Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3815540 Постинги: 2163 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  78 79 80 81 82 83 84 85 86  >  >>
  За тревожността, която ни прави болни и нещастни

Страхът е неприятно чувство, което се отразява на нашите мисли, действия, постъпки. Той съпътства човека от неговото раждане до смъртта му. Човек се е страхувал от природни бедствия, богове, катастрофи, потисничество, безправие, безработица, болести, конкуренция, фалити. Освен тези обективни причини, човек има и свои, интимно-лични, за своите страхове. Те са свързани с определени събития, с важни и значими за него хора.

От психологическа гледна точка страхът е целесъобразна емоционална реакция, която мобилизира ресурсите ни за справяне с конкретна и ясна заплаха.

Тревожността обаче вече е емоция, сигнализираща за вероятна, неясна и недиференцирана опасност. Тя винаги е свързана с мисли и преживявания или за миналото, или за бъдещето, но не и за настоящето. Това ни пречи да живеем „тук и сега”, да се наслаждаваме на момента и да изпитваме удоволствие и радост. Вероятно има смисъл да се ровим в миналото или да мислим за бъдещето, но можем да бъдем щастливи единствено в настоящето.

Бързо менящите се условия на забързания и динамичен живот днес предлагат много нови ситуации, за които на човек са му нужни и нови, и разнообразни начини за справяне с тях. Хората са устроени така, че имат необходимостта да планират и предвиждат своето бъдеще, да обмислят различни решения и да се стремят към най-доброто за тях. Това ни прави тревожни и когато вече усетим невъзможността да се справяме, тревожността ескалира. Ако тя се превърне в постоянно и непреодолимо състояние, което нарушава трайно жизнения ни комфорт, то вече е патологична. Тревожността е общата психопатологична основа на тревожните разстройства – паническо, обсесивно-компулсивно, социална фобия, генерализирана тревожност, като за последната казваме, че тревожността е „свободно плуваща”.

Тревожни разстройства обаче възникват тогава, когато налице е неразрешим вътрешно-личностен проблем. Той не винаги се осъзнава. Човек, търсейки изход от страданието, намира начин да се справи с него в някой механизъм на невротична защита. Често дори се съпротивлява да свърже невротичното си поведение с вътрешния си конфликт, тъй като това би било мъчително и застрашаващо го.

Наличието на тревожност не означава винаги и непременно наличие на тревожно разстройство. Съществува и т. нар. нормална тревожност. Тя е тази, която ни мобилизира да се справяме с трудности и предизвикателства. Често е в основата на една силна мотивация, водеща ни към осъществяване на наши творчески актове. Това е адаптивната тревожност, която се понася леко, не присъства затормозяващо ни в ежедневието, интензивността й може да бъде контролирана и вегетативните й признаци не са много.

При патологичната тревожност обаче се наблюдават някои характеристики, разкриващи я вече като симптом на разстройство. Тя е свързана с преживявания от миналото или с бъдещето; предизвикана е от наши представи, а те – с несъзнавани вътрешни конфликти; стереотипна и повтаряща се е.

Причините за появата й могат да са различни – като например определен фамилен стил на реагиране; наличие на неблагоприятни условия в детството, свързани с фрустрация и депривация; липса на значими фигури в живота на човек; фактори, които действат изчерпващо; неблагоприятни житейски събития и натрупани отрицателни преживявания, т. е., остри стресови събития, травмираща обстановка, нарушени взаимоотношения и вътрешно-личностен конфликти водят до патологична тревожност с всичките й проявления и симптоми, които са:

- Емоционални – страх, безпокойство, нервност, понякога панически пристъпи.

- Когнитивни – това са наши мисли за опасности, като: „Няма да се справя!”, „Ще бъде ужасно!”, „Ще си помислят лоши неща за мен!” , „Ще се изложа!“ и др.

- Вегетативни /телесни/ - изпотяване, световъртеж, треперене, сърцебиене, подкосяване на краката, задушаване, стягане в гърдите.

- Поведенчески – избира се поведение на отлагане, отказване, избягване или направо бягство.

Преди обаче да се отървем от нашата тревожност е добре да разберем какво ни казва тя за самите нас. Това означава да разберем в дълбочина причините, предизвикали тревожността ни. На повърхността ние виждаме и преживяваме симптомите й, което обяснява факта, че човек казва на себе си и другите неща предимно за тях, защото им придава лично и то негативно значение и съдържание. Всъщност точно това пречи на нормалното ни функциониране, а не самите симптоми. Например, ако някой мисли: „Ще видят, че ръцете ми треперят”, следва чувство на притеснение и срам, мисъл „Нещо не ми е наред”, „Ще ми се подиграват и няма да ме харесат, а това не мога да го понеса”. Следователно по-добре да се избягват ситуации, в които това може да се случи.

В условията на терапевтична работа при изследване на тези мисли, преживявания и поведение психологът ще се декодира всъщност фрустрираната потребност на този клиент, заради която той се чувства тревожен и неудовлетворен. Откриването й ще направи възможно коригирането на ирационалното му мислене и на онези поведенчески дефицити, довели го до това състояние.

Всички ние имаме потребности и от тяхното задоволяване зависят чувствата ни на радост и болка. Когато в нас се появи дадена потребност, се генерира енергия, която трябва да се превърне в действие, чрез което да я задоволим. Много често обаче ние или не разпознаваме дълбоката си нужда или пренебрегваме нейното задоволяване, или пък я задоволяваме по нездрав начин. Така генерираната енергия не се изразходва напълно или пък се изразходва с метаудоволствие /алкохол, храна, наркотици/. Тя остава натрупана в нас и води до неврози и соматични заболявания. Така че от една страна потребностите, чието задоволяване е било пренебрегвано, пораждат постоянно напрежение и тревожност, а от друга – тревожността се самозахранва от хроничното потискане на действието и на енергията вътре в нас. Ако постоянно изпитваме съмнения да направим нещо или не, ако се опасяваме, че ще сгрешим, ако сме постоянно в състояние „нащрек” и повишена бдителност, то ние блокираме енергията вътре в нас, а това води до тревожност. Така ние усещаме фрустрацията и нерадостта. Фрустрацията винаги е свързана със затаена агресивност, свързана е с преживяване на огорчение, опасение, негодувание, разочарование. Определя се от събития, имащи лично значение за нас като пречка, загуба, невъзможност, заплаха, ограничения. Фрустрация е лишаване от храна, любов, ласка, топлина, грижа, свобода, от възможност за адекватно реагиране на пречки или силни чувства. В такива случаи човек реагира чрез реакция на регрес – както в детските години – чрез стомашни болки например, или чрез пренасочване на агресията от обекта, който я е предизвикал, към предмети /отново както е правил в детството си/ или към други хора.

Един от психотерапевтичните подходи /когнитивно-поведенчески/ за терапия е да се гледа на тревожността като на „лошо заучен урок”, т.е., налице е заучен модел за справяне, който обаче пречи на човек да се адаптира успешно към средата. Терапията е насочена към лечение на различните видове симптоми. Като се има предвид, че при тревожните пациенти се наблюдава от една страна преувеличаване на опасността, а от друга – подценяване на възможностите за справяне и контрол над ситуацията, целта е корекция на онези негативни и ирационални мисли и погрешни поведенчески схеми, които обуславят тревожността. Очакваният резултат е чрез съзнателен контрол на начините на реагиране и интерпретиране на реалността човек да спре да развива тревожност.

Тревожността е израз на начина, по който се справяме със своите страхове, колебания или желания. Разбирането и осъзнаването на причините води до промяна. Това означава ново самоосъзнаване, а то винаги е свързано с начина, по който се отнасяме към себе си, докато реагираме на нещата и хората. Означава нов израз, по-здравословен на потиснатите в нас чувства и емоции. Означава нови начини да задоволяваме своите потребности, за да се чувстваме здрави, щастливи и успешни.

 

02.10.2017г.

К.Кунчев

image

Категория: Други
Прочетен: 747 Коментари: 0 Гласове: 0

Стрес и тревожност

 

Още през 50-те години на XX век  Реймънд Бърнард Кетъл (Raymond Bernard Cattell) – английски и американски психолог формулира концепция за два вида тревожност.

1. Тревогата, като състояние.

2. Тревожността, като личностно свойство (черта).

Впоследствие тази концепция е развита и усъвършенствана от Ч. Спилбъргър и ляга в основата на създаването на тест за оценка на тревожността.

Тревогата като състояние  (синоними: реактивна тревожност, ситуативна тревожност) включва в себе си такива съставящи, като субективното чувство за напрежение, безпокойството, вълнението, опасението, а също и признаци идващи от вегетативната нервна система).  Изключително високата реактивна тревожност може да предизвика нарушения на вниманието.

Като правило ситуативната тревожност при един и същ индивид бива различна в различни моменти.  Като своеобразна моментна „фотография” на емоционалното състояние на индивида, нивото на реактивната тревожност се променя с течение на времето  и зависи от това, доколко  личността оценява своето обкръжение като опасно и заплашващо го.

Тревожността като личностно свойство (синоними: характерологична тревожност, личностна тревожност) е относително устойчива за индивида, това е склонността на човек да се тревожи, т.е. склонност да възприема стресогенните ситуации като опасни и заплашващи, и да реагира на тях със състояние на тревога (т.е. с повишена реактивна тревожност).

С други думи, колкото е по-високо нивото на личната тревожност – толкова вероятността човек в заплашваща (или определена като заплашваща) го ситуация ще изпитва тревога и тя ще бъде силна.  Изключително високата личностна тревожност може да свидетелства  за наличие на невротичен конфликт и да предизвика емоционални или невротични сривове, дори психосоматични заболявания.

Известно е, че тревогата и тревожността са тясно свързани със стреса.

 

02.10.2017г.

К.Кунчев 

image

Реймънд Бърнард Кетъл (Raymond Bernard Cattell
Категория: Други
Прочетен: 1954 Коментари: 0 Гласове: 0
 
                                                 За употребите на тревожността

Какво е тревожността?

