1174# Методи за невропсихологични изследвания на координацията

                                                                    (А.Л.Сиротюк)

Тук е представен фрагмент от книгата на А.Л. Сиротюк,  „Нейропсихологическое и психофизиологическое сопровождение обучения“ в превод от руски език.

Преди прилагането на специални тестове е необходимо да се види как пациентът  извършва обикновени движения в леглото, седнало и право положение; как ляга, става, ходи; как се съблича/облича; как пише букви и различни фигури; как чертае прави линии и кръгове с молив, без да опита лактите си; как взема чаша вода, как я поднася към устата си и др.  Всички тези данни дават полезна информация за преценка състоянието на координацията. Освен това се прилагат и специални тестове.

1.Проба на Ромберг.

От пациентът се иска да бъде прав, като застане с прибрани крака, изпънати напред ръце, отначало с отворени, а после със затворени очи. Накрая може да му се предложи да се завърти бързо около своята ос с отворени и затворени очи.  При т. нар. „сенсибилизиран Ромберг“,  пациентът повдига единият си крак във въздуха или поставя едното ходило пред другото.

Информацията, която дава тази проба е особено важна:

-При полоиневрити със засягане на дълбоката сетивност, при увреждане на задните стълбци, tabes dorsalis и други, пациентът запазва равновесие само докато е с отворени очи. Щом затвори очи, той губи устойчивост, наклонява се и може да падне.

-При малкомозъчни заболявания, особено по средната линия или при въвличане на спино-церебеларните пътища пациентът не може да стои устойчиво прав, както при отворени, така и при затворени очи.  В тези случаи се касае за церебеларен или отрицателен Ромберг. Пациентът е принуден да застава с широко отворени крака, за да не падне.

-Когато болният е устойчив, както при отворени, така и при затворени очи, пробата на Ромберг е без особености.

-Псевдоромберг се среща при функционални разстройства на координацията. Пациентът е с несигурен стоеж, но въпреки неустойчивостта, сухожилията на ходилото остават спокойни. Падането изглежда неизбежно, но почти винаги пациентите остава в право положение.

2.Носо-показалечна проба.

От пациентът се иска да докосне върха на носа си с върха на показалеца на ръката си, отведена максимално в абдукация и екстензия. Пробата трябва да се извърши с различни скорости  - бързо, бавно, с отворени и затворени очи, в право и легнало положение. Ефектът се засилва, когато пробата се извършва срещу съпротивление от поставената върху китката или предмишницата ръка на изследващия.  При разстройство на дълбоката сетивност в ръката, при малкомозъчни и вестибуларни синдроми се получават отклонения – дисметрия, хипо- и хиперметрия, понякога интенционен тремор, когато последният се засилва при достигането на определена цел.

3.Проба диадохокинеза.

От пациентът се иска да протегне напред двете си ръце и да извърши бърза супинация и прониация на дланите.  Пробата може да се направи и когато едната ръка извършва супинация и пронация върху дланта на другата. Със  същото значение могат да се направят последователно  свиване и разпускане на ръката в юмрук, барабанене с върховете на пръстите върху повърхността на маса, бързо изваждане и вкарване на езика и др.

4.Коляно-стъпална проба.

От пациентът се иска да допре с петата на единия си крак коляното на другия и да плъзне крака надолу по  тибията. Пробата може да се извърши и когато с върха на пръстите на крака си, пациентът докосва даден фиксиран предмет  или когато му се предложи  да нарисува с крака си във въздуха или на пода, осморка или други фигури.

5.Проба за разкриване дистоничния феномен на Янишевски.

Изпънатите напред в хоризонтално ниво ръце с длани, обърнати надолу към пода, се повдигат постепенно бавно нагоре. При положителен дистоничен феномен на Янишевски се получава девиация с обръщане на дланта на ръката встрани. Пробата дава по-отчетливи резултати, когато се повтори няколко пъти.

6. Проба на Тома за установяване на дисметрия.

Пациентът застава с изпънати напред ръце с длани, обърнати нагоре и с разперени палци. При опит за бързо обръщане на дланите надолу, в случай на малкомозъчно хемисферно увреждане в ипсилатералната ръка се получава една значително по-голяма ротация на дланта.

7.Изследване на походката.

Първо на пациентът се предлага да направи няколко крачки напред и назад, отначало с отворени, а след това със затворени очи, да се обърне кръгом и др.  При малкомозъчни увреждания и особено при палеоцеребрален синдром може да се установи силно неустойчива („пиянска“) походка.  При поражения на малкомозъчните хемисфери се разкрива загуба на нормални физиологични синкинезии.

8.Изследване на почерка.

Пробата позволява да се установи наличието на тремор, мегалофалия, при които пациентът пише с твърде големи букви и други фини разстройства на координацията.

9.Изследване на говора.

Пробата разкрива координационни разстройства, обхванали оралната мускултура. В тези случаи е налице взривен, експлозивен или скандиран говор, поради неравномерното произвеждане на импулсите в говорната мускултура.

Превод от руски, Кунчев.

                                             1157# Форми и маски на тревожността

                                                       (Ана Михайловна Прихожан)

Тук в превод от руски език е представен текст от монографията на Ана Михайловна Прихожан, „Психология тревожности: дошкольный и младший школьный возраст“.  Авторът е доктор на психологическите науки, професор е катедра Проектираща психология, завеждащ Психологическа лаборатория на емоциите в Центъра за практична психология към Института по психология Л.С.Виготски / Руски държавен хуманитарен университет.

Тревогата, също както страхът и надеждата е специална предохранителна емоция.  Тревожността е една от най-сложните проблеми на съвременната психологическа наука. Има различни видове тревожност: устойчивата тревожност в някаква сфера е прието да се обозначава, като специфична, частна, парциална или обща – генерализирана тревожност, свободно променяща обектите в зависимост от промените на тяхната значимост за личността.  Тук основния въпрос е – Какво е взаимоотношението (съотношението) между общата тревожност и нейните частни случаи (видове)?  С други думи, явяват ли се частните случаи на тревожност – училищна, аритметична, междуличностна, тестова, компютърна и т.н. отделни, затворени в „своите“ сфери на преживяване или представляват способ за изразяване на общата тревожност, която просто се фиксира в дадената сфера, оказала се значима  за детето в определен период от време?  Този въпрос е особено важен преди всичко за практиката, тъй като се предполага, че е наличен в много различни сфери от работа на училищните психолози.

Продуктивни за разбиране на този проблем са идеите на Л.И.Божович, за адекватната и неадекватна тревожност. От негова гледна точка, критерий за истинска тревожност е неадекватността, свързана с реалната успеваемост, с реалното положение на индивида в една или друга сфера.  Само в този случай тя може да се разглежда като проява на общоличностна тревожност, „фиксирана“ в определена сфера.

Поради дълбоко фиксираният си характер, общата тревожност много по-трудно се подава на промяна и по-рядко спонтанно влияе върху до емоционално благополучие. Измененията в общата тревожност трябва да се търсят в вътре в дълбочината на това образувание: тя може да се „прикрепи“ към специфични ситуации, да се колебае в определени граници по степен на интензивност и т.н. В хода на психологическата работа частната тревожност е сравнително по-лесна и почти напълно изчезва при работа с деца и / или възрастни, посредством  овладяване на определени видове ситуации, и чрез саморегулация на поведението. В същото време, при частна тревожност, която е форма на изразяване на общата, се наблюдава известно „преливане на тревожност“ – справянето с тревожността в една област води до появата й в друга и това може да се случва многократно.  

Формата на тревожността е специална комбинация от характера на преживяването, осъзнаването, неговото вербално и невербално изразяване в характеристиките на поведението, общуването и дейността. Формата на тревожността се проявява в спонтанно (стихийно) възникващи начини за нейното преодоляване и компенсиране, както и в отношението на детето, / подрастващия към това преживяване.

Нашата експериментална работа потвърждава наличието на две основни категории тревожност (виж приложение №1): (1) открита – съзнателно преживявана и проявявана в поведението и дейността под формата на тревога; (2) скрита – в различна степен несъзнавана, проявяващи се или в извънредно спокойствие, нечувствителност към реално неблагополучие и дори в нейното отричане, или проявявана по косвен път,  чрез специфични способи на поведение.

В рамките на тези категории са идентифицирани и подложени на специален анализ различни форми на тревожност. Отделени са три форми на „открита“ тревожност:

1.Остра, нерегулируема или слабо регулируема тревожност – отличава се със силна, осъзната външна проява, чрез симптомите на тревожността. Индивидът не е в състояние да се справи сам с нея. Тази форма е представена почти еднакво при всички възрастни.

