2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Проба 108 – На ИЛ се представят последователно 3 сюжетни картини. От него се иска в лаконична форма да оцени като цяло сюжета и да състави кратък разказ от 2-3 фрази. Времето за експозиция не е ограничено. Пробите са ефективни при относителна съхраненост на експресивната и импресивна реч. При анализа на резултатите е важно да се отбележи в каква степен ИЛ отделя съществени признаци на изображението или прави импулсивни заключения за сюжета на база случайни признаци, активност (действие), инициативност, критичност и други особености. Рис.: а, б, в.
За улесняване на анализа е целесъобразно отговорите на ИЛ да се запишат дословно в протокол (или аудиозапис). Важно е да се запишат въпросите, има ли улесняващи такива, да се обърне внимание на пространствената ориентация, на взаимоотношенията, речевия статус, граматичния строеж на изречението, генериране на вероятности (хипотези, предположения), изводи, детайли или глобалност на мисленето, оценка на речевия статус.
Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство „Стройлеспечать“ Саанкт-Петербург, 1997.
Методика за изследване на мислене – последователни картини
(Васерман – проба № 109)
Проба 109 – На ИЛ се представя набор от последователни картини (4 серии, всяка от които по 4 сюжетни картини). От ИЛ се иска да подреди картините в определена последователност, свързани една с друга така, че да може да се създаде последователен сюжет и да има логика действието. Картините се дават в неопределен ред, например, 3, 1, 2, 4. В два от вариантите на събитията може да бъде открит елемент на разочарование, но може и да отсъства. При анализа се отчитат: способности за отделяне на съществени признаци за всеки сюжет; трудности при словесната формулировка на сюжета (съхраненост на операцията „вътрешна реч“), импулсивност при вземане на решение, критичност и други данни.
Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство „Стройлеспечать“ Саанкт-Петербург, 1997.