Популярен тест за оценка ниво на конфликтност

             (1) Цел: Диагностика на поведенчески модели за разрешаване на конфликти.

            (2) Описание: На изследваното лице са представени осем житейски ситуации при общуване с другите. Всяка ситуация предлага три възможни реакции. Иска се изследваното лице да избере един от трите възможни отговора. Всеки отговор носи определен брой точки, като в единия край на скалата са силно изразените модели на конфликтност (вербална агресия), които носят 0 точки, а на другия край се намират модели „бягство” или „компромис”, които носят 4 точки. Отговорите в средната, балансирана част на скалата носят по 2 точки.

            (3) Инструкция: „Предлагаме Ви кратък популярен тест за диагностика на нивото Ви на конфликтност. Представяме Ви осем житейски ситуации, свързани с взаимоотношенията с другите хора, като за всяка ситуация имате възможност да изберете един от три възможни отговора. Колкото сте по-обективен в отговорите, толкова по-ясно ще се очертаят моделите Ви на реагиране при общуване с другите и нивото Ви на конфликтност.

(4) Въпросник

1. В обществен транспорт се води разговор на висок глас. Вашата реакция е:

а/ не взимам участие – 4 точки;

б/ кратко се изказвам в защита на едната страна, която считам за права – 2 точки;

в/ активно се намесвам, показвайки отношение – 0 точки;

2. Критикувате ли на събрание ръководството си?

а/ не – 4 точки;

б/ само тогава, когато има ясни основания за това – 2 точки;

в/ критикувам при всеки повод не само началниците, но и тези, които ги защитават – 0 точки;

3. Често ли спорите с обкръжението си (приятели, колеги)?

а/ само тези от тях, за които зная, че не се обиждат лесно – 4 точки;

б/ само по принципни въпроси – 2 точки;

в/ спорът е моята стихия – 0 точки.

4. За съжаление в нашия живот чакането на опашка е неизбежен факт. Как реагирате когато някой се опитва да наруши реда?

а/ възмущавам се дълбоко в себе си, но замълчавам, въздържам се – 4 точки;

б/ правя забележка – 2 точки;

в) отивам най-отпред и започвам да наблюдавам за реда (прави списъци; уточнявам кой след кого е; поставям въпроса открито; искам останалите да се подредят и пр.) – 0 точки

5. В къщи са Ви сервирали храна, на която и липсва определена подправка. Вашата реакция е?

а/ не бих създал раздори по такъв повод – 4 точки;

б/ мълчаливо ще добавя липсващото – 2 точки;

в/ не бих се въздържал – ще направя забележка или дори демонстративно бих се отказал от храната – 0 точки.

6. Ако на улицата (на опашка), в транспортно средство или друго публично място някой Ви настъпи по крака. Вие ще реагирате?

а/ с възмущение и критика ще погледна лицето – 4 точки;

б/ сухо и въздържано ще направя забележка – 2 точки;

в/ ще се изкажа не само за постъпката, но и за самото лице – 0 точки;

7. Ако някой близък до Вас, например член на семейството, закупи вещ, която не Ви харесва, Вие ще реагирате:

а/ ще замълча – 4 точки;

б/ ще реагирам с кратък, тактичен коментар – 2 точки;

в/ ще устроя скандал – 0 точки.

8. Не Ви е провървяло в лотарийна игра. Как ще реагирате?

а/ ще се постарая да остана равнодушен (а), решавайки повече да не участвам в нея – 4 точки;

б/ няма да скрия досадата, раздразнението си, но ще се отнеса в крайна сметка с чувство за хумор, приемайки, че имам право на реванш – 2 точки;

в/ загубата задълго ще развали настроението ми – 0 точки.

(5) Оценка на резултатите

Както е видно всеки един от отговорите носи определен брой точки. Сумират се всички получени точки и се отнасят към нормите.

(6) Норми

# от 22 до 32 точки – ниско ниво на конфликтност;

# от 12 до 20 точки – средно ниво на конфликтност;

# до 10 точки – високо ниво на конфликтност (вербална агресия).

(7) Интерпретация

# от 22 до 32 точки – Вие сте тактичен и миролюбив, лесно излизате от ситуации на спорове и конфликти, прилагайки най-вече защитна стратегия „бягство”, която обаче не винаги е най-полезна за самия Вас. Фразата: „Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа”, никога не е била Ваш девиз. Притежавате високи приспособителни способности. Липсва Ви обаче смелост и самоувереност да защитавате собствения си Аз. Понякога  проявявате наивност, от която впоследствие страдате. Необходим Ви е конструктивизъм при разрешаване на спорове, търсейки и защитавайки собствения си интерес и проявявайки по-голямо самоуважение. Препоръчителен стил за разрешаване на конфликти – сътрудничество.

# от 12 до 20 точки – Вие влизате (започвате) конфликт само в онези случаи, при които няма друг вариант и другите средства за изчерпани. Твърдо отстоявате своето мнение, без да се съобразявате с това, какви ще се последиците за служебното Ви положение или приятелски отношения. При това не излизате от рамката на коректността, не унижавате другия до оскърбление.  Спорите с аргументи и само по темата, а не въвличате  или изразявате отношение към другия. Тази позиция печели уважението на другите към Вас. Имате нормално ниво на самоуважение.

# до 10 точки – Вие сте „затънал” в спорове, конфликти и скандали, без които очевидно не можете да живеете.  Обичате да критикувате другите, но ако чуете забележки по свой адрес, влизате в безкраен конфликт. Не сте способен да признавате грешките си и още по-малко да искате прошка от другите. Вашата критика е самоцелна – критика заради критиката, а не по същество. Често при споровете въвличате в тях и изразявате личното си отношение към другия и не се придържате към темата (спорния въпрос). Не е изключено да реагирате по този начин поради ниската си самооценка, като спорът Ви разкрива терен за самоутвърждаване и компенсиране на този дефицит. Вашата невъздържаност, грубост и липса на обективност водят до отдръпване на обкръжението Ви и липса на приятели. Нуждаете се от корекция на стереотипизираният Ви вече поведенчески модел за общуване с другите.

април 2011г.

С о ф и я

Популярен тест за оценка нивото на раздразнение

(праг на търпимост към външни стимули)

(1) Цел: Установяване до какво ниво достига търпимостта, респ. нивото на раздразнение на изследваното лице към външни стимули.

 (2) Описание: Тестът предлага 15 популярни, ежедневни ситуации, свързани с взаимоотношенията между хората. От изследваното лице се иска да даде отговор самооценявайки се по тристепенна скала с отговори: „много”, „не особено” и „в никакъв случай”.  На база получената информация може да се направят изводи по следните въпроси:

= До каква степен изследваното лице е раздразнително, импулсивно и избухливо?

= По какъв начин реагира на  външни, ежедневни ситуации и как се справя с тях?

=  До колко му се отдава да владее себе си в критични моменти?

(3) Инструкция: „Предлагаме Ви 15 популярни ситуации, на които трябва да дадете отговор в зависимост от това, как Вие реагирате на тях. Имате възможност да направите един от три възможни избора  („много”, „не особено” и „в никакъв случай”), който да отбележите в бланката за отговори. От това доколко сте обективен в отговорите си, можете да определите нивото си на раздразнителност”.

(4) Въпросник

Изпитвате ли чувство на раздразнение, когато:

1. Виждате смачкана (скъсана) любимата си страница на вестника.

2. Виждате жена на години, облечена с неподходящи дрехи на тийнейджър.  

3. Виждате пушещата на улицата жена

4. Извънредно приближаване до Вас на събеседника (дори когато се случва не по негова воля – в автобус, в тълпа и пр.)

5. Виждате някой да гризе ноктите си.

6. Някой се опитва да Ви поучава.

7. Някой се изкашля по посока на вас.

8. Някой се смее неуместно.  

9. Приятелят Ви непрекъснато закъснява.

10. В киното (театър или друго публично място) някой непрекъснато коментира сюжета на филма (шуми, яде ядки, пуканки и пр.).

11. Подаряват Ви ненужни вещи.

12. Някой Ви разказва книга (филм, театрална постановка и др.), която предстои да прочетете.

13. Някой с твърде много парфюм.

14. Някой говори високо в обществен транспорт.ю

15. Някой активно жестикулира, разговаряйки с вас.

16. Събеседникът Ви често употребява думи от чужд език.

(5) Оценка на резултатите

Всеки отговор „много” получава 3 бала; отговор „не особено” – 1 бал; отговор – „в никакъв случай” – 0 бал.  Баловете от отговорите се сумират и отнасят към нормите.

