Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1371770 Постинги: 1564 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
 


                                       Въпросник за самооценка на търпеливост  

                                                    (Е.П. Ильина и Е.К. Фешенко)

 

Методиката е разработена и описана от Е.П. Ильина и Е.К. Фешенко и е предназначена за самодиагностика на търпеливостта.

Инструкция: За да работите с тази техника (за регистриране на резултатите) ще Ви е нужен лист хартия и молив (писалка). Запишете на листа в колонка номерата на въпросите от 1 до 18. Отговорете дали сте съгласни с предложените твърдения. Ако сте съгласни, на листа до номера поставете знак „+“, ако не сте съгласни – знак „–“.

Въпросник

1.Ако се уморя в изпълнението на някаква работа, веднага се отказвам.

2.Когато някой разказ е скучен, на мен не ми достига търпение да го чета до края.

3.Аз наистина не обичам да вися на дълги опашки и често си тръгвам, без да чакам до края.

4.В състояние съм дълго да търпя болка, например, когато ме боли зъб.

5.Обикновено съм в състояние дълго да понеса жажда.

6. Не бих издържал дълго гладуване, например, да отслабна, за да се възстановя от болест.

7.Когато се уморя по време на час по физкултура (във фитнес-залата), аз веднага преустановявам изпълнението на упражнения (тренировката).

8.Рядко се отказвам от скучна (досадна) работа (която не ми върви), без да я довърша.

9.Обикновено трудно удържам да върша някаква работа до тогава, докато вече „не мога повече“.

10.Не оставям работата си на половината, независимо колко съм уморен.

11.Харесвам предизвикателна физическа работа, в която е нужна воля, усилие и преодоляване на препятствия, за да я изпълня.  

12.С увереност мога да кажа, че съм търпелив човек.

13.При физическа тренировка, например бягане, независимо колко съм уморен, аз се старая с всички сили да поддържам висок темп.

14.Дразня се, когато на спирката трябва да чакам дълго, дори тогава, когато не бързам за някъде.

15.Имам непоносимост към болка.

16. Не искам да смятам себе си за слабоволеви, затова всеки път се старая да свърша дори тежка физическа работа докрай.

17.Действам на принципа „За лудо работи, за лудо не стой!“.

18.Не мисля, че чрез „търпение и труд“ се постига всичко, трябва да се действа и с ум, а не човек да се преуморява.  

 

Обработка и интерпретация на резултатите

За всеки отговор „да“ (знак „+“) на твърдения: 4, 5, 8, 10, 11 12, 13, 16, 17 
и всеки отговор „не“ (знак „–“) на твърдения: 1, 2, 3, 6, 7, 9, 14, 15, 18, се начислява по 1 бал. След това баловете се сумират.  

-до 6 бала – ниско ниво на търпеливост. Вие определено сте нетърпелив – да чакате, за Вас означава буквало да се измъчвате. Не забравяйте народната мъдрост, че „Чрез търпение и труд, всичко се постига!“.

-7–11 бала – средно ниво на търпеливост. Вие се адаптирате лесно към работа и при общуване, но не забравяйте, че всяка започната работа трябва да се завършва.  

-12 бала и повече – високо ниво на търпеливост. Вие сте определено търпелив човек, но не бива напразно да пропилявате енергията си.

image 

Категория: Други
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове: 0
 


          „Екип под прикритие“: предефиниране на репутацията и преобразуване

                  отношенията на тормоз в училищната общност (Майкъл Уйлямс)

 

Бележка: Оригиналът на статията е публикуван в електронен журнал Explorations: E-journal of Narrative Practice. 

Майкъл Уйлямс (M.Ed., магистър по педагогика) е специалист по кариерно развитие и ръководител на отдела за подкрепа и развитие на училищата в Edgewater College в Пакуранг, Оукланд, Нова Зеландия. Понастоящем той се занимава с използването на техники и методи за наративна практика при работа с ученици, насочени към обучение за преодоляване на тормоза и насилието и към прилагане на наративни способи за разрешаване на конфликти и медиация. Можете да се свържете с него на електронната поща: WJM@edgewater.school.nz

Анотация

Традиционните разлики и действия в отговор на тормоз в училищата, обикновено включват опит за промяна на поведението на жертвата или за извършване на промени в училищната система. Подходът „Екип под прикрите“ дава на онези, които извършват тормоз, определени средства за създаване на положителни взаимоотношения с жертвата и другите ученици от класа и по този начин възможност да се пренапише (съчини) историята на тормоза. Тази статия описва процеса, чрез който се трансформира идентичността на извършителят-насилник. Училищният психолог и специално подбрана група ученици в съавторство, пресъчиняват историята с помощта на внимателно структурирана поредица от срещи. Тук е представен реален пример от практиката, за да се покаже как преминава тази промяна.

Аз съм училищен психолог в гимназия за съвместно образование в Нова Зеландия, където учат деца, принадлежащи към различни култури. Един ден, когато се върнах от обедната си почивка в училището, установих, че пред вратата на моя кабинет стои и плаче неудържимо Ивет. Преди аз се бях срещал вече с нея и с група момичета и знаех, че тя заедно с майка си и други роднини неотдавна бяха пристигнали в Нова Зеландия от Дурбан (Южна Африка).  Преселването в нова страна не било лесно, но семейството им страдало от много насилие в Африка и те се радваха да дойдат тук, където се чувстваха в безопасност. Попитах какво я бе разстроило, а тя продължавайки да плаче разказа историята си.

"Това продължава от миналата година, откакто започнах да си сплитам косата в много тънки плитки. Всички започнаха да ме наричат „кучето на Снупи“[1], лаейки и скимтейки, докато минавах край тях, за да ме раздразнят. Когато другите чуха, че едно момче правеше това, всички започнаха да повтарят след него. Това се случваше само в часовете, преподавани от учителките, в тези часове, преподавани от учители мъже, те не ме дразнеха. Един ден по време на обяд, едно от момчетата ме обиди, като ме нарече „негър“.  Той правеше това всеки път, когато приятелите му бяха с него. На него му харесваше да се пъчи и да ме нарича така.  Това се случва най-малко два пъти на ден.  Струва ми се, че той се отнася само с мен по този начин, а аз нищо не мога да направя.  Опитвам се да не му обръщам внимание и да го пренебрегвам, но такива като него има твърде много и те така или иначе продължават да ме дразнят.

Когато почувствам, че вече ще избухна, започвам да им крещя, за да млъкнат и така си забърквам в неприятности с учителите. Ужасно се сърдя, че учителите изглежда не правят нищо, за да спрат това.“

Казах й, че имам идея, която със сигурност ще трябва да сработи. Обясних какво представлява „Екип под прикритие“ и когато свърших, Ивет каза: "Не искам да имат проблеми, защото това ще влоши нещата. Просто искам този тормоз да спре. Мисля, че това което казахте ще свърши работа“.

Сега временно ще отложа тази история, за да обясня процеса за работа със случаи на тормоз в училище, с който се променят отношенията между учениците, без да патологизира никого. Ще ви покажа как, използвайки подхода „Екип под прикритие“ ние работим с тормоза в новозеланското средно училище,  като стратегически използваме взаимоотношенията в група от връстници за да спрем тормоза и да предотвратим появата му (Williams & Winslade, 2008). Процесът, който използвам за премахване на тормоза се състои от пет фази: 1) признаване на достойнството и човешката стойност на жертвата, 2) набиране на екип, 3) създаване на план, 4) проследяване на промените и 5) отбелязване на успеха.

Терминът „Екип под прикритие“ беше въведен от Бил Хъбард (Hubbard, 2004), за да се използва в подхода към работа с тормоза „Никаква вина“,  разработен от Робинсън и Майнс (1997) и станал популярен в много страни по света. Това е пример за „игрив подход към сериозен проблем“ (Freeman, Epston, & Lobovits, 1997).

Този подход отправя покана към учениците да „влязат“ в история, в която им се възлага мисията да спрат тормоза. В нея извършителите на тормоза получават достъп до нови пространствени отношения и когато се намират в тях, те вече не могат да действат според първоначалната история на насилието.

„Екип под прикритие“ – това е група от връстници, които са избрани от жертвата съвместно с училищният психолог и няколко от учителите по предмети, които работят с този клас. След разказа на историята на тормоза и деконструкция на неговите последици, жертвата получава покана да сътрудничи на екип за поддръжка, който включва двама ученика, отговарящи за най-неприятните прояви на тормоза, както и четирима ученика, които не са участвали в насилието и никога не са били изложени на него – те трябва да притежават определен авторитет и статус в класа.

Веднага след като психологът и ученикът са избрали членовете на екипа, идва ред на учителите да допринесат и да очертаят своята гледна точка, относно пригодността на избраните ученици да участват в работата на този екип. Когато се обръщаме към учителите, се оказва, че те също са замесени и често имат място в този тормоз; в резултат, те изведнъж стават по-внимателни към това, което се случва. Учителите  се привличат да работят в екипа като външни свидетели (White, 2007), със задача да наблюдават за разговорите и действията, които се случват около тях, и да допринасят за създаването на нова история на класа.

Когато сформирането на Екипа приключи, психологът призовава учениците на първата им среща, като до този момент той задължително се старае да запази в тайна имената на членовете на екипа. Психологът прочита пред членовете на екипа историята за насилието и на финала обявява името на ученика, който е подложен на него. Тази техника позволява да се постави фокус върху самия тормоз, което е за предпочитане, отколкото поставяне жертвата в центъра на вниманието. Учениците са поканени да бъдат „тайни агенти“, членове на специална група, чиято мисия е да търсят признаци за тормоз и неговото прекратяване.

Психологът помага на учениците да разработят план с пет точки и всеки ученик получава задача. Варианти на задачите се предлагат от самите ученици, като често срещани задачи са: да поканят на разговор лицето, което е било тормозено; да проявят внимание към неговата история; да изразяват съчувствие; да му се усмихват; да го поздравяват; да го канят да участва в съвместни игри; да разговарят с онези, които продължават да тормозят, за да спрат и да прекратят насилието.

След като членовете на екипа приемат задачата, за няколко дни те остават сами в покой, за да могат да се заемат с работата си – да прекъснат историята на тормоза и да го заменят с предпочитани отношения, които са несъвместими с оригиналната версия на отношения в условия на насилие.

През следващите две седмици Екипът последователно провежда срещи с жертвата, на които се обсъждат постигнатите изменения и се разглежда ефективността на плана. Психологът изяснява мнението на жертвата и учителите, установява подробности за случващото се (историята на тормоза) и предава тази информация на Екипа.

Обсъждането на случващото се с психолога дава възможност на жертвата да разпознае положителните инициативи на други хора и да говори (споделя) как реагира на това. Правомощията се предават на пострадалия, защото именно той определя кога тормозът е приключил или продължава.

Въпреки че екипът е създаден, за да помогне на жертвата, той неизменно става част от нова позитивно-ориентирана група в класа. Там където по-рано в училището пострадалият се е сблъскал с изолация и отхвърляне, сега му се предлагат възможности за участие и сътрудничество, от които той е бил лишен. Проследяването на промените има за изпълнение същата цел – „церемонията за признаване на самоопределение“, използван от Майкъл Уайт (White, 2007), при която групата се превръща в „аудитория“ , пред която членовете на Екипа преразказват историите си и осигуряват възможност да се признае успеха на другия.

Процесът на работата на Екипа включва пресъздаване историята на отношенията на жертвата с останалата част от класа и учителите, а също така дава възможност на учителите да видят какъв може да бъде ученикът, когато вече той има повече възможности да прояви себе си и по-малко страхове и опасения. Когато ученикът, който преди това е бил тормозен, декларира, че насилието е прекратено, Екипът го поканва на последната среща, на която всички участващи на срещата получават стимули (талони за безплатна закуска и обяд) и грамота от директора на училището: „За усилията, положени за създаване на безопасна среда в училището“.

 

Фаза 1. Признаване на достойнството и човешката ценност на жертвата.

Сега, за да илюстрирам действията в първата фаза на процеса, ще се върна към историята на Ивет.

Когато записвах историята й (опитвах се да използвам само собствените й думи), помолих Ивет да обясни как тормозът засяга нейните мисли и чувства.[2]

Разказ на Ивет:

„В петък се разсърдих, защото всички момчета ме дразнеха. Аз плачех и се разгневих на всички. Учителката ме покани да изляза заедно с нея от класа, за да говорим за това, но аз не исках да говоря с нея. Аз просто напуснах класната стая и след това отново плаках, а някои момчета ми се присмяха. Беше ми толкова болно в душата, сякаш ме измъчваха, а те се смееха, сякаш това беше някаква глупост. За мен това не беше глупост, аз бях много обидена, разстроена и по принцип това се случва от миналата година.“

Когато зададох въпроса (Как тормозът засяга нейните мисли и чувства?), аз предложих на Ивет по-подробно да опише проблема и особено степента, до която тормозът засяга нейния живот. Дадох й възможност да говори, без да я прекъсвам, без да задам допълнителни въпроси. За мен беше важно да разбера, как тормозът принуждава Ивет да се държи и от какво я е лишил. Интересно ми беше да разбера колко силно тя се е съпротивявала и какво е мислила за себе си.

