Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1409368 Постинги: 1584 Коментари: 116
За да добавите блога в Любими, трябва да влезете с име и парола!
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 


        Психодиагностика в училище. Методика „Жизнени ценности на личността“

                                             (Must–тест)  (П.Н.Иванов, Е.Ф.Колобова)

 

Предназначение: Изучаване на жизнениете ориентации на личността.

Тип: Вербален, проективен. Разновидност на вербалните проективни тестове. Предложеният вариант Must–тест позволява да се определят 15 жизнени цели-ценности.

Инструкция: Предлагаме Ви бланка с написани на нея първата част от изречения. От Вас се иска да ги завършите.  Най-важното е да сте искрен и мислите, които ще отразите на бланката да принадлежат на Вас. Имате свобода и можете да запишете всякакви мисли, които Ви се струват за важни, както в настоящия момент, така и по принцип в живота Ви.

Стимулен материал:

1.Аз непременно съм длъжен (а) …

2.Аз непременно съм длъжен (а) …

3.Аз непременно съм длъжен (а) …

4.Аз непременно съм длъжен (а) …

5.Аз непременно съм длъжен (а) …

6.Аз непременно съм длъжен (а) …

7.Ужасно е, ако …

8.Ужасно е, ако …

9.Ужасно е, ако …

10.Ужасно е, ако …

11.Ужасно е, ако …

12.Ужасно е, ако …

13.Не мога да понасям …

14.Не мога да понасям …

15.Не мога да понасям …

16.Не мога да понасям …

17.Не мога да понасям …

18.Не мога да понасям …

 

Обработка и интерпретация на резултатите

Няма определена стандартизирана процедура за обработка на данните. По тази причина за всеки избор и за всяко изследвано лице се определя уникално индивидуален набор от ценности. По-долу е представен списък от ценности-цели и примери, отнасящи се до определени ценности на педагози, базирани на методиката „Жизнени цели“ на Е. Дисл и Р. Райн.

Свобода, откртост и демокрация в обществото

Изявления, които се отнасят до духовното състояние на обществото (например, „Не мога да търпя посредствеността и липсата на духовност“); отразяват потребността от социална справедливост (например, „Не мога да търпя съществуващото беззаконие“); стремеж към власт на всички нива (например „Не мога да търпя ръководители без идеи, без духовност и т.н.“)

Безопасност и защитеност (сигурност)

Изявления, отразяващи безпокойство или загриженост за непредсказуеми събития в обществото, страхове за своя живот или живота на близки хора (например, „Ужасно е, ако започне война“, „Ужасно е, ако злото триумфира“).

Служене (отдаденост) на хората

Изявления, касаещи такива житейски и професионални цели, като подпомагане, подкрепа и съдействие на други хора, в т.ч. ученици, (например, „Длъжен съм да направя от моите ученици грамотни хора“ или „Трябва да направя всичко, за да могат моите ученици да бъдат щастливи“).

Власт и влияние

Твърденията на тази група са свързани с желанието на педагога да упражнява власт над другите, да им оказва влияние (например, „Аз непременно трябва да бъда авторитет за моите ученици“ или „Ужасно е ако не успеявам в работата си с децата“).

Известност (популярност)

Тази група включва изявления, свързани с желанието да се привлича вниманието, да се постигне известност пред много хора (например, „Ужасно е, ако всички забравят за мен, когато умра“ или „Определено трябва да оставя следа в живота си“).

Автономност (независимост)

Изказвания, свързани с потребността да се направи това, което човек мисли, че е важно, да не зависи от мнението на другите, да може сам да определя хода на живота си (например, „Ужасно е, ако нищо не зависи от теб“; „Не мога да търпя, когато ми казват какво да правя“; „Аз непременно  трябва да изпълня това което съм намислил“).

Материален успех

Твърдения, свързани със стремеж към материалното благополучие, гарантирани финанови постъпления, добри условия за живот (например, „Ужасно е, ако живея под наем през целия си живот“; "Не мога да търпя когато забавят да изплатят заплатата ми“; „Определено съм длъжен да намеря добре платена работа“).

Ориентация към богата духовна култура

Изявленията, касаещи стремеж към постигане на духовно съвършенство, желание за  приобщаване (свързаност) към постиженията на културата, изкуството (например, „Непременно съм длъжен да намирам време за четене“, „Не мога да търпя нисшите духом“).  

Личностен ръст (развитие)

Мнения, поставящи изисквания и претенции, отразяващи желание и стремеж към лично и професионално развитие (например, „Не мога да търпя хора, които не си поставят високи цели“; „Длъжен съм да не оставам на това ниво на развитие“).   

Здраве

Изявленията на тази група изразяват стремежа на учителя да има добро здраве, да води здравословен начин на живот, да практикува спорт и живот близо до природата (например, „Ужасно е, ако се разболея сериозно"; „Не мога да търпя хора, които не мислят за своето здраве“ „Определено трябва да се занимавам със спорт“).

Привързаност и любов

Изявленията на тази група свидетелстват за необходимостта учителят да има близки отношения с хората; изразяват загриженост за отношенията със значими хора (например, „Ужасно е, ако съм сам“ или „Ужасно е, ако никой не те обича“).

Привлекателност

Изявления за желанието на педагога да има привлекателен външен вид, да следва модата, да бъдеш доволен от външния си вид (наприме, „Ужасно е, ако човек  не се интересува как изглежда“,  „Аз със сигурност трябва да изглеждам добре“, „Не мога да търпямъже с неподдържан външен вид).

Чувство на удоволствие

Твърдения, касаещи физически комфорт, получаване удоволствие от такива аспекти на живота като добра храна, вино, секс и др. (например, „Трябва със сигурност да опитам всичко в този живот“ или „Не мога да търпя еднообразен и скучен, сив живот“).

Межличностни контакти и общуване

Твърдения за необходимостта да се чувства част от група, да има свой кръг от контакти, страхове, свързани със самота и неразбиране (например, „Ужасно е, когато хората не ме разбират“, „Ужасно е, ако изобщо нямаш приятели“).

Богат духовно-религиозен живот

Към тези ценности се отнасят твърдения, относно вярата в Бога, желанието да се живее в съответствие с религиозните вярвания (например, „Ужасно е, ако загубя вяра в Бога", „Определено трябва да ходя на църква“).

image

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                            Тест за самоуважение (Луис Джанда)

 

 

Инструкция: Отбележете всяко твърдение по следния начин: ако твърдението описва как се чувствате обикновено, сложете кръстче в колонката „Подобно на мен”. Ако твърдението не описва обичайните ви чуства, сложете кръстче в колонката „Различно от мен”. Няма правилни и неправилни отговори. Прочетете бързо всяко твърдение и отговорете веднага, без да се замисляте. Не обмисляйте дълго всяко твърдение.

image

За да разберете резултата си, пребройте колко пъти вашият отговор съвпада с отговорите, дадени по-долу в Таблица 1. Повечето от отговорите измерват вашето самоуважение, а осемте отговора, озаглавени „Измерване на лъжата”, имат за цел да открият случаите, в които хората са се опитали да представят себе си в нереалистично благоприятна светлина.

 

Таблица 1: Списък на отговорите, показващи какво е вашето самоуважение

2 Подобно                                         22 Различно                          51 Различно

3 Различно                                        23 Подобно                           32 Подобно

4 Подобно                                         24 Подобно                           52 Различно

5 Подобно                                         25 Различно                          33 Различно

7 Различно                                        26 Различно                          53 Различно

8 Различно                                        28 Подобно                           35 Различно

9 Различно                                        29 Подобно                           54 Различно

10 Подобно                                       30 Различно                          36 Подобно

11 Подобно                                       31 Различно                           55 Подобно

12 Различно                                     42 Различно                          37 Различно

14 Подобно                                       43 Различно                          56 Различно

15 Различно                                      44 Различно                          38 Различно

16 Различно                                      45 Подобно                           57 Подобно

17 Различно                                      46 Различно                          39 Различно

18 Подобно                                       47 Подобно                           58 Различно

19 Подобно                                       49 Различно                          40 Различно

21 Подобно                                       50 Различно

           

Следните осем позиции представляват измерването на лъжата. За да разберете какъв е вашият резултат, пребройте колко от вашите отговори съвпадат с дадените по-долу. Ако резултатът ви е три или повече от три, вероятно прекалено много сте се опитвали да представите себе си като човек с високо самоуважение. Може би ще е добре отново да направите теста, като се стараете да бъдете по-честни към себе си.

 

1 Подобно                                         20 Подобно                           41 Подобно

6 Подобно                                         27 Подобно                           48 Подобно

 

13 Подобно                                       34 Подобно

image

Ако сте получили изключително висок резултат по тази таблица, не бъдете прекалено самодоволни. Установено е, че хората с прекалено високо самоуважение понякога дължат това на отбранителна представа, която имат за себе си. Всички познаваме такива хора. Това са онези, от които като че ли струи самоувереност до степен на високомерие, но същевременно показват много признаци на ниско самоуважение. Те не приемат дори и намек, че може да не са съвършени, обикновено са извънредно критично настроени към другите и като че ли трябва да докажат на целия свят колко са прекрасни.

Изглежда, че хората със средно ниво на самоуважение са най-добре приспособени. Тези с прекалено високо самоуважение приемат себе си толкова насериозно, че не толерират какъвто и да било признак на потенциална слабост.

 

Ако резултатът ви по тази таблица е нисък, това не означава, че сте обречени на живот в страдание и липса на самоувереност. Преди всичко помнете, че този тест е направен за нормални хора. Не е предназначен за диагностициране на умствени разстройства. Второ, много хора с възрастта постепенно стават по-благосклонни към себе си, след като от опит са разбрали, че всъщност не са чак толкова лоши. Можете да улесните този процес, като направите съзнателен опит да се поздравите за нещата, които правите добре. Помнете, че не е необходимо да бъдете най-добрите, за да имате основание да се гордеете с усилията, които полагате.

image

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                   Тормоз в училище: трагичната цена на принудителното обучение и

                                  деспотичното училищно управление (Питър Грей)

 

Статията на Питър Грей, професор по психология в Бостънския университет и автор на многобройни изследвания в областта на психология на образованието и развитието, засяга  тема, която е актуална за много родители и техните деца: тормозът в училище. Много родители са объркани и не знаят какво да правят, ако детето не иска да ходи на училище и има конфликти със своите съученици. Въпреки че статията не дава отговори на всички въпроси, тя позволява да се разбере по-добре какво е тормозът и причините за това явление.

Понастоящем Питър Грей се занимава с научни изследвания в областта на обучението посредством игри и алтернативно образование.

 

Законите срещу тормоза в училище ще работят само тогава, когато учениците сами ги създадат.

 Да приемем, че сте на 15 години или на 13, или на 11 години и по някаква причина, върху която нямаш никакъв контрол, ти си бил избран от съучениците си за обект на подигравка и унижение. Всеки ден в училище за теб е още един ден в ада. Наричат те „глупак“, „кучи син“ или „кучка“, „уличница“ или по-лошо. Преднамерено те срещат в коридорите – блъскат те, бутат учебниците от ръцете ти, взимат и ритат шапката ти, спъват те и т.н..   Никой не седи с теб на един чин или в стола по време на обяд, а  ако някой го направи, ще му се подиграват и присмиват, докато някой не го спре. Нашите насилници не изглеждат като брутални хулигани от комиксите, които никой не харесва и които крадат пари за обяд от други деца. Не, те не са хулигани, а са сред популярните деца – могат да са спортисти, мажоретки, участници в клуб за дебати или членове на театралната училищна група, могат да са отлични ученици. Те са популярни не само сред повечето деца, но и сред учителите, училищната администрация и възрастните извън училището. Често родителите им са с високо образование и престижен обществен статус.

Законът изисква от теб да посещаваш училище, без значение какво мислиш за него или как се справяш. Ти не влизаш в числото на привилегированото малцинство, чиито родители имат възможност да изпратят децата си в частни алтернативни училища или не си в състояние да убедиш училищната система, че можеш да получиш подходящо образование у дома. Ти нямаш избор.

Какво ти остава да направиш? Ако си сред същите стотици хиляди други деца, които са тормозени в училище и страдат от това всеки ден, просто трябва да се примириш. Тогава ти се ожесточаваш и по някакъв начин се опитваш да оцеляваш. Възможно е да  си единственият човек, който някога ще знае пълната дълбочина на собственото си страдание. Ти можеш да мислиш за самоубийство; можеш дори да мечтаеш за някакво жестоко отмъщение срещу цялото училище, защото цялото училище е твой враг. Ако ти си като повечето деца, тези мисли ще останат в твоята фантазия. Понякога обаче, при някой особено уязвим ученик, отчаянието или гневът, или и двете, водят до мощно избухване на насилие или срещу самия себе си или срещу цялото училище и едва тогава възникналите училищни неразбории, които до този момент учителите са замитали под килима стават проблем за широка аудитория.

Ето как Хелън Смит в своята книга „Увреденото сърце“ разказва една подобна история за самоубийството на 13-годишната Ейприл Мишел Хаймс от Ричленд, щат Вашингтон:

„Децата в училището я наричали дебелана, хвърляли по нея предмети и всички я подигравали. Те разпространявали за нея слухове, че поставя хартиени салфетки в сутиена си. Ейприл се опитала да се самоубие и родителите й я включили в стационарна програма за лечение в  психиатрична болница; била е проведена терапия, която не й помогнала. След като момичето пропуснало 53 от задължителните 180 дни в училище, й било казано, че трябва да се завърне в училище или ще трябва да се яви пред комисия, която може да я насочи към специално учреждение за задържане на непълнолетни. Тогава тя решава, че най-добрата алтернатива ще бъде да отиде в спалнята си и да увисне на колана ... В миналото тя е могла просто да напусне училище, но сега такива деца като нея са в капана в задължителното образование“.

Напоследък в родното ми място в щата Масачузетс, често се чуваше за училищен тормоз и самоубийства. Миналата година например, в заглавията на вестниците се появи информация за 11-годишния Чарлс Джоузеф Уокър-Хоувър, който се обеси, за да не бъде още един ден жертва на тормоз в своето предполагаемо „добро“  училище в Спрингфилд.  Малко преди този случай, през януари тази година Фийби Принс, 15-годишна имигрантка от Ирландия, се обеси след месеци на тормоз от ученици в обществено училище, намиращо се в богатия квартал „Южен Хадли“.

Общественото недоволство, което последва от самоубийството на Принс, настъпило толкова скоро след това на Уокър-Хувър, активизира институциите на Масачузетс. Само през миналата седмица те приеха единодушно законопроект срещу тормоза в училището, който след това бе одобрен веднага от губернатора. Целият щат чувстваше, че трябва да се направи нещо за да не бъде напразна смъртта на Чарлз и Фийби.

Не съм изненадан нито от единодушното приемане на този закон от законодателите, нито от добре рекламираното в медиите подписване от губернатора. Предвид емоционалния климат, който беше създаден в обществото, те вероятно не са имали друг избор. Всеки, който гласува против, няма да изглежда съчувствен към страдащите родители и лоялността му към каузата за преследване тормоза училище щеше да бъде подложена на съмнение. Този нов закон обаче не можеше да реши проблемът с тормоза и почти със сигурност щеше да създаде правни и бюрократични кошмари.

           

Защо административните мерки против тормоза не могат да се справят с проблема?

Новият закон срещу тормоза изискваше всеки училищен служител, включително и работещите в училищната закусвалня, хигиенните работници и шофьорите на автобуси, както и всички учители и администратори – да информират директора  за всеки инцидент на тормоз, а след това той е длъжен да разследва инцидента и да предприеме съответните дисциплинарни мерки. Освен това, законът изискваше всеки ученик в Масачузетс, от детска градина до 12-ти клас във всяко училище, да участва всяка година в „програма срещу тормоза“. На пръв поглед всичко това изглежда добре, но не е нужно да се вглеждате твърде дълбоко, за да видите проблемите с този закон.

Първият проблем са изискванията за отчитане. Той се изразява в това,  че много често, може би най-често, служителят няма да има начин да разбере дали определено поведение представлява добродушно дразнене или истински тормоз. Това е особено вярно в големите училища, които са препълнени с деца, а отделните служители не познават всички. Тук трябва да обърна внимание, че дразненето сред учениците е напълно нормално, здравословно явление в тийнейджърска среда, особено сред момчетата. Най-добрите приятели често могат да се назовават с нелицеприятни имена, които изглеждат ужасни за външни лица, а всъщност това поведение е просто израз на близост. 

Работник в училищния стол например, може да чуе как един ученик нарича друг многократно с думата „нещастник“ или „неудачник“ и тогава съгласно закона, той е длъжен да съобщи на директора, а директорът трябва да разследва инцидента.  Сами разбирате, че тази практика ще доведе до голямо натоварване на самия директор, още повече, че тези „проблеми“ са ежедневие в училищната среда.

Същото се случи и с политиката на нетърпимост към оръжието в училището, която доведе до факта, че дете, което е донесло маникюрни ножици в училище, можеше да бъде отстранено от учебен процес за няколко дни; или с политиката на нетърпимост към сексуалния тормоз, който предвиждаше момчето от трети клас временно да се отстрани от час, защото е целунало момиче по бузата. По тази причина редица адвокати на гражданските права вече бяха започнали кампания, твърдейки че новият закон вероятно ще нарушава правото на свобода на словото. Според тях, той ще бъде една нова форма на наложен отгоре контрол върху поведението на децата в училище; още едно изискване, което прави училището още по-рестриктивно, подобно на затвор.

