Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1209204 Постинги: 1460 Коментари: 116
Постинги в блога от Март, 2017 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - пета част


ТРЯБВА ДА СЕ ДОГОВОРИМ

Възраст: без ограничения

Продължителност: 40 мин.

Цели:

= отпускане на групата от външни дразнители;

= концентриране вниманието на участниците;

= осъзнаване ценността на сътрудничеството;

= доказване, че за постигане на сътрудничество са необходими усилия;

= сплотяване на групата;

Провеждане на упражнението

На участниците се предлага една елементарна игра.  Необходимо е да се брои до десет, но това трябва да се прави от цялата група. Първият ученик казва „едно”, втория – „две” и т.н.  Има само единно правило – ако участниците произнесат поредно число едновременно – групата започва отначало.  По време на играта са забранени всякакви други разговори.

Обсъждане:

= Как започна играта?

= Какво му се искаше на всеки в самото начало?

= Защо в началото нищо не се е получило?

= Как са успели да достигнат до десет?

= Какви правила са приели или са се постарали да променят?

= Появил ли се е водач в групата или порядъка се е създал сам?

= На какво ни научи тази игра?

 

ДЕЦАТА ПИШАТ ПИСМО ДО БОГ

Възраст: от 7 до 11 години

Водещият поставя домашна работа на участниците, като ги моли да представят отговори по три въпроса:

= За какво би искал да попиташ Бог?

= Какво би искал да разкажеш на Бог?

= За какво би искал да помолиш Бог?

Отговорите се обобщават и впоследствие обсъждат анонимно в групата. 


image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 227 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - четвърта част

АУТСАЙДЕР („Жертвен агнец”)

Водещият прави кратко въведение в темата:

Древните евреи са имали обичай, за който си заслужава да споменем тук. В дните на изкуплението на греховете свещеник поставял ръцете си върху главата на козел и изреждал греховете на хората. Така грехът и злото символично се прехвърляли от хората към козела. След това козелът се пускал на свобода в пустинята, а хората се пречиствали от греховете си. Затова животното е било наречено „козел отпущения.” В наше време този израз се прилага, когато от невинен и относително безвластен човек се търси отговорност за нещо, за което той няма вина.

Изследвания доказват (Карл Ховланд и Робърт Сиърс), че има пряка връзка между появата на аутсайдери и състоянието на фрустрация на обществото. Например, колкото по-непреодолими са икономическите или социалните проблеми, толкова повече мнозинството се нуждае от аутсайдери, които самото то създава в лицето на различните малцинства.   Така например, ако вашият клас изпитва силни затруднения за да се справи с продължаващо с месеци насилие на една група лица над другите, то мнозинството, намиращо се в състояние на фрустрация ще изпитва сила нужда от „жертвен агнец”, респ. то ще формира агресивност.  Въпросът е в това – Кои от мнозинството ще бъдат по-агресивни?  Оказва се, че тези от мнозинството, които са предубедени по някакъв признак, който откриват в насилниците (например пол, етническа принадлежност), те ще проявят много по-голяма агресивност.

Експеримент на Доналд Уедърли

Уедърли силна фрустрация у група студенти, някои от които са били заклети антисемити, а други — не. На изследваните лица се предлага да напишат разкази въз основа на показани им картинки. Пред някои от изследваните лица героите от тези картинки се назовават с еврейски имена; на останалите участници такива имена не се дават. В този експеримент най-важни са две открития: 1) след като са изпитали фрустрация, изследваните лица с антисемитски нагласи написват разкази с повече актове на агресия срещу героите с еврейски имена, отколкото изследваните лица, които не са били антисемити; и 2) не е имало разлика между студентите антисемити и останалите студенти, когато героите, за които пишат разкази, не са били назовани с еврейски имена. Накратко, фрустрацията води до специфична агресия — агресия срещу някого, когото мразите.

Общата представа на използването на изкупителна жертва показва, че индивидите са склонни да пренасят агресията върху групи, които бият на очи, които са относително безвластни и главно — не се ползват със симпатия.

Това занятие не бива да се прилага още в самото начало на срещите н а групата, тъй като може да създаде напрежение.  Целесъобразно е да се приложи след някаква весела игра, като въвеждащо в темата за дискриминацията.

Възраст: над 9 години

продължителност: 30 -60 мин.

Цели:

= да се даде възможност на участниците да се почувстват в ролята на изолирани от отсъства на общата група;

= да започне процес на обсъждане темата за дискриминацията (да се постави въпроса);

= да се усвоят практики за разрешаване на противоречия;

= да се активизира вербалната и невербална активност на групата.

Провеждане на упражнението

Първото указание на водещият в началото на упражнението е: „При това упражнение абсолютно се забранява упражняването на насилие или ловкост. Участниците имат право само да уговарят, да водят преговори, когато се изправят пред определена трудност. Всеки, който упражни насилие или използва обидна дума, ще бъде дисквалифициран.”

Водещият отправя молба към трима членове на групата да напуснат стаята.

Останалите застават в кръг хванати за ръцете. Водещият дава следната инструкция: „Сега ще повикаме първия участник. Вие трябва да останете в кръг, държейки се здраво  за ръцете, без да се пускате.”

Забележка: Водещият не трябва да уведомява групата, че не бива да допускат участника във вътрешната страна на кръга.

След това се извиква първия участник и се наблюдава неговата реакция. Той може да реши да влезе в кръга или да се хване до другите, а може да прояви и пасивност.   Независимо от неговата реакция, този член на групата се допуска да се хване за другите. След това, водещият добавя към инструкцията: „А сега, от вас се иска, когато влязат втория и третия участник, да не ги допускате нито в кръга, нито да се хванат на кръга.”

След това се повиква втория участник. На него му се предоставя време да уговаря членовете на групата, за да бъде допуснат в кръга.  Независимо от резултата, в един момент водещият разрешава групата да приеме втория участник.  В края на упражнението по същия ред и правила се извиква третия участник.

Обсъждане:

=  Какво започна да прави групата, когато в стаята влезе първия участник?

= Защо членовете се стремяха да не допуснат в групата си чужденци?

= Какво преживяха тези, които останаха извън групата? (положителни и отрицателни чувства)

= Какво искаха да направят членовете, извън групата?

= Защо е толкова важно за човек да присъства в една група?

= Възможно ли е човек да живее извън група?

= Когато не бяхте допуснати в групата, коя беше първата мисъл, която премина през ума Ви?

= Какви способи за влизане в кръга са приложили „аутсайдерите”?

= Кои от тях са сработили и кои не, защо?  

= Как се е държал бившият „аутсайдер” след като вече е бил приет в кръга?

= Може ли някой да даде пример със себе си? (ситуации, при които за първи път влизате в контакт с група деца)

= Какво мислите за тези ситуации в обществото? Има ли такива, при които големи групи от хора или цялото общество изключва отделни хора или по-малки групи?

Забележка: Много е важно да се постави акцент върху онези участници, които групата не е допуснала до себе си. Те са източник на информация, за това какво са преживели, как са се оценили, как са оценили другите, както и какво са почувствали, когато са били приети в групата?

Домашна работа:

= На учениците се поставя домашна работа, да проведат разговор със своите родители и ги помолят, да разкажат случаи, при които са били свидетели на ситуации, свързани с дискриминация. 

= На учениците се поставя задача, да потърсят в литературата информация за типични случаи на дискриминация и подготвят кратък разказ (може и текст) за следващата среща.


КОЗИ И ВЪЛЦИ

Възраст – няма ограничения

Продължителност: 40 - 50 мин.

 Цели:

= изследване причините, поради които хората предизвикват и не предизвикват доверие;

= изучаване усещането на групата и чужденеца;

= анализ на чувството за сигурност и страх от отхвърляне от групата;

Стимулен материал: Предварително на листчета се написват обозначения: „козлета”, „вълк” и „коза.”  В играта взимат участие всички ученици. Всеки участник получава листче с ролята си, като се подготвят 2-3 листчета с надпис „коза”, 2-3 – с надпис „вълк”, а останалите участници – с надпис „козле.”

Участниците се молят, да не показват един на друг надписите на листчетата си, т.е. ролите си.  Преди да започне играта, при необходимост може да се припомни приказката за вълкът и седемте козлета.

