Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 2226229 Постинги: 1922 Коментари: 115
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 


                                           1357-Техники за групова работа (схема)


image
Категория: Други
Прочетен: 280 Коментари: 0 Гласове: 1
 


                                                                   С П И С Ъ К

         на теоретични и интерактивни материали, предложени на класните ръководители

                  за провеждане на занятия на тема насилие, тормоз и кибертормоз

image

image

image

image

 

Категория: Други
Прочетен: 296 Коментари: 0 Гласове: 1
 


                                         1354# Разработване на увод на публична реч

                                                       (Рудолф и Кейтлин Вердербер)

 

Разработване на увод (въведение)

Уводът на публичната реч установява връзка с публиката, така че задължително трябва да отделите време за подготовка на различни уводи.  Препоръчително е да бъдат подготвени поне три увода, а след това да се избере най-подходящия за конкретната аудитория и в най-голяма степен съответстващ на целите на речта.

Какъв трябва да бъде обема на увода?  В повечето случаи уводът заема от 5% до 10% от речта. В този контекст, за 5-минутна реч (състояща се приблизително от около 750 думи), уводът трябва да съдържа от 35 до 70 думи или за полвинчасова реч уводът следва да е 2-3 минути.  Уводът трябва да бъде такъв, че да настрои аудиторията за внимателно слушане на последващата част на речта, но не бива да е прекалено дълъг, тъй като няма да остане време за основната реч.

И разбира се, колкото е по-кратка речта, толкова по кратък ще е увода.

Цел на увода

Във всяка реч уводът трябва да привлече вниманието на аудиторията и да определи съдържанието на самата реч.  Добрият увод може също да създаде доверие между оратора и слушателите, да зададе тон на речта и да създаде атмосфера на доброжелателност.

Нека да разгледаме тези цели подробно.

Привличане на вниманието

Физическото присъствие на хората не гарантира, че те ще слушат вашата реч. Ето защо първата ви цел е да направите въведение, което ще привлече вниманието на аудиторията. Можете да стимулирате интереса, като говорите за причината, поради която публиката трябва да знае за какво ще говорите. В следващите раздели ще говорим как да се привлече вниманието на слушателите.

Определяне на основното съдържание

Публиката трябва да знае за какво ще говорите. Важно е също така да се определи рамката на цялата реч в увода. Например, в реч за политически кампании, след като сте привлекли вниманието на публика, можете да кажете: „В моята реч ще говоря за четирите етапа на провеждане на политическата кампания.“ Ясно изложение на основните моменти в увода е целесъобразно, ако разбира се нямате конкретна причина да скриете плана на своята реч.

Внушаване на доверие  

Когато разглеждате темата или целта на вашата реч, присъстващите могат да се запитат защо трябва да се доверят на това, което говорите. Въпреки че доверието трябва да се поддържа през цялата реч, то все пак, ако смятате, че публиката се съмнява във вашата компетентност, трябва да кажете, че имате право (и защо точно вие) да говорите по предмета на речта. Например, ако сте кандидат за общински съветник втори или следващ мандат, то е напълно в реда на нещата, да споделите за опита си до сега; или ако говорите за волейбол, то публиката ще има повече уважение към вас, ако спомене, че играе в университетския отбор по волейбол; или ако темата е свързана с проблемите на днешното училище, а имате зад гърба си опит на училищен психолог, то задължително е да го споменете.

Създаване на настроение  

Хумористичното начало ще създаде весело настроение, а сериозното ще придаде на речта делови, дълбокомислен и съдържателен тон. Оратор, започващ с шега, ще настрои публиката за безгрижно, игриво настроение. Ако обаче ще говори за абортите (за ядрената война, за злоупотребата с наркотици, за политическите избори) и започне с хумор, то той ще обърка аудиторията и речта му ще бъде обречена на провал.

Установяване на доброжелателна атмосфера

Първите ви думи определят как публиката ви възприема. Ако сте ентусиазирани, приятелски настроени и поясните, че темата на вашия разговор е изключително интересна, публиката ще се чувства комфортно през цялата реч.

Видове увод (въведение)  

Началото на вашата реч може да бъде ограничено само от вашето въображение. При увод на кратка основна реч се опитайте да привлечете вниманието и да въвлечете публиката към основното съдържание. Можете да привлечете вниманието на публиката например със следните инструменти:

-неочаквано изявление;

-риторичен въпрос;

-кратка история за интересно събитие;

-апел към лично отношение;

-цитат;

-интригуващо начало.

Всички тези типове въведения са приложими както за кратки, така и за дълги изказвания.

Неочаквано изявление

Един от най-добрите начини за привличане вниманието на публиката и концентрирането й върху предмета на речта, е да започнете със зашеметяващо изказване, което ще изтръгне всички странични мисли от умовете на вашите слушатели. Следващият пример илюстрира как неочакваното начало помага да се спечели вниманието на публиката.

„Ако насоча дулото на пистолет към лицето ви, то вие разбира се, оправдано бихте се уплашили. Но поне бихте разбрали, че животът ви е в опасност. А ние всеки ден сме подложени на атаки, на съобщения, симптоми, признаци и т. н., които заплашват нашите джобове и умовете ни. Ние дори не се съпротивляваме. Имам предвид телевизионните реклами. Днес бих искал да говоря за това, как приемаме рекламите.“

Уводът се състои само от 56 думи, произнасянето му на отнема не повече от 30 секунди, а в същото време е напълно достатъчен за да привлече вниманието на аудиторията и да определи темата на речта.

Друг пример за увод при политическо говорене (предизборна кампания) пред политически съмишленици и симпатизанти е следния:

„Като цяло, принципите на война са два: слабите народи биват завладявани на бойното поле, а силните като нашия се завладяват отвътре – инфилтриралите се чужденци и техните помощници ренегати, започват бавно, методично и упорито да подронват устоите на обществото, смазват вярата хората, отнемат самочувствието им, отнемат дори желанието им за живот.

В момента срещу нас се води война, най-страшната в нашата история. Няма реки от кръв, няма пожарища, няма планини от трупове, но въпреки това пораженията са страшни. Този път врагът не идва с оръжие в ръка, не отвлича най-красивите и силните, не беси най-смелите.

Този път врагът е невидим, той говори същия език като нас, облича се като нас, преструва се, че е един от нас, но ни предава с наглед невинни неща.“

Риторичен въпрос

Можете да започнете кратка реч с риторичен въпрос. Такъв въпрос не изисква отговор на глас, но предполага мислен отговор. Ето пример за студентска реч на тема за фалшиви пари, която започва с три кратки въпроса.

„Какво бихте направили с тези двадесет долара, ако ви я дадат? Бихте ли ги  предали на приятел? Бихте ли я похарчили за пица и питие? Независимо какво ще правите с нея, вие можете да попаднете в неприятна история. Тази банкнота е фалшива!

Днес искам да обсъдя с вас проблема с разпространението на фалшиви долари по света и действията на нашето правителство за ограничаване на този процес.“

И отново, кратко въведение (59 думи за по-малко от 30 секунди) завладяване вниманието на аудиторията и определя темата на речта.

История

Ако можете да си припомните интересна история, която ще привлече вниманието на аудиторията и наистина се отнася до темата, считайте, че вече имате добро начало. Много истории са достатъчно дълги, така че са подходящи за десетминутни и по-дълги изказвания. Ако обаче имате история, която може да бъде обобщена за по-кратка основна реч, то спокойно я използвайте.

„Миналото лято защитникът на баскетболният отбор на „Buffalo Bills“ –  Дъг Флатие, заедно с дванадесетгодишната си дъщеря Алекса, гледат телевизионния финал на Световната купа по футбол за жени. По време на почивката те стават свидетели на  великолепен рекламен клип на напитката за отслабване „Gatoradeс“, с участието на суперзвездата Майкъл Джордан[1] и звездата на американския отбор Миа Хам. След като гледа рекламата, Алекс попита: „Татко, кой е този човек до Миа?

Аз съм оптимист и смятам, че възприятието зависи от зрителя, а такива хора като Миа ни подготвят за ново възприятие на света.“

Включените в увода 77 думи са напълно достатъчни за 5-7-минутна реч.

Апел за лично отношения

Въпреки, че всяко добро въведение ще привлече вниманието на аудиторията, най-добре това се случва, ако то предизвика лично отношение на публиката. Завладявайки вниманието на слушателите, такова въведение ги превръща в активни участници в речта.

Апелът е подходящ за реч с всякаква продължителност, както например в следващото представяне по тема за физически упражнения.

„Кажете ми, трудно ли ви беше да дишате, когато тази сутрин се качихте на четвъртия етаж на сградата ни, за да влезете в тази зала? Сигурен съм, че повечето от вас са си казали никога повече да не идват тук. А не Ви ли хрумна, че може би проблемът не е в това, че залата е разположена на четвъртия етаж, а в това, че не правите физически упражнения?

Днес искам да говоря за това как да планирате програма за упражнения, която ще ви позволи да поддържате добра форма, ще ви отнема три часа седмично и няма да ви струва нито цент.“

Цитати

Мотивиращ или навеждащ към размисъл цитат е подходящ за увод на реч с всякаква продължителност. Трябва ви само малко въображение, за да комбинирате цитата с темата на вашата реч, така че цитатът да е най-полезен.

Например, забележете как Сюзан Морс, директор на организацията „Църковно братство за гражданска промяна“ (Morse, 2001), с помощта на цитат в увода привлича вниманието на слушателите.

„Преди няколко години един от водещите американски философи Йоги Бера, казва на съпругата си когато тръгват за бейзболната зала „Слава“ в Купърстаун в Ню Йорк следното:  „Напълно бяхме заблудени и объркани, но поне прекарахме добре“. Страхувам се, че Йоги е силен във философията, но не и в ориентацията на непознато място. Що се отнася до американците, нашите нерешени социални проблеми ни казват, че сме също заблудени, но все още продължаваме да вървим“. Ако искаме да постигнем промяна през третото хилядолетие, трябва да вървим в нова посока.“

Интригуващо начало

Ако успеете да започнете речта си така, че публиката да се запита: „За какво всъщност става въпрос“, то считайте, че сте привлекли вниманието на слушателите и те ще слушат със затаен дъх. Интригуващото начало на речта е особено ценно, когато темата не е толкова интересна. Нека видим колко привлекателно изглежда следващото въведение.

„Има един убиец, който коства на САЩ 116 милиарда долара годишно. Той е причина да бъдат загубени повече работни места, отколкото в периода на икономическа депресия. Той отнема около 100 000 живота годишно. Нямам предвид проблема с кокаина –  това е алкохолизмът. Днес искам да ви покажа как да избягате от този жесток убиец и да се скриете от него.“

Обърнете внимание, кога ораторът назовава проблема „алкохолизъм“ –  едва в края на изказването, като по този начин той насърчава публиката да се опита да прогнозира отговора. И тъй като аудиторията лесно би стигнала до отговора „наркотици“,  заявлението на  говорителя, че всъщност става въпрос за алкохолизма, ще й направи силно впечатление.


[1] Майкъл Джордан – световноизвестен американски баскетболист, играещ в отбора „Чикаго Булс“.

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 314 Коментари: 0 Гласове: 1
 

              1353# Самопрезентиране (реч) пред враждебно настроена аудитория

 

Автор: Bиктоp Bалентинович Tpaвин, кандидат на икономическите науки, доцент в Академията за народно стопанство при правителството на Руската федерация, директор на „Школа за кадрови мениджмънт“ към Академията.

Хората често се сблъскват с необходимостта да говорят пред публика, която не приема представените или защитавани от тях идеи и факти. Реакциите на слушателите на такава аудитория варират от мълчаливо отхвърляне на гледната точка на говорещия до директни словесни викове, груби атаки, дори физически действия. Опитът показва, че тактиката на оттегляне или успокояване не носи успех. Остава едно: да убеди аудиторията в необходимостта да приеме предложената гледна точка. Как да се постигне това? 

 Поставен в подобни условия, ораторът (мениджър, лидер и т.н.) е изправен пред необходимостта да устои. Пред него ясно са обозначават три тактики на поведение:

-да защитава своята гледна точка и да убеди аудиторията в нейната целесъобразност;

-да се съгласи с алтернативна гледна точка, т.е. да демонстрира тактика за умиротворяване;

-да приложи тактика за избягване на проблема, оставяйки ситуацията такава, каквато е.

Тактиката на оттегляне и бягство от проблема не само че не носи успех, а подтиква отделни слушатели към екстремистки тенденции на поведение.  Тактиката на умиротворяване също не е печеливша.

Всъщност, няма готова формула за оказване на влияние, което мигновено да помогне на оратора да разреши проблема.  В същото време е възможно да се предложи конкретна методика за „опитомяване“ на враждебните слушатели и създаване на условия за овладяване на тяхното съзнание. В тази техника всичко е логично и просто. Ключови фактори в нея са дейностите изготвени по предварителен план.

Преди да се появите пред бушуваща публика, трябва да се изяснят редица обективни данни:

-има ли присъствие в аудиторията на хора или социални групи, които биха могли да говорят по обсъждания въпрос (например, с аналогични компетенции, образование, длъжности, опит);

-има ли и ако – да, кои могат да бъдат причините за генериране на различни гледни точки по обсъждания въпрос (обстоятелства, влияние на хората и т.н.);

-има ли сред присъстващите в аудиторията „създатели на проблеми“, както и на хората, които споделят Вашето мнение.

-когато ораторът е познат (част от колектив) на аудиторията, има ли сред присъстващите лице или група с негативно лично отношение към говорещия, за които има вероятност да се предполага, че биха саботирали събитието;

Подобна предварителна работа е насочена главно към идентифициране на „горещите точки“ в публиката, откъдето може да се посипе градушка от провокативни въпроси, нелицеприятни и дори обидни възгласи. От друга страна, тази работа дава възможност да се намерят сред присъстващите потенциални поддръжници, на които ще бъде възможно да се облегнете поне по някакъв начин или поне да се харесате на тях. Подобна потребност е въпиеща, когато ораторът изпадне в недоумение (озадачение) от непредвиден въпрос или объркване. За да неутрализира ефекта „недоумение“, говорещият трябва да подготви отговори на прогнозируеми въпроси и умело да вплете отговорите в речта си. Резерв от такива отговори винаги трябва да бъде в „портфолиото“ на оратора. В допълнение към подобни отговори особено ценно е, ораторът трябва да вмъкне мисли на древните философи, писатели, обичани от хората лица-авторитети, признати държавници, които имат отношение към поставените въпроси. Подобни отговори, подплатени от мненията на безспорни авторитети много трудно биват оборвани дори от най-заклетите опозиционери сред аудиторията.

Може да се каже, че внимателната подготовка за самопрезентиране пред враждебна аудитория е ключът към успеха. Пренебрегването на тази сложна дейност или отношението на фатализъм към мисията, обрича оратора предварително на провал.

Голяма роля за успеха на мисията на оратора играе и доверието на слушателите в самия говорител и е немислимо без такива категории като професионализъм, правдивост и уважение към публиката.

Професионализъм. Хората се прекланят пред професионалисти. Дилетантите или някакъв вид представители на науката и практиката ги интересуват малко. Хората приемат само мнението на професионалисти.

Правдивост. Обикновено аудиторията не се доверява на ораторите, които анализирайки събития, избягват конкретни факти, стараейки се при това да се измъкнат по всякакъв възможен начин и да се отдалечат от реалността. Пример за такова поведение е бягството от точни числа, количества, дати и събития и др., като ги заместват с общи фрази – т. нар. „опорни точки“, които най-често са наложени силово от отделни хора или организации. На такива отговори аудиторията винаги реагира отрицателно или поне с досада, като спира да възприема сериозно оратора.

Уважение. Дори и най-пламенните противници на оратора „омекват“, ако видят, че той е приятелски настроен към тях, ако искрено вярва в това, което казва, ако прояви уважението си към техните гледни точки и изрази готовността си да започне открит и честен диалог с тях. Лъжите и неискреността не минават тук.

Доверие. Ораторът се нуждае от доверие, за да установи връзка с публиката, т.е. съгласие, поне по въпроса за взаимно слушане. Без установяване на доверие е много трудно двете страни да се движат една към друга и следователно да постигнат споразумение. В тази връзка ораторът следва да изясни подробностите относно установяването на доверие.

Тук, макар това да изглежда доста странно, голяма роля играе процедурата за появата на говорител пред публиката.

Битува едно много популярно мнение, основано на факти от историята и практиката, което твърди, че ораторът-умиротворител трябва да се появи пред публиката внезапно и също изведнъж да изчезне. Нашите изследвания дават основание да считаме това мнение за погрешно. Информацията, получена от свидетели на екологични бедствия, железопътни произшествия и социални катаклизми, свидетелства за обратното: лице, което трябва да представи информация пред емоционално развълнувана публика, трябва да се появи в района на своята презентация, преди да започне речта си и да не напуска това място веднага. Предимствата на „разтягане“ на времето, прекарано в района на презентирането са очевидни:

-презентиращият, пристигнал на мястото на своето представяне предварително, има възможност да намери привърженици на неформално ниво;

-неформалните разговори допринасят за създаването у хората на благоприятно отношение към говорещия, а и самият говорител, общувайки лице в лице с хората, свежда до минимум напрегнатото си състояние, печели увереност в своите действия;

-общуването с хората преди началото на официалната реч дава възможност на оратора да се запознае по-отблизо с опозицията – мнението им, имена, поведенчески особености, настроение, отношение –  всичко това ще помогне на оратора да организира презентацията си по-съдържателно, а и да направи някои предвиждания (прогнози);

-продължаването на неформалното общуване на оратора с аудиторията след официалното представяне, често предизвиква по-голям ефект от изнесената реч;  доказано е, че ораторите, които продължават неформалния разговор по темите, повдигнати в речта, получават по-висока оценка от тези, които незабавно се скриват от публиката;

Всичко, което беше казано до тук, е организационна част от дейностите на презентиращия. Установяването на връзка с бушуваща публика и спечелването на така необходимото доверие е само прелюдия към решението на основната задача, която е предписана на презентиращия.

Основната задача на всеки оратор е, да убеди аудиторията в правилността на своята гледна точка.

За да постигне тази цел, той трябва да използва арсенал от достъпни методи за оказване на влияние, както и някои техники за презентиране, подходящи за екстремни условия. Освен това ораторът трябва стриктно да спазва много специфични правила:

1.Пред враждебно настроена аудитория трябва да говори без записки. Тъй като публиката е предварително е настроена отрицателно, четенето от някакви листове хартия изостря още повече ситуацията: слушателите възприемат говорителя като протеже на злите сили. Четенето се отразява неблагоприятно на феномена на доверието. В допълнение, той намалява ефекта от очния контакт между говорителя и публиката, а  без такъв контакт е доста трудно да се разчита на успех.