2.Регулируема и компенсирана тревожност, при която децата самостоятелно избират достатъчно ефективни начини за справяне с нея. Според характеристиките на използваните за тази цел начини за справяне, тази тревожност има две подформи:

(а) за намаляване на нивото на тревожност и

(б) за стимулиране на собствената дейност, повишаване на активността.

Регулируемата и компенсаторната тревожност се срещат преимуществено в две възрасти: начална училищна възраст и ранна юношеска, т.е. в периодите, характерни като стабилни. Важна характеристика на тези две форми на тревожност е, че децата оценяват това преживяване като неприятно, тежко и се опитват да се избавят от него.

3.„Култивирана“ тревожност – за разлика от посочените по-горе, тя е осъзната тревожност и преживяване, което се оказва особено ценно за личността, позволяващо й да постигне желаното. 

„Култивираната“ тревожност се появява по няколко начина:

Първо, тя може да бъде призната от индивида като основен регулатор на дейността му, като гарантираща неговата организираност и отговорност. При това тя съвпада с форма „2б“, а разликите се отнасят само до оценката на това преживяване.

Второ, тя може да действа като определен философски възглед за света (мироглед) и ценностна нагласа.

Трето, тя често се проявява в търсенето на определена „условна полза“ и се изразява чрез усилване на симптомите. В някои случаи, при някои лица могат да се срещнат две или дори всичките три варианта едновременно.

Като вид „култивирана” тревожност може да приеме т. нар. „магическа“ тревожност.  В този случай детето или тийнейджърът сякаш са „прокълнати или обсебени от зли сили“, което се постига посредством постоянното проиграване (възпроизвеждане) на ум на най-тревожещите го събития. Воденето на постоянни „разговори с тях“,  не само, че не го освобождават, а напротив – страховете се усилват по механизма на „омагьосания психологически кръг“.

„Култивираната“ тревожност се среща основно при учениците след V-VI клас (подрастващи) и в ранна юношеска възраст (VII-VIII клас), въпреки че отделни случаи (преди всичко на „магическа“ тревожност) се срещат и в по-ранни възрастови етапи.  

Форми на скрита тревожност се срещат обикновено в равна степен във всички възрасти. Скритата тревожност се среща много по-често в сравнение откритата. Една от формите й условно е наречена „неадекватно спокойствие“. В този случай личността „скрива“ тревогата си както от обкръжаващите го, така и от самия него, изработвайки твърди, силни начини за защита от нея, възпрепятстващи осъзнаването й като определена заплаха от обкръжаващия свят и от собствените си преживявания. При такива деца не се наблюдават външни признаци на тревожност, а точно обратно – те са неадекватно и прекалено спокойни.  Изследвания доказват, че тази форма е доста неустойчива (лабилна). Тя може доста бързо да премине в открита форма на тревожност (обикновено – остра, нерегулируема). Трябва да се отбележи, че при някои деца откритата тревожност и неадекватното спокойствие се редуват.  Създава се впечатление, че „неадекватното спокойствие” действа като някаква временна „почивка” от тревогата, когато детето се намира в ситуации с реален и заплашителен характер за психичното здраве.

За специален вариант на „неадекватното спокойствие“ може да се приеме т. нар, „субективно-скрита тревожност“.  При нея всички външни признаци на тревожност се съчетават с „абсолютно спокойствие” (според резултатите от експерименталните тестове), но в същото време (според самоотчетите), това спокойствие е съпроводено с неясно, дифузно преживяване, при вербализацията на което учениците изпитват съществени затруднения. Последното се наблюдава при юноши и по-големи ученици.

Втората форма на скрита тревожност – „избягване от ситуацията“ – се среща доста рядко и присъства приблизително еднакво във всички възрасти.

Изброявайки формите на тревожност, не може да не се спомене т. нар. „маскирана“ тревожност. Доста разпространена маска на тревожна депресия в юношеството и напреднала възрастност  се явява откритата враждебност към другите, а в отделни периоди, проявяваща се с повишена, но обикновено малоефективна трудова активност, суетливост и т.н.  Именно в този смисъл понятието „маски” или „втора външност” се използва при  описание на поведението и особеностите на дейността на тревожните деца (Б. И. Кочубей, Е. В. Новикова, 1988). Ние се придържаме към тази гледна точка, приемайки, че „маски“ на тревожност са такива форми на поведение, при които ярко се появяват специфични личностни особености, породени от тревожността, които позволяват на човек едновременно да я преживее спокойно, в смекчен вид, без да я показва навън. В качеството на такива „маски“ често се описват: агресивност, зависимост, апатия, извънредна мечтателност, ирационална съзерцателност и др. В нашите изследвания най-солидно представяне показаха тревожно-агресивните и тревожно-зависимите типове (с различна степен осъзнаване на тревогата).

Тревожно-агресивния тип се среща най-често в предучилищна и юношеска възраст (и при открити, и при скрити форми на тревожност), както във вид на пряко изразени агресивни форми на поведение, така и само по тестови показатели (по резултати от теста на Розенцвайг и Хенд-теста на Вагнер). В последния случай открити форми на агресия се наблюдават основно при момичетата и то само във форма на т. нар. „релационна агресия“, т.е. в разпространение на унижаващи другите слухове, постоянно изясняване на отношенията с приятелките с изразен стремеж към доказване на тяхната виновност. Косвени форми на агресия се появяват в рисунки и в разказите на децата, а също и чрез своеобразни „съмнителни похвали“, при които например, приятелката като че ли действително „искрено“ бива хвалена  (при това хвалещият демонстрира убеденост, че наистина похвалва), а всъщност казаното се явява форма на унижение, порицание, критика.

Специфичното за агресивно-тревожният тип, за разлика от другите варианти на агресивност, е ярко изразеното чувство за опасност, една своеобразна смес от агресия и тревога –  извършвайки агресивна постъпка, проявявайки вербална агресия или давайки съответен отговор на тестовия материал, лицето едновременно се извинява и в същото време се страхува от своята „смелост“.  При някои деца проявите на агресия актуализират чувството за вина, което обаче не възпрепятства по-нататъшните прояви на агресия, а ги стимулира.

Тревожно-зависимият тип най-често се проявява с открити форми на тревожност, особено при остра, нерегулируема и „култивирана“ форми. Установени са както положителни, така и отрицателни форми на зависимост, стартирайки от извънредно послушание (покорство) или обратно – от разрушително неподчинение, и завършващи в ранна юношеска възраст, с повишена загриженост, внимание към другите хора, като може да стигне дори до пълно самоотричане. Тревожно-зависимият тип се характеризира с повишена чувствителност към емоционалното благополучие на друг човек – някаква  значима фигура, отношението към която в най-голяма степен влияе върху емоционалното самочувствие и особеностите на поведението  на индивида. Такава фигура може да се яви някой от родителите, но може да бъде и външен човек.  Интересен е факта, че в подрастваща и юношеска училищна възраст, учениците могат да осъзнават подобна зависимост, да правят неуспешни опити за откъсване от нея, без възможност от избавление, тъй като  именно тази фигура заменя повечето форми за удовлетворяване на емоционалните потребности.

Очевидна е връзката между зависимостта и тревожността, тъй като актуализираното  в този случай чувство за безпомощност, неспособността да се справи със ситуацията и несигурността, пораждат в човек потребност от помощ, от подкрепа от страна на другите хора и формират чувство на зависимост от тях.   Видно е и това, че тази „маска на тревожността“ най-често се среща в преходните  критични периоди – при децата на 6-7 и 13-14 години, и се проявява (за разлика от „кризата на независимостта“), като „криза на зависимостта“. Последната засяга сериозно и випускниците.

Освен посочените типове, в качеството на „маски“ на тревожността встъпват още лъжливостта и мързелът. В начална училищна възраст има много случаи на „лъжовна хиперактивност“.

„Маската“ не спасява (или недостатъчно спасява) детето или подрастващия от субективното преживяване на тревога, но на първо място тя позволява в някаква степен (по-добре или по-зле),  да се скрие тревожността от другите;  на второ място тя осигурява възможност за регулация на процеса на възникване, а впоследствие и за регулация на нивото на преживяна тревога. Тези признаци показват определено родство на тази форма  с регулируемата и компенсаторна форма на тревожност.