Беше ми също интересно, дали културата на целия клас не играе някаква роля в създаването на тази история. След това попитах как тормозът е повлиял върху нейното поведение и как точно, с какви способи тя е отговорила – например дали тя си е отмъщавала, като по този начин е поддържала жизнеспособността на тормоза. Исках също така да позволя на Ивет да разбере, че нейната история е важна и че я приемам много сериозно.[3]

На третия етап от този разговор помолих Ивет да опише как би искала да се отнасят към нея в класа. Подобни въпроси, насочени към създаване на „ландшафт на идентичността“ (White, 2007), обикновено се задават в условно настроение (Какво би искала?, Как би постъпила?, Какво би станало? и пр.). Благодарение на тези въпроси стартира процес, в който Ивет обмисли какви отношения би предпочела да има в класа. По-рано в моята работа аз не задавах този въпрос, но с течение на времето разбрах, че това е една много важна стъпка в началния етап на развитието на ландшафта на новата история. Това носи надежда и помага да се направи по-стабилна основа за промени. Въпросът за предпочитаните отношения помага да се постави под съмнение представата, че отношенията са фиксирани и не могат да се променят. Ивет каза: „Аз просто искам всички да бъдат приятелски настроени към мен и да ме приемат такава каквато съм. Бих искала всеки ден да е добър за мен, но не е така, аз не искам да ходя на училище, защото всички, ще се подиграват с мен ... аз не искам да се страхувам от хората“.

Ивет си припомни няколко уникални епизода – изключения, които не се вписват в доминиращата проблемна история (White & Epston, 1990). Именно в този момент на нея се отдаде да изясни за себе си какъв вид отношения предпочита. Това, което започна като смисъл на ландшафта, сега стана възможно да се представи като ландшафт в действие. Въпреки факта, че мечтите й все още не бяха осъществени, те вече бяха изразени с думи и следователно биха могли да бъдат реализирани.  Ивет наистина искаше да не бъде осъждана, а да бъде приета. Тя искаше да получава удоволствие от училището, а не да се страхува. Тя изясни разликата между това, което преживяваше и това какво предпочиташе, и тогава започна да се движи към разрешаването на конфликта.

По време на четвъртия и последен етап от тази фаза, аз отпечатах списък на нейния клас и заедно избрахме членовете на нейния Екип за подкрепа. Ние обсъдихме списъка и отношенията на потенциалните членове на Екипа с другите съученици. Това отклони фокуса от човека (онези хора), който тормозеше Ивет и в резултат на това възникна пространство за разговор за отношенията в класа като цяло. В резултат на това, Ивет успя да види как тормозът съществува в различните групи в рамките на класа. По време на този разговор Ивет почувства, че знанията и мнението й са ценени и уважавани.

Аз обясних, че ще обсъдя потенциалните кандидати за членове на Екипа с учителите, за да разбера дали искат да предложат още някой. Правим това, защото понякога един ученик не познава достатъчно добре класа (особено в началото на годината) и може да избере съученици, които са били добри с него, но не се ползват с уважението на останалите в класа.

Когато завършихме този етап и записахме в списък имената на потенциалните членове на Екипа, аз изпратих до учителите на Ивет с имейл, така че те знаеха, че ще създадем  в нейния клас „Екип под прикритие“ за да прекратим тормоза. Аз им съобщих имената на учениците, които избрахме да участват в екипа и ги попитах какво мислят за това.

И накрая, прочетох на Иветта на глас всичко, което бях записал, за да провери дали съм написал всичко правилно.

Още веднъж й казах как процесът ще се развие с течение на времето, какво ще се случи и я изпратих обратно в класа.

 

Фаза 2: Създаване на Екип.

На следващия ден събрах Екипа и със сериозен тон поканих учениците да слушат историята за тормоза. Казах им, че накрая ще разкрия тези, които са написали тази история, и че историята ще бъде повече за самото насилие, отколкото за онези, които тормозят (в логиката на екстернализирани беседи). След това прочетох на глас историята за тормоза, написана с думите на Ивет. Обясних, че самата тя е избрала всеки от тях, за да чуят тази нейна история и още, че учителите им са ги препоръчали да участват в този процес.

Казах им, че не се интересувам от разкриването на самоличността на онези, които се занимават с тормоз и че техните имена няма да бъдат споменавани; но може би всички те са видели как се е случил тормозът или знаеха нещо за него. В резултат на това обяснение, аз се опитах да защитя жертвата от вероятно отмъщение на насилниците, тъй като те практически не са „поставени на стълба на позора“ и в нищо не са обвинени. Обясних, че когато тормозът бъде преустановен, те ще получат талони за безплатна закуска и обяд, както и грамота, подписана от директора за успешното изпълнение на тайната мисия.

След това им обясних каква е мисията и попитах дали могат да пазят тайна. Подчертах, че успехът на операцията „Откриване и ликвидиране на тормоза“, зависи от умението им да се пази тайна. Тяхната задача – много внимателно да наблюдават, дали някъде ще се появи тормоз и ако това стане, да използват цялото си влияние и сила на характера, за да го оспорят. На този етап и в този момент, аз обикновено прочитам  на глас  примери от отчети за успешното изпълнение на предишни мисии от други екипи – разкази на хора за това, как се е променил техния живот, когато тормозът е бил спрян и сведения за дейността от наблюденията на самите „тайни агенти“. 

 

Фаза 3: Разработване на план.

На третия етап ние разработваме план с помощта на пострадалия, състоящ се от пет точки. За да помогна на членовете на Екипа в обмислянето му, аз често използвам един "прекрасен въпрос" (de Shazer, 1988) и му придавам специално значение, като замахвам във въздуха с показалец, като с вълшебна пръчка. Аз казвам: „Ако през нощта, докато Ивет е заспала се случи чудо, а на следващия ден когато тя дойде на училище изведнъж види, че тормозът е напълно изчезнал, какви промените тя трябва да забележи?“  Когато членове на Екипа отговорят на този въпрос, ние заедно изграждаме план за превръщане на тези промени в живот.

Екипът, се съгласява да пренапише историята за тормоза на Ивет, като измисля  следния план:

-Когато другите момчета обидят Ивет, кажи им да спрат.

-Не наричай Ивет „кучето на Снупи“ и спри другите, които произнасят тези думи.

-Попитай Ивет как стоят нещата при нея, ако изглежда, че денят й не е така щастлив.

-Говори с нея и я прегърни, когато тя се нуждае от това.

-Кажи й, че има хубава прическа, плати й за обяда, играй с нея.

Написах този план върху бланка, след което разпределихме задачите между членовете на екипа. Този план стана наш договор.

Когато работата по плана беше завършена, попитах как мислят да запазят тази операция в тайна. Казах им колко е важно да останат „под прикритие“ – не само защото ще запазят анонимността на Екипа, но и защото биха могли да изпълнят мисията си по начин, който приятелите им няма да знаят и това ще им даде пространство за маневриране. Говорихме за това, което могат да кажат на приятелите си, когато питат защо са били извикани от психолога.

В заключение казах, че решение за това, дали е прекратен тормоза или все още  продължава, ще вземе самата Ивет и обясних на членовете на Екипа, че след два дни ще разговарям с Ивет и ще разбера как те се справят със задачата си. Тогава ще ги видя отново и ще им дам обратна връзка. Тези обяснения са много важни за поддържането на сериозно отношение към процеса и още – членовете на екипа да помнят, че успехът на тяхната мисия се определя от самата жертва. Тази последна точка им дава властта, която по-рано са притежавали насилниците, когато са тормозели.

 

Фаза 4: Проследяване на промените.

Няколко дни по-късно аз се срещнах с Ивет. Топло я поздравих и попитах как вървят нещата в класа.  Исках да знам доколко Екипът се придържаше към нашия договор. Аз й показах плана, който екипът беше разработил и попитах дали е забелязала нещо.

Ивет каза: 

„Извънредно много промени. Членовете на Екипа се застъпват за мен, а ако имам нужда от нещо – те винаги са наблизо. Съучениците ми се усмихват. Този, който по-рано ме обиждаше най-много от всички,  днес се срещна с мен, уплаших се и побягнах, защото мислех, че иска да каже или да направи нещо лошо, но едно момиче от Екипа каза: „Не бягай, той иска да ти подари нещо“. 

Той се приближи и каза, че съжалява за всичко което ми е причинил и ми даде парченце шоколад. Казах, че приемам извинението му. Щастието се въна при мен!  Кажете им, че те успяват, много са добри и още, че искам да им благодаря за това“.

Когато чух този положителен отговор, казах на Ивет, че тя също е добро момиче, защото е готова да приеме, а не да отхвърли усилията на Екипа. Попитах я какво е предприела самата тя, за да направи програмата толкова успешна и дали има останали някакви други прояви на тормоз, които не са били премахнати. Попитах още какво е било усещането, когато насилникът я помолил за прошка и какво той е направил, когато тя е приела извинението му.   Поинтересувах се какво е научила за себе си и как би могла да използва това знание, ако отново се сблъска с такъв проблем. Попитах я, как според нея може да поддържа това състояние на щастие. Ивет обясни, че вече знае, че трябва да говори за своите чувства, вместо да „избухва“ в гняв.  Тя каза, че сега може да бъде „по-дружелюбна и весела“. Попитах дали е сигурна, че тормозът наистина е спрял, а Ивет отговори, че в класа е станало много по-весело и спокойно, и че е съвсем сигурна, че тормозът най-накрая е приключил.

След няколко дни отново се срещнах с Екипа. На тази среща задачата ни беше да прегледаме плана, да предам на екипа обратна връзка от Ивет и от учителите. Много важно беше да се потвърди значимостта и полезността на усилията на Екипа както за Ивет, така и за целия клас. За Екипа това също така беше възможност да обмисли работата си и да обсъди как Ивет е откликнала на неговите усилия.

Също така ние обсъдихме какво друго трябва да се направи от планираното по-рано и да включим в плана нови идеи, които евентуално са се появили през това време. Помолих членовете на екипа да кажат какво са научили от плана за подръжка един от друг –  гледна точка на взаимното подпомагане и за положителните промени в класа. Ние заедно размишлявахме, какво още е необходимо да се направи, за да се премахне напълно тормоза.

Ето какво казаха те: 

„Сега тя изглежда много по-щастлива, никой не я нарича „кучето на Снупи“. Тормозът практически е спрян. Някои хора в класа все още се опитват да се държат лошо с нея, но ние винаги се застъпваме за нея. Отнема време хората да свикнат с това, защото тя има пронизителен глас и странен акцент. Винаги й казваме „Чао!“ в края на деня, вежливо говорим, когато приятелката й е наоколо, а сега другите мислят, че и тя ни харесва!“

(това беше казано от този, който по-рано най-много обиждаше  Ивет)

Напомних на Екипа колко е важната работата, която вършат и каква полза допринасят за училището. Благодарих им за безценните им усилия и казах, че сега е необходимо да  съгласуваме финалната фаза с Ивет и учителите и ако Ивет заяви „всичко е чисто, няма насилие“, тогава ще поканим директора, който ще издаде грамоти и талони за безплатна закуска и обяд.

Аз повиках Ивет за последен път и ето какво каза тя:

„Няма никакъв тормоз, всички се отнасят с мен добре. Всички се държат прилично. Никой не ме обижда. Някои казват: „Не я ядосвайте!“ или нещо подобно. През цялото време се чувствам прекрасно. Екипът помагна на учениците да се почувстват уверени в себе си. Без Екипът това нямаше да стане. Искам да се срещна с членовете на Екипа и да им благодаря.“

 

Фаза 5: Честване на успеха.

Отговорът на Ивета ме убеди, че всичко наистина се е получило и помолих директора да подпише грамоти и да издаде купони за безплатни закуски и вечери, а след това да покани екипа на  парти „Празник на мирните взаимоотношения“. Отпечатвах достатъчен брой талони и формуляри за оценка на нашата работа за всеки участник. На тази среща благодарих на Екипа и го помолих преди да се върнат в класа, да попълнят формулярите за оценка за изследователски цели.

От първото интервю с Ивет до последната среща на Екипа преминаха две или три седмици. Както с жертвата, така и с екипа бяха проведени по три срещи. Целият процес отне максимум три часа, като по-голямата част от това време беше използвана за първоначалното интервю и създаването на Екипа. По принцип, когато Екипите се движат достатъчно бързо напред, могат да бъдат пропуснати две повторения за обратна връзка, като в такъв случай времето, необходимо за целия процес, се намалява до два часа и половина.

 

Коментар за подхода „Екип под прикритие“.

При традиционните подходи към тормоза, поведението на булера се разглежда като проява на проблем или нагласа (отношение), които засягат личността на нарушителите. От тази гледна точка насилникът се представя като лице, чийто мотив се явява потребността или желанието да причини болка на друго лице и / или да го унижи. Като причина за това желание за вреда много често се приема наличието на насилие или други форми на малтретиране, които могат да възникнат в семейството на лицето. Например, братята (или сестрите) са подлагали бъдещия насилник на тормоз и той се е научил да прави същото, защото е „интернализирал“ чувствата на безпомощност и срам, които е преживял като мишена и жертва.

