Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3816179 Постинги: 2163 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  56 57 58 59 60 61 62 63 64  >  >>
 

                                       Метод 4 „Твърди техники за опровержение“

                                                  Техника 3 „Диспут и оспорване“

                                                 (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Помогнете на клиента да се съсредоточи върху централната ирационална мисъл (убеждение), която причинява вина, страх, гняв или депресия. Опитайте се да намерите аргументи против това убеждение.

Обсъдете „катастрофизацията“ (например: „Това е толкова ужасно, кошмарно и катастрофално, че ...") и исканията на клиента за себе си („Аз съм длъжен, аз трябва, нужно е аз да …“)

В повечето случаи опровержението не се дава пряко от терапевта. Вместо това се използват косвени въпроси, за да помогнат на клиентът сам да намери свои собствени опровержения.

Насърчавайте обсъждането и оспорването от страна на клиента всеки път, когато се проявят ирационалните му мисли. Дават се предписания за ежедневно практикуване на техниката от самия клиент. Полезно е да се прилага звукозаписване.
Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 920 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:28
 

                                                          Методика „Три линии”

                                   (диагностика на самооценка при подрастващи)

 

За изучаване нивото на самооценка на детето се предоставя бланка, на която са начертани 3 вертикални линии с дължина 100 мм. с  указани долна, средна и горна точки. Горната и долната точка са отбелязани с вертикални чертички, а средната с едва забележима точка.

Инструкция: „Всеки човек оценява своите способности и възможности. Всяко качество може условно да се изобрази на вертикалната линия (показва се на бланката). Долната точка показва най-ниско (малко) развитие, а най-горната – най-високо (голямо) развитие. Сега на теб ти предлагам 3 линии: първата е ум, втората е увереност в себе си, а третата – личен авторитет сред другите (връстниците). От теб се иска на всяка линия да поставиш чертичка там, до където считаш, че е развито това твое качество.”

Обработка резултатите

Измерва се дължината на всяка линия, нанесена (маркирана) от детето в милиметри, като след това дължината се привежда в балове (например, 60 мм. = 60 бала).  След това се изчислява средната величина (средно аритметично) на всички (трите) линии, маркирани от детето, като получения резултат се приема за среден показател за самооценка. От тази позиция са определени следните нива на самооценка:

-високо ниво - 74-60 бала;

-средно ниво - 59-45 бала;

-ниско ниво – по-малко от 45 бала.

Количеството бал от 45 до 74 (средна и висока стойност) удостоверяват реалистична (адекватна) самооценка; от 75 до 100 бала – свидетелстват за завишена самооценка и показва определено отклонение във формирането на личността; по-малко от 45 бала свидетелства за ниска самооценка (подценяване) и за крайно неблагополучно развитие на личността. 

image

Категория: Други
Прочетен: 1283 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                Въпросник „Насоченост на мотивите за учебна дейност в 5 клас”


Методиката  включва 10 въпроса. На всеки въпрос може да се избере само един вариант на отговор. Прилага се анонимно и има за цел, установяване мотивите на групата като цяло.

I.Сутрин се събуждам с мисъл за училището:  
1.Ура! Днес имам любимия ми предмет …………………………….. (запиши)
2.Днес мога и да не присъствам на нехаресвания от мен предмет …………………… (запиши)
3.Болен съм и няма да ходя, а  това означава, че няма да получа лоша оценка.
II.Аз отивам на училище за да:
1.Да науча нещо ново, интересно.
2.Да се занимавам с такива интересни предмети, като…………………… (запиши)
3.Да се срещам с такива добри учители, като…………………… (запиши)
4.Да общувам с приятели.
5.Да прекарвам времето си весело.
6.Да не обидя родителите си.
III. Домашната си работа правя:
1.Напълно самостоятелно.
2.Търся помощта на възрастни.
3.От време на време ги пиша.
4.Никога не ги пиша.
IV. Мисля, че за да уча добре е нужно:
1.Да имам интерес към предмета.
2.Да имам способности по предмета.
3. Да работя усърдно по време на час.
4.Да имам добри отношения с учителя.
5.Да умеея да записвам по време на час.
V. Когато получа лоша оценка, аз:
1.Старая се да я поправя.
2.Старая се да я поправя на следващия урок.
3.Старая се да я поправя в най-близко време.
4.Не се опитвам да правя каквото и да било.

Обработката  на резултатите  по дадения въпросник  се извършва чрез  събиране на общия бал на всички участници в изследването. 

image

Категория: Други
Прочетен: 1001 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               Изследване на възприятие „Еталони” – тест за 5 - 5,5 г. (Л.А. Венгер)

 

Стимулен материал.

Таблица с 16 различни рисунки и таблица с 4 еталона.  Еталоните трябва да бъдат изрязани от картон, за да се използват както от детето при нужда, така и от психолога – при обучение.

 Инструкция: Разгледай тази фигурка (показва се еталон).  Тя е решила да се скрие сред другите фигурки, като е поставила върху себе си допълнителни украшения, за да се маскира, но нейната форма е същата, каквато я виждаш тук (показва се отново еталона). От теб се иска да намериш тази фигура сред другите в таблицата.“ (показава се втората таблица с 16-те фигури).

Провеждане.

След подаване на инструкцията на детето се предоставя възможност да разгледа еталона и дори да го подържи в ръка. След това се предоставя таблицата с фигурите, в която трябва да намери еталона. Ако детето не може да намери нито една, дори най-простата фигурка, чрез наблюдение – търсене и сравняване, тогава му се предлага да вземе еталона (предварително изрязан по контъра), който да постави (наложи) върху различните фигури, за да намери пълното съвпадение. Този втори опит фактически не се приема за диагностика, а като корекция на нарушението във възприятието. При диагностика еталоните се поставят в един ред под таблицата с рисунките, а при корекция – еталоните се изрязват и предоставят на детето, като му се показва и дава възможност да прокара пръсти по контура.

 Анализ на резултатите.

При интерпретацията следва да се обърне внимание както на количеството грешки, така и на характера на действие на детето. Така децата, които се затрудняват и не могат да намерят правилния отговор, трябва да се предложи да прекарат показалец по контура на фигурката (рисунката) и да сравнят извивката с контура на еталона. Ако този опит е успешен, то може да се направи извод за лоша сформираност на възприятието (което за 5-годишно дете е недостатък), но и за адекватна ориентировка. Този резултат свидетелства, че при диагностика  на мислене детето също ще срещне трудности. По тази причина е важно да се окаже помощ за обучение за постепенно формиране на ефективно възприятие.
Стимулен материал:

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 3016 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                   Оценка на особеностите в поведението на детето

                                     при провеждане на психологическо изследване.

 

Една от основните трудности, с която се сблъскват учителите в първи клас е неумението на децата да се включат в общата учебна работа: децата често игнорират предложените от учителите задачи, дори не е опитват да ги изпълнят; задават въпроси, които нямат отношение към учебната работа.  Детето, дори да се старае, то трудно се удържа да не погледне  към работата на седящият до него (зад него) съученик, да не намери нещо да му каже, да вземе, пипне. При тези деца истинските, дълбоки интереси са много импулсивни и спонтанни. Произволността (волевата контролирана дейност) е все още неустойчива. Тези деца са и тревожни и при тях учителят трябва да осъществява стъпков контрол. Някои деца отказват упорито да продължат работата си без такъв контрол от възрастен, други често плачат, търсят майките си и т.н.

Има деца, които постъпват в първи клас с достатъчна степен на подготовка. Те знаят на смятат, познават буквите, дори умеят да четат.  Те обаче нямат обща готовност да приемат училищните организационни форми за обучение. Фактически, независимо от знанията си, тези деца не са готови за училище и при тях се появяват проблеми с учебната дейност и като следствие, възможни проблеми с дисциплината.  Към тези деца учителят (психологът) трябва да подхожда внимателно, да ги водят на отчет, непрекъснато да ги наблюдават, насърчават и наставляват.

Тези и други поведенчески особености в поведението на първокласника могат съществено да повлияят на учебния процес и впоследствие да доведат до дезадаптация на детето.

