Интегриране на неформалното образование и интерактивните методи

на преподаване за работа в мултикултурна среда

 

          Игра „Столовете в кръг“ – упражнение за загряване, групова сплотеност и взаимодействие, развитие на концентрацията на вниманието и бързината на двигателните реакции .

          Време: 10 мин.

Описание: Столовете се подреждат в кръг с облегалките навън, като зад всеки стол застава участник. 

Инструкция: Опитайте се да се облегнете на гърба на стола, накланяйки се напред  така, че задните му крака да останат във въздуха  - балансирайте. Когато кажа „РАЗ!“, всеки пуска стола, прави крачка вдясно и хваща облегалката на стола на своя съсед преди той да е паднал на четирите си крака и заемете същата поза – баланс.

Когато кажа „ДВА!“, правите крачка вляво (връщате се) и хващате отново стола.

Когато кажа „ТРИ!“, завъртате се около оста си и хващате стола преди да е паднал.

 

Който не успее да хване своя стол (столът падне на четирите си крака или вътре в кръга), той отпада от играта. Кръгът от останалите играчи се свива и играта продължава, докато не бъде излъчен победител.

 

ПРИКАЗКА ЗА КАЛПАЦИТЕ

от Панчо Панчев – Дядо Пънч

комедия за малки и  големи, която прилича на народна приказка

(известна е със заглавията „Четиримата близнаци“ и „Щръклица“)

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Одаята у Бонкини.  Стрина Гена и Бонка седят и предат.

 

БОНКА. Изпонапредохме вече на цялата войска за по едни чорапи па и повече.

СТРИНА ГЕНА. Ти не гледай мене, дъще, почивай си! Или с нещо друго се залисвай! Ние, старите, без работа не можем, съклетисваме се. А ти си млада.

БОНКА. Млада съм, мале и затова повече се съклетисвам. Четири години откак близнаците заминаха и все чакам, чакам.

СТРИНА ГЕНА. Малко остана вече. Само годинка и ще се върнат. Голяма сватба ще вдигне свекърът ти.

БОНКА. Поне да се бяха обадили.

СТРИНА ГЕНА. Че нали Белчо се обади. Чак от Стамбол хабер проводи момчето.

БОНКА. Проводил той. Още първата година. А после? А братята му?

СТРИНА ГЕНА. То може и някой по-пресен хабер да има до баща им. Бая време не сме го виждали. Ако искаш, изтичай го питай!

БОНКА. Срам ме е, мале. Що не идеш ти, а? Моля ти се!

СТРИНА ГЕНА. То, няма нищо срамно, ама … Да ида (Става, оставя хурката и излиза)

БОНКА. (отваря прозореца, оттам) Малеее, много здраве на чорбаджи Петко! И не казвай, че аз те пращам? Уж ти сама … (Маха с ръка на майка си, после сяда на рамката на прозореца и замечтано гледа навън).

ГЛАСЪТ НА БАБАТА:  Много рано си станала, моме. Чеиз ли готвиш?

БОНКА. Приготвих го вече, баба.

БАБАТА. Ами тогава?

БОНКА. Свикнах да ставам рано, та и сега. А ти къде си тръгнала сабахле? Май не си тукашна?

БАБАТА. Не съм чедо, не съм. Аз обикалям света и разказвам приказки. Това ми е работата.

БОНКА. Че ела и у нас тогава. Ти ще ми разкажеш нещо, а аз ще те нагостя. Ей там ни е портата. (Показва)  Заповядай!

БАБАТА. Благодаря, чедо. Ще се отбия.

БОНКА. (чевръсто изважда от раклата и поставя на софрата нещо за похапване) Заповядай, заповядай!

БАБАТА. (влиза вътре и се оглежда) Добри хора ще трябва да живеят в тая къща. И от добро да се не отърват!

БОНКА. Сполай ти бабо! Седни, опитай ни хляба!

БАБАТА. (сяда на софрата) Сполай и на тебе чедо (взима си от яденето)

БОНКА. Бабо, а да гадаеш умееш ли?

БАБАТА. Че как иначе … и на боб, и на шекер, и по звездите, и по очите …

БОНКА. (опулва се срещу нея) Много ме интересува едно нещо бабо. Дано да е написано!

БАБАТА. Писано е чедо. Всичко е писано. (Гледа я.)  И сираче, как си останала от малка и на труд, как си се научила …

БОНКА. Тия работи аз си ги знам. Ти за бъдещето ми кажи!

БАБАТА. Не бързай. Едно по едно (Хапва си.)

БОНКА. Хапни си! Хапни!

БАБАТА. Хапвам си, хапвам. (Вглежда се пак в очите й.) Мъка имаш в сърцето си, моето момиче. Ама ще мине. Те всички мъки минават.

БОНКА.  Позна. И какво още, бабо?

БАБАТА. Тая мъка, дето я имаш, е любовна мъка.

БОНКА. Ииии, ама ти всичко познаваш!

БАБАТА. Познавам я. Чакай да си взема още един залък. Още ще ти кажа.

БОНКА. Хапни си, хапни!

БАБАТА. (взима си) Хапвам си, хапвам. (Отново се вглежда в очите й) Има нещо мътно в тая твоя любов. Ама ще се избистри. То всичко се избистря на тоя свят.

БОНКА. Ииии, пак позна. А кога ще се избистри, бабо?

БАБАТА. Това го не пише.

БОНКА. А друго пише ли?

БАБАТА. Пише я. Пише, че дълъг път те очаква.

БОНКА. (учудено) Път ли? Не може да бъде!

БАБАТА. Защо? На колко си години?

БОНКА. На седемосемнайсет.

БАБАТА. Видя ли, на тия години човек има цял живот да върви …

БОНКА. Ей, бабо, много си умна

БАБАТА. (скромно) Ами това ми е работата.

БОНКА. А като си толкова умна, можеш ли ми каза, защо хората се мерят по това, кой колко злато има?  Който ти надене на ръката най-тежката златна гривна, него трябва да избереш. Право ли е?

БАБАТА. И е право дъще, и не е.

БОНКА. Как тъй?

БАБАТА.  Ще ти обясня. Право е, ако човек сам си го е спечелил това злато. С честен труд и упорство.  Колкото повече спечели, значи толкова е по-трудолюбив. А трудът и добър го е направил.  Ако пък човек го е откраднал това злато, или го е добил по друг някакъв начин, но без да работи, тогава, колкото повече има, толкова по-лош е този човек.

БОНКА. Ей, бабо, много си умна!

БАБАТА. (скромно) Ами това ми е работата.

БОНКА. Е, като си толкова умна, кажи ми, как да познавам кой човек си е спечелил златото с честен труд и кой го е откраднал?

БАБАТА. (мисли) Интересен въпрос. (Пак мисли) Други въпроси имаш ли?

 

В този момент влизат стрина Гена и чорбаджи Петко.

 

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. (от вратата)  Помози Бог, Бонке! Какво ми казва майка ти – мъка ти било по близнаците. Много отмина, моето момиче. Дорде се обърнем и тая зима ще литне. А на друга есен гурбетчиите ще си дойдат.

БОНКА. Благодаря ти за добрата дума, чорбаджи Петко. Тя и тая баба (сочи я) така вика.  Всичко ще се избистри, вика. Гледа ми и всичко ми позна. Ама всичко.

СТРИНА ГЕНА. Тя от тия ли неща отбира. Хапни си, хапни, бабо!

БАБАТА. Хапвам си, хапвам.

БОНКА. Много отбира, мале. Това й е работата. Обикаля света и разказва приказки.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. А като обикаля света, дали не е чувала някъде за моите синове? Може и да ги е срещала?

БОНКА. Може, чорбаджи Петко. Не съм я още питала.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Ти бабо, като ходиш по белия свят, не си ли чувала за едни момци, гурбетчии. Четирима близнаци са, ама си мязат като един. И на мене малко така допадат

БАБАТА. Чувала съм, как да не съм.

БОНКА. (припряно) Какво си чувала, бабо?

БАБАТА. Че едно ли е?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Казвай, казвай подред!

БАБАТА. Ами, разказват хората, че едина бил захванал търговия. И хан отворил и търговия въртял.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Брей, брей, брей (Към стрина Гена)  Чуваш ли, свате? (Към бабата) И на мене малко допада, нали?

БАБАТА. Сигурно, щом казваш. Аз не съм го виждала, само слушах. Разправят хората.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Той е, той. Наше лошо няма.

БОНКА. А другите?

БАБАТА. Чувала съм и за другите. Разправят хората, едина станал златотърсач. Чисто злато от земята вадел. Ама не знам точно, в мина ли го копаел или в някоя река от пясъка го пресявал.  И така разправят, и инак. Не знам кое е вярно.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Вярно е бабо, вярно е. Щом хората разправят. Трябва да се вярва на хората!  Злато, а?  Бреййй, знае синковецът къде зимуват раците! То много мъчно се копае и пресява злато, но като начало е харно. После и той търговийка може да завърти.

БОНКА. Ами, другите бабо, другите?

БАБАТА. Ами другите … другите …

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. За един знам, че е в Стамбол. Той не ни е грижа. И хабер допрати и е в сигурни ръце там. Само четвъртия не знаем къде е. За него не си ли чувала?

БАБАТА. Чувала съм, ама дано не излезе вярно! Разправят хората … разбойник бил станал.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Виж, това не може да бъде.

БАБАТА. Някои викат, грабел само богатите, а на бедните помагал.  Други викат, грабел наред, не подбирал.  Има дума дори, че двама от близнаците станали разбойници. Едина добър, а едина – лош.  Така разправят хората.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО.  Ние ако седнем да слушаме това, дето го разправят хората … Измислят си … не може чорбаджи Петков син разбойник да стане. Лъжат. Други близнаци са това. Или са от някоя приказка.

БОНКА. (разплаква се) Боже, кога ще мине тая дълга година!

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Ще мине, Бонке. Ще изтече като вода. Пък ти на тия лакърдии недей да хващаш вяра.

СТРИНА ГЕНА. Слушай, дъще. Слушай бая си Петка. Хората нека си говорят каквото си щат.

БАБАТА. Аз не трябваше да отварям дума за тоя, последния, ама така чух.

СТРИНА ГЕНА. Не си виновна ти бабо. Ние те питахме.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. А и хубави думи ни каза за момчетата. Сполай ти! Хайде да си тръгвам. Пък обаждайте се към мен!

СТРИНА ГЕНА. Харно свате, ще се обаждаме.

БАБАТА. (става) Да си вървя и аз, че път ме чака.

СТРИНА ГЕНА. Щом бързаш … И като научиш пак нещо за близнаците, отбий се насам! Добре си ни дошла винаги.

БАБАТА. Благодаря, останете си със здраве.

 

Чорбаджи Петко и бабата излизат.  Стрина Гена и Бонка ги изпращат, па сядат и започват да предат.

 

БОНКА. Мале, ма, дали е вярно това?

СТРИНА ГЕНА. Кое?

БОНКА. Че били станали разбойници?

СТРИНА ГЕНА. Ти за туй не мисли, дъще! Нещо друго си вкарай в главата!

 

Предат.

 

БОНКА. Мале ма, а дали са пораснали?

СТРИНА ГЕНА. Как?

БОНКА. Дали са станали по-едри?

СТРИНА ГЕНА. Станали са, я. В тия години момчетата растат като лук.

БОНКА. А дали са си все така еднакви? Като фотографии?

СТРИНА ГЕНА. Не знам, дъще.

БОНКА. Ех, да можех да надникна отнякъде, да ги зърна.

СТРИНА ГЕНА. Как да ги зърнеш, чедо? Не са у гърне турени, та да му вдигнеш похлупака. Разпилели са се по света като от вихрушка.

БОНКА. Да можех – като в приказките – да сложа на главата шапка невидимка, на крака – бързоходни калеври и всинца да ги наобиколя … Мале ма, защо само в приказките има шапки невидимки и накрая всичко свършва добре?

СТРИНА ГЕНА. А, не е само в приказките, дъще. И за тебе радост ще има. Ще видиш.

БОНКА. Ще има то, бабини деветини!  Колкото има шапка невидимка.

СТРИНА ГЕНА. Ами ако бръкна в раклата и ти извадя една?

БОНКА. Хайде де! Само се силиш.

СТРИНА ГЕНА. (вади от раклата мъжки дрехи) Те ти я шапката невидимка. (Турва пред нея един калпак) И потури, и пояс, и елек … От баща ти съм ги скатала Ако ги облечеш и аз не мога те позна.

БОНКА. (разглежда дрехите, мери ги, като ги държи по тялото си) Мале ма, наистина ли никой няма да познае, че не съм мъж?

СТРИНА ГЕНА. Няма, моето момиче. То всичко зависи от дрехите. Ще видиш.

БОНКА. (подскача радостно) Ами аз тогава се стягам за път а? (Взима дрехите и отива да се преоблича)

СТРИНА ГЕНА. (след нея)  Стягай се, стягай Облечеш ли потури и сложиш ли калпак на глава, сякаш съвсем друга ставаш. И на света по инак почваш да гледаш, и по-умно да мислиш и да говориш. Чудно нещо са дрехите! Не само от момата ерген за приказ сторват, а ако го нагиздиш, дори глупакът може да мине за мъдрец.

 

ЧАСТ ПЕТА

Пред къщи. Излиза Бонка, така добре докарана в дрехите на баща си, че всеки би я взел за Бончо. На рамо носи тояжка, на тояжката бохчичка. Оглежда се.

 

БОНЧО. На къде да тръгна (Сочи.)  натам път, натам – друг, натам – трети. Цялата земя е кръстосана от друмища. И криви, като въже у торба, и прави като тополи, и стръмни, като дерета, и равни като тепсия. Накъде да тръгна?  Най-крив и стръмен е пътят, кога не знаеш къде да идеш. Знаеш ли, през огън и вода ще минеш, като по царски друм. (Пауза.)  Само от Белчо имаме хабер, че е в Стамбол. А другите? И кого ли най-искам да видя?  Все ми е едно.  И Пъстрьо и Черньо и Желчо и Белчо…  Хората се обичат, разделят се, чакат се, па като се дочакат, рипнат един към друг, та се прегърнат. Кого ще прегърна аз, кога се върнат след година?  И дали ще се върнат?  Търговецът се е залисал в сметки и тефтери, златотърсачът кърши гръб та да извади от земята повече злато, разбойникът дебне край дефилета и завои. Натам път, натам друг, натам трети. (Вика) Къде сте момчета? (Оглежда се и като се ослушва дали някой няма да се обади, продължава тихо) какво да правя? Избор нямам. Ще тръгна като с вързани очи (Излиза).

ЧАСТ ШЕСТА

Кръчмарска маса със столове и още някой детайл, загатващ ханджийска обстановка. Някъде табела „Пъстрьов хан“ на масата седи Черньо, яде и пие. Влиза Бончо и като вижда Черньо се стъписва.

БОНЧО. Добър ден. Аз гаче ли сбърках. (Понечва да излезе)

ЧЕРНЬО. Хей, момче, ела тука, ела. Ела да пиеш едно вино с батьо си Черньо.

БОНЧО. Аз …

ЧЕРНЬО. Ела, не бой се!

БОНЧО. (приближава се)  Аз не се боя. Защо мислиш, че се боя?

ЧЕРНЬО. Че как иначе. Не може човек да ме види и да не затрепере.

БОНЧО. Да, но аз не те познавам.

ЧЕРНЬО. А, сега ще ти кажа кой съм и веднага ще припаднеш от страх. Аз съм Черньо, страшният разбойник.

БОНЧО. (спокойно) Ти ли си? Чувал съм за теб.

ЧЕРНЬО. А защо тогава не припадаш?

БОНЧО. Много просто, няма какво да ми вземеш и ми е лесно.  Да не си побъркан да нападаш бедни и гладни момчета.

ЧЕРНЬО. Беден си, а умен. Браво!  Сядай и започвай да ядеш! В тоя хан има какво да се похапне. Ако искаш, още да поръчам.

БОНЧО. (сяда) Благодаря, това ми стига. И за него се чудя как ще ти се отплатя (Започва да яде.)

ЧЕРНЬО. Много лесно. Ще ми помогнеш да натоваря коня си. Имам едни дисаги, тежки като …като да са пълни с воденични камъни.

БОНЧО. Брейй, че какво има вътре, та са толкоз тежки?

ЧЕРНЬО. Какво може да има в дисагите на един разбойник?  Злато, разбира се. Чисто злато.

БОНЧО. Брейй, ама откъде го ограби толкова много?

ЧЕРНЬО. Срам ме е, но ще ти призная като на приятел.  Това злато не съм го ограбил, а съм го купил.  С ограбени пари, разбира се.  И отгоре на туй, фалшиви. Снощи го взех от един търговец срещу два чувала фалшиви каймета.  Знаеш ли колко пари са това?  Ако бяха истински,  триж повече от злато струват. Искаше да ме преметне, търговецът му с търговец. Мисли, че като съм разбойник, не мога и аз да лъжа. Ама аз не съм от ония старите, честните разбойници. Аз съм модерен. От всичко разбирам.  Сега да река, и на султанска служба мога да се захвана.

БОНЧО. Значи, вече има и такива разбойници, учени?

ЧЕРНЬО. Има я. Един свят се е навъдил … Животът си иска своето. Човечеството се развива.

БОНЧО. Ами какво ще го правиш толкова много злато?

ЧЕРНЬО. На златото лесно му намирам аз какво да го правя. Но това ми трябва да специален случай. Златна гривна ще правя. За облог. За едно момиче.

БОНЧО. Облог ли? Брейй, много скъпо струва това момиче! Поне хубаво ли е?

ЧЕРНЬО. Преди четири години беше като нарисувано. Или пък така ми се е струвало с ония хлапашки очи. После не съм го виждал.

БОНЧО. Е, като не си го виждал четири години, още ли го обичаш?

ЧЕРНЬО. Как да ти кажа, отдавна ми мина мерака по него. Сега обичам парите, скъпоценностите… Все пак ще ида догодина на облога. Нека видят хората какво може Черньо! И току-виж, съм се оженил за нея. Вярвам и сега да е хубава.  А за един прославен разбойник не е лошо да има жена красавица.

БОНЧО. Ама, ако тя не те иска?

ЧЕРНЬО.  Глупости говориш. Коя жена няма да ме иска с богатство като моето? Освен това облог сме правили. Щом го спечеля …

БОНЧО. Аз пък си мисля – има моми в манастир ще идат, ама разбойник няма да вземат

ЧЕРНЬО. Млад си още, затова тъй мислиш.  И аз бях такъв един – буен.  Хайде, ела да товарим коня, че път ме чака! Нали се наяде?

БОНЧО. Наядох се. Сполай ти! Дори малко ми заседна

 

Двамата излизат. Веднага след това някъде отвътре идва Пъстрьо. Прекосява кръчмата на пръсти и наднича подире им. Гледа известно време, после въздъхва облекчено.

 

ПЪСТРЬО. Замина си най-после разбойникът му с разбойник.  Още снощи направихме сделката, а той вместо да си тръгне веднага, чак досега ме кара да треперя (Прибира масата.) Нали се махна еднъж от тука, вече и да открие измамата, ще ми хване цървулите. Представям си как ще почервенее от яд, като разбере, че е купил вместо злато две буци олово, позлатени само отгоре… (Смее се.)

 

Влиза Бончо, но смеещият се Пъстрьо не го забелязва. За да привлече вниманието върху себе си, Бончо започва да се смее. Пъстрьо се обръща изненадан.

 

ПЪСТРЬО. Защо се смееш?

БОНЧО. Не знам, ти ще кажеш. Аз се смея само за да ти правя компания. А ти знаеш защо се смеем и двамата.

ПЪСТРЬО. Я какъв хитрец! Кой си ти? Отде се взе?

БОНЧО. Пътник съм. Помогнах на Черньо – страшния разбойник да си натовари дисагите, че да си иде, пък после рекох да вляза тук, та да поседна.

ПЪСТРЬО. Ама вие с Черньо какво общо имате?

БОНЧО. Нищо. За първи път го виждам. Какво общо може да има един разбойник с едно бедно момче като мене. Разбойникът с богатите си има дослук.

ПЪСТРЬО. Дослук с Черньо! Разбойнишка му работа. Аз не само, че съм богат, ами и роден брат съм му. Не виждаш ли как си приличаме? А така го преметнах. Продадох му олово вместо злато.

БОНЧО. Ами като разбере, не те ли е страх?

ПЪСТРЬО. Да ги е страх будалите!  Аз се престорих на пътуващ търговец и му продадох оловото снощи на тъмно. И да се върне сега, ще се вайкам заедно с него и ще попържам търговеца дето го е излъгал. (Смее се.).

БОНЧО. Брейй, ти си бил голям дявол!