(6) Норми

# 50 и повече бала – високо ниво на раздразнение (нисък праг на търпимост);

# от 13 до 49 бала – средно ниво на раздразнение

# 12 и по-малко бала – ниско ниво на раздразнение (висок праг на търпимост);

(7) Интерпретация

# 50 и повече бала – Вие определено не сте от търпеливите и сдържани хора, напротив – Вие сте силно раздразнителен, импулсивен, рефлексивен. Твърде често Вие реагирате с раздразнение на несъществени (незначителни) външни явления и ситуации. Реакциите Ви най-често са неадекватни и несъответстващи на реакциите на други хора – факт, който предизвиква враждебност към обкръжението и затруднява взаимоотношенията Ви с другите. Реакциите Ви предизвикват отдръпване на другите от Вас и изолация от социалната среда.

# от 13 до 49 бала – Вие попадате в най-разпространената група хора. Изпитвате раздразнение само тогава, когато наистина има за какво, като умеете да балансирате и проявявате адекватност към външните дразнители (стимули). По този начин успявате да се самозащитите, опазвайки собствения си Аз и същевременно тези реакции не Ви въвеждат в състояние на социална изолация или конфликти. Справяте се отлично със ситуации на стрес, като не правите от тях драма.  Умеете да владеете емоциите си.

# 12 и по-малко бала – Вие притежавате „желязно” спокойствие, което Ви позволява да гледате реално и философски на живота. Не сте от хората, които лесно могат да бъдат извадени от „релси”. Запазвате търпени и самообладание в критични ситуации, което Ви позволява успешно да се справяте със стреса. Възможно е въздържането Ви да реагирате на определено неприятни външни стимули да е причина за огромно натрупване на емоционална енергия вътре във Вас, която впоследствие дълбоко да преживявате по различен начин (самоагресия, чувство за вина, самоизолация и пр.). Този модел на справяне не винаги е адекватен и не винаги Ви носи успехи в емоционален план. Възможно е да имате проблем със способността да изразявате емоциите си пред другите.

април 2011г.

С о ф и я

Методика за изследване на кратковременна и оперативна памет -  "С какво ще закърпим килима?"

(1) Цел: Изследване за установяване доколко детето има паметов потенциал за запазване в кратковременната и оперативна памет на възприета зрителна информация и по какъв начин детето използва този потенциал за решаване на нагледни задачи. Методиката се отнася към темата „Диагностика на познавателни процеси”.

            (2) Описание: Методиката се базира на принципа за работа с прогресивните матрици на Рейвън.  Методиката използва две табла от теста на Рейвън. Пред детето се представят последователно двете табла, като от него се иска да направи избор от дадени под всяко табло шест възможни варианта. Методиката е предназначена за изследване на деца на възраст 5-6 години.

(3) Инструкция: „Ще ти покажа последователно две рисунки на килими (показват се таблата), в които на определено място има липсващо парче (показва се мястото). От теб се иска да разгледаш внимателно всеки килим и да избереш една от картинките, намиращи се под килима, която според теб трябва да бъде поставена на липсващото място, за да стане килима цял”.  След като подаде инструкцията, изследователят показва първото табло.

(4) Стимулен материал:

…………………………………………………………….

(5) Оценка на резултатите 

# 10 бала – детето се е справило със задачите за по-малко от 20 сек.;

#  8-9 бала – детето се е справило със задачите за време от 21 до 30 сек.;

#  6-7 бала – детето се е справило за време от 31 до 40 сек.;

#  4-5 бала – детето се е справило за време от 41 до 50 сек.;

#  2-3 бала – детето се е справило за време от 51 до 60 сек.;

#  0-1 бал – детето се е справило за време над 60 сек.;

(6) Изводи за ниво на развитие

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско;

Забележка: Таблата със стимулен материал могат да се получат на предоставен от Вас e-mail. 

април 2011г.

С о ф и я

Методика за диагностика на мисловни операции за деца

„Кое тук е излишното четвърто?”

           (1) Цел: Методиката е предназначена за изследване на образно-логичното мислене, умствените операции за анализ и обобщения на детето.

(2) Описание: Методиката е предназначена за деца от 4 до 5 години. Използва се стимулен материал (серия черно-бели картинки), на който са представени различни предмети.

(3) Инструкция: „Ще ти покажа 4 табла, на всяко от които са изобразени по 4 картинки с предмети. На всяка от тези картинки един от четирите предмета е излишен. Внимателно разгледай всяка картинка, която ще ти показвам и определи кой предмет е излишен. Назови името на този предмет и обясни защо мислиш, че е излишен. За решаване на всяка задача имаш 3 минути. Ако сгрешиш при отговора си ще кажа „Стоп”.

Препоръчва се (за деца на възраст 4-6г.) преди да бъде  дадена инструкцията, да назове наименованията на всеки един от предметите, за да е ясно дали принципно са разпознати. Ако детето не познава определен предмет, психологът може да му помогне, като каже например: „Това което виждаш е пуяк”.

Много често при отговорите си детето (за деца на възраст 4-5г.) избързва, като взима за пример само два от предметите (сравнява само два от предметите). В този случай психологът трябва да го прекъсне като каже например, „Стоп, от теб се иска да сравниш три от предметите” или „За три от предметите има нещо общо, служат за нещо общо, открий кое е това нещо”.

При прилагане на теста детето може да забрави да обясни избора си. Ето защо след като назове четвъртото излишно, изследователят може да напомни на детето: „Защо мислиш, че точно тази картинка е излишна?”.  Много често детето може да даде правилен отговор, посочвайки четвъртото излишно, но при извеждане на съществения обединяващ останалите предмети признак да се позове на нещо съвсем различно, например: „Часовниците и календара си приличат, защото могат да се окачат в магазина”. 

След като изтекат определените 3 минути, изследователят преминава към следващата серия картинки.  Отговорите на детето се записват в протокол за последващ количествен и качествен анализ.  Таблата с картинките се показват едно след друго – това, по което се работи е на масата пред детето (държи се от изследователя), а останалите са обърнати. Детето не бива да се разсейва.

(4) Оценка на резултатите

Оценяват се както правилните отговори, така и времето за решение на задачите, както следва:

# 10 бала – детето е правилно решило поставената задача за време по-малко от 1 минута, назовавайки излишните предмети в 4-те табла и правилно е обяснило, защо те са излишни.

# от 8 до 9 бала – детето е правилно решило поставената задача за време от 1 мин. до 1,5 мин.

# от 6 до 7 бала – детето се е справило със задачите за времето от 1,5 до 2 мин.

# от 4 до 5 бала – детето е решило задачите за времето от 2,0 до 2,5 мин.

# от 2 до 3 бала – детето е решило задачите за времето от 2,5 до 3 мин.

# от 0 до 1 бал – детето за 3 мин. не се е справило със задачите.

(5) Изводи за ниво на умствено развитие

# 10 бала – много високо ниво;

# 8-9 бала – високо ниво;

# 4-7 бала – средно ниво;

# 2-3 бала – ниско ниво;

# 0-1 бал – много ниско ниво;

(6) Стимулен материал

април, 2011г.

С о ф и я

Методика за изследване гъвкавостта на мислене при деца

            (1) Цел: Диагностика и определяне ниво на гъвкавост на мисленето. Методиката позволява да бъдат определени вариативността на подходите, хипотезите, изходните данни, гледните точки, операциите, които са въвлечени в процеса на мисловна дейност.

(2) Описание: На изследваното лице се предлага бланка със записани анаграми (набор от букви) – общо 50 на брой.. В продължение на 3 мин. изследваното лице трябва да състави от всеки набор букви определена смислена дума, без да добавя или пропуска нито една буква.  Думите могат да бъдат само съществителни. Методиката може да се прилага индивидуално и в групов вариант. Методиката позволява диагностика на ученици в три групи, в зависимост от покритите норми: първа група: в 1-2 клас и втора група – в 3-4 клас и трета група – 5-7 клас.

(3) Инструкция: „Пред теб има поставена бланка с изписани 50 на брой съчетания от букви. От теб се иска, след като се запознаеш с всяко едно съчетание, да помислиш каква смислена дума можеш да съставиш от тези букви и да я запишеш в долната чат на листа.  Думите трябва да са само съществителни имена в единствено число.  Нямаш право нито да добавяш, нито да пропускаш букви. Времето за работа е ограничено до 3 минути. Работи бързо”

(4) Тестова бланка 

ЛСО        МГУА         ОЛГЛЕ           ЪБЛКАЯ        ММЙУНАА    

ПДО        КОИН         ОИВЛМ          МЕРКЛА        УОАВТБС 

ОКН        ОФАК         РААВТ           ГЕБЕНР          ТРПААПЕ    

ПТЪ        ШЧАА        УКВАБ           РГПЕЕЛ         ПРТТРЕО 

ЧНИ        СМАА        ЛБИТЕ            РКООАН        ФГРАКАИ   

ЪВЛ        ДМУА        АКАРТ           ЪСЛЕНЦ        КУАРИСН    

ЧСА        ММАА        КАКОТ          ЛИМАНА       ЛКПИСАА   

ТКИ        БТРА          РВТЪЯ           СГЛБУО         ЗЛКААПА

ЯБО        ЪКРА         АКУЛК           ЕЗЪНЦВ         АБУЛКТИ

ВЛЕ         КЩАЪ        КЕАОН           ИТНМУА       РСААУЛК

 (5) Обработка на резултатите

Всяка  посочена (записана) правилна дума получава 1 бал.  След изтичане на времето баловете се сумират и отнасят към посочените норми.

