Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1041658 Постинги: 1048 Коментари: 115
Постинги в блога
<<  <  16 17 18 19 20 21 22  >  >>

Методика за разкриване на детските страхове


(1) Цел: Разкриване и установяване на видовете преобладаващи страхове (страх от тъмно; самота; смърт; медицински страх и пр.), при деца над 3 години. За да бъде оказана помощ на детето за преодоляване на страховете е необходимо да се изясни всеки спектър на страховете и какви точно страхове то преживява.

(2) Описание: Тази методика е подходяща в случаите, при които детето все още лошо рисува или не обича да рисува (задачите не се интересуват от това как детето приема рисуването, макар, че най-често децата обичат да рисуват).

По-големите деца рисуват контурно два броя домове (на един или на два листа): в черно и червено.  И след това им се предлага да „разселят” в домовете страховете от списъка (по-големите деца назовават по ред страховете).  Записват се задължително тези страхове, които детето „заселва” в черният дом, с което всъщност признава, че то се бои от тях.  При по-големите деца може да се постави въпроса: „Кажи, ти страхуваш ли се или не се страхуваш от …….?” 

Интервюто следва да се води бавно и старателно, регистрирайки страховете и очаквайки отговори „да” – „не” или „страхувам се” – „не се страхувам”. Въпросът се повтаря, страхува ли се или не се страхува, периодично.  Избягва се всяка вероятност за непроизволно внушение. При стереотипно отричане на всички страхове, изследователят моли за по-подробен отговор от типа: „Не се страхувам от тъмнината”, а не „не” или „да”. Изследователят, задаващ въпросите седи до детето, а не срещу него, като не бива да забравя периодично да го аплодира и хвали за точните отговори, че казва точно това което чувства.  Препоръчително е изследователят да е запомнил списъка със страховете, а не да чете от него.

След изпълнението на задачата, на детето се предлага да зачертае черният замък, а ключът да го захвърли. Този акт успокоява актуализираните страхове.

Анализът на получените резултати сумиране на страховете в черният дом и последващо сравнение с възрастовите норми. Общите отговори на детето се обединяват в няколко групи по видове страхове. Ако детето в три от четири-пет случая дава утвърдителен отговор, то този вид страх се диагностицира като наличен. От 31 вида страхове, при децата се наблюдават от 6 до 15.  При децата, живеещи в градски условия броят може да достигне до 15 (причината е в по-големия брой стресори и ограничения).

(3) Инструкция: „В черният дом живеят страшни страхове, а в червеният – такива, които не са толкова страшни. Помогни ми моля те, да поставим сега страховете от списъка в тези домове”.

Ти се страхуваш:

1. Когато оставаш сам (а).

2. От нападение

3. Да не се разболееш или заразиш с болест.

4. Да не умреш.

5. От това, да не умрат твоите родители.

6. От някои деца.

7. От някои възрастни.

8. От мама или татко.

9. От това, че ще бъдеш наказан (а).

10. От Баба Яга, от троли, от вещици, от магьосници, от чудовище, от горски звяр, змей, от друго животно (При ученици към този списък се добавят и такива персонажи като: невидими хора, скелети, черна (червена) ръка и др., като всички те са герои от приказки)

11. Преди да заспиш.

12. От страшни сънища (какви точно).

13. От тъмнината.

14. От вълк, мечка, куче, паяк, змей, змия (страхове от животни).

15. От автомобил, влак, самолет (страхове от транспорт).

16. От буря, ураган, гръмотевица, наводнение, земетресение (страхове от стихии).

17. От голяма височина (страх от височини).

18. От голяма дълбочина (страх от дълбочини).

19. От тясна малка стая, помещение, тоалетна, препълнен автобус, метро (страх от затворени пространства).

20. От вода.

21. От огън.

22. От пожар.

23. От война.

24. От голяма улица, площад.

25. От лекар (освен зъболекар).

26. От кръв (когато се нарани и има кръв).

27. От инжекция.

28. От болка (когато го боли).

29. От неочаквани резки звуци, които внезапно се появяват (стреска се; блокира; трепери;)

20. От нещо направено неправилно (лошо – при деца в доучилищна възраст).

31. От закъснение за детска градина (училище).

Всички тези страхове могат да се разделят в няколко групи:

= медицински страх – болка, инжекции, лекари, кръв, рана;

= страхове, свързани с причинена физическа щета – транспорт, неочаквани звуци, пожар, война, стихии;

= страх от смъртта (своята собствена);

= страх от животни;

= страх от приказни персонажи;

= страх от тъмнина и кошмарни сънища;

= социално-опосредствени страхове – хора, деца, наказания, закъснение, самота;

= пространствени страхове – височина, дълбочина, затворени пространства;

Наличието на голямо количество разнообразни страхове при детето е показател за наличие на преневротично състояние.

(4) Норми

4.1. За деца във възраст 4-5 години, най-силно са изразени следните страхове:

 

Изразеност на страхове      При момичета          При момчета

1. Страх от самота                 в 100% от случаите                90 %

2. Страх от смърт на              100%                                       70%

    родителите

3. Страх от собствена            100%                                       30%    

    смърт

4. Страх от родителите           60%                                        90%

5. Страх от сънища                 100%                                       80%    

6. Страх от война                    70%                                        90%    

7. Страх от тъмнина               90%                                        60%    

8. Страх от животни               90%                                        70%

9. Страх от чудовища             40%                                        60%

10. Страх от височина            70%                                        40%

11. Страх от дълбочина          30%                                        30%

12. Страх от затворени           30%                                        40%

      пространства

13. Страх от огън и пожар      100%                                       70%

14. Страх от лекари                20%                                        20%

15. Страх от кръв                   50%                                        30%

16. Страх от инжекции            50%                                        30%

17. Страх от болка                  40%                                        50%

18. Страх от резки     

      звукове                             30%                                        30%

 

4.2. За деца във възраст 5-7 години, най-силно са изразени следните страхове:

 

Изразеност на страхове      При момичета          При момчета

 

1. Страх от нападение            70%                                        90%

2. Страх от собствена

    смърт                                 100%                                       50%

3. Страх от смърт на

    родителите                         100%                                       60%

4. Страх от мама и татко       90%                                        90%

5. Страх от наказания             70%                                        100%

6. Страх от чудовища             50%                                        80%

7. Страх от дълбочина            90%                                        40%

8. Страх от стихии                  80%                                        60%

9. Страх от височина              90%                                        40%

10. Страх от пожар                 100%                                       60%

11. Страх от лекари и

      болка                                80%                                        50%

12. Страх от кръв                   100%                                       20%

13. Страх от инжекции            90%                                        40%

14. Страх от неочаквани

      звуци                                 100%                                       60%

15. Страх от тъмнина              60%                                        40%

16. Страх от страшни

     сънища                              70%                                        40%

17. Страх от затворени

      пространства                    70%                                        20%

18. Страх от война                  70%                                        60%

19. Страх от огън                    60%                                        60%

20. Страх от голямата

     улица                                 20%                                        20%

 

 

април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 2557 Коментари: 0 Гласове: 0

Тест за оценка на тревожността при детето

(Р.Темпъл,В.Амен, М. Дюрки)


             (1) Цел: Определяне нивото на тревожност при детето.

            (2) Описание: Методиката е предназначена за деца на възраст от 4 до 7 г. Степента на тревожност свидетелства за нивото на емоционална приспособеност на детето към социални ситуации, показва отношението на детето към определени ситуации и дава косвена информация за характера на взаимоотношенията на детето с връстниците му в семейството и колектива.

(3) Експериментален материал: 14 рисунки (8,5x11 см) изпълнени в два варианта: за момичета (на рисунката е изобразено момиче) и за момчета (на рисунката е изобразено момче).  Всяка рисунка представя някаква типична за живота на детето ситуация. Лицето на детето е с недовършени контури.  Към всяка основна рисунка има две допълнителни, като на едната е изобразено усмихващо се лице, а на другата – натъжено.

(4) Провеждане на изследването: Рисунките се представят пред детето в строго определен порядък (номерирани са). Интервюто се провежда в отделна стая.  Преди да представи всяка от рисунките, изследователят дава инструкция.

(5) Инструкции:  

1. Игра на с малко дете. „Как мислиш, какво ще е лицето на момиченцето (момченцето): весело или натъжено? Тя (той) играе с по-малко дете”

2. Дете и майка с бебе. „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) се разхожда в парка със своята майка и бебето”

3. Обект на агресия. „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено?

4. Обличане: „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) се облича (обува)”

5. Игра с по-голямо дете: „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) играе с по-голямо от нея (него) дете”

6. Подготовка за лягане в отделна стая сама (сам). „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) отива да си ляга сама в нейната стая вечерта”.

7. Миене. „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) се намира във ваната”

8. Разговор. „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено?

9. Игнориране (пренебрегване): „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено?

10. Агресивно нападение. „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено?

11. Събиране на играчки (подреждане). „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) събира играчките си.

12. Изолация: „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено?