2.Пред враждебно настроена аудитория не трябва да има бариери между оратор и публика. Стоенето на катедра, зад маса или каквато и да е друга преграда затруднява общуването и се явява предпоставка за социална преграда. Публиката възприема такъв оратор с мисълта „говорещият пред нас се е оградил, барикадирал, окопал“.  В случая ораторът трябва да излезе напред, да застане пред катедрата, масата, преградата, да се приближи към „противника“, да го притисне с физическа близост и по този начин да демонстрира доверието си към публиката.

3.Пред враждебно настроена аудитория ораторът трябва да изнесе речта си по такъв начин, че слушателите да не „загубят лицето си“. Задачата на оратора е да убеди аудиторията. Обаче, кой иска да признае своята погрешна позиция? В този случай презентиращият трябва да даде възможност на хората да „хвърлят“ поглед на поведението си. За целта е много важно той да ги информира за неизвестни дотогава факти, да неутрализира слуховете в атмосферата, да засегне теми, които публиката счита, че са табу за оратора, хвърляйки различна светлина върху проблема. И най-важното – той прави всичко това по такъв начин, че да не засегне чувството за самоуважение на публиката, да запази достойнството им, въпреки тяхното незнание или лично негативно отношение. Абсолютна грешка е, ако говорещият отвърне на враждебността с агресия, с нападателност, тъй като тогава губи инициативата и започва да играе играта на публиката.

4.Пред враждебно настроена аудитория ораторът трябва да е способен умело да използва думи, изражения на лицето и жестове и да поддържа очен контакт по време на цялата презентация.

От древни времена казват, че очите са прозорци на човешката душа. Състоянието както на публиката, така и на самия говорител се вижда в очите. Ако, да речем, оратор, излязъл на сцената пред публика, тревожно се оглежда наоколо или очите му са пълни със страх, като прогонено животно, тогава от речта му няма да има полза. Публиката веднага ще дешифрира този сигнал. Говорителят трябва да се научи да показва с очите си чувство за собствено достойнство, самочувствие и увереност. Освен това той трябва да може да предаде с очите си това чувство на публиката. За това е необходимо да се осъществи контакт „очи в очи“, т.е. да гледа в очите на слушащите го.

В случая техниката „очи в очи“ е елементарна. Някои говорещи изпитват трудности с концентрацията при този процес. Ето защо е необходимо и достатъчно определено лице да се фиксира в очите за около 20-30 секунди, след което премести погледа върху челото. По-нататък слушащият ще има усещането за „разстрелване“, не би издържал дълго своята защита и ще сведе поглед надолу. Това е сигнал за победа. Тогава може да се премине към друг обект. Разбира се тази техника не бива да се превръща в самоцел, защото оратор може да срещне с очите си такива натури, които да го доведат до объркване. Ако това се случи, мисията за умиротворяване ще бъде загубена.

5.Пред враждебно настроена аудитория ораторът трябва да бъде готов да разреши и да поеме тежестта на медиатор при възникнала дискусия.

Речта пред враждебна публика често надхвърля обичайната си рамка и се превръща в дискусия. Повечето от присъстващите лесно се включват в нея, като често са разделени на противоположни групи. В този случай ораторът става модератор, което подтиква присъстващите да предприемат действия за решаване на проблема. Трябва да знаете, че ако в аудиторията се появят тенденции за дискусия, това е сигнал, че аудиторията е натоварена с желание да проведе конструктивен диалог и трябва да й се помогне в това – да се фасилитира. В тези случаи ораторът следва да помогне, като даде отговори на въпроси, които по правило се явяват т. нар. „горещи точки“ за публиката.

Резюме

- За да успеете да говорите с враждебна публика, първо трябва да изучите психологията на тази аудитория.

-Ключът към успеха тук се крие в задълбочена предварителна подготовка за представянето.

-Не можете да разчитате на успех, ако няма доверие между оратора и публиката.

-Схемата за представяне тук е много проста: а) установяване на връзка и сближаване между оратора и публиката; б) представяне целите на срещата; в) основната част; г) заключение (очертаване на пътищата на поведение).

-Ораторът трябва да бъде искрен; той трябва да подчертае уважението си към алтернативни гледни точки.

-Ораторът трябва да покаже своята увереност в постигането на съгласие.

-Ораторът трябва да положи усилия, за да превърне монологът в диалог.

 

Упражнения за формиране умения за самопрезентиране пред враждебно настроена аудитория в режим на тренинг

 

Упражнение  „Невнимателният слушател“

Цел: По време на упражнението участниците тренират умения за наблюдение върху състоянието на аудиторията и техники за задържане на вниманието.

Процедура за прилагане: Участват от 3 до 6 доброволеца от групата, които се извеждат в друго помещение и им се дава следната инструкция:

Инструкция: „Всеки от вас трябва да подготви мини-презентация (от 3 до 4 минути). Имате време за подготовка 10-15 минути.  Препоръчително е темата на презентацията да ви е позната. Може дори да е фрагмент от някои от ваши реални представяния. Пригответе един по един да влизате в залата и да представяте своите презентации. Вашата задача е да направите представянето възможно най-ефективно.“

Докато доброволците се подготвят, водещият дава следната инструкция на слушателите: „След малко в залата един по един ще влязат доброволците и ще представят пред групата своите презентации. По време на тяхното представяне от вас се иска да промените поведението си три пъти:

-първоначално посрещнете презентиращите с внимание и жив интерес;

-след това (по мой скрит сигнал) ще започнете да показвате безразличие;

-накрая, ще покажете открита досада, разсейване и скука, ще шумите с тетрадки, ще издавате тягостни звуци, ще шушукате, разбира се всичко това в рамките на приличието и до там, че да се запази естествения характер на поведението ви.“

Въпроси за обсъждане: След презентациите групата преминава към обсъждане на следните въпроси, като първо отговарят доброволците:

-Успяха ли презентиращите да забележат настъпилите промени в състоянието на аудиторията, ако – да, какви чувства спонтанно са преживели в момента на представянето си и как са реагирали?

-Какви бяха невербалните сигнали, които е подавала аудиторията?

-Предприели ли са презентиращите някакви стъпки за да променят ситуацията (отношението към себе си) и ако – да, какво са променили?

Допълнителни препоръки: Препоръчително е упражнението да се проведе след усвояване теоретичната част на темата „Самопрезентация“. Водещият трябва да бъде подготвен за факта, че не всички оратори ще бъдат успешни и да вземе това предвид в по-нататъшния ход на тренинга.

Оптимален брой участници: 10-15 човека.

Време: 30-50 минути.

 

Упражнение „Добрият, лошият, злият …“ 

Цел: Изпълнявайки това упражнение, участниците получават възможност да практикуват своите комуникационни умения с различни видове аудитория.

Процедура за прилагане: Избират се няколко доброволци (3-6 човека), желаещи да застанат пред аудиторията. Извеждат се в съседно помещение и им се дава следната инструкция:

Инструкция: „Всеки от вас в рамките на 10-15 минути трябва да подготви мини-презентация с продължителност 3-4 минути. Темите могат да бъдат всякакви. След като се подготвите, един по един ще влизате в залата и ще презентирате пред другите. Аудиторията има право да ви задават въпроси.“

Докато ораторите се подготвят, водещият разделя публиката на три групи и я инструктира:

-първата подгрупа подготвя въпроси в агресивен, враждебен, нападателен стил;

-втората –  в неутрален, изясняващ, проверяващ;

-третата – в леко интригуващ, търсещ, любопитстващ.

Всяка подгрупа има право да задава своите въпроси само на един от презентаторите. Коя група на кого ще зададе своите въпроси решава водещият. Презентиращите не знаят за тази уговорка с аудиторията.

Всяка подгрупа има право да зададе 4-5 въпроса.

Въпроси за обсъждане: По време на анализа на упражнението членовете на групата обсъждат следното:

-Как презентиращите са реагирали на въпросите? 

-На кои въпроси (типове) е било по-лесно да се отговори, на кои по-трудно?

-Как са се справили тези, които са получили агресивни въпроси?

-Какви варианти на поведение са възможни и най-ефективни в ситуации на враждебна публика?

-Какви опасности крият въпроси-искания (въпроси за разяснение) от типа  „Обяснете ни ...“?

Варианти: Възможни модификации на упражнението са:

-участниците от една от подгрупите получават задача да демонстрират агресия още по време на изпълнението;

-слушателите не са групирани в подгрупи, а получават една инструкция – да задават само агресивни въпроси на всички оратори.

Допълнителни препоръки

-водещият трябва да взема предвид индивидуалните особености на ораторите, когато „избира“ един или друг тип въпроси за тях;

-упражнението е по-ефективно, ако треньорът снима изпълненията с видеокамера, а групата анализира получения видеоматериал.

-анализът на взаимодействието в системата „човек - аудитория“ може да се извърши въз основа на теорията на транзакционния анализ.

Оптимален брой участници: 10-15 човека.

Време: 45-50 минути.

 

Електронни ресурси:

 http://www.elitarium.ru/rech_pered_vrazhdebno_nastroennojj_auditoriejj/

http://www.elitarium.ru/auditoriya-orator-slushatel-vnimanie-tema-argumentaciya-ehmocionalnost-publichnoe-vystuplenie-ritorika-stil-ocenka-intellektualnyj-uroven/выступление:

https://5sfer.com/24277-test-chto-na-samom-dele-meshayet-tebe-prodavat-svoyu-ekspertnost-v-internete.html

image

Категория: Други
Прочетен: 192 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                    1337# Скала „Способности за публична реч“  

 

Предложената скала е създадена през 1969г. и е предназначена за установяване нивото на тревожност при публична реч. Скалата е известна още с името „Карта за контрол на състоянието при публична реч“. Скалата диагностицира степента на тревожност при публична реч и вероятността от потенциални внезапни сривове от типа заекване. При прилагането, целта на изследването не се съобщава на респондента.

За самоанализ на публичната реч заедно с настоящата скала често се прилага и скалата на Ериксън „Способност за публична реч“.

Инструкция: Моля, прочетете внимателно предложените твърдения и ако сте съгласен, че се отнасят за вас, отговорете с „да“, а ако не сте съгласен – с „не“.

Въпросник:

1.Мисля, че когато говоря пред хора, речта ми създава приятно впечатление.

2.С лекота разговарям почти с всякакви хора.

3.С лекота мога да гледам човек в очите, когато разговарям с него.

4.Изпитвам затруднения при разговор със своите началници, учители и пр.

5.Дори мисълта да говоря на публично място ме плаши.

6.Някои думи произнасям по-трудно, отколкото други.

7.Когато говоря, обикновено мисля за това което правя в момента.

8.Без проблеми мога да поддържам всякакъв разговор.

9.Понякога речта ми обърква моите събеседници – трудно ме разбират.

10.Обичам да запознавам (представям) хората помежду им.

11.Често се случва при групово обсъждане на проблеми да задавам въпроси.

12.Трудно ми е да контролирам гласа си когато говоря.

13.Трудно ми е да излизам и да говоря пред аудитория.

14.Когато говоря, речта ми позволява да правя това което искам.

15.Когато говоря, е доста лесно и приятно да ме слушате.

16.Понякога, когато говоря определено се наслаждавам, харесва ми да го правя.

17.Чувствам се напълно уверен при разговор с всякакви хора.

18.Лесно ми е да говоря само с определени хора.

19.Определено говоря по-добре, отколкото пиша.

20.Често съм изнервен (а) когато говоря.

21.Трудно влизам в разговор с непознати хора.

22.Напълно съм уверен в своята реч.

23.Би ми се искало да говоря толкова ясно, колкото другите хора.

24.Често не мога да отговоря на питащия, защото се страхувам да говоря.

 

Обработка на резултатите

 Отговорите „да“ се оценяват с 1 бал, а отговорите „не“ – с 0 бал. Средната оценка за тревожност е 12 бала.

image

Източник: Почебут Л.Г. Психология публичного выступления. СПб.: Изд - во СПбГУ, 2005.

image


 

Категория: Други
Прочетен: 172 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                1254# Няколко препоръки за педагогическо общуване с

                                                      подрастващите (Н. С. Криволап)

                                  (страничка на училищния психолог в училищния сайт)

 

Някои съвети за педагогическо общуване с тийнейджърите:

1.В ежедневното общуване с децата често се налага бързо да поставяте и разрешавате педагогически проблеми. За да изберете правилния стил на общуване в екстремна ситуация, опитайте се да развиете способността за педагогическа импровизация.

2.Успехът ви в общуването с учениците до голяма степен зависи от това, доколко можете да гледате на нещата през очите на самите деца.

3.Ако искате разговора ви с ученика да се проведе, най-добре е да започнете с приятелски тон.

4.За да бъде резултатен диалога ви с ученика, старайте се да удържате инициативата при общуването във ваши ръце.

5.При първи контакт с ученика, никога не си позволявайте да го критикувате.

6.Ако искате да създадете авторитет пред ученика, в процеса на разговора проявявайте към него истински интерес.

7.Ако искате да въздействате и убедите ученика, че не е прав, започнете диалога си с него от онези въпроси, по които мненията ви съвпадат.

8.Най-добрия начин да разположите детето към общуване започва с неговото име – винаги назовавайте името на детето, накарайте го да почувства, че го уважавате.

9.Когато започнете разговор с детето, бъдете пределно дипломатичен, дръжте се с него като с „равни“.  

 

Источник: В помощь социальному педагогу / сост. Н. С. Криволап. — Минск: Красико-Принт, 2006. — 128 с— (Деятельность классного руководителя).

image

Категория: Други
Прочетен: 202 Коментари: 0 Гласове: 0
 

       1336# Методика „Критерии за оценка информативността нa публична реч“

 

Методика е разработена от Р. Вердербер и К. Вердербер. Те предлагат да се оцени ефективността на публичната реч от две позиции:

-степен на удовлетвореност на аудиторията от речта на оратора;

-степен на удовлетвореност на оратора от своята реч.

Инструкция: Моля, отбележете с кръгче пунктовете, които според вас са били изпълнени  от оратора. Оценете всеки пункт по 5-бална скала, както следва:

5 – отлично;

4 добро;

3 средно;

2 удовлетворително;

1 лошо.

Въпросник:

Основни  критерии:

1.Успял ли е ораторът да формулира целите на речта си?

2.Проявил ли е ораторът креативност при разгръщането на своите идеи.

3.Успял ли е ораторът да спечели доверието на публиката към себе си, в качеството на владеещ предмета на речта.

4.Представената информация имала ли е интелектуално стимулиращ ефект върху публиката.

5.Демонстрирал ли е ораторът актуална информация?

6.Имало ли е поставени акценти в речта?

7.Съответства ли структурата на речта с нейните цели и съдържание.

Общи критерии:

1. Беше ли ясно изразена конкретната цел?

2. Ефективно ли беше представянето пред публиката?

3. Основните положения в речта ясно и конкретно ли са посочени?

4. Ефективно ли беше заключението?

5. Речта на оратора беше ли ясна, ярка и структурирана?

6. Ораторът говори ли е с ентусиазъм?

7. Била ли е речта изразителна, спонтанна и свободна?

8. Ораторът осъществил ли е очен контакт с публиката?

 

Източник: (Вердербер Р., Вердербер К, Психология общения. СПб.: прайм –Еврознак, Издательский дом «Нева»; М.: Олма-Пресс,2003; Почебут Л.Г. Психология публичного выступления. СПб.: Изд - во СПбГУ,2005.)

image

Категория: Други
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                      1311# Методика за изучаване емоционалното самочувствие на

                                                         децата в детската градина

 

Цел: Получаване на обща представа за положителното или отрицателното емоционално благополучие на децата в предучилищна възраст в детската градина, въз основа на резултатите от краткосрочно селективно наблюдение, индивидуални експерименти и беседа.

Процедура за провеждане: Изследването се провежда на два етапа и започва с наблюдение върху поведението на децата в рамките на групата.

През първия етап се провежда наблюдение върху поведението им по време на занятия за изпълнение на разнообразни дейности, режимните периоди, а също и по време на игри, хранене, разходки.

Чрез наблюдение децата се категоризират в две групи, имащи два типа емоционални прояви, условно определени като деца с повишен и деца с понижен емоционален тонус.

Примерни характеристики на деца с повишен емоционален тонус:

1.Възбуден.

2.Подвижен (повече се движи, отколкото стои на място).

3.Движенията са хаотични.

4.Трудно се успокоява.

5.Обича да говори високо.

6.Често крещи (писка).

7.При игра изпълнява активни роли, заема активна позиция.

8.Често променя замисъла (правилата) на играта.

9.Пречи на другите деца по време на игрите и друга дейност.

10.Лесно се разсейва.

11.Често забравя.

12.Постоянно се обръща към възрастните за помощ, вика ги по всякакъв повод. 13.Проявява интерес към разговорите на възрастните и се включва в тях.

Примерни характеристики на деца с понижен емоционален тонус:

1.Пасивен, апатичен.

2.Слабоподвижен.

3.Трудно се включва в дейност.

4.Често се разстройва, плаче по незначителни поводи.

5.Капризничи.

6.Избягва контактите с връстници и възрастни.

7.Лесно се съгласява да играе второстепенни роли.

8.Не се интересува от дейността на другите деца и възрастните.

9.Не търси помощ от възрастните, самоотстранява се.

10.Понякога напълно игнорира обществото от деца и възрастни.

11.Лъже от страх.

12.Проявява повишена тревожност при раздяла с майката.

 

Въз основа на наблюдението на децата и беседите с учители се установява броят на децата с повишен и понижен емоционален тонус и се оформя обща представа за емоционалното равновесие в групата. Картината на общото емоционално равновесие в група обикновено зависи от броя на децата, чието поведение отговаря на горните характеристики. Броят на децата с повишен и понижен емоционален тонус не трябва да надвишава от 15% до 25% от общия брой деца в групата (от 4 до 6 деца в група от 25 души).

През втория етап на изследването се провежда индивидуална беседа с децата. Препоръчва се такава да се проведе с всяко дете от групата. На децата се предлагат следния тип  въпроси:

1.Обичаш ли да идваш на детска градина?

2.Искаш ли да работиш в детска градина когато пораснеш?

3.Приятели ли сте всички в групата?

