Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1280619 Постинги: 1485 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  4 5 6 7 8 9 10 11 12  >  >>
 

                                     Рамкова учебна програма по околен свят

                            за изготвяне на индивидуални образователни програми

                    за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

                                                          (подготвителна група)

 

1.  Общо представяне на програмата

Ориентирането в околната действителност е процес на взаимодействие, характеризиращ се с определена насоченост на познавателната активност, която се отразява както на равнището на възприемането, така и при изпробването и преобразуването на информацията и начините на действие. Възрастният  трябва да се превърне в посредник на взаимодействието със заобикалящата го среда – да открива като „нова” природната и обществената среда. Трябва да бъдат определени основните понятия, които е необходимо да бъдат усвоени, и начините на представянето им. Ориентирането в конкретната действителност се осъществява чрез съприкосновение с природната и обществена среда.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.

Обучението е до 2 часа седмично.

2. Цели на обучението:

1.Натрупване на сетивен опит за обкръжаващия свят. 

2.Формиране на адекватни представи за природната и обществена среда, достъпна за детето.

3.Разпознаване на предмети от близкото обкръжение и техни нагледно представени признаци.

4.Овладяване на начини за действие с достъпни предмети във връзка с тяхното предназначение и функции.

5.Запознаване с разновидностите на предметите и явленията. Установяване на сходство и различие между тях.

6.Стимулиране на преживяване на празничност по случай лични и обществени събития.

3. Очаквани резултати

image

image

image

image

image

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности с постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет

-необходимо е в началото да се работи с реални предмети, а по-късно те да бъдат сравнени  и заместени с играчка, символ или релефна рисунка;

 

-използване на игрови ситуации.

image

Категория: Други
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                Рамкова учебна програма по математика (приложна математика),

                        за изготвяне на индивидуални образователни програми,

             за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания.

                                                                 (V – VІІІ клас)

 

1. Общо представяне на програмата

Програмата е насочена към формиране на елементарни математически представи за количествени, пространствени и времеви отношения на обекти в непосредствената среда. Провокира се развитието на мисленето, вниманието и концентрацията на детската памет – качества на мисловната дейност, необходими в цялостния учебен процес. Цели се осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления. Програмата е насочена към изграждане на навици и умения, пряко свързани с всекидневието и имащи непосредствен приложен характер.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.        Обучението е до 3 часа седмично.

2. Цели на обучението

1.Формиране на обобщени количествени представи и овладяване на умения за сравняване на количествени отношения.

2.Формиране на елементарни представи за числата.

3.Формиране на елементарни представи за величини и измерването им.

4.Формиране на елементарни представи за пространствени отношения и посоки за развиване на умения за ориентиране в пространството.

5.Формиране на елементарни времеви представи.

6.Формиране на елементарни представи за основни геометрични фигури.

7.Формиране на елементарни представи за цветовете (при деца с остатъчно зрение).

3. Очаквани резултати

image

image

image

image

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности в постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията да се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет или действие;

 

-използване на игрови ситуации.

image

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                Рамкова учебна програма по математика (приложна математика),

                       за изготвяне на индивидуални образователни програми,

               за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания.

                                                                  (I –IV клас)

 

1. Общо представяне на програмата

Програмата е насочена към формиране на елементарни математически представи за количествени, пространствени и времеви отношения на обекти в непосредствената среда. Провокира се развитието на мисленето, вниманието и концентрацията на детската памет – качества на мисловната дейност, необходими в цялостния учебен процес. Цели се осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления. Програмата е насочена към изграждане на навици и умения, пряко свързани с всекидневието и имащи непосредствен приложен характер.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.        Обучението е до 3 часа седмично.

2. Цели на обучението

1.Формиране на обобщени количествени представи и овладяване на умения за сравняване на количествени отношения.

2.Формиране на елементарни представи за числата.

3.Формиране на елементарни представи за величини и измерването им.

4.Формиране на елементарни представи за пространствени отношения и посоки за развиване на умения за ориентиране в пространството.

5.Формиране на елементарни времеви представи.

6.Формиране на елементарни представи за основни геометрични фигури.

7.Формиране на елементарни представи за цветовете (при деца с остатъчно зрение).

3. Очаквани резултати

image

image

image

image

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности в постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията да се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет или действие;

 

-използване на игрови ситуации.

image

Категория: Други
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                 Рамкова учебна програма по математика (приложна математика),

                        за изготвяне на индивидуални образователни програми,

                за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания.

                                                          (подготвителна група)

 

1. Общо представяне на програмата

Програмата е насочена към формиране на елементарни математически представи за количествени, пространствени и времеви отношения на обекти в непосредствената среда. Провокира се развитието на мисленето, вниманието и концентрацията на детската памет – качества на мисловната дейност, необходими в цялостния учебен процес. Цели се осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления. Програмата е насочена към изграждане на навици и умения, пряко свързани с всекидневието и имащи непосредствен приложен характер.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.        Обучението е до 3 часа седмично.

2. Цели на обучението

1.Формиране на обобщени количествени представи и овладяване на умения за сравняване на количествени отношения.

2.Формиране на елементарни представи за числата.

3.Формиране на елементарни представи за величини и измерването им.

4.Формиране на елементарни представи за пространствени отношения и посоки за развиване на умения за ориентиране в пространството.

5.Формиране на елементарни времеви представи.

6.Формиране на елементарни представи за основни геометрични фигури.

7.Формиране на елементарни представи за цветовете (при деца с остатъчно зрение).

3. Очаквани резултати

image

image

image

image

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности в постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията да се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет или действие;

 

-използване на игрови ситуации.

image

Категория: Други
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове: 0
 

            Въпросник за установяване степента на изразеност на макиавелизъм –

                                    склонност към манипулиране на другите. 

                                                            (автор Е.П.Ильин).

 

Въпросникът, предложен от Кристи и Гейс (Christie, Geis, 1970) и се състои от 20 твърдения, половината от които са положителни, а другите – отрицателни. Отговорите са дадени в следната градация: „напълно съгласен“, „съгласен“, „трудно е да се каже“, „несъгласен“, „напълно несъгласен“.

Въпросник.

1. Когато прави нещо, човек никога не трябва да казва на другите каквото и да е, ако това съобщение не му донесе полза (+).

2.Повечето хора са добри и любезни (-).

3.Най-добрият начин човек да общува с други хора, е да им казва само хубави неща (+).

4.Човек трябва да правят нещо само в случай, ако е абсолютно сигурен, че това  е правилно (-).

5.Най-добре е човек да вярва, че всеки може да го предаде, ако му се отдаде подходящ случай (+).

6.Човек винаги трябва да бъда честен, без значение за какво става дума (-).

7.Понякога човек може да нарани някой друг, за да получи това, което иска (+).

8.Повечето хора няма да работят усърдно, ако не са принудени (+).

9.По-добре е да бъдеш обикновен човек от народа и честен, отколкото известен и нечестен (-).

10.По-добре е честно да се каже на някого, защо на човек му е необходима неговата помощ, отколкото да измисля някоя лъжа и измама, за да го подтикне към това (-).

11.Успешните хора са предимно честни и добри (-).

12.Който се доверява на другите, излага себе си на голяма опасност (+).

13.Престъпникът е същият човек като всички нас, но той е толкова глупав, че оставя да го хванат (+).

14.Повечето хора са честни (-).

15.Да бъдеш мил, добър и ласкателен с хората, които са важни за теб, дори когато не ги обичаш – това е умен ход (+).

16.Можеш да бъдеш добър човек винаги и във всичко (-).

17.Повечето хора не могат лесно да бъдат измамени (-).

18.Понякога трябва малко да измамите, да излъжете, за да получите това, което искате (+).

19.Да лъжеш и да мамиш, винаги не е добра постъпка (-).

20.Загубата на пари е много по-голяма неприятност, отколкото загубата на приятел (+).

Обработка на данните и изводи.

 Оценката на всяко изявление се прави на 5-балова скала. В твърденията, където има знак "+":

=„абсолютно съгласен“ = +5;

=„съгласен съм“ = +4;

=„трудно е да се каже“ = +3;

=„несъгласие“ = +2;

=„напълно несъгласен“ = +1.

В случай на знак "-", напротив:

„абсолютно съгласен"“= +1;  …. до „напълно несъгласен“ = = +5.

Количеството получени балове се сумира и резултатът се отнася към скала за степен на изразеност.

Баловете се сумират, а резултатът показва нивото на „макиавелизъм“ на лицето: от 20 бала – лица искрени, открити и неумеещи да манипулират другите,  до 100 бала – лица, с развити във висока степен манипулативни способности и нагласи.

Източник:

image

image
Категория: Други
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                   Пример за изготвяне на психологическо заключение на 7г. дете.

 

            Забележка: Конфиденциалната информация е променена или скрита.

Психологическото заключение може да се изготви по различни случаи, като например, ситуации на развод, агресия, проявена от единия родител, при конфликти в детската градина или училището и др. Тези заключения могат да се използват (изискват) от съда и други организации в качеството на доказателство.

Ето един пример за психологическо заключение по отношение на дете на 7-годишна възраст, което може да бъде полезно както за родителите, така и за специалистите.

Първично психологическо заключение  

За прием в кабинета на училищния психолог пристига детето Мария Славейкова (изследвано лице) заедно с майка си Екатерина Славейкова. Изследването се провежда под формата на беседа и тестиране в рамките на две сесии (приема), с общо време 2 часа. Беседата и тестирането се провежда в кабинета на училищния психолог.

Дата на проведената беседа .., .., …. г., дата на проведеното тестиране  .., .., …. г.,

1. Биографични данни.

-Име на клиента: собствено, бащино, фамилно име: Мария Йорданова Славейкова.

-Дата и година на раждане .., .., …. г.

-Семейство (родители): баща – Сергей Минчев Славейков (47 г., висше образование, инженер); майка – Екатерина Иванова Славейкова (46 г., висше образование, инженер).

-Сестри, братя – няма;

Понастоящем майката Екатерина и дъщерята Мария живеят заедно, а бащата не живее с тях от 8 месеца. Бабата на майката – Елена Иванова Петрова често идва да помогне в къщата и на детето. Бащата регулярно посещава Мария.

-Образование:

Мария посещава детски ясли от 2г. възраст (проявявала протестни реакции; парадоксална упоритост; плачела и много боледувала). В момента е ученичка в I клас; участва в студио по танци; посещава веднъж седмично тренировки по плуване.

2. Повод за изследването.

Към психолога се обръща майката на детето. Повод – конфликтна ситуация, свързана с развода в семейството, който отключва безпокойство и повишена тревожност при детето.

 Пред психолога са поставени следните задачи:

-да оцени отношението на детето към ситуацията на развода, към майката и бащата и да изясни влиянието на поведението на бащата (бащата имал навика  да поставя момичето на коленете си, да я целува по устните и да показва агресия);

-да разкрие нивото на безпокойството на момичето в настоящия момент и да разработи препоръки за психологическа рехабилитация и подкрепа на детето.

3. Кратки сведения за историята на развитие на детето.

В момента на изследването момичето е на 7 години. Бременността при майката е протекла нормално. Детето е родено в рамките на термина, продължително раждане, с цезарово сечение.

До една година момичето на практика не е боледувало, развитието й е съответствало на възраста, без особености. След началото на 3 годишна възраст, преглед от невролог диагностицира „хиперактивност”, „невроза”, „енуреза”.

Детето живее в тристайно жилище заедно с родителите си. 

Една година след раждането на Мария, при майката е диагностицирано сериозно заболяване (не е описана диагнозата и естеството на болестта по желание на майка му). През периода от 1,5 до 3 години на детето,  майката Екатерина е подложена на продължително лечение и във връзка с него бабата на детето по майчина линия – Елена Петрова, поема изцяло грижите за момичето.

Според майката, Мария  не е създала никакви специални проблеми при възпитанието й, но от тригодишна възраст тя започва да показва активност и непослушание, като заема агресивна позиция в защитата на желанията си.

Според попълнените въпросници, и двамата родители прилагат по отношение на детето физическо наказание.

Сред проблемите на детето, майката посочва още: стомашни болки, запек, гризене на ноктите, бруксизъм (стиска или скърца със зъби), устойчива матрубация, кражби, раздразнителност и плачливост.

По повод отношенията с дъщеря си,  Екатерина обяснява, че те са напрегнати,  дъщеря й често да я нарича „глупачка”, казва й „ти си пълна нула”, „ти си грозна”  и отказва да изпълнявате разумни искания. Също по думите на майката, момичето може да я удари, при което Екатерина често е отвръщала. Тези сблъсъци ексалирали до наказание на детето., причиняващо му физическа бокла и страдание.

Екатерина предполага, че това повдение Мария е усвоила от нейния баща или от нейната майка – Елена.

Майката твърди, че поддържа с бащата на детето добри отношения, с изключение на епизоди, при които бащата оказва натиск и искане, свързано с училищните задължения на Мария (подготовка на уроци, писане на домашни) и когато детето не желае да говори с баща си по телефона. 

Майката описва характера на дъщеря си така: „Целеустремена, обича и чувства хората, плаче, има лидерски качества, обича да командва, стреми се да получи всичко, което иска”. 

На въпроса: „По какво детето прилича на майка си?”, тя отговаря: „неуверена в себе си”, „тревожна”, а също и с „любов към живота”.

На въпроса: „По какво детето прилича на баща си?”, тя отговаря: „стреми се всичко да довежда до край.”

Преди осем месеца бащата е напуснал семейния дом, като се е изнесъл на квартира. От тогава родителите не живеят заедно.

Апартаментът, обитаван в момента от Мария и майката  разполага с три стаи, като детето има собствена стая с легло и обособен детски кът за игра. В стаята на момичето спи и майката. С баща си Мария се вижда доста често. Според майката той идва в техния дом, играе с детето, заедно учат и пишат домашни работи (подготвят се за училище, четат, смятат); излизат заедно до басейна; ходили са заедно на неврологичен преглед.

Като причина за нарасналото безпокойство и раздразнителност на детето, майката счита, напускането на семейството от бащата, изнасянето му на квартира и напрегнатите отношения по веме и след развода.

4. Съдържание на изследването.

Проведена е анамнестична беседа с майката, по време на която е документирана необходимата биографична и друга информация, а върху поведението и отношенията между детето и майката е проведено наблюдение.

При отсъствие на майката са проведени психологически тестове (тестова батерия) с детето: „Рисунка на моето семейство”, „Незавършени изречения”, „Незавършени приказки”, „Писмо до моята майка/татко”,  тестване със CAT, приложен е въпросник за отношенията с майката и бащата, и е водено наблюдение в хода на игровата дейност на детето.

5. Получени психологически данни и резултати.

Първото впечатление за детето е приятно: момичето се усмихва, поздравява. Адекватно реагира на общуването с непознат човек. Впослествие проявява повишена активност, задава на психолога въпроси, привлича към себе си внуманието, опознава с любопитство кабинета. 

На отправени забележки от майката, реагира избягващо, с усмивка, без изразена агресия, като прави опити да продължи да прави това, което е замислила. След допълнителна уговорка, инициирана от майката и обещание за „вкусна” награда, Мария освобождава майка си от задължението да я контролира и показва готовност за сътрудничество с психолога.

Момичето е социално адаптирано в рамките на възрастовата граница, лесно установява контакт. В началото на беседата доброволно се подчинява на правилата, изразени с доброжелателен тон. Отговаря на въпросите с желание, но се стреми или да превключи вниманието към игрите или да работи и играе едновременно.

В непознатото помещение се държи свободно, творчески го изследва в установените граници. Движенията са спонтанни, често неловки, но никога хаотични или резки.  Заинтересована е от контакта с психолога.

Въпреки признаците на хиперактивност (разсейване, двигателна възбуда), Мария запазва устойчивост на вниманието при кратко личностно общуване – докато върви разговора, ориентиран лично към нея или докато мисли върху поставен въпрос или отговаря.  Когато в хода на беседата бъде прекъснат контакта с нея,  детето бързо превключва и с лекота може да се върне на темата.