ПЪСТРЬО. От малък съм си такъв. И все по-дявол ставам. Поп бях лъгал, бей бях лъгал, а сега и разбойник преметнах. (Смее се.)  Ще си изкили коня с това олово. Да рече да потъне като минава през реката, най ще е добре.

БОНЧО. А вярно ли е, че тази река носела златен пясък?

ПЪСТРЬО. Така казват, ама чак нагоре в планината някъде. И кой ще седне да го пресява?  То е волски труд. Чувах, че друг от братята ми се захванал с такава работа, ама не ми се вярва.

БОНЧО. Защо не ти се вярва?

ПЪСТРЬО. Защото не може да ми е брат и да е толкоз  будала. То и на Черньо не му е много акълът, но поне печели без да работи.  Има и да му вземеш и да му остане. А от мене – акъл само искай (Смее се.) Тая глава виждаш ли я? (Сваля калпака.) като да е пълна с чекмеджета И в чекмеджетата – всички хитрости.

БОНЧО. Черньо за някакъв облог ми споменуваше. Затова бил купил златото.

ПЪСТРЬО. Облог ли? Ей, добре че ме подсети! Съвсем бях забравил.  И аз участвам в тоя облог.  За едно момиче, наше комшийче. Хубавичко беше, макар и сиромашко.

БОНЧО. ВЕ, ти ще идеш ли за облога?

ПЪСТРЬО. Знам ли? Може и да ида. Не за друго – нали ти казах, че е сиромашко, а да направя мръсно на братята. (Потрива ръце.) Хубаво нещо е това мръсното! … (Пауза.) Аз още един брат имам. Белчо му викат. Чак в Стамбол се запиля. Сигурно живот си живее там …

БОНЧО. А от тук до Стамбол далеко ли е?

ПЪСТРЬО. (подигравателно) Защо питаш? Да не си тръгнал на султана зет да ставаш? (Смее се.) Я по-добре ела при мен, та да ми помагаш в ханджийството! Ще те храня, пък и някоя пара ще ти дам. Човек ще те направя.

БОНЧО. Благодаря, не ме влече твоя занаят. Ще си потърся друг – бодалешки, като за мен.

ПЪСТРЬО. Ако щеш. Насила хубост не става. Аз искам да му отворя очите, а той …

БОНЧО. Сполай ти! (Става да си тръгва.) И тъй добре ми ги отвори. Сбогом! А пък в облога за онуй момиче, дано ти Бог даде такваз сполука, каквато заслужават хора като теб (Излиза със сълзи).

 

ЧАСТ СЕДМА

Край пътя. Появява се бабата.

 

БАБАТА. Уморих се. Да поседна малко, че тая земя, като вземеш да я обикаляш, край няма. Това, дето разправят, че била валчеста, май истина ще излезе … (Сяда до един портал.)

 

От друг портал влиза Бончо с тояжка на рамо и бохчичка на тояжката. Не забелязва бабата.

 

БОНЧО. Вървя и си мисля: чудно нещо е пътят!  Тегли те напред, тегли и мислите ти.  И ги сменя в главата ти, различни като гледките наоколо.  Тъжно ми беше, когато вървях из ония кални и тъмни долища зад мене.  Все за Черньо и Пъстрьо си мислех.  После прегазихме заедно с пътя през реката. И като че ли водата изми и отнесе надолу всичките ми кахъри.  Навлязох в полето и ми стана още по-светло. Мисля си за Белчо и Желчо, дето още не съм ги намерил.  Къде ли не минават друмищата?  И кой ли не минава по тях?  Можеш да срещнеш и просяк и цар  … (Оглежда се и вижда бабата.) Я! Добър ден, бабо!

БАБАТА. Дал ти Бог добро сине! Накъде?

БОНЧО. Да видя свят, бабо – така, къде стигна … А далече ли е Стамбол от тука?

БАБАТА. И е далече, момко и е близо.

БОНЧО. Нали има само един Стамбол?  Как тъй и далече и близо?

БАБАТА. Много просто. За теб – ако тръгнеш ти да идеш там – е далече. Три чифта цървули няма да ти стигнат. А за везира е близо. Чак в тия гори (показва зад себе си). На лов е дошъл.  Близо му е, че не ходи пеш да си къса цървулите, пък и да ги скъса, бълха го ухапала. Знаеш ли колко богат е той?

БОНЧО. Не знам.

БАБАТА. Не ти и трябва да знаеш.

БОНЧО. Бабо, а не го ли е страх везирът да ходи сам по горите?

БАБАТА.  Кой ти е казал, че ходи сам?  Да видиш каква свита се мъкне с него! На закуска теле изядат.

 

Откъм гората се чува кучешки лай.

 

Ето, чуваш ли кучетата? Я да си вървя, че може насам да дойдат! (Става.)

БОНЧО. Иии, да можех да ги зърна!

БАБАТА. Не е голям келепир да ги зърнеш.  Я ще те накара дърва да им пренесеш за огъня, я нещо друго такова.  Ама нали си младо, гледай, събирай акъл! Аз ще си вървя. Със здраве!

БОНЧО. Добър път, бабо!

 

Бабата излиза. Бончо понечва да тръгне в обратна на нейната посока – към гората, но кучетата пак се разлайват вече по-силно и той объркан сяда на пъна. След малко до него дотичва Белчо в шарени турски дрехи и само на главата с неизменния бял калпак.

 

БЕЛЧО. Ей, момче, не видя ли да бягат насам две сърни? Сякаш в земята потънаха.

БОНЧО. (запелтечва) Твоя мимил ..

БЕЛЧО. (вади от джоба си шише о му дава да пие вода) Какво ти стана? Аз … ти де, ти … да не се уплаши от мене?

БОНЧО.  Не са минали сърни, твоя милост. Аз се уплаших, защото за първи път виждам турски големец.

БЕЛЧО. (смее се) Аз … аз де … нито съм големец, нито съм турчин . не ми ли гледаш калпака? Само съм на турска служба. От визирските човеци съм.

БОНЧО. Значи, пак си големец!

БЕЛЧО. Е, щом така ме приемаш. А ти откъде си?

БОНЧО. Далеч е моят край. Чак по река Струма. Чувал ли си я?

БЕЛЧО. А! Че ние земляци излязохме … Аз … аз де … аз съм от село Близнаково. Знаеш ли го?

БОНЧО. Как да го не знам!  По-хубаво село не вярвам да има някъде (Оглежда го.) не ти ли е мъчно за там?

БЕЛЧО  Отначало ми беше мъчно, но после свикнах. Много е лъскав пустия му Стамбол!  И широк живот се живее (Протяга се.) Ядене, пиене и жените на големците току ме канят на гости. Гяурчето ми викат, ама аз … аз де, не се сърдя. Оня ден ми казаха, че и визирската дъщеря много питала за мен.

БОНЧО. Брейй, живот си живееш, значи?

БЕЛЧО.  Не мога да се оплача.  Ако искаш, ела с нас, и тебе ще наредя!

БОНЧО. А, благодаря. Не е това работа за мене.  Ще си се върна в село. Няма ли и ти да навестиш родния край?

БЕЛЧО. Аз … аз де … есенеска трябва да си ида до Близнаково, но пусто, не знам дали ще ми остане време. Много ангажименти имам.

БОНЧО. Щом е тъй …

БЕЛЧО. Чакай – то и ти можеш да ми свършиш тая работа.

БОНЧО. Каква работа?

БЕЛЧО.  Ще ти кажа. Като минеш през Близнаково, да потърсиш там едно момиче. Казва се-е-е …  (едва си спомня) Бонка. Бонка Генина. Някога облог се бях хващал за нея, та сигурно още ме чака и вехне по мене. Пък аз … аз де … нали ти рекох  - дори везирската дъщеря много питала за моя милост. Та да й кажеш на Бонка, да ме не чака повече. Излъжи я нещо! Я че съм се удавил, я че съм се потурчил. Ти си окумуш момче, ще измислиш. Хайде!  И много здраве на село! (Подава му ръка и се ръкуват.) Голям хаир ще ми направиш. А на теб нищо не ти струва (Излиза.)

БОНЧО. (седи на пъна и плаче)  Нищо не ми струвало. Аз си знам колко ми струва! (Въздъхва.) И Белчо го отписах. Сега вече в един Желчо ми е надеждата.  Ако и той е станал като братята си, ще трябва да се моля да се яви отнякъде някакъв незнаен юнак, като в приказките, да надвие четиримата братя близнаци и да ги пропъди. Или да ме отвлече от тях.  (Пак въздъхва и става.)  Защо ли тези приказни юнаци останаха в приказките само! (Излиза.)

 

ЧАСТ ОСМА

          На полянката на брега на една река, която е извън сцената, се е излегнал Желчо, нахлупил е калпак на очи, за да не му блести привечерното слънце и свири на кавал познатата ни от началото песен от Струмския край.  Влиза Бончо с тояжка на рамо и с бохчичка на тояжката.  Влиза, но не вижда Желчо. Само чува свирнята му.

 

БОНЧО. Колко е хубаво тука! Като в приказка. И небето синьо и реката бистра, и поляните край нея слънчеви и осеяни с цветя … Или може би, всичко е обикновено, а само тая свирня го прави тъй хубаво. Нашенска песен. Носи се на вълни, на вълни!  И ме къпе в топлите си звуци … Колко му трябва да човек – една песен от родния край – и сърцето му се разтупква. А! Ей го там и свирача!

 

Приближава към Желчо, но той, закрил очи с калпака си, свири и не го усеща. Тогава Бончо го побутва с крак по крака. Веднъж – никаква реакция, втори път – по-силно – Желчо ритва дваж-триж във въздуха и се развиква

 

ЖЕЛЧО. Пст, пст! Чиба де, чиба! Не съм виждал друго куче толкова да не отбира от свирня.

 

Бончо се усмихва и пак го побутва.  Желчо отново ритва във въздуха, вече тъй силно, че калпакът му пада от очите.

 

БОНЧО. (едва сега го познава и сякаш си глътва езика) Ти … ти … (Бързо се овладява.)  Защо толкоз се чудиш, че жив човек е дошъл насам?

ЖЕЛЧО.  Ами селото е далече, нагоре е пущинак. Никой се не излъгва да прескочи натука.

БОНЧО. И сам си живееш, а?

ЖЕЛЧО. Ами да. Повече от четири години прекарах по тия места, кьорав човек не се е мяркал. Къпя се по вировете. Цяло лято дреха мога да не сложа, ако река.

БОНЧО. А не ти ли е скучно?

ЖЕЛЧО. Не. Скуката е за безделниците. Аз работя.

БОНЧО. Добре. Ама то само работа не стига.

ЖЕЛЧО Зависи какво работиш и защо го работиш.  Пък аз си имам и развлечения: нали ти казах – къпя се, научих се да свиря на кавал, поливам си цветето (Показва му едно засадено наблизо цвете, същото като онова, което Бонка му е дала, изпращайки го на гурбета, само че по-голямо.)

БОНЧО. Какво хубаво цвете! Отде го имаш?

ЖЕЛЧО. Тя е дълга и широка. Ако седна да ти разправям, ще се мръкне.

БОНЧО. Нищо, ще ми разправяш в тъмното.

ЖЕЛЧО. Щом се стъмни аз си лягам да спя. Инак сутрин не мога да стана за работа.

БОНЧО. Брейй, каква ти е толкоз важна работата, че от тъмно я почваш?

ЖЕЛЧО. Важна е. от нея всичко ми зависи … Я по-добре да ти разкажа набързо.

БОНЧО. Каци де, кажи!

ЖЕЛЧО. Това цвете ми е подарък от едно момиче. Най-хубавото момиче на света.  И за да се оженя за него, трябва да му занеса най-тежката златна гривна на света. На такъв облог съм се хванал.  Затова по цял ден пресявам златоносния пясък от реката. Ти не можеш дори да си представиш колко много я обичам …, моята Бонка. Тъй й викат, Бонка …

БОНЧО. Ами, ако някой друг спечели облога?

ЖЕЛЧО Това и през ум не ми минава.  Аз работих непрекъснато през тия години и изкарах доста злато (Вади нещо от торбата си.) Ей, на, виж каква гривна ми направиха от него. А ми остава близо година. Значи, гривната още бая ще порасне.

БОНЧО. (разглежда гривната) Хубава е. И как е изписана!

ЖЕЛЧО. С пилета. Да й пеят на Бонка, когато й е тъжно на душата.

БОНЧО. С теб нивга няма да й е тъжно. Виж, ако друг спечели …

ЖЕЛЧО. Не е възможно. Аз така я обичам …  пустата му Бонка. И нещо отвътре ми казва, че ще спечеля. Една работа за да стане, трябва да й вярваш.

БОНЧО. Хубаво говориш.

ЖЕЛЧО. Пред непознати се отпускам, а пред Бонка, помня, две думи да изрека, ушите ми стават червени като трендафил. И тя ми се смееше отгоре. Как мислиш – дали и Бонка ме обича поне една четвърт, колкото аз нея?

БОНЧО. Четвърт ли? Три пъти повече, отколкото ти нея.

ЖЕЛЧО. Ами! (Недоверчиво.) Ти пък откъде знаеш?

БОНЧО. (смутено) Как отде? Питаш отде знам, а?  Аз ако не знам … Нали това … това ми е работата. Аз съм гадател.

ЖЕЛЧО. Пребивам те, ако лъжеш! Не те е срам да ми се подиграваш!

БОНЧО. Не ти се подигравам, честна дума! И не лъжа!  Просто … просто всичко знам. Можеш да ме изпиташ.

ЖЕЛЧО. Какво да те изпитвам?

БОНЧО. Каквото искаш.

ЖЕЛЧО. Колко братя имам?

БОНЧО. (вдига ръце нагоре и гледа към небето) Трима … Черньо, Пъстрьо и Белчо

ЖЕЛЧО. Я, ама ти и имената им позна! (Гледа и той небето.) Баща ми как се казва?

БОНЧО. Петко. А майка ти е умряла отдавна.

ЖЕЛЧО. Лелеее! Всичко знаеш! Четеш си го като написано по небето.

БОНЧО. Занаят.

ЖЕЛЧО. Можеш ли позна например сега като си затворя очите, какво виждам?

БОНЧО. Мога.

ЖЕЛЧО. Кажи де! (Затваря си очите.)

БОНЧО. Виждаш … виждаш … Бонка виждаш. И родното си село Близнаково.

ЖЕЛЧО. Е, щом и това позна, страшен си! Като се върна у дома, има да разправям за тебе … Остава още едно да ми кажеш, последно. Ще спечеля ли облога, или няма?  И това ако ми обадиш, ще ти стана най-добрия приятел. Побратим ще ти бъда за цял живот.

БОНЧО. Съжалявам, това не мога. Аз никога не лъжа, а по тоя въпрос каквото и да ти кажа, няма да е истина.

ЖЕЛЧО. Как тъй? Нали едното ако е лъжа, другото ще е истина? Или ще спечеля, или няма. Какви ги измисляш?

БОНЧО. Нищо не измислям. Сега ще ти обясня. Ако ти кажа, че ще спечелиш, ти ще речеш: е, щом ми е писано да спечеля, няма защо да се мъча да работя. И можеш да загубиш. Ако ти кажа, че ще загубиш – ти ще речеш:  щом ми е писано да загубя, няма защо да се мъча да работя и пак ще загубиш, дори инак да ти е била сигурна победата. Затова по тоя въпрос нямам предварителен отговор.

 

Пауза. Мръкнало се е.

 

ЖЕЛЧО. Сече ти акълът! Цяла нощ бих те слушал, но заран работа ме чака. Да лягаме! Разпасвай се, пък аз ще приготвя постелята!

БОНЧО. (смутено) А, не, не. Ще си вървя. Бързам. И-и-и нощем нали е хладно, по-леко се върви. (Тръгва си.) Довиждане. Благодаря ти.

ЖЕЛЧО. За какво ми благодариш. Дори не остана да похапнем.

БОНЧО.  Ей тъй, благодаря ти просто за нищо и за всичко (Тръгва и продължава да говори на себе си.) За това, че така се радваш на едно цветенце. И за това, че на земята живеят хора, чисти като теб!

 

Бончо излиза. Желчо гледа подире му учуден, после взима нежно цветето и дълго го милва с поглед.

ЧАСТ ДЕВЕТА

          По пътя. Влиза Бончо с тояжка на рамо и с бохчичка на тояжката. Спира и с радост оглежда наоколо.

БОНЧО. Хубаво нещо са друмищата! Подават ти ръка и те отвеждат в далечни, непознати села и градове. Изкачват те на високи баири и те спускат отново в долините. Показват ти пъстрия свят като на длан. Хубаво нещо са друмищата! А най-хубавото им е това, че водят където водят, и току свърнат, та пак те доведат в родния кът, у дома …  Ей го, еййй там нашето село, Близнаково. Най-хубавото село на земята. Облог хващам, няма в друго село такава река, с тънки бели тополи край бреговете. С такава камбанария с щъркови гнезда, накацали по нея. С такава къщица, с дъх на борина и вар, за която единствено на света мога да кажа: родната ми стряха … Чудя се на Белчо. Как не му е мило да се прибере у дома, да поседне на сянка под дърветата, по които се е катерил като дете?  Много лъскав му бил Самболът! … Какъв човек! … Добре чер се е отказал от облога. Ех, да можеха да се откажат и Черньо и Пъстрьо!  Защо съм им? На тях пари им трябват. Да бях богата, бих ги позлатила – та да се откажат от тоя облог (Излиза.)

ЧАСТ ДЕСЕТА

Завесата се вдига.

Одаята у Бонкини.  Стриха Гена и Бонка седят край прозореца и се залисват с някаква женска работа.

 

БОНКА. Мале, може ли едно цвете да не повехне цяла година?

СТРИНА ГЕНА.  Ами … (Позамисля се.) Може, дъще …

БОНКА. А, две години?

СТРИНА ГЕНА.  И две може.

БОНКА. А три?

СТРИНА ГЕНА.  Може.

БОНКА. А докога може да не повехне,  все да си е свежо?

СТРИНА ГЕНА. (пак се замисля) Дотогава, докато тази, която го е откъснала и този, на когото го е дала, мислят един за друг и се обичат все така силно.

 

Отвън изтупурква каруца. Бонка рипва и залепя очи на прозореца. Каруцата се отдалечава и Бонка се обръща към нас разплакана.

 

БОНКА. Пустият му облог! Изгледох се да гледам вече … мале, да не сме сгрешили деня, а?  Днеска уж трябваше да пристигнат.

СТРИНА ГЕНА.  Ще дойдат, дъще. От четирима, все поне един …

БОНКА. Да, ама аз не искам кой да е.

СТРИНА ГЕНА. Че нали бяха еднакви? Нали казваше: все едно калпак да си избираш.

БОНКА. Лицата и снагите им са еднакви. Но сърцата – не са … И ако тоя, който донесе най-тежката гривна има лошо сърце, какво ще правя? Пустият му облог (Плаче.)

СТРИНА ГЕНА.  Я стига си ревала! Всичко ще се нареди Дано ти си познала кой е най-добрият, а ръката ти лесно ще познае коя е неговата гривна. Твоята ръка ще бъде кантар. И твоето сърце.

 

Чука се. Влиза чорбаджи Петко.

 

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Добър ден. Ошетохте ли? Всеки момент могат да пристигнат.

СТРИНА ГЕНА.  И сме ошетали и сме се приготвили, само гурбетчиите ги няма още. Заповядай! (Кани го да седне.)

БОНКА. Сякаш вдън земя потънаха.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Ще изплуват, Бонке, не се тревожи! Щом гнездото им е тука, ще летят нагоре-надолу и пак насам ще ги тегли.

 

Отвън изтрополяват конски копита. Бонка и чорбаджи Петко гледат към прозореца. Тропотът се отдалечава и Бонка – ахааа, да заплаче.

Я, Бонке Това там отсреща (показва й през прозореца) не е ли бабата, дето обикаля света и разказва приказки?

БОНКА. (вглежда се) Вярно, тя е!

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Бягай да я извикаш! Все може да знае нещо. Нали от нея чухме разни там слухове.

БОНКА. Ей сегичка ще я доведа. (Изтичва навън.)

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Свила й се е душичката на Бонка Но пита ли ме и мен какво ми е.  Нейната лесна – все един ще е станал човек… А аз … Баща съм на четиримата. То от чорбаджи Петково коляно фира няма да се пръкне, но …

 

Влизат Бонка и Бабата.

 

БАБАТА. Добър ден.

СТРИНА ГЕНА. Добре си дошла, бабо!

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Отдавна не си минавала насам. Къде се загуби?

БАБАТА. По пътищата, чорбаджи. Пътника по пътищата го търси.

СТРИНА ГЕНА. Ти, бабо, преди година разни слухове ни донесе, за ония братя – близнаците … Помниш ли?