Според нас, източникът на тормоз се намира в историята на взаимоотношенията в класната стая или на детската площадка. Работната среда на „Екипа под прикритие“ е именно училищния клас, но работата на екипа за пренаписване на историята на тормоза непременно се разпространява извън пределите на класа. Екипът се фокусира върху замяната на сложната история на тормоза с друга история, която ще оспори предишната и ще се противопостави на нейното господство.

Тази нова история не придава значение на повода и причините за насилието, а се фокусира върху решаването на този проблем. Репутацията на насилника се игнорира от Екипът (в който е включен и самия насилник), а съществуващите отношения на власт се използват за други цели. Опитът и познанията на този, които е започнал тормоза, стават средства, чрез които насилникът по-добре разбира вредата от насилието и нейното изолиращо влияние (Winslade & Monk, 2007).

Съществуват и други подходи за работа с тормоза в училищата, изложени в литературата по наративната практика. Елис Морган (Морган, 1996 г.) е работила с група момичета в Австралия, за да пресъздаде дразненето, а Мари-Натали Боудуин (Beaudoin, 2001, 2004) е работила с ученици от американски начални и средни училища, за да екстернализира „вирусът на злонамереността“ и да пренасочи историята на тези отношения навън. Описаният тук подход се различава от останалите, тъй като не включва консултативна работа с групата (психологът не посещава класната стая).

Вместо това, той използва стратегическото прекъсване на нагласите и отношенията за борба към власт по такъв начин, че взаимоотношенията в класа се преустойват. Подобно прекъсване директно трансформира дискурсите, поддържащи отношенията на тормоз. Аналогично на описаният тук подход, Ейлин Чешир и Доротея Люис (Cheshire & Lewis, 1996, 2004) показват, как ученици от средното училище могат да предадат отговорност за промяната, които те наричат ​​„доставяне“, но техният подход е фокусиран върху обучението на тийнейджъри в умения да бъдат посредници в спорове. Този подход може да се нарече решаване на конфликти, но, строго погледнато, това не е медиация.

В някои случаи може да се създаде впечатление, че тормозът е безсмислен, незначителен. Той може да изглежда като дразнене или игра, която е предназначена или за постигане на определено положение или власт сред връстници, или за запазване на съществуващата позиция. Възможно е дори при насилника да няма гняв или особена неприязън спрямо жертвата. Най-често тормозещият (булерът) не подозира каква вреда причинява на жертвата и което е изненадващо, това се наблюдава във всяка реакция на пострадалия – например, когато плаче или гневно напуска класа – нарушителят не вижда никаква връзка с действията си. Може дори да мисли, че жертвата харесва подобно преувеличено внимание. Приятелите на жертвата дори могат да влязат в сговор с насилника и то не от страх, че той ще започне да издевателства над тях, ако те не подкрепят неговите действия, а защото вярват, че тормозът в дадения случай „не е от злонамереност“.

Когато това се случи, жертвата смята, че е била предадена и дълбоко преживява това. Пострадалият може да бъде потресен и шокиран, че неговите приятели не се противопоставят на тормоза. Те също така могат да не разбират тежестта на насилието, да омаловажават душевното страдание на жертвата, да приемат за незначително или „непропорционално“  това, което се случва. Пострадалият може да възприеме, че дори приятели са заговорничили срещу него и това да доведе до все по-голяма изолираност и отдръпване от грижливите отношения, които характеризират приятелството.

„Екипът под прикритие“ игнорира изкушението да се разбере защо се извършва тормоза. В центъра на вниманието са последиците от проблема, а не причините за него. Отказът да се разследва причината за тормоза, открива за насилника път за разбиране на своите действия спрямо жертвата и осигурява възможност за включване на булера в състава на Екипа, създаващ нова история за взаимоотношенията.

Липсата на порицание и срам позволява на булера да запази „лицето“ си, без да се изисква от него изповед за признаване на вина. Не се правят никакви опити за получаване на извинение и никой не е обявен за виновен. Виновен е самият тормоз, а не хората, които го практикуват. Проблемът се третира като проблем, а човекът – той не е проблем (White, 1988). Насилникът е освободен от желанието да продължи конфликта или тормоза, както и от необходимостта да отмъсти за това, че е бил изобличен от училищните власти. Няма опити да се изолира нарушителя, да се постави и притисне в ъгъла или да се общува с размахването на осъдителен палец. Освен това, този подход дава възможност на насилника да види ползите от промяната на своето поведение, благодарение на което пред него се открива пространството (възможност) да не загуби „лицето“ си, а да запази достойнство пред другите членове на Екипа.

Записването без да промени на разказа на жертвата и прочитането на историята за тормоза пред Екипа без никакъв анализ и тълкуване има за цел,  да изведе на преден план опита на жертвата и по този начин да предложи на създадената група да види ситуацията от негова гледна точка. Понякога учениците казват: „Колко ли ужасно трябва да бъде, когато се отнасят така с теб“.  В други случаи те плачат, слушайки историята на жертвата, а друг път децата доброволно предлагат своята помощ с думите: „Знам какво е това. С мен беше същото“.

Те не бива да се съгласяват с историята (разказа) за тормоза, защото психологът озвучава пред тях историята, като я пресъздава преимуществено с гласа на жертвата. Тази история съществува сама по себе си и се признава за правомерно (истинско) описание на събитията, довели до създаването на Екипа.

Важно е всички членове на Екипа да разбират какво мисли и чувства жертвата и защо тя мисли и се чувства точно по този начин. Влиянието на историята се задълбочава и уплътнява в резултат на проучването на последиците от тормоза в живота на самата жертва и на другите, включително на неговите роднини. Освен това, поради факта, че тази история не обвинява, насилникът не може да заеме защитна позиция. Това му дава възможност да разгледа по-внимателно своето възприятие за жертвата, както и да подложи на съмнение своето мнение като невярно и необосновано.

Съобщението за това, колко много страда човекът, който е подложен на тормоз, позволява да се обсъди възприятието и оценките на жертвата от членовете на Екипа, като „създава състрадание навсякъде“ (Epston, 2008, стр. 143). Дори, ако нарушителят е проецирал върху жертвата свои страхове или предразсъдъци, то независимо от това, в Екипа той (или тя) все още може активно да участва във формирането на плана или да даде по-голям смисъл на общата цел. Благодарение на сътрудничеството при решаването на проблема, членовете на екипа получават взаимна подкрепа и продължават да се занимават с пресъчиняване на историята, създавайки алтернативна сюжетна линия (Epston, 2008).

Традиционните методи за справяне с тормоза се съсредоточават върху наказването на насилника и премахването на сплашването, като водят до непрекъснато нарастваща демонстрация на сила и по този начин тормозът или заплахата се превръща в съревнование  „Кой тук е най-силният?“. Обикновено властта на ръководителя (учителите) е много по-голяма от властта на човека, който извършва тормоза, а когато тази сила се използва за да го потиска, резултатът обикновено е възмущение и негодувание от негова страна. Властта на „Екипа под прикритие“ е да извърши действия, несъвместими с историята на тормоза (Winslade & Monk, 2008). Членовете на екипа се противопоставят на това, как жертвата възприема насилието и замества агресията или унижението с подкрепа и приятелско настроение. Първоначалните опасения, свързани с неочаквани положителни действия от страна на насилника, се заместват с облекчение, когато човек чувства, че тормозът е прекратен.

Членовете на Екипа получават и ново възприемане на тормоза в своята среда. Давайки възможност на насилника да участва в създаването на позитивни взаимоотношения в класа, Екипът му предлага да се присъедини към подпомагащите дейности, вместо да го изолират като неприятелски или агресивен. Те чувстват, че процесът на позитивно пресъчиняване на историята за тормоза променя и тяхната лична история. По този начин насилникът става част от решението, а не част от проблема. Тези действия способстват за преосмисляне на себе си, за конструиране на предпочитаното „Аз“, несъвместимо с историята за тормоза.

Оригинална статия:

http://www.dulwichcentre.com.au/explorations-2010-1-michael-williams.pdf


image

Категория: Други
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                  Социометрична методика „Маски“  за деца над 5г.

                                                             (Т.Д. Марцинковская)

 

Методиката е модификация на метода "Социометрия". Прилага се за деца над 5-годишна възраст и е предназначена да определи социалния статус в групата.

Инструкция: Разгледай  тези лица.

1.Какво мислиш, с кое лице най-често се случва да бъдеш ти самия, когато гледаш другите децата от твоята група (твоя клас)?

2.Към кого от тях най-често гледаш така (показва се всяка от маските по ред)?

3.Кое от децата най-често те гледа така (показва се отново всяка от маските по ред)?

Ред за работа: Първоначално всичките четири маски се показват на детето, за да ги разгледа. След това последователно му се задават трите въпроса.  Всеки отговор е приет, включително отказ за отговор.

image

Обработка и интерпретация на резултатите

Емоционалното състояние на детето в групата се проявява в избора на маска с определено настроение (добро или лошо), когато отговаря на първия въпрос. Изчислява се колко пъти са избрани маски с добро и лошо настроение, когато отговаря на въпроса „На кого от децата гледаш така?“.

Ако детето е удовлетворено от своето място в групата, броят на усмихнатите маски значително надвишава броя на тъжните. Този показател е по-важен от показателя за състоянието (лидерство или отхвърляне) на детето, тъй като показва удовлетворението на детето от мястото, което заема. В случай на отхвърляне, може да става дума за дете, което предпочита да общува с връстници вкъщи, на двора, а не в групата или класа и може да се приеме, че то не изпитва тревожност (безпокойство) от това, че тук с него малко общуват. Този вариант може да е свързан с нежеланието на детето да общува активно, с незаинтересованост от контактите с връстници. В същото време лидерите също могат да са неудовлетворени от своето положение, ако претендират за по-високо място в групата или се стремят към общуване с някое от онези деца, които принадлежат към друга група и не се подчиняват на този лидер. По този начин се идентифицира т. нар. „пасивно“ и „активно“ отхвърляне, т.е. деца, които спокойно понасят отхвърлянето си и не търсят общуване и деца, които преживяват отделянето им от групата.

Изчисляват се също и количеството избори „доминираме-подчинение“ – както при първия въпрос (това е най-важния показател), така и при последващите отговори. Това е особено важно за децата, които са недоволни от статусното си място. Тези деца, които показват желание към доминиране, по правило са неудовлетворени от статута си. Тях не ги устройва обикновеното общуване с връстниците – те са готови по-добре да прекъснат общуването, отколкото да заемат подчинена позиция. 

При корекционна работа на тези деца е важно, да покажат уменията си да организират дейности с връстници, например, общи игри, а не просто да участват в групата с някаква роля. Децата, които показват тенденция към подчинение, не са доволни от отхвърлянето си и са готови да комуникират под каквато и да е форма. Тези деца лесно ще приемат всякаква помощ от възрастен, докато децата от първата група са предпазливи по отношение на тази помощ, често предпочитайки да се провалят сами.

image

Категория: Други
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове: 0


            Психосоматични проблеми – психологически модели на често срещани в

                                    практиката проблеми и методи за решаване.

 

Съдържание на материала:

1.Психологически модели за възникване на  психосоматични проблеми.

-Психоаналитичен (конверсионен) модел.

-Модел на вегетативна невроза на Ф.Александер.

-Психосоматичните симптоми, като резултат от родителски предписания.

-Психосоматичните проблеми, като резултат от стремеж за извличане на изгода. 

2.Методи за корекция на психосоматични проблеми. 

 

Психосоматични се наричат тези телесни симптоми, които дължат своя произход на психологически фактори. Такива прояви са безбройни, някои от тях заслужават да бъдат назовани като заболяване, други се считат за дисфункции или просто неприятни усещания.

Например, Вилхем Райх убедително доказва, че всички психологически проблеми се отразяват в хроничното мускулно напрежение, но прекомерното мускулно напрежение не може да се разглежда като заболяване. Психологическите фактори могат да причинят такива неприятни заболявания като болка в главата и сърцето, невродермит, псориазис, хипертония, язва на стомаха, бронхиална астма, тахикардия и сърдечна аритмия, пареза, тиково заболяване, остеохондроза, фибромиалгия и др. Многобройните сексуални дисфункции също имат като основа психологически причини.

Има поне десетина различни психологически теории, които обясняват произхода на едни или други психосоматични симптоми.

 

1.Психологически модели за възникване на  психосоматични проблеми.

-Психоаналитичен (конверсионен) модел.

Конверсия се нарича изместването на психологическия конфликт в организма докато той достигне до момент на изтласкване от психичната сфера и се превърне в соматични симптоми, в резултат на което осъзнаването на конфликта се избягва. Симптомите символично изразяват това, което реално се намира в областта на несъзнаваното и в основата си има защитен характер. Главоболието, нервният тик, компулсиите (натрапчивите движения) могат да способстват за отклоняване вниманието от неприятни мисли; истеричното повръщане може да защитава от фантазии, предизвикващи отвращение; нарушенията на зрението и слухът могат да служат, за да не се види и чуе нещо, което е способно да разтревожи съзнанието.

Пример от практиката на Линде:

Студентка помоли за помощ по време на семинар. Тя се оплака, че вече месец и половина страда от алергия, лекарите не могли да й помогнат, а лекарствата не носели облекчение. При нея се наблюдаваха непрекъснати сърбежи по лицето и дясната ръка. Дори на семинара тя неволно (и постоянно) почесваше челото, бузите си.

