Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1157015 Постинги: 1273 Коментари: 116
Постинги в блога от Октомври, 2017 г.
2 3 4 5  >  >>
 

                                          Проективна методика „Моите празници“

                             (изследване емоционалната насоченост на личността)

 

Методиката е предназначена за диагностика на емоционалната насоченост на личността и нейната ценностна сфера. Прилага се от специалисти в процеса на психологическото консултиране и психодиагностика.

Под емоционална насоченост на личността тук следва да се разбира  съвкупност от сфери, в които човек изпитва най-силни положителни емоции, към които той проявява траен интерес и е склонен да проявява системна активност, от която в крайна сметка поличава положителни емоции.

Методиката има проективен характер и по тази причина изисква внимателна интерпретация на отговорите (резултатите).  Желателно е методиката да се използва съвместно (паралелно) с други психологически инструменти за изучаване емоционалната насоченост и ценностната система на личността.

Върху отговорите на изследваното лице оказва голямо значение моментното му психично състояние.  По тази причина е желателно диагностиката да се проведе в достатъчно спокойна обстановка.  Състоянията на апатия, вялост, умора, отпускане и пр. могат да повлияят отрицателно върху качеството на отговорите.

Методиката може да се приложи в индивидуален и групов вариант. При последния следва особено внимателно да се следи изследваните лица да не „преписват“ едно от друго и да не изразяват на глас своите идеи.

Методиката има ограничение – не се прилага повторно!

Оценявани качества: емоционална насоченост на личността.

Възрастова категория – 10+

            Ред за провеждане.

Изследваното лице се запознава с инструкцията. Времето не се ограничава, но ако в рамките на 15 мин. изследваното лице не е завършило, процедурата се прекратява.

Инструкция: Сега ни предстои известна творческа работа. Представете си, че от календара изчезнат всички празници. На вас са поставили за задача да помислите за нови дванадесет празника – за всеки месец по един. Наименованието и съдържанието на празниците трябва да бъде съвършено ново. Не трябва например да използвате известния „Нова година“ или пък празникът да се свързва само с един ден, както например 8-ми март или 31-ви декември. Празниците трябва да са абсолютно нови, такива, които досега никой не е празнувал или поне такива, за които вие не сте чували досега. Измислете дванадесет празника и ги разпределете по месеци. Не е задължително да посочвате дата на празнуването, достатъчно е да назовете месеца. Още веднъж обърнете внимание, че имената на празниците трябва да бъдат РАЗБИРАЕМИ, за да могат хората да ги приемат и ПРАЗНУВАТ.“

image

Обработка на резултатите

На първо място, от наличните дванадесет празника, създадени от изследваното лице следва да се изключат от по-нататъшния анализ онези, които носят наименования близки или съвпадащи с вече известните ни. (например: „Нова година“ или „ден на влюбените“).

Не така известните празници (например: „Ден на програмиста“ или „международен ден на родния език“) е желателно да се оставят: напълно е вероятно, изследваното лице да не е чувал за тях.   

Ако повечето наименования съвпадат или са близки с общоприетите празници, това може да свидетелства, че изследваното лице не е разбрало правилно инструкцията, има отрицателно отношение към изследването или преживява неувереност (страх) от самоизразяване.

Втората стъпка – количествен анализ.  Оценка на празниците по категориите емоционална насоченост на личността:

А – алтруистична насоченост (безвъзмездна помощ и грижа за другите);

К – комуникационна насоченост (общуване, обединение с другите);

Гл – глорическа насоченост (слава, известност);

П – практическа (активна дейност, движение);

Пг – приключенска (опасност, риск, адреналин);

Р – романтична  (любов, дружба);

Ак – аквизитивна (натрупване богатство, потребление)

Х – хедоническа  (телесни удоволствия, грижа за тялото си);

Гн – гностическа  (знания, открития, интереси);

Е –  естетическа (красота, хармония).

Всеки празник може да бъде оценен с до 2 бала. Ако се отнася само до една от категориите, то той носи на тази категория 2 бала, а ако се отнася до две категории, баловете се разделят по един за всяка.

Третата стъпка – качествен анализ по разпределените балове.

 

Забележка: Разпределението на празниците по месеци няма значение за изследването. Това искане е направено с цел мотивиране на изследваното лице за сериозно отношение към изследването. 


image


Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                                   Фамилно (семейно) консултиране и психотерапия.

                                           Техника „Парадоксални предписания“

                          (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства)

 

При различни ситуации в семейното консултиране и психотерапия, симптомът изпълнява различни функции и някои от тях са много съществени за развитието на семейството, отколкото други.  Ако симптомът се явява главния начин за реакция  при криза или настъпили събития, то психологът не бива да се безпокои за последиците при промяната, тъй като самото семейство вероятно ще бъде напълно доволно от тези промени и бързо ще ги възприеме. В такива случай е най-подходящ директния подход, при който психологът просто определя проблема и съветва семейството какво да прави за неговото разрешаване.  От друга страна обаче, ако симптомът започне да се използва като секретно оръжие в тайната борба или се закрепи в постоянно повтарящ се цикъл на взаимодействие, то опитите  да се облекчи този симптом по стандартния начин (директен подход) ще бъдат обречени на неуспех. В такъв случай психологът ще се окаже в парадоксално положение, при което семейството ще търси от него помощ  за ликвидиране на симптома, в който всъщност то влага всичката си активност за да го поддържа, но не иска да признае това. В такива случаи най-целесъобразно ще бъде прилагането на косвения или парадоксалния подход, при който вниманието се съсредоточава върху последиците от разстройството на семейството от тази активност.

Често възниква въпроса, по какъв начин психологът  може да определи какъв тип функция изпълнява дадения симптом. Понякога това е видно, но има случаи, при които е невъзможно това да стане, докато не бъде направено вмешателство, тъй като тогава психологът получава обратна връзка, а именно тя осигурява на психолога необходимата информация.

