Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3814678 Постинги: 2163 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  79 80 81 82 83 84 85 86 87  >  >>
 .

Психодиагностика. Самооценка на личността.

Модифициран вариант на методика „Q-сортировка" (В. Стефансон) – пета част

image

image
image
image
image
image
image

Категория: Други
Прочетен: 1008 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Психодиагностика. Самооценка на личността.

Модифициран вариант на методика „Q-сортировка" (В. Стефансон) – трета част

image
image
image
image
image
image
image
image
image
image

Категория: Други
Прочетен: 931 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Психодиагностика. Самооценка на личността.

Модифициран вариант на методика „Q-сортировка" (В. Стефансон) – втора част

Провеждане на изследването

Изследването се провежда при спазване на определен ред. На ИЛ се предоставят картичките с твърденията и му се предлага да отговори с „да“, ако текста на картичката съответства на неговите представи за себе си, като член/представител на дадената конкретна група или с „не“, ако текстът противоречи на неговите представи. Отговора „съмнявам се“ се разрешава само в изключителни случаи. С други думи от ИЛ се иска да разпредели картичките на три групи (купчинки) в зависимост от отговорите.

Впоследствие отговорите на ИЛ се разнасят по съответните ключове и се определя (изчислява) доминиращата тенденцията във всяка двойка.  Наличието на еднакво количество бал показва полярни качества с еднаква тежест и липса на доминантност.

В резултат се получава сумарно определение на всяка от наблюдаваните тенденции.  За сведение, резултатите в границите от +1 до -1  се дели на 10.  Приема се, че отговорите „да“ са с положителен, а отговорите „не“ с отрицателен знак.

Наличие на 3-4 отговора „съмнявам се“ по определена тенденция говори, че е налична нерешителност, уклончивост, астеничност, а в други случаи това може да свидетелства за известна избирателност в поведението, за тактическа гъвкавост и стеничност.  Тези качества могат да бъдат верифицирани в съвкупност с други личностни особености. 

Възможна е и нулева оценка, когато сумата отговори „да“ и „не“ съвпадат (равни са).  Именно такова положение може да се яви източник на вътрешни конфликти на личността, намиращи се във властта на имащите еднаква изразеност противоположни тенденции.

Определен интерес представляват подход, при който резултатите могат да бъдат верифицирани, чрез сравнение на представите на ИЛ за себе си с мнението на всеки един от групата за него.

Инструкция:  Предлагаме на вниманието Ви 60 картички, касаещи поведението на човек в група.  От Вас се иска, след като се запознаете внимателно с текста на всяка картичка, да прецените, дали твърдението съвпада с Вашата представа за самия Вас или – не. Ако съвпада, то поставете картичката на този ред, ако не съвпада – на този (указват се местата с „да“ и „не“). Ако  се съмнявате в някое твърдение поставете картичката тук с надпис „съмнение“.

Въпросник:

