Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1333445 Постинги: 1562 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  68 69 70 71 72 73 74 75 76  >  >>

Тест за личностна тревожност за ученици
(Ана М. Прихожан)


 

Цел: Установяване нивото на личностна тревожност.
Скали: Тревожност – обща, училищна, самооценъчна, междуличностна, магическа. 
Описание: Скалата за тревожност е разработена от А.Прихожан през 1980-1883г. на принципа на „Скала за социално-ситуативен страх и тревога” на О. Кондаш.  Особеностите на скалите от този тип е в това, че в тях тревожността се определя по оценка на човешката тревогогенност от едни или други ситуации.
Достойнството на скалите от този тип се изразява, на първо място в това, че те позволяват да се отделят области от действителността,  предизвикващи тревожност и на второ място,  съобразена е с малката степен на възможности в  умението на учениците да разпознават своите преживявания, чувства, т.е. недостатъчното развитие на интроспективността и дефицита в речниковия арсенал от описания на преживяванията им. 
Методиката се отнася към т. нар. „бланкови” методики и може да се прилага колективно. Бланката съдържа необходимите сведения за изследваното лице, инструкция и съдържание. Разработена е в две форми. Форма „А” е предназначена за ученици във възрастта 10-12 г., а форма „Б” – на 13-16 г. Инструкцията е еднаква за двете форми.
Инструкция (на първата страница на бланката): „На следващите страници са изброени ситуации и обстоятелства, с които Вие се сблъсквате в живота.  Някои от тях могат да бъдат неприятни, тъй като биха предизвикали тревога, безпокойство, дори страх у Вас. Внимателно прочетете всяко едно предложение, представете си, че сте в подобна ситуация и обградете с кръгче една от цифрите в дясно – 0, 1, 2, 3 или 4, – в зависимост от това, колко тази ситуация е неприятна за Вас, доколко тя може да предизвика у вас безпокойство, опасения или страх.
• Ако ситуацията въобще не е неприятна за Вас, поставете в колонка „Отговор” цифрата „0”;
• Ако тя малко предизвиква у Вас тревога, безпокои Ви, то  поставете в колонка „Отговор” цифрата „1”;
• Ако безпокойството и страха са достатъчно силни и на Вас Ви се иска да не сте попаднал в тази ситуация, то поставете в колонка „Отговор” цифрата „2”;
• Ако ситуацията е много неприятна за Вас, свързана е със силно безпокойство, тревога, страх, то поставете в колонка „Отговор” цифрата „3”;
• Ако преживявате нетърпимо безпокойство, изключително силен страх, то поставете в колонка „Отговор” цифрата „4”;
А сега обърнете на страница № 2.
Инструкция (на втората страница на бланката): „Вашата задача е да си представите всяка ситуация (себе си в тази ситуация) и определете доколко тя може да предизвика у Вас тревога, безпокойство, страх, опасения и обградете една от цифрите, определяща степента доколко тя за вас е неприятна. Какво означава всяка една цифра е описано на първата страница.

Тест – вариант „А” (възраст – 10-12г.)
Варианти за отговор: „не” = 0; „не много = 1; достатъчно = 2; значително = 3; много = 4;
1. Отговор на дъската пред всички.
2. Попадате в среда с непознати съученици.
3. Участие в съревнования, конкурси, олимпиади.
4. Слушате заклинания или проклятия.
5. Разговаряте с директора на училището.
6 Сравнявате себе си с другите.
7.Учителят преглежда дневника и търси кой да изпита.
8.Критикуват Ви, обвиняват Ви в нещо.
9.Наблюдават те как работиш в клас, какво правиш (решаваш задачи, пишеш и пр.)
10.Имате лоши съновидения.
11.Пишете контролна работа или попълвате изпитен тест по някой предмет.
12.След контролното (теста) учителят обявява оценките дин по един. 
13.Мъчите се много, но не успявате да постигнете нещо (например решение на задача).
14.Наблюдавате човек, приличащ на маг, вещица, лице правещо магии.
15. Никой не Ви обръща внимание.
16.Обявявате на родителите си насрочена родителска среща.
17. Грози Ви неуспех, провал.
18.Чувате смях и хихикане зад гърба си.
19.Полагате усилия, но не разбирате обясненията на учителя.
20.Мислите за това, какво може да Ви се случи в бъдеще. 
21.Слушате предсказания за космическа катастрофа и края на света. 
22.Излизате пред зала пълна с непознати, възрастни, сериозни хора, за да държите реч.
23.Слушате как някой е направил лошо на друг.
24.Другите не искат да играят с Вас и Ви го казват в „лицето”.
25.Явяваш се на тест за проверка на способностите и интелекта .
26.Другите гледат и се държат с Вас, като с малко дете. 
27.По време на изпит изтегляте изпитен билет  № 13.
28.По време на час, учителят внезапно и неочаквано Ви задава въпрос.
29.Оценяват твоя работа.
30.Не можете да се справите с домашната си работа. 
31.Заспивате сам в стая потънала в непрогледен мрак.
32.Изразявате открито несъгласие с родителите си. 
33.Заемате се с нова и непозната за Вас отговорна работа. 
34.Разговаряте с училищния психолог.
35.Мислите за това, че сте пренебрегнат.
36.Другите спират да говорят, когато Вие се доближавате до тях 9влизате в стаята). 
37.Слушате страшни истории. 
38.Водите разпален спор със свой приятел (приятелка). 
39.Мислите за своята външност.
40.Мислите и си представяте призраци, страшни изчадия, вампири и други ужасяващи същества. 
Забележка. Пунктове 5, 8, 9, 17, 31 са заимствани от скалата на О.Кондаш.


Тест – вариант „Б” (възраст – 13-16 г.)
Варианти за отговор: „не” = 0; „не много = 1; достатъчно = 2; значително = 3; много = 4;
1.Отговаряте на въпрос изправен на дъската.
2.Необходимо Ви е да се обърнете с въпрос или искане към непознат възрастен човек.
3.Участвате в съревнование (конкурс, олимпиада, викторина).
4.Слушате заклинание (прокоба)
5.Разговаряте с директора на училището.
6.Сравнявате на ум себе си с другите.
7.Учител Ви прави забележка.
8.Критикуват Ви, упрекват те в нещо (за нещо). 
9.Наблюдават Ви как извършваш някаква дейност (решаваш задача, рисуваш, пишеш текст).
10.Имате страшни (ужасни) сънища.
 11.Пишете контролна работа (изпълнявате тест по някакъв предмет).
 12.След контролна работа, учителят започва да обявява бележките на всеки.
 13.Мъчите се върху нещо (например задача), опитваш разни варианти, но нещо не се получава.
 14.Мислиш за това, че невнимателна  твоя постъпка, може да Ви навлече гнева на свръхестествени сили.
 15.Другите не Ви обръщат внимание.
16.Изчаквате пристигането на родителите Ви от родителско събрание.
17.Заплашва Ви неуспех, провал. 
18.Чувате присмех зад гърба си. 
19.Мъчите се, но не разбирате обяснението на учителя.
20.Мислите за своето бъдеще.
21.Слушате предсказания за края на земята (катастрофа, апокалипсис).
22.Излизате да говорите или да се представите пред голяма, непозната аудитория.
23. Слушате как някой е направил лошо на друг.
24.Карате се с родителите си.
25.Участвате в психологически експеримент.
26.Другите гледат и се държат с Вас, като с малко дете. 
27.По време на изпит Ви се пада билет № 13. 
28.По време на час учителят внезапно Ви поставя въпрос.
29.Мислите за своята привлекателност за момичетата (момчетата).
30.Мъчете се, но не успявате да се справите с домашната си работа.
31.Оказвате се сам в абсолютно тъмна стая, чувате неразбираеми шумове и виждате неясни силуети.
32.изразявате несъгласие с родителите си.
33.Заемате се с някаква нова, непозната до сега за Вас дейност.
34.Провеждате разговор с училищния психолог.
35.Мислите за това, че сте пренебрегнат.
36.Другите спират да говорят (замълчават) когато Вие влизате (пристигате, преминавате) при тях.
37.Обръщате се към човек, за който знаете, че предсказва, познава какво мислите, какво е бъдещето Ви и кой сте Вие всъщност (маг, екстрасенс).
38.Слушате как другите говорят за своите любовни приключения.
39.Гледате се в огледалото.
40.Струва Ви се, че нещо свръхестествено и неразбираемо може да Ви попречи да постигнете нещо желано. 
Забележка: Пунктове 5, 8, 9, 17, 31 са заимствани от скалата на  О.Кондаш.

Обработка и интерпретация на резултатите
Ключ към теста:
Ключът е общ за двете форми.
• Училищна тревожност: 1, 5, 7, 11, 12, 16, 19, 28, 30, 34
• Самооценъчна тревожност: 3, 6, 8, 13, 17, 20, 25, 29, 33, 39
• Междуличностна тревожност: 2, 9, 15, 18, 22, 24, 26, 32, 36, 38
• Магическа тревожност: 4, 10, 14, 21, 23, 27, 31, 35, 37, 40

 Разделянето на скалите е условно. Например, твърденията, отнасящи се за ситуации на общуване, могат да се разглеждат от позиция на актуализация на представите за себе си в някои училищни ситуации – като ситуация на общуване с възрастни.  Представения вариант, както потвърждава практиката, е продуктивен от гледна точка на задачите за преодоляване на тревожността: той позволява да се локализира зоната на най-голямо напрежение и да се създаде индивидуална програма за работа с лицето.
При обработката на всеки от пунктовете по скалата се оценява количеството балове, съответстващи на обградените цифри, т.е. цифрите които са обградени и съвпадат с ключа получават 1 бал.  Изчисляват се баловете по всяка скала и общия бал от всички скали. 
Получената сума в балове представлява първична или „сурова” оценка.
Първичната оценка се привежда (преобразува) с скалова. В качеството на скалова оценка се използва стандартната „десятка”. За тази цел, данните на изследваното лице се съпоставят с нормативни показатели на групи ученици в съответната възраст и пол. Резултатът, получен от всички скали се интерпретира като показател за общо ниво на тревожност, а по отделните субскали – за отделните видове тревожност.
Забележка: Към методиката са приложени таблици за преобразуване на резултатите по всяка субскала. Тях може да получите по заявка на e-mail.

 ИЗТОЧНИК:
Шкала личностной тревожности (А.М.Прихожан) / Диагностика эмоционально-нравственного развития. Ред. и сост. И.Б.Дерманова. – СПб., 2002. С.64-71.
 

Категория: Други
Прочетен: 3500 Коментари: 0 Гласове: 0

Разграничителни признаци между функционалното и дисфункционалното семейството

1.Признаци на дисфункционалното семейство
Дисфункционалното семейство се характеризира с неадекватни вътрешно-семейни взаимоотношения между членовете; неадаптивни поведенчески стратегии; дисбаланс в пропорциите на сближаване и дистантност между членовете; дисбаланс  в границите между членовете – или непропускливи, твърди индивидуални граници или прекалено рехави и пропускливи; липса на емоционална близост и емпатия и др.
Не е задължително едно дисфункционално семейство да завършва с разпад, например с развод.  Членовете на дисфункционалното семейство полагат грижи то да оцелява, но не са в състояние да променят себе си и взаимоотношенията си във функционални.
Ето някои от основните признаци на дисфункционалното семейство:
• Отричане на проблема и поддържане на „красива картинка” (всички охраняват тайните на семейството; поддържат фасада на благополучие; назовават семейството си пред другите, като „семейство мечта”; твърдят пред другите, че никога в семейството им не е имало противоречия, конфликти, скандали; привеждат доказателства, че „всички се обичат, помагат, подкрепят”, като абсолютизират („винаги – никога”).
• Налице е вакум на интимност.
• Ригидни (непроменяеми, консервативно застойни) правила и роли.
• Конфликтни взаимоотношения.
• Недиференцирани „Аз”-ове на членовете на семейството („Ако мама е сърдита, то всички сме сърдити”).
• Границите между членовете на семейството или са прекалено дистантни или прекалено сближени и разделени от „невидими стени”.
• Склонност към поляризация на чувства и съждения (всичко е разделено или на много добре или на много зле, на правилно и неправилно, при това някои от правилата си противоречат едно на друго).
• Затвореност на семейната система (твърди външни граници) - семейството не желае да се вслушва в чуждо мнение и не разглежда конструктивно критиките по негов адрес, не се съобразява с авторитети.
• Абсолютизиране на волята и контрола.
• Неспособност за изразяване на чувства между членовете на семейството.
Възпитателният процес в дисфункционалното семейство е подчинен на определени правила, някои от тях са:
a/ Възрастните – господари на децата.
б/ Само възрастните определят това, което е правилно и неправилно.
в/ Родителите поддържат емоционална дистанция с децата.
г/ Волята (мнението, желанията, интересите и пр.) на децата се приемат като упорство, което следва да бъде сломено и колкото се може по-бързо.
д/ Родителите се придържат към стратегии обобщени във фразите на трите „не”: „Не говори!”, „Не чувствай!” и „Не се доверявай!”.
е/ Детето реагира на родителите си с гняв.
Ако бъдат следвани тези правила, то в семейството се формират две групи:
а/ Угнетители (родителите) – държат властта и абсолютния контрол;
б/ Угнетени (децата) – подчинени, унижени, неразбрани, необичани, неподкрепени, лишени от право на глас. В тях се цени само едно – послушанието и изпълнителността. Децата стават силно внушаеми, зависими и се превръщат в жертви. В по-късна възрастност ролите се разменят, като родителите надяват „маски” и играят ролята на жертви, като с това отново поставят децата си в състояние на зависимост. Сега от децата се иска да обгрижват родителите си. Родителите силово експлоатират семейните митове за „вечна любов”, „безконфликтност”, „загриженост” между членовете на семейството. Заклеймява се всеки опит за промяна, изразяваща се в бунтарство и опит да се изземе властта от тях.
Известно е, че всички родители етикират действията си по отношение на децата под флага „за тяхно добро”. Приема се, че те като възрастни имат по-голям опит, повече знаят и знаят точно как. Освен това, родителите не отчитат личностните особености на детето. В този тип семейства възпитателни процес се нарича „одомошаване на детето”, като за идеал се приема създаването на „дете – подобие на родителите” си. Семейството се приема като едно несломимо цяло и всички трябва да се държат „правилно”. Ако детето не иска да следва правилата, то родителите привеждат в действие морален и физически натиск, усилват контрола, налагат ограничения и санкции.
За повечето от децата това възпитание е психотравма, която те запомнят за цял живот и вероятността самите те да се отнасят по подобен начин със своите деца е голяма. Ако родителите се придържат неотклонно към този тип „правилно” възпитание, те със сигурност ще постигнат пълно послушание на детето. За да осигури своята потребност от сигурност и защита, невръстното дете расте с вярата, че родителите са прави, добри и приема (изпълнява) всички изисквания на родителите си без критика. Нищо не е в състояние да разубеди детето, че родителите му не са прави, че не са добри, че реално му вредят, отколкото му помагат.