По-долу в таблицата е представен списък на поведенчески особености, които най-често се срещат при първокласниците по време на час и по време на изследване. За тях може да се въведе балова система за оценка, която разбира се е твърде условна и през по-голямата степен психологът трябва да действа тук съвсем интуитивно. С други думи, ако психологът вижда и чувства, че детето, независимо от това, че се справя със задачата и същевременно се държи неадекватно, то задължително следва да се измени баловата система за оценка, като се вземат под внимание поведенческите прояви на детето, както и тяхната интензивност. По този начин детето може да получи минус два  и дори минус три бала за някаква поведенческа особеност.

image

Някои от тези поведенчески особености могат да се обединят в групи и по този начин да се разкрият причините за тези нарушения.

Тревожните деца.

Често по време на цялото изследване тревожните деца са доста мудни/бавни, мълчаливи, независимо, че разбират инструкцията и задачата, отговорите на въпросите за тях се явяват трудност. Такива деца се боят да отговарят, страхуват се да кажат нещо, защото считат, че няма да дадат правилен отговор, те са неуверени в себе си, дълго се двоумят и най-често отлагат отговора си.  В края на краищата те или казват, че не знаят отговора, или мълчат. Сред тях могат да се срещнат дори деца, които треперят от страх или плачат.

Хиперактивните деца.

Хиперактивното дете постоянно се върти, разсейва, протяга, прозява, клати на стола, да се навежда и оправя дрехите си, може да говори много по време на изследването за други неща (да бърбори), да поставя въпроси, които не са свързани с работата. Често не вниква в съдържанието на задачата, не гледа психолога (отбягващ поглед), а разглежда кабинета, като улавя най-различни стимули (слухови, зрителни, тактилни и пр.). Тези деца отговарят на въпросите светкавично, без да обмислят отговорите си – казват това, което първо им идва наум. Могат необосновано да станат внезапно весело, да се смеят на нагледния материал, да пипат и объркват стимулите (например картички), които му се предлагат. Понякога, в редки случаи, детето само може да стане от стола, да се разходи из кабинета, да започне да разглежда различни предмети  и пр.

Социално и педагогически пренебрегнатите деца.

 

При тях често възниква трудност при разбиране на инструкцията. Те непрекъснато или питат или прекъсват психолога и дори при допълнителни насочващи въпроси или открита помощ, те отговарят неправилно. Тези деца доста често не знаят имената на родителите си, на учителката (наричат я „леля” или в най-добрия случай я наричат по малко име, или така, както я наричат родителите вкъщи; не винаги могат да кажат своята фамилия, възраст, клас, номер в класа, името на училището.  Те, както тревожните деца на много въпроси отговарят с „не зная”. По време на час такива деца дори и да седят тихо, да слушат учителя, те малко разбират казаното и не задават въпроси. Освен това, те често имат проблеми с произношението, с изговарянето на определени думи. Те разполагат с ограничен речников запас, речта им е еднообразна и понякога просто не могат да намерят дума и правилно да формулират своите мисли. 

image

Категория: Други
Прочетен: 3475 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                  Финал за тренинг –  упражнение  „Комплименти”

 

Упражнението се прилага като финално при групов тренинг – последно упражнение.

Цел: Поишаване на самооценката на участниците и актуализиране на личностните ресурси.

Участниците се разделят на две групи и образуват два кръга, един в друг. „Вътрешните” и „външните” стоят едни срещу други.

Водещ: „Сега ние ще си благодарите един на друг за интересно проведеното време заедно. За тази цел, в продължение на 30 сек., тези, които са от външния кръг, ще казват комплименти на човека, който се намира срещу тях от вътрешния кръг. След 30 сек., по моя команда ще си размените местата. След това, вътрешният кръг ще се придвижи с една крачка по посока часовниковата стрелка, като застанете срещу следващия участник от външния кръг и отново в продължение на 30 сек. ще казват комплименти. После ще си размените местата. Така процедурата ще се повтаря до тогава, докато отново застанете срещу първия си партньор от външния кръг – този, срещу който сте в момента.“

image

Категория: Други
Прочетен: 1229 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                      Видове негативен вътрешен монолог (тревожност/паника) при
                              четири типа индивидуалности –
обучение на клиента

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Не всички негативни вътрешни монолози са еднакви. Хората са не само различ­ни, но и сложни същества с многостранна индивидуалност. Понякога наричат тези страни „подиндивидуалности". Всяка от нашите подиндивидуалности играе своя ха­рактерна роля и притежава собствен глас в сложната работа на съзнанието, паметта и сънищата ни.

Ето няколко от по-често срещаните подиндивидуал­ности, изразени при склонните към тревожност хора: Воина, Критика, Жертвата и Перфекциониста. Тъй като силата на тези вътрешни гласове варира при различните хора, нека да ги разгледаме според изразеността им.

Воинът (предизвиква тревожност)

Характеристики: Обикновено това е най-силната подиндивидуалност при хора, склонни към тревожност. Воинът поражда тревожност като си представя възможно най-лошия сценарий. Когато си представите изправянето пред страха си, той ви пла­ши с фантазии за бедствие или катастрофа. Освен това, той влошава паниката като реагира на първите й физически симптоми. Воинът предизвиква страха, че случващо­то се е опасно или смущаващо ("Ами ако получа инфаркт?!", „Какво ще си помислят другите, ако ме видят?!")

Основните тенденции на Воина са:

1) очаква най-лошото;

2) надценява вероятността да се случи нещо лошо или смущаващо;

3) създава грандиозни карти­ни на потенциален провал или катастрофа.

Воинът винаги е нащрек и следи неспокой­но и за най-дребните симптоми или признаци за беда.

Любим израз: Най-любимият израз на Воина е „ами ако..."

Примери: Типичният монолог на Воина може да бъде:

-„О, не, пулсът ми се ус­корява!

-Ами ако изпадна в паника и напълно загубя контрол над себе си?

-„Ами ако започна да пелтеча по средата на изказването си?

-„Ами ако ме видят да треперя?"

-„Ами ако съм сам и няма на кого да се обадя?"

-„Ами ако просто не успея да прео­долея тази фобия?"

„Ами ако не съм в състояние да ходя на работа до края на живота си?"

Критикът (поражда ниско самочувствие)

Характеристики: Критикът е онази част от вас, която постоянно критикува и оценява поведението ви (и в този смисъл може да изглежда „по-встрани“ от вас в сравнение с останалите подиндивидуалности). Той е склонен при всяка възможност да посочва недостатъците и ограниченията ви. Хваща се за всяка ваша грешка, за да ви напомни, че сте неудачник. Критикът поражда тревожност като ви обвинява, че не сте в състояние да се справите с паническите симптоми, че не можете да ходите на места, където по-рано сте ходели, че не сте успели да се представите по най-добрия начин или че сте зависими от друг човек. Освен това, той обича да ви сравнява с другите и обикновено ги вижда в по-благоприятна светлина. Склонен е да игнорира положителните ви качества и да подчертава слабостите и несъвършенствата ви. В собствения ви диалог Критикът може да бъде персонифициран като гласа на майка ви или на баща ви, вдъхващ страх учител или някой, който ви е наранявал в миналото с критичността си.

Любими изрази: „Ти си истинско разочарование!“, „Това беше глупаво!“

Примери: Следното е типично за вътрешния монолог на Критикът:

-„Ама че си глу­пак..." (Критикът обожава негативни етикети).

-„Не можеш ли да го свършиш, както трябва?"

-„Защо вечно си такъв?"

-„Виж колко способен е …”  

-„Можеше да се справиш и по-добре”

Критикът храни негативни убеждения като:

-„Аз съм по-долу от другите"

-„Нищо не струвам"

-„Нещо изобщо не ми е наред"  

-„Аз съм слаб - би трябвало да бъда по-силен".