Известно е, че „маските на тревожността” заедно с „бягството в болестта“ най-често се описват като способ за защита. Нашите изследвания позволяват да се разшири традиционната интерпретация и да се видят „маските” на тревожността не само като защита, образувана по реактивен път, но и като способ за регулиране и компенсиране на тревогата, а впоследствие и за изграждане на тази основа работата за преодоляване на тревожността. Именно в това ние виждаме кардиналната разлика между „маските на тревожността” във вид на определени личностни черти от соматизацията на тревогата от тип „бягството в болестта“ (в някои литературни източници – „бягство от ситуацията“). Последното е доста често срещано явление и е описано подробно в литературата. „Бягство в болестта“  често се среща при децата в доучилищна и начална училищна възраст, физически слаби, с анамнеза за родови травми, преминали в ранна възраст тежки заболявания. Според нас, устойчивото преживяване на тревога способства за реално влошаване на физическото състояние, което от своя страна предполага астенизиращ характер на тревогата, т.е.  болестта може да се окаже  не средство за защита от тревогата, а просто следствие от нея.   Снижаването (минимизирането) на тревожността при заболяванията може да се постигне чрез поставяне на болния в един щадящ режим.

Анализът на формите на тревожността и свързаните с тях стихийно формиращи се способи за нейната компенсация, регулация и преодоляване показва, че при децата и подрастващите тези форми не могат да бъда описани единствено  като защити, определени чрез действието на защитни механизми. Нерядко тези способи представляват своеобразен вид елементарни, задържащи или деформирани варианти на ефективни пътища за преодоляване на трудностите, на основа на които може да се конструира работата за преодоляване тревожността.

Освен това, анализът на редица форми на тревожността показва, че самата тя нерядко изпълнява защитни функции. За това свидетелства по специално изразената амбивалентна реакция на голям брой тревожни ученици (основно подрастващи и по-големи) на предложението да участват в психологична работа за преодоляване на тревожността. Подобна реакция е характерна не само за тях, чиято тревожност ние обозначаваме като „култивирана“ или „магическа“, но дори за някои от тези, които изпитват субективно най-тежката форма – остра, открита тревожност.  На думи тази категория заявява, че желае да се избави от тревогата, но реално тяхното поведение свидетелства за активност, изразяваща се основно в косвена съпротива на тази декларация.  Тази реакция рязко отличава групата тревожни деца от тези, които изпитват само ситуативна тревожност.  Последните с готовност откликват на подобни предложения за работа, оценявайки ги наистина като способ да се научат да владеят себе си в трудни ситуации.

Поведението на тревожните деца и подрастващите, и техните изказвания показват, че те нерядко изпитват определена потребност от това преживяване, тъй като то отразява първичните представи за себе си, първичната самооценка, първичното емоционално самочувствие. Известно е, че потребността от устойчивост на „Аз-концепцията“ има две страни: едната е свързана с достигане на определено ниво на цели, които осигуряват удовлетворяващо ниво на отношение към себе си, а другата – със запазване на първичното отношение към себе си, независимо от неговите особености. С това се свърза например, известния феномен „дискомфорт на успеха“ (Дж. Аронфрид).   Може да се предполага, че за тревожните деца и подрастващите именно втората страна се оказва по-значима, тъй като с нейна помощ се осигурява стабилна и предсказуема картина на света и на своето място в него.  За тревожните деца това е особено важно, тъй като  когато се окажат в ситуации на неопределеност, неустойчивостта за тях представлява голяма трудност – дори най-малката неопределеност може рязко да усили това преживяване.

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Прихожан А.М. Психология тревожности: дошкольный и младший школьный возраст. СПб.: Питер, 2007.





 

                       1164# Тревожността през различните възрастови периоди на

                                             доучилищно и училищното детство

Тук е представен кратък текст в превод от руски език на книгата „Школьная тревожность. Диагностика, коррекция, развитие“, на А.В.Микляева, П.В.Румянцева.

Тревожността, като психично свойство притежава ярко изразена възрастова спецификация, която се открива в нейното съдържание, източници, форми за проявление и компенсация. За отделните възрастови периоди съществуват определени области от действителността, които предизвикват повишена тревога при повечето деца, независимо от реалните заплахи и в резултат възниква тревожност като устойчиво образувание.  Тези „възрастови пикове на тревожност“ детерминират възрастовите задачи на развитие (Прихожан А. М., 1998).

Сред най-общите причини за възникване на тревожност у децата в доучилищна и начална училищна възраст се класират:

-вътрешно-личностни конфликти, свързани с оценката за собствената успеваемост в различни сфери на дейност  (Кочубей Б. И., Новикова Е. В., 1988 и др.);

-нарушения във вътрешно-семейното (или вътрешно-училищното) взаимодействие, а също и във взаимодействието със съучениците (За­харов А. И., 1988; Прихожан А. М., 1998; Спиваковская А. С, 1988 и др.);

-соматични нарушения (Щербатых Ю. В., Ивлева П. И., 1998 и др.).

Тревожността се развива преди всичко тогава, когато детето е поставено в условия на конфликт, предизвикващ:

-негативни потребности, поставящи го в условия на унижение или зависимо положение;

-неадекватни, най-често повишени изисквания от родители, понякога учители;

-противоречиви изисквания, които се поставят към детето от родителите / училището / връстниците (Кочу­бей Б. И., Новикова Е. В., 1988).

В съответствие с отногенетичните закономерности на психичното развитие, може да се опишат специфични причини за възникване и поддържане на тревожност на всеки от етапите на доучилищно и училищно детство.

Доучилищната и начална училищна тревожност се явява резултат от фрустрация на потребностите за надеждност, защитеност, сигурност от страна на близкото обкръжение (това са водещи потребности за тази възраст). На практика тревожността при тази възрастова група е функция на нарушени отношения с най-близките възрастни (семейството).  За разлика от децата в доучилищна възраст, тези в начален училищен етап могат да калкулират като фактор за тревожност и учителя си.

Устойчиви личностни образувания на тревожност се създават в подрастваща и юношеска възраст. На този етап тя е производна от широк кръг социално-психични нарушения, представляващи повече или по-малко генерализирани и типизирани ситуационни реакции.  В подрастваща възраст тревожността започва да опосредства (медиира) „Аз-концепцията“ на детето, като постепенно се превръща в личностно свойство (Прихожан А. М., 1998). „Аз-концепцията“ при подрастващите е противоречива и с това предизвиква  трудности във възприятието и адекватността на оценката за собствените успехи и провали, подкрепяйки най-отрицателния емоционален опит, и конституира тревожността като личностно свойство. На тази възраст тревожността възниква като последица от фрустрация на потребността от устойчиво удовлетворително отношение към себе си, преди всичко свързано с нарушения на отношенията със значимите други.

Съществено повишаване нивото на тревожността в подрастващата възраст може да бъде свързано с психастенични акцентуации на характера, отличителна особеност на които се явяват тревожно-мнителните черти. При хората с тези личностни особености може с лекота да възникнат опасения, вълнения и страхове.  Недостатъчната увереност в себе си заставя тийнейджърът да се откаже от дейности, които субективно оценява като трудни, непостижими, плашещи го. Това е причината за понижаване критерия за претенции и желанието за постигане на резултати.  При психастеничната акцентуация е затруднено вземането на решения, защото детето се фиксира извънредно върху неблагоприятните последици, до които може да доведе едно или друго решение. Поради ниската себеувереност често могат да се наблюдават трудности в общуването, особено при постъпване (включване)  в нов колектив (група, ученически клас).  Високата тревожност способства развитието на астения и поражда психосоматични заболявания  (Венгер А. Л., 2000).

Аналогични тенденции могат да се запазят и в периода на ранното юношество. В периода 13-16 години тревожността започва да се диференцира и локализира в отделни сфери на взаимодействие на човек със света:  училището, семейството, бъдещето, самооценката и пр. Нейното проявление (или закрепване) е свързано с развитието на рефлексията, с осъзнаване противоречията (несъответствието) между своите възможности и способности от една страна и  неопределеността на жизнените цели и социалното положение – от друга.

Важно е да се подчертае, че тревожността започва да проявява своето мобилизационно влияние едва в края на подрастващата възраст, когато може да се превърне в мотив за активна дейност, подменяйки едни или други потребности, мотиви и цели на дейност. В доучилищна и начална училищна възраст тревожността предизвиква само и единствено дезорганизиращ ефект (Прихожан А. М., 1998). Страхувайки се постоянно да не допусне грешка, детето се опитва да контролира себе си („тревожен хиперконтрол“), а това води до нарушения в актуалната дейност.

