Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1280568 Постинги: 1485 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  64 65 66 67 68 69 70 71 72  >  >>
Програма за тренинг за учениците от общообразователните училища на тема „Толерантност” - част 5
 
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
Предразсъдъкът е схематизирано отношение на човек към друг човек или към група от хора, за които обикновено, носещият предразсъдък разполага с нищожно малко информация.  Предразсъдъкът може да се формира и на база негативни последици от връзка с определен човек, който принадлежи към някаква социална група. Тогава човек обобщава, генерализира частния опит и го разпространява върху цяла група от хора, с която е идентифицирал този човек. 
Трябва да се прави разлика между предразсъдък и стигма.  Стигмата е етикет, който носи негативен оттенък.  Предразсъдъка също е стигма, който не винаги  носи  отрицателен оттенък.  „Всички жени са добри майки”– това е предразсъдък, а „Всички баби са неспособни да отглеждат внуците си” – това е стигма.
Много често човек приема за истина предразсъдъка, без да извърши проверка за неговата истинност, само поради факта, че принадлежи към определена група, в която този предразсъдък вече е приет за истина. Съществуват различни видове предразсъдъци. Те могат да са свързани с пола (сексизъм), възрастта (ейджизъм, ажизъм), националната или етническа принадлежност (етноцентризъм, национализъм), професия, местоживеене, социален статус, материално положение, религиозна принадлежност, сексуална ориентация (хомофобия), определени интереси на хората, здравословно състояние на човек (хора в неравностойно положение) и пр.
При предразсъдъците важи едно правило: Колкото с по-малко информация и с по-ограничен жизнен опит разполага човек, толкова по-голяма е вероятността да приеме предразсъдък. 
Предразсъдъкът е необоснована предубеденост, негативна нагласа на човека спрямо нещо. Той е прибързано създадено и често неаргументирано мнение. Предубедените хора често проявяват неспособност при преработката на информация по отношение на обектите към които са предубедени.
Предубедената личност – „авторитарна личност.” Доказана е връзка между тези два конструкта. Изследвания (Тиодор Адорноу) показват, че авторитарната личност има следните характеристики: 1) често е твърда в убежденията си; 2) признава „конвенционалните” ценности; 3) не търпи слабост (нито у себе си, нито у другите); 4) проявява силна склонност към наказанията; 5) мнителна е и проявява прекомерно уважение към властта.
F-тест за ниво на авторитарност
1. За престъпленията от сексуален характер като изнасилване и нападения на деца, само затворът не е достатъчен; такива престъпници би трябвало публично да бъдат бити с пръчка или подложени на още по-тежко наказание.
2. Повечето от хората не съзнават какво голямо влияние оказват върху живота ни заговорите, устройвани на тайни места.
3. Послушанието и респектът към властта са най-важните добродетели., на които децата трябва да се научат.
Висока степен на съгласие с подобни твърдения означава авторитарност.
Установено е, че ако родителите са използвали в отношенията си с детето строга дисциплина и суровост, както и заплахата за оттегляне на обичта си към тях (условна обич), по-късно стават авторитарни личности, които запазват уважение към официалната власт, но мразят други социални групи (привнасят агресия). Детството на такива деца е зависимо, контролиращо, ограничаващо, наказващо от страна на родителите.
Политически непопулярните възгледи и становища не са критерий за определянето на предразсъдъци, както и политически популярните гледни точки не са признак за отсъствието на такива. В социалните науки предразсъдъкът се разглежда главно като продукт на социални стереотипи.
Четири основни причини за предразсъдъка: 1) икономическо и политическо съперничество или конфликт, 2) пренесена агресивност, 3) потребностите на личността и 4) конформизъм.
Един от факторите за формиране на предразсъдък е свързан с необходимостта на човек на оправдае собственото си поведение, да се спаси от чувството за вина и да се окичи с етикета „добродетел” или поне, че е направил така, както всеки един на неговото място.
Например, ако сме проявили жестокост към някой човек или група от хора, ние подценяваме този човек или група, за да оправдаем собствената си жестокост. Ако можем да убедим самите себе си, че хората от дадена група са недостойни, непълноценни, глупави или неморални, това ще ни помогне да не се чувстваме неморални, ако ги поробим, лишим от достъпа до добри училища или убием. След това можем да продължим да ходим на черква и се чувстваме добри християни, защото този, на когото сме причинили зло, не е човек като нас.
Друг фактор за формиране на предразсъдък е потребността на хората от висок статус и власт.  Изследвания доказват, че колкото по-ниско стъпало заема човек в социалната йерархия (по-ниски доходи, по-непристижни професии, по-малко значими контакти, по-ниско материално благосъстояние) и има по-малко власт (липса на престижни, ръководни постове, липса на обществено влияние и авторитет), толкова е по-предубеден. Например, нискостоящият е много по-предубеден по отношение на раси, полове, възраст, сексуални ориентации и пр., отколкото този с власт и висок социален статус. Не случайно в членската маса на редица асоциални групи с дискриминационна ориентация  преобладават лица с нисък социален статус.  Обяснението е: 1) имат силна потребност да се самоутвърждават над някого; 2) разглеждат дискриминираните, като конкуренция; 3) недостатъчна грамотност и образование; 4) силно фрустрирани и по-агресивни.
Механизъм за формиране на предразсъдъка  („Човекът – социално животно” – Елиът Арънсън)
Думата „стереотип”, както и думата „предразсъдък”, има отрицателна окраска. Тя се отнася за прекаленото обобщаване — приписването на еднакви особености на всеки индивид, принадлежащ към дадена група, без оглед на действителните различия сред членовете на тази група. Така да се вярва, че цветнокожите хора имат вродено чувство за ритъм или евреите са материалисти, означава да се приема, че практически всички чернокожи усещат ритъма или всички евреи се стремят да натрупат богатство. Създаването на стереотипи обаче не е непременно преднамерен акт на оскърбление: често това е само един начин да се опрости представата ни за света и всички ние го правим до известна степен. Когато чуем думите „ирландски пастор”, „нюйоркски шофьор на такси” или „италиански бръснар”, в съзнанието на повечето от нас изниква специфичен образ. Когато стереотипът се основава на опита и в общи черти е правилен, той представлява опростен метод за възприемане на света, който улеснява адаптацията. От друга страна, ако затваря очите ни за индивидуалните различия в рамките на дадена група от хора, той затруднява адаптацията и крие потенциална заплаха. Освен това повечето стереотипи не се основават на общовалиден опит, а почиват на слухове или образи, създадени от средствата за масова информация, или пък се изграждат в съзнанието ни като средства за оправдаване на нашите собствени предразсъдъци и жестокост.
Ще определим предразсъдъка като враждебна или отрицателна нагласа към дадена група, формирала се въз основа на погрешна или непълна информация. Българските думи, които най-точно отразяват смисъла на определението, дадено от автора, са „предубеждение”, „предубеденост.”
Пример за формиране на предразсъдък „ейджизъм”
Малката Мери получава сервиз „Сузи — Домакиня” („пълен комплект със собствена фурничка”) за своя рожден ден: на деветгодишна възраст тя вече има изработен условен рефлекс да мисли, че мястото й е в кухнята. Този рефлекс е така дълбоко залегнал, че баща й е убеден в генетичния произход на „домакинското чувство.” Този пример съвсем не е плод на въображението. Изследвания, проведени от Рут Хартли, показват, че на пет години децата вече имат ясно изразена представа кое е подходящото държание за жените и за мъжете. Тази неосъзната идеология може да има сериозни последствия за обществото. Например Джийн Липман-Блумен съобщава, че огромното мнозинство от жените, които от ранно детство са възприели традиционен възглед за ролята, свързана с пола им (т. е. „мястото на жената е вкъщи”), не се стремят към по-високо образование; от друга страна, жените, възприели по-егалитарен поглед към ролите, свързани с пола, проявяват много по-голям стремеж да получат по-високо образование.

Експеримент на Мюзафер Шериф за формиране на предразсъдък
Изследваните лица са били нормални, добре приспособени дванадесетгодишни момчета, които са били случайно разпределени в две групи — „Червени дяволи” и „Булдози.” Децата във всяка група се приучват да работят съвместно. Това се постига с организирането на дейности, при които членовете на всяка група са силно зависими едни от други. Например момчетата във всяка група е трябвало заедно да работят, за да построят трамплин за скокове към плувния си басейн, да приготвят храна за цялата група, да построят въжен мост и други.
След като се е развила силна сплотеност сред членовете на всяка група, почвата е била подготвена за внасянето на конфликт. Изследователите постигат това, като организират поредица дейности със състезателен характер, в които двете групи се изправят една срещу друга — например в игри като футбол, бейзбол и теглене на въже. За да се засили напрежението, на отбора победител се присъждат награди. Това довежда до известна враждебност и лошо чувство по време на игрите. Като допълнение изследователите измислят доста безскрупулни начини, за да въвлекат групите в ситуации, които са специално планирани да създадат конфликт. В една от тези ситуации се организира лагерно празненство. Експериментаторите подготвят нещата така, че „Червените дяволи” да могат да пристигнат много по-рано от „Булдозите.” Подготвени са два напълно различни вида закуски: половината от храната е прясна, привлекателна и апетитна, а другата половина е скашкана, неапетитна и отблъскваща. Вероятно поради вече зародилото се съперничество момчетата, пристигнали по-рано, прибират по-голяма част от съблазнителните закуски и оставят по-неинтересните, неапетитни, скашкани и развалени храни на противниците си. Когато членовете на „Булдозите”" пристигат и виждат как са измамени, ги обзема разбираемо раздразнение — раздразнението им е толкова силно, че започват да наричат другата група с най-различни обидни имена. Тъй като „Червените дяволи” са убедени, че заслужават това, което са си взели (кой превари, той натовари), те са възмутени от това поведение и реагират по подобен начин. Словесните обиди прерастват в замерване с храна и за много кратък срок се разгаря истинска схватка.
След този инцидент игрите със състезателен характер се прекратяват и се организират редица дружески контакти между групите. След като вече се е породила неприязън обаче, простото отстраняване на съперничеството не може да заличи враждебността. Тя дори продължава да се засилва, когато двете групи се занимават с такива миролюбиви дейности като гледане на филми. Накрая експериментаторите успяват да намалят враждебността.
Конформизмът, като причина за формиране на предразсъдък
Доказано е, че колкото една личност е по-конформно настроена (отстъпчива, съобразяваща се, подчиняваща, придържаща се към обществените норми), толкова по-бързо и лесно възприема и усвоява предразсъдъците на групата си.  Освен това, много от предразсъдъците се приемат за абсолютни истини, без проверка на данните.  И не на последно място – самите норми и институциите могат да създават предразсъдъци, чрез актове или манипулация.
Възраст: без ограничения
Продължителност: най-малко 60 мин.
Цел: да се запознае групата с различните видове предразсъдъци
Провеждане на упражнението
Добре е занятието да започне с разказ за предразсъдък. Тук предлагаме следния текст:
В едно далечно малко село живеела млада бременна жена. Съпругът й починал още преди да се роди детето им и тя била съвсем сама в малката си колиба в края на селото. Един ден, докато събирала дърва в близката гора, тя видяла малка ранена невестулка да лежи свита до един храст. Без да се колебае дълго, жената взела раненото животинче и го занесла вкъщи. Знаела, че ако го остави така в гората, то или ще стане плячка на други хищници или ще умре от глад. А и тя имала нужда от някоя живинка в дома си, тъкмо щяло да й бъде другарче...
Не след дълго невестулката оздравяла и макар да била диво животно, се привързала към жената и не се отделяла от нея, била кротка и не проявявала типичния за тези животни характер. Няколко месеца по-късно жената родила. Трябвало сама да се грижи за детето си и да се справя с всичко останало. Било й много трудно, но нямало на кого друг да разчита, справяла се доколкото й били възможностите...
Така си минавали дните, докато един следобед не й се наложило да излезе за малко и да остави детето си съвсем самичко вкъщи. Не й се искало, притеснявала се, но нямала друг избор, не можела да го вземе със себе си там, където трябвало да отиде. Излязла от дома си и оставила бебето вкъщи само с невестулката, молейки се всичко да е наред, когато се прибере. Не минало много време и жената се върнала вкъщи, но стигайки на прага на дома си примряла от ужас: там стояла невестулката, устата й цялата била изцапана в кръв и я гледала право в очите...
Причерняло й в този момент на жената, сякаш светът се сринал в краката й... Инстинктивно скочила, грабнала подпряното зад вратата дърво и само с няколко удара убила невестулката - това животно, което тя спасила от сигурна смърт в гората, което хранела, отделяйки от собствения си оскъден залък... В замяна на нейните грижи то в първия удобен момент е посегнало на най-свидното й, единственото й дете...
Точно в този момент от стаята се чул някакъв звук. Като тих бебешки плач...
Втурнала се жената натам и какво да види – детенцето си лежало в люлката, а до него... До него на земята имало труп на разкъсана скоро змия...
Тогава жената разбрала всичко – току що е убила невестулката, която спасила живота на бебето й...
Следва обсъждане:
= Какво искате да споделите, след като чухте тази притча?
= Откривате ли в нея предразсъдък?
= Какво е значението и последиците от този предразсъдък?
= Интерпретирайте фразите: 
• „Предразсъдъците са второто име на обществото ни.”
• „Да разбиеш атома е по-лесно, отколкото предразсъдъците на хората” – Айнщайн.
• „Предразсъдъците ограничават и заличават човешкото в нас.”
• „Единственият затвор за човека е клетката от предразсъдъци, в която самите ние се затваряме. Всеки, който е извън този затвор е свободен! Ти от коя страна на решетката си?
• „Лошият човек е като въглена, ако не успее да те изгори, то ще те очерни.”
• „Мнозина хора са усвоили широка гама от предразсъдъци, докато са седели на молената на майка си или баща си.”
Участниците се разделят на подгрупи (по 2-4 човека) и се раздават сценарии. Тук могат да се подготвят ситуации, които са характерни за конкретния град (училище), дори клас.
Обсъждане:
= Какво е общото при всички изиграни сценарии?
= Известно ли ви е сега какво означава понятието предразсъдък?
= Защо в сценариите хората винаги се придържат към тези модели?
= Как се чувстват жертвите на предразсъдъците?
= Заслужават ли жертвите на предразсъдъците такова отношение?
= Можете ли да си припомните дали вие не сте били жертва на предразсъдък?
= Когато сте били жертва как сте се чувствали?
= Как според вас могат да се предотвратят подобни ситуации?
Сценарии
(1) Анастасия е девойка на 18 години, току-що е завършила своето средно образование. Завършила е със успех на 5.25. Тя е добро дете на своите родители. Опитала е да кандидатства във висше учебно заведение, но не и е достигнал бал. Ще и се наложи да опита следващата година отново. Сега обаче тя търси работа, за да помогне на своите мама и татко и за да има средства за самата себе си. Анастасия се явява на интервю за работа. Работодателят – собственик на голяма верига магазини за хранителни стоки е насрочил ден за приемане на нови работници. В залата има поне още 20 жени, а местата са само 10. Анастасия е най-младата от тях.  Когато идва нейния ред, след обмяна на няколко думи, работодателят и казва: „Госпожице, на нас ни трябват улегнали жени, такива, които имат семейства и знаят да пазят хляба си. Вие сте твърде млада, твърде неопитна и според мен това би попречило на бизнеса ми. Препоръчвам Ви да потърсите друга работа за себе си, може би сервитьорка или продавач на балони в някой цирк.”
(2) Марчело е мъж на около 55 години, добре сложен, висок, строен, здравеняк, с приятна външност и запазен за годините си вид. Вече от около година Марчело се е оттеглил от активен живот, след като над 30 години е работил като професионален войник и специалист в сферата на автотранспорта. Бил е на множество мисии зад граница.  В армията той е научен на дисциплина и отговорност. Умее да поема рискове и големи натоварвания. Амбициозен е и има високо чувство за себеуважение. Колкото и да му се иска да се оттегли в заслужена почивка, Марчело не е на себе си в това ново състояние – иска му се да работи. Днес в сутрешния вестник той намира обява за работа, в която пише: „Фирма за експресни куриерски услуги търси шофьор на лекотоварен автомобил на пълен работен ден.  Изисквания: професионален опит не по-малко от 2 години, професионално свидетелство за управление, чувство за отговорност, желание за работа в екип, начална заплата 2700 долара месечно.” Марчело позвънява на посочения телефон и говори с жена, която е наоколо 50 години, според Марчело:
= „Добър ден, казвам се Марчело Джонс, удобно ли е да говорим?
= Да, кажете.
= Обаждам се по повод обявата за работа, публикувана в сутрешния градски вестник.
= Е, и …
= Искам да попитам, дали бих могъл да кандидатствам.  Условията, които са публикувани ме удовлетворявам, а изискванията покривам.
= Чуйте господине, Вие на колко години сте?
= На 55 !
= Не става, трябват ни млади момчета. Потърсете другаде работа.”
(3) Джесика е на 28г., американка второ поколение. Нейните родители са мюсюлмани,  имигранти от Ирак и живеят в щатите повече от двадесет години. Семейството и уважава и се придържа към националните и верски традиции на родината-майка – Джесика и двете и сестри също съблюдават тези правила. Днес Джесика е закупила специален вестник за обяви и се е заровила в колонките за работа. От няколко седмици тя е на трудовата борса, след като фабриката, в която е работила била фалирала. В едно от съобщенията тя намира условия, които я удовлетворяват. Става дума за работа в голям магазин за облекло. Търсят се продавачи.   Още същият ден следобед тя е в магазина за интервю с управителя. По време на разговора работодателят и заявява: „Вижте млада госпожо, фирмата има политика – не позволяваме на работниците по време на работа да носят на главите си шапки, шалове или каквото и да било. Ние приемаме това като неуважение към клиентите ни. За съжаление точно Вие не можете да работите тук.” 
(4) Елена е ученичка в 8 клас. Тя е отговорна млада дама. Постига отлични резултати в обучението си. Има много приятели. През уикенда тя и майка и посещават голяма разпродажба на дрехи. Днес в първия учебен ден на седмицата Елена пристига на училище с нова рокля. Приятелките и я питат от къде я е купила. Казват и, че я харесват и те също биха си купили.  Тя заявява, че през уикенда заедно с майка си са посетили голяма разпродажба в близкия град и за я закупили от магазин „секънд-хенд.”  Когато чуват това,  една от съученичките и казва: „Ха, значи ти си бедна. Родителите ми никога не биха ми купили такъв подарък, а аз не бих го приела. Чудя се как може хората да се обличат с такива дрехи. Падна ми в очите.”
(5) Асен е ученик в 5 клас. Тази година е преместен от друго училище в сегашния си клас. Неговите родители са променили работата си и сега всички живеят тук. Асен никого не познава.  Той е възпитано, приветливо, вежливо момче.  От начина му на общуване личи, че родителите му са отговорни хора. Той е добре облечен. Външния му вид е много специфичен и развеселяващ, защото има черна къдрава коса, чийто дълги кичури падат над лицето му. Усмивката му е пленяваща и разкрива бели като бисери зъби.  На бузите си има малки ямички, които му придават допълнителен чар. Още през първия учебен ден създава много контакти с новите си съученици. Всички се трупан около него – интересен им е.  Асен разказва за себе си с неприкрито доверие към новите си приятели. В един момент към групата се приближава ученик от друг клас, той е с две години по-голям и пита: „Ти май не си българин, а? Ей, ти да не си от ромския етнос? Ако си такъв, нямаш работа тук. Изчезвай. Ей, деца този май наистина не е българин, недейте да общувате с него.”
(6) Анета е на 12г. тя наскоро се е преместила от малкия си роден град в големия мегаполис, тъй като родителите и са започнали работа тук.  Тя говори със странен акцент, който издава, че е от провинцията.  Съучениците и бързо забелязват това и започват да я дразнят.
(7) Фирма за преводи настоява всички кандидати за работа като преводачи да имат свидетелства за правоуправление на МПС, тъй като понякога се налага да предават или да приемат материали от клиенти.
(8) Мъж на около 60 години работи с екип от колеги на 20- и 30-годишна възраст. Екипът, включително и началникът, често излиза заедно след работа, но не кани по-възрастния мъж. Той разбира, че по време на тези излизания те обсъждат проблеми, свързани с работата и се чувства изолиран.
(9) Жена кандидатства за работа във фирма за кетъринг. Отказват да я назначат на основание на
факта, че фирмата назначава само хора с официални документи за квалификация в областта на кетъринга. В последствие тя разбира, че мястото е било предложено на неин приятел, интервюиран след нея, който също няма такава квалификация, но е с различен цвят на кожата.
(10) Млада жена работи в ИТ компания. Тя поема все повече и повече отговорности, но началникът й отказва да я повиши, като заявява, че е прекалено млада и няма да се ползва с уважението на останалите членове на екипа.
(11) Мъж работи в бар. Колегите му разбират, че е хомосексуалист и непрекъснато правят забележки и се смеят на сексуалните му предпочитания.
(12) Алена и Саша са на 11 години, ученички в 5 клас.  Днес следобед те решават да поиграят с топка в училищния двор, тъй като времето е хубаво.   На футболната площадка за изненада няма никой и те решават да играят на футбол – Алена ще пази на вратата, а Саша изпълнява дузпи.  По улицата преминават група момчета на тяхната възраст, спират се край оградата и започват да крещят, че това не е игра за момичета, че са неспособни да ритат топката.  Алена и Саша се спогледали и в този миг разбрали, че и двете преживявали едни и същи чувства. Те били обидени и наранени от непохватните и незрели подхвърляния на мъжката компания.
(13) Лопес обича рок-музика. Наскоро той е бил при своя братовчед в друг град, който е известен рок-музикант и по негов пример си е поставил на едното ухо обеца с щипка. Днес той отива на училище. Негови съученици още на двора започнали да му подвикват: „Ей, Лопес, каква е тази обеца на ухото ти? Ти да не си жена. Само жените носят обеци. Какъв мъж си ти!”
(14)  Сестрата на Мина е инвалид и използва инвалидна количка. Вчера Мина беше поканила свои съученици в къщи, за да им покаже хубав нов филм.  Когато се появила обаче сестра и Глория всички гости си заминали един по един от къщата. На другия ден в училище всички обсъждали сестрата на Мина.
(15)  Аминна е мюсюлманка. Тя винаги носи на главата си забрадка, дълги дрехи и не се храни в столовата. Нейни съученички и се присмиват заради облеклото и, а едно момче от класа и дори я карал да яде свинско месо.
(16) Катя  е на 17 години. Тя решава да покани в дома си неин приятел, с който имат връзка от няколко месеца.  Тя съобщава на родителите си, че приятелят и е чернокож. Каква би била реакцията на родителите?
(17) Довършете изреченията:
Когато г-жа „А” и г-н „Б” сключат брак и заживеят съвместен живот:
= Съпругата трябва да  …
= Съпругът трябва да …
Когато децата на г-жа „А” и г-н „Б” имат рожден ден, те им подаряват най-често:
= На 3-годишната Моника …
= на 5-годишния Джейк …
Домашна работа
На учениците се поставят няколко задачи по избор: 
= Да подготвят кратко есе на тема някоя от характеристиките на интолерантността. Темите се раздават по време на занятието на всеки един ученик:
Примерни теми: социални стереотипи, сексизъм; расизъм; дискриминация, сегрегация, експлоатация, ксенофобия, национализъм, фашизъм, етноцентризъм, репресия, геноцид, търсене на врага, шовинизъм, хетерошовинизъм, хетеростереотип.
= Да проведат разговор с родителите си и да се опитат да открият, дали техните родители са свободни от дискриминационно отношение или не. Да подготвят примери, които да споделят пред групата.
= Да проведат изследване спрямо родителите си, като приложат анкетна карта със следните въпроси:
1  Днешните богати хора са …
2  Гражданите на Европейския съюз са …
3  Днешните политици са …
4  Българите са …
5  Българите, напускащи България са …
6  Пристигащите в България имигранти са …
ЕКСПРЕСЕН ВЛАК
Възраст: над 12 години
 Продължителност: 40 мин.
Цел:
= разкриване на налични предразсъдъци в групата;
= осъзнаване неизбежността на предразсъдъците;
Стимулен материал: Предварително се подготвя списък с пътниците.
Списък:
= циганка
= явен хомосексуалист
= млад човек, болен от СПИН
= небрежно облечена жена с малко дете
= любопитен влах, който непрекъснато ви прави комплименти
= човек от село с голям прашен чувал и работни дрехи
= африкански студент (чернокож)
= бивш затворник
= мюсюлманка с традиционно облекло
= полицай
= тийнейджър с вид на наркоман, с оцветена коса, множество татуировки, обици, гривни и ланци;
= инвалид в инвалидна количка
= китаец, който е извадил странна храна със силни подправки;
= човек, говорещ неразбираем език
= последовател на религиозно течение „кришна”
= престарял свещеник
Провеждане на упражнението
На всеки участник се предоставя списък. Водещият поставя въпроса: „С кои от тези хора най-малко бихте искали да пътувате в едно купе?.” От учениците се иска да определят три лица, които са най-малко предпочитани и да направят три най-предпочитани избора.
След това участниците се разделят по групи от по трима човека.  Всяка група представлява купе. Те заемат и по този начин места в класната стая.  Целта е да се направи ранжировка по списъка по такъв начин, че да се определи четвъртия спътник. След това групата се събира заедно и обсъжда различните избори на групите.
Обсъждане:
= Трудно ли ви беше да стигнете до единно мнение?
= Защо при различните групи подредбата се оказа различна?
= Защо при всички (или някои) групи някои отговори съвпаднаха?
= Какви могат да са причините на един човек, да не желае за спътник някого? Кога взимаме решение ръководени от страх, от отвращение, от неприязън?  Колко в тези случаи подобно решение е обосновано?
= Какво можем да направим в такива случаи с нашите чувства?  И нужно ли е въобще да правим нещо?
= Според вас чувствата ли са тези, които ни карат да вземем такова решение или нещо друго?
= Ако вие се окажете в тази ситуация (на нежелан в купето), как бихте се чувствали?
= Как бихте постъпили все пак, ако се окажете в едно купе с човек, който е нежелан от вас?
= Имали ли сте случаи, при които сте попадали в такава ситуация и сте се държали зле с хора, които не ви се нравят?
= Виновни ли са хората, с които ние не желаем да пътуваме?
= Какво според вас те биха почувствали, когато срещнат нашето недоволство?
= Как според вас е най-добре да се постъпи в такива случаи?
Домашна работа
= Вземете с вас предоставения ви списък и се опитайте да приложите упражнението на родителите си, като анкетирате отделно мама и татко.  Получените отговори ще споделите при следващата среща. 
= Помислете върху темата: „Как да се преборим с предубедеността към другия?”
ЖЕНСКА РАБОТА
Възраст: без ограничения
Продължителност: 40 мин.
Цели:
= да се изследват предразсъдъците и социалните стереотипи, свързани с половете;
= да се запознаят учениците с дискриминацията по полов признак;
Стимулен материал:  Подготвя се въведение по темата „Дискриминация по полов признак”, списък с професии и занимания и бланка за отговори.
Провеждане на упражнението
Упражнението обхваща три фази:
Първа фаза: Групата се разделя на две подгрупи по полов признак.
На учениците се предоставя списък с различни професии. Избира се един от тях за „регистратор.” От тях се иска да прочетат всяка една професия и да определят , коя работа е за жени и коя за мъже.
Списък:
= журналист
= готвач
= детегледачка
= шофьор
= санитарен техник
= зъболекар
= пилот
= президент
= кмет
= секретар
= пожарникар
= ветеринар
= бръснар
= лекар
= юрист
= писател
 = учител
= химик
= медицинска сестра
= танкист
 = съдия
След приключване на ранжировката, всяка група оповестява подредбата си.  Регистраторът отбелязва подредбата, като следи за съвпадения и различия. След това той прочита своята ранжировка. Следва обсъждане на професиите. Иска се аргументация за всяка една подредба. Пита се на какво се дължат различията.
Втора фаза:
На участниците от двете групи се предоставя списък с дейности:
= готвене
= купуване на продукти
= почистване
= изхвърляне на боклука
= игра с детето на футбол
= четене на детето преди заспиване
= ремонт на електроповреди
= измиване на съдовете
= поливане и грижа за цветята
= забиване на пирони
= ремонт на колата
= печелене на пари
= разходка на детето в парка
= грижа за детето в детския кът
= помагане на детето за училищните му задачи
След това водещият иска всяка една група да обясни своите избори.  Той поставя въпроса така: „Какво не може да прави жената? Или какво може да прави мъжът?  Какво могат да правят и двата пола?
Водещият се стреми с допълнителни и въпроси да подтиква групата в списъка на двете групи да се впишат всички упоменати професии.  И накрая: „Какво научихте от тази игра?”
Трета фаза:
Водещият дава на двете групи списък от незавършени изречения, които трябва да бъдат допълнени устно. Момичетата отговарят на въпросите за момчета, а момчетата – на въпросите за момичета.
Момичетата …, а момчетата  …
Момичетата обичат …, а момчетата …
Момичетата добре се справят с …, а момчетата с …
Момичетата не обичат …, а момчетата …
Момичетата считат, че момчетата …, а момчетата считат, че момичетата …
След това групите се оттеглят за самостоятелна работа. Предоставя им се време от около 10 минути. От момичетата се иска да подготвят описание на „типично момче”, а от момчетата – на „типично момиче.”
След това групите се събират заедно и обсъждат проектите си.  Сравняват ги. Всяка група изразява съгласие или несъгласие с казаното от другата, като привежда примери и аргументи.
Обсъждане:
= По кои характеристики групите достигнаха до едно мнение?
= По кои характеристики групите не достигнаха до едно мнение?
= Защо според вас момичетата мислят за момчетата не това, което момчетата мислят за себе си и обратно?
= Всичките ли, намиращи се тук момичета съвпадат с описанието на „типичното момиче” дадено от момчетата и обратно?
= Кои елементи от описанията можете да определите, като стереотипи и предразсъдъци?
Обяснение на термина „секстизъм” – дискриминация по полов признак.
Домашна работа
Обърнете внимание как във вашето семейство са разпределени домашните задължения. Попитайте родителите си.  След това направете списък в две колонки на „мъжките” дейности – тези които извършва твоя татко и „женските „ – твоята майка. Преброите ги и напишете под колонките техния сбор. Сравнете  кой във вашето семейство извършва повече дейности, от които семейството се нуждае. Ако забележите големи разлики, помислете как бихте разпределили тези дейности, за да бъдат почти по равно разпределени. Попитайте отделно двамата си родители, като им поднесете списъка си: „Защо се случва така?” Донесете списъците си при следващата среща, на която ще обсъдим резултатите от вашите проучвания.
ДИСКРИМИНАЦИЯ
Дискриминацията е отношение, при което се извършва лишаване на определена група от хора или отделен член на тази група от права или възможност за реализиране на права, в качеството му на член на тази група.  Дискриминация може да възникне във всяка социална група – в училищния клас, в училището, дори в държавата.
Възраст: над 11 години
Продължителност: около 90 минути 
Цел:
=  запознаване на участниците с понятието;
=  привличане вниманието на участниците към проблема в обществото;
=  въвличане на участниците в ролята на дискриминирани;
=  иницииране търсене на възможности за адекватни реакции при дискриминация;
Провеждане на упражнението
Водещият обяснява на участниците понятието „дискриминация.”  След това се обръща към учениците: „Досещате ли се за някакъв пример за дискриминация в обществото (във вашето училище, във вашия клас)?”
След това водещият разделя групата на подгрупи от по 3-ма ученика.  Всяка група получава задача да работи по един вид дискриминация.  От групата се иска да помислят и изиграят сцена, илюстрираща този вид дискриминация.  След това, един от участниците е длъжен да обясни на всички, в какво се изразява дискриминацията и как трябва да бъде възстановена справедливостта.
Задачи:
Дискриминация на момичетата по време на спортните занятия
Дискриминация на представителите на някои етноси при наемането на квартира.
Дискриминация на немлади хора при приемане на работа.
Дискриминация на бременни и инвалиди.
Дискриминация на подрастващите по предпочитания към определено облекло в училище.
Дискриминация на бедно облечени хора, при посещения на обществени места (ресторанти, магазини)?
Дискриминация на хора, изповядващи различни религии.
Дискриминация на жените в армията.
Дискриминация на имигранти (чужденци).
Дискриминация по сексуална ориентация.
Допуска се водещият да окаже съдействие на групи, които се затрудняват.
Обсъждане:
= Как се чувствахте,  изпълняващи ролята на „жертва” на дискриминацията.
= Как се чувствахте,  изпълняващи ролята на „дискриминиращи”
= Как намерихте път за решение на проблема?
= Срещу кого обикновено е насочена дискриминацията?
= Защо въобще се появява дискриминацията? Считате ли, че само конфликтът на интереси е причина за дискриминацията?  Има ли още нещо, което поддържа дискриминацията „жива”?
= Кой обикновено инициира акта на дискриминация?
= Как обикновено се държат хората, които присъстват на акт на дискриминация?
= Как се чувстват жертвите на дискриминация?
Домашна работа
Като използвате знанията си за понятието „дискриминация”, проведете разговор с родителите си и им задайте следните въпроси: „Били ли са обект на дискриминация някога? и Играли ли са ролята на дискриминатори?”
ХОРА С ФИЗИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 40-60 мин.
Цел: Да се обърне внимание и напомни на учениците, че заедно с нас живеят хора, които имат ограничени физически възможности и при това, те живеят един достоен живот.
Стимулен материал: необелени фъстъци, бонбони с хартиена обвивка, безалкохолна напитка, чаши за еднократна употребя, чувалчета за боклук; списък с ограничения на физически възможности.
Провеждане на упражнението
Водещият съобщава на участниците идеята си да направят експеримент. Учениците от групата се молят да заемат места на столовете си, които са поставени в две редици една срещу друга на разстояние 2-3 метра.  Групата се разделя на две подгрупи – такива, които нямат право да стават и други, които могат да се движат. Назначават се 2-3 асистенти-регистратори. На участниците се съобщават правилата:
„Сега ще бъде раздадена почерпка. Тя трябва да бъде споделена между двете групи и задължително да е съпроводена с почистване. Половината от вас нямат право да стават от столовете си.” След това водещият поставя пред себе си на маста нещата за почерпката и обявява: „Почерпката е открита!.”  По-нататък водещият и „регистраторите” наблюдават реакциите на учениците. тези, които имат право да се движат сами трябва да дойдат, без да се подканят до масата и да започнат да се черпят. Наблюдава се, дали тези ученици ще споделят почерпката си с тези, които не могат да се придвижват; колко от тях ще направят това; как ще реагират страните; кой първи ще се досети да помогне на другите; ще помогне ли за почистването на стаята.
След около 10 минути почерпката се прекратява. Водещият пита децата:
= С какви проблеми се сблъскахте?
= Какви чувства преживяха в началото всяка от двете подгрупи?
= Какво отразява изиграната сцена? Има ли подобни случаи в живота? Кои хора касаят тези случаи?
След това водещият моли участниците да разкажат за хора с ограничени физически възможности.
След това водещият раздава на групата списъка с различни видове ограничени физически възможности.  Провежда се обсъждане за затрудненията на тези хора.  С участниците се обсъждат въпросите:
= Как според тях се държат хората към тази група от лица, които имат ограничени физически възможности?
= Как тези хора се чувстват?
= Как здравите трябва да се отнасят към другите?
= В своя живот имали ли са случай, при който да помогнат да хора с увреждания или стари хора?
НАСИЛИЕ
Възраст: над 9 години
Продължителност: 1 час
Цели:
= Да се покаже на учениците как предразсъдъците и стереотипите водят до насилие.
= Да изработят учениците негативни нагласи към насилието.
Стимулен материал: картички със ситуации на насилие; музика; изрезки от вестници и списания; видеозаписи;
Водещият въвежда учениците в следната ситуация, като прочита фрагмент от радиосъобщение: „Уважаеми слушатели! Трагично събитие се е случило днес в 55-то училище. Една от ученичките в 5-ти клас, която е пълна отличничка, е направила опит да се самоубие. За щастие момичето  е било спасено.  На въпроса защо е постъпила така,  тя е отговорила, че момчета от класа и непрекъснало издевателствали над нея, наричали я с обидни думи, подигравали се, унижавали я, взимали и пари и други вещи, късали и учебниците и дрехите, плюели я, а понякога дори я удряли или блъскали.  Тя никога не можела да си закупи закуска, защото тази група я гонела от опашката, а в стола на обяд, все я пререждали.  Момчетата-насилници обиждали не само нея, а и нейните родители, които наскоро се преместили да живеят в този град. Други нейни съученици обаче са обяснили, че всъщност насилието на тяхната приятелка е заради това, че тя е от ромски произход.”
Провеждане на упражнението
Водещият разделя класа на 4-5 подгрупи и на всяка от тях раздава картички със ситуации на насилие.  Всяка група трябва да прочете ситуацията пред цялата група.  
Списък с примери (картички):
(1) Вчера около 20.00 часа на ул. „Иван Вазов” в града, група подрастващи на възраст 11-14г. жестоко са пребили 12-годишния  Армен Хочианц.  Момчето се е връщало от училище по това време, тъй като е било на школа по музика.  Побойниците са задържани от полицията. На въпроса за причините за нападението един от тях е казал: „Момчето е ром, а миналата седмица роми са надраскали колата на баща ми.” Армен е настанен в болница. Състоянието му е тежко.
(2) Вчера сутринта в центъра на града са възникнали сблъсъци.  По главната улица в града са се движили две момичета с ромски произход.  Компания младежи, са се приближили зад тях и са започнали да закачат момичетата – първоначално с обидни и цинични думи, а след това започнали да ги дърпат за дрехите. Момичетата се опитали да се защитят – едната започнала да крещи за помощ, а другата е ударила силно в лицето единият от насилниците.  Започнали да се събират хора и групата се изпокрила в съседните улици.  Момичетата се прибрали в домовете си и разказали за случилото се. След това двете семейства обсъдили ситуацията и изпратили свои хора да разберат кои са насилниците. Скоро „разузнавачите” се върнали. Извършителите били установени. Семействата обещали жестоко да отмъстят на младежите.
(3) Във вечерната емисия по телевизията са съобщили, че в Студентския град в столицата се наблюдава събиране на големи групи чуждестранни студенти, които се готвят да напуснат общежитията.  Един от тях дава интервю, в което казва: „От няколко дни група от 10-12 „скинхедс” обикалят студенстките блокове, дежурят пред входовете на общежитията, посещават заведенията, като провокират чужденците от Нигерия и Виетнам към сблъсъци. Вече има няколко случая на побои с отнемане на ценности.  Полицейските органи са известени, но не предприемат видимо никакви мерки.”
След това водещият пита:
= Колко човека участват в ситуацията?
= Колко от тях са насилници?
= Колко от тях са жертви?
= Кои са причините за насилието?
= Как са реагирали жертвите?
= Как са реагирали останалите участници в сцените на насилие?
= Какво може да направи голямата група от хора спрямо насилниците?
След това водещият може да помоли учениците да разкажат други случаи на насилие, за които знаят.
Забележка:  Много е важно водещият да създаде особена атмосфера за това упражнение.  Ако има възможност е целесъобразно да бъдат използвани подходящи фотографии, аудио- и видеозаписи.  Ако в самия град (училище или дори класа) има такива ситуации, е по-добре да бъдат използвани те като примери.  Възможен е вариант, вместо обсъждане, учениците да бъдат помолени да подготвят писмо до една от жертвите от тези ситуации.  Ако самият агресор-насилник (или група) е в самия клас, то тогава е възможен вариант класът да се раздели на няколко групи (4-5 подгрупи), всяка от които да подготви писмо до насилника и до жертвата на насилие, както и да бъде помолен насилника да подготви писмо до жертвата.
След това писмата на всяка група се прочитат пред всички и се обсъждат.
Домашна работа
= Намерете в средствата за масова информация (вестници, списания, телевизия, ИНТЕРНЕТ) примери за насилие около вас.  Опитайте се да откриете в тях елементи на предразсъдъци, стереотипи или дискриминация.
ПИРАМИДА НА НЕНАВИСТТА
Възраст: без ограничения
Продължителност: 40 мин.
Цел: Да се покаже как са свързани между себе си различните нива на интолерантност, да се научат участниците да разпознават различните нива на отсъствие на толерантност.
Стимулен материал:  подготвя се на картон или флип-чарт рисунка на „пирамида на ненавистта”; може да се начертае и на дъската.
Провеждане на упражнението
Водещият запознава участниците с „Пирамидата на ненавистта”,  като нанася върху рисунката различните нива: на върха се поставя насилието, а по-надолу следват: дискриминация; предразсъдъци; стереотипи.
= Какво означаваше всеки един от тези нива? (преговор)
= Кои са източниците на всяко едно ниво?
= По какъв начин са свързани нивата?
= Защо нивата са разположени точно в тази последователност?
= Какви са различията и общите неща в тези нива?
= Можете ли да дадете примери за всяко едно ниво на нетърпимост?
= Можете ли да посочите примери при които стереотипите са довели до поява на предразсъдъци; предразсъдъците до дискриминация, а дискриминацията до насилие.
= Представете  по един пример за нетърпимост за всяка една подгрупа (ниво).
= Можете ли да нарисувате картина или да направите колаж, изобразяваща подобна история?
Възможно е водещият да подготви няколко случая във вид на казуси, да ги прочете пред групата и да попита към кое ниво на интолерантност се отнася всеки един от тях.
На база подготвените материали, водещият организира изложба. На нея се канят други ученици и учители. На изложбата, пред всички посетители могат да бъдат разказани от самите ученици определени случаи на интолерантност.
Допълнителни въпроси:
= Винаги ли стереотипите и предразсъдъците водят до насилие?
= От какво зависи това да не се случи?
= Какво можем да направим всички ние, за да не се случват подобни събития на интолерантност около нас?
= Направете интерпретация на следните фрази:
• „Струва ми се, че ненавистта е изпълнена със страдания за този, който я изпитва.“ — Монтескьо
• „Окуражавайте омразата към ненавистта.“ — Анатол Франс
• „Понякога и зад целувките се крие ненавист.“ — Публий Сир
• „Много хора харесват у себе си това, което ненавиждат у другите.“
• „Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх.“ — Бърнард Шоу
• „Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?“ — Джубран Халил Джубран.
Препоръчително е водещият да възложи задача на един от обучаемите, да прочете стихотворение, което да бъде коментирано:
Ненавистта си има връх
във своята трайност лиха.
От ярост притаили дъх,
два ястреба се сбиха. О, битката им тоя път
бе ядна, страховита,
която всичко в своя път
със себе си помита. Летяха клечки и пера,
и суха пръст, и пясък,
и екна цялата гора
от писъци и крясък. И ето ги - лежат без звук,
бездушни и безкрили,
със клюнове един във друг
забити с сетни сили. Опити от цвета зелен,
от близките дървета,
прехвръкнаха след някой ден
две влюбени врабчета и там, сред старата гора,
където те се биха,
от пръснатите им пера
гнездо си построиха.    
ЧАСТ 5 ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА
Целта на мероприятията в тази част са насочени, да помогнат на учениците да осъзнаят, че те лично биха могли да променят ситуациите, да противодействат на проявите на интолерантност.
Акцентът се поставя върху някои от лостовете за промяна:
1. Предубедеността на една спрямо друга група може да се преодолее,  ако хората общуват непосредствено. Тогава предубедените индивиди ще се натъкнат на реалността на собствения си опит, а не само на стереотипа; това постепенно ще доведе до по-добро познаване и разбиране.
 2. Общуването трябва да се осъществява, в ситуация, в която двете групи са на равностойни позиции.
 3. Промяната в поведението при общуването + информацията от реалния опит, води до постепенна промяна в нагласите на двете групи една за друга. Обратното – отчуждаването (отделянето; изолирането, сегрегацията) води до формиране или утвърждаване на предубеденост.
4. Премахването на сегрегацията позволява промяна в ценностите на двете групи („психологически аспекти на неизбежността”). Обединяването на двете групи ги въвежда в дисонанс. За да преодолеят дисонанса и за да се справят, хората се самоубеждават в обратното на предубедеността.
5. Промяната следва да се извърши при последователност: 1) първо в поведението, т.е. да е наличен контакта и 2) едва след това в познавателната сфера. Всъщност групите сами ще се въвлекат в познавателната сфера и то пряко, а не чрез просвещение, СМИ и пр.
6. Десегрегацията следва да засегне не само мнозинството, а и малцинството. Именно то трябва да промени и адаптира ценностната си система, критериите за оценки, поведенческите модели, убеждения и схващания към доказано печеливши ориентации. Това означава малцинството да се превърне в конкурентноспособно на мнозинството, а от тук да поддържа адекватна самооценка, да се стреми към успехи и развитие.  Обратното – ниска самооценка, самоизолация в свои групи, ново отделяне, самосегрегиране.
7. Преодоляването на враждебността и ненавистта, снижаването на конфликтността и омразата могат да се постигнат посредством обща дейност, при която едните не могат да получат резултат без другите, т.е. при ситуации на взаимна зависимост.
КАК ДА ПОСТЪПЯ
Възраст: над 9 години
Продължителност: 40-60 мин.
Цели: Упражнението има за цел да помогне на участниците да изследват ситуации, в които нетърпимостта може да се прояви в ежедневието и да открият възможни способи за реакция в такива случаи.
Провеждане на упражнението
Участниците се разделят по двойки. Всяка двойка получава по една картичка с текст (талон). От тях се иска да разгледат ситуацията и да изработят най-подходящ и най-неподходящ модел на поведение.
Всяка двойка прави презентация на своята ситуация.  Прочита талона със ситуацията пред цялата група. Разказва за възможните варианти и тези, които тя е подбрала за разрешаване на казуса. След това всяка група отговаря на следните въпроси:
= Кой се участва във всяка от избраните варианти и кой е въвлечен в тях?
= Кой печели от всеки вариант и кой губи?
= Може ли да има още варианти за решения, освен предложените?
= Кой може да помогне за да се разреши ситуацията?
 Обсъждане:
= Можете ли да приведете примери за подобни ситуации от вашия жизнен опит?
= Как сте се държали в такива случаи?
= Какво обикновено ни пречи да постъпим по начин, който разбираме, че е правилен?
= Какво (кой) може да ти помогне да се държим така, както считаме, че е правилно?
= Какво трябва да променим в себе си, за да постъпваме винаги правилно?
= Какво следва да правим дори тогава, когато не сме пряка жертва на интолерантност, а само свидетели?
Талон 1. ПРЯКОРИ
В училищен клас е приета лоша традиция, при която учениците-насилници – тези, които са интолерантни,  невъзпитани, които нарушават добрия тон на цивилизованите човешки отношения и в известен смисъл глупави, се обръщат към другата част от класа – ученици-отличници, добре възпитани, толерантни, уважаващи чувствата и достойнството на другаря си, като използват обидни прякори. По този начин „невъзпитаните” се опитват на компенсират своите липси на влияние в групата, като унижават другите. Освен това насилниците се възползват от факта, че „възпитаните” не могат да си позволят подобен речник, защото те знаят, че подобно поведение би унищожило не само собствения им авторитет, но и доброто име на родителите им. 
Въпросът за обидите, които „невъзпитаните”  използват срещу „възпитаните” е поставян много пъти на общи обсъждания с класния ръководител. Многократно отделни „жертви” са се оплаквали и на директора и на своите ръководители.  Всички „възпитани” са на мнение, че родителите са виновни за това, да произведат некачествена стока в лицето на своите деца. Стока, която никой не иска да купи, защото тя няма хубав външен вид, развалена е – мирише лошо и в крайна сметка за нищо не може да послужи.  Всички „възпитани” на свое съвещание са стигнали до извода, че  родителите произвеждат „невъзпитани деца”, когато тези родители не обичат и не уважават достойнството на своите деца. Колкото повече тези родители ненавиждат децата си, толкова по „невъзпитани” са те.  От своя страна, с поведението си „невъзпитаните” си отмъщават на своите родители, като ги тормозят с проявите си в училище. Освен това, днешното „невъзпитано дете” е утрешния „невъзпитан възрастен” – съпруг, баща, майка, син или дъщеря. 
В крайна сметка класът е разделен на две групи – една голяма група от толерантни ученици и няколко невъзпитани от родителите си гамени.  Ето конкретната ситуация:
Ученикът „А” изпитва удоволствие да обижда ученичката „Б.” Ученикът „А” не е слаб ученик, но просто е невъзпитан. Той иска да се изявява, да бъде главен в класа, да бъде известен. Той е виждал своя баща, как разговаря с неговата майка. Чувал е цинични и обидни думи, с които баща му нарича съпругата си. Ученикът „А” е решил, че така трябва да се държи един мъж с другия пол. Освен това, ученичката „Б” е момиче, което с отличен успех, тя е толерантна, никога не би нарекла другия с обидна дума, защото самата тя знае как наранява обидната дума.  Ученикът „А” обаче не е успял да получи от майка си и баща си качеството състрадателност. Той не умее да общува с другите. Те го ненавиждат, дори мразят. Никой в класа не го иска за приятел. За него те казват: „Този ученик не може да има приятели. Той не признава приятели. На него не може да се разчита. Прекалено е разглезен, сякаш е малко дете.”
Ученикът „А” използва всяка удобна ситуация в час и извън часа да обижда ученичката „Б.” Той я нарича „Пикла”, „Грозна”, „Маймуна” и с други обидни думи.  Ученичката „Б” е казвала много пъти на ученика „А”, че тези обръщения към нея са и обидни и го е молела да се обръща към нея с името и – Марина.  Когато някой друг се обръщал към ученичката „Б” с името и, ученикът-насилник крещял: „Каква Марина, тя не е Марина, тя е „Маймуна.”  Когато се случвало това останалите ученици се възмущавали. Те знаели, че един ден и  те самите могат да станат жертва на насилника.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Според вас какви чувства е преживявала Марина?
= Според вас какви чувства е преживявал ученикът „А”?
= Можете ли да посочите други причини за поведението на ученика „А”?
= Какво бихте направили лично вие ако сте на мястото на Марина?
= Помислете за варианти, които да разрешат проблема;
= Споделете тези варианти пред класа и ги защитете;
Талон 2. ПРЕДРАЗСЪДЪК
В съседство до вас живее момиче-инвалид. Тя се придвижва с помощта на инвалидна количка.  Вчера вие сте я срещнали в двора. Тя ви познава и кани на своя рожден ден. Какво бихте направили?
= Ще откажете.  Защо трябва да имате нещо общо с инвалид?
= Ще се съгласите, но всъщност няма да отидете. Ще измислите някаква лъжа по-късно, ако се наложи. Вие предполагате, че там ще е скучно.
=  Ще отидете, като вземете със себе си брат си /сестра си/. Ще споделите с родителите си. Ще закупите подарък.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Кой от вариантите бихте избрали и защо?
= Коя би била първата мисъл, която ще премине през ума ви, когато момичето ви покани?
= Как бихте се почувствали?
= Какво според вас е преживявало момичето, когато е решило да ви покани?
= Коя според вас е причината момичето да отправи към вас молба за гостуване?
= Как биха реагирали родителите ви?
= Какво ще обясните на родителите си?
= Какво биха ви посъветвали родителите?
= Ако отидете на рождения ден, как бихте се държали, какво бихте казали?
= Кое според вас е важно да направите, когато гостувате на момичето?
Талон 3. ПРОТЕСТ
Лора е доста странна.  Никой в класа не желае да се сближава с нея, защото тя се облича по начин, различен от останалите. Тази неделя в училището ще се проведе конкурс-спектакъл.  Вие сте ръководител на спектакъла и в момента сте много ангажиран с организацията. Лора е дошла при вас и е помолила да вземе участие като художник.  Вярно е, че Лора рисува много добре, но всички ваши приятели не искат да имат нищо общо с нея и не желаят да я допускат до мероприятието в неделя.  Фактът, че Лора е разговаряла с вас се е разпространил бързо и вече всички в класа знаят за това. Никой обаче не знае как ще постъпите. Приятелите ви се надяват, че ще постъпите така, както те самите.  Какви действия ще предприемете?
= Без да се съобразявате с протестите на приятелите, ще разрешите на Лора да бъде художник.
= Ще се съобразите с приятелите ви и ще откажете на Лора, защото считате, че е по-важно да останете верен на приятелите ви.
= Ще откажете на Лора, като намерите някакъв предлог и по този начин ще запазите уважението на приятелите.
= Ще потърсите съвет, като разкажете за ситуацията на родителите си (или на друг човек, чието мнение уважавате) и ще постъпите така, както те (той) ви посъветват.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Кой от вариантите бихте избрали и защо?
= Защо Лора иска да помогне?
= Колко важно е за вас да останете верен на приятелите си?
= Колко важно е за Лора да вземе участие в спектакъла?
= Какви чувства според вас преживява Лора, когато е дошла при вас с молба?
= Какво ще преживее Лора, ако и откажете/съгласите?
= Какво бихте загубили, ако откажете/съгласите с Лора?
= Какво бихте спечелили, ако откажете/съгласите с Лора?
= Как биха реагирали останалите при всеки един вариант? Талон 4. СВАСТИКА
На стената в училищната тоалетна вчера някой е нарисувал със спрей свастика.  Какво бихте направили вие?
= Ще преминете покай нея, без да обърнете внимание.
= Ще издебнете удобен момент и ще напишете до нея „Смърт на всички черни”
= Ще издебнете удобен момент и ще я зачертаете със спрей.
= Ще проучите с какво е нарисувана и има ли възможност да се изтрие. Ще започнете да я чистите.
= Ще уведомите класния си ръководител.
= Ще съберете най-добрите приятели и ще им кажете. Ще им предложите да организирате кампания срещу нацистките символи.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Кой от вариантите бихте избрали и защо?
= Какъв е смисъла на този символ?
= Защо според вас има ученици, които изобразяват подобни символи на места, в които другите не могат да ги видят?
= Защо правят това тези ученици?
=Какви чувства преживяват тези ученици, когато нарисуват по стените неща, за които знаят, ще обществото не одобрява?
= Има ли връзка действието на тези ученици с обстановката, в която живеят в домовете си. Какви според вас са техните родители.
= Имате ли идея какво липсва на подобен род ученици?
Талон 5. СКИНХЕДС
Във вашето училище сред момчетата е станало модерно да бъдат привърженици на младежка субкултура, наречена „скинхедс.”  Тази група много бързо става популярна. Много момчета, а по-късно и някои момичета се присъединяват към нея, защото тя им позволява да покажат смелост, че са различни, дава им и свобода.  Да принадлежиш към групата означава голяма гордост. Всеки, който е скинхед е защитен от групата. Всеки, който е скинхед има неограничени права и власт над другите в училище.  Групата води задружен живот – винаги са заедно, вечер обикалят по заведенията, всички се плашат от тях, те са силни, непобедими. Да си скинхед означава, да си свободен. 
Справка: Скинхедс (на английски: skin - кожа, head — глава), разговорно "скинове", "скинари", е название на представители на младежка субкултура, появила се в Лондон през 60-те години. Въпреки произхода на думата, традиционните скинхедс никога не са бръснели главите си изцяло, нула номер. Скинхедс се обявяват се против Това са групи младежи, които се отличават от останалите по външния си вид, облекло, прически, обувки. Най-характерното за тях е, че това са групи от интолерантни младежи, чието основно оръжие е насилието, а основни обекти  за нападение са отделни социални групи, като емигрантите, наркоманите, хомосексуалистите и други.  В България движението се появява през 90-те години на 20-век, като техен основен обект на нападение става ромската етническа общност, а с увеличаване на имигрантския поток от Третия свят и срещу чуждите граждани, пристигащи у нас. През 90-те години  има регистрирани сблъсъци между тях и цигани в София, хулигански прояви и насилие по улиците.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Посочете кой от вариантите бихте избрали и защо:
= Ще се присъедините към групата, като приемете всички нейни ритуални действия и отличителни знаци, за да получите сила и свобода.
= Ще се присъедините към групата, за да получите защита от други насилници в училище и за да си отмъстите.
= Не бихте обърнали голямо внимание на тази група, защото считате, че скоро ще се разпадне.
= Ще потърсите съвет, като разкажете за ситуацията на родителите си (или на друг човек, чието мнение уважавате) и ще постъпите така, както те (той) ви посъветват.
= Ще поговорите със своите най-близки приятели. Ще изразите безпокойството си от възникването на подобна група и ще обмислите начин да предотвратите разширяване влиянието на групата.
Забележка: Препоръчително е водещият да представи видеоклип или филм на тази тема.
Следва продължение част 6
Категория: Други
Прочетен: 6160 Коментари: 1 Гласове: 1

