Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1208759 Постинги: 1460 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  68 69 70 71 72 73  >  >>

Популярен тест за оценка ниво на интуиция (Коулман)


Днес твърде много се говори за интуитивното познание на света, което човек владее паралелно с логическото (рационалното) познание. Някои автори определят интуицията като способност за проникване през бариерата между съзнаваното и несъзнаваното.

В теорията си за психологическите типове Карл Юнг формулира 4 психологически функции: усещане; интуиция; мислене и преживяване. Функцията интуиция (intuition) е точно противоположната на “усещане”. Тя включва възприемането на възможности, на значения, на взаимовръзки. Юнг характеризира интуицията като възприемане по пътя на несъзнателното. Нейното осъзнаване може да стане внезапно като “инсайт”, като схема, която свързва повърхностно погледнато необвързани неща, като откритие. Интуицията позволява на възприятието да прескочи очевидното, да се насочи към възможното бъдеще. Личности, които са с подчертано изявена “интуиция” се интересуват от възможностите, обичат да теоретизират и са подчертано креативни. Усещането и интуицията са т. нар. ирационални функции . При първата функция се преживява настоящето и качествата на нещата по неоценъчен начин. Втората функция предполага предвиждането на съществени характеристики или събития, боравене с понятия за бъдещи възможности. Функциите “усещане” и “интуиция” се осъзнават и действат активно само в съчетание, обслужвайки функцията “мислене”. Личността е способна да акумулира много видове енергия с цел да подпомогне и осигури процеса на мислене с необходимия материал. Интуицията от своя страна може да инициира определена система на мислене.

Тази способност понякога помага твърде услужливо на човек, например, при вземане на сложни решения или при опасни ситуации. Именно интуицията е тази, която помага да се подбере нужния момент за изричане на определена дума, за извършване на определено действие. Понякога интуитивно възникващото усещане предупреждава за опасност, която заплашва друг близък човек. Има схващане, че интуицията подлежи на развитие. Известно е, че при жените интуицията е развита в по-голяма степен.

Английският психолог Коулман предлага няколко елементарни въпроса, от отговорите на които могат да се оценят интуитивните способности.

1. Описание: Тестът е самооценъчен и е от категорията „популярни”. Съдържа 20 въпроса, на които се иска да се даде само един отговор от два възможни: съгласен – „да” и несъгласен – „не”.  

2. Въпросник:

(1) Бързо ли откривате отговора, когато се опитвате да разрешите загадки и главоблъсканици?

(2) Случвало ли се е при някаква хазартна игра, често да Ви върви (да имате късмет)?

(3) Често ли изпитвате усещане, че  домът Ви е уютен и щастлив?

(4) Случвало ли се е да изпитвате желание за близост с човек, който сте го видели само за миг?

(5) Имали ли сте случаи, да предугадите кой звъни по телефона преди да сте вдигнали слушалката?

(6) Вслушвате ли се в някакъв „вътрешен  глас”, който Ви съветва как да постъпите?

(7) Вярвате ли повече от другите в съдбата си?

(8) Имали ли сте случаи, при които просто да знаете какво ще Ви каже другия човек?

(9) Сънувате ли често сънища, които впоследствие да се оказват истина?

(10) Имате ли случаи, при които преди да отворите писмото от някой, да знаете какво пише в него?

(11) Случвало ли се е при разговор, предварително да откриете какво би било предложението на събеседника Ви?

(12) Имали ли сте случай, да мислите усилено за човек, който отдавна не сте виждали или чували, а след това изведнъж да получите съобщение от него (да се срещнете, да проведете телефонен разговор по негова инициатива)?

(13) Случвали се понякога да се доверите на някого по необяснима причина?

(14) Гордеете ли се със способност да откривате характера на човек само от пръв поглед?

(15) Изпитвате ли често някакво чувство, че определено нещо вече сте виждали?

(16) Имали ли сте случаи да се откажете от самолетен полет, водени от някакво чувство за опасност?

(17) Събуждали ли сте се през нощта с чувство за някаква опасност за близък и родственик?

(18) Имали ли сте чувството, че по някаква необяснима причина определен човек не Ви харесва?

(19) Случвали ли се е, да видите някакъв предмет, дреха  или аксесоар и да почувствате, че непременно трябва да го имате?

(20) Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

3. Обработка на резултатите

Всеки положителен отговор се оценява с 1 точка, а отрицателния с 0 точки., като при сбор:

# от 10 до 20 точки – Имате силно развита интуиция. Вие владеете изключителни способности и не се боите да се доверите на своите ирационални усещания.

# от 1 до 9 точки – Имате развита интуиция, но не винаги разчитате на нея и не използвате изцяло интуитивните си способности.  Склонен сте да обмисляте и да разсъждавате от позиция на здравия разум и опит.

# 0 точки – Нямате развита интуиция. Вие сте изцяло рационален тип и боравите само с проверени факти и аргументи. Трудно взимате рискови решения.

 

март 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 9834 Коментари: 1 Гласове: 1
Диагностика на мисленето при деца. Тест „Сравняване на понятия” (първи вариант)
            (1) Цел: Диагностика на операции на мисленето – анализ, синтез, обобщение. (2) Описание: Тестът се отнася към класическите методики, използвани за усвояване на мисловни операции анализ и синтез. Може да се прилага за изследване на деца на възраст от 6 до 12 години. На изследваното лице се предлагат 30 понятия-двойки, които следва да сравни по сходство и по различия. Води се подробен протокол. Ако инструкцията не бъде разбрана веднага, психологът я повтаря, давайки пример. Давайки обяснение за сходство на понятията, изследваното лице трябва да посочи общия съществен признак. Например, „вечер” и „утро” са сходни по това, че са части на деня, а се различават по това, че с „утрото” започва деня, а с „вечерта” завършва.  Неумението да бъдат изведени тези признаци свидетелства за слабости при операциите анализ и синтез, обобщаване, склонност към конкретно мислене. В списъкът са включени „несравними понятия-двойки” (река – птица; бутилка – петел; ботуши – молив; вълк – луна; вятър – сол; очила – пари; кокошка – ябълка).  Ако детето трудно се ориентира (объркано е), изследователят може да му подскаже, че понятията в тази двойка са несравними. Други обяснения обаче не бива да се правят. Смисълът на присъствието на тези двойки понятия е в това, че думите са подбрани така, че провокират конкретно „ситуативно” изказване.  Освен конкретността на мисленето може да се види  още и т. нар. „приплъзване", което е признак за неустойчивост на мисълта. (4) Тестови материал (сравнение на понятия) 1. Ботуши – молив 2. Вятър – сол 3. Закуска – вечеря 4. Вълк – луна 5. Врана – врабче 6. Глад – жажда 7. Момиченце – кукла 8. Дъжд – сняг 9. Дъб – бреза 10.Злато – сребро 11.Картина – портрет 12. Количка – бухал 13. Крава – кон 14. Кокошка – ябълка 15. Летец – танкист 16. Ски – кънки 17. Малка – голяма 18. Мляко – вода 19. Лъжа – грешка 20. Езеро – река 21. Ос – оса 22. Очила – пари 23. Влак – самолет 24. Река – птица 25. Чук – каруца 26. Приказка – песен 27. Бутилка – петел 28. Трамвай – автобус 29. Утро – вечер 30. Ябълка – вишна (5) Оценка на резултатите За норма е прието изследваното лице да постигне 18-23 точно сравнени понятия.     Диагностика на мисленето на деца. Тест „Сравняване на понятия” (втори вариант)               (1) Цел: Диагностика на мисловните операции сравнение, анализ и синтез на мисленето при деца и подрастващи. (2) Материали: Няколко двойки-думи за сравнение, отпечатани на лист хартия. (3) Процедура: На изследваното лице се прочитат (или слуша запис на завукозаписващо устройство) последователно двойките-думи, след което то отговаря на зададените му въпроси: а/ „По какво си приличат тези две думи?” и б/ „По какво се различават тези две думи?” Всички отговори се записват дословно в протокол. Изследователят може да разясни в началото на работата инструкцията, като даде допълнителни пояснения, например при двойката „ябълка-вишна”: „По какво си приличат тези две думи” (Отговор: „По това, че и двете са дървета” или „По това, че и двете са растения”,  „По това, че и двете са плодни дървета”, и след това „По какво се различават?” (отговор: „По това, че ябълката е плод със семки, а вишната е плод с костилка”. Освен това изследователят трябва да държи първоначално лицето да опише сходствата, а след това различията. Когато детето започне да дава отговор на предметите за приликите им, психологът разбира дали детето познава какъв е предмета, неговата функция и предназначение. (4) Анализ на резултатите При анализа се оценява доколко изследваното лице може да отделя съществени признаци на сходство и различия в понятията.  Неумението да се извеждат тези признаци свидетелства за слабости в мисловната операция обобщение и склонност към конкретно мислене, т.е. наличие на дефицит при абстрактното мислене. Освен това психологът трябва да обръща внимание на това, как детето изпълнява инструкцията, касаеща последователността – първо по какво си приличат, а след това по какво се различават. Децата в доучилищна и начална училищна възраст вместо да обобщават, често първо се стремят да разделят обектите. Това е така, тъй като в основата на различаването стои именно нагледно-действеното и нагледно-образното мислене, което е по-елементарно от абстрактно-логическото мислене. Последното е по-висше и стои в основата на операцията обобщаване. Абстрактно-логическото мислене генерира отвлечени категории, които са по-сложни за децата в тази възраст. Факта, че детето по-рано разкрива различията между обектите, а едва в по-късна възраст започва да обобщава по признаци, свидетелства за постепенна смяна на психологическите операции, за преход от нагледна форма на мислене към словесно-логическо обобщение. Това е причината учениците на тази възраст да изпитват трудности при задачи от тази категория – например, „врана – риба” са двойка думи, при които е трудно да се намери нещо общо. При учениците в начална училищна възраст постепенно се оформя операцията обобщаване, която приема форма на разделяне по общи признаци, но често зад нея всъщност се крие все още нагледно сравнение или въвеждане на предметите в обща нагледна ситуация. За тях са трудни задачи от категорията, например, „ездач – кон”, думите се намират в  условие на конфликт и за тях е трудно да бъдат сравнявани.

Обект на оценка става логиката в обяснението на детето.  Оценява се също логичната подреденост в изказването на детето. В резултат на инертното, вискозно мислене, детето често се обърква при сравняване на думите – отвлича се по незначителни, второстепенни моменти, отделяйки  им голямо внимание или обратно.

 (5) Тестови материал (сравнение на понятия)

1. Утро – вечер

2. Крава – магаре  

3. Летец – танкист  

4. Ски – кънки

5. Трамвай – автобус

6. Река – езеро  

7. Велосипед - мотоциклет

8. Куче – котка

9. Врана – риба  

10. Лъв – ягуар   

11. Влак – самолет  

12. Лъжа – грешка   

13. Обувка – флумастер   

14. Ябълка – череша  

15. Тигър – котка

16. Врана – чучулига

17. Мляко – вода  

18. Злато – сребро  

19.Чук – каруца

20.Врабче – пиле

21. Кокиче – детелина  

22. Приказка – песен

23. Картина – портрет

24. Кон – ездач

25. Котка –  ябълка

26. Глад – жажда  

 

 

 

Април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 4958 Коментари: 0 Гласове: 0

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Проследяване на случай от психотерапевтичната практика
- част 3 -

Трета сесия

I.Отчет за изпълнение на предписанията:

Всички предписания дадени от психотерапевта били изцяло и перфектно изпълнени.

II. Резултати (отложени назад във времето)

Момиченцето веднъж е „проверило” родителите си, играейки си с храната, за което е получило 5 минути наказание в ъгъла.

III. Цели на пациентите:

Да се стабилизират положителните промени в състоянието на детето

IV. Цели на психотерапевта:

Същите плюс уточняване на психотерапевтичната йерархия. Поставяне начало на създаване съюз между роднини, принадлежащи към едно поколение.

V. Предписания:

            Психотерапевтът е започнал тази сесия с въпрос към бащата, свързан с обещанието му от последната среща „да изясни кой е психотерапевта”. Бащата е дал отрицателен отговор и е направил извинение. Психотерапевтът посветил около 20 минути от сесията за да разкаже за себе си – за своето семейство, за местожителството и работата си, за образованието и специализацията му в определени психотерапевтични подходи и за това, че семейството има пълни права да се обърне и към други психотерапевти или психиатри, ако имат съображения спрямо неговия подход на лечение.  Бащата отново се извинил на психотерапевта. Същото направило вкупом и семейството (майката и бабата). Въпросът за извинение спрямо служителя от регистратурата не бил поставен. Семейството пожелало да продължи лечението.

= Предписание към бабата:

            Да инструктира родителите по въпросите за лекарствените средства. Ако бащата замине в командировка, бабата има право да посети семейството, но само толкова, доколкото да помогне на майката в храненето на внучката, респ. да участва в ритуала по поощряване или наказание. Бабата трябвало да се срещне с брат си и заедно да обсъдят списък поне от 10 приятни дейности, които следва да изпълняват съвместно родителите на детето. При обсъждането между бабата и брат й, по всички дейности от списъка двамата трябва да постигнат пълно съгласие.

= Общо предписание към родителите:

            Ако на бащата му предстои да замине в командировка, двамата следва да съставят меню-порцион за следващите 3-4 дни, докато той отсъства.  Да продължи прилагането на ритуала по хранене, като винаги на масата са трима души, ако бащата отсъства, да бъде заместван от бабата. Наблюдаващите задължително да застават срещу детето. Да продължи контрола преди и по време на процедурата по хранене – да се напомня за времето, да се следи детето да не си играе с храната, да се наблюдава какво количество детето приема и  т.н.

            - Ако детето спазва графика и се справя и изискванията – да бъде поощрявано.

            - Ако не – наказвано: бащата (бабата) от едната страна, майката от другата – всички заедно в ъгъла за 5 минути.

= Предписание към бащата

Всяка вечер преди лягане да подържи за 30 минути дъщеря си на ръце.  (За да може детето да не се лишава от възможността да преживява щастливата възможност на чувство за сила, подкрепа, сигурност и защита).

= Предписание към майката

Преди лягане майката да разказва по една приказка на детето (За да може майката да прояви своята обич и ласка към детето). 

= Предписание към момиченцето

Да продължи да „проверява” родителите си.  Освен това, заедно със сестра си-близначка, да помислят за 10 приятни дейности, които трябва да възложат за съвместно изпълнение от майка им и баща им. По всички пунктове трябва да имат пълно съгласие.

Следващата сесия била назначена следващата седмица.

 

*   *   *

 

Четвърта сесия

I.Отчет за изпълнение на предписанията:

Бабата инструктирала родителите и била подготвила списък с 6 пункта.

Родителите изпълнили точно предписанията.

Внучката съобщила, че тя и сестра й са стигнали до договорка за едно занимание.

II. Резултати (след една седмица)

Положителни.  Детето започнало да се храни, като приема всичко, назначено от родителите. освен това се подобрило поведението й по време на хранене.

III. Цели на пациентите:

Възстановяване нормалното тегло на детето.

IV. Цели на психотерапевта:

Остават старите цели, плюс поставяне начало на отделяне семейството от психотерапевта.

V. Предписания:

= Предписания към възрастните (по време на сеанса)

Да се договорят за какво тегло на детето и за какъв период трябва да бъде постигнато то. Да постигнат пълно съгласие по договорката и заедно да съобщят решението си на детето. Предписанието е било изпълнено по време на сеанса.

= Предписания към бабата:

Да събере специализирана информация за това, какъв трябва да бъде темпа на прираст на тегло на  детето в тази възраст, за да може то да достигне 27 кгр. за два месеца.  Да съобщи резултатите на родителите.  Ако бащата е в командировка, бабата е длъжна да посещава дома на родителите и заедно с майката да участва в храненето. Да се спазва менюто разработено от майката и бащата стриктно.  Ако внучката повишава теглото си съгласно нормите и дори бащата да не е в командировка, сега вече бабата може да посети семейството и да направи подарък на детето.  Да подготви 4 приятни дейности за родителите и детето и да и  ги съобщи.

