Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3816204 Постинги: 2163 Коментари: 116
Постинги в блога от 05.01.2019 г.
 

                                                                        1165# Т А Б Л И Ц А

                               Класификация на типове ученически класове (по А.В. Микляева)

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 886 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                  196# Методика за оценка на търпеливост (Е.И.Илин и Е.К.Фешенко)

 

Методиката е предназначена за самодиагностика на качеството търпеливост и е разработена от Е.И.Илин и Е.К.Фешенко.

Инструкция: За да работите с тази методика (за записване на резултатите) ще ви е необходим чист лист хартия и молив (писалка). Напишете на листа номерата на въпросите от 1 до 18. След това се запознайте внимателно с твърденията и отговорете, ако сте съгласни поставете пред номера на твърдението знак „+“, а ако не сте съгласни – знак „– “

Въпросник:

1.Ако видя, че започвам да изоставам или се уморявам при изпълнението на някаква трудна работа, в един момент я изоставям и започвам да си почивам.

2.Обикновено не ми стига търпението да дочета някоя дълга статия в интернет или скучна книга до края.

3.Не ми харесва да чакам дълго време на опашки и често си тръгвам.

4.Способен съм дълго време да понеса физическа болка, например зъбобол.

5.Не мога дълго време да издържам на жажда.

6.Не съм в състояние да издържа на продължителен глад, например да си наложа диета за отслабване.  

7.Ако по време на часовете по физкултура се почувствам уморен, обикновено преставам да изпълнявам упражненията; същото ми се случва и във фитнес-залата).

8.Рядко се отказвам и изоставям някаква скучна работа, без да я свърша докрай.

9.Трудно ми е да се заставя да работя нещо, което не ми харесва.

10.Обикновено не захвърлям работата си, независимо от умората.

11.Харесва ми такава физическа работа, която изисква полагането на максимални усилия за да постигна целта.

12.С увереност мога да твърдя, че съм търпелив човек.

13.Независимо от умората, когато бягам аз се старая със всички сили да поддържам висок темп.

14.Дори тогава, когато нямам бърза работа, аз се дразня, ако трябва дълго да чакам транспорт.

15.Търпелив съм на болка.

16.Мисля, че не съм със слаба воля и затова винаги се стремя да довърша всяка физическа работа докрай.

17.Действам на принципа: „Работи, а не говори!“

18.Не споделям мисълта, че с търпение и труд човек постига всичко; трябва да се работи с ума, а не да се преуморява човек.

Обработка и интерпретация на резултатите

За всички отговори „да“ (знак „+“) по твърдения: 4, 5, 8, 10, 11 12, 13, 16, 17 и всички отговори „не“ (знак „–“ ) се начислява по 1 бал.

След това баловете се сумират и се проверява в скалата с норми:

-до 6 бала включително – Вие имате ниско ниво на търпеливост, за Вас чакането е мъчение, но не забравяйте народната мъдрост: „Чрез търпение и труд всичко се постига“.

-7–11 бала – Вие имате средно ниво на търпеливост, с лекота се адаптирате към дейности и при общуване, но не забравяйте, че всяка работа трябва да се довършва до край.

-12 бала и повече – Вие имате високо ниво на търпеливост, но не бива да напразно да губите енергията си.

image
Категория: Други
Прочетен: 609 Коментари: 0 Гласове: 0
 

             1088# Методика за диагностика целенасоченост на мисленето (12+)

 

Предназначение: Методиката има за цел да оцени доколко изследваното лице е способно да подчини волево мисленето си за изпълнение на поставена задача, т.е. целенасочеността на мисленето. Методиката се прилага обикновено в комплект (тестова батерия) с други тестове за изследване на мисленето и интелекта. Прилага се индивидуално.

Възрастова категория: 12 и повече години.

Ред за провеждане: На изследваното лице се предлага да направи анализ на част от текст.  От него се иска да разкаже как е разбрал смисъла на текста и в частност, какви основни мисли са отразени в него.

Инструкция: Моля, прочетете внимателно предложената Ви част от текст.  От вас се иска да откриете какви основни мисли съдържа този текст. 

Стимулен материал (текст):

Има различни възгледи за ценността на живота. Някои го разглеждат като благо, а други го смятат за зло.  Би било по-правилно да се държи средата, защото от една страна животът ни носи по-малко щастие, отколкото бихме желали за себе си, а от друга страна, нещастията, изпратени до нас, винаги са по-малко от нещастията, които другите хора от душа желаят за нас. Именно това равновесие прави живота доста поносим или по-скоро, до известна степен справедлив.

Обработка на резултатите.

Дава се качествена оценка:

-до каква степен изследваното лице се е справило с условията на задачата (разкрива ли основните мисли);

-до колко е разсеян (отвлечен, разпилян) в разсъжденията си;

-придава ли значение на второстепенните обстоятелства в текста.

 Като правило, за повече или по-малко опитния изследовател, разстройствата на мисленето веднага ще бъдат очевидни. Например, изследваното лице ще резонира по повод на това, кое всъщност е благо и за това, кое е зло или ще влезе в продължителна мисловна тирада, но основните мисли на текста така и няма да бъдат откроени. Възможно е, след многократно прочитане и продължително размишление, изследваното лице  да не успее да разбере съдържанието на текста (което ще свидетелства в полза на органичното увреждане на мозъка). Възможни са и други отклонения, но основното към което изследователят обръща внимание, е доколко мисленето е целенасочено и продуктивно.

Допълнителни бележки.