 

Програма за тренинг за учениците от общообразователните училища на тема „Толерантност” - част 4
 


РАЛИЧЕН СТАРТ
Възраст:  без ограничения
Продължителност: 40 мин.
Цели:
= Запознаване на участниците с чувствата, които изпитва човек, когато попадне в обкръжението на чужда за него култура.
= Обсъждане с възможните реакции на човек в такава ситуация.
= Обсъждане какво може да се направи, за да се помогне на човек попаднал в такава ситуация.
 Стимулен материал:  списания за изготвяне на колажи; ножици; лепило; хартия; лакомства за награди.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на четири части по произволен начин.  По време на цялото занятие членовете на групите нямат право да общуват помежду си.
На всяка група се раздават материалите. Групите се ситуират в различни краища на класната стая.  След това водещият се приближава до първата група и тихо и съобщава: „Вие направете колаж, изобразяващ пролет.”  След това, втората група – есен, третата – лято.
На четвъртата група съобщава: «Од авдарку мо парстахи кам», не отговаря на никакви въпроси на групата, но помага активно на останалите три.  Периодично водещият обикаля групите, дава съвети, отправя похвали, разглежда творенията.
Когато водещият пристигне при четвъртата група, той искрено следва да изрази възмущение, че нищо не са направили досега.  След критиката, водещият следва да се оттегли настрани огорчен.
След това водещият пита първата, втората и третата групи: „Колко време още ви е необходимо, за да завършите?” След  като се увери, че за приключили работата си, водещият отправя похвали към тях.  Взима работите им и ги поставя на дъската.
По-нататък той кани представителите на четвъртата група да покажат своето произведение пред изложбата и същевременно им казва: „Вижте как се работи! Виждате ли какво отговорно отношение имат останалите към задачата?” , след което водещият раздава награди на участниците в трите групи, а четвъртата група не получава награди. Тези участници се оставят да изразят спонтанно своите чувства.
Обсъждане:
Обсъждането започва с раздаване на вкусните призове за членовете на четвъртата група. От участниците в четвъртата група се иска да споделят своите чувства.
= Как се почувствахте, когато получихте неразбираемата задача?
= Как се развиха събитията след това, как се промениха вашите усещания във връзка с това?
= Как се почувствахте, когато бяхте игнорирани, отхвърлени и изоставени?
= Какво преживяхте, когато виждахте, че другите напредват и се справят успешно?
= Какво почувствахте, когато не получихте награда?
= Какви преживявания имахте останалите групи?
= Имахте ли желание  да изразите възмущение против несправедливостта или обратно, беше ви приятно, когато едните бяха хвалени, а другите порицавани?
= Защо никой не наруши забраната за общуване между групите и не помогна на четвъртата група ( в този елемент присъства елемент на провокация). Ако участниците заявят: „Но вие ни забранихте да общуваме”, то водещият може да отговори: „И какво според вас би се случило, ако нарушите тази моя забрана?.”
= Ако все пак, някой от трите групи е нарушил забраната, към него може да бъде отправен въпроса: „Разкажи какво все пак те накара да помогнеш на четвъртата група?”
= Какво научихте с това упражнение?
 = Как според вас се чувстват хората, които идват в България от различни страни, след като не знаят нашия език и не познават нашата култура?
= Как според вас би се почувствало едно момиче, което се явява нов ученик, пристигащо от друг град  и бъде разпределено да учи във вашия клас?
= Как обикновено се държат хората към други, които за тях са чужденци?
=  Обществото благоразположено ли е към тях или обратно? Защо според вас?
= Може ли да се промени отношението на другите хора и на обществото към различните и „чуждите”, за да направят животът им по-лек?
= Необходимо ли е нещо да се промени? Какво според вас пречи на хората да се променят?
= Кои други групи от хора може да посочите, които се намират в положението на „четвъртите”?
Домашна работа
Проведете разговор с вашите родители и ги попитайте:
= С какви трудности са се сблъсквали в своя живот, когато са били в позицията на „чужди” – когато за първи път са постъпили на работа в нов колектив; когато са променяли местожителството си в друг град или село; когато са постъпили в института или са попаднали в нова група (бригада) по месторабота. Имало ли е около тях хора, които са ги изолирали и са имали пренебрежително отношение към чуждите и такива, които са им помагали.
= Попитайте родителите си какво мислят и какви чувства ги обземат, когато в този район, където се говори влашки език, пристигне човек от друг край на страната.  Поискайте да ви обяснят какво точно преживяват, когато такъв човек попадне в компания на местни жители и те разговарят пред него на местния език. Опитайте се да разберете защо правят това и дали са се замисляли, какви чувства предизвиква тяхното поведение в пришълеца.
= Помислете, кои ваши познати (съученици) може би изпитват подобни затруднения при общуването си с другите, при учението си и пр.

КУЛТУРНИ НОРМИ
Възраст: над 9 години
Продължителност: 40-60 мин.
Цели:
= Осъзнаване на културата, като съвкупност от норми и забрани.
= Осъзнаване относителността на тези норми и тяхното разнообразие в различните култури.
= Да се позволи на участниците да изпитат преживяването на чужденец.
Провеждане на упражнението
Водещият подбира няколко участника и ги моли да излязат от стаята.  Те ще бъдат „чужденци” (добре е тези ученици да бъдат активни участници на групи или лидери).  След това групата се запознава с правилата:
„Първо, преди да зададете въпрос е необходимо три пъти да кимнете с глава. Ако нарушите това правило – губите право на въпрос.
Второ, когато завършите  въпроса си, сте длъжни да се изплезите. Ако бъде нарушено това правило,  другия му казва: „Ти си най-скучния играч.”
Трето,  никой няма право да сяда на столовете, които са поставени насред стаята. Който наруши това правило е изключен от играта.
Четвърто, никой няма право да говори с чужденците. Имате само едно право – ако някой от „чужденците”  се доближи до вас и иска да ви попита нещо или направи опит за контакт, само да кажете „Ма-ме-ми-мо-му” – нищо повече.
След това учениците подреждат столовете така, че да седят по двойки един срещу друг.  Една двойка  заема столовете поставени в средата на стаята.
Назначава се дежурен, който следи  никой да не сяда на столовете в средата на стаята и да изключва нарушителите.  След това групата се моли, да не разказват на „чужденците” правилата на играта, докато те не ги нарушат.
След това се извикват „чужденците.”   Водещият поставя на групата задача. 
„Всеки ученик е длъжен да разбере за пет други участници  по три неща, които той не е знаел до този момент, задавайки му въпроси, на които другия може да отговори само с „да” или „не.”  Разговорите могат да се водят само, седейки на столовете.  След като бъде завършен един разговор, участниците стават и разменят местата си с други ученици.”
Водещият следи за случващото се. Ако „чужденците” започнат да се жалват, водещият отговаря „Такива са правилата.”
Изчаква се докато всички завършват задачите си и се преминава към обсъждане.
Обсъждане
Водещият обяснява, че „задачата”, която учениците са изпълнили не е толкова важна, важни са „правилата” и сблъсъка с тях на „чужденците.”
След това водещият поставя въпроси:
= Какво се случи с вас, когато влезнахте в стаята? (към всеки от „чужденците”)
= Бързо ли разбрахте, че тук става нещо по правила?
= Опитахте ли се да установите тези правила в разговор с „местните” или  се питахте помежду си?”
= Какво почувствахте, когато другите не ви обърнаха внимание?
= Беше ли ви обидно, когато другите не отвръщаха на опитите ви да установите контакт с тях и ви говореха неразбрано?”
= Някой нарушил ли е правилата на играта? Кой е той и защо е постъпил така?
= Хареса ли играта на „местните”?
= Изпитаха ли удоволствие „местните”, когато „чужденците” се обръщаха към тях, а те ги изолираха?
= Имали правила в реалния живот?
= За какво служат правилата в реалния живот?
= Могат ли да бъдат полезни правилата във вашия клас?
= Какво прави обществото, как реагира една група, когато нейните правила бъдат нарушени или определено лице не желае да се съобразява с правилата на тази група?
= Всички правила в живота ли са полезни? Ако – не, дайте примери за правила, които не са полезни, но ги има.
= Защо в различните култури има различни правила? (водещият дава пример)
= Винаги ли следва да бъдат наказвани тези, които нарушават правилата?
= Всички правила в живота ни правилни ли са?
= Кои хора не познават правилата на живота?
= Кои хора са длъжни да познават тези правила?
= Какво положително има в това, да се спазват правилата в обществото?
= Какво може да се прави с правилата?
Домашна работа
Проведете разговор с вашите родители и ги попитайте:
Има ли във вашето семейство правила, които регулират взаимоотношенията между родителите и между родителите и децата? Знаят ли всички в семейството тези правила? Има ли членове на семейството, които нарушават тези правила? Как семейството (групата) наказва тези, които нарушават правилата? Има ли някой в семейството, който иска да промени някои от правилата? Всички правила във вашето семейство ли са правилни?

ЧЕСТНА ИГРА
Възраст: без ограничения
Продължителност: най-малко 90 мин.
Цели:
= Да се поставят учениците в обстановка, в която да изпитат несправедливост и дискриминация.
= Да се позволи на учениците да проявят толерантност и солидарност в групата.
= да се изследва отношението на малцинството към болшинството.
Стимулен материал:  инструкция на журито; дъска за записи и сметки (флип-чарт); две връзки ключове; кърпи; рисунка триъгълник в кръг, балони, лепящи листчета с нарисувани върху тях символи от карти за игра – „пика” купа” и „каро”, толкова на брой, колкото са участниците.
 Описание на играта
Предложената игра е дискриминираща.  Тя от самото начало е нечестна по отношение на две от трите групи.  Журито знае, колко точки да дава на коя група и кой да бъде изигран (губещ).  Играта се прилага, за да може участниците да почувстват какво означава да си дискриминиран. 
Играта представлява едно съревнование между три групи.  Решението за спечелили и загубили и за събраните точки взима журито (тричленно жури, които са по един човек от група). Целта на всяка група е да събере до 8-я рунд 20 точки.  В противен случай отпада от играта.
Играчите не знаят, че играта свършва на 8-я рунд и че правилата на играта са създадени по такъв начин, че една от групите има шанс  още в самото начало да играе повече от другите и по този начин тя ще спечели при всички случаи.
Първите три рунда създават чувство за солидарност между групите и усещане за честна игра.
По време на четвъртия рунд, групите за първи път ще почувстват несправедливост.
Питият рунд отново ще създаде увереност във възможностите  за игра на всеки.  Този рунд представя шанс за изравняване на резултата, но това е само илюзия.  Всъщност изоставащите групи стават по-силни, но побеждаващата отива много напред. 
В края на осмия рунд двете групи  нямат никакви възможности да съберат 20 точки, т.е. те отпадат от играта.
Участници те не бива да знаят, че играта завършва на осмия рунд, тъй като ще загубят мотив да играят.
Участниците не трябва да знаят, че играта е свързана с дискриминация, че има нечестни правила.
Водещият следва да обясни, че ще проведат съревнование и целта на всяка група е да набере до 8-я рунд не по-малко от 20 точки.   Който не съумее да събере 20 точки и повече – отпада от играта.
След това водещият избира 3-ма членове за жури.  Те трябва да са добри актьори и уважавани членове на групите.  На тях се дават инструкции навън от класната стая.
На случаен принцип водещият разделя голямата група на три равни подгрупи и иска всяка една да направи избор за „герб” на групата – „пика”, „купа” „каро.”  Всеки участник поставя на ревера си съответния символ на своята група (раздават се етикетите – лепящи листчета). Всяка група се оттегля в един от ъглите на стаята.
Първата задача – лозунг и песнопение. (Основната цел тук е да се сплоти групата и се повиши ентусиазма). След това следва да презентират лозунга и песнопението.  След това, водещият е добре да се срещне с журито и да си изясни, дали наистина са разбрали задачата си.
Начало на играта
Рунд 1 – Опашката на дракона
Всяка група образува „влакче”,  хващайки се един зад друг, а последния участник поставя в задния си джоб кърпа.  Участниците бягат из стаята, като се стремят да отнемат кърпата на друга група.  Кърпата може да бъде взета само от „локомотива” – този, който стои начело на групата. С пляскане с ръце се дава старт на играта. След 1 минута водещият обявява, че играта е свършила.  Журито разпределя точките и обяснява своето решение.  (Във всички случаи „пиките” получават 3, „купите” – 2, а „карите” – 1 точка.)
Рунд 2 – „Хвани ме”
Всички участници застават в кръг. Всеки път участниците от едната група хващат участници от друга група.  Двама има с вързани очи, а в ръцете си имат връзка ключове.  Преди да започнат играта всеки от „слепците” трябва да бъде завъртян с превръзка на очите около себе си, за да загуби ориентация. Когато „ловците” позвънят с ключовете, „жертвата” трябва да отговори.  В останалото време се пази пълна тишина.
Водещият обявява правилото: „Групата, която събере най-голям брой точки в последния рунд, ще има право да „лови” представителите на групата, които са следващи по точки. Представителите на второ място, че „ловят” представителите на победителите при последния рунд.  След това, представителите на най-загубили при последния рунд ще „ловят” представителите на най-успешните при последния рунд. На всяка група се отделя за ловене 45 сек.  Ако бъде хванат улов, „ловецът” получава за групата си 1 точка.   Ако – не, групата на „жертвите” получава 1 точка и ловецът преминава в групата на ловуваните. Всеки път преди всеки рунд на „Хвани ме”, желаещите могат да преминават от една в друга група.”
Обърнете внимание. „Пиките” ловят „купите. „Купите” ловят „карите.” „Пиките” ловят „ карите.” По този начин „карите” нямат възможност да ловят никого и не биха спечелили точка.  Дори това да им се отдаде, те ще загубят играта.
Рунд 3 – Балон
Групите сядат около една маса.  В центъра на масата се поставя балон. Целта е всички, присъстващи на масата е,  да духат балона така, че той да остава в центъра на масата, колкото се може по-далече от групата. Духането започва по сигнал на водещия. Рундът трае ч минута. Журито обявява резултатите за този рунд на всяка група и общия резултат на класирането.  Класирането следва да бъде: „Пики” – 5 точки, „купи” – 1 точка и „кари” – 0 точки.
Наказание
Водещият обявява наказание за загубилите: „Тази група, която спечели рунда получава право да разпредели наказания за останалите две. Решението коя група какво наказание следва да получи е право на спечелилите.  Наказанията се налагат взаимно от загубилите – едните трябва да намажат с червен цвят носовете на другите, а „червеноносите”, да завържат дясната ръка зад гърба на другия загубил. Наказанията остават в сила до края на играта.”
Рунд 4 – Отново „Хвани ме”
Отново се провежда играта „Хвани ме.” Участниците получават правото да преминат от една в друга група по желание преди рунда.  При тази игра победителят получава 2 точки. Журито обявява резултата.
Рунд 5 – Шанс
Още в самото начало водещият обявява, че групата която заеме първо място при този рунд, ще умножи количеството си точки с 3, групата на второ място – с 2, а останалите на последно място запазват точките до момента.   Целта на групата е да убеди журито да предпочете неговата група.  Време за подготовка на речта – 2 минути.  След това групата застава пред журито – първи са „пиките”, след това са „купите”, следвани от „карите.”  Журито обявява и обяснява решението си.
(„Пиките” получават 1-во място, „купите” – второ, а „карите”– трето/
Рунд 6 – Отново „Хвани ме”
Сега обаче победителят получава само 3 точки.
Рунд 7 – Китайски йероглифи
Всяка група сяда на столовете в една колона, един зад друг, всяка в своя ъгъл.  Лицето на всеки участник е обърнато към гърба на стоящия пред него.  Водещият въвежда журито и им обяснява правилата. Журито трябва да извика последователно последния представител от всяка колона и показва картинка на фигура (йероглиф) на „пиките”, след това извиква представителя на „купите”, а накрая на „карите” описва картинката само с думи.  Журито предупреждава представителя да запомни добре йероглифа.
След това водещият обявява правилата: „Току-що  по един представител от всяка група, стоящ на опашката на колоната получи задание. Той ще нарисува една фигура на гърба на стоящият пред него ученик, той от своя страна ще направи същото с намиращият се пред него и така продължава докато не се стигне до първия в колоната. Първият в колоната трябва да нарисува на лист тази фигура и да я представи пред комисията.”
Журито обявява резултатите от играта – „пиките” получават 3 точки, „купите” – 2, а „карите” – 1 точка.
Рунд 8 – Отново „Хвани ме”
Този път победителят получава 4 точки.
Преди рунда водещият обявява, че това е последния шанс за участниците в играта да преминат в друга група, както и правилото, че групата, която след този рунд има по-малко от 20 точки, ще напусне играта. 
След приключване на рунда  журито обявява класирането до момента.  Обявява коя група напуска и коя е победител. Победителят се поздравява.
Водещият трябва да наблюдава реакцията на участниците, като им позволи да изразяват свободно чувствата си. Тогава им съобщава и края на играта.
Обсъждане:
В тази игра най-важно се явява обсъждането, оценката на случилото се и неговата връзка с дискриминацията в реалния живот.  Ако групата е много голяма, е добре първоначално обсъждането да премине в рамките на по-малки групи, а след това да се обсъдят резултатите общо.
Емоционален аспект:
= Какви чувства изпитахте и как те се променяха в хода на играта?
= Какви негативни чувства изпитахте и защо?
= Какво преживяха „пиките”, когато трябваше да наложат наказание?
= Какво преживяваха другите групи, когато бяха „наказани”?
= Какви чувства преживяха членовете на журито, свързани с властта, която имаха?Към групите
= Изпитахте ли солидарност с членовете на вашата група?
= Какво чувствахте към членовете на другите групи?
= Опитвахте ли се да поставите под съмнение към правилата на играта, съпротивявахте ли се? Какво се случи в резултат на това и как се чувствахте?
=  Имал ли връзка тази игра с реалността?
= Можете ли да посочите пример от нашия град, за наличието на определени групи хора, които са различни и представляват малцинство.
= Ако има такава група, то често ли мнозинството ги обвинява в неуспехи?
= Винаги ли тези обвинения имат истински основания? Приведете примери.
= Как според вас могат да се променят тези правила?
Въпроси към тези, които са сменили групите си: А вие какво преживяхте, когато попаднахте (преминахте) като нов в другата група?
= Доколко всеки един участник е успял да се адаптира към  групата и правилата на играта в тази група?
След това водещият инициира дискусия, в която засяга термините; власт, дискриминация, малцинство, несправедливост, приспособяване към ситуацията.
Забележка:
Водещият трябва непрекъснато да поддържа журито, особено в моментите, когато групите протестират срещу решението му.  Може дори да се стигне до момент, в който участниците да искат прекратяване на играта.  В такъв случай водещият следва да ги убеди да не правят това, но не и да ги заставя.  Ако повечето не искат да играят, защото намират играта за нечестна, по-добре е тя да бъде прекратена.  Сам по себе си факта на прекратяването се превръща в тема за обсъждане.  Ако все пак участниците се съгласят, то могат да им бъдат направен и някои отстъпки, например да им се даде по 1-2 точки по време на играта „хвани ме.”  Промените не бива да повлияват изхода на играта, а само да създадат илюзия за успех.
Инструкция за журито
Не разказвайте на никого за тази инструкция!
Това е игра с нечестни правила и от самото начало е ясно кой ще е победителя.  Вие трябва да показвате, че играта е честна и всички ваши решения са обективни и справедливи.
Участниците ще мислят, че играта ще продължи докато някой не победи. Те ще знаят само, че им са нужни 20 точки в осмия рунд, за да не бъдат изключени от играта и за да продължат да играят.  Те не знаят, че играта ще завърши в 8-я рунд.  През цялото време вие трябва да ги мотивирате да продължават да играят.  Ето и рундовете и вашето участие като жури във всеки един  от тях. Вие трябва да следвате тази инструкция в класацията на групите.
Рунд 1 – Наблюдавате играта. След това обявявате резултата: за „пики” – 3, за „купи” – 2, за „кари” – 1 точка.  Записвате резултата на черната дъска.  За да обясните резултата съобщавате: „Пиките” видимо се стараха много повече от другите, а „карите” вдигаха голям шум е не изцяло следваха правилата и  пр.” Не забравяйте, че по време на играта трябва да обвинявате  непрекъснато „карите”  за тяхната мудност, ленивост, лоша и дезорганизирана игра, за нарушения в правилата и т.н.
Рунд 2 – В този рунд вие честно разпределяте точките (по една точка за всяка победа).
Рунд 3 – Балони.  В този рунд трябва да дадете: на „пиките” – 5, на „купите” – 1, а на „карите” – 0 точки.  Отново ще ви се наложи да обяснявате решението си с различни причини ( например, че „пиките” са положили голямо старание, били са по-организирани и пр.). Ако се налага, потърсете помощ от водещия.
Рунд 4 – Този рунд отново е „честен.” Обявявате по 2 точки за всяка победа.
Рунд 5 –  изслушвате пледоарията на всяка група.  За да утихнат страстите, първоначално направете общи коментари за всички (обикновено така прави всяко жури) и след това обявете класацията.  Сборът от точки на „пиките” следва да се утрои, на „купите”, да се удвои, а на „карите”, да остане същия.  Обяснете решението си с такива аргументи като: структурираност на пледоарията, аргументираност, граматическа форма, риторични способности, всеобхватност, аналитичност,  стегнатост, яснота и пр.
Рунд 6 –  Всяка победа носи на групите 3 точки.
Рунд 7 –  В този рунд водещият ще ви даде две картинки. Едната трябва да покажете първо на представител на „пики”, а другата на представител на „купи.” На „карите” следва да обясните с думи.  Важно условие е да говорите (инструктирате) всеки представител отделно, за да не заподозрат, че са в различна изходна позиция.
След това наблюдавате групите и накрая обявявате резултата.  Заявете, че отново не сте доволни от „карите”, например, че са вдигали голям шум, докато картината на „пиките” определено е най-точна.
Рунд 8 –   Не показвайте по никакъв начин, че това е последен рунд.  Победителят получава 4 точки за всяка победа. След това сумирайте общия бал.  Обявявате тази група, която напуска играта (те имат по-малко от 20 точки). Поздравявате победителите.

СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ
Възраст: без ограничения
Продължителност: около 60 мин.
Цели:
= Да се покаже на участниците, че различните групи в обществото влияят по различен начин върху техния живот.
= Да се предостави възможност на учениците да се поставят на мястото на тези различни култури.
= Да се покаже преимуществото да равнопоставено влияние на различните култури върху живота на обществото.
Стимулен материал:  листове хартия в четири цвята, пари за почерпка.
Провеждане на упражнението
Водещият съобщава, че днес, след приключване на занятията групата ще получи почерпка. Водещия обаче добавя: „Колебая се между няколко варианта (например, сладолед, бонбони, сладки). Предлагам на всички да гласуваме.”  След това водещият  раздава  по равен брой от четирите цвята на участниците. 
= на отличниците – сив цвят;
= на добрите – бял цвят;
= на тези с тройки и двойки – жълт цвят.
Водещ: „А сега нека всеки да нарисува на хартията своя избор.” След това водещият събира всички листчета (бюлетини).
След това водещият изведнъж започва някаква игра (виж която и да е игра от част 1), заявявайки, че по-късно ще брои бюлетините.
След известно време, изведнъж водещият съобщава: „А сега ще преброим само жълтите бюлетини” и ги изброява. Съобщава резултата и пита: „Тази ситуация хареса ли ви?”,   като след това продължава с играта.
След известно време: „По принцип бих могъл да преброя и белите бюлетини.”  След това водещият взима кубчето с бели бюлетини, разделя го на две и изброява само едната половина. Съобщава резултата и продължава играта.
След малко по-късно водещият отново прекъсва играта и казва: „Тук май с бюлетините всичко се обърка. Мисля, че е по-добре жълтите въобще да не ги броя. Вместо тях ще изброя сивите.” Водещият изброява сивите и съобщава новия резултат. Веднага след това пита: „Какво мислите за всичко това тук?” . изслушва групата и я подканя да продължат с играта.
В края на играта водещият напомня на всички, че сега ще отидат да се почерпят.  След това пита: „Какво мислите за резултатите от гласуването?” . Водещият насърчава, ако има  идеи в групата за отчитане на всички гласове.  След изчисляване на гласовете, групата реализира малка почерпка.  По време на угощението и след това се води неформален разговор по темата.
Обсъждане:
= Какво е това справедливост?
= Кой обикновено взима решения?
= Винаги ли тези решения са справедливи?
= Как се чувствахте, когато не бяха изброени някои от гласовете?
= Тези, чийто гласове бяха преброени добре ли се чувстваха?
= Кой в реалния живот взима решения?
= Кой не участва при вземането на решения?
Домашна работа
Проведете разговор отделно с майка си и отделно с баща си. Попитайте ги:
= Как във вашето семейство се вземат решенията?
= Кой взима най-често последното решение?
= Винаги ли решенията са били справедливи?
= Имало ли е случаи, при които спрямо някого е имало несправедливо решение?
= Всички решения, които родителите ви взимат за вас, справедливи ли са? 