4.Често ли се  карате в групата?

5.Днес добре ли се чувстваш в детската градина, приятно ли ти е?

Всеки положителен отговор се оценява с 2 бала, а всеки отрицателен отговор – с 1 бал. Съответно, максималният брой бал, които може да получи едно дете, е 10, а минималният – 5. Ако повече от половината от децата в групата са получили при беседата максималния бал, тази информация се приема като доказателство за положителни тенденции в емоционалното благополучие на децата в групата.

Впоследствие работата продължава с провеждането на серия от индивидуални експерименти от типа „проективни ситуации“. В процеса на общуване от детето се иска да завърши разказ, който е започнат от психолога.  Последният подава на детето следния текст: „Би ми било интересно да си поиграем. Ще разказваме истории заедно. Аз ще започна да разказвам, а ти ще продължиш моят разказ. От теб се иска веднага да кажеш това, за което се сетиш. Не трябва да мислиш дълго.  Такива са правилата на играта. Двамата с теб трябва да разкажем колкото се може повече истории, защото времето ни е ограничено.“

След това на детето се предлагат поредица от проективни ситуации, в които името на детето съвпада с името на действащия герой. Всички разкази имат неутрален характер. В процеса на общуване психологът интонационно поддържа интереса на детето към дейността.

Примери за проективни ситуации:  

1.….. (името на детето) ще участва в празнично тържество. Той (тя) е научил (а) стихотворение и излиза да го каже пред публиката. Какво ще се случи след това?

2.….. (името на детето) играе със своите приятели (приятелки) в групата. Него (нея) обаче го (я) е повикала учителката. Какво ще се случи след това?

3.….. (името на детето) закусва, но повече не иска да яде. Какво ще се случи след това?

4. .….. (името на детето) рисува с боички, но е изцапал (а) масата.  Какво ще се случи след това?

 

Краят на разказите, дадени от детето, може да бъде неутрален, отрицателен или положителен. Желателно е да се определи характера на края на историята възможно най-обективно.

По резултатите от изследването е необходимо да се определи броят на децата в групата, при които края на историите са били с отрицателен характер. Ако броят на децата с такива резултати е 50% или повече процента от общия брой на изследваните деца, това се приема като доказателство за отрицателно емоционално благополучие на децата в групата.

През втория етап от изследването на децата се предлага набор от картинки с изображения от различни ситуации. От детето се иска да определи характера на изобразените ситуации. На картинките са изобразени:

-жена с дете, разхождаща се по улицата;

-деца в група играят в детска градина;

-деца играят на ледена пързалка;

-дете се разхожда заедно със семейството си;

-дете играе само в пясъчник;

-дете в класната стая по време на учебен час;

-дете с татко си в парка;

-дете с колело в парка;

-детето се връща от училище;

-детето с татко си на луна-парк;

По време на демонстрацията, например, на първата картинка, психологът казва на детето: „Мама с ... (казва името на детето, което изследва) отиват към детската градина. Какво мислиш, това е тъжна или весела история?“ Детето разглежда картинките и отговаря на въпросите.

На база получените резултати от беседата, психологът изчислява броя на определените за „тъжни“ и „весели“ истории. По аналогия с експериментите при проективни ситуации, ако броя на „тъжните“ истории е равен на 50% и повече от общото количество истории се приема, че е налично негативно емоционално самочувствие на детето в детската градина.

image

image

image

image

image

image

image 

Категория: Други
Прочетен: 337 Коментари: 0 Гласове: 0
 

1237# Проективна методика „Несъществуващо животно“ - ключ към теста (Наталья Александровна Годун) – част четвърта


14.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Очи.

Очите са символ на логически начин за възприемане на света. Те отразяват интереса на човек към обкръжаващия го свят.

1.Отсъствие или нетипично изобразяване на очите.  

-пълно отсъствие на очи – маркер за неблагополучно душевно състояние; признак за душевно изтощение, импулсивност, негативизъм или страхове; симптом за аутизъм, астения и субдепресия[1]. Аналогична е интерпретацията при изобразяване на очите във вид на точки; само кръгове без зеници; само кръгове, които са попълнени (щриховани).

 


[1] Бел. на прев. Субдепресия – състояние на лека депресия, характерна с понижено настроение, песимистични възгледи за бъдещето, снижена работоспособност; човек не вярва на своите възможности, съмнява се в правилността на постъпките си; трудно взима решения; често изпитва чувство на тревога или страх.

image

2.Изобразяване елементите на очите.  

-очи с мигли, зеници и клепачи – изследваното лице си поставя ясни цели (целеустременост); има ясна представа за случващото се около него;

image

-подчертано големи зеници с кръгли очни орбити – постоянен страх;.

image

-„празни“ очи, без зеница и ирис – астения, аутизация, понякога асоциалност, страхове (при деца на 6г.);

image

-„празни“ очи в съчетание с широко разперени ръце с много големи китки – страх от агресия в резултат на неумение за общуване;

3.Големина (размер) на очите.

-големи кръгли очи (очни орбити) – наличие на вътрешни страхове; възможни опасения от най-малки и незначителни неща;

-големи, широко разтворени (или с щрихован, запълнен ирис) – също признак на страх;

Големи, широко отворени очи (или големи почернели или с почернял ирис) също са признак на страх.

image

4.Количество на очите.  

По принцип по-големият брой на който и да е орган на сетивността издава наличие на тревожност. 

-по-голям брой очи от две – наличие на действащи страхове; склонност към тревожност от незначителни неща;

image

5.Допълнителни признаци.

Наличието на очи, които са изнесени (изпъкнали) напред или са способни да се въртят във всяка посока са показател за особена бдителност и избирателност на контактите.

6. Наличие на мигли.

Наличието на ясно изобразени мигли – кокетство и акцент на личността върху своята външност;

Ако рисунката е на жена, то може да се приеме наличие на хистероидно-демонстративни маниери на поведение.

Ако рисунката е на мъж – женствени черти на характера или особена заинтересуваност към възхищение и одобрение от околните.

По принцип рисуването на мигли се приема като показател за заинтересуваност на човек от възхищението спрямо собствената си личност от другите; като потребност от одобрение и всеобщо признаване на неговата привлекателност.

image

-дълги и гъсти мигли – склонност на човек да се държи демонстративно, а понякога дори да стига до истерия;

 

15.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Глава или нейната замяна.

Главата или нейната замяна е символ на интелектуалните и умствени способности на човек. Това е семантичната част на фигурата на несъществуващо животно.

 

1.Посока на обръщане на главата.  

1.1.Глава, обърната вдясно – насоченост към реалността, към действителността; това е човек на действието. За такива хора е характерна висока целеустременост и активност (понякога се тълкува като излишна упоритост – инат). Те поставят пред себе си реални и осъществими задачи и почти винаги активно пристъпват към реализация на своите намерения. Ако рисунката е на дете, това означава, че то се нуждае от  помощ и подкрепа за да изпълни поставени пред него задачи.

1.2.Глава, обърната вляво – нерешителност; човек на намеренията, на дългото обсъждане, но не и на действието или импулсивните решения. Такива хора са склонни към размишления, фантазиране, самоанализ, рефлексия и внимателно обмислят своите постъпки. Често мечтите си реализират само в своето въображение. Те не са в състояние да проявят решителност и да реализират в реалния живот намеренията си (или реализират само част от тях). Те изпълняват дори само част от плановете си или ангажиментите, които са поели към други.

image

1.3.Глава в положение „анфас“  – наличие на егоцентризъм, който може да се изразява в концентриране върху собствените си преживявания и проблеми, а също и безконтролност на поведението.  Възможна е и друга интерпретация – личност която с лекота установява контакти.

image

2.Пропорционалност на главата спрямо тялото.  

При интерпретацията следва да се има предвид, че главата е символ на интелектуалните и умствени качества на човек, а тялото – на физическите.

2.1.Пропорционалност на главата и тялото – отразява взаимното допълване (съчетаване, баланс) между двата компонента; интелектуалните качества се хармонизират с физическите.  

image

-по-голяма глава в сравнение останалите части на тялото – наличие на висок интелект; личността цени високо интелектуалните качества на другите.  

-много по-голяма (диспропорционална) глава, в сравнение останалите части – човек придава особено значение на ерудицията, високо цени умствените качества, грамотността, образоваността в себе си и в другите хора; проявява интерес и общува с хора, които са носители на такива качества и на нова информация.  

-малка глава и огромна мускулатура – високо се оценяват физическите качества. Ако рисунката е на дете, то е възможно тази ценност да е превърната в идеал, в цел за постижение, в модел, на който детето иска да прилича.

-малка и ярко несъразмерна глава в сравнение тялото – наличието на физическа сила и способността да се противопоставя се явява много по-важно качество, отколкото интелекта; има усещане за недостиг на защитеност.

-сливане на главата с тялото – тук следва да се обръща внимание на това, коя от двете части е „поглъщащата“ другата; приема се, че „поглъщащата“ е доминираща.  

3.Наличие на две и повече глави – свидетелство за наличие на вътрешен конфликт; противоречива натура; непоследователност на желанията (потребностите и целите); възможно е пред човек да има проблеми, на които не може да намери решение или алтернативи, които не може да избере.   

image

4.Отсъствие на глава – ако основните части (тяло, опашка, крайници) са налични и  като цяло пропорционални, но отсъства глава, то се приема хипотеза за наличие на импулсивност.

5.Наличие/отсъствие на очи, нос и уста – приема се, че ако не са нарисувани, то човек има трудности при адекватното възприемане на информацията от околния свят или просто не желае да се саморазкрива.

 

16.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Пространствено разположение на рисунката върху листа.

Разположението на несъществуващото животно върху листа за рисуване се интерпретира като критерии за определяне как изследваното лице определя своето положение в обществото. Принципно се приемат две съотношения, които излизат от нормата: подчертано и ясно в горната или в долната част на листа.

Разположение на рисунката в средната (централната) част или малко над средната (вляво или вдясно) – норма; самооценката е адекватна; изследваното лице правилно оценява своите успехи и неуспехи;  наличие на способност да преследва целите и отстоява мнението си тогава, когато е уверен в правотата им.

image

Разположение на рисунката в горния край на листа  – свидетелства за неадекватно висока, дисхармонична самооценка, високо ниво на претенции (изисквания), които според личността не се реализирани напълно (не са достигнати); колкото по-близко е разположено изображението до горната част, толкова по ясно човек усеща неудовлетвореността си от положението в обществото (признак за дезадаптивност) и по-силно са изразени потребностите от самоутвърждаване и признание; такива хора приемат, че не са оценени достатъчно, не са получили признание от другите. Подобно разположение може да се интерпретира и като стремеж към лидерство, тъй като такива хора обикновено настойчиво преследват своите цели. Друга интерпретация включва излишна самоувереност и опит на човек да се заема и опитва да се занимава с прекалено много дейности. Ако рисунката от този тип е на дете, тази особеност се тълкува като неспособност да довършва до край започнатото. 

image

Интерпретация на пространственото разположението на рисунката (по И.Жоли)

Разположението на рисунката в най-горната част на листа – говори за това, че човек е склонен към отчужденост и затвореност (относително е по-недостъпен), отколкото другите хора. Той предпочита усамотение, самовглъбяване и извличане на удоволствие от своите фантазии. Такива хора често поставят пред себе си непостижими цели. На хората от  близкото обкръжение вероятно често ще им се налага да връщат лицето към реалността, да го отрезвяват и приземяват.

Колкото по-близко е изображението към края на листа, толкова е по-ниска самооценката. Личността е неуверена, нерешителна, потисната, не цени високо себе си.  Отсъства стремеж за самоутвърждаване. Такива хора дълго помнят своите неуспехи и провали. Те дори могат да се откажат от всякакви опити за действие, ако не са уверени, че ще постигнат положителен резултат. Сложността произтича от това, че човек е съсредоточен върху възможните препятствия при решаване на своите задачи, а не върху това, как да постигне резултат.

Ако рисунката е на дете, това е показател, че се нуждае от насърчаване и подкрепа, без да се поставя акцент върху допуснатите от него грешки.

Разположението на рисунката в най-долната част на листа – индивидът изпитва значими трудности при общуването с другите.

Разположението на по-голямата част от рисунката в долната част на листа – човек живее в реалността, в конкретния видим материален свят. Той е склонен към депресивни състояния, тъй като счита, че не може да повлияе на проблемите, а това води до формиране на чувство за незащитеност и неадекватност. Например, такъв човек може да възприема природните катаклизми като световен проблем или остро да реагира на съществуващата политическа нестабилност в страната.

Дясна – лява част на листа

Изместването на рисунката в дясната част показва стремеж към контрол на ситуациите и склонност към екстраверсия. Колкото по-близо е изображението към десния край, толкова по-ярко се проявява екстраверсията (ориентация към другите), акцентирането върху бъдещето и стремежът към контрол върху ситуациите. Такова разположение може да символизира още акцентуиране върху типично мъжки черти на характера (касае се и за жени), за агресивна сексуалност, т.е. за своеобразно демонстриране на важните неща в живота на изследваното лице. Това са активни хора, „хора на действието“.

image

Разположение на рисунката в крайно дясно – свидетелства за нежелание  на човек да се подчинява, говори за непредсказуемост, подчертана конфликтност, а в екстремални ситуации дори за агресия, насочена към себе си.  Разполагането на рисунката вдясно на листа е признак за насоченост на личността към съзнанието, към рационалното. Такива хора са способни да се самоконтролират; ангажирани са с търсене на удовлетворение в интелектуалната сфера; те живеят с очакване на бъдещите събития.

Разположение на рисунката в десен горен ъгъл – възможно е лицето активно да се стреми за ролята на лидер в своето обкръжение. Негови съперници могат да бъдат родителите, учителите (за децата), колеги, партньори, лица, ползващи се с авторитет в колектива.

Разположение на рисунката в ляв горен ъгъл (в този случай рисунката трябва да бъде с малък размер) – високо ниво на тревожност.

image

Изместването на рисунката вляво – социална пасивност, застойност, консерватизъм, изразено чувство за вина, интроверсия, акцент върху миналото.  Такива хора потъват в мислите си и много внимателно обмислят своите постъпки.  Те практически винаги избягват конфликтните ситуации.

Забележка: Тази интерпретация не се отнася за рисунки, при които изображението не се побира на листа (излиза извън рамката).

Разположението на фигурата в лявата част (според И. Жоли) – обръщане на човек към несъзнаваното. За него са характерни импулсивност, емоционалност (преобладаващите емоции в живота получават акцент), фиксация върху миналото.

image

Допълнителна интерпретация за разположението на рисунката в горната и долната част на листа е представена в таблицата:

image

Разположението на несъществуващото животно на листа се явява един от опорните елементи на интерпретацията, който задължително трябва да се уточни и дори може да се промени неговото значение в процеса на анализ.  Важно е да се обръща внимание на това, какво значение има за изследваното лице самото разположение на рисунката върху листа.

 

17.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Размер на рисунката. Обръщане на листа.

Процедурата и критерия за оценяване размера на изображението се отнасят за всяка рисунъчна проективна методика.

Малкият размер на рисунката символизира неувереност и скованост.

Ако рисунката не се побира на листа – това показва, че върху лицето се упражнява външен натиск или по този начин се проявява неговата твърдост.

Ако рисунката заема целия лист, може да се предполага висок егоизъм, ориентация към себе си.

Приема се, че колкото е по-голямо изображението върху листа, толкова повече човек е ориентиран към собствената си личност и толкова по-високо цени вниманието на другите към себе си. Такива хора са енергични, възбудими и уверени в себе си.

image

image

Ако изследваното лице обърне листа и го постави във вертикално разположение (в инструкцията задължително се изисква хоризонтално разположение), това означава, че изследваното лице не следва строго указания и инструкции, а се опитва да приспособява условията към себе си.  Разбира се, подобна интерпретация може да се направи само в случай, че изследваното лице е обърнало листа не поради небрежност и вече е казало нещо в стил: „Защо да го поставям така. Аз може пък да искам да рисувам върху листа по този начин“.

 

Практика.

Ако изследваното лице е нарисувало несъществуващо животно с много малки размери, психологът задължително следва да проследи с какви размери ще бъдат изображенията в други негови рисунки. Например, ако изследваното лице е нарисувало малко животно, а при следващата методика („Дом-дърво-човек) не му е достигнал листа, то психологът трябва да се запита: Защо несъществуващото животно е било толкова малко, а вторият чертеж толкова огромен, т.е. каква функция изпълняват двете рисунки: комплементарни или компенсиращи? Отговорът е от особена важност. 

 

Интернет-ресурси:

https://www.youtube.com/watch?v=X_xSRcfhfq0

https://www.youtube.com/watch?v=wflwqL4jF2A

https://www.youtube.com/watch?v=o9FDYqybnEk

http://detskiefantazii.ru/detskij-risunok/gordon-dialogi-zagadki-detskih-risunkov.html

http://detskiefantazii.ru/risunochnie-testi/metodika-nes-jivotnoe/protokol-k-testu-nesushhestvuyushhee-zhivotnoe.html

http://testoteka.narod.ru/pm/1/11.html

http://www.nekrasovspb.ru/doc/18givotnoe.pdf

 

 

 

Превод от руски език,

К. Кунчев

 

 

30.08.2019г.

 

 

image
 

Категория: Други
Прочетен: 308 Коментари: 0 Гласове: 0
 

         1237# Проективна методика „Несъществуващо животно“ - ключ към теста

                                            (Наталья Александровна Годун)

                                                                (част трета)



10.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Ръце и тяхната замяна.

Ръцете (горните крайници) на несъществуващото животно могат да бъдат изобразени във вид на: предни лапи, пипала и крила.  Предните лапи са символ на умения и  успехи в социалните контакти, това е комуникативната сфера на личността.

1.Наличие / отсъствие на ръце и тяхното изобразяване (внимателно или небрежно).

-стабилно (плътно, здраво) прихванати ръце за тялото – екстравертен тип;

image

-несвързани с тялото ръце – трудности в сферата на общуването;

-отсъствие на ръце или замяна – човек е пасивен и изчакващ,  съзерцателен и очакващ да се случи нещо в живота му, избягващ контакти;

image

2.Начин на изобразяване на ръцете

-отворени (разперени) ръце – буквална „жажда“ за общуване;

image

-разтворени (разперени) ръце, съчетани с големи (стабилни, силни) китки – висока неудовлетвореност на потребността от общуване (неудовлетворяващо общуване); възможно депривация на тези потребности и последваща фрустрация;

-затворени (сключени, прибрани) пред тялото ръце – нежелание за общуване; затвореност, преграда.

image

-ръце поставени зад тялото (сключени отзад на гърба) – прекалена умора; възможен бърнаут;

3.Брой на ръцете

Броят на ръцете се интерпретира като наличие на активна и многостранна дейност в различни сфери т.е. приема се, че колкото повече са ръцете, с толкова повече дейности се ангажира лицето.

