни към възстановителни;

-участниците получават правомощия за разрешаване на конфликтната ситуация;

-подобряване атмосферата в групата (класа) и др.

Във връзка с това, може да се допълни следното:

1.Страхът от наказание не е най-добрият начин за да се промени човек. Повечето хора, които са направили нещо нередно, разбират, че грешат, но обвинителният тон и заплахите на хората около тях ги принуждават да се самозащитават и да се самооправдават. Осъзнаването и вземането на решения са много по-ефективни.

2.Вътрешните качества не са решаващи за човешкото поведение (особено за подрастващите, които са психологически пластични и се опитват да експериментират  различни роли). От това как ще се сложат и развият отношенията в процеса на общуване, зависи как ще се представят ученикът пред нас.  В една ситуация той може да изглежда като насилник, в другия – внимателен син, в третия – активен член на спортен отбор и т.н. Това не означава, че на едно място той е „истински“ (автентичен), а в другите се преструва или по-правилно е да се каже, че той се променя в зависимост от обкръжението си, т.е. от средата. Това е и причината в днешното училище постоянно да се използват понятия като: „приобщаваща среда“, „благоприятна среда“, „училището –любима територия на ученика“ и др. като всички поставят акцент на средата. Детето (както и много възрастни) се променят в процеса на комуникацията, разсъждавайки върху постъпките си, над последиците от действията си. Следователно тук възниква интересен въпрос: Нужно ли е да се съсредоточаваме върху психологическите инструменти за изучаване на личността на „трудните“ ученици, след като в един тип взаимоотношения един тийнейджър може да се появи като хулиган, в друг да бъде раним човек, а в трети – човек, който се стреми да намери изход?

3.Самият конфликт не е нещо крайно негативно. Конфликтът означава, че за участниците има поне няколко важни гледни точки, като решаването му много зависи от способността да се разбере другата страна в конфликта и да се решава конструктивно. Следователно, конфликтът трябва да се разглежда като важен механизъм на развитие. Много открития и изобретения на цивилизацията започват с конфликта. За учителите факта за наличието на конфликт автоматично следва да включи сигнал, че в системата на взаимоотношение е възникнала криза, която изисква допълнителна помощ, подкрепа, усилие на средата с цел, преодоляването на този стопер.

4.Ако участникът в конфликта вътрешно не е съгласен с „утвърдената“ версия за неговото разрешаване, макар външно да изглежда, че я приема, той ще започне да саботира и забавя изпълнението на постигнатите договорености, да разпространява слухове, да доказва на другите своето мнение за случилото се. Често учителите виждат външното „съгласие“ на детето и считат, че конфликтът е решен (детето не спори, защото знае, че учителят така или иначе учителят е прав). По-късно, когато същата ситуация се повтори, учителите са изненадани: „изглеждаше, че е разбрал, (съгласил, приел), а като е напуснал от стаята – отново същото“. Това всъщност са последиците от т. нар. „външно формално съгласие“.

5.Средства за разрешаване на конфликти и моделите на поведение, детето получава от своето обкръжение (предимно от значими възрастни или връстници с „висок рейтинг“). Ако в неговата среда основните средства за реагиране на конфликта са натиск, използване на сила, заплахи и наказание, съществува риск детето да овладее тези методи и да ги използва в бъдещия си живот.

Хората, които представляват службата за медиация, фактически се явяват носители на ценности и образци на възстановителната култура.  Създаването на тази служба и обучението на бъдещи медиатори предполага не толкова предаване на техники и организационни схеми на дейност, колкото трансфериране на идеи, ценности и концепции, които образуват фундамента на възстановителна култура. В бъдеще училищните медиатори се превръщат за своите колективи (класове, групи) в носители на възстановителна култура, предават и разпространяват нейните основни елементи към участниците в конфликта, които преминават през програми за помирение заедно с други членове на училищната общност. Това означава, че службата за медиация се оказва канал за трансфер на норми, стандарти и образци, с други думи, с други думи – канал за трансфер на възстановителна култура.

Членовете на медиаторната служба показват примери за възстановителна култура при разрешаването на конфликтни ситуации, при реагиране на правонарушения, при организиране на дискусии и комуникации по важни въпроси, а по време на „кръгови дискусии“ и училищни възстановителни конференции презентират своите виждания за взаимодействието в училищната среда.

