Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3797879 Постинги: 2162 Коментари: 116
Постинги в блога от Март, 2017 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – двадесета  част

СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ

Възраст: над 10 г.

Продължителност: 90 мин.

Цели:

= Да се създаде атмосфера на симпатия и взаимно сътрудничество.

= Да се създадат условия за коопериране и сътрудничество на учениците при изпълнение на обща задача.

= Да осъзнаят учениците факта, че успехът на всеки един, зависи от сътрудничеството с другия 

=Да се формира убеждение, за ползата от многообразието и различията и че не толкова конкуренцията и индивидуализма, колкото кооперирането и общите училия  са им от полза.

Стимулен материал:  използва се елементарна пъзел-игра; за всеки участник се подготвя напечатан материал от живота на Мартин Лутър Кинг; подготвя се въпросник, по който ще се води играта.

Провеждане на упражнението

Упражнението е модифициран вариант на експеримент, описан от Елиът Арънсън в книгата му „Човекът – социално животно”. 

На всеки участник се предоставя предварително (2-3 дни преди настоящото упражнение)  биографични материали за живота на Мартин Лутър Кинг.  От тях се иска да се запознаят с информациите и да имат готовност да участват при предстоящо упражнение.  Обръща им се внимание, че от усилията на всеки един ще зависи крайния резултат на класа.  Когато изучават материалите нека да помнят, че всеки един от тях ще държи в себе си парченце от пъзел, който може да бъде построен само ако всеки един участва и даде своя принос.  

По време на упражнението, за всеки участник са отделени по няколко въпроса (водещият сам преценява техния брой, но не по-малко от три), които касаят неговия материал. Колкото са въпросите, толкова парченца от пъзела получава всеки играч.  Пъзелът се поставя върху маса, около която в кръг са участниците, като между тях и масата следва да има 2-3 метра разстояние.  Освен това, водещият назначава комисия от трима ученика – един медиатор и двама асистенти, които водят упражнението и следят за правилността на отговорите.

Водещият започва упражнението със следната инструкция:  „Всеки един от вас получи парченца от този пъзел, който виждате на масата.  От вас се иска, когато чуете въпроса, зададен от комисията, този който има отговор, трябва да постави своето парченце от пъзела.  Въпросите ще се четат от медиатора. Ако някой не се досеща, че въпроса касае него, т.е. той трябва да даде отговор, комисията ще го подсеща.”

Обсъждане:

След приключване на упражнението водещият задава следните въпроси:

= Как се чувствахте като екип?

= Какви точно преживявания изпитвахте, когато някои от участниците се затрудняваше да отговори?

= Имахте ли усещането, че всеки зависи от другия?

= Коя беше първата мисъл, която преминаваше през ума ви всеки път, когато поредния играч поставяше своя елемент в пъзела?

= Как бихте интерпретирали тази игра? Какво ви подсказва тя?

= Има ли подобни ситуации в реалния живот?

= Какви изводи си направихте?

МОЯТ ЛИЧЕН ДОГОВОР

Възраст: без ограничения

Продължителност: по необходимост

Цели:

= да се научат участниците да рефлексират темата за собствената си отговорност за случващото се в обкръжението им;

= да се създадат предпоставки за самостоятелни действия на всеки участник;

Стимулен материал:  бланки за договор за всеки ученик; химикали; възможно е да се използват и играчки-печати;

Провеждане на упражнението

Водещият пита: „Считате ли, че поведението на всеки един от вас, на отделния човек е важно за живота на целия клас, а на училището, на града, на обществото като цяло?”

След това водещият се обръща към аудиторията с молба, да приведат примери за това от историята или случаи, за които са чели, видели, слушали, при които действията на един човек са довели до промяна на ситуация, касаещи големи групи от хора към по-добро в техния живот и отношения в частност.

= „Какво бихте могли да направите вие самите, за да промените вашите взаимоотношения в класа, в дома си, на улицата?” Всяко едно предложение се записва на черната дъска.

След това водещият предлага на учениците да сключат договор със самите себе си, удостоверяващ неговите лични действия.   Водещият раздава бланките и всеки попълва договора си.

Една седмица по-късно, водещият се връща към това занятие и пита всеки един, дали е спазил договора; имал ли е случай, при който е постъпил по нов начин; изпитвал ли е затруднения при промяната си; допуснал ли е проява на старото си поведение; какво мисли за това, което става с него; как се е чувствал, когато е постъпил по нов начин.

Възможно е договорите да бъдат поставени в рамки, подходящо украсени и всеки участник ги занесе в дома си, като го постави на видно място.

 

МОЯТ ЛИЧЕН ДОГОВОР

  

Аз, …………………………………………………………………………………

                                                             /име, фамилия/

Обещавам на себе си, да проявявам търпимост  към хората,  различни от мен по:
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

                             /описват се стереотипи, предразсъдъци/

От днес Аз ще бъда:
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

                               /описва се новото отношение и поведение/

 

Аз вече няма да бъда:
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

                         /описва се старото отношение и поведение/


Дата ……………………                                               Подпис ……………………


Приложение 1  - Идеи за мероприятия, които могат да бъдат проведени в рамките на групата.

Ш     Групата да състави списък с „Принципи на търпимо поведение.” Оформете този списък във вид на красив плакат и го монтирайте в рамка на определено място в класната стая или в коридора пред класната стая.  Направете копие за столовата, за други помещения и помолете учителите да поставят такива копия в своите кабинети.

Ш     Организирайте конкурс за изготвяне на плакати (есе, рисунка, стихове) на тема търпимо поведение.  Представете събраните материали на изложба и наградете победителите.

Ш     Поканете представители на правозащитни организации, които да представят идеите пред участниците.

Ш     Ангажирайте групата, да изготви колаж на тема „Красотата на различията” и го поставете на видно място.

Ш     Подгответе и покажете пред класа презентационен материал, лансираща идеите за търпимостта.  Например, кратък спектакъл или видеозапис на рекламен клип, в който да участват ученици на класа.

Ш     Поканете в училището представители на различни малцинства. Организирайте среща с учениците.

Ш     Подгответе видеоматериали или филми, които са с тематична насоченост за толерантността.

Ш     Подгответе няколко лекции за учениците и родителите на тема „толерантност”, в исторически аспект.  Изнесете лекциите пред учениците, а в писмен вид (или e-mail) изпратете материалите на родителите.

Ш     Ако разполагате с възможности може да организирате фестивал на националната кухня и традициите на хората, живеещи във вашия регион.

Ш     Сформирайте „социологическа група” от ученици, подгответе заедно анкетна карта на тема „толерантност” и проведете социологично проучване в училището и в града. Анализирайте резултатите и ги оповестете по местното радио (радиоуредба).

Ш     Организирайте дискотека с различна национална музика, съпроводена с описание на нейния произход и мястото и в самобитността на определен етнос.

Ш     Създайте комисия за разрешаване на конфликти, към която учениците могат да се обръщат и търсят помощ.  Включете в комисията ученици от различни класове и различни етноси, религиозни убеждения и пр.

Ш     Закупете евтини бели тениски, на които да отпечатате слог, призоваващ за търпимост.  Договорете се с участниците да облекат тениските в определен ден, при определена ситуация.

Ш     Организирайте конкурс за графити по темата за разнообразието в света.

Ш     При всеки случай на дискриминация или насилие, организирайте дебати и дискусии по тях.

 

Приложение 2Работа с родителите

Помолете всеки член на групата, да занесе до родителите си писмо: Как  може да бъде въвлечен родителя в работата на детето си.

= Помолете децата да нарисуват рисунка на тема различия и толерантност. Направете изложба и поканете на нея родителите.

= Организирайте  „чайна” с бонбони и дребни сладки. Поканете родители на деца от различни етноси. Подгответе кратка презентация за малцинствените групи, като поставите акцент на постиженията на отделни представители от съответната етническа общност, разкажете за особеностите на културата, направете кратка историческа разходка, обсъдете  традициите на тези етноси.  Препоръчително е да се свържете с организации, сдружения и други формати на тези малцинствени общности, както и с техни лидери.

= Подгответе анкетна карта и обучете децата за нейното прилагане. Помолете ги след това да направят социологично проучване в семейството си. Обсъдете след това резултатите в групата.

=  Научете децата да изработват генеалогическо дърво или семейна генограма с указания по параметри:  националност, религия, място на раждане, местожителство, миграция.  След това помолете децата да започнат да изработват макета заедно с родителите си и други свои родственици.

= Посъветвайте децата да разказват след всяко занятие какво се случва по време на упражненията.

= Поставяйте възможно след всяко упражнение домашна работа на учениците, която да изпълняват съвместно с родителите им – да търсят помощ от тях, съвети, примери и пр.



Категория: Други
Прочетен: 1159 Коментари: 0 Гласове: 0
 .
Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – деветнадесета  част


Талон 6. ОБИДНИ ДУМИ

Вие живеете в голям град. Родени сте тук. Тук са родени и вашите родители. Винаги сте живели в голям град. За себе си казвате, че сте „градски човек.”  Когато започва учебната година (вие сте вече в 5-ти клас), в класа си виждате нов ученик, казва се Антон.  Директорът  лично е дошъл да го представи. Всички ученици са любопитни да научат повече за него.  Той разказва, че досега е живял при дядо си и баба си на село. Родителите му работят от известно време зад граница, например в Италия. Има по-голяма сестра, която учи в същия град, но тя следва в музикална консерватория. Тя е музикант, свири на цигулка.  Много е известна. Имала е множество концерти в западни държави.  Антон много се гордее с постиженията на сестра си и също толкова я обича.  Антон е чувствително, по зряло за възрастта си дете.  Било очевидно, че липсата на родители го е накарало рано да възмъжее и макар само на 11 години, той се отнасял напълно сериозно и делово към себе си и към другите.  Това му поведение респектирало останалите.

Във вашият клас обаче има две момчета, които останалите не харесват. Тези двамата сякаш не са пораснали. Всички смятате, че са невъзпитани, разглезени, нагли и нахални. Те не дружат с останалите, защото  никой не ги иска за приятели.  Един от вас казва: „Те не могат да имат приятели. Никой не обича да бъде предаван, да бъде унижаван или да се превръща в обект на насилие.”  Родителите на тези двама ученика живеят в България и се грижат за децата си.  Тези двамата винаги разполагат с пари и често показват това пред другите, за да се фукат.  Единият редовно яде и пие в час, като нарушава дисциплината, а другият се стреми да показва по най-различни начини  превъзходството си пред учителя – става и се разхожда по време на час в стаята; демонстративно не пише, като заявява, че няма тетрадка или химикал; поставя краката си върху чина; облича си дрехата и слага качулка на главата си; дразни и разсейва станалите, пречейки им да учат.  Едно от момичетата в класа казва за тях следното: „Те не правят това, което ни виждаме. Те всъщност са толкова дребни човечета, токова са потиснати и смешни, че не могат да преживеят чувството си за малоценност и се стремят да показват някакво псевдопревъзходство пред нас. Ние всички ги съжаляваме. Съжаляваме и техните родители.”

И така, още в първото междучасие описаните двама гамени разбират, че Антон е с ромски произход. Тогава те започват да разказват пред  останалите анекдоти (вицове), с които унижават етническия произход на новодошлият ученик.

Задачи:

= Прочетете ситуацията пред класа.

= Какви варианти за действие бихте обмислили?  

= Кой от тези варианти бихте избрали като най-подходящ и защо?

= Опитайте се да обясните какво преживяват двамата насилници, когато психически малтретират нови ученик.

= Споделете дали са ви известни други подобни случаи.

= Как се е чувствал Антон?

= Вие били ли сте обект на обидни думи?

= Какво преживявате, когато сте били обект на обиди?

= Според Вас кои ученици използват обидни думи?

                = Кои са според вас източниците, от които децата усвояват обидни думи?

= Считате  ли, че  децата усвояват обидни думи от родителите си?

= Какво преживяват учениците, които обиждат? Защо според вас го правят?

Талон 7. ВОЙНА

В часът на класния е поставена темата за човешкото насилие и в частност войната, като форма за насилие на едни хора над други.  Ученикът „А” вдига ръка и дава пример, като се позовава на данни от радиото, които е чул тази сутрин. В радиоемисията спикерът е съобщил за извършен през нощта терористичен акт в азиатска държава. Инцидентът е съпроводен с множество жертви и ранени.  Ученикът „А” прави коментар, като заявява, че извършителите на акта са мюсюлмани-терористи. Той добавя, че всички мюсюлмани са терористи и трябва да бъдат ненавиждани.

Какви биха били вашите действия:

= Да поискате думата от учителя и да обясните своята позиция по въпроса в два варианта: а/ да се солидаризирате с мнението на ученика „А”; б/ да не се солидаризирате с него. Ако изберете вариант „б”, то какво бихте казали?

= След училище, ще споделите с родителите си за това, което сте чули и ще искате тяхното мнение по въпроса. Какво според вас биха ви казали те?

= След часа ще поговорите с ученика „А.” Какво бихте му казали?

Талон 8. ЕТНОЦЕНТРИЗЪМ

Вие сте в началото на 5-ти клас. Ваканцията е отминала. Отново сте се събрали в училищния двор.  Имате нов класен ръководител, който ви води в нова класна стая. Сядате на чиновете и едва сега виждате, че в класа има нови ученици – те са с ромски произход.  Оказва се,че те  живеят, както и останалите ученици отдавна в същия град. Както вашите, така и техните родители са родени в този град.  Учениците от ромски произход са три момчета и две момичета.  През този първи учебен ден новите съученици са най-интересни. Всеки иска да разбере нещо повече за тях.  „Новодошлите” са любезни, общителни, сърдечни и бързо спечелват доверието на останалите.  След като приключват занятията вие се връщате в къщи и споделяте преживяванията от първия учебен ден с родителите си. Разказвате с вдъхновение за новите съученици, като добавяте, че са ви направили прекрасно впечатление.

След като ви изслушва, татко ви казва обаче следното: „Те са от ромски произход, не бива да дружиш с тях.” Какво бихте направили вие?

= Ще се съобразите с мнението му. Все пак той е по-възрастен.

= Ще продължите да общувате с тях, но повече не бихте отворили темата пред никого.

= Ще поискате допълнителни аргументи от баща си, с които той да докаже твърдението си.

= Ще попитате дали може да ги поканите на гости.

= Решавате да ги поканите без да питате родителите си, за да ги запознаете с тях.

НАШИЯТ ЖИВОТ

Възраст: на 9 години

Продължителност: без ограничение

Цел: Да се мотивират учениците към действия, с които да променят ситуацията в тяхното обкръжение  в посока толерантност.

Стимулен материал:  маркери или цветни моливи; листове за писане, рисуване, чертаене.

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на 4 подгрупи.

1. Всяка една подгрупа получава една от следните теми: Моето семейство, Моят клас, Моето училище, Моят двор/квартал.

2. Водещият обяснява какво е понятието „брейнстроминг.”

Мозъчна атака (още брейнсторминг, на английски: Brainstorming) е групова техника за генериране на нови, полезни идеи при вземане на решения и повишаване на творческото мислене. Тази техника може да бъде използвана като помощно средство за: дефиниране на задачата, върху която се работи; определяне на конкретни проблеми; намиране на примерни решения и изследване доколко са надеждни.

В началото на всеки проект, екипът работещ по него трябва да отговори на редица въпроси като „какво“, „защо“ и „как“? Един от най-добрите начини това да се осъществи, е чрез провеждането на така наречената мозъчна атака.  За повече информация – виж приложение 6


Правила на брейнсторминга (мозъчна атака):

= Всеки има право да изказва всякакви идеи, дори най-фантастичните

= Назначен е „регистратор”, който записва идеите.

= Забранява се критика спрямо чужди идеи.

= Забранява се задържането върху една идея.

= Спазва се строг ред на изказванията на идеи.

Всяка група провежда „мозъчна атака” по темите: „Какво можем да направим в нашия клас (семейство, училище, квартал, където различията между хората да бъдат уважавани и почитани.”

Всяка група представя своите идеи. Всички заедно ранжират идеите по степен на предпочитания и избират една идея, която действително може да се осъществи.

Забележка:  Много е вероятно учениците по групи да се нуждаят от помощ. Ето защо водещият „посещава” всяка група, като дава съвети, насърчава, ориентира (виж приложение 1).  Водещият трябва да следи „мозъчната атака” да не се превърне в дискусия. Да се обръща специално внимание на фрази от типа: „Все едно, никой няма да ни разреши да направим това!”, „Нищо няма да се получи” и пр.  Водещият трябва да подкрепя участниците да генерират идеи и да декларира своята готовност за оказване помощ по тяхната реализация.

Цикъл на омразата, агресията и насилието

Водещият съобщава, че ще прочете един хипотетичен цикъл, в който участващите в него лица, могат да бъдат и реални – всички ние.  Това е цикъл на завихряне на омразата, агресията и насилието.

1. Сашо обижда с прякори Оксана – тя е скромно момиче, учи добре, но няма много приятели. Обижда я защото е с руса коса.

2. Оксана използва всеки един случай, за да се надсмее над Митко – той не е много добър ученик.

3. Митко е издевателства над Милан. Милан носи очила, нисък е и прекалено отстъпчив, той е ром.

4. Милан има няколко приятели в класа, които също са роми. Той разговаря с тях и иска подкрепа.

5. Групата решава да отмъсти на Митко за да го накара да престане да тормози Милан.

6.Милан се оплаква на по-големия си брат Карим. Брат му  пристига в училището и заплашва Митко, класния ръководител и директора. Той казва, че училището има отрицателно отношение към ромите.

5. Митко споделя за това със семейството си. Вуйчото на Митко е полицай.

6. Директорът подава жалба за непристойното поведение на Милан в полицията.

7. Вуйчото на Митко арестува Карим, а съдът го осъжда на принудителен труд за насаждане на етническа омраза в обществото.

8. Хората в града разбират за арестуването на Карим и си казват: „Всички роми са агресивни.”

9.Група ученици, принадлежащи към субкултурна група „скинхедс” организира отмъщение срещу семейството.  Главатарят на групата  Виктор организира побой над група ромски деца, в т.ч. и момичета.

10.В ромската махала настъпва бунт.  Искат се намесата на държавни и общински органи и организации.

Може ли всичко това да не се случи?

 Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1044 Коментари: 0 Гласове: 1
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – осемнадесета  част

ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА

Целта на мероприятията в тази част са насочени, да помогнат на учениците да осъзнаят, че те лично биха могли да променят ситуациите, да противодействат на проявите на интолерантност.

Акцентът се поставя върху някои от лостовете за промяна:

1. Предубедеността на една спрямо друга група може да се преодолее,  ако хората общуват непосредствено. Тогава предубедените индивиди ще се натъкнат на реалността на собствения си опит, а не само на стереотипа; това постепенно ще доведе до по-добро познаване и разбиране.

               2. Общуването трябва да се осъществява, в ситуация, в която двете групи са на равностойни позиции.

             3. Промяната в поведението при общуването + информацията от реалния опит, води до постепенна промяна в нагласите на двете групи една за друга. Обратното – отчуждаването (отделянето; изолирането, сегрегацията) води до формиране или утвърждаване на предубеденост.

4. Премахването на сегрегацията позволява промяна в ценностите на двете групи („психологически аспекти на неизбежността”). Обединяването на двете групи ги въвежда в дисонанс. За да преодолеят дисонанса и за да се справят, хората се самоубеждават в обратното на предубедеността.

5. Промяната следва да се извърши при последователност: 1) първо в поведението, т.е. да е наличен контакта и 2) едва след това в познавателната сфера. Всъщност групите сами ще се въвлекат в познавателната сфера и то пряко, а не чрез просвещение, СМИ и пр.

6. Десегрегацията следва да засегне не само мнозинството, а и малцинството. Именно то трябва да промени и адаптира ценностната си система, критериите за оценки, поведенческите модели, убеждения и схващания към доказано печеливши ориентации. Това означава малцинството да се превърне в конкурентноспособно на мнозинството, а от тук да поддържа адекватна самооценка, да се стреми към успехи и развитие.  Обратното – ниска самооценка, самоизолация в свои групи, ново отделяне, самосегрегиране.

7. Преодоляването на враждебността и ненавистта, снижаването на конфликтността и омразата могат да се постигнат посредством обща дейност, при която едните не могат да получат резултат без другите, т.е. при ситуации на взаимна зависимост.

КАК ДА ПОСТЪПЯ

Възраст: над 9 години

Продължителност: 40-60 мин.

Цели: Упражнението има за цел да помогне на участниците да изследват ситуации, в които нетърпимостта може да се прояви в ежедневието и да открият възможни способи за реакция в такива случаи.

Провеждане на упражнението

Участниците се разделят по двойки. Всяка двойка получава по една картичка с текст (талон). От тях се иска да разгледат ситуацията и да изработят най-подходящ и най-неподходящ модел на поведение.

Всяка двойка прави презентация на своята ситуация.  Прочита талона със ситуацията пред цялата група. Разказва за възможните варианти и тези, които тя е подбрала за разрешаване на казуса. След това всяка група отговаря на следните въпроси:

= Кой се участва във всяка от избраните варианти и кой е въвлечен в тях?

= Кой печели от всеки вариант и кой губи?

= Може ли да има още варианти за решения, освен предложените?

= Кой може да помогне за да се разреши ситуацията?

 Обсъждане:

= Можете ли да приведете примери за подобни ситуации от вашия жизнен опит?

= Как сте се държали в такива случаи?

= Какво обикновено ни пречи да постъпим по начин, който разбираме, че е правилен?

= Какво (кой) може да ти помогне да се държим така, както считаме, че е правилно?

= Какво трябва да променим в себе си, за да постъпваме винаги правилно?

= Какво следва да правим дори тогава, когато не сме пряка жертва на интолерантност, а само свидетели?

Талон 1. ПРЯКОРИ

В училищен клас е приета лоша традиция, при която учениците-насилници – тези, които са интолерантни,  невъзпитани, които нарушават добрия тон на цивилизованите човешки отношения и в известен смисъл глупави, се обръщат към другата част от класа – ученици-отличници, добре възпитани, толерантни, уважаващи чувствата и достойнството на другаря си, като използват обидни прякори. По този начин „невъзпитаните” се опитват на компенсират своите липси на влияние в групата, като унижават другите. Освен това насилниците се възползват от факта, че „възпитаните” не могат да си позволят подобен речник, защото те знаят, че подобно поведение би унищожило не само собствения им авторитет, но и доброто име на родителите им. 

Въпросът за обидите, които „невъзпитаните”  използват срещу „възпитаните” е поставян много пъти на общи обсъждания с класния ръководител. Многократно отделни „жертви” са се оплаквали и на директора и на своите ръководители.  Всички „възпитани” са на мнение, че родителите са виновни за това, да произведат некачествена стока в лицето на своите деца. Стока, която никой не иска да купи, защото тя няма хубав външен вид, развалена е – мирише лошо и в крайна сметка за нищо не може да послужи.  Всички „възпитани” на свое съвещание са стигнали до извода, че  родителите произвеждат „невъзпитани деца”, когато тези родители не обичат и не уважават достойнството на своите деца. Колкото повече тези родители ненавиждат децата си, толкова по „невъзпитани” са те.  От своя страна, с поведението си „невъзпитаните” си отмъщават на своите родители, като ги тормозят с проявите си в училище. Освен това, днешното „невъзпитано дете” е утрешния „невъзпитан възрастен” – съпруг, баща, майка, син или дъщеря. 

В крайна сметка класът е разделен на две групи – една голяма група от толерантни ученици и няколко невъзпитани от родителите си гамени.  Ето конкретната ситуация:

Ученикът „А” изпитва удоволствие да обижда ученичката „Б.” Ученикът „А” не е слаб ученик, но просто е невъзпитан. Той иска да се изявява, да бъде главен в класа, да бъде известен. Той е виждал своя баща, как разговаря с неговата майка. Чувал е цинични и обидни думи, с които баща му нарича съпругата си. Ученикът „А” е решил, че така трябва да се държи един мъж с другия пол. Освен това, ученичката „Б” е момиче, което с отличен успех, тя е толерантна, никога не би нарекла другия с обидна дума, защото самата тя знае как наранява обидната дума.  Ученикът „А” обаче не е успял да получи от майка си и баща си качеството състрадателност. Той не умее да общува с другите. Те го ненавиждат, дори мразят. Никой в класа не го иска за приятел. За него те казват: „Този ученик не може да има приятели. Той не признава приятели. На него не може да се разчита. Прекалено е разглезен, сякаш е малко дете.”

Ученикът „А” използва всяка удобна ситуация в час и извън часа да обижда ученичката „Б.” Той я нарича „Пикла”, „Грозна”, „Маймуна” и с други обидни думи.  Ученичката „Б” е казвала много пъти на ученика „А”, че тези обръщения към нея са и обидни и го е молела да се обръща към нея с името и – Марина.  Когато някой друг се обръщал към ученичката „Б” с името и, ученикът-насилник крещял: „Каква Марина, тя не е Марина, тя е „Маймуна.”  Когато се случвало това останалите ученици се възмущавали. Те знаели, че един ден и  те самите могат да станат жертва на насилника.

Задачи:

= Прочетете ситуацията пред класа.

= Според вас какви чувства е преживявала Марина?

= Според вас какви чувства е преживявал ученикът „А”?

= Можете ли да посочите други причини за поведението на ученика „А”?

= Какво бихте направили лично вие ако сте на мястото на Марина?

= Помислете за варианти, които да разрешат проблема;

= Споделете тези варианти пред класа и ги защитете; 

Талон 2. ПРЕДРАЗСЪДЪК

В съседство до вас живее момиче-инвалид. Тя се придвижва с помощта на инвалидна количка.  Вчера вие сте я срещнали в двора. Тя ви познава и кани на своя рожден ден. Какво бихте направили?

= Ще откажете.  Защо трябва да имате нещо общо с инвалид?

= Ще се съгласите, но всъщност няма да отидете. Ще измислите някаква лъжа по-късно, ако се наложи. Вие предполагате, че там ще е скучно.

=  Ще отидете, като вземете със себе си брат си /сестра си/. Ще споделите с родителите си. Ще закупите подарък.

Задачи:

= Прочетете ситуацията пред класа.

= Кой от вариантите бихте избрали и защо?

= Коя би била първата мисъл, която ще премине през ума ви, когато момичето ви покани?

= Как бихте се почувствали?

= Какво според вас е преживявало момичето, когато е решило да ви покани?

= Коя според вас е причината момичето да отправи към вас молба за гостуване?

= Как биха реагирали родителите ви?

= Какво ще обясните на родителите си?

= Какво биха ви посъветвали родителите?

= Ако отидете на рождения ден, как бихте се държали, какво бихте казали?

= Кое според вас е важно да направите, когато гостувате на момичето?

Талон 3. ПРОТЕСТ

Лора е доста странна.  Никой в класа не желае да се сближава с нея, защото тя се облича по начин, различен от останалите. Тази неделя в училището ще се проведе конкурс-спектакъл.  Вие сте ръководител на спектакъла и в момента сте много ангажиран с организацията. Лора е дошла при вас и е помолила да вземе участие като художник.  Вярно е, че Лора рисува много добре, но всички ваши приятели не искат да имат нищо общо с нея и не желаят да я допускат до мероприятието в неделя.  Фактът, че Лора е разговаряла с вас се е разпространил бързо и вече всички в класа знаят за това. Никой обаче не знае как ще постъпите. Приятелите ви се надяват, че ще постъпите така, както те самите.  Какви действия ще предприемете?

= Без да се съобразявате с протестите на приятелите, ще разрешите на Лора да бъде художник.

= Ще се съобразите с приятелите ви и ще откажете на Лора, защото считате, че е по-важно да останете верен на приятелите ви.

= Ще откажете на Лора, като намерите някакъв предлог и по този начин ще запазите уважението на приятелите.

= Ще потърсите съвет, като разкажете за ситуацията на родителите си (или на друг човек, чието мнение уважавате) и ще постъпите така, както те (той) ви посъветват.

Задачи:

= Прочетете ситуацията пред класа.

= Кой от вариантите бихте избрали и защо?

= Защо Лора иска да помогне?

= Колко важно е за вас да останете верен на приятелите си?

= Колко важно е за Лора да вземе участие в спектакъла?

= Какви чувства според вас преживява Лора, когато е дошла при вас с молба?

= Какво ще преживее Лора, ако и откажете/съгласите?

= Какво бихте загубили, ако откажете/съгласите с Лора?

= Какво бихте спечелили, ако откажете/съгласите с Лора?

= Как биха реагирали останалите при всеки един вариант?

Талон 4. СВАСТИКА

На стената в училищната тоалетна вчера някой е нарисувал със спрей свастика.  Какво бихте направили вие?

= Ще преминете покай нея, без да обърнете внимание.

= Ще издебнете удобен момент и ще напишете до нея „Смърт на всички черни”

= Ще издебнете удобен момент и ще я зачертаете със спрей.

= Ще проучите с какво е нарисувана и има ли възможност да се изтрие. Ще започнете да я чистите.

= Ще уведомите класния си ръководител.

= Ще съберете най-добрите приятели и ще им кажете. Ще им предложите да организирате кампания срещу нацистките символи.

Задачи:

= Прочетете ситуацията пред класа.

= Кой от вариантите бихте избрали и защо?

= Какъв е смисъла на този символ?

= Защо според вас има ученици, които изобразяват подобни символи на места, в които другите не могат да ги видят?

= Защо правят това тези ученици?

=Какви чувства преживяват тези ученици, когато нарисуват по стените неща, за които знаят, ще обществото не одобрява?

= Има ли връзка действието на тези ученици с обстановката, в която живеят в домовете си. Какви според вас са техните родители.

= Имате ли идея какво липсва на подобен род ученици?

Талон 5. СКИНХЕДС

Във вашето училище сред момчетата е станало модерно да бъдат привърженици на младежка субкултура, наречена „скинхедс.”  Тази група много бързо става популярна. Много момчета, а по-късно и някои момичета се присъединяват към нея, защото тя им позволява да покажат смелост, че са различни, дава им и свобода.  Да принадлежиш към групата означава голяма гордост. Всеки, който е скинхед е защитен от групата. Всеки, който е скинхед има неограничени права и власт над другите в училище.  Групата води задружен живот – винаги са заедно, вечер обикалят по заведенията, всички се плашат от тях, те са силни, непобедими. Да си скинхед означава, да си свободен. 

Справка: Скинхедс (на английски: skin - кожа, head — глава), разговорно "скинове", "скинари", е название на представители на младежка субкултура, появила се в Лондон през 60-те години. Въпреки произхода на думата, традиционните скинхедс никога не са бръснели главите си изцяло, нула номер. Скинхедс се обявяват се против Това са групи младежи, които се отличават от останалите по външния си вид, облекло, прически, обувки. Най-характерното за тях е, че това са групи от интолерантни младежи, чието основно оръжие е насилието, а основни обекти  за нападение са отделни социални групи, като емигрантите, наркоманите, хомосексуалистите и други.  В България движението се появява през 90-те години на 20-век, като техен основен обект на нападение става ромската етническа общност, а с увеличаване на имигрантския поток от Третия свят и срещу чуждите граждани, пристигащи у нас. През 90-те години  има регистрирани сблъсъци между тях и цигани в София, хулигански прояви и насилие по улиците.

Задачи:

= Прочетете ситуацията пред класа.

= Посочете кой от вариантите бихте избрали и защо:

= Ще се присъедините към групата, като приемете всички нейни ритуални действия и отличителни знаци, за да получите сила и свобода.

= Ще се присъедините към групата, за да получите защита от други насилници в училище и за да си отмъстите.

= Не бихте обърнали голямо внимание на тази група, защото считате, че скоро ще се разпадне.

= Ще потърсите съвет, като разкажете за ситуацията на родителите си (или на друг човек, чието мнение уважавате) и ще постъпите така, както те (той) ви посъветват.

= Ще поговорите със своите най-близки приятели. Ще изразите безпокойството си от възникването на подобна група и ще обмислите начин да предотвратите разширяване влиянието на групата.

 

Забележка: препоръчително е водещият да представи видеоклип или филм на тази тема. 

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1260 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – седемнадесета част


ПИРАМИДА НА НЕНАВИСТТА

Възраст: без ограничения

Продължителност: 40 мин.

Цел: Да се покаже как са свързани между себе си различните нива на интолерантност, да се научат участниците да разпознават различните нива на отсъствие на толерантност.

Стимулен материал:  подготвя се на картон или флип-чарт рисунка на „пирамида на ненавистта”; може да се начертае и на дъската.

Провеждане на упражнението

Водещият запознава участниците с „Пирамидата на ненавистта”,  като нанася върху рисунката различните нива: на върха се поставя насилието, а по-надолу следват: дискриминация; предразсъдъци; стереотипи.
image

= Какво означаваше всеки един от тези нива? (преговор)

= Кои са източниците на всяко едно ниво?

= По какъв начин са свързани нивата?

= Защо нивата са разположени точно в тази последователност?

= Какви са различията и общите неща в тези нива?

= Можете ли да дадете примери за всяко едно ниво на нетърпимост?

= Можете ли да посочите примери при които стереотипите са довели до поява на предразсъдъци; предразсъдъците до дискриминация, а дискриминацията до насилие.

= Представете  по един пример за нетърпимост за всяка една подгрупа (ниво).

= Можете ли да нарисувате картина или да направите колаж, изобразяваща подобна история?

Възможно е водещият да подготви няколко случая във вид на казуси, да ги прочете пред групата и да попита към кое ниво на интолерантност се отнася всеки един от тях.

На база подготвените материали, водещият организира изложба. На нея се канят други ученици и учители. На изложбата, пред всички посетители могат да бъдат разказани от самите ученици определени случаи на интолерантност.

Допълнителни въпроси:

= Винаги ли стереотипите и предразсъдъците водят до насилие?

= От какво зависи това да не се случи?

= Какво можем да направим всички ние, за да не се случват подобни събития на интолерантност около нас?

= Направете интерпретация на следните фрази:

„Струва ми се, че ненавистта е изпълнена със страдания за този, който я изпитва.“

Монтескьо

 

 „Окуражавайте омразата към ненавистта.“

 

Анатол Франс

„Понякога и зад целувките се крие ненавист.“

 

 

Публий Сир

 

„Много хора харесват у себе си това, което ненавиждат у другите.“

 

 „Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх.“

Бърнард Шоу

 

„Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?“

 

Джубран Халил Джубран.

Препоръчително е водещият да възложи задача на един от обучаемите, да прочете стихотворение, което да бъде коментирано:

Ненавистта си има връх
във своята трайност лиха.
От ярост притаили дъх,
два ястреба се сбиха.

 

О, битката им тоя път
бе ядна, страховита,
която всичко в своя път
със себе си помита.

 

Летяха клечки и пера,
и суха пръст, и пясък,
и екна цялата гора
от писъци и крясък.

 

И ето ги - лежат без звук,
бездушни и безкрили,
със клюнове един във друг
забити с сетни сили.

 

Опити от цвета зелен,
от близките дървета,
прехвръкнаха след някой ден
две влюбени врабчета

 

и там, сред старата гора,
където те се биха,
от пръснатите им пера
гнездо си построиха. 


image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.




Категория: Други
Прочетен: 1577 Коментари: 0 Гласове: 1
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – шестнадесета част


Трета фаза:

Водещият дава на двете групи списък от незавършени изречения, които трябва да бъдат допълнени устно. Момичетата отговарят на въпросите за момчета, а момчетата – на въпросите за момичета.

Момичетата …, а момчетата  …

Момичетата обичат …, а момчетата …

Момичетата добре се справят с …, а момчетата с …

Момичетата не обичат …, а момчетата …

Момичетата считат, че момчетата …, а момчетата считат, че момичетата …

След това групите се оттеглят за самостоятелна работа. Предоставя им се време от около 10 минути. От момичетата се иска да подготвят описание на „типично момче”, а от момчетата – на „типично момиче.”

След това групите се събират заедно и обсъждат проектите си.  Сравняват ги. Всяка група изразява съгласие или несъгласие с казаното от другата, като привежда примери и аргументи.

Обсъждане:

= По кои характеристики групите достигнаха до едно мнение?

= По кои характеристики групите не достигнаха до едно мнение?

= Защо според вас момичетата мислят за момчетата не това, което момчетата мислят за себе си и обратно?

= Всичките ли, намиращи се тук момичета съвпадат с описанието на „типичното момиче” дадено от момчетата и обратно?