Жертвата (предизвиква депресия)

Характеристики: Жертвата е онази част от вас, която изпитва безпомощност или безнадеждност. Тя поражда тревожност като ви казва, че не постигате никакъв напредък, че състоянието ви е нелечимо или че пътят е твърде дълъг и стръмен, за да имате реален шанс да се възстановите. Жертвата играе основна роля за пораждането на депресия. Жертвата вярва, че нещо по принцип не ви е наред: по някакъв начин сте онеправдани, дефектни или малоценни. Жертвата винаги вижда непреодолими препятствия между вас и вашите цели. По принцип тя се оплаква, жал­ва и съжалява за настоящото положение. Тя вярва, че нищо няма да се промени.

Любими изрази: „Аз не мога", „Аз никога няма да мога".

Примери: Жертвата казва неща от рода на:

-„Никога няма да мога да направя това, така че какъв е смисълът да опитвам?"

-„Днес се чувствам физически изцеден - защо да се мъча да правя каквото и да било?"

-„Може би щях да мога да го направя, ако бях по-инициативен преди десет години - но сега е твърде късно".

Жертвата храни негативни убеждения като „Безнадеждно е".

-„Имам този проблем от твърде дълго - положението никога няма да се подобри"

-„Опитал съм всичко - нищо няма да подейства".

 

Перфекционистът (поражда хроничен стрес и изтощение)

Характеристики: Перфекционистът е близък роднина на Критика, но цели не толкова да ви засрами, колкото да ви пришпорва и подтиква да се представяте по-добре. Той поражда тревожност като постоянно ви казва, че усилията ви не са доста­тъчни, че би трябвало да се стараете повече, че би трябвало винаги да контролирате всичко, че би трябвало винаги да сте компетентни, винаги да сте мили, винаги да сте ............” (каквото и да си казвате, че би трябвало да направите или да бъдете).

Перфекционистът е напористата част от вас, която иска да сте най-добрият и не търпи грешки и неуспехи. Той ви убеждава, че стойността ви зависи от външни неща като професионални постижения, пари и статут, мнението и обичта на другите или способността ви да бъдете мили и добри с околните независимо какво правят. Нищо не може да убеди Перфекциониста в стойността ви и той ви тласка към стрес, преумора и изтощение чрез преследването на целите си. Той обича да пренебрегва предупредителните сигнали на тялото ви.

Любими изрази: „Аз би трябвало", „Аз трябва", „Аз съм длъжен".

Примери: Перфекционистът може да ви даде инструкции като:  

-„Винаги трябва да бъда на върха"

-„Винаги трябва да бъда съобразителен и самопожертвователен"

-„Винаги трябва да бъда мил и добър"

-„Трябва да (получа тази работа, да изкарам тази сума пари, да получа одобрението на … и т.н.), иначе нищо не струвам".  

image

Категория: Други
Прочетен: 1025 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                            Тревожност и вътрешен монолог – обучение на клиента.

                                            (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Автоматични мисли (вътрешния монолог).

Нека да започнем с един пример.

Представете си двама души, които седят в уличното задръстване в пиковия час. И двамата отиват на работа, на която трябва да се явят в едно и също време. Единият се чувства хванат в капан и си казва неща като:

-„Не мога да издържам";

-„Трябва да се измъкна оттук";

-„Как се набутах в това задръстване?";

-„Боже, закъснявам!“ и т.н.  

Той изпитва тре­вожност, гняв, безсилие и отчаяние. Другият възприема ситуацията като възможност да се об­легне назад, да релаксира и да си пусне нова песен. Той си казва:

- „Мога да се отпусна и да се адаптирам към темпото на трафика";

-„Мога да изпусна напрежението, като се заема с коремно дишане";

-„Нека да използвам времето, за да прегледам пресата“ и т.н.  

Този човек е спокоен и приемащ. В двата случая ситу­ацията е една и съща, но предизвиква съвсем различни чувства заради вътрешния монолог на всеки.

 Истината е, че онова, което си казваме в отговор на дадената ситуация, определя настроението и чувствата ни. Често ние го казваме толкова бързо и автоматично, че дори не забелязваме и затова оставаме с впечатлението, че външната ситуация ни „кара" да се чувстваме по дадения начин. Но всъщност нашите интерпретации и мисли за случващото се формират основата за нашите чувства. Тази поредица може да бъде представена така:

image

С други думи, ние сме виновни за това как се чувстваме (като изключим физиологичните детерминанти като заболяване). Това е дълбока и много важна истина,  но понякога е необходимо много време, за да я проумеем напълно. Често е по-лесно да обвиниш за чувствата си някой или нещо извън теб, отколкото да поемеш отговорността за реакциите си. Именно чрез готовността да поеме отговорността, човек  добива контрол над живота и го владее. Щом напълно приеме, че най-вече той е отговорен за чувствата си, това му дава сила и е един от най-важните ключове към по-щастливия, по-резултатен и спокоен живот.

Тревожност (паника) и вътрешен монолог

Хората, които страдат от повишена тревожност са особено склонни към негативен вътрешен монолог. Тревожността възниква спонтанно при съсредоточаването върху мисли, които започват с думите „ами ако". Тревожността, която изпитват, преди да се изправят пред трудна ситуация, е резул­тат от собствените им „ами ако" твърдения.

Когато решат напълно да избягат от да­дена ситуация, най-вероятно причината са плашещите въпроси, които си задават, например, ученичка, която е в автобуса и закъснява за училище:

-„Ами ако закъснея ще ми пишат отсъствие ще се изложа пред учителката?"

- „Ами ако закъснея, другите ще видят, че не съм сериозна?"

-„Ами ако закъснея, съучениците  ще ми се смеят!“

-„Ами ако закъснея и ми пишат отсъствие, какво ще обяснявам на нашите?“

И много други от сорта „Ами ако“, отправени към бъдещето.

Тези мисли са автоматични, т.е., те биват буквално са изстреляни и имат способността да обсебят глобално съзнанието така, че човек да не е способен да произведе друга мисли.  Автоматичните мисли са такива, защото човек  не може да ги контролира. Те имат дълбоко скрита в него база, която се нарича „базови убеждения“.

 Практически човек няма достъп до тези убеждения. Той единствено е в състояние (има достъп) да улови и възпроизведе автоматичните си мисли (вътрешния монолог, който води със себе си). За да стигне до „базови убеждения“ му е нужна помощта на психолога.

Какво трябва да направи човек, за да установи и впоследствие да се опита да контролира автоматичните си мисли или негативния вътрешен монолог?

Първата стъпка към контролирането на негативния вътрешен монолог е да обърне внимание кога започва да си задава такива въпроси („Ами ако?“)

Истинската промяна настъпва тогава, когато се научи да оборва и да заменя негативните твърдения с позитивни, уверени мисли, които утвърждават способност­та му да се справи.

Например, в случая би могло да се каже: „Е и какво", „Това са само мисли", „Това са само изплашени мисли", „Мога да се справя с това", „Мога да дишам, да се отпусна и да се успокоя", „Всъщност, кое ми дава основание да мисля, че родителите ми няма да ме разберат?“, „Имам ли наистина основания да мисля, че съучениците ще ми се присмеят?“, „Всъщност, съвестта ми е чиста, закъснявам, защото това не зависи от мен“, „Какво толкова катастрофално би се случило, когато обясня, че закъснението ми е в резултат на трафика, а друг по-ранен автобус няма“ и т.н.

Някои основни факти за вътрешния монолог.

-Обикновено вътрешният монолог е толкова автоматичен и неуловим, че човек не го забелязва, както и въздействието му върху настроенията и чувствата. Вие
реагирате, без да обръщате внимание какво сте си казали непосредствено пре­ди това. Често едва след като се отпуснете, направите крачка назад и истински осмислите какво сте си казвали, виждате връзката между вътрешния монолог и чувствата си. Важното е, че можете да се научите да забавяте темпото и да обръщате внимание на негативния си вътрешен монолог.

