(1) Процедура на изследване

            Изследването може да се проведе индивидуално или в неголяма група. На изследваното лице се предоставя текста на въпросника С четирибална скала за отговори по всеки въпрос. При работа в група изследователят трябва да следи за строга индивидуалност при изпълнението на теста.

(2) Инструкция: „Предлагаме Ви тест-въпросник, съдържащ 20 въпроса. Към всеки въпрос е дадена скала за отговори.  Внимателно прочетете всеки въпрос и оградете с кръгче номера на избрания от Вас отговор. В теста няма „лоши” и „добри” отговори. Старайте се да отговаряте искрено, чувствайте се спокойно и свободно.  Най-точният отговор е този, за който първо се сетите.

(3) Въпросник

I.  Ако Вие се заемете с една работа, винаги ли я довеждате до край?

1. Определено, да.

2. Може би, да.

3. Може би, не

4. Не, не винаги

II. Винаги ли реагирате спокойно на внезапни и неуместни забележки по Ваш адрес?

1. Определено, да.

2. Може би, да.

3. Може би, не

4. Определено, не

III. Вие винаги ли изпълнявате обещанията си?

1. Определено, да.

2. Може би, да.

3. Може би, не

4. Определено, не

IV. Често ли говорите и действате под влияние на моментното Ви настроение?

1. Много често.

2. Доста често.

3. Доста рядко.

4. Почти никога

V. В критични, напрегнати ситуации Вие добре ли се владеете?

1. Да, винаги се владея.

2. Може би, винаги.

3. Може би, не

4. Не, рядко успявам да се владея.

VI. При Вас често ли без видими или достатъчно ясни причини се променя настроението?

1. Това се случва много често.

2. Случва се от време на време

3. Това се случва рядко.

4. Това не ми се случва.

VII. Често ли Ви се налага да правите нещо спешно, когато изпускате срока?

1. Определено, да.

2. Може би, да.

3. Може би, не.

4.Определено, не.

VIII. Може ли да се наречете целеустремен човек?

1. Да, определено бих могъл (а).

2. Може би, бих могъл (а)

3. Може би, не бих могъл (а).

4. Не, определено не бих могъл (а).

IX. В думите и постъпките си придържате ли се към пословицата: „Седем пъти мери, един път режи”?

1. Да, винаги.

2. Често.

3. Рядко.

4. Не, почти никога.

X. Вие подчертано равнодушни ли сте към тези, които несправедливо Ви обиждат или мърморят по ваш адрес, например в автобуса или трамвая?

1. Така реагирам почти винаги.

2. така реагирам доста често.

3. Рядко реагирам така.

4. Никога не реагирам така.

XI. Изпитвате ли съмнения в своите сили и способности?

1. Да, често.

2. Понякога.

3. Рядко.

4. Почти никога.

XII.Вие с лекота се увличате по нови дейности, но и с лекота и бързо я изоставяте, ако Вие скучно.

1. Определено, да.

2. Може би, да

3. Може би, не

4. Определено не.

XIII. Умеете ли да се въздържате когато сте обект на незаслужен упрек от началникът Ви?

1. Определено, да.

2. Може би, да

3. Може би, не

4. Определено не.

XIV. Стрували Ви се, че все още не сте намерили себе си?

1. Съгласен съм, това е точно така.

2. Като цяло е така.

3. като цяло по-скоро с това твърдение не бих се съгласил

4. Определено не съм съгласен с това твърдение.

XV. Може ли под влияние на някакви нови обстоятелства Вашето мнение за себе си многократно да се промени?

1. Не вярвам да е така.

2. Доста е вероятно.

3. Малко е вероятно.

4. Почти е невероятно.

XVI. Обикновено трудно ли Ви е да „излезете от кожата си”?

1. Определено, да.

2. Може би, да.

3. Може би, не.

4. Определено не.

XVII. У Вас възникват ли  желания, които по различни обстоятелства са неосъществими?

1. Такива желания често възникват в мен.

2. Такива желания от време на време възникват в мен.

3. Такива желания рядко възникват в мен.

4. Неосъществими желания не възникват в мен.

XVIII. Обсъждайки някакви важни жизнени проблеми, Вие забелязвате ли, че Вашите собствени възгледи все още не са напълно определени (изяснени)?

1. Да, често забелязвам.

2. Понякога забелязвам.

3. Забелязвам, но доста рядко.

4. Не, никога не забелязвам.

XIX. Случва ли Ви се някаква работа (задача) да Ви омръзне и да не я завършите, след което се заемате с нещо ново?

1. Да, това често се случва.

2. Обикновено се случва това.

3. Случва се, но много рядко

4. Никога не ми се случва.

XX. Считате ли се за неуравновесен човек?

1. Определено, да.

2. Може би, да.

3. Може би, не.

4. Определено не.

(4) Обработка на резултатите

В процеса на обработка на резултатите се изчислява величината на показателя за импулсивност „Пи”.  Той е сбор от сумата на баловете, събрана по скалите на целия тест-въпросник.

В теста-въпросник е приложена четирибална скала за отговори.

# За въпроси № 1, 2, 3, 5, 8, 9, 10, 13, 16  скалите носят определено количество бал в следната последователност – скали 1, 2, 3, 4 = 1, 2, 3, 4 бала.

# За въпроси № 4, 6, 7, 11, 12, 14, 15, 17, 18, 19, 20 скалите носят определено количество бал в обратна последователност, т.е. скала № 1 = 4 бала; скала № 2 = 3 бала; скала № 3 = 2 бала; скала № 4 = 1 бал.

Така изчислен показателят „Пи” може да варира при различни хора от 20 до 80 бала.

(5) Анализ на резултатите

Импулсивността е черта, която е противоположна на волевите качества целеустременост и настойчивост. Колкото е по-голяма величината „Пи”, толкова е по висока импулсивността.

Нивото на импулсивност  може да бъде характеризирано като високо, средно и ниско.

# от 66 до 80 бала – високо ниво на импулсивност; силно изразена импулсивност

# от 35 до 65 бала – средно ниво на импулсивност;  умерена импулсивност;

# 34 и по-малко бала – ниско ниво на импулсивност.

Високото ниво на импулсивност говори за недостатъчен самоконтрол на личността в общуването и дейността.  Импулсивните хора често имат неопределени жизнени планове, неустойчиви интереси, често се увличат ту от едно, ту от друго.

Хората с ниско ниво на импулсивност са силно целенасочени. Те имат ясни ценностни ориентации, проявяват настойчивост при достигане на поставените цели, стремят се да доведат всяко нещо до край.

Ако импулсивността е висока, то следва да бъде подготвена програма за самовъзпитание, насочена към нейното снижаване и увеличаване на целенасочеността.  При това е много важно да се отчитат особеностите на локуса на контрола.

април 2011г.

С о ф и я

Анкета за установяване ниво на тревожност при детето

           (1) Цел и описание: Анкетата позволява да се установи нивото на тревожност при детето. Съдържа 20 твърдения, които се попълват от родителя (възпитател, педагог, психолог) в резултат на проведено интервю. На твърденията се отговаря с „да” или „не”, в зависимост от това, дали определения признак се забелязва или не при детето.

(2) Въпросник:

1. Уморява се при по-продължителна работа (учебни занимания).

2. Трудно му е да се съсредоточи.

3. Всяка една задача приема с излишно безпокойство.

4. По време на изпълнение на задачата е напрегнат (а), скован (а).

5. Смущава се повече от другите.

6. Често говори за възможни неприятности.

7. Като правило се срамува (изчервява) в непозната обстановка (непознати хора).

8. Оплаква се, че сънува страшни сънища.

9. Обикновено ръцете му (й) са хладни и влажни.

10. Нерядко е неспокоен на чина (стола).

11. Силно се поти, когато се вълнува.

12. Няма добър апетит.

13. Спи неспокойно, заспива трудно.

14. Плашлив (а), много неща предизвикат в него (нея) чувство на страх.

15. Обикновено е обезпокоен, лесно се разстройва.

16. Често не може да сдържа сълзите си.

17. С трудност понася очакванията.

18. Не обича да се заема с някаква нова и непозната дейност (задача).

19. Не е уверен (а) в себе си, в своите сили.

20. Страхува се от сблъсък с трудностите.

(3) Обработка на резултатите

Всеки въпрос с отговор „да” получава по 1 бал.

# от 15 до 20 бала – висока тревожност;

# от 7 до 14 бала – средна тревожност;

# от 1 до 6 бала – ниска тревожност.

*   *   *

Ако детето показва резултати за средно ниво на тревожност, то за него родителят може да приложи следните препоръки (Правила за работа с тревожни деца):

1. Избягвайте състезания и каквито и да е игри, които са свързани с отчитане на скорост.

2. Избягвайте да сравнявате детето си с другите деца.

3. По-често използвайте телесен контакт и упражнения за релаксация.

4. Повишавайте самооценката на детето, като го хвалите, но така, че то да знае за какво.

5. Обръщайте се по-често към детето, назовавайки името му.

6. Демонстрирайте образци на уверено поведение, които ще са добри примери за детето.

7.  Не поставяйте пред детето повишени (непреодолими, труднопреодолими) изисквания.

8. Бъдете последователни при възпитанието (спазвайте правила).

9. Старайте се да правите по-малко забележки на детето.

10. Използвайте наказания само в крайни случаи. Важно е те да бъдат адекватни на нарушението. Обяснявайте защо е наложено наказанието.

11. Не унижавайте детето, наказвайки го.

Ако детето показва резултати за високо ниво на тревожност, то за него ще бъде нужна специализирана помощ на психолог. Непрекъснатата и дълговременна висока тревожност може да се стереотипизира и превърне в трайна (устойчива) черта на характера. Тази тревожност се нарича „личностна тревожност”.  При възникване на неблагоприятни обстоятелства, тревожността може да се модифицира в определени невротично-манийни състояния.

