Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3817044 Постинги: 2164 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  77 78 79 80 81 82 83 84 85  >  >>
              Въпросник за измерване междуличностна вина (неадаптивна вина)

                                                                    (IGQ – 67)

Група американски психолози  (L.E. O’Connor, J.W. Berry, J. Weiss, M. Bush и H. Sampson) създават нов инструмент за оценка на междуличностната вина, предназначен за измерване на ирационални дезадаптивни нейни форми. В основата на въпросника стои когнитивната теория на Джозеф Вайс, един от големите съвременни психоаналитици, професор по психиатрия в медицинския център на Калифорнийския университет в Сан Франциско и съдиректор на Психотерапевтична изследователска група в Сан Франциско. Теорията на Вайс е резултат от практическия опит на автора и има клинично потвърждение.  В противоположност на традиционния възглед на З. Фройд, при който вината е свързана с безсъзнателна враждебност (често разглеждана като продукт на едипови конфликти), междуличностната теория разглежда вината като произхождаща от емпатията, алтруизма и потребността от тяхната свързаност. Според Вайс и други изследователи, вината е адаптивна в соята роля в поддържането на социалните отношения.  Тя поддържа предаността и взаимната свързаност, които са необходими за спокоен и продуктивен живот. Въпреки това обаче, вината може да стане ирационална и малоадаптивна, когато е преувеличена и сдържана или когато е обобщена и нееднократно свързана със срам.  Тази вина и (или) срам водят до силна депресия, нарушаване на отношенията и психопатология.  Според Вайс, психопатологията възниква от патогенното вярване, което се формира в отговор на нарушения в детството. Тези вярвания са свързани с вината. Те предупреждават (действат сигнално и „предпазват“) хората от опити да преследват нормални цели на развитие, тъй като съдържат убеждения, които аргументират опасността да причинят вреда или на себе си или на любими други. Хората, страдащи от патогенни вярвания дори при преследване на нормални цели изпитват вина.

Американските психолози разделят вината, основаваща се на страховете на личността от причиняване вреда на другите, преследвайки собствени цели, на няколко отделни типа, свързани помежду си. Сред тях са адаптивната вина, която принципно се свързва с добро социално приспособяване и здраво личностно развитие и четирите типа дезадаптивна вина:

-вина за „Оцеляване“

-вина за „Отделяне“ (предателство);

-вина за „Хиперотговорност“;

-вина за „Ненавист към себе си“

Измерителният инструмент IGQ (въпросник измерване на междуличностна вина) е разработен от американски психолози и е предназначен за измерване на четири вида вина. Въпросникът съдържа 4 скали, отговарящи на описаните 4 вида ирационални видове вина. IGQ съдържа 22 пункта по скала „Оцеляване“, 15 – по скала „Отделяне“, 14 – „Хиперотговорност“ и  16 – „Ненавист към самия себе си“.

Външната валидност на въпросника е осигурена чрез корелационен анализ между подскалите на IGQ и подскали на други въпросници, предназначени за измерване на вина: GI, TOSCA, а също и с подскалите на следните въпросници: ATQ – въпросник за автоматични мисли (измерва честотата на проявлението на автоматични мисли, съдържащи негативна оценка); ASQ – въпросник за стил на атрибуция – измерва степента на оптимизъм/песимизъм в обикновения обяснителен стил на човек;  BDI – въпросник за депресия на Бек – позволява изучаване на когнитивните, афективните и вегетативни симптоми на депресията; CAT – скала за травми в детството; включва подскали за сексуално насилие, наказания и негативна домашна атмосфера.

Резултатите от корелационния анализ показват, че всички подскали на въпросника значително корелират с подскалите за състояние и черти на вината по GI, но нито едно от измерванията не корелира значително със скалата за морални стандарти по GI. Именно тази скала е свързана с адаптивната вина.  Само между поскала „Хиперотговорност“ и морални стандарти корелацията се приближава към значима. Всички скали имат положителна корелация с депресия по BDI и със срам по TOSCA. Най-значимо скала срам по TOSCA корелира с подскала вина „Оцеляване“ и подскала вина „Ненавист към себе си“. Подскалите вина „Оцеляване“, „Ненавист към себе си“ и „Хиперотговорност“ значимо корелират с количеството автоматични мисли по ATQ. Получените са неочаквани резултати за корелация на подскала „Оцеляване“, „Ненавист към себе си“ и „Хиперотговорност“ със скалата за вина по TOSCA, която е свързана несъществено с психопатология, а е свързана с измерване на адаптивната вина. Авторите обясняват този резултат: „Вероятно именно адаптивната вина, измервана по TOSCA е свързана с проблематичната междуличностна вина така, а това означава, че когато адаптивната вина е извънредно изразена, тя се превръща в дезадаптивна.“

Инструкция: Отговорете на всеки въпрос, използвайки един от посочените по-долу пет възможности за отговор.

1. Не

2. По-скоро не, отколкото - да

3. Понякога, не, понякога - да

4. По-скоро да, отколкото - не

5. Да

Въпросник

1.Склонен съм да скривам или омаловажавам успехите си.

2.Ако в мен възникнат критични мисли за моите родители, аз преживявам дискомфорт.

3.Аз много се безпокоя за моите родители.

4.Мисля, че не заслужавам възхищението и уважението на другите хора.

5.Чувствам се неловко, когато хората се отнасят с мен по-добре, отколкото аз с тях.

6.За мен е трудно да осъзная, че моите родители имат недостатъци.

7.Страхувам се да се наслаждавам изцяло на моите успехи, защото си мисля, че може да се случи нещо лошо.

8.Аз често на първо правя не това, което е приятно на мен, а това, което другите искат от мен.

9.Мисля, че заслужавам да бъда отхвърлен от хората.

10.Нещастието на другите хора не ме вълнува.

11.Чувствам се зле, когато не съм съгласен с представите и ценностите на моите родители, дори не искам да говоря за това.

12.Страхувам се да не навредя на чувствата на другия, ако му откажа съчувствие или разбиране, което той очаква от мен.

13.Аз постоянно очаквам другите да ми причинят страдание (унижение и обида).

14. Понякога мисля, че не заслужавам щастието, което ме е сполетяло.

15.Аз искам повече да приличам на моите родители.

16.Харесва ми, когато другите хора ми завиждат.

17.Когато някой иска да се срещне с мен, много трудно да му кажа, че имам други планове (т.е. отказвам).

18.Ако с мен се случи нещо неприятно, то аз мисля, че съм си го заслужил.

19.В ситуация на общуване чувствам отговорност към хората, на които им е трудно да встъпят в разговор (стеснителни са и срамежливи).   

20.Струва ми се, че с членовете на моето семейство би се случило нещо неприятно, ако аз не поддържам тесен контакт с тях.

21.Силно се безпокоя за хората, които обичам, дори когато всичко им е наред.

22.Когато допусна грешка, аз се чувствам много потиснат и отчаян.  

23.Способен съм да запазя добро настроение, дори тогава, когато виждам страдащи бездомни хора.

24.Когато дълго време съм отдалечен от вкъщи, аз ставам тревожен.

25.Много ми е трудно да кажа на хората „не“, т.е. да им откажа когато ме молят.

26.Когато ме критикуват за някакъв неуспех или грешка, аз съм убеден, че са прави.

27.Не съчувствам на хора, които са по-щастливи и по-успешни от мен.

28.Неудобно ми е да говоря пред обществото за моите успехи.

29.Чувствам се неловко, ако не постъпя така, както постъпват моите родители.

30.Тежко  ми е когато мисля за това, че съм обидил някого.

31.Ако в нещо не успея, аз осъждам (обвинявам) себе си и ми се иска да се самонакажа.

32. Чувствам се неловко (неудобно), ако другите хора ми завиждат за това което умея.

33.Аз предпочитам да постъпвам така, както постъпват моите родители.

34.Аз не позволявам на моите родители да прехвърлят върху мен отговорността за техните несполуки.

35.Когато виждам много болни хора, запазвам душевното си равновесие.

36.Понякога чувствам себе си като лош човек, който не е достоен да живее.

37.В обществото аз обичам да говоря за моите постижения и  достойнства.

38.Трудно ми е да изразя мнение, което е различно от мнението на моите родители (приятели).

39. Ако моите родители (дете, съпруг, близки роднини) имат някакъв проблем, на мен ми се иска да се опитам да го разреша вместо тях.

40.Мисля, че другите хора живеят по-добре, защото те са по-достойни от мен.

41.Ако съм в нещо по-успешен и способен от моите приятели или родителите си, аз изпитвам неудобство.

42.Аз не се страхувам да кажа нещо негативно за моите родители.

43.Страхувам се от самотата.

44.Когато съм бил малко дете и съм се държал лошо, моите родители са ме наказвали сурово.

45.Когато се чувствам по-добре от другите хора, изпитвам неудобство.

46.За мен е лесно да пренебрегна ценностите на моето семейство.  

47.Проблемите на родителите ми  засягат само тях, а не мен.  

48.Ако нещо се обърка, аз вярвам, че вината не е в мен.  

49.Аз се успокоявам, когато моите родители постигат успех, признание и стават по-уверени.

50.Радвам се, че не съм като моите родители.  

51.Не мога да съм щастлив, когато приятели или роднини имат неприятности.  

52.За мен е лесно да казвам на другите „не“.

53.На мнение съм, че когато хората се държат зле с мен, аз го заслужавам.  

54.Трудно ми е да се наслаждавам на събития и постижения, които съм очаквал.  

55.Бих се чувствал ужасно, ако не обичах моите родители.

56.Не се безпокоя за родителите си.  

57.Чувствам се като човек, недостоен за обич.

58.Страхувам се да получа това, което искам от другите, поради опасения, че ще бъде необходимо да платя неочаквана цена за това.

59.Считам, че родителите ми винаги са прави.  

60.Ако в семейството ми се случи нещо лошо, аз се питам как бих могъл да го предотвратя.  

61.Мисля, че животът ме наказва, заради по-раншни мои постъпки.  

62.Склонен съм да изпивам безпокойство и потиснатост, след важни постижения и успехи.  

63.Бих се чувствал виновен, ако се наложи да не обичам моите родители (Чувствам се виновен, когато не обичам моите родители.).

64.Понякога си мисля, че съм егоист и безотговорен човек.  

65.Когато неочаквано получа някаква неголяма сума пари, чувствам се съблазнен от възможността да се разделя с част от тях за други хора.  

66.Чувствам, че винаги има нещо лошо в мен. 

67.Когато мой приятел или роднина преживее нещастие, аз си представям как аз бих се чувствал на негово място.  

 

Оценка на резултатите

Следващите 13 пункта са с противоположни (обратни) оценки по IGQ:

10,16,23,27,34,35,37,42,46,47,50,52,56

След обръщане на оценките бала се изчислява по следните скали.

Вина „Оцеляване“

5+7+10+14+16+19+23+27+28+32+35+37+41+45+49+51+54+58+62+65+67

Вина „Отделяне“ (сепарация)

2+6+11+15+20+24+29+33+38+42+46+50+55+59+63

Вина „Цялостна отговорност“

 3+8+12+17+21+25+30+34+39+43+47+52+56+60

Вина „Ненавист към себе си“

4+9+13+18+22+26+31+36+40+44+48+53+57+61+64+66

Интерпретация на скалите

Вина „Оцеляване – характеризира се с патогенно вярване, че преследването на нормални цели и постигането на успехи заставя любимите хора да страдат и да се чувстват неадекватни. Хората, страдащи от тази вина вярват, че  техните успехи, тяхното щастие, предизвиква нещастие на другите и ги заставя да се чувстват зле. Механизмът на тази вина е следния: в човек има неосъзнавани, ирационални представи, че съществува ограничено количество блага и всичко хубаво, което се случва на един е за сметка на нещастието на друг.  Например, в случай на гибел на член на семейството, другият, който е останал жив чувства себе си, като че ли има дял в тази загуба.

Вина „Отделяне“ – възниква от страх да не се навреди на другите при преследване на своите цели. Тя се характеризира с патогенно вярване, че никой няма право на отделно съществуване, че отделянето или отлъчването от близките и любими хора е предателство, пагубно е за тях и им причинява вреда и страдание.

Вина „Хиперотговорност“ – възниква от алтруизма. Тази вина предполага преувеличено чувство за отговорност за грижа, ориентирана към щастието на другите. Този тип вина неизменно се съпровожда от вина за отделяне и вина за оцеляване, но е напълно възможно да се срещне отделно от тях. „Хиперотговорната“ вина може да се разглежда и като преувеличена адаптивна вина.  Тя е свързана с вярата, че човек е отговорен за щастието и благополучието на другите.

Вина „Ненавист към себе си“ – това е крайна и малоадаптивна форма на вина, която може да възникне като следствие от твърдо, жестоко и  невнимателно отношение на родителите, близките и любими хора. Това е крайно негативна оценка за себе си, която създава общо чувство за негодност.  Свързана е с междуличностната вина в ситуации, в които хората приемат този краен негативен възглед за себе си, за да запазят връзките със своите родители и други близки хора.

 

 image

08.10.2017

 

К.Кунчев

Категория: Други
Прочетен: 833 Коментари: 0 Гласове: 0

                                        Вина и срам – кратък обзор на автори

 

Вината е сложен психологически феномен, тясно свързан с такива морални качества, като съвест и имплицитно съзнание, означено като „угризение на съвестта“.

Редица западни автори разглеждат вината, като състояние и вината, като черта. В руската психологическа литература е прието схващането, че става дума за емоция на вина и съвест (добросъвестност) като морална черта на личността. Според И.А.Белик, вината като черта се наблюдава по-изразено при жените, отколкото при мъжете и много по-рядко при хора с по-високо образование.

Същност на вината.

В различните науки вината се разглежда от различни позиции. В наказателното право вината се разбира, като субективна страна на престъплението, под чийто влияние се намира отношението на лицето във формата на умисъл или невнимание към извършеното от него деяние или неговите последици. Във вината човек вменява своите действия (или бездействия) и в отсъствие на предвиждане за последващите опасни действия (следствия). При такова тълкуване на вината, субективната страна на престъплението се свежда до мотивация (умисъл, желание да настъпят определени действия или недостатъчно предвидени последици от това деяние), дори и непълна. От тук се говори за виновност и невинност на човек, който се явява причина и източник на деянието. В правораздаването вината се отнася към предшестващи постъпки и периоди.  Тя се разглежда като отношение, което предшества и съпровожда противоправното деяние.

Психологическото разбиране за вината се свежда до преживяване на недоволство от себе си, свързано с наблюдавано от човек разсъгласуване между собственото му поведение и приетите морални норми (Jenkins, 1967).

В психологията (както подчертават О.С.Василева и Е.В.Короткова), вината се разглежда като продължителна негативна активност, обхващаща определен период от време. Особено популярен модел, според който вината е чувство, определено от нуждата, локализирано на висше ниво в пирамидата на потребностите на човек. Редица автори обаче разкриват биологични източници на вината. Наблюдението на невербалното поведение на животни и на деца показва, че те също преживяват емоции, близки на моралните чувства на високоразвития човек. Например,  провинилото се животно при появата на собственика си свива уши, навежда глава, подвива опашка и се старае да покаже смиреност. Аналогично е и невербалното поведение при малките деца, когато те осъзнаят, че със своите действия обиждат родителите си. Освен това, детето още в ранните си години демонстрира способност да търси (моли) за прошка и се разкаяние.

Характерен в това отношение е проведен от Леонтиев експеримент за изучаване  моралните чувства на деца в доучилищна възраст. Експериментаторът предварително отнел от детето определен предмет, който поставил на определено място близо до детето и същевременно била подадена инструкция, детето да докосне (вземе) предмета без да става от мястото си. Впоследствие експериментаторът напусна помещението, а в продължилите опити детето, оставено без надзор нарушило правилото. Целта на експеримента обаче била да се установи, дали детето ще приеме от възрастния награда (шоколадови бонбони) за успешното изпълнение на задачата. Оказало се, че децата, нарушили правилото да не стават от мястото си, имали съпротиви или открито не желаели да получат наградата си. Толкова желания в началото бонбон се оказал горчив – предизвикал сълзи. Поведението на детето свидетелства за това, че дори на тази възраст то преживява чувство на вина по повод нарушеното правило

Структура на вината. 

Д.Ангер (Unger, 1962) разглежда вината като двукомпонентна емоция. Първия компонент е вербално-оценъчната реакция на човек („Аз не трябва да правя това!“), или разкаянието. В основата му стои негативното отношение към себе си, самообвинението, свързано с осъзнаването или с извършената постъпка или с нарушение на собствените морални принципи. Признаването на провинението („неправилната постъпка“), неправдата или предателството към своите убеждения поражда втория компонент – вегетативно-визцерална реакция с цяла гама от мъчителни  и доста сериозни преживявания, преследващи индивида: угризение на съвестта, съжаление за стореното, неудобство (срам) пред тези, които е обидил (предал), страх от загуба на скъп човек или тъга по този повод. Възможно е и разкаяние без емоционална реакция, чисто формално, външно, неискрено – като навик или разсъдъчен модел. По такъв модел децата често се разкайват, но не се поправят.

