Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1129693 Постинги: 1175 Коментари: 116
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 
                 Анкетна карта за събиране демографска информация за семейство 
                                                            с дете в суициден риск

 

(Пунктовете от анкетата могат да бъдат използвани при телефонно интервю)  

Моля, да ни съобщете някои сведения за Вашето семейство:  

1. С кого живеете съвместно?

1.1.      майка;

1.2.      баща;
1.3.      брат, сестра;
1.4.      баба;
1.5.      дядо;
1.6.      други родственици;
1.7.      други:___________________

2. Жилищни условия:

2.1.самостоятелно жилище;

2.2. живеем съвместно с родителите на съпруга (съпругата) ми;

2.3 стая в квартира;

2.4. собствен дом

2.5. стая в общежитие;

2.6. под наем;

2.7. друго:___________________

3. Общ доход на семейството:

3.1       нисък

3.2       среден;

3.3       по-висок от средния;  

3.4       висок;

3.5.      друго:________________

4. Атмосфера в семейството:

4.1       топла, сърдечна;  

4.2       в основата си е доброжелателна;

4.3       всякаква;

4.4       дискомфортна;

4.5       конфликтна;

4.6.      ваш отговор:________________

5. Тип семейни отношения:

5.1      отношенията са равни (балансирани), въпросите се решават съвместно;

5.2     има ясно разпределение на сферите за влияние, всеки е зает със своите задължения;

5.3       в семейството има лидер, основните въпроси се решават от него;

5.4       в семейството няма лидер, всичко се решава стихийно;

5.5       изразена борба за власт;

5.6.      ваш отговор:________________

6. Имат ли членовете на семейството здравословни проблеми?

image
7. Честота на конфликтите в семейството:

7.1       много често;

7.2       често;

7.3       понякога

7.4       рядко;

7.5       практически липсват;

7.6.      ваш отговор:________________

8. Какви са темите за конфликти в семейството?

8.1       битови задължения, водене на домакинството;

8.2       финансови въпроси;

8.3       взаимоотношенията с другите, разбиране;

8.4       свободното време;

8.5       вредни навици;

8.6       неприемливо, грубо поведение;

8.7       възпитанието на детето; 

8.8       отношения с родителите и роднините;

8.9       интимните отношения;

8.10.    нещо друго:________________

9. Има ли членове на семейството с описаните по-долу особености?

image
10. Кой се грижи, занимава и наблюдава детето?

10.1     основно майката;

10.2     основно бащата; 

10.3     двамата родители;

10.4     баба и дядо;

10.6     съседи;

10.7     случайни хора (детегледач);

10.5     никой;

10.6.    ваш отговор:________________

11. Кой контролира учебната дейност на детето?

11.1     няма такъв;

11.2     родителите;

11.3     баба;

11.4     брат, сестра

11.5     учители в училището;

11.6.    някой друг:________________

12. Възпитателни цели на семейството (това, което искат да видят и постигнат в детето):

12.1     прилежност, дисциплина;

12.2     отличен (добър) успех;

12.3     контакт, дружба с връстниците;

12.4     здраве;

12.5     добър характер;

12.6     приспособеност към живота;  

12.7     активност, инициативност, пробивни способности;

12.8     бъдещи успехи;

12.9     развитие на дарба (талант, способности);

12.10  няма конкретни цели;

12.11. друго:_________________

13. Наказания на детето в семейството:  

13.1     не се прилагат;

13.2     физически мерки (шамари и др.);    

13.3     забележки, предупреждения;

13.4     профилактични беседи;

13.5     лишаване от игри, лакомства;

13.6     лишаване от общуване, студенина (отхвърляне);

13.7.    други:_________________

14. Възникнали при детето проблеми:

image


Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                                       Паметка

                            на задълженията на длъжностните лица в училище по

                                                  предотвратяване на суицид.

                                            (из "Страници от  училищния сайт")

 

Директор на училището

-Създава в училището благоприятни условия за адаптация на новопристигналите ученици. Организира тяхното изучаване. Изслушва и приема писмените отчети на длъжностните лица: психолог, класен ръководител, медицински работник, логопед и др. по изпълнение на техните планове и реализация на мерки. Управлява и ръководи процесите чрез писмени и устни заповеди и резолюции.

-Утвърждава и следи за гласността, социалната справедливост, вниманието и доверието сред учителите и учениците, създава обстановка на нетърпимост към недостатъците, равнодушието, повърхностното отношение към проблемите на ученици и родители и пасивността.

-Предприема мерки по предупреждение при конфликтни ситуации, назначава административно разследване по жалби и лично участва в разследвания за произшествия, свързани с конфликти и жалби.

-Предприема мерки за запазване и укрепване здравето на учениците.

-Осигурява регламентиран прием за родители и ученици по лични въпроси.

-Решава въпроси по организацията на дейността на класните ръководители.

-Води отчет на дисциплинарните нарушения, възникналите конфликтни ситуации при отделните педагози и анализира техните тенденции.

-Координира дейностите с външни институции.

Заместник директор

-Осъществява контрол и води отчет за успеваемостта на учениците, взаимодействието между учители и родители, своевременно информира родителите за състоянието на учениците.

-Организира корекционно-развиваща работа в училището с ученици, изпитващи трудности в обучението.

-Посещава часовете с цел, изучаване личностно-ориентираните взаимоотношения на педагозите с децата.

-Прилага различни форми на контрол върху дейността на педагогическия колектив.

-Прилага своевременно мерки за педагогическо реагиране в случай на установяване фактори, водещи до нарушения правата на учениците.

-Организира възпитателната работа в училище.

-Реализира мерки по поддържане здравния и нравствен климат в училищните класове.

-Проявява постоянна грижа и носи отговорност за социалната защитеност на учениците, удовлетворяване на техните нужди и въпроси, възстановяване на нарушените им права.

-Организира консултационни пунктове по социално-правни и семейно-битови проблеми.

-Организира дейността на „поща на доверието“ и „телефон на доверието“.

-Организира работата на Методическите обединения на класните ръководители и обучението на педагозите в нормите за етиката във взаимоотношенията с учениците, усвояване и прилагане на личностно-ориентирани технологии.

-Организира в културно-развлекателни дейности, работата на секции, клубове, кръжоци по интереси и контролира дейността им.

-Организира и контролира профилактичната работа с децата от ‚група риск“.

-Изучава деловите и морално-психологическите качества на всеки педагог и общественото мнение на ученици и родители за тяхната дейност.

-Предприема практически мерки за регулиране на междуличностните отношения и за предотвратяване на отрицателни явления в училище.

-Води отчет на правонарушенията, произшествията и дисциплинарните постъпки, анализира техните тенденции, разработва и реализира мерки за профилактика и сплотяване на класните колективи.

Класен ръководител

-Планира, документира, провежда и отчита резултатите от възпитателна работа с учениците.

-Постоянно изучава индивидуалните особености на учениците и провежда с тях индивидуална работа.

-Предприема и прилага мерки за сплотяване на класа (групата), като отделя специално внимание на междуличностните отношения на учениците от група „риск“.

-Провежда мероприятия за укрепване на дисциплината и за недопускане на правонарушения. Съвместно с психолога провежда мероприятия за профилактика на суициди.

-Изучава нуждите и молбите (желанията) на учениците, на техните родители и предприема мерки по разрешаването и удовлетворяването им.

-Организира дейности и работи съвместно с родителите.

-Организира свободното време на учениците, контролира участието и посещението им в извънкласни дейности: кръжоци, клубове, секции по интереси.

-Провежда профилактична работа в сферата на алкохолизма и наркоманията сред учениците.

-В процеса на занятията и постоянното общуване с учениците, непрекъснато се интересува за тяхното мнение, настроение, улавя най-малките подробности и промени в настроението и поведението им, изяснява незабавно причините за това. За предприетите мерки и резултати докладва в писмен вид на висшестоящите органи.

-Следи за спазване на дисциплината в класа. Забелязва нарушенията. Предприема мерки за педагогическо въздействие. Предприема мерки за отстраняване на предпоставки и причини. Докладва за резултатите.