При едно несъществуващото животно може да се наблюдават и ръце и крила. Ако обаче няма ръце, а само крила, то психологът следва да изясни предназначението им (не са ли те всъщност ръце).

-наличие на голям брой ръце – дефицити (недостатъци) в общуването;

-голямо количество пипала – жизнена активност, увлеченост;

 

11.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Шия, тяло, козина (покривало).

1.Тяло – символ на физическите качества на човек.

-силно изопачено (деформирано, изкривено, неестествено) тяло – асоциалност, невротично състояния; постъпките на личността вероятно не съответстват на нормите и правилата на поведение в обществото и обществения морал.

-тяло във вид на кръг (особено ако не е запълнен с нищо / празно) – склонност към затвореност, изолираност в свой вътрешен свят или просто не желае да участва в изследването;

-форма на ясно очертан правоъгълник, почти квадрат в съчетание с ниска детайлизация на рисунката – ниска степен на конформизъм (липса на желание и склонност да променя първоначалното си мнение, навици, модели на поведение) под влиянието на обкръжаващите го; шизоидна основа на личността (такива хора не са склонни открито да изразяват своите мисли и чувства).

image

-непропорционално голямо в сравнение с главата – индивидът поставя акцент и високо цени физическите си качества (в сравнение с интелектуалните).

2.Шия – символ на собствено мнение.

-дълга шия – показател за добър самоконтрол;

image

3. Козина (покривало).

-тяло, покрито с гъсти косми – висока значимост на сексуалната сфера;

-вълна (руно) – свидетелства за мекота и добродушие на характера;

-наличието на грива, вълна или въобще някакво вълнесто покривало – чувствителност, стремеж да подчертава своя пол и понякога показател за сексуалната роля на човек;

image

4.Допълнителни „детайли“ по тялото.  

-рани, белези, ухапвания – свидетелстват за невротично състояние.

-изобразени вътрешни органи или анатомични детайли (кръвоносни съдове в очите) – признак за невротични състояния и хипохондрия (обсесивен страх на човек от болести, заболявания, които са необосновани);

-изобразени полови органи (виме, женски гърди) или детайли, които приличат по форма или наименование – висока значимост на сексуалната сфера;

5. Части тела, извисяващи се над фигурата.

Понякога в рисунките на несъществуващото животно биват изобразени детайли, които се извисяват над тялото – например,  крила, пера, пипала, допълнителни крайници и др.

Те могат да имат функционален характер или да служат за украса (това предназначение психологът трябва да изясни при беседата).

-функционалност (необходими за някакъв вид дейност или за начина на живот на животното) – символизира енергичност, практичност, стремеж към самоутвърждаване; стремеж да се обхванат различни сфери на дейност; увереност в себе си; стремеж към лидерство и доминиране над обкръжаващите;

image

-декоративност (украса) – стремеж за демонстрация, привличане вниманието върху себе си; показател за маниерност и демонстративност.

 

12.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Уши, нос, уста, прическа.

1.Уши –символ на любопитство, способност на човек да слуша другите и готовност да възприема всякаква информация. Наличието на уши показва, че за човек е от значение информацията на обкръжаващите го за него самия. Отсъствието на уши свидетелства за нежелание да се чуе другите; възможна е и защитна реакция спрямо критика или забележки, които човек не възприема; човек просто не се интересува от информацията, която постъпва по този сетивен канал.

image

-размер на ушите – колкото са по-малки ушите в сравнение с цялата фигура, толкова по-самодостатъчен е човека (притежава вътрешна хармония, добре се чувства сам със себе си, но това не означава, че той не се нуждае от другите – напротив, готов е да дели своите ресурси с другите хора);  твърде големите, несъразмерни уши свидетелстват за подозрителност, нервност, бдителност и тревожност.

image

-количество на ушите – колкото са повече, толкова по-голямо внимание човек отделя на това, какво другите говорят за него или толкова по-силно е развито умението му да слуша другите.

image

-излишни уши (като орган на чувствата) – показател за тревожност;

-натиск на молива – подчертаването (удебеляване, щриховането, запълването) на контура на ушите издава повишена тревожност;

image

2.Нос – символизира начина за възприемане на света.

Ако носът е с огромни размери – сензитивност на личността и ирационалност на мисленето; човек се опира повече на чувствата си и по-малко на разума.

image

-наличието на повече (излишни) носове – тревожност, свързана с чувствителността на възприятието;

3. Прическа (фризура)

Наличието на прическа върху главата на несъществуващото животно (или подбие на гребен), свидетелства за мекота и желание на човек да се хареса на околните, за изразена емоционалност и ранимост.

image

4.Мустаци – признак за наличие на генерализирана тревожност.

image

13.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Уста, зъби, език, устни.

Устата в рисунките олицетворява сферата на общуване на човек.

1.Форма на устата и нейното съдържание.

-отворена уста, без нарисувани устни и език (особено, ако е защрихована, затъмнена) – страхове, очакване за преживяване на опасност, беда, страх; издава несигурност, недоверие, опасения.

image

-отворена уста, без зъби и език – мнителност, непрекъснато опасение;

image-уста без език и зъби – страх и недоверие към обкръжението;

-запълнена (оцветена) уста с кръгла форма – характерен признак за тревожни деца и подрастващи;

-добре очертана уста с устни – емоционалност, чувствителност и известна ранимост;

-отсъствие на уста (или много малка, несъразмерна уста) – нежелание да се изразяват мисли, да се споделя и саморазкрива, чрез слово;  възможно е този признак да говори и за опасения, че няма да бъде разбран или ще бъде обиден човек;

image

2.Интерпретация  на зъбите на несъществуващото животно.

Наличието на зъби показва склонност към вербална агресия със защитен характер; приема се, че по този начин човек се защитава от нападките на обкръжаващите го;

image

-брой на зъбите и острота на зъбите – колкото по-голям е броя и по-остри зъбите, толкова  по-изразена е грубостта на човек и е по-малко вежлив;

-широко разтворена уста с изобразени зъби (паст) – човек е склонен да изразява своите емоции чрез крясъци, викове, дори с груби думи;

-остри зъби съчетани с изплезен и висящ език – склонност да сплетничи и провокира скандали;

image

3.Интерпретация на езика.  

Езикът е потребността на човек от речева активност. Изследвано лице, поставило акцент върху езика, определено обича да дърдори (бърбори, дрънка, ломоти).

-полуотворена уста, в която се вижда език и отсъстват устни – символизира голяма речева активност;

image-полуотворена уста, в която се вижда език и наличие на устни – символизира чувствителност; възможен признак за наличие на сексуални проблеми (на горната рисунка устните са изобразени точно в този контекст);

-висящ език в съчетание с остри зъби – стремеж да се сплетничи или да създава интриги и скандали (виж горната рисунка);

4. Брой органи на чувствата

По-горе вече беше отбелязано, че излишните органи на чувствата свидетелстват за повишена тревожност.

image

(следва продължение - част четвърта). 

Категория: Други
Прочетен: 256 Коментари: 0 Гласове: 0
 


             1237# Проективна методика „Несъществуващо животно“ - ключ към теста

                                                 (Наталья Александровна Годун)

                                                                    (част втора)


Пострисунъчно интервю

Внимателно се анализират резултатите от проведеното пострисунъчно интервю. Те могат да дадат ценна информация.

Въпрос: Къде живее несъществуващото животно?

-мястото на обитаване на несъществуващото животно е изолирано (например, пещера, подземие, замък, друга планета и пр.), свидетелства, че изследваното лице има неудовлетворена потребност от общуване или преживява чувство на самота (изолация);

-мястото е труднодостъпно (например, непроходима гора; гора тилилейска, през девет царства в десето и пр.), говори за неудовлетворена потребност от сигурност, стремеж на изследваното лице да се опази, защити, налице е страх от агресия, идваща от обкръжаващия го свят;

-мястото е екзотично (например, остров Мадагаскар или омагьосана планина) – свидетелства за демонстративност на изследваното лице;

-мястото е емоционално нехаресвано  (например, блато, кладенец, затвор, тиня и пр.) – признак за невротично състояние, ниска социализираност и дори показател за по-сериозно заболяване;

Въпрос: С какво се храни несъществуващото животно?

-Продукти, които не са част от човешката храна (например, камъни, стъкло, метал и др.) свидетелстват за ниска степен на социализация или нарушения в общуването.

-Продукти, които се отличават с особено големи размери (например, гора, дървета, къща и др.) или се посочва, че „яде всичко“, са признак за импулсивност или ниско ниво на социализация.

-Продуктите са хора (човекоядство), показва негативизъм (склонност към противопоставяне на другите, конфликтност, инат), асоциалност (безразличие към другите) или асоциалност (стремеж за причиняване вреда на другите заради свои интереси), а също и повишена агресивност.

-Ако в отговора се описва подробно самия процес на хранене (изяждане на жертвата), това е признак са повишена агресивност на изследваното лице.

-Емоционално неприета храна (например, червеи, гъсеници, тиня, мръсотия, кал, слуз и др.), свидетелстват за изострено невротично състояние или дори за психично заболяване.

-Продуктите са кръв и отделни органи на живи организми (сърце, глава, мозък и др.), са признак за невротична агресия (ответна реакция на неблагоприятна външна ситуация).

-Продукти като въздух или енергия, или въобще не се храни с каквото и да било, показват интровертност на изследваното лице или вероятност за шизоиден тип.

Въпрос: С какво обикновено се занимава несъществуващото животно? Какво е любимото му занимание?

-Дейността е обикновена (играе, разхожда се, почива си) – пряка проекция на потребности и желания.

-Дейността е свързана с постоянно търсене на храна – усещане и преживяване за трудности, налице е несигурност, еднообразен и нестабилен (несигурен) живот.

-Дейността е свързана с чупене, унищожаване, разрушаване, мачкане – асоциалност, негативизъм, враждебност.

-Дейността е свързана само със сън – признак за умора или астенично състояние.

-Дейността е свързана с извисяване и полет в облаците – реалният живот е пасивен и инфантилен.

Въпрос: Несъществуващото животно има ли приятели?

-Липса на приятели – чувство за самота.

-Приятелите са от най-близкото обкръжение, без конкретизация – висока неудовлетворена потребност от общуване.

-Приятелите са зли, агресивни персонажи (например, акула, крокодил, дракон) – негативизъм, агресивност, асоциалност.

Въпрос: Несъществуващото животно има ли врагове?

-При наличие на много врагове или при пълна липса на врагове – признак за страх от агресия.

-Ако изследваното лице не назовава конкретни врагове на несъществуващото животно, то по-скоро опасността не се крие в опасения и страхове, а въобще в страх от общуване и конфликти, т.е. в повишена застойност.

 -Ако враговете се явяват цялото обкръжение, това е признак за негативизъм и асоциалност.

Въпрос: Несъществуващото животно умее ли да се защитава? Как се защитава?

Ако изследваното лице подробно описва способи за защита от опасностите или говори за огромна опасност, това е признак за повишена тревожност и страх от агресия.

Въпрос: Несъществуващото животно страхува ли се от нещо?

Ако при отговора на този въпрос изброи твърде много страхове или страхове, които не са типични за животните (например тъмнина, смърт, насекоми), това показва невротично състояние или наличие на страхове.

Въпрос: Какъв размер има несъществуващото животно ?

-Ако сведенията за размерите на животното, посочени от изследваното лице при пострисунъчното интервю не съответстват по размер на самото изображение, това е признак за наличие на вътрешен конфликт.  Например, животно с огромни размери (съгласно интервюто), а на изображението е представено съвсем малко или обратно, нарисуваното животно обхваща целия лист, а при интервюто се оказва колко дребно насекомо.

Въпрос: Три желания на несъществуващото животно?

-желание да има приятели – дефицит на общуване;

-желание да няма врагове – страх от агресия, а в някои случаи – подозрителност, мнителност, боязън;

-желание да не се страхува от нищо – страх от агресия;

-желание да се превърне в обикновено животно или човек – преживяване на емоционален дискомфорт, който е свързан с усещане за някаква различност от обкръжението (шизоидност; усещане за отстраненост; несходство с обкръжаващите го хора; ниска емоционалност;

-желание да бъде с по-големи размери –  потребност от защита; страх от агресия; усещане за малоценност;

-желание да не бъде с големи размери (да не расте, да си остане малък) – признак за повишена тревожност;

-желание да полети и разглежда света отгоре – признак за любознателност и познавателна активност;

 

Допълнителни сведения към пострисунъчното интервю.

-Фиксацията върху темата за размножаването показва, че сексуалната сфера е значима. Ако има индикация за безполова форма на размножаване, това е признак за напрежение в тази сфера в резултат на вътрешен конфликт – например, проблем с половата идентификация.

-Придвижването по всякакъв начин (например, плува, лети, бяга, подскача), свидетелства за лекота при адаптацията към различни ситуации.

-Ходенето на пръстите на краката – показва склонност за напускане рамките на общоприетото поведение и правила на взаимоотношения.

-Изпъкналото изображение на очите и способността им да се въртят на всички страни, е признак за висока избирателност, бдителност и подозрителност при контакти и поддържане на взаимоотношения.

-Опашката (пера или крила) служи за укриване и рогата за защита от врагове – страх от агресия;

-Ако по време на пострисунъчното интервю изследваното лице описва много подробно своето животно, величаейки го, идеализирайки го, издигайки го в ранг на изключително или особено привлекателно, това е признак за демонстративност и склонност към компенсационно фантазиране.

Съответствие на рисунката на несъществуващото животно и пострисунъчното интервю към него.

-Ако изследваното лице разказва, че животното ходи, но на изображението липсват крака или е твърде слабо и неустойчиво, това е признак за повърхностно мислене (лекомислие).

-Ако животното има крила, но по време на интервюто се оказва, че то не се нуждае от тях за да лети в облаците, а за да оглежда от високо света, това е индикатор за висока познавателна насоченост, а не за склонност към защитно фантазиране. 

-Сравняването между разказа за характера на несъществуващото животно с характера на изследваното лице, показва възприятието на собствения “Аз“.

-Необходимо е да се сравни броя и качеството на детайлите в рисунката: добри (например, усмивка) или лоши (например агресия – скали, игли) със съдържанието на пострисунъчното интервю.

 

 

КЛЮЧОВЕ ЗА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ДЕТАЙЛИТЕ

1.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Наименование.

Името, което изследваното лице дава на своето несъществуващо животно, както и другите елементи на рисунката, носят определена информация за човека. Тук са представени няколко типа наименования:

-реални;

-функционални (рационални);

-книжно-научни;

-естетически;

-повърхностно-звукови;

-иронично-хумористични и умалително-нежни;

-построени от повтарящи се думи;

-прекалено дълги.

-Реални наименования.

Най-често срещани и необмислени, казани автоматично. Например: крокодил, стихия, вятър. Реалните имена показват доминантност на конкретното мислене и ориентация към реални проблеми.  Друго тълкуване се свързва с ниско ниво на развитие на въображението (или блокирано въображение в резултат на висока тревожност). Ако и самото изображение прилича на реално животно (например, куче, крокодил), това е показател, че изследваното лице е склонно да подхожда към решаване на проблемите си стандартно и традиционно, отколкото да създаде  своя иновационна идея.

-Функционални (рационални) наименования.

Обикновено са създадени чрез съединение  (комбиниране) различните части на изображението в едно цяло (например, Коремокрил, Леопардолъв, Вълкоорел). Такива имена предполагат рационално и функционално мислене. Това са хора реалисти и практици.

-Книжно-научни наименования.

Най-често те произхождат от научната литература, като съдържат латинско окончание (например, Рептилус, Мечкозавър, Жабокрак). Тези имена свидетелстват за демонстративна личност, която се стреми да изтъкне своите знания, ерудиция, изобретателност, образованост и с това да се открои от останалите. Възможно е разбира се, мотивът да е свързан със стремеж да се постави акцент върху детайлите.

-Естетически наименования.

Характерно за тези имена е, че те се съставят от звуци и срички, които да придадат на името естетическо звучене (например, Клапитина, Золиана, Манифар, Люйфона). Тук съвсем разбираемо е, че се касае за човек с тънък усет към красотата, към стилистиката в детайлите и префиненост.

-Повърхностно-звукови наименования.

Тези имена също се създават автоматично и повърхностно, без определен замисъл (например, Бозол или Зума). Те свидетелстват за повърхностно, лекомислено отношение на човек към себе си, към обкръжаващият свят и респ. към дейността си, показват също ненадеждност и некоректност във взаимоотношенията.

 

-Иронично-хумористични и умалително-нежни.

Показват съответното отношение на човек към действителността (например, Триочко,  Барниръбъл).

-Построени от повтарящи се думи.

Тези имена (например, „Трус-Трус, Кус-Кус, Тадуф-Тадуф), манифестират инфантилна, лабилна, със слаб волеви контрол личност.

-Прекалено дълги.

Свидетелстват за човек с развита фантазия (възможно да е със защитен характер) или склонност към педантизъм, но определено с развито абстрактно мислене.

 

2.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Вид животно.

Видът на животното показва идентификацията на изследваното лице по значимост с обкръжаващия го свят.

-По характер могат да бъдат:

-опасни, които заплашват другите;

-неутрални;

-слаби или беззащитни, които другите заплашват.

Тези индикатори показват положението на човек в обществото.

-По начин на изобразяване могат да бъдат:

-реални – интерпретира се като нарушение с интелектуален или емоционален характер. Висока тревожност, а понякога показател за психично заболяване (от 7 г. нагоре).

Ако по вид несъществуващото животно прилича на реално домашно животно, това се интерпретира като зависимост от тези потребности, които човек може да удовлетвори в взаимодействие с тези животни и не може с обкръжаващите го хора. Освен това, може да се тълкува като склонност на човек да посвещава цялата жизнена енергия на самия себе си.

Ако е нарисувано куче – личността е склонна към зависимост и подчинение (асоциация с вярност и служене).

Ако е изобразена котка – човек изпитва потребност от тактилни контакти (физическо докосване), от самоизолация, предпочита невербалното взаимодействие пред вербалното.

