Невропсихологическа диагностика в детска възраст - зрителен гнозис

                                                    

1. Възприятие на предмети (реалистични изображения)

            Пред детето последователно се показват набор от картички (картинки), като за всяка една от тях се пита: „Какво е нарисувано тук?”.  На този етап е важно  да се обърне внимание, дали детето не проявява тенденция към инверсия (следи с очи в дясно/ляво или горе/долу) вектора на възприятие. Едва след това се показват рисунките от методиката и се предлага на детето да назове всяка една картичка в реда на тяхното показване от експериментатора. Първоначално се показва само една картичка, след това две наведнъж (поставят се една до друга) и накрая три картички, като се посочва от експериментатора на коя точно да отговори детето.

            Забележка: Стимулен материал – три  варианта на картички – 24 картички (по 8 във вариант)

Вариант 1.

Вариант 2.

Вариант 3.

2.Зачертани изображения

Експериментаторът задава въпроса: „А тук какво е нарисувано според теб? Експериментаторът показва една след друга картичките (Методиката съдържа 4 картички).

Забележка: Стимулен материал – 4 картички. 

3. Наложени изображения

Експериментаторът  задава същия въпрос: „Какво е нарисувано тук?”

Забележка: Стимулен материал – два  варианта на картички

Вариант 1.

Вариант 2.

4. Незавършени изображения

Какво е нарисувано тук?”

Забележка: Стимулен материал – една бланка с 12 картички, на която са изобразени части от предмети 

5. Химерни изображения

Експериментаторът задава въпроса; „Какво е нарисувано тук?”. Ако детето не установи веднага уловката (мръсният трик) и веднага назове предмета, психологът задава следващия въпрос: „Това всичко ли е?” и след това: „Според теб всичко ли е нарисувано правилно?”

Забележка: Стимулен материал – три  варианта на картички: първи вариант – 8 картички; втори – 6 картички и трети - 4 картички. 

Вариант 1.

Вариант 2.

Вариант 3.

6. Лицев гнозис

На детето се представят картинки, на които са изобразени лица на хора и се пита: „Тук кой е показан?” . След изброяване на лицата, експериментаторът задава по-сложен въпрос: „По какво се различават тези хора?” – психологът може да помогне с уточняващи въпроси, ако детето се затрудни – касае се за възраст, облекло, прическа и пр.

Забележка: Стимулен материал -  един  вариант с 13 картички.  

Допълнителна информация се получава от възприятието на сюжетите, от които следва да бъдат разпознати пол, възраст, емоционално състояние. 

7. Емоционален гнозис

 Експериментаторът поставя въпроса: „Кой е нарисуван тук и в какво състояние се намира този герой?”, след отговорите следват уточняващи въпроси: „Кой от тях е най-весел?”; „Кой от всичките е най-много учуден?”; „Кой е най-зъл?” и пр. (картичките са много експресивни и позволяват въпроси за други емоционални състояния).

Забележка: Стимулен материал -  съдържа 3 варианта – първи вариант – 16 картички; втори – 11 картички; трети – 12 картички.

Вариант 1.

Вариант 2.

Вариант 3.

8. Цветови гнозис (сюжетни картини)

Експериментаторът показва стимулния материал и пита: „В какъв цвят според теб би следвало художникът да оцвети тази картичка. Обърни внимание на това, какво се случва между тези хора.

Сюжетни картинки: „Прозорец”, „Лято” и  „Чувство” (Подборът на серията картинки задължително трябва да съответства на възрастта на детето).

Вариант 1.

Вариант 2.

Вариант 3.

9. Серийни картинки

Експериментаторът задава въпроса „Разкажи какво според теб се случва тук” за всеки един от вариантите.

Забележка: Стимулният материал е представен в 8 варианта

Вариант 1.

Вариант 2.

Вариант 3.

Вариант 4.

Вариант 5.

Вариант 6.

Вариант 7.

Вариант 8.

                                Невропсихологическа диагностика в детска възраст -
                                               интелектуални процеси (втора част)

Вариант 3 – включва същите описания и изисквания като вариант 2

а/ Прости и сложни аналогии (вербални)

= Прости аналогии – На детето се представя списък с 13 с думи, който е разделен на две части. В лявата част се намира една двойка думи (еталон), между които има определена зависимост, а в дясната част само една дума, а от детето се иска да посочи втората дума, която да е в аналогична зависимост с първата двойка (еталона).

= Училище-ученик – Болница- ……………

= Задача-решение – Въпрос-……………

= Час-време – Градуси-……………

= Поляна-трева – Гора-……………

= Работник-град – Селянин-……………

= Море-вода – Небе-……………

= Художник-картина – Писател-……………

= Отрова-заболяване – Лекарство-……………

= Юли-лято – Февруари-……………

= Ловец-оръжие – Рибар-……………

= Ден-обед –  Вечер-……………

= Автомобил-шосе – Самолет-……………

= Хулиган-наказание – Подвиг-……………

 

= Сложни аналогии – На детето се представя списък с 18 двойки думи, който е разделен на две части. В лявата част се намира една двойка думи (еталон), между които има определена зависимост, а в дясната част са представени  във вид на дроб, като в числителя е дадена една дума, а в знаменателя 5 думи. От детето се иска първо, да открие зависимостта в еталона (лявата част) и след това, да открие същата зависимост между думата в числителя и една от умите в знаменателя в дясната част.  След като бъде направен избор, изследователят пита: „Защо избра точно тази двойка предмети (животни)?”

1. Кон             Крава

жребче           пасбище, рога, мляко, теле, бик

2.Тънък          Чист

дебел              красив, грозен, весел, смел, мръсен

3. Олово         Пух

тежък             труден, пернат, перо, лек, хвърчащ

4. Лъжица      Вилица

каша               масло, нож, чиния, месо, прибори

5. Яйце           Картоф

черупка          пиле, градина, зеле, супа, обвивка

6. Кънки        Лодка

 зима               лед, весло, лято, река, пързалка

7. Ухо             Зъби

слуша             вижда, лекува, дъвчи, четка, уста

8. Куче           Риба

козина            вода, перки, плува, въздица, люспи

9. Корк           Камък

плува              плувец, гранит, потъва, носи, строи

10.Чай                        Супа

захар               вода, чиния, купа, сол, лъжица

11. Дърво       Ръка

клон               брадва, крак, пръст, работа, ръкавица

12. Дъжд        Мраз

чадър              хлад, зима, палто, пръчка, печка

13. Училище  Болница

обучение        доктор, ученик, линейка, лечение,болен

14. Песен       Картина

глух                сляп, художник, боя, рисунка,куц,

15. Нож          Маса

стомана          стол, покривка, реже, дърво, храна

16. Риба         Муха

мрежа             решето, комар, стая, паяжина, лети

17. Птица       Човек

Гнездо            хора, работник, строител, дом, завод

18. Хляб         Къща

хлебарница    вагон, град, жилище, строител, врата

5. Сравняване на понятия –  Представя се бланка с 12 думи (еталони), към всяка от които в скоби са дадени още 5 думи, които имат връзка с еталона. От изследваното лице се иска да открие тези две думи, без които еталонът не може да съществува.

Инструкция: „Какво е общото и какво е различното между ябълката и вишната? или „По какво си приличат и по какво се различават автобуса и трамвая?”

6. Изолиране на съществени признаци: Инструкция: „Избери от скобите тези две думи, без която основната дума не може да съществува?” – представя се списък с думи:

= Градина (растения, градинар, куче, ограда, земя)

= Река (бряг, риба, риболов, тиня, вода)

= Град (автомобил, здания, тълпа, улица, велосипед)

= Плевня (сеновал, кон, покрив, добитък, стени)

= Куб (ъгли, чертеж, страна, камък, дърво)

= Разделяне (клас, делимо, молив, делител, хартия)

= Кръг (диаметър, диамант, проба, закръгленост, злато)

= Четене (очи, книга, текст, очила, дума)

= Вестник (истина, произшествие, кръстословица, хартия, редактор)

= Игра (карти, играчки, чипове, наказания, правила)

= Война (самолет, пушки, сражения, оръжие, войници)

= Книга (рисунки, разказ, хартия, заглавие, текст)

След като бъде направен избор, изследователят пита: „Защо избра точно тази две думи?”

7. Тест на Кетъл – Представя се бланка с фигури, всяка от които е разделена на две половини. В лявата част е даден образец (квадрат с поместени в него 3 фигури и празно място за четвъртата фигура, между две от тях, разположени една под друга има определена зависимост, а под третата мястото е празно). В дясната част са представени 5 други фигури, една от които следва да бъде избрана и поставена на празното място в еталона.  Тестът включва 14 бланки с фигури.

 

Инструкция: „Избери от представените 5 фигури (показва се от кои) онази, която би следвало да стои в празното място (посочва се кое) на квадрата”. (Фигурите са с различна сложност, за различните възрастови групи)

 

                               Невропсихологическа диагностика в детска възраст -
                                                         интелектуални процеси

 

1. Интерпретация на съдържанието на сюжетни картинки (симулантни и серийни). 

Разбиране на морални притчи (пословици, поговорки) и метафори

= „Желязото се кове, докато е топло”

= „Не всичко което блести е злато”

= „Не брой пилетата преди да са се излюпили”

= „Пилците се броят на есен”

= „Който се бои от мечки, не ходи в гората”

= „Сговорна дружина – планина повдига”

= „Не ходи с голяма кошница за гъби в гората”

= „Рибата е в морето, той тигана слага”

Изследователят може самостоятелно да увеличи набора.

2. „Четвъртото излишно” (предметен тест) – използва се стимулен материал от 8 картички (4 цветни и 4 черно-бели). 

 

Инструкция: „Кой от тези предмети е излишен?” Изследователят показва отделно всяка една картичка. Ако детето отговори правилно, следва нов въпрос: „По какъв начин се свързват останалите три предмета?”

3. „Четвъртото излишно” (вербален тест) – Изследователят изброява на детето последователно седем групи от по четири думи, като преди всяко изброяване се повтаря инструкцията: „Сега ще ти изброя четири думи, една от тях е излишна. Помисли и ми кажи коя е тази излишна дума”. Ако детето отговори правилно, следва нов въпрос: „По какъв начин се свързват останалите три думи?”

Набор от думи:

= чанта, портфейл, куфар, книга;

= часовник, везна, очила, термометър;

= слана, прах, дъжд, роса;

= лодка, кола, мотоциклет, велосипед;

= самолет, пирон, пчела, вентилатор;

= мравка, пеперуда, бръмбар, очила;

= роза, дърво, книга, ябълка.

4. Аналогии – представени са прости и сложни аналогии.

а/ Прости и сложни аналогии (предметни)

Вариант 1. – Използват се 6 картички с животни и предмети.