-Контролира посещаемостта на учениците в учебните часове и училището. Своевременно реагира на техни отсъствия. Непрекъснато се интересува за местонахождението на един или друг ученик и недопуска периоди от време, през които да не разполага с информация къде се намира детето, докато е на училище.

-Полага грижи за недопускане в класа на: неоправдано учебно пренатоварване; несправедливо разпределение на задължения в училището – източник на конфликти между децата.

-Вниква в нуждите и въпросите на децата и техните родители, докладва на висшестоящите органи в писмен вид.

-Организира мероприятия за адаптацията на новопристигналите ученици.

-Организира класни възпитателни мероприятия.

-Координира дейностите с учителите-предметници, работещи с учениците от дадения клас.

Психолог (педагогически съветник)

-Установява лицата с повишен суициден риск. Докладва на висшестоящите органи в писмен вид.

-Разработва за тази група ученици (наречена „група риск“) комплекс от специални психопрофилактични и психохегиенни мероприятия. Организира и лично участва в тяхната реализация.

-Обучава учителите и администрацията във формите и методите на работа с учениците от „група риск“.

-Организира и непосредствено участва в провеждането на дейности за психологическо разтоварване на учениците от категорията „група риск“.

-Лично оказва психологическа помощ и поддръжка на учениците и техните родители

Медицински работник

-Организира медицински изследвания на учениците.

-Установява ученици с отклонения във физическото и психично развитие, склонни към алкохолизъм, токсикомании, употреба на наркотици и предприема мерки за лечение.

-Води постоянно медицинско наблюдение на лицата с хронични заболявания и тези от „група риск“.

-Оказва помощ по рехабилитация на лицата, посетили (завръщащи се) лечебни заведения.

 image

Категория: Други
Прочетен: 16 Коментари: 0 Гласове: 0
                                Профилактика на суицидни опити при учениците – 

                              предразсъдъците 
(из "Страници от училищния сайт")

 

Сред възрастните са разпространени редица предразсъдъци и заблуди, които затрудняват профилактиката на самоубийството.

Предразсъдък 1. Самоубийствата се извършват основно от психически  болни хора.

Изучаването на обстоятелствата на суицид показват, че повечето от лишилите се от живот са практически здрави хора, попаднали в някаква остра психотравмираща ситуация. Те никога не са посещавали и лекували при психиатър и при тях не са наблюдавани поведенчески отклонения, позволяващи да бъдат отнесени към категорията болни. По статистически данни само 20% от суицидите са извършват от хора с трайни психични проблеми и от тях само 8-10% се нуждаят от непрекъсната медицинска помощ.

Предразсъдък 2. За самоубийството не може да се предотврати – този, който е решил да сложи край на живота си, рано или късно ще го направи.

Психиатрите отбелязват, че потребността от самоунищожение при повечето от потиснатите хора се явява временно. Самоубийците са хора с „обелена кожа“, т.е., самият опит за самоубийство се явява вик за помощ.  Това е начин, чрез който суицидантът декларира нуждата си от разбиране, внимание,приемане, изслушване. Това показва, че организацията за профилактика на самоубийството е необходима.

Предразсъдък  3. Ако човек открито заявява, че има намерение да сложи край на живота си, той никога няма да извърши самоубийство.

По статистически данни 34% от извършилите или направили опити за самоубийство са съобщавали за своите намерения на най-близкото си обкръжение, а изследвания върху наказателни дела са показали, че 20% от суицидантите много по-рано са правили неуспешни опити за самоубийство.

Предразсъдък 4. Ако бъде ангажирано детето с непрекъснати дейности, то никога няма да мисли за самоубийство.  Самоубийството е резултат на безделие.

Практически подобна „профилактика“  е с обратен знак. Тези действия ще доведат до изтощаване на психофизиологичните ресурси на организма и още повече ще усилят вероятността за търсене на изход в самоубийството.

Предразсъдък  5. Съществуват тип хора, които са „склонни да извършат самоубийство“.

Предотвратяването на суицид би било сравнително успешно, ако към извършването му са предразположени само определени подрастващи. За съжаление,  да се установят „суицидните подрастващи“ е невъзможно.  Подрастващите от  материално богати семейства са подложени на този риск не по-малко от тези в семейства на нуждаещи се. Суицидни опити се извършват не само от децата, които нямат високи училищни успехи, нито от тези, които нямат никакви трудности в училището или вкъщи. Много автори наблюдават редица особености на личността, които не позволяват на детето да реагира адекватно на житейските проблеми и го предразполагат към суицид. Сред тези особености са:

-неумение да намери способи за удовлетворяване на своите потребности;

-отказ от търсене изход от сложни ситуации;

-ниско ниво на самоконтрол;

-емоционална нестабилност и импулсивност;

-неумение да се освободи от натрупано нервно-психично напрежение;

-повишена внушаемост.

Независимо, че други автори отбелязват, че с по-висока степен на риск се явяват подрастващите с определен тип акцентуации на характера, като например: хистероидна, сензитивна, емоционално-лабилна, астенична, всъщност всеки подрастващ може да извърши опит за суицид.  Реализирането на суицидните намерения зависи от силата на психотравмиращата ситуация и от субективната оценка като непоносима.

Предразсъдък 6. Не съществуват никакви признаци, които да показват, че човек е решил да се самоубие.

Самоубийството като правило се предшества от необичайно за дадения човек поведение. Учителите и родителите трябва да познават тези „знаци за беда“, т.е., действията и изказванията, които са своеобразни сигнали за подготовката на суицид.

Предразсъдък 7. Решението за самоубийство се взема внезапно, без предварителна подготовка.

Осъществяването на желанието да напусне този свят и да направи избор в полза на смъртта, обикновено детето носи в себе си с месеци, дори години. То многократно премисля как точно да направи това.  Анализът на суицидните опити показва, че те се явяват резултат на достатъчно продължителна психотравматизация. Суицидния кризис може да продължи  няколко седмици дори месец – това е достатъчно продължителен период, през който да бъдат доловени признаците на подготовката.

20.10.2017г.

Категория: Други
Прочетен: 20 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.10 17:46
                           Препоръки за психолозите и етапи на профилактична
                                                   беседа при суицид.

I.Основни направления в дейността на психолога.

-Изучаване на социално-психологическите процеси в колективите (ученическите класове); психологическите характеристики на различните неформални групи; провеждане на експериментално-психологически изследвания с цел установяване на лица с повишен суициден риск.

-Установяване на причините, условията и предпоставките, способстващи суицидни прояви, своевременно информиране и изработване на предложения до длъжностните лица и институции за необходимостта от провеждане на едни или други организационни мероприятия по тяхното отстраняване.

-Активно участие в създаването в колективите на благоприятна, уважителна атмосфера.

-Своевременно разработване на предписания и препоръки за работа с децата, имащи признаци за нарушена адаптация;

-Провеждане на психологически анализ на всеки случай на суицид и участие в качеството на специалист-експерт в разследването на дела, свързани със самоубийство;

-Провеждане на рехабилитационни мероприятия с хората, извършили опити за самоубийство.

-Провеждане на занятия с всички категории лица (ученици, родители, учители, външни институции, имащи отношение към учениците) по мерките за профилактика на самоубийството; запознаване с методите и принципите за оказване на първа психологическа помощ при суицид; своевременно разпознаване на лица с висока вероятност от суициден риск.

Изключително отговорен етап от профилактиката на самоубийствата е оказването на помощ на суициданта от страна на психолога. Както показва практиката, съществуват три основни способа за оказване помощ на човек, обмислящ самоубийство:

1.Своевременно диагностициране и съответно лечение на суициданта.

2.Активна емоционална поддръжка на човека, намиращ се в състояние на депресия.

3.Поощрение и насърчаване на положителните нагласи и насоченост с цел, облекчаване на негативната ситуация.

