Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1437853 Постинги: 1620 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  64 65 66 67 68 69 70 71 72  >  >>
 .
 

Семейна психодиагностика. Методика за диагностика на родителски нагласи и реакции („PARI”) - втора част

(Автори: Е.С.Шефер и Р. К. Бел)

Инструкция: „Пред Вас са въпроси, които ще Ви помогнат да си изясните какво родителите мислят за възпитанието на децата си. Тук няма правилни и неправилни отговори, тъй като всеки е прав по отношение на собствените си виждания. Старайте се да отговаряте точно и обективно.  Някои от въпросите може да Ви се сторят еднакви. Това обаче не е така.  Тези въпроси са сходни, но не са еднакви. Това е направено с цел да се доловят дори незначителни различия във възгледите за възпитанието на детето. За попълване на въпросника ще са Ви необходими около 20 минути.  Не мислете върху отговора си дълго, старайте се да дадете първия си отговор, който Ви идва на ум. Отговорите си маркирайте на формализираната бланка за отговори (предоставя се бланката), като за всяко твърдение можете да степенувате от 1 до 4  отговора си както следва:

= 1  — напълно съгласен;

= 2  — по-скоро съгласен, отколкото съгласен;

= 3  — по-скоро несъгласен, отколкото съгласен;

= 4  — напълно несъгласен”.

Въпросник:

1. Ако детето счита своето мнение за правилно, то може да не се съгласява с мнението на родителя.

2. Добрата майка е длъжна да защити своето дете, дори от най-малки трудности и обиди.

3. За добрата майка домът и семейството са най-важни в живота.

4. Някои деца са толкова лоши, че в тяхна полза е да се научат да се страхуват от възрастните.

5. Децата са длъжни да отчитат факта, че родителите правят за тях изключително много.

6. Малките деца винаги следва да се държат здраво когато се мият, за да не паднат.

7. Хората, които считат, че в добрите семейства не може да има недоразумения, не познават живота.

8. Когато детето порасне, трябва да благодари на родителите си за строгото му възпитание.

9. Престоят с детето през целия ден може да предизвика в него нервно изтощения.

10. По-добре е детето да не мисли за това, правилно или неправилно е мнението на родителя.

11. Родителите са длъжни да възпитават в детето пълно доверие към себе си.

12. Детето трябва да се учи да избягва сблъсъците, независимо от обстоятелствата.

13. Изключително неприятно за майката, занимаваща се с домакинство е чувството, че не може да се освободи от своите задължения.

14. Родителите по-лесно се приспособяват към децата си, отколкото обратното.

15. Детето трябва да се научи в живота на много нужни неща и поради това не бива да му се позволява да се губи ценно време.

16.Ако само веднъж родителят се съгласи с ината на детето, това ще бъде за постоянно.

17. Ако бащите не се намесваха във възпитанието на децата, майките по-добре щяха да се справят с това.

18. В присъствието на детето не трябва да се обсъждат полови въпроси.

19. Ако майката не ръководи къщата, съпругът и детето ще бъдат по-малко организирани.

20. Майката е длъжна да направи всичко, за да знае какво мисли детето й.

21. Ако родителите не се интересуваха толкова много от заниманията на децата си, децата биха били по-добри и по-щастливи.

22. Повечето от децата трябва да могат да се справят самостоятелно с физиологическите си нужди, когато достигнат 15 месечна възраст.

23. Най-трудното за младата майка е да остане сама в отглеждането на детето през първата година.

24. Трябва да се позволява на децата да изразяват своето мнение за живота в семейството, дори ако тези мнения да са неправилни.

25. Майката е длъжна да направи всичко, за да спаси детето си от разочарованията на живота.

26. Жените, които водят безгрижен живот не са добри майки.

27. Трябва задължително да се изкореняват от децата проявите на ехидност, ирония и подигравка.

28. Майката е длъжна да жертва своето щастие за щастието на детето си.

29. Всички млади майки се страхуват от своята неопитност в общуването с детето.

30. Съпрузите трябва от време навреме да се карат, за да доказват един на друг своите права.

31. Строгата дисциплина по отношение на детето развива в него силен характер.

32. майките често са толкова много измъчени от грижите за своите деца, че не могат да издържа и минута повече.

33. Родителите не бива да се показват пред децата си в лоша светлина.

34. Детето е длъжно да уважава родителите си повече от другите хора.

35.Детето трябва винаги да търси помощта на родителите си или учителите, вместо да разрешава своите недоразумения с другите чрез сблъсъци и конфронтация.

36. Жените, които отдават на детето си цялото свое време се преживяват сякаш са с „подрязани крила”.

37. Чрез своите постъпки родителите трябва да предразполагат децата към себе си.

38. Деца, които не тестват своите сили за постигане на успехи, трябва да занаят, че по-късно ще имат неуспехи в живота.

39. Родители, които разговарят с детето за неговите проблеми, трябва да знаят, че е по-добре детето да се остави на спокойствие и да не се ровят в живота му.

40. Съпрузите, ако не искат да бъдат егоисти, са длъжни да участват в семейния живот.

41. Не трябва да се допуска момичетата и момчетата да се виждат чисто голи един друг.

42. Ако съпругата е достатъчно подготвена за самостоятелно справяне с житейските проблеми, това е много добре и за съпруга и за детето.

43. Детето не трябва да има тайни от родителите си.

44. Ако в семейството е прието децата да разказват на родителите си вицове, както и родителите на децата си, то много въпроси могат да бъдат решени спокойно и без конфликти.

45.  Ако детето бъде научено да ходи рано, това е много благоприятно за неговото развитие.

46. Не е добре, ако майката е сама в преодоляване на трудностите по грижите и възпитанието на детето.

47. Детето трябва да има собствено мнение и право да го изразява.

48. Детето не трябва да се натоварва с тежка работа.

49. Жената е длъжна да избира: или домашната работа, или развлечения.

50.Умният баща е длъжен да научи детето си да уважава висшестоящите (началниците)

51. Много малко съпруги получават благодарност за труда си по възпитанието на децата.

52. Ако детето попадне в беда или има неуспех, във всички случаи майката трябва да се чувства виновна.

53. При младите семейни двойки, без значение на силата на чувствата винаги възникват разногласия, които се проявяват като раздразнение един към друг.

54. Деца, на които е внушено уважение към нормите на поведение, стават добри, стабилни и уважавани хора.

55. Рядко се случва майка, която цял ден се е занимавала с детето, да бъде ласкава и спокойна.

56. децата не трябва вън от дома да се учат на неща, които противоречат на възгледите на родителите си.

57. Децата трябва да знаят, че няма по мъдри хора от родителите им.

58. Няма оправдание за деца, които бият други деца.

59. Младите майки страдат много повече поради оставането си в къщи, отколкото по друга причина.

60. Заставянето на децата да се отказват и да се приспособяват са лоши методи на възпитание.

61. Родителите са длъжни да научат децата си да не губят свободното си време, а да се занимават с нещо значимо.

62. Децата измъчват родителите си с дребни проблеми, ако още в самото начало се научат на това.

63. Когато майката изпълнява лошо своите задължения към детето си, това означава, че бащата не изпълнява задълженията си по отношение на цялото семейство.

64.  Детските игри със сексуално съдържание могат да доведат до сексуално престъпление.

65. Да планира е способна само майката, тъй като само тя знае как стоят нещата в домакинството

66.  Внимателната майка е длъжна да знае какво мисли детето й.

67. Родители, които изслушват с одобрение откровение изказвания на своите деца – преживявания на раздели, приятелски срещи, танци и пр., им помагат за по-бързото социално развитие.

68. Колкото по-бързо отслабва връзката на детето със семейството, толкова по-бързо то се научава да разрешава своите проблеми.

69. Умната майка прави всичко възможно, до и след раждането си, детето да се намира в най-добри условия.

70. Децата са длъжни да вземат участие при обсъждане на решения по важни житейски въпроси.

71. Родителите трябва да знаят как да постъпват, че техните деца да не попадат в трудни ситуации.

72. Твърде много съпруги забравят, че тяхното място е в къщи.

73. Децата се нуждаят от майчина грижа, която никога не им е достатъчна.

74.Децата са длъжни да бъдат изключително благодарни за труда, който полагат за тях майките им.

75.Повечето майки се стремят да щадят децата си, като не го натоварват с ангажименти.

76. В семейния живот съществуват много въпроси, които не трябва да бъдат разрешавани по пътя на спокойното обсъждане.

77. Повечето от децата трябва да бъдат възпитавани по-строго, нещо което е съвсем естествено.

78. Възпитанието на децата е тежка, изнервяща дейност.

79. Децата не трябва да се съмняват в мисловните способности на техните родители.

80. Преди всичко децата трябва да уважават своите родители.

81. Не трябва да се стимулира желанието на децата да се занимават с бокс или борба, тъй като това би довело до сериозни физически и други проблеми,

82. Едно от негативните явления се свързва с това, че майката по принцип никога няма време за своите любими неща.

83. Родителите са длъжни да приемат децата си за равноправни със себе си, всички въпроси на семейния живот.

84. Когато детето прави това, което е длъжно, то се намира на правилен път и ще бъде щастливо в живота.

85. Дете, което е тъжно трябва да се оставя в покой, да не се занимаваме с него.

86. Най-голямото желание на майката, е да бъде разбрана от съпруга си.

87. Един от най-сложните моменти във възпитанието на децата се явяват сексуалните проблеми.

88. Ако майката управлява къщата и се грижи за всички, цялото семейство се чувства добре.

89. Тъй като детето е част от майката, тя има право да знае всичко за неговия живот.

90. Децата, на които се разрешава да се шегуват и смеят заедно с родителите си, по лесно приемат техните съвети.

91. Родителите са длъжни да положат всички усилия, за да може детето рано да се справя само с физиологическите си нужди.

92. Повечето жени се нуждаят от много повече почивка след раждането на детето, отколкото им се позволява в действителност.

93. Детето трябва да бъде уверено в това, че няма да го накажат, ако то сподели с родителя си своите проблеми.

94. Детето не трябва да се учи на тежка работа в къщи, тъй като ще загуби желание за всяка работа.

95. За добрата майка е достатъчно общуването само със семейството.

96. От време на време родителите трябва да постъпват против волята на детето.

97. Майките жертват всичко за благото на своето дете.

98. Най-важната грижа на майката е благополучието и безопасността на детето.

99. Нормално е двама съпрузи с противоположни мнения да се карат.

100. Възпитанието на детето в строга дисциплина го прави по-щастливо.

101. Нормално е майката да „загуби ума” си, ако детето й е егоист с претенции.

102. Детето никога не бива да чува критични коментари за своите родители.

103. Първото задължение на детето е да има пълно доверие на родителите си.

104. Родителите по правило харесват спокойните, а не непокорните деца.

105. Младата майка се чувства нещастна, защото знае, че много от нещата, които желае, за нея са недостъпни.

106. Няма никакви основания родителите да бъдат по прави  отколкото децата.

107. Колкото по-рано детето разбере, че е безсмислено да си губи времето, толкова по-добре за него.

108. Децата правят всичко възможно, за да ангажират родителите си със своите проблеми.

109. Малко съпрузи разбират, че за майката на детето им, също е нужна радост в живота.

110. С детето нещо не е в ред, ако то прекалено се интересува от сексуални въпроси.

111. Омъжвайки се, жената е длъжна да даде пред себе си отчет за това, че е призвана да управлява семейните работи.

112. Задължение на майката е да знае тайните мисли на детето си.

113. Ако се включи детето в домашната дейност, то се сближава с родителите си и по-лесно споделя своите проблеми.

114. Трябва колкото се може по-рано да се прекрати кърменето на детето и да се приучи да се храни с биберон, а впоследствие и самостоятелно.

115. Майката не бива да има прекалено чувство за отговорност по отношение на детето.

Ключ на тест „PARI”
1 — Вербализация
2 — Извънредна ангажираност 
3 — Зависимост от семейството
4 — Потискане на волята
5 — Усещане за саможертва
6 — Страх от обида
7 — Семейни конфликти
8 — Раздразнителност
9 — Излишна строгост
10 — Изключване на външно семейно влияние
11 — Свръхавторитет на родителите
12 — Потискане на агресивността
13 — Неудовлетвореност от ролята на домакин (домакиня)
14 — Партньорски отношения
15 — Развитие активността на детето
16 — Склонност към конфликти
17 — Безучастност на съпруга
18 — Потискане на сексуалността
19 — Доминиране на майката
20 — Извънредно вмешателство в света на детето
21 — Балансирани отношения. 
22 — Стремеж да се ускори развитието на детето
23 — Несамостоятелност (зависимост) на майката

Категория: Други
Прочетен: 310 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Семейна психодиагностика. Методика за диагностика на родителски нагласи и реакции („PARI”) - първа част

(Автори: Е.С.Шефер и Р. К. Бел)

 

                Една от най-важните насоки в практическата работата на семейния психолог е получаването на пълна и обективна информация за членовете на семейството като съпрузи, родители и деца. Предложената  методика PARI (Parental attitude research instrument) е предназначена за изучаване на отношението на родителите (преди всичко на майката) към различни страни от семейния живот (семейните роли).