Вариант 2 – Включва 4 картички, които съдържат картинки (животни и предмети). Картичката е разделена на две половини. В лявата част се намира еталона, който съдържа две фигури с определена зависимост между тях (напр. по цвят; големина, по някакъв детайл, по пространствено разположение и пр.) В дясната част са представени  във вид на дроб, като в числителя е дадена една фигура, а в знаменателя 5 фигури. От детето се иска първо, да открие зависимостта в еталона (лявата част) и след това, да открие същата зависимост между фигурата в числителя и една от фигурите в знаменателя в дясната част.  След като бъде направен избор, изследователят пита: „Защо избра точно тази двойка предмети (животни)?”

следва продължение

             Невропсихологическа диагностика в детска възраст - речеви функции

I. Речеви функции

1. Автоматизирана реч – От детето се иска да изброи дните на седмицата, месеците, годишните сезони (за по-големите деца, тези в старша възраст – броенето е в обратен ред); броене от 1 до 10 и обратно; назоваване на своя адрес; името на майката, бабата и пр.

2. Фонемичен слух – Изследователят дава указание: „Повтаряй след мен”:

= б-п, д-т, з-с и т.п.; ба-па, ра-ла, да-та-да; ба-бу-бо;

= дъщеря-бащеря; коза-коса; сок-кок; мустаци-устаци; кола-коса и пр.

= скоропоговорки.

От детето се иска да назове по двойки, а след това по тройки определени предмети на картинка (виж рисунката):

=  „сабя-грозде”; пирон-кост; мишка-покрив и пр.

=  „кост-грозде-пирон” и пр. 

Допълнителна информация за състоянието на тези и допълнителните части на речевите функции може да се получи от речта на детето от актуалните и паметовите следи (литерални парафазии, неправилни ударения, новообразувания и пр.) при четене и писане.

3. Речева артикулация и кинетика – Инструкция: „Повтаряй след мен…” б-м, д-л-н, г-к-х; тпру; слон-стол-стон; би-ба-бо, бо-би-ба; дом-том, кора-гора, мед-лед; поклонник-полковник, полковник-съновник и пр.

 

4. Номинативни процеси  – Инструкция: „Какво е това? „Как се нарича”. Изследователят моли детето да назове изображенията (виж рисунките) първоначално една по една, после по две, по три; отделни части от цялото тяло първо на картинката, а след това да покаже тези части върху себе си; да посочи и назове кои са любимите му картинки, действия, цветове и пр. 

Допълнителна информация се събира от начина, по който детето търси и прави избори на точните думи, за наличие на вербални парафазии в спонтанната реч, при излагане сюжета на картинката и т.н.

5. Разбиране на логично-граматични конструкции („квазипространствени)

 

= Експериментаторът иска детето да покаже различно пространствено разположение на предмети (виж рисунката): „бурето е върху сандъка”; „бурето е пред сандъка”; „сандъка е в бурето” „варела е в сандъка” и пр. 

= Експериментаторът може да поиска от детето и други упражнения, да постави например: „молива в тетрадката”, „молива върху тетрадката”, „тетрадката върху молива” (от ляво, дясно, под, над); да държи „четката над главата”; „четката зад гърба” и пр.

= Детето може да реши задача, например: „Кольо е ударил Петър. Кой е виновен?” или „Брата на бащата и бащата на брата, едно и също ли е?”

= Експериментаторът дава инструкция: „Правилно ли е това, което казвам: „след лятото е есента”; „преди пролетта е лятото”; „от облаците пада дъжда”; „облаците са под земята”; „над дърветата има трева”; „тревата расте върху земята”. При изброяването, верните граматични конструкции трябва да се редуват с неверните.

6. Построяване на самостоятелно речево изказване

Този аспект на речевата функция се оценява по ниво на продуктивност на спонтанната реч на детето в процеса на интервюто, при описание на сюжетните картини. Отчита се до колко детето е в състояние да разгърне собствената си речева активност или неговата реч носи репродуктивна форма, т.е. формира се само като отговор на въпроса на изследователя.

6.1. Писане, четене и смятане

а/ Писане

= Писане на отделни букви и срички

= Преписване и писане на думи познати от опита: собственото име, „мама”, „домашна работа, „клас”, „учител” и пр.

= Писане на отделни думи и словосъчетания: „кола”, ‘гвоздей”, „корабокрушение”, „мед-лед”, „път-пет”, „мечка-печка”, „боб-поп-шоп”,  и т.н.  Първоначално задачата се изпълнява в свободен режим, а след това под диктовка.

= Писане на изречения: „Котката спи на прозореца”, „Кучето е на двора”, „Мишлето гризе сиренце” и пр.

б/ Четене

 

= Прочитане на прости и слети (наложени, преплетени една в друга) букви и цифри (виж рисунката).

От детето се иска да открие, разпознае и назове буквите и цифрите; да посочи невярно написаните букви; да се опита да прочете на срички, като свърже отделните букви. 

6.2. Четене на разказ

 „Хитрата Кума Лиса”

Бягала Кума Лиса по полето. Видели я кучетата и започнали да я гонят:  а-ха да я стигнат. Точно тогава Кума Лиса спряла и се притаила на земята. Кучетата не я видели и продължили напред.  Хукнала тогава Лиска с всички сили назад. Толкова силно бягала, че не видяла как изведнъж се озовала пред пушката на ловеца.

„Лъв и мишка”

Лъвът спял. Мишката прибягала върху него. Той се събудил и я уловил.  Мишката започнала да му се моли, да я пусне и му обещала, че също ще направи нещо добро за него.  Тогава лъвът силно се разсмял и я пуснал. Не след дълго ловци хванали лъва и го вързали за едно дърво. Дърпал, дърпал лъвът, но не успял да се освободи. Мишката чула рева на лъва, дошла, прегризала със зъби въжето и освободила лъва.

Свраката и гълъбите

Свраката чула, че гълъбите ги хранят добре. Пребоядисала се в бял цвят и полетяла във висините. Гълъбите не я познали и я приели при себе си.  Но тя не издържала и в един момент започнала да грачи. Гълъбите я разкрили, изплашили се и полетели. Тогава свраката се върнала при своите свраки.  Но те също не я приели и полетели от нея.

 

Заключение: Състоянието на речевите функции се определя в зависимост от покриване на критериите, описани при работа със зрителния и пространствен гнозис, четене и писане на отделни цифри, по теста на Шулт, възпроизвеждане на числа в правилен и обратен ред; серийни изчисления „100 минус 7’ и „30 минус 1 и 2”. 

       Невропсихологическа диагностика в детска възраст - пространствен  гнозис

 

I. Пространствен гнозис

1. Проба „Огледални букви” – Експериментаторът дава указание: „Покажи коя от буквите е написана правилно”. По-сложен е вариантът, при който детето трябва да открие „неправилни” цифри и букви в срички и думи (виж рисунката).

2. Проба  „Слепият часовник” – Експериментаторът закрива еталонния циферблат и моли детето да каже колко часа показват стрелките на „слепият часовник”.  При изразено затруднение може да бъде показан отново еталона за сравняване.

 

Тук следва да се обърне внимание дали детето ома вече натрупан опит с подобен вариант на часовник (виж рисунката).

3. Проба на Бентън – Експериментаторът показва на детето един от образците, за да го види и запомни. След това го закрива и показва цялото табло, като иска от детето да посочи кой образец е видяло.  В случай на затруднение образецът може да не бъде закрит, т.е. да остане открит за сравнение.

 

В приложението е показан стимулен материал със сложност за 7-8 годишни деца. 

II. Самостоятелни рисунки

На детето се предлага неограничен избор  до цветни моливи (флумастери), молив, писалка.  Цветовите предпочитания при интерпретацията се приближават до тези при цветовия тест на Люшер. Освен това, на анализ се поставят топологическите, конструктивни и стилистични особености на рисунката с лява и дясна ръка.

1. На детето се предлага (първо с дясна, а след това с лява ръка) да нарисува: цвете, дърво, къща, велосипед.

2. Проба „Килим” – Пред детето се поставя стандартен бял лист хартия (формат А4), сгънат на две, като всяка една половина представлява дълъг правоъгълник (листа се сгъва по тясната страна). Експериментаторът дава следното указание: „Представи си, че това е килим. От теб се иска да го оцветиш”. След завършване на работата с едната ръка, листът се обръща и поставя същата инструкция, но упражнението се изпълнява с другата ръка. Върху листа в единият ъгъл, експериментаторът записва с коя ръка е изпълнено упражнението. Вариант на този тест е да се даде на детето лист, без да се сгъва, т.е. без рамка.

3. Проба „Мандал” – Пред детето се поставя лист хартия  (А4) с начертан в центъра кръг с диаметър 10 см.  Експериментаторът дава указание: „Оцвети сега това”.  На всеки въпрос на детето, касаещ как, с какво да нарисува, изследователят не дава повече инструкция, а казва: „Направи го така, както на теб ти харесва”. След завършване на теста с едната ръка, процедурата се повтаря на обратната страна на листа с другата ръка, където също предварително е начертан кръг.

 

4. Проба „Хомункулус” – Задачата се изпълнява с водещата ръка. Пред детето се поставя образец бланка (виж рисунката), във формат А4. Работи се в същата последователност както при проба „Мандал”.

След завършване оцветяването на рисунката, се задават следните въпроси:

= Кой е нарисуван тук? Как се казва? На колко е години?

= Какво прави той (тя) сега? С какво въобще се занимава?

= Кое е неговото (нейното) любимо и нелюбимо занимание?

= Страхува ли се той (тя) от нещо?

= Къде живее? С кого живее?

= Кой най-много обича? С кого е приятел (играе, разхожда се)?

= какво е неговото настроение? Кое е неговото най-силно желание?

= Ако той (тя) имаше избор, как би се защитил (а) от неприятелите си?

= Той (тя) здрав (а) ли е?  Какво и колко често той (тя) изпитва болка?

= Какво у него (нея) е най-хубавото, най-лошото? На кого ти напомня това човече?

5. Проба „Рисунка на човек” –  Изпълнява се с водещата ръка. Пред детето се поставя бял лист хартия (А4) и следва инструкция: „Моля те, сега нарисувай един човек”. След завършване на рисунката, на детето се поставят същите въпроси както при проба „Хомункулус”.

III. Копиране

1. Тест на Денман  –  Пред детето се поставя картинка с изображение на фигури и чист лист хартия. Следва инструкция: „Нарисувай тези фигури”.  Копирането се изпълнява първо с едната ръка, а след това (от едната страна на листа хартия) с другата.

 

Тестът е най-ефективен при деца на възраст до 5-6 години (виж рисунката).

2. Тестове на Тейлър и Рея-Остерица –  Тестовете са предназначени за 6-годишни деца. Пред детето се представя фигурата на Тейлър и под нея се поставя чист бял лист (А4).

 

Изследователят дава инструкция: „Нарисувай същата фигура”.  За регистриране на стратегиите за копиране, на детето се предлага набор от цветни моливи, които в процеса на копиране експериментаторът сменя (по реда на цветовете на дъгата). Манипулацията на детето с белия лист е строго фиксирана. Експериментаторът се въздържа от всякакви забележки или указания.  Добре е да се регистрира времето за изпълнение на задачата (виж рисунките).

След завършване копирането на фигурата на Тейлър, на дерето се предлага следващата задача – копиране фигурата на Рея-Остерица, но с другата ръка (виж рисунките).