Тревожността е неприятно чувство на безпокойство, неспокойно очакване, опасение, преживяване за надвиснала заплаха. Различни са сигналите, които ни казват, че сме тревожни. Ето някои от типичните прояви:

· Психологични: Очакване, свързано с опасения; погледът към настоящите събития и бъдещето е ограничен от безпокойства; езикът, който човек използва, е езика на страха; налице е повишена “бдителност”; човек постоянно е нащрек; има усещане за нервност и вътрешно напрежение.

· Телесни: Мускулно напрежение (“тялото ми е стегнато”, “не мога да се отпусна”); симптоми като сърцебиене, задух, изпотяване, треперене на крайници или тяло, стомашен дискомфорт; затруднения в уринирането или чести позиви, сухота в устата.

· Поведенчески: Безплодно суетене; изразена психомоторна затормозеност; бурни реакции на стимули; променливо поведение.

Понякога телесните прояви на тревожността са единствените, които човек “забелязва”. Например, вниманието може изцяло да е насочено към усещанията от сърдечната област или към болки, подуване и свиване в корема. В тези случаи може да се говори за маски на тревожността – кардиологична, гастро-интестинална.
            Тревожността – част от живеенето

Тревожността е универсално явление. Тя е сигнал за опасност и ни поставя в готовност за борба или отстъпление. Тази древна еволюционна функция на тревожността търпи сериозна промяна при човека в сравнение с другите биологични видове. За разлика от останалите живи същества, човек е по-малко подвластен на изискванията на средата; той има повече свобода на изборите, които прави и по-малко следва предварително зададени поведенчески модели. Това разкрива много повече възможности не само за адаптиране към заобикалящото ни, но и за адаптиране на заобикалящото ни към нашите нужди. По-голямата степен на свобода на човека, обаче, носи и много повече несигурност и съмнения в преценката му за заобикалящия го свят и за решенията, които взима. Ето защо, тревожността при човека се насочва към други области. Тя все по-често ни предупреждава не за външни опасности, а за вътрешни заплахи – съмнения и несигурност, произтичащи от нашите колебания, опасения, представи за себе си, вътрешни противоречия и конфликти.

Симптомите на тревожността са познати на всеки – това са страхове, мисли, представи, телесни усещания, които съпътстват човек в ежедневието. Фриц Риман (в книгата си “Основни форми на страх”) пише:

“Историята на човечеството ни дава възможност да се запознаем с различни опити за овладяването [на страха, за неговото] смекчаване, преодоляване или усмиряване. ... Защитеността от Бога, отдаващата се любов, изследването на природните закони, отвръщащата се от света аскеза или философските познания всъщност не снемат страха, те обаче могат да помогнат той да бъде понасян и дори да го направят плодотворен за нашето развитие.”

Наличието на тревожност не означава непременно, че имаме психично разстройство. Напротив, тревожността мобилизира ресурсите ни за справяне в различни ситуации: подготвя ни за посрещане на трудности и премеждия, стои в основата на всички наши творчески актове. Използваме я като ориентир за вътрешното ни състояние и сигнал за развоя на връзките ни с другите хора. Т.е. в непатологичните си варианти тревожността изпълнява важна адаптивна функция. Адаптивната (нормална) тревожност се отличава с това, че:

o        човек я понася сравнително леко;

o        тя няма сериозно присъствие в ежедневието му;

o        интензивността й може да бъде контролирана;

o        малко са телесните признаци на тревожността.
          Патологичната тревожност

Не винаги е лесно да се постави границата, отвъд която тревожността става симптом. Няколко характеристики на патологичната тревожност ни помагат да се ориентираме за тази граница между нормално и абнормно. Патологичната тревожност е:

· Анахронична – корени се в преживявания, които са свързани много повече с миналото, отколкото с настоящето;

· Фантазна – предизвикана е не от реалната ситуация, а от фантазни представи, породени от несъзнавани вътрешни конфликти;

· Стереотипна и повтаряща се.

Патологичната тревожност води до болезнени преживявания, затруднява социалното функциониране, блокира възможностите ни за адаптация към изискванията на средата.

  Няколко илюстративни примера за различни разстройства, свързани с тревожност

Яна, 37-годишна жена, търси помощ, тъй като докато била на работа (лаборант) получила силен световъртеж, изпотяване, страхувала се, че ще припадне. Уплашила се много, била изпратена от колежката си до вкъщи. Тези пристъпи на силен страх и световъртеж се случват веднъж на няколко дни, но след тяхното начало преди няколко месеца Яна започва да ограничава излизанията си навън, защото силно се опасява, че отново ще й стане лошо. Налага се мъжът й да я кара с кола до работата.

Пристъпите на силен страх, придружени с изразени вегетативни симптоми (в случая световъртеж, но също често се наблюдават сърцебиене, недостиг на въздух, изпотявания и много други) се наричат пристъпи на паника. Най-интензивната част от пристъпа трае минути, но преживяването обикновено е много мъчително и плашещо. Нерядко човек е убеден, че има застрашаващо го телесно заболяване.

В гореописания пример вследствие на появилите са пристъпи на паника Яна развива и страх да се движи сама вън от къщи (агорафобия). В тежките си варианти агорафобията може да бъде изключително ограничаващо индивида състояние, като той става напълно неспособен да води живот вън от дома си.

Павел, 44-годишен архитект, се обръща за помощ след като избухнал страшно по повод забележка на приятелката си. В хода на разговора става ясно, че Павел често се чувства напрегнат и неспокоен (нещо, което почти не показва). Той не вижда ясни причини за това, освен на моменти силно засилващите се съмнения, че има сериозно заболяване – има неприятни прескачания на сърцето и епизодични промени на кръвното налягане. На няколко пъти е бил убеден, че има тежко сърдечно заболяване, въпреки липсата на данни от прегледа и лабораторните изследвания, които да го потвърдят.

По-нататъшният разговор с Павел показва, че постоянен фон през последните години са различни сериозни опасения за здравето му (които далеч надхвърлят реално съществуващи дисфункции и симптоми). Тази хипохондрична нагласа в голяма степен доминира в емоционалните му преживявания, особено около моменти на стрес и трудности в професионалните или интимни отношения.

Силвия, 23-годишна студентка, идва на консултация след като е обиколила почти всякакви специалисти. Оплакванията й започнали преди 2 години, когато получила силна замаяност, уплашила се, че ще падне на земята (което и досега не се е случвало). От този момент тя е постоянно с усещането, че не може да пази добре равновесие и се чувства несигурна при придвижване. Това води до съществено ограничаване на самостоятелните й излизания и на социалните контакти. Първоначално е била твърдо уверена, че нещо става с мозъка й, докато сега допуска възможността оплакванията й да са по-скоро с психологичен характер.

В случая на Силвия има симптом на нарушени координационни функции, които нямат органична телесна причина. Това е конверзионно разстройство – състояние, при което нарушенията на двигателни или сетивни функции се дължи на психологични (емоционални) причини, без да има болестни промени в тялото. При Силвия тези оплаквания се съчетават с хипохондричната убеденост (въпреки уверенията в обратното от лекарите специалисти), че тя има сериозно заболяване на мозъка.

Вяра, 26-годишна, завършила висше образование преди година (публична администрация), не работи, насочена е за психотерапия от психиатър, който й е предписал лекарства. Поводът да търси психиатрична помощ са изразени затруднения да извършва ежедневни действия като обличане, излизане, подреждане на масата и др. При всяка такава дейност многократно се налага да повтаря действието, докато не получи увереността, че го е “извършила правилно”. Преди да постигне това усещане, тя не може да продължи по-нататък, а дори да го направи в нея остава силно напрежение, което по-късно трябва да бъде компенсирано с още повече ритуали.

В последния случай тревожността не е водещия симптом. Тя, обаче, участва мощно в извършването на натрапливите действия. Опитите на Вяра да им се противопостави води до появата на интензивна тревожност. Така става ясно, че зад тези ритуали стои високо количество тревожност. Може да се предположи, че натрапливите ритуали имат функцията да организират и сдържат тревожността на приемливо за човек ниво. Често преживяването на хората с натрапливости е, че съответните действия по начин малко магически предотвратяват евентуални (често неопределени) бъдещи неприятни събития и развития. Преди този вид разстройство се наричаше натраплива невроза, а днес официалната терминология е обсесивно-компулсивно разстройство; т.е. разстройство, характеризиращо се с натрапливи мисли (обсесии) или натрапливи действия и ритуални (компулсии).

В работата с Вяра се разкриват допълнителни симптоми на тревожност – сънят й е неспокоен, често се чувства нащрек, има моменти когато се страхува да остава сама. Става ясно, че от време на време сънува кошмари. Тези кошмари са били особено много и интензивни за продължителен период след претърпяно изнасилване, случило се преди четири години. Друго важно обстоятелство, за което терапевтът научава допълнително, е, че Вяра е отгледана в среда на насилие – до развода на родителите й (когато тя е 16-годишна) между тях е имало чести конфликти, много от които завършват с физическо насилие над майката от бащата.

Тези обстоятелства на тежки травматични събития и гореописаните симптоми на повишено напрежение и тревожност (нарушенията в съня, усещането “нащрек”, различните опасения и кошмарите) дават основание за поставяне на диагноза Пост-травматично стресово разстройство.

Чрез гореизброените примери илюстрирахме някои от психичните разстройства, в които тревожността е главен или основен симптом. Тези разстройства са често срещани – около 20% от хората имат такова разстройство в течение на живота си.
          Функции и смисъл на тревожността

Независимо дали тревожността е нормална (т.е. служи на адаптирането ни към средата) или патологична (блокира ефективните ни реакции спрямо обкръжението), тя винаги е сигнал за опасност. Опасността може да бъде външна: например, заплаха от наказание, болка, неудовлетворяване на социални нужди, изоставяне, неоправдаване на очаквания на другите или на собствени претенции и др. Много често, обаче, опасността ще е свързана с наши вътрешни преживявания: мъчителни или неприемливи представи, фантазии и вътрешни конфликти. Важно е да се подчертае, че в голямата си част тези “вътрешни опасности” са несъзнавани, ние не си даваме сметка за тях.