БАБАТА. Помня, как да не помня. Хубаво ме нагостихте тогава.

СТРИНА ГЕНА. Аз ей сегичка … (Вади от раклата нещо за хапване)

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. А нещо ново не си ли чувала за тях?

БОНКА. Трябваше да се връщат.

БАБАТА. Ще дойдат … Близо са … Ей го де е градът … (Посочва.) Аз още оня ден видях двамина от тях – един в горния хан, един в долния. Ядат и пият (Започва и тя да яде.) И чакат да дойде денят на облога.

БОНКА. (въздъхва) Тия и да се явят, все това. Ако искаш да ме зарадваш, кажи ми, че си срещнала друг … Че си го видяла да препуска насам като мълния – без да спира, без да се обръща, без да жали ни коня, ни себе …

БАБАТА. (дъвче) Такъв не съм виждала, моето момиче.  И е хубаво, че не съм го видяла. Ако ме беше срещнал или стигнал, трябваше тук да е вече. А него го няма. Значи по-късно е тръгнал и затуй по-късно го чакай!

СТРИНА ГЕНА. Така е. Хапни си, хапни!

БАБАТА. Хапвам си, хапвам (Илюстрира думите си.)

 

Отвън изтрополяват конски копита. Всички се вслушват.

 

БОНКА. Може това пък да са те?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. (гледа през прозореца) Те са! Юнаците на татко!

 

Бонка хуква към вратата.

Бонке, ти стой тука (отваря прозореца) Хей, гурбетчии, добре дошли!

ГЛАСОВЕ.

-Добре заварили, тате.

-А, само за облога …

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Щом е тъй, изваждайте кой какво носи и идвайте един по един в тая одая!  Няма какво да се бавим! Само че гологлави ще влизате, да не ви познава Бонка по калпаците. Ясно ли е?

ГЛАСОВЕ.

-Ясно

-Ясно

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. (затваря прозореца) Ти, Бонке, застани ей там (Посочва й.) А пък ние с майка ти и с гостенката ще гледаме оттук.

 

На вратата се чука и влиза един от близнаците. Гологлав е и с доста усилия мъкне по земята голям тежък чувал.  Примъква го към Бонка, после отива, та целува ръка на баща си и на стрина Гена.

 

БЛИЗНАКЪТ. Добър ден, тате. Добър ден, стрина Гено! (Приближава се до Бонка.)  Здравей и ти, Бонке! Я ела, помагай да отвържем чувала, та да видиш какво ти  нося!

 

Стрелкайки го с очи, Бонка му помага да отвърже чувала.

 

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Че какво и носиш? Да не си забравил облога?

БЛИЗНАКЪТ. Не съм тате. Гривна, златна гривна й нося. (От чувала се показва огромна, изшарена с релефни шарки златна гривна.) Ама я ела и ти да помагаш, че не мога да я вдигна сам. Нали трябва да я сложим на Бонкината ръка.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. (рипва изумен и се хваща за гривната) Бре, бре, какво е чудо невиждано!  (Гордо.) Я, какви синове е отгледал чорбаджи Петко! (потупва го по раното).

БЛИЗНАКЪТ. Хайде, тате, дръж ти оттам, а аз отсам! Хоп!

 

Вдигат я, но още преди да я надянат на повдигнатата по-височко Бонкина ръка, я изтървават и тя удря чорбаджи Петко по пръстите на единия крак.

 

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. О-о-ох! (Изревава от болка. Машинално се навежда към ударения си крак, но нещо друго така силно привлича вниманието му, че той забравя болката и вдига от земята едно отчупено от шарките на гривната парче, по което личи, че тя отвътре не е златна, а от някакво желязо.) Мошеник! Не те е срам! Баща си да лъжеш! Марш навън! Махай се! И очите ми да не те виждат повече!

БЛИЗНАКЪТ. Прав си, тате. Прав си, дето ме гониш, ама е станала грешка. Трябва да ти обясня.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Какво ще ми обясняваш!

БЛИЗНАКЪТ. Аз, тате, с търговия се занимавам, та няколко гривни като тая бях приготвил за продан. Баламите купуват … Една само бях поръчал истинска, цялата от чисто злато – за Бонка, ама и мене са ме преметнали.  Сменили са ми я, мръсниците, без да разбера.  А сега ти ме пъдиш.  Какво съм виновен аз?  Бонке, моля ти се, кажи му поне ти!

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Махай се ти рекох! Никаква Бонка, никакъв баща нямаш тук повече. Ето – вземи си и стоката! (Търкулва гривната към него и той подгонен от нея, излиза.) Брей, тежко тръгна тоя облог. Дано поне другите са станали хора!

 

На вратата се чука и влиза друг от близнаците, също гологлав с торбичка в ръка.

 

БЛИЗНАКЪТ. (от вратата) Добър ден на всички ви! (Приближава и изважда от торбичката доста голямата, позната ни от картината с Желчо златна гривна, нашарена с пиленца.) Ето и моята гривна!  Не е много голяма, но тежи. И изработката й е скъпа. Цялата е нашарена с пилета…

БОНКА. Я да я видя!

БЛИЗНАКЪТ. Ще я видиш, разбира се, нали за теб съм я донесъл? Протегни си ръката и …

БОНКА. Божичко, каква е хубава …

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. (поема я от сина си)  Брей, брей, брей!  Тежи, ще ме събори. Откъде си я купил, сине?

БЛИЗНАКЪТ. Специална заръчка е. С пилета.

БОНКА. А нещо друго няма ли да ме дариш?

СТРИНА ГЕНА. Засрами се, дъще, такава гривна и царица не е носила.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Къде ще носи, нали ще й откъсне ръката?

БОНКА. А моята?

БЛИЗНАКЪТ. Ами, хайде да пробваме. И по облога е така.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Хайде! Протегни ръка, Бонке, пък аз ще броя! (Нахлузва гривната на протегнатата ръка и започва броенето.) Едно, две, три, четири, пет …

 

Ръката на Бонка започва да трепери от напрежение.

Шест, седем, осем, девет, де…

Бонка отпуска ръката си и  гривната със звън пада на земята.

 

БЛИЗНАКЪТ. Брей! Яка жена ще имам – до десет изтрая.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Тежка е гривната, тежка. И звъни като камбана (Към стрина Гена.) Видя ли какъв син съм отгледал, а сватя?

СТРИНА ГЕНА. Добър е, но може и по-добър да се яви.

БЛИЗНАКЪТ. Говориш ги едни, стрина Гено! Къде ще се яви? (Бърка в торбата) И пъстър свилен шал съм ти донесъл армаган, а на тате – кехлибарена броеница (Раздава им подаръците.)

 

Отвън се чува картечно трополене на копита и цвилене на безжалостно пришпорван кон. Всички се ослушват. Бабата поглежда през прозореца и чака с очи да пристигне конникът.

 

БАБАТА. Дойде. Още един дойде. А от коня му вече дори и магаре не става. Така го е гонил …

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Бабо, я иди го посрещни И право тука. Само че, без калпак, нали знаеш – гологлав.

БАБАТА. Ей сега ще го доведа (Излиза.)

СТРИНА ГЕНА.  А ако другият донесе по-тежка?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Не ми се вярва. Пък и да донесе – какво по-хубаво, ин той ми е син.

 

Влиза третият, също гологлав, дори без елек – само по бяла риза. Втурва се задъхан към Бонка, улавя я за ръце и я гледа ненаситно – с очи ще я изпие. След него влиза и Бабата.

 

БАБАТА. Те ви го и тоя.

БЛИЗНАКЪТ.  Бонке … Бонке! … (Пуска я, та отива да целуне ръка на баща си и на стрина Гена.)  Прощавай, тате и ти стрина Гено! Прощавайте, че първо вас не поздравих! Бонка е виновна. Кога е тя пред мене, другиго наокол не виждам.

СТРИНА ГЕНА. Да ти е просто, сине!

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Това да ти е грехът! По-важно е как си се приготвил за облога?

БЛИЗНАКЪТ. Ти сбърка с тоя облог, тате. Знам – на баща се така не говори, но и друго знам. Може тъй да стане, че да спечели най-много богатство не най-достойния, или да спечели, пък после нещо да му се случи.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Ти, вместо да даваш акъл на стари хора, дай да видим каква си гривна донесъл!

БЛИЗНАКЪТ. Ето я! (Изважда от пояса си малка изящна гривна, нашарена със същите пилета, както предишната, но по-дребни. Подава я на Бонка.) Нашарена е с пилета, да ти пеят, кога ти е тъжно на душата …

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Хубави думи говориш, но с думи се облог не печели .

СТРИНА ГЕНА. Облогът още не е свършил, свате.  Бонка трябва да претегли и неговата гривна. Малка ми се вижда, но може да е по-тежко златото.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. (смее се) Нека, нека притегли! Бонке, протегни ръка дъще, пък аз ще броя!

 

Бонка протяга ръка напред и момъкът нанизва гривната на ръката й. Двамата втренчено се гледат.

Едно, две, три, четири, пет, шест …

 

БЛИЗНАКЪТ. Нося ти и още нещо, Бонке. Една китка (Бърка в пазвата на разкопчаната си риза и изважда познатото ни неувяхващо цвете. Подава й го.) Дали помниш …?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. … седе …

 

Бонка се олюлява и вероятно би припаднала от вълнение, ако до нея не е майка й да я подкрепи. Гривната се изхлузва от ръката й и със звън се търкулва към чорбаджи Петко. Желчо – сега се досещаме, че е той, стои като вцепенен, протегнал ръката си с цветето на Бонка.  След миг-два тя се опомва, грабва цветето от ръката му и се усмихва. И сякаш забравили всичко и всички край тях, двамата поривисто се прегръщат.

 

СТРИНА ГЕНА. (тя вече е при чорбаджи Петко, който разглежда търкулналата се към него гривна) Свате, тая гривна май, най-тежка излезе.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. (мери я на дланта си) Всичко зависи от кантара. На моя ръка може и перушинка да е, а на Бон кината … И до седем не можах да преброя

СТРИНА ГЕНА. Щом е за Бонка облогът, щом тя си избира стопанин, важното е за нея да тежи Я ела сега да ти покажа какъв е чеиз измайсторила булката, какви дарове (Излизат.)

 

Желчо и Бонка са се хванали за ръце и се гледат като омагьосани.

 

БОНКА. Желчо!

ЖЕЛЧО. Бонке!

БОНКА. Кажи ми нещо!

ЖЕЛЧО. Какво да ти кажа?  Боях се, че ще бъда най-нещастния човек на земята, а сега съм най-щастливият.  Още преди година бях приготвил пет пъти по-голяма гривна, пак с такива пиленца. И броеница за тате бях приготвил, и пъстър свилен шал за майка ти … Една тъмна нощ ме нападнаха разбойници и всичко ми взеха. На сутринта исках да се стрелям, а после запретнах ръкави и за една година спечелих тази гривна – малката, дето ти я донесох.

БОНКА. И тя м и е голяма, Желчо. Дори съвсем не ми трябва. Нали видя – понякога една китка тежи повече от най-тежкото злато.

ЖЕЛЧО. Бонке!

БОНКА. Желчо! (Бавно излизат, хванати за ръце.)

 

Отвън задумкват и засвирват тъпани и гайди. Бабата, която обикаля света и разказва приказки, излиза на авансцената и с напевен глас заговаря.

БАБАТА. И такааа, мили хора, приказката за калпаците е към своя край. Освен това, което видяхме, остава да ви кажа, че чорбаджи Петко и стрина Гена, пък и цялото село дигнаха на Желчо и Бонка голяма сватба. Три дни ядоха, пиха и се веселиха. И аз бях там …

 

В този момент изневиделица, като изстрелян дотичва Белчо и задъхано пита.

 

БЕЛЧО. Ей!  Какво стана? Да не съм закъснял?

БАБАТА. Ами, комай закъснял си. Облогът свърши.

БЕЛЧО. А де,… аз не за облога. Аз си имам ангажимент в Стамбол. За пиесата питам. Тя да не е свършила, пиесата. Нали накрая трябва да се поклоним и да ни ръкопляскат?

БАБАТА. Е, затова тъкмо навреме си дошъл. Можеш да се поклониш, а докато ти ръкопляскат, аз ще извикам братята ти.

 

Белчо се покланя. Ръкопляскат му. После Бабата и влезлите отново чорбаджи Петко и стрина Гена викат: „Черньо!“ Зад кулисите се чува глас: „Ида!“ Чуват се и стъпки на тичащ човек, но вместо да дойде Черньо, в последния момент хвърлят иззад кулисите пред Белчо черния калпак. Той сваля белия, нахлупва черния на главата си и се покланя. Ръкопляскат му. После викат: „Пъстрьо!“ И с него се повтаря същото и най-накрая с Желчо. След като се покланя,  Желчо изведнъж се сеща: „Ами къде ми  е булката?“ Викат я: „Бонке-е!“ Тя идва, хваща го за ръка, за тях се хващат и другите и заедно се покланят. Тъпаните и гайдите са вече започнали да свирят по-силно и игриво, и някак естествено героите заиграват хоро. Така излизат от сцената.

 

 

КРАЙ

 

ПРИКАЗКА ЗА КАЛПАЦИТЕ

от Панчо Панчев – Дядо Пънч

комедия за малки и  големи, която прилича на народна приказка

(известна е със заглавията „Четиримата близнаци“ и „Щръклица“)

ЧАСТ  ПЪРВА

 

          В единия край на аванс сцената виждаме голям дънер. В средата са наредени четири големи гуглести калпака: черен, бял, пъстър и жълто-кафяв. Свири народна музика – песен от струмския край.   После позатихва и пред зрителите се появява Бабата, която обикаля света и разказва приказки. Впрочем, тя разказва и тази приказка.

          Бабата (сяда на дънера) Имало едно време едно българско село – хубаво като цялата българска земя. Казвало се Близнаково и в него живеели четирима братя-близнаци, еднакви като четири тухли, от един калъп извадени. Още като бебета майка им постоянно ги бъркала и често нахранвала едно от тях по два пъти и по три пъти, а другите оставяла гладни. Те плачели, тя ги дохранвала, оправяли се някак, докато един ден се разболяла и скоро ги оставила сираци, Тогава баща им в чудо се видял – той пък никак не можел да ги различава. И какво да прави? Купил четири разноцветни калпачета и им ги нахлузил на главичките.  Само че от тогава минало доста време, калпачетата пораснали и станали голени калпаци.  Ето ги сега колко са големи! (посочва четирите калпака, които са на авансцената). Можете да ги видите. Близнаците отидоха да се надрипват, ей там, до вадата, а калпаците си оставиха тук, да не им падат, когато рипат. Сигурно скоро ще дойдат да си ги вземат, та ще ги видите и тях. Преди да ги е зърнал човек, не може да си представи колко много си приличат.

 

          Извън сцената се чува глъчка. Глас: „Хайде, Черньо, Желчо! Хайде да си ходим! Какво сте я зяпнали тая Бонка?“ Отговор: „Ти върви щом толкова бързаш! Ние ще дойдем!“ И отново глъчка, смях. На сцената дотичва Белчо, взима калпака си и го нахлупва.

 

БЕЛЧО. Добър ден бабо, почиваш ли си?

БАБАТА. Почивам си момко, почивам си.

БЕЛЧО. Че откога си почиваш? Да не си се надрипвала и ти като нас?

БАБАТА. От годините момко. Ако знаеш колко път съм извървяла през живота си. Колко свят съм обиколила..

БЕЛЧО. А да гадаеш умееш ли?

БАБАТА. Ами … Я си подай ръката!

 

(Белчо си подава дясната ръка като за здрасти)

Не тая, другата. Там е написано (Разглежда ръката)

 

БЕЛЧО. Е, какво е написано?

БАБАТА. Дълъг път те очаква и тебе …

БЕЛЧО. Не позна, бабо … Ние вчера се върнахме.

БАБАТА. Нищо, друг те очаква, по-дълъг. На колко си години?

БЕЛЧО. На седемосемнайсет.

БАБАТА. Видя ли. На тия години човек има цял живот да върви пред себе си

БЕЛЧО. (гледа я недоумяващо и си говори) Или аз съм много млад или ти си престаряла (Махва с ръка и излиза)

 

Глъчката откъм вадата пак се чува. Глас: „Хайде да си вървим и ние! Белчо се невърна.“ Гласове: „Хайде, тръгваме!“  Глас: „Пъстрьо, вземи и нашите калпаци! Чуваш ли? Отговор: Чух, ще ги взема!“ На сцената дотичва Пъстрьо. Нахлупва калпака си, взема другите в ръце и вижда Бабата.

 

БЕЛЧО. Добър ден, бабо. Тук не мина ли едно момче – такова, на мене прилича

БАБАТА. Мина, взе един калпак и ей .. натам отиде (Вглежда се в него) Ама ти не си ли същият?

БЕЛЧО. Не съм бабо. Аз съм на братята му брат. (Смее се и изтичва обратно към вадата)

БАБАТА. (Към зрителите) Видяхте ли ги колко си приличат. И другите им братя като тях са. Когато тръгнат някъде четиримата, един е сякаш с четири огледала (Излиза и тя).

 

ЧАСТ ВТОРА

Скромна спретната одая у Бонкини. Стрина Гена седи и преде.  Задъхана и поруменяла дотичва Бонка.

 

БОНКА. Мале, дошли са си Чорбаджипетковите близнаци.

СТРИНА ГЕНА. Те къде се губиха цяло лято?

БОНКА. В майчиното си село били. И знаеш ли какви интересни неща разправят? Цял ден мога да ги слушам.

СТРИНА ГЕНА. Е, какво толкова разправят?

БОНКА. Ами Черньо вика, Бонке, вика, много си пораснала лятос …

СТРИНА ГЕНА. И какво друго?

БОНКА. Ами Пъстрьо вика, Бонке, вика, ти си вече цяла мома …

СТРИНА ГЕНА. И какво още?

БОНКА.  А, не. Желчо каза, че искал да ми рече нещо, ама го било срам.  И ушите му червееени, като трендафил … Защо така ма, мале?

СТРИНА ГЕНА. Защото си станала мома за женене, затова (Оглежда я) По-дълъг фустан трябва да ти ушия.  И край на игрите вече!

БОНКА. Защо ма мале? Знаеш ли колко хубаво си играхме?

СТРИНА ГЕНА. (строго) На какво си играхте?

БОНКА. Ами аз бях царицата, а те се надпреварваха пред мен.  Камък мятаха, надрипваха се, бореха се …  И всеки, който спечели, идваше да го благословя и да ми целуне ръка….

СТРИНА ГЕНА. Как тъй ще ти целува ръка?

БОНКА. Ами като на царица. И знаеш ли мале, веднъж тоя победи, веднъж оня, щяха да се изпопребият. Като прерипаха вадата Желчо се хлъзна, цопна във водата и другите му се смяха, ама после той на борбата всички ги  натръшка.

СТРИНА ГЕНА. Я ти да им кажеш да дойдат и четиримата при мен! Да си поговоря с тях.

БОНКА. Те мале, сами рекоха, че ще дойдат.  Белчо вика, да носиш вика много здраве на стрина Гена, вика, пък аз ще мина да й се обадя, вика, да я видя …

СТРИНА ГЕНА. А другите?

БОНКА. И те също викат, ама един по един.

 

(На вратата се чука. Влиза Белчо)

 

БЕЛЧО. Добър ден, стрина Гено, дойдох да те видя.

СТРИНА ГЕНА. Добре дошъл …

БОНКА. (Подсказва й, шепнешком)  Белчо, Белчо е този. Виж му калпака!

 

(Белчо вади калпака изпод мишница и й го показва)

 

СТРИНА ГЕНА. Добре дошъл, Белчо! Да си здрав, стринкин!

БЕЛЧО. Благодаря, стрина Гено.  От здраве не мога да се оплача. И аз, и братята ми не знаем болест какво е.

СТРИНА ГЕНА. Тъй, ами. Галени момчета, хранени Нали сте от чорбаджийска къща челяд…

БЕЛЧО. Ако питаш мен, стрино Гено, това не е толкоз важно. Вие като сте по-сиромаси, какво й е на ваша Бонка? Я каква е пораснала … Тя … тя … Аз … аз де …

СТРИНА ГЕНА. Бонке, я вземи менците и изтичай до кладенеца, че ми се е препило студена вода!

БОНКА. Сега, мале (Излиза.)

СТРИНА ГЕНА. Ти … ти, де … Как изкара лятото?  Бил си, разбрах, в майчиното ти село. Хубаво ли е там? Добре ли се разходи? Наигра ли се?

БЕЛЧО. Каква игра думаш ма, стрино Гено?  Я ме виж колкав дангалаг съм станал! (Повдига се на пръсти) За игра ли съм вече? Аз … аз, де …

СТРИНА ГЕНА. Ти де … ти. Право думаш. Не за игра, за работа плачат тия ръце и тая снага, дето си я източил.