Използвайки метода на емоционално-образната терапия, аз й предложих да си представи образ и да сподели на какво и прилича това усещане за сърбеж.

Момичето отговори, че това е като котка, която с лапи почесва лицето й. После  предложих да разменят с „котето“ местата си и тя от негово име отговори, защо то я почесва по лицето. По усмивката и блясъка в очите, аз разбрах, че момичето е открило тайната, но известно време тя не желаеше да я сподели. По-късно тя все пак призна, че прави това, за да може момичето да бъде разсеяно от това, как някои роднини я обиждали. Каква беше същността на конфликта, тя не искаше да разказва в присъствието на групата. Не настоявах, но използвах някои методи на емоционално-образната терапия, за да облекча емоционалното й дразнене, което се превръщаше в някаква форма на автоагресия. В резултат на това сърбежите по лицето и ръката престанаха.

Пример:

В литературата е описан следния случай. Известна писателка с аристократичен произход, в младостта си учила в пансион за благородни девици.

Веднъж в стаята й дошла нейна приятелка и започнала да разказва различни истории, оскърбяващи чувствата й, а тя в никакъв случай не искала да слуша нещо подобно, но въпреки това възпитанието не й позволило да изгони приятелката си.

Девойката се молила дълбоко в душата си да не слуша тази „мръсотия“ и действително гласът започнал да се чува все по-слабо и по-слабо, докато в един момент изглеждал като звън на комар.

Накрая приятелката й си тръгнала, а благородно момиче легнало да спи, но сутринта когато се събудила, с ужас открила, че едва чува обикновени звуци. От тогава до края на живота си тя трябвало да използва слухов апарат.  

 

-Модел на вегетативна невроза на Ф.Александер.

 Франц Александер смята, че психосоматичните симптоми са резултат от постоянни или повтарящи се емоционални състояния, които пряко влияят върху организма, предизвиквайки съществени изменения върху вегетативната система и по този начин емоциите са отговорни за някои психосоматични реакции.  Соматичните симптоми встъпват като физиологичен компонент на емоционалното състояние.  Хроничните емоционални състояния могат от своя страна да служат като прояви на едни или други черти на личността на клиента.

„При пациент с тиреотоксикоза (психосоматично заболяване на щитовидната жлеза), който се стремял възможно най-скоро да постигне зрелост, заболява органът, който отделя секрет, ускоряващ обмяната на веществата. Хронично готовият за бора хипохондрик има дисфункция на кръвоносната система. Артритик е този, който винаги е готов да атакува, но потиска в себе си този стремеж; неговите симптоми се наблюдават в ставите, тясно свързани с мускулно-скелетната система. Пациент с невродермит, който се стреми към близък физически контакт, има нарушения в органите за контакт. Астматичният има затруднения в словесното обращение, тъй като органът, необходим за тази функция не е здрав. При язвеникът мечтаещ да се нахрани добре, се появява увреждане в тъканите на горния стомашно-чревен тракт.“

Практиката постоянно ни убеждава, че упоритите емоционални състояния могат да предизвикат съответни нарушения в работата на определени органи на тялото.

Пример от практиката на Линде:

Тази история ми беше разказана след първия ни сеанс от клиентка преди доста време. Тогава аз не успях да я разбера добре. По време на семинар студентка се оплака от постоянна и силна болка в гърба. Тя дори не можеше да спи добре, лекарствата не й помагаха в каквато и поза да е гърба й.  Още по време на семинара проведох сеанс на емоционално-образна терапия.  Момичето представи образа на болката си като огромен паяк, седнал на гърба й.  Тъй като паякът обикновено символизира мъж, аз попитах за отношението й към мъжкия пол. Оказа се, че нейният приятел е наркоман и тя се опитвала да го спаси от това пристрастие, но не могла да му помогне.

Опитахме различни техники, за да я избавя от усещанията за „паяка“ върху гърба: Тя разбираше, че въпреки всичко, не й се е отдало да спаси приятеля си, осъзнаваше, че е пренесла в жертва своето здраве и съдба, но защо в крайна сметка не можеше да се „освободи“ от него.  Опитах се да разбера защо трябваше да го спасява и влачи на свой гръб.  Всичко е обаче беше напразно…Тогава й предложих да отговори от името на „паяка“, необходимо ли му е да бъде спасяван и влачен на гърба на някого, някъде, където може би той не желае. Благодарение на това, момичето осъзна, че на „паякът“ това всъщност не му е ненужно и затова той се съпротивлява. Веднага след като го освободи, той изчезна във въображението й, а болката в гърба отшумя.  Цялата сесия продължи не повече от двадесет минути.

Същата вечер тя скъса всякакви  отношения с приятеля си наркоман. От тогава тя никога не се оплака от болки в гърба, а след известно време срещна друг мъж, омъжи се и роди дете. Живееше щастливо.

Този случай може да се разглежда като илюстрация на теорията на Ф. Александер за емоционалните причини за психосоматичните проблеми и като вариант за решение на проблема с емоционалната зависимост.

 

-Психосоматичните симптоми, като резултат от родителски предписания.

Родителските предписания са свързани с хронично преживяване на емоции от клиента. Те обаче трябва да се разглеждат отделно, тъй като предписанията определят не само възникването на сериозни емоционални състояния, но и типовете физиологични реакции при едни или други ситуации. Например, някои алергични реакции дължат своя произход на определени инструкции, давани от родителите към децата, които формират страхове от микроби и зарази. В резултат на това, имунната система реагира твърде силно на всяко такова външно въздействие, което на свой ред предизвиква физиологични реакции.

Пример от практиката на Линде:

По време на групов тренинг, около 30 годишен мъж се оплака от алергия към кучетата. Той имаше своето куче. Лекар го беше посъветвал да се отърве от него, но той много го обичаше. Носът му постоянно бил запушен, а когато играел с кучето си, цялото му лице почервенявало и се подувало. По време на работата с образи се установи, че в детството родителите му забранявали да си играе с кучета и други животни, защото са мръсни и може би заразни. Той обаче много обичал кучета и други животни, и искал да си играе с тях, а на забраните реагирал с безпокойство и повишена тревожност. И до сега в него живееше „голямата обида“, нанесена от родителите му и в същото време противоречив импулс, който му забранява да играе с кучета. Когато той представи родителите си и няколко пъти подред изрази към тях контрапредписанието: „Кучетата и другите животни не са опасни, с тях човек може да си играе, няма нищо ужасно в това!“, той  освободи гнева си, а носът му започна свободно да диша. Две седмици по-късно мъжът потвърди, че вече няма проблем с алергията.

Такова контрапредписание може би е неприемливо при работа с деца, тъй като то косвено подрива авторитета на родителите, но при възрастен човек не съществува такава опасност.

В резултат на родителски предписания могат да възникнат не само алергии, но и други психосоматични симптоми.

Пример от практиката на Линде:

Един четиридесетгодишен мъж изпиваше особено остра болка в гърба. Той буквално не знаеше на коя страна да спи.  По време на групов тренинг за осъзнаване на собственото тяло, той ясно „видя“, че средата на гръбнака му е притиснат от циментов „постамент“. В началото той заяви, че му се струва, че това е бюст на известния поет Данте, но много бързо след това осъзна, че този „пиедестал“ изобразява баща му. Познавайки техниките ни, той попита „бюста“ какво иска да му каже: „Ти си малко момче и в нищо не можеш да успееш!“ – това беше отговор, който практически съответства на родителското предписание „Не прави!“ Тогава мъжът измисли контрапредписание и каза пред „бюста“ на своя баща: „Това не е истина. Аз съм възрастен мъж и мога да постигна всичко“. В този момент „бюстът“ се разпадна на парчета и прах и вместо него се появи образът на жив и благосклонен баща, който сякаш с интерес гледаше какво прави синът. Тогава изчезна и болката в гърба му, от която мъжът не можеше да се отърве толкова дълго. Изненадан той въртеше тялото си, наведе се, но болката не се върна.

Пример от практиката на Линде:

Момиче, което посещаваше мой майсторски клас, страдаше от хроничен ринит. Това, което я затрудняваше да диша с носа си, изглеждаше като черно петно. Помолих я да поговори с това „петно“, за да разбере защо не я оставя да диша.

„Петното“ каза, че просто не трябва да диша свободно, не трябва да живее лесно и весело. Попитах момичето дали някой й е казал това в детството.

Оказа се, че така казвал баща й, особено когато се е напивал, упреквайки я, че тя и майка й живеят прекалено безгрижно и ги заплашвал да им устрои „весел“ живот. Попитах я дали е съгласна с тези твърдения на „петното“. Тя отговори отрицателно. Тогава предложих да каже на „петното“, че то може да живее както иска, но тя няма да се съобрази и да живее според неговите принципи. Тогава състоянието на носа й се подобри буквално пред очите й, но се оказа, че „петното“ имаше още други принципи, на които настояваше. Още два пъти момичето отказа да се подчинява на тези принципи и носът й напълно се освободи и задиша. Вече нямаше нужда от носна кърпичка, която използваше.

Най-невероятното нещо обаче се случи по-късно. След около седмица  тя дойде на занятие и съобщи, че е посетила отоларинголог и за пръв път от пет години й е казано, че е добре с носа и гърлото си (освен ринита, тя страдаше от хроничен тонзилит и синузит). Резултатът се запази и по-нататък, поне до края на семестъра.

 

-Психосоматичните проблеми, като резултат от стремеж за извличане на изгода.  

Често психосоматичният проблем носи известна полза за клиента. Той не се преструва, той не симулира, но скритото значение на болестта му е, че човек получава от него някои ползи или морални и психологически „бонуси“. Тези ползи обикновено се наричат ​​вторични, тъй като най-често заболяването има други причини, но индивидът започва да го използва, така да се каже за „лични цели“. Вторичните изгоди трябва да се вземат предвид при консултиране, тъй като те възпрепятстват процеса на възстановяване. Изгодата обаче може да се окаже и първична, в смисъл, че самото заболяване е създадено несъзнателно за нея.

Болестта може да бъде необходима на клиента за да отстрани от себе си отговорността за нещо, да получи подкрепата или съжалението на някого, да избегне неприятни контакти и т.н.

Например А. Адлер показа, че невротикът отива (влиза) в болестта, за да избегне тези естествени нужди на обществото, които произтичат от необходимостта от сътрудничество. Борбата срещу тези елементарни изисквания позволява на невротиката да постигне престиж и власт по един извратен начин. Той „не спи през нощта, но остава буден през деня; учи,  работи, явява се на изпити, подчинява се, изпълнява домашни задължения, извършва това, което е обещал  и т.н. Като оправдание за тези „политики“ се явяват многобройни симптоми, включително психосоматични симптоми.

Пример:

Младеж не искаше да учи в технически ВУЗ, където го насочваха родителите му, а желаеше да бъде барабанист в джаз-група. Когато тръгвал за института, влизайки в метрото започнал да чувства началото на паническа атака: задушаване, сърцебиене, замаяност и страх. Той е беше лекуван в продължение на четири години напълно неуспешно. Веднага щом родителите му махнаха с ръка и му позволиха да не учи в този ВУЗ, а да се включи в джаз-групата, паническите атаки напълно изчезнаха.

Вероятно всеки може да намери примери от живота си или от живота на познатите си, когато желанието да се освободи човек от отговорност, стремежа да получиш съжаление, подкрепа или привилегии, ясно допринасят за развитието на хронично боледуване.

 

2.Методи за корекция на психосоматични проблеми. 

-Както винаги е необходим аналитичен процес, който разкрива истинските причини за появата на едни или други симптоми. За тази цел е необходимо да се установи субективния смисъл за симптома: той може да бъде реализация на вътрешно-психичен конфликт на организма; или да защитава клиента от осъзнаване на негови истински проблеми; или да се явява пряка реализация на постоянно емоционално преживяване; или да носи определени ползи, които клиентът не може или не иска да постигне по друг начин.

-Резултатите от анализа създават възможности за намиране на решение. То може да се намери от самия клиент или да бъде подсказано от терапевта, но решението винаги предполага някакво вътрешно-личностно изменение на клиента.

-Емоционално-образната терапия се оказва много ефективна за тази цели  (примерите са дадени по-горе). Тя позволява не само бързо да се намери причината за проблема, но и дава на терапевта арсенал от различни средства за решаването му.

 

Литература

1.Аммон Г. Психосоматическая терапия. Санкт Петербург, 2000.

2.Кулаков С. А. Основы психосоматики. Санкт Петербург, 2003.

3.Линде Н. Д. Эмоционально-образная терапия: Теория и практика. Москва, 2004.

4.Линде Н. Д:, Королева А. П. Психологическое исцеление алергии / / Вестник психосоциальной и коррекционно-реабилитационной работы. 2003. NQ 4. с. 45-51.

5.Малкина-Пыхи. Г. Психосоматика: Новейший справочник. Москва; Санкт Петербург, 2003.

6.Менегетти А. Психосоматика. Москва, 2002.

7.Психосоматика: Хрестоматия. Минск; Москва, 2000.

8.Райх В. Анализ личности. Москва; Санкт Петербург, 1999.

image
 
Категория: Други
Прочетен: 55 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                       Тест за диагностика на групова мотивация

                                                                  (И.Д. Ладанов)

 

Този тест може да се използва както за индивидуална употреба, така и за колективна оценка на факторите, свързани с формирането на обща групова мотивация.