Необходимо е да се подчертае, че тревожност се наблюдава както при момчетата, така и при момичетата, но специалистите са на мнение, че в доучилищна възраст много по-тревожни са момчетата. Към 9-11 годишна възраст съотношението почти се изравнява, а след 12 години настъпва рязко повишаване на тревожността при момичетата. Освен това, при момичетата по своето съдържание тревожността се различава от тази при момчетата: момичетата се вълнуват повече от взаимоотношенията с другите хора, а момчетата – от насилието във всички негови аспекти  (Захаров А. И., 1997; Кочу­бей Б. И., Новикова Е. В., 1988; Макшанцева Л. В., 1998).

В заключение следва да се отбележи следното:

-Детската тревожност на всеки етап от възрастовото развитие е специфична и е свързана с решаването на една или друга възрастова задача на развитието.

-Тревожността, като устойчива личностна черта се формира само в подрастваща възраст. До тази възраст тя е само функция на ситуации.

-Тревожността може да изпълнява мобилизираща роля, свързана с повишена ефективност в дейността, като тази функция стартира в подрастваща възраст (не и преди това).  На децата в доучилищна възраст и в начален училищен етап, тревожността се проявява единствено  със своето дезорганизиращо влияние, понижавайки продуктивността. Това е едно от обясненията за феномена на рязката промяна в поведението и отношението на тийнейджърите към училищната дейност. Неочаквано за всички (родители, учители), „внезапно“ детето се променя и от ученик неглижиращ ученическите си задължения се превръща в ученик с чувство за отговорност, проявяващ прекалено старание и усърдие, спазващ изисквания и правила на поведение. За жалост, този позитивен скок се поддържа от тревожността за допускане на неуспех, която вече се е ситуирала като устойчива личностна черта.  На този възрастов етап и може би малко преди това изпъква важното мястото и роля  на училищния психолог, който единствен може да дешифрира причините за промяната и да се намеси за корекция на високата тревожност.

-В училищна възраст (среден етап на обучение) по-високо ниво на тревожност се наблюдава при момичетата в сравнение с момчетата.

Превод от руски, Кунчев.

: Микляева А. В., Румянцева П. В. Школьная тревожность: диагностика, профилактика, кор¬рекция. — СПб.: Речь, 2004.

                  1172# Тест за родители: „Кой формира у детето чувство за вина?

                                                       Не сте ли самите вие?

                                                                 (Е.П.Ильин)

Този тест може да Ви помогне да разберете дали имате чувство за мярка, когато учите детето си да разпознава „какво е добро и какво е лошо“. Въпросите в теста са разположени във възходяща градация в зависимост от възрастта на детето, като се стига до подрастваща възраст.

Инструкция: Предлагаме Ви 13 ситуации. За всяка от тях има посочени два отговора. От Вас се иска да изберете един от тях – този, който в най-голяма степен може да се отнесе за Вас. Избраните отговори обградете с кръгче.

Въпросник:

1.Вашето малко дете вече знае как да каже, че иска да отиде на тоалетна, но се случва да „сгреши“ и днес е намокрило панталоните си. Какво ще му кажете:

а) „Добрите детски панталони не стоят мокри“.

б) „Хайде да те преоблека, трябва да бъдеш сух.“

2.Позната лелка пита детето: „Кого обичаш повече: мама или татко?“ Детето мълчи. Какво ще отговорите Вие на лелката:  

а) „Хайде, кажи на лелката,  кого обичаш повече?“

б) „А Вие кой от краката си обичате повече – левия или десния?“

3.През уикенда вие решавате, че е време да се въведе ред в детската стая и да говорите за това с детето. Вие работите заедно с него. Изведнъж обаче забелязвате, че детето, вместо да събира и подрежда играчките, изважда конструктор и с ентусиазъм започва да строи нещо.  Какво правите:

а) Въздържате възмущението си и обяснявате, че така не се въвежда ред.

б) Ще позволите да си поиграе известно време и след това ще му предложите да продължи подреждането (почистването); считате, че в края на краищата вината е Ваша – трябва да контролирате този процес.

4. Ставате свидетел как детето Ви крещи в истерия на улицата. Вие го хващате и  бързо го прибирате вкъщи. Имате намерение да го накажете. Какво ще му кажете:

а) „Ти си лошо момче (момиче), сега седни и помисли.“

б) „Ти постъпи  (постъпила) лошо, сега седни и помисли.“ 

5.На гости в домът Ви е пристигнала добра Ваша приятелка.  Докато Вие с нея си бъбрите в кухнята, Вашето дете в коридора е „нарисувало“ с водни боички новите велурени обувки на гостенката. Какво ще направите когато приятелката Ви си тръгне:

а) Ще му покажа ъгъла (или ще му покажа „наказателния“ стол).

б) Ще му кажа, че сега няма да мога да му разказвам приказки, защото ще трябва да отида да спечеля пари за нови обувки на приятелката си.

6. Днес детето Ви вкъщи буквално не е на себе си, то прави каквото си иска, въпреки Вашите забележки и призиви да се укроти.  Вие не се въздържате и му казвате: „Ще видя как ще се държиш, когато си тръгна от теб“. Изведнъж се чува телефонно позвъняване и се оказва, че трябва спешно да излезете. Как ще съобщите това на детето:

а) „Както преди малко ти казах, сега точно това ще направя“.

б) „Извинявай, пошегувах се преди малко, но се надявам докато се върна този тайфун  да се е успокоил.“

7.Ако детето Ви вдига голям шум, каква забележка е най-добре да направите:  

а) Можеш и още по-силно.

б) Можеш и по-тихо.

8. Започнали сте да готвите пилешка супа, но изведнъж се налага да излезете. Обръщате се към детето и го молите, да изключи след 15 минути котлона, но то е забравило. Какво ще му кажете:

а) „Сега цялото семейство остана без обяд“

б) „Сега ще трябва да спасяваме пилето, продължавай, а аз ще помагам.“  

9. Когато детето Ви е непослушно и прави всичко наопаки, казвате ли му: „Махни се, не те обичам.“

а) Да, случва се.

б) Никога.

10. Да предположим, че Вие имате навик твърде често да миете ръцете си или непрекъснато да се връщате и проверявате дали сте изключили печката (ютията, заключили вратата). Считате ли, че детето ще „наследи“ това?   

а) Не.

б) Да, при него (нея) има нещо такова.

11. Мислено упреквате ли детето си, че заради него се лишавате от нещо хубаво и желано от Вас (например, от свободата си да се занимавате с нещо):

а) Да, и то доста често.

б) Да, понякога се случва, когато това желано нещо много ми липсва.  

12. Детето Ви се е сдърпало със съученик и на следващия ден не желае да отиде на училище. Синът (дъщерята) Ви е много разстроен (а) и Вие подозирате какво стои зад това. Вие:

а) Използвате момента, за да му напомните за вредата от такива конфликти.

б) Предлагате му да се обади в училището, да обясни какъв е случая и да се извини.

13.Според Вас отговорът на  кой въпрос е по-важен?  

а) “Кой е виновен?“

б) „Какво да се прави?“

Обработка на резултатите

Изчислете и сумирайте отделно отговорите   „а“  и отговорите „б“ .

Ако отговорите „а“ са повече от отговорите „б“:

Вие вменявате на детето си чувство за вина. Вие често го обвинявате, но си задайте въпроса, дали първо не трябва да обвините себе си? Самият (самата) Вие често изпитвате чувство за вина и  тогава ставате или много „твърди“ или много „меки“, а всичко което е „много“ е вредно за организма.  Едва ли си струва да подхождате толкова „твърдо“ при възпитанието.  Разберете, че не трябва да изкоренявате нищо – и във Вас, както и в него има някои „грешни“ черти и навици. Протестът и възмущението си обаче можете да изразявате по-меко и по-коректно. По-важно е да сте последователни в тези свои искания. И между другото, простете на себе си за това, че до сега не сте си прощавали. Изкоренете от самия себе си мисълта „Не мога да си простя, че …“

Ако отговорите „а“ са равни на отговорите „б“ :

Във Вашите възпитателни методи има някаква странност (особеност). Вие приемате добро поведение за даденост, а лошото за наказуемо.  В резултат на това вие „не хвалите“ детето достатъчно за добрите му постъпки. По този начин съзнателността може да прерасне в чувство за вина, а вината да направи детето комплексиран възрастен, който е задължен на всички. Започнете със себе си и се опитайте да се отървете от чувството си за вина. Отпуснете се и се научете да прощавате. Бъдете снизходителен. И с времето детето Ви също ще се промени.

