Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1501193 Постинги: 1680 Коментари: 116
За да добавите блога в Любими, трябва да влезете с име и парола!
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 


              1046# Кинотренинг и кинотерапия – психологически методики за сеанси
                                                                           (част 1)

 

Забележка: Тук са представени фрагменти от статии, публикувани в сайта  на  Олга Юнтунен (Румянцева): https://sites.google.com/site/olgajuntunen/po-russki, в превод от руски език.

 

Кинотерапията като терапевтично направление за въздействие върху личността на човека се оформя теоретично неотдавна, преди около 20 години. За официален родоначалник се считат лондонският психотерапевт Бърни Уудър, но други посочват по-голям период от 30 години с основатели италианеца Антонио Менегати, които предлага термина „синемалогия“ – това е логиката на последиците от кинематографичната действителност или Тев Спаркс, който говори за кинойога, а трети сочат  Хари Соломон.

Кинотерапията като психотерапевтично направление преследва същите цели като всяко едно друго психотерапевтично направление: самопознанието на човешката личност (академично и по-традиционно – самоанализ); познание за човекът до теб и взаимоотношенията между хората;  анализ на настъпилите ситуации; идентифициране на възникващи проблеми и техните причини; задължително търсене на инструменти и методи за преодоляването на тези проблеми  и регулиране на психичното състояние. Особеността на метода се състои в това, че въздействието (стимулния материал) се поднася визуално и слухово чрез филм, който се възприема като пример за жизнена история, а впоследствие под ръководството на психолога се извършва анализ в индивидуална или групова форма.

Кинотерапията не е просто емпирично наблюдение на това, което се случва, а е преди всичко изкуство да се задават въпроси и да се разсъждава върху отговорите въз основа на видяното на екрана и е преживяното в живота. Спонтанните впечатления и мисли, особено свързаните с катарзис, са важни, но те не винаги са в състояние да покажат пълната дълбочина както на гледания филм, така и на решаването на проблема.  Ето защо ролята на терапевта / фасилитатора, която разработва специална програма за сеанса и въпроси за последващия анализ, като взема предвид спецификата на конкретен пациент или група, е особено важна.

Тези, които се наемат да се занимават сами, могат да практикуват способностите си да задават въпроси. Между другото, ако човек се научи да формулира компетентни въпроси, тогава почти всеки, дори най-слабият и артистично неизразителен филм може да се превърне в източник на полезна информация Както казва руският философ Лев Шестов: „Няма лоши книги, има книги, непрочетени навреме“.

Основен принцип при използване на предложените методики е, че членовете на групата не анализират своята личност и поведение или това на свои близки, а само личността, чувствата, мислите и действията на героите на филма и представените във филма ситуации, като се вземат предвид дадените реалности: „Аз видях, че „Х“ почувства това и това или постъпи по този и този начин, на което „У“ отговори по следния начин …“ Всяко едно заключение, направено по един или друг повод е желателно да се съпровожда  от конкретна илюстрация от филма – непосредствения момент, обстановката, ситуацията.

            По отношение на техниките, то те все още не са стандартизирани. Обща препоръка при прилагането на методиките е следното указание:  преди да се предложи техниката на участниците в сесията, всички лични местоимения и обращения е необходимо да се заменят с имената  на героя, личността и поведението, който ще се анализира от групата.  Следователно, участниците трябва да бъдат предупредени, че получените резултати ще се различават от някои субективни оценки: тук ние само фантазираме, опирайки се на условията, зададени във филма, относно това, как е отговорил (реагирал) героят на един или друг въпрос от теста.

Основни психологически задачи, за решаването на които може да способстват тези методики са:

1.Възприемане и осмисляне на историята и обкръжаващата действителност във техните многообразни факти и прояви.

2.Самоанализ и анализ на случващите се събития и конфликти (причини, компоненти, психологически портрети, аспекти на взаимно влияние, типология и т.н.);

3.Преживяване и осъзнаване на емоции и импулси, споделяне на емоционалните преживявания на героите (например, преживяване на загуба, отчаяние, страх, стрес и т.н.).

4.Констатация на проблемите и възможност за откриване на скрити причини (личностни кризи, проблемни отношенията, конфликти, кариерни въпроси, травми и др.).

5.Идентифициране на личностни характеристики и модели на поведение, а също при необходимост и  способи за тяхното коригиране.

6.Повишаване на осъзнатостта на поведението и мотивация за решаване на възникващи проблеми.

7.Осъзнаване, формулиране, а при необходимост и преоценка на значения, ценности, принципи, цели и т.н.

8.Развитие на индивидуалната култура на възприятието, самоусещанията и самоидентификацията, самореализацията, способността да се разбират другите хора, да се общува, да се разрешават конфликти и др.

Примерен списък на въпроси, които могат да бъдат зададени при анализа на един  филм:

-Харесахте ли филма или не? Защо? Какво точно ви харесваше, какво не ви хареса, какво привлече вниманието ви?

-Какъв е сюжетът на филма, поредицата от събития, актьорите?

-Какъв е психологическият портрет на всеки герой: личностни характеристики; морални принципи; черти на характера; маниери на поведение; история на живота и т.н.?

-Какви са отношенията между героите, тяхната история и особености?

-Наблюдавали ли сте подобни ситуации и взаимоотношения в своя живота?

-Кой от героите ви харесва / не ви харесва и защо? На кого съчувствахте и защо? Кой от героите прилича най-много на вас или на някой от вашите приятели? Кой бихте искали да бъдете? 

-Какъв е стилът на общуване на героите? Как решават проблемите си?

-Какво бихте променили в ситуацията и как бихте действал на мястото на героя / героите? Какво трябва да направите? Какво бихте взели за себе си като модел за подражание? Какво считате за правилно и неправилно? Кой според вас е прав и не е прав; кой е виновен и кой невинен; кой е жертва и кой извършител?

-Какво би станало, ако даден герой действаше по различен начин?

-Открихте ли във филма нещо ново, нещо което не бяхте срещал преди? Открихте ли нещо ценно за себе си? 

-Какви емоции предизвика във вас филма? Какво ме забавляваше, направи щастлив, разстроен, раздразнен, разгневен, обиден, уплашен, отблъснат, разочарован, горд  и т.н.?

-На каква тема беше този филм? Какъв е основният проблем / конфликт и как го решава режисьорът? Какви художествени и технически техники му помагат в това? Какво е искал да ви каже?

-Защо филмът има такова име? Как заглавието разкрива смисъла на филма?

-Срещнахте ли във филма метафори, символи, архетипи?

-Какви изразителни средства се използваха във филма?

-По какъв начин биха се развили събитията, ако режисьорът снима втория епизод на филма?

-Какви психологически, морални, философски проблеми се засягат във филма? Кои от тях ви вълнуват в момента или са ви вълнували в миналото?

-Как този филм се преплита (проектира) с вашия живота? Какви уроци научихте за себе си и какви изводи направихте?

-Знаете ли други филми, които осветляват подобни проблеми?

-Как биха се отнесли към този филм (този проблем) вашите приятели, майка, баща, съпруга, съпруг, дете и т.н. и защо? На кого бихте препоръчал да гледа този филм и защо?

-Кои сцени бихте прегледал за втори път и защо?         

Формулираните въпроси пряко засягат способността за преодоляване на проблемите в личното развитие. Важно е да се знае, че всеки филм съдържа много психологически аспекти и житейски ситуации сам по себе си, той  разкрива и илюстрира множество психологически аспекти, в т.ч. основната психологическа тема. Най-важното е при възприемането и осмислянето на филма, участниците да открият това, което е необходимо за всеки от тях, т.е. да се опитат да гледат през призмата на своите проблеми.

При анализа могат да се приложат различни варианти за разбор – няма универсален подход.  По важно в случая е всеки участник в сесията да синтезира своя личен анализ, правейки изводи, извличайки поуки, трупайки опит, преживявайки катарзис или постигайки инсайт, върху които прозрения и разбирания и по-късно да действа самостоятелно.  Никой не може да принуди участниците да приемат една или друга гледна точка. Терапевтът може само да предложи своето виждане, но вземането на  решение остава в ръцете на участниците.

Общи препоръки за провеждане на сесии по кинотренинг.

1.Създаване на затворена група, която запазва своя състав по време на целия цикъл от сесии, като включва лица, които са пряко заинтересовани от решаването на проблем. Оптималният размер на групата е 8-12 души.

2.Един или двама постоянни водещи по време на всички сесии.

3.Броят на часовете е от 5 до 12, в зависимост от възможностите на организаторите и участниците. Периодичност на сесиите – от 1 път на седмица до 1 път на месец. Продължителността на сесията е 3-4 часа с една 15-минутна почивка.

4.В анонса на цикъл от сесии се препоръчва, да се  изброят задачите в най-общ вид, но заглавията на програмните филми не трябва да се посочват.

Списък с методики:

1.Асоциации с ключови понятия от филма.

Описание: Преди филма на участниците се показва за време от 2 мин. списък с 10 ключови понятия от филма, всяко от които е с определен номер (например, семейство, криза, дисоциация, гняв, дружба и др.), които трябва да запомнят. След това списъкът се закрива. Тяхната задача е след гледането на филма, на съответните места, съответстващи на номера на думата, да запишат дума-асоциация, която е възникнала след края на филма. След това трябва да възстановят оригиналната дума, използвайки думата-асоциация и да я обяснят (Методиката е аналог на известната „Пиктограма“).

2.Въпроси и отговори.

Описание: На участниците се поставя задача, гледайки филма да определят какви въпроси вълнуват главния герой (или определен герой) и по какъв начин самите те биха отговорили на тези въпроси, ако бяха на мястото на героя. Въпросите и отговорите се записват в таблица.

image

3.Оценка на нивото на социална фрустрираност (по Л.И.Васерман, модификация на В.В.Бойко)

Инструкция: Предлагаме Ви списък с твърдения, отнасящи се до основни аспекти на жизнена дейност. Прочетете всяко твърдение и отбележете степента, т.е. най-верния според вас отговор, който характеризира героя по съответния показател.

image

Обработка на данните

По всеки пункт се определя нивото на фрустрираност (неудовлетвореност). То може да варира от 0 до 4 бала.  На всеки вариант на отговор се записва определен бал, както следва: напълно съгласен – 0 бал; по-скоро съгласен – 1 бал; затруднявам се да отговоря – 2 бал; по-скоро несъгласен – 3 бал; напълно несъгласен – 4 бал.

Интерпретация на резултатите

Заключенията за нивото на социална неудовлетвореност се правят, като се вземе предвид големината на резултата (средната оценка) за всеки пункт. Колкото е по-висок  резултатът, толкова е по-високо нивото на социалната фрустрация:

-3,5 – 4 бала – много високо ниво на фрустрираност;

-3,0 – 3,4 – повишено ниво на фрустрираност;

-2,5 – 2,9 – умерено ниво на фрустрираност;

-2,0 – 2,4 – неопределено ниво на фрустрираност;

-1,5 – 1,9 – понижено ниво на фрустрираност;

-0,5 – 1,4 – много ниско ниво на фрустрираност;

-0 – 0,5 – отсъствие (почти отсъствие) на фрустрираност.

Дезорганизиращи емоционални състояния в режим на угнетена психика (депресия, потиснатост).

Тук трябва да се посочат такива състояния, като дистимия, депресия, апатия, хипотимия, тревожност, безпокойство, страх, бредово настроение. Тези емоционални състояния, които са много различни по съдържание, имат редица общи черти:

-личността практически не реагира на външно въздействие, освен с помощта на неорганизирано емоционално състояние. Тези симптоми могат да бъдат допълнително усилени под въздействието на много различни стимули – положителни или отрицателни;

-колкото повече се внушава смелост на онзи, който има постоянен страх, толкова по-ужасно става;

-в условията на възникнал енергиен режим интелектът не се справя със задачата си; неговата роля при оценката на външните влияния и личните преживявания е почти незначителна; във всеки случай, разумът и волята не помагат на човек бързо и успешно да преодолее неадекватността на емоционалните състояния и да им придаде комуникативна форма;

-за да се възстанови емоционалната норма е необходимо време, покой, спокойствие помощ на другите, включително медицинска.

Всяко от дезорганизирано емоционално състояние може да се прояви в рамките на нормата или да придобие размера на психическо разстройство, т.е. психопатологична форма. Последното се случва в присъствието на съпътстващи фактори.

Психопатологичните нарушения на състоянията се характеризират с обща промяна на невропсихичния тонус.

На свой ред устойчиви промени в невропсихичния тонус се предизвикват от:

-органични поражения на мозъка; в този случай разстройствата са най-обширни и дълбоки;

-дефекти на нервната система; обикновено те са отслабени от болестта, психични травми;

-външни причини; сред тях са тези, които причиняват психичен стрес, интоксикация, травми;

-соматични заболявания; болестта по един или друг орган причинява нарушения в свързаните области на мозъка, нервната система и обмяната на веществата, което води до промени в емоционалното и често интелектуално отразяване на действителността.

Различните по своето проявление разстройства на състоянието имат идентична механика – отсъства нормална връзка между интелекта и емоциите. По някаква причина интелектът (увреждане на мозъка в резултат на стрес, интоксикация, травма и т.н.) не оценява правилно външните и вътрешните влияния, не разкрива значението им за индивида. Неговите управляващи команди не включват адекватни емоционални програми и отработените стереотипи на емоционално поведение, придобити по време на живота. Вместо адекватни емоционални програми и стереотипи, през цялото време автоматично в действие стъпва един и същи стереотип, свойствен на личността.  Поведението става неадекватно, то не се обуславя от видими причини.

4.Задай въпрос на героя.

Описание: Участниците се разделят по двойки. Първоначално единият задава въпрос към избран от него герой от филма, а другият в ролята на този герой дава свой отговор. След това ролите се разменят. Водещият може да определи темите, по които да се задават въпроси.