При това е важно да се спазват следните правила:

-бъдете уверен, че сте в състояние на помогнете;

-изучавайте опита на тези, които вече са попадали в такава ситуация;

-бъдете търпеливи;

-не шокирайте и не заплашвайте човека, казвайки му: „Иди и направи това!”;

-не анализирайте неговите поведенчески мотиви, казвайки му: „Вие се чувствате така, защото …”;

-не спорете и не се опитвайте да вразумявате човека с думи като: „Вие не можете да убиете себе си, защото …”;

-направете всичко, зависещо от вас, но не поемайте персонална отговорност за чуждия живот;

Централна част в преодоляването на кризисното състояние на човека и определяне на неговия път за изход от трудната ситуация, се явява индивидуалната профилактична беседа със суициданта. Тя има своята специфика, която се изразява в следното:

-В никакъв случай не канете (не организирайте срещата) суициданта на беседа чрез трети лица (учители, родители, социални работници, полиция и пр.) – поканата трябва да бъде задължително лично отправена (най-добре е в началото срещата да бъде организирана „случайно” по някакъв друг повод – молба, искане за съвет, физическа помощ, услуга);

-При избора на място за срещата е най-важно да отсъстват странични и неупълномощени лица (никой не трябва да прекъсва разговора, колкото и дълго да продължи);

-Желателно е беседата да се проведе извън редовните ангажименти на лицето (работа, училище), когато всеки е зает със задачи;

-По време на беседата не бива да се водят никакви писмени записки (но може да се документира на диктофон);

 

II.Етапи на профилактичната беседа.

1.Начален етап установяване емоционален контакт със събеседника и създаване на взаимоотношения на „съпреживяващо партньорство”.  На този етап на беседата са препоръчителни такива психологически способи, като: „съпреживяване” и „емпатийно вслушване”. Важно е да се изслуша лицето търпеливо и съчувствено, без критика, дори да не сте съгласни с него (необходимо е да се даде възможност на човека да говори). Психологът не бива да показва (изразява невербално) притеснение от това, което чува. Трябва да се старае да задава открити въпроси, позволяващи простор за буквално речево и емоционално „изливане” на суициданта (например, „Как са твоите работи?”, „Как се чувстваш?”, „Изглеждаш така, сякаш току-що са те извадили от вода. Какво се случва?”, „Можеш да разкажеш за своите неща на мен, а аз ще се постарая да те разбера.” Основното на този етап е да се увери подрастващия, че той може да говори за своите чувства без да се стеснява. Дори за такива отрицателни емоции като:  ненавист, желание за отмъщение, омраза.

2. Втори етап – главното на този етап е:

а)установяване последователността т събитията, които са довели до кризата;

б)снемане на усещането за безизходност на ситуацията. за тази цел е целесъобразно да се приложат способите: „преодоляване на изключителни ситуации” и „поддръжка на успехите” и др.

Усилията се насочват за решаване на следните задачи:

-изясняване дали по-рано подрастващият е имал сходни ситуации и как ги е разрешил;

-съвместно се планират дейности по преодоляване на кризата, т.е. подтикване на подрастващия към словесно формулиране на своите планове за бъдещето;

-позволяване възможност, детето да прояви инициатива в планиране на своята дейност;

-връщане на вярата в своите сили и възможности.

3.Трети етап – планиране на дейности за преодоляване на кризисната ситуация. Тук е желателно да се използват способи като: „планиране”, т.е. подбуждане на суициданта към словесно оформяне на своите планове за предстоящи действия и дейности; „поддържане на паузи” – целенасочено мълчание, за да се позволи на човека да прояви инициатива при планирането. Необходимо е да се направи опит за сключване с подрастващия на устно съглашение за негов отказ от суицид, включващо задължения за оказваната му помощ. Очевидно е, че подобен договор не се явява гаранция за отказ от суицид, но неговото наличие ще възпира детето от крайности.

4. Заключителен етап – негова главна задача е формулиране на план (поредица от стъпки) за действие при активна психологическа поддръжка на лицето. В тези условия е целесъобразно да се използват способите: „логическа аргументация”, „рационално внушение на увереност”. Прилагат се мерки, за да не остане детето извън наблюдение и да не остава само.

Ако в хода на беседата лицето активно изразява „суицидни мисли”, то незабавно следва да бъде насочено към най-близкото лечебно заведение. 

image

Категория: Други
Прочетен: 14 Коментари: 0 Гласове: 0
                                    Паметка за родители в случаите на суицид

                                            (из "Страници от  училищния сайт") 

В повечето случаи детският суицид е по-трудно да се предвиди и предотврати, отколкото при възрастните. Причината се крие в някои особености на детската психика, за които е необходим да се напомни на всички родители.

1.Децата са много по-емоционално уязвими в сравнение възрастните.

Всеки възрастен знае как да разсее неприятните си преживявания, как да компенсира психическото свръхнапрежение, как да се успокои. Детето обаче се оказва съвършено беззащитно, сам само със своите страхове и печал. За да се научи да се справя със своите страсти, на подрастващите е необходима помощта на родителите, които често не осъзнават това и много небрежно се отнасят към вътрешния свят на своето потомство.

2.Децата не могат да осъзнаят до самия си край необратимостта на смъртта.

В детските мисли може да се зароди абсурдната от гледна точка на възрастните идея, като например: „Ето, сега ще умра и после всички вие ще съжалявате и вече ще се държите с мен добре!”

3.Децата се егоцентрични.

Това означава, че те в много по-голяма степен от възрастните са склонни да приемат себе си, като причина за случващи се събития. Не е случайно, че много често именно по-малки деца поемат върху себе си вината за семейните скандали между родителите, като по този начин се обричат на непоносими преживявания за вина.

4.Децата мислят по-конкретно от възрастните.

По тази причина много неволно изпуснати от родителите реплики-заплахи от типа „Не искам да те виждам повече!”, „Да не си стъпил вече вкъщи!”, „Съжалявам, че съм те родила!”, „Ще те дам да живееш при други хора!” и т. н.,  се възприемат буквално от детето.

5.Децата са много непосредствени и наивни.

Децата могат да станат лесна жертва на манипулация, като бъдат подтикнати към самоубийство отвън, за разлика от възрастните, които обикновено пристъпват постепенно и ритуално към края на живота си, позволявайки на обкръжаващите ги да предвидят и респ. да предотвратят суицида.  Между другото, възрастните обикновено не споделят открито намеренията си (с изключение на опитите за суицид с демонстративен характер), а за разлика от тях, децата могат открито да говорят за желанието си да умрат.  Обикновено на подобни разговори никой не придава значение, подозирайки детето в опит да шантажира обкръжението си, а това всъщност е проява на детската непосредственост.

6.Децата са по-зле информирани за възможните последици от самоповреждащото си поведение. По тази причина демонстративните опити за суицид, когато детето не планира да умре, могат да завършат със смърт или инвалидизиране.

7.Децата показват с поведение и думи намеренията си.

Докато плановете на детето зреят, то обикновено губи спокойния си сън, става много раздразнително, но когато решението се оформи окончателно – детето внезапно се успокоява. Държи се нормално, доброжелателно.  Именно този период е много опасен.  Той всъщност е последен предупредителен звън.  От този момент нататък детето започва да привежда в действие своите намерения, като обикновено подрежда живота си като за последно (изчиства стаята си, подрежда книгите, играчките си, дисковете и пр.) – това са ритуални прощални действия. Може да инициира разговор, в който да промъкне дими от типа, че дълго време няма да могат да се видят. Ако родителите забележат такава рязка промяна , те веднага трябва да бият тревога! От тук нататък детето не трябва да бъде оставяно само. Колкото се може по-бързо следва да се потърси психолог и организира среща с него. Пагубно е родителите да мислят, че ще се справят сами.

Как родителите могат да помогнат на детето, което има намерение да сложи край на живота си със самоубийство?  

СЛУШАЙТЕ — „Аз те слушам, аз чувам какво казваш!” – не се опитвайте да утешавате детето с общи думи от типа: „Е, не всичко е така лошо!”, „Ще стане по-добре!”, „Не си заслужава да правиш това” Позволете на детето възможност да говори. Задавайте въпроси и внимателно го изслушвайте. Показвайте му, че го разбирате и че му съчувствате.