13. Дете с родители. „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) е с мама и татко”

14. Хранене сам (а). „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Той  (тя) е напълно сам (а)”

За избягване на други избори, изследователят използва в случая името на детето. Други въпроси не се задават.

Изборите на детето по всяка картинка и коментарите, свързани с нея се записват в протокол (бланката се подготвя предварително).

Образец на протокол:

Име………………………., възраст …

Дата: ……2011г.

 

Рисунка                Коментар                              Избор

                                                               весело                   тъжно

 лице                       лице

…………………………………………………………

1. Игра с               Не му се                  +

малко дете          играе.

2. Дете с               Разхожда се,           +

майка и бебе       обича да се

                               разхожда с

                               майка си.

3. Обект на          Иска да го                                              +

агресия.                удари със

                               стол.

4. Обличане.       Отива да се             +

                                разхожда.

                               Трябва да се

                               облече.

5. Игра с               Защото няма          +

по-голямо           дете като

дете                       него.

6. Подготовка     Аз винаги                                              +

за лягане само    взимам

                               играчка.

7.Миене.               Защото се               +

                               мие.

8. Разговор.         Майката иска                                       +

                               да го изостави.

9. Игнориране.    Защото е                 +

 малък.

10. Агресия.        Защото му                                            +

                               взимат

                               играчките.

11. Събиране      Майката го                                            +

на играчки.          кара, но то

                               не иска.

12. Изолация.      То не искат                                           +

                да играе

                само.

13. Дете с             Мама и                                                  +

родители.             татко

                               се разхождат

                               с него.

14. Хранене         Пие мляко.              +

сам.                       Аз обичам

                               мляко.

 

Анализ на резултатите: протоколът на всяко дете се подлага на количествен и качествен анализ.

(6) Количествен анализ

На база данните от протокола се изчислява индекс на тревожността (ИТ), който е равен в процентното отношение на броя на негативните избори (тъжно лице) към общото число на рисунките.(14).

ИТ = брой на емоционално негативните отговори   х 100%

                                            14

 

В зависимост от нивото на индекса, децата се подразделят в три групи:

а/ с високо ниво на тревожност (ИТ = повече от 50%);

б/ средно ниво на тревожност (ИТ = от 20 до 50%);

в/ ниско ниво на тревожност (ИТ = от 0 до 20%).


(7) Качествен анализ

Всеки отговор на детето се анализира отделно. Правят се изводи за възможния характер на емоционалния опит на детето в дадената (и в подобни) ситуация. Особено високо проективно значение имат рисунки:  № 4 (Обличане); № 6 (Подготовка за спане сам (а); № 14 (Хранене сам (а). Децата, които правят по тези рисунки негативен избор, вероятно постоянно се намират в състояние на висока тревожност.

Децата, които правят отрицателен избор в ситуациите, изобразени на рисунки: № 2 (Дете с майка и бебе), № 7 (Миене), № 9 (Игнориране) и № 11 (Събиране на играчки),  с голяма вероятност могат да са с висок или среден ИТ.

Принципно най-високо ниво на тревожност се проявява в ситуациите, които моделират отношения „дете-дете” („Игра с малко дете”, „Обект на агресия”, „Игра с по-голямо дете”, „Агресивно нападение”, „Изолация”). Значително по-ниско е нивото на тревожност в рисунките, моделиращи отношения „дете-възрастен” („Дете с майка и бебе”, „Разговор”, „Игнориране”, „Дете с родители”) и в ситуации, моделиращи ежедневни действия („Обличане”, „Подготовка за спане сам”, „Миене”, „Събиране на играчки”, „Хранене сам”).

(8) Стимулен материал към теста за тревожност

(8.1) Стимулен материал към теста за момичета
            .......................................................................................................

(8.1) Стимулен материал към теста за момчета
            .......................................................................................................

Забележка: Можете да получите рисунките (стимулен материал) срещу изпратен e-mail.

 

 

април 2011г.

С о ф и я

 

Категория: Хоби
Прочетен: 8389 Коментари: 9 Гласове: 1

Анкета за определяне ниво на импулсивност на детето на
П. Бейкър и М. Алворд


Анкетата е предложена от американските психолози П. Бейкър и М. Алворд, които извеждат точни критерии за импулсивност, като един от елементите на хиперактивността (схема за наблюдение на детето).

Много често педагозите си задават въпроса: „Какво следва да се прави, ако при детето се проявяват признаци за хиперактивност?”  Диагноза от медицинско лице не е поставена, а родителите не придават особено значение на възникналия проблем, надявайки се с възрастта той да отшуми.

При този случай, педагогът в тактична форма може да препоръча на родителите да се обърнат към специалист – психолог или невропатолог.  Окончателното поставяне на диагноза трябва да бъде направено задължително от лекар. Важно е да се убедят родителите, че на детето му е необходима специализирана помощ.

Много често се срещат и обратни случаи – родителите твърдят, че детето им е хиперактивно само защото то се движи изключително активно. Тази гледна точка също е погрешна, тъй като други признаци за хиперактивност не се наблюдават (дефицит на активно внимание и импулсивност).

Импулсивността е един от признаците за хиперактивност. В редица случаи и педагози и родители не винаги обръщат достатъчно внимание на този критерий.

Импулсивността е особено поведение на човек (в устойчива форма – черта на характера), проявяваща са като склонност да се действа автоматично, спонтанно, по първи подбуди, под влияние на външни емоционални стимули.  Импулсивната личност не обмисля своите постъпки, не отчита всички „за” и „против”, тя бързо и непосредствено (първосигнално) предприема действие (реагира) и нерядко твърде бързо съжалява и се разкайва за своите действия.

За установяване нивото на импулсивност при детето може да бъде използвана следната анкета:

Признаци за импулсивност

(1) Винаги бързо намира отговор когато го запитат (без значение за правилност и точност).

(2) Често променя настроението си.

(3) Много неща около него го дразнят (хора, предмети и пр.).

(4) Харесва му работа, която може да извърши (финализира) бързо.

(5) Обидчив, но не злопаметен (засяга се, но прощава бързо).

(6) Често чувства, че нещо не му достига.

(7) Бързо, без колебание взима решения.

(8) Може рязко да се откаже от някой, като обявява, че вече не обича.

(9) Често се разсейва по време на изпълнение на задачи (учебни занятия).

(10) Когато някое дете му крещи (кара му се), той отговаря по същи начин.

(11) Обикновено е уверен, че ще се справи с всяка задача.

(12) Може с лекота да нагруби възпитател, учител, родителя си.

(13) Понякога е преизпълнен с енергия.

(14) Това е човек на действието, да разсъждава не умее и не обича.

(15) Привлича върху себе си вниманието, не обича да чака.

(16) В игрите не се подчинява на общите правила.

(17) Разгорещява се по време на разговор, повишава глас.

(18) Лесно забравя инструкции (указания, забрани) на по-възрастните, обича да играе.

(19) Обича да организира и предводителства (управлява, ръководи, наставлява, лидира).

(20) Похвалата и наказанието му въздействат по-силно, от колкото на другите.

Прилагане на анкетата:

Приема се, че за получаване на обективни данни е необходимо анкетата да бъде попълнена най-малко от трима възрастни, които добре познават детето, като един от тях бъде родител на детето.  Всеки положителен отговор („да”) получава по 1 бал.  След сумиране на събрания общ бал, данните се отнасят към норми за определяне ниво на импулсивност.

Резултат

# от 15 до 20 бал – високо ниво на импулсивност;

# от 7 до 14 бал – средно ниво на импулсивност;

# от 1 до 6 бал – ниско ниво на импулсивност.

 

*   *   *

 

            За хиперактивното дете е необходимо да се полага постоянна психологическа поддръжка.  Както и другите деца, то иска да бъде успешно в дейността – усилия, които често не постигат добър резултат.  По тази причина родителите следва много внимателно да обмислят целите, които поставят пред детето си, както и да пренастроят своите собствени амбиции за детето си.  Трябва да се помни, че детето ще се занимава само с това, което му е интересно и ще се занимава с това до тогава, докато не му стане скучно.  Когато това се случи е необходимо детето да бъде насочено към друга дейност. Не бива детето да бъде пренатоварвано. Родителят (педагогът) трябва да знае, че по-късно отново може да върне детето върху старата задача.

            Важно е да се помисли също за работното място на детето. Атмосферата, при която следва да работи трябва да бъде тиха, спокойна, монотонна – лишена от външни активни и често променящи се стимули (Постоянното отваряне на врати, преминаване на хора през стаята, шум на телевизионен приемник или радио, говор н а други и пр. със сигурност ще го разсеят).  В домашни условия, при подготовката за училище е добре родителят да бъде до детето си и при необходимост да му помага и успокоява, както и да контролира самия процес на подготовка по график.

            При общуването, ако детето не е право за нещо, родителите не бива да влизат в дълговременни обяснения (да държат речи) – така или иначе, те няма да бъдат чути до край.  Добре е още в ранна възраст да бъдат установени ясни правила на поведение, система от поощрения и наказания (система за дисциплиниране). Всички инструкции, искания, задачи и пр., към детето трябва да бъдат кратки, ясни, изпълними. Задачи, изискващи повече време за изпълнение, да се разделят на подзадачи.