5.Оценка на ригидността (скованост, нежелание за промяна).

Инструкция: Попълнете таблицата от гледна точка състоянието на свободно избран от вас герой.

Описание: Групата може да се раздели на няколко по-малки групи, като всяка работи върху определен герой.  Процедурата за определяне на наличието на ригидност принципно не представлява трудност. Въпросникът, който ще бъде предоставен на участниците може да включва една част от твърденията, например 5 или 10, в зависимост от съдържанието и темата на филма (стимулния материал). Отговора изисква недвусмислена реакция (да или не). Всеки отговор, съответстващ на ключа получава оценка 1 бал.

 

Съдържание на твърденията

Да

Не

1.

Полезно е да се запознавам с информация, в която мога да открия мисли, които са противоположни на моите.  

   

2.

Дразня се, когато ме разсейват и ми губят времето, в момент, в който съм зает с нещо мое (например, питат ме нещо; търсят от мен съвет).

   

3.

Празниците трябва да се празнуват с роднините.

   

4.

Способен съм да бъда в приятелски отношения с хора, чийто постъпки не одобрявам.

   

5.

В игрите обичам да печеля.  

   

6.

Когато се случи така, че закъснявам за някъде, аз не съм в състояние да мисля за нищо друго, освен за това – да пристигна колкото се може по-бързо на мястото.  

   

7.

В сравнение с другите хора, аз по-трудно се концентрирам.

   

8.

Отделям доста време, за да подредя всичко около мен по местата си.

   

9.

Работя с голямо напрежение..

   

10.

Неприличните шеги често предизвикват у мен смях.

   

11.

Уверен съм, че другите говорят зад гърба ми.

   

12.

Мога лесно да се аргументирам.

   

13.

Предпочитам да преминавам по познати маршрути.

   

14.

В своя живот се стремя да следвам принципи, основаващи се на чувството ми за дълг.

   

15.

Често мислите ми възникват по-бързо, отколкото мога да ги изговарям.

   

16.

Случвало се е някаква банална, нелепа грешка да предизвика у мен невъздържан смях.

   

17.

Случвало се е в главата ми да нахлуят неприлични мисли, често дори грубости и ругатни и аз да не мога да се освободя от тях дълго време.

   

18.

Уверен съм, че в мое отсъствие другите говорят за мен.

   

19.

Спокойно излизам от къщи, без да се сещам дали съм заключил вратата, дали съм изключил печката или ютията и т.н.

   

20.

За мен най-трудното във всяка една работа е самото начало.

   

21.

Практически винаги удържам обещанията си.

   

22.

Мисля, че не трябва строго да се съди човек, който е нарушил формалните правила.

   

23.

Често трябва да изпълнявам разпореждания на хора, които знаят много по-малко от мен.

   

24.

Понякога не казвам истината.

   

25.

Трудно ми е да се съсредоточавам върху каквато и да е била задача или работа.

   

26.

Зная, че някои хора са против мен.

   

27.

Обичам да завършвам нещо, което съм започнал.

   

28.

Винаги се старая да не отлагам за утре това, какво може да се направи днес.

   

29.

Когато ходя или преминавам с превозно средство по улицата, често забелязвам настъпилите промени в обкръжението ми – изрязани храсти, нови билбордове, нови цветове и т.н.

   

30.

Понякога толкова настоявам на моето, че другите губят търпение.

   

31.

Понякога приятелите ми се забавляват с моята прецизност и педантичност.

   

32.

Ако другите ми кажат, че греша, не им се сърдя.   

   

33.

Обикновено се притеснявам за хора, които се държат с мен по-приятелски отколкото очаквам.

   

34.

Трудно ми е да изоставя дори временно започната работа, дори за кратко време.

   

35.

Когато виждам, че не ме разбират, аз лесно се отказвам да доказвам на когото и да било каквото и да било.

   

36.

В трудни моменти мога да се погрижа за другите.

   

37.

Имам нужда да променям местата, на които съм щастлив, когато се скитам някъде или пътешествам.

   

38.

Не ми е лесно да превключа от една към друга, нова дейност, но след това бързо започвам да се справям с нея дори по-добре от другите. 

   

39.

Стремя се детайлно да изучавам и опознавам това, с което се занимавам.

   

40.

Майка ми или баща ми са ме принуждавали да им се подчинявам, дори когато считах това за неразумно.

   

41.

Способен съм да запазя самообладание, дори да съм спокоен, при вида на чуждо нещастие.

   

42.

С лекота мога да превключа от една работа към друга.

   

43.

От всички мнения по спорен въпрос, само едно наистина е вярно.

   

44.

Харесва ми и се стремя да довеждам своите навици и умения до автоматизъм.

   

45.

Лесно се увличам по нови идеи. 

   

46.

Опитвам се да отстоявам и държа на своето, въпреки обстоятелствата. 

   

47.

По време на монотонна работа, неволно започвам да променям начина си на действие, дори понякога това влошава резултата.

   

48.

Хората понякога ми завиждат на търпението и на педантичността ми.

   

49.

На улицата, в транспорта и на други места често разглеждам другите хора.

   

50.

Ако хората не бяха против мен, аз щях да постигна много повече в живота.

   

 

Ключ към методиката за оценка на ригидност:

Ригидността е личностна черта, единодушно определяна от психолозите като особено важна. Тя се изразява в трудност (до пълна неспособност) на личността да променя себе си, дейностите, в които участва, своите мисли и убеждения, поведенческите модели и т.н. Ригидността е тенденция да се запазят нагласите, стереотипите, начините на мислене, това е неспособност да се промени личната гледна точка.

Ригидност:

„не“ – 1, 4, 6, 8, 9, 11, 13, 14, 18, 20, 23, 26, 27, 30, 31, 33, 34, 38, 39, 40, 43, 44, 46, 48, 50.

„да“ – 2, 3, 5, 7, 10, 12,15, 16, 17, 19, 21, 22, 24, 25, 28, 29, 32, 35, 36, 37, 41, 42, 45, 47, 49.

-от 0 до 13 бала – мобилен, гъвкав;

-от 14 до 27 бала – проявява смесени черти;

-от 28 до 40 бала – ригиден.

6.Илюстрация на ключови понятия от филма.

Описание: След приключване на прожекцията, водещият написва на дъската от 5 до 10 ключови понятия от филма (в зависимост от броя на участниците в тренинга), които задължително са по двойки и са противоположни. На участниците се предлага да направят избор на едно от състоянията (чертите) от всяка двойка и да обяснят своя избор, като го свържат със сценария.   Такива двойки от думи може да предложат и самите участници.

Освен това, друг вариант за работа включва ранжиране на предложените от участниците ключовите понятия по значимост от най-важното към най-маловажното. След съставянето на списъка следва дискусия.  Когато тези списъци се изготвят индивидуално, тогава водещият съставя цялостен списък на дъската, като отбелязва на него броя на повторенията на всяко ключово понятие и след това на тази основа се извършва ранжирането.

7.Колелото на живота

image

„Колелото на живота“ е методика за комплексна субективна оценка на качеството и равновесието в живота. Оценяват се основни сегменти, които съставляват жизнената дейност на човек в балове от 1 до 10 (лоши – добри). Според теорията, колкото по-високи са оценките и колкото по-балансирана е връзката между сегментите, т.е. между отделните сегменти разликите не са големи, толкова по-положително човек оценява своя живот като цяло. Общите резултати достатъчно нагледно показват не само общия баланс-дисбаланс, но и най-много и най-малко успешните сегменти, т.е. става ясно кои области от живота се нуждаят от внимание и корекция. Сферите за оценяване могат да бъдат предложени и от самите участници. Те могат да бъдат например: здраве, семейство, работа, общуване, развитие, отдих, хоби, храна и др. По правило сегментите се избират, като се държи сметка за водещите потребности и ценности на участниците.

Вариантите за използване на техниката могат да са различни. Например, може да се предложи да бъдат направени три оценки на героя, като се проследи сценария – в началото, в средата и на финала на филма, като се разгледа какви промени са настъпили и защо: какви показатели са се подобрили и поради какви причини; какви показатели са се влошили и защо; какво е способствало за положителната динамика в баланса.  Друг вариант е да се сравняват два персонажа от филма или избраният герой с идеалния му образ.

Инструкция: Оценете всеки сегмент по скала от 1 до 10 и оцветете (щриховайте)  зоната.

8.Кой съм аз във филма?

Описание: Участниците в свободна форма отговарят на въпросите:  На кой от героите във филма най-много приличате? Защо мислите така? На кого бихте искали да приличате? Защо?

Може да се състави следната таблица:

image

9.Любим/нелюбим персонаж.

Инструкция: Изберете и посочете персонаж от филма, който най-много ви харесва. Разкажете неговата история във филма. Какъв е бил образът в началото на филма? Какво се е случило при развитие на сценария с героя?  Какъв е героят? Защо ви харесва точно той? Какво не ви харесва в него? Какво е общото и различното между героя и вас?  (участниците отговарят на въпросите в свободна форма).

10.Методика за оценка степента на стресоустойчивост и социална адаптация (на Холмс и Реге).

Инструкция: Моля, запознайте се със списъка със събития от таблицата и отбележете (маркирайте с кръгче поредния номер) онези от тях, които според вас е преживял героят от филма.

 

Житейско събитие

бал

1.

Смърт на брачен партньор.

100

2.

Развод.

73

3.

Раздяла с брачния партньор, конфликт между партньорите.

65

4.

Осъждане на затвор /лишаване от свобода.

63

5.

Смърт на близък роднина/член на семейство.

63

6.

Лично нараняване/травма или болест.

53

7.

Брак.

50

8.

Уволнение от работа.

47

9.

Брачни проблеми.

45

10.

Пенсиониране.

45

11.

Промяна в здравето на член от семейството.

44

12.

Бременност.

40

13.

Сексуални проблеми.

39

14.

Поява на нов член на семейството, раждане на дете (довеждане на дете) / друг брак/връзка.

39

15.

Реорганизация в работата / преместване на друга длъжност.

39

16.

Рязка промяна във финансовото състояние.

38

17.

Смърт на близък приятел.

37

18.

Промяна в професионалната ориентация, смяна на месторабота.

36

19.

Усилване конфликтните отношения с партньора.

35

20.

Ипотека или заем за важна покупка (като дом, автомобил и др.).

31

21.

Просрочване на ипотека или заем, нарастване на дълговете.

30

22.

Промяна в заеманата длъжност в работата, повишаване служебната отговорност.

29

23.

Синът или дъщерята напуска дома.

29

24.

Проблеми (конфликти) с роднини на партньора.

29

25.

Забележително лично постижение.

28

26.

Партньорът напуска работа (или постъпва на нова работа).

26

27.

Начало или финал на обучение в учебно заведение.  

26

28.

Промяна на условията на живот.

25

29.

Отказ от индивидуални привички, промени в стереотипите на поведение.

24

30.

Проблеми с ръководителите (администрацията) в работата, конфликти.

23

31.

Изменение в условията или времетраенето за работа.  

20

32.

Промяна на местоживеенето.

20

33.

Смяна на мястото за обучение/образование.

20

34.

Промяна на навици, свързани с отдих и почивка (свободно време).

19

35.

Промяна на навици, свързани с вероизповеданието.

19

36.

Промени в социалната активност.

18

37.

Ипотека или заем за по-дребна покупка (като например битова техника).

17

38.

Промени в индивидуалните навици, свързани със сън / нарушения на съня.

16

39.

Промяна в броя на живеещите в семейството членове, промяна в характера и честотата за срещи с други членове на семейството.  

15

40.

Промяна на привички, свързани с храненето (количество храна, диета, отсъствие на апетит).

15

41.

Отпуск.

13

42.

посрещане на Коледа, Нова година, рожден ден и други значими празници.

12

43.

Незначително нарушение на правопорядъка (напр. глоба за нарушение правилата за улично движение)

11

 

Интерпретация на резултатите

Холмс и Раге (САЩ)  изучават зависимостта на заболяванията (в това число инфекциозни болести и травми) от различни стресогенни жизнени събития при 5000 пациенти.  Изследването извежда извода, че психичните и физически болести обикновено се предшестват от сериозни промени в живота на човека.  На основание това изследване те създават скала, в която отразяват важни за личността жизнени събития , съответстващи на определен бал в зависимост от степента на стресогенност.

Изследванията са установили, че 150 бал и нагоре означава вероятност за възникване на някакво заболяване, а при бал 300 тази вероятност се увеличава до 90 %.

Прочетете внимателно всички посочени събития, за да получите обща представа. След това повторно прочетете всеки пункт, обръщайки внимание на количеството бал, който носи всяко събитие. Опитайте се да откриете и да отбележите  онези събития и ситуации, които са се случили на вас през последните две години. Изчислете средно аритметично броя на ситуации за една година. Ако дадена ситуация е възникнала повече от веднъж, то средноаритметичният резултат следва да го умножите по толкова, колкото пъти е възникнала тази ситуация.

Например, ако сте се оженили, започнали сте нов вид работа, променили сте местожителството си и сте си взели две отпуски, средният ви стресов резултат ще бъде 50+36+20 + 13 + 13=132.

Получената сума определя степента Ви на устойчивост на стрес.  По-високия  бал е тревожен сигнал за опасност.  Вие трябва спешно да предприемете мерки за ликвидиране на стреса.  Получената сума има още едно важно значение – тя показва степента на натрупан (акумулиран) стрес.

image

Ако средният ви стресов резултат е под 150, има по-малка вероятност да страдате от последствията на натрупан стрес. Ако е между 150 и 300, може би страдате от хроничен стрес в зависимост от това как сте възприели и сте се справили с дадените житейски събития. Ако сумарният бал е по-голям от 300, това означава реална опасност – грози Ви психично заболяване, намирате се във фазата на нервно изтощение и вероятно изпитвате пагубни последствия от натрупания стрес.