ОБСЪЖДАЙТЕ — откритото обсъждане на плановете и проблемите на детето със специалистите – това винаги снижава тревожността. Не се страхувайте да говорите за това – повечето хора изпитват неловкост, говорейки за самоубийство и това се проявява в отричане или избягване на темата.  Беседите не могат да провокират деянието, а обратно – избягвайки тази тема, вие усилвате тревожността, подозрителността към психолога.

БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ към косвените показатели при предполагаемо самоубийство.  Всяко шеговито подхвърляне или споменаване, следва да се приема напълно сериозно. Подрастващите често отричат да говорят сериозно, те дори се опитват да се заиграват и шегуват с родителя  (психолога) заради неговата излишна тревога, като детето дори може да покаже гняв. Важно е възрастният да подчертае, че възприема казаното от детето напълно сериозно.

ЗАДАВАЙТЕ ВЪПРОСИ — обобщавайте, провеждайте рефрейминг (анализирайте, сравнявайте, конкретизирайте, извеждайте други гледни точки, формулирайте алтернативни решения и оценки и пр.) — „Оставам с впечатлението, че сякаш на себе си говориш …?”, „Повечето хора се замислят върху самоубийството!”,  „Ти обмислил ли си всичко, как ще го направиш?” – и ако отговорът е положителен, може да се отиде към конкретизиране: „С пистолет ли? А как ще намериш пистолет? „Откъде ще го вземеш?, „какво ще е случи след това?”, „Ами ако пропуснеш?”, „А кой ще те намери тогава?” „Мислил ли си за погребението си?” „Кой би искал да дойде на гробищата?” -  недоизказаното и затаеното възрастният (специалистът) трябва да го направи достъпно и явно. На-важното е да се помогне на детето да говори, да разсъждава, да мисли за своите постъпки, т.е., да общува.

ПОДЧЕРТАВАЙТЕ ВРЕМЕННИЯ ХАРАКТЕР на проблема — признайте, че го чувствате много силен, че проблемите, с които се сблъсква са сложни, но не са вечни – постарайте се да разберете как можете да му помогнете, доколкото то все още ви се доверява. Разберете кой още може да помогне в тази ситуация.

Бъдете пределно внимателни и бдителни за своите думи и действия!

Най-главното – покажете на своето дете, че то не ви е безразлично.  Дайте му да почувства, че е желано и обичано дете. Постарайте се да го убедите, че всички душевни рани с времето се лекуват.  Уверете го, че няма ситуации без изход и му помогнете да види този изход.

Психолозите имат един важен съвет, който трябва да стане ЗАКОН за родителите:

Когато детето заговори с вас на тази тема – захвърлете да миете съдовете, оставете мобилния телефон, отложете ВСИЧКИ свои работи, седнете с детето очи в очи  – и слушайте, вникнете, съпреживявайте, мислете заедно върху проблема. И още: детето, тийнейджърът трябва да знае, че той ВИНАГИ може да разчита на вашата поддръжка и помощ, че не е сам в този свят.

И накрая, незабавно потърсете контакт със специалист, който притежава съответната квалификация за оказване на помощ при екстремални ситуации.

Когато на родителят (специалистът) се отдаде да предотврати намеренията, той не бива да оставя детето без постоянно внимание. Необходимо е а му се помогне да открие привлекателните страни на живота, да повярва в себе си и в своето достойнство; в това, че родителите го обичат и то им е скъпо.  Добре е да се започне със съставяне на план за бъдещето, с мечти за малките успехи и тяхното осъществяване.

 

20.10.2017г.

image

Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0

                   Тест "Увереност в себе си" (Rathus Assertiveness Schedule)

Тестът (Rathus Assertiveness Schedule) е разработен през 1973г. от  Spencer A. Rathus  и е предназначен за диагностика степента на увереност в себе си (асертивност). Прилага се за възрастова група над 18г. и намира широко приложение при диагностика при суицидни опити, изследване на т. нар. „изпитна тревожност“ при студенти и затруднения в комуникацията.  Няма образователни, социални или професионални ограничения.

Увереността в себе си е личностно преживяване на собствените си възможности, доколко тези възможности са адекватни на намиращите се пред човек задачи, изпитания, трудности за преодоляване и пр. които личността поставя пред себе си. Увереността в себе си в която и да е дейност посредством самооценката на човек, отнасяща се до съответната дейност. Ако самооценката е над или под реалните възможности, тогава човек реагира с преживяване съответно или на самоувереност или на неувереност.  Увереността в себе си (както самоувереността или неувереността) могат да се проявяват в определени видове дейности или отношения към действителността, но те могат да се превърнат в устойчив вид качество на личността, разпространяващо се върху всяка дейност, дори към такива, за които човек няма натрупан опит.

Съдържателният анализ на теста на Райдъс показва, че методиката успешно може да се прилага при диагностика на личностната увереност основно при общуване с другите, т.е. комуникативна увереност.

Въпросникът включва 30 твърдения с 5-степенна скала за оценка. От изследваното лице се изисква да оцени по скалата доколко всяко твърдение се отнася до него.

Време за работа – около 15-20 мин.

Инструкция: Предлагаме ви 30 твърдения, отнасящи се до различни житейски ситуации при общуване с другите хора. От вас се иска внимателно да прочетете всяко твърдение и да оцените доколко то се отнася до вас (доколко описва реакциите). За оценяване използвайте предложената ви по-долу скала, а в бланката с твърденията обградете с кръгче съответното число.

Скала за оценка:

5 — „много характерно за мен, описанието е много вярно“;

4 — „доста характерно за мен — по-скоро – да, отколкото - не";

3 — „отчасти характерно, отчасти нехарактерно";

2 — „доста нехарактерно за мен — по-скоро – не, отколкото – да;  

1 — „въобще не е характерно за мен, описанието не е вярно".

Въпросник:

*1.Повечето хора са видимо са по-настъпателни, пробивни и уверени в себе си, отколкото съм аз.  

*2.Трудно решавам да поканя или да приема покани за срещи с други хора поради моята срамежливост и неувереност.  

3.Ако храната или напитката в ресторант (кафене) не ме удовлетворяват, аз се оплаквам на управителя.

*4.Избягвам да докосвам (засягам) чувствата на други хора, дори тогава когато са ме обидили (унижили).  

*5.Ако търговецът полага значителни усилия да рекламира стоката си, отделяйки много време за това, тогава изпитвам трудност да кажа „НЕ“, дори стоката да не ми подхожда.

6.Когато някой ме помоли да направя нещо, аз задължително на първо място изяснявам защо трябва да направя това.  

7. Предпочитам да използвам силни аргументи, факти и доводи.

8. Старая се да бъда сред първите, както повечето хора.,

*9.Честно казано, хората често ме използват за свои интереси.

 10.Получавам несравнимо удоволствие от общуване с непознати хора.  

*11.Често не зная какво да кажа на привлекателен (а) мъж (жена).  

*12.Изпитвам нерешителност когато трябва да позвъня по телефона в някаква институция.  

*13.Предпочитам да се обърна в писмена молба, когато кандидатствам или моля за нещо, отколкото да се явя         на интервю (лична среща, събеседване).

*14.Твърде срамежлив съм, ако се наложи да върна някаква покупка.

*15.Ако близки или уважавани от мен роднини, в т.ч. родителите ми, ме раздразнят, то аз по-скоро ще скрия чувствата си (ще премълча), отколкото да покажа състоянието си.  

*16.Избягвам да задавам въпроси, поради страх да не изглеждам неловко.  

*17.Когато споря с някой изпитвам страх да не се развълнувам много (трепери тялото ми или гласът ми; губя мисълта си; да не мога да подредя мислите си; пресъхва ми устата; почервенява лицето ми и пр.).

18.Ако известен и уважаван лектор изкаже мнение, което аз считам за невярно, аз вземам думата и искам аудиторията да чие моята позиция по темата.  

