1257#  Работа за установяване на ученици от „група риск“

Важността да се разкрият и установят децата от „група риск“ се признава за водеща от всички специалисти, работещи с ученици. Това е най-благодарната група клиенти, подходящи за провеждане на психопрофилактика, консултиране  и психотерапия.

Голяма част от подрастващите от „група риск“ са т. нар. „нарочени деца“ и „деца без диагноза“ (проблеми клиенти). За тях са характерни някой особености, обхващащи различни жизнени сфери – сферите за диагностика и последваща корекция.

В поведенческата сфера се наблюдават:

-бягство от разрешаване на проблеми;

-нестабилност в отношенията с обкръжението;

-доминиращ еднотипен способ за реагиране при фрустрация и трудности;

-високо ниво на претенции при отсъствие на критична оценка за собствените си възможности;

-склонност към обвиняване на другите, егоцентризъм, агресивно и неуверено поведение;

-прояви на социофобия;

-ориентация към много твърди норми и изисквания;

-перфекционализъм, нетърпимост и нетърпеливост, които не позволяват отношенията с другите да придобият устойчивост.

В афективната сфера се наблюдават:

-емоционална лабилност;

-ниска фрустрационна толерантност;

-бързо възникване и нарастване на тревожността и депресивността;

-ниска и нестабилна самооценка;

-преувеличаване на негативните събития и минимизиране на позитивните, което още повече потиска самооценката, като води до не приемане на „обратна връзка“ и способства самоизолация;

В мотивационно-потребностната сфера се наблюдават:

-блокиране на потребностите от защита, самоутвърждаване и свобода;

-затрудняване принадлежността към референтната група във временна перспектива.

В когнитивната сфера се наблюдават:

-„афективна логика“;

-„задълженост“ („аз трябва“; „аз съм длъжен“);

-свръхочаквания към другите („другите трябва“);

-„емоционални блокажи“ („момчетата не плачат“);

-ескапизъм (избягване на проблеми);

-„селективни избори“ (съставяне на заключения, основаващи се на детайли, изведени от контекста („ако другите ме критикуват, то аз наистина съм лош“; „тунелно“ мислене);

-„генерализиране“  (съставяне на глобални умозаключения, основаващи се на един изолиран факт);

-„абсолютно мислене“ (преживяване на опита в две противоположни категории („всичко или нищо“; „черно-бяло“ мислене);

-„произволно отражение“ (формиране на изводи при отсъствие на аргументи);

-перфекционализъм (стремеж всичко не просто да се направи, а да се прави отлично).

 Децата от група риск се разкриват и установяват сред другите, най-често чрез следните способи:

1.Клинико-психологична диагностика.

При този традиционен подход децата от „група риск“ се установяват по данните от анамнези и клинично-психологичните изследвания.  За установяване признаци за гранични състояния се прилагат критериите за тяхната диагностика  (по МКБ-10), интервюта, лабораторни данни и клинични проби.

2.Психологични скрининг-изследвания.

Както при клинично-психичното изучаване, детето се интервюира за едни или други симптоми или отклоняващи форми на поведение.  Интервюто се провежда с помощта на скринингови скални методики: въпросник за оплакванията на детето; карта за наблюдение на Стот, която дава количествени резултати, превишаването на които означава вероятност за наличие на нервно-психично разстройство. Тук следва да се има предвид, че повишени показатели може да се наблюдават и при психично здрави деца.  Събира се информация от родителите, учителите, обкръжението на ученика. След това „децата в риск“ преминават индивидуално консултиране  заедно с родителите в удобно за тях време.

При такава среща родителите предварително се информират за целите и задачите на разговора (обикновено по време на родителско събрание – лично) Анализът на резултатите от проведените изследвания се извършва, като се отчитат изискванията за конфиденциалност, етика и деонтология.

3.При диагностиката се поставя акцент на емоционалната сфера на детето, като идеята на изследванията не е в посока констатация на наличните социално-емоционални проблеми, т.е. просто описание на неприемливото поведение, а диагностика за решаване на тези проблеми.

Известни са някои изисквания към диагностичния инструментариум:

-насоченост към установяване на позитивните фактори за развитие и търсене на пътища за решаване на проблема (силни страни и възможности);

-простота, достъпност и скорост на работа (попълване, обработка на резултатите); за педагозите, които стоят практически на първото ниво  на процеса по съпровождане, е особено ценно използването на методики, които позволяват бързо и ефективно разкриване на пътища за решение на проблема;

-диагностичният инструментариум трябва да осигурява безопасна процедура от гледна точка на разгласяването на информацията, като се спазват принципа „в интерес на детето“;

Взаимодействието между класния ръководител, другите учители, специалистите в училището, училищната администрация, трябва да осигури ефективна работа за разкриване и съпровождане на учениците от „група риск“, т.е. на тези деца, които се намират в неблагоприятни социални условия (проблеми в семейството; непълно семейство; периферен или липсващ родител; неуспехи в обучението; миграция и др.), изпитващи върху себе си въздействието  на негативни социални фактори на развитие. При тези деца могат да възникнат социално-емоционални проблеми, ако на първо и второ ниво не бъде осигурена необходимата помощ и подкрепа.  Един от ефективно използваните напоследък инструменти за установяване на деца от тази категория е т. нар. „социален портрет на класа“, който се съставя от класният ръководител съвместно с психолог/педагогически съветник или социален педагог.  За проблемите на учениците класният ръководител е този, който трябва да съобщи (да подаде искане/заявка) до специалистите в училището (психолог/педагогически съветник) лично или в процеса на попълване на анкета, която специалистите прилагат не по-често от един път на четиримесечие.

След установяването (получаване на достатъчно информация и покриване критериите (признаците) за дете в „група риск“, класният ръководител и специалистите в училището пристъпват към практическа работа за събиране на допълнителна информация.

Събирането на информация за установяване на ученици със социално-емоционални и други проблеми завършва с разработването на програма за индивидуално съпровождане (подкрепа).

Примерна схема за набора от данни:

-провеждане на беседа с учителите и класния ръководител;

-провеждане интервю с родителите;

-изучаване особеностите на развитието на детето;

-събиране на информация за състоянието на здравословното състояние;

-изучаване информацията за училищната успеваемост и анализ на учебните проблеми;

-изучаване особеностите на класа (социометрично изследване; организиране на наблюдение; водене на дневник за наблюдение; беседи с учителите и класния ръководител; прилагане и анализ на резултатите от карта за съпровождане на класа);

-анализ на социалния портрет на класа;

-анкетиране на родителите (анкета „Особености на семейното възпитание“);

Важно условие за ефективността на работата по установяване на учениците от „група риск“ е своевременната заявка на класния ръководител или учителите към специалистите по съпровождането на детето (психолог/педагогически съветник/социален педагог), относно:

-наличие на сериозни поведенчески проблеми (например, отказ от спазване на установените норми и правила, устойчиви агресивни прояви и др.);

-прояви на депресивни състояния (затвореност, самоизолация „бягство в себе си“, емоционални „взривове“);

-отсъствия без уважителни причини от часове и учебни дени;

-употреба или предполагаема употреба на спиртни напитки и наркотични вещества;

-кризисни ситуации и инциденти в семейството;

-рязко влошаване на здравословното състояние;

-други случаи, при които влошени социалните условия представляват заплаха за емоционалното благополучие на детето.

-деца в риск от отпадане от образователния процес;

На основание анализа на получената информация, психологът, социалния педагог и класният ръководител съвместно разработват план за индивидуално съпровождане на детето от „група риск“.

Установяването  на ученик със социално-емоционални проблеми се извършва в процеса на систематично провеждани масови (фронтални) диагностични дейности или в резултат на получени сигнали от самия ученик за наличието на проблем, а също по данни от учители, от родителите или други лица от близкото обкръжение.

Помощта (подкрепата) за детето, насочена към решаване на социално-емоционални проблеми се оказва на различни нива, като първото от тях е от най-близкото му обкръжение: родителите, класния ръководител, съучениците, учителите.