Резултатът дава възможност да се види, че отделните събития са незначителни, те носят малък брой точки, но оценени комплексно разкриват своят стресогенност, благодарение на способността за акумулация на стреса.

Моля, имайте предвид, че оценките на стреса в горното изследване са усреднени. В каква степен дадено събитие ще бъде стресиращо за вас зависи от това как го възприемате.

11.Мислите и чувствата на герой от филма.

Описание: На участниците се предлага след филма да определят и да обсъдят преживяванията на героите, участващи в определена ситуация, техните чувства и мисли – как всеки възприема случващото се, какво чувстват, какво мислят, защо реагират по определен начин и какви са последиците от тези процеси.

След това може да се направи драматизация на желани/нежелани варианти за развитие на събитията и да се отговори на въпроса: „Какво би могло да помогне на героя, за да предотврати възникващите проблеми?“

12.Избор на подходяща пословица.

Описание: На участниците се предлага да си припомнят или от списък да подберат една пословица, която най-успешно и най-точно разкрива смисъла на случващото се във филма (определена сцена) и след това да обяснят своя избор.

13.Позитивни и негативни нагласи.

Описание: На участниците се предлага да запишат с кратки фрази позитивни и негативни нагласи на определен персонаж от филма, например: „Аз съм пълен неудачник“,  „Аз съм катастрофа“, „Аз съм най-очарователната и привлекателна блондинка“, „Успехът – това е кариера“, „Несъгласните трябва да замлъкнат“, „Всички блондинки са глупачки“ и т.н. които определят поведението и постъпките на определен герой или развитие на събитие във филма.

Възможни варианти за работа / въпроси след финала на филма:

1. Как една или друга нагласа е повлияла върху живота на героя и върху събитията, които му се случват?

2. Кой и какво влияние е оказал за формиране на определена нагласа в героя?

3. Настъпила ли е по време на филма трансформация в нагласите на героя, защо и по какъв начин е повлияла живота му? 

4. Коя нагласа, ако можеше да бъде променена би довела до по-оптимално и успешно развитие в живота на героя?

5. Изберете тези нагласи, с които се съгласявате и тези, с които не сте съгласни, и обяснете защо.

14.Помогни на герой да разреши проблем.

Описание: На участниците се предлага да определят няколко проблема, стоящи пред главния герой  на филма, а след това да предложат способ за решение: „Как бихте действали, ако бяхте на мястото на главния герой?“

Възможен алгоритъм:

image

15.Приоритети и нагласи на герой от филма.

Описание: Водещият предлага на участниците да формулират и обяснят приоритетите и/или нагласите на един или друг герой; да определят основната линия и причини на поведение; да направят препоръки за промяна на това поведение; в случай на необходимост да прогнозират възможни резултати от тази промяна.

Може да се използва следната таблица:

image

 16.Тълкуване на пословици.

Описание: Водещият предлага на участниците да обяснят смисъла на набор от предварително тематично подбрани пословици, илюстриращи различни сцени (събития) във филма. Например: Как ще обясните смисъла на пословицата „Приятел в нужда се познава“, след като гледахте филма.

Следва продължение - 2 част.

image

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 5 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                   1123# Стимулен материал – Методика за изследване на мисленето

                                  „Последователност на картини (Херлуф Бидструп)

 

 

Баща и син

image

Биберон

image

Брада

image

Бюрократ

image

Вдъхновение

image

Весела коледа

image

Детемразец

image

Детска книга

image

Домашен тиранин

image

Домашна работа

image

Жизнен път

image
Карикатура

image

Коледно развлечение

image

Липса на апетит

image

Наказание

image

Недоразумение

image

Немарлива

image

Нова година

image

Нов костюм

image

Обучение по правилата за движение

image

 

Победител

image

Подготовка за състезание

image

Позитивен свят

image

Приказка

image

Разни играчки

image

Резултати от рекламата

image

Рибено масло

image

Риболов за любители

image

Родителски преживявания

image

Сетих се!

image

Старателен помощник

image

Терорист

image

Трудов ден

image

Улов

image

Физарядка

image

Човек и бюрокрацията

image

Шапката

image

image

Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 

      1098# Практически препоръки за родители при работа с хиперактивни деца

                                  (страници на психолога в училищния сайт)

 

В домашната програма за корекция на деца със синдром дефицит на вниманието и хиперактивност, трябва да преобладава поведенческия аспект.

1.Промяна в поведението на възрастните и отношението му към детето:

-проявявайте достатъчна твърдост и последователност във възпитанието;

-не забравяйте, че действията на детето не винаги са умишлени;

-контролирайте поведението на детето, без да налагате строги правила;

-не давайте на детето реактивни указания, избягвайте думите „не“ и „не трябва“;

-изграждайте взаимоотношения с детето на основа взаимно разбирателство и доверие;

-избягвайте от една страна, прекомерната мекота, а от друга – повишените изисквания към детето;

-реагирайте неочаквано на действията на детето (пошегувате се, повторете действията на детето, фотографирайте го, оставете го сам в стаята и т.н.);

-повторете своята молба спокойно и с един и същи темп много пъти;  

-не настоявайте детето и не го принуждавайте задължително да се извини за постъпката си;

-слушайте внимателно какво иска да каже детето;

-за подкрепа на устните инструкции, използвайте зрителна стимулация.

2. Промени в психологичния микроклимат в семейството:

-отделяйте достатъчно внимание на детето;

-прекарвайте свободното си време с цялото семейство;

-не се карайте в присъствието на детето.

3. Организиране на ежедневния режим и местата за обучение:

-установете строг график (разпределение на времето) за детето и за всички членове на семейството;

-по-често показвайте на детето как най-добре да изпълни задачата без да се разсейва;

-намалете влиянието на отвличащите (разсейващи) стимули по време на изпълнение на задачи; 

-ограничете заниманията с компютър и гледането на телевизия; 

-ако е възможно, избягвайте големи струпвания от хора;

-не забравяйте, че преумората води до намаляване на самоконтрола и нарастване на хиперактивността;

-организирайте и участвайте в групи за поддръжка, включващи родители, с деца с аналогични проблеми. 

4.Специална поведенческа програма:

-планирайте гъвкава система за възнаграждение  за добре изпълнена задача и санкции за лошо поведение; можете да използвате балова или знакова система, да направите дневник за самоконтрол;

-не прибягвайте до физическо наказание – ако има нужда да се прибегне до санкция, то  е препоръчително да се прилага спокоен престой на определено място за определено време;

-по-често хвалете, насърчавайте, поощрявайте – прагът на чувствителност на хиперактивното дете към отрицателни стимули е много малък, така че то не би възприело порицания и наказания, но ще е чувствително към наградите;

-направете списък на отговорностите на детето и го закачете на стената; подпишете (сключете) споразумение да извършва определени видове работа;

-формирайте в детето навици за  управление на своите емоционални състояния – особено гняв и агресия;

-не се опитвайте да предотвратявате последиците, когато детето забрави за забраните;

-постепенно разширявайте обхвата на отговорностите, като предварително ги обсъждате с детето; 

-не позволявайте отлагането на задачата за друго време;

-не давайте на детето поръчения, които не отговарят на нивото му на развитие, възраст и способности:

-помагайте на детето да започне да се справя със задачата, тъй като това е най-трудният етап за него;

-не давайте едновременно няколко указания – задачите, които се дават на детето с нарушено внимание, не трябва да имат сложна конструкции;

-търпеливо обяснявате проблемите на детето и го учете как да се справя успешно;

-не забравяйте, че вербалните средства за убеждаване, призиви и беседи рядко са ефективни, тъй като хиперактивното дете все още не е готово за тази форма на работа;

-помнете, че за детето със синдром дефицит на вниманието и хиперактивност най- ефективното средство за убеждаване е „през тялото“ – лишаване от удоволствия, лакомства, привилегии; забрана за достъп до приятни дейности; телефонни разговори; гледане на телевизия, компютър;

-прилагане на т. нар.  „време за изчакване“ (изолация в ъгъл; разполагане в наказателно поле; дългосрочно поставяне на леглото);

-поставяне на „черна точка“ – временно ограничаване на дейностите (10-минутен престой на резервната скамейка);

-задържане в „желязната прегръдка“;

-извънредно „дежурство в кухнята“;

Не бързайте да се намесвате в действията на хиперактивно дете с директиви, забрани и порицания. Ето няколко примери:

-Ако родителите на дете в начална училищна възраст се тревожат за това, че всяка сутрин детето им неохотно се събужда, бавно се облича и не бърза към училището, то не бива да му се дават безкрайни словесни инструкции, да се обвинява или да се мъмри. Може да му се даде възможност да получи „урок от живота“. Закъснявайки за училище, детето ще бъде принудено да обяснява на учителката или директора постъката си, а с това ще разбере, че е необходимо да носи отговорност и да спазва правилата.

-Ако едно 12-годишно дете е счупило прозореца на съсед с футболна топка, родителят не трябва да бърза да поема отговорност за решаването на проблема. Нека детето да обясни на самия съсед постъпката си и да предложи да изкупи вината си, например, като ежедневно измива колата му за период от една седмица. Следващият път, когато избира място за игра на футбол, детето ще знае, че само то и никой друг е отговорно за вземането на решението.

-Ако в семейството са изчезнали пари, то тогава е безполезно да изисква от детето признание за кражба. Просто родителят трябва да скрие парите, тъй като те имат способността да провокират неконтролируемо желание за удовлетворяване на определени нужди у детето. В подобни случаи е препоръчително да се обяви, че цялото семейство се лишава от определени облаги (лакомства, развлечения, обещания за покупки, подаръци). Груповото обсъждане от всички членове на семейството на такива случаи има силен възпитателен ефект.

-Ако едно дете е забравило нещата си и не може да ги намери, родителят не бива да бърза да му помага. Нека то да ги потърси само. Следващия път то ще бъде по-отговорно за своите вещи.

Не забравяйте, че след наложеното наказание е необходимо положително емоционално подкрепление – знак за „приемане“.  При корекцията на поведението на детето, голяма роля играе методът „позитивен модел“, който се изразява в едно постоянно поощряване на детето и игнориране на нежеланото. Необходимо условие за успех се явява разбирането за проблема на детето от страна на родителите.

Не забравяйте, че е невъзможно да се постигне напълно премахване на хиперактивността, импулсивността и разсеяността за няколко месеца и дори в рамките на няколко години. Признаците на хиперактивност изчезват в хода на порастването на детето във възрастност, а импулсивността и дефицита на внимание се запазват дори в зряла възраст.

Помнете, че хиперактивното разстройство с дефицит на вниманието е патология, която изисква навременна диагностика и комплексна корекция: психологическа, медицинска, педагогическа. Успешната рехабилитация е възможна при условие,че работата с детето започне още в периода между 5 до 10 годишна възраст.

 

Източник: Сиротюк А.Л., Нейропсихологическое и психофизиологическое сопровождение обучения

 

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                             1093# Анкета „Мотиви за избор на приятел“ (7-18г.)

 

Предназначение: Анкетата е предназначен за различни видове случаи в психологическата практика, в които е необходимо да се определят особеностите във взаимоотношенията между деца от 7 до 18г., разгледани в диада. Анкетата има за цел да идентифицира мотивите за приятелство с конкретен човек. Ценността на анкетата зависи в голяма степен от степента на искреност на изследваното лице. Може да се прилага индивидуално и групово.

Оценявани качества: мотивация за приятелство.

Възрастова категория: 7-18г.

Ред за провеждане: При групов вариант всеки участник в изследването получава тестова бланка с анкетата. В зависимост от целите на изследването, на участниците може да се предложат няколко въпросника, според броя на близките приятели на всяко изследвано лице. Този брой предварително се уточнява.  Няма ограничения на броя въпроси (мотиви), но максималният брой на възможните отговори (критерии) може да бъде фиксиран, например пет, т.е. предлагат се например 10, 15 или 20 отговора, а от изследваното лице се иска да подбере само 5 мотива, които са доминиращи.

Инструкция: Ти имаш приятел. Напиши името му на бланката. Това може да бъде истинското му име, но може и условно наименование. Защо си приятел с него? Избери от списъка по-долу няколко причини (например, не повече от пет) и обгради цифрата сс кръгче.

Въпросник

Име на приятеля (реално или фиктивно): …

1. Защото е весел и може да се общува с него.

2. Защото не е алчен.

3. Защото живеем наблизо, съседи сме.

4. Защото посещаваме (членуваме) заедно едно и също място (клуб, организация и др.) 

5. Защото дълго време сме учили в едно и също училище.

6. Защото прекарваме заедно ваканциите си.

7. Защото с него е много е интересно.

8. Защото има много знания за различни неща от живота.

9. Защото той ми помага в училище и заедно готвим домашните си работи.

10. Защото обменяме книги, дискове, филми и пр.

11. Защото играем заедно на компютъра, приятели сме във фейсбук и др.

12. Защото е много силен и ме защитава.

13. Защото го харесвам.

14. Защото имам нужда от такъв приятел (приятелка).

Обработка на резултатите.

При индивидуално изследване се извършва само качествен анализ, а отговорите създават условия за провеждане на последваша беседа. При груповото изследване, например на  ученически клас,  може да се изчислят в проценти едни или други отговори (мотиви).

Източникhttp://azps.ru/tests/kit/friendmot.html

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 14 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                 1045# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА
 
                                          КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                            (практическо ръководство – Антон Коновалов) 

Забележка: Тук е представен превод от руски език на част I, глава IV от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

 

ГЛАВА 4. ПОЗИЦИЯТА НА МЕДИАТОРА

4.1. Принципи на възстановителната медиация.  