3. Копиране на проекционни изображения –  На детето се предлага с дясна и лява ръка да прекопира две фигури – „куб” и „дом” (виж рисунките).


4. Копиране на изображения със завъртане на 180 градуса  –  Експериментаторът и детето сядат един срещу друг, а между тях се намира лист хартия. Експериментаторът рисува обърнато с главата надолу схематично „човече” (виж фигурата). 

Инструкция:  „Нарисувай за себе си същото човече, но така, както аз я виждам”.След като детето изпълни първия етап на задачата, се поставя указание: „А сега на моята рисунка аз ще закрия едната ръка, къде на твоята рисунка е тази ръка?”. Ако детето изпълни заданието неправилно, експериментаторът му обяснява грешките. След като детето разбере как да копира, тогава му се предлага „сложен триъгълник”. 

Инструкция: „А сега обърни към себе си фигурата по същия начин”.  

   Невропсихологическа диагностика в детска възраст - двигателни функции

1. Въпросник

(1) С коя ръка взимаш кубчето, когато построяваш кула (построяваш пирамидка)?

(2) С коя ръка държиш лъжичката, когато се храниш?

(3) С коя ръка разбъркваш захарта в чашката с чай или мляко?

(4) С коя ръка държиш четката за зъби?

(5) С коя ръка обикновено се почесваш?

(6) С коя ръка рисуваш?

(7) С коя ръка режеш с ножиците?

(8) С коя ръка пишеш?

(9) С коя ръка изтриваш с гумичката?

(10) С коя ръка хвърляш камък?

(11) С коя ръка раздаваш картите „Черен Петър”?

(12) С коя ръка държиш чукчето?

(13) С коя ръка държиш ракетата за тенис, федербал?

Задавайки въпросите си, експериментаторът всеки път моли детето да демонстрира маниера, включен във въпроса.  След това се изчислява коефициента на латерално предпочитание (КЛП) по формулата:           

където: П - дясна (ръка, око и пр.);

             Л - лява

Резултати от -10 до +10 се оценяват като амбивалентност;

По-малко от -10 – като лявостранно предпочитание (съответства на доминантност в дясното полукълбо);

Повече от +10 – като дясностранно (доминантност на ляво полукълбо);

По-долу са представени проби на сензомоторна асиметрия.  Всяка от пробите се изпълнява с промеждутък през цялото невропсихологично изследване около 5-6 пъти; в резултат се изчислява коефициента на латерално предпочитание по формулата (1).

Нееднократното тестиране се прилага с цел, да бъдат получе3ни по-достоверни резултати.
            2. Моторна асиметрия

а/ Функционална асиметрия на ръка

(1) Преплетени (заключени) палци на ръката, поза Наполеон, аплодиране – Инструкция: „Моля, сега направи така” – Експериментаторът в продължение на няколко секунди демонстрира необходимата поза. Водещата ръка се поставя отгоре; при „заключени палци” отгоре се поставя палеца на водещата ръка.

(2) Измерване силата на китката на ръката с помощта на динамометър. Водещата ръка е по-силна.

(3) Измерване скоростта за изпълнение на обикновени мануални задачи (рисуван, писане, почукване и пр.) първоначално с всяка ръка поотделно, а след това с двете заедно. Водещата ръка действа по-бързо.

(4) Проба  - Може да се прилага на деца на възраст на и над 7 години. Пред детето се поставя чист лист хартия А4; дават му се по един молив в дясната и в лявата ръка. Инструкция: „А сега затвори очи. Моля, нарисувай както си със затворени очи едновременно с дясната ръка (експериментаторът докосва дясната ръка на детето) квадрат, а с лявата (докосва я) – кръг”. След това инструкцията се повтаря, като отново се докосват ръцете. „Запомни ли?”.

След това под първата двойка рисунки (ако няма място на листа, експериментаторът поставя нов лист) от детето се иска да нарисува: „триъгълник и квадрат”, „кръг и квадрат” и така процедурата се повтаря до 8 пъти. Инструкцията е една и съща всеки път.  С усвояването на умение за справяне, експериментаторът всеки път увеличава скоростта за изпълнение, казвайки „По-бързо!”,  „По-бързо!”, почуквайки по масата. Освен това се следи внимателно детето да не отвори очите си, да рисува с двете ръце едновременно.  При пробата субдоминантната ръка би трябвало или да повтаря движенията на доминантната, или скоростта, с която се изпълнява задачата да е много ниска.

б/ Функционална асиметрия на крак и тяло

Инструкции:

=  „Тръгни напред с единия крак” – използва се водещият (доминантният) крак;

=  „С кой крак риташ топката и вкарваш гол?” – посочва  се водещият (доминантният) крак;

=  „Постави крак върху крак” – водещият се поставя отгоре;

= „Завърти се около себе си няколко пъти” – при въртенето в кръг около себе си, предпочитаната посока  е към страната на доминантната половина на тялото.

3. Сензорна асиметрия

а/ Функционална слухово-речева асиметрия

(1) Инструкция: „Можеш ли да чуеш как часовникът ми работи?” – на детето се дава механичен часовник или уред, издаващ аналогични звуци. След това може да му се даде слушалката на телефон („Можеш ли да чуеш звуците в телефонната слушалка?”), както и едновременно телефон и часовник, като всеки път се повтаря инструкцията.  Детето следва да поставя уредите до водещото ухо.

(2) Инструкция: „А сега повтори това, което ще кажа” – експериментаторът шепнешком изговаря фраза или дума.  Детето следва да се приближи (обърне) с водещото ухо.

(3) Дихотично прослушване – На детето се поставят стереослушалки, като по едната (с едното ухо) то чува една група думи, а по другата (с другото ухо) – друга група думи. След това е иска: „А сега ми кажи какви думи си чул”. Детето следва да възпроизведе повече думи или само думи, които е възприело с водещото ухо. Експериментът се повтаря 10 пъти.

Пример за попълване на протокола:  Протоколът съдържа три колонки: а/ еталонни думи на ляво ухо; б/ представени, но отсъстващи от еталона думи; в/ еталонни думи на дясно ухо.

При попълване на протокола, експериментаторът записва всеки път на нов ред серията от възпроизведени думи от ляво ухо (в колонка „а), от дясно ухо (в колонка „в”), а в средата се записват думи, които детето е възпроизвело, но те не са били в еталона. Освен това пред всяка серия се записва цифра, която обозначава колко пъти детето е възпроизвело тази серия. 

Експериментът се повтаря десет пъти, а след това слушалките се обръщат, като думите, които са звучали в ляво ухо, сега да се възприемат от дясно и тези, възприемани от дясно, да се възприемат от ляво.  Процедурата се повтаря отново 10 пъти.

Доминантността се определя по определени критерии:

= Първа стъпка: Паралелно с традиционния коефициент на дясното ухо или лявото ухо (КДУ или КЛУ), показващ доминантността  съответно на лявото (или дясното) полукълбо или амбивалентност на полукълбата, се определя и Коефициент за ефективност (Кеф) или на продуктивност (КПр)

= Втора стъпка: Събират се допуснатите грешки от всяко ухо – литерални и вербални парафазии, контаминации, персеверации, реминисценции, привнесени (конфабулации) нови думи, нарушенията в порядъка при възпроизвеждането на думите-еталони (в протокола се отбелязва с цифри)

= Трета стъпка: Анализ на динамичните (процесуални) характеристики от дихотичното прослушване: повторението от 10 пъти с последващо завъртане на слушалките и ново повторение от 10 пъти.

= Четвърта стъпка:изготвя се диаграма (виж диаграмата)

б. Функционална зрителна асиметрия

(1) Инструкция: „Затвори едното око” – първото затворено око е неводещо.

(2) Инструкция: „Направи с двете си ръце наблюдателна тръба. А сега погледни през нея този предмет” –  водещото око е това, през което детето наблюдава.

(3) Инструкция: „Покрий с линийка светлината от лампата” – на детето се дава линийка или друг аналогичен предмет и се иска да блокира източника на светлина. Сянката пада върху водещото око.

4. Двигателни функции

А/ Кинестичен праксис

А.1 – Праксис на поза по зрителен образец – „Направи като мен” – експериментаторът последователно демонстрира пред детето поредица от мануални пози: палеца и показалеца (или палеца и средният, или палеца и безименният) сгънати в пръстен; ръка сгъната в юмрук, като малкия пръст остава изправен напред.

Детето трябва да възпроизведе всяка от тези пози, последователно с двете ръце. След изпълнението на всяка поза, от детето се иска да отпусне свободно ръцете си на масата (виж рисунката).

А.2 – Праксис на поза по кинестичен образец – „Затвори очи. От теб се иска сега, да направиш същата поза с пръстите на едната ръка”

А.3 – Праксис на поза по кинестичен образец – „А сега пренеси тази поза на другата ръка” –позата се изпълнява първо с водещата ръка, а след това се прехвърля на неводещата.

А.4 – Орален праксис – „Направи като мен” – Експериментаторът изпълнява следните действия: усмихва се; свива устните си като тръба; изплезва език напред; повдига език към носа; прекарва език по устните си; надува бузи; мръщи се; повдига вежди и др. мимики. Всяка една мимика се възпроизвежда от детето. Вариант за изпълнение на този критерий предлага това да се прави по инструкция, например: „Намръщи се” или „Повдигни език към носа”. В този случай обаче следва да се диференцират вторични грешки, които могат да възникнат при детето в резултат на недоразумение.

Б/ Кинетичен (динамичен) праксис

Б.1. „Юмрук – ребро – длан” – Експериментаторът изпълнява последователно ред от движения:  свиване на едната ръка в юмрук; изправяне на юмрука и поставяне ръката на тясната и страна (ребро); след това отваряне на юмрука и поставяне ръката на длан; свиване на ръката от положение „длан” или „ребро” в юмрук. Упражненията се изпълняват с поставена ръка върху масата. Експериментаторът изпълнява два пъти съвместно с детето движението бавно и мълчаливо, а след това предлага на детето да се справи с упражнението само и с по-бързо темпо. След това същото упражнение се изпълнява в условие на затворени очи и изплезен, и стиснат през зъби език. Упражнението се извършва и с другата ръка. При необходимост може да се предложи на детето да изпълни същите движения, но в друга последователност, напр. „ребро – длан – юмрук” (виж рисунката).

Б.2. Графична проба „Ограда” – Експериментаторът рисува и представя на детето образец (виж примера), след което указва: „А сега от теб се иска да продължиш модела, без да вдигаш молива от хартията”. При изпълнението се следват същите условия и последователност както при Б.1 (виж рисунката).

След това на детето се дава инструкция: „А сега по същия начин напиши: „мама мама”, „шише пише”, „дама мадам” (от детето се иска да изпише тези думи слято една с друга, без да вдига молива от хартията).