Следователно, ако службата за медиация е създадена като формална структура и всъщност не провежда медиация (или други възстановителни програми), тогава в училищното общество не биха настъпили изменения, свързани със способите за реагиране при конфликтни ситуации и такава служба не може да се приема въобще за налична.

 

Трябва да се има предвид, че дори добре структурирана и активно работеща, една нова служба за медиация в училището ще предизвика нови модели на взаимоотношения в училищната среда доста бавно. Следва да се отчита, че една нова дейност обикновено е много уязвима и нестабилна, тъй като старият начин за реагиране на конфликтите има силата на традицията и инерцията. Ето защо освен провеждането на медиация, (в която се прилагат нови модели на поведение в конфликтна ситуация в концентрирана форма), е необходима допълнителна работа за трансфер на конструктивното взаимодействие в цялата училищна общност (информиране, обучение на комуникативни умения и т.н.). Най-често срещаната практика в медиацията днес е възстановителното посредничество.

image

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
 

           519# Методика за определяне на основни мотиви за избор на професия 

                                                      (Е.М. Павлютенков)

 

Методиката позволява да се установи ролята на едни или други мотиви при избора на професия на учениците в горен курс. На изследваното лице се предоставя въпросник, съдържащ 18 твърдения за професии, които отразяват 9 групи мотиви.

Инструкция: Предлагаме Ви въпросник с 18 твърдения за професии. Оценете в каква степен всяко от тези съждения се отнасят към избрана от вас професия. Отговорите отбележете в зависимост от степента, в която сте съгласен чрез знак „Х“ в тестовата бланка.

image

Обработка на данните

За определяне основните мотиви за избора на професия е необходимо да се изчисли сумата по всяка група мотиви. Групата, която има максимално количество бал се явява основна група мотиви за изследваното лице.

Изчисляват се следните балове по видовете отговори:

-да - 5 бала;

-по-скоро да, отколкото не - 4 бала;

-затруднявам се с отговора- 0 бал;

-по-скоро не, отколкото да - 2 бала;

-не - 1 бал.

Групи мотиви:

-Социални (твърдения 1 и 2) – желание в своята дейност да способства за обществения процес; социална насоченост към общочовешки цели и потребности;

-Морални (твърдения 3 и 4) – стремеж за развитие на своя морален облик; духовен свят; развитие на нравствени качества.  

-Естетически (твърдения 5 и 6) – стремеж към естетика от труда, към хармония, красота, изтънченост, многообразие; развитие на познание за прекрасното; получаване удовлетворение от радостта в своята дейност. 

-Познавателни (твърдения 7 и 8) – стремеж към усвояване на специални знания; познание за конкретен труд.

-Творчески (твърдения 9 и 10) – стремеж към оригиналност на дейността;  занимания с научни открития; получаване възможност за творчество.

-Свързани със съдържанието на труда (твърдения 11 и 12) – конкретни знания за процеса на своя труд; насоченост към умствен или физически труд.  

-Материални (твърдения 13 и 14) – стремеж към получаване на определени блага.

-Престижни (твърдения 15 и 16) – стремеж към професии, които се ценят в обществото (или по-тясното обкръжение; семейството); позволяват достигане до висок обществен статус; дейност, осигуряваща бърза кариера.

-Утилитарни (твърдения 17 и 18) – стремеж към ръководство на хора; работа в големия град; чистота и леснина на работата; ориентация към научна кариера (работа във ВУЗ и институти).   

Източник:

Източник:

  1. Врублевская М.М., Зыкова О.В. Профориентационная работа в школе: Методические рекомендации. - Магнитогорск: МаГУ, 2004. - 80 с. (с. 5 - 7)


image  

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09.12 13:13
 


                 1024# Тренинг за формиране и развитие на емоционално-волевата

                                          сфера на ученици 
„Аз и моите другари“

                           

 

Тема: Аз и моите другари.

Възрастов диапазон: 6-8г.

Задачи:

1.Формиране на умения за осъзнаване отношението към себе си, собствената си външност, своите особености и способности, собствена неповторимост (автентичност).

2.Формиране умения за създаване на словесен портрет на своя другар с помощта на инструкции от психолога.

3.Развитие на умения за използване тактилен контакт, като способ за изразяване на симпатия към другия.

4.Формиране на репертоар от телесни усещания.

5.Формиране умения за изпълнение на задачи до финала им.