(по стандарта за възстановителна медиация)

Медиаторът (водещ на помирителните срещи) не е нито съдия, нито адвокат, нито следовател, прокурор, възпитател или съветник. Медиаторът е неутрален посредник, помагащ да се изгради конструктивен диалог между страните по повод възможно разрешаване на конфликт и в еднаква степен подкрепя тези страни в тази дейност.

Медиаторът не носи отговорност за помиряването на страните или за изработването на тяхното решение, тъй като това е отговорност на самите страните. Медиаторът е отговорен да гарантира, че хората ще разберат предложената възстановителна мярка за излизане от ситуацията и да направят осъзнат избор – да се възползват от тази възможност или не. Медиаторът е отговорен още и за това, че на срещата трябва да се създадат максимални условия за взаимно разбирателство и помирение.

ПРИНЦИПИ

Доброволно участие на страните.

Страните участват доброволно в срещата, тяхната принуда да участват под каквато и да е форма е неприемлива. Страните имат право да откажат да участват в медиация, както преди началото, така и по време на самата медиация.

Информираност на страните.

Медиаторът е длъжен да предостави на страните цялата необходима информация за същността на медиацията, нейния процес и възможните последствия.

Неутралност на медиатора.

Медиаторът в равна степен подкрепя страните и техния стремеж да разрешат конфликта. Ако медиаторът смята, че не може да остане неутрален, той трябва да прехвърли работата на друг медиатор или да спре медиацията. Медиаторът не може да приеме възнаграждение от никоя от страните, което може да предизвика подозрение за поддържане на една от страните.

Конфиденциалност на процеса на медиация.

Медиацията носи конфиденциален характер. Медиаторът и службата за помирение гарантират поверителността на медиацията и защитата срещу разкриване на документи, свързани с процеса на медиация.

Изключение прави информацията, свързана с евентуална заплаха за живота или възможността за извършване на престъпление. Ако такава информация бъде установена, то медиаторът информира страните, че тази информация ще бъде разгласена.

Медиаторът предава информация за резултатите от медиацията на структурата, която го е изпратила да проведе медиация – службата за медиация (помиряване).

Медиаторът може да води бележки и да пише отчети с цел, обсъждане сред медиаторите и кураторите от службата за медиация. Когато се публикуват документи за медиацията, имената на участниците трябва да бъдат променени.

Отговорност на страните и медиатора.

Медиаторът отговаря за безопасността на участниците в срещата, както и за спазването на принципите и стандартите. Отговорността за резултата от медиацията се носи от страните в конфликта, участващ в медиацията. Медиаторът не може да съветва страните да приемат едно или друго решение по съществото на конфликта.

Възстановяване на щетите от деянието.

В ситуация, при която има нарушител и жертва, отговорност на нарушителят е да възстанови (компенсира) вредите, причинени на жертвата.

Самостоятелност на службата за помиряване.  

Службата за помиряване е самостоятелна при избора на форми на дейност и организиране процеса на медиация.

4.2. Процес на медиации.

Медиаторът в училището или в териториалната служба за медиация почти винаги е изправена пред ситуацията, в която страните в конфликта по начало не са готови да се срещнат, да се слушат и чуват, мирно да разрешават създалата се ситуация, в противен случай те биха мирно разрешили ситуацията без медиатор.

За да се стане медиатор е необходимо специално обучение. Медиаторът се учи да установи и поддържа контакт с събеседника, за да обясни принципите на възстановителното посредничество. Медиаторът трябва да помогне на човека да осъзнае последиците от действията си, да приеме отговорността за коригиране на негативните последици от случилото се и да организира конструктивен диалог между страните в конфликта.
image

По време на помирителните срещи (и в процеса на подготовката за тях; при предварителните срещи с всяка от страните в конфликта) участниците постепенно преминават от недоверие и неразбиране, от силна неприязън и враждебност към другата страна и други детруктивни състояния към успокояване, разбиране необходимостта от търсене на конструктивен изход от конфликта, а след това – към намирането на взаимноприемливо решение и неговото изпълнение (вече в пределите на процеса на медиация).

image

Позицията на медиатора е основният инструмент, чрез който страните да разберат какво се е случило с тях, да поемат отговорност за намиране на изход и съвместно да вземат решения. Позицията е определена гледна точка за конфликта, за хората в този конфликт и за възможните начини за излизане от него. И още, позицията включва и съответния инструментариум, който  осигурява прилагането на този метод. В този вид позицията на медиатора се различава от позицията на други специалисти.

 

4.3. Загуба на позицията на медиатора.

Ако загуби позицията си, медиаторът попада в други „роли“ или други професионални позиции (рис.4) и тогава се променя неговия възглед за ситуацията, а от тук и способите за разрешаването на конфликта, както и действията, т.е. той престава да бъде медиатор.

image

Тези роли в по-голямата си част „отнемат“ отговорността на страните в конфликта, блокират възможността за разширяване разбирането във всички контексти на конфликтната ситуация от самия човек. Медиаторът приканва страните в конфликта да поемат отговорност („връща хората към отговорността“). Медиаторът полага усилия човек сам да разбере какво се е случило с него и отговорно да потърси изход от случилото се.

Поддържането на позицията на медиатор изисква подготовка и самоконтрол. Ако  ролята на медиатор се играе от лице, което по естеството на своята дейност е било ангажирано в разрешаване на конфликти, то трябва да се има предвид, че тези специалисти често  прилагат подходи и модели на работа, които успешно са прилагали в другата своя практика. Например, когато провеждат медиация, учителите често започват с нравоучение, използват поучителни слова, дават съвети в ролята на адвокати; психолозите поставят акцент върху личностните фактори, като започват да диагностицират и консултират. Не е лесно за такъв медиатор когато вижда, че губи позицията си на посредник и се придвижва към обичайните си форми на работа. Тогава често той има нужда от „страничен поглед“.  Този риск за загуба на роля е причина позицията на медиатор да се заема от човек, който е преминал обучение, т.е. тренирал е за посредник в група с други медиатори (виж раздел подготовка на медиатори) и се усъвършенства в последваща супервизия.

В какво се изразява деформацията в позицията на медиатора?

1.Медиаторът не удържа ценностите и целите на възстановителното посредничество, а започва да реализира ценности или задачи от друга роля (например, да оценява, да образова, да дава съвети, да търси виновния и т.н.).

2.Медиаторът не спазва процедурата за медиация (основите етапи, реда за работа).

3.Медиаторът се опитва да убеди страните да постигнат помирение (например,  описва изгодите и загубите) и не предава отговорността на страните.

4.Медиаторът не осигурява безопасно място за срещи.

Загубата на позиция може да се случи на всеки медиатор: на начинаещите – по-често, а на по-опитните – по-рядко. Важното е в хода на тренингите, супервизията и обсъжданията на различни случаи, обучаемият за медиатор да се научи да открива маркери, свидетелстващи за загуба на позицията на медиатор и да се научи как отново да възстанови тази позиция.

За да се поддържа позицията, както и дейностите на медиатора, се създава (организира) служба за медиация.  В тази книга се разглежда службата за медиация в училище, но подобни служби може да бъдат  организирани в различни образователни институции (като се вземат предвид особеностите на тези институции и актуалната ситуация).

image
 

Категория: Други
Прочетен: 17 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                1042# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА

                                            КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                                    (практическо ръководство – Антон Коновалов)

 

Забележка:Тук е представен превод от руски език на част I, глава III от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

 

 Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

ГЛАВА III – Възстановителна медиация.

3.1.Определение за медиация.

Медиацията е процес, в който участниците (конфликтуващите страни) с помощта на безпристрастна трета страна (медиатор) разрешава свой конфликт.

В Русия думата „медиатор“ (от латински mediatio – посредничество) има дълга традиция и се среща още в „Хартата за несъстоятелността“ от 1740 г., прилагана при спорове между търговците. Още преди това е имало посредничество, но се използвала думата „трети“ при междуличностни, междукултурни и други конфликти. Има различни модели на медиация. Центърът за „Съдебно-правова реформа“ разработва възстановителен модел за медиация, който е адаптиран най-вече за работа при криминални ситуации с непълнолетни и за работа с общността, в т.ч. и в училищата.

"Възстановителната медиация е процес, при който медиаторът създава условия за възстановяване способността на хората да се разбират помежду си и страните да  договорят приемливи за тях варианти за разрешаване на  проблема (ако е необходимо, да се намалят нанесените вреди) в резултат на конфликт или криминални ситуации.

В процеса на възстановителната медиация е важно страните да имат възможността да се освободят от негативните състояния и да придобият ресурс за съвместно намиране на изход от ситуацията. Възстановителната медиация включва предварителни срещи на медиатора с всяка от страните поотделно и обща среща на страните с участието на медиатора.“

Понятието „възстановителен“ показва важността на процедурата по реконструкция на човешките взаимоотношения и че разрешаването на конфликта трябва да се фокусира върху възстановяването на отношенията между пострадалия и извършителя, върху тяхното изцеление от болката и страданието, както и върху възстановяване на вредата, нанесена на жертвата.

Източникът на възстановителната медиация е възстановителното правосъдие – глобално движение за промяна на наказателната насоченост на наказателно-правната система. Възстановителното правосъдие предлага друга гледна точка към отговорността на правонарушителя, различна от обичайната практика в юридическата система. В центъра на вниманието на възстановителното правосъдие се намира жертвата на престъплението и причинените й вреди (щети, но не само материали).

При това отговорността на нарушителя не се разбира като изтърпяване на наказание (ответно причиняване на страдание от страна на държавата, на институцията), а като коригиране на последиците, възникнали в резултат на престъпната ситуация и отстраняване на причинените от тези действия вреди. За да разбере положението на жертвата, за да определи в какво точно се състои причинените й вреди и загуби, за да може извършителят да получи възможност да направи извинение, да получи опрощение и за да могат страните да се договорят как ще компенсират тези последици, е необходимо организирането на среща между извършителя и жертвата, която да се води от неутрален посредник (медиатор), тъй като среща „очи в очи“ между двете страни в такава ситуация едва ли е възможна. Преди общата среща медиаторът се среща на свой ред с всяка от страните и обсъжда възможността за участието им в медиацията, формата, правилата, условията и темите на срещата.

Основните участници в посредничеството са самите страни, а посредникът организира конструктивен и безопасен диалог между тях. Практиката показва, че осъзнаването на случилото се и споразуменията, постигнати на такива срещи, водят до по-значими последици от наказанието.

Възстановителното правосъдие в много страни се явява част от традициите на помирението при различните народи: „семейни конференции“ в Нова Зеландия, „кръг на общността“ при индианците от Северна Канада и др.

В Русия програми за възстановително правосъдие (програми за намаляване на вредите или програми за помирение) започват да се прилагат в експериментален режим от 1998 г. по случаи, свързани с правонарушения на непълнолетни. Такива програми се прилагат и от комисии за работа с малолетни и непълнолетни. По-късно програмите за помирение за разрешаване на конфликти се разпространяват в училищата. Тъй като в училище не може да говорим за възстановителното правосъдие (училището не е елемент от правоохранителната и правораздавателна системи), то там се прилага възстановителна медиация.

 

3.2. Особености на медиацията в училище.

Голямо значение тук имат възпитателните ефекти, които предотвратяват повторното възникване на такова поведение в бъдеще. Понякога положителната промяна в съзнанието на тийнейджърът е много по-важна от разрешаването на конкретния конфликт. Особено важно е запазването и нормализирането на отношенията, тъй като в повечето случаи извършителят и жертвата се познават и след инцидента ще продължат да се срещат в училището.

Ако в конфликта има извършител и жертва (възникнали са обиди, изнудване, унижение, повреда на имущество, кражба и др.), е задължително да се обсъди въпросът за възстановяване (компенсиране) на щетите, нанесени на жертвата. Не трябва да се забравя, че докато детето не достигне възрастта за наказателна отговорност, в правния смисъл няма престъпление.

Често при конфликт не е възможно да се направи ясно разграничение между ролите на „нападател“ и „жертва“. Това са кавги заради клюки, спорове между връстници, отхвърляне на дете, конфликти между  учител и ученик. Страните биха могли да си навредят един на друг под формата на обида, формиране на отрицателно отношение в класа и други подобни.

Като правило, голяма роля за характера на конфликта играе отношението на групата (класът, съученици) към него и тяхното определение за праведникът и грешникът. Понякога работата на медиатора само със страните, участващи в конфликта няма никакъв смисъл, ако постигнатите споразумения и промените в поведението не се подкрепят от класа и учителите. При такива обстоятелства участниците предпочитат да се върнат към обичайните и приети в класа форми на общуване.

В повечето случаи, до срещата на медиатора с участниците в конфликта, директорът и различни училищни специалисти (психолог, социален работник и др.) вече са работили с методите си и са оставили „следи“ (обичайни форми на защита, негативни очаквания, опасения, предразсъдъци и т.н.). По тази причина медиаторът трябва да работи не само с последиците от конфликта, но и с последствията от приложените административни способи на реакция. Изброените характеристики на училищните конфликти и стремежът за постигане на педагогически значими цели по тяхното разрешаване определят модела на медиация.

В обобщен вид следва да се отбележи, че възстановителната медиация представлява многоцелева дейност,  изискваща сложно и многостранно представяне, което постепенно ще бъде разкрито в това помагало. 

Възстановяването на човешките взаимоотношения, възстановяването на способността за взаимно разбиране, възстановяването на ценността на разбирателството (идващо от семейството, от роднините), планиране на бъдещето, приканване към отговорно поведение – всички тези значения се развиват в процеса на възстановителните практики.

Защо хората приемат медиацията? Защото медиацията обсъжда това, което е особено важно за самите участници, което ги вълнува; това, което може да повлияе на тяхното бъдеще. Както вече беше споменато, лицето, който може да организира подходяща процедура за медиация в съответствие с принципите на медиацията, се нарича медиатор.