Например: Случай, при който психолога провежда инструктаж (пряка намеса), но семейството не било в състояние да изпълни това, което се искало от него.  Когато семейството през цялото време се оказва, че не е в състояние да реагира адекватно на преките предписания, това означава, че са налични някакви тайни намерения или скрити договорености, които блокират промяната. При тях може да се наблюдава от време на време пораждащото симптома поведение да прекъсне, но само до толкова, доколкото да се появи отново в една или друга форма.

При някои семейства още от самото начало са видими признаци, че всяко логическо вмешателство, чрез преки предписания ще бъде обречено на провал. Например, семействата, при които има някакви ординарни договорености или семейства с високо ниво на безпокойство, несъгласие, бдителност, подозрителност, вина или омраза, които не позволяват на членовете на „чуят“ психолога. По тази причина и в такива случаи, психологът следва да обърне предписанията към онези условия, в които функционира семейството. Ако семейството функционира на основа, основаваща се на скрити убеждения или е подчинено на някакъв предразсъдък, свързан с традиция от миналото – подходите, основаващи се на здравия смисъл биха навредили или биха невъзможни. Именно в такива случаи се прилагат парадоксалните предписания, които поставят акцент върху усилване на самия симптом, обръщайки се към тайните убеждения, традиции, вярвания и пр. на семейните членове.  В процеса на работа разбира се могат да се редуват преки с парадоксални предписания, като обикновено пряката намеса се прилага при тестиране готовността на семейството за промяна, а парадоксалната – за непрекъснатото откриване на тайните споразумения, които пречат на семейството да извърши тази промяна.  

Има разбира се определени кризисни ситуации, като насилие, внезапна скръб, опит за самоубийство, загуба на работа или нежелана бременност, при които парадоксът не е подходящ, тъй като от психологът се иска бързо да овладее ситуацията, като осигури ясна структура и контрол. Към парадоксалните предписания е най-подходящо да се прибягва, когато са налице скрити, отдавна установени, често повтарящи се стереотипи на взаимодействие, които не реагират на логически обяснения или рационални предложения.

Психотерапевтичният парадокс се явява структурирана разновидност на парадоксални послания.

Парадоксална намеса може да се използва в тези случаи, когато симптоматичното поведение на клиента в семейството изпълнява определена роля в семейството и е ясно, че преките инструкции няма да бъдат изпълнени от семейството или отделни членове.

Парадоксалните съобщения само на външен вид изглеждат противоречиви. Те съдържат двойно послание към семейството: едното послание показва какво трябва да променят, а второто – че тази промяна няма да им се хареса. При това и двете послания се предават едновременно.

Парадоксалното съобщение се основава на противодействието когато има убеденост, че членовете на семейството ще започнат да се съпротивяват на съобщение, което ги предпазва от промяна.

При разработването на системен парадокс, психологът съединява симптома с изпълняваната от него позитивна функция в семейството. Предвиждат се последиците от ликвидирането на симптома и психологът препоръчва  на семейството да продължи да разрешава своята дилема именно чрез симптома.

Разработването на системен парадокс преминава през три етапа:

1.Предефиниране. На този етап симптомът се дефинира като изпълняващ позитивна функция. Например, в случаи на насилие, самоубийство, кръвосмешение или противоправни постъпки, за положителна може да бъде определена мотивацията, стояща зад това поведение, а не самите постъпки; омразата, може да бъде предефинирана като силна любов, страданието – като саможертва; дистанцирането – като способ за увеличаване на близостта.

2.Предписание. Получилият позитивно определение симптом и изпълняваната от него функция се предписва на семейството..  Предписанието трябва да бъде кратко, ясно и нежелано от семейството. Това предписание е крайно важно за семейството. Ако то е приемливо, очакваната промяна няма да настъпи. За да бъде убедително, психологът е длъжен да използва всякакви доводи в негова полза и в никакъв случай не бива да бъде саркастичен или унизителен, а искрен и аргументиран. Психотерапевтът трябва да го изложи с искрена загриженост и вяра, а впоследствие да не отстъпва от тази формулировка, независимо от опитите на семейството да докаже неговата несъстоятелност.  Наблюдавайки реакциите на семейството, психологът определя мястото на всяко отделно взаимодействие в концептуалната рамка на предписанието.

Обща грешка, допускана при недостатъчно опит се явява стремежа да се формулира мащабно и сложно съобщение (предписание), в което симптомът не е свързан с нито  едно от конкретните взаимодействия, обвързани в система (Кой какво прави, преживява, говори, мисли и пр., когато се активизира симптома?). Друга грешка е да се предписва всяко поведение по отделно, без да се съединяват едно с друго. Например: „Сара, от теб се иска да продължиш да изпитваш главоболие;  майката – вие трябва както преди да преживявате силното си безпокойство; бащата – вие както и преди следва да стоите настрана; Джон, а от теб се иска да продължиш да се учиш все така повърхностно.“ Тук отсъства психотерапевтичен удар, тъй като поведенията на членовете на семейството не са свързани  функционално едно с друго.

3.Контрол. Ако психотерапевтът иска да бъде последователен в описаните първи два етапа, то  той следва да контролира семейството всеки път, когато в него се появят признаци на съмнение. Ако семейството настойчиво търси и иска да се промени, то психологът следва да промени тази тактика с по-голяма предпазливост и бдителност. В зависимост от конкретните обстоятелства, психологът може да планира незначителна промяна в условия на непрекъснато и непосредствено наблюдение, като на семейството се обяснява, че с това е необходимо да се провери неговата търпимост към измененията. Тази линия на поведение психологът удържа твърдо по време на цялата терапия, като в по-голяма степен следва да се безпокои и тревожи, отколкото да се радва на настъпващият прогрес.

Източници:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                               Фамилно (семейно) консултиране и психотерапия.

                                                          Техника „Реверсиране“

                        (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства)

 

Техниката „Реверсиране“ (ре́верс  - англ. reverse ← лат. reversus „обратен) е намеса (вмешателство), в хода на която психологът предлага на един от членовете на семейството да промени своята позиция или поведение в противоположно с идея, да се предизвика парадоксална реакция в другия (другите) член на семейството.