Не трябва да се принуждава детето да моли за награди и да дава обещания: „Аз ще се държа добре”, „Аз винаги ще те слушам”.  Препоръчва се  например да се влезе в договорка с детето като му се каже: „Занимавай се с тази задача до тогава, докато ти доскучае” или „Днес ще започнем с задачата, да се научиш къде се поставят обувките при влизане в къщи”.  За отработване на всяко едно такова елементарно изискване може да бъде необходимо много време (2-4 седмици и повече), но докато не бъде възприето и научено едно действие (навик, знание), не бива да се преминава към друго.  Необходимо е търпение и довеждане на всяка задача до край и едва след това може да се премине към друго конкретно изискване.

 

март 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 3592 Коментари: 0 Гласове: 0

Анкета за оценка особености в поведението на 5-6-годишното дете  (дете в предучилищна възраст)


           (1) Цел: Установяване наличието на проявление на признаци,  за настъпили промени в поведението на детето. Определяне източника на тези промени: а/ трудности във възпитанието или б/ криза на възрастта.

           (2) Описание: Анкетата е предназначена и се попълва от родителите. Представени са 20 твърдения, като на всяко от тях родителят може да отговори с „да” (при съгласие) или с „не” (при несъгласие).

(3) Въпросник

1. Напоследък (от 6 месеца до 1 година) силно се промени, стана съвършенно друг (а).

2. Често проявява грубост и се старае да се държи като възрастен.

3. Изостави своите любими играчки и занимания. Сега постоянно иска да бъде навън с приятели.

4. Загуби интерес към детската градина, не иска да я посещава или прави това с неудоволствие.

5. Поставя извънредно много въпроси в училище и моли да поиграе с другите.

6. Предпочита общуване с по-големи деца и роля на възрастен при игри с по-малки.

7. Проявява упоритост, понякога дори инат и отстоява своето мнение.

8. Играе сцени, крещи, прави се на палячо, говори с писклив глас.

9. Много по-често се сърди на родителите, дори при най-малък повод.

10. Стреми се да подражава на възрастните, с удоволствие изпълнява техни роли и задачи.

(4) Обработка на резултатите

Ако доловената особеност в поведението на детето се е появила наскоро (5-6 година) и е устойчива, съответния пункт се оценява с 2 бала; ако дадената особеност се проявява спорадично, независимо от възрастта – 1 бал; при отсъствие на признаци – 0 бал.

(5) Интерпретация

# от 0 до 5 бала – за тази възраст детето е доста спокойно, необходимо е по-внимателно наблюдение, може да се окаже, че детето забавя развитието си в сравнение своите връстници.

# от 6 до 10 бала – негативните реакции се проявяват по-скоро, като проявление на индивидуалните особености и/или в резултат на грешки при възпитанието, отколкото на възрастова криза.

# от 11 до 20 бала – преди всичко трудности във възпитанието на детето обуславят криза в развитието, необходимо е да се ревизира отношението към него и системата от изисквания, защото в противен случай е възможно, негативните симптоми на кризата да станат устойчиви черти на характера.

 

март 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 2438 Коментари: 0 Гласове: 0

Въпросник за оценка на тип темперамент


(1) Цел:  Определяне на доминантен и субдоминантен тип темперамент.

(2) Описание: Тестът съдържа 80 въпроса (твърдения, ситуации), на които изследваното лице следва да даде един от двата възможни отговора: „да” – съгласен съм с твърдението или „не” – не съм съгласен с твърдението.

(3) Инструкция: "Предлагаме Ви осемдесет твърдения (ситуации), в които е описано определено поведение (реакция) на личността. От Вас се иска да прочетете твърдението и да прецените дали то се отнася (не се отнася) до Вас. Ако сте съгласен с твърдението, поставете пред номера му знак „+”. Няма ограничение на времето, но работете бързо".

(4) Въпросник:

1. Вие сте суетлив (а) и не може дълго да стоите на едно място.

2. Вие сте сприхав (а), невъздържан (а).

3. Нетърпелив (а) сте.

4. Рязък (а) сте в отношенията си с другите.

5. Проявявате инат

6. Находчив (а) сте в споровете.

7. Работите непостоянно, а с прекъсвания.

8. Имате склонност към риск.

9. Не сте злопаметен (а).

10. Говорите бързо, сбито.

11. Склонен (а) сте към излишна разпаленост.

12. Можете да се наречете побойник

13. Много нетърпим (а) към недостатъците на другите.

14. Притежавате развита, изразителна мимика.

15. Бързо оценявате хората.

16. Може с лекота да раздвижите една унила компания.

17. Имате склонност към поривисти, импулсивни движения.

18. Праволинеен (а) сте в отношенията с хората.

19. Винаги сте настойчив (а) при постигане на цели.

20. Бързо превключвате от една дейност към друга.

21. Леко преживявате неуспехите и неприятностите.

22. Вие сте общителен (а) и отзивчив (а).

23. Изключително сте енергичен (а).

24. Непретенциозен (а) сте в своите интереси и склонности.

25. Мнителен (а) сте, имате склонност да се тревожите без причина.

26.  Леко и бързо схващате новите неща.

27. Излишно сте любопитен (а).

28. Леко превключвате към нова дейност.

29. Имате висока работоспособност.

30. В сложна обстановка запазвате самообладание, не се поддавате на паника.

31. В своите решения често проявявате прибързаност.

32. Обикновено имате силна реч, жива жестикулация.

33. Досажда Ви дори лесна работа, ако тя е задължителна.

34. Вие сте склонен (а) да се разсейвате от странични неща.

35. С леснина запомняте сведения от най-различни, не свързани области на знанието.

36. Спокойно и бързо заспивате и се разбуждате.

37. Склонен (а) сте първо да действате, а после да мислите.

38. В случай на конфликт Вие не се безпокоите от неговата причина, а по-скоро от факта на скандала.

39. При трудна ситуация Вие оказвате първоначално помощ на другите, а след това на себе си.

40. Лесно се обиждате и не сте склонен (а) да изяснявате отношенията си.

41. В нова обстановка се чувствате неуверено.

42. Не вярвате изцяло на силите си.

43. Любопитството не Ви е приятно.

44. Доста трудно се сработвате с нови хора.

45. С лекота работите в позната обстановка.

46. Дори малък неуспех силно Ви подтиска.

47. Имате склонност да изразявате (показвате) своите преживявания.

48. След продължително натоварване, Вие се нуждаете от продължителна и пълна почивка.

49. Вие сте много впечатлителен (а) и всяка ситуация може лесно да Ви „изкара от кожата”.

50. Имате тенденция да се приспособявате към характера на събеседниците си.

51. Винаги обмисляте своите думи и изказвания.

52. По отношение на другите сте склонен (а) към подозрителност.

53. Чувствителен (а) сте към всяко порицание или одобрение.

54. Извънредно и не винаги сте справедливо обидчив (а).

55. Доста сте прикрит (а) и не сте склонен (а) да разказвате за себе си.

56. Рядко се заемате сам с някаква работа, нужно Ви е някой да Ви подтикне.

57. Не оставяте въпрос или задача, докато не я разучите или решите до самия край.

58. Трудно запомняте материал от различни области и леко от една или близка област на знания.

59. Способен (а) сте да предизвикате съчувствие в другите.

60. Доста дълго помните събития, свързани с ваши лични преживявания.

61. В действията си сте винаги последователен (а) и обстоятелствен (а).

62. Умеете да чакате.

63. Можете да кажете за себе си, че сте хладнокръвен човек.

64. Не сте склонен (а) към излишни разговори дори с близък човек.

65. В работата се придържате към определения ред и правила.

66. За вашата реч са характерни спирания и паузи за обмисляне.

67. При силни емоционални преживявания Вие лесно се сдържате.

68. Стараете се да не губите напразно нито своите, нито чуждите сили.

69. Вълнува Ви силно одобрението или неодобрението на дейността Ви.

70. Вие сте постоянно потънал (а) чувствата и взаимоотношения.

71. Редът в работата за Вас е не по-малко важен, отколкото резултата.

72. За Вас е характерно еднакво и спокойно отношение и към лошото, и към доброто във живота Ви.

73. Снизходителен (а) сте към лошите или тежки характери на другите.

74. Трудно взимате решение за каквото и да е и се включвате в изпълнението му предпазливо и бавно.

75. Ако имате една цел, всякакви трудности и непредвидими обстоятелства не съществуват за Вас.

76. Дори най-силните Ваши преживявания практически не влияят върху вашия живот и текуща дейност.

77. Склонен (а) сте да оценявате хората повече по техните дела, отколкото по емоционалните им качества.

78. Склонен (а) сте винаги да доведете един разговор до край, дори да Ви отвличат, разсейват и привличат вниманието с друго.

79. Вие спокойно понасяте всеки шум, силно говорене, силна музика.

80. Лесно можете сам да се съсредоточите, не са ви нужни външни стимули.