В програмите „Кръг на общността“, организаторът на процедурата се нарича попечител, а в „Семейната конференция“ – координатор. Във всяка от програмите има особености (програмите са представени по-нататък в съответните глави), но основните им принципи са еднакви.

Нека разгледаме по-подробно позицията на медиатора.

image

Категория: Други
Прочетен: 18 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                  1043# Анкета „Експресна оценка на асоциално поведение на деца“

 

Предназначение: Оценка склонността към асоциални прояви.

Описание: Анкетата съдържа 8 признака на асоциално поведение.

Възрастова категория: 7-14г.

Ред за работа

Анкетата се попълва от родителите (желателно е и двамата, всеки по отделно) или  от други възрастни, които добре познават детето.  Бланката се предоставя на респондентите като им се предлага да се запознаят с осемте признака. Попълващите трябва да отбележат (подчертаят) тези признаци (твърдения), които са наблюдавали в поведението на детето. В зависимост от целта на изследването, изследваните лица могат или не, да запишат допълнителни бележки в полето.

 Твърдения

1.Детето прави чести отсъствия (бягства) от дома, без да се връща за нощта. Стремежът на възрастните да наказват детето е придружено от неизпълнени обещания да не се повтаря подобно поведение.

2.Проявява склонност към физическо насилие, жестокост, агресивност към по-слабите и по-малките от него.

3.Проявява агресивност, склонност към измъчване и издевателства над животни.

4.Съзнателно поврежда (унищожава) свое или чуждо имущество.

5.Целенасочено (нарочно) предизвиква пожари (палежи).

6,Често прибягва към използване на лъжа. Не признава собствена вина.

7.Проявява склонност към изнудване или кражби от други.

8.Изразен стремеж към въвличане на лица от противоположния пол в насилствена сексуална активност.

Оценка на резултатите: Наличието на 3 и повече признаци свидетелства за наличие на сериозни проблеми в поведението на детето в процеса на социална адаптация.

image

Категория: Други
Прочетен: 14 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                             663# Защитни механизми на Егото

 

Забележка: Представяне на защитните механизми според класификацията на Glen O., Gabbard M.D. по Vaillant GE in Adaptation to Life loss, 1961

 

Защитните механизми могат да се групират в йерархичен ред според личностната степен на зрялост, с която те се асоциират:

1.Нарцистичните защитни механизми са най-примитивни и се явяват в детство и при хора, които имат психотични разстройства;

2.Незрелите защитни механизми са при юношеството и някои непсихотични пациенти;

3.Невротичните защитни механизми са характерни за обсесивно-компулсивните и хистерични пациенти, както се срещат и при възрастните, които преживяват стрес;

 

I.НАРЦИСТИЧНИ ЗАЩИТИ

1.Отричане/Изтласкване /Denail/

Включва усещане, за някои болезнени аспекти от реалността при негативни сензорни данни. Въпреки репресивната защита върху афекта и нагонните деривати, изтласкването отменя външната реалност. Изтласкването може да протече при нормални и патологични състояния

2.Изопачаване /Distortion/

Голямото преформиране на външната реалност задоволява вътрешни нужди, вкл. нереалистични мегаломанни вярвания, халюцинации, налудно удовлетворяване на желания и използва компоненти на чувства с илюзорни компоненти

3.Проекция /Projection/

Възприемане и реагиране на неприемливи вътрешни импулси и техните деривати, като неща които са вън от Аза. На психотично ниво този защитен механизъм има рамка на налудности за външната реалност /обикновено преследване/ и включва две възприятия на едно собствено чувство в друго и субсеквентно действие на възприятие /психотично параноидна налудност/. Импулсите могат да бъдат нагони от То или Суперегото, но могат да бъдат и подлежаща трансформация в този процес. Обаче, включително и при Фройдовия анализ за параноидната проекция, хомосексуалните либидинални импулси за трансформирани в омраза и тогава проектирани върху обектите, като неприемливи хомосексуални импулси.

 

II.НЕЗРЕЛИ ЗАЩИТИ

1.Действие покрай /Acting out/

Експресия на несъзнавани желания или импулси през действия покрай, през което съзнавано се избягва придружаващия афект. Несъзнаваната фантазия е вън от импулсивността на поведението, поради това гратифицирането на импулсите отново е забранено. Действието покрай включва хронично отстъпване от импулсите за избягване на напрежението, което е резултат от отлагане на експресията

2.Блокиране /Blocking/

Временно или нестабилно задържане на мисленето. Могат да се включват афектите и импулсите. Блокирането е близко до разбирането за репресия, но се различава по възбуденото напрежение, когато импулсите, мисленето и афектите се задържат.

3.Хипохондриаза /Hypochondriasis/

Преувеличаване или подчертаване на болестта с цел избягване и регрес. Поражда се при загуба, изоставяне, самота, преживяване на неприемливи агресивни импулси към другите и трансформиране в упрек към себе си и съгласуване с болка, соматично заболяване или неврастения. В хипохондриазата отговорността може да бъде избягвана, вината може да бъде измамлива, а нагоновите желания отклонени. Понеже хипохондриазната интроекция е Его-свързана, личността преживява дисфоричност и чувство за бедствие.

4.Интроекция /Introjection/

Интернализиране на качеството на обектите. През жизненото развитие интроекцията има различни защитни функции. Когато се употребява като защита, може да заличава дисфункция между субекта и обекта. През интроекцията на любовта към обекта, болезненото усещане за сепариране или заплаха от загуба може да се избегне. Интроекцията на страх от обекта избягва тревожността, защото агресивните характеристики на обекта са интернализирани и така агресията е положена под собствен контрол. Това е класически промер за идентификация с агресора. Идентификацията с жертвата е по същия начин, при което себепунитивните качества на обекта са положени в собствения ни Аз като симптоми или характерови черти.

5.Пасивно-агресивно поведение / Passive-aggressive behavior/

Експресира се агресия върху другите индиректно, чрез пасивност, мазохизъм и обръщане към себе си. Манифестирането на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане и заболяване, което въздейства на другите повече, отколкото на самия индивид.

6.Регрес / Regression/

Временно връщане към по-ранните либидинозни фази на функциониране за избягване на напрежение и конфликт, евокиращи сегашното ниво на развитие. Това рефлектира като базова тенденция за постигане на нагоново гратифициране в ранни периоди на развитие. Регресът е толкова нормален феномен от развитието, както и естественото състояние на регрес при сън, оргазъм и сексуална връзка. Регресът също придружава решенията и в креативните процеси.

7.Шизоидната фантазия /Schizoid fantasy/

Включва аутистична заплаха придружаваща решаването на конфликт и процеса на гратифициране. Интерперсоналната интимност се избягва и ексцентрично се обслужва отхвърлянето на другите. Лицата не вярват напълно на фантазиите си и не настояват напълно в отхвърлянето на другите.

8.Соматизация /Somatization/

Конверзионни физически деривати на телесни симптоми и тенденция за реагиране със соматични прояви, вместо с психични прояви. При десоматизирането, инфантилни соматични отговори заместват мисленето и афекта; При ресоматизацията личността регресира към ранни соматични форми и израз на нерешени конфликти.

 

III.НЕВРОТИЧНИ ЗАЩИТИ

1. Контролиране /Controling/

Опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението за минимализиране на тревожността и решаване на вътрешните конфликти.

2. Изместване /Displacement/

Изместване на емоционалния и нагонов катексис от една идея или обект към друга, която наподобява оригинала по някои аспекти или качества. Изместването позволява символната репрезентация на оригиналната идея или на обекта към друга, която е по-малко катектирана или евокира по-малко стрес.

3. Екстернализация /Externalization/

Тенценции за възприемане на външния свят и външните обекти на елементи от собствената личност, включително нагонови импулси, конфликти, настроение, нагласи и стил на мислене. Екстернализацията е по-общ термин на проекцията.

4. Задържане /Inhibition/

Съзнавано лимитиране или задържане на някои его функции, самостоятелно или в комбинация, за избягване на тревожността породена от нагоновите импулси, суперегото или силите от обкръжението и обектите.

5. Интелектуализация /Intellektualization/

Ексесивно прилагане на интелектуалния процес за избягване на емоционална експресия или преживяване. Крайната цел е фокусирана към безчувственост при избягване на интимност с хората, внимание към печелене във външния свят и избягване на експресия на вътрешните чувства При стрес ексесивно възприемане на ирелевантни детайли и избягване възприемането му като цялост. Интелектуализацията е много сходна със рационализацията.

6. Изолация /Isolation/

Разцепване или сепариране на идеите от афекта, който ги придружава, но е потиснат. Социалната изолация е изолация на обектни взаимоотношения.

7. Рационализация /Rationalization/

Предлаганите рационални обяснения са опит за оправдаване на нагласите, вярванията или поведението, което по някакъв начин може да е неприемливо. Такива подлежащи мотиви са обикновено нагоново детерминирани.

8. Дисоциация / Dissociation/

Временно, но драстично модифициране на личностовия характер или чувството за лична идентичност при избягване на емоционалния дистрес. Състоянието на фуга или хистерични конверзионни реакции са обичайни прояви на дисоциация. Дисоциацията може да има при фобийно поведение, дисоциативни разстройства на идентитета, висока доза психофармака или религиозна радост.

9. Формиране на реакция /Reaction formation/

Трансформиране на неприемливи импулси в противоположните им. Формирането на реакция е характерно за обсесивните неврози, но може да се среща и при други форми на неврози. Този механизъм често се среща при ранните фази на развитие на Егото и може да стане стабилна характерова черта, при обсесивните характери.

10. Потискане /Repression/

Изразходване или отказване от съзнавани идеи или чувства. Първичното потискане е насочено към обуздаване на идеите и чувствата преди те да бъдат положени в съзнаваното. Вторичното потискане изключва от усещане, това което вече сме преживели на съзнавано ниво. Потискането не е реално забравяне и то може чрез символно поведение да се представи. Тази защита се различава от супресията при ефективна съзнавана задръжка от гледна точка на загуба и не е точно отлагане на значима цел. Съзнаваното възприемане е блокирано в потискането.

11.Сексуализация / Sexualization/

Даряване на обектите или функциите със сексуални значения, които не са предварителни или са в малка степен притежавани, при отклоняване на тревожността, асоциирана със забранени импулси или техните деривати.

 

IV.ЗРЕЛИ МЕХАНИЗМИ

1.Алтруизъм /Altruism/

Използване на конструктивно и нагоново задоволяване на другите за притъпяване чрез викарното преживяване. То включва започване и конструктивна реакция на формиране. Алтруизмът се отличава от алтруистичното отказване, прие което отказването от директната гратификация или от нагоновите нужди става в полза на нуждите на другите, с цел детерминиране на Аза и задоволяването е възможно само през викарното удовлетворение през интроекцията.

2. Предчувствие /Anticipation/

Реалистично предвиждане или планиране на бъдещ вътрешен дискомфорт. Механизмът е директна цел и импулсивно планирана грига или тревожност и преждевременно, но реалистично афективно предчувствие на нагона.

3. Аскетизъм /Asceticism/

Елиминиране на удоволствието в преживяванията. Има морални елементи в означаването на ценностите със специфично удовлетворение. Гратифицирането на нагона при себеотрицание и аскетизъм е директно върху цялата база на удоволственото съзнавано възприемане.

4. Хумор /Humor/

Използване на комедийната експресия на чувства и мисли, вън от личностовия дискомфорт или иммобилизация и вън от предизвикване на неудоволствен ефект върху другите. Той позволява на личността толерантност или фокусиране върху това, което също така би било ужасно. Хуморът е различно от остроумието и от изместването, което включва дистракция от афективност.

5. Сублимация /Sublimation/

Развиване задоволяването на нагоните и запазване на целите, чрез изменение в социално значими цели или социална приетост. Сублимацията помага нагоните да се канализират, вместо да се блокират или променят. Чувствата са съзнавани, видоизменящи се и директно са свързани с познати обекти и цели и може да има нагоново удовлетворение.

6. Супресията /Suppression/

Съзнателно или предсъзнателно отлагане вниманието към съзнавани импулси или конфликт. Решението може да се промени, но не може да се избегне. Дискомфорта е съзнаван, но минимализиран.

 

V.Защитните механизми в теорията на обектните отношения

1. Разцепване /Splitting/

М. Klein първа интерпретира универсалното значение на разцепването в ранно детското развитие. Тя го дефинира като несъзнаван процес, който активно противоречиво сепарира Аз-представата; противоречиви обектни отношения; или противоречиви чувства от един към друг обект. Разцепването е значимо за емоционалното преживяване, понеже то позволява на детето да сепарира негативните части от майката като отхвърли негодната фигура на майката от позитивния й образ на хранеща и отглеждаща майка, така че опитът в храненето сам по себе си не е контаминират под влияние на ужасяващата тревожност от "лошата майка". Разцепването помага на развиващото се дете да сепарира любовта от омразата, удоволствието от неудоволствието, доброто от лошото и позитивните цветове в преживяването от неговите негативните вътрешни части. Разцепването още може да бъде разгледано като основен модел на съхраняване на преживяването и опита, че сепарираното добро няма да бъде увредено от лошото, че доброто и лошото се запазват поотделно като се разцепват.

2. Проективна идентификация /Projektive identification/

Разцепването върви ръка за ръка с втория защитен механизъм проективната идентификация. Тя е несъзнаван три-стъпков процес, при който обектната презентация или Аз-презентацията са отцепени и проектирани върху някой друг.

Трите стъпки са следните:

1. Пациентите несъзнавано проектират обектните презентации или аз-презентации в терапевта.

2. Терапевтът несъзнавано се идентифицира с проекцията и започва да се държи и чувства като проектирания обект, което е вътрешен отговор на външния натиск от поведението на пациента. Тази вътрешна стъпка от феномена изисква проективна вътрешна идентификация

3. В клиничният психологичен процес проектираните съдържания, са променени по някакъв начин, преди финалното им връщане към пациента през ре-интроекция. Когато тези променени съдържания се върнат в пациента, те модифицират интерналните обектни отношения на пациента.