Следващото (второ) ниво на помощ (подкрепа) се предоставя от специалистите (екип от психолог, педагогически съветник, социален педагог).  В отделни случаи възниква необходимост за предоставяне на специализирана помощ  от институции вън от училището. Педагогът, осъществяващ съпровождането поддържа непрекъснат контакт с различни учреждения, оказващи помощ на деца и родители, като в такива случаи той играе ролята на посредник.  Педагогът е този, който поддържа „жива“ връзка с най-близкото обкръжение на детето.  В своята дейност по оказване на подкрепа той взаимодейства с всички специалисти от центрове и служби за комплексно съпровождане и преди всички със социални педагози и психолози, учители, медицинската служба и представителите на администрацията.

Програмата за индивидуално съпровождане на група деца в социален риск може да включва:

-взаимодействие на педагозите (психолога, педагогически съветник) с детето, насочено към: развитие на социално-емоционалната компетентност, което предполага способност за адекватно отношение към себе си и към другите, умение да управлява своите чувства, да разбира и уважава чувствата на другите;

-организиране свободното време на детето (помощ за откриване на сфери и дейности, съобразени с интересите и желанията на детето);

-помощ за преодоляване на учебните затруднения;

-помощ за избор на образователен маршрут и професионално самоопределение;

-съпровождане на семейството (информационна поддръжка, консултиране);

-организация и предоставяне на безплатна храна в училището;

-търсене на подкрепа от общинските социални служби за предоставяне на различни видове материални и социални помощи;

-защита на детето, вкл. защита от жестоко отношение от страна на родителите и представители на най-близкото обкръжение;

В контекста на подкрепата следва да се отбележи, че развитието на социално-емоционална компетентност е важно условие за профилактика на социално-емоционалните проблеми, тя се явява една от важните задачи на педагогическото взаимодействие.

Развитието на социално-емоционални компетенции се осъществява на три нива:

I – на когнитивно ниво се формира ново разбиране за представата на детето за себе си, за другите и взаимоотношенията с хората;

II – на емоционално ниво се развива способността за саморегулация и осъзнаване на собствените чувства и чувствата на другите хора;

III – на поведенческо ниво се формират и развиват навици за социално взаимодействие;

Индивидуалното съпровождане на учениците от „група риск“ може да се води от специалистите по съпровождането (психолог/педагогически съветник) в училище във взаимодействие с учителите (класния ръководител) или непосредствено от учителите, класния ръководител при  консултативна подкрепа на специалистите по съпровождането.

Какво включва понятието „потенциална група риск“?

В „група риск“ могат да попаднат ученици, които се намират в социални условия, които са неблагоприятни или достатъчно неблагоприятни за тяхното развитие.  При такива деца могат да възникнат сериозни социално-емоционални проблеми, ако на това първо ниво не получат необходимата подкрепа.

Какво включва понятието „група риск“?

Учениците, които имат достатъчно сериозни социално-емоционални и поведенчески проблеми и изискват специално внимание от страна на педагозите, родителите, специалистите в училището и други институции извън него, попадат в „група риск“.

Взаимодействието с класните ръководители, учителите и администрацията, осигурява ефективна работа на специалистите в училището в тяхната дейност по разкриване на контингента „потенциални“ и „реални“ ученици в риск.

След разкриване на „потенциалната група риск“, педагогът може да попълни Анкета за изучаване особеностите на семейното възпитание с  цел, получаване на допълнителна информация.

Използвайки резултатите от анкетата психологът (педагогическия съветник), класният ръководител и социалният психолог разработват съвместно план за индивидуално съпровождане.

Задачата на екипа, работещ с ученици от „потенциална група риск“ е първо, да предотврати и не допусне попадането на детето в тази категория и второ, да изведе такова дете от „група риск“.

Един от инструментите за решаване на тази задача е социалния портрет на класа, който се съставя от психолог/педагогически съветник/социален педагог, съвместно с класния ръководител.

Обикновено социален портрет се създава при формиране на нов класа (I и V класове).

При създаването му, класният ръководител и психологът (педагогически съветник, социален педагог) трябва задължително да се придържат към етичните норми. Информацията, получена при съставянето на социалния портрет трябва да бъде строго конфиденциална.

Друго важно условие сигнализиращо за опасност от попадане на детето в „група риск“ е постоянния контакт на учителите със специалистите в училището, които са ангажирани със съпровождането на деца от категорията „риск“ (психолог/педагогически съветник) и своевременно подаване на заявка (сигнал) към тях от класния ръководител в случаите:

-поява на сериозни поведенчески проблеми (пълно отхвърляне на нормите на поведение и правилата, прояви на устойчива агресия и др.);

-наличие на сериозни социално-емоционални проблеми (затвореност, „бягство в себе си“, „емоционални „взривове“);

-отсъствие от часове и учебни дни без уважителни причини;

-кризисна ситуация в семейството;

-рязко влошаване здравословното състояние на детето;

-други случаи, които класният ръководител определя за значими.

За проблемите на учениците класният ръководител може да съобщи устно на специалистите или писмено, чрез попълване на традиционна анкета, използвана при отчитане на успеваемостта: Тук е предложен образец на такава анкета.

 Анкета за установяване сферите на проблема.

Клас: ………,  класен ръководител: ……

1.Ученикът има отсъствия от часове и учебни дни (посочете фамилията и броя отсъствия):

2.Ученикът има проблеми в:

а) в учебната сфера (моля, посочете предметите и предполагаемата причина за учебните затруднения):

………………….

б) социално-емоционална сфера:

в) в социалната сфера:

3. Семейството не поддържа контакт с училището – причини.

………………….

Класен ръководител:

“ ___”  ____________200 __г.

Събирането на информация с цел установяване на ученици със социално-емоционални проблеми и разработването на програма за индивидуално съпровождане се извършва по следната СХЕМА:

Събиране на информация:

-изучаване Картата за индивидуално съпровождане и картата за съпровождане на класа;

-провеждане беседа с класния ръководител;

-провеждане беседа с родителите;

-събиране информация за здравословното състояние на детето;

-изучаване проявите на ученика;

-съставяне и анализ на социален портрет на класа;

-попълване анкетна карта „Особености на семейното възпитание“.

Анализ на проблемите на учениците и формулиране на хипотези:

-социални проблеми;

-проблеми в емоционално-волевата сфера;

-проблеми в развитието;

-личностни проблеми;

-здравословни проблеми;

-други.

Разработване на план (програма) за индивидуално съпровождане.

Добре обмислената и подготвена корекционна програма за работа с педагогически и социално занемарени деца в голяма степен определя успеха от цялостната работа с детето.

Има два варианта на работа:

а) индивидуална работа със самото дете;

б) групова работа с всички ученици от класа/училището;

Корекционната програма трябва да бъде ясна и да дава отговор на три въпроса:

-Какво точно трябва да се отстрани/коригира?  (отрицателни фактори в семейното и училищно възпитание; стихийно-груповото общуване; негативни особености на личността и др.).

-Как точно ще бъде отстранено/ коригирано?  (как ще се нормализира обучението на детето;  в каква практическа дейност е целесъобразно да бъде въвлечено и др.).

-Кой и какво трябва да направи? (разпределение на задълженията; определяне на срокове, мерки за контрол, за ефективна работа и др.).

Отговорите на тези въпроси следва да намерят място в корекционната програма във вид на списък с цели и задачи, разпределени по времеви периоди с указания за пътищата, формите и средствата за тяхното постигане.

В плана за индивидуално съпровождане трябва да намерят място следните раздели:

1.Социална подкрепа (оказване на материална помощ; осигуряване безплатна храна; търсене съдействие от социалните служби и помощни центрове; оказване други видове социална помощ).

2.Непосредствено съпровождане (участват всички специалисти).

3.Опосредствено съпровождане (консултиране), чрез взаимодействие с класния ръководител.

След разработването на плана следва:

-реализация;

-мониторинг на дейността;

-извършване на корекция на програмата (при необходимост);

-оценка на резултатите от приложените действия.

Нормативни постановки за работа с деца от „група риск“, съгласно Наредба за приобщаващо образование на МОН.

1.Оценка на учениците от „група риск“.

Оценката на индивидуалните потребности на ученици, за които има индикации, че попадат в „група риск“, включва оценяване на рисковите фактори за развитието на ученика.