(6) Норми:

а/ За първа група – ученици в 1-2 клас:

# 15 и повече думи – високо ниво на гъвкавост;

# от 10 до 14 думи – средно ниво на гъвкавост;

# от 5 до 9 думи – ниско ниво на гъвкавост;

б/ За втора група – ученици в 3-4 клас:

# 20 и повече думи – високо ниво на гъвкавост;

# от 13 до 19 думи – средно ниво на гъвкавост;

# от 7 до 12 думи – ниско ниво на гъвкавост;

в/ За трета група – ученици в 5-7 клас:

# 26 и повече думи – високо ниво на гъвкавост;

# от 21 до 25 думи – средно ниво на гъвкавост;

# от 11 до 20 думи – ниско ниво на гъвкавост;

(7) Ключ:

СОЛ        ГУМА         ЛЕГЛО           ЯБЪЛКА        МАЙМУНА

ПОД        КИНО         МОЛИВ          КЛАМЕР        АВТОБУС

КОН        КОФА         ВРАТА           ГРЕБЕН          ПАРАПЕТ

ПЪТ        ЧАША        БУКВА           ПЕРГЕЛ         ПОРТРЕТ

ЧИН        МАСА        БИЛЕТ            КОРОНА        ГРАФИКА

ЛЪВ        ДУМА        КАРТА           СЛЪНЦЕ        РИСУНКА

ЧАС        МАМА        КОТКА           МАЛИНА       ПИСАЛКА

КИТ        БРАТ          ВЯТЪР           ГЛОБУС         ЗАПАЛКА

БОЯ        РЪКА         КУКЛА           ЗВЪНЕЦ         БУТИЛКА

ЛЕВ         КЪЩА        ОКЕАН           МИНУТА       РУСАЛКА

април 2011г.

С о ф и я

Проективна графична методика „Кактус”

(1) Цел: Изследване на емоционално-личностната сфера на детето.

(2) Описание: Методиката е предназначена за деца над 3 г.

(3) Процедура: При провеждане на диагностиката на детето се предлага лист хартия А4 и обикновен молив. Възможен е вариант с използване на цветни моливи (осемте цвята на Люшер), когато при интерпретацията се отчитат съответните показатели по теста на Люшер. След като изследователят даде инструкцията, въпроси и допълнителни обяснения не се допускат.

(4) Инструкция: „На този лист хартия нарисувай кактус -  такъв, какъвто ти си го представяш”.

(5) Обработка на данните

При обработката на резултатите се обръща внимание на данните, съответстващи на всички графични методики, а именно:

= пространствено разположение;

= размер на рисунката;

= характеристика на линиите;

= сила на натиск на молива;

Освен това се отчитат специфични показатели, характерни за конкретната методика:

= характеристика на „типа на кактуса” (домашен, див, женствен и пр.);

= характеристика на маниера (стила) на рисуване (прерисуван, схематичен и пр.);

= характеристика на игличките (размер, разположение, количество).

(6) Интерпретация на резултатите

При обработката на резултатите от рисунката може да се диагностицират качества на личността на изследваното дете:

= Агресивност – наличие на огромно количество игли – силно стърчащи, дълги, близо разположени една до  друга. Показателите отразяват висока степен на агресивност.

= Импулсивност – силен натиск на молива, отривисти (ясно очертани) линии;

= Егоцентризъм, стремеж към лидерство – голяма (едра) рисунка, разположена в центъра на листа;

= Неувереност в себе си, зависимост – малка рисунка, разположена ниско долу на листа;

= Демонстративност, откритост – наличие на стърчащи придатъци към основното тяло, помпозност, претенциозни форми.

= Прикритост, предпазливост – зиг-заг-образни линии по контурите или във вътрешната част на рисунката.

= Оптимизъм – изобразяване на „радостен” кактус, използване на ярки цветове във варианта с цветни моливи.

= Тревожност – преобладаване на вътрешни щриховки, прекъснати линии, използване на тъмни цветове във варианта с цветни моливи.

= Женственост – наличие на меки, заоблени линии и форми, украшения, ярки цветове;

= Екстравертност – наличие на други, допълнителни кактуси и цветя;

= Интравертност – на рисунката е изобразен само един кактус;

= Стремеж към домашна защита, чувство за семейна общност – наличие „домашен” кактус, поставен в саксия, поставен върху маса и пр.

= Отсъствие на стремеж за домашна защита, чувство за самота, изоставеност – изобразяване на диворастящ кактус, пустинен кактус.

След завършване на рисунката, на детето могат да бъдат зададени допълнителни въпроси, отговорите на които биха помогнали при интерпретацията:

1. Този кактус домашен ли е или див?

2. Този кактус  много бодлив ли е? Може ли да бъде докоснат?

3. Харесва ли ти кактус, за който се полагат грижи? Твоят кактус такъв ли е?

4. Сам самичък ли расте твоя кактус или в съседство има други цветя (кактус)?

5.  Когато порасте твоя кактус, как би се променил, какъв би станал (игли, обем, височина)?

април 2011г.

С о ф и я

Методика за диагностика на активния словесен запас при деца в начална училищна възраст

            (1) Цел:  Методиката се прилага за изследване обема на активния словесен запас на деца на възраст между 6-9 години.

(2) Описание и процедура: В качеството на стимулен материал се използват картинки със сюжет от ежедневието на детето, показващи различни предмети и дейности.  (например „училище”, „игра”, „учене”, „хигиена” и пр.). Всяка рисунка (снимка) се представя отделно и в продължение на 5 минути с детето се води разговор, като от него се иска подробно да разкаже какво е изобразено и какво се случва на тази картинка, т.е. да назове предметите или лицата, действията и преживяванията на персонажите. При оценяването се регистрират множество показатели и в тази връзка с цел точност и обективност се препоръчва разказа на детето да бъде записан на магнетофонно или електронно устройство. Допустимо е по време на разказа психологът да стимулира детето и умерено да го насочва с въпроси. Идеята е в определеното време детето да възпроизведе повече съждения и умозаключения.

Забележка: Приложеният стимулен материал е предназначен за деца в начална училищна възраст.

(3) Инструкция: “Сега ще ти покажа няколко различни картинки, на които художникът е нарисувал момичета и момчета, които са на училище,  играят  различни игри, общуват или просто им се случва нещо. От теб се иска, да разгледаш внимателно картинката и да разкажеш какво виждаш на нея и какво се случва”

(4) Оценка на резултатите

Регистрираните показатели в разказа на детето се отбелязват в специален протокол (бланка), като се отчита броя им (количествен анализ), след което данните се анализират. Бланката може да се изготви във вид на таблица с графи: по хоризонтала: (1) Фиксирани признаци на речта и (2) Честота на употребата; по вертикала се изреждат съответните признаци:

1. Съществителни

2. Глаголи

3. Причастия

4. Деепричастия

5. Прилагателни в начална форма

6. Прилагателни в сравнителна степен

7. Прилагателни в превъзходна степен

8. Съюзи

9. Предлози

10.Частици

11. Еднородни изречения

12. Сложни изречения със съюзи „и”, „а”, „да”, „или” и др.

13. Сложни изречения със съединителни подчинени съюзи от типа: „който”, „защото”, „тъй като”, създаващи умозаключения, аналогии, логически причинно-следствени връзки.

14.  Изводни (обобщаващи) конструкции, започващи с: „На първо място”, „Според мен”, „Аз мисля, че”, „Струва ми се, че”, „Най-вероятно”, „Може да се предположи, че” и др.

            В протокола се отбелязват честотата на употребата на различните части на речта, като сложните изречения със съюзи и изводните конструкции, свидетелстват за нивото на развитие на речта.  Колкото по-голям е броя на използваните умозаключения, обобщения, класификации, изводи, токова по-високо е нивото на развитие.

            Количествен анализ на резултатите

            # 10 бала – изследваното лице получава тази оценка, ако в речта му (разказа по картинката) се срещат не по-малко 10 от посочените в протокола признаци.

# 8-9 бала – изследваното лице получава тази оценка, ако в речта му (разказа по картинката) се срещат не по-малко 8-9 от посочените в протокола признаци.

# 6-7 бала – изследваното лице получава тази оценка, ако в речта му (разказа по картинката) се срещат не по-малко 6-7 от посочените в протокола признаци.