Реверсирането се основава едновременно и на противодействие и на съгласие.  То изисква осъзнато съдействие на единия член на семейството, който получава инструкция от психотерапевта за противодействие на другия член.

„Реверсирането“ може да бъде използвано в групов и индивидуален вариант.

Ако някой член на семейството откаже да посещава сесиите – отхвърля семейната терапия като възможност за корекция и промяна или проблемното дете не се явява на семейните сеанси, то на присъстващите членове може да бъдат дадени указания за коренна промяна на ситуацията, като променят своето поведение вкъщи и го заменят с коренно противоположното.

Когато на сесиите се явява цялото семейство, а само един от членовете се съпротивява. Тогава не е необходимо да се оказва натиск върху последния, тъй като успехът зависи от това, доколко спонтанната реакция, породена от изненадата от поведението на останалите ще доведе до промяна в неговото поведение.

Техниката се планира и прилага на три етапа:

1.Мотивиране (подбуда). Ефективността зависи от умението на психолога да мотивира членовете на семейството, да променят своята позиция, касаеща основния проблем на коренно противоположна.

2.Поддръжка. След като изпълни задачата от първия етап, психологът трябва да осигури на всеки член на семейството постоянна поддръжка пред лицето на могъща система, която неотклонно противодейства на всяко движение в противоположно направление. Често цялото семейство започва с удвоени сили да възстановява стария (дисфункционален) порядък. Такава реакция винаги трябва да се предвижда.

Възможно е да се върнем към парадоксална намеса, а отказът да изпълним задачата се обяснява с интересите на семейството. Възможността за връщане към парадоксалното вмешателство обикновено се обяснява с интересите на семейството.

3.Преглед на отношенията. Ако отделният член на семейството успее да промени своята позиция на противоположна и му се отдаде да я удържи известно време, тогава възниква необходимостта от изработване на нови отношения, основаващи се на тези позиции.

Психотерапевтът трябва да бъде готов и за отрицателни и за положителни реакции, и да помага на своите клиенти да отиграят взаимоотношенията в различни условия.

Резултатите от парадоксалната намеса водят до устойчиво позитивни промени в отношенията между членовете на семейството. 
Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                        Три техники на етап запознанство с класа.

                                       (в помощ на учители и училищни психолози)

 

1.Мозъчна карта”

Всеки ученик представя себе си и своите интереси пред другите. Целта е, учениците да се запознаят помежду си, да се преодолеят съпротивите, да се открият пространства за сближаване.

Сценарий:

= Всеки трябва  да се представи с името си, годините си, рождения си ден.

= Всеки следва да каже, дали харесва името си: „Харесвам ли името си?”

= Всеки следва да каже, дали се гордее с името си и защо: „Гордея ли се с името си?” – Да/Не – Защото ……”

= Всеки трябва да представи това, което най-много обича да прави: „Обичам да се занимавам с ……”

= Всеки трябва да уведоми другите от какво се интересува: „Интересувам се най-много от ….”

= Бих искал да се занимавам с: „Ако имам възможност, бих се занимавал /интересувал/ с …”

Правила:

= Всеки представя себе си, отговаряйки кратко и точно само на въпроса, следвайки подреждането на въпросите.

= Ако някой наруши правилото, всеки член на групата има право когато забележи това нарушение, да вдигне ръка стегната в юмрук право нагоре. Тогава този член става „рефер” и следва без да става от стола, да обясни на другите какво е нарушението. Останалите взимат решение дали има нарушение и преценяват дали члена на групата има право да продължи представянето си или да бъде поставен на резервната скамейка.  Решението се гласува и приема с квалифицирано мнозинство т.е. с 75 % от учениците или  при 13 ученика седем са достатъчни, при 14 ученика – 8 и т.н. Ако играчът бъде поставен на скамейката с резервите, той губи правото си да участва в следващата игра.

= Забраняват използването на нецензурни, обидни или уронващи доброто име и престижа на други членове на групата думи, докато за себе си играчът може да използва всякакви определения.

2. „Алитерация на името”

Цел: Учениците да се запознаят помежду си, да се преодолеят съпротивите, да се открият пространства за сближаване, да се придобие информация за отношението на всеки към себе си и за това, как и доколко той иска да бъде приет в групата.

Сценарий:

Всеки ученик представя себе си в момента, в който получи в ръката си гумената топка. Това той прави  с име, което счита, че би му подхождало най-много, използвайки герой от приказка. След това обяснява защо е направил този избор.

При второто завъртане, представя себе си с допълнение към името си. Допълнението трябва да покаже какво е най-характерното за този ученик, което той иска другите да знаят за него, напр. „Аз съм Сергей-сериозният”.   След това ученикът предава топката на следващия участник.

Инструментариум:  Използва се малка гумена топка.

3.„Име и жест”

Цел: Учениците да се запознаят помежду си, да се преодолеят съпротивите, да се открият пространства за сближаване.

Сценарий:

Всеки участник, изричайки своето име, допълва жест, който по някакъв начин според него допълва името му, респ.неговата индивидуалност. Следващият участник казва своето име, добавя към него своя жест и след това казва името и показва жеста на предишния. Така се върви докато се стигне до последния.

image

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 

        Невропсихологическа диагностика. Методики за изследване на моторика.

                                             (Васерман, Дорофеева, Мерсон)

 

Изследване   на моторика

Скалата за „моторна зрялост“  на Н. И. Озерецки и нейните модификации позволява да се даде комплексна, макар и не диференцирана характеристика на двигателните анализатори като цяло.  Някои от задачите от тази методика намират приложение в невропсихологическата практика (Лурия А. Р., 1969).

Тест на Н.И.Озерецки за реципрочна координация на ръцете.

След демонстрация се предлага на детето едновременно да удря по масата с двете ръце – дясната свита в юмрук, а лявата, разтворена длан.  След това обратно: лявата в юмрук, а дясната с разтворена длан. Упражнението се повтаря 3-4 пъти. Оценява се ритмичността на движенията и способностите синхронно да сменя положението на двете ръце едновременно.