Наличието на разстройство, свързано с тревожност, е недвусмислен знак, че способността ни да се адаптираме към изискванията на средата и към нуждите на собственото ни развитие е сериозно нарушена. Свръхмерните реакции на тревожност вече са се оформили в устойчиви модели на реагиране спрямо света. Тревожността се е превърнала в един от главните фактори, които организират нашето ежедневие и то по такъв начин, че възможността да се възползваме от потенциала си за благополучие е силно ограничена.

Появата на разстройство с тревожност ни казва: Трябва да се направи нещо! Не го искам това безпокойство! Разбира се, добре е прекомерната ни тревожност да бъде премахната. Преди да бързаме да се оттървем от тревожността си, обаче, можем да отделим и малко внимание на въпроса какво ни казва тя със своята поява. За какво ни предупреждава? Кое тъмно поле от нашето живеене тя осветлява? Многократно и последователно следва да си задаваме въпроса: „Какво би се случило, ако това, което предвиждаме, че ще се случи (това, което ни тревожи; това от което се страхуваме и опасяваме), наистина се случи?“. Нерядко отговорите на тези въпроси са неизбежна част от пътя към освобождаването от прекомерната тревожност.
           Терапия при тревожните разстройства

На практика три са основните подхода при терапията на тревожните разстройства:

1. Първият подход е разглеждането на тревожността като болест, която е надмогнала над отслабените защитни сили на организма. В този случай лечението е насочено към овладяване и премахване на мъчителните усещания и преживявания (симптомите). Очаква се, че подпомогнати по този начин, собствените оздравителни сили ще възстановят предишното състояние на добро здраве. В този случай акцентът на терапевтичните интервенции ще бъде върху медикаментите, които намаляват и блокират тревожността. Предполага се, че с редуцирането на интензивността на симптомите организмът ще може да възстанови предишното си статукво и ще продължи да работи безпроблемно.

2. Вторият подход обръща повече внимание на самите тревожни симптоми. Той разглежда тези симптоми като погрешен начин за реагиране спрямо различни стресогенни обстоятелства. Тук акцентът е върху “лошо заучения урок” – симптомите показват, че индивидът е усвоил трайни модели за справяне, които всъщност пречат на доброто му адаптиране към средата. Терапията е насочена към коригиране на тези погрешни поведенчески схеми. Очакваният резултат е чрез по-добър контрол над начините на реагиране човек да престане да развива тревожност от патологичен порядък.

3. Третият подход разглежда тревожните симптоми като израз на вътрешни противоречия и на трудно поносими преживявания. В него акцентът е върху това, което стои под симптомите: опасения, свързани със собствената реализация или с изграждането на интимни връзки; страх от изоставяне; травматични преживявания, чийто белег се явява тревожността; несъзнавани чувства (гняв, вина); тежки и неприемливи представи за себе си (изтласкани в несъзнаваното ни). При този подход тревожността служи по-скоро като входна врата за постигане на разбиране на вътрешните ни противоречия (несъзнаваните ни психични конфликти).

Тези подходи неслучайно са подредени в този ред. Той отговаря на нарастващото въвличане на цялостното ни Аз в стремежа да се справим с тревожността си. Първият подход на практика се ограничава с разглеждането на тревожното разстройство като аналог на навяхване на крака. Можем да очакваме, че ако тревожните симптоми са израз на преходна трудност в живеенето ни, то медикаментозното лечение и няколко консултации ще бъдат достатъчни да се измъкнем от затруднението, в което се намираме. Обаче, ако факторите, които обуславят тревожността ни, са по-неразривно свързани с основни въпроси, пред които сме изправени и на които не сме намерили достатъчно добри отговори, то едва ли този модел на простото телесно заболяване ще бъде много ползотворен в овладяване на тревожните ни симптоми.

Вторият подход се реализира от когнитивната или когнитивно-поведенческата терапия. При нея с помощта на терапевта човек се научава да разпознава неефективните си отговори спрямо предизвикателствата на средата. Такива неефективни отговори са: погрешни убеждения относно собствената мотивация и тази на другите; очаквания, които са неоправдани или прекомерни; затруднения в намирането на алтернативи в собствените мисли и поведение. Когнитивната терапия цели да коригира тези маладаптивни (т.е. затрудняващи адаптацията) поведенчески стратегии. Индивидът с тревожност активно е въвлечен в процеса на откриването и утвърждаването на алтернативни начини да реагира спрямо обстоятелствата на обкръжението и спрямо собствените нагласи.

Третият подход твърди, че тревожното разстройство не е случайно. Напротив – то е израз на начина, по който се справяме със своите колебания, желания и страхове. Анализът на възникването и “използването” на прекомерната ни тревожност позволява да постигнем по-добро разбиране на дълбоките мотиви на нашите реакции. Това разбиране е промяната, която ни дава малко повече власт над преживяванията ни и спомага за намаляването или изчезването на симптомите. Този път на промяна се постига чрез психоаналитично ориентираната терапия.
           В заключение

Тревожността е сигнал, че нещо във вътрешния ни свят или в отношенията ни с нашето обкръжение не е наред. Какво ще правим с този сигнал е въпрос на избор. Можем да се опитаме да го елиминираме като го подтиснем, изработим умения да овладяваме тревожните си реакции или изследваме тяхното по-дълбоко значение. Терапията във всеки случай е важно да бъде съобразена както с естеството на разстройството, така и със смисъла й за човека, който я изпитва. В следваща лекция ще се спрем чрез примери малко по-подробно върху възможностите за терапевтична работа.

 image


Категория: Други
Прочетен: 717 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.10.2017 06:39
 .

Детска психология. Кражбата при децата.

Работа с родителите – беседа, консултация за родители.

 

Детската кражба. Повечето деца поне веднъж в живота си извършват кражба.  В теорията е познато понятието „детска кражба“. Това деяние на детето се отличава от кражбата при възрастните по това, че детето не разбира как изглежда действието му от страни и как то му вреди или заплашва. В неговите представи това е просто „вземане“ на нещо, което му харесва, а следователно не бива да бъде наказвано или мъмрено.

Кражбата може да бъде свързана с недостатъчно развитие на волевата сфера: трудност да каже „не“, ако нещо все пак му харесва.  Такива деца трудно се справят със съблазни, дори ако те изпитват срам от своята постъпка.

Понякога кражбата произхожда от външните условия – пари или ценности, оставени на видно място се превръщат автоматично в голямо изкушение за детето.

Много деца започват да крадат, когато мислят, че не са обичани и не са нужни на никого.  Те считат, че имат право и трябва да навредят на обкръжаващите ги, защото никой не се грижи за тях, били са обект на несправедливо разпределение на блага, не са получили внимание, дори биха откраднали от брат или сестра от ревност.

Когато родителите разберат за кражбата често изпадат в паника и ужас, като започват да мислят, че тяхното дете се е превърнало в истински крадец и престъпник, като тази оценка води до много сериозни мерки и санкции.  – съдят и наказват.  Осъждането и наказанието обаче само влошават ситуацията, защото се касае за нещо вече случило се, а не до отстраняване на причините, довели до кражбата.  Не бива да се ругае, обижда или етикира детето, защото единичната постъпка (грешка) може да се превърне в съдържание на личността, в базово убеждение: „щом възрастните казват – значи аз наистина съм лош“.  Детето дори по-късно може да развие недоверие към себе си, озлобеност, убеденост в своята порочност.

Какво трябва да знаят родителите, за да предотвратят детските кражби и как да се държат, ако постъпката вече е факт:

1.Давайте на детето малки суми джобни пари, интересувайте се от неговите материални потребности.

2.Съхранявайте парите и ценностите на недостъпни места.

3.Ако деянието е факт, фокусирайте вниманието си върху компенсациите (възмездието), а не върху изобличаването (залавянето) на „престъпника“. Можете да намалите сумата джобни пари или да пропуснете обещана покупка.

4.Дайте на детето шанс да възстанови откраднатото и да съхрани достойнството си. Кажете му без осъждане: „Аз не желая да знам кой е взел тази вещ, просто държа тя да бъде върната. Надявам се до един час загубеното (взетото) да се намери“

5. Когато сте уверени, че именно детето е извършител на постъпката, не казвайте: „Това ти ли го открадна?, Как си могъл?, а просто кажете: „Аз зная, че ти си го взел. С мен се случи същото веднъж, когато бях дете. Тогава изпитах срам, чувствах се лошо. И с теб сега е така, нали?.  Продължавайте да задавате въпроси за чувствата и отношението на детето към постъпката без да го осъждате на клас. Често децата не знаят и не се замислят за чувствата на другите, които са станали жертва на кражбата.

6.Убедете се, че детето е върнало веща на собственика. Вместо наказание и осъждане, изразете разбиране към състоянието на детето.

Особено опасен е симптомът, ако детето започне да лъже. Обикновено тези инфантилни лъжи се изразяват в липса на спомен как се случило, как точно е станало, защо е станало, как се е почувствало, когато си е помислило, че има нужда от тази вещ, за какво точно му е била нужна. При такива ситуации много често детето твърди, че веща въобще не му е била нужна, че по-късно я захвърлило, загубило или подарило на друг. Именно на този симптом следва да се обърне по-сериозно внимание.

image

Категория: Други
Прочетен: 6061 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 30.06.2017 03:13
 .

Методика за изследване модели за решение на трудни ситуации (РТС).    Модифициран вариант на  проф. Олга Юриевна Михайловна.

 

Описание: Методиката е разработена от чешкия детски психолог  Я. Букал и е модифициран д-р на психологическите науки, проф. Олга .Юриевна Михайлова. Предназначена е за диагностика на особеностите, които се проявяват в поведението на човек при реагиране при трудни ситуации – това са ситуации на неуспех, на трудности при постигане на цели и изпълнение на поставени задачи. Тя е ценен инструмент при изследване на ученици с проблемно поведение. Съдържа 55 твърдения, поместени в 11 оценъчни скали. Време за изследване – 20-30 мин.

Инструкция: Прочетете внимателно всеки въпрос и изберете един от предложените отговори: „никога“, „рядко“, „понякога“, „често“, „почти винаги“, който в най-голяма степен се отнася за Вас.