= Предписания към родителите:

На база препоръките на бабата, да съставят план за хранене и повишаване теглото на дъщерята. Заедно да съставят менюто така, както до сега. Всеки 3-4 ден (в зависимост от командировките на бащата), в определено време да се извършва оценяване постигнатото от детето, след което майката и бащата са длъжни да й кажат колко тежи и колко килограма й остават до нормата.  Ако графика се спазва – преди лягане бащата да подържи (поиграе) с детето 30 мин., а след това майката да разкаже (прочете) приказка. Ако не се спазва – майката в продължение на 30 мин. преди лягане да държи детето в ръцете си без да говори, а бащата да  подкрепя ръцете й, ако детето е немирно, също  мълчаливо. По избор, в продължение на една седмица да изпълняват по едно от „приятните дейности’ препоръчани от бабата, а през другата седмица – дейностите избрани от дъщерите.  Един път в седмицата да позвъняват на психотерапевта и да отчитат постигнатото.

Въпрос към родителите: „Бихте ли искали още едно дете?”

= Предписания към момиченцето:

Да продължи да „проверява” родителите си.  Да продължи да проучва в разговори със свои връстници какви приятни занимания може да препоръча на родителите си, освен досегашните танци. Да съобщи наученото на родителите си, само когато те я попитат.

 

VI. Резултати (отложени във времето)

Положителни. След една седмица е последвало телефонно позвъняване. Майката е съобщила, че детето е добре и е попитала, дали не е възможно да се промени назначението, така че детето да стигне само до 23 кгр.  По нейно мнение назначените 27 кгр. са много за 7-годишно дете.  „Да не се наложи по-късно да се намалява принудително теглото”. Психотерапевтът е отговорил, че това е възможно, ако всички заедно стигнат единодушно но това решение и кажат на детето: „Ти трябва да достигнеш до 23 кгр.”

 

Литература (касае публикациите):

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Източници на стратегическия подход и авторски приноси.

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Семейството в стратегическия подход.

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Стратегическия подход в семейната психотерапия на Джей Хейли.

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Парадоксалните предписания.

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Стадии на психотерапията в кризисни ситуации (антикризисна схема).

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Примери за описание на случаи от психотерапевтичната практика на Джей Хейли.

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Проследяване на случай от психотерапевтичната практика.

 

1.                  Wiener N. Cybernetics. Wiley, New York, NY, 1948.

2.                  Jackson, D.D. “The question of family homeostasis.” Psychiatric Quarterly Supplement, 31: 79-90, 1957; first presented at the convention of the American Psychiatric Association, St. Louis, 1954.

3.                  Maruyama M. “The Second Cybernetics: Deviation Amplifying Mutual Causal Processes,” in W. Buckley (ed.), Modern Systems Research for the Behavioral Scientist, Aldine, Chicago, 1968

4.                  Whitehead, A.N., & Russell, B. Principia Mathematica, 3 volumes, 2nd edition, Cambridge, Cambridge University Press, 1910-13.

5.                  Bateson G, Jackson D.D, Haley J, & Weakland J.H. Toward a Theory of Schizophrenia. Behavioral Science, 1, 1956.

6.                  Bateson G. Steps to an Ecology of Mind. (541 pp.) Ballantine, New York, NY, 1972.

7.                  Bateson G. Mind and Nature, (259 pp.) Ballantine, New York, NY, 1979.

8.                  В печатных материалах «Семейная терапия» 1998 г. (с. 6, 1 -я строчка сверху). О концепции «жертвы» двойной связки (Brodey, 1960) - если это Мюррей Боуэн. Семейная концепция шизофрении. Из сборника Дона Д. Джексона «Этимология шизофрении» Нью-Йорк; Basic Books, 1960, Michael, the Russian translation is identical to the original version in English. I agree that it’s not particularly logical, but what to do? Satir is dead and so we can’t ask her. If it will be useful, the article by Brodey is:

Brodey, W.M., Some family operations of schizophrenia: a study of five hospitalized families each with a schizophrenic member. Archives of General Psychiatry, 1: 379-402, 1959.

9.                  Haley J. Uncommon Therapy, the Psychiatric Techniques of Milton H. Erickson, M.D. (313 pp.) W.W. Norton & Co., New York, NY, 1973.

10.               Haley J. Problem Solving Therapy. (269 pp.) Jossey-Bass Publishers, San Francisco, California, 1987.

11.               Haley J. Leaving Home: The Therapy of Disturbed Young People. (280 pp.) McGraw-Hill Co., New York, NY, 1980.

12.               Haley J. Ordeal Therapy. (213 pp.) Jossey-Bass Publishers, San Francisco, California, 1984.

13.               Watzlawick, P. “Erickson’s contribution to the interactional view of psychotherapy.” In J. Zeig(Ed.), Ericksonian approaches to hypnosis and psychotherapy, New York: Brunner/Mazel, 1982

14.               Haley, J. “The contribution to therapy of Milton H. Erickson, M.D.” In J. Zeig(ed.), Ericksonian approaches to hypnosis and psychotherapy, New York: Brunner/Mazel, 1982

15.               Lankton, S. & Lankton, C., The answer within: A clinical framework of Ericksonian hypnotherapy. (368 pp.) New York: Brunner/Mazel, 1983.

16.               Lankton, S. & Lankton, C., “Ericksonian styles of paradoxical treatment.” In G. Weeks(editor), Promoting change through paradoxical therapy. Homewood, Illinois: Dow Jones-Irwin, 1984.

17.               Lankton, S., “Multiple-embedded metaphor and diagnosis.” In J. Zeig(editor), Ericksonian psychotherapy, Volume 1. (637 pp.) New York: Brunner/Mazel, 1985.

18.               Leary, T. Interpersonal diagnosis of personality. NewYork: Ronald.

19.               Whitaker, C.A. & Bumberry, W.M. Dancing with the Family pp. 65-7, (231 pp.) New York: Brunner/Mazel, 1988.

20.               Bandler R., Grinder J. The Structure of Magic. Vol. 1, (225 pp.) Science and Behavior Books, Palo Alto, California 1975.

21.               Bandler R., Grinder J. The Structure of Magic. Vol. 2, (198 pp.) Science and Behavior Books, Palo Alto, California, 1976.

22.               Коннер Р.(ред.) Современные терапевтические форматы. - Новосибирск,: Потанинский центр, 1997.

23.               Dilts R. Changing Belief Systems with NLP. (221 pp.) Meta Publications, Cupertino, California, 1990.

24.               Пэпп П. Семейная терапия и ее парадоксы. - М.: Класс, 1998.

25.               Watzlawick P. The Language of Change. (172 pp.) Norton, New York, NY, 1978.

26.               Duhl F., Duhl B., & Kantor D. “Learning, Space and Action in Family Therapy: A Primer of Sculpture.” In D. Bloch (Ed.), Techniques of Family Psychotherapy. Grune & Stratton, New York, NY 1973.

27.               Papp P., Silverstein O., & Carter E. “Family Sculpting in Preventive Work with Well Families.” Family Process, 1973, 12.

28.               Papp P. Brief Therapy with Couples Groups. In P. Guerin (Ed.), Family Therapy, Theory and Practice. Gardner Press, New York, NY, 1976 (a).

29.               Papp P. Family Choreography. In P. Guerin (Ed.), Family Therapy, Theory and Practice. Gardner Press, New York, NY, 1976 (b).

30.               Papp P. “The Use of Fantasy in a Couple Group.” In M. Adolfi & I. Zwerling (Eds.), Dimensions of Family Therapy. Guilford Press, New York, NY, 1980.

31.               Simon R. Sculpting the Family. Family Process, 1972, 2.

32.               Satir V. Peoplemaking. Science and Behavior Books, Palo Alto, California, 1972.

33.               Erickson, M.H., “Hypnosis: Its renascence as a treatment modality.” In E.L. Rossi (Editor), Innovative hypnotherapy: The collected papers of Milton H. Erickson on hypnosis (Vol. 4, pp. 52-75). (561 pp.) New York: Irvington Publishers

34.               Satir V. The New Peoplemaking. (400 pp.) Science and Behavior Books, Mountain View, California, 1988.

35.               Эриксон М., Росси Э. Человек из февраля. - М.: Класс, 1995.

36.               Grinder J., Bandler R. Frogs into Princes. (195 pp.) Real People Press, Moab, Utah, 1979.

37.               Фишер Р., Юри У. Путь к согласию через переговоры без поражений. - М.: Наука, 1992.

38.               Сатир В. Как строить себя и свою семью. - М.: Педагогика, 1992.

 

Забележка: Публикациите са превод от руски език на методическо пособие за лекари-студенти, озаглавено „Стратегически подход в семейната психотерапия”, издадено от Министерството на здравеопазването на Руската федерация, Новокузнецки държавен институт за усъвършенстване на лекари, Катедра „Психиатрия”.

 

 

април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 1347 Коментари: 0 Гласове: 0

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Проследяване на случай от психотерапевтичната практика
- част 2 -


Втора сесия

I.Отчет за изпълнение на предписанията:

Бабата е изпълнила предписанието: Тя назовала списък – гликоза, витамини, колибактерин, мед и пр.  Тъй като внучката веднъж не била изпълнила искането на родителите, бабата не е посетила семейството.

Родителите с точност са изпълнили предписанието, с изключение на телефонното обаждане в 12.00 ч.  Те обяснили, че дъщерята се била забавила с храненето и те не успели да се вложат в определеното време, тъй като трябвало тримата заедно да стоят 5 минути в ъгъла.

Дъщерята изпълнила предписанието: Един път е проверили реакциите на родителите си

II. Резултати (по същото време на следващия ден)

Тази вечер дъщерята е изяла и изпила всичко, което било определено от родителите, дори поискала допълнително. След това получила „киндерсюрприз” и го изяла.  На сутринта момичето също се справило успешно с менюто (получила отново подарък), а на обяд, се забавила при храненето с второто блюдо и заявила че не е в състояние на преглътне. Последвало „наказание” за 5 минути в ъгъла.

III. Цели на пациентите:

Детето да престане да се играе по време на хранене със слюнката си и нормално да преглъща.

IV. Цели на психотерапевта:

Остават същите цели от първата сесия, плюс работа по авторитета и компетентността на бащата.

V. Предписания:

Предписания за цялото семейство (по време на сеанса):

Психотерапевтът е предложил промяна на местата (размяна на роли) – майката трябвало да играе ролята на детето, а бащата да вземе гледната точка на майката.

= Предписание към бабата:

Да продължи да изпълнява предишното предписание.  Психотерапевтът изтъкнал, че е впечатлен от старанието и до сега, но очевидно това не било достатъчно. Сега се налагало да се уточнят какви конкретни билки биха били най-полезни, каква следва да бъде тяхната дозировка, начин за приемане и кои от тях са най-предпочитани за да щадят отслабения организъм на детето. Сега тя трябва да позвъни и да посети лекари, занимаващи се с този тип лечение, тъй като до сега назованите специалисти били твърде ограничен брой. След като придобие нова информация отново да я съобщи на родителите.

= Предписание към родителите:

Да продължат да изпълняват предписанието назначено на първата сесия. Психотерапевтът е подчертал особеното значение на съвместните им действия по установяване на граници за дъщерята: „Вие трябва заедно, като монолит, един до друг, в един глас, да поощрявате и да наказвате”.

= Предписание към дъщерята:

Остават същите от първата сесия.

По-нататък психотерапевтът приложил особена техника (метафората на Линктън, при която майката приема решителни действия за спасяване на сина-наркоман, насочена към промяна на Аз-образа на бащата: от 6 годишно момче към авторитетен зрял съпруг).

VI. Резултати (след сеанса):

Бащата е реагирал изключително бурно на терапевтичната метафора. Той се е изправил и със заплашителен тон се е обърнал към психотерапевта “не мога да търпя подобни думи – „наркотици”, заел „унищожителна” поза и добавил: „познавам добре вашето психотерапевтично братство, ще разбера кой сте!”.

Психотерапевтът дисквалифицирал информацията, казвайки нещо от типа: „Това което казвате е важно, защото това са Ваши думи”, след това пациентът повторил няколко пъти, но с много по-спокоен тон: „Това е важно, защото ние избрахме именно Вас, ние Ви се доверяваме!”.

Когато психотерапевтът обявил края на срещата, бащата хванал под ръка съпругата си от едната страна, а с другата хванал дъщеря си и заедно излезли от кабинета. Бабата напуснала след тях.

Забележка: По късно служителите от регистратурата съобщили на психотерапевта, че когато бащата заплащал на касата за проведения сеанс му била поискана една незначително по-висока такса, срещу която му била издадена отделна касова бележка (фактура). Той бил изненадан силно от този факт и реагирал напълно неадекватно на дразнителя, като заявил, че „ще налепи всички стени на диспансера им с подобни бележки”.

 

 

*   *   *

Следва продължение - част 3

Категория: Хоби
Прочетен: 1365 Коментари: 0 Гласове: 0

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Проследяване на случай от психотерапевтичната практика
- част 1 -


Първа сесия

I. Състав на семейството: съпруг, съпруга, дъщеря (6г.) и баба

II. Представяне на проблема:

В продължение на месеци дъщерята приема храна, като постепенно намалява нейното количество, през последните три дни, преди да бъде потърсена психотерапевтична помощ, момичето е престанала да приема и вода, като ден преди срещата започнала да гълта слюнката си.  Бабата определила проблема така:  „Само преди един месец ние се учихме как да поглъщаме”.

III. Цели на пациентите:

= „Детето да започне да яде и да пие”

IV. Патологична последователност:

(Когато психотерапевтът поискал, възрастните със съвместни усилия да накарат детето на пие и яде, той наблюдавал следната последователност):

(1) Внучката отказва да яде и пие.

(2) Бащата некомпетентно се опитва да накара детето.

(3) Внучката отказва да яде и пие.

(4) Бабата се намесва, пренебрегва бащата и се опитва да се договори с внучката за да приеме храна.

(5) Майката е некомпетентна, пасивна, стои в периферията, започва да плаче.

(6) Бабата умолява детето – за да спре майката да плаче, внучката трябва да приеме храна.

(7) Бащата продължава да е некомпетентен (замълчава и се оттегля).

(8) Майката се включва и се старае да се договори с детето, като се опитва да я накара да пие.

(9) Внучката отказва да яде и да пие.

(10) Бащата изглежда безпомощен, разстроен и още повече се отдалечава от семейството.

(11) Бабата има изгледи да се договори с внучката, заявявайки, че те днес ще ядат и ще пият, но не казва как.

(12)  Внучката отказва да яде и да пие.

V. Коалиции: Между бабата и внучката – това е най-силната коалиция; възможна е коалиция и между майката и бабата.

VI. Стадий на жизнен цикъл: Съпружество в среден период.

VII. Необходима допълнителна информация:

Бащата, майката и тяхната дъщеря живеят заедно в едно жилище. Във връзка с появилите се проблеми детето, бабата практически живее със семейството от около един месец Всяка седмица бащата прекарва по 3-4 дни в командировка в други градове. На първата сесия в кабинета е пристигнала бабата, водеща за ръка внучката си, а след това влиза майката на момиченцето. Те заемат места по следния начин (от ляво на дясно): бабата, внучката, майката. На въпроса на психотерапевта: „Къде е бащата?”, отговаря бабата, като казва, че чака в колата навън. Психотерапевтът настоял да бъде извикан и бащата. След като това искане било изпълнено, конфигурацията изглеждала така: бабата, внучката, майката, бащата.  Бащата е безпомощен, без авторитет в семейството.  На всеки въпрос на психотерапевта се е стараела да отговаря бабата.  Преди да се обърнат към психотерапевта, рано сутринта семейството е посетило психиатрично болнично заведение, където детето е било хоспитализирано, но за да присъства на самата среща бабата е отишла и е взела от там.

VIII. Цели на психотерапевта

а/ Разрушаване на коалицията между бабата и внучката и по този начин прекъсване на патологичната последователност.

б/ Възстановяване на йерархията.