Ако е нарисувана птица в клетка или риба в аквариум (или подобно животни в някаква рамка) – човек се стреми към твърд самоконтрол, потискане на импулса или влечението, като често може да присъства и себесъзерцаване.

Ако е изобразена крава или друго „полезно“ животно, което е източник на храна – личността отъждествява себе си с човекът грижещ се за семейството, стремящ се да дава от себе си повече, отколкото получава от обкръжението, като често несъзнавано попада в ролята на длъжник.

Ако е нарисувана глутница животни – възможни са два варианта за тълкуване, в зависимост от това как човек се отнася към тези животни: позитивно или негативно. При негативно отношение човек счита, че „всички ме използват“, той обвинява обкръжаващите, маскирайки неспособността си да носи отговорност за своя живот и предоставяйки на другите право да вземат решения за техните проблеми, а след това да декларира претенции към тях. Ако отношението е позитивно – човек възприема своите жизнени и телесни прояви като източник на енергия и сила.

Ако са нарисувани диви животни:

-гълъб – символизира стремеж да се покаже доброта; възможно е и отказ от проучване и разбиране на своите проблеми;

-мишка, прилеп, къртица, червей, паяк и др. (нощни, подземни или буквално презрени животни) – свидетелства за негативно отношение на човек към своите жизнени проблеми и дори пълно отричане на тези състояния, черти, ситуации в себе си;

-скорпион, вълк и др. (опасни животни) – склонност към самопотискане; усещане за заплаха за живота; непредсказуемост и опасност;

-слон, лъв, орел и др. (животни олицетворяващи сила, власт, доминантност) – човек възприема своите жизнени прояви като източник на енергия, сила и особени ресурси; активността го зарежда с енергия и го самоутвърждава;

Животни, които са съществували някога, но са изчезнали (например, динозавър) – бедност на въображението, ниско ниво на общокултурно развитие, понякога – педагогическа занемареност (до 7-годишна възраст);

Животни, съществуващи в културата (дракон, змей, Мечо-Пух, Чебурашка и др.) – интерпретират се както животните, съществували някога;

Ако вместо несъществуващо животно са изобразени персонажи от книги или филми – интерпретира се като отказ на човек да анализира своите проблеми или буквално идентифициране с ролите на изобразените персонажи;

Животно, съставено от частите на други животни, но като цяло съответстващо на стандартната схема за животно – рационален (прагматичен) подход при изпълнение на задачи без наличие на творчески процес;

Животно, построено по стандартна схема (има глава, тяло и крайници) – приема се, че човек подхожда към решаването на проблемите и изпълнението на задачите си стандартно, но същевременно може да внесе и нещо творческо, свое;

Животно, конструирано по оригинална схема (не прилича на стандартно животно) – творчески подход при изпълнение на задачите, ниско ниво на конформизъм, стремеж към уникалност и различие от останалите; удържане на своето мнение и съпротива срещу приемане мнението на другите;  ниска внушаемост или липса на податливост към чуждо влияние;

Свръхоригинално животно, екстравагантно – демонстративност, шизоидност;

Животно с необичайна структура – творческа натура, живо въображение, гъвкавост на мисленето, възможна демонстративност.

Човекообразно животно, изобразено в право положение, с човешко облекло или атрибути, с муцуна, която прилича на лице, лапи, които приличат на ръце и крака – инфантилизъм, емоционална незрялост или висока степен на неудовлетвореност от общуването с другите (характерно е за подрастващите);

Машинообразно животно (механично или с отделни машинни детайли) – интровертност или аутизация, понякога шизоидност;

Животно във вид на кръг (окръжност) – тенденция към затвореност, самоизолация, скритост, подозрителност, нежелание да предоставя информация за себе си, за обкръжаващия го свят или въобще да участва в тестирането;

Животно във вид на затворена фигура (ако има крайници, то те са обърнати и насочени към тялото) – интровертност;

Забележка: Авторът отбелязва, че при интерпретацията психологът не бива строго да се фиксира върху представените примери на интерпретация. Неговият съвет е да се обръща внимание основно на нюансите и оригиналността.

 

3.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Характер на линиите.

При анализа на характера на линиите следва да се обърне внимание на следното:

-натиск на молива върху листа;

-удебелявания;

-начупеност (острота) или плавност (заобленост);

-щриховка;

Ако линиите са слаби и паяжинообразни (много тънки) – това е признак за слабост (астеничност) и стремеж към икономия на енергия. При такъв тип могат да се появят повишена уморяемост, крайна чувствителност, лесна обидчивост, нарушения на съня и други проблеми, свързани с понижен жизнен тонус.

image

Ако рисунката е изпълнена със силен натиск, удебеляване (подчертаване) или щриховане – това е признак за емоционално напрежение, тревожност или импулсивност.

image

Следва да се обърне внимание и на онези детайли (части от тялото), които са изпълнени с натиск или удебеляване – те могат да показват област на конфликт, на проблем, дори на физическа болка.

image

Щриховка може да присъства като елемент на рисунката в случай, че изследваното лице е обучавано и познава тази техника. Тогава тя не се приема като свидетелство за тревожност.

Плавните и равномерни линии се приемат като символ на безконфликтност.

Изтриването и корекцията на линии се интерпретира като тревожност, неувереност, стресово състояние, емоционална напрегнатост, понякога за перфекционализъм (неоправдан стремеж към постигане на идеален резултат, който е доведен до крайност) в момента на изследването.

 

4.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Украшения.

Облеклото и украшенията (аксесоарите) се разглеждат като допълнителни детайли, но в никакъв случай не и излишни.

Украшенията и желанието да се украси несъществуващото животно се срещат често и за това има обяснение. Елементи на украсата в рисунката могат да бъдат:

-панделка (лента);

-огърлица;

-оригинална прическа;

image

image

Оригиналната прическа най-често включва: пера, шноли, фиби, паунова опашка, конска опашка, завъртулки (навита на ролки коса), различни оцветявания на косата или кожата във вид на петна и др.

Принципно наличието на каквито и да било украшения говори, че човек мисли (отчита) за това как изглежда външността му и се стреми да бъде привлекателен.

Наличието на панделки и оцветявания на косата (кожата) свидетелства за склонност към демонстративност и стремеж на човек да се грижи за външния си вид, в известен смисъл е израз на суета.

image

Различните оцветявания или петна (фигури) върху кожата свидетелстват за функционалност, която е добре да се изясни по време на пострисунъчното интервю.

Голямо количество детайли, украсяващи животното е признак за увлеченост, целенасоченост и жизнена активност.

Облекло

Интерпретацията на облеклото е сложна и разнородна. Тя често се появява при рисунките на човекоподобни животни. Стандартен ключ има за следните елементи: вратовръзка, кърпа, шал, обувки и колан, (пояс), тиранти.

-вратовръзка, кърпа, шал: самопрезентация;

-обувки: наличие на собствен стил, неподвластност на масовото мнение;

-колан, (пояс), тиранти: разделяне тялото на горна и долна част – проблеми, свързани със сексуалния живот.

 

5.Ключ към теста „Несъществуващо животно“. Агресивни елементи.

Невротична агресия. Опасения (страх) от агресия..

Невротичната агресия – е поведение, съпроводено с усещане за общо неблагополучие; ответна реакция (защитна агресия) на неблагоприятна външна ситуация, но е насочена не към самия източник, а към цялото обкръжение, т. нар. омраза и гняв към целия свят. 

 Невротичната агресия в теста може да се прояви в два варианта:

-съчетание на невротични и агресивни прояви в една рисунка;

-в теста «Несъществуващо животно“ присъстват само невротични симптоми, а в теста „Ядосано (зло) животно“ се проявява агресия.

За невротична агресия може да свидетелства невротична тематика в пострисунъчното интервю. Например:

-емоционално неприятно местообитание (например блато, мръсотия, слуз, кал, тиня,);

-емоционално неприятна храна (червеи, охлюви, миди,  боклук, мръсотия, съсиреци кръв от жертвата;

-невротични страхове (например от насекоми, мишки, змии).

За невротична агресия може да свидетелстват също грубо изкривяване формата на очите.

Страх от агресия

За наличието на опасения и страх от опасност говорят елементи от видовете: броня (потребност от защита); щит, ризница (кожа от свързани елементи), бодли, дебела кожа (може да бъде посочена в описанието на изследваното лице); игли; огромни размери (дори на рисунката да е малко животното, при описанието може да е казано, че „то расте“ и е голямо.

Характерни признаци за тревожност и опасения е стремежът към прояви на повишена чувствителност и раздразнителност на животното. Например, наличието на очи, разположени в задната част (или способни да гледат назад), с които може да вижда плячката. Описанието за нуждата от такива очи показва опит на изследваното лице да преодолее с чужда помощ своите опасения (механизъм за защита – рационализация). 

Страхът от агресия може да се прояви в описанието при пострисунъчното интервю (например, в фрази описващи отразяващо чувство за самота, като: животното е самотно, то няма нито приятели, нито врагове), като същевременно в разказа се засяга агресивна тематика.

За скрити страхове и тревожност говорят наличието  на елементи като: рога, копита, кучешки зъби, нокти, които са маскирани с контурни линии.

За наличието на тревожност се приемат и силно преувеличените размери на животното, описани по време на интервюто.

За подозрителност и недоверчивост свидетелстват двойните линии или удебеляване на контура на фигурата. 

Бронята върху тялото свидетелства за скритост, притворност, мимикрия, двуличие.

 

6.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Активна и защитна агресия.

В рисунката на несъществуващото животно, агресията може да не се прояви изобщо.

Тук са разгледани три вида агресия, които най-често се наблюдават в рисунките: активна, защитна и невротична.

-активна агресия – насочена към причиняване на вреда посредством вербални или физически действия;

-защитна агресия – враждебни действия, възникващи в отговор на реални или мними заплахи;

-невротична агресия;

Маркери за агресивност в рисунката могат да бъдат: рога, нокти, зъби, шипове, игли, дебела кожа, четина, броня, копита, ризница, оръжие, бивни, рог, остри израстъци, остри (наръбени) люспи.

image

Активна агресия – включва всякакви очевидни елементи за нападение, които са налични в рисунката. Но не се съобщават от изследваното лице при пострисунъчното интервю. Интерпретират се като собствена (активна) агресия, а не като защитна.

image

Активната агресия се изразява в рисунката чрез:

-оръжие или оръдие, които могат да бъдат за нарязване, пробождане или отсичане;

-отворена (зинала) паст със зъби (признак за вербална агресия) или остри бивни;

-остри шипове, игли, бодли;

-остър клюн (човка) – умерена агресивност;

image

Активната агресия се изразява в рисунката чрез:

-оръжие или оръдие, които могат да бъдат за нарязване, пробождане или отсичане;

-отворена (зинала) паст със зъби (признак за вербална агресия) или остри бивни;

-остри шипове, игли, бодли;

-остър клюн (човка) – умерена агресивност;

image

image

Защитна агресия  

Защитната агресия може активно да се прояви на поведенческо ниво и по тази причина тя не е така безобидна както може би изглежда.  Дори човек да я приема като защитна, в действителност тя може да се окаже активна. С други думи, когато човек очаква нападение, той може да премине дори без всякакви основания към активни действия.

Склонността към защита от агресия се илюстрира в рисунката често чрез лапи с нокти и обикновено се тълкува като защита от връстници.

Наличието на рога и четина, заострени рога в съчетание с неголеми нокти – наличие на агресия, но в рамките на нормалното ниво, както и игли, шипове или гребени по гърба на животното.

image

image

Степента на защитна агресия се определя от наличието и насочеността на острите елементи (от типа: шипове, израстъци, бодли, ребриста броня).

Защитни елементи са разположени по контура на тялото и са насочени нагоре –  свидетелстват за опит на личността да се защити от хора, които имат власт над него или го потискат (забраняват, ограничават).  За възрастните изследвани лице такива лица с власт могат да бъдат началници; за децата – родителите, по-големите по възраст, възпитатели, учители.

image

Защитните елементи са разположени по контура на тялото и са насочени надолу –  страхове на личността за сриване на авторитета сред другите, опасения да не бъде признат, боязън да не стане за смях или да не стане обект на обсъждане, а е възможно и тълкуване, означаващо, че вече се намира в такова положение. Ако тази защитна насоченост се наблюдава в рисунката на деца, то се приема, че детето се чувства дискомфортно сред обкръжението си.

Защитните елементи са разположени по контура на тялото и са насочени настрани или  навътре към контура (към самото тяло) –  човек очаква опасност от всички страни при всякакви ситуации (определя се като неидентифицирана опасност, т.е. безпредметен страх) и е готов да се защитава при всеки случай.

Защитни елементи са насочени вдясно – човек се стреми да се защити в реални ситуации.

Защитни елементи са насочени вляво – това показва, че човек защитава своето мнение, убеждения, позиции, мнение и пр.

 

7.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Опашка.

Символичното значение на опашката на несъществуващото животно в стандартните ключове се разглежда в два аспекта:

-оценка на своите действия;

-отношение към своето минало.

В първия случай оценката към външните и вътрешни проявления на дейност, се изразява чрез насочеността на опашката.

-към вътрешните форми на дейност се отнасят: мисли, решения и отношение към живота;

-към външните форми – действия, постъпки и вербална продукция;

Опашка, насочена вдясно – в настоящия момент лицето е ангажирано с обмисляне на своите действия и постъпки, оценява резултатите от външните прояви или  удовлетвореност, задоволство от живота или показва отношение към миналото. Във втория случай интерпретацията зависи от големината на опашката: а) при дълга опашка – миналото е тягостно и не дава спокойствие на човек; б) при къса опашка – миналото не представлява опасност или не е толкова съществено.

image

Опашка, насочена вляво – лицето разсъждава върху пропуснатите моменти, настъпили поради нерешителност, опасения, страхове, както и оценява резултатите от вътрешните прояви.

image

Опашка, насочена нагоре (във вид на тръба или морков) – личността е уверена в своята дейност и получените резултати от нея; наличен е оптимистичен, дружелюбен, открит и лек характер; положителна самооценка, стремеж към промяна, развитие и самоусъвършенстване.

image

Опашка, насочена надолу (пада надолу, влачи се) – личността не проявява интерес към саморазвитие; недоволство от себе си, потиснатост; съмнение в своите възможности; съжаление за сторено (направено, казано), разкаяние, наличие на страх; касае се за песимистична личност, която оценява негативно своите действия.

image

Множество опашки (разклонени, разперени, разтворени) – свидетелства за противоречивост на самооценката или за зависимост от обкръжението.  При две опашки разгърнати встрани и животното е с големи уши – самооценката силно зависи от мнението на обкръжаващите.

Дълга и пищна (богата или може да са няколко) опашка – човек е доволен от себе си.

image

Къса и тънка опашка – неувереност.

Дебела (тлъста) опашка – висока значимост на сексуалната сфера (по принцип опашката винаги се свързва със сексуалните функции).

image

8.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Крила.

Крилата се приемат по принцип като символ на мечти и амбиции, а когато са съчетани със способности на животното да полети – и с творчески способности. Наличието на крила се интерпретира като:

-мечтателност и романтичност;

-разнообразие на интересите;

-любознателност;

-увлеченост в своята дейност;

-увереност в себе си;

-разбиране за притежание на висок енергиен потенциал;

-желание да се получи „всичко и сега“;

-опит да се извоюва „място под слънцето“, да се самодокаже;

-търсене на себе си;

-смелост и предприемчивост в дейността; поемане на риск;

-склонност към компенсаторно фантазиране (като механизъм за психотична защита – потъвайки в своите мисли и фантазии, личността намалява или смекчава отрицателни преживявания);

-стремеж към самоутвърждаване с възможно потискане или отстраняване интересите на други хора;

-ангажиране с няколко дейности едновременно; стремеж към участие в колкото се може повече дейности.

image

При рисунка на несъществуващо животно от дете, крилата се тълкуват  като многостранност на интересите и прогноза за бъдещи успехи.

image

Освен крила, несъществуващото животно може да притежава и пера.

 Перата, както и крилата се явяват символ на стремеж към самоутвърждаване, самооправдание, самоукрасяване. Това е склонност на личността да съсредоточи вниманието върху себе си (демонстративност).

Крила, извисяващи се над нивото на фигурата – увереност в себе си, любознателност, увлечение в своята дейност, смелост и решителност.

image

Големи и разтворени крила – наличие на големи планове, на които никой и нищо не може да попречи.

Разположение на крилата – колкото по-близо са разположени до главата, толкова по дълъг е срока за изпълнение на планове и намерения.

Животно с крила, но без крака – силно развита фантазия.

 

9.Ключ към теста „Несъществуващо животно“.  Крака и тяхната замяна.

Лапите-крака на несъществуващото животно са символ на устойчивост; показател за това, че човек е „стъпил здраво на земята“.

Наличие/отсъствие на крака.

1.Липса на крака (лапи) – неувереност. Разсъжденията могат да са повърхностни и неоснователни, изводите – лекомислени. Импулсивност при вземане на решения. Възможни са пасивност, липса на умения в социалните контакти и слаба битова ориентация (както и в случаите на крехки, несъответстващи на тялото крака).

2.Форма на краката и съизмеримост с фигурата.

Опорните точки на несъществуващото животно са краката и опашката. За да може да удържи тялото в равновесие, опората на животното следва да бъде съразмерна с големината на торса.

-при съразмерна, основателна опора – наличие на рационалност, умение да се обмислят решенията, реален и трезв поглед върху обкръжаващия свят, наличие на собствено мнение, с което другите следва да се съобразяват и заплаха за проблеми и протест, ако не бъде взето предвид.

-мощни, здрави и пропорционални на тялото крака – увереност, стабилност, сигурност.

image

-твърде големи (дебели) крака (както и излишно количество) – потребност от допълнителна опора, усещане за недостатъчно умения в социалните отношения.

-тънки крака с непропорционално голямо тяло – мечтателност, живот във фантазии.

-олекотена опорна част (точките на допир на краката със земята) – лекомислие, импулсивност, повърхностни съждения.

-крака с разнообразни форми и различно положение – наличие на специфични нагласи и съждения, инакомислие (близко до патология), нонконформизъм (не приемане на обществени порядки, правила, норми, ценности, традиции); възможно е да показва също самостоятелност, непостоянство и творческо начало.

3.Дължина на краката.

Ако краката са много къси  или обратно – много дълги, при това и тънки, се приема, че изследваното лице се стреми да контролира всичко около себе си и се страхува от загуби и отстъпки.

4.Устойчивост и положение на краката.