Оценяват се:

-история на здравословното състояние на детето или ученика;

-неблагоприятни условия в средата/ситуацията на детето или ученика;

-стресови събития в живота на детето или ученика;

-демографски фактори, оказващи влияние на развитието на детето или ученика.

Елементите на оценката включват:

Индивидуални фактори в развитието (прилага се формализирана бланка на  Карта за оценка на индивидуалните потребности на детето или ученика и се отчита разбирането на ученика за проблема.

Фактори в средата на детето или ученика – отчитат се загубите и травматичните събития или събитията с негативно влияние върху развитието и обучението на ученика.

Подкрепяща среда – отчитат се обкръжението на ученика, общността в училището, формирането на приятелства, участието в занимания по интереси и други.

Справка: чл. 80.

2.Вид работа и период на съпровождане на ученици от „група риск“.

Работата с ученици от „група риск“ се води като „работа по случай“ и се явява допълнителна подкрепа за ученика.

Периодът на съпровождането обхваща времето на планираните дейности за работа по конкретния случай, която се осъществява в училището в сътрудничество с отделите за закрила на детето.

Справка: чл. 82.

Работата по „конкретен случай“ се основава на оценката на индивидуалните потребности. Работата по конкретен случай се осъществява от екипа за подкрепа за личностно развитие при съгласуване и координиране на действията му с водещия на случая в Агенцията „Закрила на детето“ .

Справка: чл. 85, ал. 1.

Работата по конкретен случай, в т.ч. с ученици от „група риск“  включва:

1. формулиране на случая;

2. оценка на индивидуалните потребности на детето или ученика;

3. определяне на цели и действия, насочени към детето или ученика;

4. изготвяне на план за подкрепа;

5. взаимодействие и работа с подкрепящата среда;

6. оценка на резултатите.

Справка: чл. 85, ал. 4.

При работата по конкретен случай с ученици от „група риск“, Агенцията „Закрила на детето“  осигурява социален работник за осъществяване на социално-педагогическата работа в училището и за изпълнение на функцията на медиатор между семейството и обкръжението на ученика и образователната институция.

Справка: чл. 113, ал. 1.

За работа (съпровождане) на ученик риск със заповед на директора на училището  се създава  Екипът за подкрепа за личностно развитие. В състава на екипа задължително участват психолог и/или педагогически съветник. В екипа може да се включват представители на органите за закрила на детето и на органите за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Справка: чл. 128, ал 1, 2

 

                                      1269# Анкета „Определяне на деца в „група риск“

Анкетата е предназначена за експресна диагностика за установяване на признаци и условия, поставящи дете в „група риск“. Оценяват се по 8 скали поведението и реакциите на детето, при изпълнение на дейности и задачи в училищната среда.  Попълва се от учителите или родителите, като се иска да отговорят с „да“ или „не“.

Инструкция: Моля, от изброени по-долу форми на поведение, отбележете тези, които  са присъщите за детето (ученика), като ги подчертаете. Ако описаното поведение (реакция) е характерна за детето, обградете с кръгче „да“, а ако – не се наблюдава, обградете „не“.

Въпросник:

1.Изпълнението на поставените му задачи винаги трябва да се контролира.

2.Дълбоко се вълнува преди всяка проверочна/контролна работа (диктовка, изпит).

3.Трудно взема решение по който и да е въпрос, разчита на другите или чака другите да вземат решение.

4.Винаги и във всичко е изпълнителен (а).

5.Често е несдържан (а).

6.Добре се справя при работа по образец, при показан пример, но му липсва инициатива – рядко предлага свой начин за справяне с проблем.

7.Отнася се равнодушно и към успехите и към неуспехите си в училище.

8.В своята дейност често разчита на „късмет“, на обстоятелствата, на „шанс“.

9.Не проверява правилността и качеството на своята дейност, разчита това да направят други.

10.Постоянно коригира нещо, проверява, не е уверен.

11.Преди да изпълни някаква задача се нуждае от период на продължителна подготовка и от насърчаване.

12.При изпълни някаква работа, може да действа ту много бързо, ту много  бавно и постоянно да се разсейва.

13.Обикновено не проверява изпълнението на работата си.

14.Понякога проявява невротични реакции: гризе ноктите си, дъвче края на молива/химикала, играе с косата си и др.

15.При изпълнение на някаква дейност се уморява много бързо.

16.Винаги и във всичко претендира за най-високи резултати.

17.Често не е достатъчно прецизен (а).

18.При нужда изведнъж да смени ролята или дейността си с друга, се справя трудно с новата дейност.

19.Често не може да се включи в рамките на времето, определено за решаване на някаква задача/дейност.

20.По-скоро поддържа чуждото мнение и гледна точка, рядко защитава и отстоява своето мнение.

21.Често се разсейва по време изпълнение на работата си.

22.Често работи бавно, небрежен е.

23.Винаги се стреми да получава само отлични оценки.

24.Винаги е бавен, муден, трудноподвижен в дейността си.

25.Обикновено в началото на дейността си работи бързо и активно, но впоследствие намалява темпа и става особено бавен (а).

26.Старае се да работи бързо, но често не проверява направеното, допуска пропуски, грешки.

27.Винаги се стреми да изпълни всичко по-добре от другите. Непрекъснато се сравнява с другите.

28.По време на изпълнението на определена задача, изпитва нужда от чести почивки – изтощава се бързо.

29.Постоянно се нуждае от потвърждаване правилността на извършваната от него (нея) работа.

30.Отнася се равнодушно към оценките за своята работа.

31.Трудно планира предварително своите действия.

32.Често се оплаква от умора.

33.Работи бавно, но основателно.

Ключ и обработка на резултатите:

Резултатите от анкетата се обобщават (сумират) по дадените положителни отговори („да“), като се определят доминиращите реакции и поведение по предложените 8 скали:

1.Инфантилни деца – 1, 8, 13, 30.

2.Тревожни деца – 2, 10, 14, 29.

3.Неуверени деца – 3, 6, 9, 20.

4.Отличници и перфекционисти – 4, 16, 23, 27.

5.Деца с трудности в произволността и самоорганизацията – 12, 19, 21, 31.

6.Астенични деца – 15, 25, 28, 32.

7.Хипертимни деца – 5, 7, 17, 22, 26.

8.Застойни (ригидни, затворени) деца – 11, 18, 24, 32.

                           1261# Проективен рисунъчен тест “Портрет на моята личност“

Предложенията рисунъчен тест позволява да се установи несъзнаваното отношение на личността към някои аспекти от живота.  На изследваното лице се предлага табло, на което са изобразени 6 фигури: кръг, квадрат, кръст, триъгълник, стълбичка, буква „З“, обърната на 45°.

От него се иска да довърши всяка една от тях по такъв начин, че да се получи ново изображение – рисунка на нещо конкретно, разпознаваемо, а не абстрактно. След приключване на работата по рисунките, на изследваното лице се предлага до всяка рисунка да напише по едно прилагателно име, отнасящо се за съответната рисунка (например, весел, умен, красив и пр.)

            Стимулен материал

Интерпретация на символите

Всяка една от предложените на таблото фигури символизира:

-рисунката, включваща „кръг“ и съответното прилагателно име, отразява представата на човек за самия себе си;

-рисунката на „квадрат“ – отношението към семейството;

-рисунката на „стълбичка“ – отношението към жизнените цели и обкръжаващия свят;

-рисунката на „кръст“ – отношението към духовния свят на изследваното лице;

-рисунката на обърната буква „З“ – отношението към любовта;

 -рисунката на „триъгълник“ –отразява представата на човек към обкръжаващите го хора;

                1247# Въпросник за провеждане на интервю с „трудни“ подрастващи

                                                              (Н. С. Криволап)

1.В кой клас си/паралелка?

2.Получавал ли си оценка „слаб 2“ през последните три месеца?

3.Кой е любимия ти учебен предмет.

4.Участваш ли в училище или извън училище в някакви организирани форми на дейност, различни от учебната?

5.По кой (кои) предмет/и посещаваш допълнителни часове при други учители?

6.Кой учител те е поканил за допълнително обучение/часове по учебен предмет?