(5) Обработка на резултатите

Въпросникът съдържа четири раздела с по 20 въпроса. Въпросите във всеки раздел са ориентирани към диагностика на един от четирите типа темперамент. Разделението е следното: 

# от 1 до 20 въпрос – холерик;

# от 21 до 40 въпрос – сангвиник;

# от 41 до 60 въпрос – меланхолик;

# от 61 до 80 въпрос – флегматик.

Изчисляват (събират) се всички положителни отговори по всеки раздел и се намира крайния общ сбор.

След това, работата продължава по формула за изчисляване на доминантен и субдоминантен тип темперамент:   Т = (Нх:20)х100%, където:

= Нх индекс – количество положителни отговори (+) по съответния тип (раздел);

= 20 – количество въпроси по типа темперамент;

= 100 – Изчислява се процентното отношение по всеки тип.

По-нататък данните се записват по ранг (ранжиране) – на първо място се поставя онзи тип темперамент (доминантен), получил най-голям бал (%). Втория по бал (%) темперамент  е субдоминантен. Темпераментът получил величина по-малка от 40% има незначима роля за личността. Ако ранжираните на първите две места темпераменти имат еднакъв бал (%), се приема наличието на т. нар. смесен тип темперамент.

Според някои автори субдоминантният тип темперамент е особено важен, тъй като той излиза на преден план (превръща се в доминантен) при стресови ситуации.

 

 

април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 2107 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.05.2011 06:18

Личностен въпросник на К.Г. Юнг – типологични особености на личността


            (1) Цел: Установяване типологичните особености на личността.

(2) Описание: Тестът съдържа 20 въпроса, на които изследваното лице трябва да даде отговор след избор на един от два предложени му варианта, обозначени с „а” и „б”.

(3)Инструкция: Пред Вас е въпросник с 20 въпроса.От Вас се иска, след като внимателно прочетете въпроса, да направите един от двата предложени отговора, като избраният от Вас отговор бъде ограден с кръгче. Няма ограничение на времето, но работете бързо.

(4) Въпросник:

1. Какво предпочитате?

а/  ограничен кръг близки приятели;

б/ голяма приятелска компания;

2. Какви книги предпочитате да четете?

а/ със занимателен сюжет;

б/ с описание на преживяванията на героите;

3. Какво по-скоро можете да допуснете при разговор?

а/ забавяне, закъснение при отговора

б/ грешки от бързане при отговора;

4. Ако Вие сте извършили глупава постъпка, то:

а/ преживявате дълбоко случилото се;

б/ не преживявате дълбоко случилото се;

5. Вие се сближавате с хората?

а/ бързо, с лекота;

б/ бавно, с повишено внимание;

6. Считате ли се за обидчив (а)?

а/ да;

б/ не;

7. Склонен (а) ли сте да се смеете (кискате) от душа?

а/ да;

б/ не;

8. Считате ли себе си?

а/ за мълчалив;

б/ за разговорлив;

9. Открит или прикрит човек сте?

а/ открит;

б/ прикрит;

10. Обичате ли да правите анализ на преживяванията си?

а/ да;

б/ не;

11. Когато се намирате сред група хора, Вие предпочитате?

а/ да говорите;

б/ да слушате;

12. Често ли преживявате недоволство от себе си?

а/ да;

б/ не;

13. Обичате ли да организирате разни дейности?

а/ да;

б/ не;

14.  Имате ли (имали ли сте) личен дневник?

а/ да;

б/ не;

15. Бързо ли преминавате от решение към изпълнение?

а/ да;

б/ не;

16. Лесно ли се променя настроението Ви?

а/ да;

б/ не;

17. С леснина ли убеждавате другите да приемат Вашите възгледи (мнение)?

а/ да;

б/ не;

18. Вашите движения са:

а/ бързи;

б/ забавени;

19. Често и силно ли се безпокоите за възможни неприятности?

а/ често;

б/ рядко;

20. В затруднени ситуации Вие:

а/ бързате да потърсите помощта от други;

б/ не обичате да търсите помощ от други;

(4) Обработка на резултатите

Показатели за екстравертност са отговори: 1б, 2а, 3б, 4б, 5а, 6б, 7а, 8б, 9а, 10б, 11а, 12б, 13а, 14б, 15а, 16а, 17а, 18а, 19б, 20а. Всеки от тези отговори получава сума от 1 бал.

Количеството отговори се събират и се умножават по 5.

# от 0 до 35 – интровертност;

# от 36 до 65 – амбививертност;

# от 66 до 100 – екстравертност;

(5) Интерпретация

# Екстраверти: Общуват с лекота. Имат високо ниво на агресивност. Проявяват тенденция към лидерство. Обичат да са в центъра на вниманието. С леснина установяват контакти. Импулсивни са, открити и общителни. Съдят за хората по външността им, не се задълбочават в изучаването им. Лесно се доверяват и понякога стигат до наивност. Силно се влияят от външни стимули. Преживяват дълбоко и са силно емоционални. Екстрапунитивни – търсят вината в другите. Лесно се манипулират. Стимулирането (похвалата, наградата) за тях има по-силно мотивираща роля, отколкото наказанието (санкцията). Импулсивността им ги прави много действени, стегнати, организирани, заемат се със задачи с голям ентусиазъм, хвърлят много усилия, но е вероятно и бързо да се откажат при възникване на трудности. Хазартни типове. Лесно се палят (обидчиви), но бързо им минава, не са злопаметни. Холерици, сангвиници.

# Интроверти: Съсредоточени са в собствените си преживявания, малоконтактни, мълчаливи, съзерцателни, аналитични. С трудност влизат в контакти и са мнителни. Не обичат да рискуват. Преживяват дълбоко разриви във връзките си. Не поемат рискове. На тях е чужд девиза: „Играл – проиграл”, който е типичен за екстравертите. Имат високо ниво на тревожност, като излизането им от емоционални кризи става бавно и трудно. Предразположени са към депресивни състояния. Ригидни са. Трудно приемат промени в мисленето и оценките си. Трудно адаптивни. Последователни, упорити, високосъзнателни при изпълнение на задачи. В състояние са продължително време да се занимават с определени задачи, докато стигнат до финализирането им. Интрапунитивни – търсят причините за неуспехите в себе си. Дълбоко са аналитични.  Срещат трудности при изразяване на емоциите си. Трудно се манипулират – мнителни, подозрителни, индивидуалисти, ориентиране към себе си (понякога нарцистични и егоистични натури). Санкцията (провала, наказанието) за тях има по-силно мотивираща роля, отколкото стимулирането (похвала, награда). Флегматици, меланхолици.

# Амбиверти:  Личности, при които присъстват  по-слабоизразени черти на двата типа.

 

 

април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 5043 Коментари: 0 Гласове: 1
Въпросник за изследване нивото на импулсивност

(1) Процедура на изследване

            Изследването може да се проведе индивидуално или в неголяма група. На изследваното лице се предоставя текста на въпросника С четирибална скала за отговори по всеки въпрос. При работа в група изследователят трябва да следи за строга индивидуалност при изпълнението на теста.

(2) Инструкция: „Предлагаме Ви тест-въпросник, съдържащ 20 въпроса. Към всеки въпрос е дадена скала за отговори.  Внимателно прочетете всеки въпрос и оградете с кръгче номера на избрания от Вас отговор. В теста няма „лоши” и „добри” отговори. Старайте се да отговаряте искрено, чувствайте се спокойно и свободно.  Най-точният отговор е този, за който първо се сетите.

(3) Въпросник

I.  Ако Вие се заемете с една работа, винаги ли я довеждате до край?

1. Определено, да.

2. Може би, да.

3. Може би, не

4. Не, не винаги

II. Винаги ли реагирате спокойно на внезапни и неуместни забележки по Ваш адрес?

1. Определено, да.

2. Може би, да.

3. Може би, не

4. Определено, не

III. Вие винаги ли изпълнявате обещанията си?

1. Определено, да.

2. Може би, да.

3. Може би, не

4. Определено, не

IV. Често ли говорите и действате под влияние на моментното Ви настроение?

1. Много често.

2. Доста често.

3. Доста рядко.

4. Почти никога

V. В критични, напрегнати ситуации Вие добре ли се владеете?

1. Да, винаги се владея.

2. Може би, винаги.

3. Може би, не

4. Не, рядко успявам да се владея.

VI. При Вас често ли без видими или достатъчно ясни причини се променя настроението?

1. Това се случва много често.

2. Случва се от време на време

3. Това се случва рядко.

4. Това не ми се случва.

VII. Често ли Ви се налага да правите нещо спешно, когато изпускате срока?

1. Определено, да.

2. Може би, да.

3. Може би, не.

4.Определено, не.

VIII. Може ли да се наречете целеустремен човек?

1. Да, определено бих могъл (а).

2. Може би, бих могъл (а)

3. Може би, не бих могъл (а).

4. Не, определено не бих могъл (а).

IX. В думите и постъпките си придържате ли се към пословицата: „Седем пъти мери, един път режи”?

1. Да, винаги.

2. Често.

3. Рядко.

4. Не, почти никога.