БЕЛЧО. И ти право думаш, стрина Гено, ама тя работата няма да ми избяга. Има време.

СТРИНА ГЕНА. А за какво няма време?

БЕЛЧО. За всичко има. Само не знам защо все във ваша Бонка ми е акъла.

СТРИНА ГЕНА. Такава била, значи …

БЕЛЧО.(пресича я) Такава, такава, стрина Гено …

СТРИНА ГЕНА. А ти на колко си години?

БЕЛЧО. Трябва да съм подкарал седемосемнайсет. Той тате знае баш на колко съм  Мога да го питам.

СТРИНА ГЕНА. Няма нужда. И така личи, че си пораснал. Ако награбиш едно рало или една мотика …

БЕЛЧО. Ти акъл не ми давай, стрина Гено!  Бонка ми дай.  Затова съм дошъл.

СТРИНА ГЕНА. Бонка, значи искаш?

БЕЛЧО. Бонка, стрина Гено! Залепнала ми е на сърцето, като бонбон на хартишката.

СТРИНА ГЕНА. А тя харесва ли те?

БЕЛЧО. Тя ни харесва и четиримата, стрина Гено. И ние я харесваме и четиримата. Въпросът е, кой ще изпревари. Друг нали не е дохождал?

СТРИНА ГЕНА. Не е.

БЕЛЧО. Е, тогава мойта е наред.

СТРИНА ГЕНА. А ти, отде знаеш, че Бонка тъкмо теб ще избере?

БЕЛЧО. Че какво има да избира? Нали сме еднакви? Само калпаците ни са различни.

СТРИНА ГЕНА. По вънкашност така е, но инак?

БЕЛЧО. Инак, инак … и инак е така. Само аз се отличавам, че имам богат кръстник в Стамбол – Белджер бей.  Нали знаеш едно време как тате спрял подплашените му коне и той като му се отплащал, заръчал да се кръсти едно от децата на него … да му проводи хабер, че се женя, цяла Бонка  в свила и сърма ще затрупа. Белджер бей е това. И аз съм на него – Белчо.

СТРИНА ГЕНА. Слушай, Белчо, върви си сега, стринкин, пък аз по тоя въпрос ще говоря с баща ти!

БЕЛЧО. Добре стрино Гено. Само по-бързо я уреждайте, че искам „мале“ да ти викам! (Излиза)

СТРИНА ГЕНА. (След него) изтрябвал си ми мале да ми викаш. За женене пораснал, а за работа имало време. Да върви в Стамбол, при кръстника си.

 

(Чука се. Влиза Черньо)

 

ЧЕРНЬО. Добър ден, стрина Гено. Сполай ти!

СТРИНА ГЕНА. Сполай и на тебе …

 

(той и подсказва кой е, като посочва калпака си)

 

Черньо, Черньо, и ти ли имаш да ми казваш нещо или просто така – да ме видиш.

 

ЧЕРНЬО. Да те видя, разбира се. За какво друго … (малка пауза) А ти защо ме питаш тъй?  Да не ме е изпреварил някой от братята ми?

СТРИНА ГЕНА. Това не е важно. Ти друго ми кажи. Обичаш ли да работиш или не?

ЧЕРНЬО. Как да ти кажа … буен съм и много не ме свърта на едно място , ама зависи от работата. Защо питаш?

СТРИНА ГЕНА. Вече сте големи момчета. Трябва да се хващате на работа. Време ви е.

ЧЕРНЬО. Така е стрино Гено. И аз все това им разправям на братята ми.  Да вземем казвам им, една панаирджийска шатра, па да тръгнем по съборите да се показваме.  Всеки ще даде по грош да ни погледне.

СТРИНА ГЕНА. Това работа ли е според теб?

ЧЕРНЬО. Ами да. Щом пари могат да се спечелят…

СТРИНА ГЕНА. Според мен, работа е това, дето като го захванеш, пот да прокапе от челото ти.

ЧЕРНЬО. И какво ще я правиш тая пот? Спукана пара няма да ти дадат за нея на пазара.  А това, дето съм го измислил аз, чиста печалба ще докарва.  Не ти трябва нито нива, нито семе, ни добици, ни аргати.  Само един човек ще турим пред шатрата, да събира парсата на тия, дето влизат.  И знаеш ли кого смятам да вземем за тая служба?  Ваша Бонка. Каквато е хубавелка…

СТРИНА ГЕНА. Бонка ли? Панаирджийка? Това стринкин си го избий от главата Ти ако искаш, ножове и саби гълтай с братята си, ама Бонка не я бъркай там!

ЧЕРНЬО. Както речеш, стриха Гено. Това за панаирите, Пъстрьо го измисли и реших да ти се докарам. Само Бонка не ми вади от сърцето, че какъвто съм буен … Ти трябва …

СТРИНА ГЕНА. Знам аз какво трябва. По-добре си върви сега, пък аз ще говоря с баща ти. Хайде, със здраве!

ЧЕРНЬО. Харно. Стриха Гено, довиждане. Ама, много съм буен … (Излиза).

СТРИНА ГЕНА. Двама станаха зетьовите. Да видим кой ще дойде сега – Пъстрьо или Желчо?

 

(Чука се. Влиза Пъстрьо)

 

ПЪСТРЬО. Добър ден, стрина Гено. (Размахва калпака си)

СТРИНА ГЕНА. Добър ден, Пъстрьо. Да не би наша Бонка да ти е залегнала в сърцето?

ПЪСТРЬО. Ти отде знаеш?

СТРИНА ГЕНА. По очите ти личи.

ПЪСТРЬО. Залегнала ми е стрино Гено и ще я взимам. Щом съм си наумил, каквото ще да става, ще я взимам…  Пък рекох, една благословия и от теб да имам. По друго си е.

СТРИНА ГЕНА. Така значи. А Бонка иска ли те?

ПЪСТРЬО. Къде ще ходи да ме не иска? Все някой от нас ще вземе. Защо да не съм аз?

СТРИНА ГЕНА. А братята ти дали ще са съгласни, да ти я оставят  баш на тебе ?

ПЪСТРЬО. Ще ги надхитря. Когото и да си избере Бонка, аз ще го издебна, като заспи, аз ще си сменя калпака с неговия и после нека докаже, че аз съм той, а той – аз. Хубави братя имам – мене гледай, ама будали …

СТРИНА ГЕНА. Ти като си толкоз хитър, много ли спечели досега с хитростта си?

ПЪСТРЬО. Ухааа!  И Бонка ще спечели, като ме вземе. Лани например, когато ходих на панаир в Горно село, тате от вечерта ни рече – на заран да станем рано, че ще ни даде пара за пестил. Щом се обадиха първи петли, аз си нахлупих калпака и при тате: „Добро утро“, викам и му целувам ръка. А той ми пусна една пара в шепата. Връщам се после, та оставям моя калпак и вземам Белчовият и пак: „Добро утро, тате!“ И хоп – още една пара в джобчето. Взех и четирите пари, а сетне братята ми се оплакаха, че тате нищо не им дал и ги набил отгоре.  Как няма да ги набие, като мисли, че му искат парата втори път.

СТРИНА ГЕНА. И надхитри всичките, а?  Пък аз да не знам, че си бил такъв герой.

ПЪСТРЬО. Надхитрих ги, стриха Гено. Като две и две четири ги преметнах. И сега ще ги надхитря, ако ще десет пъти повече хитрост да трябва. Че сега не става дума за грошове, а за Бонка.

СТРИНА ГЕНА. Слушай стринкин, ч да си вървиш, че нещо ме сърби ръката!

ПЪСТРЬО. На пари е, стрино Гено. На богатство.

СТРИНА ГЕНА. Ще ти дам аз едно богатство, ако взема някоя сопа. Хайде, върви си, пък аз ще говоря с баща ти.

ПЪСТРЬО. Какво ще говориш с баща ми. Да не е решил и той зет да ти става? Него по-добре за тебе си го чувай!

СТРИНА ГЕНА. (вади хурката от пояса си и замахва) Марш от тука, непрокопсаник ниедин. Не те е срам! … С тия ли уста ядеш!

 

(Пъстрьо избягва. Ядосана стрина Гена крачи из одаята)

 

За другите не знам, но тоя, ако ми стане зет … на втория ден мишеморка ще ми сипе в попарата

 

Чука се и влиза Желчо

 

ЖЕЛЧО. Добър ден, стрина Гено

СТРИНА ГЕНА. Хич биля не е добър тоя ден, днешния, ами направо се обръщай и си отивай.

ЖЕЛЧО. Защо ма, стрина Гено?  Че ти дори не знаеш защо съм ти почукал на портата.

СТРИНА ГЕНА. Знам аз, знам, ами върви при тейка си и му кажи, че съм заръчала той да дойде при мене. Стрина Гена те моли кажи, да и направиш това уважение.

ЖЕЛЧО. Харно, стрина Гено, ще му кажа. Ама няма ли и на мен да ми чуеш думата, щом съм дошъл.

СТРИНА ГЕНА. Знам ти аз думата, стринкин.  Затова викам баща ти. Хайде, бягай!

ЖЕЛЧО. Щом е тъй … (излиза)

СТРИНА ГЕНА. Брей, какво ми чудо дойде до главата! Едно вретено не мога да изпреда от зетьове. Разбесували се, па иди се оправяй … Дано с баща им измислим нещо! Чорбаджия е, но е разбран човек.  (Преде)  Кога минаха тия години, Сякаш оня ден се добиха близнаците, после и наша Бонка. А сега за сватба питат. Детска работа!  Че тя Бонка едва е подкарала петнайсетте …  Вярно, едно време и аз на нейните години се зачерних , ама сега табиетите са други …

 

Чука се. Влиза Желчо и води за ръка чорбаджи Петко.

 

ЖЕЛЧО. Те го тате, стрина Гено.  Веднага го доведох, че няма кого да чакам тя тая работа …

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Трай бе! (Замахва да го удари, но Желчо ловко се дърпа)

СТРИНА ГЕНА. Добре дошъл, чорбаджи Петко. Голяма чест е за къщата ми да срещна гост като теб.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Добре заварил, Гено! И за мен е чест да посетя твоя дом.

СТРИНА ГЕНА Щом е тъй, заповядай, седни (Вади от раклата павурче) Пийни една ракия, по кажи как вървят полските работи …

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. (пие). Че отде да захвана? Тя нашата …  Още не свършил едното, захващаме друго.

ЖЕЛЧО. Полската работа край няма, стрино Гено, ама я си говорете направо по въпроса!  Нали затова ме накара да го доведа.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Ти още ли си тука, бре?  Да ни учиш какво да си говорим? Я бягай да си играеш!

ЖЕЛЧО. Ама аз, тате …

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Бягай, ти думам (Заканва му се с пръст)

 

Желчо излиза

 

Гледай го ти него!

СТРИНА ГЕНА. (Поема павурчето, та пийва и тя)  Ти само с пръст им се каниш и за работа никога не си ги търсил. Затова е така. Скоро и на главата ти ще се качат.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Поразглезени са, права си, но не са лоши. Все си викам – аз толкоз съм се мъчил, дорде се замогна, нека поне те да рахатуват под чорбаджийската ми сянка!

СТРИНА ГЕНА. Да рахатуват, ама да не простинат…

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. А, няма, от сянка никой не се е повредил досега

СТРИНА ГЕНА. А като се гътнеш, като ги оставиш без сянка?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Ще му мислим, когато порастат.

 

Павурчето с ракия преминава ту в единия, ту в другия.

 

СТРИНА ГЕНА. Да, ама те се имат вече за големи. Затова те викнах.  Преди малко и четиримата се изредиха тука да ми искат Бонка.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Бонка ли? За какво им е?

СТРИНА ГЕНА. За булка, как за какво?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Ха, и таз хубава! Не се шегувай, Гено! Аз от работа ги пазя, че малки ги имам, а те …

СТРИНА ГЕНА. И те тъй викат. За работа, викат сме малки, ама за женене сме таман.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Сега я втасахме. Ами Бонка?

СТРИНА ГЕНА. Бонка – и тя, издула блузката, върти очи.  Откога съм я пратила за вода, още я няма.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Е, ти какво мислиш по тоя въпрос? Майка си.

СТРИНА ГЕНА. Какво да мисля? Едно ли е,  да го измисля Първо, Бонка, ако е издула така блузката, много е малечка още.  Второ, и на твоите не са им уврели главите. Трето, даскалът разправяше, че дорде сме станели от маймуни на човеци, не знам си колко камъни трябвало да пренесем, работа демек да изработим.  Твоите по един камък я са пренесли, я – не.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Чакай, Гено! Това за маймуните и друг път съм го чувал или съм го чел някъде, но не мога да го разбера. Като как си го представяш ти например?

СТРИНА ГЕНА. (става и показва)  Много просто. Тука, да речем има една грамада камъни, а тука (премества се) няма, а са нужни за нещо си.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Тука има, а тука няма (посочва). Това го разбрах. А после?

СТРИНА ГЕНА. До грамадата стои една маймунааа. Ясно ли ти е?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Ясно, ясно. Карай по-сбито, че ще вземе да избяга маймуната!

СТРИНА ГЕНА. Ха, де! И тебе май нещо те тегли на стари години … Слушай нататък!  Започва, значи, маймуната да пренася камъните един по един отсреща.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. А по-ситните не може ли по два да ги носи?

СТРИНА ГЕНА. Може.  Стига да са ситни.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. А дали ще са ситни?

СТРИНА ГЕНА. Сигурно. На тебе как ти текна?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. На мене ли? (самодоволен)  Че аз, аз по камъните … ехееей … нали кариера държах навремето… Давай нататък!

СТРИНА ГЕНА. По един, по два, пренася ги маймуната камъните. И дорде грамадата изчезне оттук и се натрупа отсреща, ето ти маймуната станала човек.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Е, тоя път вече го разбрах. (Замисля се)  Само искам да знам, ако вземе например да ги пренесе  - камъните – обратно, тука, дето си бяха, пак ли ще се превърне в маймуна?

СТРИНА ГЕНА. Па иска ли питане?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. СТРИНА ГЕНА

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Сега вече съвсем ми стана ясно.

СТРИНА ГЕНА. А ясно ли ти е, какво да правим с годежарите – твоите обесници?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Харни ми са момчетата. Други такива зетьове в цялата околия няма да намериш, че и по-далече. Взимай ги, и това е!

СТРИНА ГЕНА. Това, ама са четирима. Може и златни да са. Само че аз една щерка имам, един зет ми трябва.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Гаче ли имаш право. Съгласен съм.

СТРИНА ГЕНА. С кое си съгласен?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. С кое кажеш.

СТРИНА ГЕНА. Ако питаш мен, най-иде облог да направим – като в приказките. Облог за мома. Ще ги пратиш за някоя година на гурбет. Хем да се поблъскат и да им уврат главите,  хем да видим, що за човеци ще излезе от тях.  И за да се не шляят, а да работят,  ще им заръчаш – по нещо скъпо да донесат на Бонка. Кой донесе най-скъпото – той ще я вземе.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Добре. Умно си го измислила. А  Бонка?

СТРИНА ГЕНА. От Бонка ще искаш чеиз да подготви. Повече ще искаш, повече на труд да се научи и тя. Че сега акълът й …

 

Влиза Бонка с кобилица на рамо.

 

Хайде ма, дъще! Копа ли го тоя кладенец, та се забави толкоз! Я, запали лампата, па ела поздрави чорбаджи Петка!

БОНКА. (запалва лампата, приближава се и целува ръка на чорбаджи Петко) Добър вечер!

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Добър вечер, Бонке! Голяма да пораснеш!

БОНКА. Аз съм пораснала вече.

СТРИНА ГЕНА. Пораснала си. Само дето акълът остава  още да ти дойде в главата. Ами кажи, какво прави на кладенеца?

БОНКА. Нищо не правих. Те … близнаците …

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Какво, те? Ушите им скъсвам!

БОНКА. Надпиваха се…

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Как тъй, че те са още малки за пиене? Ушите им …

БОНКА. (прекъсва го със смеха си)  Ама те с вода, чорбаджи Петко, с кладенчова. Първо дойде Белчо и рачи да ми напие менците, че съм му била на сърце. Може, рекох, и китка ще ти дам отгоре, ама ако изпиеш едина котел целия. И той го надигна. Дорде го довърши, дойде и Черньо. И той тръгнал водата да ми напива. Като разбра каква е работата, надигна и другия котел … После дойдоха и Пъстрьо и Желчо. И докато всеки си изпие пая, мръкна се.

 

Стрина гена и чорбаджи Петко се подхилкват

 

СТРИНА ГЕНА. Ти дъще, кого най-харесваш от четиримата?

БОНКА. Как да ти отговоря, мале? Все едно да ме питаш, кой си калпак най-харесвам. Не ги ли виждаш, че са еднакви като фотографии.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. И ти сама не знаеш кого да избереш, тъй ли?

БОНКА. Тъй излиза.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. (повече на себе си) Значи, майка ти е права. Без облог няма да минем (Към Бонка.) А къде се дянаха ергените, щом изпиха кладенеца?

БОНКА. (показва прозореца) Ей ги долу, пред къщи. Все по мен ходят, като шафери.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. (поглежда през прозореца) Тука са обесниците (отваря прозореца). Хей, юнаци, нещо важно имам да ви обадя. Я елате четиримата горе, при нас! (Понечва да затвори прозореца, но вижда нещо долу , пак го отваря и се провиква)  Чакайте, чакайте! Къде сте тръгнали с тия кални калеври?  Я си стойте по-добре там, а аз оттук ще ви питам някои работи. Ще ми отговаряте с „да“ или „не“. На всеки въпрос искам да чуя бързо и ясно по четири отговора. Разбрахте ли?

ГЛАСОВЕ. (хорово) Разбрахме.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Не така, един по един. Разбрахте ли?

ГЛАСОВЕ.

-Разбрах.

-Разбрах.

-Разбрах

-Разбрах

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Така, като войници. Истина ли е, че сте искали да се жените за Бонка?

ГЛАСОВЕ.

-Ами аз … аз де …

-Да вярно е!

-Истина е!

-Така е, така!

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. А знаете ли, че аз едно време, преди да се заженя бях изорал два пъти колкото землището на цяло село. Затова станах човек. Сега ясно ли ви е?

ГЛАСОВЕ.

-Ясно!

-Ясно!

-Ясно!

-Ясно, ама … !

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Никакво ама. Поизтървах ви аз юздите, че все за малки ви имах, но стига толкоз, край. Тия дни ще ви изпроводя и четиримата на гурбет. Да поработите, да поядете свой хляб…

БОНКА. Мале, ами като заминат на гурбет и четиримата, аз за кого ще се омъжа?

СТРИНА ГЕНА. Че ти толкова ли бързаш? Ще почакаш и те ще се върнат. Слушай какво ще каже бая ти Петко!

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Тоя гурбет ще ви бъде и облог за Бонка.  Пет години ще печелбарствате. Ходете където ви очи видят, работете кой каквото му иде отръки, точно след пет години, на същия ден тука ще се върнете и по една гривна, златна гривна, ще донесете – армаган за Бонка! … Чия е гривна най-тежка, той ще спечели облога. Съгласни ли сте?

ГЛАСОВЕ.

-Аз де … аз съм съгласен

-Съгласен.

-Щом тъй казваш …

-Съгласен.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Така ви искам. Днес е вторник. Кога ще тръгнете?

ГЛАСОВЕ.

-Ами към събота.

-Не, в петък,

-По-добре в четвъртък.

-Аз викам, още утре.

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Бягайте тогаз да се приготвите! Стегнете си дрешките. Храна за път, а на довиждане и по някоя пара ще ви дам за първо време. Хайде, бягайте! (Затваря прозореца)

СТРИНА ГЕНА. Така, свате Петко, така. А на Бонка няма ли да речеш нещо?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Как няма? И към Бонка имам заръка:  да приготви за тия години три сандъка прикя! Ама сама. И да я преде, и да тъче, и да везе, и всичко, дето трябва … Това е, ха сега лека нощ!

СТРИНА ГЕНА. Лека нощ, свате (На Бонка) Я вземи виделото, та светни на свекър си, да се не пребие по стълбите!

БОНКА. (свети му с лампата) Утре да не тръгнат без мене?

ЧОРБАДЖИ ПЕТКО. Няма. Като станеш по-рано … (Излиза)

 

Бонка се връща

 

БОНКА. (Изпратила го) Мале ма, защо са ми тия тежки златни гривни? Нали си ме учила, че не по богатство трябва да мерим хората. Ние цял живот сме били бедни, свикнали сме си. Защо ни са тези гривни?