# 4-5 бала – поставят се при наличие на 4-5 признака.

# 0-1 бал – поставя се при наличие само една единствена част на речта, не е възпроизведен разказ или при наличие на 1-2 признака.

Изводи за ниво на развитие

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

(5) Стимулен материал

Април 2011г.

С о ф и я

Методика за диагностика на пасивния словесен запас при 4-6-годишни деца

           (1) Цел:  Методиката се прилага за изследване обема на пасивния словесен запас на деца на възраст между 4-6 години.

(2) Описание: В качеството на стимулен материал се предлагат 5 набора от думи, по 10 думи във всеки набор.

(3) Процедура на провеждане

            На детето се прочита първата дума (дума-стимул) от първия набор и му се предлага от следващите думи да подбере тези, които са подходящи по смисъл към първата дума, т.е. тези думи да съставляват една група, обединени по някакъв общ признак.  След назоваването на първата дума, изследователят продължава да чете следващите, изговаряйки ги бавно и ясно със скорост една дума в секунда. По време на изслушването детето е длъжно да направи избор, като посочи думата. Ако при първото прочитане детето не съумее да направи избори, изследователят може да прочете всички думи отново, но с по-бърз темп. Когато детето не открие нито една сходна дума от следващия ред, изследователят преминава на следващия, като накрая повтаря първия ред. Ако след първото прочитане детето направи избори, т.е. няма съмнения, че е разбрало инструкцията, но тези избори са неправилни, изследователят записва грешките и чете следващия ред. По време на изследването психологът води протокол като записва успешните и неуспешни избори. Протоколът служи за последващия количествен анализ на резултатите.

Пример:  Ако първата прочетена дума (образец) е велосипед, то от втория набор думи детето следва да избере думата „самолет”, съставяща с първата дума група „вид транспортни средства” или „транспорт”. По-нататък – „автомобил”, „”автобус” и „мотоциклет”.

(4) Инструкция: „Сега ще ти прочета една дума. Тази дума трябва да я запомниш. След това ще започна да ти чета поредица от други думи, а от теб се иска, след като чуеш думата, да помислиш дали тя по някакъв начин е близка до прочетената и запомнена от теб първа дума. Всеки път, когато чуеш дума, която според теб е близка до първата, трябва да я кажеш.  Ще ти дам един пример: Да приемем, че думата „флумастер” е първата дума, която ти си запомнил. Следващите думи, които чета са: „молив”, „химикал”, „писалка, „куче”, „коте”, „мишле”.  Първите три прочетени думи са близки до думата „ флумастер”, защото всички те формират група „средства за писане и рисуване”, а всички останали формират група на „домашни животни..  Ако при прочитането някоя от думите не е ясна за теб, чуваш я за първи път и не знаеш значението й, имаш право да попиташ за не”

(5) Стимулен материал

1. Велосипед, гвоздей, вестник, чадър, кожа, герой, качвам се, съединявам, храня се, остър.

2. Самолет, бутон, книжка, наметало, перо, приятел, движа се, обединявам, пия, тъп.

3. Автомобил, винт, списание, ботуши, камък, страхливец, бягам, свързвам, спя, одраскан.

4. Автобус, лост, писмо, шапка, пух, лъжец, въртя се, поставям, говоря, отрязан.

5. Мотоциклет, кламер, афиш, обувки, вълна, подлец, слизам, отрязвам, слушам, лакиран.

Забележка: Преди прочитането на втория и следващите редове (набори) от думи, изследователят е длъжен да напомни смисъла на детето откритите до момента от него думи, за да не забрави детето смисъла на непознатите от него думи. Например, ако към началото на четвъртия набор в отговор на думата-стимул от първия ред „велосипед”, детето вече е съумяло да назове от втория и третия ред думите „самолет” и „автомобил”, то преди началото на четене на четвъртия ред психологът може да каже: „И така, ние с теб вече намерихме думите „велосипед”, „самолет” и „автомобил”, които имат общ смисъл.  Не забравяй този смисъл, когато сега ще ти прочета следващия ред от думи. Когато чуеш дума със същия смисъл, веднага я кажи”.

(6) Оценка на резултатите

На база водения протокол, изследователят определя получения краен бал, като:

# 10 бала – ако детето правилно е намерило значението от 40 до 50 думи;

# от 8 до 9 бала – ако детето правилно е намерило значението от 30 до 40 думи;

# от 6-7 бала – ако детето правилно е намерило значението от 20 до 30 думи;

# от 4-5 бала – ако детето правилно е намерило значението от 10 до 20 думи;

# по-малко от 3  бала – ако детето правилно е намерило значението на по-малко от 10 думи.

(7) Ниво на развитие на словесния запас

# 10 бала – много висок запас;

# от 8 до 9 бала – висок запас;

# от 4 до 7 бала – среден запас;

# от 0 до 3 бала – нисък запас.

април 2011г.

С о ф и я

Проективна графична методика за деца
„Семейството, което искам” (Модификация на проективна методика „Моето семейство”)

           Проективната графична методика „Моето семейство” е само първата стъпка към диагностика на взаимоотношенията в семейството. За да се „погледне” в по-голяма дълбочина в детската душа се препоръчва следващата стъпка – проективна методика „Семейството, което искам”.

За тази цел, след като детето е било вече изследвано посредством „Моето семейство”, работата продължава, като листа с рисунката може да се обърне обратно и да се даде нова задача на детето. Сега от него се иска да нарисува още едно семейство, но да не е семейство-близнак на първото, а това, което той (тя) би искала да бъде, т.е. „семейството, което детето желае да има”.

Ако при първата методика детето представя семейството си като „замък”, който не винаги е възможно да бъде отворен, то втората методика е ключа към този „замък”. Втората рисунка е „вход” към желанията, „вход” към „прекрасното далечно”, което сега  детето не достига.

Детето представя „семейството, което иска” единствено и само в настоящето.  „Прекрасното далече” за него е желано днешно.  Сега, при тази методика, пред детето няма ограничения, то е освободено да представи своите фантазии и желания, и да премахне онова, което не желае, от което се страхува, което му пречи.

Това е причината на втората рисунка („Семейството, което искам”) обикновено някой от членовете на семейството да не присъства – той е изтрит. В същото време е доста вероятно да се появят други образи – по-далечни роднини, приятели, съученици и др.   Малкият художник или „съкращава” или „удължава” своето семейство, извършвайки в новото си семейство само разбираеми за него промени. Освен това детето има по-голяма свобода при представяне на фона (декора), върху който разполага семейството. Фонът – това е контекста и обикновено се свързва с нещо положително вече преживяно (щастие, радост, разбирателство, сигурност и пр.). Тези нови елементи имат изключително силен диагностичен елемент. От една страна те показват какво липсва на детето, кои са неудовлетворените му потребности, дефицитите във взаимоотношенията с другите, очакванията му към другите, от друга, разкрива страховете му, опасностите пред които е изправено и на трето място, очертава желанията, целите, мотивите му.

Когато на втората рисунка няма сериозни промени, т.е. персонажите са налични, тогава обикновено промяната е в последователността на фигурите на родителите, на братята и сестрите, на самото дете.  Принципно положение е, че много често родствениците разменят местата си при втората методика.  И ако например в „Моето семейство” детето представя баща си, като човек, който го държи под контрол и се намира емоционално далеч от него, то в „Семейството, което искам”, бащата е поставен на онова място, което би удовлетворявало детето – близо до него, закрилящ го, пазещ го или обратно – отделен, поставен в периферията на семейния кръг или още по-далеч.

Този родственик, който детето „забравя” да изобрази в „Семейството, което искам”, като правило е източник на дискомфорт и причина за всички несгоди и негативни преживявания на детето.  Чрез „изключването” на този член, детето реално произнася своята „присъда” над него и същевременно детето показва изхода от проблемната ситуация и как тя да се осъществи.

Пример-1: Детето (Сара, 10г.) рисува в „Моето семейство” само себе си, а в „Семейството, което искам” то реставрира това, за което мечтае (виж. рисунка № 1). Тук и бащата и майката са отново заедно с него, а то е между тях.  Бащата е силен, величав, внушава сигурност и защита, детето е щастливо, то играе, а майката е украсена с корона – тя е принцеса. Всички са усмихнати и оцветени в светли цветове. Тук вече отхвърленото дете представя мечтата си (това всъщност е страданието на детето) за едно обединено в съюз семейство – такова, каквото е било преди.

В заключителната част на изследването, на въпроса на психолога: „Нещо пропуснала ли си. Има ли още нещо да добавиш?”, детето прави неочаквана промяна в рисунката, като поставя маски на всеки един от персонажите.  Това допълнение всъщност изразява дълбоката несигурност, съмненията му и страхът на детето от това, дали неговите мечти могат да станат реалност.

…………………………………….