X. Вие подчертано равнодушни ли сте към тези, които несправедливо Ви обиждат или мърморят по ваш адрес, например в автобуса или трамвая?

1. Така реагирам почти винаги.

2. така реагирам доста често.

3. Рядко реагирам така.

4. Никога не реагирам така.

XI. Изпитвате ли съмнения в своите сили и способности?

1. Да, често.

2. Понякога.

3. Рядко.

4. Почти никога.

XII.Вие с лекота се увличате по нови дейности, но и с лекота и бързо я изоставяте, ако Вие скучно.

1. Определено, да.

2. Може би, да

3. Може би, не

4. Определено не.

XIII. Умеете ли да се въздържате когато сте обект на незаслужен упрек от началникът Ви?

1. Определено, да.

2. Може би, да

3. Може би, не

4. Определено не.

XIV. Стрували Ви се, че все още не сте намерили себе си?

1. Съгласен съм, това е точно така.

2. Като цяло е така.

3. като цяло по-скоро с това твърдение не бих се съгласил

4. Определено не съм съгласен с това твърдение.

XV. Може ли под влияние на някакви нови обстоятелства Вашето мнение за себе си многократно да се промени?

1. Не вярвам да е така.

2. Доста е вероятно.

3. Малко е вероятно.

4. Почти е невероятно.

XVI. Обикновено трудно ли Ви е да „излезете от кожата си”?

1. Определено, да.

2. Може би, да.

3. Може би, не.

4. Определено не.

XVII. У Вас възникват ли  желания, които по различни обстоятелства са неосъществими?

1. Такива желания често възникват в мен.

2. Такива желания от време на време възникват в мен.

3. Такива желания рядко възникват в мен.

4. Неосъществими желания не възникват в мен.

XVIII. Обсъждайки някакви важни жизнени проблеми, Вие забелязвате ли, че Вашите собствени възгледи все още не са напълно определени (изяснени)?

1. Да, често забелязвам.

2. Понякога забелязвам.

3. Забелязвам, но доста рядко.

4. Не, никога не забелязвам.

XIX. Случва ли Ви се някаква работа (задача) да Ви омръзне и да не я завършите, след което се заемате с нещо ново?

1. Да, това често се случва.

2. Обикновено се случва това.

3. Случва се, но много рядко

4. Никога не ми се случва.

XX. Считате ли се за неуравновесен човек?

1. Определено, да.

2. Може би, да.

3. Може би, не.

4. Определено не.

 

(4) Обработка на резултатите

В процеса на обработка на резултатите се изчислява величината на показателя за импулсивност „Пи”.  Той е сбор от сумата на баловете, събрана по скалите на целия тест-въпросник.

В теста-въпросник е приложена четирибална скала за отговори.

# За въпроси № 1, 2, 3, 5, 8, 9, 10, 13, 16  скалите носят определено количество бал в следната последователност – скали 1, 2, 3, 4 = 1, 2, 3, 4 бала.

# За въпроси № 4, 6, 7, 11, 12, 14, 15, 17, 18, 19, 20 скалите носят определено количество бал в обратна последователност, т.е. скала № 1 = 4 бала; скала № 2 = 3 бала; скала № 3 = 2 бала; скала № 4 = 1 бал.

Така изчислен показателят „Пи” може да варира при различни хора от 20 до 80 бала.

(5) Анализ на резултатите

Импулсивността е черта, която е противоположна на волевите качества целеустременост и настойчивост. Колкото е по-голяма величината „Пи”, толкова е по висока импулсивността.

Нивото на импулсивност  може да бъде характеризирано като високо, средно и ниско.

# от 66 до 80 бала – високо ниво на импулсивност; силно изразена импулсивност

# от 35 до 65 бала – средно ниво на импулсивност;  умерена импулсивност;

# 34 и по-малко бала – ниско ниво на импулсивност.

Високото ниво на импулсивност говори за недостатъчен самоконтрол на личността в общуването и дейността.  Импулсивните хора често имат неопределени жизнени планове, неустойчиви интереси, често се увличат ту от едно, ту от друго.

Хората с ниско ниво на импулсивност са силно целенасочени. Те имат ясни ценностни ориентации, проявяват настойчивост при достигане на поставените цели, стремят се да доведат всяко нещо до край.

Ако импулсивността е висока, то следва да бъде подготвена програма за самовъзпитание, насочена към нейното снижаване и увеличаване на целенасочеността.  При това е много важно да се отчитат особеностите на локуса на контрола.

 

 

април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 2556 Коментари: 0 Гласове: 0

Анкета за установяване ниво на тревожност при детето


           (1) Цел и описание: Анкетата позволява да се установи нивото на тревожност при детето. Съдържа 20 твърдения, които се попълват от родителя (възпитател, педагог, психолог) в резултат на проведено интервю. На твърденията се отговаря с „да” или „не”, в зависимост от това, дали определения признак се забелязва или не при детето.

(2) Въпросник:

1. Уморява се при по-продължителна работа (учебни занимания).

2. Трудно му е да се съсредоточи.

3. Всяка една задача приема с излишно безпокойство.

4. По време на изпълнение на задачата е напрегнат (а), скован (а).

5. Смущава се повече от другите.

6. Често говори за възможни неприятности.

7. Като правило се срамува (изчервява) в непозната обстановка (непознати хора).

8. Оплаква се, че сънува страшни сънища.

9. Обикновено ръцете му (й) са хладни и влажни.

10. Нерядко е неспокоен на чина (стола).

11. Силно се поти, когато се вълнува.

12. Няма добър апетит.

13. Спи неспокойно, заспива трудно.

14. Плашлив (а), много неща предизвикат в него (нея) чувство на страх.

15. Обикновено е обезпокоен, лесно се разстройва.

16. Често не може да сдържа сълзите си.

17. С трудност понася очакванията.

18. Не обича да се заема с някаква нова и непозната дейност (задача).

19. Не е уверен (а) в себе си, в своите сили.

20. Страхува се от сблъсък с трудностите.

(3) Обработка на резултатите

Всеки въпрос с отговор „да” получава по 1 бал.

# от 15 до 20 бала – висока тревожност;

# от 7 до 14 бала – средна тревожност;

# от 1 до 6 бала – ниска тревожност.

 

*   *   *

 

Ако детето показва резултати за средно ниво на тревожност, то за него родителят може да приложи следните препоръки (Правила за работа с тревожни деца):

1. Избягвайте състезания и каквито и да е игри, които са свързани с отчитане на скорост.

2. Избягвайте да сравнявате детето си с другите деца.

3. По-често използвайте телесен контакт и упражнения за релаксация.

4. Повишавайте самооценката на детето, като го хвалите, но така, че то да знае за какво.

5. Обръщайте се по-често към детето, назовавайки името му.

6. Демонстрирайте образци на уверено поведение, които ще са добри примери за детето.

7.  Не поставяйте пред детето повишени (непреодолими, труднопреодолими) изисквания.

8. Бъдете последователни при възпитанието (спазвайте правила).

9. Старайте се да правите по-малко забележки на детето.

10. Използвайте наказания само в крайни случаи. Важно е те да бъдат адекватни на нарушението. Обяснявайте защо е наложено наказанието.

11. Не унижавайте детето, наказвайки го.

 

Ако детето показва резултати за високо ниво на тревожност, то за него ще бъде нужна специализирана помощ на психолог. Непрекъснатата и дълговременна висока тревожност може да се стереотипизира и превърне в трайна (устойчива) черта на характера. Тази тревожност се нарича „личностна тревожност”.  При възникване на неблагоприятни обстоятелства, тревожността може да се модифицира в определени невротично-манийни състояния.

Освен това, дадени в детска градина повечето деца (в периода на адаптация) изпитват страх от раздяла с родителите си.  Трябва да се знае, че във възрастта 2-3 години наличието на този страх е обясним. Когато обаче детето е на възраст 3-4 и повече години и плаче при раздяла, не снема очи от прозореца, чакайки появата на родителите си, постоянно говори за тях, дълбоко преживява (плаче, усамотява се, не общува в продължение на 1-2 дни) когато е изпратено на „зелено” училище и пр., то на това поведение трябва да се обърне особено внимание.

Наличието на страх от раздяла може да се определи по следните критерии:

1. Постоянно извънредно разстройство, изразяване на дълбока тъга при раздяла.

2. Постоянно извънредно безпокойство за загуба, за това, че с възрастният ще се случи нещо лошо.

3. Постоянно извънредно безпокойство, от това, че определено събитие може да доведе до раздялата му от семейството.

4. Постоянен отказ да посещава детска градина.

5. Постоянен страх и нежелание да стои само в стая.

6. Постоянен страх и нежелание да заспива само.

7. Постоянно сънуване на кошмари, в които детето се разделя с родителите си.

8. Постоянни оплаквания за физическо неразположение: главоболие, болки в стомаха, липса на апетит (Не бива да се забравя ефекта на соматизацията – когато детето може действително да отключи заболяване в резултат от непрекъснат страх).

Ако поне три от изброените черти бъдат диагностицирани в поведението на детето, то може да се предположи, че при детето действително се наблюдава този вид страх и на него вече му е нужна психологическа помощ.