Б.3. Реципрочна (взаимно съгласувана) координация на ръце – Експериментаторът дава инструкция: „Постави ръцете си на масата. Направи като мен”. Ръцете се поставят една до друга, едната отворена на длан, а другата свита в юмрук. След това едновременно отворената ръка се свива в юмрук, а юмрука се отваря на длан, като и двете ръце остават прилепени към масата. Няколко пъти задачата се изпълнява заедно с детето, а след това от него се иска да изпълни упражнението само. Условията са същите както при Б.1 (виж рисунката).

Б.4. Орално-кинетичен праксис – Експериментаторът дава инструкция: „Направи като мен”, например, няколко пъти изплезва език напред, два пъти изсвирва и отново се изплезва веднъж; намръщва се и след това се усмихва;  изплезва език наляво, след това надясно и после надува бузи.

Б.5. Функционално-зрителна асиметрия – Експериментаторът дава инструкция:

= „Затвори едното си око” – първо се затваря неводещото око;

= „Погледни през калейдоскоп (дете ръце в юмрук във вид на наблюдателна тръба)” – пред детето (точно пред него – нито в ляво, нито в дясно) се поставя предмет, който трябва да наблюдава. За наблюдение на предмета следва да се използва водещото око.

= „Закрий с линийка светлината” – на детето се дава линийка (или аналогичен предмет), с който то трябва да блокира излъчването на светлина към себе си.  Сянката следва да пада върху водещото око.

Забележка: Този тест може да се  изпълни и чрез речева инструкция.

Б.6. Пространствен праксис – проба на Хед – Експериментаторът дава инструкция: „Това което аз ще направя с дясната си ръка, трябва да направиш също с дясната си ръка; това което ще направя с лявата си ръка, ти трябва също да направиш с лявата”.

Първоначално се предлага упражнение само с едната ръка (при това експериментаторът следва постоянно да сменя ръцете), а след това се преминава към двуръчна проба: 

= Дясната ръка се повдига напред, свита в лакътя и се насочва към дясното ухо. пръстите са изправени вертикално, дланта сочи към тялото;

= Дясната ръка свита в лакътя се изнася пред гърдите и застава в хоризонтално положение, пръстите са изправени, дланта сочи надолу;

= Дясната ръка свита в лакътя се повдига от положение пред гърди нагоре към лицето, като пръстите стигат под брадичката, дланта сочи надолу;

= От същото положение ръката се вдига и стига нивото на очите, като палеца опира носа;

= Дясната ръка свита в лакътя, пръстите изправени вертикални нагоре, дланта насочена на ляво, пръстите опират брадичката;

Забележка: Други варианти на пробата виж на приложената рисунка.

             Невропсихологическа диагностика в детска възраст - изследване на                                                                               възприятие

1. Тактилни и соматогнозтични функции

а/ Локализация на допир (съприкосновение) – Експериментаторът дава инструкция: „Затвори очи. Сега покажи мястото до което съм те докоснал”. Докосвайки различни места от тялото на детето, експериментаторът моли детето да показва къде е допира.В дадения случай е важно да се оцени с точност локализацията на мястото и да се сравни успешното й изпълнение в различни места и различни страни.

= „Затвори очи. Постави ръце на масата с дланите надолу”.  По-нататък се следва правилата от позиция „а”. Експериментаторът докосва детето само с ръка.

= Проба на Тойбер – Експериментаторът няколко пъти едновременно докосва на две места тялото на детето (напр. по двете ръце) и иска детето да покаже къде точно е било докоснато.  В дадения случай е важно да се отчитат и двете докосвания, тъй като пробата има за цел идентифициране явлението игнориране в тактилната сфера.

2. Проба на Ферстер – Експериментаторът пита: „Какво съм написал (нарисувал) на ръката ти?”.  Изследователят рисува с пръст на дясната, а след това на лявата ръка фигура (кръст, кръгче, триъгълник) или изписва цифра, след което задава въпроса. Ръцете на детето са отпуснати по тялото.То не бива да вижда какво рисува (пише) психолога.  Задължително условие е детето да запомни нарисуваните знаци.

3. Проекция на локализацията на допир – „Затвори очи. Аз ще те докосна, а ти ще покажеш мястото, което съм докоснал на това човече” (виж рисунката). Както при предишните задачи експериментаторът докосва различни места от частите на тялото на детето и моли детето да покаже това място на модела. 

4. Назоваване на части от тялото – Експериментаторът дава инструкция: „Назови частите на тялото, които докосвам”. От детето се иска да назове тази част от тялото си, в която е усетило допир. Тази част на изследването има за цел не само соматогнозиса, но и способността на детето номинативно да определи дадения орган от тялото си.

Освен това, при необходимост може да се изследват различните видове соматогнозисно и тактилно възприятие: дермолексия не само на фигури, но и на букви, цифри, със сложно начертаване; тактилно възприятие на предмети, форми, величини и пр.

5. Проба на Сеген  – Известният тест „Дъската на Сеген” може да се приложи в модифициран вариант, чрез 4 етапа:

= свободен режим за изпълнение на теста;

= докосване и опознаване на фигурката чрез тактилно усещане, с последващо вмъкване (с лява или дясна ръка) в определено гнездо в дъската;

= с лявата ръка се „опознава” фигурата, дясната намира на дъската съответстващото й гнездо и с лявата ръка вмъква фигурката в гнездото;

= обратна последователност на третия етап: дясната ръка манипулира с фигурата, а лявата я поставя  гнездото на дъската.

Всяка една проба се извършва от детето със закрити (затворени) очи, засича се време на всеки субтест, а също така се отчита и прилаганата от детето стратегия за изпълнение на задачата.

 

Такъв вариант за използване методиката на Сеген позволява диференцирано, пълно и достатъчно точно да се оцени характера на специализация и взаимодействие между мозъчните полукълба в хода на стереогнозтичната активност. 

      Невропсихологическа диагностика в детска възраст - изследване на паметта

I. Слухово-речева памет

Еталоните за изследване на слухово-речева памет е представен по-долу („Две групи по три думи” и „Шест думи”), („Свраката и гълъбите” и пр.).

Две групи по три думи

(1) дом, гора, котка – нощ, игла, пай

(2) кит, меч, кръг – лед, флаг, тетрадка

(3) кран, стълб, кон – ден, бор, вода

(4) лепило, лъч, куб – трон, шуба, ваза

6 думи

(1) риба, печат, дърво, ръка, дим, сом

(2) балон, боя, лъжичка, крак, хляб, кълбо

(3) звезда, конец, пясък, пор, прах, коприна

(4) море, сено, тръба, лампа, сянка, вълк

Свраката и гълъбите

Свраката чула, че гълъбите ги хранят добре. Пребоядисала се в бял цвят и полетяла във висините. Гълъбите не я познали и я приели при себе си.  Но тя не издържала и в един момент започнала да грачи. Гълъбите я разкрили, изплашили се и полетели. Тогава свраката се върнала при своите свраки.  Но те също не я приели и полетели от нея.

Експериментаторът използва единия от наборите, а другият използва за промяна, например при проследяване на детето в динамика.

1. „Две групи по три думи” – тест за запомняне на две конкуриращи се групи, т.е. изследване влиянието на хомогенни интерференции. Инструкция: „Повтори след мен: дом, гора, котка” – детето повтаря. След това: „Повтори още няколко думи: нощ, игла, пай” – детето повтаря.

Следваща стъпка – Експериментаторът пита: „Какви думи имаше в първата група?” – детето отговаря, след това: „Какви думи имаше във втората група?” – детето отговаря.

Ако детето не е в състояние да възпроизведе думите по групи, експериментаторът задава въпроса: „Какви думи въобще си запомнил?”

При непълноценно изпълнение на задачата, тя може да се повтори до четири пъти, като се използват четирите групи думи. За норма се счита непосредствено пълноценно възпроизвеждане на третото повторение.  След това се дава интерферираща задача (продължителност от 3 до 5 минути), например, броене от 1 до 10 и обратно се приема за сложна задача; с деца над 10 години се прилага серийно броене „100 минус 7”.  След като приключи изпълнението на интерфериращата задача, експериментаторът се връща  към основната задача („Две групи по три думи”), но сега не брои думи, а иска от детето само да повтори думите от първата, а след това и от втората група.

Съдържанието на слухово-речевата памет при отсроченото възпроизвеждане на думите се счита, че е в норма, ако са направени не повече от 2 грешки (например, забравени две думи и заместени при възпроизвеждането с други две (близки по звучене или значение, разбъркано разположени в групите).

2. „Шест думи” –  Експериментаторът дава инструкция: „Ще ти кажа няколко думи, а ти се постарай да ги запомниш в същия порядък”. Слушай: риба, печат, дърво, ръка, дим, сом. Детето повтаря. При неточно възпроизвеждане тестът се повтаря до четири пъти.

След това се дават интерферираща задача (продължителност от 3 до 5 минути), например, възпроизвеждане на таблицата за умножение;  намиране на числа и поредица от цифри в таблицата на Щулт; изваждане от 30 на 1, а след това на 2 (виж приложената таблица).

След като приключи изпълнението на интерфериращата задача, експериментаторът се връща  към основната задача („Шест думи”), но сега не брои думи, а иска от детето само да повтори думите които е запомнило: „Какви думи си запомнил?” – детето отговаря.

Нормата за ефективно изпълнение на теста е аналогична на теста „Две групи по три думи”, но тук като задължително се явява условието да се повторят думите в реда, както при еталона. 

3. „Разказ”

= Инструкция: „Ще ти разкажа кратък разказ, а ти се постарай да го запомниш и после да го преразкажеш колкото се може по-точно”. Изследователят разказва един разказ. Детето го повтаря (преразказва). При непълен негов разказ, задължително се поставят насочващи въпроси за оценка продуктивността на пасивната и активна памет.

Разказ „Хитрата Кума Лиса”

Бягала Кума Лиса по полето. Видели я кучетата и започнали да я гонят:  а-ха да я стигнат. Точно тогава Кума Лиса спряла и се притаила на земята. Кучетата не я видели и продължили напред.  Хукнала тогава Лиска с всички сили назад. Толкова силно бягала, че не видяла как изведнъж се озовала пред пушката на ловеца.

Разказ „Лъв и мишка”

Лъвът спял. Мишката прибягала върху него. Той се събудил и я уловил.  Мишката започнала да му се моли, да я пусне и му обещала, че също ще направи нещо добро за него.  Тогава лъвът силно се разсмял и я пуснал. Не след дълго ловци хванали лъва и го вързали за едно дърво. Дърпал, дърпал лъвът, но не успял да се освободи. Мишката чула рева на лъва, дошла, прегризала със зъби въжето и освободила лъва.

4. Пиктограма

= Цел – Изследване особеностите на опосредственото запомняне и неговата продуктивност, характера на мисловната дейност и нивото на формиране на понятийно (концептуално) мислене.

Методиката може да се прилага за изследване на деца и възрастни в група и индивидуално.

= Материал – Чист лист хартия, един черен или няколко светни молива, набор от думи.