Според автора, заданието може да бъде адекватно за деца на 12г. и повече.  При резудуални поражения на двигателната система на мозъка изпълнението на този тип упражнения обикновено е затруднено: наблюдават се синкенезии, превключването към следващо движение на двете ръце се извършва неравномерно.  Задачата, както и следващите проби се оценяват по степен на изразеност на затрудненията.  Възможна е количествена оценка на успеваемостта, като се проведат от 6 до 12 проби и се изчисли процентното отношение.

Тест за реципрочна координация

Представлява ритмично почукване с дланта на едната ръка няколко пъти, а с другата – 1 път. Във втората половина на теста се извършва смяна на ръцете.  Възрастовата допустимост е около 12 години.

Проба за динамичен праксис „юмрук-ребро-длан“ (Лурия A. P., 1969)1

В тази версия се предлага на детето да възпроизведе серия от 9 движения, състоящи се от по 3 повторения на 3 последователни движения.  Ако детето не се справя със задачата, то психологът може да му покаже образеца до 5 пъти.  Оценява се броя на показванията, необходими за правилното възпроизвеждане По данни на автора заданието е достъпно за повечето здрави деца на 6г. и повече. Тестът е чувствителен не само към поражения на двигателната система, но и към модални неспецифични дефицити на сукцесивните функции. Първият и вторият вариант на разстройство реагира с различни видове грешки.  В първия случай често страда превключването от едно на друго движение в автоматизиран режим: детето повтаря (персеверира) или прави дълги паузи между движенията.  Във втория случай детето губи последователността на движенията или пропуска някои от тях. Според автора, избирателните трудности в това задание  са характерни за лица със специфични трудности в овладяването на училищни навици (дислексия, дисграфия, дискалкулия).  Предполага се, че затруднението при тази задача е свързано с функционална недостатъчност на лява хемисфера.

Изброяване на пръсти

Предлага се на детето подред да докосва всеки пръст с палеца, започвайки от втория (показалеца). След това да направи същото, но с пръстите на другата ръка, но да започне от малкия пръст.  Оценява се точността, диференцираността на движенията на пръстите и способността да превключва  от едно на друго движение (без забавяне/паузи).  Изпълнение без грешки се оценява с 0 бал. Всяка синкинезия се таксува с 1 бал; пропускането на пръст и нарушение в порядъка на пръстите – с 2 бала.; наличието на множество синкинезии – 4 бала. Според автора,  задачата е достъпна за изпълнение за деца на 6г. с малки трудности, а за деца на 8г. и повече  - безгрешно.

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                     Шестте мислещи шапки на Едуард де Боно

                            (в помощ на училищните психолози за групова работа)

 

1.БЯЛА ШАПКА

Бялата шапка представя фактите и информацията за ситуацията и проблема. Това е обективно знание, повече описание, отколкото обяснение. Особено важно е фактите да не се използват като аргументи в спора, както често се случва, а да представляват информация в чист вид. Тези факти са основани в областта на въпросите: Какво?, Къде?, Кога? и Как?.

В метафоричен смисъл ролята на бялата шапка е на детектив. Детективите търсят улики, доказателства и факти, които ще им помогнат ефективно да разрешат случая, върху който работят.

По време на процеса на мислене бялата шапка на всяка цена трябва да избегне заключенията или преценките за информацията, която се събира и представя.

Насочващи въпроси:

•Какво знаем за този проблем?

•Какво не знаем за този проблем?

•Какво трябва да знаем за този проблем?

•Какви са съществуващите решения за този проблем?

2.ЧЕРВЕНА ШАПКА

Червеният цвят, който предполага гняв, ярост и емоции, е избран да представи емоционалния и интуитивен поглед върху нещата.

Чувствата и емоциите са важни и влияят върху решенията ни, без значение дали ги изказваме открито, или не. Те могат да се проявят на входа на обсъждането, по време на самата дискусия или при вземането на решението под формата на страх, гняв, омраза, подозрение и т.н. Червената шапка ги легитимира и в известен смисъл предоставя на участниците в срещата възможност да изкажат неща, които иначе биха се въздържали да споделят.

По време на процеса на мислене мислещият с червената шапка трябва на всяка цена да избегне рационализиране или оправдаване на своите чувства и решения.

Насочващи въпроси:

•Какви са твоите чувства по този въпрос?

•Въз основа на твоите чувства има ли по-добър начин това да бъде постигнато?

•Интуитивно, това ли е правилното решение на този проблем?

3.ЧЕРНА ШАПКА

Черното се е наложило като „отрицателния, мрачен цвят”. Черното е мрачно и негативно - затова черната шапка обхваща отрицателните аспекти, слабостите и рисковете. Тя търси аргументи в полза на твърдението, че нещо няма да стане. Черната шапка събира всички негативни аспекти за правилното разрешение или решение. Този, който я носи, описва заплахи, неудобства или лоши последици.

Мислещият с черната шапка не прави това, за да бъде злобен или деструктивен, а по-скоро за да произведе сценарий, който ще помогне на останалите мислещи шапки да изградят подходящи планове за възможните проблеми, които могат да възникнат в бъдеще.

Първичната директна цел на черната шапка е да разкрива всички възможни пропуски и опасности, които биха могли да саботират целите и резултатите, които искаме да постигнем.

Черната шапка ни посочва нещата, които не съответстват на опита или на наличните знания. Мислещият с черната шапка обаче задължително трябва да приведе логически и уместни доводи в подкрепа на своята теза.

Насочващи въпроси:

•Кой е най-големият недостатък на тази идея?

•Какъв е недостатъкът на този начин на мислене?

•В каква степен е възможно този проект да се провали?

4.ЖЪЛТА ШАПКА

Жълтото е слънчево и позитивно и символизира позитивното мислене. То е въпрос на нагласа и съзнателен избор. Освен това жълтото е конструктивно - прави предложения и помага да подобрим съществуващите решения. Жълтата шапка събира положителните аспекти на решението, предимства или бъдещи ползи. Тя също представя положителната мотивация на избраното решение.

Жълтата шапка не вижда никакви граници или ограничения и от все сърце вярва, че ако има средства, то ще се намери път невъзможното да стане възможно.