ЕТИКЕТИ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 30 мин.
Цели:
= Да се почувстват участниците в ролята на „стигматизирани” (отхвърлени, етикирани, сочени с пръст) хора.
= Да осъзнаят недостатъците на този подход към хората.
= Да разберат когнитивните процеси (когнитивни изкривявания), които заставят стигматизираните хора, да потвърждават създаденото мнение на обществото за тях (самосбъдващи се пророчества или „торба с вълшебства”).
Стимулен материал:  лепящи листчета; материали със задачата.
Провеждане на упражнението
Водещият подготвя лепящите листчета, като написва върху тях определения, например: „умен”, „ленив”, „лидер”, „равнодушен”, „сърдечен”, „агресивен”, „милостив” и пр.
Водещият поставя „етикетите” върху челата на всеки един участник (изборът на наименования е случаен). 
След това водещият инструктира: „Нямате право да говорите един с друг. Нямате право да отлепвате листчетата от челата си. те трябва да стоят там. При прочитане на листчето, играчът  напуска играта.  Забранено е да ползвате огледала за да четете надписа си.  От вас се иска, от този момент нататък, докато изпълнявате следващата задача, всеки един да се държи с другия като с човек, който е представен в надписа, т.е. така, сякаш това е истина.
След това водещият ангажира групата  с рисуване или някаква друга задача. Важното е децата да могат да общуват.  Добър вариант за това е да изиграят определен скеч по двойки, разигравайки диалог и действие от известна приказка. Възможно е този сценарий да бъде прочетен преди поставяне на задачата.
Обсъждане
= Как се чувствахте , когато с вас другите се държаха по начин, по който вие не се чувствате?
= Потвърждаваха ли участниците своите етикети в процеса на общуването, т.е. предугаждаха ли ролите си и вписваха ли се в тях?
=  Защо се случи така, че когато другите се държаха с някого по начина, който изискваше етикета, те започваха да се държат по този начин, без да знаят какъв е надписа им?
= Всички ли достигнаха до едно и също ниво на игра на роли?
= Как според вас това беше свързано с надписа?
= Съществуват ли подобни „надписи” за хора в реалния живот?
= Откъде ние разбираме за качествата на тези хора?
= Винаги ли нашето мнение за другите хора съвпадат с действителността за тях?
= Влияе ли нашето мнение върху поведението ни при контакт с тези хора?
= Ако нямахте лепенки с надписи, как мислите, дали групата би работила по-добре или по-зле?
= Разкажете примери от вашия живот за „надписи” които сте поставяли на определени хора или сте чували за хора с поставени от другите „надписи.”
Примери за когнитивни изкривявания или „торба с вълшебства”
Всичко или нищо. Този тип изкривяване е характерно за хората, които обикновено са на двете крайности. Те използват абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой…
• Ако не си взема изпита по езикознание с 6-ца, значи не ставам за нищо.
Когато хванете себе си в подобен капан или някой ви заяви нещо подобно, задайте си (му) въпроса: Само това ли определя стойността ти като човек и капацитет?
Свръхгенерализация – погрешно направен извод на базата на частен случай.
• Една служителка в НОИ се отнесе отвратително с мен. Те там всички са такива.
Спокойно можете да контрирате, дори да го нямате в опита си, с: Е, чак пък всички! Последния път една от тях се държа много добре с мен. (На мен наистина ми се е случвало и то не една и не веднъж).
Омаловажаване на положителното, раздуване на отрицателното. Това е прийом на хора, които в чисто бяло платно виждат черното от пирончето, с което то е заковано за рамката. Те постоянното отхвърлят позитивните аспекти на нещата в живота и се фиксират върху негативното.
• Абе, може да е много начетена, ама знаеш ли каква е кучка, отвратителна е, изобщо не се занимавай с нея.
Наскоро ми се случи такъв човек да изроптае срещу меню в ресторант, където предлагали САМО пържени и панирани храни. Знаейки какъв черногледец е, си направих труда да изброя тези ястия. От общо 55 артикула, тези, срещу които протестираше, бяха точно 6!!!
Четене на мисли. В тази дисциплина всички сме олимпийци: аз си мисля, че ти си мислиш, че аз си мисля… И става едно измислено мислене – ум да ти зайде!
• Колегата днес не е в настроение, сигурно ми е сърдит за нещо.
• Много ми е зле, но няма да си взема болничен, защото шефът ще си помисли, че се лигавя.
Вместо да се чудим какво се случва в чуждите глави и да си вменяваме вина, да поемаме отговорност и какво ли още не, дали ще свърши светът, ако попитаме какво всъщност се случва!? N.B: Никога не питайте: Аз ли съм проблемът? Адекватен отговор няма да получите.
Самосбъдващо се пророчество – „предсказването” на събития преди да са се случили.
• Сега ще отида пак на спирката и ще изпусна автобуса.
Бъдете сигурни, че ако излезете с тази нагласа от вкъщи, това непременно ще ви се случи. Накарайте мисълта си да работи ЗА, а не ПРОТИВ вас. Формулирайте “пророчествата си” в положителна форма и вижте какво ще се случи.
Черногледство, комбинирано със сложна равнозначност – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима.
• Ако не отида да му купя бира, той ще ме зареже.
Ако този човек е с вас само, за да му купувате бира, каква е причината всъщност да сте заедно?
Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност.
• Почувствах се толкова глупаво, като чух това. Значи съм глупак.
ТРЯБВА е най-ограничаващата ни рамка. Перфекционизъм към себе си и хората.
Сменете трябва с ИСКАМ и проверете дали това наистина е нещо задължително или пожелателно. Какво ще се случи, ако не го направите?

ПИРАМИДА НА НАВИСТТА
Упражненията в тази част запознават учениците с основните съставляващи „пирамидата на ненавистта” – предразсъдъци и стереотипи, дискриминация, насилие.  Участниците се научават да ги разпознават в себе си и в другите, да разбират техните причини и вреди, които те носят за обществото и за всеки един от нас.  Най-важното е учениците да разберат, че наличието на стереотипи не е вина на човек.  Стереотипи има всеки един от нас и те са един естествен способ за комуникация със света.

СТЕРЕОТИПИ
Стереотипите са несъстоятелни обобщения, които ние правим за тези, които малко познаваме.  Човешкият мозък е устроен по такъв начин, че той непрекъснато извършва сложни мисловни процеси, един от които се нарича „класификация.” Това е процес, при който човек подрежда по групи отделни предмети, събития, явления и др. на база сходства и различия.  Всяка една от тези категории (типове) съдържат определени общи, типични за категорията черти. Ако ние отнесем един човек към дадена категория, ние автоматично му приписваме типичните черти на тази категория. При това, колкото по-малко информация имаме за този човек, толкова е по-голяма вероятността на сгрешим при класификацията му, а от там и да му припишем положителни или отрицателни черти, които въобще може да не се отнасят за него.
Ето няколко примера:
= Американците имат войски по целия свят – Всички американци са войнолюбци.
= Магазинер ви е върнал по-малко ресто – Всички магазинери мамят.
= Ученикът „А” дружи с група по-възрастни ученици, които имат агресивно поведение – Всички в тази група са насилници.
= Японците са прецизни, дисциплинирани, трудолюбиви, ниски, с дръпнати очи, жълти, любознателни. Японец означава още – честност, достойнство, харакири, високи технологии, надеждност, бойни изкуства.
= Гражданина на ЕС – добродушен, умен, трудолюбив, дисциплиниран, организиран, социализиран, възпитан. ЕС означава още – законност, хуманност, справедливост, висок стандарт.
= Германец – дисциплинираност, организираност, трудолюбие, сдържаност.

ВСИЧКИ ЯБЪЛКИ СА ЧЕРВЕНИ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 1 час
Цел: Да се запознаят учениците с понятието „стереотип”
Провеждане на упражнението
Водещият прочита на учениците историята на Ели  в страната на плодовете и зеленчуците.  Това е една повест на Ал. Волкова, написана през 1939г. и е превод на приказката на Франк Баум  „Вълшебникът от Оз” с незначителна преработка.

Историята на Ели
Всички вероятно знаете за Ели от приказката за „Вълшебникът от изумрудения град.” Вие обаче не знаете, че Ели никога в своя живот не е виждала зеленчуци и плодове, тъй като в Канзас те не растели.  Когато на Канзас се завихрил отново ураган, този път Ели била пренесена в страната на плодовете и зеленчуците.  Първото нещо, което Ели видяла било голяма червена топка. „Кой си ти?” – попитала Ели. „Домат” – отговорило кълбото. И Ели продължила по-нататък.  След малко попаднала на голяма жълта топка. Тя се представила сама: „Лимон” и предложил на Ели да опита от него. Ели отчупила малко парченце, но той бил толкова кисел, че тя заплакала.  Обидила се Ели на Лимона и продължила.  Изведнъж забелязала продълговат плод, който също и предложил да го опита. Тя се престрашила, опитала го и много и харесал вкуса. „Ще те запомня теб, как е името ти? – казала Ели. „Банан” – отговорил плодът.  Ели продължила по пътя си и скоро излязла на обширна поляна. Седнала.  По едно време съзряла между дърветата да висят една големи червени топки. „Ей, домати, познавам ви, хайде да си побъбрим” – казала Ели. „Ние не сме домати, ние сме ябълки”  - прозвучал обиден глас. „Добре, добре, аз те познавам добре, ти си червен и кръгъл. Ти си домат и недей да лъжеш.” Ябълката, с която си говорила Ели толкова много се разстроила, че се откъснала и паднала на земята.  По-нататък за бъбрене не можело да става и дума.
Ели продължи напред и по едно време огладняла.  Тя се намирала в поле, където имало много жълти топки . „Опитай от нас, ние сме много сладки” – шептели те. „Намерили сте глупачка. Вие сте жълти – значи сте кисели” – казала Ели.  Така тя останала гладна, а сладките дини само вдигнали нагоре рамене.  И изведнъж на поляната какво да види – удължен плод.  „Дай да опитам от теб. Гладна съм” – казала Ели.  Горката люта чушка никога не се ползвала с популярност и с радост предоставила възможност да нагости Ели.  От лютост и удивление Ели отново заплакала.”
За по-голяма нагледност, водещият може да раздаде роли и да помоли участниците да изпълнят историята на сцена в класната стая.
= Кой от вас се досети за проблема на Ели през фокуса на нашите упражнения?
= В какво е допуснала грешка Ели?
= Ако групата не е в състояние да се досети, водещият може да запита: „Всички ябълки ли са червени?” или „Всички жълти плодове ли са кисели?”
= След това водещият моли участниците да помогнат на Ели.  Водещият раздава роли.  Ели игра един от учениците, а останалите подхождат към нея в определен ред и обясняват в какво тя е допуснала грешка. Те  трябва да се опитат да и помогнат за да се почувства по добре в страната на плодовете и зеленчуците.
Обсъждане:
= Защо Ели е имала неправилна представа за плодовете и зеленчуците?
= Спечелила ли е или загубила?
= А плодовете, спечелили ли са или загубили?
= Интерпретирайте фразата: „За да разбереш другия, трябва да обуеш неговите мокасини“
= Дали ако стереотипите не съществуваха нашият живот би бил по лек и лесен, или може би ще бъде прекалено сложен за човешкия разум?
= Какво мислите за себе си: Дали сте дете, което рано е пораснало или дете, към което се отнасят като с дете?
Водещият обяснява на децата, че това което те наблюдават в поведението и мисленето на Ели за плодовете и зеленчуците се нарича „стереотип.”
Водещият дава допълнителни примери за стереотипи.
= Национален стереотип: „Ние българите трябва да отглеждаме животни, плодове и зеленчуци, за да ги консервираме и оцеляваме по този начин”
= Национален стереотип: „Ние българите имаме право да произвеждаме вино и ракия в неограничени количества.”
= Стереотипи на мислене към хора с увреждания:
• Жалки и достойни за съжаление
• Жестоки или зли
• С трагична съдба, но смели
• За посмешище/ понасят шеги за своето състояние
• Агресивни/предизвикващи агресията на останалите
• Представляващи тежест, обременяващи/отхвърлени от обществото
• Несексуални (а-сексуални)
•  Неспособни пълноценно да участват във всекидневния живот
= Стереотипи на мислене към различните полове:
• Момичетата трябва да харесват кукли „барби.”
• Момчетата трябва да си играят с пистолети и да се учат колко яко е насилието.
• Хубавите жени са винаги с  руси коси.
• Жените винаги искат да се женят, а мъжете ги е страх от брак.
• Мъжът трябва да получава по-висока заплата.
• Момичетата трябва да са с дълга коса.
• Момчетата трябва да са с къса коса и да не приличат на момичетата.
• Книги четат само задръстените момичета.
Обобщение: Стереотипът изпълва реалността, той улеснява начина ни на живот. Стереотипът попълва празните места в нашия бит. Стереотипът ни показва социалната реалност такава каквато си я представяме. Стереотипът ни позволява да общуваме с тази част от обществото, с която намираме общи идеи, интереси и влечения.
Накрая се обсъжда каква положителна роля играят стереотипите в живота на човек и каква е отрицателната им роля?
 Справочен материал:
 През 1922г. Уолтьр Липман (журналист) пише своята книга “Обществено мнение”, че възприемането на света и личния опит се направляват от клишета, които човек наследява от собствената си култура. Клишета, които използваме за да обясним своето и чуждото поведение. Те могат да бъдат вкарани и използвани във всяка една сфера от нашия живот.
 Един пример за стереотип, свален от http://twilight.foromotion.net/t2503-topic  на юзер с ник: „silent winter”
Имам един ... познат, голям скин, голям нацист, голям метъл. Приятелката му е яка, той .. да речем, че не е. Аз и няколко приятели сме на беседка, той също, други хора също, слушаме ги как се подиграват на някой минаващ с розова блузка. Чупи бутилка, скача върху нея, троши стъклото и на въпроса какво прави отговаря "Това са евреи.” Пие две глътки гадна водка, започва да псува всички на цигани, турци и евреи. Нарежда всичко, което не е "true.” Онзи ден ми дават някакъв линк, отварям го, гледам същия голям скин, голям нацист, голям метъл, с една дума, голямото "true" нарежда мен и приятелите ми в импулс и се заканва как щял да ни бие, подиграва се как от малък пиел на баща си ракията, а ние не. Etc. Такива хора са ми най-малкото странни. Ясно е, че точно този един ден ще ми мие мотора или ще продава вестници, но ме е яд, че заради неговата неуместност сега и с приятелката му не си говоря, което вече определям като загуба.
Това, което исках да кажа, е, че повечето изцепват подобни глупости, за да се направят на нещо, което не са, или да се впишат в някаква определена компания или в обществото като цяло. Което си е жалко. Аз приемам различните. Аз бях, съм и ще продължавам да бъда една от тях и да приемам всеки различен от мен. Но това е доста трудоемко при наличието на толкова кретени, които толкова добре знаят какви са всички около тях без да ги познават, само защото носят някакъв външен белег, който съответният кретен е изтълкувал по някакъв начин.
Домашна работа
 = Подгответе списък на стереотипите, които сте възприели момчетата от своите бащи, а момичетата от своите майки. Отделете ги в два раздела:  положителни, с които сте съгласни и можете да защитите и отрицателни, с които не сте съгласни и се опитвате да промените.
 = Подгответе списък със стереотипите на българина.

СТЕРЕОТИПИТЕ В НАШИЯ ЖИВОТ
Възраст: над 10 години
Продължителност: 30 - 50 мин.
Цел:
= да се научат учениците да разпознават стереотипите в себе си и обществото;
= да получат възможност открито да споделят мислите и чувствата си за съучениците си;
= да получат възможност за разкриване на преживяванията си;
Стимулен материал:  мека топка или друг предмет, който може да бъде подхвърлян между участниците; листчета за гласуване, на които участниците ще напишат имената на свои съученици; моливи; шапка.
Забележка:  Занятието е групово, след като учениците са се запознали с понятието „стереотип.” Участниците трябва да добре да се познават, т.е. упражнението не се прилага в началото на серията, ако групата е сборна.
Провеждане на упражнението
Учениците сядат в кръг.  Водещият раздава моливи и листчета и дава следната инструкция: „Напишете на тези листчета името на този Ваш ученик, който според вас е пример за толерантно поведение.” Учениците гласуват и поставят листчетата в шапката. Водещият избира 3-4 листчета, в зависимост от броя на групата, а след това предлага ново гласуване, но сега участниците предлагат името на съученик с интолерантно отношение. Отново се прави избор на 3-4 ученика.  Обявяват се резултатите от комисия от 3 участници.
След това водещият дава следната инструкция:
„Сега с помощта на всички ще напишем историята на няколко човека от нашата група. Първо ще напишем историята на тези, които сте посочили като толерантни съученици, а след това на тези, които са интолерантни. Правилата са следните. Ще си подхвърляме топката от човек на човек. Аз първи ще подхвърля топката, като преди това ще създам първата история на този ученик. Този, към който е отправена топката я хваща и продължава да „пише” историята, след това вторият я подхвърля на трети, който продължава да „пише” и така, докато историята се развие до определен финал. Имате право да подавате топката и към този, чиято история се пише.  При „писането” на историята има следните правила:
= да разказвате за прояви, които доказват неговата толерантност, ако е избран в групата на толерантните или за нетолерантност, ако е избран в групата за интолерантните.
= да разказвате истории от приказния свят, като използвате сюжета от определена приказка, като само името на героя – добър (толерантен) или лош (интолерантен), следва да бъде името на ученика.
= да разказвате само за поведения, които тези герои проявява винаги или много пъти, или считате от опита си, че те биха постъпили с голяма доза увереност по този начин.
= всеки един трябва да задържи при себе си топката най-малко 30 секунди, през което време да „пише” историята.
Опитайте се да създавате историята бързо. Колкото по-бързо топката сменя притежателя си, толкова по-бързо ще бъде написана историята.”
След това водещият започва историята, като дава тон на групата, който най-вероятно ще бъде поет от следващите участници.
Пример за старт на интолерантен ученик: „Живял някога, преди много години в гори тилилейски, откъснат от света един опасен вълк. Хората го наричали „Алекс.”  Този вълк бил необикновен. Преди да стане вълк, той бил човек, но хората го проклели и изгонили от селото си.   Когато бил човек той не бил обичан от хората, защото …”  - водещият подхвърля топката на друг участник от групата.
Обсъждане:
= Какво научихме за нашите герои?
= Какви черти приписахме на тези герои?
= Защо приписахме точно тези черти?
= Какво общо имаше в историите и по какво се различаваха?
= Какво различава нас от описаните черти на героите?
= Кои от описаните черти на героите се явяват стереотипи?
= Има ли истина в това, че тези черти на героите са стереотипи?
= Има ли неистини в това, че тези черти на героите са стереотипи? (вменени черти)
Домашна работа
= На учениците се поставя за домашна работа, да опишат свои поведенчески модели, които според тях са стереотипни (толерантни и интолерантни) и да имат готовност при следващата среща да ги споделят с групата.
= Да проведат разговор с родителите си (отделно с мама и отделно с татко), като се опитат да установят стереотипи на мислене за по отношение на: определени нации; определени етноси; по социално положение; материално състояние;

ВСИЧКИ КРАВИ ЛЕТЯТ
Възраст: без ограничения  (добре е обаче изказванията да бъдат подбрани по възраст, т.е. да е налице еднородност в оценките и съжденията).
Продължителност: 30 мин.
Цел:
= да се преработят стереотипите, функциониращи в групата;
= да се осъзнаят от учениците  вредите от генерализираните изводи, които правят хората;
Стимулен материал: Подготвят се листчета (талони) с незавършени изречения (около 10 на брой), като е добре те да са адаптирани за съответния район, област, училище, група.  Такива могат да бъдат:
= Всички по-слаби ученици …
= Всички ученици, на които родителите не им обръщат внимание …
= Всички ученици от ромски произход …
= Всички чужденци …
= Всички по-големи ученици …
= Всички отлични ученици …
= Всички богати хора …
= Всички момичета …
= Всички стари хора …
= Всички момчета …
= Всички политици са …
= Всички учители са …
Провеждане на упражнението
Водещият моли участниците да завършат изреченията. След това учениците се обединяват по двойки и сравняват своите твърдения.  След като приключат, всички сядат в кръг. Поставя се едно от твърденията на вниманието на всички. Започва обсъждане, сравняване с други варианти. Идеята е да се започне дискусия. Водещият може да попита защо мислят по този начин и биха ли привели примери от живота. След това иска от групата контра-примери.
След това водещият отива до дъската и написва например: „Всички ученици от 5 Б-клас  се учат лошо”  и пита: „Какво мислите за това твърдение?, Какво в него е правилно и кое е неистина?. След това твърдение, може да се изпише и друго: „Всички ученици от 5 Б-клас имат примерно поведение и са пример за подражание.” Отново се провежда дискусия.
Обсъждане
= Според вас как човек формира стереотипите си?
= Имате ли стереотипи на мислене, които не сте изпитали в опита си дали са правилни или не?
= Считате ли, че човек възприема понякога готови стереотипи, например  от родителите си? Можете ли да дадете примери за такива стереотипи?
= Пречат ли или помагат готовите стереотипни модели на мислене и поведение?
= Според вас лесно или трудно човек може да промени стереотипите си?
= Какво е нужно на човек за да промени един стереотип?
Домашна работа
Проведете разговор с родителите си и се опитайте да разберете какви стереотипи на мислене и поведение имат те към вас, към другите гора. Направете с тях същата анкета, каквато направихме и ще разберете. След като проведете анкетата с родителите си, проведете с тях разговор. Имайте готовност на следващата среща да споделите с групата впечатленията си.

ХРИСТИЯНИ - МЮСЮЛМАНИ
Възраст: над 11 години
Продължителност: 40 мин.
 Цел: Да се изследват стереотипите по отношение на различните етнически и религиозни групи, съдържанието и вида на техните прояви в живота.
Стимулен материал: бланки с въпроси
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на няколко подгрупи. Всяка група работи с един от вариантите на работните бланки.  Всеки участник получава бланка.
Водещият моли учениците самостоятелно да попълнят работните бланки.  След това всички се събират в една група и започва обсъждане на отговорите. Накрая отговорите се обсъждат за всяка група.
Обсъждане:
= Беше ли ви трудно да попълните бланките?
= Съвпадат ли мненията на всички групи?
= Как стигнахте точно до това мнение?
= Беше ли повлияно мнението ви от стереотипи?
= Какви стереотипи забелязахте да се проявяват?
= Съгласни ли сте с това, което прочетохме в бланките?
= изпитвахте ли затруднения при груповата обработка на данните? От какъв характер бяха те?  Дайте примери.
Работен лист
БЪЛГАРИ
Българите обичат …
Ние всички знаем, че българите …
Българите можеш да познаеш по …
Българите винаги постъпват …
Всички останали считат, че българите …
РОМИ
Ромите обичат …
Ние всички знаем, че ромите …
Ромите можеш да познаеш по …
Ромите винаги постъпват …
Всички останали считат, че ромите …
ВЛАСИ
Власите обичат …
Ние всички знаем, че власите …
Власите можеш да познаеш по …
Власите винаги постъпват …
Всички останали считат, че власите …
ХРИТИЯНИ
Християните обичат …
Ние всички знаем, че християните …
Християните можеш да познаеш по …
Християните винаги постъпват …
Всички останали считат, че християните …
МЮСЮЛМАНИ
Мюсюлманите обичат …
Ние всички знаем, че християните …
Християните можеш да познаеш по …
Християните винаги постъпват …
Всички останали считат, че християните …

Следва част 5

Категория: Други
Прочетен: 5136 Коментари: 0 Гласове: 1

П Р О Г Р А М А

тренинг за учениците от общообразователните училища
на тема „Толерантност”

 

 

 


..............2012г
С о ф и я

 

Съдържание
Въведение
Как да приложим програмата
Част 1
ЗАГРЯВАНЕ
ДОМИНО
КОЙ Е НАЙ-РАЗЛИЧЕН
ГОЛЕМИ И МАЛКИ
ИНТЕРЕСНИ ХОРА
ПОЗДРАВИ
АУТСАЙДЕР
КОЗИ И ВЪЛЦИ
ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ
ТРЯБВА ДА СЕ ДОГОВОРИМ
ДЕЦА ПИШАТ ПИСМО ДО  БОГ
Част 2
НАШИТЕ РАЗЛИЧИЯ
ИГРА С ФЪСТЪЦИ
СТРАНЕН ЧОВЕК
ОТ КОГО СЕ БОЯ?
СЯВЯТ НА РАЗЛИЧИЯТА
А АЗ МИСЛЯ, ЧЕ …
КУЛТУРЕН РЕЧНИК
Част 3
РАЗЧУПВАНЕ НА ШАБЛОНА
РАЗЛИЧЕН СТАРТ
КУЛТУРНИ НОРМИ
ЧЕСТНА ИГРА
СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ
ЕТИКЕТИ
Част 4
ПИРАМИДА НА НЕВАИСТТА
СТЕРЕОТИПИ
ВСИЧКИ ЯБЪЛКИ СА ЧЕРВЕНИ
СТЕРЕОТИПИТЕ В НАШИЯ ЖИВОТ
ВСИЧКИ КРАВИ ЛЕТЯТ
ХРИСТИЯНИ-МЮСЮЛМАНИ
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
ЕКСПРЕСЕН ВЛАК
ЖЕНСКА РАБОТА
ДИСКРИМИНАЦИЯ
ХОРА С ФИЗИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ
НАСИЛИЕ
ПИРАМИДА НА НЕНАВИСТТА
Част 5
ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА
КАК ДА ПОСТЪПЯ
НАШИЯТ ЖИВОТ
СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ
МОЯТ ЛИЧЕН ДОГОВОР
Приложения

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Програмата представлява методическо ръководство за провеждане на занятия на тема „толерантност.” Всички занятия са замислени в стила на „неформалната педагогика” – учениците не получават оценки или формално признание във вид на дипломи или грамоти; занятията са ориентирани към творческата активност на всеки един и групата в цяло; всички форми за работа са в групов формат; участието е доброволно, както за целия курс, така и за отделните му части.
Най-често срещаното определение на думата „толерантност” е търпимост. Това е способността да разбираш и уважаваш различните от собствения произход, култура, възгледи и други прояви на човешка индивидуалност. 

Програмата се състои от пет части.
Част 1 съдържа упражнения за „загряване.”  Тези упражнения помагат на водещият да се запознае с групата, да я подготви за по-нататъшна работа и да осигури въвеждането в темата на останалите занятия. Всеки от участниците получава възможност да се откъсне от външния свят и се концентрира върху предстоящите дейности.  „Загряването” създава позитивна атмосфера и осигурява готовността за работа по проблема толерантност.  Всяко занятие и в частност първото занятие  с групата, винаги следва да започва с такъв въвеждащ период.   Тази фаза обикновено заема около 10-15 минути, но е възможно водещият да я удължи или съкрати. Важното е учениците да са приведени в готовност за работа.
Част 2 се нарича „Нашите различия.”  Упражненията в тази част позволяват на участниците да се докоснат до главните причини за нетърпимостта в нашия свят – различията между хората. Всяко занятие е посветено на определен аспект от темата – различия по външност, език, възгледи и пр.  Няколко занятия позволяват на групата да разгледа темата като цяло.  Целта на всички занятия в тази част е насочена към оказване помощ на учениците да се справят със своите чувства и страхове по повод на техните различия, да осъзнаят красотата в многообразието в света, да разберат, че да си „различен”, не означава да си „лош.”
Част 3 се нарича  „Разкъсване на шаблона.”  Съдържа упражнения, във всяко от които се разиграва симулация на ситуация, свързана с живота.  Участниците имат възможност да се тестват в ролята на дискриминирани и на дискриминиращи.  Способността да се поставиш на мястото на другия представлява основата на толерантността и по тази причина учениците, играейки тези роли за първи път са поставени в условия да преживеят неочаквани за себе си чувства. Всички занятия в тази част предполагат особен стил на поведение и по тази причина е важно внимателно да бъде прочетено въведението към част 3, след което да се премине към самите упражнения.
Част 4 се нарича „Пирамида на ненавистта.”  Тук всеки участник има възможност да се запознае с основните видове проявления на нетърпимост – стереотипите, предразсъдъците, дискриминацията и насилието.  Представени са отделни упражнения, които илюстрират тези видове.  Освен това, работейки по тези проблеми, групата получава възможност да се запознае с конкретни проблеми на напето общество (отношение към жените, към религиозните, етническите малцинства, към бежанците)
Част 5 се нарича „От теорията към практиката.”  Тя позволява на всеки участник да разбере и реши, какви конкретни действия може да прилага в личния си живот и всички като цяло в група, за да не допуснат прояви на нетърпимост в своето обкръжение.
Приложение 1 - идеи за мероприятия, които вашата група може да проведе в училището, двора или града.
Приложение 2 - инструменти, които позволяват успешно и ефективно взаимодействие с родителите-членове на групи.
Приложение 3, 4 и 5  - тестове за изследване способностите за толерантност  и интолерантност.
Приложение 6  -  указания за провеждане занятие „мозъчна атака.”
Приложение 7 -  речник на термините
Приложение 8 -  етични притчи (помощен материал)

Как се работи със сборника материали
Тази методика не е догма. Всяко занятие, предложено тук, може да бъде променено или модифицирано по такъв начин, че то да подхожда по най-добрия начин на конкретната група ученици – по възраст, по ниво на развитие, личния стил на водещия, целите, които са поставени и т.н.  Упражненията и идеите, които ще намерите в ръководството следва да се възприемат като препоръки и примери за това, какво може да се направи при работа с децата на тема „толерантност.”  Пред описанието на всяко занятие ще намерите примерна продължителност и препоръчителна възраст на участниците, но Вие сами може да определите, дали това занятие подхожда на точно вашата група обучаеми.
Първоначално трябва да си уясните, колко срещи ще бъдат организирани с определената група и каква ще бъде общата продължителност на всяко занятие.  След това съставете план за занятието, изберете по няколко упражнения от всяка част и ги модифицирайте в съответствие  с вашите задачи.  При изготвяне на плана търсете многообразието от форми и методи за обучение.

Част 1
Задачата на цялата тази част е да подготви (загрее) групата  за предстоящите упражнения, да ги „откъсне” от външната ситуация, да фиксира вниманието им в самата група и да осигури въвеждането им в темата.

ОСОБЕНО ДОМИНО 
Възраст: няма ограничения
Продължителност: 35 мин.
Цели:
= създаване на атмосфера на откритост; 
= „разчупване на ледовете” – задължително условие за първа среща;
= осигуряване пълна свобода на участниците да говорят за себе си;
= да се покаже, че в групата между самите участниците  съществуват както различия, така и общи елементи;
Провеждане на упражнението
Водещият обявява, правилата на една особена игра наречена „Особено домино.”
Правила на играта:
Първият участник (това обикновено е водещият) застава в центъра на стаята и обявява две свои характеристики, например: „От една страна аз нося очила” и вдига настрани лявата си ръка, „А от друга – обичам сладолед” и вдига настрани дясната си ръка. Участник от групата, който също носи очила се хваща за лявата ръка на водещият и обявява: „От една страна аз нося очила, а от друга – обичам котките” и вдига свободната си ръка. Трети участник, който обича сладолед се хваща за дясната ръка на водещия и обявява: „От една страна аз обичам сладолед, а от друга – обичам шоколад.”  По този начин играта продължава, докато всички участници  не станат част от доминото.  Възможни са вариации при построяването на доминото – може да се построи кръг или типична структура на домино. Освен това, ако условията позволяват участниците могат да легнат на пода по корем, обръщайки се един към друг.
Обсъждане:
=    Какво почувствахте, когато към всеки един се прилепи  ваш съученик, който прилича на Вас?
=   Стараехте ли се да посочите най-популярни характеристики или обратно, търсехте такива, които не са характерни за другите?
=   Какво ново научихте един за друг?
= Какво почувствахте, когато разбрахте, че някой друг в класа прилича на Вас по посочената характеристика?
= Какво почувствахте, когато разбирахте, че някой не ви харесва.
= Добре ли е или зле, че в групата има ученици, които са с различни характеристики? Защо?
Домашна работа
На учениците се дава домашно задание, да подготвят кратка характеристика в писмен вид, за членовете на своето семейство, в която да посочат по какво си приличат и по какво се различават те.

КОЙ Е НАЙ-РАЗЛИЧЕН?
Възраст: без ограничение
= За деца от 6 до 9 г. да се използва „различен”, а за по-големи – „уникален”
= При по-големи ученици, акцентът може да се постави върху обсъждането.
Продължителност:
= основна част – 10-15 мин
= обсъждане – за 6-9г. – 10 мин; за 10-14 г. – 20 мин.
Цели:
= да се научат да осъзнават собствената си уникалност и се гордеят с нея;
= да осъзнаят уникалността на другите;
= да се създаде атмосфера на откритост и доверие.
Провеждане на упражнението
Помолете участниците да помислят какво ги отличава от останалите в групата и ги попитайте, като се обърнете към някой по избор. Ако например той каже „Аз имам пет братя и сестри” и никой в групата не може да каже „Аз също”, то този участник получава 1 точка. Ако друг участник обаче заяви „Аз също”, то той получава правото да изтъкне своето различие. По този начин се въвличат всички участници в групата. Резултатите от точките се записват срещу името на всеки на флип-чарт или черната дъска. Особен интерес представлява факта, че обикновено хората изтъкват като уникалност и различие такива факти, които за значими, които са положителни и се гордеят с тях.  По този начин психологът може да се докосне до някои от ценностите на учениците.  Накрая на играта баловете се сумират.
Забележка: Възможна е модификация на играта, като участникът който е заявил  „Аз също”, сяда на колене на първия участник.  Ако следващият участник притежава същата характеристика, той сяда на коленете на вече седналият и така може да се формира колонка. Тук следва да се обмисли дали е приемлив подобен физически контакт за конкретната група.
Обсъждане (рефлексия)
= Хубаво ли е да сте уникални?
= Всеки човек ли е уникален. Защо?
= Какво ни прави уникални?
= Какво ни пречи за да останем уникални?
= Какви чувства преживявате, когато заявявате Вашата уникалност?
= Какви чувства изпитвате, когато съученикът Ви декларира своя уникалност?
= Как се чувствахте, когато се наредихте като „домино”? (за тези, които са били в колонка)
Притча – За здравата и пукнатата делви
Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба,спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.
Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

ГОЛЕМИ И МАЛКИ
Възраст:  без ограничение
= За ученици от старшия курс, може да се използват по-сложни критерии (вместо „висок” – „весел” и пр.).
Продължителност: 35 мин
Цели:
= да се помогне на участниците да осъзнаят, че всяко описание на човек е относително;
= да развият навици за невербална комуникация;
= да се създаде весела атмосфера.
Провеждане на упражнението
Водещият прекарва въображаема черта по средата на стаята. 
Водещият забранява на учениците да говорят по време на изпълнение на задачата.
Застава на тази черта и казва:
„А сега нека всички високи да застанат от дясната половина на чертата, а всички ниски – в лявата половина. Никой не трябва да говори при изпълнение на задачата. Ако се наруши това правило от някой, същият се отстранява, а задачата се повтаря. Преценете точно къде да застанете. Неправилно преценилите, ще бъдат санкционирани.”
След като даде командата водещият наблюдава поведението на децата. Щом забележи деца, които се чудят къде да застанат – стоят на едно място и мислят, други преминават от една в друга група, веднага го отделя настрана.
След това процедурата може да се повтори по друг признак. За такива могат да се използват, например:
 =деца, с високи успехи в училище и деца с ниски успехи в училище;
 = деца, с добро поведение в училище и деца с лошо поведение в училище;
 = деца, с много приятели и такива с по-малко приятели;
 = деца, с красив почерк и деца с некрасив почерк;
 = деца, умеещи да четат изразително и деца, неумеещи да  четат изразително;
 След като бъде изпълнена тази серия упражнения, водещият повтаря първата задача – построяване в дете половини по критерий „ръст”, като продължава да държи на условието да не се разговаря.  Този път обаче подреждането се извършва от свободно избран доброволец, който назовава всеки участник и го определя за „висок” или „нисък”; за „успешен” или „неуспешен.” Всеки път когато той направи избор, водещият пита избраното лице, той самият как се е самоопределил.  Във всички случаи между направените лични избори и тези, които се правят от друг, ще има различия. Именно различията в оценките са акцента на упражнението.
Обсъждане:
= Какво ви направи впечатление при първото и второ разделяне? Открихте ли разлика?
= Според вас възможно ли е човек да бъде определен еднозначно по определен признак?
= Имали ли сте случаи, при които да използвате критерии за разделяне на хора, такива, които сте научили в семейството си?
= Считате ли, че критериите, които хората използват за да разделят и класифицират не винаги могат да са обективни? Защо се случва това и от какво зависи? Поставянето на „етикети” често пречи на общуването и сътрудничеството между хората.
Въпроси:
= Трудно ли ви беше да изпълните първата част от упражнението?
= Защо изпитахте трудност еднозначно да определите, в коя половина да застанете?
= Какво забелязахте, когато започна втората част на упражнението?
= Лично на вас случвало ли се е да поставяте на другите етикети.

ИНТЕРЕСНИ ХОРА
Възраст:   от 10 до 14 години
Продължителност: 40 мин.
 Цели:
= активизиране въображението на участниците;
= поощряване вербалната комуникация;
= стартиране на разговор за стереотипите.
Материали – Предварително се подготвят материали от вестници и списания (изрезки) на фотоснимки, изобразяващи различни лица или фигури на хора. Препоръчително е да бъдат подбрани хора от различен етнос, с различна религия, различни социални групи.
Забележка: Ако за групата е най-специфично етническото разделяне, (например присъствие на деца от ромски етнос), то е целесъобразно да бъдат подбрани фотоснимки на известни представители на този етнос.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на микрогрупи по 2-4 участници. (Най-добра концентрация се получава, ако групата се раздели на 2, най-много 3 микрогрупи). Предоставя на всяка група по една снимка. Групите се отделят на разстояние една от друга и им се предоставя време от 3-5 минути за работа.  Предварително се уведомяват да излъчат свой говорител, който ще оповести мнението на групата. Към снимковия материал всяка група получава по една тестова бланка, в която да изложи мнението си. Бланката съдържа въпроси, на които да се даде отговор.
Инструкция: „Нека всеки един от вас внимателно да разгледа този фотос и да помисли за отговори на следните въпроси.”
= Какъв е човекът изобразен на фотографията?
= Какво е неговото име?
= От къде е той?
= На колко години е?
= Къде работи?
= Къде живее?
= За какво мисли този човек тук на снимката?
= Какви чувства преживява?
= От какво според вас се нуждае той?
= Какви жизнени проблеми (трудности) може да има?
След като изтече срока за работа, водещият разменя снимките между групите и поставя същата задача.
След изтичане и на този срок, учениците заемат местата си и говорителите получават думата. При изложението на оценките със сигурност всяка група ще коментира по различен начин задачата си.
Обсъждане:
= Изпитахте ли трудности при справяне със задачата?
= Какво ви помогна най-много при подготовката на своите предположения?
= Как мислите, съответстват ли предположенията ви на реалността?
= Защо предположенията на групите  бяха различни?
= Имаше ли съвпадения в предположенията?
= Кои бяха повече – съвпаденията или различията в предположенията?
= Често ли се случва в живота, да определяме (категоризираме) определени хора само по външния вид (раса, пол, облекло)?
= Какво може да помогне за опровергаване на такива предположения?
Домашна работа
На децата се поставя домашна работа. Да разговарят със своите родители, като ги помолят, да им разкажат за интересни хора, които са от друг етнос, религия, социален статус, сексуални ориентации, политически възгледи, които са срещнали в своя живот и са ги впечатлили с мъдрото си отношение към различията между хората.
Водещият може да организира и вечер на „необикновените професии и хоби”, като бат поканени 1-2 лица, които биха разказали за необичайни места, за срещи с необикновени хора или за самите себе си.