      1. Критичен към обкръжаващите  и приятелите.
      2. Тревожен, когато в групата започва конфликт.
      3. Склонен да следва съветите на лидера.
      4. Не е склонен да създава твърде близки отношения със съучениците.
      5. Харесва приятелството в група.
      6. Склонен да противоречи на лидера (възрастния).
      7. Изпитва симпатии към 1-2 членове на групата.
      8. Избягва срещи и събрания в групата.
      9. Харесва похвалите от лидера.
      10. Независим в мнението и маниерите си на поведение.
      11.Готов да застане на определена страна при спор.
      12. Склонен да ръководи приятелите си.
      13. Радва се на общуване с 1-2 приятели.
      14. Външно спокоен при проява на враждебност от страна на определени членове на групата.
      15. Склонен да поддържа настроението в своята група.
      16. Не придава голямо значение на личните качества на членовете на групата.
      17. Склонен да отклонява групата от нейните цели.
      18. Изпитва удовлетворение при противопоставяне на лидера.
      19. Би искал да се сближи с повече членове на групата.
      20. Предпочита да заеме неутрална позиция при спор.
      21. Харесва му, когато лидера на групата е активен и ръководи умело.
      22. Предпочита хладнокръвно и спокойно да обсъжда разногласия.
      23. Недостатъчно въздържан при изразяване на чувствата си.
      24. Стреми се да сплоти около себе си единомишленици.
      25.Недоволен от твърде формалните отношения (официални, хладни, протоколни) в групата. 
      26. Когато обвинява се оттегля и мълчи.
      27. Предпочита да се съгласи с основните въпроси (основни линии).
      28. Привързан към групата в по-голяма степен, отколкото към отделни приятели.
      29. Склонен да се заяжда и изостря спор.
      30. Стреми се да бъде в центъра на вниманието.
      31. Би искал да бъде член на по-малка групировка.
      32. Склонен към компромиси.
      33. Изпитва вътрешно безпокойство когато лидерът постъпва различно от очакванията му.
      34. Отнася се болезнено към забележките на приятелите си.
      35. Може да бъде коварен и подъл.
      36. Склонен да приеме ръководството на групата.
      37. Открит и честен в отношенията си в групата.
      38. При групово разногласие изпитва безпокойство.
      39. Предпочита лидерът да носи отговорността за планиране на груповата дейност и живот.
      40. Не е склонен да отговаря на проявите на дружелюбие към него.
      41. Склонен е да се сърди на приятелите си.
      42. Опитва се да настрои други членове против лидера.
      43.С леснина  се сближава с лиса в рамките на групата.
      44. Старае се да избягва да се въвлича в спорове.
      45. Бързо се съгласява с предложенията на другите членове на групата.
      46. Оказва съпротива срещу образуване на групировки и разпокъсване на групата.
      47. Ироничен и присмехулен, когато е раздразнен.
      48. Изпитва неприязън към тези, които се опитват да се делят от групата.
      49. Предпочита малка, но по-близка и сплотена група.
      50. Опитва се да не показва истинските си чувства.
      51. Застава на страната на лидера при групови разногласия.
      52. Инициативен при установяването на контакти в общуването.
      53. Избягва да критикува другите.
      54.Предпочита да общува с лидера повече, отколкото с другите.
      55.Не му харесва когато отношенията в групата стават твърде фамилиарни.
      56. Обича да влиза в спорове.
      57. Стреми се да постигне и удържа високо положение в групата.
      58. Склонен да се намесва в отношенията между другите и да им пречи.
      59. Склонен към високомерие, надменност, заядливост.
      60. Склонен да изразява недоволство спрямо лидера.

Категория: Други
Прочетен: 790 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Психодиагностика. Самооценка на личността.

Модифициран вариант на методика „Q-сортировка" (В. Стефансон) – първа част

Методика за изследването на самооценката на личността. Създаден е от Butler и Haigh. Тук е представена кратката форма на Helm [Кокошкарова,А. Психологично изследване на личността в клиничната практика.С.,1984]. Представлява система от 28 характеристики на личността - 14 позитивни и 14 негативни, които се сортират в 6 категории според степента на съответствие. Процедурата се повтаря обикновено два пъти: оценката е от позициите на това, което е (реално Аз) и това, което се иска да е (идеално Аз). Самата сортировка се прави като съжденията са написани на отделни картончета, а обемът на всяка категория е фиксиран:

• Не се отнася изобщо за мен (2 твърдения).

• Това важи малко за мен (5 твърдения).

• Това се отнася до мен отчасти, до известна степен, приблизително (7 твърдения).

• Това вече се отнася повече за мен (7 твърдения).

• Това важи много за мен (5 твърдения).

• Това се отнася точно за мен (2 твърдения).

А.Кокошкарова привежда данни, според които при нормалните хора корелацията на двата Аз-образа (реален и идеален) е от порядъка на 0,6 - 0,7 [Пак там]. При невротично болните, с дистимия, малоценни изживявания, себенеувереност, липса на самоуважение и пр. коефициентът е забележимо по-нисък, като може да достигне и отрицателни стойности.

Забележка: Сортирането по категории става при твърдото спазване на условието за поставяне на определен брой твърдения във всяка категория. Изследваното лице извършва разпределението /сортирането/ на картончетата, т.е. на качествата, които приписва на себе си или които отхвърля, два пъти:
а)
първия път той описва себе си като „Аз-реално”;
б)втория път, непосредствено след първия, като  „Аз-идеално” ;

Следва списък на характеристиките:

(1). Изпитвам често чувство за безнадеждност.