 

 

април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 2915 Коментари: 0 Гласове: 0

Анкета за диагностика на хиперактивност при детето


             Терминът „хиперактивност” обозначава „активен” – от латинското „activus” – деятелен, действен и „хипер” – от гръцкото «hyper» - над, свръх, превишавайки нормата.

(1) Основни признаци на хиперактивността:

= импулсивност;

= повишена двигателна активност;

= дефицит на внимание.

Анкетата позволява да бъдат оценени именно тези критерии.

Не бива да се забравя обаче, че диагноза за медицинска хиперактивност може да бъде поставяна само от специалист.

(2) Причини за хиперактивност:

= недостатъчна (минимална) мозъчна функция;

= патология при бременността и раждането (при 85% от случаите);

= инфекции и интоксикация във възрастта до 3 годни;

= генетична обусловеност.

            (3) Анкета

3.1. Висока двигателна активност

(1) Безпокойни движения (напр. барабани с палци)

(2) Последователни движения на части от тялото, стоейки на място.

(3) Намира се в постоянно движение

(4) Непрекъснато говори (логорея)

(5) Спи по-малко от другите, дори още в бебешка възраст.

3.2. Дефицит на активно внимание

(1) Непоследователен в поведението си.

(2) Има затруднения в организирането си.

(3) Изобилства със започнати и  незавършени проекти (решения).

(4) Не чува, когато се обръщат към него.

(5) Заема се с голям ентусиазъм с нови задачи, но не ги завършва.

(6) Губи вещите си.

(7) Избягва задачи, за които са необходими умствени усилия, както и скучни задачи.

(8) Често забравя.

3.3. Импулсивност

(1) Изпитва трудност или въобще не може да регулира своите действия.

(2) Не е способен да се подчинява (спазва) на правила.

(3) Отговаря само на въпрос, който му поставят, като често избързва с отговора.

(4) Не може да дочака своя ред при игра, при занятие и пр.

(5) Често се намесва в разговора, прекъсвайки другите.

(6) Трудно съсредоточава вниманието си (разсейва се лесно)

(7) не може да отлага във времето възнаграждение, което счита, че му се полага.

(8) Вариативност в поведението: на едни занятия е спокоен, а на други – не.

 Ако до 7-годишна възраст детето покрива поне 6 от посочените критерии, може да се предположи, че детето се явява хиперактивно.

4. Условия, необходими за компенсиране в развитието на хиперактивноста

(1) Развитие без интелектуално пренатоварване.

(2) Строго спазване на дневен режим.

(3) Спокойна и уравновесена емоционална атмосфера в училище и дома.

(4) Обучение в училища със специални програми  или по-продължително обучение в началното училище (най-малко 1 година повече).

(5) Медикаментозна поддръжка.

 

март 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 4584 Коментари: 0 Гласове: 0

Анкета за изучаване нивото на агресивност при детето


(1) Цел: Установяване ниво на склонност към агресивна прояви при детето.

(2) Описание: Анкетата съдържа 20 твърдения, на които изследваното лице може да даде два типа отговори: „да” – съгласен съм или „не” – не съм съгласен. Анкетата се попълва от родител, възпитател, педагог, психолог по време на интервю. На база посочените критерии (твърдения) възпитателите, учителите, психолозите, могат да установят нивото на агресивност на детето и в по-нататъшната си работа да изработят стратегия за адаптирането му в детския колектив.

(3) Въпросник:

1. Понякога ми се струва, че в него (нея) се е вселил злия дух.

2. Той (тя) не може да мълчи, когато от нещо не е доволен (а)

3. Когато някой му (й) причини зло, той (тя) задължително се старае да отмъсти.

4. Понякога без всякаква причина обижда другите.

5. Понякога се случва с удоволствие да разбива, поврежда, чупи играчките си.

6. Понякога толкова настоява на своето, че другите губят търпение.

7. Той (тя) не пропуска да подразни някое животно.

8. Да се спори с него (нея) е трудно.

9. Много се ядосва, когато мисли, че някой му се подиграва.

10. Понякога в него избухва желание да направи нещо лошо, за да впечатли обкръжаващите.

11. В отговор на обикновени искания (указания, съвети, инструкции, правила и пр.) към него (нея), той (тя) се старае да направи точно обратното.

12. Често не за възрастта си е сговорчив (проявява инат).

13. Приема себе си като самостоятелен (а) и решителен (а) и така се държи.

14. Обича да бъде първи (а), да командва, да подчинява другите.

15. неуспехите предизвикват в него (нея) силно раздразнение и желание да се намерят други виновни.

16. С лекота  влиза в спорове, дори прибягва към физическа саморазправа.

17. Старае се за общува с на възраст по-малки и физически по-слаби от него (нея) деца.

18. Не са редки при него (нея) пристъпите на мрачна раздразнителност.

19. Не се съобразява с връстниците си и не отстъпва. Не е склонен (а) да предоставя свои неща (предмети) на другите, както и да ги поделя с другите, обратно – има склонност да присвоява и владее чужди неща.

20. Уверен (а) е, че е най-добрия (та) във всичко.

(4) Обработка на резултатите и интерпретация:

Всяко твърдение получило утвърдителен отговор – „да”, получава по 1 бал.

# от 15 до 20 бал – високо ниво на  агресивност;

# от 7 до 14 бал – средно ниво на агресивност;

# от 1 до 6 бал – ниско ниво на агресивност.

 

март 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 1929 Коментари: 0 Гласове: 0

Анкета за изучаване нивото на училищна адаптация при първокласници


(1) Цел: Установяване ниво на мотивацията за училищна дейност.

(2) Описание: Анкетата съдържа 10 въпроса, които се попълват от психолога (педагога, възпитателя) по време на интервю. Отговорите на всеки въпрос могат да бъдат: „да” – съгласен съм; „не може да определи – неутрален; „не” – не съм съгласен;

(3) Въпросник:

1. Много ли ти харесва в училище или не чак толкова много.

2. Сутрин, когато се събуждаш винаги ли с радост тръгваш за училище или ти се иска да останеш в къщи?

3. Ако учителят Ви каже, че утре на училище може да дойде който иска, ти би ли отишъл или би предпочел да си останеш в къщи?

4. Харесва ли ти когато по някаква причина бъде отложен някакъв час в училище?

5. Искаш ли учителите да не Ви дават домашна работа?

6. Искаш ли в училището да останат да учиш само по определени предмети?

7. Често ли разказваш за училището на родителите си?

8. Би ли искал учителите ти да бъдат по-строги?

9. Имаш ли много приятели в клас?

10. Харесват ли ти твоите съученици?

(4) Оценка:

Всеки от трите вида въпроси получава определен бал:

= „да” – съгласен съм – 3 бала;

= „не може да определи – неутрален – 1 бал;

= „не” – не съм съгласен – 0 бал.

Получените балове се сумират.

(5) Интерпретация:

# от 20 до 30 бал – високо ниво на училищна адаптация;

# от 20 до 24 бал – покрива средните норми на училищна адаптация;

# от 10 до 14 бал – свидетелства за ниско ниво на училищна адаптация;

# под 10 бал – негативно отношение към училището, училищна дезадаптация.

Анкетата позволява повторно прилагане (след определен период), за оценка динамиката на училищна адаптация.  Ако резултатите са по-ниски при повторното прилагане, това може да се приеме като критерий за училищна дезадаптация, а повишаването – за положителна динамика в обучението и развитието.  При втория случай детето бързо се адаптира към училищния живот. Успешно усвоява новата си социална роля – ролята на ученик, поема новите изисквания, овладява нови за него дейности, активно установява нови взаимоотношения и се учи да ги поддържа.

При много от децата този процес протича доста сложно, болезнено и продължително. При наличие на такива признаци е препоръчителна срещата с училищния психолог.

 

Март 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 3724 Коментари: 0 Гласове: 0

Анкета за оценка на деца, попадащи в група „риск”,

предназначена за възпитатели и педагози

(1) Цел: Установяване наличието на лица, отнасящи се към т. нар. „рискова” група; получаване първоначална представа за групата.

(2) Описание: Анкетата съдържа 8 въпроса, които се попълват от възпитателите или педагозите и се попълва в началото на учебната година. Всеки от персонала (възпитатели и педагози), работещ с децата,  попълва анкетната карта. Резултатите се обработват от ръководителя на звеното.

(3) Въпроси:

1. Какви са най-често срещаните затруднения по време на занятията, през първите дни на тяхната адаптация?

2. Какви трудности изпитвате в настоящия момент (към момента на попълване на анкетата)?

3. Каква помощ от страна на психолога очаквате (нуждаете се)?

4. Кои от децата в групата са най-напреднали в адаптацията си (справят се успешно)?

5. Кои от децата в групата изостават в адаптацията си (изпитват затруднения)?

6. Кои от децата в групата проявява признаци на агресивно поведение (вербална, физическа агресия)?

7. Кои от децата в групата са пасивни, затворени, неуверени и високо тревожни?

8. Кои от децата в групата не изпълняват изискванията на възпитателя (педагога)?