2.Признаци на функционалното семейство
Ако по отношение дисфункционалното семейство нещата са по-разбираеми и по-ясни, то по отношение на функционалното има трудности. От една страна, семейството може да бъде грижливо със своите членове, а от друга – в него може да не съществува взаимно внимание и чувство за близост. Няма в света такова семейство, което постоянно да се намира в състояние на идеално равновесие. В семейството винаги текат процеси на по-голяма или по-малка свобода и зависимост. Трудно е да се формулират универсални критерии, за това, как следва да изглежда здравото, функционално семейство – всеки случай е много индивидуален. Всеки човек има собствена представа за нормално семейство. Изведени са обаче някои по-общи признаци, които очертават физиономията на нормалното семейство. Те са част от типологията и са изведени от специалисти, чрез наблюдения над семейства, в които не са били доловени признаци за нарушения, а съществуващите отношения са устройвали всички членове.
В този тип семейства съпрузите:
• взаимно се вслушват в мненията си;
• имат собствени чувства и мисли;
• обменят своите мисли и стигат до съгласие;
• обсъждат взаимно вземането на решения;
• без страх се съгласяват или не се съгласяват с другия;
• приспособяват се взаимно;
• спорят  за това, кое е „правилно” и „добро” за всеки един от тях;
• реализират общи решения само след обсъждане, корекция и взаимно съгласие;
• споделят своите болки, интереси, загуби, постижения, неуспехи, обиди, надежди, разнообразни потребности и желания;
• умеят да приемат с „да” благодарността, а „не” – леко, без обида;
• преминават от едни към други преживявания без фиксация и задръжки;
• отказват се взаимно от това, което е неизпълнимо;
• присмиват се над себе си;
• взаимно си влияят;
• поддържат интерес и влечение един към друг;
• гордеят се с постиженията и съпреживяват неуспехите си взаимно;
• уважават суверенитета и се озовават на помощ тогава, когато изпитват болка;
• с търпение се отнасят към причудливи и новаторски идеи един на друг;
• мечтаят заедно.
В здравото (функционалното) семейство, където членовете се познават добре, те сами чувстват кога трябва да се обединят и кога следва да бъдат разделени. Петгодишното дете със сигурност е по-зависимо от родителите си в сравнение петнадесетгодишния младеж. В тези семейства функционират подвижни и гъвкави граници. Членовете се събират заедно за да работят и за да се развличат. В същото време не се налагат правила от типа „всички трябва да се държим както трябва”. В здравото семейство царят здрав смисъл, солидарност, съгласуваност, отговорност и едновременно с това – уважение към суверенитета, интересите, желанията и чувствата на всеки. В този тип семейства съществува една добра ритмичност и балансираност – от обединение и близост до отделяне и автономност.
Когато в семейството всичко е наред, то членовете се намират в покой и леко отдалечение, но когато възникват трудности – стрес, болест и други усложнения – те взаимно си оказват силна поддръжка. Членовете на семейството активизират формулата, наречена „семейна конференция” – форум, на който присъстват всички с еднаква тежест на гласовете, обсъждат своите проблеми, помагат си взаимно в изработване на решение, получават удовлетворение от общуването и без усилие отново се отделят в състояние на независимост и автономност. Здравото семейство наподобява един добре съгласуван работещ екип.
Превръщането на дисфункционалното семейство във функционално е доста трудно, но не и невъзможно. Кои са препятствията в този процес?
На първо място, това е доста тежка работа. Тежка не толкова за специалиста (психолога, психотерапевта), а преди всичко за самите участници в процеса. Те трябва да преминат през болезнени преживявания, да се обучат да разрешават конфликти, да разбират партньора си и то не по двойки, а всички заедно.
На второ място, съпрузите и семейството като цяло имат множество дефицити по отношение на изкуството наречено семеен живот. За да се обучи (промени) едното поколение, то следва да се промени предишното. Лошите навици, дезадаптивните поведенчески модели, стереотипите, недостатъците и пр. съществуващи в едно семейство (родителското), се предават автоматично на следващото. Те преминават от поколение в поколение, сякаш са „заразна” семейна болест или „фамилен порок”. Доколко тези лоши навици ще бъдат „прехвърлени” в новото семейство, зависи от самите членове на това семейство (съпрузите). Ако те са достатъчно гъвкави, ако разполагат с достатъчно съпротивителни сили да се разграничат от родителското и от това доколко самите съпрузи разчитат и се опират един на друг, зависи дали те ще създадат нови, по-адаптивни правила.
На трето място, осъзнаването и разкриването на някои елементи от вътрешносемейните отношения по време на психотерапията са много болезнени и носят непоносими преживявания. От това, доколко членовете на семейството са готови да извадят „скелета от гардероба”, зависи дали те са готови за промяна. На фамилните психотерапевтични сесии много често семейството заявява и посочва какъв е проблема на определен член на семейството, но когато бъдат запитани: „А Вие останалите готови ли сте да направите своята промяна?”, те обикновено отговарят – „А…., при нас всичко си е наред, няма какво да променяме!”

юни 2012г.


 

Категория: Други
Прочетен: 2155 Коментари: 0 Гласове: 3

Хиперактивното дете и училищните трудности
( Училище за родители)

 

       Хиперактивността (повишена, извънредна активност) на детето и свързаните с нея нарушения в поведението, представляват не само причина за недоволството на учители и родители, но и за сериозни училищни трудности, с които се сблъскват децата още в първите дни след прекрачване прага на училището.   През последните десетилетия, по различни данни, децата с разстройство „Хиперкинетична активност” по МКБ-10 (Международната класификация на болестите, десета поправка), съставляват от 2,2 до 28 % от детската популация в различни страни. В Русия – от 4 до 34%, в САЩ – от 4 до 20%, във Великобритания – 1-3%, в Италия – 3-10%, в Китай – 1-3%, в Австрия – 7-10%. Наличието на толкова  разнородни данни се свързва с факта, че  към настоящия момент в света няма установени специфични методи за ясно и достоверно установяване на това разстройство.  Обективната диагностика остава като основен проблем.  В днешно време  разстройството се диагностицира посредством прилагане на специализирани въпросници, които имат в много случаи много субективен характер и не винаги дават адекватна характеристика за поведението на детето.  Например,  при допитванията или проучванията, родителите и учителите много често предоставят различни данни.
      Освен това,  проявите на разстройството (невнимателност, хиперактивност, импулсивност) са сходни с нарушения в поведението, които се отнасят към други видове разстройства.  Зад двигателната активност, импулсивността и невниманието могат да стоят съвършено различни състояния и заболявания.  Специалистите считат, че хиперкинетичното разстройство трябва да се отличава от специфични нарушения в обучението (нарушения при четене, писане и др.), от астенични синдроми на фона на соматични заболявания, болести на щитовидната жлеза, олигофрения в лека степен, психиатрични разстройства.  Освен това, съществуват група деца, чийто индивидуални особеност на темперамента могат да бъдат сходни с хиперкинетичното разстройство, без да са съпроводени с нарушение на вниманието.  Субективната оценка, на основанието на която се съставя диагнозата може да определи и хипер- и хиподиагностика на синдрома, освен това,  подобна диагностика не позволява да се установят механизмите на нарушения в поведението, организацията на дейността и когнитивното развитие на детето.  Ситуацията се влошава допълнително  и от това, че информираността на специалистите от сферата на образованието и родителите за разстройството, за причините, механизмите и мерките за ефективна помощ е ниска. 
      Хиперактивността се съпровожда в повечето случаи с трудности при концентрацията на вниманието, импулсивност и неустойчиво настроение.  Съчетанието на тези характеристики представят дават общо, но не напълно точно определение – „нарушение в поведението”.
      Главният въпрос, на който  искат да получат отговор педагози и родители е: „немирното”, „невнимателното” и „непослушно” дете  дали „не иска” или „не може” да се държи така, както искат от него възрастните.    Именно от отговора на този въпрос зависи отношението към детето.   За съжаление, около 70% от родителите и 80% от педагозите считат, че детето трябва да „бъде послушно”, длъжно е да „умее да се държи правилно”, длъжно е да бъде внимателно, старателно и т.н.  Защото „послушанието” (което се разбира като безпрекословно подчинение от възрастните) е изключително важно  в поведението на детето.  Тихият, малоактивен, седящ с часове до своите играчки малък човек не пречи, не предизвиква тревога,  не създава впечатление, че има някакъв проблем, а шумното, непрекъснато говорещото, постоянно изискващо внимание дете е изморително за отглеждане, то много често разгневява възрастните и предизвиква в тях безпокойство.
      За тези деца е особено сложно да се впишат в група, при ясно организиран режим и система от достатъчно твърди правила.  Като правило за тези деца се казва, че те не стават за детска градина. Трудно би се намерил възпитател, който през целия ден да държи в ръцете си хиперактивно дете.  Още по-големи трудности възникват, когато детето постъпи в първи клас и умствената дейност рязко се увеличи. 
      Пример-1: Денис, 6г., 4м., в подготвителна група в детска градина.  Педагогът и психологът са провели събеседване, но не са обърнали внимание на факта,  че техните въпроси въобще не са заинтересували детето, а точно обратното, то ги заинтересувало с многословието си и непрекъснатите си разкази, въпроси, разнопосочни теми. Той разказвал за всичко, което знае (за автомобили, за пощенски марки, за получени призове в игри с другите деца, за своите възможности на герой). Той питал за всичко, като взимал думата, преди да чуе изцяло въпроса. За него отговора не бил важен. Важно било да вземе думата. Той нито за секунда не седнал на едно място,  стараел се да огледа цялата стая, въртял се непрекъснато около интервюиращите го.  Опипал почти всички предмети, до които успял да се добере, в т.ч. и очилата на психолога. Той попитал:
– „Твои ли са?”
 – „Да, остави ги моля те на мястото им!”.
– „Но на мен ми се иска да видя през тях!” – казал Денис, слагайки очилата.
 Само след минута момчето оставило очилата и се захванало да рови в албум с детски рисунки.
      По думите на майката, Денис познавал буквите, четял нелошо, но било много трудно да го уговорят да демонстрира своите способности. Майката и бабата, които го довели в детската градина, възприемали това поведение като  „глезотия”. Детето фактически живеело при баба си, но с неговото възпитание се занимавала детегледачка. „Добра детегледачка – казвала майката – да намерим друга е почти невъзможно. Много жени опитаха да го гледат, но твърде бързо се отказваха. Идват за два-три месеца, но не знаят как да общуват с детето. А от тях, Денис направо отказа да приеме”.
      По думите на майката, „Денис е много обичливо дете, но те го обиждат, той се сърди, ядосва се, понякога плаче силно, но се учи добре и е обещал, че ще се държи добре”. Всички обещания обаче се оказвали трудноизпълними.
По време на занятие в групата Денис се включвал с голяма лекота във всяко нова задача-игра, така го правел, сякаш вече е участвал в нея. Той се въртял, ставал от мястото си, движел се в класната стая без някакъв повод, взимал от  друго дете молив, задавал на педагога въпроси по отношение на урока, но самия урок по никакъв начин не го впечатлявал. Педагогът можел да работи спокойно само около от 5 до 7 минути. Наложило се учителката да седне до Денис и да го държи.
      Най-големият проблем на Денис се оказало писането (децата се учели да пишат с печатни букви). Оказало се, че Денис „не обичал да рисува”. Моливът или четката държал в юмрука си, стегнати здраво с трите пръста. Движенията му били сковани, ръката – много напрегната, линиите били криви.  Първите няколко букви от името си Денис написал старателно, следвайки прави линии, но цялото име не могло да бъде изписано красиво – последните букви били криви. Денис започнал да предначертава нови линии върху старите, но нищо не се получило и той просто се отказал да работи, казвайки „не искам” или искам да се занимавам с нещо  друго.  В междучасието между занятията Денис „се носел  като буря, дърпал, закачал другите, качвал се и слизал нагоре-надолу”.
      След два месеца учителката помолила Денис да бъде взет от родителите, тъй като била изпробвала, както казала „всички мерки – и с добро и с лошо”.  Тя търпяла неговите „лудории”, понякога правела безкрайни забележки, наказвала, сърдила се, жалвала се на родителите.  Родителите на свой ред също предприемали мерки:  лишили Денис от разходки и игри навън, не му разрешавали  да гледа видеофилми, не му купили обещаната нова играчка – автомобил, изисквали от него старателно да изпълнява всички свои задължения, които пропускал да изпълни в клас.  Занятията в дома се били превърнали в крясъци, сълзи и нови наказания.  Всеки път Денис обещавал да се поправи, но на следващия ден всичко започвало отначало.  Изпробвайки по мнение на родителите всичко, те решили да накажат Денис с „мълчание”. Престанали да говорят с него – на втория ден той изчезнал от дома си.  За щастие бързо бил намерен, тъй като се оказало, че се укрил при една от бившите си детегледачки – съседка.
      Пример-2: Максим бил доведен в училище от майка си и баща си на  първия учебен ден Родителите били заедно с детето си в задгранична командировка и запознаването им с учителката се състояло именно на първия учебен ден. Майката накратко казала: „ Всичко умее: да чете, да пише, да смята, но не обича да се занимава, мързи го.  Много живо дете, активно, неспокойно и много обидчиво”
Максим бил висок за възрастта си и го поставили да седне в класната стая на по задна маса, но още в първия час се наложило да го преместят на първата маса – по близо до педагога.  Това се наложило, защото той разсейвал другите деца, говорел с тях, привличал им вниманието по най-различен изумителен начин.
      Минали 3 месеца.  Това били дни на непрекъсната борба на педагозите с Максим – с неговата разсеяност, нежелание да внимава в урока, да довежда задачите си до край, правилно да изпълнява домашната си работа, с лошо поведение в час по физкултура и по време на междучасията (постоянни конфликти със съучениците, дори размяна на юмруци).  След всяко междучасие Максим бил целият във вода, зачервен изморен, задъхан, с разрошени коси, с блестящи от възбуда очи. Когато започвал следващия час, той трудно сядал на стола си, както винаги не бил подготвен за часа, започвал да рови в чантата си, трудно било да се успокои.  Учителят казвал: „Максим, тихо!”, „Максим, не пречи, моля!”, „Максим, престани да вдигаш шум!” и т.н. , но предупрежденията и молбите на педагога не били чувани.
      Контролните работи на Максим се оказвали винаги без начало и без край – изпълнени отчасти.  Буквите му били големи, щрихованите линии – неравни, с различна височина,  наклонът не бил равномерен, с множество поправки (повторени линии) и грешки (пропуски).  Той четял бързо, но много често  трябвало да се гадае за точната дума, която произнасял и поради тази причина, при по-дълъг текст изведнъж загубвал съдържанието (не го разбирал, не можел да направи обобщен извод. Имал проблеми и по математика – четял по няколко пъти условието на задачата. Налагало се учителят да се намесва и да прочита всеки път текста.
      За класната му ръководителка не можело да се каже, че била много търпелива. Максим не просто и пречел да работи спокойно. Тя се дразнела особено много от неговата небрежност, разхвърляност, постоянно „забравял” нещо, „не бил чул” нещо. Колкото повече тя се сърдела, толкова по-непоносимо ставало поведението на детето. Той рязко променял настроението си, бил непредвидим. За него било типично например, внезапно да отклони учителката от темата, като и зададе въпрос за времето, за уикенда или да съобщи колко лошо се е държал негов съученик по време на междучасието. Можел да рови в чантата си в продължение на няколко минути, след това да започне да върти в ръцете си молива, без да пише, да прави възел от косата на челото си, след това, да започне да разлиства учебника си, сякаш търси нещо.
В къщи, по разкази на майката, „борбата продължавала”, но всички опити да се застави детето под контрол, да пише красиво, да се вземе в ръце и т.н. нямали успех.  Всичко започвало с увещания и уговорки, но завършвало с крясъци или шамари.  Най-накрая и родителите и учителите вдигнали ръсе3 от Максим: „Неуправляемо дете, демон, с него не е възможно да се работи!”