Проективната идентификация се дефинира като три-стъпков модел, но на нея може да се погледне едновременно и като на интрапсихичен защитен механизъм и като на интерперсонален процес. Разцепването и проективната идентификация работят като тандем, за сепариране на добрите от лошите части. Като пример, жената, с която мъжът злоупотребява физически, може през проективна идентификация да запази и контролира лошите части на мъжа й вън от неговия образ, така тя преживява, че може да ги контролира. 

image
Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                  1009# Методика за оценка на мисленето „Тълкуване на пословици“ 

                                                                         (вариант)

 

Цел: Изследване нивото на развитие и целенасочеността на мисленето, уменията да разбира и оперира с думи и фрази с преносен смисъл, оценка на способностите за диференцираност и целенасоченост на съжденията, степента на дълбочина и нивото на развитие на речевите процеси.

Възрастов диапазон: Прилага се при възрастни и деца.

Стимулен материал: Използва се предварително подготвен стимулен материал – 10 български пословици.

Време за изпълнение: няма ограничения.

Иска се:  а/ лицето да възпроизведе (разкаже) текста и  б/ да направи извод (поука).

Пример: „Желязото се кове докато е топло”; „Сговорна дружина планина повдига”; „След дъжд качулка”.

Пословици:

1.Кови желязото, докато е топло.

2.След дъжд –  качулка.

3.Капка по капка – вир става.

4.Не всичко което блести е злато.

5.Седем пъти мери, веднъж режи.

6.Бавно върви – далече ще стигнеш.

7.Сговорна дружина планина повдига.

8.Вълкът козината си мени, но нрава - не.

9.Бързата работа – срам за майстора.

10. Двама се карат, третият печели.

Интерпретация на резултатите

1.Буквално тълкуване – изследваното лице преразказва със свои думи пословицата. Преобладаването на този тип тълкуване свидетелства за интелектуални затруднения (ограничения).

2.Ситуативно тълкуване – изследваното лице разказва различни житейски ситуации, свързани с пословицата; привежда примери от живота.

3.Абстрактно тълкуване – тълкуването не съдържа указания за конкретни жизнени ситуации; текстът се интерпретира абстрактно, като се трансферира в съответната област на живота във формата на поука, общовалидно знание.

Оценява се още:

-хваща ли смисълът на фразата и

-открива ли метафори, алегории, символи (асоциативно мислене).

Важно: Методиката е силно повлияна в културален аспект. Забранява се да се дава материал от чужди култури. Води се протокол, като се записват дословно думите на изследваното лице.

 

image

Категория: Други
Прочетен: 544 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                         1124# Кинотерапия и кинотрениг. Кинотерапевтични групи.

                                                  (Сергей Викторович Березин)

 

Забележка: Тук е представен в превод от руски език на фрагмент от книгата на Сергей Викторович Березин „Кинотерапия и кинотренинг – Практическое пособие для психологов и социальных работников“. Книгата е практическо ръководство по кинотрерапия и кинотренинг  за  психотерапевти, педагози, социални работници и социални педагози. Авторът е кандидат на психологическите науки, доцент, завеждащ катедра във факултета по психология към Самарския държавен университет.

 

Кинотерапията (видео-арт-терапия) е една от интердисциплинарните форми на постмодернизъм, съвременно направление в груповата психотерапия, базиращо се на съчетание между „кинематографично изкуство“ и „психология“. Метод, който превръща киното в ефективен инструмент за самопознание, личностно развитие и разрешаване на личностни конфликти. Кинотерапията е метод на работа с психично здрави хора, стремящи се към по-задълбочено разбиране на живота и подобряване на отношенията с другите. Тя се съчетава отлично с други методи на групова работа, което й позволява да се използва както като основен, така и като спомагателен метод за решаване на широк спектър от психокорекционни и психотерапевтични задачи. Кинотренингът базиран на принципите на кинотерапията  е доказано ефективен инструмент за индивидуално и групово обучение.

Кинотерапевтични групи.

Участниците. Ефективността на работата на кинотерапевтичната група до голяма степен се определя от нейните участници. Желателно е групата да бъде достатъчно хомогенна по отношение на възраст или тематичен кръг от проблеми, актуални за участниците. Това не са строги критерии за включване в кинотерапевтичната група, но относителната еднородност на групата помага да се подберат за анализ филми,  в които актуалните проблеми на участниците са представени максимално релефно. Други по-важни критерии са:

-мотивация за участие в групата;

-нагласа да се разбере проблема и способност да се използва това разбиране за облекчаване на психичните симптоми;   

-способност да се използва разбирането за промяна на поведението;  

-способност да се наблюдават чувства и емоции, без да се реагира на тях с действие; 

-междуличностен характер на проблемите;

-търсене на разнообразие в живота;

-стремеж към осмисляне на своя екзистенциален житейски опит;   

Може би най-важен критерий се явява съотносимостта на проблема на клиента към другите универсални проблеми в човешкия живот. Кои са универсалните проблеми? За хората в зряла възраст техният кръг се определя от редица разсъждения.

Повечето хора са израснали в семейства или в общности, където са били във връзка с един или повече възрастни, изпълняващи родителски функции. Следователно, повечето хора имат опит с драматични преживявания и взаимоотношения с тези, които са ги възпитавали (възмущение, чувство на отхвърляне, вина, срам, гняв, студенина в отношенията, преживяване на изоставяне, загуба, ревност и т.н.). Опитвайки се да се справят с проблемите си, повечето хора волно или неволно се обръщат към събитията от детството си. Тъй като ние сме родени като мъже или жени, повечето от нас имат и драматичен опит в отношенията с противоположния пол (срамежливост, стеснителност, покорство, безпокойство, ревност, демонстративност, отхвърляне, враждебност, страх от раздяла и др.). Тъй като животът на повечето хора протича в тесен контакт с други хора, ние не можем да не се изправим пред проблемите, свързани с изграждането на взаимоотношения  с тези други (чувство за самота; страх от други хора; неспособност да се създават и поддържат приятелства; да обичаш и да бъдеш обичан; да се грижиш и да приемаш грижите на другите; чувството за вина, доминиране или подчинение).   Повечето хора допускат различни грешки, поради което те изпитват неувереност и страх да не се покажат некомпетентни или безполезни пред другите. Обикновено хората в зряла възраст имат наследници, което означава, че много от тях могат да имат трудности при възпитанието на децата, което понякога води до преживяване на безсилие и липса на перспектива. И накрая, много хора познават болката от загубата на любим човек.

Универсалните проблеми на човешкия живот имат уникално представителство в съзнанието на конкретния човек. Откриването на общото на проблемите в емпиричното разнообразие на техните формулировки, е важен източник на оптимизъм за участниците в психотерапевтичните групи при оценката на техните перспективи за развитие и преодоляване на съществуващите трудности (Приложение 1). Често членовете на групата откриват и припознават себе си  в универсални фрази:

-„Мислех, че съм единственият ...“

-„Имаме подобни проблеми.“

-„Оказва се, че и други имат същите проблеми.“

Подобни разсъждения водят участниците до откриването на универсални проблеми характерни за различните жизнени периоди.

Универсални проблеми на съзряването:

-приемането на своето име;

-приемане на собствения си външен вид, лице и тяло;

-самоопределение в системата на отношенията с връстниците от своя и другия пол; 

-приемане на собствения си пол, усвояване модели на полово-ролево поведение;

-самоопределение в системата на отношенията с родителите, преодоляване на емоционалната зависимост от тях;

-изграждане на собствена ценностна система;

-приемане на неизбежността на съществуването (бъдеще, стареене, смърт, раздяла);

-откриването на абсолютността (време, Бог);

-избор на професионална перспектива;

-приемане на себе си.

Универсални проблеми на старостта:

-преодоляване на депресията и дисфорията, възникващи поради намаляване обхвата на физическите способности;

-самоопределение в системата на новите социални статуси и роли;

-преодоляване на емоционалната зависимост от децата и желанието за контрол;

-съчетаване на възможността за щастие и неизбежността на смъртта;

-самоопределение в процеса на стареене (преодоляване на отчаянието; намиране на конструктивни начини за структуриране на времето);

-откриване на сексуалността в старостта;

-позитивно стареене (откриване на свободата).

В своята забележителна книга „Лесно ли е да остарееш?“, авторът И. Кемпер формулира принципите на изкуството на стареенето като стратегия за самореализация на възрастните хора.

По този начин за всяка възрастова група може да бъде създадена специфична кинотерапевтична филмотека. Тук следва да отбележим, че правилото за възрастово хомогенната група не се отнася за възрастта на героите от филмите.  С други думи, например филмите за младежка кинотерапевтична група трябва да включват и филми, които отразяват универсалните проблеми на възрастните хора (например филмите „About Schmidt“ (реж. Александър Пейн), „Simple Story“ (реж. Дейвид Линч).

Най-добрият отговор на въпроса защо това е необходимо, дава цитат от работата на В.Н.Илин, която откриваме и в трудовете на И.Кмпер.  В.Н.Илин въвежда в кинотерапевтичните групи за възрастни пациенти и членовете на техните семейства т. нар. „Терапевтичен театър“:

„И старостта се нуждае от умиротворяване, и младостта се нуждае от умиротворяване. За умиротворяване се говори във всяка сцена. Това, което ние търсим, не е евтино споразумение, което затъмнява чувството на обида, гняв или вина. Всичко това трябва да се каже с цялата пълнота на чувствата, когато старецът може да прости на своя син и обратно – синът на своя баща.  Цялата пълнота на живота се състои само и единствено в живота като цяло. Старият човек губи живота си, ако вече не може да играе с деца, да играе ролята на дете, да бъде дете. Детето не може да получи никаква представа за целостта на живота, ако не може да играе ролята на старица или старец, да играе старост, да се въплъти в образа на старостта.  Нашата личност никога не се предава, ако е жива. Тя може да премине през целия спектър на живота. Смъртта започва тогава, когато в нас угасва и умира детското, когато  се превърнем във вечно стари“.

В този смисъл една доста еднородна по възраст група може да постигне големи терапевтични резултати, когато работи с герои, чиято възраст варира в най-широкия диапазон.

При формирането на група, водещият трябва да има предвид, че в последствие могат да възникнат значителни трудности с хората поради:

-недостатъчна или липса на мотивация да участват в групата;

-наличие на нереалистични, високи очаквания;

-натрупан неуспех в други психотерапевтични групи.

Накрая, кинотерапевтичната група не е подходяща за  хора с общомедицински противопоказания за участие в групова психотерапия.

Приложение 1

Личностни проблеми на участници в кинотерапевтични групи.  

(представени са без редакции, както са формулирани от участниците)

 

1.Елена, 29 г.: Страх от близки отношения с мъже. Изпитвам желание да имам такива взаимоотношения и в същото време да се страхувам от тях: мисля си, че отново ще бъда предадена и отново ще страдам.

2.Наталия, 32 г.: Почти никога не ме оставя мисълта  за раздяла с любимия ми човек.

3.Татяна, 28 г.: Живея заедно с майка ми. Нашите взаимоотношения станаха просто мъчителни. Как да се отделя емоционално от майка ми. Искам да живея като възрастен човек.

4.Владимир, 35 г.: Когато започна да живея така, както ми се иска, другите ми казват, че съм егоист. Може би наистина съм егоист, но колко дълго мога да живееш така, както другите искат?

5.Ирина, 18 г.: Аз търся жената в себе си. Моят проблем е да стана женствена.  

6.Николай, 42 г.: Забелязвам, че често искам това, което мога и дори съм длъжен да го направя, вместо да го направи съпругата ми.

7.Галина, 33 г.: Не умея да изразявам чувствата си нито пред мъже, нито пред деца.

8.Татяна, 37 г.: Когато отношенията ми с някой станат много близки, аз започвам да се държа така, че те прекъсват.

9.Александър, 26 г.: Нерешителност във всички житейски ситуации.

10.Андрей, 36 г.: Омръзнали са ми отношенията с моята приятелка, но не мога да я напусна. Страхувам се, че това ще й причини голямо страдание.  

11.Наталия, 27 г.: Аз през цялото време съм обсебена от детето ми. А то непрекъснато боледува, има енуреза, кашля, болнаво е.

12.Сергей, 41 г.: Живях със съпругата ми 11 г. Сега съм абсолютно равнодушен към нея. Как да продължа?

13.Олга, 29 г.: Искам непрекъснато да плача. Обикновено успявам да се въздържам, но не винаги.

14.Юлия, 25 г.: Аз съм като катеричка в колело. Колкото по-бързо бягам, толкова по-бързо се завръщам.

15.Рита, 42 г.: Не мога да намеря общ език с децата си. Аз им казвам: вие сте длъжни …, а те ми отвръщат: ти си длъжна …  

16.Антонина, 64 г.: Синът ми се ожени и заедно се нанесоха да живеят при мен в моя апартамент. Живеем заедно сега, но те искат да живеят без мен. На кого съм нужна?

17.Ала, 26 г.: Постоянно очаквам да се случи нещо лошо.

18.Зинаида, 41 г.: Моята задача е, как да направя така, че да оправя отношенията в семейството ми.

19.Михаил, 23 г.: Искам да се науча да казвам това което мисля, а не това, което искат да чуят хората от мен.  

20.Анжелика, 34 г.: Аз и съпругът ми се разделихме временно. Това обаче ме плаши. Не го искам.

21.Светлана, 33 г.: Отношенията с родителите ми са много тягостни. Не мога да забравя обидите, нанесени ми в детството. В резултат аз се дистанцирам от тях, равнодушна съм.  

22.Генадий, 44 г.: Често губя смисъл в живота си.