Основната роля на жълтата шапка е реалистично и оптимистично да придвижи дадената идея през безброй препятствия, за да докаже, че тя е ефективно решение на проблема.

По време на процеса на мислене жълтата шапка на всяка цена трябва да избегне песимистични мисли и изказването на решения, базирани на хипотетични факти, чувства и мнения.

Насочващи въпроси:

•Как може да се подходи към този проблем?

•До какви положителни резултати може да доведе това действие?

•Как можем логично и реалистично да направим тази работа?

5.ЗЕЛЕНА ШАПКА

Зелената шапка е избрана да обозначи творчеството и новите идеи. Зелената шапка произвежда нови идеи, предложения и решения. Тя е символ на открито и творческо мислене. Тя означава целенасочено усилие да се избяга от познатото и да се подходи съзидателно към даден проблем.

Метафоричната роля на зелената шапка е на младо стръкче. Младото стръкче израства от земята и расте постоянно, разширявайки своите листа и клони във всякакви неочаквани посоки. Мислещият със зелената шапка не се контролира от правила или ограничения. Той знае и разбира, че е свободен да мисли извън нормите и границите на реалността.

Основната роля на зелената шапка е да отвори вратите си за нови, уникални, креативни идеи и перспективи, които ще разбият границите на реалността и ще открият нови начини за разбиране и разрешаване на проблема.

По време на процеса на мислене зелената шапка на всяка цена трябва да избегне да критикува или да съди идеите, които тя е сътворила. Важна част от мисленето на зелената шапка е провокацията, която се използва, за да отклони мислещия от обичайните модели на мислене.

Насочващи въпроси:

•Какви са съществуващите алтернативи?

•Може ли това да бъде направено по друг начин?

•Ами ако ...?

•Как може да се погледне на този проблем от друг ъгъл?

6.СИНЯ ШАПКА

Синята шапка се занимава с управлението и организацията на процеса на мислене, както и с начина на използване на останалите шапки. Синята шапка представлява контрол върху целия процес. Тя предлага последващите стъпки по време на срещата и след това. Синята шапка трябва ясно да определи проблема, който ще бъде дискутиран. Синята шапка следи спазването на делението на шапките. Човек не може да критикува, когато не е с черната шапка, или да “хвали” дадена идея, когато не е с жълта шапка.

Основната роля на синята шапка е да мисли за процеса на мислене. Всяка стъпка, която тя прави, е насочена към подобряване на ефикасността и ефективността на взаимосвързаното мислене, чрез филтриране с останалите 5 шапки. Колкото по-гладко, по-бързо и по-опитно протича този процес, толкова по-голяма е възможността да бъде постигнато по-ефективно решение на проблема.

Мислещият със синята шапка също така може да прави обобщения и заключения на резултатите, постигнати чрез мисловния процес. Освен това важна дейност на синята шапка е да следи за спазване на правилата на метода на мислещите шапки и да преустановява възникналите спорове. Мисленето на синята шапка налага дисциплината.

Важни предпоставки, без които методът няма да е ефективен, са:

•Да е налична приятелска атмосфера в групата;

•Шапките да са правилно представени (истински шапки, хартиени шапки, …);

•Редът на шапките да е ясно дефиниран от лидера и да се спазва от всички;

•Целта на метода да е ясна за групата;

•Решенията, предложени накрая на процеса, да са одобрени от всички членове, включени в проблема;

Насочващи въпроси:

•Пред какъв проблем сме изправени?

•Как може да бъде дефиниран най-добре този проблем?

•Какви са нашите цели и резултати?

•Какво се стремим да постигнем чрез решаването на този проблем?

image


image

Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 28.10 22:39
 

                                Фамилно (семейно) консултиране и психотерапия.

                                         Техника „Изясняване на комуникацията“

                      (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства)

 

Техниката се прилага за изясняване на комуникация в съпружеската двойка или между родителите и детето. В идеалния случай тук трябва да работят двама психотерапевти, но определените тренировки (упражнения) могат да се прилагат и от един специалист.

Техниката е особено ефективна при ситуации на остра семейна криза, когато изпиват сили и противоречиви чувства един към друг. „Изясняването на комуникацията“ позволява да се организира конструктивно изразяване на тези емоции и да се постигне по-дълбоко разбиране между партньорите. Работи се основно със съпружеската двойка, като към детето също може да се прилага с известни възрастови ограничения. Същото се касае за всяка комуникационна стратегия, която работи толкова по-лошо, колкото по-ниска е възрастта на детето.

Техниката се основава на принципа на емпатийния контакт, но нейната цел и технологично изпълнение са други.

По своето съдържание, техниката се явява развитие на психодраматичната техника на дублирането.  От клиентите се изиска да обсъдят една от проблематичните семейни теми. Тъй като в този процес диалогът става все по-емоционално наситен, възниква удобен момент за преход към изясняване на комуникацията.  При това, специалистите заемат пространствено разположение зад или леко встрани на всеки клиент, а самата двойка се намира в позиция лице в лице.  По-нататък, терапевтите, както при техниката на дублирането, се стараят  да се свържат с емоционалното състояние на клиентите, да вербализират техните преживявания от първо лице, като трансформират и изчистват техните  послания, като по този начин да им помогнат да изразяват себе си по-пълноценно, без да прибягва до защитни маневри. При остри конфликтни ситуации съпрузите почти не осъзнават подтекста, стоящ зад техните сурови изявления. При това, специалистите епизодично стопират диалога и предлагат на участниците да оценят, доколко правилно отразяват техните съобщения. Ако терапевтът е отразил правдоподобно и точно съобщението, от клиента се иска потвърждение – „да“. Например, ако съпругата казва на съпруга си, че й е омръзнал и тя не иска да го вижда – чистото послание ще изглежда така: „Бих искала, нашите отношения да се променят!“

„Преводите“ трябва да съответстват на вътрешното състояние на клиента толкова добре, че в него да се създава впечатлението, че терапевтът изразяват чувствата му дори по-добре от самия него. Така съобщенията на партньорите стават много по-ясни, проявяват се скрити ранни страхове, съпружеската двойка прави преход към реален жив диалог, напредвайки към по-дълбоко разбиране един към друг.  Самите клиенти в процеса на диалога (тренировките) започват все по-често да използват формулировките (езика), които използват психотерапевтите.