ПОЗДРАВИ
Възраст: без ограничения
продължителност: 20-25 мин.
Цели:
- разреждане на напрежението;
- разчупване стереотипните форми на поведение;
- създаване на весело настроение;
- запознаване с поздравите на различни култури;
- сплотяване на групата.
Провеждане на упражнението
Стимулен материал – Участниците получават талони (картички) с изображения или описание на поздравления, употребявани в различни страни. Талоните съдържат единствено изображение или описание на поздрава, без да е посочено за коя страна е типичен този поздрав.
= Япония – участниците поставят ръцете си пред гърдите като за молитва (дланите са опрени една в друга) и правят дълбок поклон от кръста;
= Нова Зеландия – участниците потриват носовете си;
= Великобритания – участниците си подават на ръка за здрависване, като стоят отдалечени един от друг (ръцете са почти изправени);
= Русия – участниците се прегръщат се силно и се целуват три пъти по бузите;
= Тибет – участниците показват езиците си;
= Германия– участниците си подават на ръка за здрависване, като стоят близо един до друг (ръцете са сгънати);
= Франция – участниците се усмихват и се целуват четири пъти по бузите един по един;
След като получат талоните, участниците се разделят по двойки и се оставят в продължение на 2-3 минути да се упражняват. 
Обсъждане:
= Хареса ли ви играта?
= Досещате ли се кой поздрав, в коя страна се ползва?
= Беше ли Ви трудно да използвате някой от тези поздравления? При кои изпитахте затруднения или безпокойство?
= Можете ли да кажете, че някои поздравления ви се сториха смешни?
= Каква роля според вас играят поздравите в човешките взаимоотношения?
= Известни ли са ви други форми, чрез които хората се поздравяват?
= Случвало ли ви се е да поздравите някого, а той да не отвърне на поздрава Ви?  Ако – да, то бихте ли споделили какви чувства сте преживели точно в този момент и какво помислихте за себе си и за другия?
= Какво според вас е най-ценното при използването на поздравите? Какво изразяват хората, поздравявайки се? 
Домашна работа:
= Помислете за следващата ни среща за някакъв специален поздрав, който да бъде характерен само за вашия клас и се договорете един с друг да го използвате всеки път преди всяко занятие.
= Подгответе се и при следващата ни среща, нека всеки един от вас да сподели какви поздравления използват членовете на семейството ви. Например, какво правят членовете на семейството, когато някой се връща от работа; какво правят членовете на семейството, когато идват гости в дома ви;

АУТСАЙДЕР („Жертвен агнец” или „Козел отпущения”)
Водещият прави кратко въведение в темата:
Древните евреи са имали обичай, за който си заслужава да споменем тук. В дните на изкуплението на греховете свещеник поставял ръцете си върху главата на козел и изреждал греховете на хората. Така грехът и злото символично се прехвърляли от хората към козела. След това козелът се пускал на свобода в пустинята, а хората се пречиствали от греховете си. Затова животното е било наречено „козел отпущения.” В наше време този израз се прилага, когато от невинен и относително безвластен човек се търси отговорност за нещо, за което той няма вина.
Изследвания доказват (Карл Ховланд и Робърт Сиърс), че има пряка връзка между появата на аутсайдери и състоянието на фрустрация на обществото. Например, колкото по-непреодолими са икономическите или социалните проблеми, толкова повече мнозинството се нуждае от аутсайдери, които самото то създава в лицето на различните малцинства.   Така например, ако вашият клас изпитва силни затруднения за да се справи с продължаващо с месеци насилие на една група лица над другите, то мнозинството, намиращо се в състояние на фрустрация ще изпитва сила нужда от „жертвен агнец”, респ. то ще формира агресивност.  Въпросът е в това – Кои от мнозинството ще бъдат по-агресивни?  Оказва се, че тези от мнозинството, които са предубедени по някакъв признак, който откриват в насилниците (например пол, етническа принадлежност), те ще проявят много по-голяма агресивност.
Експеримент на Доналд Уедърли
Уедърли силна фрустрация у група студенти, някои от които са били заклети антисемити, а други — не. На изследваните лица се предлага да напишат разкази въз основа на показани им картинки. Пред някои от изследваните лица героите от тези картинки се назовават с еврейски имена; на останалите участници такива имена не се дават. В този експеримент най-важни са две открития: 1) след като са изпитали фрустрация, изследваните лица с антисемитски нагласи написват разкази с повече актове на агресия срещу героите с еврейски имена, отколкото изследваните лица, които не са били антисемити; и 2) не е имало разлика между студентите антисемити и останалите студенти, когато героите, за които пишат разкази, не са били назовани с еврейски имена. Накратко, фрустрацията води до специфична агресия — агресия срещу някого, когото мразите.
Общата представа на използването на изкупителна жертва показва, че индивидите са склонни да пренасят агресията върху групи, които бият на очи, които са относително безвластни и главно — не се ползват със симпатия.

Това занятие не бива да се прилага още в самото начало на срещите н а групата, тъй като може да създаде напрежение.  Целесъобразно е да се приложи след някаква весела игра, като въвеждащо в темата за дискриминацията.
Възраст: над 9 години
продължителност: 30 -60 мин.
Цели:
= да се даде възможност на участниците да се почувстват в ролята на изолирани от отсъства на общата група;
= да започне процес на обсъждане темата за дискриминацията (да се постави въпроса);
= да се усвоят практики за разрешаване на противоречия;
= да се активизира вербалната и невербална активност на групата.
Провеждане на упражнението
Първото указание на водещият в началото на упражнението е: „При това упражнение абсолютно се забранява упражняването на насилие или ловкост. Участниците имат право само да уговарят, да водят преговори, когато се изправят пред определена трудност. Всеки, който упражни насилие или използва обидна дума, ще бъде дисквалифициран.”
Водещият отправя молба към трима членове на групата да напуснат стаята.
Останалите застават в кръг хванати за ръцете. Водещият дава следната инструкция: „Сега ще повикаме първия участник. Вие трябва да останете в кръг, държейки се здраво  за ръцете, без да се пускате.”
Забележка: Водещият не трябва да уведомява групата, че не бива да допускат участника във вътрешната страна на кръга.
След това се извиква първия участник и се наблюдава неговата реакция. Той може да реши да влезе в кръга или да се хване до другите, а може да прояви и пасивност.   Независимо от неговата реакция, този член на групата се допуска да се хване за другите. След това, водещият добавя към инструкцията: „А сега, от вас се иска, когато влязат втория и третия участник, да не ги допускате нито в кръга, нито да се хванат на кръга.”
След това се повиква втория участник. На него му се предоставя време да уговаря членовете на групата, за да бъде допуснат в кръга.  Независимо от резултата, в един момент водещият разрешава групата да приеме втория участник.  В края на упражнението по същия ред и правила се извиква третия участник.
Обсъждане:
=  Какво започна да прави групата, когато в стаята влезе първия участник?
= Защо членовете се стремяха да не допуснат в групата си чужденци?
= Какво преживяха тези, които останаха извън групата? (положителни и отрицателни чувства)
= Какво искаха да направят членовете, извън групата?
= Защо е толкова важно за човек да присъства в една група?
= Възможно ли е човек да живее извън група?
= Когато не бяхте допуснати в групата, коя беше първата мисъл, която премина през ума Ви?
= Какви способи за влизане в кръга са приложили „аутсайдерите”?
= Кои от тях са сработили и кои не, защо? 
= Как се е държал бившият „аутсайдер” след като вече е бил приет в кръга?
= Може ли някой да даде пример със себе си? (ситуации, при които за първи път влизате в контакт с група деца)
= Какво мислите за тези ситуации в обществото? Има ли такива, при които големи групи от хора или цялото общество изключва отделни хора или по-малки групи?
Забележка: Много е важно да се постави акцент върху онези участници, които групата не е допуснала до себе си. Те са източник на информация, за това какво са преживели, как са се оценили, как са оценили другите, както и какво са почувствали, когато са били приети в групата?
Домашна работа:
= На учениците се поставя домашна работа, да проведат разговор със своите родители и ги помолят, да разкажат случаи, при които са били свидетели на ситуации, свързани с дискриминация. 
= На учениците се поставя задача, да потърсят в литературата информация за типични случаи на дискриминация и подготвят кратък разказ (може и текст) за следващата среща.

КОЗИ И ВЪЛЦИ
Възраст – няма ограничения
Продължителност: 40 - 50 мин.
 Цели:
= изследване причините, поради които хората предизвикват и не предизвикват доверие;
= изучаване усещането на групата и чужденеца;
= анализ на чувството за сигурност и страх от отхвърляне от групата;
Стимулен материал: Предварително на листчета се написват обозначения: „козлета”, „вълк” и „коза.”  В играта взимат участие всички ученици. Всеки участник получава листче с ролята си, като се подготвят 2-3 листчета с надпис „коза”, 2-3 – с надпис „вълк”, а останалите участници – с надпис „козле.”
Участниците се молят, да не показват един на друг надписите на листчетата си, т.е. ролите си.  Преди да започне играта, при необходимост може да се припомни приказката за вълкът и седемте козлета.
Провеждане на упражнението
Водещият оповестява правилата на играта:
В единия край на стаята в тресен кръг, сгушени едно в друго стоят „козлетата” – това е тяхната къща.  Останалите участници заемат другия край на стаята.  Всеки един на свой ред подхожда към „къщата” и се старае да убеди „козлетата”, че той е „коза.”  Задача на козлетата е да преценят дали да пуснат или да не пуснат претендента в дома си.  Ако все пак те допуснат вълка, то той изяжда едно от козлетата (участник излиза от играта), ако прогонят истинската „коза-майка” – всички козлета ще загинат от глад (мама не би донесла мляко).  Целта е козлетата да останат живи, а целта на козата и вълка е да влязат в къщата.

Обсъждане:
Играта е елементарна, но много интересна, защото бързо сплотява групата, въвлича я в действие, а участниците започват активно да комуникират и взаимно доверяват, играейки различни роли.  Ето някои от темите, които могат да бъдат обсъдени по време на тренинга:
= Какво са почувствали участниците в ролята на „козата-майка”?
= На какво са се основавали козлетата, когато са взимали решенията?
= Защо в определени случаи са допуснали грешки козлетата?
= Имало ли е разногласия при вземането на решенията от козлетата?
= По какъв начин са били вземани решенията от козлетата?
= Какво е преживявала „козата-майка”, когато не са я разпознавали и са я приемали за вълк?
= По какъв начин „козата-майка” се е опитвала да убеди козлетата, че е тяхната майка? Кой е бил за нея най-убедителния аргумент?
= Често ли нашите първи впечатления за хората са били погрешни? Искат се примери.
= Случвало ли се е на участниците в живота им, да се окажат в ролята на „вълк” против своята воля?
= Приятно ли е било на „вълците” да играят ролята си? Какво са чувствали?
= Случвало ли се е в реалния живот на учениците, да не допуснат някого в тяхната група и групата да загуби от това?

ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ 
Възраст: над 10 години
Продължителност: 30 -40 мин.
 Цели:
= Осъзнаване разликата между това, което виждаме отвън и това, което е човек всъщност.
= Иницииране на невербални контакти.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на две равни части. Едните образуват външен кръг, държейки се за ръце, а другите – вътрешен кръг, като стоят лице в лице (тип „каруселка” или въртележка).  Водещият дава следната инструкция: „Нека всеки един от външния кръг да застане срещу партньор от вътрешния. Сега нека всеки внимателно да огледа външния вид на партньора си, как изглежда той. Помислете какво говори външния вид за него.”
След това, задайте на партньора си въпрос, който да е свързан с личния му живот, например:  „Какво обичаш да правиш?”, „Кой е твоя най-добър приятел?.”
След това водещият два  инструкция: „Тези, които са във вътрешния кръг нека направят крачка надясно, а тези от външния – наляво.” Повторете отново процедурата с новия си партньор.” Тази процедура се повтаря няколко пъти.
След това водещият се обръща към групата: „А сега затворете очи (най-добре е да се поставят превръзки на очите) и хванете поредния си партньор за ръка. Опитайте се да познаете кой стои срещу вас.  Можете ли да познаете що за човек е това?  Следва ново разместване и опознаване на партньорите.
Обсъждане:
= Какво ви говори външността на човек?
= Вярна ли е поговорката „По дрехите посрещат…” и защо народът е формулирал тази фраза.
= Често ли ви се случва да съдите за хората по външния им вид.
=  Имали ли сте случаи, при които оценката за човек по външния му вид да ви е подвела?
=  Какво чувство изпитвахте, когато държахте партньора за ръцете му?
=  Различни ли са нашите ръце? Какво си мислихте, когато докосвахте ръцете на партньора си?
=  Какво е общото в нашите ръце?
 = Какво общо има между всички нас?
 Домашна работа
= Поговорете с вашите родители и ги попитайте, дали на тях често им се случва да съдят за хората по външния им вид. Имали ли са случаи, при които са сгрешили в преценките си. Подгответе 1-2 случая, които да споделите пред участниците на следващата ни среща.

ТРЯБВА ДА СЕ ДОГОВОРИМ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 40 мин.
Цели:
= отпускане на групата от външни дразнители;
= концентриране вниманието на участниците;
= осъзнаване ценността на сътрудничеството;
= доказване, че за постигане на сътрудничество са необходими усилия;
= сплотяване на групата;
Провеждане на упражнението
На участниците се предлага една елементарна игра.  Необходимо е да се брои до десет, но това трябва да се прави от цялата група. Първият ученик казва „едно”, втория – „две” и т.н.  Има само единно правило – ако участниците произнесат поредно число едновременно – групата започва отначало.  По време на играта са забранени всякакви други разговори.
Обсъждане:
= Как започна играта?
= Какво му се искаше на всеки в самото начало?
= Защо в началото нищо не се е получило?
= Как са успели да достигнат до десет?
= Какви правила са приели или са се постарали да променят?
= Появил ли се е водач в групата или порядъка се е създал сам?
= На какво ни научи тази игра?

ДЕЦАТА ПИШАТ ПИСМО ДО БОГ
Възраст: от 7 до 11 години
Водещият поставя домашна работа на участниците, като ги моли да представят отговори по три въпроса:
= За какво би искал да попиташ Бог?
= Какво би искал да разкажеш на Бог?
= За какво би искал да помолиш Бог?
Отговорите се обобщават и впоследствие обсъждат анонимно в групата.


Част 2

ФЪСТЪЦИ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 15 мин.
Цели:
= подготовка на участниците за по-нататъшна работа;
= разговор за нашите различия и еднаквост;
 Провеждане на упражнението
Водещият раздава на всеки участник от групата по две черупки с фъстъци (необелени) и ги моли, да не ги белят.  Важно в упражнението да се проведе спокойно, в лека, „магическа” атмосфера.  Това много зависи от тона  в гласа на водещият.
Помолете участниците да отговорят на следните въпроси: (Големите – по двойки, а по-малките – групово обсъждане).
= Какви фъстъци докосваш в черупките?
= А КАКВИ ХОРА ДОКОСВАШ ПО ВЪНШНИЯ ИМ ВИД?
= Опиши каква е външността на черупките?
= КАК БИ ОПИСАЛ ЧОВЕШКОТО ТЯЛО?
= Фъстъците в черупките еднакви ли са по размер и форма?
= А ХОРАТА ЕДНАКВИ ЛИ СА ПО РАЗМЕР И ФОРМА?
= Фъстъците еднакви ли са по цвят?
= А ХОРАТА – ЕДНАКВИ ЛИ СА ПО ЦВЯТ?
= Фъстъците в черупката един до друг ли са или са малко раздалечени?
= А ХОРАТА СЛЕПЕНИ ЛИ СА ИЛИ ИМА ПРАВО НА ЖИЗНЕНО ПРОСТРАНСТВО И СВОБОДА?
= Черупките пукнати ли са или трябва да бъдат разчупени за да се стигне до фъстъците?
= А ХОРАТА ЗА ДА БЪДАТ ОПОЗНАТИ, НУЖДАЯТ ЛИ СЕ ОТ РАЗКРИВАНЕ ИЛИ САМОРАЗКРИВАНЕ?
= Натиснете черупката с пръсти и ще чуете звук.
= А АКО ПРИТИСНЕТЕ ХОРАТА ЩЕ ЧУЕТЕ ЛИ ЗВУК? КАКВИ ЗВУЦИ ИЗДАВАТ ХОРАТА?
= Отворете сега черупките. Отвътре те са по-различни, отколкото когато ги опипвахте отвън. В какво са различията?
= А ХОРАТА, СЛЕД КАТО ГИ ОПОЗНАЕТЕ НЕ СТАВАТ ЛИ РАЗЛИЧНИ?
= Вземете едно зърно и опитайте сега фъстъците. Какви са на вкус? А, ако опитате черупката, каква според вас ще бъде на вкус?
= МОЖЕ ЛИ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ ИМА ВКУС?
Обсъждане
След приключване на играта, с учениците започва обсъждане на тема различията между хората.
= Какво според вас показва външния вид на хората – облекло, обувки, прическа, аксесоари и пр.?
= Според вас какво ни казват онези хора, които имат външен вид различен от традиционния.
= Можете ли да дадете примери за хора с различен външен вид?
= Какво си казвате, когато видите момиче или момче с екстравагантен външен вид?
= Интерпретирайте поговорката: „По дрехите посрещат, по ума изпращат”
= Довършете изреченията:
 *Хората, които са облечени с евтино или старо облекло са …
 *Хората, които са облечени със скъпи дрехи са …
= Има ли значение външния вид на хората, за мнението което другите си съставят за тях?
= Достатъчно ли е за вас само един поглед върху външния вид на човек, за да кажете какъв е той?
 = Във вашия житейски опит имали ли сте случай, да сгрешите в изводите си за един човек, съдейки за него само по външния му вид? Разкажете този случай.

СТРАНЕН ЧОВЕК
Възраст : без ограничения
Продължителност: 1 час
Цели:
= актуализация и преработка на чувства, които възникват у участниците при среща с различни за тях хора;
= предоставяне възможност на участниците да видят положителните страни на една такава среща;
= предоставяне възможност на участниците да „общуват” с различни на тях хора в безопасна обстановка;
Провеждане на упражнението
1. Участниците се разполагат в кръг. Водещият пита: „Имали ли сте случай, при който, намирайки се на улицата или на друго обществено място сте видели човек, който не прилича на всички останали. Със сигурност сте имали такива случаи.” При затруднение, водещият се опитва да ориентира учениците, като ги насочи към определени социални групи, които се различават от множеството – роми, хомосексуалисти, чужди граждани, имигранти, хора с висок обществен статус и пр. Ако групата продължи да изпитва затруднения, водещият може да ги насочи, да търсят такива персонажи във филми и телевизионни предавания.
След това, водещият иска от учениците да разкажат тези истории, да ги споделят с групата и не толкова за това, колко необичайни и различни са били тези хора,  колкото да обърнат внимание на това, как са реагирали обкръжаващите ги хора. От учениците се иска да опишат собствените си чувствата.
2. След това водещият иска всеки участник да помисли за човек, който представлява негова пълна противоположност  и да опише този човек, като обърне внимание на следните критерии:
= Какъв е този човек по пол?
= Как изглежда той?
= От каква националност е?
= На колко е години?
= Какво образование има?
= Каква е неговата религия?
= С какво се занимава?
= Къде работи?
= Какво обича да прави в свободното си време?
= Какво не харесва?
= Къде живее той?
= Какъв е по характер?
= Има ли и какво е неговото семейство – брой членове?
= Как този човек се отнася към другите хора на своята възраст?
Забележка: Възможно е, по решение на водещият, учениците да нарисуват този човек.
След това, няколко или всички участници (в зависимост от броя на участниците) да представят своя „странен човек.” Могат да им се зададат допълнителни въпроси:
= Защо твоя „странен човек”  е различен от теб?
= Как се отнасяш към него?
= Какви чувства би изпитал, ако се срещнеш с него?
В заключителната част водещият пита участниците, дали биха намерили три неща, които могат да се окажат общи между тях и този странен човек.
Обсъждане:
= Как хората реагират на тези, които не са като тях? Защо?
= Какво би било, ако всички хора си приличат?
= Неприличащите на нас хора ни се струват странни. А ние на тях?
= Какво може да ни донесе общуването с неприличащи на нас хора?
Домашна работа
Проведете разговор с родителите си и ги попитайте, как са реагирали те в своя живот, когато в колектива, в който са работили или в населеното място, в което са живеели, пристигне нов човек, различен от тях.  Нека родителите ви да споделят за своите чувства, които изпитват към хората, които не приличат на тях.  Подгответе се да споделите впечатленията си с групата.

ОТ КОГО СЕ СТРАХУВАМ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 30 мин.
Цели:
= Разкриване и преработка на страховете на участниците, свързани с предразсъдъците;
= Изучаване природата на тези страхове;
= Придобиване на увереност за общуване с хора, които им се струват страшни и опасни.
Стимулен материал:  листове хартия, моливи, шапка (кепе)
Това упражнение има особен ефект, ако се провежда с група, в която вече са създадени близки и доверителни отношения.
Провеждане на упражнението
Водещият напомня на участниците: „Всички ние се страхуваме от нещо. Освен от познати хора, които например биха ни написали двойка, ние най-вероятно се страхуваме и от съвсем непознати. В това няма нищо срамно.” (Водещият може да разкаже пример за подобен страх).
След това водещият дава следната инструкция: „А сега си спомнете или си представете една такава ситуация, при която сте изпитвали страх от хора, които въобще не ги познавате. Напишете тези свои страхове на листа, който ви е даден, след това го сгънете и пуснете в тази шапка.” Водещият събира всички листчета и ги размесва в шапката.
След това всеки участник взима по едно от листчетата със страхове и разказва какво мисли точно за този страх.
= Изпитваш ли и ти точно този страх?
= Защо у този твой съученик или въобще при човек може да се появи този страх?
= Оправдан ли е този страх? какво те кара да мислиш, че е оправдан?
= Ако не е оправдан, то тогава, защо хората го преживяват все пак?
= Какво би посъветвал съученика си, преживяващ този страх? Как би могъл да се справи с него?
Обсъждане
= Защо се страхуваме от някои хора, които дори не познаваме?
 = Може ,ли някой друг да се страхува от нас?
= Винаги ли тези страхове са оправдани?
= Могат ли различията да бъдат плашещи?
= Как можем да се научим да не се страхуваме от различията?
= Как мислите, има ли връзка между информацията, с която разполагате и преживяването на страх, което изпитвате?
Домашна работа
Проведете разговор с родителите си и ги попитайте, когато сте били малки деца, как сте реагирали, когато в къщи пристигне непознат човек и ви поздрави или ви попита нещо. Попитайте ги също, какви страхове сте имали, от какво сте се плашили. Помислете, защо сега не изпитвате страх от тези неща?
 Пример за формиране на предразсъдък /из „Човекът – социално животно” – Елиът Арънсън/
В изследване, проведено от Кенет и Мейми Кларк, Филип Голдбърг доказва, че жените са научени да се считат за по-нискостоящи в интелектуално отношение от мъжете. В един от своите експерименти Голдбърг моли известен брой студентки да прочетат няколко научни статии и да ги степенуват по компетентност на автора, стил и прочее. На някои от студентките се обявява, че определени статии са писани от мъже (например Джон Т. Маккей); на останалите участнички се казва, че същите статии са писани от жени (например Джоун Т. Маккей). Студентките дават много по-високи оценки на статиите, писани от мъже, отколкото на статиите, писани от жени. Същият резултат е бил наблюдаван и когато статиите са третирали проблеми, за които обикновено се смята, че са от компетенцията на жените, като началното образование и диетологията. С други думи, тези жени са се „научили да си стоят на мястото” — те считат, че написаните от жени статии по принцип са по-слаби от статиите, написани от мъже. Друг експеримент (Кенет и Мейми Кларк) показва, че  чернокожите деца са се научили да оценяват черните кукли по-ниско от белите. Това е наследството на общество, пълно с предразсъдъци.


СВЯТ НА РАЗЛИЧИЯТА
Възраст: без ограничения
Продължителност: 90 мин.
Цели:
= да бъде практическо осъзнато преимуществото на разнообразието в обществото;
= да се подобри процеса на комуникация в групата.
Стимулен материал:   Набор от цветни моливи или флумастери – от 4 до 8 цвята и малки етикети (лепенки) в същите цветове.  Броят на етикетите от всеки цвят да бъде в различно количество, като един от цветовете следва да бъде представен само с един етикет (лепенка).
Провеждане на упражнението
Водещият раздава на всички цветни листчета. Избора на цвят е случаен.  Участниците, без да говорят трябва да се открият и се събират в групи по цвят.  След това на всяка група се раздават моливи с цвета на групата и листове хартия  Всеки участник получава собствен молив, който не бива да предоставя на никого.
Инструкция: „А сега получавате задача. Трябва да нарисувате улица в града.  Тази задача има конкурсен характер, като победителят в групата ще получи приз.” Групата започва да работи. Отпуска се време около 15 минути.

Част 1.
По време на първата част на упражнението е много важно да се създаде усещане за активно съревнование между групите, чувство за съперничество и конкуренция, които участниците ще трябва да преодолеят по-късно.  За тази цел,  водещият моли участниците да помислят за име на своята група, в изписването на което следва да включат своите цветове.  Нека част от групата да работи над лозунга, докато останалите рисуват.
В качеството на жури се канят по-старши ученици или учители.  С тях се постига предварителна договорка. 
След  като приключи работата на групите, участниците получават възможност да представят своето име, лозунг и картини.  Журито оглежда рисунките на всяка група и поставя на всички групи еднакво нисък бал.  Водещият обявява, че никой не може да получи награда.
След това водещият пита за личното мнение на участниците за това, защо са били получени тези резултати, какви са причините.  Когато групата заяви, че причината е в това, че всичко е в един цвят, водещият незабавно заявява: „Ще ви отстъпя в такъв случай допълнително време да помислите по този въпрос.”  Ако учениците не се досетят, водещият незабелязано може да подхвърли, че решението се крие в обединението на групите.
Когато участниците образуват група от различни цветове, водещият им раздава голям нов лист, за да нарисуват своя цветен град.   Много е важно всеки ученик да даде своя принос в рисуването, независимо колко добър художник е. След това водещият удостоява групите с малка награда – например бонбони.   Създадената рисунка може да бъде поставена на стената в класната стая. Тя трябва да има име, дадено от самите ученици.
Обсъждане:
= Трудно ли ви беше да намерите съучениците с вашия свят?
= Как се чувствахте като член на голямата, многочислена група?
= Какво чувстваха останалите, когато намираха „свои”?
= Как се чувстваше ученикът, който остана един?
= Какво чувствахте в отношението на другите групи? Искаше ли ви се да вашата група да стане по-голяма, по-силна, по-добра, по-успешна?
= Какво почувствахте, когато всички получихте еднакво нисък бал?
= Трудно ли ви бе да се договорите, за да започнете да рисувате заедно?
 =Получи ли се съвместно нарисуваната картина по-добре, отколкото ако бяхте рисували с един цвят?
Част 2.
= Приведете примери за различията в живота на „червени”, „зелени” и „сини.”
= Дайте пример за разнообразието в класа и в живота въобще.

А  АЗ МИСЛЯ, ЧЕ  …
Възраст: без ограничения
Продължителност: 30-40 мин.
Цели:
= да осъзнаят възможността и необходимостта от съществуването на различни мнения;
= да осъзнаят ценността на личното мнение, различаващо се от това на другите;
= да се научат да водят правилна и коректна дискусия.
Провеждане на упражнението
Водещият прекарва по средата на аудиторията въображаема черта. В едната ръка водещият показва нарисуван плюс („съгласен”), а в другата – минус („несъгласен”). Разперва настрани ръцете си.  Обявява, че самата черта означава липса на мнение.
След това водещият дава инструкция: „Аз ще ви чета твърдения, а всеки от вас е длъжен, след като чуе твърдението да избере дали е съгласен или не е съгласен и да застане на определената страна. Тези, които нямат мнение да застанат на самата черта.  Тези които са на чертата се лишават от правото да се изказват.”
Забележка: Твърденията не трябва да карат учениците да избират истина или неистина, а да дават възможност за различни мнения. Най-добър резултат се получава, ако твърденията са адаптирани към самия клас. Препоръчителни са следните образци твърдения:
За деца до 10 години
= По-добре играя футбол, отколкото баскетбол.
= Пролетта е по-красива от есента.
= Най-любимата карикатура на класа е „Покемон”
= Най-важния предмет е математика.
 = Играта на компютъра е по весела, отколкото да гледам телевизия.
= По-добре е уроците да са по-кратки, но затова пък повече.
= Най-красивото домашно животно е котката.
За деца над 10 години
= Да нямаш висше образования е срамно.
= Най-качествената музика е хип-хоп.
= Кока-колата е по-вкусна от фантата.
= Да се занимаваш с риболов е старомодно.
= Да се учи чужд език е по-лесно, отколкото физика.
= По-добре е да започваме училище в 10.00 часа, отколкото  в 08.00 часа.
Обсъждане:
= Кой е направил точния избор?
= Има ли въобще точен и правилен избор?
=Може ли да се каже, че прочетените твърдения допускат съществуването на различни мнения?
= Имало ли е случаи, при които някои участници са се оказали доста по-малко от другите? Какво са преживявали точно в тези случаи?
= Не им ли се е искало да променят мнението си и да преминат в по-голямата група?
= Добре ли е или зле, човек да има собствено мнение?
= Възможно ли е собственото му мнение да му причини вреда?
= За какво според вас спорят възрастните? 
= Кога възникват конфликтите?
= Защо конфликтите не водят до разрешаване на въпроса?
= Възможно ли е на всички въпроси  да бъде даден еднозначен отговор?
= Как ще интерпретирате фразата: „Много често комплексите за малоценност не вредят на тези, които ги притежават, а на другите хора.”
= Как се отнасяте към човек, който се съгласява със всичко?
= Има ли връзка между информираността и грамотността на човек със способността му да има собствено мнение?
= Достатъчно ли е да има собствено мнение човек, за да каже, че е различен?
= Във вашето семейство толерират ли се членове, които имат собствено мнение?
= Имали ли сте случаи при общуване с родителите си или с други възрастни, да отстоявате собственото си мнение? Какво обикновено се случва тогава?
Домашна работа
Проведете разговор с родителите си. Проучете дали в семейството се толерира правото на всеки член да има собствено мнение.  Как вашите родители взимат решения, които касаят лично вас или повечето от членовете на семейството?

КУЛТУРЕН РЕЧНИК
Възраст: над 10 години
Продължителност: 40-60 мин.
Цели:
= Изследване на понятия (термини), имащи отношение към толерантността.
= Изследване на различията във възприятието на едни и същи думи у различни хора.
= Подобряване процеса на комуникация в групата.
Стимулен материал: списък с понятия, листове хартия, моливи за всяка група.
Упражнението се провежда едва след като с учениците е било проведено теоретично занятие за различните форми на интолерантност и познават тяхното значение.
Примерен списък с понятия:
• Оскърбления, насмешки, подигравки, пренебрежение към другия.
• Игнориране и отказ от комуникация с другите; не признаване правото им на мнение.
• Негативни стереотипи, предубеждения, предразсъдъци (представляват обобщени мнения за човек, принадлежащ към определена култура, пол, раса, етническа група, като правило с отрицателни характеристики).
• Етноцентризъм (разбирания и оценка за жизнените явления през призмата от ценности и традиции на собствената група като еталон и образец за сравнение с други групи).
• Търсене на врага (представлява пренос на вина за нещастие, неблагополучие и социални проблеми върху една или друга социална група)
• Преследване, заплахи, сплашване.
• Дискриминация по признак пол, сексуална ориентация и други различия (лишаване от социални блага, отричане правата на човека, изолация в обществото).
• Расизъм  (дискриминация на представителите на определена раса, на основата на схващания, че една раса превъзхожда друга).
• Ксенофобия във формата на етнофобия (напр. антисемитизъм), религиозни фобии, мигрантофобия (неприязън към представителите на други култури и групи, убедени, че чужденците са вредни за обществото и трябва да бъдат ограничавани,  преследвани и гонени).
• Национализъм (убеждение за превъзходство на собствената нация над другите и правото твоята нация да притежава по-големи права).
• Фашизъм (реакционен антидемократичен режим, за който са характерни крайни форми на насилие и масов терор).
• Империализъм (покоряване на едни народи от други, с цел контрол на техните богатства и ресурси).
• Експлоатация (използване на чуждото време и труд без справедливо възнаграждение; безразсъдно използване на ресурсите и природните богатства).
• Оскверняване на религиозни и културни символи.
• Религиозно преследване (насаждане на конкретна вяра, на нейните ценности и обреди).
• Изгнание (официално или насилствено).
• Сегрегация, включително апартейд (принудително разделение на хората на различни раси, религия или пол, което е във вреда на интересите на една група).
• Репресия (насилствено лишаване от възможности за реализация правата на човек), унищожаване или геноцид (физическа разправа, нападения, убийства).
Друг тип списък може да включва понятията:  расизъм, бежанци, ненавист, предразсъдъци, насилие, различия, добро, равенство, справедливост, култура, външност, родина и пр., имащи отношение към темата.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на подгрупи от по 3-4 човека.  Всяка група получава листове и моливи.
След това водещият извиква при себе си по един представител на група и тихо му съобщава задачата.
Участниците се връщат в групите си и мълчаливо започват да рисуват казаната им дума.  Целта на групата е да се досетят за коя дума се касае.  Група, която се досети първа, получава една точка плюс, а втората и останалите групи по една точка минус.  Водещият поставя като задача само първия път различни думи, а след това размества тези думи между групите с цел, една и съща дума да бъде илюстрирана по различен начин.
След това играта продължава, като водещият по същия начин съобщава нова дума.  Сборът от точки се записва на флип-чарт или черната дъска.
След завършване на играта и сумиране на баловете, участниците сравняват как едни и същи думи са били нарисувани от различните хора.
Обсъждане:
= Изпитахте ли затруднения при разпознаването на думите?
= Трудно ли ви беше да илюстрирате думите?
= Коя дума най-много ви затрудни, а коя беше най-лесна?
 = Защо според вас различните хора илюстрират по различен начин едни и същи думи?
= Как мислите, има ли връзка между информацията, с която разполагате и отношението, което показвате към различните думи (хора)?
- Какво отразява начина по който хората рисуват дума?

РАЗЧУПВАНЕ НА ШАБЛОНА
Занятията в тази част имат за цел, да предложат на учениците ситуации, които сериозно се отличават от техния личен опит.   Преживяването на тези ситуации позволява на участниците на преразгледат своята гледна точка (в дадения случай) на малцинство и да способстват за развитие на толерантност, за разширяване на възможностите за възприятие на света въобще.  Тези упражнения изискват по-голям опит и умения от водещия.  На него ще му се наложи да стане малко актьор, като запази ролята си на психолог.   Освен това той ще трябва да проявява такт и чувствителност.
Голяма част от тези упражнения са построени на принцип, съгласно който определена част от участниците стават дискриминирано малцинство.  Понякога в голямата група може да присъстват реални представители на малцинства, а това съдържа опасност някои от тях действително да са чувствителни към дискриминация и да „заподозре” водещият, ако това лице попадне в „игрово малцинство.” Подобен ефект не бива да се допуска, особено при работа с малки деца.

Следва продължение - част 4

 

Категория: Други
Прочетен: 16399 Коментари: 0 Гласове: 1
Примерна документация за провеждане на тренинг „Толерантност”
с елементи на психодрама
(в полза на училищните психолози)
(част 2)
         7.Упражнения за работа по индивидуални цели и осъзнаване на лични проблеми = „ПОЖЕЛАНИЯ”
Процедура: Водещият предлага следното задание: „Представете си човек, който е заинтересуван от това, Вие да участвате активно в нашата група и той очаква от Вас някакви промени. Сега си представете, че този човек Ви казва, че наистина Вие трябва да се научите да живеете и работите в този клас, отнасяйки се толерантно към всеки. Представете си сега, че той стои на Вашия стол и се обръща към вас, говори Ви. От вас се иска да формулирате три пожелания на този човек, които той Ви казва, седейки на вашия стол. Какви биха били тези негови пожелание, за да постигнете целта си?”
Цел на упражнението: саморазкриване, формулиране личните цели за постигане по време на тренинга, разкриване на ценности.
 
= „МАГИЧЕСКОТО „АКО БЪДА”
Процедура: Групата се разделя по двойки и обсъждат следните въпроси:
= Ако ти имаше свръхестествени способности, какво би направил на първо място?
• Какво би променил в света, ако можеш да го направиш по-добър?
• Какво би променил в себе си, за да станеш по-добър?
• Какво би променил в съучениците си, да живеете и общувате като приятели?
= Представи си, че си живял преди години.  Какъв или какво би бил?
• Какво би направил за хората, за да живеят по-добре?
• Какво не би допуснал да се случи на хората?
 
       8. Работа по теми (проблеми)
На този етап се представят и се извършва групов анализ на ситуации на затруднения в общуването, свързани с прояви на интолерантно взаимодействие.  Участниците разкриват тези ситуации, говорейки за себе си, като с това предизвикват интолерантни реакции на участниците в групата. (Членовете на групата описват личностни качества, характеризиращи хората, които предизвикват в тях твърдо неприемане, интолерантно отношение, скрита или открита агресия).
Тук водещият може да предложи следните теми за групови игри:
 
=  „ПОЛЕТ С ВЪЗДУШЕН БАЛОН”
Процедура: Количеството участници в полета може да бъде ограничено, за да се предизвика бърза ситуация на избор и отхвърляне, а освен това, по пътя на балона, започват да се случват и други затруднения, които усилват процедурата (липса на парашути, на храна, вода).
Когато в „балона са качени” по-малък брой лица и сред тях съзнателно водещият е включил 1-2 интолерантни в общуването си лица, то група от 6-8 участника, твърде бързо стига до извода, че именно тези следва да бъдат „изхвърлени” от балона.  Ако участниците изпитват затруднения при вербализиране на мнението си, водещият може да им предостави листове, на които да запишат лицето, което следва да напусне балона. 
За да се получи сцена, в средата на стаята се поставят столове в кръг, които са обърнати с гърбовете към центъра на кръга. По този начин участниците са разделени един от друг и нямат пряк визуален контакт.
При инструкцията водещият казва: „Имате проблем. Времето се разваля.  Балонът започва да пада.  Необходимо е да бъде намалено теглото му. При старта Вие имате на балона следните неща:
= 2 бидона вода, като всеки тежи по 20 литра – общо 40 литра;
= 3 пакета с храна, като всеки тежи по 10 кгр. – общо 30 кгр.;
= 2 туби с гориво, всяка тежи по 20 литра – общо 20 литра;
= 2 торби с баласт, всяка една тежи по 10 кгр. – общо 20 кгр.;
= парашут – 1 бр. = 5 кгр.
Общо 110 кгр.
= един участник  тежи – 45 кгр.
От вас се иска да вземете решение и да направите така, че балонът да продължи пътя си, защото в противен случай ще паднете и загинете.”
Посочените цифри се изписват на черната дъска или флип-чарт.
От тук нататък водещият инициира различни ситуации, като разпределя играта на три етапа. На всеки етап водещият казва, че е необходимо групата да изхвърли 50 кгр. тежест. При освобождаването групата се лишава най-често:
= първо от баласта (20кгр.) + храната (30кгр)  = 50 кгр.
= второ от водата (40 кгр.) + гориво (10 кгр.) = 50 кгр.
= трето от едно от лицата (45 кгр.) + парашут (5 кгр.) = 50 кгр.
Така или иначе на третия етап групата ще бъде принудена да направи избор за отхвърляне на един от членовете.  За да има ефект упражнението, предварително водещият трябва да структурира списъците с групите така, че във всяка група да попадне по 1 лице с интолерантно поведение, а останалите да бъдат негова противоположност, т.е. лесно да се стигне до избора точно на този участник.
След разиграване на ролите, т.е. отхвърляне  на лицето, групата провежда обсъждане. Задават се въпроси към отхвърленото лице и към самата група.
 