Автори на методиката са американските психолози Е.С.Шефер и Р. К. Бел.

Методиката включва 23 аспекта-признаци, отнасящи се за различни страни на отношенията между родители и деца в семейството. От тях 8 признака описват отношението към семейните роли и 15 – касаят родителско-детските отношения. Тези 15 признака се разделят на 3 групи:

I — оптимален емоционален контакт; 

II — излишна емоционална дистанция с детето;

III — излишна концентрация върху детето.

Скалите имат следния вид:

Отношение към семейните роли:

                 ограниченост на съпругата в рамките на семейството, грижеща се изключително за семейството (айтеми: 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23);

— усещане за саможертва в ролята на майка (3);

— семейни конфликти (7);

— свръхавторитарни (властни) родители (11);

— неудовлетвореност от ролята на домакиня (13);

— „безучастност” на съпруга (невключеност) в семейните дейности (17);

— доминиране на майката (19);

— зависимост (несъмостоятелност) на майката (23);

Отношение на родителя към детето:

I. Оптимален емоционален контакт (включва 4 признака с номера на айтеми:: 1, 14, 15, 21):

— подтикване (мотивация) към вербализация (1);

— партньорски отношения (14);

— развитие на активността на детето (15);

— балансирани отношения  между родителя и детето (21)

II. Излишна емоционална дистанция с детето (включва 3 признака с номера на айтеми:: 8, 9, 16):

— раздразнителност (8);

— суровост, излишна строгост (9);

— отклоняване контактите с детето (16);

III. Излишна концентрация върху детето (включва 8 признака с номера на айтеми: 2, 4, 6, 10, 12, 18, 20, 22):

— извънредна (хипер) обгриженост, отношение на зависимост (2);

— преодоляване на съпротива, потискане на волята (4);

— установяване на сигурност, опасение от обида (6);

— изключване на външно семейно влияние (10);

— потискане на агресивност (12);

— потискане на сексуалност (18);

— свръхвмешателство в света на детето (20);

— стремеж за ускоряване развитието на детето (22);

Всеки признак се измерва с помощта на 5 съждения, балансирани от гледна точка на измерване способностите и смисловото съдържания.  Цялата методика включва 115 съждения. Последните са разположени в определена последователност и изследваното лице трябва да изрази към тях своето отношение във вида: активно, частично съгласие или несъгласие.  Схемата за изчисление на резултатите от отговорите съдържа ключ. Големината на сумата определя степента на изразеността на признака. По този начин максималната изразеност на признак е 20, а минималната – 5. приема се, че: 18, 19, 20 са високи оценки, а 8, 7, 6, 5 – ниски.

Смисълът при първия анализ на резултатите е да се обърне внимание на високите и на ниските оценки, които показват крайности, а по-късно психологът би могъл да обърне внимание и на средните показатели.

Методиката позволява да се установи спецификата на вътрешно-семейните отношения и  особеностите на семейния живот.

В семейството могат да бъдат изолирани отделни аспекти на отношенията:

а/  Домакинско-битови, организация на бита в семейството (в методиката това са скали 3, 13, 19, 23).

б/ Междусъпружески, свързани с моралната и емоционална подкрепа, организиране на свободното време, създаване на среда за развитие на себе си и на собствения партньор (скала 17).

в/ Отношения, осигуряващи възпитанието на детето, „педагогически”(скали 5 и 11).

По числовите данни може да бъде създаден портрет на семейството.

Особено важна е скала № 7 (семейни конфликти). Високите показатели по тази скала свидетелстват за конфликтност и пренасяне на семейните конфликти в професионалните отношения.  Психологическата помощ има за цел разрешаване на семейния конфликт и подобряване отношенията в професионалния колектив.

Високите оценки по скала № 3, свидетелстват за приоритет на семейните проблеми над професионалните, за вторичен интерес към работата. Обратното отношение може да се диагностицира по резултатите от скала № 13. Високите оценки по този признак е характерно зависимост от семейството и ниска съгласуваност при разпределение на домашните задължения.

За лошо интегрирано семейство свидетелстват високи оценки по скали №№  17, 19, 23.

Анализът на отношението към семейните роли помага на психолога да изясни специфики в семейните отношения на респондента и да се ориентира за насочеността на психологическата помощ.

Родителско-детските отношения се явяват основен предмет в анализа по методиката.

Основният извод, който може да се направи веднага е да се оцени родителско-детския контакт от гледна точка на неговата оптималност. За тази цел се сравняват средните оценки по първите три групи скали: оптимален контакт, емоционална дистанция и концентрация.

Специален интерес представлява анализа на отделните скали, които се явяват ключ в разбирането на особеностите за неуспешни отношения между родители и деца, зоните на напрежение и тези отношения.

Методиката е особено ефективна и с това, че подпомага подготовката на психолога за провеждане на психодиагностична беседа. 

Категория: Други
Прочетен: 339 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Психодиагностика. Въпросник  –  сензорна дезинтеграция (трета част)

Дисфункция на саморегулацията

- извънредна раздразнителност (при малките деца поява на силни колики);

- не може да се успокои с помощта на традиционните способи: любима играчка, люлка в ръцете на мама, биберон и пр.

- събужда се  често разстроено;

- нуждае се от допълнителни стимули за да се успокои: галене, носене на конче, подскачане в ръце;

Вътрешна регулация (интроцепция)

- започва да зъзне от студ или страда от прекалена топлина много по-бързо от другите при едни и същи условия; никога не му е достатъчно хладно или топло;; неспособност да поддържа постоянна вътрешна температура на тялото;

- чувства се зле при крайни температури или при преходи от една в друга температура (например, през зимата при излизане от помещение на улицата и обратно – през лятото от хладно помещение с климатик на улицата);

- дишането е учестено или твърде забавено; трудно превключва дишането по сигнал на организма; запъхтява се често;

- сърдечният ритъм е учестен или силно забавен  - неадекватност към ситуацията;

- след физическо натоварване или уплаха, ритъмът на дишането и сърдечния ритъм  се нормализират по-бавно;

- бързи промени в настроението в рамките на един ден, без видима причина;

- непредсказуемо възбуждане или неспособност да контролира нивото на възбудата (от хипервъзбуда към апатия и вялост с бързи колебания между тях; от прекалена6 стимулация към недостатъчна стимулация в течение на часове в зависимост от дейността и обстановката);

- чести случаи на запек или диария в рамките на един и същ ден или в течение на няколко дни;

- трудности при определяне кога е изпотен (напишкал се е);

- не е способен да регулира жаждата си; постоянно иска да пие или обратно – не иска да пие или често преминава бързо от едното към другото състояние;

- не е способен да регулира глада си; през цялото време иска да яде (вечно е гладен) или обратно – не му се яде (не чувства ситост или глад);

- не е способен да регулира апетита си; има нисък апетит или въобще няма такъв; или чувства силен глад и изпитва насищане едва след „две порции“, като след кратко време отново е гладен (склонен е към разстройства на храненето;  не се развива физически в норма, не расте; 

Категория: Други
Прочетен: 308 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Психодиагностика. Въпросник  –  сензорна дезинтеграция (втора част)

Проприорецептивно чувство: сигнали от мускулите и ставите към положението на тялото, теглото, натиск/налягане, протягане, движение и промени на положението в пространството.

Симптоми за проприорецептивна дисфункция

1. Търсене на сензорни преживявания

- стреми се да се притисне, да връхлети, да се опре в нещо;

- тропа с крака при ходене;

- удря (потропва) с крака по пода при седнало положение;

- смуче/дъвче върха пръстите си или кокалчетата на ставите на пръстите си; 

- обича плътно да се завива с тежко одеяло (или с много одеяла) преди лягане;

- предпочита тесни дрехи, с колани, шнурове, връзки, токи за стягане;

- обича усещания за натискане, смазване, сплескване на нещо и се стреми към това;

- обича грубо прегръщане (силно усещане);

- харесва играчки, издаващи силен звук и други тропащи и дрънчащи предмети;

- обича да се бори, да се притиска;

- често умишлено пада на пода (ляга, натиска се);

- може да прекарва часове в скокове върху пружината на леглото;

- скърца със зъби през деня (когато е буден);

- обича да бута, да плъзга, да влачи предмети;

- често удря, блъска, връхлита върху други деца; иска да остане и дори да заспи върху тях;

- обича да дъвче сламки, химикал или молив;

2. Трудности при последователни движения при команда

- не може да прецени колко е разстоянието от него до друг обект при протягане на ръка или колко силно да скочи, за да улучи определено място;

- не може да прецени колко силно да натисне с молива при писане (или нищо не се вижда или чупи молива);

- при писане може да разкъса хартията, често трие с гума, зачертава; написаното е разхвърляно и неравномерно разположено;

- много често чупи, изпуска играчки и други обекти;

- не може правилно да определя тежестта на обектите: може да хване пластмасова чаша и да я смачка; не може да улучи с топка определена цел (кош); ако предмета е тежък, не полага достатъчно сила да го вдигне или носи – изпуска го;

-  не разбира по външен вид кое е тежко и кое леко; не може да сравнява по тежест;

- в повечето му действия се наблюдава прилагане на по-голяма сила от необходимото (може да удря върху бутоните на клавиатура, да тряска при затваряне вратата, да постави предмет с удар);

 

Симптоми за слухова дисфункция (при изключване на проблеми със слуховия  канал)  

1. Хиперсензитивност към звуци (аудиална защитна реакция )

- разсейва се по едни звуци и не забелязва други (например, бучене на лампа или хладилник, вентилатор, нагревател, часовник);

- плаши се от звук на пусната вода от тоалетно казанче (особено обществени тоалетни), скърцане на обувки, лай на куче, прахосмукачка, сешоар и пр.);

- свива се плахо или се разсейва по неочаквано силен звук;  

- дразни се/разсейва се по фонови звукове извън помещението (например, жужене на пчели, звън на муха, строителни работи, бръмчене на косачка на трева и пр.);

- често моли другите да не шумят, да не говорят, да не пеят;

- при неочаквано силен звук реагира с бягство, крие се, закрива с ръце уши;

- може да отказва да посещава кино, парад, музикален концерт, дискотека и пр.;

- може да харесва/не харесва определен човек само заради интонацията на гласа му;

2. Хипосензитивност към звук (слаба (недостатъчна)  реакция на звук)

- често не реагира на словесно обръщение; обръщение по име;

- вдига голям шум, заради самия шум;

- обича да слуша музика и телевизия прекалено силно;

- трудно запомня и разбира по слух;

- не разбира посоката на звуковия източник;

- често говори и насочва сам себе си при изпълнение на задача;

- в ранна възраст слабо или въобще не е вокализирал (гукане);

- нуждае се от многократно повторение на инструкцията; често пита „Какво?“, „Моля?“

Симптоми за дисфункция на орални сигнали

1. Хиперсензитовност към орални сигнали  (орална защитна реакция)

- капризен в храненето, често има крайни предпочитания (например, много ограничен набор от продукти; отказва да опита нова храна в ресторант; отказва да се храни, когато е на гости.)