*19.Избягвам да споря и да се пазаря с търговците за цената.  

20.Когато направя нещо важно и значимо, аз искам и се старая другите да разберат за това.   

21.Аз съм откровен и искрен в чувствата си.  

22.Ако някой разпространява клюки или слухове за мен, аз предпочитам да поговоря с него за това.  

*23.Често ми е трудно да кажа „НЕ“.  

*24.Склонен съм да сдържам емоциите си и да не правя публични сцени.  

25.Оплаквам се от лошото обслужване и безпорядъка.  

*26.Когато ми направят комплимент, аз не зная какво да отговоря.

27.Ако в театър, концерт, по време на час (лекция), някой ми пречи, то аз му правя забележка.  

28. Всеки, който се опитва да постави себе си преди мен, ще получи достоен отговор.

29.Аз винаги изразявам пред другите мнението си.  

*30.Понякога се случва така при общуване, не мога правилно или ясно да се изкажа по един или друг повод.

Ключ

1.Сумират се отговорите на твърденията, които не са отбелязани със звездичка: (номера 3, 6, 7, 8, 10, 18, 20, 21, 22, 25, 27, 28, 29).

2.Сумират се отговорите на твърденията, които са отбелязани със звездичка: (номера 1, 2, 4, 5, 9, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 19, 23, 24, 26, 30).

3. Към първата сума се прибавя числото 72 и се изважда втората сума.

Интерпретация

0 – 24 – много неуверен в себе си;

25 - 48по-скоро не уверен, отколкото уверен;

49 - 72 средно значение на увереност;

73 - 96 уверен в себе;

97 - 120 – твърде самоуверен. 


image

Spencer Rathus

Източник:

image



Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0
                    Въпросник „Йерархична структура на актуалните страхове”

Инструкция. Прочетете внимателно въпросите. При положителен отговор на въпроса, опитайте да оцените интензивността на възникващата емоция по 10-степенна скала и обградете с кръгче числото, а  при отрицателен отговор, обградете числото „1”.

1.Може ли да се каже, че някои животни (например, змии, паяци) предизвикват във вас безпокойство?

123456789   10

2. Страхувате ли се от тъмнината?       

123456789   10

3. Безпокоите ли се от вероятността от болестни промени във вашето психично състояние?     

123456789   10

4. Колко силно ви безпокои вероятността от болести спрямо ваши близки хора?          

123456789   10

5. Страхувате ли се да не станете жертва на престъпно нападение на улицата?

123456789   10

6. Изпитвате ли неприятни усещания (учестяване на дишането; сърцебиене), когато ви извика в кабинета си ръководител?  

123456789   10

7.Боите ли се от вероятни промени в личния живот (влошаване на отношенията с близки хора; изневери на съпруга (съпругата), развод и пр.), които могат да настъпят в бъдеще?   

123456789   10

8. Изпитвали ли сте страхът на отговорността (при вземане на отговорни решения)?    

123456789   10

9. Плаши ли ви перспективата на неизбежната старост?           

123456789   10

10. Възниква ли във вас чувство на страх при нарушения в ритъма на сърдечната дейност или болки в тази област?            

123456789   10

11. Колко ви безпокои перспективата да бъдеш беден?

123456789   10

12. Плаши ли ви неопределеността на бъдещето?        

123456789   10

13. Изпитвате ли страх от силна физическа болка?       

123456789    10

14. Тревожите ли се от вероятна война?           

123456789    10

15. Често ли ви посещава страхът от смъртта?  

123456789   10

16.Възниква ли във вас неприятно усещане, когато се намирате в затворени пространства (например, асансьор, кабина на лифт, малка стая)?    

123456789   10

17. Страхувате ли се от височини?       

123   4   56789   10

18. Страхувате ли се от дълбочини?     

123456789    10

19.        Страхувате ли се, че ако се разболеете, в живота на най-близките ви хора  ще настъпят неблагоприятни изменения?

12345678910

20. Изпитвате ли повтарящи се страхове от вероятността да заболеете от някаква болест?         

123456789   10

21. Изпитвате ли страхове, свързани с половата си функционалност?   

123456789   10

22. Познат ли ви е страхът от самоубийство?    

123456789   10

23. Изпитвате ли страх от публични изяви?

123456789   10

24. Посещава ли ви чувството на тревога, предизвикано от вероятността ваши близки да станат жертва на агресивно поведение (побой, грабеж, насилие, убийство) 

123456789   10

Интерпретация

Резултатите от теста се оценяват както по отделни скали, така и като цяло по всичките 24 скали (интегрален показател за страховете на личността). Интегралният показател включва сбора от оценки по всяка скала. 

-за мъже интегралния показател е 77.9±4.7 бала;

-за жени - 104.0±2.5 бала.

В таблицата по-долу са представени средните показатели по скали на изследвани лица на възраст 18-25 г. 

image

Забележка: Показатели за интензивност на страховете по скалите: №1-3, 10, 15-18, 20-24 повече от 8 бала, показва симптоми на съответна фобия. 

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 11 Коментари: 0 Гласове: 0
                             Въпросник „Причини за стрес на работното място”

 

Тестът-въпросник се състои от 26 пункта, касаещи отделни страни от професионалната дейност, а също и някои житейски ситуации.

Инструкция: Предлагаме ви ситуации, касаещи отделни страни от професионалната дейност, а също и някои житейски ситуации. От вас се иска да ги оценените по скала: рядко, понякога и често, в зависимост от интензивността на появата им в живота на изследваното лице. Изберете един от предложените три отговора и отбележете знак „Х” в съответната колонка срещу ситуацията.
image

Изчисление на сумарен бал:

1.Сумират се отговорите „рядко” с отговорите „понякога” и сборът се умножава по 2.

2. Сумират се отговорите „често” и сборът се умножава по 3.

3.Сумират се крайните резултати по т. 1 и т. 2.

Интерпретация на резултатите.

Сумарен бал от 0 до 29.

Изследваното лице или не се замисля върху действащите му неблагоприятни фактори или ги крие.

Сумарен бал от 30 до 48.

Броят стресори на работното място е незначителен. Вероятно не приема дейността си като стресова. Разполага с потенциал да поеме по-високи натоварвания.

Сумарен бал от 49 до 60.

Намира се под въздействието на умерено количество стресови фактори. Налични са само някои отделни по-силни стресори. В този аспект е добре факторите на стрес да не бъдат увеличавани като брой и тежест. Препоръчително е да се търсят начини за отстраняване или снижаване влиянието на наличните силни неблагоприятни фактори.

Сумарен бал от 61 до 72.

Изследваното лице е подложено на силен стресови заряд, който може да предизвика срив. Препоръчва се както да се търсят начини за отстраняване или снижаване влиянието на наличните силни неблагоприятни фактори, така и да се предприемат незабавни мерки за укрепване на здравето и усилване на физическите и психични съпротивителни сили. Целесъобразна е промяна в стила, начина и режима  на работа и живот. Препоръчителен е отдих – отпуск, занимания със спорт, промяна на ежедневната обстановка.

 

Источник: Основы эффективного руководства. М., 2000. 

Категория: Други
Прочетен: 20 Коментари: 0 Гласове: 0
                                     Мониторинг на обучението в т. нар. „труден“ клас 

                                                   (специално корекционно обучение)


             За наблюдение динамиката на обучение, психологическия климат в класа, ефективността на учебно-възпитателния процес в т. нар. „труден“ клас (клас, в който се провежда специално корекционно обучение (СКО) по отделен план; в случая VII клас) е разработен мониторинг, който включва всички участници в образователния процес (ученици, учители и родители).

Анкетирането (допитването) до учениците се провежда индивидуално, а с учителите и родителите – по групи. Анкетирането се провежда в края на учебната година. Въпросите са много полезни при обобщаването на работата с деца, които имат специални образователни потребности (СОП) и за техните родители.

I.Въпроси към учителите.

1.Считате ли, че обучението в класа, в който има деца със СОП е ефективно за развитието на учениците?  