= Кои елементи от описанията можете да определите, като стереотипи и предразсъдъци?

Обяснение на термина „секстизъм” – дискриминация по полов признак.

Домашна работа

Обърнете внимание как във вашето семейство са разпределени домашните задължения. Попитайте родителите си.  След това направете списък в две колонки на „мъжките” дейности – тези които извършва твоя татко и „женските „ – твоята майка. Преброите ги и напишете под колонките техния сбор. Сравнете  кой във вашето семейство извършва повече дейности, от които семейството се нуждае. Ако забележите големи разлики, помислете как бихте разпределили тези дейности, за да бъдат почти по равно разпределени. Попитайте отделно двамата си родители, като им поднесете списъка си: „Защо се случва така?” Донесете списъците си при следващата среща, на която ще обсъдим резултатите от вашите проучвания.

 

ДИСКРИМИНАЦИЯ

Дискриминацията е отношение, при което се извършва лишаване на определена група от хора или отделен член на тази група от права или възможност за реализиране на права, в качеството му на член на тази група.  Дискриминация може да възникне във всяка социална група – в училищния клас, в училището, дори в държавата.

Възраст: над 11 години

Продължителност: около 90 минути  

Цел:

=  запознаване на участниците с понятието;

=  привличане вниманието на участниците към проблема в обществото;

=  въвличане на участниците в ролята на дискриминирани;

=  иницииране търсене на възможности за адекватни реакции при дискриминация;

Провеждане на упражнението

Водещият обяснява на участниците понятието „дискриминация.”  След това се обръща към учениците: „Досещате ли се за някакъв пример за дискриминация в обществото (във вашето училище, във вашия клас)?”

След това водещият разделя групата на подгрупи от по 3-ма ученика.  Всяка група получава задача да работи по един вид дискриминация.  От групата се иска да помислят и изиграят сцена, илюстрираща този вид дискриминация.  След това, един от участниците е длъжен да обясни на всички, в какво се изразява дискриминацията и как трябва да бъде възстановена справедливостта.

Задачи:

Дискриминация на момичетата по време на спортните занятия

Дискриминация на представителите на някои етноси при наемането на квартира.

Дискриминация на немлади хора при приемане на работа.

Дискриминация на бременни и инвалиди.

Дискриминация на подрастващите по предпочитания към определено облекло в училище.

Дискриминация на бедно облечени хора, при посещения на обществени места (ресторанти, магазини)?

Дискриминация на хора, изповядващи различни религии.

Дискриминация на жените в армията.

Дискриминация на имигранти (чужденци).

Дискриминация по сексуална ориентация.

Допуска се водещият да окаже съдействие на групи, които се затрудняват.

Обсъждане:

= Как се чувствахте,  изпълняващи ролята на „жертва” на дискриминацията.

= Как се чувствахте,  изпълняващи ролята на „дискриминиращи”

= Как намерихте път за решение на проблема?

= Срещу кого обикновено е насочена дискриминацията?

= Защо въобще се появява дискриминацията? Считате ли, че само конфликтът на интереси е причина за дискриминацията?  Има ли още нещо, което поддържа дискриминацията „жива”?

= Кой обикновено инициира акта на дискриминация?

= Как обикновено се държат хората, които присъстват на акт на дискриминация?

= Как се чувстват жертвите на дискриминация?

Домашна работа

Като използвате знанията си за понятието „дискриминация”, проведете разговор с родителите си и им задайте следните въпроси: „Били ли са обект на дискриминация някога? и Играли ли са ролята на дискриминатори?”

 

ХОРА С ФИЗИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ

Възраст: без ограничения

Продължителност: 40-60 мин.

Цел: Да се обърне внимание и напомни на учениците, че заедно с нас живеят хора, които имат ограничени физически възможности и при това, те живеят един достоен живот.

Стимулен материал: необелени фъстъци, бонбони с хартиена обвивка, безалкохолна напитка, чаши за еднократна употребя, чувалчета за боклук; списък с ограничения на физически възможности.

Провеждане на упражнението

Водещият съобщава на участниците идеята си да направят експеримент. Учениците от групата се молят да заемат места на столовете си, които са поставени в две редици една срещу друга на разстояние 2-3 метра.  Групата се разделя на две подгрупи – такива, които нямат право да стават и други, които могат да се движат. Назначават се 2-3 асистенти-регистратори. На участниците се съобщават правилата:

„Сега ще бъде раздадена почерпка. Тя трябва да бъде споделена между двете групи и задължително да е съпроводена с почистване. Половината от вас нямат право да стават от столовете си.” След това водещият поставя пред себе си на маста нещата за почерпката и обявява: „Почерпката е открита!.”  По-нататък водещият и „регистраторите” наблюдават реакциите на учениците. тези, които имат право да се движат сами трябва да дойдат, без да се подканят до масата и да започнат да се черпят. Наблюдава се, дали тези ученици ще споделят почерпката си с тези, които не могат да се придвижват; колко от тях ще направят това; как ще реагират страните; кой първи ще се досети да помогне на другите; ще помогне ли за почистването на стаята.

След около 10 минути почерпката се прекратява. Водещият пита децата:

= С какви проблеми се сблъскахте?

= Какви чувства преживяха в началото всяка от двете подгрупи?

= Какво отразява изиграната сцена? Има ли подобни случаи в живота? Кои хора касаят тези случаи?

След това водещият моли участниците да разкажат за хора с ограничени физически възможности.

След това водещият раздава на групата списъка с различни видове ограничени физически възможности.  Провежда се обсъждане за затрудненията на тези хора.  С участниците се обсъждат въпросите:

= Как според тях се държат хората към тази група от лица, които имат ограничени физически възможности?

= Как тези хора се чувстват?

= Как здравите трябва да се отнасят към другите?

= В своя живот имали ли са случай, при който да помогнат да хора с увреждания или стари хора?

 

НАСИЛИЕ

Възраст: над 9 години

Продължителност: 1 час

Цели:

= Да се покаже на учениците как предразсъдъците и стереотипите водят до насилие.

= Да изработят учениците негативни нагласи към насилието.

Стимулен материал: картички със ситуации на насилие; музика; изрезки от вестници и списания; видеозаписи;

Водещият въвежда учениците в следната ситуация, като прочита фрагмент от радиосъобщение: „Уважаеми слушатели! Трагично събитие се е случило днес в 55-то училище. Една от ученичките в 5-ти клас, която е пълна отличничка, е направила опит да се самоубие. За щастие момичето  е било спасено.  На въпроса защо е постъпила така,  тя е отговорила, че момчета от класа и непрекъснало издевателствали над нея, наричали я с обидни думи, подигравали се, унижавали я, взимали и пари и други вещи, късали и учебниците и дрехите, плюели я, а понякога дори я удряли или блъскали.  Тя никога не можела да си закупи закуска, защото тази група я гонела от опашката, а в стола на обяд, все я пререждали.  Момчетата-насилници обиждали не само нея, а и нейните родители, които наскоро се преместили да живеят в този град. Други нейни съученици обаче са обяснили, че всъщност насилието на тяхната приятелка е заради това, че тя е от ромски произход.”

Провеждане на упражнението

Водещият разделя класа на 4-5 подгрупи и на всяка от тях раздава картички със ситуации на насилие.  Всяка група трябва да прочете ситуацията пред цялата група.  

Списък с примери (картички):

(1) Вчера около 20.00 часа на ул. „Иван Вазов” в града, група подрастващи на възраст 11-14г. жестоко са пребили 12-годишния  Армен Хочианц.  Момчето се е връщало от училище по това време, тъй като е било на школа по музика.  Побойниците са задържани от полицията. На въпроса за причините за нападението един от тях е казал: „Момчето е ром, а миналата седмица роми са надраскали колата на баща ми.” Армен е настанен в болница. Състоянието му е тежко.

(2) Вчера сутринта в центъра на града са възникнали сблъсъци.  По главната улица в града са се движили две момичета с ромски произход.  Компания младежи, са се приближили зад тях и са започнали да закачат момичетата – първоначално с обидни и цинични думи, а след това започнали да ги дърпат за дрехите. Момичетата се опитали да се защитят – едната започнала да крещи за помощ, а другата е ударила силно в лицето единият от насилниците.  Започнали да се събират хора и групата се изпокрила в съседните улици.  Момичетата се прибрали в домовете си и разказали за случилото се. След това двете семейства обсъдили ситуацията и изпратили свои хора да разберат кои са насилниците. Скоро „разузнавачите” се върнали. Извършителите били установени. Семействата обещали жестоко да отмъстят на младежите.
                (3) Във вечерната емисия по телевизията са съобщили, че в Студентския град в столицата се наблюдава събиране на големи групи чуждестранни студенти, които се готвят да напуснат общежитията.  Един от тях дава интервю, в което казва: „От няколко дни група от 10-12 „скинхедс” обикалят студенстките блокове, дежурят пред входовете на общежитията, посещават заведенията, като провокират чужденците от Нигерия и Виетнам към сблъсъци. Вече има няколко случая на побои с отнемане на ценности.  Полицейските органи са известени, но не предприемат видимо никакви мерки.”

След това водещият пита:

= Колко човека участват в ситуацията?

= Колко от тях са насилници?

= Колко от тях са жертви?

= Кои са причините за насилието?

= Как са реагирали жертвите?

= Как са реагирали останалите участници в сцените на насилие?

= Какво може да направи голямата група от хора спрямо насилниците?

След това водещият може да помоли учениците да разкажат други случаи на насилие, за които знаят.

Забележка:  Много е важно водещият да създаде особена атмосфера за това упражнение.  Ако има възможност е целесъобразно да бъдат използвани подходящи фотографии, аудио- и видеозаписи.  Ако в самия град (училище или дори класа) има такива ситуации, е по-добре да бъдат използвани те като примери.  Възможен е вариант, вместо обсъждане, учениците да бъдат помолени да подготвят писмо до една от жертвите от тези ситуации.  Ако самият агресор-насилник (или група) е в самия клас, то тогава е възможен вариант класът да се раздели на няколко групи (4-5 подгрупи), всяка от които да подготви писмо до насилника и до жертвата на насилие, както и да бъде помолен насилника да подготви писмо до жертвата.

След това писмата на всяка група се прочитат пред всички и се обсъждат.

Домашна работа

= Намерете в средствата за масова информация (вестници, списания, телевизия, ИНТЕРНЕТ) примери за насилие около вас.  Опитайте се да откриете в тях елементи на предразсъдъци, стереотипи или дискриминация.

Категория: Други
Прочетен: 1075 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – петнадесета част

(8) Мъж на около 60 години работи с екип от колеги на 20- и 30-годишна възраст. Екипът, включително и началникът, често излиза заедно след работа, но не кани по-възрастния мъж. Той разбира, че по време на тези излизания те обсъждат проблеми, свързани с работата и се чувства изолиран.

(9) Жена кандидатства за работа във фирма за кетъринг. Отказват да я назначат на основание на
факта, че фирмата назначава само хора с официални документи за квалификация в областта на кетъринга. В последствие тя разбира, че мястото е било предложено на неин приятел, интервюиран след нея, който също няма такава квалификация, но е с различен цвят на кожата.

(10) Млада жена работи в ИТ компания. Тя поема все повече и повече отговорности, но началникът й отказва да я повиши, като заявява, че е прекалено млада и няма да се ползва с уважението на останалите членове на екипа.

(11) Мъж работи в бар. Колегите му разбират, че е хомосексуалист и непрекъснато правят забележки и се смеят на сексуалните му предпочитания.

(12) Алена и Саша са на 11 години, ученички в 5 клас.  Днес следобед те решават да поиграят с топка в училищния двор, тъй като времето е хубаво.   На футболната площадка за изненада няма никой и те решават да играят на футбол – Алена ще пази на вратата, а Саша изпълнява дузпи.  По улицата преминават група момчета на тяхната възраст, спират се край оградата и започват да крещят, че това не е игра за момичета, че са неспособни да ритат топката.  Алена и Саша се спогледали и в този миг разбрали, че и двете преживявали едни и същи чувства. Те били обидени и наранени от непохватните и незрели подхвърляния на мъжката компания.

(13) Лопес обича рок-музика. Наскоро той е бил при своя братовчед в друг град, който е известен рок-музикант и по негов пример си е поставил на едното ухо обеца с щипка. Днес той отива на училище. Негови съученици още на двора започнали да му подвикват: „Ей, Лопес, каква е тази обеца на ухото ти? Ти да не си жена. Само жените носят обеци. Какъв мъж си ти!”

(14)  Сестрата на Мина е инвалид и използва инвалидна количка. Вчера Мина беше поканила свои съученици в къщи, за да им покаже хубав нов филм.  Когато се появила обаче сестра и Глория всички гости си заминали един по един от къщата. На другия ден в училище всички обсъждали сестрата на Мина.

(15)  Аминна е мюсюлманка. Тя винаги носи на главата си забрадка, дълги дрехи и не се храни в столовата. Нейни съученички и се присмиват заради облеклото и, а едно момче от класа и дори я карал да яде свинско месо.

(16) Катя  е на 17 години. Тя решава да покани в дома си неин приятел, с който имат връзка от няколко месеца.  Тя съобщава на родителите си, че приятелят и е чернокож. Каква би била реакцията на родителите?

(17) Довършете изреченията:

Когато г-жа „А” и г-н „Б” сключат брак и заживеят съвместен живот:

= Съпругата трябва да  …

= Съпругът трябва да …

Когато децата на г-жа „А” и г-н „Б” имат рожден ден, те им подаряват най-често:

= На 3-годишната Моника …

= на 5-годишния Джейк …

Домашна работа

На учениците се поставят няколко задачи по избор:  

= Да подготвят кратко есе на тема някоя от характеристиките на интолерантността. Темите се раздават по време на занятието на всеки един ученик:

Примерни теми: социални стереотипи, сексизъм; расизъм; дискриминация, сегрегация, експлоатация, ксенофобия, национализъм, фашизъм, етноцентризъм, репресия, геноцид, търсене на врага, шовинизъм, хетерошовинизъм, хетеростереотип.

= Да проведат разговор с родителите си и да се опитат да открият, дали техните родители са свободни от дискриминационно отношение или не. Да подготвят примери, които да споделят пред групата.

= Да проведат изследване спрямо родителите си, като приложат анкетна карта със следните въпроси:

1  Днешните богати хора са …

2  Гражданите на Европейския съюз са …

3  Днешните политици са …

4  Българите са …

5  Българите, напускащи България са …

6  Пристигащите в България имигранти са …

 

ЕКСПРЕСЕН ВЛАК

Възраст: над 12 години

 Продължителност: 40 мин.

Цел:

= разкриване на налични предразсъдъци в групата;

= осъзнаване неизбежността на предразсъдъците;

Стимулен материал: Предварително се подготвя списък с пътниците.

Списък:

= циганка

= явен хомосексуалист

= млад човек, болен от СПИН

= небрежно облечена жена с малко дете

= любопитен влах, който непрекъснато ви прави комплименти

= човек от село с голям прашен чувал и работни дрехи

= африкански студент (чернокож)

= бивш затворник

= мюсюлманка с традиционно облекло

= полицай

= тийнейджър с вид на наркоман, с оцветена коса, множество татуировки, обици, гривни и ланци;

= инвалид в инвалидна количка

= китаец, който е извадил странна храна със силни подправки;

= човек, говорещ неразбираем език

= последовател на религиозно течение „кришна”

= престарял свещеник

Провеждане на упражнението

На всеки участник се предоставя списък. Водещият поставя въпроса: „С кои от тези хора най-малко бихте искали да пътувате в едно купе?.” От учениците се иска да определят три лица, които са най-малко предпочитани и да направят три най-предпочитани избора.

След това участниците се разделят по групи от по трима човека.  Всяка група представлява купе. Те заемат и по този начин места в класната стая.  Целта е да се направи ранжировка по списъка по такъв начин, че да се определи четвъртия спътник. След това групата се събира заедно и обсъжда различните избори на групите.

Обсъждане:

= Трудно ли ви беше да стигнете до единно мнение?

= Защо при различните групи подредбата се оказа различна?

= Защо при всички (или някои) групи някои отговори съвпаднаха?

= Какви могат да са причините на един човек, да не желае за спътник някого? Кога взимаме решение ръководени от страх, от отвращение, от неприязън?  Колко в тези случаи подобно решение е обосновано?

= Какво можем да направим в такива случаи с нашите чувства?  И нужно ли е въобще да правим нещо?

= Според вас чувствата ли са тези, които ни карат да вземем такова решение или нещо друго?

= Ако вие се окажете в тази ситуация (на нежелан в купето), как бихте се чувствали?

= Как бихте постъпили все пак, ако се окажете в едно купе с човек, който е нежелан от вас?

= Имали ли сте случаи, при които сте попадали в такава ситуация и сте се държали зле с хора, които не ви се нравят?

= Виновни ли са хората, с които ние не желаем да пътуваме?

= Какво според вас те биха почувствали, когато срещнат нашето недоволство?

= Как според вас е най-добре да се постъпи в такива случаи?

 

Домашна работа

= Вземете с вас предоставения ви списък и се опитайте да приложите упражнението на родителите си, като анкетирате отделно мама и татко.  Получените отговори ще споделите при следващата среща. 

= Помислете върху темата: „Как да се преборим с предубедеността към другия?”

 

ЖЕНСКА РАБОТА

Възраст: без ограничения

Продължителност: 40 мин.

Цели:

= да се изследват предразсъдъците и социалните стереотипи, свързани с половете;

= да се запознаят учениците с дискриминацията по полов признак;

Стимулен материал:  Подготвя се въведение по темата „Дискриминация по полов признак”, списък с професии и занимания и бланка за отговори.

Провеждане на упражнението

Упражнението обхваща три фази:

Първа фаза: Групата се разделя на две подгрупи по полов признак.

На учениците се предоставя списък с различни професии. Избира се един от тях за „регистратор.” От тях се иска да прочетат всяка една професия и да определят , коя работа е за жени и коя за мъже.

Списък:

= журналист

= готвач

= детегледачка

= шофьор

= санитарен техник

= зъболекар

= пилот

= президент

= кмет

= секретар

= пожарникар

= ветеринар

= бръснар

= лекар

= юрист

= писател

 = учител

= химик

= медицинска сестра

= танкист

 = съдия

След приключване на ранжировката, всяка група оповестява подредбата си.  Регистраторът отбелязва подредбата, като следи за съвпадения и различия. След това той прочита своята ранжировка. Следва обсъждане на професиите. Иска се аргументация за всяка една подредба. Пита се на какво се дължат различията.