(2). Чувствам се безпомощен.

(3). Аз съм нехармонична личност.

(4). Чувствам се без крила.

(5). Овладявам се добре.

(6). Склонен съм да избягвам от изисквания, които ми се поставят.

(7). Изпитвам презрение към себе си.

(8). Страхувам се да се срещам открито с трудности и конфликти.

(9). Не ми достига самоуважение.

(10). Не мога да се реша сам на каквото и да било.

(11). Изпитвам страх от неуспех, когато искам да предприема нещо.

(12). В дълбочината на душата си се чувствам несигурен.

(13). С личността си съм привлекателен за другия пол.

(14). Склонен съм да не се замислям над трудностите.

(15). Не обичам да променям решението си.

(16). Добре познавам себе си.

(17). Мога да изявявам добре възможностите си.

(18). Аз съм импулсивен, поривист, нетърпелив.

(19). Аз съм уравновесен.

(20). Аз съм уравновесен човек и нищо не може да ме изведе от равновесие.

(21). Аз съм оптимист.

(22). Най-трудната борба трябва да водя със самия себе си.

(23). Изразявам открито чувствата си.

(24). Сам съм си виновен за своите трудности.

(25). Често бих могъл да си удрям шамари за това, което съм направил.

(26). Често изпитвам чувството, че не съм на мястото си.

(27). Поставям си сам строги изисквания към себе си.

(28). Повечето хора, които ме познават се отнасят добре с мен.

Източник: Иван П. Иванов - серия “избрани методи за психологическа и педагогическа диагностика” № 2, методики за изследване качествата на личността – Шумен, 1999

Предложеният методически способ се използва за изучване представите на ИЛ за самия себе си.  Разработен е от В. Стефансон и за първи път е публикуван през 1958г.

На ИЛ се предлага набор картички, съдържащи твърдения или названия на свойства на личността.  От него се иска да ги разпредели  в 2 групи:  „най-характерни“ и „най-нехарактерни“ за него. 

Задачите (текстът) може да бъде подготвен в зависимост от целите на диагностиката. 

Достойнство на метода е факта, че при работата си ИЛ  може да прояви своята индивидуалност, реалното си «Аз», а не да се придържа към принципа «съответства/несъответства» към статистическите норми и резултати на други ИЛ.  Освен това е възможна и повторна сортировка, но в други отношения:

"социално „Аз" (Какъв съм „Аз" в очите на другите?);

"идеално „Аз" (Какъв искам да бъда „Аз"?); 

"актуално „Аз" (Какъв съм „Аз" в различни ситуации?);

"значими други" (Как виждам „Аз" своя партньор?); 

"идеалния партньор" (Какъв искам да видя „Аз" своя партньор?).

Методиката позволява да се определят 6 основни тенденции в поведението на човек в реална група:

o   зависимост;

o   независимост

o   общителност;

o   необщителност;

o   приемане на „борба“;

o   избягване на „борба“.

Тенденцията към зависимост е определена като вътрешен стремеж на индивида към приемане на груповите стандарти и ценности: социални и морално-етични.

Тенденцията към общителност свидетелства за контактност, стремеж към създаване на емоционални връзки както в своята група, така и извън нея.

Тенденцията към приемане на „борба“ – показва степента на активност на личността да участва в групов живот, да получи по-висок статус в системата на междуличностните взаимоотношения; при избягване на „борба“ показва стремежа към оттегляне, скриване, бягство от взаимодействие, запазване на неутралитет в груповите спорове и конфликти, склонност към компромисни решения.

Всяка тенденция има вътрешна и външна характеристика, т.е., зависимостта, общителността и „борбата“ могат да бъдат  истински, реални, вътрешно присъщи на личността, а могат да бъдат и външни, като своеобразна „маска“, скриваща истинското лице на човек. 

Ако броят на положителните отговори във всяка спрегната двойка (зависимост/независимост; общителност/необщителност; приемане/отхвърляне на „борба“;) се приближава към 20, то тогава може да се говори за реално преобладаване (доминиране) и устойчивост на една или друга тенденция, присъща на индивида, и проявяваща се не само в определената група, но и извън нея.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 2079 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – четвърта част

4. Обработка и интерпретация на резултатите

След провеждане на ССТ се формулира количествена и качествена оценка.