Пример-2: Детето (Елена 6г.) променя подредбата в „Семейството, което искам” (виж. рисунка № 2), като този път тя рисува себе си с размери еднакви с тези на майка си и баща си и отново е между тях двамата. Тук всички са усмихнати.  (На рисунката „Моето семейство” детето е малко, свито – изобразено е почти като точица (не се вижда ясно лицето му). При новата възможност тя си позволява полет на въображението и дава израз на желанията си, а те са – да бъде призната за равноправен член на семейството. Тя мечтае да живее в своето семейство, което да остане единно пред опасността от развод на родителите й.

…………………………………….

Пример-3: Детето (Албена 6г.9м.) в „Семейството което искам” (виж. рисунка № 3), променя персонажите, като лишава от присъствие втория си баща. Той е изтрит и в семейството. В това което иска детето е да останат само майката и по-голямата му сестричка. За разлика от първата рисунка („Моето семейство”), на която децата са поставени около майката, подредени са в редица, а бащата стои настрани,  сега (в „Семейството, което искам”), освен, че бащата липсва,  децата са „поставени” на стълбици и на върха детето рисува себе си, след това по-голямата си сестра и в най-долната част майката.

…………………………………..

Пример-4: В следващия пример (виж. рисунка № 4), детето (Тони, 6г. 8м.) променя отново подредбата, запазвайки персонажите. Сега акцентът е поставен върху задружността, като изобразява себе си между майката и бащата, а по-големият й брат е поставен от страната на бащата. Всички са извън къщата и всички са хванати за ръце.

Методиката „Семейството, което искам” е много ефективна винаги, когато психологът изпитва затруднения при интерпретацията на „Моето семейство”.

……………………………………

Забележка: В материала има представени 4 рисунки (примери № 1,2,3 и 4). Целият файл може да бъде получен на предоставен от Вас  e-mail.

април 2011г.

С о ф и я

Методика за разкриване на детските страхове

(1) Цел: Разкриване и установяване на видовете преобладаващи страхове (страх от тъмно; самота; смърт; медицински страх и пр.), при деца над 3 години. За да бъде оказана помощ на детето за преодоляване на страховете е необходимо да се изясни всеки спектър на страховете и какви точно страхове то преживява.

(2) Описание: Тази методика е подходяща в случаите, при които детето все още лошо рисува или не обича да рисува (задачите не се интересуват от това как детето приема рисуването, макар, че най-често децата обичат да рисуват).

По-големите деца рисуват контурно два броя домове (на един или на два листа): в черно и червено.  И след това им се предлага да „разселят” в домовете страховете от списъка (по-големите деца назовават по ред страховете).  Записват се задължително тези страхове, които детето „заселва” в черният дом, с което всъщност признава, че то се бои от тях.  При по-големите деца може да се постави въпроса: „Кажи, ти страхуваш ли се или не се страхуваш от …….?” 

Интервюто следва да се води бавно и старателно, регистрирайки страховете и очаквайки отговори „да” – „не” или „страхувам се” – „не се страхувам”. Въпросът се повтаря, страхува ли се или не се страхува, периодично.  Избягва се всяка вероятност за непроизволно внушение. При стереотипно отричане на всички страхове, изследователят моли за по-подробен отговор от типа: „Не се страхувам от тъмнината”, а не „не” или „да”. Изследователят, задаващ въпросите седи до детето, а не срещу него, като не бива да забравя периодично да го аплодира и хвали за точните отговори, че казва точно това което чувства.  Препоръчително е изследователят да е запомнил списъка със страховете, а не да чете от него.

След изпълнението на задачата, на детето се предлага да зачертае черният замък, а ключът да го захвърли. Този акт успокоява актуализираните страхове.

Анализът на получените резултати сумиране на страховете в черният дом и последващо сравнение с възрастовите норми. Общите отговори на детето се обединяват в няколко групи по видове страхове. Ако детето в три от четири-пет случая дава утвърдителен отговор, то този вид страх се диагностицира като наличен. От 31 вида страхове, при децата се наблюдават от 6 до 15.  При децата, живеещи в градски условия броят може да достигне до 15 (причината е в по-големия брой стресори и ограничения).

(3) Инструкция: „В черният дом живеят страшни страхове, а в червеният – такива, които не са толкова страшни. Помогни ми моля те, да поставим сега страховете от списъка в тези домове”.

Ти се страхуваш:

1. Когато оставаш сам (а).

2. От нападение

3. Да не се разболееш или заразиш с болест.

4. Да не умреш.

5. От това, да не умрат твоите родители.

6. От някои деца.

7. От някои възрастни.

8. От мама или татко.

9. От това, че ще бъдеш наказан (а).

10. От Баба Яга, от троли, от вещици, от магьосници, от чудовище, от горски звяр, змей, от друго животно (При ученици към този списък се добавят и такива персонажи като: невидими хора, скелети, черна (червена) ръка и др., като всички те са герои от приказки)

11. Преди да заспиш.

12. От страшни сънища (какви точно).

13. От тъмнината.

14. От вълк, мечка, куче, паяк, змей, змия (страхове от животни).

15. От автомобил, влак, самолет (страхове от транспорт).

16. От буря, ураган, гръмотевица, наводнение, земетресение (страхове от стихии).

17. От голяма височина (страх от височини).

18. От голяма дълбочина (страх от дълбочини).

19. От тясна малка стая, помещение, тоалетна, препълнен автобус, метро (страх от затворени пространства).

20. От вода.

21. От огън.

22. От пожар.

23. От война.

24. От голяма улица, площад.

25. От лекар (освен зъболекар).

26. От кръв (когато се нарани и има кръв).

27. От инжекция.

28. От болка (когато го боли).

29. От неочаквани резки звуци, които внезапно се появяват (стреска се; блокира; трепери;)

20. От нещо направено неправилно (лошо – при деца в доучилищна възраст).

31. От закъснение за детска градина (училище).

Всички тези страхове могат да се разделят в няколко групи:

= медицински страх – болка, инжекции, лекари, кръв, рана;

= страхове, свързани с причинена физическа щета – транспорт, неочаквани звуци, пожар, война, стихии;

= страх от смъртта (своята собствена);

= страх от животни;

= страх от приказни персонажи;

= страх от тъмнина и кошмарни сънища;

= социално-опосредствени страхове – хора, деца, наказания, закъснение, самота;

= пространствени страхове – височина, дълбочина, затворени пространства;

Наличието на голямо количество разнообразни страхове при детето е показател за наличие на преневротично състояние.

(4) Норми

4.1. За деца във възраст 4-5 години, най-силно са изразени следните страхове:

Изразеност на страхове      При момичета          При момчета

1. Страх от самота                 в 100% от случаите                90 %

2. Страх от смърт на              100%                                       70%

    родителите

3. Страх от собствена            100%                                       30%    

    смърт

4. Страх от родителите           60%                                        90%

5. Страх от сънища                 100%                                       80%    

6. Страх от война                    70%                                        90%    

7. Страх от тъмнина               90%                                        60%    

8. Страх от животни               90%                                        70%

9. Страх от чудовища             40%                                        60%

10. Страх от височина            70%                                        40%

11. Страх от дълбочина          30%                                        30%

12. Страх от затворени           30%                                        40%

      пространства

13. Страх от огън и пожар      100%                                       70%

14. Страх от лекари                20%                                        20%

15. Страх от кръв                   50%                                        30%

16. Страх от инжекции            50%                                        30%

17. Страх от болка                  40%                                        50%

18. Страх от резки     

      звукове                             30%                                        30%

4.2. За деца във възраст 5-7 години, най-силно са изразени следните страхове:

Изразеност на страхове      При момичета          При момчета

1. Страх от нападение            70%                                        90%

2. Страх от собствена

    смърт                                 100%                                       50%

3. Страх от смърт на

    родителите                         100%                                       60%

4. Страх от мама и татко       90%                                        90%

5. Страх от наказания             70%                                        100%

6. Страх от чудовища             50%                                        80%

7. Страх от дълбочина            90%                                        40%

8. Страх от стихии                  80%                                        60%

9. Страх от височина              90%                                        40%

10. Страх от пожар                 100%                                       60%

11. Страх от лекари и

      болка                                80%                                        50%

12. Страх от кръв                   100%                                       20%

13. Страх от инжекции            90%                                        40%

14. Страх от неочаквани

      звуци                                 100%                                       60%

15. Страх от тъмнина              60%                                        40%

16. Страх от страшни

     сънища                              70%                                        40%

17. Страх от затворени

      пространства                    70%                                        20%

18. Страх от война                  70%                                        60%

19. Страх от огън                    60%                                        60%

20. Страх от голямата

     улица                                 20%                                        20%

април 2011г.

С о ф и я

  Тест за оценка на тревожността при детето

 (Р.Темпъл,В.Амен, М. Дюрки)

             (1) Цел: Определяне нивото на тревожност при детето.