Инструкции: Предлагаме Ви тест, съдържащ 25 фактора (положителни и отрицателни), за да оцените степента на формиране на групова мотивация. Моля,  внимателно оценете тези фактори и изберете подходящия бал (обградете с кръг числото, съответстващо на вашите представи), който характеризира състоянието на мотивацията в групата, на която сте член. След това сумирайте всички отбелязани балове. Желателно е тази задача да се изпълни от всички членове на Вашата група, за да се получи средна оценка. След това обсъдете задачата с групата.

image

Обработка и интерпретация на резултатите.

Обработката на резултатите се свежда до сумиране на баловете по всичките 24 твърдения.

Нивото на групова мотивация съответства на следните показатели:

-25-48 бала – отрицателно мотивирана група;

-49-74 бала – слабо мотивирана група;

-75-125 бала – недостатъчно мотивирана група от получените положителни резултати;

-126-151 бала – група, мотивирана в достатъчна степен за постигане на успех в дейността;  

-152-175 бала – положително мотивирана група, ориентирана към успех в дейността.  

image

Категория: Други
Прочетен: 134 Коментари: 0 Гласове: 0
 


             Методика за диагностика на разбиране, емоционална привързаност и

                                         авторитетност 
в съпружеската двойка

                                     (А.Н.Волкова, модификация В.И.Слепковой)

 

Цел: Въпросникът измерва степента на разбиране, емоционална привързаност и уважение между брачните партньори.

Описание на методиката: Включва въпросник с 45 твърдения, които касаят взаимоотношенията между партньорите в брака. В текста на въпросника са заложени три скали, съответстващи на наименованието на методиката: разбиране, емоционална привързаност и авторитетност (уважение). Всяка скала включва по 15 въпроса (твърдения).

Интерпретация на скалите:

Скала „Разбиране” (от 1 до 15 твърдение) – изразява се в субективно усещане за познаване личността на партньора и неговите особености. Лице с високото ниво на разбиране се отличава със свободна и без затруднения интерпретация на поведението, мислите и чувствата на партньора, които с леснина се установяват при общуването. Респондент с ниско ниво на разбиране няма ясна представа за особеностите на партньора си, затруднява се в интерпретацията и обясненията на неговите мисли, чувства и постъпки.

Скала „Емоционална привързаност” (от 16 до 30 твърдение) – показва нивото на привлекателност на партньора, желанието да се общува и сътрудничи с него, както и възможностите за терапевтично въздействие. Ниските оценки по тази скала характеризират сложност в общуването и чувство за умора един от друг.

Скала „Авторитетност” (уважение) (от 31 до 45 твърдение) – показател за това, до колко партньорът се приема като личност; доколко изследваното лице приема възгледите, интересите, мненията на партньора като еталон. Ниските показатели показват презрение към партньора като личност.

Инструкция: Пред Вас се намира въпросник, който съдържа твърдения, показващи вашето разбиране за своя съпруг (своята съпруга). На въпросите можете да отговорите с „да” (съгласен съм, това е точно така); с „не” (не съм съгласен, това не е така) или да изберете отговор „и да и не” (затруднявам се да посоча точно). Изборите с „да” отбелязвайте със знак „+”, отговорите с „не” – със знак „–„ а третия неопределен отговор с знак „+–„

            Въпросник

1. С лекота чета неговите (нейните) мисли.

2. Трудно разгадавам неговото (нейното) настроение.

3. Разбирам го (я) без думи.

4. Трудно ми е да предсказвам, как той (тя) ще се чувства в една или друга ситуация.

5. Аз добре познавам неговите (нейните) вкусове и привички.

6. Трудно ми е да предскажа неговото (нейното) мнение по един или друг въпрос.

7. Зная какво той (тя) иска и към какво се стреми.

8. Струва ми се, че лошо го (я) разбирам.

9. Той (тя) често ме учудва с постъпките си , които неочаквам от него (нея).

10. Добре познавам неговите (нейните) достойнства и недостатъци.

11. Неговите (нейните) вътрешни преживявания остават за мен загадка.

12. Зная, на какво той (тя) е способен и на какво не е.

13. Зная какво за него (нея) е важно в живота.

14. Често съм установявал (установявала), че неправилно съм го (я) разбрал.

15. Трудно ми е да кажа, какво би го (я) огорчило или зарадвало.

16.На мен положително ми действа дори самото му (й) присъствие.

17. Харесва ми да слушам нейния (неговия) глас, да гледам неговото (нейното) лице.

18. Дразнят ме неговите (нейните) маниери.

19. Той (тя) има неприятно лице.

20. Харесва ми да го (я) наблюдавам, как ходи, работи, седи.

21. Неприятни са ми неговите (нейните) целувки, докосване, ласки.

22. Харесва ми неговия (нейния) смях и усмивка.

23. Тежко понасям раздялата си с него (нея).

24. Нещо в неговата (нейната) външност не ми харесва.

25. Когато съм с него (нея) се чувствам леко и спокойно.

26. В негово (нейно) присъствие ми се повишава настроението.

27. Когато съм с него (нея) се чувствам уморен, дразня се, излизам от кожата си.

28. Готов (а) съм да се откажа от важни неща, стига да бъда до него (нея).

29. Често имам желание да си отпочина от него (нея).

30. Чувствам се добре, когато той (тя) отсъства.

31. Намирам в него (нея) много лични достойнства, за които го (я) уважавам като човек.

32. Сред моите познати и близки, той (тя) е най-авторитетния за мен човек.

33. Когато ми е трудно да взема решение, аз често се съветвам с него (нея).

34. Той (тя) лесно може да ме убеди.

35. Считам, че главата му (й) работи много добре.

36. Интересувам се от такива книги и филми, които са му (й) направили впечатление.

37. Той (тя) е интересен човек и с него (нея) не ми е скучно.

38. Често критикувам неговите (нейните) действия и изказвания.

39. От него (нея) често чувам разумни и умни мисли.

40. Неговите (нейните) възгледи в много отношения не са приемливи за мен.

41. Ценя мнението му (й).

42. Гордея се с това, че той (тя) е мой съпруг (съпруга).

43. Рядко съм съгласен (съгласна) с неговите мнения и оценки.

44. Понякога ми се струва, че той (тя) е неделикатен човек.

45. В него (нея) има такива качества, които аз искам да видя в себе си.

Обработка на резултатите:

По всяка скала баловете се сумират отделно, като се използва ключ.

Ключ:

-с 2 точки се оценяват избори с отговор „да” ("+") на въпроси: 1, 3, 5, 7, 10, 12, 13, 16, 17, 20, 22, 23, 25, 26, 28, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37,39, 41, 42, 45.

-с 2 точки се оценяват избори с отговор „не” ("-") на въпроси: 2, 4, 6, 8, 9, 11, 14, 15, 18, 19, 21, 24, 27, 29, 30, 38, 40, 43, 44.

-с 1 точка се оценява отговорите „не зная” (затруднявам се да посоча точно).

-с 0 точки се оценяват въпроси, несъвпадащи с ключа.

Сумата от баловете в една скала се явява числова мярка за измерване на параметъра на тази скала, като в долната част на скалата се разполага „0” и малките сборове, а в горната („30”-бал), се разполагат високите сборове.

image

Категория: Други
Прочетен: 116 Коментари: 0 Гласове: 0
 



                 Тест за експресна диагностика за ниво на социална фрустрираност

                                                                   (Л.В.Васерман)

 

Инструкция: Предлагаме Ви въпросник, който определя степените на удовлетвореност – неудовлетвореност от социалните постижения в основните апекти на жизнена дейност. Прочетете всеки въпрос и запишете най-подходящия за Вас отговор с числа, както следва:

-напълно удовлетворен – 0 бал;

-по-скоро удовлетворен – 1 бал;

-затруднявам се да отговоря – 2 бала;

-по-скоро неудовлетворен – 3 бала;

-напълно неудовлетворен – 4 бала.

 

Тестови материал:

Удовлетворени ли сте от:

1.Своето образование.

2.Взаимоотношенията с колегите в работата (училището, ВУЗ).  

3.Взаимоотношенията с администрацията (ръководството) в работата (училището, ВУЗ).  

4.Взаимоотношенията със субектите на Вашата професионална дейност (клиенти, пациенти, ученици и пр.).  

5.Съдържанието на работата Ви, като цяло.  

6.Условията на професионална дейност (обучение).  

7.Своето положение в обществото.  

8.Материалното Ви състояние.

9.Жилищно-битови условия.  

10.
Отношенията със съпругата (съпруга).  

11.Отношенията с детето (децата).

12.Отношенията с родителями.

13.Обстановката в обществото (общината, кметството, населеното място, в което живеете),  държавата.

14.Отношенията с приятели, близки познати.

15.Сферата на услугите и битовото обслужване.

16.Сферата на медицинското обслужване.

17.Прекарване на свободното време.

18.Възможностите за получаване на отпуск и избор на място за отпуск.

19.Възможностите за избор на работно место.

20.Своя начин на живот, като цяло.

 

Обработка на резултатите

По всеки пункт се определят в балове нивото на фрустрираност. Събраната сума в балове се дели на 20 (броя на въпросите)

Интерпретация

Ако изследваното лице е получило:

-3,5-4 бала – много високо ниво на социална фрустрираност;

-3,0-3,4 бала – повишено ниво на социална фрустрираност;

-2,5-2,9 бала – умерено ниво на социална фрустрираност;

-2, 0-2,4 бала – неопределено ниво на социална фрустрираност;

-1,5-1,9 бала – понижено ниво на социална фрустрираност;

-0,5-1,4 бала – много ниско ниво на социална фрустрираност;

-0-0,5 бала – отсъства или почи отсъства фрустрираност.

image 

Категория: Други
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                         Методика за оценка на психофизическото благополучие и

                                         нервно-психично здраве 
(А.И.Захаров)

 

Успешната дейност на човек съществено зависи от неговите лични качества. Много от проблемите и трудностите на съвременния човек най-често не зависят от някакви отделни характеристики или умения, а от професионалното самосъзнание, самоуважението и самооценка, както и от познанието за себе си.

Методиката е предназначена за изследване на ученици (5-12 кл.) и студенти,  и включва три скали: невротизъм, самочувствие и фрустрация. При провеждане на изследването следва да се има предвид, че активната соматизация на психологическите проблеми е свойствена в повечето случаи след 30 годишна възраст.

 

1.Скала за невротизъм

Инструкция: Моля, отговорете на предложените 50 въпроса с „да“, ако сте съгласен и с „не“, ако не сте съгласен. Бъдете внимателен! Не пропускайте нито един въпрос.

Въпросник

1.Често ли считате себе си за виновен повече от другите?

2.Може ли да се каже, че отношенията Ви с родителите не са толкова благополучни?  

3.Лесно ли се обиждате?  

4.Често ли сте тъжен и  наскърбен без видими причини?

5.Лесно ли се обърквате и губите в нова, непозната обстановка?  

6.Бързо ли се уморявате?  

7.Често ли се уморявате без видима причина?

8.Изпитвате ли боязън от всякакъв род болести?

9.Лесно ли се разстройвате?  

10.Страхувате ли се  от нещо повече от другите?

11.Често ли се случва да имате лошо самочувствие?  

12.Понякога трудно ли ви е да овладеете своите чувства и те да излезнат от контрол?  

13.Понякога искате ли да поплачете?  

14.Трудно ли ви е да кажете на другите всичко което мислите за тях?  

15.Имате ли мисли, които внимателно криете от другите?

16.Считате ли, че в живота лошото е повече, отколкото доброто? 

17.Имате ли навици, от които се срамувате?  

18.Понякога имате ли чувството, че нещо ще се случи?

19.Трудно ли е да се изправите срещу себе си?

20.Понякога изпадате ли в състояние, при което като че ли всико пада от ръцете ви?  

21.Често ли сте недоволни от себе си?  

22.Може ли да се каже, че вие можете да бъдете много по-активен, отколкото сте?  

23.Често ли от вълнение имате усещане за стискане за гърлото?

24.Често ли се съмнявате в правилността на своите решения?

25.Имате ли желание постоянно да проверявате (анализирате) своите действия и постъпки? 

26.Често ли постъпвате не така както трябва, както би трябвало?  

27.Изпитвате ли трудности да съсредоточите вниманието си тогава, когато е нужно?  

28.Може ли да се каже, че ви е трудно да чакате?  

29.Пречат ли ви разни мисли, от които не можете да се избавите?  

30.Често ли се случва да се вълнувате без особени причини? 

31.Притеснявате ли се от това как изглеждате?

32.Трудно ли ви е първи да установите контакт с връстници?  

33.Лесно ли се смущавате при срещи с непознати хора?  

34.Често ли ви боли глава при силно вълнение и при някакви проверки?

35.Често ли не успявате да направите нещо толкова бързо, колкото ви се иска?  

36.Може ли да се каже, че често не успявате да направите нещо така, както ви се иска?  

37.Понякога дълго ли не можете да заспите?  

38.Беспокоите ли се от неприятни сънища?  

39.Трудно ли ви е да бъдете самия себе си, когато това е необходимо?  