СТРИНА ГЕНА. Дъще, дъще, ще те женим ужким, а си още дете …  След пет години всичко ще разбереш. Сега ще ти кажа само едно: гривните са много важни. А като ги донесат, можем и да ги хвърлим.

БОНКА. (към публиката) Иди го разбери – акъл старешки.  Уж важни били, а пък ще ги хвърляме.

 

ЧАСТ ТРЕТА

Пред къщи. Закукуригва петел, а малко след него излиза Бонка  с четири китки в ръка и се озърта

 

БОНКА.  Дали не са тръгнали вече? Не вярвам. Ей сега се обадиха първи петли … Кой ли ще излезе най-ранобуден? Хубаво е мъжът в една къща да бъде ранобуден … Ама не е чак толкова хубаво, че жената да трябва да става преди него  (Пак се озърта) като че ли иде някой?

 

Дотичва Желчо. Двамата се хвърлят един към друг с желание да се прегърнат, но само се хващат за ръце. Обтягат снаги назад. Гледат се и си говорят.

 

ЖЕЛЧО. Аз тръгвам, Бонке. Няма ли да ми кажеш нещо, преди да замина?

БОНКА. Какво да ти кажа?

ЖЕЛЧО. Каквото искаш.

БОНКА. Изсъхнаха ли ти гащите, дето падна вчера във водата?

ЖЕЛЧО. Ухааа. Съвсем изсъхнаха. А от тая вода да знаеш, дето я пихме вчера на кладенеца, цяла нощ сме тичали до двора, и четиримата.

БОНКА. Аз пък не можах да мигна, че ме беше страх да се не успя.

ЖЕЛЧО. Заради мене ли?

БОНКА. (след малка пауза му дава една от китките)  На ти тая китка, да ме не забравиш.

ЖЕЛЧО. А ти ще си мислиш ли за мен?  Ако знам, че ме чакаш, ще се върна здрав и читав и ще ти донеса гривна, по-лъскава от слънцето и по-тежка от воденичен камък (Тръгва заднешком и й маха с калпака си. Малко преди да се скрие зад портала, се провиква)  Това цвете ще го пазя, никога да не повехне. Никога, никога!

 

При последните думи вече се е скрил зад портала и от там се подава само ръката му, която размахва жълтия калпак, Това всъщност е ръката на сценичните работници. Още се размахва жълтия калпак, когато от другата страна на сцената се чува гласът на Черньо: „Лъже, лъже като кмет“ Появява се самият Черньо.

 

ЧЕРНЬО. Ей сега ще го хвърли той твоето цвете. Щом излезе от селото, и …

БОНКА. Ти отде знаеш?

ЧЕРНЬО. И да не го хвърли, след година-две ще те забрави. Пет години са това.

БОНКА. А ти няма ли да ме забравиш?

ЧЕРНЬО. Няма, защото ще те взема със себе си. Така съм решил.

БОНКА. А облогът?

ЧЕРНЬО. Какво те интересува облогът, нали знаеш какъв съм буен. Стига да ме искаш... Земята е толкова широка – все ще се намери място някъде и за нас. Ще се хванем за ръка и … (Подава й ръка, тя протяга своята, хващат се, но след малко тя издърпва ръката си)

БОНКА. Хубаво говориш, но страшно. Така не бива. Защо да бягаме като крадци?

ЧЕРНЬО. Защото, защото те обичам

БОНКА. Много ли?

ЧЕРНЬО. Колкото … колкото едно село с нивите и горите заедно … (Пауза) Малко ли ти се вижда? Да додам?

БОНКА. Не, не е малко. Много обич е това. Само дано я запазиш през тия пет години. Вземи това цвете и върви. (Подава му китката)

 

Маха й и той с калпака и излиза от сцената заднешком Когато се скрива и остава да се вижда само  размахания черен калпак, чуваме гласа му: „Бонкеее, ама защо не тръгнеш с мен, а?“ Но Бонка не му отговаря, защото от другата страна се чува вик: „Бонкеее!“ И се появява Пъстрьо.

 

ПЪСТРЬО. Брей, уплаших се! Рекох си, някой от тия разбойници – братята ми, да я не отмъкне.

БОНКА. Е, сега успокои ли се, като съм тука.

ПЪСТРЬО. Не съм. Ще се успокоя чак когато попът изпее „Венчава сеее!“

 

Двамата се смеят

 

БОНКА. Тогава ще почакаш.

ПЪСТРЬО. Бонке, я ми кажи, ама честно: някой от нас четиримата не ти ли харесва поне малко повече от другите трима?

БОНКА. Защо питаш? Ще го убиеш ли?

ПЪСТРЬО. Няма. Най-много да му открадна калпака.

БОНКА. Ами, ако най ми харесва пъстрият калпак? От главата си ли ще го откраднеш?

ПЪСТРЬО. Не се шегувай, Бонке! Аз сериозно те питам. Ако сърцето ти те тегли към другите, няма смисъл да си губя годинките. Не мога да живея без теб. Затуй питам. Да си правя сметката. Или да се стрелям или да се давя или да …

БОНКА. Аз, Пъстрьо държа на облога Който спечели облога, той ще спечели сърцето ми. Вземи тая китка (Дава му цветето) И тръгвай! На добър час!

ПЪСТРЬО. Значи държиш на облага? (Поглежда цветето) Хубаво цвете. Като теб (Тръгва заднишката и й маха докато излезе.)

БОНКА. (остава сама с последното цвете в ръка и пак се озърта). Само  Белчо още го няма … да не е пък заминал пръв/  Не вярвам. Без да се сбогува …  Сигурно си четка калпака, да му е по-бял за из път. Ако той спечели облога, къщната работа ще ми е в повече. Ще трябва да му четкам и калпака. Бял калпак най-мъчно се четка. Но поне се белее отдалече (Вижда го.) Ей го, еййй (Маха му с ръка.)

 

След малко влиза Белчо.

 

БЕЛЧО. Право да тик кажа, Бонке, аз … аз много те обичам. Цяла нощ съм те сънувал, затова се успах. Ама никак не ми се ходи на гурбет… Искам тука да си седя, при тебе.

БОНКА. Ако не идеш, ще загубиш облога.

БЕЛЧО. Няма да го загубя. Аз де … аз измислих. Ще пратя хабер на кръстник ми в Стамбол. Нали знаеш, че имам кръстник, бей. Ще м у проводя хабер да ми изпрати една голяаама златна гривна. Те, братята, колкото и да работят, не могат за пет години да изработят по-голяма гривна от бейската.

БОНКА. Добре си го измислил, Белчо, ама няма да стане.

БЕЛЧО. Защо? Да не мислиш, че кръстникът ми няма да проводи гривна?

БОНКА. Може да ти проводи, но облогът е сам да я спечелиш.

БЕЛЧО. Брей, пустият му облог!

БОНКА. Ако не ти харесва, можеш да се откажеш от него.

БЕЛЧО. Аа, ще се откажа … Аз … аз де …  накъде тръгнаха другите?

БОНКА. (показва му) нататък тръгнаха. Вземи и ти това цвете от мене и върви – добър ти път!

БЕЛЧО. Аз … аз де … Аз … Ще видиш кой е Белчо!

 

Двамата си махат с ръце, докато той се скрива зад единия портал, а тя  в другия. Засвирва лирична народна музика.

(следва втора част)

 

Интегриране на неформалното образование и интерактивните методи

на преподаване за работа в мултикултурна среда

 

Игра „Какво по-нататък?“ – Метод, насочен към групово взаимодействие, създаване в групата на атмосфера на емоционална свобода, откритост, приятелство и доверие един към друг, както и подготовка на групата да може да говори открито за емоциите и чувствата.

Време: 10-15 мин.

Материално осигуряван:  топка

Ход на играта: Водещият започва с предложение:

-Водещ: Аз участвам на тази игра с  желание за да … (хвърля топката на участник „А“)

-„А“: (хваща топката) … да получа удоволствие от играта (хвърля топката на „Б“);

-„Б“: (хваща топката) … да се веселя (хвърля топката на „В“);

-„В“: (хваща топката) … да се запозная с нови приятели (хвърля топката на „Г“);

-„Г“: (хваща топката) … да участвам в тренинга, а не да съм наблюдател (хвърля топката на „Д“);

Когато водещият реши да промени основното предложение, същият вдига ръка и иска топката при себе си, след което прави ново предложение:

-Радвам се когато …

-Ще се гордея, ако …

-Иска ми се групата да бъде …

-Мисля, че истинският приятел е този, който …

-Радвам се, когато чуя, че …

-Не ми се иска да се чувствам …

-Ще бъда щастлив, ако …

-Истински интелигентният човек е, …

-Най-страшното в живота е …

-Изключително смешно е да видиш човек, който …

-Много обичам когато видя …

-Трудно ми е да се справям с …

-Не издържам когато …

Финал: Тази игра (упражнение) не изисква някакво обсъждане, но все пак си струва кратък обмен на мнения за най-необичайните отговори и за това, което е запомнено в реакциите на другарите.

 

Интегриране на неформалното образование и интерактивните методи

на преподаване за работа в мултикултурна среда

 

          Упражнение „Един от трима“

Методът е насочен към по-задълбочено опознаване на групата. Тренира мобилността на мисленето като фактор на творческо поведение и адекватно самочувствие, допринася за активирането и разширяването на обхвата на асоциативното мислене, а също така създава активна творческа атмосфера и положително отношение в групата.

Време: 15-20 мин. за група от 15-20 човека.

Предварителна подготовка: Оформят се три работни места. Всяко място се обозначава – сборно място за „първа“, „втора“ и „трета“ група. Препоръчително е сборните места да бъдат обозначавани с табелки (например, табелки с надпис, закачени с връв на облегалките на три стола, пред който ще се нареждат участниците).

Описание: По време на играта водещият поставя въпроси с три възможни варианта за отговор. Всеки участник сам преценява кой отговор да избере и съответно се нарежда в колонка срещу обозначеното сборно място, носещо съответната табелка, т.е. сам определя към коя от трите групи принадлежи.  

Инструкция: Пред вас има оформени три сборни места (посочват се столовете). Аз последователно ще поставям различни наименования на тези работни места, чрез табелки и ще оповестявам тези наименования. От вас се иска, всеки сам да прецени и да направи свой избор към коя от тези групи принадлежи, като се нареди в колонка пред сборния пункт. Всеки път когато задам въпрос и променя табелките, вие всеки път сами ще взимате решение и ще заемате мястото си пред съответния сборен пункт.

И сега внимавайте!  Когато задам въпроса, помислете за значението на думата в нейния метафоричен смисъл и нейната символика, определете кое от нейните значения са най-близки до вас, до вашата душевност, емоции, интереси, възгледи, личностни черти и пр.  и в съответствие с вашия избор, заемете това сборно място.

Стимулен материал - въпроси:

- Кой си ти: фрак, тениска или военна куртка? (участниците обмислят отговора и се разделят на три групи. Когато изборът е направен, водещият предлага играчите да ги коментират своето решение.

- Кой си ти: дете, зрял човек или пенсионер? (тук е добре водещият отново да напомни, че не става дума за реална възраст, а за усещането на каква възраст се определят играчите).

-село, град или столица;

-вода, огън или земя;

-палатка, жилище или вила;

-табелка с надпис: „Скоро ще се върна“, „Добре дошли“ или „Само за служители“;

-табелка с надпис „ДА“, „Възможно е“ или „НЕ“;

-велосипед, мотоциклет или ролс-ройс;

-минало, настояще или бъдеще;

-сватбен марш на Менделсон, валс или Тез червени домати, кой ги мама разклати;

-свободен художник, наемен работник или ръководител на фирма;

Заключителна част

*Какво ви хареса и какво не ви хареса в играта?

*На кой въпрос беше най-трудно да се отговори?

*На кой въпрос беше най-лесно да се отговори и защо?

*Бяхте ли изненадани от избора на някой от вашите съотборници? Споделете с този играч вашите впечатления: какво ви изненада, зарадва, разстрои, озадачи от избора му?

*Успяхте ли да откриете нещо в себе си по време на играта? Бяхте ли например напълно честни към себе си или проявихте социална желателност и конформизъм?

*Моля, оповестете един от вашите три избора.

 

Игра за запознаване и създаване на атмосфера  „През очите на другите“

          Играта се прилага в началото на занятието с цел, сближаване на участниците, включване в процеса, запознаване, създаване на атмосфера за работа.

          Описание:

Участниците са разделени на малки групи, чийто състав е поне 4 души. Всеки от групата трябва да опише себе си от позицията на друг човек, когото познават добре. Например, от позицията на майка си, баща си, сестра/брат си, приятеля си, учителя и пр.

След като участникът  е разказал за себе си например от позицията на майка си и е чул описанието на останалите трима, същият напуска групата и отива да разкаже за себе си  в друга група, като там описанието вече трябва да бъде от името на друг – например, от името на своя приятел.

Забележка: Разрешава се всеки при желание да води записки.

Пример:

-Като майка на Виктор, аз трябва да кажа, че той е …

-Като приятел на Виктор, аз много се гордея с факта, че ние двамата ….

-В качеството ми на класен ръководител мисля, че Виктор …

-Виктор участва в нашия ученически клуб и е …

Обсъждане

След като всеки участник премине през всички групи следва споделяне, но сега се иска участниците да напишат на лист само онази  информация, която не са знаели до сега, т.е. трябва да отговорят на въпроса: „Какво научих за другите, което никога не съм знаел?“ Резултатите се съобщават от водещия пред цялата група без да се оповестява името на автора. 

 

Игри за запознаване и създаване на атмосфера в началото на занятията

 

          Тук са представени няколко игри, които се прилагат в началото на занятието при недостиг на време. Тяхната цел е, сближаване на участниците, включване в процеса, запознаване, създаване на атмосфера за работа.

1.Бързи срещи

Водещият предлага няколко теми за разговор. Участниците са седнали в две успоредни редици  един срещу друг, така че всеки човек да има своя събеседник, който да седи отсреща.

Водещият дава тема за разговор и време (1-2 минути). Двойката общува, всеки на свой ред трябва да разкаже за малко време за себе си. Щом времето изтече водещият подава команда едната редица да се измести с един стол по посока часовниковата стрелка от ляво – надясно. Заедно със смяната на столовете водещият подава нова тема.

Провеждат се около 10 такива малки срещи, за да не се уморява групата. Теми за разговор могат да бъдат много различни - хобита, любими филми, това, което най-много ценя в хората, които искам да бъда в следващия живот и така нататък.

2.Три думи за себе си

Всеки участник трябва да се опише с три думи. Името не се брои за дума.

3.Паликлечица

Участникът пали клечка кибрит и през това време докато гори, той разказва на другите това, което той смята за важно. Веднага щом огънчето изгасне разговорът трябва да приключи.

4.Моят остров

От всеки участник се иска да нарисува на лист хартия 3 предмета, които за него са особено ценни и ще вземе със себе си на необитаем остров. След това един по един по кръга всеки показва рисунката и обяснява защо ще вземе именно тези предмети със себе си.

5.Пет неща

Изпълнява се по двойки. Двойките се разделят в помещението и самостоятелно в рамките на пет минути мълчаливо показват с жестове един на друг петте най-важни за себе си неща. След това двойката провежда разговор, като последователно единият обяснява какво е разбрал от сигналите подадени от другия, а след това вторият за първия.

(Варианти: петте най-страшни за мен неща; любимите ми неща; моите занимания; моите мечти и т.н.).

          6.Без думи

Участниците се канят в рамките на 2-3 минути да се движат свободно в помещението, като за това време всеки трябва да поздрави останалите играчи (ако е голяма групата, задачата на всеки участник е да поздрави колкото се може повече хора). Това поздравяване обаче трябва да стане при две условия:

а) в пълно мълчание, без думи: чрез изражение на лицето, ръкостискане, прегръдки и други подобни.

б) участникът има право да използва определен начин за поздравление само един път; за всеки следващ поздрав трябва да приложи нов начин.

 

Методика за оценка на опосредствано запомняне и

адекватност на асоциативното мислене „Пиктограма“
(втора част)

Приложение №1

Приложение на методиката при психично здрави хора (виж рис. №6).

Психично здравите, които дори нямат все още завършено средно образование, лесно се справят с техниката. Предварителното даване на един пример е достатъчен, за да им помогне при преодоляване на трудностите. За тях е характерно, че  винаги следват инструкциите и успяват да подберат изображения за повечето понятия. „Здравите“ често демонстрират способността си да нарисуват, като мислят по оригинален начин, но могат да прибягнат към използват букви и надписи. Изображенията им са адекватни, конкретни, лишени от емоционална значимост и по-често имат стандартни изображения. Ако говорим за стереотипиност, то тази особеност се проявява поради честото изобразяване на човешки фигури. Рисунките им са подредени, графичните характеристики са стабилни, размерът на рисунките често намалява от едната страна на листа. При тях се наблюдава добра способност да запомнят. Коментарите им за избраното изображение са кратки и логични.

Конкретика в изображенията, отсъствие на геометрични и граматически символи, по-малък брой метафоричните символи и атрибутивни образи, стереотипизация и банално мислене – всички тези признаци могат да се срещнат при здрави хора, но с ниско образователно ниво. За лицата с високо образователно ниво са характерни: своеобразни нагласи да оригиналничат, стремеж да изобразят понятието абстрактно, използват чисто графични средства.

Приложение №2 (виж рис. №7)

Приложение на методиката при болни с органични поражения на главния мозък.

При органични поражения на главния мозък, в пиктограмата могат да се наблюдават следните характеристики (симптомокомплекс):

1.Недостатъчно разбиране на смисъла на задачата, което е свързано с намаляване на интелигентността и се проявява или в пълна липса на разбиране на инструкциите, или в изкривено разбиране, като се разбира само един елемент. Например, пациентите разбират, че нещо трябва да бъде нарисувано, но не свързват своите рисунки с думата. Рисунките са слабо диференцирани, пациентите нарисуват това, което могат да рисуват.

2.Невъзможност да изберат абстрактно изображения. Често след дълго мислене отказват да рисуват или предлагат сюжет, който искат да нарисуват.

3.Липсват геометрични и граматически символи, както и успешни оригинални изображения. Това се наблюдава дори при най-леките варианти на органични поражения, но следва да се знае, че този симптом не е специфичен и може да се прояви при здрави пациенти с ниско ниво на образование.

4.Малък брой атрибутивни и метафорични изображения.

5.В структурата на конкретните изображения преобладават често разпокъсани фотографически елементи (отломки от цялото).

6.Прекалено изразена стереотипност, срещат се директни персеверации. Персеверациите се явяват основен отличителен признак  за органно разстройство, нисък интелект и недостатъчно образование.

7.Недостатъчна диференцираност на изображенията.

8.Ниска продуктивност на опосредстваното запомняне (създадените връзки се оказват неефективни при припомнянето).

Изброените по-горе промени са характерни за интелектуалните и мнестичните нарушения. Те зависят от степента на интелектуален упадък. За болните с органични поражения на главния мозък е характерна тревожно-депресивна нагласа при изследването.

Специално място сред органичните мозъчни заболявания заема епилепсията. Пиктограмата е особено чувствителна при диагностицирането на висшите психични функции при тази болест. Руският психолог Л. В. Петренко е изучавала опосредстваното запомняне при пациенти с епилепсия. В изследванията си тя е установила, че при пациенти със симптоматична епилепсия нарушенията при опосредстването се дължат на колебания в тяхната работоспособност, а при пациенти с епилептична болест причините са в повишена инертност и хипертрофирано желание да изобразяват всички детайли.

В този контекст, Б.В.Зейгарник описва  случаи от практиката си: „За група пациенти с епилепсия тази задача предизвиква значителни затруднения.  При необходимост да се намери изображение, отразяващо думата „Развитие“ пациентът „К“ казва: „Какво е развитието? То е различно: има развитието на мускулите, има умственото развитие. Кое искате?“ Същият пациент е затруднен да открие образ за да запомни думата „Раздяла“, като казва: „Различна е, раздялата е различна: може да бъде раздяла с любимата или синът да напуска бащиния си дом, или просто се разделяш с приятели. Просто не разбирам, какво да нарисувам?“

Друг пациент се затруднява в намирането на рисунка, за да запомни фразата „Болна жена“. Той се опитва да нарисува леглото, но веднага заявява, че тази рисунка не е точна, защото болната жена не трябва задължително да лежи:  „Тя може да има грип, но да го изкара на крака“. Тогава пациентът решава да нарисува маса с лекарства, но това също не го задоволява: „Не е задължително болната жена да приема лекарства“. Някои пациенти се опитват да отразяват в рисунката почти фотографски жизнената ситуация. Така например, за да запомни фразата „Весел празник“, пациентът рисува танцуващи хора, маса с торта и свещи, цветя, балони, знамена.“

 Приложение №3

Приложение на методиката при болни от алкохолизъм.

При алкохолизмът имат значение настъпилите дори малки и скрити органични промени, които могат да се появят още в ранните етапи.