*    *    *


      Действително, и в първия, и във втория пример ситуациите не са елементарни, но са достатъчно типични за една голяма група деца – децата с хиперактивност, поведението на които се характеризира с невнимателност, отвлекаемост, двигателна свръхактивност, импулсивност.  Този комплекс от поведенчески реакции се отнася именно до разстройството „Хиперкинетична активност”. Това означава, че детето не може, непосилно е за него и е извън неговата воля да следва указаното от възрастните поведение.
      В приведените примери могат да се видят почти всички симптоми на трите стълба: дефицит на внимание; импулсивност; хиперактивност.  Само специалист психиатър обаче е в състояние да определи кой от трите стълба е основен, дали хиперактивността и импулсивността или невниманието.  Винаги има един от показателите, който е доминиращ и в най-голяма степен пречи на нормалното функциониране на детето.
      Диагностицирането на разстройството е прецизна работа. Трудно и необективно ще бъде да се определя диагноза чрез прилагане на различни въпросници. Още по-необективна е информацията, която може да бъде получена от родители, учители и други наблюдатели. По-долу са приведени варианти на формулировки с различно съдържание, но по една тема:

Създава впечатление, че не слуша говорещия.
Не слуша този, който му говори.
Струва ми се неразбиращ, зает със собствени мисли.
Избягва изпълнение на задачи, изискващи продължителни умствени усилия.  
Изпитва трудности при изпълнение на задачи, изискващи продължителна концентрация на внимание.   
Струва ми се апатичен, немотивиран, при изпълнение на задачи.

      На следващо място, има голямо значение възрастта на хората, които отговарят на анкетите и въпросниците.  Тези, които са в преки контакти с детето, т.е. намират се в непосредствен сблъсък, обикновено се съсредоточават върху точно определени поведенчески реакции, които са го накарали най-сериозно да преживеят неуспеха си и обикновено преувеличават. Другите, които се намират в косвени контакти с детето или се отнасят по-спокойно към неговите действия, са по-обективни.

май 2012г.
 

Категория: Други
Прочетен: 4606 Коментари: 0 Гласове: 1

Тест за изследване ниво на демонстративност (парадиране) в поведението

 

 Цел: Установяване нивото на демонстративност, парадиране, показност в поведението  на изследваното лице.  Демонстративността е сложна, многопланова характеристика.  Това е стремеж на индивида, да покаже, да разкрие, дори да натрапи себе си или определени свои качества, черти, характеристики и пр. факти и обстоятелства, свързани с него, като от това поведение личността получава удовлетворение, привлича вниманието, предизвиква положителни отзиви за себе си. В крайната си изразеност на тази тенденция  стига до хистериозност, безсмислено театралничене,  игра заради самата игра пред другите.
Тази категория лица имат нужда от публика и разглеждат другите хора в обкръжението си именно като публика. Тези индивиди са добри актьори.  Често страдат от психосоматични заболявания, „отключването на болест” представлява за тях средство и път за бягство от отговорност.  Те са склонни да преувеличават, да насищат с много емоция обстоятелства и факти, да ги изопачават и представят в такава форма, каквато им е угодна на самите тях.  Те постоянно изпитват жажда от възхищение, нуждаят се да бъдат под „светлините на рампата”, нужни са им аплодисменти и положителни стимули (оценки). При ярко изразените демонстранти, ефекта на емоционалните прояви всъщност се съчетава с едни повърхностни чувства и интереси. Заблуда е, ако  външните оценители натоварят с обективност това, което виждат при демонстрацията на една хистерионна личност.  По принцип демонстративният индивид отстранява фактите и логиката им и живее в един фантазен свят, в който тържествуват емоциите.  Практически всеки травмиращ факт може да доведе до стеснение на съзнанието на демонстративната личност.
Демонстративният индивид по правило много бързо и добре се адаптира в непозната и нова обстановка.  Той е контактен, активен, общителен, бързо създава връзки, влиза в разговори, търси и предлага теми за обсъждане.  Той обаче много често променя ролите си, целите и задачите, които изпълнява в социума. Непостоянен е и в оценките си за други хора.  В по-голяма перспектива именно тези негови черти го водят до нарушения на социалните контакти, конфликти, отхвърляне и в крайна сметка до дезадаптация.
Често демонстрантите са склонни да фантазират и понякога да променят и пресъздават определена ситуация по такъв начин, че тя да няма нищо общо с действителността. 
За всеки един демонстрант е характерен типичния за хистрионната личност  егоцентризъм – тенденция  да се разглежда и оценява всичко само през призмата на собствените интереси и потребности, на собствената си значимост.
За демонстративната личност са противопоказни служебни задължения (професии), които са свързани с научен анализ, обработка на информация, предаване на информация, отразяване на събития и факти и пр.  Тяхната основна и жизнено важна потребност е да създават такова впечатление сред другите, което да ги самоутвърждава и нови положителни преживявания. 
 Описание: Тестът включва 36 ситуации, които следва да бъдат оценени от изследваното лице. Прилага се за лица над 16 години.
 Инструкция: „Внимателно прочетете представените 36 въпроса. На всеки въпрос имате възможност да дадете един отговор – „да” или „не”.  Ако изпитате затруднение да изберете вариант, то се опитайте да си представите ситуациите от последния месец и го сравнете с предишния. Не размишлявайте дълго над отговора си. първият отговор, който Ви дойде на ум по принцип е най-точния."
Стимулен материал:
1.Имате ли периоди, при които Ви е трудно да се удържите на едно място?
2.Често ли имате чувство, че нещо не сте направили правилно или добре? 
3.Заемате ли центъра на вниманието, когато сте в компания?
4.Имали ли сте конфликти и неприятности, които толкова много са изострили нервите Ви, че Вие не сте отишли на работа или на училище? 
5.Може ли да се каже, че Вашето ежедневие е изпълнено с интересни неща? 
6.С голямо удоволствие ли бихте се занимавали и участвали (или вече сте се занимавали и участвали)  в театрална група, художествена самодейност на сцена?
7.Безразлично ли Ви е какво мислят хората за Вас? 
8.Понякога имате ли подтици за гадене и повръщане?
9.Винаги ли сте праволинеен със своите познати?
10.Рядко ли Ви боли глава?
11.Способен ли сте да бъдете приветлив с хора, без да откривате истинското си лице и отношение към тях?
12.Трудно ли Ви е да поддържате разговор с човек, с който току-що сте се запознали? 
13.Винаги ли старателно се отнасяте към своята работа и дейност? 
14.Считате ли, че Вашият семеен живот (връзка), не е по-лош от този на повечето Ваши познати?
15.Случвало ли Ви се е да Ви се иска понякога здраво да наругаете?
16.Имате ли добър апетит?
17.С лекота ли можете да се разсеете и да не мислите за обременяващи теми?
18.Считате ли себе си за твърде срамежлив?  
19.Истина ли е, че през последната година Вашето самочувствие е било основно добро? 
20.Изпивате ли затруднения ако се налага да излезете на сцена пред голяма група зрители? 
21.Имате ли често силно сърцебиене? 
22.По-трудно ли Ви е да се съсредоточите, в сравнение повечето хора?  
23.Вярно ли е, че често Вие не можете да разберете, защо в края на краищата имате лошо настроение или сте раздразнен? 
24.Може ли да се каже, че Вие никога не сте се чувствали по-добре, както сега? 
25.Ако се наложи да участвате в театрално представление, бихте ли могли да го направите с пълно проникновение и превъплъщение в съответната роля, като напълно забравите за себе си? 
26.Можете ли с лекота да се приспособите към нова ситуация, без да недоволствате, мърморите или да Ви е неудобно, дискомфортно?
27.Чувствате ли се сутрин рано обикновено отпочинал и отморен? 
28.С желание ли декламирате стихове пред публика? 
29.Считате ли, че много хора преувеличават своите нещастия, само за да получат съчувствие и помощ? 
30.Имате ли усещане, че напоследък зрението Ви се е влошило?
31.Може ли да се каже за вас, че сте избухлив човек, на който бързо му минава?
32.Трудно ли Ви е да изпитате жал към себе си, дори когато наистина не Ви е добре?
33.През по-голямата част от времето изпитвате ли обща слабост и отпадналост?
34.Удовлетворен ли сте от съдбата си?
35.Склонни ли сте към състояния на силно вътрешно безпокойство и страстно стремление към нещо?
36.Можете ли да разкажете една скучна история по такъв начин пред публика, че да Ви слушат дори най-резервираните?
Обработка на резултатите:
Всеки отговор, съвпадащ с ключа получава по 1 бал.
Събират се количеството отговори „да” на въпросите:
1, 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 13, 17, 21, 22, 25, 26, 28, 30, 33, 35, 36.
Събират се количеството отговори „не” на въпросите:
5, 7, 10, 12, 14, 15, 16, 18, 19, 20, 23, 24, 27, 29, 31, 32, 34.
Събират се двата получени сбора.
Интерпретация на резултатите:
 От 0 до 7 бала – ниско ниво на демонстративност. Налице са трудности при самоизразяването и експресията. Понякога твърде бързо и лесно може да се зацикли в негативни преживявания.  Трудности при сработването с други хора. В общуването се наблюдава „сухота”, прекалена сдържаност, липсва емоционалност, живост, изразност.  Ограничени способности да влияе върху другите.
 От 8 до 16 бала – средно (норма) ниво на демонстративност. Не изпитва затруднения в експресията. Справя се с негативните преживявания, като ги екстраполира, макар, че му коства усилие.  Има затруднения при сработването с другите, но и никога не изпада в пълна изолация. В общуването си е достатъчно емоционален, но и не преиграва.
 От 17 до 29 бала – високо ниво на демонстративност. Налице е артистичност и склонност към театралничене. С лекота се справя с негативните преживявания.  Много често игнорира фактите, жалва се, оплаква се, възможни са прояви на заучена безпомощност. Бързо намира контакт с другите. В общуването е много емоционален, като често преиграва.
 От 30 до 36 бала – много високо ниво на демонстративност. Артистизмът в съчетание с фантазно мислене и развито въображение, води често до проблеми в междуличностните отношения. Често се държи като истински истерик. Склонен е да отключва психосоматични разстройства. Рационалните доказателства практически отхвърля и не е способен да разсъждава с аргументи и логика.  Лесно може да бъде убеден при показна симпатия към него. Силно се влияе от ирационалното. Много тежко приема състояние на изолация от другите.  Непрекъснато търси внимание и положителна оценка от обкръжението си. Дълбоко преживява отрицателни оценки, дори забележки.

май 2012г.

Категория: Други
Прочетен: 3113 Коментари: 0 Гласове: 2

Семейна психодиагностика. Популярен тест „Работата и семейството”

(тест за мъже)

 

Цел: Този кратък тест е за експресна диагностика на семейните взаимоотношения през призмата на ценността „кариера в работата”.  Резултатите от него позволяват да се получи ориентация за съотношението между професионалните задължения и функционалността на съпруга в семейството.
Инструкция: Представяме Ви 16 въпроса, на всеки от които трябва да отговорите с избор на един от двата отговора: „да” или „не”. Избирайте този, който е по-близък до Вашето мнение.
Въпросник:
1.  След работа с радост ли и желание ли се прибирате в къщи?
2. Считате ли за свой дълг, всеки ден да посвещавате част от своето време на съпругата си, за да обменяте мнения, да обсъждате един или друг проблем, или просто да споделите свои мисли и преживявания?
3. Знаете ли малкото и фамилното име на класния ръководител на Вашите деца?
4. Знаете ли какви са обикновено седмичните разходи на Вашето семейство?
5. Познава ли съпругата Ви вашите професионални отговорности?
6. Знае ли съпругата Ви за значението и ползата конкретно на Вашата професионална дейност и тази на фирмата, в която работите?
7. Знае ли съпругата Ви какъв е Вашия общ доход (заплата)?
8. Познава ли съпругата Ви Вашите колеги и споделял ли сте своето мнение за тях?
9. Отказвали ли сте делова среща, заради решение да посветите времето на съпругата си?
10. Познавате ли приятелките на съпругата Ви и известно ли е нейното отношение към тях?
11. Какви книги предпочита да чете съпругата Ви?
12. Знаете ли кога съпругата Ви се събужда от сън?
13. Обсъждате ли със съпругата си плановете за прекарване на отпуска си (уикенда)?
14. Обсъждате ли в семейния кръг планове за бъдещето?
15. Споделя ли съпругата Ви Вашите планове или тя има други интереси?
16. Вярвате ли, че любовта Ви е взаимна?