Следователно можем да се направи извод  за селективност на вниманието, свързано с размера на личния интерес към обекта на внимание. За възрастта си, способността да  концентрира вниманието си е адекватна, при условие на едновременна игрова дейност. Способността на Мария да удържа вниманието си при условие на забрана за игра не са изследвани, такава задача не беше поставена пред психолога.  

По време на беседата детето показва различни чувства: гняв, радост, тъга, страх и вина, разграничаващи ги интелектуално. Външните емоционални прояви са ясно изразени и разнообразни. Изразът на лицето (мимики) е подвижен и адекватен на движенията (жестовете) и позите на тялото. С емоциите се справя, може да ги контролира, речта е логична и обоснована.

В отговорите на въпросите личи, че Мария е наясно със своите желания и страхове. При това, тя говори с безпокойство само за ситуацията на развода в семейството.  Тя не споменава приятели или съученици от училище или кръжока по плуване, тя не се интересува от нищо друго, освен от майка си и татко си. Наблюдението върху изборът на играчки, направен от Мария и естеството на нейната игра в кабинета на психолога, дава основание да се предполага ранна фиксиране на орален стадий на развитие на психиката и забележимо стресиращо влияние на ситуацията, свързана с развода.

Като цяло се създава впечатление, че личностната й незрялост усилва ефекта на травматизация от ситуацията на развод и отношението на майката към нея.  В различни моменти от разговорите Мария споменава, че „мама плаче”, „мама крещи”, „мама проклина татко, а татко не може да я слуша и си тръгна”. В хода на беседата, на фона на игрова дейност, Мария коментира, че родителите се развеждат заради нея и казва, че тя се страхува, ако ги загуби.  В отговор на върпос за ситуацията, Мария видимо е обезпокоена от преживявана вина и страх от загубата на родителите като двойка.  Повишено напрежение се наблюдава при въвличане на детето в отношенията между вързастните и при лавиране между мненията на майката и бащата.

Способността за вербализиране на чувствата е в съответствие с възрастовата норма. Мария говори с кратки изречения, речта й е изразителна, скоростта и темпът на речта се променят бързо от забавен до възбуден и обратно.

В началото на първата беседа бяха направени публични правила за поведение в кабинета: не трябва да се чупят вещи и играчки;  не може да се изнася нищо; не може да се напада психолога, както и психологът – Мария;  можете да се вземат и да използват всички играчки, моливи и хартия, възглавници и т.н. Спазвайки правилата за поведение в кабинета, Мария многократно отправя молби и искания да вземе нещо от вещите със себе си. Тонът на молбата й се променя, от твърд и настоятелен до милостиво-състрадателен.  Когато момичето пита дали може да получи едно или друго нещо и получава отказ и напомняне за правилата, тя всеки път изразява съжаление, че не може да получи желаното.  

Това показва, че детето среща трудности при спазване и удържане на обявени правила, ограничения и граници, и за навик да получава това което иска, по пътя на повторението на молбите си, както и за многобройни опити да премества границите и променя договорените правила, ако няколко пъти моли и настоява на своето.  Тази реакция  може да се интерпретира като призив на детето да получи от психолога повече от двете планирани сесии и молба за подкрепа, която може да бъде „взета със себе си”.

По искане на психолога, Мария участва в изпълнението на задачите, отговаря на въпроси, изпълнява исканата рисунка. Проявява адекватна способност за избор на материали, отчита своите предпочитания в цветовата гама от моливи. Дейността и е целенасочена и логична.

Предложената задача „Рисунка на семейството” изпълнява с желание, като уточнява: "Може ли да нарисувам само мама?”". След като получи отговор от специалиста, че това е нейната рисунка и тя може да рисува както иска, тя рисува лицето на майка си на целия лист.

Такъв избор може да означава, че детето преживява собствената си незначимост в сравнение с възприемането на личността на майката; отсъствието на контакт със собствения си личност и нарушен ранен контакт с майката (в периода до 6 месеца), последното се съгласува с признаците за фиксиране в оралния стадий като цяло, установен по време на тестирането.

В процеса на изследването е приложен проективен тест за депресия на Белак  (CAT от L. Bellak), предназначен за деца на възраст от 3 до 10 години. Изследването е проведено в игрова форма. На Мария се представени селективно картинки с искане да разкаже какво е изобразено, какво се случва. Резултатите са подложени на качествен анализ и интерпретирани.

Например, на картинката №2 „Мечета, дърпащи въже”, където е изобразена една мечка, която дърпа въжето на една страна, докато друга мечка дърпа въжето на противоположната - детето идентифицира себе си с фигура, която сътрудничи с майката. В представите на детето единоборството изглежда като сериозна борба, съпровождаща страховете на Мария, като по повод разпределението на силите детето пояснява, че двамата слаби – мама и Мария, заедно имат повече сили и заедно могат да издърпат въжето и да победят бащата.

За картина №3 „Лъв с тръба”, която изобразява лъв с тръба и с бастун, които седи в кресло, а в долния десен ъгъл малката мишка се появява от една дупка: Мария презрително обяснява, че лъвът е ядосан, зъл и настоятелен, той е като крал, но всъщност само си мисли, че е крал.  Всъщност той не е крал, той само си представя това, сънува си. За мишката момичето казва, че е много добра и се страхува, че лъвът може да я изяде. Можем да предположим, че лъвът представени фигурата на бащата, който е агресивен и поради това е необходимо по-бързо да се развенчае. Изразеното съчувствие към фигурата на мишката говори, че детето се идентифицира по-скоро с нейния образ, което показва, че то преживява своята незащитеност и страх, а също и за малоценност – лъвът дори не забелязва мишката. 

В същото време е важно да се отбележи, че в представите на Мария идентифицирането с конкретен герой е затруднено.

Работата с картина №7 „Разгневеният тигър и маймуната”. Тя изобразява тигър с голи зъби и нокти, скачайки на маймуна, която също скача във въздуха. Тук Мария демонстрира страховете си, като казва, че тигърът лови маймуни, които го притесняват. „Той не иска да играе с маймуната и тя го е молила, а сега той иска да я разкъса. Няма да избяга, той ще я хване.”  По време на разказа е очевидно преживяваното напрежение от детето,  което е подобно на стресът при тестирането с помощта на недовършена приказка, където Мария разказва за чудовищното чудовище (описано по-долу).

Забелязва се, че Мария не е свикнала с факта, че родителите й могат да играят с нея спокойно и свободно. Според анкетата Мария не знае как да играе. Нарушаването на способностите за игра на 7-годишна възраст показва сериозни трудности в умственото развитие и травматизация на детето.

Интересни са коментарите на картинка №8 „Възрастна маймуна, говори с малка маймунка”, изобразяваща две възрастни маймуни, които седят на дивана и пият в чаени чаши, а на преден план – една възрастна маймуна седи на възглавница и говори с малка маймунка.

Когато описва тази картина, Мария казва, че на преден план „бабата казва нещо на сина, за да не тича и той се подчинява.”  „Отзад седят мама и татко и си шепнат за него”. В този случай можем да забележим, че момичето, идентифициращо се със „сина” - с детето и поставя себе си редом с бабата, като я възприема като порицание, преобладаваща фигура. Забелязва се една преплетена (объркана) роля  –  бабата не говори на внука (внучката), а на детето (сина).  С други думи, Мария несъзнавано не разбира коя дъщеря е – на своята майка  или на своята баба. Това отчасти се свързва с агресивните епизоди на нападението на Мария върху майката - тя трябва да се увери, че е дъщеря на майка си.

Това се потвърждава от елементите на въпросника, където в графата за описанието на характера на майката,  последната прави описание на характера на Мария (майката обърква себе си и детето), което подчертава объркването между поколенията – „бабата възпитава Мария, въпреки, че не е възпитала мен”, казва Екатерина, майката на Мария.

Вярването на Мария, че седящите отзад и шепнещи си родители най-вероятно се възприемат като отхвърлящи: „при тях няма място за Мария” е и същевременно израз на желанието на детето да види майка си и баща си заедно.

През втория ден  на изследването е проведено тестиране в игрова форма „Незавършени приказки”.

Незавършена приказка „Заминаване”.

Цел: позволява да се определи отношението на детето към познатите му хора и да се разкрие скрита агресивност и разрушителност.

Текст: „Веднъж родители, дядо и баба, чичовци и лели, и всички деца отишли на гарата и един от тях се качил във влака и заминал надалеч и може би никога нямало да се върне.”

Въпрос: Според теб кой от всички тези хора е заминал?

В отговора си Мария съобщи, че е заминал нейния чичо Петър за своето село …………..  Тава изявление на детето манифестира липса на действителен конфликт с най-близкото обкръжение, но същевременно изисква допълнителен анализ и търсене на отговор на въпроса: „Защо точно чичо Петър?” и още, дали той  може да бъде баща, който носи заплашителна част да се слее с майката.

Незавършена приказка „Новини”.            

Цел: прилага се за идентифициране на неоправдана тревожност или страх на детето, както и неизказани желания и очаквания, за наличието на които семейството не може да подозира.

Текст: „Едно момиче се връща от разходка и майка й казва: „Най-сетне се прибра. Аз трябва да ти съобща една новина.”

Въпрос: Според теб какво майката иска да каже?

Мария реагира със съобщение, че майка й ще каже, че „момичето трябва да остане сама вкъщи, а мама трябва да отиде в магазина. Момичето обаче се бои от това.“  Този вариант на отговора показва нарушение на доверието на детето в майката и отрицателни очаквания от нея,  под формата на изоставяне.

Незавършена приказка „Страх”.               

Цел: да се разкрие присъствието на страхове в детето.

Текст: „Едно момиче си казало на себе си: „Колко е ужасно!”

Въпрос: Според теб, от какво се страхувало момичето?

Мария разказа, че момичето се страхува, защото тя е заспала и имала ужасен сън. Сякаш едно чудовище било заспало, а момичето го събудило. А когато тя побързала да се събуди, чудовището й казало: „Почакай, момиче!” и тя отворила очи. Този отговор свидетелства за наличие на напрежение, безпокойство, липса на увереност и липса на чувство за безопасност.

В тази история Мария не назовава спасяваща детето фигура. Това показва, че детето не възприема родителите си или баба си като гарант за своята безопасност. Това може да се дължи както на ранното фиксиране на оралния стадий на развитие (около втория месец), а именно, нарушаването на процеса на формиране на базово доверие към света в ранните взаимоотношения с майката, така и на ситуацията с развода и агресивното отношение на родителите един към друг и към детето. Освен това,  този вариант на отговора показва повишена тревожност на Мария, свързана с актуалната ситуация – детето от разказа едва успява да се спаси.

 

6. Изводи.

Изводите  на първичното психологическо заключение според задачите на изследването са:

-Момичето е повишило безпокойството и хиперактивността (двигателна активност и моторна възбудумост), отсъства базво доверие към света; наличие на недиференцирана агресия, страхове и чувство за вина по повод ситуацията на развод.

-Установената незрялост на умственото развитие на детето (при съхранен интелект) и фиксацията на ранен стадий в развитие на псииката, затрудняват възрастовата и социална адаптация към новите задачи (обстановка) – училището, установяване на нови приятелски отношения, сепарация от майката).

 -Към майката е установено отношение на сливане (детето не е способно да се опре на майката, като на силен и надежден възрастен и се фрустрира от това, като не се ориентира и не намира границата между собствената си личност и образа на майката; фигурата на майката несъзнавано се губи и смесва с фигурата на бабата) – това допълнително свидетелства за незрялост на психиката.

-Към бащата е установено амбивалентно отношение - момичето изпитва към него любов и страх, което се предполага, че е свързано както с реалната агресия на бащата, така и с опасното мъжкото, представено от майката. Информацията за сексуалното оцветеното поведение на бащата не намира потвърждение в предписаната изследователска рамка, което не изключва споменатото.

Страховете и тревогите на детето са свързани: първо, със ситуацията на развода, когато родителите демонстрират агресия един към друг, въвличайки детето в конфликта и второ, с особеностите на развитието на Мария. Светът на момичето е под заплаха и нейните чувства не могат да бъдат обявени и не могат да бъдат разделени, а без помощта на възрастните тя трудно би се справила с текущата ситуация.

 Причината за тези трудности е не само настоящият семеен конфликт, но и климатът на взаимоотношенията в семейството, които са се развили по време на растежа и развитието на детето, както и недостатъчната способност на семейството да създава и поддържа междуличностни граници,  и да организира диалог.

7. Препоръки.

1.Решаване на конфликта на родителите с помощта на съответните специалисти, постигане на взаимно съгласие по ситуацията на развода, съобщаване на детето за постигнатото съгласие и демонстрация на взаимно уважение от родителите.

2.Установяване на договорености по повод правила в семейството, касаещи Мария, както и спазване на правилата от всички членове на семейството, вкл. бабата, участваща във възпитанието на Мария. В случай, ако бабата не удържи договореностите, се препоръчва помощ от спокойна и уравновесена  детегледачка, която е в състояние да изпълни общите правила на семейството.

3.Препоръчва се двамата родители, заедно, в спокойна обстановка, с прости думи, да разкажат на дъщеря си какво означава развод; да я убедят, че родителите остават завинаги нейни родители, независимо, че отношенията им като съпруг и съпруга са преустановени. Важно е Мария да знае с кой ще живее, както и как и кога ще се вижда с другия родител, и да бъде уверена, че отношенията на родителите й като съпруг и съпруга не я засягат като дете.

4.Корекция на образователните методи, използвани от родителите. Премахване на насилието спрямо детето или други членове на семейството. Увеличаване на способностите и компетентността за водене на  уважаван диалог. Отказ да се въвлича детето във взаимоотношенията между родителите и другите възрастни.

5.Премахване прекомерната  превъзбуда на детето - а именно, да се осигури сънят на момичето в отделна стая, без присъствието на възрастни; отказ да спи в една стая или заедно с родител (възрастен); отказ на бащата да целува дъщерята си по устните и други еротични действия от възрастните; обяснение за Мария, че тялото й принадлежи на нея и никой няма право да я докосва или да я прегръща, ако не иска. Изключения са случаите на спешна медицинска помощ.

6.Препоръчва се курс за психологическо консултиране на родителя, с който живее детето или за двамата родители, ако е възможно. Една от възможните цели може да бъде –  изясняване на междуличностните граници вътре в семейството, изясняване на чувствата един към друг и намиране на нови способи  за тяхното изразяване, като същевременно се повишат способността да се преживеят тежки чувства и да се подкрепя детето в тези преживявания.

7.Препоръчителната е дългосрочна психокорекция работи с момичето в съответствие с идентифицираните психични потребности. Възможна цел може да бъде развитието на психичния апарат до възрастовата норма, отстраняване на соматичните симптоми и тревога, изброени по-горе, повишаване на адаптацията към училищното натоварване, създаването на приятелски контакти и връзки извън дома.

image 

Категория: Други
Прочетен: 173 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                    Основни принципи за изготвяне на психологическо заключение.

 

Изложените в материала принципи и ред за изготвяне на психологическо заключение, нямат претенции за еталон.  Тук е споделен опит от практиката, един удобен и полезен способ, както за клиентите, така и за психолога, защото в този вид психологическото заключение отговаря на две изисквания: да е логично и да е обосновано.

Кога обикновено се налага да бъде изготвено психологическо заключение?

1.По официално искане от външни организации и заявки от тези организации. Най-типичните случаи са: за разследващи органи, адвокати, съдилища, работодатели, социални служби, психиатри, лекарски комисии. Когато заключението е предназначено за официални институции, към него специалистът  прилага (изпраща) заверено копие от дипломата (специализация; квалификация); копие от официалната регистрация като специалист-предприемач на частна практика или удостоверение за местоработата на психолога. Заключението се подписва от специалиста и се поставя печата на организацията, която представлява. Ако психологът не направи това, то организацията, за която е предназначено заключението може да оспори законосъобразността на работата на психолога.   Такова развитие не е изгодно нито за психолога, нито за клиента, така че е по-добре методологията да бъде изпълнена правилно.