Ефектът на техниката се основава на факта, че след научаването да използват чисти и дълбоко душевни, открити признания, впоследствие клиентите все по-трудно се „връщат“ към стария стил на комуникация.    

Едновременно с това настъпва обучение на клиентите в модела на откритото общуване. Терапевтите превеждат (трансформират) обвиняващите „Ти-послания“ в „Аз-послания“, което позволява да започне управление на преговорния процес, т.е. да се върви от диалог, съдържащ поток обвинения и взаимни нападки към по-конструктивно взаимодействие.

Когато в процеса на терапия специалистите са мъж и жена, мъжът озвучава жената-клиент, а жената-терапевт – мъжът-клиент.  По този начин се избягва създаването на коалиция по полов признак. За ефективна работа, при психотерапевтите трябва да са установени ‚чисти“ канали за комуникация, а трудностите при взаимодействието между тях трябва да бъдат предварително анализирани, т.е. преди прилагане на техниката, специалистите подготвят себе си за отиграване на ролите.

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове: 0
 

   Фамилно (семейно) консултиране и психотерапия. Техника „Семейни правила“

                   (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства) 

 

            Семейните правила представляват онези принципи, около които се строи семейния живот. Те позволява да се поддържа стабилност в семейството, придават му устойчивост, създават условия за развитие на личността на всички негови членове. Всеки член трябва да има и добре да познава своите права и задължения – само при това условие е възможно  функционирането на хармонично, безконфликтно взаимодействие вътре в семейството.

            Всяко семейство самостоятелно формира своите правила, които често представляват симбиоза от привнесени от родителските семейства правила. Правилата могат да касаят различни страни от семейния живот, започвайки с разпределението на функциите и задълженията и завършвайки с това – в каква форма всеки да изразява своите чувства и дали въобще може да ги изразява. Именно семейните правила предписват кое е добро и кое – лошо, кое е позволено и кое – не, кое се явява норма и кое излиза извън границите й.

Правилата могат да бъдат гласни или негласнискрити, за които не се говори открито (на глас), но имащи силно влияние в семейството. Например, може да е забранено да се споменава за починалото дете, да не се коментира алкохолизмът на бащата или „първи се извинява винаги по-младия, независимо кой е виновен“. Освен това, част от правилата могат въобще да не се осъзнават от членовете на семейството. Те дори могат да не се замислят върху тях.

Важно е обаче да се знае, че на всеки етап от жизнения цикъл на семейството могат да възникват и да влизат в сила нови правила, като част от тях да влизат в противоречие със старите. П:о тази причина е важно членовете на семейството да се договарят между себе си, приспособявайки правилата към променената обстановка.

Упражнение № 1 – „Изясняване на семейните правила“

По време на сесията, пред всички членове на семейството задайте въпроса: „Какви правила в момента действат във вашето семейство?“

Изберете такъв момент, че да се гарантира време от 1,5-2 часа сесия, за да сте в състояние да приложите изцяло техниката.  Изберете и назначете от членовете на семейството „секретар“, който ще записва семейните правила. Документирането ще облекчи значително по-нататъшната работа и ще предпази от лутане и грешки. По време на процедурата по изясняване на правилата, избягвайте споровете по повод това, подхожда ли на семейството това правило или не, а също и – изпълними ли са тези правила. На този етап не се опитвайте да осмисляте и разбирате излаганите мнения на участващите. Упражнението се провежда под формата на изследване.

Обикновено не предизвикват трудност правилата, отнасящи се по темите: как да се разпореждат с парите; какви да за домашните задължения или нарушенията на правилата.  Това са т. нар. „открити“ правила, които не създават проблеми, за разлика от ‚скритите“, регулиращи други взаимоотношения в семейството. Първоначално обаче психологът поставя като тема „откритите“ правила.

По време на сесията може да наблюдава формулиране на правила, които се оказва, че всеки член на семейството ги разбира по различен начин. За много семейства тази процедура – да седнат и разговарят за определяне на рамка от правила може да се окаже нещо напълно ново и непознато.  Много родители например са уверени, че всеки член на семейството знае тези правила, което се оказва много често невярно твърдение.

След тази първа крачка, причините за неразбирането и проблемите в поведението постепенно кристализират и стават по-очевидни за всички. Целесъобразно е преди да се премине към второто упражнение, психологът да изясни дали всички разбират правилата до край и преди всичко какво ще правят, ако някой не ги изпълнява.

Упражнение № 2 „Поправка на семейните правила“

След като членовете на семейството са записали всички правила, за които са се сетили и са изяснили всички недоразумения по повод правилата, е необходимо да решат, кои правила се явяват прецизно отражение на семейните ценности към днешния ден и кои вече не са актуални (обикновено това са правила от миналото – внесени или вменени).

Подайте следната инструкция:

„Хората се променят и светът се развива. Тъй като избраните правила принадлежат на вас и вашето семейство, вие сте в правото си да ги променяте, да ги усъвършенствате или напълно да ги отхвърлите. Един от характерните признаци на всяко семейство, в което има удовлетворение и грижовност е правилото, че правилата могат да се променят, когато това е необходимо. Добрите правила помагат на семейството, а лошите го затрудняват.

От участващите се иска:  

-Да обсъдят кои правила им помагат и кои – пречат?

-Какво искат да постигнат с помощта на тези правила?

-Колко лесно/трудно считат, че ще изпълнят (приложат) тези правила?

Правилата могат да са остарели, несправедливи или неподходящи – тези правила се нуждаят от промяна. Предлагам ви, да изследваме възможностите да се променят тези правила.

Обърнете внимание на това, какъв е процеса за създаване и промяна на правилата във вашето семейство. Нека последователно да обсъдим следните въпроси:

-Кой би искал най-много да бъдат променени тези правила?

-Кой ще взима решенията за тези промени?