Резултати и интерпретация:
Положителните отговори получават по 1 точка, а отрицателните – 0 точки.
#   от 11 до 16 точки – Вашето семейство разрешава проблемите си успешно
# от 6 до 10 точки – Най-вероятно професията Ви отнема много повече време, за сметка на присъствието Ви в дома. На лице са признаци за нарушен баланс в диадата „професия-семейство”. Добре би било да направите корекция и да увеличите физическото и емоционалното си присъствие в семейството.
# от  1 до 5 точки – Спешно е необходимо да преосмислите своето отношение в семейството. Превръщате се или вече сте се превърнал във формално присъстващ съпруг и баща. На лице е опасност да бъдете отхвърлен в периферията на семейната структура, да загубите позицията си в семейната йерархия.

май 2012г

Категория: Други
Прочетен: 3568 Коментари: 0 Гласове: 1

 

Тест за изследване ниво на педантичност (перфекционализъм) в поведението

 

Цел: Тестът е предназначен за диагностика на педантичността при изпълнението на определени задачи.  От една страна качеството „педантичност” се изразява в последователен стремеж да се следват определени приети или наложени форми и правила, съблюдаване на най-малките подробности и формалности, като при тази фиксираност в дребните неща и нюансите, много често се изпуска същността на задачата, а това намалява ефективността на цялата дейност. Перфектното следване на правила винаги изисква огромен ресурс от личността, който на практика се разпилява в нюанси и по-маловажни дейности или обекти. От друга страна педантичността се проявява и като изпълнителност, чувство за отговорност, добросъвестно отношение към задълженията, точност, строгост, последователност, стриктност, любов към истината. На трето място, наличието на високи нива на педантичност в много случаи се свързва с ниска самооценка, която се проявява в т. нар. „перфекционализъм”. В някои случаи педантичността прикриват невежество и ограничена мисъл.
Тестът дава много добри резултати при изучаване на членовете на групи, работещи като екипи.
Описание: Тестът включва 14 въпроса, на които изследваното лице следва да отговори с „да” или „не”. Прилага се за лица над 18 години.  
Обработка на резултатите
Всеки отговор, отговарящ на ключа получава по ч бал.
Събират се отговорите „да” на въпросите :  1, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 13, 14.
Събират се отговорите „не” на въпросите :  2, 8, 12.
Събират се двата сбора. Полученият общ бал отразява нивото на педантичност.
= от 0 до 4 бал – ниско ниво на педантичност. Изследваното лице не следва стандартните форми на дейност и поведение при изпълнение на задачи. Изразен е стремеж не толкова към точното изпълнение, колкото към бързо и с по-малко грешки изпълнение на задачите. Малките неща, подробностите, нюансите не са толкова важни и често дразнят и досаждат.  Личността е способна да проявява творчество, но в една необичайна форма.  Много често може да се наблюдава изоставяне на една или друга задача, оправдавайки се с лошо настроение или липса на вдъхновение. Някои задачи остават недовършени или не изцяло оформени, като се допускат пропуски.
= от 5 до 9 бал – средно ниво на педантичност. Изследваното лице отделя внимание както на качественото изпълнение на задачите, така и на ефективността на дейността си. Рядко изпуска детайли, търси и държи на нюансите.
= от 10 до 14 бал – високо ниво на педантичност. Изследваното лице следва стандартните форми на дейност и поведение при изпълнение на задачи. Ревниво, упорито и последователно следва най-малките подробности и формалности. Типични за него са изпълнителността, чувството за отговорност, добросъвестно отношение към дейността. Строгост, точност, рамкираност, дребнавост.  На лице е дефицит на креативност.  Трудности при справяне с непознати задачи и обстановка.  Поради прекалено „вглеждане в дърветата, не вижда гората”. Качеството на работата е високо, но не е творческо, а от там ефективността е ниска.  Влага изключително огромни лични ресурси в дейността.  В тази категория попадат типичните бюрократи.  Не е способен за изява в професии, които изискват творчество. Подходящи за него за дейности като: икономика, счетоводство, право, държавна администрация.

 

Тестова бланка

Име, фамилия: ……………………………………………………………………………
Възраст: …………………………………
Дата на изследването: ………………………………………………………..

Инструкция: „Внимателно прочетете следващите въпроси. На всеки въпрос можете да отговорите по един от двата предложени варианта: „да” или „не”, в зависимост от това дали те отговарят на вас.  Избраният отговор подчертайте или обградете с кръгче. Не мислете дълго над отговора. Обикновено първото за което се сетите е най-правилно”.
Стимулен материал
1.Имате ли навик да съхранявате банкнотите си в портфейл, прилежно подредени?  да / не
2.С удоволствие ли се занимавате с дейност, изискваща висока отговорност?? да / не
3.Считате ли, че хората са недостатъчно взискателни един към друг? да / не
4.Дразните ли се от появили се гънки в килима или неподредени в коридора обувки и обхваща ли Ви желание незабавно да поправите  този недостатък? да / не
5.Бихте ли изпълнявали толкова старателно и внимателно една тягостна, бавна, формална, но задължителна дейност, както бихте вършили нещо наистина приятно и любимо за вас?  да / не
6.Трудно ли Вие е да заспите вечер, ако през целия ден сте размишлявали върху свои бъдещи или някакви други проблеми, които не са в ред? да / не
7.Следите ли с изострено внимание всяка една вещ в дома Ви да бъде на мястото си? да / не
8.Тръгвате ли си от работа или от дома си, ако нещо с което сте се захванали не сте успели да довършите или нещо не е в ред?   да / не
9.Имате ли навик преди да напуснете дома си, да проверите дали някоя лампа не свети, прозорците затворени ли са, изключени ли са ел.уредите, затворени ли са крановете за вода, подредена ли е къщата Ви?  да / не
10.Имате ли навик да наливате чай или кафе до самия край на чашата? да / не
11.Случвало ли Ви се е да бъдете обладани от такива мисли, че изведнъж да изругаете на обществено място? да / не
12.Вярно ли е, че не обичате да правите планове за някаква дейност, тъй като сте уверен, че не бихте забравили важните си задачи?  да / не
13.Искало ли Ви се е да отстраните някого от изпълнението на определена дейност, защото без него би се получил по-добър резултат?  да / не
14.Истина ли е, че понякога дългата, изнурителна работа или просто определена дейност, Ви помага да забравите или се отвлечете от неприятни мисли? да / не

Май  2012г.

Категория: Други
Прочетен: 2857 Коментари: 0 Гласове: 2

Въпросник за изследване адаптационните способности на личността

 

Ключ:
1. Достоверност – “НЕ”: 1,10,19,31,51,69,78,92,101,116,128,138,148
2. Адаптивни способности :
 “ДА”4,6,7,8,9,11,12,14,15,16,17,18,20,21,22,24,27,28,29,30,33,36,37,39,40,41,42,43,46,47,50,
56,57,59,60,61,63,64,65,67,68,70,71,72,73,75,77,79,80,
81,82,83,84,86,88,89,,90,91,93,94,95,96,98,99,102,103,
104,106,108,109,110,111,112,113,114,115,117,118,119,
120,121,122,123,124,125,126,129,131,133,135,136,137,
139,141,142,143,145,146,149,150,151,152,153,154,155,156,157,158,161,162,164,165;
 “НЕ”2,3,5,13,23,25,26,32,34,35,38,44,45,48,49,52,53,54,55,58,62,66,74,76,85,87,97,
100,105, 107,127,130,132,134,140,144,147,159,160,163;
3. Нервно-психическа устойчивост:
 “ДА”:4,6,7,8,11,12,15,16,17,18,20,21,28,29,30,37,39,40,41,47,57,60,63,65,67,68,70,71,
73,75,80,82,83,84,86,89,94,95,96,98,102,103,108,109,110,111,112,113,115,117,118,119,
120,122,123,124,129,131,135,136,137,139,143,146,149,153,154,155,156,157,158,161,162
 “НЕ”:2,3,5,23,25,32,38,44,45,49,52,53,54,55,58,62,66,87,105,127,132,134,140
4. Комуникативни особености:
 “ДА”: 9,24,27,33,46,61,64,81,88,90,99,104,106,114,121,126,133,142,151,152
 “НЕ” – 26,34,35,48,74,85,107,130,144,147,159
5. Морална нормативност:
 “ДА” – 14,22,36,42,50,56,59,72,77,79,91,93,125,141,145,150,164,165
 “НЕ” – 13,76,97,100,160,163
Инструкция: „Пред вас са 165 твърдения, моля на всяко твърдение отговорете  с Да – съответно, ако се отнася до Вас или с Не – ако не се отнася до Вас. Отговорите давайте в бланката за отговори, като срещу номера на въпроса в съответната колонка (ДА или Не) отбележите със знака “Х”.
Стимулен материал
1. Случва се понякога да се сърдя.
2. Обикновено сутрин се събуждам бодър и отпочинал.
3. В момента съм толкова работоспособен,както и по всяко друго време.
4. Съдбата определено не е справедлива към мен.
5. Много рядко се случва да се напия.
6. Едно време много ми се искаше да избягам от вкъщи.
7. От време на време имам пристъпи на смях или радост,с които не мога да контролирам.
8. Струва ми се,че никой не ме разбира.
9. Мисля,че ако някой ми стори зло,заслужава да му отвърна по същия начин.
10. Понякога ми идват в главата такива лоши мисли,че е по-добре да не ги споделям с никого.
11. Случва ми се понякога да не мога да се съсредоточа върху това,което трябва да върша.
12. Често имам необичайни и странни преживявания.
13. Не съм имал неприятности по моя вина.
14. Като малък ми се е случвало да извърша някои малки кражби.
15. Понякога имам желание да чупя или хвърлям всичко,което ми попадне.
16. Случвало ми се е понякога по цели дни или дори седмици да не мога да се накарам да се захвана с никаква работа.
17. Сънят ми е накъсан и неспокоен.
18. Семейството ми не одобрява избраната от мен работа.
19. Случвало ми се е да не изпълня това,което съм обещавал.
20. Често ме боли глава.
21. Веднъж седмично и дори по-често без никаква видима причина изведнъж ме обливат топли вълни по цялото тяло.
22. Би било добре ако премахнат всички закони.
23. Здравословното ми състояние е нормално.
24. Ако на улицата срещна познат и той не ме заговори,предпочитам да отмина тихо.
25. Повечето от хората,които ме познават,ме харесват.
26. Аз съм общителен човек.
27. Понякога толкова много настоявам на своето,че хората губят търпение.
28. Обикновено съм ж добро настроение.
29. В момента ми е трудно да повярвам,че ще успея да постигна нещо в живота.
30. Не съм достатъчно самоуверен.
31. Понякога не казвам истината.
32. По принцип мисля,че животът е до голяма степен късмет.
33. Мисля,че за да се издигнат в кариерата си,повечето хора са склонни и да излъжат ако трябва.
34. С удоволствие участвам в обществени мероприятия.
35. Ако  се карам с някой от семейството ми.
36. Понякога изпитвам силно желание да наруша благоприличието и да направя някому зло.
37. За мен най-трудната борба е тази със самия себе си.
38. Рядко ми се случва да имам мускулна треска и подобно друго неразположение.
39. Абсолютно безразлично ми е какво ще става с мен.
40. Понякога,когато не се чувствам на мястото си,съм особено раздразнителен.
41. Често имам чувството,че правя не това,което трябва или дори по-лошо.
42. Някои хора така обичат да командват,че ме предизвикват да правя на инат,дори когато са прави.
43. Често се чувствам задължен да правя това,което намирам за справедливо.
44. Речта ми в момента е както обикновено (нито бърза,нито бавна,нито нервна,нито накъсана).
45. Мисля,че водя нормален семеен живот.
46. Чувствам се ужасно,когато ме критикуват или обиждат.
47. Понякога имам чувството,че просто трябва да направя някакво зло – или на себе си или на някой друг.
48. Поведението ми до голяма степен се определя от навиците на близките ми.
49. Израснах сред приятели, с които много държахме един на друг.
50. Понякога като че ли нещо ме тласка да се заяждам с другите.
51. Случвало ми се е да говоря за неща,от които нищо не разбирам.
52. По принцип заспивам спокойно и никакви мисли не ме тревожат.
53. През последните години се чувствам добре.
54. Никога не съм имал припадъци.
55. В момента теглото ми е постоянно.
56. Мисля,че често ме наказваха незаслужено.
57. Лесно се разплаквам.
58. Чувствам се малко уморен.
59. Не бих се притеснил, ако някой от семейството ми има проблеми с нарушаването на закона.
60. Става нещо нередно със съзнанието ми.
61. Нужни ми са невероятни усилия,за да прикрия срамежливостта си.
62. Почти никога (или никога) нямам световъртеж.
63. Безпокоят ме някои сексуални въпроси.
64. Трудно ми е да разговарям с хора,с които току що съм се запознал.
65. Когато се опитвам да се справя с нещо често забелязвам,че ръцете ми треперят.
66.  Ръцете ми са все така ловки,както и преди.
67. През по-голямата част от времето се чувствам отпаднал.
68. Понякога,когато се смущавам,силно се потя и това много ме дразни.
69. Случва ми се да оставя днешната работа за утре.
70. Мисля,че съм обречен.
71. Имало е случаи,когато ми е било трудно да се удържа да не взема нещо чуждо.
72. В миналото злоупотребявах с алкохол.
73. Често се тревожа за нещо.
74. Бих искал да стана член на някое общество или организация.
75. Рядко се задъхвам и имам силно сърцебиене.
76. През целия си живот следвам чувството си за дълг.
77. Случвало се е да преча на хората ръководен единствено от принципа,а не затова че случаят го налага.
78. Ако няма полиция и не е опасно, бих пресичал улиците,където на мен ми се иска,а не където трябва.
79. Винаги съм бил освободен и независим от контрола на семейството ми.
80. Имал съм периоди на такова силно безпокойство,че дори не съм можел място да си намеря.
81. Често поведението ми бива разбирано неправилно.
82. Някои хора от семейството ми се заяждат с мен повече, отколкото трябва.
83. Имам чувството,че някой управлява мислите ми.
84. Хората са равнодушни и безразлични към това,което се случва с теб.
85. Харесва ми да съм в компания,където хората се шегуват един с друг.
86. В училище усвоявах материала по-бавно от съученици ми.
87. Напълно съм уверен в себе си.
88. Най-безопасно е да не се доверяваш на никого.
89. Веднъж седмично и дори по-често се чувствам доста възбуден и развълнуван.
90. Когато съм в компания ми е трудно да намеря тема за разговор.
91. За мен не е проблем да накарам другите да се страхуват от мен и понякога използвам това,за да се пошегувам с тях.
92. Като играя обичам да послъгвам.
93. Глупаво е да се осъжда човек, който мами, при условие че му се позволява.
94. Някой се опитва да въздейства върху мислите ми.
95. Изпивам ежедневно много вода.
96. Най-добре се чувствам, когато съм сам.
97. Възмущавам се всеки път, когато разбера, че някой престъпник е останал безнаказан.
98. Случвало ми се е един или два пъти да почувствам, че някой чрез хипноза ме принуждава да върша някои неща.
99. Рядко заговорвам хората пръв.
100. Никога не съм имал проблеми със закона.
101. Приятно ми е да имам известни познати. Това като че ли ми придава по-голяма тежест в собствените ми очи.
102. Понякога съвсем безпричинно изпадам в периоди на необикновена радост.
103. Животът за мен почти винаги е свързан с напрежение.
104. В училище ми бе много трудно да говоря пред целия клас.
105. Хората проявяват към мен толкова симпатия и съчувствие,колкото заслужавам.
106. Отказвам да играя в някои игри, тъй като не ми върви.
107. Струва ми се,че завързвам запознанства не по-трудно от другите.
108. Неприятно ми е,когато съм заобиколен от хора.
109. По принцип съм човек, на който му върви.
110. Лесно мога да бъда замесен в някоя история.
111. Някои от членовете на семейството ми са извършвали постъпки, които са ме плашили.
112. Понякога имам пристъпи на смях или плач,с които не мога да се справя.
113. Трудно ми е да се заловя с изпълнението на нова задача.
114. Ако хората не бяха настроени срещу мен бих постигнал много повече в живота си.
115. Струва ми се, че никой не ме разбира.
116. Сред познатите ми има хора, които не ми харесват.
117. Лесно загубвам търпение с хората.
118. Когато се намирам в нова обстановка, често изпитвам тревожност.
119. Често ми се иска да не съм жив.
120. Понякога съм толкова възбуден, че ми е трудно да заспя.
121. Често пресичам на другата страна на улицата, за да избягна срещата с някого, когото съм видял.
122. Случвало се е да се откажа от нещо, което съм започнал поради страх, че няма да се справя.
123. Почти всеки ден се случва нещо, което да ме изплаши.
124. Дори, когато съм сред хора, се чувствам самотен.
125. Убеден съм, че има само едно единствено правилно разбиране за смисъла на живота.
126. Когато съм на гости предпочитам да стоя на страна и да разговарям с някого насаме, отколкото да се включвам в общите разговори.
127. Често ми казват, че съм много избухлив.
128. Случва се понякога да поклюкарствам по адрес на някого.
129. Става ми много неприятно, когато се опитвам да предпазя някого от грешки,а бивам разбран погрешно.
130. Често се обръщам към другите за съвет.
131. Често, дори когато всичко се развива добре за мен, ми е безразлично.
132. Доста трудно е някой да успее да ме изкара извън нерви.
133. Когато се опитам да покажа на някого грешките му или да му помогна, той ме разбира погрешно.
134. Обикновено съм спокоен и не е лесно някой да ме извади от равновесие.
135. Заслужавам сурово наказание за провиненията си.
136. Склонен съм да преживявам толкова силно разочарованията си,че не мога да се заставя да не мисля за тях.
137. От време на време ми се струва, че не съм способен на нищо.
138. Случвало се е при обсъждането на някои въпроси без да се замислям да се съглася с чуждото мнение.
139. Постоянно ме измъчват всевъзможни неприятности.
140. Убежденията и възгледите ми са непоколебими.
141. Мисля, че и без да се нарушава закона могат да се намерят някои вратички за  да бъде той заобиколен.
142. Има хора, които ми са толкова неприятни, че в дъното на душата си се радвам, когато те имат неприятности.
143. Имал съм периоди, когато от вълнение не съм можел да заспя.
144. Включвам се във всевъзможни мероприятия, тъй като това ми дава възможност да бъда сред хора.
145. Простено е нарушаването на правила, които хората възприемат за неразумни.
146. Имам някои глупави навици,които са толкова силни ,че просто е безполезно да се боря с тях.
147. С удоволствие създавам нови запознанства.
148. Понякога неприличните и дори непристойни шеги предизвикат у мен смях.
149. Ако нещо не ми се отдава добре, склонен съм веднага да зарежа всичко.
150. Предпочитам да действам съгласно собствените си планове, отколкото да следвам чужди указания.
151. Обичам околните да са наясно с моята гледна точка.
152. Ако мнението ми за някого е лошо (ако го презирам), почти не се опитвам да скрия това от него.
153. Нервен човек съм и лесно се възбуждам.
154. Всичко при мен върви зле, не така, както трябва.
155. Бъдещето ми изглежда безнадеждно.
156. Лесно може да се повлияе на мнението ми, дори когато до този момент то е изглеждало окончателно.
157. Няколко пъти в седмицата ми се струва, че нещо страшно трябва да се случи.
158. Обикновено се чувствам уморен.
159. Обичам да ходя на гости и да бъда в компания.
160. Старая се да избягвам конфликти и проблемни ситуации.
161. Често се дразня от това, че забравям къде слагам вещите си.
162. Приключенските истории ми харесват повече от любовните.
163. Ако ми се иска да направя нещо, но околните мислят, че не си заслужава, лесно мога да се откажа от намеренията си.
164. Глупаво е да се осъждат хора, които се стремят да вземат всичко, което могат от живота.
165. Безразлично ми е какво мислят другите за мен.