= „КРАЛСКИ ДВОР”
Процедура: Водещият участва в разпределението на ролите по начин, при който участници, които следва да се учат на толерантност да получат първо високостатусни роли, като „принц”, „крал” „губернатор”, „земевладелец”,”кардинал”, а  след това, при втората фаза –  нискостатусни, като: „слуга” , „коняр”, „детегледачка”,  „готвач”, „градинар”, „биограф”, „пазач на вратите”, „селянин”, „овчар”, „предсказател”, „шут”, „музикант”.
Водещият раздава на всеки един участник лепящи листчета, като ги поставя на ревера на участниците.  Играта преминава през две фази, като идеята е всеки да получи по една роля от високостатусни и нискостатусни актьори.  Обикновено интолерантните участници биха се възползвали от високия си статус и биха проявили интолерантно отношение. След това, при размяна на ролите, лицата които са имали нисък статус и са били обект на интолерантно отношение, получават висок статус и имат възможност да реагират.
За провеждане на упражнението групата се разделя на подгрупи от по 3 или 5 човека (нечетен брой). Във всяка подгрупа от 3 човека се определя 1 високостатусна роля („крал”) и 2 нискостатусни, а за подгрупи от 5 човека, съотношението е 2:3.
Ефектът на упражнението се изразява в това, че във втората фаза на играта, интолерантните участници  биха преживели това, което са причинили на другите в първия етап на играта.
Всяка група излиза на сцената и изиграва определен скеч, като по сценарий преди скеча кралят (кралицата) е отделена от групата, а нискостатусните подготвят сценария, т.е. договарят се как ще се държат с краля съобразно техните роли.
 
= „МАГЬОСНИК С ПОДАРЪЦИ”
Процедура: Моделира се ситуация, при която членовете на групата си правят взаимно подаръци (това са положителни качества, символични замяна на скъпи вещи, възможности и сили). При тези размени, най-вероятно някои няма да получат нищо.  За да се избегне манипулиране и нагласяне на размените, водещият предоставя на всеки един участник листчета, на които е записано името на дарителя и на получателя.  Листчетата са поставени на маса на средата на кръга и всеки става и записва своето дарение, след което сгъва листа и го поставя в шапка.  От получените сведения може да се направят изводи:
= наличие на най-харесвани членове на групата;
= наличие на аутсайдери;
= ниво на оценка за другия (какво му липсва в очите на приятеля му);
= преживявания на участниците и отношения в групата;
Не се препоръчва да се посочват имената на „дарителите”, а само името на „дарения” и самото дарение.
Инструкция: „А сега ви предлагам следната ситуация. В стаята виждате маса с поставени на нея листчета.  Представете си, че сте магьосник и искате да подарите уникален подарък на своя най-голям приятел. Можете да го дарите с всякакви качества, възможности, сили, способности и т.н.  Подаръкът, като всеки подарък трябва да съдържа неща, които биха зарадвали другия и биха го направили по-успешен човек в бъдеще. Имате право да дарите 3 неща.  Процедурата е следната. Под ред всеки става и отива до масата. Записва името си на листчето, след това името на даряваното лице и под него трите дарения. След като приключи процедурата, аз ще прочета даренията, но без да чета имената на „магьосниците”, защото те трябва да останат в тайна.”
След като приключи процедурата по даренията, водещият прочита какви подаръци са получили участниците и им поставя въпроси:
= Харесват ли ти подаръците?
= Има ли такива, които не ти харесват и защо?
= Имаш ли идея, защо „магьосникът” те е дарил именно с тези подаръци?
= Ти считаш ли, че имаш  нужда точно от тях?
= Има ли подарък, който би върнал на магьосника?
= С какво би го заменил нехаресвания подарък?
= Какво още би си пожелал?
= Какво би казал на магьосника?
= Какви чувства изпита в момента, в който научи за твоите подаръци?
На съществения момент от играта е случай, при който някой от членовете не са получи подаръци.
Ако има такива участници, това означава, че те се намират в периферията на групата, т.е. това са отхвърлени, изолирани лица, аутсайдери. Към тях се поставя друга група въпроси.
= Защо според теб се случи така, че магьосника те е забравил?
= Какво чувство преживя, в момента, в който разбра това?
= Какво би искал да получиш?
= Какво би казал на магьосника?
 
= „ПРИВЛИЧАНЕ И ОТБЛЪСКВАНЕ” 
Цели: Усилване процеса на емпатия и съпреживяване, актуализиране на индивидуалните проблеми на участниците, подтикване към психодраматична преработка на проблемите.
Задачи: Да се моделира ситуация на избор, като се даде възможност на участниците да изпитат върху себе си ситуация на групов избор и отхвърляне.
Процедура: На групата се предлага спонтанно невербално взаимодействие един с друг, като водещият подбира няколко участника, които трябва да бъдат „отхвърлени”. За тази цел,  водещият извиква всеки един участник при себе си и му поставя задачата. Отхвърлените не се запознават със задачата. Те не трябва да се досещат за смисъла на играта.
В средата на стаята се подреждат две колонки със столове, отдалечени един от друг. Броят им зависи от броя на групата. Най-отпред се поставя един стол за водача на автобус. Всъщност декора представлява автобус.  Играта се провежда на три етапа.
Първи етап.
Инструкция: „Представете си, че вие сте пасажери, които са тръгнали да посетят „Градът на вълшебствата”. В този град всеки един от вас може да вземе нещо за себе си, което счита, че му липсва, а има нужда от него. Осен това той може да остави в този град нещо, което му пречи, вреди му за да бъде обичан, харесван, успешен. В момента всички вие чакате „вълшебен автобус”, който ще ви отведе там. Автобусът е пристигнал, но той няма водач. Първата задача е да изберете такъв водач. Ролята му е много отговорна, защото той трябва да се грижи групата ви да пристигне там, за където е тръгнала.”
След като групата избере водач, същият заема мястото си и прави избор на няколко лица. Например, ако групата е около 12-15 човека, е добре той да подбере 1/3  от тях, т.е. 4-5 участника.  Когато участниците заемат местата си в автобуса, водачът се обръща към тях и пита:
„Какво искате да си вземете за себе си от „Вълшебния град” и какво завинаги искате да оставите там?  Всеки от участниците дава заявката си.
Втори етап.
Водещият обявява, че пътуващите в автобуса автоматично са получили права да решат кого от чакащите да вземат при втори курс, като не могат да качат в автобуса повече от … брой лица (тук водещият трябва да прецени в зависимост от броя на групата колко лица могат да бъдат взети при втория и третия етап). Например при група от 15 човека, на втория етап могат да се поканят в автобуса от останалите чакащи 9 лица, 5 човека, при това за третия етап ще останат „чакащи” четири. На третия етап групата може да вземе само едно лице. В крайна сметка три участника ще останат.
Тази ситуация ще накара „отхвърлените” да се преживеят като такива и ще позволи последваща дискусия и въпроси към „чакащите” и към „пътуващите” за причините, които са довели до тази ситуация.
Обсъждане:
Към „чакащите”:
= Защо според вас се случи така, че не успяхте да посетите „Вълшебния град”?
= Колко важно беше за вас да пристигнете във „Вълшебния град”
= Какво бихте оставили там?
= Какво искахте да получите за себе си от „Вълшебния град”?
= Какви чувства преживяхте в момента, в който „пътуващите” не Ви избраха?
= Какво искате да им кажете в този момент на „пътуващите”?
= Какво бихте направили, за да бъдете следващия път в групата на „пътуващите”?
 
= „АЗ ПАДАМ”
Цели: Да се повиши нивото на доверие в групата и се актуализират проблемите по поддръжката.
Задачи: Да се организира груповото взаимодействие, да се въвлекат участниците в действия по груповата поддръжка и всеки един да почувства подкрепата на членовете от групата.
Процедура: Участниците се разхождат в стаята.  Изведнъж някой от тях казва: „Падам!” и започва бавно да се отпуска и пада към земята напред., останалите са длъжни незабавно да му окажат помощ, да го подхванат преди той да се е проснал на пода.  Когато „падащият” е спасен, той се изправя и упражнението продължава.  Всеки един участник има право да „падне” само веднъж, като се старае да изненада останалите, т.е. наистина да ги предизвика към спасяване.  От особено значение е „падащият” да избере момент, при който се намира максимално близо до участник, с който не са в близки отношения.
 
= „МОЯТ ПРИНОС” 
Цели: Осъзнаване от участниците на своите качества и умения, като най-ценни за груповото взаимодействие.
Задачи: Сплотяване на групата, осъзнаване на груповата принадлежност от всеки участник.
Процедура: Групата се разделя на 4 подгрупи. Всяка група получава списания и цветна хартия, като всяка група разполага с един определен цвят. От списанията трябва да изрежат фигури, картини, фотоснимки и пр. и да направят колаж, който да отразява уникалността и спецификата на тяхната група.
Първоначално водещият дава следната инструкция, например за група от 15 участника:
Първа инструкция: „Както видяхте, сега имаме 3 подгрупи. Всеки участник притежава лист хартия за писане /рисуване/.  От всеки един  от Вас се иска да помисли, кое е онова специфично за него нещо като личност и индивидуалност, което го различава от другите в групата му.  След като откриете тази специфика, Вие следва да създадете символично изражение на тази своя индивидуалност. Имате време за размисъл 5 минути, през които всеки следва да помисли, с какво бих могъл да се идентифицирам така, че да бъда разпознаваем за другите. Можете да скицирате идеи на листа. На масата пред вас има списания и цветна хартия с индивидуален цвят на всяка група. Това което ще определите като индивидуалност се опитайте да го материализирате чрез рисунка, изрезка от списание, надпис. На масата пред вас има: ножица, цветни моливи, флумастери, цветна хартия, списания, лепило, лист картон. Препоръчвам ви всеки да подготви проекта си /идеята/ първоначално или във въображението или върху листа хартия. Големият лист картон ще ви е необходим по-късно.”
След като даде инструкцията и започне творческия процес, обикновено участниците се запознават с наличните материали. Ако времето за размисъл се окаже недостатъчно, водещият следва да го удължи, докато всички са готови. След това се дава следващата инструкция.
Втора инструкция: „От вас се иска да продължите работата си, като всеки  един започне да изготвя собствената си идентификация. След като всеки е готов, обсъдете заедно идеята на всеки и се опитайте да обедините тези индивидуални идеи в някакъв общ сценарий, т.е. сбора от индивидуалности да формира една обща уникална индивидуалност само за вашата група. Измислете име на групата си, това ще бъде името на колажа, който ще направите.  При изготвянето на колажа започвате същинско материализиране на идеите си.”
След като четирите групи приключат работата си, водещият дава следната инструкция:
„А сега искам всички да се съберете в една обща група и да сглобите общ колаж. Опитайте се към изготвените отделни колажи на подгрупите, да ги сглобите в единно цяло по такъв начин, че да заличите контрастите между отделните групи.”
Обсъждане:
Следва описание от участниците на създадения колаж, след което водещият пита:
= Какво е впечатлението ви от това, което създадохте?
= По какъв начин то доказва индивидуалността на групата?
= Коя беше първата мисъл, която ви дойде на ум в началото на задачата?
= Изпитахте ли затруднения при определяне на собствената си идентификация?
= Замисляли ли сте се до сега, с какво сте различни от другите, което другите  искате да знаят за вас?
= Какво беше чувството, когато започнахте да сглобявате колажа на подгрупите?
= Лесно ли намерихте общо решение за визията на подгруповия колаж /груповия/?
= Имаше ли сред вас участници, които не успяха да се интегрират към общото решение?
= Възникнаха ли спорове и конфликти? По какъв начин бяха разрешени?
 
= „КАКВО ОБИЧАМ В СЕБЕ СИ” 
Цели: Саморазкриване, мотивиране към рефлексия и идентификация.
Задачи: Да се организира взаимодействие, насочено към саморазкриване и осъзнаване ценностите на своите качества и способности.
 Процедура: Членовете на групата се разпределят по двойки и един по един по ред разказват един на друг, какво харесват в себе си, какво качество, умение, опит ценят; какво намират в себе си за особено привлекателно или симпатично.  След завършване на упражнението всички сядат в кръг и всеки разказва на групата за партньора си.
 
= „НАПРАВИ ПОДАРЪК” 
Цели: Създаване атмосфера на доверие и приемане в групата; предизвикване рефлексия за качеството на потребностите на другия; мотивиране към психодраматично въплъщение на желанието за взаимодействие с другите във виртуалния и реалния свят.
Задачи: „Разкрепостяване” въображението на групата и предоставяне възможност за изразяване на своето отношение към другия/другите.
Процедура: Водещият предлага на членовете на групата да подарят един на друг въображаем подарък (чувство, предмет, качество, способност, умение и пр.). Подаръкът трябва да се опише вербално, а след това да се покаже и обозначи начина на връчването му невербално.  По този начин всеки член на групата ще получи подарък от всички останали.
След упражнението водещият поставя въпроси:
= Как се чувстват, като членове на тази група?
= Не биха ли искали да подарят подаръци на други хора (близки, познати, реално съществуващи), литературни или кино-персонажи.
 
     9. Работа с протогонист и спомагателни „Аз-ове” Цел: Да се подготви всичко необходимо за последващите психодраматични действия или ролеви игри.
Задачи:  С помощта на социометрично изследване „Кой желаете да бъде главно действащо лице и кой ще застане зад гърба му” се избира протогонист и в същото време се поддържат тези, които са получили малко гласове, за да се стимулира  тяхното по-нататъшно участие.
Процедура: Включва избор на участник (протогонист), спомагателни участници за последващите изследвания с психодраматични техники за разкриване проблемите му, свързани с интолерантните взаимоотношения.
 
= „МОНОЛОГ С ДВОЙНИК”
Цел: Упражнението помага на членовете на групата да развият своята спонтанност и предоставя възможност да практикуват умения в ролята на „двойник”.
Упражнението е ценно с това, че може да се прилага извън психодраматичната индивидуална работа по конкретен проблем., т.е. в груповата работа, а по време на експлорацията, участникът може да представи проблем, който да стане обект на психодраматична работа.
Процедура: Протогонистът застава в центъра на кръга (може да се разхожда из стаята) и си представя, че е напълно сам в момента. От него се иска да произнесе монолог, т.е. да вербализира мислите си пред самия себе си.
Инструкция: „Представете си, че в момента сте абсолютно сам в стаята – Вие и вашия проблем, който Ви безпокои, за който мислите и не намирате решение. От Вас се иска да произнесете монолог, т.е. да дадете външна изява на това, което Ви безпокои, на терзанията, безпокойството, мислите за евентуално решение, хипотезите и вариантите за постъпките и последиците. Имате право да се движите в стаята. Задължително активизирайте невербалните сигнали, т.е. показвайте с гримаси, пози, жестове, стойка на тялото, състоянието си. не произнасяйте речи, а просто излагайте мислите си на глас. „
След няколко минути от началото на монолога, един от групата (най-добре по своя инициатива) застава зад протогониста, приемайки неговата поза и следвайки неговите невербални сигнали, без да прекъсва действието на протогониста или да му пречи.  От него се иска, да се опита да си представи какво преживява, какво мисли протогонистът, да влезе в неговата роля. След няколко минути той бива сменен от друг участник. Принципно всеки член на групата трябва да има възможност да отработи ролята на двойник. Ефектът се отразява към двете страни.
След приключване на упражнението следва обсъждане.
 
= „ПРИКАЗКА”
Цели: Получаване рефлексия за мнението и оценките на групата по отношение на определен член. Последващо подтикване към саморазкриване на участника. Чрез „Приказката” групата дава оценки на един от членовете си, като „героят” е поставен на сцената и осмисля тези оценки. Той разбира как е оценявано поведението и проблемите му от другите. Осъзнава, че определени негови рутинни действия, фрази, постъпки са предизвикали силно впечатлени, т.е. те са били прихванати оценени като важни от другите, както и такива, които се отхвърлят от другите.
Процедура:  Водещият се обръща към групата с молба, да запишат името на този неин член, за който искат да напишат приказка. За целта всеки един получава листче, на което записва името на лицето. Определен член брои гласовете и уведомява групата.
Клиентите да подготвят и напишат приказка за член групата, който не присъства в момента на написването и. Участва цялата група спонтанно, без главния герой. Смисълът е „писателите” да превъплътят качества, умения, ценности, цели, слабости, външни черти и пр. особености на героя, до които са стигнали в процеса на общуването.
Техниката се базира на разбирането, че човек живее и преживява в  социума /групата/, човек иска да бъде приет от групата и да остане в групата. На разбирането за екзистенциалната потребност на човек да получава положителни оценки от групата, да бъде оценяван и да има правото да оценява.
След написването, „писателите” разпределят ролите на героите от приказката и определят един от тях за главен герой. Разиграват сцена на написаното с участието на разказвач. След това групата представя на сцената приказката пред психодраматурга и лицето, за което е приказката. В края текста на написаната приказка се предоставя на  лицето, за което е приказката. На същия сеанс или на следващия последният дава своето мнение за написаното. Тук целта е да се активизират вътрешните му защити, като заеме определена позиция и се опита да защити едни или да опровергае други качества.
Задачи:
- Първо – посочените положителни лични качества и черти позитивират, оптимизират героя. Повишават самооценката му. Той е наясно доколко е бил приет и разбран от другите. Получава вътрешно удовлетворение от вписването си в групата и от високата оценка която му е дадена. Всичко това го прави уверен, стимулира го, намалява тревожността, подтиква го към стабилизиране и утвърждаване на всички онези негови черти, които са му осигурили успех в колектива. Постепенно героят започва да осъзнава печелившите си тактики, които стереотипизира и ги превръща в траен модел на поведение.
- Второ – посочените му недостатъци и дефицити, предизвикват в героя вътрешна борба. Карат го да заеме открита позиция на защита. Въвеждат го в непосредствен диалог с аргументи с групата и предизвикват още по-силна експлорация на проблемите му. В този диалог с факти и аргументи групата е много по-силен фактор, отколкото отделния герой. От една страна той не желае да бъде отхвърлен, атакувайки като цяло групата /общественото мнение/, от друга страна иска да бъде разбран и поради тази причина сам сваля маската си, преодолява защитите си и отива на открит диалог с другите.   
Техниката се прилага след четвъртия сеанс и се открие процедура за периодично прилагане на т. нар. „Приказка”.  Не се препоръчва да се прилага при неструктурирана и достатъчно сплотена група още в самото начало – може да предизвика отчуждаване и самоизолиране  на участника от групата.
 
10. Психодраматични действия / ролеви игри Задачи: Чрез множествено дублиране да бъдат въвлечени всички участници, да се активизират  и разширят процесите на идентификация и емпатийно преживяване, да се осъзнаят неефективните форми на общуване.
Цел: Посредством действия, да се позволи на участниците да почувстват непродуктивността и травматичността на интолерантното общуване, да бъдат избрани разумни стратегии за взаимодействие.
На този етап, с прилагане на психодраматични техники започва изследване на проблемното интолерантно взаимодействие между подрастващите. Възможно е действията да бъдат записани на видеолента. Прилага се ротация на ролите.
 
11. Обратна връзка с участниците (рефлексия) Цел: Разширяване осъзнаването на „алтернативни” възприятия и чувства на другите участници в групата.
Задачи: Да се даде възможност на всеки член на групата да се изкаже, а протогонистът да получи обратна връзка („шеринг”) от спомагателните персонажи и зрителите.
Не се допускат осъдителни съвети или интерпретации.
Забранява се да се говори или оценяват преживяванията, действията, мислите на другия.
Участващите могат да говорят само за себе си, да споделят собствения си опит, мисли, преживявания
Обръща се внимание и се изисква участниците да поддържат протогониста.
След споделянето е възможна групова дискусия по темата, като тук се включва другите – техните ценности, културни различия и пр.
 
= „ОТРАЖЕНИЕ”
 Цел:  Предоставяне възможност на групата да покаже и разкаже за своето възприятие по отношение протогониста; как той е оценяван и възприеман в групата; какво останалите са установили и идентифицирали в него, като типични и уникални особености;
Задачи: Протогонистът да получи обратна връзка от групата за своите качества, поведение, за това кое групата харесва и приема в него и това, което тя отхвърля; да се активизира вътрешногруповия обмен на мисли и оценки за определен член, явяващ се проблематичен за групата; самият протогонист да получи информация за това, доколко е приет от останалите и какво следва да промени в себе си.
Процедура: Методиката може да бъде приложена в началния етап на работата с групата, тъй като не е фиксирана върху протогониста, той не е активен и същевременно се явява обект на дискусия.  Посредством тази техника се активизира вътрешногруповата комуникация и участниците се въвличат в активна работа.
Водещият поканва протогонистът да се оттегли на заден план (обикновено се поставя стол в единия ъгъл на стаята, а участникът сяда с гръб към сцената).  След това водещият моли протогониста, да създаде, чрез избор на членове на групата два отбора от 3 (5) състезателя, като се придържа към критериите:
= отбор „А” – членове на класа, които познават много добре протогониста и той би ги взел в своя отбор (положителни спомагателни Аз-ове);
= отбор „Б”  – членове на класа, които не познават много добре протогониста и той не би ги взел в своя отбор (отрицателни спомагателни Аз-ове);
Инструкция: „Посочи от групата  последователно 3 (5) участника, които считаш, че те познава добре, тъй като се намираш в много близки отношения с тях и това им е позволило да те опознаят.  А сега посочи други 3 (5) участника, с които не се намираш в близки отношения и те не са успели да те опознаят добре.”
След като са сформирани отборите, водещият ги отделя в други части на стаята и рязко променя посоката на действието, като дава следната нова инструкция към групите.
Инструкция към отбор „А”: „Представете си, че вие сте PR-екип, а лицето което е в ъгъла е политик, на който предстои да се яви на избори. От вас се иска да представите стратегия, чрез която кандидатът Ви да спечели доверието на аудиторията. Имате 10 минути за размисъл.”
Инструкция към отбор „Б”: „Представете си, че вие сте PR-екип на опонента, на лицето което е в ъгъла. Вие имате свой представител, който също се стреми да спечели доверието на електората. В качеството си на PR-екип, от вас се иска да представите пред публиката такава стратегия, че кандидатът от „ъгъла” да не успее да спечели доверието на аудиторията.”
Инструкция към аудиторията: „Представете си, че вие сте народът. От вас се иска да изслушате пледоариите на двата екипа, да оцените стратегиите им и да вземете решение кой „политик” бихте избрали. По време на защитата водете записки, тъй като ще може да задавате въпроси, след като получите право за това.”
Водещият предоставя двете инструкции на съответните екипи, напечатани на лист на всяка една от групите.
След това всяка група започва да излага стратегията си. Предполага се, че отбор „А” ще постави акцент на положителните качества, а „отбор „Б” – на отрицателните.  По време на изложението екипите нямат право да се прекъсват.
След като приключи „дебатът” думата се дава на публиката, като всеки участник има право да заяви своята позиция.
В заключителната част групата провежда обсъждане.
 
= „ВАЖЕН ОПИТ”
Водещ: „За да можем бързо и лесно да се отпуснем, ние можем да направим следното: нека всеки да се съсредоточи върху това, какво е научил тук.  Помислете по двойки за около минута по следните въпроси:
= В какво се състои най-важния опит, който аз придобих в тази група и който може да ми помогне да се справям по-добре с трудностите в ежедневието?
След това затворете очи и не ги отваряйте, докато не намерите отговор на този въпрос. След това ми се иска всеки да сподели това, което е осъзнал.”

Модифицирани упражнения:
= „НА КАКВО СЕ НАУЧИХ” – Водещият предлага лист с незавършени изречения:
 = „Аз се научих …”
= „Аз разбрах …”
= „Аз установих, че …”
= „Аз бях удивен от …”
= „Хареса ми …”
= „Бях разочарован от …”
= „Най-важното за мен беше …”
Водещият предлага  на участниците да помислят върху въпросите базирайки се на натрупания си вече в тренинга опит и да завършат изреченията.
 
= „ВРАТИ”
Цел: мотивиране към промяна и вътрешна трансформация.
Задачи: осъзнаване на жизнените цели и ценности,  които е разкрил тренинга
Процедура: Участниците един по един застават в центъра на кръга, хващат въображаема дръжка на врата и казват:
= „Аз отварям вратата …” (назовава коя врата отваря)
= „Аз затварям вратата …” (също назовава какво или кой затваря)
Например: „Аз отварям вратата на увереността в собствените си сили, здраве и себеуважение, а затварям вратата на страха и лошото настроение”.
 
= „КРАЙ НА ВСИЧКО”
Цел: „завършване на гещалта”
Задачи: да се даде възможност за взаимодействие на участниците с тези, които са най-значими в дадената ситуация.
Процедура: Водещият предлага, преди да се разделят да помислят над това:
• „Всички ли успяхте да кажете един на друг всичко което сте искали?”
• „Може би, сте забравили да споделите някои преживявания с групата?”
• „Има ли тук човек, за когото искате да разберете нещо?”
• „Искате ли да благодарите на някого?”
Направете всичко това тук и сега.”
  Приложение
Анотация към тренинга с указания за основните понятия и явления,
с които следва да работи групата
 
Тъй като по време на тренинга участниците ще се сблъскат с нови понятия и явления, то водещият следва още в самото начало накратко да ги запознае с тях.  Най-важни се явяват: „дублиране”, „дубльор”, „действие” (психодраматично действие), „размяна на роли”, „ротация на роли”, „огледало”, „протогонист”, „психодрама”, „свръхреалност”.
 „Протогонист” – главно действащо лице, централна фигура в психодрамата.  Избора на протогонист обикновено става още при „загряването” на групата и се изразява в това, че участникът показва готовност да изследва един или друг свой проблем.  Ако по време на „загряването” бъдат определени няколко такива участника, то се формира протогонистична група и от нея следва да се направи избор.  Обикновено членовете на групата реагират поддържащо и стимулиращо желанието на участника, желаещ да стане протогонист. Този, който е събрал най-малко количество гласове, получава поддръжка от страна на избралите го, като от тях се иска да вербализират мотивите за избора си. Никой не бива да бъде оставян в изолация и извън психодраматичните действия.
„Психодрама”  – метод за работа с проблемите на клиента, който е разработен от Джейкъб Морено.  Представлява процедура за изследване на жизнени ситуации, посредством възпроизвеждане на действието.  Психодраматичната сесия се състои от три части: „загряване”, „драматично действие” и „споделяне”
„Споделяне” – изразява се в оказване поддръжка на протогониста, когато не може да „носи” бремето на преживяванията си, като го разделя с останалите участници.  Те разказват за своите чувства, които са преживели по време на драматичното действие, привеждат примери от своя живот, спомените за които са били актуализирани от случая и играта на протогониста, говорят за свои асоциации и всичко това с цел, да покажат на протогонистта, че той не е сам в своя проблем.  По време на „споделянето” не се допускат оценки, сравнения, съвети, обяснения, интерпретации и други действия, които не могат да окажат поддръжка на протогониста.
„Дубльор” – това е участник, който обикновено се избира от протогониста, за да изиграе ролята или някакъв аспект от ролята на протогониста.  На протогониста много често се налага някой друг да изиграе ролята му, тъй като той не е в състояние. Именно това лице, което е освободено от рамката на конкретния проблем на протогониста, се наема за да покаже тази роля, т.е. да дублира.  С помощта на спомагателен Аз,  протогонистът получава възможност да наблюдава действието, да възрази, да уточни, да преживее и пр. действия, които дам не може да извърши.  При дублирането понякога е полезно  (с цел въвличане на участниците и обща активизация на групата) и останалите участници да бъдат въвлечени в ролята на „дубльор”, тъй като всеки един от тях би предложил свое разбиране за ситуацията. На практика това изглежда по следния начин:  членовете на групата по ред излизат и застават зад гърба на протогониста и озвучават неговите мисли и чувства.  Ако дубльорът „попада” на точен подход (улучил е, схванал е, правилно е показал и казал), то протогонистът просто кимва с глава, т.е. той се съгласява или самият той повтаря това, което „дубльорът” е казал.  Ако „дубльорът” не попада на точен подход, протогонистът казва „не” и предлага свой „вариант”.
„Размяна на роли” – това е базова техника в психодрамата.  В някои източници се среща по името „размяна на Аз-ове”. Прилага се, за да може протогонистът да види ситуацията си от друга гледна точка, през очите на друг човек.  „Размяната” позволява да се разбере вътрешния свят на другия, да се изследват деформациите на междуличностното възприятие.  Тази техника се опита изцяло върху емпатия.  Преимуществото и се състои в това, че вътрешния свят на протогониста се изследва чрез действие. След играта се прилага процедура за „излизане от ролята”.  Един от видовете „размени” е техниката „празен стол”, при която протогонистът  играе себе си, а след това другия, с който е имал определени проблеми.
„Огледало” – психодраматична техника, която се прилага в тези случаи, когато на протогониста е необходимо „да се погледне отстрани” и да осъзнае непродуктивността на своето общуване (действие, преживяване, мисъл).  Човекът, който играе ролята на протогониста, се стреми изцяло да поддържа неговото поведение, с думи, с интонация, дикция, невербални сигнали и пр. , като по този начин създава „огледално отражение” на протогониста.
Понякога „огледалото” целенасочено изкривява чертите на протогониста, за да  го изведе от състоянието му на спокойствие, да го засегне емоционално, да го активизира.
„Ротация на роли” –  способ, използван при ролевата игра, за да бъдат задействани колкото се може повече участници.  Точно както в театъра, съществуват няколко състава актьори, ангажирани в една пиеса, при ротацията на ролите други членове на групата разиграват една и съща ситуация, като по ред встъпват в ролята на протогониста или спомагателните Аз-ове.
„Действие”, „психодраматично действие” – разиграване, възпроизвеждане на действия, които след като ситуацията или конфликта е бил разказан и накратко обсъден (това е сценария), се поставя на „сцена”.  След „загравянето”, на участниците в групата се предлага да изследват чрез действие свои конфликти или значими житейски ситуации, епизоди от своя живот, като ги възпроизвеждат на сцена.  (Осен това е възможно да бъдат изследвани и сънища, фантазии, спомени и пр. , да се работи с миналото, настоящето и с бъдещето. Това всъщност се нарича „свръхреалност”).  След всяко действие следва фаза на „споделяне”. 
Според Морено, повторното възпроизвеждане на травмиращи епизоди, не само че довежда до инсайт, но позволява и емоционално дистанциране от събитията (травмата).
Информация за треньора
 Предложения тренинг изисква някои предварителни ориентации на треньора-водещ в проблематиката, а също и някаква престава за възможното развитие на ситуациите.  Това е възможно на база предварителни наблюдения или чрез информацията, получена в хода на първичното интервю.
При интолерантното общуване, взаимодействието на един от подрастващите встъпва като вторично качество на субекта на затруднено общуване  (Лабунская В.А.).  Ето защо  психодрамата / ролевата игра, която е насочена към усилване процесите на взаимно разбиране, емпатия, действена преработка на чувства и фантазии, може да се окаже ефективно средство за преодоляване неразбирането и неприязънта.
Толерантното взаимодействие, както и всяко взаимодействие, се състои от когнитивни, емоционални и поведенчески компоненти.  При провеждането на тренинга водещият трябва да обръща внимание всички компоненти да присъства в достатъчна степен в упражненията и груповите игри.
При прилагането на психодраматичните техники е необходимо да се обръща внимание на създаване атмосфера на доверие и саморазкриване в групата.  Играта на протогониста първоначално предполага висока готовност към саморазкриване.  Нежеланието на членовете да бъдат протогонисти говори за съпротиви, недостатъчно ниво на сигурност в групата и липса на доверие между членовете.  В такива случаи се прилага много по-продължително „загряване” и взаимодействие в първата фаза.  Особено полезни се явяват упражненията, включващи невербални елементи, които помагат на участниците по косвен начин да преодолеят съпротивите за открит разговор за своите чувства и проблеми.
Една от особеностите при работа с подрастващите е, че те все още нямат достатъчен жизнен опит.  Освен това, за тях е трудно да превключват от емоционална включеност в играта към обективен анализ.  Друга особеност се явява срама и срамежливостта, нежеланието да се занимават с „детски игри” и „детство”.
За преодоляване на тези трудности е необходимо да се извърши внимателен подбор на упражненията, много по-продължителна работа в първата фаза на „загряване” и внимателен и достатъчно продължителен анализ (обсъждане) на ситуациите.
Приложение: Свитък с домашни задания                                                                                УЧИЛИЩЕН ПСИХОЛОГ:  
                                                                         ……………………………………

…………….2012г
гр……………… 
 
Категория: Други
Прочетен: 7079 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.02.2013 21:15


 


 

Примерно документация за провеждане на тренинг „Толерантност”
с елементи на психодрама-част 1 
(в полза на училищните психолози)


                                                                                          УТВЪРЖДАВАМ :
                                                                                           ДИРЕКТОР НА
        
                                                                                           …………………
                                                                                          /……………… /
                                                                                          Дата: ........., гр………

 

 

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

           ОТНОСНО: Програма за провеждане на тренинг с учениците от ……  клас на 
                               тема „Толерантност” с елементи на психодрама.

 
          ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

      На основание утвърден план за провеждане на психопрофилактични и психокорекционни мероприятия с учениците от …… клас, предлагам,  да бъде утвърдена програма и се издаде заповед за провеждане на групов тренинг с елементи на психодрама със следните,
      Цели: Извършване промяна в стереотипите на междуличностни отношения в класа, сплотяване на групата, формиране на умения за самоизразяване и себеразкриване, създаване на условия за осъзнаване необходимостта от толерантност в общуването, преодоляване на негативни предубеждения и предразсъдъци, повишаване на общата култура и образованост по темата.
      Задачи:
     1.Да се повиши общата култура и образованост на учениците по темата.
     2.Да се мотивират участниците към осъзнаване и разбиране на необходимостта от промяна на използваните от тях дисфункционални модели на общуване и разрешаване на конфликти.
    3.Да се даде възможност на учащите се да почувстват какво означава „да бъдеш различен”, да осъзнаят ценността на многообразието от човешки характери и култури.
    4.Да се формират умения в учениците за разбиране чувствата на другите и способности за изразяване на собствените си преживявания.
   5.Да бъдат активизирани и привлечени към сътрудничество родителите, чрез оказване на помощ и съдействие на своите деца в процеса на подготовката им за участие в тренинга, посредством поставяне на „домашни задачи” (отговори на въпроси, провеждане на беседи, решаване на казуси, обмяна на жизнен опит).
    6.Да се усвоят нови толерантни модели на общуване, разбирания и оценки за „различните други”, чрез промяна и преработка на наличните стереотипи, предубеждения и предразсъдъци.
     График на занятията……………………………

  

 

 

П Р О Г Р А М А


 „НАСИЛИЕТО И АГРЕСИЯТА В НАШИЯ КЛАС” И ТРЕНИНГ С ЕЛЕМЕНТИ НА ПСИХОДРАМА –  „TОЛЕРАНТНОСТ”

     Въведение
   Създаването на нормални, толерантни отношения в класа сред учениците, сплотяването на класа (групата) и образуването на екип, се явява важна стъпка по пътя за общото повишаване ефективността от образователния и педагогическия процес.  Тази задача е особено актуална днес, когато в резултат на различни социални промени върви процес на социално разслоение на обществото, снижаване на материалното състояние на отделни групи население, миграция и свързаните с нея затруднения на адаптиращият се към друга култура.
    При това, много децата от семейства, различаващи се от останалата маса по етническа принадлежност, по културни ценности и по други признаци, са въвлечени в общуване и взаимодействие с останалите в училище, които са мнозинство.   Нерядко са случаите, при които възникват проблеми, свързани с взаимното разбиране, приемане позицията на другия, който не прилича на теб, с различия в ценностите, във възможностите и интелектуалното ниво.  Сливането на два класа (поради намаляване броя на учениците) или на няколко класа, включването на нови ученици (особено при прехода от 4 към 5 клас) във някоя сложна група от деца (клас), се явява допълнително усложняващ фактор за изостряне на междуличностните отношения, за сепариране, конкуренция и създаване на различни групировки в класа, противопоставящи се на принципа „нашите са добри, а чуждите – лоши”.   Понякога груповите процеси носят изключително спонтанен, неуправляем характер – сплотяването на групата и създаването на екип понякога се затруднява и зацикля за неопределено дълго време (ако въобще има място за промяна).  Има обаче фактори, които помагат на този процес, но има и препятствия.  „Помагащите” са свързани с факта, че подрастващите  изпитват силна потребност от групова поддръжка, те имат дълбоки емоционални контакти, стремят се силно да бъдат приети и да живеят в група. „Затрудняващите” са свързани с факта, че тези процеси не винаги се открояват с максимална категоричност в съжденията,  налице е повишена чувствителност към оценките за своите външни и вътрешни качества и високи изисквания към другите (претенции), проявява се извънредна емоционалност, несдържаност, импулсивност, упоритост и пр.  Неприязънта и отхвърлянето на „силовите” способи за разрешаване на спорните ситуации, също пречат както на възпитателния, така и на образователния процес. Поради тази причина преодоляването на проблема интолерантното взаимодействие в общуването, сплотяването на класа и създаването на чувство за екипност, става крайно актуално.
     За ускоряване, а при необходимост и за коригирането на процесите на групова динамика и сплотяването на групата, особено продуктивен е социално-психологическия тренинг, в основата на който стои психодраматичната технология, ролевата игра, методите за създаване на екип.  Психодраматичните техники (Дж. Морено) помагат на подрастващите да осъзнаят разрушителността на интолерантното поведение, да дадат възможност на учащите се, да изпробват на място, тук и сега нещо „друго” в общуването, „неизвестно, непознато, ненаучено нито в семейството, нито извън него, да почувства ученикът какво значи „да бъдеш различен от другите”, да осъзнае ценността на многообразието на човешките характери и култури, да се постави на мястото на другия.  Психодраматичните техники и ролевите игри дават възможност на „ненаучилият” се на толерантност, да получи обратна връзка от другия човек, да се постави на неговото място, да преживее чувствата на другия, неговата болка и страдания, да разбере „нетолерантният” какво значи да бъдеш отхвърлен, непризнат, изолиран.  Освен това, в предложения тренинг се използват упражнения, чиято цел е създаване на екип.
     Главна цел на тренинга:  Повишаване толерантността при общуването на подрастващите, нивото на групова сплотеност и създаване атмосфера на екипност.
     Цели на тренинга: Корекция в поведението на подрастващите, стабилизация на емоционалното им състояние и самооценка, усилване на емпатийните процеси, разбиране и осъзнаване на търпимостта в общуването.
     Задачи на тренинга:  Да се даде възможност на учениците да се поставят на мястото и изиграят ролята на другия, да се усилят процесите на идентификация, да се разшири периметъра от толерантни форми на общуване.
    Методи, приложени в тренинга:  основни психодраматични техники („дублиране”; „размяна на роли”; „огледало”; „споделяне”; „загряване”); социометрични процедури; психогимнастически упражнения, насочени към повишаване доверието, сплотеността и създаване на екип. 
    Условия за участие: доброволност, неразгласяване на информацията; оптималност в състава на участващите;
     Количество участници: по 10-15 човека в група.
     Демонстративно-илюстративен материал: посочен е към отделните упражнения
    Резултати от тренинга: Очаква се да бъде създаден екип, да се променят нетолерантните патерни на общуване и взаимодействие с по-толерантни, изразяващи се в готовност за конструктивно и доброжелателно взаимодействие.
     Режим на работа: по отделен график
    Технико-методическо оборудване: Анотация за тренинга с указания за основните понятия и явления, които ще бъдат отработени в групата и мини-лекция „Информация за треньори” (виж приложението).
      Схема за интервю-инструктаж с потенциалните участници
     Интервюто се провежда за получаване на ориентация в следните насоки: 1) обща оценка за желанието и готовността за групова работа; 2) оценка за изразеността на интолерантни патерни на общуване (въпросник); 3) отговори на въпроси на ученика и корекция на негови очаквания и представи: 4) кратко описание на съдържанието на тренинга, на неговите особености, продължителност и правила; 5) кратък социометричен тест по критерия  „с кого бихте искали/не искали да се окажете в една група”, на базата на който може да бъде сформирана група или групи; 6) оценка  значимостта за субекта относно отношенията в дадената група, неговия статус в нея, желанието му да бъде член на сплотен екип.
     Въпросник за интолерантно общуване (прилага се в етапа на първичното интервю)
1.Има ли във Вашия клас ученици, по отношение на които Вие изпитвате твърда неприязън, обусловена от това, че „те не са като Вас”, в смисъл, че техните личностни особености не отговарят на „нивото” на останалите?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
2. Считате ли, че на тези ученици не им е мястото във Вашия клас?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
3. Има ли във Вашия клас ученици, които Ви дразнят с различно от другите поведение, интереси, възгледи, особености в културното възпитание?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
4. Често ли Ви се случва да оказвате морално или физическо въздействие над други хора, за да им покажете с това, че не бива да бъдат „такива” каквито са?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
5. Трудно ли Ви е да разберете тези хора, да се поставите на тяхното място, да почувствате това, което чувстват те?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
6. Възниквало ли е у Вас желание да не отидете на училище, поради усложнения в отношенията, неприязън и неразбиране между съучениците?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
7. Възниквало ли е у Вас усещане, че другите в класа Ви възприемат като „друг” човек, различен от другите, което е предизвиквало агресия от тяхна страна.
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
8. Възниквали ли са у Вас мисли, че в класа не Ви разбират, не Ви обичат, не Ви приемат?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
9. Често ли изпитвате чувство за самота, за изолираност, за отхвърляне от другите, за „вакуум” около себе си в класа?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
10.Често ли изпитвате нервно напрежение и чувство за безсилие, свързано с невъзможност да промените Вашите отношения със връстниците си?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
11. Възниквали ли са у вас фантазии, в които Вие проявявате агресия, жестокост, отмъщение към някой от съучениците си?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
12. Преживявали ли сте ситуации, в които сте чувствали, че другите не Ви разбират и Ви отхвърлят просто само заради това, че: материалното състояние на семейството Ви е различно от това на другите или културните особености не са такива като на всички останали?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
Обработка на резултатите:
Сумират се баловете на съответните отговори и въпроси, като един 1 точка получава всеки отговор „да”. Въпросите от 1 до 6 и 11 въпрос открояват тенденция към интолерантно взаимодействие, а въпроси от 7 до 10 и 12 въпрос, разкриват наличното ниво на интолерантно взаимодействие.
Анализът на получените резултати позволява да се получи ориентировъчна оценка за изразеността на тенденции към интолерантно поведение и наличното ниво на интолерантно взаимодействие на подрастващия с други подрастващи.
Скали за тенденции към интолерантно взаимодействие (въпроси: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 11)
=      0 бал – отсъствие или скриване на тенденция;
=  1-2 бал – слабо изразена тенденция;
=  3-4 бал – средно изразена тенденция;
=  5-7 бал – силно изразена тенденция;
Скали за ниво към интолерантно взаимодействие (въпроси: 7, 8, 9, 10, 12)
=      0 бал – отсъствие на интолерантно взаимодействие или скрито преживяване;
=  1-2 бал – слабо и средно изразено интолерантно взаимодействие;
=  3-4 бал – високо изразено интолерантно взаимодействие;
=  5-6 бал – изразеността на интолерантното взаимодействие е на критично ниво.

