Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1311555 Постинги: 1558 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
 



                 Тест за експресна диагностика за ниво на социална фрустрираност

                                                                   (Л.В.Васерман)

 

Инструкция: Предлагаме Ви въпросник, който определя степените на удовлетвореност – неудовлетвореност от социалните постижения в основните апекти на жизнена дейност. Прочетете всеки въпрос и запишете най-подходящия за Вас отговор с числа, както следва:

-напълно удовлетворен – 0 бал;

-по-скоро удовлетворен – 1 бал;

-затруднявам се да отговоря – 2 бала;

-по-скоро неудовлетворен – 3 бала;

-напълно неудовлетворен – 4 бала.

 

Тестови материал:

Удовлетворени ли сте от:

1.Своето образование.

2.Взаимоотношенията с колегите в работата (училището, ВУЗ).  

3.Взаимоотношенията с администрацията (ръководството) в работата (училището, ВУЗ).  

4.Взаимоотношенията със субектите на Вашата професионална дейност (клиенти, пациенти, ученици и пр.).  

5.Съдържанието на работата Ви, като цяло.  

6.Условията на професионална дейност (обучение).  

7.Своето положение в обществото.  

8.Материалното Ви състояние.

9.Жилищно-битови условия.  

10.
Отношенията със съпругата (съпруга).  

11.Отношенията с детето (децата).

12.Отношенията с родителями.

13.Обстановката в обществото (общината, кметството, населеното място, в което живеете),  държавата.

14.Отношенията с приятели, близки познати.

15.Сферата на услугите и битовото обслужване.

16.Сферата на медицинското обслужване.

17.Прекарване на свободното време.

18.Възможностите за получаване на отпуск и избор на място за отпуск.

19.Възможностите за избор на работно место.

20.Своя начин на живот, като цяло.

 

Обработка на резултатите

По всеки пункт се определят в балове нивото на фрустрираност. Събраната сума в балове се дели на 20 (броя на въпросите)

Интерпретация

Ако изследваното лице е получило:

-3,5-4 бала – много високо ниво на социална фрустрираност;

-3,0-3,4 бала – повишено ниво на социална фрустрираност;

-2,5-2,9 бала – умерено ниво на социална фрустрираност;

-2, 0-2,4 бала – неопределено ниво на социална фрустрираност;

-1,5-1,9 бала – понижено ниво на социална фрустрираност;

-0,5-1,4 бала – много ниско ниво на социална фрустрираност;

-0-0,5 бала – отсъства или почи отсъства фрустрираност.

image 

Категория: Други
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                         Методика за оценка на психофизическото благополучие и

                                         нервно-психично здраве 
(А.И.Захаров)

 

Успешната дейност на човек съществено зависи от неговите лични качества. Много от проблемите и трудностите на съвременния човек най-често не зависят от някакви отделни характеристики или умения, а от професионалното самосъзнание, самоуважението и самооценка, както и от познанието за себе си.

Методиката е предназначена за изследване на ученици (5-12 кл.) и студенти,  и включва три скали: невротизъм, самочувствие и фрустрация. При провеждане на изследването следва да се има предвид, че активната соматизация на психологическите проблеми е свойствена в повечето случаи след 30 годишна възраст.

 

1.Скала за невротизъм

Инструкция: Моля, отговорете на предложените 50 въпроса с „да“, ако сте съгласен и с „не“, ако не сте съгласен. Бъдете внимателен! Не пропускайте нито един въпрос.

Въпросник

1.Често ли считате себе си за виновен повече от другите?

2.Може ли да се каже, че отношенията Ви с родителите не са толкова благополучни?  

3.Лесно ли се обиждате?  

4.Често ли сте тъжен и  наскърбен без видими причини?

5.Лесно ли се обърквате и губите в нова, непозната обстановка?  

6.Бързо ли се уморявате?  

7.Често ли се уморявате без видима причина?

8.Изпитвате ли боязън от всякакъв род болести?

9.Лесно ли се разстройвате?  

10.Страхувате ли се  от нещо повече от другите?

11.Често ли се случва да имате лошо самочувствие?  

12.Понякога трудно ли ви е да овладеете своите чувства и те да излезнат от контрол?  

13.Понякога искате ли да поплачете?  

14.Трудно ли ви е да кажете на другите всичко което мислите за тях?  

15.Имате ли мисли, които внимателно криете от другите?

16.Считате ли, че в живота лошото е повече, отколкото доброто? 

17.Имате ли навици, от които се срамувате?  

18.Понякога имате ли чувството, че нещо ще се случи?

19.Трудно ли е да се изправите срещу себе си?

20.Понякога изпадате ли в състояние, при което като че ли всико пада от ръцете ви?  

21.Често ли сте недоволни от себе си?  

22.Може ли да се каже, че вие можете да бъдете много по-активен, отколкото сте?  

23.Често ли от вълнение имате усещане за стискане за гърлото?

24.Често ли се съмнявате в правилността на своите решения?

25.Имате ли желание постоянно да проверявате (анализирате) своите действия и постъпки? 

26.Често ли постъпвате не така както трябва, както би трябвало?  

27.Изпитвате ли трудности да съсредоточите вниманието си тогава, когато е нужно?  

28.Може ли да се каже, че ви е трудно да чакате?  

29.Пречат ли ви разни мисли, от които не можете да се избавите?  

30.Често ли се случва да се вълнувате без особени причини? 

31.Притеснявате ли се от това как изглеждате?

32.Трудно ли ви е първи да установите контакт с връстници?  

33.Лесно ли се смущавате при срещи с непознати хора?  

34.Често ли ви боли глава при силно вълнение и при някакви проверки?

35.Често ли не успявате да направите нещо толкова бързо, колкото ви се иска?  

36.Може ли да се каже, че често не успявате да направите нещо така, както ви се иска?  

37.Понякога дълго ли не можете да заспите?  

38.Беспокоите ли се от неприятни сънища?  

39.Трудно ли ви е да бъдете самия себе си, когато това е необходимо?  

40.Често ли ви е трудно да настоявате на своето, въпреки че ви се иска?  

41.Беспокоите ли се от това, че желанията ви се разминават с действителността?  

42.Често ли се събуждате през нощта?  

43.Може ли да се каже, че сте сънлив и вял през първата половина на деня?  

44.Понякога чувствате ли се напълно сам и неразбран от другите?

45.Искате ли да се преместите в друг клас, (група, колектив, работа)?  

46.Променя ли се настроението ви без видима причина?  

47.Преживявате ли дълбоко ситуации, при които получавате оценка? 

48.Често ли сте скован и напрегнат когато отговаряте?  

49.Често ли забравяте това, което сте учили предишния ден? 

50.Иска ли ви се да сте по-възрастен или по-млад, отколкото сте?  

Ключ:

Всеки отговор „да“ се оценява с 1 бал. Всички балове се сумират.

-0-9 бала – ниско ниво на невротизация;

-10-19 бала – средно ниво;

-20-50 бала – високо ниво на невротични реакции.

 

2.Скала за самочувствие

Инструкция: Предлагаме Ви списък от различни емоционални състояния и модели на поведение, касаещи самочувствието, преживяванията и отношенията с обкръжаващите. От Вас се иска да се запознаете с всяко едно от тях и да изразите съгласие с „да“, ако описаното състояние е характерно за Вас и несъгласие с „не“, ако не е характерно.

Безпокоите ли се от (пречи ли Ви):

1.Лошото настроение.

2.Лошото самочувствие.

3.Бързото изморяване.

4.Трудно удържане дадени пред себе си обещания.

5.Трудности да се съсредоточите дълго време.  

6. Безпокойство, нетърпеливост.

7.Чувствата ви излизат извън контрол.  

8.Невъзможност да проявите себе си във важни за вас области. 

9.Трудност да отстоявате своето.

10.Излишна отстъпчивост и примиренчество.

11.Повишена чувствителност към детайлите (малките неща).  

12.Склонност лесно да се разстройвате и приемате всичко при сърце.

13.Съмнение в правилността на своите действия, мнителността ви.  

14.Дълго помните обидата, въпреки че нямате особено основание. 

15.Раздразнителност, въпреки волята си.  

16.Непоносимост към всякакви забележки.  

17.Срамежливост в присъствието на непознати хора.  

18.Имате натрапчиви мисли, от които трудно се избавяте.  

19.Недостатъчна увереност в своите сили и възможности.  

20.Не се разбрате с връстниците си.  

21.Успеваемост (без значение каква е целта).  

22.Отсъствие на подкрепа в класа (групата, колектива).

23.Объркване в нова, непозната обстановка. 

24.Състоянието на отношенията в семейството ви.  

Може ли да се каже, че при вълнение (притеснение) често наблюдавате в себе си:  

1.Объркани мисли.  

2.Учестено сърцебиене.  

3.Изпотяване.

4.Недостиг на въздух.  

5.Главоболие.

6.Изчервяване.  

7.Студени тръпки по тялото.

8.Поява на буца в гърлото.  

9.Болки в стомаха.

10.Диария/запек.  

11.Проблеми със съня (трудно заспиване/безсъние).  

Ключ:

Всеки положителен отговор се оценява с 1 бал. Получената сума се дели на три диапазона (нива).

-0-4 бала – отлично самочувствие, отсъствие на психофизически проблем;

-5-15 бала – средно ниво на психофизическо благополучие; 

-16-35 бала – ниско ниво, наличие на психофизически проблем.

 

3.Скала за фрустрация

Инструкция: Моля, отговорете на предложените въпроси с „да“, ако сте съгласен и с „не“, ако не сте съгласен. Бъдете внимателен! Не пропускайте нито един въпрос.

1.Получавате ли много съвети, които ви притесняват и натоварват? 

2.Достатъчно ли сте уверен в себе си в трудни моменти?  

3.Доволен ли сте от телесното си тегло?

4.Имате ли връстници, от които се страхувате?  

5.Бихте ли отишли в друг клас (група ВУЗ), ако имате такава възможност? 

6.Често ли ви пречат да проявите самостоятелност и да бъдете сам?  

7.Изпитвате ли притеснение от това как се държите?  

8.Харесвате ли височината на тялото си (ръст)?  

9.Получавате ли уважението, на което разчитате?  

10.Бихте ли искали да установите много по-добри отношения с връстниците си от противоположния пол?

11.Може ли да се каже, че вие разбирате повече родителите си, отклолкото те си мислят?  

12.Имате ли някакви навици, които бихте искали да скриете от другите на всяка цена?

13.Считате ли себе си в нещо за некрасив? 

14.Имате ли желание да промените някои от преподавателите (учителите) на класа си?

15.Често ли не ви разбират и ви се присмиват вкъщи?  

16.Може ли да се каже, че за повечето от вашите неуспехи са виновни други, отколкото вие? 

17.Безпокои ли ви сериозно мисълта за това, как изглеждате в очите на другите? 

18.Може ли да се каже, че домашните си задължение и задачи често изпълнявате с голямо нежелание?  

19.Консултирате ли се обикновено с родителите си?  

20.Може ли да се твърди, че имате достатъчно причини, да сте тъжен напоследък?  

21.Смятате ли, че повечето изисквания не са необходими в университетите?

22.Страхувате ли се от наказанията от страна на майка си и баща си? 

23.Има ли в живота си достатъчно неща, които са интересни за вас?

24.Бихте ли променили външността си, ако имахте възможност?  

25.Имате ли приятел, към който изпитвате пълно доверие?

26.Бихте ли напуснал класа си (групата, ВУЗ, работа), ако никой не ви търси сметка за това?

27.Склонен ли сте да се съгласите с родителите си, отколкото да им отстъпвате?  

28.Имате ли навик да се вълнувате и притеснявате без особена причина?

29.Имате ли желание да станете възрастен, ако това беше възможно?  

30.Изпитвате ли трудности при запознанства с някой? 

31.Напоследък изпитвате ли повишено безпокойство, когато подготвяте уроците си?  

32.Безпокои ли ви как се отнасят членовете на семейството ви към вас?  

33.Събуждате ли се сутрин най-често свежи и отпочинали?

34.Харесвате ли характера си?

35.Вълнувате ли се от въпроси, свързани с развитието ви като момче или като момиче?  

36. Считате ли, че много хора в класа (група) ви имат негативно отношение към Вас, защото не ви разбират?

37.Имате ли желание понякога да захвърлите всичко и да напуснете дома си за известно време?  

38.Може ли да се каже, че вие често отстъпвате и губите при спорове с приятели?

39.Как мислите, бихте могли да ви изберат да изпълител главна роля в класа ви (групата)?

40.Често ли родителите ви правят забележки и ви притесняват по повод вашите приятели?  

41.Мислите ли, че ако ви обидят, вие почти винаги сте в състояние да дадете отговор и да се защитите?  

42.Отстъпвате ли физически (сила, бързина, сръчмост, ловкост и пр.) на повечето ваши връстници?  

43.Ако имахте възможност, бихте ли станали друг човек?  

Ключ:

По един бал получава всеки отговор, съвпадащ с ключа:

-положителни – 1, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 22, 23, 24, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 35, 36, 37, 38, 40, 42, 43.

-отрицателни – 2, 3, 8, 9, 11, 19, 25, 33, 34, 39, 41.