май 2012г.

Категория: Други
Прочетен: 2418 Коментари: 0 Гласове: 1

 

Тест за установяване ниво на самооценка

 

Цел:Установяване нивото на самооценка – неадекватно висока; балансирана; неадекватно ниска.
Описание:Тестът е за експресна диагностика. Съдържа 10 въпроса (твърдения), на които изследваното лице има възможност да направи един от предложените два или три отговора. Всеки един отговор носи определен бал.
Ключ:
           отговори - бал                                       отговори - бал
 въпрос                 а    б    в                          въпрос     а    б    в
 1                             1    3                                    6            5     3   1
 2                             5    1                                    7            1     5    3
 3                             5    1    3                              8            1     5    3
 4                             3    4    1                              9            5     1    3
 5                             1    5    3                            10            1     3    5

Оценка на резултатите
Всеки един отговор получава определен бал, съгласно ключа. Събират се баловете от всички отговори и се извършва проверка по нормите по три скали-нива на самооценка:
= От 50 до 38 бала.  Високо ниво на лична удовлетвореност (самооценка) и увереност в себе си.  Изразена потребност за доминиране над другите. Силно развит и активен „Аз”, който се стреми да се демонстрира, да се подчертава и да се налага с мнение и с постъпки.  Безразличие към оценките на обкръжението и същевременно стремеж да се критикуват другите.  Колкото са повече баловете, толкова повече личността се доближава до определението; „Обичам себе си най-много!” Изключително сериозно отношение към собствените си достойнства, които биват хиперболизирани и преувеличавани. Отхвърляне на чуждо мнение и непоносимост към критични бележки.  Способност да се защитава „Аз”-а с всякакви средства, в т.ч. с откровени лъжи.  Налице са дефицити в социалните умения, проблеми в общуването и нарушения при социалната адаптация.  Трудно работи в екип.
От 37 до 24 бала. Балансира „Аз”, живее в съгласие със себе си, уверен в собствените си сили и способности. Уравновесен при оценки за себе си и другите. Гъвкав.  Притежава способности да намира изход при трудни ситуации, както при справяне със собствените си мисли и емоции, така и в общуването. Балансирана (нормална) самооценка. Опазва собствения си „Аз”, самоутвърждава се, но без негативни последици. Определено асертивен тип личност.  Умее да получи подкрепата на другите, способен да живее и работи в екип.
От 23 до 10 бала.  Неудовлетвореност от собствената си личност (интелект, способности, постижения, външност, възраст, пол и пр.).  Неуверен, боязлив, пасивен, отбягващ, високо ниво на тревожност, нисък праг на стресоустойчивост, неуравновесени емоции, неадекватни очаквания, наивност, доверчивост, алтруизъм, силна внушаемост, перфекционализъм.
 

ТЕСТОВА БЛАНКА


Име, фамилия ………………………………………………………………………………...
Възраст …………………….., дата на изследването ……………………………….........
Инструкция: „предлагаме Ви 10 въпроса (твърдения), които се отнасят до определени жизнени ситуации. Всеки въпрос има по 2 или 3 отговора. От вас се иска да изберете само един от тях – този, който в най-голяма степен се отнася до вас. Избраният отговор обградете с кръгче.”
Въпросник:
1.Колко често Ви терзаят мисли, че не е трябвало да казвате или да правите нещо ?
а) много често
б) понякога
2.Ако общувате с  изключително остроумен и надарен с блестящ ум човек, Вие:
а)стараете се да го победите в неговото остроумие
б)Не бихте влезли в съревнование, а по-скоро бихте му показали уважението си и след това бихте излезли от разговора
3.изберете едно от мненията, това което е най-близо до Вас:
а)това, което другите наричат късмет, всъщност е резултат от упорит труд
б)успехите често зависят от щастливо стечение на обстоятелствата 
в)в сложна ситуация главното е не упорството или късмета, а човекът, който може да помогне и утеши
4.Показват Ви шарж или пародия на вас, Вие: 
а)ще се разсмеете и ободрите на това, че във вас има нещо оригинално 
б)също ще се опитате да намерите нещо смешно във Вашия партньор и ще му се присмеете
в)ще се обидите, не няма да го покажете 
5.Вие винаги бързате, не Ви достига времето или се заемате с прекалено много и тежка работа за един човек? 
а) да
б) не
в) не зная
6.Вие избирате парфюм за приятелката си. Купувате: 
а)парфюм, който Ви харесва на Вас 
б)парфюм, който Вие мислите, че ще зарадва приятелката Ви, макар, че на Вас лично не Ви харесва 
в)парфюм, който са рекламирали неотдавна по телевизията 
7.Вие обичате да си представяте разнообразни ситуации, като се държите напълно различно от поведението Ви в живота. 
а) да
б) не
в) не зная
8.Чувствате ли се наранен и обиден, когато Ваши колеги (особено по-млади) постигат значителни успехи, отколкото Вие?  
а) да
б) не
в) понякога
9.Доставя ли Ви удоволствие да възразите на някого? 
а) да
б) не
в) не зная
10.Затворете очи и се опитайте да си представите 3-те цвята: син, жълт и червен. Кой от  тях Ви допада най-много?:
а) син
б) жълт
в) червен

Източник:
1.http://azps.ru/tests/3/test12.html
2.http://www.umapalata.ru/samoocenka-test.php
3. http://osnovizdorovya.ru/uvereny-li-vy-v-sebe.html

Категория: Други
Прочетен: 11461 Коментари: 1 Гласове: 3

Тест за социална култура в трудовата сфера

Скали: (1) Работа, (2) комуникации, (3) управление, (4) мотивация и морал.
Инструкция: Оценете всяко от следните твърдения с оценка от 0 до 10
1.В нашето предприятие на новите работници се предоставя възможност да овладеят специалността.
 10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0                                
2.При нас често се провеждат инструкции за всички категории работници.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
3.Нашата работа е много организирана.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
4.Системата за работна заплата не надвишава средната.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1`0
5.Това, което желаем е да привлечем нови специалисти.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
6.На нашето предприятие е наложена система за комуникация.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
7.При нас се взимат своевременни и ефективни решения.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
8.Инициативата при нас се поощрява.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
9.В нашето подразделение е наложена разумна система за повишение в нови длъжности.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
10.При нас се развиват разнообразни форми и методи на комуникация.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
11.Нашите работници участват в приемането на решения.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
12.Поддържаме добри взаимоотношения.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
13.Работните места при нас са преструктурирани.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
14.При нас не изтича вътрешна, фирмена информация.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
15.Създава се професионална оценка от дейността на работниците.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
16.Взаимоотношенията на работниците с ръководството са достойни за високи оценки.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
17.Всичко, което е необходимо на работниците при нас, винаги е подръка.
10  9  8  7   6  5  4  3  2  1  0
18.При нас се поощрява двустранната комуникация.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
19.Дисциплинарните мерки при нас се използват по изключение.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
20.При нас се отделя внимание на индивидуалните различия при работниците.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
21.Работата ни харесва.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
22.В нашето предприятие се поощрява непосредственото обръщане към бригадири и ръководството.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
23.Конфликтните ситуации се разрешават с отчет от двете страни.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
24.Равенството в труда при нас се поощрява.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
25.Трудовата натовареност е оптимална.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
26.При нас практически се дават пълномощия на по-нисък ешелон на управление.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
27.В нашето предприятие цари кооперация и взаимоуважение между работниците.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
28.Нашето предприятие постоянно предприема нововъведения.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
29.Нашите работници изпитват гордост за своята организация.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0

Изчисляване на резултатите:
1. Изчисляване на общия бал.
2. Изчисляване на средния бал по секции:
Работа: 1, 5, 9, 13, 17, 21, 25
Комуникации: 2, 6, 10, 14, 18, 22
Управление: 3, 7, 11, 15, 19, 23, 26, 28
Мотивация и морал: 4, 8, 12, 16, 20, 24, 27, 29

Интерпретация
Индексът “социална култура” се открива по общия бал. Показателите свидетелстват за средното ниво на социална култура.
= 290-261- много висока; 
= 260-175- висока;
= 174-115- средно
= по-малко от 115- съществува тенденция към деградация.

