Тест за пространствен праксис, сформираност на формообразуващи движения и зрително-моторна координация

 (фигури  на Елис)

Прилага се за деца над 8 г., като на ИЛ се предлага набор от 10 фигури (рис. 9) от теста на Елис. От детето се иска да ги възпроизведе (нарисува) по памет. В зависимост от степента на допуснатите грешки, всяка фигура се оценява с 1, 0,5 и 0 бала (виж рис. 10). След това оценките се сумират.  Причини за нисък резултат могат да бъдат: конструктивна апраксия, тактилна и зрителна агнозия.  За диференциация на разстройството на зрителния гнозис от диспраксията, следва резултатите от това задание да се съпоставят с резултатите от теста с пръчици на Голдщайн-Ширер, който е по-малко чувствителен към нарушения на пръстите на ръката (праксиса на ръката). Графическият тест на Елис е диагностично достатъчно чувствителен към резидуално-органическа енцефалопатия при детето. 
Пример; Варианти на възппоизведени фигури на Елис, оценени с 0,5 бал.



Образци фигури на Елис.

Тест за пространствен и конструктивен праксис анализ и синтез на форми и сензомоторна интеграция (фигури на Кос)

         Тестът позволява да се определи и способността на детето да се обучава (виж тест с код-419). На детето се предлага да подреди от кубчета изображение от табло. Оценява се времето, за което е изпълнена задачата по 4-бална система (табл. 6). Методиката позволява да се оцени сформираността на операции за зрително-пространствен анализ и синтез, нивото на развитие на нагледно-образното мислене, способностите за програмиране и последователна реализация на конструктивна дейност.  Коровото осигуряване на подобна дейност инициира включването на няколко функционални системи.  При възрастните доминиращо участват теменните, тилни и челни отдели на мозъка. При децата освен тях се включва и пирамидалната система (прецентрална и постцентрална извивка, премоторна кора), ранното поражение на които  влияят върху конструктивната дейност.  По данни на Е. Taylor, фигура 1 е достъпна за безпогрешно изпълнение от повечето деца на 6 г. и по-големи (по-долу са дадени границите на нормата). Фигура 2 – за деца на 7 и повече години; фигура 3 – за деца на 9 и по-големи; фигури 4 и 5 – за деца на 10 и по-големи. 

Тест за пространствения праксис недостатъчна сформираност на формообразуващи движения,

непълноценност в зрително-моторната координация

(„Копиране на фигури“)

        Тестът е с достатъчно висока диагностична способност по отношение нарушения на пространствения праксис, недостатъчна сформираност на формообразуващи движения, непълноценност в зрително-моторната координация.  Е. Taylor предлага набор от фигури за копиране от други психометрични методики, които са най-адекватни за решаване на диагностичната задача (рисунки 34).
        Без груби грешки повечето от децата възпроизвеждат по образец фигура 1 за 3 годишни; фигура 2 – 5 годишни;  фигура 3 – 5,5, години; фигура 4 – за 6 години; фигура 5 – за 7 години.
   Даденият набор от фигури е адекватен към невропсихологическа диагностика на деца на възраст 4 години и повече.  В този случай възрастовите нормативи за изпълнение на предложените фигури ще съответстват с поправка от 1 година при децата със съхранен интелект, на 2 години – при деца със задръжки в психическото развитие; с 3 го9дини – при деца с умствена изостаналост в степен дебилност (лека степен). 

Символни задачи за социалното “Аз” (методика на Е. Зилър)




1.Самооценка – най-лявото кръгче има най-висок ранг на самооценка, а най-дясното – най-нисък.

2.Власт (доминантност) – От позиция 1 към позиция 5 доминантността на индивида нараства, позиции 3 означават равнопоставеност в междуличностните отношения.

3.Изборът на кръгчето, което не е интегрирано с другите, е израз на висок индивидуализъм.

4.Социална зависимост (степента, в която лицето възприема себе си като част от група) – Когато индивидът поставя себе си вътре в триъгълника, това се интерпретира като зависимост от другите, а извън него е израз на независимост. 