А) считам за всички деца;

Б) считам за повечето;

В) не считам.

2.С какви трудности ви се наложи да се сблъскате при работа в класа, в който има деца със СОП?  

А) липсват програми по предметите за обучение на децата;

Б) няма разбиране и поддръжка от страна на родителите;

В) психофизиологичните особености на децата;

Г) (ваш друг отговор)___________________________________

3.Какви промени настъпиха през изминалата учебна година в класа, с който вие работите?   

4.Каква помощ ви оказаха родителите при работата с децата със СОП?  

5.Какви видове дейности са необходими за допълнително развитие на учениците със СОП?

А) кръжоци, секции

Б) лекари, специалисти (невролог, масажист, ЛФК)

Г) (ваш друг отговор)____________________________________

6.Какво може да се промени за по-добра ефективност на обучението?  

А)осигуряване на специализирано оборудване;  

Б) подобряване на битовите условия в класа;

В) Обучение, повишаване на квалификацията

Г) (ваш друг отговор)____________________________________

 

II.Въпроси към учениците от I до IV клас.

1. Харесва ли ти в училище?

2. Какво най-много ти харесва в училище? (ако на въпрос № 1 е получен положителен отговор)

3. Каква е твоята класна? Тя харесва ли те?

4. С какво най-много обичаш да се занимаваш в училище?

5. Къде повече ти харесва да учиш – в училище или вкъщи?

6. Ако ти предложим да не ходиш на училище, как ще постъпиш?

7. Ако играем игра на учител и ученик, ти кой би искал да бъдеш – ученика или учителя?

8.По време на престоя ти в училище кое искаш да бъде по-дълго време: часовете или междучасията?

9. Имаш ли приятели в училище?

10.Искаш ли да поканиш други деца да учат в твоя клас? Защо?

 

III.Въпроси към родителите.

1. Често ли детето разказва вкъщи за живота си в училище? Какво точно?

2. Какви чувства преобладават в тези разкази?

а) положителни;

б) отрицателни;

в) различно и двете;

г) не зная.

3. С какво настроение детето отива на училище?

а) с радост;

б) с нежелание;

в) различно и двете;

г) не зная

4. Комфортно ли се чувства детето в класа?

а) да;

б) чувства се зле;

в) различно и двете;

г) не зная

5. (Ако детето се чувства зле): Защо и кога това се случва ?

а) при неувереност в знанията;  

б) при лоша оценка;

в) при агресия на другите деца;

г) (ваш друг отговор)____________________________________

6. Уморено ли е детето от училището?

а) да

б) не

в) не забелязвам.

7. Какви изменения са настъпили с детето през годината?

а) положителни

б) отрицателни;

в) положителни и отрицателни;

8. Има ли училището принос за тези изменения?

а) да

б) не

9.Има ли детето своя среда сред съучениците си?  

а) да, има един приятел;

б) да, има много приятели;

в) не, детето ми няма приятели.

10.Какви още допълнителни занятия са необходими за вашето дете в училище?  

(нужното се подчертава)

А)нужни са: по предметите, кръжоци, лечебна физкултура, чужд език, психолог, психотерапевт, масаж, други;

Б) не са нужни.

11. Какво си спомня най-често детето от училищния живот?  

12. Какво си спомняте вие от училищния живот? 

Категория: Други
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 0
                                                                    АНКЕТА

   за изучаване на социално психологическата адаптация на ученици от
                                           т. нар. „труден“ клас (корекционен)

 

            Анкетата се попълва от класния ръководител, а резултатите се обработват от училищния психолог.

С крайния резултат и предписанията се запознава класния ръководител.

Собствено бащино фамилно име на ученика __________________________________

Възраст  _______

Дата на попълване __________

I. Успеваемост при изпълнение учебните задължения:

5 бала – правилно, безгрешно изпълнение на задачите;

4 бала – незначителни пропуски, единични грешки;

3 бала – редки грешки, свързани с пропуски на букви или замени;

2 бала – лошо усвояване на материала по един от основните предмети, чести грешки, неточно изпълнение на задачи;

1 бал – лошо усвояване на материала по всички предмети;

Общ бал:____

II. Степен на усилия, необходими за изпълнение на задачите:

5 бала – работи с лекота, свободно и без напрежение;  

4 бала – изпълнява задачите без особени затруднения;  

3 бала –понякога работи с лекота, а друг път проявява упоритост и инат; изпълнението на задачите изисква мобилизация и усилие за да бъдат завършени;

2 бала – изпълнението на задачите се съпровожда със силно изразено напрежение;  

1 бал – отказва да работи, може да плаче, крещи, да прояви агресия;  

Общ бал:____

III. Самостоятелност при изпълнение на задачите:  

5 бала –  работи винаги самостоятелно и се справя със задачите;

4 бала –  работи самостоятелно, но понякога се обръща за помощ към възрастни;

3 бала –  понякога работи самостоятелно; по-често търси помощ;

2 бала – дори тогава, когато може да се справи самостоятелно, предпочита да работи с помощта на възрастен,

1 бал – за изпълнение на задачите му трябва инициатива, помощ и непрекъснат контрол на възрастен;   

Общ бал:____

IV. Емоционално отношение към училището:

5 бала – посещава училището с желание, с добро настроение, усмивка, радост;

4 бала – чувства се спокоен, деловит, балансиран, няма понижено настроение;

3 бала – понякога посещава училището с лошо настроение – свит, отчаян, тъжен.

2 бала – наблюдават се често негативни емоции (тревожност, огорчение, а понякога дори страх), раздразнителност, избухливост, лесна обидчивост;

1 бал – преобладава депресивно настроение или агресия (избухвания на гняв, злоба, желание за агресия);  

Общ бал:____

V. Взаимоотношения със съучениците:

5 бала - общителен, инициативен, има много приятели;

4 бала – не проявява самостоятелно инициатива в общуването; с лекота встъпва в контакт, когато другите деца се обръщат към него;   

3 бала – ограничена сфера на общуване; в контакт с няколко деца;  

2 бала – предпочита да е заедно с другите, но не влиза в контакт с тях;

1 бал – детето е затворено, изолирано от другите; предпочита усамотение; често проявява негативизъм към другите или проявява инициатива за общуване, но често се сърди дразни, закача)

Общ бал:____

VI. Отношение към учителя:

5 бала – проявява дружелюбие; с желание общува; сътрудничи;

4 бала – стреми се да заслужи доброто мнение и оценка на учителя за себе си;  полага усилия да изпълнява неговите изисквания; тревожи се, ако не успява да се справи; в случай на необходимост, търси учителя за помощ;

3 бала – старае се да изпълнява изискванията на учителя, но се обръща за помощ към съучениците си;

2 бала – да изпълнява изискванията на учителя формално; не е заинтересуван от общуване с него; стреми се да бъде незабелязан;  

1 бал – избягва контактите с учителя; при общуване е срамежлив, затворен, съпротивяващ се, изпитва отрицателни емоции;  

Общ бал:____

 

Крайна оценка (бал):____

Класен ръководител: ______ . ________

 

Интерпретация на резултатите:

1 ниво (високо) - 26-30 бала;

2 ниво (по-високо от средно) - 18-25 бала;

3 ниво (средно)- 12-17 бала;

4 ниво (по-ниско от средно) - 6-11 бала;

5 ниво (ниско) - 1-5 бала;

Изводи за нивото на социално-психологическа адаптация:

__________________________________________________________________________

__________________________________________________________________________

__________________________________________________________________________

 

Дата: ___________________ 20_____г.

 

Психолог: ______ . ________

Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
                                                         Скала за учебна тревожност

        (модификация на „Скала за социално-ситуативна тревожност“ на Кондаш)

Препоръчва се за изследване на  ученици във възрастов диапазон 12-18 г. Методиката е разработена на принципа на „Скала за социално-ситуативна тревожност“ на Кондаш. Особеното при тези скали е, че изследваното лице не оценява собственото си ниво на тревожност, а ситуации, които предизвикват тревожност.