Целенасочеността на мисленето е една от основните характеристики на мисленето. Тя, заедно с гъвкавостта, отразяват способността на субекта да подчинява собствения си мисловен процес на конкретна цел, да го настрои за решаване на конкретни проблеми. Нарушения в целенасочеността на мисленето се наблюдават при различен род отклонения в психичното здраве.

 Целенасочеността на мисленето е тясно свързан със концентрацията на вниманието. При нарушения в концентрацията на вниманието често намалява и целенасочеността на мисленето, както и обратното: намаляването на целенасочеността на мисленето може да понижи нивото на концентрация на вниманието. Един от признаците за нарушение в целенасочеността на мисленето е леснината, с която разсъжденията на субекта се отклоняват по посока второстепенни обстоятелства.

При анализ текста от методиката, пациентът може лесно да загуби насоката на мислене. Достигайки например фразата „да се държи средата“, той може да се разсее и да започне да разсъждава, че в живота като цяло човек трябва винаги да пази средата, да търси компромиси, като в същото време във всички негови по-нататъшни разсъждения ще бъде развита темата за компромисите.

Здравите хора също могат да се отклонят в разсъжденията си. Техните размишления също могат да бъдат подобни на резоньорските или просто да са слабо свързани помежду си (всяка следваща мисъл е асоциативно свързана с предишната). Разликата е там, че здравите хора могат бързо да мобилизират умствените си способности и да решат задачата, стояща пред тях така, както се изисква от тях, т.е. да активизират целенасочеността на мисленето си. Когато човек има проблем с целенасочеността на мисленето, той, дори след като му е оказана насочена помощ,  продължава да говори хаотично, непоследователно и винаги губи  основната идея.

 Източник:   http://azps.ru/tests/intelligence/problema_everye.html

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 865 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                1085# Техники в семейната психотерапия – „Семейна хореография”

                                                       (Р. Шерман, Н. Фридман)

 

Техниката „Семейна хореография” се отнася към групата на социометричните техники. Позволява установяване на измененията във взаимоотношенията между две поколенчески субсистеми; разкриване на симптома при идентифицирания пациент и основните патерни на взаимодействие в семейството; регистриране циркулярната последователност на семейното взаимодействие с последващата дисфункционалност в цикличното поведение.

Историческа справка

Техниката „Семейна хореография” представлява модифициран вариант на техниката „Семейна скулптура”.  Подобна модификация е била предложена от Д. Кантор и Ф. Бал  (Бостънски институт за семейството), а също и от П. Пеп (Институт за семейството „Акерман”).  Докато семейното скулптуриране представлява своеобразен „срез” на семейната структура (статична картина), то техниката „Семейна хореография” преследва описание на динамичните аспекти във функционирането на семейството.

Процедура на провеждане

Психотерапевтът отправя молба към клиента, да размести в пространството всички присъстващи на сесията членове на семейството по такъв начин, че получената „картина” или сцена, да отразява вътрешносемейните отношения в контекста на даденото събитие или проблем, като след това тази сцена бъде разиграна.

Етапи на провеждане:

Първи етап – Изобразяване актуалната ситуация в семейството и нейното разиграване.

Инструкция: „Разместете членовете на семейството така, че по-най добрия начин да представите проблема в семейството. След това се опитайте да оживите сцената и разиграете  ситуацията без думи”.

Втори етап – Изобразяване на ситуацията в идеален вид, така, както си я представя клиента и нейното разиграване.

След като сцената от предишния етап бъде построена и разиграна, на членовете на семейството се предлага да изобразят идеална ситуация на взаимоотношенията, такава, каквато я виждат в дадения момент.  Идеалната ситуация също се разиграва от семейството.  При това, терапевтът работи с всеки от членовете на семейството, обръщайки се към него с молба да изобрази реалната и идеалната си позиция в семейната система.

Трети етап – Изобразяване и разиграване на сцена за преодоляване на проблемната ситуация.

Психотерапевтът се обръща с молба към членовете на семейството, да повторят няколко пъти сцената отразяваща дисфункционалните вътрешно-семейни поведенчески образци и веднага след това, сцената, изобразяваща тяхното преодоляване. В процеса на работа психологът съветва семейството да полагат все по-голямо старание при всеки един следващ дубъл, опитвайки се да направят ситуацията все по-добра и по-добра от тяхна гледна точка.

Четвърти етап – Обсъждане

Когато всички сцени бъдат изиграни, започва обсъждането. С цел по-ясно идентифициране на проблема, психотерапевтът може да помоли всеки член на семейството за кратка формулировка в какво се изразява съдържанието на актуалното състояние и положение в семейството.   Този порядък се следва за всеки член на семейството.  Задава се един и същ въпрос: „При това състояние на семейството, какви чувства възникват у Вас по отношение другите членове на семейството?”

Препоръки при използване на техниката

Техниката е изключително гъвкава: тя може да бъде променяна в зависимост от конкретните патерни на взаимодействие, характерни за даденото семейство.

 

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 494 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                    1084# Техники в семейната психотерапия – „Семейна скулптура”

                                                         (Р. Шерман, Н. Фридман)

 

Техниката „Семейна скулптура” се отнася към групата на социометричните техники. Те представляват изключително достъпен способ за изследване и реконструкция на дисфункционалната семейна структура на семейството и позволяват получаване на адекватна информация за функционирането му на всички нива – от индивидуално до мегасистемно.