-Може ли във вашето семейство да се „обжалват“ наличните правила?

-Обсъдете, как са били създадени или как се създават правилата във вашето семейство.

-Един човек или група ги създава, или участвате всички?

-Кой е този човек – най-възрастния, най-тактичния, най-ограничаващия, най-влиятелния ли?

-По какъв начин избирате правилата – от литературата ли, от съседите ли, от разкази на други хора ли, от семействата, в които сте израснали ли ?

След изясняване произхода на т. нар. „открити“ правила, психологът прави следващата стъпка – обсъждането на т. нар. „скрити“ правила, които трудно се улавят, а те всъщност се явяват влиятелна и невидима сила, която управлява живота на всички членове на семейството.

Упражнение № 3 „Установяване на скритите правила“

Последната и  най-сложна задача по темата семейни правила е установяването на критите правила, които могат да останат извън рамките на обсъждането. Попитайте членовете на семейството:

-Могат ли да говорят в своето семейство за това, как се чувстват, какво мислят, виждат, чуват; за вкуса и ароматите, които усещат?

-Могат ли да коментират нещо, което е извън това, което трябва да бъде и това, което искат да бъде?

Следват свободни коментари в четири области:

1.Какво можете да кажете за това, което виждате и чувате? Например, ако сте видели и чули, че двама членове на семейството водят сериозен скандал, можете ли да изразите своя страх, безпокойство, гняв или агресия? Можете ли да изразите своята самота, нежност, потребност от утешаване?

2.На кого можете да кажете това? Например, вие сте дете и току-що чувате баща си силно да ругае. Приемаме, че съществува семейно правило, което забранява грубостта и ругатните между членовете на семейството. Можете ли да изречете това правило в този момент пред баща си и останалите членове на семейството?

3.Можете ли да коментирате факта, че не сте съгласни с някакво поведение или не го одобрявате? Например, ако 15-годишният син (или дъщеря) често се напива, можете ли открито да говорите за това?

4.Можете ли свободно да помолите за обяснение, ако вие не разбирате нещо в поведението на друг член на семейството? Например, ако тонът и гласът на вашия партньор са взаимно противоречиви, можете ли да коментирате това противоречие открито пред него?

Всеки член на семейството вижда и чува различни неща.  Някои от тях носят удоволствие. Други предизвикват объркване и дори болка, трети могат да отключва чувство за срам или вина.  Ако на членовете на семейството не им е позволено да коментират това, което забелязват или не могат да изразяват открито чувствата си, тогава тези чувства се потискат и започват да потискат цялото семейно благополучие. Например: Има ли теми, по които никой не трябва да поставя в семейството (теми „табу“)? или  Не се ли държите така, сякаш другите членове на семейството не съществуват?

Да предположим, че съществува такова неписано семейно правило: членовете на семейството могат да говорят само това, което е добро, значимо и уместно. В такъв случай, значителна част от действителността ще се окаже, че остава извън коментарите. Никой не може да бъде постоянно добър, уместен, значим и т.н.

Когато правилата забраняват да се коментират много неща за себе си и за другите членове на семейството, и е забранено да се обсъжда това, което – тогава какво се случва? Някои хора лъжат, други таят ненавист, а трети – стават чужди на своето семейство. Най-лошото обаче е, че в членовете на семейството се формира ниска самооценка, която се изразява в безпомощност, враждебност, глупост и самота.

image

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                              Фамилно (семейно) консултиране и психотерапия.
                                             Техника „Незавършени изречения“

                    (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства)

 

 Описание и цел: Предложената техника помага да се видоизмени характера на комуникацията между членовете на семейството, а именно:

-Да се стимулира диалога между дистанцираните членове;

-Да се структурира общуването по двойки и се направи по-безопасно за тях (формулировки във вида „Аз-послания“; баланс в изразяване на негативните и позитивни чувства; маркиране направленията за промяна).  Озвучаването (вербализирането) на позитивните характеристики е особено важни в ситуации на семейни конфликти, когато членовете на семейството обменят основно негативни послания, провокиращи нарастване на споровете (кризата).

-Да се осигури равен принос в разговора, сдържащ многословието и поощряващ мълчанието сред членовете на семейството.

 Освен промяна в процесуалните характеристики на общуването,техниката позволява да се изследва основно съдържанието на взаимните претенции.

Прилагане:

Психологът избира двама от членовете на семейството, спрямо които си заслужава прилагането на техниката. Предлага им се да застанат (седнат на столове) един до друг и се инструктират – всеки един от тях да завършва фразите, подадени от психолога (незавършени изречения).

Примери:

„На мен би ми харесвало, ако ти …“

„Аз се разстройвам, когато ти …“

„Аз се ядосвам, когато ти …“

„Аз съм ти благодарен, когато ти …“

„Ние бихме могли заедно по друг начин да …“

По емпиричен път е установено, че оптималното количество изречения при прилагане на техниката в една сесия е около пет. От членовете на семейството се иска да „преминат“ по този списък 3-4 пъти последователно. Обикновено времето за тази процедура е около 20 мин. и като правило се среща силни съпротиви – точно обратното, може да стимулира шеги и смях. 

По време на сесията всички присъстващи  могат нагледно да се убедят с каква скорост се продуцират негативни твърдения (изказвания) и с какви мъки участващите признават достойнството на другия. Често децата, които присъстват на сесията признават, че за първи път чуват за себе си нещо хубаво. Ограничения при прилагането на тази техника има само по отношение възрастта на децата, с критерий за възможностите и целесъобразността от участието им. Предложената процедура може да се прилага самостоятелно и да служи за разработване на терен за по-нататъшна работа.

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 Методика за диагностика степента на удовлетвореност на основни потребности   – сравняване по двойки (автор - В.В. Скворцов, модификация И.А. Акиндинов)

 

Описание: Методиката позволява да се установят базовите потребности, които се явяват мотиватори на личността. Нейна основа е процедурата на сравняване по двойки. Познаването на тези потребности позволява на всеки класен ръководител, ефективно да изгражда система за мотивация в групата (класа), а по отношение на всеки, да се установят подбудите в неговото поведение и реакции. Методиката може да се прилага за възрастни и подрастващи.