Друг проблем е изискването за докладване и отчетност, което ще накара нарушителите да крият поведението си от възрастните дори по-ефективно, отколкото преди. Съвременните хулигани, които довеждат децата до самоубийство, според статистиката, се различават по това, че вече умеят добре да скриват своите постъпки и да изглеждат невинни в погледа на възрастните. Ето защо учителите и директорите на училищата толкова често не вярват на жертвите или на техните родителите, когато им се каже за този тип насилие. Те просто не виждат това. Според тях, обвиняемите са сред най-добрите деца в училището, затова стигат до извода, че жалбата означава, че ищецът има някои психични проблеми и поради това препоръчва среша с училищния психолог. Новият закон не можеше да реши този проблем. Все още думата на едно дете срещу думите на цяла група други деца няма тежест, а последните могат да бъдат много убедителни.

Третият проблем от изискванията за докладване се изразяваше в това,  че те водеха до задълбочаване на пропастта между учениците и училищния персонал, следвайки максимата „ние против тях“. Сега децата трябваше да се държат по съвсем различен начин когато наблизо има учител. Тъй като персоналът вече беше длъжен да реагира с доклад, съгласно новия речеви кодекс дори на най-незначителните нарушения, служителите се превръщаха в още по-големи врагове за децата. По този начин оплакванията на учениците до учителите и директора за наличие на насилие, сега щяха да бъдат представени буквално като унищожение на смъртните врагове;  тези реални жертви, които успеят да съберат кураж за да заявят себе си, като изразят своите чувства от тормоза с думи, сега щяха да бъдат още повече преследвани.

Друга част на закона изискваше учениците да участват всяка година в програмата срещу тормоза. Това означаваше нови обучителни курсове, нови учебни програми и планове, прилагане на все повече и по-нови набори от тестове за диагностика. Не ви ли е позната тази схема, която в нашата култура се превърна в автоматична реакция по повод всеки проблем, който виждаме сред децата?  Всъщност много учебни програми и курсове срещу тормоза бяха  тествани през последните двадесет години както в други страни, така и в Съединените щати, и бяха направени много изследвания, за да се установи дали те работят. Досега никоя програма не е доказала в достатъчна степен своята ефективност.

Всъщност да припомня, че неотдавна бяха публикувани два големи обзора на резултатите от тези програми, като и двата стигаха до заключението, че има малко основание да се смята, че някоя от тези програми има положителен резултат. В най-добрия случай те водеха до незначително снижаване на статистическите данни за случаите на училищен тормоз, а в най-лошия случай дори до увеличаване на тези инциденти. Същото се наблюдава като ефект и от други програми, чиято цел е да променят някои аспекти на поведението на подрастващите. Например, широко рекламираната програма D.A.R.E (разработена за да намали употребата на наркотици сред деца) беше многократно призната за неефективна и едва преди три години в статии, публикувана от Американското психологическо общество, тази програма беше включен в списъка от интервенции, които е по-вероятно да навредят, отколкото да донесат полза.

 

Първопричината за училищния тормоз.

Тормозът възниква редовно в условия, при които към хората, които нямат политическа власт и са контролирани по схемата отгоре-надолу от други хора, се налага изискване от закон или поради икономическа необходимост да останат там където са, т.е. в същата среда. Това, което например често се случва в затворите. Тези, които са тормозени, над които се издевателства не могат да избягат. Те нямат никаква законодателна или съдебна власт за да се противопоставят на насилниците. Те могат да докладват за тормоз на охраната или директора, но последните не знаят на кого да вярват и същевременно могат да имат по-голям личен интерес да прикрият тормоза, отколкото да го разгласят или открито да разрешат конфликта.

Наскоро прочетох известната книга на Чън Гуиди и Ву Чунто „Ще потъне ли лодката?“ – разказ за живота на селяните в съвременен Китай. В нея авторите описват как селяните не могат да напускат мястото където е земята им и са подложени на управление по същата схема „отгоре-надолу“ от  дребни бюрократи. Селяните нямат никаква политическа власт и не разполагат с подходяща правна процедура, и по този начин онези, които най-добре могат да сплашат другите, се издигат на върха.  Следвайки тези мисли, едва ли сме изненадани, че в крайна сметка някои от нашите ученици реагират на принудителното лишаване от свобода и на диктаторското управление по същия начин като затворниците и китайските селяни?

В нашата култура е прието идеализираният образ на учителите и директора да се представя като безкрайно добри хора, грижливи и мъдри възрастни, които знаят повече от всички и всичко за децата,  и могат да решат техните проблеми. В реалността обаче учителите и директорът са хора като всички останали – с всички недостатъци, които хората имат навсякъде.

Мнозинството от тях са наистина добри хора, но те далеч не знаят и не разбират всичко; и никой, наистина никой не може да бъде поставен над личния интерес.  Като държава ние отдавна сме наясно, че няма такова понятие като мека диктатура. За да има морално общество, управляващите трябва да упражняват контрол. Това е наш основен принцип като нация и ако нашите деца трябва да бъдат образовани за живеене в демокрация, би било хубаво, ако нашите училища, където децата прекарват по-голямата част от живота си, са въплъщение на демокрацията?

Има само един начин да се отървем от насилието и всеобщото чувство за несправедливост, които пронизват нашите училища – това е радикално преустройство на методите, с които се управляват училищата.  Ако нашите деца трябва да бъдат в училище, те трябва да имат правото да решават как да се управлява това училище. Ако не им бъде предоставена тази възможност, тогава училището е затвор и трябва да очакваме, че учениците ще реагират по същия начин, по който реагират затворниците.

Мога да споделя, че  в продължение на доста години сътрудничех с училище, в което учениците и персоналът заедно, на основата на принципа „един човек - един глас“, създават всички правила в училището и където правилата се прилагат чрез съдебна система, в която ученици от всички възрасти участват като съдебни заседатели. В това училище, както във всяко друго училище имаше ученици, които се явяваха потенциални насилници, но училищното демократично управление изненадващо ефективно пресичаше и предотвратяваше всякакви случаите на тормоз на деца още преди да нанесе вреда.

По причина, че учениците разполагат с власт, те чувстват своята принадлежност към училището и имат личен интерес от запазването на мира в него. Тяхното овластяване с правомощия насърчава отговорността, която ги стимулира да използват не само законодателните и съдебните системи на училището, но и силата на натиска от страна на връстници, изразяващо се в приятелско убеждаване за насърчаване на мира и справедливостта. Няма такова разграничение като „ние сме против тях“. Децата работят заедно, за да създадат общност, в която могат да се чувстват свободни и да нямат от какво да се страхуват. Не говоря за някакво фантастично училище. Говоря за истинско училище, което съществува повече от 40 години (училището в Sadberry Valley) и неговия модел на управление е възпроизведен многократно по целия свят.

Източник: http://www.freeedu.ru/modx/travlya-v-shkole-tragicheskaya-czena-prinuditelnogo-obucheniya-i-despotichnogo-shkolnogo-upravleniya 

image

image
Питър Грей

image


Категория: Други
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.09 08:25
 


                         Защитни психични механизми. Природа на изтласкването

 

В едно от своите изследвания ("Задръжка, симптом, тревожност") 3. Фройд очертава главните характеристики на този защитен механизъм, които са доразвити от негови последователи. Представяйки в описателно-функционален план съвременното схващане за модела на изтласкването, следва да очертаем няколко водещи страни. Преди всичко е целесъобразно да се разкрие многоаспектното му защитно проявление. Този механизъм изпъква като психична бариера, която препятства функциониране на душевния апарат по посока на възприемане, представяне, разбиране на същността на неприятни за Аза външни послания и вътрешни сигнали и която не допуска развитие на съответстващите им отрицателни афекти. С помощта на изтласкването става възможно не само отклоняване на непоносими конфликти, но и стабилизиране на постоянната бдителност, възвръщане към душевното равновесие, което е започнало да се нарушава (А.С1агк,1998,с.180).

Възможно е в психичното пространство на индивида да се развият два вида изтласкване. Първият вид се определя като първично изтласкване. То изразява способността на душевния апарат да не допусне заплашващи идеи и образи да попаднат в съзнанието и по такъв начин да се лишат от осъзнаване, от разкриване на факта, че те съществуват. Вторият вид се обозначава като същинско (истинско) изтласкване. Неговата същност се изразява в осъзнаване на неприятния факт, на зараждащата се конфликтност, след което той се изтласква в безсъзнателната част на психиката. И двата случая обуславят едно и също следствие: изтласканите образи, мечти, желания, идеи се забравят – като че ли никога не са били в душевното полезрение. Тези две разновидности са едно от доказателствата за безсъзнателно-съзнателната същност както на изтласкването, така и на системата от защитните механизми.

Анализът на същността на изтласкването предполага представяне на още две особености. Изключеното от съзнанието съдържание не е безвъзвратно изгубено. Нещо повече – още изследванията на З.Фройд показват, че то продължава да съществува и постоянно да се стреми да проникне в съзнанието, въпреки непрекъснато действащата изтласкваща сила. Понякога бдителността на основната изтласкваща сила (Аза) намалява и безсъзнателните (и забравени) мисли, желания, спомени се проявяват в неочаквани, но осъзнавани реакции-забравяния, грешки на езика, шеги и др., които Фройд определя като "психопатология на обикновения живот" (Фройд, 1989).

Изтласкващата функция на Аза, както и резултатът от изтласкването, остават безсъзнателни за индивида. Обектите на изтласкване – заплашващи образи и идеи, имат различна психологическа съдба. Тя зависи от застрашаващите възможности на тези обекти, от тяхното място в безсъзнателната сфера. Независимо от природата на изтласкания психичен материал, неговото присъствие в тази сфера има обратен ефект за съзнанието, а именно – ограничаване на неговите възможности. То се лишава от потенциали, които могат да играят положителна роля при регулиране на поведението.

Процесът на съществуване на изтласквания материал в безсъзнателната сфера има характер на психологическо балсамиране. Отстранените от съзнанието мисли е възможно да престоят в тази сфера месеци и години, но те запазват както своите когнитивни съставляващи, така и емоционалния си заряд, т.е. съхраняват своята травмираща роля.

Няма единно мнение за причините, които стоят в основата за активизиране на този защитен механизъм. Съществува схващане, че индивидът е "безпокоящ се автомат" (Ф.Пърлс), че човек е "страдащо същество" (Ж.П.Сартьр), а изтласкването е насочено към блокиране на тревогата и страданието. Детерминантите за подобно блокиране се възприемат по различен начин от представители на различни направления в психологията.

Психоаналитично ориентираните изследователи приемат като едно от водещите условия за изтласкването силата на Аза. Неговата несъзнавана активност става причина за изключване от съзнанието на нежелани импулси на То и на техните производни – неприемливи влечения, желания, намерения (Ч.Бренър,1993,с.76).

Ситуации на заплаха създава и Суперегото, адресиращ редица неодобрения и причиняващ преживяване на вина, на разкаяние. Азът започва да преживява тревожност и да мобилизира защита, включително и изтласкване. Проява на този механизъм се наблюдава ярко у престъпници, които забравят прилагане на обичайни предпазни мерки. Те са изтласкани от безсъзнателното чувство за вина и тревога.

Не само силата на Аза е причина за развитие на изтласкването, но и неговото голямо себеуважение, (Г.Нюнберг,1995,с.224). Тази специфика на Аза го прави нечувствителен към възприемане на заплахи, които са в състояние да породят усещане за незначителност т.е. апаратът на съзнанието става несензитивен към опасности, дискредитиращи индивида. Същевременно той става свръхчувствителен към възприемането на хора, събития, идеи, които не носят заплаха за себеуважението.

К. Роджърс не включва изтласкването в съвкупността от защитни механизми. Други изследователи, споделящи идеи от хуманистичната психология, приемат този механизъм като част от цялостната защитна система. Роджърс (1974) споделя мнението, че основни причини за активизиране на защитните механизми, включително и за изтласкването е обезвалидяването и обезценяването на личността (осъществявано от други хора), както и от опасности от типа на усещане на некомпетентност, безпомощност, на зависимост (идващи от собствени оценки и преживявания). Индивидът активизира изтласкването, за да защити застрашената структура на собствената личност. Например,  ако един работещ човек е силно обиден от свой уважаван колега, но не демонстрира знаци на огорченост, това означава, че той е репресирал обвиняващи мисли, пораждащ се гняв, враждебни действия. Всички тези елементи са изтласкани в безсъзнателна сфера, защото ако се задържат в центъра на съзнанието, това означава притежаваната концепция за себе си (етикирана в случая с термина себеуважителност) да се окаже заплашена от обезвалидяване и съответно – да се породи преживяване на тревога. Заплахата от разсъгласованост се отстранява с помощта на изтласкване. Индивидът "сякаш има личен интерес да забрави (чрез изтласкване) неприятното, за да поддържа самомнението си и за да запази настоящата концепция за собствената личност".

Общото и в двете представени причинни схеми е широтата от сигнали, които стават активатори на изтласкването. В психоаналитичната схема това са производните на инстинктите, очакваните наказания за провинение, несъзнавани нужди от самонаказание. При хуманистичната каузална конструкция се поставя акцент върху активизиращата роля на всеки външен или вътрешен сигнал, който се оценява като опасен за изградената личностна структура. Всичко това свидетелства за широтата на причинността за изтласкването (и по-конкретно – на възможността за неговото често актуализиране), върху която акцентират изследователи от двете направления.

Следствия от изтласкването

При използване на този защитен механизъм се постига бърз ефект на облекчаване от заплахата. Непоносимите мисли и чувства се изключват от съзнанието. Диапазонът на изключване не се разпростира до целия информационен поток, а само до онази негова част, която е неприемлива за личността. Обект на изключване стават всички когнитивно-емоционални единици, които са неблагоприятни за индивида. От достъп до съзнанието се лишават както лично и социално осъждани идеи, алтернативи, влечения, така и привлекателни страни от своята индивидуалност, като личен чар, способности, успехи. Изтласкването започва да функционира, ако тези елементи изпъкнат като заплаха за самоличността, за изграденото мнение за собственото Аз. В резултат на попадане на тези елементи в безсъзнателната сфера се изключва възможността да се припомнят; да се получи сблъсък с утвърдено мнение за себе си; да се избегне развитие на вътрешен конфликт. Душевното равновесие се запазва с цената на лишаване от достоверна информация за страни от своята уникалност.

Способността за блокиране на травмиращи факти създава предпоставки не само за емоционално равновесие, но има и собствен принос за адаптиране на индивида. Изтласкването и последвалото забравяне на безпокоящи мисли, спомени, поведенчески актове предотвратява развитие на вътрешни противоречия и създава условия за безконфликтно приспособяване към актуалните условия на средата. Например един шофьор е причинил и преживял автопроизшествие. Той може да продължи ефективно да изпълнява своя професионален дълг, ако изключи от съзнанието си спомена за преживяната катастрофа.

Много често върху ролята на изтласкването за адаптация към реалността обръщат внимание представители на психоаналитичното направление. Илюстрация на връзката изтласкване – приспособяване е следният факт. Ако детето изтласква своите сексуални стремежи към неинцестиозен обект, то се адаптира към социалните изисквания. При това първоначалното изтласкване в бъдеще може да се повтаря – всеки път, когато първата изтласкана идея се съединява с всяка нова идея, с която има някаква връзка. Изключената от съзнанието сродна идея, благодарение на повторното изтласкване се "потапя" в безсъзнателната сфера и престава да влияе върху целенасоченото поведение на личността. В случая повторното изтласкване не само укрепва първичното, но и изпъква като доказателство за автоматизиране на защитата и средство за формиране на устойчив модел за социално одобрени реакции.

Изследванията на 3. Фройд (1990,1993) разкриват, че изтласканият конфликтен материал непрекъснато се стреми да се придвижи по нови и неординарни пътища към съзнанието; постоянно се стреми да даде външни сигнали за своето съществуване. Душевният апарат реализира процес на активно задържане на непоносимите мисли и чувства. Това обаче обуславя развитие на друг ефект – психично изтощаване, ставащо условие за реализиране на неадекватно поведение, което се подлага на ново вторично изтласкване.

Създава се сложна психична ситуация в която се открояват два основни компонента: а) постоянна активност на репресираните мисли, образи, чувства за проникване в съзнанието; б) непрекъснат натиск за блокиране на проникването. Тази невидима вътрешна борба се преживява като немотивирана, неразбираема за индивида тревога. Нещо повече - изтласкването продължава да функционира „дълго след като възприетата заплаха е отслабнала" (А. Сlаrк, 1998, с. 181). Социалната ситуация, която е пораждала заплахата, е престанала да съществува, но човекът, който бива подложен на атаките на тази угроза, фиксира в себе си защита под форма на изтласкване. Тъкмо тази фиксираност на изтласкването го превръща в постоянно действащ механизъм. И следователно, в непреставащ източник на вътрешно напрежение. Очертаната специфика на изтласкването А. С1аrк определя като реверсивност. Например жена на средна възраст като дете е била свидетел на силни конфликти между родителите, които са предизвикали у нея преживяване на страх. Съпротивлявайки се на тежката семейна ситуация, тя развива изтласкването като защита. Днес живее в ново семейство, където отсъстват драматични междуличностни конфликти, но продължава да поддържа и актуализира механизма изтласкване (който в миналото е осигурявал запазване на равновесието) всеки път, когато се породи макар и слабо болезнена ситуация. Включеното изтласкване обуславя пораждане на емоционална у ограниченост.