= Инструкция: (вариант за деца) „Сега ще направим проверка на твоята памет. Аз ще ти казвам думи, а ти за всяка дума ще рисуваш на листа картинка, по която по-късно да можеш да си припомниш думата”

= Инструкция: (вариант за възрастни) „Ще Ви предложа за запомняне списък от думи и словосъчетания. За да Ви бъде по-лесно, можете за всяка дума да нарисувате върху този бял лист някаква картина, изображение на човек, природа, животно, растение и други, но, без да пишете букви или цифри. Направете такава рисунка, че по-късно тя да Ви подсети за думата. Качеството на рисунката няма значение. Времето за рисуване няма значение – рисувайте толкова дълго, колкото искате. Помнете, че рисунката трябва да Ви помогне да си припомните думата. Всяко едно изображение обозначете с номер, съответстващ на реда,  по който чувате думите”.

След инструктажа, на изследваното лице се прочитат думите, като се спазва интервал между тях не по-голям от 30 секунди. Преди всяка дума експериментаторът назовава поредния номер на думата, а след това предоставя време за рисуване. Думите се изговарят ясно и отчетливо за да се избегнат повторения.  По време на рисуването може да бъдат задавани въпроси: „Какво рисуваш в момента?”, „Как това би ти помогнало за да си припомниш думата?” и др.  Всяко едно изказване на изследваното лице се записва в протокол.

Примерен набор от думи (словосъчетания):

Вариант 1:

= весел празник;

= тежка работа;

= развитие;

= вкусен обяд;

= смела постъпка;

= болест;

= щастие;

= раздяла;

= дружба;

= тъмна нощ;

= скръб.

Вариант 2:

= глуха старица;

= война;

= строга учителка;

= гладен човек;

= сляпо момче;

= богатство;

= красиво момиче;

= власт;

= болна жена;

= измама;

= весела компания.

След приключване на теста, изследователят може да премине към прилагане на друго изследване или да направи пауза за почивка. Възпроизводството на думите трябва да се извърши в рамките от 40 до 60 мин. или повече. Когато настъпи време за проверка на запомненото, изследователят пита: „като използвате вече нарисуваните изображения, бихте ли възпроизвели думите или словосъчетанията, за които Ви подсещат?”. Изказванията на изследваното лице се записват в протокол

= Интерпретация – При оценка на резултатите се изчислява броя на правилно възпроизведените думи, в съотношение към общото количество представени за запомняне думи.  Тези данни могат да бъдат съпоставени с резултатите от заучаването на „10 думи” (това е друга методика, която ще бъде разгледана по-нататък).

Съдържанието на самите рисунки отразява запаса от знания и  предположения 9асоциации), особеностите на индивидуалния жизнен опит, а също така, мисловните процеси абстрахиране и отвличане. 

Особеностите на опосредственото запомняне се изразяват чрез качеството на рисунките. Изображенията могат да се класифицират в пет основни вида:

= абстрактни;

= знаково-символични;

= конкретни;

= сюжетни;

= метафорични.

§     Абстрактните изображения (А) са представени във вид на линии, не са оформени в никакъв определен, разпознаваем образ.

§     Знаково-символичните (З) са представени във вид на знаци или символи (геометрични фигури, стрелки и пр.).

§     Конкретните (К) са представени с конкретни предмети.

§     Сюжетните (С) изобразяват предмети, персонажи, които са обединени в някаква ситуация или е представен един персонаж, извършващ някаква дейност.

§     Метафоричните (М) са представени във вид на метафори с художествен смисъл, така например на думата „радост”, може да се изобрази човек с крила, реещ се във въздуха.

При обработката на резултатите изследователят поставя върху всяка рисунка съответната буква за предполагаемия вид изображение. По-късно от това може да бъде направен извод за характера на мисловните процеси на изследваното лице (ИЛ) в зависимост от най-често употребявания вид изображение.

Ако изследваното лице използва абстрактен и знаково-символичен вид рисунки, то той би могъл да бъде отнесен към т. нар. тип „мислител”.  Хора с този тип мислене са склонни към обобщения, синтезиране на информацията, имат високо ниво на абстрактно-логическо мислене.

Ако изследваното лице използва сюжетен и метафоричен вид рисунки, то той може да бъде отнесен към  групата на хората с творческо мислене, съзнаващи своите художествени способности или увличащи се по художественото творчество.

Ако изследваното лице използва конкретен вид рисунки, то може да се приеме, че при него преобладава конкретно-действено мислене, което предполага опериране с непосредствено възприеманите обекти и връзки или т. нар. „практическо” мислене, насочено към разрешаване на части от конкретни задачи в практическата дейност.  Първото обикновено е свойствено за учениците на възраст 10-11 години, а второто – за ръководещи кадри, учители.

За нивото на сформиране на понятийното мислене свидетелстват някои свободно установени връзки между абстрактните понятия и изображенията в процеса на рисуване и възпроизвеждане на думите по рисунките.

Освен това, следва да се обърне внимание на проективното значение на методиката за диагностика на особености на личността. Ако в качеството на опосредствени стимули често са изобразени хора и  впоследствие възпроизвеждането на този словесен материал се извършва с лекота и успешно, този признак може да свидетелства за висока асертивност, но ако при възпроизвеждането са налице затруднения – това може да говори за инфантилност.

По качеството на рисунките може да се съди за нивото на изтощаемост на изследваното лице. За това свидетелстват: нарастваща небрежност; отслабване на натиска при рисуване с молива към  края на заданието.

II. Зрителна  памет

Еталоните за изследване на зрителна памет са представени чрез рисунка на „Шест фигури” и рисунка „Лято”.

1. „Шест фигури” – в същинското изследване се използва само един ред, останалите служат за динамично наблюдение (ретест).

 

= Първа стъпка: Пред детето за време 10-15 секунди се поставя шаблона с фигурите и се дава инструкция: „Разгледай внимателно тези фигури и запомни колкото се може повече от тях”.  След това еталона се прибира. Дава се следваща инструкция: „Сега нарисувай на този бял лист тези фигури, които си запомнил”.  При неудовлетворително представяне, еталонът може да се покаже още веднъж. След това се закрива и еталона и това, което детето е нарисувало първия път. Дава му се нов лист за да представи втория опит.  Процедурата може да се повтори до четири пъти. За норма се приема точно представяне на шест от фигурите от третия път (виж еталона). 

      = Втора стъпка: Продължителността на запазената зрителна информация се изследва след 20-25 минути (това време се запълва с други задачи). Проверката започва без допълнително представяне на еталона. Дава се инструкция: „Помниш ли все още фигурите, които нарисува? Искам сега да ги нарисуваш още веднъж”. За норма се приемат наличието на две грешки (забравени две фигури, невярно изобразени или разбъркани по реда, представени първия път).

= Трета стъпка: На детето се предлага да запомни друг ред с шест фигури, като се прилага същата инструкция; тези фигури то трябва да възпроизведе този път с другата ръка. Необходимо е само едно възпроизвеждане. След 20-25 минути се изследва продължителността на запомненото, както при втората стъпка.

Този вариант на теста позволява да се сравнят двете полукълба за различия в сферата на зрителната памет.

2. „Шест букви” – Инструкцията и условията за провеждане на теста са същите като при „Шест фигури”. Използва се еталон за запомняне на букви (използва се един от предложените варианти):

-ЕИРКГУ;

-ДЯВСРЛ;

-НЮБКИЬ;

-ОУЗТЩЧ.

3. Сюжетна картина „Лято” – Пред детето за 20 секунди се поставя картина „Лято” и се дава инструкция: „Разгледай внимателно цялата картина и се постарай да запомниш колкото се може повече от нея, все едно сия фотографирал”. След това еталонът се прибира и на детето се задават въпросите:

= Кое време на годината представя картинката? Колко човека има на нея?

= Какво се случва? (тук изследователят показва на чист бял лист долната му част, за да подсети детето, че става дума за сюжета изобразен в долната част на картината)

= Там е нарисувано езерце. Какво се случва в езерцето и какво се случва край него?

= Какви животни и растения има на картинката?

= Кой с какво се занимава (прави)?

 

Къде на картинката се намира заека и птицата с гнездото? (Детето отбелязва с молив кръстче на белия лист хартия)


 

  = Продължителността на запазване на организираната по смисъл зрителна информация се изследва след 20-25 минути. Пред детето се поставя чист лист хартия и се дава инструкция: „Помниш ли, ние запомнихме една голяма картинка? Моля те, искам сега да ми я нарисуваш; може само схематично: просто постави кръстчета и очертай границите на една или друга фигура или фрагмент”.

              Невропсихологическа диагностика в детска възраст - слухов гнозис

1. При изследване на слухов гнозис се обръща внимание на това, как се възприемат различни битови и природни шумове, звуци с различна височина и продължителност, различни гласове (тембър, височина, интонация) и пр.

2. Възприемане на ритми 

= Експериментатор: „Колко пъти почуквам по масата?” (2, 3, 4 кратки и/или продължителни удара)

= Експериментатор: „По колко удара правя?” (по 2, по 3 удара)

= Експериментатор: „Колко силни и колко слаби ударя правя?”

3. Възпроизвеждане на ритми

 = Експериментатор:  „Почукай върху масата, както мен”

 

Първоначално се изпълнява с едната, а след това с другата ръка по образеца от предишния пункт. В дадения случай е необходимо да се диференцират дефицити в собствения слухов гнозис от затруднения на детето в кинетична проява (демонстрация) на задачата. С едната и с другата ръка.  

Източник:

                                                          С Ц Е Н А Р И Й

                                        за приемане „Хартата на толерантността”

 

            Забележка: Сценарият е предназначен за прилагане спрямо ученици от категорията „труден” клас. Текстът (стиховете)  е адаптиран както към проблемите на класа, така и индивидуално към всеки участник.

            Цел: Приемане „Хартата на толерантността” в празнична ритуална обстановка.

Действия: три действия

Място: Може да се използва физкултурен салон, столова или друга по-голяма зала.

Сцена: Подходящи декори, осветление, плакати, лозунги.

Костюми: Учениците (без двамата водещи) в първо действие могат да имат на очите си домино – символ на неприемането и отхвърлянето на това което са били, на срама от поведението, на чувството им за вина.

Ремарки:

            Пролог: Тиха музика (фон – песента „Клетва” от филма „Вчера”).

Постановката започва с приветствено слово на водещите към аудиторията. През цялото сценично действие водещите стоят на сцената с лице към публиката, като отстъпват в ляво и дясно всеки път, след прочитане на текста си.

В първо действие учениците са на сцената, седящи на столове, обърнати с гръб към публиката. Единият водещ излиза на сцената и чете текст: „Това, което бяхме ние като клас, ние като личности.”  След това всеки един чете своя монолог по реда на сценария. Действието приключва с края на текста.

            Второ действие започва с промяна на сценичното пространство. Учениците се обръщат с лице към публиката, застават прави зад стола, на който седят.

Единият водещ чете текст: „Това което искаме да бъдем ние  като клас, това което можем да постигнем, ние като личности”. Монологът продължава, като с настъпването на реда на всеки един, четящият прави крачка напред и встрани, застава пред самия стол и чете текста си.  Действието приключва с края на текста, като участникът остава пред стола си.