2.Друг повод са частните искания (заявки) на лица, които проявяват интерес към своето самопознание и самопомощ. Обикновено такива хора се интересуват от специфичните психологически характеристики на тяхната личност. Например, общото ниво на креативност; специфични таланти и способности; преди избор на място за образование или избор на професия. Това са хора, които са убедени в ползата от психологическа помощ и консултиране. Безспорни са изгодите от това, човек да познава своите силни и слаби страни, преди да инвестира време и пари в себе си и в нова професия.

3.Все по-чести са случаите на мъже и жени преди да вземат решения за съвместно живеене или преди да създадат семейство. Те се интересуват от психологическа съвместимост и скритите „капани“ в психиката на партньорите и в себе си. Разбира се, че човек може да живее щастлив семеен живот и без предварителни тестове, но фактът, че хората не искат да разчитат на случаен късмет при избора на партньор в живота, заслужава адмирации. Уви, любовта не винаги е гаранция за психологическа съвместимост или психическа нормалност.

4.Има категория хора, които са на границата на екзистенциална криза, които, преди да изберат по-нататъшен житейски път, биха искали да се погледнат обективно от гледна точка на експерт психолог.  Като цяло, случаите са различни, но за повечето хора заключението на психолога се оказва полезно.

5.Има клиенти, които търсят психолога за по-нататъшна психокорекция и психотерапия.  Има ситуации, при които информацията, предоставена от клиента при консултация с психолог не е достатъчна. Нещо, което клиентът не си е спомнил, нещо, което не е било завършено, не е било осъзнато, нещо, което по принцип не е могло да бъде разказано, защото е дълбоко и лично. Тогава психологът провежда психологическа диагностика (психодиагностика), въз основа на данните, пише заключение, както и използва резултатите от това заключение за по-нататъшни процедури: консултиране, психокорекция и психотерапия, помагащи психотренинги и др.  Предимството на този подход е, че психологическата диагностика дава на психолога обективни данни за личността на клиента. Намалява ефекта от осъзнати или неосъзнати защити на клиента, снижава субективността на психолога, повишава качеството и количеството на информацията, с която специалистът може да помогне на човек.

Заключението на психолога се съставя (пише) на основание строго психодиагностично изследване на клиента, проведено по определени правила.

Не е прието да се пише заключение на базата на субективния възглед на психолога за клиента след психологическа консултация, т.е. технически е възможно да се напише, но стойността на подобно заключение за психолога е нула. Субективизмът на психолога естествено ще доведе до много ненадеждни заключения.

Препоръки:

1.Не използвайте непрофесионални (аматьорски) тестове. Те са интересни за забавление, но стойността и пригодността на психодиагностичната информация, получена чрез непрофесионални тестове е нула. Психолог, който уважаващ себе си и искрено желае да помогне на клиента, не използва непрофесионални тестове.

2.Не провеждайте изследвания и особено тестиране в неподходящи условия, като време, място и обстановка. Подценяването на  тези изисквания не гарантира получаването на обективни резултати.

3. Няма един единствен тест в света, чрез който е възможно да се постави правилната психологическА оценка и да се напише правилното психологическо заключение. Само въз основа на набор от инструменти за диагностика може да се постигне резултат - например, един набор от тестове (тестова батерия), състоящи се от 12-15 добре подбрани един към друг тестове. Умението за създаване на подходяща целева батерия от тестове, е гаранция за получаване на обективни данни. Обработката на тези данни, написването на психологическо заключение и правилната интерпретация на съдържанието се явява дейност, граничеща с изкуство.

4.При изготвянето на психодиагностична процедура се уверете, че всички техники (включени в нея) преследват една основна цел и в същото време се допълват взаимно. Проективните методи трябва да бъдат допълнени със строги въпросници и евентуално психофизиологични тестове и всичко това трябва да бъде допълнено с клиничен разговор (интервю) по определена строга схема.

Обобщаващият документ – психологическото заключение, което е представено по-долу няма претенции да е еталон или образец за подражание, а е просто практически метод.

1. Първото нещо, от което се интересува психологът, е степента, в която полученият психодиагностичен резултат съответства на действителността. Просто казано, дали психологът е доспуснал грешка, дали клиентът не е лъгал или не е допуснал грешка при попълването на тестовете. Съществуват три основни параметри, характеризиращи пригодността на резултатите: валидност, достоверност, надеждност. В професионалните тестове (за разлика от любителските), тези параметри се наблюдават и контролират. Първото нещо, което записвате в заключението е доколко трябва да се вярва на получените данни и респ. изводи. Това е въпрос на честност и професионална репутация на психолога. Понякога е по-добре да промените психодиагностичната процедура, но във всички случаи трябва да се постигне удовлетворяване на посочените три критерия.

2.По-нататък психологът следва да си отговори на въпроса: „Доколко в норма е психичното състояние на човека, с който работя?”  Клиентите никога не са еднакви: психично болни; лица подложени на стрес; хора с гранични състояния (между норма и патология);  хора с акцентуация или психопатии – просто неадекватни хора. Въпросът за нормата и патологията не е празен въпрос. От точната оценка зависи здравето и щастието на човека, а и безопасността на самия психолог.  В крайна сметка, някои хора трябва да се лекуват, други да се съветват, трети се нуждаят от помощ за психокорекция, за четвърти е полезно да се включат в психотренинг, а голяма част имат потребност  само от мъдри и достатъчно добри думи. Именно това е тънката линия между нормалността и патологията. Към нея именно са адаптирани и препоръките на психолога (оптимална форма на психологическа помощ за този конкретен човек) – това именно се записва като втори пункт в психологическото заключение.

3.Третата важна стъпка и пункт в заключението е представяне на данните, свързани с неврологичната основа. Не бива да се забравя, че психичните процеси имат своя неврологична база (органика),  психичните процеси са само  надстойката на тази нервна система. С други думи, в психологическото заключение не може да не бъдат отбелязани базовите, генетично предопределени психични конструкти, като например, тип висша нервна дейност, темперамент, циклоидност на нервните процеси, съотношението между възбудна и задържаща нервна активност. Тези конструкти са особено важни, защото не подлежат нито на премахване, нито на игнориране, а от психолога се изисква да ги идентифицира и да научи клиента си да живее с тях успешно.

4.Четвъртата стъпка е описване на базовите психични процеси и свойства: усещание и възприятие, внимание, памет, мислене, интелект, реч, воля. Това е нещо, което психологът може теоретично да промени, но на практика е много трудно да се коригират. Психологическият комфорт на клиента и успехът на работата на психолога директно зависят от това, доколко тези основни умствени процеси и свойства са пълноценни или дефектни. Затова той следва да им отдели специално внимание.

5. По-нататък се описват по-гъвкави психологически характеристики, например емоции, въображение, креативност. Описанието в психологическото заключение „върви” в посока от базовите характеристики на психиката към надстройката и е много важно да се опростява, да бъде достъпно логичното разбиране за това, което се случва и защо се случва точно с този клиент.

6. Шестата стъпка представя един от най-интересните моменти от работата на психолога:  описва се психологическия тип на клиента (психотип). Има няколко класификации на психотиповете и всички те нямат претенции за универсалност. Има обаче смисъл да се идентифицира психологическия тип на клиента, независимо по коя от класификациите. Коя класификация на психотипа да избере за анализ, е въпрос на субективните предпочитания на психолога. Широко обаче се използват класификациите: на MMPI, СМИЛ, на Кател, на Леонхард и Шмишек. Многогодишният опит на практически психолози показва, че този подход и тези инструменти са много адекватни в описването на психологическия тип на личността.

7.Седмата стъпка се отнася до ценностните ориентации, нагласи, стереотипи, предразсъдъци, убеждения, вярвания и суеверия, национални особености и традиции. Всичко това образува „многопластов слой” в личността на клиента.  Това са представите на клиента за добро и лошо, правилно-неправилно и това което е неправилно  как засягат мирогледа и поведението на клиента. В много отношения това определя колко човек е социално адаптивен, колко е добър с хората и колко на хората им е добре с него.

8.Осма позиция в психологическото заключение се заема от описание на емоционалния тип, характеристики като: депресивност, екзалтираност, тревожност, лабилност, мотивация, локус на контрола и т.н. и как тези особености се вплитат с психологическия тип, адаптивността и адекватността на клиента.

9. След всичко това,  психологът започва работа в „по-дълбоки” сфери: историята на детството, преживени психологически травми, формираната сексуалност, социално-културните и сексуални характеристики и девиации, сценариите за подражание на поведението на родителите (или други значими хора в живота на клиента). Това е безкрайно творческа работа, тук има много финес и полутонове и всичко това е много желателно да се отрази в заключението.

10.В резултат на цялата тази дейност, психологът изготвя своето заключение, определя перспективите за психологическа помощ, най-добрите начини за подкрепа и работа с клиента. Тук той преценява дали работата ще продължи от него или лицето ще бъде насочено към други специалисти; тук определя нуждата от допълнителна информация, която следва да се придобие чрез други инструменти или специалисти (психиатър, невролог и пр.)

Както се вижда, всичко това е съвсем просто, ако психологът не е мързелив и добре познава професията си. Необходимо е само да се направи всичко внимателно и резултатът да гарантира качество.

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 156 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                                                   Клаустрофобия. Паническа атака.

                                            Когнитивен модел за терапия (техники).

 

Клаустрофобията е едно от най-неприятните нервни разстройства, защото това е страх от затворено пространство. Днес затворените помещения постоянно придружават човек, като например превозни средства, асансьори, душ кабини и солариуми. В трудни ситуации дори дрехите, които са здраво около врата, могат да предизвикат паника, така че вратовръзката или шалът за хора с клаустрофобия е потенциално опасна.

Клаустрофобията е едно от пространствените фобии, които включват страха от височина, дълбочина, тъмнина и открити пространства. Неприятната ситуация може да предизвика неразумно чувство на безпокойство или дори паническа атака, което обикновено е придружено от соматични симптоми, като усещане за задушаване, сърцебиене, замаяност и други.

Защо възниква клаустрофобията?

Клаустрофобията не е нищо повече от страх, но обикновено всички наши страхове идват от детството и се култивират в нашите семейства. Не можеш да се родиш с клаустрофобия, но можеш да имаш вродена склонност към нея. Към тази предразположеност по-нататък се добавя средата, в която расте и се развива детето. Ако един от родителите има клаустрофобия, твърде е вероятно детето да възприеме неговото поведение и опасения и с  времето също ще започне да се притеснява от затворените пространст

Клаустрофобичните пациенти често търсят промени и нещо ново, стараят се винаги да се движат, а в социален аспект много се страхуват от ограничаване на техните права и свободи. Много често страхът от затворено пространство се активизира (отключва), когато детето, предразположено към дадена фобия, се натъква на ситуация, неприятна за него положение. Например, ако родителите като наказание са принуждавали детето да стои в ъгъла или да е заключени в килера, това може завинаги да формира страх от затворени пространства.

Фобията може да бъде провокирана и от случайни събития – попадане в заключена кола, остаяне на детето само затворено вкъщи или на други места. Клаустрофобията може дори да се развие от трудни раждания, когато бебето остане в родилния канал. В допълнение, причината за развитието на клаустрофобия могат да бъдат различни физически травми на главата, както и мозъчни заболявания.

Има любопитна теория, която гласи, че при образуването на клаустрофобия се включват човешките сливици. При хората, които са склонни към панически нарушения, дясната сливица обикновено е по-малка от лявата. В този случай горната част на сливиците е отговорна за произвеждането на импулси, които влияят върху нервната възбуда и други признаци на страх, като адреналин, честотата на сърдечния ритъм и т.н.

Как да се познае клаустрофобията?

Клаустрофобията е психическо разстройство, придружено от доста осезаеми соматични проблеми. Ето защо пациентите често започват да се подозират за наличето на вътрешни болести. Това не е изненадващо, тъй като по време на паническата атака сърдечният ритъм се увеличава, налягането се повишава, развива се усещане за задушаване и липса на въздух.

В случая човек трябва да разбере, че това са абсолютно нормални симптоми на паническа атака, които не са свързани с физически заболявания. За да разберем, че това е точно клаустрофобия, трябва да се има предвид, че соматичните симптоми са съпроводени винаги от страх от ограничаване на свободата и страх от задушаване, въпреки че тези страхове понякога могат да отидат на заден план, когато се появяват соматични проблеми.

По време на пристъпа се появяват проблеми като задушаване, сухота в гърлото, придружено от потене и кашлица, като човек обикновено иска да разкъса дрехите си, за да улесни достъпа до въздуха. Също често се наблюдава повишено потене, горещи вълни или студени тръпки, треперене, изтръпване на крайниците и гадене, главоболия и замаяност, звънтящи уши; има случаи на поява на т. нар. „акушерска ръка”.

Обикновено пристъпът на клаустрофобия започва при определени условия и на определени места. Например, много хора започват да се паникьосват в асансьор или в тъмно помещение, има хора, при които се паникьосват дори при сядане във бръснарския салон, тъй като това ограничава свободата на действие. След няколко силни атаки, дори спомените за неприятни условия могат да предизвикат паника.

Особености при протичане псистъпа на класустрофобия.

Клаустрофобичната атака може да започне почти моментално. В същото време няма рационален обясним страх, първо има аларма от нещо", а след нея започват соматични симптоми. Човек дори не може да осъзнае какво причини настъпването на атака и  е най-нормално да подозира някакво физическо заболяване. Но веднага щом причината за страха се елиминира, повечето от отрицателните усещания изчезват веднага.  Възбудата и повишената тревожност могат да се усешат още няколко дни в полето на пристъпа. Ако човек ясно знае причината за пристъпите си, той може да почувства тревожност при възможността да се срещне с нея и всъщност да провокира сам паника. Ако човек се страхува от асансьор, но утре му предстои да използва такъв в многоетажна сграда, то самото очакване за предстояшето ще повиши тревоцността и паниката може да започне още преди влизане в асансьора.  Този страх от страхът прави атаките още по-силни и техните негативни последици още по-осезаеми, но трябва да се помни, че клаустрофобията не винаги е причина за неприятни усещания, понякога е резултат от по-сериозни заболявания. Причините за пристпите на клаустрофобия могат да бъдат проблеми със сърдечно-съдовата система, някои психични заболявания, проблеми във функционирането на панкреаса или надбъбречните жлези и захарен диабет.

Провокиращ фактор на развитието на клаустрофобия може също да бъде депресия и продължителен стрес, изтощение на организма, както физически, така и психически, както и някои хормонални нарушения. Жените са по-податливи на това заболяване, тъй като тяхната емоционалност е традиционно по-висока. Ако пристъпите се случват достатъчно често, те напълно унищожават ритъма на живота на човека, тъй като по-голямата част от времето човек прекарва в очакване на страх или в страх. Постепенно това може да доведе до нежелание да напусне апартамента и пълен отказ от общуване.

Лечение на клаустрофобия.

Лечението на клаустрофобията зависи от тежестта на заболяването. Понякога за да се реши проблема може да помогне само простата комуникация с психолог, който може да помогне за разкриване същността на проблема и да научи клиента си как да се справя със своите страхове. Съществуват обаче и ситуации, при които лекарствената терапия не може да бъде премахната. В тази ситуация най-често се използват бета-блокери и антидепресанти, които намаляват ненужното безпокойство, нормализират сърдечния ритъм и помагат за по-лесно понасяне на страховете.

Освен това се използват някои психотерапевтични техники, например, много бързи и добри резултати постига когнитивната терапия. Тази терапия предполага да преживяваме отново и отново неприятна ситуация и да влезем в състояние на страх, но вече под ръководството на специалист, който обучава клиента как да излиза от тези ситуации.  

Понякога дори само методът на десенсибилизация повлиява положително клиента.

Той се състои в това, че човек периодично трябва да преживява ситуации, които го карат да се страхува. Първоначално клиентът се поставя в такива ситуации само за няколко секунди, но постепенно продължителността им се увеличава, докато свикне с тях и не забравя за техния дискомфорт. В допълнение, повечето пациенти задължително се обучават на релаксация и дихателна гимнастика. В трудни ситуации тези умения помагат за справяне с проблема и за излизане от състоянието на паниката. Съществуват и техники за спиране на атаката от паника в самото начало.