Оборудване:  цветни карти – настроение, пиктограма на емоциите, пиктограма на лица на хора, макет „Дърво на настроението”.

-Карти на лицеви изображения на хора и животни – 2 бр. карти с общо 24 изображения.

-Табло от картон, на което е нарисувано  „Дърво на настроението”.

-Лепящи листчета, на които децата записват своето настроение в началото и в края на тренинга и поставят (залепват) върху „Дървото на настроението”.

 

УВОДНА ЧАСТ

Цел: Настройване за делова работа, създаване на комфортна психологическа обстановка. Съобщаване на темата, задачите и плана на занятието.  

Съдържание на работата:

1.Поздравяване един на друг.

 Обучителят приветства децата с добре дошли.  Учениците отговарят, но ако не получи отговор, следва да ги подкани или повтори поздрава.

2.Игрово упражнение „Усмивка”

 Обучителят предлага на детето да погледне своя приятел и да му се усмихне.

3.Игрово упражнение „Моето настроение”

Учениците избират цветна карта на настроението и я поставят върху „Дървото на настроението”

4.Съобщаване на темата, съдържанието и задачите на занятието.

 

ОСНОВНА ЧАСТ

Задача 1: Формиране на умение за намиране  отличителни характеристики на хората (еднакво и различно).

1.Разглеждане на картинки с изображения на хора, беседа за това, че всички хора са различни. Определяне на различия и сходства между хората (използвани методи: въпроси, подсказване, повтаряне на фрази). На учениците се показват лицеви изображения на хора в различно емоционално състояние, възраст, занятие и пр.  и се иска,  да посочат по какво се различават тези хора.  Всеки участник получава по две карти с 24 изображения.

Задача 2: Формиране на умения за създаване на словесен портрет на своя приятел, с помощта на водещия. Формиране на умение за довеждане на започната задача до края.  

Игрово упражнение „Опиши своя приятел”

Обучителят описва ученика с думи: добър, весел, красив и пр. След това описаният ученикът следва сам да състави портрет на другия. В случай на несправяне му се помага.  Твоят приятел сега весел ли е или тъжен?  Той добър ли е или лош? Красив ли е или не? и пр. 

Задача 3: Развитие на позитивно отношение.

Игра „Назови ласкаво – бъди мил“

Обучителят моли учениците да назоват онези имена, с които ги наричат в къщи, техните близки.  Обучителят повтаря имената и ги прави умалителни, ласкави.  След това подканя учениците да ги използват помежду си и да се поздравяват.  По-нататък по време на занятието обучителят използва само тези имена.

Задача 4: Развитие на уменията за използване на тактилен контакт.

Игрово упражнение „Покажи с жестове, че аз съм добър и ти ме харесваш”.

Упражнението започва с фразата: „Аз съм добър, защото …”

Задача 5: Развитие на умението за изразяване на отношение към друг човек чрез думи и действия. 

Игра  „Комплимент”   

Водещият обяснява какво е това комплимент, а след това иска от обучаемите да формулират такива епитети.

Задача 6: Развиване на тактилни контакти между децата

Игра „Вестник”

Обучителят разтваря вестник на пода и моли двама ученика да застанат (да стъпят) един до друг върху него.  След това, сгъва наполовина вестника и децата отново изпълняват същата команда.  Третия етап е при още едно сгъване на вестника.  Идеята е децата да бъдат колкото се може по-близо едно до друго.

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ

Цели:

1.Развитие на умение за изразяване на отношение, чрез комплимент.

2.Рефлексия.

3.Обобщаване на занятието.

Нашето занятие приключва. Припомнете си сега с какво започнахме в началото. Хайде да се усмихнем един на друг и да си направим комплимент.  Първо аз ще кажа: „Деца вие сте превъзходни, вие работихте много добре”. А сега нека всеки един от вас да направи на другите комплимент. Аз ще започвам с една фраза, а вие ще я продължавате.  „Иване, ти през цялото време активно изпълняваше инструкциите, затова ти си ….  А ти Ана, си …… „   Вие всички работихте отлично и заслужавате моята благодарност и уважение.

Нека сега да застанем в кръг, да протегнем напред ръце, да ги съединим в центъра на кръга и тихо да постоим със затворени очи.