в/ Извеждане на бабата от статуса и на консултант на семейството.

г/ Сближаване на бащата и майката, обединяването им около общата цел – спасението на детето и заставяне родителите да общуват конструктивно по този въпрос.

д/ Оказване помощ на родителите за установяване на нова граница с детето, за да може то да заеме подходящо място в йерархията на семейството (по-долна позиция).

IX. Предписания:

Предписанията на бабата и родителите са били дадени по време на сеанса:

= Всички заедно да кажат на детето: „Ние искаме и настояваме ти да ядеш, да пиеш и да преглъщаш слюнката си”.  Когато възрастните изпълнили предписанието, психотерапевтът се обърнал към момиченцето и направил следния коментар: „Виждаш ли?.  Те всички имат пълно съгласие по този въпрос”

Към родителите било дадено следното предписание (изпълнено по време на сеанса):

= Да се договорят и да достигнат до единодушие, че детето още същата вечер трябва да яде и пие, както и да определят какво ще бъде поощрението, ако изпълни искането и какво ще бъде наказанието, ако не бъде изпълнено. За да се изпълни това предписание, психотерапевтът поискал двамата да се обърнат един към друг и да започнат договарянето. Тази процедура те изпълнили не без трудности, но в крайна сметка уточнили вечерното меню за храна и определили поощрението – „киндерсюрприз”, както и наказанието – 5 минути права в ъгъла.

След това психотерапевтът поискал от бабата, да разкаже какво е мнението й за решението на съпрузите, както и да изтъкне преди всичко своите критични бележки. Бабата е заявила, че напълно е съгласна с родителите.

= Към бабата било дадено следното предписание:

Психотерапевтът изтъкнал, че тъй като бабата повече от всички изглежда обезпокоена и измъчена, а силите и са значително по-ограничени от тези на родителите, е нужно да извърши следното: Веднага след сеанса да се прибере в къщи и да посвети свободното си време на проучване на въпроса, като първо, позвъни на всички познати лекари за да събере информация относно подходящи медикаменти („меки” лекарствени средства), полезни за апетита на детето и второ, да събере допълнителна научна и обоснована информация за подобни случаи, която впоследствие да предостави на родителите.

Бабата може да посети родителите (да отиде на гости) само в случай, че внучката изцяло изпълнява инструкциите на родителите си, свързани с храненето.

= Към родителите било дадено следното предписание:

Общо предписание към майката и бащата: Същата вече между 22.00 и 23.00 часа, само те, отделно от дъщерята, да подготвят меню-порцион за следващия ден, с указания за точното време за хранене. По този начин да се постъпва всеки следващ ден.

Всеки ден детето да се храни само три пъти (бащата е длъжен да промени графика си от командировки, като при всяко хранене следва да е у дома), като майката и бащата стоят срещу детето по време на храненето и осъществяват контрол: да казват на дъщеря си колко е важно тя да се храни; да подсещат детето за часовия график за хранене и пр. 

-                     Ако детето се храни през целия този период, то и двамата родители, всеки самостоятелно следва да го похвали и двамата заедно да направят подарък.

-                     Ако детето не изпълни инструкциите – бащата от едната страна, майката от другата, да го хванат за ръце и отведат в ъгъла, където и тримата заедно да престоят 5 мин. прави.

-                     Родителите да позвънят на психотерапевта на следващия ден точно в 12.0о0ч. и съобщят резултата.

= Към детето е било дадено следното предписание:

Да проверява родителите, дали могат двамата да установяват с нея приемливи граници, като правят това „меко”, а не както до сега.

X. Резултати (след сеанса):

Бабата хванала внучката за ръка и заедно напуснали кабинета.  След тях излезли майката и бащата на момичето.  Майката започнала да плаче и се опитала да влезе в разговор с психотерапевта, като казала, че детето не е пило и яло вече 3 дни и може да получи увреждания. Жената получила кратък съвет: „Именно поради това вие всички трябва да изпълните стриктно инструкциите”.

 

*   *   *

Следва продължение - част 2

Категория: Хоби
Прочетен: 1145 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.05.2011 06:18

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Примери за описание на случаи от психотерапевтичната практика на Джей Хейли
- част 4 -


2.7. Случай

Състав на семейството: съпруг (29г.), съпруга (28г.), дъщеря (3г.), майка на съпругата (60г.)

На приема са присъствали само съпругът и съпругата.

Представяне на проблема:  Младото семейство изпитва трудности във взаимоотношенията със старата жена. Постоянно възникват разногласия по повод възпитанието на детето, факт, който започва да се отразява негативно върху поведението на момичето.  Съществуват и други проблеми, свързани със съвместното съжителство.

Бабата е твърдо против отделяне, тъй като животът и ще загуби смисъл.

Цели на пациентите:  Общата им цел е да се отделят от бабата и да разрешат някои разногласия, възникващи в техните взаимоотношения.  Цел на съпругата: тя би искала съпругът й да  бъде по отговорен и да поема лидерски решения в семейството.

Патологична последователност: Детето играе в присъствието на родителите и извършва нещо непозволено – родителите налагат забрана и пресичат това поведение – детето напуска стаята и отива в стаята на баба си, където същото това поведение е разрешено – майката узнава за това и влиза в спор с бабата – съпругът остава в страни от спора.

Коалиция: Създадена е ясна коалиция между бабата и внучката, насочена срещу родителите.

Стадий на жизнен цикъл: Семейството е фиксирано („зациклило”) в етапа на отделяне на родителите от детето и не са могли да преминат в следващия стадий – съпружество и възпитание на деца.

Необходима допълнителна информация: Неотдавна младото семейство е получило собствено жилище, което се нуждае от ремонт. Те са в състояние да се издържат и да помагат на бабата. Старата жена има още един син, женен с две деца, но тя прекарва твърде малко време с другите си две внучета. Бабата е работила в детска градина, като възпитател.

Цел на психотерапевта: Разрушаване коалицията между бабата и внучката, отделяне на бабата от младото семейство и установяване подходяща йерархия в семейството.

Предписания: Предписания за съпруга и съпругата.

(1) Съпругът трябва по някакъв начин да убеди съпругата си за определено свое решение, а съпругата след леко съпротивяване, да се съгласи.

(2) Съпругът трябва по някакъв начин да убеди съпругата си, а съпругата следва да се съгласи само в случай, че действително е убедена в неговото решение.

(3) Съпругата да съобщи на съпруга си когато тя реши, че иска съпругът и да вземе решение и тогава той да вземе решение (отношенията между съпругата и съпруга били комплементарни, т.е. съпругата стояла по-високо в йерархията; за симетрични, т.е. равнопоставени отношения те очевидно не били готови).

По тази схема психотерапевтът е предложил на двойката метакомплементарни отношения: съпругът взима решенията, а съпругата приема решенията, но тя казва кога да вземе решение съпругът.  В крайна сметка съпругата се оказва отново по-високо в йерархията, но този й статус вече не е така очевиден, а подобни отношения устройвали двойката много повече.

План за отделяне:

(1) Съпругът взима няколко решения, с което бабата установява, че зет й се е променил.

(2) Съпругата съобщава на майка си, че мъжът й е взел решение да се преместят в другото жилище.

(3) Съпругът и съпругата предлагат на бабата, че ще се преместят сами, тъй като жилището се нуждае от ремонт, с който те ще се заемат, а внучката ще остане при бабата, за да се грижи за нея.

(4) В следващите два месеца всички грижи за внучката се възлагат на бабата – тя е длъжна не само да я възпитава, но и организира всички останали дейности.

(5) Детето ще има възможност да се вижда с родителите си само в почивните дни, като техните занимания следва да бъдат само приятни за детето (по този начин бабата се явява единствени фактор дисциплиниращ детето, а родителите стават много по-желани, а от тук се достига до разрушаване на коалицията на бабата и внучката).

(6) Когато бабата се насити на грижи за внучката, тя има право да отведе детето при родителите, а те да го приемат при себе си.

(7) Общуването на младото семейство с бабата да продължи, като се виждат с нея например веднъж в седмицата. При освободеното време бабата ще има възможност да прехвърли вниманието си върху другите внуци.

(8) Психотерапевтът е предложил на бабата индивидуална психотерапия.

Резултати: Наблюдавани след около 1 месец. През този период са били реализирани задачи № 1,2 и 3. Получени са положителни резултати. Работата по изпълнение на плана е продължила.

 

*   *   *

2.8. Случай

Състав на семейството: Съпруг (37г.), съпруга (35г.), син (12г.).  Родителите са в развод и живеят отделно.

Представяне на проблема: Синът краде вещи от майка си.

Цели на пациентите:  Да се прекратят кражбите на сина; цел на майката – да установи близки контакти със сина си; цел на бащата – да си намери работа, която по негови думи би му позволила да отделя повече време на сина си и да подобри финансовото си състояние.

Патологична последователност: Майката се опитва да установи контакт със сина си, но без успех, като в резултат на това и на други проблеми изпада в депресия – майката се обръща за подкрепа към съпруга си – съпругът говори с нея за проблемите й, но на практика реална поддръжка не й оказва – съпругата изпада в още по-дълбока депресия – синът извършва кражба от майка си – майката автоматично излиза от депресията си и се опитва да се сближи със сина си.

Стадий на жизнен цикъл: Съпружество в среден период

Необходима допълнителна информация: Съпругът има професионална компетентност и образование в няколко специалности, но изпитва неувереност, като приема, че няма шанс да се устрои някъде на работа и затова се наема да работи като общ работник в магазин.

Майката е посещавала индивидуална психотерапия при същия психотерапевт и са постигнати добри резултати: излязла е от депресивното си състояние, намерила е работа, започнала е да осигурява материално себе си и сина си, работата й е интересна и тя постига в нея успехи, удовлетворена е.

Цели на психотерапевта: Да прекъсне патологичната последователност, да прекъсне кражбите на сина, да помогне на бащата в намиране на подходяща и удовлетворяваща го работа, за да може да прекарва повече време със сина си.

Предписания: Първото предписание е било насочено спрямо симптома: на сина е било предписано да направи нещо красиво в къщи (да почисти, да украси) и то да впечатли силно майка му тогава, когато тя се намира в състояние на депресия.  На майката е било предписано, да се опита да влезе в контакт със сина си и да има готовност да изтърпи евентуален неуспех. На бащата е било предписано, да поговори със съпругата си за нейните проблеми, но без да предприема някакви действия.

Предписанията са били изпълнени, но майката не е могла да преглътне неуспеха си. Същевременно синът откраднал от майка си часовник, но по-късно й го върнал, така че тя нищо не била разбрала.

На втория сеанс на съпруга е било дадено предписание, да донесе трудовата си книжка и заедно с психотерапевта, да напишат резюме  (на тази среща присъствал само съпруга и му било разрешено, ако желае да доведе и сина си).  След това заедно трябвало да отидат на три работни места на интервю, но тези оферти в никакъв случай не трябвало да бъдат удовлетворяващи съпруга, т.е. да бъдат отхвърлени от него, дори и да бъде нает на работа. Предписанието е било изпълнено.

На майката е било предписано да изготви списък със своите грехове, които предизвиквали у нея постоянно чувство на вина и депресия.  По време на сесията трябвало да прочете този списък на психотерапевта (символично опрощаване на грехове).  Предписанието е било изпълнено и терапевтът е провел процедура по опрощаване на грехове.

Брой срещи: Били са проведени всичко 4 срещи: две с цялото семейство, една само със съпруга и една само със съпругата.

Резултати:  Наблюдавани след 6 месеца.  Резултатите са били положителни: кражбите на сина били прекратени (след терапията е бил отбелязан само един случай на кражба). Бащата се е устроил на добра и желана работа. Взаимоотношенията между майката, бащата и сина се подобрили.

 

*   *   *

2.9. Случай

Състав на семейството: Съпруг (38г.), съпруга (38г.), дъщеря (15г.), син (10г.). На приема са присъствали само съпруга и съпругата.

Представяне на проблема: Съпругът изневерявал на жена си, като при нея настъпила загуба на сексуално желание и възникнали здравословни проблеми.

Цели на пациентите: Подобряване на взаимоотношенията, възстановяване на здравословното състояние на съпругата, в т.ч. в сферата на интимността.

Стадий на жизнен цикъл: Съпружество в среден период

Необходима допълнителна информация: Съпругът работи 7 дни в седмицата, по 12 часа на ден, връща се в къщи около 11 часа вечерта.  Съпрузите са предприемали няколко опита за подобряване на взаимоотношенията си и терапевтът е одобрил техните действия.

Предписания: Съпругът да се завръща от работа един час по-рано всеки ден; съпругата да направи посрещането и прекарването на съпруга си в дома приятно и удобно. Следва да се отбележи, че връщането от работа с един час по-рано била голяма жертва от страна на съпруга, но психотерапевтът настоявал за това, като посочил, че само при изпълнението на това предписание може да се гарантира положителен резултат.

Брой срещи: Проведена е само една среща.

Резултати:  наблюдавани след три седмици. Съпругът изпълнил предписанието (за периода той не спазил предписанието само три пъти).  В състоянието на съпругата не настъпили съществени промени.  За изясняване на окончателните резултати било необходимо време  (психотерапевтът е информирал двойката, че за разрешаване на проблема ще са необходими от 1 до 2 месеца).

 

*   *   *

2.10. Случай

Състав на семейството: Съпруг (46г.), съпруга (44г.) син (21г.)

На приема е присъствал само сина, тъй като работата със семейната система е била реализирана чрез него (практика прилагана от Е. Ериксън).

Представяне на проблема: Синът е талантлив тенисист, но в неговата игра се наблюдава странна закономерност: той играел изключително нервно, губел от слаби противници и печелил при по-силни.

Цели на пациентите: Да се постигне ефект, при който синът да играе стабилно на нивото на способностите си.

Патологична последователност: Не можело ясно да бъде проследена, но по думите на сина, неговите загуби предизвиквали особено силна реакция у родителите и най-вече при баща му.

Стадий на жизнен цикъл: Отделяне на родителите от детето.

Необходима допълнителна информация: Синът притежава отделно жилище, но не живее в него. Родителите му дават апартамента под наем.

Цели на психотерапевта:  Отделяне на родителите от сина; постигане ефект, при който синът да играе стабилно на нивото на способностите си.

Предписания:  След първата беседа със сина, психотерапевтът му е предложил да съобщи на родителите си, че сам ще се заеме с проблема си, като резултатът от това може да бъде гарантиран само, ако те изпълнят всички негови предписания. Родителите се съгласили.

Психотерапевтът предписал на младия човек в продължение на 4 месеца да не съобщава на родителите си за резултатите от своята игра, но да изглежда разочарован. Това предписание е било изпълнено и резултатите на сина значително били подобрени.

Следващото предписание било свързано с неговото отделяне от родителите и преместване в жилището. Работата по случая продължила.

 

Забележка: В заключение Хейли отбелязва, че при много от случаите терапията е била водена по време на демонстрации в рамките на семинари по семейна психотерапия в различни градове, и поради тази причина броят на сеансите със семействата е силно ограничен. По време на тези семинари не винаги е имало възможност за завършване на работата, идеята е била да бъдат направени първи важни крачки. По-нататъшната работа с клиентите е била продължена от други психотерапевти, при някои от които по-късно Хейли е супервизор.

 

 

април 2011г

С о ф и я

 

Категория: Хоби
Прочетен: 1771 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.05.2011 23:02

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Примери за описание на случаи от психотерапевтичната практика на Джей Хейли
- част 3 -


2.5. Случай

Състав на семейството: Съпруг (33г.), съпруга (32г.), майка на съпругата (60г.), син (7г.)

Представяне на проблема: Семейството иска да се раздели така, че съпругът, съпругата и момчето да живеят отделно; причината за разделянето – по думите на бабата, поради нейната непоносимост на зет си.

Цели на клиентите: Разкъсване (разделяне, редуциране) на семейството.

Патологична последователност:  Детето се държи лошо – майката се опитва да го дисциплинира, но това не й се отдава – бабата се намесва и дисциплинира детето – детето започва да се държи добре – след това обаче бабата не желае да се занимава повече с възпитанието на детето и го предава на родителите – детето отново започва да се държи лошо (цикълът се затваря).