7.Посещавал ли е учител или друг представител на училището дома ти и кога за последен път?

8.Има ли в училището занимания (часове), които съвпадат с твоя интерес?

9.През последните три месеца някой от родителите ти посещавал ли е училището по искане на учители или други служители и по какъв повод?

10.Кога за последно си разговарял индивидуално с:

-класния си ръководител;

-с училищния психолог;

-с педагогическия съветник; 

11.Кажи имената на:

-директора на училището;

-зам. директора на училището;

-училищния психолог;

-педагогическия съветник;

12.Закъсняваш ли за училище?

13.Колко учебни часа на ден си в класната стая?

14.Пишеш (подготвяш) ли редовно домашните си работи за училище?

15.Пред кого в семейството даваш отчет за отсъствията си от училище?

16.Колко пъти за изминалата година твоето поведение е било обсъждано от Педагогическия съвет?

17.Разбираш ли се с класния си ръководител?

18.Получавал ли си покани за участие в спортни прояви, събрания, конкурси или други организирани от училището групови дейности?

19.Родителите ти контролират ли поведението ти или са безразлични?

20.Възпитават ли те в училище?

21.Кой от възрастните има най-големи изисквания към теб?

Превод от руски, Кунчев

Источник: В помощь социальному педагогу / сост. Н. С. Криволап. — Минск: Красико-Принт, 2006. — 128 с— (Деятельность классного руководителя).

                         1253# Тематичен аперцептивен тест за родители на деца с

                                                        нарушения на развитието 

                                                                      (В.В. Ткачева)

Проективната методика е създадена от Х.Морган и Г.Мюрем през 1935г. Диагностичната процедура се базира на анализ и интерпретация на картини, предложени на изследваното лице.  (Бурлачук, Морозов, 2000).

Проекцията на личните преживявания, идентификацията на изследваното лице с героите (персонажите) и съчиняването на разказ по картината, позволява да се определи сферата на конфликта, фона на настроението, позицията на личността, трудностите в социалната адаптация и патологични прояви.

Предложеният тематичен аперцептивен тест има за цел, изучаване психологичните преживявания на родителите, техните нагласи и потребности по отношение на децата с нарушения в развитието. Той се използва за изучаване вътрешната позиция на родителите по отношение състоянието на детето и бъдещето му.

Инструкция: Предлагаме Ви серия от картинки, на които са изобразени деца с различни нарушения: интелектуални, двигателни, зрителни, слухови.  От Вас се иска да съчините (напишете)  разказ по всяка от предложените шест картини, отговаряйки на посочените по-долу въпроси. Моля, не използвайте известни сюжети от книги или кинофилми, а помислете и създайте свой разказ.

Въпроси:

1.Опишете какво се случва на картината. Кои са и какви са тези деца?

2.За какво мислят те и как се чувстват?

3.Какво се е случило в тази ситуация и как е завършила?

4.Според Вас какво е бъдещето на децата, изобразени на картинките?

5. Как мислите, че здравите деца се отнасят към децата с увреждания?

6.Какво е отношението на родителите към децата с увреждания, показани на снимките?

7.Как бихте се отнасяли към такова дете, ако сте негов родител?

 Стимулен материал:

Превод от руски, Кунчев

Източник: В. В. Ткачева. Технологии психологического изучения семей, воспитывающих детей с отклонениями в развитии.

                          1247# Анкета „Психологичен тип родител“ (В.В.Ткачева)

Описание: Анкетата е предназначена за родители, които отглеждат дете с проблеми в развитието.

Анкетата включва три скали за определяне на доминиращ тип родител: психосоматичен, невротичен и авторитарен.

Инструкция: Предлагаме Ви списък с твърдения, които могат да Ви помогнат да определите някои свойства на Вашата личност. Прочетете внимателно всяко твърдение и оценете доколко е вярно или не е вярно за Вас. В случай, че сте съгласни , обградете с кръгче „ДА“, а ако не сте съгласни „НЕ“. В анкетата няма правили и неправилни отговори. Отговаряйте така, както мислите.

Въпросник:

1.През целия си живот се стремя да следвам принципи, основаващи се на чувството за дълг.

2.Често имам усещането, че имам камък в гърлото.

3.Винаги съм изпълнен с енергия.

4.Мисля, че аз се придържам към принципите на морала и нравствеността в много по-голяма степен отколкото повечето хора.

5.Животът ми с дете с нарушения в развитието, винаги е бил свързан с голямо напрежение за мен.

6. Вярвам в бъдещето позитивно развитие на детето ми.

7.Винаги усещам болка в сърцето си, когато се разстройвам по повод проблемите на детето ми.

8.Когато мисля за детето си, никога не ме напускат тревожни мисли.

9.Родителят не е виновен, ако детето със своето поведение си е изпросило физическото наказание.

10.Когато се развълнувам, усещам как ръцете ми треперят или ми се гади.

11.Винаги се стремя да защитя детето си от трудностите и обидите.

12.Детето винаги е зависимо от родителите си и трябва да го слуша.

13.Имам язва (гастрит) от постоянните проблеми, свързани с детето ми.

14.Дете с недостатъци във физическото развитие и здравето е тежест за родителите.

15.Всички деца трябва да се възпитават строго.

16.Считам, че дете с проблеми в развитието постоянно се нуждае от особени грижи и специално внимание от страна на родителите.

17.Животът ми се промени в лоша посока, заради проблемите на детето ми.

18.Ако едно детето има прекалено много проблеми със здравето, то може да бъде настанено в институция (интернат, пансион за постоянно живеене).

19.Родителите винаги са отговорни за бъдещето на своите деца.

20.Детето ми винаги доминира над мен в спорни ситуации.

21.Няма да се спра пред нищо, за да постигна целите си.

Обработка на резултатите

За определяне на типа родител е необходимо да се изчисли сумата от балове по всяка от трите скали (виж колонките в таблицата).

-„Психосоматичен тип родител“ (П) – твърдения: 1, 4, 7, 10, 13, 16, 19;

-„Невротичен тип родител“ (Н) – твърдения: 2, 5, 8, 11, 14, 17, 20;

-‚Авторитарен тип родител“ (А) – твърдения: 3, 6, 9, 12, 15, 18, 21.

Доминиращият тип е този, който събира най-висок бал.

      Ключ:

Превод от руски, Кунчев.

            Източник: В. В. Ткачева. Технологии психологического изучения семей, воспитывающих детей с отклонениями в развитии.

                   1248#  Анкета „Определяне възпитателните умения на родителите на

                                       дете с нарушение на развитието“ (В.В.Ткачева)

Инструкция: Предлагаме Ви анкета с въпроси, които могат да Ви помогнат да определите Вашите способности и умения да възпитавате детето си. Прочетете всяко твърдение и определете кое от тях е вярно и кое не е вярно по отношение на Вас.  Ако сте съгласни отбележете (обградете с кръгче) „ДА“, а ако не сте съгласен – „НЕ“. В анкетата няма правилни и неправилни отговори.

Въпросник:

1.Трудно ли Ви е да отгатнете желанията и настроенията на Вашето дете?

2.Приемате ли своето дете такова каквото е, с всички негови недостатъци и проблеми?

3.Харесва ли Ви да прекарвате свободното си време с детето: да играете, разхождате, почивате, четете книги, гледате филми и др.?

4.Проявявате ли към детето си нежност и топлота (приемате ли го в себе си, галите ли го, целувате ли го, носите ли го на ръце и др.)?

5.Съпреживявате (съчувствате) ли  на детето си когато то сгреши, не успее, удари се или просто е разстроено?

6.Имате ли емоционален контакт с детето си?

7.Харесвате ли усмивката на детето си?

8.Доволен (а) ли сте, че имате точно това дете?

9.Разбирате ли, че в развитието на Вашето дете има проблеми, които могат и да са по-значителни?

10.Считате ли, че е възможно разрешаване на тези проблеми само със собствените Ви  усилия?

11.Като родител нуждаете ли се от професионална помощ на педагози или други специалисти в училището в което се обучава вашето дете?

12.Четете ли педагогическа литература (информирате ли се от достоверни източници)? Ако – да, посочете колко често и каква.       