Освен това, дадени в детска градина повечето деца (в периода на адаптация) изпитват страх от раздяла с родителите си.  Трябва да се знае, че във възрастта 2-3 години наличието на този страх е обясним. Когато обаче детето е на възраст 3-4 и повече години и плаче при раздяла, не снема очи от прозореца, чакайки появата на родителите си, постоянно говори за тях, дълбоко преживява (плаче, усамотява се, не общува в продължение на 1-2 дни) когато е изпратено на „зелено” училище и пр., то на това поведение трябва да се обърне особено внимание.

Наличието на страх от раздяла може да се определи по следните критерии:

1. Постоянно извънредно разстройство, изразяване на дълбока тъга при раздяла.

2. Постоянно извънредно безпокойство за загуба, за това, че с възрастният ще се случи нещо лошо.

3. Постоянно извънредно безпокойство, от това, че определено събитие може да доведе до раздялата му от семейството.

4. Постоянен отказ да посещава детска градина.

5. Постоянен страх и нежелание да стои само в стая.

6. Постоянен страх и нежелание да заспива само.

7. Постоянно сънуване на кошмари, в които детето се разделя с родителите си.

8. Постоянни оплаквания за физическо неразположение: главоболие, болки в стомаха, липса на апетит (Не бива да се забравя ефекта на соматизацията – когато детето може действително да отключи заболяване в резултат от непрекъснат страх).

Ако поне три от изброените черти бъдат диагностицирани в поведението на детето, то може да се предположи, че при детето действително се наблюдава този вид страх и на него вече му е нужна психологическа помощ.

април 2011г.

С о ф и я

Анкета за диагностика на хиперактивност при детето

             Терминът „хиперактивност” обозначава „активен” – от латинското „activus” – деятелен, действен и „хипер” – от гръцкото «hyper» - над, свръх, превишавайки нормата.

(1) Основни признаци на хиперактивността:

= импулсивност;

= повишена двигателна активност;

= дефицит на внимание.

Анкетата позволява да бъдат оценени именно тези критерии.

Не бива да се забравя обаче, че диагноза за медицинска хиперактивност може да бъде поставяна само от специалист.

(2) Причини за хиперактивност:

= недостатъчна (минимална) мозъчна функция;

= патология при бременността и раждането (при 85% от случаите);

= инфекции и интоксикация във възрастта до 3 годни;

= генетична обусловеност.

            (3) Анкета

3.1. Висока двигателна активност

(1) Безпокойни движения (напр. барабани с палци)

(2) Последователни движения на части от тялото, стоейки на място.

(3) Намира се в постоянно движение

(4) Непрекъснато говори (логорея)

(5) Спи по-малко от другите, дори още в бебешка възраст.

3.2. Дефицит на активно внимание

(1) Непоследователен в поведението си.

(2) Има затруднения в организирането си.

(3) Изобилства със започнати и  незавършени проекти (решения).

(4) Не чува, когато се обръщат към него.

(5) Заема се с голям ентусиазъм с нови задачи, но не ги завършва.

(6) Губи вещите си.

(7) Избягва задачи, за които са необходими умствени усилия, както и скучни задачи.

(8) Често забравя.

3.3. Импулсивност

(1) Изпитва трудност или въобще не може да регулира своите действия.

(2) Не е способен да се подчинява (спазва) на правила.

(3) Отговаря само на въпрос, който му поставят, като често избързва с отговора.

(4) Не може да дочака своя ред при игра, при занятие и пр.

(5) Често се намесва в разговора, прекъсвайки другите.

(6) Трудно съсредоточава вниманието си (разсейва се лесно)

(7) не може да отлага във времето възнаграждение, което счита, че му се полага.

(8) Вариативност в поведението: на едни занятия е спокоен, а на други – не.

 Ако до 7-годишна възраст детето покрива поне 6 от посочените критерии, може да се предположи, че детето се явява хиперактивно.

4. Условия, необходими за компенсиране в развитието на хиперактивноста

(1) Развитие без интелектуално пренатоварване.

(2) Строго спазване на дневен режим.

(3) Спокойна и уравновесена емоционална атмосфера в училище и дома.

(4) Обучение в училища със специални програми  или по-продължително обучение в началното училище (най-малко 1 година повече).

(5) Медикаментозна поддръжка.

март 2011г.

С о ф и я

Анкета за изучаване нивото на агресивност при детето

(1) Цел: Установяване ниво на склонност към агресивна прояви при детето.

(2) Описание: Анкетата съдържа 20 твърдения, на които изследваното лице може да даде два типа отговори: „да” – съгласен съм или „не” – не съм съгласен. Анкетата се попълва от родител, възпитател, педагог, психолог по време на интервю. На база посочените критерии (твърдения) възпитателите, учителите, психолозите, могат да установят нивото на агресивност на детето и в по-нататъшната си работа да изработят стратегия за адаптирането му в детския колектив.

(3) Въпросник:

1. Понякога ми се струва, че в него (нея) се е вселил злия дух.

2. Той (тя) не може да мълчи, когато от нещо не е доволен (а)

3. Когато някой му (й) причини зло, той (тя) задължително се старае да отмъсти.

4. Понякога без всякаква причина обижда другите.

5. Понякога се случва с удоволствие да разбива, поврежда, чупи играчките си.

6. Понякога толкова настоява на своето, че другите губят търпение.

7. Той (тя) не пропуска да подразни някое животно.

8. Да се спори с него (нея) е трудно.

9. Много се ядосва, когато мисли, че някой му се подиграва.

10. Понякога в него избухва желание да направи нещо лошо, за да впечатли обкръжаващите.

11. В отговор на обикновени искания (указания, съвети, инструкции, правила и пр.) към него (нея), той (тя) се старае да направи точно обратното.

12. Често не за възрастта си е сговорчив (проявява инат).

13. Приема себе си като самостоятелен (а) и решителен (а) и така се държи.

14. Обича да бъде първи (а), да командва, да подчинява другите.

15. неуспехите предизвикват в него (нея) силно раздразнение и желание да се намерят други виновни.

16. С лекота  влиза в спорове, дори прибягва към физическа саморазправа.

17. Старае се за общува с на възраст по-малки и физически по-слаби от него (нея) деца.

18. Не са редки при него (нея) пристъпите на мрачна раздразнителност.

19. Не се съобразява с връстниците си и не отстъпва. Не е склонен (а) да предоставя свои неща (предмети) на другите, както и да ги поделя с другите, обратно – има склонност да присвоява и владее чужди неща.

20. Уверен (а) е, че е най-добрия (та) във всичко.

(4) Обработка на резултатите и интерпретация:

Всяко твърдение получило утвърдителен отговор – „да”, получава по 1 бал.

# от 15 до 20 бал – високо ниво на  агресивност;

# от 7 до 14 бал – средно ниво на агресивност;

# от 1 до 6 бал – ниско ниво на агресивност.

март 2011г.

С о ф и я

Анкета за изучаване нивото на училищна адаптация при първокласници

(1) Цел: Установяване ниво на мотивацията за училищна дейност.

(2) Описание: Анкетата съдържа 10 въпроса, които се попълват от психолога (педагога, възпитателя) по време на интервю. Отговорите на всеки въпрос могат да бъдат: „да” – съгласен съм; „не може да определи – неутрален; „не” – не съм съгласен;

(3) Въпросник:

1. Много ли ти харесва в училище или не чак толкова много.

2. Сутрин, когато се събуждаш винаги ли с радост тръгваш за училище или ти се иска да останеш в къщи?

3. Ако учителят Ви каже, че утре на училище може да дойде който иска, ти би ли отишъл или би предпочел да си останеш в къщи?

4. Харесва ли ти когато по някаква причина бъде отложен някакъв час в училище?

5. Искаш ли учителите да не Ви дават домашна работа?

6. Искаш ли в училището да останат да учиш само по определени предмети?

7. Често ли разказваш за училището на родителите си?

8. Би ли искал учителите ти да бъдат по-строги?

9. Имаш ли много приятели в клас?

10. Харесват ли ти твоите съученици?

(4) Оценка:

Всеки от трите вида въпроси получава определен бал:

= „да” – съгласен съм – 3 бала;

= „не може да определи – неутрален – 1 бал;

= „не” – не съм съгласен – 0 бал.

Получените балове се сумират.

(5) Интерпретация:

# от 20 до 30 бал – високо ниво на училищна адаптация;

# от 20 до 24 бал – покрива средните норми на училищна адаптация;

# от 10 до 14 бал – свидетелства за ниско ниво на училищна адаптация;

# под 10 бал – негативно отношение към училището, училищна дезадаптация.

Анкетата позволява повторно прилагане (след определен период), за оценка динамиката на училищна адаптация.  Ако резултатите са по-ниски при повторното прилагане, това може да се приеме като критерий за училищна дезадаптация, а повишаването – за положителна динамика в обучението и развитието.  При втория случай детето бързо се адаптира към училищния живот. Успешно усвоява новата си социална роля – ролята на ученик, поема новите изисквания, овладява нови за него дейности, активно установява нови взаимоотношения и се учи да ги поддържа.

При много от децата този процес протича доста сложно, болезнено и продължително. При наличие на такива признаци е препоръчителна срещата с училищния психолог.

Март 2011г.

С о ф и я

Анкета за оценка на деца, попадащи в група „риск”,

предназначена за възпитатели и педагози

(1) Цел: Установяване наличието на лица, отнасящи се към т. нар. „рискова” група; получаване първоначална представа за групата.

(2) Описание: Анкетата съдържа 8 въпроса, които се попълват от възпитателите или педагозите и се попълва в началото на учебната година. Всеки от персонала (възпитатели и педагози), работещ с децата,  попълва анкетната карта. Резултатите се обработват от ръководителя на звеното.

(3) Въпроси:

1. Какви са най-често срещаните затруднения по време на занятията, през първите дни на тяхната адаптация?

2. Какви трудности изпитвате в настоящия момент (към момента на попълване на анкетата)?

3. Каква помощ от страна на психолога очаквате (нуждаете се)?

4. Кои от децата в групата са най-напреднали в адаптацията си (справят се успешно)?