Става ясно, че честото използването на механизма изтласкване провокира неосъзнато повишаване равнището на тревожност. Тази ескалация има сравнително широко негативно отражение върху индивида. Случаи от клиничната практика, анализирани в съответствие с постановките за защита на личността, позволяват да се очертаят някои от ефектите, които имат разстройваща значимост за индивида. Те същевременно са показател за по-интензивно прилагане на тази форма на защита.

1.   У индивиди, които сравнително често използват изтласкването, се наблюдава отсъствие на интерес или обикновено  любопитство   към   теми,   предизвикващи вниманието на повечето хора. Например проявата на безразличие на млад човек към сексуални теми изпъква като показател за изтласкване от съзнанието на определен конфликтен материал. Но тяхното пълно и постоянно изтласкване обуславя едностранчиво, неадаптивно развитие на индивида. Успоредно с това, обект на изтласкване могат да бъдат и положителни черти на личността (учтивост, непосредственост и др.) и съответно – елиминиране на тяхното проявление.

2.   При многократно актуализиране на изтласкването в поведението започват да доминират такива елементи като противоречивост, неувереност и особено напрегнатост. У тези хора отсъства склонност да изразяват спонтанно, непринудено,
открито своите мнения, позиции, оценки. При контакти както с други хора, така и с психолога, проявяват скованост и слаба готовност да изразяват своите чувства.

3. При често използване на изтласкването се наблюдава проява на съпротива срещу приемане и следване на съвети. Подобен аспект от поведението може да се очаква у хора, които като деца са приучавани към реда твърде сурово и дори са
малтретирани. Днес изтласкват в неосъзнатата сфера препоръки и наставления, дори когато са полезни за тях.

4. При прекалено мобилизиране на изтласкването са регистрирани и други следствия като:

- съчетаване на постоянна напрегнатост с отчуждаване от тясно-групови и по-широки обществени мероприятия.

-   често сънуване на кошмарни сънища. При това е напълно възможно един сън да се повтаря многократно.

-   прояви на грешка на езика.

-   нежелание на човек да разказва (пред психолога или пред други хора) за определени периоди от своя живот. Вероятно тези периоди съдържат болезнени възприятия, които са изключени от съзнанието чрез механизма на изтласкването.

Очертаните индикатори на хора, които относително често прилагат механизма на изтласкване, позволяват да се направят определени обобщения. Тези хора живеят в постоянен страх от попадане на травмиращите спомени в съзнанието. Това несъзнателно ги мотивира да проявяват непрекъсната бдителност. Подобно защитно състояние неизбежно детерминира разход на психична енергия, което от своя страна обуславя проява на хронична физическа и психическа отпадналост и демобилизираност.

Изтласкването създава предпоставки за отклоняване на травмиращите конфликти от съзнанието, независимо от факта, че те непрекъснато напомнят за себе си посредством описаните маниери на поведение. Личността обаче не е в състояние сама да осмисли, да изследва резултатите от постоянното използване на защитния механизъм и да се придвижи към решаване на конфликта. Тук помощта на психолога много често има решаващо значение за освобождаване на страдащия не въобще от изтласкването, а от неговата висока степен на фиксация.

image

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                  Емоционалната интелигентност – основи на понятието и същност.

                                        Модели на емоционална интелигентност

 

“Който царува в самия себе си,  той е повече от цар” (народна мъдрост)

“Всеки може да се разгневи – това е лесно! Но да се разгневиш на правилния човек, в правилното време, на правилното място - това не е лесно!” (Аристотел)

“Неизследваният живот не си заслужава да се живее” (Платон)

“От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота” (Притчи Соломонови, 4:23)

“Истински мъдър е онзи, който познава сам себе си” (Лев Николаевич Толстой)

“Емоционалните отношения са отношения на въжделението, обременени от принудата и несвободата: от другия се очаква  нещо, като по такъв начин и той, и ние самите ставаме несвободни” (Карл Юнг)

“Зрелостта започва тогава, когато сме удовлетворени от  това, че сме прави, без да изпитваме потребност да доказваме, че някой друг не е”  (Сидни Харис)

“Великите дела започват с велики чувства” (Даниъл Голман)

“Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас” или “Отнасяйте се с другите така, както те биха искали да се отнасят с тях”.

Ако през последните десетилетия интелектуалните умения растат заради технологиите и развитието на научните постижения, то социалните силно се занижават. Модерните хора са в конфликт с чувствата си, потискат ги или ги игнорират напълно. Това от своя страна поражда много необяснима на пръв поглед агресия, самоубийства, отчуждение и депресия. Днес можем да поставим камери навсякъде, а забравяме да отправим поглед към най-важното – самите себе си и другите.

 

Защо е важно да разпознаваме чувствата си?

Биологичното и емоционалното у човека са толкова интимно свързани, че емоционалният баланс се отразява на равновесието на различните контролни системи в организма.

Например: емоционален конфликт, който индивидът е смятал за овладян преди години и дори е забравил, да е нарушил биологичната резистентност и да е допринесъл за възникването на болест. Заглушаването на емоциите рядко остава без последствия.

Всички емоции са призиви за действие, те са мигновени планове за справяне с обстановката, които еволюцията е закодирала у нас.

За да живеем в хармония със себе си, е много важно да развиваме не само умствените, но и емоционалните си умения.

Ако на първо четене фразата „емоционална интелигентност” ви стряска, това е, защото сме свикнали да свързваме интелигентността с чистата логика, която изключва всеки вид емоция. Оказва се обаче, че интелигентността и емоциите са наистина тясно свързани. Хора, които не успяват да идентифицират или да разберат собствените си емоции, често вземат грешни решения независимо от високото си образование и начетеност. Валидно е и обратното - ако контролирате и познавате емоциите си, се справяте в живота далеч по-добре, въпреки че може и да ви липсват някои конкретни знания.

Способността да се предвидят и повлияят чувствата на околните е едно от най-важните умения за всяка съзнателна личност.

Още в детската градина и в училище детето се нуждае от екстровертната си интелигентност, за да „убеди” другарчетата си, че е „достойно” за тяхната компания. След време са нужни конкретни умения и вътрешно усещане за изграждането на приятелства, за първата любов и т.н.

За света на възрастните  усещането на правилната реплика или реакция в конкретна ситуация е определящо за начина на живот. Ако не разбираш и не умееш да контролираш собствените си емоции, е трудно да си част от живота - не можеш да действаш, а само реагираш на случващото се.

Всъщност съществува проучване, което твърди, че емоционалната интелигентност се отразява много повече на намирането на работа и радостта от живота, отколкото традиционната интелигентност. Със сигурност всеки от нас познава високоинтелигентни хора, страдащи от неовладяна емоционалност.

Ниската емоционална интелигентност може да е отговорът на много проблеми в личен план, за които често нямаме никакво задоволително, обективно обяснение: Защо съм сам/сама?, Защо не се разбирам с родителите си?, Защо ми е трудно да говоря пред хора?”, Защо ми е трудно да изразявам чувствата си пред децата?, Защо трудно се сработвам?.

Осъзнаването на собствените ни емоции ще изгони депресията, негативизма, хаоса, които са реалните пречки в ползотворното общуване и себереализация.

 

За отличниците и неудачниците.

Интелектът не е гаранция за успех в живота. Отличните оценки не са гаранция за отлични отношения с другите.

Между понятията ефективно и рационално вече не се поставя знак за равенство. Интелектуалните способности не са единствените, които имат значение за добрата професионална реализация. В организациите, в труда и в деловата сфера все по-силно се изтъква ролята на емоциите и емоционалните умения.

Някои автори считат, че „традиционната” интелигентност допринася само с 20% за успеха на човека . Съвместно проучване на университетите Харвард и Станфорд показва, че само 15% от успеха в живота се дължи на IQ /умствения интелект/ и 85% се дължи на EQ /емоционалната интелигентност/.

Ако приемем, че в стратегията за разрешаване на проблем има три стъпки:

1.описание на проблема, или събиране на факти;

2.решаване на проблема, или предлагане на теоретично решение на основа на фактите;

3.приложение на решението или откриване на начин да приложим избраното решение на практика;

то първите две стъпки са свързани с логическото мислене, а третата стъпка изисква повече емоционална интелигентност.  

 

Основи на понятието

Идеята за емоционалната интелигентност се появява за пръв път още в ранните трудове на Дарвин във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и за адаптацията.

През първото десетилетие на 20-ти век, въпреки че традиционните определения за интелигентност придават особено значение на когнитивни аспекти като памет и решение на задача, някои влиятелни изследователи в областта на интелигентността започват да признават важността на некогнитивния аспект. Така например още през 1920 г. Е. Л. Торндайк от Колумбийския университет използва термина социална интелигентност, за да опише умението на субекта да разбере и да управлява други хора.

Дейвид Уекслър на свой ред описва през 1940 г. влиянието на неумствените фактори върху интелигентното поведение и подкрепя становището си с аргумента, че нашите модели на интелигентността няма да са завършени, ако не можем адекватно да опишем тези фактори.

През 1975 година в книгата си Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences Хауърд Гарднър /влиятелен психолог и теоретик от Харвард/ формулира идеята за множествената интелигентност.

Обикновено се приема, че първата употреба на понятието „емоционална интелигентност“ е в докторската дисертация от 1985 г. на Уейн Пейн "Изследване на емоцията: Развитието на емоционална интелигентност" . На практика обаче за пръв път то е употребено от Лойнер (1966). Грийнсман (1989) предлага модел на ЕИ, последван от Питър Салови и Джон Майер (1990), Даниъл Голман (1995), Робърт Щернберг, Джак Блок  и др.

 

Модел на Хауард Гарднър

Формулира идеята за множествената интелигентност, която включва едновременно :

а)междуличностна интелигентност (способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора) и       

б)вътрешноличностна интелигентност (способността човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации).

Според виждането на Гарднър традиционните типове интелигентност, например IQ, не успяват да дадат пълно обяснение на когнитивната способност. Ето защо, въпреки промените в наименованието на понятието, остава общото разбиране, че традиционните дефиниции на интелигентността не са в състояние напълно да обяснят резултатите от действията.

“Защо студентите с най-високи резултати на SAT при постъпването си в университета не се развиват най-добре в следването си и защо не постигат най-впечатляващите успехи в професията и в живота след завършване на образованието си?”

"EQ е нивото на способността ни да разбираме другите хора, какво ги мотивира и как да работим в сътрудничество с тях“

Въвежда понятието “спектър на интелигентността”, което включва: вербална съставка; математико-логически наклонности; пространствено мислене кинестетически способности; музикалност; умения за междуличностно общуване /интeрперсонална интелигентност/; интрапсихичен капацитет /вътрешно задоволство, хармония между начин на съществуване и психическо състояние/ - според някои психолози най-важното психологическо и житейско умение, изразяващо се в “способността да намираш утеха”

Модел на Саловей и Майер

Моделът на способностите, разработен от Саловей и Майер, описва емоционалната интелигентност като способност да възприемаме емоциите, да ги разбираме и да ги управляваме с цел личностно развитие и растеж.

Емоционално интелигентният човек притежава четири способности:

а) да възприема емоциите (включително и своите собствени) – по тона на гласа, израза на лицето и други признаци;

б) да използва емоциите – за разрешаване на проблеми, за улесняване на мисленето и др.

в) да разбира емоциите – да може да улавя леки нюанси в емоциите, да разбира как се променят емоциите с времето и какви са взаимовръзките между тях;

г) да управлява емоциите – както своите, така и тези в другите хора, за постигане на определени цели.

 

Модел на Даниъл Голман

В резултат на нарастващото признаване в професионалните среди на значението и уместността на емоциите за получаване на резултати, изследванията по темата се увеличават, но терминът е широко популяризиран едва след публикуването на бестселъра на Даниъл Голман “Емоционалната интелигентност: защо може да има по-голямо значение от IQ”. Статията на Нанси Гибс, публикувана през 1995 г. в списание Таймс, за пръв път привлича читателското внимание върху книгата на Голман, с което поставя началото и на големия медиен интерес към ЕИ. Впоследствие започват да се появяват все повече и повече статии за ЕИ както в специализираната преса за академичните кръгове, така и за масовия читател.

Даниъл Голман създава един от най-известните модели за емоционална интелигентност. Според него емоционалната интелигентност включва:

а) самопознание – способността ни да разпознаваме емоциите си и тяхното влияние върху нас;

б) самоуправление – контрол над емоциите и промяната им спрямо обстоятелствата;

в) социално познание – способността ни да възприемаме и разбираме емоциите на околните;

г) управление на взаимоотношенията – способността ни да вдъхновяваме и влияем върху околните и да се справяме с конфликтни ситуации.

 

Даниъл Голман презентира модел на ЕИ с 25 компонента в 5 категории:

а)себеразбиране – емоционално себеразбиране, точна себеоценка и самуовереност;

б)саморегулация – самообладание (самоконтрол), благонадеждност, съвестност, приспособимост и нововъведение;

в)мотивация – целеустременост, отдаденост, инициатива и оптимизъм;

г)съчувствие (емпатия) – разбиране на другите, развиване на другите, сензитивност за услуга;

д)социални умения – влияние, общуване, управление на конфликти, лидерство, създаване на връзки,  способност за работа в екип.

 

Развитието на тези качествени компоненти по ЕИ /себеразбиране, саморегулация, мотивация, съчувствие (емпатия), социални умения/ е възможно чрез постоянното трениране на:

а)интраперсонални умения (вътреличностни) – възприемчивост, себенаблюдение, социално себеразбиране, асертивност, независимост;

б)интерперсонални умения (междуличностни) - емпатия, междуличностни взаимоотношения, социална отговорност;

в)адаптивност (приспособимост) - реална преценка, критерии за преценка на нещата, решаване на проблеми;

г)управление на стреса - толерантност, контрол над импулсите;

д)общо разположение на духа - оптимизъм, радост, щастие.

 

Голман прави извода, че най-важното различие между Коефициента за интелигентност и Емоционалния коефициент е това, че EQ е по-малко генетично заложен, което дава възможност и на родителите, и на учителите да компенсират там, където природата е пропуснала.

 

Какво представлява емоционалната интелигентност?

Под емоционална интелигентност (ЕІ), често измервана с Коефициента на емоционална интелигентност (ЕQ), се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, тези на друг човек или група хора. Това е относително нова област на изследване в психологията. Определението на ЕИ търпи непрекъснати промени.

Ключът към постигане на успех във всеки аспект от човешкия живот  е свързан в голяма степен с нивото на емоционална интелигентност (EI). Тя ни помага да осъзнаем кои сме ние отвъд особеностите на нашето мислене и как хората възприемат начина, по който се представяме пред тях. EI  предполага интелигентно и адекватно справяне с гняв, стрес, страх, безпокойство и депресия. С емоционалната интелигентност се свързват най-общо актовете на самоконтрол, упражняване на оптимистичен мироглед и социална компетентност, като според Даниел Голман, EI не е вродена дарба, а подлежи на обучение, култивиране и тренинг.

Емоционалната интелигентност е голямото откритие на ХХ век относно разбирането  за безграничните възможности на човешкия мозък. Освен в умението да придобива и борави със знания, човек трябва да търси разгръщане на своя потенциал в света на емоциите.

Емоционалната интелигентност е значителен скок в разбирането на човешкото поведение. Това не е мода или поредната панацея за лесен успех. Това е сериозна дисциплина, която позволява на човек да изследва нови територии от своята природа. Днес интелигентността на човека се измерва не само с IQ , а и с EQ /емоционална интелигентност/ . Неговият успех и реализация се основават на цялостното му възпитание – интелектуално и емоционално.

Емоционалната интелигентност е способността да разпознаваме, използваме, разбираме и овладяваме своите емоции по конструктивен и позитивен начин. Повишаването на емоционалната интелигентност не е когнитивно научаване, а емоционално свързване на познанията за света с чувствата в нас.

Емоционалната интелигентност (ЕQ) не се свежда само до разчитане на емоциите. Тя изисква също интелектуален и рационален прочит на фактите и добро разбиране на околната среда, с цел идентифициране на всичко, което влияе на емоционалното.

 

По своята същност емоционалната интелигентност е глобална интелигентност.

Емоционалната интелигентност е умението да не се страхуваме от емоциите си и да не ги потискаме, а напротив, да ги използваме и приемаме като нормална част от живота си. Това обаче е възможно само, ако добре познаваме себе си и ако можем правилно да разбираме чувствата си и да ги управляваме. Приема се, че разгадаването им е по-свойствено за жените, но то е също толкова важно и за другия пол. Познаването и усещането на собствените ни емоции, както и тези на другите, е свързано с уменията ни да изслушваме и да имаме добри взаимоотношения.

Емоционална интелигентност (EQ) - това са способностите, убежденията и ценностите, които помагат на индивида да реализира визията и целите си.