Втора фаза:

На участниците от двете групи се предоставя списък с дейности:

= готвене

= купуване на продукти

= почистване

= изхвърляне на боклука

= игра с детето на футбол

= четене на детето преди заспиване

= ремонт на електроповреди

= измиване на съдовете

= поливане и грижа за цветята

= забиване на пирони

= ремонт на колата

= печелене на пари

= разходка на детето в парка

= грижа за детето в детския кът

= помагане на детето за училищните му задачи

След това водещият иска всяка една група да обясни своите избори.  Той поставя въпроса така: „Какво не може да прави жената? Или какво може да прави мъжът?  Какво могат да правят и двата пола?

Водещият се стреми с допълнителни и въпроси да подтиква групата в списъка на двете групи да се впишат всички упоменати професии.  И накрая: „Какво научихте от тази игра?”

 

 

Категория: Други
Прочетен: 1639 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – четиринадесета част

ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

Предразсъдъкът е схематизирано отношение на човек към друг човек или към група от хора, за които обикновено, носещият предразсъдък разполага с нищожно малко информация.  Предразсъдъкът може да се формира и на база негативни последици от връзка с определен човек, който принадлежи към някаква социална група. Тогава човек обобщава, генерализира частния опит и го разпространява върху цяла група от хора, с която е идентифицирал този човек.  

Трябва да се прави разлика между предразсъдък и стигма.  Стигмата е етикет, който носи негативен оттенък.  Предразсъдъкът също е стигма, който не винаги  носи  отрицателен оттенък.  „Всички жени са добри майки”– това е предразсъдък, а „Всички баби са неспособни да отглеждат внуците си” – това е стигма.

Много често човек приема за истина предразсъдъка, без да извърши проверка за неговата истинност, само поради факта, че принадлежи към определена група, в която този предразсъдък вече е приет за истина. Съществуват различни видове предразсъдъци. Те могат да са свързани с пола (сексизъм), възрастта (ейджизъм, ажизъм), националната или етническа принадлежност (етноцентризъм, национализъм), професия, местоживеене, социален статус, материално положение, религиозна принадлежност, сексуална ориентация (хомофобия), определени интереси на хората, здравословно състояние на човек (хора в неравностойно положение) и пр.

При предразсъдъците важи едно правило: Колкото с по-малко информация и с по-ограничен жизнен опит разполага човек, толкова по-голяма е вероятността да приеме предразсъдък. 

Предразсъдъкът е необоснована предубеденост, негативна нагласа на човека спрямо нещо. Той е прибързано създадено и често неаргументирано мнение. Предубедените хора често проявяват неспособност при преработката на информация по отношение на обектите към които са предубедени.

Предубедената личност – „авторитарна личност.” Доказана е връзка между тези два конструкта. Изследвания (Тиодор Адорноу) показват, че авторитарната личност има следните характеристики: 1) често е твърда в убежденията си; 2) признава „конвенционалните” ценности; 3) не търпи слабост (нито у себе си, нито у другите); 4) проявява силна склонност към наказанията; 5) мнителна е и проявява прекомерно уважение към властта.

F-тест за ниво на авторитарност

1. За престъпленията от сексуален характер като изнасилване и нападения на деца, само затворът не е достатъчен; такива престъпници би трябвало публично да бъдат бити с пръчка или подложени на още по-тежко наказание.

2. Повечето от хората не съзнават какво голямо влияние оказват върху живота ни заговорите, устройвани на тайни места.

3. Послушанието и респектът към властта са най-важните добродетели., на които децата трябва да се научат.

Висока степен на съгласие с подобни твърдения означава авторитарност.

Установено е, че ако родителите са използвали в отношенията си с детето строга дисциплина и суровост, както и заплахата за оттегляне на обичта си към тях (условна обич), по-късно стават авторитарни личности, които запазват уважение към официалната власт, но мразят други социални групи (привнасят агресия). Детството на такива деца е зависимо, контролиращо, ограничаващо, наказващо от страна на родителите.

Политически непопулярните възгледи и становища не са критерий за определянето на предразсъдъци, както и политически популярните гледни точки не са признак за отсъствието на такива. В социалните науки предразсъдъкът се разглежда главно като продукт на социални стереотипи.

Четири основни причини за предразсъдъка: 1) икономическо и политическо съперничество или конфликт, 2) пренесена агресивност, 3) потребностите на личността и 4) конформизъм.

Един от факторите за формиране на предразсъдък е свързан с необходимостта на човек на оправдае собственото си поведение, да се спаси от чувството за вина и да се окичи с етикета „добродетел” или поне, че е направил така, както всеки един на неговото място.

Например, ако сме проявили жестокост към някой човек или група от хора, ние подценяваме този човек или група, за да оправдаем собствената си жестокост. Ако можем да убедим самите себе си, че хората от дадена група са недостойни, непълноценни, глупави или неморални, това ще ни помогне да не се чувстваме неморални, ако ги поробим, лишим от достъпа до добри училища или убием. След това можем да продължим да ходим на черква и се чувстваме добри християни, защото този, на когото сме причинили зло, не е човек като нас.

Друг фактор за формиране на предразсъдък е потребността на хората от висок статус и власт.  Изследвания доказват, че колкото по-ниско стъпало заема човек в социалната йерархия (по-ниски доходи, по-непристижни професии, по-малко значими контакти, по-ниско материално благосъстояние) и има по-малко власт (липса на престижни, ръководни постове, липса на обществено влияние и авторитет), толкова е по-предубеден. Например, нискостоящият е много по-предубеден по отношение на раси, полове, възраст, сексуални ориентации и пр., отколкото този с власт и висок социален статус. Не случайно в членската маса на редица асоциални групи с дискриминационна ориентация  преобладават лица с нисък социален статус.  Обяснението е: 1) имат силна потребност да се самоутвърждават над някого; 2) разглеждат дискриминираните, като конкуренция; 3) недостатъчна грамотност и образование; 4) силно фрустрирани и по-агресивни.

Механизъм за формиране на предразсъдъка  („Човекът – социално животно” – Елиът Арънсън)

Думата „стереотип”, както и думата „предразсъдък”, има отрицателна окраска. Тя се отнася за прекаленото обобщаване — приписването на еднакви особености на всеки индивид, принадлежащ към дадена група, без оглед на действителните различия сред членовете на тази група. Така да се вярва, че цветнокожите хора имат вродено чувство за ритъм или евреите са материалисти, означава да се приема, че практически всички чернокожи усещат ритъма или всички евреи се стремят да натрупат богатство. Създаването на стереотипи обаче не е непременно преднамерен акт на оскърбление: често това е само един начин да се опрости представата ни за света и всички ние го правим до известна степен. Когато чуем думите „ирландски пастор”, „нюйоркски шофьор на такси” или „италиански бръснар”, в съзнанието на повечето от нас изниква специфичен образ. Когато стереотипът се основава на опита и в общи черти е правилен, той представлява опростен метод за възприемане на света, който улеснява адаптацията. От друга страна, ако затваря очите ни за индивидуалните различия в рамките на дадена група от хора, той затруднява адаптацията и крие потенциална заплаха. Освен това повечето стереотипи не се основават на общовалиден опит, а почиват на слухове или образи, създадени от средствата за масова информация, или пък се изграждат в съзнанието ни като средства за оправдаване на нашите собствени предразсъдъци и жестокост.

Ще определим предразсъдъка като враждебна или отрицателна нагласа към дадена група, формирала се въз основа на погрешна или непълна информация. Българските думи, които най-точно отразяват смисъла на определението, дадено от автора, са „предубеждение”, „предубеденост.”

Пример за формиране на предразсъдък „ейджизъм”

Малката Мери получава сервиз „Сузи — Домакиня” („пълен комплект със собствена фурничка”) за своя рожден ден: на деветгодишна възраст тя вече има изработен условен рефлекс да мисли, че мястото й е в кухнята. Този рефлекс е така дълбоко залегнал, че баща й е убеден в генетичния произход на „домакинското чувство.” Този пример съвсем не е плод на въображението. Изследвания, проведени от Рут Хартли, показват, че на пет години децата вече имат ясно изразена представа кое е подходящото държание за жените и за мъжете. Тази неосъзната идеология може да има сериозни последствия за обществото. Например Джийн Липман-Блумен съобщава, че огромното мнозинство от жените, които от ранно детство са възприели традиционен възглед за ролята, свързана с пола им (т. е. „мястото на жената е вкъщи”), не се стремят към по-високо образование; от друга страна, жените, възприели по-егалитарен поглед към ролите, свързани с пола, проявяват много по-голям стремеж да получат по-високо образование.

Експеримент на Мюзафер Шериф за формиране на предразсъдък

Изследваните лица са били нормални, добре приспособени дванадесетгодишни момчета, които са били случайно разпределени в две групи — „Червени дяволи” и „Булдози.” Децата във всяка група се приучват да работят съвместно. Това се постига с организирането на дейности, при които членовете на всяка група са силно зависими едни от други. Например момчетата във всяка група е трябвало заедно да работят, за да построят трамплин за скокове към плувния си басейн, да приготвят храна за цялата група, да построят въжен мост и други.

След като се е развила силна сплотеност сред членовете на всяка група, почвата е била подготвена за внасянето на конфликт. Изследователите постигат това, като организират поредица дейности със състезателен характер, в които двете групи се изправят една срещу друга — например в игри като футбол, бейзбол и теглене на въже. За да се засили напрежението, на отбора победител се присъждат награди. Това довежда до известна враждебност и лошо чувство по време на игрите. Като допълнение изследователите измислят доста безскрупулни начини, за да въвлекат групите в ситуации, които са специално планирани да създадат конфликт. В една от тези ситуации се организира лагерно празненство. Експериментаторите подготвят нещата така, че „Червените дяволи” да могат да пристигнат много по-рано от „Булдозите.” Подготвени са два напълно различни вида закуски: половината от храната е прясна, привлекателна и апетитна, а другата половина е скашкана, неапетитна и отблъскваща. Вероятно поради вече зародилото се съперничество момчетата, пристигнали по-рано, прибират по-голяма част от съблазнителните закуски и оставят по-неинтересните, неапетитни, скашкани и развалени храни на противниците си. Когато членовете на „Булдозите”" пристигат и виждат как са измамени, ги обзема разбираемо раздразнение — раздразнението им е толкова силно, че започват да наричат другата група с най-различни обидни имена. Тъй като „Червените дяволи” са убедени, че заслужават това, което са си взели (кой превари, той натовари), те са възмутени от това поведение и реагират по подобен начин. Словесните обиди прерастват в замерване с храна и за много кратък срок се разгаря истинска схватка.

След този инцидент игрите със състезателен характер се прекратяват и се организират редица дружески контакти между групите. След като вече се е породила неприязън обаче, простото отстраняване на съперничеството не може да заличи враждебността. Тя дори продължава да се засилва, когато двете групи се занимават с такива миролюбиви дейности като гледане на филми. Накрая експериментаторите успяват да намалят враждебността.

Конформизмът, като причина за формиране на предразсъдък

Доказано е, че колкото една личност е по-конформно настроена (отстъпчива, съобразяваща се, подчиняваща, придържаща се към обществените норми), толкова по-бързо и лесно възприема и усвоява предразсъдъците на групата си.  Освен това, много от предразсъдъците се приемат за абсолютни истини, без проверка на данните.  И не на последно място – самите норми и институциите могат да създават предразсъдъци, чрез актове или манипулация.

Възраст: без ограничения

Продължителност: най-малко 60 мин.

Цел: да се запознае групата с различните видове предразсъдъци

Провеждане на упражнението

Добре е занятието да започне с разказ за предразсъдък. Тук предлагаме следния текст:

В едно далечно малко село живеела млада бременна жена. Съпругът й починал още преди да се роди детето им и тя била съвсем сама в малката си колиба в края на селото. Един ден, докато събирала дърва в близката гора, тя видяла малка ранена невестулка да лежи свита до един храст. Без да се колебае дълго, жената взела раненото животинче и го занесла вкъщи. Знаела, че ако го остави така в гората, то или ще стане плячка на други хищници или ще умре от глад. А и тя имала нужда от някоя живинка в дома си, тъкмо щяло да й бъде другарче...

Не след дълго невестулката оздравяла и макар да била диво животно, се привързала към жената и не се отделяла от нея, била кротка и не проявявала типичния за тези животни характер. Няколко месеца по-късно жената родила. Трябвало сама да се грижи за детето си и да се справя с всичко останало. Било й много трудно, но нямало на кого друг да разчита, справяла се доколкото й били възможностите...

Така си минавали дните, докато един следобед не й се наложило да излезе за малко и да остави детето си съвсем самичко вкъщи. Не й се искало, притеснявала се, но нямала друг избор, не можела да го вземе със себе си там, където трябвало да отиде. Излязла от дома си и оставила бебето вкъщи само с невестулката, молейки се всичко да е наред, когато се прибере. Не минало много време и жената се върнала вкъщи, но стигайки на прага на дома си примряла от ужас: там стояла невестулката, устата й цялата била изцапана в кръв и я гледала право в очите...

Причерняло й в този момент на жената, сякаш светът се сринал в краката й... Инстинктивно скочила, грабнала подпряното зад вратата дърво и само с няколко удара убила невестулката - това животно, което тя спасила от сигурна смърт в гората, което хранела, отделяйки от собствения си оскъден залък... В замяна на нейните грижи то в първия удобен момент е посегнало на най-свидното й, единственото й дете...

Точно в този момент от стаята се чул някакъв звук. Като тих бебешки плач...

Втурнала се жената натам и какво да види – детенцето си лежало в люлката, а до него... До него на земята имало труп на разкъсана скоро змия...

Тогава жената разбрала всичко – току що е убила невестулката, която спасила живота на бебето й...

Следва обсъждане:

= Какво искате да споделите, след като чухте тази притча?

= Откривате ли в нея предразсъдък?

= Какво е значението и последиците от този предразсъдък?

= Интерпретирайте фразите: 

„Предразсъдъците са второто име на обществото ни.”

„Да разбиеш атома е по-лесно, отколкото предразсъдъците на хората”Айнщайн.

„Предразсъдъците ограничават и заличават човешкото в нас.”

Единственият затвор за човека е клетката от предразсъдъци, в която самите ние се затваряме. Всеки, който е извън този затвор е свободен! Ти от коя страна на решетката си?

„Лошият човек е като въглена, ако не успее да те изгори, то ще те очерни.”

„Мнозина хора са усвоили широка гама от предразсъдъци, докато са седели на молената на майка си или баща си.”

Участниците се разделят на подгрупи (по 2-4 човека) и се раздават сценарии. Тук могат да се подготвят ситуации, които са характерни за конкретния град (училище), дори клас.

Обсъждане:

= Какво е общото при всички изиграни сценарии?

= Известно ли ви е сега какво означава понятието предразсъдък?

= Защо в сценариите хората винаги се придържат към тези модели?

= Как се чувстват жертвите на предразсъдъците?

= Заслужават ли жертвите на предразсъдъците такова отношение?

= Можете ли да си припомните дали вие не сте били жертва на предразсъдък?

= Когато сте били жертва как сте се чувствали?

= Как според вас могат да се предотвратят подобни ситуации?

Сценарии

(1) Анастасия е девойка на 18 години, току-що е завършила своето средно образование. Завършила е със успех на 5.25. Тя е добро дете на своите родители. Опитала е да кандидатства във висше учебно заведение, но не и е достигнал бал. Ще и се наложи да опита следващата година отново. Сега обаче тя търси работа, за да помогне на своите мама и татко и за да има средства за самата себе си. Анастасия се явява на интервю за работа. Работодателят – собственик на голяма верига магазини за хранителни стоки е насрочил ден за приемане на нови работници. В залата има поне още 20 жени, а местата са само 10. Анастасия е най-младата от тях.  Когато идва нейния ред, след обмяна на няколко думи, работодателят и казва: „Госпожице, на нас ни трябват улегнали жени, такива, които имат семейства и знаят да пазят хляба си. Вие сте твърде млада, твърде неопитна и според мен това би попречило на бизнеса ми. Препоръчвам Ви да потърсите друга работа за сене си, може би сервитьорка или продавач на балони в някой цирк.”

(2) Марчело е мъж на около 55 години, добре сложен, висок, строен, здравеняк, с приятна външност и запазен за годините си вид. Вече от около година Марчело се е оттеглил от активен живот, след като над 30 години е работил като професионален войник и специалист в сферата на автотранспорта. Бил е на множество мисии зад граница.  В армията той е научен на дисциплина и отговорност. Умее да поема рискове и големи натоварвания. Амбициозен е и има високо чувство за себеуважение. Колкото и да му се иска да се оттегли в заслужена почивка, Марчело не е на себе си в това ново състояние – иска му се да работи. Днес в сутрешния вестник той намира обява за работа, в която пише: „Фирма за експресни куриерски услуги търси шофьор на лекотоварен автомобил на пълен работен ден.  Изисквания: професионален опит не по-малко от 2 години, професионално свидетелство за управление, чувство за отговорност, желание за работа в екип, начална заплата 2700 долара месечно.” Марчело позвънява на посочения телефон и говори с жена, която е наоколо 50 години, според Марчело:

= „Добър ден, казвам се Марчело Джонс, удобно ли е да говорим?

= Да, кажете.

= Обаждам се по повод обявата за работа, публикувана в сутрешния градски вестник.

= Е, и …

= Искам да попитам, дали бих могъл да кандидатствам.  Условията, които са публикувани ме удовлетворявам, а изискванията покривам.

= Чуйте господине, Вие на колко години сте?

= На 55 !

= Не става, трябват ни млади момчета. Потърсете другаде работа.”

(3)Джесика е на 28г., американка второ поколение. Нейните родители са мюсюлмани,  имигранти от Ирак и живеят в щатите повече от двадесет години. Семейството и уважава и се придържа към националните и верски традиции на родината-майка – Джесика и двете и сестри също съблюдават тези правила. Днес Джесика е закупила специален вестник за обяви и се е заровила в колонките за работа. От няколко седмици тя е на трудовата борса, след като фабриката, в която е работила била фалирала. В едно от съобщенията тя намира условия, които я удовлетворяват. Става дума за работа в голям магазин за облекло. Търсят се продавачи.   Още същият ден следобед тя е в магазина за интервю с управителя. По време на разговора работодателят и заявява: „Вижте млада госпожо, фирмата има политика – не позволяваме на работниците по време на работа да носят на главите си шапки, шалове или каквото и да било. Ние приемаме това като неуважение към клиентите ни. За съжаление точно Вие не можете да работите тук.” 