23.Людмила, 30 г.: Неразбиране в семейството, особено с майка ми. Не мога да се отърва от миналото. Страхувам се от самотата, боя се да започна отначало.

24.Анастасия, 37 г.: Любовен триъгълник. Веднъж отнех един мъж от семейството му, а сега същото се случва с моето семейство.

25.Любов, 38 г.: Имам три деца. Чувствам се сама и ненужна. Не мога да преживея обидата на съпруга ми, който ни напусна преди пет години.

26.Зулфия, 27 г.: Колко съм честна със самата себе си?

27.Антон, 34 г.: Не мога да превъзмогна своята неувереност, която ме преследва още от времето когато бях подрастващ – не приемам своята външност.

28.Олег, 40 г.: Едва наскоро осъзнах каква болка съм причинявал на жена ми.  Повече не желая това. Искам да разбера защо правих това, за да не го правя вече.

29.Григорий, 38 г.: Съпругата ми ми каза, че през всичките години от съвместния ни  живот се е преструвала, че й е добре с мен. Сега се чувствам излъган Чувствам се измамен. Как да живея с нея?

Превод от руски, Кунчев.


image

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.12 03:47
 

       1082# Невропсихологични изследвания на деца. Графомоторна  методика

                       „Къща-дърво-човек“ (Васерман, Дорофеева, Мерсон)

 

1.Тематична рисунка „Къща-дърво-човек“.

 Методиката е предназначена за деца на 5 и повече години.

Интерпретират се:

-степента на зрялост на графичния символизъм в рисунката (насищане със съществени детайли, композиционна сложност);

-степен на формирани графомоторни навици  и формообразуващи движения;

-способност да се придават пространствени свойства на обектите и техните пропорции.

Грубите нарушения на пространствените взаимоотношения между елементите на изображението и разпадането на цялостната  структура на изображението при детето на 6 и по-висока възраст със запазен интелект, свидетелстват  за изразени оптико-пространствени нарушения, не рядко съчетани с разстройство на праксиса. Тази картина по-често се характеризира с прогресивно или остро церебрално увреждане.  При остра церебрална недостатъчност, такава симптоматика се наблюдават по-често при деца с фокални лезии (тумор, абсцес, кръвоизлив) в дясното полукълбо. При поражения (лезии) в ляво полукълбо, по-характерни са бедните на детайлни и схематични рисунки (О.А. Крашовска (1980).

По-долу в текста са представени балните критерии за оценка зрелостта на рисунка „Къща-дърво-човек“. Всеки елемент от изображението на обекта се оценява от наличието или отсъствието на значими признаци и след това получените оценки се сумират. При наличие на едни или други грешки, определен брой бал се приспада от получената сума.

а) Оценка на изображението на човек.

-способност да се разпознае в изображението фигурата на човек – 0,5 бал.

-наличие на глава, два крака, две ръце, тяло, две очи, нос, уста, дрехи – по 1 бал;

-наличие на пръсти, уши, коса – по 2 бала;

-наличие на вежди, мигли или шия – с 3 бала;

-ако краищата на ръцете са удебелени/разширени (изобразени като лапи) – 2 бала;

-изображението на човек в профил – 2 бала;

-правилно „прикрепване“ на ръцете и краката към тялото – по 1 бал;

б) Оценка изображението на къща..

-наличие на отделни признаци за къща – 0,5 бал;

-наличие на прозорци, врати и покрив – по 1 бал;

-наличие на елементи за перспектива (триизмерно) – 0,5 бал;

image

в) Оценка изображението на дърво.

-наличие на големи клони – 1 бал;

-наличие на тънки клони и листа – по 2 бала;

-изображение на кора – 1 бал;

-наличие на конусовиден ствол – 1 бал;

-ствол във вид на правоъгълник – 0,5 бал;

-разклонен ствол – 2 бала;

-схематично изображение на дърво (образ-клише) – 5 бала.

При нарушение в паралелността на линиите,на който и да е елемент от изображението, се изважда по 0,5 бал.  за всяко нарушение.

image

Без груби неточности повечето от децата възпроизвеждат по образеца:

-фигура 1 на 3 годишна възраст;  

-фигура 2 на 5 годишна възраст;

-фигура 3 на 5,5 годишна възраст;

-фигура 4 на 6 годишна възраст;

-фигура 5 на 7 годишна възраст.

В съответствие с горепосочените критерии, предложения набор от фигури е адекватен за невропсихологична диагностика при деца на 4 и повече години.

В този случай възрастовите стандарти за изпълнение на горепосочените фигури ще съответстват на горепосочените с поправка:

-от 1 г. –  при деца със съхранен интелект; 

-от 2 г. – при деца със задръжки в психичното развитие;

-от 3 г. – при деца с лека степен на умствена изостаналост.

image

image

3.За деца на 8г. е целесъобразно  да се използва набора от 10-те фигури от теста на Елис (рис. 9)

Фигурите по теста се възпроизвеждат от детето по памет. В зависимост от степента на допуснатата грешка при възпроизвеждане на фигурите, всяка една от тях се оценява с 1, 0,5 или 0 бала. (рид.10). След това резултатът се сумира. Причините за намаляване на резултатите по тази задача могат да бъдат както диспраксия и конструктивна апраксия, така и зрителна агнозия.

За да се разграничат разстройствата на зрителния гнозис от диспраксията, резултатите от тази задача трябва да бъдат сравнени с резултатите, получени по теста на Голдщайн-Ширер, който е по-малко чувствителен към нарушения на пръстовия праксис. Графичният тест на Елис е диагностично доста чувствителен към резидуално-органичната остатъчна органична енцефалопатия при деца.

Източник: Методы нейропсихологической диагностики. Вассерман Л.И., Дорофеева,С.А., Меерсон Я.А.

 

Превод от руски, Кунчев.

image


Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               403# Въпросник за експресна оценка "Стил на семейно възпитание"

                                                                  (за родители)

 

Предназначение: Тестът принадлежи към категорията „популярни“ и позволява на неспециалисти, респ. родители, да извършат експресна проверка и да оценят своя стил на семейно възпитание. Обикновено се прилага в училище в хода на родителските срещи или различни видове упражнения и тренинги.

Инструкция: „Прочетете внимателно всяко едно твърдение и предложените ви към него отговори. Изберете един от четирите отговора – този, който най-много се отнася към Вашите отношения с детето и обградете с кръгче буквата пред него.“

Въпросник

1.Кое според вас в по-голяма степен определя характера на човека?

А/ предимно възпитанието;

Б/ съчетанието на вродени дадености и условията на средата;

В/ преди всичко вродените особености на човека;

Г/ нито едно от посочените, а по-скоро жизнения опит.

2. Как се отнасяте към мнението, че децата възпитават родителите си?

А/ това е просто игра на думи и няма нищо общо с действителността;

Б/ съгласен съм с това;

В/ готов съм да се съглася с това при условие, но мисля, че не трябва да се пренебрегва и традиционната роля на родителите като възпитатели;

Г/ затруднен съм да отговоря – не съм мислил за това;

3. Кой от следните цитати приемате за най-верен?

А/ ”Ако няма какво повече да кажете на детето, кажете му да отиде да се измие”;

Б/ “Цел на възпитанието е да научим децата да се оправят без нас”;

В/ “На децата са нужни не поучения, а примери”;

Г/ “Ако научиш сина си (дъщеря си) на послушание, значи си го научил на всичко”;

4. Смятате ли, че родителите са длъжни да просвещават децата си по въпросите за пола?

А/ мен никога не са ме учили на тези неща;

Б/ смятам, че родилите трябва в достъпна форма да удовлетворят възникващите у децата интереси към тези въпроси;

В/ когато децата пораснат достатъчно, тогава трябва да се говори за това;

Г/ най-добре е първо родителят да говори по тези въпроси с детето.

5. Трябва ли родителят да дава редовно джобни пари на детето?

А/ ако поиска, трябва да му се дава;

Б/ най- добре е да му се дават пари за определена цел и разходите да се контролират;

В/ добре е да му се дават пари за определен срок (една седмица или един месец), за да се научи детето да планира разходите си;

Г/ когато е възможно, може понякога да му се дава някаква сума.

6. Как ще постъпите, ако разберете, че вашето дете е обидило друго?

А/ ще се разочаровам и ще се постарая да разговарям с обиденото дете;

Б/ ще се опитам да изясня случая с родителите на другото дете;

В/ децата сами ще се разберат помежду си, при тях обидите бързо се забравят;

Г/ ще посъветвам детето си, как по-добре да се държи в подобни ситуации.

7. Как се отнасяте към говоренето на “мръсни думи” ?

А/ ще се постарая да му обясня, че в нашето семейство и въобще сред порядъчните хора това не е прието;

Б/ това трябва да се пресече в зародиш; трябва да се прекъсне връзката с тези деца, които говорят “мръсни думи”;

В/ на това не трябва да се отдава голямо значение – все пак всички знаем и понякога употребяваме тези думи;

Г/ на детето трябва да се позволява да изразява чувствата си, независимо че е по начин който не ни харесва.

8. Синът Ви (дъщеря Ви), която навлиза в пубертета, ви моли да я пуснете на вилата на негов суъченик (нейна съученичка). Родителите на другото момче (момиче) няма да са там. Ще я пуснете ли?

А/в никакъв случай – ако децата искат да се повеселят, това трябва да става под надзора на родителите;

Б/възможно е, ако зная, че приятелката й е порядъчно момиче;

В/ тя е разумен човек, ще вземе правилно решение, но аз ще се безпокоя;

Г/ не виждам причина да й забранявам.

9. Как ще реагирате, ако разберете, че детето Ви е излъгало?

А/ ще се постарая да предизвикам у него чувство за вина и ще го разоблича;

Б/ ако случаят не е много сериозен, няма да се занимавам с това;

В/ ще се разстроя;

Г/ ще се опитам да разбера защо ме е излъгало.

10. Считате ли че давате добър пример на вашето дете?

А/ безусловно;

Б/ старая се;

В/ надявам се;

Г/ не знам.

 image

Обработка на резултатите

Получените резултати се сравняват с ключа, като всеки отговор носи по 1 бал. Сумират се баловете и буквата с най-висок бал определя доминиращия стил на отношението.

Интерпретация на стиловете

Авторитетен стил

Вие разбирате и осъзнавате важната роля, която имате за определяне характера на Вашето дете, но признавате и правото му за саморазвитие. Трезво преценявате, кои искания трябва да се задоволяват и кои – не. Готови сте да преразгледате своите позиции по отношение на възпитанието.

Авторитарен стил

Вие ясно си представяте какво трябва да бъде вашето дете и прилагате максимални усилия за да постигнете тази цел. Във вашите изисквания към детето, Вие вероятно сте много строги и неотстъпчиви. Може би на детето не му е приятно да бъде с вас.

Либерален стил

Вие високо оценявате способностите на Вашето дете, прощавате му слабостите. Лесно общувате с него, доверявате му се, не сте склонни към забрани и ограничения. Не трябва ли да се замислите: по силите ли е на детето такава свобода?

Индиферентен стил

Проблемите за възпитанието на детето не са първостепенни за вас. Привърженици сте на тезата, че детето трябва да се научи само да се справя с нещата от живота. А може би то има нужда от вашата подкрепа и внимание?

 

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               1041# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА

                                      КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                               (практическо ръководство – Антон Коновалов)

 ЗабележкаТук е представен превод от руски език на  част I, глава II от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

 

Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

ГЛАВА II – Култура на взаимоотношенията

2.1. Култура на взаимоотношенията в днешното училище

Най-често срещаната (господстваща) култура на взаимоотношения между учителите и учениците се изразява във това, че:

-преобладават „вертикалните“ отношения, дори в извънучебни ситуации;

-учителите най-често като цел на възпитанието виждат послушанието;

-реакциите на противоправните действия на учениците обикновено се извършва в следните направления: заплашване с наказание или наказание (в рамките на неговата компетентност); насочване към специалисти за корекция на поведението; „заглушаване“ на конфликта; отстраняване от класа или училището;

-от гледна точка на много възрастни, в училището няма конфликти (особено конфликти между „учител-учител“), но има неприемливо поведение на учениците, което трябва да бъде спряно;

-когато се реагира на конфликти, все повече се използва езикът на юридическата практика, което предполага определен възглед към ситуацията: определяне на виновния; нарушение на правила и закони, наказание като „носене на отговорност“.

В резултат на такъв подход към конфликта отношенията между неговите участници често могат да се влошат и конфликтът да премине в скрито латентно състояние. Напрежението в отношенията се усилва, а неразбирането и безотговорността на страните един към друг се увеличава. Ако това се случва често, ситуацията в класната стая става напрегната, конфликтна, агресивна и учениците свикват с нея. Атмосферата в класа става неподходяща и неприемлива за отдих, творчество и занятия. Способността да се разрешават конфликти, да се разбират взаимно страните, да се възстановяват нанесените щети от претърпените вреди, изчезва (или не се формира), което води до отключване на „варварски“ отношения.

 

2.2.Възстановителна култура на взаимоотношенията в училище.  

Първо, ще цитирам двама австралийски автори: „Понятието „възстановяване“, независимо дали става въпрос за реконструкция на сгради или предмети или, както е в случая, за човешките отношения, включва два процеса. Първият се отнася до  възстановяването на обекта (или отношенията, както в нашия случай) в предишното му състояние; вторият засяга е укрепването и разширяването на това, за което преди може да се каже, че е било „силна страна“ и е „работило“. За да се постигне това, може да се наложи да се добави нещо ново или да се развие нещо съществуващо.  Второто измерение на възстановяването е трансформационно – когато възстановителните отношения и възстановителната училищна култура не само се ангажират с „ремонт“ на това, което страните вече имат, но също и създаване на възможности за растеж, увеличавайки техния потенциал.