Често наричаме този вид интелигентност интуиция. Да се вслушаш във вътрешния си глас е именно резултат от умелото разпознаване и боравене с емоциите, от разкодирането на определени връзки в общуването.

Емоционалната интелигентност е способността да разбираме и приемаме емоциите, чувствата и скритите механизми, които ни карат да реагираме по един или друг начин. Това самопознание ни прави отворени и към емоциите на околните, води до развиване на емпатията (умението да се поставяш на чуждо място, да съпреживяваш), кара ни да разбираме чуждите мотиви и причинно-следствените връзки в общуването. Щом разпознаваме емоциите и тяхната роля, следващото умение е да ги използваме за разрешаване на оплетени житейски ситуации. Това означава при промяна на емоционалното състояние да реагираме адекватно, а от друга страна да не позволяваме на емоциите да ни пречат и заслепяват, а да ни помагат и мотивират. Това е базата, на която успешно се справяме с конфликти, влияем на другите (както и те на нас), работим в групи, понасяме критика, усещаме слабите моменти както в себе си, така и в околните.

 

Що е  емоционална компетентност?

Резултатите от уроците на живота са това, което наричаме ‚емоционална компетентност”.

Емоционалната компетентност е вид измерител на вродената емоционална интелигентност.

Един емоционално компетентен човек – възрастен или дете, „владее” следното:  възприема, оценява и изразява емоциите си; умее да решава проблеми, да откроява значимото от незначимото; разбира връзката между емоции, мисли и поведение: както у себе си, така и у другите; управлява емоциите си: успява да превръща отрицателните емоции в положителни и така стимулира израстването си.

Степента на развитието на посочените умения /себеразбиране, саморегулация, мотивация, съчувствие (емпатия), социални умения/ Голман определя като Емоционална компетентност. Тя е в основата на ЕИ и позволява на човека, който я има да се представи блестящо във всякакъв вид работа.

Емоционалната компетентност включва компетенции, които определят как да се ръководим (себеуправляваме). Този процес на себеуправляване е възможен, ако прилагаме следните умения в живота:

1)себеусещане (себеуправление) - означава да знаеш и усещаш вътрешните си състояния, предпочитания, ресурси и интуиция;

2)емоционална осведоменост (усещане) - умението за разпознаване на чувствата;

3)точна самооценка - усет за възможностите и граници за тяхното приложение;

4)самоувереност - силно усещане за себестойността и способностите ни;

5)самоуправление  - умение за задържане на саморазрушителни чувства;

6)инициативност - готовност за придвижване на възможностите;

7)оптимизъм - постоянство в преследването на цели, въпреки препятствия и недоброжелателство.

 

Себеусещане:

1.емоционално усещане - хората с тази компетенция разпознават емоцията,  която усещат и чувстват, осъществяват връзка между това, което чувстват и мислят, правят и говорят, имат усещане за собствена стойност и усещане в живота;

2.точна самооценка- хората с тази компетенция са осведомени за своите силни и слаби страни, отворени са към даване на обратна връзка, способни са да показват чувство за хумор;

3.самоувереност - хората с тази компетенция могат да изразяват възгледи, които са непопулярни и нестандартни.

 

Себерегулация:

1.самообладание - хората с тази компетенция могат да управляват добре своите импулс и, чувства, остават положително настроени дори в много лоши моменти; мислят ясно и остават непоколебими под натиск;

2.благонадежност - хората с тази компетенция действат етично, изграждат доверие чрез надеждност и достоверност; признават собствените си грешки и конфигурират неетичните действия на другите;

3.съвестност - хората с тази компетенция са отдадени и спазват обещанията си, държат се отговорно, организирани и внимателни са в работата си;   

4.адаптивност - хората с тази компетенция умеят гладко да управляват многобройните изисквания, приспособяват своите тактики, гъвкави са в управлението на промяната и виждат събитията;

5.инициативност - хората с тази компетенция издирват свежи идеи от разнообразни източници, предлагат оригинални решения на проблемите, поемат свежи перспективи и рискове в тяхното мислене, благоразположени и отворени са към нови идеи и нова информация.

 

Себемотивация:

1.път за постигане на постижения - хората с тази компетенция са ориентирани към резултатите, те са с висока мотивираност, поставят си  предизвикателни цели и пресмятат рисковете, стремят се към подобряване и поддържане на стандарт;

2.отдаденост - хората с тази компетенция съгласуват своите цели с целите на групата или организацията; правят личен компромис за групата, за да реализират по-голяма групова цел, активно търсят възможности за изпълнение на мисията;

3.инициативност - хората с тази компетенция имат готовност за предвиждане и оползотворяване на възможностите, преследват целите отвъд това, което искат или очакват другите, мобилизират другите чрез различни необичайни начини;

4.оптимизъм - хората с тази компетенция са упорити в търсенето на цели, работят с надежда, че ще успеят, а не със страх, че ще се провалят.

 

Емоционалната компетентност включва също така компетенции, които определят как да управляваме връзките си. Това са т.нар. интерперсонални умения, като:   

1.социално усещане, осведоменост за чувствата и нуждите на другите;

2.емпатия, съчувствие, загриженост, усещане чувствата на другите и проявление на активен интерес към тях;

3.организационно усещане - разчитане на емоционалните потоци в групата и силата на взаимоотношенията.

Управлението на взаимоотношенията като процес изисква владеене и на други важни умения. Те подпомагат процеса на създаване на работни взаимоотношения. Това са умения като: майсторство при водене на желателни отговори от другите; умение за въздействие чрез използване на ефективни техники за убеждаване; умение за лидерство; умение за работа в екип.

 

Как да повишим емоционалната си интелигентност? Как да подобрим емоционалния си интелект?

Емоционалният интелект не е даденост. Той е навик, като умението да караш колело. И като всеки един навик, може да се развие. Как?

1.Всички емоции трябва да бъдат осъзнати. Негативните емоции още повече. Вие можете да лъжете, когото си искате, но не и себе си, особено, когато става дума за социално приемливото поведение. Вие можете да признаете на себе си (но не и на другите): “Този филм е нелепа сълзлива мелодрама, но успя да ме трогне и разплаче!”.

2.Преценете какъв е вашият речников запас. Колко думи използвате за обозначаване на чувствата? Опитайте се набързо да изброите 10 емоции. Ако имате беден речник, заемете се с разширяване на своите познания. Как ще се научите да различавате чувствата, ако не знаете дори техните названия?

3.Какви изобщо биват емоциите може да се разбере от околните. Още повече: никак не е лошо да сте наясно с усещанията на хората, с които общувате. Смятате ли, че познавате на 100% техните емоции? А ако се поинтересувате? Или споделите своите усещания и помолите за същото?

4.Заобикалящите ни хора са източник на разнообразни емоционални реакции. Наблюдавайте хората: по какъв начин те реагират на изискванията към тях, на претенциите, на приятните новини, на агресията, на комплиментите. Намерете нови начини за реагиране на типовите ситуации.

5.Можете ли да се контролирате? Смята се, че контролът (който е усещането, че много в живота зависи от вас, а не от обстоятелствата) силно способства за развитието на емоционалния интелект.

Както всяко друго умение, така и емоционалната интелигентност може да се развива. Това става като разпознаваме и изразяваме на чувствата си и като проявяваме заинтересованост към емоциите на другите.

Важно е да се научим да овладяваме и управляваме гнева и агресивността си, а не да ги потискаме, както и да отстояваме собственото си мнение без страх от това, че ще бъдем отхвърлени.

Ако искате да подобрите емоционалната си интелигентност, концентрирайте се в изграждането на умения в петте сфери, идентифицирани от психолога от Йейл Питър Саловей (един от последователите, развили теорията на Даниъл Голман):

а)Опознайте емоциите си и работете върху това да подобрите способността си да разпознавате чувствата си в момента на възникване. Развийте навика да наблюдавате чувствата си от един момент в друг.

а)Регулирайте емоциите си, като подобрите способността си да се справяте с тях и да се възстановявате бързо от състояния на тревога и стрес.

б)Мотивирайте се, като се научите да подреждате емоциите си, за да постигате цели. Прилагайте самоконтрол и самодисциплина и практикувайте потискане на импулсивността.

в)Култивирайте в себе си емпатия, като се поставяте на мястото на другия човек. Опитвайте се да идентифицирате и почувствате това, което чувства другия.

г)Управлявайте взаимоотношенията си. Отвръщайте уместно на чувствата на другите хора, като им помагате. Стремете се към постигане на умения в социалното общуване.

Всъщност емоциите подлежат на непрекъснато развитие, което именно ги прави „интелигентни”.

Човекът с висока емоционална интелигентност слуша „вътрешния“ си глас и е в състояние да разпознава чувствата си. Той обръща внимание не само на здравата логика, но и на интуицията си. Успява да използва аналитичността в разгадаване на личните си емоции и разпознаване на чувствата на значими за него хора.

Човекът с ниска емоционална интелигентност действа без да се замисли какво е накарало другия да постъпи точно по този начин и не се вълнува от мотивите му. Той не зачита околните и се интересува само от себе си, което затруднява интегрирането му в обществото.

 

Интелектът не е гаранция за успех в живота. Ще успеем като личности, ако развием следните емоционални качества:

-разпознаване и изразяване на чувствата;

-емпатия;                              

-контрол на гнева;

-симпатия;                            

-независимост;

-способност да разрешаваме проблеми от интерперсонална гледна точка;

-способност да се адаптираме и да бъдем здрави;

-последователност;             

-сърдечност;

-любезност;                          

-уважение.

 

За да стимулираме емоционалната интелигентност в нас и в близките ни, можем да започнем така:

- да създаваме нови познанства и приятелства и да ги запазваме;

- да работим в група;

- да понасяме шеги и подигравки;

- да зачитаме правата на другите;

- да се мотивираме в трудни ситуации;

- да приемаме разочарованията и да се учим от тях;

- да превъзмогваме отрицателни чувства като гняв и обида;

- да придобием високо самоуважение;

- да владеем чувствата си и да ги изразяваме по адекватен начин.

Бъдете интелигентни емоционално и емоционални интелигентно!

 

Как да възпитаваме децата в емоционална интелигентност?

Урок по емоционалност

Започнало като дребен спор, но бързо прераснало във вражда. Йън Мур, ученик от горните класове на гимназията “Томас Джеферсън” в Бруклин и по-малкият от него Тайрън Синклер се спречкали с петнайсетгодишния Халил Съмптър. Започнали да го закачат и да го заплашват. После дошла и развръзката. Халил, изплашен, че Йън и Тайрън ще го набият, една сутрин отишъл на училище с 38-калибров пистолет и на петнайсет метра от училищния пазач хладнокръвно застрелял двете момчета.

Този ужасяващ инцидент всъщност е един знак. Знак за отчайващата необходимост от уроци за контрол над собствените емоции, за мирното уреждане на недоразуменията помежду ни и просто за изкуството на съвместното съжителство. Педагозите, разтревожени отдавна от ниските оценки на учениците, осъзнават една различна и тревожна липса: емоционалното невежество. И ако за повишаването на учебния успех се полагат похвални усилия, тази нова и тревожна липса обикновено не намира място в учебната програма.

Един учител от Бруклин казва, че днес в училище се обръща внимание повече на това дали учениците четат и пишат добре, отколкото дали ще са живи следващата седмица. За подобна липса говори ескалиращото насилие в училищата. В Съединените американски щати са изведени статистики, които са показателни за целия свят и които сигнализират за повишеното безпокойство сред тийнейджърите и дълбоките проблеми в детска възраст.

 

Цената на емоционалната неграмотност

Някои деца се раждат с преднина - те са "емоционално надарени" от ранна детска възраст и са в естествена хармония със собствените си емоции и чувствата на другите. Други деца се раждат с дефицит или забавяне в тази област - те като че ли не се интересуват от света на хората и чувствата.

Някои състояния, като например опозиционно предизвикателно разстройство, хиперактивност, детска депресия, могат да причинят изоставане в EQ уменията. Въпреки това една емоционално и интелектуално стимулираща среда ще помогне на всяко дете да стигне до своя уникален потенциал. Зависи от родители и учители да предоставят на всички деца най-добрата възможна емоционална просвета. Въпреки че "емоционалното обогатяване" може да бъде полезно за децата с дефицити, всяко едно дете се нуждае от адекватно емоционално обучение.

Въпреки, че емоционалната интелигентност е присъща на човешката природа, тя трябва – подобно на рационалната интелигентност, да бъде възпитавана. За пробуждането на емоционален аспект на личността е необходима целенасочена дейност в семейната среда и в училище. Семейното и училищното обкръжение са от основно значение.

Ако детето живее с хора, които отричат емоциите или ги смятат за слабост, то не може да добие вкус и удоволствие от осъзнаването на емоциите си. Такова дете може да се затвори в себе си, да изпита трудности при адаптацията, да изостане в развитието си и дори, от научна гледна точка, да бъде причислено към страдащите от емоционална недостатъчност.

То би било интелигентно от интелектуална гледна точка, но абнормно в емоционално отношение. Емоционалната интелигентност не е вродена. Тя е интелигентност, която се придобива най-напред в семейството и се развива в училището.

Емоционалната грамотност е толкова важна, колкото и обучението по математика и граматика. Часовете за изследване на „Аз-а”, за „социално развитие” отдавна не се възприемат като екзотична практика в училищата в Америка и в Европа.

Емоциите са в центъра на умението да се живее. Възпитанието на чувствата е елемент от цялостното възпитание на детето. Всеки етап от неговото развитие се характеризира със специфични особености в психичното функциониране и усилията по отношение развитието на неговата емоционална компетентност трябва да са съобразени с това.

 Добре е детето да бъде приучвано към самоконтрол. Ако му се помогне да изгради нагласа към предимно положително мислене и преживявания, няма да му се налага често да се ограничава и да контролира негативни чувства. Още повече, че емоциите също могат да бъдат заучавани.

 Колкото по-дълго преживяваме тъга, страх, гняв, толкова по-често ще се връщаме към тези състояния. И обратно, доминирането на положителното настроение и чувства възпроизвежда повече положителни такива.

Важно е да се знае, че емоциите са заразни. Не можем да очакваме, че в условията на потискаща среда, конфликтни взаимоотношения и агресия, детето ще расте спокойно, уверено и щастливо.

Емоционалната интелигентност включва разпознаването на емоциите, себеконтрол над емоциите и поведенията, мотивация, разбиране на емоциите на другите хора и способност за поставяне на мястото на другия. Развиването на тези умения става постепенно и се изгражда на базата на отношенията с околните и семейството.

За да говорим за емоционална интелигентност, е необходимо всички тези компоненти да присъстват в детето. Това му позволява да експериментира в управляването на собствения си емоционален опит и да разпознава настроенията и поведенческите отговори на околните.

 

Акценти в развиването на емоционалната интелигентност на децата

1.Изграждане на умения за разпознаване на стресови ситуации и справяне с тях - следвайки опита на възрастния /родител, учител/, детето се научава да посреща трудни за него ситуации, които повишават тревожността; ситуации на стрес, в които детето съумява да запази самообладание, да разпознае емоциите си на страх, ужас, паника и да реагира по начин, извеждащ го от ситуацията или да направи опит за това;

2.Изграждане на умения за разпознаване на собствените емоции - детето се научава да различава чувствата си и да не се плаши от тях, подкрепено от усилията на възрастните; ситуации в ежедневието, в които за родителя/учителя е възможно да говори за чувствата си, за това какво изпитва, за противоречивите аспекти на едно преживяване, които понякога носят объркване; за желанията и настроенията си; за фрустрацията, която е изпитал по конкретен повод; за негативните си чувства; за неуспешните си опити да овладее дадена ситуация; за поводите, в които изпитва радост, облекчение, спокойствие;

3.Изграждане на умения за разпознаване на невербалната комуникация - детето се учи директно от жестомимичния език на родителя/учителя, от неговите невербални жестове и послания, които отправя; важното в такива моменти е да имаме възможност да поговорим с детето в друг момент, когато то ще е в             състояние да свърже определена ситуация с конкретно чувство и причина; да обърнем внимание върху цялата палитра от езика на тялото: очен контакт, изражение на лицето, поза на тялото, жестове, усмивки, тон и т.н.

4.Основата, на която се гради емоционалната интелигентност е отворената комуникация с детето – това предполага готовност у родителя/учителя за споделяне на свой опит, нагласа да чува за чувствата и емоциите на детето, зачитане на желанията на детето и разграничаването им от потребностите му, приемане на детето като уникално и различно .

Много важно е възрастните да осъзнаят, че емоционалната интелигентност не е въпрос на разсъдък или правила на поведение, а разбиране на поведението, на отношението и на всичко онова, което може да въздейства на собственото Аз и правото на живот на това Аз. Следователно става дума за процес, който спомага за изграждане на глобална идентичност.

Необходимо е родителите/учителите да помагат за възпитаване на емоциите не за да ги приравнят към дадени правила, а за да балансират проявите на емоция и да предотвратят объркването или потискането им.

Придобиването на емоционална интелигентност е „занимание” за цял живот, но важното е, че то започва от детството.

Един от най-добрите подаръци, които можем да направим на децата е да им дадем добър начален старт в света на емоциите.