- може да яде само с мека консистенция или пюреобразна храна след 2 годишна възраст;

- може да яде само една храна с плътна консистенция;

- има трудности със смучене,  гълтането, дъвкането; може да се задавя или да изпитва страх, че ще се задави;

- отказва да отиде или изпитва силен страх от зъболекар или от всякакви манипулации на зъбите;

- може да яде само гореща или само студена храна;

- отказва да лиже сладолед, марки, пощенски плик и пр.;

- не обича пастата за зъби и жабуркането на устата; изразява недоволство от миене на зъби;

- избягва маринована, силно сладка, кисела и солена храна; предпо1чита прясна храна;  

2. Хипосензитивност  към орални сигнали (ниско ниво на регистрация)

- може да лиже, смуче, пробва на вкус (опитва), да дъвче неядливи предмети; 

- предпочита храна с подчертан усилен вкус и аромат (люто, кисело, сладко, горчиво, тръпчиво, солено);

- изобилно слюноотделяне;

- често дъвче косата си, пръстите си, гризе нокти, дъвче кокалчетата на пръстите си, може да дъвче яката си, молив и пр. предмети;

- постоянно поставя разни предмети в устата си;

- реагира на дъвченето така, сякаш всички предмети са с еднакъв вкус;

- обича да добавя прекалено количество подправки, сосове и маринати в храната;  

- обича да мие зъбите си дълго и дори иска да посещава зъболекар;   

Симптоми за нарушения на обонятелните функции (чувствителност към миризми)

1. Хиперсензитивност  към  миризми  (силна (извънредна) реакция)

- реагира отрицателно към силни миризми, които не безпокоят другите или дори не ги забелязват;

- съобщава на другите (винаги коментира)  как неприятно или странно миришат;

- отказва да яде продукти със силна миризма;

- тоалетни миризми, пот предизвикват у него силна негативна реакция на раздразнение, гадене, болки в главата и бягство;

- миризми на парфюм предизвикват в него раздразнение;

- дразнят го битови и готварски миризми;

- може да се откаже от игра или други любими занимания заради миризми;

- миризмите се явяват водещи критерии за определяне харесва или не харесва определен човек или конкретно място;

- любима тема на разговор с другите са миризмите около него;

 

2. Хипосензитивност  към миризми  (слаба (недостатъчна) реакция)

- трудности при разграничаване на миризми;

- може да опита (отпие, изяде) определен продукт без открие заплашителна миризма; 

- при парфюмиране винаги го прави обилно;

- не забелязва миризми, на които другите реагират отрицателно;

- не забелязва и игнорира неприятни миризми;

- често взима и опира до носа си предмети за да установи миризмата им и да взаимодейства с тях;

Симптоми за нарушение на визуалните функции (при отсъствие на намалена острота на зрението)

1.Хиперсензитивност към визуални сигнали (силна реакция)

- чувствителност към ярка светлина, закрива често очи, плаче и се оплаква от главоболие при силна светлина;

- трудности при  необходимост да фокусира погледа си върху определен обект за дълго време;

- лесно се разсейва по други визуални стимули в помещението, например движещи се предмети, картини по стената, играчки, прозорец, врата, часовник и  др.

- изпитва дискомфорт в ярко осветено помещение, а също така и при приглушена светлина;

- често моли другите да намалят силата на светлината, да дръпнат пердетата; имат афинитет да носят непрекъснато тъмни очила; 

- често трият очи при гледане на телевизия, при четене; възможни са болки в главата;

- избягва очен контакт;

- обича да играе на тъмно;

Хипосензитивност към визуални сигнали

- има затруднения при различаване на буквите, при сходни фигури (квадрат/правоъгълник);

- лошо възприемане на цялото – концентрира се върху детайлите;

- трудности при откриване на предмет сред други предмети (преплетени обекти): играчка сред другите играчки в чувал (кутия); търсена вещ на рафта в магазин; нужния учебни на чина и пр.;  често му се „губят“ и търси различни неща;  разхвърлян е;

- често губи нужното място при преписване на текст от дъската или друга тетрадка;  

- трудности при проследяване на бързо движещи се предмети с очи;  

- трудности при различаване на цифри, цветове, форми, размери;

- при четене често губи мястото до което е стигнал или прескача редове;

- може да пише или чете думите отзад напред след като е завършил първи клас;

- оплаква се от двойни линии (очертания на предмети); 

- трудности при откриване различия (при сравняване) на предмети, картини, думи, символи;

- при писане допуска неравномерности в размера на буквите и промеждутъците между думите и буквите (цифрите);

- има трудности при съставянето на пъзели, копиране на форми, изрязване на фигури, моделиране;

- има тенденция  да чертае линия с отклонения нагоре или надолу на страницата; 

- обърква ляво/дясно;

- бързо се уморява при училищни задачи;

- среща трудности при пространствените  отношения; блъска се в обекти, хора, спъва се в стъпала и пр.;

Аудиална дисфункция при обработка на речеви сигнали

- не може да определи откъде идва звука;

- има трудности при идентификацията на човек по глас;

- трудно различава близки звуци на букви;

- трудно филтрира (различава) сходни звукови сигнали при общуване с един и същ човек; 

- дразни се от силни, внезапни, металически, и много високи звуци;  

- трудно концентрира вниманието си при четене или възприемане на слухов текст, трудно го запаметява и разбира; често моли за повторение на инструкции и указания; може да изпълни инструкция включваща само две стъпки;

- преди да отговори на въпрос, гледа другите с надежда да получи одобрение;

- среща трудности при формулиране на идеи (писмени или устни);

- често говори не по темата или не изчаква реда си (прекъсва);

- ако не го разбират, изпитва трудности с преформулирането и изпада във фрустрация, сърди се и отказва да работи;

- среща трудности при четенето, особено на глас (може едновременно с това да страда от дислексия);

- има проблеми с артикулацията и различаването на сходни звуци (фонеми);  

- способността да говори често се подобрява след активно  движение;

Социална, емоционална, игрова дисфункции на саморегулацията

Социална дисфункция

- трудности при общуването с връстниците;

- предпочита да играе с предмети (играчки), а не с хора;

- не отговаря на опитите за установяване на контакт с възрастни или връстници; с него е трудно да се влезе в съдържателен диалог;

- склонен е да извърши обидни и дори жестоки действия спрямо себе си (самонараняване) и спрямо другите; 

- обкръжаващите трудно могат да разберат намеренията, нуждите и преживяванията му;

- не търси контакти с членовете на семейството;

Емоционална дисфункция

- трудно приема новости, промени, изменения;

- лесно се раздразнява, гневи, фрустрира;

- често става импулсивен;

- показва добри резултати в малка група или индивидуално при занятия;

- има променливо настроение, склонен е към емоционални сривове и истерии;

- предпочита да играе в периферията на групата, да стои настрана или просто да наблюдава;

- избягва поглед „очи в очи“;

- не умее адекватно да съобщи за своите нужди;

Игрова дисфункция

- затруднява се при имитационните игри (след 10 месеца);

- безцелно обикаля в пространството, като движенията му  нямат игрова обусловеност и не са свързани с изследване на средата; (след 15 месечна възраст);

- за да играе се нуждае от ръководството на възрастен, трудно се заиграва сам (след 2 годишна възраст);

- с часове може да повтаря едни и същи манипулации, да гледа многократно един и същ филм, да сглобява и разглобява едни и същи детайли и пр.

(продължава в трета част)

Категория: Други
Прочетен: 335 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

                              Психодиагностика. Въпросник  –  сензорна дезинтеграция
                                                                      (първа част)

Въпросникът съдържа информация за симптоми при сензорна дисфункция и е предназначен за родители, учители и специалисти, намиращи се в контакт с детето.

Въпросникът не се явява абсолютно пълен сборник от диагностични критерии за установяване на диагнозата „нарушения в обработката на сензорни сигнали и сензорна дезинтеграция“, а по-скоро е инструмент, ориентиращ тези, които общуват непосредствено с детето.

С предложения списък родителят може да посети личния лекар на детето, психолог, ерготерапевт или други специалисти и да обясни, защо счита, че детето му се нуждае от помощ и в коя област.

За работа по въпросника предлагаме следното:

Сравнете и открийте какви симптоми демонстрира детето.

Определете към коя категория се отнасят неговите трудности.

 • Обяснете на специалиста до каква степен тези трудности пречат на детето или на другите в живота.

• Информирайте се какво е влиянието което те оказват на съответното ниво на неговото развитие в рамките на възрастовата група.

Ето няколко важни напътствия, които не бива да забравяте:

1. Детето със сензорни дисфункции не е задължително да манифестира всички посочени симптоми. Например, дете с вестибуларна дисфункция може да страда от липса на равновесие и същевременно да има добър музикален слух. 

2. Понякога детето може да демонстрира някакви симптоми за дисфункция, а на следващия ден  - не. Например, дете с проприорецептивни проблеми може да се препъва във всяко камъче на тротоара в ден петък, а в събота да играе футбол. Непостоянството се явява признак на всички неврологични разстройства. 

3. Детето може да демонстрира симптоми на определена дисфункция, а в същото време да не е носител на такава. Например, дете избягващо докосвания, може да се окаже хиперсензитивно към тактилна стимулация, но това да се окаже, че прави по причини от емоционален характер.

4. Детето може да съчетава хиперсензитивност към едни и хипосензитивност към други стимули. Например, то може да бъде извънредно чувствително към докосване, да се отдръпва, отскача, ако някой го пипне по гърба и същевременно спокойно да понася острата болка на инжекция.

5.Всеки човек периодично преживява определени сензорни проблеми, тъй като никой от нас не може да запазва непрекъсната регулация през цялото време.  Самото различие на стимулите могат  да попречат на нормалната работа на мозъка, създавайки или извънредно претоварване на мозъка, или обратно – потискане.

 

Сензорна дезинтеграция и аутизъм

При много аутисти се наблюдават трудности при обработката на сензорните сигнали. Аутистите или недостатъчно или прекалено силно реагират на зрителни, тактилни и слухови сигнали. Понякога това се проявява в такава степен, че те не могат да участват в определена дейност.  Дори хора със синдром на Аспергер (вид аутизъм (високофункционален), понякога не могат и не са в състояние да посетят филм, да слушат концерт или да участват в други области. В тези случаи много специалисти говорят за „сензорна дезинтеграция“ и препоръчват терапия по сензорна интеграция.

Важно е да се знае, че сензорната дезинтеграция не се явява официална диагноза и не се явява ключова за разстройствата на аутистичния спектър (РАС).

Според Американската асоциация по педиатрия, „Трудотерапията с прилагането на техники по сензорна интеграция се използва обикновено за лечение на деца от аутистичния спектър.“

Какво е сензорна дезинтеграция? Ето определението на „The Foundation for Knowledge in Development“:

Обработката на сензорната информация е  нашата способност да възприемаме информация от органите на осезанието (съприкосновение, движение, мирис, вкус, зрение, слух), да организираме и интерпретираме тази информация и да реагираме на нея.

При повечето хора този процес е автоматичен.  Ние слушаме какво ни говорят, а нашият мозък получава по сензорните канали входяща информация, разпознава го, че това е глас с нормална интонация и ние реагираме по съответния адекватен на външния сигнал начин.  Децата със сензорна дезинтеграция (СД) възприемат и разпознават тези сигнали различно.  СД се явява способ, чрез който мозъкът интерпретира входящата информация. СД влияе върху поведението на детето на емоционално, двигателно и друго ниво. Например, някои деца реагират извънредно активно на сигнали и се чувстват особено напрегнати, тъй като постоянно биват бомбардирани от сензорни стимули на средата. Те се опитват да избегнат или минимизират тези стимули,  избягвайки съприкосновение с тях. Други деца реагират обратно – те не са достатъчно чувствителни и имат ненаситна нужда от самостимулация към сензорни сигнали.  Те постоянно търсят стимули, движат се, изпълняват дори опасни действия, слушат силно музика, говорят високо, крещят и пр.  Понякога те не регистрират болка, не реагират на горещи или студени предмети така, както другите.

Реакциите на човек към външни стимули биват три вида:

а) балансирани – човек дава адекватен отговор, съответстващ на стимула;

б) парадоксални – човек получава слаб сигнал, а реагира като за силен стимул и обратно – на силен стимул реагира слабо;

в) ултрапарадоксални – човек получава слаб сигнал, а реагира в пъти по-силно, а на силен сигнал въобще не реагира.

 

Инструкция: Отбележете със знак „+“ онези признаци, които сте забелязали, че се проявяват устойчиво в поведението на детето и затрудняват функционирането му.

 Осезание: входящите сигнали от рецепторите на кожата при съприкосновение с натиск, температура, болка и движение на кожата.

            Симптоми за тактилна (осезателна) дисфункция
            1. Хиперсензитивност при съприкосновение  (тактилна защитна реакция)

- леко или неочаквано съприкосновение (допир) предизвикват страх, тревожност, агресия;  

- като бебе не е харесвал да го вземат на ръце, да го прегръщат, да го завиват плътно;

- като бебе се е разстройвал при напикаване/наакване и при смяна на памперса;

- стреми се да избягва да стои в близост до някого (държи по-голяма дистанция), когато се вози на автомобил (особено при завои);

- плаши се, ако някой го докосне, ако някой се допре до него отзад, без той да го види (например, отзад или по начин, когато не го вижда (например, под одеяло);

- не обича да се сресва;

- не обича да го целуват (той също не целува), изтрива незабавно мястото на целувката;

- не желае да го прегръщат;

- всяка капка дъжд или вода под душа може да предизвика у него разстройване и реакция на избягване;

- извънредно бурна реакция при съвсем малка раничка, охлузване на кожата или ухапване от насекомо;

- избягва докосване на определени материали (одеяло, килим, плюшени играчки и др.);

- отказва да облече нови или тесни дрехи, от груби тъкани, с висока яка, джинси, шапки, ремъци, колани, шнурове и пр., които го стягат;

- избягва да подава ръка на другите деца;

- избягва (не обича) да се цапа, да играе „мръсни“ игри, да пипа неприятни на външен вид предмети, (не играе с пясък, с кал, с вода, с лепило, с пластилин, крем, пяна и пр.);

- изпада в силно разстройство при изцапване на ръцете и постоянно се трие или иска да се измие;

- много е чувствителен към гъделичкане;

- не търпи шевовете на дрехи, етикети и пр.