= пасивни (бавноподвижни) деца;

= активни (подвижни) деца;

= популярни деца (в общуването с връстниците);

= непопулярни деца;

 

март 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 2653 Коментари: 0 Гласове: 0

Анкета за експресна оценка за честотата на използване на измама

 при деца в начално училище

(1) Цел: Установяване честотата, с която деца в начална училищна възраст прибягват към измама.

(2) Описание: Анкетата съдържа осем въпроса, които позволяват експресна оценка на поведението. Анкетират се родителите на детето, като им се предлагат ситуации, на които могат да отговорят с „да” – при съгласие или „не” – при несъгласие.

(3) Въпросник

1. Считате ли, че детето Ви често прибягва към използване на измама (лъжа).

2. Детето не признава и не споделя само, когато в училище получи лоша оценка.

3. Крие ли детето Ви личния си дневник?

4. Често ли детето измисля разни небивалици за да привлича вниманието Ви или за да избегне наказание?

5. Често ли детето се преструва на болно, опитва се да избегне неприятна дейност (контролна работа, изпит, тест в училище, трудов ден в училище и  пр.)

6. Изпитвате ли съмнения в това, че детето Ви изразходва даваните му пари не по предназначение (закуска в училище, за транспорт и пр.?

7. Прехвърля ли често детето Ви своята вина върху другите (брат/сестра, връстници и пр.)?

8. Обикновено детето Ви не изпълнява обещанията си.

(4) Оценка и интерпретация:

Всеки положителен отговор получава по 1 бал. Сумата от утвърдителните отговори свидетелства за нивото на честота, с която детето прибягва към използване на измама (лъжа).

(5) Ключ:

# от 6 до 8 бала – често прибягва към измама;

# от 5 до 3 бала – средна честота;

# от 2 до 0 бала – рядко използва измама (норма).

 

 

март 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 1998 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.05.2011 13:43

Методика за диагностика на паметта. Тест „10-те думи” на Александър Лурия


1. Цел – Оценка състоянието на паметта, активността на вниманието и уморяемост.

2. Описание – Методиката включва стимулен материал, който се разработва обикновено от самия експериментатор и представлява набор от 10 думи, който трябва да са популярни, кратки (от 1-2 срички и не трябва да са близки по значение). Изследват се трите основни паметови процеса: а/ запомняне (фиксация), б/ възпроизвеждане (репродукция) и в/ задържане (ретенция).

Методиката може да бъде приложена спрямо деца над 5 г. и към възрастни.

Методиката се прилага по следния начин: След инструкция, на изследваното лице се прочита набора от 10 думи и от него се иска да ги възпроизведе в произволен ред, колкото се може повече.  Четенето, респ. възпроизвеждането продължава не по-малко от 5-6 пъти, като всеки път експериментаторът маркира в бланката си (списъка с думи) всяка една възпроизведена дума, като отбелязва с цифра последователността, в който е била възпроизведена (виж приложената бланка). Ако изследваното лице каже някоя от думите втори или трети път, тя се маркира само веднъж.

3.1. Инструкция (вариант за деца): ”Сега ще проверим твоята памет. Аз ще ти казвам думи, ти ще ги чуеш, а след това ще ги повториш колкото можеш. Повтаряш ги  в произволен ред, така както се сещаш за тях”

Психологът прочита предварително подготвения списък от думи, без да бърза, отчетливо и  ясно. Изчаква отговора на изследваното лице и записва резултата в протокола. След това дава нова инструкция: „Сега отново ще ти прочета всичките думи, а ти трябва отново да ги повториш – и тези, които каза  и тези, които пропусна  първия път. Порядъка не е важен”

3.2. Инструкция (вариант за възрастни): ”Сега ще Ви прочета няколко думи. Слушайте внимателно. Когато спра да чета, Вие веднага трябва да повторите толкова думи, колкото сте запомнили. Повторете думите в произволен ред.

Психологът прочита предварително подготвения списък от думи, без да бърза, отчетливо и  ясно. Изчаква отговора на изследваното лице.  След това се дава нова инструкция: „Сега отново ще Ви прочета всичките думи, а Вие трябва отново да ги повторите – и тези, които назовахте и тези, които пропуснахте първия път. Порядъка не е важен”

Следващите опити (от 3 до 5 прочитания), се повтарят без инструкция, психологът просто казва: „А сега още веднъж”.

След 5-6 повторение, психологът казва: „След един час ще ми кажете думите още веднъж”.

На всеки етап, след повторението на думите, психологът записва възпроизведените думи в протокол, като под всяка възпроизведена дума от списъка, експериментаторът поставя кръстче, за онези, които са били повторени . Ако изследваното лице назове дума, която не е в списъка, тази дума се записва в отделна графа. След един час изследваното лице по молба на психолога възпроизвежда без предварително прочитане запомнените думи, които се фиксират в протокола

4. Стимулен материал: число, хор, камък, гъба, кино, чадър, море, пчела, лампа, котка

5. Обработка и интерпретация на резултатите

Получените и записани в протокола резултати, се отразяват в крива на запомнянето. По формата на кривата могат да се направят изводи за особеностите на запомнянето.

= Здравите деца с всяко следващо възпроизвеждане увеличават количеството на правилно назовани думи, докато изоставащите в развитието си деца възпроизвеждат по-малко количество и могат да демонстрират  увеличен брой излишни думи.  

= При изследване на възрастни, при третото повторение изследваното лице с нормална памет, обикновено възпроизвежда правилно 9-10 думи.

= Кривата на запомнянето може да даде сведения за състоянието на вниманието при изразена уморяемост.  Повишена уморяемост се регистрира в този случай, в който изследваното лице (възрастен или дете) веднага възпроизведе 8-9 думи, а след това всеки следващ път – все по-малко и по-малко, т.е. кривата в графиката не расте, а се снижава.

= Ако изследваното лице възпроизвежда все по-малко и по-малко думи, това може да свидетелства разсейване (отвличане) на вниманието и забравяне.

= Зигзагообразен вид на кривата говори за неустойчивост на вниманието.

= Крива, имаща формата на „плато” свидетелства за емоционална вялост на детето и отсъствие на заинтересованост.

= Броят на думите, запомнени и възпроизведени 1 час по-късно, показват какво е състоянието на дълговременната памет.

 

Изчисление на успеваемостта при първия етап - фиксация:

В самите графи се очертават най-добрите резултати от повторенията или се пишат в дясно в полето.

            1. Успеваемост-фиксация – събират се резултатите от всяко повторение от 1-я етап  (пет повторения) и се умножават по 2.

            у-фиксация = (5 + 6 + 7 + 9 + 8) х 2  = 33 х 2 – 66 %

Тези 66 % веднага се налагат в класификатора на проф. Константин Мечков и се получава, „умерено нарушение” което е между 68% и 51% ;

 

Изчисление на успеваемостта при втория етап - репродукция:

2. Успеваемост-репродукция (след 1 час) – разделя се резултата от 2-ри етап и най-добрия резултат от 1-ви етап. Частното се умножава по 100.

у-репродукция = (7 : 9) х 100 = 0,7 х 100 = 70%

Тези 70 % веднага се налагат в класификатора на проф. Мечков и се получава леко нарушение

 

Изчисление на успеваемостта при третия етап - ретенция:

3. Успеваемост-ретенция – разделя се резултата от 3-ти етап с резултата от 2-ри етап. Частното се умножава по 100.

у-ретенция = (8 : 7) х 100 = 0,1 х 100 = 110%

Тези 110 % веднага се налагат в класификатора на проф. Мечков и се получава „норма” над  84 %

 

II. „Kрива на запомнянето” (виж отново тест-приложението).

Маркират се от графиката постиженията от всеки етап и се свързват в крива;

Ø                  Маркери за норма:

- норма – възходяща линия

- норма – постоянно възпроизвеждане на първите 2-3 и последните 2-3 думи

Ø                  Маркери за нарушения:

- нарушение ако го няма началото от 2-3 думи  и края от 2-3 думи,  имаме „лабилен паметов процес”.

- нарушение – крива тип „зиг-заг”  говори за органно-мозъчен проблем, но няма гаранция.

Гаранцията е, ако:

            а/ първата точка (първо повторение) е по-ниска от 5 ;

            б/ кривата стига по-ниско от 9;

            в/ при повторението след 1 час – резултатът е едва 1-2 думи.

            Такава крива се нарича „органничен тип паметова крива”.

- нарушение – крива тип „плато” – получава се когато при две и повече повторения резултатът е един и същ. Говори за наличие на „съдова органика” (хипертония, хипотония, склероза, епилепсия). Кривата се нарича „съдов тип паметова крива”

- нарушение – повтаряща се крива при седмо, осмо или девето повторение, т.е. повтаря се без изменение. Кривата се нарича крива „мозъчно-травмен тип”

- нарушение – нови думи (конфабулации), с които запълва паметовите следи. Дори при добър резултат наличието на конфабулации (над 3) говори за „лабилен паметов процес”.