Провеждане на упражнението

Водещият оповестява правилата на играта:

В единия край на стаята в тресен кръг, сгушени едно в друго стоят „козлетата” – това е тяхната къща.  Останалите участници заемат другия край на стаята.  Всеки един на свой ред подхожда към „къщата” и се старае да убеди „козлетата”, че той е „коза.”  Задача на козлетата е да преценят дали да пуснат или да не пуснат претендента в дома си.  Ако все пак те допуснат вълка, то той изяжда едно от козлетата (участник излиза от играта), ако прогонят истинската „коза-майка” – всички козлета ще загинат от глад (мама не би донесла мляко).  Целта е козлетата да останат живи, а целта на козата и вълка е да влязат в къщата.

Обсъждане:

Играта е елементарна, но много интересна, защото бързо сплотява групата, въвлича я в действие, а участниците започват активно да комуникират и взаимно доверяват, играейки различни роли.  Ето някои от темите, които могат да бъдат обсъдени по време на тренинга:

= Какво са почувствали участниците в ролята на „козата-майка”?

= На какво са се основавали козлетата, когато са взимали решенията?

= Защо в определени случаи са допуснали грешки козлетата?

= Имало ли е разногласия при вземането на решенията от козлетата?

= По какъв начин са били вземани решенията от козлетата?

= Какво е преживявала „козата-майка”, когато не са я разпознавали и са я приемали за вълк?

= По какъв начин „козата-майка” се е опитвала да убеди козлетата, че е тяхната майка? Кой е бил за нея най-убедителния аргумент?

= Често ли нашите първи впечатления за хората са били погрешни? Искат се примери.

= Случвало ли се е на участниците в живота им, да се окажат в ролята на „вълк” против своята воля?

= Приятно ли е било на „вълците” да играят ролята си? Какво са чувствали?

= Случвало ли се е в реалния живот на учениците, да не допуснат някого в тяхната група и групата да загуби от това?


ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ  

Възраст: над 10 години

Продължителност: 30 -40 мин.

 Цели:

= Осъзнаване разликата между това, което виждаме отвън и това, което е човек всъщност.

= Иницииране на невербални контакти.

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на две равни части. Едните образуват външен кръг, държейки се за ръце, а другите – вътрешен кръг, като стоят лице в лице (тип „каруселка” или въртележка).  Водещият дава следната инструкция: „Нека всеки един от външния кръг да застане срещу партньор от вътрешния. Сега нека всеки внимателно да огледа външния вид на партньора си, как изглежда той. Помислете какво говори външния вид за него.”

След това, задайте на партньора си въпрос, който да е свързан с личния му живот, например:  „Какво обичаш да правиш?”, „Кой е твоя най-добър приятел?.”

След това водещият два  инструкция: „Тези, които са във вътрешния кръг нека направят крачка надясно, а тези от външния – наляво.” Повторете отново процедурата с новия си партньор.” Тази процедура се повтаря няколко пъти.

След това водещият се обръща към групата: „А сега затворете очи (най-добре е да се поставят превръзки на очите) и хванете поредния си партньор за ръка. Опитайте се да познаете кой стои срещу вас.  Можете ли да познаете що за човек е това?  Следва ново разместване и опознаване на партньорите.

Обсъждане:

= Какво ви говори външността на човек?

= Вярна ли е поговорката „По дрехите посрещат…” и защо народът е формулирал тази фраза.

= Често ли ви се случва да съдите за хората по външния им вид.

=  Имали ли сте случаи, при които оценката за човек по външния му вид да ви е подвела?

=  Какво чувство изпитвахте, когато държахте партньора за ръцете му?

=  Различни ли са нашите ръце? Какво си мислихте, когато докосвахте ръцете на партньора си?

=  Какво е общото в нашите ръце?

 = Какво общо има между всички нас?

 Домашна работа

= Поговорете с вашите родители и ги попитайте, дали на тях често им се случва да съдят за хората по външния им вид. Имали ли са случаи, при които са сгрешили в преценките си. Подгответе 1-2 случая, които да споделите пред участниците на следващата ни среща.

image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 171 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 05:40
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - трета част

ИНТЕРЕСНИ ХОРА

Възраст:   от 10 до 14 години

Продължителност: 40 мин.

 Цели:

= активизиране въображението на участниците;

= поощряване вербалната комуникация;

= стартиране на разговор за стереотипите.

Материали Предварително се подготвят материали от вестници и списания (изрезки) на фотоснимки, изобразяващи различни лица или фигури на хора. Препоръчително е да бъдат подбрани хора от различен етнос, с различна религия, различни социални групи.

Забележка: Ако за групата е най-специфично етническото разделяне, (например присъствие на деца от ромски етнос), то е целесъобразно да бъдат подбрани фотоснимки на известни представители на този етнос.

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на микрогрупи по 2-4 участници. (Най-добра концентрация се получава, ако групата се раздели на 2, най-много 3 микрогрупи). Предоставя на всяка група по една снимка. Групите се отделят на разстояние една от друга и им се предоставя време от 3-5 минути за работа.  Предварително се уведомяват да излъчат свой говорител, който ще оповести мнението на групата. Към снимковия материал всяка група получава по една тестова бланка, в която да изложи мнението си. Бланката съдържа въпроси, на които да се даде отговор.

Инструкция: „Нека всеки един от вас внимателно да разгледа този фотос и да помисли за отговори на следните въпроси.”

= Какъв е човекът изобразен на фотографията?

= Какво е неговото име?

= От къде е той?

= На колко години е?

= Къде работи?

= Къде живее?

= За какво мисли този човек тук на снимката?

= Какви чувства преживява?

= От какво според вас се нуждае той?

= Какви жизнени проблеми (трудности) може да има?

След като изтече срока за работа, водещият разменя снимките между групите и поставя същата задача.

След изтичане и на този срок, учениците заемат местата си и говорителите получават думата. При изложението на оценките със сигурност всяка група ще коментира по различен начин задачата си.

Обсъждане:

= Изпитахте ли трудности при справяне със задачата?

= Какво ви помогна най-много при подготовката на своите предположения?

= Как мислите, съответстват ли предположенията ви на реалността?

= Защо предположенията на групите  бяха различни?

= Имаше ли съвпадения в предположенията?

= Кои бяха повече – съвпаденията или различията в предположенията?

= Често ли се случва в живота, да определяме (категоризираме) определени хора само по външния вид (раса, пол, облекло)?

= Какво може да помогне за опровергаване на такива предположения?

Домашна работа

На децата се поставя домашна работа. Да разговарят със своите родители, като ги помолят, да им разкажат за интересни хора, които са от друг етнос, религия, социален статус, сексуални ориентации, политически възгледи, които са срещнали в своя живот и са ги впечатлили с мъдрото си отношение към различията между хората.

Водещият може да организира и вечер на „необикновените професии и хоби”, като бъдат поканени 1-2 лица, които биха разказали за необичайни места, за срещи с необикновени хора или за самите себе си.

 

ПОЗДРАВИ

Възраст: без ограничения

продължителност: 20-25 мин.

Цели:

- разреждане на напрежението;

- разчупване стереотипните форми на поведение;

- създаване на весело настроение;

- запознаване с поздравите на различни култури;

- сплотяване на групата.

Провеждане на упражнението

Стимулен материал – Участниците получават талони (картички) с изображения или описание на поздравления, употребявани в различни страни. Талоните съдържат единствено изображение или описание на поздрава, без да е посочено за коя страна е типичен този поздрав.

= Япония – участниците поставят ръцете си пред гърдите като за молитва (дланите са опрени една в друга) и правят дълбок поклон от кръста;

= Нова Зеландия – участниците потриват носовете си;

= Великобритания – участниците си подават на ръка за здрависване, като стоят отдалечени един от друг (ръцете са почти изправени);

= Русия – участниците се прегръщат се силно и се целуват три пъти по бузите;

= Тибет – участниците показват езиците си;

= Германия– участниците си подават на ръка за здрависване, като стоят близо един до друг (ръцете са сгънати);

= Франция – участниците се усмихват и се целуват четири пъти по бузите един по един;

След като получат талоните, участниците се разделят по двойки и се оставят в продължение на 2-3 минути да се упражняват. 

Обсъждане:

= Хареса ли ви играта?

= Досещате ли се кой поздрав, в коя страна се ползва?

= Беше ли Ви трудно да използвате някой от тези поздравления? При кои изпитахте затруднения или безпокойство?

= Можете ли да кажете, че някои поздравления ви се сториха смешни?

= Каква роля според вас играят поздравите в човешките взаимоотношения?

= Известни ли са ви други форми, чрез които хората се поздравяват?

