1325# Признаци за жестоко отношение и насилие над детето.

                          (информация за психолози, педагози и социални работници)

 

1.Детето се развива бавно (изостава): умственото и физическото му развитие не съответства на възрастта му.

2.Детето е небрежно облечено, изцапано, със занемарена хигиена (мирише лошо). То е апатично, често плаче или обратно – агресивно, нагло, дръзко.

3.Детето показва променливо поведение: ту е спокойно, ту внезапно развълнувано и обратно. Това поведение често е причина за лоши контакти на детето с други деца, което води до неговата изолация, отхвърляне в група.

4.Детето може да има проблеми с обучението поради ниско ниво на концентрация на вниманието, непоследователност, умора, липса на сън.

5.Детето показва отрицателно отношение към собственото си тяло, вкл. самонараняване.

6.Детето отказва да се съблича, опитва се да скрие рани, белези, синини, подутини и други свидетелства за физическо насилие.

7.Повтарящи се оплаквания за неразположение: главоболие, коремна болка, външно възпаление на пикочните органи.

8.Детето открито преживява враждебност или чувство на страх по отношение на познат възрастен.

9.Наличие на реакция на страх или отвращение към физически контакт с конкретен възрастен.

10.Детето конвулсивно реагира при вдигнатата към него ръка на възрастен. (сякаш се опитва да се защити от удар).

11.Детето се стреми извънредно (на всяка цена) да получи одобрение, ласка и погалване от всички възрастни; избягва всячески конфликти и спорове с други деца (неадекватно отстъпчиво); налична е хипертрофирана проява на грижа за всеки и всичко.

12.Детето демонстрира неестествено за годините си поведение на възрастен, проявява интерес към сексуални въпроси и показва компетентност; наличие на фриволно поведение (най-вече при момичетата) в сферата на флирта и секса.

13.Описва случаи на насилие или сексуален тормоз, за които се твърди, че са се случили с други деца.

14.За детето са характерни; безсъние, страх от тъмно, енуреза.

Забележка: Всеки от тези признаци и особености на поведението на детето не означава непременно, че то е подложено на малтретиране или насилие (включително сексуално насилие), но ако те се проявяват в определена комбинация, то трябва да обърне внимание.

 

1326# Тренинг "Професионално „прегаряне“ на педагога. Профилактика.“ (част 2)

 

      1326#  Тренинг "Професионално „прегаряне“ на педагога. Профилактика.“

                                                                        (част 1)

 

Презентация №1 (основна)

Презентация №2 (допълнителна)

Актуалност.

През последните десетилетия проблемът за запазване психичното здраве на педагога стана особено актуален. Съвременното общество поставя все по-високи изисквания към системата на образованието. Учителите от своя страна се стремят да не изостават, а да отговорят адекватно на тези изисквания и очаквания, като непрекъснато трябва да повишават нивото на професионалната си компетентност, а това на свой ред води до физическо и интелектуално претоварване.  Напрегнатите ежедневни ситуации в работата (трудностите при взаимодействието с учениците по време на час; нарушенията на дисциплината; конфликтните ситуации с родителите, с администрацията, с колегите и пр.), водят до изтощение на емоционалните ресурси на учителите. Последиците от това емоционално „прегаряне“ могат да доведат до проблеми в семейството, до нарушение на взаимоотношенията с най-близките хора и на първо място със собствените деца.

Професионалното „прегаряне“ е синдром, развиващ се на фона на хроничен стрес и води до изтощаване на емоционално-енергийните и личностни ресурси на работещия човек.  Емоционалното „прегаряне“ възниква в резултат на вътрешно натрупване на отрицателни емоции, без да е на лице необходимото за организма „разтоварване“ или „освобождаване“ от тях.  Опасността от „прегаряне“ се изразява  в това, че става дума не за краткосрочен преходен епизод, а за дълговременен процес на „тотално изпепеляване“.

По тази причина, днес в системата на образованието е особено актуална необходимостта от корекция на психичното състояние и развитието на емоционалната устойчивост на учителите. Педагогът трябва да има умения ефективно да „отхвърля“ и „разтоварва“ натрупващото се напрежение и да възстановява своята работоспособност. В този контекст, целенасоченото използване на начини и методи за саморегулация, може да помогне на учителя да повиши своето професионално майсторство и оптимално да изгражда общуването си с учениците и колегите си в работата.

По мнение на Л.Г.Федоренко, „за да не оказва един педагог пагубно въздействие върху тези, с които общува (преди всичко, децата и техните родители), той следва на първо място  да се справи себе си, със своите емоционални проблеми, да намери изход от стресовите ситуации, т.е. да започне със самия себе си“.

Предложеният тренинг има за адресат именно учителите, чиято професия по своето съдържание е свързана с общуване с хора – дейност, която изисква специфични навици за взаимодействие с другите и налага пред педагозите изискването за контрол върху своите думи и постъпки. Всички планирани в настоящото обучение навици са крайно необходими в професионалната дейност, както за учителите, така и за ръководителите в днешното училище.

Цел: Запазване психичното здраве на педагозите в образователната среда.

Задачи:

-Запознаване с понятието професионално „прегаряне“ и с неговите характеристики.

-Анализ на проявите на признаците за „прегаряне“ и формулиране източниците на неудовлетвореност от професионалната дейност.

-Създаване на условия, способстващи профилактика на синдрома на „професионалното „прегаряне/изгаряне“.

-Формиране на представи за основните понятия и функции на саморегулацията.

-Сваляне на емоционалното напрежение и усвояване на способи за саморегулация на емоционалното състояние.

Брой на участниците.

В тренинга може да участват различен брой лица – от 8 до 30 човека, като препоръчителния състав е от 12 до 16. Обучаемите заемат местата си, като образуват кръг.

Място.

Тренингът се провежда в продължение на 3-4 часа в достатъчно просторно помещение, което е оборудвано с технически и материални средства, позволяващи създаването на оптимална среда за ефективно изпълнение на поставените задачи.

Структура на тренинга.

Тренингът се състои от три части:

-Първата (въвеждаща) е насочена към създаване атмосфера на доверие, сближаване, сътрудничество и взаимно приемане между участниците.

-Втората (основна) – включва диагностичен компонент и усвояване на навици за емоционална саморегулация.

-Третата (заключителна) е насочена към формиране на навици за позитивно самовъзприятие и рефлексия.

За постигане на резултатна работа е необходима следната организация на работното пространство:

-достатъчно просторно и вентилирано помещение, съобразено с броя участници;

-наличие на работни места за участниците (маси, столове и др.);

-възможности на помещението за затъмняване и създаване на уютна атмосфера, оптимално ограничаваща външни дразнители (звук, светлина и пр.), особено през фазата на релаксация („Делфинотерапия“).

Материали и оборудване:

-хартия – бели листове формат А4;

-цветни моливи, химикали, маркери;

-буклет (брошура) за всеки участник в тренинга;

-интерактивна дъска, проектор, компютър;

-презентации: основна и допълнителна („Делфинотерапия“)

 

I ЧАСТ

Цел: Включване в работа, снижаване на натрупаното напрежение, преодоляване на съпротивите, сплотяване, създаване на групово доверие и приемане.

1.Въведение. Актуални проблеми (презентация №1.ppt. – слайдове № 1-2).

2.Упражнение „Снежна топка“.

Цел: Запознаване на участниците един с друг и снижаване на емоционалното напрежение.

Забележка: Общоприето правило е по време на тренингови занятия обучаемите сами да определят името (прозвището), с което ще участват в обучението и с което другите ще се обръщат към тях. За тази цел най-често всеки един от участниците сам определя наименованието си, написва го на лепящо листче и го поставя на видно място върху дрехата си. Особено важно е организаторът да предложи такъв вариант за закрепване на „баджа“, че табелките с имената да могат да се запазят до самия край на обучението.  

Инструкция: Настанете се удобно. Отпуснете се! Всеки от вас, един след друг  трябва да назове своето име, с което желае да участва по време на тренинга, като го свърже с някакво прилагателно име, което според него най-точно отразява настоящото му настроение и очаквания. Например, днес Ирина желае към нея да се обръщате с името „Ирка“ и определя себе си като „благословена“. Следващият участник трябва да запомни названията на Ирина и да ги повтори, а след това да оповести своето име с принадлежащото му прилагателно. По този начин всеки следващ до петия човек трябва да запомня и назовава имената на предшестващите го и да добавя своите.

Забележка: По своя преценка, в зависимост от броя участници и други критерии, водещият може да раздели групата на тройки, петорки и пр. Идеята е да се постигне както взаимно запознаване, така и да не се претоварват и напрягат участниците, въвеждайки ги в изпитна ситуация за проверка на паметовите функции.

3.Упражнение “Самоанализ” (слайд №3)

(раздават се листове А4, химикалки и цветни моливи).

Инструкция: В лявата половина на листа нарисувайте по свой избор една от трите геометрични фигури, които виждате на екрана и оцветете фигурата с един цвят, като изберете този, който най-точно отразява вашето настроение и състояние в този момент.

Обсъждане: Опишете състоянието си, в което се намирате сега и разкажете, защо избрахте точно тази фигура и този цвят.

4.Упражнение „Празно място” (слайд №4).

Цел: Снижаване на емоционалното напрежение (известно е, че една от сериозните трудности между познати или непознати лица, които са организирани в група (колектив, от който се очаква съвместна екипна работа) е да се гледат свободно в очите и да се докосват един с друг.

Инструкция: Пребройте се на първи-втори. Първите сядат на столовете, а вторите застават прави зад тях, като поставят ръцете си върху облегалката на стола (ако липсва облегалка – върху раменете на първите). Само един участник остава да седи сам на стол без партньор зад него – „празно място“. Неговата задача е да привлече някой от седящите да застане на „празното място“.  Това той трябва да направи без думи, като внимателно наблюдава този, който иска да покани. Ако успее да насърчи някой от седящите и той реши да стане и заеме „празното място“, то стоящият зад него трябва да задържи бягащият, хващайки го за раменете.  Ако задържането е успешно, търсещият партньор продължава наблюдението си, изпращайки покани с поглед към друг участник. Ако задържането е неуспешно и бягащият заеме „празното място", тогава седящият на стола става и заема неговото място, а „бягащият“ сяда на стола и започва както първия с поглед да отправя покани за нов партньор.

След известно време всички партньори сменят местата си – седящите стават и тяхното място на столовете се заема от стоящите.

Обсъждане: Разкажете за усещанията, емоциите и впечатленията си.

5.Упражнение “Въртележка” (слайд №5)

Цел: Запознаване с факторите, улесняващи и затрудняващи установяването на контакти между хората.

Инструкция: Изправете се и застанете в кръг. Сега се пребройте през един и се разделете на „ябълки“ и „круши“. „Крушите“ образуват външен кръг и стоят на място, а „ябълките“ – вътрешен кръг. Нека сега „ябълките“ направят крачка напред, а след това се обрнете с лице към „крушите“. Така се образуват два кръга, обърнати един към друг. По мой сигнал, „ябълките“ започват опити да установят контакт с партньора срещу тях, обсъждайки определена тема, която ще ви съобщя в края на инструкцията. По мой сигнал „Завърти се наляво“, ябълките се придвижват с една крачка в тази посока и застават срещу другия пореден участник от външния кръг на „крушите“. Тяхната задача е отново да установят контакт, като започнат да обсъждат нова тема подадена от мен.

Теми за обсъждане могат да бъдат, например:

-Където съм роден (а) …

-Винаги съм живял (а) в този град и помня, че …

-Когато аз с моите родители сме се преместили в града …

Обсъждане:

-С кого ви беше най-лесно да установите контакт и защо?

-С кого ви беше най-трудно да установите контакт и защо?

-Какви са вашите впечатления?

6.Упражнение „Разменете мястото си с този, който …“ (слайд №6)

Цел: Установяване на контакти и създаване положителна мотивация за тренинга.

Инструкция: Стоящият в центъра на кръга (в началото ще бъда аз) предлага на останалите да смени мястото си с тези, които притежават определен признак, характерен за самия него. Например, когато аз кажа: „Разменям мястото си с всички, които сега са изпълнени със сили и енергия“, всички, които отнасят себе си към тази категория, трябва да променят местата си.

Примерен списък с признаци:

-Често се чувстват уморени.

-Редовно усещат претоварване в работата си.

-Завършват работния ден изпълнени с оптимизъм.

-Започват работния си ден с чувство за жизнерадост.

Обсъждане: Обобщаване на резултатите от първата част на тренинга, насочена към адаптация на групата, взаимно опознаване на партньорите и повишаване на настроението.

-Кое упражнение беше най-полезно за вас? Защо?

-Кое упражнение в най-голяма степен ви енергизира? Защо?

 

II ЧАСТ

1. Упражнение: „Очаквания“

Цел: Разкриване очакванията на участниците (искания за корекция – заявки)

-Всеки един от вас има формирани очаквания, когато се заеме с нова дейност.  

-Какво очаквате от днешния тренинг? Запишете своите очаквания в дясната колонка на листа.

-А сега, нека да видим вашите очаквания към настоящия тренинг.  

Всичко което сте записали на листовете, безусловно може да бъде променено в течение на тренинга.  Възможно е вие да получите това, което сте очаквали. Това в голяма степен зависи от вашата лична активност. В края на тренинга вие ще имате възможност да анализирате своите очаквания. 

2. Мини-лекция „Професионално „прегаряне“. 

Нашият тренинг е посветен на профилактиката на синдрома на професионалното прегаряне.

Синдромът професионално „прегаряне“ е процес, който се развива във времето. В самото му начало, в основата му стои силен и продължителен стрес в работата.  В подобни случаи, когато външни или вътрешни изисквания към човека превишават неговите собствени ресурси, настъпва нарушаване на равновесието в неговото психофизическо състояние.  Запазването или усилването на дисбаланса води до пълно изтощение на наличните емоционално-енергийни и личностни ресурси и работещият човек „изгаря“.

Професионалното „прегаряне“ не е медицинска диагноза и по принцип въобще не означава, че това състояние е присъщо на всеки човек на определен етап от неговия живот или кариера. Същевременно „прегарянето“ е достатъчно коварен процес и възниква в резултат на вътрешно натрупване на отрицателни емоции без адекватно разреждане или освобождаване от тях. Опасността се изразява в обстоятелството, че това не е краткосрочен епизод, а дълговременен процес на „горене до изпепеляване“.  Човек, подложен на въздействието на този синдром обикновено малко осъзнава неговите симптоми, а по-скоро усещанията и емоциите му подсказват за състоянието му – основно чувството за неувереност в себе си и неудовлетвореността в личния живот.

Личността не намира достатъчно основания за самоуважение и аргументи за укрепване на позитивната си самооценка, на положителното отношение към собственото си бъдеще и по този начин губи смисъла на живота, въпреки че полага усилия да намери самореализация в професионалната си сфера. Понякога ежедневната работа без прекъсвания и почивки, условията на постоянно физическо и психично натоварване усложняват емоционалните контакти с другите хора, като въвеждат и принуждават човек да води живот в състояние на постоянен стрес, натрупване на негативизъм, изтощаване на жизнената енергия и като резултат следват сериозни физически заболявания (гастрит, язва, мигрена, повишено артериално налягане, синдром на хроничната преумора и др.)

-Според вас, кои са факторите, които способстват възникването на синдрома „прегаряне“ ?

Основен фактор е хроничния стрес на работното място, предизвикан от:

-високи изисквания и голямо натоварване;

-отсъствие или недостатъчна подкрепа от страна на колеги и ръководители;

-недостатъчно възнаграждение за положените усилия – както морално, така и материално-финансово;

-невъзможност да се влияе върху вземането на решения (чувство за обреченост, безсилие);

-потребност от външно изразяване на емоции, която не съответства на реалността (правилото да бъдеш емпатиен, учтив, внимателен, търпелив, усмихващ се, приветлив, но за твоя сметка);

-работа с „трудни“ хора (агресивни, завистливи, враждебни, с психоподобно поведение);

-отсъствие на други интереси извън работата;

-преживяване дълбоко чувство за несправедливост;

-неудовлетвореност от работата.

Първият признак за „прегаряне“ се явява емоционалното изтощение и соматизацията. Появява се чувство за пренапрежение, емоционалните и физически ресурси се изчерпват, появява се чувство за умора, която не изчезва след нощен сън, след отдих и дори след прекаран отпуск (слайд №7).

Вторият признак се проявява чрез личностна отстраненост. Човек престава да проявява интерес към професионалната дейност, в него почти нищо не предизвиква емоционален отклик – нито положителен, нито отрицателен.

Третият признак се отнася до усещане за загуба на собствена ефективност и снижаване на самооценката.  Човек не вижда смисъл и перспектива в своята професионална дейност и губи удовлетворението от работата си. Ниската самооценка, чувството за вина, депресията са показатели за ниска емоционална грамотност.

3.Диагностична процедура „Симптоми на професионално „прегаряне“.

Нека да разгледаме какви са симптомите, характерни за професионалното „прегаряне“.

Предлагам сега да се вгледате в себе си, да анализирате своето състояние и да се постараете да определите, има ли при вас признаци за „прегаряне“ (слайд № 8, 9,10).

Ако сте открили по два и повече симптома във всяка от групите, това е сигнал да помислете за своето физическо и психично здраве (Приложение №1)

-А сега направете проверка на своето състояние. Прочетете още веднъж симптомите, които сте открили, че се отнасят за вас (всеки участник получава лист с напечатани на него основни симптоми за „прегаряне“).  

-Бяхте ли намръщени, докато четяхте тези редове.

-Чувствахте ли напрежение в очите?

-Седейки на стола, усещахте ли отпускане или обратно стягане, прегърбване на тялото?  

-Напрегнати ли бяха мускулите на лицето ви?  

Ако вашето тяло се оказа неподатливо и не сте успели да се отпуснете, то в този момент вие сте предизвикали в себе си нервно напрежение и нервна умора.

-Какво може да направите?

В края на краищата, тези процеси, които се случват в човека и се изразяват външно в симптомите на „прегаряне”, ни дават възможност да разберем какво се случва с нас и въз основа на това да решим какво да правим. Възможно е да сменим професията или да се опитаме да коригираме проявлението на синдрома. А своевременно предприетите превантивни мерки могат да предотвратят, отслабят или изключат явлението.

Какъв е изхода: Променете начина си на живот! Променете самия себе си!  

Можете да подобрите живота си само чрез промяна в отношението си към него, чрез възприемането му като най-ценния дар, чрез мъдростта, да се наслаждавате всеки ден, всяка минута, всеки миг.

Проблемите и житейски противоречия са норма на живота. Те не трябва да заемат повече място в нашето съзнание, отколкото заслужават.

Бих искал да цитирам думите на Уолтър Ръсел: „Ако правите това, което ненавиждате, то поради омразата в тялото ви започват да се произвеждат разрушителни токсини и в резултат започвате да страдате от хронична преумора и дори може да се разболявате. Необходимо е да харесвате, да обичате всичко, което правите или правете това, което можете да правите с любов.“

Така гласи древна мъдрост: „Направи всичко с радост, направи всичко по най-добрия начин, който познаваш."

4.Практически упражнения „Научаване на саморегулация“ (слайд №11).  

Саморегулацията е процес на управление на своето психоемоционално състояние и въздействие върху поведението и реакциите, посредством думи, мислени образи, управление на мускулния тонус и дишане.