40.Често ли ви е трудно да настоявате на своето, въпреки че ви се иска?  

41.Беспокоите ли се от това, че желанията ви се разминават с действителността?  

42.Често ли се събуждате през нощта?  

43.Може ли да се каже, че сте сънлив и вял през първата половина на деня?  

44.Понякога чувствате ли се напълно сам и неразбран от другите?

45.Искате ли да се преместите в друг клас, (група, колектив, работа)?  

46.Променя ли се настроението ви без видима причина?  

47.Преживявате ли дълбоко ситуации, при които получавате оценка? 

48.Често ли сте скован и напрегнат когато отговаряте?  

49.Често ли забравяте това, което сте учили предишния ден? 

50.Иска ли ви се да сте по-възрастен или по-млад, отколкото сте?  

Ключ:

Всеки отговор „да“ се оценява с 1 бал. Всички балове се сумират.

-0-9 бала – ниско ниво на невротизация;

-10-19 бала – средно ниво;

-20-50 бала – високо ниво на невротични реакции.

 

2.Скала за самочувствие

Инструкция: Предлагаме Ви списък от различни емоционални състояния и модели на поведение, касаещи самочувствието, преживяванията и отношенията с обкръжаващите. От Вас се иска да се запознаете с всяко едно от тях и да изразите съгласие с „да“, ако описаното състояние е характерно за Вас и несъгласие с „не“, ако не е характерно.

Безпокоите ли се от (пречи ли Ви):

1.Лошото настроение.

2.Лошото самочувствие.

3.Бързото изморяване.

4.Трудно удържане дадени пред себе си обещания.

5.Трудности да се съсредоточите дълго време.  

6. Безпокойство, нетърпеливост.

7.Чувствата ви излизат извън контрол.  

8.Невъзможност да проявите себе си във важни за вас области. 

9.Трудност да отстоявате своето.

10.Излишна отстъпчивост и примиренчество.

11.Повишена чувствителност към детайлите (малките неща).  

12.Склонност лесно да се разстройвате и приемате всичко при сърце.

13.Съмнение в правилността на своите действия, мнителността ви.  

14.Дълго помните обидата, въпреки че нямате особено основание. 

15.Раздразнителност, въпреки волята си.  

16.Непоносимост към всякакви забележки.  

17.Срамежливост в присъствието на непознати хора.  

18.Имате натрапчиви мисли, от които трудно се избавяте.  

19.Недостатъчна увереност в своите сили и възможности.  

20.Не се разбрате с връстниците си.  

21.Успеваемост (без значение каква е целта).  

22.Отсъствие на подкрепа в класа (групата, колектива).

23.Объркване в нова, непозната обстановка. 

24.Състоянието на отношенията в семейството ви.  

Може ли да се каже, че при вълнение (притеснение) често наблюдавате в себе си:  

1.Объркани мисли.  

2.Учестено сърцебиене.  

3.Изпотяване.

4.Недостиг на въздух.  

5.Главоболие.

6.Изчервяване.  

7.Студени тръпки по тялото.

8.Поява на буца в гърлото.  

9.Болки в стомаха.

10.Диария/запек.  

11.Проблеми със съня (трудно заспиване/безсъние).  

Ключ:

Всеки положителен отговор се оценява с 1 бал. Получената сума се дели на три диапазона (нива).

-0-4 бала – отлично самочувствие, отсъствие на психофизически проблем;

-5-15 бала – средно ниво на психофизическо благополучие; 

-16-35 бала – ниско ниво, наличие на психофизически проблем.

 

3.Скала за фрустрация

Инструкция: Моля, отговорете на предложените въпроси с „да“, ако сте съгласен и с „не“, ако не сте съгласен. Бъдете внимателен! Не пропускайте нито един въпрос.

1.Получавате ли много съвети, които ви притесняват и натоварват? 

2.Достатъчно ли сте уверен в себе си в трудни моменти?  

3.Доволен ли сте от телесното си тегло?

4.Имате ли връстници, от които се страхувате?  

5.Бихте ли отишли в друг клас (група ВУЗ), ако имате такава възможност? 

6.Често ли ви пречат да проявите самостоятелност и да бъдете сам?  

7.Изпитвате ли притеснение от това как се държите?  

8.Харесвате ли височината на тялото си (ръст)?  

9.Получавате ли уважението, на което разчитате?  

10.Бихте ли искали да установите много по-добри отношения с връстниците си от противоположния пол?

11.Може ли да се каже, че вие разбирате повече родителите си, отклолкото те си мислят?  

12.Имате ли някакви навици, които бихте искали да скриете от другите на всяка цена?

13.Считате ли себе си в нещо за некрасив? 

14.Имате ли желание да промените някои от преподавателите (учителите) на класа си?

15.Често ли не ви разбират и ви се присмиват вкъщи?  

16.Може ли да се каже, че за повечето от вашите неуспехи са виновни други, отколкото вие? 

17.Безпокои ли ви сериозно мисълта за това, как изглеждате в очите на другите? 

18.Може ли да се каже, че домашните си задължение и задачи често изпълнявате с голямо нежелание?  

19.Консултирате ли се обикновено с родителите си?  

20.Може ли да се твърди, че имате достатъчно причини, да сте тъжен напоследък?  

21.Смятате ли, че повечето изисквания не са необходими в университетите?

22.Страхувате ли се от наказанията от страна на майка си и баща си? 

23.Има ли в живота си достатъчно неща, които са интересни за вас?

24.Бихте ли променили външността си, ако имахте възможност?  

25.Имате ли приятел, към който изпитвате пълно доверие?

26.Бихте ли напуснал класа си (групата, ВУЗ, работа), ако никой не ви търси сметка за това?

27.Склонен ли сте да се съгласите с родителите си, отколкото да им отстъпвате?  

28.Имате ли навик да се вълнувате и притеснявате без особена причина?

29.Имате ли желание да станете възрастен, ако това беше възможно?  

30.Изпитвате ли трудности при запознанства с някой? 

31.Напоследък изпитвате ли повишено безпокойство, когато подготвяте уроците си?  

32.Безпокои ли ви как се отнасят членовете на семейството ви към вас?  

33.Събуждате ли се сутрин най-често свежи и отпочинали?

34.Харесвате ли характера си?

35.Вълнувате ли се от въпроси, свързани с развитието ви като момче или като момиче?  

36. Считате ли, че много хора в класа (група) ви имат негативно отношение към Вас, защото не ви разбират?

37.Имате ли желание понякога да захвърлите всичко и да напуснете дома си за известно време?  

38.Може ли да се каже, че вие често отстъпвате и губите при спорове с приятели?

39.Как мислите, бихте могли да ви изберат да изпълител главна роля в класа ви (групата)?

40.Често ли родителите ви правят забележки и ви притесняват по повод вашите приятели?  

41.Мислите ли, че ако ви обидят, вие почти винаги сте в състояние да дадете отговор и да се защитите?  

42.Отстъпвате ли физически (сила, бързина, сръчмост, ловкост и пр.) на повечето ваши връстници?  

43.Ако имахте възможност, бихте ли станали друг човек?  

Ключ:

По един бал получава всеки отговор, съвпадащ с ключа:

-положителни – 1, 4, 5, 6, 7, 10, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 22, 23, 24, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 35, 36, 37, 38, 40, 42, 43.

-отрицателни – 2, 3, 8, 9, 11, 19, 25, 33, 34, 39, 41.

Баловете се събират и интерпретират в три диапазона:

-0-9 бала – високо ниво на устойчивост към фрустрация;  

-10-19 бала – средно ниво на устойчивост към фрустрация; 

-20-43 бала – ниско ниво на устойчивост към фрустрация, характерни са остри реакции спрямо препятствията за удовлетворяване на потребности, желания и цели.   

image

Категория: Други
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                Тест за диагностика на социална фрустрираност

                                                                       (В.В.Бойко)

 

Социалната фрустрираност е вид (форма) на психично напрежение, причинено от неудовлетвореност от постиженията и от позицията на личността в социално определени йерархии.

Социалната фрустрация представя емоционалното отношение на човек към позициите, които е успял да заеме в обществото в даден момент от живота си. При това, интелектът отразява от една страна това, което може по принцип да бъде постигнато в една или друга сфера, а от друга, конкретно това, което самият човек би могъл да постигне.

Всяко общество в определен период от съществуването си, в зависимост от неговата ориентация, материално и икономическо развитие, от нивото на правна и морална култура, предлага на членовете си определени възможности за социален растеж и удовлетворяване на потребностите. Социумът „определя“ скали или степени на растеж и постижения, а индивидът, според своите претенции и способности достига определено ниво.

Най-добрият начин да се илюстрира това е чрез „скалата на образованието“. В съвременните условия изглежда така: неграмотност, ниска грамотност, основно, средно, специално, висше образование, следдипломна квалификация, аспирантура, кандидатска степен, доктор на науката и т.н.. Такива възможности за образование се предлагат от обществото, а конкретно лице заема определена степен по тази скала, например, спира да се развива със завършването на гимназия. Социална фрустрация в аспекта на образованието възниква в случай, че личността не е постигнала съответствието на своите възможности в заетата позиция в йерархията на образователните степени.

Обществото е „разработило“ редица подобни скали в различни аспекти на постиженията. В сферата на жилищното настаняване човек може да се окаже на всяка степен: „липсата на собствено жилище“, „пренаселена обществена квартира (общежитие)“, „слабо населена обществена квартира (общежитие)“, „едностаен апартамент“ и т.н. до  „съвременно собствено жилище (вила) в закрит район“. По отношение на финансовото положение, човек може да е под прага на бедността, на нивото на житейския минимум, да има среден или висок доход. При това обществото непрекъснато коригира или въвежда нови степени за постижения в една или друга скала. Например през последните години възникна нова мярка за материален просперитет –  „новият българин“  - това е осигурен човек, който има всичко и дори в излишък. В сферата на образованието на децата, съвременната скала добави „частна гимназия“, „частен учител“, „образование зад граница в престижен ВУЗ“ и пр.

Скали на социално дефинирани йерархии съществуват дори в сферата на общуването. Например, приема се, че ако човек открие и успее да се обвърже с „идеалния партньор във всяко отношение“, то той е постигнал върхът в брачното поприще; или обратното – попадне на  „непоносим човек“. На човек може да се отдаде или да не се отдаде да възпита добре децата си, да намери добри приятели, да се срещне с достойни колеги, да работи под ръководството на добър лидер. Обществото предлага конкретни вариации на служебни отношения – отлични, добри, посредствени, незначителни, много лоши. Ако професионална дейност е свързана с работа с хора (пациенти, клиенти, обучаващи се и пр.), тук също са възможни различни постижения по социално определени йерархии: общуване с „много приятни хора“, „не много приятни“, „напълно неприятни“.

Оценявайки своите постижения в различните социално определени йерархии, човек изпитва определена степен на удовлетворение – неудовлетворение. В същото време той преживява фрустрация не толкова от постигнатото, например от условията, в които живее, или от материалния си доход, а от мисълта, че днес може да се постигне повече, т.е. върви непрекъснат процес на социално сравняване по стандартите към дадения момент.

Нещо подобно се случва и в сферата на отношенията: те могат да са удовлетворителни за човек или да не са удовлетворени сами по себе си, в зависимост от очакванията и оценките. Например, един човек може да е напълно удовлетворен, че няма приятели, че не влиза в неформални отношения с колеги, че няма близки, доверителни контакти и не са му необходими такива.

Социалната фрустрираност в голяма степен зависи от осъзнаването на непостигнатото, отколкото от реалното положение на личността.

Неудовлетворението от определени направления на социално зададените йерархии се натрупва и формира постоянен фон на емоционалното напрежение на личността. Когато емоционалното напрежение достигне критично ниво, човек прибягва до една или друга мярка за психологическа защита. Тя или намалява нивото на претенциите, или игнорира недостъпните степени в йерархията, или дискредитира онези, които я заемат („новите българи“ – измамници и сребролюбци; високопоставени длъжностни лица – мошеници и наглеци и т.н.). Не са редки случаите, при които психологическото напрежение води личността към „отказ“ от конкурентни ценности.

Например, в съвременните условия някои хора предпочитат развитие в йерархията на образованието, като по този начин жертват материални постижения. Бедстващият учен е позиция, която е обикновено съзнателно заета. „Отказът“ от желания брой деца в семейството се явява универсално средство човек да се отърве (поне частично) от социална фрустрираност. В много изследвания е установено, че жените-майки, които искат да заемат по-висока позиция в различни социално определени йерархии, обикновено жертват броя на децата си – те се ограничават до едно дете, въпреки че биха искали да имат повече.

Инструкция: Предлагаме Ви въпросник, който отчита степента на неудовлетвореност от социалните постижения в основни аспекти на живота. Прочетете всеки въпрос и изберете само един  най-подходящ според Вас отговор.

image

Обработка на данните

За всеки пункт се определя показател за нивото на неудовлетвореност. Той може да варира от 0 до 4 бала. Всеки вариант на отговор получава определен бал:

-напълно удовлетворен – 0 бал;

-по-скоро удовлетворен, отколкото неудовлетворен –1 бала;

-затруднявам се да отговоря – 2 бала;

- по-скоро неудовлетворен, отколкото удовлетворен – 3 бала;

-напълно неудовлетворен – 4 бала.