Текст

1.            Когато нещо не ми се получава, в раздразнението си аз захвърлям и изоставям всичко и едва когато се успокоя се завръщам и продължавам работата си.

2.            Когато възникне пред мен някакъв проблем, си помагам с различни средства – слушам музика, разхождам се, дори прибягвам към някакво фармакологично средство за да се успокоя.

3.            При трудни ситуации аз се стремя да намеря човек, с който да споделя, да ме разбере и да ме подкрепи.

4.            Когато видя, че нещо не ми се случва, аз преставам да мисля за него и бързо го забравям. 

5.            Понякога когато съм раздразнен правя такива неща, че впоследствие се чудя как съм могъл да го сторя.

6.            Имал съм случаи, при които съм бил толкова разгневен, че съм взимал първата попаднала ми вещ и съм я счупвал (разбивал, разкъсвал, захвърлял).

7.            Ако някой ми пречи за да постигна определена цел, аз се опитвам да му го върна по същия начин.

8.            В случай, че не успея да постигна определено намерение, аз никога не обръщам своя гняв, отчаяние или недоволство към себе си.

9.            Когато съм гневен и се разлютя, аз не държа яростта си в мен, а я го показвам видимо.

10.       Когато не успявам да постигна това което искам и срещам затруднения, аз променям дейността си, като се захващам с нещо по-лесно и достъпно, което със сигурност ще ми донесе успех.

11.          Ако нещо към което се стремя не се получава, аз мобилизирам още повече силите си за да го постигна.

12.          Неприятностите и проблемите за дълго време ме изваждат от строя така, че нищо с което се захвана не ми се отдава или въобще не мога да подхвана каквото и да било.

13.          Когато ми предстоят важни събития, аз прибягвам до някои лекарства за да се успокоя.

14.          Аз избягвам да разказвам на другите за своите проблеми, а по-скоро се старая да се уединя и да поразсъждавам върху тях самостоятелно.

15.          Когато не успявам да постигна определена цел, аз най-често вярвам, че така са се стекли обстоятелствата и че следващия път със сигурност ще ми провърви. 

16.          При неуспех аз обвинявам себе си, че не съм направил всичко което е могло за да постигна целта си. 

17.          Когато не успея да постигна това което искам, аз съм способен да стоваря своя гняв на всеки, който ми попадне под ръка.

18.          Когато съм гневен мога да счупя всичко което ми е под ръка.

19.          Мисля, че тези, които ми причиняват болка и създават неприятности заслужават същото.

20.          Ако някой ме подразни и разгневи, аз съм в състояние да му кажа всичко което мисля за него.

21.          При неуспех аз мислено се връщам към ситуацията и се опитвам да намеря правилно решение, разсъждавайки върху това защо са се развили така нещата.

22.          Когато обективните обстоятелства са против мен, аз не се опитвам да вървя срещу тях, опитвайки се да постигна целите си. 

23.          При неприятности аз мисля как да си отмъстя на този, който ме е унизил и обидил, но реално нищо не предприемам.

24.          Когато видя, че не успявам да се справя с нещо, аз разчитам на поддръжка и помощта от страна на обкръжението ми.

25.          По-лесно преживявам неуспехите си, когато прибягвам до някакво друго средство, доставящо ми удоволствие или такова,което просто ми позволява да забравя.

26.          Когато не ми се получават нещата така, както аз искам дълго преживявам неуспеха си.

27.          Мисля, че винаги си гледам работата така, че когато нещо не ми се получава, моята вина в това е незначима.

28.          Ако е нужно да защитя своите интереси и своите права, аз бих прибягнал дори до физическа сила.

29.          Напълно разбирам онези, които в своята ярост са в състояние да изпочупят предмети и вещи около тях. 

30.          За да се накажа, когато се проваля, аз прибягвам дори към неща, които дори са ми неприятни.

31.          Когато възникне спор с някого, аз неусетно започвам да говоря все по-силно.

32.          Това, че имам успех в друга област не може да компенсира чувството ми за провал в тази, в която искам да постигна резултат.

33.          При неуспех аз търся грешките си и започвам всичко отначало, като се старая да не ги допусна отново.

34.          Когато някаква работа не става, аз предпочитам да я изоставя, вместо да си губя времето с нея.

35.         Разсейването с приятели и весела компания ми помага да повиша настроението си и да забравя за проблемите.

36.          При неприятности и трудности аз се успокоявам с това, че при другите нещата стоят още по-зле.

37.          Виновник за моите неуспехи често съм аз самия.

38.          Попадал съм в трудни ситуации по вина на другите хора.

39.          Когато съм гневен, удрям с юмрук по масата или шумно затварям зад себе си вратата.

40.          Имал съм случаи, при които аз самият съм си причинявал болка, страдание и съм се самонаказвал за това, че съм неудачник.

41.          Дори при бурен спор, аз не прибягвам до използване на лични нападки и оскърбителни забележки.

42.          Когато имам неприятности аз се стремя да се заема с някаква друга работа за да мога да се разсея и забравя.

43.          Дори когато всички са против мен, аз настойчиво се стремя да постигна своите цели и да им докажа, че съм прав и мога.

44.          При неприятности, за да се отърва от неприятното преживяване, аз или се захващам с някаква обикновена постижима дейност или просто се махам и се опитвам да се разтоваря безделничейки.

45.          Дори при големи неприятности аз не се отчайвам и не губя интерес към това, което искам да постигна.

46.          Когато съм много гневен съм имал случаи да разтоваря яростта си върху различни предмети.

47.          Когато не успявам да постигна определена цел, аз прибягвам към помощта на другите, като търся съветите и техния по-богат опит.

48.          При неприятности и неуспехи, аз се опитвам да се успокоя, защото съм убеден, че това е временно и че утре ще успея.

49.          Мисля, че повечето от моите неуспехи се дължат на неумение, незнание или мързел.

50.          Дори при силен гняв, аз не съм в състояние да се карам или ударя обидилия ме.

51.          Разбирам онези хора, които за да забравят своите трудности и тревоги прибягват към хумор, песни и други „веселяшки“ средства.

52.          При големи неуспехи аз съм си мисля, че съм такъв неудачник, че дори не заслужавам да живея.

53.          Ако нещо не ми се получава и някой непрекъснато ми досажда и пречи, аз съм в състояние да го отстраня от себе си, като го обидя и нагрубя.

54.          Когато нещо не ми се получава, аз се заемам с нещо друго, което със сигурност ще успея да свърша.

55.          Аз се опитвам да доведа до финала всяка работа, независимо от препятствията или предишните неуспехи.

Обработка и интерпретация на резултатите

Баловете се изчисляват по петобална система, както следа:

„никога“ - 1 бал;

„рядко“ - 2 бала;

„понякога“ - 3 бала;

„често“ - 4 бала;

„почти винаги“ -5 бала;

Модели за разрешаване (скали):

1.Бягство -1, 12, 23, 34, 45.

Показва склонността да се реагира с бягство при трудни ситуации, чрез оттегляне, прекратяване на дейността, загуба на интерес към решаването на проблема.

2.Наркотизация — 2, 13, 25, 35, 51.

Склонност на изследваното лице да се справи с проблема, чрез използване на психоактивни вещества (цигари, алкохол, медикаменти) с цел, да се успокои, да облекчи негативната оценка и възприятие за себе си, да повиши настроението или да забрави.

3.Сравнение на своите проблеми с проблемите на другите - 3, 14, 24, 36,47.

Склонност да се успокои и преодолее чувството за провал, като измести проблема и се сравни с другите, като омаловажи своето положение, оценявайки чуждото като още по-трудно. Показва стремеж да потърси поддръжка, помощ и съвети от обкръжението за справяне с проблема.

4.Механизми за намаляване на психичното напрежение - 4, 15, 26, 44, 48.

Манифестира стремеж да не се мисли за проблема, да се забрави за провала, да се успокои и превключи към друга дейност; да направи опит за оценка и обяснение на проблема като търси причините в обстоятелствата и липса на късмет.

5.Вербална агресия - 9, 20, 31, 41, 53.

Показва склонност за разтоварване от напрежението чрез повишаване на тон, прибягване до резки забележки, употреба на „силни“ и крайни изрази, лични нападки срещу други.

6.Агресия към хора - 7, 17, 28, 38, 50.

Склонност към отправяне на обвинения към други хора, дори прибягване до физическа сила, с цел разтоварване на раздразнението и гнева.

7.Агресия към предмети - 6, 18, 29, 39, 46.

Автоматична реакция за разтоварване на напрежението и гнева върху неодушевени предмети.

8.Агресия към себе си (автоагресия) - 8, 19, 30, 40, 52.

Склонност да насочва отчаянието и гнева към себе си, да се самообвинява или да извършва неща, които никога не би извършил с една единствена мисъл – да се самонакаже, дори да си причини болка и страдание.

9.Интрапунитивно отношение към ситуацията - 5, 16, 27, 37,49.

Склонност да обвинява за неуспеха само и единствено себе си, да търси причината за проблема в своите негодности, неумение и незнание,

10.Компенсация — 10, 21, 32, 42, 54.

Стремеж да постигне успех в друга област, в която знае че е по-добър, с цел да компенсира негативното неприятно преживяване.

11.Усилване на волята за постигане на целите  -  11, 22, 33, 43, 55.

     Стремеж да усили волята, да се мобилизира и с още по-голяма настойчивост, старание и търпение да продължи да се стреми към постигане на целта. Показва неотстъпчивост, самоувереност, стремеж да доведе нещата до финал, без да изпитва страхове или да обръща внимание на предишните неуспехи.  

В сферата на образователната институция резултатите от приложената методика позволяват да се постигне една относително прецизна оценка за дефицитите (слабите страни) на изследваното лице и на тази основа да се планира успешно педагогическо въздействие.  Анализът на резултатите позволява съставянето на план, в който да бъдат включени задачи за корекция в следните сфери:

-          Снижаване нивото на агресивност на ученика.

-          Формиране на адекватна самооценка.

-          Повишаване отговорността на ученика към собствените постъпки.

-          Изменение на отношението му към семейството и най-близкото обкръжение.