 …………………………………………………………………………………………………

13.Считате ли, че допълнителната подкрепа в обучението на Вашето дете, помага за преодоляване проблемите на развитието му?

14.Според Вас, позитивно ли се повлиява динамиката в развитието на детето в резултат на Вашето лично участие и помощ?  

15.Наясно ли сте, че поради трудностите и проблемите в развитието, бъдещето на Вашето дете ще се различава от това на другите деца?

16.Считате ли себе си за отговорен при възпитанието на детето?

17.Според вас, процеса на възпитание оказва ли положително въздействие не само върху детето, а и върху Вас?          

18.Смятате ли, че е възможно прилагане на физическото наказание на дете за някакво провинение (с колан, шамар и т.н.)?      

19.Проявявате ли търпение когато детето капризничи или е непослушно?   

20.Често ли насърчавате (хвалите) детето си?    

21.Повишавате ли глас понякога на детето?       

22.Оставяли ли сте детето само в тъмна стая, като метод за наказание?        

23.С уважение ли се отнасяте към детето (неговите нужди, желания и преживявания)?

24.Какви видове поощрения прилагате спрямо детето?

-подаръци (материални);

-похвали (морални);

-прегръдка, целувка, нежност (емоционални);

Оценка на резултатите

Възпитателните умения на родителите се оценяват по 3 дихотомни скали:

 -„Емоционално приемане – отхвърляне“ на детето (1 – 8 въпрос).

-„Рационално разбиране – неразбиране проблемите“ на детето (9 – 17 въпрос).

-„Адекватна – неадекватна форма на взаимодействие“ с детето (18 – 24 въпрос).

Ключ:

Всеки положителен отговор получава по 1 бал. За положителни (носещи бал) се считат:

-отговор „да“ на въпроси: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 19, 20, 23;

-отговор „не“ на въпроси: 1, 10, 18, 21, 22.

-въпрос 24 съдържа диференциран отговор.

Колкото е по-висок сумарният бал по скалите, толкова по адекватно развити са уменията на изследваното лице.

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Източник: В. В. Ткачева. Технологии психологического изучения семей, воспитывающих детей с отклонениями в развитии.

          1250# Анкета „Оценка на емоционалната и комуникационно-поведенческа

                    сфера на деца с нарушения на развитието“ (В.В.Ткачева)

Необходимостта от изучаване на емоционално-личностната сфера на децата от тази категория е породена от факта, че в процеса на корекционната работа именно в тези области първо може да се прояви позитивна динамика.

Въпросникът позволява да се разкрият особеностите в контакта между децата с тежки отклонения на развитието и значимите за тях възрастни. Освен това, резултатите са основание  да се определи перспективата за развитие на детето по определени показатели.

Особеностите на личността и емоционалните контакти на децата се изучават с помощта на 9 скали.  Оценката се извършва посредством просто сумиране на получените балове. При изразено нисък интелект, ниско ниво на общуване и тежки двигателни разстройства, оценката на резултатите от дейността на детето се извършва на база задачите, които са съобразени с достъпните му психофизиологични възможности. 

Анкетата се попълва от специалистите (педагози, психолози) и е емпирична оценка на особеностите в развитието на емоционално-личностната сфера на детето.  За оценка ефективността от проведена корекционна работа задължително се прилага същата анкета (ретест).

Въпросник

1.Отношение към училището и към обучението.

-0 бал – отказ да отиде на училище;

-1 бал – съгласие да отиде, но само защото възрастните искат това;

-2 бала – желание да отиде, защото там може да играе;

-3 бала – желание да отиде, за да учи и общува с другите деца и възрастните.

2.Способи за взаимодействие с възрастните (педагозите).

-0 бал – проява на открита агресия при опит на възрастни да установят контакт;

-1 бал – проява на инат и негативизъм при опитите на възрастни да установят позитивен контакт с детето;

-2 бала – проява на радостно оживление (усмивка, смях, прегръдка) при появяване на конкретен възрастен;

-3 бала – проява на желание да отиде, присъства (в училище, в класа) и да се занимава с конкретен възрастен (учител, възпитател, психолог).

3.Способност за приемане на достъпни за разбиране инструкции.

-0 бал – отказ от приемане и изпълнение на инструкция (открит негативизъм);

-1 бал – прояви на упорство (инат);

-2 бала – частично изпълнение на инструкцията;

-3 бала – пълно изпълнение на инструкцията;

4.Спазване на достъпни правила на поведение.

-0 бал – нарушаване правилата на поведение (крясъци, викове, спорове и дразнене на  други деца) по време на цялото пребиваване в училище;

-1 бал – нарушаване правилата на поведение по време на час (отсъствие на умение да слуша учителя; да седи спокойно на чина за определено време; постоянно и необосновано да иска посещение до тоалетна; често се разсейва по външни стимули);

-2 бала – частично нарушаване правилата на поведение (при загуба на интерес и възстановяване на поведението при поява на интерес);

-3 бала – нормативно поведение по време на час и междучасие;

5.Емоционални реакции.

-0 бал – плаче, крещи, желание да дразни другите, изразен страх и напрежение (в началния етап на училищно обучение);

-1 бал – обща затормозеност и затвореност в себе си;

-2 бала – състояние на покой, нормално състояние;

-3 бала – смях и усмивка, като проява на положителна реакция;

6.Продължителност на занятията.

-0 бал – отсъствие на способности да изпълни достъпни за него задачи по време на групови занятия;

-1 бал – изпълнява достъпни за него задачи по време на час за време около 5 мин.

-2 бала – изпълнява достъпни за него задачи по време на час за време около 5-10 мин.

-3 бала – изпълнява достъпни за него задачи по време на час за време около 10-15 мин.

7.Установяване достъпни контакти с другите деца.

-0 бал – отсъствие на желание да взаимодейства с други деца (конфликти и спорове за играчки, пособия и др.);

-1 бал – демонстрация на желание да играе с играчки, които се намират в ръцете на други деца;

-2 бала – проява на способност да изчака (самоконтролира), докато друго дете играе с предмета, интересуващ детето;

-3 бала – обръща се с молба за получаване на играчката.

8.Придобиване на нови навици (през учебната година).

-0 бал – отсъствие на навици;

-1 бал – придобит 1 навик;

-2 бала – придобити 2 навика;

-3 бала – придобити 3 и повече навици.

9.Взаимодействие с майката.

-0 бал – отхвърляне на майката (открита агресия);

-1 бал – отсъствие на топли отношения с майката, проява на искания за удовлетворяване на желания;

-2 бала – проява на послушание като стремеж да установи и поддържа връзка с майката;

-3 бала – прояви на нежност и привързаност към майката.

Изчисляване на баловете и нива на затруднения (дезадаптация) на емоционалната и комуникационно-поведенческа сфера.

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Източник: В. В. Ткачева. Технологии психологического изучения семей, воспитывающих детей с отклонениями в развитии.

          1249# Методика „История на живота с „проблемно“ дете“ (В.В.Ткачева)

Методика „История на живота с „проблемно“ дете“ е спомагателен диагностичен инструментариум, с помощта на който може да се уточни основния проблем, вълнуващ конкретен родител и да се разкрият субективните му преживявания по този повод.

Процедура

Психологът предлага на всеки от родителите да изложат в писмен вид проблемите, свързани с особеностите в развитието на „проблемното“ дете или да опишат всякакви други фактори, които по мнение на родителите в една или друга степен са повлияли върху проблема на детето. Обясняват се подробно предимствата на тази форма на работа, като се подчертава, че чрез нея родителите за първи път получават възможност да изложат своите преживявания по повод състоянието на детето и междуличностните отношения в семейството.

Този метод на първо място, позволява на родителите открито да изразят своите съмнения, опасения и страдания и на второ място, дава възможност на психолога да установи необходимостта и значимостта на „обратна връзка“ с родителите.  За постигане на пълно взаимно разбиране  и откритост на родителите, психологът задължително съобщава изискванията за конфиденциалност на информацията.

Бланка на методиката

„История на живот с „проблемно“ дете“

Инструкция: Опишете в свободна форма проблемите на Вашето дете и свързаните с него семейни трудности от самото начало.  Не бързайте и бъдете хронологично последователни. Запишете най-напред Вашето име и фамилия, възрастта, професията, датата на раждане на детето и неговото име.