Инна. А. Белик разглежда вината като образувание с 4 компонента:

-емоционален компонент (преживявания с дисфоричен характер – угнетеност, потиснатост, страдание и пр.), съжаление и разкаяние;

-когнитивен компонент, който включва осъзнаване и анализ на постъпката, осъзнаване на несъответствието между „реално“ и „идеално“;

-мотивационен компонент: желание да се поправи и промени създадената ситуация или поведение;

-психосоматичен компонент, свързан с неприятни физически усещания (главоболие, тежест в стомаха и пр.).

Един от видните представители на съвременната психоанализа Д. Вайс (1988) смята, че вината е междуличностна по произход и функции, и играе адаптивна роля в поддържането на взаимоотношения между хората. Сходна гледна точка имат и други автори (например, LockeHorovitz, 1990). „Вината – отбелязва Вайс – може да стане малоадаптивна, ирационална и патогенна, когато е преувеличена и потисната или когато тя нееднократно е свързана със срам“.

З. Фройд  (Freud, 1959) разглежда вината като нравствена разновидност на тревожността, като „тревога на съвестта“. Такава гледна точка поддържа и друг психоаналитик – Г. Мандлер (Mandler, 1975), който твърди, че вината и тревожността са различни наименования на едно и също явление. Според него, вината е или относително реална тревожност или въображаема. Преживяването на тези разновидности включва специални защитни механизми с помощта на които човек се опитва да тушира или неутрализира загубите, нанесени от неговите погрешни действия.

Други западни психолози отбелязват тясната връзка на вината със страха (Switzer, 1968; Sarason, 1966), а трети (Mowrer, 1960) въобще отъждествяват вината със страха от наказание.  Тази позиция авторът обяснява с това, хората се придържат към представите за генезиса на вината от позиция на теорията на научаването, където наказанието (порицанието) се явява основен фактор. Тази гледна точка е атакувана от други автори, които считат, че се предава голямо значение на външното наказание и отъждествяването на вината и страха. Тези автори считат, че страх от наказание преживяват и престъпниците, но всички ли преживяват чувство за вина от извършеното?  Работата е там, че не външните наказания и не страхът, а угризението на съвестта се явява наказание за човека.  В този смисъл  е много по-точно и по-правилно да се приеме, че вината е самостоятелен феномен, помагащ да се снижи тревожността и да се избегнат сериозни психически разстройства (RosenhanLondon, 1970). От тази позиция вината има положителна роля.

Вината изпълнява следните три функции:

1)встъпва в качеството на морален регулатор за поддържане в норма на просоциалното поведение;  

2) участва при формирането на самоотношение;

3) способства за профилактика на психични разстройства.

Успешното реализиране на тези функции е възможно само в случай, че нивото на преживяване на вина не е твърде високо, както и твърде нищожно, а оптимално (И.А.Белик, 2006). Понякога чувството за вина е необосновано и преувеличено, като в този вид то нанася на човек редица вреди: хронична отпадналост, фригидност, дори може да доведе до суицид.

Има автори (MacKennan, 1938; Miller, Swanson, 1956) са на мнение, че за ефективно научаване на вината трябва да се подхожда не с методите на физическото наказание, а с психологически,  ориентирани към „любов“, прилагани от родителите в непосредственото общуване с детето. Именно страхът от загубата на родителската любов по-силно от всичко води към разкаяние, търсене на прошка, угризение на съвестта, тревожност и т.н. към преживяване на вина (MacKennan, 1938).   Преживяването на вина повишава готовността на човек да направи отстъпки. Понякога такива действия не се наблюдават, ако отстъпката предполага непосредствено взаимодействие с обидения човек. От друга страна, както отбелязва Б.Маер (Maher, 1966), преживяването на вина може да застави човек да желае наказание.

Разликата между вина и срам

К.Изард  отбелязва, че неправилната постъпка може да предизвика срам, но в този случай, когато постъпката се осъзнава като неправилна не въобще, а само във връзка с осъзнаването на своето поражение, на своята несъстоятелност и неуместност на дадената постъпка. Хората изпитват срам тогава, когато не успяват да скрият от другите своята постъпка.

Барет и колеги са провели наблюдение на двегодишни деца, които играели с „любимата кукла“ на експериментатора. В момента на излизане на психолога от стаята, кракът на куклата се откачил от тялото.  След завръщането си, експериментаторът „забелязал“ повредената част и в продължение на две минути анализирал действията на децата. Веднага след това той им съобщил, че всъщност те не са виновни за повредата.  Наблюдавани били две основни стратегии на поведение: една част от децата (тези от група „поправящи се“) веднага си признали и предложили да поправят куклата, а другите („избягващите отстъпка“), се стремели да не срещат погледа на психолога и не говорели за инцидента (Barrett, ZahnWaxler, Cole, 1993). По мнение на изследователя, ако първите демонстрирали чувство на вина, то „избягващите“), при които се наблюдавала „усмивка на смущение“ отхвърляли глава настрани, демонстрирайки чувство на срам.

В последващата си работа Барет отбелязва, че експериментът показва как малките деца възприемат себе си – или с неадекватни или с преобладаващо съответни намерения в регулацията на социалното взаимодействие (Barrett, 1995). В този контекст, ако Люис счита наличието на определено ниво на самосъзнание като необходима предпоставка за възникване на срам и акцентира върху „Аз-концепцията“, то Барет счита, че самото преживяване на срам има своя немалък принос за развитието на самосъзнанието и прави функционална връзка между социалните емоции и развитието на социалната свързаност, субординация и хармония. Барет е убеден в решаваща роля на социалния контекст  за развитието на социалните емоции, независимо от това, че в едни случаи тази роля води към формирането на позитивно отношение към другия (чувство на благодарност), а в други – към социофобия.  Както показват редица изследвания, при преживяване на срам индивидът реагира с бягство от контакти, а при преживяване на вина – със стремеж да поправи постъпката си и да излезе от ситуацията с чест, за да запази самоуважението си.

Причина за преживяване на срам могат да станат постъпки, които не са в противоречие с моралните, етични и религиозни норми.  Тази разновидност на срама се нарича „неморален срам“. „Моралният срам“ възниква при осъждане на постъпките от другите хора от позиция на нравствеността.  При това не е задължително човек и обкръжението му да се придържат към едно и също мнение относно постъпката. Приема се, че в основата на срама лежи осъждането, идващо отвън, а то може да бъде както реално, така и въображаемо (Ausubel, 1955).

За разлика от срамът, вината не зависи от реалното или предполагаемо отношение на обкръжаващите към постъпката. Преживяването на вина се предизвиква от самоосъждане, съпроводено от разкаяние и снижаване на самооценката. Някои автори считат, че вината се явява разновидност на „моралния срам“. От тук се приема, че срамът се явява родов феномен, а вината е вид, т.е. с по-нисък ранг в класификацията.

Г. Люис (Lewis, 1971) вижда следната разлика между срам и вина: емоцията срам играе съществена роля в развитието на депресивните заболявания, а емоцията вина предизвиква обсесивно-компулсивни неврози и параноя. Редица автори обаче не са съгласни с тази гледна точка.

Д. Тангней (Tangney, 1993) отбелязва, че вината предизвиква желание за извинение, за изповед, а срамът – желание за бягство и укриване.  Вината носи в себе си негативна оценка за конкретно поведение, а срамът – негативна оценка за собствената личност. Преживяването на срам преимуществено е свързани със социалната търпимост, а преживяването на вина – със социалната емпатия.

Разграничавайки преживяването на срам и вина, К. Изард пише, че срамът временно затъмнява разсъдъка, а вината, обратно – стимулира мисловните процеси, свързани обикновено с осъзнаването на провинението и с търсене на възможности за поправяне на ситуацията. Механизмът работи в следния порядък: първоначално възниква вината като чувство, а след това се осъзнава причината за вината – постъпката.

Тангней отбелязва, че при сравняване на срамът и вината, срамът се явява много по-силно преживяване, при което в човек се създава буквално впечатление за физическо смаляване, прегърбване, и стопяване, за безпомощност и нищожност. На човек му се струва, че в този момент всички го наблюдават, той е обезпокоен за мнението на другите по дадения повод (ситуация).

image
07.10.2017г.

 

К.Кунчев 

 

Категория: Други
Прочетен: 1064 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                            Въпросник за вина (Guilt Inventory)

                      (Jones W.H., Kugler K.E., адаптация Инна Анатолиевна Белик)

Въпросникът съдържа 45 твърдения и се попълва за 15-20 мин.

Вината на човек се обуславя от настъпили нарушения на чувството им за дълг, изисквания на авторитети, задължения, закони, договорености или някаква измяна (предателство) на самия себе си.

Психологическото разбиране за вината се свежда до преживяване на недоволство от себе си, свързано с обкръжението на човек и се явява нарушен баланс между собственото поведение и приети морални норми.

Чувството за вина се различава от чувството за срам. Чувството за вина възниква независимо от това дали има свидетели на постъпката, за която човек се чувства виновен и може да възникне дори тогава, когато свидетелите одобряват тази постъпка.

Вината е сложен психологически феномен със своя собствена структура и функции. В структурата й са включени: емоционален, когнитивен и мотивационен компонент, които се проявяват (наблюдават, диагностицират) като:

-емоционален компонент: неприятно вътрешно напрежение;

-когнитивен компонент: приемане отговорност за негативните последици; самоосъждане за това, че човек е нарушил свои морални принципи; мислене за това, по какъв начин човек може да избяга или предотврати негативния изход;

-мотивационен компонент: желание да се поправят, компенсират нанесените вреди;

Реактивната вина представлява емоционална реакция на личността на действително нарушение на собствените интернализирани норми за приемливо поведение. Тя се обяснява от психологията като емоция или вина-състояние.

Превантивната вина е емоционално преживяване, свързано с възможно нарушение на интернализираните норми. Тя се обяснява от психологията като чувство или вина-черта.

Вината се преживява като състояние на дискомфорт, свързан с нарушения на нравствените и правните норми, които съществуват в обществото.

Вината се явява и като състояние на самоотношение или самооценъчна емоция, встъпваща в качеството на вътрешен регулатор. Човек, способен на отговорност и  нравствени постъпки, е в състояние да съди доколко правомерна, справедлива и законна е била тази или онази негова стъпка.

Дж. Тангей определя вината като чувство на самоотношение, което възниква в резултат на негативната оценка на човек за свое конкретно поведение и се съпровожда от напрежение, разкаяние и съжаление и същевременно го мотивира да изкупи тази вина и да се поправи.

Инструкция: Предлагаме ви 45 твърдения. Моля, оценете степента на своето съгласие или несъгласие с всяко едно от твърденията. Изразете своето мнение искрено.

1 = абсолютно невярно (не съм съгласен).

2 = не е вярно.

3 = не зная.

4 = съгласен (съгласна).

5 = абсолютно съгласен (съгласна).

Текст на въпросника

1.Считам, че съществуват ясно определени формулирани определения за добро и зло.

2.Мисля, че съм направил (а) доста грешки в своя живот.

3.Винаги строго се придържам (придържал съм се) към твърди морално-етични принципи.

4.Напоследък съм доволен (а) от себе си и своите постъпки.

5.Ако ми бъде позволено да изживея отново живота си, то аз бих отхвърлил (а) огромна тежест от плещите си.

6.Никога не изпитвам (не съм изпитвал) голямо съжаление или вина за нещо (някой).

7.Целта на моя живот е по-скоро да му се наслаждавам, отколкото да се ръководя от някакви абстрактни морални принципи.

8.Съществуват някои неща в моето минало, за които дълбоко съжалявам.

9.Често изпитвам отвращение към себе си за някои извършени от мен постъпки (решения).

10. В детството ми, моите родители бяха особено строги към мен.

11. За мен съществуват няколко забранени неща, които аз никога не бих се осмелил (а) да направя.

12.Аз често съм недоволен (а) заради свои действия (решения).

13.Представите ми за добро и зло са доста гъвкави, а границите размити.

14.Ако мога да започна от начало живота си, то много от него, което се е случило бих направил по друг начин.

15.Има много неща, които аз никога не съм правил, защото считам, че те биха причинили зло.

16.Аз не толкова отдавна извърших нещо, за което дълбоко съжалявам.

17.В последно време не съм в комфорт със себе си.

18.Моралът не е просто разделяне на „бяло и черно“, както много хора вярват.

19.Напоследък съм спокоен (спокойна) и никакви чувства не ме вълнуват (не преживявам нищо).

20.До колкото си спомням, вината и съжалението съпътстват моя живот.

21.Понякога, когато се замисля за извършените от мен лоши постъпки, просто се поболявам.

22.При определени обстоятелства за мен няма никакви забрани и практически мога да си позволя всичко.

23.Вярвам, че не съм извършил много грешки в моя живот.

24.По-скоро ще умра, отколкото да извърша сериозно престъпление.

25.Живея според собствените си морални ценности.

26.Често изпитвам чувство на съжаление.  

27.Често съм притеснен и напрегнат във връзка с мои лоши постъпки, извършени в миналото.  

28.Считам, че не трябва да се съди за хората по техните постъпки, без да се знаят мотивите от които са ръководили и обстоятелствата в които са действали по един или друг начин.  

29.В моя живот аз практически не съм извършил (а) постъпка, за която да съжалявам.  

30.Обръщайки се назад и оценявайки себе си и постъпките, които съм извършил (а) през последните няколко седмици и месеци, аз мога твърдо да кажа, че през този период в моя живот не е имало нищо, за което мога да кажа, че искам да го променя.  

31.Понякога страдам от повишен апетит или на пълно негово отсъствие, заради мислене за неща, които съм извършил преди.  

32.Аз никога не се безпокоя за това, което правя, защото считам, че „животът взима своето“ и поставя всичко на мястото му.  

33.В този момент аз не изпитвам каквото и да било чувство на вина за постъпките, които съм извършил (а).  

34.Понякога аз не мога да се отърва от размишления за постъпките, които съм извършил и които по мое мнение са лоши.  

35.Никога не съм имал проблеми със съня.

36.Аз бих дал много, ако мога да се върна назад, за да поправя всичко лошо което съм направил напоследък.  

37.В моето близко минало има най-малко едно нещо, което бих желал да променя.  

38.Когато се случи да направя нещо неправилно, глупаво и лошо, аз в същия миг осъзнавам това.   

39.Кое е „добро“ и кое е „лошо“ – всичко зависи от ситуацията.  

40.Мисля, че мен не ме безпокои някакво особено чувство за вина.  

41.Аз не изпитвам дълбоко съжаление по отношение моето минало.  

42.Считам, че моралните ценности са абсолютни. 

43.Напоследък си мисля, че моят живот би бил по-приятен, ако аз не бях направил едно или друго нещо преди.  

44.Ако можех да започна живота си от начало, малко неща бих променил, ако въобще трябва да променям нещо.  

45.Напоследък изпитвам безпокойство и някаква потиснатост.  

Ключ

Вина-състояние — сума от положителни отговори по п. 4*, 16, 17, 19*, 30*, 33*, 36, 37, 43, 45.

Вина-черта — сума от положителни отговори по п. 2, 5, 6*, 8, 9, 10, 12, 14, 20, 21, 23*, 26, 27, 29*, 31, 34, 35*, 40*, 41*, 44*.

Морални норми — сума от положителни отговори по п. 1, 3, 7*, 11*, 13*, 15, 18*, 22*, 24, 25, 28*, 32*, 38, 39*, 42.

Отговори, отбелязани със знак (*), при смятането се трансформират 5=1, 4=2, 2=4, 1=5.

Обработка
           
Изчисляването на баловете по скалите се извършва на база степента на съгласие или несъгласие с твърденията, както следва:

1 = напълно несъгласен (не съгласна): –2 бала;

2 = не съгласен (не съгласна): –1 бал;

3 = не зная: 0 бал;

4 = съгласен (съгласна): +1 бал;

5 = напълно съгласен (съгласна): + 2 бала.

Точкуването се изчислява, като се вземат предвид знаците «+» и «—». Колкото е по-голяма сумата, толкова е по-голяма склонността към проява на чувство за вина.

Приети са следните критерии за нивата на изразеност, изразени в проценти:

0% -  20%  ниски показатели;                                       

21% -  40%  понижени показатели;                                   

41% -  60%  средни показатели;                                      

61% -  80%  повишени показатели;                                    

      81% - 100%  високи показатели.

Интерпретация:                                  

 1.Вина-състояние.

Средното ниво показва състояние на дискомфорт като емоционална реакция на личността при действително нарушение на собствените интернализирани нравствени норми, които човек е извършил напоследък. Умереното ниво изразява негативна оценка на човек към свое конкретно поведение и се съпровожда с напрежение, разкаяние и съжаление и го мотивира към изкупление и стремеж да се поправи.

2.Вина-черта.

Понижено ниво на емоционални преживявания по повод нарушение на интернализираните норми, извършено от човек в миналото или преди доста продължителен отрязък от време. Слабо е изразена склонност към размишление за това, че ако му се отдаде да започне живота си отново, то би променил в него много неща.

3. Моралните норми.    