Ако методиката се използва за идентифициране на показателите в група е необходимо:

1) да се изчислят отделно резултатите на респондентите, избрали един или друг отговор;

2) да изчисли сумата от тези резултати;

3) да се раздели тяхната обща сума на броя отговори по дадения пункт.

Може да се определи краен среден индекс на ниво на социалната фрустрация. За да се направи това, трябва да се изчислят показатели за фрустрираност за всеки пункт и получената сума да се раздели на броя на пунктовете, който е 20.   

При масови изследвания е много показателен процентът на лицата, избрали един или друг вариант за отговор по конкретен пункт.

Интерпретация на резултатите.

Изводите за нивото на социална фрустрация се правят, като се вземе предвид стойността на резултата (средна оценка) за всеки отговор. Колкото по-висок е резултатът, толкова по-високо е нивото на социалната фрустрация:

-3,5-4 балла – много високо ниво на фрустрираност;

-3,0-3,4 – повишено ниво на фрустрираност;

-2,5-2,9 – умерено ниво на фрустрираност;

-2,0-2,4 – неопределено ниво на фрустрираност;

-1,5-1,9 – понижено ниво на фрустрираност;

-0,5-1,4 много ниско ниво на фрустрираност;

-0-0,5 – отсъствие (почти отсъствие) на фрустрираност.

 

Източник:Обозрение психиатрии и медицинской психологии им. В. М. Бехтерева. 1995. № 2. http://psychiatr.ru/

image

Категория: Други
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове: 0
 


        Наративен подход в училище. Пример за работа с тормоза в начален курс.

                                                      (Д.Уинслейд и Дж.Монк)

 

В училищната практика много често един цял клас получава репутация на „труден“ клас.  Той може да бъде шумен, непослушен, недисциплиниран. В него може да възникнат много конфликти, лоши отношения, тормоз. В такива ситуации индивидуалното консултиране не е най-ефективният начин за изграждане на алтернатива.

При работата с цял клас, се прилагат същите принципи на наративния подход. Проблемът се изследва, екстернализира се и получава име. Именно проблемът, а не отделните ученици се обвиняват за този дискомфорт и неблагополучие, които изпитва класът. По-нататък на класа се предлага да възстанови репутацията си, да формулира предпочитанията си, а от учителите се изисква да отбележат положителните изменения.

Памела Грей-Йейтс, училищен психолог, е разработила програма за преодоляване на травмата в началното училище. В рамките на 5 седмици тя апробира тази програма в клас, в който се обучават 7-8-годишни деца, като се среща с децата два пъти седмично.

Памела започнала с провеждане на „мозъчна атака" с децата и заедно съставили списък с неща, които пречели на учениците да се разбират помежду си. На следващата среща Памела прочела обобщението на този списък и уточнила още веднъж,  дали написаното е вярно. С този акт тя практически съобщила на децата, че тяхното мнение е важно и към него ще се отнесе сериозно.

В процеса на тази работа, децата назовали в качеството на един от проблемите на класа тормозът и унижението. Всички признали, че по някакъв начин са участвали в ситуациите на тормоз, като обиждащи (насилници), жертви или пасивни наблюдатели. Това признание и разбиране автоматично им позволило да спрат да се разпределят на групи от нарушители и жертви в класната стая.

След това Памела започнала да създава история на тормоза, като питала децата, откъдето знаят толкова много за него: „Къде най-често възникват ситуациите на тормоз и унижение?“ Децата разказали своите истории и постепенно очертали влиянието на тормоза върху тях самите и върху съучениците им.

Памела проявила интерес, какво може да попречи на децата, които биха искали да прогонят насилието и унижението от живота си, да направят това. Този въпрос помогнал на учениците да оценят тежестта на проблема и да осъзнаят колко трудно е да бъде отхвърлен режима на тормоз. Памела ги помоли да оценят по 10-бална скала колко много желаят да отхвърлят насилието. На следващите две срещи това упражнение било повторено, за да бъде проследена готовността на децата да работят за създаването на клас без тормоз.

Памела поискала от децата да си представят какво щеше да се случи, ако насилието действително напусне училището и замине толкова далече, че изчезне зад хоризонта. Какво би било това за децата, учителите и родителите – да живеят без насилие?

За да опишат този нов живот, децата направили колаж – техника, която на практика визуализирала едно усилилване на контраста между проблемата ситуация и нейната алтернатива.

След това децата участвали в куклен спектакъл. Памела написала сценарий, използвайки историите на децата за тормоз и направила кукли. Тозмозът бил изобразен (овеществен) посредством зъбато чудовище, което наранявало, дразнело и унижавало всички, без изключение. Трави (чудовището) имало двама приятели – Врун-Нашептун и Вонилка. Вонилка издевателствала над онези, които обиждали чудовището Трави. После децата написали сценарий, отразяващ любимите тактики на тази сладка компания.

В представлението са участвали още три кукли: Клепа, детска кукла от неопределен пол, миролюбив персонаж и двама приятели на Клепа: вълшебницата Волия, експерт по омагьосване на чудовището Трави (от нейните заклинания Трави се задавял от страх, той бил като отровен от собствената си отрова, сблъсквало се със собствената си низост и въобще съжалявало) и Добрият Многолюб, който обичал всички, дори Вонилка.

След това децата изиграли история, в която поведението на Трави довело до поражението му. Имало например сцена, в която Трави останал съвсем сам и бил много наскърбен, тъй като се оказало, че Клепа го излъгала, като поканила на игра тези деца, които се отнасяли толерантно едно към друго и никого не обиждали. При създадения сценарий на поражението, Памела попитала учениците, дали Трави притежава собствен опит за приятелски, мирни и уважителни отношения: „Трави винаги ли е бил чудовище? Като чудовище ли се е родил?

Създадените сценарии включвали всичко, което възрастните учат в тренингите за социални умения. Децата успешно демонстрирали, че всички тези знания и навици са достъпни и за тях.

Въз основа на тези сценарии, Памела създала обобщаваща история на позитивни отношения, а след това поставила нова задача на децата. Помолила да помислят и разкажат случай от своя живот, при който са имали шанс да бъдат въвлечени в ситуация на тормоз, но те не са направили това: „Как ти успя да омагьосаш чудовището Трави?“. Тези истории били събрани в една обща история за целия клас, а илюстрациите, нарисувани от децата – в диорама.

Бележка на прев.: Диорама (от гръцки διά (dia) – „през“, „чрез“ и ὅραμα (horama) – „вид“, „зрелище“) – подобна на лента, полукръгла живописна картина, с поставени на преден план реални и бутафорни предмети. Диорамата се отнася към масовото зрелищно изкуство, в което илюзията за присъствието на зрителя в естественото пространство, се постига чрез синтеза на художествени и технически средства. Ако авторът изпълни цялостен кръг, тогава се създава „панорама“.

Спектаклите на кукления театър продължили с използване на все по-сложни сценарии.  Децата написали ръководство за ученици от другите класове за разпознаване на Трави и за борба с него. Някои поели отговорност за борба с тормоза в класната стая и навън по време на междучасията.  

После учениците направили видеоклип за собствения си опит да прогонят тормоза и магьосничеството на това чудовище. Те нарисували плакати, с които призовавали за борба с Трави и обяснявали  как може да се направи това.  Плакатите били разпространени в цялото училище, а също така написали писма до родителите, в които обаснили позицията на класа по отношение проблема с тормоза.

На този етап класният ръководител забелязал значителни промени в класа. Децата разпознавали тормоза, веднага щом се появявал и той значително намалял. Децата, които все пак понякога продължавали да се дразнят (жертвите), вече не се смятали за виновни и не се колебаели да изразят протест. Програмата била високо оценена от родителите.

 

https://narrlibrus.wordpress.com/2009/02/07/bullying-primary-school/

Забележка: Даденият фрагмент е публикуван в книгата на Д.Уинслейд и Дж.Монк „Наративно консултиране в училище“.

image

image

Категория: Други
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                     Тест за експресна диагностика на склонност към фрустрация.

                                                                   (В.В.Бойко)

 

            Фрустрация (от лат. измама, напразно очакване) е състояние на преживяване на нереализирани намерения и неудовлетворени потребности.

Практически човек почти винаги се намира в негативно емоционално състояние, което се дължи на постоянната мисъл: „Искам, но не мога“. Той има потребности и желания, но те не могат да бъдат реализирани, той си поставя цели, но те са непостижими. С други думи, намеренията са блокирани, срещат се препятствия или трудности по пътя към тяхното постигане – намесват се външни обстоятелства, съществуващи забрани, недостиг на материални средства, липса на съответните вътрешни ресурси и т.н. Колкото по-силно са изразени потребностите и желанията, колкото по-значими са целите и колкото по-значителни са препятствията за тяхното реализиране, толкова по-голямо е емоционалното и енергийно напрежение, което психиката изпитва. Понякога състоянието на фрустрация (чувството за неудовлетвореност) се съпровожда от различни негативни преживявания: разочарование, раздразнение, безпокойство, тревожност, отчаяние, гняв, агресия и други. Тяхната енергия подтиква интелекта да действа активно, но той не намира изход от ситуацията, защото препятствията и трудностите не могат да бъдат преодолени и вследствие на това емоционалното напрежение става още по-интензивно. Човек трябва да се държи рационално – или да намали претенциите си или да се примири с трудностите, или да престане да мисли за това, но проблемът се състои във факта, че той не може да прекъсне енергийната връзка и да възстанови енергийния баланс между интелект и емоции, в който последните властват изцяло.  Той се оказва в състояние на психологически стрес.

Състоянието на фрустрация оказва отрицателно въздействие върху функционирането на организма, постепенно ерозира силата му и отслабва нервната система. Фрустрираната личност е неприятна за общуване, тя реагира на случващото се, посредством и в рамките на своя дисфункционален стереотип на емоционално поведение: с некомуникабилност и с енергично и информационно пренатоварване. Фрустрираният обикновено има много „твърда“ експресия, склонен е да причини вреда на партньора си, държи се грубо и недоброжелателно в общуването. 

Пример:

Фрустрираната медицинска сестра на в регистратура на поликлиниката общува с пациентите с раздразнителен тон, рязко, грубо и неуважително. Оазва се, че тя е самотна жена, със сериозни финансови затруднения, с болна майка, за която се грижи, а толкова много и се иска да поживее, докато младостта не си е отишла.   

Фрустрираният лекар едва скрива неприязънта си към пациентите, той е потопен в преживяванията си и е като с броня пред душевните страдания и физическата болка на болните. Оказва се, че състоянието му се дължи на личната му оценка за своята неуспешна кариера и сложни отношения с колегите на новото работно място.

Фрустрираната учителка в училище разговаря с родителите „през зъби“, разяснявайки колко тежки са задълженията й и колко много са виновни родителите. Оказва се, че тя живее със съпруг-алкохолик, а това я унижава в собствените й очи.

Фрустрираната служителка в административна служба, по време на издаване на удостоверение е развалила настроението ви за цял ден. Оказва се, че тя се „вижда“ на стола на своята ръководителка и не може да се примири с факта, че поради недостатъчни финансови средства не е в състояние да разшири жилищното си пространство, обитавано от 6-членно семейство, докато самотната й ръководителка е получила служебна квартира.

Фрустрираността е много често причина за възникване на неадекватни и деструктивни защити при младите хора – алкохолизъм, приемане на психоактивни вещества, асоциално поведение и др.

 

Инструкция: Предлагаме Ви 12 ситуации, които предполагат висока емоционална натовареност. Моля, прочетете всяка една от тях и отговорете с „да“, ако е характерна за Вас и с „не“ – ако не е характерна.

Тестови материал

1.Завиждате на благополучието на някои Ваши познати.

2.Недоволни сте от отношенията в семейството си.  

3.Считате, че заслужавате по-добра съдба.

4.На мнение сте, че бихте постигнали много повече в личния или професионалния си живот, ако не бяха обстоятелствата. 

5.Чувствате се огорчен за несбъднатите надежди и неосъществените планове.  

6.Често изпитвате злоба или раздразнение към някого.  

7.Гневен (а) сте, че на някого е провървяло в живота повече от Вас.  

8.Чувствате се разочарован, че не можете да си почивате или прекарвате свободното си време така, както искате.

9.Вашето материално състояние е такова, че Ви кара да се чувствате угнетен и потиснат.

10. Мислите, че животът Ви преминава напразно (покрай Вас).  

11.Намирате се в положение, в което някой непрекъснато Ви унижава.  

12.Нерешените битови проблеми непрекъснато Ви изваждат от равновесие.  

 

Ключ:

Всеки отговор „да“ се оценява с 1 бал. Утвърдителните отговори се сумират.

Скала за ниво на фрустрираност

-10-12 бала – висока фрустрираност;

-5-6 бала – налице е устойчива тенденция към фрустрираност;

-4 бала и по-малко – отсъства фрустрираност.

image

Категория: Други
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                 Тест за експресна диагностика на склонност към дезорганизиращи

                                               емоционални реакции (В.В.Бойко)

 

Предназначение: Тестът е за възрастни и се прилага в писмен или устен вариант (при интервю). Включва списък със 17 негативни реакции, с които човек може да откликне на определени въздействия на средата. От изследваното лице се иска да отговори с положителен (да) или отрицателен (не) отговор в зависимост от това, дали посочената реакция е типична за него.