= Случвало ли ви се е да поздравите някого, а той да не отвърне на поздрава Ви?  Ако – да, то бихте ли споделили какви чувства сте преживели точно в този момент и какво помислихте за себе си и за другия?

= Какво според вас е най-ценното при използването на поздравите? Какво изразяват хората, поздравявайки се?  

Домашна работа:

= Помислете за следващата ни среща за някакъв специален поздрав, който да бъде характерен само за вашия клас и се договорете един с друг да го използвате всеки път преди всяко занятие.

= Подгответе се и при следващата ни среща, нека всеки един от вас да сподели какви поздравления използват членовете на семейството ви. Например, какво правят членовете на семейството, когато някой се връща от работа; какво правят членовете на семейството, когато идват гости в дома ви;

 image


 

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 266 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 05:27
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - втора част

РАЗДЕЛ I

Задачата на цялата тази част е да подготви (загрее) групата  за предстоящите упражнения, да ги „откъсне” от външната ситуация, да фиксира вниманието им в самата група и да осигури въвеждането им в темата.

 

ОСОБЕНО ДОМИНО  

Възраст: няма ограничения

Продължителност: 35 мин.

Цели:

= създаване на атмосфера на откритост;  

= „разчупване на ледовете” – задължително условие за първа среща;

= осигуряване пълна свобода на участниците да говорят за себе си;

= да се покаже, че в групата между самите участниците  съществуват както различия, така и общи елементи;

Провеждане на упражнението

Водещият обявява, правилата на една особена игра наречена „Особено домино.”

Правила на играта:

Първият участник (това обикновено е водещият) застава в центъра на стаята и обявява две свои характеристики, например: „От една страна аз нося очила” и вдига настрани лявата си ръка, „А от друга – обичам сладолед” и вдига настрани дясната си ръка. Участник от групата, който също носи очила се хваща за лявата ръка на водещият и обявява: „От една страна аз нося очила, а от друга – обичам котките” и вдига свободната си ръка. Трети участник, който обича сладолед се хваща за дясната ръка на водещия и обявява: „От една страна аз обичам сладолед, а от друга – обичам шоколад.”  По този начин играта продължава, докато всички участници  не станат част от доминото.  Възможни са вариации при построяването на доминото – може да се построи кръг или типична структура на домино. Освен това, ако условията позволяват участниците могат да легнат на пода по корем, обръщайки се един към друг.

Обсъждане:

=    Какво почувствахте, когато към всеки един се прилепи  ваш съученик, който прилича на Вас?

=   Стараехте ли се да посочите най-популярни характеристики или обратно, търсехте такива, които не са характерни за другите?

=   Какво ново научихте един за друг?

= Какво почувствахте, когато разбрахте, че някой друг в класа прилича на Вас по посочената характеристика?

= Какво почувствахте, когато разбирахте, че някой не ви харесва.

= Добре ли е или зле, че в групата има ученици, които са с различни характеристики? Защо?

Домашна работа

На учениците се дава домашно задание, да подготвят кратка характеристика в писмен вид, за членовете на своето семейство, в която да посочат по какво си приличат и по какво се различават те.


КОЙ Е НАЙ-РАЗЛИЧЕН?

Възраст: без ограничение

= За деца от 6 до 9 г. да се използва „различен”, а за по-големи – „уникален”

= При по-големи ученици, акцентът може да се постави върху обсъждането.

Продължителност:

= основна част – 10-15 мин

= обсъждане – за 6-9г. – 10 мин; за 10-14 г. – 20 мин.

Цели:

= да се научат да осъзнават собствената си уникалност и се гордеят с нея;

= да осъзнаят уникалността на другите;

= да се създаде атмосфера на откритост и доверие.

Провеждане на упражнението

Помолете участниците да помислят какво ги отличава от останалите в групата и ги попитайте, като се обърнете към някой по избор. Ако например той каже „Аз имам пет братя и сестри” и никой в групата не може да каже „Аз също”, то този участник получава 1 точка. Ако друг участник обаче заяви „Аз също”, то той получава правото да изтъкне своето различие. По този начин се въвличат всички участници в групата. Резултатите от точките се записват срещу името на всеки на флип-чарт или черната дъска. Особен интерес представлява факта, че обикновено хората изтъкват като уникалност и различие такива факти, които за значими, които са положителни и се гордеят с тях.  По този начин психологът може да се докосне до някои от ценностите на учениците.  Накрая на играта баловете се сумират.

Забележка: Възможна е модификация на играта, като участникът който е заявил  „Аз също”, сяда на колене на първия участник.  Ако следващият участник притежава същата характеристика, той сяда на коленете на вече седналият и така може да се формира колонка. Тук следва да се обмисли дали е приемлив подобен физически контакт за конкретната група.

Обсъждане (рефлексия)

= Хубаво ли е да сте уникални?

= Всеки човек ли е уникален. Защо?

= Какво ни прави уникални?

= Какво ни пречи за да останем уникални?

= Какви чувства преживявате, когато заявявате Вашата уникалност?

= Какви чувства изпитвате, когато съученикът Ви декларира своя уникалност?

= Как се чувствахте, когато се наредихте като „домино”? (за тези, които са били в колонка)

Притча – За здравата и пукнатата делви

Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.

Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.

Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.

След тези две години на служба,спуканата делва казала на жената:

- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.

Възрастната жена се усмихнала:

- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.

Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …

Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.

Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

ГОЛЕМИ И МАЛКИ

Възраст:  без ограничение

= За ученици от старшия курс, може да се използват по-сложни критерии (вместо „висок” – „весел” и пр.).

Продължителност: 35 мин

Цели:

= да се помогне на участниците да осъзнаят, че всяко описание на човек е относително;

= да развият навици за невербална комуникация;

= да се създаде весела атмосфера.

Провеждане на упражнението

Водещият прекарва въображаема черта по средата на стаята. 

Водещият забранява на учениците да говорят по време на изпълнение на задачата.

Застава на тази черта и казва:

„А сега нека всички високи да застанат от дясната половина на чертата, а всички ниски – в лявата половина. Никой не трябва да говори при изпълнение на задачата. Ако се наруши това правило от някой, същият се отстранява, а задачата се повтаря. Преценете точно къде да застанете. Неправилно преценилите, ще бъдат санкционирани.”

След като даде командата водещият наблюдава поведението на децата. Щом забележи деца, които се чудят къде да застанат – стоят на едно място и мислят, други преминават от една в друга група, веднага го отделя настрана.

След това процедурата може да се повтори по друг признак. За такива могат да се използват, например:

 =деца, с високи успехи в училище и деца с ниски успехи в училище;

                = деца, с добро поведение в училище и деца с лошо поведение в училище;

                = деца, с много приятели и такива с по-малко приятели;

                = деца, с красив почерк и деца с некрасив почерк;

                = деца, умеещи да четат изразително и деца, неумеещи да  четат изразително;

                След като бъде изпълнена тази серия упражнения, водещият повтаря първата задача – построяване в дете половини по критерий „ръст”, като продължава да държи на условието да не се разговаря.  Този път обаче подреждането се извършва от свободно избран доброволец, който назовава всеки участник и го определя за „висок” или „нисък”; за „успешен” или „неуспешен.” Всеки път когато той направи избор, водещият пита избраното лице, той самият как се е самоопределил.  Във всички случаи между направените лични избори и тези, които се правят от друг, ще има различия. Именно различията в оценките са акцента на упражнението.

Обсъждане:

= Какво ви направи впечатление при първото и второ разделяне? Открихте ли разлика?

= Според вас възможно ли е човек да бъде определен еднозначно по определен признак?

= Имали ли сте случаи, при които да използвате критерии за разделяне на хора, такива, които сте научили в семейството си?

= Считате ли, че критериите, които хората използват за да разделят и класифицират не винаги могат да са обективни? Защо се случва това и от какво зависи? Поставянето на „етикети” често пречи на общуването и сътрудничеството между хората.

Въпроси:

= Трудно ли ви беше да изпълните първата част от упражнението?

= Защо изпитахте трудност еднозначно да определите, в коя половина да застанете?

= Какво забелязахте, когато започна втората част на упражнението?

= Лично на вас случвало ли се е да поставяте на другите етикети.

image
 

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 05:45
 .