Упражнение „Усмивка“ (cлайд №12)

Инструкция: Затворете очи и стойте така няколко минути, като опитайте да не мислите за нищо. Усмихнете се докато стоите така.

Ако успеете да удържите усмивката си в продължение на 10-15 мин., то вие веднага ще почувствате успокоение, а настроението ви ще се подобри.  Докато се усмихвате, мускулите на лицето създават импулси, които влияят благоприятно на нервната система. Въздействието е толкова впечатляващо и силно, че дори да полагате волево усилие при удържане на усмивката, то със сигурност ще почувствате положителни промени.

Упражнение „Мускулна енергия“ (слайд №13)

Релаксацията е способна да подобри състоянието на човек.  По време на дълбоко разпускане, в кръвоносната система на човек навлиза по-голямо количество ендорфин, който повишава настроението и снижава нивото на артериалното налягане. Този хормон е в състояние да нормализира работата на сърцето, нервната система, ритъма на мозъка.  За провеждане на релаксационни упражнения е необходимо да се запомнят три правила:

-Преди да постигнете състояние на отпускане и да почувствате успокоение, винаги трябва да напрегнете мускулите си.

-Напрягането на мускулатурата трябва да стане постепенно, плавно, а отпускането – бързо, за да постигнете търсения контраст, респ. ефект.

-Напрягането на мускулите трябва да се извърши когато вдишвате, а отпускането – когато издишвате.

Инструкция: Сгънете палеца на дясната си ръка и се опитайте с всичката си сила да напрегнете мускулите му. Докато правите това, проверете как се разпределя мускулната енергия, къде в тялото ви усещате напрежение? В съседните пръсти. А другаде? В китката на ръката? А по-нататък разпространява ли се напрежението – лакът, рамото, шията. А лявата ви ръка усещате ли я напрегната. Проверете. 

А сега се опитайте постепенно да отстраните излишното напрежение. Дръжте палеца си напрегнат, но освободете напрежението в шията. След това, освободете рамото, после – лакътя.  Важно е ръката ви да се движи свободно. Сега палецът напрегнат ли е както беше по-рано?  Сега освободете излишното напрежение от останалите пръсти последователно – палеца, безименния и останалите. Показалецът напрегнат ли е както по-рано? Освободете и него от мускулното напрежение.

Упражнение „Маска на гнева“ (слайд № 14)

Друг алгоритъм за релаксация може да бъде следния:

Инструкция: Седене или се изправете – всеки както желае. С бавно вдишване постепенно  намръщете веждите си, опитвайки се да ги сближите над носа възможно най-силно. Напрегнете лицевите си мускули. Задръжте въздуха си не повече от секунда и след това издишайте рязко, като освободите мускулите и отпуснете внезапно веждите си.

Упражнение „Почивка“

Инструкция: Изправете се, поставете краката си на ширината на раменете. Вземете дълбоко въздух. Докато издишвате, започнете да отпускате шията си и раменете така, че главата и ръцете ви да висят свободно надолу. Продължете да дишате в това положение дълбоко, като следите времето за дишане и издишване. Правете го бавно. Работете така в това положение в продължение на 1-2 минути . След това бавно се изправете, изправете главата и съберете краката си.

Упражнение „Мобилизиращи сили“ (слайд № 15).

Инструкция: Станете и се изправете. Издишайте постепенно и леко, а след това вдишайте, като задържите въздуха в белите си дробове за около 2 секунди. Продължете това упражнение, като внимавате времето за вдишване и издишване да е едно и също – издишвайте толкова дълго, колкото вдишвате. Постепенно увеличавайте времето вдишване. Първата цифра показва продължителността на вдишването, в скобите е посочено времето за задържане на въздуха (пауза), а след това фазата на издишване.

Упражнение „Звукова гимнастика“ (слайд № 16).

Инструкция: От позиция прав, изправете гърба, опънете раменете назад, но без напрежение. Останете така в отпуснато състояние.  Първоначално поемете дълбоко въздух през носа, а след това изпуснете въздуха силно и рязко през устата. При издишването произнасяйте звуците от таблото.

Упражнение “Похвално погалване“ (слайд № 17)

Инструкция: От седящо положение, с лявата ръка се погалете по задната част на главата и по гърба. След това сменете ръцете и повторете същото. При извършване на тази процедура казвайте фразата: „Аз съм забелязан, обичан и високо ценен”. След това, при погалване с лявата ръка, обръщайте главата си на дясно, а с дясната – на ляво, като изричате фразите: „Всичко върви добре“ и „Всичко е наред“. При погалването се стремете да достигате с пръстите си при всеки следващ опит все по-напред и по-напред.  Завършете упражнението с фразата: „В живота ми се случват само добри неща”.

Забележка: Първоначално фразите могат да се тренират индивидуално, но  е добре на финала водещият да организира общо групово звучене на посланията.

Упражнение „Делфинотерапия“ Презентация № 2.ppt.

Линк за сваляне: https://www.youtube.com/watch?v=gt0VpC7tHbw&feature=youtu.be

 

III ЧАСТ

Цел: Установяване на обратна връзка, анализ на опита, получен в групата.

Упражнение: “Телеграма” (слайд № 18).

Инструкция: Запишете върху листа, който имате прилагателни имена, които впоследствие да вмъкнете на мястото на многоточията в изреченията. Прочетете телеграмата на глас.

Упражнение “Самоанализ” (слайд № 19).

Инструкция: В дясната половина на листа нарисувайте една от трите геометрични фигури  (кръг, квадрат, триъгълник) и украсете фигурата с цвят по ваш избор, който отразява моментното ви настроение.

Ако сега сте избрали  друга геометрична фигура в сравнение първоначалната и сте я украсили с друг цвят, то това означава, че проведения тренинг ви е повлиял . Това въздействие може да се приеме за положително, ако цветовете син, черен или кафяв са били променени с червен, зелен или жълт.

Ако сте изобразили кръг, това означава че изпитвате подем в сферата на общуването и с лекота можете да общувате с обкръжаващите.

Ако сте изобразили квадрат – вие изпитвате подем в интелектуалната сфера и можете ефективно да се занимавате със самообразование.

Ако сте изобразили триъгълник – изпитвате подем в сферата на преподаването и възпитанието.

Обсъждане: Оправдаха ли се очакванията ви днес?

Анкетиране „обратна връзка“ Приложение №2

 

Като подарък, всеки участник в тренинга получава буклет „Психотехнически методи за саморегулация“ Приложение №3

Приложение №1

Първа група: Психофизически симптоми.

-Чувство за постоянна умора не само вечерта, а и сутрин, веднага след събуждане от сън (синдром на физическа умора).

-Усещане за емоционално и физическо изтощение.

-Намаляване на възприемчивостта и реактивност към промените във външната среда (отсъствие на реакция за любопитство и интерес, като реакция за търсене на новини или реакция на страх към опасни ситуации).

-Общо снижаване на чувствителността (слабост, намалена активност и енергичност, влошаване биохимията на кръвта и хормоналните показатели).

-Често безпричинно главоболие, постоянно разстройство на стомашно-чревния тракт.

-Рязка загуба или рязко увеличаване на телесното тегло.

-Пълно или частично безсъние.

-Постоянна ленивост, сънливо състояние и желание да се спи през целия ден.

-Задух или нарушение на дишането при физическо или емоционално натоварване.

-Забележимо намаляване на външната и вътрешна сензорна чувствителност: влошаване на зрението, слуха, обонянието, загуба на вътрешни телесни усещания.                                    

 

Втора група: Социално-психични симптоми.

-Безразличие, скука, пасивност и депресия (понижен емоционален тонус, чувство за потиснатост).

-Повишена раздразнителност към незначителни събития.

-Чести нервни сривове (нервни избухвания на немотивиран гняв, отказ от общуване, самоизолация, бягство в себе си).

-Постоянно преживяване на негативни емоции, за които няма външни причини (чувство за вина, обида, срам, подозрителност, скованост, предпазливост, безинициативност, неувереност).

-Чувство за несъзнавано безпокойство и повишена тревожност (усещане, че „това което правя не е както трябва“).

Чувство за хиперотговорност и постоянно чувство на страх, че „няма да успея“, „няма да се справя“. 

-Обща негативна нагласа на житейските и  професионални перспективи (песимизъм), от типа „колкото и да се старая, нищо няма да се получи“.

 

Трета група: Поведенчески  симптоми.

-Усещане, че работата става все по-тежка и по-тежка, а изпълнението й – все по-трудно и по-трудно.

-Чести промени на своя режим на работа (една и съща задача един път отнема много кратко време, а друг път – много продължително).

-Постоянно, без необходимост се взима работа за вкъщи, но там не се занимава с нея.

-Педагогът среща трудности при вземане на решения.

-Чувство за безполезност, липса на оптимистична  увереност, спад в ентусиазма по отношение на работата, безразличие към резултатите.

-Неизпълнение на важни, приоритетни задачи и зацикляне в незначителни детайли, не спазване на служебните изисквания за работното време, ниско ниво на осъзнаване или пълна липса на осъзнаване на извършвани автоматични и елементарни действия.

-Дистанцираност от колегите, повишена неадекватна критичност.

 

-Злоупотреба с алкохол, увеличаване броя изпушени цигари, прием на наркотични вещества (опити за бягство от реалността).

Приложение №2

Анкетиране „Обратна връзка“

Степен на включеност:  0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Какво ми хареса, защо:

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

Какво не ми хареса, защо:

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

Твоите мисли след занятието.

За себе си:

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

За групата:

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

 

Твоите забележки и пожелания към водещия:

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………..

 
Приложение №3




Приложение №4



Следва снимков материал - основна презентация. (част 2).

 

    177# Тест за определяне базовите типологични характеристики на личността

                                                                       (ТТ-тест)

 

Тестът принадлежи към групата „популярни вестникарски“ тестове. Предназначен е за относително точно определяне на базови характеристики на личността, определящи темперамента.  Използвани са 50 твърдения, които позволяват чрез отговори само с “да” и “не” да се определи от всеки, който го попълва към коя категория принадлежи най-общо.

Въпросник

Инструкция: „Прочетете внимателно два пъти всяко твърдение и ако важи за вас отговорете с “ДА”, а ако не важи - с “НЕ

1. Предпочитам да съм си сам /сама/ в къщи през свободното си време, да си чета /или гледам ТВ/, а не да ходя по заведения и компании. Не мога да понасям много хора.

да

не

2. Когато съм принуден да участвам във весели компании /рождени дни, именни дни и пр./ най-често не участвам в шумните веселби, а стоя настрана.

да

не

3. Обичам често да се самовглъбявам в мислите си.        

да

не

4. Избягвам да наблюдавам конфликтни ситуации.   

да

не

5. Чувствата ми са слаби по сила и не ги изразявам с обилни мимики, пантомимики, жестове.

да

не

6. Мога да върша, без това да ме притеснява, бавна, монотонна, еднообразна работа.

да

не

7. Аз съм муден /на/, бавен /на/ в действията си.

да

не

8. Действам само след трезви, обмислени решения.

да

не

9. Аз съм спокоен /на/, най-често отпуснат /та/, почти съм “непукист” и не се вълнувам много.

да

не

10. Най-често действам бавно, защото не мога да    бързам.

да

не

11. Много често се потапям вътрешно в чувствата си и не мога да се откъсна от тях.

да

не

12. Много лесно се наранявам емоционално.

да

не

13. Чувствата ми са дълбоки и много продължителни, но не ги изразявам с мимики, пантомимики, жестове.

да

не

14. Обичам да съм сам /а/ със себе си и да мечтая.

да

не

15. Обичам да си работя сам и да не ме наблюдават.

да

не

16. Често се случва да съм нещастен затова, че съм сгрешил нещо и това силно преживявам вътрешно.

да

не

17. Най-често не споделям почти с никого това, което ме мъчи и гнети вътрешно.

да

не

18. Много малко и рядко общувам с хора. Избягвам това.

да

не

19. Действам винаги много бавно. Бавни са ми реакциите.

да

не

20. Шумните групи ме нараняват емоционално и винаги ги избягвам. Предпочитам да съм сам /а/ със себе си.

да

не

21. Обичам много да общувам с хората и обикновено пръв почвам разговор дори с непознати.

да

не

22. Общуването с хората ми доставя удоволствие.

да

не

23. Чувствата ми са силни и ги изразявам обилно с мимики, пантомимики, жестикулации.

да

не

24. Вземам много бързо решение за действие и веднага действам без да се колебая.

да

не

25. Винаги действам бързо, динамично, чевръсто.

да

не

26. Много ме дразнят бавните хора. Не мога да ги понасям.

да

не

27. Обичам да пътешествам, да сменям ситуации.

да

не

28. Мразя да ме прекъсват когато говоря.

да

не

29. Мога да върша тежка, но разнообразна работа. Монотонната работа ме съсипва.

да

не

30. Участвам страстно в спорове и дискусии.

да

не

31. Работя настойчиво и последователно, без много да бързам, но не съм и бавен /а/.

да

не

32. Чувствата ми са умерени, но не ги изразявам чак много обилно с жестове и пантомимики.

да

не

33. Не говоря много, но не съм и мълчалив /а/.

да

не

34. Обичам да общувам с различни хора, но не се отдавам много емоционално при общуването.

да

не

35. Когато започна една работа обичам да я завърша.

да

не

36. Мога да работя при различно темпо на работа.

да

не

37. Отстоявам своята позиция при спорове, но съм готов /а/ да отстъпя, ако опонентът ми е по-прав.

да

не

38. Обмислям решенията си и действам енергично.

да

не

39. Мога да върша разнообразна работа енергично.

да

не

40. Обичам да ходя на гости у приятни за мен хора.

да

не

41. Често така силно се разгневявам, че не мога да се овладея и после съжалявам за това.

да

не

42. Настроението ми често така бързо се мени, че не мога да го овладявам.

да

не

43. Често съм нещастен /а/ за това, че съм казал /а/ нещо не както трябва и после преживявам това. 

да

не

44. Често сънувам кошмарни сънища.

да

не

45. Много често не мога да заспя от тежки мисли.

да

не

46. Понякога така много съм нещастен /а/, че стигам до идея за самоубийство.

да

не

47. Аз съм силно раздразнителен /а/.

да

не

48. Често ме безпокоят страшни мисли за нещо лошо, което може да ми се случи.

да

не

49. Много силно ме безпокои чувство за малоценност.

да

не

50. Страдам от силно безсъние. Много малко спя.

да

не

 

Обработка на резултатите:

Преброяват се отговорите само „да” в следните групи:

-първа от 1 до 10;

-втора от 11 до 20;

-трета от 21 до 30;

-четвърта от 31 до 40 ;

-пета от 41 до 50;

1. Ако отговорите с “ДА” в първа група (от 1 до 10)  са повече от 7, то Вие сте приблизително клонящ към флегматик , но при положение, че отговорите с “ДА” в трета група са под 5.

2. Ако отговорите с “ДА” във втора група (от 11 до 20) са повече от 7, то Вие клоните към меланхолик,  но при положение, че другите са под 5, особено в трета група! (изключете четвърта!)

3. Ако отговорите с “ДА” в трета група (от 21 до 30) са повече от 7, то Вие клоните към холерик, но при положение, че другите са под 6.

4. Ако отговорите с “ДА” в четвърта група (от 31 до 40)  са повече от 8, то Вие клоните към сангвиник, но при положение, че другите са под 6.

Ако във всички групи имате повече от 7, то или не сте попълвали правилно и точно, или сте смесен тип темперамент, което също не е напълно невъзможно, но едва ли е достоверно.

Нека сега обобщим в две групи (по Айзенк): интроверти и екстроверти:

1.Ако сборът от отговорите с “ДА” от първа и втора групи е повече от 15, а в трета и четвърта е под 15, то Вие сте интроверт (затворен, необщителен, самовглъбен).

2.Ако сборът от отговорите с “ДА” от трета и четвърта група е над 16, а от първа и втора – под 10, то Вие сте екстроверт (отворен, общителен, деятелен, динамичен).

3.Ако сборът от отговорите с “ДА” от пета група е 7 и повече – невротик.

 

         1324# Въпросник за изследване свойствата на темперамента (Г. Бергер)

 

Съществуват две групи теории за темперамента. Типологическите теории са исторически първи и най-разпространени, но са критикувани поради схематичността, упростенчеството и което е най-важно, за връзката на типовете темперамент с крайните проявления на даден признак, които са много редки. Като реакция на този подход се появяват факторните теории.

Една от първите такива теории е тази на холандците Г. Хейманс (G.Heymans) и Е.Уирсма (E.Wiersma) от 1906 г., допълнена и актуализирана във френската психология от Р. Льо Сен (R. Le Senne). Концепцията на Льо Сен по същество е за характера и за темперамента като негова основна част. Характерът се определя като ансамбъл от изразени диспозиции, формиращи психичния скелет на човека, относително устойчива организация, която не се променя особено в хода на човешкия живот. Този психически скелет се реализира като начин на реагиране. Той се формира от обстоятелствата, ситуациите, работата на човек над себе си и е в най-голяма степен основа на човешката индивидуалност.

Основните диспозиции, които по различен начин се съчетават в 8 типа темперамент са:

-Емоционалност – неемоционалност.

-Активност – неактивност.

-Отзвучаване (функция) – първично / вторично.

Освен възбудимостта на чувствата (Е) тази система включва «възбудимостта на волята» (А) и критерия «първична-вторична функция» (Ф), въведена от Грос.

Описание на трите основни скали:

1.Емоционалност

Проява на разнообразни чувства, вариращи по насоченост. Други автори наричат тази дименсия импресивност, емоционална изразеност, чувствена лабилност. При всички случаи се изразява в разнородни емоции и чувства – слаби и силни, моно- и поливалентни.

Емоционалността на човека се определя от честотата и силата на емоционалната реакция към ситуация, която я предизвиква. Личността с високо ниво на емоционалност е постоянно възбудена, без значение от какво. Тя се поддава на впечатления, лабилна е в емоциогенни ситуации, лесно мобилизира енергията си и я реализира в поведението си. Лесно се ентусиазира и възмущава. Възбудата често изглежда непредизвикана от нещо конкретно. Такъв човек говори с убеждение и плам. Така и работи. Много мисли за живота, често е нещастен. Чувства страх и безпокойство. Нерядко силната възбуда го деморализира и дезорганизира.

2.Активност

Диспозиция за насочване на спонтанните желания към цел, свързана с преодоляването на някои трудности. Означава приложение на много енергия, сила на волята, преднамереност на психическата дейност, устременост, мобилизираност, организираност.

Активният човек работи и живее интензивно. Той обича да работи, постоянно е зает с нещо. Това го прави доволен. Не отлага работите си за по-късно, не се демобилизира от трудностите. Не се изморява лесно и бързо почива и се зарежда със сили. Трудностите стимулират активните хора. Те харесват плановостта и се стремят да планират работите си. Активните личности са живи, действени, мобилни – в труда, в къщи, в свободното си време и т. н.

3.Отзвучаване (функция)

Дименсия, основана на физиологичната структура на нервната система – бързо или бавно отзвучаване на реакциите, главно емоционални, към външните и вътрешни дразнения на организма. Изразява се с продължителността на следите от тези дразнения, от предишната дейност върху следващата и пр. Съществуват два вида отзвучаване: първично и вторично. Типовете с преобладаване на първичната или на вторичната функции са съвсем отдалечени аналози на умствените и рационални типове на И.П.Павлов. Не е изключено Павлов да е повлиян от тази типология.