Ако отговорите „б“ са повече от отговорите „а“ :

Определено няма опасност да формирате чувство за вина във Вашето дете.  То разчита на вашето разбиране и подкрепа, а ако се чувства виновно, то се старае да се поправи.  Хубавото е, че Вие му давате възможност за избор, като поставяте акцент върху доброто, а не върху лошото.  Освен това, чувството Ви за хумор в много случаи Ви спасява, т.е. защо е необходимо да се самобичувате, когато можете да се усмихвате.  Разбира се, не бива да изпадате в другата крайност.  Не забравяйте, че пълното отсъствие на чувство за вина, вече означава безсъвестност. Когато чувството за вина има мяра, т.е. намира се в рамките и се управлява от съвестта, тогава то има конструктивно влияние върху поведението на детето – подтиква го към самонаблюдение, мотивира го към самокорекция, респ. положително развитие.

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Ильин Е.П. — «Психология совести. Вина, стыд, раскаяние»

                             1170# Методика за оценка на съвестност/чувство за вина

                                                                        (Е. П. Ильин)

Методиката е разработена от Е.П. Ильин и има за цел установяване склонността на човек да изпитва чувство за вина.  При съставяне на въпросника някои от твърденията са взети  от методиката на Бъс-Дюрки (скалата за вина).  За маскировка на целите на методиката, в стимулния материал има неутрални твърдения.

Инструкция:  Предлагаме Ви да отговорите на списък с твърдения, касаещи чувствата на човек при различни ситуации.  Ако сте съгласен с твърдението, т.е. преживявате чувствата, посочени в него, поставете пред номера му знак „+“ , а ако не сте съгласен – поставете знак „–„.

Стимулен материал:

1.Когато се случва да заблудя някого, винаги изпитвам мъчително угризение на съвестта.  

2.Повече ми харесва да съзерцавам картина с изображение на природата, отколкото с изображение на сцена от живота.  

3.Хората, които се опитват да  заобикалят и измъкват от работа, трябва да имат чувство за вина.

4.Често човек се разболява, само защото гледа песимистично на живота. 

5.За да постигнеш нещо в живота, трябва да положиш големи усилия.  

6.Съвестта – това е измислица на хората.  

7.Несъвършеният човек никога не е истински щастлив. 

8.Много пъти правя така, че впоследствие съжалявам.  

9.Всеки човек е това, което самия той мисли че е.  

10.Когато се случи така, че обидя някого, дълго време след това се чувствам виновен.  

11.Там където няма проблеми, няма и интересен живот.  

12.Угнетява ме фактът, че правя (направих) твърде малко за моите родители.  

13.Животът трябва да се възприема такъв какъвто е, а не какъвто искаш да го видиш.  

14.В детството си, когато набиех някого или му вземах играчката, никога не съм съм съжалявал за направеното.  

15.Всяка ситуация има своите положителни и отрицателни страни.

16.Искам да стане така, че греховете ми да бъдат опростени.  

17.Лозунгът „Който не работи – не трябва да яде“, е абсолютно правилен.  

18.Угризението на съвестта рядко ме спохожда.  

19.Там където има бодрост на духа, там няма място за болест и тъга.  

20.Само когато човек решава проблемите, той може да се развива като личност.  

21.Когато постъпя неправилно, ме измъчва съвестта.  

Обработка на резултатите

Оценяват се с 1 бал положителните отговори на твърдения № 1, 3, 8, 10, 12, 14, 16 и  отрицателните отговори за твърдения № 6, 18, 21. Отговорите на останалите твърдения, които не съответстват с ключа – не се отчитат.

Изчислената обща сума в балове е минимум – 0; максимум – 10 бала.  Колкото е по-голяма сумата, толкова е по-изразен показателя съвестност, респ. склонността към вина.

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Ильин Е.П. — «Психология совести. Вина, стыд, раскаяние»

                             1110# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                                (Филми –Посттравматично разстройство и депресия)

Забележка: Наименованията на филмите са на руски и английски език.

Тематични филми – Посттравматично разстройство и депресия

1.Верно, безумно, глубоко (Truly Madly Deeply), реж. Энтони Мингелла, 1990.

2.Высокая цена жизни (The High Cost of Living), реж. Дебора Чоу, 2010.

3.Жажда, реж. Дмитрий Тюрин, 2013.

4.Искусство негативного мышления (Kunsten е tenke negativt), реж. Бард Брейен, 2006.

5.Марта Марси Мэй Марлен (Martha Marcy May Marlene), реж. Шон Даркин, 2011.

6.Мгновения жизни (The Life Before Her Eyes), реж. В.Перельман, 2007.

7.Незнакомка (La sconosciuta), реж. Джузеппе Торнаторе, 2006.

8.Норвежский лес (Noruwei no mori), реж. Чан Ань Хунг, 2010.

9.Останься (Stay), реж. Марк Форстер, 2005.

10.Отступление (Backtrack), реж. Майкл Петрони, 2014.

11.Полет длиною в жизнь (Winged Creatures), реж. Роуэн Вудс, 2008.

12.Принцесса и воин (Der Krieger und die Kaiserin), реж. Том Тыквер, 2000.

13.Проблеск гениальности (Flash of Genius), реж. Марк Абрахам, 2008.

14.Пташка (Birdy), реж. А.Паркер, 1984.

15.Хешер (Hesher), реж. Спенсер Сассер, 2010.

                             1109# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                                                (Филми –Тийнейджъри, депресия)

Забележка: Наименованията на филмите са на руски и английски език.

Тематични филми – Тийнейджъри, депресия.

1.А если это любовь, реж. Юлий Райзман, 1961.

2.Вам и не снилось, реж. Илья Фрэз, 1980.

3.В моей смерти прошу винить Клаву К., реж. Николай Лебедев, Эрнест Ясан, 1979.

4.Второй шанс (Gridiron Gang), реж. Фил Джоану, 2006.

5.Гарольд и Мод (Harold and Maude), реж. Хэл Эшби, 1971.

6.Генералы песчаных карьеров (The Sandpit Generals), реж. Холл Бартлетт, 1971.

7.Город Бога (Cidade de Deus), реж. Фернанду Мейреллиш, Катя Лунд, 2002.

8.Девственницы-самоубийцы (The Virgin Suicides), реж. С.Коппола, 1999.

9.Держи ритм (Take the Lead), реж. Лиз Фридлендер, 2006.

10.Дикая природа Джеймса (All the Wilderness), реж. Майкл Джонсон, 2014.

11.Дикая собака Динго, реж. Юлий Карасик, 1962.

12.Дневник баскетболиста (The Basketball Diaries), реж. С.Кэлверт, 1995.

13.Дорогая Елена Сергеевна, реж. Эльдар Рязанов, 1988.Заклинатель лошадей (The Horse Whisperer), реж. Р.Редфорд, 1998.

14.Заложница (Taken), реж. Пьер Морель, 2007.

15.Зал самоубийц (Sala samobуjcуw), реж. Ян Комаса, 2011.

16.Запах женщины (Scent of a Woman), реж. Мартин Брест, 1992.

17.Зло (Ondskan), реж. Микаэль Хофстрем, 2003.

18.Зона военных действий (The War Zone), реж. Тим Рот, 1998.

19.Императорский клуб (The Emperor’s Club), реж. Майкл Хоффман, 2002.

20.Класс коррекции, реж. Иван И. Твердовский, 2014.

21.Клетка для канареек, реж. Павел Чухрай, 1983.

22.Когда я стану великаном, реж. Инна Туманян, 1979.Комната Марвина (Marvin`s Room), реж. Дж.Зэкс, 1996.

23.24.Красные браслеты (Polseres vermelles), реж. Пау Фрейксас, Ориоль Феррер, Марта Паисса, 2011

25.Красные браслеты (Red Band Society), реж. Джейсон Энслер, Дэн Лернер, Триша Брок, 2014

26.Кровь пеликана (Pelican Blood), реж. Карл Голден, 2010.

27.Кто, если не мы, реж. Валерий Приёмыхов, 1998.

28.Куколка, реж. Исаак Фридберг, 1988.

29.Курьер, реж. Карен Шахназаров, 1986.

30.Лиля навсегда (Lilja 4-ever), реж. Лукас Мудиссон, 2002.

31.Лицом к лицу (Mouth to Mouth), реж. Элисон Мюррэй, 2004.

32.Мальчик и девочка, реж. Юлий Файт, 1966.