Особености:

– Новите думи (конфабулации), които пациентът си е измислил и посочил при теста е симптом за проблем в механичната памет, затова защото човек несъзнателно  запълва паметовите празнини. Колкото са повече, толкова по-зле.

– Важното е броят на запомнените думи да нараства.

– При проблем в паметта кривата е зигзагообрана.

– Друг неблагоприятен вариант е т. нар. „плато” – без промяна.

– Държи се сметка от къде сме почнали и къде е крайната точка, т.е. има ли развитие (успех).

– Ако са налице застойни или отрицателни стойности, тогава говорим за съдов проблем  (хипертония, хипотония)

– Признак за наличие на проблем е запомнянето на двата края на набора от думи и „загубване” на тези в средата. Например от 5 до 7 позиция.

Стереотипи на възпроизвеждането

-                     Когато думите се възпроизвеждат в реда на подаването, говорим за прав стереотип добра фиксационна способност и за личностен стремеж към подреденост.

-                     Когато възпроизвеждането започва от последните думи — обратен стереотип несигурност на изследваното лице — стремеж да се подсигури с последните думи.

-                     Когато възпроизвеждането е зигзаговидно — зигзаговиден стеретотип  затруднена организация на паметовата способност,

-                     Може и.да няма стереотип  затруднена организация на паметовата способност,

Ако не искаме да изчисляваме успеваемост, ръководим се от ориентировъчна норма, която е достигането на 8 запомнени думи при третото повторение.

В норма човек може да запомни 7±2 елемента при еднократно подаване (думи, цифри, фигури). В теорията този кри­терий се означава като обем на паметтапределното число еле­менти, които могат да бъдат запомнени при едно подаване.

При преценка на паметта като способност с методиката "Заучава­не на десет думи" изчисляваме успеваемост за фиксация, която бива два вида: средна успеваемост за фиксация — Уфср., и максимална успеваемост за фиксация — Уфмакс.; изчисляваме и успеваемост на репродукция, възпроизвеждане — Ув.

Средната успеваемост за фиксация е равна на средната аритме­тична от първите пет повторения. Тъй като думите са десет, за всяка възпроизведена дума се полагат 1.0 %. Максималната успеваемост за фиксация, Уфмакс., е равна на най-големия брой думи, запомнен при ,тези пет повторения, умножен по десет. Успеваемостта за възпроиз­веждане изчисляваме по формулата:

У B = (B : У Ф с р) . 100,

където В е броят на възпроизведените думи след един час.

 

Оформяне на заключение от психологическо изследване

Правила

Външният вид (шапка и антетка) се оформя както при диагностика на вниманието внимание. Съдържанието обаче включва новите сфери, принадлежащи на паметта.  И тук не се пишат цифри и проценти, а се посочват степените на Мечков (леко, умерено, значително, тежко, много тежко).

Механично-цифрова слухова  памет (Джйекъбсън) – дори при най-малки нарушения има висока значимост, т.е. дори при леко нарушение интерпретацията е за сериозен проблем.

Механично-зрителна памет  (Бернщайн) – дава информация за органично нарушение, ако са възпроизведени 3 и по-малко фигури + разминаване в резултатите по Джйекъбсън и „10-те думи” или под 35%.

Паметовата крива дава информация за нарушения от три типа:

а/ мозъчно-съдов

б/ мозъчно-органичен

в/ мозъчно-травмен или травмена болест.

Частични изводи – тук се посочват характерни нарушения, описват се с:

- наблюдава се (установи се, констатирано е) ............. нарушение;

- установена е тенденция към ....................

Общ извод -  Като цяло е установено леко нарушение на фиксацията с тенденция към значително нарушение на възпроизвеждането и ретенцията. Констатирани са признаци на нарушения от „мозъчно-съдов” тип (крива) с изразен лабилен паметов процес (конфабулации)

  

Примерен образец на бланка

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

ОТ ПРОВЕДЕНО ПСИХОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

 

на ................................................................................, на  ......... год.

 

            Днес, ........2009г. от ..... до ..... часа, в ...............(място на провеждане).............. беше проведено психологическо изследване за диагностика на паметта на ......................................................., на ....... г., живеещ в ..............................................................................................

            Получени са следните резултати:

            1. Памет

            1.1. Фиксация – ...............................................................................

            1.2. Репродукция – ..........................................................................

1.3. Ретенция – ................................................................................

1.4. Механично-цифрова слухова  памет – .....................................

1.5. Механично-зрителна памет  – .................................................

1.6. Паметова крива  – ..................................................................

1.7. Конфабулации –

Изводи: .........................................................................................  
                -          Частични изводи – ......................................................
                -          Общи, окончателни изводи – .......................................

 

Провел изследването:...............................

                                                        /име, фамилия, подпис/

 

Отп. в 2 екз.

Екз.№ 1 – пациента

Екз.№ 2 – към дело

дата: ........20..г.

 
            Приложение-1:

Скала на проф. К. Мечков:

Степен           Проценти         Отклонение

I                      над 84              няма /норма/

II                     84-68               леко

III                    68-51               умерено

IV                   51-34               значително

V                     34-17               тежко

VI                   под 17              много тежко.

Приложение-3:

Формализираната бланка, в която психологът записва и обработва резултатите може да получите  на изпратен Ваш e-mail.

 

Март 2011г.

С о ф и я

<p class="MsoNormal"
Категория: Хоби
Прочетен: 17277 Коментари: 6 Гласове: 7
Последна промяна: 18.07.2012 09:42

Популярен тест за оценка на емоционална неуравновесеност „Нервен човек”
(на английския психолог Коулман)


 

(1) Цел и описание: Тестът съдържа 30 въпроса, на които изследваното лице може да отговори по един от двата предложени варианта: ако е съгласен с „да” или ако не е съгласен с „не”.

(2) Инструкция: "Предлагаме Ви 30 въпроса за определяне на доколко сте емоционално уравновесен (а), спокоен (а) и способен (а) за адекватна реакция и справяне с всяка ситуация или обратно – доколко сте нервен (а) и склонен (а) към безпокойство".

(3) Въпросник:

1. Струва ли Ви се, че не сте на себе си, ако се намирате в пълна тъмнина и сте сам (а)?

2. Считате ли, че имате твърде много задължения (задачи, ангажименти)?

3. Безпокои ли Ви мисълта, какво мислят другите за Вас?

4. Често ли Ви побиват тръпки, когато звънне телефона?

5. Безпокоите ли се за дреболии?

6. Безпокоите ли се за здравето си?

7. Безпокоите ли се за парите си?

8. Силно ли преживявате факта, че сте изпуснали автобуса?

9. Измъчва ли Ви безсъние от това, че не може да заспите просто поради факта, че по това време трябва да спите?

10. Нуждаете ли се понякога от приспивателни  фармакологични средства?

11. Необходимо ли Ви е понякога да приемате успокоителни фармакологични средства?

12. Считате ли себе си за ограничен от нещо (не Ви достига въздух да дишате, не Ви достига пространство, мислите, че не сте свободен (а) и пр.)?

13. Появяват ли се странни вибрации в гласа ви (хрипове), когато сте сърдит (а) или много развълнуван (а)?

14. Лесно  ли се смущавате, чувствате се неудобно?

15. Умеете ли да почивате, да релаксирате истински?

16. Склонен (а) ли сте да се безпокоите повече, отколкото хората около Вас?

17. Бихте ли признали, че Вие почти винаги за нещо се притеснявате?

18. Лесно ли се разстройвате?

19. Страдате ли понякога от „пристъп на паника”?

20. Обхващало ли Ви е желание понякога да захвърлите всичко и да избягате?

21. Страдате ли от някакъв елементарен недъг, например нарушено храносмилане, обрив по кожата, некрасиви нокти и пр., които усилват напрежението у Вас?

22. Често ли Ви дразнят различни шумове (силна музика, силен говор, потропване на съседа и пр.?

23. Дразните ли се от незначителни административни формалности?

24. Когато не Ви върви разстроен (а) ли сте?

25. Разстройвате ли, ако Ви се смеят?

26. проверявате ли по няколко пъти, дали сте заключили входната врата, преди да заспите вечер?

27. Вълнувате ли се, когато Ви предстои да отидете на гости, на парти с приятели и пр.?

28. Когато Ви се налага да посрещнете ваши познати на гости, много време ли губите да се подготвите?

29. Лесно ли почервенявате?

30. Не Ви ли харесва да се запознавате с нови хора?

(4) Оценка на резултатите

За всички въпроси, освен № 15, за отговор „да” получават 1 бал, за отговор „не” – 0 бал. На въпрос № 15, за отговор „да” – 0 бал, за отговор „не’ – 1 бал.

Получените точки се събират.

# от 20 до 30 бала – много неуравновесен, възбудим тип;

# от 10 до 20 точки – средна раздразнителност;

# от 5 до 10 бала – спокоен, уравновесен тип;

# под 5 бала –  емоционално ограничен, „дебелокож” тип;

 

 

април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 3781 Коментари: 0 Гласове: 2
<<  <  16 17 18 19 20 21 22  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1041658
Постинги: 1048
Коментари: 115
Гласове: 1030
Архив
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031