5. Кои от децата в групата изостават в адаптацията си (изпитват затруднения)?

6. Кои от децата в групата проявява признаци на агресивно поведение (вербална, физическа агресия)?

7. Кои от децата в групата са пасивни, затворени, неуверени и високо тревожни?

8. Кои от децата в групата не изпълняват изискванията на възпитателя (педагога)?

= пасивни (бавноподвижни) деца;

= активни (подвижни) деца;

= популярни деца (в общуването с връстниците);

= непопулярни деца;

март 2011г.

С о ф и я

Анкета за експресна оценка за честотата на използване на измама

(1) Цел: Установяване честотата, с която деца в начална училищна възраст прибягват към измама.

(2) Описание: Анкетата съдържа осем въпроса, които позволяват експресна оценка на поведението. Анкетират се родителите на детето, като им се предлагат ситуации, на които могат да отговорят с „да” – при съгласие или „не” – при несъгласие.

(3) Въпросник

1. Считате ли, че детето Ви често прибягва към използване на измама (лъжа).

2. Детето не признава и не споделя само, когато в училище получи лоша оценка.

3. Крие ли детето Ви личния си дневник?

4. Често ли детето измисля разни небивалици за да привлича вниманието Ви или за да избегне наказание?

5. Често ли детето се преструва на болно, опитва се да избегне неприятна дейност (контролна работа, изпит, тест в училище, трудов ден в училище и  пр.)

6. Изпитвате ли съмнения в това, че детето Ви изразходва даваните му пари не по предназначение (закуска в училище, за транспорт и пр.?

7. Прехвърля ли често детето Ви своята вина върху другите (брат/сестра, връстници и пр.)?

8. Обикновено детето Ви не изпълнява обещанията си.

(4) Оценка и интерпретация:

Всеки положителен отговор получава по 1 бал. Сумата от утвърдителните отговори свидетелства за нивото на честота, с която детето прибягва към използване на измама (лъжа).

(5) Ключ:

# от 6 до 8 бала – често прибягва към измама;

# от 5 до 3 бала – средна честота;

# от 2 до 0 бала – рядко използва измама (норма).

март 2011г.

С о ф и я

Методика за диагностика на паметта. Тест „10-те думи” на Александър Лурия

1. Цел – Оценка състоянието на паметта, активността на вниманието и уморяемост.

2. Описание – Методиката включва стимулен материал, който се разработва обикновено от самия експериментатор и представлява набор от 10 думи, който трябва да са популярни, кратки (от 1-2 срички и не трябва да са близки по значение). Изследват се трите основни паметови процеса: а/ запомняне (фиксация), б/ възпроизвеждане (репродукция) и в/ задържане (ретенция).

Методиката може да бъде приложена спрямо деца над 5 г. и към възрастни.

Методиката се прилага по следния начин: След инструкция, на изследваното лице се прочита набора от 10 думи и от него се иска да ги възпроизведе в произволен ред, колкото се може повече.  Четенето, респ. възпроизвеждането продължава не по-малко от 5-6 пъти, като всеки път експериментаторът маркира в бланката си (списъка с думи) всяка една възпроизведена дума, като отбелязва с цифра последователността, в който е била възпроизведена (виж приложената бланка). Ако изследваното лице каже някоя от думите втори или трети път, тя се маркира само веднъж.

3.1. Инструкция (вариант за деца): ”Сега ще проверим твоята памет. Аз ще ти казвам думи, ти ще ги чуеш, а след това ще ги повториш колкото можеш. Повтаряш ги  в произволен ред, така както се сещаш за тях”

Психологът прочита предварително подготвения списък от думи, без да бърза, отчетливо и  ясно. Изчаква отговора на изследваното лице и записва резултата в протокола. След това дава нова инструкция: „Сега отново ще ти прочета всичките думи, а ти трябва отново да ги повториш – и тези, които каза  и тези, които пропусна  първия път. Порядъка не е важен”

3.2. Инструкция (вариант за възрастни): ”Сега ще Ви прочета няколко думи. Слушайте внимателно. Когато спра да чета, Вие веднага трябва да повторите толкова думи, колкото сте запомнили. Повторете думите в произволен ред.

Психологът прочита предварително подготвения списък от думи, без да бърза, отчетливо и  ясно. Изчаква отговора на изследваното лице.  След това се дава нова инструкция: „Сега отново ще Ви прочета всичките думи, а Вие трябва отново да ги повторите – и тези, които назовахте и тези, които пропуснахте първия път. Порядъка не е важен”

Следващите опити (от 3 до 5 прочитания), се повтарят без инструкция, психологът просто казва: „А сега още веднъж”.

След 5-6 повторение, психологът казва: „След един час ще ми кажете думите още веднъж”.

На всеки етап, след повторението на думите, психологът записва възпроизведените думи в протокол, като под всяка възпроизведена дума от списъка, експериментаторът поставя кръстче, за онези, които са били повторени . Ако изследваното лице назове дума, която не е в списъка, тази дума се записва в отделна графа. След един час изследваното лице по молба на психолога възпроизвежда без предварително прочитане запомнените думи, които се фиксират в протокола

4. Стимулен материал: число, хор, камък, гъба, кино, чадър, море, пчела, лампа, котка

5. Обработка и интерпретация на резултатите

Получените и записани в протокола резултати, се отразяват в крива на запомнянето. По формата на кривата могат да се направят изводи за особеностите на запомнянето.

= Здравите деца с всяко следващо възпроизвеждане увеличават количеството на правилно назовани думи, докато изоставащите в развитието си деца възпроизвеждат по-малко количество и могат да демонстрират  увеличен брой излишни думи.  

= При изследване на възрастни, при третото повторение изследваното лице с нормална памет, обикновено възпроизвежда правилно 9-10 думи.

= Кривата на запомнянето може да даде сведения за състоянието на вниманието при изразена уморяемост.  Повишена уморяемост се регистрира в този случай, в който изследваното лице (възрастен или дете) веднага възпроизведе 8-9 думи, а след това всеки следващ път – все по-малко и по-малко, т.е. кривата в графиката не расте, а се снижава.

= Ако изследваното лице възпроизвежда все по-малко и по-малко думи, това може да свидетелства разсейване (отвличане) на вниманието и забравяне.

= Зигзагообразен вид на кривата говори за неустойчивост на вниманието.

= Крива, имаща формата на „плато” свидетелства за емоционална вялост на детето и отсъствие на заинтересованост.

= Броят на думите, запомнени и възпроизведени 1 час по-късно, показват какво е състоянието на дълговременната памет.

Изчисление на успеваемостта при първия етап - фиксация:

В самите графи се очертават най-добрите резултати от повторенията или се пишат в дясно в полето.

            1. Успеваемост-фиксация – събират се резултатите от всяко повторение от 1-я етап  (пет повторения) и се умножават по 2.

            у-фиксация = (5 + 6 + 7 + 9 + 8) х 2  = 33 х 2 – 66 %

Тези 66 % веднага се налагат в класификатора на проф. Константин Мечков и се получава, „умерено нарушение” което е между 68% и 51% ;

Изчисление на успеваемостта при втория етап - репродукция:

2. Успеваемост-репродукция (след 1 час) – разделя се резултата от 2-ри етап и най-добрия резултат от 1-ви етап. Частното се умножава по 100.

у-репродукция = (7 : 9) х 100 = 0,7 х 100 = 70%

Тези 70 % веднага се налагат в класификатора на проф. Мечков и се получава леко нарушение

Изчисление на успеваемостта при третия етап - ретенция:

3. Успеваемост-ретенция – разделя се резултата от 3-ти етап с резултата от 2-ри етап. Частното се умножава по 100.

у-ретенция = (8 : 7) х 100 = 0,1 х 100 = 110%

Тези 110 % веднага се налагат в класификатора на проф. Мечков и се получава „норма” над  84 %

II. „Kрива на запомнянето” (виж отново тест-приложението).

Маркират се от графиката постиженията от всеки етап и се свързват в крива;

Ш                  Маркери за норма:

- норма – възходяща линия

- норма – постоянно възпроизвеждане на първите 2-3 и последните 2-3 думи

Ш                  Маркери за нарушения:

- нарушение – ако го няма началото от 2-3 думи  и края от 2-3 думи,  имаме „лабилен паметов процес”.

- нарушение – крива тип „зиг-заг”  говори за органно-мозъчен проблем, но няма гаранция.

Гаранцията е, ако:

            а/ първата точка (първо повторение) е по-ниска от 5 ;

            б/ кривата стига по-ниско от 9;

            в/ при повторението след 1 час – резултатът е едва 1-2 думи.

            Такава крива се нарича „органничен тип паметова крива”.

- нарушение – крива тип „плато” – получава се когато при две и повече повторения резултатът е един и същ. Говори за наличие на „съдова органика” (хипертония, хипотония, склероза, епилепсия). Кривата се нарича „съдов тип паметова крива”

- нарушение – повтаряща се крива при седмо, осмо или девето повторение, т.е. повтаря се без изменение. Кривата се нарича крива „мозъчно-травмен тип”

- нарушение – нови думи (конфабулации), с които запълва паметовите следи. Дори при добър резултат наличието на конфабулации (над 3) говори за „лабилен паметов процес”.

Особености:

– Новите думи (конфабулации), които пациентът си е измислил и посочил при теста е симптом за проблем в механичната памет, затова защото човек несъзнателно  запълва паметовите празнини. Колкото са повече, толкова по-зле.

– Важното е броят на запомнените думи да нараства.

– При проблем в паметта кривата е зигзагообрана.

– Друг неблагоприятен вариант е т. нар. „плато” – без промяна.

– Държи се сметка от къде сме почнали и къде е крайната точка, т.е. има ли развитие (успех).

– Ако са налице застойни или отрицателни стойности, тогава говорим за съдов проблем  (хипертония, хипотония)

– Признак за наличие на проблем е запомнянето на двата края на набора от думи и „загубване” на тези в средата. Например от 5 до 7 позиция.