Трето действие започва с текст четен от водещият. Всеки един от учениците  по ред, четен от водещият полага подписа си върху хартата. След това водещият поканва да направят същото директора, класния ръководител и училищния психолог. 

След финализиране на процедурата с подписите, всички деца вкупом взимат от масата „Хартата”, вдигат я над главите си и изричат три пъти думите: „От този миг сме единни и сплотени”. След това водещият взима „Хартата” и я предава на класния ръководител с поклон.

Завеса.

Участващи лица:

            Всички ученици от класа са включени в сценария. Двама ученика (момче и момиче) изпълняват ролята на водещи.

Сцена и декори:

= Учениците са с поставен бадж на ревера си с надпис „Моята добродетел …” (всеки с отделна добродетел);

= Столове могат да бъдат опаковани с бели покривки;

= Най-отпред пред сцената между актьорите и публиката е поставена маса, на която се намира „Хартата”. Масата е покрита с друг цвят покривка (зелена, червена).

= На дъската се намира красив надпис с текст: „Добре дошли, скъпи гости на нашия ритуал!”

= Музикално оформление.

Публика (аудитория):

= Директора на училището; главния учител; класния ръководител; други учители; училищен персонал; членове на училищното настоятелство; родители;

ТЕКСТ НА СЦЕНАРИЯ

ПРОЛОГ

Водещ – 1:

Уважаеми гости,

Когато се подготвяхме за това събитие, случайно попаднахме на едно разтърсващо стихотворение на 14 - годишно момиче - Лора Граймс от Бристъл, Великобритания, което има злощастна съдба, след като системно е малтретирано в училище от свои връстници.

В свое писмо тя оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено.

Предлагам го на вашето внимание.

*   *   *

Ученик: Аз съм човекът, когото тормозеше като малък.

Ученик: Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък.

Ученик: Аз съм човекът, който те отвращаваше.

Ученик: Аз съм човекът, на когото се подиграваше.

Ученик: Аз съм човекът, който седеше самотен.

Ученик: Аз съм човекът, който върви към дома неохотно.

Ученик: Аз съм човекът, когото плашеше всеки ден.

Ученик: Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен.

Ученик: Аз съм човекът, който носи болка в очите си.

Ученик: Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си.

Ученик: Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време.

Ученик: Аз съм човекът, разрушен от това бреме.

Ученик: Аз съм човекът, който се давеше в презрение.

Ученик: Аз съм човекът, който проклинаше своето рождение.

Ученик: Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление.

Ученик: Аз съм човекът - от твоето поколение.

Ученик: Аз съм човекът, чието име не знаеш.

Ученик: Аз съм човекът, за когото не хаеш.

Ученик: Ти мислиш, че е готино да си свиреп, но и аз съм Човек - като теб.

*   *   *

Водещ-1: 

Уважаеми г-жо Директор,

Уважаеми (а) …………… (класен ръководител)

Скъпи гости, почитаеми родители,

Приятели, съученици,

Добре дошли на нашия ритуал.

Водещ-2: 

Ние, учениците от ……. клас организирахме и Ви поканихме на това събитие, за да станете свидетели на нашия обет.

„Обетът”  - това е тържествено обещание, клетва, задължение, дадена дума, заричане. 

Обетът означава способност да поемеш отговорност. Обетът е възможност,  да кажеш на другите, че вече си пораснал.

Водещ-1: 

Уважаеми гости,

Вие сте тук, за да чуете нашите обещания и за да видите нашето прераждане. 

Вие сте тук, защото искаме да Ви покажем, че трябва да ни вярвате. 

Вие сте тук, за да станете свидетели на нашите прозрения, на нашия катарзис.

Вие сте тук, за да станете пазители на добродетелите, в които ние се вричаме.

Вие сте тук, за да ни напомняте, казаното от нас в тежки мигове, за да ни насочвате и бдите върху ненарушимостта на този обет.

Водещ-2: 

Ние сме тук, защото искаме да кажем „НЕ” на онова, което довчера живееше в нас.

Ние сме тук, за да помолим за прошка нашите учители, затова което бяхме.

Ние сме тук, защото искаме да бъдем гордост за нашите родители.

Водещ-1: 

Уважаеми гости,

От името на всички ученици  Ви уверявам, че този момент за нас е много значим.  

Ние сме единственият клас, който пристъпва към подобен ритуал.

Ние прозряхме, че искаме промяна.

Ние разбрахме, че тя може да настъпи, ако самите ние се променим.

Ние осъзнахме, че имаме сили и желаем искрено тази промяна.

Ние преживяхме много.  Някои от нас не издържаха. Те напуснаха класа.

Водещ-2: 

Ние с вишегласие решихме, че искаме за нашия клас да се говори, като за сплотен клас от приятели.

Ние казахме: „Стига! До кога? - и отсекохме - „Искаме промяна. Промяна на самите нас. Промяна, заради самите нас!”

Всеки един от нас,  в лична  изповед призна грешките си пред другия.

Всеки един от нас, преклони глава и поиска прошка от другия.

Всеки един от нас каза „НЕ” на това, което повече от година се случва между нас.

Всеки един от нас разбра, че е дошло времето за нещо ново.

За нещо, което самите ние можем да направим за себе си.

ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО

Водещ-1

Уважаеми гости,

За да почувствате това, с което искаме да се разделим, това, което искаме да оставим  в миналото, ние подготвихме за вас и ще  ви представим един скромен спектакъл.  Като всеки спектакъл той е преживелищен. 

Слушайте, разбирайте, осмисляйте и преживявайте със сърцето си. Уповавайте се на чувствата си и преценявайте с разума си, само така ще разберете нашия катарзис.

Ще ви представим чувствата си в две действия:

Първо действие е  с надслов:

„Това, което бяхме ние като клас, ние като личности.”

Ремарки:  Водещите се оттеглят в двете страни.  Сцената се отваря за първо действие. Учениците са на сцената, седящи на столове, обърнати с гръб към публиката.

Реплики: Всеки един ученик в описания ред участва, като чете своята реплика:

Ученик:

Ще Ви прочета притча за едно момче, което било с много лош характер.

„Това момче било  невъздържано и вечно се карало с другите хора. Един ден баща му отишъл при него с торба, пълна с гвоздеи, дал му я и му казал:

“Сине, трябва да се научиш да контролираш избухливостта си. Затова, ето ти тази торба с пирони и всеки път когато си изпуснеш нервите, забивай по един от тях в оградата на нашата къща!”

На първия ден момчето забило 37 гвоздея в оградата! Но през следващите няколко седмици то се мъчело с всички сили да се контролира и да овладява емоциите си и броят на пироните, които забивало в оградата намалявал с всеки изминал ден. То открило, че е дори по-лесно да овладява гнева си, отколкото да забива пирони!

Най-накрая настъпил денят, в който момчето не се скарало с никой, не изпуснало нервите си нито веднъж и не забило нито един пирон в оградата. Радостно то споделило новината с баща си. А той отвърнал:

“Изключително много се радвам сине за твоя успех. Отсега нататък, всеки ден, в който успееш да овладееш гнева и емоциите си, изваждай по един пирон от оградата!”

Дните минавали, момчето пораснало малко, но дошъл най-добрият ден досега! Това бил денят, в който то можело да каже на баща си, че в оградата не е останал нито един гвоздей! Бащата хванал сина си за ръката и го завел до оградата. Там му казал:

“Справи се добре, но погледни дупките от пироните в оградата. Тя никога няма да бъде същата! Същото е и при отношенията ти с хората сине – когато не успееш да контролираш емоциите си, ти казваш лоши думи или правиш лоши неща, които оставят белези, точно както дупките от пирони!”

Можеш да забиеш нож в човека срещу теб и после да го извадиш. Но без значение колко пъти ще кажеш “Съжалявам!”, раната му ще е още там. А раната, причинена от думи боли по същия начин както тази, причинена, чрез физическо действие!

Увери се, че си в състояние да контролираш емоциите си следващият път, когато си изкушен да кажеш нещо, за което ще съжаляваш после!

Ученик:

Ние дълго не можехме да разберем,

защо се случва това с нас.

Ние не искахме да разберем,

важността на това, което искаха от нас.

Ученик:

Ние бяхме много разделени.

Не искахме да си простим.

Един от друг затворени и отчуждени,

във свят жесток, непоносим.

Ученик:

Ние не признавахме достойнство, свян,

ний бяхме груби, нагли,

и разумът ни беше окован,

и чувствата ни неразбрани.

Ученик:

Не бяхме истински приятели.

Не разбирахме какво е това –

да бъдеш защитен от другият,

да чувстваш  ти приятелска ръка.

Ученик:

Ние страдахме от болка и обида.

Не можехме да продължим така,

отчаяни, сами и наранени,

по пътя на нашата съдба.

Ученик:

Ние често бяхме непокорни,

шегувахме се като на игра.

Казваха ни, че сме агресивни,

ний, безразсъдно махахме с ръка.

Ученик:

И всеки ден и всеки час,

ний страдахме дълбоко.

И влезехме ли ние в клас,

страхът ни сграбчваше жестоко.

Ученик:

Не можехме да учиме дори,

обхванати от злоба и от гняв,

 от сблъсъци и от обиди,

загубихме човешкия си нрав.

Ученик:

И всеки път започвахме с игра,

на карти или просто ей така.

А после си нанасяхме обида,

белязахме с огън нашата душа.

Ученик:

И чудехме се как да се опазим.

И питахме се как да озаптим.

Насилието и това да мразиш,

да бъдеш безсърдечен и непоносим.

Ученик:

Да бъдеш „хейтър” е най-лесно,

да нагрубяваш и мъстиш.

И трудно е да бъдеш истински приятел,

а не да се опитваш да рушиш.

Ученик:

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо да ми стържат по стъкло.

Ученик:

Аз мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Ученик:

Сърцето всички отговори знае,

от него искай винаги съвет.

В тъмнината ще те разпознае,

то вижда от очите по-добре.

Ученик:

Омразата не облекчава се с омраза,

омразата лекува се със любов.

Разбирай чувствата на другия,

обичай го, бъди готов!

Ученик:

 (обръща се към публиката с лице)

О, толкова е страшно всичко това!

На никого не го припомняй ти.

Приятели, подайте си ръка и вижте, ….

Ремарки: Останалите участници обръщат един към друг главите си.  След това се обръщат към публиката, застават в една редица и хващат ръцете си един с друг.

…………..

Вие имате приятелски сърца!

Ремарки: Всички правят поклон, хванати за ръце. След това се оттеглят, като остават с лице към публиката, но застават прави до стола, на който седят. Всеки един започва с репликата си, след което прави крачка напред и в страни и застава пред стола.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

            Забележка: Всеки ученик казва стих за добродетелта, която е изписана на баджа му.

Водещ-1: Чуйте нашето послание за:

„Това което искаме да бъдем ние като клас, за това което можем да постигнем, ние като личности.”

Ученик: „Прозрение”

Учители,

Днес, ний се прекланяме и искаме прошка от Вас!

Скъпи родители,

Днес, ний се покланяме, челата си свеждаме ниско пред Вас!