Повишените показатели показват склонност на човек да се ръководи в своето поведение от твърди морално-етични принципи, които са в съответствие с моралните представи на хората за добро и зло, справедливост и несправедливост, дълг, достойнство, чест и се охраняват от силата на общественото мнение или вътрешни убеждения. 
image                                            

            Превод от руски език – К. Кунчев

Източници:

1.http://www.univer5.ru/psihologiya/psihologiya-obscheniya-i-mezhlichnostnyih-otnosheniy/Page-252.html

 

2. https://sites.google.com/site/test300m/gi

 

 

 

 

04.10.2017г.

К.Кунчев

Категория: Други
Прочетен: 591 Коментари: 0 Гласове: 0
                              Методика „Измерване чувство на вина и срам“

                                         (Test of Self-Conscious Affect, TOSCA)

                                                         Дж. П. Тангней (1989)

 

      TOSCA е инструмент за измерване на когнитивните, емоционалните и поведенческите аспекти на вина, срам и други емоционални явления, свързани със самосъзнанието. Методиката се основава на схващането, че срамът е тенденция на личността към дълбока негативна оценка като цяло.

Вината се разглежда като тенденция към негативна самооценка, отнасяща се  към конкретна ситуация. Тя се преживява като състояние на дискомфорт, свързано с нарушение на нравствени и правни норми, които съществуват в обществото. Вината е емоционално самоотношение или самооценъчна емоция, встъпваща в качеството на вътрешен регулатор.  Човек е способен на отговорни нравствени постъпки и може да съди доколко е правомерна, справедлива и законна една или друга негова стъпка.

            Срамът е негативно оцветено чувство, обект на което се явява някаква постъпка или качество на субекта.  Срамът е свързан с усещане за социална неприемливост на нещо, което се счита за срамно. За възникване на чувство за срам са необходими реални или предполагаеми свидетели на нещо, което е срамно или пред които е срамно.  При отсъствието на свидетели чувството на срам не възниква, но може да възникне чувство за вина.

            Съгласно Оксфордския речник,  срамът е: „болезнена емоция, възникваща като следствие на осъзнаване на нещо безчестно, нелепо или неприлично в собственото поведение или обстоятелство (или поведение или живот на други, чийто чест или позор човек разглежда като свой собствени), или резултатите от ситуация, оскърбяваща собствената скромност или приличие на индивида.“

            Въпросникът съдържа 15 ситуации за оценка на поведението. Време за тестиране около 10-15 мин.

При обработката на резултатите са приети следните количествени критерии за определяне нивото на изразеност:

            - 0% -  20%  нисък показател;  

            - 21% -  40%  понижен показател;                                   

- 41% -  60%  среден показател;                                      

- 61% -  80%  повишен показател;                                   

- 81% - 100%  висок показател.                                      

 

Инструкция: Описаните по-долу сценарии описват често срещани ситуации, с които хората се сблъскват в ежедневния живот.  Прочетете всяка ситуация и се опитайте да си представите себе си в нея. След това оценете по петстепенна скала вероятността от възникване у вас на една от предложените поведенчески реакции:

-1-никога не бих направил така, това въобще не е характерно за мен;

-2-малко е вероятно, но не е изключено;

-3-петдесет на петдесет, понякога правя така, всичко зависи от обстоятелствата;

-4-много вероятно е да постъпя така, да помисля или да почувствам;

-5-винаги постъпвам така, това е много характерно за мен.

Бъдете внимателни и оценете вероятността от възникване на ситуацията при вас на всяка от предложените реакции (мисли, чувства).

Въпросник

1. Ваш приятел ви се обажда и споделя, че иска да сподели нещо много важно за него. Вие се договаряте за среща през междучасието, но по-късно забравяте и се сещате за срещата едва в 17.00 часа.

а) Вие си казвате: „Аз съм невнимателен към него!“

1 – 2–3 – 4 – 5

б) Казвате си: „Нищо, той ще ме разбере!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Предприемате мерки колкото се може по-бързо да се обясните и изгладите недоразумението.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Оправдавате се, мислейки: „Учителката ми ме ангажира отново точно преди междучасието“.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

2. Намирате се в класната стая (лаборатория) и повреждате (счупвате) ценен прибор или оборудване. Обхваща ви страх, мислейки си, че сте некомпетентен и несръчен, опитвате се да скриете това. 

а) Вие си мислите: „Ситуацията е неприятна и ме безпокои. Трябва да поправя счупеното (повредата) или да помоля някой по-компетентен веднага да го оправи.“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) Започвате да мислите за предстоящо наказание.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Казвате на себе си: „Колко чупливи и крехки неща правят в днешно време“.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Казвате на себе си: „Стана случайно!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

3. Намирате се на ученическо парти с приятели и точно тази вечер се чувствате особено привлекателен и остроумен.  Приятелката на ваш приятел (приятелят на ваша приятелка) се отнася към вас с нескрита симпатия.

а) Вие си казвате: „Този неприкрит постоянен интерес от страна на приятелката на моят приятел (приятелят на моята приятелка), може да се отрази негативно върху отношенията с приятеля ми (приятелката ми).

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) Чувствате се „на върха“, неотразим във всяко едно отношение.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Радвате се, че сте направили толкова силно впечатление.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Казвате си: „Приятелят ми (приятелката ми трябва да й (му) обърне по-голямо внимание.“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

4. Вие отлагате до последния момент изпълнението на възложена работа (задача; домашно). В последния момент започвате да пишете „на бърза ръка“, като в резултат постигате незадоволителен, дори лош краен продукт.

а) Подлагате на съмнение собствените си знания, умения, компетентност.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) Мислите си: „Защо денонощието е само 24 часа? Просто времето е малко“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Говорите на себе си: „Не се справих. Заслужавам порицание! Загубих си времето.“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Казвате си: „Направих каквото направих. Това е!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

5. Работите в екип със съученици и допускате сериозна грешка, която е причина за провал на целия проект на екипа. Впоследствие обаче разбирате, че за този провал учителката обвинява не вас, а ваш съученик.

а) Мислите си, че учителката просто не харесва този съученик.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) Казвате си: „Животът е несправедлив!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Избягвате разговори и контакти с изпадналия в немилост съученик.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Създадената несправедлива ситуация е тягостна за вас, измъчва ви и решавате да внесете яснота, като поемете отговорност за провала.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

6. Предстои ви труден и важен телефонен разговор, от който зависи особено много., но вече няколко дни го отклонявате. Накрая (винаги има край!) вие позвънявате, намирате нужните думи и убеждавате събеседника си в целесъобразността и необходимостта от вашата молба.  В резултат разбирате, че проблемът ви е разрешен.

а) Казвате си: „Оказва се, че когато е необходимо мога да съм убедителен“

1 – 2–3 – 4 – 5

б) Изпитвате съжаление за това, че толкова дълго сте отлагали този труден разговор, измъчвали сте себе си и други хора, а е могло това да се спести.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Мислите си, че не сте достатъчно смел, дори се обвинявате, че сте страхлив.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Казвате си: „Много съм добър. Справям се отлично в подобни ситуации!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

д) Мислите си: „Как да избегна в бъдеще провеждането на тиква трудни ситуации и телефонни разговори (обяснения)?“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

7. Решавате да се подложите на диета, но нещеш ли, влизате с приятели в  наскоро открита  и много известна сладкарница, в която са ви поканили. Чувствате извънредно апетитни аромати, а  изображенията в менюто изглеждат привлекателно. Подавате се на изкушението и поръчвате вкусна „виенска“ кифличка.

а) Казвате си „Днес повече нищо няма да хапна!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) казвате си, оправдавайки собственото си предателство:“Ах, този аромат! Така привлекателно изглежда всичко! Не мога да не опитам!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Изпитвате към себе си отвращение за отсъствието на воля и загуба на самоконтрол.  .

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Казвате си: „Само веднъж. Нима има чак толкова голямо значение?“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

8. По време на часа по физическо възпитание играете волейбол. Подавате топката и тя попада в лицето на ваш съотборник.

а) Изпитвате неловкост поради неумението да играете добре както другите. 

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) Мислите си, че „потърпевшият“ трябва да се научи да играе (да внимава).

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) казвате на себе си: „Случи се случайно!“ 

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Извинявате се и правите така, че „потърпевшият“ да се почувства по-добре.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

9. Вие правите нова стъпка в живота си. Започвате да учите в нов град, далеч от родителите си. Става така, че малко по-късно наемате квартира и се прибирате при родителите си само за почивните дни. За щастие, имате в обкръжението си човек, който е благоразположен към вас и е готов да ви помага.  Няколко пъти се налага да взимате от него малки суми и всеки път при възможност ги връщате.

а) Изпитвате неудобство и неловкост към себе си, поради липсата на жизнен опит и неумение самостоятелно (без участието на родителите си) да решавате жизнени проблеми. 

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) Казвате си: „Не ми върви! Нямам късмет!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Обсебен сте от мисълта за връщане на дълга в кратки срокове.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Казвате на себе си: „На мен може да се вярва. Хората ми вярват“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

д) Гордеете се със себе си, защото сте в състояние да върнете дълга.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

10. през уикенда управлявате велосипед, като се спускате по наклон и развивате голяма скорост. Внезапно на пътя ви излиза коте. Вие не успявате нито да спрете, нито да го избегнете – блъскате го.

а) Казвате на себе си: „Котката няма място на пътя!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) Казвате си: „Какъв ужасен човек съм!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Казвате си: „Просто това е нещастно съвпадение на обстоятелствата!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Мислене се връщане отново и отново към случая и си задавате въпроса „Можеше ли да се избегне това?“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

11. Излизате от току-що положен изпит (устен) с мисълта, че сте се справили успешно. Изведнъж обаче се оказва, че отговорите ви са били оценени доста по-лошо.

а) Казвате си: „Това все пак е само един изпит. Ще имам и други възможности!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) Казвате си: „Изпитващият (учителката) не ме харесва, а оценката е само отражение на неговата антипатия към мен.“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Мислите си, че трябваше да се подготвите по-добре за изпита.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Чувствате се глупаво и неудобно.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

12. работите в екип над обща задача (проект). Завършвате работата си над него и учителката оценява високо резултата. Тя обаче решава да поощри само вас. 

а) Считате решението на учителката за недалновидно.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) Изпитвате изолацията на колектива и се чувствате самотен.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Считате, че трудът ви е оценен по достойнство.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Считате себе си за човек със съществен принос в работата, с умения на знаещ и можещ и се гордеете с тези качества.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

д) На мнение сте, че сте длъжен да се откажете от поощрението.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

13. По време на приятелско парти, в момент на откритост и доверие към другите, си позволявате да кажете няколко язвителни и нетактични думи по адрес на приятел, който отсъства.

а) Казвате си: „Това го казах просто заради шегата, да е весело и съвършено безобидно!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) Чувствате се нищожно и гнусно същество.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Мислите си, че ако вашият приятел беше на партито, щеше да се защити.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Извинявате се и се стараете да подчертаете достойнства на вашия приятел, с който така или иначе сте се подиграли.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

14. Оглавявате екип, който работи върху проект под ваше ръководство.  Вие обаче допускате грешка, резултатите от която са подложени на критика както от страна на учителката , така и от страна на съучениците от екипа.

а) Считате, че учителката е трябвало да определи много по-ясно целта на задачата и вашата роля в нея. 

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) Изпитвате желание да избягате, да се скриете.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Считате, че е трябвало да вникнете в проблема и разберете задачата по-дълбоко и да намерите по-добър начин за нейното изпълнение. 

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Казвате си: „Всеки може да сгреши!“

1 – 2 – 3 – 4 – 5

15.  Класният ръководител и директорът на училището ви извикват и ви молят, да организирате празник в  дом за сираци.  Вие приемате, като считате това за  чест, но в процеса на работа се оказва, че  организацията на събитието изисква много време и енергия.  Не веднъж съжалявате, че сте приели тази молба и дори сте мислили да се откажете.  Накрая  все пак празникът се е състоял и вие сте станали свидетели на щастливите усмивки  върху детските лица.

а) Чувствате се егоист и лентяй.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

б) Считате, че са ви вменили задача, с която въобще не сте искали да се занимавате.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

в) Считате, че трябва да се замислите над проблемите на тези, на които в живота не е така провървяло.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

г) Считате, че е великолепно, че по някакъв начин, дори немного, но все пак сте помогнали на тези деца.

1 – 2 – 3 – 4 – 5

д) Изпитвате пълно удовлетворение от себе си и от своята работа.

1 – 2 – 3 – 4 – 5



image

Интерпретация

1.Вина.

Високото ниво показва състояние на дикомфорт в резултат на емоционална реакция към нарушение на собствени интернализирани нравствени норми, негативна оценка на своето поведение, която се съпровожда с напрежение, разкаяние и съжаление; възниква подбуда за изкупление и поправяне на поведението.

2.Срам.

Повишените показатели отразяват склонност към преживяване на чувство на срам, възникващ като последица от осъзнаване за нещо безчестно, нелепо или неприлично в собственото си поведение или обстоятелства от живота или ситуация, оскърбяваща собствената скромност и приличие на индивида.

3.Екстерналност

Понижените показатели отразяват склонност в ситуация на вина и срам, да се приписват причините за случилото се на външни фактори – външната среда, други хора, съдба или случайност.

4.Отстраненост

Повишените показатели свидетелстват за склонност към отстранена позиция и неутрална формулировка на обяснението за случилото се, когато човек открие разсъгласуваност между собственото си поведение и приетите морални норми.

5.Бета-гордост

 Понижените показатели манифестират склонност в типични ситуации на вина и срам, човек да реагира с положителна самооценка на своите действия по отношение другите хора.

6.Алфа-гордост

Понижените показатели са маркер, които демонстрира склонността на човек в типични ситуации на вина и срам, да преживява чувство за собствено достойнство, самоуважение, собствена ценност, удовлетворение от себе си и своите постъпки.

image

 

06.10.2017г.

К.Кунчев 

Категория: Други
Прочетен: 1211 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.12.2018 01:19
                      Методика за изследване на самоотношение (МИС)
                                                 (С.Р.Пантелеева)
                                                        трета част


Интерпретация на скалите.

           1.Скала „Откритост-прикритост“ (14 пункта) – определя преобладаването на една или друга тенденция: или конформност, изразена мотивация за социално одобрение – или критичност, дълбоко осъзнаване на себе си, вътрешна честност и откритост.

            Високите значения (8-10 стена) отразяват изразено защитно поведение на личността, желание да съответства поведението на общоприетите норми и взаимоотношения с обкръжението.  Такава личност е склонна да избягва открити отношения със самата себе с; причина може да бъде или недостатъчно развити навици за рефлексия, повърхностна представа за себе си или осъзнато нежелание да разкрива себе си, да признае собствните си личностни проблеми.

Средните значения (4-7)стена показват избирателно отношение на човек към себе си; преодоляване на някои психологически защити при актуализация на други, особено критични ситуации.

Ниските значения (1-3 стена) указват вътрешна честност, откритост на отношенията на човека със самия себе си; достатъчно развита рефлексия и дълбоко разбиране на себе си. Човек е критичен по отношение на себе си. Във взаимоотношенията с хората доминира ориентацията на собствените представи за ситуациите и случащото се.

2.Скала „Самоувереност“ (14 пункта) -  показва самоуважение, отношение към себе си като към самостоятелен, уверен, волеви и надежден човек, който знае какво иска и защо уважава себе си.

Високите значения (8-10 стена) характеризират изразена самоувереност, усещане за силен „Аз“ и висока смелост при общуването. Доминира мотивацията за успех. Човек уважава и е доволен от себе си, от своите начинания и постижения, усеща своята компетентност и способност да решава много жизнени въпроси. Препятствията по пътя за достигане на определените цели се възприемат като преодолими.  Проблемите и неуспехите се преживяват недълбоко и не за дълго.

Средните значения (4-7 стена) са свойствени за тези, които в обикновена ситуация запазват работоспособността си, увереността в себе си, ориентиранми са към успешни начинания. При неочаквана поява на трудности обаче, увереността се снижава, нараства тревожността и безпокойствието.

Ниските значения (1-3 стена) отразяват неуважение към себе си, свързано с неувереност в собствените възможности и съмнение в своите способности. Човек не се доверява на своите решения, честосе съмнява и колебае в способностите да преодолява трудности и препятствия, да достига определените цели. Възможно е избягване на контакти с хората, потъване в собствените проблеми, вътрешно нашрежение и самоизолация.

3.Скала „Саморъководство“ (12 пункта)  – отразява представите на личността като основен източник на собствена активност, за резултатите и постиженията;  като източник за развитие на собствената личност и подчертава или доминирането на собствения „Аз“ или на външни обстоятелства.

Високите значения (8-10 стена) са характерни за тези, които приемат, че са основен източници за развитие на собствената личност; те приемат себе си за регулатор на постижения и успехи. Човек преживява собствения си „Аз“ като вътрешен стълб, който координира и насочва всяка активност, организира поведението и отношенията с хората; себе си, което го прави способен да прогнозира своите действия и последици от възникващите контакти с обкръжението. Той усеща себе си способен да оказва съпротива на външни влияния, да се противопоставя на съдбата и стихийните събития. За личността е свойствен контрол над емоционалните реакции и преживяванията по повод на самата себе си.