Коалиции: Най-силната коалиция е между бабата и внука, но също съществува и коалиция между съпругата и бабата.

Стадий на жизнен цикъл: Очевидно семейството е зациклило на стадий отделяне на родителите от детето и не е способно да премине в следващия стадий: брак, раждане и възпитание на дете.

Необходима допълнителна информация:  В процеса на работа психотерапевтът започнал да изследва практическите възможности за отделяне: има ли семейството отделна жилищна площ, способни ли са те сами да се осигуряват и издържат и пр.  изяснено е, че практически възможности съществуват: семейството е разполагало с подходяща оферта за наемане на квартира, в която биха могли да се преместят по всяко време. Съществувала възможност за размяна на дома на бабата така, че семейството да закупи свое жилище. И младата двойка и бабата били в състояние да се издържат сами. Наблюдавайки поведението на членовете на семейството психотерапевтът е стигнал до извода, че съпругът и бабата са готови за отделяне.  Съпругата обаче непрекъснато излагала все по-нови и нови доводи това да не се случи: синът й има много приятели в този район (по-рано тя била заявила, че детето почти нямало приятели), наемането на квартира криело рискове, например собствениците всеки един момент да искат от тях да я освободят, просто наемането на чуждо жилище било ненадеждна маневра, ако наемат квартира тя не би могла да си купи нова кола, за която силно мечтаела и събирала отдавна пари и т.н. (Семейството разполагало вече с един автомобил, който бил собственост и на тримата, но стоял непрекъснато в гараж, тъй като никой не го използвал).  Ситуацията била още повече изострена от факта, че детето развило сериозни соматични симптоми.

Цели на психотерапевта: Да отдели младото семейство, като установи в него приемлива йерархия (на върха съпругата, след нея съпруга и след това детето), да се отстранят симптомите при момчето.

Предписания: В този случай даването на преки (директни) предписания било безсмислено, тъй като съпругата би намерила най-различни поводи за тяхното отстраняване и отхвърляне.  Тогава психотерапевтът се обърнал към бабата, която стояла на върха в това семейство и заявил, че той иска много да им помогне, но в този случай не е в състояние да направи каквото и да било.  При друго семейство при същата ситуация би разрешил проблема, но точно с тяхното това не може да се случи.  В допълнение психотерапевтът е казал, че причината за това е в дъщерята – как е възможно такава решителна жена да има толкова нерешителна дъщеря.  В заключение психотерапевтът е заключил, че за голямо съжаление той не може да им помогне и освен това, като специалист, той може авторитетно да заяви, че случаят им е безнадежден – те никога няма да се отделят.

По този начин е бил приложен парадоксален подход в терапията.

Брой срещи: С това семейство е бил проведен само един сеанс.

Резултати:  Наблюдавани след 4 месеца. Веднага след сеанса семейството е наело квартирата под наем и се е преместило в нея, с което било доказано на психотерапевта, че той не бил прав (точно на това разчитал и психотерапевта). Бабата заменила своето четиристайно жилище за двустайно в добър квартал и заживяла сама (по този начин тя отрязала окончателно пътя на младото семейство за връщане при нея). Съпругата започнала да управлява автомобила.

 

*   *   *

 

2.6. Случай

Състав на семейството: Съпруг (50г.), съпруга (48г.), син (25г.) и дъщеря (17г.)

Представяне на проблема: наркомания на сина

В такива случай се прилага друга схема – не изследователска, а кризисна.

Коалиции: Възможна коалиция между майката и сина

Стадий на жизнен цикъл:  Отделяне на родителите от детето.

Необходима допълнителна информация: Синът разполагал с отделно жилище, което обитавал в продължение на две години и където употребявал наркотици. През този период практически той не поддържал контакти със семейството си.  Наскоро синът се прибрал при родителите си, а те настояли незабавно да прекрати използването на наркотици. За родителите било потребно, с помощта на психотерапевта да изберат схема за своето по-нататъшно поведение спрямо сина.

На следващата година дъщерята трябвало да замине да учи зад граница. По този начин след 1-2 години се очаквало родителите да останат сами.

Цели на психотерапевта:  Да предотврати по-нататъшното използване на наркотици, да подготви родителите към отделяне от децата, да създаде по-близки отношения между съпрузите.

Предписания: Първото предписание е било дадено по време на сеанса.  Психотерапевтът помолил двойката да се обърнат един към друг и да обсъдят някакъв незначителен проблем и в крайна сметка да го разрешат. Те направили това без трудности, но по-интересна била определено положителната реакция на децата по време на този разговор.

На родителите било предписано да обсъдят правила на поведение на сина им и способи за неговото подкрепление  (по време на сеанса била обсъдена примерна схема на тези правила: първо, използването на наркотици се изключва напълно – това е условие той да остане в дома им; второ, синът трябва да има свои домашни задължения и отговорности; трето, определяне на срок за наемането му на работа и т.н.).

Психотерапевтът предписал на сина, да напомни на родителите си, когато дойде време за обсъждане на правилата (психотерапевтът определил точна дата и време за това), а на дъщерята – да сигнализира родителите за времето за финализиране на тази дейност.

Предписанията били изпълнени. На следващия сеанс родителите пристигнали със списък от правила. Всъщност през промеждутъка на сеансите, родителите имали възможност да подкрепят едно от правилата: веднъж синът се бил завърнал от разходка и било очевидно, че е използвал марихуана (той не скрил това при проведения разговор с родителите). Бащата обяснил, че подобно поведение е недопустимо и за нарушаване на правилата той следва да бъде лишен от правото му на ежедневна разходка; ако това се повтори, той ще загуби правото си да живее в този дом. Майката напълно поддържала бащата, както й предписал психотерапевтът

Следващото предписание било дадено на децата: всяка седмица да измислят за родителите си някакво приятно занимание, което те да извършват заедно. При това, синът и дъщерята задължително трябвало да стигнат до пълно съгласие по повод това занимание.

На сина било дадено още едно предписание: от време на време да проверява родителите си, като нарушава съвсем мъничко някое от правилата.

Брой срещи: Със семейството били проведени два сеанса.

Резултати: Положителни. На психотерапевтът се отдало да установи в семейството подходяща йерархия (двамата родители заедно на върха), за да бъде предотвратено по-нататъшното използване на наркотици.  По-дълговременните резултати от терапията не са известни.

Следва продължение - част 4

Категория: Хоби
Прочетен: 1298 Коментари: 0 Гласове: 0

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Примери за описание на случаи от психотерапевтичната практика на Джей Хейли
- част 2 -


2.3. Случай

Състав на семейството: Семейството се състои от трима члена  - съпруг (38г.), съпруга (34г.) и син (1 г.).

Представяне на проблема: С появата на детето в семейството са започнали конфликти и скандали, съпругът започнал да употребява алкохол, да изневерява на съпругата си. В момента на контакта с психотерапевта съпрузите живеели отделно, но мъжът всеки ден посещавал съпругата си в дома им, като й помагал в някои процедури, свързани с новороденото.

Цели на клиентите: Жената търсела по-голямо разбиране от страна на мъжа си, искала по-близки и топли отношения; съпругът търсел по-уважително отношение от страна на жена си, а общата им цел е да се запази семейството.

Патологична последователност: Съпругата моли мъжа си да поговорят, за да разрешат проблемите във взаимоотношенията си – те започват разговор – съпругата говори неуважително на мъжа си – съпругът се обижда, чувства се унизен, подтиснат и напуска дома, събира се с приятели, пие, по няколко дни не се прибира – съпругата започва да изпитва трудности в отглеждането на детето и когато мъжът се завръща, тя го моли за прошка и същевременно му прощава – малко по-късно тя иска да поговорят за взаимоотношенията си – цикълът се затваря.

Нарушение в йерархията: И двамата съпрузи са недоволни от съществуващата йерархия.  На върха на йерархията се намира съпругата, но този статус не я удовлетворява, защото тя иска до себе си да има „силно рамо”, на което да се опира. Тази нейна потребност е особено силна в момента, когато има нужда от помощ за отглеждането и възпитанието на детето. Същевременно иска съпругът да е единствения, който изхранва семейството.  Освен това, в нейното родителско семейство на върха на йерархията е стоял баща й, като безспорен авторитет, т.е. тя вече разполага с усвоени семейни модели на роли и позиции в йерархията. От друга страна съпругът иска да бъде глава на семейството, но той не получава нужното доверие от страна на жена си.  Тя постоянно сравнява съпруга с баща си и това сравнение съвсем не е в полза на съпруга й (в допълнение – и бащата и съпругът са военни – факт, който безспорно говори, че още при избора на брачен партньор жената е търсела съпруг, наподобяващ баща й). Разочарованието на съпругата  датира още от самото начало на връзката, в резултат на няколко случая, при които съпругът е проявил поведение противоречащо на очакванията на жената и различно от това на баща й.

Стадий на жизнен цикъл: Раждане и възпитание на детето

Необходима допълнителна информация:  И двамата партньори отбелязват, че техните отношения рязко са се променили на четвъртата година след брака им, когато поведението на съпругата е предизвикало съмнения в мъжа й за изневяра, като съпругата въпреки опитите си не могла да разсее тези съмнения.  След този случай двамата се отделят един от друг (увеличение на дистанцията) и заживяват „всеки своя живот”. Те дълго време не са имали дете. Съпругата е предприела лечение и едва след 13 години се ражда дългоочакваният наследник.  Новата ситуация поставя пред партньорите изискване за по-тясно сътрудничество, но на това те не са способни. Именно липсата на достатъчна близост между двамата и неудовлетворените потребности, налагани от етапа, в който се намират, въвежда партньорите в криза. 

Цели на терапията: Установяване на удовлетворяваща съпрузите йерархия. Прекъсване на патологичната последователност. Оказване помощ за установяване на една ефективна и удовлетворяваща и двамата близост, осигуряваща им взаимно уважение и взаимно разбиране.  Оказване подкрепа за успешно преодоляване на кризата в етапа на жизнения цикъл.

Брой срещи: Работата със семейството е продължила в рамките на девет сеанса.

Предписания:  

= Едно от предписанията е било дадено още по време на сеансите: да постигнат съгласие по който и да е от спорните въпроси. Терапевтът им оказва съдействие да направят това, обяснявайки им , че ще приложат т. нар. „Харвардски проект за водене на преговори” (Фишер Р., Юри У., 1992).

= Предписание към съпруга: Ако съпругата се държи към него неуважително, той да прекъсне това нейно поведение, като коленичи и се удари с едната ръка по коляното (терапевтът показал как точно следва да се изпълни ритуала)

= Предписание към съпругата:  Ако съпругът се завърне в къщи пиян или не се прибере  да нощува в дома си, то първия път, когато това се случи съпругата не бива да го допуска в дома в продължение на една седмица, втория път – в продължение на две седмици и т.н.  при това той няма да има право да се завръща в дома си през деня за да помага на жена си, както обикновено е правил до сега.

= Предписание към двамата: Да обсъдят всички натрупани във времето разногласия и болезнени събития и да проведат ритуал за „погребването” на тези разногласия в градината на къщата, за да започнат отношенията си на чисто.  След това, веднъж седмично за ден, в който и двамата са съгласни, да обсъждат натрупани проблеми и „несвършени” неща в продължение на отминалата седмица.  Психотерапевтът предписал на съпрузите, да обсъдят открито по време на сеанса  случая, довел до сериозно разкъсване на връзката им  (четири години след брака им), да се извинят един на друг и да оставят това събитие в миналото, използвайки същия ритуал на „погребване” (Сатир, 1992).

Резултати: В края на психотерапевтичната работа са били отбелязани положителни резултати. Ако в началото когато съпругът се опитвал да каже или обясни каквото и да било, съпругата постоянно го поправяла или говорела вместо него, то в края на терапията съпругът бил този, който поправял жена си или обяснявал на психотерапевта какво точно има предвид жена му.  Получени били и други признаци, че психотерапевтът е успял да установи йерархия, удовлетворяваща и двамата съпрузи.  В хода на работата нито единият, нито другият прибягвали към мерки за „защита”, който психотерапевтът услужливо им предлагал. Дългосрочните резултати от работата са останали неизвестни.

*   *   *

 

 

2.4. Случай

Състав на семейството: Съпруг (38г.), съпруга (36г.), син (15г.), дъщеря (14г.), майка на съпруга-свекърва (62г.), майка на съпругата-тъща (60г.)

Представяне на проблема:  Енуреза и симптоми на анорексия при дъщерята, постоянни скандали между децата, трудности във взаимоотношенията между съпруга и неговата майка

Цели на пациентите: Отстраняване симптомите при дъщерята. Подобряване взаимоотношенията между сина и дъщерята, подобряване взаимоотношенията между съпруга и майка му.  Лична цел на съпруга се явява стремежа да отделя повече време за кариерата си и да го оставят да се занимава с любимите му компютърни игри.  Лична цел на съпругата, да преустанови „борбата” с близките си (поведението и било „взривоопасно”), а целта на сина е да получи по-голяма самостоятелност. 

Патологична последователност:  Патологичната последователност в този случай се установява трудно, тъй като родителите са в развод и живеят изключително фрагментирано. Съпругът живее със своята майка, синът живее с майката на съпругата (баба си), дъщерята живее с майка си.  На втория сеанс и двамата родители заявили, че между тях има постоянни разногласия по повод възпитанието на децата, като те много често дават на децата си противоположни наставления.

Коалиции: Най-устойчивата и силна коалиция е между съпругата и дъщерята против бащата; коалиция между съпруга и неговата майка (свекървата); коалиция между съпругата и нейната майка (тъщата).

Стадий на жизнен цикъл: Съпружество в среден период.

Необходима допълнителна информация: Около една година преди това, двамата съпрузи са посещавали същия психотерапевт. Те са имали трудности във взаимоотношенията – съпругът е имал е поддържал любовна връзка.  Тяхната цел е била да решат, има ли връзката им бъдеще и ще останат ли заедно. Психотерапевтът е помогнал на съпругата да преодолее психологическата травма, свързана с изневярата на съпруга, прилагайки специален формат.  Той е дал на двамата предписание да извършват серия от упражнения за съпружески двойки по Виржиния Сатир (Сатир, 1992)., а също така им е забранил да се любят в продължение на 100 дни.

Съпрузите взели решение да се разделят, но да запазят отношенията си като родители и се обърнали към психотерапевта по повод наличните проблеми, свързани с възпитанието.

Терапевтът е изяснил, че съпругата била тази, която всеки път се грижела за ликвидиране последиците от енурезата на дъщерята (изпиране, гладене, застилане на леглото, дрехите).

Цели на психотерапевта: Да отстрани симптома енуреза при дъщерята; да помогне за установяване на по-близки отношения между сина и дъщерята; да насочи родителите към достигане съгласие по повод възпитанието на децата, като паралелно с това се установи необходимата семейна йерархия.

Предписания:

= Първите предписания към двойката е било парадоксално. На съпруга е било предписано да играе игри на компютъра в продължение на 3 часа, а на съпругата едно наистина „взривоопасно” поведение.

Съпругът не успял да изпълни предписанието, а съпругата стриктно се придържала към указанието, но отбелязала, че и е било трудно и е успяла само веднъж. През останалото време не е постигала предписаното и поведение (всъщност точно на това разчитал психотерапевта).

Забележка: При парадоксалните предписания винаги целта им е да покажат на клиента, че не е способен волево да поддържа своето патологично и дисфункционално поведение.

 

На сина било предписано самостоятелно да се подготви за тест, в който да докаже, че е способен на самостоятелно и отговорно поведение.  Синът е изпълнил предписанието и издържал „изпита” отлично. По време на първия сеанс дъщерята демонстрирала силна обратна реакция (реактивност) и  поради тази причина психотерапевтът не й е поставил никакво предписание (заобикаляне на клиента).