Баловете се събират и интерпретират в три диапазона:

-0-9 бала – високо ниво на устойчивост към фрустрация;  

-10-19 бала – средно ниво на устойчивост към фрустрация; 

-20-43 бала – ниско ниво на устойчивост към фрустрация, характерни са остри реакции спрямо препятствията за удовлетворяване на потребности, желания и цели.   

image

Категория: Други
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                Тест за диагностика на социална фрустрираност

                                                                       (В.В.Бойко)

 

Социалната фрустрираност е вид (форма) на психично напрежение, причинено от неудовлетвореност от постиженията и от позицията на личността в социално определени йерархии.

Социалната фрустрация представя емоционалното отношение на човек към позициите, които е успял да заеме в обществото в даден момент от живота си. При това, интелектът отразява от една страна това, което може по принцип да бъде постигнато в една или друга сфера, а от друга, конкретно това, което самият човек би могъл да постигне.

Всяко общество в определен период от съществуването си, в зависимост от неговата ориентация, материално и икономическо развитие, от нивото на правна и морална култура, предлага на членовете си определени възможности за социален растеж и удовлетворяване на потребностите. Социумът „определя“ скали или степени на растеж и постижения, а индивидът, според своите претенции и способности достига определено ниво.

Най-добрият начин да се илюстрира това е чрез „скалата на образованието“. В съвременните условия изглежда така: неграмотност, ниска грамотност, основно, средно, специално, висше образование, следдипломна квалификация, аспирантура, кандидатска степен, доктор на науката и т.н.. Такива възможности за образование се предлагат от обществото, а конкретно лице заема определена степен по тази скала, например, спира да се развива със завършването на гимназия. Социална фрустрация в аспекта на образованието възниква в случай, че личността не е постигнала съответствието на своите възможности в заетата позиция в йерархията на образователните степени.

Обществото е „разработило“ редица подобни скали в различни аспекти на постиженията. В сферата на жилищното настаняване човек може да се окаже на всяка степен: „липсата на собствено жилище“, „пренаселена обществена квартира (общежитие)“, „слабо населена обществена квартира (общежитие)“, „едностаен апартамент“ и т.н. до  „съвременно собствено жилище (вила) в закрит район“. По отношение на финансовото положение, човек може да е под прага на бедността, на нивото на житейския минимум, да има среден или висок доход. При това обществото непрекъснато коригира или въвежда нови степени за постижения в една или друга скала. Например през последните години възникна нова мярка за материален просперитет –  „новият българин“  - това е осигурен човек, който има всичко и дори в излишък. В сферата на образованието на децата, съвременната скала добави „частна гимназия“, „частен учител“, „образование зад граница в престижен ВУЗ“ и пр.

Скали на социално дефинирани йерархии съществуват дори в сферата на общуването. Например, приема се, че ако човек открие и успее да се обвърже с „идеалния партньор във всяко отношение“, то той е постигнал върхът в брачното поприще; или обратното – попадне на  „непоносим човек“. На човек може да се отдаде или да не се отдаде да възпита добре децата си, да намери добри приятели, да се срещне с достойни колеги, да работи под ръководството на добър лидер. Обществото предлага конкретни вариации на служебни отношения – отлични, добри, посредствени, незначителни, много лоши. Ако професионална дейност е свързана с работа с хора (пациенти, клиенти, обучаващи се и пр.), тук също са възможни различни постижения по социално определени йерархии: общуване с „много приятни хора“, „не много приятни“, „напълно неприятни“.

Оценявайки своите постижения в различните социално определени йерархии, човек изпитва определена степен на удовлетворение – неудовлетворение. В същото време той преживява фрустрация не толкова от постигнатото, например от условията, в които живее, или от материалния си доход, а от мисълта, че днес може да се постигне повече, т.е. върви непрекъснат процес на социално сравняване по стандартите към дадения момент.

Нещо подобно се случва и в сферата на отношенията: те могат да са удовлетворителни за човек или да не са удовлетворени сами по себе си, в зависимост от очакванията и оценките. Например, един човек може да е напълно удовлетворен, че няма приятели, че не влиза в неформални отношения с колеги, че няма близки, доверителни контакти и не са му необходими такива.

Социалната фрустрираност в голяма степен зависи от осъзнаването на непостигнатото, отколкото от реалното положение на личността.

Неудовлетворението от определени направления на социално зададените йерархии се натрупва и формира постоянен фон на емоционалното напрежение на личността. Когато емоционалното напрежение достигне критично ниво, човек прибягва до една или друга мярка за психологическа защита. Тя или намалява нивото на претенциите, или игнорира недостъпните степени в йерархията, или дискредитира онези, които я заемат („новите българи“ – измамници и сребролюбци; високопоставени длъжностни лица – мошеници и наглеци и т.н.). Не са редки случаите, при които психологическото напрежение води личността към „отказ“ от конкурентни ценности.

Например, в съвременните условия някои хора предпочитат развитие в йерархията на образованието, като по този начин жертват материални постижения. Бедстващият учен е позиция, която е обикновено съзнателно заета. „Отказът“ от желания брой деца в семейството се явява универсално средство човек да се отърве (поне частично) от социална фрустрираност. В много изследвания е установено, че жените-майки, които искат да заемат по-висока позиция в различни социално определени йерархии, обикновено жертват броя на децата си – те се ограничават до едно дете, въпреки че биха искали да имат повече.

Инструкция: Предлагаме Ви въпросник, който отчита степента на неудовлетвореност от социалните постижения в основни аспекти на живота. Прочетете всеки въпрос и изберете само един  най-подходящ според Вас отговор.

image

Обработка на данните

За всеки пункт се определя показател за нивото на неудовлетвореност. Той може да варира от 0 до 4 бала. Всеки вариант на отговор получава определен бал:

-напълно удовлетворен – 0 бал;

-по-скоро удовлетворен, отколкото неудовлетворен –1 бала;

-затруднявам се да отговоря – 2 бала;

- по-скоро неудовлетворен, отколкото удовлетворен – 3 бала;

-напълно неудовлетворен – 4 бала.

Ако методиката се използва за идентифициране на показателите в група е необходимо:

1) да се изчислят отделно резултатите на респондентите, избрали един или друг отговор;

2) да изчисли сумата от тези резултати;

3) да се раздели тяхната обща сума на броя отговори по дадения пункт.

Може да се определи краен среден индекс на ниво на социалната фрустрация. За да се направи това, трябва да се изчислят показатели за фрустрираност за всеки пункт и получената сума да се раздели на броя на пунктовете, който е 20.   

При масови изследвания е много показателен процентът на лицата, избрали един или друг вариант за отговор по конкретен пункт.

Интерпретация на резултатите.

Изводите за нивото на социална фрустрация се правят, като се вземе предвид стойността на резултата (средна оценка) за всеки отговор. Колкото по-висок е резултатът, толкова по-високо е нивото на социалната фрустрация:

-3,5-4 балла – много високо ниво на фрустрираност;

-3,0-3,4 – повишено ниво на фрустрираност;

-2,5-2,9 – умерено ниво на фрустрираност;

-2,0-2,4 – неопределено ниво на фрустрираност;

-1,5-1,9 – понижено ниво на фрустрираност;

-0,5-1,4 много ниско ниво на фрустрираност;

-0-0,5 – отсъствие (почти отсъствие) на фрустрираност.

 

Източник:Обозрение психиатрии и медицинской психологии им. В. М. Бехтерева. 1995. № 2. http://psychiatr.ru/

image

Категория: Други
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 0
 


        Наративен подход в училище. Пример за работа с тормоза в начален курс.

                                                      (Д.Уинслейд и Дж.Монк)

 

В училищната практика много често един цял клас получава репутация на „труден“ клас.  Той може да бъде шумен, непослушен, недисциплиниран. В него може да възникнат много конфликти, лоши отношения, тормоз. В такива ситуации индивидуалното консултиране не е най-ефективният начин за изграждане на алтернатива.

При работата с цял клас, се прилагат същите принципи на наративния подход. Проблемът се изследва, екстернализира се и получава име. Именно проблемът, а не отделните ученици се обвиняват за този дискомфорт и неблагополучие, които изпитва класът. По-нататък на класа се предлага да възстанови репутацията си, да формулира предпочитанията си, а от учителите се изисква да отбележат положителните изменения.

Памела Грей-Йейтс, училищен психолог, е разработила програма за преодоляване на травмата в началното училище. В рамките на 5 седмици тя апробира тази програма в клас, в който се обучават 7-8-годишни деца, като се среща с децата два пъти седмично.

Памела започнала с провеждане на „мозъчна атака" с децата и заедно съставили списък с неща, които пречели на учениците да се разбират помежду си. На следващата среща Памела прочела обобщението на този списък и уточнила още веднъж,  дали написаното е вярно. С този акт тя практически съобщила на децата, че тяхното мнение е важно и към него ще се отнесе сериозно.

В процеса на тази работа, децата назовали в качеството на един от проблемите на класа тормозът и унижението. Всички признали, че по някакъв начин са участвали в ситуациите на тормоз, като обиждащи (насилници), жертви или пасивни наблюдатели. Това признание и разбиране автоматично им позволило да спрат да се разпределят на групи от нарушители и жертви в класната стая.

След това Памела започнала да създава история на тормоза, като питала децата, откъдето знаят толкова много за него: „Къде най-често възникват ситуациите на тормоз и унижение?“ Децата разказали своите истории и постепенно очертали влиянието на тормоза върху тях самите и върху съучениците им.

Памела проявила интерес, какво може да попречи на децата, които биха искали да прогонят насилието и унижението от живота си, да направят това. Този въпрос помогнал на учениците да оценят тежестта на проблема и да осъзнаят колко трудно е да бъде отхвърлен режима на тормоз. Памела ги помоли да оценят по 10-бална скала колко много желаят да отхвърлят насилието. На следващите две срещи това упражнение било повторено, за да бъде проследена готовността на децата да работят за създаването на клас без тормоз.

Памела поискала от децата да си представят какво щеше да се случи, ако насилието действително напусне училището и замине толкова далече, че изчезне зад хоризонта. Какво би било това за децата, учителите и родителите – да живеят без насилие?

За да опишат този нов живот, децата направили колаж – техника, която на практика визуализирала едно усилилване на контраста между проблемата ситуация и нейната алтернатива.

След това децата участвали в куклен спектакъл. Памела написала сценарий, използвайки историите на децата за тормоз и направила кукли. Тозмозът бил изобразен (овеществен) посредством зъбато чудовище, което наранявало, дразнело и унижавало всички, без изключение. Трави (чудовището) имало двама приятели – Врун-Нашептун и Вонилка. Вонилка издевателствала над онези, които обиждали чудовището Трави. После децата написали сценарий, отразяващ любимите тактики на тази сладка компания.

В представлението са участвали още три кукли: Клепа, детска кукла от неопределен пол, миролюбив персонаж и двама приятели на Клепа: вълшебницата Волия, експерт по омагьосване на чудовището Трави (от нейните заклинания Трави се задавял от страх, той бил като отровен от собствената си отрова, сблъсквало се със собствената си низост и въобще съжалявало) и Добрият Многолюб, който обичал всички, дори Вонилка.

След това децата изиграли история, в която поведението на Трави довело до поражението му. Имало например сцена, в която Трави останал съвсем сам и бил много наскърбен, тъй като се оказало, че Клепа го излъгала, като поканила на игра тези деца, които се отнасяли толерантно едно към друго и никого не обиждали. При създадения сценарий на поражението, Памела попитала учениците, дали Трави притежава собствен опит за приятелски, мирни и уважителни отношения: „Трави винаги ли е бил чудовище? Като чудовище ли се е родил?

Създадените сценарии включвали всичко, което възрастните учат в тренингите за социални умения. Децата успешно демонстрирали, че всички тези знания и навици са достъпни и за тях.

Въз основа на тези сценарии, Памела създала обобщаваща история на позитивни отношения, а след това поставила нова задача на децата. Помолила да помислят и разкажат случай от своя живот, при който са имали шанс да бъдат въвлечени в ситуация на тормоз, но те не са направили това: „Как ти успя да омагьосаш чудовището Трави?“. Тези истории били събрани в една обща история за целия клас, а илюстрациите, нарисувани от децата – в диорама.

Бележка на прев.: Диорама (от гръцки διά (dia) – „през“, „чрез“ и ὅραμα (horama) – „вид“, „зрелище“) – подобна на лента, полукръгла живописна картина, с поставени на преден план реални и бутафорни предмети. Диорамата се отнася към масовото зрелищно изкуство, в което илюзията за присъствието на зрителя в естественото пространство, се постига чрез синтеза на художествени и технически средства. Ако авторът изпълни цялостен кръг, тогава се създава „панорама“.

Спектаклите на кукления театър продължили с използване на все по-сложни сценарии.  Децата написали ръководство за ученици от другите класове за разпознаване на Трави и за борба с него. Някои поели отговорност за борба с тормоза в класната стая и навън по време на междучасията.  

После учениците направили видеоклип за собствения си опит да прогонят тормоза и магьосничеството на това чудовище. Те нарисували плакати, с които призовавали за борба с Трави и обяснявали  как може да се направи това.  Плакатите били разпространени в цялото училище, а също така написали писма до родителите, в които обаснили позицията на класа по отношение проблема с тормоза.

На този етап класният ръководител забелязал значителни промени в класа. Децата разпознавали тормоза, веднага щом се появявал и той значително намалял. Децата, които все пак понякога продължавали да се дразнят (жертвите), вече не се смятали за виновни и не се колебаели да изразят протест. Програмата била високо оценена от родителите.