Експресна психодиагностика „Склонност към лъжа“

             Лъжата е индивидуално-психологическа особеност, изразяваща се в съзнателно изкривяване действителното състояние на нещата, в стремеж да се създаде неправилно впечатление за факти и събития.  Лъжливостта противоречи на общочовешките норми.

При лъжата следва да се отличава т. нар. изкривяване на информацията  в резултат на недоразвито мислене, неумение да се разграничи желаното от действителното (при децата в ранна възраст, при които лъжата е мнима).  Особен случай се явява патологичната лъжливост, която обикновено се свързва с некритична вяра в реалността.  Обикновено във взаимоотношенията лъжата се проявява при наличие на враждебност, подозрителност и конкуренция. За да се разбере лъжата, следва да се определят мотивите и причините за нея.  Като тип отношение и психологическа черта лъжата се преодолява посредством  възпитание, основано на доверие между възпитаваният и възпитаващият.
Инструкция: Обградете с кръгче числото, което в най-голяма степен отговаря на вашето мнение.

„0" - това въобще не се отнася за мен

"1" - в повечето случаи това не е характерно за мен

"2" - съмнявам се, че това може да се отнася за мен

"3" - не се решавам да го отнеса за себе си

"4" - като че ли се отнася за мен, но не мога да съм сигурен

"5" - струва ми се, че се отнася за мен

"6" - това се отнася точно за мен.

Детска психология. Психодиагностика. Тест за егоцентрични асоциации - трета част

Насоченост на личността

Личността е това, към което се стреми. Ако искате да разберете главното в един човек, то трябва да разберете какво движи този човек, какво е неговото настояще и неговите стремежи.  Насочеността на личността често се описва с думите „преобладаващи интереси и стремежи“, „йерархия на мотиви“, а друг път като „лична идеология“.

Известни са три вида насоченост на личността:

1.Насоченост към себе си – ориентирана към пряко възнаграждение и удовлетворяване по какъвто и да е начин на цели; свързва се с агресивност за достигане на статус и власт.

2.Насоченост към общуване – стремеж при всякакви условия да се поддържат отношения с хората; свързва се с ориентация за съвместна дейност.

3.Насоченост към дейност – заинтересованост от разрешаване на делови проблеми; свързва се със стремеж към изпълнение на дейността колкото се може по-добре.

Насочеността е нагласа (установка), включваща следните свойства на личността:

-          влечения – най-примитивна биологически обусловена форма на насоченост;

-          желания – осъзната потребност и влечение към нещо определено;

-          стремежи – възниква при включване в структурата на личността на желания с волеви компонент;

-          интереси – познавателна форма на насоченост към предмети;

-          склонности – възниква при включване в интереса на волеви компонент;

-          идеали – съдържа конкретизируема в обра или представа предметна цел;

-          мироглед – система от етични, естетични, философски, естествено-научни и други възгледи за обкръжаващия свят;

-          убеждения – висша форма на насоченост – това е система от мотиви на личността, подбуждащи я да постъпва в съответствие със своите възгледи, принципи и мироглед.

Възрастови особености на егоцентричната насоченост.

Егоцентризмът е съсредоточесност на съзнанието и вниманието на човек изключително към себе си, като се съпровожда с игнориране на всичко, около и свързано с него.  Сериозни изследователи на егоцентризма са: З. Фройд, А.Адлер, Ж. Пиаже, Л. Виготски и др., които са стигнали до извода, че с изменението във възрастта, се променя и нивото на егоцентризъм.  Във възрастта от 10 до 20 години при високо ниво на егоцентрична насоченост се наблюдава спад на егоцентризма; от 20 до 30 години – средно ниво, което остава практически непроменено; от 30 до 40 години -  наблюдава се рязък спад в насочеността на личността към себе си, а след 40 години нивото на егоцентризма започва постепенно да нараства.

През периода на подрастващата възраст и ранното юношество егоцентричната насоченост се характеризира с ниска самооценка, раздразнителност, агресивност и невротизъм.