Средните значения (4-7 стена) разкриват особености в отношението към своя „Аз“ в зависимост от степента на адаптация в ситуацията. В обикновени условия на съществуване, в които са възможни познати изменения и  могат да се прогнозират, човек може да прояви изразена способност за личен контрол. В нови за ситуации регулационните възможности на „Аз-а“ отслабват, усилва се склонността към подчинение на средата.

Ниските значения (1-3 стена) описват вярата на субекта в подвластността на своето „Аз“ от външни обстоятелства и събития. Механизмите за саморегулация са отслабени. Волевият контрол е недостатъчен за преодоляване на вътрешни и външни препятствия по пътя за постигане на целите.  За основни източници за случващите се събития се приемат външните обстоятелства. Преживяванията са съпроводени с вътрешно напрежение на „Аз-а“.

4.Скала „Отразено самоотношение“ (11 пункта)  - характеризира представите на субекта за способностите му да предизвиква в другите хора уважение и симпатия.   При интерпретацията е необходимо да се отчита, че скалата не отразява истинското съдържание на взаимодействието между хората, а само  субективното възприятие на наличните отношения.

Високите значения (8-10 стена) съответстват на хора, които възприемат себе си като приятни за обкръжението си хора. Те чувстват, че другите ги обичат, ценят личните и духовните им качества, техните постъпки и действия. Те са привързани към груповите правила и норми. Тези хора усещат в себе си общителност, емоционална откритост за взаимодействие с обкръжението, лекота при установяване на контакти (лични и делови).

Средните значения (4-7 стена) означават избирателно възприятие на човек към  обкръжението си. От негова гледна точка положителното отношение на обкръжаващите го, се разпространява само върху  определени качества, за определени постъпки; другите личностни проявления предизвикват в тях раздразнение и неприемане.

Ниските значения (1-3 стена) показват, че човек се отнася към себе си като неспособен да предизвика уважението на обкръжаващите го и като предизвикващ осъждане и порицание. Не очаква одобрение и поддръжка от другите.

5.Скала „Самоценност“ (14 пункта) – предава усещането за ценност на собствената личност и предполага ценност на собствения „Аз“ за другите.

Високите значения (8-10 стена) принадлежат на хората, които високо оценяват своя духовен потенциал, богатството на вътрешния си свят; склонен е да възприема себе си като индивидуалност и високо цени собствената си неповторимост. Увереността в себе си му помага да се противопоставя на въздействието на средата, рационално да възприема критиката по свой адрес.

Средните значения (4-7 стена) отразяват избирателно отношение към себе си. Човек е склонен високо да оценява редица свои качества и да признава тяхната уникалност. Други качества обаче, явно недооценява и по тази причина забележките на обкръжаващите го могат да предизвикат у него усещане за малоценност и лична несъстоятелност.

Ниските значения (1-3 стена) говорят за дълбоки съмнения на човек към уникалността на своята личност, недооценка на своето духовно „Аз“.  Неувереността в себе си отслабва съпротивите му към външни влияния. Повишената чувствителност към забележки и критиката на обкръжаващите го хора, превръщат личността в силно обидчива, ранима и го подтиква да не се доверява на своята индивидуалност. В това състояние тези хора са внушаеми и склонни да следват други, по-силни личности.

6.Скала „Самоприемане“ (12 пункта)  – позволява да се съди за изразеността на чувството за симпатия към себе си; съгласието със своите вътрешни подбуди; приемане на себе си такъв, какъвто е, независимо от недостатъците и слабостите.

Високите значения (8-10 стена) характеризират склонност към възприемане на своя „Аз“ от всички страни; да приема себе си в цялата си пълнота от поведенчески прояви. Общия фон на възприятието на себе си е положителен. Човек често усеща симпатия към себе си към всички качества на своята личност. Той разглежда своите недостатъци като леки дефицити или отклонения на своите достойнства.  Неуспехите и конфликтните ситуации не му дават основание за да счита себе си за лош човек.

Средните значения (4-7 стена) отразяват избирателно отношение към себе си.  Човек е склонен да приеме не всичко свои достойнства и да критикува не всички свои недостатъци.

Ниските значения (1-3 стена) показват на общ негативен фон възприятието към себе си и склонността към излишна самокритика.  Симпатията към себе си не е достатъчно изразена и се проявява епизодично. Негативната оценка към себе си съществува под различни форми: от описание на себе си в комичен вид до самоунижение.

7.Скала „Самопривързаност“ (11 пункта)  разкрива степента на желание за промени в бъдещето по отношение на сегашното състояние.

Високите значения (8-10 стена) отразяват висока ригидност на „Аз-концепцията; стремеж да запази в неизменен вид своите качества, потребности и постижения; идеалът пречи за реализацията на възможностите за саморазвитие и самоусъвършенстване; високо ниво на личностна тревожност; предразположеност да възприема обкръжаващия свят като заплашващ самооценката.

Средните значения (4-7 стена) показват избирателно отношение към своите личностни свойства; стремеж към промяна само на някои свои качества, при запазване на други.

Ниските значения (1-3 стена) фокусират висока готовност към промени на „Аз-концепцията; откритост към нов опит; търсене на съответствия с реалния и идеалния „Аз“. Желанието за развитие и усъвършенстване на собствения „Аз“ е ярко изразено, източник на което може да бъде неудовлетвореността от себе си. С лекота променя представата за себе си.

8.Скала „Вътрешна конфликтност“ (15 пункта)   - определя наличието на вътрешни конфликти, съмнения, несъгласия със себе си; изразява тенденция към самопоглъщане и рефлексия.

Високите значения (8-10 стена) се отнасят за хората, при които преобладава негативен фон на отношение към себе си.  Те се намират в състояние на постоянен контрол над своя „Аз“; стремят се към дълбока оценка на всичко, което произхожда и се случва във вътрешния им свят. Развитата рефлексия се корени в самопоглъщането, водеща до осъждане на своите качества. Отличават се с високи изисквания (претенции) към себе си, което нерядко води до конфликти между „Аз“-реално и  „Аз-идеално; между нивото на претенции и фактическите постижения; насочена е към признаване на своята малоценност. За истински източник на своите успехи и провали приема преимуществено себе си.

Средните значения (4-7 стена) характеризират хората, които имат нагласа да виждат себе си като зависими от степента на адаптираност в ситуациите. В обикновени за него условия, които са добре познати и прогнозируеми, се наблюдава положителен фон на отношение към себе си; признаване на своите достойнства и висока оценка на своите успехи. Неочакваните трудности, възникващите допълнителни препятствия, могат да способстват за усилване недооценката на собствените постижения.

Ниските значения (1-3 стена)  най-много се срещат при тези, които като цяло се отнасят положително към себе си; усещат баланс между собствените възможности и потребностите на обкръжаващата реалност; между претенциите и успехите; те са доволни от съществуващата житейска ситуация и от себе си.

9.Скала „Самообвинение“ – характеризира изразени отрицателни емоции по адрес на собственото „Аз“.

Високите значения (8-10 стена) могат да се наблюдават при тези, които виждат в себе си преди всичко недостатъци; които са готови да поставят себе си във вина за всички неуспехи. Проблемните ситуации и конфликти в сферата на общуването актуализират сложни психологически защити, сред които доминират реакциите за защита на своя „Аз“ във вид на порицание, осъждане на себе си или търсене на смекчаващи обстоятелства. Нагласата за самообвинение се съпровожда с развитие на вътрешно напрежение, усещане за невъзможност за удовлетворяване на основни потребности.

Средните значения (4-7 стена) указват избирателно отношение. Обвиняват себе си за едни или други постъпки и действия, съчетани от гняв, досада по адрес на обкръжението.

Ниските значения (1-3 стена) разкриват тенденция към отричане на собствената вина в конфликтни ситуации. Защитата на собствения „Аз“ се осъществява по пътя на преимуществено обвинение на другите и пренасяне отговорността върху обкръжението, с цел отстраняване на бариерите по пътя за достигане на поставените цели. Усещането за удовлетвореност на себе си се съчетава с порицание на другите, търсене в тях на източници за всички неприятности и беди.

Източник:

Настольная книга практического психолога / Сост. С.Т. Посохова, С.Л. Соловьева. - М.: АСТ:Хранитель; СПб.: Сова, 2008. - 671 с. (с. 141-157)

Категория: Други
Прочетен: 853 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Методика за изследване на самоотношение (МИС)
(С.Р.Пантелеева)
втора част


Обработка на резултатите

При обработката на резултатите се използва специален „ключ“, с помощта на който се получава т. нар. суров бал.

Съвпадението на отговорите с „ключа“ се оценява с 1 бал.  Първо се изчисляват (събират) отговорите по признак „съгласен“, а след това – по признак „не съгласен“. Получените резултати се сумират. След това сумата „суров“ бал по всяка скала с помощта на специална таблица се трансформира в стенове. Стеновете служат за основание за интерпретация.

image

За трансфортмирнае на „суровите“ балове в стенове (стандартно значение) е необходимо да се намери в първата колонка определена скала и да се проследи по хоризонтала до колонката в която се намират индивидуалния „суров“ бал или интервал от индивидуални „сурови“ балове. На върха на същата тази колонка е указан съответния на „суровия“ бал стен. Например,ако суровия бал е 7 по скала „Самоприемане“, то в колонка 6 поред  е записан интервал 6-7. На върха на същата тази колонка е указано значението в стенове = 5.

            Самоотношението се разглежда като представата на човек за собствената си личност в смисъл на собствен „Аз“. Самоотношението в значителна степен се определя от преживяването за собствена ценност и се демонстрира чрез широк диапазон от чувства: от самоуважение до самоунижение.

            Интерпретацията на резултатите се осъществява  в зависимост от тяхната изразеност. Значението от 1-3 стена условно се приема за ниско ниво на изразеност; от 4-7 – средно; 8-19 – високо. 

image

Пространството „самоотношение“ включва 9 скали и 2 подсистеми (фактори) и 1 защитна система. В позиции от 1 до 9 са представени скалите, а в позиции 10, 11 и 12 в горната таблица са представени интегрални показатели на подсистемите:  самоуважение, автосимпатия и самоунижение.

Самоуважението е системата от самооценки (когнитивни /мисловни/ оценки) за самия себе си и включва 4 скали: саморъководство; самоувереност отразено самоотношение; откритост. За изчисляване на самоуважението се сумират стеновете от четирите скали. След това, получената сума се разделя на 4. Получения резултат е показателя „самоуважение“. Факторът изразява оценката на собствения „Аз“ по отношение социално-нормативните критерии: целеустременост, воля, успешност, моралност, социално одобрение и др. Има силно изразен оценъчен характер.

Автосимпатията, т.е. емоционално-ценностното отношение към себе си включва 3 скали: самопривързаност; самоценност и самоприемане.Събират се стеновете по трите скали и се разделят на 3. Факторът отразява едни или други чувства или преживявания по адрес на собствения „Аз“. В основата му лежи обобщенос чувство на симпатия, което може да съществува редом или дори въпреки една или друга обобщена самооценка, изразяваща преживявания на самоуважение.

Самоунижението е защитен фактор и включва 2 скали: вътрешни конфликти и самообвинение. Сумират се стеновете по двете скали и се разделят на 2. Двата фактора са обединени на основата на негативен емоционален фон на самоотношение.  Самообвинението оказва отрицателен натиск върху общия фактор „автосимпатия“, докато вътрешния конфликт е свързан с дефицит на самоуважение.

Категория: Други
Прочетен: 1458 Коментари: 0 Гласове: 1
                             Методика за изследване на самоотношение (МИС)   
                                                   
(С.Р.Пантелеева) 
                                                          първа част

Методиката е предназначена за установяване структурата на самоотношение на личността и на отделните компоненти на самоотношение: прикритост, самоувереност, саморъководство, отразено самовъзприятие, самоценност, самопривързаност, вътрешна конфликтност и самообвинение.

Самоотношението се разбира в контекста на представите на личността в смисъл на „Аз-а“, като изразяване смисъла на „Аз-а“, като обобщено чувство по адрес на собствения „Аз“. В основата на разбирането на самоотношението е концепцията за самоосъзнанието на В.В.Столин, която дефинира три измерения на самоотношението: симпатия, уважение и близост.

Методиката може да се прилага индивидуално и групово без ограничение на времето. При групово изследване броят на участниците не бива да превишава 15 лица. Време за изпълнение 30-40 мин.

Инструкция: Предлагаме ви списък от твърдения, характеризиращи отношението на човек към себе си, към своите постъпки и действия. Прочетете внимателно всяко твърдение. Ако сте съгласен със съдържанието на твърдението, поставете знак „х“ в колонката с отговори, обозначена с „да“, а ако не сте съгласен – в колонка „не“. Работете бързо и внимателно, не пропускайте нито едно твърдение. Възможно е някои твърдения да се окажат за вас твърде лични, засягащи интимни страни на вашата личност. Постарайте се да определите отношението си към тези въпроси колкото се може по искрено. Вашите отговори няма да бъдат показвани на никого.

Въпросник

1.Думите ми твърде рядко се различават от делата ми.

2.На случаен човек аз по-скоро ще му изглеждам приятно.

3.Към чуждите проблеми аз винаги се отнасям така, както към своите.

4.Често имам чувството, че мислено разговарям със себе си за нещо неприятно.

5.Мисля, че всички мои познати се отнасят към мен със симпатия.

6.Най-разумното нещо, което човек може да направи през своя живот, е да не се противопоставя на своята съдба.

7.Имам достатъчно способности и енергия, за да осъществя в живота си всичко замислено.

8.Ако можех да се раздвоя, то би ми било приятно да общувам със своя двойник.

9.Не съм способен да причиня душевно страдание на най-обичаните за мен хора.

10.Мисля, че не е грях понякога да се самосъжалявам.

11.След като допусна някоя грешка, след това често не мога да си обясня, как е могло да мисля, че въобще е могло да се получи нещо добро.

12.Най-често аз си одобрявам плановете и постъпките.

13.В мен има нещо, която е способно да предизвиква в другите остра неприязън.

14.Когато се опитвам да оценя себе си, преди всичко и най-бързо виждам моите недостатъци.

15.Не мога да бъда дълго време интересен за всеки човек.

16.Може да се каже, че аз ценя себе си достатъчно високо.

17.Вътрешният глас рядко ми подсказва какво всъщност бих искал.

18.Много мои познати не ме приемат толкова сериозно.

19.Случвало се е и не веднъж, да ненавиждам себе си.

20.На мен много ми пречи недостига на енергия, воля и целеустременост.

21.В моя живот са се случвали такива неща, при които съм сключвал сделка със собствената си съвест.

22.Понякога аз сам себе си не мога да разбера.

23.Понякога ми е мъчително да общувам със самия себе си.

24.Мисля, че без някакви усилия мога да намеря общ език с всеки разумен и знаещ човек.

25.Ако трябва да укоря някого, то първо правя това със себе си.

26.Понякога се съмнявам, дали могат другите да ме обичат истински.

27.Нерядко в споровете ми със самия себе си ме обхваща мисълта, че все едно всичко ще стане не така, както аз съм решил.

28.Може да се каже, че отношението ми към самия себе си е дружеско.

29.Не мисля, че има хора, на които да не харесвам.

30.Често се шегувам със себе си.

31.Ако съществуваше втори „Аз“, то той би бил доста скучен партньор за общуване.

32.Струва ми се, че достатъчно съм се развил като личност и сега трябва да полагам много усилия, за да стана нещо различно.

33.Като цяло мен ме устройва такъв какъвто съм.

34.За съжаление твърде много хора не споделят моите възгледи за живота.

35.С убеденост мога да кажа, че аз уважавам себе си.

36.Мисля, че умея умно и успешно да се съветвам със самия себе си.

37.Доста често се дразня на самия себе си.

38.Аз често, но твърде неуспешно се опитвам да променя някои неща в себе си.

39.Мисля, че личността ми е много по-интересна и по-богата, отколкото изглежда на пръв поглед.

40.Моите достойнства са много повече от моите недостатъци.

41.Аз рядко оставам неразбран за важните неща, които се случват с мен.

42.Мисля, че като цяло другите хора ме ценят високо.

43.Това което се  случва с мен е работа на моите собствени ръце.

44.Ако споря със себе си, то аз винаги съм уверен, че ще намеря единственото правилно решение.

45.Когато с мен се случват неприятности и неуспехи, аз казвам на себе си: „Прав си“.

46.Аз не мисля, че духовните интереси на човек са достатъчни, за да бъде харесван и притегателен за другите хора.

47.В мен нерядко възникват съмнения, такъв ли съм всъщност, какъвто си представям, че съм.

48.Не съм способен на предателство дори в мислите си.

49.Най-често мисля за себе си с приятелска ирония.

50.Струва ми се, че много малко хора могат да мислят за мен нещо лошо.

51.Уверен съм, че на мен могат да бъдат възложени отговорни дела.

52.Мога да кажа, че като цяло аз контролирам съдбата си.

53.Никога не споделям мои добри идеи с други.