            (2) Описание: Методиката е предназначена за деца на възраст от 4 до 7 г. Степента на тревожност свидетелства за нивото на емоционална приспособеност на детето към социални ситуации, показва отношението на детето към определени ситуации и дава косвена информация за характера на взаимоотношенията на детето с връстниците му в семейството и колектива.

(3) Експериментален материал: 14 рисунки (8,5x11 см) изпълнени в два варианта: за момичета (на рисунката е изобразено момиче) и за момчета (на рисунката е изобразено момче).  Всяка рисунка представя някаква типична за живота на детето ситуация. Лицето на детето е с недовършени контури.  Към всяка основна рисунка има две допълнителни, като на едната е изобразено усмихващо се лице, а на другата – натъжено.

(4) Провеждане на изследването: Рисунките се представят пред детето в строго определен порядък (номерирани са). Интервюто се провежда в отделна стая.  Преди да представи всяка от рисунките, изследователят дава инструкция.

(5) Инструкции:  

1. Игра на с малко дете. „Как мислиш, какво ще е лицето на момиченцето (момченцето): весело или натъжено? Тя (той) играе с по-малко дете”

2. Дете и майка с бебе. „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) се разхожда в парка със своята майка и бебето”

3. Обект на агресия. „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено?

4. Обличане: „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) се облича (обува)”

5. Игра с по-голямо дете: „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) играе с по-голямо от нея (него) дете”

6. Подготовка за лягане в отделна стая сама (сам). „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) отива да си ляга сама в нейната стая вечерта”.

7. Миене. „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) се намира във ваната”

8. Разговор. „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено?

9. Игнориране (пренебрегване): „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено?

10. Агресивно нападение. „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено?

11. Събиране на играчки (подреждане). „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) събира играчките си.

12. Изолация: „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено?

13. Дете с родители. „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Тя (той) е с мама и татко”

14. Хранене сам (а). „Как мислиш, какво ще е лицето на това момиченце (момченце): весело или натъжено? Той  (тя) е напълно сам (а)”

За избягване на други избори, изследователят използва в случая името на детето. Други въпроси не се задават.

Изборите на детето по всяка картинка и коментарите, свързани с нея се записват в протокол (бланката се подготвя предварително).

Образец на протокол:

Име………………………., възраст …

Дата: ……2011г.

Рисунка                Коментар                              Избор

                                                               весело                   тъжно

 лице                       лице

…………………………………………………………

1. Игра с               Не му се                  +

малко дете          играе.

2. Дете с               Разхожда се,           +

майка и бебе       обича да се

                               разхожда с

                               майка си.

3. Обект на          Иска да го                                              +

агресия.                удари със

                               стол.

4. Обличане.       Отива да се             +

                                разхожда.

                               Трябва да се

                               облече.

5. Игра с               Защото няма          +

по-голямо           дете като

дете                       него.

6. Подготовка     Аз винаги                                              +

за лягане само    взимам

                               играчка.

7.Миене.               Защото се               +

                               мие.

8. Разговор.         Майката иска                                       +

                               да го изостави.

9. Игнориране.    Защото е                 +

 малък.

10. Агресия.        Защото му                                            +

                               взимат

                               играчките.

11. Събиране      Майката го                                            +

на играчки.          кара, но то

                               не иска.

12. Изолация.      То не искат                                           +

                да играе

                само.

13. Дете с             Мама и                                                  +

родители.             татко

                               се разхождат

                               с него.

14. Хранене         Пие мляко.              +

сам.                       Аз обичам

                               мляко.

Анализ на резултатите: протоколът на всяко дете се подлага на количествен и качествен анализ.

(6) Количествен анализ

На база данните от протокола се изчислява индекс на тревожността (ИТ), който е равен в процентното отношение на броя на негативните избори (тъжно лице) към общото число на рисунките.(14).

ИТ = брой на емоционално негативните отговори   х 100%

                                            14

В зависимост от нивото на индекса, децата се подразделят в три групи:

а/ с високо ниво на тревожност (ИТ = повече от 50%);

б/ средно ниво на тревожност (ИТ = от 20 до 50%);

в/ ниско ниво на тревожност (ИТ = от 0 до 20%).

(7) Качествен анализ

Всеки отговор на детето се анализира отделно. Правят се изводи за възможния характер на емоционалния опит на детето в дадената (и в подобни) ситуация. Особено високо проективно значение имат рисунки:  № 4 (Обличане); № 6 (Подготовка за спане сам (а); № 14 (Хранене сам (а). Децата, които правят по тези рисунки негативен избор, вероятно постоянно се намират в състояние на висока тревожност.

Децата, които правят отрицателен избор в ситуациите, изобразени на рисунки: № 2 (Дете с майка и бебе), № 7 (Миене), № 9 (Игнориране) и № 11 (Събиране на играчки),  с голяма вероятност могат да са с висок или среден ИТ.

Принципно най-високо ниво на тревожност се проявява в ситуациите, които моделират отношения „дете-дете” („Игра с малко дете”, „Обект на агресия”, „Игра с по-голямо дете”, „Агресивно нападение”, „Изолация”). Значително по-ниско е нивото на тревожност в рисунките, моделиращи отношения „дете-възрастен” („Дете с майка и бебе”, „Разговор”, „Игнориране”, „Дете с родители”) и в ситуации, моделиращи ежедневни действия („Обличане”, „Подготовка за спане сам”, „Миене”, „Събиране на играчки”, „Хранене сам”).

(8) Стимулен материал към теста за тревожност

(8.1) Стимулен материал към теста за момичета
            

(8.1) Стимулен материал към теста за момчета








            

април 2011г.

С о ф и я

Анкета за определяне ниво на импулсивност на детето на
П. Бейкър и М. Алворд

Анкетата е предложена от американските психолози П. Бейкър и М. Алворд, които извеждат точни критерии за импулсивност, като един от елементите на хиперактивността (схема за наблюдение на детето).

Много често педагозите си задават въпроса: „Какво следва да се прави, ако при детето се проявяват признаци за хиперактивност?”  Диагноза от медицинско лице не е поставена, а родителите не придават особено значение на възникналия проблем, надявайки се с възрастта той да отшуми.

При този случай, педагогът в тактична форма може да препоръча на родителите да се обърнат към специалист – психолог или невропатолог.  Окончателното поставяне на диагноза трябва да бъде направено задължително от лекар. Важно е да се убедят родителите, че на детето му е необходима специализирана помощ.

Много често се срещат и обратни случаи – родителите твърдят, че детето им е хиперактивно само защото то се движи изключително активно. Тази гледна точка също е погрешна, тъй като други признаци за хиперактивност не се наблюдават (дефицит на активно внимание и импулсивност).

Импулсивността е един от признаците за хиперактивност. В редица случаи и педагози и родители не винаги обръщат достатъчно внимание на този критерий.

Импулсивността е особено поведение на човек (в устойчива форма – черта на характера), проявяваща са като склонност да се действа автоматично, спонтанно, по първи подбуди, под влияние на външни емоционални стимули.  Импулсивната личност не обмисля своите постъпки, не отчита всички „за” и „против”, тя бързо и непосредствено (първосигнално) предприема действие (реагира) и нерядко твърде бързо съжалява и се разкайва за своите действия.

За установяване нивото на импулсивност при детето може да бъде използвана следната анкета:

Признаци за импулсивност

(1) Винаги бързо намира отговор когато го запитат (без значение за правилност и точност).

(2) Често променя настроението си.

(3) Много неща около него го дразнят (хора, предмети и пр.).

(4) Харесва му работа, която може да извърши (финализира) бързо.

(5) Обидчив, но не злопаметен (засяга се, но прощава бързо).

(6) Често чувства, че нещо не му достига.

(7) Бързо, без колебание взима решения.

(8) Може рязко да се откаже от някой, като обявява, че вече не обича.

(9) Често се разсейва по време на изпълнение на задачи (учебни занятия).

(10) Когато някое дете му крещи (кара му се), той отговаря по същи начин.

(11) Обикновено е уверен, че ще се справи с всяка задача.

(12) Може с лекота да нагруби възпитател, учител, родителя си.

(13) Понякога е преизпълнен с енергия.

(14) Това е човек на действието, да разсъждава не умее и не обича.

(15) Привлича върху себе си вниманието, не обича да чака.

(16) В игрите не се подчинява на общите правила.

(17) Разгорещява се по време на разговор, повишава глас.

(18) Лесно забравя инструкции (указания, забрани) на по-възрастните, обича да играе.

(19) Обича да организира и предводителства (управлява, ръководи, наставлява, лидира).

(20) Похвалата и наказанието му въздействат по-силно, от колкото на другите.