Категория: Други
Прочетен: 2251 Коментари: 0 Гласове: 1

Гериатична скала за депресия



(Име, презиме, фамилия) ……………………………………………………………………………………………………………………………………
Възраст  ……………………. год., образование ……………………………………
Професия  ……………………………………… дата на тестване  ………………………….

Инструкция: Изберете отговора, който съответства най-добре на начина, по който сте се чувствал през последната седмица. Направения избор обградете с кръгче.
1. Доволен ли сте като цяло от живота си? *                                             не / да
2. Изоставил ли сте много от вашите интереси и дейнос¬ти?                          не/ да
3. Имате ли усещането, че животът ви е празен? *                          не/да
4. Често ли се отегчавате?                                                                        не/да
5. Оптимист ли сте по отношение на бъдещето?                                         не/да
6. Ангажират ли ви мисли, които не можете да премахнете от
съзнанието си?                                                                                                         не/ да
7. В добро настроение ли сте в по-голямата част от време¬то?            не/да
8. Страхувате ли се, че нещо лошо ще ви се случи? *                                      не/да
9. Щастлив ли сте в по-голямата част от времето? *                                      не/да
10. Чувствате ли се често безпомощен?                                                          не/да
11. Често ли сте отчаян и нервничещ?                                                               не/да
12. Предпочитате ли да останете вкъщи, отколкото да из¬лезете навън
и да правите нови неща?                                                                        не/да
13. Често ли се притеснявате за бъдещето?                                           не/да
14. Имате ли усещането, че имате повече проблеми с па¬метта,
отколкото повечето хора?                                                                        не/да
15. Смятате ли, че е чудесно, че живеете сега?                                          не/да
16. Често ли се чувствате паднал духом и тъжен?                                          не/да
17. Чувствате ли се доста безполезен така, както сте по¬настоящем?      не/да
18. Тревожите ли се много за миналото?                                                       не/да
19. Намирате ли живота твърде възбуждащ?                                               не/ да
20. Трудно ли ви е да започвате нови проекти (планове)?                          не/да
21. Чувствате ли се изпълнен с енергия?                                                          не/да
22. Оценявате ли положението си като безнадеждно?                                  не/да
23. Смятате ли, че повечето хора са по-добре в живота си,
отколкото сте вие?                                                                                                         не/ да
24. Често ли се разстройвате от дребни неща?                                               не/ да
25. Често ли ви се плаче?                                                                                      не/да
26. Трудно ли се концентрирате?                                                                         не/да
27. Приятно ли ви е да се събуждате сутрин?                                                    не/да
28. Предпочитате ли да избягвате социалните събирания (сбирки)?       не/ да
29. Лесно ли вземате решения?                                                                           не/да
30. Разсъдъкът ви ясен ли е, както е бил преди време?                                  не/да


Бележки: (1) Отговорите се отнасят за 1 точка; (2) Ограде¬ните в скоби фрази се отнасят към алтернативните начини за из¬разяване на въпросите; (3) Въпросите в черно се отнасят към сък¬ратената версия.
Скалата оценява депресивното разстройство на 3 нива - пър¬вото включва въпроси от 1 до 10 и отразява леките депресивни симптоми; второто ниво оценява умерено тежките симптоми и обхваща въпроси от 11 до 20; третото ниво отразява тежките деп¬ресивни симптоми и включва въпроси от 21 до 30 (бел. ред.).
Таблицата е адаптирана по Yesavage JA 1А. Гериатрична скала за депресия Psychophfarmacol Bull. 1988; 24:709.

Категория: Други
Прочетен: 2651 Коментари: 0 Гласове: 1

Методическо пособие за работа с модифициран вариант на експериментална техника за изучаване на самооценка – Дембо-Рубинщейн

1. Ред за прилагане, инструкции, интерпретация.
 Препоръчва се прилагане на метода веднага след установяване на първоначалния контакт.
 След изследването задължително се провежда беседа /полуструктурирано интервю/ по въпроси, възникнали по време на експеримента.

ПЪРВИ ЕТАП НА ИСЛЕДВАНЕТО

 А) Първа инструкция
 „Представете си условно, че на тази линия са разположени всички хора, които познавате. Тук отгоре /показва се/ се намират най-здравите, а тук отдолу /показва се/ се намират най-болните точки. Между тях /показва се/ са останалите. Преценете по здравословно състояние къде в момента се намирате вие и поставете черта върху самата линия”
 2. Указания за работа
 Ако маркерът не е върху линията – имаме неразбиране на инструкцията, тревожност, неувереност, нежелание за саморазкриване. Отново се разяснява инструкцията и се наблюдава дали втория път ще е върху линията.
 Ако отново е в страни на същото ниво, с допълнително колебание или разлика във височината на оценката – имаме надежден показател за вътрешна тревожност, страхово преживяване, депресия.
 При маркер под 0,5 мм. отклонението, както и при допълнителна черта – показателите са същите.
 При миниатюрна чертичка /до 1-2мм – затвореност, граничеща с аутизъм и се среща при болни от шизофрения /дребен почерк/.
 При повтарянето на чертата – вискозност, стереотипност – показатели за органична симптоматика и за наличие на тревога.
 При задраскана черта /корекция/  + приповдигнати маниерни обяснения на тази тема – наличие на хистериозност.
 При наклонена черта – невротични отклонения, завишена самооценка, претенции за уникалност.
 При поставен „Х” маркер вместо черта – негативно отношение към изследването и нежелание за неговото продължаване, макар, че това вербално не се показва.
 При поставен „О” маркер вместо черта /среща се рядко/ - стремеж към прикритост, затвореност, нежелание да даде сведения за себе си.
 При характерен натиск на молива /моливът трябва да е с мек графит, добре подострен/, съпроводен със силен, повторен – налице е моментна слаба тревожност, астенични прояви на органична основа, но без наличие на тревожни и депресивни преживявания.
Забележка: „Астеник” – (от гр. asthenes – слаб) шизоиден темперамент, характерно с неадекватно на външни стимули поведение, повишена ранимост, емоционална студенина, нелокализиран страх, печал, униние, отказ от борба с трудности, отчаяние, повишено емоционално напрежение, учестено дишане, насълзени очи, застойно-раздразнителен характер, подозрителен, мнителен, педантичен характер (ананкаст), слаб, отпуснат, Телесна конституция – висок, слаб, дълъг нос, тесни рамене, продълговато слабо лице.
 Ако след поставяне на маркера моливът бъде поставен внимателно на масата – акуратност и изпълнителност или известна ограниченост в интересите, подчиняемост, конформизъм.
 Ако моливът е поставен с удар върху масата – власт, доминантност, завишена неадекватна самооценка, негативно отношение към критика, ограничения, забрани.
 Ако бъде хвърлен молива – безусловен показател за незаинтересованост или отрицателно отношение към изследването, демонстративно, формално оценяване, повърхностност, повишена раздразнителност, стремеж към самостоятелност, независимост, автономност, нежелание за саморазкриване и продължаване на контакта.
 Особено диагностично значение има височината, на която е поставена линията . Психически здравите, с адекватна самооценка по правило се оценяват по средата на линията (-20 до +20) в ляво и дясно от центъра. Случаи на излизане от тези граници, както и поставяне точно  в средата са диагностични показатели. Ако чертата е над +20 завишена самооценка, а при под - 20 – занижена. Над + 40 и под – 40 -  неспособност или нежелание за адекватна самооценка, стремеж към самоизтъкване, резоньорско мислене или самообвинение и търсене на съчувствие. Ако маркера е още в по-крайно положение от позиция „40” – отсъствие на самокритичност и ефективен контрол, както и стремеж да му се обърне внимание.
 Ако маркерът е под /над края на линията – неадекватна самооценка, като при последващото обсъждане трябва да се изясни до каква степен самооценката отговаря на обективното състояние.

Указания:
Не се разрешават коментари и обсъждания по поставяните маркери.
Не се разкрива замисълът, а само инструкцията на експеримента.
Провокиращите въпроси се отклоняват – „Както прецените”.

Б) Втора инструкция:
„Вие се оценихте по отношение на здравето. Сега самостоятелно начертайте следващата линия и сам изберете показателя по който ще се оцените. Напишете го над линията и поставете черта там, където смятате, че се намирате в сравнение останалите ваши познати”
Тази част от изпълнението на инструкцията обикновено протича по-трудно. Изисква се по-голяма настоятелност и повече указания във връзка с по-голямата проективност на ситуацията и повишената самостоятелност на избора.
 При удължен период м/у инструкцията и изпълнението – колебливост, неувереност, нерешителност, прикритост, противоречия.
 Ако втората инструкция не бъде усвоена се пристъпва към второ разясняване, като се настоява лицето да начертае линия като първата. След това се настоява да се избере показател за самооценка и да се напише над линията, т.е. цифра, процент и пр. Накрая се иска да се извърши оценяване по сравнение с условията на „останалите други”.
 Ако третото разяснение отново не е разбрано – ограничен интелектуален потенциал, нежелание за саморазкриване, стремеж да се избяга от изследването или отрицателно отношение към забрани и ограничения.
 Ако лицето разбере инструкцията, но започне самостоятелно да разсъждава за смисъла, съдържанието, структурата на самооценяването – наличие на авторитарност, резоньорство, прикритост, малоценностни преживявания, снижена самокритичност, високо ниво на претенции, мнение за уникалност и неповторимост.
 Дължината и контура на новоначертаната линия – показател за склонността за саморазкриване, ангажираността със задачата им изпълнителността или обратното.
o Ако е права – целеустременост, акуратност, стремеж към показност в по-добра светлина, потребност от оценяване, социална желателност, стремеж към висока оценка.
o Ако е вълнообразна – небрежност, незаинтересованост, избягване на трудностите, икономия на усилия.

 Избор на показател за измерване – показва актуалните структури на самосъзнанието, които в момента на теста придобиват личностна значимост за изследвания. Оказва се, че те или са най-важните и субективно оценени характеристики или отговарят на субективно формирани критерии за добро и човешко въобще. Впоследствие при беседата този елемент следва да се изясни.


В) Трета инструкция:
„Сега начертайте още една права линия, обозначете показателя, по който ще се оцените и поставете черта на съответното място”. Подобни са и следващите инструкции.
На изследваното лице се дава възможност само да определя броя и вида на показателите, по които ще се оценява. Ако попита до кога трябва да чертае линии, се отговаря – „До края на листа”.
 В случа се оценяват: какви показатели за оценка избира лицето и  с каква степен на обобщеност и конкретност те се характеризират.
o Колкото повече критерият е обобщен и конкретно определен, в толкова по-голяма степен може да се очаква наличие на интелектуална, емоционална и социална зрялост, рефлексивност, произволност, по-висока степен на самопознание, с произтичащи от това личностни особености.

 Разстоянието между самостоятелно начертаните линии:
o При по-малко разстояние между 1-ва и 2-ра линия в сравнение 2-ра и следващи – слаба диференцираност на самосъзнанието, ниска рефлексивност, снижена самокритичност, формализъм, прикритост.
o При по-голямо разстояние между 1-ва и 2-ра линия в сравнение 2-ра и следващи – социална желателност, стремеж към саморазкриване, слабост в защитите, явно подценяване на експериментатора.

Забележка: Съдържанието на показателите и самата самооценка подлежат на обсъждане след изследването.

ВТОРИ ЕТАП НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

 След приключването на свободните избори за самооценяване се провежда втория етап на експерименталната процедура.
Листът се обръща обратно и се чертаят 13 прави линии с размерите на първата и на разстояние 1,5 – 2 см. Една под друга.
Отгоре се обозначават, както следва:
 Здраве
 Ум
 Характер
 Щастие
 Познаване на себе си
 Приятелство
 Амбиции
 Късмет
 Секс
 Семейство
 Уважение
 Воля
 Постижение

Забележка:  Индивидуалните особености на изследваните лица позволяват включването или заместването на поредицата и с други категории, като: дисциплина, самоконтрол, общителност, трудолюбие и т.н.
 Общителност
 Доминантност
 Консерватизъм
 Самоконтрол
 Трудолюбие
 Прагматизъм
 Достижения
 Активност и пр.

ОЦЕНЯВАНЕ
В случая от значение са същността на определения критерий, съотношението между оценките по показателите,  особеността на обясненията и диагностичната интерпретация.

 След обозначаване на критериите се дава първата инструкция, която се повтаря в съкратена форма до завършване на самооценяването.

 След това се съединяват всички точки отгоре до долу на листа и се получава графика. Ако най-високите и най-ниските показатели не излизат от границите на -20 и +20 от дължината на линията, то получените резултати и последващите ги обяснения обикновено нямат особено висока диагностична стойност, тъй като влизат в стандарта.
Изключение правят случаите:
 Ако оценките са в средата на линията – мнителност, подозрителност, прикритост, незаинтересованост, формално отношение. Особено интересни са обясненията по близки показатели, при които има съществени разминавания – противоречия.
 Ако оценките са отклонени значително от средата на линията – дисбалансираност на самооценката, наличие на остри субективни кризи, занижен самоконтрол.

ТРЕТИ ЕТАП НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
(Експериментално-провокираща беседа)

 Поводът за провеждането на беседата се свързва с оценяване извършеното от изследваното лице, но съдържанието и може да надхвърли далеч тази тема.. Този момент удачно се съчетава с анализ на документи и методите – опознавателна беседа, психологическа експлорация, наблюдение и пр., чийто описание, специфични прийоми на провеждане и интерпретации остават извън кръга на настоящата разработка.
> Обсъждането на поставените оценки обикновено започва от последната от тях. Например „УСПЕХИ” – където се поставят въпросите:
 „Какво е успял да постигне до сега?”
 „Защо иска да постигне именно това?”
 Аналогични въпроси се задават и по отношение на всички останали оценки, като дадените отговори се съпоставят помежду си  -  „постижения”, „воля”, „ум”, „характер”, „щастие” и пр.
 Търсят се взаимни връзки и се анализират противоречия
 Задават се въпроси свързани с „операционализиране” на критериите и на оценката, която я поставил, например: „Как разбирате думата „воля”, „характер” и т.н. „В какво се изразява щастието?”, „От какво зависи то?”, „Защо се оценихте тук по показателя „ум”?”. Всички тези въпроси са насочени към разкриване съдържателната страна на извършеното от изследваното лице.