 

Модел на Томас Гордън

“Преди 50 г , когато д-р Томас Гордън преподаде своя първи курс „Трениране на успешни родители”, за милиони хора от различни култури  по света, от бедни до богати, уменията за общуване и разрешаване на конфликти станаха част от ежедневието им. Видяхме, че моделът Гордън е приложим към всеки, без значение от възраст, професия, образование, култура. Ние също научихме, че е приложим към всякакъв вид взаимоотношения. Той дава на хората увереността и умението да се справят дори и с най-сложните ситуации, независимо дали са  междуличностни или вътрешнопсихични. 

Когато се научим да се познаваме, да мислим за себе си вместо да търсим  другите за отговори на нашите  проблеми и когато се доверяваме на нашата собствена преценка, вместо да разчитаме на другите, ние се чувстваме силни и ефективни личности и се харесваме повече.

Когато усвоим  уменията за общуване, ние общуваме ясно и откровено, действаме сходно с нашите чувства и мисли, честни и открити сме, ние поемаме повече лична отговорност за нашите нужди, вярвания и избори, във връзка сме с това, което е важно за нас. Започваме да се освобождаваме от това да сме зависими от очакванията и одобрението на другите.

Когато се научим да слушаме другите с емпатия, ние подсилваме и задълбочаваме взаимоотношенията си с тях, помагаме им да достигнат до свои решения, да използват своя потенциал, както и стимулираме и растежа на двете страни  във взаимоотношението.

И когато научим умението за поддържане на ефективни взаимоотношения с другите, ние можем да живеем и работим в среда, в която всеки може да избира  и да живее според своето призвание.” (Линда Адамс,  Президент на Gordon Training International, съпруга на д-р Томас Гордън).

 

Модел на Лорънс Шапиро

Д-р Лорънс Шапиро е сред авангардните американски психолози, които популяризират методиката за обучаване на децата в уменията на емоционалната интелигентност.

Най-важното предимство на емоционалния коефициент е, че той е по-малко заложен генетично и дава възможност на родителите и преподавателите да компенсират там, където природата е пропуснала да реши шансовете на едно дете за успех.

 

Защо емоционалният коефициент е по-важен от коефициента на интелигентност ?

Според последните статистически изследвания коефициентът на интелигентност на съвременните деца е нараснал с над 20 точки в сравнение с началото на века, когато е бил оценен за пръв път. В същото време социалните и емоционалните умения на подрастващите натежават надолу. Достатъчно е да се споменат психичните проблеми, нарастването на насилието и употребата на наркотици.

Как можете да помогнете на децата си да се справят с предизвикателствата на съвременния живот? Необходимо е да възпитате у тях социални и емоционални умения, които се смятат за революция в детската психология.

Д-р Лорънс Шапиро ви дава практически достъпни съвети, за да научите децата си как:

-Да се сприятеляват и поддържат приятелствата си.

-Да работят по групи.

-Да говорят и слушат ефикасно.

-Да се доказват.

-Да се противопоставят на грубияни.

-Да се учат на съпричастност към другите.

-Да разрешават проблеми.

-Да се смеят над себе си.

-Да мотивират себе си в трудни моменти.

-Да посрещат трудностите с увереност.

-Да изпитват приятни чувства от интимните отношения.

-Да използват компютъра, за да изявят емоционалните си умения.

Изпълнена с игри, тестове и различни техники, книгата е безценно ръководство за родители и педагози, също така представлява интерес за студенти по педагогика, психология и медицина.

За да помогнете на децата си да се справят с предизвикателствата на съвременния живот, необходимо е да възпитавате у тях социални и емоционални умения, които се смятат за революция в детската психология. Изпълнена с игри, тестове и различни техники, книгата е безценно ръководство за родители и педагози, също така представлява интерес за студенти по педагогика, психология и медицина.

 

Обучението по Емоционална интелигентност

В България емоционалната интелигентност е все още относително ново и непознато понятие. Изведена като предмет за самостоятелно обучение на базата на Теорията за четирите интелигентности (умствена, емоционална, социална и физическа), емоционалната интелигентност дава решение на много от проблемите на съвременното общество, свързани със забързването на живота,  повишаването на равнищата на стрес, навлизането на нови начини за комуникация и много други фактори, които ежедневно ни поставят в нови за нас ситуации.

 Можем ли винаги да предвидим собствените си реакции в нова за нас ситуация?  Успяваме ли винаги да взимаме правилни и рационални решения, когато сме притиснати от заобикалящата ни среда? Винаги ли успяваме да контролираме емоциите си и да управляваме настроенията си, така че да не поставяме сами себе си в неприятни и непродуктивни ситуации, в които постигането на целите ни става още по-трудно?

 

Обучението по Емоционална интелигентност дава познания и развива умения и компетенции, които ще ни помогнат да повишим личностната си ефективност така, че да можем категорично и уверено да отговорим на тези въпроси с “Да!”.

Развиването и повишаването на емоционалната интелигентност гарантира качествени взаимоотношения и постигане на поставените цели, както в личния, така и в професионалния живот.

Американската история показва, че емоционалната интелигентност не само неизбежно е била част от политическото лидерство, но и че може да бъде повишена чрез влагане на системни усилия. Джордж Вашингтон е положил големи усилия да овладее своята избухливост, преди да стане модел за подражание, а Ейбрахам Линкълн е трябвало да преодолее своята дълбока меланхолия, за да може да покаже храбростта и топлотата, които го превръщат в изключително магнетична личност за околните.

Не подценявайте важността на емоционалната интелигентност – възпитавайте я у себе си и я търсете у хората около Вас. Това ще Ви превърне в хармонична личност, в човек, постигащ своите цели!

 

Литература

1.Вермюлин, С. (2008) EQ Емоционална интелигентност за всеки. С.: ИК „Кибеа”.

2.Гитуни, М. (2003) Емоционалната интелигентност. С.: „Просвета-София” АД.

3.Голман, Д. (2011) Емоционалната интелигентност. С.: „Изток – Запад”.

4.Гордън, Т. Трениране на успешни родители. С.: ИК „Колибри”.

5.Иванов, С. Интерактивни упражнения.

6.Иванов, С. (2007) Основи на професионално-педагогическото общуване. Ш.: УИ „Епископ Константин Преславски”.

7.Иванов, С. (2007) Социално-психологически тренинг на студенти. Ш.: УИ „Епископ Константин Преславски”.

8.Мерлеведе, П., Д.Бриду, Р.Вандам. (2005) 7 стъпки към емоционална интелигентност. „Класика и Стил”.

9.Нойес, Р. Б. (2011) Изкуството да ръководиш себе си. Овладей емоционалната си интелигентност. ИК „Персей”.

10.Ууд, Р., Х.Толи. (2007) Професионални тестове за емоционална интелигентност. С.: Локус Пъблишинг ООД.

11.Шапиро, Л. (1999) Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент. „Жар-Жанет Аргирова”.

image

image

Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                           Тест за оценка на склонност към рисково поведение

 

Характерът представлява устойчиво съчетание от психични свойства на човек, които изразяват неговото отношение към обкръжаващия свят, способите на поведение и моделите на реагиране.  Характерът е единство на индивидуалното и типичното, защото всеки симптомокомплекс от свойства има свои особени подструктури с техните неповторими взаимоотношения. Приема се, че главния симптомокомплекс на характера са волевите черти, които при интеграция с други свойства на личността определят силата или слабостта на характера.  В резултат на това, характерът не е някаква проста съвкупност или случаен сбор от отделни черти.  Всички негови свойства са взаимосвързани и взаимозависими. В резултат на тази закономерност взаимосвързаните черти на характера представляват йерархична структура.  В тази йерархия едни черти са основни, определящи, водещи, а други – подчинени.  Всяко от структурните свойства на характера се оформя през живота на човек, като способ за реализация на отношение към дейността и общуването.

В структурата на характера могат да преобладават интелектуални, емоционални или волеви компоненти.

Физиологична основа на характера се явява динамичния стереотип. Неговите особености, също както и възпитанието, и сложността на отношенията с другите хора, могат да породят акцентуации на характера, т.е. извънредно усилени отделни черти, които въвеждат в дисхармония общуването на човек с обкръжението му, неадекватно отношение към себе си, към дейността и пр.

За изучаване свойствата на характера в психологическата диагностика се прилагат редица методики, една от които е насочена към изучаване склонността на човек към рискови ситуации.

(1) Цел на методиката: Оценяване склонността към риск.

(2) Описание и процедура: Тестът включва въпросник с 50 твърдения. Изследваното лице трябва да направи избор от два възможни отговора: ако е съгласно, че твърдението се отнася за него   – „да”, ако не е съгласно – „не”. При изследването е възможен както индивидуален, така и групов вариант. При втория случай е важно да се осигури независимост и самостоятелност при отговорите на изследваните лица.  Всяко изследвано лице получава текста на въпросника с инструкция и бланка за отговори, състояща се от номерата на въпросите и разположени до тях графи за отговор.

(3) Инструкция: „Пред Вас е списък от 50 твърдения. Внимателно прочетете всяко твърдение и решете дали то е вярно за Вас. Ако е вярно, то в листа за отговори срещу номера на твърдението поставете знак  (+), а ако не е вярно – знак (-)”

(4) Въпросник

1.Аз често обмислям думите си, преди да кажа нещо. 

2.Харесва ми бързата езда (скоростно шофиране).

3.Често променям интересите и увлеченията си.

4.Най-добрият способ да имаш истински приятели е да им казваш това, което мислиш за тях.

5.В много случаи по време на изпит, въпросът може да бъде поставен така, че той да се окаже съвършено несвързан с темата и цялата подготовка да се окаже безполезна.

6.Ако животът е без опасности, то той би ми се струвал твърде скучен.

7.Ако искаш да заемеш високо положение в службата, то най-добре е да следваш девиза:  „Бавно и тихо върви – далече ще стигнеш”.

8.Хазартните игри в прекия и преносния смисъл на думата, пречат на човек да развие чувство за отговорност и да взема обмислени решения.

9.Бързо изпитвам чувство на скука, ако се занимавам с каквато и да е дейност, която извършват и други хора.

10.По-добре да тръгна пеш и да премина край 1-2 спирки, когато дълго няма автобус, отколкото да чакам.  

11.Интересно ми е да се закачам с някого.

12.Само неочакваните обстоятелства и чувството за опасност ми позволяват да мобилизирам всичките си сили.

13.Не получавам никакво удоволствие при рискови ситуации.

14.Само истински смели и непоколебими действия биха позволили на човек да получи известност и признание.

15.Не ми харесват тези хора, които  превръщат сериозните неща в лекомислени игри.

16.Когато подготвям някакъв конкретен план за действие, аз винаги съм уверен (уверена), че ще успея да го осъществя.

17.Когато виждам, че на небето грее слънце, аз никога не взимам със себе си чадър, дори ако прогнозата обещава дъжд.

18.Често се стремя да изпитам възбуда.

19.Неприятно ми е да искам гаранции (залог), дори когато съм напълно уверен (а), че обещанието няма да бъде изпълнено от другия.

20.В някои случаи не бих  се въздържал (а) да излъжа, ако е необходимо да направя добро впечатление.

21.Истински умният човек избягва прибързаните решения – той трябва да изчака момента, в който може да действа със сигурност.

22.Не мисля, че триковете на цирковите акробати, изпълнявани без да използват осигурителни въжета са по-впечатляващи.

23.Предпочитам работа, включваща непрекъснати промени, дори ако тя не е безопасна.

24.Винаги заплащам при превоз на багаж с наднормено тегло в обществения транспорт, дори когато зная, че няма опасност от проверка.

25.Уверен съм в моя шанс дори тогава, когато ситуацията не е в моя полза.

26.Мисля, че в творческата дейност най-главното е смелия и дързък замисъл, дори ако в резултат възникнат някои неуспехи поради нелепи случайности.

27.Не бих пожалил (а) пари, за да изглеждам състоятелен (а) и привлекателен (а) човек в даден момент.

28.Когато при случайна среща някой познат не ме вижда, аз не бих бил първият (та), който ще му се обади (поздрави).

29.Повечето от хората не разбират, до колко голяма степен съдбата им зависи от случая.

30.Ако при покупка на автомобил трябва да избирам, от една страна скорост и комфорт, а от друга безопасност, бих избрал безопасността.

31.Чувствам се превъзходно, когато изпитвам остър интерес към нещо

32.Предпочитам да се облека такава дреха, за които съм убеден (а), че е надеждна и с нея изглеждам добре, независимо от модната тенденция.

33.Когато играя различни игри, обичам да поемам инициативата дори тогава, когато зная, че противникът очаква и иска да направя точно това.

34.По време на пътешествия обичам да се отклонявам от известните маршрути.

35.Често попадам в такива ситуации, от които искам да изляза по най-бързия начин.  

36.Ако веднъж дам обещание, то практически винаги се придържам към него, независимо от това дали е удобно то за мен или не.

37.Ако моят непосредствен началник блокира мои новаторски идеи, аз имам достатъчно смелост да уведомя за тях началника от по-висок ранг.

38.Хазартните игри развиват у човек способности да взима смели решения в сложни житейски ситуации.

39.Когато чета книга, никога не бързам да разбера как завършва, а с удоволствие чета лист след лист.

40.Бих искал (а) да скоча с парашут (бънджи).

41.Най-добрия начин да предизвикаш искрено отношение към себе си, е да се довериш на хората.

42.Чувствам се отлично, когато изпитвам щастливо усещане за покой и комфорт.

43.Случвало ми се е да изпитам затруднение когато трябва да купя една скъпа вещ, вместо  няколко евтини неща на същата стойност.

44.Ако играя, предпочитам да се състезавам или да споря за нещо.

45.Хората твърде често безразсъдно унищожават здравето си, надценявайки неговите възможности.

46.Ако ме грози наказание, аз ще премина по друга улица въпреки, че е забранена, а не по тази, която е разрешена.

47.Не рискувам да закупя дреха или обувки, без предварително да я примера.

48.Само истински смелият човек е способен на дълбоко благородно отношение към хората, независимо от това, как те се отнасят към него.

49.При отборната игра най-важно е взаимното презастраховане и поддръжка.

50.В живота на хората често се налага да играя опасната игра „печеля или губя”.

(5) Обработка на резултатите

Показателят за нивото на склонност към риск се изчислява в зависимост от съвпадението на отговорите с тези от ключа. За всеки отговор, съвпадащ с ключа се начислява по 1 бал.

Ключ: 2+, 3+, 4+, 6-, 7-, 8-, 9+, 11+, 12+, 13-, 14+, 15-, 17+, 18+, 19-, 21-, 22-, 23+, 25+, 26+, 27+, 28-, 3-, 31+, 32-, 33+, 34+, 37+, 38+, 39+, 40+, 41+, 42-, 43-, 44+, 45-, 47-, 48+, 49-, 50+.

За оценка отношението на изследваното лице към теста, във въпросника са поместени твърдения, които свидетелстват за искреността на отговорите му:

Скала за честност: Отговор „не е вярно” ("-") по твърдения: 1, 5, 10, 16, 20, 24, 29, 35, 36, 46. Всеки отговор „не е вярно” на посочените твърдения получава също 1 бал. Сбор  равен на 8 и по-голям, свидетелства за недостоверност на резултатите от теста. В този случай е нужно повторно тестиране, като се обърне допълнително внимание на изследваното лице.

(6) Анализ на резултатите

Склонността към риск като черта на характера има важно значение за психологическото прогнозиране на процесите за вземане на решения в ситуация на неопределеност.  При анализа на резултатите е необходимо да отчита, че показателя „склонност към риск” може да варира от 0 до 40. Колкото е по-голяма величината на показателя, толкова е по-голяма склонността към риск.

Ако показателят възлиза на 30 и повече, то нивото му се приема за високо. Такъв човек може да се приеме за рисков тип, при условие, че отговорите му са искрени. Ако показателят е в границите от 11 до 29 – склонността към риск е средна, а ако е под 11 единици – ниска. Последният тип хора не обичат да рискуват, те са особено предпазливи.

При интерпретацията на резултатите следва да се обърне внимание, че високата склонност към риск свидетелства не само за решителност, но може да се изрази и в авантюризъм.

image 

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                          Въпросник за суициден риск  (ВСР-29)

                                (модификация на Татяна Николаевна Разуваева)

 

Проблемът за диагностика на риска от самоубийство надхвърля пределите на медицинската психология и психиатрия, тъй както в нашето време, поради общото повишено ниво на психично напрежение на населението с проблемите на суицидни намерения може да се сблъска всеки психолог, работещи във всяка област на практическата психология. Очевидно е, че достъпен и икономически ефективен инструмент за експресна диагностика на риска от самоубийство е ненужен и на семейния консултант, и на училищния психолог, работещ с трудни тийнейджъри, и на психолога, работещ по въпросите на адаптацията към екстремални условия на живот и дейност, както и на тези, занимаващи се с посттравматичния стрес, и на всички онези, които осигуряват наблюдение и психологическа поддръжка на ръководители, призвани в работата си постоянно да решават трудни и отговорни проблеми, свързани със съдбата на хората.

Целта на измерването на риска за самоубийство се изразява в ранното откриване на нивото на сформираност на суицидни намерения за предотвратяване на сериозни опити и последващо насочване на клиента към институции за оказване професионална медико-психологическа помощ.