Програма - тренинг за учениците на тема „Толерантност”
първа част


Съдържание

Въведение

Как да приложим програмата

РАЗДЕЛ 1

ЗАГРЯВАНЕ

ДОМИНО

КОЙ Е НАЙ-РАЗЛИЧЕН

ГОЛЕМИ И МАЛКИ

ИНТЕРЕСНИ ХОРА

ПОЗДРАВИ

АУТСАЙДЕР

КОЗИ И ВЪЛЦИ

ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ

ТРЯБВА ДА СЕ ДОГОВОРИМ

ДЕЦА ПИШАТ ПИСМО ДО  БОГ

РАЗДЕЛ 2

НАШИТЕ РАЗЛИЧИЯ

ИГРА С ФЪСТЪЦИ

СТРАНЕН ЧОВЕК

ОТ КОГО СЕ БОЯ?

СВЯТ НА РАЗЛИЧИЯТА

А АЗ МИСЛЯ, ЧЕ …

КУЛТУРЕН РЕЧНИК

РАЗДЕЛ 3

РАЗЧУПВАНЕ НА ШАБЛОНА

РАЗЛИЧЕН СТАРТ

КУЛТУРНИ НОРМИ

ЧЕСТНА ИГРА

СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ

ЕТИКЕТИ

РАЗДЕЛ  4

ПИРАМИДА НА НЕВАИСТТА

СТЕРЕОТИПИ

ВСИЧКИ ЯБЪЛКИ СА ЧЕРВЕНИ

СТЕРЕОТИПИТЕ В НАШИЯ ЖИВОТ

ВСИЧКИ КРАВИ ЛЕТЯТ

ХРИСТИЯНИ-МЮСЮЛМАНИ

ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

ЕКСПРЕСЕН ВЛАК

ЖЕНСКА РАБОТА

ДИСКРИМИНАЦИЯ

ХОРА С ФИЗИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ

НАСИЛИЕ

ПИРАМИДА НА НЕНАВИСТТА

РАЗДЕЛ 5

ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА

КАК ДА ПОСТЪПЯ

НАШИЯТ ЖИВОТ

СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ

МОЯТ ЛИЧЕН ДОГОВОР

Приложения

  

ВЪВЕДЕНИЕ 

Програмата представлява методическо ръководство за провеждане на занятия на тема „толерантност.” Всички занятия са замислени в стила на „неформалната педагогика” – учениците не получават оценки или формално признание във вид на дипломи или грамоти; занятията са ориентирани към творческата активност на всеки един и групата в цяло; всички форми за работа са в групов формат; участието е доброволно, както за целия курс, така и за отделните му части.

Най-често срещаното определение на думата „толерантност” е търпимост. Това е способността да разбираш и уважаваш различните от собствения произход, култура, възгледи и други прояви на човешка индивидуалност. 


Програмата се състои от пет части.

Част 1 съдържа упражнения за „загряване.”  Тези упражнения помагат на водещият да се запознае с групата, да я подготви за по-нататъшна работа и да осигури въвеждането в темата на останалите занятия. Всеки от участниците получава възможност да се откъсне от външния свят и се концентрира върху предстоящите дейности.  „Загряването” създава позитивна атмосфера и осигурява готовността за работа по проблема толерантност.  Всяко занятие и в частност първото занятие  с групата, винаги следва да започва с такъв въвеждащ период.   Тази фаза обикновено заема около 10-15 минути, но е възможно водещият да я удължи или съкрати. Важното е учениците да са приведени в готовност за работа.

Част 2 се нарича „Нашите различия.”  Упражненията в тази част позволяват на участниците да се докоснат до главните причини за нетърпимостта в нашия свят – различията между хората. Всяко занятие е посветено на определен аспект от темата – различия по външност, език, възгледи и пр.  Няколко занятия позволяват на групата да разгледа темата като цяло.  Целта на всички занятия в тази част е насочена към оказване помощ на учениците да се справят със своите чувства и страхове по повод на техните различия, да осъзнаят красотата в многообразието в света, да разберат, че да си „различен”, не означава да си „лош.”

Част 3 се нарича  „Разкъсване на шаблона.”  Съдържа упражнения, във всяко от които се разиграва симулация на ситуация, свързана с живота.  Участниците имат възможност да се тестват в ролята на дискриминирани и на дискриминиращи.  Способността да се поставиш на мястото на другия представлява основата на толерантността и по тази причина учениците, играейки тези роли за първи път са поставени в условия да преживеят неочаквани за себе си чувства. Всички занятия в тази част предполагат особен стил на поведение и по тази причина е важно внимателно да бъде прочетено въведението към част 3, след което да се премине към самите упражнения.

Част 4 се нарича „Пирамида на ненавистта.”  Тук всеки участник има възможност да се запознае с основните видове проявления на нетърпимост – стереотипите, предразсъдъците, дискриминацията и насилието.  Представени са отделни упражнения, които илюстрират тези видове.  Освен това, работейки по тези проблеми, групата получава възможност да се запознае с конкретни проблеми на напето общество (отношение към жените, към религиозните, етническите малцинства, към бежанците)

Част 5 се нарича „От теорията към практиката.”  Тя позволява на всеки участник да разбере и реши, какви конкретни действия може да прилага в личния си живот и всички като цяло в група, за да не допуснат прояви на нетърпимост в своето обкръжение.

Приложение 1 - идеи за мероприятия, които вашата група може да проведе в училището, двора или града.

Приложение 2 - инструменти, които позволяват успешно и ефективно взаимодействие с родителите-членове на групи.

Приложение 3, 4 и 5  - тестове за изследване способностите за толерантност  и интолерантност.

Приложение 6  -  указания за провеждане занятие „мозъчна атака.”

Приложение 7 -  речник на термините

Приложение 8 -  етични притчи (помощен материал)

Как се работи със сборника материали

Тази методика не е догма. Всяко занятие, предложено тук, може да бъде променено или модифицирано по такъв начин, че то да подхожда по най-добрия начин на конкретната група ученици – по възраст, по ниво на развитие, личния стил на водещия, целите, които са поставени и т.н.  Упражненията и идеите, които ще намерите в ръководството следва да се възприемат като препоръки и примери за това, какво може да се направи при работа с децата на тема „толерантност.”  Пред описанието на всяко занятие ще намерите примерна продължителност и препоръчителна възраст на участниците, но Вие сами може да определите, дали това занятие подхожда на точно вашата група обучаеми.

Първоначално трябва да си уясните, колко срещи ще бъдат организирани с определената група и каква ще бъде общата продължителност на всяко занятие.  След това съставете план за занятието, изберете по няколко упражнения от всяка част и ги модифицирайте в съответствие  с вашите задачи.  При изготвяне на плана търсете многообразието от форми и методи за обучение. 
image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.


Категория: Други
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 08:00
 .

Как да помогнем на дете със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието в клас

(препоръки за учители)


ADDitude’s Classroom Accommodations to Help Students with AD/HD 
image

image

image

Източник:  http://www.additudemag.com/RCLP/sub/2739.html

Категория: Други
Прочетен: 318 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Как училището може да помогне на ученика със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието. (препоръки за учители) 

Когато детето с хиперактивност и дефицит на вниманието достигне училищна възраст се появяват редица проблеми, които трябва да бъдат взети под внимание, за да му се позволи пълна реализация на своя потенциал. Тези деца се нуждаят от много подреден и организиран околен свят – ясен порядък. За него не е добре да бъде в клас, в който често се сменят учителите – така детето не може да се справи с постоянните промени в реда и изисквания. При тях следва да се използват най-вече ясни, прости, достъпни и кратки методи за обучение и възпитание. Те много лесно усвояват знания, ако получат възможност за тактилни усещания. По тази причина е препоръчително да седят на първия чин, за да имат възможност да работят с ръцете си при наличие на модели, вещества, предмети и пр., използвани при урока; за да могат безпрепятствено за зрителното си поле да препишат от дъската или  да чуят факти и подробности.

По-долу са приведени 10 основни правила, които училището може да осъществи, за да помогне на децата със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието.

1.Децата със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието трябва да бъдат поставени в среда на общуване и работа с деца, които имат сходни на тях способности, не толкова в образователно-академично отношение, колкото до нивото им на зрялост. Често тези деца изостават в нивото си на зрялост от своите връстници. Системата на градация в класа по ниво на предпочитания е открита, паралелна или комбинирана, като детето, носител на синдрома трудно може да се справи с промените в тези нива.