В периода на късно юношество картината частично се променя и егоцентричната насоченост се проявява чрез високо ниво на раздразнителност, агресия, подозрителност, силно изразен стремеж за охрана на собствените граници (вещи, статус, придобивки, права и пр.), но се появява и чувство за вина. Точно в този стадий настъпва особено рязка диференциация на егоцентризма по полов признак, като при момичетата той е в пъти по-силно изразен, отколкото при момчетата.

Във възрастта на ранната зрялост егоцентричната насоченост на личността се характеризира с ниско ниво на самооценка, семейна и обща тревожност, високо ниво на подозрителност, враждебност и агресия.

В етапа на средната зрялост – ниско ниво на тревожност, ниска самооценка, неудовлетвореност, агресия и семейна неудовлетвореност.

За егоцентричната насоченост в ранна и средна юношеска възраст е присъщо светоусещане с позитивна насоченост към обкръжаващия свят. В началото на периода на късното юношество картината кардинално се променя, като светоусещането заема противоположен знак.  Следва да се подчертае, че в периода на ранната зрялост се появява допълнителен фактор, който до момента не е съществувал в зависимост с нивото на егоцентризъм – това е семейния фактор (през този период най-често хората създават семейство).

Източник:  http://www.psyhodic.ru/arc.php?page=1798

Детска психология. Психодиагностика. Тест за егоцентрични асоциации - втора част

Таблица с норми за оценка на нивото на егоцентрична насоченост за подрастващи и младежи.

Много ниското ниво (нулево) на индекса означава, че ИЛ е разбрало неправилно инструкцията.

Много високото ниво  може да е признак за акцентуация на личността върху себе си.

При анализа следва да се отчита, че егоцентризма и егоцентричната насоченост  е свойство на личността. То характеризира нейната позиция и представлява сама по себе си центрация и фиксация на социалните установки върху самата нея, върху нейните мисли, представи, действия, цели и пр.

В началото на тийнейджърската възраст егоцентризмът се включва от саморефлексията.  Егоцентричната насоченост детерминира позицията на личността и способства за нейната автомизация от другите хора.  Тя се отключва от потребността за собствен успех, от съчувствие, от покровителство, от общуване и разбиране от другите (афилиация), от самоутвърждаване. Винаги действа в защита на собствения „Аз“, в т.ч. се явява и психосексуална потребност.

Допълнителна пояснителна информация:

Егоцентризмът влияе върху познавателните възможности на личността, възпрепятства ефективното общуване и взаимодействието с другите хора, забавя развитието на морално-нравствената сфера и като цяло на самата личност.

Лицата с високо ниво на егоцентризъм често са конфликтни, тъй като не отчитат, а в общуването изпращат съобщения със смислено съдържание, което води до неразбиране и междуличностни проблеми.

В морален план егоцентризмът се проектира чрез егоизъм, който се проявява в опитите да се използват другите хора за удовлетворяване  на собствени потребности и интереси, а също и чрез прагматизмът, т.е., всичко свързано с живота на личността преминава през фокуса на личния интерес за своя полза.

В детска и юношеска възраст фактори за активизиране на егоцентризъм могат да бъдат:

-                      лансиране, хвалене от страна на родители и учители;

-                      активно стимулиране към постигане на успех;

-                      недостатъци в контактите на детето с връстниците;

-                      създадени навици за доминиране, налагане със сила над другите още в детските години;

Ниското ниво на егоцентризъм се явява в резултат на постоянен натиск върху личността на детето от страна на авторитети (родители, учители, ученици).

В някои случаи високите нива на егоцентрична насоченост  може да бъде ситуативно обусловена от особено значими за личността хора.

Наличието на устойчиво проявяващ се висок егоцентризъм в детска и младежка възраст води до стереотипизирането и превръщането му в психопатологична черта на характера, а неадекватно ниското ниво – до конформизъм и социална пасивност.