54.Аз не разказвам какъв съм на другите хора, но дълбоко в душата си зная, че съм по-добър от много от тях.

55.Искам да си остана такъв какъвто съм.

56.Винаги се раздам на критиката по мой адрес, ако е обоснована и справедлива.

57.Струва ми се, че ако хората като мен бяха повече, то животът би се променил към по-добро.

            58.Според мен, аз имам достатъчно тежест в очите на обкръжаващите ме хора.

            59.Мисля, че нещо ми пречи за да разбирам сам себе си.

60.В мен има доста неща, които не смятам, че предизвикват симпатията на другите хора.   

61.При трудни ситуации обикновено не чакам проблемите да се разрешат сами.

62.Понякога се опитвам да представям пред другите не за този, който съм. 

63.Да бъдеш снизходителен към собствените си слабости е напълно естествено.

64.Аз съм се убедил, че дълбокото вглеждане в себе си е доста рисковано и малко приятно.

65.Аз никога не се дразня и не се ядосвам без особена причина.

66.Имал съм такива моменти, в които съм разбирал, че в мен има неща, които не харесвам, дори презирам.

67.Аз често изпитвам чувство, че малко мога да влияя на това, което се случва с мен.

68.Богатството и дълбочината на моя вътрешен свят, определят моята ценност като личност.

69.Дългите спорове със самия себе си оставят по-скоро горчива утайка в моята душа, отколкото облекчение.

70.Мисля, че другите хора изпитват искрено удоволствие при общуване с мен.

71.Ако говоря откровено и честно, понякога съм много неприятен.

72.Може да се каже, че се харесвам.

73.Аз съм надежден човек, на мен може да се разчита.

74.Постигането на моите желания малко зависи от късмета.

75.Моето вътрешно „Аз“ винаги представлява интерес за мен.

76.Много ми е лесно да убедя себе си, че не трябва да се разстройвам за нищо.

77.За близките ми е свойствено, че ме недооценяват.

78.В живота ми нерядко има минути, в които аз сам на себе си съм противен.

79.Струва ми се, че аз не умея да се сърдя на себе си истински.

80.Убедил съм се от живота, че за сериозни неща на мен не трябва да се разчита.

81.Понякога ми се струва, че съм някак си странен.

82.Аз не съм склонен да преминавам пред трудности.

83.Мисля, че моят собствен „Аз“ не заслужава някакво специално внимание.

84.Струва ми се, че дълбоко обмисляйки моите вътрешни проблеми, а съм се научил твърде добре да разбирам себе си.

85.Съмнявам се, че предизвиквам симпатиите на повечето хора от обкръжението ми.

86.Случвало ми се е да извърша такива постъпки, за които не може да се намери оправдание.

87.Някъде дълбоко в моята душа, аз се приемам за един слаб човек.

88.Ако съм искрен и обвиня себе си в нещо, обикновено обвинението не трае дълго.

89.Моят характер какъвто и да е, мен ме устройва.

90.Аз съм напълно наясно в представите си какво ме очаква в бъдеще.

91.Понякога ми е доста трудно да намеря общ език с вътрешния ми „Аз“.

92.Моите мисли за мен в по-голямата си част се свеждат до самообвинения.

93.Аз не искам да се променям, дори в положителна посока, защото считам, че всяка промяна на каквото и да било води до загуба на скъпа частица от самия мен.

94.В  резултат на моите действия твърде често се получава съвсем не това, което искам или разчитам.

95.Малко е вероятно да има нещо в мен, което да не зная за себе си.

96.Не съм сигурен, че с увереност мога да кажа, че съм съзрял като личност.

97.При мен съвсем мирно и нормално достойнства и недостатъци вървят ръка за ръка.

98.Понякога аз оказвам „безкористна“ помощ на хора само заради това, за да изглеждам добре в техните очи.

99.При мен твърде често, но безуспешно ми се налага да се оправдавам пред сами себе си.

100.Тези, които ме обичат, просто не знаят какъв човек съм.

101.Да убедя себе си в нещо друго, не е голяма трудност.

102.Аз не изпитвам липса на близки и разбиращи ме хора.

103.Струва ми се, че са малко хората, които ме уважават истински.

104.Ако не са малките ми недостатъци, като цяло няма за какво да се упреквам.

105.Аз съм този, който се създал такъв, какъвто съм, другите нямат принос за това (вкл. семейството).

106.Мнението на другите за мен напълно съвпада с моето собствено.

107.На мен много ми се иска да променя себе си в редица отношения.

108.Към мен се отнасят така, както заслужавам.

109.Мисля, че съдбата ми се подрежда не така, както на мен би ми се искало.

 

110.Уверен съм, че в живота си съм на своето място.



 

Категория: Други
Прочетен: 653 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Стремежът към успех, самооценката и тревожността.

             „Успехът представлява движение от провали към постижения, без загуба на ентусиазъм!“ (У. Чърчил).

       Подобно на щастието, успехът се явява страничен (остатъчен) продукт на съзнателна човешка дейност. Стремежът за постигане на успех наподобява преследване на мираж.

          Според Ървин Ялом (американски психиатър, теоретик и практик, преподавател и автор на романи), всичко в този живот е една непрестанна подготовка за нещо, което трябва да се случи или да бъде постигнато, но стремежите на хората към определени цели следва да имат своя крайна точка.

          Стремежът към успех се явява съревнование между хората  и той възниква през епохата на Възраждането. Това е времето, в което личността се противопоставя на обществото и  това противопоставяне става една от главните културни ценности на отделната личност, показваща способностите на човек за постигане на успех. Успехът се превръща в основен критерий за собствена ценност на човека (успехът в социалното сравняване повишава усещането за самоценност, на неговата самоценност в очите на другите хора).

По този повод Роло Мей (американски екзистенциален психолог) пише:

„Всичко, което заплашва постигането на успех, предизвиква в хората в нашата култура силна тревога, тъй като човек приема, че под заплаха са ценностите, които са жизнено важни за неговото съществуване, т.е. чувството му за собствено достойнство и самоуважение.

Тенденцията да оценява себе си в зависимост превъзходството на другите хора, неизбежно въвлича човек в самота и отчуждение от обкръжаващите го, а последното на свой ред поражда тревожността.

Освен това, тревожността допълнително се усилва от враждебни чувства, които пронизват обществото, обладано от духа на съревнованието и индивидуализма.

Накрая, тревожността предизвиква отчуждение (алианация) на човек от самия себе си, тъй като превръща себе си в обект, изложен на тезгяха за продажба.“

Роло Мей представя този порочен кръг по следния начин:

image

„По този начин – пише Мей, - основен способ за преодоляване на тревожността е ново и ново усилване на тревожността.“

Следва да се подчертае, че под „успех“ Мей разбира не само постиженията в конкретната професионална дейност (било децата в училище; студентите в университета; служещите или работниците) или там, където се заработват пари, а и много по-често при постигането на цели в личната сфера – било то щастлив брак или отлично взет „изпит“, свободно време, използвано за ползотворни контакти или придобиване на желана вещ.

Колко хора провалят живота си в неуспехи при преследване на подобни цели?

Освен това, не трябва да се забравя, че всеки успех , всеки възторг от постижение, което страстно желае човек, е много по-кратковременно в сравнение времето за постигането му. Веднага след преживяване на чувството за удовлетворение от постигнатия успех, в човек настъпва пресищане, скука и  желание за нови постижения. Подобен бяг в кръг всъщност продължава безкрайно.

В стремежа си към определена цел, човек сам определя, ще бъде ли за него един или друг резултат успешен или неуспешен. Когато се съсредоточи в такъв стандарт, човек се стреми да адаптира резултатите от дейността си към него. Много често обаче тези опити се оказват неуспешни. Както отбелязва Ленгле: „Към успех човек може много да се стреми, но старанието само по себе си не винаги води до успех. Успехът далеч не винаги зависи от усилията на човек“.

За успешността допринасят и много други фактори, повечето от които не са под контрола на от човека. По тази причина хората настъпва разочарование от това, че стандартът им се е оказал недостижим. Резултатите са: депресия, агресивност, злоупотреба с различни субстанции и много други способи, които човек използва за да запълни своя екзистенциален вакуум.

Натрапчивото желание за успех („мания за успех“ по Ленгле), винаги се отличава с едно подчертано невнимание към процеса. Такъв човек се нуждае само и единствено от успех. Всеки път той преживява усещания и емоции в нови и различни модалности. При това, той определя (самооценява се)  себе си чрез успеха и никога в своите очаквания не се разглежда като неуспешен. Всичко, което се случва по пътя към успеха, различно от целта му,  преминава незабелязано от него. Така той остава вътрешно пуст, преживява празнота и рано или късно осъзнава безсмислието на такъв начин на живот.

Стремежът към успех е необходимо да се разглежда като стремление към собственост, към притежание (обсебване) – живот в модуса „ИМАМ“ по Ерих Фром. Успех може да бъде всичко, което човек счита за такова: кариера, постигане на статус, материално благополучие, притежаване на красив, ярък, умен и успешен партньор, полезни или почтени контакти, възпитани и образование на децата. Всички тези ценности се намират вън от личността. Така настъпва отчуждаването на индивида от самия себе си (човекът се превръща в обект, защото усещането за собствените сили зависи от външни качества, от богатство и пр., а не от вътрешните му свойства). В резултат тревожната безсмисленост само се увеличава. В този вид стремежа към успех има илюзорен смисъл, при което човек не утвърждава своите истински ценности.

Дори когато човек приема за успех соя интелект, чувството си за хумор, красивия глас и пр., тези свойства се явяват външни на неговия „Аз“, често дори чужди на неговия „Аз“ (въпреки, че човек е сигурен в обратното, че именно ТОЙ притежава тези качества). Тези черти се явяват само атрибути на неговия „Аз“, изпълняващи определени функции – най-често само за да защитят или потвърдят неговата гордост.

Според Роло Мей: „Когато ценностите или целите на даден човек са застрашени, той е лишен от възможността да разчита на последователната стойностна система на своята култура. Тогава заплахата, която усеща човек, засяга не само възможностите за постигане на дадените цели. Тя (заплахата) почти винаги поражда съмнения, които подтикват човек да се пита, трябва ли изобщо да се стреми към постигането на тези цели и по този начин опасността заплашва самите цели“.

Единствено модусът „да бъда“ може да придобие някакъв смисъл. Смисълът се съдържа в самоопределянето на човек, че той самият по себе си представлява ценност, независимо от успеха.

По този начин смисълът е изцяло е в областта, в която човек може да действа: смисълът се изразява не е в това да имаш успех, а в истинския ентусиазъм към нещо ценно. 

Единствения път към успеха е да живееш осмислено.  Човек не може да промени света, но е способен да утвърди своите ценности във всяка ситуация по пътя към поставените цели. Тогава успехът ще дойде от само себе си. Дори и да не бъде постигната целта, всичко което човек е направил по пътя, за постигането й осмисля живота му.

 

04.10.2017г.

К. Кунчев

Категория: Други
Прочетен: 1473 Коментари: 0 Гласове: 1
                                            Самооценка и социални отношения


Поведението на човек зависи от нивото на самооценката му, която може да оказва различно влияние върху взаимоотношенията му с другите хора. При това, съответната самооценка ще бъде подкрепяна и утвърждавана от множество обратни връзки (сигнали на другите към нас).

По тази причина хората с висока самооценка се държат уверено, често като победители – поведение, което им носи признание и възхищение. Те са много по-малко тревожни от тези с ниска самооценка, но такова поведение може да ги доведе до отхвърляне от страна на другите.

Хората с ниска самооценка попадат в омагьосан (порочен) кръг от поведенчески стереотипи и негативни очаквания.  Те се чувстват обикновено безпомощни и слаби, държат се пред другите по този начин и получават от тях съответната реакция. Така хората, които са потиснати и с ниска самооценка страстно желаят признанието и приемането си от страна на другите, но практически тяхното поведение води към обратното – оказва се, че те са отхвърлени, нехаресвани, не получават това от което жизнено се нуждаят – близост и признание. Този техен проблем се явява основен проблем на адаптацията им сред своето обкръжение (приятелски, професионален или друг кръг).  Тези, които имат ниска самооценка и се подлагат (търпят) на унищожителна критика, много често биват отхвърляни от обкръжаващите ги. Освен това, тяхното потиснато (депресивно) настроение оказва понякога  заразително и оцветява в мрачни цветове всички останали.

Хората с висока самооценка са склонни да оценяват по-често положително себе си, в сравнение тези с ниска самооценка.

Оценката от страна на другите не винаги може да съвпадне със собствената оценка за едни или други наши качества. Изследвания доказват, че само пробивните и активни хора с висока самооценка за своите качества, се възприемат от другите като действителни притежатели на тези качества. В същото време тези хора не биха били привлекателни и алтруистични, хора,  на чиято поддръжка може да се разчита. 

Не е задължително хората, позитивно оценяващи себе си, да бъдат по същия начин оценявани от другите хора.  Това има голямо значение за работата в екип или адаптацията в работната социална група (ученически клас; трудов колектив и пр.). В този смисъл високата самооценка не е критерий за наличието на способностите на човек да се интегрира в екипа. А ако именно този човек е склонен към обезценяване на другите, то това води до появата на доминиращо и високомерно поведение.

 

Хората с ниска самооценка полагат големи стремежи, ориентирани към социално признание, при това те остават малко инициативни при установяване на контакти. Те се държат твърде внимателно, подозрително, предпазливо, защитно, в някои случаи дори параноично, боейки се да не бъдат отхвърлени. В този свой стремеж те са склонни да правят необосновани отстъпки и компромиси, дори със самите себе си, причинявайки си дискомфорт – това са т. нар. „добряци“.

Тези, които високо оценяват себе си, са готови да поемат рискове в междуличностните отношения. Вероятностите от неуспех в отношенията не ги възпрепятства по пътя към целите им, които се стремят да постигнат, за разлика от тези, които подценяват себе си („Ще отстъпя (ще се съглася; ще премълча и т.н.), за да не си разваля отношенията с тях (за да не бъда отхвърлен.“).  Тези, които оценяват високо себе си, като цяло имат в по-ограничена степен изразена потребност от социално признание и от установяване на контакти. Същевременно, когато при тях възникне потребност от контакти и общуване, те проявяват завидна инициативност и активност, в т.ч. поемат рискове, за разлика от хората с ниска самооценка, за които тези контакти са извънредно важни, но в тази дейност те са извънредно пасивни.

Самооценката е преди всичко нагласа по отношение на себе си. Тази нагласа намира своето изражение в това, как човек се държи по отношение на другите хора. За да запази и  утвърди своята самооценка в социалната среда,  човек нерядко (често несъзнателно) прибягва към изкривяване на възприятието за реалността, ако последната е заплаха за неговата самооценка. Това са т. нар. когнитивни изкривявания. Така например, хората на които е присъщо чувството за вина при конфликти и неуспехи, много по-лесно отхвърлят тази вина и я вменяват на други хора.  Нерядко се наблюдава когнитивно изкривяване, произхождащо от възприятието за самия себе си и другите значими хора в розова светлина – ако определена незаслужено позитивна оценка на другия съвпада или повишава  нашата собствена. Същевременно поведението на другия може да се интерпретира различно, в зависимост от базовото ни отношение към него и от това, каква роля играе той в текущата самооценка на човек.

Хората с повишена самооценка твърде често са склон ни да поемат върху себе си отговорност за своето поведение.  Хората с ниска самооценка – обратно, те приписват на себе си извънредна (реална или въображаема) отговорност за проблемите. При това този, който не счита себе си за виновен за конфликта, ще бъде оценяван от другия като високо отговорен човек, а този, който приписва на себе си вина, често описва партньора си като безотговорен.

Много често е наблюдаван феномен, при който човек се стреми да завоюва симпатиите и съчувствието на другите, чрез самокритични изказвания. В действителност, ако човек се проявява в групата самокритично, той може да бъде възприет като човек лишен от претенции. Дори съществува опасност да бъде възприет за непривлекателен и некомпетентен (особено ако е подложен на изразени и продължителни съмнения към себе си). Ако човек демонстрира превъзходство и се старае да повишава своя престиж, то той често се възприема като твърде компетентен, но същевременно рискува да наруши с това си поведение хармонията в отношенията в групата, към която принадлежи.

Като цяло партньорите по общуване се адаптират по стил един към друг.  Така например, ако единият партньор е самокритичен, то другият по правило ще се държи скромно.  Ако единият полага усилия да повиши своя престиж, то другият също ще оценява себе си позитивно.

Да бъде приет и да принадлежи към групата е исторически развиваща се екзистенциална човешка потребност, гарантираща  оцеляването на отделния човек. Установено е, че ниската самооценка не е причина за социални проблеми, а  съпровожда тези проблеми.  Социалната изключеност се явява в твърде голяма степен източник на лични проблеми (например, безпокойство, тревожност, страх, усещане за самота) и ниска самооценка. С други думи, ниската самооценка на човек в групата (ученически клас, приятелски кръг, трудов колектив) може да показва неблагополучен групов климат, в който отделния индивид се чувства неприет, изключен и преживява заплаха за неговата базова потребност от принадлежност към социална група.