1.Предназначение на техниката – изменение на структурата и функционирането на семейството. Тази техника широко се използва от семейните психотерапевти и като метод за диагностика на семейната система. В частност, техниката „Семейна скулптура” позволява да се определи мястото на индивида във вътрешно-семейната система и взаимоотношения, да се оцени степента на психологическа близост между членовете на семейството, да се установят наличието на структурни дисфункции (коалиции, алианси, нарушена йерархия), и да се определят основните зони на конфликта.

Същността на тази техника се състои в това, че скулптурираното пространственото разположение на хората (членовете на семейството) и на обектите, показват основните особености на структурата на семейството и разкриват вътрешно-семейното взаимодействие, от гледна точка на „архитекта” (членът на семейството, създаващ скулптурата).

По този начин всеки член на семейството създава пространствена репрезентация на семейната система – „жив портрет” на семейството, разполагайки своите родственици в зависимост от собствените си представи.

Несъмнено достойнство на техниката се явява нейния невербален характер, който позволява да се намали нивото на съпротива, да се подтиснат излишната интелектуализация и взаимни обвинения при обсъждане на проблемната ситуация в процеса на терапия.

 

2. Процедура на провеждане

За резултатно прилагане на техниката е необходимо да бъдат спазвани следните условия:

-Присъствие на членовете на семейството. Приема се, че минималното количество членове трябва да бъде 3-4 човека.

-Лека, подвижна мебел (например, стол).

-Наличие на предмети, които служат за обозначаване на отсъстващите на сесията членове.

-Достатъчно просторно помещение, което да позволи на клиента да създаде скулптурата по начин, който най-адекватно да отрази вътрешно-семейната ситуация.

 

3.Етапи на провеждане

Първи етап – Създаване скулптура на семейството, отразяваща особеностите на реалната ситуация в семейната система.

В началото психологът мотивира всички участници в психотерапията за изпълнение на предстоящата задача, като им обяснява, че тя ще им позволи в пълна сила да почувстват, какво значи да бъдат членове на семейство, намиращо се в сложна проблемна ситуация. По-нататък психотерапевтът предлага на всеки член на семейството да влезе в ролята на скулптор и да си представи, че другите членове са направени от глина, т.е. той може да моделира тяхното пространствено разположение и пози по такъв начин, че да покаже действията и чувствата им един към друг.

Инструкция: „Представете си, че сте скулптор. Опитайте сега да създадете скулптора, изобразяваща Вашето семейство. Представете си, че всички останали са направени от глина, т.е. Вие може да ги местите и поставяте на различни места и по различен начин така, както искате, така, както те изглеждат във Вашите представи. Едно обаче е важно, скулптурата, която Вие ще създадете, трябва да отразява ситуацията, която е възникнала във Вашето семейство в дадения момент”.

Ако членът на семейството, определен да създаде скулптурата изпитва затруднения, терапевтът може да му помогне, използвайки насочващи въпроси: Например към детето:

-„Виж, това е твоята майка, къде би могла да се намира тя? „Би ли стояла права или седнала на стола?”, „Как би държала ръцете си?”, „В каква посока и към какво  (кого) би обърнала лицето си?” „Кого би гледала?”, „Какво би било изражението на лицето й?”

-„Къде спрямо твоята майка би разположил баща си?”, „Какво би било положението на тялото му – седнал или прав?, „Колко близо би го поставил до майка ти?”, „В коя посока би гледал баща ти?”, „Какво би било  изражението на неговото лице?” и пр.

Извайването на скулптурата продължава до тогава, докато скулпторът не бъде удовлетворен от получения резултат. Много е важно останалите членове на семейството в действителност да позволяват скулпторът да работи с тях като с глина, отчитайки факта, че те също ще бъдат в неговата роля.  Целта е всеки член на семейството да извае скулптора на „семейната реалност”, отразяваща емоционалната ситуация в семейството в дадения момент.

 

Втори етап – Обсъждане на скулптурата.

След завършване на скулпторите, семейството навлиза в следващата фаза – обсъждане на получените резултати, което предполага получаване отговори на следните въпроси, зададени от психолога:

-към скулптора: „Какво име бихте дали на Вашето произведение?”

-към всеки член на семейството: „Как се чувствахте на поставеното Ви място, сред родствениците?”

-към цялото семейство: „Учуди ли ви създадената скулптора?”, „Кое най-много ви впечатли?”

-към всеки член на семейството: „Знаехте ли по-рано, че скулпторът Ви възприема така, както Ви изобрази?”

-към цялото семейство: „Съгласни ли сте с това, че вашето семейство изглежда така, както беше изобразено на скулптурата?”

-към скулптора или семейството: „Какво бихте променили сега в скулптурата?”, „Какво бихте променили в живота на Вашето семейство?”

В процеса на построяване и обсъждане на скулптурата, терапевтът фиксира на специална бланка пространственото разположение на фигурите (членовете на семейството); насочеността на погледите им; обръща внимание на дистанцията между тях; регистрира насочеността на погледа и изображението на лицето; обръща внимание на позите. Бележки се водят за всяка скулптора. При наличие на условия могат да се направят снимки.

На основание водените наблюдения се отчитат особеностите (сравняват се прилики/разлики) на всички създадени скулптори, като на този етап може да се получи повече или по-малко адекватна оценка за:

-степента на емоционална близост (сплотеност) между членовете на семейството, която е представена като дистанция между фигурите; 

-да се определи наличието на междупоколенчески коалиции и алианси;

-да се фиксира мястото и ролята на аутсайдер в семейната система;

-както и да се маркират участниците в основните конфликти.