Колкото по-твърдо, стабилно и устойчиво е положението на несъществуващото животно на земята (и колкото е по-масивно), толкова по-практичен и разсъдителен (рационален) е човек.

-устойчивият стоеж на краката се интерпретира за реално възприемане на действителността.

-широко разтворените крака – като допълнение към реалното възприемане на света, изследваното лице се отличава и с рационално мислене.

image

image

5. Количество на краката. 

„Стоножката“ (множеството крака), еднотипността и еднаквата насоченост на краката, са признак за конформизъм на мисленето и нагласите, и стандартност при вземане на решения; те символизират потребността от допълнителна подкрепа (опора).

image

image

-голям брой допълнителни крака – активност, увлеченост, целенасоченост.

-наличие на излишни крака – потребност от допълнителна опора, усещане за недостатъчна умелост в социалните отношения.

6.Стъпала.

-масивни стъпала – рационално мислене;

-широко разтворени пръсти на стъпалата – рационално мислене;

image

7.Начин за съединяване на крайниците (крака, ръце, опашка, крила) с тялото.

Начинът за съединяване на крайниците с тялото показват степента на контрол на човека над своите решения и разсъждения.

-стабилно (здраво, плътно, удебелени линии) свързани с тялото – добър контрол над думите и постъпките (високо ниво на самоконтрол);

-небрежно (слабо, рехаво, повърхностно, тънки линии) и напълно отделени от тялото – склонност към необмислени постъпки, импулсивност, стихийност, хаотичност; силно и неконтролируемо въздействие на емоциите; необмисленост на действията; вероятност от рискови и необратими последици; неувереност в своето мнение и внушаемост.

image

(следва продължение - част трета) 

Категория: Други
Прочетен: 277 Коментари: 0 Гласове: 0
 

         1237# Проективна методика „Несъществуващо животно“ - ключ към теста

                                           (Наталья Александровна Годун)

                                                               (част първа)

image

Бележки на автора: Предложеният материал поставя акцент върху ключовете към теста „Несъществуващо животно“

Следва да се знае, че принципно при анализ на рисунка трябва да се познават добре т. нар. „стандартни ключове“, прилагани към проективните методики.  Интерпретирането на рисунъчните тестове е сложна дейност, която изисква задълбочен анализ на рисунката. По тази причина, познаването само на един или някой от ключовете на този тип методики не е достатъчно.

Ключовете към рисунъчните тестове не трябва да се приемат като аксиома. Мислете, анализирайте, вслушвайте се в чувствата си и сравнявайте опорните елементи във всяка конкретна рисунка. При такъв подход ще видите, че един и същи „ключ“ може да даде различна интерпретация.

И не забравяйте, че работите с „живи“ хора. Бъдете внимателни в тълкуванията си. Ако възникне спорен въпрос, по-добре е да го обсъдите с клиента си. Възможно е да подходите към анализа на рисунката от съвсем различна гледна точка.

Наталья Годун

ОПИСАНИЕ НА ТЕСТА

 

Тестът „Несъществуващо животно“ е един от най-информативните сред проективните рисунъчни методики, но той обикновено не се прилага самостоятелно. С други думи, той е ориентировъчен и се използва в комплекс с други методики в качеството на един от инструментите за диагностика.  Тестът се прилага индивидуално.

image

Възрастови ограничения: прилага се от 5 г. нагоре.

Цел:

-регистриране на психичното състояние;

-изучаване нивото на тревожност при деца;

-изучаване нивото на самооценка;

-изучаване вътрешния свят на детето;

-определяне взаимоотношенията на детето с обкръжаващия свят;

-изясняване степента на адаптация на детето в групата.

Материално осигуряване:

-лист бяла хартия, формат А-4;

-черен молив М,  2М (В или 2В);

-гума (като вниманието по никакъв начин не се акцентира върху нея).

Време за рисуване: неограничено.

Инструкция: Помисли и нарисувай животно, което не съществува в природата.

Ако детето зададе въпроси, психологът трябва да повтори инструкцията, като добави, че това животно не трябва да се среща нито в детските анимационни филми, нито в компютърните игри, нито в приказките, т.е. детето трябва да измисли такова животно за първи път в света.

Процедура за тестиране

Пред изследваното лице се поставя листа бяла хартия, разположен хоризонтално. Дават се обяснения какво точно трябва да се нарисува – инструкция. Ако е необходимо, инструкцията може да се повтори, но след началото на тестирането не се дават повече обяснения. Когато рисунката е готова, психологът пита какво е нарисувано, като предлага на изследваното лице да даде название. В случай, че клиентът умее да пише, може да се предложи да запише името на животното. Ако лицето се затрудни или не желае – не се настоява.

Следва обсъждане на рисунката в свободна форма (провежда се беседа).

Първоначално може да се зададе общ въпрос: „Разкажи ми за това животно“

Ако детето не знае какво да каже или с какво да започне разказа, психологът задава приблизително следните насочващи въпроси:

1.Къде живее това животно (например, в гора, планина, пещера, море и пр.)?

2.Има ли си дом?

3.Какво е по характер – лошо, добро и пр.?

4.Какво обикновено прави когато се радва?

5.Умеее ли да плаче или смее?

6.Умее ли да говори или винаги мълчи?

7.Ако животното може да говори, на какъв език прави това?

8.Как се чувства (какво е настроението му) в този момент?

9.Има ли семейство (родители, деца, други)?

10.Има ли някакви приятели?

11.Има ли някакви врагове? (ако – да, то защо са му врагове)?

12.Умее ли да се защити (предпази) когато го застрашава опасност (нападат го)?

13.Как това животно се защитава?

14.Какво яде това животно (пие)?

15.С какво обикновено (най-често) се занимава?

16.Какво най-много харесва да прави?

17.Какво най-много не харесва?

18.Само ли живее или с някой?

19.Страхува ли се от нещо (или не се страхува)?

20.Какво е по размер (малко, голямо, огромно и пр.).

Всички отговори на детето се записват подробно в протокол (заедно с въпросите). Препоръчва се беседата да се документира със звукозаписващо устройство.

Ако методиката се прилага спрямо възрастен или подрастващ, тогава може да се предложи изследваното лице самостоятелно да напише разказ за нарисуваното животно, а след това, ако е необходимо може да се зададат допълнителни въпроси.  

След завършване на беседата на детето се казва:

„А сега си представи, че твоето несъществуващо животно среща вълшебник, който може да му изпълни три желания. Според теб, какво би поискало животното от вълшебника?

Всички отговори се документират в протокола.

Възможни трудности, които могат да възникнат в процеса на прилагане на методиката.

Ако детето откаже да рисува, то трябва да се изясни причината поради която не иска да направи това. Ако заявява, че не умее да рисува, не знае или не може да измисли какво да рисува, може да му се каже, че качеството на рисунката няма никакво значение и още, че няма никакви ограничения нито за това какво ще изобрази на листа, нито времето през което ще рисува – напълно е свободно да направи това, което иска.  Тъй като такова животно не съществува в природата, то каквото и да се получи като резултат винаги ще бъде правилно. Може да се допълни, че психологът е любопитен да види как то умее да фантазира, да си измисля нещо свое.

Ако детето се затруднява да направи първите щрихи и дълго мисли над листа, то може да се посъветва: „Започни с нещо – каквото и да било, а по-нататък съм сигурен (а), че ще измислиш още неща“.

Ако детето наруши инструкцията, т.е. вместо несъществуващо животно нарисува нещо известно, добре познато, реално (и назове животното с реалното му име, например слон или червей), тогава психологът може да го похвали (насърчи) и да каже: „А сега се опитай да помислиш и САМ да нарисуваш някакво животно, което никога не си виждал дори на картинка.“ Ако и този път детето не успее да се справи, тогава изследването се прекратява с готовност за провеждането му след известно време.

Ако животното много прилича на реално съществуващо (например носорог), но му е определено необичайно име (например, клюнест носорог), то тогава задачата се приема за изпълнена и подлежи на обработка в съответствие с процедурата.

 

ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИКАТА

Пример:

Рисунка на несъществуващото животно „Кирка“, от 6 г. момиченце

Изследвано лице: 6-годишно момиченце, Лиза.

Процедура: На детето е предоставен бял лист за рисуване А-4, поставен хоризонтално пред него и черен молив. Резултатите от беседата са записани в протокола.

Психолог: Помисли и нарисувай животно, което не съществува в природата. Когато си готова, измисли му име.

Лиза: Това е птица. Казва се Кирка. Тя има миша опашка, 3 крила, 2 уши, мустаци, като на котка, 40 крака, клюн, език, бодли (по тялото).

image

Психолог: Сега ми разкажи за това несъществуващо животно.

Лиза: То хапе много силно. То е опасно. То може да ухапе човек толкова много, че той да умре. Стои само в планината (в планината има много такива гъсеници). Има пещера, в която живее. Гъсениците са много дебели и животното ги яде.

(Следват серия насочващи въпроси, на които детето отговаря веднага, с оживление, почти  без да се замисля за отговорите).

Психолог: Това несъществуващо животно добро ли е или лошо?

Лиза: Добро е. То яде само врагове. То е опасно, тъй като много му досаждат, пречат му.  Когато не може да намери гъсеници, то може да се разсърди и да се ядоса. Тогава отива в своята пещера и там да потърси. В пещерата има много гъсеници. Те бързо пълзят, но животното лети още по-бързо, ама трудно ги хваща.

Психолог: Какво прави то, когато се радва?

Лиза: Когато се радва, то излиза от пещерата, събира цветя (много обича цветята) и украсява своята пещера, за да бъде красива.

Психолог: То умее ли да плаче или да се смее?

Лиза: Може да плаче, може и да се смее.  То плаче много тихо, така също се смее. Когато е болно, то лети над  топлите краища на цветята, които могат да го излекуват.

Психолог: Може ли да говори или само мълчи?

Лиза: Може да говори.

Психолог: А на какъв език говори?

Лиза: На такъв език, на който говорим ние сега Хората могат да се разберат с него.

Психолог: Според теб, как се чувства то сега? Какво е настроението му?

Лиза: Сега е в много хубаво настроение – лети, разхожда се и си почива.

Психолог: Има ли семейство, родители, деца?

Лиза: Родители няма, но деца има. Родителите му заминали далече за храна. Там където са има много гъсеници и те са взели чанта, за да съберат много гъсеници. То обича да се къпе. Умее да плува. Когато плува, то движи краката и крилата си и така се движи.

Психолог: А има ли някакви приятели?

Лиза: Приятели има, не са много. 

Психолог: А врагове?

Лиза: Има врагове. Птици (орли).

Психолог: А умее ли да се защитава, да се пази, когато го заплашва опасност?

Лиза: (още повече се оживява) Може да се защити! То има опашка като на динозавър. То може да удари с опашката враговете по главата и те веднага падат.  Опашката му накрая е остра и ако не може друго, поне може да ги убоде. 

Психолог: С какво обикновено се занимава несъществуващото животно?

Лиза: Обикновено се къпе. А след това отива в пещерата. Там то е събрало купища листа. С клюна си може да ушие кърпа и да се завие. Може да си запали огън, да пече гъсеници и да гледа звездите. То много харесва малките деца. Възрастните не много, но децата обича, дори най-малките деца. Може да ги качи на гърба си, дори може да си маха бодлите.

Психолог: Какво най-обича да прави несъществуващото животно?

Лиза: Най-обича да събира цветя и да се разхожда.

Психолог: А какво не обича да прави?

Лиза: Най-много не обича да стои вкъщи.

Психолог: Само ли живее несъществуващото животно или с някого?

Лиза: Живее с децата си.

Психолог: А то страхува ли се от нещо или от нищо не се страхува?

Лиза: От нищо не се страхува. Дори да чуе някакъв шум, то отива, удря с опашката и така диша, че всичко бяга.

Психолог: Какво е по размер несъществуващото животно – голямо, средно, малко?

Лиза: Средно.

Психолог: Момче или момиче е?

Лиза: Момиченце.

Психолог: Колко е голямо?

Лиза: На 10 години, не е голямо, но може да отговаря за себе си.

Психолог: А сега си представи, че твоето несъществуващо животно среща вълшебник, който може да му изпълни три желания. Според теб, какво би поискало животното от вълшебника?

Лиза:

-Първо желание, то би искало да може да побеждава всички врагове.

-Второ желание, то би искало да може да намери всички гъсеници.

-Трето желание, да може да шие различни кърпи: оранжеви, розови, дори жълти.

 

Допълнителни задачи към теста „Несъществуващо животно“

Като допълнение към тази методика могат да се прилагат допълнителни задачи, които са част от нея.

-тест „Щастливо животно“;

-тест „Лошо животно“;

-тест „Нещастно животно“.

Чрез тези допълнителните задачи може да се установи:

-склонност към агресия;

-склонност към депресия;

-реакция на възможна опасност за живота на детето (особено в теста „Лошо животно);

-жизнени ценности и стремежи (тест „Щастливо животно“);

-характер на страховете;

-наличие на силно изразени проблеми на детето, които проектира в рисунката несъзнавано (тест „Нещастно животно“);

-степен на устойчивост на стрес от различен тип („Нещастно животно“ и „Лошо животно“);

Допълнителните задачи се провеждат по същата процедура както „несъществуващото животно“.  За всяко допълнително задание детето получава нов лист за рисуване, формат А-4, молив и гумичка (като вниманието по никакъв начин не се акцентира върху нея). Листът се разполага също хоризонтално, но ако детето промени това положение – не се поправя, а се остава да рисува така както иска.

Инструкция към допълнителна задача „Щастливо животно“:

„Опитай се да нарисуваш най-щастливото несъществуващо животно, което можеш да измислиш.“

Инструкция към допълнителна задача „Лошо животно“:

„Опитай се да нарисуваш най-страшното, лошо и зло несъществуващо животно, което можеш да измислиш.“

Инструкция към допълнителна задача „Нещастно животно“:

„Опитай се да нарисуваш най-нещастното несъществуващо животно, което можеш да измислиш.“

Всички резултати от наблюдението и беседата се записват в протоколите. За всяка задачи се изготвя отделен протокол. Както при първата рисунка, така и при допълнителните задачи детето се пита за името и след това му се предлага: „Разкажи ми, защо според теб това несъществуващо животно е най-щастливото (лошото, нещастното)?“ На база отговорите на детето се провежда последващата беседа за живота на това животно.

След тази задача се преминава последователно към следващите две.

Ако детето откаже да работи по тези задачи, не трябва да се настоява. Така например, 6-годишно момиченце с удоволствие рисува несъществуващо животно, с ентусиазъм разказва за рисунката, след това с увлечение изпълнява допълнителната задача за рисунка на най-щастливото животно, но твърдо отказва да направи рисунка на най-лошото животно. Задачата за изобразяване на най-нещастното животно също не е била посрещната с желание.

 

ПРИМЕР:  

Рисунка на несъществуващото животно „Люйфона“ от 10 г. момиченце

На главата си има дълги и остри уши. От главата към лицето се спуска малко коса. Над очите има мигли. Тялото не се вижда, а лапите произлизат от крилата. Над животното е изобразен облак, а горе вляво се намира част от слънчев кръг.

image

При проведеното пострисунъчно интервю е получена следната информация за несъществуващото животно Люйфона:

1.Казва се  Люйфона и може да се ражда жълта, оранжева, розова, зелена.

2.Живее в гората, в дупка в земята.  

3.Живее сама, но ще има бебета и ще живее с тях.

4.Яде червени мравки, зрънца, листа от бреза, пие вода.

5.Обикновено се занимава с това – да лети и да пее, ако не е гладна, а ако е гладна – търси храна.  

6.Най-много обича да пее, не обича да и е скучно. 

7.Приятели: врабче, колибри, бял гълъб, змия.

8.Врагове: всички, които искат да я изядат (ястреб, орел,  паун).

9.Страхува се да остане сама в тъмна стая през нощта.  

10.Мечтае да роди 3 момиченца и 5 момченца.  

11.Весело настроение.

12.Малък размер, тя е на 7г. 

13.Желания: да роди; да не бъде преследвана от тези, които искат да я изядат; да бъде щастлива със своите бебета.

 

ПРИМЕР:

Рисунка на несъществуващото животно „Стихия“ от 23 г. жена.

Пострисунъчно интервю по теста „Несъществуващо животно „Стихия“ 

1.Къде живее Вашето животно „Стихия“?

-Навсякъде (или в небето).

2.Какъв е характера на „Стихия“?

-Волеви, силен, добър. „Стихия“ е справедливо животно, принципно и отзивчиво, но когато е гневна е много страшна.

3.Какво прави тя, когато се радва?

-Усмихва се и с това изразява своята топлота към всички. 

4.Има ли семейство, родители, деца?

-Не.

5.“Стихия“ има ли приятели?

-Да.

6.А врагове има ли?

-Не.

7.С какво се храни „Стихия“?

-Самата „Стихия“ е източник на сила. Тя дава на всеки своята енергия и подновява силата си от положителните емоции, от усмивките на хората, на които е помогнала.

8.Това животно умее ли да се защитава, когато го заплашва опасност?

-Да. Може да се каже, че това животно е митично същество, много могъщо и притежава изключителна сила (физическите въздействия въобще не влияят върху „Стихия“).

9.С какво обикновено се занимава?

-Наблюдава и при нужда помага.

10.Какво най-много харесва да прави?

-Да се весели, да общува, да дарява радост и да дава ценни съвети.

11.Какво най-много не харесва да прави?

-Да наказва и да кара хората да чувстват разочарование и вина.

12.Страхува ли се от нещо?

-Не.

13.Умее ли да плаче това същество?

-Да, умее.

14.От какво може да се разплаче?

-При разочарование, когато преживява заедно с някого неговите проблеми (може да се разплаче по много поводи).

15.Умее ли да разговаря или винаги мълчи?

-Умее да разговаря.

16.На какъв език говори?

-Умее да говори на всички езици в света.

17.Би ли искало да има семейство?

-Не, не вярвам. То има толкова много приятели, че те всъщност са негово огромно семейство.

18.Какво е по размер? (малко, средно, голямо).

-Средно е по размер (може да променя размера си при необходимост).

19.Представете си, че „Стихия“ срещне вълшебник, който е готов да изпълни три нейни желания. Какво би поискала „Стихия“?

-Злото, подлостта и мъката по този свят да станат по-малко.

-Всички да живеят вечно и никога да не боледуват.

-Всички хора да могат да разговарят с животните.

image

ПРИМЕР:

Рисунка на несъществуващото животно „Пузокрил“ от 30 г. мъж.