2.В ежедневната работа е необходим строг, но удобен ред. Това позволява на детето да разбере какво се очаква от него, както и че неговата работа и поведение се контролират.  Тази категория деца се повлияват положително  от т. нар. „трите „П“: планомерност, повторение, постоянство. Те често имат ниска самооценка и по тази причина са склонни към самоизолация, като рискуват да станат жертва на другите. В обратна посока могат да станат агресивни по отношение на съучениците си и е необходимо да бъдат контролирани, за да се сведе до минимум тяхната агресия.  Добър способ за справяне с подобни ситуации е отвличане на вниманието в съвършено друга посока, като се използва слабостта им да се отвличат с лекота по други стимули.  При това положителна роля играе неумението им да се справят с рязко настъпили промени в обстановката, като ще бъдат въвлечени в опит да се справят с нова задача и нова обстановка, отвличайки се и забравяйки конфликтната ситуация.

3.Учителят е длъжен, както строго да контролира класа, така и да проявява съчувствие и топлота. П:овечето деца от категорията са много емоционални, експресивни и любещи. Те реагират незабавно и много положително при похвала и засвидетелствано лично внимание. Похвалата трябва да бъде кратка и ясна – едно единствено потупване по рамото в края на деня е достатъчно. Негативното отношение на учителя към тези деца може да бъде особено болезнено, особено за децата с ниска самооценка.  По тази причина е желателно през цялата учебна година с детето да работи само един учител. В обучението учителят трябва да се стреми (да търси) и поддържа непрекъснат зрителен контакт. Задачите трябва да се разделят на части, като се подават на детето едва когато е приключило с поредната – огромен набор от задачи или текст автоматично буди защитна реакция на бягство, нежелание за работа. Препоръчително е учителят да подтиква детето да повтаря условието на задачата на глас, за да е убеден, че е бил разбран, а детето – какво се очаква от него.

4.Ако системата позволява е препоръчително тези деца да останат да повторят един клас още в самото начало. Това би позволило на детето да се намира в среда от съученици, които са с равностойно ниво на зрялост, вместо непрестанно да се съревновава.

5.Тези деца е добре да бъдат в малки на брой класове, които по принцип предоставят по-добри условия за изграждане на взаимоотношения с връстниците и с учителите.

6.Средствата за обучение имат допълнителна ценност не само за децата с трудности в обучението, но и за надарените деца, носители на синдрома, които също се нуждаят от помощ, за да реализират способностите си в онези сфери, в които са най-добри. Корекционно-терапевтичните сесии с логопед и трудотерапията в училище биха били особено полезни за тези, които се нуждаят.

7.Лекарствата са част от ежедневието на децата, носители на синдрома. Учителят трябва да помага на родителите, като проверява дали детето е приело медикамента.  Това трябва да става незабелязано и с разбиране. Неотдавна ние чухме, че учител е обявил пред целия клас, че ученикът „Х“ приема специални „психични“ лекарства. Няма никаква разлика между детето, което приема медикаменти при синдром и детето, което взема таблетки при диабет, епилепсия, астма или друго продължително болестно състояние.

8.Много деца със синдром постигат добри резултати, изпълнявайки задачи, свързани с манипулация, а не с реч. Успехите в ръчната работа (сръчност) способстват са повишаване на самооценката.  Когато тези деца стигнат в горните класове, те често изпитват стресови състояния при постоянната смяна на учителите-предметници и при смяната на класните стаи (кабинети). При тези трудности е много важна помощта на училището.  Ако има възможност е целесъобразно и се препоръчва да се използва класен асистент (помощник на учителя), които да съпровожда детето от кабинет в кабинет.

9.Неорганизираността, неспособността да планират и да отделят главното от второстепенното се явяват за тези деца огромен недостатък по време на изпитни ситуации.  Добра форма за оценяването им е т. нар. „непрекъсната оценка“ на работата им в съчетание с периодични краткосрочни проверки.

10.Научете се да работите с удоволствие с тези деца, те имат много скрити таланти, които могат да бъдат разкрити при старание, търпение и последователна работа с тях.


image

Източник:  http://www.adders.org/info16.htm , "How Schools Can Help", Автор - Caroline Hensby 

Категория: Други
Прочетен: 315 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.03.2017 09:24
 .

Двадесет алтернативи на наказанието.

(препоръки за учители и  родители при работа с деца със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието)

 

 


1.Открийте и използвайте скрити потребности. Например, докато вие чакате на опашка, позволете на детето да поиграе под непосредствения ви поглед близо до вас..


2.Информирайте и обяснявайте причините. Например, ако детето ви е „рисувало“ по стената, обяснете, че рисунките се правят върху хартия и му покажете.


3.Открийте и използвайте скритите чувства. Признавайте, приемайте и се вслушвайте в чувствата на детето. Например, ако детето проявява агресия към по-малката си сестричка, насърчете и го насочете да изрази гневът и ревността си по начин, който няма да причини болка и страдание на друг. Накарайте го да се сърди или дори да крещи спрямо някакъв предмет.


4.Променете обкръжаващата среда. Понякога това е по-лесно, отколкото да се опитвате да промените самото дете. Например, ако детето непрекъснато отваря и изважда вещи от кухненския шкаф, то по-добре го заключете и преустановете достъпа до тях.


5.Намерете приемливи алтернативи. Насочете неприемливото поведение на детето в друго русло. Например, ако вие не искате детето да строи крепост в хола, не му казвайте „не“, а му осигурете условия и го насочете към детската стая.


6.Покажете на детето как вие искате то да се държи. Например, ако например детето дразни, като дърпа котката за опашката, покажете му как да я погали. Не разчитайте само на думите.


7.Препоръчително е да му предоставяте възможност за избор, а не указания. Вземането на решение е себеутвърждаващо за детето, докато указанието е подбуда за противодействие. Например, „Как мислиш, кое е по-добре. преди или след като облечеш пижамата  ще измиеш зъбите си?“


8.Правете малки отстъпки. Например, „Тази вече може да не измиеш зъбите си, тъй като си много уморен“.


9.Осигурявайте време за подготовка. Например, ако очаквате за обяд гости, отделете време за да му покажете как бихте искали то да се държи. Бъдете конкретни. Организирайте и проведете ролева игра, която ще помогне на детето да види и преживее различни сложни ситуации.


10.Позволете да се случи това, което трябва да се случи. Не е задължително да настоявайте на всяка цена. Например, ако детето не желае да постави мръсните си дрехи в коша за пране, то нека ги остави в банята.


11.Говорете за вашите собствени чувства. Позволете на детето да научи как неговото поведение се отразява на състоянието ви. Например, „Твърде много се изморих и се чувствам отпаднала от това събиране на разпилените трохи по пода на стаята“.


12.Предприемайте действие когато е необходимо. Например, ако детето много иска да тича напред-назад по улицата по време на разходката, то го хванете здраво за ръката (при такива обстоятелства това е опасно).


13.Пазете неотстъпчиво детето. Дете, което се държи агресивно или неприлично, трябва да го контролирате неотстъпчиво, но същевременно да му покажете любов и да му осигурите поддръжка. Това ще му позволи да насочи и отрази скритите си чувства например чрез сълзи на облекчение.


14.Отделете детето от конфликтната ситуация и останете с него. Използвайте времето за да го изслушате, да определите вида и тежестта на чувствата му, да окажете поддръжка и да разрешите конфликта.


15. Съвместни дейности. Много от конфликтните ситуации могат да се предотвратят чрез игра.Например, „Докато почистваме и подреждаме твоята стая, нека да си представим и да се държим като джуджета“ или „Хайде да се опитаме да измием зъбите си един на друг“.


16.Разреждайте конфликта посредством смях. Например, ако детето ви се сърди, предложете да излее гневът си в една съвместна битка с възглавници, като в нея вие драматично се предавате. Смехът позволява елегантен изход от гнева и чувството за безпомощност.

17.Сключвайте сделки и договори, водете преговори. Например, ако вие сте решили, че е време да напуснете детската площадка и да се приберете, а детето все още не иска това, започнете преговори и се договорете следващия път той да получи правото следващия път то само да определи кога ще си тръгнете.

18.Вземайте взаимни решения. Обсъждайте с детето конфликтната ситуация, изтъкнете вашите потребности и искания и го помолете за помощ за тяхното решаване или удовлетворяване. Заедно определяйте правила. Провеждайте семейни срещи.


19.Правете периодично ревизия на очакванията и претенциите си. Малките деца имат много силно изразени чувства и потребности и поради това за тях е съвсем естествено да бъдат шумни, любопитни, нерешителни, инатливи, нетърпеливи, разсеяни, изискващи, настояващи, плашливи, егоистични и пълни с енергия.  Старайте се да ги приемате такива каквито са.