Прилагане на анкетата:

Приема се, че за получаване на обективни данни е необходимо анкетата да бъде попълнена най-малко от трима възрастни, които добре познават детето, като един от тях бъде родител на детето.  Всеки положителен отговор („да”) получава по 1 бал.  След сумиране на събрания общ бал, данните се отнасят към норми за определяне ниво на импулсивност.

Резултат

# от 15 до 20 бал – високо ниво на импулсивност;

# от 7 до 14 бал – средно ниво на импулсивност;

# от 1 до 6 бал – ниско ниво на импулсивност.

*   *   *

            За хиперактивното дете е необходимо да се полага постоянна психологическа поддръжка.  Както и другите деца, то иска да бъде успешно в дейността – усилия, които често не постигат добър резултат.  По тази причина родителите следва много внимателно да обмислят целите, които поставят пред детето си, както и да пренастроят своите собствени амбиции за детето си.  Трябва да се помни, че детето ще се занимава само с това, което му е интересно и ще се занимава с това до тогава, докато не му стане скучно.  Когато това се случи е необходимо детето да бъде насочено към друга дейност. Не бива детето да бъде пренатоварвано. Родителят (педагогът) трябва да знае, че по-късно отново може да върне детето върху старата задача.

            Важно е да се помисли също за работното място на детето. Атмосферата, при която следва да работи трябва да бъде тиха, спокойна, монотонна – лишена от външни активни и често променящи се стимули (Постоянното отваряне на врати, преминаване на хора през стаята, шум на телевизионен приемник или радио, говор н а други и пр. със сигурност ще го разсеят).  В домашни условия, при подготовката за училище е добре родителят да бъде до детето си и при необходимост да му помага и успокоява, както и да контролира самия процес на подготовка по график.

            При общуването, ако детето не е право за нещо, родителите не бива да влизат в дълговременни обяснения (да държат речи) – така или иначе, те няма да бъдат чути до край.  Добре е още в ранна възраст да бъдат установени ясни правила на поведение, система от поощрения и наказания (система за дисциплиниране). Всички инструкции, искания, задачи и пр., към детето трябва да бъдат кратки, ясни, изпълними. Задачи, изискващи повече време за изпълнение, да се разделят на подзадачи.

Не трябва да се принуждава детето да моли за награди и да дава обещания: „Аз ще се държа добре”, „Аз винаги ще те слушам”.  Препоръчва се  например да се влезе в договорка с детето като му се каже: „Занимавай се с тази задача до тогава, докато ти доскучае” или „Днес ще започнем с задачата, да се научиш къде се поставят обувките при влизане в къщи”.  За отработване на всяко едно такова елементарно изискване може да бъде необходимо много време (2-4 седмици и повече), но докато не бъде възприето и научено едно действие (навик, знание), не бива да се преминава към друго.  Необходимо е търпение и довеждане на всяка задача до край и едва след това може да се премине към друго конкретно изискване.

март 2011г.

С о ф и я

Анкета за оценка особености в поведението на 5-6-годишното дете  (дете в предучилищна възраст)

           (1) Цел: Установяване наличието на проявление на признаци,  за настъпили промени в поведението на детето. Определяне източника на тези промени: а/ трудности във възпитанието или б/ криза на възрастта.

           (2) Описание: Анкетата е предназначена и се попълва от родителите. Представени са 20 твърдения, като на всяко от тях родителят може да отговори с „да” (при съгласие) или с „не” (при несъгласие).

(3) Въпросник

1. Напоследък (от 6 месеца до 1 година) силно се промени, стана съвършенно друг (а).

2. Често проявява грубост и се старае да се държи като възрастен.

3. Изостави своите любими играчки и занимания. Сега постоянно иска да бъде навън с приятели.

4. Загуби интерес към детската градина, не иска да я посещава или прави това с неудоволствие.

5. Поставя извънредно много въпроси в училище и моли да поиграе с другите.

6. Предпочита общуване с по-големи деца и роля на възрастен при игри с по-малки.

7. Проявява упоритост, понякога дори инат и отстоява своето мнение.

8. Играе сцени, крещи, прави се на палячо, говори с писклив глас.

9. Много по-често се сърди на родителите, дори при най-малък повод.

10. Стреми се да подражава на възрастните, с удоволствие изпълнява техни роли и задачи.

(4) Обработка на резултатите

Ако доловената особеност в поведението на детето се е появила наскоро (5-6 година) и е устойчива, съответния пункт се оценява с 2 бала; ако дадената особеност се проявява спорадично, независимо от възрастта – 1 бал; при отсъствие на признаци – 0 бал.

(5) Интерпретация

# от 0 до 5 бала – за тази възраст детето е доста спокойно, необходимо е по-внимателно наблюдение, може да се окаже, че детето забавя развитието си в сравнение своите връстници.

# от 6 до 10 бала – негативните реакции се проявяват по-скоро, като проявление на индивидуалните особености и/или в резултат на грешки при възпитанието, отколкото на възрастова криза.

# от 11 до 20 бала – преди всичко трудности във възпитанието на детето обуславят криза в развитието, необходимо е да се ревизира отношението към него и системата от изисквания, защото в противен случай е възможно, негативните симптоми на кризата да станат устойчиви черти на характера.

март 2011г.

С о ф и я

Въпросник за оценка на тип темперамент

(1) Цел:  Определяне на доминантен и субдоминантен тип темперамент.

(2) Описание: Тестът съдържа 80 въпроса (твърдения, ситуации), на които изследваното лице следва да даде един от двата възможни отговора: „да” – съгласен съм с твърдението или „не” – не съм съгласен с твърдението.

(3) Инструкция: "Предлагаме Ви осемдесет твърдения (ситуации), в които е описано определено поведение (реакция) на личността. От Вас се иска да прочетете твърдението и да прецените дали то се отнася (не се отнася) до Вас. Ако сте съгласен с твърдението, поставете пред номера му знак „+”. Няма ограничение на времето, но работете бързо".

(4) Въпросник:

1. Вие сте суетлив (а) и не може дълго да стоите на едно място.

2. Вие сте сприхав (а), невъздържан (а).

3. Нетърпелив (а) сте.

4. Рязък (а) сте в отношенията си с другите.

5. Проявявате инат

6. Находчив (а) сте в споровете.

7. Работите непостоянно, а с прекъсвания.

8. Имате склонност към риск.

9. Не сте злопаметен (а).

10. Говорите бързо, сбито.

11. Склонен (а) сте към излишна разпаленост.

12. Можете да се наречете побойник

13. Много нетърпим (а) към недостатъците на другите.

14. Притежавате развита, изразителна мимика.

15. Бързо оценявате хората.

16. Може с лекота да раздвижите една унила компания.

17. Имате склонност към поривисти, импулсивни движения.

18. Праволинеен (а) сте в отношенията с хората.

19. Винаги сте настойчив (а) при постигане на цели.

20. Бързо превключвате от една дейност към друга.

21. Леко преживявате неуспехите и неприятностите.

22. Вие сте общителен (а) и отзивчив (а).

23. Изключително сте енергичен (а).

24. Непретенциозен (а) сте в своите интереси и склонности.

25. Мнителен (а) сте, имате склонност да се тревожите без причина.

26.  Леко и бързо схващате новите неща.

27. Излишно сте любопитен (а).

28. Леко превключвате към нова дейност.

29. Имате висока работоспособност.

30. В сложна обстановка запазвате самообладание, не се поддавате на паника.

31. В своите решения често проявявате прибързаност.

32. Обикновено имате силна реч, жива жестикулация.

33. Досажда Ви дори лесна работа, ако тя е задължителна.

34. Вие сте склонен (а) да се разсейвате от странични неща.

35. С леснина запомняте сведения от най-различни, не свързани области на знанието.

36. Спокойно и бързо заспивате и се разбуждате.

37. Склонен (а) сте първо да действате, а после да мислите.

38. В случай на конфликт Вие не се безпокоите от неговата причина, а по-скоро от факта на скандала.

39. При трудна ситуация Вие оказвате първоначално помощ на другите, а след това на себе си.

40. Лесно се обиждате и не сте склонен (а) да изяснявате отношенията си.

41. В нова обстановка се чувствате неуверено.

42. Не вярвате изцяло на силите си.

43. Любопитството не Ви е приятно.

44. Доста трудно се сработвате с нови хора.

45. С лекота работите в позната обстановка.

46. Дори малък неуспех силно Ви подтиска.

47. Имате склонност да изразявате (показвате) своите преживявания.

48. След продължително натоварване, Вие се нуждаете от продължителна и пълна почивка.

49. Вие сте много впечатлителен (а) и всяка ситуация може лесно да Ви „изкара от кожата”.

50. Имате тенденция да се приспособявате към характера на събеседниците си.

51. Винаги обмисляте своите думи и изказвания.

52. По отношение на другите сте склонен (а) към подозрителност.

53. Чувствителен (а) сте към всяко порицание или одобрение.