Какъв е смисълът за създаване на отделен въпросник за суициден риск?

Действително, ако приемем, че всеки клиент може винаги да бъде тестван с пълната версия на  методиката MMPI, включваща  566 пункта, с  нейните десетки допълнителни скали, то може да се приеме, че такъв въпросник не е необходим. Но опитът от психологическото консултиране показва, че много пъти в най-сложни ситуации клиентът може да е бъде толкова депресиран, че неговата психична изтощеност и изразена апатия да възпрепятстват всяко продължително външно въздействие, което няма видимо пряко отношение към основния проблем. Разбира се, че ако специалистът реши, че е приемливо използването на MMPI, то безусловно методиката ще му донесе много повече полезна информация за състоянието на клиента и това ще бъде напълно оправдано решение.  Въпросникът за суициден риск обаче е създаден не да се конкурира, а да допълва MMPI конкретно по проблемите на практическата суицидология.

В сравнение с други методики, които по някакъв начин измерват нивото на емоционална дезадаптация (въпросниците за тревожност, невротизъм и т.н.), въпросникът за суициден риск прави опит да квалифицира качествено симптоматиката - да идентифицира индивидуалния стил и съдържание на суицидните намерения на човека.

Предназначение: Експресна диагностика на суициден риск и установяване нивото на формиране на суицидни намерения, с цел да се предотвратят опити за самоубийство. Предназначен е за ученици от VII-IX клас. Съдържа 29 твърдения. Възможно е индивидуално и групово тестване. Време за тестиране – 10-15 мин.

Особеност на методиката е, че е тип „прозрачна“, т.е., ако бъдат изследвани ученици в по-висока възрастност, то в отговорите им може да се наблюдава ефекта „Пинокио“, т.е., да изследваните лица да разкрият целта на изследването и да изкривяват (прикрият) отговорите си, с което обективността, касаеща суицидните намерения ще бъде нарушена. По тази причина от особена важност е качествения анализ на резултатите.

Методиката се прилага в тези случай, при които психологът на основа предишни изследвания и наблюдения е установил признаци за висока вероятност за проява на суицидно поведение. Тестирането следва да се предшества от беседа, в която психологът трябва да прояви максимално внимание и съчувствие.

Инструкция:

Аз ще Ви чета списък с твърдения, а от Вас се иска да отбелязвате своя отговор на бланката за отговори. Ако сте съгласен с твърдението, поставете до неговия номер знак  „+“, а ако не сте съгласен – знак „–„

Въпросник

1.Вие преживявате всичко много по-дълбоко, отколкото другите хора.

2.Често ви обсебват мрачни мисли.

3.Сега вече не се надявате, че можете да постигнете желаното си положение в живота.

4.В случаите на неуспех, на вас ви е много трудно да се съвземете и започнете от начало.

5.Определено не ви върви в живота.

6.В сравнение преди, сега ви е много по-трудно да учите.

7.Повечето хора са по-доволни от живота си в сравнение вас.

8.Считате, че смъртта се явява начин за изкупване на греховете.

9.Само един зрял човек може да вземе решение да напусне този свят.

10.Имате периоди на пристъпи на неудържим плач или смях.

11.Обикновено сте много бдителен спрямо хора, които се държат с вас по-дружелюбно, отколкото сте очаквали.

12.Приемате себе си за обречен човек.

13.Малко са тези, които искрено биха помогнали да някой, ако това е свързано с някакво неудобство.

14.Имате усещането, че никой не Ви разбира.

15.Този, който оставя имуществото си без надзор (наблюдение, охрана) е толкова виновен, колкото този, който противозаконно отнеме това имущество.

16.В живота си не сте имали такива големи нещастия, които са ви карали да мислите, че всичко е свършило. 

17.Обикновено сте удовлетворен от своята съдба.

18.Считате, че по всяко време можете да поставите точка на това, което се случва с вас. 19.В живота Ви има хора към които сте толкова привързан, че те са в състояние да повлияят върху вашите решения и дори да ги променят.

20.Когато някой Ви обиди, Вие се стремите на всяка цена да му докажете че не е постъпил несправедливо.

21.Често толкова много се притеснявате, че дори ви е трудно да говорите.

22.Често ви се струва, че обстоятелствата, в които сте попаднали се характеризират с особена несправедливост.

23.Понякога имате усещането, че сте направили на някого нещо лошо, дори ужасно.

24.Бъдещето изглежда доста безнадеждно за вас.

25.Повечето хора са способни да извличат изгода по нечестен начин.

26.Струва ви се, че бъдещето е твърде неясно, за да градите сериозни планове.

27.Малко хора са преживели в живота си това, което неотдавна сте изпитали вие.

28.Склонен сте да преживявате неприятностите толкова остро, че не може да ги изхвърлите от главата си.

29.Вие сте човек на първия порив, важно е да  действате веднага, без да мислите.

 

Обработка на резултатите

По всяка субскала се изчислява сумата от положителни балове и се привежда в проценти. Всяко твърдение, получило положителен отговор се оценява с 1 бал. Количеството твърдения по всеки фактор се приемат за 100 %. Прави се извод за нивото на сформираност на суицидни намерения и на конкретните фактори на суицидния риск. По процентното съотношение се определя индивидуалния стил на суицидна динамика, т.е., кои са водещите субскали (фактори). На тази база се правят изводи за насочеността и съдържанието на корекционната интервенция.

Приети са следните нива за изразеност на суицидния риск:

-0%  отсъства тенденция;                                   

-1% -  20%  ниско ниво;  

-21% -  40%  понижено ниво; 

-41% -  60%  средно ниво; 

-61% -  80%  повишено ниво; 

-81% - 100%  високо ниво.

image

Cъдържание на субскалите

1.Демонстративност.

Желание да привлече вниманието на другите към своето нещастие, да постигне съчувствие и разбиране. Често другите хора го определят като „шантаж“ (изнудване), „хистероиден парад на трудностите“, като същевременно демонстративното суицидно поведение се преживява вътрешно като „вик за помощ“. Най-висока степен на опасност се постига при комбиниране на демонстративността с емоционална ригидност, когато „диалога със света“ може да стигне твърде далеч.

2.Афективност.

Доминиране на емоциите над интелектуалния контрол при оценката на ситуациите. Готовност да реагира емоционално непосредствено на травматична ситуация. В екстремната си версия може да се прояви като афективна блокада на интелекта.

3.Уникалност.

Възприемането на себе си, ситуацията и възможно целия си живот като изключителни, неповторими, несравними с тези на другите и следователно, предполага изключителни възможности за изход, в частност самоубийство. Има наличие на тясна свързаност с явлението „непроницаемост“ за опита, т.е. с недостатъчна способност да използва собствения и чуждия опит.

4.Несъстоятелност.

Отрицателна концепция за себе си. Наличие на представи за своята несъстоятелност, некомпетентност, безполезност, „изключеност“ от света. Тази субскала може да бъде свързан с представите за физическа, интелектуална, морална и друга несъответствие. Принципно несъстоятелността разкрива личността като интропунитивен радикал. Базово убеждение на вътрешния монолог: „Аз съм лош!“

5.Социален песимизъм.

Отрицателна концепция за околния свят. Възприемането на света като враждебен, наличие на  неадекватни представи за нормални или удовлетворяващи човек отношения с обкръжаващите. Социалният песимизъм е тясно свързан с екстрапунитивност на каузалните атрибуции. При отсъстващ „Аз“ се наблюдава базово убеждение: „Вие всички сте недостойни за мен!“.

6.Преодоляване на културни бариери.

Култ на самоубийството. Показва стремеж за търсене на културни ценности и стандарти, които оправдават самоубийството или дори в известен смисъл представящи го като привлекателно или морално (достойно) поведение.  Често се наблюдават намерения за търсене, откриване и заимстване на такива модели, показани в киното или литературата. В крайните варианти – инверсия на ценността на смъртта и живота. При отсъствие на изразен пик по тази скала, може да се говори за „екзистенция на смъртта“.  Една от възможните вътрешни причини за култа към смъртта е дове3дена до патологичен максимализъм смислова нагласа за самостоятелно вземане на това крайно решение: „Сам ще определя края на своето съществуване".

7.Максимализъм.

Инфантилен максимализъм на ценностните нагласи. Конфликтът в една жизнена сфера се разпространява във всички сфери – генерализира се. Неспособност за компенсиране. Наличието на афективна фиксация върху неуспехите отключва негативни преживявания и самооценъчни мисли.  

8.Временна перспектива.

Невъзможност за конструктивно планиране на бъдещето. Това може да е резултат от силно потапяне в сегашната ситуация, трансформиране на чувството за неразрешимост (безизходност) на настоящия проблем в глобален страх от провал и поражение в бъдеще.

9.Антисуициден фактор.

Дори и при висока изразеност на всички други фактори, този фактор намалява глобалния риск от самоубийство. Това е дълбоко разбиране на чувството за отговорност към близките и чувството за дълг. Това е представата  за греховността на самоубийството, неговата антиестетика, страхът от болка и физическо страдание. В известен смисъл този фактор се явява показател за наличното ниво от предпоставки за психокорекционна работа.

image

image
 

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
 

      Методика за определяне ролевите позиции в междуличностните отношения –

                                                „Дете – възрастен – родител“

                                                              (Ерик Бърн)

 

 

Инструкция: Според Ерик Бърн, общувайки с други хора, ние избираме едно от следните състояния на нашето „Аз“: „Родител“, „Възрастен“ и „Дете“.  Оценете как съчетавате тези три състояния във вашето поведение, като отговорите на предложените твърдения, оценявайки ги по схема от 0 до 10 бала.

Въпросник:

1.Понякога нямам достатъчно силни задръжки.

2.Ако желанията, които имам ми пречат, то аз съм в състояние да ги подтисна.

3.Родителите, като по-зрели хора, са длъжни да уреждат семейния живот на своите деца.

4.Понякога преувеличавам ролята и значението си в някои събития.

5.Не ми е лесно да се държа добре.

6.Харесва ми да възпитавам и обучавам някого – да го уча.

7.Случва се понякога да се държа като малко дете.

8.Мисля, че правилно разбирам всички случващи се събития.

9.Всеки е длъжен да изпълнява своя дълг.

10.Често постъпвам не така както ми се иска.

11.Когато взимам някакво решение, аз се стремя да предвидя неговите последици.

12.Младите поколения трябва да се учат от старите как трябва да живеят.

13.Както повечето хора, аз също съм обидчив.

14.Мога да виждам в хората повече, отколкото те говорят за себе си.

15.Децата безусловно трябва да следват указанията на своите родители.

16.Мога да кажа, че съм доста обаятелен човек.

17.Оценявам хората по това, доколко са обективни.

18.Аз имам непоколебими убеждения.

19.Случва се понякога да не отстъпя в един спор, само защото просто не искам да отстъпвам.

20.Правилата са оправдани само тогава, когато са полезни.

21.Хората трябва да спазват правилата, независимо от обстоятелствата.

 

Оценка на резултатите

Сумират се баловете на посочените в таблиците номера на твърдения за показателите: 1) Дете, 2) Възрастен и 3) Родител.

image

Обработка на резултатите:

Оценките за крайните резултати по трите показателя се формират, като се подреждат от този с най-висок към най-нисък бал.

1.Ако след подреждането е получена поредицата „В-Д-Р“ (възрастен-дете-родител), то за изследваното лице са характерни: развито чувство за отговорност, контролирана в  норма импулсивност, липса на склонност да назидава и поучава в общуването.

2. При пордедба „Р-Д-В“ (родител-дете-възрастен) са характерни категоричност и самоувереност. Освен това, „Родителят“ с детската непосредственост, спонтанност и наивност, не подлага на съмнение и не държи сметка за последиците от действиията си.  Затова е желателно такива лица да работят не с хора, а с машини, чертежи, скици и т.н.

3. Ако на първо място във формулата е „Д“, това е много приемлив вариант за научна работа. Но непосредствеността на децата е добра само до определени граници. Ако започне да се намесва в дейността, тогава задължително емоциите следва да бъдат поставени под контрол

image
 

Категория: Други
Прочетен: 1013 Коментари: 0 Гласове: 1
 


                  Експресна психодиагностика  Социални ценности на личността.

 

Предназначение: Методиката способства за установяване на личните, професионалните и социално-психологически ориентации и предпочитания. Тя може да бъде полезна както при избор на характера на дейността, така й при оценка на работника в процеса на атестация на кадрите.

Инструкция: Предлагаме Ви 16 твърдения. От Вас се иска да ги оцените в зависимост от това, каква е значимостта им за Вас по схемата: 10-не е важно, 20, 30, 40, 50, 60, 70 ……. 100 – особено важно.   .

Въпросник

1.Увлекателна работа, която Ви доставя удоволствие.

2.Високоплатена работа.  

3.Сполучлив брак.  

4.Запознаване с нови хора, атрактивни социални връзки и взаимодействие.  

5.Активна обществена дейност.

6.Вашата религиозност.  

7.Спортни занимания.

8.Интелектуално развитие.  

9.Кариера.

10.Дом, облекло, автомобил, вила и пр.  

11.Отделеното време да бъдете със семейството си.  

12.Няколко близки приятели.  

13.Доброволен труд в некомерсиални организации.  

14.Медитация, размишление, молитви, катарзисни преживявания.

15.Здравословно хранене, здравословен начин на живот (диета).  

16.Самоусъвършенстване, търсене на ново знание от  различни информационни източници (печатни, електронни).

 

Обработка и интерпретация на резултатите

Получените балове се разпределят съгласно таблицата. Числата в колонките отговарят на номера на твърденията.  Баловете се сумират.

image

Колкото е по-голяма общата сума по всеки раздел, толкова по-голяма е ценността му за личността. Колкото по-близки са стойностите във всичките осем направления, толкова по-многостранни са интересите

image

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                                            Тренинг с ученици.

               Осмисляне на проблема с насилието и придобиване на увереност

                                                          за реакция срещу него.

 

Игра 1: Проучване - Малък въпросник за тормоза в училище

Време: около 30  мин.

Необходими материали: Предварително подготвени копия на въпросника, който учениците в краткото проучване да попълнят.

Организация: Работи се с целия клас или само с доброволци. За нуждите на задачата са необходими ученици – анкетьори, както и ученици – респонденти, тези които са съгласни да отговорят на въпросите. Това могат да са едни и същи ученици. Анкетите се дават на анкетьорите със следните инструкции:

Ред за прилагане: Водещият или доброволците раздават анкетите и оповестяват инструкцията.

Малък въпросник за тормоза в училище

1.Някой някога тормозил ли те е в училище?

2.Ако да, колко често се е случвало това

-Веднъж на месец или по-рядко

-Веднъж на месец или по-често

-Веднъж седмично

-По-често от веднъж седмично

3.Ако ти се е случвало да те тормозят, какъв вид тормоз е бил?

-Физически

-С обидни думи

-Съученици са те изключвали от компанията и заниманията си

-По интернет

-Друг вид тормоз /посочи какъв/

 

Игра 2: Разрешаваме конфликт без насилие

Време: 20 мин.

Необходими материали: достатъчно пространство в класната стая.

Организация: Работа в четири групи.

Ред за прилагане: Провежда се дискусия по темата за насилието. Какво представлява, в какви форми може да се прояви?  .

След това класа се разделя на четири групи. Следва обсъждане на темата в групите. Всяка група трябва да избере една форма на насилие, един случай от техния училищен опит, а след това се иска да  пресъздадат тази ситуация в своеобразна „снимка”, само със статични жестове и мимики, без звук или движение и да я представят на другите. Време за работа по групи  10 минути.

Всяка група представя своята снимка. Останалите коментират какво виждат – успяват ли да разпознаят вида тормоз. След като се представят и четирите групи, следва втората част – отново в групов формат се обсъжда вариант за разрешаване на конфликтната ситуация без насилие.

Следва отново представяне и разпознаване на „снимката“.

Допълнителни въпроси за дискусия:

-Случвало ли ти се е някога да бъдеш в ситуация, в която е имало насилие?

-Трудно ли беше да се намери решение без насилие? Как?

-Как се почувства като част от снимката?

-По-лесно ли беше да си част от снимката, представяща мирното решение?

-Какви са причините, които карат хората да проявяват агресия и насилие?

-Как може да се избегне насилие в трудна ситуация?

-По какво можеш да познаеш дали една ситуация може да стане повод за насилие?

-Има ли човешки права за не-насилие?

-Защо те са важни?

-Как могат да се пазят?

Обучаемите трябва да осъзнаят,  че насилието в училище или извън него, може да бъде спряно, ако те говорят с учителите, с родител или друг възрастен. В случай, че забележат признаци или чуят за някой от техните съученици, който проявява насилие или ако имат причина да се съмняват, че става дума за планирано насилие, те трябва да са сигурни, че трябва да говорят и че това дори понякога може да спаси нечий живот.

 

Игра 3: Нашите стъпки към толерантност

Време: 15 мин.         

Необходими материали: Листове хартия А4, толкова на брой, колкото са учениците, маркери или химикали, тиксо, стена в класната стая или в коридора на училището, на която имате разрешение да лепите с тиксо.

Организация: Работа с целия клас.