Пълно решаване на проблемите с клаустрофобията без помощта на специалисти, професионални психолози, е изключително трудно, но усвояването на умения за справяне по време на атака е необходимо. Класически е подходът на когнитивните терапевти, които препоръчват:

самото начало на атаката клиентът да се иска да се отпусне, това ще му помогне да мисли по-трезво и спокойно;

-трябва да анализира страхът си и да се убеди, че в неговата ирационалност не си струва, че във всеки случай е безпричинен и ирационален.

-в самото начало на паниката човек не трябва да се опитва да диша по-дълбоко, защото повечето неприятни симптоми са причинени именно от хипервентилация;

-необходимо е ясно да разбере, че е здрав, а всички неприятни усещания са изключително признаци на страх.

-не бива да се опитва да преодолява страха си, а да положи  усилия да забрави за него;

-много е полезно да обърне внимание на нещо друго, например, да пусне музика на мобилния си телефон, може да си спомните нещо приятно или дори да пее – най-важното е да не мисли за страха си;

Когнитивно обяснение на паническата атака и модел на интервю.

Проявите на нарастващата тревожност до степен паническа атака настъпват тогава, когато човек изпитва промяна в телесните си усещания. По принцип всеки човек изпитва такива промени, но част от хората интерпретират тези промени погрешно, вярват в правилността на тази своя погрешна интерпретация  и това ги прави тревожни. Тревожността на свой ред засилва неприятните телесни усещания и те започват да се интерпре­тират от индивида едва ли не като катастрофални. Това още повече засилва тревожността, което на свой ред за­дълбочава телесните усещания и т.н. - кръгът се затваря и се появява паниката.

Хората с панически пристъп имат не само трайна наг­ласа да интерпретират погрешно телесните си усещания, но и са много добри в "улавянето" на тези усещания. За да разберем всъщност хората с паника, много е важно да раз­берем защо те правят тези свои погрешни интерпретации, които освен това са и „задължително“ негативни. За тази цел  съществува специален модел на интервю и за да бъде накаран клиента да започне да разбира проблема си, пси­хологът трябва да започне консултиращата си терапия с този модел, в процеса на който консултираният индивид последователно минава през отговорите на следните въп­роси:

1. Кой е първият признак при теб за появата на твоя проблем?

Тук клиентът винаги назовава телесното усещане – напр. сърцебиене. Вегетативните усещания са винаги от вегетативния кръг, но при всеки човек има различни вътрешни маркери (отмаляване, тремор, топли/студени вълни, акушерска ръка, учестено дишане и пр.)

2. Какво означават за теб тези усещания? (тук се изисква подробен отговор). Клиентът задължително изброява усещанията си и то в много точна хронология на появата им.

Например:

-имам сърцебиене;

-след това усещам, че ще получа инфаркт;

-после започвам да  треперя;

-след което се появява усещането, че ще крещя, ще полудея и пр. 

3. Какво са направили или какво правят за теб в емоционален план тези усещания?

Например – ставам напрегнат, тревожен, изпитвам страх и пр.

4. Какво са направили тези твои емоционални реак­ции за телесните ти усещания?

Тук в 99 % от случаите клиентът отговаря,  че вегетативните усещания се засилват.

5. Приключване с подробно очертаване на конкрет­ния порочен кръг.

↓-вегетативни усещания;

↓-тревожност;

↓-засилени вегетативни  усещания;

↓-засилена тревожност;

↓-още по засилени вегетативни усещания.

Тук е мястото да се акцентира върху една от грешки­те, допускани често от по-неопитните психолози. При тях често се появява страх, че работейки с клиента си по този модел, могат да засилят интензитета на емоциите в него до степен състоянието му да се влоши и той да започ­не да си мисли, че ще полудее. Подобен развой на интер­вюто е много малко вероятен, тъй като „вървенето“ по то­зи модел на практика доказва на клиента нереалността на собственото му мислене.

↓-атака на симптома;

↓- вегетативни усещания;

↓-тревожност;

↓-вегетативни усещания  - но без наличие на инфаркт.

Когато е необходимо да се направи оценка на това, което практически се случва при консултирания индивид по време на паническия му пристъп, винаги е необходимо да се фокусира върху специфичен епизод. Това е цел на интервюто като терапия.  За тази цел пси­хологът не казва: "Разкажи ми какво става при тези прис­тъпи!". Неговият въпрос е: "Разкажи ми всичко, което се случи при последния епизод!" За този епизод клиентът разполага с най-сериозни подробности.

Порочният кръг при панически пристъп се създава при следна­та последователност:

image

Значението, което конкретната ситуация има за кли­ента, стои в сърцето на формулировката на проблема! И тъй като правилната и точна формулировка на проблема е от изключителна важност за ефективността на консул­тиращата терапия, и тук психологът работи по определен модел:

"Сега ще правя следното: ще питам за всичко, свър­зано с най-скоро случилата се проява на конкретния проб­лем и искам максимално точни и подробни отговори на въпросите ми”:

1.Кога е било това? Какви бяха усещанията ти?

Отговор, описание

2.Какво премина през мисълта ти в онзи момент?

Подробен отговор

3.Кое беше най-лошото в това, което се случи и в то­ва, което си   мислеше  тогава?

По време на отговора психологът дискутира спори с клиента, като иска той да се съгласява или обратно - да не се съгласява с психологичната теза. Когато клиентът се съгласява, тогава фактически се постига терапевтич­но сътрудничество. Това е лесно, защото клиентът вижда, че не се сбъдват предвижданията му. Доказва се абсурдността на неговата теза чрез аргументи, т.е. опровергават се грешките в мисленето и интерпретациите му за вегетативните усещания.

4.Тази мисъл обичайна ли е за теб, когато възникват такива проблеми? Тук е важно психологът да стимулира разсъжденията на клиента.

Отговор, при който следва да се стимулират и разсъждения.

5. Как се чувстваш, когато имаш тази мисъл? Как точ­но (опиши ми) почувства, че си уплашен (уплашена)?

Описание

6. Какво стана тогава с твоите физически усещания?

Описание

Този модел практически оформя порочния кръг, в кой­то клиентът се намира. В началото той не е наясно с този порочен кръг и не го знае. След това той започва да го разбира, но само като една последователност. За да се до­веде процесът докрай, психологът трябва да сподели разбиранията си за порочния кръг и да мине по него заедно с клиента си. Целта е този кръг да стане много ясен за човека с панически проблем, тъй като едва след това вече би могло да се говори с него за негативните му емоции. При това на психологът трябва да му е пределно яс­но, че клиентът няма да приеме обясненията, ако те не стиг­нат до нивото, на което той може да ги разбере.

По време на тази дискусия проблемът може да се раз­двоява, да се размножава, да се разчленява и всички тези варианти и разклонения е необходимо да се разглеждат и обясняват един по един.

Важно: По време на тези разяснения и дискусии клиентът не бива да бъде окуражаван да върви по посока на страховете си, за да се постигне едновременно смъкване на нивото на напрежението му (това е погрешен и популистки ход). По-добрият и ефективен (като краен резултат от консултиращата терапия) начин е да бъде да­дена висока оценка на появите на смелост от страна на клиента в опитите му да преодолее проблема и от тази позиция да се търси снемането от напрежението на преживяването за вина у него. С други думи: “Давайте много висока оценка на смелостта и от тази позиция сваляйте напрежението”.

Важно: При консултиращата терапия на паниката за нито един терапевтичен похват не може да се приеме, че е със 100% ефективност при всички конкретни случаи, поради което да е задължително да се ползва от психолога. Има обаче нещо друго, което е абсолютно задължително консултиращият да спазва и прилага - това е наличието на логична връзка между конкретният проблем и конкрет­ния начин за преодоляването му. Обикновено схемата, чрез която се стига до тази връзка и до нейното обяснение, изглежда приблизително по следния начин:

Психолог: Когато тези физически усещания са би­ли така силни, съвсем е разбираемо да си мислил, че е въз­можно да се случи това (т.е. проблема на ситуацията, с която клиентът е дошъл). Какво точно се случва през то­зи период?

Клиент: Дава отговор, от който като цяло обикно­вено следва: "Става ми още по-зле!" - нещо, което е сама­та истина. Човекът наистина си е мислел така и тук всъщ­ност се намира първият порочен кръг.

Психолог: След като интерпретира засилените усещания на клиента си, следва да обясни, че това всъщност е ново, още по-високо ниво на опасност, поради което е напълно нормално клиентът да се чувства още по-трево­жен. Всъщност, при всеки един панически пристъп неща­та вървят по спирала и тази спирала трябва да бъде обяс­нена на клиента точно тук, за да му се покаже, че всеки един панически пристъп идва не от самите реални усеща­ния на консултирания индивид, а идва от страха, който той изпитва от усещанията си.

Едно такова разяснение подсилва процеса на разубеждаване, който би трябвало да протича у клиента и смъква нивото на напрежение при него, тъй като прави проблема му по-малко значим.

 

Когато психологът споделя с клиента си своята фор­мулировка на неговия проблем, индивидът обикновено се стреми да я реинтерпретира. Така всъщност консултира­щият помага на консултирания да се сдобие вече с две хи­потези за проблема си, а не да има само една - тази, с коя­то е дошъл, търсейки помощ. Това вече му дава възмож­ност за избор - изключително важен момент в процеса на консултиращата терапия. Ето защо правилната форму­лировка по проблема от страна на психолога е с много голямо значение.

image


Тук психологът разяснява, че при здраво сърце инфаркт не може да се получи и второ, че сърцебиенето не може да доведе до инфаркт. С други думи причините могат да са много по-различни. Именно тогава клиентът разбира, че сърцебиенето не е опасно, а самия страх от него, т.е. интерпретацията.

 

В хода на терапията тази формулировка се разраства, тъй като се добавят нови неща в порочния кръг (т.е., до­бавят се нови усещания). Така постепенно се стига до ко­рените на проблема - обикновено това са неща, заучени още от детството, които допринасят за неправилната ин­терпретация от страна на клиента.

Понякога е възможно консултираният да реши, че пси­хологът не може да му помогне, тъй като не знае, как е започнал проблема, не е присъствал при началото му, не е очевидец. В такива случаи би могъл, и то с добър ефект личният проблем да се свърже с аналогичен, но добре поз­нат и разбираем за всички проблем, напр:

Психолог: "Представи си, че утре се събуждаш в бол­ницата със счупен крак и нямаш спомен как точно се е случило това. Трябва ли лекарите да са видели какво точ­но е станало, за да ти помогнат или за целта е достатъчно да преценят състоянието на крака ти?"

Ако трябва да се обобщи водещият момент в процеса на консултиращата терапия при паническия пристъп - ней­ната първа и особено важна част се състои в идентифици­рането на проблемите. Клиентът винаги излага ситуациите стъпка по стъпка, защото проблемът винаги се проявява по един и същ ред.

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 225 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                         Албум със стимулен материал.

                                   (упражнения за ориентация и свойства на предметите)

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове: 0
 

     Протокол от проведено изследване за установяване особености в семейните

                     интеракции 
на ученика Камен Петров Здравков – 9г., II-а клас

 

            Забележка: Конфиденциалната информация е променена!                                  

На ………… г.. е проведено изследване за диагностика на особености на семейните интеракции на ученика Камен Петров Здравков – 9г., II-а клас, чрез прилагане на проективна методика „САТ”. Изследването е проведено в рамките на една сесия в кабинета на училищния психолог.

Повод за изследването:  класният ръководител на ученика информира, за странна ситуация, при която детето е обвинено от съучениците си за направени изказвания, а според други за практически действия, свързани с убийство на малко кученце. Ситуацията се е развила същия ден между 3 и 4 учебен час.

Във връзка с инцидента и с цели:
1.Диагностика на емоционалното състояние на детето.
2.Установяване типът психична структура (по модел на Лакан).
3.Получаване допълнителна информация за външни причини, активизирали вероятното агресивно поведение.
4.Изучаване характера на семейните интеракции.

След съгласуване и разрешение (писмена заявка) от родителите,  с Камен е проведено психологическо изследване. Приложена е проективна методика „САТ”.

От проведената входяща беседа с майката на детето са получени данни за серия инциденти в семейната среда, свързани с конфликтни ситуации между майката и бащата на Камен, който от два месеца е напуснал жилището и живее с друга жена.  Бащата периодично посещава дома на детето, като всеки път посещенията му са съпроводени с конфликти (по думите на майката „груб циничен език“, „псувни“, „заплахи“). Майката потвърждава оказвано насилие (налагане на физически наказания), както от нея, така и от бащата, когато са живели съвместно. По време на беседата майката споделя, че само преди месец е починал дядото на Камен, към който детето било много привързано.

Провеждане на изследването:

Още в самото начало, при вземането му от класа, на път за кабинета, детето поставя въпроса „Ще ме биеш ли?”, а в поведението му личи неувереност, страх и има признаци за колебание дали да дойде с психолога.

В кабинета неувереното поведение продължава до началото на тестирането. Детето посещава стаята не за първи път, но сега се забелязват:  повишена двигателна активност (движения с краката; клатене на тялото, седейки на стола напред/назад;  барабанене с пръстите на лява ръка), избягващ поглед; накъсана и ускорена реч; често прозяване. До началото на тестирането детето не задава повече въпроси, но и отговорите му по време на инструкцията са лаконични, неуверени, неубедителни (нееднозначни).

Начало на тестирането:

На изследваното лице (ИЛ) са представени последователно 14 картини, отнасящи се до семейните интеракции и детско-родителските взаимоотношения. От него се иска да направи разказ по картината. Сесията е документирана чрез диктофон.

Получени резултати:

Основната фигура е определена като момче.

Картина № 1

Момче, баща, момче, майка. В къщи са. В кухнята. Ядат. Бащата е на вратата. Децата са седнали на масата.  На масата има супа, чинии. Свършили са да ядат. Майката им казва: „Искате ли още?”, а те казват: „Не!”, защото са се наяли.  Нашият герой е по-малкото дете. Бащата се прибира от работа. Той е на вратата.  Той казва „Добро утро! „Здравейте деца!”.  Децата застават мирно, като виждат бащата, а майката взима черпака и гледа бащата. Тя казва: „Добро утро скъпи”, а той и казва „Добро утро скъпа”. Бащата ще си отиде в стаята да спи. Той няма да яде.  На картината са двете деца. Децата се чувстват добре. Майката и тя е добре и бащата е добре.

Картина № 2

Бащата пуши и чете вестник, а момчето гледа как пуши и вика: „Мамо, мамо, тати пуши!”. Бащата е разбрал, че детето е на вратата. Детето идва от кухнята, а бащата казва: „Ела, ела да играеш на компютъра”. Детето му казва: „Не искам тати. Искам да играя с децата навън”. Бащата казва: „Добре”. Като влезе в стаята детето ще отиде при баща си. И двамата се чувстват добре.

Картина № 3

Това е кухня. Майката преспива бебето. Момчето иска чаша, а майката вика: „Тихо, твоят брат спи. Детето пак моли, а майката казва „После!”.  После наистина му дава чаша, но детето трябва да чака.  Тук детето не е събрало играчките си.  То си е вдигнало ръцете защото иска чашата.  Майката се чувства добре.  Детето е много жадно. Когато майка му прави забележка, той се  развиква:  „Мамо, дай ми чашата, пие ми се вода много”.  Детето се е разсърдило на майката. Тя му е дала вода след един час, чак като е заспало бебето.

Картина № 4

Тук детето иска да спи. То е в стаята си. През нощта е. Навън е тъмно. То е само.  В лошо настроение е. Сърдит е на майка си, защото не му е дала вода.  Утре то е на училище. Страх го е сам в стаята. Страхува се от чакалите и от хората навън.  Страхува се за майка си, за баща си, за големия и за малкия си брат. Те са навън заедно с чакалите.  Чакалите могат да влязат в къщата през прозореца, но той е затворен.