Първичното отзвучаване (функция) е характерно за импулсивните, живеещи на момента хора. Те бързо реагират на стимулите на средата, незабавно и силно, при това ефектът от реакцията бързо угасва. Тази реакция е еластична, незабавна, бурна. Такива хора са склонни към промяна на реакцията, малко стереотипни са, лесно примиряващи се, шеговити, повърхностни. Те лесно установяват контакт с другите хора. Интересуват се от това, което е „тук“ и „сега“. Често изоставят започнатото и се насочват към друго – ново. Често сменят приятелите и интересите си. Често са обхванати от силни, но нетрайни чувства. Харесват новото, нетрадиционното. В повечето случаи са екстроверти.

Вторично отзвучаване (функция) – известно е още като персеверация (по Спирман и Гилфорд). Описва се като психична инертност при реагиране, хладност, стереотипност, голяма латентност. Такива хора в началото са със слаба реакция на дразнителите, но след това непрекъснато усилваща се и съхраняема продължително време. Това са сериозни, спокойни, издръжливи, прикрити хора, педантични, добросъвестни, склонни към депресии, хладни, стереотипни, проявяващи постоянство. Такъв човек мисли с готови схеми. Стреми се да регулира желанията си. Дълго преживява дадено чувство или настроение. Има установени навици и стабилен светоглед. Болшинството такива хора (но не всички) са интроверти.

Типовете темперамент са следните:

Въпреки, че някои от тях звучат донякъде пейоративно (с отрицателен нюанс), в тази типология се подчертават и позитивните, и негативните черти на всеки тип. Счита се, че при малките деца не се наблюдават типовете с вторична функция. Още в училищна възраст, обаче започва отдиференцирането на такива типове.

Въпросникът на Гастон Бергер (1957) е разработен за анализ на всички черти на характера по теорията на Льо Сен. Той проучва 9 измерения на личността, от които първите 3 се отнасят до темперамента, а останалите са допълнителни. Въпросникът е много популярен във френско говорещите страни.

Всяка скала е двуполярна, като са предвидени 3 възможни отговора: А – оценява се с 9 точки; В – (не мога да отговоря категорично) – 5 точки; С – 1 точка.

Резултатите над 50 т. се отнасят към положителната част на скалата, а под 50 – към отрицателната. Счита се, че въпросникът може да се използва пълноценно за индивидуална диагностика от 14-15 годишна възраст нагоре. С помощта на векторен анализ на първите 3 измерения е възможно да се изчисли строежът на темперамента за отделната личност, като се изрази в проценти относителния дял на всеки от осемте типа темперамент.

В съкратения вариант на въпросника са включени 3 скали от полската версия на оригиналния въпросник (Хенрика Островска) [Siek, S. Wybrane metody badania osobowosci.W.,1983] . В него трите скали включват следните айтеми:

Скала Е - 1,4,7,10,13,16,19,22,25,28.

Скала А - 2,5,8,11,14,17,20,23,26,29.

Скала Ф - 3,6,9,12,15,18,21,24,27,30.

Коефициентите на обективност и надеждност са съответно: за скала Е - 0,74 и 0,85; А - 0,65 и 0,74; Ф - 0,58 и 0,78.

 

Въпросник:

 

1323# Методика за определяне тип темперамент на детето
от 1 до 3 г., посредством стандартизирано наблюдение. 
(Г. П. Лаврентиев, Т. М. Титаренко)

 
          За определяне на темперамента се използва специална карта за наблюдение, която се предлага на родителите.  В нея са отразени най-характерните прояви в поведението на детето, специфични за отделните типове темперамент.  Попълването на картата за наблюдение върху реакциите и активността на детето се извършва в рамките на една седмица.

          Инструкция: Уважаеми родители, предоставяме Ви няколко ситуации, в които най-често попада детето в ежедневието, всяка от които има по 4 отговора. Моля, наблюдавайте внимателно поведението му и отбелязвайте всеки път реакциите в продължение на една седмица, като поставяте знак „+“ на тези позиции, които установявате, съгласно предложеното по-долу описание. Всеки един от предложените отговори съответства на определен тип темперамент.

Карта за наблюдение на детето

1.Как се държи детето в ситуации, при които е наложително да реагира бързо (незабавно, мигновено)?

            а)включва се с лекота, без изразени ярки емоции;

б)включва се много активно и емоционално изразено;

в)включва се нетърпеливо;

г)включва се срамежливо, много внимателно и предпазливо;

2.Как реагира детето на забележки на възрастни?

а)веднага казва, че това няма да се повтори, но по-късно прави същото;

б)не слуша и постъпва както си иска, проявява бурни реакции;

в)мълчи, приема забележката, обмисля;

г)обижда се, мълчи, дълго преживява, плаче;

3.Как реагира детето при общуване с други деца, при значими за него ситуации?

а)бързо, слушайки внимателно казаното от другите;

б)стремително, страстно, никого не слуша;

в)спокойно и уверено;

г)съмнява се, неуверено е, наблюдава реакциите на другите;

4.Как се държи детето в нетипична (необичайна, извънредна, непозната) обстановка (например, в лекарския кабинет; на Аерогара; в кабинета на директора на детската градина или ясла и пр.).

а)лесно се ориентира, проявява активност и любопитство;

б)възбудено е, понякога неоснователно се безпокои;

в)внимателно и обстоятелствено разглежда всичко наоколо;

г)слуша внимателно възрастните, държи се срамежливо, пасивно-отбранително;

Ключ и интерпретация

В зависимост от броя на наблюдаваните реакции се определя типа на водещия темперамент:

-реакции тип „А“ – може да се приеме, че доминиращи са чертите на сангвиничен тип темперамент.

            -реакции тип „Б“ – холерични черти;

-реакции тип „В“ – флегматичен тип;

-реакции тип „Г“ – доминиращи меланхолични черти;

 

    96# Въпросник за определяне доминантен и субдоминантен тип темперамент

 

Цел:  Определяне на доминантен и субдоминантен тип темперамент.

Описание: Тестът съдържа 80 въпроса (твърдения, ситуации), на които изследваното лице следва да даде един от двата възможни отговора: „да” – съгласен съм с твърдението или „не” – не съм съгласен с твърдението.

Инструкция: Предлагаме Ви осемдесет твърдение (ситуации), в които е описано определено поведение (реакция) на личността. От Вас се иска да прочетете твърдението и да прецените дали то се отнася (не се отнася) до Вас. Ако сте съгласен с твърдението, поставете пред номера му знак „+”. Няма ограничение на времето, но работете бързо.

 Въпросник:

1. Вие сте суетлив (а) и не може дълго да стоите на едно място.

2. Вие сте сприхав (а), невъздържан (а).

3. Нетърпелив (а) сте.

4. Рязък (а) сте в отношенията си с другите.

5. Проявявате инат

6. Находчив (а) сте в споровете.

7. Работите непостоянно, а с прекъсвания.

8. Имате склонност към риск.

9. Не сте злопаметен (а).

10. Говорите бързо, сбито.

11. Склонен (а) сте към излишна разпаленост.

12. Можете да се наречете побойник

13. Много нетърпим (а) към недостатъците на другите.

14. Притежавате развита, изразителна мимика.

15. Бързо оценявате хората.

16. Може с лекота да раздвижите една унила компания.

17. Имате склонност към поривисти, импулсивни движения.

18. Праволинеен (а) сте в отношенията с хората.

19. Винаги сте настойчив (а) при постигане на цели.

20. Бързо превключвате от една дейност към друга.

21. Леко преживявате неуспехите и неприятностите.

22. Вие сте общителен (а) и отзивчив (а).

23. Изключително сте енергичен (а).

24. Непретенциозен (а) сте в своите интереси и склонности.

25. Мнителен (а) сте, имате склонност да се тревожите без причина.

26.  Леко и бързо схващате новите неща.

27. Излишно сте любопитен (а).

28. Леко превключвате към нова дейност.

29. Имате висока работоспособност.

30. В сложна обстановка запазвате самообладание, не се поддавате на паника.

31. В своите решения често проявявате прибързаност.

32. Обикновено имате силна реч, жива жестикулация.

33. Досажда Ви дори лесна работа, ако тя е задължителна.

34. Вие сте склонен (а) да се разсейвате от странични неща.

35. С леснина запомняте сведения от най-различни, не свързани области на знанието.

36. Спокойно и бързо заспивате и се разбуждате.

37. Склонен (а) сте първо да действате, а после да мислите.

38. В случай на конфликт Вие не се безпокоите от неговата причина, а по-скоро от факта на скандала.

39. При трудна ситуация Вие оказвате първоначално помощ на другите, а след това на себе си.

40. Лесно се обиждате и не сте склонен (а) да изяснявате отношенията си.

41. В нова обстановка се чувствате неуверено.

42. Не вярвате изцяло на силите си.

43. Любопитството не Ви е приятно.

44. Доста трудно се сработвате с нови хора.

45. С лекота работите в позната обстановка.

46. Дори малък неуспех силно Ви потиска.

47. Имате склонност да изразявате (показвате) своите преживявания.

48. След продължително натоварване, Вие се нуждаете от продължителна и пълна почивка.

49. Вие сте много впечатлителен (а) и всяка ситуация може лесно да Ви „изкара от кожата”.

50. Имате тенденция да се приспособявате към характера на събеседниците си.

51. Винаги обмисляте своите думи и изказвания.

52. По отношение на другите сте склонен (а) към подозрителност.

53. Чувствителен (а) сте към всяко порицание или одобрение.

54. Извънредно и не винаги сте справедливо обидчив (а).

55. Доста сте прикрит (а) и не сте склонен (а) да разказвате за себе си.

56. Рядко се заемате сам с някаква работа, нужно Ви е някой да Ви подтикне.

57. Не оставяте въпрос или задача, докато не я разучите или решите до самия край.

58. Трудно запомняте материал от различни области и леко от една или близка област на знания.

59. Способен (а) сте да предизвикате съчувствие в другите.

60. Доста дълго помните събития, свързани с ваши лични преживявания.

61. В действията си сте винаги последователен (а) и обстоятелствен (а).

62. Умеете да чакате.

63. Можете да кажете за себе си, че сте хладнокръвен човек.

64. Не сте склонен (а) към излишни разговори дори с близък човек.

65. В работата се придържате към определения ред и правила.

66. За вашата реч са характерни спирания и паузи за обмисляне.

67. При силни емоционални преживявания Вие лесно се сдържате.

68. Стараете се да не губите напразно нито своите, нито чуждите сили.

69. Вълнува Ви силно одобрението или неодобрението на дейността Ви.

70. Вие сте постоянно потънал (а) чувствата и взаимоотношения.

71. Редът в работата за Вас е не по-малко важен, отколкото резултата.

72. За Вас е характерно еднакво и спокойно отношение и към лошото, и към доброто във живота Ви.

73. Снизходителен (а) сте към лошите или тежки характери на другите.

74. Трудно взимате решение за каквото и да е и се включвате в изпълнението му предпазливо и бавно.

75. Ако имате една цел, всякакви трудности и непредвидими обстоятелства не съществуват за Вас.

76. Дори най-силните Ваши преживявания практически не влияят върху вашия живот и текуща дейност.

77. Склонен (а) сте да оценявате хората повече по техните дела, отколкото по емоционалните им качества.

78. Склонен (а) сте винаги да доведете един разговор до край, дори да Ви отвличат, разсейват и привличат вниманието с друго.

79. Вие спокойно понасяте всеки шум, силно говорене, силна музика.

80. Лесно можете сам да се съсредоточите, не са ви нужни външни стимули.

Обработка на резултатите

Въпросникът съдържа четири раздела с по 20 въпроса. Въпросите във всеки раздел са ориентирани към диагностика на един от четирите типа темперамент. Разделението е следното: 

-от 1 до 20 въпрос – холерик;

-от 21 до 40 въпрос – сангвиник;

-от 41 до 60 въпрос – меланхолик;

-от 61 до 80 въпрос – флегматик.

Изчисляват (събират) се всички положителни отговори по всеки раздел и се намира крайния общ сбор.

След това, работата продължава по формула за изчисляване на доминантен и субдоминантен тип темперамент:   Т = (Нх:20) * 100%, където:

-Н с индекс – количество положителни отговори (+) по съответния тип (раздел);

-20 – количество въпроси по типа темперамент;

-* 100 – Изчислява се процентното отношение по всеки тип.

По-нататък данните се записват по ранг (ранжиране) – на първо място се поставя онзи тип темперамент (доминантен), получил най-голям бал (%). Втория по бал (%) темперамент  е субдоминантен. Темпераментът получил величина по-малка от 40% има незначима роля за личността. Ако ранжираните на първите две места темпераменти имат еднакъв бал (%), се приема наличието на т. нар. смесен тип темперамент.

Според някои автори субдоминантният тип темперамент е особено важен, тъй като той излиза на преден план (превръща се в доминантен) при стресови ситуации.

 

 

                         1319# Стимулен материал-Картинки за съставяне на разказ

            1317# Стимулен материал по тема "Храна". Познай какви са храните на

                                       картинките.  Опитай се да прочетеш надписите. 

 

              1072# Методика за изследване на зрителна ретенция на Артур Бентън

                                                               (A.L. Benton) (BVRT)

 

Забележка: Рете́нция (лат. retentio — удържане, задържане, съхранение, запазване на нещо). В психологията – запазване в паметта на преработена информация.

 Към края на XIX век в медицинската практика се регистрират клинични случаи, в които при пациенти без зрителни увреждания се наблюдава неспособност да запазват визуална информация или да идентифицират предмети и/или хора. Последващите повторни изследвания при същите пациенти показват развитие на патологични мозъчни процеси и психични разстройства, причинени от тях (т. нар. психични нарушения с органичен генезис).

Методиката (Benton Visual Retention Test) е предложена от А. Бентън през 1945г., а впоследствие, през 1955г е усъвършенствана, като последната пета модификация е публикувана през 1992г. Тестът е една от най-разпространените методики за изследване на възприятието и кратковременната памет в зрително-пространствената сфера.

Предназначение: Обикновено се използва в патопсихологичната диагностика при подозрения за наличие на органични увреждания на главния мозък, а също и за уточняване степента на тяхната тежест.  Тестът е доказал своята чувствителност при установяване и оценка на синдром за дефицит на вниманието, болест на Алцхаймер, при черепно-мозъчни травми и други нарушения, в следствие на които се наблюдават нарушения в интелектуалните и когнитивни  функции. Процедурата за възпроизвеждане на геометрични фигури по памет включва набор от тестови задачи, позволяващи да се оцени както зрителното възприятие, така и паметовите процеси и дори визуално-конструктивните способности.

Теоретични постановки: Методиката се основава на теорията за репродукцията на зрителни образи и тяхното пространствено възприятие.

Приложение: Тестът на Бентън се използва както при работа с възрастни, така и с деца. Той намира широка приложимост при работа с пациенти, имащи церебрална патология, старчески изменения, умствена изостаналост, емоционални нарушения и шизофрения.

Описание: Използват се три еквивалентни форми на теста C, D, E, и четири алтернативни метода за прилагане (A, B, C, D). чийто коефициент на надеждност е 0,80.  Всяка от тези три форми съдържа по 10 рисунки (табла, картички) с абстрактни геометрични фигури, като на две от тях има по една фигура, а на останалите осем – по три: две големи (главни) и една малка фигура.  Освен това, разработени са и други две усложнени форми F и I, всяка от които съдържа 15 задачи с 4 групи фигури.  

Представянето (прилагането при тестиране) на тези форми може да се извърши по четирите метода:

-A (всяка карта се показва за време от 10 секунди, след което се прибира (скрива) и изследваното лице я възпроизвежда върху лист хартия). Това е най-често прилаганата версия на теста;

-B (всяка карта се показва за време от 5 секунди, след което се прибира (скрива) и изследваното лице я възпроизвежда върху лист хартия);

-С (всяка карта се показва за неограничено време, докато изследваното лице я възпроизведе, копирайки оригинала);

-D (всяка карта се показва за време от 10 секунди, след което се прибира (скрива) и изследваното лице я възпроизвежда върху лист хартия, но след пауза от  15 секунди);

-M (всяка карта се показва за време от 10 секунди, след което се прибира (скрива) и изследваното лице избира нейно точно копие от предложени му 4 варианта фигури на табла). 

В практиката най-често се прилага версията на метод „А“: таблото се експонира за време от 10 секунди и веднага след скриването му изследваното лице започва възпроизвеждането върху лист хартия.  Проблемите на пространствената организация се установяват въз основа на оценка и диференциране на размерите на възпроизведените фигури, релевантността на тяхното местоположение и други показатели, които са изложени по-долу.

Процедура: Редът за провеждане на изследването се изразява в следната процедура: на изследваното лице последователно  се показват 10 картички с геометрични фигури. На първите две картички са изобразени по една фигура, а на останалите по три: две големи и една малка (периферна, разположена или вляво или вдясно; или горе или долу от големите фигури, т.е. тя е подвижна). С нарастване поредността на номерата се увеличава и сложността на геометричните фигури. Времето за експозиция е 10 секунди, след което стимулния материал се скрива, а от изследваното лице се иска да възпроизведе  геометричната фигура от таблото върху лист хартия, като подрежда рисунките си една по друга. Няма ограничение на времето за възпроизвеждане (рисуване, чертане).  Може да бъде регистрирано общото време за работа по теста. Това позволява да се изчисли темпа на психомоторна активност. 

Успешното изпълнение на теста се оценява по количествени показатели – брой правилно възпроизведени изображения от общо 10 предложения и по качеството на допуснатите грешки. Всички възможни грешки са категоризирани в 6 групи. При обработката на емпиричните данни се провежда както количествен, така и качествен анализ. Прилага се математико-статистически методи (за ниво на изразеност и корелация). За статистически достоверни се считат различия и зависимости с вероятна грешка p≤0,05.

Размер на картите с фигурите: 21х15 см.

Инструкция: „Сега ще Ви покажа няколко картички с прости геометрични рисунки. От Вас се иска да ги запомните и след това да ги възпроизведете върху този лист хартия една под друга така, както са разположени. Няма никакво значение как рисувате – красотата на изображението не е важна. От значение е само това, дали е правилна формата и размерите на фигурите една спрямо друга и местоположението им. Ще започнете да рисувате тогава, когато прибера картичката с изображението, а до този момент наблюдавайте внимателно, не се разсейвайте и не прекъсвайте наблюдението дори да Ви се струва, че сте запомнили и разбрали всичко. Аз ще задържа пред Вас картичката за време от 7 до 10 секунди.(при наблюдението се обръща внимание за импулсивност в поведението на изследваното лице).

Експериментатор: Картичките се представят на изследваното лице, като се поставят на масата под ъгъл 45 ° и се задържат за наблюдение за време от 10 секунди (първите две, които съдържат само една фигура могат да се задържат от 5 до 7 секунди, особено ако не са налични сериозни нарушения и увреждания). Психологът задължително подготвя втори молив, в случай че изследваното лице счупи при рисуването първия. Следи се поведението на лицето, търсят се симптоми за импулсивност и мускулно напрежение.