 

https://narrlibrus.wordpress.com/2009/02/07/bullying-primary-school/

Забележка: Даденият фрагмент е публикуван в книгата на Д.Уинслейд и Дж.Монк „Наративно консултиране в училище“.

image

image

Категория: Други
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                     Тест за експресна диагностика на склонност към фрустрация.

                                                                   (В.В.Бойко)

 

            Фрустрация (от лат. измама, напразно очакване) е състояние на преживяване на нереализирани намерения и неудовлетворени потребности.

Практически човек почти винаги се намира в негативно емоционално състояние, което се дължи на постоянната мисъл: „Искам, но не мога“. Той има потребности и желания, но те не могат да бъдат реализирани, той си поставя цели, но те са непостижими. С други думи, намеренията са блокирани, срещат се препятствия или трудности по пътя към тяхното постигане – намесват се външни обстоятелства, съществуващи забрани, недостиг на материални средства, липса на съответните вътрешни ресурси и т.н. Колкото по-силно са изразени потребностите и желанията, колкото по-значими са целите и колкото по-значителни са препятствията за тяхното реализиране, толкова по-голямо е емоционалното и енергийно напрежение, което психиката изпитва. Понякога състоянието на фрустрация (чувството за неудовлетвореност) се съпровожда от различни негативни преживявания: разочарование, раздразнение, безпокойство, тревожност, отчаяние, гняв, агресия и други. Тяхната енергия подтиква интелекта да действа активно, но той не намира изход от ситуацията, защото препятствията и трудностите не могат да бъдат преодолени и вследствие на това емоционалното напрежение става още по-интензивно. Човек трябва да се държи рационално – или да намали претенциите си или да се примири с трудностите, или да престане да мисли за това, но проблемът се състои във факта, че той не може да прекъсне енергийната връзка и да възстанови енергийния баланс между интелект и емоции, в който последните властват изцяло.  Той се оказва в състояние на психологически стрес.

Състоянието на фрустрация оказва отрицателно въздействие върху функционирането на организма, постепенно ерозира силата му и отслабва нервната система. Фрустрираната личност е неприятна за общуване, тя реагира на случващото се, посредством и в рамките на своя дисфункционален стереотип на емоционално поведение: с некомуникабилност и с енергично и информационно пренатоварване. Фрустрираният обикновено има много „твърда“ експресия, склонен е да причини вреда на партньора си, държи се грубо и недоброжелателно в общуването. 

Пример:

Фрустрираната медицинска сестра на в регистратура на поликлиниката общува с пациентите с раздразнителен тон, рязко, грубо и неуважително. Оазва се, че тя е самотна жена, със сериозни финансови затруднения, с болна майка, за която се грижи, а толкова много и се иска да поживее, докато младостта не си е отишла.   

Фрустрираният лекар едва скрива неприязънта си към пациентите, той е потопен в преживяванията си и е като с броня пред душевните страдания и физическата болка на болните. Оказва се, че състоянието му се дължи на личната му оценка за своята неуспешна кариера и сложни отношения с колегите на новото работно място.

Фрустрираната учителка в училище разговаря с родителите „през зъби“, разяснявайки колко тежки са задълженията й и колко много са виновни родителите. Оказва се, че тя живее със съпруг-алкохолик, а това я унижава в собствените й очи.

Фрустрираната служителка в административна служба, по време на издаване на удостоверение е развалила настроението ви за цял ден. Оказва се, че тя се „вижда“ на стола на своята ръководителка и не може да се примири с факта, че поради недостатъчни финансови средства не е в състояние да разшири жилищното си пространство, обитавано от 6-членно семейство, докато самотната й ръководителка е получила служебна квартира.

Фрустрираността е много често причина за възникване на неадекватни и деструктивни защити при младите хора – алкохолизъм, приемане на психоактивни вещества, асоциално поведение и др.

 

Инструкция: Предлагаме Ви 12 ситуации, които предполагат висока емоционална натовареност. Моля, прочетете всяка една от тях и отговорете с „да“, ако е характерна за Вас и с „не“ – ако не е характерна.

Тестови материал

1.Завиждате на благополучието на някои Ваши познати.

2.Недоволни сте от отношенията в семейството си.  

3.Считате, че заслужавате по-добра съдба.

4.На мнение сте, че бихте постигнали много повече в личния или професионалния си живот, ако не бяха обстоятелствата. 

5.Чувствате се огорчен за несбъднатите надежди и неосъществените планове.  

6.Често изпитвате злоба или раздразнение към някого.  

7.Гневен (а) сте, че на някого е провървяло в живота повече от Вас.  

8.Чувствате се разочарован, че не можете да си почивате или прекарвате свободното си време така, както искате.

9.Вашето материално състояние е такова, че Ви кара да се чувствате угнетен и потиснат.

10. Мислите, че животът Ви преминава напразно (покрай Вас).  

11.Намирате се в положение, в което някой непрекъснато Ви унижава.  

12.Нерешените битови проблеми непрекъснато Ви изваждат от равновесие.  

 

Ключ:

Всеки отговор „да“ се оценява с 1 бал. Утвърдителните отговори се сумират.

Скала за ниво на фрустрираност

-10-12 бала – висока фрустрираност;

-5-6 бала – налице е устойчива тенденция към фрустрираност;

-4 бала и по-малко – отсъства фрустрираност.

image

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                 Тест за експресна диагностика на склонност към дезорганизиращи

                                               емоционални реакции (В.В.Бойко)

 

Предназначение: Тестът е за възрастни и се прилага в писмен или устен вариант (при интервю). Включва списък със 17 негативни реакции, с които човек може да откликне на определени въздействия на средата. От изследваното лице се иска да отговори с положителен (да) или отрицателен (не) отговор в зависимост от това, дали посочената реакция е типична за него.

Тестът има за цел да диагностицира наличието на т. нар. „дезорганизиращи емоционални реакции“ на личността, които се явяват дисфункционален стереотип на поведение, при който възникват кратковременни психични и соматични нарушения. Всяка от тези реакции практически се явяват емоционален срив, появяващ се в отговор на значими вътрешни или външни фактори – конфликти, загуба на интереси, несправедливост на обкръжаващите и т.н.

При тези събития функционалният стереотип на емоционалното поведение по някакъв начин „не работи“: било поради усилия за волево потискане или поради обстоятелства на мощна енергия, образувана в резултат на интензивна интелектуална преработка на значимото въздействие. В резултат, емоционалната реакция приема някаква дезорганизираща форма, като става причината за временни нарушения на психофизиологично ниво: предизвиква съдови реакции, обостряне на хронични заболявания на вътрешните органи, депресия, апатия, интелигентен ступор и др.

Обикновено емоциите отново възвръщат своята функционална форма, когато бъде отстранена причината, която ги е породила.

Инструкция: Предлагаме Ви списък със 17 значими емоционални реакции на поведение, с които човек реагира при определени неприятни въздействия или  събития със сериозни последици. От Вас се иска да се запознаете с всеки пункт от списъка и да изразите мнението си:

а) ако посочената реакция е характерна за Вас – с отговор „да“;

б) ако посочената реакция не е характерна за Вас – с отговор „не“;

Тестови материал 

1.Болки в сърдечната област.

2.Изостряне на хронични заболявания.  

3.Алергична реакция.

4.Главоболие или „звън“ в ушите; неприятни усещания в областта на тила.

5.Промяна в кръвното налягане.

6.Рязко повишаване или загуба на апетит.

7.Нарушения в стомашно-чревния тракт (гадене, стомашни болки, запек).

8.Нервна криза (напрегнатост, напрежение, при което човек достига до предела на търпимост, превръща се в „топка нерви“).

9.Изменения в жизнената активност: или настъпва повишена сънливост, апатия, депресия, или превъзбуда, извънредна активност.

10.Емоционална опустушеност, безчувственост, неспособност да се възприеме случващото се.  

11.“Бягство в себе си“ – нежелание да се общува.  

12.Пристъп на злоба, агресия или ненавист.

13.Пристъп на инат, каприз, съпротива, непокорство.  

14.Изпотяване (ръце, тяло).

15.Силно вълнение, което обърква мисленето и пречи за избор на правилно поведение.

16.Психологически дискомфорт, поява на извънредна нервност, суетливост, нетърпеливост, безпокойство, страх, нерешителност и др.

17.“Психологически ступор“: затруднения на речта, блокиране на двигателния апарат.  

Ключ

Всеки положителен отговор получава по 1 бал.

Интерпретация

Всяка посочена в тестовия материал психофизиологична реакция на личността, се явява в определена степен за нея дезорганизираща и опсана. Когато тази реакция се превърне в стереотипно деструктивно поведение или нараства броят на тези реакции, рискът за физическото здраве и психичния комфорт на човек става значителен.  

image

Категория: Други
Прочетен: 105 Коментари: 0 Гласове: 0
 


     Оценка за наличието и изразеността на емоционално-негативните състояния

                 депресия и тревожност, формиращи „комуникативни бариери“ в

                                                          клиничната практика.

                                                              (Б.Д.Карвасарский)

 

Оценка за нивото на депресия.

Оценката на тежестта на депресията се извършва с помощта на скала на депресията, разработена и адаптирана в отделението по наркология на Научно-изследователски институт. „Бехтерев“. Въпросникът е разработен за диференциална диагностика на депресивни състояния и състояния, близки до депресията, за експресна диагностика при масови изследвания, както и за предварителна долекарска диагностика. Изследването с обработката на получените резултати отнема 20-30 минути. В процеса на работа изследваното лице отбелязва отговорите си на предложена стандартна бланка.

Инструкция. Прочетете внимателно всяко от предложенията по-долу твърдения и зачертайте съответната цифра от дясно, в зависимост от това как се чувствате напоследък. Не мислете дълго над въпросите, защото няма правилни и грешни отговори.

1 — никога или рядко;

2 — понякога;

3 — често;

4 — почти винаги или постоянно.

image

Нивото на депресия (НД) се изчислява по следната формула:

НД = Сума от „правите“ + сума на „обратните“ отговори, където:

-сумата на „правите“ е сумата от маркираните числа с №№: 1, 3, 4, 7, 8, 9, 10, 13, 15,19;

- сумата на „обратните“ е сумата от маркираните числа с №№:2, 5, 6, 11, 12, 14, 16, 17, 18, 20, като те се изчисляват в балове в обратна посока, т.е., оценка 4 = 1; 3 = 2; 2 = 3; 1 = 4 бала.

В резултат се получава ниво на депресия (НД), което варира от 20 до 80 бала.

-Ако НД не е повече от 50 бала, тогава се диагностицира състояние без депресия.

-Ако НД е в диапазона от 50 до 59 бала, тогава се прави извод за наличие на лека депресия със ситуативен или невротичен генезис.

-При НД от 60 до 69 бала се диагностицира субдепресивно състояние или маскирана депресия.

-Истинското депресивно състояние се диагностицира с НД повече от 70 бала.

 

Оценка на нивото на тревожност

Нивото на тревожност се оценява, като се използва личностната скала за тревожност на Тейлър. Твърденията във въпросника са включени в състава на MMPI като допълнителна скала. Въпросникът е адаптиран от Немчинов и включва 50 твърдения. В съответствие с инструкцията, всяко твърдение се предлага на изследваното лице написано на отделна карта (картонче). Клиентът (пациентът) поставя картите надясно и наляво, в зависимост от това дали той е съгласен или не е съгласен със съдържанието на твърдението. Време за изследване от 15 до 30 минути.

Въпросник

1. Обикновено съм спокоен и не е лесно да загубя контрол над себе си.

2. Нервите ми са разстроени не повече, отколкото на другите хора.

3. Рядко се случва да имам запек.

4. Рядко се случва да имам главоболие.

5. Рядко се уморявам.

6. Почти постоянно се чувствам напълно щастлив.

7. Чувствам увереност в себе си.

8. Практически никога не се изчервявам.

9. В сравнение моите приятели, аз приемам себе си за доста смел човек.

10. Изчервявам се не по-често, отколкото другите хора.

11. Рядко имам серцебиене.

12. Обикновено ръцете ми са достатъчно топли.

13. Срамежлив съм толкова,  колкото и другите хора.

14. Не ми достига достатъчна себеувереност.

15. Понякога ми се струва, че не съм добър в нищо.

16. Имам периоди на такова безпокойство, че не мога да стоя на едно място.

17. Стомахът ми ме тревожи много.

18. Нямам дух за да преживея всички трудности, които стоят пред мен.

19. Би ми се искало да съм толкова щастлив, колкото са другите хора.

20. Струва ми се, че понякога пред мен ще възникнат такива трудности, които аз не съм в състояние да преодолея.

21. Рядко сънувам кошмарни сънища.

22. Забелязъл съм, че ръцете ми започват да треперят, когато се опитвам да направя нещо.

23. Имам извънредно неспокоен и прекъснат сън.

24. Винаги ме тревожат възможни неуспехи.

25. Случвало ми се е да изпитвам страх в такива случаи, за които добре знам, че нищо опасно не ме заплашва.

26. Трудно ми е да се концентрирам върху каквато и да е работа.

27. Работя с голямо напрежение.

28. Лесно преодолявам забележки, грешки или неуспехи.

29. Почти през цялото време изпитвам някаква тревожност за някой или за нещо.

30. Склонен съм да приемам всичко прекалено сериозно.

31. Често плача.

32. Често ме тормозат пристъпи на повръщане и гадене.