20.Правете почивки и се оттегляйте за размисъл и чувства.  Понякога е необходимо човек да остане сам. Когато назрее конфликтна ситуация е по-добре да напуснете стаята, да се усамотите, да размишлявате, да вземете душ, да проведете телефонен разговор, дори да поплачете.

 image

Източник: По материали от статията "Twenty Alternatives to Punishment"  by Aletha Solter, Ph.D.:  http://www.awareparenting.com/twenty.htm 

Категория: Други
Прочетен: 482 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Препоръки към учителите за работа с хиперактивни деца

 

 

1.Въведете знакова система за оценяване. Възнаграждавайте успехите и доброто поведение.  Не се скъпете да похвалите детето, ако то успешно се е справило дори с минимално по обем задание.

2.Променете режима на урока – предоставяйте минутка за активен отдих, съпроводен с леки физически упражнения и релаксация.

3.В класната стая е препоръчително да има минимално количество отвличащи вниманието предмети. Разписанието на занятията трябва да бъде постоянно, тъй като децата със синдрома често го забравят за него.

4.Работата с хиперактивните деца следва да се води индивидуално. Оптималното място на хиперактивното дете е в централната част на стаята, срещу дъската. Той винаги трябва да бъде пред погледа на учителя.  То трябва да има възможност да се обръща бързо към учителя за помощ в случай на затруднение.

5.Насочвайте енергията и ентусиазма на хиперактивното дете в полезно русло – по време на урока го помолете да изчисти дъската, да събере тетрадките,да ви асистира и пр.

6.Управлявайте проблемното поведение на детето, като повишавате мотивацията му за участие, като въвеждате игри и съревнования. Избягвайте монотонни задачи и поставяйте акцент върху творчески и развиващи задания. Препоръчва се честа смяна на упражненията с неголям брой въпроси.

7.През определен отрязък от време давайте на детето само една задача. Ако все пак ученикът трябва да реши повече задачи, то предложете и насочвайте дейността му това да стане в определен порядък и периодически контролирайте работата по всяка част, внасяйки необходимите корекции.

8.Давайте задачи в съответствие с работния темп и способностите на ученика. Избягвайте завишаване или занижаване на изискванията към детето.

9.Създавайте ситуация, при която хиперактивното дете да може да изяви силните си страни. Научете го как по-добре да използва тези свои качества за да компенсира дефицитите си. Препоръчително е да бъде „възпроизведен“ в класен експерт по определена дейност или в определени знания.

10.Съвместно с училищния психолог помагайте на детето да се адаптира в условията на училището и класния колектив – възпитавайте в него навици за учебна работа в екип, обучавайте го на приемливите социални норми на общуване и развивайте такива навици.

 

 image

Източник: Материалът е взет от сайта "Наши невнимательные гиперактивные дети" – http://adhd-kids.narod.ru.

Категория: Други
Прочетен: 330 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Препоръки към родители с хиперактивни деца

 

 

                В своето отношение с детето се придържайте към „позитивни модели“. Хвалете го при всеки заслужаващ това случай, подчертавайте дори незначителни успехи.  По-често използвайте думата „да“, отколкото „не“ или „не трябва“.

            1.Ангажирайте го често с домашни задължения, които трябва да изпълнява ежедневно (пазаруване; грижа за домашен любимец и пр.) и не извършвайте вече веднъж поставена му задача.

          2.Заведете си дневник за самоконтрол и отбелязвайте в него заедно с детето ежедневните му успехи вкъщи и в училището.

             3.Въведете бална или знакова система за възнаграждение: може всяка добре постъпка да бъде отбелязвана със звездичка, а определено количество звездички да носят по-голяма награда или изпълнение на отдавна направено обещание.

      4.Избягвайте повишаване или понижаване на критериите от изисквания към детето. Старайте се да му поставяте задачи, съответстващи на неговите способности.

5.Определете рамка на поведение – какво е позволено и какво не е позволено.  Хиперактивните деца трябва да се учат да се справят с обикновени за всички подрастващи деца проблеми. Те не се нуждаят от псевдомомощ, свързана с облекчаване или отстраняване на изисквания, които се отнасят до другите деца.

6.Не налагайте със сила правилата и изискванията си. Вашите указания трябва да насочват, да указват, а не да заповядат. Изисквайте изпълнение на правилата, свързани с безопасността и здравето, а по  отношение на останалите не бъдете постоянни.

7.Отделяйте повече време за съвместно прекарване с детето – предизвикващото поведение на детето е способ да привлече вниманието ви. Осигурете му го.

8.Поддържайте в дома си ясен и точен порядък на дейностите. Хранене, игри, разходки, сън и пр., които следва да бъдат по едно и също време. Награждавайте детето при спразвенето на този ред.

9.Ако детето има затруднения в учебния процес, не изисквайте от него отлични оценки по всички предмети. Достатъчно е да постига успехи по 2-3 основни предмета.

10.Създайте необходимите условия за работа.детето трябва да има свой кът (място в дома) за занятия на маса, като в обкръжението й не бива да има нищо, което да го разсейва.  Не поставяйте около масата или над нея плакати, играчки, фотографии и пр.

11.По възможност избягвайте големи струпвания на хора. Пребиваването в магазини, на пазар и пр. оказва извънредно възбуждащо детето въздействие, тъй като тези места са носители на много сензорни стимули.

12.не допускайте преумора на детето, тъй като тя довежда до снижаване на самоконтрола и нарастване на двигателната активност. Не му позволявайте да стои дълго пред телевизионния приемник или да играе на компютърни игри.

13.Старайте се детето да получи нужната му доза сън.  Недоспиването води до влошаване свойствата на вниманието и самоконтрола. В края на такъв ден детето може да стане напълно неуправляемо.

14.развивайте в детето навици за самоконтрол и сдамовъздържание. Нека преди да направи нещо да брои от 10 до 1.

15.Помнете! вашето спокойствие е добър пример за детето. Тревожната и неуверена майка инфилтрира своето състояние в детето.

16.Създавайте на детето възможност за конролиран разход на енергия.

17.Възпитавайте в детето интерес към определени интереси и занимания. За него е важно да се чувства уверено и компетентно в определени обласи, които са желани от него.

image

Източник: Материалът е взет от сайта "Наши невнимательные гиперактивные дети" – http://adhd-kids.narod.ru.

Категория: Други
Прочетен: 288 Коментари: 0 Гласове: 1
 .

Психодиагностика. Тест за дефицит на внимание и хиперактивност на детето

 

 

Child Test for ADD or AD/HD 

 

Част първа: Има ли детето дефицит на внимание?

Описание: Първата част на теста има за цел да помогне при установяване дали детето често се разсейва (губи устойчивост и концентрация на вниманието).

Инструкция: Проверете всяко от следващите твърдения отнася ли се за вашето дете.

 

 Моето дете допуска грешки поради небрежност.

 Моето дете много трудно успява да се съсредоточи върху учебни или други дейности.

 Моето дете рядко завършва определена дейност, преди да започне друга.

 Струва ми се, че детето ми не ме чува, дори когато се обръщам непосредствено към него.

 Детето ми не е организирано и дори с моя  помощ му е трудно да се научи да бъде организирано.

 Моето дете често губи личните си вещи и забравя да изпълни домашните си задачи.

 Детето ми обикновено се опитва да избегне задачи, които изискват продължителна концентрация и постоянни умствени усилия.

 Моето дете често забравя да направи нещо, дори когато му се напомня.  

 Дори най-незначителни неща са в състояние да разсеят детето ми и да му попречат да изпълни определена задача.

 

Ако сте отбелязали 6 и повече твърдения с отговор ‚да“, то е възможно детето ви да е с дефицит на внимание. Този тест е неофициален и не претендира за точност. Ако допускате, че детето е с дефицит на внимание, то за диагноза следва да се обърнете към лекар или специалист в областта на психичното здраве. Има методи за лечение, които могат съществено да намалят проявите на подобно поведение.

 

 

Част втора: Има ли детето хиперактивност и импулсивност

Втората част на теста оценява признаци за хиперактивност и импулсивност.

Инструкция: Проверете всяко от следващите твърдения отнася ли се за вашето дете.

 

 Понякога ми се струва, че сякаш в детето има поставен мотор, толкова е неуморно.

 Моето дете винаги е суетливо и притеснително.

 Независимо от старанието си, детето ми трудно успява да седи на едно място, дори когато от него се изисква това.