-          Корекция на отношението към собствения Аз.

-          Снижаване нивото на вътрешна конфликтност.

-          Повишаване ролята на саморъководството и самоконтрола на поведението.

-          Развитие на способности за самоанализ и самонаблюдение.

-   
Формиране на позитивни жизнени цели и повишаване мотивацията за тяхното постигане.

-    Разкриване на творческия потенциал и актуализация на стремежите за неговата реализация.

Категория: Други
Прочетен: 1492 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 14.04.2017 08:20
 .  

Скала за изследване потребността от търсене на силни преживявания и усещания (М.Цукерман)

            Методиката е предложена от М. Цукерман през 1964г. използва се за изследване нивото на потребности при търсене на силни преживявания, неочаквани ситуации и нови усещания при подрастващи и възрастни хора. Тя е един от инструментите, който често се прилага при ученици с девиантно поведение. Скалата е известна с популярния въпрос „Как бихте искали да живеете?“ Скалата съдържа 16 въпроса.

Инструкция: Предлагаме Ви списък с твърдения, които са обединени в двойки. От всяка двойка Вие трябва да изберете само един отговор – този, който най-точно съвпада с Вашето мнение и да отбележите номера му с кръгче.“

Стимулен материал

1. а) Предпочитам работа, която е свързана с пътувания и пътешествия.

    б) Предпочитам работа, която бих могъл да върша в офис и на едно място.

2. а) Обикновено прохладен, свеж и дори с лек студен дъждец ден се ободрявам.

    б) В прохладни дни не мога да дочакам момента за да се прибера вкъщи.

3. а) Не харесвам и не мога да търпя каквито и да е миризми на човешко тяло.

    б) Някои миризми на човешкото тяло определено ми харесват.

4. а) Не бих изпробвал какъвто и да е наркотик, който би оказал върху мен непознато въздействие.

    б) Всъщност, бих опитал еднократно някакъв наркотик, който би ми предоставил приятни халюцинации.

5. а) Бих предпочел живот в идеално общество, в което всичко е безопасно, щастлив и надежден човек.

    б) Бих предпочел да живея в неопределено, динамично променящо се, смутно и наситено на неочаквани обрати общество.

6. а) Не бих могъл да пътувам в едно превозно средство с човек, който обича високите скорости.

    б) Понякога обичам да управлявам превозно средство с висока скорост – тогава усещам приятна възбуда и удоволствие.

7. а) Ако работя като продавач за някой търговец, то аз бих предпочел постоянна и твърда заплата, която не е обвързана с това колко съм успял да продам и спечеля.

   б) Ако работя като продавач за някой търговец, то аз бих предпочел да ми се заплаща за свършена работа, тъй като тогава ще имам възможност да спечеля повече, отколкото ако съм на твърда заплата.

8. а) Не обичам да споря с хора, чийто мнение коренно се различава от моето, защото такива спорове винаги са неразрешими.

   б) За мен хората, които не са съгласни с моето мнение ме стимулират повече, по-интересни са, отколкото тези, които са съгласни с мен.

9. а) Повечето хора губят безсмислено много пари за различни застраховки.

    б) Застраховката  е нещо, което може и трябва да направи всеки един човек, защото тя би му осигурила по-малка загуба или пълна компенсация при инцидент.

10. а) Ако имам предложение, не бих се съгласил някой да ме хипнотизира.   

     б) Бих си пробвал, ако някой ми предложи да ме хипнотизира.

11. а) Най-важната цел и смисъл в живота е, да живееш като на въртележка и да вземеш от него всичко което можеш с пълни шепи.

     б) Най-важната цел и смисъл на живота е да постигнеш щастие и да получиш спокойствие и сигурност.

12. а) В студена вода аз винаги влизам бавно, позволявайки на тялото да се адаптира към нея.

      б) Харесва ми и не се страхувам веднага да се потопя или хвърля в морето и хладен басейна.

13. а) В повечето видове съвременна музика не ми харесва дисхармонията и хаоса на звуците.

     б) Обичам да слушам нови и непознати видове музика.

14. а) Най-лошия социален недостатък е да бъдеш груб и невъзпитан човек.

      б) Най-лошия социален недостатък е да бъдеш скучен и досаден човек.

15. а) Предпочитам експресивните, емоционално-изразителните хора, дори те да са неуравновесени и непоследователни.

      б) Предпочитам повече хората, които са спокойни, улегнали, предвидими и последователни.

16. а) Според мен, мотоциклетистите са хора, които имат неосъзната потребност да си причинят болка и страдание.

      б) Мисля, че би ми харесало да покарам мотоциклет или да се повозя на него.

 

 

Ред за обработка на резултатите:

Всеки отговор, съвпадащ с ключа получава 1 бал. Получения бал се сумира. Получената сума, съвпадаща с ключа е показател за нивото на потребности от силни преживявания.

Ключ.: 1а, 2а, 3б, 4б, 5б, 6б, 7б, 8б, 9а, 10б, 11а, 12б, 13б, 14б, 15а, 16б.

Интерпретация:

Търсенето на нови усещания и преживявания играе важна роля в живота на човек, тъй като те стимулират въображението, развиват творческия потенциал и разбира се в крайна сметка водят до личностно развитие.

11-16 бала –  високото ниво на потребности показва наличие на силни влечения, дори безконтролна насоченост към новото и непознатото; това ниво показва склонност към рискови увлечения, към авантюри и приключения; хората с това високо ниво на потребности могат лесно да бъдат провокирани от неизвестното и неочакваното.

6 - 10 бала средното ниво на потребности свидетелства за умение за контролиране  на тези потребности  и за умереност при тяхното удовлетворяване, т.е. от една страна  - откритост към новото, а от друга - сдържаност и разсъдителност в необходимите моменти на живота.

0 - 5 бала ниското ниво на потребностите показва повишено внимание, бдителност, преценка и колебливост при вземане на решения за участие в дейности, свързани с придобиването на нови впечатления, преживявания и усещания, от гледна точка на рисковете и евентуални негативни последици.  Такива лица предпочитат стабилност, сигурност, спокойствие, отколкото неочакваност, неизвестност или промяна, натоварвайки бъдещето с негативни и опасни предвиждания.

 

Източник: Шкала поиска ощущений (М.Цукерман) / Альманах психологических тестов. М., 1995, С.187-189.

Категория: Други
Прочетен: 1688 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Скала за изследване на цинизъм,  агресивност и враждебност (Кук-Мадлей)

Цел: Установяване нивото на изразеност на показателите агресивност, цинизъм и враждебност.

Описание: Тестът съдържа въпросни с 26 твърдения, на които ИЛ може да даде  един от предложените му 6 отговора. Избраният отговор отбелязва в тестова бланка. 

Инструкция: Внимателно прочетете предложените Ви твърдения. На всяко твърдение можете да отговорите чрез избор на една от предложените 6 алтернативни отговора (скали). Изберете този, който в най-голяма степен се отнася до Вас. Избраният отговор отбележете в предложената към въпросника бланка за отговори, като запишете в квадратчето с номера на въпроса, вашия избор с число от 1 до 6.

Скали:

§     6 – обикновено

§     5 – често

§     4 – понякога

§     3 – случайно

§     2 – рядко

§     1 – никога

Въпросник

1/   Често съм срещал хора, които се представят за експерти, а всъщност не са такива.

2/   Често ми се налага да изпълнявам указания на хора, които знаят по-малко от мен.

3/   Много хора могат да бъдат обвинени в аморално поведение.

4/   Много хора преувеличават тежестта на своите неуспехи, само за да получат съчувствие и помощ.

5/   Понякога ми се налага да нагрубя някой, който се държи неуважително към мен и ме ядосват.

6/   Повечето хора се сприятеляват с други, за да имат полза от тях.

7/  Често ми се налага да положа много усилия, за да убедя някой в моите права.

8/   Хората често са ме разочаровали.

9/   Обикновено хората търсят повече уважение на своите права, отколкото да уважават правата на другите.

10/  Повечето от хората не нарушават законите, защото се страхуват да не бъдат заловени.

11/  Често хората прибягват към нечестни действия, за да не загубят възможна изгода.

12/  Считам, че много хора използват лъжата, за да стигнат далече.

13/  Има хора, които толкова са ми неприятни, че неволно се радвам на техните неуспехи.

14/  Често съм отстъпвал от принципите си, за да мога да постигна превъзходство над противника си.

15/  Ако хората постъпват с мен лошо, аз със задължително им отговарям със същото – това е мой принцип.

16/  По принцип аз отчаяно отстоявам своята гледна точка.

17/  Някои членове на семейството ми имат навици, които истински ме дразнят.

18/  Не винаги се съгласявам лесно с другите.

19/  Никой никога не се интересува от това, какво се случва с теб.

20/  По-безопасно е да не се вярва на никой.

21/  Мога да се държа дружелюбно с хората, които според мен постъпват неправилно.

22/  Много хора избягват ситуации, при които трябва да помогнат на другите.

23/  Не виня човек, който за да постигне своите цели използва другите хора, които му позволяват да направи това с тях.

24/  Дразнят ме хората, които  отвличат вниманието ми с техни проблеми.

25/ Определено би ми харесало, ако престъпникът  бъде наказан за своите престъпления.

26/ Не се опитвам да скривам  отрицателното си отношение към другите хора.

 Обработка на резултатите и интерпретация

Ключ към теста:

§     Скала цинизъм:  1, 2, 3, 4, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 19, 20, 22

§     Скала агресивност:  5, 14, 15, 16, 21, 23, 24, 26, 27

§     Скала враждебност:  8, 13, 17, 18, 25

§      

Вариант за отговор

Бал

1 – обикновено
2 – често
3 – понякога
4 – случайно
5 – рядко
6 – никога

6
5
4
3
2

Интерпретация на резултатите по скала цинизъм: 

§     65 бала и повече – високо ниво;

§     40-65 бала – средно ниво с тенденция към високо;

§     25-40 бала – средно ниво с тенденция към ниско;

§     25 бала и по-малко – ниско ниво.