Пострисунъчно интервю по теста „Несъществуващо животно „Пузокрил“ 

Несъществуващото животно е с 4 крила и няма уши. Нарича се „Пузокрил“.

1.Къде живее това несъществуващо животно?

-В природата. Предпочита ливадите, лети в облаците, спи където намери (навсякъде).

2.Има ли свой дом?

-Не.

3.Какъв е неговия характер; добро или лошо е то?

-Добро, отстъпчиво.

4.Какво прави когато се радва?

-Хихика се.

5.Умее ли да плаче или да се смее?

-Разбира се.

6.Умее ли да разговаря или винаги мълчи?

-То е много емоционално.

7.А умее ли да разговаря?

-Да.

8.На какъв език води разговорите?

-На човешки.

9.Какво е настроението му в този момент?

-Положително.

10.Има ли семейство, родители, деца?

-Да, има деца.

11.А има ли приятели?

-И приятели има.

12.А има ли врагове?

-Сигурно, има недоброжелатели навсякъде.

13.А защо те са му врагове?

-Защото в този свят има две понятия: добро и лошо. Между тях винаги има противоречия, но то се придържа към своята половина – добрата.

14.Това несъществуващо животно умее ли да се защитава, когато го заплашва опасност?

-Умее.

15.А как прави това?

-Ако го разгледате ще видите, че то има защита – вижте каква дебела кожа има и тежка ръка също.

16.С какво обикновено се занимава?

-То живее в свят на себеподобни. Не точно на такива като него, а между същества, които обитават също ливадите, горите, където то живее.  Аз, честно казано не знам с какво се занимават животните в тези условия.

17.Какво най-много харесва да прави?

-Да лети, да разглежда небето, да лежи по гръб.

18. Какво най-много не харесва да прави?

-Не зная (много дълго мисли върху този отговор).

19.Само ли живее или с някого?

-Само.

20.Страхува ли се от нещо?

-Не.

21.Иска ли да си създаде семейство?

-То вече има деца.

Представете си, че „Пузокрил“ срещне вълшебник, който е готов да изпълни три негови желания. Какво би поискало несъществуващото животно? 

-(след дълго мислене)

-много сила;

-дълголетие.

image

ПРИМЕР:

Рисунка на несъществуващото животно „Американски чупакабрас“ от 36 г. мъж.

Пострисунъчно интервю:

1.Как се нарича несъществуващото животно?

-Американски чупакабрас.

2.Къде живее това животно?

-В Америка.

3.Има ли си дом?

-За какво му е дом, ако там е топло?

4.Какво е по характер: добро или лошо?

-Лошо е.

5.Какво прави, когато се радва?

-Когато яде, тогава се радва.

6.Умее ли да плаче и да се смее?

-Не.

7.То умее ли да говори или винаги мълчи?

-Ръмжи.

8.А какво е в момента настроението му?

-Гладно е, жадно е.

9.Има ли семейство, родители, деца?

-Не зная.

10.А приятели?

-Тях ги яде.

11.Има ли врагове?

-Всички са му врагове – не му дават пари.

12.Умее ли да се защитава, когато го заплашва опасност?

-То е по-силно от най-силните.

13.Как се защитава?

-Има големи зъби и огромно тежко тяло.

14.С какво се храни?

-Храни се с месо.

15.С какво обикновено се занимава?

-Обикаля, плаши всички, тормози ги, ловува.

16.Какво най-много обича да прави?

-Да си почива.

17.А какво най-много не обича да прави?

-Не зная.

18.Само ли живее или с някой?

-За какво са му конкуренти?

19.Изпитва ли страх от нещо?

-От какво да се страхува? Нека другите се страхуват от него.

20.Какво е по размер?

-Голямо като слон.

21. Представете си, че несъществуващото животно срещне вълшебник, който е готов да изпълни три нейни желания. Какво би поискало от него?

-Да го направи олигарх.

(само едно желание)

image



ПРИМЕР:

Рисунка на несъществуващото животно „Вълкоорел“ от 19 г. жена.

Пострисунъчно интервю:

1.Как се нарича несъществуващото животно?

-Вълкоорел

2.С какво се храни?

-Яде животни.

3.Какъв пол е това несъществуващо животно?

-Момченце е.

4.Само ли живее или с някой?

-Само.

5.Какво можете да кажете за него?

-Вижда добре в тъмното. Зъбите му са остри. Жестоко е, когато се ядоса.

6.Колко е голямо?

-Не е голямо, колкото вълк е.

7.Къде живее?

-В гората, но където може да се лети спокойно.

8.Има ли приятели?

-Не няма.

9.А врагове?

-Няма

10.Какво прави когато се радва?

-То никога не се радва.

11.Това несъществуващо животно умее ли да плаче или да се смее?

-Не плаче и не се смее.

12.Какво най-много обича да прави?

-Най-много обича да ловува, за да живее.

13.Какво е по характер; лошо или добро?

Неутрално е – нито лошо, нито добро.

14.Умее ли да говори или винаги мълчи.

-Не умее да говори.

15.Може ли да се защитава, когато го грози опасност? Какво прави тогава?

-Умее да се защитава до смърт: със зъби и нокти.

16.Страхува ли се от нещо или въобще не се страхува?

-Не се страхува.

17.С какво обикновено се занимава?

-Ловува и спи.

18.Представете си, че несъществуващото животно срещне вълшебник, който е готов да му изпълни три нейни желания. Какво би поискало от него?

-да не го закачат, дразнят и тормозят;

-винаги да има храна.

image

ПРИМЕР:

Рисунка на несъществуващото животно „Чебузавър“ от 22 г. мъж.

(Листът за рисуване е предложен хоризонтално, но изследваното лице съзнателно го завърта и рисува върху вертикално разположена бланка)

Пострисунъчно интервю:

1.Как се нарича несъществуващото животно?

-Чебузавър

2.Къде живее?

-Живее в главата ми.

3.Има ли дом?

-Направило си е дом в черепа.

4.Какъв е неговия характер?

-Добър звяр е, но не трябва да го дразниш, да го ядосваш.

5.Какво прави, когато се радва?

-Когато се радва се потупва с ушите по гърба.

6.Умее ли да плаче или да се смее?

-Може и да плаче и да се смее.

7.Това животно може ли да говори или само мълчи?

-Умее да говори, но не на човешки език.

8.В момента какво е неговото настроение?

-Положително.

9.Има ли семейство, родители, деца? Има ли приятели?

-Има само един приятел – само аз.

10.Има ли врагове?

-Има, това са зли и лоши хора.

11.Какъв пол е несъществуващото животно?

-Момче, мъж.

12.Умее ли да се защитава, когато го грози опасност?

-Не, то е напълно безопасно животно – беззащитно, ранимо същество.

13.С какво се храни?

-Храни се от радостта и веселото настроение на другите хора.

14.С какво обикновено се занимава?

-Носи радост на хората.

15.Какво най-много обича да прави?

-Да весели хората

16.А какво най-много не обича?

-Не обича да го мамят, да го лъжат.

17.Само ли живее или с някой?

-Живее само, не обича компаниите.

18.Не се ли страхува все пак от нещо?

-Страх го е от самотата, от това, че може да е ненужен на никой.

19.Какво е по големина?

-То е с размерите на възрастно коте.

20.Представете си, че несъществуващото животно срещне вълшебник, който е готов да му изпълни три нейни желания. Какво би поискало от него?

            -всички хода да са щастливи;

            -никой, никъде да не бъде сам, да не скучае;

            -да се сбъднат всички мечти на неговия домакин

image

ПРИМЕР:

Рисунка на несъществуващото животно „Хрякозавър“ от 19 г. мъж.

Пострисунъчно интервю:

1.Как се нарича несъществуващото животно?

-Хрякозавър

2.Къде живее?

-В Турция (където е исляма), в морето и на сушата, земноводно е.

3.Има ли собствен дом?

-За какво му е дом. То живее навсякъде в природата.

4.Какъв е характера му?

-Добър.

5.Какво прави, когато се радва?

-Бяга на четирите си крака и помахва с ръце.

6.Умее ли да плаче или да се смее?

-Да се смее може, но да плаче – не. То е радостно животно.

7.Може ли да говори или винаги мълчи?

-Не умее да говори.

8.Има ли семейство, родители, деца?

-Има семейство, родители и деца.

9.А приятели има ли?

-Има и приятели, много от тях умеят да летят.

10.А врагове има ли?

-Има приятели, значи има и врагове. Те живеят всички в общност.

11.Умее ли да се защитава, когато го заплашва опасност?

-Умее, им а две ръце.

12.С какво се храни?

-Яде месо.

13.С какво обикновено се занимава?

-Пече се на слънце.

14.Какво е онова, което най-много обича да прави?

-Да прекарва времето си с приятели.

15.А какво най-много не обича да прави?

-Не зная.

16.От какво се страхува?

-Да не се удави.

17.Какво е по големина?

-Доста е голямо, около 200 кгр.

18.Представете си, че несъществуващото животно срещне вълшебник, който е готов да му изпълни три нейни желания. Какво би поискало от него?

-да има по-големи крила;

-да бъдат всички животни щастливи.

image

ПРОТОКОЛ  КЪМ ТЕСТ „НЕСЪЩЕСТВУВАЩО ЖИВОТНО“ (СТРУКТУРА)

Как трябва да се води протокола към теста?

Ценността на водения протокол при рисунъчното тестиране е в това, че той позволява да се регистрират всички най-малки детайли, свързани с процеса на рисуването. Такива детайли например могат да бъдат:

-обръщане на листа – от хоризонтално във вертикално положение, въпреки инструкцията;

-продължителни паузи при рисуването (например, лицето може дълго време да мисли как да изпълни определен детайл от рисунката, в сравнение останалите елементи);

-измерване на общото време за работа (например, от няколко минути до половин-един час);

-триене и корекция или напълно изтриване на определени детайли (кои детайли са поправени и кои напълно премахнати);

-въпроси, които могат да бъдат зададени от изследваното лице по време на рисуването и отговорите на психолога;

-невербални маркери по време на рисуването;

-коментари на изследваното лице.

Протоколът има следната рамка:

1.Дата на проведеното изследване.

2.Данни за изследваното лице:

-име, фамилия.

Записването на тези данни е необходимо за да се избегне объркване при еднакви първи имена. Ако фамилията не се знае, добре е психологът да запише някакво наименование, което да му позволи да идентифицира след време клиента (например местоживеене, град и др.)

-Възраст (може да се посочи дата на раждане).   

Тези данни са необходими за съпоставяне нивото на развитие на личността с неговата възраст по норми (това основно засяга децата).

3.Допълнителни сведения.

Може да се посочи състав на семейството (например, за съпоставяне на реалния брой с този на нарисувано семейство) и други сведения, които се открояват в процеса на обсъждане на рисунката (начин на живот, социален статус, длъжност и др.).

Като цяло, първоначално трябва само да се знае пола и възрастта на изследваното лице. Това допринася за безпристрастно тълкуване на рисунката.

4.Пострисунъчно интервю.

-Име (название) на несъществуващото животно;

-Къде живее животното?

-Какъв е неговия характер: добро или лошо?

-Какво прави когато се радва?

-Умее ли да плаче и да се смее?

-Умее ли да говори или винаги мълчи?

-Ако животното умее да говори, то на какъв език говори?

-Какво е в момента настроението му?

-Има ли семейство, родители, деца?

-Има ли приятели?

-А врагове (ако – да, защо те са му врагове)?

-Умее ли да се защитава, когато го заплашва опасност?

-Как се защитава, какво прави?

-С какво се храни?

-С какво обикновено се занимава?

-Какво най-много обича да прави?

-А какво най-много не обича да прави?

-То само ли живее или с някой?

-Страхува ли се от нещо? (или от нищо не се страхува?)

-Какво е по размер? (малко, средно, голямо и пр.).

-Как се движи (придвижва) това животно? (например, лази, лети, бяга или няма способност да се движи?).

Инструкция: Представи си, че несъществуващото животно е срещнало вълшебник, който може да му изпълни три желания. Какво би поискало то?

5.Допълнителни въпроси (примери).

-Ако животното живее само, няма семейство, то би ли искало да има?

-Ако има крила, то за какво точно му служат? (за красота; за летене и пр.). Например, изследвно лице (жена на 24г.) заявява, че крилата на животното служат за да се загръща с тях, да се скрива и да спи необезпокоявано от другите.

Забележка: В процеса на обсъждане на рисунката психологът може да се досети и зададе и други допълнителни въпроси, които също задължително се протоколират.

 

Най-ефективния вариант за изготвяне на подробен протокол е документирането на интервюто чрез диктофон.

image 


 

Категория: Други
Прочетен: 593 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                  1350# Мотиви за „лошото“  поведение на детето

                                                             (Рудолф Драйкурс)

 

Децата, които наричаме лоши, не са от поощряваните. Те не вярват, че някой ще им обърне внимание, ако правят добри неща. Затова те търсят други пътища да привлекат вниманието на околните, които са често демонстративни и неприемливи. Рудолф Драйкурс, изтъкнат педиатър, класифицира дезадаптивното детско поведение в четири големи групи. Драйкурс нарича тези групи “цели”, в смисъл, че неприемливото за възрастните поведение води до постигане на нещо за децата. Такива цели имат в поведението си и възрастните, но с годините други неща повлияват върху тях. Въпреки, че четирите цели изглеждат сложни на пръв поглед, ние вярваме, че всеки родител може да се научи как да открива целите на дезадаптивното детско поведение като използва две прости техники. Нека си спомним, че щом поведението обслужва определени цели, то най-добре може да бъде разбрано чрез наблюдаване на неговите последствия. И така:

1.Наблюдавайте Вашата собствена реакция на дезадаптивното поведение на детето. Вашите чувства ще Ви насочат, те ще Ви посочат целите на детето.

2.Наблюдавайте как отвръща детето на Вашите усилия да го коригирате.

Отговорът на детето също ще ви даде възможност да разберете по-добре неговото поведение.

С други думи, опитвайте се да следите най-вече резултатите от дезадаптивното поведение, а не се фиксирайте върху самото лошо поведение. Резултатите от дезадаптивното поведение разкриват неговите цели.

Имайки предвид това, нека разгледаме четирите цели на дезадаптивното поведение, според Драйкурс:

ВНИМАНИЕ. Първата цел, която Драйкурс посочва е вниманието.

Стремежът да се обръща и да се получава внимание е почти всеобщ при малките деца.

Децата предпочитат да получават внимание по приемливи начини, но, ако това не стане, те започват да използват други, не толкова приемливи капризничене, плач, сърдене и прочие. Децата, които смятат, че могат да бъдат значими само ако получават внимание, предпочитат негативното внимание пред игнорирането.

Следвайки дадената по-горе двустепенна препоръка, ние можем да проверим последствията от дезадаптивното детско поведение, за да видим дали то цели внимание:

-Ако постоянно се дразним, мърморим, увещаваме, напомняме или се караме на детето, то получава желаното от него внимание.

-Ако детето временно престане да се държи лошо, целта е постигната – получило е необходимото му внимание. Но малко по-късно то по всяка вероятност ще продължи по старому или ще почне да прави нещо друго, също толкова неприемливо за вас, за да спечели вниманието Ви.

За да помогнем на детето си да излезе от този порочен кръг на вечно търсене на внимание, ние трябва да променим нашия начин на реагиране. Така ще му покажем, че то е по-важно и интересно за нас когато се държи добре, отколкото когато прави бели или капризничи. Това можем да постигнем като използваме тъй нареченото “угасяване” – игнорираме дезадаптивното поведение и обръщаме внимание само на добрите постъпки. Ако е невъзможно да “пропуснем” лошите постъпки, то добре е да обърнем внимание на детето по начин, по който то не очаква. Но вниманието не бива да се дава по настояване на детето дори за положителни прояви, защото това може да затвърди модела “внимание на всяка цена”. Най-добре е да се обръща внимание, когато не се очаква. Така акцентът се поставя върху даването, а не върху вземането.

ВЛАСТ. Децата, които се “борят” за власт се чувстват значими само когато могат да “командват” останалите. Те се стремят да направят само това, което им се иска. Те си казват: “Никой не може насила да ме накара да правя нещо” или “Ти по-добре направи това, което аз искам”. Дори когато родителите успяват да се наложат, победата е само временна. Те могат да спечелят една “битка”, но да изгубят контакта с децата си завинаги. За да разберете дали детето ви търси власт, трябва най-напред да се обърнете към своите чувства. Това е така ако се чувствате раздразнени и провокирани да се наложите. В този случай опитите да разберете и коригирате детето си рядко са успешни. То ще продължи да ви провокира или временно ще спре, но само за да продължи по-късно с още по-голям хъс. В “борбата за власт” някои деца привидно се съгласяват с родителите си, но после правят каквото си искат. това се нарича “предизвикателна отстъпчивост”.

По правило, когато си имаме работа с търсещи власт деца, ние трябва да се стараем да не се поддаваме на яда си и да не се “включваме в играта”, за да не затвърдим погрешното убеждение, че властта е нещо много важно и значимо и да не засилим стремежа на децата си към нея. Ако обаче борбата за власт продължи, вие успеете да се наложите със сила и детето ви усети, че губи, то би могло да се насочи към третата цел – отмъщението.

ОТМЪЩЕНИЕ. Децата, които се стремят към отмъщение са сигурни, че никой не ги обича, че са излишни и затова трябва да мразят другите, както и те ги мразят (според техните представи). Те започват да се държат грубо и жестоко с околните, постоянно ги дразнят, нагрубяват и провокират, защото само така се чувстват значими. Родителите на отмъщаващото си дете се чувстват дълбоко наранени и засегнати, изпитвайки разбираемото желание да си го върнат “тъпкано”. Но детето отвръща на тяхната контраатака със следващото отмъщение и така кръгът се затваря. За да помогнем на тези деца, трябва да разберем, че тяхното отмъстително поведение произтича от обезсърчаването им, тоест от това, че не вярват в себе си и се възприемат като “лоши деца”. Тази роля не им харесва, но те не умеят да бъдат други. И не е задължително точно родителите да са виновни за това. Детето може да се чувства обезсърчено в детската градина, училището или сред връстниците си. Но единствено родителите могат да му помогнат, като се стремят да не отвръщат със същото. Колкото и трудно да им е, те трябва да подобрят своите отношения с детето, като запазят спокойствие и останат доброжелателни. Но ако войната на отмъстителност продължи и детето започне да се чувства отхвърлено и неспособно, то може да потърси извинение за своето поведение в четвъртата цел на дезадаптивното поведение – проява на неадекватност.