(4) Елена е ученичка в 8 клас. Тя е отговорна млада дама. Постига отлични резултати в обучението си. Има много приятели. През уикенда тя и майка и посещават голяма разпродажба на дрехи. Днес в първия учебен ден на седмицата Елена пристига на училище с нова рокля. Приятелките и я питат от къде я е купила. Казват и, че я харесват и те също биха си купили.  Тя заявява, че през уикенда заедно с майка си са посетили голяма разпродажба в близкия град и за я закупили от магазин „секънд-хенд.”  Когато чуват това,  една от съученичките и казва: „Ха, значи ти си бедна. Родителите ми никога не биха ми купили такъв подарък, а аз не бих го приела. Чудя се как може хората да се обличат с такива дрехи. Падна ми в очите.”

(5) Асен е ученик в 5 клас. Тази година е преместен от друго училище в сегашния си клас. Неговите родители са променили работата си и сега всички живеят тук. Асен никого не познава.  Той е възпитано, приветливо, вежливо момче.  От начина му на общуване личи, че родителите му са отговорни хора. Той е добре облечен. Външния му вид е много специфичен и развеселяващ, защото има черна къдрава коса, чийто дълги кичури падат над лицето му. Усмивката му е пленяваща и разкрива бели като бисери зъби.  На бузите си има малки ямички, които му придават допълнителен чар. Още през първия учебен ден създава много контакти с новите си съученици. Всички се трупан около него – интересен им е.  Асен разказва за себе си с неприкрито доверие към новите си приятели. В един момент към групата се приближава ученик от друг клас, той е с две години по-голям и пита: „Ти май не си българин, а? Ей, ти да не си от ромския етнос? Ако си такъв, нямаш работа тук. Изчезвай. Ей, деца този май наистина не е българин, недейте да общувате с него.”

(6) Анета е на 12г. тя наскоро се е преместила от малкия си роден град в големия мегаполис, тъй като родителите и са започнали работа тук.  Тя говори със странен акцент, който издава, че е от провинцията.  Съучениците и бързо забелязват това и започват да я дразнят.

 (7) Фирма за преводи настоява всички кандидати за работа като преводачи да имат свидетелства за правоуправление на МПС, тъй като

понякога се налага да предават или да приемат материали от клиенти.
image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.


 

Категория: Други
Прочетен: 1944 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – тринадесета  част

СТЕРЕОТИПИТЕ В НАШИЯ ЖИВОТ

Възраст: над 10 години

Продължителност: 30 - 50 мин.

Цел:

= да се научат учениците да разпознават стереотипите в себе си и обществото;

= да получат възможност открито да споделят мислите и чувствата си за съучениците си;

= да получат възможност за разкриване на преживяванията си;

Стимулен материал:  мека топка или друг предмет, който може да бъде подхвърлян между участниците; листчета за гласуване, на които участниците ще напишат имената на свои съученици; моливи; шапка.

Забележка:  Занятието е групово, след като учениците са се запознали с понятието „стереотип.” Участниците трябва да добре да се познават, т.е. упражнението не се прилага в началото на серията, ако групата е сборна.

Провеждане на упражнението

Учениците сядат в кръг.  Водещият раздава моливи и листчета и дава следната инструкция: „Напишете на тези листчета името на този Ваш ученик, който според вас е пример за толерантно поведение.” Учениците гласуват и поставят листчетата в шапката. Водещият избира 3-4 листчета, в зависимост от броя на групата, а след това предлага ново гласуване, но сега участниците предлагат името на съученик с интолерантно отношение. Отново се прави избор на 3-4 ученика.  Обявяват се резултатите от комисия от 3 участници.

След това водещият дава следната инструкция:

„Сега с помощта на всички ще напишем историята на няколко човека от нашата група. Първо ще напишем историята на тези, които сте посочили като толерантни съученици, а след това на тези, които са интолерантни. Правилата са следните. Ще си подхвърляме топката от човек на човек. Аз първи ще подхвърля топката, като преди това ще създам първата история на този ученик. Този, към който е отправена топката я хваща и продължава да „пише” историята, след това вторият я подхвърля на трети, който продължава да „пише” и така, докато историята се развие до определен финал. Имате право да подавате топката и към този, чиято история се пише.  При „писането” на историята има следните правила:

= да разказвате за прояви, които доказват неговата толерантност, ако е избран в групата на толерантните или за нетолерантност, ако е избран в групата за интолерантните.

= да разказвате истории от приказния свят, като използвате сюжета от определена приказка, като само името на героя – добър (толерантен) или лош (интолерантен), следва да бъде името на ученика.

= да разказвате само за поведения, които тези герои проявява винаги или много пъти, или считате от опита си, че те биха постъпили с голяма доза увереност по този начин.

= всеки един трябва да задържи при себе си топката най-малко 30 секунди, през което време да „пише” историята.

Опитайте се да създавате историята бързо. Колкото по-бързо топката сменя притежателя си, толкова по-бързо ще бъде написана историята.”

След това водещият започва историята, като дава тон на групата, който най-вероятно ще бъде поет от следващите участници.

Пример за старт на интолерантен ученик: „Живял някога, преди много години в гори тилилейски, откъснат от света един опасен вълк. Хората го наричали „Алекс.”  Този вълк бил необикновен. Преди да стане вълк, той бил човек, но хората го проклели и изгонили от селото си.   Когато бил човек той не бил обичан от хората, защото …”  - водещият подхвърля топката на друг участник от групата.

Обсъждане:

= Какво научихме за нашите герои?

= Какви черти приписахме на тези герои?

= Защо приписахме точно тези черти?

= Какво общо имаше в историите и по какво се различаваха?

= Какво различава нас от описаните черти на героите?

= Кои от описаните черти на героите се явяват стереотипи?

= Има ли истина в това, че тези черти на героите са стереотипи?

= Има ли неистини в това, че тези черти на героите са стереотипи? (вменени черти)

Домашна работа

= На учениците се поставя за домашна работа, да опишат свои поведенчески модели, които според тях са стереотипни (толерантни и интолерантни) и да имат готовност при следващата среща да ги споделят с групата.

= Да проведат разговор с родителите си (отделно с мама и отделно с татко), като се опитат да установят стереотипи на мислене за по отношение на: определени нации; определени етноси; по социално положение; материално състояние;

ВСИЧКИ КРАВИ ЛЕТЯТ

Възраст: без ограничения  (добре е обаче изказванията да бъдат подбрани по възраст, т.е. да е налице еднородност в оценките и съжденията).

Продължителност: 30 мин.

Цел:

= да се преработят стереотипите, функциониращи в групата;

= да се осъзнаят от учениците  вредите от генерализираните изводи, които правят хората;

Стимулен материал: Подготвят се листчета (талони) с незавършени изречения (около 10 на брой), като е добре те да са адаптирани за съответния район, област, училище, група.  Такива могат да бъдат:

= Всички по-слаби ученици …

= Всички ученици, на които родителите не им обръщат внимание …

= Всички ученици от ромски произход …

= Всички чужденци …

= Всички по-големи ученици …

= Всички отлични ученици …

= Всички богати хора …

= Всички момичета …

= Всички стари хора …

= Всички момчета …

= Всички политици са …

= Всички учители са …

Провеждане на упражнението

Водещият моли участниците да завършат изреченията. След това учениците се обединяват по двойки и сравняват своите твърдения.  След като приключат, всички сядат в кръг. Поставя се едно от твърденията на вниманието на всички. Започва обсъждане, сравняване с други варианти. Идеята е да се започне дискусия. Водещият може да попита защо мислят по този начин и биха ли привели примери от живота. След това иска от групата контра-примери.

След това водещият отива до дъската и написва например: „Всички ученици от 5 Б-клас  се учат лошо”  и пита: „Какво мислите за това твърдение?, Какво в него е правилно и кое е неистина?. След това твърдение, може да се изпише и друго: „Всички ученици от 5 Б-клас имат примерно поведение и са пример за подражание.” Отново се провежда дискусия.

Обсъждане

= Според вас как човек формира стереотипите си?

= Имате ли стереотипи на мислене, които не сте изпитали в опита си дали са правилни или не?

= Считате ли, че човек възприема понякога готови стереотипи, например  от родителите си? Можете ли да дадете примери за такива стереотипи?

= Пречат ли или помагат готовите стереотипни модели на мислене и поведение?

= Според вас лесно или трудно човек може да промени стереотипите си?

= Какво е нужно на човек за да промени един стереотип?

Домашна работа

Проведете разговор с родителите си и се опитайте да разберете какви стереотипи на мислене и поведение имат те към вас, към другите гора. Направете с тях същата анкета, каквато направихме и ще разберете. След като проведете анкетата с родителите си, проведете с тях разговор. Имайте готовност на следващата среща да споделите с групата впечатленията си.

ХРИСТИЯНИ - МЮСЮЛМАНИ

Възраст: над 11 години

Продължителност: 40 мин.

 Цел: Да се изследват стереотипите по отношение на различните етнически и религиозни групи, съдържанието и вида на техните прояви в живота.

Стимулен материал: бланки с въпроси

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на няколко подгрупи. Всяка група работи с един от вариантите на работните бланки.  Всеки участник получава бланка.

Водещият моли учениците самостоятелно да попълнят работните бланки.  След това всички се събират в една група и започва обсъждане на отговорите. Накрая отговорите се обсъждат за всяка група.

Обсъждане:

= Беше ли ви трудно да попълните бланките?

= Съвпадат ли мненията на всички групи?

= Как стигнахте точно до това мнение?

= Беше ли повлияно мнението ви от стереотипи?

= Какви стереотипи забелязахте да се проявяват?

= Съгласни ли сте с това, което прочетохме в бланките?

= изпитвахте ли затруднения при груповата обработка на данните? От какъв характер бяха те?  Дайте примери.


            Работен лист

БЪЛГАРИ

Българите обичат …

Ние всички знаем, че българите …

Българите можеш да познаеш по …

Българите винаги постъпват …

Всички останали считат, че българите …

РОМИ

Ромите обичат …

Ние всички знаем, че ромите …

Ромите можеш да познаеш по …

Ромите винаги постъпват …

Всички останали считат, че ромите …

ВЛАСИ

Власите обичат …

Ние всички знаем, че власите …

Власите можеш да познаеш по …

Власите винаги постъпват …

Всички останали считат, че власите …

ХРИТИЯНИ

Християните обичат …

Ние всички знаем, че християните …

Християните можеш да познаеш по …

Християните винаги постъпват …

Всички останали считат, че християните …


image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 3819 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 09:01
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – дванадесета  част

СТЕРЕОТИПИ

Стереотипите са несъстоятелни обобщения, които ние правим за тези, които малко познаваме.  Човешкият мозък е устроен по такъв начин, че той непрекъснато извършва сложни мисловни процеси, един от които се нарича „класификация.” Това е процес, при който човек подрежда по групи отделни предмети, събития, явления и др. на база сходства и различия.  Всяка една от тези категории (типове) съдържат определени общи, типични за категорията черти. Ако ние отнесем един човек към дадена категория, ние автоматично му приписваме типичните черти на тази категория. При това, колкото по-малко информация имаме за този човек, толкова е по-голяма вероятността на сгрешим при класификацията му, а от там и да му припишем положителни или отрицателни черти, които въобще може да не се отнасят за него.

Ето няколко примера:

= Американците имат войски по целия свят – Всички американци са войнолюбци.

= Магазинер ви е върнал по-малко ресто – Всички магазинери мамят.

= Ученикът „А” дружи с група по-възрастни ученици, които имат агресивно поведение – Всички в тази група са насилници.

= Японците са прецизни, дисциплинирани, трудолюбиви, ниски, с дръпнати очи, жълти, любознателни. Японец означава още – честност, достойнство, харакири, високи технологии, надеждност, бойни изкуства.

= Гражданина на ЕС – добродушен, умен, трудолюбив, дисциплиниран, организиран, социализиран, възпитан. ЕС означава още – законност, хуманност, справедливост, висок стандарт.

= Германец – дисциплинираност, организираност, трудолюбие, сдържаност.

ВСИЧКИ ЯБЪЛКИ СА ЧЕРВЕНИ

Възраст: без ограничения

Продължителност: 1 час

Цел: Да се запознаят учениците с понятието „стереотип”

Провеждане на упражнението

Водещият прочита на учениците историята на Ели  в страната на плодовете и зеленчуците.  Това е една повест на Ал. Волкова, написана през 1939г. и е превод на приказката на Франк Баум  „Вълшебникът от Оз” с незначителна преработка.

Историята на Ели

Всички вероятно знаете за Ели от приказката за „Вълшебникът от изумрудения град.” Вие обаче не знаете, че Ели никога в своя живот не е виждала зеленчуци и плодове, тъй като в Канзас те не растели.  Когато на Канзас се завихрил отново ураган, този път Ели била пренесена в страната на плодовете и зеленчуците.  Първото нещо, което Ели видяла било голяма червена топка. „Кой си ти?” – попитала Ели. „Домат” – отговорило кълбото. И Ели продължила по-нататък.  След малко попаднала на голяма жълта топка. Тя се представила сама: „Лимон” и предложил на Ели да опита от него. Ели отчупила малко парченце, но той бил толкова кисел, че тя заплакала.  Обидила се Ели на Лимона и продължила.  Изведнъж забелязала продълговат плод, който също и предложил да го опита. Тя се престрашила, опитала го и много и харесал вкуса. „Ще те запомня теб, как е името ти? – казала Ели. „Банан” – отговорил плодът.  Ели продължила по пътя си и скоро излязла на обширна поляна. Седнала.  По едно време съзряла между дърветата да висят една големи червени топки. „Ей, домати, познавам ви, хайде да си побъбрим” – казала Ели. „Ние не сме домати, ние сме ябълки”  - прозвучал обиден глас. „Добре, добре, аз те познавам добре, ти си червен и кръгъл. Ти си домат и недей да лъжеш.” Ябълката, с която си говорила Ели толкова много се разстроила, че се откъснала и паднала на земята.  По-нататък за бъбрене не можело да става и дума.

                Ели продължи напред и по едно време огладняла.  Тя се намирала в поле, където имало много жълти топки . „Опитай от нас, ние сме много сладки” – шептели те. „Намерили сте глупачка. Вие сте жълти – значи сте кисели” – казала Ели.  Така тя останала гладна, а сладките дини само вдигнали нагоре рамене.  И изведнъж на поляната какво да види – удължен плод.  „Дай да опитам от теб. Гладна съм” – казала Ели.  Горката люта чушка никога не се ползвала с популярност и с радост предоставила възможност да нагости Ели.  От лютост и удивление Ели отново заплакала.”

За по-голяма нагледност, водещият може да раздаде роли и да помоли участниците да изпълнят историята на сцена в класната стая.

= Кой от вас се досети за проблема на Ели през фокуса на нашите упражнения?

= В какво е допуснала грешка Ели?

= Ако групата не е в състояние да се досети, водещият може да запита: „Всички ябълки ли са червени?” или „Всички жълти плодове ли са кисели?”

= След това водещият моли участниците да помогнат на Ели.  Водещият раздава роли.  Ели игра един от учениците, а останалите подхождат към нея в определен ред и обясняват в какво тя е допуснала грешка. Те  трябва да се опитат да и помогнат за да се почувства по добре в страната на плодовете и зеленчуците.

Обсъждане:

= Защо Ели е имала неправилна представа за плодовете и зеленчуците?

= Спечелила ли е или загубила?

= А плодовете, спечелили ли са или загубили?

= Интерпретирайте фразата: „За да разбереш другия, трябва да обуеш неговите мокасини“

= Дали ако стереотипите не съществуваха нашият живот би бил по лек и лесен, или може би ще бъде прекалено сложен за човешкия разум?

= Какво мислите за себе си: Дали сте дете, което рано е пораснало или дете, към което се отнасят като с дете?

Водещият обяснява на децата, че това което те наблюдават в поведението и мисленето на Ели за плодовете и зеленчуците се нарича „стереотип.”

Водещият дава допълнителни примери за стереотипи.

= Национален стереотип: „Ние българите трябва да отглеждаме животни, плодове и зеленчуци, за да ги консервираме и оцеляваме по този начин”

= Национален стереотип: „Ние българите имаме право да произвеждаме вино и ракия в неограничени количества.”

= Стереотипи на мислене към хора с увреждания:

·         Жалки и достойни за съжаление

·         Жестоки или зли

·         С трагична съдба, но смели

·         За посмешище/ понасят шеги за своето състояние

·         Агресивни/предизвикващи агресията на останалите

·         Представляващи тежест, обременяващи/отхвърлени от обществото

·         Несексуални (а-сексуални)

·          Неспособни пълноценно да участват във всекидневния живот

= Стереотипи на мислене към различните полове:

·                     Момичетата трябва да харесват кукли „барби.”

·                     Момчетата трябва да си играят с пистолети и да се учат колко яко е насилието.

·                     Хубавите жени са винаги с  руси коси.

·                     Жените винаги искат да се женят, а мъжете ги е страх от брак.

·                     Мъжът трябва да получава по-висока заплата.

·                     Момичетата трябва да са с дълга коса.

·                     Момчетата трябва да са с къса коса и да не приличат на момичетата.

·                     Книги четат само задръстените момичета.

Обобщение: Стереотипът изпълва реалността, той улеснява начина ни на живот. Стереотипът попълва празните места в нашия бит. Стереотипът ни показва социалната реалност такава каквато си я представяме. Стереотипът ни позволява да общуваме с тази част от обществото, с която намираме общи идеи, интереси и влечения.

Накрая се обсъжда каква положителна роля играят стереотипите в живота на човек и каква е отрицателната им роля?

                Справочен материал:

                През 1922г. Уолтьр Липман (журналист) пише своята книга “Обществено мнение”, че възприемането на света и личния опит се направляват от клишета, които човек наследява от собствената си култура. Клишета, които използваме за да обясним своето и чуждото поведение. Те могат да бъдат вкарани и използвани във всяка една сфера от нашия живот.