Интерпретация на резултатите по скала агресивност: 

§     45 бала и повече – високо ниво;

§     30-45 бала – средно ниво с тенденция към високо;

§     15-30 бала – средно ниво с тенденция към ниско;

§     15 бала и по-малко – ниско ниво.

Интерпретация на резултатите по скала враждебност: 

§     25 бала и повече – високо ниво;

§     18-25 бала – средно ниво с тенденция към високо;

§     10-18 бала – средно ниво с тенденция към ниско;

§     10 бала и по-малко – ниско ниво.

§      

 

Тестова бланка за отговори
(скала на Кук-Мадлей)

 

1

6

11

16

21

26

 

2

7

12

17

22

 
 

3

8

13

18

23

 
 

4

9

14

19

24

 
 

5

10

15

20

25

 
Категория: Други
Прочетен: 1810 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Скала за доброжелателност на Джоузеф Камбъл (Joseph Campbell)

 

Инструкция: „Внимателно прочетете двойките съждения. От всяка двойка изберете онова съждение, което отговаря на вашето разбиране и го обградете с кръгче. Не оставяйте нито една двойка без отговор.

Въпросник:

1.

A.            Човек повече от всичко трябва да бъде уверен (да вярва) в другите хора.

B.            Да се доверява човек на другите не е безопасно, защото те лесно биха могли да го използват за свои цели.

2.

A.            Хората са по-склонни да си помагат един на друг отколкото да се оскърбяват.

B.            В днешно време трудно  може да се намери човек, на който изцяло да му се вярва.

3.

A.            Ситуации, при които човек работи изцяло за другите крият много рискове (опасности).

B.            Приятелите и колегите в работата обикновено са тези, които гарантират на човек сигурност.

4.

A.            В наше време вярата в другите се явява гаранция за оцеляването на човек.

B.            Да се доверяваш на другите означава човек да си търси неприятности.

5.

A.            Ако някой те помоли за нещо, по-добре търси подходящ начин да му откажеш.

B.            Качеството да се помага на другите представлява най-добрата страна в нашия живот.  

6.

A.            „Пари назаем на друг човек – никога“, това е най-правилния принцип на днешния ден.

B.            В наше време човек трябва да се стреми да отговаря на исканията и нуждите на другите, независимо от собствените му принципи.

7.

A.            Човек не може да надскочи себе си.

B.            Там където има воля, има и резултати.

8.

A.            В деловите отношения няма място за приятелство.

B.            Основния смисъл на деловите отношения се състои във възможността човек да помогне на другите.

Обработка и интерпретация на резултатите

Всеки отговор, съвпадащ с ключа се оценява с 1 бал, а тези, които не съвпада – 0 бал.  

Ключ: 1 - А, 2 - А, 3 - В, 4 - А, 5 - В, 6 - А, 7 - В, 8 -8.

Норми:

4 бала и по-малко -  ниско ниво на доброжелателност към другите;

4 - 8 бала -  средно ниво;

8 бала и повече -  високо ниво.

Категория: Други
Прочетен: 632 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Методика „Възприемателен индекс за вина“ (Perceived Guilt Index, PGI)

Автори: John R. Otterbacher, David C. Munz.

Цел: Измерване чувството за вина като състояние и като черта.

Описание: PGI се състои от две скали, които измерват емоционалните преживявания на чувство за вина като състояние (G-state) и като генерализирана Аз-концепция (черти) (G-trait).
Методиката е особено полезна при ситуации, в които е необходимо да се определи реакцията на вина на клиент в отговор на специфични събития или ситуации, които често възникват в хода на семейната терапия или при работа с непълнолетни деликвенти.  Когато и двете скали се използват съвместно, скала G-trait е желателно да се изследва първа.

 

Опишете Вашите чувства (1)

Инструкция (S): По-долу е представен списък от думи и фрази, които хората използват за да опишат своите чувства в различни ситуации. Моля,  отбележете (подчертайте) тази дума или фраза, която най-точно описва Вашите чувства в НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ.  Преди това трябва внимателно да прочетете целия списък от чувства. Обърнете внимание, че от всичките 11 трябва да посочите само ЕДНА дума или фраза, която най-точно описва как се чувствате ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ.

1.Обречен (осъден)

2.Невиновен

3.Потиснат

4.Засрамен

5.Спокоен

6.Недостоен

7.Разочарован

8.Сдържан

9.Намиращ се в състояние на упадък

10.Раздразнителен

11.Незаслужаващ прошка

 

Опишете Вашите чувства 2)

Инструкция (T):

По-долу е представен списък от думи и фрази, които хората използват за да опишат своите чувства в различни ситуации. Моля,  отбележете (подчертайте) тази дума или фраза, която най-точно описва Вашите чувства в ОБИКНОВЕНА СИТУАЦИЯ (ежедневно).  Преди това трябва внимателно да прочетете целия списък от чувства. Обърнете внимание, че от всичките 11 трябва да посочите само ЕДНА дума или фраза, която най-точно описва обикновено преживявано от Вас чувство за вина.

1.Обреченост (осъден)

2.Невиновен

3.Потиснат

4.Засрамен

5.Спокоен

6.Недостоен

7.Разочарован

8.Сдържан

9.Намиращ се в състояние на упадък

10.Раздразнителен

11.Незаслужаващ прошка

 

Обработка на данните

Могат да бъдат използвани два способа за обработка на данните:

(1) изчисляване индекса по всяка скала (G-trait и G-state) и по отделно и

(2) определяне реакцията на вина в отговори при специфична ситуация и сравнение на тази реакция със състоянието на изследваното лице, когато то се чувства „нормално“

Значение на пунктовете:

1 = 6.8,

2 = 1.1,

3 = 4.3,

4 = 9.4,

5 = 2.0,

6 = 7.8,

7 = 5.9,

8 = 3.4,

9 = 8.6,

10 = 5.3,

11      10.4.

Втория метод за обработка на резултатите е по-сложен. Използва се значението на пунктовете по-горе и след това се провеждат следните изчисления:

1. От значението на G-state се изважда значението на G-trait. 

2.Прибавете към получения резултат 10. (Константното число 10 се използва за да се премахне объркване със знаците «+» и «-»). 

Ако полученото значение е по-голямо от 10, това означава, че интензивността на реакция на вина е от  по-високо ниво от обикновените преживявания. Ако полученото значение е по-малко от 10, това означава, че интензивността на реакция на вина от по-ниско ниво от обикновените преживявания.

Категория: Други
Прочетен: 725 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 13.04.2017 07:34
 .

Скала за приемане на другите на Уйлям Ф. Фей (William F. Fey)

(Диагностика на междуличностни отношения)

Един от най-известните съвременни психолози д-р Карл Роджърс основава подхода си за разбиране на човешките грижи и проблеми върху онези от тях, които произлизат от труд­ността да приемем самите себе си такива, каквито сме. Други изследователи проявяват интерес към този проблем и проучват връзката между това колко добре приемаме ние самите себе си и до каква степен сме способни да приемем другите.

Д-р Уилиям Фей създава скалата за приемане на другите (Acceptance of Others Scale) през 1955г. Прегледът на наличната изследователска работа показва, че изследователите трябва да изучат приемането на самия себе си и приемането на другите като комбинация на личността. Трудът му установява, че за повечето хора приемането на самия себе си и приемането на другите вървят ръка за ръка. Така начинът, по който сте отговорили на въпросите в тест като този, може до известна степен, да се отрази на това как се чувствате спрямо самия себе си. Също така е интересно да се отбележи, че според изследователите, това дали другите ви приемат, частично се определя от взаимоотношението  меж­ду вашето държане към себе си и чувствата ви към другите. Според д-р Фей „Напълно възмож­но е един човек, който истински и искрено приема другите, да не представлява заплаха за тях и те на свой ред да го възнаграждават, като и те го приемат."

Тестът се прилага с висока диагностична стойност към ученици от 5 до 11 клас и първокурсници.

Инструкция:  Внимателно прочетете всяко твърдение от въпросника. Вариантите за отговор по всички твърдения са дадени на специална бланка. Ако вие считате, че твърдението е вярно и съответства на вашата представа за себе си и другите, то в бланката за отговори отбележете срещу номера на твърдението степента на вашето съгласие, използвайки предложената по-долу скала.

1 = практически  винаги;

2 = често;

3 = понякога;

4 = случайно (рядко);

5 = много рядко.

Твърдения:

1. Хората лесно могат да бъдат въведени в заблуждение.

2. Харесват ми хора, които познавам*.

3. Хората в наши дни имат твърде ниски морални стандарти и принципи.

4. Повечето хора са доста самодоволни и никога не се замислят за наистина лошите си черти.

5. Мога да се чувствам удобно с почти с всеки човек*.

6. Изглежда, че всичко, за което хората могат да разговарят в наши дни, са киното, телевизията и други подобни глупости.

7. Ако някой започне да прави услуги и се сближи с друг, то останалите спират да го уважават.

8. Хората мислят само за себе си.

9. Хората винаги са недоволни и търсят все по-нови и нови неща.

10. Чудатостите на повечето хора много трудно се издържат.

11.  Хората се нуждаят определено от силен и умен лидер.

12. Харесва ми да бъда сам, далеч от хората.

13. Хората не винаги се държат честно с другите хора.

14. Харесвам ми да бъда с други различни хора*.

15. Повечето хора са глупави и непоследователни.

16.  Харесва ми да бъда с хора, чийто възгледи са различни от моите*.

17.  Всеки иска да бъде приятен и благоразположен за другия*.

18. Повечето хора не са доволни от себе си.