33. Веднъж или повече пъти месечно, имам проблеми със стомаха.

34. Често се страхувам, че изведнъж ще почервенея.

35. Много трудно се съсредоточавам върху каквото и да било.

36. Много се безпокоя за материалното си състояние.

37. Нерядко мисля за такива неща, за които не бих споделил с никой.

38. Имам периоди, при които толкова се тревожа, че дори не мога да заспя.

39.Понякога, когато съм объркан, започвам силно да се потя и това много ме смущава.  

40. Дори в хладни дни, доста лесно се потя.

41. Понякога съм толкова възбуден, че ми е трудно да заспя.

42. Аз съм много лесно възбудим човек.

43. Понякога се чувствам напълно безполезен.

44. Понякога ми се струва, че нервите ми са силно разбити и не съм в състояние да се контролирам.

45. Често сам се хващам, че нещо ме безпокои.

46. Аз съм много по-чувствителен, отколкото другите хора.

47. Може да се каже, че почти постоянно се чувствам гладен.

48. Понякога се разстройвам от най-малко неща или за нищо.

49. Животът ми е свързан с необикновено напрежение. 

50. Чакането винаги ме нервира.

 

Обработка на резултатите

Оценката на резултатите от изследването на въпросника се прави чрез отчитане на броя на отговорите на изследваното лице, свидетелстващи за наличието на тревожност.

Всеки отговор „да“ на твърдения: 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50 и отговор „не“ на твърдения: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 се оценява с 1 бал.

 

-40-50 бала –  много високо ниво на тревожност;

-25-40 бала –  високо ниво на тревожност;

-15-25 бала – показател за средно (с тенденция към високо) ниво на тревожност;

- 0 до 5 бала – ниското ниво на тревожност.

image

Категория: Други
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                                   Психодиагностика в училище.

                                   Тест
за родители „Изпълнителност – отговорност“

                                                                    (В.П.Прядеин)

 

Инструкция: Уважаеми родители! Във връзка с необходимостта от по-задълбочено изучаване на децата от класа, Ви предлагаме да изразите своето отношение към следните твърдения в балове, като оценката си отбележите в протокола вдясно, след съответните номера на твърденията. Използвайте предоставената Ви скала за оценяване. Благодарим Ви за вашите искрени отговори!

Скала с оценки

7-безусловно да, напълно съгласен (а);

6-да, съгласен (а);

5-возможно да, повече съгласен (а), отколкото несъгласен (а);  

4-нито да, нито не, нещо средно (не по-често от 2-3 пъти);

3-возможно не, повече несъгласен (а), отколкото съгласен (а);

2-не, несъгласен (а);

1-безусловно не, напълно несъгласен.

Въпросник

1.Контролирам своето дете, „следя всяка негова крачка“.

2.Той пунктуално и без напомняне изпълнява всяка моя молба.  

3.Считам, че мога напълно обосновано да го (я) накажа, за неизпълнение на обещанията, които е поел.  

4.Считам, че той (тя) няма мисли, които да крие от обкръжаващите го хора.

5.Аз регулярно следя училищното му развитие, работя с него (нея) и проверявам изпълнението на задачите.  

6.Той (тя) старателно изпълнява заповеди, инструкции, указания и разпореждания на по-възрастните от него (нея).  

7.Ако той (тя) самостоятелно и без принуда даде дума (обещае), той (тя) ще я изпълни задължително.  

8.Той (тя) никога и никого не е излъгал, не е изричал неистини.  

9.Аз внимателно следя за това, как той (тя) прекарва свободното си време, с кого дружи и къде ходи.

10.Поставените му (й) задачи и работа той (тя) се опитва да изпълни веднага, без да отлага във времето.

11.Ако при него (нея) все пак нещо не се получи, то той (тя) винаги обвинява за това само себе си.  

12.През своят живот, той (тя) не е извършил (а) нито една глупва постъпка.  

13.Аз постоянно следя за реда и състоянието на неговите (нейните) вещи, дрехи, детска стая и пр.  

14.Той (тя) е изпълнителен (а) и се старае да прави всичко, каквото му кажа.  

15.Повечето от неговите (нейните) успехи са резултат на висока отговорност, а не на късмет.

16.Той (тя) винаги и във всичко е съгласен (а) със своите приятели и познати.  

image

Ключ за обработка

Сумират се баловете по вертикалните колонки 1, 2, 3, 4. където:

1 – контрол;

2изпълнителност;

3отговорност;

4 –  критичност на оценката.

Степени на изразеност на характеристиката в балове

4-12 бала –  слабо изразени характеристика.

13-19 балахарактеристиката се проявява ситуативно;  

 

20-28 бала –  характеристиката е представена силно, пълно, всестранно.  

image

image

Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                                   Анкетна  карта за родители.

                      Проучване развитието на детето в периода от 2 до 60 месец.

 

Специализиран въпросник за ученика

……………………………………………………………………………………………

възраст ………..г.     

дата …………………

 

Име, фамилия на попълващото въпросника лице:

…………………………………………………………………………………………………..

Инструкция: Предоставяме Ви набор от въпроси, касаещи развитието на различни сфери на детето в периода от 2 до 60 месец. Моля, запознайте се с твърденията и отбележете  с „Х” онези от тях, които сте наблюдавали при детето в хода на възрастовото му развитие.

image

image

image

image

Подпис на родителят попълнил анкетата …………………………

image

Категория: Други
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                Натрапчиви състояния – психологически модели на често срещани в

                                       практиката проблеми и методи за решаване.

 

Съдържание на материала:

1.Типични черти на личността с натрапчивости.

2.Психологические модели на натрапчивите състояния.

-Психоаналитичен модел.

-Модел на  Виктор Франкл.

-Модел на натрапчивите действи, като ритуали,  „помагащи“ да бъдат избегнати нещастия.

3.Методи за корекция на натрапчиви състояния.

 

 

1.Типични черти на личността с натрапчивости.

Натрапчивостите от различен вид са характерни за огромен брой хора, повечето от които са напълно здрави. Натрапчивостите биват два вида: натрапчиви мисли (обсесии) и натрапчиви действия (компулсии). Най-често единият съпровожда другия. В случай, че този проблем стане много остър,тогава  се поставя диагноза от специалист – обсесивно-компулсивна невроза.

Натрапчивостите могат да се проявят в това, че индивидът може по петдесет пъти на ден да мие ръцете си, докато кожата му се покрие с рани или да изпълнява нелепи ритуали, за да се предпази от нещастия, или много пъти да проверява свършена работа, или многократно да се уверява, че е заключил вратата, затворил прозореца, изключил ютията, спрял водата, изключил печката и пр.

Когато нахлуят в главата „страшните“ или „мръсни“ мисли, тогава във въображението  те придобиват вид на груби думи, на заплахи, на задължения, на обвинения, на себеобвинения и т.н., казани от любими и авторитетни хора, които го заклеймяват и осъждат за грехове или престъпления, с които личността не може да се пребори. Той се измъчва от безсъние и тревожни мисли, постоянно се безпокои за другите или за своето бъдеще.

 Лице, страдащо от такива проблеми, обикновено притежава редица типични черти. Тези хора са много прецизни, изрядни, точни, стремят се към ред и точен график, имат висока степен на самоконтрол върху поведението си. Те се страхуват от всички неопределени (несигурни, изненадващи си, непредсказуеми) ситуации, от открита проява на спонтанност или чувства, тревожат се за последствията от каквито и да било съвсем обикновени действия, страхуват се да не допуснат грешка, неуверени са. Те предпочитат животът им да бъде подложен на една и същата рутина, вместо на поемат рискове и инициативи.

Обикновено това са порядъчни и съвестни хора със строги морални критерии, прилагани преди всичко към самите себе си, загрижени са за мнението на другите за себе си. Те не си позволяват да бъдат това, което са, често са с негативно мнение за себе си и са ядосани за себе си, те не прощават своите слабости и грехове.

Тази категория хора се стремят да вършат всичко по правилата, да се съобразяват с нормите и стандартите, да не излизат от „рамките“. Склонни са към интелектуализация, страхуват се от всичко ирационално, дори в личните отношения са склонни към доказаване с „юридически доводи“,  а не с чувства. Те имат опасения за здравето си, боят се от мръсотия и заразяване, от секс и сексуални фантазии. Много от тях отбелязват, че още в детството си са контролирали порядъка в семейството, например, ходели са след всички, за да изключват светнатите безпричинно лампи в къщата, ако някой е забравил да ги изключи; можели са да стоят дълго време на едно място или да се занимават особено продължително с една и съща дейност.

Най-често те са идеалисти, които искат другите хора и те самите да се съобразяват с идеалните норми на нравствеността. Те не могат да допуснат, че светът може да бъде „толкова несправедлив“, те не приемат хората заедно с недостатъците им. Те са перфекционисти, т. е. стремят се към най-високите, идеалните стандарти, които по същество са недостижими. Те много често са извънредно пунктуални, аналитични, мислещи, задължени, отговорни, като в същото време са много по-внимателни към формата и реда, отколкото към съдържанието.

 

2.Психологические модели на натрапчивите състояния.

-Психоаналитичен модел

Фройд свързва появата на натрапчивите мисли с приучаването на децата към т. нар. „тоалетното“ поведение през аналния период на тяхното развитие. Според фройд, самите деца не се страхуват от мръсотия и своите екскременти, те не се интересуват от тях, те обикновено искат да си играят с тях. Децата определено харесват мръсотията и по тази причина те с такова вдъхновение когато са на море или на река се омазват с тиня, заравят се в пясъка, скачат в локвите с кал. Въпреки това, някои родители са твърде усърдни в приучаването на  децата към порядък и чистота, точност и строги правила на поведение. Те ги критикуват за грешките им, непрекъснато им правят забележки, панически ги „защитават“ от всякакви сексуални впечатления, постоянно ги предупреждават за възможни зарази, болести и други опасности, забраняват спонтанно да изразят своите чувства и т.н. По този начин в децата се поражда тревога по повод инфекция, мръсотия, сексуалност, случайни грешки, спонтанни чувства. Те формират твърде мощно, строго и придирчиво Супер-Его, което не прощава никакви отклонения от установените норми.

По тази причина, натрапчивото измиване на ръцете З. Фройд тълкува като потиснато желание да се изцапаш (омърсиш). Потискането на сексуалните желания може да доведе до факта, че през цялото време в главата на човек да „нахлуват и подло лазят“ непристойни мисли. Потискането на гневът, както и на тревогата водят до възникването на представи за някакви „ужаси“. Колкото по-настоятелно човек се бори с нежеланите си мисли, толкова по-упорито те се появяват в съзнанието му.

Според модела на Фройд, осъзнаването на потиснатите желания и чувства, и на източниците на неадекватните забрани; осъзнаването на своите страхове пред силата на тези забрани в условията на детството, послужили за формиране на тези забрани и страхове, могат да доведат до изцеление. 

 

-Модел на  Виктор Франкл.

Известният създател на логотерапията В. Франкл предлага своя модел за възникване на натрапчивите състояния и предлага метода на парадоксалните интенции, който се използва за лечение както на фобии, така и на натрапчиви състояния (обсесии).

На рисунката е показан моделът на В. Франкл, обясняващ функционирането на натрапчивите състояния: натискът е насочен към отделяне (изтласкване) от съзнанието на нежеланите мисли или импулси за нежелани действия. Натискът предизвиква противодействие от страна на тези мисли и импулси, а това предизвиква нова вълна за усилване на първоначалния натиск, което пък от своя страна активизира ново противодействие.

image

Причината, поради която мислите или импулсите се противопоставят на тяхното отстраняване от съзнанието е достатъчно ясна.  Например, на клиент му идва на ум „ужасната“ мисъл, че негов роднина ще умре и той ще получи наследството. Той бива шокиран от това, как може да мисли така и решава, че тази мисъл свидетелства за неговото пълно морално разложение и за студен и пресметлив егоизъм – да мечтае за чуждата смърт. Той разбира се, веднага се заема да прогони тази неприятна мисъл, но колкото и да се опитва, тя все пак успява да се закрепи в „периферията на съзнанието“, тя остава „видима“, защото има основание – споменът за емоцията (ужасът), която той вече е изпитъл първия път, когато е допуснал появата на „ТОВА“. Именно „ТОВА“  започва да изплува упорито от дълбините на неговото съзнание всеки път, когато той се замисли за „НЕГО“ и всеки път, той отново и отново се заема да го отхвърли. Отстранената (отхвърлената) мисъл сякаш се прилепва към отхвърлящият я. Клиентът практически не е в състояние да я отстрани, просто да я отхвърли на принципа „Господи, какво мислиш, наистина това е една глупашка мисъл …“

При работа с натрапчивости ефективно се прилага методът на В. Франкл за парадоксалните интенции (намерения, желания), т.е. иска се клиентът да извърши обратното на това, което иска да направи. В случая, вместо да се опитва да отхвърли „ужасните“ мисли, да положи усилия да ги привлече обратно или задържи (вместо да се избави от компулсивните действия, като ги прекрати, да направи обратното – да ги усили и ги направи още по-често повтарящи се).

Пример от практиката на В.Франкл:

На много клиенти, които се оплакваха от натрапчиви мисли, аз препоръчвах настойчиво да приветстват, поканят и приемат в себе си точно тези мисли: „О, скъпи мисли, отдавна аз ви обмислям. Елате тук при мен, защото аз ще мисля за вас постоянно…“ Когато исках да изпълнят тази инструкция (елемент на хумор в инструкцията е задължителен), клиентите отбелязваха, че постепенно с времето, но не след дълго, те започват да си спомнят за тези мисли все по-рядко и по-рядко, докато напълно изчезнат.