- не понася дрехи, които трият кожата му; носи широки дре3хи, без ръкави, с големи яки; като малък харесва да ходи гол;  постоянно се съблича или обратно, предпочита да носи дълги ръкави или панталони с дълги крачоли през цялата година, за да не излага кожата си на външни влияния;

- изпада в стресови състояния, когато трябва да се измие;  

- изпада в стрес, когато трябва да режат ноктите му, да го подстригват;

- отказва да мие зъбите си и се страхува от зъболекари;

- извънредно капризен към ядене, има строг подбор по вкус и структура на продуктите за ядене; храни със смесени частици, парченца не употребява; отказва топла и студена храна; отказва да опита непозната храна.

- може да откаже да ходи бос по трева или пясък;

- може да ходи само по чорапи;

2. Хипосензитивност към съприкосновение (недостатъчна реакция)

- стреми се към съприкосновение, необходим му е допир, протяга ръце към всичко и всички;  

- не обръща внимание ако някой се блъсне в него или го докосне, ако това не е прекалено силно;

- не обръща особено внимание на наранявания (порезни, охлузвания), не се обръща внимание на инжекции, дори може да сподели, че му е приятно;

- може да не обърне внимание, че носа му тече, ръцете или лицето му са мръсни;

- може да прояви самоагресия: щипане, дъвчене, удари на главата в предмети;  

- през цялото време нещо дъвче и дърпа с устата си;

- често може да причини болка на други деца в процеса на играта;  причинява болка на животни;

- постоянно се търка в повърхности или обекти, като това му доставя видимо удоволствие  (успокоява го – например в одеяло, завивка, стена);

- има предпочитание към текстурата на платове, с които се облича, завива;

- търси повърхности и обекти със структура, даваща му интензивна тактилна самостимулация;

- много обича да играе „мръсни“ игри (например, игра с кал); 

- обича вибрациите или други силни сензорни сигнали, които тресат тялото му;

- предпочита много сладки, кисели или солени храни;

3. Ниска тактилна перцепция и трудно различаване обекти при допир (докосване)

- трудности при изпълнение на фини моторни функции (връзване на обувки, затваряне на ципове, обличане, закопчаване, вдяване на конец в игла и пр.)

- може да не разбере до каква част на тялото е докоснат, ако не гледа;

- може силно да се страхува от тъмнина;

- облича се небрежно (неправилно се закопчава; лицето слага на гърба; шнурове и ципове не вързани и не закопчани, панталоните и ризите са  усукани, често се накапва по дрехата при хранене (пиене);

- трудности при използване на ножици, прибори за хранене, моливи (при писане  хваща по различен начин), не може да наостри молив с острилка;

- дори след 2 годишна възраст продължава да пъха предмети в устата си, за да ги опознава;

- трудности при определяне характеристиките на обекти: по форма, размер, текстура, температура, тегло;

- може да не умее да определи разстоянието до обекти и натоварва зрението си за компенсиране; при затворени очи се обърква за разстояние до обектите въпреки упражнения (например, трудно докосва правилно носа си при носопоказалечна проба

    Вестибуларно чувство: сигнал на вътрешното ухо за състоянието на равновесие, промени в гравитацията, предвижване на тялото в пространството.

 

Симптоми вестибуларна дисфункция
                 1. Хиперсензитивност към движение (извънредно сила реакция)

- избягва/не обича детски площадки: въртележки, люлки, пързалки, стълби, катерушки;

- предпочита седящи игри и занимания, движи се бавно, тромаво, внимателно, избягва рискове, прави впечатление на неумел, „слаб“;

- избягва/не обича лифтове, ескалатори;  може да го качите, но да не можете да го свалите от тях;

- може да се привърже и прегърне възрастен човек, на който се доверява;

- може силно да се плаши от падане, дори да няма никакъв риск от това;

- страхува се от височини, дори се спира при слизане от стъпала или бордюр; стъпва с двата крака на стъпало, държи се задължително за парапета; при ходене се стреми да се опре на някоя странична стена за опора;

- страхува се да вдигне крак от земята и да застане на другия; веднага гуми равновесие;

- страхува се да се изкачва и да слиза по стълба или да ходи по неравна повърхност;

- страхува се да наведе глава назад, напред, на страни; оказва решителна съпротива при опит да бъде наведен над мивката;

- замира ако друг реши да го вдигне на ръце;

- като дете не е харесвал детски пързалки и джъмпери;

- може да се страхува да се качи на велосипед; да се яви сложност карането на велосипед; може да се страхува от скачане от опит да балансира особено със затворени очи;

- не е обичал да лежи по корем като бебе;

- лесно губи равновесие или просто му е неудобно да балансира;

- страхува се от видове дейности (дори игри), изискващи добро равновесие;

- избягва резки и възвръщателни движения;

2.Хипосензитивност към движение (извънредно слаба (недостатъчна) реакция)

- намира се в постоянно движение, сякаш не може да стои мирно и за минута;

- стреми се към всичко, което дава усещане за бързина, интензивно движение, въртене;

- обича да го вдигат на ръце и да го подхвърлят; обича да го въртят;

- може да се върти с часове около себе си без да получи световъртеж;

- в парковете търси и се качва на атракционни с голямо напрежение, динамика, височина;

- постоянно се пързаля по парапети в училището, клати се на стола, навежда се; подскача; обича да скача с часове върху леглото;

- обича да се катери колкото се може на по-високо; 

-  търси източници на възбуда, в не редки случаи дори опасни;

- постоянно бяга, подскача, не може да ходи спокойно;

- когато седи, поклаща глава, крака;  

- обича бързите и внезапни движения, например, когато минава кола или велосипед край него може да се надпреварва или да започне да подскача;

3. Нисък мускулен тонус и/или координация на тяло и движения.

- отпуснато, „гъвкаво“ тяло;  

- често се подпира или държи с ръка главата си, седейки на маса;

- често застава в разкрачена позиция за стабилизиране на тялото;

- лесно се уморява;

- компенсира физическата си слабост със силен захват, когато хваща / държи се за нещо;

- трудно завърта ръкохватки,, отваря и затваря врати и други обекти;

- при залитане трудно балансира, не може да се удържа;

- среща трудности при обличане, връзване и всякакъв вид затягане и опъване;

- като бебе не е могъл да пълзи;

- няма точен усет за тялото си, блъска се в предмети,  блъска по-силно врати,  спъва се;

- лоша груба моторика, не може да подскача в ритъм, не може да улови топка; трудно жонглира и пр.

- лоша фина моторика, трудности при манипулация с инструменти, химикал, прибори за хранене, гребен, ножица и пр.;

- не разполага с водеща ръка до 4-5г. – често сменя ръцете при манипулации;

- не се справя добре при лизане на сладолед от фунийка (цапа се, накапва се);

- изглежда неуверен (двоуми се), когато трябва да прекрачи през нещо;

- трудно може да ходи по тясна греда, поставена на височина;

- не може да научи последователности от движения (танцуване, физически упражнения);

(следва втора част)

Категория: Други
Прочетен: 483 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.11.2017 02:19
 .

АНКЕТА ЗА РОДИТЕЛИТЕ

професионална ориентация на учениците от VIII  клас

 

 

 

              Уважаеми родители,

Вашето дете завършва училище и му предстои избор на професия. Това е една трудна стъпка, която ще окаже влияние върху целия му живот.  Педагозите биха могли да помогнат на Вашето дете, да направи този избор с по-голяма отговорност. Вие на свой ред можете да помогнете с това, да отговорите въпросите от предложената Ви анкета.  След всеки въпрос от нашата анкета ние сме предложили списък от отговори, които можете да изберете по свое виждане, съответстващо на Вашето мнение по предложения въпрос, подчертавайки ги.  В някои случаи можете да дадете няколко отговора.

Моля, попълнете Вашето име и фамилия ……………………………………………

1. Избрал (а) ли е Вашият син /дъщеря/ учебно заведение за продължаване на образованието си?

а) да, избрал (а) е;

б) избрал (а) е, но още се колебае;

в) не е избрал (а);

г) не зная;

2. В какво учебно заведение, по Ваше мнение, следва да продължи образованието си Вашият син (дъщеря)?

а) професионално училище;

б) техникум;

в) в настоящото училище

3. Как мислите, съвпада ли желанието на синът (дъщеря) Ви с Вашето мнение?

а) напълно съвпада;

б) отчасти съвпада;

в) трудно е да се каже (не знам)

г) не съвпада.

4.Ако изборът на учебно място на сина Ви или дъщеря Ви не съвпада с Вашето намерение, как се отнасяте към това?

а) ще настоявам на своето;

б) ще търся промяна на своето решение;

в) трудно е да кажа;

г) ще се съглася с неговия избор.

5. Посочете какви способности проявява Вашият син (дъщеря)?

а) технически;

б) математически;

в) литературни;

г) езикови;

д) биологични

е) педагогически

ж) организаторски;

з) художествени;

и) музикални;

й) спортни;

к) артистични.

 

6. В коя област на дейност съветвате Вашето дете да продължи да се занимава и развива?

а) производство;

б) обслужване;

в) наука;

г) медицина;

д) педагогика;

е) административна дейност;

ж) изкуство;

з) спорт;

и) военно дело;

7. Какви занимания привличат детето Ви извън училище?

а) занимания в областта на знанието и науката;

б) занимания с изкуство;

в) спорт;

г) технически и предметни дейности;

д) няма определени занимания.

8. Според вас какво би трябвало да определи избора на професия?

а) мнението на родителите;

б) интереса на детето към професията;

в) способностите за дадена професия;

г) възможностите за професионално развитие;

д) възможностите за реализация на трудовия пазар;

е) материалното благополучие;

ж) условията на труд;

9. Какво може да кажете за здравето на Вашето дете?

а) детето е напълно добре със физическото здраве;

б) детето е с проблеми във физическото здраве;

в) детето е със сериозни проблеми с физическото здраве, които ограничават избора на професия.

 

Паралелното анкетиране на учениците и родителите позволява да се получи пълна представа за личността на детето и за нивото за разбиране на професионалния избор.  На основата на получените данни, учителите могат да съпоставят оценката на родителите и мнението на ученика със своите представи за него.  В случай на несъвпадение е важно да се установи коя е причината (неадекватна самооценка на юношата; необективност или неискреност на родителя и др.).

Основавайки се на резултатите от анкетата, педагозите могат да подготвят групова или индивидуална среща с родителите и учениците.  Смисълът на анкетата се заключва в това, че родителите биха могли да сравнят своето мнение с мнението на сина (дъщеря) си по въпросите по подготовката за бъдещата им професия.