Обратните твърдения са отбелязани със звездичка (*). Тези твърдения се изчислява обратно на останалите

 

Ключ за установяване на резултата

 

Вариант отговори

Бал

Прави твърдения

(неса отбелязани със*)

Обратни твърдения

(отбелязани със *)

1             — практически винаги

1

5

2             — често

2

4

3             — понякога

3

3

4             — случайно (рядко)

4

2

5             — много рядко

5

1


Изчисление и интерпретация

60 бала и повече — висок показател за приемане на другите;

45-60 бала — среден показател за приемане на другите с тенденция към висок;

30-45 бала — среден показател за приемане на другите с тенденция към нисък;

30 бала и по-малко — нисък показател за приемане на другите;

Общ резултат

Интерпретиране на резултата

Нисък резултат - Ако сте в този обхват, то резултатът ви прилича на този на хо­рата, които често са смятани за нетолерантни към другите. Може би се чувствате по този начин, защото другите са ви „ужилили"; случили са ви се разни неща, които са ви накарали да изгуби­те вярата си в хората, както и илюзиите си спрямо тях. Тази липса на толерантност и приемане на другите може да отразява, както твърди д-р Феи, липса на приемане на самия себе си. Дру­ги тестове, които са ви на разположение като общият за личността, могат да ви помогнат да раз­берете тази част от личността си. Каквато и да е причината, липсата на приемане на другите може да направи живота ви празен. Този проблем, ако той наистина съществува във вас, изис­ква продължително изучаване на самия себе си.

Среден резултат - Ако сте в този обхват от точки, по всяка вероятност живо­тът ви е смесица от предпазливост и приемане на другите. Били сте наранявани от други хора или дадени видове хора. Но дори и с предпазливост, вие имате близки приятели и желание за близки приятелства и връзки. По всяка вероятност сте по-придирчив и подбирате повече от хо­рата с най-висок резултат.

Висок резултат - Високият резултат се получава при доста щастливи хора. Те в общи линии приемат другите, чувстват се приети от другите и показват тенденция да са приемани от тях. Може да сте в този обхват, но да изпитвате чувството: „Но другите изглеждат като че ли не ме приемат". Това е напълно възможно, според изследването на д-р Фей. Той из­тъква, че хората с висок резултат както в себеприемането си, така и в приемането на другите -„прототипът на добре приспособилата се личност" - може да не са много харесвани: „Може би средният човек не може лесно да се идентифицира с открития образец на съвършенство и емо­ционално добро здраве. Такъв човек може да изглежда, че „не се нуждае" от приятелство... Може хората да не харесват самата му психологическа праволинейност." Дори и такъв да е слу­чаят, вие без съмнение притежавате самоувереност и разполагате с подкрепата на значими за вас близки по всяко време.

 Източник: Диагностика принятия других (по шкале Фейя) / Фетискин Н.П., Козлов В.В., Мануйлов Г.М. Социально-психологическая диагностика развития личности и малых групп. – М., Изд-во Института Психотерапии. 2002. C.157-158.

Категория: Други
Прочетен: 862 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Психодиагностика. Девиантно поведение на „трудни“ подрастващи.

Скала за манипулативно поведение на Бант. 

Инструкция

Внимателно прочетете съжденията от въпросника. Вариантите на отговори са дадени по-долу. Ако считате, че твърдението е вярно и съвпада с вашето разбиране, то в бланката с отговори запишете степента (номера) на вашия отговор. Ако не сте съгласни – прескочете твърдението.

5 — практически винаги,

4 — често,

3 — понякога,

2 — случайно,

1 — много рядко.

Твърдения

1.            Повечето хора отговарят на грубото отношение с грубост.

2.            Повечето хора не вярват в каквото и да е  ново до тогава, докато не го изпитат върху себе си.

3.            Този, който изцяло се доверява на другите хора, често попада в затруднено положение.

4.            Повечето хора работят с пълна сила тогава, когато ги заставят да правят това.

5.            Дори най-отвратителните и закоравели престъпници имат поне малко благоприличие.

6.            Всеки нормален човек ще се бори за това, което е важно за него, дори с цената на работното си място, без да го интересуват последиците.

7.            Повечето хора не се замислят върху това, кое е добро и кое е лошо за тях.

8.            Някои от най-известните хора, притежават отвратителни пороци.

9.           Повечето хора по-лесно забравят (преживяват) смъртта на близките си, отколкото загубата на богатството си.

10.          Много хора обичат да се хвалят дори тогава, когато нямат основание за това.

11.          На повечето хора им харесва да преодоляват трудни ситуации.

12.          Повечето хора се отличават с огромна храброст.

13.          Природата на човек е устроена така, че той винаги иска да постигне повече отколкото е способен.

14.          Най-голямата разлика между престъпниците и другите хора е, че престъпниците са били по-глупави щом са позволили да ги хванат.

15.          Най-добрия начин да се разбереш с хората е да им говориш това, което искат да чуят.

16.          Важно е да се помни, че хората имат пороци, които могат да проявят в неочаквани ситуации. 17.  По природа всички хора са добри.

18.          Не е вярно, че в света всяка минута се ражда подлец.

19.          За човешката природа е характерно да преследва само  своята изгода.

20.          Повечето хора са доволни  от това което прилича на истина, макар че не е така.

Обработка и интерпретация на данните

Изчислява се общия бал от събраните точки.

80 бала и повече — висок показател;

60—80 бала — среден показател с тенденция към висок;

40—60 бала — среден показател с тенденция към нисък;

40 бала и по-малко — нисък показател.

Източник: https://refdb.ru/look/1308817.html 

Категория: Други
Прочетен: 677 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Скала на Екриксон за оценка на комуникационно-речеви навици и адаптация (модифициран вариант В.А.Калягиным и Л.Н.Мацько)

Описание:Скалата позволява формулирането на детайлна оценка за фиксацията на детето върху речевите дефекти. Ценността й се заключава в това, че тя описва симптоматически психични компоненти на разстройство на речта и гласа и има прогностичен потенциал.  Скалата е създадена от М.Ериксон специално за оценка на комуникативните възможности на заекващи на основата на разбирането, че основните трудности са свързани с междуличностните реакции и отношения. Твърденията са формулирани в позитивен и негативен план по отношение на тревожността („На мен ми е трудно да говоря пред аудитория“, „Моята реч предизвиква добро впечатление сред другите“). Скалата съдържа 24 твърдения, като при съвпадение на отговорите с ключа, изследваното лице получава 1 бал. Максималния бал е 24.  Скалата е ценна за училищните психолози с това, че помага да се получи ориентация за вида психологическа помощ на ученика или вземане решение за подпомагане на учителите по време на обучението и особено при изпитните ситуации с определени ученици, които имат високи нива на училищна тревожност, затрудняваща адаптацията им. Тук е представен модифициран вариант на скалата (адаптация на В.А.Калягиным и Л.Н.Мацько от 1986г.).

Инструкция: Отбележете на бланката твърденията с които сте съгласни със знак „+“, а тези, с които не сте съгласни със знак "–".

Въпросник:

Списък на твърденията  

Ключ

1

Моята реч предизвиква добро впечатление сред другите.

2

Лесно ми е да разговарям почти в всеки.

3

Лесно ми е да гледам слушателите (публиката), когато говоря (разговарям) пред тях.

4

Трудно ми е да разговарям с моите учители.

+

5

Мисълта, че трябва да кажа дори една дума на обществено място ме плаши.

+

6

Някои думи са ми по-трудни да произнеса, отколкото други.

+

7

Когато говоря определено не мисля, че се получава това което искам.

8

С лекота мога да поддържам и водя разговор.

9

Речта ми понякога смущава моите събеседници.

+

10

Не обичам да запознавам един човек с друг човек.

+

11

При обсъждане на някакви въпроси в група, аз често задавам въпроси.

12

Лесно ми е да контролирам гласа си когато разговарям.

13

Трудно ми е да говоря пред група хора.

14

Речта ми не ми позволява да кажа и изразя това което трябва и по начин, който ми харесва.

+

15

Когато говоря ми е лесно и дори приятно да слушам гласа си.

16

Понякога не харесвам говора си.

+

17

Винаги когато говоря съм съвършено уверен и спокоен.

18

Аз говоря с удоволствие само с определени хора.

+

19

Говоря по-добре, отколкото пиша.

20

Често нервнича когато говоря.

+

21

Трудно ми е да разговарям при среща с нови (непознати) хора.

+

22

Съвършено съм уверен в речта ми.

23

Бих искал речта ми (говора ми) да бъде такава каквато е на другите.

+

24

Често не мога да отговоря, дори когато зная правилния отговор, тъй като се страхувам да започна.

+


Анализ на резултатите

Сумарния бал се изчислява в съответствие с ключа. За 1 бал се приема отговор, съвпадащ с ключа.

Пунктовете по скалата са разпределени в 3 субскали, съответстващи на насочеността към тревожност.

1. реч – 1 8 9 14 15 16 19 23;

2. общуване – 2 3 4 5 10 13 18 21;

3. увереност – 6 7 11 12 17 20 22 24.

Получената информация по скалите позволява ориентировка на специалистите за вида на психотерапевтичната помощ.

Източник: http://psylist.net/praktikum/hkalar.htm

Категория: Други
Прочетен: 787 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Психодиагностика. Контролен списък от признаци за психопатия (тест PCL-R) - втора част

19. Многочислени краткосрочни бракове и разводи (отсъствие на продължителна привързаност и дългосрочни отношения с определен партньор).  

Да, често

Да, понякога

Не, никога

20. Антисоциално поведение и склонност, при първа възможност да наруши правилата, нормите, закона (проявява се и при лица, които никога не са били арестувани или осъждани).

Да, често

Да, понякога

Не, никога

21. Допълнителен признак — обмисляне и прилагане на стратегии на поведение с цел, да излъже или въведе в заблуждение.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

Обработката на резултатите може да се направи онлайн на адрес:

http://thesolution.ru/kontrolnyiy-perechen-priznakov-psihopatii/

Интерпретация/норми:

До 12,5 % – няма наличие на признаци в т.ч. и криминално минало.

Около 55 % – такова значение постигат повечето от непсихопатичните престъпници.

От 75% и повече – наличие на пасихопатия.

Близо 100% – идеален психопат.