Същият метод е много ефективен за преодоляване на безсънието. На човек, който не може да заспи, се препоръчва да лежи в леглото, изразявайки желанието да не заспива: „Няма да спя, за нищо на света няма да заспивам…“ и повечето веднага заспиват.

 

-Модел на натрапчивите действия, като ритуали,  „помагащи“ да бъдат избегнати нещастия.

Хората с натрапчивости мислят, например, ако ако те стъпват винаги върху пукнатините в асфалта или ако задължително прескачат ВиК шахтите по улицата, ще избегнат (няма да допуснат) и ще контролират да не настъпи някакво нещастие – други хора ще бъдат подложени на наказание.

Други считат, че ако правят обратното, самите те ще бъдат подложени на наказание. В този смисъл, много от нелепите им действия или стремежи да отхвърлят недостойни мисли, са продиктувани от желанието да не доведат до нанасяне на вреда на други хора. Те са обсебени от суеверия, от собствена вътрешна магия. Умът им казва, че това е глупаво, но смятат, че нищо не им коства за всеки случай да подсигурят своята безопасност.

Напълно е възможно в детството си детето да е привикнало към внимателен самоконтрол, то винаги да е живяло с усещането за наличието на някакъв „дамоклиев меч“, висящ над събитията, който може да обърка или унищожи всичко при най-малък непредсказуем повод. Например, истерична майка, която постоянно заплашва да се самоубие; или детето е било така заплашвано със зарази, болести, настинки и микроби, че привиква да внимава и следи за всяко свое докосване със замърсвни предмети; или  с детето се е случило някакво неочаквано събитие поради негово невнимание – възможно е например в детската градина да са го злепоставили (уплашили; изнудвали, заплашвали, смутили) и в резултат да е преживяло публичен позор, след което е започнало усилено да се самоконтролира.

При такъв клиент може да бъде натрупано много негодувание и срам и той несъзнателно да желае да унижи реалните или въображаеми насилници, той би искал да се отърве от тях. Несъзнаваното може да го „съветва“ и създава мисли за възможни нещастия на другите, да го кара да се чувства отговорен за евентуалното нещастието с тях и в резултат  да започне да се срамува от себе си и да потиска своите мисли, да извършва ритуални действия за премахване на вероятните негативни последици от мислите си, да избягва съмнителни действия и т.н. Детето започва да възприема светът и дори себе си, като изпълнен с неочаквани опасности, а това го кара внимателно да планира всичко, да проверява, да обмисля, вместо да се доверява на спонтанността на чувствата, желанията и влеченията.

Най-важното и особено страшно е, да бъде виновен и отговорен за нещастията на други хора, както и да се изложи пред другите. Ето защо то вярва, че е необходимо с помощта на „магически“ действия да се защити от всичко това. Например, преди да напуснете къщата, всички дръжки на вратите трябва да бъдат ориентирани строго от север на юг, защото „ако не е така, то нещо лошо ще се случи“ или лице, което счита, че ако започне да мисли за секс, то в резултат на тези „мръсни“ мисли някой от семейството му ще се разболее, че ако мисли за това, то тогава самият той е „мръсен, греховен, неморален, неблагодарен и пр.“ и ще бъде осъден от другите.

Пример:

Млад човек е бил много религиозен. Той се молил пред иконата на Божията майка, а в главата му нахлували  мисли за голи жени. Той вярвал, че Божията майка трябва да го накаже за тези мисли и поради това, ежедневно в продължение на два часа стоял на колене пред иконата, търсейки опрощение, но колкото повече и по-усърдно извършвал този ритуал, толкова по-често и по-натрапчиво мислите се промъквали в главата му. В крайна сметка той достигнал до такъв ужас пред самия себе си, че понякога започвал да губи съзнание при вида на жени, без да знае защо се случва това. По-късно той все пак успял да спре този кошмар, като престанал да бъде толкова религиозен, но е бил обзет от нова „грешна“ мисъл, че него го очаква наказание за сексуалните му фантазии от Божията майка и Исус Христос.

Всъщност проблемът на този клиент се изразявал в това, че той  вярвал, че не може да стане любим за никоя жена и е развил комплекс за непълноценност още в детството си.

 

3.Методи за корекция на натрапчиви състояния.  

-Основната роля при корекцията на натрапчивостите трябва да бъде възложена на аналитичния процес. Тъй като клиентите с натрапчивост искат да контролират всичко, да проверяват и да осъзнават, то трябва всичко да бъде „разложено на елементи“, т.е., да се разчлени и анализира. При това трябва да се помни, че е в сила визкозност и ригидност, мощно изтласкване и защити (основен техен защитен механизъм е интелектуализацията), т.е., трябва да се очаква от клиента сериозна съпротива.

Той ще спори и ще доказва и ще обмисля варианти на своите версии, за да опровергае интерпретациите и доводите на психолога. Ето защо е препоръчително клиентът да се доведе до самостоятелно осъзнаване с помощта на мисловен експеримент и въпроси. Трябва да му се помогне да открие причините в детството си, да се подтикне да вземе решение, като от него се поиска да не се доверява само на себе си, да контролира всичко или да се страхува от грешки и неуспехи. В същото време клиентът трябва да осъзнае и преживее своите изтласкани чувства, да преодолее страха си от спонтанност на чувствата и на сексуалността си.

-Друга перспектива е да се научи да бъде себе си, да се откаже от гневът срещу себе си и нереалистично завишените изисквания към себе си (перфекционизмът).

-Методът на парадоксалните интенции на Виктор Франкл е добър инструмент.

-Ефективен способ е да се предложи на клиента да мечтае за секс, вместо да се отдава на обсебващи мисли или да извърши компулсивни действия.

-Изтласканите чувства често се представят на клиента под формата на мръсотия. При тези случаи е препоръчително да му се предложи да поиграе мислено с тази мръсотия, потапяйки ръцете си в нея. Обикновено след кратко време клиентът преживява изключително приятни чувства и усещания в ръцете и тялото си, а калта се превръща в един или друг положителен образ или енергия, която започва да запълва тялото. Този ефект е продиктуван от изтласканите от него положителни чувства, считайки ги за грях, а сега те отново се завръщат при него.

-Терапевтът трябва да изобличи несъзнателната магия (чрез неоспорими доказателства), в която клиентът вярва, извършвайки безсмислени ритуали, избягвайки псевдоопасни действия и мисли. Клиентът трябва да върне в себе си вярата и собственото си достойнство (самоуважение).

-Необходимо е още да се разобличи тревожността и свръхконтрола, необходимо е да му се покаже, че човек може да живее без страх от бъдещето, да живее не механично, по готов модел и непроменени правила, а творчески.

 

Литература

1.Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового рещения. Москва, 1997.

2.Риман Ф. Основные формы страха. Москва, 1998.

3.Свядощ А. М. Неврозы: Руководство для врачей. Санкт Петербург, 1997.

4.Сидоров П. и., Парняков А. В. Введение в клиническую психологию. Москва, 2000.

5.Фенихель О. Психоаналитическая теория неврозов. Москва, 2004.

6.Хэмем М. Т. Психиатрия. Львов; Москва, 1998.

image

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
02.05 02:44 - ф
 


 

Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.05 02:49
 


                  Тест за изучаване степента на удовлетвореност от функционирането

                                               в различни жизнени сфери (И.Колер)

 

Предназначение

Тестът е предназначен за възрастни и е от психологически инструменти за изследване на фрустрацията. Предназначен е за изучаване степента на удовлетвореност на респондента от своето функциониране в основните сфери на жизнена дейност.

Методиката е особено ценна с това, че може да бъде приложена преди началото на консултация или психотерапия на клиента, с цел установяване на проблеми в някои от основните сфери на жизнена дейност.

Скали (източници на трудности):

-съпружеския живот и интимни отношения;

-взаимоотношенията с родствениците (разширено семейство)

-взаимоотношения в работата и професионална дейност;

-социалната сфера.

Инструкция:  Пред Вас има списък с твърдения, отнасящи се до различни сфери на жизнена дейност. Прочетете всяко твърдение и изберете един от предложените варианти за отговор.

Обърнете внимание: твърденията от 1 до 24, касаят Вашите взаимоотношения с родствениците (съпрузи, съпруги, родители, тъща, тъст, свекър, свекърва и др.). Ако в обкръжението Ви няма такива лица – не отговаряйте на тези въпроси.

В случай на нерегистриран брак или развод, ако Вие разглеждате Вашите партньорски отношения като достатъчно устойчиви и продължаващи, независимо от развода (например, във връзка с възпитанието на децата), отговорете на съответните въпроси.

Ако списъкът с твърдения не съдържа някои важни според Вас проблеми и трудности от живота Ви, то моля, допишете ги в края на бланката.

Варианти за отговор:  

-съвършено верно (ако твърдението отразява абсолютно точно Вашите проблеми);

-по-скоро вярно (ако твърдението отразява достатъчно точно Вашите проблеми);

астично – да, частично – не (ако твърдението отразява само частично точно Вашите проблеми);

-по-скоро невярно (ако твърдението по-скоро не отразява точно Вашите проблеми);

-съвършено невярно (ако твърдението въобще не отразява Вашите проблеми);

 

Въпросник

1.Бракът ми страда от недостатъчно взаимно разбиране.

2.Бракът ми страда от недостатъчно взаимна нежност.

3.В резултат на нарушени сексуални отношения, имам затруднения в съпружеския си живот.

4.В резултат на различния ни подход при възпитанието на децата, имам трудности в съпружеския ми живот.

5.Различията, произтичащи темперамента и характера, са причина за трудности в съпружеския ми живот.

6.Различното отношение към разпределението на домашните задължения, води до провал в съпружеския ми живот. 

7.Имам недоразумения с партньора си по въпросите на парите, които водят до трудности в съпружеския ми живот.

8.Имам проблеми в съпружеския си живот, поради различно отношение към намерението ни да имаме деца.

9.Отношенията в съпружеския ми живот са опорочени от извънбрачни връзки. 

10.Отношенията ни в съпружеския живот страдат поради разногласия по повод съвместното прекарване на свободното време.

11.Имам конфликти в съпружеския си живот, поради прекалена заетост в работата.

12.Имам разногласия с майка ми.

13.Имам разногласия с баща ми.

14.Имам трудности във взаимоотношенията с моите братя и сестри.  

15.Имам напрежение в отношенията с тъста (свекъра).

16.Имам напрежение в отношенията с тъщата (свекървата).

17.Децата ми създават много проблеми.  

18.Имам конфликти с приемните (осиновените) ми деца.  

19.Имам трудности в отношенията с роднините на съпруга (съпругата) ми.

20.Имам трудности в отношенията с роднини, с които обитаваме един дом (къща, квартира или са непосредствени съседи).

21.Считам, че моята семейно-битова ситуация (условия) е неудовлетворителна.

22.Тежи ми, че съм задължен (а) да се грижа за болен член на семейството.

23.Не съм доволен от своята работа, защото не удовлетворява професионалните ми интереси.

24.Пречи ми ежедневната монотонност в работата ми.

25.Многоплановостта в работата ми създава определени трудности.

26.Изпитвам неудовлетвореност от работата ми, защото в нея преобладават административните задачи над професионалните.

27.Имам напрежение с висшестоящите в работата.

28.Имам затруднения в отношенията си с колегите.

29.Имам конфликти с моите подчинени.

30.Не съм удовлетворен от моята работа, защото тя не съответства на моята професия.

31.Не съм доволен от работата си, защото повишените професионални изисквания не отговарят на моята квалификация.

32.Изпитвам неудовлетвореност от работата си, защото трябва да изпълнявам дейност, съответстваща на по-ниска квалификация от моята.

33.Аз имам проблеми във връзка с преумора в работата ми.

34.Удовлетворението от работата ми е помрачено от липсата на достатъчно признание.  

35.Намирам се в трудни отношения с най-близкото си обкръжение (родители, семейство, приятели), защото те имат морални нагласи, които не споделям.

36.Поради различни политически убеждения се намирам в конфликти с хората от най-близкото ми обкръжение.

37.Не споделям религиозните възгледи на хората от най-близкото ми обкръжение и това е подод да имам редица проблеми в отношенията си с тях.

38.Между мен и семейството ми има напрежение поради различията в идеологическите ни позиции.

39.Изпитвам напрежение (неудовлетвореност), защото моите социално-политически нагласи са в противоречие с актуалната обществена действителност.

40.Намирам се в трудно положение, тъй като моите политически убеждения противоречат на обществените изисквания.

41.Изпитвам тревога и напрежение от факта, че не участвам в обществена дейност и организации.

42.Считам за свой недостатък отсъствието на каквато и да е обществена активност в живота ми.

43.Имам особено напрегнат живот поради буквално претоварване с обществени задължения.

44.Моите отношения с приятелите ми (колегите) са трудни и конфликтни, поради различия в политическите и идеологическите ни възгледи.  

45.Преживявам дълбоко негативно, наблюдавайки грешките на политическите и обществени лидери и съм разочарован от тях.

Ключ.

Източник на трудности в съпружеския живот, вопроси: 1-11.

Източник на трудности във взаимоотношенията с родствениците: 12-22.