Изпълнението на методиката от тези пациенти е подобно на представянето на болните с органично увреждане на главния мозък с единствената разлика, че изображенията често съдържат алкохолни напитки.

Пример: Лицето „Р“ рисува две чаши пълни с водка на понятието „справедливост“ (обяснение: „Справедливият човек винаги налива по равно“). Лицето „С“ изобразява чаша за понятието „тъга“ (обяснение: „Когато човек е тъжен, пие“). Изследваният „П“ рисува бутилка за понятието „болест“ (обяснение: „Всичките ми болести са от пиенето“).  

 

Приложение №4

Приложение на методиката при болни с психопатия на органична основа.

При пациенти с психопатични характерови черти или психопатии на фона на остатъчните органични изменения, заедно с признаците, характерни за органичните поражения, се наблюдават и такива признаци като: емоционално нарушение, проявяващо се като нарушения на поведенческото планиране, емоционална възбудимост или демонстративност. Индивидуално-значимите образи могат да подчертават деликвентния опит на изследваното лице, например – употреба на наркотични вещества.

 

Приложение №5

Приложение на методиката при болни от шизофрения (виж рис. № 8 – 11).

Ролята на пиктограмата при изследването на шизофренията е много голяма – тя е ценен диагностичен инструмент. Пиктограмите за това заболяване са многообразни. В тях се появяват както конкретни, така и свръхабстрактни образи. Ако при болният се наблюдава бред (делир), то той със сигурност ще се появи в пиктограмата.

По принцип при шизофрения се наблюдава следния симптомокомплекс:

1.Недостатъчно или изкривено разбиране смисъла на задачата, особено при остри състояния.  

2.Болните могат да осмислят само част от инструкцията. Тези, с параноидни и  халюцинаторно-параноидни синдроми могат да тълкуват изследването в контекста на съдържанието на техните бредови идеи.

3.Намаляване броя на атрибутивните образи.

4.Намаляване броя на адекватните образи.

5.Намаляване броя на стандартните образи.

6.Комбиниране на стереотипизирани нагласи с персевативни тенденции.

7.Пациентите с шизофрения проявяват атипични стереотипи, която не се изразяват в повтарянето на човешки фигури. Персеверацията също не е типична, те пренасят в рисунките само отделни елементи.

8.Използването на някакви буквени символи, като много често те са напълно абстрактни. Болните деформира буквите, опитвайки се да им дадат формата на конкретно изображение. Тези изображения обаче по никакъв начин не им помагат при възпроизвеждането на думите (изразите).

9.Разположението на рисунките и графичните характеристики значително варират, срещат се различни форми на атипично разположение на рисунките.

10.Има значителна диспропорция между данните на пиктограмата и други методики за експериментално-психологическото изследване.

Тези промени при отделните пациенти могат да бъдат изразени по различни начини, но те са най-силно се демонстрират при остри състояния и при изразена афективна патология, с изключение на депресията.

Неадекватните  образи на болните с шизофрения се нуждаят от отделно описание, тъй като те са важно звено при диференциалната диагностика на шизофренията и имат широки и по-малко специфични критерии. Образите могат да бъдат определени като неадекватни, ако не служат за запомняне на понятията и са много далеч от съдържанието им.  С.В. Лонгинов привежда следния образец неадекватни образи: при запаметяването на думата „Тежка работа“ болният рисува Исус Христос, обяснявайки: „Около главата има сияние, той сияе от щастие, но прави лошо на ближните си. Одухотвореното лице на Исус Христос изпълнява своята функция.“ За думата „Справедливост“ рисува пиле: „Ако през живота си съм откраднал кокошка и ме питат, аз ще им кажа: Да, откраднах я“.

С. В. Лонгинов и С. Я. Рубинштейн (1972) разработват класификация на неадекватните изображения при болни от шизофрения в зависимост от това, какъв вид патология те отразяват.  В нея те обозначават изображения, които са неадекватни по съдържание и форма (образ), отразяващи патологични мотивационни компоненти на мисленето и загуба на целенасоченост.

Неадекватни по съдържание изображения:

-разпокъсани връзки или липса на връзки;

-празна символика;

-избор въз основа на чувствено впечатление;

-асоциации по съзвучие;

-фрагментиран тип избори;

Изображения, отразяващи патология в мотивационните компоненти на мисленето:

-мултипликационния избор:

-конкретен избор с неяснота и символично обяснение;

-стереотипни пиктограми; 

Източник: Рубинштейн С. Я. Экспериментальные методики патопсихологии — М.: ЗАО Изд-во ЭКСМО-Пресс, 1999.

Източници:

http://geum.ru/next/art-190934.leaf-2.php

 

https://ru.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BC%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE.jpg

 

https://studfiles.net/preview/5643447/page:16/

 

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BC%D0%B0_(%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0)

 

https://studopedia.ru/15_130878_piktogrammi-bolnih-shizofreniey.html

 

http://systempsychology.ru/journal/2011_3/57-irina-kogan-vr-senkevich-lv-farinovich-v-sistemno-psihologicheskie-osobennosti-motivacionnoy-i-poznavatelnoy-sfery-psihicheski-bolnyh.html

 

http://wiki.1vc0.ru/enciklopediya/psixologiya/otrasli-psixologii/klinicheskaya-psixologiya/patopsixologiya/knigi-po-patopsixologii/glavy-knig-patopsixologii/issledovanie-pamyati.html/3

 

http://school57.ru/Robotland/azinf/computer/04t.htm

 

http://childpsy.ru/dissertations/id/18970.php

 

виж Рубинштейн С. Я.   Экспериментальные методики патопсихологии. 
 

 

Методика за оценка на опосредствано запомняне и

адекватност на асоциативното мислене „Пиктограма“

 

            Забележка: Тук е представен превод от руски език на фрагменти от  книгата „Экспериментальные методики патопсихологии“ на Сусанна Яковлевна Рубинштейн.

            История на създаване.

            Методиката е предложена за експериментално психологическо изследване през 1930г. Тя има за цел изучаване на опосредстваното запомняне в рамките на културно-историческата теория за психичното развитие на човека (Л.С.Виготски, А.Р.Лурия, А.Н.Леонтиев) и за опосредствания характер на психичните актове. Съгласно тази концепция, висшите психични функции на човек имат опосредстван характер и се развиват исторически с помощта на формирани в историята (опита) на човешкото общество средства – оръдия, знаци-символи. Висше и универсално оръдие модифициращо психичните функции се явява словото.

За първи път руският психолог  Гита Василиевна Биренбаум използва метода за анализ на мисленето на болни в клинични условия. Впоследствие (1960-1970г.), диапазона за използване на методиката значително се разширява и днес тя широко се прилага в патопсихологията и то не толкова за изследване на паметта, колкото за изследване на мисленето. Именно в това си качество пиктограмата се въвежда в клиничната практика от руските психолози Блюма Вульфовна Зейгарник (Герштейн), Сусанна Яковлевна Рубинштейн и В.М.Блейхер. Методиката има в известен смисъл проективен характер, тъй като стимулира свободен избор на образи (символи) за запомняне.

Автор на методиката е Александър Романович Лурия, който посочва (1964), че методът „пиктограма“ за първи път е бил предложен от Виготски и е разработен заедно със сътрудници. Предполага се, че именно на Виготски принадлежи общата идеята за изследване на опосредстваното запомняне чрез избор на зрителни образи.

Описание на методиката.

Методиката изисква от изследваното лице да запомни определени думи и изрази. За да се запомни по-добре материала, през първи етап на изследваното лице се предлага да нарисува нещо по зададена конкретна или абстрактна дума или тема, например, какво би нарисувал по темата „Минало“, „Тъжна есен“, „Последният“ и др. (от 6 до 18 рисунки). През втория етап, след около 1 час, на изследваното лице се предлага да си спомни по всяка рисунка кои думи са му били зададени; преценява се какви компоненти са извлечени от миналия опит за допълване на непълната информация, съдържаща се в подадените думи. На изследваното лице се обяснява, че за целите на изследването качеството на рисунките нямат никакво значение. Освен това, методиката забранява всякакво писане на букви или числа. С.Я. Рубинштейн отбелязва, че при изследване на дец, е препоръчително методиката да се прилага над 14г. Може да се прилага на деца в диапазона 10-12г., но само след внимателен подбор на подходящи думи. Двата етапа се провеждат задължителнов рамките на една сесия.

Характеристики на методиката.

1.Пиктограмата притежава широк диапазон на чувствителност и позволява да се изучи широк спектър от интелектуални и афективни характеристики на изследваното лице.

2.Богатството на феномените на пиктограмата предполага сравнително ниска формализация на отговорите. Това качество е общо за всички проективни техники.

3.Диагностичната стойност на пиктограмата е свързана с диапазона на нейната чувствителност и формализация на отговорите.

Процедура за провеждане на изследването.

За провеждане на изследването е достатъчно да се осигурят молив и бяла хартия (А4) за рисуване. Препоръчва се да бъдат използвани няколко листа (3-5бр.), поставени един под друг, за да не чувства изследваното лице ограничения при допускане на грешка, а също и да се определи силата на натиск на молива върху листа (следите, които остават върху останалите листове-подложки). Освен това, необходимо е предварително да се подготви списък с 12-18 думи и изрази за запаметяване. Няма ограничение на времето! Психологът трябва да разполага с няколко набора от думи.

Думите (изразите) трябва да отговарят на изискването 50 % да са насочени към конкретно-ситуативното (КС) и 50% към абстрактно-логическото мислене (АЛ). Изискването се свързва с факта, че в ежедневието човек използва и двата вида мислене и това е норма. Разбира се двата вида са с различна доминантност при всеки човек.  Целта е да се установи дали изследваното лице борави само с единия вид мислене или то е недопустимо ограничено – това е патология. Не бива да се забравя, че при децата абстрактно-логическото мислене не е водещо и все още не е развито. По тази причина техниката е предназначена за лица над 14 години.

В „Експериментални методики в патопсихологията“ С. Я. Рубинштейн предлага следния набор думи и изрази,  представен в таблица №1 и 2:

На клиента се казва, че ще бъде проведено изследване за оценка на неговата зрителна памет, като ще бъде попитан за мнението му – кога му е било по-лесно да запомни – когато е чувал определената дума или когато е виждал картинка. След това му се предоставя лист хартия и молив, като се дава следната инструкция:

„На този бял лист не можете да пишете нито думи, нито букви. Аз ще Ви казвам думи и цели изрази, които ще трябва да запомните. За да се улесни запомнянето, трябва да нарисувате нещо за всяка дума, за да Ви помага по-късно да си спомните тази  дума. Качеството на картината няма никакво значение, можете да рисувате всичко което искате и както искате,  важното е да ви напомня за определената  дума. Например, аз Ви казвам първия израз „Весел празник“. Какво можете да нарисувате, за да си спомните „Весел празник“?

Желателно е, ако няма крайна необходимост, да не се помага и подсказва нищо повече на изследваното лице. Ако обаче клиентът постоянно се оплаква, че не умее да рисува, може да се посъветва: „Рисувайте бавно, простичко и разбираемо“. Ако изследваното лице заявява, че не е в състояние да нарисува например „Весел празник“ или „Тъмна нощ“, можете да му се повтори, че той не трябва да рисува буквално „Весел празник“ или „Тъмна нощ“, а само това, което може да му напомни за весел празник (тъмна нощ). Ако обаче се справи с лекота и бързо подбере и изобрази рисунка, като разказва как точно тази рисунка ще му припомни фразата, психологът мълчи – не казва нищо, а само протоколира думите на клиента. Протоколът съдържа следните елементи (виж. таблица № 1):

Ако клиентът не започне да обяснява, то всеки път трябва  (за всяка дума/израз) да се пита:

-Какво е това което сте нарисувал?

-Как точно ще Ви помогне тази рисунка да си припомните думата (фразата)?

-Каква е връзката, която правите?

Психологът в никакъв случай не трябва да изразява недоумение, неодобрение, учудване или да реагира по друг подобен начин на необичайните връзки, които клиентът установява между рисунката и думата, но ако рисунките му са твърде детайлни, съдържащи подробности или клиентът се стреми към висококачествено изображение, то психологът може да го помоли за ускоряване на работата.

В процеса на изпълнение на задачата експериментаторът може да променя реда на думите (изразите), като в зависимост от това, дали клиентът установява лесно връзки, могат да се предложат първоначално по-лесните, като: „Вкусен обяд“, „Тежка работа“, а впоследствие абстрактни, като: „Развитие“, „Съмнение“, „Справедливост“ и пр.

След завършване на задачата (всичките 6-18 думи), листът с рисунките се оставя настрана (скрива се) и едва в края на изследването (един час по-късно) листът отново се предоставя на изследваното лице за да си припомни дадените думи по рисунките. Не е задължително припомнянето да става по реда, по който са били казани думите (нарисувани рисунките). По-добре е да започне с тези, които счита за по-лесни. На този етап може да се предложи на клиента да напише под всяка рисунка думата или израза. Най-важното обаче не трябва да се забравя – клиентът сам трябва да каже за всяка рисунка как точно му помага в припомнянето.

Анализ на резултатите

Анализира се избраният образ (символ) и типът асоциация (връзка). При анализа е необходимо да се даде отговор на следните въпроси:

1.Какъв е изборът – абстрактно или конкретно изображение (абстрактно-логическо или конкретно- ситуативното мислене)?

2.Брой верни отговори от двата типа, без значение кой от двата преобладава.

3.Има ли изображението индивидуална значимост за изследваното лице? Има ли обяснения с „Аз”, т.е. изследваното лице включва и описва себе си в рисунките и ситуациите – това е типично конкретно-ситуативното мислене?

3.Какво изобразява рисунката?

4.Колко често един и същ образ се среща в протоколите на психично здрави лица?

5.“Адекватен“ ли е образът?

6.Срещат ли се персеверации (на образа или при обясненията)?

7.Има ли признаци за обстоятелствено мислене и дали връзката между понятието и рисунката се основава на съществени признаци или са несъществени? Характеризира се с множество излишни детайли, които затрудняват разбирането. При епилептични промени мисълта става вискозна, пациентите не могат да превключат от една тема на друга.

8.Има ли разноплановост, т.е. дали се върви само по съществени признаци или има и несъществени – нестабилност?

9.Има ли наличие и какъв е броя на използваните символи – символно мислене?

10.Има ли признаци за резоньорско мислене? Характеризира се със склонност към високопарно, псевдонаучно изразяване дори на най-прости неща. Съпровожда някои форми на психопатия или при недълбока шизофренна промяна на личността. Болният се прави на всезнаещ и всемогъщ.

11.Интерпретация на самите рисунки

-ако преобладават хора – афилиация и фасилитация;

-ако липсват хора – инхибиция;

-ако има голям брой детайли (незначителни) – застойност, обстоятелственост, лепливост на мисловния процес – „епилептоиден тип мислене”;

-ако има много щрихи – депресивност, подтиснатост;

За анализ на резултатите по методиката А.Я.Рубинщейн извежда следните критерии, които имат диагностична значимост:

1.Достъпност на обобщената символизация на думите, т.е., може ли лицето самостоятелно да намери обобщен опосредствен образ или как се справя?

2.Каква е степента на „адекватност“ на асоциациите?

3.Оценка качество на запомнянето?

За норма за ефективно мислене се приема повече от 50%  изцяло  възпроизведени думи и поне 20% частично, т.е. една вместо двете думи или забравен пълен член.

 

Прилагане на пиктограма при психични заболявания в клиничната практика.

Методиката се прилага в психиатрията, като експериментално-психологическа методика с три основни цели:

-изясняване на специфичен патопсихологичен симптом на едно или друго заболяване;

-изучаване психичните процеси на личността, при установена диагноза;

-изучаване на динамиката на психичните процеси по време на лечението, с цел оценка на неговата ефективност.

Методът на пиктограмата показва висока степен на валидност при диагностициране на шизофрения, а при изследване на пациенти с органични заболявания на централната нервна система, тя е в състояние да идентифицира източниците на симптоматика.

Пиктограмата може да бъде ефективна както при диагностицирането на емоционални разстройства, по-специално при депресия и хипомания, а според Г. В. Биренбаум и при диагностициране на истерия.

Една съществена трудност на методиката, с която се сблъскват изследваните лица е, че обхватът на значенията на думите (изразите) е по-широк от този, който може да се обозначи на рисунката, а значението на рисунката е по-широко от смисъла на самата дума – това означава, че думата и рисунката трябва да съвпадат само до определена степен. В норма човек е в състояние да улови общото в картината и думата, което на практика се явява основният механизъм за формиране на условно значение. В условие на патология, мисленето на човек се променя и създаването на подобни връзки е затруднено.

 

Оценка и интерпретация по критериите на А.Я.Рубинщейн.

1.Първи критерий – наличие на обобщен символичен образ (асоциация).

Когато се интерпретират резултатите, първо трябва да се обърне внимание на това дали изследваното лице е създало обобщена символизация на думата, т.е. дали той може самостоятелно да намира и създава обобщен опосредстван образ (връзка/асоциация) и как изглежда този символ.  Прието е за норма, че ученик в VII-ти клас може да намери такъв образ – например, за израза „Тежка работа“, изображението може да е „лопата“ или „чук“, както и рисунка на „човек с товар на гърба си“; за думата „Съмнение“ – „път с кръстовище и табела със знак „?“ (въпросителен знак).

Патология

За лица с интелектуални дефицити, подобен тип задачи представляват трудност, например:

-за израза „Тежка работа“, клиентът може да иска да нарисува цяла сцена с подробности, на която са изобразени хора – миньори, шахта, светлини от фенери, миньорски колички, инструменти и пр., но да заяви, че тази картина не е по възможностите му като художник.

-за думата „Съмнение“, клиентът по-скоро не би се сетил за конкретен символичен образ.

При лека умствена изостаналост обикновено клиентите рисуват много опростен и конкретен образ, например: за думата „Болест“ – болнично легло;  за израза „Вкусна вечеря“ – маса с чинии, прибори и пр. В този случай абстрактни думи като „Справедливост“, „Съмнение“, „Развитие“ най-често остават недостъпни. Такъв род прояви на конкретно мислене и трудности при обобщаването се наблюдават при умствена изостаналост, епилепсия. В други случаи клиенти със същите интелектуални трудности успяват да се справят със задачата за обобщаване, но не са в състояние да създадат един символ, а рисуват множество опосредствани визуални опори.  Така например, ако клиентът реши да нарисува „растящо растение“, като символ на думата „Развитие“, той не рисува едно растение, а  цяла поредица от 7-8 на брой постепенно нарастващи по размер цветя.  За думата „Болест“ той рисува легло и пациент, лежащ на възглавница, бутилка за кислород, стойка за системи, маркучи, кабели, шишенца лекарства, някъде поставя „червен кръст“, изобразява дори термометър. Наличието на толкова множество асоциации в пиктограмите показват обстоятелствено мислене, тенденция към детайлизация и обикновено се наблюдава при епилептици, както и при някои клиенти, които са претърпели енцефалит. Друга особеност на тази категория клиенти е, че те рисуват много внимателно, прецизно, бавно, често се връщат към предишни рисунки, като поправят или добавят елементи, дори тогава, когато психологът вече е питал и са разговаряли за тази рисунка. Подобни „връщания“ и стремеж към детайлност и безсмислена пълнота на изображенията са свидетелство за инертност на психичните процеси.

2.Втори критерий – „адекватност“ на асоциациите.

Психично здравите хора обикновено установяват (създават) разнообразни, но и съдържателни връзки. Например, за изразите:

-„Весел празник“, те могат да нарисуват флаг или цветя, или ръка, държаща чаша вино;

- „Раздяла“ – плик или локомотив, или ръка, размахваща кърпа;

-„Развитие“ – възходяща крива в диаграма или растение, или бебе, или яйце, или спортист.

Всички тези и много други връзки са еднакво точни по форма и съдържание, тъй като те наистина могат да служат като средство за запомняне на дадена дума, а впоследствие да опосредстват припомнянето.

Патология

При шизофрения могат да се наблюдават следните особености, например: за думата „Съмнение“ изследваното лице „Х“ рисува река и я обяснява по следния начин: „Това е романсът на Глинка –  „Съмнение“, а Глинка е всъщност Неглинка – малка река“. Подобна връзка е обемиста и има абсурден характер В друг случай, за да запомни израза „Вкусна вечеря“, клиентът рисува тоалетна, а в разсъжденията си в хода на изпълнение на задачата стига до умозаключението: „Вкусна вечеря“ означава – аромат, силна миризма, колкото в тоалетната“. В тази асоциация има  дори парадоксалност. Друг възрастен пациент, за да запомни думите „Топъл вятър“, рисува устни и обяснява, че това е „целувката на майка“. Въпреки своята ярката емоционалност, тази асоциация също не е адекватна на задачата, тъй като нарисуваните устни не служат за запаметяване на стимулния материал.