………………………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Източник: В. В. Ткачева. Технологии психологического изучения семей, воспитывающих детей с отклонениями в развитии.

                1252# Тест (скала) за самооценка на психосоциален стрес (Л.Ридер)

Тестът (скала) на Ридер (Reeder L. G. et al, 1969).  е предназначен за експресна диагностика за определяне нивото ма психосоциален стрес. Може да се прилага индивидуално и групово, като фронталните изследвания са особено ценни при ситуация на масови външни въздействия, катаклизми, аварии, инциденти, терористични атаки и пр.

Инструкция:  Моля, да отговорите на предложените 7 твърдения, като използвате посочената по-долу скала:

-да, съгласен;

-може би съгласен;

-може би несъгласен;

-не, несъгласен.

Въпросник:

1.Възможно е да съм нервен човек.

2.Много се безпокоя в моята работа (професия или учебна дейност).

3.Често чувствам нервно напрежение.

4.Ежедневната ми дейност (работа, образование, обучение) предизвиква у мен силно напрежение.

5.Често чувствам нервно напрежение при общуване с хората.

6.В края на работния ден (училище) се чувствам напълно без сили физически и умствено.

7.В семейството ми често отношенията са напрегнати (конфликтни).

Обработка на данните

Всеки от отговорите на твърденията получава определен бал, както следва:

-1 бал – да, съгласен;

-2 бала – може би съгласен;

-3 бала – може би несъгласен;

-4 бала – не, несъгласен.

При обработката на данните се изчислява сумата от балове за всички 7 твърдения, която след това се разделя на 7. След това от получената оценка се изважда 4. В резултат се получава показател за стрес по скалата на психосоциалния стрес, който може да варира от 0 до 3 бала.

В зависимост от получения бал, всяко изследвано лице може да се отнесе към три групи на психосоциален стрес: високо, средно и ниско ниво (виж таблицата).

Инструкция: Прочетете внимателно предложените в списъка твърдения и запишете пред всяко от тях числото, което изразява степента на Вашето съгласие/несъгласие, използвайки представената по-долу скала. Не мислете дълго над отговорите си. Изберете този, който най-точно отразява Вашето мнение. 

Въпросник

1.Изпитвам неувереност когато трябва да взимам решения.

2.Трудно ми е да казвам „не“.

3.Трудно ми е да приемам комплиментите на другите, като нещо което заслужавам.

4.Понякога ми е досадно и скучая, ако няма някакви проблеми върху които да се концентрирам.  

5.Обикновено не правя за другите нещо, което те сами могат да направят за себе си.

6.Ако правя лично само за себе си нещо което е приятно, изпитвам чувство за вина спрямо други хора.

8.Случва се да си казвам, че при мен всичко ще бъде прекрасно, ако обкръжаващите ме хора се променят и престанат да правят това, което правят.

9.Изглежда, че в отношенията ми с другите, аз винаги правя много повече за тях, а те по-рядко правят нещо за мен.

10.Понякога така се фиксирам върху отношенията си с някой човек, че забравям за другите хора и за нещата за които отговарям.

11.Често се случва да се окажа толкова въвлечен в някакви взаимоотношения, че не усещам кога те започват да ми вредят.

12.Гледам да крия истинските си чувства от другите.

13.Когато ме обидят, дълго нося унижението в себе си и понякога мога да експлодирам.

14.За да избегна един конфликт, мога да отида толкова далече колкото е нужно.

15.Често усещам, че в мен се надига страх или чувство за предстояща беда.

16.Често се случва така, че поставям нуждите на другите пред моите.

Обработка на резултатите

Сумират се получените при отговорите балове, като се има предвид, че твърдения № 5 и № 7 са обърнати, т.е.:

-оценка на изследването лице „1“ получава 6 бала;

- оценка на изследването лице „2“ получава 5 бала;

-оценка на изследването лице „3“ получава 4 бала;

-оценка на изследването лице „4“ получава 3 бала;

-оценка на изследването лице „5“ получава 2 бала;

-оценка на изследването лице „6“ получава 1 бал;

Получената сума се отнася към скалата за изразеност на съзависимост:

-16-32 – норма;

-33-60 – умерено изразена съзависимост;  

-61-96 – силно изразена съзависимост; 

Превод от руски, Кунчев.

Източник: В. В. Ткачева. Технологии психологического изучения семей, воспитывающих детей с отклонениями в развитии.

                                   1238# Методика "Семейно-обусловено състояние"

                                          (Е.Г. Ейдемиллер и В. Юстицкис, 2002г.)

Цел: Методиката е предназначена за оценка на психотравмиращо състояние на възрастни и деца, живеещи в едно семейство. Тя позволява да се получи информация за обстоятелствата, обуславящи това състояние.

Описание: По същността си методиката е план за интервю, специално насочено за установяване определен тип семейно състояние:  обща удовлетвореност, нервно-психично напрежение и семейна тревожност. От тук и трите скали за измерване:

-„У“ – удовлетвореност;

-„Т“ – семейна тревожност;

-„Н“ – нервно-психично напрежение.

Всяка скала съдържа по 4 субскали, които се повтарят през всеки три пункта (общо 12 субскали):

-субскала „претоварване със задължение/отговорности“;

-субскала „нервно-психична умора“;

-субскала „напрегнатост“;

-субскала „отпуснатост/релаксация“.

Процедура

Психологът предлага на изследваното лице да представи кратка характеристика на своето място в семейството си и на своите усещания, използвайки 12 степенна дихотомна скала със състояния, които характеризират благополучието на клиента в семейството.

Четирите субскали отразяват и други състояния. За диагностициране на семейно-обусловеното състояние се използва обстоятелството, както показва клиничната практика, че то най-често се проявява в една от тези скали. Така например, клиентите със семейно обусловена тревожност много често в началото на изследването не осъзнават тази тревожност и не признават факта на нейното наличие.  Същевременно на този етап те много по-често осъзнават и изразяват вербално една от проявите на тревожността – усещането за безпомощност. Възможен е и друг вариант – в началото на интервюто психологът да установи, че клиентът има елемент на осъзната тревожност, но едва по-късно при пълното разкриване на други страни на това състояние той или разбира в тяхната цялост и тежест или открива други по-значими състояния. Именно тази особеност определя и хода на изследването.

Инструкция

1.„Моля, мислено да се върнете в дома си при вашето семейство. Припомнете си чувствата, с които отваряте вратата към дома, мислите за членовете на семейството си и за обичайните неща. Как се чувствате през почивните дни в дома си, как преминават вечерите ви вкъщи? Като цяло си припомнете всичко, свързано с вашия семеен живот.  Как най-често се чувствате? Отговорете на този въпрос, като използвате тази скала за оценка. Разгледайте я добре и отбележете оценката си на нея, като поставите знак „х“ в съответната клетка.“

На изследваното лице се предоставя формализирана тестова бланка и се обясняват подробности по нея.

2.При попълването психологът обръща внимание на онези състояния, които са получили крайни оценки и интервюто се насочва към „разработване“ именно на тези скали. На изследваното лице се задават стандартните въпроси:  

„Вие отбелязахте, че в семейството си се чувствате много (посочва се съответното състояние/качество).  Приятно ли е това чувство или по-скоро е неприятно? Моля, спомнете си няколко случая от вашия семеен живот, когато сте се чувствали много (назовава се състоянието)“ (обикновено 2-3 случая). Внимава се дали разказите на клиента действително доказват (аргументират) тези състояния и ако – не, то психологът моли за нов разказ.

3.След описанието на няколко типични случая, в които наистина се проявява състоянието, психологът отново предлага, на клиента да оцени втори път същото състояние. Опитът показва, че много често клиентът дава друга оценка. По този начин в хода на интервюто много от оценките се променят, тъй като в съзнанието на клиента „оживяват“ и други обстоятелства, активизират се спомени и свързаните с тях чувства. Има случаи, при които настъпва дори коренен обрат, т.е. оказва се че съвсем други състояния и чувства са най-изразени.