Възстановителните отношения ще бъдат насочени към „лекуване“ на причинената болка и страдание и възстановяване на нанесените вреди. Тези отношения позволяват да се види другия човек в съвсем нова светлина –  това се случва благодарение на факта, че участниците в процеса на възстановителната работа започват да споделят помежду си важни за тях неща.  Възстановителната училищна култура води до позитивни отношения в училищната общност. Философията на възстановяването е философия на взаимоотношенията, а ключът към тях е въвличането в участие и преживяване на чувство за общност, в, създаване на атмосфера на участие и грижа – среда, в която могат да се развият положителни човешки отношения ".

image

2.3.Ценности на възстановителния подход, на които могат да се опират училищните служби за медиация.

-разрешаване конфликтите между хората, без прилагане на манипулация и сила;

-душевно изцеление на пострадалите;

-отговорност на извършителя на деянието (самостоятелна корекция на негативните последици от неговата постъпка; взаимно разбиране и възстановяване отношенията между страните в конфликта;

-промяна на нагласите при реагиране на конфликти и правонарушения от административни и наказателни към възстановителни;

-участниците получават правомощия за разрешаване на конфликтната ситуация;

-подобряване атмосферата в групата (класа) и др.

Във връзка с това, може да се допълни следното:

1.Страхът от наказание не е най-добрият начин за да се промени човек. Повечето хора, които са направили нещо нередно, разбират, че грешат, но обвинителният тон и заплахите на хората около тях ги принуждават да се самозащитават и да се самооправдават. Осъзнаването и вземането на решения са много по-ефективни.

2.Вътрешните качества не са решаващи за човешкото поведение (особено за подрастващите, които са психологически пластични и се опитват да експериментират  различни роли). От това как ще се сложат и развият отношенията в процеса на общуване, зависи как ще се представят ученикът пред нас.  В една ситуация той може да изглежда като насилник, в другия – внимателен син, в третия – активен член на спортен отбор и т.н. Това не означава, че на едно място той е „истински“ (автентичен), а в другите се преструва или по-правилно е да се каже, че той се променя в зависимост от обкръжението си, т.е. от средата. Това е и причината в днешното училище постоянно да се използват понятия като: „приобщаваща среда“, „благоприятна среда“, „училището –любима територия на ученика“ и др. като всички поставят акцент на средата. Детето (както и много възрастни) се променят в процеса на комуникацията, разсъждавайки върху постъпките си, над последиците от действията си. Следователно тук възниква интересен въпрос: Нужно ли е да се съсредоточаваме върху психологическите инструменти за изучаване на личността на „трудните“ ученици, след като в един тип взаимоотношения един тийнейджър може да се появи като хулиган, в друг да бъде раним човек, а в трети – човек, който се стреми да намери изход?

3.Самият конфликт не е нещо крайно негативно. Конфликтът означава, че за участниците има поне няколко важни гледни точки, като решаването му много зависи от способността да се разбере другата страна в конфликта и да се решава конструктивно. Следователно, конфликтът трябва да се разглежда като важен механизъм на развитие. Много открития и изобретения на цивилизацията започват с конфликта. За учителите факта за наличието на конфликт автоматично следва да включи сигнал, че в системата на взаимоотношение е възникнала криза, която изисква допълнителна помощ, подкрепа, усилие на средата с цел, преодоляването на този стопер.

4.Ако участникът в конфликта вътрешно не е съгласен с „утвърдената“ версия за неговото разрешаване, макар външно да изглежда, че я приема, той ще започне да саботира и забавя изпълнението на постигнатите договорености, да разпространява слухове, да доказва на другите своето мнение за случилото се. Често учителите виждат външното „съгласие“ на детето и считат, че конфликтът е решен (детето не спори, защото знае, че учителят така или иначе учителят е прав). По-късно, когато същата ситуация се повтори, учителите са изненадани: „изглеждаше, че е разбрал, (съгласил, приел), а като е напуснал от стаята – отново същото“. Това всъщност са последиците от т. нар. „външно формално съгласие“.

5.Средства за разрешаване на конфликти и моделите на поведение, детето получава от своето обкръжение (предимно от значими възрастни или връстници с „висок рейтинг“). Ако в неговата среда основните средства за реагиране на конфликта са натиск, използване на сила, заплахи и наказание, съществува риск детето да овладее тези методи и да ги използва в бъдещия си живот.

Хората, които представляват службата за медиация, фактически се явяват носители на ценности и образци на възстановителната култура.  Създаването на тази служба и обучението на бъдещи медиатори предполага не толкова предаване на техники и организационни схеми на дейност, колкото трансфериране на идеи, ценности и концепции, които образуват фундамента на възстановителна култура. В бъдеще училищните медиатори се превръщат за своите колективи (класове, групи) в носители на възстановителна култура, предават и разпространяват нейните основни елементи към участниците в конфликта, които преминават през програми за помирение заедно с други членове на училищната общност. Това означава, че службата за медиация се оказва канал за трансфер на норми, стандарти и образци, с други думи, с други думи – канал за трансфер на възстановителна култура.

Членовете на медиаторната служба показват примери за възстановителна култура при разрешаването на конфликтни ситуации, при реагиране на правонарушения, при организиране на дискусии и комуникации по важни въпроси, а по време на „кръгови дискусии“ и училищни възстановителни конференции презентират своите виждания за взаимодействието в училищната среда.

Следователно, ако службата за медиация е създадена като формална структура и всъщност не провежда медиация (или други възстановителни програми), тогава в училищното общество не биха настъпили изменения, свързани със способите за реагиране при конфликтни ситуации и такава служба не може да се приема въобще за налична.

 

Трябва да се има предвид, че дори добре структурирана и активно работеща, една нова служба за медиация в училището ще предизвика нови модели на взаимоотношения в училищната среда доста бавно. Следва да се отчита, че една нова дейност обикновено е много уязвима и нестабилна, тъй като старият начин за реагиране на конфликтите има силата на традицията и инерцията. Ето защо освен провеждането на медиация, (в която се прилагат нови модели на поведение в конфликтна ситуация в концентрирана форма), е необходима допълнителна работа за трансфер на конструктивното взаимодействие в цялата училищна общност (информиране, обучение на комуникативни умения и т.н.). Най-често срещаната практика в медиацията днес е възстановителното посредничество.

image

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
 

           519# Методика за определяне на основни мотиви за избор на професия 

                                                      (Е.М. Павлютенков)

 

Методиката позволява да се установи ролята на едни или други мотиви при избора на професия на учениците в горен курс. На изследваното лице се предоставя въпросник, съдържащ 18 твърдения за професии, които отразяват 9 групи мотиви.

Инструкция: Предлагаме Ви въпросник с 18 твърдения за професии. Оценете в каква степен всяко от тези съждения се отнасят към избрана от вас професия. Отговорите отбележете в зависимост от степента, в която сте съгласен чрез знак „Х“ в тестовата бланка.

image

Обработка на данните

За определяне основните мотиви за избора на професия е необходимо да се изчисли сумата по всяка група мотиви. Групата, която има максимално количество бал се явява основна група мотиви за изследваното лице.

Изчисляват се следните балове по видовете отговори:

-да - 5 бала;

-по-скоро да, отколкото не - 4 бала;

-затруднявам се с отговора- 0 бал;

-по-скоро не, отколкото да - 2 бала;

-не - 1 бал.

Групи мотиви:

-Социални (твърдения 1 и 2) – желание в своята дейност да способства за обществения процес; социална насоченост към общочовешки цели и потребности;

-Морални (твърдения 3 и 4) – стремеж за развитие на своя морален облик; духовен свят; развитие на нравствени качества.  

-Естетически (твърдения 5 и 6) – стремеж към естетика от труда, към хармония, красота, изтънченост, многообразие; развитие на познание за прекрасното; получаване удовлетворение от радостта в своята дейност. 

-Познавателни (твърдения 7 и 8) – стремеж към усвояване на специални знания; познание за конкретен труд.

-Творчески (твърдения 9 и 10) – стремеж към оригиналност на дейността;  занимания с научни открития; получаване възможност за творчество.

-Свързани със съдържанието на труда (твърдения 11 и 12) – конкретни знания за процеса на своя труд; насоченост към умствен или физически труд.  

-Материални (твърдения 13 и 14) – стремеж към получаване на определени блага.

-Престижни (твърдения 15 и 16) – стремеж към професии, които се ценят в обществото (или по-тясното обкръжение; семейството); позволяват достигане до висок обществен статус; дейност, осигуряваща бърза кариера.

-Утилитарни (твърдения 17 и 18) – стремеж към ръководство на хора; работа в големия град; чистота и леснина на работата; ориентация към научна кариера (работа във ВУЗ и институти).   

Източник:

Източник:

  1. Врублевская М.М., Зыкова О.В. Профориентационная работа в школе: Методические рекомендации. - Магнитогорск: МаГУ, 2004. - 80 с. (с. 5 - 7)


image  

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09.12 13:13
 


                 1024# Тренинг за формиране и развитие на емоционално-волевата

                                          сфера на ученици 
„Аз и моите другари“

                           

 

Тема: Аз и моите другари.

Възрастов диапазон: 6-8г.

Задачи:

1.Формиране на умения за осъзнаване отношението към себе си, собствената си външност, своите особености и способности, собствена неповторимост (автентичност).

2.Формиране умения за създаване на словесен портрет на своя другар с помощта на инструкции от психолога.

3.Развитие на умения за използване тактилен контакт, като способ за изразяване на симпатия към другия.

4.Формиране на репертоар от телесни усещания.

5.Формиране умения за изпълнение на задачи до финала им.

Оборудване:  цветни карти – настроение, пиктограма на емоциите, пиктограма на лица на хора, макет „Дърво на настроението”.

-Карти на лицеви изображения на хора и животни – 2 бр. карти с общо 24 изображения.

-Табло от картон, на което е нарисувано  „Дърво на настроението”.

-Лепящи листчета, на които децата записват своето настроение в началото и в края на тренинга и поставят (залепват) върху „Дървото на настроението”.

 

УВОДНА ЧАСТ

Цел: Настройване за делова работа, създаване на комфортна психологическа обстановка. Съобщаване на темата, задачите и плана на занятието.  

Съдържание на работата:

1.Поздравяване един на друг.

 Обучителят приветства децата с добре дошли.  Учениците отговарят, но ако не получи отговор, следва да ги подкани или повтори поздрава.

2.Игрово упражнение „Усмивка”

 Обучителят предлага на детето да погледне своя приятел и да му се усмихне.

3.Игрово упражнение „Моето настроение”

Учениците избират цветна карта на настроението и я поставят върху „Дървото на настроението”

4.Съобщаване на темата, съдържанието и задачите на занятието.

 

ОСНОВНА ЧАСТ

Задача 1: Формиране на умение за намиране  отличителни характеристики на хората (еднакво и различно).

1.Разглеждане на картинки с изображения на хора, беседа за това, че всички хора са различни. Определяне на различия и сходства между хората (използвани методи: въпроси, подсказване, повтаряне на фрази). На учениците се показват лицеви изображения на хора в различно емоционално състояние, възраст, занятие и пр.  и се иска,  да посочат по какво се различават тези хора.  Всеки участник получава по две карти с 24 изображения.

Задача 2: Формиране на умения за създаване на словесен портрет на своя приятел, с помощта на водещия. Формиране на умение за довеждане на започната задача до края.  

Игрово упражнение „Опиши своя приятел”

Обучителят описва ученика с думи: добър, весел, красив и пр. След това описаният ученикът следва сам да състави портрет на другия. В случай на несправяне му се помага.  Твоят приятел сега весел ли е или тъжен?  Той добър ли е или лош? Красив ли е или не? и пр. 

Задача 3: Развитие на позитивно отношение.

Игра „Назови ласкаво – бъди мил“

Обучителят моли учениците да назоват онези имена, с които ги наричат в къщи, техните близки.  Обучителят повтаря имената и ги прави умалителни, ласкави.  След това подканя учениците да ги използват помежду си и да се поздравяват.  По-нататък по време на занятието обучителят използва само тези имена.

Задача 4: Развитие на уменията за използване на тактилен контакт.

Игрово упражнение „Покажи с жестове, че аз съм добър и ти ме харесваш”.

Упражнението започва с фразата: „Аз съм добър, защото …”

Задача 5: Развитие на умението за изразяване на отношение към друг човек чрез думи и действия. 

Игра  „Комплимент”   

Водещият обяснява какво е това комплимент, а след това иска от обучаемите да формулират такива епитети.

Задача 6: Развиване на тактилни контакти между децата

Игра „Вестник”

Обучителят разтваря вестник на пода и моли двама ученика да застанат (да стъпят) един до друг върху него.  След това, сгъва наполовина вестника и децата отново изпълняват същата команда.  Третия етап е при още едно сгъване на вестника.  Идеята е децата да бъдат колкото се може по-близо едно до друго.

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ

Цели:

1.Развитие на умение за изразяване на отношение, чрез комплимент.

2.Рефлексия.

3.Обобщаване на занятието.

Нашето занятие приключва. Припомнете си сега с какво започнахме в началото. Хайде да се усмихнем един на друг и да си направим комплимент.  Първо аз ще кажа: „Деца вие сте превъзходни, вие работихте много добре”. А сега нека всеки един от вас да направи на другите комплимент. Аз ще започвам с една фраза, а вие ще я продължавате.  „Иване, ти през цялото време активно изпълняваше инструкциите, затова ти си ….  А ти Ана, си …… „   Вие всички работихте отлично и заслужавате моята благодарност и уважение.

Нека сега да застанем в кръг, да протегнем напред ръце, да ги съединим в центъра на кръга и тихо да постоим със затворени очи.

Игрово упражнение „Моето настроение” – учениците взимат по една цветна картичка (лепящо листче) и я поставят на дървото настроението. След това всеки един от тях казва каква картичка е избрал в началото на часа и каква сега.

image 

Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1501193
Постинги: 1680
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31