Корекция: Корекцията за балансиране нивото на егоцентризъм означава личността да постигне и развие способност за разбиране на другите хора, с които взаимодейства, да се тренира способността да се поставя на мястото на другите, да бъде внимателен към обкръжението си.  Лицата с високи нива е целесъобразно да участват в тренинг програми за сензитивност на общуването и децентрация.

Самоутвърждаване – стремеж на човек към съхраняване на висока самооценка и потвърждаване на нейната истинност в оценките на другите за него, а също и предизвиканото от този стремеж поведение. Самоутвърждаването заема място в структурата на мотивационно-потребностната сфера на личността – доминиращо или стандартно. При определени условия потребността от самоутвърждаване може да приеме ненаситен характер. В такива случаи се формира специфична насоченост на личността – особено лична, егоцентрична.

Първо, егоцентризъм означава крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички. Значението на егоизъм означава себелюбие, поставяне на личните интереси пред интересите на другите. Егоизмът е начин на поведение, който се обуславя от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси, като обикновено се характеризира с определена доза себелюбие. Егоцентризмът е склонност да превърнеш себе си в център на света. Той е нормално явление у детето докъм шест-седемгодишна възраст. През този период се осъществява постепенно разграничаване между Аза и външния свят, но мисленето остава преди всичко субективно: детето гледа на явленията и на проблемите, които изникват пред него, единствено от своята гледна точка.

Възприемането единствено на своята гледна точка и свеждането й до собствения опит се дължи на невъзможността на мисълта да сравнява няколко показателя. Детското разсъждение свързва различните детайли без логическата нужда помежду им, на основата на неконтролируеми аналогии или заключения, като се наблюдава невъзможност за сглобяване на класове или съчетаване на взаимовръзки. Нека разгледаме примера, даден от Пиаже, за да покаже развитието на егоцентричната мисъл:

„Болно дете на възраст две години и девет месеца иска портокали; тъй като няма му обясняват, че са още зелени. Докато пие чая си от лайка няколко минути по-късно, детето констатира: „Лайката не е зелена, вече е жълта; дай ми портокали!” . От този пример ясно се вижда пренебрегването на обективните връзки, както и нечувствителността на детето към каквато и да е проверка или доказателства. Мислите са подчинени на желанията и потребностите му за получаване на удоволствие. Околният свят се възприема единствено като отговор на неговите нужди и желания. Намаляването на тази личностна характеристика се разглежда в хода на социализирането на детето и приемане на нормите и правилата, по време на възпитанието му. Развивайки мисленето и натрупвайки опит на базата на проба-грешка, разсъжденията стават по устойчиви, поради формирането на трайни асоциативни връзки. Извеждането на детето от семейната среда и социализирането му в институции – детска градина, училищна среда, води до разбирането, че то невинаги може да задоволи потребностите си веднага, както и, че трябва да се съобразява с различни правила и норми на поведение, които намаляват възприемането на себе си като център на света. Азът става по-устойчив и да се подчинява на принципа на реалността, което води до забавяне на разтоварването на либидната енергия. Започва да се отчита времето, като категория, и да се формира логическото мислене.

Като обобщение ще направя, че двете състояния се наблюдават през целия живот на човек. Егоизмът ни е биологично присъщ, поради инстинктивната ни природа. Културното влияние може да намали въздействието му, но не и да го премахне. Егоцентричността на човек е характерна за определен етап от развитието му, когато Азът и мисловния процес като негова характеристика, не е толкова устойчив. В процеса на възпитание и карайки детето да развива различни гледни точки, въздействието му намалява, но не означава, че изчезва. Неприемането на чуждите позиции и акцентиране върху вярването за абсолютната правота може често да се наблюдава в изявите на хората. Това поведение не дава възможност да се приеме нова информация и стеснява кръгозора на човек и начина му на възприемане на действителността около него.

Детска психология. Психодиагностика. Тест за егоцентрични асоциации - първа част

Проективната методика е предназначена за диагностика на егоцентрични тенденции  при подрастващи и младежи.