„А сега моля, оценете още веднъж това състояние. Считате ли, че оценката ще се запази или трябва да бъде променена в някаква посока?“

Ако при второто оценяване настъпи промяна в оценката по някои от скалите и на преден план изпъкне друго състояние, то процедурата се повтаря от пункт 2.

Развивайки се по този начин, интервюто позволява постепенно задълбочаване на изследването, като клиентът се придвижва от осъзнавани към несъзнавани състояния. Така постепенно постъпват данни за обстоятелствата, определящи изучаваните състояния.

Обработка на резултатите: Баловете по еднаквите скали се сумират. Състоянието е значимо, ако сумата от оценки по четирите субскали превишава или е равна на:

-„У“ (обща удовлетвореност) – 24 бала (при версия 1990г. – 26 бала);

-„Н“ (нервно-психично напрежение) – 25 бала (при версия 1990г. – 27 бала);

-„Т“ (семейна тревожност) – 24 бала (при версия 1990г. – 26 бала);

Интерпретация – пример:

Тестови показатели (резултати): У = 21 бала; Н = 18 бала; Т = 26 бала.

Показателят „Обща удовлетвореност“ не превишава нормата.

Показателят „Нервно-психично напрежение“ не превишава нормата.

Показателят „Семейна тревожност“ показва повишено ниво, което манифестира склонност нерядко към недостатъчно осъзната локализирана тревога, която се проявява в съмнения, страхове, опасения, свързани със семейството. Може да се наблюдава чувство за безпомощност, усещане за неспособност за намеса в хода на събитията в семейството с цел, насочването му в желаното направление (промяна). Могат да се наблюдават емоционална нестабилност, негативно преживяване на вътрешно безпокойство и загриженост, неудовлетвореност, напрежение, чувство за необходимост от търсене. Възможна е висока чувствителност  към тези негативни събития или неуспехи, за които се предполага, че могат да се случат или са се случили вече. Наличие на изразена предразположеност към възприемане на широк кръг ситуации като заплашващи благополучието, престижа, самоуважението или жизнената дейност.

Превод от руски, Кунчев.

               1239# Методика за експресна диагностика „Тип семейно състояние”

Инструкция: Прочетете внимателно предложените Ви твърдения. Това е тест, чрез който ще изразите самочувствието си във Вашето семейство. Ако сте съгласен (а), отбележете в бланката съответния номер на твърдението с кръгче, а ако не сте съгласен 9а) – зачертайте с кръст. Ако изборът Ви е затруднен, поставете въпросителен знак. Старайте се да отговаряте искрено.

Въпросник

1.Зная, че членовете на семейството ми често са недоволни от мен.

2.Чувствам, че каквото и да направя, нищо не би се променило.

3.Не съм в състояние да направя много неща в семейството.

4.Така се случва, че винаги аз се оказвам виновен (а) за това, което се случва в семейството ми.

5.Често се чувствам безпомощен (а).

6.В къщи често се изнервям

7.Когато се завръщам в къщи, се чувствам неудобно и неловко.

8.Някои членове на семейството ми ме приемат за недостатъчно умен.

9.През цялото време когато съм в къщи,  все от нещо и заради нещо страдам.

10.Често чувствам върху себе си критичните погледи на другите от семейството ми.

11.Връщайки се в къщи, непрекъснато се тревожа, че не що се е случило в мое отсъствие.

12.Имам постоянното усещане, че трябва да правя още много неща в къщи.

13.Нерядко се чувствам излишен (а) в семейството.

14.Положението в къщи е такова, че ни се иска просто да вдигна ръце от всичко.

15.В къщи ми се налага постоянно да се сдържам за нещо.

16.Мисля, че ако изведнъж изчезна, никой в къщи няма да забележи това.

17.Когато се връщам в къщи си мисля какво трябва да свърша, а се оказва винаги съвсем друго.

18. Когато започна да се замислям за семейните неща винаги се вълнувам

19.Някои от членовете на семейството ми ме злепоставят пред приятели и познати.

20.Често се случва така, че уж правя нещо хубаво и добро, а то се оказва, че точно обратното.

21.Много от членовете на семейството ми не ми харесват, но аз се старая да не го показвам.

Бланка за отговори

Тестът включва 4-ри скали, като всяка скала включва определен брой твърдения. Всяко едно твърдение което е получило утвърдителен отговор „да” се оценява с 1 бал. Скалите имат диагностично значение само ако са над  нормата.

=  „В“ – чувство за вина: 1  4  7  10  13  16  19; норма до 5 бала;

= „Т” – тревожност: 2  5  8  11  14  17  20; норма до 5 бала;

= „Н” – нервнопсихично напрежение: 3  6  9  12  15  18  21; норма до 6 бала;

= „С” – обща семейна тревожност: изчислява се от сбора на трите скали; норма над 14 бала.

             999# Анкетна карта  за изследване нивото на агресивност на ученика

                                                   (вариант за учители, родители)

Цел: Установяване ниво на склонност към агресивни прояви при ученика.

Описание: Анкетата е предназначена за учители, възпитатели, социални работници и родители.  Резултатите от нея се обсъждат с изследваното лице по време на интервю. Съдържа 20 твърдения, на които изследваното лице може да даде два типа отговори: „да” – съгласен съм или „не” – не съм съгласен. На база посочените критерии (твърдения) възпитателите, учителите, психолозите, могат да установят нивото на агресивност на детето и в по-нататъшната си работа да изработят стратегия за адаптирането му в детския колектив.

Въпросник:

1.Понякога ми се струва, че в него (нея) се е вселил злия дух.

2.Той (тя) не може да мълчи, когато от нещо не е доволен (а).

3.Когато някой му (и) причини зло, той (тя) задължително се старае да отмъсти.

4.Понякога без всякаква причина обижда другите.

5.Понякога се случва с удоволствие да разбива, поврежда, чупи предмети (напр. играчките си).

6.Понякога толкова настоява на своето, че другите губят търпение.

7.Той (тя) не пропуска да подразни някой при удобен случай, дори животно.

8.Да се спори с него (нея) е трудно.

9.Много се ядосва, когато мисли, че някой му се подиграва.

10.Понякога в него избухва желание да направи нещо лошо, за да впечатли обкръжаващите.

11.В отговор на обикновени искания (указания, съвети, инструкции, правила и пр.) към него (нея), той (тя) се старае да направи точно обратното.

12.Често не за възрастта си е несговорчив (проявява инат).

13.Приема себе си като самостоятелен (а) и решителен (а) и така се държи.

14.Обича да бъде първи (а), да командва, да подчинява другите.

15.Неуспехите предизвикват в него (нея) силно раздразнение и желание да се намерят други виновни.

16.С лекота  влиза в спорове, дори прибягва към физическа саморазправа.

17.Старае се да общува с деца, които са на възраст по-малки и физически по-слаби от него (нея).

18.Не са редки при него (нея) пристъпите на мрачна раздразнителност.

19.Не се съобразява с връстниците си и не отстъпва. Не е склонен (а) да предоставя свои неща (предмети) на другите, както и да ги поделя с другите, обратно – има склонност да присвоява и владее чужди неща.

20.Уверен (а) е, че е най-добрият (та) във всичко.

Обработка на резултатите и интерпретация:

Всяко твърдение получило утвърдителен отговор – „да”, получава по 1 бал.

# от 15 до 20 бала – високо ниво на  агресивност;

# от 7 до 14 бала – средно ниво на агресивност;

# от 1 до 6 бала – ниско ниво на агресивност.

 

                                                891# Психология на женския упрек

Знаете ли, колко пъти една съпруга упреква мъжа си в продължение на една година?  Изследвания върху този феномен доказват, че около 1000-1200 упрека всяка година се „стоварват” върху главата на клетия съпруг, т.е. по 3-4 упрека ежедневно. 

Упрекът представлява една от формите за междуличностна агресия. Това е масивна психологическа атака, на която е подложен мъжа в течение на целия ден.  При това не бива да се бърка конструктивната критика с упрека. Това са две различни неща.

В какво се състои конструктивната критика? 