Ученик: „Вяра”

Ние вярваме в себе си,

във нашата мъдрост и сили.

Ние се уповаваме на нашия разум,

но на вашите опит и грижи.

Ученик: „Надежда”

Ние искаме, от утре да бъде различни:

да бъдем честни, единни, тактични,

да бъдем почтени, милосърдни, търпеливи;

да сме любящи, уверени, справедливи.

Ученик: „Благородство”

Като пламъчето на свещта

да те нося в сърцето, чрез теб да гледам на света,

да имам чувство, което

с радост изпълва всяка душа.

Ученик:„Благоразумие”

Да събуждам нежност и сила –

да бъда аз самата

твоя светлина и закрила.

Ученик: „Милосърдие”

Да бъда добър и възпитан,

да вярвам в доброто, в другия,

да го подкрепям, помагам, зачитам.

Не е ли това милосърдие.

Ученик: „Достойнство”

Да сме достойни за грижата майчинска.

Да се гордеят наште бащи.

И да пазим честа на дедите си,

преуспяващи в бъдните дни.

Ученик: „Любов”

Като изкусен ваятел

с думи любов да създам.

Наречи ме тогава приятел,

не оставяй ме в този свят сам.

Ученик: „Човеколюбие”

Човек живей във този свят с другите,

в тях открива любовта.

От тях се учи да обича,

и справя се със земна суета.

Ученик: „Прошка”

Приятели, аз знам - ще ми простите.

И враговете нека ми простят.

От тук натам ще бъда друг във дните,

изпълнени с приятелство, а не със срам.

Ученик: „Приятелство”

Слава Богу, че имам приятели!

И дай, Боже, да са ми живи!

Над главата ми, щедро препатила,

те единствено бдят търпеливо.

Ученик: „Мъдрост”

Да бъдеш във духа си зрял,

да умееш да се учиш.

Да се вглеждаш в себе си, прозрял,

за свойте грешки, несполуки.

Ученик: „Безкористност”

Не искам да съм егоист,

за себе си да мисля само.

Не искам да съм аз нарцист,

а дете пораснало, голямо.

Ученик: „Търпеливост”

Приятелю, сложи юзда на своя гняв,

на свойта завист и омраза.

А ний ще озаптиме дяволското в нас,

което ни убива и ни смазва.

Ученик: „Щедрост”

Да бъдем щедри, не привидно

а всеки ден и със дела.

Да не лицемериме ехидно,

да забравим мъст и клевета.

Ученик:

Приятели скъпи, любими,

животът ми протича в клас.

Аз искам топъл спомен да имам,

когато в годините бъдни,

той отново ме връща при вас.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Водещ-1:

Скъпи съученици,

Уважаеми гости,

Пристъпваме към най-тържествената и най-отговорна част от нашия ритуал – подписването на „Харта за толерантност”.

Водещ-2:

Ще Ви прочетем едно по едно имената на всички ученици и длъжностни лица, които следва да положат подписите си в този документ.

Водещ-1:

Чете имената на учениците:

= …………………………………………………..

= Уважаема г-жо Директор, моля заповядайте, за да положите подпис.

= Уважаеми г-н  (г-жо) ……… (класен ръководител) моля, заповядайте за да положите подпис.

= Уважаеми г-н ………. (училищен психолог)  моля заповядайте, за да положите подпис.

Ремарк:

След финализиране на процедурата с подписите, всички деца вкупом взимат от масата „Хартата”, вдигат я над главите си и изричат три пъти думите:

„От този миг сме единни и сплотени”.

„От този миг сме единни и сплотени”.

„От този миг сме единни и сплотени”.

Учениците поставят „хартата” на масата и се оттеглят на сцената, подреждат се в редица. Хващат ръцете си в плетеница, покланят се на публиката и остават така.

Следват аплодисменти.

-През това време, листа на хартата се заменя с оригиналния екземпляр на „хартата”, който е предварително подписан и поставен в рамка.

-Тогава председателят на класа  взима „Хартата”, пристъпва напред и я предава на класния ръководител с поклон.  

Следват аплодисменти.

-Възможни изказвания (послания) от страна на класния ръководител, директора, други официални лица.

Водещ-2:

Уважаеми гости,

Нашият ритуал е към своя край.

Позволете ми от името на всички съученици, да изразя нашата дълбока благодарност:

=  на директора на училището – …………….., която ни подкрепя в нашата идея и ни оказваше всестранна помощ;

= на класния ни ръководител –  …………….., която майчински ни насърчаваше  и обгрижваше, дарявайки ни с любов и топлина.

= на училищния психолог – …………….., който ни сочеше пътя към нашият духовен вътрешен свят, към личностното ни прозрение на чувствата, към взаимната любов.

Благодарим на всички гости, на нашите родители, които с присъствието си преживяха това, което ние преживявахме, а сега вярват в това, в което ние вярваме.

Закривам ритуала.

 Завеса 

                            Изследване на мислене – класификация на Зейгарник
                                              (стимулен материал)  четвърта част

Стимулен материал:









 

                                    Невропсихологическа методика на деца

                     Експресна диагностика „Лурия-90“ (Есфир Семерницкая)

                                                                (първа част)

Методиката е предназначена за определяне наличието на мозъчна дисфункция при деца в различни възрастови групи, започвайки от доучилищна възраст.  При децата в училищна възраст тя е ориентирана към установяване на механизмите, лежащи  в основата на училищните трудности на обучението, дава обективни ориентири за избор на оптимална система от коригиращи мероприятия.  При децата в доучилищна възраст позволява своевременно определяне на тези, които са в група риск.

Невропсихологическата методика за експресна диагностика включва 10 серии:

Серия 1: Запомняне на 2 групи от по 3 думи.

Серия 2: Запомняне на 5 думи.

Серия 3: Първо отсрочено възпроизвеждане на слухови стимули.

Серия 4: Запомняне на 5 букви.

Серия 5: Запомняне на 5 фигури.

Серия 6: Кръстосано възпроизвеждане на зрителни стимули

Серия 7: Второ отсрочено възпроизвеждане на слухови стимули.

Серия 8: Узнаване на думи

Серия 9: Трето отсрочено възпроизвеждане на слухови стимули.

Серия 10: Отсрочено възпроизвеждане на зрителни стимули.

Резултатите от всички серии се оценяват по 10 скали. Всяка от тях  отразява един от параметрите на психическа дейност (обем на слухова памет, зрителна памет, задържане на паметовите следи, сила и устойчивост на паметовите следи, пренос на информация между полукълбата). Всички скали имат ясно количествено изражение. Повечето скали оценяват няколко показателя, като общо всичките са 34.

Провеждане на изследването:

Серия 1: Запомняне на 2 групи от по 3 думи.

Стимулен материал: 1-ва група – студ, цвете, книга; 2-ра група: слон, вода, пол.

Инструкция: „Сега ще проверя твоята памет. Ще ти кажа 3 думи. Слушай внимателно и се  постарай да повториш думите в същия ред, в който аз съм ги казал“ (подава се 1-ва група думи).

Ако детето възпроизведе правилно думите, изследването продължава с втора група. Ако първата група не е била възпроизведена правилно, изследването се повтаря – отново се подава 1-ва група.

Тази част на изследването се нарича „първо непосредствено възпроизвеждане (Н1)“

1.                  Ако Н1 е изпълнено правилно (т.е. 1-ва и 2-ра група думи са възпроизведени в пълен обем и в определения ред), на детето се предлага още веднъж да повтори по памет от начало 1-ва, а след това и 2-ра група.  Тази част на изследването се нарича „първо повторно възпроизвеждане (П1)“.

2.                  Ако П1 е изпълнено правилно (т.е. 1-ва и 2-ра група думи са възпроизведени по памет безпогрешно), то за закрепване на паметовите следи се предлага на детето още веднъж да повтори отначало 1-ва, а след това и 2-ра серия думи. Тази част на изследването се нарича „второ повторно възпроизвеждане (П2)“.

3.                  Ако П2 е изпълнена правилно, серия 1 се счита за завършена.

При неправилно изпълнение на задачата (наличие на грешки, свързани с пропускания, замени, повторение на думи и др.), както в частта на непосредственото запомняне (Н1), така и в частта на повторното (П1 или П2), възпроизвеждането по думите продължава по описаната схема.

Отново се подава 1-ва група думи, които детето трябва да повтори, а след това 2-ра група.  След повторението на 2-ра група, на детето се предлага отново да си припомни 1-ра група, а след това и 2-ра група. Тази част на изследването се нарича „второ непосредствено възпроизвеждане (Н2)“.

Ако Н2 е изпълнено правилно (т.е. 1-ва и 2-ра група думи са възпроизведени в правилен ред), на детето се предлага да си припомни 1-ва, а след това 2-ра група още веднъж (П1).  При правилно изпълнение на задачата, детето се моли да ги повтори само още веднъж (П2).

При наличие на грешки, както в частта на непосредственото (Н1), така и при повторното (П1) или (П2) възпроизвеждане, се провежда ново подаване на стимулния материал от 1-ва и 2-ра група. Тазо част на изследването се нарича „трето непосредствено възпроизвеждане (Н2)“.

Тази процедура може да се предявява до 5 пъти.

Ако след някой от опитите детето възпроизвежда 1-ва и 2-ра група, но в неправилен ред, то му се предлага да ги повтори още веднъж, но в реда на П1. Ако П1 е изпълнено правилно, детето се моли още веднъж да възпроизведе 1-ва и 2-ра група (П2). При правилно възпроизвеждане на двете групи от думи, 1-ва серия се счита за завършена.

Ако П1 и П2 за изпълнени неправилно, се провежда нов опит с 1-ва и 2-ра група думи.

Ако грешките се възпроизвеждат и след последния 5-ти опит – детето не казва всички думи или не в определения ред, детето се моли по-точно да възпроизведе още веднъж (П1) и независимо от резултата и още веднъж (П2).

             Серия 2: Запомняне на 5 думи.

            Стимулен материал: дом, котка, гора, нощ, звън

Инструкция: „Сега ще ти кажа 3-та груп думи. Слушай внимателно и се  постарай да повториш думите в същия ред, в който аз съм ги казал“

Процедурата за провеждане на серия 2 е аналогична на серия 1.

Ако при непосредственото възпроизвеждане изпълнението е без грешка, от детето се иска да повтори думите още веднъж (П1), а след това още веднъж (П2). След правилното изпълнение на П2, серията се счита за завършена.

При наличие на някакви грешки, както ч частта на непосредственото, така и при повторното (П1 или П2) възпроизвеждане, изследването продължава по описаната вече схема. Както и 2 1-ва серия се допускат само 5 повторения. Ако и след 5-то повторение има грешки при възпроизвеждането, т.е. детето повтаря  не всички думи или ги назовава не в правилния ред, се предлага да възпроизведе по-точно по памет още веднъж (П1) и независимо от резултата от това повторение и още веднъж (П2).