ПРОЯВА НА НЕАДЕКВАТНОСТ. Децата, които проявяват неадекватност (неумение за справяне с най-обикновени неща) са напълно отчаяни и обезверени, че да могат да се оправят с каквото и да е. Не вярвайки в себе си, те се опитват да накарат и останалите да не очакват нищо от тях. Така се спасяват от нови разочарования. Този отказ може да бъде пълен или в области, където децата се чувстват най-уязвими. Родителите на тези деца също се чувстват отчаяни и им се иска да “вдигнат ръце” от детето и неговите проблеми. Това е така, защото детето не реагира на нито един от техните опити да му помогнат или да го променят. За да помогнат на детето си, което проявява неадекватност, родителите трябва да елиминират целия си критицизъм и да се фокусират върху плюсовете и силните страни на детето. Родителите трябва да подкрепят всеки опит за справяне, независимо от това колко незначителен изглежда и дали е успешен или не.

image

Категория: Други
Прочетен: 284 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                     1307# Типове детско-майчина привързаност (Мери Ейнсуърт)

 

Методиката на Мери Ейнсуърт (М. D. Ainworth).

В изследователските среди е широко приета методиката за оценка на привързаността и на нейния тип на Мери Ейнсуърт (М. D. Ainworth). При експериментът на Ейнсуърт се демонстрират осем епизода, през които се изучава поведението на детето в ситуация на раздяла с майката и нейното влияние върху поведението на бебето (детето), и способността на майката да го успокои след завръщането си.  При изследването е установено, че особено силен диагностичен конструкт се явява промяната в познавателната активност на детето при раздялата с майката.  Поради тази причина е прието детето да бъде оставено при непознат възрастен с нови (непознати) играчки.

Критерий за привързаността се явяват регистрираните особености в поведението на детето след напускането на майката  и непосредствено при нейното завръщане. В резултат на изследването по методиката на Мери Ейнсуърт децата са били диференцирани в четири групи, съответстващи на четири типа привързаност.

Типове детска привързаност

Тип „А” – детето не реагира на напускащата го майка и продължава да си играе, а впоследствие не обръща внимание на нейното завръщане. Децата с подобно поведение се обозначават като  „индиферентни” или „ненадеждно привързани”.  Този тип привързаност се нарича „ненадеждно-избягваща привързаност” и се приема за условно-патологична. Наблюдава се при около 20% от децата. След раздялата с майката, те не изпитват безпокойство от присъствието на непознат човек, но те избягват общуването с него точно така, както избягват общуването с майка си.

Тип „В” – детето реагира слабо на напускащата го майка, но са привлечени силно към нея при завръщането й. Тогава те се стремят силно към физически контакт с майката и лесно се успокояват когато са взети от нея.  Този тип привързаност се нарича „надеждна привързаност”. Този тип привързаност се наблюдава при около 65% от децата.

Тип „С” – детето реагира със силно огорчение при напускането на майката.  След завръщането на майката, те демонстрират силна привързаност, но практически много скоро след това се отделят от нея. Този тип привързаност се приема за патологична. Нарича се „ненадеждно-афективна”, „манипулативна” или „двойствена привързаност”. Среща се при около 10% от децата.

Тип „D” – след завръщането на майката, детето „застива” в една поза (липсва поведенческа активност), като „отбягва” опитите на майката за близост.  Нарича се „дезорганизирана неориентирана привързаност” и също е приета за патологична. Среща се при 5-10% от децата.

Освен посочените 4 типа, може да се говори също и за „симбиотичен” тип привързаност. В експеримента по методиката на Мери Ейнсуърт този тип деца не се отделят от майка си дори на стъпка. При този тип практически не е възможно отделяне на детето от майката.

Формирането на привързаност в голяма степен зависи от грижата и вниманието, които майката отделя на своето дете. Майките, които са силно привързани към новороденото са внимателни и чувствителни към потребностите на детето.  В общуването с децата си те често използват средствата на емоционалната експресия. Ако възрастният добре разбира детето, то със сигурност ще се чувства комфортно, сигурно и силно ще е привързано към него.

М. Силвън и М. Виенда  (М. Silven и M. Vienda) доказват експериментално няколко качества, които определят като най-важни за развитието на надеждна привързаност:

= способност на майката да подбужда детето към игра;

= емоционална достъпност;

= стимулиране на познавателните потребност;

= гъвкавост в стила на възпитание.

Според авторите, от изведените качества решаващо значение има емоционалната достъпност, която се изразява в способността да се споделят чувствата на детето като главен инициатор на детско-майчиното общуване.

Личностните особености на майката, влияещи върху нейното отношение към детето, се разглеждат в качеството на главен („класически”) детерминант за надеждна привързаност. Те пряко или косвено влияят върху формирането на привързаността у детето.  Тяхното пряко влияние е свързано с чувствителността на майката към подаваните от детето сигнали (чувствителността на майката се проявява в типичните ситуации на взаимодействие), а косвеното влияние на личностните особености на жената е свързано с нейната удовлетвореност от ролята й на майка, а това на свой ред зависи от взаимоотношенията й със съпруга. С други думи, привързаността на майката към детето е сложен феномен, в който майката се намира между детето и неговия баща, като се явява фокус във взаимодействието.

Брачните отношения съществено влияят върху типа детско-родителска привързаност.  По принцип, раждането на дете в семейството автоматично поражда изменения в отношенията между съпрузите. Родители, които са трайно привързани към детето си, отбелязват много по-голяма удовлетвореност от качеството на своя брак, отколкото двойки, които не са привързани. Съществува хипотеза съгласно която, ранният съпружески статус се явява решаващ фактор за установяването на един или друг тип привързаност.

Децата, проявяващи двойствена привързаност, в повечето случаи имат задържащи (тормозни) черти на характера си.  Техните родители по темперамент често изпитват затруднения в качеството си възпитатели.  Възрастните реагират на потребностите на детето в зависимост от собственото си настроение – или твърде слабо, или твърде енергично. Бебето винаги реагира на липсата на баланс на тези отношения от страна на родителите, но резултатът винаги е неуспешен и като следствие става безразлично в общуването си с тях.

Съществуват два варианта за подход към детето, които повишават риска от развитие на избягваща привързаност.  При първия вариант майката е нетърпелива по отношение на своето дете и е нечувствителна към неговите потребности.  Такава майка често не е в състояние да удържа своите отрицателни емоции по отношение на детето, което води до отделяне и отчуждаване на майката и детето.  В резултат на това, майката просто престава да взима и държи детето в ръцете си, а детето на свой ред не се стреми към тесен физически контакт.  Тези майки често биват егоцентрични и отхвърлящи своите деца.

При втория вариант за неправилен подход, водещ до формирането на избягваща привързаност, родителите се отличават с извънредно внимание и педантично отношение към детето. В този случай, колкото и учудващо да звучи, детето се оказва в невъзможност да понесе толкова много грижи за себе си, тъй като изцяло му е отнета възможността за избор (трудно се учи, губи самостоятелност, т.е. то също не е в състояние да удовлетворява свои потребности).

Неориентираната дезорганизирана привързаност се среща в тези случаи, при които детето се страхува от физическо наказание или е обезпокоено от страх да не бъде отхвърлено от родителите си.  В резултат, детето започва да избягва общуването с родителите си. Този ефект е следствие на това, че родителите се отнасят крайно противоречиво към детето и детето не знае във всеки следващ момент какво да очаква от тях.

Майките с избягващ тип привързаност могат да бъдат характеризирани като „закрито-формални майки” . Те поддържат авторитарен стил на възпитание и се стараят да налагат на детето своята система от потребности. Тези майки не възпитават, а по-скоро превъзпитават детето си. За тях е много характерно, че следват последователно инструкции и указания на външни източници – литература, съвети на роднини, на собствената си майка и пр., като с това губят сензитивността си към детето.  

По психологически характеристики майките на децата с двойствена привързаност   се делят на две групи: „его-ориентирани майки” и „непоследователно-противоречиви майки”.

Първите се отличават с неадекватно завишена самооценка и недостатъчна самокритичност. Те са твърде противоречиви в отношението си към детето: от повишено, дори прекалено внимание към детето, до пълно игнориране на неговите интереси.  Вторият тип майки считат своите деца за неспособни, неумели, болни и налагат повишени грижи за тях.  Същевременно тези деца изпитват дефицит на ласка и внимание поради постоянното чувство на тревога у майката и вътрешното й напрежение, водещо до непоследователно и двойствено отношение към детето.

В зависимост от типа детско-майчина привързаност се отличават няколко типа майки.  Съгласно Р. Crittenden, надеждна привързаност възниква при чувствителните и грижливи майки. Техните деца са уверени в себе си и изпитват чувство за безопасност. Те стават открити, лесно се сближават с непознати, не изпитват тревога и не подават сигнали в ръцете на непознат човек. Избягващата привързаност се среща при нечувствителни, отхвърлящи и ограничаващи активността на детето майки.  Техните деца обикновено са неуверени, плашливи и избягват общуването както с родителите, така и с непознати.  Двойствената привързаност е типична за майки с непоследователно и непредсказуемо поведение.  Те се отнасят с детето с голяма нервност и напрежение.  Трябва да се има предвид, че симбиотичен тип привързаност може да се появи както при извънредно чувствителните, така и при непоследователните, и непредсказуемите майки.

Детско-майчината зависимост съществено зависи и от нивото на психическо развитие на самото дете.  Една от функции, съществено влияеща върху характера на привързаността се явява самосъзнанието (или „Аз-образа”).  При изследване на Н.Н. Авдеева по методиката на „огледалното отражение” се установява, че по-високото ниво на самосъзнанието на майката, продуцира по-голяма самостоятелност на детето (по-малка зависимост от майката) и по-изразена активност при непознати ситуации.  Експериментът е доказал, че деца с развит „Аз-образ” обикновено демонстрират надежден (тип „В”) или индиферентен (тип „А”) тип привързаност.  И двата типа зависят от вектора на привързаност, т.е. майките оценяват своята привързаност към детето като много по-силна, в сравнение привързаността на детето към тях.

Качеството на привързаност зависи от характера и вида на взаимодействие между майката и детето:

Надеждна привързаност се формира при наличие на високо ниво на активност на детето в ситуации на кърмене и бодърстване.  Уменията на майката да поддържа инициативата на детето, да установява с него очен контакт, да синхронизира действията си и да води с него диалог, способстват за формиране на трайна привързаност.

 

Забележка: Кърменето съвсем не е просто процедура на хранене! То е много повече. Това е онзи уникален момент, към който детето се стреми не само по чисто биологични, а и по психологични причини. Намирайки се  в ръцете (или в непосредствена близост) на майката, детето не само усеща топлината, мекотата, уханието на майчиното тяло, тогава то комуникира с майката (с поглед, с тялото си, с  мимиките на лицето си и пр.), т. е то удовлетворява психологическите си потребности.

 

Ненадеждна привързаност се развива при деца, в условия на ниска активност на майката в посочените режимни моменти (кърмене и бодърстване).  Афективната ненадеждна привързаност се формира в ситуации, когато майката не реагира на повечето от инициативите на детето.

Индиферентната ненадеждна привързаност (избягваща) се формира у детето при несъгласувано, дисхармонично взаимодействие между него и майката, особено по време на кърмене.  В този случай, неумението на майката да поддържа инициативата на детето се съчетава с усилията на собствената й активност, на която детето не желае да реагира.

Симбиотичният вид привързаност се формира при неспособност на майката да реагира на звукови сигнали и предречева вокализация на детето.  С порастването си при тези деца се наблюдава повишена тревожност, тъй като майката е реагирала в по-ранна възраст единствено със зрително общуване (на подаваните от детето жестове). Ако едно такова дете бъде оставено само в стаята, то не е в състояние да общува с намиращите се там други хора без присъствието на напусналата го майка.

Аналогична особеност се наблюдава и при деца с двойствен тип привързаност. Техните майки също реагират единствено на подаваните от децата жестове и са нечувствителни към гласовите реакции на детето.  При деца с този тип привързаност често възникват тревожни реакции, в момента, в който те загубят от поглед майка си.  За тях единствено зрителния контакт им помага да се справят с чувството за безпокойство.

image

Категория: Други
Прочетен: 381 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.09.2019 04:42
 


                                 1351# Съвременни роли на учениците в регулиране

                                                   взаимоотношенията с връстници

 

Традиционното разбиране за управление на индивидуалните, междуличностните, груповите и организационните процеси в училище е, че те следва да се извършват изключително или предимно от възрастни – училищно ръководство, учители, друг педагогически персонал (педагогически съветници и др.)

Съвременното и постмодерното разбиране за тези процеси е, че те, в не малка степен, се извършват и следва да се извършват от самите ученици – както по-големите, така и по-малките. Това и в момента става независимо от дали възрастните го осъзнават и желаят, затова е добре тези процеси да бъдат в по-голяма степен осъзнати, подкрепени, овластени и издигнати на по-високо качествено ниво.

Последното може да стане чрез създаване, внедряване и регламентиране на училищна система от подкрепящи връстници.

Кои са възможните форми на позитивни взаимоотношения и подкрепа между връстници в училище?

По-долу са дадени по-важните от тях, така както те се срещат основно в англосаксонските страни:

1.Медиатор (mediator)      

2.Ментор (mentor)   

3.Лидер (leader)                     

4.Бъди /приятел/ (buddy)  

5.Слушател (listener)           

6.Помагач (helper)   

7.Съветник (counselor)        

8.Тютор /обучител/(tutor) 

9.Коуч /треньор/ (coach)      

10.Други, като напр. формално избран координатор на класа или член на ученическия съвет, ученик с изявени способности в дадена област и др. под.

Някои от тези форми и роли на подкрепящи взаимоотношения между връстници в училище са

-хоризонтални (от гледна точка на статуса, възрастта, опита и др. характеристики на двете страни в процеса на взаимодействието), като напр. „бъди и „слушател”;  някои са:

-диагонални – като напр. „помагач”, „съветник”, „медиатор”, „коуч”;  а други са:

-вертикални  като напр. „ментор”, „лидер”, „тютор”,

Въпрос на обща „философия”; специфична/и стратегия/и на работа; наличната или възможната подготвеност на педагогическия персонал и конкретните нужди и специфика на даденото училище, е кои от тези форми са подходящи, възможни и ефективни за използване в конкретното училище.

По-специално, за целите на превенцията на насилието и тормоза в училище, подходящи форми за създаване и внедряване на системата от подкрепящи връстници в училище са основно: „медиатор”, „ментор” и „лидер”, но е възможно и използването на „бъди”, „слушател”, „помагач” и „съветник”.

Първите 3 са по функционални роли, а вторите 4 са по-консултативни роли.

В какви случаи, ситуации, проблеми могат и следва да се използват тези форми ?

1.„Медиаторът” е подходящо и ефективно да се използва в случаите, когато имаме насилие, тормоз, конфликт, неразбирателство и т.н. между двама относително равни по статус връстника (напр. конфликт между две момчета от 8 клас, по повод на емоционалните им отношения с тяхна съученичка).

В случая медиаторът е съученик, който се ползва с уважението и на двете страни в конфликта и има уменията да ги убеди да се сдобрят, или най-малкото да не използват повече насилие в отношенията си.

2.„Менторът” е удачно да се използва в ситуациите, когато едната страна на конфликта – жертвата на насилието е в значително по-нисък статус и позиция (възрастов, физически, социален, учебен и др.). Например менторът може да е популярен и влиятелен ученик от 10 клас, който защитава и подпомага непопулярен ученик от 5 или 6 клас, който е систематична жертва на насилие от страна на свои и по-възрастни съученици. Връзката Ментор-Протеже може да трае от няколко месеца до няколко години докато менторът подпомогне протежето да стане социално по-зрял и успешен в училище.

3.„Лидерът” е ученик, който освен, че е популярен сред своите връстници, има и уменията и възможността да увлича и води своите съученици в избрана от него посока, която може да има, както позитивни, така и негативни последствия за участниците и за училищния живот. Задачата на училището е да идентифицира, подпомогне развитието и позитивира естествените лидери в училището от всички възрастови групи (от 1 до 12 клас), така, че техните умения да водят другите след себе си да работят в полза, а не във вреда на училището. По-конкретно, лидерът би могъл да бъде полезен в няколко посоки, но, в случаите на насилие и тормоз в училище, най-важната от тях, според нас, е да включи, ангажира и пренасочи негативната енергия и мотиви на насилника в позитивна посока, като го включи в дейности и свои проекти, които не нарушават дисциплината и добрия стил на взаимоотношения в училище, т.е. да му откъсне вниманието от проявяване на насилие и пренасочи усилията му към постигане на реализация в по-приемлива форма и посока.

4. В отделни случаи, ситуации, и с отделни ученици могат и следва да се използват и другите споменти по-горе форми и роли: бъди”, „слушател”, „помагач”, „съветник”, както и „тютор” и „коуч”.

Макар, на пръв поглед, изброените по-горе форми и роли за подкрепа на връстниците, да са сходни, те предполагат и изискват различни личностни профили от качества, умения и поведения, поради което трудно могат да се съвместяват и изпълняват от едни и същи ученици.

Затова, важна задача на педагогическият съветник в училище (ако то има такъв, а ако няма - на помощник директора) е да идентифицира, мотивира, обучи, координира, контролира и развива ученици с предразположености към някоя от изброените форми и роли и организира постъпково, в рамките на 1-2 години училищна система от подкрепящи връстници, която да съчетава и, преплита изброените по-горе от 3 до 10 различни форми и роли на подкрепящи връстници. Тази система, освен, че ще бъде много ефективно средство за сплотяване и развитие на ученическата общност, и на тази основа – за превенция и минимизиране на насилието и тормоза в даденото училище, ще облекчи значително и намали работата на педагогическия съветник и класните с проблемните ученици в училището (примерно наполовина).

Така педагогическият съветник от „сервизен работник на проблемни ученици” и „самотен войн” ще се превърне в ефективен координатор на училищна мрежа (достигаща в разгърнатият си вид в по-големите училища до няколко десетки подкрепящи връстници), което значително, в пъти, ще повиши неговата ефективност и ще пренасочи работата му от преимуществена работа с индивидуални случаи към преимуществена работа с групи и дори мрежи от ученици, какъвто е и международно утвърдения и доказал се от доста години модел на работа на тези специалисти.

image

Категория: Други
Прочетен: 244 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 2226229
Постинги: 1922
Коментари: 115
Гласове: 1208
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31