Пример (прилагане на метод „М“):  

Таблото съдържа две главни фигури и една допълнителна (по-малка).
В горната част на таблото са представени изображенията на фигурите, които се показват на изследваното лице, а във долната част са представени 4 варианта на разположение, от които трябва да се избере този, който в най-голяма степен е идентичен с образеца от горната част.

Оценка на резултатите

Оценка на изпълнението:

Всяка правилно възпроизведена картичка се оценява с 1 бал, а ако съдържа една от изброените по-долу грешки –  с 0 бал. От тук, оценката за една серия от 10 картички може да бъде от 0 до 10 бала. Съотношението на правилно и неправилно изпълнените задачи е показател за умствено увреждане.

Качественият анализ също може да предостави интересна информация. Бентън съставя специална таблица с възможни грешки. В същото време грешките при здрави хора и грешките на болни, страдащи от органична мозъчна патология, деменция са различни.

Грешките се изчисляват отделно и включват:

1.Изпускане (липса, загуба) на цяла фигура при възпроизвеждане на стимулния материал. Съкратено се обозначава с „Оп“ със следните указания:

-Оп БП – Изпусната Голяма Дясна;

-Оп БЛ – Изпусната Голяма Лява;

-Оп МП – изпусната Малка – периферна Дясна;

-ОП МЛ – изпусната Малка – периферна Лява;

2.Деформация на фигура (изкривяване) – „Деф“ (съответно: Деф БП, Деф БЛ, Деф МП и Деф МЛ). Грешна или неточна пространствена последователност.

3.Персеверация (повторение на фигура от предишна картичка, серия стимули). Обозначава се с „Перс“ (съответно: Перс БП, Перс БЛ, Перс МП, Перс МЛ).

4.Ротация (завъртане, промяна в ориентацията, обръщане на фигура на 45°, 90° или 180°). Обозначава се с „Рот“, например, Рот 180° БП, Рот 45° БЛ и т.н.

5.Локализация – „Лок“, например: Лок БП, Лок БЛ и т.н. Разместване, промяна в местонахождението на фигура. Особено внимание се обръща на локализацията на грешките в определени части на картичките (лява или дясна).  За отчитане на тези грешки е полезно да се приложат две серии на Бентън-тест (особено „С“ и „Д“) едновременно с неголям интервал от време (5-10 минути), с което се осигурява по-голяма надеждност на резултатите.

6.Големина (грешки в размера) – „Вел“ (съответно: Вел БП, Вел БЛ, Вел МП, Вел МЛ). Относителна промяна в размера на основните фигури или отсъствие на ясна диференциация в размерите между основните и периферната фигури.  

Съпоставянето на оценките (в балове) и броя на допуснатите грешки с нивото на интелекта служи не за анализ за нивото на IQ (последният се оценява с помощта на специални тестове за интелект: например, Стенфорд-Бине, Векслер, Рейвън, Кетел и др.), а за установяване наличието на патологичен спад на паметта при този тест (когато тя не съответства на нивото на интелекта, определено от съответни тестове), което може да бъде налично и при относително запазен интелект на изследваното лице.

Грешките се разделят на „естествени“ и „органични“.

Трябва да се отбележи, че наличието на една „органична“ грешка е възможно и при психично здрави лица. Това може да се дължи на преумора, разсейване. Наличието на две „органични” грешки е много рядко дори за много стари, но психически здрави лица.

По данни на J. Poitrenand и F. Clement (1965)[1], тестът на Бентън е много ефективен за геронтопсихологични изследвания. При проведени изследвания на голяма група лица е наблюдавано забележимо увеличаване броя на „органичните“ грешки, особено след 60 г. Освен това, направено е сравнение на резултатите, получени чрез теста на Бентън при изследване на здрави индивиди и хора, страдащи от органична церебрална патология. Получени са статистически достоверни данни, свидетелстващи за това, че тестът отчетливо разкрива наличието на органична патология. Изследване, проведено със същите две групи във възрастовия аспект, показа, че тази разлика в данните с възрастта значително намалява.

При изследване на болни от шизофрения се наблюдава много по-голяма вариабилност в сравнение със здрави хора[2]. Някои пациенти могат да изпълнят задачите в пределите на нормата, други демонстрират резултати, близки до резултатите, характерни за пациенти с мозъчна дисфункция; значителна част от пациентите представят явно „аутистично“ изображение, т.е. репродукция, която няма ясна свързаност със стимулния материал или съдържа чужди (привнесени) обекти и символи, или изображението е извънредно детайлизирано или фрагментизирано.

Редица изследвания доказват, че тестът на Бентън може да бъде ефективен при различни пациенти, страдащи както от шизофрения, така и здрави изследвани лица[3], а също и болни от шизофрения и пациенти с органични синдроми[4]

Зависимост на оценките по теста на Бентън от нивото на интелекта. 

Норми от 15 до 44 години, включително.

[1] Блейхер В. М, Крук И. В. Патопсихологическая диагностика. Киев, 1986.

[2] Sivan A.B. Benton visual retention test: Fifth edition. – San Antonio, TX: Psychological Corporation, 1992. – 100 p.

[3] Goldsmith R.W., Brengelmann J.C. Rotation in brain-damaged and schizophrenic subjects // Archiv feur Psychologie. – 1971. – 123. – Р. 164–170.

[4] Watson C.G. The separation of NP hospital organics from schizophrenics with three visual motor screening tests // Journal of Clinical Psychology. – 1968. – 24. – P. 412–414.

Поправки за възраст:

-от 45 до 54 г. към оценката по Бентън се прибавя 1 бал;

-от 55 до 64 г. към оценката по Бентън се прибавят 2 бала;

-от 66 до 74 г. към оценката по Бентън се прибавят 3 бала;

-от 75 г. и повече – може да се прибавят 4-5 бала.

 

Зависимост на количеството грешки по Бентън от нивото на интелекта.

 

Норма от 15 до 39 години, включително.

Поправки за възраст:

-от 40 до 44 г. от общия брой грешки се отнема 1 грешка;  

-от 45 до 54 г. от общия брой грешки се отнема 2 грешки;

-от 55 до 64 г. от общия брой грешки се отнема 3 грешки;

-над 65 г. – може да се отнемат 4-5 грешки;  

От практиката:

Примери за „естествени“ грешки (виж таблото по-долу): На една от картините са нарисувани две големи фигури и една малка Типична за здравите хора грешки са: изследваното лице забравя да нарисува една от фигурите, но да остави празно място за нея (О1); или променя разположението на фигура от рисунката, като поставя малката фигура в десния ъгъл (О2).  Допускат се и други „естествени“ грешки, но всички те не се приемат като показатели за наличието на органични увреждания на главния мозък.:

-разместване местата на главните фигури от дясната в лявата страна или обратно;

-неправилно вертикално разполагане на главните фигури;

-завъртане около оста на някоя от главните или малката фигура;

-съзнателно изпускане на малката фигура;

-съзнателно пропускане на елементи от фигура;

-завъртане около оста или преместване на елементи от фигура;

Примери за „органични“ грешки (виж таблото по-долу): болният е разделил (Б1) на отделни елементи една от основните фигури (понякога такова разчленяване на образеца води до невъзможност за опознаване на фигурата-образец) и ги е разположил на различни места или  възпроизвежда фигурите в една и съща големина (Б2). Типична грешка за болните с шизофрения е включването при рисуване в една фигура на фрагменти (детайли), отнасящи се за различни образци.

Други примери за „органични“ грешки са:

-пълно или частично пропускане на малката фигура;

-повторение (дублиране) на малката фигура;

-дублиране на основна фигура;

-обръщане на фигура на 90°;

Примери за „тежки“ грешки, които се наблюдават при явна органична церебрална патология могат да бъдат:

-тенденция към деформация на фигурите по размер;

-повторение на главни фигури при в един и същ образец;

-контаминация (сливане) на фигури;

-тенденция към персеверация на фигури;

-вмъкване на фигури една в друга;

-пълно пропускане на образеца;

Болните с органични поражения на мозъка обикновено достигат не повече от 4-5 бала и то рядко; болните с неврози – средно 6-8 бала; болните с шизофрения (с увреждания/дефекти) – 6-7 бала.

Нормата варира около 8-9 бала, но може да бъде и 7 и дори по-малко, при „ниско“ или „гранично“ ниво на интелекта.

 

Допълнителни сведения от проведени изследвания и приложение в практиката.

Многобройни изследвания доказват влиянието на факторите възраст и ниво на образование (има се предвид интелектуално ниво) върху успешното изпълнение. Изследвания, проведени с „А-версията“ на теста (Arenberg, 1978; Benton, 1981), са показали постепенно намаляване на успеваемостта паралелно с нарастване на възрастта на изследваните лица от 20 до 80 г.  Именно с тази версия (метод на прилагане) на теста е бил установен най-голям брой правилно възпроизведени фигури от изследвани лица, намиращи се в ранен и среден период на зрялост (Strauss, 2006). Проведеното повторно изследване на същите лица след седем години, но вече на възраст над 60 г., показват увеличаване броя на неправилните действия.  Според Giambra et al. (1995), десетилетието от 65 до 74 г. следва да се определя като десетилетие на „дегенеративни изменения в непосредствената зрителна памет“. Проведени през 2008г. изследвания на Kada (цит. по Zanini et al., 2014) потвърждават наблюденията, свидетелстващи за увеличаване броя на грешните репродукции на изследвани лица във възраст 70 и повече години. Тези данни потвърждават получените по-рано резултати от проучване влиянието на демографските променливи върху вариабилността на версии „А“ и „С“ на теста, които свидетелстват за значително влияние на възрастовите и интелектуалните фактори върху ефективността на работата с тези версии.

В друго изследване на Le Carret et al. (цитирано от Zanini et al., 2014), за определяне ефективността на работата с теста на Бентън, изследваните лица са били стратифицирани по фактора: „ниво на образование” (без образование; по-малко от VIII клас; повече от VIII клас) в три групи. Резултатите доказват, че лицата с по-високо ниво на образование имат по-големи възможности за справяне поради способността им да използват много по-широко своите когнитивни ресурси в процеса на разпознаване на обектите, представени в стимулния материал на методиката.

Освен това, Eslinger, Repin и Benton (цитирани в Zanini et al., 2014), коментирайки резултатите, получени от изследвания на хора на възраст от 65 до 89 години, доказват, че при тях е по-голяма вероятността да допуснат грешки от типовете: „ротация“, „загуба“ и „деформация“. В същото време при пациенти с церебрална патология, преимуществено се наблюдават грешки от типа: „загуба“ и „големина“. Съгласно Vakil et al. (1989), при пациентите с клинични прояви на деменция също често се срещат тези грешки.

Деформациите при възприятието и репрезентацията на грешки в размерите е резултат от неадекватна оценка на пространствените отношения между отделните стимули на теста.  В частност, Vilkki (1989) коментира именно по този начин резултатите от изследванията си, в които се представят данни за преобладаването на грешки от типа „персеверация“ при хора с черепно-мозъчни травми с основно увреждане на челните области. Наличието на персеверация при изследваните лица задължително следва да привлече вниманието към вероятността от наличие на оптично-пространствени нарушения или проблеми с паметта.

Стимулен материал

Литература

1.Блейхер В. М, Крук И. В. Патопсихологическая диагностика. Киев, 1986.

2.Русева Д., Джорджанова А. Возраст, образовательный статус и изменение когнитивных способностей как факторы, влияющие на успешност выполнения методики Bentan Visual Retention Test (Bvrt-A).

3.Рубинштейн С. Я. Экспериментальные методики патопсихологии и опыт применения их в клинике. М.: Медицина, 1970. 216 с.

4.Блейхер В. М. Клиническая патопсихология. Ташкент: Медицина, 1976. 326 с.

5.Кабанов М. М., Личко А. Е., Смирнов В. М. Методы психологической диагностики и коррекции в клинике. Л.: Ленингр. отд-ние, 1983. 312 с.

6.Зейгарник Б. В. Патопсихология. М.: Изд-во МГУ, 1986. 286 с.

7.Чертков И. Ф. Сравнительные данные результатов количественного экспериментального исследования памяти по методу Г. И. Россолимо у больных корсаковским психозом, прогрессивным параличом и эпилепсией // Журнал невропатологии и психиатрии. 1910. № 5–6. С. 1596–1613.

8.Маркир П. Г. О некоторых структурных особенностях памяти при различных формах эпилепсии // Вопросы детской психиатрии. М., 1940. С. 171–183.

9.Блейхер В. М. О расстройствах речи и памяти при эпилепсии // Эпилепсия (вопросы этиологии, патогенеза, клиники, классификации, лечения и экспертизы). М., 1964. Т. 2. С. 333–339.

10.Яблонских П. М. Клинико-психологическое исследование памяти у больных травматической эпилепсией // Материалы V Всесоюз. съезда невропатологов и психиатров. М., 1969. Т. 2. С. 231–232.

11.Колточник А. Е., Берсенева Н. А. Патология памяти при височной эпилепсии // Височная эпилепсия. Тюмень, 1970. С. 115–118.

12.Бондарева Л. В. Нарушение взаимоотношения непосредственной и опосредованной памяти у больных эпилепсией // Психологические исследования (проблемы патопсихологии). Вып. 3. М., 1971. С. 58–66.

13.Чалтыкян Г. Л. Сравнительный анализ мнестических нарушений при эпилепсии и диэнцефальной патологии (нейропсихологическое исследование) // Журнал невропатологии и психиатрии им. С. С. Корсакова, 1972. Т. 72, вып.  С. 1783–1786.

14.Benton A. L. Th e Visual Retention test as a Constructional Praxis task // Confi nia Newrologica. 1962. V. 22, № 2. P. 141–155.

15.Бурльер Ф. Определение биологического возраста человека. Женева: ВОЗ, 1971. 71 

16.Neumarker M., Schulz A., Schmieschek H. Psychodiagnostische Methoden im Rahmen der Fruherfassung der zerebrovaskularen Insuffi zienz // Psychiat. Neurol. Med. Psychol. 1972. V. 24, № 10. S. 561–571.

17.Диагностика психического развития / И. Шванцара и др.; пер. с чешского. Прага: Авиценум, 1978. 388

18.Диагостика и лечение эпилепсии, отягощенной органической энцефалопатией (биопсихосоциальная модель): пособие для врачей / СПб. науч.-иссл. психоневрол. ин-т им. В. М. Бехтерева; авторы-сост. С. А. Громов, С. К. Хоршев, О. Н. Якунина, Е. А. Корсакова, Н. И. Ананьева. СПб., Изд-во СПб НИПНИ им.В. М. Бехтерева, 2008. 19 с.

19.Громов С. А. Эпилепсия, изменения личности, лечение / С. А. Громов, М. Я. Киссин, О. Н. Якунина, Е. С. Ерошина. СПб.: ИИЦ «Балтика», 2006. 320 с.

Електронен ресурс:

http://azps.ru/hrest/4/6001398.html

http://psy-clinic.info/index.php/testy/239-test-zritelnoj-retentsii-bentona-bvrt

https://vestnik.susu.ru/psychology/article/view/7964

http://psy-clinic.info/index.php/stati/247-diagnosticheskoe-znachenie-testa-vizualnoj-retentsii-pri-epilepsii-yakunina-o-n

 

Превод от руски, К. Кунчев

03.07.2019г.

 

 

 

        1316# Седем ранни травми на дъщерята, получени от нелюбящата й майка

 

Още в ранното си детство едно момиче научава за първи път коя е тя, оглеждайки се в огледалото, което за нея е лицето на майка й. Тя разбира, че е обичана и чувството, че е достойна за любов и внимание, че е видяна и чута, й дава сила да расте и да стане независима личност.

Дъщерята на нелюбящата майка –  емоционално отчуждената или непостоянната, или твърде критичната и строга, много рано получава от живота други уроци. Тя не знае, тя не е уверена какво ще се случи в следващия момент, каква ще бъде майка й утре – добра или лоша; тя иска и търси майчината любов, но се страхува от това, каква реакция ще последва всеки път и поради това не знае как да заслужи тази любов. Амбивалентната привързаност към такава майка учи девойката, че отношенията между хората по принцип са непостоянни, ненадеждни и на тях не трябва да се има доверие; избягващата привързаност установява в душата на детето ужасен конфликт между неговите детски потребности от любов и защита и емоционалното и физическо насилие, които получава.

Особено важното е, че потребността на дъщерята от майчина любов не изчезва дори и след като тя осъзнава, че получаването й е невъзможно. Тази потребност продължава да живее в детето, заедно с ужасното осъзнаване на факта, че единственият човек – майка й, трябва да я обича безусловно, просто защото я има на този свят, но тя не прави това. Понякога процесът за справяне с това угнетяващо чувство жената води през целия си живот.

Дъщерите, които израстват със знанието, че не са обичани, получават емоционални травми, които до голяма степен определят бъдещите им взаимоотношения и влияят като цяло върху изграждането на живота им. Най-тъжното е, че понякога те не осъзнават причината и вярват, че самите те са виновни за всички проблеми.

1.Недостатъчна увереност в себе си. 

Необичаните дъщери на нелюбящите майки не знаят, че те са достойни за внимание, в спомените им няма останало усещане, че въобще са били обичани.  Момичето можеше да порасне, привиквайки ден след ден с факта, че не е чута,  че е пренебрегвана или още по-лошо, че тя е наблюдавана, следена и критикувана за всяка своя стъпка. 

Дори ако момичето притежава открити таланти и постижения, те не и създават нужното чувство за увереност. Дори тя да притежава благ и сговорчив характер, в главата й непрекъснато звучи гласа на майката, който тя възприема сега като свой собствен – тя е лоша дъщеря, неблагодарна, всичко което прави е недобро.

Мнозина жени вече в зряла възраст, казват, че все още имат усещането, че те „мамят хората” и техните таланти и характер са изпълнени с недостатъци.

 

2.Недостатъчно доверие към хората.  

„Винаги ми се е струвало странно, защо някой иска да бъде приятел с мен и съм се питала дали има някаква полза от това.“ Такива мисли възникват и се преживяват като общо усещане за ненадеждност на света („светът е опасно място; хората за лукави и не правят нищо без да имат полза от това“), което се преживява от едно момиче, чиято майка в детството е била непостоянна в любовта си – ту я приближавала до себе си – ту я отблъсквала.

Такова момиче вече като зряла личност ще иска постоянно потвърждение, че чувствата и отношението на другите е постоянно, че може да им има доверие, че утре няма да бъде отхвърлена.  „Наистина ли ме обичаш?, „Защо мълчи‘? Няма ли да ме изоставиш?“

В същото време, самите момичета възпроизвеждат във всичките си отношения единствено този тип привързаност, която са имали в детството си. И в зряла възраст, те жадуват за емоционални бури, за извисявания и падения, за разриви и сладостно примиряване и приемане. За тях истинската любов е мания, всепоглъщаща страст, магьосническа сила, ревност и сълзи. Спокойните отношения на доверие им изглеждат или нереалистични (те просто не могат да повярват, че това се случва) или скучни.

 

3.Трудности при отстояване на личните граници.  

Много от тези, които израстват в среда на хладно безразличие или постоянни критики и непредсказуемост, разказват, че постоянно са изпитвали потребност от майчина ласка, но същевременно споделят, че не са знаели как точно да я получат. Това което днес е предизвикало благосклонна усмивка, утре може да бъде отхвърлено с раздразнение.