Стереотипи на възпроизвеждането

-                     Когато думите се възпроизвеждат в реда на подаването, говорим за прав стереотип – добра фиксационна способност и за личностен стремеж към подреденост.

-                     Когато възпроизвеждането започва от последните думи — обратен стереотип –  несигурност на изследваното лице — стремеж да се подсигури с последните думи.

-                     Когато възпроизвеждането е зигзаговидно — зигзаговиден стеретотип —  затруднена организация на паметовата способност,

-                     Може и.да няма стереотип —  затруднена организация на паметовата способност,

Ако не искаме да изчисляваме успеваемост, ръководим се от ориентировъчна норма, която е достигането на 8 запомнени думи при третото повторение.

В норма човек може да запомни 7±2 елемента при еднократно подаване (думи, цифри, фигури). В теорията този кри­терий се означава като обем на паметта — пределното число еле­менти, които могат да бъдат запомнени при едно подаване.

При преценка на паметта като способност с методиката "Заучава­не на десет думи" изчисляваме успеваемост за фиксация, която бива два вида: средна успеваемост за фиксация — Уфср., и максимална успеваемост за фиксация — Уфмакс.; изчисляваме и успеваемост на репродукция, възпроизвеждане — Ув.

Средната успеваемост за фиксация е равна на средната аритме­тична от първите пет повторения. Тъй като думите са десет, за всяка възпроизведена дума се полагат 1.0 %. Максималната успеваемост за фиксация, Уфмакс., е равна на най-големия брой думи, запомнен при ,тези пет повторения, умножен по десет. Успеваемостта за възпроиз­веждане изчисляваме по формулата:

У _B = (B : У _{Ф с р)} . 100,

където В е броят на възпроизведените думи след един час.

Оформяне на заключение от психологическо изследване

Правила

Външният вид (шапка и антетка) се оформя както при диагностика на вниманието внимание. Съдържанието обаче включва новите сфери, принадлежащи на паметта.  И тук не се пишат цифри и проценти, а се посочват степените на Мечков (леко, умерено, значително, тежко, много тежко).

Механично-цифрова слухова  памет (Джйекъбсън) – дори при най-малки нарушения има висока значимост, т.е. дори при леко нарушение интерпретацията е за сериозен проблем.

Механично-зрителна памет  (Бернщайн) – дава информация за органично нарушение, ако са възпроизведени 3 и по-малко фигури + разминаване в резултатите по Джйекъбсън и „10-те думи” или под 35%.

Паметовата крива дава информация за нарушения от три типа:

а/ мозъчно-съдов

б/ мозъчно-органичен

в/ мозъчно-травмен или травмена болест.

Частични изводи – тук се посочват характерни нарушения, описват се с:

- наблюдава се (установи се, констатирано е) ............. нарушение;

- установена е тенденция към ....................

Общ извод -  Като цяло е установено леко нарушение на фиксацията с тенденция към значително нарушение на възпроизвеждането и ретенцията. Констатирани са признаци на нарушения от „мозъчно-съдов” тип (крива) с изразен лабилен паметов процес (конфабулации)

Примерен образец на бланка

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

ОТ ПРОВЕДЕНО ПСИХОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ

на ................................................................................, на  ......... год.

            Днес, ........2009г. от ..... до ..... часа, в ...............(място на провеждане).............. беше проведено психологическо изследване за диагностика на паметта на ......................................................., на ....... г., живеещ в ..............................................................................................

            Получени са следните резултати:

            1. Памет

            1.1. Фиксация – ...............................................................................

            1.2. Репродукция – ..........................................................................

1.3. Ретенция – ................................................................................

1.4. Механично-цифрова слухова  памет – .....................................

1.5. Механично-зрителна памет  – .................................................

1.6. Паметова крива  – ..................................................................

1.7. Конфабулации –

Изводи: .........................................................................................  
                -          Частични изводи – ......................................................
                -          Общи, окончателни изводи – .......................................

Провел изследването:...............................

                                                        /име, фамилия, подпис/

Отп. в 2 екз.

Екз.№ 1 – пациента

Екз.№ 2 – към дело

дата: ........20..г.

 
            Приложение-1:

Скала на проф. К. Мечков:

Степен           Проценти         Отклонение

I                      над 84              няма /норма/

II                     84-68               леко

III                    68-51               умерено

IV                   51-34               значително

V                     34-17               тежко

VI                   под 17              много тежко.

Март 2011г.

С о ф и я

Популярен тест за оценка на емоционална неуравновесеност „Нервен човек”
(на английския психолог Коулман)

(1) Цел и описание: Тестът съдържа 30 въпроса, на които изследваното лице може да отговори по един от двата предложени варианта: ако е съгласен с „да” или ако не е съгласен с „не”.

(2) Инструкция: "Предлагаме Ви 30 въпроса за определяне на доколко сте емоционално уравновесен (а), спокоен (а) и способен (а) за адекватна реакция и справяне с всяка ситуация или обратно – доколко сте нервен (а) и склонен (а) към безпокойство".

(3) Въпросник:

1. Струва ли Ви се, че не сте на себе си, ако се намирате в пълна тъмнина и сте сам (а)?

2. Считате ли, че имате твърде много задължения (задачи, ангажименти)?

3. Безпокои ли Ви мисълта, какво мислят другите за Вас?

4. Често ли Ви побиват тръпки, когато звънне телефона?

5. Безпокоите ли се за дреболии?

6. Безпокоите ли се за здравето си?

7. Безпокоите ли се за парите си?

8. Силно ли преживявате факта, че сте изпуснали автобуса?

9. Измъчва ли Ви безсъние от това, че не може да заспите просто поради факта, че по това време трябва да спите?

10. Нуждаете ли се понякога от приспивателни  фармакологични средства?

11. Необходимо ли Ви е понякога да приемате успокоителни фармакологични средства?

12. Считате ли себе си за ограничен от нещо (не Ви достига въздух да дишате, не Ви достига пространство, мислите, че не сте свободен (а) и пр.)?

13. Появяват ли се странни вибрации в гласа ви (хрипове), когато сте сърдит (а) или много развълнуван (а)?

14. Лесно  ли се смущавате, чувствате се неудобно?

15. Умеете ли да почивате, да релаксирате истински?

16. Склонен (а) ли сте да се безпокоите повече, отколкото хората около Вас?

17. Бихте ли признали, че Вие почти винаги за нещо се притеснявате?

18. Лесно ли се разстройвате?

19. Страдате ли понякога от „пристъп на паника”?

20. Обхващало ли Ви е желание понякога да захвърлите всичко и да избягате?

21. Страдате ли от някакъв елементарен недъг, например нарушено храносмилане, обрив по кожата, некрасиви нокти и пр., които усилват напрежението у Вас?

22. Често ли Ви дразнят различни шумове (силна музика, силен говор, потропване на съседа и пр.?

23. Дразните ли се от незначителни административни формалности?

24. Когато не Ви върви разстроен (а) ли сте?

25. Разстройвате ли, ако Ви се смеят?

26. проверявате ли по няколко пъти, дали сте заключили входната врата, преди да заспите вечер?

27. Вълнувате ли се, когато Ви предстои да отидете на гости, на парти с приятели и пр.?

28. Когато Ви се налага да посрещнете ваши познати на гости, много време ли губите да се подготвите?

29. Лесно ли почервенявате?

30. Не Ви ли харесва да се запознавате с нови хора?

(4) Оценка на резултатите

За всички въпроси, освен № 15, за отговор „да” получават 1 бал, за отговор „не” – 0 бал. На въпрос № 15, за отговор „да” – 0 бал, за отговор „не’ – 1 бал.

Получените точки се събират.

# от 20 до 30 бала – много неуравновесен, възбудим тип;

# от 10 до 20 точки – средна раздразнителност;

# от 5 до 10 бала – спокоен, уравновесен тип;

# под 5 бала –  емоционално ограничен, „дебелокож” тип;

април 2011г.

С о ф и я

Популярен тест за оценка ниво на интуиция (Коулман)

Днес твърде много се говори за интуитивното познание на света, което човек владее паралелно с логическото (рационалното) познание. Някои автори определят интуицията като способност за проникване през бариерата между съзнаваното и несъзнаваното.

В теорията си за психологическите типове Карл Юнг формулира 4 психологически функции: усещане; интуиция; мислене и преживяване. Функцията интуиция (intuition) е точно противоположната на “усещане”. Тя включва възприемането на възможности, на значения, на взаимовръзки. Юнг характеризира интуицията като възприемане по пътя на несъзнателното. Нейното осъзнаване може да стане внезапно като “инсайт”, като схема, която свързва повърхностно погледнато необвързани неща, като откритие. Интуицията позволява на възприятието да прескочи очевидното, да се насочи към възможното бъдеще. Личности, които са с подчертано изявена “интуиция” се интересуват от възможностите, обичат да теоретизират и са подчертано креативни. Усещането и интуицията са т. нар. ирационални функции . При първата функция се преживява настоящето и качествата на нещата по неоценъчен начин. Втората функция предполага предвиждането на съществени характеристики или събития, боравене с понятия за бъдещи възможности. Функциите “усещане” и “интуиция” се осъзнават и действат активно само в съчетание, обслужвайки функцията “мислене”. Личността е способна да акумулира много видове енергия с цел да подпомогне и осигури процеса на мислене с необходимия материал. Интуицията от своя страна може да инициира определена система на мислене.

Тази способност понякога помага твърде услужливо на човек, например, при вземане на сложни решения или при опасни ситуации. Именно интуицията е тази, която помага да се подбере нужния момент за изричане на определена дума, за извършване на определено действие. Понякога интуитивно възникващото усещане предупреждава за опасност, която заплашва друг близък човек. Има схващане, че интуицията подлежи на развитие. Известно е, че при жените интуицията е развита в по-голяма степен.

Английският психолог Коулман предлага няколко елементарни въпроса, от отговорите на които могат да се оценят интуитивните способности.

1. Описание: Тестът е самооценъчен и е от категорията „популярни”. Съдържа 20 въпроса, на които се иска да се даде само един отговор от два възможни: съгласен – „да” и несъгласен – „не”.  