 

Категория: Други
Прочетен: 351 Коментари: 0 Гласове: 0
 .
Методика „Профил” – карта на интересите (модификация на Г.В.Резапкина)             Цел: Изследване професионалните интереси на учениците           Инструкция: „Представяме Ви 39 въпроса, отнасящи се до Вашето отношение към различни направления на дейност.  Допада ли Ви това, което е описано във въпроса? Ако сте съгласен, поставете в бланката за отговори към въпроса знак  „плюс (+), ако не сте съгласен – минус (-).” Тестови материал 1.  Да научавам за открития в областта на физиката и математиката. 2.  Да гледам телевизионни предавания за растения и животни. 3.  Да разучавам устройството на електроприбори. 4.  Да чета научно-популярна техническа литература. 5.  Да гледам телевизионни предавания  за хората от различни страни. 6.  Да посещавам изложби, концерти, спектакли. 7.  Да обсъждам и анализирам събития в страната и зад граница. 8.  Да гледам телевизионни предавания  за работата на медицински сестри, лекари. 9.  Да създавам уют и порядък в къщи. 10.Да чета книги и гледам филми за война, сражения, битки. 11.Да се занимавам с математически изчисления и компютри. 12.Да изучавам открития в областта на химията и биологията. 13.Да ремонтирам битови електроуреди. 14.Да посещавам технически изложби на машини, транспортна, строителна и друга техника. 15.Да правя на походи, екскурзии, да посещавам неизвестни места. 16.Да чета отзиви от статии, книги, филми, концерти. 17.Да извършвам определена обществена дейност. 18.Да обяснявам на съучениците учебния материал, да им помагам и съдействам при подготовката. 19.да се занимавам самостоятелно в домашното стопанство. 20.Да спазвам режим и водя здравословен живот. 21.Да се запознавам с факти и новооткрития в областта на физиката, астрономията, геологията. 22.Да се грижа за растения и животни. 23.Да се информирам в областта на електрониката и радиотехниката. 24.Да ремонтирам велосипеди, леки автомобили, селскостопански машини. 25.Да колекционирам камъни, минерали и други предмети, добити от земните недра. 26.Да си водя дневник, да пиша стихове, разкази, истории. 27.Да чета биографиите на велики политици, военачалници, книги по история. 28.Да играя с деца, да се грижа за по-малки деца, да им помагам за училище. 29.Да правя покупките за дома, да водя отчет на разходите. 30. Да чета и гледам предавания различни военизирани дейности и бойна техника. 31.Да се занимавам с физика и математика извън училищната програма. 32.Да наблюдавам, изучавам и обяснявам природни явления. 33.Да събирам и ремонтирам компютри. 34.Да изготвям чертежи, схеми, графики, в това число на компютър. 35.Да чета, гледам предавания (или да участвам) в географски, археологически, геологически експедиции. 36.Да разказвам на приятелите си прочетени книги, гледани филми и спектакли. 37.Да следя политическия живот в страната. 38.Да се грижа за малки деца, когато са болни. 40.Да търся възможности и начини за печелене на пари.   Ключ и обработка на резултатите

Сфера на интересите

№ Въпроси

Физика и математика

1

11

21

31

41

Химия и биология

2

12

22

32

42

Радиотехника и електроника

3

13

23

33

43

Механика и конструиране

4

14

24

34

44

География и геология

5

15

25

35

45

Литература и изкуство

6

16

26

36

46

История и политика

7

17

27

37

47

Педагогика и медицина

8

18

28

38

48

Предприемачество и домакинство

9

19

29

39

49

Спорт и военно дело

10

20

30

40

50

 

Изчислява се броя на положителните отговори по всяка сфера. Колкото са повече плюсовете, толкова са по-изразени интересите в тази сфера. При 5 бала е налице ярко изразен интерес към предмета или вида дейност.  Разбира се това е необходимо, но не е достатъчно условия за избор или ориентация към професия.  Друго важно условия са способностите и професионално-важните качества на изследваното лице.

Ако сумата от баловете в нито в една сфера не превишава 3 бала, то се приема, че професионалните интереси в тази сфера са слабо изразени. 

Категория: Други
Прочетен: 334 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Методика за изследване мотивацията за училище при първокласници -
втора част. 
Стимулен материал
image
image
image
image
image
image

Категория: Други
Прочетен: 287 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Психодиагностика. Методика за изследване мотивацията за училище при първокласници - първа част

 

Методиката е разработена от М.Р.Гинзбург.

Форма за провеждане – индивидуална

Оборудване – стимулен материал – 6 бр. картички за различни житейски ситуации

Инструкция: „Сега ще ти прочета разкази”

№1. Момчета (момичета) разговарят за училище. Първото момче е казало: „Аз отивам на училище, защото моята майка настоява.  Ако майка ми не искаше това, аз не бих отишъл на училище”.

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №1: женска фигура с указателен жест, пред нея фигура на дете с ученическа чанта в ръце (външен мотив).

№2. Второто момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото на мен ми харесва да уча за  различни неща. Дори да нямаше училище, аз пак щях да уча за различни неща”.

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №2: фигура на дете, намиращо се в час, седящо на чин с отворена пред себе си книга (учебен мотив).

№3. Третото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото там е весело и има много деца, с които мога да си играя” .

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №3: две фигури на деца, играещи футбол (игров мотив).

№4. Четвъртото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото съм вече по-голям. Когато се намирам в училище, аз се чувствам пораснал (възрастен), а до тогава бях малък”.

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №4: две фигурки, изобразени с гръб една към друга,  в ръцете си единият персонаж държи ученическа чанта, а другият – играчка (позиционен мотив).

№5. Петото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото трябва да се образовам (да уча). Без учение нищо не може да се направи, само с учение човек може да стане такъв какъвто иска”

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №5:  фигурка на дете пред училище (социален мотив).

№6. Шестото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото мога да получавам там шестици”

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №6:  фигурка на дете, държащо в ръцете си тетрадка (оценка)

След прочитане на разказа психологът задава въпроси:

= Според теб, кое от тези деца е право? Защо? (Избор 1).

= С кое от тези деца би искал (а) да играеш? Защо? (Избор 2).

= С кое от тези деца би искал (а) да учиш съвместно? Защо? (Избор 3).

Детето последователно прави трите избора.  Ако съдържанието на въпроса се окаже недостатъчно ясно,  се задава контролен въпрос:  „А какво всъщност е казало момчето?”. Важно е психологът да бъде уверен, че детето е направило избор, изхождайки наистина от съдържанието на разказа, а не случайно е посочило една от картинките.

Обработка на резултатите:

Отговорите на детето (избора на определени картинки) се записват в таблица и се оценяват.  Таблицата съдържа 7 колонки, съответно с наименования от ляво на дясно:

= Първа колонка „Избор” (по вертикала под нея се изписват 1,2, 3 и контролен избор.

= От втора до седма колонка се изписват последователно „Мотив 1”, „Мотив 2” …. „Мотив 6”.

Всеки от посочените мотиви се оценява по ключ:

= Външен мотив – 0 бал;

= Учебен мотив – 5 бала;

= Позиционен мотив – 3 бала;

= Социален мотив – 4 бала;

= Оценка – 2 бала;

= Игров мотив – 1 бал.

Избори

Мотив, №

1

2

3

4

5

6

I избор
 

 

 

 

 

 

 

II избор
 

 

 

 

 

 

 

III избор
 

 

 

 

 

 

 

Контролен
избор

 

 

 

 

 

 

 

След това се изчислява общия събран бал по всеки мотив. Контролният избор увеличава количеството на бала, съответстващ на избора.

Доминиращата мотивация за учене се диагностицира по мотива с най-големия бал. Освен него, детето може да се ръководи и от други мотиви. Ако детето не направи избор от предложените му мотиви, то липсва мотивация за учене. 

Категория: Други
Прочетен: 321 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Семейна психодиагностика. Методика за диагностика на родителски нагласи и реакции („PARI”) - втора част

(Автори: Е.С.Шефер и Р. К. Бел)

Инструкция: „Пред Вас са въпроси, които ще Ви помогнат да си изясните какво родителите мислят за възпитанието на децата си. Тук няма правилни и неправилни отговори, тъй като всеки е прав по отношение на собствените си виждания. Старайте се да отговаряте точно и обективно.  Някои от въпросите може да Ви се сторят еднакви. Това обаче не е така.  Тези въпроси са сходни, но не са еднакви. Това е направено с цел да се доловят дори незначителни различия във възгледите за възпитанието на детето. За попълване на въпросника ще са Ви необходими около 20 минути.  Не мислете върху отговора си дълго, старайте се да дадете първия си отговор, който Ви идва на ум. Отговорите си маркирайте на формализираната бланка за отговори (предоставя се бланката), като за всяко твърдение можете да степенувате от 1 до 4  отговора си както следва:

= 1  — напълно съгласен;

= 2  — по-скоро съгласен, отколкото съгласен;

= 3  — по-скоро несъгласен, отколкото съгласен;

= 4  — напълно несъгласен”.

Въпросник:

1. Ако детето счита своето мнение за правилно, то може да не се съгласява с мнението на родителя.

2. Добрата майка е длъжна да защити своето дете, дори от най-малки трудности и обиди.

3. За добрата майка домът и семейството са най-важни в живота.

4. Някои деца са толкова лоши, че в тяхна полза е да се научат да се страхуват от възрастните.

5. Децата са длъжни да отчитат факта, че родителите правят за тях изключително много.

6. Малките деца винаги следва да се държат здраво когато се мият, за да не паднат.

7. Хората, които считат, че в добрите семейства не може да има недоразумения, не познават живота.

8. Когато детето порасне, трябва да благодари на родителите си за строгото му възпитание.

9. Престоят с детето през целия ден може да предизвика в него нервно изтощения.

10. По-добре е детето да не мисли за това, правилно или неправилно е мнението на родителя.

11. Родителите са длъжни да възпитават в детето пълно доверие към себе си.

12. Детето трябва да се учи да избягва сблъсъците, независимо от обстоятелствата.

13. Изключително неприятно за майката, занимаваща се с домакинство е чувството, че не може да се освободи от своите задължения.

14. Родителите по-лесно се приспособяват към децата си, отколкото обратното.

15. Детето трябва да се научи в живота на много нужни неща и поради това не бива да му се позволява да се губи ценно време.

16.Ако само веднъж родителят се съгласи с ината на детето, това ще бъде за постоянно.

17. Ако бащите не се намесваха във възпитанието на децата, майките по-добре щяха да се справят с това.

18. В присъствието на детето не трябва да се обсъждат полови въпроси.

19. Ако майката не ръководи къщата, съпругът и детето ще бъдат по-малко организирани.

20. Майката е длъжна да направи всичко, за да знае какво мисли детето й.

21. Ако родителите не се интересуваха толкова много от заниманията на децата си, децата биха били по-добри и по-щастливи.

22. Повечето от децата трябва да могат да се справят самостоятелно с физиологическите си нужди, когато достигнат 15 месечна възраст.

23. Най-трудното за младата майка е да остане сама в отглеждането на детето през първата година.

24. Трябва да се позволява на децата да изразяват своето мнение за живота в семейството, дори ако тези мнения да са неправилни.

25. Майката е длъжна да направи всичко, за да спаси детето си от разочарованията на живота.

26. Жените, които водят безгрижен живот не са добри майки.

27. Трябва задължително да се изкореняват от децата проявите на ехидност, ирония и подигравка.

28. Майката е длъжна да жертва своето щастие за щастието на детето си.

29. Всички млади майки се страхуват от своята неопитност в общуването с детето.

30. Съпрузите трябва от време навреме да се карат, за да доказват един на друг своите права.

31. Строгата дисциплина по отношение на детето развива в него силен характер.

32. майките често са толкова много измъчени от грижите за своите деца, че не могат да издържа и минута повече.

33. Родителите не бива да се показват пред децата си в лоша светлина.

34. Детето е длъжно да уважава родителите си повече от другите хора.

35.Детето трябва винаги да търси помощта на родителите си или учителите, вместо да разрешава своите недоразумения с другите чрез сблъсъци и конфронтация.

36. Жените, които отдават на детето си цялото свое време се преживяват сякаш са с „подрязани крила”.

37. Чрез своите постъпки родителите трябва да предразполагат децата към себе си.

38. Деца, които не тестват своите сили за постигане на успехи, трябва да занаят, че по-късно ще имат неуспехи в живота.

39. Родители, които разговарят с детето за неговите проблеми, трябва да знаят, че е по-добре детето да се остави на спокойствие и да не се ровят в живота му.

40. Съпрузите, ако не искат да бъдат егоисти, са длъжни да участват в семейния живот.

41. Не трябва да се допуска момичетата и момчетата да се виждат чисто голи един друг.

42. Ако съпругата е достатъчно подготвена за самостоятелно справяне с житейските проблеми, това е много добре и за съпруга и за детето.

43. Детето не трябва да има тайни от родителите си.

44. Ако в семейството е прието децата да разказват на родителите си вицове, както и родителите на децата си, то много въпроси могат да бъдат решени спокойно и без конфликти.

45.  Ако детето бъде научено да ходи рано, това е много благоприятно за неговото развитие.

46. Не е добре, ако майката е сама в преодоляване на трудностите по грижите и възпитанието на детето.

47. Детето трябва да има собствено мнение и право да го изразява.

48. Детето не трябва да се натоварва с тежка работа.

49. Жената е длъжна да избира: или домашната работа, или развлечения.

50.Умният баща е длъжен да научи детето си да уважава висшестоящите (началниците)

51. Много малко съпруги получават благодарност за труда си по възпитанието на децата.

52. Ако детето попадне в беда или има неуспех, във всички случаи майката трябва да се чувства виновна.

53. При младите семейни двойки, без значение на силата на чувствата винаги възникват разногласия, които се проявяват като раздразнение един към друг.

54. Деца, на които е внушено уважение към нормите на поведение, стават добри, стабилни и уважавани хора.

55. Рядко се случва майка, която цял ден се е занимавала с детето, да бъде ласкава и спокойна.

56. децата не трябва вън от дома да се учат на неща, които противоречат на възгледите на родителите си.