Вече като възрастни, те продължават да търсят начин да отстъпват, да се съгласяват, да успокояват, умилостивяват и непрекъснато да се сдобряват със своите партньори или приятели, за да избегнат на всяка цена повторението на майчината студенина. Те не могат да почувстват границата между „студено и горещо“ – търсейки взаимопроникващи отношения те или се приближават прекалено близо, така че партньорът е принуден да се оттегли под техния натиск или обратно – страхуват се  да се приближат до човека, за да не го отблъснат.

Освен трудностите при установяване на конструктивни здрави граници с противоположния пол, при дъщерите на нелюбящите майки често възникват проблеми и с приятелските отношения. „Как да разбера, че тя ми е истинска приятелка?“, „Тя ми е приятелка, не мога да й откажа“.

В романтичните отношения такива девойки проявяват избягваща привързаност: те отбягват близост, тъй като стремейки се към такава те стават особено раними и зависими. За тях е характерно „да „хвърлят“ страхливи погледи, прикривайки се за гърба на другите или „шпионирайки“ с любопитство, криейки се зад книга“. Тяхната крайна проява на отбранителна позиция е веднага да реагират с „не“ на всяко предложение, искане и молба, идващо от момче или мъж. Те преживяват твърде голям страх, че отношенията им с другия ще им донесат също толкова болезнено страдание , каквото са изпитвали в детството си, когато са търсели и искали майчината любов, но не са я получили.

 

4.Ниска самооценка, неспособност да признае своите достойнства.  

Ето разказ на една необичана дъщеря, споделен по време на терапия: „ Когато бях малка, основно ме възпитаваха в дух да се боря и преодолявам своите недостатъци, а за моите достойнства почти не ми говореха, за да не се възгордея. Сега където и да започна работа, навсякъде ми казват, че не съм достатъчно инициативна и не се стремя към развитие и по-високи постижения“.

Много клиенти разказват, че за тях е било истинска изненада, че са успели въобще да постигнат нещо в живота си. Много от тях до последно са отлагали (или отлагат) моментите за създаване на нови запознанства, за вземане на нови решения и всичко това поради увековечен страх да не се провалят, да не преживеят отново разочарование. В такива случаи неуспехите за тях се явяват пълно отхвърляне, припомняйки им отчаянието, което са преживявали в детството, когато са били отхвърляни от собствената им майка.

Само в зряла възраст нелюбимата дъщеря успява да повярва в това, че има нормална външност, че притежава множество положителни страни и достойнство, които я извисяват над другите, че не са верни думите; „Кой ще те хареса и кой ще те вземе теб?“. 

Ето какво споделя клиентка по време на консултация: „Случайно се натъкнах на старата си снимка, когато вече имах собствени деца  и видях на нея симпатично и очарователно момиче, нито тънко и нито дебело. Сякаш го гледах с чужди очи, дори веднага не осъзнах, че това съм аз в „ботушите“ на майка ми.

 

 5.“Бягството“ – защитна реакция и житейска стратегия.  

Знаете ли какво се случва, когато настъпи времето тези момичета да търсят своята любов? Вместо „Искам да бъда обичана“,  момичето което е преживяло в детството си майчината неприязън сега чувства страх някъде дълбоко в себе си: „Не искам отново да бъда наранена“. За нея светът е изпълнен с потенциално опасни мъже, сред които тя с неизвестни за нея начини трябва да намери своя.

 

6.Извънредна чувствителност („тънка кожа“).

Понякога съвсем невинна  шега или сравнение може да ги накара тези момичета да избухнат в сълзи, защото тези думи, толкова леки за останалите, падат като непоносима тежест в душата им и предизвикват цял слой от спомени. „Когато реагирам прекалено остро на определени думи, аз винаги си казвам и зная, че това е характерно за мен. Другият може би въобще не иска да ме засегне“.  Тези необичани в своето детство момичета трудно овладяват своите емоции, защото те нямаха опит за безусловното им приемане като ценност, опит който позволява на хората да стоят твърдо на краката си.

 

7. Търсене на майчините отношения във контактите си с мъжете.  

Човек се привързва към това което му е познато, това което е било съставна част от детството му, независимо какво е било то. „Едва години по-късно разбрах, че съпругът ми ме третира по същия начин като майка ми, а аз сама си го избрах. Дори първите думи, които той ми каза, когато се срещнахме бяха: „Вие сама ли решихте да си сложите този шал? Свалете го, моля!“ Тогава тези негови думи ми  изглеждаха доста забавно и оригинално.

Защо хората вече като възрастни осъзнават и започват да разказват свободно за това? Разбира се не за да изпаднат в отчаяние, захвърляйки „картите“, които съдбата им е отредила, а за да осъзнаят как и по каква причина правят определени избори, постъпват по определен начин, възприемат определени оценъчни критерии и общуват с другите. Много е трудно за едно дете да расте без любов, но когато човек успее сам или с помощта на специалистите да открие причините за своите неуспехи като възрастен, той почти е успял да се справи и да промени себе си. 

 

                                        840# Тест „Способност за взимане на решения“  

                                                (Рудольф Иванович Мокшанцев, 2002г.)

 

Цел: Установяване личностните особености на личността в преговорния процес.

Инструкция: Оценете всеки въпрос или твърдение със съответния бал, както следва:

-безусловно „да“ –  6 бала;

-може би „да“  –  5 бала;

-по-скоро „да“, отколкото „не“ – 4 бала;

-по-скоро „не“, отколкото „да“ – 3 бала;

-по-скоро „не“ – 2 бала;

-безусловно „не“  –  1 бал.

 

Въпросник

1.Известно ми е, че това което хората наричат информация е съвкупност от факти и чувства; това е нещо, което реално съществува и показва какви чувства изпитват хората във връзка с тази информация.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

2.Погрешните ми решения са се основавали на мои илюзии, които сам съм създавал.  

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

3.Ние често постигаме такива резултати, в които несъзнателно сме убедени, че са достойни.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

4.За да взема правилно решение, аз първо питам себе си: „Какво може да се случи от това?“, „Какво ще произтече от това решение?, „А после?“

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

5.Знам, че когато в самото начало се стремя да постигна и удовлетворя някаква истинска потребност (нужда) стигам до най-добрите резултати в края.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

6.Моите усещания често предопределят моите решения.  

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

7.Когато търся  оптимално решение, зная какво трябва да се направи на първо място.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

8.Когато събирам необходимата информация за да взема решение, аз се доверявам само на тази, която сам съм установил и проверил.  

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

9.Най-добрите ми решения се базират върху  добро познаване на реалността.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

10.Върху моите решения влияе силно убеждението и вярата ми в това, което реално заслужавам.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

11.Най-добрият учител е опитът ми от тези решения, които съм взимал в миналото.  

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

12.Винаги се стремя да намеря отговор на въпроса: „Какъв трябва да бъде резултатът, за да удовлетвори определена реална потребност?“

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

13.Колкото повече използвам интуицията си и изяснявам какво чувствам когато взимам решение, толкова повече успявам да се предпазя от скъпоструващи грешки.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

14.Когато трябва да взема най-доброто решение и не зная с какво да започна на първо място, за да разбера какво да правя използва интуицията си.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

15.Когато някой ме информира за нещо (за някого), аз проверявам това.  

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

16.Колкото по-скоро разбера истината, толкова по-скоро ще взема най-доброто решение.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

17.За да разбера в какво наистина вярвам, трябва да обмисля това, което най-често правя.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

18.Когато реалистично оценявам решенията, които съм вземал в миналото, аз се уча да избягвам различни заблуди и да гледам в лицето реалността.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

19.Когато взимам оптимални решения, аз си представям нужния ми краен резултат с подробности.  

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

20.Моите усещания по повод на това, как вземам решенията си, често могат да предскажат последиците.  

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

21.За да взема най-доброто решение, първо спирам да вземам лоши решения.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

22.След като събера необходимата информация, аз си задавам въпроса: "Какви възможности за избор имам?".

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

23.Оптималните решения се основават на простите отговори, които са очевидни.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

24.Считам себе си за достоен за най-доброто, но действията ми доказват, че понякога не вярвам в това.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

25.Когато оценявам резултатите от минали решения, аз не съм прекалено строг със себе си – в края на краищата, за онова време съм правил каквото мога.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

26. Когато се стремя да задоволя реални потребности, аз съм по-решителен и по-бързо вземам оптимално решение.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

 

27.Не вземам решения, основани на страх, защото страхът никога не носи добри резултати.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

28.Когато търся оптимално решение, аз използвам интелекта си, като си задавам различни практични въпроси.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

29.Когато събирам необходимата ми информация за да взема решение, аз си задавам въпроса: „С какви възможности разполагам?“

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

30.За да разбера истината, аз оценявам дори фантазиите си, които понякога считам за истина, но не мога да ги приема сериозно.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

31.Ключът към постоянното подобряване на моите решения е да вярвам, че заслужавам най-доброто, а след това да действам в съответствие с това.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

32.Когато търся най-доброто решение си задавам въпроса: „Кой е най-лошият резултат, от който се страхувам?“.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

33.За да разбера какво „искам“, аз си задавам въпроса: „Какво искам да направя сега?“.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

34.Когато вземаме решение, аз се опитвам да разбера какво чувствам: спокойствие или напрегнатост, объркване или яснота, безсилие или енергичност, страх или ентусиазъм, егоизъм или напътствие.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

35.Когато търся най-доброто решение, аз използвам сърцето си, задавайки си различни въпроси.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

36.Давам си сметка, че съществуват редица възможности, за които може да не съм наясно.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

37.За нас хората е по-лесно да забелязваме грешките на другите, следователно, при търсене на истината, ние по-често трябва да забравяме за нашето Его и да питаме другите за това, което забелязват.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

38.Достатъчно внимателно изучавам миналите си решения и постъпки, за да си изясня, вярвам ли наистина в това, че съм достоен за най-доброто.   

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

39.Когато вземам решение, аз се опитвам да преценя колко точно съм предвидил най-вероятните последици за себе си.  

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

40.За да разбера действително от какво „имам нужда“, аз си задавам въпроса: „Какво бих искал да видя направено?“.  

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

41.От приетите от мен решения е видно, че аз много разчитам на интуицията си?  

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

42.Избягвам нерешителността и нерешителните решения, основани на полуистина.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

43.Достатъчно внимателно обмислям миналите си решения, за да се уча от грешките си.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

44.Напълно осъзнавам, че моите решения разкриват моите убеждения.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

45.Като вземам решение, аз се опитвам да преценя колко точно съм предвидил най-вероятните последици за другите.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

46.За да разбера колко добри са резултатите, към които съм се стремил, аз ги оценявам, преценявайки дали те отговарят на истинските нужди.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

47.Събирайки необходимата информация, аз научавам повече за възможностите за избор.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

48.Сигурен съм, че не съм загубил връзка с реалността и определено знам какво наистина се случва наоколо и вътре в мен.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

49.Трябвая достатъчно да вярвам в своето решение, за да започна веднага да действам по него. 

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

50.Когато търся оптимално решение, знам какво ще направя в най-лошия случай.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

51.Използвам разума си, за да отговоря на практическия въпрос: „Удовлетворявам ли своите реалните нужди?“

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

52.Използвам разумът си, за да отговоря на практичните въпроси: „Разучил ли съм вариантите за избор? „Обмислил ли съм всичко до край?“ 

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

53.Чувствам се уверен, когато казвам на себе си „горчивата истина“.  

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

54.Аз зная какво бих решил да направя сега, ако наистина вярвам, че заслужавам най-доброто.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

55. Използвам разумът си, за да отговоря на един практичен въпрос: „Обмислил ли съм всичко до края?“

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

56.Когато вземам най-доброто решение, знам, че колкото повече информация събера, толкова повече ще науча за съществуващите възможности.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

57. От моите решения е видно, че съм честен със себе си.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

58. От моите решения е видно, че заслужавам най-доброто.

безусловно „да“

може би „да“

по-скоро „да“, отколкото „не“

по-скоро „не“, отколкото „да“

по-скоро „не“

безусловно „не“

 

Способност за вземане на решение по фактори

-за  фактори 1-3: (10-26 – ниска; 27-43 – средна; 44-60 – висока);

-за  фактор 4: (9-23 – ниска; 24-39 – средна; 40-54 – висока);

-за  фактор 5: (8-21 – ниска; 22-34 – средна; 35-48 – висока);

-за  фактор 6: (6-15 – ниска; 16-26 – средна; 27-36 – висока);

 

-за  фактор 7: (5-13 – ниска; 14-21 – средна; 22-30 – висока);

 

                               1063# Методика за изследване на творчески способности

                                                                        (Н.Вишнякова)

 

Тестът "Креативност" позволява да се диагностицира нивото на творческите способности на човек и да се изгради психологически креативен профил, отразяващ творческия компонент на Аз-образът – „Аз-реално“ и представите  за  „Аз-идеално“. Сравнението на два образа на творчеството: „Аз-реално“ (какъв съм аз) и „Аз-идеално“ (какъв бих искал да бъда) позволява да се определи творческия потенциал на личността.

Инструкция: Предлагаме Ви самостоятелно да оцените свои личностни качества, отговаряйки на въпросника. Прочетете внимателно въпросите. Ако отговорът Ви на въпроса е положителен, поставете знак "+" в колонките „Аз-реално“ и „Аз-идеално“, а ако е отрицателен, поставете знак е "-"  Не мислете дълго над отговора, защото първият отговор е импулсивен и обикновено е правилен. Не обръщайте внимание на буквите, поставени в скоби след номерацията. Бъдете искрени!

Въпросник

1.(М) Замисляли ли сте се какви причини ви карат да създадете нещо ново?

	Аз-реално
	Аз-идеално

2.(Л) Имали ли сте неприятности заради своето любопитство?

	Аз-реално
	Аз-идеално

3.(О) Имали ли сте желание да извършите промени и подобрите външния вид или функциите на някакъв предмет?

	Аз-реално
	Аз-идеално

4.(В) Мечтаете ли да получите известност, създавайки нещо социално ново?

	Аз-реално
	Аз-идеално

5.(И) Доверявате ли се на интуицията си в ситуация на риск?

	Аз-реално
	Аз-идеално

6.(Е) Мислите ли, че при конфликтна ситуация сте в състояние да избегнете емоционалните преживявания?

	Аз-реално
	Аз-идеално

7.(Х) Отговаряте ли с шеги, ако някой ви разиграва?

	Аз-реално
	Аз-идеално

8.(П) Ако ви се отдаде случай, бихте ли променили работата си на по-платена, но по-малко творческа?

	Аз-реално
	Аз-идеално

9.(М) Когато взимате решение замисляте ли се за последиците?

	Аз-реално
	Аз-идеално

 

10.(Л) Опознаването на нови неща престава ли да буди любопитство във вас, ако това е свързано с рискове?

	Аз-реално
	Аз-идеално

11.(О) Случвало ли се е да използвате някакви вещи не по предназначение?

	Аз-реално
	Аз-идеално

12.(В) Случвало ли се е да разказвате истински случай, при който да се изкушите и да добавите измислици?

	Аз-реално
	Аз-идеално

13 (И) Когато се намирате в екстремални ситуации вие се вслушвате по-скоро в гласът на разума, отколкото се опирате на интуицията?

	Аз-реално
	Аз-идеално

14. (Е) Доставя ли ви емоционално удовлетворение да се занимавате с творческа дейност?

	Аз-реално
	Аз-идеално

15 (Х) Обичате ли да се присмивате на себе си, да се самоиронизирате?

	Аз-реално
	Аз-идеално

16. (П) Изобретявал ли сте нещо ново в сферата, към която проявявате интерес?

	Аз-реално
	Аз-идеално

17 (М) Уморявате ли се от работа, изискваща творческо мислене в нестандартни ситуации?

	Аз-реално
	Аз-идеално

18 (Л) Казвали ли са ви, че сте човек, който „разбира от всичко“?

	Аз-реално
	Аз-идеално

19. (О) Заниманията ви уникални ли са?

	Аз-реално
	Аз-идеално

20. (В) Имали ли сте случаи, за които у вас да възникнат необичайни представи и образи за реални събития?

	Аз-реално
	Аз-идеално

21. (И) Понякога имали ли сте предчувствие за това, кой звъни по телефона още преди да вдигнете слушалката?

	Аз-реално
	Аз-идеално

22. (Е) Равнодушен ли сте към негативните емоции на чужди деца? 

	Аз-реално
	Аз-идеално

23. (Х) Надсмивате ли се над неуспехите си?

	Аз-реално
	Аз-идеално

24. (П) Посещавал ли сте някакви специални занятия (обучения, беседи), дори това да е свързано с неудобства?

	Аз-реално
	Аз-идеално

25. (М) Достатъчно ли е за вас да констатирате дори най-малък признак за проблем, за да се увлечете и захванете с неговото разрешаване?

	Аз-реално
	Аз-идеално

26. (Л) Вярно ли е, че на някои философски въпроси, измъчвали ви в детството, вие сте намерили отговор в по-късна възрастност?

	Аз-реално
	Аз-идеално

27. (О) Изпитвате ли интерес към оригинални рискови предложения на вашите колеги?

	Аз-реално
	Аз-идеално

28. (В) Имате ли случаи, при които си фантазирате, че се намирате в друго пространство и друго време (друг град, на друго място, в някой друг век)?

	Аз-реално
	Аз-идеално

29. (И) Изпитвате ли трудност да предвиждате последиците от предстоящи събития?

	Аз-реално
	Аз-идеално

30. (Е) Преди да се заемете с някаква нова дейност, изпитвате ли чувство на вдъхновение и подем?

	Аз-реално
	Аз-идеално

31. (Х) Случвало ли се е предварително да обмислите някаква шега (например, смешна история, виц), за да развеселите компанията?

	Аз-реално
	Аз-идеално

32. (П) Уморяват ли ви ситуации на липсата на яснота и изненадите в професионалната дейност, които изискват нови подходи за тяхното решаване?

	Аз-реално
	Аз-идеално

33. (М) Подготвяте ли си варианти за решение на трудни задачи (дейности), преди да направите най-добър избор?

	Аз-реално
	Аз-идеално

 

 

 

34. (Л) Когато срещате трудности при усвояване на нещо ново, измъчва ли ви чувство за неудовлетвореност?

	Аз-реално
	Аз-идеално

35. (О) Обичате ли работата, която изисква находчивост, дори и да е трудна за изпълнение?

	Аз-реално
	Аз-идеално

36. (В) Изправени пред необичайни проблеми, предвиждате ли перспективи за тяхното решение?

	Аз-реално
	Аз-идеално

37. (И) Имали ли сте някога сън, който предсказва какво ще се случи?

	Аз-реално
	Аз-идеално

38. (Е) Изпитвате ли съчувствие към хора, които не успяват да постигнат желания от тях резултат в определена творческа дейност?

	Аз-реално
	Аз-идеално

39. (Х) Използвате ли хумор за излизане от затруднени ситуации?

	Аз-реално
	Аз-идеално

40. (П) Когато сте избирали (ще избирате) професия, вие отчели ли сте своите творчески способности?

	Аз-реално
	Аз-идеално

41. (М) Изпитвате ли затруднения когато трябва да предвидите всички възможни отрицателни последици от една конфликтна ситуация?

	Аз-реално
	Аз-идеално

42. (Л) Склонен ли сте да рискувате кариерата си заради ново знание?