 Серия 3: Първо отсрочено възпроизвеждане на слухови стимули

Инструкция: „Сега се постарай да си припомниш тези думи, които ти казах по-рано. Кои бяха думите от 1-ва група?“

След отговора, се предлага детето да си припомни думите от 2-ра група (серия 3а), а след това – думите от 3-та група (серия 3б). Преминаването към новата група думи се извършва независимо от количеството и точността на възпроизведените думи от предишните групи.

Ако детето не назове нито една дума от нито една от групите, може да му се подскаже. Първо се подсказва първата дума от 1-ва група, а след това, при необходимост и от 2-ра и 3-та група.  Не се допуска друго подсказване и подсещане, независимо от резултата от изпълнението на тази задача.

 Серия 4: Запомняне на 5 букви.

Стимулен материал:  

Инструкция: „Сега ще ти покажа табло с 5 букви. От теб се иска да ги препишеш, гледайки образеца с дясната си ръка.“ (Задачата се изпълнява с дясна ръка независимо от това, дали детето е дясноръко или ляворъко!).

След завършване на копирането, образецът се прибира, а резултатът от копирането се закрива и на детето се дава нова инструкция: „А сега се опитай да напишеш същите букви по памет със същата ръка“.

Ако задачата е изпълнена правилно (детето възпроизвежда всички букви и в правилна последователност), серия 4 се счита за завършена.

При неправилно изпълнение (поява на грешки, пропуски) образецът се повтаря отново и се дава следната инструкция: „Погледни моля образецът още веднъж и се постарай добре да запомниш буквите в техния правилен ред. Когато си готов ми съобщи“.

Времето за експониране на таблото не е ограничено! След като детето само заяви, че достатъчно е наблюдавало таблото, процедурата се повтаря.

Ако задачата е изпълнена правилно, серия 4 се счита за завършена. Ако има грешки, задачата се повтаря до 5 пъти.

След 5-то повторение, независимо от наличието на грешки, серия 4 се приема, че е завършила.

 

Серия 5: Запомняне на 5 фигури.

 

Показва се табло със стимулния материал: 

Инструкция: „Сега ще ти покажа табло с 5 фигури и те моля, да гледаш внимателно таблото и да нарисуваш фигурите с лява ръка“.

(Както при предишната серия, задачата се изпълнява с лява ръка, независимо от това, дали детето е дясноръко или ляворъко).

След завършване на копирането, образецът се прибира, а резултатът от копирането се закрива и на детето се дава нова инструкция: „А сега се опитай да нарисуваш същите букви по памет също с лява ръка“.

Ако задачата е изпълнена правилно (детето възпроизвежда всички фигури и в правилна последователност), серия 5 се счита за завършена.

При неправилно изпълнение (поява на грешки, пропуски) образецът се повтаря отново и се дава следната инструкция: „Погледни моля образецът още веднъж и се постарай добре да запомниш фигурите в техния правилен ред. Когато си готов ми съобщи“.

Времето за експониране на таблото не е ограничено! След като детето само заяви, че достатъчно е наблюдавало таблото, процедурата се повтаря.

Ако задачата е изпълнена правилно, серия 5 се счита за завършена. Ако има грешки, задачата се повтаря до 5 пъти.

След 5-то повторение, независимо от наличието на грешки, серия 5 се приема, че е завършила.

 

Серия 6: Кръстосано възпроизвеждане на зрителни стимули.

            Инструкция: „Сега се постарай да си припомниш буквите, които вече написа, но сега искам да пишеш с лява ръка“ (серия 6а).

След изпълнението на задачата се дава нова задача и следната инструкция: „А сега си припомни фигурите, които рисува и искам да ги нарисуваш, но не с лява, а с дясната ръка“ (серия 6б).

Ако детето започне да възпроизвежда вместо букви – фигури или каже, че ги е забравил, може да му се подскаже с първата буква. По-нататък, независимо колко букви възпроизведе, повече не му се помага! След това от детето се иска да възпроизведе фигурите с дясната ръка. В случай на необходимост, също може да му се подскаже с първата фигура.  Друга помощ не се допуска.

Серия 7: Второ отсрочено възпроизвеждане на слухови стимули.

Инструкция: Сега отново ще се върнем към думите. Постарай се да си спомниш тези думи, които бях ти казал по-рано за научаване.  Коя беше първата група думи?“

След отговора на този въпрос, на детето се предлага да си припомни 2-ра група думи (серия 7а), а след нея  - думите, включени в 3-та група (серия 7б).

Ако детето не назове нито една дума от нито една група, може да му се подскаже с 1-ва дума от първа група, а след това, при необходимост от 2-ра или 3-та групи.

Серия 8: Узнаване на думи

Стимулен материал: ден, слон, листо, котка, сняг, звън, пол, кръг, чук, сняг, река, вятър, книга, вода, двор, студ, звук, цвете, гора, прозорец, дом, маса, нощ, трева.

Инструкция:“Сега ще ти кажа различни думи, едни от тях аз вече съм ти казал за научаване, а други сега ще ти кажа за първи път.  Слушай ги внимателно и след всяка дума, казана от мен, от теб ще се иска да ми кажеш, учили ли сме я досега или е нова.“

Думите се четат бавно – една дума за 1 сек.  Ако  след няколко думи детето отговаря неуверено или дава неправилни отговори, то след прочитане на списъка, тези думи се предлагат втори път.

При провеждане на тази серия не се разрешава подсказване или поправяне.  

Серия 9: Трето отсрочено възпроизвеждане на слухови стимули

Инструкция: „Повтори моля още веднъж думите самостоятелно. Спомняш ли си кои бяха думите в 1-ва група.“

След отговора на този въпрос, детето трябва да отговори за думите от 2-ра група (серия 9а), а след това  да си припомни думите, включени в 3-та група (серия 9б).

Редът за възпроизвеждане на 9 серия е идентичен с този от серия 7.

Серия 10: Отсрочено възпроизвеждане на зрителни стимули

Инструкция:“А сега отново да се върнем на нашата писмена задача. Спомни си моля т, какви букви ти бяха показани и ги напиши с дясната си ръка“ (серия 10а)

След изпълнението се дава нова инструкция: „А сега моля те, припомни си фигурите, които ти бяха показани и ги нарисувай с лявата си ръка“ (серия 10б).

Ако детето не може да си припомни нито една буква или възпроизвежда вместо букви фигурки, то може да се подскаже (напише) първата буква (фигурка).

Прехода към възпроизвеждане на фигурите се осъществява независимо от това, колко букви си е припомнило детето.

При необходимост се допуска подсказване само на първата фигурка. Друго подсещане или подсказване не се разрешава!

След изпълнението на това задание, изследването се счита за завършено.

 

Анализирани параметри на психична дейност.

1.Обем на слухово-речева памет.

2.Задържане на слухови следи.

3.Сила и устойчивост на слуховите следи,

4.Възпроизвеждане на дадения порядък от слухови стимули.

5.Възпроизвеждане на звуковата структура на думи.

6.Узнаване на думи.

7.Регулация и контрол на слухово-речева памет.

8.Обем на зрителна памет.

9.Възпроизвеждане на дадения порядък от срителни стимули.

10.Възпроизвеждане на пространствена конфигурация зрителни стимули.

11.Феномен на огледалното движение.

12.Сила и устойчивост на зрителните следи.

13.Регулиране и контрол на зрителната памет.

           Изследване на мислене – класификация на Зейгарник (стимулен материал) –
                                                                     трета част

Стимулен материал:

                           Изследване на мислене – класификация на Зейгарник
                                          (стимулен материал) – втора част 

Стимулен материал:











































Следва продължение - трета част

                                                      Диагностика на мисленето

                                   Методика „Класификация” на Б.В. Зейгарник
                                                                (първа част)

Използва се предварително подготвен стимулен материл. Това са 70 броя картички (размер 6 х 4 см), като една част са цветни, а друга – черно-бели. Всички те са разделени в две големи групи:

а/ жива;

б/ нежива природа;

От своя страна тези групи се делят на подгрупи, както следва:

Ред за провеждане:  Изследването преминава през три етапа, стъпващи един върху друг, като за всеки се засича време.

I-ви етап – Дават се на лицето всичките 70 картички и му се поставя задача: да ги разгледа и подреди по групи по критерия коя с коя си схожда и има връзка, но така, че когато свърши, на всяка една група да даде име.

След като свърши с нареждането изследваното лице трябва да:

а/ каже първо името на групата;

б/ да назове последователно всяка картичка и да обясни, защо е в тази група;

в/ при преглеждането има право да се коригира, като прехвърли картичката в другата група;

г/ ако не се коригира, трябва да обясни защо;

д/ ако има отделни картички, да обясни защо не са в групите.

Оценява се:

а/ време на изпълнение;

б/ адекватност на името на групата;

в/ адекватност в обясненията защо е наименувал така;

г/ наличие на отделни картички и дискусия по тях, защо не са в групите. 

Последният маркер е много добър показател за нарушение в асоциативното мислене и невъзможност да схване общото и същественото. НОРМА – 30 мин. и над 10 групи. 

През цялото време психологът води протокол за всяка казана дума от пациента.  В протокола се пишат: имената на лицето, годините, посочват се етапите; записват се думите  на клиента (име на групите, имена на картичките, обяснения защо е постъпил така)

II-ри етап – Картичките не се взимат веднъж дадени стоят на масата. Могат само да се разбъркат.

Започва веднага след първия. Дава се следната инструкция: „А сега отново на принципа  кое с кое си схожда и има връзка, и прилика, се опитайте да направите по-малък брой групи, с повече картички в групите, но отново така, че накрая за всяка една група да дадете наименование”. Оценяват се показателите както на първия етап. НОРМА – 10-15 мин. и около 10 групи.  Води се протокол.

III-ти етап – Налагат се строги ограничения в работата на лицето. Дава се следната инструкция: „А сега отново на принципа  кое с кое си схожда и има връзка, и прилика, се опитайте да направите възможно  най-малък брой групи, не повече от 3-4 и то така, че накрая да можете да дадете име на всяка една група” . Оценяват се показателите както на първия етап.  НОРМА – 5 - 7 мин. и около 2 групи. 

Качествен анализ

– има ли плъзгане по несъществени признаци;

– има наличие на обстоятелствено мислене;

– годности за анализ, синтез, абстракция, асоциация и пр. функции на мисленето;

– годности за символно мислене;

– годности за индуктивно и дедуктивно мислене;

– резоньорско мислене;

– налудности;

– разноплановост;

– конкретно-ситуативно мислене;

– абстрактно-логическо мислене;

– ускорено мислене – при нарушение на нормата поне с 10 мин. по-малко

– забавено мислене – при нарушение на нормата поне с 10 мин. повече;

Забележка: Епилепсията води до обстоятелственост, голям брой групи и много единични, а шизофренията – много малък брой групи още на първия етап.

Справка:

При психичните болести мисленето може да бъде нарушено по:

-по протичане (скорост) -  ускорено и забавено мислене;

-по форма (структура) - обстоятелствено, резоньорско, инкохерентно, разкъсано и паралетично;

-по съдържание 

СТИМУЛЕН МАТЕРИАЛ:


















Следва продължение - втора част (стимулен материал)