 

Трети етап – Създаване скулптура на семейството, отразяваща представите на клиента за идеалното семейство.

След като всеки член на семейството е създал „реална” семейна скулптора (към дадения момент), психологът се обръща към членовете на семейството с молба, сега да пресъздадат своето разбиране (представа) за идеално семейство (такова, каквото биха искали то да бъде).

Процеса на извайване и получените резултати, помага на клиентите да осъзнаят своите позиции в семейството, като същевременно им предоставя уникална възможност да създадат единен модел за идеалното семейство – такова, каквото всички биха искали да имат.

 

4.Препоръки при използване на техниката

Представената техника може да бъде използвана при работа с отделните субсистеми на семейството (съпружеска, детско-родителска, сиблингова); при разширеното семейство в пълен състав (включва две субсистеми от различни поколения, например „родители-деца”; при разширеното семейство (включва повече субсистеми, например, „родителска”, „сиблингова”, родителска от трето поколение (баба-дядо). Разбира се техниката може да се прилага и при индивидуална работа с клиент, фокус на която се явяват семейни проблеми на клиента.

Техниката е ефективен инструмент за диагностика и интервенция в случаите при работа със семейства, склонни към манипулации (отнема им се вербалното предимство), а също така и при семейства с недостатъчно развито ниво на комуникационни навици – факт, който затруднява процеса на обсъждане на проблемната ситуация по време на сесията.

Източник: Психология семейных кризисов. Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 1221 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                  1083# Методика за оценка развитието на нравствени норми при

                               учениците
 
в начален курс „Какво ценим в хората?“

 

Предназначение: Оценка на нравствените ориентации на учениците в начален курс.

Описание теста: От детето се иска да избере двама свои познати: единият да е добър човек, на когото детето би искало да прилича, а другият да е лош. След това му се предлага да назове онези качества, които му харесват в добрия и тези, които не му  харесват в лошия, и да даде три примера за прояви на тези качества (да разкаже случаи, в които да обоснове избора на качества).

Изследването  се провежда индивидуално. Води се протокол, в който се записват емоционалните реакции на детето и неговите обяснения.

Детето трябва да даде морална оценка на постъпките, която разкрива отношението му към моралните норми. Специално внимание се отделя на оценката за адекватност на емоционалните реакции на детето към моралните норми: положителна емоционална реакция (усмивка, одобрение и т.н.) на нравствените постъпки и отрицателна емоционална реакция (осъждане, възмущение и т.н.) спрямо безнравствените. При обосноваването с пример, качествата задължително следва да присъстват в него. Ако не присъстват, дори да назове правилно нравствени норми (качества), то се прави извод, че детето няма устойчиви нравствени ориентири, не е способно само да направи избори и се приема вероятност тези качества да са му внушени от възрастните, но не са осъзнати, т.е. в живота то не би се съобразявало с нормите.

Обработка и интерпретация на резултатите.

За обработка на резултатите може да се използва следната ориентировъчна скала:

-0 бал – детето няма ясни морални ориентири. Отношението към моралните норми е неустойчиво. Неправилно обяснява постъпките (те не отговарят на качествата, които е посочило – не може да ги докаже), емоционалните реакции са неадекватни или липсват.

-1 бал – налични са нравствени ориентири, но детето не иска да се съобразява с тях или смята, че това е недостижима мечта. Адекватно оценява действията, но отношението му към нравствените норми е нестабилно или пасивно. Емоционалните реакции са неадекватни.

-2 бала – налични са нравствени ориентири, оценките на постъпките и емоционалните реакции са адекватни, но отношението към нравствените норми все още не е устойчиво.

-3 бала – детето правилно обосновава своя избор; емоционалните реакции са адекватни, отношението към нравствените норми е активно и устойчиво.

Източник:

Диагностика эмоционально-нравственного развития. Ред. и сост. И.Б.Дерманова. – СПб., 2002. С.113

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 635 Коментари: 0 Гласове: 0
 

   1064# Методика за определяне агресивност и значими ценности при учениците

           в гимназиален курс – „Вербален фрустационен тест“ (Людмила Собчик)

 

Забележка: Тук е представен превод от руски език на статия на Людмила Собчик, доктор на психологическите науки, публикувана в списание „Школьный психолог“ № 9/2002г. Людмила Собчик е автор на методиката „Вербален фрустационен тест“

Агресивността е психологическо качество, което за училищния психолог твърде често е обект на изучаване. Феноменът агресивност се тълкува много двусмислено. Често за агресията се говори в контекста  на противоправното  престъпно поведение. Тук тя се описва като импулсивни поведенчески действия на незрял човек (проблеми на юношеството) или като реакция на акцентуиран или психопатичен индивид, както и на възбудим тип личност.

В психиатрията болезнените прояви под формата на агресивни действия се оценяват като клиничен симптом.

Агресивното състояние може да бъде ситуационно обусловена реакция във вид на агресията на някого.