Методика включва оценяване на три типа ситуации:  

1. Ситуации, свързани с училището, общуването с учителите, проверка на знанията (училищна тревожност).

2. Ситуации, актуализиращи представата за себе си (самооценъчна тревожност).  

3. Ситуации на общуване (междуличностна тревожност).

Инструкция: Предлагаме ти списък със ситуации, които са често срещани в живота. Някои от тях могат да бъдат за теб неприятни, могат да предизвикат вълнение, безпокойство, страх и други емоции. Внимателно прочети всяка ситуация и оцени доколко тя е приятна или неприятна за теб, като използваш следната схема за оценки:

0 – ако ситуацията не се явява неприятна за теб;

1 – ако ситуацията малко те вълнува и безпокои;  

2 – ако ситуацията, е доста неприятна и предизвиква в теб безпокойство, като би предпочел да я избегнеш;

3 – ако ситуацията е много неприятна и предизвиква в теб силно безпокойство, страх;   

4 – ако ситуацията е крайно неприятна, непоносима е и предизвиква в теб силно безпокойство, много силен страх.

Отбележи своя избор, като обградиш с кръгче числото след текста, отговарящо на твоята оценка.

Списък със ситуации:

1.Отговор (изпитване) пред дъската. 0 1 2 3 4

2.Да посетя къща на непознати хора. 0 1 2 3 4

3.Участие в конкурс, олимпиада, викторина, състезание. 0 1 2 3 4

4.Разговор с директора на училището. 0 1 2 3 4

5.Да мисля за своето бъдеще. 0 1 2 3 4

6.Учителят преглежда дневника и обмисля кого да изпита. 0 1 2 3 4

7.Критикуват те, упрекват те в нещо. 0 1 2 3 4

8.Други хора (някой) те наблюдават как правиш нещо. 0 1 2 3 4

9.Пишеш контролна работа (тест) в училище. 0 1 2 3 4

10.След проведен тест, учителят обявява оценките. 0 1 2 3 4

11.Другите не ти обръщат внимание. 0 1 2 3 4

12.Не ти върви, нищо не се получава, не успяваш да се справиш. 0 1 2 3 4

13.Чакаш родителите ти да се завърнат от родителска среща. 0 1 2 3 4

14.Заплашва те явен провал, неуспех. 0 1 2 3 4

15.Чуваш зад гърба си присмех (смях), иронични подигравки. 0 1 2 3 4

16.Явяваш се на изпит. 0 1 2 3 4

17.Не можеш да си обясниш защо другите ти се сърдя  т. 0 1 2 3 4

18.Излизаш да говориш пред голяма аудитория. 0 1 2 3 4

19.Предстои ти важна, решаваща дейност (работа, задача). 0 1 2 3 4

20.Не разбираш обясненията на учителя. 0 1 2 3 4

21.С теб бе са съгласни, противоречат ти. 0 1 2 3 4

22.Сравняваш себе си с другите. 0 1 2 3 4

23.Проверяват твоите способности. 0 1 2 3 4

24.Отнасят се с теб като с по-малък. 0 1 2 3 4

25.По време на час учителят внезапно ти задава въпрос. 0 1 2 3 4

26.Другите изведнъж млъкват, когато преминаваш край тях. 0 1 2 3 4

27.Оценяват твоя работа. 0 1 2 3 4

28.Мислиш върху своите неща (училище, задачи, работа). 0 1 2 3 4

29.Налага ти се да вземеш сам важно решение за себе си. 0 1 2 3 4

30.Не можеш да се справиш с домашните ди задачи. 0 1 2 3 4

 

Обработка

На трите типа ситуации съответстват определени въпроси, представени в таблица №1: 

image

Необходимо е да се изчисли общата сума в балове по всяка скала и общо по трите скали, като оценките на отговорите носят съответния бал.  

Получените резултати се интерпретират като качествени показатели за нивото, съответстващо на определения вид тревожност. Общия бал показва общото ниво на тревожност.

 

В таблица № 2 са представени стандартни данни, позволяващи да се сравнят показателите за нивото на тревожност по различни възрастови и полови групи. Стандартизацията е проведена с ученици в градски училища и по тази причина характеристиките в таблицата не са приложими към училища в по-малки населени места.


image

Категория: Други
Прочетен: 14 Коментари: 0 Гласове: 0
                                             Методика „Компас” – изследване на мислене

                                                 (възприятие на пространствени признаци)

Методиката е предназначена за изследване на пространственото мислене. Често се използва с цел, сформиране на професионални екипи (групи).

За целите на изследването се използва демонстративен плакат с компас, сочещ посока изток и бланка, на която схематично са изобразени 5 компаса на всеки ред – общо 10 реда. На всяка рисунка компасът разполага с едно обозначение за посока на света и стрелка сочеща в произволна посока.  Първият в реда компас се приема за образец и ИЛ определя първо неговата посока, а при следващите четири компаса се търси онзи, на който стрелката сочи същата посока както при образеца. Време за решаване на всяка задача - 10 мин.

Инструкция на психолога

„На вас вероятно е познато разположението на посоките на света по компас: север – горе, юг – долу, изток – в дясно и запад – в ляво (психологът показва на демонстрационния плакат). На тази бланка схематично са изобразени компаси със стрелки, като на всеки компас е посочено едно направление.  Вие трябва мислено да си представите останалите страни (посоки) на света, отчитайки факта, че компасите са наклонени или обърнати (психологът показва на бланката няколко варианта). Вашата задача е да определите посоката, която сочи стрелката на всеки компас и да откриете тези, на които направлението съответства на направлението на първия в реда компас. Подчертайте този компас. Време за работа – 10 мин.

Запомнете, че нямате право да обръщате (въртите) бланката за ориентиране по оста  север-юг. 

image

Бланка:

image

Категория: Други
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 0

                  Скала „Психологически стрес”  RSM–25 (Lemyr–Tessier–Fillion)

                                      (адаптация Наталия Евгениевна Водопянова)

Скала PSM–25 на Лемур–Тесиер–Филион (Lemyr–Tessier–Fillion) е предназначена за измерване на феноменологичните структури на преживения стрес. Целта е измерване на стресовите усещания в соматични, поведенчески и емоционални показатели.  Методиката първо е била разработена във Франция, а след това е била преведена и валидизирана в Англия, Испания и Япония. Превода и адаптацията в руски вариант е бил направен от Наталия Евгениевна Водопянова.

При разработката на методиката авторите се е стремял да отстрани някои недостатъци, свързани с традиционните методи за изучаване на стресовите състояния, насочени основно към прояви на тревожност, депресия, фрустрация и др. Малко са методиките, които могат да измерват стреса като естествено състояние на психична напрегнатост.

С цел отстраняване на тези методологични несъответствия Лемур–Тесиер–Филион разработват въпросник, който описва състоянието на човек, преживяващ стрес,  вследствие на което е отпаднала необходимостта да се дефинират променливите, като стресори или патологии. Въпросите са формулирани за нормална популация на възраст 18 – 65 г. за различни професионални групи. Всичко това позволява да се приеме, че методиката е универсална за прилагане към различни възрастови и професионални групи в нормална популация.

Методиката е апробирана от авторите върху подборка от над 5000 човека в Канада, Англия, САЩ, Пуерто Рико, Колумбия, Аржентина и Япония.  В Русия е приложена спрямо 500 човека – учители, студенти и търговски персонал.

Многобройните изследвания са показали, че PSM притежава достатъчно психометрични свойства.  Наблюдавани са корелации на интегралния показател със скалата за тревожност на Спилбергер (r = 0,73) и индекса за депресия на Бек [Beck Depression Inventory] (r = 0,75).  Стойностите на тези корелации се обяснява с общото преживяване на емоционален стрес или депресия. При тези изследвания дивергентната валидност показва, че PSM концептуално се различава от методиките за изследване на тревожността и депресията.

Въпросник PSM

Инструкция: Предлагаме ви списък с твърдения, отнасящи се до психичното състояние.