-Вътрешният монолог често е в телеграфен стил. Една кратка дума или образ съдържа цяла поредица от мисли, спомени или асоциации. Например, усеща­те, че сърцето ви започва да бие по-бързо и си казвате „О, не!" В това мигно­вено „О, не!" има цяла серия от асоциации, свързани със страха от паниката, спомени за предишни пристъпи на паника и мисли за това как да избягате от настоящата ситуация. Идентифицирането на вътрешния монолог може да из­исква разплитането на няколко отделни мисли от една дума или образ.

-Тревожният вътрешен монолог обикновено е ирационален, но почти винаги звучи като истина. „Ами ако" може да ви накара да очаквате възможно най-лошия резултат от дадена ситуация, дори да е напълно невероятен. Но тъй като асоциацията се извършва толкова бързо, тя остава непроверена и се въз­приема като несъмнена. Трудно е да се оцени достоверността на убеждение, за което почти не си давате сметка - вие просто го приемате.

-Негативният вътрешен монолог затвърждава отбягването. Вие си казвате, че ситуация като магистралата е опасна и затова я отбягвате. Продължавайки да я отбягвате, вие затвърждавате мисълта, че е опасна. Може дори да проектирате образи за катастрофа около перспективата да се изправите пред ситуацията. Накратко, тревожният вътрешен монолог води до отбягване, отбягването по­ражда още тревожен вътрешен монолог и цикълът продължава и продължава.

image

-Вътрешният монолог може да предизвика или влоши пристъпа на паника. Пристъпът на паника често започва със симптоми на повишена физиологична възбуда като ускорен пулс, стягане в гърдите или потни длани. От биологична гледна точка това е естествената телесна реакция на стреса - реакцията „бий се или бягай", която всички бозайници, включително хората, обикновено пре­живяват, когато възприемат нещо като заплаха. В нея няма нищо анормално или опасно. Но тези симптоми могат да ви напомнят за предишен пристъп на паника. Вместо просто да позволите на физиологичната реакция на тялото да се засили, да достигне своя пик и да отшуми, вие предизвиквате значително по-интензивен пристъп на паника чрез изплашения вътрешен монолог:

-„О, не, случва се отново";

-„Ами ако изгубя контрол?";

-„Трябва да се измъкна оттук" или

- „Ще се боря с това и ще го накарам да изчезне".

Този изплашен вътре­шен монолог влошава първоначалните физически симптоми, което на свой ред предизвиква още изплашен вътрешен монолог. Силният пристъп на паника би могъл да бъде предотвратен или отслабен, ако си бяхте казвали окуражаващи неща при появата на първите симптоми:

-„Мога да приема случващото се, ма­кар да е неприятно";

-„Ще оставя тялото да си свърши работата";

-„Ще отмине";

-„Преживявал съм го преди, ще го преживея и сега" или

-„Това е само прилив на адреналин, който ще бъде метаболизиран и ще отшуми за няколко минути".

Негативният вътрешен монолог е поредица от лоши навици. Хората не сте родени със склонност към изплашен вътрешен монолог. Хората се научават да мислят по този начин. Точно както можете да замените нездравословните поведенчески навици като пушенето или прекомерната консумация на кофеин с по-положи­телно и здравословно поведение, така можете да замените и нездравословното мислене с по-позитивни и подкрепящи мисловни навици. Имайте предвид, че придобиването на позитивни мисловни навици изисква същото постоянство и практика като усвояването на ново поведение.

image

Категория: Други
Прочетен: 1153 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                            Метод 4 „Твърди техники за опровержение“

                                                      Техника 2 „Контраутвърждаване“

                                                    (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Обучете клиента в основните принципи на тренинга за увереност. Помогнете му самият той да стане уверен във себе си, преди да започне да практикува увереност с другите. Например, можете да кажете на клиент, който се самообвинява за неизгодна инвестиция на пари, че има четири различни начина за справяне с грешките. Те могат да бъдат:

-пасивно – игнорирайте грешката си и се престорете, че нищо не се е случило. Това е е неизгодно, защото най-вероятно отново ще направите същата грешка и няма да постигнете целите си.

-агресивно атакувайте се. Обвинявате себе си, че сте толкова глупави и губите пари. Този подход ще предизвика болка, ще намали самоуважението и ще доведе до факта, че вероятно няма да се възползвате от възможността да инвестирате пари в бъдеще.

-пасивно-агресивно – можете да се наказвате косвено: чрез пиене, преяждане или умишлено неадекватно използване на пари. Това е вредно не само защото няма да постигнете целите си, но и защото, като играете със себе си, вие ще престанете да разбирате каква сте извършили.

-асертивно – бъди честен със себе си, признай, че си допуснал грешка. Възприемай тази грешка като грешка на мисленето, а не на характера си. Изясни си природата на грешката. Опиши какво точно ще се постараеш да направиш по-друг начин в бъдеще.

Ефективни могат да бъдат много практични техники, но най-полезни за развиване на себеувереността са ролевите игри и репетициите със звукозапис.

Ролева игра.

Направете списък на типичните конфликтни ситуации, в които попада клиентът ви. За разлика от стандартния тренинг за увереност, сега конфликтът не трябва да бъде външен, а вътрешен. След това нека клиентът да потренира озвучаване на четирите различни варианта за вътрешна реакция. Помолете го да обърне внимание на различните емоции, които предизвиква всеки от подходите.

Репетиция със звукозапис. Клиентът отработва своите уверени отговори, като ги записва на аудионосител, така той работи докато съдържанието и тонът им според него не станат задоволителни.
Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 1246 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:29
 

                                           Метод 4 „Твърди техники за опровержение“

                                                            Техника 1 „Контраатака“

                                                  (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Упражнение 1

Помогнете на клиента да намери сериозни контрааргументи за всяка неразумна (ирационална) мисъл. Проверете дали наистина я опровергава. Например, аргументът „Невъзможно е да се успява във всичко“ е по-силен от „Често е трудно да успееш във всичко“.

Нека клиентът да състави колкото се може повече контрааргументи. Уверете се, че контрааргументите са реалистични и логични. Когнитивната преструктурираща терапия не поддържа мнението за силата на позитивното мислене, което е самозаблуда. Вместо това, тя подчертава силата на истинското, реалистично мислене и моли клиентите да кажат истината, а не само това, което звучи добре.

Инструктирайте клиента постоянно да оспорва своите ирационални мисли. Понякога отнема месеци, за да може тази техника да донесе резултат, а много клиенти отказват да губят толкова много време, заявявайки, че вече са я изпробвали и не са успели. Откривайки колко много време е загубил клиентът, психологът обикновено установява, че клиентът се е занимавал със себе си в продължение на час или два. Клиентът трябва да разбере, че е нужно да отхвърля това твърдение толкова пъти, колкото пъти се е появило (възпроизвело). Възможно е да му се наложи да отделя по един час на ден в проължение на месеци, дори година или повече, за да преодолее това основно убеждение, с което е преживял целия си живот до момента.

Проверете дали всеки контрааргумент е в една модалност с ирационална мисъл.

За целта съотнесете визуалната ирационалност с контравизуализация; лингвистичните грешки – с лингвистичните поправки; гневните мисли – със състрадателни; пасивните – с активни; проприоцептивната неразумност – с проприоцептивната реалност и т.н. Когато опровержението се отнася до една модалност и един и същ логичен тип, то тогава ирационалната мисъл с много по-голяма вероятност би имала пробивна сила.  

Атакувайте всички ирационални идеи на клиента, а не само избраните. Важно е да приложите опровержение на всички грешни когниции, които имат емоционален отклик. Ако се пропуснат основните нагласи, терапевтът може да се провали в работата за неутрализиране на емоциите.

 

Упражнение 2

Съставете списък на силните аргументи.

Помогнете на клиента да избере мощно опровержение. Клиентът трябва да практикува техниката на контраатаката във ваше присъствие, като имитира вашето поведение, докато не достигне необходимото ниво на напрежение. Постепенно подложете отговорите на клиента на драматична, интензивна и енергична контраатака.

Терапевтът може да засили контраатаката, като насърчава клиента да използва физическото изразяване на емоциите, кото изисква от него постепенно да усилва напрежението в мускулите си. В началото клиентът подхожда към контраатаката със спокойни мускули, след това  леко ги натоварва, а после постепенно усилва. Често физическото и емоционалното напрежение в клиента растат паралелно.