В някои случаи изопачаването и липсата на съдържание на асоциацията при клиенти с шизофрения достигат до такава степен, че различните думи те изобразяват ​​само с тирета, точки и странни отметки. Такава яркост на изображенията често се наблюдава при хора  хистероиден тип, въпреки че не е изключена и при психически пълноценни хора.

Някои клиенти възприемат всяка дума (израз) през призмата на личните си вкусове и стремежи. Така например, клиент обяснява:

-за„Топъл вятър“ – „Въобще не мога да запомня това, тъй като живея на място, където има само студен вятър и въобще няма топъл вятър“;

-за„Вкусна вечеря“ – „На мен за вечеря ми е достатъчна просто чаша кисело мляко“;

-за„Весел празник“ – „Аз нямам празници“;

-за„Справедливост“ – „С мен постъпват несправедливо“.

Такава егоцентричност на възприятията се наблюдава при епилептиците и някои психопати. В същото време при психично здрави хора подобно отнасяне на смисълът на думите (изразите) към себе си се среща рядко и то основно при много силно изразен и емоционално-значим стимулен материал.

Същевременно, ако клиенти с психични нарушения подбират за емоционално-значими думи напълно неутрални, абстрактни, общочовешки образи, например „Щастие“ – изображение на слънце, „Тъга“ – изображение на лошо време и т.н., това може да се оцени като проява на някаква емоционална отхвърленост, студенина, интровертност.

3.Трети критерий – качество на запомнянето.

Последният критерий за оценка на резултатите от изследването по методиката е критерият за запомняне.

Принципно техниката е създадена за изследване на паметта. В този контекст особен интерес представлява сравнението на резултатите от изследването на паметта по методиката на А.Лурия „Десет думи“ и пиктограмата.

Ако клиентът срещне затруднения при заучаването на 10-те думи, но си спомня много по-добре думите в пиктограмата, това означава органична слабост на паметта (органика). В случая усвояването на нов материал е затруднено, но способността за създаване логическа връзка на база минал опит помага на клиента да се справи по-добре с пиктограмата.

Ако изследваното лице лесно научава 10-те думи, но не може да си спомни думите в пиктограмата, това означава, че опосредстваните връзки му пречат при извличане на паметови следи (припомнянето). Такова съотношение се наблюдава при болни от шизофрения при запазени формалните способности за усвояване на новото. Някои изводи за паметта на клиента могат да бъдат направени и по това, колко точно възпроизвеждат дадените думи – понякога болните възпроизвеждат само приблизителното съдържание на дадените думи.

Забележка: Забранено е двете методики („Пиктограма‘ и „10 думи“)  да се прилагат в рамките на един ден.

 

Пиктограмата трябва да се  оценява  „като цяло“,  т.е. по общия характер на изображенията, избрани от клиента, а не по отделни асоциации.

Например, абстрактни знаци и символи се срещат често в пиктограмите на напълно здрави хора. На пиктограма №1 е представен подобен пример с психично здрав и способен млад човек (студент). Пиктограмата съдържа абстрактни символи, които се редуват с емоционално-значими, живи образи.  На пиктограмата се отличават и привличат вниманието две много абстрактни асоциации за думите „Раздяла“ и „Справедливост“. Същевременно обаче, както общата жизненост и разнообразие на символите, така и лекотата и простотата на оформлението им убеждават, че тези две асоциации не са измамни, деформирани представи, изкривени образи на фантазията, а дълбоко абстрактни символи.  Обаче общата му жизненост и разнообразие, лекотата и простотата на дизайна и накрая пълното възпроизвеждане на всички дадени думи ни убеждават, че тези две асоциации не са били измамни, а истински абстрактни символи – виж. рис №1

Напълно различно обаче изглежда пиктограма, съставена от пациент, болен от шизофрения със стеснение на съзнанието и трудности в асоциирането – рис. №2.

Същите думи, както при случай рис. 1. (психично здрав млад мъж) са били предложени на болният от шизофрения (рис.2). Нито по време на пиктограма, нито по време на възпроизвеждането (което се оказа абсолютно невъзможно въпреки факта, че при запаметяване на 10 думи пациентът е намерил добри възможности за задържане), същият не е могъл да обясни защо си спомня и по какъв начин си спомня „Весел празник“, опосредстван от символът „кръстче“; думата „Болест“, отбелязана  с две точки и накрая „Приятелство“ – с една точка. 

Някои изследвани лица (в повечето случаи това е типично за пациенти с шизофрения, но през последните няколко десетилетия са оповестявани пиктограми направени от пациенти с енцефалит и лица, страдащи от епилептични припадъци) се опитват да асоциират понятието с различни линии. Така например пациент (виж. рис. 3.) символизира „Весел празник“ с линия с очертаваща кръгове, извисяваща се постепенно нагоре (горе вдясно), а „Раздяла“ – с ъгловата зигзагообразна линия (долу вляво). При беседата той не дава обяснение защо е обозначил „Щастие“ с права линия, опираща се в безформена маса (над „Раздяла“) и „Съмнение“ – права линия, завършваща със зигзаг (вдясно от „Щастие).

Геометричната символизация на понятията обикновено се среща много често в пиктограмите на пациенти с шизофрения. Например пациент с шизофрения, символизира „Съмнение“ като кръг, но след това при обяснението, започва да се съмнява дали правилно е избрал диаметъра на кръга. Той казва, че „кръгът е неувереност“ и напълно сериозно пита експериментатора: „Според вас ще има ли вече „неувереност“ или „съмнението“ ще се разпространи в района“.

 По-долу са представени още две безсмислени пиктограми на болни от шизофрения.  (рис.3 и рис.4).

Подобни пиктограми няма смисъл да бъдат дешифрирани от психолога, тъй като  те съдържат само отделни щрихи-символи. Например на рис. 4 в центъра са изобразени две спирали, едната се издига нагоре и обозначава „Щастие“, а спускащата се надолу – „Болест“. По принцип стрелките, „лястовичките“, линиите, кръстовете и кръговете са лишени от обективно съдържание и дори на самите пациенти не служат като средство за връзка и запомняне –  опитите им да прочетат своята пиктограма, т.е. да запомнят дадена дума се оказват неуспешни.

Следва да се обърне внимание на един друг вид пиктограми, които на пръв поглед  създават впечатления за простота и конкретика, но при по внимателен психологически анализ при тях се наблюдават признаци на дълбока патология на мисленето. На рис. 5. е изобразена пиктограмата на пациент с шизофрения с вербални халюцинации. Асоциациите на болният имат конкретен съдържателен характер, но те поразяват изследователя със своята стереотипност, както по съдържание, така и като рисунка. При последната пиктограма разстройството на мисленето се намира не толкова върху рисунките, колкото в обясненията на пациента (шизофрения).

Като цяло, методиката „Пиктограма“ е многоцелева, като позволява да се провеждат множество наблюдения за основните характеристики на психиката на пациентите.

(следва втора част)

 

Упражнения за представяне и запознаване при организиране на тренинг

 

Прилагането на качествени  упражнения за представяне и запознанство на участниците в групата, е основата на успешно начало на всеки тренинг. 

Упражненията за опознаване създават доверие в групата, което е крайно необходимо, за да бъдат участниците в обучението отворени, готови да учат. Упражненията за опознаване помагат да се стопи „леда“, който винаги се появява в началото на работата на всяка група, облекчават напрежението от първите минути на занятието и настройват участниците за работа.

Принцип: Колкото повече откритост се изисква от участниците в обучението, толкова повече опознавателни упражнения трябва да бъдат включени в началото на тренинга.

Упражненията за запознаване обикновено се провеждат по двойки, по тройки или в общ кръг. Повечето допринасят за създаването на доверието на двойката. И ако работите с много затворена група, в която е трудно да се изгради доверие, тогава е по-добре да изберете упражнение за запознанства по двойки.

По-долу ви предлагаме няколко качествени упражнения, които позволяват въвличане на групата в тренировъчния процес още в първите минути на тренинга.

*   *   *

1.Упражнение за запознаване "Корпоративен стандарт"

Треньорът предлага на участниците да продължат с 2 изречения.

„Много хора знаят, че аз… но малко хора знаят, че аз…“.

Вариант на това упражнение:

Треньорът разделя участниците на двойки или тройки. Участниците разказват на групата за себе си. След това всеки въвежда съсед за всички участници в обучението по принципа:

„Много хора знаят, че той (тя)….

Но малко хора знаят какъв е той (тя).

Презентациите могат да бъдат кратки или дълги.

Това упражнение за познаване е чудесно за вътрешноведомствен тренинг.

2.Упражнение за запознаване "Визитна картичка"

Първи вариант: Обучителят предлага да се създаде чернова на "Лична визитка". Групата се разделя на 2-3 подгрупи със задача да подготвят бланка с позиции, които според тях ще бъдат важни за по-доброто опознаване по време на тренинга и ще спомогнат сближаването на участниците. Препоръчително е позициите да не са повече от 5-6.

Време:10 мин.

Възможни позиции:

-име или прозвище (или така, както иска да бъде наричан/а)

-хоби, характеристика, интересно занимание;

-лично лого;

-мото; девиз;

Работа на подгрупите: 5-6 мин.

След подготовката на проекта, същият се представя и се дава възможност всеки да подготви своята визитна картичка.

Забележка: Упражнението е идеално за малки групи до 15 човека, за големи групи може да доведе до голяма загуба на време и загуба на групов тонус.

Втори вариант: „Визитка“ – самопрезентация

Време: 15 мин.

Материално осигуряване: формализирани бланки

Описание: Всеки участник записва на формализирана бланка с карета:

-в центъра - вашето име;

-в горния ляв ъгъл - любимото ви ястие (животно, цвете и др.);

-в долния ляв ъгъл - любим композитор (група), писател, актьор;

-в горния десен ъгъл – жизнена цел (занимание в свободното време);

-в долния десен ъгъл - любим филм (предмет в училище).

Когато всеки приключи с изработването на визитка, всеки се представя поотделно.

Въпроси към цялата група след самопрезентирането:

-Кое беше най-трудното нещо да напишете за себе си?

-Намерили ли сте съмишленици?

-Научихте ли нещо ново един за друг?

3.Упражнение за запознаване "Взаимни презентации"

а) Първи вариант: Работа по двойки. Дават се 10 минути, за да разкажат един на друг за себе си възможно най-подробно.

Предложени въпроси:

1. Какво очаквам от работата си в обучението.

2. Това, което ценя в себе си (с какво се гордея).

3. Предметът на моята гордост.

4. Какво мога да правя най-добре.

5. Какво ме обединява с партньора ми.

След това всеки участник представя партньора си в групата.

Забележка: За ускоряване на процеса, водещият може да подготви стандартни формализирани бланки с определени от него позиции, които участниците да попълнят един за друг по време на обмяната на мнения.

б) Втори вариант: Единият от членовете на двойката сяда на стол, вторият застава зад него прав, поставяйки ръце на раменете му. Правият говори от името на седящия, наричайки себе си с името на партньора. В продължение на 1 минута той говори от името на седналия партньор. След това всеки член на групата може да зададе въпроси, отправени към седящия, но този, който е направил презентацията, ще отговори на тях вместо своя партньор. Например:

-Какви качества най-много цените в хората?

-Кое според вас е най-отвратителното в човешките отношения?

-Има ли човек, който е оказал силно влияние върху живота ви?

-Назовете своето съкровено желание.

-Какво бихте искали да постигнете в живота?

Забележка: Категорията на въпросите може да бъде зададена от треньора в зависимост от темата на обучението.

Упражнението завършва с обсъждане на чувствата и мислите на участниците. Важно е да се обърне внимание на 3 аспекта:

-способност за отчитане на времето при представяне;

-способност за правилно и кратко предаване на получената информация;

-способността да се „усеща“ в друг човек достатъчно, за да компенсира липсващата информация.

Въпроси към седналия партньор:

-Как се почувствахте, когато партньорът ви говори от ваше име?

-Успя ли той да представи правилно информацията за вас?

-Успя ли да станете ваш двойник?

-Правилни ли са отговорите, които даде от ваше име?

 Забележка:

-Вариант А е класическо въвеждащо упражнение, което може да се използва по всяка тема на обучение.

-Вариант Б е по-приложим за личностни обучения и е много подходящ за ученически, тийнейджърски обучения.

4.Упражнение за запознанства "Затворен клуб"

Обучителят кани участниците да се представят като кандидати за Затворен частен клуб – с традиция, само за избраните. Не всички ще бъдат приети.

Участниците са разделени на групи от 2-3 души, като около 10 мин. по групи обменят информация всеки за себе си.  След това съставят кратка реч „Препоръка” за партньора за да го приеме в Клуба. В рамките на групата взаимно се разбират кой кого ще представя.

Вариант на формат за представяне:

„Име - (характеристики, особености ...) ...

В живота ми……

Горещо препоръчвам да го приемете в нашия клуб!”

5.Упражнение за запознанства "Пощенски картички"

Предварително се подготвят „пощенски картички“ – обикновено тематично са ориентирани в зависимост от въпросите залегнали в тренинга, но във всички случаи на тях трябва да има изобразен човек или група хора, намиращи се в някаква среда и дейност. 

Пощенската картичка може да бъде или асоциация, или визуална опора, или подходящ пример.

Материално осигуряване: подготвени и тематично ориентирани пощенски картички. При наличие на мултимедия се препоръчва всяка картичка да е номерирана и водещият да я презентира на екрана докато участника говори по нея.

Ход на упражнението: Картичките се поставят на масата и се канят участниците всеки да избере по една. След това водещият предлага един по един всеки от играчите да си представи, че е човекът (един от хората на картичката) 

Участниците се редуват, като говорят за себе си: „На пощенската картичка…. както аз……”

Забележка: Упражнение е много подходящо за запознанство в групи с високо ниво на съпротива.

Това упражнение за познаване е добро, защото използва „изкуствен език“ под формата на пощенски картички. Това винаги помага на групата да разтопи „леда“ и по-бързо да се отвори.

 

6.Упражнение „Слепци и водачи“

Това е класическо упражнение за разтопяване на „ледовете“, като премахва първичното напрежение и недоверие в тренировъчната група, допринася за установяването на топли, доверителни отношения между участниците в обучението.

Упражнението „Слепци и водачи“ е отличен начин участниците да изследват и обсъждат темата за доверието в други хора. Помага на участниците в обучението да повишат нивото на доверие в живота си, да започнат да се доверяват повече на хората, да видят, че в живота често „не вярваме“ в началото.

7. Упражнение „Самооценяване“

Упражнението изисква работа по двойки, като на участниците се предоставя формализирана бланка с таблица с три колонки.  Участниците взаимно обменят мисли по поставените въпроси и всеки записва информация за другия в своята бланка.

Инструкция: Работете по двойки, като всеки сподели за себе си информация по поставените в таблицата три въпроса: „Аз съм …“, „Аз мога …“ и „Аз обичам …“  На всеки въпрос дайте по 6-7 отговора. От вас се иска да довършите изреченията.

След изтичане на времето (около 10-15 мин), участниците представят своите партньори пред останалата група. 

Упражнение за загряване и настроение “Уестсайдска история“

 

Цел: Това е игра за загряване и сплотяване на групата, за концентрация на вниманието, преодоляване на вътрешните съпротиви и включване в груповата динамика.

Описание: Работи се в две групи (група „А“ и група „Б“), които се подготвят отделно една от друга, като създават свой сценарий.

Инструкция: От вас се иска да работите като група и да подготвите хореографска композиция от няколко последователни и задължително настъпателни групови движения с придвижване напред до 3-4 крачки + съпровождаща фраза, която всеки път в определен момент трябва да изричате силно, на висок глас, но съгласувано.

Няма ограничения в сложността на комплекса от последователни движения.

Фразата изберете сами от списъка по-долу.

Изберете си водач на групата. Той има специална задача – при представянето на „сцена“ ще застане отпред в средата на групата на разстояние 1-2 крачки и ще даде старт.

След като измислите хореографията, репетирайте до постигане на съгласуваност.

Тренирайте в рамките на групата до тогава, докато се убедите, че всички са запомнили движението и фразата и можете да ги изпълнявате съгласувано.

След като сте готови, двете групи ще се съберат и всяка ще се представи. 

Забележка: Можете да приложите музикален съпровод от телефоните си.

Игра на „сцена“

1.Групите се изправят в две редици с лице една срещу друга с дистанция 2-3 метра.

2.Водачът от група „А“ излиза отпред на 1-2 крачки пред своите и застава в средата с лице към група „Б“. 

3.Водачът брои до три и с това дава началото на изпълнението на комплекса от движения и фраза, а останалите от групата зад него изпълняват съгласувано.

4.При всяка крачка напред на група „А“, другите – група „Б“ отстъпват с крачка назад.

5.Изпълнението се повтаря най-малко 10 пъти напред-назад.

6.След група „А“ „сцената“ се заема от група „Б“.

 

 

Методика на Хъни и Мъмфорд за определяне стиловете на учене

 

Инструкция

Въпросникът е предназначен да разкрие предпочитания от вас стил на обучение. През годините вероятно сте развили навици за учене, които ви помагат да извлечете големи ползи в някои случаи. Въпросникът ще ви помогне да идентифицирате вашите предпочитания за обучение, за да можете да изберете методите на обучение, които най-добре отговарят на вашия стил.

Няма ограничение във времето за попълване на този въпросник. Точността на резултатите зависи от това колко сте откровени. Тук няма правилни или грешни отговори.

Ако сте повече съгласни отколкото несъгласни с твърдението, оградете с кръгче числото.

Ако сте повече несъгласни, отколкото  съгласни, зачеркнете числото с кръстче.

Не забравяйте да маркирате всеки елемент с кръг или кръст.

Тестова бланка с твърдения

1. Имам ясни убеждения за това кое е правилно и кое е лошо, кое е добро и кое е лошо.

2. Често действам, без да обмислям възможните последствия.

3. Склонен съм да решавам проблеми стъпка по стъпка.

4. Вярвам, че официалните процедури ограничават хората.

5. Имам репутация на човек, който казва мнението си просто и директно.

6. Често откривам, че действието, основано на чувства, е също толкова разумно, колкото действието, основано на внимателна мисъл и анализ.

7. Харесвам този вид работа, при която разполагам с време за внимателна подготовка и изпълнение.

8. Често питам хората за техните основни убеждения (интересува ме в какво вярват)

9. Най-важният въпрос за всяко нещо е дали работи на практика.

10.Активно се стремя да придобивам нов опит. 

11. Когато чуя за нова идея или подход, веднага започвам да работя върху прилагането й на практика.

12. Привърженик съм на самодисциплината, като спазване на диета, редовни упражнения, поддържане на определен ежедневен режим.

13. Гордея се, че върша работата си прецизно и внимателно.

14. Работя най-добре с логично и аналитично мислещи хора и по-малко с хора, които се държат спонтанно и ирационално.

15. Обръщам внимание на правилната интерпретация на информацията, с която разполагам за да избягвам прибързани заключения.

16. Обичам да вземам решения предпазливо, след като претеглям алтернативите.

17. Новите, необичайни идеи ме привличат в по-голяма степен от доказаните на практика.

18. Не харесвам безпорядъка, предпочитам да систематизирам всичко по някакъв модел (матрица).

19. Придържам се към установените процедури, стига да ги намирам за ефективни при свършването на работата.

20. Обичам да свързвам действията си с някои общи принципи.

21. В дискусиите обичам да стигам до същността на нещата.

22. Склонен съм в общуването с колегите да спазвам определена дистанция и се придържам към официални отношения.

23. Отдава ми се да се справям успешно с нови и разнообразни задачи.

24. Харесвам хора, които се държат спонтанно и обичат шегите.

25. Обръщам голямо внимание на детайлите, преди да стигна до някакво заключение.

26. Трудно ми е да генерирам идеи в момента.

27. Вярвам във възможността за незабавно вникване в същността на въпроса.

28. Внимавам и не прибързвам с изводите.

29. Предпочитам да имам достъп до повече източници на информация: колкото повече данни, толкова по-добра е възможността за обмисляне и възможност за избор.

30. Лекомислените и повърхностните хора, които не приемат всичко достатъчно сериозно, обикновено ме дразнят.

31. Слушам различни гледните точки на други хора, преди да направя нещо сам.

32. Склонен съм да изразявам открито чувствата си.

33. В дискусиите обичам да наблюдавам поведението на другите участници и се впечатлявам.

34. Предпочитам да реагирам спонтанно и гъвкаво на събития, вместо да планирам отговора си предварително.

35. Склонен съм да се увличам по технически прийоми като системен анализ, блок-схеми и алгоритми, разклоняващи се програми, ситуационно  планиране  и т.н.