Оценете, моля, вашето състояние през последната седмица с помощта на 8-бална скала.  На бланката с твърденията срещу всяко твърдение изберете и обградете с кръгче  от 1 до 8 онзи отговор, който в най-голяма степен отразява преживяването ви, като използвате посочената по-долу скала със значения. Тук няма правилни или неправилни отговори. Отговаряйте колкото се може по-точно.

Скала със значения:

1 – никога;

2 – крайно рядко;

3 – много рядко;

4 – рядко;

5 – понякога;

6 – често;

7 – много често;

                8 – постоянно (ежедневно).

image

Обработка и интерпретация на резултатите.

Изчислената обща сума балове се явява интегрален показател за психическа напрегнатост (ППН). Въпрос 14 се оценява в обратен порядък.Колкото е по-голям ППН, толкова по-високо е нивото на психологически стрес.  

ППН по-голям от 155 бала – високо ниво на стрес, свидетелства за състояние на дезадаптация и психически дискомфорт; необходимо е да се приложат широк спектър средства и методи за намаляване на нервно-психическото напрежение, психологическото претоварване, променящи стилът на мислене и начина на живот.

ППН в интервала 154–100 бала – средно ниво на стрес. 

ППН по-малко от 100 бала свидетелства за състояние на психична адаптираност към работното натоварване.

image


 
Категория: Други
Прочетен: 13 Коментари: 0 Гласове: 0

                              Скала за измерване на базови убеждения (Janoff-Bulman).

                                 Чувство за безопасност-тест (адаптация на О. Кравцов)


            Въпросникът в разработен в рамките на когнитивната концепция за базовите убеждения на личността. В съответствие с тази концепция, едно от базовите разбирания за водене на нормален живот е чувството на човек за безопасност (базова потребност). Според американския психолог Янов-Булман, това чувство се основава на три категории базови убеждения, съставляващи ядрото на нашия субективен свят:

            1.Вярата в това, че в света доброто е повече от злото. Тази категория включва отношението към обкръжаващия свят въобще и отношението към хората.

2.Убеждение, че светът е изпълнен със смисъл. Обикновено хората са склонни да вярват, че събитията възникват не случайно, а се контролират и подчиняват на законите на справедливостта.

3 Убеждение в ценността на собствения „Аз“. Тук основно значение имат три аспекта:

-„Аз“ съм добър човек (самоценност);

-„Аз“ се държа правилно (по правилата; контролирам се);

-Оценка на собствената успеваемост.

Базовите убеждения на личността претърпяват сериозни изменения под влияние на пренесените детските години травми и травматични събития в личността, в резултат на които настъпва разрушаване на първичните жизнени представи и схеми на поведение. Негативният опит предизвиква дълговременни и тежки психологически проблеми. Чувството за безпомощност и загубата на контрол над собствения живот, могат да се запазят дълго време след изчезването на първоначалните симптоми на посттравматичното стресово разстройство (ПТСР). По този начин базовите убеждения като отношение към самия себе си и отношение към обкръжаващия свят, могат съществено да се различават при хора, преживели травматични събития от тези, които не са преживели такива.

Въпросникът съдържа 32 твърдения. Време за тестиране 15-20 мин.

            Инструкция: Моля, отбележете степента на своето съгласие или несъгласие с всяко твърдение, като използвате предложената по-долу скала за оценка:

            -1 бал – абсолютно несъгласен;

            -2 бала – несъгласен;

            -3 бала – по-скоро несъгласен;

            -4 бала – по-скоро съгласен;

            -5 бала – съгласен;

            -6 бала – напълно съгласен.

Въпросник:

1.Малка е вероятността достойните и добри хора да ги сполетят неуспехи.

2.По природа хората са недружелюбни и зли.

3.Случайно е, когато в живота на някой се случи нещастие.

4.По природа човек е добър.

5.В този свят по-често се случват хубави неща, отколкото лоши.

6.Развитието на нашия живот в много случаи се определя от случайността.

7.Като правило хората получават това, което заслужават.

8.Често си мисля, че в мен няма нищо хубаво.

9.Светът р повече добър, отколкото лош.

10.Аз съм много щастлив човек.

11.Нещастията се случват заради грешки, които хората са извършили

12.Дълбоко в душата си хората не се вълнуват от случващото се с другите.

13.Обикновено постъпвам по такъв начин, че да увелича вероятността от благоприятен изход за мен от ситуациите.

14.Ако човек е добър по природа, при него пристигат щастието и успехите.

15.Животът е прекалено пълен с неопределеност – просто много зависи от случайността.

16.Като се замисля, мога да кажа, че на мен често ми върви.

17.Аз винаги полагам усилия, за да предотвратя нещастията, които могат да ме сполетят.

18.Мисля, че нямам високо мнение за себе си.

19.В повечето случаи добрите хора получават това, което заслужават в живота си.

20.Хората могат да предотвратят неприятности, чрез собствените си действия.

21.Връщайки се назад в моя живот, аз разбирам, че случайността е била благосклонна към мен.

22.Ако внимателно се предвижда и се вземат предварителни мерки, човек може да избегне нещастията.

23.Аз взимам всички мерки и действия, за да предотвратя нещастията.

24.Като цяло – животът е лотария.

25.Светът е прекрасен.

26.Повечето хора са добри и готови да се притекат на помощ.

27.Обикновено избирам такава стратегия на поведение, която да ми донесе максимална печалба.

28.Много съм доволен от това, какъв човек съм станал аз.

29.Ако на хората се случват нещастия, то причината за това е, че не са взели необходимите мерки за защита.

30.Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че светът е пълен с доброта.

31.Имам причини за да се срамувам от моя характер.

32.Аз съм по-щастлив от повечето хора.

Обработка на резултатите.

По-долу са показани 8 категории убеждения, като към всяко от тях се отнасят по 4 твърдения. Те се основават на  основните три базови убеждения на човек за света:

-Вярата, че светът е по-скоро добър, отколкото лош.

-Убеждението, че светът е изпълнен със смисъл.

-Убеждение в ценността на собствения „Аз“.

При изчисляването на баловете се следва правилото за прави и обратни (реверсивни) значения:

-правите твърдения практически носят бал, който самото изследвано лице е посочило

-обратните твърдения, които са отбелязани в ключа със знак минус носят обратен бал, например, значение 1 се оценява с 6 бала, "2" – 5 бала, "3" – 4 бала, „2“ – 5 бала и „1“ – 6 бала.   

image

Интерпретация.

Първичните категории убеждения могат да се оценят като 3 обобщени направления на отношения.

1.Общо отношение към благосклонността на обкръжаващия свят – изчислява се като средно аритметично между BW и BP (благосклонност на света и доброта на хората)

2.Общо отношение за смисъла на света, т.е. контролируемост и справедливост на събитията – изчислява се като средно аритметично между J (справедливост на света), C (контролируемост на света) и реверсивност R (случайност). За получаване на показателя реверсивност  е необходимо да се сумира бала от обратно набраните по R относително средни скали.

3.Убеждение за относително собствена ценност, способност за управление на събитията и късмет – изчислява се като средно аритметично между SW (ценност на „Аз-а“), SC (самоконтрол) и L (късмет). 

Въпросникът позволява да се сравнят базовите убеждения при различни групи хора, например, хора, които са преживели различни видове травматичен опит. Той може да се прилага в индивидуалната работа: например, да се определи по коя скала показателите са силно занижени и в това направление да се работи при психологическата поддръжка.  В норма показателите по всички скали са над средните, т.е. малко над 3,5 бала. Изследователите считат, че по-оптимистичното отношение към света, към обкръжаващите хора и себе си способстват за по-голяма психична стабилност и успешност в ежедневния живот. 
Източник:
image

Категория: Други
Прочетен: 16 Коментари: 0 Гласове: 0
                  Невропсихологически изследвания на деца (6-7 г.) - тестова батерия



image


Категория: Други
Прочетен: 61 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.10 16:51
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1129693
Постинги: 1175
Коментари: 116
Гласове: 1059
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031