33.Марта Марси Мэй Марлен (Martha Marcy May Marlene), реж. Шон Даркин, 2011.

34.Металлистка (Mбlmhaus), реж. Рагнар Брагасон, 2013.

35.Мирный воин (Peaceful Warrior), реж. Виктор Сальва, 2006.

36.Найти Форрестера (Finding Forrester), реж. Гас Ван Сент, 2000.

37.Нация прозака (Prozac Nation), реж. Э.Шёлдбьерг, 2001.

38.Нетипи́чный (Atypical), реж. Майкл Патрик Джэнн, Джо Кесслер, Сет Гордон, …, 2017-2018.

39.Никогда не сдавайся (Never Back Down), реж. Джефф Уодлоу, 2008.

40.Одержимость (Whiplash), реж. Дэмьен Шазелл, 2013.

41.Основные принципы добра (The Fundamentals of Caring), реж. Роб Барнетт, 2015.

42.Отчим (Beau-pиre), реж. Бертран Блие, 1981.

43.Пало-Альто (Palo Alto), реж. Джиа Коппола, 2013.

44.Пацаны, реж. Динара Асанова, 1983.

45.Педагогическая поэма, реж. Алексей Маслюков, Мечислава Маевская, 1955.

46.Писатели свободы (Freedom Writers), реж. Р. ЛаГравенес, 2007.

47.Подари мне убежище (Gimme Shelter), реж. Рон Краусс, 2013.

48.Подранки, реж.Николай Губенко, 1976.

49.Прерванная жизнь (Girl, Interrupted), реж. Джеймс Мэнголд, 1999.

50.Приговор (Winslow Boy), реж. Д.Мамет, 1999.

51.Путевка в жизнь, реж. Николай Экк, 1931.

52.Республика Шкид, реж. Геннадий Полока, 1966.

53.Розыгрыш, реж. Владимир Меньшов, 1976.Сейчас самое время (Now Is Good), реж. Ол Паркер, 2012.

54.Семь нянек, реж. Ролан Быков, 1962.

55.Сильная женщина (Riding in Cars with Boys), реж. Пенни Маршалл, 2001.

56.Сокровище (Precious), реж. Ли Дэниелс, 2009.

57.Способный ученик (Apt Pupil), реж. Брайан Сингер, 1997.

58.Сто дней после детства, реж. Сергей Соловьев, 1975.

59.Тинейджер на миллиард (Top Secret: Wai Roon Pun Lan), реж. Сонгиос Сугмаканан, 2011.

60.Тренер (McFarland, USA), реж. Ники Каро, 2014.

61.Убийцы фазанов (Fasandrжberne), реж. Миккель Нёргор, 2014.

62.Усатый нянь, реж. Владимир Грамматиков, 1977.

63.Уроки вождения (Driving Lessons), реж. Джереми Брок, 2006.

64.Хороший мальчик (Beautiful Boy), реж. Шон Ку, 2010.

65.Чат (Chatroom), реж. Хидео Наката, 2010.

66.Человек без лица (The Man Without a Face), реж. Мэл Гибсон, 1993.

67.Черный шар (The Black Balloon), реж. Элисса Даун, 2008.

68.Чучело, реж. Ролан Быков, Аркадий Хайт, 1983.

69.Школьный вальс, реж. Павел Любимов, 1977.

70.Это очень забавная история (It’s Kind of a Funny Story), реж. Анна Боден, Райан Флек, 2010.

71.Я вас любил, реж. Илья Фрэз, 1967.

72.13 причин Почему (13 Reasons Why), реж. Кайл Патрик Альварез, Грегг Араки, Карл Франклин и др., 2017.

                        1108# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                                           (Филми – Отношения „мъже-жени“)

Забележка: Наименованията на филмите са на руски и английски език.

Тематични филми – Отношения „Мъже-жени“

1.Безумие (Asylum), реж. Дэвид Маккензи, 2005.

2.Большие глаза (Big Eyes), реж. Тим Бёртон, 2014.

3.Век Адалин (The Age of Adaline), реж. Ли Толанд Кригер, 2015.

4.Весенние надежды (Hope Springs), реж. Дэвид Фрэнкел, 2012.

5.Влюбленные (Falling in Love), реж. Улу Гросбард, 1984.

6.Влюблен по собственному желанию, реж. Сергей Микаэлян, 1982.

7.Выбор (The Choice), реж. Росс Кац, 2016.

8.Город ангелов (City of Angels), реж. Б.Силберлинг, 1998.

9.Дни вина и роз (Days of Wine and Roses), реж. Блейк Эдвардс, 1962.

10.Дорога перемен (Revolutionary Road), реж. Сэм Мендес, 2008.

11.Запах женщины (Profumo di donna), реж. Дино Ризи, 1974.

12.Интуиция (Serendipity), реж. П.Чеслом, 2001.

13.Когда Гарри встретил Салли (When Harry met Sally), реж. Р.Райнер, 1998.

14.Королевский роман (En kongelig affжre), реж. Николай Арсель, 2012.

15.Любите ли вы Брамса? (Goodbye Again), реж. Анатоль Литвак, 1961.

16.Любовь (Amour), реж. Михаэль Ханеке, 2012.

17.Любовь (Love), реж. Гаспар Ноэ, 2015.

18.Любовь по правилам… и без (Something`s Gotta Give), реж. Н.Мейерс, 2003.

19.Любовь приходит тихо (Love Comes Softly), реж. Майкл Лэндон мл., 2003.

20.Москва слезам не верит, реж. Владимир Меньшов, 1979.

21.Мосты округа Мэдисон (The Bridges of Madison Couty), реж. К.Иствуд, 1995.

22.Мужчина и женщина (Un homme et une femme), реж. Клод Лелуш, 1966.

23.На золотом пруду (On Golden Pond), реж. Марк Райделл, 1981.

24.Открытые сердца (Elsker dig for evigt), реж. Сюзанна Бир, 2002.

25.Отчим (Beau-pиre), реж. Бертран Блие, 1981.

26.Перед полуночью (Before Midnight), реж. Ричард Линклейтер, 2013.

27.Последнее пристанище (Last Resort), реж. Павел Павликовский, 2000.

28.Последний шанс Харви (Last Chance Harvey), реж. Джоэл Хопкинс, 2008.

29.Последняя любовь на Земле (Perfect Sense), реж.Дэвид МакКензи, 2011.

30.Привидение (Ghost), реж. Дж.Цукер, 1990.

31.Прошлой ночью в Нью-Йорке (Last Night), реж. Мэсси Таджедин, 2009.

32.Реальная любовь (Love Actually), реж. Р.Кертис, 2003.

33.Ревность (Heartburn), реж. М.Николс, 2001.

34.Романс о влюбленных, реж. Андрей Кончаловский, 1974.

35.Сирано де Бержерак (Cyrano de Bergerac), реж. Жан-Поль Раппно, 1990.

36.С первого взгляда (At First Sight), реж. Ирвин Уинклер, 1999.

37.Стэнли и Айрис (Stanley & Iris), реж. Мартин Ритт, 1989.

38.Тайная жизнь слов (The Secret Life of Words), реж. Изабель Койшет, 2005.

39.Ты встретишь таинственного незнакомца (You Will Meet a Tall Dark Stranger), реж. Вуди Аллен,  2010.

40.Фрэнки и Джонни (Frankie and Johnny), реж. Г.Маршалл, 1991.     

41.Цена страсти (The Ledge), реж. Мэтью Чэпмен, 2011.

42.Частица вселенной, реж. Алена Званцева, 2016.

                             1107# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                                               (Филми – Емиграция, имиграция)

Забележка: Наименованията на филмите са на руски и английски език.

Тематични филми – Емиграция, имиграция

1.Америка, Америка (America America), реж. Элиа Казан, 1963.

2.Бег, реж. Александр Алов, Владимир Наумов, 1970.

3.Без имени (Sin nombre), реж. Кэри Фукунага, 2009.

4.Берега в тумане, реж. Юлий Карасик, 1985.

5.Более странно, чем в раю (Stranger Than Paradise), реж. Джим Джармуш, 1984.

6.Бруклин (Brooklyn), реж. Джон Краули, 2015.

7.В Америке (In America), реж. Джим Шеридан, 2002.

8.Восток есть Восток (East Is East), реж. Дэмьен О’Доннелл, 1999.

9.Всех, кого люблю, возьму с собой, реж. Григорий Рябушев, 2012.

10.Далеко-далеко (Far and Away), реж. Рон Ховард, 1992.