                Един пример за стереотип, свален от http://twilight.foromotion.net/t2503-topic  на юзер с ник: „silent winter

Имам един ... познат, голям скин, голям нацист, голям метъл. Приятелката му е яка, той .. да речем, че не е. Аз и няколко приятели сме на беседка, той също, други хора също, слушаме ги как се подиграват на някой минаващ с розова блузка. Чупи бутилка, скача върху нея, троши стъклото и на въпроса какво прави отговаря "Това са евреи.” Пие две глътки гадна водка, започва да псува всички на цигани, турци и евреи. Нарежда всичко, което не е "true.” Онзи ден ми дават някакъв линк, отварям го, гледам същия голям скин, голям нацист, голям метъл, с една дума, голямото "true" нарежда мен и приятелите ми в импулс и се заканва как щял да ни бие, подиграва се как от малък пиел на баща си ракията, а ние не. Etc. Такива хора са ми най-малкото странни. Ясно е, че точно този един ден ще ми мие мотора или ще продава вестници, но ме е яд, че заради неговата неуместност сега и с приятелката му не си говоря, което вече определям като загуба.

Това, което исках да кажа, е, че повечето изцепват подобни глупости, за да се направят на нещо, което не са, или да се впишат в някаква определена компания или в обществото като цяло. Което си е жалко. Аз приемам различните. Аз бях, съм и ще продължавам да бъда една от тях и да приемам всеки различен от мен. Но това е доста трудоемко при наличието на толкова кретени, които толкова добре знаят какви са всички около тях без да ги познават, само защото носят някакъв външен белег, който съответният кретен е изтълкувал по някакъв начин.

Домашна работа

                = Подгответе списък на стереотипите, които сте възприели момчетата от своите бащи, а момичетата от своите майки. Отделете ги в два раздела:  положителни, с които сте съгласни и можете да защитите и отрицателни, с които не сте съгласни и се опитвате да промените.

                = Подгответе списък със стереотипите на българина.
image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1908 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 08:55
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – единадесета  част

СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ

Възраст: без ограничения

Продължителност: около 60 мин.

Цели:

= Да се покаже на участниците, че различните групи в обществото влияят по различен начин върху техния живот.

= Да се предостави възможност на учениците да се поставят на мястото на тези различни култури.

= Да се покаже преимуществото да равнопоставено влияние на различните култури върху живота на обществото.

Стимулен материал:  листове хартия в четири цвята, пари за почерпка.

Провеждане на упражнението

Водещият съобщава, че днес, след приключване на занятията групата ще получи почерпка. Водещия обаче добавя: „Колебая се между няколко варианта (например, сладолед, бонбони, сладки). Предлагам на всички да гласуваме.”  След това водещият  раздава  по равен брой от четирите цвята на участниците. 

= на отличниците – сив цвят;

= на добрите – бял цвят;

= на тези с тройки и двойки – жълт цвят.

Водещ: „А сега нека всеки да нарисува на хартията своя избор.” След това водещият събира всички листчета (бюлетини).

След това водещият изведнъж започва някаква игра (виж която и да е игра от част 1), заявявайки, че по-късно ще брои бюлетините.

След известно време, изведнъж водещият съобщава: „А сега ще преброим само жълтите бюлетини” и ги изброява. Съобщава резултата и пита: „Тази ситуация хареса ли ви?”,   като след това продължава с играта.

След известно време: „По принцип бих могъл да преброя и белите бюлетини.”  След това водещият взима кубчето с бели бюлетини, разделя го на две и изброява само едната половина. Съобщава резултата и продължава играта.

След малко по-късно водещият отново прекъсва играта и казва: „Тук май с бюлетините всичко се обърка. Мисля, че е по-добре жълтите въобще да не ги броя. Вместо тях ще изброя сивите.” Водещият изброява сивите и съобщава новия резултат. Веднага след това пита: „Какво мислите за всичко това тук?” . изслушва групата и я подканя да продължат с играта.

В края на играта водещият напомня на всички, че сега ще отидат да се почерпят.  След това пита: „Какво мислите за резултатите от гласуването?” . Водещият насърчава, ако има  идеи в групата за отчитане на всички гласове.  След изчисляване на гласовете, групата реализира малка почерпка.  По време на угощението и след това се води неформален разговор по темата.

Обсъждане:

= Какво е това справедливост?

= Кой обикновено взима решения?

= Винаги ли тези решения са справедливи?

= Как се чувствахте, когато не бяха изброени някои от гласовете?

= Тези, чийто гласове бяха преброени добре ли се чувстваха?

= Кой в реалния живот взима решения?

= Кой не участва при вземането на решения?

Домашна работа

Проведете разговор отделно с майка си и отделно с баща си. Попитайте ги:

= Как във вашето семейство се вземат решенията?

= Кой взима най-често последното решение?

= Винаги ли решенията са били справедливи?

= Имало ли е случаи, при които спрямо някого е имало несправедливо решение?

= Всички решения, които родителите ви взимат за вас, справедливи ли са? 

 

ЕТИКЕТИ

Възраст: без ограничения

Продължителност: 30 мин.

Цели:

= Да се почувстват участниците в ролята на „стигматизирани” (отхвърлени, етикирани, сочени с пръст) хора.

= Да осъзнаят недостатъците на този подход към хората.

= Да разберат когнитивните процеси (когнитивни изкривявания), които заставят стигматизираните хора, да потвърждават създаденото мнение на обществото за тях (самосбъдващи се пророчества или „торба с вълшебства”).

Стимулен материал:  лепящи листчета; материали със задачата.

Провеждане на упражнението

Водещият подготвя лепящите листчета, като написва върху тях определения, например: „умен”, „ленив”, „лидер”, „равнодушен”, „сърдечен”, „агресивен”, „милостив” и пр.

Водещият поставя „етикетите” върху челата на всеки един участник (изборът на наименования е случаен). 

След това водещият инструктира: „Нямате право да говорите един с друг. Нямате право да отлепвате листчетата от челата си. те трябва да стоят там. При прочитане на листчето, играчът  напуска играта.  Забранено е да ползвате огледала за да четете надписа си.  От вас се иска, от този момент нататък, докато изпълнявате следващата задача, всеки един да се държи с другия като с човек, който е представен в надписа, т.е. така, сякаш това е истина.

След това водещият ангажира групата  с рисуване или някаква друга задача. Важното е децата да могат да общуват.  Добър вариант за това е да изиграят определен скеч по двойки, разигравайки диалог и действие от известна приказка. Възможно е този сценарий да бъде прочетен преди поставяне на задачата.

Обсъждане

= Как се чувствахте , когато с вас другите се държаха по начин, по който вие не се чувствате?

= Потвърждаваха ли участниците своите етикети в процеса на общуването, т.е. предугаждаха ли ролите си и вписваха ли се в тях?

=  Защо се случи така, че когато другите се държаха с някого по начина, който изискваше етикета, те започваха да се държат по този начин, без да знаят какъв е надписа им?

= Всички ли достигнаха до едно и също ниво на игра на роли?

= Как според вас това беше свързано с надписа?

= Съществуват ли подобни „надписи” за хора в реалния живот?

= Откъде ние разбираме за качествата на тези хора?

= Винаги ли нашето мнение за другите хора съвпадат с действителността за тях?

= Влияе ли нашето мнение върху поведението ни при контакт с тези хора?

= Ако нямахте лепенки с надписи, как мислите, дали групата би работила по-добре или по-зле?

= Разкажете примери от вашия живот за „надписи” които сте поставяли на определени хора или сте чували за хора с поставени от другите „надписи.”

Примери за когнитивни изкривявания или „торба с вълшебства”

Всичко или нищо. Този тип изкривяване е характерно за хората, които обикновено са на двете крайности. Те използват абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой…

·                     Ако не си взема изпита по езикознание с 6-ца, значи не ставам за нищо.

Когато хванете себе си в подобен капан или някой ви заяви нещо подобно, задайте си (му) въпроса: Само това ли определя стойността ти като човек и капацитет?

Свръхгенерализация – погрешно направен извод на базата на частен случай.

·                     Една служителка в НОИ се отнесе отвратително с мен. Те там всички са такива.

Спокойно можете да контрирате, дори да го нямате в опита си, с: Е, чак пък всички! Последния път една от тях се държа много добре с мен. (На мен наистина ми се е случвало и то не една и не веднъж).

Омаловажаване на положителното, раздуване на отрицателното. Това е прийом на хора, които в чисто бяло платно виждат черното от пирончето, с което то е заковано за рамката. Те постоянното отхвърлят позитивните аспекти на нещата в живота и се фиксират върху негативното.

·                     Абе, може да е много начетена, ама знаеш ли каква е кучка, отвратителна е, изобщо не се занимавай с нея.

Наскоро ми се случи такъв човек да изроптае срещу меню в ресторант, където предлагали САМО пържени и панирани храни. Знаейки какъв черногледец е, си направих труда да изброя тези ястия. От общо 55 артикула, тези, срещу които протестираше, бяха точно 6!!!

Четене на мисли. В тази дисциплина всички сме олимпийци: аз си мисля, че ти си мислиш, че аз си мисля… И става едно измислено мислене – ум да ти зайде!

·                     Колегата днес не е в настроение, сигурно ми е сърдит за нещо.

·                     Много ми е зле, но няма да си взема болничен, защото шефът ще си помисли, че се лигавя.

Вместо да се чудим какво се случва в чуждите глави и да си вменяваме вина, да поемаме отговорност и какво ли още не, дали ще свърши светът, ако попитаме какво всъщност се случва!? N.B: Никога не питайте: Аз ли съм проблемът? Адекватен отговор няма да получите.

Самосбъдващо се пророчество – „предсказването” на събития преди да са се случили.

·                     Сега ще отида пак на спирката и ще изпусна автобуса.

Бъдете сигурни, че ако излезете с тази нагласа от вкъщи, това непременно ще ви се случи. Накарайте мисълта си да работи ЗА, а не ПРОТИВ вас. Формулирайте “пророчествата си” в положителна форма и вижте какво ще се случи.

Черногледство, комбинирано със сложна равнозначност – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима.

·                     Ако не отида да му купя бира, той ще ме зареже.

Ако този човек е с вас само, за да му купувате бира, каква е причината всъщност да сте заедно?

Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност.

·                     Почувствах се толкова глупаво, като чух това. Значи съм глупак.

ТРЯБВА е най-ограничаващата ни рамка. Перфекционизъм към себе си и хората.

Сменете трябва с ИСКАМ и проверете дали това наистина е нещо задължително или пожелателно. Какво ще се случи, ако не го направите?

 

ПИРАМИДА  НА  НЕНАВИСТТА

Упражненията в тази част запознават учениците с основните съставляващи „пирамидата на ненавистта” – предразсъдъци и стереотипи, дискриминация, насилие.  Участниците се научават да ги разпознават в себе си и в другите, да разбират техните причини и вреди, които те носят за обществото и за всеки един от нас.  Най-важното е учениците да разберат, че наличието на стереотипи не е вина на човек.  Стереотипи има всеки един от нас и те са един естествен способ за комуникация със света.

 image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1719 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 08:27
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – десета  част

ЧЕСТНА ИГРА

Възраст: без ограничения

Продължителност: най-малко 90 мин.

Цели:

= Да се поставят учениците в обстановка, в която да изпитат несправедливост и дискриминация.

= Да се позволи на учениците да проявят толерантност и солидарност в групата.

= да се изследва отношението на малцинството към болшинството.

Стимулен материал:  инструкция на журито; дъска за записи и сметки (флип-чарт); две връзки ключове; кърпи; рисунка триъгълник в кръг, балони, лепящи листчета с нарисувани върху тях символи от карти за игра – „пика” купа” и „каро”, толкова на брой, колкото са участниците.

 Описание на играта

Предложената игра е дискриминираща.  Тя от самото начало е нечестна по отношение на две от трите групи.  Журито знае, колко точки да дава на коя група и кой да бъде изигран (губещ).  Играта се прилага, за да може участниците да почувстват какво означава да си дискриминиран. 

Играта представлява едно съревнование между три групи.  Решението за спечелили и загубили и за събраните точки взима журито (тричленно жури, които са по един човек от група). Целта на всяка група е да събере до 8-я рунд 20 точки.  В противен случай отпада от играта.

Играчите не знаят, че играта свършва на 8-я рунд и че правилата на играта са създадени по такъв начин, че една от групите има шанс  още в самото начало да играе повече от другите и по този начин тя ще спечели при всички случаи.

Първите три рунда създават чувство за солидарност между групите и усещане за честна игра.

По време на четвъртия рунд, групите за първи път ще почувстват несправедливост.

Питият рунд отново ще създаде увереност във възможностите  за игра на всеки.  Този рунд представя шанс за изравняване на резултата, но това е само илюзия.  Всъщност изоставащите групи стават по-силни, но побеждаващата отива много напред. 

В края на осмия рунд двете групи  нямат никакви възможности да съберат 20 точки, т.е. те отпадат от играта.

Участници те не бива да знаят, че играта завършва на осмия рунд, тъй като ще загубят мотив да играят.

Участниците не трябва да знаят, че играта е свързана с дискриминация, че има нечестни правила.

Водещият следва да обясни, че ще проведат съревнование и целта на всяка група е да набере до 8-я рунд не по-малко от 20 точки.   Който не съумее да събере 20 точки и повече – отпада от играта.

След това водещият избира 3-ма членове за жури.  Те трябва да са добри актьори и уважавани членове на групите.  На тях се дават инструкции навън от класната стая.

На случаен принцип водещият разделя голямата група на три равни подгрупи и иска всяка една да направи избор за „герб” на групата – „пика”, „купа” „каро.”  Всеки участник поставя на ревера си съответния символ на своята група (раздават се етикетите – лепящи листчета). Всяка група се оттегля в един от ъглите на стаята.

Първата задача – лозунг и песнопение. (Основната цел тук е да се сплоти групата и се повиши ентусиазма). След това следва да презентират лозунга и песнопението.  След това, водещият е добре да се срещне с журито и да си изясни, дали наистина са разбрали задачата си.

Начало на играта

Рунд 1 – Опашката на дракона

Всяка група образува „влакче”,  хващайки се един зад друг, а последния участник поставя в задния си джоб кърпа.  Участниците бягат из стаята, като се стремят да отнемат кърпата на друга група.  Кърпата може да бъде взета само от „локомотива” – този, който стои начело на групата. С пляскане с ръце се дава старт на играта. След 1 минута водещият обявява, че играта е свършила.  Журито разпределя точките и обяснява своето решение.  (Във всички случаи „пиките” получават 3, „купите” – 2, а „карите” – 1 точка.)

Рунд 2 – „Хвани ме”

Всички участници застават в кръг. Всеки път участниците от едната група хващат участници от друга група.  Двама има с вързани очи, а в ръцете си имат връзка ключове.  Преди да започнат играта всеки от „слепците” трябва да бъде завъртян с превръзка на очите около себе си, за да загуби ориентация. Когато „ловците” позвънят с ключовете, „жертвата” трябва да отговори.  В останалото време се пази пълна тишина.

Водещият обявява правилото: „Групата, която събере най-голям брой точки в последния рунд, ще има право да „лови” представителите на групата, които са следващи по точки. Представителите на второ място, че „ловят” представителите на победителите при последния рунд.  След това, представителите на най-загубили при последния рунд ще „ловят” представителите на най-успешните при последния рунд. На всяка група се отделя за ловене 45 сек.  Ако бъде хванат улов, „ловецът” получава за групата си 1 точка.   Ако – не, групата на „жертвите” получава 1 точка и ловецът преминава в групата на ловуваните. Всеки път преди всеки рунд на „Хвани ме”, желаещите могат да преминават от една в друга група.”

Обърнете внимание. „Пиките” ловят „купите. „Купите” ловят „карите.” „Пиките” ловят „ карите.” По този начин „карите” нямат възможност да ловят никого и не биха спечелили точка.  Дори това да им се отдаде, те ще загубят играта.

Рунд 3 – Балон

Групите сядат около една маса.  В центъра на масата се поставя балон. Целта е всички, присъстващи на масата е,  да духат балона така, че той да остава в центъра на масата, колкото се може по-далече от групата. Духането започва по сигнал на водещия. Рундът трае ч минута. Журито обявява резултатите за този рунд на всяка група и общия резултат на класирането.  Класирането следва да бъде: „Пики” – 5 точки, „купи” – 1 точка и „кари” – 0 точки.

Наказание

Водещият обявява наказание за загубилите: „Тази група, която спечели рунда получава право да разпредели наказания за останалите две. Решението коя група какво наказание следва да получи е право на спечелилите.  Наказанията се налагат взаимно от загубилите – едните трябва да намажат с червен цвят носовете на другите, а „червеноносите”, да завържат дясната ръка зад гърба на другия загубил. Наказанията остават в сила до края на играта.”

Рунд 4 – Отново „Хвани ме”

Отново се провежда играта „Хвани ме.” Участниците получават правото да преминат от една в друга група по желание преди рунда.  При тази игра победителят получава 2 точки. Журито обявява резултата.

Рунд 5 – Шанс

Още в самото начало водещият обявява, че групата която заеме първо място при този рунд, ще умножи количеството си точки с 3, групата на второ място – с 2, а останалите на последно място запазват точките до момента.   Целта на групата е да убеди журито да предпочете неговата група.  Време за подготовка на речта – 2 минути.  След това групата застава пред журито – първи са „пиките”, след това са „купите”, следвани от „карите.”  Журито обявява и обяснява решението си.

(„Пиките” получават 1-во място, „купите” – второ, а „карите”– трето/

Рунд 6 – Отново „Хвани ме”

Сега обаче победителят получава само 3 точки.

Рунд 7 – Китайски йероглифи

Всяка група сяда на столовете в една колона, един зад друг, всяка в своя ъгъл.  Лицето на всеки участник е обърнато към гърба на стоящия пред него.  Водещият въвежда журито и им обяснява правилата. Журито трябва да извика последователно последния представител от всяка колона и показва картинка на фигура (йероглиф) на „пиките”, след това извиква представителя на „купите”, а накрая на „карите” описва картинката само с думи.  Журито предупреждава представителя да запомни добре йероглифа.