	Аз-реално
	Аз-идеално

43. (О) Бихте ли се заели със създаването на нещо необикновено, въпреки че то може да е свързано с трудности?

	Аз-реално
	Аз-идеално

44. (В) Трудно ли ви е да си представите определено място, на което бихте искали да попаднете?

	Аз-реално
	Аз-идеално

45. (И) Случвало ли ви се е да мислите за определен човек, с който отдавна не сте се срещали и скоро след това изведнъж той да ви позвъни или го срещнете?

	Аз-реално
	Аз-идеално

 

46. (Е) Съчувствате ли на хора, които са били измамени?

	Аз-реално
	Аз-идеално

47. (Х) Склонен ли сте сам да измисляте вицове и смешни истории?

	Аз-реално
	Аз-идеално

48. (П) Ако бъдете лишен от възможността да работите точно това с което се занимавате, то би ли загубил смисъл животът ви?

	Аз-реално
	Аз-идеално

49. (М) Обмисляте ли внимателно всички етапи на творческата си дейност?

	Аз-реално
	Аз-идеално

50. (Л) Изпитвате ли желание да разглобите определен уред, за да разберете как работи?

	Аз-реално
	Аз-идеално

51. (О) Склонен ли сте да импровизирате в процеса на изпълнение на предварително разработен план за действие?

	Аз-реално
	Аз-идеално

52. (В) Способен ли сте да съчинявате приказки за деца?

	Аз-реално
	Аз-идеално

53. (И) Случвало ли се е по някакви необясними причини да не се доверявате на някои хора?

	Аз-реално
	Аз-идеално

54. (Е) Вие сте от хората, които дълбоко се вълнуват когато са били излъгани?

	Аз-реално
	Аз-идеално

55.  (Х) Дразните ли се от шеги, които са изразени под формата на ирония?

	Аз-реално
	Аз-идеално

56. (П) Имате ли усещането, че професионалната ви дейност по някакъв начин прави обкръжаващият ви свят по-добър?

	Аз-реално
	Аз-идеално

57. (М) Замисляли ли сте се какви дълбоки причини са скрити в творческата дейност на човек?

	Аз-реално
	Аз-идеално

58. (Л) Проявявате ли интерес как живеят вашите съседи?

	Аз-реално
	Аз-идеално

 

 

 

59. (О) Имате ли предпочитание да общувате с хора с уникални и различни възгледи и убеждения?

	Аз-реално
	Аз-идеално

60. (В) Понякога имате ли фантазия, че някога може да получите огромно наследство?

	Аз-реално
	Аз-идеално

61. (И) Затруднявате ли се да определите характера на един човек от пръв поглед?

	Аз-реално
	Аз-идеално

62. (Р) Съчувствате ли на хора, които стоят по-ниско от вас?

	Аз-реално
	Аз-идеално

63. (Х) Хората около вас считат ли, че вие сте остроумен човек?

	Аз-реално
	Аз-идеално

64. (П) Може ли да се каже, че в професионалното ви творчество сте имали много неуспехи?

	Аз-реално
	Аз-идеално

65. (Л) Замисляте ли се върху причините за успехите и неуспехите във вашата творческа работа?

	Аз-реално
	Аз-идеално

66. (Л) Може ли да се каже, че когато срещнете някаква нова дума, вие търсите и правите проверка в различни източници за да разберете смисъла й?

	Аз-реално
	Аз-идеално

67. (О) Интересуват ли ви хората, които се придържат само към по-традиционни възгледи за живота?

	Аз-реално
	Аз-идеално

68. (В) Пишете ли (писали ли сте) стихове?

	Аз-реално
	Аз-идеално

69. (И) Трудно ли ви е да определите как се е развил живота на един човек, само като го наблюдавате?

	Аз-реално
	Аз-идеално

70. (Е) Вие сте от хората, които много рядко изразяват своите емоции при публични скандали?

	Аз-реално
	Аз-идеално

71. (Х) Изпитвате ли затруднения при опитите си да излезете от затруднена ситуация чрез шеги?

	Аз-реално
	Аз-идеално

 

 

72. (П) Склонен ли сте да поемете риск в своята работа, дори когато резултатите не са гарантирани?

	Аз-реално
	Аз-идеално

73. (М) Способен ли сте да създадете цялостния резултат от някаква дейност (случай), като възстановите един по един неговите детайли?

	Аз-реално
	Аз-идеално

74. (Л) Опитвали ли сте да създадете генеалогично дърво на своя живот?

	Аз-реално
	Аз-идеално

75. (О) Ако вашите познати знаеха за какво мечтаете, то според вас биха ви взели за чудак?

	Аз-реално
	Аз-идеално

76.  (В) Трудно ли ви е да си представите как бихте изглеждали като стар?

	Аз-реално
	Аз-идеално

77. (И) Имали ли сте случаи да изпитвате съмнение и интуитивно безпокойство, когато отивате на среща с някой непознат човек?

	Аз-реално
	Аз-идеално

78. (Е) Имате ли усещането, че когато наблюдавате определени драматични събития в живота на другите, че същото се е случило с вас?

	Аз-реално
	Аз-идеално

79. (Х) Имате ли предпочитание към комедийния жанр пред всички останали?

	Аз-реално
	Аз-идеално

80. (П) Според вас, творчеството задължително ли трябва да присъства във вашата професионална дейност?

	Аз-реално
	Аз-идеално

 

Обработка на резултатите.

Буквите, поставени в скобите след номерацията обозначават осем индекса на творчеството (виж таблицата по-долу). Количеството бал по всеки индекс за креативност се определя по ключ, като се сумират получените балове. Ако отговорът на изследваното лице съвпада с ключа по теста, отговорът се оценява с 1 бал по дадения индексов показател: „Аз-реално“ и „Аз-идеално“. Например, ако на първия въпрос изследваното лице е отговорило положително (+)  на графа „Аз-реално“ и „Аз-идеално“ и ключът за отговора е (+), то по първия индекс „М“ (творческо мислене), се начислява 1 бал за двата индекса. Ако е отговорило отрицателно  (-), не се начислява бал.

Трябва да се има предвид, че ключът към теста се отнася за всяко качество, т.е. не само за „Аз-реално“, а и за „Аз-идеално“.

                                 


                              Построяване психологически профил на креативността

                                                           „Аз-реално“ и „Аз-идеално“

За да се създаде психологически профил на креативността се рисуват два кръга – един за „Аз-реално“ и един за „Аз-идеално“, като всеки се разделя на 8 части, отговарящи на осемте индекса.  След това радиусът се разделя на 10 равни части, които се отбелязват с цифри от 1 до 10.  Върху тази линия на деление се отбелязват с точки баловете по всеки от показателите за креативност.

Показателите, намиращи се в горната част на кръга (1, 2, 8) се отнасят за съзнателните, а долните (4, 5, 6) – за несъзнаваните процеси на творческата личност.  Показателите 3 и 7 се отнасят за гранични съзнателно-несъзнавани психични процеси.

С цел определяне на творческия резерв (потенциал), е необходимо двата кръга да не наложат един върху друг, като с червена линия се обозначи съединителната линия на контурите за профила  „Аз-идеално“, а със синя за „Аз-реално“.

Реалните и идеалните представи за креативност и творчески способности изпълняват функцията на регулатор за самооценката и рефлексия.  Тук следва да се отчита, че различните хора имат различни представи за своите творчески способности и те често или са завишени, или са  занижени. Именно големите разлики в тези представи се явяват предмет на обсъждане в процеса на психологическото консултиране с цел психокорекция на личността.

В заключение трябва да се отбележи, че при диагностиката на креативността трябва да се гледа като на „миниатюрен модел на творческия акт“ (П.Торанс),  който дава възможност за ориентация в нивото на развитие на индивидуалната програма на творческата личност. Препоръчва се  тестът да се прилага паралелно с проективни методики и професионално наблюдение върху процеса на развитие на творчеството в творческите форми на дейност. Диагностиката на креативността в случая има основно ориентировъчен и описателен характер.

Истинско проявление на креативността се случва в процеса на производствената дейност, когато, човек реално се включва в творчески процес и се приобщава към творческа дейност, именно тогава постепенно се настъпват психокорекция и самокорекция, в хода на които се разкрива и развива креативния потенциал на човека.

 

Източник: Миронова Е.Е. Сборник психологических тестов. Часть 2.

 

 


                   Полова идентификация на детето в кинетична рисунка на семейството

                                                                     трета част

                                                         (Сергей Сергеевич Носов)

На следващата рисунка № 16, осемгодишният Альоша решава по оригинален начин актуалните въпроси за съперничеството със своята сестра и своята полова идентификация.

В реалния живот сестрата на Альоша е по-висока (едра) от него, въпреки че е с една година по-малка, като баща им се държи по-мило към нея.  Тази дилема момчето решава елементарно: поставя сестра си на колене, поставя под краката си един камък и става по-висок от нея, а всичко това облекчава и улеснява стремежите му за идентификация.

Има отделни случаи, при които детето „пропуска“ и „забравя“ да нарисува конкурента си в борбата за родителската любов.  Такъв е случая изобразен на рисунка № 17, при която за по-малкия брат на 13-годишния Игор не остава място в семейната рисунка, просто „не успява да го вмести“. Игор и неговата сестра-близнак са оградени от родителите си от непревземаема ограда от остри ски и щеки. Върху сакото на бащата са поставени изобилие копчета, а на майката – джобове, а върху якето на Игор са изобразени (обединени) и двата атрибута на родителското облекло – копчета и джобове.  Тази символика само подчертава зависимостта и стремежа към родителското внимание.

Емоционална депривация  

Емоционалната депривация и нарушенията в емоционалното взаимодействие между майката и детето в ранното детство,  могат да имат дългосрочни последствия, изразяващи се в студенина към други хора, неспособност за съпреживяване, ниска емоционалната отзивчивост, неспособност да се вербализира собственото емоционално преживяване и неумение за правилно разпознаване преживяванията на други хора.

Не е случаен факта, че много специалисти говорят за нарастваща шизоидност на младите хора, като последица от дефицити в емоционалното общуване между родители и деца, които в по-късна възрастност се актуализират като затвореност, емоционална студенина, бягство във виртуалния свят и сериозни дефицити на емпатийни черти.

Емоционална депривация се открива не само при децата, които биват отделяни от родителите и семействата си (възпитаници на детски домове; отделни случаи на деца, предадени за отглеждане в приемни семейства), но и в пълни родителски семейства.  Това може да бъде свързано например с феномена „хоспитализация“ на родители или деца, с психологически отказ от детето, разводи, пътувания и дългосрочна работа в отдалечени райони (други държави), пребиваване на детето в детски градини, оздравителни (рехабилитационни) лагери или деца, които родителите оставят за отглеждане от баби и дядовци.

Стресът, интензификацията в ритъма на живот, икономическата нестабилност, стремежът за постигане на кариерни амбиции, страховете от загуба на работа и пр. атрибути на свободния пазар, принуждават родителите да отделят все повече и повече време в търсене на материални средства, във вреда на общуването с детето – родителите стават жертва на потосмукачната система  на свободния пазар, те просто нямат нито време, нито сили за това.  Всичко това способства за развитието у детето на един неудовлетворен емоционален глад и постепенно изкривява процеса по формиране на адекватен Аз-образ.

Нестабилността на емоционалните отношения с близките води до възприемане образа на Другия като непостоянен. Възприятието към значимите други започва постоянно да се колебае между идеализацията и обезценяването – детето или изисква едно постоянно внимание за себе си или просто изолира контактите си с обкръжаващите го хора. 

В ситуация на депривация детето, активно изследващо обкръжаващия го свят и изпитващо потребност от подкрепата на възрастния, бива обхванато от празнота, безразличие и неизвестност.  Интериоризацията на подобни патерни разрушават емоционалните отношения и водят към формиране на широк кръг психопатологии, централни в които са страхът от загуба, смърт, пустота. Емоционалната неудовлетвореност на детето от живи, топли човешки контакти много често се явява основа за развитие на личностни патологии, депресии, неврози, психосоматични разстройства.

Рисунка № 18, изпълнена от 8-годишната Настя, много нагледно показва нейната емоционална отстраненост от семейството.

Въжето, на което подскача Настя служи като символична граница, защитна сфера на нейното лично пространство, в което малцина могат да проникнат. В живота тя е едно затворено и нерешително момиче, като в същото време зависи от родителите си, за което свидетелства приликата на копчетата на дъщерята, бащата и майката.

След като майката на 13-годишната Лена (рисунка № 19) напуска семейството, бягайки с любовника си в друг град, поведението на момичето рязко се променило.  Тя на практика престанала да посещава училище и вместо в часовете, прекарвала времето в скитане из града.

В семейството, изобразено на рисунката, за момичето просто няма място – „тя е на училище“. Дълбоко преживяваща раздялата си с майката и изпитваща смесени чувства към нея, тя не може да намери разбиране с никой от членовете на семейството. Фигурата на бащата е обърната с гръб, той гледа телевизия и буквално е „капсулиран“ в стаята (бариери, прегради). По-малкият брат също преживява бягството на майката от семейството – за нестабилността на неговото състояние свидетелства стола, на който е седнал. Той също е на границата на емоционалния срив и „падение“.

Ролята на домакиня и обект за идентификация поема върху себе си строгата и „кастрираща“ баба (по линия на бащата), която домакинства, но за децата не е в състояние да замени истинската майка.

Андрей, 14-годишен, е даден на приемно семейство когато е бил на 5 г. (рисунка № 20). В анамнезата е отбелязано, че е преживял продължителна емоционална депривация и в момента създава на своите приемни родители доста неприятности.  Деликвентният и акцентуиран тийнейджър създава една доста емоционално наситена рисунка.

Изобилие от мебели, небрежност, неразбория, голяма динамика и неустойчивост на графиката (вълнообразни и прекъснати линии; „драсканици“ с размах; подчертаване на фигурите; щриховане). Общата неопределеност на рисунката излъчва напрежение, нестабилност, неустойчивост на афективната сфера на момчето.  Наследствеността или средата са причина за отклоненията в поведението?  На този сложен въпрос не може да се даде еднозначен отговор. 

Цялата тема, изобразена на рисунка № 21 е запълнена от емоционален вакуум.

В семейството си 14-годишната Ярослава тъне в материално благополучие, но липсва емоционална топлота и взаимно разбиране. Майката и бащата на момичето развиват всеки по отделно успешен бизнес. Редки са вечерите, в които цялото семейство се събира заедно пред огромната плазма.

На рисунката липсват фигури – те са компенсирани чрез изобилие от мебели и всевъзможни предмети (символи на финансовото богатство), чрез които момичето запълва емоционалната празнота. От обитателите на дома на рисунката присъства само кученцето Беримор – единствен другар на Ярослава.

 

Симбиоза

Симбиозата представлява негативна форма на детско-родителски отношения, при които взаимната зависимост е обусловена от преживявания на пълно „сливане“ и „разтваряне“ сред другите членове.

Участникът в симбиотичните отношения няма граница на собствения си Аз, при него отсъства потребност от собствена индивидуалност, той желае да се потопи и разтвори в другия. Симбиотичната връзка между майка и дете характеризира отсъствието, изтриването в съзнанието на родителя на границата между „Аз“ и „моето дете“.

Ако детето не оправдава родителските очаквания, тогава тази „лоша” част на детето се отхвърля от родителя, а границите на Аз-а стават пределно отворени и уязвими за всяка инвазия от външния свят. Детско-родителската симбиоза оказва негативно въздействие върху формиращият се Аз и представите му за света, като прави неговата идентичност дифузна и объркана.

Симбиотичните отношения между членовете на семейството често се изобразяват със сближаване или съвместяване на фигурите една в друга. На  рисунка № 22, изпълнена от 7-годишната Наташа ясно се вижда с кого тя е близка.

Момиченцето преживява кризисен период в живота си – тя се конкурира за вниманието на баща си с майката и с по-малката си сестра.  Изпитвайки амбивалентни чувства към майката, тя я дарява с цветя и в същото време е обърнала лице към татко си.  Бащата също заслужава цветя, може би сега той ще я забележи, ще й обърне внимание. Същевременно цялото внимание на бащата е погълнато от по-малката сестра Вероника.

Ярка картина на симбиоза между син и майка илюстрира (рисунка № 23) 5-годишният Серьожа. Мама отглежда дългоочакваното си дете (кумир) сама и полага огромни грижи за него. Те са толкова близки и взаимозависими, че проекцията на тази детско-родителска привързаност наподобява плътно затворен аквариум, в който за затворени персонажите от рисунката. Ръцете като символ на развитието на Аз-а и социалната му адаптация отсъстват, а самите фигури, оставени без опора сякаш са закачени и висят. Явно е, че личностното развитие и придобиването на самостоятелност в обкръжаващия свят е ограничено за малкия Серьожа.

Синдром на светлината или топлината.

Символите слънце, лампа, пожари, батерии, отоплителни радиатори, кухненски и отоплителни печки, ютии и други естествени и изкуствени източници на светлина и топлина са постоянни спътници на детските рисунки. Те са проекция на детските проблеми, свързани с интензивна потребност от емоционална топлина и любов, а такава потребност може да има сексуална опора.

На рисунката на 8-годишната Оксана ясно се вижда, кой от членовете на семейството е значимата за нея фигура (рисунка № 24). Крайната нужда от любов символизира фигурата на бащата, който „поставя крушка“ на лампата в стаята.  Бащата е нарисуван първи и се издига над всички останали в стаята. Той е централна фигура – поставен върху табуретка, наподобяваща пиедестал.

Компулсивната майка изцяло е погълната от реда и чистотата в дома и не забелязва своето дете. Дядото поправя фаличния кран на чешмата, а водните капчици, които текат от него, не са случайно ограничени само до мивката.

Крайната потребност от мъжко внимание се контролира (ограничава, поставя в рамка) от момичето, като се проектира чрез широкия плафон на полилея, поставен в центъра на стаята, над бащата, а самоизолацията на случващото се е илюстрирана от факта, че детето просто отсъства от рисунката – тя е на училище.

Понякога стремежът към контрол на своите естествени потребности, придобива широк размах и може да доведе до психосоматична патология (рисунка № 25).

На рисунката 7-годишната Даша се стреми към идентификация с баща си, за което говорят сходните пози на тялото (момиченцето и татко й седят на столове), намират се един до друг и въобще двете фигури са идентични, с изключение на размера.  Даша силно ревнува татко си от своята по-малка сестричка и умишлено я отстранява в отделна стая, като я поставя на легло.

Значимостта и стремежът към темата за емоционалната топлина и любов се проявява в многобройните лампи, а металните декоративни решетки върху тях показват, че всички чувства се ограничават и контролират от многобройни преградни стени между  членовете на семейството. Детето определено носи анален характер  (тези области в рисунката са ясно подчертани и видими) и се опитва да контролира всичко, което се случва с нея.  В живота обаче има ситуации, които е трудно да бъдат „преглътнати“, а в дадения случай при детето след постъпване в първи клас се появяват сериозни проблеми със стомашно-чревния тракт.

„Подрастващ на границата на нервния срив“ – така може да бъде определен смисъла на рисунка № 26.

Саша, на 14г., възпитаван от самотна майка, която по време на предварителната беседа споделя, че детето е било неочаквано, непланирано и нежелано.  Хиперпротектираща, отхвърляща, хладна, жестока (на рисунката, кълцаща месо със сатър) майка, се грижи чисто формално за сина си: хранене, обличане, но не му дава най-главното за него – емоционално приемане.