Картина № 5

Детето има рожден ден. Бащата му прави масаж. Боли го гърба. Бащата го мачка по гърба. Има торта. Детето е учило. На масата има учебник. Сега иска да играе с децата. Детето става на 9 г. Чувства се добре. Баща му  е пожелал да има късмет. Детето си е пожелало колело, приятели, майка, баща, брат. Най-важното от всички неща е живота.

Картина № 6

Майката и бащата са купили сладолед на  малкото дете. Големият син е навън. Той е назад и е сърдит. Те не го обичат. Той е сърдит. Майката и бащата обичат само малкото дете. Голямото дете си мисли, че ще го изостават. Майката казва на бащата: „Скъпи, извикай нашият син, другият. Да го вземем и него!”. Бащата отговаря: „Не!”. Малкият брат не е бебе, може да говори. Те двамата се обичат.

Картина № 7

Майката и бащата спят. Детето е през нощта и ги гледа през вратата как спят. Детето си мисли, че трябва да отиде някъде, да си намери друга къща.  Тази къща е стара вече. Майката и бащата не знаят, че детето ги гледа. То тайно е отишло там, за да ги гледа през нощта. То е отворило леко вратата. То се чувства добре. Майката се е събудила и се скарва: „Какво правиш там, марш в леглото веднага!”.  Детето си отишло и плакало. После отишло при някой приятел да спи. Майката се обадила на полицията да търсят детето. Полицията дошла и арестувала бащата и майката. Осъдили ги до живот. Момчето пораснало. Станало на 19 години. Бащата дошъл пиян и казал, че ще го изгони от къщата и го е изгонил. Детето мрази този баща. Иска нов. Майка си я харесва.

Картина № 8

Детето е счупило бутилката.  Таткото е пиян и влиза през вратата и вика: „Какво правиш бе, наказан си до живот!” Ето това е кучето. Кучето идва, идва, скача на бащата и го хапе. Бащата го застрелва. Малкото дете се крие зад шкафа, играе си с купата. Детето го е страх от бащата.  Не, сбърках! Кучето не захапва бащата, а отива там и бащата гушка кучето. Бащата е много сърдит на детето. Детето казва: „Тати, аз искам нов баща, аз не искам тебе. Ти си много … стар. Искам нов и по-млад”.  Бащата си тръгва.  Взима си колата с целия багаж.  Майката бие сина си, защото детето е изгонило бащата.

Картина № 9

Тук детето е в клас. Изпитват го. При учителката е. То има двойка. На дъската е. Не може да се справи. Учителката му казва: „Марш на чина!”. Учителката е лоша. Пише му двойка. Момчето има 10 приятели – момичета и момчета.  Те го обичат.

Картина № 10

Нашият герой е този дето рита топка, по-малкият. Другият е приятел.  Той е навън.  Това е новият баща.  Той гледа детето.  Бащата казва на детето: „Дете, иди да си поиграеш навън!”.  Бащата е добър към детето. По-добър е от стария баща. Детето иска новият баща да е хубав, силен, умен, добър, забавен, мил.

Картина № 11

Това е стария му баща. Бащата бие майката. Детето вика полицията. Той иска да вземе дрехите на детето. Той иска детето да живее с него. Майката казва: „Не!”. Тя иска да живее с детето. Майката е правата, а той е грешен. Той иска да вземе това дете с него. Те не са семейство. Не знам защо искат да вземат това дете. Те дърпат якето на детето. В този момент детето иска да каже: „Ей, остави майка ми. Не искам тебе. Искам друг баща.“ На майка си казва: „Остави го тоя. Той не е в ред с главата си.“ Майката взима детето. Бащата отива на работа. Той не живее вече с тях.

Картина № 12

Това са майката и новият баща. Те се целуват. Женят се.  Чувстват се добре. Намират се в тяхната къща. Жената казва: „Скъпи, много те обичам!”

Картина № 13

Детето има нож в ръката. Това е дядото на детето и с манарата убива стария баща. Това е дядото и чака да дойде бащата за да го убие. Детето идва от училище. Детето знае, че тук се намира дядото.  Дядото иска да убие малкия син.

Картина № 14

Тук новият баща пребива стария. Ето полицая. Това е приятел. Това е нашия герой. Те са на плажа. Детето вижда това и вика: „Помощ, помощ!”. Той ще помогне на новия баща. Новият баща е отгоре. Полицаят ще гръмне старият баща.

image

image

Качествена оценка:

Основна тема (персеверираща в 6 картини) е темата за „лошият баща”, който е:

-в картина № 6   – дискриминиращият синът си баща;

-в картина № 7   – отлъчващият синът си баща;

-в картина № 8   – сърдитият, наказващият синът си баща;

-в картина № 11 – разцепващият синът и семейството си баща;

-в картина № 13 и 14 – наказаният баща (бащата-жертва); възмездието, отмъщението;

Отношението на ИЛ към „лошия стар баща”  е  тревожно-отмъстително, т.е. амбитендентно и много противоречиво в тази емоционална модалност.   Същевременно тенденцията да бъде отстранен, наказан, изгонен „старият баща” и на негово място да бъде въведен „новият баща” е много устойчива и значима за детето. 

„Новият баща” е идеализиран и на него се преписва всичко онова, което детето иска от  него (да е хубав, силен, умен, добър, забавен, мил; да му предлага да играят заедно; да му разрешава да има приятели и да играе навън;).

От своята майка, детето иска внимание и равнопоставено отношение, както към другото дете. От нея то иска и защита и подкрепа от опасностите, идващи от „старият баща”.

От „новият баща” и своята майка, детето иска да бъдат семейство, да се „оженят” и да си казват, че се обичат; да ги вижда как се целуват; да бъдат мили един към друг.

Страховете (тревожността) на детето е свързана с предвиждания и опасения за: самота, отхвърляне, дискриминиране, физическо наказание, изоставяне, загуба на майката.

Фактори на средата (контекст) – ИЛ въвежда в разказите си допълнителни персонажи: а) полиция/полицай, б) дядото, в) съучениците.  В първите два случая на персонажите са вменени спасителни защитни мисии от опасностите, те покровителстват детето: „полицията осъжда до живот майката и бащата за лошото отношение към детето“;  „дядото убива с манара стария лош баща – детето е спасено“; „полицаят гръмва стария баща“.  Съучениците са въведени за да изпълнят ролята на „обичащи детето”, като контратежест на „лошата учителка”.

Картина № 11 говори за  проекция на опита (преживявания, мисли и реакции) на детето, от периода на по-ранното детство. Това е времето, в което детето живее заедно с истинския си баща и двамата с майката са подложени на емоционално и физическо малтретиране.

Неудовлтворени потребности:

1.Отсъствие на  търсения и очакван  от детето добър баща.

2.Неудовлетворени потребности от достатъчно добра майка (липсваща майка)

3.Липса на подкрепа и чувство за сигурност  (манифестират се като страхове в бъдещето).

4.Не е преживяна (отработена) ранна травма от връзката родния  баща (налични са вътрешни конфликти, латентна агресия, враждебност и мнителност) – „Не всички са добри!  -

дори родната майка е ненадеждна и дискриминираща.

5.Търси външна подкрепа (от семейните членове; от съученици; от учители).

Особености:

Анализът на получената информация отхвърля хипотезата за „психотична психична структура” и извежда следните аргументи в полза на твърдението за наличие у детето на типична „невротична психична структура” – аргументи по Лакан:

1.Налична е градивност в посока разрешаване на проблема (добър край).

2.Налични са и реално доминират множество мъжки фигури.

3.Краят на историята не е фатален, въпреки случващите се лоши неща.

4.Налични са персонажи от обкръжението  (дядо, полицай, приятел, съученици).

5.Изпитва потребност от другите и им вменява функции и роли (то вика: „Помощ!” –картина № 14.

6.Не го е страх от заповеди и санкции – готов е да иска, да говори, да обвинява; да присъства.

7.Налични са еротични елементи (целувки, женитба).

8.Има развити фантазми – може да създаде въображаема ситуация, в която успешно да проектира минал житейски опит.

9.Семейството се явява символична опора за детето.

10.Налична е здраво връзка с майката, въпреки амбитендентното и отношение.

11.Идентифицира се с персонаж, който наказва старият лош баща:

-той е „гръмнат” от полицай;

-„убит е с манара” от дядото;

- „осъден е до живот” от полицията; 

-детето присъства с „нож в ръката” си;

Мероприятия:

1.Екземпляр от протокола да се предостави на класния ръководител.

2.Да се обсъдят с класния ръководител резултатите от анализа.

3.Да се планират сесии с детето за снижаване нивото на тревожност и невротизъм.

4.Да се организира и проведе среща с бабата и майката на детето, да се запознаят с резултатите.

5.Да се приложи проективна методика на Розенцвайг за фрустрация,  тест на Тейлър  за тревожност и тест на Спилберг за ситуативна и базова тревожност.

6.Да се изгови програма за психотерапевтична работа с детето и да се проведат срещи с майката за корекция на вътрешно-семейните отношения.

 

 

 

Училищен психолог…………………

(………….)

………………..г.

image

Категория: Други
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                   Проективна методика „САТ” за изследване на семейни интеракции. 
                                                          (деца 6 – 10г.) – втора част

Стимулен материал

image

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 116 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                 Проективна методика „САТ” за изследване на семейни интеракции

                                                      (деца 6 – 10г.) - първа част


image
image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image


image

Категория: Други
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                     Тест за ниво на самоактуализация на личността.

                                                      (Тест СAT, Въпросник САМОАЛ)

 

С терминът „самоактуализация“ А.Маслоу обозначава всестранното и непрекъснато развитие на творческия и духовен потенциал на човека, максимална реализация на всички негови възможности, адекватно възприемане на обкръжаващия свят, богатство на емоционалната сфера и духовния живот, високо ниво на психично здраве и нравственост.

Синоним на понятието „самоактуализация“ се явява „развитие на личността“ или „личностен ръст“. Самоактуализацията според Маслоу е  начин „човек да стане такъв, какъвто е способен да стане“. 

Човек достига висше ниво на своите потребности в самореализацията, придобива пълно използване на своя талант, способности и личностен потенциал.

Сред свойствата на самоактуализацията на личността Маслоу извежда следните:

-По-комфортни отношения с реалността;

-Приемане на себе си, на другите, на природата;

-Спонтанност, простота, естественост,

-Автономия, независимост от обкръжението;

-Натрупан опит на висши преживявания (висши чувства);

-По-дълбоки личностни взаимоотношения;

-Творческо отношение към действителността и др.

А. Маслоу отбелязва, че самоактуализиращите се хора не са много – само няколко процента от общия брой, но те в голяма степен се доближават до идеала за най-пълно развитие към което човека се движи.

Предложеният тест съдържа 126 въпроса и 14 скали, които съответстват на определено свойство на самоактуализираната личност.

Инструкция:

Предлагаме Ви 126 твърдения, всяко от които е в два варианта. От вас се иска да се запознаете внимателно с твърдението и да направите избор на един от вариантите – този, който се отнася за Вас.  Обградете с кръгче избора си.

Стимулен материал (въпросник)

1.а) Уверен съм в себе си когато чувствам, че мога да се справя с всички, стоящи пред мен задачи.

б) Не вярвам на себе си дори тогава, когато предполагам, че мога да се справя с всички, стоящи пред мен задачи.

 

2. а) Често вътрешно се смущавам, когато ми правят комплименти.

б) Рядко се смущавам когато ми правят комплименти.

 

3. а) Мисля, че човек може да живее своя живот така,  както му се иска.

б) Мисля, че човек има малко шансове да живее своя живот както му се иска.

 

4. а) Аз винаги имам сили да преодолявам житейските трудности.

б) Аз далеч невинаги имам сили да преодолявам житейските трудности.

 

5. а) Имам чувство за вина, когато се сърдя или гневя на тези, които обичам.

б) Нямам чувство за вина, когато се сърдя или гневя на тези, които обичам.

 

6. а) В сложни ситуации трябва да се действа с изпитани (известни) способи, тъй като те гарантират успех.

б) В сложни ситуации трябва винаги трябва да се търсят и прилагат принципно нови решения.

 

7. а) За мен е важно, дали другите хора споделят моята гледна точка. 

б) За мен не е толкова важно дали другите хора споделят моята гледна точка. 

8. а) Мисля, че човек трябва спокойно да се отнася към неприятна информация, която може да чуе за себе си от другите.

б) Приятно ми е когато хората се обиждат, чувайки неприятна информация за себе си.

9. а) Мога без всякакво чувство за вина да отложа за утре това, което трябва да направя днес. 

б) Имам чувство за вина, ако отложа за утре това, което трябва да направя днес. 

 

10.а) Понякога съм толкова ядосан и зъл, че ми се иска да накажа с камшик хората.
б) Никога не съм бил толкова ядосан и зъл, че да ми се иска да накажа с камшик хората.

 

11.  а) Струва ми се, че в бъдещето ме чакат само хубави неща.

б) Струва ми се, че в бъдеще хубавото ще бъде малко.

 

12. а) Човек е длъжен да бъде честен във всичко и винаги.

б) Има ситуации, при които човек има право да бъде нечестен.

 

13. а) Възрастните никога не бива да сдържат любознателността на детето, дори ако неговото удовлетворяване може да доведе до отрицателни последици.

б) Не бива да се поощрява излишното любопитство на детето, ако то може да доведе до нежелани последици. 

 

14. а) Често имам нужда да търся основания за своите действия, които аз извършвам, само защото така ми се иска.

б) Никога нямам нужда да обосновавам действията си които аз извършвам, само защото така ми се иска.

 

15. а) Аз по всякакъв начин се старая да избягвам огорчения.

б) Аз не считам за нужно да избягвам огорчения.

 

16. а) Често изпитвам чувство на безпокойство, мислейки за бъдещето.

б) Рядко изпитвам чувство на безпокойство, мислейки за бъдещето.

 

17. а) Аз не бих отстъпил от принципите си, дори ако трябва да извърша нещо полезно, за което хората ще ми бъдат благодарни.

б) Аз бих извършил нещо полезно, за което хората ще ми благодарят, дори ако трябва да наруша принципите си.

 

18. а) Мисля, че през по-голямата част от времето аз не съм жив, а се подготвям сякаш ще започна да живея в бъдещето.

б) Мисля, че през по-голямата част от времето аз живея в настоящето, а не се готвя за бъдещ истински живот.

 

19. а) Обикновено аз се изказвам и се държа така, както считам за нужно, дори това да усложни отношенията с близките ми.

б) Аз се старая да не се изказвам и да се държа така, че да бъда заплашен от усложняване отношенията с близките ми.

 

20. а) Хората, които проявяват интерес към всеки в света, понякога ме дразнят.

б) Хората, които проявяват интерес към всеки в света, винаги предизвикват у мен симпатия. 

 

21. а) Не ми харесва когато хора прекарват времето си в празни мечтания.

б) считам, че няма нищо лошо в това, хората да загубят време за безплодно мечтание.

 

22. а) Аз често се замислям, дали съм се държал правилно в един или друг случай.

б) Аз рядко се замислям, дали съм се държал правилно в един или друг случай.

 

23. а) Мисля, че всеки човек по своята природа е способен да преодолява трудностите, които поставя пред него животът.

б) Аз не мисля, че всеки човек по своята природа е способен да преодолява трудностите, които поставя пред него животът.

 

24. а) Главното в нашия живот е да твориш, да създаваш нещо ново. 

б) Главното в нашия живот е да допринасяш полза.

 

25. а) Мисля, че би било много по-добре, ако при повечето мъже преобладават традиционно мъжки черти на характера, а при жените п традиционно женски.

б) Мисля, че би било много по-добре, ако и при жените и при мъжете се смесват традиционно мъжките и традиционно женските черти на характера.

 

26. а) Двама души изграждат благополучни отношения между себе си, когато всеки един от тях преди всичко се стреми да достави удоволствие на другия, в противовес на свободното изразяване на своите чувства.