При анализа на самооценката трябва да отчитат различни нейни взаимосвързани структурно-динамични аспекти.
> Структурни компоненти – когнитивен и социален;
> Обща и частна самооценка, представени под формата на опозиции,т.е.:
 „висока-ниска”;
 „адекватна-неадекватна”;
 „ситуативна-стабилна”;
 „реална-демонстративна”;
 „осъзната-неосъзната”
> Процесуални характеристики, отразяващи процеса по формиране на самооценката, като механизъм на саморегулацията:
 „обоснованост”;
 „рефлексивност”;
 „надеждност”;
 „ефективност”
> Съотношение между частните самооценки.
> Съотношение между общите и частните самооценки:
 „съгласуваност”;
 „дисбалансираност”;
 „конфликтност”;
> Видове самооценки, в зависимост от времевата им отнесеност:
 „ретроспективна”;
 „актуална”;
 „прогностична”;
> Видове самооценки, в зависимост от съотношението „желано-постигнато”:
 „реална”;
 „идеална”;

Категория: Други
Прочетен: 4310 Коментари: 0 Гласове: 1

Примерни образци документи в полза на училищните психолози

ПРАКТИКА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ
(занятие с елементи на тренинг)

 

 Цели: Формиране на конфликтна компетентност на учениците и развиване на умения за толерантност.
Задачи:
• Определение за понятието „конфликтна ситуация” и „конфликт”
• Анализ на способите за справяне с конфликтна ситуация
• Формиране умение за разрешаване на конфликти
• Определяне нивото на конфликтност
Продължителност: 60 минути
Численост на групата: 8-10 ученика

ХОД НА ЗАНЯТИЕТО
1/ Организационен елемент

Упражнение „Скала за настроение” 
На участниците се раздават бели листове и цветни моливи (флумастери) като се иска, да нарисуват своето настроение в настоящия момент, например, във вид облаци, слънце, дъжд и т.н. След това картините се събират, разбъркват се и водещият раздава на всеки по една картина с искане да разкаже какво е настроението на този художник.
2/ Основна част
2.1. Запознаване с понятието „конфликт”, видове конфликти, възможни причини за конфликти, анализ на способите за решаване на конфликтни ситуации, начини за избягване и преодоляване на конфликти, определяне на нивото на конфликтност.
2.2. Нова тема:
- Случвало ли ви се е да се скарате с някой? Ако не, то Вие не просто сте щастлив,  а уникален човек.  Ако обаче сте преживели кавга, скарване, то вие със сигурност помните, колко е било неприятно, какво безпокойство носи кавгата. В психологията кавгата се нарича „конфликт”.  Думата „конфликт” произхожда от латински език и означава „стълкновение”, „сблъсък”.”
И така,  конфликтът представлява стълкновение на различни желания (интереси, цели и пр.). практически няма нито една сфера на живота, в която не може да възникне конфликтна ситуация.  Различните са причини, предмета на конфликта и намерения на хората, участващи в конфликта, но винаги те отричат последиците от него.

За да възникне конфликт е необходима конфликтна ситуация. Конфликтната ситуация представлява наличие на противоположни позиции, разногласия на страните по даден въпрос.  Но не винаги една конфликтна ситуация довежда до конфликт.  Трябва да има и още нещо – това е инцидента. Инцидентът представлява стечение на обстоятелствата, които се явяват повод за началото на непосредственото стълкновение на страните.
Когато позициите на двама или повече взаимодействащи хора встъпят в открито противоречие, възниква конфликтна ситуация.
Ако спорът е между двама или повече хора, този конфликт го наричаме междуличностен. Това е ситуация, при която мотивите, интересите и способите за действие на различните страни са несъвместими, противопоставят се една на друга.
Конфликтът може да бъде явен (открит) и скрит (подмолен). Явният конфликт по принцип започва с началото на разногласията, той предполага открита дискусия, която следва да доведе до общо решение.
Скритите конфликти са свързани с поведението на личността и имат следните характеристики:
• Рязко намаляване интензивността на общуването между страните.
• Значително се снижава активността и заинтересоваността от съвместна дейност.
• Страните биват обхванати от критично настроение една срещу друга (фиксират се).
• Постепенно се появяват различни форми на агресивност, които бележат развитие (агресивна раздразнителност, агресивно недоверие, опозиционно поведение, ревност и омраза). Конфликтът се затяга.
• Увеличава се количеството грешки в дейността с вероятност за инциденти.

Същевременно в противоречие могат да влязат мотивите на един и същ човек.  От една страна той има желание за победа в този двубой, от друга обаче, той не е в състояние по редица причини да осъществи това свое желание.  При такава ситуация в човек расте вътрешното напрежение, безпокойството, че не може да разреши своя вътрешен конфликт. Този конфликт  се нарича вътрешноличностен конфликт

3. Практическа задача
Водещия разделя групата на две подгрупи, като им поставя задача, да помислят върху формулиране на два междуличностни конфликта.

4. Нова тема
Всеки конфликт има свое развитие във времето и пространството.  Изследванията показват, че без значение на тяхното многообразие и уникалност, всички конфликти имат едни и същи фази, през които преминават.

Различават се три основни фази:
Първа фаза – предконфликт.  Тя се характеризира с възникване на разногласие по определен въпрос между две или повече страни.  Като правило това разногласие се приема от страните като формален довод.  Ако едната страна не е в състояние да се договори, в сила се привежда психологическия фактор.  Хората започват да се наблюдават един-друг, като взаимно развиват своето раздразнение, а понякога и неприязън.  Постепенно отношенията между участниците и разногласията между тях придобива повишена напрегнатост.  От опозиция постепенно страните излизат от укритията си и влизат в противопоставяне, което предхожда конфликта.
Втора фаза – същински конфликт.  В тази фаза на същинския конфликт всеки участник възприема своята конкретна цел, като несъвместима с целта на „противника”. Общуването преминава в открита „война”.
Трета фаза – разрешаване на конфликта.  Тук се отделят няколко способа за разрешаване на разногласията, довели до конфликта.
• Настойчивост, принуда (достигане на своите цели с всякакви способи, с агресивност, с използване на власт, заплахи, изнудване, физическо насилие и пр.)
• Отклоняване или бягство  (стремеж да се излезе от конфликтната ситуация, да се напусне, избяга от полесражението)
• Приспособяване (извършване на известни отстъпки, вземане на „половинчати” решения).
• Сътрудничество (решение на конфликта, с взаимно отчитане интересите на другата страна).

5.Практическо занятие
Водещият предлага на участниците психотехническа игра „Писмо до губернатора” (участниците се разделят на 5 подгрупи, получават картички с имената на стратегиите на поведение в конфликтна ситуация.  Задачата е, да подготвят писмо-отказ или писмо-съгласие, придържайки се към стила).

Стъпки за разрешаване на конфликта:
= Установяване на скритите и явни причини за конфликта (какво се явява предмет на разногласие)
= Определяне на интересите и желанията на конфликтуващите.
= Разбиране на доводите, аргументите, интересите на опонента
= Запазване на позитивно отношение към опонента  (позволяване на партньора да „освободи парата на агресията”, като се запази пълно спокойствие по време на тази процедура); запазване на емоционална стабилност и въздържаност ( да не се дава на партньора отрицателна оценка, да не се коментират негови думи и действия, а да се говори само за собствените чувства)
= Диференциране на емоциите от самия проблем (премахване на отношенческия елемент в конфликта и съсредоточаване върху съдържателния) – спокойно да бъдат изложени претенциите, фактите, желанието за окончателни резултати, своите варианти за разрешаване на проблема, отстраняване на отношението на неприязън и враждебност един към друг.
= Искания за разумно и справедливо решение на проблема с отчитане на законните права и интереси на двете страни.

6. Практическа задача
Водещият предлага психотехническа задача „Sorry! Няма да има конфликт!”

7. Финализиране на занятието
= Беседа
= Какво ново научихте?
= Рефлексия

Флегматичният човек най-често е скучен и неинтересен за обкръжението си, но и извънредната активност, преминаваща в агресия, също никого не радва.  Предлагам ви теста „Ниво на конфликтност”, чрез който бихте определили достатъчно ли сте коректни в отношенията си с заобикалящите ви хора и лесно ли общувате с тях.

Занятието завършва с тест.

Тест за ниво на конфликтност

      Инструкция: Предлагам Ви въпросник с 14 въпроса, касаещи ситуации на общуване. От Вас се иска да се запознаете с всеки един въпрос и да прецените кой от трите отговора се отнася за Вас. Запишете буквата на избрания от Вас отговор в бланката за отговори, в това квадратче, в което е записан номера на въпроса 
       Въпросник:
 1/ Характерно ли е за Вас да се стремите към доминиране, т.е. да се стремите да подчините хората около Вас на своята воля?
А.  Не
Б.  Понякога
В.  Да

2/ Има ли в вашия клас ученици, които се страхуват от теб, а е възможно и да те ненавиждат?
А.  Да
Б.  Трудно ми е да отговоря
В.  Не

3/ какъв сте Вие в най-голяма степен?
А.  Миротворец
Б.  Принципиален
В.  Предприемчив

4/ Колко често Ви се случва да се самокритикуваш?
А.  Често
Б.  Периодически
В.  Рядко

5/ Какво би било най-характерно за Вас, ако трябва да оглавиш вашия клас?
А.  Бих разработил програма за развитието на класа поне една година напред и бих убедил всички съученици в нейната перспективност.
Б.  Бих изучил подробно кой кое в класа и бих установил контакти с лидерите.
В.  Често бих се съветвал със съучениците си.

6/ При неуспех, какво е най-характерното Ви състояние?
А.  Отчаян съм
Б.  В лошо настроение
В.  Обиден съм на самия себе си.

7/ Характерно ли е за Вас да се стремите да отстоявате и се придържате към традициите на вашия клас?
А.  Да
Б.  По-скоро, да.
В.  Не

8/ Принадлежите ли към хората, които предпочитат да кажат на другия истината в очите, отколкото да премълчите?
А.  Да
Б.  По-скоро, да
В.  Не

9/  С кое от трите качества Ви се стремите да се справите и се стараете да премахнете?
А.  Раздразнителност
Б.  Обидчивост
В.  Нетърпимост към критиката на другите.

10/ Какъв сте в най-голяма степен?
А.  Независим
Б.  Лидер
В.  Генератор на идеи

11/ Вашите приятели Ви считат най-вече, че сте …
А.  Екстравагантен (нестандартен, ексцентрик)
Б.  Оптимист (вярващ в положителното бъдеще)
В.  Настойчив

12/ С какво най-често Ви се случва да се борите в общуването с другите хора?
А.  Несправедливостта
Б.  Бюрократизма
В.  Егоизма

13/ Кое е най-характерно за вас?
А.  недооценяване на собствените ми способности
Б.  оценявам собствените си способности обективно
В.  Надценявам собствените си способности.

14/ Кое Ви довежда най-често в сблъсък и конфликт с хората?
А.  Излишната ми инициатива
Б.  Излишната ми критичност
В.  Излишната ми праволинейност

Обработка на резултатите
Всички отговори на всеки въпрос имат своя оценка в балове.  Заменете избраните от Вас букви с балове, като използвате дадената Ви таблица (ключ) и изчислете чрез събиране общия бал.

№  1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14
А  1  3  1  3  3  2  3  3  2  3  2  3  2  1
Б  2  2  3  2  2  3  2  2  1  1  1  2  1  2
В  3  1  2  1  1  1  1  1  3  2  3  1  3  3

 Получената сума в балове, характеризира нивото на конфликтност:
=  от 14 до 17 бал – много ниско;
= от 18 до 20 – ниско;
= от 21 до 23 – по-ниско от средното;
= от 24 до 26 – близко до средното;
= от 27 до 29 – средно;
= от 30 до 32 – близко до средното;
= от 33 до 35 – по-високо от средното;
= от 36 до 38 – високо;
= от 39 до 42 – много високо.

Бланка за отговори

№  1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14
А                         
Б                       
В                         

 


Източник: http://festival.1september.ru/articles/419466/
 

Категория: Други
Прочетен: 7890 Коментари: 0 Гласове: 2

Примерни образци документи в полза на училищните психолози

Харта за толерантност на учениците от .... клас
                                                       

       УЧЕНИЦИТЕ:

      „Ние, учениците от ..... от СОУ ........, единодушно приемаме настоящата „Харта”. За нас тя е договор с висока стойност и чрез нея, ние обявяваме нашата готовност да приемем задължения и отговорности, с надежда да създадем един истински клас от приятели. Класът ни да стане сплотена група от съученици, които взаимно уважават правата и чувствата на другите, които си помагат и подкрепят в трудни моменти, които общуват с доверие и обич помежду си, които разбират своята отговорност и като ученици и като деца на своите родители. 
      Ние разглеждаме този документ, като споразумение между самите нас, между нас и нашите родители и нашите учители.  Подписвайки я, ние дълбоко вярваме и сме убедени, че всеки един от нас ще се обърне към добродетелите в себе си, вярваме, че ще получим безрезервната подкрепа на нашите родители и учители.
      С настоящото споразумение всеки един от нас заявява:
1. Аз съм отговорен за собствените си действия - за това, което правя и говоря.
2. Аз съм в училище, за да се уча и работя заедно със съучениците си.
3. Аз нося всички необходими неща за урока,  изпълнявам домашните работи и се стремя към успех в обучението.
4. Аз се представям по най-добрия начин и нито един ден не е загубен за мен.
5. Аз участвам в работата на класа и нося винаги своите учебници и тетрадки за часа.
6. Аз помагам на другите и всички работим за общото добро.
7. В клас работя съсредоточено, спокойно, тихо и изслушвам този, който говори.
8. Аз следвам насоките, дадени от учителя.
9. Аз слушам внимателно и оставам на мястото си, когато някой от съучениците ми говори.
10.Аз винаги идвам навреме за час.
11.Аз опазвам училищното имущество и се грижа за чистотата в класната стая.
12.Аз съм винаги любезен, учтив и почтителен. Не дразня и не обиждам другите.
13.Аз уважавам чувствата и правата на другите.
14.Аз съм внимателен и говоря с останалите учтиво.
15.Аз винаги вдигам ръка, когато искам да взема думата.
16.Аз мога и искам да преуспея.
17.Аз строго спазвам горните правила."