Ред за прилагане: Раздават се листите. Всеки ученик очертава отпечатък от едно свое стъпало върху хартията – без обувката, за да не се цапа хартията. За време от 5 мин. дискутират какви стъпки могат да предприемат, за да има толерантност и да живеем в разбирателство в нашата общност, град, държава или в света. От всеки се иска да запише поне една от своите идеи в очертанията на стъпалото. Листовете с посланията се залепват на стената или табло.  Следва дискусия на стъпките към толерантност.

 Постер за класната стая:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 75 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                                      Методика

             „Скала за оценка степента на изразеност и вид тревожност при ученици“

 

Методиката за оценка на тревожността е разработена на принципа на „Скалата за социално-ситуативна тревожност“ на Кондаш (1973). Особеност на скалите от този тип е, че в тях човек не оценява присъствието или отсъствието на каквито и да е преживявания, симптоми на безпокойство, а ситуацията от гледна точка на това, до колко тя би предизвикала тревожност. Предимството на скалите от този тип е, първо, че те позволяват да се идентифицират областите на действителността и обектите, които са основните източници на безпокойство за учениците и второ, в по-малка степен, отколкото другите видове въпросници, зависят от особеностите на развитието на интроекцията при изследваните лица.

Бланката на теста съдържа инструкции и задачи, които позволяват групово прилагане.

Методиката включва три типа ситуации:

-ситуации, свързани с училището и общуване с учителите;

-ситуации, актуализиращи представите за себе си;

-ситуации на общуване.

Трите видове тревожност се установяват с помощта на съответни скали (виж таблица №1) : училищна, самооценъчна и междуличностна.

image

Обработка на данните

Изчислява се сумата от балове по всяка от трите скали и след това общия бал от всички скали. Получените данни по скалите се интерпретират като показател за нивото на съответните видове тревожност, а общата сума, като общо ниво на тревожност.

В таблица № 2 са представени стандартни данни, позволяващи да се сравнят показателите за нивото на тревожност в различните полови и възрастови групи. Стандартизацията е проведена в градски училища, поради което представените характеристики не са приложими за ученици от селските райони.

image

Нивото на тревожност за всеки пол и възрастова група се определя въз основа на средната аритметична стойност за всяка група.

Преди всичко, специално внимание е необходимо да се обърне на първо място, на учениците с "висока" и "много висока" обща тревожност. Както е известно, такава тревожност може да възникне или при реално неблагополучни ученици, като засяга най-важните сфери на дейност и общуване, или да съществува въпреки обективно благополучно положение, като следствие от определени личностни конфликти, нарушения в развитието на самооценката и др.

Втората категория се нуждае от особено внимание, тъй като нерядко се оказва извън полезрението на учителите и родителите. Подобна тревожност често изпитват ученици, които са с добър, дори отличен успех, с отговорно отношение към училищните си задължения, към обществения живот, училищната дисциплина, но това видимо благополучие те постигат на необосновано висока цена и често е съпроводено със сривове, особено при рязко усложняване на дейността и усилване на училищните натоварвания. При тях могат да се наблюдават изразени вегетативни реакции, невротични и психосоматични разстройства.

Тревожността при тези случаи често поражда конфликт в самооценката, изразяваш се в противоречие между високо ниво на претенции и достатъчно силна неувереност в себе си. Подобен конфликт ги принуждава непрекъснато да се стремят към постигане на успехи и същевременно им пречи правилно да го оценят, пораждайки чувство на постоянна неудовлетвореност, неустойчивост и напрегнатост. Това води до хипертрофирана потребност от постижения, която придобива ненаситен характер и в резултат учители и родители могат да наблюдават в детето нарушения на вниманието, намалена производителност, повишена умора.

В зависимост от реалното положение на ученика сред неговите връстници, от неговия успех в обучението и т.н., може да се наблюдава висока (или много висока) тревожност, които изискват  различни способи за корекция. Ако в случай се касае за реална неспособност за постигане на успех, то корекцията следва да е насочена към формирането на необходимите навици за работа и общуване, които ще позволят да се преодолее този неуспех, но при втория случай ученици обект на корекция ще бъде самооценката или преодоляването на вътрешните конфликти.

Паралелно с работата, насочена към премахване на причините, довели до тревожността, е необходимо в учениците да се развие способността за справяне с нея. Известно е, че когато тревожността се закрепи, то тя бързо се превръща в устойчиво образувание. Учениците с висока тревожност се оказват в ситуация на „порочен психологически кръг“, при който тревожността влошава възможностите на ученика, понижава резултатите от неговата дейност, а те на свой ред усилват емоционалното неблагополучие. Следователно работата, насочена единствено към премахване на причините не е достатъчна, защото начините за редукция на тревожността в голяма степен са общи, независимо от нейните реални причини.

Друга категория ученици, на които следва да се обърне внимание са тези, при които се наблюдава т. нар. „извънредно спокойствие“, особено тези, при които оценките по цялата скала не превишават 5 бала. Подобна нечувствителност към неблагополучията като правило е компенсаторна, тя има защитен характер и възпрепятства пълноценното развитие на личността. Ученикът не допуска неприятния опит в съзнанието си, като емоционалното неблагополучие в този случай се запазва с цената на неадекватно отношение към действителността, което оказва негативно влияние върху продуктивността.          

При методиката има ограничения, свързани с прилагането на скалите. Те са аналогични да други подобни инструменти за оценка на тревожността и зависят от отговорите на ученика, т.е. от желанието му да дава искрени отговори; от доверието на изследваното лице в психолога и т.н.  Често високите оценки на скалата са един вид „вик за помощ“ и обратно – „извънредното спокойствие“ може да скрие повишената тревожност, за която ученикът по различни причини не желае да съобщи.

Инструкция: „Предлагаме ти списък от 30 ситуации, с които често се срещаш в живота. Някои от тях могат да бъдат неприятни за теб, да предизвикват вълнение, безпокойство, тревога, дори страх. Внимателно прочети всяко едно изречение (ситуация) и обгради с кръгче едно от числата вдясно: 0, 1, 2, 3 или 4, като се съобразиш със следните значения на числата:

-0 – ако ситуацията въобще не те засяга; тя не е неприятна за теб;

-1 – ако ситуацията те вълнува и те безпокои;

-2 – ако ситуацията е доста неприятна, предизвиква в теб безпокойство и искаш да я избегнеш; 

-3 – ако ситуацията е много неприятна, като предизвиква в теб силно безпокойство, тревога и страх;

-4 – ако ситуацията е крайно неприятна, непоносима, като предизвиква в теб много силно безпокойство и много силен страх.

От теб се иска да си представиш колкото се може по-ясно всяка ситуация и да обградиш с кръгче числото, което най-точно отразява преживяванията на опасение, безпокойство, тревога или страх.“

image

image
 

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                              Методика „Карта за суициден риск“ 

                                    (модификация за тинейджъри на Л.Б. Шнайдер)

 

Цел: Да се определи степента на изразеност на рисковите фактори за самоубийство при подрастващи.  За да се определи степента на изразеност на рисковите фактори при юношите, се изчислява сума в балове и получения резултатът се сравнява с показателите на скалата:

-по-малко от 9 бала – рискът от самоубийство е незначителен;

-9-15,5 бала – има риск от самоубийство;

-повече от 15,5 бала – рискът от самоубийство е значителен.

Ако бъде установена предразположеност към опит за самоубийство, е необходимо лицето да се постави под наблюдение и веднага да се реагира на най-малките отклонения в неговото настроение и поведение. Ако общата сума бал превишава критичната граница или започват да се проявяват усилено поведенчески особености (маркери за беда), то се препоръчва намеса на психолог или психиатър за оказване на квалифицирана помощ.

image

Източник:Психологические проблемы современных подростков и их решение“, Елена Емельянова

image

image
 

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                      Анкета за диагностика на депресия и инструкция

                                             за оценка здравето на пациента (PHQ-9)

                                                  (The Patient Health Questionnaire-9)

 

Въпросникът е разработен от Роберт Шпицер, Джанет Уйлямс,  Курт Кренке (Drs. Robert L. Spitzer, Janet B Williams, Kurt Kroenke) и колеги, при поддръжка на компанията „Пфайзер Инк (Pfizer Inc.). Той е сред основните препоръчителни инструменти за оценка на депресията в общата практика (скрининг).

Предназначение: Поставяне на предварителна диагноза. Здравният въпросник (PHQ-9) включва деветте симптома за депресия по Американската класификация на болестите (DSM-V). За всеки симптом е въведена тристепенна оценка (скала) на тежестта. Времето за попълване е около 3 минути.

image

Ако сте отбелязали един или повече от горните проблеми, долколко трудно Ви беше поради тези проблеми да се справяте с работата си, да се грижите за нещата вкъщи или да се разбирате с другите хора? Отбележете един от посочените отговори:

-въобще не ми беше трудно;

-донякъде трудно;

-много трудно;

-изключително трудно.

 

Ред за работа:

1.Пациентът попълва въпросника за депресия PHQ-9.

2.Ако бъдат посочени минимум 4 позиции, както следва „повече от седмица“ и „почти всеки ден“ (включвайки задължително въпроси 1 и 2) и „няколко дни“ (за въпрос 9), може да се направи извод за депресивно разстройство.

Положителна диагноза заголямо депресивно разстройство“ се установява:

-ако са отбелязани минимум 5 позиции в степен „повече от седмица“ и „почти всеки ден“ (включвайки задължително въпроси 1 и 2) и „няколко дни“ (за въпрос 9).

Положителна диагноза задруго депресивно разстройство“ се установява:

--ако са отбелязани от 2 до 4 позиции в степен „повече от седмица“ и „почти всеки ден“ (включвайки задължително въпроси 1 и 2) и „няколко дни“ (за въпрос 9).

Ориентировъчни резултати, които са основание за започване на лечение, са получени данни за 12 и повече бал.

 

Забележка:

Тъй като въпросникът се попълва от пациента, всички отговори трябва да бъдат верифицирани (потвърдени от клиницист). Крайната диагноза се поставя въз основа на клиничните прояви, като се отчита колко правилно пациентът разбира въпросите, както и друга информация, получена от пациента.

Поставянето на диагноза „голямо депресивно разстройство“ (само по DSM-V, Американската класификация на болестите) или „друго депресивно разстройство“ изисква наличие на нарушения в социалната, производствената (трудова) и други сфери на функциониране (въпрос №10), като в анамнезата се изключват нормалното преживяване на скръб, маниакален епизод (биполярно разстройство), соматични заболявания, прием на медикаменти и други вещества, които могат да предизвикат депресивни симптоми.

Използване на въпросника за мониторинг на степента на изразеност на депресията, в т.ч. и при лечение.

1. Пациентът може да попълни въпросника по време на първоначалния преглед и след това на редовни интервали от време (например на всеки 2 седмици) в домашни условия, като донесе попълнените бланки за оценка по време на следващото посещение или да го направи в клиниката при всяко посещение.

2.Изчислява се количеството бал на маркираните позиции по колонката, както следва:

-никога = 0 бал;

-няколко дни = 1 бал;

-повече от седмица = 2 бала;

-почти всеки ден = 3 бала.

3.Събират се всички балове и се получава общ бал.

4.Сравнява се получения общ бал с приложената по-долу таблица за оценка на изразеността.

5.Резултатът може да се отбележи в историята на болестта, което ще подпомогне процеса на лечение, за оценка на реакциите при лечението и избора на лечебна интервенция.

image

image
 

Категория: Други
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                            Патологични структурни обединения в семейната система –

                                         съюзи, коалиции, триъгълници (презентация)

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Приложение към презентацията (примери):

 

ПРИМЕР-1

Дете отказващо да посещава училище. Родителите обаче са съгласни, че то трябва да учи – тук няма противоречия.  Те се събират и обсъждат проблема, и планират съвместни действия. Бащата завежда сутрин детето на училище, но то само след половин час бяга и се връща в къщи.  Майката тайно съчувства на детето и счита, че то е толкова самотно, неразбрано и уплашено, колкото тя самата се е чувствала в детството си, и разрешава то да остане в дома, приемайки оплакването му за „главоболие”. Тя е нежна с него, грижовно го поставя в леглото, храни го с вкусотии.  Когато вечерта бащата се връща от работа, майката обяснява, че не е могла да се справи с детето и моли съпруга си за мерки за да бъде накарано детето да промени поведението си.

Описаната тук коалиция е от скрит тип, туй като майката външно е солидарна с бащата и дори е в състояние да подкрепи неговите изисквания.  При тази ситуация, ако бащата се овладее и не премине към открито насилие или тормоз над детето, а остане в рамките на нравоучението, то тази коалиция остава законспирирана.  Хейли определя триъгълника с тайните коалиции от този тип като “глезена триада”.

 

ПРИМЕР-2

След продължителни кавги съпрузите решават да се разделят. Те се договарят това да стане чрез развод и определят ден, в който двамата да посетят институцията и да подадат заявление за разтрогване на брака.  Работата е там, че много често точно в този ден и точно в този час нещо се случва  - нещо, което възпрепятства решението и то идва отвън, и най-често е като заплаха, която обединява двойката.

 

ПРИМЕР-3

Съпругът си намира любовница, при която се утешава от постоянните проблеми във взаимоотношенията със съпругата си.  Те двамата с удоволствие обсъждат недостатъците на съпругата.  По някое време обаче отношенията на мъжа с любовницата се влошават.  Тогава той се връща при съпругата си, като се разкайва и се обединява с нея срещу коварната изкусителка, злонамерено възползвала се от неговото доверие”.  При тази ситуацията той и съпругата му получават възможност да не забелязват реалните трудности в тяхното взаимодействие.  Точно този инфантилен сюжет намира приложение в телевизионните сериали тип „сапунени опери”.

 

ПРИМЕР-4

В семейства, в които детето е клиент на психотерапия, симптомът маскира конфликта между родителите и в резултат на това се установява семеен „жертвен агнец”  [Vogel & Bell, 1960].  Когато между родителите има нерешени проблеми, техния брак се намира под заплаха. Тогава при детето се проявяват други трудности, които имат за задача да отвлекат вниманието на родителите от техните собствени конфликти, заставяйки ги да обърнат внимание на детето си.  Тогава в семейството едновременно започват да текат два процеса: „отклонение в посока усилване” и „отклонение в посока снижаване” [Hoffman, 1971,1981].

 

ПРИМЕР-5

 

Например, майката може да използва фактора „болки в областта на сърцето”, за да прекрати конфликта между сина и бащата. Те са длъжни да прекратят кавгата си и да й обърнат внимание. 

image 

Категория: Други
Прочетен: 257 Коментари: 0 Гласове: 1
 


         Въпросник „Многомерна функционална диагностика за дисциплинираност“

                                                     (В.П.Прядеин, Н.В.Воротников)

 

 

Инструкция: Оценете предложените твърдения по 7-бална скала, както следва:

7 – напълно съгласен, безусловно, да;

6 – съгласен, да;

5 – най-вероятно съгласен, възможно, да;

4 – нещо средно (до един такъв отговор на 10 твърдения);

3 – най-вероятно несъгласен, възможно, не;

2 – несъгласен, не;

1 – напълно несъгласен, безусловно, не;

Не се опитвайте да показвате себе си в най-добра светлина. Отбелязвайте първия отговор, за който се сетите. Избягвайте усреднените отговори, оценявани с бал 4 – те не носят съществена информация. По тази позиция давайте до един отговор на 10 твърдения. Отговора запишете в бланката, като го отбележите  в клетката с номера на твърдението.

Въпросник

1.Доколкото си спомням, винаги съм било послушно дете.

2.Аз съм човек с твърди убеждения и не мога да бъда изкушаван от привлекателни, но съмнителни предложения.           

3.Дисциплината и редът трябва да се спазват независимо от присъствие или не на ръководители или проверяващи.           

4.Предпочитам да правя всичко бързо и без да нарушавам правилата.         

5.Обикновено имам добро настроение, когато всичко което правя  става добре.    

6.Според мен е по-добре да поема отговорност, отколкото да се надявам на съдбата.

7.Винаги подкрепям стремежите на колектива за ред, за нормална и спокойна обстановка.        

8.Дисциплината е средство за ограничаване на произвола на отделни групи, лица или организации.            

9.Ако ми предстои изпълнението на отговорна работа, аз се старая да я изпълня колкото може по-добре.            

10.Понякога не ми достига търпение да бъда „правилен“ (прилежен, дисциплиниран).

11.За разлика от връстниците си, аз рядко съм нарушавал правилата на дисциплината.

12.Зная, че всякакви нарушения на дисциплината, рано или късно, ще накарат човек да получи заслуженото.

13.Колкото по-нагоре се изкачва човек по професионалната стълбица, толкова повече расте отговорността му.

14.За правилното изпълнение на поставените задачи, аз влагам всички свои усилия.

15.В живота съм оптимист и правя всичко както трябва – по правилата.

16.За отсъствието на дисциплина в една група са отговорни самите хора, които членуват в нея.

17.Искам във всичко, което ме обкръжава в обществото да няма безпорядък и хаос.

18.Дисциплинататова е самоконтрол на своето поведение.

19.Потребността да постигна поставената цел и висок резултат при мен не изчезва, дори ако това се случи на другите около мен.         

20.Изпитвам определени трудности, когато е необходимо да подчиня своя живот и дейност на други хора.  