57. Децата трябва да знаят, че няма по мъдри хора от родителите им.

58. Няма оправдание за деца, които бият други деца.

59. Младите майки страдат много повече поради оставането си в къщи, отколкото по друга причина.

60. Заставянето на децата да се отказват и да се приспособяват са лоши методи на възпитание.

61. Родителите са длъжни да научат децата си да не губят свободното си време, а да се занимават с нещо значимо.

62. Децата измъчват родителите си с дребни проблеми, ако още в самото начало се научат на това.

63. Когато майката изпълнява лошо своите задължения към детето си, това означава, че бащата не изпълнява задълженията си по отношение на цялото семейство.

64.  Детските игри със сексуално съдържание могат да доведат до сексуално престъпление.

65. Да планира е способна само майката, тъй като само тя знае как стоят нещата в домакинството

66.  Внимателната майка е длъжна да знае какво мисли детето й.

67. Родители, които изслушват с одобрение откровение изказвания на своите деца – преживявания на раздели, приятелски срещи, танци и пр., им помагат за по-бързото социално развитие.

68. Колкото по-бързо отслабва връзката на детето със семейството, толкова по-бързо то се научава да разрешава своите проблеми.

69. Умната майка прави всичко възможно, до и след раждането си, детето да се намира в най-добри условия.

70. Децата са длъжни да вземат участие при обсъждане на решения по важни житейски въпроси.

71. Родителите трябва да знаят как да постъпват, че техните деца да не попадат в трудни ситуации.

72. Твърде много съпруги забравят, че тяхното място е в къщи.

73. Децата се нуждаят от майчина грижа, която никога не им е достатъчна.

74.Децата са длъжни да бъдат изключително благодарни за труда, който полагат за тях майките им.

75.Повечето майки се стремят да щадят децата си, като не го натоварват с ангажименти.

76. В семейния живот съществуват много въпроси, които не трябва да бъдат разрешавани по пътя на спокойното обсъждане.

77. Повечето от децата трябва да бъдат възпитавани по-строго, нещо което е съвсем естествено.

78. Възпитанието на децата е тежка, изнервяща дейност.

79. Децата не трябва да се съмняват в мисловните способности на техните родители.

80. Преди всичко децата трябва да уважават своите родители.

81. Не трябва да се стимулира желанието на децата да се занимават с бокс или борба, тъй като това би довело до сериозни физически и други проблеми,

82. Едно от негативните явления се свързва с това, че майката по принцип никога няма време за своите любими неща.

83. Родителите са длъжни да приемат децата си за равноправни със себе си, всички въпроси на семейния живот.

84. Когато детето прави това, което е длъжно, то се намира на правилен път и ще бъде щастливо в живота.

85. Дете, което е тъжно трябва да се оставя в покой, да не се занимаваме с него.

86. Най-голямото желание на майката, е да бъде разбрана от съпруга си.

87. Един от най-сложните моменти във възпитанието на децата се явяват сексуалните проблеми.

88. Ако майката управлява къщата и се грижи за всички, цялото семейство се чувства добре.

89. Тъй като детето е част от майката, тя има право да знае всичко за неговия живот.

90. Децата, на които се разрешава да се шегуват и смеят заедно с родителите си, по лесно приемат техните съвети.

91. Родителите са длъжни да положат всички усилия, за да може детето рано да се справя само с физиологическите си нужди.

92. Повечето жени се нуждаят от много повече почивка след раждането на детето, отколкото им се позволява в действителност.

93. Детето трябва да бъде уверено в това, че няма да го накажат, ако то сподели с родителя си своите проблеми.

94. Детето не трябва да се учи на тежка работа в къщи, тъй като ще загуби желание за всяка работа.

95. За добрата майка е достатъчно общуването само със семейството.

96. От време на време родителите трябва да постъпват против волята на детето.

97. Майките жертват всичко за благото на своето дете.

98. Най-важната грижа на майката е благополучието и безопасността на детето.

99. Нормално е двама съпрузи с противоположни мнения да се карат.

100. Възпитанието на детето в строга дисциплина го прави по-щастливо.

101. Нормално е майката да „загуби ума” си, ако детето й е егоист с претенции.

102. Детето никога не бива да чува критични коментари за своите родители.

103. Първото задължение на детето е да има пълно доверие на родителите си.

104. Родителите по правило харесват спокойните, а не непокорните деца.

105. Младата майка се чувства нещастна, защото знае, че много от нещата, които желае, за нея са недостъпни.

106. Няма никакви основания родителите да бъдат по прави  отколкото децата.

107. Колкото по-рано детето разбере, че е безсмислено да си губи времето, толкова по-добре за него.

108. Децата правят всичко възможно, за да ангажират родителите си със своите проблеми.

109. Малко съпрузи разбират, че за майката на детето им, също е нужна радост в живота.

110. С детето нещо не е в ред, ако то прекалено се интересува от сексуални въпроси.

111. Омъжвайки се, жената е длъжна да даде пред себе си отчет за това, че е призвана да управлява семейните работи.

112. Задължение на майката е да знае тайните мисли на детето си.

113. Ако се включи детето в домашната дейност, то се сближава с родителите си и по-лесно споделя своите проблеми.

114. Трябва колкото се може по-рано да се прекрати кърменето на детето и да се приучи да се храни с биберон, а впоследствие и самостоятелно.

115. Майката не бива да има прекалено чувство за отговорност по отношение на детето.

Ключ на тест „PARI”
1 — Вербализация
2 — Извънредна ангажираност
3 — Зависимост от семейството
4 — Потискане на волята
5 — Усещане за саможертва
6 — Страх от обида
7 — Семейни конфликти
8 — Раздразнителност
9 — Излишна строгост
10 — Изключване на външно семейно влияние
11 — Свръхавторитет на родителите
12 — Потискане на агресивността
13 — Неудовлетвореност от ролята на домакин (домакиня)
14 — Партньорски отношения
15 — Развитие активността на детето
16 — Склонност към конфликти
17 — Безучастност на съпруга
18 — Потискане на сексуалността
19 — Доминиране на майката
20 — Извънредно вмешателство в света на детето
21 — Балансирани отношения.
22 — Стремеж да се ускори развитието на детето
23 — Несамостоятелност (зависимост) на майката

 

Бланка за отговори по тест „PARI”


Собствено,бащино, фамилно име ___________________________
Години                                             ___________________________
Фамилия и име на сина (дъщерята) ________________________
Години на сина
(дъщерята) ________________________________
Дата____________________________________________________
Кой попълва бланката (баща, майка, учител, възпитател и пт.), ____________
Колко деца имате и каква е възрастта им?  _________________________________

1

 

24

 

47

 

70

 

93

 

 

2

 

25

 

48

 

71

 

94

 

 

3

 

26

 

49

 

72

 

95

 

 

4

 

27

 

50

 

73

 

96

 

 

5

 

28

 

Категория: Други
Прочетен: 300 Коментари: 0 Гласове: 0
+

Психодиагностика.
Анкета „Стил професионално общуване между учител и ученик“

 

 Име и фамилия на учителката  __________________________________

 
Вопроси Отговор
да не
1 Според мен, учителката ми може много точно да оцени моите резултати в учебната дейност (и във всяка друга дейност).    
2 Трудно ми е да намеря с учителката обща тема за разговор.    
3 Мисля, че учителката ми е справедлив човек.    
4 Учителката ми вярно и правилно определя моите затруднения при изучаването на една или друга тема в учебния материал (и във всяка дейност при общуването със съучениците).      
5 Мисля, че учителката ми не е достатъчно чувствителна в отношението си към учениците.      
6 Думите от учителката за мен са много важни.    
7 Моята учителка   винаги планира и работи индивидуално с мен, като отчита моите възможности, знания и увлечения.    
8 Аз съм изключително доволен от учителката си.    
9 Мисля, че учителката ми не е достатъчно взискателна към мен.    
10 Учителката ми винаги може да ми даде разумен съвет.    
11 Вярвам, че всяка дейност, предложена ми от учителката е увлекателна и интересна.    
12 Ценя мнението на учителката си.    
13 Мисля, че учителката ми основно работи по шаблон, а не творчески и не се интересува дали материала е интересен и разбираем за учениците.    
14 Когато работя с учителката ми изпитвам истинско удоволствие.    
15 Обикновено учителката ми не се съобразява с моите личностни особености, възможности, знания и предпочитания.    
16 Учителят ми отделя недостатъчно внимание на мен.    
17 Според мен учителката ми трудно долавя и проявява недостатъчен интерес към моето настроение.    
18 Мисля, че учителката ми винаги се съобразява с моето мнение.    
19 Нямам никакви съмнения в правилността на решенията и необходимостта от действията на моята   учитка при всякаква ситуация.    
20 Не мисля, че бих могъл да споделям с учителката ми моите най-съкровени мисли и чувства.    
21 На мнение съм, че моята учителка ме наказва дори при най-малки провинения.    
22 Моята учителка   познава отлично слабите и силните ми страни.    
23 Бих искал да приличам на учителя си.    
24 Отношенията между мен и учителката  ми са делови и сдържани.    
  Ключ за обработка на данните.

С помощта на анкетата може достатъчно пълно да се оценят структурните компоненти на професионалното общуване между педагога и учениците.

 

Гностически или познавателни (съждения: 1, 4, 7, 10, 13*, 15*, 19, 22);

Емоционални (суждения 2*, 5*, 8, 11, 14, 17*, 20*, 23);

Поведенчески (суждения 3, 6, 9*, 12, 16*, 18, 21*,24*)

 

Символът * отбелязва номера на твърдения, които съдържат отговор „не“, а останалите – „да“. Всяко твърдение по скалите, съвпадащо с ключа получава 1 бал.  

Анализът на твърденията позволява по-дълбоко осмисляне на особеностите на стила на общуване между учителя и ученика и има значение за рефлексивната позиция на учителя към педагогическата си дейност.

Оценка на нивото на развитие на структурите, съставляващи професионалното общуване на педагога с учащите се.

 

Гностически компонент

1 – 3 балла повърхностен

4 – 5 балловситуативен

6 – 8 баллов дълбочинен

 

Емоционален компонент

1 – 3 балла – равнодушие

4 – 5 балловзаинтересованост

6 – 8 баллов – увлеченост / вглъбеност

 

Поведенчески аспект

1 – 3 балла неадекватен аспект

4 – 5 балловадекватен аспект

6 – 8 баллов адекватен аспект с проекция в бъдещето.

 

Общуване

0 – 7 бала общуване „отстраняване“ (елиминация)

8 – 12 бала общуване „дистанция“

13 – 17 бала общуване «заиграване“ (флирт)

18 – 22 бала общуване „дружба“ (приятелство)

19 – 24 бала общуване „съвместна дейност“

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.03.2017 11:05
 ѱ

Методика „Личностна агресивност и конфликтност“

втора част

(Е. П. Ильин, П. А. Ковалев)

Изчисления по примера:

Позитивна агресивност
-  ПА (Нс + Нт) : 2
;                        ПА:  (8 + 5) : 2 = 13 : 2 = 6,5            

Негативна агресивност
-  НА (Отм + Нм) : 2
;                     НА:  (7 + 4) : 2 = 11 : 2 =  5,5              

Конфликтност                
-  КН (Км + Иб + Об + Пд) : 4
;     КН: (7 + 8 + 6 + 7) : 4 = 28 : 4 = 7

 

Интерпретация:

            Избухливостта се свързва с проява на негативни чувства при най-малка възбуда и се манифестира чрез: раздразнение, гняв, грубост) и понижение на самоконтрола на поведението.

             Настъпателност (напоритост) – интерпретира се със стремеж да се атакува, а не да се защитава (отбранява), да овладява инициативата при спорове и конфликти; активно и с убеденост да защитава своите възгледи, убеждения и интереси; активно влияние върху другите за убеждаване в своята правота и мнение без да се съобразява с мнението на другите.

       Обидчивостта – проявява се чрез повишена чувствителност към действителна или мнима несправедливост; към критика или забележки от страна на обкръжението; към недостатъчно или липса на внимание и признание за лични заслуги и постижения.

Неотстъпчивост – проектира се във взаимоотношенията като категорично настояване на собствената гледна точка или позиция; нежелание да се правят отстъпки и да се приеме чуждо мнение; неотклонно отстояване на собствения интерес.

Безкомпромисност – отсъствие на стремеж за регулиране на възникналите разногласия с другите; недопускане на отстъпки; показва ниска мотивация за избягване на напрежение в отношението с другите; безапелационност и отхвърляне позициите и потребностите, в т.ч. заслугите на другите.