Агресията може да бъде насочена не само навън, но и към себе си. Такава емоционална реакция се разглежда като автоагресия: първо, това са самоубийствените тенденции при отчаяния индивид и второ, това е автоагресия, която не е провокирана от външно влияние. Последната обикновено е свързана с клинична депресия или с някакви ирационални, необясними от гледна точка на здравия смисъл мотиви. В широк смисъл на думата, агресивността може да се разбира и като настъпателност, настойчивост, упоритост на самореализираща се личност от лидерски тип, т.е. като функция, необходима за мениджъра, на военачалника, предприемача, политика, командира на екипаж, спортиста и др. В този случай агресивността е продължение и част от стеничността: комплекс от личностни качества, противодействащи на натиска на околната среда, на рутинните и утвърдени традиции, на консерватизма на обкръжението или висшестоящата власт.  Човек извършва такова противодействие за да осъществи своите конструктивни намерения или новаторски идеи. Този вид агресия не е разрушителна и отразява само една от личните характеристики на човека. Не е лесно да се направи разделителна линия между стеничните черти на характера и агресивността, която при определени обстоятелства може да се прояви като антисоциално действие.

 Поради това фразата „агресивност, като водеща тенденция“ е най-подходяща. Водещата тенденция като основна индивидуално-лична характеристика включва в себе си, както вродените свойства на темперамента, така и чертите на характера като личностни свойства.  Това се отнася и за други вродени стилистични характеристики, т.нар. „водещи тенденции – базови свойства на личността, които оцветяват човешката индивидуалност на всички етапи на развитието на психиката (Собчик Л.Н. Введение в психологию индивидуальности. Теория и практика психодиагностики. М.: ИПП, 1996, 2001).

Базовите свойства на личностни се откриват още при раждането под формата на индивидуални черти. По-късно тези свойства се проявяват под формата на характерови черти, които се формират в процеса на взаимодействие с индивидуалните черти и възпитаващото влияние на средата. Впоследствие, те се оформят на различни нива на самосъзнанието на зрялата личност (несъзнаваното Аз, декларираното субективно Аз и идеалното Аз, често съвпадат със социално желателния модел на Аз-ът и обективната картина на вътрешния Аз).

Ние отделяме следните водещи тенденции. Всяка тенденция има своя собствена полярна, противоположна антитенденция:

-интроверсия – екстраверсия;

-ригидност – емоционална нестабилност;

-спонтанност (рискова самореализация, разкрепостено самоутвърждаване);

-чувствителност (впечатлителност, чувствителност към потребностите на обкръжаващата среда);

-тревожност (повишена ранимост, преобладаване на страхови реакции);

- агресивност (стеничност, настъпателност, твърдост).

Когато всички тези свойства са умерено изразени и полярните характеристики са балансирани една с друга, тогава става дума за разнообразна структура на нормална, балансирана личност. Преобладаването на едно или друго индивидуално-личностно свойство, представено от неблагоприятното преобладаваща определена тенденция в качеството на водеща, се проявява като изразена черта на характера.

Острият дисбаланс трябва да се дефинира като акцентуиране на личността. Тогава за човек възникват известни трудности в социално-психичната адаптация. Ако обаче бъде активизирана противоположната тенденция, тогава може да се оптимизира взаимодействието на индивида със социалното обкръжение. Разбира се, този вариант  изисква от личността значителни  усилия и емоционално напрежение. Ако водещата тенденция не се компенсира от антитенденцията, тогава имаме работа с психопатичен модел на личност, който води до социална дезадаптация.

Училищният психолог обикновено се среща с различни аспекти на агресивността. Най-често става дума за поведенческа агресивност, която се проявява по различни причини.  Това може да бъде продължение на една личностна черта, включваща твърдост, настъпателност и стремежа към самоутвърждаване, което е по-характерно за момчетата.

Агресивността често носи подражателен характер, когато агресията се култивира чрез медиите: телевизия, филми, детективски романи и т.н.

Агресията също може да бъде защитна в природата или да бъде проява на защитна реакция към жестоки постъпки на другите, включително репресивните мерки на родителите.

Агресивността често има компенсаторен характер като свръхкомпенсация на уязвимостта и ранимостта на впечатляващата личност, маскирани като псевдоагресивни декларации и реакции, израз на страх и неувереност.

През последните години проблемът с агресивността на юношите, включваща  елементи на жестокост стана особено важен. Ето защо, за да се идентифицират различните форми на проявление на агресивност, е необходимо да се използват доказани и надеждни психологически тестове, насочени към изучаване на личността.

Личностните характеристики, както свидетелства опита, се проявяват по-ярко в състояние на емоционално напрежение. По тази причина, в своите тестове психолозите изучават личностните особености на човека, моделирайки ситуации на фрустрация. 

Под фрустрация най-често се обозначават ситуации, при които обкръжаващите лица (умишлено или неволно) или нарушават интересите на индивида, което води до блокиране на значими потребности или засягат неговото себелюбие и негативно въздействат върху неговата самооценка.

В ситуация на фрустрираност, емоционално състояние се проявява като:

-реакция на страх, безпокойство, отказ от самореализация (може да бъде придружена от чувство за вина, желание да избяга от конфликта);

-настъпателно, обвиняващо другите, активно или дори агресивно поведение, враждебни изказвания или действия;

-желание се да потискат едни и други реакции, пасивно или безразлично отношение към случващото се, стремеж да се  омаловажава, игнорира или отрича тежестта на конфликта.

Естествено, „изборът“ на типа реагиране до голяма степен зависи от базовите свойства на личността.

Известният фрустрационен тест на Сол Розенцвайг, адаптиран от Н.В.Тарабрина използва за стимулен материал контурни сюжетни картини (Тарабрина Н.В. Экспериментально-психологическая методика изучения фрустрационных реакций. Ленинград: МЗ РСФСР, 1982). На всяка рисунка (общо 24) се възпроизвежда незавършен диалог, в който едно действащо лице говори по адрес на друго нещо, което по един или друг начин причинява фрустрираност на последния. Картините моделират ситуациите на „препятствия“ и „обвинения“.