При обработката на резултатите се търси „индекс на егоцентризъм“,  по чиято сила на изразеност  може да се съди за наличие или отсъствие на егоцентрична насоченост на личността.  Резултатите могат да се приемат за информационно значими, ако изследваното лице е дало отговор на всички изречения. При повече от 10 незавършени изречения (без отговор), данните не са обработват.

„Индексът на егоцентризъм“ се определя на база отговорите на изследваното лице.  В тази информация  се търсят:

-          местоимение от първо лице, единствено число – „Аз“;

-          притежателни и лични местоимения, образувани от „Аз“:  мен, мой, моите; моята, моето;

-          изреченията, които не са довършени, но съдържащи търсените местоимения;

-          изречения, които не съдържат тези местоимения, но се подразбират, ако съдържат глагол в първо лице единствено число;

В числово изражение индексът на егоцентризъм е равен на броя обозначени изречения.

Особености при провеждането

В хода на изследването следва да се имат предвид следните ограничения:

а) категорично се забранява да се обяснява допълнително инструкцията, да се дава оценка или да се изразява лично отношение към отговорите.

б) експериментаторът не трябва да разгласява истинските цели на изследването.

Инструкция:

„Задачата съдържа 40 незавършени изречения. От теб се иска да ги завършиш със свои думи. Важно е да кажеш първата мисъл, за която се сетиш. Не се разсейвай и се старай да даваш бързи отговори“

Стимулен материал:

1.                   В такива ситуации …

2.                   Най-лесно от всичко ...

3.                   Независимо от това …

4.                   Колкото по-дълго …

5.                   В сравнение с …

6.                   Всеки …

7.                   Тъжно е, че ...

8.                   В резултат …

9.                   Ако …

10.               Преди няколко години …

11.               Най-важното е това, че …

12.               В действителност …

13.               Само ...

14.               Истинския проблем се състои в това, че …

15.               Не е истина, че …

16.               Ще дойде такъв ден, когато …

17.               Най-голямото …

18.               Никога …

19.               В това, което …

20.               Едва ли е възможно

21.               Главното се състои в това, че …

22.               Понякога ...

23.               След 10-12 години …

24.               В миналото …

25.               Работата е там, че …

26.               В момента  

27.               Най-доброто …

28.               Като се има предвид …

29.               Ако не е …

30.               Винаги...

31.               Възможно е ...

32.               В случай, че ...

33.               Обикновено ...

34.               Дори ако …...

35.               След това …

36.               Условие за …

37.               Най-много от всичко …

38.               Като цяло ...

39.               Наскоро …

40.               Само след …

Анализ - интерпретация:

Егоцентризмът като черта на личността най-силно се проявява в подчертаване на своето „Аз“; в неспособността на индивида да промени своята позиция по отношение на чуждото мнение; да отхвърля дори противоречаща на неговия опит информация;  в преимущественото съсредоточаване върху собствените си интереси.

            Егоцентричната насоченост на личността може да се прояви в познавателната, емоционалната и поведенческа сфера. Личност с такава насоченост може да изпитва затруднения в неразбиране преживяванията на другите хора, в отсъствие на емоционална отзивчивост и в неумение да отчита (съобразява) с гледната точка на другите и да я съобразява със собствената си гледна точка.

Аз, отново Аз и ДРУГИТЕ или егоцентризъм, егоизъм и алтруизъм.

Егоизъм (лат. ego - аз) - принцип на жизнена ориентация  и морално качество на човек, свързано с предпочитание на собствените интереси пред интересите на другите. Егоизмът се явява противоположност на алтруизма – принцип на безкористно, жертвено морално служене на ближния.

Социология: Энциклопедия/Сост. А.А. Грицанов и др. - Мн.: Книжный Дом, 2003.

Егоцентризъм (от лат. egо - аз и centrum - центр) – характеристика, индивидуална позиция, свойство на мисленето и поведението на човек, заключаващо се в неспособността да разбере и да осмисли други гледни точки и позиции. За разлика от егоизма, терминът „егоцентризъм“ не носи морално съдържание.

Психология развития. Словарь/Под общ. ред. А.В. Петровского. — М.: ПЕР СЭ, 2006.