Клиентите могат също така да засилят контраатаката си чрез модулиране на гласа, като постепенно повишават тон и увеличават силата на звука. Контрааргументът (контраутвърждаване) може първо да се произнесе леко и носово, след това с нормален глас, после - силно след недълбоко вдишване и накрая - много силно, съпроводено с изпускане на въздуха. Както при физическото изразяване на емоциите и тук силата на гласа и темпът на речта стават аналогични на степента на гнева на клиента.
Източник:
image
image

Категория: Други
Прочетен: 1865 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:30
 

                                                      Метод 3 „Групи убеждения“.

                                                   Техника 3 „Когнитивни карти“

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

           

Направете когнитивна карта от списъка с основните идеи на клиента си. Можете да направите това, като вземете всяка мисъл от списъка и я сравнявате с всички останали мисли. Попитайте себе си и вашия клиент: Какви са тези мисли? Какви са техните различия?

Каква е била първата мисъл и коя е последвала след нея? Например, ако в списъка има мисли: «Аз съм лош човек" и "Трябва да бъда перфектен", то те се определят като свързани. Опитите му да стане съвършен могат да бъдат компенсация за чувството за непълноценност. Чувството за непълноценност може да бъде резултат от неизпълнени стандарти за перфекционизъм.

След това фиксирайте връзката между мислите, като използвате графика или когнитивна карта (виж фрагмент на когнитивна карта на рисунката).

След една сесия прегледайте отново картата и направете всички наложили се промени.

Хората с различни емоционални проблеми имат и различни когнитивни карти.

image
Източник:
image
image

Категория: Други
Прочетен: 2369 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.12.2017 04:31
 

                                                       Метод 3 „Групи убеждения“.

                               Техника 2 „Определяне на жизнените ориентири“

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Упражнение 1 „Списък на критичните събития и жизнените ориентири“

Съставете списък на 30 най-критични събития, случили се в живота на клиента. Изберете както негативни (смърт на любим човек; раздяла и пр.) събития, така и други – позитивни.  Включете в списъка и случаи, които нямат значение от гледна точка на външния наблюдател, но са важни за клиента. Необходими са ви 3 списъка: 10 случая от детската възраст, 10 – като подрастващ и 10 – като възрастен.

След това определете за всяко събитие елементите „А“ (ситуация) и „Се“ (емоционална реакция), т.е.,  какво се е случило и как се е чувствал клиента?

След като съберете всичките 30 броя „АС“-събития, се опитайте да намерите последващото централно „В“ (убеждение) на всяко от тях. Става дума не за това, какво мисли за тях в момента клиентът, а неговите мисли по онова време. До какви изводи за себе си, за другите хора и за света като цяло е довело това събитие?

След това се върнете в началото на списъка и го прегледайте отново целия, обръщайки внимание на повторенията на едно или друго „В“. Имайте предвид, че през годините думите (конкретното название) могат и да са променени. В заключение съставете списък на тези убеждения.

Упражнение 2 „Главен списък на идеите“

Като последно упражнение, съберете убежденията на клиента си и направете основен списък с неговите идеи. Този списък трябва да включва главните „B“ на клиента, които сте събрали по време на цялата работа. Той трябва да съдържа най-малко 30 пункта и да бъде колкото е възможно по-изчерпателен.

Всяка мисъл се номерира и записва отделно. Не се притеснявайте за точната формулировка, можете да я коригирате след това. Единствената грешка, която можете да направите тук, е да не включвате всичко в списъка на клиента си. Запишете всичко: ако повтаряте, по-късно можете да зачертаете тези мисли.
Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 955 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:31
 

                      Контролен списък на признаци за психопатия  (тест PCL-R)

              (из книгата „На крючке: как разорвать круг нездоровых отношений“

                                                  на Ауд Далсегг и Ингер Вессе)

 

В съвремените отношения при избор на партньор много често се намесват и играят решаваща роля няколко фактора, които са определящи: материалното състояние, общественото положение и професионалния статус на мъжа. Много жени класират тези показатели сред първите, когато определят предпочитанията си към един мъж и без да се замислят встъпват в лични взаимоотношения, дори брак.  За съжаление обаче, тези три основни маркера, характеризиращи съвременния „проспериращ“ мъж, са сред признаците от „Контролния списък за психопатия - PCL-R“.  В добавка към тези „качества“ е още един магнетичен за жените елемент (качество) от характера на психопатичните личности, това,  че те са очарователни и любезни, носещи „повърхностно“ обаяние.

Най-често срещаните вреди на ежедневните психопати могат да бъдат причинени в собствения дом, тъй като зад затворените врати членовете на семейството могат да бъдат тормозени с години и никой няма да се намеси, никой няма да съобщи навън (общество, медии, институции). Външно всичко може да изглежда доста прилично и само жертвите - съпрузи, деца, родители ще живеят в друга реалност.

Много психопати съвсем не са официални престъпници, както обикновено е прието да се мисли за тях. Точно обратното, те могат да заемат ръководна длъжност, да имат собствен бизнес или да бъдат признати и уважавани професионалисти във всяка професия. Мъжете, които набират висок бал по първия фактор на този тест, могат да имат много пари, висока интелигентност и добри маниери, и именно това създава опасна илюзия за тяхната нормалност.

С „корпоративните“ или „ежедневните психопати“ се срещаме най-често. Това са хора, които имат психопатични черти. Ние се влюбваме в тях, защото те са очарователни и обаятелни, ние встъпваме с тях в кръвни връзки, а ако те са нашите родители, братя, сестри, съпрузи, колеги,  ние си взаимодействаме с тях ежедневно.

Сред висшите ръководители, в т.ч. политици, по всяка вероятност има доста голям брой хора с психопатични черти, тъй като лидерската позиция позволява възможност да се осъществи една основна потребност на психопата – нуждата от власт и удовлетворение на  потребността му от вниманието от другите. Няма по-удобна позиция за „корпоративния“ психопат или индивид с психопатични черти на характера, от заниманията му с политическа дейност.

Този въпрос е бил проучен от изследователите Пол Бабиак и Робърт Д. Хеър. Те са провели изследване на стотици ръководители на американски компании и са установили, че сред тях има и множество психопати. (Резултатите са били представени на открития форум за европейска наука в Стокхолм през 2004 г.). Въз основа на тези данни е направен извод, че е два пъти по-голяма вероятността психопатията да бъде намерена при старшите мениджъри, отколкото сред останалата част от населението.

Освен това, известни са много примери, как държави са управлявани от желязната ръка на психопатични личности. Появата на такива хора на властови позиции  способства за установяване на диктатура, а не за демокрацията. Има психопатични лидери, чиято решителност и твърдост се подкрепят от широките маси на населението. И само хората, които работят в пряк контакт с тях, знаят за злоупотребата им власт и за това как те буквално отравят, тормозят и наказват тези, които не са съгласни с тях.

Проблемът на психопатите е, че те нямат в личността си структура висши морални чувства (съвест, срам, разкаяние, състрадание, съчувствие, любов, привързаност, честност, доверие). Тези мъже могат да изразяват (маркират невербално и демонстрират вербално) чувства, но всъщност не ги изпитват (лицемерни, претендиращи, коварни), като формират и изграждат умения в областта на взаимоотношенията,  единствено за манипулиране на хората за собствените им цели.

Поради неморалността си, те създават непрекъснат емоционален хаос в техния личния живот и причиняват непонисима болка и страдание на хората около тях в работата или в домът им.

Особено често търпят и страдат жените, встъпили в лични отношения с т. нар. социално адаптирани, „корпоративни“ психопати. Създаването на връзки с такива мъже е изпълнено със силна психологическа травма, поради злоупотребата с доверието на жените, изразяваща се в хронично психическо насилие, безброй изневяри и унижения на тяхната личност.