2. Въпросник:

(1) Бързо ли откривате отговора, когато се опитвате да разрешите загадки и главоблъсканици?

(2) Случвало ли се е при някаква хазартна игра, често да Ви върви (да имате късмет)?

(3) Често ли изпитвате усещане, че  домът Ви е уютен и щастлив?

(4) Случвало ли се е да изпитвате желание за близост с човек, който сте го видели само за миг?

(5) Имали ли сте случаи, да предугадите кой звъни по телефона преди да сте вдигнали слушалката?

(6) Вслушвате ли се в някакъв „вътрешен  глас”, който Ви съветва как да постъпите?

(7) Вярвате ли повече от другите в съдбата си?

(8) Имали ли сте случаи, при които просто да знаете какво ще Ви каже другия човек?

(9) Сънувате ли често сънища, които впоследствие да се оказват истина?

(10) Имате ли случаи, при които преди да отворите писмото от някой, да знаете какво пише в него?

(11) Случвало ли се е при разговор, предварително да откриете какво би било предложението на събеседника Ви?

(12) Имали ли сте случай, да мислите усилено за човек, който отдавна не сте виждали или чували, а след това изведнъж да получите съобщение от него (да се срещнете, да проведете телефонен разговор по негова инициатива)?

(13) Случвали се понякога да се доверите на някого по необяснима причина?

(14) Гордеете ли се със способност да откривате характера на човек само от пръв поглед?

(15) Изпитвате ли често някакво чувство, че определено нещо вече сте виждали?

(16) Имали ли сте случаи да се откажете от самолетен полет, водени от някакво чувство за опасност?

(17) Събуждали ли сте се през нощта с чувство за някаква опасност за близък и родственик?

(18) Имали ли сте чувството, че по някаква необяснима причина определен човек не Ви харесва?

(19) Случвали ли се е, да видите някакъв предмет, дреха  или аксесоар и да почувствате, че непременно трябва да го имате?

(20) Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

3. Обработка на резултатите

Всеки положителен отговор се оценява с 1 точка, а отрицателния с 0 точки., като при сбор:

# от 10 до 20 точки – Имате силно развита интуиция. Вие владеете изключителни способности и не се боите да се доверите на своите ирационални усещания.

# от 1 до 9 точки – Имате развита интуиция, но не винаги разчитате на нея и не използвате изцяло интуитивните си способности.  Склонен сте да обмисляте и да разсъждавате от позиция на здравия разум и опит.

# 0 точки – Нямате развита интуиция. Вие сте изцяло рационален тип и боравите само с проверени факти и аргументи. Трудно взимате рискови решения.

март 2011г.

С о ф и я

Обект на оценка става логиката в обяснението на детето.  Оценява се също логичната подреденост в изказването на детето. В резултат на инертното, вискозно мислене, детето често се обърква при сравняване на думите – отвлича се по незначителни, второстепенни моменти, отделяйки  им голямо внимание или обратно.

1. Утро – вечер

2. Крава – магаре  

3. Летец – танкист  

4. Ски – кънки

5. Трамвай – автобус

6. Река – езеро  

7. Велосипед - мотоциклет

8. Куче – котка

9. Врана – риба  

10. Лъв – ягуар   

11. Влак – самолет  

12. Лъжа – грешка   

13. Обувка – флумастер   

14. Ябълка – череша  

15. Тигър – котка

16. Врана – чучулига

17. Мляко – вода  

18. Злато – сребро  

19.Чук – каруца

20.Врабче – пиле

21. Кокиче – детелина  

22. Приказка – песен

23. Картина – портрет

24. Кон – ездач

25. Котка –  ябълка

Април 2011г.

С о ф и я

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Проследяване на случай от психотерапевтичната практика
- част 3 -

Трета сесия

I.Отчет за изпълнение на предписанията:

Всички предписания дадени от психотерапевта били изцяло и перфектно изпълнени.

II. Резултати (отложени назад във времето)

Момиченцето веднъж е „проверило” родителите си, играейки си с храната, за което е получило 5 минути наказание в ъгъла.

III. Цели на пациентите:

Да се стабилизират положителните промени в състоянието на детето

IV. Цели на психотерапевта:

Същите плюс уточняване на психотерапевтичната йерархия. Поставяне начало на създаване съюз между роднини, принадлежащи към едно поколение.

V. Предписания:

            Психотерапевтът е започнал тази сесия с въпрос към бащата, свързан с обещанието му от последната среща „да изясни кой е психотерапевта”. Бащата е дал отрицателен отговор и е направил извинение. Психотерапевтът посветил около 20 минути от сесията за да разкаже за себе си – за своето семейство, за местожителството и работата си, за образованието и специализацията му в определени психотерапевтични подходи и за това, че семейството има пълни права да се обърне и към други психотерапевти или психиатри, ако имат съображения спрямо неговия подход на лечение.  Бащата отново се извинил на психотерапевта. Същото направило вкупом и семейството (майката и бабата). Въпросът за извинение спрямо служителя от регистратурата не бил поставен. Семейството пожелало да продължи лечението.

= Предписание към бабата:

            Да инструктира родителите по въпросите за лекарствените средства. Ако бащата замине в командировка, бабата има право да посети семейството, но само толкова, доколкото да помогне на майката в храненето на внучката, респ. да участва в ритуала по поощряване или наказание. Бабата трябвало да се срещне с брат си и заедно да обсъдят списък поне от 10 приятни дейности, които следва да изпълняват съвместно родителите на детето. При обсъждането между бабата и брат й, по всички дейности от списъка двамата трябва да постигнат пълно съгласие.

= Общо предписание към родителите:

            Ако на бащата му предстои да замине в командировка, двамата следва да съставят меню-порцион за следващите 3-4 дни, докато той отсъства.  Да продължи прилагането на ритуала по хранене, като винаги на масата са трима души, ако бащата отсъства, да бъде заместван от бабата. Наблюдаващите задължително да застават срещу детето. Да продължи контрола преди и по време на процедурата по хранене – да се напомня за времето, да се следи детето да не си играе с храната, да се наблюдава какво количество детето приема и  т.н.

            - Ако детето спазва графика и се справя и изискванията – да бъде поощрявано.

            - Ако не – наказвано: бащата (бабата) от едната страна, майката от другата – всички заедно в ъгъла за 5 минути.

= Предписание към бащата

Всяка вечер преди лягане да подържи за 30 минути дъщеря си на ръце.  (За да може детето да не се лишава от възможността да преживява щастливата възможност на чувство за сила, подкрепа, сигурност и защита).

= Предписание към майката

Преди лягане майката да разказва по една приказка на детето (За да може майката да прояви своята обич и ласка към детето). 

= Предписание към момиченцето

Да продължи да „проверява” родителите си.  Освен това, заедно със сестра си-близначка, да помислят за 10 приятни дейности, които трябва да възложат за съвместно изпълнение от майка им и баща им. По всички пунктове трябва да имат пълно съгласие.

Следващата сесия била назначена следващата седмица.

*   *   *

Четвърта сесия

I.Отчет за изпълнение на предписанията:

Бабата инструктирала родителите и била подготвила списък с 6 пункта.

Родителите изпълнили точно предписанията.

Внучката съобщила, че тя и сестра й са стигнали до договорка за едно занимание.

II. Резултати (след една седмица)

Положителни.  Детето започнало да се храни, като приема всичко, назначено от родителите. освен това се подобрило поведението й по време на хранене.

III. Цели на пациентите:

Възстановяване нормалното тегло на детето.

IV. Цели на психотерапевта:

Остават старите цели, плюс поставяне начало на отделяне семейството от психотерапевта.

V. Предписания:

= Предписания към възрастните (по време на сеанса)

Да се договорят за какво тегло на детето и за какъв период трябва да бъде постигнато то. Да постигнат пълно съгласие по договорката и заедно да съобщят решението си на детето. Предписанието е било изпълнено по време на сеанса.

= Предписания към бабата:

Да събере специализирана информация за това, какъв трябва да бъде темпа на прираст на тегло на  детето в тази възраст, за да може то да достигне 27 кгр. за два месеца.  Да съобщи резултатите на родителите.  Ако бащата е в командировка, бабата е длъжна да посещава дома на родителите и заедно с майката да участва в храненето. Да се спазва менюто разработено от майката и бащата стриктно.  Ако внучката повишава теглото си съгласно нормите и дори бащата да не е в командировка, сега вече бабата може да посети семейството и да направи подарък на детето.  Да подготви 4 приятни дейности за родителите и детето и да и  ги съобщи.

= Предписания към родителите:

На база препоръките на бабата, да съставят план за хранене и повишаване теглото на дъщерята. Заедно да съставят менюто така, както до сега. Всеки 3-4 ден (в зависимост от командировките на бащата), в определено време да се извършва оценяване постигнатото от детето, след което майката и бащата са длъжни да й кажат колко тежи и колко килограма й остават до нормата.  Ако графика се спазва – преди лягане бащата да подържи (поиграе) с детето 30 мин., а след това майката да разкаже (прочете) приказка. Ако не се спазва – майката в продължение на 30 мин. преди лягане да държи детето в ръцете си без да говори, а бащата да  подкрепя ръцете й, ако детето е немирно, също  мълчаливо. По избор, в продължение на една седмица да изпълняват по едно от „приятните дейности’ препоръчани от бабата, а през другата седмица – дейностите избрани от дъщерите.  Един път в седмицата да позвъняват на психотерапевта и да отчитат постигнатото.

Въпрос към родителите: „Бихте ли искали още едно дете?”

= Предписания към момиченцето:

Да продължи да „проверява” родителите си.  Да продължи да проучва в разговори със свои връстници какви приятни занимания може да препоръча на родителите си, освен досегашните танци. Да съобщи наученото на родителите си, само когато те я попитат.