 Детето ми непрекъснато говори нещо, дори тогава когато никой не общува с него.

 Моето дете пречи на съучениците и учителя си в клас и по тази причина е много трудно с него да се работи.

 При общуване и училище и вкъщи, детето ми често прекъсва и отговаря на другите още преди да са завършили въпросите си.  

 Моето дете изпитва трудности, ако е нужно търпеливо да изчака своя ред при игра с другите деца и често го нарушава.

 Понякога детето ми е много досадно и натрапчиво към другите хора, като постоянно прекъсва и се меси в разговорите им.

Ако сте отбелязали 6 и повече твърдения с отговор ‚да“, то е възможно детето ви да е с хиперактивно-импулсивен тип синдром. То може да е такъв тип дори при отбелязани утвърдително и по-малко твърдения. Във всички случаи за поставяне на диагноза следва да се обърнете към лекар или специалист в областта на психичното здраве.

 image

Източник: Материалът е взет от сайта "Наши невнимательные гиперактивные дети" – http://adhd-kids.narod.ru.

Категория: Други
Прочетен: 1335 Коментари: 0 Гласове: 1
 .

Съвети към родителите за повишаване дисциплинираността на детето със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието – повече авторитет и по-малко натиск – по-успешни резултати.

 


A Better Way to Discipline Children with ADD

Автор - Д-р Джон Тейлър (John Taylor, Ph.D.)


                Както всички деца и децата със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието понякога правят погрешни избори, определяйки стратегията на своето поведение. Нищо извънредно. Често обаче ситуациите се усложняват от самите родители, допускайки грешки при опитите си да коригират лошото поведение на детето.  Вместо да приложат методи за дисциплина, основаващи се на решителност и съчувствие, те са склонни да прибягнат към верига от действия, включваща „игнориране-мъмрене-обвинение-наказание“.  Обикновено родителите предпочитат да не забелязват аномалиите в поведение на детето с надежда, че те ще отшумят с времето. Разбира се това рядко сработва и тогава родителите решават да опитомят детето.  По-нататък те започват да го обвиняват, крещят и ругаят. Когато и това не дава желания резултат, родителите губят контрол и започват да налагат наказания.  Именно този четвърти стадий представлява изригване на родителския гняв. Тази четиристепенна стратегия (ако може да бъде наречена така) е не просто неефективна. Тя превръща живота на всички членове на семейството в низ от неприятности.  Как е възможно да бъде избегнато това? както всяка друга опасност и тази може да бъде избегната, ако бъде осъзната.  Когато вие почувствате, че се намирате на неправилния път, спрете се и вземете съзнателно решение да изпробвате нещо друго. Оценете честно своята реакция спрямо „лошото“ поведение на детето. Кои ситуации са ви накарали да действате точно по този начин? До какви резултати сте стигнали? Колко често сте реагирали така?

Нека да разгледаме стратегията „игнориране-мъмрене-обвинение-наказание“ по-внимателно, да потърсим отговор защо не работи тя и да потърсим по-ефективни методи.

Защо игнорирането не действа?

Игнорирайки лошото поведение на вашето дете, вие всъщност искате да покажете, че не одобрявате и не оправдавате подобно поведение.  В крайна сметка вие се надявате детето само да разбере това. На практика, детето разбира вашето мълчание като „аз няма да ти обръщам внимание“ или дори „отхвърлям те“, „не се интересувам от теб“. Лишаването от внимание обаче наранява детето.  От друга страна, то може да интерпретира мълчанието ви като одобрение на неговото поведение или дори като толериране. То мисли така: „Мама не ми казва, че не трябва да правя това. Значи това е нормално“. Дори правилно да интерпретира вашата реакция и мълчаливо послание към него, детето не може да разбере какво бихте искали в замяна на това да прави то.  С други думи, игнорирането на детето не го подтиква към подобряване на поведението, тъй като не му предоставя информация за това, как би трябвало да постъпи то следващия път.  Вместо да игнорирате деянието на детето, е по-добре да го прекъснете. С други думи, променете ситуацията така, че да го лишите от възможността да реализира своето „лошо“ поведение спрямо хора или предмети. Например, ако Максим и Катрин започват конфликт заради поредната играчка, то може да кажете: „Максим, ти седни там, а ти Катрин, стой тук. Аз взимам тази играчка и я поставям тук на високо“.  Аналогично, ако подрастващият се кани да започне на закусва с мръсни ръце, тозчас вземете чинийката и чашата с мляко от масата. Ако чувствате необходимост да изпратите послание за това какво очаквате от детето, то му кажете това веднъж и много ясно. Повече не говорете нищо.

Не мъмрете детето!

Защо е толкова важно да говорите малко, когато учите своето дете на желано поведение?  Защото – аз често напомням това на родителите – думите са като кумите на автомобила. Колкото повече се търкалят, толкова по-бързо се изтриват и толкова по-малка става ползата от тях, като от един момент нататък те започват да спират автомобила, да му пречат. Ако вие непрестанно говорите на детето, вашите думи ще престанат да бъдат въздействащи. В крайна сметка вашите думи въобще ще престанат да бъдат със „спирателна сила“ така, както износените автогуми.

Ако родителското "говорене" не е ефективно, тогава какво да кажем за онези родители, които усилват говоренето до степен на крясъци, като фелдфебел пред строя? За да се преодолее навика да се крещи, най-добре е да направите волево усилие да не отваряте устата си докато не се успокоите толкова, че да сте в състояние да разговаряте с нормален тон.  Обикновено това отнема няколко минути – толкова, колкото да налеете и изпиете една чаша вода.  Прилагането на тази пауза ще ви помогне да прекъснете порочната последователност „игнориране-мъмрене-обвинение-наказание“.  

 

Наказание или отстраняване на щетите.

                Родителите често изповядват разбирането, че наказанието на детето ще способства за формиране на неговата съвест. Невярно твърдение! В повечето случаи суровите наказания, такива като например физическото насилие, насърчават детето да усили „лошото“ поведение, като следващия път то ще прояви по-голяма изобретателност (детето дори може да формира съмнение, че вие въобще го обичате).

                Най-добрия способ за реакция е да предвидите последиците от „лошото“ поведение на детето и да ги неутрализирате без да го унижавате. В идеалния случай последиците от определено поведение включват промяна на ситуацията и избягване на повторна ситуация. Например, последица от разлятото поради невнимание мляко на масата,  може да бъде почистването му от самото дете (ликвидиране на последиците), а след това напълнете мляко в друга чаша и я поставете на безопасно място така, че детето да не я разлее повторно. Няма необходимост да обвинявате и да крещите. Няма необходимост от сурово наказание (например, лишаване от закуска).

                Ако вие внимателно направите първите стъпки встрани от досегашната линия „игнориране-мъмрене-обвинение-наказание“ и започнете да прилагате описаните методи, вие ще се окажете на друг път, който води до по-хармонични отношения с детето.

                Източник: Материалът е взет от сайта "Наши невнимательные гиперактивные дети" – http://adhd-kids.narod.ru.

image

Категория: Други
Прочетен: 279 Коментари: 0 Гласове: 1
 .

Как да определите, дали детето има трудности в обучението?

(препоръки за родители на деца със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието)


               
По материали от израелския вестник "Едиот Ахронот"

 

Подготвителна група в детската градина

Реч и мислене: изпитва проблеми с произношението; бавно развива словесния си запас; не умее да римува думи; не проявява интерес към слушане на разкази (истории, приказки);  трудно запаметява наименования, цветове, цифри, букви; използва свръхмалко думи; изпитва трудности при изразяване на своите мисли; построява неправилно изреченията;

Смятане: проблеми с възприемането и запаметяването на количества; затруднява се изброяване на числа във възходящ и низходящ порядък; среща трудности при писане на цифри и разположението им по значение.

Внимание: повишена двигателна активност; с лекота се разсейва повече, отколкото връстниците; изпитва трудности при изпълнение и завършване на задачи; резки промени в настроението; не умее да се справя с неуспехи; бягство от трудности; отказ от изпълнение и проява на парадоксална упоритост (инат).

Зрително-двигателна сфера: изпитва затруднения при игрите, които изискват съсредоточаване върху детайли или разграничаване на образ и фон; проблеми с фината моторика (закопчаване на копчета, завързване връзки на обувки; тромавост и непохватност (бута предмети, пада, спъва се); нежелание и бягство от уроци по рисуване, пластика, оцветяване, изрязване, конструиране).