Алтруизм (от лат. аlter – друг) – правило на нравствена дейност, признаващо задължението на човек, да поставя интересите на другите хора над своите и да работи за тях; нагласа, изразяваща готовността на човек да направи жертва в полза на общото благо или на конкретна личност.

Большой психологический словарь/Сост.
Б. Мещеряков, В. Зинченко. - СПб.: прайм-ЕВРОЗНАК, 2004.

ЕГОЦЕНТРИЗЪМ ИЛИ АЗ

В психологията понятието егоцентризъм се свързва с имената на психолога и философа Жан Пиаже, който в своите ранни работи пише за него, като го определя като външна характеристика на познавателната дейност при детето и отразява неговата особена позиция по отношение на обкръжаващия свят.

Именно поради егоцентричното мислене, малкото дете опредметява обектите в съзнанието и волята си (анимизъм), придава на думите и жестовете сила на въздействие върху външните предмети (магическо мислене), а явленията в обкръжаващия свят счита, че са създадени за неговите цели (артифициализм). Егоцентризмът лежи в основата на вярата на подрастващото дете в безграничните възможности на собственото мислене и в своите способности да преобразува заобикалящия го свят (най-ярко се проявява между 11 и 14 г.). Едва към юношеската възраст възниква преход към по-обективна позиция при опознаването на света.

Терминът „егоцентризъм“ характеризира не само интелектуалната (познавателната) активност на детето и подрастващия, но и особеностите на тяхната личностна ориентация.  В основата на личностния егоцентризъм стои потребността да чувстваш себе си в центъра на вниманието и да се съсредоточиш върху своите потребности и интереси. Егоцентрикът изпитва трудност при опитите си да осъзнае и да приеме чужда гледна точка, да разбере преживяванията на другите хора.  Сблъсквайки се с информация, противоречаща на неговите представи, егоцентрикът я възприема с голяма трудност. Той искрено не разбира, как може да съществува гледна точка, различна от неговата и че преживяванията на другите хора могат да бъдат изключително силни (непоносими).

„Аз съм на 7 г. Ние с мама пием чай, а на масата има чинийка с три бонбона. Аз си взимам един, после още един и посягам към третия. Тогава мама ми казва, че би искала да опита тези вкусни бонбони. Аз с неразбиране питам „Нима възрастните ядат бонбони?“, не вярвам на мама да и се яде толкова много бонбони колкото на мен. Това е невъзможно“

В края на периода  на подрастващата възраст егоцентризмът постепенно  отстъпва за сметка на формираните способности за възприемане друга гледна точка. При общуването с другите детето се сблъсква с противоречивите представи и постепенно започва да променя своята позиция.

Същевременно егоцентризмът трябва да се приеме като напълно свойствен за периода на подрастващата възраст.

Повечето изследвания, посветени на изучаване особеностите на подрастващата възраст отбелязват факта на т. нар. своеобразен „прелом“ в отношението на детето към себе си, проявявайки активен интерес към своя вътрешен свят и собствената личност.

Л.С.Виготски обозначава тази особеност на подрастващите като егодоминантна или егоцентрична нагласа, която поставя формиращата се личност на подрастващия в центъра на вниманието му.

В този случай егоцентризмът се явява нормалпсихологически феномен, свидетелстващ, че подрастващият сега решава главната задача на своето развитие – осъзнаването и определянето на себе си като уникална личност и неизбежно се обръща към своята личност, преживявания, мисли и чувства.

Установено е, че през периода 12-14г.  рязко се усилва склонността към самонаблюдение, затвореност, егоцентризъм, снижава се устойчивостта на Аз-образа и общото самоуважение. Положението се нормализира едва при прехода от подрастващата към юношеската възраст (около 15г.).