Отмъстителност – склонност в ситуации на реална или мнима несправедливост, оскърбление, обида и пр., да се активизират агресивни, разрушителни, отмъстителни чувства по отношение на околните; появяват се силни и неустоими подбуди за причиняване на нещастие или наказание на другите.

Нетърпимост към мнението на другите – манифестира се като склонност да се игнорира мнението на другите хора; незачитане на техните съвети и възражения;  приемането на решение от друг предизвиква в личността чувство за провал, за унижение и малоценност.

Подозрителност – проявява се в диапазона от недоверие и бдителност по отношение на другите, до убеждение, че другите планират и носят вреда; предизвиква съмнения в искреността и честността в намеренията на повечето хора.

 

Източници:

1.            Ильин Е.П. Мотивация и мотивы - СПб: Издательство "Питер", 2000. С.401-405.

2.            Методика «Личностная агрессивность и конфликтность» / Диагностика эмоционально-нравственного развития. Ред. и сост. И.Б.Дерманова. - СПб., 2002. С.142-146.

 

3.            Фетискин Н.П., Козлов В.В., Мануйлов Г.М. Социально-психологическая диагностика развития личности и малых групп. – М. 2002. С.213-216.

Тестова бланка

image

Категория: Други
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.03.2017 16:04
 ѱ

Методика „Личностна агресивност и конфликтност“

(Е. П. Ильин, П. А. Ковалев)

първа част

Он лайн - http://psytests.org/aggression/laik.html

 Описание методики 
             Методиката е предназначена за установяване склонността на човек към конфликтност и агресивност, като личностни характеристики.  Методика предназначена для выявления склонности субъекта к конфликтности и агрессивности как личностных характеристик. Разработена е от  Е. П. Ильин, П. А. Ковальов.. Време: 15-20 мин.
             Процедура за провеждане
       Инструкция: „Предлагаме Ви набор от твърдения с възможност да отговорите на тях по два начина: с „да“  или „не“.  Ако сте съгласни с твърдението отбележете в тестовата бланка знак „+“, ако не сте съгласен  „–„
            Обработка на резултатите:
            Ключ по скалите.

1.Избухливост

·                     Отговори „да“ по позиции: 1, 9, 17, 65;

·                     Отговори „не“ по позиции: 25, 33, 41, 49, 57, 73.

2.Напоритост, настъпателност

·                     Отговори „да“ по позиции: 2, 10, 18, 42, 50, 58, 66, 74;

·                     Отговори „не“ по позиции: 26, 34.

3.Обидчивост

·                     Отговори „да“ по позиции: 3, 11, 19, 27, 35, 59;

·                     Отговори „не“ по позиции: 43, 51, 67, 75.

4.Неотстъпчивост

·                     Отговори „да“ по позиции: 4, 12, 20, 28, 36, 60, 76;

·                     Отговори „не“ по позиции: 44, 52, 68.

5.Компромисност

·                     Отговори „да“ по позиции: 5, 13, 21, 29, 37, 45, 53;

·                     Отговори „не“ по позиции: 61, 69, 77.

6.Отмъстителност

·                     Отговори „да“ по позиции: 6, 22, 38, 62, 70;

·                     Отговори „не“ по позиции: 14, 30, 46, 54, 78.

7.Нетърпимост към мнението на другите

·                     Отговори „да“ по позиции: 7, 23, 39, 55, 63;

·                     Отговори „не“ по позиции: 15, 31, 47, 71, 79.

8.Подозрителност

·                     Отговори „да“ по позиции: 8, 24, 32, 48, 56, 64, 72;

·                     Отговори „не“ по позиции: 16, 40, 80. 

Норми за отделните скали:

Високо ниво – 10-7 бала.

Средно ниво – 6-4 бала.

Ниско ниво – 3-0 бала.

Норми за показател „позитивна агресивност“:

Високо ниво – 20-14 бала.

Средно ниво – 13-8 бала.

Ниско ниво – 7-0 бала.

Норми за показател „негативна агресивност“:

Високо ниво – 20-14 бала.

Средно ниво – 13-8 бала.

Ниско ниво – 7-0 бала.

Норми за показател „конфликтност“:

Високо ниво – 40-28 бала.

Средно ниво – 27-16 бала.

Ниско ниво – 15-0 бала.

Интегрални показатели (скали):

Сумата от баловете по скалите „настъпателност“ (Нс) (напоритост) и „неотстъпчивост“(Нт) дава сумарния    показателя позитивна агресивност на субекта.

Сумата от баловете по скалите „нетърпимост към мнението на другите“ (Нм) и „отмъстителност“ (Отм) представят показателя негативна агресивност на субекта.

Сумата от баловете по скалите: „компромисност“ (Км), „избухливост“ Иб), „обидчивост“ (Об) и „подозрителност“ (Пд), представят показателя обща конфликтност на субекта.

За всеки отговор „да“ или „не“ в съответствие с ключа по всяка скала се начислява по 1 бал. По всяка скала може да бъде събрана сума от 0 до 10 бала.

Въпросник

  1. Аз лесно се дразня, но бързо се успокоявам.
  2. В споровете винаги се стремя да бъда победител (да имам инициатива).
  3. Често другите не оценяват стореното от мен по достойнство.
  4. Ако не бъда помолен за нещо с добро, аз не отстъпвам (не се съгласявам).
  5. Старая се да правя така, че да избягвам напрежение в отношенията с другите.
  6. Ако към мен някой  постъпи  несправедливо, аз взимам нещата при сърце и съм готов да приема да се случат всякакви нещастия на човека.
  7. Често се гнева, когато другите ми възразяват.
  8. Мисля, че зад гърбът ми другите говорят лоши неща за мен (сплетничат).
  9. Мисля, че по-често се дразня, отколкото трябва.
  10. Мисля, че нападението е най-добрата защита.  
  11. Почти винаги се случва така, че ситуациите и обстоятелствата се случват в полза на другите, отколкото на мен.
  12. Ако определено правило не ми харесва, аз не се старая да го спазвам.
  13. При спорове с някой се старая да намеря такова решение, което да удовлетворява всички.
  14. На мнение съм, че когато има за какво, човек трябва да си отмъщава на другия.
  15. Всеки човек има право на свое мнение.
  16. Вярвам в честните намерения на повечето хора.
  17. Обхваща ме ярост когато някой ми се надсмива.
  18. При спор с някого, аз обикновено често го прекъсвам за да изложа своето мнение.
  19. Често се обиждам за забележките на другите, дори тогава когато разбирам, че те са прави.
  20. Ако някой се държи надменно и надуто с мен, аз винаги постъпвам точно обратното на това, което ми казва.
  21. Обикновено заемам средна позиция и се придържам към златната среда.
  22. Считам, че разбирането „Зъб за зъб, око за око“ е правилно.
  23. Когато всичко съм обмислил добре, аз въобще не се нуждая от съветите на другите.
  24. С хората, които се държат с мен любезно повече от очакваното, аз особено много внимавам. 
  25. Когато някой ме дразни и нервира, обикновено не му обръщам внимание.  
  26. Я считаю бестактным не давать высказаться в споре другой стороне.
  27. Обижда ме отсъствието на внимание, когато го очаквам от обкръжаващите ме.
  28. Не обичам да губя при игри, дори и с много по-малки от мен, например деца.
  29. В спор с някой се стремя да намеря начин и двете страни да бъдат удовлетворени.
  30. Уважавам хората, които не са злопаметни.
  31. Твърдението „Една глава мисли добре, но две още по-добре“ е правилно.
  32. Твърдението „Не излъжеш ли, не можеш да спечелиш“ е правилно.
  33. Никога не съм имал гневни избухвания.
  34. Мога винаги внимателно и до края, без да го прекъсвам, да изслушвам аргументите на някой, който спори с мен.
  35. Винаги се чувствам обиден, когато сред наградените за някаква обща работа, в която съм участвал и аз мен ме няма.
  36. Ако на опашка някой се опитва да ми докаже и твърди, че е бил преди мен, аз не бих му отстъпил.
  37. Старая се да избягвам изостряне на отношенията с хората.
  38. Често си мисля какви наказания бих приложил към онези, които са ме обидили.
  39. Не мисля, че съм по-глупав от другите и по тази причина мнението им не ме интересува.
  40. Не приемам и осъждам недоверчивите хора.
  41. Винаги реагирам спокойно на критиката, дори тогава когато ми се струва, че е несправедлива.  
  42. Аз винаги с убеденост отстоявам своето мнение.
  43. Не се обиждам на шегите на другите по мой адрес, дори те да са унизителни.
  44. Понякога предоставям възможност на другите да вземат решения, важни дори за всички. 
  45. Старая се да убеждавам другите да правят компромиси при спорове.  
  46. Аз вярвам, че на злото може да се отговаря с добро и постъпвам точно така.
  47. Често се обръщам към колегите (съучениците; приятелите), за да разбера тяхното мнение.
  48. Мисля, че ако ме хвалят, то тези хора сигурно ще искат нещо от мен.
  49. В конфликтна ситуация умея да владея себе си.
  50. Моите близки често ми се сърдят за това, че при разговорите не им позволявам да си отворят устата.
  51. Не се чувствам засегнат или обиден, ако при похвала за обща работа, мен не ме споменат.
  52. Когато водя разговор с по-старши по длъжност, аз се стремя да не му възразявам.
  53. При решаването на какъвто и да проблем винаги заемам „златната“ среда.
  54. Определено не харесвам отмъстителните хора.
  55. Аз не мисля, че ръководителя трябва да се съобразява с мнението на подчинените си, защото на практика той отговаря за всичко.  
  56. Често се страхувам от мръсни номера на други хора.
  57. Не възмущавам, когато хората ме блъснат на улицата или в автобуса.  
  58. Когато разговарям с други хора, често се изкушавам да изложа моето мнение по темата.
  59. Понякога имам чувството, че животът постъпва с мен несправедливо.
  60. Винаги се старая да сляза от кола (автобус; вагон) по-рано от другите.
  61. Мисля, че при спор е трудно да се намират такива решения, които да удовлетворяват всички.
  62. Нито една обида не трябва да бъде оставяна безнаказана.
  63. Не обичам другите да ме обсипват със съвети.
  64. Подозирам, че много хора поддържат контакт с мен с користни цели.
  65. Не умея да се въздържам когато другите ме критикуват.
  66. При игра на шахмат, тенис или друг индивидуален спорт харесвам повече да атакувам, отколкото да се отбранявам.
  67. Извънредно обидчивите хора предизвикват в мен съжаление.
  68. За мен няма голямо значение коя гледна точка при спора ще се окаже правилна – моята или чуждата.
  69. Компромисите не винаги са добро решение при споровете.
  70. Не мога да се успокоя докато не си го върна на този, който ме е обидил.
  71. Считам, че е по-добре да се посъветвам и взема мнението на другите, отколкото да вземам решение сам.
  72. Откровено казано, аз се съмнявам в искреността на думите на повечето от хората.
  73. Обикновено трудно си изпускам нервите.
  74. Когато виждам недостатъци в другите, аз обикновено не се стеснявам да ги критикувам.
  75. Не виждам нищо обидно в това, другите да говорят за моите недостатъци.
  76. Ако съм продавач на пазара, аз не бих отстъпил от определената от мен цена на моята стока.
  77. Да направя компромис означава да покажа слабост.  
  78. Справедливо ли е схващането: „Ако те ударят по едната страна на лицето, трябва да подадеш и другата“?
  79. Не се чувствам пренебрегнат или отхвърлен, ако мнението на другия се окаже по-правилно от моето.
  80. Аз никога не подозирам хората в нечестност.

 При компютърна обработка на данните (виж: http://psytests.org/aggression/laik.html) са приети следните условни критерии за оценка:

0 - 2   ниско значение;                                              
3 - 4   понижено значение;                                         
5 - 6   средно значение;                                            
7 - 8   повишено значение;                                         
9 - 10  високо значение.                                             
Показателите по интегрираните скали също са приведени по 10-бална система: при показателите позитивна и негативна агресивност  на субекта сумата от балове се дели на 2; при показателя конфликтност – на 4;

Категория: Други
Прочетен: 374 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.03.2017 16:05
 +

Семейна психология.

Особености при работа с непълно семейство.
(Е. Рихмаер)

 

Непълното семейство живее, преминавайки през допълнителни етапи в своето развитие. Това семейство трябва едновременно да следва два процеса на развитие: в съответствие с възрастта и стадия на развитие на членовете на семейството и в съответствие с етапите на развитието на повторния брак.

Фази на развитие и задачи на повторния брак:

1.Сепарация/развод.

а) преодоляване последиците от загубата;

б) формиране чувство за собствено достойнство и независимост;

в) улесняване процеса на скърбене по разрушения брак;

г) приспособяване към реакциите от развода от страна на разширеното семейство.