Сфера на общуване: трудности при контакти с други деца; проблем с разбирането на обществените ситуации; не обича да приема условия и правила при игра и често ги нарушава; прекъсва играта на други деца; не може да участва в колективна дейност.

 

Периода между I и IV клас

Четене и писане: нежелание и бягство от четене; трудности при разбиране взаимната връзка между буквите, сричките и съединяването им в думи и изречения; чести грешки при четене (размяна на букви); бавно четене; допуска грешки при писане повече от своите връстници.

Математика:допуска грешки при изчисленията при всички действия; грешки при броене; не разбира връзката между математическите задачи и изчисленията.

Реч и мислене: изразява се с кратки и често неправилни изречения; има ограничен словесен запас; трудно изразява мислите си на глас.

Зрително-двигателна сфера: неправилно държи молива, като не успява да регулира натиска (ту много силен – ту много слабо  натиска); затруднява се при писане на букви и при организиране на писмен текст под диктовка и самостоятелно (нечетлив почерк); бавно и мудно изпълнение на писмени задачи под диктовка; бавно и несаигурно изпълнява спортни упражнения, изискващи формирани навици на фината моторика (например рисуване, конструиране, чертане).


Периода между
V и VIII клас

Четене и писане:  допуска грешки при четене; бавно чете и пише; разсейва се при четене на глас; изпитва трудности при писмено изразяване на своите мисли (създава се впечатление, че детето не може ясно да изрази своите знания, мисли и понятия); трудно формира нови навици при четене и писане на чужд език; допуска множество грешки при правопис.Зрително-двигателна сфера: нечетлив почерк; неправилно държи молива; не желае да пише; среща трудности при организация на учебнисте принадлежности и учебното време.


Периода между
 IX и XII клас

Четене и писане:  забелязват се повече трудности и недостатъчна яснота при изразяване своите мисли на глас, отколкото в писмен вид; не обича да учи самостоятелно; значително снижена успеваемост в сравнение с предишни години.

Реч и мислене: тълкува погрешно информацията; неспособност да обединява знания от различни текстове; изпитва трудности при възприемане и изразяване с абстрактни понятия, при усвояване и използване на нови и по ефективни способи за учене и при запомняне на материал за изпит (независимо, че ученикът се е готвил за изпита).

Памет и внимание: проблеми с възприемане учебния материал в класа (групата); не желае да пише (феномен „празна тетрадка“);  уморяемост; изпитва трудности при изпълнение и завършване на започнатите задачи; невъзможност да работи едновременно по няколко задачи; или отделя безсмислено внимание на детайлите или се фиксира върху тях, пропускайки фона; трудности при изпълнение на двигателно-спортни задачи (упражнения), например плуване, колоездене, баскетбол.

image
Източник: http://adhd-kids.narod.ru/articles_parents.html

Категория: Други
Прочетен: 316 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Как да бъдете в добри отношения с учителите на вашето дете?

(препоръки за родители на деца със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието)

 

По материали от статията: 

How to Have a Good Relationship with Your Child"s Teacher 


                Учителите са най-важните хора за образованието на вашето дете.  От тях най-вече зависи, дали вашето дете ще бъде щастливо в училище. Учителите са тези, с които детето прекарва времето си в училищната среда. Сътрудничеството между родители и учители е извънредно важно за двете страни, за да се осигури добра училищна среда за всяко дете.

Повечето от учителите приветстват участието на родителите и с желание биха изслушали тяхното мнение.  Голяма част от тях споделят, че имат повече стимули да обучават и работят с тези деца, чийто родители активно участват в учебния и възпитателен процес, отколкото с тези деца, чийто родители са безразлични. Ако учителят не е проявил инициатива и не е показал желание да участвате в този процес, то е необходимо вие да направите първата стъпка като изградите позитивни взаимоотношения с него. Похвалете учителя за това, което той прави добре и постига успехи с детето ви, поддържайте с него връзка чрез и-мейл, периодични посещения в класа, участие в родителски събрания и пр.

Помнете: вие имате право да участвате в тези процеси, но това участие задължително трябва да бъде конструктивно. С учителите трябва постоянно и регулярно да поддържате връзка, а не да се срещате 1-2 пъти в годината.  За да се случи това, вие може да се придържате към следния списък от задачи:

1.Съставете списък на това, което искате да обсъдите с учителите.

2.Когато е уместно, похвалете учителя за това, което ви харесва. Например, „Господин Браун, ние сме Ви благодарни, че Вие се занимавате допълнително с Джони и повлиявате положително неговото поведение. Ние наистина виждаме резултатите от Вашата работа.“

3.Ако имате проблем, тогава го обсъдете с учителя. Не обобщавайте. Никога не казвайте на учителя: „Вие не се занимавате с моето дете. Тази година ще бъде принуден да повтори“. Вместо това, кажете: „Програмата по математика ми се струва, че не е подходяща за Джони. Може ли някак си да бъде променена и адаптирана за неговите потребности?“

4.Съсредоточете се върху вашето дете, а не върху недостатъците на учителя. Например, обяснете конкретно, как и защо определени способи за корекция на поведението не са подходящи за детето и  вместо да се оплаквате от неправилното водене на дейността по промяна на поведението му.

5.В зависимост от възможностите си може да предложите помощ в класа. Решете заедно с учителя, дали е целесъобразно да окажете такава помощ по време на занятията.

6.Сближете се с учителя, за да можете ‚трудните“ въпроси да обсъждате открито, спокойно, с доверие и без заплахи.

7.Изразете готовност да отделите време и предложете своите умения и знания в помощ на класа. Например, когато е възможно и необходимо бихте да подкрепите учителя с пряко или косвено участие – да помогнете при провеждане на практически занятия; при съпровождане на учениците вън от училището; при изготвяне на  интерактивни материали за определен урок или осигуряване на технически средства и пр.

8.Когато подадете молба или направите предложение, дайте на учителя ясно да разбере, как точно трябва да се реализира това което искате. Съпровождайте вашите молби с благодарствени писма.

9.Посещавайте всички родителски събрания.

Източник: http://adhd-kids.narod.ru/articles_parents.html


image

Категория: Други
Прочетен: 280 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

 

Тестова батерия за емоционална интелигентност (Робърт Ууд, Хари Толи) - шеста част

Общо изчисляване и интерпретиране на резултатите

Определете колко „високо интелигентни” отговори сте получили, колко „ниско интелигентни” и колко „средно интелигентни”. Върнете се назад към предходните тестове, за да си припомните общия брой отговори, които сте регистрирали във всяка категория. Използвайте таблиците по-долу, за да отбелязвате цифрите и сборовете. Отделете време, за да проучите разпределението, което сте получили. Използвайте празните пространства, за да записвате коментарите си относно резултатите ви в съответния тест и разпределението им в различните тестове.

image
image
image
image
image

Използвайте следната таблица, за да въведете всички общи суми от отговорите си и да изчислите общия сбор от всички. Попълнете и другата таблица, която веднага ще определи вашия емоционално интелигентне профил. За целта преценете каква е емоционалната ви интелигентност – висока, ниска или средна – за всеки от петте компонента и поставете отметка на съответното място.
image
image

 Какво казва профилът ви за вашата емоционална интелигентност?

....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Върху кои от компонентите на емоционалната интелигентност /подредени по степен на важност/ трябва да поработите?

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

Работа по подобряване на вашата емоционална интелигентност

 

1. 1. Върху кои от аспектите на САМОКОНТРОЛА /подредени по степен на важност/ е необходимо да поработите?

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

1.2. Как смятате да го направите?

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

2.1. Върху кои от аспектите на САМОПОЗНАНИЕТО /подредени по степен на важност/ ви е необходимо да поработите?

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

2.2. Как възнамерявате да направите това?

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

3.1. Върху кои от аспектите на МОТИВАЦИЯТА /подредени по степен на важност/ се налага да поработите?

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

3.2. Как възнамерявате да направите това?

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

4.1. Върху кои от аспектите на ЕМПАТИЯТА /подредени по степен на важност/ е необходимо да поработите?

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

4.2. Как възнамерявате да го направите?

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

5.1. Върху кои аспекти на СОЦИАЛНИТЕ УМЕНИЯ /подредени по степен на важност/ имате нужда да поработите?

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

5.2. Как възнамерявате да направите това?

.........................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Категория: Други
Прочетен: 413 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1209204
Постинги: 1460
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Март, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031