Сплотеността и йерархията в семейната структура имат три нива: високо, средно и ниско. За оценка сплотеността на семейството се използва форма във вид на решетка с размер 9х9см. 

Определяне нивото на сплотеност се основава на база установяване и сравнение разстоянието между фигурите, обозначаващи членовете на семейството. За да се установи дали съществува  в семейството междупоколенческа коалиция (кросгенерационна коалиция или единство между членовете от различни поколения), следва да се сравни сплотеността в родителската диада със сплотеността в субсистемата „родители-деца”.  Междупоколенческа коалиция се диагностицира, ако отношенията между родителите се характеризират с по-ниска сплотеност в сравнение сплотеността в диадата „родител-дете”.

Определяне нивото на йерархия в семейната структура се основава на оценка разликите във височината на фигурите, обозначаващи членовете на семейството.  Оценката на йерархията включва не само позицията и властта на всеки член на семейството по отделно и разликите между тях, но и класифицира качествена граница между поколенията.

Съвкупността от всички измервания на сплотеността и йерархията позволява да се получи  описание на семейната структура, която може да бъде три типа:

а/ балансирана – при този тип са налице средни показатели на нивата на сплотеност и йерархия;

б/ средно балансирана – тук средното ниво на сплотеност се съчетава с много високи или много ниски нива на йерархия или средно ниво на йерархия се съчетава с много високо или много ниско ниво на сплотеност;

в/ небалансирана – тук и двата параметъра достигат много високи или много ниски нива;

Класификацията на структурата на семейните отношения може да бъде направена както на ниво семейство, така и на ниво отделни субсистеми. Тази типология позволява да се получи просто описание на семейната структура, използвайки различията във възприятията на отделните членове на семейството за самите себе си при груповата и индивидуалните репрезентации.

Структурата на семейните отношения се определя и формулира под влияние на индивидуалните ценности на членовете на семейството и под влияние на особеностите на културата на обществото, в което живее семейството. В този смисъл, всяка интерпретация на психолога трябва да отчита много по-широкия контекст (съвкупността от условия около семейството – средата), от който всеки член на семейството се влияе.

При интерпретацията на семейните конструкти е от съществено значение да бъдат регистрирани спонтанните коментари на респондентите, както и обмена на информация между тях и психолога. Особено внимание трябва да се обръща на характеристиките на репрезентациите и на информацията, идваща от обсъжданията на различията на репрезентациите. Тези данни позволяват да се формулират основните системни хипотези. Освен това, полезно е да се наблюдават и интерпретират невербалните сигнали в поведението на респондентите.  От особено значение е да се установява порядъка на подреждане на фигурите по време на тестирането и всяко последващо разместване или промяна след окончателната конструиране. По този начин може да се определи кой от членовете на семейството се явява централна фигура за респондента и по-ясно да се определят позициите, които заемат членовете на семейството.

 

При анализа на семейната структура е важно да се интерпретират и качествените аспекти, особено що се отнася до параметъра семейна йерархия. Например, различията на властта имат един смисъл в рамките на субсистемата „родители-деца” и съвсем друг в рамките на „съпружеската субсистема”. В същото време различията във властовите правомощия между родители и деца дават информация за стила на възпитание, както и да покажат неравномерно разпределение на привилегиите, с които се ползват децата (например, едно за сметка на другите – т. нар. „любимото дете в семейството”). Целесъобразно е да се идентифицира начина за оказване влияние (например, чрез симптоматично поведение) – това също може да се окаже полезен компонент при интерпретацията на измененията в йерархията.

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Категория: Други
Прочетен: 476 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – трета част


Интервю, провеждано след репрезентацията на идеална ситуация:

1. Показва ли репрезентацията ситуация, която реално някога е съществувала, ако – да, то каква е била тази ситуация?

2. Колко често е възниквала такава ситуация (честота) и колко дълго е продължавала?

3. Кога подобна ситуация е възникнала за първи път и кога за последен път?

4. Какво трябва да се случи, за да може типичните отношения да станат такива, каквито ИЛ вижда в идеала си?

5. Колко важно е това за Вас и за останалите членове на семейството (значимост, емоционална натовареност)?

6. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

7. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

8. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

9. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

2.3. Конфликтна репрезентация

Инструкция: „Във всяко семейство възникват някакви конфликти. Помислете върху това, какъв конфликт във Вашето семейство се явява най-сериозен (важен).  Покажете какви са отношенията във Вашето семейство по време на конфликта. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Конфликтна репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Конфликтна репрезентация”).

image

Интервю, провеждано след репрезентацията на конфликтна ситуация:

1. Кой е въвлечен в този конфликт (тип на конфликта)?

2. По какъв повод е този конфликт (ситуация)?

3. Колко често възниква този конфликт (честота) и колко дълго продължава?

4. Кога за първи път е възникнала конфликтната ситуация и кога за последен път се е случило това?

5.  Колко важен е този конфликт за Вас и за останалите членове на семейството (как реагират – кой най-много и кой-най-малко е емоционално натоварен)?

6. Какви роли играят различните членове на семейството за разрешаване на конфликта?

7. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

8. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

9. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

10. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

3. Групов тест

При груповия вариант на ССТ всички членове на семейството (цялото семейство) се поканват да направят подреждането на фигурите. Инструкциите са същите, както при индивидуалния вариант, но акцентът пада върху изискването членовете на семейството да работят съвместно и всички да вземат участие. Различията в мненията на членовете на семейството следва да се обсъдят.  Ако е възможно, е добре да се стигне до съгласие по отношение на определени елементи от репрезентацията.

По време на работата на семейството психологът води наблюдение върху поведението на всеки един член на семейството – как той общува с другите. Възниква ситуация, която е много богата на информация. Изследваните лица твърде бързо са погълнати от тестовата „игра” и влизат в роли, които са типични за всеки един в семейните отношения. Не са редки случаите, при които започват да спорят и да се налагат; на помощ идва типичния домашен речник; изразяват се емоции; играят се роли и пр. Общо взето възниква интересна информационна ситуация.

Процедурата по провеждането на интервютата по трите репрезентации съдържа същите въпроси, както индивидуалния тест. 

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Категория: Други
Прочетен: 497 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – втора част

image

Интервю, провеждано след репрезентацията на типична ситуация:

1. Показва ли изобразеното на тестовата дъска типична ситуация в семейството, ако – да, то каква?

2. От колко дълго време отношенията съществуват по този начин, т.е. стабилно ли е разположението на фигурите?

3. Как са се променили взаимоотношенията в сравнение по-рано, преди възникване на сегашната ситуация (търсят се различия)?

4. Каква е била причината за това, че отношенията да станат такива, каквито са показани от ИЛ?

5. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

6. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

7. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

8. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

 

Забележка - 1: Следват коментари по всеки един въпрос. За всяко твърдение (определение), което ИЛ дава, например заявява, че баща му е деспотичен, санкциониращ, консервативен и пр. психологът иска обяснение. Най-добрия начин това да стане е да поиска от ИЛ разказ на конкретен пример, чрез който може да се установи динамиката на взаимоотношенията, а и да се операционализира самото понятие.

 Забележка - 2: При подреждането ИЛ първоначално използва фигури в един цвят и едва по-късно психологът  „позволява” на ИЛ, по негово решение и желание, да замени фигура (фигури) с такива, които носят цветове. 

 

2.2. Идеална репрезентация

Инструкция: „Семейните отношения не винаги са идеални. Покажете как бихте искали да видите отношенията във Вашето семейство или по какъв начин бихте изменили типичните отношения във Вашето семейство, за да съответстват на представите Ви за идеални отношения. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Идеална репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Идеална репрезентация”).

image

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Категория: Други
Прочетен: 401 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – втора част

image

Интервю, провеждано след репрезентацията на типична ситуация:

1. Показва ли изобразеното на тестовата дъска типична ситуация в семейството, ако – да, то каква?

2. От колко дълго време отношенията съществуват по този начин, т.е. стабилно ли е разположението на фигурите?

3. Как са се променили взаимоотношенията в сравнение по-рано, преди възникване на сегашната ситуация (търсят се различия)?

4. Каква е била причината за това, че отношенията да станат такива, каквито са показани от ИЛ?

5. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

6. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

7. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

8. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

 

Забележка - 1: Следват коментари по всеки един въпрос. За всяко твърдение (определение), което ИЛ дава, например заявява, че баща му е деспотичен, санкциониращ, консервативен и пр. психологът иска обяснение. Най-добрия начин това да стане е да поиска от ИЛ разказ на конкретен пример, чрез който може да се установи динамиката на взаимоотношенията, а и да се операционализира самото понятие.

 Забележка - 2: При подреждането ИЛ първоначално използва фигури в един цвят и едва по-късно психологът  „позволява” на ИЛ, по негово решение и желание, да замени фигура (фигури) с такива, които носят цветове. 

 

2.2. Идеална репрезентация

Инструкция: „Семейните отношения не винаги са идеални. Покажете как бихте искали да видите отношенията във Вашето семейство или по какъв начин бихте изменили типичните отношения във Вашето семейство, за да съответстват на представите Ви за идеални отношения. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Идеална репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Идеална репрезентация”).

image

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Категория: Други
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – втора част

image

Интервю, провеждано след репрезентацията на типична ситуация:

1. Показва ли изобразеното на тестовата дъска типична ситуация в семейството, ако – да, то каква?

2. От колко дълго време отношенията съществуват по този начин, т.е. стабилно ли е разположението на фигурите?

3. Как са се променили взаимоотношенията в сравнение по-рано, преди възникване на сегашната ситуация (търсят се различия)?

4. Каква е била причината за това, че отношенията да станат такива, каквито са показани от ИЛ?

5. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

6. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

7. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

8. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

 

Забележка - 1: Следват коментари по всеки един въпрос. За всяко твърдение (определение), което ИЛ дава, например заявява, че баща му е деспотичен, санкциониращ, консервативен и пр. психологът иска обяснение. Най-добрия начин това да стане е да поиска от ИЛ разказ на конкретен пример, чрез който може да се установи динамиката на взаимоотношенията, а и да се операционализира самото понятие.

 Забележка - 2: При подреждането ИЛ първоначално използва фигури в един цвят и едва по-късно психологът  „позволява” на ИЛ, по негово решение и желание, да замени фигура (фигури) с такива, които носят цветове. 

 

2.2. Идеална репрезентация

Инструкция: „Семейните отношения не винаги са идеални. Покажете как бихте искали да видите отношенията във Вашето семейство или по какъв начин бихте изменили типичните отношения във Вашето семейство, за да съответстват на представите Ви за идеални отношения. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Идеална репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Идеална репрезентация”).

image

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Категория: Други
Прочетен: 427 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – втора част

image

Интервю, провеждано след репрезентацията на типична ситуация:

1. Показва ли изобразеното на тестовата дъска типична ситуация в семейството, ако – да, то каква?

2. От колко дълго време отношенията съществуват по този начин, т.е. стабилно ли е разположението на фигурите?

3. Как са се променили взаимоотношенията в сравнение по-рано, преди възникване на сегашната ситуация (търсят се различия)?

4. Каква е била причината за това, че отношенията да станат такива, каквито са показани от ИЛ?

5. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

6. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

7. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

8. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

 

Забележка - 1: Следват коментари по всеки един въпрос. За всяко твърдение (определение), което ИЛ дава, например заявява, че баща му е деспотичен, санкциониращ, консервативен и пр. психологът иска обяснение. Най-добрия начин това да стане е да поиска от ИЛ разказ на конкретен пример, чрез който може да се установи динамиката на взаимоотношенията, а и да се операционализира самото понятие.

 Забележка - 2: При подреждането ИЛ първоначално използва фигури в един цвят и едва по-късно психологът  „позволява” на ИЛ, по негово решение и желание, да замени фигура (фигури) с такива, които носят цветове. 

 

2.2. Идеална репрезентация

Инструкция: „Семейните отношения не винаги са идеални. Покажете как бихте искали да видите отношенията във Вашето семейство или по какъв начин бихте изменили типичните отношения във Вашето семейство, за да съответстват на представите Ви за идеални отношения. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Идеална репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Идеална репрезентация”).

image

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Категория: Други
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – втора част

image

Интервю, провеждано след репрезентацията на типична ситуация:

1. Показва ли изобразеното на тестовата дъска типична ситуация в семейството, ако – да, то каква?