„Психопатите са социални хишници, които очароват, използват за собствени цели хората и безжалостно си пробиват път, оставяйки след себе си следи от разбити сърца, несбъднати надежи и празни портфейли. Напълно лишени от съвест и съчувствие, те вземат това, което искат и правят това, което им харесва, нарушават социалните норми и правила без най-малкото чувство на вина или съжаление". Така описва психопатите изтъкнатият канадски психиатър Робърт Д. Хаер в книгата си „Лишените от съвест. Страшният свят на психопатите."

Авторът разработва известния „Контролен списък на признаци за психопатия“ или накратко PCL, който специалистите считат за еталон сред инструментите за психодиагностика.  Това е списък на особеностите и характеровите черти, типични за психопатичните личности. Днес той се използва широко за оценка за наличието и тежестта на психопатията в целия свят.

Мъжете, които събират най-голям бал по втория фактор на този тест, често имат проблеми със закона. Влизането в отношения с такива мъже означава много висок риск от повторно възникване на физическо, сексуално насилие срещу тях.

Жените обикновено не разбират същността на това личностно разстройство, те дълго не могат да открият причината за това, което е погрешно в отношенията и обикновено изпитват силно чувство за вина за това, че не са на нивото на такъв идеален и успешен човек, който има одобряем и приемлив публичен образ на лидер и семеен мъж.

Фактор 1: вопроси 1-8 (типични за корпоративния тип психопат);

Фактор 2: вопроси 9-17, 20 (типични за криминалния тип психопат);

Въпросник:

1.Измамно обаяние (способност за убедително, гъвкаво, интересно и неясно говорене; способността да създават особено благоприятното (магнетично) първо впечатление; притворство; лицемерие; коварство).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

2.Нездраво самолюбие (силно надценени представи за собствените си способности; силно изразено чувство за собствено достойнство и себелюбие (честолюбие); високомерие, арогантност и чувство за превъзходство над другите хора).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

3.Патологична измама/лъжа (при умерена изразеност на психопатия се наблюдава проницателност и хитроумие (практичност), а при силно изразена психопатия – измама, лукавост, интригантство и недобросъвесност, нечестност).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

4.Коварство, хитрост и склонност към манипулиране на другите, с цел извличане на лична изгода.  

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

5.Неспособност да изпита висши морални чувства – разкаяние, състрадание, емпатия, съжаление, чувство за вина и срам; хуманизъм; 

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

6.Поверхностни емоции (неспособност за преживяване на дълбоки чувства; емоционална бедност – ограничен диапазон на чувства; притворство на чувствата; емоционална студенина в междуличностните отношения; егоцентричност).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

7. Твърдост, жестокост, липса на емпатия, хладнина, презрение, интолерантност и невнимателност към други хора.

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

8.Безотговорност (отказ да носи отговорност за своите постъпки; отричане на отговорност за думите си; опити да манипулира другите хора, за да свали от себе си отговорността).  

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

9.Потребност от постоянна психична възбуда (извънредна потребност от нови, завладяващи впечатления; склонност към риск и бягство от скуката)

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

10.Финансов паразитизъм (умишлена манипулация по отношение на други хора, за да живеят за чужда сметка;  за да се възползват финансово от други хора; егоистично отношение към финансите и имуществото на други хора и използването на тяхната собственост и труд  като лични; прилагане и използване на финансовата зависимост на други хора с цел, поставянето им в състояние на подчиненост и извличане изгода).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

11.Слаб поведенчески контрол (бурно изразяване на негативни чувства, словесно оскърбление и неумесни и неприемливи способи за изразяване на гнева).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

12.Неспособност да планира и постави пред себе си дългосрочни и реалистични цели (неспособност за разработване и изпълнение на дългосрочни планове и постигане на целите на своята дейност).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

13.Импулсивност (склонност към извършване на необмислени постъпки, без да отчита последиците).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

14. Неспособност да изпълнени поетите задължения или отказ за изпълнение на поетите задължения и отговорности.

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

15.Антисоциално поведение в подрастваща възраст (13-18 г.)

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

16. Проблемно поведение в детството (разнообразно дисфункционално проблемно поведение във възраст до 13 г.)

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

17.Отмяна на условно дългосрочно освобождаване от местата за лишаване от свобода или нарушение на условията за дългосрочно освобождаване.

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

18.Промискуитет (безразборен полов живот; многобройни полови контакти с повърхностни запознанства; липса на избирателност; неадекватност при избора на контакти, несъответстващи на възрастта (много възрастни мъже с много млади момичета).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

19.Многобройни кратковременни бракове и разводи (отсъствие на дълбока привързаност към дългосрочни отношения с партньора).  

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

20.Антисоциално поведение и склонност при първа възможност да наруши законите (проявява се включително при лица, които никога не са били аресувани или осъждани).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

Забележка: Касае наличие на историята (биография, опит) на няколко пункта от следните десет:

-взломна кражба;

-грабеж;

-употреба на наркотици;

-лишаване от свобода;

-насилие опит (убийство);

-незаконно притежаване на оръжие;

-сексуално насилие;

-престъпно нехайство;

-измама;

-бягство от местата за лишаване от свобода.

21.Допълнителен признак – обмисляне и прилагане на стратегии на поведение с цел измама и въвеждане в заблуждение.  

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

 

Обработка на резултатите:

Отговорите се оценяват както следва:

-да, често – 2 бала;

-да, понякога – 1 бал;

-не, никога – 0 бал.

Баловете по всички признаци се сумират.  Максималния бал е 40. Авторът на теста установява следните граници:

-30 бала и повече – наличие на психопатия;

-20-30 бала – лека форма на психопатия или психопатични черти (акцентуация на характера);

Забележка: Въпросникът не е предназначен за обща употреба, а се прилага само от специалисти. Неспециалистите могат да стигнат до погрешни изводи за наличието или отсъствието на определени признаци и основанията за тях.

Например, ако човек е избухлив или скандален с вас, това не означава, че той е психопат. Необходимо е наличието на няколко поддържащи фактора. Освен това психопатите са способни майсторски да се маскират зад сияйна фасада. Необходима е много допълнителна информация, придобита от преки наблюдение или взаимодействие с личността.  Определените признаци следва да са устойчиви и непроменливи за година и повече. Въпреки това, списъкът на PCL, помага да се разбере същността на самото понятие „психопатия“. За тези, които са изложени на негативните ефекти (жертвите), е важно да разберат основите и признаците на разстройство на личността и да знаят, че не може да има промяна в поведението на „извършителя“.

Пример: Да живееш с човек с психотични черти винаги е трудно. Това се потвърждава от историята на Сесил и Робин, описан от Д. Хеър. Тяхната ситуация се развива по класически сценарий: Психопатичният човек (съпругът Робин) използвал непрекъснато психологическо насилие (тормоз), но когато ситуацията ставала по-нагорещена (при съпротива), често се прибягвало и до физическо насилие. За него било важно да запази властта и контрола над съпругата си и той постигал това чрез заплахи и манипулации. Сесил непрекъснато била подлагана на унижение, постоянна критика и е заставяна да заема подчинена позиция буквално на обслужващ персонал.

А когато тя била болна или полагала непосилни грижи за децата си, съпругът не показвал ни най-малко съчувствие, оставайки напълно безразличен. Той не изпитвал разкаяние, че по негова вина нараствали финансовите проблеми на семейството. Когато бил разстроен или ядосан, което се случва доста често, той разтоварвал емоциите си върху Сесил. Робин я обвинявал за всички неприятности, които възникват, считайки себе си за безупречен. От негова гледна точка, той дори заслужавал съчувствие и симпатии за това, че въобще имал работа с такава жена като Сесил.

Анализирайки случая, Хеър отбелязва: Може би някои ще открият, че Робин няма психопатия. Той не използва постоянно мерки за физическо въздействие и от гледна точка на закона не е престъпник. Вероятно личността на Робин не отговаря на всички критерии от "Контролния списък на признаците на психопатия". Въпреки това Робин несъмнено показва признаци на диссоциативно и антисоциално разстройство на личността. Тези диагнози обикновено се използват при диагностика на психопатични лица в скандинавските страни, особено когато се провежда съдебно- психиатрична експертиза по отношение на лице, извършило насилствено престъпление или рецидив".