Усещането за изключеност може да доведе до поява на проблемно поведение, което в името на краткосрочни изгоди (повишаване на самооценката), може да доведе до дългосрочни проблеми. Например, включването на детето в определена асоциална група, за да избегне самотата и усещането за безполезност; употребата на наркотици и алкохол, за да бъдеш приет от „своите“ членове на групата. Такова поведение може да доведе до значително снижаване на самооценката. Неуспехите в другите житейски сфери и техните физически и социални последици от такова поведение могат допълнително да снижат самооценката.

 

 

 

 

Самооценка и семейни (партньорски) отношения

Високата самооценка се намира в тясна връзка с УВЕРЕНИЯ СТИЛ НА ПРИВЪРЗАНОСТ. Такава връзка се открива в нивото на самооценка на хората, които се намират в семейни или партньорски отношения.

Ниската самооценка често се явява голям проблем в семейните и партньорски (приятелски, професионални и пр.) отношения,  тъй като хората с ниска самооценка и постоянни съмнения в себе си непрекъснато търсят и искат признание от страна на партньора.  Този тип поведение твърде много напряга другия, който преживява също непрекъснато повишен натиск, в резултат на което се появява неговото сепариране (нерядко несъзнавано дистанциране, отделяне).  По този начин претенциите и потребността от по-голяма любов и близост на единия партньор се трансформират в стратегия на отказ от другия. Това от своя страна предизвиква при човека с ниска самооценка нов прилив на претенции към своя партньор, който от своя страна усилва тенденцията на отделяне.

Важното е да се осъзнае, че семейните (партньорски) отношения могат да бъдат използвани от хората за повишаване на своята самооценка – било то за сметка на унижението на другия или обратно, за сметка на поддръжката на другия. За стабилността на партнирането е полезно и двамата не само да се поддържат един на друг, а и взаимно да обменят позитивни  изказвания един на друг.

Хората със силни съмнения в себе си и с ниско самочувствие, често не могат да повярват, че другият ги харесва и обича.  Търсенето на близост с партньора винаги е засенчено от безпокойство по повод възможността (често измислена, въображаема) да бъдат отхвърлени.  Такива хора не оценяват доброто отношение с партньора си и оценяват себе си като все по-малко достойни за обичта му. В резултат тези хора все по-малко са доволни от своите отношения и все по-малко са оптимистични за бъдещето.  Те се държат тревожно, неуверено, много са чувствителни на най-малка критика и постоянно изискват от своите партньори признание и потвърждение, че са любими и обичани.  Отношенията са поставени под риск и заплаха, тъй като се предполагат неадекватни реакции на най-малки забележки, които предизвикват в партньора негативни чувства.  Изискващото поведение (претенциите), насочено (изглеждащо) към укрепване на отношенията с партньора, води до напълно противоположен резултат: страхът от изоставяне и отхвърляне провокира такива тенденции, дори и в един много търпелив партньор.

 

 

 

            Отхвърляне.

При хората с висока самооценка, ако преживеят опит за отхвърляне, като правило се наблюдава по-голяма интензивност, насочена към дейността. Активността в работата им помага да запазят нивото си на самооценка.  При хората с ниска самооценка се случва обратното,  всички техни мисли са обсебени от негативни преживявания за раздяла. В резултат те не могат да се съсредоточат върху своята дейност и страдат, а това още повече срива самооценката им.  Аналогичен е процеса и при децата (учениците) – когато едно дете не успява да се адаптира в социалната си среда (учебния клас, приятелски кръг) то страда, защото преживява отхвърлянето от групата или приятеля (при децата това отхвърляне е още по-жестоко).

Високата самооценка често води до това, че при неуспех, човек не се предава бързо, не прекратява усилията си, а продължава да генерира и си поставя цели, вярва в успеха, дори тогава, когато ситуацията не предполага обективни условия за успех. Подобна е реакцията на тези хора и любовните взаимоотношения (т. нар. „неразделна любов“) – те продължават упорито, независимо от многократните повторения на отказ, да се стремят и домогнат до обекта на своята страст.

Отхвърлянето като защита от възможността да бъдеш отхвърлен.

По данни на Мюрей и Холмс. Хората с висока самооценка често се оказват уверени в любовта на своя партньор. За тях отношенията с партньора са тихо пристанище, в което могат да изчакат преминаването на житейските бури.  Обратно, хората с ниска самооценка и предполагаемата и подозрителност, поставят под съмнение, че техния партньор ги оценява и обича.  Освен това, те често си позволяват да говорят за своите отношения  (които така страстно се опитват да запазят), като малко значими за тях, а партньора си оценяват далеч непозитивно. Тази реакция се счита за несъзнавана защита на очаквания крах във взаимоотношенията, от който тези хора непрекъснато се опасяват.

Съмненията подтикват съмняващият се да полага непрекъснати усилия да подтиква своя партньор към потвърждаване на неговата любов. При нарастващото усещане за заплаха от прекратяване на отношенията, такива хора се опитват да обезценят (девалидизират) в своите собствени очи както другия, така и самите отношения, а на опитите за сближаване от страна на партньора реагират често с „хладен отказ“.

По данни на Мюрей и Холмс, хората с ниска самооценка (тази, която се базира основно на външни източници, оценки и одобрения), всяка привързаност крие опасност от раздяла и отхвърляне.  На такива хора може да се помогне не толкова чрез уверения в любов и привързаност, колкото с преход към едно ново ниво на безоценъчни отношения.

От гледна точка на теорията за конструктите на личността на Дж.А.Кели,  не трябва да се поставя акцент върху позитивната противоположност на това, че човек се страхува (например, в случая на конструкта: „признание – отхвърляне“,  „обича ме – не ме обича“), тъй като мислите за позитивния полюс неминуемо привеждат човек към мисли за негативния полюс, към страх от загуба.  Трябва да се работи в неутрални конструкти, например „разбиране – неразбиране“, „неприемане – приемане“, т.е., ако проблема бъде трансформиран от сферата на  фантазията и негативните очаквания (където влиянието на човек върху обстоятелствата и резултатите е незначително) към сферата на реалността (където човек може да влияе на обстоятелствата и на своето поведение).

Ниската самооценка и самоактуализиращото се пророчество.

Катц и Джойнер отбелязват, че хората с ниска самооценка непрекъснато изискват потвърждения и позитивни отзвуци от страна на партньорите си, те не могат да достигнат степен на увереност в неговите положителни изказвания (непрекъснато се съмняват и подозират). Причината тук е в това, че позитивните послания на партньора противоречат на собствената им негативна оценка и негативни очаквания. Оказва се, че за тези хора осреднените негативните оценки са за предпочитане, отколкото открито и явно позитивните оценки, които се интерпретират като неискрени и криещи в себе си заплаха от разочарование.

Стремежът към признание и демонстрация на любов подтиква такива хора към все по-нови и нови изисквания към партньора.  Независимо от реакцията на партньора,  тяхното поведение на взискателен човек с ниска самооценка винаги ще изразява недоволство: негативните реакции на него не му харесват сами по себе си, а в позитивните не може да повярва. И той винаги реагира, „хващайки“ партньора за гърлото с думите „Действителни ли ме обичаш?“.  Така рано или късно партньорът, уморен от такъв тормоз ще започне наистина да преживява чувство на раздразнение към другия, който от своя страна още повече ще изпитва притеснение и  безпокойство, и с нови сили ще се опитва да се домогва до търсеното признание.

Така се формира порочен кръг, който може да задържи двойката в дисфункционално състояние, но е напълно възможен и друг изход – разрив в отношенията. По този начин, човек с ниска самооценка и негативни очаквания въвежда сам себе си в беда, която сътворява със собствените си „ръце“.

 

Самооценка и оказване на помощ.

            Що се отнася до оказването на помощ, то тя се приема толкова по охотно, колкото повече сходни и общи потенциали имат лицето на което се помага с другия партньор. По принцип, човек възприема другия като толкова по-привлекателен, колкото повече сходства забелязва в другия.

            Оказването на помощ може да се осъществи на алтруистична или егоистична основа.  Алтруизмът в този смисъл означава съдействие на другия и съчувствие към него, егоизмът -  помощ за другия с цел, получаване  за себе си на определени преимущества (например, такива като повишаване на самооценката, поради факта, че човек се представя като компетентен и морален).

            Позитивната самооценка може да бъде както причина, така и следствие на (от) оказаната помощ на другия. Стремежът да защити своята самооценка може да окаже съществено влияние на готовността за оказване помощ на другия – в случаи, когато оказваната помощ може да намали преимуществото над този друг и когато се явява предмет на гордост на човека.  По тази причина, когато определените области не засягат самооценката на човек, той охотно помага на свои и на чужди. В същото време, ако помощта за своите по описаната по-горе схема заплашва на наруши самооценката, то той ще по-склонен да помогне не на своите, а на външните.

            В много ситуации помощта се оказва полезна – човек получава поддръжка при изпълнение на някаква задача, но ползата може да се изразява още и в намаляване на загубите.  Факт е, че когато човек не може да изпълни определена задача със свои сили, тогава той може да възприеме другите като заплашващи самоуважението му и да се почувства унижен.

            Особено унищожителни за самооценката е помощ, получена от хора, чийто статус в очите на човек е по-нисък от неговия.

            Твърде унизителна може да бъде и помощта без възможност за „разплата“ в бъдещето, т.е. приемането на безвъзмездна услуга може да повлияе крайно негативно върху самооценката.

И накрая, сериозна заплаха за самооценката са ситуациите, в които човек вижда себе си като неудачник, т.е., приписва изцяло на себе си причините за неуспехите и мисълта, че има нужда от чужда помощ.

Хората с висока самооценка възприемат много често приемането на чужда помощ като несъответстваща на техните представи. Те приемат с нежелание помощ от хора, които се намират на едно заедно с тях – такава помощ неизбежно е съпроводена от въпроса: „А не мога ли аз сам да се справя?“. По-леко те приемат помощ в случаите, когато могат да се „разплатят“, т.е. да върнат дълга, което се обяснява с възможност за контрол. Ако получената помощ предполага  дълъг период, то хората с висока самооценка са по-малко готови да я приемат в сравнение тези с ниска самооценка.

В същото време, разбирането за помощта на хора с много ниска самооценка може да бъде мъчително, отколкото за хора с крайно висока самооценка. Последните знаят своите силни страни в други области и това действа като компенсиращо. Същевременно хората с ниска самооценка търсят активна социална поддръжка (включително специализирана) в проблемни ситуации, в сравнение тези с висока самооценка.

Съотношение между неуспехите и усещането за отхвърленост.

Отношението на един човек към друг може да се колебае в зависимост от постиженията или от поведението на последния.  Така например, похвалите за успехи или за послушание, могат да се заменят с хладнина, дистантност, обвинения за провал или „нежелано“ поведение. Такова отношение към другия може да се характеризира с формулата: „Аз те обичам и харесва, ако ти отговаряш на моите очаквания!“.  Такова отношение (особено при децата) може да доведе до снижаване на самооценката, когато човек мисли за себе си: „Аз съм ценен, само ако ме признават и ме хвалят!“.

Хората с подобни нагласи и ниско ниво на самоуважение могат лесно да смесят (миксират) усещането за успех и признание от страна на другите със собствените си неуспехи с чувството за отхвърленост от другите.  Този патерн на мислене се базира на убеждението: „Щом другите не ме обичат и те не заслужават обич!“, т.е., винаги когато отношенията не се развиват така както очакват, те губят увереността в себе си, тяхната самооценка се разрушава и отношенията им с другите хора се оказват под заплаха.

Реакциите на хората към неуспехите се намират в тясна връзка със самооценката им.  Ако чувството за самоуважение е високо, то човек реагира на неуспехите и проблемите от позиция на самодостатъчност, ако самооценката е ниска, то на преден план излизат тревожност и страх.

Хората с висока самооценка често са „учудени“ при неуспехи, като обикновено игнорират или отричат, или реагират бурно, проявявайки черти на упорство, конфронтация, враждебност, непокорство и арогантност.

Ниската самооценка често се проявява в случай на неуспех като извънредна дружелюбност и любезност. Такива хора живо търсят признание и утеха.  Те не са уверени в признанието и приемането им от другите, защото всички свои усилия  насочват към съответното очакване на другия.  Те са силно притеснени, че могат да бъдат отхвърлени и по тази причина се стараят да бъдат приети от другите хора, да създадат с тях хармонични отношения, да не се лишат от толкова необходимите за тях обич и снизходителност.

 

Забележка: С големи букви са  отбелязани термини, по които са разработени отделни материали.

 

01.10.2017г.

К.Кунчев

 

Категория: Други
Прочетен: 10047 Коментари: 0 Гласове: 1
 

Проблеми с ниското самоуважение

Ниското самоуважение е причина и симптом на депресията, безпокойството и раздразнителността. То (ниското самоуважение) е въже (окови), които блокират човек, не му позволяват да осъществи своите мечти, да се наслади на най-простите неща. Ние казваме „отсъствие на самоуважение“ – и многозначително кимаме с глава.  Ние използваме думите, но изследваме ли ние това и знаем ли какво действително означава? Вие не можете физически да усетите чувството за собствено достойнство. Какво всъщност означава то?

Свещените писания в много религии учат, че гордостта и високомерието са ужасни грехове, а от това следва, че човек не може да се покланя и на Бога и на себе си едновременно. Разбираемо е, че ако човек е удовлетворен и изпълнен със собствено самоуважение, то в него няма място за нищо друго.  На практика обаче, истинското чувство за реално себеуважение, няма нищо общо нито с високомерието, нито със себелюбието или тщеславието.

Реалното чувство за собствено достойнство се състои от:

-оценка на това, какво може човек да прави;

-честно уважение към собствените си способности, потенциал и ценности;

-знание за собствените сили и вяра в тях;

-оценка и открито признаване на собствените граници;

-приемане на собствените си ограничения като реалност и същевременно разбиране, че тези ограничения могат да бъдат преодолени;

-освобождаване от извънредното безпокойство за това, какво говорят другите за човек;

-признаване на факта, че общественото възприятие на човек от другите действително играе важна роля и  му влияе, но не го определя като личност (Кой е той всъщност?).

-наличие на силно чувство в човек за това, кои е той.

Развитие на чувството за собствено достойнство и самоутвърждаване.

На тази тема са посветени много трактати и методики. Те са широко разпространени и вие навярно сте ги виждали. Една част от тях ни призовават да „обичаме себе си“ или ежедневно да си повтаряме позитивни твърдения за себе си, за да се препрограмираме. Наистина ли работи това? И ако то действително  работи, какво бихме казали за програмираните хора?

Какво освен упрек и отвращение от себе си може да почувства човек, който десетки пъти на ден повтаря: „Аз съм добър човек!“, оставяйки такъв какъвто е бил – без промяна.

 

Баланс във всичко

Чувството на емпатия към себе си по причина на мързел, егоизъм, нетърпимост или агресивност формира обратна връзка. Ние можем да осъждаме себе си и да мислим за себе си  в негативна светлина.

Ако аз съм се държал лошо в определен момент, то аз съм длъжен да съжалявам за това само за този определен период от време и случай, а не като цяло за моята личност.  Несъстоятелно е за една грешка човек да генерализира“ „Аз за нищо не ставам“. Лесно е човек да открие в опита си ситуации и периоди, в които доминират успехи и способности.

Същественото различие.

Има съществено различие между убеждението, с което ние се обръщаме към себе си: „Аз съм напълно несъстоятелен човек, защото миналата седмица аз бях груб със родствениците на моята съпруга и аз винаги ще бъда безнадежден във всяка област.“ (ниско самоуважение) и „Аз се държах действително ужасно вчера вечерта с ….. (точно определени хора, в точно определено време).“  Второто твърдение показва приемане на отговорност, но не бичувам собствената си личност и целия си живот като нищо неструващ. (балансирано чувство за собствено достойнство).

Това е начина, по който човек може да бъде самокритичен и в същото време да запази чувството за собствено достойнство. Този начин отхвърля възможността човек да прави обобщаващи изводи от своите грешки и слабости. Вярата на човек в себе си е особено важна и същевременно извънредно трудна задача на личността.

Значението на развиващите се навици, като основа за добро самочувствие.

Ако ученик твърди за себе си (има такова убеждение): „С всеки изминал ден аз ставам все по-уверен в училищното си обкръжение!“, а същевременно вред другите се чувства ужасно смутен и срамежлив, тогава на кого самия той да вярва?“  Да вярва на това, което непрекъснато си повтаря и опитва да сам да се убеди или на своя физически и емоционален ежедневен опит? За постигането на нови самооценъчни мисли и убеждения е необходимо човек да формира нови диалогови навици, да усвои и прилага методи за релаксация за снижаване на своята тревожност, да усвои нови навици на мислене и едва тогава той ще се почувства в обществото комфортно. Това именно ще му позволи той самият да усети резултата, а не  само да вярва в този резултат.

 „Меките“ навици за ниско самоуважение.