След това водещият обявява правилата: „Току-що  по един представител от всяка група, стоящ на опашката на колоната получи задание. Той ще нарисува една фигура на гърба на стоящият пред него ученик, той от своя страна ще направи същото с намиращият се пред него и така продължава докато не се стигне до първия в колоната. Първият в колоната трябва да нарисува на лист тази фигура и да я представи пред комисията.”

Журито обявява резултатите от играта – „пиките” получават 3 точки, „купите” – 2, а „карите” – 1 точка.

Рунд 8 – Отново „Хвани ме”

Този път победителят получава 4 точки.

Преди рунда водещият обявява, че това е последния шанс за участниците в играта да преминат в друга група, както и правилото, че групата, която след този рунд има по-малко от 20 точки, ще напусне играта. 

След приключване на рунда  журито обявява класирането до момента.  Обявява коя група напуска и коя е победител. Победителят се поздравява.

Водещият трябва да наблюдава реакцията на участниците, като им позволи да изразяват свободно чувствата си. Тогава им съобщава и края на играта.

Обсъждане:

В тази игра най-важно се явява обсъждането, оценката на случилото се и неговата връзка с дискриминацията в реалния живот.  Ако групата е много голяма, е добре първоначално обсъждането да премине в рамките на по-малки групи, а след това да се обсъдят резултатите общо.

Емоционален аспект:

= Какви чувства изпитахте и как те се променяха в хода на играта?

= Какви негативни чувства изпитахте и защо?

= Какво преживяха „пиките”, когато трябваше да наложат наказание?

= Какво преживяваха другите групи, когато бяха „наказани”?

= Какви чувства преживяха членовете на журито, свързани с властта, която имаха?


                Към групите

= Изпитахте ли солидарност с членовете на вашата група?

= Какво чувствахте към членовете на другите групи?

= Опитвахте ли се да поставите под съмнение към правилата на играта, съпротивявахте ли се? Какво се случи в резултат на това и как се чувствахте?

=  Имал ли връзка тази игра с реалността?

= Можете ли да посочите пример от нашия град, за наличието на определени групи хора, които са различни и представляват малцинство.

= Ако има такава група, то често ли мнозинството ги обвинява в неуспехи?

= Винаги ли тези обвинения имат истински основания? Приведете примери.

= Как според вас могат да се променят тези правила?

Въпроси към тези, които са сменили групите си: А вие какво преживяхте, когато попаднахте (преминахте) като нов в другата група?

= Доколко всеки един участник е успял да се адаптира към  групата и правилата на играта в тази група?

След това водещият инициира дискусия, в която засяга термините; власт, дискриминация, малцинство, несправедливост, приспособяване към ситуацията.

Забележка:

Водещият трябва непрекъснато да поддържа журито, особено в моментите, когато групите протестират срещу решението му.  Може дори да се стигне до момент, в който участниците да искат прекратяване на играта.  В такъв случай водещият следва да ги убеди да не правят това, но не и да ги заставя.  Ако повечето не искат да играят, защото намират играта за нечестна, по-добре е тя да бъде прекратена.  Сам по себе си факта на прекратяването се превръща в тема за обсъждане.  Ако все пак участниците се съгласят, то могат да им бъдат направен и някои отстъпки, например да им се даде по 1-2 точки по време на играта „хвани ме.”  Промените не бива да повлияват изхода на играта, а само да създадат илюзия за успех.

Инструкция за журито

Не разказвайте на никого за тази инструкция!

Това е игра с нечестни правила и от самото начало е ясно кой ще е победителя.  Вие трябва да показвате, че играта е честна и всички ваши решения са обективни и справедливи.

Участниците ще мислят, че играта ще продължи докато някой не победи. Те ще знаят само, че им са нужни 20 точки в осмия рунд, за да не бъдат изключени от играта и за да продължат да играят.  Те не знаят, че играта ще завърши в 8-я рунд.  През цялото време вие трябва да ги мотивирате да продължават да играят.  Ето и рундовете и вашето участие като жури във всеки един  от тях. Вие трябва да следвате тази инструкция в класацията на групите.

Рунд 1 – Наблюдавате играта. След това обявявате резултата: за „пики” – 3, за „купи” – 2, за „кари” – 1 точка.  Записвате резултата на черната дъска.  За да обясните резултата съобщавате: „Пиките” видимо се стараха много повече от другите, а „карите” вдигаха голям шум е не изцяло следваха правилата и  пр.” Не забравяйте, че по време на играта трябва да обвинявате  непрекъснато „карите”  за тяхната мудност, ленивост, лоша и дезорганизирана игра, за нарушения в правилата и т.н.

Рунд 2 – В този рунд вие честно разпределяте точките (по една точка за всяка победа).

Рунд 3 – Балони.  В този рунд трябва да дадете: на „пиките” – 5, на „купите” – 1, а на „карите” – 0 точки.  Отново ще ви се наложи да обяснявате решението си с различни причини ( например, че „пиките” са положили голямо старание, били са по-организирани и пр.). Ако се налага, потърсете помощ от водещия.

Рунд 4 – Този рунд отново е „честен.” Обявявате по 2 точки за всяка победа.

Рунд 5 –  изслушвате пледоарията на всяка група.  За да утихнат страстите, първоначално направете общи коментари за всички (обикновено така прави всяко жури) и след това обявете класацията.  Сборът от точки на „пиките” следва да се утрои, на „купите”, да се удвои, а на „карите”, да остане същия.  Обяснете решението си с такива аргументи като: структурираност на пледоарията, аргументираност, граматическа форма, риторични способности, всеобхватност, аналитичност,  стегнатост, яснота и пр.

Рунд 6 –  Всяка победа носи на групите 3 точки.

Рунд 7 –  В този рунд водещият ще ви даде две картинки. Едната трябва да покажете първо на представител на „пики”, а другата на представител на „купи.” На „карите” следва да обясните с думи.  Важно условие е да говорите (инструктирате) всеки представител отделно, за да не заподозрат, че са в различна изходна позиция.

След това наблюдавате групите и накрая обявявате резултата.  Заявете, че отново не сте доволни от „карите”, например, че са вдигали голям шум, докато картината на „пиките” определено е най-точна.

Рунд 8 –   Не показвайте по никакъв начин, че това е последен рунд.  Победителят получава 4 точки за всяка победа. След това сумирайте общия бал.  Обявявате тази група, която напуска игр
ата (те имат по-малко от 20 точки). Поздравявате победителите. 

image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1554 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 08:23
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – девета  част

РАЗЧУПВАНЕ НА ШАБЛОНА

Занятията в тази част имат за цел, да предложат на учениците ситуации, които сериозно се отличават от техния личен опит.   Преживяването на тези ситуации позволява на участниците на преразгледат своята гледна точка (в дадения случай) на малцинство и да способстват за развитие на толерантност, за разширяване на възможностите за възприятие на света въобще.  Тези упражнения изискват по-голям опит и умения от водещия.  На него ще му се наложи да стане малко актьор, като запази ролята си на психолог.   Освен това той ще трябва да проявява такт и чувствителност.

Голяма част от тези упражнения са построени на принцип, съгласно който определена част от участниците стават дискриминирано малцинство.  Понякога в голямата група може да присъстват реални представители на малцинства, а това съдържа опасност някои от тях действително да са чувствителни към дискриминация и да „заподозре” водещият, ако това лице попадне в „игрово малцинство.” Подобен ефект не бива да се допуска, особено при работа с малки деца.

 

РАЛИЧЕН СТАРТ

Възраст:  без ограничения

Продължителност: 40 мин.

Цели:

= Запознаване на участниците с чувствата, които изпитва човек, когато попадне в обкръжението на чужда за него култура.

= Обсъждане с възможните реакции на човек в такава ситуация.

= Обсъждане какво може да се направи, за да се помогне на човек попаднал в такава ситуация.

 Стимулен материал:  списания за изготвяне на колажи; ножици; лепило; хартия; лакомства за награди.

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на четири части по произволен начин.  По време на цялото занятие членовете на групите нямат право да общуват помежду си.

На всяка група се раздават материалите. Групите се ситуират в различни краища на класната стая.  След това водещият се приближава до първата група и тихо и съобщава: „Вие направете колаж, изобразяващ пролет.”  След това, втората група – есен, третата – лято.

На четвъртата група съобщава: «Од авдарку мо парстахи кам», не отговаря на никакви въпроси на групата, но помага активно на останалите три.  Периодично водещият обикаля групите, дава съвети, отправя похвали, разглежда творенията.

Когато водещият пристигне при четвъртата група, той искрено следва да изрази възмущение, че нищо не са направили досега.  След критиката, водещият следва да се оттегли настрани огорчен.

След това водещият пита първата, втората и третата групи: „Колко време още ви е необходимо, за да завършите?” След  като се увери, че за приключили работата си, водещият отправя похвали към тях.  Взима работите им и ги поставя на дъската.

По-нататък той кани представителите на четвъртата група да покажат своето произведение пред изложбата и същевременно им казва: „Вижте как се работи! Виждате ли какво отговорно отношение имат останалите към задачата?” , след което водещият раздава награди на участниците в трите групи, а четвъртата група не получава награди. Тези участници се оставят да изразят спонтанно своите чувства.

Обсъждане:

Обсъждането започва с раздаване на вкусните призове за членовете на четвъртата група. От участниците в четвъртата група се иска да споделят своите чувства.

= Как се почувствахте, когато получихте неразбираемата задача?

= Как се развиха събитията след това, как се промениха вашите усещания във връзка с това?

= Как се почувствахте, когато бяхте игнорирани, отхвърлени и изоставени?

= Какво преживяхте, когато виждахте, че другите напредват и се справят успешно?

= Какво почувствахте, когато не получихте награда?

= Какви преживявания имахте останалите групи?

= Имахте ли желание  да изразите възмущение против несправедливостта или обратно, беше ви приятно, когато едните бяха хвалени, а другите порицавани?

= Защо никой не наруши забраната за общуване между групите и не помогна на четвъртата група ( в този елемент присъства елемент на провокация). Ако участниците заявят: „Но вие ни забранихте да общуваме”, то водещият може да отговори: „И какво според вас би се случило, ако нарушите тази моя забрана?.”

= Ако все пак, някой от трите групи е нарушил забраната, към него може да бъде отправен въпроса: „Разкажи какво все пак те накара да помогнеш на четвъртата група?”

= Какво научихте с това упражнение?

 = Как според вас се чувстват хората, които идват в България от различни страни, след като не знаят нашия език и не познават нашата култура?

= Как според вас би се почувствало едно момиче, което се явява нов ученик, пристигащо от друг град  и бъде разпределено да учи във вашия клас?

= Как обикновено се държат хората към други, които за тях са чужденци?

=  Обществото благоразположено ли е към тях или обратно? Защо според вас?

= Може ли да се промени отношението на другите хора и на обществото към различните и „чуждите”, за да направят животът им по-лек?

= Необходимо ли е нещо да се промени? Какво според вас пречи на хората да се променят?

= Кои други групи от хора може да посочите, които се намират в положението на „четвъртите”?

Домашна работа

Проведете разговор с вашите родители и ги попитайте:

= С какви трудности са се сблъсквали в своя живот, когато са били в позицията на „чужди” – когато за първи път са постъпили на работа в нов колектив; когато са променяли местожителството си в друг град или село; когато са постъпили в института или са попаднали в нова група (бригада) по месторабота. Имало ли е около тях хора, които са ги изолирали и са имали пренебрежително отношение към чуждите и такива, които са им помагали.

= Попитайте родителите си какво мислят и какви чувства ги обземат, когато в този район, където се говори влашки език, пристигне човек от друг край на страната.  Поискайте да ви обяснят какво точно преживяват, когато такъв човек попадне в компания на местни жители и те разговарят пред него на местния език. Опитайте се да разберете защо правят това и дали са се замисляли, какви чувства предизвиква тяхното поведение в пришълеца.

= Помислете, кои ваши познати (съученици) може би изпитват подобни затруднения при общуването си с другите, при учението си и пр.

 

КУЛТУРНИ НОРМИ

Възраст: над 9 години

Продължителност: 40-60 мин.

Цели:

= Осъзнаване на културата, като съвкупност от норми и забрани.

= Осъзнаване относителността на тези норми и тяхното разнообразие в различните култури.

= Да се позволи на участниците да изпитат преживяването на чужденец.

Провеждане на упражнението

Водещият подбира няколко участника и ги моли да излязат от стаята.  Те ще бъдат „чужденци” (добре е тези ученици да бъдат активни участници на групи или лидери).  След това групата се запознава с правилата:

„Първо, преди да зададете въпрос е необходимо три пъти да кимнете с глава. Ако нарушите това правило – губите право на въпрос.

Второ, когато завършите  въпроса си, сте длъжни да се изплезите. Ако бъде нарушено това правило,  другия му казва: „Ти си най-скучния играч.”

Трето,  никой няма право да сяда на столовете, които са поставени насред стаята. Който наруши това правило е изключен от играта.

Четвърто, никой няма право да говори с чужденците. Имате само едно право – ако някой от „чужденците”  се доближи до вас и иска да ви попита нещо или направи опит за контакт, само да кажете „Ма-ме-ми-мо-му” – нищо повече.

След това учениците подреждат столовете така, че да седят по двойки един срещу друг.  Една двойка  заема столовете поставени в средата на стаята.

Назначава се дежурен, който следи  никой да не сяда на столовете в средата на стаята и да изключва нарушителите.  След това групата се моли, да не разказват на „чужденците” правилата на играта, докато те не ги нарушат.

След това се извикват „чужденците.”   Водещият поставя на групата задача. 

„Всеки ученик е длъжен да разбере за пет други участници  по три неща, които той не е знаел до този момент, задавайки му въпроси, на които другия може да отговори само с „да” или „не.”  Разговорите могат да се водят само, седейки на столовете.  След като бъде завършен един разговор, участниците стават и разменят местата си с други ученици.”

Водещият следи за случващото се. Ако „чужденците” започнат да се жалват, водещият отговаря „Такива са правилата.”

Изчаква се докато всички завършват задачите си и се преминава към обсъждане.

Обсъждане

Водещият обяснява, че „задачата”, която учениците са изпълнили не е толкова важна, важни са „правилата” и сблъсъка с тях на „чужденците.”

След това водещият поставя въпроси:

= Какво се случи с вас, когато влезнахте в стаята? (към всеки от „чужденците”)

= Бързо ли разбрахте, че тук става нещо по правила?

= Опитахте ли се да установите тези правила в разговор с „местните” или  се питахте помежду си?”

= Какво почувствахте, когато другите не ви обърнаха внимание?

= Беше ли ви обидно, когато другите не отвръщаха на опитите ви да установите контакт с тях и ви говореха неразбрано?”

= Някой нарушил ли е правилата на играта? Кой е той и защо е постъпил така?

= Хареса ли играта на „местните”?

= Изпитаха ли удоволствие „местните”, когато „чужденците” се обръщаха към тях, а те ги изолираха?

= Имали правила в реалния живот?

= За какво служат правилата в реалния живот?

= Могат ли да бъдат полезни правилата във вашия клас?

= Какво прави обществото, как реагира една група, когато нейните правила бъдат нарушени или определено лице не желае да се съобразява с правилата на тази група?

= Всички правила в живота ли са полезни? Ако – не, дайте примери за правила, които не са полезни, но ги има.

= Защо в различните култури има различни правила? (водещият дава пример)

= Винаги ли следва да бъдат наказвани тези, които нарушават правилата?

= Всички правила в живота ни правилни ли са?

= Кои хора не познават правилата на живота?

= Кои хора са длъжни да познават тези правила?

= Какво положително има в това, да се спазват правилата в обществото?

= Какво може да се прави с правилата?

Домашна работа

Проведете разговор с вашите родители и ги попитайте:

Има ли във вашето семейство правила, които регулират взаимоотношенията между родителите и между родителите и децата? Знаят ли всички в семейството тези правила? Има ли членове на семейството, които нарушават тези правила? Как семейството (групата) наказва тези, които нарушават правилата? Има ли някой в семейството, който иска да промени някои от правилата? Всички правила във вашето семейство ли са правилни? 

image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1720 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – осма  част

А  АЗ МИСЛЯ, ЧЕ  …

Възраст: без ограничения

Продължителност: 30-40 мин.

Цели:

= да осъзнаят възможността и необходимостта от съществуването на различни мнения;

= да осъзнаят ценността на личното мнение, различаващо се от това на другите;

= да се научат да водят правилна и коректна дискусия.

Провеждане на упражнението

Водещият прекарва по средата на аудиторията въображаема черта. В едната ръка водещият показва нарисуван плюс („съгласен”), а в другата – минус („несъгласен”). Разперва настрани ръцете си.  Обявява, че самата черта означава липса на мнение.

След това водещият дава инструкция: „Аз ще ви чета твърдения, а всеки от вас е длъжен, след като чуе твърдението да избере дали е съгласен или не е съгласен и да застане на определената страна. Тези, които нямат мнение да застанат на самата черта.  Тези които са на чертата се лишават от правото да се изказват.”

Забележка: Твърденията не трябва да карат учениците да избират истина или неистина, а да дават възможност за различни мнения. Най-добър резултат се получава, ако твърденията са адаптирани към самия клас. Препоръчителни са следните образци твърдения:

За деца до 10 години

= По-добре играя футбол, отколкото баскетбол.

= Пролетта е по-красива от есента.

= Най-любимата карикатура на класа е „Покемон”

= Най-важния предмет е математика.

 = Играта на компютъра е по весела, отколкото да гледам телевизия.

= По-добре е уроците да са по-кратки, но затова пък повече.

= Най-красивото домашно животно е котката.

За деца над 10 години

= Да нямаш висше образования е срамно.

= Най-качествената музика е хип-хоп.

= Кока-колата е по-вкусна от фантата.

= Да се занимаваш с риболов е старомодно.

= Да се учи чужд език е по-лесно, отколкото физика.

= По-добре е да започваме училище в 10.00 часа, отколкото  в 08.00 часа.

Обсъждане:

= Кой е направил точния избор?

= Има ли въобще точен и правилен избор?

=Може ли да се каже, че прочетените твърдения допускат съществуването на различни мнения?

= Имало ли е случаи, при които някои участници са се оказали доста по-малко от другите? Какво са преживявали точно в тези случаи?

= Не им ли се е искало да променят мнението си и да преминат в по-голямата група?

= Добре ли е или зле, човек да има собствено мнение?