11.Дипан (Dheepan), реж. Жак Одиар, 2015.

12.Дом из песка и тумана (House of Sand and Fog), реж. В.Перельман, 2003.

13.Гавр (Le Havre), реж. Аки Каурисмяки, 2011.

14.Горы могут уйти (Shan He Gu Ren), реж. Цзя Чжанкэ, 2015.

15.Гости моего отца (Les Invitйs de mon pиre), реж. Анн Лё Ни, 2010.

16.Господин Лазар (Monsieur Lazhar), реж. Филипп Фалардо, 2011.

17.Грязные прелести (Dirty Pretty Things), реж. Стивен Фрирз, 2002.

18.Добро пожаловать (Welcome), реж. Филипп Лиоре, 2009.

19.Его зовут Самба (Samba), реж. Оливье Накаш, Эрик Толедано, 2014.

20.Замечательная жизнь (Une vie meilleure), реж. Седрик Кан, 2011.

21.Зеленая карта (Green Card), реж. Питер Уир, 1990.

22.Золотая клетка (La jaula de oro), реж. Диего Кемада-Диес, 2013.

23.Игра (Play), реж. Рубен Эстлунд, 2011.

24.Испанки в Париже (Espaсolas en Parнs), реж. Роберто Бодегас, 1971.

25.Иммигрант (The Immigrant), реж. Джош Леви, 2012.

26.Иммигрант (The Immigrant), реж. Чарльз Чаплин, 1917.

27.Иммигранты (Immigrants (L.A. Dolce Vita)), реж. Габор Чупо, 2008.

28.Импорт/экспорт (Import/Export), Ульрих Зайдль, 2007.

29.Интердевочка, реж. Петр Тодоровский, 1989.

30.Испанский английский (Spanglish), реж. Джеймс Л. Брукс, 2004.

31.Класс (Entre les murs), реж. Лоран Канте, 2008.

32.Крестный отец (The Godfather), реж. Френсис Форд Коппола.

33.Кушетка в Нью-Йорке (Un divan a New York), реж. Шанталь Акерман

34.Лиля навсегда (Lilja 4-ever), реж. Лукас Мудиссон, 2002.

35.Лучшая жизнь (A Better Life), реж. Крис Вайц, 2011.

36.Любовники (Lovers), реж. Жан-Марк Барр, Паскаль Арнольд, 1999.

37.Мигранты, реж. Валерий Приемыхов, 1991.

38.Молчание Лорны (Le silence de Lorna), реж. Жан-Пьер Дарденн, Люк Дарденн, 2008.

39.Москва на Гудзоне (Moscow On The Hudson), реж. Пол Мазурски, 1984.

40.Москита и Мари (Mosquita y Mari), реж. Аврора Герерро, 2012.

41.Незнакомка (La sconosciuta), реж. Джузеппе Торнаторе, 2006.

42.Ненависть (La haine), реж. Матьё Кассовиц, 1995.

43.Новый свет (Nuovomondo), реж. Эмануэле Криалезе, 2006.

44.Ностальгия, реж. Андрей Тарковский, 1983.

45.Обещание (La promesse), реж. Жан-Пьер и Люк Дарденны, 1996.

46.Огонь в море (Fuocoammare), реж. Джанфранко Рози, 2016.

47.Она, реж. Лариса Садилова, 2013.

48.Паспорт, реж. Георгий Данелия, 1990.

49.Пелле-завоеватель (Pelle Erobreren), реж. Билле Аугуст, 1987.

50.Переправа (Crossing Over), реж. Уэйн Крамер, 2008.

51.Переселенец, реж. Евгений Эпштейн, 2009.

52.Под одной луной (La Misma Luna), реж. Патрисия Ригген, 2007.

53.Поездка в Америку (Coming to America), реж. Джон Лэндис, 1988.

54.Посетитель (The Visitor), реж. Том МакКарти, 2007.

55.Последнее пристанище (Last Resort), реж. Павел Павликовский, 2000.

56.Последний урок (La journйe de la jupe), реж. Жан-Поль Лильенфельд, 2008.

57.Прах Анджелы (Angela’s Ashes), реж. Алан Паркер, 1999.

58.Просто Америка (Tiszta America), реж. Петер Готар, 1987.

59.Приди, увидь и стань (Va, vis et deviens), реж. Раду Михайляну, 2005.

60.Рождённые ветром (Sweet Land), реж. Али Селим, 2005.

61.Роковая страсть (The Immigrant), реж. Джеймс Грэй, 2013.

62.Рэгтайм (Ragtime), реж. Милош Форман, 1981.

63.Семья Перес (The Perez Family), реж. Мира Наир, 1995.

64.Сладкий рейс (La nave dolce), реж. Даниэле Викари, 2012.

65.Спецрейс (Vol special), реж. Фернан Мельгар, 2011.

66.Таинственный поезд (Mystery Train), реж. Джим Джармуш, 1989.

67.Тезки (The Namesake), реж. Мира Наир, 2006.

68.Терминал (The Terminal), реж. Стивен Спилберг, 2004.

69.Тренер (McFarland, USA), реж. Ники Каро, 2014.

70.Хлеб и розы (Bread and Roses), реж. Кен Лоуч, 2000.

71.Эмигрант (L’emigrante), реж. Паскуале Феста Кампаниле, 1973.

72.Эмигранты (Utvandrarna), реж. Ян Труэль, 1971.

73.Этот свободный мир (It’s a Free World…), реж. Кен Лоуч, 2007.

74.15 минут славы (15 Minutes), реж. Джон Херцфелд

                            1106# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                                                    (Филми – Лидерство, власт)

Забележка: Наименованията на филмите са на руски и английски език.

Тематични филми – Лидерство, власт

1.Агора (Agora), реж. Алехандро Аменабар, 2009.

2.Александр (Alexander), реж. Оливер Стоун,  2004.

3.Амадей (Amadeus), реж. Милош Форман, 1984.

4.Апокалипсис. Откровения Иоанна Богослова (San Giovanni — L’apocalisse), реж. Раффаэле Мертес, 2000.

5.Бекет (Becket), реж. Питер Гленвилл, 1964.

6.В лучах славы (Friday Night Lights), реж. Питер Берг, 2004.

7.Второй шанс (Gridiron Gang), реж. Фил Джоану, 2006.

8.Гангстер (American Gangster), реж. Ридли Скотт, 2007.

9.Ганди (Gandhi), реж. Р.Аттенборо, 1982.

10.Гладиатор (Gladiator), реж. Ридли Скотт, 2000.

11.Гленгарри Глен Росс — Американцы (Glengarry Glen Ross), реж. Джеймс Фоули, 1992.

12.Джобс: империя соблазна (jOBS), реж. Джошуа Майкл Штерн, 2013.

13.Джой (Joy), реж. Дэвид О. Расселл, 2015.

14..Джузеппе Москати: Исцеляющая любовь (Giuseppe Moscati: L’amore che guarisce), реж. Джакомо Кампиотти, 2007.

15.Елизавета (Elizabeth), реж. Ш.Капур, 1998.

16.Жанна Д`Арк (Goan of Ark), 1999.

17.Жанна Д`Арк (Goan of Ark), реж. Люк Бессон.

18.Игра по чужим правилам (Glory Road), реж. Джеймс Гартнер, 2006.

19.Имя Розы (Der Name der Rose), реж. Жан-Жак Анно, 1986.

20.Каждое воскресенье (Any Given Sunday), реж. Оливер Стоун, 1999.

21..Король говорит! (The King’s Speech), реж. Том Хупер, 2010.

22.Крестный отец 1-3 (The Godfather), реж. Ф.Коппола.

23..Кундун (Kundun), реж. Мартин Скорсезе, 1997.

24..Лев зимой (The Lion in Winter), реж. Энтони Харви, 1968.

25.Леди Джейн (Lady Jane), реж. Тревор Нанн, 1985.

26.Москва слезам не верит, реж. Владимир Меньшов, 1979.

27.Мы — одна команда (We Are Marshall), реж. МакДжи, 2006.

28.Норма Рэй (Norma Rae), реж. Мартин Ритт, 1979.

29.Одержимость (Whiplash), реж. Дэмьен Шазелл, 2013.

30.Паттон (Patton), реж. Франклин Шаффнер, 1970.

31.Плутовство (Wag the Dog), реж. Барри Левинсон, 1997.

32.Профессионал (Le professionnel), реж. Ж.Лотнер, 1981.

33.Пятая власть (The Fifth Estate), реж. Билл Кондон, 2013.