21.В детството си не съм се страхувал от наказания, т.е., дори да ме накажат, не е имало значение,            

22.Не разбирам тези, които първо действат, а после мислят.

23.В живота си следвам принципи, основаващи се на чувството за дълг.    

24.За да докажа правотата си, аз съм готов да работя толкова колкото е нужно, дори тогава, когато обстоятелствата не са в моя полза.           

25.Имам много приятели, притежаващи чувство за дълг и това ме радва.    

26.Ако работата съвместно с други не върви доибре, аз обикновено търся причината за това в себе си, а не в партньорите си.  

27.Интересно ми е да измислям някакви нови, по-ефективни способи за изпълнение на моята работа.

28.Дисциплината се явява процес за саморегулиране на поведението на човек в съответствие с определени морални принципи.    

29.Моите качества: дисциплинираност, практичност и внимателност          , обикновено ми позволяват да не допускам грешки в работата си при постигане на важни и значими цели.

30.Понякога просто обикновен мързел, а не съмнение в собствените ми способности ме принуждава да бъда непоследователен, безразличен и неспазващ норми и правила.        

31.За да спазвам училищните изисквания за дисциплинираност, на мен се налага да полагам усилия, за да правя всичко по правилата.

32.Не ми харесват хора без „вътрешна сърцевина“, живеещи по инерция.   

33.Когато изпълнявам разпореждания на ръководителите си аз зная, че всичко е законно и правилно.            

34.Активно се стремя да постигна целта си, колкото и да е далечна.

35.Въпреки отговорностите които имам,  в моя живот има повече радост, отколкото грижи и скърби.

36.Качеството, ефективността и организацията на дейността ми зависят само от мен.

37.Никога не съм закъснявал за среща, от която зависи благополучието на други хора.

38.Дисциплината – това е живот по правилата на обществото и по по съвест.       

39.Дори и да имам добро име на съвестен човек, аз не бих се уповавал на него, а бих изпълнил задълженията си за да постигна желания резултат.       

40.Губя желание и стремеж за постигане на цели, ако на пътя ми стои ръководител със своите изисквания и претенции.   

41.В детството си никога не съм лъгал – съвестта не ми позволяваше.         

42.За мен кошмарът в живота ми може да бъде само един – безчестието в очите на другите.       

43.Дори да не „виждам“ ясно крайната цел в дейността, аз бих работил за да изпълня задача, поставена ми от ръководството.   

44.Неуспехите и провалите в дейността ми ме мобилизират и заставят да работя с удвоена енергия.           

45.Чувствам добро разположение на духа, когато в предстояща работата виждам всичко ясно и определено.

46.Да доведа делата си до техния край зависи единствено от мен, от моята настойчивост, последователност и дисциплинираност.

47. Моите стремежи са насочени към постижения на целия екип, защото съм наясно, че благосъстоянието и редът в организацията (фирмата, класа и т.н.) не могат да бъдат постигнати от един човек.

48.Дисциплината – това е определен ред в поведението на хората, който съответства на обществените норми за право и морал, както и на изсискванията на една или друга организация.         

49.В името на общата полза за организацията (групата) от разкриване на истината, аз мога да отстоявам своето  мнение в дейността си.          

50.Не зная кой определя нормите и правилата, но така или иначе ми е достатъчно трудно да ги изпълнявам и  да се придържам към тях.

51.Като дете нямам спомен да съм прилагал някакви хитрини, трикове и сложни комбинации, просто за нищо такова не съм се сещал.  

52.Независимо, че в един конфликт участва мой приятел, аз бих се постарал да разбера кой в крайна сметка е виновен.    

53.Вбесявам се, когато поради ловки комбинации на адвокати, виновните избягват наказания.

54.Интересувам се какви подходи прилагат онези хора, които им позволяват да работят ефективно при спазване на установените правила.  

55.Принципно аз съм емоционален човек, обичам веселите компании, но  моите емоции не преминават границата на установените норми за благоприличие.    

56.Малко разчитам на късмет или шанс и по тази причина се старая да предвидя всички възможни варианти и последици от своите действия.        

57.Стремя се да изпълнявам работата си колкото е възможно по-добре, независимо, че в резултат на това могат да възникнат недоразумения или конфликти с мои приятели.    

58.Дисциплината – това е част от свободата на личността; субективна способност за саморегулиране на поведението и самоорганизация на дейността, за постигане на определени цели чрез цивилизовани способи.        

59.Напълно съм отдаден на професията си.        

60.Да бъда прилежен и упорит при изпълнение на „глупави задачи“ – това е повече отколкото мога да понеса.     

61.В детството си най-големият грях беше да наруша установен ред и правила.

62.Имам жизнени принципи (норми и правила), които никога не нарушавам.       

63.Считам, че безпрекословното спазване на законите е задължително.

64.Дейността ми във всяко едно отношение (и в работата, и в контактите ми с хората)  се базира на строг морал и нравственост.

65.Харесвам да работя в такава организация, в която изискванията за спазване на правилата и реда се отнасят за всички.   

66.Според мен, отсъствието на интерес към една работа не е оправдание да не бъде изпълнена качествено и в срок.           

67.Предпочитам да работя в организиран, сплотен и дисциплиниран колектив, отколкото самостоятелно.        

68.Дисциплината – това са правила на поведение, морална и правна оценка на постъпките на един човек.            

69.Най-добре се чувствам тогава, когато заедно с други хора участвам в някаква важна и необходима дейност.        

70.Трудно е да бъдеш дисциплиниран, ако в лицето на своите ръководители виждаш безпринципност и произвол.        

71.Поговорката „седем пъти мери – един път режи“, не се отнася  за мен. Мисля, че изпуснеш ли момента – губиш живота си.         

72.За да бъде награден и поощрен един служител, ръководителите обръщат внимание основно на неговата дисциплинираност.

73.Според мен, когато ръководителите твърде често променят изискванията и претенциите си в работата, тогава има смисъл да се отложи изпълнението на възложените задачи.  

74.Няма смисъл да се проявява инициатива при задачи, които не са част от задълженията.         

75.Изпитвам напрежение когато трябва да спазвам някаква пунктуалност, например, да не закъснявам за среща дори с една минута.           

76.Неприятностите, които се случват в живота, са преди всичко резултат на лош късмет.

77.Само дисциплинираниата личност може да бъде забелязана и оценена от ръководителя.        

78.Според мен, дисциплината се явява някаква степен на произвол и насилие.     

79.За да постигна определени лични цели, аз съм склонен да наруша някои норми и правила.   

80.Никога и към никого не съм изпитвал раздразнение или антипатия.       

81.“Който не рискува, той няма да пие шампанско“ – но понякога аз поемам такива рискове, че вече не ми е до шампанско.         

82.За да бъде човек забелязан от ръководителите си, той трябва да извършва всяка работа  с инициативност, но без да излиза от рамките на позволеното.  

83.Ако един началник не се харесва на хората, то има смисъл срещу него да се организира коалиция, която да не изпълнява разпорежданията му.      

84.Когато стане дума за извършване на някаква отговорна работа, обикновено се опитвам да отклоня такова предложение.          

85.Губя търпение когато при нужда трябва дълго да сдържам себе си, да спазвам  някакви правила.            

86.Мисля, че ако дисциплинираността не е заложена на човек по наследство, впоследствие не може да се постигне.        

87.Искам бързо да се изкачавам по служебната стълбица, дори това да е свързано с определени рискове.        

88.Дисциплината – това е подчинение на по-младшия на по-старшия; на по-младия, на по-стария.           

89.Преди да се ангажирам с някаква социално-значима дейност (в изпълнението на инструкциите на ръководител), аз оценявам какви лични ползи мога да извлека от резултатите.

90.Няма случай, при който да съм започнал и да не съм довършил определена работа.

91.Гледам да свърша бързо всяка една работа и не гледам много напред – нещата ще се случат така, както трябва да се случат.  

92.Само перспективата за очаквано поощрение или повишаване в службата, могат да ме накарат да се сдържам от необмислени постъпки.    

93.Дори повечето около мен да са „за“, аз се опитвам да намеря някаква слабост или пропуск за да бъда „против“.

94.В случай на неуспех в една работа, аз бързо губя интерес към нея.          

95.Всеки човек изпитва напълно естествено раздразнение когато в неговия живот се появяват норми и правила, които го ограничават.

96.Правилността на една постъпка зависи до голяма степен от случая или късмета.

97.За да направя кариера съм склонен да си затварям очите за някои грешки или пропуски на ръководителите ми.            

98.Дисциплинататова е истинско наказание.

99.Ако спазваш норми и правила, няма да постигнеш истинско благополучие.     

100.Обикновено на никой не се обиждам, дори той да не е прав.      

101.“Ако мислиш много – бързо ще остарееш“ – аз обаче съм склонен на бързи решения.

102.За да спечеля доверието на ръководителите си, аз се старая да бъда прецизен и внимателен при спазване на всички правила, защото „за комарът не е здравословно да каца на носа на човек“.   

103.Когато чета закони, правилници и инструкции, обикновено се стремя да открия в тях недомислици и грешки.     

104.Считам, че моята затвореност, пасивност и мудност ме предпазват от извършване на много грешки.         

105.Завиждам на хора, способни да не обръщат внимание на необходимостта от дисциплинираност и порядък, тъй като могат да се отдадат  на радостни чувства.  

106.Дори да съм ядосан на себе си, аз зная че причината за това е вън от мен.        

107.В работата си се интересувам от всичко, дори от най-малките дреболии, тъй като без тяхното обмисляне не е възможно развитие в службата.

108.За мен дисциплинираността се явява наказание за произвол или престъпление.

109.Стремежът за точно и в срок изпълнение на разпоредените от началниците ми задачи ме мобилизира и ме прави по-отговорен.    

110.В живота ми не съм имал случаи, при които да чакам и мързелувам, а съм проявявал инициатива.

111.Всяко решение на ръководителите ми приемам веднага, с ентусиазъм и вдъхновение, без да обръщам внимание на незначителните съпътстващи го моменти.  

112.Дори да се случи да допусна пропуск, обикновено всичко което впоследствие извършвам би доказало, че тази грешка е случайна.

113.Мога да изтърпя всичко, само не и да ме критикуват ръководителите, дори и справедливо.

114.Моята принципно пасивна самоорганизация практически ми пречи за да постигам намисленото.            

115.Чувствам се напрегнат от необходимостта всеки ден да се въздържам и контролирам себе си.           

116.Моите прибързани и необмислени постъпки са резултат преди всичко на дефицит на време.            

117.Мога да кажа, че имам желание да се запозная с някой, който би помогнал развитието ми в службата.

118.За мен дисциплината е насилие над свободата на човек.  

119.Усилията да преодолявам вътрешната си съпротива при необходимостта да се подчинявам и следвам правилата, практически укрепват самооценката и дисциплинираността ми.       

120.Мога да кажа, че притежавам огромна енергия и практически не се нуждая от почивка.      

121.Понякога дори аз самият не зная какво бих направил в следващия момент.     

122.В своите постъпки се ориентирам преди всичко в зависимост от реакцията на ръководителя си.           

123.Изпитвам леко раздразнение, когато решението на моите ръководители съвпадат с моето.  

124.Обикновено съм пасивен, въздържан и мълчалив в присъствието на хора, които са по-възрастни или стоят по-високо в йерархията.

125.Преживявам отрицателни емоции дори само при мисълта, че трябва да се подчинявам на някакъв ръководител (началник).    

126.За да не допусна сриване на авторитета си, аз не бих признал грешки и пропуски.

127.Считам за напълно естествено с всички възможни средства да се стремя да се издигам в службата (в групата).   

128.Дисциплинираността ми е поведение, аналогично на това, което имат останалите в групата (обкръжаващите).    

129.Повече се вълнувам от моите проблеми, отколкото тези на организацията (групата).

130.Никога не се колебая при избор на две еквивалентни алтернативи.      

131.Моите близки познават моята непредсказуемост.  

132.За да постигна и поддържам едно добро име, аз съм способен да изпълня всичко, дори то да е извън задълженията ми.     

133.Не зная защо, но имам усещането, че моите права непрекъснато биват нарушавани.

134.Обикновено постъпвам внимателно, говоря плавно и бавно, като внимавам да не наруша естествения ход на нещата, установения ред и правила.

135.Ограниченията на свободата ме изнервят и се замислям дали да не променя това с което се занимавам, като го заменя с нещо друго, което не изисква толкова строга дисциплина.

136.Без значение колко се опитвам, всичките ми усилия да следвам реда и изискванията и да съм дисциплиниран са напразни.        

137.Ако работата не удовлетворява желанието ми за лично развитие и постижение, тогава аз ще я променя.

138.Дисциплинираността се постига с усърдие и воля.

139.Способен съм за да постигна някакъв важен и значим за мен резултат, да слушам осърбления от другите.        

140.Никога не говоря лошо за другите хора.      

Ключ:

Сумират се баловете от твърденията по колонките, съгласно таблицата и се определя нивото на изразена дисциплинираност:

т 7-20 бала – ниско ниво;

т 21-34 бала – средно ниво;

т 35-49 бала – високо ниво;


image

Интерпретация

1.Скала „Вродена дисциплина: 1,11,21,31,41,51,61 – послушание, отстъпчивост, дисциплинираност от ранно детство.  

2.Скала „Съзнателна, вътрешна дисциплина: 2,12,22,32,42,52,62 – вътрешно сформирано качество; дисциплинираност, проявяваща се като волево постоянство; субектът не може да постъпи недисциплинирано.

3.Скала „Подчинение“: 3,13,23,33,43,53,63 – подчинение и съответствие (съобразяване) на своите действия и постъпки с инструкциите, правилата, закона, изискванията на ръководителите (всичко това се прави без напрежение, напълно приемащо, безалтернативно поведение).

4.Скала „Социална енергичност“: 4,14,24,34,44,54,64 – активно, стриктно и дисциплинирано изпълнение на своите задължения и изискванията на ръководителите.

5.Скала „Оптимизъм“: 5,15,25,35,45,55,65 – доминиране на едно добро, хармонично настроение при изпълнение на дейността; отсъствие на комплекси, свързани с подчиненост на ръководителя; наличие на оптимизъм. 

6.Скала „Локус на контрола/интерналност“: 6,16,26,36,46,56,66 – поема отговорност за дейността си и резултатите от нея; при неуспех търси причините основно в себе си. 

7.Скала „Конформизъм“: 7,17,27,37,47,57,67 – преобладава обществено-значима мотивация и ориентация на интересите към тези на колектива (групата).   

8.Скала „Осъзнаване“: 8,18,28,38,48,58,68 – наличие на разбиране за съдържанието и природата на дисциплинираността;

9.Скала „Деятелност“: 9,19,29,39,49,59,69 има формиран приоритет и се стреми към постигане на значими социални резултати, в изпълнение целите и задачите на групата (организацията), към която принадлежи.

10.Скала „Трудности“: 10,20,30,40,50,60,70 изпитва трудности, свързани с необходимостта да спазва дисциплина, да се подчинява, да се самоконтролира.

11.Скала „Импулсивност“: 71,81,91,101,111,121,131 – спонтанност, импулсивност на действията и постъпките при вземане на решения, при изказвания, при действия.

12.Скала „Социална желателност“: 72,82,92,102,112,122,132 – придържа се към дисциплинираност заради поощрения; стреми се да си създаде име на дисциплинирана личност; стреми се да избягва наказанията;  силно се влияе от реакцията на социалната среда.  

13.Скала „Нонконформизъм“: 73,83,93,103,113,123,133 – изразен нонконформизъм, противопоставяне на мнението на ръководителите, на обкръжаващтите; поставя приоритет върху търсене на грешки и пропуски;

14.Скала „Инициативност“: 74,84,94,104,114,124,134 – пасивност и мудност, които обикновено не се отразяват на качественото и дисциплинирано изпълнение на задачите и дейността; послушание, изпълнителност, но само в рамките „от – до“; липса на инициативност; стремеж да опазва себе си.

15.Скала „Песимизъм“: 75,85,95,105,115,125,135 – доминиране на отрицателни емоции, неудовлетвореност от необходимостта да бъде дисциплиниран, подчинен и поставен в рамката на правилата.

16.Скала „Локус на контрола/екстерналност“: 76,86,96,106,116,126,136 –  разчита на случая и на съдбата; не търси и не открива своите пропуски и грешки; търси причините за успехи/неуспехи в обстоятелствата или обвинява другите за провалите си; екстернал.

17.Скала „Нормативност“: 77,87,97,107,117,127,137 личните мотиви доминират над социалните; наличие на кариаризъм в най-лошия смисъл; стремеж към придобиване, забогатяване, присвояване на материални ценности, статус, длъжност.

18.Скала „Нравственост“: 78,88,98,108,118,128,138изкривено и изопачено разбиране за дисциплинираността и дисциплината.  

19.Скала „Егоцентризъм“: 79,89,99,109,119,129,139 – егоцентризъм; доминиране на ориентация за постигане на личностно-значими резултати; кариеризъм;   

 

20.Скала „Достоверност“: 80,90,100,110,120,130,140 – притворност, прикритост, неискреност; при високи резултати по скалата (над 50-55%), резултатите от теста се считат за недостоверни.  

image

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1409368
Постинги: 1584
Коментари: 116
Гласове: 1114
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930