Източник на трудности в професионалната сфера: 23-34.

Източник на трудности в социалната сфера: 35-45.

Изчисляване на баловете.

Използва се следната схема: 

-съвършено вярно– 5 бала.

-по-скоро вярно – 4 бала.

астично – да, частично – не – 3 бала.

-по-скоро, не е вярно– 2 бала.

-съвършено невярно – 1 бал.

image 

Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
 


               Наративен подход в училище. Работа с насилника, пострадалите и

           свидетелите при ситуация на училищен тормоз. 
(Д.Уинслейд и Дж.Монк)

 

Наративният подход е особено ефективен за справяне при ситуации на тормоз, тъй като предлага техники за работа с трите основни категории, участващи в този процес – жертвата, насилника и свидетелите. Описанието на наративната работа с травмата, което ще бъде дадено по-долу, служи основно за да даде на читателя представа за това какво представлява този начин на работа и да позволи развитие на собствени творчески идеи.

 

1.Работа с жертвата (пострадалите).

Когато се работи с тези, които страдат от тормоз и насилие от връстници в училище, разговорът може да се съсредоточи върху това как в тези ситуации се реализира дисбаланс във властта (неравномерното разпределение на силите) и какви са последиците от този процес.

В това отношение специалистите могат да помогнат на децата и юношите да видят интернализиращия ефекта на тормоза – как тормозът подрива вярата на човек в себе си, като предизвиква страх, вина и самообвинение. След това, в центъра на беседата застава преформулирането на идентичност и отношение, с цел детето (подрастващият) да не се окаже в „битието на жертвата“ и да може активно да формира такива отношения с хората, които са му по душа.

Основните идеи на наративната работа с жертвите е за:

- „слушане от двете страни“;

- „липсващото, но подразбиращо се“;

- идеята за душевната болка, като доказателство.

 

а) „Слушане на двете страни“.

В каквато и чудовищна ​​ситуация да се окаже човек, той винаги реагира на случващото се по някакъв начин, като се опитва да се справи и обикновено никога не остава пасивен.  Друг е въпроса, че тези усилия често се оказват неразпознати, а в ситуация на тормоз, насилие и унижение, те могат да станат повод за подигравка от страна на насилника.  Слушайки „двете страни“, специалистът, работещ с наративен подход обръща внимание не само на историята за случилото се, която е довела човек до състояние да изпита страдание, но и на това, как той се е борил за да преодолее тази ситуация, какво е правил за да защити от поругаване това, което е ценното в живота му. 

 

б) „Липсващото, но подразбиращо се“.

Човек винаги описва което и да е явление (ситуация, факт), като го сравнява с други. Когато човек говори например за несправедливостта или за това, че вече не може да живее по този начин, това означава, че той има еталон (за този еталон не се говори, той пряко не се споменава, но се подразбира), с който прави сравнение – представа (идея) за това, какво е справедливо и как би искал да живее. Задачата на специалиста, работещ с наративен подход е да се осведоми за произхода на този „липсващ, но подразбиращ се“ еталон (стандарт), за да помогне на клиента да изгради история на тези идеи в живота си и да му съдейства за преструктуриране на референтната му група около тези идеи. Преструктурирането на референтната група (re-membering) е практика, основаваща се на идеята, че в живота на човек винаги има важни хора или персонажи, който могат да станат аудитория за предпочитаната история на неговия живот. Наративните практики установяват приноса на тези хора в живота на човек и разкриват как този принос се свързва с онова, което е действително значимо в този живот.

 

в) „Идеята за душевната болка, като доказателство“.

В ситуация на насилие и тормоз, на унижение и поругаване се подлага нещо, което човек счита за важно и ценно. Болката може да се разглежда като доказателство за стремеж да се запази контакт с тези ценности, значения и принципи, а интензивността на тази болка в този случай ще отразява силата на придържане към тези ценности. Продължителността на душевната болка като резултат от преживяното насилие е напомняне на себе си и на другите, че „това не трябва да се случва отново“. Тази болка може да се превърне в движеща сила за създаване на общност за грижи и за социална промяна.

Повече за това - тук. https://narrlibrus.wordpress.com/2009/01/23/pain-as/

 

2.Работа с насилниците.

Основните техники на наративна работа са „работа с ограниченията" и деконструкция на „чувството за право“.

а) „Работа с „ограниченията“.

 Като правило, хората, които упражняват насилие и тормоз, сами не искат и не търсят контакт и разговор за това, което правят. Беседите с учител или психолог се случват по решение на администрацията и се възприемат като препятствие, което е необходимо да се преодолее по пътя към предпочитания живот. Специалистът може да прояви интерес към това, в какво качеството присъстват отношенията с другите хора в този живот, отдавна ли са се появили тези представи за такъв живот и какви са били „ограниченията“ за тяхното осъществяване в ситуациите на тормоз.  („Какво ти попречи да проявиш уважително отношение, да помогнеш, да покажеш дружелюбие, компромис или сътрудничество, когато ти отне тетрадката от Васко“?) „Ограниченията“ се екстернализират (внасят се отвън), но тук задачата на специалистта е да следи, в качеството на „ограничение“ да не встъпи жертвата, трето лице или „естествените свойства“ на насилника.  „Ограниченията“ са определени идеи и практики, свързани с разпределението на властта в отношенията между хората.

 

б) „Деконструкция на „чувството за право“.

В рамките на стремежа за власт присъстват идеи, обясняващи/оправдаващи определено поведение („Аз съм мъж и следователно имам право ...“, „Аз съм по-голям и затова имам право ...“, „Аз съм по-възрастен и затова имам право ...“). Представите (идеите), които придружават „чувството за право“ са универсални, те са извън контекста и не се отразяват (не рефлексират) и по тази причина подходящ начин да се работи с тях е деконструкцията им. По правило, индивидът не е автор на идеите и принципите, от които се ръководи в живота. Те са продукт на определен културно-исторически контекст и способстват за пораждането и възпроизвеждането на определени отношения към властта, полезни за някои социалн групи и потискащи представители на други социални групи. Деконструиращите въпроси са насочени към изясняване на идейния контекста, който е универсален и общозначим.  Наративният консултант пита откъде са се взели тези идеи; има ли в живота на човека други хора, които въплъщават тези идеи и принципи; в какви техни постъпки и действията тези идеи са намерили проявление; в каква форма са намерили реализация; към кого е било насочено това отношение.  Тук консултантът не влиза в пряка конфронтация, но ако насилникът започне да се оправдава, отрича или говори уклончиво, то отново той трябва да се върне към максимално подробното описание на това, което той е направил, като специалистът формулира своите въпроси по такъв начин, че те да способстват и улесняват приемането на отговорност за своите действия.

Този вид консултиране не може и не трябва да бъде дисциплинарна мярка, тъй като то е насочено към подготовката (трениране) на детето и подрастващите да се обръщат и общува с другите без насилие и жестокост. Алън Дженкинс (1990) подчертава, че в ситуации, в които се опитваме да въвлечем хората в процес на промяна на техните начини за общуиване с другите, не бива да забравяме три принципа:

1.Отказ от преписване на отговорността за насилието на външни, неконтролирани от човека обстоятелства.

2.Насърчаване на човека да отхвърли всичко, което му пречи да поеме отговорност за своите постъпки.

3.Признаване и отбелязване на всяка малка част от поемането на отговорността.

 

3.Покана за отговорност.

Въз основа на тези принципи може да се развие цяла поредица от „покани за отговорност“. Тези покани по своето съдържание са въпроси, които се задават в определена последователност и са насочени са към формиране на идентичност и репутация въз основа на уважение към другите хора.

Д.Уинслейд и Дж.Монк изброяват основните етапи на това интервю:  

 

а) Покана за обсъждане на собствената си жестокост.

Специалистът пита ученика „дали би му помогнал да разбере“ това, което е предизвикало и довело до техния разговор. От самото начало се подчертава, че присъствието на подрастващият на този разговор е важна стъпка и специалистът оценява високо това. Същевременно,  за да не се позволи прибягването към репликата „Мен ми казаха и аз дойдох“, специалистът може да попита какъв смисъл за подрастващия има това, че той все пак е дошъл, за да поговорят по такъв сериозен въпрос, дори и да не е дошъл по своя воля. Може например да се каже следното:

-„Трябвала ти е доста смелост, за да дойдеш тук“.

-„Има доста хора, които много съжаляват, че са причинили болка на другите, но за тях е много трудно да признаят това, което са направили. На теб как ти се отдаде това?“

-„Ти си способен да разкажеш това, което си направили. Какво говори това за теб, като човек?“

 

б) Покана за обсъждане на уважителни начини за взаимодействие с хората.

Ако тийнейджърът очевидно не е доволен от това, което е направил, може да му бъде поискано да опише как може да осъществи най-добрите си намерения. Например:

-„Какво мислиш, как трябва да се обръщаш към момичетата?“

-„Какво цениш в приятелството? Какъв тип приятелство обичаш най-много?“

-„Към какви отношения с този човек би се стремил в идеалния случай?“

-„Би ли искал хората да се страхуват от теб? Ако не, то как би искал те да се отнасят към теб? Как би трябвало да общуваш, за да почувстваш, че другите се отнасят към теб точно по начина, по който би искал те да се отнасят?“  

Често обаче човек се стреми да прехвърли отговорността за жестокостта си върху раменете на друг (обикновено това е жертвата): "Тя ме подлудяваше". На подобни реплики може да се отговори по следния начин:

-„Това наистина те е разстроило, нали? Ако наистина те е разстроило, това означава, че би искал към теб да се обърнат и да говорят по различен начин. Според теб как точно?“.

Когато ученикът изрази предпочитанията си към приятелски отношения с връстниците, основаващи се на взаимно уважение (тук не е важно колко това уважение противоречи на предишното му поведение), е целесъобразно специалистът да го помоли да развие тази тема, например:

-„Изглежда, че предпочиташ взаимоотношения, които са без жестокост (заплахи, изнудване, тормоз или както е посочен проблемът). Така ли е?“

-„Можеш ли да ми помогнеш да разбера, как си стигнал до това решение?“

-„Тази идея нова ли е за теб или си мислил върху нея дълго преди това?“

-„Ти би искал с теб да се държат така, че да не те дразнят, да не те унижават, нали? А защо?“.

-„Би ли искал да си способен да се въздържиш от обиди и нападения, когато другият прави и казва нещо, без да мисли?“.

 

в)Покана за разглеждане на собствените си неуспешни опити за отговорност. 

На този етап можете да се разгледа несъответствието между обявените намерения и идеали и това, което наистина се е случило. Това се прави не за да покаже на детето, че е лицемер или че неговите намерения нямат достатъчно мотивираща сила. Намеренията и идеалите се разглеждат като желателен начин на съществуване, на който нещо пречи да бъдат осъществени, т.е. фрустрирани са. Какво ги спира? – жестокост, опиянение от гняв, възмущение в отговор на това, по какъв начин са общували с подрастващия, културна история, че не трябва да си слаб и да оставиш другите да те унижават, репутацията сред своите приятели, лудории и т.н. Насилието и оскърблението може да се разгледат в детайли – как се е случило, какво е довело до това, как събитието се е отразило на всеки от участниците в ситуацията. Можете да започнете по следния начин:

"Сега разбирам, че ти не искаш да нараниш и причиниш болка на други хора, че ти би искал да сте приятели. Ти би желал във взаимоотношенията си с хората не присъстват жестокостта и обидата. Ти много ясно няколко пъти изрази колко важно е това за теб. Това, което не разбирам  е, какво ти пречи винаги да се придържаш към тези принципи. Какво мислиш, полезно ли ще бъде, ако се опитаме заедно да разберем какво ти е попречило да достигнеш живот свободен от насилие и обиди? Как точно това може да ти бъде полезно?"

 

г)Покана за определяне на тенденциите в промяната на поведението с течение на  времето.

Тук фокусът пада върху това, къде насилието и обидите могат да се проявят при тийнейджъра. Специалистът може да поиска ученика да се отдръпне и да погледне не само  настоящия момент, но и в по-широк мащаб от живота си. Темите за разговор за бъдещето могат да бъдат минали и настоящи. Въпросът е дали ситуацията се подобрява или влошава? Дали отношенията между насилника и жертвата с течение на времето стават по-добри или по-лоши? Какво е въздействието на насилието (обидите) върху репутацията на този тийнейджър в училище? Сега той обижда другите по-често, отколкото преди или по-рядко? След това се въвежда бъдещето, като въображаема отправна точка (тема):

„Ако ситуацията се влоши, какво мислиш, че ще се случи? Къде ще се окажеш ти?“

 Този въпрос може да помогне на ученика да осъзнае социалните последици от общата тенденция на поведение, а не само да се съсредоточава върху определена ситуация. Понякога това е достатъчно, за да се преоцени отново цялата траектория. Специалистът може директно да попита:

„Искаш ли твоят живот да се развива в тази посока?Ако, не – защо?“

 

4.Работа със свидетелите.

Свидетелите като правило преживяват същото като жертвите, но в различна степен. Често свидетелите изпитват чувства на безсилие и безпомощност. В работата с наблюдателите на ситуация на тормоз, в допълнение към горните техники, използвани при работа с жертви, се използва и практиката „работа с външните свидетели“, разработена от Майкъл Уайт (1995).