Реакцията към ситуацията се отразява в този произволен отговор, който изследваното лице дава от името на този персонаж.

В случая могат да се наблюдават три типа реакции:

-екстрапунитивни реакции (насочени навън към други хора или към околните обекти);

-интропунитивни реакции (насочени към самия себе си);

-импунитивни реакции: фрустриращата ситуация се разглежда от изследваното лице като малозначима, незначителна, не е свързана с вината на никого, като е способна да се нормализира сама по себе си.

Опитът от използването на тази методика обаче разкрива следните слабости.

Изследваното лице в значителна степен е подложено на влиянието на някои базови реакции, т.е. то може толкова добре да контролира себе си, че да не се прояви истинска реакция на стрес).

Методиката не предлага диференциран подход към различни видове фрустрация, в зависимост от степента на значимост на едни или други ценности в индивидуалната йерархия на ценностите.

Освен това, при нея не се взема предвид степента на значимост на лицето, от което произлиза фрустриращото въздействие, т.е. не се уточнява насочеността на агресивността в различните сфери на междуличностните отношения.

При разработката на настоящия вербален фрустрационен тест, ние на първо място изхождаме от следните предпоставки:

1.Реакцията на фрустрацията зависи от типа на реагиране, т.е. от водещата тенденция, произтичаща от корените на конституционно зададената предиспозиция. 

2.Реакцията на фрустрация зависи от йерархията на ценностите на изследваното лице, т.е. от това, колко значима за изследваното лице е зоната на интереси, която се е оказала засегната.

3.Силата на тази реакция е толкова по-силно изразена, колкото по-малко значим е конкретния индивид за фрустрираното лице, тъй като се приема, че непосредствените реакции се проявяват по-свободно именно в тези контакти, които са по-малко значими. И обратно -  при общуването със значими други, индивидът контролира максимално своите изказвания и постъпки, особено агресивните си реакции.

При формализираното провеждане и отчитане резултатите от настоящия тест, на изследваното лице се предлага да отговори на поставени фрустриращи въпроси. Процедурата на изследването включва не само отговори-изказвания (Какво би казал?),  а и описание на чувствата (Какво би почувствал?). По този начин силата и насочеността на агресията се определя опосредствано, като се отчита значимостта както за фрустрираното лице, така и за фрустрираната за личността значима ценност.

В нашата версия на вербалния фрустрационен тест, въпросника е предназначен за ученици в горен курс (гимназиален курс), като в качеството на фрустриращи лица са включени: родители, учители, връстници. С други думи в групата от значими лица са включени тези, които реално съществуват, тези, с които изследвания ученик в една или друга степен е заставен да общува.

НЕОБХОДИМИ ПОЯСНЕНИЯ

Фрустриращите лица могат да бъдат избрани произволно или да бъдат адекватно заменени с други, тъй като независимо от техния брой, количествената оценка за агресивността се дели на n – общ брой фрустриращи лица.

Фрустрирани ценности:

A — външен вид;

B — здраве;

C — характер; 

D — благополучие;

E — социален статус;

F — кръгозор;

G — нравственост.

Оценки

Средните оценки по всеки пункт от въпросника от 1 до 6 бала се интерпретира по следния начин:  

-1 бал – изразена интропунитивна реакция, извънредна автоагресия;

-2 бала – интропунитивна реакция, автоагресия;

-3 бала – импунитивна реакция, сдържаност, висок самоконтрол на агресивните реакции;

-4 бала – умерено изразена обвиняваща реакция, стеничност и увереност в себе си, стремеж да отстоява своята позиция;

-5 бала – обвиняваща реакция, повишена агресивност; 

-6 бала – изразена външно-обвиняваща реакция, извънредна агресивност.

Оценките от 1 до 6 бала се интегрират в сумарно по две категории: изказвания и чувства. По този начин оценките 5 и 6 бала показват външно-обвиняваща агресия, а 1 и 2 – изразена автоагресия.

 

ОБРАБОТКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ

По време на отговорите на въпросите психологът попълва регистрационен лист (виж таблицата „Регистрационен лист“). Баловете се поставят в съответствие с критериите, описани в таблицата „Варианти за възможни отговори и оценки“. Препоръчва се цялото изследване да бъде регистрирано на звукозапис.

Във всяка клетка от регистрационния лист се отразяват балове за агресивност от два вида:

-за отговор „Изказвания или действия“ (а) - отляво;

-за отговор „Чувства“ (в) - вдясно.

Ако общият бал в категорията „Изказвания или действия“ е по-малък от този в категорията „Чувства“, то се приема, че агресивните емоции се контролират от разсъдъка. 

Ако общият бал в двете категории е еднакво висок, тогава контролът върху агресивността е отслабен.

Ако общият бал в категорията „Изказвания или действия“ е по-висок от този в категорията „Чувства“, тогава агресивността носи хиперкомпенсаторен характер. 

След това се определят сферите на отношенията, които предизвикват най-голямата агресия, както и най-фрустрираните ценности, което позволява да се построи  йерархия на ценностите на изследваното лице.

Следващи стъпки:

-сумират се баловете по вертикалните колонки и резултатът се дели на броя фрустриращи лица, което позволява да се изчисли средната оценка за степента на агресивност за всяка категория ценности;

-общата сума бал по хоризонталните редове се дели на 7  (брой на представените ценности), което позволява да се получи представа за най-интензивните потребности.