Шнайдер Курт отбелязва в „Клиническая психопатология“ следните особености на психопата:

1.Показна активност  и "повърхностно" обаяние. 

Психиатрите използват понятието  „маска на нормалността“. Например, психопатът се приспособява, влиза „под кожата“ на всеки, като го ласкае, помага му показно, а след 10 минути напълно забравя и пренебрегва неговите искания, неговата личност. Той може да слуша, но всъщност не чува, като често прекъсва речта на другия. Той се появява и търси другия само тогава, когато има нужда от него – хладно пресметлив и сурово практичен.

2. Грандиозно възприемане на себе си. 

Психопаттът винаги счита и оценява себе си за по-умен  или по-силен от другия, отколкото е той всъщност. Той е центърът на планетата, а останалите съществуват извън орбитата му.

3. Постоянна потребнсот от стимулация.

Мълчанието и спокойствието не са типични за психопатите. Те се нуждаят от постоянно забавление и активност. Скандали, романтични романи, игри, интриги, манипулация, пътувания, рискове, пълен контрол.

4. Патологична лъжа. 

Психопатът е префинен  лъжец, който съчинява истории в движение. Психопатът лъже по всякакъв повод, подвеждайки с малки лъжи или огромни измислени истории.

5. Трансови състояния и манипулации, когато психопатът влиза в контакт. 

За психопатите са характерни харизма и хитрост. Те са в състояние да накарат другите  да правят неща, които обикновено не правят. Психопатите могат да причинят чувство на вина, срам, любов, да използват сила и други начини за манипулиране. Човек започва да прави това, което не иска да прави или да обича нещо, което никога не би обичал.

6. Отсъствие на чувство за вина и разкаяние. 

Първоначално това може да изглежда случайно, но то е закономерност – психопатът е истински експлоататор-паразит. Той не прави нищо, от което няма интерес, а когато има интерес не би се поколебал да използва който и да било, независимо какво ще струва това на другия. От него не може да се очаква искане на прошка или разкаяние, както и благодарност.

7. Неадекватни афекти или емоционални реакции. 

Психопатът показва слаба емоционална реакция дори при такива травмиращи събития, като: смърт, трагичен инцидент, травма, нараняване или други събития, които обикновено  при нормалния човек предизвикват дълбок емоционален отклик.  

8. Пълно отсъствие на съчувствие и разбиране на другия (емпатия). 

Психопатът е бездушен с „каменно“ лице. Той никога не се свързва с друг психопат. Когато човек общува, понякога той може да прояви неадекватно „красиво сълзливо поведение“  в ситуация, която видимо не изисква това, карайки другият да се запита: „Какво тук не е наред?“

9. Паразитиращ начин на живот.

Психопатът живее за сметка на други хора, независимо какви и кои са те. Той безупречно преценява възможната полза от тях и винаги се възползва от другите, дори тогава, когато може сам да си позволи да има едно или друго нещо.  Децата на психопата се намират непрекъснато под натиска на изискването „Бъди моето идеално дете!“, а неговата съпруга е просто гаранция за собственото му удобство, „красива фасада за нормалност“ и личен слуга.  Обикновено психопатите инкасират няколко развода или влизат в множество краткотрайни връзки, като рано или късно се отегчават, избягват и захвърлят партньорите си.  

10. Три научно изведени поведенчески показателя:

а)лошо контролирано или „восъчно“ поведение (както в забавен кадър, всяка стъпка, всяка дума, се обмисля);

б) сексуална разпуснатост;

в) ранни поведенчески проблеми.

11. Бягство от отговорност.

Психопатът никога не признава както допусната практическа грешка, така и грешка в разсъжденията си, в своите преценки.

12. Психопатът може да бъде както престъпник, така и обратно – борец срещу престъпността, работейки в държавни специализирани служби, заемайки ръководни постове, разполагайки с власт за манипулиране, рекетиране или наказание на другите.

13. Гъвкавост при извършване на престъпления или действия, които не попадат под удара на закона, но се отхвърлят от обществото.

Този, който има работа с пеихопат, трябва да знае, че той ще организира всичко необходимо, за да създаде свой „идеален и неопетнен образ“, а вината ще бъде приписана на другия. А когато отговорността за тази „вина“ се стовари върху другия, той няма да обърне внимание на това – сякаш всичко е в реда на нещата. Той с лекота ще посочи с пръст „виновния друг“, похарчвайки го независимо от цената.  

14. Използването на образа на обиден, уязвим, раним,  болен човек, ако опитите за натиск чрез други емоции не дават резултат.  

Психопатът е експерт по манипулиране емоциите на другите, подтиквайки ги да изпитват различни чувства, изгодни за тях, като например: срам, вина, страх, любов, безпокойство, тревожност и пр.  Те лесно притъпяват сантименталната бдителност на другия, разкривайки и правейки го уязвим за бъдеща експлоатация.   Ако такова психологическо поведение непрекъснато се комбинира с неприемливи и пагубни постъпки, когато другият „огъва“ душата си под натиска на чувствата, то това е сигурно свидетелство за психопатия.

15. Нерешени решения.

Психопатът създава ситуации, които могат да обсебят другия до тях, внушавайки му тяхната сериозност или необходимост, но той не се заема да ги разреши. Той може постоянно и дълго време да напомня за тази ситуация, да напряга, дразни или нервира другия; да преследва маниакално този, от който ще има полза, да подслушва, оглежда, наблюдава, проверява, да събира информация от други места за това (този), което го интересува.

16. Психопатите са склонни да унижават, измъчват, изтезават, издевателстват, манипулират и дори физически да нападат хора, които не им носят полза, например подчинени, физически слаби или хора,  стоящи в по-ниска социална ниша, деца, възрастни, дори животни. Те обикновено не изпитват чувства към красива природа и не се нуждаят от домашни любимци.

image

image

Категория: Други
Прочетен: 8413 Коментари: 0 Гласове: 0
  •  

                                  Тестова батерия за изследване на тревожност и
                                 емоционално благополучие на първокласниците

                                        (подготовка за родителска консултация)

 

1.Прилагане методика на Панфилов

Авторът е създал своеобразен синтез от две известни методики: модифицираната беседа на А.И. Захаров и теста „Червен дом“ – черен дом“.  Методиката на Захаров дава възможност да се установят и уточнят преобладаващите видове страхове (страх от тъмно; от самота; от смъртта; медицински страхове и пр.).

Преди да се помогне на детето да преодолее страховете си, е необходимо да се установи какви конкретно страхове то преживява. За страховете следва да се пита в условия на игра  или дружеска беседа.  В последствие самите родители от какво именно и колко се страхува детето.

Работата по предложеният по-долу списък от страхове има смисъл при деца над 3 годишна възраст. Беседата следва да се води търпеливо и обстоятелствено, като се следва списъка, а от детето се очаква да отговори с „да“ или „не“ / „страхувам се“ или „не се страхувам“.  Периодично е добре детето да се пита по два пъти, за да потвърждава отговорите си и за да се избягва нагласа и увличане в утвърдителни отговори, а също така и непроизволно внушение.

При стереотипни отговори на отричане на всякакви страхове, на детето се предлага да разгърне отговора си, като се пита „Не се ли страхуваш от тъмнината?‘ и се иска да мотивира своята смелост, а не да дава отговори „да“/“не“. Добре е изследващият да не чете списъка, а да води беседата по памет.

Получените отговори се обединяват в няколко групи по видове страх. Ако детето дава положителни отговори на 3 от зададени му 4-5 въпроса от една група, то този вид страх се диагностицира като наличен.

Обработка на резултатите:

Събира се броя на „страшните страхове“ и се сравняват с възрастовите норми.

В норма са от 6 до 15 страхове от предложените 29. За децата от градовете страховете се доближават до 15.

От детето се иска да разсели (да настани да живеят) страховете си в два замъка: черен и цветен.  В черния страшните, а в цветния – нестрашните. Всеки номер страх се записва вътре в самия дом.