Действието се развива в кухнята, факт, който вече говори за възможни нарушения на емоционалното взаимодействие, тъй като приготвянето и храненето символизират удовлетворяване на потребностите от любов и приемане. За неблагополучните семейни отношения свидетелства позата и графичното изпълнение на майката – обърната с гръб, тревожно щрихована фигура и кухнята с голям хладилник (потребност от храна – любов), врящ чайник и огромна лампа на тавана (недостиг на емоционална топлота).

Вакуумът от чувства в семейството символично се попълва от детето, чрез включването на двата домашни любимци (куче и папагал), които са почти „залепени“ за едната фигура. Много силен (крещящ) е факта, че фигурата на седящото до масата дете е обозначена като „непознат“ – там не е поставен собствения Аз. В случая „непознатият“ представя хранещ се човек, а отсъствието на собствено изображение подчертава семейната дезинтеграция и говори за нуждата на детето от близък и разбиращ го човек. 

Х-синдром (Дъската за гладене)  

Синдромът на „Дъската за гладене“  или Х-синдромът се среща в рисунките във вид на кръстообразни или Х-образни конфигурации на предмети, фигури, модели, кръстосани щрихования. Децата и подрастващите, които изпитват остра потребност от любов и топлота, могат да предприемат опити за интензивен контрол над своите импулси, които често включват сферата на сексуалните преживявания

На рисунка № 27, изпълнена от 7-годишната Лиза, нагледно илюстрира синдрома.

В рисунката е отразена конкуренцията с майката за привързаността към бащата и свързаните с това амбивалентни чувства. Слънцето над бащината глава и огромната фалическа строителна ръчна количка, насочени право в лицето на дъщерята, символизират натрупани едипови страсти. Отношението към майката може да се определи като амбивалентно – въпреки опитите да контролира своите чувства (кръстосаните крака на дъската за гладене), при цялото си съперничество с майката, момичето все пак я обича (включената ютия, като символ на топлота),

Преживявания, свързани с физиологично пренастройване в юношеството, намират отражение в рисунка № 28, изпълнена от 12-годишната Валя.

Девойката изпитва значителни трудности при приемане на своята полова роля и женска сексуалност. Половото съзряване предизвиква повишена загриженост и внимание към собственото тяло, които понякога могат да придобият обсесивен характер.  Момичето буквално е фиксирано в телесните си преживявания и се опитва да контролира сексуалните импулси на организма – проектирани в рисунката чрез щриховка на роклята и чорапите.

Темата за контрола над сексуалните импулси е отразена и на рисунка № 29, на която е проектирана хормоналната буря и юношеската хиперсексуалност на 14-годишниата Романа. При нея активираното либидо реанимира Едиповия комплекс, за което свидетелства огънят на газовата печка, на която майката приготвя вечеря.

Специално внимание заслужават кръстообразното щриховане върху майчината престилка, прикриваща тази област на тялото. Амбивалентността на чувствата към бащата се проявява в светлината, излъчвана от телевизора и тревожно щрихования фотьойл.

Освен това, бащата на Романа е обърнат с гръб към майката у притежава в ръката си фалическия пулт за дистанционно управление. За сексуалната фиксираност на момичето говори също щрихованата ученическа маса с намиращите се върху нея фалически сексуален източник – настолна лампа. Кръстообразно щрихованата маса, прикриваща долната част от тялото на Романа се явява маска-прикритие за контрол на преживявания, свързани с мастурбация.

Развихрилото се либидо е насочено и спрямо очевидно съблазнителната приятелка на по-големия брат, но и тук сексуалните импулси се намират под контрола на безмилостното око на  Суперегото – отново е налична контролирана щриховка върху роклята и Х-образна маркировка върху дамската чанта, падаща върху бедрото на девойката.

Депресия в рисунката

Депресията е болезнено състояние, характеризиращо се основно с значим спад на емоционалния фон, ограничен двигателен тонус и редица физиологични промени. Външно могат да се наблюдават обща пасивност, апатия, вялост, които обикновено се съчетават с потиснато настроение.  Разбира се, не бива да се забравя, че симптоматиката може да се маскира и да няма ярко изразен характер, като това зависи от особеностите на личността и нивото на осъзнаване на самото състояние. Освен това, върху степента на изразеност на симптомите зависи степента на тежест и вида на самата депресия.

Съществуват множество видове депресия, всяка от които има индивидуална симптоматична „картина“. Настоящият текст няма за цел да описва депресивните състояния, тъй като такава информация може да бъде намерена във всеки учебник по  психология и психиатрия. В случая се има предвид факта, че принципно непосредствената диагностика на депресията е сложна и многостранна и именно по тази причина рисунъчните методи са подходящ инструмент  за подкрепа на диагностичната база за установяване на депресивни състояния.

За наличието на депресия в рисунъчните тестове могат да свидетелстват следните маркери: слаб натиск на молива върху хартията; прекъснати и тънки линии; лошо разработени (конструирани) фигури или фигури с неестествено малки размери; разполагане на композицията в лявата част на листа; статичност на фигурите.

Загрижеността на детето за болезненото състояние (соматично или психическо) на близък роднина (значим човек) свидетелства „водната тема“ в рисунката. Присъствието на вода в рисунката (дъжд, езеро, басейн, локви и пр.) в повечето случаи отразява депресивни преживявания.

Поставянето на фигурата на изследваното лице във водна среда (много често чрез изобразяване на водна стихия), говори за регресивни тенденции на защитните механизми, под формата на стремеж за връщане в плаващото дородово състояние.

Трябва да се отбележи още, че връзката в рисунката на депресията и водата показва по-скоро преживяване на реактивна депресия, присъствие на афективни реакции, свързани със значимо за детето събитие (болест на родител, родител в затвора, родител в депресия и др.).

Хронично преживяване на потиснато настроение по отношение член на семейството, може да бъде проектирано чрез изобразяване на спящи или лежащи върху легло фигури. Ескизните линии и обилното щриховане са маркери за опити за контрол върху собствената интензивна тревожност.

 На рисунка № 30, 11-годишният Саша проектира личната си неадекватност и фрустрираност.

Неотдавна семейството се е преместило от Казахстан в Московска област и момчето е постъпило в ново училище. Проблемите на адаптацията към новия приятелски кръг и неуспехите в учебната дейност, много скоро отключили при Саша депресивна симптоматика.

Ескизните и неуверени линии нагледно показват тревожността на момчето. Особено внимание заслужават ръцете на  детето (сферата на постиженията и социалната адаптация), които той мие под крана на чешмата (депресивен маркер).   Сюжетът на картината може да бъде тълкуван по следния начин: „Родителите няма да позволят на сина си да яде, докато не си измие ръцете“, т.е. „той няма да получи родителска любов, докато не успее в обучението си.“

Хроничните неуспехи в училище и острата, но в същото време контролирана потребност от родителско приемане (ясно открояващата се лампа на тавана) се изразяват в пониженото настроение на Саша, което е и причината родителите да се обърнат към психолог.

Темата за водата и депресията е представена изчерпателно в рисунка № 31.

Никита, 14-годишен тийнейджър се намира в ситуация на развод на родителите. В резултат на семейните конфликти, свързани с напускане на семейството от бащата, майката изпада в депресия.  Майката лежи (астения, пасивност) на слънце (потребност от любов) пред водоема (темата за депресията и водата).  Детето обича своята майка (слънце, Х-образните крачета на шезлонга) и е загрижено за нейното самочувствие (натрапливите мисли и опасения са проектирани чрез снопчетата тревата, осеяни между майката и детето).

Играта на бащата с детето на федербал не така безобидна (изобразената сила, с която бащата удря ракетата). Тя се възприема като опит за противопоставяне на бащата и в защита на майката от него (фигурата на сина, отговарящ на удара, насочен към майката).

Дефицитът на родителска любов се проявява в изобразената горяща скара и импровизираната маса за хранене.

Фобии

Фобиите са натрапливи състояния на страх, имащ предметен характер, като често се съчетават с различни психоемоционални разстройства, неврози, психопатии.  Характерна черта на фобиите е субективното състояние на панически страх при ситуации, които не носят обективно заплашителен характер.  Съществуват множество фобии, като най-често се класифицират по обектите, предизвикващи страх.

Източниците и съдържанието на страховете значително се различават. Не всеки страх има постоянна патологична реакция. Например, възрастовите страхове обикновено носят непатологичен характер. Страхът от тъмнината при малките деца практически се преодолява с порастването и не води до устойчиви фобични реакции. Има обаче и други типове фобии, например тези, чийто възникване има психогенен характер, т.е. внезапната силна уплаха може да предизвика крайна паническа реакция всеки път, когато възникне подобна ситуация през целия живот.

Съществуват и фобии, „отглеждани“ в семейството. Именно този вид фобия често намират ясно отражение в рисунките. Това се дължи на постоянството и силата на афективната реакция при даденото разстройство.

В проективните рисунки като най-ярки детайли, свидетелстващи за наличие на натрапчиви състояния, свързани със страхове и опасения, следва да се приемат повтарящите се елементи.  Изобразяването на еднакви и многобройни елементи (звезди, цветя, прозорци, тухли, снежинки, кръстове и др.), често са показател за опитите за контрол върху натрапчивите мисли и фиксацията в тези преживявания.

Подобно повторение на елементите обаче трябва да бъде ясно разграничавано от персеверациите с недоразвитост на предните дялове на мозъка, а също при ригиден тип личност, склонна към инертност, вискозност и застойност.

Освен това, при диагностика на страховете е необходимо да се отчитат половите различия. Така например, при момичетата и девойките във всички възрастови групи склонността към преживяване чувство за страх е изразена значително в по-голяма степен, отколкото при момчетата и юношите.  За девойките в горните класове социалната среда е много по-наситена с емоционални събития, имащи стресогенно значение, отколкото при момчетата. Емоционалното отношение към потенциалните източници на отрицателни емоции при юношите и девойките също е различно.  За юношите е много по-значимо отношението към групата, към своето самочувствие, към родителите, а за девойките – оценките в учебната работа и изпитите.

Освен че изпитват много повече страхове, при момичетата тези страхове са и свързани помежду си, т.е. в голяма степен те си влияят взаимно, както в доучилищна, така и в училищна възраст. Страховете при момичетата са по-силно свързани с формиращата се структура на личността и преди всичко с емоционалната сфера. Най-интензивна е връзката и взаимодействието между страховете в периода  3-5 годишна възраст. В тази възраст страховете могат да бъдат преплетени един в друг и да създадат трайна психологична структура на постоянно безпокойство, напрегнатост и напрежение.

Седемгодишният Денис изпитва натрапчив страх, че цялото му семейство ще умре (рисунка №32). Този тип опасения и натрапчиви мисли се потвърждава от „звездната“ пижама на момчето.

Проведената беседа с родителите и момчето разкрива специалното значение на тази рисунка. Работата е там, че Денис се намира на върха на Едиповия комплекс и в тази фаза то става случаен свидетел на сексуални сцени между родителите, като скоро след това се появяват обсесивни страхове за живота им.

На рисунката майката и таткото са изобразени в едно легло, като любовното ложе е изобилно щриховано и притежава символични по форма вертикално разположени ребра. По-малката сестра на Денис спи (сестрата е с ограничена активност) в съседната стая. Смисълът на това разделяне в отделни стаи се крие в конкуренцията и завистта към по-малкото и по-обичано дете.

Себе си Денис изобразява в момент на миене  на зъбите преди лягане.  Символиката на банята, в която се намира Денис (четка за зъби, чешма, вода, кръстообразната щриховка на вратата), показва поражението на момчето в борбата за внимание на майка му. Майката го е „предала“ и е останала да спи с бащата в съседната стая (той сам е видял това), а на него му остава единствено да контролира (дългата шия) своите телесни импулси (пижамата), изпитвайки реактивно трансформирано чувство за вина за пожеланата смърт  на родителите и преживяването на натрапчиви опасения по повод противоречивостта на своите чувства.

Съвсем естествено, проведеният анализ на рисунката не може да претендира за пълно разкриване и описание на всички теми и синдроми, срещащи се в кинетичните рисунки на семейството. В този текст ние се опитахме да покажем само най-честите  примери за анализ на психологични трудности и проблеми при децата.

Представеният стил на рисуване, начин за разбиране и интерпретация на рисунките отчитат особеностите на психосексуалното развитие на детето, оперират с елементи на психоаналитичния понятиен апарат и разбира се, не могат да бъдат напълно еднозначни за всички рисунки.

 

ЛИТЕРАТУРА

 

1.Белопольская H.Л. Половозрастная идентификация. Методика исследования детского самосознания. М.: Когито-Центр, 1998.

2.Берне P.C., Кауфман С.Х. Кинетический рисунок семьи: введение в понимание детей через кинетические рисунки семьи. М.: Смысл, 2000.

3.Васильченко Г.С. Справочник по сексопатологии. М., 1990.

4.Венгер А.Л. Психологические рисуночные тесты: иллюстрированное руководство. М.: ВЛАДОС-ПРЕСС, 2002.

5.Дворянчиков Н.В., Носов С.С. Половозрастные и полотипические особенности механизмов психологических защит//Вестник Санкт-Петербургского университета. Серия 6. 2007. Вып. 4. С. 261–266.

6.Догадина М.А. Особенности психосексуального развития малолетних и несовершеннолетних потерпевших – жертв сексуального насилия: дис. канд. мед. наук. М., 1998.

7.Кулагина И.Ю. Возрастная психология. М.: Изд-во УРАО, 1999.

8.Легенды и сказания Древней Греции и Древнего Рима / Сост. A.A. Нейхардт. М.: Правда, 1987.

9.Лейбин В. Психоанализ: учебник. СПб.: Питер, 2002.

10.Маховер К. Проективный рисунок человека. М., 1996.

11.Носов С.С. Методические проблемы изучения половой идентичности ребёнка // Материалы международной научно-практической конференции «Семья XXI века». Калининград, 2004. С. 344–346.

12.Носов С.С., Копылова Л.П. Особенности полового самосознания старшеклассниц и склонность к депрессии // Вопросы психического здоровья детей и подростков. 2004. № 2. С. 77–80.

13.Свистунова Е.В. Изучение личности подростка методом рисуночного теста: учеб. – метод. пособие. М., 2002.

14.Соколова Е.Т. Проективные методы исследования личности. М., 1980.

15.Хьелл Л., Зиглер Д. Теории личности. СПб.: Питер, 1999.

16.Эрик Г. Эриксон. Детство и общество. СПб., 2000.

17.Янг Р.М. Эдипов комплекс. М.: Проспект, 2002.

Източник: http://www.koob.ru/nosov_s/sexual_identification

                                                                                  

Превод от руски, К. Кунчев

 

25.04.2019г.

 

  

 

               Полова идентификация на детето в кинетична рисунка на семейството

                                                                    втора част

                                                      (Сергей Сергеевич Носов)

5. ИЛЮСТРАЦИИ ОТ ПРАКТИКАТА НА НЯКОИ ОСНОВНИ ТЕМИ,  ПРИ ПРИЛАГАНЕ МЕТОДИКАТА „КИНЕТИЧНА РИСУНКА НА СЕМЕЙСТВОТО“.

 

Този раздел включва анализи на някои от най-често срещаните конфликтни теми при прилагане на методиката. За удобство на изложението и простота на възприятието, дадените примери са съпроводени с илюстрации на детски рисунки и коментари към тях.  Считаме, че по този начин читателят получава възможност да анализира рисунките заедно с автора, т.е. да види и да почувства това, на което ние обръщаме внимание или да отбележи за себе си най-дискусионните моменти в тези интерпретации.

Проблеми и особености при половата идентификация при момчетата.

Здравите вътрешно-семейни отношения са залог за успешна полова идентификация на детето. Като се започне от раждането, процесът на идентификация протича непрекъснато, като е съпроводен с изостряне и актуализация на преживяванията през кризисните етапи в развитието на детето.  Напълно естествено разбира се е, че успешното преминаване и усвояване на всяко ново възрастово идентификационно пространство пряко зависи от адекватността на преминаване и преодоляване на предшестващият го етап на психосоциално развитие и усвояването на аспектите на половото самосъзнание.

Идентификационния процес при момчетата често протича много по-бурно, започвайки малко по-късно и завършвайки по-рано от момичетата. Синовете обикновено идентифицират себе си със своите бащи, с по-големите си братя, т.е. с по-възрастните, по-силните и мъжествени членове на семейството от мъжки пол.  Те утвърждават своята мъжественост, но продължават да отстояват и своята любов към майката, развивайки конкурентна борба с другите мъже за нейното разположение.

На възрастта от три до шест години подобни амбивалентни чувства към своите  родителите се наричат Едипов комплекс, който съществува от векове и присъства дори при животните. При наличието на хармонични вътрешно-семейни отношения момчето успешно преодолява този етап, като установява своята лична полова идентификация.  По-късно то навлиза в един нов и относително спокоен латентен период, в който натрупва и усвоява патерни, еталони и стереотипи на полови роли.

Качеството на процеса на идентификация се определя от наложения стил на семейни отношения, от личностните особености на родителите и дори от броя и пола на възпитаващите го лица.  Конфликтите и изкривяванията във възпитателния процес в този критичен етап не отшумяват и са способни да се реанимират по-късно в подрастваща възраст.

 

Недиференцираност

Рисунка № 1 е изпълнена от 13-годишният Олег. Тя илюстрира обща инфантилност и задръжки в психосоциалното развитие. В случая инфантилизмът носи психофизичен характер. Паралелно с особеностите в емоционалната сфера, изследваното лице се отличава с нисък ръст, демонстрира грациозни движения и забавен темп на полово съзряване.

Веднага може да се забележи, че фигурите на рисунката са примитивни, статични, лошо разработени, което потвърждава едно невисоко интелектуално ниво на развитие.  Налице е задръжка в идентификационния процес – по рисунката е невъзможно да се определи, кой е мъж и кой е жена (дори липсват съвсем формални признаци за пол – прическа, облекло).  Пита се: С кого от членовете на семейството се идентифицира изследваното лице?  Отговорът може да бъде открит, ако се вгледаме в краката на фигурите.

Проблемът с маскулинността (мъжествеността) при детето се проследява и при заниманията на членовете на семейството. Бащата е зает с традиционно „мъжка“ дейност – той пуши цигара, заема доминиращо място в семейството и именно той притежава фалическата цигара. С бащиния обект за идентификация момчето се намира в напрегнати отношения – фигурата му е нарисувана последна и е най-отдалечена от детето.  Братът гледа телевизия – дейност, която често децата определят за мъжко занимание. Условната близост до майката е очевидна по степента на близост и по заниманията: „Мама готви, а аз й помагам – сипвам чай“.

Проблем с половата неидентифицираност се наблюдава и на рисунка № 2, но тук тя носи по-различен характер.

Хиперактивният Костя, на 5г., доста ясно е отразил своите преживявания в рисунката. Родителите отиват до магазина да пазаруват, но не са взели със себе си момчето. В реалния живот семейството се раздира от конфликти, свързани с опасност от предстоящ развод. Неустойчивостта на ситуацията е изобразена чрез наличието на една непрекъсната „здрава“ опора (линията на земята) и изобилието на цветя върху нея (фиксираност на преживяванията върху нестабилността; наличие на потребност от устойчивост и сигурност). В рисунката всичко е неустойчиво и нестабилно: фигурите са наклонени и колебливи; времето е противоречиво (облаци, дъжд, слънце, вятър).  Неустойчивостта символично се отразява и в емоциите и поведението на детето – в детската градина са започнали да се оплакват от неговата „палавост“ (хиперактивност).