СТРУКТУРА НА ТРЕНИНГА

Тренингът ще се провежда всеки понеделник, сряда и четвъртък в седмия учебен час от 12.40 до 13.20ч. 
1. Запознаване с правилата, основните принципи при работа в условия на групов тренинг
Задача:  Информационно осигуряване, отстраняване неопределеността и корекция в представите на групата.
Цел: Подготовка на групата за работа в следващия етап.
На този етап треньорът запознава участниците в тренинга с:
= Основните правила за работа в група (конфиденциалност; активност; обръщение на „ти”, изказвания от свое име за случващото се тук и сега);
= Безоценъчност; забрана за интерпретации и съвети; поддържане на протогониста;  по-малко думи – повече действие; взаимен обмен на чувства.
= Всяко занятие започва със загряване (психоупражнения).
= Правила за самоконтрол на групата (създава се съвет за самоуправление от 5 участника)
= Разрешение всеки да сподели притесненията си от някой друг и да обясни защо.
= Използване само на Аз-послания.
= Забрана за квалификации, обидни жестове, мимики, пози, както и прояви на „бебешко” поведение.
2. Запознаване членовете на групата един с друг (в случай, че групата е от непознаващи се), самопредставяне и саморазкриване, изпълнение на „загряващи” упражнения.
Задачи: взаимно запознаване членовете на групата; позволяване идентификацията на един с друг; мотивиране към саморазкриване.
Цел: създаване атмосфера на доверие, креативност, сигурност.
На този етап следва да бъдат дадени достатъчно количество упражнения, за да може участниците да се опознаят добре и да се почувстват в обстановка на безопасност.

СВИТЪК С ПРИМЕРНИ УПРАЖНЕНИЯ

= „СЕДНЕТЕ ДО ТЕЗИ, КОИТО…”
Процедура:  Участниците разполагат столовете си в две срещуположни редици или застават прави в две редици, обърнати един към друг, на разстояние поне 2 метра. Един от участниците остава в центъра на кръга (първоначално това е водещият). Водещият предлага да разменят местата си, като седнат един до друг по някакви общи признаци и дава следната инструкция: „Правилата на играта са следните.  От вас се иска да следите точната инструкция, която аз ще подам. Това е един признак, по който вие трябва да размените местата си, като седнете един до друг. По време на размяната, този който е в средата, той определя признака и същевременно, подавайки командата се стреми да седне на някой от празните столове, подреждайки се в тази група, към която той принадлежи. При определянето на признаците групата трябва да се раздели на две половини – не повече.  Този, който при разместването не успее да заеме местото си, той остава в центъра. Ако някой е седнал, но не на правилното място, той остава в центъра, а неговото място се заема от правият. При разместването всички наблюдават водещият, защото той определя къде ще заеме позиция едната група, например, ако водещият каже: „Всички да се разделят на две групи – русокоси и чернокоси” и самият той е с черна коса, то останалите, които са с черна коса гледат него и сядат около него, а самият той се насочва към мястото, което следва да бъде освободено от който и да е било русокос участник.”
Могат да се използват следните признаци:  руса – черна коса; светли – тъмни очи; с панталони – поли (рокли); с очила – без очила; момчета – момичета;
След изпълнението на упражнението, водещият пита участниците: „Как се чувствате? Какво е Вашето настроение?” и пр.

Упражнения за създаване на непринудена атмосфера, саморазкриване, спонтанно взаимодействие и рефлексия
Цел: Да се помогне на участниците да се опознаят по-добре един с друг.
= „ИМЕ” 
 Процедура:  Водещият предлага на участниците да застанат прави в кръг. От всеки се иска един по един да каже името си, като направи с тялото си (жест, мимика, стойка) определено движение. Останалите след като чуят името и видят съпровождащото го движение, едновременно казват името и повтарят движението три пъти. Изреждат се всички участници.

= „ИСТОРИЯ НА ИМЕТО” 
Процедура:  Водещият предлага на всеки да разкаже какво означава името му, защо е кръстен точно с това име и харесва ли му то (подхожда ли му). Тези, които не харесват името си могат да бъдат запитани за причините, за това как се чувстват, споделяли ли са пред други това свое мнение и имат ли желание да го променят, ако – да, то какво име биха си избрали.

= „ЗАГРЯВАНЕ С ЕЛЕМЕНТИ НА ДУБЛИРАНЕ”
Процедура:  Водещият предлага всеки да покаже своето състояние с движение на тялото и звук. Всеки един излиза пред групата (тя е построена в една редица), демонстрира състоянието си, а след това застава пред определен участник, който трябва да повтори движението и звука с цел, да почувства това състояние. След това дубльорът трябва да го каже с думи.  Първият участник може да се съгласи или да коригира казаното от дубльора.

= „ИДЕНТИФИКАЦИЯ С НЕЩО”
Цел: Косвено саморазкриване, разказ за себе си, активизация на рефлексивните процеси, спонтанност и креативност.
Процедура:  Водещият предлага всеки член на групата да се представи като определен предмет, играчка, дреха и пр. и да разкаже за своя собственик в „Аз-форма” (Например: „Аз съм любимия музикален диск на Виктор. Той често ме слуша. Моят собственик е …., Той най-много харесва …, Той има желание …, Той се страхува от …, На него му е неприятно когато …

=„ПРЕДАЙ ПРЕДМЕТА ПО КРЪГА”
Процедура:  Водещият предлага на групата да предават един на друг по кръга въображаем предмет или същество. Например: цвете, котенце, много малък бисер и пр.  Когато се направи едно пълно завъртване, предмета се променя.

= „ПОКАЗВАНЕ НА ЖИВОТНО”
Цел: Активизиране спонтанността на въображението
Процедура:  Водещият предлага на групата един по един под ред, да показва някакво животно чрез звук, а останалите повтарят.
След всяко от тези упражнение водещият трябва да пита всеки от участниците как се чувства, какво е настроението му, за да получава рефлексивна информация.

= „СОЦИОМЕТРИЯ В ДЕЙСТВИЕ” – Водещият предлага на участниците в групата да се разпределят пространствено.
• По диагонала на стаята: по степента на изразност на някакъв признак
• По отделни групи – по критерии наличие/отсъствие на признак.
• По ъглите на стаята – по определени характеристики
Критериите могат да бъдат:
= високо/ниско самочувствие;
= ниво на енергичност;
= степен на готовност за работа;
= ниво на доверие / недоверие в групата;
= ориентация към успехи / бягство от неуспехи;
= наличие на брат / сестра;
= харесван / нехаресван от групата;
= различен / еднакъв с другите;
= наличие на баба или дядо / липса на баба или дядо
При формирането на всяка една от групите, водещият отива до тях и пита:
= „Какво означава за вас тази група?”
= Какво чувствате като член на тази група?”
= Какво означава за вас „да бъда в тази група?”
= Какво означава за вас да имам тази група?”
Ето един пример:
= „Какво означава за Вас да имаш брат / сестра (баба и дядо)?
Как се чувствате в това състояние (като единствено дете, като имащ брат / сестра; баба и дядо)?
= Какво означава за вас да имаш брат / сестра (баба и дядо) в семейството?
= Сънуваш ли често тези, които си загубил?
Забележка: В началото на упражнението обикновено всички участници са сковани.  За преодоляване на това състояние може да се приложи следната рецепта:  „Ако се смущавате от присъствието на някой от участниците тук и това ви пречи да работите, то всеки един от вас има право да  му съобщи, обикновено този метод помага и на човек му става по-леко”

= „РАБОТА С НЕПОЗНАТИ”
Цел: Актуализация на проблемите на участниците в тренинга, свързани с интолерантното общуване. Предполага се, че групите ще „изхвърлят” онези, които са най-малко ценени, т.е. проявяващи интолерантно поведение.
 Задачи:  Участниците да получат взаимно информация за другия и да се създаде атмосфера на доброжелателност и саморазкриване.
Процедура:   Водещият предлага на участниците в групата един по един да се разпределят в една линия по степен на познанство или по критерия „доколкото ви се струва, че познавате / разбирате този човек”. След като изпълнят това упражнение, водещият предлага да се формират двойки между тези участници, които се оказват най-познати и най-много се разбират един с друг.  След това им се предоставят 3 минути всеки да разкаже на другия за три приятни събития, случили се напоследък и три – не съвсем приятни.
Модифициран вариант на упражнението може да включва критерия „ценност на другия”, а при работата по двойки всеки споделя с другия  три качества, заради които одобрява и три качества, които не одобрява.

3. Работа по теми (проблеми)
В този етап се разглеждат ситуации на общуване, които се характеризират с интолерантни реакции.
Задача:  Формулиране на типични проблеми, свързани с интолерантното общуване на учениците един с друг, уточняване формата на интолерантно общуване и взаимодействие.
Цели: Подготовка на групата за преработка на проблемите чрез действие
На този етап работата на групата се организира така, че  да възниква интолерантно общуване в различни форми.  Освен това, групата описва типични ситуации, в които интолерантното общуване се проявява в пълна сила.  Водещият е длъжен да отчита, че ситуациите, при които може да се прояви интолерантно общуване – са преди всичко ситуации на избор и отхвърляне.  Разиграването на реални епизоди на този етап на групова работа, може да предизвика съпротива и по тази причина водещият предлага на групата да ориентировъчни теми (обща задача, изискваща съвместни действия – съвместен живот, поход,  пътешествие, живот на необитаем остров, поканване за рожден ден, в хода на които участниците получават възможност за избор и отхвърляне на други), а също и упражнения за „загряване”, изискващи избор и отхвърляне. Например:

= „ОТКАЗ ОТ ПОМОЩ”
Процедура:   Участниците се разделят на групи. За една от тях се моделира ситуация, за успешното изпълнение на която (на един от етапите) е необходима помощта на участниците от другите групи. Участниците от другите групи един по един трябва да намират различни причини, за да отказват помощта.

= „ИЗБОР НА ПРИЯТЕЛ”
Процедура: Спонтанно се формират две групи, като всеки участник от едната група трябва да подбере по двама приятели от другата група, обяснявайки причината за отказа за всички останали. След като се изпълнят тези избори, на практика част от участниците от втората група не трябва да получат нито един избор.

= „ПОЛЕТ С ВЪЗДУШЕН БАЛОН”
Цел: Актуализация на проблемите на участниците в тренинга, свързани с интолерантното общуване. Предполага се, че групите ще „изхвърлят” онези, които са най-малко ценени, т.е. проявяващи интолерантно поведение.
Задача: Да се даде възможност на участниците да се потопят в ситуация на отхвърляне
След изпълнението на упражнението, водещият пита участниците:
= Как са се чувствали в ситуация на избор и отхвърляне?
= Какво е означавало за тях да бъдат избрани или отхвърлени?
= Колко често в живота са се сблъсквали с подобни ситуации?
Процедура: Групата се отправя в „полет” на въздушен балон (дериджабъл), избира маршрут и всичко необходимо (храна, вода, оборудване и пр.). По пътя възниква аварийна ситуация, изискваща избор: „хвърляне зад борда” с парашут  на някого от групата или някоя от необходимите вещи.

4. Работа с протогонисти и спомагателен „Аз”
Следващият етап предполага  достатъчно „подготвена” група, главен участник (протогонист),  избрана ситуация, спомагателни участници за последващо изследване с психодраматични техники на особеностите на интолерантното общуване и неговите деструктивни характеристики.
Забележка: В психодрамата "протогонистът" е човек (член на група, пациент или клиент), който решава да разиграе някои значителни моменти от живота си, преживявания или взаимоотношения на сцената с помощта на психодраматичен режисьор и другите членове, които поемат допълнителни роли на спомагателни Его.

Задачи: избор на ситуация, която е добре позната на групата, избор на протогонист, тема, която е най-близка до останалите участници в групата, помагащи му за конкретизиране на проблема.
Цел: подготовка на протогониста и спомагателните Аз-ове за игра.

5. Психодраматично действие / ролева игра
На този етап се прилагат психодраматични техники („дублиране”, „размяна на роли” „огледало”), като в процеса на непосредствено действие се изследва проблема.  Със съгласието на протогониста и групата може да се направи видеозапис.  Освен това,  препоръчва се „ротация на ролите” – замяна на протогониста и спомагателните персонажи с други лица с цел, повторно проиграване на ролите с възможни изменения и корекции, свързани с личностните особености. При тази размяна всеки един нов участник  представя по различен начин ролята си в дадената ситуация, а този факт разширява блендата на участниците, с която те разглеждат тази ситуация.
Задача: да се обхванат колкото се може повече участници от групата, да се създаде идентификационно поле, да се способства за развитие на емпатийно разбиране, осъзнаване непродуктивността на интолерантното взаимодействие и неговия деструктивен характер.
Цел: да се предостави възможност на участниците да почувстват травматичността на интолерантното общуване и да изработят по-ефективна стратегия за взаимодействие.

= „ПРАЗЕН СТОЛ”
Техниката на празния стол е една от най-известните и често прилагани методи при ролевата игра в психодрамата и гещалтерапията. При нея протогонистът не използва помощници. По-скоро тук той взаимодейства с въображаем обект (някого или нещо) представен посредством един или няколко празни стола.  Столовете служат като заместители на отсъстващите лица, предмети, явления и пр. Те могат да представляват неодушевени предмети – стая, дом, автомобил и т.н. или определена гледна точка, черта на характера, навик, намеса (имам предвид например, място в служебната йерархия, професия или вид занятие, чувство за страх, за личностна непълноценност, препятствие и т.н.). Много често „столът” представя определен човек, с който протогонистът е емоционално обвързан. Този човек може да е жив или починал, да е представен с цялата си личност или само чрез част от „Аз-а” си.  По време на процедурата протогонистът разговаря с въображаемия друг (празния стол). Участието му може да бъде под формата на монолог или диалог, чрез промяна на ролята.
През цялото време протогонистът сменя ролите и местата си (при отсъствие на друг участник).  Този тип „двуролеви монолог” поддържа хода на действието.  След като протогонистът изложи позицията, чувствата, мислите и действията на другия, а с това участниците се запознаят със същината на проблема, „празният” стол може да се заеме от друг участник (спомагателен Аз) и играта да продължи вече във формата на диалог.  Именно сега, когато срещу себе си има друг участник, протогонистът започва да вижда, да чува, да преживява и осъзнава алтернативи, които спомагателният Аз пренася към него.
В най-елементарния си вариант техниката използва един стол, но на сцената могат да се поставят още „столове” (или реални лица като спомагателни Аз-ове), както и още роли (лица). Например,  групата на „празните” столове може да включва цял репертоар от роли (съпруг, баща, началник, помощник, преподавател, секретар, интелектуален компаньон, помощник и пр.) или (ученик, дъщеря, внучка, любимо момиче, приятелка, бъдеща студентка и пр.)
Инструкция: Водещият поставя празен стол в центъра на сцената срещу протогониста. „Бих искал да гледате в този стол.  Не гледайте мен. Концентрирайте се само върху празния стол. Когато наблюдавате този стол, опитайте се да  го възприемете като човека, с който не сте завършил важен разговор (други примери: влязъл в конфликт; обидил; наранил; изолирал; засегнал и пр.). Опитайте се максимално добре да си представите този човек и задръжте неговия образ в представите си за няколко секунди.”
След това водещият пита протогониста или членовете на групата, доколко ясен образ е успял да създаде.  Много често хората отговарят, че пред тях са се явили поредица от лица (група), без да успее да се фокусира върху някого конкретно. При други случаи казват, че са успели да си представят този човек, но образът е бил краткотраен и е изчезнал.
След това водещият продължава със следваща инструкция: „ А сега да продължим. Искам сега да се обърнете към този човек, който си представихте на стола и да му кажете това, което сте искали, но сте пропуснали.”

= «БАРИЕРА»
Цели: Актуализиране на проблема и свързаните с него преживявания и трудности, търсене и откриване на алтернативи.
Задачи: Участникът да получи възможност да се сблъска със страховете си, да се постави на мястото на другия, да формира по-широка оценка за собствените си възможности, очаквания, претенции и за тежестта на самия проблем (бариерата); да получи възможни алтернативи за решаване на трудностите; да се въведе протогониста в ситуация на спонтанна реакция, при която да получи инсайт за себе си и за другите.
Процедура: Техниката се отнася към т. нар.  техники за размяна на Аз-ове или „ролеви игри”.  Тя е известна още с имената „плет”, „ограда”, „стена” (Вайнер и Сакс, 1965).
За да започне процедурата водещият следва да подбере протогонист (или да бъде инициативник, или да е изложил вече проблема си в процеса на „загряването”). Това е участник, който желае да представи определен свой проблем, свързан с непостигната цел, неразрешен проблем, непреодолимо препятствие.
Първоначално протогонистът представя своите черти на характера, навици, отношение, страхове и пр., които се явяват препятствие (бариера) по пътя за достигане на желаната цел, т.е той следва да разкрие собствената си оценка за целта, нейната значимост, наличието на продължителен (или краткосрочен) негативен опит, получен /неполучена/ подкрепа от другите, оценката за собствените си сили и възможност и оценката на „непреодолимостта” на бариерата.
На сцената тази бариера може да бъде изобразена във вид на купчина столове или няколко редици от столове, а може да бъде изиграна и от спомогателни Аз-ве, представени от други участници.
Много често при излагане на проблема, протогонистът може да посочи няколко бариери. Тогава „столовете” или другите участници оформят една пространствена сцена в определена дълбочина.  Водещият  устройва срещи на протогониста с всички бариери последователно или наведнъж. (Този подход е аналогичен с техниката „репертоарни роли”, при която протогониста играе цял репертоар от роли.) Успешния край на сцената преминава обикновено през физическо отстраняване на определените бариери или образуване на проход между тях (столовете, другите участници), за да може протогонистът свободно да премине или се промуши през тях.
Ако вместо столове се използват хора, тогава помощните Аз-ве  влизат в диалогов режим с протогониста.
Ето някои примери за бариери:
= страх от изпитна ситуация;
= неспособност да изрази чувства;
= страх от споделяне със значим човек на ситуация или проблем;
= желание да постигне определена цел;
= ситуация на запознанство с момиче /момче/;
= ситуация на саморазкриване пред родителите на хомосексуални наклонности;
= ситуация да запознае момиче /момче/ с родителите си;
= безпокойство при излизане пред публика;
Проблемите могат да бъдат различни, бариерите една или множество, преживяванията многообразни, оценъчните съждения за собствените способности и за атрибутираните „тежести” на бариерата също са многовариативни.  В зависимост от това, колко и какви бариери ще изложи протогонистът, толкова спомагателни Аз-ове ще бъдат ангажирани, а те от своя страна ще играят ролята на тези бариери.
Когато всички бариери са разпознати, сцената се заема от останалите участници. Те могат да бъдат в различни положение на тялото и погледа, така, както ги вижда и оценява протогониста.
Начало на играта: Срещу тях на сцената стои актьорът. Всеки един се обръща към него, например с думите:
= Аз съм твоя страх. Как мислиш да ме преодолееш?
= Аз съм твоето безпокойство. Държа те в плен всеки път, когато ти искаш да … Какво би направил с мен?
= Аз съм твоя натрупан негативен минал опит и се явявам всеки път в мислите ти, като ти казвам, че отново ще е същото, че отново няма да успееш. Какво би направил за да ме опровергаеш?
= Аз съм твоите мисли, които те карат да се оценяваш като безпомощен, неспособен и неумел. Аз те държа в плен и не искам да успееш. Ти досега показа, че си слаб човек, неуверен в себе си. Имаш ли идея какво би могъл да направиш с нас?
= Аз съм твоя опонент – момчето, което също харесва онова момиче, по което ти бленуваш и искаш да имаш.  Аз очевидно съм по-харизматичен, по-умел. Какво ще кажеш за това?
= Аз представлявам всички зрители в аудиторията и те гледаме вкупом. Ти какво преживяваш, когато излезеш на сцената? Какво си мислиш? Колко сме страшни ние за теб?  Кое ти дава основание да считаш, че сме опасни?
= Аз съм твоя клас. Какво би направил ти за всички твои съученици?
= Аз съм твоята „жертва”, която ти всеки ден обиждаш и нараняваш.  Аз съм момиче. Аз съм слаба и нежна. Аз съм като изящно украшение, с което трябва да бъдеш нежен. Знаеш ли какво е нежност? Би ли ми обяснил защо правиш това?
 = Аз съм твоите родители. Ние много страдаме за теб, за това, че не можем да се гордеем с теб. Имаш ли сили и желание да се промениш и пр.
Обсъждане:
= Какво ново научи по време на играта?
= Кое ти беше познато и с кое се сблъска за първи път?
= Коя от бариерите се оказа най-трудна?
= При коя бариера изпита най-силни чувства?
= Бариерите все още толкова непреодолими ли са както преди?
= Имаш ли нови проекти за проблемите и нова оценка за собствените си сили?
= След като премина през бариерите, все още ли всичките те са там или някои изчезнаха?

= „ВЪОБРАЖАЕМА СОЦИОГРАМА”
Цел: Упражнението изследва взаимоотношенията между членовете на групата, предоставяйки им обратна връзка за възприятието на другите за тях.   Най-ценното на упражнението е, че протогонистът представя своето виждане не само за себе си, но и за вътрешногруповите отношения. Информацията, получена по време на упражнението може да се използва при бъдещо психодраматично действие. 
Членовете на групата трябва да се познават добре.
Процедура: В психодрамата, въображаемата социограма представя нагледно изображение на личните отношения на всеки участник в групата; разкрива колко близки се възприемат отделните участници; дава информация за членове, които стоят в периферията на групата, както и т. нар. „звезди”.
Протогонистът получава задача, да подреди членовете на групата и създаде жива скулптура, като следва един критерий – близост и дистантност между членовете на групата.
Инструкция: „Представете си, че Вие сте скулптор и от Вас се иска да създадете „жива скулптура”, като използвате членовете на групата. Единственото изискване, което трябва да спазвате е критерия, по който следва да изградите скулптурата, а той е „близост и дистантност” във взаимоотношенията между членовете на групата. След като завършите работата си, застанете в ансамбъла на скулптурата си там, където според вас е мястото Ви.”
След като протогонистът създаде скулптурата (водещият може да фотографира всяка една скулптура и по-късно да използва информацията), водещият подава следващата, 
Инструкция: „След като сте създали скулптурата, сега от Вас се иска да определите роли за всеки един член по такъв начин, че те да съответстват в най-голяма степен на самите тях. Определяйте ролите така, каквито са представите Ви за всеки един.”
След изпълнението на задачата, водещият се обръща към групата и дава следната,
Инструкция: „А сега всеки един от Вас получава право да направи изказване, свързано с мястото му в скулптурата и с дадената му роля. Можете да изразявате съгласие, несъгласие, както и да посочите кое според вас би било Вашето реално място в скулптурата и каква роля най-вече би Ви съответствала. Освен това всеки един от Вас трябва да посочи къде според него в мястото на самия скулптор”
По време на изказванията, всеки един участник в групата получава възможност да разкрие своето място, роля, както и да посочи мястото на протогониста.
В заключителната фаза на упражнението, без да се излиза от ролите, така както е създадена сцената. Членовете на групата започват да общуват помежду си, играейки определената роля.Водещият може да прекъсне играта всеки момент.
След приключване, участниците заемат местата си и споделят впечатленията си. Всеки един трябва да разкрие как се е чувствал, играейки ролята и как е възприемал ролите и поведението на другите.

= „СЕМЕЙНА СКУЛПТУРА”
Цели: Упражнението се прилага както в семейната терапия, така и при работа с психодраматични групи, за изследване на семейните взаимоотношения.  Терапевтичният метод се прилага за изследване усложнения и трудности в отношенията между членовете на семейството.  Упражнението предоставя полезен материал за психодраматични занятия.
Процедура: Протогонистът получава задача да създаде скулптура или жива картина на своето семейство. Препоръчва се за членове на семейството да бъдат подбрани участници, които са близки по определени характеристики с реалните членове на семейството.
Инструкция: „От вас се иска да създадете скулптура на своето семейство, като за целта използвате членове на групата. Подберете членовете така, че да са близки по определени признаци с членовете на реалното семейство. В скулптурата включете всички онези хора, които са живели с Вас, през детството и юношеството.  Разположете членовете на семейството в характерните за тях разположения. Създайте сцена, която пресъздава фрагмент от взаимоотношенията между членовете.  Например, Вие можете  да разположите своето семейство в кръг, обединени  около маса или например, спомняйки си някакъв особено значим случай за вас, да пресъздадете именно тази сцена. За да покажете реално състоянието на взаимоотношенията, използвайте критерия „близост и дистантност”. Не забравяйте да включите в сцената и себе си. Когато приключите с скулптурирането,  посочете за всеки един от членовете определена фраза, която го характеризира (може и отличителна черта, качество).”
В заключителната част  водещият иска интерпретация на създадения ансамбъл. Освен това се иска обратна връзка от всеки член на „семейството”. Всеки следва да сподели чувствата си.  Накрая протогонистът следва да разкаже за опита, който е придобил, новите неща, които е осъзнал.

= „НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО”
Цел: Упражнението позволява да бъдат отработени проблеми и затруднения в отношенията между членовете на групата, в частност училищен клас.  Особено е ефективна  при наличие на агресивни тенденции между учениците и ситуации, при които едните са „агресори”, а другите „жертви”. Написването на писмото и последващите коментари имат за задача, да се явят „пусков механизъм” за поставяне на едно ново начало към промяна на взаимоотношенията.
Задачи: Да се даде възможност на участниците („агресори” и „жертви”) да комуникират, като разкрият подбудите, преживяванията, болката, страданието, унижението и пр., с което да бъде възстановена комуникацията между страните в рамките на един конструктивен диалог.  При създадената психодраматична ситуация, жертвата получава за първи път възможност да говори за чувствата си, а „агресорът” за първи път е заставен под погледа на целия клас, да обясни подбудите си, преживяванията си и да обясни мислите и поведението си.
Забележка: Изготвянето на писмото е най-добре да се изпълни между сеансите в домашни условия, с цел обмисляне на съдържанието.
Процедура: Водещият предлага на групата да помислят върху определен проблем и затруднения, които имат с някой свой съученик (група) – проблем, с който не могат да се справят и от който страдат.  След това, на всеки участник се предоставят листове за писане на „писмо”.  Процеса по изготвяне на писмото не бива да надвишава повече от 20 минути.   Важно изискване към съдържанието на писмото е, в него да бъдат описани състояния, преживявания, мисли и чувства, които никога не са били показвани и казвани. Пишещият трябва да говори само за себе си. Забранено е да прави коментари, да дава оценки, квалификации и пр. на адресата.   Ето един пример на писмо:
„ …..(име на адресата) сега аз имам уникална възможност да ти напиша това писмо, за да кажа и за да изразя мисли и чувства, които никога до сега не съм казвал (а) или показвал (а).
По време на сесията авторът и адресатът заемат позиция (прави или седнали) едни срещу друг в средата на кръга. Авторът прочита писмото, а след това следва обсъждане. Към него се включват и останалите участници.

6. Обратна връзка с участниците (рефлексия)
На този етап е много важно да се правят и дават оценки (беоценъчен етап), да не се допускат интерпретации, даване на съвети.  Участниците имат право да говорят само за своите чувства и да споделят личен опит от преживяванията си в подобни ситуации.

Задача: да се даде възможност за изказвания на всеки член на групата, протогонистът да получи обратна връзка („споделяне” или „шеринг”) от спомагателните Аз-ве и аудиторията.
Цел:  разширяване диапазона от „алтернативни” възприятия и чувства на участниците

= „ХАРЕСВА МИ”
Цели: Да се снижи напрежението и умората, да се създаде положително емоционално настроение и да се повиши нивото на взаимно доверие в групата. Упражнението формира умения за участие в ролева игра.
Задачи: Да се даде възможност за пряко взаимодействие между участниците
Процедура:   Водещият предлага да бъдат образувани два кръга: вътрешен и външен.  Външният кръг се движи по посока часовниковата стрелка, а вътрешният в обратна посока. Участниците в двата кръга са обърнати с гръб едни към други.  При команда „Стоп!”, двата кръга спират да се въртят, а при команда „Обърни се сега!”, участниците се обръщат с лице един към друг. По този начин всеки застава срещу някой друг и образува двойка.  На всеки участник се позволява по 1 минута.  Всеки един трябва да каже нещо хубаво за другия, като започне с думите: „В теб ми харесва …”.  След това ролите се разменят.  След две минути процедурата се повтаря, като участниците се обръщат с гръб и започват да се въртят.
Модифициран вариант на упражнението може да включва игра и размяна на роли, например:
= Единият е в ролята на „родител”, който се завръща от родителска среща, на която е бил уведомен от учителите за интолерантно поведение на детето си, а другият играе ролята на „ученик”.
= Единият е в ролята на родител, който поднася на детето си „играчка” за празник, а другият ролята на „дете”.
= Единият е в ролята на „жертва” на обида, отправена от втория – „агресора”.
= Единият е в ролята на „момиче”, което споделя за своя наскоро разпаднала се връзка с любимо момче пред своя „родител”.
= Единият е в ролята на „млад човек”, който споделя с „родителя” си за свои лични проблеми, свързани с увлечение по момче /момиче/ от своя клас.
= Единият е млад човек, който споделя пред своя „родител” за хомосексуалните си наклонности, другият – „родител”.
= „Продавач” – „купувач”
= „Полицейски инспектор” – „водач на автомобил”.
= „Началник” – „подчинен”.
= „Родственици, които дълго време не са се виждали.
= „Брат” – „сестра”
= „Учител” – „ученик”
Всяка една от ролите се играе  от 3 до 5 минути от всеки, а след това следва обмен на мисли между двамата извън ролите, за новопридобития си опит.
В края на упражнението цялата група споделя своите впечатления, своите чувства и реакции в съответните роли. От особено значение са ситуации, при които участници са получили инсайт за разрешаване на свои проблеми.

= „ТЕЛЕГРАМА”
Процедура:  Упражнението се прилага за получаване обратна връзка от участниците в тренинга.
Водещият предлага на участниците да напишат до него текст с кратко послание. Той добавя, че мнението на участниците е важно за него и ще го има предвид в по-нататъшната работа. Това следва да е телеграма от 12 думи, като се опитат да отговорят на въпросите:
 *Какво е мнението Ви за проведеното занятие днес?
* Какво за Вас беше важно?
* На какво се научихте?
* Какво Ви хареса?
 * Какво остана неясно (неразбрано)?
* В каква насока трябва да вървим напред?

= „ГРУПАТА ПРИДОБИВА ИНДИВИДУАЛНОСТ”
Цели: Да се постигне идентификация с групата, с груповите ценности и качества, да се повиши груповата сплотеност.
Задачи: Организиране груповото взаимодействие и диагностика структурата на групата.
Процедура:  На дъската с тебешир (или на флип-чарт с флумастер), членовете на групата един по един рисуват въображаемо „тяло”, като всеки рисува онази част, с която той се идентифицира.  След това всеки член на групата отново излиза на дъската и записва:
а/ вътре в „тялото” (групата) ключова дума – наименование на качество, което според него би било полезно на груповата им работа;
б/ вън от „тялото” (групата) ключова дума – наименование на качество, което според него би навредило на груповата им работа;
След това членовете се разделят на 2-3 подгрупи и обмислят девиз, име и емблема на групата.  След приключване на работата всяка група предлага своите идеи. Следва общо обсъждане и приемане на окончателно решение. Емблемата следва да се нарисува (на другата сутрин водещият трябва да има готовност да постави на реверите на всеки участник предложената емблема.
След завършване на упражнението водещият пита участниците как са се чувстват сега, когато са членове на една уникална група от хора, която има свои отличителни външни белези и дори само поради това не прилича на никоя друга група.

= „ШУМ”
Цел: „Зареждане” с групова енергия – мотивация за участие.
Задачи:  Да се даде възможност за проява на спонтанност и креативност.
Процедура: Водещият предлага групата да се раздели по двойки и им дава тема, например: Как протече днешното Ви утро?, Разкажете своя любима приказка. Постарайте се да продадете на партньора си въображаем продукт или услуга. Времето за работа не бива да е повече от 3 минути.

= „ПРЕПЛУВАНЕ”
Задачи: Снижаване на напрежението, повишаване на настроението
Цели: Да се помогне на участниците да се откъснат от привичните им роли и да се впишат във въображаемата ситуация.
Процедура: Водещият предлага на участниците да си представят, че стаята е пълна с вода, че тя представлява един огромен аквариум, в който те трябва да плуват. От участниците се иска да се движат „плувайки” с плавни движения в стаята, като си представят около себе си разноцветни риби, миди, охлюви, красиви водорасли и корали. Те плуват от единия до другия край на стаята, като в краищата излизат на брега и отново се гмуркат. Плувайки те изпитват чувство на лекота, вдъхновение, преживяват радост, изпълнени са с енергия и веселие. 

= „САМОРАЗКРИВАНЕ”
Процедура: Груповата атмосфера се характеризира с това, в каква степен всеки един участник се е отпуснал и се разкрива в групата, какво е нивото на активност и комуникация между членовете.
Водещият застава в средата на стаята и разперва двете си ръце, като дава следната инструкция: „Разделил съм стаята на две половини. От вас се иска, тези които са готови да участват активно в работата и да разкриват себе си, нека застанат от дясната ми страна, а тези, които не са уверени и нямат вътрешна готовност за саморазкриване  – от лявата.”
След подреждането, участниците отново сядат на местата си в кръгова форма, а водещият поставя въпрос към групата: „Какво според вас може да промени групата, за да работи по-добре, за да може всеки един участник да се чувства по-уверено?”

= „СТЕПЕН НА ВКЛЮЧЕНОСТ В ГРУПАТА”
 Процедура: Водещият предлага на групата да заеме позиция в една линия, след което дава следната инструкция: „Нека този, който се чувства напълно включен в групата, да застане в онзи ъгъл. Този, който чувства себе си напълно невключен, да застане в срещуположния ъгъл. Всички останали да се разпределят между тези два полюса, в зависимост от степента им на включеност. Нека всеки да намери своето място.  Колкото повече считате, че сте включен, толкова по-близо трябва да застанете до първия ъгъл и обратно.”
След това водещият предлага на участниците за обсъждане следните въпроси:
= Защо всеки е избрал точно това място?
= Как се отнася към  решението да бъдат приети нови членове към групата?
= В каква степен получения резултат се е оказал неочакван за него?
= Какво Ви пречи за да се почувствате включен в групата?
= Какво можете Вие лично да направите, за да се включите напълно в групата?
= По какъв начин останалите участници биха Ви помогнали?

= „УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ РАБОТАТА НА ГРУПАТА”
Процедура: Водещият моли участниците да покажат колко са удовлетворени от работата на групата.  За тази цел, той поставя в центъра на стаята определен предмет (например, стол) и предлага на членовете, да застанат толкова по-близо до стола, колкото са по-удовлетворени от работата в групата. След като всеки заеме мястото си, водещият моли всеки да остане на мястото си и да се огледа за да види къде стоят другите.  След това се поставя въпроса:  Какво искат да изразят участниците със своето местонахождение? Как самите те се отнасят към позицията на другите?

= „СТЕПЕН НА БЛИЗОСТ”
Процедура: Водещият предлага на участниците да застанат до тези, с които в момента те се усещат в някаква близост.  В резултат на това  се образуват групи с различно количество участници.  След това водещият иска всяка група да обясни всичко онова което ги сближава и на тази основа да формулират свой общ девиз.