Ти страхуваш ли се от…?

1) когато останеш напълно сам (или на непознато място сам);

2) да не бъдеш нападнат от лоши хора (бандити, престъпници);

3) да не се разболееш; да не се заразиш; да не се простудиш; 

4) от смъртта (да не умреш ти самия; от гробище; от мъртви хора);

5) да не умрат твоите родители;

6) от някакви други хора;

7) да не загубиш мама и татко;

8) от наказание (от учителите; от родителите, забележка, мъмрене);

9) Баба Яга, вампири, вещици, дяволи, човекоядци, троли, орки; (приказни герои)

10) от закъсняване за училище, за час;

11) преди да заспиш вечер;

12) страшни сънища (кошмари);

13) тъмнина;

14) вълци, кучета, мечка, змии,  паяци (страх от животни);

15) автомобили, влакове, самолети, автобуси (транспортни средства);

16) бури, наводнения, урагани, гръмотевици, светкавици, земетресение (страх от стихии); 

17) когато е много високо (страх от височина);

18) когато е много дълбоко (страх от дълбочина);

19) да останеш сам в малка тясна стая, в тоалетната, в асансьор (страх от затворено пространство); 

20) вода (наводнение);

21) огън;

22) пожар;

23) война;

24) големи улици, площади;

25) лекари (освен зъболекари)

26) кръв;

27) инжекции;

28) болка;

29) резки силни звуци (нещо внезапно пада, чупи се, гръмва).

 

Метод на незавършените изречения.

Цел: Позволява да се установят особеностите на емоционално отношение на ученика в различни компоненти на образователната среда.

Възрастови ограничения: Няма ограничения на възрастта.

Процедура: Може да се прилага индивидуално или групово, в зависимост от уменията за писане.

Необходими материали: Диагностична бланка-протокол върху която психологът записва точно отговора на детето. Може да се използва диктофон.

Инструкция.

За устна форма на диагностика: „Сега ние с теб ще играем една игра. Аз ще казвам началото на изречението, а ти ще измислиш неговия край. Казвай първото, което ти идва на ум“

Текст на методиката: 

1. Когато сутрин аз отивам на училище …

2. Когато учителката ме изпитва …

3. Когато не мога да отговоря на въпроса на учителката …

4. Когато учителката ме изправи пред дъската да отговарям ...

5. Ако получа слаба оценка …

6. Когато учителката задава въпроси аз …

7. Когато след почивните дни или ваканцията аз се срещна със съучениците си, аз …

8. Когато учителката извика на разговор майка ми или баща ми …

9. Когато си мисля за училище …

Обработка на резултатите.  При обработката на резултатите се оценява „емоционалното благополучие“ на детето при всеки отговор. Към „емоционално „благополучните“ отговори се отнасят тези, които указват позитивно или неутрално отношение към незавършената ситуация.  Отговорите, които показват преживяване на тревога, страх, обида, гняв или други отрицателни емоции, може да се разглеждат като „емоционално неблагополучие“ (виж таблицата).

image

Интерпретация на резултатите

Общото ниво на тревожност се оценява по броя на „неблагополучните“ отговори. При 6 и повече негативни отговори следва да се прави извод за повишено ниво на тревожност.

Аналогичен критерий е и нежеланието за отговор (мълчанието).  Или старателен стремеж ИЛ да опазва границите си.

 

Проективна методика „Училище за зверове“

Цел: Диагностика на обща училищна тревожност.

Процедура: прилага се индивидуално и групово. След завършване на рисунката се поставят въпроси, позволяващи да се уточни сюжета и отношението на детето към отделните елементи.  За 1-2 клас въпросите се задават в индивидуален режим,а за по-големите може и в писмена форма, като въпроса трябва да е ясно формулиран.

Необходими материали: бял лист А-4, цветни моливи, гума, острилка.

Инструкция: «Моля, нарисувайте картина на вашия клас, но с една промяна. Представете си, че нашето училище се е превърнало в училище за животни, а не за деца. От вас се иска да нарисувате точно такава картина – вие не сте хора, не сте деца, а сте животни – всички вие тук във вашия клас, и учителите също са животни. Можете да нарисувате всичко което искате, но то наистина трябва да показва нашето училище и вашия клас като училище за животни.  Не се старайте да рисувате красиво. За мен не е важно колко красива ще бъде рисунката. За мен е важно какво ще нарисувате. Разбира се вие можете да нарисувате и себе си и съучениците си и учителите също“

Допълнителни въпроси по рисунката:

-Кои са героите на рисунката?

-С какво се занимават (какво правят) героите на тази рисунка?

-Какво е тяхното настроение?

-Кой от нарисуваните герои си ти? (ако детето не е нарисувало себе си се пита къде се намира автора на картината в този момент, когато се случват тези неща от самата картина)

Обработка на резултатите: Извършва се качествена обработка. Оценява се наличието или отсъствието на признаци на тревожност в рисунката и на това основание се прави извод за нивото на тревожност на детето, както и целесъобразността от включването му в група „риск“.

Интерпретация:

-формално-графическа;

-цветова;ниво на общоприети интерпретации;

-символика;

-сюжет;

image

image

Категория: Други
Прочетен: 1676 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                            Методика „Опосредствено (индиректно) запомняне”

                                                                  (за деца 5-6г.)

Оборудване

Използват се две табла с рисунки на 9 познати предмета и пет думи (виж приложението). Картинките се изрязват от предложеното табло по линиите.

Цели на изследването

Установяване способностите за разбиране на инструкцията и запазването й до края на изследването; определяне на умението да използва способи за опосредствено (индиректно) запомняне; степента на точност на възпроизвеждането на думите, предложени за запомняне и разкриване особености на мисленето.

Процедура за провеждане

Отделните картинки се нареждат на масата пред детето и се казва: „Сега аз ще кажа думи. От теб се иска да внимаваш и да ги запомниш. За да стане това по-лесно, а и за да можеш по-късно да ги кажеш, ти тябва да подбереш за всяка дума най-подходящата картинка по твой избор, която би ти напомнила за тази дума. Например, на думата „време”, най-много подхожда картинката с нарисуван часовник-будилник, защото той показва времето.”

Ако детето е разбрало инструкцията, изследването продължава. Психологът изисква  от детето обяснение за всяка установена връзка между думата и избраната картинка.

След като всички думи са назовани и изображенията към тях са избрани, картичките се преместват в страни и се дава занимание с отвличащ вниманието характер. След около 20-30 мин. на детето се показват отново всички картини и се иска да възпроизведе в обратен ред думите, т.е. от картинките към думите.

Анализ на резултатите

Децата с нормално психическо развитие проявяват интерес към нестандартния начин за запаметяване и въобще към процедурата.  За тях смисълът на инструкцията е достъпен. Наблюдава се активна мисловна дейност при търсене връзка между думите и картинките.  При припомняне на думите някои деца могат да срещнат трудности, но те нямат неадекватно изпълнение, например, да назоват наименованието на картинката, вместо на думата.

Децата с умствено изоставане проявяват интерес само към картинките, но не към задачата, защото не разбират смисъла й. Дори при сериозна помощ (самият психолог подбира дума за съответната картинка и разяснява връзката помежду им) детето не разбира задачата. Самите картини разсейват и пречат на детето да запомни инструкцията и да вникне в задачата. При представянето на избраните изображения детето не се опитва да си спомни думата, а просто назовава имената на снимката. При показване на отбрана двойка дума и картинка, детето не се опитва да си спомни думата, а назовава изображението на картинката.

Децата със задръжки в психичното развитие не могат да изпълнят задачата сами. За тях обаче е достъпна смисловата (семантична) връзка между думата и картинката, но не умеят да използват картинката като средство за запомняне и последващо възпроизвеждане.  Нуждаят се от специално обучение за усвояване на този способ.  В хода на работата се нуждаят от постоянна организираща помощ.

Приложение

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 1024 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  56 57 58 59 60 61 62 63 64  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816179
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031