Максималните показатели по факторите А, Б, С, D, Е, F, G, разкриват значителни за изследваното лице ценности, фрустрацията на които предизвиква най-агресивна реакция.

Минималните показатели за факторите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, разкриват най-значимите лица за изследвания, в присъствието на които се увеличава неговият самоконтрол.

Е – представя сумата в балове по вертикала, делена на броя на лицата.

n – хората, предизвикващите фрустрация в изследваното лице; същите се избират в зависимост от ситуацията и възрастта на изследваното лице.  

image

(или обратно), то тогава се установява разликата в изразената агресивност при контактите с противоположния пол. В частност, в първия случай (когато първата величина е по-голяма от втората), мъжете предизвикват по-голяма агресия от жените, а във втория - жените предизвикват по-голяма агресия от мъжете.

Като цяло, преобладаването на оценките 3 и 4 бала е характерно за устойчива норма и добре контролирана личност. При това, оценка от 3 бала е типична за учениците от гимназиален курс с умерено изразени хипотимни, задържащи черти.

Преобладаването на оценка от 4 бала е по-характерно за стенични, активни, оптимистични момичета и момчета.

Агресивно външно обвинение (оценки от 5 или 6 бала) е свойствено за акцентуираните хипертимен тип и агресивните (експлозивни, възбудими, нестабилни и импулсивни) ученици с лош самоконтрол.

Агресивността, насочена към себе си (оценки 2 или дори 1 бала), е характерна за хипотимните акцентуанти, т.е. за ученици с тревожно-мнителни черти, сензитивни, песимистични интроверти.

При стандартизацията методиката установява значими количествени показатели за изразена агресивност (5-6 бала) при емоционално незрелите личности: възбудимия, емоционално лабилния, параноялния и експлоазивните типове гимназисти.  При сензитивните, интровертите, тревожните и индивидуалистичните типове личност са значими самообвиняващите реакции (1-2 бала).

Конфликтни зони, достигащи максимални балове, могат да бъдат семейната, учебната, интимната (отношения между половете) или генерализирана – при изразена афективна неустойчивост. По-високите балове на отговорите от типа „в“ в сравнение с отговорите от тип „а“ са типични за тези, които се стремят да не показват емоциите си открито, опитвайки се да ги сдържат..

Ниската агресивност, като правило се наблюдава в тази сфера на междуличностните отношения, която е свръхзначима и способства за блокиране на агресията или за усилване на контрола на разсъдъка, потискайки отрицателните емоционални прояви.

Максимална агресивност се разкрива при фрустрация, насочена към най-значимите за изследваното лице ценности.

Максимални балове се наблюдават в най-незначимите сфера на отношенията. За повечето хора това са външните, т. нар. улични контакти

Висока агресивност се разкрива също в зоната на най-неблагополучните контакти, в зоната на конфликта.  

При по-малките деца (особено при момчетата) външният вид рядко заема значимо място, докато при подрастващите (особено при момичетата) тази сфера става по-значима.

Най-честолюбивите тийнейджъри реагират най-агресивно на упреци в некомпетентност, като повечето проявяват раздразнителност при негативни изказвания по повод техния лош характер.

Рядко се наблюдава болезнена реакция на обвинения за морално-нравствени постъпки. Често обидата възниква в отговор на забележки, свързани с лоша материална осигуреност, бедност.

Тук обаче няма уеднаквяване и често идентифицираните значими ценности могат да подскажат и насочат обкръжението (учители, родители) правилния подход към детето, за да се снеме напрежението в отношенията.

Практическото прилагане на теста доказва неговата по-малка чувствителност към мотивационно изкривяване в сравнение с други тестове, насочени към измерване на агресивността.

 

ВЪПРОСНИК

Какво бих казал (а) и какво бих почувствал (а), ако … 

1. Баща ми каже:

A) Не виждаш ли, че прическата ти е глупашка!

B) Ти изобщо не се интересуваш от здравето си!

C) Какъв противен характер имаш!  

D) Наистина не трябва ли вече да започнеш да работиш нещо?

Е) Малко е вероятно да успееш да постигнеш нещо в живота си!

F) Ти не разбираш нищо, така че по-добре не спори с по-старите!

G) Ти си безсрамен човек, не искаш да направиш нищо за баща си!

 

2. Майка ми каже:

A) Трябва да ти дойде на главата, тогава ще разбереш!

B) Храниш се по такъв начин, че напълно съсипваш здравето си!

C) С теб никога и никой не трябва да се съгласява!

D) Отново си без пари, а майка ти трябва да те търпи! 

E) Срам ме е да кажа кой си и с какво се занимаваш!

F) Ти толкова малко знаеш, а толкова голямо мнение имаш за себе си!

G) И не те ли е срам, да се държиш така отвратително!

 

3. Приятеля ми каже:

A) Надул си се като мая в хляб!

B) Толкова зле изглеждаш!

C) А ти както винаги с особено мнение ли си?

D) Някак неусетно ти се е изплъзва богатството!

E) Ти все с двойкаджиите ли ходиш или въобще са ви изхвърлили от училище?

F) Как не можеш да отговориш на такъв прост въпрос?  На твоята възраст всеки човек знае това!

G) Слушай, постъпваш грозно, това не е по приятелски!

 

4. Приятелката ми каже:

A) Твоята прическа отдавна вече не е на мода.

B) Имаш болнав вид, отивай на лекар.

C) Да се спори с теб е излишно, твоя инат ми е известен.