2. От колко дълго време отношенията съществуват по този начин, т.е. стабилно ли е разположението на фигурите?

3. Как са се променили взаимоотношенията в сравнение по-рано, преди възникване на сегашната ситуация (търсят се различия)?

4. Каква е била причината за това, че отношенията да станат такива, каквито са показани от ИЛ?

5. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

6. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

7. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

8. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

 

Забележка - 1: Следват коментари по всеки един въпрос. За всяко твърдение (определение), което ИЛ дава, например заявява, че баща му е деспотичен, санкциониращ, консервативен и пр. психологът иска обяснение. Най-добрия начин това да стане е да поиска от ИЛ разказ на конкретен пример, чрез който може да се установи динамиката на взаимоотношенията, а и да се операционализира самото понятие.

 Забележка - 2: При подреждането ИЛ първоначално използва фигури в един цвят и едва по-късно психологът  „позволява” на ИЛ, по негово решение и желание, да замени фигура (фигури) с такива, които носят цветове. 

 

2.2. Идеална репрезентация

Инструкция: „Семейните отношения не винаги са идеални. Покажете как бихте искали да видите отношенията във Вашето семейство или по какъв начин бихте изменили типичните отношения във Вашето семейство, за да съответстват на представите Ви за идеални отношения. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Идеална репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Идеална репрезентация”).

image

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Категория: Други
Прочетен: 375 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – втора част

image

Интервю, провеждано след репрезентацията на типична ситуация:

1. Показва ли изобразеното на тестовата дъска типична ситуация в семейството, ако – да, то каква?

2. От колко дълго време отношенията съществуват по този начин, т.е. стабилно ли е разположението на фигурите?

3. Как са се променили взаимоотношенията в сравнение по-рано, преди възникване на сегашната ситуация (търсят се различия)?

4. Каква е била причината за това, че отношенията да станат такива, каквито са показани от ИЛ?

5. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

6. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

7. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

8. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

 

Забележка - 1: Следват коментари по всеки един въпрос. За всяко твърдение (определение), което ИЛ дава, например заявява, че баща му е деспотичен, санкциониращ, консервативен и пр. психологът иска обяснение. Най-добрия начин това да стане е да поиска от ИЛ разказ на конкретен пример, чрез който може да се установи динамиката на взаимоотношенията, а и да се операционализира самото понятие.

 Забележка - 2: При подреждането ИЛ първоначално използва фигури в един цвят и едва по-късно психологът  „позволява” на ИЛ, по негово решение и желание, да замени фигура (фигури) с такива, които носят цветове. 

 

2.2. Идеална репрезентация

Инструкция: „Семейните отношения не винаги са идеални. Покажете как бихте искали да видите отношенията във Вашето семейство или по какъв начин бихте изменили типичните отношения във Вашето семейство, за да съответстват на представите Ви за идеални отношения. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Идеална репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Идеална репрезентация”).

image

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Категория: Други
Прочетен: 397 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – втора част

image

Интервю, провеждано след репрезентацията на типична ситуация:

1. Показва ли изобразеното на тестовата дъска типична ситуация в семейството, ако – да, то каква?

2. От колко дълго време отношенията съществуват по този начин, т.е. стабилно ли е разположението на фигурите?

3. Как са се променили взаимоотношенията в сравнение по-рано, преди възникване на сегашната ситуация (търсят се различия)?

4. Каква е била причината за това, че отношенията да станат такива, каквито са показани от ИЛ?

5. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

6. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

7. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

8. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

 

Забележка - 1: Следват коментари по всеки един въпрос. За всяко твърдение (определение), което ИЛ дава, например заявява, че баща му е деспотичен, санкциониращ, консервативен и пр. психологът иска обяснение. Най-добрия начин това да стане е да поиска от ИЛ разказ на конкретен пример, чрез който може да се установи динамиката на взаимоотношенията, а и да се операционализира самото понятие.

 Забележка - 2: При подреждането ИЛ първоначално използва фигури в един цвят и едва по-късно психологът  „позволява” на ИЛ, по негово решение и желание, да замени фигура (фигури) с такива, които носят цветове. 