Следва продължение - част 2

Категория: Други
Прочетен: 10215 Коментари: 0 Гласове: 1

Въпросник за оценка на суициден риск

          Цел: Експресна диагностика на суициден риск и разкриване нивото на сформираност на суицидните намерения. Предназначен за изследване на учащи от 8-11 клас. Позволява индивидуално и групово тестиране.
          Описание: Тестът съдържа силно ограничен брой въпроси, тъй като е за експресна диагностика.  Въпросите са формулирани по начин, който няма за цел прикриване намеренията на екзаминатора. Чрез прилагане на въпросника, психологът би получил не само количествени данни за намеренията, а по-скоро възможност да въведе лицето в режим на диалог.
           Инструкция:  Представяме Ви 29 твърдения. От Вас се иска да се запознаете внимателно с всяко едно от тях и да прецените, дали то се отнася за Вас.  Ако сте съгласен с твърдението, отбележете в бланката за отговори „+”, ако не сте съгласен – „-”. Не пропускайте нито едно твърдение.
          При действителни и видими сигнали за наличие на суицидни намерения, се прилага допълнителна инструкция:
           Инструкция:  Аз ще Ви чета едно по едно 29 твърдения, а Вие ще отбелязвате в бланката за отговори Вашия избор. Ако сте съгласен с твърдението, отбележете в бланката за отговори „+”, ако не сте съгласен – „-”.
          Въпросник:
1. Вие се чувствате по-възбуден, отколкото другите хора.
2. Често Ви сполетяват мрачни мисли.
3. Вече не се надявате да постигнете желаното положение в живота.
4. В случай на неуспех, изпитвате затруднение да започнете отначало.
5.На Вас определено не Ви върви в живота.
6. Учебната дейност Ви е станала по-трудна, отколкото по-рано.
7. Повечето хора са по-доволни от живота си, в сравнение Вас.
8. Вие считате, че смъртта се явява изкупление на греховете.
9. Само зрелият човек може да вземе решение сам да напусне живота.
10.Понякога имате подтици към неудържим смях или плач.
11.Обикновено Вие сте по-мнителни към хората, които се отнасят с Вас по-дружелюбно, отколкото очаквате.
12.Считате себе си за обречен човек.
13.Малко са тези, които искрено се опитват да помогнат на другите, ако това е свързано с неудобство.
14. Имате впечатлението, че никой не Ви разбира.
15.Човекът, който въвежда другите в изкушение, оставяйки без надзор определено имущество е толкова виновен, колкото тези, които похищават това имущество.
16.В живота Ви не е имало такива неуспехи, за които може да кажете, че всичко безвъзвратно е свършило.
17.Обикновено Вие сте доволен от съдбата си.
18.Вие считате, че винаги трябва на време да се постави точка.
19.Във Вашият живот има хора, към които сте толкова привързани, че те биха могли да повлияят върху Ваши решения, дори да ги променят.
20.Когато Ви обиждат, Вие се стремите да докажете на другия, че постъпва неправилно.
21. Често Вие изпитвате притеснение от това, че нещо Ви възпира да говорите с другите.
22.Струва Ви се, че обстоятелствата, в които сте попаднали са изключително несправедливи.
23. Понякога Ви се струва, че сте направили нещо от лошо по-лошо.
 24.Бъдещето Ви се оказва напълно безперспективно.
25.Повечето хора са способни да се доберат до изгода по нечестен път.
26.Бъдещето Ви се оказва твърде неясно, за да градите някакви планове.
27.Малко хора по света са преживели това, което сте изпитали наскоро Вие.
28.Вие сте склонни толкова силно да преживявате неприятностите, че мисълта за тях не може да излезе от главата Ви.
29.Често действате импулсивно, при първия порив.

          Обработка на резултатите
         
По всяка от субскалите се събира сумата от положителни отговори.  Общият бал се умножава по индекс за всяка скала. На база получените крайни резултати се правят изводи за конкретните фактори на суициден риск и нивото на сформираност на суицидни намерения.  Освен количествената обработка, екзаминаторът следва да извърши и качествен анализ.

          Ключ:

Субскали                                              Номера на съжденията                    Индекс
Демонстративност                                12, 14, 20, 22, 27                                    1, 2
Афективност                                           1, 10, 20, 23, 28, 29                              1, 1
Уникалност                                              1, 12, 14, 22, 27                                    1, 2
Несъстоятелност                                    2, 3, 6, 7, 17                                          1, 5
Социален песимизъм                             5, 11, 13, 15, 17, 22, 25                        1
Преодоляване на  културни бариери    8, 9, 18                                                   2, 3
Максимализъм                                        4, 16                                                       3, 2
Времена перспектива                             2, 3, 12, 24, 26, 27                                 1, 1
Антисуицидален фактор                       19, 21                                                       3, 2

Съдържание на субскалите:
1. Демонстративност
-  Желание да привлече вниманието на обкръжаващите към своето нещастие, да получи съчувствие и разбиране.  Следва да се разбира, като вътрешно преживяване, като апел, вик за помощ. От външни позиции се оценява като „шантаж”, „хистерично изразяване на сблъсъка с трудностите”. Най-трудния вариант за работа е с хора, които проявяват емоционална ригидност, която „отхвърля диалога с външния свят” .
2. Афективност – Доминантност на емоциите над  интелектуалния контрол в оценката на ситуацията. Налице е готовност да се реагира на психотравмиращата ситуация непосредствено емоционално.  В краен вариант може да се наблюдава афективна блокада на интелекта.
3. Уникалност  – Възприемане на себе си, на ситуацията и вероятно на собствения си живот, като изключителни, нетипични за другите и следователно, изискващи нетипични и изключителни варианти за изход от тях, в частност, суицид.  Уникалността се свързва тясно с феномена „непроницаемост” за опита, т.е. липса на умения да използва своя и чуждия опит.
4. Несъстоятелност – Отрицателна концепция за собствената си личност.  Налични са представи и мисли за несъстоятелност, некомпетентност, ненужност, „изключеност” от света.  Тази субскала може да бъде отнесена към представи за физическа, интелектуална, морална и други несъстоятелност.  Несъстоятелността пряко е свързана със занижена самооценка и описва лицето като интрапунитивен радикал.  Формулата на вътрешния диалог е: „Аз съм лош”.
5. Социален песимизъм  – Наличие на отрицателна концепция за обкръжаващия свят.  Възприемане света като враждебен, несъответстващ на представите за нормални и удовлетворяващи личността отношения.  Социалният песимизъм е тясно свързан с екстрапунитивен стил на каузална атрибуция.  Формулата на вътрешния монолог е: „Всички вие сте недостойни за мен!”.
6. Преодоляване на културни бариери – Култ към самоубийството. Търсене на културни ценности и норми, оправдаващи суицидното  поведение  и дори откриване в него елементи на привлекателност. Заимстване на суицидни модели на поведение от литературата, изкуството, историята и пр. източници.  В краен вариант се наблюдава инверсия на ценностите за смърт и живот. При отсъствие на изразени пикове по другите скали, то това означава „екзистенция на смъртта”.  Една от възможните вътрешни причини за култ към смъртта е довеждането до патологически максимализъм  смисъла на фразата: „Този, който държи в ръцете собствената си съдба, той сам трябва да определи и края на своето съществуване”.
7. Максимализъм – Инфантилен максимализъм на ценностните нагласи. Разпространение във всички сфери на живота или съдържащи се  локални конфликти в определена сфера.  Невъзможност за компенсация.  Афективна фиксация върху неуспехите.  Индивидът се фиксира върху определени неадаптивни, незрели ценности (много често формирани в семейството или семейни митове), стреми се да ги постига или изисква от другите да покриват негови критерии. В резултат следва отчуждаване и отхвърляне от социалната група.
8. Временна перспектива – Невъзможност за конструиране и планиране на бъдещето, като последица от голямото натоварване в настоящата ситуация. Трансформация на чувства от неразрешимия проблем в глобален страх (генерализация)  от неуспехи и поражения в бъдещето. Формулата на вътрешния монолог е: „Аз никога няма да …”
9. Антисуицидален фактор – Дори при висока изразеност на всички останали фактори, има фактор, който снижава глобалния суициден риск.  Това е дълбокото разбиране за чувство за отговорност към близките, чувство за дълг.  Това са представи за греховността на самоубийствения акт, възприемането му като антиестетическо его, страх от болка и физическо страдание.  В определен смисъл това са обстоятелства, които разкриват наличния потенциал от предпоставки за психокорекционна работа.
 

                                                                  
 

Бланка с отговори

 

Номер  на твърдението      + / -                            Номер  на твърдението         + / -

                  1                                                                              16 
                  2                                                                              17 
                  3                                                                              18 
                  4                                                                              19 
                  5                                                                              20 
                  6                                                                              21 
                  7                                                                              22 
                  8                                                                              23 
                  9                                                                              24 
                10                                                                              25 
                11                                                                              26 
                12                                                                              27 
                13                                                                              28 
                14                                                                              29 
                15   

 

Категория: Други
Прочетен: 3701 Коментари: 0 Гласове: 3

Жизнените сценарии или как пишем историята на своя живот?
Ian Stewart, Vann Joines. TA Today (Part IV), Lifespace Publishing.
Nottingham and Chappel Hill, 1987

ГЛАВА ДЕСЕТА 

    I. Природа и произход на жизнения сценарий 
       Повестта на твоя живот е вече написана и е написана от теб.
       Ти започна да я пишеш още в момента на раждането си. Когато беше на около 4 години, ти реши какъв ще стане в общи линии нейния сюжет. Към седмата година твоята повест беше като цяло завършена.  От седмата до дванадесетата си година ти я шлифова, добавяше ту-тук, ту-там някои детайли. В подрастващата си възраст (12-15г) ти  прегледа своята повест, като и предаде много по-реалистичен вид. 
      Както всяко друго повествование, повестта на твоя живот има начало, среда и край.  В нея има герои и героини, злодеи и второстепенни персонажи.  В нея има основен сюжет и странични сюжетни линии.  Тя може да бъде комична или трагична, завладяваща или скучна, вдъхновена или безславна.  Но дори и да не го съзнаваш, ти съвсем скоро ще възпроизведеш всичко в своя живот – това е повестта, която ти съчини преди много години. Тази повест представлява самият сценарий на твоя живот, жизнения сценарий…
      ***  Да предположим сега, че ти наистина си написал повест, сюжета на която е твоя живот.
      Сега вземи лист и молив и отговори на написаните по-долу въпроси.  Работи бързо и интуитивно, записвай първото, което дойде в главата ти.
      1/ Как се нарича твоята повест?
      2/ Каква е твоята повест – щастлива или нещастна?  Победна или трагична? Интересна или скучна?
Разкажи за това със свои думи, запиши ги така, както самите те идват в ума ти.
      3/ Опиши с няколко предположения заключителната сцена: как завършва твоята повест?
      Запази своите отговори.  Ти ще можеш да се връщаш към тях по-късно, когато четеш този текст, посветен на природата на жизнения сценарий ***
      В ежедневната практика  на трансакционния анализ (ТА),  жизненият сценарий се нарича просто сценарий. 

      II. Природа и определение на жизнения сценарий
      Първоначално теорията за сценария е разработена от Ерик Бърн и негови колеги, особен принос има Клайд Стейнер, в средата на 60-те години. По-късно много други автори развиват неговите идеи.  Постепенно концепцията за сценария става важна част от Теорията за трансакционния анализ.
      В работата си „Принципи на груповото лечение” Бърн определя жизнения сценарий като „несъзнаван план за живеене”.  По-късно, в книгата си  „Какво правите, след като кажете „здравей”, той дава по-пълно определение:  „Плана за живот се създава в детството, подкрепя се от родителите, оправдава се от последващите събития и завършва така, както е било предопределено още в самото начало”.
      За да разберем дълбочината на понятието сценарий, ще разгледаме подробно дадените вече определения.

      Сценария – план за живеене
      Детските впечатления, отразяващи се в по-нататъшния ход на живот във възрастността на хората, заемат централно място не само в Теорията за трансакционния анализ (ТА), но и в много други направления на психологията. Отличителна особеност на сценария в теорията за ТА е това, че детето създава определен план за своя живот, а не просто общи представи за света.  Съгласно теорията, този план се създава във формата на театрална постановка с ясно обозначено начало, среда и край.
      Сценарият води към развръзка
      Друга отличителна особеност на теорията за сценария е твърдение, съгласно което „планът за живот завършва така, както е било замислено още в самото начало”.  Когато малкото дете пише сценария на своя живот, то пише и финалната сцена. Всички останали части на сюжета – въвеждащите и следващите по-късно сцени, са планирани по такъв начин, че да доведат до заключителната финална фаза.
      В рамките на теорията за сценария тази заключителна сцена се нарича развръзка на сценария или резултат от сценария.  Теорията постулира, че когато ние бъдещите възрастни хора, разиграваме своите сценарии, ние несъзнавано избираме такива форми на поведение, които ни приближават към развръзката. 
      Сценарият се явява резултат от решения
      Ерик Бърн определя сценария като „план за живот, който се съставя в детството”.  С други думи, детето решава какъв да бъде плана на живота му.  Планът се повлиява не толкова от външните фактори, като влияние на родителите или обкръжаващата среда.  По тази причина в ТА се говори, че планът е резултат от решения.
      От това следва, че дори да бъдат възпитавани в едни и същи условия, различните деца могат да приемат решения съвършено различни жизнени планове. В тази връзка Бърн привежда примера с двама братя, за които майка им казвала „ще завършат в психиатрията”. Впоследствие единият наистина е станал стационарен пациент на психиатрична клиника, а другият – лекар-психиатър.
      В теорията за сценария терминът „решение” се използва със значение, различаващо се от традиционното, открито в тълковните речници.  Детето взема решение по повод сценария на своя живот без внимателно и прецизно обмисляне, което е свойствено за възрастните, когато вземат решение.  Най-ранните решения са обусловени от чувствата, а не от мисленето, и се вземат от детето тогава, когато то започва да говори.  Те са обусловен и от други подходи за проверка на действителността, различни от тези, които използват възрастните.
      Сценария се подкрепя от родителите
      Въпреки, че родителите не могат да заставят детето да вземе едно или друго решение, отнасящо се до сценария, те могат да оказват на тези решения значително влияние.  Още от първия ден след раждането на детето, родителите започват да адресират към него различни послания, на основата на които то започва да прави определени умозаключения за себе си, за другите хора и за света изобщо.  Тези сценични послания могат да бъдат вербални и невербални. Те образуват съдържателна структура, в отговор на която детето приема главни решения по повод своя сценарий.
      Сценарият не се осъзнава
      Когато ние вървим по стълбицата на възрастта,  спомените от ранното детство ни се откриват чрез сънищата и фантазиите.  Ако не отделим достатъчно усилия за разкриване и анализ на своя сценарий, то най-вероятно нищо не бихме разбрали за него, за решенията, взети от нас в детството.
       Предопределяне на действителността с цел „оправдаване” на сценария
      Когато Бърн пише, че „сценарият оправдава последващите събития”, думата „оправдава” той поставя в кавички.  Нерядко на нас се налага да тълкуваме действителността в рамките на собственото си възприятие за света, за да може да бъде оправдан в очите ни, приетите от нас решения. Ние постъпваме така, защото всяка заплаха за нашия сценарий, идваща от външния свят, се възприема от нас, в състоянието на Дете, като заплаха за удовлетворяване на нашите потребности, т.е. като заплаха за нашето съществуване.  От тук следва идеята, че колкото по-доминантен в личността на порасналия вече човек е Аз-а на Детето, толкова той е по-предразположен тревожност.

      III. Произход на сценария
      Защо ние приемаме в ранните си детски години такива подробни решения за самите себе си, за другите хора и за света като цяло?  На кого служат те? Отговора се крие в две ключови особености при формирането на сценария.
      1/  Сценарните решения представляват всъщност най-доброта за даденото дете стратегия за оцеляване в света,  която често се оказва за него враждебна и дори заплашваща живота му.
      2/ Сценарните решения се вземат на основа детските емоции и детските проверки за тяхното съответствие на действителността.
      По-долу ще разгледаме тези пунктове в разработката на Стен Вулъмс
      Отговор на враждебния свят
      Бебето е малко и физически беззащитно.  Светът за него е населен с огромни великани (възрастните).  Неочаквания звук може да свидетелства за това, че неговият живот е в опасност. Без всякакви думи или логически умозаключения бебето знае, че ако Мама и Татко си отидат, то ще загине.  Ако те се разсърдят твърд много на него, те биха могли да го унищожат. Освен това, у бебето отсъства възрастовото разбиране за време.  Ако то е гладно или му е студено, а Мама не идва, то е възможно, тя вече никога да не дойде, а това означава смърт.  Или това може да означава нещо по страшно от смъртта – това ти завинаги да останеш сам.
      Възможно е, когато детето навършвайки две или три години, да се появи негов брат или сестра.  То вече е пораснало, умее да ходи, то знае, че това раждане за него не е фатално.  Но маминото внимание изцяло и без остатък е заето с новороденото. Може би любовта не стига за всички? Не взима ли всичко новороденото? Сега се появява заплаха детето да бъде лишено от мамината любов.
      В продължение на всичките години, през които детето формира сценария, то се намира в подчинено положение.  Родителите в неговото възприятие обладават абсолютна власт.  За бебето това е власт над неговия живот и смърт.  По-късно тази власт удовлетворява или не удовлетворява неговите потребности.
В отговор на това детето решава,  какви стратегии да избере за да остане живо и как може напълно да удовлетвори своите нужди. 
       Ранна проверка за съответствието на действителността и емоциите
      Малкото дете не мисли като възрастен.  То преживява и емоциите по друг начин.  Сценариите за решения то приема на основание на специфичното детско мислене и чувстване.
      Емоционалният опит на бебето включва в себе си: чувство на ярост, крайна зависимост, ужас и екстаз.  Своите ранни решения то взима в отговор именно на тези чувства.  Не е случайно, че неговите решения често носят екстремален характер.  Да предположим, че детето е настанено на лечение в болница за операция.  Това събитие е свързано с неприятни преживявания дори за възрастния.  Но детето може да преживее това събитие като ужасно бедствие. Наред със страха, то изпитва и дълбока мъка от това,  че с него не е и е възможно никога вече да не бъде Мама.  И то бива изпълнено с гняв към нея – как е могла да го допусне с него да се случва това. То може да реши:  „Тези хора искат да ме убият.  Мама е позволила това да се случи, значи тя също иска да ме убие.  По-добре е аз самият да се убия, преди те да се доберат до мен”.
      По правило, детската логика се развива от частното към общото (дедуктивно).  Да допуснем като пример, че майката не винаги откликва на исканията на  детето.  В едни случаи тя подхожда към него, когато то плаче, а в други – не.  От това поведение детето заключава: „Мама не е надежден човек”.  То може да обобщи, че „не бива да се доверявам на хората” или е възможно „на жените не бива да се доверявам”.  Момиченце на 4-5 години може да се сърди на Таткото за това,  че той е престанал да проявява към нея отношение на топлота и грижа, които и е отдавал, докато тя е била бебе.  Много скоро тя може да реши: „аз се сърдя на Татко” – „аз се сърдя на мъжете”.
Детето може да компенсира своето чувство за безпомощност, въобразявайки се, че е могъщо или способно да влияе с помощта на нечовешка сила.  Да кажем, че то чувства Мама и Татко не се разбират един с друг. То може да реши, особено ако е едно единствено дете в семейството, че „за това съм виновно аз”.  Ако родителите се карат помежду си, то може да реши, че неговата задача е да защити единия родител от другия. Ако детето чувства, че родителите го отхвърлят, то може да приеме вината върху себе си и да реши: „с мен нещо не е наред”.
      Малкото дете трудно различава подбудата за действие от самото действие.  Детето може да чувства, че трябва да „убия този бръмбар, на който всички обръщат внимание”. За него това е равносилно с „Аз го убих”.  По-късно може да заключи: „Аз съм убиец, следователно аз съм лош и ужасен”. При възрастният човек това не може да се случи. Той не би изживял чувство за вина от извършено въображаемо „престъпление”, което никога не е извършил.
      Един от основните навици, подлежащи на развитие в рамките на ТА, се състои в умението да се усеща такъв род детска логика.  Лингвистите казват „чувство на езика” (Sprachgefuehl).  Ако вие искате да приемете теорията за ТА и я прилагате в терапията, то следва да изработите в себе си чувство за детски език в жизнения сценарий.  За да почувствате, как този език присъства във вашия собствен сценарий, обърнете внимание на своите сънища.  В тях ние, възрастните хора, преди всичко се приближаваме към спомените за това, какви са били представите ни за този враждебен свят в нашето младенчество.

      *** УПРАЖНЕНИЯ:  Разкриване на личния сценарий
      Сънищата, фантазиите, приказките и детските разкази – всички те могат да послужат като ключ към нашия сценарий.  Ето няколко упражнения с използване на тези средства.
      Когато изпълнявате тези упражнения, дайте пълна свобода на своето въображение.  Не мислете за това, защо са ми необходими и какво означават.  Не се опитвайте да филтрирате или да отсявате.  Просто приемете първите образи, които ви се представят и чувствата, с които е възможно те да се съпровождат.  
       Най-добър резултат се постига ако работите в група или с партньор.  Освен това, не би било лошо да записвате вашите отговори на аудиозапис. За тази цел включете микрофона и започнете да изпълнявате упражнението. След това, няколко пъти прослушайте записа и дайте простор на своята интуиция.  Вие ще бъдете поразен от това, колко много сте разбрали за себе си и за своя сценарий.
      Възможно е, изпълнявайки тези упражнения Вие да изпитате силни емоции. Това ще бъдат детски чувства, които излизат на повърхността заедно с Вашите сценарии на спомените.  Вие винаги можете да прекратите упражнението. При такъв случай, съсредоточете вниманието си върху предметите около Вас.  Кажете си (или на партньора), какъв е този предмет, какъв цвят е той, за какво се използва.  Помислете  за някаква типично за възрастните тема, например, какво ще обядвате или кога трябва да сте на работа.  При това стойте или седете изправен, главата и тялото трябва да са уравновесени и относително във вертикална средна линия. 
      Герой или героиня
      Кой е вашият любим герой?  Това може да е персонаж от детските приказки.  Възможно е този герой или героиня да е от песните, книгите или филмите.  Това може да бъде и реален човек.
      Сега вземете първия персонаж, който се е появил в ума Ви.   Включете завукозаписващото устройство и се отдалечете от вашия партньор или група.  Превърнете се в този персонаж. Разказвайте сега за себе си толкова, колкото искате. Използвайте обръщението „Аз”.
      Пример: Да предположим, че моя герой е Супермен. Аз бих могъл да започна моя разказ така:
      „Аз съм Супермен. Моята задача е да помагам на хората в трудни моменти.  Аз пристигам неизвестно откъде, извършвам всякакви чудеса, а след това отново изчезвам.  Никой не знае кой съм, защото се маскирам …”
      Какъвто и да бъде Вашия персонаж, престъпете към работа: превърнете се в него или нея и разказвайте за себе си.
      Приказка или басня
     Друг вариант на първото упражнение се състои в разказ на приказка или басня.  Отново изберете това, което Ви харесва – най-доброто е това, което дойде първо в ума. Това може да бъде детска приказка, класически мит, каквото искате.
Вие можете да започнете така: „Имало едно време  една красавица, която била приспана за дълго от една мащеха. Тя лежала на легло, скрито в дълбините на замъка.  Около замъка имало  ограда от жив плет.  Много крале и принцове идвали да видят красавицата, но не било по силите им да преминат оградата…”
      За да се извлече от разказа максимална полза, Вие можете да го разширите с всякакви други персонажи или предмети.  При това всеки път разказвайте за себе си.  Така в този разказ Вие можете да бъдете девойка, мащеха, замък, жив плет, един от принцовете и т.н.
      Представяйки си, че сте жива плет, бихте могли да кажете: „Аз съм жива плет. Аз съм здрава, гъста и бодяща. Моите клони са жилави и преплетени, така че хората да не могат да преминат през мен Моята задача е да стоя така, че да охранявам девойката, която спи вътре в замъка…”
      Сън
      Изберете някой от Вашите сънища.  Преди всичко може да изберете някой наскоро сънуван или често сънуван.
      Разкажете своя сън. При това, използвайте не минало, а сегашно време. 
     След това, както и в упражнението с приказката, станете един от хората или предметите в този сън и разкажете за себе си.
     Спомнете си, какво изпитвахте веднага, след като се събудихте от този сън. Това приятно или неприятно чувство беше?
     Хареса ли Ви как завърши сънят? Ако не, Вие можете да разширите упражнението, променяйки края му.  Разкажете новия финал на съня, така както разказвате целия сън, т.е. използвайте сегашно време.
     Проверете дали сте удовлетворени от края на съня. Ако не, обмислите още един или няколко финала. 
      Предмет в стаята
     Огледайте стаята, в която се намирате. Изберете някакъв предмет. Най-добре този, който първи попадне на погледа.  Сега се превърнете в този предмет и разкажете за себе си.
      Например: „Аз съм врата. Тежка, правоъгълна и дървена.  Понякога аз заставам на пътя на хората. Но когато аз правя това, те просто ме бутат или дърпат…”
За да усили ефективността на упражнението, помолете  партньора си да поговори с вас, като със съответния предмет.  Партньорът няма нужда да интерпретира това, което му казвате.  Той е длъжен просто да разговаря с Вас като с врата, комин, пътен знак и пр.
      Например:
     Протогонист:  „Аз съм врата. Когато аз стоя на пътя на хората, те бе блъскат или дърпат”.
     Партньор: „Врата, какво чувстваш, когато хората те блъскат?
    Протогонист:  „Сърдя се! Но аз съм врата и не мога да говоря. Просто им позволявам да правят това с мен”
     Протогонист:  „Това ли е всичко? А не искаш ли да промениш съдбата си, да се чувстваш по-добре?”
      Преглеждане на спектакъл от Вашия живот
      За изпълнението на това упражнение е необходимо някой да изпълнява ролята на „гид”, да чете текст, докато Вие се намирате в състояние на отпускане (релакс).  Ако няма такова лице, то трябва да запишете „гид” на аудиозапис и да го слушате докато разпускате.  За групово прилагане един „гид” е достатъчен.
Не е необходимо „гидът” да повтаря дума по дума текста, който е поместен по-долу. По-добре е да запише за себе си накратко няколко ключови пункта, така че да не бъде объркана последователността от стъпки, а самия текст може да излага със свои думи.  Между предложенията той трябва да прави достатъчно дълги паузи.  Това ще позволи на участниците да се задълбочат в своите визуализации.
      Отпускането може да стане на стол или в легнало положение на пода.  Очите следва да са затворени. След тази подготовка „гидът” започва да води:
      • „Представи си, че си в театър.  В очакване на началото на спектакъла.  Това е спектакъл на твоя собствен живот.
      • Какъв вид спектакъл очакваш да видиш? Комедия, трагедия? Драматична постановка или битова пиеса?  Интересен ли е този спектакъл или скучен, героичен и епичен или делничен и безславен.  Какъв е той?
      • Пълна ли е залата на театъра, полупразна или празна?  Готова ли е публиката да изпита възхищение или ще скучае?  Тя весела ли е или плаче? Готова ли е тя да аплодира или ще прекъсне представлението – и какво още?
      • Как се нарича този спектакъл – спектакъла на твоя собствен живот - да?
      • А сега светлините полекичка гаснат. Всичко утихва. Завесата се вдига. Твоят спектакъл започва.
      • Ти виждаш първата сцена. Това е най-първата сцена в живота ти.  Ти си много, много малък в таи сцена.  Какво виждаш сега около себе си? Кой е там? Виждаш ли лица или фрагменти от лица? Ако виждаш лице, обърни внимание на него, на неговото изражение. 
      • Какво чуваш? Осъзнай какво чувстваш. Може би имаш чувство като усещане за тяло? Може би изпитваш някаква емоция?  Усещаш ли някаква миризма или вкус?
      • Сега постой тук и се опитай да осъзнаеш тази първа сцена от твоя спектакъл
      • ПАУЗА
      • „Сега сцената се променя. В тази и следващата сцена от твоя спектакъл ти си малко дете във възрастта от 3 до 6 години. Къде си ти? Какво виждаш около себе си/ Има ли там други хора? Кои са те?
     • Не ти ли казват тези хора нещо? Не им  ли казваш ти нещо? Чуваш ли там някакви други звуци?
    • Как се чувстваш в тази сцена? Не изпитваш ли някакво усещане за тяло? Не изпитваш ли някакви емоции? Може би усещаш някакво ухание или вкус?
     • Сега постой тук и се опитай да осъзнаеш тази сцена от твоя спектакъл, когато си на възраст между 3 и 6 годинки.
    • ПАУЗА
    След това „гидът” с помощта на познатите вече реплики води протогонистът към следващите сцени от спектакъла:
      = Сцената на подрастващия, когато ти си на 12-16 години.
      = Сцената на пълнолетието – 18 години.
      = Сцената на възрастта, в която си сега.
      = Сцената на бъдещите 5 или 10 години.
     Последната сцената от твоя спектакъл е сцената на твоята смърт.  В репликата на гида в тази сцена трябва да прозвучи въпроса: „На колко си години в тази последна сцена от твоя спектакъл?”
      Накрая „гидът” моли протогонистът да се завърне в настоящето.
     За това упражнение е необходимо достатъчно време.  „Спектакъла” не може да бъде прекъсван.
     Накрая на упражнението протогонистът споделя впечатленията си с групата или с партньора.

      Превод: Ian Stewart, Vann Joines. TA Today (Part IV), Lifespace Publishing. Nottingham and Chappel Hill, 1987

Категория: Други
Прочетен: 2071 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 12.05.2012 17:10

Училищното насилие

           1.Емоционално и физическо насилие
         
Училищното насилие е вид насилие, при което се премерват сили между учащите се или между учителите и учениците, а през последните двадесет години вече се наблюдава и феномена – насилие на ученици над педагози.  Училищното насилие е физическо и емоционално.
          Емоционалното насилие предизвиква у жертвите емоционално напрежение, преживява се като унижение и снижава самооценката. Ето някои видове емоционално насилие:
• необективни оценки, присмех, насмешки, унижение в присъствието на други деца, безконечни забележки, обидно обръщение, наименуване  с обидно име (прякор) и пр.;
• отказ от общуване с жертвата (отказ да се играе с детето, нежелание да се седи с него, да се разговаря с него, да не бъде канено на детски празници), отхвърляне, изолация;
         Физическото насилие се проявява в прилагането на физическа сила по отношение на ученика, на съученика, в резултат на което могат да последват физически травми.
          Към физическото насилие се отнасят: сбивания, увреждания, отнемане на вещи, напляскване, ръкопашни удари и др.  Обикновено физическото и емоционалното насилие се съпътстват. Насмешките и издевателството могат да продължат достатъчно дълго време, за да предизвикат в жертвата травмиращи преживявания.
Жертва може да се окаже всяко дете, но с най-голям риск са тези, които са физически по-слаби или се отличават от другите.  Най-често жертви на училищно насилие се явяват децата:
• с физически недостатъци – носещи очила, с увреждания на слуховия или двигателния апарат (например ДЦП), т.е. тези, които не са в състояние да се защитят;
• с особености в поведението – затворени, мълчаливи, странящи от другите деца или деца с импулсивно поведение;
• с особености във външността – с рижи коси, с лунички по лицето, със стърчащи настрани учи, криви крака, с особени форми на телесната конституция (пълнота или много слаби) и пр.
• с неразвити социални навици;
• изпитващи страх от училище – отсъствие на опит с живота в колектив (домашни деца);
• с болести – епилепсия, тикове и хиперкенеза, енуреза, енкопрез, нарушения на речта – дислалия, дисграфия (нарушения в писмената реч), дислекция (нарушения в четенето), дискалкулия (нарушени способности за смятане) и пр.
• с нисък интелект и затруднения в обучението;
Насилници обикновено са децата, които са били възпитани в условия на майчина депривация (лишени от достатъчно любов и грижи, с неформирана привързаност към родителите – деца от приюти, домове, отгледани от други родственици и пр.) са по-склонни към упражняване на насилие отколкото тези, които са били възпитани в нормални семейства. 

            2.Семействата, продуциращи ученици-насилници
         
Установено е, че най-висока склонност към насилие имат децата, които са израснали в следните семейства (Olweus 1983):
 Непълни семейства. Детето, възпитано от един родител е по-склонно към прилагане на емоционално насилие по отношение на съучениците си.  При това, момичетата в тези семейства са с по-висок риск да приложат емоционално насилие в сравнение момчетата.
 Семейства, в които майката има негативно отношение към живота (негативен житейски опит).  Майките, които не се доверяват на своите деца и на училищния персонал, обикновено не желаят да сътрудничат на педагозите.  Тези майки не обсъждат и не конкретизират със своите деца техните прояви като насилници. Тези майки са склонни да оправдават насилието, като естествена реакция на общуване с „врага”.
 Властни и авторитарни семейства. Възпитанието в условия на доминираща хиперпротекция се характеризира с безусловно подчинение на волята на родителя. Децата от такива семейства често са потиснати, а училището и общуването с връстници се явява канал за вътрешно потискане на гнева и страха от родителите.
 Семейства, които се отличават с конфликтни взаимоотношения между родителите.  В семействата, в които възрастните често  конфликтуват (кавги, скандали, ругатни) и агресивно се самоутвърждават в присъствието на децата, представляват идеален модел за обучение на подрастващите.  Децата усвояват и по-късно прилагат в ежедневието в контактите си в училище тези способи за общуване, за разрешаване на конфликти, за справяне с една или друга ситуация.  По този начин, един и същ модел на поведение може да се предава от поколение на поколение, като семейно проклятие.  Сама по себе си, фрустриращата и тревожна атмосфера в семейството заставя детето да се защитава, да се държи агресивно.  В този тип семейства на практика отсъства взаимна поддръжка и близки отношения. Децата в семействата, в които се практикува насилие, оценяват насилническите ситуации по друг начин, в сравнение децата от другия тип семейства.  Например, дете, което е привикнало към насилническа комуникация – даване на заповеди, инструкции, повишен тон, повтаряне на искания, разговори на висок тон, заплахи и пр., оценяват това като нещо нормално. С други думи, те не виждат нищо особено както във виковете или побоите между връстници, така и по отношение на учителите към децата.
 Семейства с генетична предразположеност към насилие. При децата се наблюдава  различна генетична основа на толерантност (поносимост) на стрес.  Децата с ниска толерантност имат по-висока предразположеност към насилствени действия.
          Освен това, ниската успеваемост е също фактор за проява на насилие. Изследванията показват, че по-високите  бележки по учебните предмети е пряко свързана с по-висока самооценка.   За тези деца, за които успеваемостта в училище не е значима, този фактор в малка степен влияе върху самооценката. Те обикновено са ориентирани към друг терен за самоутвърждаване – спорт, извънучилищни мероприятия, походи и друг вид 
          Установено е, че за училищното насилие способстват още:
         а/ Равнодушие и безучастно отношение на педагозите.
         б/ Лош микроклимат в учителския колектив.
        в/ Анонимност в големите училища и отсъствие на широк избор от образователни учреждения.

          3.Влияние на училищното насилие върху детето
         
Училищното насилие оказва върху детето пряко и косвено влияние.
         На първо място, продължителните училищни подигравки постепенно се отразяват негативно върху Аз-а на детето.  Със снижаването на самооценката, детето се чувства непрекъснато преследвано и „ловувано”. Такива деца по-късно в живота се опитват да избягват  по-близки, доверителни отношения с другите хора и имат затруднения с установяването и развитието на контакти.  Наблюдава се и обратния феномен – другите деца да отбягват да дружат с жертвата на насилие, тъй като се боят, че самите те могат да станат жертва, следвайки логиката:  „Какъвто е твоят приятел, такъв си и ти”. В резултат, жертвата вече изпитва и обективни затруднения да създаде контакти с другите, а същевременно отхвърлянето в училище нерядко се екстраполира върху другите сфери на социални отношения.  Такова дете и по-късно може да продължи да живее по „програмата на неудачника”.
            На второ място, ролята на жертва се явява причина за нисък статус в групата, за проблеми в училищната дейност и като цяло в поведението.   При този тип деца е по-висок риска от нервно-психични заболявания и поведенчески разстройства.  За жертвите на училищно насилие често са характерни невротичните разстройства, депресия, нарушения на съня и апетита, а в крайни случаи е възможно формирането на пост-травматичен синдром.
           На трето място, училищното насилие често предизвиква при децата нарушение в развитието на идентичността.  Продължителният стрес поражда чувство за безнадеждност и безизходност, което на свой ред се явява благоприятна основа за възникване мисли за суицид.

18.11.2011г.

Категория: Други
Прочетен: 1933 Коментари: 0 Гласове: 1

Психологическо изследване.
Защо помним страховете си?

          Изследване, проведено от американски учени от „Ressler Emory University” в Атланта, обяснява защо нашата памет е склонна толкова дълго да запазва спомените от преживян страх.  Причината за това се крие в протеин, отговарящ за спомените от негативни ситуации, наречен „бета-катенин”.
          Действието на бета-катенина е било изпитано върху опитни мишки. Посредством слаби електрически разряди, учените са стимулирали слуховите рецептори на мишките и едновременно с това са подавали определен звук. Изследователите са установили, че слушайки един и същ звук, опитните животни по-късно изпадали в пълен паралич. 
          Изследователите извели извод, съгласно който, дълготрайните спомени, фиксирани в паметта, се явяват източник на страх.  В основата на този процес стои дейността на жлези, отговарящи за емоциите и следователно, също и за паметта. Отдавна е доказано, че най-трайните спомени се базират на най-силни емоции.   За изучаване действието на бета-катенина, учените инжектирали на мишките „съединяващ” протеина и литиеви соли.
           Бета-катенина е необходим на главния мозък, за да преобразува краткосрочната памет в дълготрайна.  И наистина, след като отделили (изолирали) протеина, само след два дни мишките „забравили” неприятната стимулация и престанали да се плашат от звука.
           Друга била реакцията на литиевите соли (използват се за лечение на биполярна депресия) – след въвеждането им, страхът многократно нараснал.  Лития от своя страна блокирал ензимите, които предизвикват разрушаване на бета-катенина и съответно това довеждало до усилване ефекта от стимула. 
           Счита се, че бъдещи разработки, базиращи се на този експеримент, могат да бъда от полза при лечението на болестта на Алцхаймер и пост-травматичното стресово разстройство.

18.11.2011г.

Категория: Други
Прочетен: 3036 Коментари: 0 Гласове: 4

Психологично изследване.
Колебания на самооценката в течение на живота

         „С нарастването във възрастност хората започват все повече да се самоуважават, но точно във времето при излизане в пенсия, самооценката им започва рязко да спада”. Този извод е направен в обзор на Американската психологическа асоциация.  Изследвани са 3000 мъже и жени на възраст от 24 до 104 години. 
          Нормалната самооценка е пряко свързана с добро самочувствие, адекватно поведение, тревожност в норма, ниско ниво на депресия и като цяло с успехи в живота.  Един от основните въпроси, свързани със самооценката е: „Как измененията в самооценката влияят върху качеството на живот и здраве?”
          Оказва се, че младежите имат най-ниска самооценка, а хората в средна възрастност постепенно започват да уважават себе си повече.  Самооценката като правило достига своя пик около 60 години и след това тя започва да се снижава и то твърде рязко.
          В изследването са били анализирани : ниво на самоуважение; етническа принадлежност; ниво на образование; материални доходи; професионален статус; семейно положение; здравословно състояние; социална поддръжка и наличие на преживени стресогенни жизнени събития.  
          Средните резултати са показали, че жените имат по-ниска самооценка от мъжете, в продължение на по-голямата част от живота си, като във възрастта 80-90 години, нивото на самооценка между двата пола почти се изравнява.  Образованието, доходите, здравето и работата, имат незначително влияние върху самооценката, особено в по-късните възрастови фази.
          Канадски научни работници (Университета в Онтарио) са забелязали, че хората, които, намирайки се пред прага на пенсионирането си имат по-високи финансови доходи и добро здраве, като правило удържат стабилна висока самооценка в следващия период. Освен това, хората от всички възрасти, които са щастливи от своя партньор, в по-голяма степен са уверени в себе си и в съпружеската двойка се наблюдава едновременно снижаване на самооценката с напредване във възрастност.
          Разсъждавайки върху тези изводи, специалисти от Калифорнийския университет посочват, че средната възраст за повечето хора се явява периода на стабилна работа, времето на разцвет в семейния кръг и с любимия човек.  Именно по тази причина,  общото благополучие в средата на живота се асоциира с нормалната самооценка.   В по-късна възрастност човек изпитва сериозни изменения в своя социален статус, излизайки в пенсия, разделяйки се с членове на семейството и изпитвайки здравословни проблеми.  Паралелно с това, при хората в късна възрастност пада и нивото на самоуважение.

18.11.2011г.

Категория: Други
Прочетен: 3233 Коментари: 0 Гласове: 2

Психологично изследване.
Хората с маниакални тенденции са с по-големи шансове за
успехи, пари и слава
 

          При хората с маниакални тенденции или склонност към биполярност, шансовете за постигане на успехи, пари и слава са много по-големи.  Този извод е изведен на база резултати от проведено през 2011г. изследване в САЩ (Калифорнийски университет). Проучени са 103 лица, в т.ч. 27 с диагноза маниакална депресия или биполярно разстройство.  Става дума за разстройство на главния мозък, съпроводено със възникващи необичайни и драматични промени в настроението, енергичността и способността да се действа.
          На изследваните лица е била предложена анкета, която включва най-амбициозните им цели.  От тях се искало да покажат с най-голяма вероятност определени неща, които могат да се случат с тях, например, регулярно да се появяват на телевизионните екрани и да заработят 20 милиона долара и т.н. 
          „Ние наблюдавахме, че изследваните лица с маниакални симптоми, са проявявали през целия си живот влечение към огромни надежди за достигане на популярност и финансов успех” – отбелязва професор Шери Л. Джонсън от Калифорнийския университет.  Според Джонсън: „Даденият пример показва, че хората с маниакални или биполярни тенденции са склонни да се съсредоточават върху три ценности: успех, пари и слава”.
          В статия, публикувана в британското списание по клинична психология „Journal of Clinical Psychology”, Джонсън добавя: „Манията, характеризираща се с повишено настроение, скачащи мисли и голяма разговорчивост, е тясно свързана с вярата във важността на собствените постижения”.
          „Получените от нас резултати свидетелстват и за това, че манията за преследване с всички нейни недостатъци, е възможно също да се яви подбуда за поставяне на високи цели” – заключава професорът. 