        РОДИТЕЛИТЕ:

      „Ние, родителите на учениците от ....... от СОУ ......, единодушно приемаме настоящата „Харта за толерантност на учениците от .... клас”, солидаризираме се и подкрепяме нашите деца, нашето бъдеще и всеки един от нас заявява:
1.Аз участвам активно в работата на класа.
2.Аз съм отговорен за редовното изпълнение на домашните работи и подготвянето на уроците от страна на моето дете.
3.Аз съм отговорен за възпитанието на детето си в духа на правните и морални норми.
4.Аз подкрепям всички инициативи на училищните органи за образованието, възпитанието, обучението и цялостното развитие на детето ми,  за да израсне като достоен гражданин на страната ни.
5.Аз съм обърнат с лице към проблемите и трудностите, към успехите и радостите на моето дете, разбирам го, общувам с него, съпреживявам с него, подкрепям го."

      УЧИТЕЛИТЕ:

   „Ние, учителите от СОУ ......., единодушно приемаме настоящата „Харта за толерантност на учениците от ....клас”. Ние разбираме нейната значимост за учениците и за техните родители. Ние изразяваме нашата благодарност към възпитаниците си и признателност към техните родители. Всички ние, чрез подписите на служителите, представляващи институцията заявяваме:
1.Аз вярвам в равния шанс на всички.
2.Аз се старая да помагам на учениците в максималната възможна степен.
3.Аз изслушвам и уважавам мнението на всеки.
4.Аз със всички мои сили, знания и педагогически опит, подкрепям и помагам всеки един ученик, за да стане една успешна и достойна личност.
5.Аз обгрижвам майчински /бащински/ своите ученици и съм до тях всеки път, когато те имат нужда от съвет, от насока, от обич и ласка, от разбиране и подкрепа."

Подписи на учениците от ......клас:               Представителите на училището:       

…………… …………… …………… …………       Класен ръководител.........……………   ……………  ……………  ………       Училищен психолог ........
…………… …………… …………… …………       Директор                   ........…………… …………… …………… …………               …………… …………… …………… …………           
 

Забележка: Препоръчително е приемането на "хартата" да стане в условия на ритуал, при необходимата тържественост и официалност. Добре е да се разработи сценарий с използване на интерактивни методи, технически средства, подходяща сцена, персонално участие на учениците и пр.
В следващ постинг ще бъде публикувана идея за сценарий!

                                                                  

Категория: Други
Прочетен: 3545 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.05.2012 06:04

Примерни образци документи в полза на училищните психолози
                                                       

АНКЕТНА КАРТА

                  Относно: Проучване нагласите и потребностите на учениците за създаване

                                    на „Училищен ученически омбудсман”

 

       Представяме Ви кратка, експресна анкета, чиято цел е, да проучи потребностите на учениците от по-голяма свобода за личен избор, защита на интересите и нагласите им за да се самоуправляват.

1. В качеството си на ученици, имали ли сте случай, в който сте искали Вашите права на човек, гражданин и ученик, да бъдат защитени от някакъв авторитетен и независим орган, пред училищното ръководство?

2. Имали ли сте ситуации във Вашия ученически живот, при които Ви се е искало, да потърсите помощ от определено овластено с правомощия лице, за да разреши конфликт, да възстанови нарушена справедливост или някакъв друг Ваш интерес, пред училищните власти, в качеството си на арбитър.

3. Считате ли, че ако учениците получат повече права и по-малко ограничения, и контрол от училищните власти,  биха били в състояние да се самоуправляват?

4. Считате ли, че ако учениците разполагат със свой официално ситуиран в училището и упълномощен с права орган или отделно лице, това би Ви дало по-голяма сигурност от гледна точка защита на личните Ви интереси и би разширило възможностите Вашият глас да се „чуе” от училищната администрация?
 АНКЕТНА БЛАНКА

резултатите от проучване нагласи и потребности на
учениците от …………….. клас, за създаване на  
„Училищен ученически обмудсман”
Графи на таблицата:
= въпроси брой на учениците по списък 
= брой присъствали 
= брой положителни отговори - "да" 
= брой отрицателни отговори  - "не"
  
 Забележка: Положителните отговори се приемат за подкрепящи инициативата. Бланката се попълва от класният ръководител, връща се в администрацията и се съхранява в архива на омбудсмана.

 

Категория: Други
Прочетен: 4291 Коментари: 0 Гласове: 1

Примерни образци документи в полза на училищните психолози
      

 

СТАТУТ  НА  „УЧИЛИЩЕН УЧЕНИЧЕСКИ ОМБУДСМАН”

 

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1.
(1)Този Статут урежда правното положение, организацията и дейността на омбудсмана.
(2) Правна основа  за дейността на омбудсмана са международните и национални законодателни актове: Конвенция за правата на детето, приета през 1989 г. от общото събрание на ООН; Минимални стандартни правила на ООН относно правораздаването при непълнолетни лица (Пекински правила); Указания на ООН за предотвратяване на малолетната престъпност; Правилник на ООН за защита на непълнолетните, лишени от свобода; Конвенция на ООН за правата на детето; Харта на основните права на Европейския съюз; Декларация за правата на детето; Конституция на Република България; Закон за закрила на детето; Семеен кодекс; Конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Чл. 2.
Омбудсманът се застъпва с предвидените в този документ средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата на учениците отСОУ ..................– гр. ..........., 
Чл. 3.
(1) В своята дейност омбудсманът е независим и се подчинява само на Правилника на СОУ  ..................– гр. ..........., като се ръководи от личната си съвест и морал.
(2) Омбудсманът осъществява дейността си въз основа на Правила за организацията и дейността му. Правилата се изготвят от омбудсмана, одобряват се с решение от Ученическия съвет и се оповестяват в сайта на СОУ ..................– гр. ...........,
(3) Омбудсманът осъществява своята дейност само в рамките на образователния процес и по отношение лица, в качеството им на участници в този процес.
(4) Омбудсманът няма право да извършва действия, които биха засегнали законните права и интереси или представляват незаконно вмешателство в частния живот на участниците в образователния процес.
Чл.4.
Дейността на омбудсмана е публична.
Чл. 5.
 Омбудсманът се подпомага в своята дейност от заместник-омбудсман.
Чл. 6.
Ръководството на училището, Педагогическият съвет, училищния психолог и Ученическият съвет са длъжни да предоставят информация и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него.
 

Глава втора
ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТ. ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ


 Чл. 7.
Омбудсманът се избира от учениците в СОУ ..................– гр. ...........,  за срок от 1 година и може да бъде преизбиран на същата длъжност само за още един мандат.
Чл. 8.
(1) За омбудсман се избира ученик от IX , Х или XI клас, който притежава високи морални качества и отговаря на условията, определени в този Статут:
1. Успех над Много добър 4.50;
2. Няма наложени наказания по Правилника за дейността на СОУ ..................– гр. ...........
Чл. 9.
(1) Предложение за избор на омбудсман могат да правят всички ученици от СОУ ..................– гр. ...........
(2) Учениците избират омбудсман с тайно гласуване. Избран е кандидатът, получил мнозинство повече от половината от гласувалите ученици .
(3) В случай, че при първото гласуване никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, се произвежда второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. При второто гласуване за избран се смята кандидатът, който е получил гласовете на повече от половината от гласувалите ученици.
Чл. 10.
(1) Заместник-омбудсманът се избира от Ученическия съвет в срок един месец след избирането на омбудсмана, по негово предложение и за срока по чл. 7.
(2) Заместник-омбудсманът трябва да отговаря на критериите за избираемост по чл. 8.
Чл. 11.
Омбудсманът встъпва в длъжност след полагане на следната клетва пред Ученическия съвет: "Заклевам се в името на добрите традиции на СОУ ..................– гр. ..........., като изпълнявам добросъвестно и безпристрастно правомощията си."
Чл. 12.
Изборът за нов омбудсман се произвежда не по-късно от един месец преди изтичането на мандата. Омбудсманът продължава да изпълнява задълженията си до встъпване в длъжност на новоизбрания омбудсман.
Чл. 13.
(1) Училищният омбудсман и заместник-омбудсмана се освобождават от длъжност от Ученическия съвет при:
1.  предсрочно поради несправяне със задълженията си и при нарушаване на Правилника за дейността на СОУ ..................– гр. ........... или общоприетите морални правила за поведение в обществото, чрез внасяне вот на недоверие;
2.   оставка;
3.   изтичане срока на пълномощията.
(2) Решението за предсрочно прекратяване на правомощията на омбудсмана или на заместник-омбудсмана по ал. 1, т. 1,2 се приема от У С по искане най- малко на една пета от представителите на класовете.
(3) Освен в случаите по ал. 1 заместник-омбудсманът се освобождава от УС и по мотивирано предложение на омбудсмана.
(4) Омбудсманът и заместник-омбудсманът имат право да бъдат изслушвани от УС и ПС в случаите по ал. 1, т. 1, 2, а заместник-омбудсманът - и по ал. 3.
 Чл. 14.
(1) В случаите на предсрочно прекратяване на мандата на омбудсмана, нов омбудсман се избира в срок един месец от влизането в сила на решението за прекратяване по чл. 13, ал. 1, т. 1, 2 .
(2) В случаите на предсрочно прекратяване правомощията на омбудсмана заместник-омбудсманът встъпва в неговата длъжност до избирането на нов омбудсман.

Глава трета
ПРАВОМОЩИЯ

Чл. 15.
 (1) Омбудсманът:
1.   приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права на учениците от СОУ ..................– гр. ...........
2.    прави проверки по постъпилите жалби и сигнали;
3. отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен срок; ако случаят изисква по-обстойна проверка, този срок е 45 дни;
4. отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права пред Ученическия съвет и Педагогическия съвет;
5. посредничи между съответните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им;
6. прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата ;
(2) Омбудсманът действа и по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата на учениците.
(3) Омбудсманът може да възлага на заместник-омбудсмана някои от своите правомощия.
(4) Омбудсманът взима активно участие съвместно с администрацията на училището за проверка на действия (бездействия) на участници в образователния процес, относно които омбудсманът разполага с информация за груби нарушения правата на участниците в образователния процес или унижение на тяхното достойнство.
(5) За популяризиране и за практическо изпълнение на своите права и задължения, по негова преценка  обмудсманът  може да организира и участва в мероприятия, в т.ч. часа на класа с цел, правно информиране на учащите се.
 Чл. 16.
(1) Омбудсманът има право:
1.     на достъп до ПС, УС и Директора, включително и да присъства при обсъждане и вземане на решения от тях по чл.15(1)т.1;
2.   да иска и получава навременна, точна и пълна информация от ПС, УС, училищния психолог и ученицитe. 
(2) Омбудсманът няма право да огласява обстоятелства, станали му известни при изпълнение на неговите функции, които са от личен характер.
Чл. 17.
Омбудсманът поддържа регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение.
Чл. 18.
(1) Омбудсманът внася до 30.06 всяка година ежегоден доклад за своята дейност в УС и пред Директора.
(2) Докладът съдържа информация за:
1.   постъпилите жалби и сигнали, по които проверките са приключили;
2. случаите, когато намесата му е имала резултат;
3. случаите, когато намесата му е останала без резултат и причините за това;
4. направените предложения и препоръки, както и дали са били взети предвид;
5. зачитането на правата на ученика и ефективността на действащия Правилник за дейността на СОУ ..................– гр. ........... в тази област;
6. изводи и препоръки;
7. резюме.
(3) Докладът по ал. 1 е публичен.
(4) Годишният доклад се публикува на сайта на училището и училищния вестник.
(5) По искане на УС или по своя инициатива омбудсманът изготвя доклади по отделни случаи от неговата практика.

Глава четвърта
ПОДАВАНЕ НА ЖАЛБИ И СИГНАЛИ


 

Чл. 19.
Жалби и сигнали пред омбудсмана могат да подават ученици от СОУ ..................– гр. ...........
 Чл. 20.
(1) Жалбите и сигналите могат да бъдат писмени или устни, подадени лично от потърпевшите.
(2) Жалбата трябва да съдържа името и постоянния адрес на жалбоподателя, описание на нарушението, органа, лицето, срещу които се подава жалбата. Към жалбата могат да бъдат приложени и писмени доказателства.
(3) Анонимни жалби и сигнали, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат.
(4) Ако жалбата е устна, се съставя протокол, в който се съдържа информацията, изискуема по ал. 2.
(5) При разглеждане на жалби, молби, предложения, сигнали и пр., обмудсманът е длъжен да предостави на лицето (лицата), чийто решение или действие (бездействие) са довели до нарушение, правото да дадат свои обяснения по всеки въпрос, подлежащ на изясняване в процеса на проверката, а също така, да мотивират своята позиция като цяло.
(6) В случай на систематически нарушения на правата на учащите се, омбудсманът има право, да изложи в устна форма доклад пред Ученическия съвет или Педагогическия съвет.
Чл. 21.Получените жалби и сигнали се вписват в регистъра по чл. 17. В регистъра се отбелязват и предприетите по всеки конкретен случай мерки и резултатът от тях.
Чл. 22.
Органите и лицата по чл. 2, до които се отнасят становищата, предложенията и препоръките на омбудсмана, са длъжни да ги разгледат в 14-дневен срок и да уведомят омбудсмана за предприетите от тях мерки.

Допълнителни разпоредби

§ 1. В едномесечен срок от встъпването в длъжност омбудсманът внася за одобрение в Ученическия съвет Правилник  за организацията на  дейността си.
§ 2.  В настоящия статут могат да се внасят допълнения и изменения съгласувано с Ученическия и Педагогическия съвет.


                                 

Категория: Други
Прочетен: 2438 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.05.2012 01:51
<<  <  68 69 70 71 72 73 74 75 76  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1333445
Постинги: 1562
Коментари: 116
Гласове: 1105
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930