 

2.2. Идеална репрезентация

Инструкция: „Семейните отношения не винаги са идеални. Покажете как бихте искали да видите отношенията във Вашето семейство или по какъв начин бихте изменили типичните отношения във Вашето семейство, за да съответстват на представите Ви за идеални отношения. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Идеална репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Идеална репрезентация”).

image

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Категория: Други
Прочетен: 354 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – втора част

image

Интервю, провеждано след репрезентацията на типична ситуация:

1. Показва ли изобразеното на тестовата дъска типична ситуация в семейството, ако – да, то каква?

2. От колко дълго време отношенията съществуват по този начин, т.е. стабилно ли е разположението на фигурите?

3. Как са се променили взаимоотношенията в сравнение по-рано, преди възникване на сегашната ситуация (търсят се различия)?

4. Каква е била причината за това, че отношенията да станат такива, каквито са показани от ИЛ?

5. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

6. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

7. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

8. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

 

Забележка - 1: Следват коментари по всеки един въпрос. За всяко твърдение (определение), което ИЛ дава, например заявява, че баща му е деспотичен, санкциониращ, консервативен и пр. психологът иска обяснение. Най-добрия начин това да стане е да поиска от ИЛ разказ на конкретен пример, чрез който може да се установи динамиката на взаимоотношенията, а и да се операционализира самото понятие.

 Забележка - 2: При подреждането ИЛ първоначално използва фигури в един цвят и едва по-късно психологът  „позволява” на ИЛ, по негово решение и желание, да замени фигура (фигури) с такива, които носят цветове. 

 

2.2. Идеална репрезентация

Инструкция: „Семейните отношения не винаги са идеални. Покажете как бихте искали да видите отношенията във Вашето семейство или по какъв начин бихте изменили типичните отношения във Вашето семейство, за да съответстват на представите Ви за идеални отношения. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Идеална репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Идеална репрезентация”).

image

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Категория: Други
Прочетен: 364 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Диагностика на семейните взаимоотношения при криза.

Системен семеен тест на Херинг – „FAST-тест” – втора част

image

Интервю, провеждано след репрезентацията на типична ситуация:

1. Показва ли изобразеното на тестовата дъска типична ситуация в семейството, ако – да, то каква?

2. От колко дълго време отношенията съществуват по този начин, т.е. стабилно ли е разположението на фигурите?

3. Как са се променили взаимоотношенията в сравнение по-рано, преди възникване на сегашната ситуация (търсят се различия)?

4. Каква е била причината за това, че отношенията да станат такива, каквито са показани от ИЛ?

5. Какъв е очния контакт (лицата как са обърнати, на къде са насочени, към кого) между фигурите и какво означават техните погледи?

6. Защо някои от фигурите (или определена фигура) са цветни?

7. Какви персонални  характеристики изразяват цветовете, които е избрало ИЛ?

8. До  каква степен тези характеристики влияят върху семейните взаимоотношения?

Следват коментари: …….

 

Забележка - 1: Следват коментари по всеки един въпрос. За всяко твърдение (определение), което ИЛ дава, например заявява, че баща му е деспотичен, санкциониращ, консервативен и пр. психологът иска обяснение. Най-добрия начин това да стане е да поиска от ИЛ разказ на конкретен пример, чрез който може да се установи динамиката на взаимоотношенията, а и да се операционализира самото понятие.

 Забележка - 2: При подреждането ИЛ първоначално използва фигури в един цвят и едва по-късно психологът  „позволява” на ИЛ, по негово решение и желание, да замени фигура (фигури) с такива, които носят цветове. 

 

2.2. Идеална репрезентация

Инструкция: „Семейните отношения не винаги са идеални. Покажете как бихте искали да видите отношенията във Вашето семейство или по какъв начин бихте изменили типичните отношения във Вашето семейство, за да съответстват на представите Ви за идеални отношения. Първо разположете фигурите на дъската, а след това регулирайте с блокчетата тяхната височина.”

Създадената от ИЛ конфигурация се записва от експериментаторът в тестова бланка под названието „Идеална репрезентация” (бланката е същата, но носи заглавие „Идеална репрезентация”).

image

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Категория: Други
Прочетен: 358 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  79 80 81 82 83 84 85 86 87  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3814678
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031