б) Двама души изграждат благополучни отношения между себе си, ако всеки един от тях се стреми да изрази преди всичко своите чувства, в противовес на стремежа си да достави удоволствие на другия.

 

27.а) Жестоките и егоистични постъпки, които извършват хората се явява естествено проявление на човешката природа.

б) Жестоките и егоистични постъпки, които извършват хората не се явява естествено проявление на човешката природа.

 

28. а) Аз се чувствам уверен в себе си.

б) Чувствам се неуверен в себе си..

 

29. а) Реализирането на моите планове в бъдеще зависи много от това, дали ще имам истински приятели.

б) Реализирането на моите планове в бъдеще незначително зависи много от това, дали ще имам истински приятели.

 

30. а) Мисля, че най-ценното за човек се явява неговата любима работа. 

б) Мисля, че най-ценното за човек се явява неговото семейство. 

 

31. а) Аз никога не сплетнича.

б) Понякога ми е приятно малко да посплетнича.

 

32. а) Аз се примирявам с противоречията в самия себе си.

б) Аз не мога да се примиря с противоречията в самия себе си.

 

33. а) Ако непознат човек ми окаже услуга, аз се чувствам задължен спрямо него.

б) Ако непознат човек ми окаже услуга, аз се не се чувствам задължен спрямо него.

 

34. а) Понякога на мен ми е трудно да съм искрен, дори да ми се иска.

б) Винаги ми се отдава да бъда искрен, дори това да не ми се иска.

 

35. а) Рядко  ме безпокои чувство за вина.

б) Често  ме безпокои чувство за вина.

 

36. а) Аз се чувствам отговорен за това, тези с които общувам да имат добро настроение.

б) Аз не се чувствам отговорен за това, тези с които общувам да имат добро настроение.

 

37. а) Считам, че всеки човек трябва да има някаква представа от основните закони на физиката.

б) Мисля, че много хора могат да минат и без знания за физичните закони. 

 

38. а) Аз съм на мнение, че трябва да се следва правилото „не губи времето си напразно“.

б) Аз не мисля, че трябва да се следва правилото „не губи времето си напразно“.

 

39. а) Критичните забележки по мой адрес снижават моята самооценка.

б) Критичните забележки по мой адрес не снижават моята самооценка.

 

40. а) Аз често преживявам факта, че в определени моменти не правя нищо интересно.

б) Аз рядко преживявам факта, че в определени моменти не правя нищо интересно.

 

41. а) Предпочитам да оставя удоволствието за по-късно.

б) Аз не оставям удоволствието за по късно.

 

42. а) Аз често взимам спонтанно решения.

б) Аз рядко взимам решения спонтанно.

 

43. а) Старая се открито да изразявам чувствата си, дори ако това би ми донесло неприятности.

б) Старая се да не изразявам чувствата си пред другите, дори ако това би ми донесло неприятности.

 

44. а) Не мога да твърдя, че се обичам себе си.

б) Аз мога да кажа, че обичам себе си.

 

45. а) Често си спомням за неприятни за мен неща.

б) Рядко си спо0мням за неприятни за мен неща.

 

46. а).Мисля, че хората са длъжни открито да показват в отношенията си с другите хора недоволството си от тях.

б) Според мен, в общуването с другите хора е нужно да се прикрива недоволството от тях.

 

47. а) Мисля, че мога да определям как да се държа с другите хора.

б) Мисля, че не мога да определям как да се държа с другите хора.

 

48. а) Мисля, че профилирането в тясна специализация се явява необходимост за всеки специалист.

б) Мисля, че задълбочаването в тясна специализация прави човека ограничен.

 

49. а) При определяне на едно нещо дали е добро или лошо, за мен е важно мнението на н другите хора.

б) Старая се сам да определям кое е добро или лошо.

 

50. а) На мен ми е трудно да разграничавам любовта от простото влечение.

б) Аз лесно успявам да разгранича любовта от простото влечение.

 

51. а) Аз постоянно се стремя да се самоусъвършенствам.

б) Мен малко ме вълнува проблема самоусъвършенстване.

 

52. а) Постигането на щастие не може да бъде цел на човешките отношения.

б) Постигането на щастие – това е главната цел на човешките отношения.

 

53. а) Мисля, че напълно мога да се доверя на собствената си оценка.

б) Мисля, че не мога напълно да се доверявам на собствената си оценка.

 

54. а) При необходимост, човек достатъчно лесно може да се освободи от своите навици.

б) Човек крайно трудно забравя и се освобождава от навиците си.

 

55 а) Моите чувства понякога ме учудват и аз недоумявам.

б) Чувствата ми никога не ме учудват и не ме карат да недоумявам.

 

56. а) В някои случаи аз съм на мнение, че на първо място трябва да се показва на човек, че е глупав и неинтересен.

б) В някои случаи аз съм на мнение, че не трябва да се показва на човек, че е глупав и неинтересен.

 

57. а) За това, какви са отношенията между хората и колко са щастливи те, може да се съди от наблюдение от страни.

б) Наблюдавайки отстрани отношенията между хората не може да се съди колко са щастливи те.

 

58. а) Често има случаи да прочета хубава книга или гледам любим филм по няколко пъти.

б) На мнение съм, че е по-добре да прочетеш нова книга или нов филм, отколкото да се връщаш към вече познато.

 

59. а) Аз сум твърде много увлечен в своята работа.

б) не може да се каже, че съм много увлечен в своята работа.

 

60. а) Аз не съм доволен от своето минало.

б) Аз съм доволен от миналото си.

 

61. а) Аз чувствам себе си задължен винаги да казвам истината.

б) Аз не се чувствам  задължен винаги да казвам истината.

 

62. а) Съществуват твърде малко случаи, при които мога да си позволя да се правя на глупак.

б) Съществуват много ситуации, при които мога да си позволя да се правя на глупак.

 

63. а) Стремежът да рови в характера и чувствата на обкръжаващите хора, често ги прави затворени. 

б) Стремежът да рови в характера и чувствата на обкръжаващите хора е естествено за човек и по тази причина може да се оправдае тяхната затвореност.

 

 64. а) Обикновено се разстройвам при загуба или  повреда на мои вещи, които харесвам.

б) Обикновено не се разстройвам при загуба или  повреда на мои вещи, които харесвам..

 

65. а) По принцип и когато имам възможност аз се старая да правя това, което другите очакват от мен.

б) Обикновено аз не се замислям съответства ли моето поведение на това, което другите очакват от мен. 

 

66. а) Интерес към самия себе си винаги е необходим на човек.

б) Излишното самовглеждане в себе си понякога има лоши последици.

 

67. а) Понякога аз се страхува  да  оставам сам.

б) Никога не се страхувам да оставам сам.

 

68. а) По-голямата част от това, което правя ми доставя удоволствие.

б) Само малка част от това, което правя ми доставя удоволствие.

 

69. а) Самодоволните и суетни хора мислят само за своите достойнства и не мислят за недостатъците си.

б) Не само самодоволните и суетни хора мислят не мислят за недостатъците си.

 

70. а) Аз мога да направя нещо за друг, без да изисквам той да го оцени. 

б) Аз на първо място очаквам от другия да оцени това, което правя за него.

 

71. а) Човек трябва да се разкайва за своите постъпки.

б) Човек не е задължително да се разкайва за своите постъпки.

 

 72. а) На мен ми е необходимо основание за да приема своите чувства.

б) Обикновено на мен не са ми нужни основания за да приема своите чувства. 

 

73. а) В повечето случаи аз преди всичко се старая да разбера какво точно искам аз самият.

 б) В повечето случаи аз преди всичко се старая да разбера какво точно искат хората около мен.

 

74. а) Старая се никога да не съм „бяла врана“ сред другите.

б) Позволявам си понякога да съм „бяла врана“ сред другите.

 

75. а) Когато се харесвам сам на себе си, ми се струва, че и другите ме харесват.

б) Дори когато се харесвам сам на себе си, аз разбирам, че има хора, на които съм неприятен.

 

76. а) Моето минало в значителна степен определя моето бъдеще.

б) Моето минало твърде малко определя бъдещето ми.

 

77. а) Често се случва така, че да изразя своите чувства е по-важно, отколкото да обмислям ситуацията.

б) Твърде рядко се случва изразяването на своите чувства да е по-важно, отколкото внимателното обмисляне на ситуацията.

 

78. а) Усилията и загубите, които изискват знанието и истината, си заслужават, тъй като носят полза на хората.

б) Усилията и загубите, които изискват знанието и истината, си заслужават, тъй като доставят на човек удоволствие.


            79. а)
На мен винаги ми е нужно, другите да одобряват това което правя.

б) Не винаги ми е нужно другите да одобряват това което правя.

 

80. а) Аз не се доверявам на решения, които взимам спонтанно.

б) Доверявам се на решения, които взимам спонтанно.

 

81. а) Понякога мога да кажа, че живея с усещане за щастие.

б) Понякога не мога да кажа, че живея с усещане за щастие.

 

82. а) Твърде често ми е скучно.

 б) На мен никога не ми е скучно.

 

83. а) Аз често проявявам благоразположение към друг човек, независимо дали то е взаимно или не. 

б) Аз рядко проявявам благоразположение към човек, ако не съм уверен, че то е взаимно.

 

84. а) Аз лесно взимам рисковани решения.

б) Обикновено на мен ми е трудно да взема рисковано решение.

 

85. а) Аз се старая във всичко и винаги да постъпвам честно.

б) Понякога аз мисля, че е възможно и да излъжеш.

 

86. а) Готов съм да се примирявам с моите грешки.

б) Трудно ми е да се примирявам със своите грешки.

 

87.а) Ако аз направя нещо изключително в мой интерес, то обикновено това предизвиква у мен чувство за вина, дори на никого да не навредя.

 б) Аз никога не изпитвам чувство за вина, ако направя нещи изключително само за себе си.

 

88. а) Децата са длъжни да разберат, че те нямат тези права и привилегии, които имат възрастните.

б) Децата не са длъжни да осъзнават, че те нямат тези права и привилегии, които имат възрастните. 

 

89. а) Аз добре разбирам, какви чувства съм способен да изпитвам и какви – не.

б) Аз все още не разбирам изцяло, какви чувства съм способен да изпитам и какви – не.

 

90. а) Мисля, че на повечето хора може да се довери човек.

б) Мисля, че без крайна необходимост не трябва да се доверяваме на другите. 

 

91. а) Миналото, настоящето и бъдещето за мен са единно цяло.

 б) Моето настояще е слабо свързано с миналото и бъдещето ми.

 

92. а) Предпочитам да прекарам ваканцията си в пътешествие, дори ако то е съпроводено със загуби и неудобства.

б) Предпочитам да прекарам ваканцията си спокойно, в комфортни условия.

 

93. а) Случвало се е да ми харесват хора, чийто поведение не одобрявам.

б) Никога не ми харесват хора, чийто поведение не одобрявам.

 

94.а) На хората по природа е свойствено да се разбират един с друг.

б) За природата на всеки човек е свойствено да се грижи за своите собствени интереси.

 

95. а) Никога не ми харесват солените шеги.

б) Понякога ми харесват и по-солени шеги.

 

96. а) Хората ме обичат, защото аз самият съм способен да обичам.

б) Поведението ми предизвиква любовта на другите към мен.

 

97. а) Мисля, че емоционалното и рационалното в човека не си противоречат едно на друго.

б) Мисля, че емоционалното и рационалното в човека си противоречат едно на друго.

 

98.а) Аз се чувствам уверен в отношенията с другите хора.

б) Аз се чувствам неуверен в отношенията с другите хора.

 

99.а) Защитавайки собствените си интереси, хората често забравят за интересите на другите.

б) Защитавайки собствените си интереси, хората често не забравят за интересите на другите.

 

100. а) Аз винаги мога да разчитам на способността си да се ориентирам в ситуацията.

б) Аз не винаги мога да разчитам на способността си да се ориентирам в ситуацията.

 

101. а) Аз считам, че способностите за творчество са природно свойство на всички хора.

б) Считам, че далеч не всичко хора са надарени  със способности за творчество.

 

102. а) Обикновено не се разстройвам, ако не ми се отдаде да постигна съвършенство в това което правя.

б) Аз често се разстройвам, ако не ми се отдаде да постигна съвършенство в това което правя.

 

103. а) Понякога се страхувам да показвам изблиците си на нежност.

 б) Никога не се страхувам да показвам, че съм твърде нежен. 

 

104. а) Лесно се примирявам със слабостите си.

б) трудно се примирявам със слабостите си.

 

105.а) Мисля, че аз съм длъжен да постигам съвършенство във всичко което върша.

б) Не ми се струва, че трябва да съм длъжен да постигам съвършенство във всичко което върша.

 

106. а) Често ми се налага да оправдавам пред себе си собствените си постъпки.

б) Рядко ми се налага да оправдавам пред себе си собствените си постъпки.

 

107. а) Избирайки за себе си определено занятие, човек трябва да се съобрази с това, доколко то е необходимо.

б) Човек трябва да се занимава само с това, което му е интересно. 

 

108. а) На мен ми харесват повечето хора, които познавам. 

б) Не мога да кажа, че ми харесват повечето хора, които познавам. 

 

109. а) Понякога не съм против това, да ме командват.

б) На мен никога не ми харесва да ме командват.

 

110.а) Аз не се стеснявам да разкривам слабостите си пред своите приятели.

б) Не ми е лесно да разкривам слабостите си дори пред своите приятели.

 

111.а) Често се страхувам да не допусна някаква грешка.

б) Аз не се страхувам да не допусна някаква грешка.

 

112.а) Най-голямо удоволствие човек получава, при постигне желания резултат в работата си.

б) Най-голямо удоволствие човек получава, в процеса на работата си. 

 

113. а) За човек никога не трябва да се казва с увереност, че е добър или лош.

б) Обикновено за човек може да се каже добър ли е или лош.

 

 114. а) Аз почти винаги чувствам в себе си сила, да постъпя така, както считам за необходимо, независимо от последиците. 

б) Аз далеч не винаги чувствам в себе си сила, да постъпя така, както считам за необходимо, независимо от последиците. 

 

115. а) Хората понякога ме дразнят.

б) Хората рядко ме дразнят.

 

116. а) Моето чувство за самоуважение зависи от това, какво мога да постигна.

б) Моето чувство за самоуважение в малка степен зависи от това, какво мога да постигна.

 

117. а) Зрелият човек е длъжен винаги да осъзнава причината за всяка своя постъпка.

 б) Не е задължително зрелият човек е длъжен винаги да осъзнава причината за всяка своя постъпка.

 

118.а) Възприемам себе си такъв, какъвто ме виждат хората около мен.

б) Не възприемам себе си такъв, какъвто ме виждат хората около мен.

 

119.а) Случва се да се срамувам от своите чувства.

б) Аз никога не се срамувам от чувствата си.

 

120.а) Харесва ми да участвам в разгорещени спорове и дискусии.

б) Никога не обичам да участвам в разгорещени спорове и дискусии.

 

121. а) На мен не ми стига времето, за да следя новите събития в света на изкуството и литературата. 

б) Аз постоянно следя новите събития в света на изкуството и литературата. 

 

122. а) На мен винаги ми се е отдавало да ръководя в живота си своите собствени чувства и желания. 

б) На мен рядко ми се е отдавало да ръководя в живота си своите собствени чувства и желания.

 

123. а) Аз често се ръководя от общоприетите правила при решаване на лични проблеми.

б) Рядко се ръководя от общоприетите правила при решаване на лични проблеми.

 

124. а) Мисля, че за да се занимава човек с определена творческа дейност, е необходимо да има знания в тази област.

б) Мисля, че за да се занимава човек с определена творческа дейност, не е необходимо да има знания в тази област.

 

125. а) Страхувам се от неуспехи.

б) Не се страхувам от неуспехи.

 

 126. а) Често ме безпокои въпроса какво ще се случи в бъдеще

б) мен никога не ме безпокои въпроса, какво ще се случи в бъдеще.

 

Ключ към въпросника

Скала "Ориентация във времето" (всичко 17 въпроса): 11а, 16б, 18б, 21а, 29б, 38б, 40б, 41б, 45б, 60б, 64б, 71б, 76б, 82б, 91б, 106б, 126б.