VI. Резултати (отложени във времето)

Положителни. След една седмица е последвало телефонно позвъняване. Майката е съобщила, че детето е добре и е попитала, дали не е възможно да се промени назначението, така че детето да стигне само до 23 кгр.  По нейно мнение назначените 27 кгр. са много за 7-годишно дете.  „Да не се наложи по-късно да се намалява принудително теглото”. Психотерапевтът е отговорил, че това е възможно, ако всички заедно стигнат единодушно но това решение и кажат на детето: „Ти трябва да достигнеш до 23 кгр.”

Литература (касае публикациите):

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Източници на стратегическия подход и авторски приноси.

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Семейството в стратегическия подход.

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Стратегическия подход в семейната психотерапия на Джей Хейли.

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Парадоксалните предписания.

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Стадии на психотерапията в кризисни ситуации (антикризисна схема).

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Примери за описание на случаи от психотерапевтичната практика на Джей Хейли.

= Стратегическия подход в семейната психотерапия. Проследяване на случай от психотерапевтичната практика.

1.                  Wiener N. Cybernetics. Wiley, New York, NY, 1948.

2.                  Jackson, D.D. “The question of family homeostasis.” Psychiatric Quarterly Supplement, 31: 79-90, 1957; first presented at the convention of the American Psychiatric Association, St. Louis, 1954.

3.                  Maruyama M. “The Second Cybernetics: Deviation Amplifying Mutual Causal Processes,” in W. Buckley (ed.), Modern Systems Research for the Behavioral Scientist, Aldine, Chicago, 1968

4.                  Whitehead, A.N., & Russell, B. Principia Mathematica, 3 volumes, 2^nd edition, Cambridge, Cambridge University Press, 1910-13.

5.                  Bateson G, Jackson D.D, Haley J, & Weakland J.H. Toward a Theory of Schizophrenia. Behavioral Science, 1, 1956.

6.                  Bateson G. Steps to an Ecology of Mind. (541 pp.) Ballantine, New York, NY, 1972.

7.                  Bateson G. Mind and Nature, (259 pp.) Ballantine, New York, NY, 1979.

8.                  В печатных материалах «Семейная терапия» 1998 г. (с. 6, 1 -я строчка сверху). О концепции «жертвы» двойной связки (Brodey, 1960) - если это Мюррей Боуэн. Семейная концепция шизофрении. Из сборника Дона Д. Джексона «Этимология шизофрении» Нью-Йорк; Basic Books, 1960, Michael, the Russian translation is identical to the original version in English. I agree that it’s not particularly logical, but what to do? Satir is dead and so we can’t ask her. If it will be useful, the article by Brodey is:

Brodey, W.M., Some family operations of schizophrenia: a study of five hospitalized families each with a schizophrenic member. Archives of General Psychiatry, 1: 379-402, 1959.

9.                  Haley J. Uncommon Therapy, the Psychiatric Techniques of Milton H. Erickson, M.D. (313 pp.) W.W. Norton & Co., New York, NY, 1973.

10.               Haley J. Problem Solving Therapy. (269 pp.) Jossey-Bass Publishers, San Francisco, California, 1987.

11.               Haley J. Leaving Home: The Therapy of Disturbed Young People. (280 pp.) McGraw-Hill Co., New York, NY, 1980.

12.               Haley J. Ordeal Therapy. (213 pp.) Jossey-Bass Publishers, San Francisco, California, 1984.

13.               Watzlawick, P. “Erickson’s contribution to the interactional view of psychotherapy.” In J. Zeig(Ed.), Ericksonian approaches to hypnosis and psychotherapy, New York: Brunner/Mazel, 1982

14.               Haley, J. “The contribution to therapy of Milton H. Erickson, M.D.” In J. Zeig(ed.), Ericksonian approaches to hypnosis and psychotherapy, New York: Brunner/Mazel, 1982

15.               Lankton, S. & Lankton, C., The answer within: A clinical framework of Ericksonian hypnotherapy. (368 pp.) New York: Brunner/Mazel, 1983.

16.               Lankton, S. & Lankton, C., “Ericksonian styles of paradoxical treatment.” In G. Weeks(editor), Promoting change through paradoxical therapy. Homewood, Illinois: Dow Jones-Irwin, 1984.

17.               Lankton, S., “Multiple-embedded metaphor and diagnosis.” In J. Zeig(editor), Ericksonian psychotherapy, Volume 1. (637 pp.) New York: Brunner/Mazel, 1985.

18.               Leary, T. Interpersonal diagnosis of personality. NewYork: Ronald.

19.               Whitaker, C.A. & Bumberry, W.M. Dancing with the Family pp. 65-7, (231 pp.) New York: Brunner/Mazel, 1988.

20.               Bandler R., Grinder J. The Structure of Magic. Vol. 1, (225 pp.) Science and Behavior Books, Palo Alto, California 1975.

21.               Bandler R., Grinder J. The Structure of Magic. Vol. 2, (198 pp.) Science and Behavior Books, Palo Alto, California, 1976.

22.               Коннер Р.(ред.) Современные терапевтические форматы. - Новосибирск,: Потанинский центр, 1997.

23.               Dilts R. Changing Belief Systems with NLP. (221 pp.) Meta Publications, Cupertino, California, 1990.

24.               Пэпп П. Семейная терапия и ее парадоксы. - М.: Класс, 1998.

25.               Watzlawick P. The Language of Change. (172 pp.) Norton, New York, NY, 1978.

26.               Duhl F., Duhl B., & Kantor D. “Learning, Space and Action in Family Therapy: A Primer of Sculpture.” In D. Bloch (Ed.), Techniques of Family Psychotherapy. Grune & Stratton, New York, NY 1973.

27.               Papp P., Silverstein O., & Carter E. “Family Sculpting in Preventive Work with Well Families.” Family Process, 1973, 12.

28.               Papp P. Brief Therapy with Couples Groups. In P. Guerin (Ed.), Family Therapy, Theory and Practice. Gardner Press, New York, NY, 1976 (a).

29.               Papp P. Family Choreography. In P. Guerin (Ed.), Family Therapy, Theory and Practice. Gardner Press, New York, NY, 1976 (b).

30.               Papp P. “The Use of Fantasy in a Couple Group.” In M. Adolfi & I. Zwerling (Eds.), Dimensions of Family Therapy. Guilford Press, New York, NY, 1980.

31.               Simon R. Sculpting the Family. Family Process, 1972, 2.

32.               Satir V. Peoplemaking. Science and Behavior Books, Palo Alto, California, 1972.

33.               Erickson, M.H., “Hypnosis: Its renascence as a treatment modality.” In E.L. Rossi (Editor), Innovative hypnotherapy: The collected papers of Milton H. Erickson on hypnosis (Vol. 4, pp. 52-75). (561 pp.) New York: Irvington Publishers

34.               Satir V. The New Peoplemaking. (400 pp.) Science and Behavior Books, Mountain View, California, 1988.

35.               Эриксон М., Росси Э. Человек из февраля. - М.: Класс, 1995.

36.               Grinder J., Bandler R. Frogs into Princes. (195 pp.) Real People Press, Moab, Utah, 1979.

37.               Фишер Р., Юри У. Путь к согласию через переговоры без поражений. - М.: Наука, 1992.

38.               Сатир В. Как строить себя и свою семью. - М.: Педагогика, 1992.

Забележка: Публикациите са превод от руски език на методическо пособие за лекари-студенти, озаглавено „Стратегически подход в семейната психотерапия”, издадено от Министерството на здравеопазването на Руската федерация, Новокузнецки държавен институт за усъвършенстване на лекари, Катедра „Психиатрия”.

април 2011г.

С о ф и я

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Проследяване на случай от психотерапевтичната практика
- част 2 -

Втора сесия

I.Отчет за изпълнение на предписанията:

Бабата е изпълнила предписанието: Тя назовала списък – гликоза, витамини, колибактерин, мед и пр.  Тъй като внучката веднъж не била изпълнила искането на родителите, бабата не е посетила семейството.

Родителите с точност са изпълнили предписанието, с изключение на телефонното обаждане в 12.00 ч.  Те обяснили, че дъщерята се била забавила с храненето и те не успели да се вложат в определеното време, тъй като трябвало тримата заедно да стоят 5 минути в ъгъла.

Дъщерята изпълнила предписанието: Един път е проверили реакциите на родителите си

II. Резултати (по същото време на следващия ден)

Тази вечер дъщерята е изяла и изпила всичко, което било определено от родителите, дори поискала допълнително. След това получила „киндерсюрприз” и го изяла.  На сутринта момичето също се справило успешно с менюто (получила отново подарък), а на обяд, се забавила при храненето с второто блюдо и заявила че не е в състояние на преглътне. Последвало „наказание” за 5 минути в ъгъла.

III. Цели на пациентите:

Детето да престане да се играе по време на хранене със слюнката си и нормално да преглъща.

IV. Цели на психотерапевта:

Остават същите цели от първата сесия, плюс работа по авторитета и компетентността на бащата.

V. Предписания:

Предписания за цялото семейство (по време на сеанса):

Психотерапевтът е предложил промяна на местата (размяна на роли) – майката трябвало да играе ролята на детето, а бащата да вземе гледната точка на майката.

= Предписание към бабата:

Да продължи да изпълнява предишното предписание.  Психотерапевтът изтъкнал, че е впечатлен от старанието и до сега, но очевидно това не било достатъчно. Сега се налагало да се уточнят какви конкретни билки биха били най-полезни, каква следва да бъде тяхната дозировка, начин за приемане и кои от тях са най-предпочитани за да щадят отслабения организъм на детето. Сега тя трябва да позвъни и да посети лекари, занимаващи се с този тип лечение, тъй като до сега назованите специалисти били твърде ограничен брой. След като придобие нова информация отново да я съобщи на родителите.

= Предписание към родителите:

Да продължат да изпълняват предписанието назначено на първата сесия. Психотерапевтът е подчертал особеното значение на съвместните им действия по установяване на граници за дъщерята: „Вие трябва заедно, като монолит, един до друг, в един глас, да поощрявате и да наказвате”.

= Предписание към дъщерята:

Остават същите от първата сесия.