Егоцентричната насоченост на личността често се проявява в такива феномени, като „въображаема аудитория“ и  „мит за собствената си изключителност“. Чрез термина „въображаема аудитория“ се обясняват много от поведенческите особености на подрастващите. Например, убеждението за извънредно внимание на другите хора към тяхната външност и поведение, предизвиква собственото им съсредоточаване върху това.  подрастващите разглеждат себе си като сцена и полагат много енергия за излизане пред ‚въображаемата аудитория“ – критично наблюдаващите ги други хора. Поставяйки себе си в центъра на сцената, разбирай в центъра на света, подрастващите потвърждават убеждението си  за своята уникалност.

„На 12 години съм. Много ми е трудно. Къде изчезна моята детска непосредственост, игривост и живост? Сега аз съм капризна и стеснителна.  Трудно ми е дори да направя покупка в магазина – страхувам се, че продавачът ще ми каже нещо обидно. Чувствам се ужасно неловко. Когато пътувам с обществен превоз ми се иска да се скрия в най-тъмния и отдалечен ъгъл, защото чувствам, че всички ме гледат и изучават. Всички знаят, че на мен ми е неловко и ме е срам. Мисля, че всеки момент всички ще започнат да ми се смеят – за облеклото, за прическата, за тялото ми, за лицето  ми за всичко.

Вчера се скарах с приятелката си Таня, а когато приятелката ми Света се приближи за да ме утеши, а се скарах и с нея. Скарах се, защото тя каза за моите преживявания, че не са нещо страшно. Как така? Какво разбира тя за моите преживявания? Аз мисля, че Света е просто предател, а аз съм най-нещастния човек на света.“

Като правило, преодоляването  на подобни егоцентрични трудности се постига, чрез  разбиране чувствата на другите и осъзнаване на факта, че всички хора преживяват сходни чувства. Именно взаимодействието с другите  е пътя към разбиране на чуждото мнение и чуждите преживявания.  

ЕГОИЗЪМ ИЛИ ОТНОВО АЗ

Понятията егоцентризъм и егоизъм в битовата ежедневна реч често се използват като синоними.  Независимо от сходствата им обаче между тях има някои различия. Ако егоцентризмът е категория основно психологическа, то егоизмът е морално-нравствена.  Ако егоцентризмът предполага неспособност за разбиране и приемане потребностите и интересите на другия човек, то егоизмът се явява предпочитание на собствените интереси при игнориране интересите и потребностите на другите хора.

Обществото обикновено приема егоизма като средство за постигане на своите лични користни цели.  Като правило, егоистичната насоченост на личността се явява резултат от сериозни дефекти във възпитанието. Ако родителите и другите близки хора са подкрепяли проявления на егоцентризъм и са поддържали висока самооценка, впоследствие при детето може да се сформира ярка нагласа за поставяне приоритет на собствените си интереси, потребности и преживявания.

В зряла възраст подобна фиксация върху собствения Аз и пълното равнодушие към вътрешния свят на другите хора, може да доведе до невъзможност на личността да установява близки отношения с хората, към отчуждение, към преживяване в самота и възприемане на обкръжаващия свят като враждебен.

В различните етични и философски концепции същността на егоизма се е разбирала различно:

-          „Човек се ръководи не от морала и закона, а се стреми към самосъхранение и лична изгода“

Бенедикт Спиноза.

-          „Егоизмът е стремежът да се концентрират всички цели върху себе си, за собствена изгода и полза“.

Иммануил Кант.

-          „Егоизмът е проява на изконната природа на човека“

Артур Шопенхауер.

-          „Разумният егоизъм е съзнателно и свободно подчинение на общите дейност на собствените цели, от успеха на които се възползва самия индивид“.

Николай Гаврилович Чернышевский.

                На егоизма са присъщи от една страна самодоволство, стремеж да постигнеш успех, слава, да предизвикаш всеобщо възхищение, честолюбие (жажда за първенство и признание), опит да се реализира правото на щастие и самоизява. От друга страна егоизмът е користолюбие, равнодушие и пренебрежение към другите.  В нравственото съзнание на хората егоизма винаги е бил осъждан, като в качеството му на алтернатива се явява алтруизма.

АЛТРУИЗЪМ ИЛИ ДРУГИТЕ

Противоположността на егоизма традиционно се съчетава с алтруистичната насоченост на личността.