 

Скала "Поддръжка" (всичко 90 въпроса): 1б, 2б, 3а, 4а, 5б, 7б, 8а, 9а, 10а, 12б, 14б, 15б,17а, 19а, 22б, 23а, 25б, 26б, 27б, 28а, 31б, 32а, 33б, 34а, 35б, 36б, 39б, 42а, 43а, 44б, 46а, 47б, 49б, 50б, 51б, 52а, 53а, 55а, 56а, 57а, 59а, 61б, 62б, 65б, 66а, 67б, 68а, 69б, 70а, 72б, 73а, 74б, 75б, 77а, 80а, 81а, 83а, 85б, 86а, 87б, 88б, 89б, 90а, 93а, 94а, 95б, 96а, 97а, 98а, 99б, 100а, 102а, 103б, 104а, 105б, 108б, 109а, 110а, 111б, 113а, 114а, 115а, 116б, 117б, 118а, 119б, 120а, 122а, 123б, 125б.

 

Скала "Ценностни ориентации" (всичко 20 въпроса): 17а, 28а, 42а, 49б, 50б, 53а, 56а, 59а, 67б, 68а, 69б, 80а, 81а, 90а, 93а, 97а, 99б,113а, 114а, 122а.

 

Скала "Гъвкавост на поведението" (всичко 24 въпроса): 3а, 9а, 12б, 33б, 36б, 38б, 40б, 47б, 50б, 51б, 61б, 62б, 65б, 68б, 70а, 74б, 82б, 85б, 95б, 97а, 99б, 102а, 105б,  123б.

 

Скала "Сензитивност" (всичко 13 въпроса): 2б, 5б, 10а, 43а, 46а, 55а, 73а, 77а, 83а, 89б,103б,119б, 122а.

 

Скала "Спонтанност" (всичко 14 въпроса): 5б, 14б, 15б, 26б, 42а, 62б, 67б, 74б, 77а, 80а, 81а, 83а, 95б, 114а.

 

Скала "Самоуважение" (всичко 15 въпроса): 2б, 3а, 7б, 23а, 28а, 44б, 53а, 66а, 69б, 98а, 100а, 102а, 106б,114а, 122а.

 

Скала "Самоприемане" (всичко 21 въпроса): 1б, 8а, 14б, 22б, 31б, 32а, 34а, 39б, 53а, 61б, 71б, 75б, 86а, 87б, 104а, 105б, 106б,110а, 111б, 116б, 125б.

 

Скала "Възглед за природата на човека" (всичко 10 въпроса): 23а, 25б, 27б, 50б, 66а, 90а, 94а, 97а, 99б, 113а.

 

Скала "Синергичност" (всичко 7 въпроса): 50б, 68а, 91б, 93а, 97а, 99б, 113а.

 

Скала "Приемане на агресия" (всичко 16 въпроса): 5б, 8а, 10а, 15б, 19а, 28а, 39б, 43а, 46а, 56а, 57а, 67б, 85б, 93а, 94а, 115а.

 

Скала "Контактност" (всичко 20 въпроса): 5б, 7б, 17а, 23а, 26б, 36б, 46а, 65б, 70а, 73а, 74б, 75б, 79б, 96а, 99б, 103б, 108б, 109а, 120а, 123б.

 

Скала "Познавателни потребности" (всичко 11 въпроса): 13а, 20б, 37а, 48а, 63б, 66а, 78б, 82б, 92а, 107б,121б. 

 

Скала "Креативност" (всичко 14 въпроса): 6б, 24а, 30а, 42а, 54а, 58а, 59а, 68а, 84а, 101а, 105б, 112б, 123б, 124б.

Обработка и интерпретация на резултатите

За всяко твърдение се начислява бал 1. След това се сумират баловете по всяка скала. Следващата стъпка е да се изчислят два основни коефициента: коефициент „Ориентация във времето“ и коефициент „Поддръжка“. На основата на тези данни се провежда основната интерпретация на резултатите.

image

Общото ниво на самоактуализация (Т-бал по целия тест за самоактуализация – САТО се изчислява по следния начин: сумата от всички балове на ИЛ по теста САТ се дели на количеството въпроси в теста (126) и се умножава по 100.

При разработката на теста не са били еднозначно определени норми за високо, средно и ниско ниво на самоактуализация.  Прието е схващането, че самоактуализиращата се личност не трябва да се поставя в рамките на определена скала. 

Пределното значение на параметрите САТ – 80 Т-бал и повече се приема за „псевдосамоактуализация“ -  свидетелство  за намерението на ИЛ да се представи в най-благоприятна светлина (социална желателност).

По данни на Е. Шостром, тестовите оценки на лица, които действително са с високо ниво на самоактуализация са разположени в диапазона на 60 Т-бала.  Практиката по прилагане на САТ при различни изследвания и психотерапевтичната работа показва, че „диапазона на самоактуализация“ е близък до нормата POI (55–70 Т-бала) и това значение говори за реална самоактуализация на личността.

Скалните оценки  около 40-45 Т-бала и по-ниско са характерни за личности с ниска самоактуализация, в резултат на което те са с висок риск от депресия, апатия, невроза, психосоматични заболявания, зависимости.

Диапазона 45-55 Т-бала представя статистическата норма.

 

Скала "Ориентация във времето"

Тя определя степента за правилна ориентация на човек във времето.  Трябва да се знае, че самоактуализиращата се личност е несъвършена, тъй като психологическото здраве, което я свързва със самореализацията на личността не е абсолютно. Човек не винаги се държи пои един и същ начин, т.е. не винаги се явява компетентен по отношение на времето.

Личност притежаваща ниско ниво на самоактуализация (нисък бал по скалите), се ориентира неправилно във времето.  Той или живее в миналото (измъчван е от разкаяние за извършени постъпки; безпокоят го спомените за нанесени му обиди; изпитва постоянно чувство за вина0 или живее в бъдещето 9строи несъществуващи планове, надява се на невъзможното, поставя си нереални цели).  Такъв човек счита, че идеалите и целите се явяват средства, с помощта на които да удовлетворява потребностите си от привързаност, любов, признание, възхищение. Счита се, че нереалните цели възникват у човек, когато той не е способен да приеме себе си такъв, какъвто е в действителност.  Това задържа естественото развитие на личността и способства за възникване у човека на чувство за непълноценност.  Стремежа към лъжливи цели се превръща в жизнен ад за личността.  За хората, живеещи основно в бъдещето е присъщ страх за своя живот.  Личностите с невисоко ниво на самоактуализация не отнасят миналото и бъдещето си към настоящето.  Такива хора могат да се ориентират само в бъдещето или само в настоящето, т.е. техните цели не са свързани с текущата действителност, а миналия им опит малко влияе върху поведението им.  Те не живеят „тук и сега“, не осъзнават смисъла и значимостта  на извършените действия, извършват постъпки несъзнателно и под натиска на външни обстоятелства.

Самоактуализиращата се личност (висок бал по скалите) се ориентира правилно във времето, разглежда го в единство между минало, настояще и бъдеще.  Такъв човек не отлага живота си за утре, не навлиза в миналото си, а живее в настоящето, възприема го в еднакво единство с миналото и бъдещето.  Личност, която е компетентна във времето се отличава от несамоактуализиращата се личност по това, че по-малко е обременена с чувство за вина, съжаление, обиди, идващи от миналото.  Надеждите са разумно свързани с поставените в сегашното време цели.  Вярата в бъдещето се опира на реалистични планове.

 

Скала "Поддръжка“ или "Опора в себе си".

Това е втория основен параметър на самоактуализиращата се личност. Той се определя от насочеността на личността към себе си и нейната насоченост към другите, те., ръководи ли се човек от своите собствени цели, убеждения, нагласи и принципи или е положен на влиянието на външни обстоятелства и мнението на другите.

Самоактуализиращата се личност (висок бал по скалата) е „вътрешно насочена личност“, притежаваща вътрешна поддръжка, ръководеща се основно от вътрешни принципи и мотивация.  Такъв човек незначително е подложен на външно влияние, свободен е да избира, не е конформен.  За самоактуализиращата се личност е характерно определено съотношение на ориентацията към себе си и към другите. В определена степен този тип личност е чувствителна към одобрение, привързаност, добро отношение на хората, но твърде по-малко отколкото личността, която е насочена само към другите. Този тип е свободен, но неговата свобода не се явява резултат от  борба с другите. Тази личност в своите постъпки се опира на собствените си чувства и мисли, критично възприема въздействието на външните обстоятелства и творчески разширява първоначалните принципи, които за него се явяват ръководещи. 

Несамоактуализиращата се личност (нисък бал по скалата) е с външна поддръжка и в голяма степен е подложена на влиянието на външни сили. Нейното мнение в голяма степен зависи от мнението на другите, а не на собственото, а одобрението на другите за нея се явява висша цел.  Такъв тип е с ненаситна потребност от привързаност и увереност, че е обичан.

 

Скала  "Ценностни ориентации"

Скалата измерва доколко човек се ръководи от ценности си, присъщи за самоактуализиращата се личност.  Високият бал по скалата означава, че човек се придържа към такива идеали, ценности по които живее самоактуализиращата се личност. Ниският бал говори, че човек отхвърля тези принципи.  Твърденията, с помощта на които се оценява този параметър се използват и при определяне на други черти на самоактуализиращата се личност.  Най-показателно твърдение по тази скала е: „Аз постъпвам съгласно своите възгледи, желания, влечения, съгласно това, какво ми харесва или не ми харесва“

 

Скала "Гъвкавост на поведението“

Тази скала включва 24 пункта и тя оценява гъвкавостта на поведението в различни ситуации, гъвкавата промяна в стандартните оценки и принципи.  Високият бал отразява способността на човек да реагира бързо на изменящата се обстановка, неговата разумност при прилагане на определени стандартни принципи.  Ниският бал означава догматизъм, проявяващ се в това, че несамоактуализиращата се личност особено твърдо се придържа към общите принципи и не долавя или изпуска нюансите и промените.

Скалите „Ценностни ориентации“ и „Гъвкавост на поведението“ се допълват взаимно  и образуват блок от ценности. Първата скала характеризира самите ценности, а втората – особеностите на тяхната реализация в поведението.

 

Скала "Сензитивност"

По тази скала се измерва колко дълбоко и колко чувствително човек усеща себе си, своите собствени преживявания и потребности. Високата оценка означава висока в сравнение с другите чувствителност, а ниската оценка – безчувственост и емоционална студенина.

 

Скала "Спонтанност"

Измерва способността на човек спонтанно да изразява чувствата си, да бъде самия себе си.  Високата оценка показва склонността да се показват чувствата пред другите такива каквито са, а ниския бал – опасенията на човек да проявява и дава простор на чувствата си.

Двете скали „сензитивност“ и  „Спонтанност“  правят блок на чувствата. Първата определя това, доколко човек осъзнава собствените си чувства, а втората – в каква степен те се проявяват в поведението.

 

Скала "Самоуважение"

Състои се от 15 въпроса. Измерва способността човек да уважава себе си. Високата оценка показва, че човек цени себе си, харесва себе си при условие, че за това са налице обективни условия.  Ниската оценка – ниско самоуважение.

 

Скала "Самоприемане"

Включва 21 пункта и измерва способността на човек да приема себе си, въпреки своите слабости.  Високата оценка означава, че самоактуализиращата се личност приема себе си такава, каквато тя е, с всички недостатъци и слабости. Самоприемането се постига по-трудно, отколкото самоуважението. Актуализацията на собствената личност се нуждае от двете.  Тези характеристики като цяло могат да се нарекат „приемане на себе си“. Те създават блок самовъзприятие.

 

Скала  "Възгледи за природата на човека"

Скалата оценява разбирането за природата на човек – мъжественост/женственост.  Високите балове показват, че човек счита, че в природата му са вписани добро и зло, безкорист и користолюбие, чувственост и безчувственост. Ниския бал показва, че ИЛ счита, че в същността си човек е лош. Че злото е най-характерното свойство за природата на човека.

 

Скала "Синергичност"

Измерва способността на човек към цялостно възприемане на света и хората, способност да намира закономерни връзки с всички явления в живота, да разбира, че такива противоположности като работа и игра, любов и похот, егоизъм и безкористие, не се явяват антагонистични. Високата оценка означава способност на човек осмислено да свързва противоречиви събития и жизнени явления. Ниската – жизнените събития за ИЛ са антагонистични, непримирими, вечно борещи се.

Скалите „Синергичност“ и „Възгледи за природата на човека“ са много близки по съдържание и се препоръчва да се анализират заедно. Те съставляват блок на концепцията на човека.

 

Скала "Приемане на агресия"

Показва способността на човек да приема своята агресивност като природно свойство. При ниско ниво на самоактуализация човек обикновено се старае да скрие това свое качество, отказвайки се от агресията, потискайки я в себе си. При високи нива самоактуализиращата се личност разбира, че агресията и гнева са свойствени на природата на човек и могат да се проявяват в междуличностните отношения.

 

Скала "Контактност"

Измерва способността на човек да установява дълбоки и тесни контакти с обкръжението. Самоактуализиращата се личност може леко и бързо да влезе в контакт, при това отношенията и с хората не са повърхностни.  Тази личност играе значителна роля в живота на приятелите и близките, а отношенията и са изпълнени с доброжелателност и смисъл. Ниския бал по0казва трудности в общуването.

Скалите „Приемане на агресия“ и „Контактност“ съставляват блок междуличностна чувствителност.

 

Скала "Познавателни потребности"

Показва степента на изразеност на стремежите и потребностите на човек да получава знания за обкръжаващият го свят. Високия бал означава високо развитие на тези потребности, а ниския  обратно – слабо развитие.

 

Скала "Креативност"

Скалата измерва изразеността на насочеността на личността. Високия бал съответства на развитие на творческата насоченост, а ниския – слаб творчески потенциал.

Скалите „Познавателни потребности“ и „Креативност“ съставят блок отношения към познанието и показват творческата насоченост на личността. 

image

Категория: Други
Прочетен: 169 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                 Въпросник за измерване на личностни черти „Черната триада“ –

               макиавелинизъм, психопатия, нарцисизъм или анатомия на злото.

 

Въпросникът за измерване на основните черти макиавелинизъм, психопатия, нарцисизъм, познати като „черната триада“ включва 12 пункта, по четири за всяка от скалите.

На изследваното лице се предлага да оцени степента на своето съгласие с всяко твърдение по петобална скала от 1 (несъгласен) до 5 (съгласен).

image

Ключ:

Сумират се баловете по трите скали:

- нарцисизъм: 9, 10, 11, 12

-психопатия: 5, 6, 7, 8

- макиавелинизъм: 1, 2, 3, 4

 

„Черната триада“ в психологията е група, която включва три личностни черти: нарцисизъм, макиавелинизъм и психопатия. Определението за „черно“  означава злонамерено, негативна за обкръжаващите особеност на дадените личностни черти.

Нарцисизъм се характеризира с претенции, гордост, самовлюбеност и липса на емпатия.

Макиавелинизмът включва манипулирането и експлоатацията на другите, цинично и  пренебрежително отношение към нравствеността, фокусиране върху собствените интереси и измама.

Основните характеристики на психопатията са асоциално поведение, импулсивност, егоизъм, безсърдечност и безпощадност.

И трите характеристики са свързани с безсърдечно-манипулативен междуличностен стил. В резултат на анализа на факторите, направен в Каледонския университет в Глазгоу, е установено, че сред „големите пет“,  чертата доброжелателност е слабо представен в черната триада, докато невротизмът и недобросъвестността имат пряка връзка с някои от тях.

Изучаването на личностните черти, представени в черната триада, преминава изолирано едина от друга. Терминът „макиавелианство“ датира от XVI век, докато „нарцисизмът“ и „психопатията“ са известни от XIX век.