По-нататък психотерапевтът приложил особена техника (метафората на Линктън, при която майката приема решителни действия за спасяване на сина-наркоман, насочена към промяна на Аз-образа на бащата: от 6 годишно момче към авторитетен зрял съпруг).

VI. Резултати (след сеанса):

Бащата е реагирал изключително бурно на терапевтичната метафора. Той се е изправил и със заплашителен тон се е обърнал към психотерапевта “не мога да търпя подобни думи – „наркотици”, заел „унищожителна” поза и добавил: „познавам добре вашето психотерапевтично братство, ще разбера кой сте!”.

Психотерапевтът дисквалифицирал информацията, казвайки нещо от типа: „Това което казвате е важно, защото това са Ваши думи”, след това пациентът повторил няколко пъти, но с много по-спокоен тон: „Това е важно, защото ние избрахме именно Вас, ние Ви се доверяваме!”.

Когато психотерапевтът обявил края на срещата, бащата хванал под ръка съпругата си от едната страна, а с другата хванал дъщеря си и заедно излезли от кабинета. Бабата напуснала след тях.

Забележка: По късно служителите от регистратурата съобщили на психотерапевта, че когато бащата заплащал на касата за проведения сеанс му била поискана една незначително по-висока такса, срещу която му била издадена отделна касова бележка (фактура). Той бил изненадан силно от този факт и реагирал напълно неадекватно на дразнителя, като заявил, че „ще налепи всички стени на диспансера им с подобни бележки”.

*   *   *

Следва продължение - част 3

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Проследяване на случай от психотерапевтичната практика
- част 1 -

Първа сесия

I. Състав на семейството: съпруг, съпруга, дъщеря (6г.) и баба

II. Представяне на проблема:

В продължение на месеци дъщерята приема храна, като постепенно намалява нейното количество, през последните три дни, преди да бъде потърсена психотерапевтична помощ, момичето е престанала да приема и вода, като ден преди срещата започнала да гълта слюнката си.  Бабата определила проблема така:  „Само преди един месец ние се учихме как да поглъщаме”.

III. Цели на пациентите:

= „Детето да започне да яде и да пие”

IV. Патологична последователност:

(Когато психотерапевтът поискал, възрастните със съвместни усилия да накарат детето на пие и яде, той наблюдавал следната последователност):

(1) Внучката отказва да яде и пие.

(2) Бащата некомпетентно се опитва да накара детето.

(3) Внучката отказва да яде и пие.

(4) Бабата се намесва, пренебрегва бащата и се опитва да се договори с внучката за да приеме храна.

(5) Майката е некомпетентна, пасивна, стои в периферията, започва да плаче.

(6) Бабата умолява детето – за да спре майката да плаче, внучката трябва да приеме храна.

(7) Бащата продължава да е некомпетентен (замълчава и се оттегля).

(8) Майката се включва и се старае да се договори с детето, като се опитва да я накара да пие.

(9) Внучката отказва да яде и да пие.

(10) Бащата изглежда безпомощен, разстроен и още повече се отдалечава от семейството.

(11) Бабата има изгледи да се договори с внучката, заявявайки, че те днес ще ядат и ще пият, но не казва как.

(12)  Внучката отказва да яде и да пие.

V. Коалиции: Между бабата и внучката – това е най-силната коалиция; възможна е коалиция и между майката и бабата.

VI. Стадий на жизнен цикъл: Съпружество в среден период.

VII. Необходима допълнителна информация:

Бащата, майката и тяхната дъщеря живеят заедно в едно жилище. Във връзка с появилите се проблеми детето, бабата практически живее със семейството от около един месец Всяка седмица бащата прекарва по 3-4 дни в командировка в други градове. На първата сесия в кабинета е пристигнала бабата, водеща за ръка внучката си, а след това влиза майката на момиченцето. Те заемат места по следния начин (от ляво на дясно): бабата, внучката, майката. На въпроса на психотерапевта: „Къде е бащата?”, отговаря бабата, като казва, че чака в колата навън. Психотерапевтът настоял да бъде извикан и бащата. След като това искане било изпълнено, конфигурацията изглеждала така: бабата, внучката, майката, бащата.  Бащата е безпомощен, без авторитет в семейството.  На всеки въпрос на психотерапевта се е стараела да отговаря бабата.  Преди да се обърнат към психотерапевта, рано сутринта семейството е посетило психиатрично болнично заведение, където детето е било хоспитализирано, но за да присъства на самата среща бабата е отишла и е взела от там.

VIII. Цели на психотерапевта

а/ Разрушаване на коалицията между бабата и внучката и по този начин прекъсване на патологичната последователност.

б/ Възстановяване на йерархията.

в/ Извеждане на бабата от статуса и на консултант на семейството.

г/ Сближаване на бащата и майката, обединяването им около общата цел – спасението на детето и заставяне родителите да общуват конструктивно по този въпрос.

д/ Оказване помощ на родителите за установяване на нова граница с детето, за да може то да заеме подходящо място в йерархията на семейството (по-долна позиция).

IX. Предписания:

Предписанията на бабата и родителите са били дадени по време на сеанса:

= Всички заедно да кажат на детето: „Ние искаме и настояваме ти да ядеш, да пиеш и да преглъщаш слюнката си”.  Когато възрастните изпълнили предписанието, психотерапевтът се обърнал към момиченцето и направил следния коментар: „Виждаш ли?.  Те всички имат пълно съгласие по този въпрос”

Към родителите било дадено следното предписание (изпълнено по време на сеанса):

= Да се договорят и да достигнат до единодушие, че детето още същата вечер трябва да яде и пие, както и да определят какво ще бъде поощрението, ако изпълни искането и какво ще бъде наказанието, ако не бъде изпълнено. За да се изпълни това предписание, психотерапевтът поискал двамата да се обърнат един към друг и да започнат договарянето. Тази процедура те изпълнили не без трудности, но в крайна сметка уточнили вечерното меню за храна и определили поощрението – „киндерсюрприз”, както и наказанието – 5 минути права в ъгъла.

След това психотерапевтът поискал от бабата, да разкаже какво е мнението й за решението на съпрузите, както и да изтъкне преди всичко своите критични бележки. Бабата е заявила, че напълно е съгласна с родителите.

= Към бабата било дадено следното предписание:

Психотерапевтът изтъкнал, че тъй като бабата повече от всички изглежда обезпокоена и измъчена, а силите и са значително по-ограничени от тези на родителите, е нужно да извърши следното: Веднага след сеанса да се прибере в къщи и да посвети свободното си време на проучване на въпроса, като първо, позвъни на всички познати лекари за да събере информация относно подходящи медикаменти („меки” лекарствени средства), полезни за апетита на детето и второ, да събере допълнителна научна и обоснована информация за подобни случаи, която впоследствие да предостави на родителите.

Бабата може да посети родителите (да отиде на гости) само в случай, че внучката изцяло изпълнява инструкциите на родителите си, свързани с храненето.

= Към родителите било дадено следното предписание:

Общо предписание към майката и бащата: Същата вече между 22.00 и 23.00 часа, само те, отделно от дъщерята, да подготвят меню-порцион за следващия ден, с указания за точното време за хранене. По този начин да се постъпва всеки следващ ден.

Всеки ден детето да се храни само три пъти (бащата е длъжен да промени графика си от командировки, като при всяко хранене следва да е у дома), като майката и бащата стоят срещу детето по време на храненето и осъществяват контрол: да казват на дъщеря си колко е важно тя да се храни; да подсещат детето за часовия график за хранене и пр. 

-                     Ако детето се храни през целия този период, то и двамата родители, всеки самостоятелно следва да го похвали и двамата заедно да направят подарък.

-                     Ако детето не изпълни инструкциите – бащата от едната страна, майката от другата, да го хванат за ръце и отведат в ъгъла, където и тримата заедно да престоят 5 мин. прави.

-                     Родителите да позвънят на психотерапевта на следващия ден точно в 12.0о0ч. и съобщят резултата.

= Към детето е било дадено следното предписание:

Да проверява родителите, дали могат двамата да установяват с нея приемливи граници, като правят това „меко”, а не както до сега.

X. Резултати (след сеанса):

Бабата хванала внучката за ръка и заедно напуснали кабинета.  След тях излезли майката и бащата на момичето.  Майката започнала да плаче и се опитала да влезе в разговор с психотерапевта, като казала, че детето не е пило и яло вече 3 дни и може да получи увреждания. Жената получила кратък съвет: „Именно поради това вие всички трябва да изпълните стриктно инструкциите”.

*   *   *

Следва продължение - част 2

Стратегическия подход в семейната психотерапия

Примери за описание на случаи от психотерапевтичната практика на Джей Хейли
- част 4 -

2.7. Случай

Състав на семейството: съпруг (29г.), съпруга (28г.), дъщеря (3г.), майка на съпругата (60г.)

На приема са присъствали само съпругът и съпругата.

Представяне на проблема:  Младото семейство изпитва трудности във взаимоотношенията със старата жена. Постоянно възникват разногласия по повод възпитанието на детето, факт, който започва да се отразява негативно върху поведението на момичето.  Съществуват и други проблеми, свързани със съвместното съжителство.

Бабата е твърдо против отделяне, тъй като животът и ще загуби смисъл.

Цели на пациентите:  Общата им цел е да се отделят от бабата и да разрешат някои разногласия, възникващи в техните взаимоотношения.  Цел на съпругата: тя би искала съпругът й да  бъде по отговорен и да поема лидерски решения в семейството.

Патологична последователност: Детето играе в присъствието на родителите и извършва нещо непозволено – родителите налагат забрана и пресичат това поведение – детето напуска стаята и отива в стаята на баба си, където същото това поведение е разрешено – майката узнава за това и влиза в спор с бабата – съпругът остава в страни от спора.

Коалиция: Създадена е ясна коалиция между бабата и внучката, насочена срещу родителите.

Стадий на жизнен цикъл: Семейството е фиксирано („зациклило”) в етапа на отделяне на родителите от детето и не са могли да преминат в следващия стадий – съпружество и възпитание на деца.