Тази структура на работата позволява да се даде отклик на случилото се и в процеса на това да се установи контакт с онова, което е важно в живота на един човек. При работа с тези, които са станали свидетели на ситуацията на тормоз, може да се използва като основа историята на жертвата за това как се е справила със ситуация на тормоз, историята на някой от очевидците или дори произведение на изкуството, което има отношение към ситуацията. Освен това, от 4-5 свидетели се иска да се редуват, за да отговорят на следните въпроси:

а)Кои думи и изрази, използвани от разказвача и от тези, които подкрепят предпочитаната посока на живота му, привлеклекоха вашето внимание, докоснаха ви, трогнаха ви, накараха ви  да работи вашето въображение и т.н.?

б)Това което чухте, тези думи и изрази на разказвача, какво Ви говорят за историята на този човек, какво е важно за него в живота? Какви образи и метафори нахлуват в съзнанието ви? Какво могат да ни кажат те за това, което е важно за разказвача?

в)Защо тези думи и изрази привличат вашето внимание? Как те се отразяват и  резонират в живота ви? Разкажете накратко случай от живота си, който илюстрира този резонанс.

г)Какво и как чутите истории на разказвача промениха във Вас? Какви възможности ви откриват тези промени? Може би се е появило някакво ново разбиране или във фокус се е оказало нещо вече известно, но досега не така ясно осъзнато? Възможно ли е сега, да сте в състояние да предприемете определени стъпки, да изпълните определени действия (какви точно)?

С това работата с групата външни свидетели не се изчерпва, но на тази основа възниква „съприкосновение с широк кръг житейски теми“, хората получават възможност да се изкажат и да бъдат изслушани. Тази структура е много ефективна за предотвратяване на ежедневния шок и бърнаут при учителите. Той може да се използва и по време на уроците, за да придаде личен смисъл на обяснения материал.

 

 

Източник: „Narrative Counseling in Schools: Powerful and Brief“ – John Winslade and Gerald Monk.

Забележка: Даденият фрагмент е публикуван в книгата на Д.Уинслейд и Дж.Монк „Наративно консултиране в училище“.
Тук - 
https://narrlibrus.wordpress.com/2009/02/07/school-bullying/#more-253 

 


image

image

Категория: Други
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове: 0
 


            Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

              Тест за експресна оценка на ръководството на училището и учителите.

                                                                       (В.П. Прядеин)

 

Инструкции за изследователя.

Изборът на метод за тестване (открит или анонимен) зависи от стилът на директора за училищно ръководство. При преобладаване  на авторитарен или неустойчив (авторитарно-либерален стил „тояга и морков“),  по-добре е да се проведе анонимно тестиране. Във всеки случай са необходими предварителни срещи с родителите, учителите и училищно ръководство.

Препоръчително е решението за тестиране и обработката на данните да бъде дело на училищния психолог, който работи в същото училище, като самият той не участва в изследването. Желателно е тестирането да обхване всички учители и помощен персонал на училището (охрана, техническо оборудване, администрация и др.). Оценките за административната, учебната и възпитателна работа се поставя на базата средните данни от всички изследвани лица.

 

Инструкция за учителя.

Уважаеми колега,

За да подобрим ефективността на работата в училището, Ви молим да оцените изпълнението на функционалните задължения от директора и неговите заместници по 5-степенна скала. Поверителността на получената от вас информация е гарантирана.

Скала за оценка на ръководството на училището.

5 - ръководителят напълно съответства на своята длъжност; проявява инициативност, творчество, отговорност, взискателност и т.н.

4 - достойнствата на работата му са несъизмеримо по-големи от недостатъците; може обаче да работите и по-добре.

3 - изпълнява работата си спонтанно, поради необходимост, „без огън“; фокусиран е само върху отделни компоненти на дейността.

2 - той е добър човек и учител, но не и ръководител.

1 - мисля, че с дейността си той нанася повече вреди на училището, отколкото полза.

image

image

Инструкция за изследователя.

За предпочитане е изследването на родителите да се проведе по време на родителско събрание (среща), на предварително подготвени формуляри (с отпечатани имена на учителите и преподаваните от тях предмети). Добре е към бланките да има забележка: (КР) – класен ръководител по класове; учителят изпълняващ тази функция, както и (Д) – директор; (ЗУЧ) – зам. по учебната част; (ЗВЧ) – зам. по възпитателната част и други, ако има такива в ръководството.

Инструкция за родителите.

Уважаеми родители,

С цел подобряване ефективността на учебната дейност и отношението към Вашето дете, е необходимо да оцените образователната дейност на всички учители, преподаващи в този клас по 5-бална система. Оценката е комплексна. Тя включва балове за:

а) обучение (O) - качеството на знанията, преподавани от учителя по дадения предмет (П);

б) възпитание (В) - отношението към вашето дете (доброжелателност, формиране на  ценностни ориентации, черти на характера и т.н.).

Желателно е да подкрепите оценката си с положителни и отрицателни примери или изявления. Подобна работа ще бъде направена и от вашето дете. Препоръчително е да не му налагате вашето мнение. Опитайте се да бъдете безпристрастни и обективни. Освен това трябва да изразите своето мнение (и да го отразите в балове) относно възпитателната дейност на директора (Д), зам. директора по учебната част (ЗУЧ), зам. директора по възпитателната част (ЗВЧ), зам. дирекрора по ……… (…) и класния ръководител работа (КР).

Баловете за ръководителите на училището се отнасят както за педагогическа дейност (обучение и възпитание), така и за изпълнение на техните функционални задължения. Критичните изявления няма да повлияят на отношението към вашето дете от страна на учителите в училището. Поверителността на Вашите бележки, мнения и предложения е гарантирана.

Оценъчна скала за учител-предметник.

5 - той има призванието да бъде учител; освен основните знания по предмета, той предоставя и допълнителни; контролира изпълнението на задачите; осъществява индивидуален подход към детето. Прилага разнообразни форми за преподаване. Използва съвременни информационни технологии. Взискателен е.

4 - предоставя добри знания в рамките на програмата. В работата му, положителните страните са повече от отрицателните.

3 - за такъв учител може да се каже: „Като няма риба и ракът е риба“. Работата си изпълнява спонтанно, в зависимост от настроението.

2 - лош учител, работи по необходимост (заради пари).

1 - такива учители нямат място в училище.

Скала за оценка на учител-възпитател

5 - с учителя можете да говорите по всяка тема, различна от предмета и да се обръщате за съвет. Децата го ценят не само за знанието, но и за човешките му качества. Те знаят, че учителят не е равнодушен към техните стремежи и грижи, обича ги.

4 - учителят е благосклонен, отзивчив, има положително отношение към децата.

3 - общуването с децата се определя от настроението му. Ако „не е тръгнал сутрин с правилния крак напед“, по-добре е да не се доближавате до него – той е склонен да вика, да обижда, да крещи.

2 - на първо място обръща внимание на недостатъците на децата в постъпките,  назидателен, ограничаващ, постоянно правещ забележки.

1 - този учител не трябва да се допуска до децата.

image

Скала за оценка на ръководството на училището.

5 - ръководителят напълно съответства на своята длъжност; проявява инициативност, творчество, отговорност, взискателност.

4 - достойнствата на работата му са несъизмеримо по-големи от недостатъците; може обаче да работите и по-добре.

3 - изпълнява работата си спонтанно, поради необходимост, „без огън“; фокусиран е само върху отделни компоненти на дейността.

2 - той е добър човек и учител, но не и ръководител.

1 - мисля, че с дейността си той внася повече вреди на училището, отколкото полза.

Инструкция за учениците.

За подобряване ефективността на преподаваните дисциплини и взаимоотношенията с учителите, трябва да оцените по 5-бална скала образователната работа на всички учители, преподаващи във вашия клас. Оценката е комплексна. Тя включва балове за:

а) обучение (O) - качеството на знанията, получени от учителя по преподавания предмет (П);

б) възпитание (В) - учителят пример за подражание ли е за вас, вслушвате ли се в неговите указания и съвети, следвате ли го и т.н.

Желателно е да подкрепите своята оценка с положителни и (или) отрицателни примери или изявления. Същата работа ще бъде извършена и от вашите родители. Препоръчително е да не им налагате мнението си. Опитайте се да бъдете безпристрастни и обективни. Оценявайте като цяло, а не по единични, индивидуални прояви (както при всеки човек, те могат да бъдат случайни и изключения).

Освен това, вие трябва да изразите своето мнение (и да го отразявате в бланката) за възпитателната дейност на директора на училището (Д), заместник-директора по учебната част (ЗУЧ), заместник-директора по възпитателната част (ЗВЧ) и класния ръководител (КР). Баловете за ръководството на училището се отнасят както за педагогическа дейност (обучение и възпитание), така и за изпълнение на техните функционални задължения. Критичните изявления няма да повлияят на отношението на учителите към вас. Поверителността на Вашите бележки, мнения и предложения е гарантирана.

 

Скала за оценка на учител-предметник.

5 - с учителя можете да говорите по всяка тема, различна от предмета и да се обръщате за съвет. Децата го ценят не само за знанието, но и за човешките му качества. Те знаят, че учителят не е равнодушен към техните стремежи и грижи, обича ги.

4 - учителят е благосклонен, отзивчив, има положително отношение към децата.

3 - общуването с децата се определя от настроението му. Ако „не е тръгнал сутрин с правилния крак напед“, по-добре е да не се доближавате до него – той е склонен да вика, да обижда, да крещи.

2 - на първо място обръща внимание на недостатъците на децата в постъпките,  назидателен, ограничаващ, постоянно прави забележки.

1 - този учител не трябва да се допуска до децата.

image

Скала на учителя (как като възпитател).

5 - с учителя можете да говорите по всяка тема, различна от предмета и да се обръщате за съвет. Децата го ценят не само за знанието, но и за човешките му качества. Те знаят, че учителят не е равнодушен към техните стремежи и грижи, обича ги.

4 - учителят е благосклонен, отзивчив, има положително отношение към децата.

3 - общуването с децата се определя от настроението му. Ако „не е тръгнал сутрин с правилния крак напед“, по-добре е да не се доближавате до него - той е склонен да вика, да обижда, да крещи.

2 - на първо място обръща внимание на недостатъците на децата в постъпките,  назидателен, ограничаващ, постоянно прави забележки.

1 - този учител не трябва да се допуска до децата.

Източник:
image

image
 

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 0
 


           Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

                 Въпросник за оценка стратегиите за поведенческа активност на

                                                 педагозите в стресови условия.

 

Инструкция: Предлагаме Ви списък с въпроси, касаещи особеностите на живот,  активност в работата и общуването или поведението на човек в емоционално-напрегнати ситуации. Внимателно прочетете всеки въпрос (твърдение) и изберете опцията за отговор, която най-добре отговаря на вашето поведение.

Въпросник

1.Смятате ли, че е трудно да намерите време, за да отидете на фризьор?

1) никога;

2) понякога;

3) почти винаги.

2.Работата Ви е такава, че Ви мобилизира и стимулира.

1) по-малко, отколкото работата на останалите хора.

2) толкова, колкото работата на останалите хора;

3) повече, отколкото работата на другите хора.

3.Ежедневието Ви основно е запълнено от:

1) дейности, които изискват решение; 

2) обикновени дейности;

3) дейности, които са скучни.

4.Животът на някои хора често е изпълнен с изненади, непредвидени обстоятелства и усложнения. Колко често срещате подобни събития?

1) няколко пъти дневно;

 2) няколко пъти седмично;

3) един път дневно;

4) един път седмично;

5) един път месечно и по-малко.

5.В случай, че нещо силно Ви гнети, потиска или други хора искат твърде много от вас, Вие:

1) губите апетит или се храните твърде малко;

2) ядете често или повече от обикновено;

3) не забелязвате никакви съществени промени в обичайния си апетит.

6.В случай, че нещо силно Ви гнети, потиска или имате извънредно много работа, то Вие:

1) незабавно предприемите необходимите мерки и действате;

2) внимателно обмисляте, преди да започнете да действате.

7. Колко бързо обикновено се храните?

1) обикновено приключвам с храненето много по-рано от другите;

2) храня се съвсем малко по-бързо от останалите;

3) храня се толкова бързо, колкото и останалите хора;

4) обикновено приключвам с храненето по-късно от повечето хора;

8.Вашите близки или приятели някога казвали ли са Ви, че ядете прекалено бързо?

1) да, често;

2) да, един или два пъти;

3) не, никой не ми е говорил за това.

9. Колко често правите няколко неща едновременно, например, да ядете и работите?

1) правя го всеки път, когато е възможно;

2) правя го само тогава, когато наистина не ми стига време;

3) правя го много рядко или въобще не го правя.

10. Когато слушате някого и този човек твърде дълго не може да довърши мисълта си, чувствате ли желание да го забързате?

1) често;

2) понякога;

3) почти никога.

11.Колко често „завършвате“ мисълта на събеседника си, поради негово прекалено бавно говорене, за да ускорите разговора?

1) често;

2) понякога;

3) почти никога.

12.Колко често Ваши близки или приятели са забелязвали, че Вие не сте съвсем внимателен, когато са Ви обяснявали нещо подробно?

1) няколко пъти седмично и по-често;

2) няколко пъти в месеца; 

3) почти никога;

4) никога.

13.Ако сте се уговорили със свои близки или приятели, че ще пристигнете в определено време при тях, то колко често сте закъснявали?

1) понякога;

2) рядко;

3) почти никога;

4) никога не закъснявам.