D) А ти продължаваш ли да ходиш със скъсани дрехи?

E) Очевидно вече не очакваш да постигнеш нещо в живота си?

F) Боже, с теб не може да се говори за нищо: книга не си прочел, на театър не си стъпил. G) Трябва да те изостави човек – за нищо не ставаш.

 

5. Моят съученик ми каже:

A) В последно време си загубил форма.

B) Гледам те, че ходиш много внимателно – нещо да не те боли?  

C) Ох, колко си скучен!

D) Какво, пак не ти стигат парите ли? Да ти дам ли малко или какво?

E) Ти отново ли си сред изоставащите?

F) Имам един въпрос, но ти едва ли ще можеш да ми отговориш.

G) Кой ще ми помогне в труден момент? Може би ти? Но това за теб ще е голяма жертва.

 

6. Моята съученичка ми каже:

A) Дори външния ти вид е странно войнствен!

B) Напоследък забелязвам, че имаш уморен и болнав вид.

C) Мислех, че ще успея да се разбера с теб, но с твоя характер това е невъзможно.

D) Твоето непостоянство и несигурност напълно ли те устройват?   

E) Така ли ще бъдеш през целия си живот, ще бягаш след тези, които са постигнали нещо в живота си?

F) Можеш ли да ми разкажеш нещо за импресионистите или това е извън твоите интереси?

G) Що за егоизъм от твоя страна – така да подхлъзнеш всички!

 

7. Моят учител или директор (мъж) ми каже:

A) В такъв вид не може да влезеш в училище.

B) Ти отново ли си болен? А кой ще учи?  

C) С теб не можем да мелим брашно: аз казвам едно, а ти – друго! Имаш труден характер!

D) Всички ученици дават необходимата сума за събитието, а ти си по-бедни от другите или какво?

E) В скоро време добри оценки  едва ли ще заслужиш.

F) Не се решавам да ти възложа такава отговорна задача: тук са нужни знания по много въпроси.

G) На теб не може да се разчита в трудни моменти: ти можеш да подведеш и мен и всички останали!

 

8. Моята учителка или зам. директор (жена) ми каже:

A) Да не съм те видяла с тази дреха в училище

B) Ти си толкова бледен (бледна) Какво става с теб? 

C) Какъв непоносим инат и грубост!

D) Всички ученици са с нови ризи, само ти отново си със старата

E) Ти никъде не можеш да отидеш да учиш, защото просто нищо не знаеш.

F) Ти не си присъствал на контролното, защото се страхуваш от своето невежество ли?  

G) Трудно е да се разчита на теб в трудни моменти: ти можеш да подведеш и мен и целия колектив.

 

9. Непознат на улицата ми каже:

A) Минувач по мой адрес: „Ей, плашило!“  

B) Пътник в автобус: „Седнете, изглеждате болен, откога стоите прав“.

C) Пътник в метрото: „Вие сте конфликтна личност, трябва да се научите как да се държите!“

D) Продавач в магазин: „Не докосвайте стоките! Не можете да си го позволите!“

E) В киносалон, седящ зад вас: „Всякакви се мъкнат тук. Застават пред теб и иди гледай!“

F) Продавач в книжарница: „Е, тази книга не е за вас. Трудно ще е – няма да я разберете!“

G) Минувач на входа на метрото: „Веднага ме пуснете да мина! Не виждате ли –  бързам!“

 

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 1194 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                       1080# Тестова бланка на скринингов въпросник ASSQ за

                 наличието на аутистични черти при деца на възраст от 6 до 16г.

 

 

Отговорете на всички въпроси !

Инструкция: Предлагаме Ви 27 твърдения, като на всяко едно от тях можете да дадете само един отговор“ „не“, „отчасти“ или „да“. Своя избор маркирайте със знак „Х“ в една от колонките.image

image

Категория: Други
Прочетен: 829 Коментари: 0 Гласове: 0
 

            1078# Методика за диагностика развитието на нравствените представи

                                           „Какво е добро и какво е лошо?“

 

Предназначение: диагностика степента на формиране на нравствените представи.

Възрастов диапазон:  7-10г.

Описание: На учениците се предлага да опишат (разкажат) определени житейски ситуации (да дадат примери) от своя и чужд житейски опит, темите за които се предлагат от водещия.

Тестови материал:

-принципиална постъпка;

-некоректна (лоша) постъпка, направено на теб от другите;

-добра постъпка, на която си бил свидетел;  

-справедлива постъпка спрямо твой познат;

-спонтанно действие;

-проява на безотговорност и т.н.

Интерпретация на резултатите

Степента на формиране на разбиране за нравствени качества се оценява на 3-балова скала:

-1 бал – неправилно формирани представи за нравствени понятия;

-2 бала – има разбиране за нравствени понятия, но представите не са достатъчно пълни и ясни;

-3 бала – формирани са пълни и ясни представи;

Получените резултати получават качествен оценка, но може да се изчисли в проценти нивото на формиране  на нравствените представи.

Освен това, възможно е да се проведе структурирана беседа по тема, например справедливост. Децата четат разказ на справедлива или несправедлива постъпка и го обсъждат. На детето се задават следните въпроси: „Как се нарича такава постъпка?“ и „Ти сам можеш ли да дадеш пример за справедлива постъпка?“

 

Източник:

Диагностика эмоционально-нравственного развития. Ред. и сост. И.Б.Дерманова. – СПб., 2002. С.102-103.

 

Превод от руски –  Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 531 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816204
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Януари, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031