34..Слишком крут для неудачи (Too Big to Fail), реж. Кертис Хэнсон, 2011.

35..Спасти рядового Райана (Saving Private Ryan), реж. С.Спилберг, 1998.

36.Список Шиндлера (Shindler`s list), реж. С.Спилберг, 1993.

37.Страсти Христовы (The Passion of the Christ), реж. Мэл Гибсон, 2004.

38.Схватка (The Grey), реж. Джо Карнахан, 2011.

39.Тренер Картер (Coach Carter), реж. Т.Картер, 2005.

40.Убить дракона, реж. Марк Захаров, 1988.

41..Удивительная легкость (Amazing Grace), реж. М.Эптед, 2006.

42.Уолл-стрит (Wall Street), реж. Оливер Стоун, 1987.

43..Фауст, реж. Александр Сокуров, 2011.

44.Хозяйка детского дома, реж. Валерий Кремнев, 1983.

45..Человек, который изменил все (Moneyball), реж. Беннетт Миллер, 2011.

46.Человек на все времена (A Man for All Seasons), реж. Фред Циннеман, 1966.

47..Шпионский мост (Bridge of Spies), реж. Стивен Спилберг, 2015.

48.Экипаж (Flight), реж. Роберт Земекис, 2012.

49.Ярость (Fury), реж. Дэвид Эйр, 2014.

50..42, реж. Брайан Хелгеленд, 2013.

51.33 (The 33), реж. Патрисия Ригген, 2014.

52.1492: Завоевание рая (1492: Conquest of Paradise), реж. Р.Скотт, 1992.

                         1105# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                    (Филми – Алкохолизъм, наркомания, игрова зависимост,

                                           интернет зависимост, съзависимост)

Забележка: Наименованията на филмите са на руски и английски език.

Тематични филми – Алкохолизъм, наркомания, игрова, интернет зависимости, съзависимост)

1.Больница Никербокер (The Knick), реж. Стивен Содерберг, 2014.

2.Большие глаза (Big Eyes), реж. Тим Бёртон, 2014.      

3.Дикая (Wild), реж. Жан-Марк Валле, 2014.

4.Дневник баскетболиста (The Basketball Diaries), реж. С.Кэлверт, 1995.

5.Дни вина и роз (Days of Wine and Roses), реж. Блейк Эдвардс, 1962.

6.Друг, реж. Леонид Квинихидзе, 1987.

7.Зал самоубийц (Sala samobуjcуw), реж. Ян Комаса, 2011.

8.Игрок (The Gambler), реж. Карел Рейш, 1974.

9.Игрок (The Gambler), реж. Руперт Уайатт, 2014.

10.Когда деревья были большими, реж. Лев Кулиджанов, 1961.

11.Кокаин (Blow), реж. Тед Демме, 2001.

12.Крупная ставка (Even Money), реж. Марк Райделл, 2005.

13.Меня зовут Билл У (My Name Is Bill W.), реж. Дэниель Петри, 1989.

14.Морфий, реж. Алексей Балабанов, 2008.

15.Нация прозака (Prozac Nation), реж. Э.Шёлдбьерг, 2001.

16.Области тьмы (Limitless), реж. Нил Бергер, 2011.

17.Патрик Мелроуз (Patrick Melrose), реж. Эдвард Бергер, 2018.

18.Потерянный уик-энд (The Lost Weekend), реж. Билли Уайлдер, 1945.

19.Прах Анджелы (Angela’s Ashes), реж. Алан Паркер, 1999.

20.Реквием по мечте (Requiem for a Dream), реж. Д.Аронофски, 2000.

21.Связи нет (Disconnect), реж. Генри Алекс Рубин, 2012.

22.Убийцы фазанов (Fasandrжberne), реж. Миккель Нёргор, 2014.

23.Уличный кот по кличке Боб (A Street Cat Named Bob), реж. Роджер Споттисвуд, 2016.

24.Чат (Chatroom), реж. Хидео Наката, 2010.

25.Элементарно (Elementary), реж. Джон Полсон, Гай Ферленд, Кристин Мур и др., 2012 -…

26.13 грехов (13 Sins), реж. Даниэль Штамм, 2013.

                           1104# Кинотренинг и кинотерапия – тематични програми

                                        (Филми – Приятелство и  взаимопомощ)

Забележка: Наименованията на филмите са на руски и английски език.

Тематични филми – Приятелство и  взаимопомощ

1.А в душе я танцую (Inside I’m Dancing), реж. Дэмиен О Доннелл, 2004.

2.Босиком по мостовой (Barfuss), реж. Тиль Швайгер, 2005.

3.Великан (The Mighty), реж. Питер Челсом, 1998.

4.Гавр (Le Havre), реж. Аки Каурисмяки, 2011.

5.Двое в городе (Deux hommes dans la ville), реж. Жозе Джованни, 1973.

6.Девушка на мосту (La fille sur le pont), реж. Патрис Леконт, 1997.

7.Диалог с моим садовником (Dialogue avec mon jardinier), реж. Жан Бекер, 2007.

8.Дорогой Фрэнки (Dear Frankie), реж. Шона Ауэрбак, 2003.

9.Есть мечты — будут и путешествия (Have Dreams, Will Travel), реж. Брэд Айзекс, 2007.

10.Запах женщины (Profumo di donna), реж. Дино Ризи, 1974.

11.Запах женщины (Scent of a Woman), реж. Мартин Брест, 1992.

12.Заплати другому (Pay It Forward), реж. Мими Ледер, 2000.

13.Звездочки на земле (Taare Zameen Par), реж. Аамир Кхан, Амол Гуптэ, 2007.

14.Игрушка (Le jouet), реж. Ф.Вебер, 1976.

15.Кадры (The Internship), реж. Шон Леви, 2013.

16.Каток и скрипка, реж. Андрей Тарковский, 1961.

17.Король говорит! (The King’s Speech), реж. Том Хупер, 2010.

18.Кто, если не мы, реж. Валерий Приёмыхов, 1998.

19.Молодость (Youth), реж. Паоло Соррентино, 2015.

20.Москва слезам не верит, реж. Владимир Меньшов, 1979.

21.Мэри и Макс (Mary and Max), реж. Адам Бенжамин Эллиот, 2009.

22.Найти Форрестера (Finding Forrester), реж. Гас Ван Сент, 2000.

23.На обочине (Sideways), реж. Александр Пэйн, 2004.

24.Невезучие (La chиvre), реж. Франсис Вебер, 1981.

25.Невидимая сторона (The Blind Side), реж. Джон Ли Хэнкок, 2009.

26.Несколько хороших парней (A Few Good Men), реж. Роб Райнер, 1992.

27.Основные принципы добра (The Fundamentals of Caring), реж. Роб Барнетт, 2015.

28.Отточенное лезвие (Sling Blade), реж. Билли Боб Торнтон, 1995.

29.Побег из Шоушенка (The Shawshank Redemption), реж. Фрэнк Дарабонт, 1994.

30.Посетитель (The Visitor), реж. Том МакКарти, 2007.

31.Приговор (Conviction), реж. Тони Голдуин, 2010.

32.Прощальный квартет (A Late Quartet), реж. Ярон Зильберман, 2012.

33.Святой Винсент (St. Vincent), реж. Тед Мелфи, 2014.

34.Сейчас самое время (Now Is Good), реж. Ол Паркер, 2012.

35.Спасти рядового Райана (Saving Private Ryan), реж. С.Спилберг, 1998.

36.Стэнли и Айрис (Stanley & Iris), реж. Мартин Ритт, 1989.

37.Стон черной змеи (Black Snake Moan), реж. Крэйг Брюэр, 2006.

38.Танцующая в темноте (Dancer in the Dark), реж. Ларс фон Триер, 2000.

39.Три короля (Three Kings), реж. Д.О.Расселл, 1999.

40.Убей меня позже (Kill Me Later), реж. Дэна Лустиг, 2001.

41.Уличный кот по кличке Боб (A Street Cat Named Bob), реж. Роджер Споттисвуд, 2016.

42.Хорошие дети не плачут (Achtste Groepers Huilen Niet), реж. Деннис Ботс, 2012.

43.Хоть раз в жизни (Begin again), реж. Джон Карни, 2013.

44.Человек без лица (The Man Without a Face), реж. Мэл Гибсон, 1993.

45.Чистый лист (La tкte en friche), реж. Жан Бекер, 2010.

46.X+Y (X+Y), реж. Морган Мэтьюз, 2014.