18.11.2011г

Категория: Други
Прочетен: 2339 Коментари: 1 Гласове: 4

Разграничителни признаци между функционалното и
дисфункционалното семейството

 

          1.Признаци на дисфункционалното семейство
• Отричане на проблема и поддържане на „красива картинка” (всички охраняват тайните на семейството; поддържат фасада на благополучие; назовават семейството си пред другите, като „семейство мечта”; твърдят пред другите, че никога в семейството им не е имало противоречия, конфликти,скандали; привеждат доказателства, че „всички се обичат, помагат подкрепят”, като абсолютизират („винаги – никога”).
• Налице е вакум на интимност.
• Ригидни (непроменяеми, консервативно застойни) правила и роли.
• Конфликтни взаимоотношения.
• Недиференцирани „Аз”-ове на членовете на семейството („Ако мама е сърдита, то всички сме сърдити”).
• Границите между членовете на семейството или са прекалено дистантни или прекалено сближени и разделени от „невидими стени”.
• Склонност към поляризация на чувства и съждения (всичко е разделено или на много добре или на много зле,  на правилно и неправилно,  при това  някои от правилата си противоречат едно на друго).
• Затвореност на семейната система (твърди външни граници)  - семейството не желае да се вслушва в чуждо мнение и не разглежда конструктивно критиките по негов адрес.
• Абсолютизиране на волята и контрола.
• Неспособност за изразяване на чувства между членовете на семейството.
          Възпитателният процес в дисфункционалното семейство е подчинен на определени правила, някои от тях са:
           a/ Възрастните – господари на децата.
           б/ Само възрастните определят това, което е правилно и неправилно.   
           в/ Родителите поддържат емоционална дистанция с децата.  
           г/ Волята (мнението, желанията, интересите и пр.) на децата се приемат като упортство, което следва да бъде сломено и колкото се може по бързо.
           д/ Родителите се придържат към стратегии обобщени във фразите на трите „не”: „Не говори!”,  „Не чувствай!” и  „Не се доверявай!”.
           е/ Детето реагира на родителите си с гняв.
           Ако бъдат следвани тези правила, то в семейството се формират две групи:
           а/ Угнетители (родителите) – държат властта и абсолютния контрол;
          б/ Угнетени (децата) – подчинени, унижени, неразбрани, необичани, неподкрепени, лишени от право на глас. В тях се цени само едно – послушанието и изпълнителността.  Децата стават силно внушаеми, зависими и се превръщат в жертви. В по-късна възрастност ролите се разменят, като родителите надяват „маски” и играят ролята на жертви, като с това отново поставят децата си в състояние на зависимост. Сега от децата се иска да обгрижват родителите си.  Родителите силово експлоатират семейните митове за „вечна любов”, „безконфликтност”, „загриженост” между членовете на семейството. Заклеймява се всеки опит за промяна, изразяваща се в бунтарство и опит да се изземе властта от тях.
           Известно е, че всички родители етикират действията си по отношение на децата под флага „за тяхно добро”.  Приема се, че те като възрастни имат по-голям опит, повече знаят и знаят точно как.  Освен това, родителите не отчитат личностните особености на детето.  В този тип семейства възпитателни процес се нарича „одомошаване на детето”, като за идеал се приема създаването на „дете – подобие на родителите” си.  Семейството се приема като едно несломимо цяло и всички трябва да се държат „правилно”.  Ако детето не иска да следва правилата, то родителите привеждат в действие морален и физически натиск, усилват контрола, налагат ограничения и санкции.
           За повечето от децата това възпитание е психотравма, която те запомнят  за цял живот и вероятността самите те да се отнасят по подобен начин със своите деца е голяма.  Ако родителите се придържат неотклонно към този тип „правилно” възпитание, те със сигурност ще постигнат пълно послушание на детето.  За да осигури своята потребност от сигурност и защита, невръстното дете расте с вярата, че родителите са прави, добри и приема (изпълнява) всички изисквания на родителите си без критика.  Нищо не е в състояние да разубеди детето, че родителите му не са прави, че не са добри, че реално му вредят, отколкото му помагат.

          2.Признаци на функционалното семейство
         
Ако по отношение дисфункционалното семейство нещата са по-рабираеми и по-ясни, то по отношение на функционалното има трудности. От една страна, семейството може да бъде грижливо със своите членове, а от друга – в него може да не съществува взаимно внимание и чувство за близост.  Няма в света такова семейство, което постоянно да се намира в състояние на идеално равновесие. В семейството винаги текат процеси на по-голяма или по-малка свобода и зависимост.   Трудно е да се формулират универсални критерии, за това, как следва да изглежда здравото, функционално семейство – всеки случай е много индивидуален.  Всеки човек има собствена представа за нормално семейство.  Изведени са обаче някои по-общи признаци,  които очертават физиономията на нормалното семейство. Те са част от типологията и са изведени от специалисти, чрез наблюдения над семейства, в които не са били доловени признаци за нарушения, а съществуващите отношения са устройвали всички членове. 
          В този тип семейства съпрузите:
• взаимно се вслушват в мненията си;
• имат собствени чувства и мисли;
• обменят своите мисли и стигат до съгласие;
• обсъждат взаимно вземането на решения;
• без страх се съгласяват или не се съгласяват с другия;
• приспособяват се взаимно;
• спорят се за това, кое е „правилно” и „добро” за всеки един от тях;
• реализират общи решения само след обсъждане, корекция и взаимно съгласие;
• споделят своите болки, интереси, загуби, постижения, неуспехи, обиди, надежди, разнообразни потребности и желания;
• умеят да приемат с „да” благодарността, а „не” – леко, без обида;
• преминават от едни към други преживявания без фиксация и задръжки;
• отказват се взаимно от това, което е неизпълнимо;
• присмиват се над себе си;
• взаимно си влияят;
• поддържат интерес и влечение един към друг;
•  гордеят се с постиженията и съпреживяват неуспехите си взаимно;
• уважават суверенитета и се озовават на помощ тогава, когато изпитват болка;
• с търпение се отнасят към причудливи и новаторски идеи един на друг;
• мечтаят заедно.
           В здравото (функционалното) семейство, където членовете се познават добре, те сами чувстват кога трябва да се обединят и кога следва да бъдат разделени. Петгодишното дете със сигурност е по-зависимо от родителите си в сравнение петнадесетгодишния младеж.  В тези семейства функционират подвижни и гъвкави граници.  Членовете се събират заедно за да работят и за да се развличат.  В същото време не се налагат правила от типа „всички трябва да се държим както трябва”.  В здравото семейство царят здрав смисъл, солидарност, съгласуваност, отговорност и едновременно с това – уважение към суверенитета, интересите, желанията и чувствата на всеки.  В този тип семейства съществува една добра ритмичност и балансираност – от обединение и близост до отделяне и автономност.
           Когато в семейството всичко е наред, то членовете се намират в покой и леко отдалечение, но когато възникват трудности – стрес, болест и други усложнения – те взаимно си оказват силна поддръжка.  Членовете на семейството активизират формулата, наречена „семейна конференция” – форум, на който присъстват всички с еднаква тежест на гласовете, обсъждат своите проблеми, помагат си взаимно в изработване на решение, получават удовлетворение от общуването и без усилие отново се отделят в състояние на независимост и автономност.  Здравото семейство наподобява един добре съгласуван работещ екип.
           Превръщането на дисфункционалното семейство във функционално е доста трудно, но не и невъзможно. Кои са препятствията в този процес?
          На първо място, това е доста тежка работа.  Тежка не толкова за психотерапевта, а преди всичко за самите участници в процеса. Те трябва да преминат през болезнени преживявания, да се обучат да разрешават конфликти, да разбират партньора си и то не по двойки, а всички заедно.
           На второ място, съпрузите и семейството като цяло имат множество дефицити по отношение на изкуството наречено семеен живот.  За да се обучи (промени) едното поколение, то следва да се промени предишното.  Лошите навици, дезадаптивните поведенчески модели, недостатъците и пр. съществуващи в едно семейство (родителското), се предават автоматично на следващото. Те преминават от поколение в поколение, сякаш са „заразна” семейна болест или „фамилен порок”.   Доколко тези лоши навици ще бъдат „прехвърлени” в новото семейство, зависи от самите членове на това семейство (съпрузите). Ако те са достатъчно гъвкави, ако разполагат с достатъчно съпротивителни сили да се разграничат от родителското и от това доколко  самите съпрузи разчитат и се опират един на друг, зависи дали те ще създадат нови, по-адаптивни правила.
         На трето място, осъзнаването и разкриването на някои елементи от вътрешносемейните отношения по време на психотерапията са  много болезнени и носят непоносими преживявания.  От това, доколко членовете на семейството са готови да извадят „скелета от гардероба”, зависи дали те са готови за промяна.  На фамилните психотерапевтични сесии много често семейството заявява и посочва какъв е проблема на определен член на семейството, но когато бъдат запитани: „А Вие останалите готови ли сте да направите своята промяна?”, те обикновено отговарят – „А…., при нас всичко си е наред, няма какво да променяме!”

18.11.2011г.

Категория: Други
Прочетен: 3249 Коментари: 0 Гласове: 1

 

 

Въпросник за оценка на суициден риск

Цел: Експресна диагностика на суициден риск и разкриване нивото на сформираност на суицидните намерения. Предназначен за изследване на учащи от 8-11 клас. Позволява индивидуално и групово тестиране.
Описание: Тестът съдържа силно ограничен брой въпроси, тъй като е за експресна диагностика. Въпросите са формулирани по начин, който няма за цел прикриване намеренията на екзаминатора. Чрез прилагане на въпросника, психологът би получил не само количествени данни за намеренията, а по-скоро възможност да въведе лицето в режим на диалог.
Инструкция: Представяме Ви 29 твърдения. От Вас се иска да се запознаете внимателно с всяко едно от тях и да прецените, дали то се отнася за Вас. Ако сте съгласен с твърдението, отбележете в бланката за отговори „+”, ако не сте съгласен – „-”. Не пропускайте нито едно твърдение.
При действителни и видими сигнали за наличие на суицидни намерения, се прилага допълнителна инструкция:
Инструкция: Аз ще Ви чета едно по едно 29 твърдения, а Вие ще отбелязвате в бланката за отговори Вашия избор. Ако сте съгласен с твърдението, отбележете в бланката за отговори „+”, ако не сте съгласен – „-”.
Въпросник:
1. Вие се чувствате по-възбуден, отколкото другите хора.
2. Често Ви сполетяват мрачни мисли.
3. Вече не се надявате да постигнете желаното положение в живота.
4. В случай на неуспех, изпитвате затруднение да започнете отначало.
5.На Вас определено не Ви върви в живота.
6. Учебната дейност Ви е станала по-трудна, отколкото по-рано.
7. Повечето хора са по-доволни от живота си, в сравнение Вас.
8. Вие считате, че смъртта се явява изкупление на греховете.
9. Само зрелият човек може да вземе решение сам да напусне живота.
10.Понякога имате подтици към неудържим смях или плач.
11.Обикновено Вие сте по-мнителни към хората, които се отнасят с Вас по-дружелюбно, отколкото очаквате.
12.Считате себе си за обречен човек.
13.Малко са тези, които искрено се опитват да помогнат на другите, ако това е свързано с неудобство.
14. Имате впечатлението, че никой не Ви разбира.
15.Човекът, който въвежда другите в изкушение, оставяйки без надзор определено имущество е толкова виновен, колкото тези, които похищават това имущество.
16.В живота Ви не е имало такива неуспехи, за които може да кажете, че всичко безвъзвратно е свършило.
17.Обикновено Вие сте доволен от съдбата си.
18.Вие считате, че винаги трябва на време да се постави точка.
19.Във Вашият живот има хора, към които сте толкова привързани, че те биха могли да повлияят върху Ваши решения, дори да ги променят.
20.Когато Ви обиждат, Вие се стремите да докажете на другия, че постъпва неправилно.
21. Често Вие изпитвате притеснение от това, че нещо Ви възпира да говорите с другите.
22.Струва Ви се, че обстоятелствата, в които сте попаднали са изключително несправедливи.
23. Понякога Ви се струва, че сте направили нещо от лошо по-лошо.
24.Бъдещето Ви се оказва напълно безперспективно.
25.Повечето хора са способни да се доберат до изгода по нечестен път.
26.Бъдещето Ви се оказва твърде неясно, за да градите някакви планове.
27.Малко хора по света са преживели това, което сте изпитали наскоро Вие.
28.Вие сте склонни толкова силно да преживявате неприятностите, че мисълта за тях не може да излезе от главата Ви.
29.Често действате импулсивно, при първия порив.

Обработка на резултатите
По всяка от субскалите се събира сумата от положителни отговори. Общият бал се умножава по индекс за всяка скала. На база получените крайни резултати се правят изводи за конкретните фактори на суициден риск и нивото на сформираност на суицидни намерения. Освен количествената обработка, екзаминаторът следва да извърши и качествен анализ.

Ключ:

Субскали Номера на съжденията Индекс
Демонстративност 12, 14, 20, 22, 27 1, 2
Афективност 1, 10, 20, 23, 28, 29 1, 1
Уникалност 1, 12, 14, 22, 27 1, 2
Несъстоятелност 2, 3, 6, 7, 17 1, 5
Социален песимизъм 5, 11, 13, 15, 17, 22, 25 1
Преодоляване на културни бариери 8, 9, 18 2, 3
Максимализъм 4, 16 3, 2
Времена перспектива 2, 3, 12, 24, 26, 27 1, 1
Антисуицидален фактор 19, 21 3, 2

Съдържание на субскалите:
1. Демонстративност
- Желание да привлече вниманието на обкръжаващите към своето нещастие, да получи съчувствие и разбиране. Следва да се разбира, като вътрешно преживяване, като апел, вик за помощ. От външни позиции се оценява като „шантаж”, „хистерично изразяване на сблъсъка с трудностите”. Най-трудния вариант за работа е с хора, които проявяват емоционална ригидност, която „отхвърля диалога с външния свят” .
2. Афективност – Доминантност на емоциите над интелектуалния контрол в оценката на ситуацията. Налице е готовност да се реагира на психотравмиращата ситуация непосредствено емоционално. В краен вариант може да се наблюдава афективна блокада на интелекта.
3. Уникалност – Възприемане на себе си, на ситуацията и вероятно на собствения си живот, като изключителни, нетипични за другите и следователно, изискващи нетипични и изключителни варианти за изход от тях, в частност, суицид. Уникалността се свързва тясно с феномена „непроницаемост” за опита, т.е. липса на умения да използва своя и чуждия опит.
4. Несъстоятелност – Отрицателна концепция за собствената си личност. Налични са представи и мисли за несъстоятелност, некомпетентност, ненужност, „изключеност” от света. Тази субскала може да бъде отнесена към представи за физическа, интелектуална, морална и други несъстоятелност. Несъстоятелността пряко е свързана със занижена самооценка и описва лицето като интрапунитивен радикал. Формулата на вътрешния диалог е: „Аз съм лош”.
5. Социален песимизъм – Наличие на отрицателна концепция за обкръжаващия свят. Възприемане света като враждебен, несъответстващ на представите за нормални и удовлетворяващи личността отношения. Социалният песимизъм е тясно свързан с екстрапунитивен стил на каузална атрибуция. Формулата на вътрешния монолог е: „Всички вие сте недостойни за мен!”.
6. Преодоляване на културни бариери – Култ към самоубийството. Търсене на културни ценности и норми, оправдаващи суицидното поведение и дори откриване в него елементи на привлекателност. Заимстване на суицидни модели на поведение от литературата, изкуството, историята и пр. източници. В краен вариант се наблюдава инверсия на ценностите за смърт и живот. При отсъствие на изразени пикове по другите скали, то това означава „екзистенция на смъртта”. Една от възможните вътрешни причини за култ към смъртта е довеждането до патологически максимализъм смисъла на фразата: „Този, който държи в ръцете собствената си съдба, той сам трябва да определи и края на своето съществуване”.
7. Максимализъм – Инфантилен максимализъм на ценностните нагласи. Разпространение във всички сфери на живота или съдържащи се локални конфликти в определена сфера. Невъзможност за компенсация. Афективна фиксация върху неуспехите. Индивидът се фиксира върху определени неадаптивни, незрели ценности (много често формирани в семейството или семейни митове), стреми се да ги постига или изисква от другите да покриват негови критерии. В резултат следва отчуждаване и отхвърляне от социалната група.
8. Временна перспектива – Невъзможност за конструиране и планиране на бъдещето, като последица от голямото натоварване в настоящата ситуация. Трансформация на чувства от неразрешимия проблем в глобален страх (генерализация) от неуспехи и поражения в бъдещето. Формулата на вътрешния монолог е: „Аз никога няма да …”
9. Антисуицидален фактор – Дори при висока изразеност на всички останали фактори, има фактор, който снижава глобалния суициден риск. Това е дълбокото разбиране за чувство за отговорност към близките, чувство за дълг. Това са представи за греховността на самоубийствения акт, възприемането му като антиестетическо его, страх от болка и физическо страдание. В определен смисъл това са обстоятелства, които разкриват наличния потенциал от предпоставки за психокорекционна работа.
 


 

Бланка с отговори

 

Номер на твърдението + / - Номер на твърдението + / -

1 16
2 17
3 18
4 19
5 20
6 21
7 22
8 23
9 24
10 25
11 26
12 27
13 28
14 29
15  

Категория: Други
Прочетен: 3911 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.04.2012 21:12


 

Методика за самооценка на тревожност, ригидност и екстравертност
(Д. Моудсли)

          Цел: Тестът е предназначен за изследване на тревожност, ригидност и екстравертност.
          Инструкция: Предлагаме Ви 35 твърдения. От Вас се иска, да прочетете внимателно всяко едно твърдение и да  отговорите с „да” – ако то се отнася за Вас или с „не” – ако не се отнася. Не пропускайте нито едно твърдение.
          
Въпросник:
1.  Имате ли случаи, при които да се вълнувате толкова много от някакви мисли, че да не сте в състояние да стоите на едно място?
2. Понякога имате ли някаква „безполезна мисъл”, която непрекъснато Ви е в главата?
3. Бързо ли можете да бъдете убеден в нещо?
4. Считате ли, че на Вашата дума може да се разчита?
5. В състояние ли сте да забравите някакви дребни неприятности и да отидете да се веселите?
6. Имали ли сте случаи, при които сте вземали решения твърде късно?
7. Считате ли, че работата, която работите е нещо, разбиращо се от само себе си, нещо съвсем естествено?
8. Харесвате ли работа, която изисква значителна концентрация на вниманието?
9. Обичате ли да водите разговори за миналото си?
10.Трудно ли Ви е да забравите за Вашите служебни или лични ангажименти (задачи), дори и в най-оживената и интересна забава?
11. Преследват ли Ви мисли и образи, които Ви пречат да спите?
12.Когато сте зает със своята работа, интересувате ли се от работата на другите?
13. Често ли имате случаи, при които изпитвате необходимост да останете сам?
14.Считате ли се за щастлив човек?
15.Смущавате ли се от присъствието на лице от противоположния пол?
16.Тревожи ли Ви често чувство за вина?
17.Закъснявате ли понякога за среща или работа?
18.Трудно ли Ви е да превключите от една задача към друга?
19.Често ли се улавяте, че сте самотник?
20.Често ли прекарвате много време  със спомени за доброто минало?
21.Предпочитате ли да останете незабелязан по време на парти?
22.Вярно ли е, че сте човек, който трудно се изкушава?
23.Често ли чувствате неудовлетворение?
24.Склонен ли сте да довършите една работа, ако вече се е появила друга, много по-интересна?
25.Имате ли усещането, че работата Ви е въпрос на живот и смърт?
26.Трудно ли Ви е да се откажете от навик, който знаете, че не харесвате?
27.Обичате ли да размишлявате за своето минало?
28.Считате ли се за щастлив човек, на който всичко се случва с леснина?
29. Лесно ли се увличате в различни занимания и поводи? 
30.Склонен ли сте на бързи и решителни действия?
31.Винаги ли мислите след някаква постъпка, че бихте могли да реагирате по друг начин?
32.Леко ли преминавате от една работа към друга?
33.Случвало ли Ви се е понякога да имате усещане са самота?
34.Работите ли понякога така, сякаш от това зависи Вашия живот?
35.Можете ли бързо да преустановите заниманията си в една сфера и веднага да се захванете с  нещо друго?

          Обработка и интерпретация на резултатите
         
а/ Скала „Тревожност” – определя се от сумата на баловете за:
         = отговори „да” на въпроси –  1, 2, 4, 10, 16, 23, 25, 29, 31, 34;
         = отговори „не” на въпроси –  5, 7, 14, 15, 17, 22, 28.
         Всеки отговор, съвпадащ с ключа се оценява с 1 бал.
         Формула: Т = Сума „да” + сума „не” * (60/17) + 20

         б/ Скала „Ригидност” – определя се от сумата на баловете за:
         = отговори „да” на въпроси –  18, 24, 26;
         = отговори „не” на въпроси –  3, 12, 32, 35.
         Всеки отговор, съвпадащ с ключа се оценява с 2 бала.
 
         в/ Скала „Екстравертност” – определя се от сумата на баловете за:
         = отговори „да” на въпроси –  6, 8, 9, 13, 19, 20, 21, 27, 33;
         = отговори „не” на въпроси –  30.
         Всеки отговор, съвпадащ с ключа се оценява с 2 бала.
         Формула: Р = Сума „да” + сума „не” * (60/20) + 20
        
        Забележка: Формулите са въведени за да нормират резултатите по трите скали относително една към друга
.
        Максимален бал – 80
        = от 20 до 30 бала – ниско ниво на изразеност на показателя;
        = от 31 до 45 – средно ниво;
        = над 45 – високо ниво.

       17.11.2011г.

 


 

Категория: Други
Прочетен: 2617 Коментари: 0 Гласове: 1

Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 6

 

          6. Разкриване на стрес и суициден риск при учащи
          6.1. Разкриване признаци на стрес
       
Всяка неочаквана и драматична промяна, влияеща върху поведението на подрастващия или детето, всяко внезапно и значително изменение в успеваемостта, посещенията в училище или поведението, следва да се приемат сериозно. Към тях се отнасят:
• Загуба на интерес към традиционни дейности.
• Внезапен спад в нивото на успеваемост.
• Необичайно снижение на активността, безволие, апатия.
• Влошаване поведението в училище, нарушения на дисциплината.
• Необясними или чести напускания на дома, пропускане на занятия.
• Увеличаване употребата на алкохол, наркотици, тютюнопушене.
• Инциденти, водещи до използване на правоохранителните органи, участие в конфликти и видим хаос в живота.
          Изброените признаци са характерни за учащите се, които видимо преживяват психологически или социален стрес. Именно при тях е възможно да възникнат мисли за самоубийство, които са способни да доведат до суицидни действия.
         Ако учител или училищния психолог забележи който и да е от посочените признаци, то следва да бъдат взети мерки за суицидна превенция, включваща цялостна оценка върху състоянието на ученика.
          6.2. Оценка на суицидния риск
         
При оценяване суицидния риск педагозите следва да не забравят, че проблемът възниква винаги в компилация от причини и обстоятелства.
          а/ Предишни суицидни опити – Един от най-значимите рискови фактори се явява наличието на минал суициден опит. В стресова ситуация подрастващият е склонен да прибегне към подобни действия.
          б/ Депресия – Решението за поставяне на диагноза „депресия” следва да бъде взето от специалист (общопрактикуващ лекар, специалист-психиатър, психолог), но педагозите и други служители в образователната институция следва да познават разнообразието от симптоми на депресията.
          Трудността за определяне на депресията е свързана с това, че съществуват някои общи признаци, характерни както за естествения преходен стадий на подрастващата възраст, така и за самата депресия.  В процеса на съзряване на подрастващите често биват наблюдавани такива явления, като снижаване на самооценката, униние, нарушаване на вниманието, проблеми със  съня, физическа отпадналост. Аналогични симптоми са характерни и за депресията, но те не представляват повод за тревога, ако не нарастват по степен на тежест и не продължават дълго време.  В сравнение с възрастните, страдащи от депресия, младите пациенти проявяват тенденция към демонстриране  на симптомите, като най-силно са изразени продължителното хранене и спане.
          Депресивните мисли могат да се повлияят върху физическото здраве на подрастващите, но те отразяват нормален процес на развитие, ако  юношата (девойката) е силно погълнат от вземане на решение по екзистенциални въпроси. При това още веднъж следва да се подчертае, че аксиативните (оценъчните) мисли на младия човек се различават от тези на зрелия. Младите много често натоварват с по-голяма значимост определени факти, събития, ситуации и съответно по-дълбоко ги преживяват. Интензивността на суицидните мисли, тяхната дълбочина и продължителност, контекстът, в който те възникват и силата на фиксираност върху тях, са признаци, които отличават младия човек в състояние на суициден риск от здравия си връстник.
          в/ Натрупване на множество външни негативни ситуации  –  Външните негативни ситуации и събития в живота на младия човек рязко активизират суицидните мисли и увеличават суицидния риск. Младият човек е лишен от жизнен опит, той не разполага нито с достатъчно на брой, нито с достатъчно качествени стратегии за справяне с жизнените събития. Ето защо при наличие на натрупване на множество негативни жизнени ситуации, (напр. влошаване успеха в училище, физическо малтретиране в дома, негативно влияние на приятелска среда, употреба на алкохол, загуба на близък човек, дори една неуспяла връзка с момиче (момче) и пр.) е необходимо да се обърне специално внимание от страна на педагогическия състав, както и от специалистите в училището.

          7. Тактика при наличие на суициден случай в училище
        
Идентификацията на юношите, преживели стрес и нуждаещи се от помощ обикновено не представлява особен проблем. Много по-трудно е да се вземе решение, как да се държим в отношенията с тези деца и подрастващи, демонстриращи суицидна тенденция.
         Много служители в училищата притежават способности за чувствено и уважително обръщение към учениците, изпитващи страдание и суицидни преживявания, но има и такива, които следва да формират такива умения.  При контактите със суицидни учащи трябва да се съблюдава баланс между дистанция и близост, между емпатия и уважение. 
          Установяването в учащите се на признаци за суицидна криза и оказването на помощ за нейното преодоляване, може да въведе самите учители и други училищни работници във вътрешен конфликт, тъй като те не притежават нужните навици, не разполагат с достатъчно време или дори се опасяват от сблъсък със собствени психологически проблеми.
          7.1. Обща превенция (до възникване на суицидни действия)
        
Най-важния аспект на суицидалната превенция е установяването на детето и подрастващия, преживял стрес и/или предразположен към повишен суициден риск. За постигането на тази цел особено внимание трябва да се отдели на цялостната ситуация, в която се намират училищните служители и учениците и да се извърши корекция с помоща на описаните по-долу методи.
Много специалисти поддържат схващането, че пряко предоставяне на подрастрващите на сведения за проблемите на самоубийствата в тяхната възраст се явява нецелесъобразно. Според тях, вместо обсъждане на тази тема е по-добре да се промени подхода и да се насочат усилията към укрепване на психическото здраве като цяло.
         Преди всичко е важно да се осигури психологическото благополучие на училищния персонал. Обстановката в работата им  може да бъде психологически неблагоприятна, да носи в себе си заряд агресия, дори насилие.  По тази причина те се нуждаят от информационни материали, помагащи им да се ориентират в ситуацията и да приложат адекватни способи за реагиране на психическото напрежение или на възможна психическа дисфункция у себе си, при колегата или даден ученик.  Освен това, на тях им е необходима поддръжка, а при необходимост и лечение, което трябва да им бъде предоставено.  В случай, че на педагогът се наложи да обгрижва (съпровожда)  ученик във връзка с риск от суицид, н а него задължително следва да бъде предоставена постоянна психологическа, а при възможност и психотерапевтична подкрепа. .
          Положителната самооценка и чувство за собствено достойнство помагат на децата и подрастващите да избегнат емоционалните проблеми в училище, водещи ги до отчаяние или дават възможност успешно да преодолеят трудностите и травмиращите ситуации в живота.  Педагозите са длъжни да съдействат за изработване на положителна самооценка и самоуважение, да способстват за развитие и укрепване на чувството за идентичност у учениците.
Ефективна стратегия за превенция в тази насока е задължителното обучение в социални и други жизнени навици.  Курсът следва да включва формиране на навици за оказване на поддръжка на съучениците и приятелите, а също така и за развитие на умения в случай на необходимост да се обърнат за помощ към възрастните.  Освен това, системата за образование трябва да способства за развитието и укрепването на чувството за идентичност и всеки един учащ се.
          Децата и подрастващите трябва да бъдат учени на сериозно отношение към своите чувства и да бъдат поощрявани към искрен обмен на преживяванията си с родителите и с другите възрастни – учители, училищния лекар или медицинска сестра, приятели, спортния треньор и пр.
          В образователната система следва да бъдат използвани специални мерки за предотвратяване на заплахи и физическото насилие, на взаимната нетърпимост в училището или на неговата територия, да бъде създадена безопасна обстановка за всеки.  Ако в училищния клас или в друга организирана група има деца, които очевидно са отхвърлени, вечни аутсайдери, изолирани, то педагогът трябва да вземе мерки за тяхната интеграция в групата.
Задължително е изискването за разпространение сред учениците на всички възможни канали за оказване на психологическа помощ – телефони на доверието, на службата за неотложна психиатрична помощ, на училищния психолог, на социалните центрове и пр.
           7.2. Интервенция – мерки, които следва да се приложат при суициден риск
         
При повечето случаи, при децата и подрастващите, преживели стрес и/или предразположени към риск от суицидно поведение, съществува още проблем с общуването, т.е. налице е неспособност или невъзможност за обсъждане с когото и да е възникналия проблем.  Ето защо с тези момичета и момчета на първо място трябва да се установи диалог.
        Първата стъпка при превенцията на самоубийството винаги се явява доверителното общуване.  Диалогът с лицето по време на суицидната криза е изключително важен.  Отсъствието на доверително общуване и обусловените от това нарушение на взаимодействия, водят до следните най-често срещани последици:
         • Възниква ситуация, при която мълчанието и нарастващото напрежение в отношенията не позволява да се направи нищо, което да е от полза за подрастващия.  Нерядко причина за отсъствието на диалог се явява погрешното схващане на възрастния, че обсъждането с детето на неговите суицидни мисли и коментари, може да провокира извършването на суициден акт.
            • Амбивалентни реакции на възрастните.  Много често сблъсъка на възрастните със суицидните коментари на детето, водят до изостряне на собствените им психологически конфликти.
            Психичното напрежение, възникващо в процеса на общуване със страдащото или суицидно дете, може да достигне висока интензивност и да бъде съпроводено с широк спектър емоционални реакции. В някои случаи при възрастните, намиращи се в контакт с такива деца се актуализират собствените им емоционални проблеми. Понякога подобни проблеми се оказват много сериозни за училищните служители. Възниква амбивалентност (нееднозначност) на чувствата – от една страна педагогът се стреми да помогне на страдащото дете, а от друга изпитва нежелание и неспособност да предприеме и приложи необходимите мерки, дори може да се стигне до отказ да обсъжда проблема.  С други думи, при нерешени лични травми в ранна възраст, сега педагогът може да се сблъска с тях, като използва защитни механизми, част от които са несъзнавани.
            • Възниква пряка или опосредствена агресия. Понякога дискомфорта, който изпитва възрастния се проявява в осъзната или несъзнавана агресия спрямо детето. В резултат възрастният реагира с вербална или невербална агресия в отношенията си със страдащото дете.
            • Важно е да се знае, че е изключително важно учителят да умее да води доверителната беседа с подрастващия по време на кризата. Диалогът трябва да съответства на ситуацията.  Той предполага признание преди всичко на самоценността на детето, на неговите потребности и изключва т. нар. дидактически подход (от позиция на по-старшия; по-възрастния).
           Децата и подрастващите, преживели стрес или подложени на риск за самоубийство, често могат да бъдат извънредно чувствителни към стила на общуване с другите хора. Младежите в ситуация на суицидна криза са особено чувствителни не само към този, който им говори, но и към това как им говори.
           Тази чувствителност може да бъде обусловена от факта, че в периода на възпитание е възможно да не бъдат изградени доверителни отношения между членовете на семейството или с връстниците. Тогава подрастващият не се радва на интереса на другите. Повишената чувствителност на суицидния подрастващ се проявява  както във вербалното, така и в невербалното общуване. При това, много повече информация носи невербалното общуване – „езика на жестовете”. Възрастните не бива да се обезкуражават от нежеланието на детето и подрастващият да разговаря с тях. Те трябва да помнят, че нагласата да се избягва контакта с тях много често се явява признак на недоверие.
         Възрастните могат да се сблъскат със стремежа на детето да ги отхвърли.  Всъщност, детето едновременно и ги отхвърля, и ги желае.  Суицидните деца и подрастващи показват изразена амбивалентност по отношение на това, дали да приемат предлаганата им помощ или да я отхвърлят, да продължат да живеят или да умрат.  Тази амбивалентност ясно се откроява в тяхното поведение. Те с лекота преминават от общуване, търсещо помощ към отхвърляне на тази помощ. По тази причина възрастните могат да допуснат грешки при интерпретацията на поведението на детето. Ето защо за постигане на необходимата резултатност от диалога, възрастният следва да проявява мекота и настойчивост, търпение и максимално  проявление на съчувствие и любов.
          Обучението на специални навици за общуване със суицидни подрастващи трябва да се осъществява в процеса на специализирани курсове с добиване на практически умения за подходящо общуване между учители и ученици и за осъзнаване и разбиране на суицидния риск.
          Ключова мярка за превенция на самоубийствата се явява процедурата по повишаване квалификацията на всички училищни служители, в компетенциите на които се включват провеждането на беседи с колегите и учащите се по въпросите на живота и смъртта, по темите за стреса, признаци за депресия и суицидно поведение, както и за повишаване нивото на знания за достъп до видовете психологическа поддръжка.  Това са най-вече психолозите и социалните педагози.
         Важни инструменти в профилактичната работа се явяват специалните ръководства по превенция на самоубийствата, в които ясно са формулирани целите и ограниченията, които трябва да се спазват.  Бързата, решителна, а при необходимост – властна, авторитетна интервенция към суицидния подрастващ може наистина да спаси неговия живот.
            Ефективността на медицинската служба за деца и подрастващи в плана на суицидната превенция е свързана с нейната достъпност. В никакъв случай медицинския персонал не бива да поставя върху името на деца и подрастващи със суицидни тенденции клеймо (стигма). Ако ученикът се намира в състояние на суицидна криза, персоналът трябва активно да го насочи и лично да го съпроводи до определеното медицинско учреждение, където да бъде повет от екип лекари, медицински сестри, психолози, социални работници и юристи (задачата на последните е свързана със защита правата на детето).  Подобно активно насочване на детето към медицинско учреждение не би му позволило да отклони общуването, което може да се случи, ако детето просто бъде изпратено само в медицинското заведение или самото искане за предоставяне компетентна помощ бъде изпратено по пощата.
            Различните форми на надзор, надеждно опазване на опасни медикаменти, на огнестрелно оръжие, химически вещества, взривни вещества и пр. в учебните заведения и в родителските домове, както и на други места, в които пребивават суицидните лица, се явяват важни мерки за спасяването на техния живот.  До колкото тези мерки  се явяват достатъчни и дълговременни за превенция на самоубийството, едновременно на детето трябва да се оказва непрекъсната психологическа поддръжка.
            7.3. Случай на извършен опит или реализирано самоубийство
Независимо от факта, че самоубийството е един акт на отчаяният и самотният индивид, той по принцип оказва много силно въздействие върху обкръжението.  По тази причина в училищата е необходимо да бъдат разработени специални инструкции, относно информирането на служителите (особено учителите), а също така учениците и техните родители, за извършен в училището опит за суицид или самоубийство.
Тези мерки са насочени към предотвратяване клъстеризацията на самоубийството, т.е. прояви на „ефекта заразяване”.  Този ефект се проявява в резултат на психологичната тенденция при суицидните деца и подрастващи, да подражават на деструктивните действия на хора, извършили самоубийство или суициден опит.  В случая е от значение да се установят всички ученици със суицидни тенденции, както в същия, така и в другите класове.  Суицидният клъстер може да обхване не само познаващите се, но и напълно непознати ученици, които никога не са се срещали със извършилият опит.
           Съучениците, работниците в училището и родителите следва тактично, но обективно да бъдат информирани за самоубийството или за опита, извършен от ученика, като започнат работа по преживяванията на останалите.
           Съществува една специална форма, създадена именно за работа с лица, станали случайни свидетели на трагични (силно стресиращи) събития – дебрифинг.  Ако в града или района има специалисти, владеещи  технологията за провеждане на дебрифинг, то задължително трябва да бъде потърсено съдействието им. Помоща следва да бъде насочена не само към учениците, но и към целия училищен персонал.
След извършване на опит за самоубийство, повечето от жертвите се нуждаят от медицинска помощ.  При някои от „неуспелите самоубийци” могат да се появят сериозни последици в резултат на деструктивното им поведение. По тази причина първата стъпка е да се възстанови физическото здраве, а след това лицето да бъде поето от психотерапевт.
           По данни от проведени изследвания, хората със суицидни наклонности избягват продължителната психотерапия.  Най-важната цел при намесата на психотерапевта е насочена към оказване на поддръжка за довеждане на лицето в несуицидно състояние на съзнанието и показване на по-ефективни методи (поведенчески стратегии) за преодоляване на стреса.  Изследванията показват, че около 30% от тези, които са направили неуспешен опит за суицид и не са били подложени на психотерапия, са се опитвали да извършат по-късно нов опит. Почти на половината е броя (16%) на тези, които са били подложени на психотерапевтично лечение  (Комер Дж. Р., 2001).

           8. Заключителни препоръки
        
Самоубийството не е явление от типа „гръм от ясно небе”. Учащите се със суицидни тенденции много ясно предупреждават своето обкръжение за намеренията си и оставят достатъчно възможности за предприемане на адекватни мерки.
         Превенцията на самоубийствата в училище се явява за учителите и за останалите училищни работници, задача със стратегическа важност, за разрешаването на която е необходимо:
          • Своевременно установяване на учащите се, които са с личностни нарушения и осигуряване на тяхната психологическа поддръжка.
         • Създаване с децата и подрастващите на по-близки отношения по пътя на доверителните беседи с искрен стремеж да бъдат разбрани и да им се окаже помощ.
          • Облекчаване на душевните им страдания.
        • Проява на наблюдателност и умения за своевременно разпознаване на признаците за суицидни намерения, словесни послания или изменения в поведението им.
          • Оказване на помощ в учебната дейност на учениците с по-нисък успех.
        • Контрол върху посещаемостта на занятията и на друга обща дейност на учениците.
        • Дестигматизация на психични нарушения и разстройства (борба за преодоляване срама от тях),  предотвратяване употребата на алкохол и наркотици; своевременно насочване на учащите се към лечебни заведения.
          • Провеждане на мероприятия за ограничаване достъпа до възможни средства за самоубийство – токсични вещества и опасни медикаменти, пестициди, огнестрелно оръжие и пр.
         • Оказване помощ на училищния персонал за преодоляване на стреса на работното място. Диагностика и недопускане негативни последици на бърнаут (професионално изгаряне).


08.10.2011г.
 

Категория: Други
Прочетен: 2397 Коментари: 0 Гласове: 2
<<  <  64 65 66 67 68 69 70 71 72  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1280568
Постинги: 1485
Коментари: 116
Гласове: 1097
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30