На втория сеанс на съпругът и съпругата е било дадено предписание временно да разделят децата между двамата. На съпруга е било дадено предписание да отговаря за възпитанието на сина, а на съпругата за дъщерята.  Била е уточнена точна дата за това, кога те могат да водят преговори за възпитанието на децата и да разпределят между тях отговорностите. Терапевтът е изтъкнал, че когато стигнат до окончателно изясняване на тази позиция, тогава предписанието (разделянето на децата) губи своята сила.

На дъщерята било предписано всеки път, когато има енурезна атака, сама да се грижи за ликвидиране на последиците.  Психотерапевтът е изяснил, че по този начин тя ще има възможност да докаже своята възрастност и да извоюва своята самостоятелност.  На съпругата било предписано да контролира изпълнението на това предписание, а на майката на съпругата (тъщата) да не се намесва и да не поема функциите на внучката си.

Резултати: Промени са били наблюдавани 4 месеца по-късно.  Между сина и дъщерята постепенно били установени добри взаимоотношения.  Семейството е привело живота си в една друга конфигурация:  съпругата живеела с дъщерята и с майка си, съпругът живеел със сина, а майката на съпруга (свекървата) – сама.  В работата със семейството били постигнати положителни изменения, но по случая имало какво още да се желае, т.е. работата можело да бъде продължена.

 

*   *   *

Следва продължение - част 3

Категория: Хоби
Прочетен: 1216 Коментари: 0 Гласове: 0

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Примери за описание на случаи от психотерапевтичната практика на Джей Хейли
- част 1 -


1.Схема за описание на случаи  (по Джей Хейли)

Примерна схема за описание на случай:

(1) Състав на семейството

(2) Възраст

(3) Представяне на проблема

(4) Цели на пациента

(5) Патологична последователност

(6) Стадий на жизнен цикъл

(7) Необходима допълнителна информация за семейството

(8) Цели на психотерапевта

(9) Предписания

(10) Брой срещи

(11) Резултати (след колко време са настъпили)

 

2. Примери от психотерапевтичната практика

2.1. Случай

Състав на семейството: Семейството се състои от трима членове:  съпруг (36г.), съпруга (38г.) и син (8г.).  Били са представени три проблема: а/ лошо поведение на детето; б/ трудности във взаимоотношенията между бащата и детето; в/ трудности във взаимоотношенията между съпрузите.

Цели на пациентите (клиентите)  (това, което самите пациенти декларират, че желаят да постигнат, т.е. да променят):

= общата им цел е да се постигне промяна в поведението на детето в посока послушание и в частност – детето да слуша баща си;

= индивидуална цел на съпруга – да достигне взаимно разбиране със съпругата си;

= индивидуална цел на съпругата – съпругът да поема повече задължения и да се държи по-отговорно.

Първа патологична последователност: Детето се държи лошо – бащата се опитва да го дисциплинира, но без резултат – детето вика майка си на помощ – майката го „спасява” от бащата (всичко това се наблюдава по време на сеанса).

Втора патологична последователност: Съпругата моли съпруга да направи нещо (да направи покупки; да извърши дейност в дома и пр.) – съпругът проявява некомпетентност (забравя да извърши покупките; не успява да се справи с ремонта и пр.) – съпругата недоволства и го критикува  – съпругът напълно се отказва да участва в каквото и да била дейност в семейството и дома и „заминава на работа” – съпругата се уморява, че цялата отговорност лежи върху нея и тя се обръща за помощ към съпруга си.

Коалиция: Създадена е между детето и майката срещу бащата. 

Стадий на жизнен цикъл:  Раждане и възпитание на дете в семейството.

Необходима допълнителна информация за семейството:  В миналото съпругът е бил защитник на т. нар. „меко възпитание” без налагане на санкции (опрощаване на грехове), страхувайки се да не навреди върху психиката на детето.

Цели на психотерапевта: Разрушаване коалицията между детето и майката; установяване на по-близки отношения между детето и бащата, между съпрузите и оказване съдействие на бащата за заемане по-висше място в йерархията от сина.

Предписания:

(1) Първото предписание е било изпълнено още по време на терапията – детето непрекъснато се намесвало в разговора, прекъсвало родителите си, постоянно разсейвало ту майка си, ту баща си. Тогава психотерапевтът помолил бащата да вземе сина си за известно време на коленете си, да го гушне и да го задържи. Идеята била детето да почувства силата и авторитета на баща си, неговото внимание и неговата любов.  Когато бащата взел детето и направил опит да го задържи, то веднага започнало да крещи и вика майка си на помощ, въпреки, че бащата само твърдо го удържал на коленете си. След това момчето започнало отчаяно да хленчи, плаче, рита, хапе и пр.  Едва някъде около четиридесетата минута детето най-сетне се успокоило. След това на бащата било дадено предписание, всеки ден да държи на коленете си детето не по-малко от 40 минути.

            (2) Второто предписание към бащата било свързано с факта, че детето определено показвало наличие на технически наклонности  (това било изразено като предположение на психотерапевта, но родителите напълно се съгласили с това становище), всеки път когато детето се заемало с някаква техническа дейност, бащата да отделя време като се занимава с него, показвайки и обяснявайки му своите действия.

Съпругът и съпругата били помолени да помислят и формулират всеки от тях поне по 20 занимания, в които те взаимно и с удоволствие биха участвали (на сесията и двамата били назовали по най-много 1-2), като всяка седмица започнат да реализират най-малко по едно от тези занимания.

Брой срещи: Със семейството били проведени две срещи.

Резултати: Проявили са се 9 месеца след терапията. При бащата било забелязано значително изменение във взаимоотношенията му със сина в положителна посока  (сега синът с радост го посрещал при завръщането му от работа – факт, който не бил отбелязан по-рано).  Изпълнението на предписанието, да държи сина си в продължение на 40 минути всеки ден, постепенно било трансформирано. Бащата започнал с голямо удоволствие да чете книжки с приказки на детето  (отчасти по това предписание детето проявявало съпротива, която всъщност била нужна на психотерапевта). При момчето наистина били открити технически способности за голяма изненада на родителите.  Бащата направил сам пълен ремонт на дома (този ремонт той отлагал в продължение на 3 години), а това породило уважение и благодарност от страна на съпругата.

Наблюдения на психотерапевта:  Значително било променено поведението на детето – то се било научило да си играе самостоятелно, докато по-рано всяка минута ангажирало със себе си някой от възрастните; момчето престанало с постоянното си хленчене и стремеж да привлича върху себе си вниманието посредством оплаквания и плач.  Ако по-рано то игнорирало заниманията с баща си,  то сега детето веднага проявявало интерес, вслушвало се в указанията на баща си и било много по-изпълнително, не било необходимо вече да се повишава глас, а просто да бъдат дадени указания достатъчно настоятелно и ясно.

Във взаимоотношенията между съпрузите също настъпили положителни промени, но все още имало много какво да се желае.  Предстояла допълнителна работа при условия на премахнат симптом (поведението на детето), т.е. работа с основния проблем.

 

*   *   *

 

 

2.2. Случай

Състав на семейството: Семейството се състои от 4 члена: съпруг (40г.), съпруга (40г.), дъщеря (20г.) и дъщеря (12г.).

Представяне на проблема: Неприятна атмосфера в семейството, трудности във взаимоотношенията между съпрузите, непослушание на по-малката дъщеря.

Цели на пациентите:  

= Цел на съпругата – да реши дали иска да остане в брака си и да получи по-голяма подкрепа от страна на съпруга си;

= Цел на съпруга – да изработи семейни правила, за да може семейните отношения да не отнемат от енергията му, а обратно – да му помагат за постигане успехи в професията;

= Цел на малката дъщеря – да се подобрят взаимоотношенията в семейството;

= Цел на голямата дъщеря – да се съхрани семейството и да продължи да получава неговата подкрепа.

Патологична последователност: Майката се прибира в къщи и вижда куп замърсени съдове, подът не е измит, стаите са разхвърляни и пр.  (предполага се, че отговорна за тези задължения е малката дъщеря). Тя започва да ругае дъщеря си, дъщерята се оправдава, защитава, съпротивява. Бащата се завръща в дома. Майката му се оплаква от дъщерята, но той очевидно стои на нейна страна (понякога в такива случаи бащата дори се заема да измие съдовете или да свърши някоя от задачите). Майката не получава поддръжка и започва да се сърди на съпруга си. Избухва скандал и съпругата започва да се сърди на мъжа си. Всички се оттеглят в различни кътчета на къщата, изолират се, блъскат вратите на стаите си (в къщата всеки член на семейството разполага със своя стая).

Коалиция: Коалицията между бащата и малката дъщеря е представена най-ясно. Съществува обаче и коалиция между майката и голямата дъщеря, но тя е по-прикрита.

Стадий от жизнения цикъл:  Съпружество в средния период и преход към отделяне на родителите от децата си.

Допълнителна информация за семейството: Съпрузите са официално разведени, но живеят заедно (в различни стаи, но те са живели години наред отделно много преди развода). Голямата дъщеря изпитва сериозни проблеми в учебната дейност и работата си. Тя се намира в академичен отпуск, но не възнамерява да се връща в университета, в същото време няма постоянна работа.  Тя не е наясно със себе си, с какво точно иска да се занимава в живота си.

Бащата е „ръководител на проекти”

Цели на психотерапията:  Разрушаване коалицията между бащата и малката дъщеря, създаване на по-тесни отношения между съпрузите, възстановяване на семейната йерархия, подчертаване границите между поколенията, оказване помощ на голямата дъщеря за постепенното й отделяне.

Предписания:

= На първия сеанс е било дадено предписание на симптома – малката дъщеря да не изпълнява каквото и да било  задължение в къщата, майката да я ругае още по-усърдно и да продължи да се оплаква на бащата. Бащата от своя страна да не реагира по никакъв начин – когато се върне в къщи, да си сложи чехлите, вземе вестника и се затвори в своята стая.  На голямата дъщеря е дадена инструкция да наблюдава кой как изпълнява предписанието и да съобщи на терапевта резултатите на следващата сесия.

Семейството изпълнили предписанието и на следващата среща заявили, че се чувстват изключително глупаво.

Терапевтът решава, че семейството е готово да пристъпи в следващия стадий на психотерапия: преход към „нормализиране’. На съпруга и съпругата било предписано, всеки ден най-малко 20 минути да прекарват заедно, обсъждайки семейните правила и способи за взаимна подкрепа.   Когато разрешат тези въпроси, определените им 20 минути могат да бъдат заети от други теми. 

= Второ предписание към съпруга и съпругата: Когато съпругата се завърне в къщи и види , че дъщеря й не е свършила нищо по подредбата на дома, тя да не казва нищо, да не реагира по никакъв начин, в т.ч. да не се оплаква на съпруга си, а само да сподели това което е видяла. Бащата от своя страна е длъжен да й даде ясни инструкции какво да направи спрямо дъщерята.

= Предписание към малката дъщеря: Периодично по неин избор да не изпълнява даваните от майката инструкции.

= Предписание към двете дъщери: Заедно да измислят задача за родителите си  (това трябва да бъде дейност, която съвместно да изпълнят и която да им достави удоволствие), при това двете дъщери трябва да постигнат пълно съгласие по задачата.

В заключение психотерапевтът изтъкнал, че тъй като бащата е „ръководител на проекти”, за него не би било никаква трудност да подготви още един проект, но този път за собственото си семейство (В случая психотерапевтът поставя бащата на върха на йерархията – място, което принципно подхожда за семейството и се приема от членовете без съпротива).

Брой срещи: Били са проведени 3 сеанса. Първите две сесии преди девет месеца, а третата – преди един месец.

Резултати: След деветия месец – атмосферата в семейството била променена – скандалите престанали. Семейството изработило за себе си приемливи правила, към които се придържали всички членове. Поведението на малката дъщеря се променило значително към по-добро.

Наблюдения на психотерапевта: Съпрузите съвместно направили ремонт на една от стаите, като я определили за своя спалня, която да обитават заедно.

През август на 1998г. съпругът и съпругата поискали сеанс на двойката.

Цели: Съпругата искала мъжът й да отделя повече внимание и време за нея, да прекарват по-дълго време заедно, а съпругът се опасявал да не бъде „удавен” от жена си, тъй като оценявал прекалената нейна близост, като прекален контрол и лишаване от независимост.

Патологична последователност: Съпругата се обръща към мъжа си с молба (например, да се разходят сред природата, да отидат заедно на пазар и т.н.) – съпругът възприема това искане, като контрол, като натиск и  се затваря в себе си (съпротивява се), като „бяга” в работата си (изтъква извинения, свързани с работата) – съпругата е разочарована и започва повече да общува с приятели (налице е неудовлетворена потребност), кани ги в дома си – това поведение на жената не се одобрява от мъжа, който настоява това да престане – съпругата прекъсва широките си контакти с външния свят и скоро след това се обръща към съпруга си с молба – цикълът се затваря.

Цели на психотерапевта: Да се изяснят недоразуменията, възникнали между съпрузите, да се разруши патологичната последователност, да им се помогне да изградят по-близки отношения, съпроводени с активно общуване, доставящо им взаимно удоволствие.

Допълнителна информация: Преди съпрузите често организирали в дома си празници, на които се събирали много техни приятели (до 50 човека)

Преписания:  Съпругата да напише на лист своята молба и да му предостави една седмица, в рамките на която той да реши кога би могъл да изпълни тази нейна молба. Когато съпругът почувства натиска на жена си, винаги да реагира с определен жест: да скръсти ръцете си на гърдите и да се отдръпне малко назад. Ако съпругата не реагира на този сигнал, той има право да използва своите стари способи за защита (да се отдръпне, самоизолира, да „отиде на работа и пр.).  Когато обаче съпругата забележи този сигнал, тя трябва да се отдалечи от съпруга си поне на половин метър и да продължи разговора.  (Трябва да се отбележи, че този жест бил характерен за мъжа. Той го демонстрирал дори по време на сеанса, но съпругата му тогава се доближавала до него още повече, а той се отдръпвал още по-далече).

Съпругът:  Да започне подготовка и организиране на домашните празници, така, както по-рано, като трябва да бъдат поканени най-малко 20 човека.  Това трябва да бъдат обаче хора, които в еднаква сила са привлекателни и харесвани както от мъжа, така и от жената.

Резултати:  Работата е продължила 3 седмици. Резултатите не са известни – връзката е била прекъсната

*   *   *

Следва продължение - част 2

Категория: Хоби
Прочетен: 1441 Коментари: 0 Гласове: 0

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Стадии на психотерапията в кризисни ситуации

(антикризисна схема)
- част 2 -


2. Описание на резултатите от психотерапевтичния процес

Когато психотерапевтът изслуша оплакванията на първата сесия или когато той изследва резултатите след терапията, на него му е необходимо да опише случилото се с определен език.  Някои психотерапевти отнасят това, което казват клиентите към символичната комуникация. Други обръщат внимание на честото проявление на определен тип поведение.  Трети възприемат случващото се като последователност в междуличностното взаимодействие в организацията.

Например, да приемем, че жена съобщава, че тя е обсебена от желание да мие многократно ръцете си през деня и иска да се отърве от това досадно състояние. Поведението на пациентката обхваната от тази компулсия може да бъде описано като  някаква последователност от действия, които в рамките на определено време се повтарят под формата на ритуал.  В случая терапията може да бъде определена като набор от ситуации, имащи за цел намаляване или напълно отстраняване на тези неуместни действия. Този подход се основава на схващане, че поведението на човек може да бъде описано с термина „части” или „частици” от поведението. Традиционно динамичният психотерапевт би описал състоянието на тази клиентка, заявявайки, че тя изкупва определена вина с помощта на компулсивното миене на ръце.  Терапевтичната задача може да бъде, промяна в начина на общуване, което би я избавило от чувството за вина и извършване промяна в начина за възприемане на света.  В случая ритуалното миене на ръцете не може да бъде описано като „частица” за оценка. Това по-скоро е аналогия, това е метафора в нейния живот.  Фактът, че съществуват две крайности в описанието на човек, се основава на разбирането, че хората са способни да общуват с помощта на два различни стила или езици.  В единия случай те комуникират точно и логично, а в други случаи те се изразяват с езика на метафората.  