2.Непълно семейство.

а) реорганизация на семейството за бъдещето на детето (децата);

б) преодоляване чувствата на вина и гняв;

в) създаване на нова система за социална поддръжка.

3.Ухажване.

а) поява на желание за близки отношения с партньор;

б) приемане на конфликти при новите отношения;

в) подготовка за ролята на новите членове.

4.Повторен брак.

а) избавление от митовете на повторния брак;

б) установяване на нови правила;

в) създаване на нови алианси;

г) обединяване на системите и създаване на ново семейство.

Необходимо е още в самото начало да се установи на какъв стадий в развитието си е семейството и доколко удачно е преминало всеки един от миналите стадии в развитието си.

Единственият родител се нуждае от системна допълнителна поддръжка. Тази система за поддръжка може да включва членовете на разширеното семейство (дядо/баба) или членове на общността (училище, църква, социални организации и пр.), а също и бившия съпруг (при възможност).  В дисфункционалните семейства тази функция може да изпълнява най-голямото или единственото дете.

Функционирането на тези „приложения“ към подсистемата на единствения родител зависят от неговите конкретни потребности и се отличават с крайно непостоянство.  В непълното семейство потребността на единствения родител от помощ при възпитанието на децата се съчетава с напрежение в резултат на необходимостта да дели родителските си функции с временните членове на родителската подсистема, което нерядко е източник на конфликти.  Един от най-често срещаните проблеми възникват при въвличане на лица от трето поколение.  Класическа е ситуацията „коалиция през поколение“ създавано от майка, баба и проблемно дете.

Ако непълното семейство се състои от майка и дете, то в резултат на отсъстващата основна двойка (баща-майка) се създават следните дефицити:

а) отсъства модел на мъжко поведение;

б) отсъства модел на партньорско взаимодействие;

Решаващо значение има мнението на възрастните за причините, довели до възникване на непълно семейство и възможностите за създаване на взаимоотношения с друг значим мъж. Момчето в непълното семейство е изложено и на още един риск – да расте в инфантилизъм, привикващо към доминиращи жени.

В непълното семейство може да живеят тайни и митове. От тях могат да се изведат два типа:

а) Тайни се явяват събития и обстоятелства, които един или няколко членове на семейството се стремят да ги запазят в тайна от други хора. Тази информация не се разгласява, но нерядко самото дете подозира и улавя признаци и реагира в една или друга форма (например, майката крие от детето, че неговия баща е наркозависим, а детето не знае за това и „върви по стъпките на баща си“). Според М. Боуен този процес на следване на „бащините стъпки“ се явява несъзнавано предаване на психична информация от едно на друго поколение (трансгенерация).

б) тайни се явяват и продуктите на фантазията.  Тези тайни рядко се признават открито.  Те отразяват нагласи и вярвания, изповядвани от членовете на семейството.  Един от разпространените митове на непълните семейства е митът  „От мъжете очаквай само неприятности“.

Необходими елементи за работа с непълно семейство.

1.Уточняване състава на семейството. Важно е да се разбере от самите членове на семейството кой кого счита за член на това семейство.  Често членовете на семейството не са съгласни един с друг  за това, кой в даден момен влиза в неговия състав.  Това е важно уточнение, тъй като е свързано с границите на семейството и с това кой физически и психологически присъства в дадената семейна система.  Ефективна техника за отговор на този въпрос при работа с деца е рисунка на семейството в символи. Практикува се разказа за членовете на семейството да започне от детето, тъй като обикновено то повтаря думите на майка си (баща си), ако е след нея.

2.Извършване промени от втори порядък. Необходимо е да се уточни настъпили ли са структурни промени в състава на семейството от рода на тези от първи порядък – как са се отразили върху отношенията.  Завършен ли е развода или все още не е преодолян този период?  Системата функционира адекватно, когато се променят отношенията между участниците в нея успоредно със структурната промяната на самата система. Необходим елемент за успешна терапия е промяната от втори порядък. Препоръчва се работата върху финализиране на развода и съпружеските отношения да се води само с майката или с бившата съпружеска двойка, т.е., без детето, независимо от степента на неговата травматизация.

3.На различни етапи възниква необходимостта от индивидуална работа с родителите отделно от детето (разграничаване на подсистемите и прокарване на границите им).

4.“Мястото на бащата“ – явява се важен елемент от работата и е насочен към „търсене на добро място“ за бащата в тази система.

5.Определяне ролята и функциите на третото поколения – баби и дядовци. Например, в семействата от този тип бабата често поема изпълнителната власт, докато майката и детето функционират  като неясно диференцирана група.

Формират се следните типични модели на взаимоотношения:

5.1.Бабата се грижи за внука и в същото време протестира, че майката е безотговорна и има неправилно отношение към детето. По този начин бабата заема страната на внука против майката и прави „коалиция през поколение“.

5.2.Майката отстъпва и позволява на бабата да носи отговорността за детето.

5.3.Детето се държи лошо и демонстрира усилено своите проблеми.

5.4.Бабата се възмущава от това, че трябва да отговаря за лошото поведение на детето и да го дисциплинира. Тя е възпитала своите деца и сега майката трябва да възпитава своите.

5.5.Майката се опитва да коригира поведението на детето.

5.6.Бабата на свой ред протестира, че майката всичко прави неправилно и не знае какво да прави с детето.

5.7.Майката отново отстъпва и позволява на бабата да поеме контрола.

5.8. Детето отново се държи лошо и демонстрира усилено своите проблеми.

5.9.В определен момент бабата отново протестира и казва, че майката сама трябва да отговаря за детето, като по този начин цикълът се затваря.

Тази циклична ситуация стартира всеки път когато трябва да се помогне на детето. „Коалицията през поколение“ създава обърната йерархия в семейството, а майката се оказва в ситуация на парадокс: тя е длъжна да се грижи за детето и взима ръководството в свои ръце, но бабата я отстранява, предавайки й послание, че при нея никога нищо не се е случвало с успех. Майката попада в омагьосан кръг и е обречена да възстановява опитите и да търпи неуспехите.  От тук могат да се изведат редица хипотези за това от какво произтича това.  

6.Построяване и поддържане йерархична организация на семейството. Ако майката работи, а бабата е в пенсия, то ролевата структура на семейството се възпроизвежда по следния модел:  майката играе мъжката роля, управляваща семейния кораб; бабата – ролята на домакиня, възпитаваща най-общо детето. Тази ситуация създава проблем в йерархията, тъй като бабата има дадена власт и обикновено има претенции за старшинство – именно тя материално се грижи за семейството и реално разполага с парите му. Тази междупоколенческа борба може да стане особено видима и ярка, когато детето се окаже въвлечено  във вътрешносемейната структура, предявяваща към него изисквания за постижения. Много типични при тази ситуация е създаваното от бабата обединение с детето против майката.  Ако майката е млада, бабата често се отнася към нея и внука като деца на една и съща възраст.

 

7.Ранг на отношенията след развода (по Б.Хеллингер). Ако родителите са вече разделени, а детето пита защо се е случило това, то родителите следва да се придържат към посланието; „Да, разделени сме, но оставаме твои (любещи) баща и майка“.

Категория: Други
Прочетен: 544 Коментари: 0 Гласове: 0
 +

Психодиагностика. Детска психология. Въпросник за установяване на хиперактивност и дефицит на вниманието. 
(SNAP-I
V)

 

ВНИМАНИЕ: Резултатите, получени при анализа на този въпросник не могат да бъдат единствено основание за поставяне диагноза за наличие на синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието.  

Инструкция:

Моля, обградете с кръгче цифрата, която в най-голяма степен показва поведението на детето през последните 6 месеца, като използвате легендата по-долу:

никога – 0;

понякога – 1;

често – 2;

много често – 3

 

Поведението на детето има следните особености::

1. Отвлича се с лекота по странични стимули.

Att 0 1 2 3

2. При отсъствие на контрол от страна на възрастните се разсейва и не може да довърши започнати задачи.  

Att 0 1 2 3

3. Разсейва се с игри и трудно работи продължително върху интелектуални (определени като скучни и затрудяващи го) задачи.

Att 0 1 2 3

4. Не слуша, когато му се говори.

Att 0 1 2 3

5. Губи мисълта си (забравя докъде е стигнал при разговор, сменя темата, променя дейността си и последователността) при изпълнение на задачи вкъщи и училище.

Att 0 1 2 3

6. Липсва съсредоточаване при работа по или откриване на детайли, при изпълнение на задачи вкъщи и училище.

Att 0 1 2 3

7. Изпитва трудности при планирането и организацията на своята дейност.

Att 0 1 2 3

8. Прекъсва изпълнението на определена дейност и се захваща да върши  нещо друго.

Imp 0 1 2 3

9. Не може да седи на место в ситуации, изискващи да седи именно на това место.

Hyp 0 1 2 3

10. Действа без да е обмислил и създал план.

Imp 0 1 2 3

11. Изпитва трудности при групови игри, като не може да дочака своя ред – особено нетърпелив.  

Imp 0 1 2 3

12. Започва да отговаря на въпросите преди да е чул края.

Imp 0 1 2 3

13. Изпиитва трудности при изискване да играе тихо и спокойно. 

Hyp 0 1 2 3

14. Върти се при ситуации, когато му е наложено да стои мирно и неподвижно.

Hyp 0 1 2 3

15. Извършва необичайни действия (необмислени постъпки; рискове), опасни за неговите (или за другите) живот и здраве.

Imp 0 1 2 3

16. Извършва непроизволни движения с ръцете и краката, върти главата си в страни.  

Hyp 0 1 2 3

17. Намесва се (прекъсва) разговорите между възрастни и с възрастни, при игри с други деца, не спазва правилата, пречи при игрите.

Imp 0 1 2 3

18. Извънредно словоохотлив.

Imp 0 1 2 3

19. Дава неадекватни отговори и изглежда сякаш не чува при разговор.

Imp 0 1 2 3

20. Изглежда отпуснат (сънен, затормозен, вял)

Att 0 1 2 3

21. Забравя ежедневни задължения.

Att 0 1 2 3

22. Изглежда скучаещ, безразличен, вял, разсеян, разпилян при дейности, които изискват целенасоченост.

Att 0 1 2 3

23. Губи хода на мислите си при разговори с другите.

Att 0 1 2 3

24. Изпитва затруднения при случаи, изискващи съсредоточаване на вниманието при изпълнение на задачи в училище.  

Att 0 1 2 3

25. Изпитва затруднения при спазване на правилата при игри с други деца или възрастни.

Att 0 1 2 3

26. Крещи или започва да говори високо при ситуации, които не налагат това.

Imp 0 1 2 3

27. Изпитва затруднения при следване на определен план за действие (последователност от инструкции; задачи).

Imp 0 1 2 3

28. Нуждае се от засилен контрол от страна на възрастни.

Imp 0 1 2 3

29. Извънредна двигателна активност по време на сън.

Hyp 0 1 2 3

30. В по-голямата част от времето се намира в движение (безцелни движения/предвижвания; трудно стои на едно място).

Hyp 0 1 2 3

31. Допуска грешки поради невнимание при изпълнение на задачи (например, пропуска или дублира цифри/букви при писане; изчислява аритметични задачи като често обърква „плюс“ и „минус“ при смесено писане)

Att 0 1 2 3


Въпросникът съдържа три скали:   

-   Att – невнимателност;

-   Imp – импулсивност;

-  Hyp – хиперактивност;

За изчисляване на резултата е необходимо да бъдат събрани баловете по всяка скала и общата сума се раздели на броя на скалите.

В скала Att – 14 бала ... Imp – 11 ... ... Hyp – 6 ...

По-долу е представено значението на индексите при здрави деца (норма) от 6 до 12 г. Ако Вашето дете не поопада в тези рамки, то е необходимо да се обърнете към специалист.

Att (невнимателност) от 0,40 до 1,82

Imp (импулсивност) от 0,26 до 1,52

Hyp (хиперактивност) от 0,27 до 1,59

Резултати, които са под посочените норми могат да бъдат приети за недостоверни.  Ако резултатите по 2 или 3 от скалите са над посочените норми, то може да се говори за смесен тип разстройство. 

Препоръчва се въпросника да бъде попълнен от няколко човека:

·                     независимо друг от двамата родители;

·                     човек, който често е наблюдавал детето;

·                     възпитател или учител;

Напомняме, че диагноза може да бъде поставена само след консултация с лекар-психиатър.  

 

Категория: Други
Прочетен: 889 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.03.2017 12:46
<<  <  64 65 66 67 68 69 70 71 72  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1437853
Постинги: 1620
Коментари: 116
Гласове: 1128
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031