Научаването да се управляват емоциите се явява навик, както практическото управление на автомобил или изучаването на чужд език.  Емоционалните навици понякога се наричат „меки навици“. По-основните от тях са:

-способност да се чуят (да се прочетат собствените чувства;

-способност да се определи, кога другите се ядосват, сърдят, разстройват, двоумят и пр.;

-способност за чувствителност към другите, умение човек да разбира как се чувства в различни ситуации;

-наличие на съчувствие (способност да се почувства положението на другия);

-способност човек да формулира своя гледна точка и да говори „на себе си“ убедително;

-наличие на навици за ефективно общуване;

-възможност да обясни и да отиде на компромис в общуването;

-наличие на добри навици за взаимно разбиране и способности за създаване и поддържане на дружба;

-способност да забелязва бързите смени на собствените си емоции;

-знания за управление на своя собствен гняв и лошо настроение, за да не потъва в собствените си емоции;

-разбиране за своите лични потребности в обществото (отдих, творчески порив, здравословен начин на живот, поставяне на достижими цели и възможност за техния контрол).

-да се ориентира към актуалните потребности в ежедневния живот;

-да има широк кръг интереси и действия (в максимално възможна степен), за да си позволи себеутвърждаване в онези сфери и дейности, в които разполага със силни страни и потенциал;

-способности да управлява напрегнати житейски ситуации;

-ясно разбиране за важността на социалното обкръжение, което човек избира – свързва ли се с хора, които го потискат надолу или с хора, с които е уверен, уважаван и интересен;

Има хора, притежаващи голямо разнообразие от навици и таланти, но въпреки това страдат от ниско чувство за собствено  достойнство. Поставянето пред себе си на невъзможни цели (невъзможни за конкретната личност), винаги води до разочарования – това е капан за неудачници. Да знаем какво точно можем и в коя сфера сме „дяволски добри“, да си поставим цели, които съответстват на нашите възможности, да предоставим на себе си съответстващо ниво на кредит – това е основата на „меките умения“.

И така, вместо отчаяно да се опитваме да се убедим, че ние сме достойни за възхищение, чрез промиване на мозъка, по добре да тръгнем по пътя на истинското себеуважение, като развием навици, т. нар. „меки навици“. Когато човек е по-малко стеснителен и срамежлив, когато се намира извън отрицателното влияние на тези емоции, той е по-открит за собствените си способности, защото е по-активен към адаптация, към прогрес и развитие.

 

01.10.2017г.

К.Кунчев

Категория: Други
Прочетен: 1951 Коментари: 0 Гласове: 0
                                                  Източници на самооценката

 


Източниците на самооценката лежат в основата на самооценката.

Най-често хората, участващи в интервюта и изследвания, назовават в качеството на най-важни източници на своята самооценка собствените си качества, способности, знания и облик. На второ място стоят социалните източници, например въвлечеността им в социалните взаимоотношения.  Определен брой интервюирани считат за важен източник на самооценката онова, с което те превъзхождат другите хора – колко „по-добри“ са от „добрите“ други.

Интересен е факта, че твърде ограничен брой изследвани лица отбелязват, че не се нуждаят от външни източници, тъй като притежават способност да разбират и възприемат себе си такива, каквито са. Следва да се отбележи, че именно самооценката, базирана на самовъзприятието, се явява стабилна основа ма усещането за самоценност (самоуважение), тъй като не зависи от успеха или от признанието от страна на другите хора. За тази категория хора може да се каже, че тяхната самооценка се базира на вътрешни източници. Самооценката, основаваща се на възприятието може да бъде по-устойчива (базираща се на обективни критерии), когато тя в по-малка степен зависи от външни фактори

Останалите източници (външни), върху които се гради самооценката могат да се нарекат проблемни.

Такова търсене на признание, води до това, човек непрекъснато да се сравнява, подравнява по другите. Това е причината хората, при които доминират външните източници, да стоят в „периферията“, на „втория ред“, в сивия сектор на групата. Те винаги  на първо място търсят, наблюдават, склонни са приемат реакциите (мненията, предложенията, решенията, действията и пр.) на другите от групата за автентични и вървят след тях (съгласяват се).

Стремежът към превъзходство може да се съпровожда от АГРЕСИЯ в междуличностните отношения.

Стремежът към УСПЕХ може да зависи от редица външни обстоятелства, правещи успеха достижим или недостижим.  Освен всичко това, успехът не винаги е достижим, тъй като човек не винаги определя за себе си ясно критериите за успех. По тази причина дори положителните резултати от дейността могат да се съпровождат от разочарование и снижаване на самооценката.

Много изследвания установяват зависимост между високия социално-икономически и финансов статус и чувството за висока самооценка.  При това съотношението започва да расте обикновено от около 11 годишна възраст и достига максимални стойности в зряла възраст, а след 60 годишна възраст рязко и значително се снижава. Това свидетелства в полза на твърдението, че самооценката в младите години зависи от стремежа „какво да постигна“ в своя живот. Този стремеж в късна възрастност  разбира се вече не е така актуален. Освен това, от позицията на своята висока възрастност хората нерядко се отнасят скептично към подобни стремежи. Важно е да се отбележи, че чувството за самоуважение зависи много силно от образованието и професията, която се упражнява, а не от размера на финансовите доходи. 

Много от източниците (вътрешни, присъщи на човека) на висока самооценка се приемат за такива по определение. Към тях се отнасят например, външния вид и спортния дух. Загубата на тези качества (с възрастта, в резултат на болест или нещастен случай) може да доведе до сериозни проблеми в самооценката, които са толкова по-ярко изразени, колкото по голямо значение са имали тези качества в миналото.  Именно стремежът да бъдат запазени тези източници на самооценка, заставя много хора да прибягват до пластични операции, разнообразна козметика, занимания със спорт и пр.

Опората върху такива (външни) източници на самооценката е проблематична, тъй като всяка промяна се превръща в тежко изпитание на чувството за самоуважение, което всеки път след всяка промяна трябва да бъде утвърждавано отново и отново.

Всички източници на самооценката (особено външните) са винаги много динамични, тъй като имат склонност да променят своята изразеност, а понякога дори да изчезват.  Към този тип променливи се отнасят следните видове източници на самооценката:

-поддръжката от страна на семейството (да бъдеш източник на гордост за своето семейство);

-признание от страна на другите (съревнование – да бъдеш по-силен, по-знаещ, по-бърз и пр. от другите);

-външен вид (ако другите не ме уважават, а не мога да се самоуважавам);

-религиозност (ако Бог не ме обича, аз нямам никаква ценност);

-успехите;

-ориентираността към социалните норми и ценности;

Наличието на проблеми, свързани с провала (краха) на един или друг източник на самооценката, могат да доведат до различни заболявания. Така например, зависимостта от родителското признание не рядко (например, усещане, че родителите не те „обичат“), може да се изрази в алкохолизъм или наркомания. Нарушенията на храненето (например, анорексия), често се срещат при хора, които придават особено значение на външната си привлекателност.

Лесно е да се разбере, че опора на разгледаните по-горе източници на самооценката имат за своя основа ориентировката към МОДУС ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ. Човек се стреми да окуражава себе си с някои СУБСТАНЦИИ, които биха могли да му осигурят непреходна увереност за собствена значимост.  Трябва да подчертаем, че всички разгледани фактори, участващи във формирането на самооценката, могат да формират ИДЕНТИЧНОСТТА на човек. Ако съставляващите самооценката възприемат човек като част от него самия, ако той отъждествява себе си с тях, то те стават част от неговата идентичност.

В този контекст важна стъпка е разбирането за това, къде се намира и какво е съдържанието на АВТЕНТИЧНИЯ АЗ. За да се постигне това, на първо място е необходимо да бъде отхвърлено (буквално изтърсено) всичко онова, което се явява нанос (украшение) на Аз-а и което създава т. нар. лъжлива идентичност, която от своя страна прави оценката незаслужено висока.  Незаслужено, в следния смисъл: това, което човек цени високо в себе си не произхожда от самия него, от неговия Аз, т.е., при разлагане на тази идентичност се върви към сърцевината на Аз-а и по този път постепенно биват отхвърляни и отпадат всички външни и неприсъщи на ядрото добавки.

В тази връзка следва да се подчертае, че всички привидно пряко свързани със самия човек източници на самооценка (такива като външната привлекателност, специални способности и свойства, ум и пр.) се явяват на практика преходни, като всяка „субстанция“, която ние „притежаваме“.  Освен това, следва да се има предвид нещо извънредно важно – всички тези и подобни качества се явяват външни за човек по отношение на неговото „Аз“ и към неговата идентичност.

Стабилност и нестабилност на чувството за самоценност (самоуважение).

Чувството за самоуважение встъпва както в ролята на свойство (отношението към живота като цяло), така и като състояние (към текущия момент). Като свойство, това чувство притежава определена степен на постоянство и устойчивост през периода на активната зряла възраст, а  през годините на детството и във висока възрастност  стабилността на чувството за самоуважение е по-ограничена. В дълбока старост погледът към преминалия живот може да предизвика или удовлетворение, или да пробуди усещане за голям житейски неуспех (провал).

Като състояние, чувството за самоуважение е подложено на колебания във времевия континуум – особено, ако самооценката на човек се опира върху разгледаните по-горе преходни източници.

Чувството за самоуважение може да бъде при някои хора особено стабилно, почти непоколебимо. Тази устойчивост се дължи на опората на самооценката върху непреходни източници.  Крайно нестабилното чувство за самоуважение се „възпитава“ още в детството, ако родителите дават малко от своята любов и признание на детето си, и ако то е обект на непрекъсната критика, наставления и указания.

За проявите в характера на човек имат голямо значение както нивото, така и стабилността на самооценката.  Така например, хората с нестабилно висока самооценка (за разлика от хората със стабилна висока самооценка), са особено агресивни и злобни. В същото време при хората с ниска самооценка се наблюдават депресивни тенденции (оттегляне, самоизолация, пасивност, неувереност, тревожност и пр.). Ако ниската самооценка се съчетае с колебания, то податливостта на хората с ниска самооценка  към депресия би била значително по-малка

От една страна, поведението на човек се влияе от това, как той възприема себе си („Аз помагам на другите, значи съм добър и отзивчив.“), а от друга, самовъзприятието на човек влияе на това, какви постъпки извършва („Аз съм добър и отзивчив, защото помагам на другите.“) Самовъзприятието се реализира (функционира) посредством т. нар. обратна връзка (реакцията на обкръжението към поведението на човек) или посредством опора в социалното сравняване (сравнение на себе си и на своите постъпки с по стъпките на обкръжаващите го хора).

Хората са убедени в това, че техните способности са стабилни и непроменливи, склонни към това мислене са тези, които полагат малко усилия за разрешаване на проблемни ситуации.  Ако те са убедени, че в дадената ситуация техните сили и способности са недостатъчни, то те въобще биха се отказали да се борят. За подобни хора (особено тези, които са привикнали на похвали за предишни техни успехи и способности) е особено проблематично тогава, когато към тях са поставени високи изисквания, съпроводени с особено много усилия и те не са в състояние да покрият тези изисквания. В такива ситуации (стремят се да предотвратят заплахата към чувството си за самоуважение) те ще се стараят да избегнат сложни задачи и конфронтация с проблеми, които води до съществено неизползване на техния потенциал.

Тези, които са убедени в това, че техните способности са налични и пластични (развиващи се; надграждащи), те могат да бъдат тренирани и подлежат на усъвършенстване, чрез прилагане на енергични усилия за разрешаване на проблеми, като използват своя натрупан опит. За този тип хора сложните задачи и проблеми не са толкова заплаха, колкото възможност да изпитат своите сили и да се научат на нещо ново.

 

Забележка: С големи букви са  отбелязани термини, по които са разработени отделни материали.

 

01.10.2017г.

К.Кунчев

image


Категория: Други
Прочетен: 1348 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.12.2018 01:22

Ниска и висока самооценка – обзор на качествата 



           Ниска самооценка.

Хората с ниска самооценка често няма ясен образ за самите себе си. Те не знаят точно кои са техните сили и слаби страни. Те често възприемат себе си противоречиво. Склонни са да генерализират (обобщават) своите слаби страни, което води до негативна самооценка като цяло.  Понякога този феномен се наблюдава като изразена самоотверженост, достигаща до ненавист към самите себе си. При тези крайни случаи можем да говорим за вероятност от депресивни разстройства.

При тях стремежът към сигурност се явява водещ: за тези хора главното е: „Да не бъда унижен“, а не „Да заслужа признание“.  Те избират винаги между доброто и лошото или по-малкото от двете злини.

Хората с ниска самооценка изпитват непрекъснато съмнения към себе си и по тази причина живо търсят поддръжката на другите, като за тази цел се стараят да им се харесат. Именно съмнението им пречи да достигат до своите цели или да отстояват своите интереси. Те се съмняват в своите способности, боят се от неуспехи и по тази причина си поставят цели, които са по-ниски от техните възможности. Те желаят успеха, но повече се страхуват от неуспеха. Тревожността и страховете от неуспех затрудняват концентрацията им в дейността и по този начин самите те подготвят условия за неуспех.

В случаите на неуспех те обикновено обвиняват себе си „във всички грехове“, тяхната самооценка рязко се снижава, понякога до ниво на пълна своя безполезност. Като цяло страхът им от неуспех се засилва, а той се мултиплицира върху цялото им поведение в резултат на натрупващият се негативен опит.  Негативният опит от миналото е толкова устойчив, че се стереотипизира като начин на мислене (до убеждение) и именно той първи се активизира в ситуации на повишена тревожност.

Тези личности отделят по-голямо внимание да поправят грешките си, отколкото да развиват своите силни страни. Този феномен ярко се наблюдава при учениците, които се стремят да бъдат „добри“ и „отлични“ (т. нар. перфекционалисти) във всичко, без да отчитат обективната невъзможност за постигане на тази цел, като по този начин самите се поставят в условия, предопределящи неуспех в сферите, в които не са толкова добри.

За защита от разочарованията си, такива хора се отказват лесно от амбиции и високи цели, в т.ч. от предложени им постове и длъжности. В социалната сфера те обикновено са незабелязани, като изпускат възможности за развитие, за изява, за така нужното утвърждаване на силните им страни.

Висока самооценка.

Хората с висока самооценка оценяват себе си като цяло положително и са убедени в това, че се харесват на другите. Те вярват в своите позитивни качества, способности и силни страни, които притежават.  Те поставят в основата на своето поведение и планове това, което искат да постигнат, а не това, което могат реално. Не се плашат от поемане на риск. Неуспехите не водят  към разрушителни последици самооценката им и чувството им за самоценност (самоуважение). Често неуспехите им ги учудват, а причините за това те виждат вън от себе си, а не в слабите си страни. В такива случаи те са склонни да превключват на друга тема. Съветите и препоръките за техните слабости те бързо или игнорират или забравят.

Неуспехите при тях често предизвикват повишаване на усилията и пораждат надежда за бъдещи успехи. Такава стратегия обикновено ги води към успех. Игнорирането и подценяването на обективни трудности и опитите им да постигнат желана цел, могат да ги доведат до деструктивно упорство. Безусловната им вяра в своите сили и миналите постижения могат понякога да им окажат лоша услуга, проявявайки се в недостатъчна подготовка за дейност и игнориране на отделни последици от тази постъпка.  В този смисъл те трудно извличат поуки от провалите си.

Високата самооценка като цяло влияе положително на човек, но нестабилно високата самооценка може да доведе до неприятни последици в социален план; до конфликтни ситуации във връзка с недооценяване и унижение на другите хора; до парадоксална упоритост при отричане на своите грешки по отношение на другите, до тщеславие, необоснована гордост за сметка на околните, дори до  агресивност.

Изследване на Твенг и Кембел е доказало, че като цяло самооценката на американските студенти за последните 30 г. е нараснала. Оказало се обаче, че тези с висока самооценка общуват със своето социално обкръжение не така успешно в сравнение тези с ниска самооценка.  Изследователите са направили извод, че високата самооценка не може да служи като критерий и гаранция, че те са „добри“ хора.

Самооценка, внимание и памет.

Известно е, че вниманието и паметта могат да бъдат твърде избирателни, когато извличаме от нашето съзнание информация, която съответства на нашите убеждения и нагласи. С други думи, ние си припомняме това, в което сме убедени.

По този начин на хората с висока самооценка  е свойствено да извличат от паметта си позитивното,  а хората с ниска самооценка – по-скоро скритото негативно.

Хората, уверени в своята компетентност, са склонни да харесват себе си, т.е., позитивната самооценка за своите способности, върви ръка за ръка с позитивното емоционално настроение по отношение на самия себе си. За тях животът им се струва прекрасен, тъй като благодарение на избирателното възприятие, те получават примери и доказателства за своята компетентност и успешност (противоположните примери (неуспехите) игнорират или омаловажават, като те губят своето значение на общия „розов“ фон на позитива).

Тези, които се съмняват в своята компетентност, които не ценят себе си, избирателното им възприятие ги „награждава“ с твърдения (доказателства) за тяхната некомпетентност и те вярват, че не са достойни за уважението и любовта на другите.

Фокус на вниманието и самооценката.