Тези два типа комуникация могат да се характеризират като „дискретна” (Пол Вацлавик я нарича „дигитална”) и аналогова комуникация.  Дискретната комуникация се отнася към онзи тип съобщения, които имат конкретно и еднозначно значение. Използването на дискретен език за описание на човешкото поведение е най-уместно, когато става дума за изучаване взаимодействията между хората и обкръжаващият ги свят.  Когато обаче трябва да бъдат описани взаимоотношенията само между хората, използването на дискретният език се превръща в проблем.

Ако взаимоотношенията между съпруга и съпругата бъдат описани само с дискретен език, то е голяма вероятността да бъдат пропуснати или не разбрани редица взаимодействия. Например, те могат да спорят за това, кой ще пере чорапите в семейството, но в случая ще става дума не просто за чорапите, а в това, по какъв начин се вписва прането на чорапите в контекста на техните взаимоотношения.  Този тип взаимоотношения не биха могли да бъдат категоризирани дори посредством мощна компютърна техника, тъй като тяхното значение би било дълбоко зашифровано – просто езикът на взаимоотношенията е аналоговият език.

В случая може да се позовем на едно изказване на Пеги Пеп ( съорганизатор на „Проект за краткосрочна терапия” в Института за съвременна терапия „Акерман”): „В продължение на много години аз се опитвам да разбера това ниво на взаимодействие и експериментирах с метафори – в противовес на буквалното ниво на разбиране за съпружеските взаимоотношения. Метафората осигурява структура, в която разнородни факти  и събития, могат да бъдат видени в някаква взаимна връзка и взаимоотношения. Обяснителният език изолира и разчленява, описва едно събитие като резултат от друго в някаква линейна последователност. Фигуралният език синтезира и комбинира, обединява различни нива на мислене, чувства и поведение в една цялостна картина, която дава на психотерапевта кръгова перспектива” (1998).

Когато едно съобщение има множество значения, то вече не може да представлява една „частица” от поведението на човек.  Пол Вацлавик описва езика на промяната като „език на въображението, метафората, ”pars pro toto” – като определено синтезира цялостни, а не аналитични разчленения” (1978). Много от специалистите оценяват резултатите от психотерапията обикновено като се съсредоточават върху дискретната (дигитална) информация. Въпреки определени успехи на психотерапевти, занимаващи се с клинична практика, процедурата за описание на промените в цялостната метафора на върешносемейните отношения (Duhl, Duhl & Kantor, 1973; Papp, Silverstein & Carter, 1973; Papp, 1976a, 1976b, 1980; Simon, 1972; Satir, 1972), все още не е достатъчно развита като методология.  Аналоговата оценка на резултатите задължително трябва да включва в себе си наблюденията и измененията за това, как пациентът общува с другите хора, в т.ч. съпруг (съпруга), деца, психотерапевта и т.н.

От тази гледна точка, психотерапията може да се приеме като вмешателство в една твърдо структурирана система на комуникация, в която симптомът се явява адаптивен стил на поведение по отношение на текущия стил на поведение на другите хора, принадлежащи към тази система.  Без значение какъв е проблема: фобия, депресия, характерологични нарушения и пр., всички те имат функция в системата.  Актът  „терапевтично вмешателство” – бил той в рамките на индивидуална терапия или  с участието на родствениците, представлява намеса в цялостната семейна система.

Терапевтичният процес може да се състои в освобождаване на пациента от едни метафори и привеждането му към други метафори или метафорите могат напълно да бъдат блокирани и да бъдат създадени изначално нови. Когато терапията е била проведена успешно, то тогава би трябвало да настъпят промени в цялата система, в която участва  пациента, тъй като всеки човек, включен в тази система е способен да променя начина на комуникацията към по-функционална и по-ефективна.  Да се определи дали наистина е настъпило изменение в комуникацията е по-сложно, отколкото предварителното оценяване резултатите от терапията.

В обобщение следва да се отбележи, че симптомът може да бъде описан като комуникативен акт, имащ функция в структурата на междуличностните отношения.  Симптомът не е „частица” информация, а аналогия, свързана с множество аспекти  на човешки ситуации, в т.ч. и с взаимоотношенията с психотерапевта. От тази гледна точка, целия психотерапевтичен процес може да се представи като промяна на комуникативното поведение на човек – промяна на неговите метафори.  До колкото поведението се явява реакция на човек спрямо определена ситуация, възникнала в определена семейна система, то следва да се приеме, че тази ситуация може да бъде променена, ако комуникацията между членовете участващи в нея бъде променена.  Оценката на резултатите трябва да включва не само присъствието или отсъствието на „частици” от поведението на пациента (симптома), но и оценка за настъпили промени в цялостната система, в която пациентът се адаптира с помощта на специфични форми за комуникация.

 

*   *   *

 

 

март 2011

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 950 Коментари: 0 Гласове: 0

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Стадии на психотерапията в кризисни ситуации

(антикризисна схема)
- част 1 -


1. Появата на симптома в семейството – функция на симптома

В процеса на психотерапията стратегическият психотерапевт не пита дали семейството е съгласно да изпълни предписанията му. По същият начин постъпват и възрастните в семейството спрямо детето, когато установяват ясна йерархия – тогава на детето следва само да се обясни какво би станало, ако то направи действие „Х” и какво би станало, ако не направи действие „Х”, т.е. буквално какво и как конкретно да постъпи и какви биха били последиците от това поведение.

(1) Когато младият човек привлече към себе си вниманието на обществото, специалистите следва да се организират по такъв начин, че само един психотерапевт да поеме отговорност за този случай.  Препоръчва се при подобни ситуации (на криза) да не се включват (да не интервенират) множество психотерапевти с множество терапевтични способи.  Само поелият отговорността психотерапевт трябва да определя дозата от медикаментозни средства (ако е необходимо) или вземането решение за хоспитализация.

(2) Психотерапевтът трябва да привлече цялото семейство на първата среща. Дори ако младият човек живее отделно, той трябва да бъде на срещата заедно с родителите и останалите членове на семейството си.  В никакъв случай не бива да бъдат отправяни каквито и да било обвинения по адрес на родителите. Нещо повече, родителите (или майката, или бабата, или който и да било от останалите членове) трябва да станат основен фактор за разрешаването на проблема на младия човек.  Те трябва да бъдат убедени, че са най-добрите терапевти за трудното дете.  Обикновено е необходимо да бъдат изяснени следните конкретни въпроси:

а/   Вниманието следва да се съсредоточи върху клиента (проблемния млад човек) и неговото поведение, а не върху обсъждане на семейните отношения.  Ако младият човек е наркозависим, то семейството трябва да се концентрира върху това, какво би станало, когато той след време отново започне да употребява наркотици; ако той има нетърпимо, разрушително поведение, какво би станало и как биха се държали те, ако той се държи по същия начин, когато последния път е попаднал в болница.

б/ Миналото и причините за проблема в миналото се игнорират – не се обсъждат! Вниманието се съсредоточава само върху това – какво следва да се прави в този момент.

в/  Предполага се, че семейството е с дисфункционална йерархична структура (напр. обърната йерархия или наличие на коалиции).  Ето защо, ако психотерапевтът със своя статус на специалист пресече (прекъсне) линията между поколенията и се обедини с млади човек против родителите, то това по-късно със сигурност ще изостри проблема.  Поради тази причина е прието, че психотерапевтът следва да се обедини (да подкрепи) с родителите, дори това да е свързано с лишаването му от лични права или възможности за избор. Когато младият човек започне да се държи нормално, тогава правата му могат да бъдат върнати.

г/  Конфликтът между родителите или другите членове на семейството се игнорира или свежда до минимум, дори ако който и да е от участниците заговори по конфликтната тема.  Това правило се запазва до тогава, докато младият човек не влезе в норма. Ако родителите споделят, че им е нужна помощ, психотерапевтът да отложи работата с тях за момента, в който техният син или дъщеря нормализират поведението си.

д/  Всички трябва да очакват, че трудният млад човек отново ще стане нормален и не бива да прощават неуспехите му. Специалистът следва да подкрепя надеждата в семейството, че младият човек ще възстанови своето нормално поведение, както и факта на ексцентричност и различие в поведението на всички млади хора.  Приемането на медикаменти е добре да се прекрати колкото се може по-бързо.  Необходимо е незабавно връщане на работа или в учебното заведение, без излишни задръжки в дневен стационар или дългосрочно хоспитализиране.  Завръщането на младия човек в нормално състояние носи със себе си криза, т.е. провокира изменения.  Продължаването на ненормалната ситуация може само да стабилизира страданията на семейството.

е/  Предполага се, че когато младият човек влезе в норма: успешно се справя в работата или учението или общува с приятели, то семейството става нестабилно.  Родителите могат да бъдат поставени под заплаха от конфликт или дори развод; единия от тях или и двамата стават особено неспокойни, нестабилни.  Една от причините, поради които психотерапевтът напълно се обединява с родителите на първия стадий на терапията (дори заставайки срещу детето), е именно тази негова позиция да им помогне.  Ако психотерапевтът  не е в състояние да помогне на родителите, то трудният млад човек  твърде лесно и бързо ще прояви симптоматичното си поведение и ще концентрира вниманието на всички в семейството върху себе си, а по този начин ще стабилизира семейната система в нейната дисфункционалност. В този момент е много важно психотерапевтът да разчупи повтарящият се порочен цикъл на поведения на членовете на семейството. Един от способите да се случи това е, младият човек да бъде освободен от задължението да спасява семейството.  Психотерапевтът трябва или да разреши семейния конфликт, или да отстрани младият човек от него, за да може конфликтът да стане по-ясен, по-открит и да не се нуждае от посредничеството на младия човек.

(3) Терапията трябва да включва кратко, интензивно вмешателство, а не регулярни срещи проточващи се с години. Задачата не е състои в това, да бъдат разрешени всички семейни проблеми, а само организационните – тези, които са свързани с младия човек. (едва по-късно семейството ако иска може да приеме споразумение (договор) за разрешение на останалите проблеми).

(4) Впоследствие терапевтът трябва да продължи да поддържа контакт със семейството, да следи как протичат измененията в взаимоотношенията и дали са се запазили трайно постигнатите успехи.  

В същността си предложения терапевтичен подход напомня обред на инициация. Тази  процедура помага на родителите и детето да се отделят един от друг; семейството не се нуждае повече от детето като средство за комуникация и младият човек е свободен да устрои своя собствен живот.  Двете крайност в подхода често водят до неуспехи.  Типичен неуспех са случаите, при които родителите обвиняват младия човек в пагубно влияние на средата и в крайна сметка и го принуждават към бягство от семейството.  Обикновено при подобни случаи навън той се проваля и отново завръща. Другата  противоположна крайност е да бъде оставен младият човек в дома и да се полагат усилия за хармонизиране на отношенията между родителите и младия човек. проблемът произтича от това, че родителите непрекъснато се стремят да се обединяват с детето, а времето не е за обединение, а за разделение.  Изкуството на психотерапията се състои в това, когато младият човек се завърне в семейството, то само да извърши отделянето му, да му позволи независим живот (Haley, 1980).

Пример:

(1) Състав на семейството: самотна майка и дъщеря на 18 години

(2) Представяне на проблема: наркомания на дъщерята

(3) Патологична последователност: Не е установена. Установено е само едно – дъщерята се намира по-горе в семейната йерархия от майката. Майката се чувства безпомощна.

(4) Необходима допълнителна информация за семейството:

=  Майката е педагог, като а да издържа семейството е натоварена извънредно много с работа.  Обикновено се преуморява, връща се напълно изтощена в дома си и няма желание да общува с дъщеря си. Обикновено казва на момичето: „Уморена съм, трябва да си почина, иди се разходи на улицата”.

= В този град майката няма никакви близки родственици, освен сестра-близнак.

(5) Цели на психотерапевта:

= Очевидно е, че майката е изоставила отговорностите по дисциплинирането на дъщеря си. Дъщерята търси ясни, добре очертани граници, но не ги намира в дома си.  Такива граници тя открива в средата, в която попада – среда на наркомани, в психиатричната клиника,в уличната банда, в социалните учреждения (затвор) и пр.  Докато дъщерята употребява наркотици, майката на незъзнавано ниво я контролира (например, чрез лекарите, заели се с лечението й). Майката обаче е сама  и ако дъщерята влезе в границите на нормалното поведение и  респ. напусне майката, то тя наистина би останала напълно сама.  По тази причина на несъзнавано ниво майката би се съпротивявала на терапевтичните предписания. Никой не желае да живее в самота.

= На тази основа задача на психотерапевта се явява, разрушаване на междупоколенческата коалиция и помагане на майката да заеме полагащото й се място в йерархията (над дъщерята).  Необходимо е да се окаже сериозна подкрепа на майката за установяване на еднозначни рамки (правила, критерии, норми) в поведението на дъщерята: кое е приемливо и кое е недопустимо.

Според Ричард Конър (американски психотерапевт, специалист в хипнозата и семейната психотерапия), в такива случаи (когато се касае за наркозависимост) успехът на лечението зависи от способността на психотерапевтът да убеди родителите, че проблемът е свързан с недостатъци в дисциплината и необходимостта по-възрастното поколение да убедени усилията си са установяване и удържане на непротиворечиви граници. В нашия случай майката е сама, но все пак разполага с допълнителен ресурс – другата дъщеря близнак. Необходимо е да се направи така, че майката да построи тази граница с нейна помощ и второ, проблемната дъщеря да бъде освободена от майката, но все пак да запази контакта си с нея.

Ако сестрата-близнак не е в състояние да помогне на майката, например в дадения случай тя твърде трудно преживява развода със съпруга си (ако тя не е в състояние да се справи с депресията си, то със сигурност тя не би могла да контролира и поведението на наркозависимата), тогава задачата на психотерапевта би била по-сложна. Първата стъпка в случая би могла да бъде – дестабилизиране на порочната патологична система на взаимоотношения.  Отчитайки всички по-горе изредени фактори, терапевтичните предписания могат да бъдат комбинирани и преливащи се от директни парадоксални към метафорични и обратно.

(6) Предписания

а/ Действия на психотерапевта: Психотерапевтът може да даде на майката предписание да ангажира няколко човека (добре би било това да са от женски пол и с медицинско образование), които след като получат инструкции от психотерапевта, да установят непрекъснат цикличен контрол над дъщерята: 8 часа единият, след това другият за същото време, след това третият в рамките на 24 часа.

Когато дъщерята почувства, че спрямо не я са установени твърди (но не жестоки и дискриминиращи) рамки, тя би се успокоила и би се отдръпнала от майка си.  Системата се дестабилизира и на нея ще и бъде по-лесно да извърши промяна.

б/ Оценка на резултатите

Хейли счита, че два от най-важните въпроси в терапията се явяват: (1) променил ли се е клиентът след терапията повече, отколкото би се променил сам, без терапевтично вмешателство и  (2) явява ли се приложеният терапевтичен подход по-ефективен спрямо останалите (Haley, 1987).

 

*   *   *

Следва продължение - част 2

Категория: Хоби
Прочетен: 1834 Коментари: 0 Гласове: 0

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Парадоксалните предписания
- част 3 -


         В какви ситуации следва да се поставят парадоксални предписания?

 

Пример -1:

(1) Състав на семейството: баща, майка (мащеха), дъщери от първи брак на бащата (на 15, 9, 7  години) и  дете на 2г. от сегашния брак.

(2) Представяне на проблема: майката и 15-годишната дъщеря са в непрекъснати кавги.

(3) Патологична последователност:

= дъщерята и мащехата се карат;

= бащата е некомпетентен (не е в състояние да направи каквото и да е)

= майката моли бащата да организира психотерапевтично лечение на семейството;

= терапевтът прави опит да помогне на мащехата и дъщерята да се разберат;

= дъщерята и мащехата се карат и т.н.

(4) Необходима допълнителна информация за семейството: Бащата и 15-годишната дъщеря са в изключително добри и близки взаимоотношения. Бащата и мащехата също са в добри взаимоотношения. Дъщерите на 9 и 7 години не са включени в патологичната последователност. Бащата изглежда безпомощен и преживяващ.