Да предположим, че съпругата казва: „Ти се трудиш май недостатъчно в работата си?”  Съпругът е съвестен, отговорен и започва да полага повече усилия на работното си място, взима допълнителна работа, захваща се с по-сериозни проекти, претоварва се.  При конструктивната критика съпругата би казала: „Браво скъпи, ти работиш повече, но сега имаме средства за училището на детето”, т.е. тя би го похвалила, мотивирала, а всеки човек има потребност от одобрение. При упрека съпругата би казала: „Ти започна да работиш повече и престана да се прибираш в къщи навреме, напълно изостави грижата за детето”.  Ако съпругът притежава някакви свръхчовешки сили и започне успешно да се занимава с децата и да продължи добре да печели, то упрекващата му съпруга може да каже: „Ти не престана да ме водиш на театър, от кога не сме излизали на разходка или ти престана да се грижиш за мъжката част в домакинството – кранчето на чешмата отново тече”.  С други думи, когато съпругата никога не е доволна, те непрекъснато ще вдига нивото си на претенции, поставяйки ново и нови искания.  Именно тази наситеност отличава женския упрек от конструктивната критика. 

Да си припомним известната приказка за „Рибаря и рибката” - един забележителен психологически етюд, отразяващ модела на женския упрек.  В началото старицата упреква съпруга си, че нищо не прави за семейството си и се обръща към него с молба да потърси Златната рибка. И да поиска от нея ново корито.  Когато рибарят дал на жена си ново корито, тя поискала нова къща. След като получила и това, старицата упрекнала мъжа си, че иска да бъде дворянка, а след това – царица.

Упрекът разбира се не възниква на празно място. ХХ век създава условия за женския упрек – съвременната жена се самоутвърждава вече вън от кухнята, в обществените отношения, тя води активен социален живот вън от семейството си, заема достойно място в типично държани от мъжете зони. Много често тя има по-високо образование от съпруга си, получава по-високи доходи от него.  Класическото патриархално семейство практически напълно е изчезнало.

Много жени с определено твърд характер, с подчертано агресивни черти, не признават мъжката роля на съпруга си. В своя стремеж да обсебят властта в семейството още в първите години от брака си, те постепенно обезличават мъжа до себе си, унищожавайки неговата мъжественост (типично мъжките черти), като впоследствие страдат от липсата на мъж до себе си. Разбира се за тази ситуация определена вина има и съвременния мъж, който е загубил своята традиционна позиция в семейството.

Една от особеностите на упрека е неговата универсалност. В различните страни женският  упрек има почти една и съща форма, като от него в една и съща степен страдат мъжете. 

Най-често срещаните видове упрек са: а/ пряк упрек и б/ сравнителен упрек.

При прекия упрек съпругата непосредствено, директно, в упор, в очите обвинява съпруга (за това, че той е плах, мекушав, непрактичен, неорганизиран, неумел, несръчен, материално несъстоятелен, страхлив и т.н.).  Нерядко упрекът има сексуален текст и е насочен към унижаване на  сексуалното достойнство: „Ти не си никакъв мъж”.  Подобни обвинения поднесени във формата на упрек въвеждат мъжа в състояние на стрес, дълбоки преживявания, водещи съпруга до неувереност, пасивност, обърканост, безпокойство, тревожност, дори до депресивни състояния. Тези фрази нараняват особено силно и дълбоко мъжа, предизвиквайки в него чувство за вина, рязко снижават самооценката му (самочувствието му), и го карат да търси неординатни алтернативи за справяне с фрустриращата ситуация. Когато упрекът се стереотипизира в поведението на съпругата, съпругът губи възможност да се самоутвърждава в рамките на вътрешносемейните отношения и търси външно поле за изява – в професията, в друга интимна връзка, при родителите си и пр.

Сравнителният упрек притежава много по-силна емоционална изразеност и по-сериозни последици. По своята форма той може да бъде ироничен, саркастичен, хаплив, омаловажаващ, игнориращ, хумористичен, дори зъл.  При него съпругата казва: „Знаеш ли, колегата ти Петров е подарил на жена си във връзка с годишнината от сватбата, 10-дневна почивка в Карибите!”. Подобен упрек включва в себе си участието на трето лице (сравнителен обект), което не е от полза на съпруга.  Този трети обект се използва за да бъде поставен мъжа в унизителна, нискостояща, недостойна позиция, да го срие. От тази позиция съпругът се разглежда като недостоен, нежелан, неспособен, негоден, неоправдаващ очакванията и доверието на съпругата.

За да се справи с подобна фрустрираща ситуация мъжа, специалистите препоръчват старата изпитана тактика – адресатът да комуникира по начин, който е неочакван от адресанта, т.е. правилния отговор (реакция) би бил такъв, какъвто не е очакван от жената, например: „Скъпа, много се радвам за съпругата на Петров. Колегата е изключително мил човек, познавам го добре, той печели добри пари. Браво на него, че е изненадал така добре съпругата си. В днешни дни много мъже правят подобни подаръци” . Неправилно би било да се каже това, което съпругата иска да чуе: „Но нали наскоро бяхме на почивка в Египет” или „Нали знаеш колко пари получавам”.  В случая ясно се вижда, как съпругата очаква именно този отговор – една реакция на самоунижение от страна на мъжа, реакция,  с която той сам заема нискостояща позиция.
            Последиците от упрека могат да бъдат изключително печални. Ако той е откровено несправедлив, съшит е с бели конци, а съпругът е склонен да му вярва, да го приема за чиста монета, последиците могат да бъдат неврози и срив в нервната система.  Упрек от типа: „Ти не си мъж”, се преживява дълго и дълбоко. Съпругът е атакуван пряко, директно, а фокусът на атаката е толкова е толкова концентриран в най-ценното, с което съпругът се идентифицира – мъжествеността му, която не просто е поставена под съмнение, тя изцяло е отхвърлена – на него не му е оставен никакъв шанс за рационален и логичен отговор при този генерализиран упрек (оценка). Има обаче един изход за да продължи комуникацията, изразен във фразата „На глупав въпрос – глупав отговор”.  Ето една възможност, от която би се възползвал съпруга: „Разбира се, аз не съм мъж. Как се досети за това? Аз дори нямам нищо общо с това”. Подобен отговор блокира атакуващата съпруга и ако недоумяващата жена попита: „Какъв си ти тогава?”, отговорът спокойно може да е абсурден, например: „Аз съм жабок, омагьосан царски син”. Това е един от способите за справяне с агресията – да отговориш, да комуникираш с глупост.

Друг успешен подход срещу упрека е той да бъде обърнат и да се използва като оръжие срещу този, който го отправя.  Ако съпругата каже: „Ти не си мъж”, то отговорът може да бъде: „Ти не си успяла да събудиш мъжът в мен, а това значи, че ти като жена имаш недостатъци”. Връщането на упрека към този, който го е отправил е „принцип на бумеранга”. Когато жената казва: „Ти си по-лош от всички останали”, е възможно съпругът целенасочено да усили нейния упрек: „Ти имаш мнозина приятелки и познати със забележителни съпрузи: богати, силни, красиви. Само ти единствена си нещастна и принудена да прекараш живота си с един недостоен за теб човек”

Трети възможен подход към упрека е той да бъде игнориран, да се прояви равнодушие или просто да бъде разбран. Най-важната съпротива обаче си остава принципа: „Никога не се оправдавай”. Човек се оправдава тогава, когато изпитва чувство за вина. Да се отговори на упрека е възможно и нужно, без да е необходимо човек да се невротизира, плаче и страда. Всичко трябва да е достойно.  „Ти имаш слаб характер” – казва съпругата. „Слаб характер казваш, а какво е това според теб” – казва умният мъж. Този отговор е много по-достоен от озлобената конфронтация.

В края на краищата защо жените си служат с упрека?  В него може да се открие собствена непълноценност на жената, наличието на невротични комплекси. Понякога упрекът се свързва с полово неудовлетворение.  Причината за агресията може да се крие и в особености в характера на жената.  Други получават удовлетворение само от факта на страданието на другия.

В заключение следва да се знае, че ако нито една от известните ни защити не помогне и упрекът продължава да прави животът в семейството непоносим, то възможния изход е търсенето на специализирана психологическа помощ.

Превод от руски, Кунчев