Хората с висока самооценка повече се фокусират върху своите ресурси, върху силните си страни и развити способности. Дори при неуспехи, такива хора могат да извлекат  (да видят) от тях определени свои силни качества. Често такива хора преписват причините за неуспехите на външни обстоятелства. При тях процесите критично самонаблюдение, разкаяние, чувство за вина и срам са потиснати (закърнели).

Хората с ниска самооценка, обратно, по-голямо внимание отделят на своите недостатъци, концентрират се върху това което не умеят или са извършили неправилно. Те са склонни да си вменяват дори външните (обективни) причини за неуспехите на себе си. Особено негативно влияе върху оценката им възприятието за неуспехите като следствие на лична несъстоятелност, когато фокуса на вниманието на човек се концентрира изключително върху неговите недостатъци и слаби страни.

Ако човек фокусира своето внимание върху силните си страни, това му служи като лост за повишаване на самочувствието му, но от друга страна, може да се яви и сериозно препятствие за промяна на своето поведение.  Хората с висока самооценка по-трудно се повлияват от съвети, препоръки, наставления, указания, давани от други хора, а това ги обрича на ригидност, консерватизъм в случаите, при които е необходимо да променят поведението си.

Концентрирането върху слабите страни прави човек по възприемчив към необходимите промени, но също така е и предпоставка за закрепване на неговата ниска самооценка, която той сам не е в състояние на промени.

 

01.10.2017г.

К.Кунчев 

image
Категория: Други
Прочетен: 5089 Коментари: 0 Гласове: 0
                                                    Тревожност и срам

(Стыд и истоки самоуважения, Марио Якоби)

Глава II

 

Тревожността играе голяма роля във връзка с чувството на срам, когато става дума за страх от попадане в неловко положение или провал.  Въпреки, че Фройд не предлага ясно разработена теория за срамът, той дълбоко се е интересувал от психологическите предпоставки на чувството за вина. Според него, чувството за вина се явява част от моралното безпокойство, предизвикано от съвестта „Супер-Его“ (Freud, 1923). От тази позиция чувството за тревожност се явява главно преживяване, а чувствата за вина и срам – негови производни. Вината и срамът са аспекти на многостранния феномен тревожност.

Тревожността е емоция на прага между живота и смъртта. Много често хора, които се намират в потиснато състояние и отказали се от живота споделят, че с удоволствие биха се разделили с него, ако не се страхуваха да го направят.

Но функцията на човешката тревожност не се изчерпва само с това, да осигури нашето конкретно физическо оцеляване. Тревожността възниква при заплаха за автономията на нашето Его и при опасност от загуба на самоконтрол.  Дивите животни демонстрират поведение, което ние тълкуваме като ответна реакция на тревога, т.е. бягство, само в случаите на заплаха от физическо унищожение. За разлика от тях, хората притежават способността да предвиждат в широк спектър неприятните ситуации, т.е. вътрешни чувства ни предупреждават  как да се борим с неопределеното бъдеще. Много отдавна Аристотел определя тревожността като „недоволство или безпокойство, което възниква от мислите за предстоящи, всеразрушаващи неуспехи или за болест, причиняваща дискомфорт“.  С други думи, тревожността е свързана с осъзнаването на нашата уязвимост пред всякакви видове неизвестни и неизбежни рискове в живота.

Чувството за срам може качествено да се различава от тревожността, но всъщност то е особена нейна форма.  Забележете, че тревожността присъства всеки път, когато ние мислим за някаква ситуация, породена от чувство за срам. Например, в случаите на тревожност преди изпит, вълнението което обхваща всеки човек преди да излезе пред публика, тревогата преди среща с важни хора или тревожността, породена по повод сексуалните отношения. Това е безпокойство, свързано с перспективата за попадане в смешна, неловка, конфузна ситуация в близко или по-далечно бъдеще.

Изпитната тревожност

В случай на предизпитна тревожност е ясно, че провалът на изпита може да повлече след себе си нежелани последици за бъдещето на ученика (студента). Това обаче е само един аспект от проблема.  Наред с тази тревога, на преден план излиза и се появява мисъл за провал и опасност човек да бъде сметнат за неудачник, за неспособен, за глупав и пр.  На практика именно страхът да не оправдае собствените си очаквания и тези на своя учител или родителите, най-често са причина и водят до толкова болезнени самоунижаващи оценки за себе си и собствените възможности. 

Изпитът се явява ситуация, чийто условия ние считаме, че трябва да бъдат изпълнени, а не като възможност да проявим себе си. Изпитът по същество е пряко свързан с чувството за страх от публиката, който е предизвикан от мисълта за предстоящото ни поставяне в центъра на вниманието. Изследвания показват, че лидерите на групи, актьорите, музикантите, лекторите и всички, които им се налага да застават пред аудитория, изповядват убеждението, че заслужават вниманието на публиката.  Когато обаче тези хора постигнат неуспех, техния дискомфорт се предизвиква от страхът за неоправдано високото мнение за себе си и от факта, че техният провал е станал очевиден за всички.  

По същия начин тревожността се свързва с импотентността или фригидността. Тя е болезнена не само поради отсъствието на сексуално удовлетворение, но и поради чувството за срам, че партньорът е забелязал недостатъка, станал е свидетел на провал, на неспособност и негодност и поради самооценъчните унищожителни мисли за собствена непълноценност.

Следователно, дилемата безпокойство от срам засяга въпроса: Способен ли съм да оправдая очакванията на другите хора и своите собствени“ Способен ли съм да се справя успешно с ролята на ученик (студент), учител, началник, любовник или ще се проваля и опозоря?

Страхът от срам може да доведе до появата на реактивно образование във вид на извънредна срамежливост или свитост. Хора с такъв тип характерова черта имат тенденция да се срамуват при всяка проява на собствена неловкост. По възможност такива хора се стараят да избягват ситуации, които могат да ги поставят в неудобно положение. Те чувстват, че е по-добре да помълчат, отколкото да рискуват да кажат нещо неуместно и да предизвикат с това осъждащи погледи или насмешка. Известната латинска поговорка „Ако удържаше езика си, то би станал философ“, напълно оправдава тази форма на защита.  Този тип личности се боят от представяне, те не желаят да изпъкват пред останалите, да поемат инициатива, тъй като считат, че такива действия рискуват да разкрият собственото си невежество и да загубят уважението на обкръжаващите и самоуважението си. В същото време на тях е неудобно да дават повод на другите да мислят, че те са смазани като личности, които няма какво да кажат и че са заровили своят талант в земята. Фиксирайки вниманието си върху тези мисли, човек изпитва срам заради своята незабележимост, отхвърленост и усещане за себе си като пусто място. Това е пътя, по който се ражда порочния кръг: страхът за собствената ранимост и срамът за собствената уязвимост пораждат плахост (неувереност), а срамежливостта и нерешителността – срам.

Психологически изследвания доказват, че в основата на тази тревожност и безсилие често лежи потребността да бъдеш забелязан, откроен, любим и дори желан. Такава остра потребност са предразположени всички хора, които в ранното си детство са се сблъскали с разочарование, с отхвърляне или с насмешка от социалната среда. В този смисъл, наличието на такава остра потребност обикновено се свързва както със стари психични травми, така и с актуални.

 

Кирил Кунчев

24.09.2017г.

Превод от руски. Глава II.

Якоби М., Стыд и истоки самоуважения. Институт аналитической психологии, Mocква, 2001.

image
Марио Якоби

Категория: Други
Прочетен: 1024 Коментари: 0 Гласове: 0

 

Вина и срам – уводни бележки

(Стыд и истоки самоуважения, Марио Якоби)

Предисловие – бележки


Желанието на човек да скрие своя срам е източник на самото срамуване. Последното се явява универсална човешка характеристика. Срамът ни заставя да желаем собствения си провал, да паднем на пода, да рухнем, да се свием в ъгъла, да умрем. Това са моменти, в които ние действително сме напълно сами – изолирани.

Срамът – това е „скрита емоция“.

Срамът заема централно място в нашия емоционален опит. Той има множество вариации – цяло семейство от афекти: стеснителност, срамежливост, скованост и много други. За човекът подложен на емоцията срам, реалните преживявания не винаги са очевидни, защото различните вариации на чувства се проектират единствено чрез емоцията срам. Освен острото преживяване на срам, с което човек се идентифицира, съществуват смесени преживявания, които предизвикват чувство за безпокойство. Някои специалисти наричат това явление „тревога на срама“ или безпокойство, свързано със срам или страх от срам за собствена вина, собствена небрежност, попадане в неловка ситуация, неоправдаване очакванията на другите или извънредно строго отношение на другите. Тези вариации на срамът се срещат доста често, както в ежедневието, така и в психотерапевтичната практика. По тази причина безпокойството, свързано със срам заема централно място при консултирането и терапията.

Срамът по сложен начин е свързан винаги със социален контекст.  Той се върти около въпросите: „Какво уважение аз заслужавам в очите на другите хора?“ и „Какво е тяхното въздействие върху моето усещане за собствената ми ценност като човек?“ Колкото повече аз се съмнявам в собствената си ценност, толкова по-важно става мнението на обкръжението ми и толкова по-чувствителен ще бъда дори към най-малкия намек на отхвърляне. С други думи, главната причина за срамливостта се явява недостатъчната увереност в себе си и ниското ниво на самоуважение. От тук следва, че всеки терапевтичен подход към състоянието на срам, следва да започва с работа за корекция на недостатъците в самооценката на клиента.  Известно е, че съществува пряка връзка между текущата самооценка на личността и усещането за собствената й ценност, формирано още в ранното детско обкръжение.

Разликата между срам и вина. Феноменология на срама и тревогата от срам.

И двете „усещания“ – срам и вина, са присъщи на всички хора и са архетипически заложени в човека, но не е така лесно различаването им едно от друго. Те имат свойството и тенденцията да се проявяват едновременно и ние ги определяме в зависимост от житейския си опит, като интерпретираме възникващото чувство, като чувство на срам или вина. Ето една проста и добре позната аналогия, която позволява да се очертаят различията. Чувството за вина дава на човек усещане, че той е лош човек, недостоен, „защото аз направих така или си помислих да не направя така“. Подобен душевен дискомфорт може да се преживее, дори когато човек не направи нещо, което според него е длъжен да направи. Чувството за вина произхожда от етични и морални норми, назовани от философската етика „неприложими закони“ (should-laws). Може да се проследи, че английският глагол should произхожда от средноанглийските думи scholden, schulde, scholde, shulde и англосаксонските scolde, sceolde, означаващи „аз съм длъжен“. По този начин човек остава в дълг пред определени правила („should“), изпълнението на които се счита за „добро“. Това повдига на свой ред сложния въпрос за доброто и злото, решение което се намира на нивото на човешката съвест или интрапсихичния авторитет, отговорност за придържане към тези критерии.

С какво се отличават проявите на срам?  При определена интензивност, срамът може да обладае човек от „главата до петите“, да го застави да се чувства незначим, дори при ситуации, при които той нищо лошо не е направил.

Етимологията свързва съвременното английско „shame“ (срам) с индо-германските корени kam/kem, означаващи „покрива“, „прикрива“. Идеята да се покрием с нещо, да се скрием от другите поради нещо, дълго време е била основна съставляваща на понятието „срам“ (Wurmser, 1981).

Когато някой е опозорен, той загубва своята чест, той е унижен, дамгосан е с белега на позора.  Джейн Остин пише, че „позорът никога не може да бъде изтрит“, а Шели говори за „клеймо на безчестието“ (the brand of infamy). Определено дълго време думата срам се е асоциирала с дискредитация, унижение, загуба на обществено положение.

Има много общо между срама и вината.  Понятието вина дава възможност да бъде заклеймен виновния, да бъде посочен, унижен и засрамен. Какво обаче е особеното в понятието „срам“, което не винаги се явява реакция на неетично поведение. В края на краищата някой може да се срамува от червената си коса, друг – от ниския си ръст, трети – от наднорменото си тегло. Престъпното деяние или бездействие все още не е всичко, което може да предизвика презрението на другите. Например, принадлежността към определен кръг от хора или семейство, също може да провокира чувство за непълноценност. В този смисъл става ясно, че чувството за срам възниква в зависимост от моето оценяване на себе си и живота си или още по-точно, доколко аз съм обезценен в собствените си очи –  не толкова от мнението на другите за мен, колкото аз за себе си.

Чувството за вина се появява, когато човек става причина за някакво неблагополучие (нещастие) или когато наруши определена общоприета норма. Тогава човек преживява чувство за срам за неетичното си поведение, за неговото наднормено тегло, за неговото затлъстяване. Във всеки случай чувството на срам винаги води след себе си загуба на самоуважение, тогава виновният може да се надява на спасение единствено на поправяне на грешките си.

При внимателно наблюдение може да се установи, че чувството на срам често наранява много по-дълбоко, отколкото чувството за вина.  По този начин чувството за вина служи в качеството на своеобразна защита против срамът. Например, който е отхвърлен от своя любим, той е наранен, преживява не само физическа загуба, а и загуба на самоуважение в резултат на нанесените поражения. Болката в това състояние може да се облекчи чрез търсене на дълбоки причини, довели до разрива. Това е по-лесно за човек, отколкото думите и мислите за собствената си непривлекателност. Ако човек не е способен да избегне тази болка, той започва да обвинява за раздялата другата страна, той предпочита да размишлява над такива случаи, при които е бил виновен пред любимия си (бил е равнодушен, причинил му е болка и страдание; отхвърлил го е; не го е разбрал и пр.). покаянието за своите постъпки поддържа в него надеждата, че може да поправи грешките си, които впоследствие да му бъдат опростени. Самото усещане, че той може да е недостоен за любов, ранява особено силно. Това е една от причините човек много по-често да мисли за собствена вина, отколкото за срам.

Когато човек въобще отрича своето чувство за вина (или самата вина), обвинявайки другите във всички смъртни грехове или приема позата на „борец за права“, той всъщност се защитава от обвинения.  Има случаи, при които чувството за срам служи за защита, особено когато обвинението е съпроводено с наказание. В тези случаи човек поема върху себе си отговорността за действията, които са повлекли след себе си чувството за вина или той просто потъва в мрака на разкаянието – угризението на съвестта. Тази „поза на покаяние“ му позволява да страда, без да е отговорен за своите постъпки, което кара (принуждава) неговият опонент да поукроти своите обвинения. Така, този който иска да накаже виновния, започва да чувства сам себе си виновен, ако продължи да преследва каещият се грешник. Това поведение често несъзнателно се разиграва като невротична форма за защита. Класически пример за такава политика на поведение е демонстративното угризение на съвестта.

И така, да повторим: Чувството за срам възниква когато нашето самоуважение е поставено под съмнение или е атакувано или от другите или от самите нас. Във всеки един от нас има вътрешен, т. нар. „Его-идеал“ – частично съзнателен образ за това, как ние искаме да бъдем възприемани от другите. Колкото по-високи са нашите претенции, толкова по-лесно можем да станем жертва на чувството за непълноценност и срам.

Чрез чувството за срам ние разбираме до болка познатите ни потребности на нашия Его-идеал и в същото време, чувствата изпълняват сигнална функция за вина, произхождаща от нашата съвест – т. нар. „Супер-Его“.  Срамът, свързан с фантазията, че ще бъда изложен на унижение, че другите ще ми се присмеят или че ще остана сам. В основата на чувството за вина стои убеждението, че аз съм постъпил неправилно.

 В допълнение към тези разсъждения за срама и чувството за вина може да се допълни, че има особено емоционално състояние, при което двете емоции влизат в конфликт.  Например, дилемата „вина-срам“ възниква тогава, когато човек чувства вина при отделянето от своите родители (фаза, която следва да се премине в младежка възраст) и от техните частично интернализирани вътрешни заповеди. Вместо усещания, които обикновено се свързват със самостоятелност и отделяне от родителите, такъв човек ще се чувства слаб, зависим и безсилен да извърши промяната (сепарирането).  Това са преживявания и мисли за непълноценност, неподготвеност за самостоятелен живот и именно те се явяват причина за появата на срам и то не толкова пред хората, а пред себе си. Според Вюрсмер, вината и срамът са противоположни понятия. Вината е реакция на сила и мощ, а срамът – на слабост и безсилие. 

Така например, когато човек не е успял да премине успешно през фазата на сепариране (отделяне от родителите), той лесно би страдал от пристъпи на изчервяване и чувство за мъчителна вина всеки път, когато се опитва вътрешно да укрепи своята личност, преставайки да следва майчините нагласи и преписания. Когато подобно чувство за вина заплашва стабилността на неговото „Его“, той отново би се чувствал безсилен и ще срамува от своята слабост.

 

Кирил Кунчев

23.09.2017г.

Превод от руски. Предисловие.

Якоби М., Стыд и истоки самоуважения. Институт аналитической психологии, Mocква, 2001. 

image
Марио Якоби
Категория: Други
Прочетен: 1185 Коментари: 0 Гласове: 0
                       Анкета за прояви на тревожност при деца

Инструкция: Анкетата се попълва от единия (или двамата родители), който има по-конкретни наблюдения върху поведението на детето.

image
image

 

Категория: Други
Прочетен: 2050 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  77 78 79 80 81 82 83 84 85  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3817044
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1309
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031