Психотерапевтът предлага на мащехата: „Защо не седнете и не поговорите с момичето спокойно, без  да се карате” (тази препоръка естествено няма да бъде изпълнена)

Действия на психотерапевта:

= Цел на семейството: Отстраняване на кавгите между майката и доведената дъщеря.

= Цел на психотерапевта: Възстановяване на йерархията в семейството.

Тъй като семейството се проваля във всички опити за прилагане на един директивен подход (мащехата и дъщерята не изпълняват нито едно от изискванията на психотерапевта), е взето решение да се приложи парадоксално предписание:

(1) На мащехата и доведената дъщеря е предписано да се карат всеки ден, точно по 2 часа и 30 мин.

(2) Бащата е натоварен да определя времето за стартиране на скандала и неговото финализиране (секундант)  - той най-силно иска в семейството да има разбирателство. Ако напрежението между двете страни отслабва и количеството на споровете намаляват, той в никакъв случай не бива да се намесва.

 

Пример-2:

(1) Състав на семейството: млади съпруг и съпруга, свекър и свекърва

(2) Представяне на проблема: Всеки уикенд свекърът и свекървата посещават младото семейство. Свекървата задължително извършва ревизия на домакинството с думите: „Боже мой, но вие нищо нямате, вие просто стоите гладни” и тръгва да купува продукти за своя сметка, за да напълни хладилника. След това тя се ужасява: Как просто живеете, тук е като свинарник!” и захваща да чисти квартирата. През това време свекърът се занимава с поправяне на електроуреди, подмяна на лампи и пр.

(3) Цели на пациентите: Да се направи така, че родителите да бъдат изолирани (възпрепятствана намесата им)

(4)Необходима допълнителна информация за семейството:

= Младото семейство вече е водило разговор с родителите: „Благодарим ви много, но на нас това не ни е нужно” – ситуацията обаче остава непроменена (поведението на участниците е в патологична последователност)

= Родителите не идват на терапевтичната сесия, тъй като не виждат необходимост да правят това.

Действия на психотерапевта:

-                     1-ва стъпка: Младите трябва да създадат в дома си тотален безпорядък.

-                     2-ра стъпка: Да се подчертае пред младото семейство: „Вие едва ли бихте се справили с това без помощта на родителите”

-                     3-та стъпка:

а/ Да се възложи на родителите задължението по разписание (график) да помагат на децата. Децата следва да направят подробен списък със задачите, които трябва да изпълнят свекърът и свекървата.  Когато те дойдат на посещение, децата трябва да предадат списъка с думите: „Какво бихме правили без вас” и да напуснат къщата, отивайки на гости, на кино и пр. развлечения.

б/  Да продължи да се изразява съмнение в това, че младите биха могли да се справят сами и дори да се възложи изготвянето на много подробен списък от причини, доказващи, че младите въобще не са в състояние да живеят без помощта и вмешателството на родителите.

 

 

*   *   *

Метафорични или паралелни предписания

 

            В тези случаи, в които психотерапевтът чувства, че е неуместно да се даде на семейството пряко предписание какво да прави, се прибягва до метафорично (синоними: паралелно, изоморфно, или използващо аналогии) предписание.

Например, психотерапевтът счита, че  по някаква причина с даденото семейство не бива открито да се обсъжда какво точно той иска от него (процес „А” или тема „А”). Тогава психотерапевтът може да определи друг процес „В” или тема „В”, за който е уместно да се говори и който метафорично описва процеса „А”.  Посредством този подход психотерапевтът може да даде метафорично много ясни инструкции относно извършване на „В”, което всъщност е „А”, но в прикрита форма.

Такава ситуация може да възникне, когато детето със своя симптом се опитва да помогне на своите родители да преодолеят трудности във взаимоотношенията си.  В този случай, психотерапевтът добре разбира, че ако родителите са в състояние да дефинират своите трудности във взаимоотношенията си, то симптома не би им бил потребен, но те не са в състояние да го направят.  Освен това, психотерапевтът следва да уважи намеренията на детето и комуникативната роля на симптома.

Освен това, психотерапевтът трябва да е готов да се сблъска със ситуация, при която след отстраняването на симптома, т.е. постигане целите на родителите, последните да започнат да се преживяват като разстроени и потиснати.  Това е така, защото при подобни двойки единствено симптомът е бил този, който е сближавал родителите, а сега това свързващо звено им е отнето.

Сега пред психотерапевтът стои трудната задача да продължи лечението. В случая той може да каже: „Симптомът при дъщеря ви е отстранен. Но аз виждам, че вие не сте във възторг. Виждам угрижените ви лица и това, как вие се отдалечихте един от друг. Вие вече половин час не се поглеждате. Какво във вашите отношения не е в ред…. Ако искате днес ние можем да приключим с лечението, но според мен добре би било да продължим с още най-малко 6 срещи, през които да обсъдим само този факт”.

 Ефективният психотерапевт обаче би постъпил по друг начин. Първо, той би уважил намерението на семейството да поработи върху отношенията между родителите, без да привлича така грубо вниманието им върху проблемите на двойката и второ, той би оказал помощ на съпрузите само в случай, че самите те го помолят за това.

 

 

Пример за използване на метафорично предписание

Ситуация: Паралелно с другите проблеми (борба за власт, съпроводена с разрушително „съревнование”) при съпрузите се наблюдават и проблем в сексуалните отношения. Те обаче нямат особен апетит да обсъждат тази тема открито.

Действия на психотерапевта:

 Терапевтът може да каже в какво се изразява онези отношения, които се явяват метафорично свързани с интимността.

(1) Той може да даде на съпруга инструкция да организира среща както в младостта си и задължително следва да инструктира съпругата какво да прави и как да се държи спрямо съпруга, за да бъде адекватна на неговото поведение.

(2) Друг вариант е да организира игра и да ги остави да се превъплътят в ролите си  (в действителност в този сценарий  въобще не става дума за игра, но е представен в тази символична форма)

(3) Трети вариант – инструкция да организират и проведат съвместен обяд, без децата, като им се наложи забрана да разговарят въобще за сексуалните си отношения.

(4) Четвърти вариант – да посетят заедно (също без децата) място свързано с техните първи контакти.

Едно от условията за успех при прилагане на метафоричните предписания се явява способността на психотерапевтът бързо да промени и премине към друга тема, ако долови, че двойката се догажда за истинското предназначение на метафората.

Важно: метафоричното общуване съдържа много повече информация от прякото.

Според редица автори, метафоричното предписание дори не е просто метафора, а нещо като паралелна инструкция.

 

Пример:

(1) Състав на семейството: съпруг, съпруга и осиновен син.

(2) Представяне на проблема: Синът не е в състояние да напусне дома без помощта на някой от родителите, тъй като страда от фобия към кучета.

(3) Необходима допълнителна информация за семейството: Родителите пазят строго осиновяването в тайна. Психотерапевтът има подозрение, че момчето се досеща, че е осиновено.

(4) Цели на терапевта:

а/ Отстраняването на симптома (страх от кучета)

б/ Отстраняване причината за симптома  (детето иска да получи гаранции, че няма да бъде изоставено. Необходимо е по косвен път да бъдат опровергани неговите страхове и да се убеди, че заема стабилно положение като член на семейството).

в/ Запазване тайната на осиновяването.

(5) Предписания:  Психотерапевтът препоръчва на семейството да си вземе малко кученце, за което да се грижи момчето. Родителите се съгласяват с това. Хитростта на психотерапевтът се изразява в това, че той предписва взимането на кученцето, наричайки го „осиновяване” на малко пухкаво кученце. По-нататък е дадена инструкция, „ако домашният любимец заболее, семейството трябва да се грижи за него усърдно докато не бъде подобрено състоянието му”, освен това „семейството трябва да го обича и да бъде отговорно за него”

 

Пример:

(1) Състав на семейството: съпруг, съпруга, двама сина (единият – „проблемен”, другият – „благополучен”), търсят терапия по повод ексцентрично поведение на „проблемното’ момче.

В процеса на работа симптома е бил отстранен, но психотерапевтът е забелязал, че реалната причина за трудностите в семейството са отношенията между съпруга и съпругата. Той е установил, че е налице съществуване на коалиции, нарушаващи линията между поколенията (вертикални междупоколенчески коалиции): баща – „лошото” момче и майка – „доброто” момче. Родителите нямали никакво желание да изясняват отношенията си открито и често общували чрез синовете си. Например, майката казвала: „Ето, нашият син е прекалено мекушав”, а бащата на свой ред отговарял: „Не, той е достатъчно мъжествен”, като в резултат на това момчето било достатъчно дезориентирано за това, как следва да се държи.

Бащата бил против психотерапията и заявил, че е в кабинета само заради момчето си. При тази ситуация психотерапевтът започнал работа със съпружеската двойка, като започнал обсъждане със семейството на въпроса – как „проблемното” поведение на единия син смущава и вреди на публичния авторитет на „добрия” син (тази връзка всъщност представлявала съотношението между съпруга и съпругата, но представена паралелно).  След това, психотерапевтът въвлякъл родителите в решаването на въпроса за това, какво е необходимо да се направи за „трудното” момче. Бащата бил на мнение, че е „необходимо определено време той да бъде оставен на спокойствие, да бъде освободен от прекалени задължения и отговорности”. Това мнение на бащата всъщност било израз на собствената му необходимост да бъде оставен самия той сам със себе си, да извоюва определена самостоятелност от контролиращата го и изискваща съпруга.  Седмица по-късно съпрузите се договорили „спонтанно” синът и респ. съпругът да получи тези права, а впоследствие настъпило и видимо подобрение в отношенията в двойката.

 

 

12.04.2011г.

С о ф и я

 

Категория: Хоби
Прочетен: 1356 Коментари: 0 Гласове: 0

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Парадоксалните предписания
- част 2 -

Типове парадоксални предписания

1. Предписване на симптом.

2. Усилване на симптом.

3. Изразяване съмнение в това, че клиентът е в състояние да се държи нормално.

4. Изразяване съмнение в това, че клиентът е в състояние да се промени.

5. Възнаграждаване за прояви (изразяване) а симптома.

Обща рамка на случващото се: Това е терапевтична ситуация, в която целта на психотерапевта е да се постигне успех.

Съобщение-1: Вие вербално съобщавате, че те не са способни да се променят

Съобщение-2: Вие невербално (тон на гласа, поза, мимика, жест и пр.) изразявате съчувствие, пожелания и надежда за успех, увереност, че те ще се справят.

 

В случая съобщение-2 се явява метасъобщение по отношение съобщение-1, тъй като съвпада с най-общата рамка на процеса.

Пример за комуникация на две нива:

Ситуация: безпомощна майка (болна от шизофрения). Синът се отделя от майката. Той е силно обезпокоен и предвижда катастрофални последици от тази своя стъпка.

Действия на психотерапевта: Психотерапевтът изслуша внимателно това, което пациентът споделя (това са основно възражение и аргументи против отделянето от майката), като след това усилва тези негови страхове.  Външно психотерапевтът говори сериозно, а вътрешно всъщност знае, че това е една шега.

Психотерапевт: …… и така, ти отиваш на свиждане в психиатричната болница и занасяш на майка си един (показва с жест) толкова м-ъъъъ-ничък, т-ъъъъ-ничък и старичък сандвич….

Психотерапевт: ….. или ето ти изоставяш, захвърляш майка си (с жест показва отвращение), тя умира, ти отиваш на гробището и виждаш надгробен камък с надпис: „Убита от сина си”.

Пациент: (демонстрира с мимика веднага две силно изразени чувства: сякаш едновременно иска да се разсмея с всички сили и  да се разплаче).

Резултати: Положителни. Синът успява да се отдели от майката и да създаде собствено семейство; по-голямата сестра, живееща в друг град е взела майката при себе си).

 

 

*   *   *

 

Стъпки на парадоксалното предписание

 

 

(1) Определяне на такъв тип отношения, които да водят до промени

а/ Да не се забравя и да се подчертава, че това са терапевтични отношения, при които ще трябва да бъдат поставяни парадоксални предписания.

б/ Още в началото на терапията трябва да се направи така, че пациентът да е наясно, че кабинета, в който се намира е мястото, в което ще настъпят промени.

Действия на психотерапевта: „В терапията, която ще Ви предложа Вие имате определени цели. Моята задача е да Ви помогна да ги постигнете, като създам ситуация, при която хората могат да се променят”

(2) Ясно определяне на проблема или симптома

а/ Още в самото начало на терапията, психотерапевтът следва да определи какъв точно е проблема на това семейство и за тази цел той поставя на изследване:

= какъв е състава на семейството;

= каква е семейната йерархия;

= каква е повтарящата се патологична последователност и пр.

б/ Паралелно с това е необходимо да се събере информация за това, дали идентифицираният пациент е подложен на някакво медикаментозно въздействие, което да променя състоянието му.  Това е важно, защото е известно, че приемът например на психотропни средства способстват за стабилизиране на проблема и обезличаване усилията на психотерапевта за отстраняване причините, поддържащи страданията на семейството.

Действия на психотерапевта: Психотерапевтът определя повтарящият се цикъл на вътрешно-семейното взаимодействие.

(1) Бащата критикува сина

(2) Майката защитава сина

(3) Бащата се оттегля

(4) Майката и синът се сближават и създават извънредно близки отношения.

(5) Синът проявява симптома или проявява неконтролируемо поведение.

(6) Майката търси помощ от бащата

(1) Бащата критикува сина (ситуацията се повтаря/цикълът се затваря)

Резултати: (1) Психотерапевтът ясно определя проблема на семейството: симптом или неконтролируемото поведение на сина и (2) Психотерапевтът ясно определя истинското значение на случващото се за себе си (за собствената си цел) – тук проблемът е в нарушената йерархия между бащата и сина.

(3) Ясно определяне целите на парадоксалните предписания

Например:

а/ Като минимум – отстраняване на симптома

б/ Оказване помощ за отделяне на родителите от детето.

(4) Установяване на психотерапевта като безспорен авторитет

Възможно е пациентът вече да се е лекувал, да е посещавал други психотерапевти или лекари, да обменя информация с други пациенти или просто да има сведение от специализирана литература – тогава той формира за себе си определена представа за това, какво ще се случва. Поради изброените и възможни други причини в този контекст е важно психотерапевтът да дисквалифицира външни вмешателства по проблемите на семейството.  В тази насока психотерапевтът трябва да бъде безкомпромисен – той е длъжен да установи авторитетната позиция на единствения специалист в тази област.

Действия на психотерапевта: „За да Ви помогна, Вие не трябва да се поддавате на  влиянието на други източници !”

(5) Обявяване на „основателна” причина за прилагане на парадоксалните предписания

 Разбира се  определението „основателна” е поставена в кавички, защото реално това не е истинската причина. Този довод следва да бъде свързан и да произхожда от пациента, като по този начин той лесно ще го приеме за основателен и правдоподобен, и ще му даде разумно обяснение на предстоящите действия.  Например, ако психотерапевтът предпише поддържането или организирането на скандали в семейството, то причината това да се направи трябва да бъде разбираема  и осмислена от пациента.

Действия на психотерапевта: „Аз съм длъжен да променя ситуацията, за да се види в  развитие как това вмешателство ще повлияе върху  отношенията като цяло”

Пример:

(1) Представяне на проблема: Семейството заявява и обявява, че проблемът се свързва с открито мастурбиране на сина.

(2) Необходима допълнителна информация за семейството: Психотерапевтът разбира от детето, че най-голямо удоволствие от мастурбацията детето изпитва в неделя. 

Действия на психотерапевта: Взето е решение за прилагане на парадоксален подход (предписване на симптома)

Психотерапевт: „Защо в неделните дни той трябва да мастурбира два пъти повече, в сравнение обикновените дни? Защото той получава много по-голяма удоволствие именно в неделя”  (разбира се това е мнима причина).

В доста случаи обаче въобще не е необходимо да се обяснява причината за парадоксалното предписание (особено с т. нар. „професионални пациенти”, с любителите на логически издържани доводи и задаващите въпроси). 