 

                Вариант № 2 (Hare, Connolly, 1987)

                Въпросникът е съкратен до 15 пункта. Оценяват се следните черти на личността:

                1.Артистичност, на пръв поглед безобиден, с повърхностно очарование.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

2.Егоцентричност, преувеличени представи за значимостта на собствената си личност.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

3.Патологичен стремеж към лъжата и измамата,

Да, често

Да, понякога

Не, никога

4.Хитрост, недостатък на искреност.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

6.Слаба чувствителност, недостатъчна емоционална дълбочина, емоционална бедност.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

7.Дефицит на емпатия, неумение да съчувства на другите.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

8.Избухливост, неумение да контролира негативните си емоции и поведение.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

9.Безразборни сексуални контакти.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

10.Ранни прояви на поведенчески проблеми, девиантно поведение.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

11.Неспособност да планира реалистични и дългосрочни цели.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

12.Честа смяна на партньори, съпруги.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

13.Склонност към рецидиви след помилване, амнистия, условно освобождаване.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

14.Неумение да носи отговорност за своите действия.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

15.Разнообразни правонарушения.

Да, често

Да, понякога

Не, никога 

Обработка на данните:

Всеки пункт се оценява по 3 степенна скала (0,1,2) в зависимост от степента на изразеност на дадената черта. Баловете се събират, като най-висок общ бал – 30, а най-нисък – 0.

Предохранителни мерки

Очевидно е, че диагностиката на психопатия е твърде сериозна крачка, тъй като тя има важни последици за живота на човек и за неговия (нейния) партньор в семейството, за клиничните и съдебни решения.  Ето защо изследването се прилага само от професионалисти, които са обучени за неговото използване и са добре запознати с последните новости в изследванията на психопатията. Професионалистите администриращи диагностичните изследвания са длъжни да имат определена научна степен на медицинските, психологически или социални науки. Те трябва да са членове на авторитетни организации, наблюдаващи психологическите и психиатрични тестирания и диагностични процедури.  Други препоръки са натрупан опит при работа с осъдени или престъпници, или поне няколко години опит в друга близка сфера.  Тъй като резултатите от тях се използват по съдебни дела, то тези, които управляват процеса на диагностиката са длъжни да имат опит в качеството си на свидетели-експерти в съдебна зала.  Добре е, ако това е възможно да бъдат използвани двама независими експерти за провеждане на теста. Финалната оценка при този вариант ще бъде усреднената от двете експертизи.

Източник:

Източник:

http://www.hare.org

http://www.psi-test.ru/1/Psychopathy/About-Hare.html  

 

http://www.psi-test.ru/1/Psychopathy/About-Hare.html

 image

Категория: Други
Прочетен: 1490 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Психодиагностика. Контролен списък от признаци за психопатия (тест PCL-R)

 

Много „психопати“ въобще не са официални престъпници, както е прието да се мисли за тях.  Точно обратното, те могат да заемат ръководни длъжности, да имат свой цветущ бизнес или да бъдат уважавани и признати специалисти във всяка една професия.

Мъжете, които събират най-голямото количество бал по първия фактор на този тест, могат да бъдат много, много успешни бизнесмени, да са с висок интелект и добри маниери и точно това създава илюзия за тяхната нормалност.

Проблемът с тези хора се състои в това, че те нямат в структурата на личността си висши морални чувства (съвест, срам, разкаяние, състрадание, съчувствие, любов, привързаност, честност, доверие).  Тези мъже всъщност само показват чрез лицемерие и притворност на другите, че преживяват, но всъщност не изпитват тези чувства. Те изучават психологията като инструмент за манипулация на хората.

Поради своята аморалност те създават непрекъснат емоционален хаос в своя живот, причинявайки немислима за тях болка и страдание на обкръжаващите ги,  било в работата, било в домът им.

Най-често и с най-тежки последици на страдание са жените, които встъпват в лични взаимоотношения със социално адаптираните, корпоративни психопати.  Отношенията с такъв мъж са изпълнени с психични травми на базата на злоупотреба с доверието на жената – хронично психологическо насилие, безброй изневери и унижение на нейната личност.

Мъжете, които събират най-голямото количество бал по втория фактор на този тест, имат често проблеми със закона. Установяването на отношения с такива мъже означава много висок риск от физическо и сексуално насилие над жената.

Жените, които дълго не могат да разберат съдържанието на това разстройство на личността на любимия им съпруг, трудно откриват причина за това отношение към тях и обикновено имат силно чувство за вина за това, че самите те не съответстват на идеалният и успешният си съпруг, имащ солиден обществен имидж на ръководител, на прекрасен човек, съпруг и баща.

Описание

Предложения въпросник Hare Psychopathy Checklist Revised (PCL-R) е предназначен не за самооценка, а за експертна оценка на изследваното лице. Създаден през 1990г., първоначално е бил прилаган за определяне степента на психопатичните тенденции и за оценка на психопатичната и антиобществена склонност на човек. Впоследствие намира широко приложение към обвиняеми и осъдени за престъпления, като е съдържал 20 симптома – пунктове за оценка, които позволяват на квалифицираните експерти да определят степента на психопатичност на субекта. Въпросника и сега е признат метод за определяне наличието и степента на психопатия на човек.

Впоследствие въпросника започва да се прилага за диагностика на възрастни мъже в затворите, затворническите психиатрични болници, очакващите психиатрична експертиза или съдебни дела и други изпитателни учреждения и места за лишаване от свобода. Резултатите от експертизите били използвани при съставяне на съдебни решения в качеството на фактори, влияещи  върху продължителността и типа на задържането и лишаването от свобода. Опитът показва, че PCL-R е ефективен при диагностика на сексуални престъпници. А също и при такива правонарушители като жени и подрастващи и юноши (13-17г).

Резултатите, получени при тестуването не трябва да се разглеждат като окончателни за поставяне на диагноза. Окончателно заключение може да бъде дадено само от специалист, който провежда задължително полуформализирано интервю с лицето и анализира личните сведения за него. Интервюто обхваща жизнения фон на субекта, в т.ч. и сферите на труд, образователна история, брак и семейно положение, престъпно минало. Тъй като психопатите с леснина и виртуозност лъжат, информацията която те представят трябва да бъде потвърдена с документи от неговото досие.

Психопатът разглежда другите хора като животни, използва обаянието си, лъжата, насилието и други методи, които му позволяват да получи това, което иска.

Вариант-1:

Въпросникът е експертна оценка на психопатия е създаден на основата на въпросника на Роберт Хер (Robert D. Hare) за установяване на психопатия при престъпници Hare Psychopathy Checklist Revised (съкратено – PCL-R)

Фактор 1: въпроси 1-8

Фактор 2: въпроси  9-17, 20

Въпроси на теста:

1.Измамно обаяние (умение убедително, аргументирано, интересно и увлекателно да  говори; умение да създава особено благоприятно първо впечатление; притворство; лицемерие).

Да, често

Да, понякога

Не, никога

2. Нездраво самолюбие (силно завишени представи за своите способности; болезнено чувство за собствено достойнство; високомерие и чувство за превъзходство над другите хора).

Да, често

Да, понякога

Не, никога

3. Патологична лъжливост (проницателност, хитроумие при умерена психопатия; измама, лукавство, интригантство и недобросъвестност, непочтеност — при изразена психопатия).

Да, често

Да, понякога

Не, никога

4. Коварство, хитрост и склонност към манипулиране на другите, с цел извличане на лична изгода (корист).  

Да, често

Да, понякога

Не, никога

5. Неспособност да изпитва висши морални чувства - разкаяние, състрадание, съпреживяване, съжаление, чувство на вина и срам.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

6. Повърхностни емоции (неспособност да изпита дълбоки чувства; емоционална бедност — ограничен диапазон на чувства; притворство в чувствата; хладнина в междуличностните отношения; егоцентричност).

Да, често

Да, понякога

Не, никога

7. Упорита жестокост, отсъствие на емпатия, хладнина, презрение, невнимателност по отношение на другите хора.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

8. Безотговорност (отказ от поемане на отговорност за собствените си постъпки; отричане отговорност за своите думи; опити за манипулиране чрез думи; изопачаване съдържанието на думи; отричане на поети ангажимент; манипулиране на другите хора с цел, бягство от собствена отговорност и формиране на вина у другите).

Да, често

Да, понякога

Не, никога

9. Потребност от постоянна психическа възбуда (извънредна потребност от нови, завладяващи впечатления; склонност към риск и избягване от скуката).  

Да, често

Да, понякога

Не, никога

10. Финансов паразитизъм (преднамерена манипулация в отношенията с другите хора с цел осигуряване условия за живот на чужда сметка; финансова експлоатация на другите; егоистично отношение към финансите и собствеността на други хора, проявяващо се в стремеж да се използват тези ресурси като свои; използване на финансова зависимост спрямо други хора с цел, получаване на лична изгода).

Да, често

Да, понякога

Не, никога

11. Слаб поведенчески контрол (бурно изразяване на негативни чувства, словесно оскърбление и неуместни и неприемливи способи за изразяване на гнева).

Да, често

Да, понякога

Не, никога

12. Неспособност да постави пред себе си реалистични дългосрочни цели (неспособност да разработи и изпълни дългосрочен план, да постигне поставени цели в своя труд).

Да, често

Да, понякога

Не, никога

13. Импулсивност (склонност да извърши необмислени и неочаквани постъпки, без да отчита последиците).

Да, често

Да, понякога

Не, никога

14. Неспособност да изпълни поети ангажименти или отказ от изпълнение на поети ангажименти.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

15. Антисоциално поведение в подрастваща и юношеска възраст (13-18 г.)

Да, често

Да, понякога

Не, никога

16. Проблемно поведение в детството (разнообразни дисфункционални прояви на проблемно поведение до 13г.)  

Да, често

Да, понякога

Не, никога

17. Отмени на условно осъждане, осъдени на пробация,  амнистирани осъдени или нарушение на изискванията на дългосрочна условна присъда.

Да, често

Да, понякога

Не, никога

18. Промискуитет (безпорядъчен полов живот;  многобройни полови връзки със случайни партньори;   липса на избирателност на полов партньор).

Да, често

Да, понякога

Не, никога

 

Категория: Други
Прочетен: 1352 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Психодиагностика. Самооценка на личността.

Модифициран вариант на методика „Q-сортировка" (В. Стефансон) – четвърта част


image
image
image

image
image
image
image
image
image
image
image
image
image

Категория: Други
Прочетен: 699 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  78 79 80 81 82 83 84 85 86  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815540
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031