= Възможно ли е собственото му мнение да му причини вреда?

= За какво според вас спорят възрастните? 

= Кога възникват конфликтите?

= Защо конфликтите не водят до разрешаване на въпроса?

= Възможно ли е на всички въпроси  да бъде даден еднозначен отговор?

= Как ще интерпретирате фразата: „Много често комплексите за малоценност не вредят на тези, които ги притежават, а на другите хора.”

= Как се отнасяте към човек, който се съгласява със всичко?

= Има ли връзка между информираността и грамотността на човек със способността му да има собствено мнение?

= Достатъчно ли е да има собствено мнение човек, за да каже, че е различен?

= Във вашето семейство толерират ли се членове, които имат собствено мнение?

= Имали ли сте случаи при общуване с родителите си или с други възрастни, да отстоявате собственото си мнение? Какво обикновено се случва тогава?

Домашна работа

Проведете разговор с родителите си. Проучете дали в семейството се толерира правото на всеки член да има собствено мнение.  Как вашите родители взимат решения, които касаят лично вас или повечето от членовете на семейството?

 

КУЛТУРЕН РЕЧНИК

Възраст: над 10 години

Продължителност: 40-60 мин.

Цели:

= Изследване на понятия (термини), имащи отношение към толерантността.

= Изследване на различията във възприятието на едни и същи думи у различни хора.

= Подобряване процеса на комуникация в групата.

Стимулен материал: списък с понятия, листове хартия, моливи за всяка група.

Упражнението се провежда едва след като с учениците е било проведено теоретично занятие за различните форми на интолерантност и познават тяхното значение.

Примерен списък с понятия:

·                     Оскърбления, насмешки, подигравки, пренебрежение към другия.

·                     Игнориране и отказ от комуникация с другите; не признаване правото им на мнение.

·                     Негативни стереотипи, предубеждения, предразсъдъци (представляват обобщени мнения за човек, принадлежащ към определена култура, пол, раса, етническа група, като правило с отрицателни характеристики).

·                     Етноцентризъм (разбирания и оценка за жизнените явления през призмата от ценности и традиции на собствената група като еталон и образец за сравнение с други групи).

·                     Търсене на врага (представлява пренос на вина за нещастие, неблагополучие и социални проблеми върху една или друга социална група)

·                     Преследване, заплахи, сплашване.

·                     Дискриминация по признак пол, сексуална ориентация и други различия (лишаване от социални блага, отричане правата на човека, изолация в обществото).

·                     Расизъм  (дискриминация на представителите на определена раса, на основата на схващания, че една раса превъзхожда друга).

·                     Ксенофобия във формата на етнофобия (напр. антисемитизъм), религиозни фобии, мигрантофобия (неприязън към представителите на други култури и групи, убедени, че чужденците са вредни за обществото и трябва да бъдат ограничавани,  преследвани и гонени).

·                     Национализъм (убеждение за превъзходство на собствената нация над другите и правото твоята нация да притежава по-големи права).

·                     Фашизъм (реакционен антидемократичен режим, за който са характерни крайни форми на насилие и масов терор).

·                     Империализъм (покоряване на едни народи от други, с цел контрол на техните богатства и ресурси).

·                     Експлоатация (използване на чуждото време и труд без справедливо възнаграждение; безразсъдно използване на ресурсите и природните богатства).

·                     Оскверняване на религиозни и културни символи.

·                     Религиозно преследване (насаждане на конкретна вяра, на нейните ценности и обреди).

·                     Изгнание (официално или насилствено).

·                     Сегрегация, включително апартейд (принудително разделение на хората на различни раси, религия или пол, което е във вреда на интересите на една група).

·                     Репресия (насилствено лишаване от възможности за реализация правата на човек), унищожаване или геноцид (физическа разправа, нападения, убийства).

Друг тип списък може да включва понятията:  расизъм, бежанци, ненавист, предразсъдъци, насилие, различия, добро, равенство, справедливост, култура, външност, родина и пр., имащи отношение към темата.

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на подгрупи от по 3-4 човека.  Всяка група получава листове и моливи.

След това водещият извиква при себе си по един представител на група и тихо му съобщава задачата.

Участниците се връщат в групите си и мълчаливо започват да рисуват казаната им дума.  Целта на групата е да се досетят за коя дума се касае.  Група, която се досети първа, получава една точка плюс, а втората и останалите групи по една точка минус.  Водещият поставя като задача само първия път различни думи, а след това размества тези думи между групите с цел, една и съща дума да бъде илюстрирана по различен начин.

След това играта продължава, като водещият по същия начин съобщава нова дума.  Сборът от точки се записва на флип-чарт или черната дъска.

След завършване на играта и сумиране на баловете, участниците сравняват как едни и същи думи са били нарисувани от различните хора.

Обсъждане:

= Изпитахте ли затруднения при разпознаването на думите?

= Трудно ли ви беше да илюстрирате думите?

= Коя дума най-много ви затрудни, а коя беше най-лесна?

 = Защо според вас различните хора илюстрират по различен начин едни и същи думи?

= Как мислите, има ли връзка между информацията, с която разполагате и отношението, което показвате към различните думи (хора)?

 

- Какво отразява начина по който хората рисуват дума? 

image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1618 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - седма част

ОТ КОГО СЕ СТРАХУВАМ

Възраст: без ограничения

Продължителност: 30 мин.

Цели:

= Разкриване и преработка на страховете на участниците, свързани с предразсъдъците;

= Изучаване природата на тези страхове;

= Придобиване на увереност за общуване с хора, които им се струват страшни и опасни.

Стимулен материал:  листове хартия, моливи, шапка (кепе)

Това упражнение има особен ефект, ако се провежда с група, в която вече са създадени близки и доверителни отношения.

Провеждане на упражнението

Водещият напомня на участниците: „Всички ние се страхуваме от нещо. Освен от познати хора, които например биха ни написали двойка, ние най-вероятно се страхуваме и от съвсем непознати. В това няма нищо срамно.” (Водещият може да разкаже пример за подобен страх).

След това водещият дава следната инструкция: „А сега си спомнете или си представете една такава ситуация, при която сте изпитвали страх от хора, които въобще не ги познавате. Напишете тези свои страхове на листа, който ви е даден, след това го сгънете и пуснете в тази шапка.” Водещият събира всички листчета и ги размесва в шапката.

След това всеки участник взима по едно от листчетата със страхове и разказва какво мисли точно за този страх.

= Изпитваш ли и ти точно този страх?

= Защо у този твой съученик или въобще при човек може да се появи този страх?

= Оправдан ли е този страх? какво те кара да мислиш, че е оправдан?

= Ако не е оправдан, то тогава, защо хората го преживяват все пак?

= Какво би посъветвал съученика си, преживяващ този страх? Как би могъл да се справи с него?

Обсъждане

= Защо се страхуваме от някои хора, които дори не познаваме?

 = Може ,ли някой друг да се страхува от нас?

= Винаги ли тези страхове са оправдани?

= Могат ли различията да бъдат плашещи?

= Как можем да се научим да не се страхуваме от различията?

= Как мислите, има ли връзка между информацията, с която разполагате и преживяването на страх, което изпитвате?

Домашна работа

Проведете разговор с родителите си и ги попитайте, когато сте били малки деца, как сте реагирали, когато в къщи пристигне непознат човек и ви поздрави или ви попита нещо. Попитайте ги също, какви страхове сте имали, от какво сте се плашили. Помислете, защо сега не изпитвате страх от тези неща?

Пример за формиране на предразсъдък /из „Човекът – социално животно” – Елиът Арънсън/

В изследване, проведено от Кенет и Мейми Кларк, Филип Голдбърг доказва, че жените са научени да се считат за по-нискостоящи в интелектуално отношение от мъжете. В един от своите експерименти Голдбърг моли известен брой студентки да прочетат няколко научни статии и да ги степенуват по компетентност на автора, стил и прочее. На някои от студентките се обявява, че определени статии са писани от мъже (например Джон Т. Маккей); на останалите участнички се казва, че същите статии са писани от жени (например Джоун Т. Маккей). Студентките дават много по-високи оценки на статиите, писани от мъже, отколкото на статиите, писани от жени. Същият резултат е бил наблюдаван и когато статиите са третирали проблеми, за които обикновено се смята, че са от компетенцията на жените, като началното образование и диетологията. С други думи, тези жени са се „научили да си стоят на мястото” — те считат, че написаните от жени статии по принцип са по-слаби от статиите, написани от мъже. Друг експеримент (Кенет и Мейми Кларк) показва, че  чернокожите деца са се научили да оценяват черните кукли по-ниско от белите. Това е наследството на общество, пълно с предразсъдъци.

СВЯТ НА РАЗЛИЧИЯТА

Възраст: без ограничения

Продължителност: 90 мин.

Цели:

= да бъде практическо осъзнато преимуществото на разнообразието в обществото;

= да се подобри процеса на комуникация в групата.

Стимулен материал:   Набор от цветни моливи или флумастери – от 4 до 8 цвята и малки етикети (лепенки) в същите цветове.  Броят на етикетите от всеки цвят да бъде в различно количество, като един от цветовете следва да бъде представен само с един етикет (лепенка).

Провеждане на упражнението

Водещият раздава на всички цветни листчета. Избора на цвят е случаен.  Участниците, без да говорят трябва да се открият и се събират в групи по цвят.  След това на всяка група се раздават моливи с цвета на групата и листове хартия  Всеки участник получава собствен молив, който не бива да предоставя на никого.

Инструкция: „А сега получавате задача. Трябва да нарисувате улица в града.  Тази задача има конкурсен характер, като победителят в групата ще получи приз.” Групата започва да работи. Отпуска се време около 15 минути.

Част 1.

По време на първата част на упражнението е много важно да се създаде усещане за активно съревнование между групите, чувство за съперничество и конкуренция, които участниците ще трябва да преодолеят по-късно.  За тази цел,  водещият моли участниците да помислят за име на своята група, в изписването на което следва да включат своите цветове.  Нека част от групата да работи над лозунга, докато останалите рисуват.

В качеството на жури се канят по-старши ученици или учители.  С тях се постига предварителна договорка. 

След  като приключи работата на групите, участниците получават възможност да представят своето име, лозунг и картини.  Журито оглежда рисунките на всяка група и поставя на всички групи еднакво нисък бал.  Водещият обявява, че никой не може да получи награда.

След това водещият пита за личното мнение на участниците за това, защо са били получени тези резултати, какви са причините.  Когато групата заяви, че причината е в това, че всичко е в един цвят, водещият незабавно заявява: „Ще ви отстъпя в такъв случай допълнително време да помислите по този въпрос.”  Ако учениците не се досетят, водещият незабелязано може да подхвърли, че решението се крие в обединението на групите.

Когато участниците образуват група от различни цветове, водещият им раздава голям нов лист, за да нарисуват своя цветен град.   Много е важно всеки ученик да даде своя принос в рисуването, независимо колко добър художник е. След това водещият удостоява групите с малка награда – например бонбони.   Създадената рисунка може да бъде поставена на стената в класната стая. Тя трябва да има име, дадено от самите ученици.

Обсъждане:

= Трудно ли ви беше да намерите съучениците с вашия свят?

= Как се чувствахте като член на голямата, многочислена група?

= Какво чувстваха останалите, когато намираха „свои”?

= Как се чувстваше ученикът, който остана един?

= Какво чувствахте в отношението на другите групи? Искаше ли ви се да вашата група да стане по-голяма, по-силна, по-добра, по-успешна?

= Какво почувствахте, когато всички получихте еднакво нисък бал?

= Трудно ли ви бе да се договорите, за да започнете да рисувате заедно?

 =Получи ли се съвместно нарисуваната картина по-добре, отколкото ако бяхте рисували с един цвят?

Част 2.

= Приведете примери за различията в живота на „червени”, „зелени” и „сини.”

= Дайте пример за разнообразието в класа и в живота въобще.

 image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1846 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 08:13
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - шеста част

 

РАЗДЕЛ II

 

ФЪСТЪЦИ

Възраст: без ограничения

Продължителност: 15 мин.

Цели:

= подготовка на участниците за по-нататъшна работа;

= разговор за нашите различия и еднаквост;

 Провеждане на упражнението

Водещият раздава на всеки участник от групата по две черупки с фъстъци (необелени) и ги моли, да не ги белят.  Важно в упражнението да се проведе спокойно, в лека, „магическа” атмосфера.  Това много зависи от тона  в гласа на водещият.

Помолете участниците да отговорят на следните въпроси: (Големите – по двойки, а по-малките – групово обсъждане).

= Какви фъстъци докосваш в черупките?

= А КАКВИ ХОРА ДОКОСВАШ ПО ВЪНШНИЯ ИМ ВИД?

= Опиши каква е външността на черупките?

= КАК БИ ОПИСАЛ ЧОВЕШКОТО ТЯЛО?

= Фъстъците в черупките еднакви ли са по размер и форма?

= А ХОРАТА ЕДНАКВИ ЛИ СА ПО РАЗМЕР И ФОРМА?

= Фъстъците еднакви ли са по цвят?

= А ХОРАТА – ЕДНАКВИ ЛИ СА ПО ЦВЯТ?

= Фъстъците в черупката един до друг ли са или са малко раздалечени?

= А ХОРАТА СЛЕПЕНИ ЛИ СА ИЛИ ИМА ПРАВО НА ЖИЗНЕНО ПРОСТРАНСТВО И СВОБОДА?

= Черупките пукнати ли са или трябва да бъдат разчупени за да се стигне до фъстъците?

= А ХОРАТА ЗА ДА БЪДАТ ОПОЗНАТИ, НУЖДАЯТ ЛИ СЕ ОТ РАЗКРИВАНЕ ИЛИ САМОРАЗКРИВАНЕ?

= Натиснете черупката с пръсти и ще чуете звук.

= А АКО ПРИТИСНЕТЕ ХОРАТА ЩЕ ЧУЕТЕ ЛИ ЗВУК? КАКВИ ЗВУЦИ ИЗДАВАТ ХОРАТА?

= Отворете сега черупките. Отвътре те са по-различни, отколкото когато ги опипвахте отвън. В какво са различията?

= А ХОРАТА, СЛЕД КАТО ГИ ОПОЗНАЕТЕ НЕ СТАВАТ ЛИ РАЗЛИЧНИ?

= Вземете едно зърно и опитайте сега фъстъците. Какви са на вкус? А, ако опитате черупката, каква според вас ще бъде на вкус?

= МОЖЕ ЛИ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ ИМА ВКУС?

Обсъждане

След приключване на играта, с учениците започва обсъждане на тема различията между хората.

= Какво според вас показва външния вид на хората – облекло, обувки, прическа, аксесоари и пр.?

= Според вас какво ни казват онези хора, които имат външен вид различен от традиционния.

= Можете ли да дадете примери за хора с различен външен вид?

= Какво си казвате, когато видите момиче или момче с екстравагантен външен вид?

= Интерпретирайте поговорката: „По дрехите посрещат, по ума изпращат”

= Довършете изреченията:

                *Хората, които са облечени с евтино или старо облекло са …

                *Хората, които са облечени със скъпи дрехи са …

= Има ли значение външния вид на хората, за мнението което другите си съставят за тях?

= Достатъчно ли е за вас само един поглед върху външния вид на човек, за да кажете какъв е той?

                = Във вашия житейски опит имали ли сте случай, да сгрешите в изводите си за един човек, съдейки за него само по външния му вид? Разкажете този случай.

 

СТРАНЕН ЧОВЕК

Възраст : без ограничения

Продължителност: 1 час

Цели:

= актуализация и преработка на чувства, които възникват у участниците при среща с различни за тях хора;

= предоставяне възможност на участниците да видят положителните страни на една такава среща;

= предоставяне възможност на участниците да „общуват” с различни на тях хора в безопасна обстановка;

Провеждане на упражнението

1. Участниците се разполагат в кръг. Водещият пита: „Имали ли сте случай, при който, намирайки се на улицата или на друго обществено място сте видели човек, който не прилича на всички останали. Със сигурност сте имали такива случаи.” При затруднение, водещият се опитва да ориентира учениците, като ги насочи към определени социални групи, които се различават от множеството – роми, хомосексуалисти, чужди граждани, имигранти, хора с висок обществен статус и пр. Ако групата продължи да изпитва затруднения, водещият може да ги насочи, да търсят такива персонажи във филми и телевизионни предавания.

След това, водещият иска от учениците да разкажат тези истории, да ги споделят с групата и не толкова за това, колко необичайни и различни са били тези хора,  колкото да обърнат внимание на това, как са реагирали обкръжаващите ги хора. От учениците се иска да опишат собствените си чувствата.

2. След това водещият иска всеки участник да помисли за човек, който представлява негова пълна противоположност  и да опише този човек, като обърне внимание на следните критерии:

= Какъв е този човек по пол?

= Как изглежда той?

= От каква националност е?

= На колко е години?

= Какво образование има?

= Каква е неговата религия?

= С какво се занимава?

= Къде работи?

= Какво обича да прави в свободното си време?

= Какво не харесва?

= Къде живее той?

= Какъв е по характер?

= Има ли и какво е неговото семейство – брой членове?

= Как този човек се отнася към другите хора на своята възраст?

Забележка: Възможно е, по решение на водещият, учениците да нарисуват този човек.

След това, няколко или всички участници (в зависимост от броя на участниците) да представят своя „странен човек.” Могат да им се зададат допълнителни въпроси:

= Защо твоя „странен човек”  е различен от теб?

= Как се отнасяш към него?

= Какви чувства би изпитал, ако се срещнеш с него?

В заключителната част водещият пита участниците, дали биха намерили три неща, които могат да се окажат общи между тях и този странен човек.

Обсъждане:

= Как хората реагират на тези, които не са като тях? Защо?

= Какво би било, ако всички хора си приличат?

= Неприличащите на нас хора ни се струват странни. А ние на тях?

= Какво може да ни донесе общуването с неприличащи на нас хора?

Домашна работа

Проведете разговор с родителите си и ги попитайте, как са реагирали те в своя живот, когато в колектива, в който са работили или в населеното място, в което са живеели, пристигне нов човек, различен от тях.  Нека родителите ви да споделят за своите чувства, които изпитват към хората, които не приличат на тях.  Подгответе се да споделите впечатленията си с групата.
image  

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

 

Категория: Други
Прочетен: 1323 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 08:06
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797879
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Март, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031