54. Извънредно и не винаги сте справедливо обидчив (а).

55. Доста сте прикрит (а) и не сте склонен (а) да разказвате за себе си.

56. Рядко се заемате сам с някаква работа, нужно Ви е някой да Ви подтикне.

57. Не оставяте въпрос или задача, докато не я разучите или решите до самия край.

58. Трудно запомняте материал от различни области и леко от една или близка област на знания.

59. Способен (а) сте да предизвикате съчувствие в другите.

60. Доста дълго помните събития, свързани с ваши лични преживявания.

61. В действията си сте винаги последователен (а) и обстоятелствен (а).

62. Умеете да чакате.

63. Можете да кажете за себе си, че сте хладнокръвен човек.

64. Не сте склонен (а) към излишни разговори дори с близък човек.

65. В работата се придържате към определения ред и правила.

66. За вашата реч са характерни спирания и паузи за обмисляне.

67. При силни емоционални преживявания Вие лесно се сдържате.

68. Стараете се да не губите напразно нито своите, нито чуждите сили.

69. Вълнува Ви силно одобрението или неодобрението на дейността Ви.

70. Вие сте постоянно потънал (а) чувствата и взаимоотношения.

71. Редът в работата за Вас е не по-малко важен, отколкото резултата.

72. За Вас е характерно еднакво и спокойно отношение и към лошото, и към доброто във живота Ви.

73. Снизходителен (а) сте към лошите или тежки характери на другите.

74. Трудно взимате решение за каквото и да е и се включвате в изпълнението му предпазливо и бавно.

75. Ако имате една цел, всякакви трудности и непредвидими обстоятелства не съществуват за Вас.

76. Дори най-силните Ваши преживявания практически не влияят върху вашия живот и текуща дейност.

77. Склонен (а) сте да оценявате хората повече по техните дела, отколкото по емоционалните им качества.

78. Склонен (а) сте винаги да доведете един разговор до край, дори да Ви отвличат, разсейват и привличат вниманието с друго.

79. Вие спокойно понасяте всеки шум, силно говорене, силна музика.

80. Лесно можете сам да се съсредоточите, не са ви нужни външни стимули.

(5) Обработка на резултатите

Въпросникът съдържа четири раздела с по 20 въпроса. Въпросите във всеки раздел са ориентирани към диагностика на един от четирите типа темперамент. Разделението е следното: 

# от 1 до 20 въпрос – холерик;

# от 21 до 40 въпрос – сангвиник;

# от 41 до 60 въпрос – меланхолик;

# от 61 до 80 въпрос – флегматик.

Изчисляват (събират) се всички положителни отговори по всеки раздел и се намира крайния общ сбор.

След това, работата продължава по формула за изчисляване на доминантен и субдоминантен тип темперамент:   Т = (Нх:20)х100%, където:

= Нх индекс – количество положителни отговори (+) по съответния тип (раздел);

= 20 – количество въпроси по типа темперамент;

= 100 – Изчислява се процентното отношение по всеки тип.

По-нататък данните се записват по ранг (ранжиране) – на първо място се поставя онзи тип темперамент (доминантен), получил най-голям бал (%). Втория по бал (%) темперамент  е субдоминантен. Темпераментът получил величина по-малка от 40% има незначима роля за личността. Ако ранжираните на първите две места темпераменти имат еднакъв бал (%), се приема наличието на т. нар. смесен тип темперамент.

Според някои автори субдоминантният тип темперамент е особено важен, тъй като той излиза на преден план (превръща се в доминантен) при стресови ситуации.

април 2011г.

С о ф и я

Личностен въпросник на К.Г. Юнг – типологични особености на личността

            (1) Цел: Установяване типологичните особености на личността.

(2) Описание: Тестът съдържа 20 въпроса, на които изследваното лице трябва да даде отговор след избор на един от два предложени му варианта, обозначени с „а” и „б”.

(3)Инструкция: Пред Вас е въпросник с 20 въпроса.От Вас се иска, след като внимателно прочетете въпроса, да направите един от двата предложени отговора, като избраният от Вас отговор бъде ограден с кръгче. Няма ограничение на времето, но работете бързо.

(4) Въпросник:

1. Какво предпочитате?

а/  ограничен кръг близки приятели;

б/ голяма приятелска компания;

2. Какви книги предпочитате да четете?

а/ със занимателен сюжет;

б/ с описание на преживяванията на героите;

3. Какво по-скоро можете да допуснете при разговор?

а/ забавяне, закъснение при отговора

б/ грешки от бързане при отговора;

4. Ако Вие сте извършили глупава постъпка, то:

а/ преживявате дълбоко случилото се;

б/ не преживявате дълбоко случилото се;

5. Вие се сближавате с хората?

а/ бързо, с лекота;

б/ бавно, с повишено внимание;

6. Считате ли се за обидчив (а)?

а/ да;

б/ не;

7. Склонен (а) ли сте да се смеете (кискате) от душа?

а/ да;

б/ не;

8. Считате ли себе си?

а/ за мълчалив;

б/ за разговорлив;

9. Открит или прикрит човек сте?

а/ открит;

б/ прикрит;

10. Обичате ли да правите анализ на преживяванията си?

а/ да;

б/ не;

11. Когато се намирате сред група хора, Вие предпочитате?

а/ да говорите;

б/ да слушате;

12. Често ли преживявате недоволство от себе си?

а/ да;

б/ не;

13. Обичате ли да организирате разни дейности?

а/ да;

б/ не;

14.  Имате ли (имали ли сте) личен дневник?

а/ да;

б/ не;

15. Бързо ли преминавате от решение към изпълнение?

а/ да;

б/ не;

16. Лесно ли се променя настроението Ви?

а/ да;

б/ не;

17. С леснина ли убеждавате другите да приемат Вашите възгледи (мнение)?

а/ да;

б/ не;

18. Вашите движения са:

а/ бързи;

б/ забавени;

19. Често и силно ли се безпокоите за възможни неприятности?

а/ често;

б/ рядко;

20. В затруднени ситуации Вие:

а/ бързате да потърсите помощта от други;

б/ не обичате да търсите помощ от други;

(4) Обработка на резултатите

Показатели за екстравертност са отговори: 1б, 2а, 3б, 4б, 5а, 6б, 7а, 8б, 9а, 10б, 11а, 12б, 13а, 14б, 15а, 16а, 17а, 18а, 19б, 20а. Всеки от тези отговори получава сума от 1 бал.

Количеството отговори се събират и се умножават по 5.

# от 0 до 35 – интровертност;

# от 36 до 65 – амбививертност;

# от 66 до 100 – екстравертност;

(5) Интерпретация

# Екстраверти: Общуват с лекота. Имат високо ниво на агресивност. Проявяват тенденция към лидерство. Обичат да са в центъра на вниманието. С леснина установяват контакти. Импулсивни са, открити и общителни. Съдят за хората по външността им, не се задълбочават в изучаването им. Лесно се доверяват и понякога стигат до наивност. Силно се влияят от външни стимули. Преживяват дълбоко и са силно емоционални. Екстрапунитивни – търсят вината в другите. Лесно се манипулират. Стимулирането (похвалата, наградата) за тях има по-силно мотивираща роля, отколкото наказанието (санкцията). Импулсивността им ги прави много действени, стегнати, организирани, заемат се със задачи с голям ентусиазъм, хвърлят много усилия, но е вероятно и бързо да се откажат при възникване на трудности. Хазартни типове. Лесно се палят (обидчиви), но бързо им минава, не са злопаметни. Холерици, сангвиници.

# Интроверти: Съсредоточени са в собствените си преживявания, малоконтактни, мълчаливи, съзерцателни, аналитични. С трудност влизат в контакти и са мнителни. Не обичат да рискуват. Преживяват дълбоко разриви във връзките си. Не поемат рискове. На тях е чужд девиза: „Играл – проиграл”, който е типичен за екстравертите. Имат високо ниво на тревожност, като излизането им от емоционални кризи става бавно и трудно. Предразположени са към депресивни състояния. Ригидни са. Трудно приемат промени в мисленето и оценките си. Трудно адаптивни. Последователни, упорити, високосъзнателни при изпълнение на задачи. В състояние са продължително време да се занимават с определени задачи, докато стигнат до финализирането им. Интрапунитивни – търсят причините за неуспехите в себе си. Дълбоко са аналитични.  Срещат трудности при изразяване на емоциите си. Трудно се манипулират – мнителни, подозрителни, индивидуалисти, ориентиране към себе си (понякога нарцистични и егоистични натури). Санкцията (провала, наказанието) за тях има по-силно мотивираща роля, отколкото стимулирането (похвала, награда). Флегматици, меланхолици.

# Амбиверти:  Личности, при които присъстват  по-слабоизразени черти на двата типа.

април 2011г.

С о ф и я