 

(6) Даване на парадоксалното предписание

(7) Проследяване за настъпили изменения при следващата среща и подтикване пациентите да продължат изпълнението на парадоксалното предписание или изразяване съмнение по повод стабилността на промените. 

Ако ситуацията се променя в положителна посока, тогава психотерапевтът настоява проблемното поведение или симптома да бъдат запазени. Обикновено за тази цели той не изразява задоволството си открито, точно обратно – показва, че не е доволен, понякога изразява открито неодобрение и изисква от семейството да продължи поддържането на симптома, дори състоянието да е видимо подобрено.

(8) След стабилизиране на положителните промени, психотерапевтът не бива да признава постигнатото за свое постижение.

 

*   *   *

Следва продължение - част 3

Категория: Хоби
Прочетен: 1317 Коментари: 0 Гласове: 0

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Парадоксалните предписания
- част 1 -


В психотерапевтичната практика много често се наблюдава странно поведение на членовете на семейството, от една страна те идват с оплакване и зов за помощ, с който искат нещата да се променят, да се справят с проблема, от друга страна обаче, те използват разнообразни способи за да се съпротивяват на всяка една промяна, респ. на предписанията на психотерапевта. Този феномен се свързва със стремежа на семейството да запази стабилна семейната система. Именно това е една от причините за възникване на трудности в терапията – колкото по ригидно е семейството, толкова по-трудно настъпват промените.

Към особено стабилните системи могат да бъдат отнесени:

а/ Система, в която повече от двама члена проявяват симптоми

б/ Система с продължително съществуващ симптом (сериозен симптом, развил се в детството)

в/ Система от един самотен родител (най-малко с две деца) симбиотично свързан със своите родители или напълно самотен родител, без никакви родственици, които да бъдат използвани като лост за промяна.

г/ Система от двама души от различни поколения, при отсъствие на други родственици.

Принципно е положението, че когато една стабилна семейна система е патологична и непрекъснато причинява на членовете страдание, то първа задача на психотерапевта е да дестабилизира системата и едва по-късно да търси подходящи способи за нейното функциониране.  Например, за да бъде променен един особено устойчив симптом, проявяван при детето, първо трябва самата система да се направи нестабилна.  Точно за тази цел в сила се привежда парадоксалния подход, който се оказва особено ефективен.

Парадоксалното в парадоксалните предписания се изразява в това, че с прилагането им семейството започва да им се съпротивява, а съпротивявайки се, то започва да се променя.  Когато психотерапевтът предпише на семейството да се придържат към симптома (модела им на поведение), да се фиксират в пъти повече върху симптома, то настъпването на промяна става неизбежна. Този подход се прилага с голям успех спрямо семейства, стремящи се да победят психотерапевта, да му докажат, че не е прав.  Именно тези семейства не се съгласяват с предписанието.  Този тип предписание може да бъде дадено както на цялото семейство, така и само на отделен негов член.

Пример

Ситуация:  Дъщеря, която общува с майка си по един истеричен начин.

Предписание: „Предписвам ти, в продължение на една седмица всеки път когато започнеш да общуваш с майка си, да крещиш колкото се може повече”.

Резултати:

= Или ще се откаже да крещи на майка си

= Или момичето ще изпълни точно предписанието на психотерапевта, а това означава, че тя е склонна да му се подчини.

 

За да бъде ефективно прилагането на парадоксалните предписания е необходимо умение на психотерапевта, да дава противоречиви съобщения на различни логични нива (Dilts R., 1990):

§         Мета-ниво (обща рамка)

Съобщение (1):  Това е психотерапевтично предписание, което ще Ви помогне да разрешите проблема.

§         Ниво, за което мета-нивото се явява по-общо

Съобщение (2):  Запазете проблема (симптома)

В дадения случай „Съобщение-1”  се отнася към логическото ниво на убеждения (защо следва да се прави?), а „Съобщение-2” се отнася към логическото ниво на поведение (какво да се прави?). При това „Съобщение-1” е от по-висок ранг на общуване от „Съобщение-2”.

Всичко, което попада в тази рамка представлява терапевтична промяна (терапевтът помага на пациента да се промени).

Психотерапевтът казва: „Не се променяйте”

В отговор са възможни различни реакции на семейството: От една страна това, което ни казва психотерапевта звучи оскърбително (подигравателно), а от друга страна, ако ние не му докажем, че не е прав, то тогава ще се окаже, че той не ни оскърбява и че казва истината (така семейството, стремейки се да докаже неправотата на психотерапевта, на практика се впряга да изпълнява предписанието). 

Използвайки парадоксалния подход в практиката, психотерапевтът може да изрази съмнение, дали въобще семейството е в състояние да се грижи за едно нормално дете: „Може би трябва да оставим нещата така, както са си?”, Ако детето се държи нормално, аз не мисля, че вие ще сте в състояние да понесете това негово поведение”

Ако семейството постигне някакъв успех, то първо е добре да се изрази също съмнение, че въобще те са могли да постигнат това.  Тази стъпка се прави за да се подтикнат членовете към затвърдяване на успешното им поведение в бъдеще.

„Проблемите не са в отделния човек, той не е „саботажник” или „парадоксално упорит”. Проблемите идват от системата, част от която е отделния член – тази система се стреми да намери своя баланс непрекъснато”.

 

Не бива да се приема, че една стабилна система би могла да се промени (дестабилизира) още на при първата сесия.  Ето един пример за една много устойчива система (диада, нарушаваща линията между поколенията (коалиция), с развит симптом още в детството, без наличие на  други родственици

Пример

§         Състав на семейството: майка и син

§         Проявление на проблема: Прояви на нощни кошмар при детето – изпитва страх да спи само и в тъмнина

§         Необходима допълнителна информация: Детето е на 15 години. Майката осъществява хиперопека по отношение на детето. На всички въпроси отправени към детето, отговаря майката.

Действия на психотерапевта: Пред Вас е една изключително стабилна система. Ако психотерапевтът даде предписание на майката, да се отдръпне от детето, давайки му повече пространство, то работата ще бъде обречена на провал.

Ако майката дори косвено има догадки, че при изпълнение на терапевтичните инструкции ще бъде намалено влиянието й над детето, то тя ще намери способи за да не изпълни инструкцията. Дори е възможно майката да бъде особено чувствителна и настроена да постъпи точно обратно. В тази система има малко свободни ходове: ако симптомът бъде отстранен – майката може да остане сама, възможно е да загуби смисъла на живота си. На свой ред синът не би изтърпял страданието на майката и би  и помогнал в стремежа да бъде провален психотерапевта. Допълнителна мотивация за това може да стане факта, че синът не е в състояние веднага, незабавно да стане самостоятелен.

 

В този случай (при толкова стабилна система) е препоръчително да се работи стъпка по стъпка – например всеки ден майката да отделя по един час, в който да съобщава на детето  за всички допуснати от него грешки.

Това което майката няма да направи ще бъде печалба за психотерапевта:

(1) Ако майката се съпротивява и не изпълни предписанието, това би позволило по-голяма самостоятелност на детето и то би развило навици на възрастен за да се раздели от майката и  по-късно създаде свое семейство.

(2) Ако майката изпълни точно предписанията, това означава, че се подчинява на психотерапевта. По-късно тя ще започне да чувства, че прекарва прекалено много време с детето, а това би създало инерция за последващи изменения.

При подобни случаи е невъзможно да се извършат промени в рамките на един сеанс. Това става обикновено в продължение на няколко стъпки.

Има семейства, които полагат неимоверни усилия за да провалят психотерапевта и поради тази причина на тях се предписва да претърпят „неуспех”.  Именно това е случаят, при който се предписва парадоксалния подход – „могат ли родителите да изтърпят и да живеят с нормално дете”. Думите (констатацията) на психотерапевта биха звучало така: „Аз най-авторитетно ви заявявам, че вие не сте в състояние да изпратите детето си на училище”. Впоследствие, когато родителите „провалят” терапията, психотерапевтът може да заяви: „Как така е тръгнал на училище?” В този случай психотерапевтът следва да запази тази своя роля на учудване до края и разбира се той не би получил възхищенията на семейството като специалист.

Пример:

(1) Състав на семейството: баща, майка, дете на 6 години

(2) Представяне на проблема: Детето има навик редовно да ходи по нужда в различни места на къщата, но не и в тоалетната.  Ако родителите се намесят и принудително отведат детето в тоалетната, при него се появява силно въздържане (запор).

(3) Необходима допълнителна информация: Бащата бил този, който почиствал всеки път след проявата на симптома. Майката не работела – била домакиня. При нея били развити невротични симптоми.

Действия на психотерапевта:

Психотерапевт: Аз не зная дали вие въобще можете да се държите нормално с детето. Препоръчвам ви да се приберете в къщи и да направите един пълен списък с възможните причини  за това, защо детето не желае (не може) да ходи по нужда в тоалетната и защо то желае  (може) да прави това в р различно места на дома ви.

Родителите (на следващата сесия): Не можахме да открием нито една причина за това, защо той не може да ходи в тоалетната.

Психотерапевт: А аз подготвих списък със 17 пункта. Мога да ви кажа първата: Вие (към майката) просто не знаете какво бихте правили, ако детето Вие здраво и нормално.

Психотерапевт: Вие не можете да издържите нормално поведение на детето си. Вие никога не можете да го обгрижвате достатъчно, не бихте намерили дори подходяща детегледачка, тъй като то винаги ще намери начин да напакости. Вие не можете да отидете със съпруга си никъде на гости като нормално семейство, защото не сте в състояние да удържате неприятния навик на детето си и  накрая, вие не можете да заставите детето си да ползва като останалите тоалетната. 

Родители: Ние можем да имаме здраво и нормално дете

Психотерапевт: Не зная дали можете

(4) Резултати

Родители: За първи път нашето дете отиде на тоалетна както трябва.

Психотерапевт: Как стана това?

Майката: Баща му го взе, настани го върху тоалетната чиния и му каза: „Ето тук трябва да правиш това”

По-нататък, до самия край на терапията психологът изразява съмнения и скептицизъм.

Добре е да се знае, че за успеха на парадоксалния подход, психотерапевтът се нуждае от актьорски качества.  Когато се изразяват съмнения е много важно те да предават и внушават на пациента загриженост и желание на психотерапевта да промени семейството и да постигне успех.
Следва продължение - част 2

Категория: Хоби
Прочетен: 1855 Коментари: 0 Гласове: 0

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Стратегическия подход в семейната психотерапия на Джей Хейли
- част 6 -


Назначаване на предписания

§                    Основна задача на стратегическият психотерапевт е да реши, как да промени вътрешносемейното общуване, че симптомът да стане ненужен.  За тази цел той трябва да предложи такова вмешателство, след което патологичната последователност вече да не може да продължи  (Haley, 1987).  Следва да се отчита и факта, че от например семейство с трима членове (дете, майка и баща), промяната на един от тях се оказва недостатъчно за да бъде изменена патологичната последователност. Това изисква да бъдат приложени поне два способа за промяна.  Преди всичко трябва да се разруши коалицията между поколенията и да се създаде съюз в рамките на едно поколение. Именно това изискване, което психотерапевтът поставя за изпълнение от членовете на семейството на поведенческо ниво представлява същността на терапевтичното предписание, но не го изчерпва – всяка дума на психотерапевта или изражение на лицето, всяка негова вербална или невербална реакция е също предписание. Например, психотерапевтът дава указание: „И така, разкажете моля, за това подробно”. От тук нататък всичко което семейството започва да разказва не е толкова важно – важни са впечатленията на психотерапевта за това как семейството общува.

§                    Психотерапевтът може да постави пред себе си и много по-широки задачи, например, да създаде съюз между родственици, принадлежащи към едно поколение.  В резултат на тази негова последователна дейност моделът на семейството може да се промени така: майката и бащата се намират в съюз, за разлика от преди, когато съпругът заставал на страната на дядото, а съпругата – на бабата.

За да постигне тази цел, психотерапевтът използва терапевтични предписания – инструкции, които изискват от членовете на семейството да изпълняват точни и конкретни действия.

Хейли отделя три функции на предписанието (Haley, 1987):

а/ Главната цел на терапията е да направи така, че членовете на семейството да се държат по друг начин, да придобият друг субективен опит. Предписанията са предназначени да доведат до тези изменения.

б/ Предписанията служат да направят взаимоотношенията между семейството и психотерапевта по-интензивни. Ако предписанието е дадено за една седмица, то винаги инструкциите на психотерапевта присъстват през тази седмица в живота на семейството.  Членовете си казват: „Какво, ако ние не изпълним инструкциите?” или „Какво, ако изпълним частично инструкциите?”, или „Какво, ако изпълним инструкциите, но по свой начин?”.

  в/ Предписанието служи за събиране на информация. Когато психотерапевтът казва на членовете какво да правят, техните реакции му предоставят информация за това, как те реагират на желаното изменение.  Изпълняват или не изпълняват предписанията, променят ли ги или въобще не искат да ги изпълняват. Без да бъдат поставени тези изисквания от страна на терапевта, не може да се разбере тази информация.  

Пример

Случай: Консултиране на семейство с психотичен симптом (описан от Р. Конер)

(1) Състав: съпруг, съпруга, деца на съпругата от друг брак, родители на съпругата, баба на съпругата.

(2) Представяне на проблема: Внезапно, остро отключване на шизофрения при съпругата.

(3) Необходима допълнителна информация:

= Съпругът работи в друг град; повече от осем месеца не е получавал заплата; връща се в къщи един път седмично и по-малко; съпругът е безпомощен, без власт, влияние и авторитет.

= Съпругата – нейните родители почти изцяло издържат семейството; родителите практически живеят заедно с младото семейство, тъй като децата на съпругата  основно живеят при нейните родители.

= Родителите – абсолютни авторитети по всички въпроси; притежават абсолютната власт в семейството. Бабата страда от неврастения.

= Влошаването на състоянието на съпругата се свързва с подобряване на ситуацията в родителското семейство.

= Завеждащият отделение в психиатрична болница, в която е била хоспитализирана съпругата  е родственица на майката.

= Психиатърът в същата болница е познат на съпругата и е колега на психотерапевта.

(4) Действия на психотерапевта:

При описаната ситуация било абсолютно невъзможно да бъдат постигнати резултати, ако се работи на индивидуално равнище само със съпругата.  Целта на симптома „шизофрения” в този случай била свързана с особеностите в йерархичната структура, но системата на взаимоотношения всъщност представяла една обърната йерархия.  (На кого всъщност принадлежи властта?,  Кой взима еднозначни решения и кой ги изпълнява?, На пациентката, чийто състояние се влошавало или на лекарите, които не можели да се справят?,  На майката ли, която влияела върху завеждащия отделението?,  На завеждащият отделението ли?,  На бабата, влияеща върху майката, която от своя страна влияе върху завеждащия отделението?, На завеждащият отделението или на лекуващият лекар, който е познат на съпругата?, На психотерапевта или на завеждащия отделението? и т.н.).

При това разпределение на властта, психотерапевтът и психиатърът (приятел на съпругата), твърдели, че жената следва да бъде върната в дома си и назначили невролептици. Завеждащият отделението имал определени съмнения по тези твърдения и искал пациентката да се лекува медикаментозно, но под негово наблюдение, като в началото започнал с плацебо. В последствие пациентката се върнала в къщи, като започнала с медикаменти, които постепенно били намалявани и успоредно с това започнала стратегическа психотерапия по антикризисна схема.

Сред всички назначени предписания, психотерапевтът настоял съпругът да си намери друга работа и определил долна граница на заплатата му и още – всяка нощ да си бъде в къщи.

Резултати (след 1 година): Положителни. Съпругът изпълнил предписанието. Той възстановил авторитетът си в дома. Само три седмици след началото на терапията състоянието на пациентката било нормализирано, а на шестата седмица напълно възстановила здравето си.

 

С о ф и я

 

12.01.2011г.

Категория: Хоби
Прочетен: 1848 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  68 69 70 71 72 73  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1208759
Постинги: 1460
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031