14.Случвало ли се е да бързате за мястото на среща, въпреки че имате достатъчно време?  

1) често; 

2) понякога; 

3) рядко или никога. 

15.Представете си, че трябва да срещнете някого в уговорено време, например на улицата, в салон на метрото и т.н. и този човек вече закъснява за 10 минути, то Вие:

1) спокойно чакате; 

2) разхождате се напред-назад в очакване;

3)обикновено имате книга или вестник с Вас, така че да имате нещо да правите в очакване.

16.Ако Ви се налага да чакате на опашка, например, в магазин, в столовата, за билети в киното и пр. то Вие:  

1) спокойно чакате своя ред;

2) изпитвате нетърпение, но не го показвате;

3) чувствате такова нетърпение, че дори другите го забелязват;

4) решително отказвате на стоите на опашка и се опитвате да намерите начин да спестите тази загуба на време.

17.Ако играете игра, в която има елементи на съревнование (например, шахмат, домино, волейбол), то Вие:  

1) напрягате всички сили за победа;

2) стараете се да внимавате и да играете, но не чак толкова усърдно;

3) играете по-скоро за удоволствие, отколкото сериозно.

18.Представете си, че Вие и Ваши приятели (или други служители) започвате нова работа. Какво мислите за съревнованието в тази работа?  

1) предпочитам да го избягвам;  

2) приемам съревнованието, това е просто неизбежно;

3) харесва ми, тъй като ме насърчава и ме стимулира;

19.Когато сте бил по-млад, повечето хора са считали, че Вие:  

1) често се стараете и истински сте искал да бъдете първи и най-добър;

2) понякога сте се стараел и ви е харесвало да бъдете първи и най-добър;

3) обикновено сте се чувствали добре така,  както сте (обикновено сте бил равнодушен);

4) винаги сте бил спокоен и без склонност да се съревновавате.

20.С какво според Вас, Вие се различавате от другите в настоящия момент?  

1) често се стараете (или истински желаете) да сте първи и най-добър във всичко;

2) понякога се стараете и Ви се иска да сте първи и най-добър във всичко;

3) обикновено Ви е добре така, както сте (обикновено сте равнодушен);

4) винаги сте спокоен и без склонност да се съревновавате.

21.Според Вашите роднини или приятели, Вие:

1) често се стараете (или истински желаете) да сте първи и най-добър във всичко;

2) понякога се стараете и Ви се иска да сте първи и най-добър във всичко;

3) обикновено Ви е добре така, както сте (обикновено сте спокоен, равнодушен);

4) винаги сте спокоен и без склонност да се съревновавате.

22.Как оценяват Вашите роднини или приятели Вашата обща активност? 

1) недостатъчно активен; бавен; трябва по-голяма активност;

2) около средното ниво; винаги има какво да се прави;

3) свръхактивен; протежаващ безкрайна енергия.

23.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават, че Вие се отнасяте към своята работа твърде сериозно?  

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

24.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават, че Вие сте по-малко енергичен, отколкото повечето хора?  

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

25.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че за кратко време Вие сте способен да извършите огромен обем работа? 

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

26.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че Вие много лесно се дразните (сърдите)?

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

27.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че Вие живеете мирен и спокоен живот?

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

28.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че Вие повечето от работите, които изпълнявате правите с изключителна бързина?

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

29.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че Вие истински се радвате на съревнованието с другите и полагате много усилия да спечелите? 

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

30. Какъв характер сте имали когато сте бил по-млад?  

1) избухлив и трудно подлежащ на контрол;

2) избухлив, но подлежащ на контрол;

3) напълно уравновесен (не е имало проблеми);

4) почти никога не сте се дразнил или сърдил на другите (не сте избухвали; не сте излизали извън себе си).

31.Как оценявате своя характер днес? 

1) избухлив и трудно подлежащ на контрол;

2) избухлив, но подлежащ на контрол;

3) напълно уравновесен (не е имало проблеми);

4) почти никога не се дразните или сърдите на другите (не избухвате; не излизате извън себе си).

32.Когато Вие сте натоварен с много работа и изведнъж някой (но не началникът) Ви прекъсне, какво чувствате?  

1) чувствам се напълно добре, тъй като след неочаквано прекъсване, впоследствие работата ми върви по-добре;

2) чувствам лека досада;

3) чувствам раздразнение, тъй като това пречи на работата ми.  

33.Ако непрекъснатите и повтарящи се прекъсвания на работата Ви, по различни поводи от страна на другите в крайна сметка наистина са Ви подразнили, Вие:

1) отговаряте рязко;

2) отговаряте в спокойна форма;

3) опитвате се да направите нещо, за да прекратите това;

4) опитвате се да намерите по-спокойно място, за да продължите работата си, ако това е възможно.  

34.Колко често Вие изпълнявате работа, която трябва да завършите в определен срок?  

1) ежедневно или често;

2) ежеседмично;

3) ежеседмично или по-често.

35.Работата, която Вие трябва да завършите в определен срок по правило:  

1) не предизвиква някакво напрежение, тъй като е рутинна и еднообразна;  

2) предизвиква силно напрежение, тъй като провалът на срока може да повлияе върху работата на друга група от хора.  

36.Вие сам ли си определяте сроковете за изпълнение на работата в службата или вкъщи?  

1) не;

2) да, но само рядко;

3) да, твърде често.

37.С наближаването на крайния срок качеството на работата, която вършите бива:  

1) по-добро;

2) обикновено, без промяна;

3) по-лошо.

38.Случва ли се в работата Ви, едновременно да изпълнявате две или няколко задачи, като извършвате ту едната, ту другата, ту третата и  т.н.?   

1) не, никога;

2) да, но не толкова често;

3) да, постоянно.

39.Бихте ли бил удовлетворен от възможността да останете на днешната си работа (длъжност; позиция; статус) и през следващата година?  

1) да;

2) не, иска ми се да получа повече;

3) разбира се – не,  аз правя в работата си всичко, за да ме забележат и повишат, иначе ще бъда неудовлетворен.

40.Ако можехте да изберете, какво бихте предпочели?

1) добавка към работната заплата, без повишаване в длъжност;

2) повишаване в длъжност, без съществено повишаване на работната заплата.

41.В края на отпуската си, Вие:

1) искате да бъде удължена с още някоя седмица;

2) чувствате, че сте готов да се върнете към обичайната си работа;

3) искате отпускът да свърши по-бързо и Вие да се завърнете на работа.

42.Случвало ли се е, през последните 3 години да сте ползвали по-малко отпуск, отколкото Ви се полага?  

1) да; 

2) не; 

3) не, никога.

43.Случвало ли се е по време на отпуск да не можете да престанете да мислите за работата си?  

1) да, често; 

2) да, понякога;

3) не, никога.

44.През последните 3 години получавали ли сте някакво поощрение за работата си?  

1) не, никога;

2) понякога;

3) да, често. 

45.Колко често носите работа вкъщи или работите върху материали, свързани с работата си?  

1) рядко или никога;

2) един път седмично или по-често;

3) почти постоянно. 

46.Колко често оставате на работното си място след края на работния ден или посещавате работното си място в извънработно време?  

1) в моята работа това е невъзможно; 

2) много рядко; 

3) никога (по-рядко от веднъж седмично). 

47.Вие обикновено си оставате вкъщи, ако имате студени тръпки или температура?  

1) да:

2) не.

48.Ако почувствате, че започвате да изоставате в работата си, Вие:  

1) за известно време работите по-малко активно, докато възстановите силите си;

2) продължавате в същото темпо, без да обръщате внимание на умората.

49.Вярно ли е, че когато работите в група, другите очакват от Вас да ги ръководите?  

1) рядко;

2) не по-често, отколкото другите;

3) по-често, отколкото другите. 

50.Записвате ли си задачите за деня (какво трябва да правите)?  

1) никога;

2) понякога;

3) често.

51.Ако във взаимоотношенията Ви с другите някой постъпи нечестно, Вие: 

1) открито му казвате за това (не мълчите);

2) ставате нерешителен и постъпвате в зависимост от обстановката;

3) не казвате нищо, премълчавате.

52.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вие полагате:  

1) много повече усилия;

2) малко повече усилия;

3) толкова, колкото другите;

4) малко по-малко усилия;

5) много по-малко усилия.

53.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вие се чувствате:

1) значително по-отговорен;  

2) малко повече отговорен;

3) отговорен съм толкова, колкото другите;

4) малко по-малко отговорен;

5) значително по-малко отговорен;  

54.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вие чувствате необходимост да бързате:

1) много повече;

2) малко повече;

3) колкото и другите;

4) малко по-малко; 

5) много по-малко.

55.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вие сте:

1) значителнмо много по-внимателен и прецизен;

2) по-внимателен и прецизен;

3) толкова, колкото и другите;

4) по-малко внимателен и прецизен;

5) значително по-малко внимателен и прецизен; 

56.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вашето отношение към нея е:

1) много по-сериозно;  

2) малко по-сериозно; 

3) не се отличавам от другите; 

4) по-малко сериозно; 

5) много по-малко сериозно. 

57.В сравнение работата, която сте изпълнявали преди 10 години, днес Вие работите в рамките на седмицата:  

1) повече часове; 

2) толкова, колкото и преди; 

3) по-малко часове, отколкото преди. 

58.В сравнение работата, която сте изпълнявали преди 10 години, днешната Ви работа изисква;

1) по-малка отговорност.

2) толкова, колкото и преди; 

3) по-голяма отговорност.

59.В сравнение работата, която сте изпълнявали преди 10 години, днешната Ви работа е:

1) по-престижна; 

2) толкова престижна, колкото и преди; 

3) по-малко престижна.

60.Колко различни дейности сте сменили през последните 10 години (моля, отчитайте всички изменения, които са настъпили както в характера, така и в местоработата Ви)?   

1) промени не е имнало или само една;

2) две; 

3) три;

4) четири;

5) пет и повече.

61.През последните 10 години Вие сте ограничили броя на своите развлечения поради недостиг на време?

1) да;

2) не.

 

Обработка на данните.

Избраните варианти на отговор за всеки въпрос (твърдение), се оценяват в балове:

image

Ако количеството бал не превишава 167, то с висока вероятност се диагностицира изразен тип поведенческа активност на личността – тип А;

-168-335 бала – диагностицира се определена тенденция към поведенческа активност – тип А (условно – А1);

-336-459 бала – диагностицира се промеждутъчен (преходен) тип личностна активност – тип АБ;

-460-626 бала – диагностицира се определена тенденция към поведенческа активност – тип Б (условно – Б1);

-627 бала и повече – диагностицира се висока вероятност за изразена поведенческа активност – тип Б;

 

Интерпретация на резултатите. 

1.За лицата с изразена поведенческата активност - тип А са характерни:

-преувеличена потребност от дейност;

-свръхвъвлеченост в работата;

-инициативност;

-неумение да почива и релаксира от дейността;

-недостиг на време за отдих и развлечения;

-постоянно напрежение и мислене, насочено към дейността;

-висока мотивация за постижения, при неудовлетвореност от постигнатото;

-упорство и свръхактивност за постигане на целите;

-нерядко работи едновременно в няколко области;

-нежелание да се откаже от дейността и целите, независимо от „поражения“ и неуспехи;

-неумение и нежелание да изпълнява еднообразна ежедневна работа;

-неспособност за продължителна и устойчива концентрация на вниманието;

-нетърпеливост, стремеж да извършва всичко незабавно и бързо;

-едновременно действа – движи се, храни се, взема решения;

-енергична, емоционално изразена реч;

-активно жесто-мимично поведение, съпроводено нерядко с мускулна напрегнатост на лицето и шията;

-импулсивност, емоционална несдържаност в споровете (спонтанност);

-неумение да изслушва до край събеседника;

-съревнователност, склонност към съперничество и признание;

-амбициозност;

-агресивност по отношение на субектите, които противодействат на плановете му;

-стремеж за доминиране в групата;

-лесно се фрустрира от външни обстоятелства и жизнени трудности.

2.За лицата с тенденция към поведенческата активност - тип А-1 са характерни:
-повишена делова активност, упоритост, увлеченост в работата, целеустременост;

-недостигът на време за отдих, компенсира в известна степен с преценка и умение да избира „главното направление“ на дейност;

-бързина при вземане на решения;

-енергична, изразителна реч и мимика;

-емоционално наситен живот;

-честолюбие;

-стремеж към успех и лидерство;

-непълна удовлетвореност от постигнатото, постоянно желание да подобрява резултатите;

-чувствителност към похвала и критика;

-неустойчиво настроение и поведение при стресонаситени ситуации;

-стремеж към съревнование, но без амбициозност и агресивност;

-при обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на набелязаните планове, бързо става тревожен, снижава нивото на личностен контрол, но преодолява трудностите с волеви усилия;

3.За лицата с промеждутъчен тип поведенческата активност - тип АБ са характерни:

-активна и целенасочена деловитост;

-разностранни интереси;

-умение да балансира деловата си активност – напрежението в работата със замяна на дейности и умело да организира своя отдих;

-експресивна, умерено изразена моторика и реч;

-не показва явна склонност към доминиране, но в определени ситуации и обстоятелства, уверено поема ролята на лидер;

-емоционална стабилност и предсказуемост на поведението;

-относителна устойчивост към въздействието на стресогенни фактори;

-добра приспособимост към различни видове дейност.

image

Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1311555
Постинги: 1558
Коментари: 116
Гласове: 1102
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031