Игрово упражнение „Моето настроение” – учениците взимат по една цветна картичка (лепящо листче) и я поставят на дървото настроението. След това всеки един от тях казва каква картичка е избрал в началото на часа и каква сега.

image 

Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0
 

       783# Тест за диагностика на нарушения, свързани с употребата на алкохол

                           AUDIT (Alcohol Use Disorders Identification Test)

 

Предназначение: Скрининг и установяване на нарушения, свързани с употребата на алкохол и вероятността от алкохолна зависимост.

Описание: Преди появата на AUDIT, в клиничната практика се прилагат множество тестове, свързани с употребата на алкохол (CAGE, MAST и др.), но повечето от тях са културно специфични и обикновено крайно категорични, различавайки алкохолици от неалкохолици. В началото на 80-те години Световната здравна организация започва работа по проект с двояка цел: създаване на инструмент за мониторинг и за установяване на случаи, които не са културно повлияни с цел, подготовка на препоръки и форми за експресно изследване на лица с висок риск.  Идеята е да се създаде инструмент за оценка нивото на алкохолен риск, независимо от това, какво е лицето – алкохолик или неалкохолик. Усилията завършват със създаването на AUDIT.

Тестът е разработен през 1989г., като кооперативен проект от шест държави с цел, ранно откриване на лица от група „риск“ и лица злоупотребяващи с алкохол. Съдържа 10 въпроса, разпределени в групи: 3 въпроса за употребата на алкохол; 4 въпроса за зависимост и 3 въпроса за проблеми, свързани с употребата на алкохол. Многобройните валидизации в различни културни ситуации и популации (както клинични, така и общи) са показали, че AUDIT може да бъде полезен, притежава добра чувствителност и специфичност (Reinert, Allen, 2002).

Световната здравна организация прави разлика между нормалната, опасната и вредоносна употреба на алкохол – тристепенна скала, популярна с метафората „алкохолен светофар“. AUDIT се отличава с още едно предимство – той може да се използва не само за оценка на риска към определен момент в времето, но също и  за контролиране на риска за/през определен период от време.  Освен това, оценката с AUDIT може свободно да бъде обединена с клинични изследвания и биохимични маркери, подобни на GGT или CDT.

Време за попълване на въпросника около 5 мин.

Инструкция: Моля, отговорете на въпросите от теста, като избрания от Вас отговор обградите с кръгче.

Забележка: В теста е използван термина „десертни вина“, към които се отнасят: вермут, ликьор, десертно вино, пенливо вино, токайско вино, портвайн, марса́ла, хйрес, или шйри и други с високо съдържание на захар. Въпросник:

1.Колко често употребявате алкохолни напитки?  

-никога;

-1 път в месеца или по-малко; 

-2-4 пъти в месеца;

-2-3 пъти седмично; 

-4 и повече пъти седмично.

 

2.Какова е Вашата дневна доза алкохолни напитки?    

а) 1-2 стандартни  дози са:

-30-60 мл. 40% твърд алкохол, или

-75-150 мл. 17-20% десертно вино, или

-75-150 мл. 11-13% сухо вино, или

-250 мл. – 1 бутилка 5% бира.

 

b) 3-4 стандартни  дози са:

-90-120 мл. 40% твърд алкохол, или

-225-300 мл. 17-20% десертно вино, или

-300-400 мл. 11-13% сухо вино, или

-1,5-2 бутилки 5% бира.

 

c).5-6 стандартни  дози са:

-150-180 мл. 40% твърд алкохол, или

-375-450 мл. 17-20% десертно вино, или

-500-600 мл. 11-13% сухо вино, или

-2.5-3 бутилки 5% бира.

 

d) 7-8 стандартни  дози са:

-210-240 мл. 40% твърд алкохол,, или

-525-600 мл. 17-20% десертно вино, или

-700-1000 мл. 11-13% сухо вино, или

-3.5-4 бутилки 5% бира.

 

e) 10 и повече стандартни  дози са:

-повече от 300 мл. 40% твърд алкохол, или

-повече от 750 мл. 17-20% десертно вино, или

-повече от 1000 мл. 11-13% сухо вино, или

-повече от 5 бутилки 5% бира.

 

3.Колко често изпивате повече от 180 мл. твърд алкохол или 450 мл. вино в продължение на една почерпка?

-никога;

-по-малко от 1 път на месец;

-1 път в месеца (ежемесечно);

-1 път в седмицата (ежеседмично);

-ежедневно или почти ежедневно.