Терминът „алтруизъм“ е предложен от френския философ Огюст Кант. Алтруистичното поведение се проявява във вид на доброволна осъзната помощ за друг човек, независимо от риска за живота или жертвата, с които тази помощ е свързана. В психологическите изследвания е установено, че усещането за щастие (удовлетвореност от себе си и от своя живот) корелира положително (взаимно са свързани) със склонността към алтруистични постъпки. Тази особеност е известна като „парадоксалност на алтруизма“.

Психодиагностика. Личностни нагласи „Алтруизъм – егоизъм“

Инструкция: Внимателно прочетете въпросите и отговорете на тях с „да, ако твърдението се отнася за вас и  с „не“, ако не се отнася.

                Въпросник

                1.Често ви казват, че повече мислите за другите, отколкото за себе си.

2.По-лесно ви е да попитате и да поискате нещо за друг, отколкото за себе си.

3.Трудно ви е да откажете на други хора, когато ви помолят за нещо.

4.Често се стараете да окажете на някой услуга, ако те случайно са изпаднали в беда или неприятност.

5.Правите за себе си каквото и да било с много по-голямо удоволствие, отколкото за друг.

6.Стремите се да направите колкото може повече за други хора.

7.Убеден сте, че най-голямата ценност в живота е да живееш за другите хора.

8.Трудно ви е да решите и заставите себе си да правите нещо за други хора.

9.Безкористността е ваша отличителна черта.

10.Убеден сте, че грижите за други хора ви вреди или не ви носи полза.

11.Принципно осъждате хора, които не са способни да се грижат за себе си.

12.Вие често се обръщате с чисто користни подбуди към други хора да направят едно или друго нещо.

13.Стремеж на помогнете на другите хора е ваша отличителна черта.

14.Вие считате, че принципно човек първо трябва да се грижи за себе си, а след това за другите хора.

15.Обикновено отделяте доста време, посветено на вас самия.

16.Убеден сте, че не си заслужава човек да хаби сили и енергия за други хора.

17.Обикновено не ви остава нито време, нито сили да обърнете внимание лично на себе си.

18.Свободното си време използвате единствено за себе си и за своите интереси.

19.Може да се каже за вас, че сте егоист.

20.Вие сте способен да положите максимални усилия само, ако те ще ви донесат добро възнаграждение.

Обработка

Начислява се по 1 бал за всеки отговор „да“ на въпроси: 1, 2, 3, 4, 6, 7, 9, 13, 17.

Начислява се по 1 бал за всеки отговор „не“ на въпроси: 5, 8, 10, 11, 12, 14, 15, 16, 18, 19, 20.

Събира се общата сума балове.

Интерпретация

Ако имате бал по-голям от 10, то във вашето поведение се наблюдава изразен алтруизъм, желание да помагате на други хора. Колкото е по-висок бала, толкова по-силно е изразена алтруистичната ви нагласа.

Ако събирате бал по-малък от 10, то данните свидетелстват за егоистична насоченост на личността ви.

Средните значения от 8 до 12 бал могат да свидетелстват за вашата гъвкавост,  за стремеж да отчитате както собствените си интереси, така и интересите и потребностите на другите хора.

Допълнително следва да се отбележи, че хората с високо ниво на егоизъм често са конфликтни и изпитват едни или други трудности в междуличностните отношения.

Високото ниво на егоизъм може да се прояви като прагматизъм и  в опит да бъдат използвани другите хора за удовлетворяване на собствени потребности.

Ниското ниво на егоизъм нерядко е следствие на постоянно потискане на личността от авторитети. В семейството такива хора са родителите, а в училището – учителите и понякога някои ученици.

В отделни случаи високото ниво на егоистична насоченост на личността може да бъде ситуативна, предизвикана от много значими за човек събития.

Източник: Фетискин Н.П., Козлов В.В., Мануйлов Г.М. Социально-психологическая диагностика развития личности и малых групп. – М., Изд-во Института Психотерапии, 2002.