Необходима допълнителна информация: Неотдавна младото семейство е получило собствено жилище, което се нуждае от ремонт. Те са в състояние да се издържат и да помагат на бабата. Старата жена има още един син, женен с две деца, но тя прекарва твърде малко време с другите си две внучета. Бабата е работила в детска градина, като възпитател.

Цел на психотерапевта: Разрушаване коалицията между бабата и внучката, отделяне на бабата от младото семейство и установяване подходяща йерархия в семейството.

Предписания: Предписания за съпруга и съпругата.

(1) Съпругът трябва по някакъв начин да убеди съпругата си за определено свое решение, а съпругата след леко съпротивяване, да се съгласи.

(2) Съпругът трябва по някакъв начин да убеди съпругата си, а съпругата следва да се съгласи само в случай, че действително е убедена в неговото решение.

(3) Съпругата да съобщи на съпруга си когато тя реши, че иска съпругът и да вземе решение и тогава той да вземе решение (отношенията между съпругата и съпруга били комплементарни, т.е. съпругата стояла по-високо в йерархията; за симетрични, т.е. равнопоставени отношения те очевидно не били готови).

По тази схема психотерапевтът е предложил на двойката метакомплементарни отношения: съпругът взима решенията, а съпругата приема решенията, но тя казва кога да вземе решение съпругът.  В крайна сметка съпругата се оказва отново по-високо в йерархията, но този й статус вече не е така очевиден, а подобни отношения устройвали двойката много повече.

План за отделяне:

(1) Съпругът взима няколко решения, с което бабата установява, че зет й се е променил.

(2) Съпругата съобщава на майка си, че мъжът й е взел решение да се преместят в другото жилище.

(3) Съпругът и съпругата предлагат на бабата, че ще се преместят сами, тъй като жилището се нуждае от ремонт, с който те ще се заемат, а внучката ще остане при бабата, за да се грижи за нея.

(4) В следващите два месеца всички грижи за внучката се възлагат на бабата – тя е длъжна не само да я възпитава, но и организира всички останали дейности.

(5) Детето ще има възможност да се вижда с родителите си само в почивните дни, като техните занимания следва да бъдат само приятни за детето (по този начин бабата се явява единствени фактор дисциплиниращ детето, а родителите стават много по-желани, а от тук се достига до разрушаване на коалицията на бабата и внучката).

(6) Когато бабата се насити на грижи за внучката, тя има право да отведе детето при родителите, а те да го приемат при себе си.

(7) Общуването на младото семейство с бабата да продължи, като се виждат с нея например веднъж в седмицата. При освободеното време бабата ще има възможност да прехвърли вниманието си върху другите внуци.

(8) Психотерапевтът е предложил на бабата индивидуална психотерапия.

Резултати: Наблюдавани след около 1 месец. През този период са били реализирани задачи № 1,2 и 3. Получени са положителни резултати. Работата по изпълнение на плана е продължила.

*   *   *

2.8. Случай

Състав на семейството: Съпруг (37г.), съпруга (35г.), син (12г.).  Родителите са в развод и живеят отделно.

Представяне на проблема: Синът краде вещи от майка си.

Цели на пациентите:  Да се прекратят кражбите на сина; цел на майката – да установи близки контакти със сина си; цел на бащата – да си намери работа, която по негови думи би му позволила да отделя повече време на сина си и да подобри финансовото си състояние.

Патологична последователност: Майката се опитва да установи контакт със сина си, но без успех, като в резултат на това и на други проблеми изпада в депресия – майката се обръща за подкрепа към съпруга си – съпругът говори с нея за проблемите й, но на практика реална поддръжка не й оказва – съпругата изпада в още по-дълбока депресия – синът извършва кражба от майка си – майката автоматично излиза от депресията си и се опитва да се сближи със сина си.

Стадий на жизнен цикъл: Съпружество в среден период

Необходима допълнителна информация: Съпругът има професионална компетентност и образование в няколко специалности, но изпитва неувереност, като приема, че няма шанс да се устрои някъде на работа и затова се наема да работи като общ работник в магазин.

Майката е посещавала индивидуална психотерапия при същия психотерапевт и са постигнати добри резултати: излязла е от депресивното си състояние, намерила е работа, започнала е да осигурява материално себе си и сина си, работата й е интересна и тя постига в нея успехи, удовлетворена е.

Цели на психотерапевта: Да прекъсне патологичната последователност, да прекъсне кражбите на сина, да помогне на бащата в намиране на подходяща и удовлетворяваща го работа, за да може да прекарва повече време със сина си.

Предписания: Първото предписание е било насочено спрямо симптома: на сина е било предписано да направи нещо красиво в къщи (да почисти, да украси) и то да впечатли силно майка му тогава, когато тя се намира в състояние на депресия.  На майката е било предписано, да се опита да влезе в контакт със сина си и да има готовност да изтърпи евентуален неуспех. На бащата е било предписано, да поговори със съпругата си за нейните проблеми, но без да предприема някакви действия.

Предписанията са били изпълнени, но майката не е могла да преглътне неуспеха си. Същевременно синът откраднал от майка си часовник, но по-късно й го върнал, така че тя нищо не била разбрала.

На втория сеанс на съпруга е било дадено предписание, да донесе трудовата си книжка и заедно с психотерапевта, да напишат резюме  (на тази среща присъствал само съпруга и му било разрешено, ако желае да доведе и сина си).  След това заедно трябвало да отидат на три работни места на интервю, но тези оферти в никакъв случай не трябвало да бъдат удовлетворяващи съпруга, т.е. да бъдат отхвърлени от него, дори и да бъде нает на работа. Предписанието е било изпълнено.

На майката е било предписано да изготви списък със своите грехове, които предизвиквали у нея постоянно чувство на вина и депресия.  По време на сесията трябвало да прочете този списък на психотерапевта (символично опрощаване на грехове).  Предписанието е било изпълнено и терапевтът е провел процедура по опрощаване на грехове.

Брой срещи: Били са проведени всичко 4 срещи: две с цялото семейство, една само със съпруга и една само със съпругата.

Резултати:  Наблюдавани след 6 месеца.  Резултатите са били положителни: кражбите на сина били прекратени (след терапията е бил отбелязан само един случай на кражба). Бащата се е устроил на добра и желана работа. Взаимоотношенията между майката, бащата и сина се подобрили.

*   *   *

2.9. Случай

Състав на семейството: Съпруг (38г.), съпруга (38г.), дъщеря (15г.), син (10г.). На приема са присъствали само съпруга и съпругата.

Представяне на проблема: Съпругът изневерявал на жена си, като при нея настъпила загуба на сексуално желание и възникнали здравословни проблеми.

Цели на пациентите: Подобряване на взаимоотношенията, възстановяване на здравословното състояние на съпругата, в т.ч. в сферата на интимността.

Стадий на жизнен цикъл: Съпружество в среден период

Необходима допълнителна информация: Съпругът работи 7 дни в седмицата, по 12 часа на ден, връща се в къщи около 11 часа вечерта.  Съпрузите са предприемали няколко опита за подобряване на взаимоотношенията си и терапевтът е одобрил техните действия.

Предписания: Съпругът да се завръща от работа един час по-рано всеки ден; съпругата да направи посрещането и прекарването на съпруга си в дома приятно и удобно. Следва да се отбележи, че връщането от работа с един час по-рано била голяма жертва от страна на съпруга, но психотерапевтът настоявал за това, като посочил, че само при изпълнението на това предписание може да се гарантира положителен резултат.

Брой срещи: Проведена е само една среща.

Резултати:  наблюдавани след три седмици. Съпругът изпълнил предписанието (за периода той не спазил предписанието само три пъти).  В състоянието на съпругата не настъпили съществени промени.  За изясняване на окончателните резултати било необходимо време  (психотерапевтът е информирал двойката, че за разрешаване на проблема ще са необходими от 1 до 2 месеца).

*   *   *

2.10. Случай

Състав на семейството: Съпруг (46г.), съпруга (44г.) син (21г.)

На приема е присъствал само сина, тъй като работата със семейната система е била реализирана чрез него (практика прилагана от Е. Ериксън).

Представяне на проблема: Синът е талантлив тенисист, но в неговата игра се наблюдава странна закономерност: той играел изключително нервно, губел от слаби противници и печелил при по-силни.

Цели на пациентите: Да се постигне ефект, при който синът да играе стабилно на нивото на способностите си.

Патологична последователност: Не можело ясно да бъде проследена, но по думите на сина, неговите загуби предизвиквали особено силна реакция у родителите и най-вече при баща му.

Стадий на жизнен цикъл: Отделяне на родителите от детето.

Необходима допълнителна информация: Синът притежава отделно жилище, но не живее в него. Родителите му дават апартамента под наем.

Цели на психотерапевта:  Отделяне на родителите от сина; постигане ефект, при който синът да играе стабилно на нивото на способностите си.

Предписания:  След първата беседа със сина, психотерапевтът му е предложил да съобщи на родителите си, че сам ще се заеме с проблема си, като резултатът от това може да бъде гарантиран само, ако те изпълнят всички негови предписания. Родителите се съгласили.

Психотерапевтът предписал на младия човек в продължение на 4 месеца да не съобщава на родителите си за резултатите от своята игра, но да изглежда разочарован. Това предписание е било изпълнено и резултатите на сина значително били подобрени.

Следващото предписание било свързано с неговото отделяне от родителите и преместване в жилището. Работата по случая продължила.

Забележка: В заключение Хейли отбелязва, че при много от случаите терапията е била водена по време на демонстрации в рамките на семинари по семейна психотерапия в различни градове, и поради тази причина броят на сеансите със семействата е силно ограничен. По време на тези семинари не винаги е имало възможност за завършване на работата, идеята е била да бъдат направени първи важни крачки. По-нататъшната работа с клиентите е била продължена от други психотерапевти, при някои от които по-късно Хейли е супервизор.

април 2011г

С о ф и я