Детето е с амбивалентно отношение към родителите (проблемите в семейството) – то ги обича, защитава ги с чадъри от слънчевите лъчи (семейните неблагополучия), но също и страда от родителските скандали – то не е сред мама и татко.  Развиващата се стихия в семейството задържа нормалното протичане на идентификационния процес.

Страх от кастрация.

Едиповият комплекс подчертано е изразен на рисунка № 3, изготвена от 7-годишно момче. Несъзнаваният страх от бащата и любовта към майката се отразяват в сцена „на вилата“, където майката мие чиниите, а синът и бащата режат дърво. Тук детето влиза в противоборство с бащата, който притежава режещият инструмент (трион). Синът защитава майката от бащините претенции: той рисува „планина от чинии“ пред майката, като я защитава от надвисналият над тях символичен кран; изправя се сам пред бащата, преграждайки пътя му към майката. Главите и телата на всички фигури са почти еднакви, като са съединени със специфично дълги шии, които свидетелстват и подчертават интензивен контрол върху телесните несъзнавани импулси.

При цялата тази зрелищност и опасност на конкурентната борба, все пак идентификацията при момчето е в посока заплашителният, но силен баща. В потвърждение на това може да се отбележи следното: синът и бащата са обърнати с лице един към друг, техните лица са нарисувани (очи, нос, уста), те взаимодействат един с друг – режат, бащата е изобразен преди майката.

Тук половата идентификация се установява в едно жестоко конкурентно противоборство, но е адекватна.

Идентификация със сила.

Проявата на съперничество, конкурентна борба, контрол върху майката и семейната ситуация, потребността и желанието за сила, и превъзходство се отразяват в рисунките на момчетата, притежаващи обекти на сила, мощ, власт, господство.

Предмет на силата може да бъде всяко оръжие или техника (автомобил, мотоциклет, ракета, кораб и пр.), спортно снаряжение, заплашителни животни. По този начин на рисунка № 4 е изобразено съперничеството на шестгодишния Паша със своя баща. В детската градина момчето било най-високо и най-едро, темпът на физическото му развитие се развивал ускорено. Независимо от това, възпитателите често се оплаквали от липсата му на самостоятелност, ранимост, плачливост и мудност. Родителите споделили, че синът им често бил обиждан от другите деца и се връщал вкъщи разплакан. 

На рисунката детето представя себе си чрез огромна фигура, която обилно е обсипана с предмети, символизиращи сила и мъжественост.  Присъствието на „военна фуражка на командир“, „военен флаг“, кобур, оръжия в двете ръце и дори полов член, който е отделен от тялото с подчертано удебелена линия (колан).  Момчето има амбивалентни чувства към баща си: зависимо е от него (изобилие от копчета) и в същото време насочва пистолета към баща си в областта на слабините, като по този начин се опитва да избегне заплахата от кастрация, да придобие желаните мъжки качества и да компенсира липсата на сила.

Интересно решение на проблема за идентификацията чрез сила е изобразено в рисунката на 14-годишния Серьожа (рисунка № 5).

Контролът за майката, идваща от магазина с покупки (продукти – храна – любов), се установява чрез блокиране на бащата, разположен във фотьойла. Пътят на бащата (достъпът до майката) е преграден от телевизора и фотьойла, ограничаващ движението му. Самият Серьожа е мобилен, представен в динамика и е обут с големи (тежки) военни обувки. Бащата притежава пулта за дистанционно управление (символ на мъжката сила), но детето разполага с по-големи възможности – в ръце  те си държи голямо, силно куче, което буквално се тресе от ярост. Силното и гладно куче (ориентирано към майката) се явява много подходящо животно (силен маркер) за завоюване на малкото коте (женски символ) или торбата с продукти (майчината любов и внимание).

Хиперролева идентификация.  

Доста често едиповите преживявания могат да се реанимират в подрастваща възраст и да се проявят чрез изблици на девиантност в поведението, което се явява компенсация за ощетената маскулинност.

Рисунка № 6 е направена от 13-годишният Миша, който е изпратен за консултиране по заявка на учителите и неговите родители. Миша е със реден ръст, червеникава (рижа) коса, с лунички по лицето, невзрачен, отличаващ се с тихо и миролюбиво поведение, често попада в нелепи ситуации, обект на подигравки и издевателства от страна на съучениците, потиснат с неадекватно ниско самочувствие (комплекс за малоценност) – внезапно и рязко се променя. Момчето станало конфликтно, провокиращо, свързало се с деликвентни по-големи ученици, започнало да нагрубява учителите, дори е посетило училището в нетрезво състояние.

Именно такова компенсаторно хипермаскулинно поведение е изобразено на кинетичната рисунка на семейството.  Заплахата за кастрация извира буквално от всяка родителска фигура.  Бащата, който служи в ОМОН^[1] (специалните сили в МВР) е изобразен на рисунката с граната и автомат в ръце. Освен че автоматът стреля, проектилите на куршумите са насочени право към голото, но хиперкомпенсирано мускулесто тяло на сина. Суровият и фрустриращ баща се явява заплаха за сина, който нито по физически, нито по психологични показатели е достоен за такава мъжка работа („Излез с вдигнати ръце!“), а това означава, че синът не покрива бащините очаквания.

Потребността от майчина любов не намира удовлетворение: майката реже храна (фрустрира, възпрепятства любовта), а момчето е ориентирано и буквално се взира в острието на насочения към него огромен кухненски нож. 

Нежните чувства на детето към родителите не са удовлетворени, потребността от афилиация^[2] е незадоволена, тъй като то не съответства на изискванията, не отговаря на бащиния модел, достигането до който би му позволило достъп до майчината любов. По тази причина подрастващият е отделен от семейството, игнорира и се опитва да не чува родителските послания (слуша високо музика; поставил е слушалки на ушите си; намира се в друга стая; на рисунката пред детето е изобразен компютър, който символизира външния свят – в живота това е групата за девиантни постъпки, към която принадлежи), еманципира се от родителското влияние (признаци за деликвентност – бутилка с алкохол, цигари) и компенсира дефицитите чрез самоутвърждаване на улицата.

В дадения случай, половата идентификация и хипертрофираните аспекти на полово-ролевото поведение не се усвояват в семейството. Негативната идентичност се утвърждава навън, като на рисунката компютъра („живот на улицата“) закрива изцяло краката на момчето.

[1] Бел. на прев. ОМОН – Мобилен отряд със специално предназначение https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%9C%D0%9E%D0%9D

[2] Бел. на прев. Афилиативна потребност – определен клас социално взаимодействие между хората, имащо ежедневен и същевременно фундаментален характер.  Основно съдържание на афилиацията е общуването с хората  (вкл. непознати или малко познати), които носят удовлетворение, удоволствие и обогатяват общуващите страни.  Целите на човек, стремящ се към афилиация са насочени ако не към търсене на любов от страна на  партньора, то поне приемане, разбиране, приятелска подкрепа и симпатия (Хекхаузен X., 1986). Според Артур Александрович Реан, афилиативна потребност е нуждата от общуване, от емоционални контакти, стремеж да бъдеш сред другите хора.

 

Хомосексуални преживявания.

Особеностите на семейните ситуации до голяма степен определят половата идентичност, половата роля и сексуалната ориентация.

Рисунка № 7 е направена от момче, изпитващо съмнения в собствената си полова идентичност, измъчвано от хомосексуални преживявания.  В случая особеностите на семейната система се изразяват в това, че още от раждането си детето не е имало пред себе си бащин и мъжки обект за идентификация, а е отглеждано само от жени (баба, по-голяма сестра, майка).

Рисунката е извънредно демонстративна, като  всички членове на семейството наподобяват по-скоро зомбита, отколкото живи хора. Изкривените, вълнообразни контури на телата, празните очи, съвсем оскъдното и по-скоро намек за облекло, свидетелстват за тревожност и емоционална неустойчивост.

Главни персонажи са бабата и по-голямата сестра, които се конкурират (съперничат си, играейки футбол), а майката е отделена, пие чай и по всичко личи, че не взима особено участие в живота на семейството.

Себе си детето изобразява в профил, седящо върху тоалетна чиния.  Хомосексуалните преживявания ясно са отразени в аналната област на фигурата. Когато изследваният рисува линията, отделяща областта на бедрата от тоалетната седалка, в резултат на силен натиск, чупи върхът на молива – усиленото емоционално напрежение се проектира върху хартията.

Интензивната щриховка на самата тоалетна чиния зад гърба на момчето е свързана с тревожност, натрапливи интереси към дадената сфера и опити за контрол върху влеченията.

Проблеми и особености при половата идентификация при момичетата.

Според Фройд, едиповият комплекс при момичетата се проявява в стремеж да станат „щерката на татко“ и да се конкурират с майката в женствеността си. Ако към този обект на идентификация се натрупа извънредна амбивалентност, тогава може да се наблюдава невротичен конфликт и трудности при интериоризацията на половите роли.

Тихият и спокоен ход на латентния период, свързан с усвояването на женската полова роля, през който момичетата приличат на „куклички“, „чаровници“ и „сладурчета“, рязко се променя в пубертетната криза. Физиологичното съзряване актуализира идентификационния процес и усилва конкурентните преживявания, свързани с приемането на женската роля на възрастните. Особеностите при приемането на половата роля в голяма степен се определят от взаимодействието между момичето и другите жени в семейството (майката, бабата, сестрите).

Синдром на Пепеляшка.  

На рисунка № 8 може да се види триумфа на женствеността. Осемгодишната Ира е изобразила себе си като идеализирана красавица, притежаваща всички формални атрибути  на своя пол (прическа, мигли, големи очи, плътни устни, обици, пола, диадема). Придобиването (усвояването) на женствеността позволява на момичето само за един миг да се „извиси“ над своите невзрачни съперници и да застане до бащата. По-малката сестра е блокирана в фотьойла, завита е с одеяло и е отделена от бащата с ваза цветя.

За проекция на ревността в отношенията между бащата и майката служи кръстообразно щрихована топка.  Натрапливите и интензивни опити за контрол върху своите преживявания, предизвикани във взаимоотношенията с всички членове на семейството, са проектирани чрез символични кръстообразни маркировки върху дрехите им. От всички фигури, изображението на момичето е най-женствената фигура в рисунката.  За това свидетелства дори облеклото: Ира носи традиционно женска пола, а майката и сестрата – панталони.  Нестабилността в позицията на Ира е подчертана от „плоха“, разделяща (разцепваща) полата, а тревожността, от гъсто разположената щриховка („реснички“) в областта на краката.  

„Татина щерка“

Седемгодишната Уляна, както е видно от рисунка № 9, желае да бъде „щерката на татко“ и вече е успяла да се домогне до определени успехи. Момиченцето е изобразило себе си като играеща с татко си на леглото, като в случая следва да се обърне внимание на краката на бащата, които са изобразени символично по такъв начин, че за особеностите на тази игра може само да се правят хипотези.

Образът на полилея (потребността от любов) в стаята, в която спи майката, само подчертава амбивалентното отношение към нея. Като цяло, спящата в отделна стая майка по никакъв начин не пречи на играта между таткото и неговата дъщеря, над които също е изобразен символът на любовта (полилей).

На рисунка № 10 Електра е показана много по-изискано, загадъчно и завоалирано. Момичето изцяло е копие на майка си и в нищо не й отстъпва по женственост. Централна тема на рисунката е съперничеството между момичето и майката, като наградата за победителя са чантите с продукти (любовта), с които пристига бащата. От рисунката е видно, че мъжът в този сюжет се намира в разцепено състояние, скован, замръзнал, разделен като Буриданово магаре^[1] между майката и дъщерята. И двете дами обаче са еднакво привлекателни. Коя ще избере той?  Очевидно момичето разрешава този конфликт в своя полза. Майката е заета с домакински грижи (мие домакински съдове) – занятие, което е достатъчно депресиращо и скучно, а обърната с гръб, тя не може да види как се гледат бащата и дъщерята. Освен това,  момиченцето играе с котенце, а протягайки ръце напред тя показва символичното животно на баща си, предлагайки му своята женска привлекателност.

[1] Бел. на прев.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5

Трудности при идентификацията с майката.

Има случаи, при които момичето изпитва значителни трудности при идентификацията си с майката и не може да приеме позитивно женската роля на възрастен. Често този проблем се съпровожда с конфликтни отношения в самото семейство, при отсъствие на съпруг, при маскулинна, силна и потискаща майка или обратно, при извънредно женствена майка, представляваща непостижима конкуренция по привлекателност.

В случая с осемгодишната Лара (рисунка № 11) тревожността по отношение на собствената й привлекателност  отключва периоди на депресивно настроение.

Изключително привлекателната, секси, млада майка на Лара е заета със свои интереси и ангажименти (разговаря по телефона) и подрежда личния си живот (в семейството липсва баща).  В домът им често пребивават мъже, като за този факт красноречиво свидетелства фалична символика във вид на дървени дръжки на вратите в стаята на майката – мястото, през което влизат мъжете-посетители. Външно неугледната и не способна да се конкурира с майка си дъщеря е принудена постоянно да седи сама в стаята си, играейки си с котката и подслушвайки мамините разговори в съседната стая. Притесненията и тревогите за своята женска роля, детето нагледно изобразява  чрез огромната котка – символизираща липсата на емоционална топлота и амбивалентните чувства към майката.

В някои семейства ролята на отсъстващият баща изцяло се поема от майката, притежаваща мъжественост, сила, стеничен характер. В такива случаи, процесът по усвояване от дъщерята на аспектите маскулинност и феминност, протича в условия на конфликти и противоречия на самоидентичността, които могат да имат негативен вектор.

Кристина, на 14 г. (рисунка № 12), изпитва значителни трудности при приемане на еталоните на полово-ролевото поведение.

Майката на момичето е активистка във феминистка организация, като развива активна пропагандно-агитационна обществена работа и е носител на някои акцентуирани качества: решителност, настойчивост, активност, целеустременост в прокарването и налагането на свръхценните феминистки идеи.  Същевременно тя се явява и жена, а това означава – семеен обект за женска идентификация. Дъщерята конфликтува с майката, напуска дома, не се прибира с дни –  търси своята идентичност.

На рисунката момичето изцяло е закрито, т.е. отрича наличието на женски полови признаци (майката изобразена в профил, е потънала в фотьойл).  Половата идентичност на дъщерята също е размита – гърдите са закрити с ръка, а краката са сгънати под масата. Девойката изпитва потребност от приемане и любов: тя е разположена на масата, там, където човек се храни, пред нея има чиния, но тя е празна – символ на емоционалната студенина и безчувствеността на майката; тогава, вече отхвърлено и нежелано момичето напуска къщата, излиза на улицата и приема девиантен модел на поведение – на рисунката тя пуши цигара.

Синдром „Кукла Барби“  

Има случаи, при които момичето се стреми не просто да се идентифицира с майката и да приеме женската полова роля, но издига този стремеж в култ. Упоритостта, маниерността, хипертрофираната (преувеличена) женственост на изобразените фигури обикновено се съчетават с формирани хистероидни особености на характера в реалността.

На рисунка № 13 всичко е красиво: майката, дъщерята, слънцето е очарователно, а плътните, очертани устни на бащата подчертават женствеността му.  Независимо от кинетичния характер на инструкцията, рисунката е напълно статична, въпреки, че петгодишната Вика заявява: „Ние се разхождаме“.

Особено внимание следва да се обърне на ръцете на фигурите, които много наподобяват щипки (клещи) и са несъразмерни с тялото. Демонстративните, театрални черти на характера в съчетание със склонността към фантазьорство и лъжливост, е много вероятно в бъдеще да станат ядро на невротично или личностно разстройство.  Тази хипотеза става още по вероятна при една нереално повишена самооценка и неадекватно високо ниво на претенции, несъответстващи на реалните постижения в училище, които живеят ограничено единствено в сферата на измислиците и фантазиите.

Други теми

Сиблингово съперничество.  

Раждането на второто дете в семейството може да се сравни със свалянето на царя от трона, когато „царуващият” и обкръжен от любов и грижа първороден, е принуден да слезе от пиедестала на своето превъзходство.

Конфликтът между братята и сестрите за родителското внимание понякога може да придобие катастрофични размери. Практиката показва, че в спомените на хората за своето детство в семейството много често са съпроводени със сцени на агресия, жестокост, ревност, завист между братя и сестри.  Децата могат открито да заявят чувствата си: да се борят, дразнят, подиграват, присмиват или да ги прикрият, маскирайки ги със защитния механизъм на реактивното образувание (формиране на реакция)^[1],  показвайки прекалено възхищение за второто дете. Тази защита за подмяна на „знака“ на чувствата със социално одобряеми по-често се използва от момичетата [5].

Такива преживявания могат разбира се, да възникнат у всяко дете на всяка възраст и пол, в зависимост от редът, по който се появяват в семейството. Съвсем естествено е тези преживявания да се натрупват и оставят отпечатък върху особеностите на психосоциалното развитие, възприятието на своето място в семейството и върху сценария при раждането на децата в собственото семейство вече като възрастни.

Примерът на рисунка № 14 илюстрира случай, при който майката на 6-годишната Вали очаква второто си дете. На рисунката майката е представена как готви (храната е символ на грижа и удовлетворяване на потребността от любов). Момиченцето сервира и подрежда масата (подготвя се да се храни, т.е. да приеме любовта на майката), осъзнавайки, че с идването на второто дете, на нея ще се наложи да се оттегли и направи място. Дори чиниите (приборите), поставени на масата  асоциативно много наподобяват птичи яйца, от които скоро ще трябва да се излюпи пиленце. 

Освен това, следва да се обърне внимание на още три акцента:

-престилката на майката (областта на корема), която проектира детските стремежи за контрол на нарастващата тревожност;

-облаците, които се събират над масата – свидетелство за напрегнато очакване за скорошната поява на малкият брат;

-недостигът на място за бащата – очевиден израз за дисфункционален или формално присъстващ (периферен) в семейството баща.

[1] Бел. на прев. Реактивно образувание (реактивно формирование или формиране на реакция) е психична защита, изразяваща се във видимо преобразуване на негативни чувства в позитивни или обратно, при което защитаващият се ясно осъзнава първоначалната негативна емоция.

 

Рисунка № 15 показва негативното отношение на шестгодишният Максим към своята по-малка сестричка.

Синът ревнува и завижда на младенеца (изобразен като значим първи при рисуването), който се намира в „количка“, която прилича повече на земен насип, разположена под лъчите на палещото слънце (символ на родителската любов, която напоследък „огрява“ само и единствено сестрата).

Не е трудно да се досетим каква участ предвижда Максим за второто дете. Първородният не само завижда на новия наследник, но се намира и в кулминацията на едипови преживявания.  За последните свидетелстват доминиращият и висок баща (причислен към „враждебния лагер“) и майката-приятелка, хванала ръката на сина.  Максим се опитва да контролира своите амбивалентни чувства към сестричката и бащата, което се проявява в тревожната щриховка на количката с кръстообразни спици на нейните колела.