 

4.Колко често през последната година се констатирали, че не сте способен да преустановите пиенето?  

-никога;

-по-малко от 1 път на месец;

-1 път в месеца (ежемесечно);

-1 път в седмицата (ежеседмично);

-ежедневно или почти ежедневно.

 

5.Колко често през последната година, поради употреба на алкохол, не сте направили това, което другите са очаквали от Вас?

-никога;

-по-малко от 1 път на месец;

-1 път в месеца (ежемесечно);

-1 път в седмицата (ежеседмично);

-ежедневно или почти ежедневно.

 

6. Колко често през последната година Ви е било необходимо, рано сутрин да употребите алкохол, за да „дойдете на себе си“ след  тежко напиване (махмурлук) ?

-никога;

-по-малко от 1 път на месец;

-1 път в месеца (ежемесечно);

-1 път в седмицата (ежеседмично);

-ежедневно или почти ежедневно.

 

7.Колко често през последната година сте преживявали чувство за вина или разкаяние след употреба на алкохол? 

-по-малко от 1 път на месец;

-1 път в месеца (ежемесечно);

-1 път в седмицата (ежеседмично);

-ежедневно или почти ежедневно.

 

8.Колко често през последната година не сте били способен да си спомните,  какъв е бил денят преди сериозна употреба на алкохол?

-никога;

-по-малко от 1 път на месец;

-1 път в месеца (ежемесечно);

-1 път в седмицата (ежеседмично);

-ежедневно или почти ежедневно.

 

9.Имало ли е случай поради употреба на алкохол да се нараните или да настъпят телесни увреждания на други хора?

-никога;

-да, но това беше преди повече от година;

-да, през тази година.

 

10.Случвало ли се е Ваш роднина, познат, лекар или друг медицински работник да е проявил загриженост по повод Вашата употреба на алкохол или Ви е предлагал да преустановите употребата му.

-никога;

-да, но това беше преди повече от година;

-да, през тази година.

 

Ключ

Баловете се изчисляват по следната схема:

за въпроси 1-8:

-отговор “a” – 0;

-отговор “b” – 1;

-отговор “c” – 2;

-отговор “d” – 3;

-отговор “e” – 4.

 

за въпроси 9,10:

-отговор “a” – 0;

-отговор “b” – 2;

-отговор “c” – 4.

Максимално възможна сума – 40 бала.

 

Интерпретация

-По-малко от 8 бала  (1-7 бала) – безопасна употреба на алкохол; ниска вероятност от алкохолна зависимост. Ако човек употребява не повече от: 2 порции алкохол на ден (0,5 л. – бира; 300 мл. – вино; 50-60 мл. твърд алкохол) и пие не по-често от 5 пъти седмично.

-От 8 до 15 бала – извънредна или рискова употреба на алкохол (редовна употреба); включва висок риск за бъдещо увреждане на здравето, като лицето все още не е приведено в зависимост; изследваните лица критикуват и не одобряват другите хора, като употребата често води до социални последици от типа домашни конфликти, финансови трудности, негативни резултати в трудово-професионално отношение.

-От 16 до 19 бала – опасна употреба на алкохол/употреба с вредни последици; употребата нанася вреда (увреждания) на физическото и психично здраве. Стадий на окончателно формиране на синдрома „абстиненция“. Все по-често доминират кратковременната употреба, съпроводени от дерайлиране личността от нормалния ход на живота. Изследваното лице е силно критично към обкръжението си, обвинявайки го за неблагоприятните за него  социални последици от различен вид.

-Повече от 20 бала – висока вероятност за наличие на синдром на алкохолна зависимост. Алкохолът и процедурата по употребата му придобиват ритуален характер и заемат централно място в живота на лицето. Наблюдава се изразена физическа и психична зависимост.  Състоянието се характеризира с наличие на „влечение към напиване“; неконтролируема употреба на алкохол, нарушени способности за контрол над началото и края на употребата; неспособност за контрол върху обема на приетия алкохол; характерно завръщане към начина и обема на употреба, след период на въздържание и бързо възстановяване на предишното ниво.

 

Източник: Карла ван дер Берг, Виктор Бувальда. Учебное  пособие  по наркологии для врачей-стажеров: Пер. с  англ. /  Под  ред.  В.Б. Позняка -  Минск, издательство "Интертракт", 1997. - 124 с.

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1501101
Постинги: 1679
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31