36. Притеснява ме, ако трябва да работя усилено, за да спазя кратки срокове.

37. Склонен съм да оценявам идеите по тяхното практическо приложение.

38. Спокойните и замислени хора ме карат да се чувствам неудобно.

39. Хората, които действат твърде прибързано, ме дразнят.

40. По-важно е да се наслаждаваме на настоящия момент, отколкото да мислим за миналото или бъдещето.

41. Мисля, че решенията, основани на внимателен анализ на цялата информация, са по-разумни от тези, основани на интуицията.

42. Склонен съм да бъда взискателен към себе си и другите и се стремя към съвършенство във всичко, особено в работата.

43. По време на дискусии обикновено предлагам много неочаквани, спонтанни идеи.

44. По време на работни срещи обикновено ми идват практични и реалистични идеи.

45. Често правилата съществуват за да бъдат нарушавани.

46. ​​Предпочитам да се дистанцирам от ситуацията и да обмисля всички гледни точки.

47. Умея да виждам несъответствия и слабости в аргументите, дадени от други хора.

48. Като цяло говоря повече, отколкото слушам.

49. Често откривам по-добри, по-практични начини за правене на нещата.

50. Мисля, че много писмени доклади трябва да бъдат съкратени, оставяйки само същността.

51. Считам, че рационалното, логическо мислене трябва да поеме водещата роля днес.

52. По-склонен съм да обсъждам конкретни въпроси с хората, отколкото да водя общи разговори.

53. Харесвам хора, които са по-склонни да подхождат към проблемите от реалистична, а не от теоретична гледна точка.

54. По време на дискусии се дразня от отклонения от темата и отклоняващи въпроси.

55. Ако трябва да напиша доклад, съм склонен да поработя върху повече варианти, преди да се спра на окончателната версия.

56. Стремя се да проверявам идеите и хрумванията, за да се уверя, че работят на практика.

57. Стремя се да намеря отговора по пътя на логиката.

58. Обичам да говоря много.

59. При обсъждания често откривам, че съм реалист, придържам се към темата и избягвам дългите дискусии.

60. Обичам да обмислям внимателно алтернативите, преди да си съставя мнение.

61. По време на дискусии често установявам, че съм безпристрастен и обективен.

62. По време на дискусии заемам сдържана позиция, не съм склонен да говоря много, не се изявявам като лидер.

63. Харесва ми, че мога да свържа текущите действия с по-дългосрочна и по-глобална перспектива.

64. Когато нещо не върви както трябва, съм склонен да го приключа бързо и да направя равносметка на моя опит.

65. Склонен съм да отхвърлям внезапните, спонтанно възникнали и неочаквани идеи като непрактични.

66. По-добре е да внимателно да се обмисли, отколкото веднага да се действа.

67. Като цяло по-скоро слушам, отколкото да говоря.

68. Склонен съм да бъда твърд към хора, които не приемат логични доводи.

69. В повечето случаи вярвам, че целта оправдава средствата.

70. Не ме интересува дали чувствата на хората са наранени, докато работата не е свършена.

71. Намирам за неудобно да се съобразявам с конкретни цели и планове.

72. Обикновено аз съм от хората, които превръщат живота в купон.

73. Правя всичко, което мисля, че е целесъобразно, за да бъде работата свършена. 74. Бързо ми омръзва методичната и продължителна работа.

75. Стриктен съм при анализ на своите основни убеждения, принципи и теории, свързани с факти и събития.

76. Винаги ми е интересно да знам какво мислят хората.

77. Предпочитам работните срещи да се провеждат методично, въз основа на съгласуван дневен ред.

78. Избягвам субективни и еднозначни теми.

79. За мен е удоволствие да участвам в екшън-ситуации, драми, вълнение, кризи.

80. Хората често си мислят, че не съм достатъчно чувствителен.

Ключ към теста за стил на обучение

Всички хора имат различни стилове на учене. Определянето на стила на обучение на даден човек ви позволява да изградите продуктивна комуникация с него, а за служителите дава възможност да изберете най-добрия подход към неговото обучение и личностно развитие.

Британските психолози Питър Хъни и Алън Мъмфорд (Honey and Mumford, 1986) разработват тест за стил на обучение, който се използва широко в управлението на персонала. Те идентифицират четири стила: Изпълнител, Мислител, Теоретик и Прагматик.

Използвайте таблицата по-долу, за да обработите листа с отговори. Той изброява номерата на въпросите във въпросника. Отбележете кои въпроси са избрани при попълването на въпросника. Пребройте броя на точките във всяка от четирите колони и запишете резултатите в таблицата под колоните. Всеки положителен отговор носи 1 бал.

Графично представяне на бала

Нанесете получените балове по четирите съответни оси и свържете тези точки. Най-дългата ос на получената крива ще покаже предпочитания стил на учене.

Интерпретация на резултата

Стил: Изпълнител

Неговият лозунг е: „Всичко в живота трябва да се опита!“

• имат широки възгледи и са доволни от всичко ново;

• наслаждавайте се на непосредствеността на впечатленията;

• предпочитат да първо да действат и да мислят по-късно;

• активни, общителни, непредвидими, не понасят скуката;

• изправени пред проблем, влагат всичките си усилия за разрешаването му;

• обичат да „гасят пожари”;

• не харесват дейности, които изискват продължителен стрес.

Стил: Мислител

Неговият лозунг е „Имам нужда от време, за да помисля за това!“

• внимателни, обмислящи и благоразумни;

• предпочитат да наблюдават, вместо да действат (на срещите седят на задните редове);

• преди да вземат каквото и да е решение, те предпочитат да обмислят всички възможни аспекти на проблема и да съберат възможно най-много информация;

• лаконични в дискусиите, предпочитат първо да видят как се развива ситуацията, изразяват своята гледна точка само когато е необходимо.

Стил: Теоретик

Неговият лозунг е „Как това се вписва в нашите резултати?“

• склонни са да изграждат логическа последователност от събития, да адаптират и интегрират своите наблюдения в сложни, но логически последователни теории;

• обичат да анализират и синтезират проблеми;

• са склонни да предлагат теории и модели, които обясняват реалността;

• харесва им да работят с модели, шаблони, алгоритми, системи и правила;

• самостоятелни, вглъбени, независими, страстни в търсенето на рационална обективност;

• чувстват се неудобно от всичко, което не отговаря на теоретичната им рамка.

Стил: Прагматик

Неговият лозунг е: „Какво означава това на практика?“

• стремят се да тестват новите идеи на практика;

• работят бързо и уверено върху идеи, които ги привличат;

• обичат да експериментират;

• искат да правят неща, а не само да говорят, не търпят безкрайни дискусии и дълги размишления;

• виждат проблемите, като възможностите и предизвикателство;

• убедени са, че има и по-добри начини за правене на нещата.

 

Ролева игра „Приказка“ (по Хеерт Хофстеде) - втора част

 

Ролева игра „Приказка“ (по Хеерт Хофстеде)

 

          Цел: Въвеждане на обучаемите в същността на синтетичните култури (запознаване с културните показатели по Хофстеде), в „чист“ (крайни прояви) вид и достигане до разбирането, че:

а) всички хора си приличат в биологичния смисъл;

б) всички хора за различни и всеки е уникален;

в) всички хора са социални същества и още от малки усвояват културата на своята среда, която им помага да оцеляват в тази среда.

Втората цел е, участниците сами да открият проявления на петте показателя в различни сфери на реалния живот: в семейната среда; на работното място (училището) и в публичните отношения.

Третата цел е обучаемите да се самоопределят (самодиагностицират) в зависимост от своите ценностни ориентации и убеждения, като самостоятелно направят избори на базата на предложения стимулен материал.

Време: 30 мин.

          Стимулен материал:

-2 бр. бланки с текстове на приказката;

-5 бр. бланки с текстове с описание на петте култури;

-формализирани бланки за отбелязване на характеристики на културите;

-изрязани табла с контурите на петте държави, обозначени с главните букви ‚“А“, „Б“, „В“, „Г“ и „Д“, всяка от които в текстовете съдържа акцент върху една от дименсиите на Хофстеде. Таблата се поставят на различни места върху коркова дъска/велпапе.

-кабари за коркова дъска;

-коркова дъска или дебел картон (велпапе);

-етикети за ролите на внуците: Дъщеря на Сату; Син на Дуа; Дъщеря на Тайга; Син на Ампат; Дъщеря на Лайма.

Описание: Упражнението е групово. Отделят се две групи: външна (т. нар. „внуци“) и вътрешна. Външната е в състав 5  участника (2-момчета/3 момичета), които ще представят петте културни показателя. На тях им се предоставя както целия текст на приказката, така и индивидуално за всеки текст  за неговата роля.  Останалите участници остават в основното помещение. Те образуват вътрешната група и също получава текст на приказката, както и инструкция. Групите се разделят в отделни помещения и се дава 10 минути за групово и индивидуално запознаване с материалите.

За външната група предварително са подготвени 5 текста, които описват следните културни показатели по Хофстеде (могат да бъдат подготвени и други показатели):

-колектививна идентичност;

-индивидуална идентичност;

-голяма властова дистанция;

-малка властова дистанция;

-психологическа мъжественост;

След подготовката си, външната група влиза и заема места столовете поставени в един ред срещу другите, представят се и прочитат текстовете. На финала „внуците“ представят своите култури (получават бланка с по-подробно описание на културите).

Инструкция за външната група: Представяме ви текст на „приказка“. Като такава, тя никога не се е случвала в действителност, както всеки знае. Или обратно? Възможно е тази приказка подобно на много други, да се основава на истината, ако знаете как да я тълкувате. В настоящата игра вие сте избрани да играете ролята на внуци, които са били родени и са израснали в различни страни (страните са ‚“А“, „Б“, „В“, „Г“ и „Д“).

От вас се иска следното:

1.Първо, един от вас трябва да прочете на глас приказката.

2.Второ, всеки от вас е получил отделен текст за ролята си (думите на внук), съответно: (Сату-А, Дуа-Б, Тайга-В, Ампат-Г и Лайма-Д). Всеки от вас трябва да се запознае със своята роля, която на практика представя един от петте „културни показатели“ оптимално в „по-чист“ вид.

3.Имате 10 минути за горните две задачи.

4.След 10 минути ще бъдете поканени при останалите. Те вече ще са се запознали с текста на приказката, но само с него. Те нямат информация за вашите роли, респ. вашите култури.

5.Всеки един от вас трябва да представи пред вътрешната група особеностите на своята култура, а от всеки от тях ще се иска да направят избори на онези характеристики, които им допадат.  

Ако ви помолят да повторите някой текст, бъдете отзивчиви – направете го.

Инструкция за вътрешната група: Представяме ви текст на „приказка“. Като такава, тя никога не се е случвала в действителност, както всеки знае. Или обратно? Възможно е тази приказка подобно на много други, да се основава на истината, ако знаете как да я тълкувате.

От вас се иска следното:

1.Един от вас трябва да прочете на глас приказката.

2.На вас е отредена ролята на „Баба“-та в приказката. Предстои ви да се срещнете с вашите пет внуци, които са били родени в други страни (страните са ‚“А“, „Б“, „В“, „Г“ и „Д“) и са възпитани в духа на местната култура.

3.Всеки един от внуците ще се опита да ви разкаже за своята страна, за да направите избор къде би било да заминете и заживеете.

4.От вас се иска:

-Внимателно слушайте посланията на „внуците“.

-Водете си бележки, като записвате онези характеристики на културата на съответната страна, които най-много харесате.

-За водене на бележките разполагате с отделни формализирани бланки, в които са записани задължителни позиции за попълване (вашето име; държавата, обозначена с главна буква: „А“, „Б“, „В“, „Г“ и „Д“; празни позиции за характеристиката, която сте избрали).

-След като приключи четенето, ще ви помоля да закрепите бланките върху картата на стената с кабари.

Запомнете! Всяка характеристика се отбелязва да отделна бланка.

 

          Бележки за водещия: Във финалната обобщаваща част водещият следва да насочи мисленето на участниците в посока на следните изводи:

1.Няма по-добри или по-лоши култури. Няма по-висши или по-нисши култури.

2.Всяка култура е форма за адаптация на хората към местните условия.

3.Промяната на културните показатели е следствие от промяната на условията.

4.Културата на надстройка в обществените отношения, която се формира върху определена база (условията на живот – материални, икономически, финансови, технически и др.). 

5.Настройката (културата) винаги изпреварва базата.

6.Колкото е по-голяма дистанцията между културата и базата, толкова е по-ожесточена съпротивата на  „старата“ срещу „новата“ култура и толкова е по-дълбока кризата в обществените отношения. 














следва втора част

 

Упражнение „Етноцентризъм“ (Г.У. Солдатова, Л.А. Шайгерова, А.В. Макарчук)

Упражнението е елемент от тренинга „Кръстопът на културите“, разработен от Г.У. Солдатова, Л.А. Шайгерова, А.В. Макарчук.

В съответствие със спецификата на тренинга, за основа на изграждане на програмата и разработване на индивидуални упражнения се прилагат следните принципи:

1.Развитие на разбирането за друга култура чрез по-добро разбиране на собствената културна идентичност, характеристиките на своята култура.

2.Развитието на не толкова знания за определена култура, а внимание и положителен интерес към всичко ново, непознато, което може да се намери в друга култура - към различни от техните собствени традиционни норми, обичаи, особености на вербално и невербално поведение .

3.Развитие на качества, присъщи на мултикултурна личност, формиране на откритост и готовност за приемане на междукултурни различия, развитие на толерантност към представители на различни култури.

Задачи:

-осъзнаване нагласите за предразположеност в полза на своята култура и своя народ;

–запознаване с феномена етноцентризъм;

–разбиране на психологическия механизъм на етноцентризма.

Необходимо време: 20 минути.

Материали: две прозрачни пластмасови кутии с еднакъв размер, по 10 празни карти за всеки участник.

Процедура за провеждане: Всеки участник получава десет карти. На тях всеки участник записва десетте качества, които са най-характерни за неговия етнос. След това водещият предлага да се помисли кои от тези качества са положителни и кои са отрицателни. В една кутия участниците поставят листчета с положителни качества, в друга – с отрицателни. Когато тази работа приключи, водещият преброява броя на картите във всяка кутия и обявява резултата, който след това се обсъжда с групата. Като правило има много повече положителни качества, отколкото отрицателни. Водещият трябва да подчертае тази разлика и да обясни на участниците, че подобен резултат е проява на етноцентризъм. Това явление от една страна, помага на етническата група да поддържа своята култура, а от друга страна, ако е прекомерно изразено, определя възприемането на другите култури през призмата на собствената, която се позиционира като изключителна и най-достойна. Това отношение води до чувство за национално превъзходство и високомерие.

Въпроси за обсъждане:

-Защо собствената националност и култура обикновено се оценяват положително?

-Какво е значението на високата оценка за собствената етническа група за човека?

-Какво е етноцентризъм?

-Неговите прояви и последствия винаги ли са негативни?

-Как си обяснявате факта, че се срещат анекдоти (вицове), в които общуват представители на различни народи – например, българин, американец и руснак, като при техния финал винаги „победата“ е за българина, въпреки, че не винаги това е похвално?

          Стимулен материал:

След попълването на картичките, водещият предлага на обучаемите да поставят бланките на табло с две колони и надписи:

а) Качества, които формират позитивни чувства.

б) Качества, които формират негативни чувства.

 

Интересни зависимости при културните показатели по Хеерт Хофстеде

 

В културните измерения на Хофстеде, нашата култура може да се характеризира с мъжественост, високо ниво на избягване на несигурност, голямо властово разстояние, колективистична и краткосрочна ориентация (късогледство), с уговорката, че по всяко измерение градиентът модерно – традиционно поддържа полярност между урбанизирани и затворени, образовани и необразовани и българи и малцинства. В проучването на Световната банка за ориентацията и ценностите пък българската култура е по-близо до светската, отколкото до религиозната ориентация и споделя повече ценностите на оцеляване, отколкото ценностите на изразяване.

*   *   *

 

Трансформацията (декултурация) на българската култура

Трансформацията (декултурация) на българската култура започва още през 50-60-те години с началото на урбанизацията, индустриализацията и откъсването от селските корени Устойчивите характеристики се разклащат и се появява загуба на културни опори при неусвоени нови културни правила.

Никоя култура сама по себе си не е патогенна, но бързата културна промяна е патогенно заредена, най-вече с прехода от традиционни към модерни ценности, и води до:

-културно объркване на идентичността – конфликт между традиционни и привнесени ценности;

-аномия – безличие в отношенията и загуба на стари културни правила за поведение;

-депривация – преживяване за лишение и онеправданост от пропастта между западния начин на живот и икономическата реалност.

Идентитетът при етническите малцинства (например, циганите) е по-хомогенен, но техните мобилни слоеве са по-застрашени от ефектите на културна промяна, защото разстоянието между традиционното им ядро и набързо усвоената модерност е по-голямо. Идентитетно те са културни номади. Клиничен израз на културната промяна е повишаване на честотата на алкохолизма, наркоманиите и самоубийствата.

Днес много често българите се питат: Какви сме, защо сме такива? Културната промяна се драматизира. Индикатор за такова драматизиране е повишената себерефлексия.

Характерно за показателя „колективизъм“ (обяснение с пример)

Стереотипите притежават свойството да са лесно приложими за другите и да се приемат за твърде условни, когато се приписват на нас. Вътре в общността се отчита индивидуалното разнообразие и се отхвърлят етикетите, които иначе с лекота се поставят на другите.

Пример: Вътре в групата индивидите се етикират един друг. Хората казват: „Този е егоист“, „Онзи е клюкар“, „Трети е властолюбив“, „Онези са мързеливи“. Дори могат да бъдат направени вътрешногрупови обобщения, като например по етноси: „Циганите сме лъжливи“, „Власите са завистливи“ и пр.

Когато обаче външен за групата постави персонални етикети или направи подобни обобщения, групата реагира защитно и винаги ги отхвърля.

Извод-1: Колективистичната култура опазва групата от рискове и дава сигурност на членовете й. В същото време ригидността на членовете се заплаща с ниско ниво на критичност и задържащи развитието процеси. Групата е по-склонна да „замете“ под килима некадърното управление на своя ръководител, вместо да го смени. Готова е да продължи да защитава лице, което е нарушило правата на групата, вместо да го отхвърли. Червената линия е „НИЕ“ – „ТЕ“.

Извод-1: Колкото по-изолирана е една общност от останалите групи (физически, информационно, психологически, поведенчески), толкова повече нараства ролята на клана. Наблюдава се при етническите групи (цигани, власи) или ригидни, авторитарни  общности (например, партии в малки общини, религиозни секти, маргинални групи, дори семейството) с колективистична култура.

Характерно за показателите „бягство от несигурност“ и

„краткосрочна ориентация“

Групите с „бягство от несигурност“ продуцират фатализъм (заучена безпомощност): с характерни културни стереотипи, като „късмет“, „роден на неподходящо място в неподходящо време“, „нищо не зависи от мене“.

Фаталистичният светоглед е присъщ на културите на бедността, в които образът на ограниченото благо създава представата, че преуспяването на един става възможно единствено за сметка на другите.

За тези култури е характерен комплекса: да се стремиш да не изпъкваш, в съчетание със завист към успелите и респект към старшинството, личните връзки и външните знаци на богатство и статут.

В манталитета на бедността доминира нагласата, че нещата не си струват усилията и че планирането е ненужно. Подобно преживяване за безперспективност е близко до културните измерения краткосрочна ориентация по Хофстеде и късогледство по Минков.

 

Характерно за показателите „мъжественост“ и „женственост“

 През последните 30-40 г. в България върви към трансформация от „мъжественост“ в най-крайния вариант към „женственост“. Сексистките черти, като краен вариант на патриархалността отстъпват, макар в някои затворени общности те да са изразени до степен на мъжки шовинизъм. В голямата част от съвременната българска култура обаче те са вече история.

 Кризата, възникнала в резултат на трансформацията предизвиква сблъсък между културните характеристики.

 Крайното феминизиране на обществото доведе до обмяна, а някъде и размяна на полово-ролеви модели. Властта, силата, способност за печелене на пари и налагане на ред със здрава ръка, физическа мощ и ум, обсебиха женския пол и отслабиха – мъжкият полово-ролеви модел, като останаха високо ценени качества, недвусмислено свързвани с мъжественост.
 Тази трансформация в крайните й варианти доведе до патологизиране. Например, очакванията към ролите на подрастващите определят едно и също поведение да е лошо за момче и болестно за момиче (увеличени са случаите, при които мъжете по-често търсят психиатрична помощ; при жените се наблюдава  патологичната промяна в семейства на алкохолици; при момичетата се наблюдава снижаване на способностите за емоционално изразяване, а при момчетата изчезват типичните мъжествени черти).