Тестът има за цел да диагностицира наличието на т. нар. „дезорганизиращи емоционални реакции“ на личността, които се явяват дисфункционален стереотип на поведение, при който възникват кратковременни психични и соматични нарушения. Всяка от тези реакции практически се явяват емоционален срив, появяващ се в отговор на значими вътрешни или външни фактори – конфликти, загуба на интереси, несправедливост на обкръжаващите и т.н.

При тези събития функционалният стереотип на емоционалното поведение по някакъв начин „не работи“: било поради усилия за волево потискане или поради обстоятелства на мощна енергия, образувана в резултат на интензивна интелектуална преработка на значимото въздействие. В резултат, емоционалната реакция приема някаква дезорганизираща форма, като става причината за временни нарушения на психофизиологично ниво: предизвиква съдови реакции, обостряне на хронични заболявания на вътрешните органи, депресия, апатия, интелигентен ступор и др.

Обикновено емоциите отново възвръщат своята функционална форма, когато бъде отстранена причината, която ги е породила.

Инструкция: Предлагаме Ви списък със 17 значими емоционални реакции на поведение, с които човек реагира при определени неприятни въздействия или  събития със сериозни последици. От Вас се иска да се запознаете с всеки пункт от списъка и да изразите мнението си:

а) ако посочената реакция е характерна за Вас – с отговор „да“;

б) ако посочената реакция не е характерна за Вас – с отговор „не“;

Тестови материал 

1.Болки в сърдечната област.

2.Изостряне на хронични заболявания.  

3.Алергична реакция.

4.Главоболие или „звън“ в ушите; неприятни усещания в областта на тила.

5.Промяна в кръвното налягане.

6.Рязко повишаване или загуба на апетит.

7.Нарушения в стомашно-чревния тракт (гадене, стомашни болки, запек).

8.Нервна криза (напрегнатост, напрежение, при което човек достига до предела на търпимост, превръща се в „топка нерви“).

9.Изменения в жизнената активност: или настъпва повишена сънливост, апатия, депресия, или превъзбуда, извънредна активност.

10.Емоционална опустушеност, безчувственост, неспособност да се възприеме случващото се.  

11.“Бягство в себе си“ – нежелание да се общува.  

12.Пристъп на злоба, агресия или ненавист.

13.Пристъп на инат, каприз, съпротива, непокорство.  

14.Изпотяване (ръце, тяло).

15.Силно вълнение, което обърква мисленето и пречи за избор на правилно поведение.

16.Психологически дискомфорт, поява на извънредна нервност, суетливост, нетърпеливост, безпокойство, страх, нерешителност и др.

17.“Психологически ступор“: затруднения на речта, блокиране на двигателния апарат.  

Ключ

Всеки положителен отговор получава по 1 бал.

Интерпретация

Всяка посочена в тестовия материал психофизиологична реакция на личността, се явява в определена степен за нея дезорганизираща и опсана. Когато тази реакция се превърне в стереотипно деструктивно поведение или нараства броят на тези реакции, рискът за физическото здраве и психичния комфорт на човек става значителен.  

image

Категория: Други
Прочетен: 130 Коментари: 0 Гласове: 0
 


     Оценка за наличието и изразеността на емоционално-негативните състояния

                 депресия и тревожност, формиращи „комуникативни бариери“ в

                                                          клиничната практика.

                                                              (Б.Д.Карвасарский)

 

Оценка за нивото на депресия.

Оценката на тежестта на депресията се извършва с помощта на скала на депресията, разработена и адаптирана в отделението по наркология на Научно-изследователски институт. „Бехтерев“. Въпросникът е разработен за диференциална диагностика на депресивни състояния и състояния, близки до депресията, за експресна диагностика при масови изследвания, както и за предварителна долекарска диагностика. Изследването с обработката на получените резултати отнема 20-30 минути. В процеса на работа изследваното лице отбелязва отговорите си на предложена стандартна бланка.

Инструкция. Прочетете внимателно всяко от предложенията по-долу твърдения и зачертайте съответната цифра от дясно, в зависимост от това как се чувствате напоследък. Не мислете дълго над въпросите, защото няма правилни и грешни отговори.

1 — никога или рядко;

2 — понякога;

3 — често;

4 — почти винаги или постоянно.

image

Нивото на депресия (НД) се изчислява по следната формула:

НД = Сума от „правите“ + сума на „обратните“ отговори, където:

-сумата на „правите“ е сумата от маркираните числа с №№: 1, 3, 4, 7, 8, 9, 10, 13, 15,19;

- сумата на „обратните“ е сумата от маркираните числа с №№:2, 5, 6, 11, 12, 14, 16, 17, 18, 20, като те се изчисляват в балове в обратна посока, т.е., оценка 4 = 1; 3 = 2; 2 = 3; 1 = 4 бала.

В резултат се получава ниво на депресия (НД), което варира от 20 до 80 бала.

-Ако НД не е повече от 50 бала, тогава се диагностицира състояние без депресия.

-Ако НД е в диапазона от 50 до 59 бала, тогава се прави извод за наличие на лека депресия със ситуативен или невротичен генезис.

-При НД от 60 до 69 бала се диагностицира субдепресивно състояние или маскирана депресия.

-Истинското депресивно състояние се диагностицира с НД повече от 70 бала.

 

Оценка на нивото на тревожност

Нивото на тревожност се оценява, като се използва личностната скала за тревожност на Тейлър. Твърденията във въпросника са включени в състава на MMPI като допълнителна скала. Въпросникът е адаптиран от Немчинов и включва 50 твърдения. В съответствие с инструкцията, всяко твърдение се предлага на изследваното лице написано на отделна карта (картонче). Клиентът (пациентът) поставя картите надясно и наляво, в зависимост от това дали той е съгласен или не е съгласен със съдържанието на твърдението. Време за изследване от 15 до 30 минути.

Въпросник

1. Обикновено съм спокоен и не е лесно да загубя контрол над себе си.

2. Нервите ми са разстроени не повече, отколкото на другите хора.

3. Рядко се случва да имам запек.

4. Рядко се случва да имам главоболие.

5. Рядко се уморявам.

6. Почти постоянно се чувствам напълно щастлив.

7. Чувствам увереност в себе си.

8. Практически никога не се изчервявам.

9. В сравнение моите приятели, аз приемам себе си за доста смел човек.

10. Изчервявам се не по-често, отколкото другите хора.

11. Рядко имам серцебиене.

12. Обикновено ръцете ми са достатъчно топли.

13. Срамежлив съм толкова,  колкото и другите хора.

14. Не ми достига достатъчна себеувереност.

15. Понякога ми се струва, че не съм добър в нищо.

16. Имам периоди на такова безпокойство, че не мога да стоя на едно място.

17. Стомахът ми ме тревожи много.

18. Нямам дух за да преживея всички трудности, които стоят пред мен.

19. Би ми се искало да съм толкова щастлив, колкото са другите хора.

20. Струва ми се, че понякога пред мен ще възникнат такива трудности, които аз не съм в състояние да преодолея.

21. Рядко сънувам кошмарни сънища.

22. Забелязъл съм, че ръцете ми започват да треперят, когато се опитвам да направя нещо.

23. Имам извънредно неспокоен и прекъснат сън.

24. Винаги ме тревожат възможни неуспехи.

25. Случвало ми се е да изпитвам страх в такива случаи, за които добре знам, че нищо опасно не ме заплашва.

26. Трудно ми е да се концентрирам върху каквато и да е работа.

27. Работя с голямо напрежение.

28. Лесно преодолявам забележки, грешки или неуспехи.

29. Почти през цялото време изпитвам някаква тревожност за някой или за нещо.

30. Склонен съм да приемам всичко прекалено сериозно.

31. Често плача.

32. Често ме тормозат пристъпи на повръщане и гадене.

33. Веднъж или повече пъти месечно, имам проблеми със стомаха.

34. Често се страхувам, че изведнъж ще почервенея.

35. Много трудно се съсредоточавам върху каквото и да било.

36. Много се безпокоя за материалното си състояние.

37. Нерядко мисля за такива неща, за които не бих споделил с никой.

38. Имам периоди, при които толкова се тревожа, че дори не мога да заспя.

39.Понякога, когато съм объркан, започвам силно да се потя и това много ме смущава.  

40. Дори в хладни дни, доста лесно се потя.

41. Понякога съм толкова възбуден, че ми е трудно да заспя.

42. Аз съм много лесно възбудим човек.

43. Понякога се чувствам напълно безполезен.

44. Понякога ми се струва, че нервите ми са силно разбити и не съм в състояние да се контролирам.

45. Често сам се хващам, че нещо ме безпокои.

46. Аз съм много по-чувствителен, отколкото другите хора.

47. Може да се каже, че почти постоянно се чувствам гладен.

48. Понякога се разстройвам от най-малко неща или за нищо.

49. Животът ми е свързан с необикновено напрежение. 

50. Чакането винаги ме нервира.

 

Обработка на резултатите

Оценката на резултатите от изследването на въпросника се прави чрез отчитане на броя на отговорите на изследваното лице, свидетелстващи за наличието на тревожност.

Всеки отговор „да“ на твърдения: 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50 и отговор „не“ на твърдения: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 се оценява с 1 бал.

 

-40-50 бала –  много високо ниво на тревожност;

-25-40 бала –  високо ниво на тревожност;

-15-25 бала – показател за средно (с тенденция към високо) ниво на тревожност;

- 0 до 5 бала – ниското ниво на тревожност.

image

Категория: Други
Прочетен: 99 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                                   Психодиагностика в училище.

                                   Тест
за родители „Изпълнителност – отговорност“

                                                                    (В.П.Прядеин)

 

Инструкция: Уважаеми родители! Във връзка с необходимостта от по-задълбочено изучаване на децата от класа, Ви предлагаме да изразите своето отношение към следните твърдения в балове, като оценката си отбележите в протокола вдясно, след съответните номера на твърденията. Използвайте предоставената Ви скала за оценяване. Благодарим Ви за вашите искрени отговори!

Скала с оценки

7-безусловно да, напълно съгласен (а);

6-да, съгласен (а);

5-возможно да, повече съгласен (а), отколкото несъгласен (а);  

4-нито да, нито не, нещо средно (не по-често от 2-3 пъти);

3-возможно не, повече несъгласен (а), отколкото съгласен (а);

2-не, несъгласен (а);

1-безусловно не, напълно несъгласен.

Въпросник

1.Контролирам своето дете, „следя всяка негова крачка“.

2.Той пунктуално и без напомняне изпълнява всяка моя молба.  

3.Считам, че мога напълно обосновано да го (я) накажа, за неизпълнение на обещанията, които е поел.  

4.Считам, че той (тя) няма мисли, които да крие от обкръжаващите го хора.

5.Аз регулярно следя училищното му развитие, работя с него (нея) и проверявам изпълнението на задачите.  

6.Той (тя) старателно изпълнява заповеди, инструкции, указания и разпореждания на по-възрастните от него (нея).  

7.Ако той (тя) самостоятелно и без принуда даде дума (обещае), той (тя) ще я изпълни задължително.  

8.Той (тя) никога и никого не е излъгал, не е изричал неистини.  

9.Аз внимателно следя за това, как той (тя) прекарва свободното си време, с кого дружи и къде ходи.

10.Поставените му (й) задачи и работа той (тя) се опитва да изпълни веднага, без да отлага във времето.

11.Ако при него (нея) все пак нещо не се получи, то той (тя) винаги обвинява за това само себе си.  

12.През своят живот, той (тя) не е извършил (а) нито една глупва постъпка.  

13.Аз постоянно следя за реда и състоянието на неговите (нейните) вещи, дрехи, детска стая и пр.  

14.Той (тя) е изпълнителен (а) и се старае да прави всичко, каквото му кажа.  

15.Повечето от неговите (нейните) успехи са резултат на висока отговорност, а не на късмет.

16.Той (тя) винаги и във всичко е съгласен (а) със своите приятели и познати.  

image

Ключ за обработка

Сумират се баловете по вертикалните колонки 1, 2, 3, 4. където:

1 – контрол;

2изпълнителност;

3отговорност;

4 –  критичност на оценката.

Степени на изразеност на характеристиката в балове

4-12 бала –  слабо изразени характеристика.

13-19 балахарактеристиката се проявява ситуативно;  

 

20-28 бала –  характеристиката е представена силно, пълно, всестранно.  

image

image

Категория: Други
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                                   Анкетна  карта за родители.

                      Проучване развитието на детето в периода от 2 до 60 месец.

 

Специализиран въпросник за ученика

……………………………………………………………………………………………

възраст ………..г.     

дата …………………

 

Име, фамилия на попълващото въпросника лице:

…………………………………………………………………………………………………..

Инструкция: Предоставяме Ви набор от въпроси, касаещи развитието на различни сфери на детето в периода от 2 до 60 месец. Моля, запознайте се с твърденията и отбележете  с „Х” онези от тях, които сте наблюдавали при детето в хода на възрастовото му развитие.

image

image

image

image

Подпис на родителят попълнил анкетата …………………………

image

Категория: Други
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1371770
Постинги: 1564
Коментари: 116
Гласове: 1107
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031