През 1998г. MakHoskey, Vorzel и Szyarto излизат със становище, че нарцисизмът, макиавелинизмът и психопатията са повече или по-малко взаимозаменяеми при нормални проби. Това научно съобщение предизвикало полемика. Delroy Paulhus и McHoskey обсъждат този въпрос на последваща конференция на Американската психологическа асоциация (APA), като по този начин предизвикват по-нататъшни изследвания. Поулс и Уилямс откриват достатъчно поведенчески, личностни и когнитивни различия между „черните“  черти, което предполага, че те са различни конструкции, но заедно с това посочват, че са необходими допълнителни изследвания, за да се определят моментите, в които те се припокриват.

Субклинични прояви на разстройствата.  

Две особености на черната триада, нарцисизмът и психопатията традиционно се обединяват в рамките на личностното разстройство. Нарцисизмът се разглежда в трудовете на Зигмунд Фройд, а психопатията като клиничната диагноза се споменава за първи път в ранните трудове на Харви Клекли, по-специално в „Маската на разума“.

По отношение на емпирични изследвания, психопатия не е научно изследвана до 1970 г., когато се появява новаторското изследване на Робърт Хеър под формата на „контролен списък за признаци на психопатия“ (PSL) и неговата редакция (PSL-R). Хеър посочва в книгата си „Лишени от съвест“, че въпросникът за психопатия е самооценъчен и не  осигурява точни и обективни данни. Въпреки това, по-късно се правят опити за изучаване на  психопатията с по-прецизни инструменти, като например въпросника на Левенсон (първична и вторична скали), описание на психопатичната личност в личностна скала за самооценка.

До създаването на въпросника за определяне на нарцистичната личност на Раскин-Хол през 1979 г., оценката на нарцисизма е изисквала задължително  клинично интервю.  След този въпросник се създават и други инструменти за изучаване на „патологичния“ нарцизъм, за разлика от „помпозния“ нарцизъм, който според мнозина е открит именно с помощта на въпросника.

Макиавелиализмът никога не се споменава в която и да е било от версиите на диагностични и статистически ръководства за психологическите разстройства. Тази черта се разглежда като строго личностна конструкция. В момента за емпирични изследвания най-широко  за измерване на тази черта се прилага оригиналната версия на скалата Мак-4.

Взаимовръзка между ниелизъм, нарцисизъм и психопатия.

Всяка от чертите, съставляващи „черната триада“ допринася повече или по-малко за такива характеристики като чувство за собствено превъзходство, пренебрежително отношение към общоприетите норми на поведение, социална доминантност, егоцентризъм, егоизъм, нечувствителност към проблемите на другите, недоброжелателност, отсъствие на емпатия, емоционална студенина, както и склонност към лъжа, манипулация и използване (експлоатиране) на другите. Съдържателите на „черната триада“ са готови да лъжат, ако с това могат да постигнат своите цели или това им носи изгода.

Всички черти на „черната триада“  имат почти едно и  също ниво на значимост и са свързани с ориентация към социално господство по отношение на социалните малцинства; с възприемането на имигрантите като заплаха за интегритета на вътрешно-груповата цялост;  с предразсъдъци за имигрантите; повечето изследвания показват отрицателни връзки с показателите за емоционална интелигентност и с такъв фактор от „големите пет“ като „доброжелателност“.

Всички характеристики на „черната триада“ допринасят за девиантното поведение на подрастващите. Носителите на всички черти на триадата имат склонност да прибягват към манипулативни стратегии и лъжа (заблуда) в междуличностните взаимоотношения, особено при отношенията с партньори от противоположния пол.

„Черната триада“ в качество на личностно разстройство.

Като цяло лекарите разглеждат  тези черти като патологични, че се нуждаят от лечение и по същество са нежелателни, тъй като се осъждат от обществото и са личностно контрапродуктивни. Има обаче и друго твърдение, че адаптивните свойства са придружени от дезадаптивни такива.

Обикновените версии на тези черти се появяват в извадките сред учащите се и обществото като цяло, където високи нива могат да се наблюдават при лица в ежедневието. Дори в тези примери, проучванията показват висока зависимост на тези черти от агресивността, расизма и тормоза в сравнение с други форми на социална агресивност.

„Черната триада“ на работното място.

Оливър Джеймс определя, че всяка от трите черни триадични личностни черти е обичайна и много разпространена по месторабота.  Макиавелинизмът се проявява под формата на удържане на властта, тактика на твърдо управление, манипулативно поведение. Нарцисизмът се проектира в склонността към контрапродуктивно трудово поведение, особено когато самооценката е застрашена. Психопатията на работното място се характеризира с агресия, конфликт, стрес, чести отсъствия и закъснения, намалена производителност и безотговорност.

„Черната триада“ и интернет-тролингът.

Последните изследвания показват, че хората, които попадат в определението за „тролове“, са съдържатели на изразени „черни“ черти, като показват признаци на садизъм, антисоциално поведение, психопатия и макивелиализъм. Между антисоциалната дейност и тролинг-тормоза има черта на сходство – това е своеобразна форма на ежедневен садизъм. Проучвания показват, че тролирането, свързано с тормоза, е характерно както за подрастващите, така и за възрастните.

„Черната триада“, като брачна стратегия.

Предполага се, че характеристиките на черната триада показват предразположението на хората към непосредствени ползи и дългосрочни взаимоотношения при получаване на облаги и изгоди. Въпреки че в развитото общество насърчаването на дългосрочни перспективи (опазване на околната среда, спестяване на пари за пенсиониране и др.), съществуват репродуктивни преимущества за лично размишление и краткосрочните действия. Освен това, мъжете с такива черти изглеждат са по-сексуално привлекателни за жените. В съответствие с тази гледна точка, както показват изследванията, от средата на тези, които притежават черти от черната триада имат:

-ускорена брачна стратегия, проявена в голям брой сексуални партньори;

-по-благоприятни нагласи към случайния секс;

-понижени стандарти към своите краткосрочни партньори;

-тенденция да примамват и да отнемат партньори от други;

-повишен риск от злоупотреба с наркотични вещества;

-тенденция да предпочитат незабавни, макар и по-малко пари, отколкото със закъснение, но по-голяма сума;

-ограничен самоконтрол и повече случаи на СПИН;

-прагматичен и игрив стил на любов.

Тези черти са определени като част от бърза жизнена стратегията, която изглежда е приета като експлоатационен, опортюнистичен и многостранен подход към живота като цяло и към работата. Съществуват противоречиви доказателства за точна връзка между черната триада и репродуктивния успех. Например, няма достатъчно данни за репродуктивен успех в случаите на психопатия. Освен това тези характеристики не са универсално ориентирани в краткосрочен план и не всички са импулсивни.  В допълнение, повечето от изследванията, свързани с тези черти, се основават на статистически процедури, които възприемат черната триада като отделна конструкция, независимо от генетичното и метааналитичното доказателство за обратното.

Уязвимост на "черната триада"  

Уязвимостта  на черната триада включва три взаимосвързани и сходни конструкции: уязвим нарцисизъм, фактор 2 психопатия и гранично личностно разстройство,  които, както показват изследванията, са тясно свързани помежду си и показват подобни номологически мрежи. Въпреки че характеристиките на чертите са свързани с отрицателната емоционалност и антагонистичен междуличностен стил, те също са тясно свързани с интроверсията и депресията.

Как да познаем психопатите по лицето?

Фотографията илюстрира резултатите от забележителната работа на американския психолог Николас Холцман, който идентифицира специфични черти в структурата на лицето, типични за представителите на черната триада. Той показва колективни портрети, получени чрез цифрово съчетаване на десетки снимки на типични представители.

На горния ред отляво надясно: момиче с ниско ниво на макиавелинизъм, момиче с високо ниво на макиавелинизъм, млад мъж с ниско ниво на макиавелинизъм, млад мъж с високо ниво на макиавелианство.

На средния ред отляво надясно: момиче с ниско ниво на нарцисизъм, момиче с високо ниво на нарцисизъм, млад мъж с ниско ниво на нарцисизъм, млад мъж с високо ниво на нарцисизъм.
На долния ред отляво надясно: момиче с ниско ниво на психопатия, момиче с високо ниво на психопатия, млад мъж с ниско ниво на психопатия, млад мъж с високо ниво на психопатия.

image

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 132 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                      „Черната триада - макиавелизъм, психопатия, нарцисизъм.

                       (из „Психопаты и секс“. Автор: Сет Майерс (Seth Meyers Psy.D.)

 

Психопатът не може да има успешни отношения с другите по дефиниция!

Практически става дума както за способности, така за качества. Истинската емоционална връзка за психопата е невъзможна, тъй като той е негоден за истинска чувствителност. Психопатът просто не е способен на доверие и взаимна връзка с другите.  За да разберете какво точно имам предвид, представете си, че вие разговаряте с частично замразен или каменен човек. А когато той се занимава със секс (и възпроизвежда други атрибутивни отношения), неговият сексуален опит се различава силно от опита на непсихопата.

Като начало, нека накратко да си припомним признаците на психопата.  Съгласно въпросника за диагностициране на асоциално личностно разстройство (Antisocial Personality Questionnaire, Blackburn & Fawcett, 1999), психопатията се характеризира с враждебност, екстраверсия (но не при всички типове), самоувереност, агресия и импулсивност в една или друга степен. Някои психопати могат да извършат престъпления, други могат през целия си живот да причиняват на друг (други) вреда, която не се класифицира като юридическо нарушение. Всички тези качества се проявяват  включително в секса и интимните отношения.

Сексът при психопата никога не се явява взаимна емоционална комуникация.

Смята се, че сексуалният акт е акт на емоционална близост. Послушайте по радиото популярната любовна песен и ще разберете какво имам предвид - това е песен за идеали, за красиви чувства, в които и двамата партньори вярват – обичат се, доверяват се, споделят чувства и ласки и правят любов до зори, защото те са привлечени един към друг емоционално. Накратко, психопатът е последният човек на земята, който може да има такава дълга и стабилна връзка. Психопатите в по-голямата си част са ориентирани към удовлетворяване на собствените основни потребности, в сферата на които не са включени интересите на други хора.

Тъй като психопатът не е способен на отговорни и уважавани романтични взаимоотношения, той също не може да има здравословен сексуален живот. Психопатът често се стреми да съблазни някого, който да вмъкне в леглото си, но този процес е по-скоро изчислителна игра, отколкото жива емоционална и разбира се,  сексуална връзка.

Какви са мотивите на психопата?

В основата на сексуалното поведение на психопатите са мотивите на властта, за постигането на която всички средства са позволени.  Ако сексуалната връзка с жена пробуди в него доверие или носи материални облаги, той ще изпълнява подвизи в леглото. „Работил съм с жени, които са били свързани с психопати – пише авторът – и някои от тях си спомнят какъв чудесен секс те всъщност са имали.“

Как така?

Както и при останалото поведение, психопатите перфектно се преструват. Те играят своите роли в такива ситуации, за които повечето хора дори не могат да допуснат, например, те могат да кажат „Съжалявам!“ с истински прочувствен тон, като добри актьори във филм; да изразят страстна любов, сякаш утре светът ще се срине; те всичко украсяват, където и да са, като осъзнават, че първите впечатления създават най-привлекателен образ. Когато става въпрос за секс, психопатите правят същото.

Един психопат, който се стреми да се домогне и възползва от парите на чувствителен богат човек, често би се занимавал със секс с него, ако това ще му помагне да постигне целта си. По същия начин друг психопат със сексуални отклонения ще търси покорен партньор, който да се забавлява и да се занимава с груб и отклоняващ се секс, да се освободи от всякакви условности и да даде път на враждебна енергия. В тези сексуални актьорски игри психопатът може да извърши неща, които извън тях, в ежедневието човек не би му приписал.

Промискуитет и множество кратковременни връзки.

Психопатите често практикуват промискуитет или имат много краткосрочни бракове – и двата пункта присъстват в редкатирания контролен списък за признаци на психопатия на Робърт Хеър (1991). Аli & Chamorro-Premusik (2010), например, установиха, че психопатите са склонни на промискуитет и да се отнасят негативно към задълженията си (те имат високи резултати по скалата на промискуитета и ниските резултати по мащаба на задълженията).

Психопатът практикува промискуитета не защото обича самия секс, по-скоро за да погали своето Его; за да не се чувства отхвърлен; за да спечели власт или да разсее скуката. По тази причина, ако имат възможност психопатите не биха се замислили за домогване до т. нар. „престижни обекти“ за секс, например, много млади момичета, много богати жени; личности, с име на недостъпни и пр.  Сексът с непознат психопат позволява изключително бърз достъп и сближаване заради сексуалната взаимодействие, което обаче прави нормалният много уязвим.Тъй като психопатите постоянно се отнасят към някого като жертва, те получават предимство от уязвимостта на жертвата. Единични хора могат да са по-податливи на сексуален домогвания на психопата - дори тогава, когатособствените им  инстинкти им казват, да бягат възможно най-скоро или обратно, че всичко изглежда „твърде хубаво, за да е истина.“

За сексуални запознанства психопатите често предпочитат да ходят на барове и ресторанти, които имат т. нар.  „щастливи часове“.  Тук леко опиянените от алкохола и атмосферата мъже и жени се държат шпо-свободно, не са толкова бдителни и с лекота попадат в капана на психопата.

В тази ситуация един психопат може да бъде разпознат от следните признаци: прекомерно, натрапчиво ласкателство; търсещи съжаление или съчувствие; той създава усещането, че жертвата ​​е дълбоко, практически кармично свързана с него от първите минути на контакта; практически незабавно стига до извънредно интимни въпроси, за да разпознае слабите места на жертвата („Имаш ли си приятел?“, „Приятелят изневерява ли ти?“).

Най-често техни жертви са самотни, разочаровани и емоционално объркани хора.

„Моя клиентка – пише авторът – се е запознала с мъж-психопат в бар. По-късно тя споделя следното: „В онзи момент мислех, че е малко странен, но точно тогава бях много самотна“. Психопатите са професионалисти в усета си по откриване на уязвими хора, защото това е най-лесният начин да се измами жертвата в това тяхно състояние. Важно е всеки от нас да се довери на своите инстинкти, особено когато става дума за сексуално домогване, чиято цел на психопата е договаряне и колкото се може по-бързо съгласие на поканата за гостуване в домът му или друго подходящо място. Впоследствие обаче, психопатът буквално захвърля своите романтични или сексуални партньори като ненужни вещи.

Една и съща динамика се случва в отношенията на насилника, когато жената продължава да живее с него и в ситуацията с психопата и неговата жертва. Хората често остават с психопат много по-дълго, отколкото могат да признаят, защото психопатът за дълго време промива жертвата си с поведение, което разрушава нейното самочувствие (изолира я от семейството и от приятелския кръг;  критикува я непрекъснато; поставя я в подчинена позиция; кара я да се чувстгва задължена и унижена и т.н.). Много често след завършването на връзка с психопат, жертвите се нуждаят от психиатрично лечение, защото са изоставени като ненужни неща, чувстват опустошението си.

Повечето хора трудно разбират как може човек да изостави партньора си толкова бързо и изненадващо, но за своето изцеление жертвата трябва ясно да си представи уникалния психологически портрет на психопата. Изцелението също така изисква жертвата да разбере разликата в потребностите на нормалния човек и психопата: по същество емоционалните му нужди се свеждат до обслужването на собствената си грандиозна самопредстава и по никакъв начин не се отнасят до взаимност и близост.

Най-важното е, че психопатът никога не се интересува от чувствата на жертвата, особено когато става дума за неговата отговорност за измамни и безскрупулни действия. От психопата никога не може да се получи сериозно и дългосрочно разбиране; не може да му се има доверие; не може да се разчита на него; не може да се очаква от него преживяване на вина или срам.  Марта Стаут пише за това най-добре в книгата „Социопат по съседство“ („The Sociopath Next Door“): „Най-важното нещо: безсрамни хора смятат липсата на съвест за тяхното превъзходство“.
Източник:
image



Категория: Други
Прочетен: 163 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.12.2017 16:28
<<  <  4 5 6 7 8 9 10 11 12  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1280619
Постинги: 1485
Коментари: 116
Гласове: 1097
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30