Теоретична основа на методиката е модифициран вариант на пирамидата на Маслоу за човешките потребности. В модифицирания вариант, авторът (Скворцов) вместо физиологични потребности, разположени в основата на пирамидата е позиционирал „материално осигурен живот“. Следва да се отбележи, че нивото на удовлетвореност е относително точен показател, т.е. показва удовлетвореността на дадена потребност, сравнявайки я с другите потребности.

В резултат, изследваното лице получава списък от мотивиращите го в дадения момент потребности (неудовлетворени потребности), а също и списък на удовлетворените и частично удовлетворени потребности, които в дадения момент нямат решаваща роля за активността на лицето.

Методиката може да се прилага в индивидуален и групов вариант. На всяко изследвано лице се осигурява бланка със списък на потребностите и таблица за попълване на изборите. Време за работа около 20 мин. Ако в процеса на работа изследваното лице зададе въпроси, психологът е длъжен да даде разяснения.

Инструкция: Предлагаме Ви списък от 15 важни за човек желания (цели), които трябва да оцените по двойки, сравнявайки ги помежду си по предпочитание. Първо сравнете първото и второто желание и резултата отбележете в колонка №1. Например, ако при сравнението за вас се окаже, че нуждата от „топлота в отношенията с хората“ е по-важно от „признанието и уважението“, то запишете в клетката числото №2. Ако се окаже, че е първото желание – запишете в клетката №1. След това, избраното от първото сравняване желание се сравнява с третото от списъка. Този избор се записва във втората колонка. По този начин се работи с останалите желания, като всеки път резултатът се записва на бланката и във финала цялата бланка се запълва.  По време на работата се препоръчва към всеки избор да се подхожда с фразата „Аз искам …“

Списък:

1. Получаване на признание и уважения.

2. Да имам топли отношения с хората

3. Да осигуря бъдещето си.

4. Осигуряване условия за живот.

5. Да имам добри събеседници.

6. Да укрепвам своето положение (статус; позиция) сред другите.

7. Да развивам своите сили и възможности.

8. Да си осигуря материален комфорт (благополучие).

9. Да повишавам нивото на майсторство и компетентност.  

10. Да избягвам неприятностите.

11. да се стремя към новото и неизвестното.

12. Да си осигуря възможности за влияние и власт.

13. Да закупя хубави и интересни неща.

14. Да се занимавам с неща, изискващи пълното ми отдаване.

15. Да бъда разбиран (а) от другите.

image

Ключ

-след завършване на работата, се изчислява количеството бал, т.е. избори) на всяка избрана потребност;

-следващата стъпка е да се изберат петте потребности, получили най-голямо количество бал и ги разположете в йерархичен вид. Това са водещите (доминиращи и мотивиращи) пет потребности.

-за определяне степента на удовлетвореност  на петте главни потребности, се изчислява сумата на петте потребности по следните.

Диагностични скали (съдържание)

1.Материални потребности: 4, 8, 13;  (материален комфорт; придобиване на вещи; висока заплата; проявяват интерес към възможностите за задоволяване на материалните потребности „тук и сега“ – склонни са често да променят на местоработата си, в зависимост от финансовите предложения; склонни към конфликти).

2.Потребности в безопасност (сигурност): 3, 6, 10; (осигуряване на бъдещето; избягване на неприятности; утвърждаване на висок социален статус; придобиване на власт; отседналост по месторабота; бягство от рискови ситуации; фиксирана, но постоянна работна заплата;).

3. Социални (междуличностни) потребности: 2, 5, 15; (близки и топли взаимоотношения с обкръжаващите; търсене на общи интереси с другите; общителност със социалното обкръжение; разбиране и подкрепа на/от другите; ниско ниво на конфликтност).

4. Потребности в признание: 1, 9, 12; (признание, уважение, респект, похвала; развитие на компетентности и образование; осигуряване на влияние; способни да се конкурират; ).

5. Потребности в самоактуализация: 7, 11, 14; (саморазвитие; стремеж към опознаване на света; отдаденост в дейността; ориентирани към творчество и иновации;).

            Забележка: Ако резултатите от изследването не съвпадат с нито един от горепосочените варианти, то е необходимо да се определи минимума в тенденциите на потребностите (те се установяват по пунктовете, които са избрани най-често). Например, ако най-често са правени избори на 9, 7 и 5, то интерпретацията придобива следната форма: пред изследваното лице стои  задача (желание, нужда и цел) да намери и функционира в сплотена и близка по интереси група, изпълняваща рисковани задачи, в която той би могъл бързо да заеме лидерска позиция.

Интерпретация:                                                       

-пълна удовлетвореност  -  0-13 бала;                          

-частична удовлетвореност - 14-28 бала;                         

-пълна неудовлетвореност - 29-42 бала;                          

-доминиращата потребност ще бъде обозначена с най-висок бал; 

Визуализация на резултата

Резултатът за петте доминиращи потребности може да бъде представен като графика, като по вертикалната ос се разположат събраните балове на всяка потребност, а по хоризонталната се разположат самите потребности.  По този начин всяка потребности попада в три зони на удовлетвореност.

image


image

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               Психодиагностика. Девиантно поведение на „трудни“ подрастващи.

                                       Скала за манипулативно поведение на Бант.

 

Инструкция: Внимателно прочетете съжденията от въпросника. Вариантите на отговори са дадени по-долу. Ако считате, че твърдението е вярно и съвпада с вашето разбиране, то в бланката с отговори запишете степента (номера) на вашия отговор. Ако не сте съгласни – прескочете твърдението.

5 — практически винаги;

4 — често;

3 — понякога;

2 — случайно;

1 — много рядко.

Твърдения

1Повечето хора отговарят на грубото отношение с грубост.

2.Повечето хора не вярват в каквото и да е  ново до тогава, докато не го изпитат върху себе си.

3.Този, който изцяло се доверява на другите хора, често попада в затруднено положение.

4.Повечето хора работят с пълна сила тогава, когато ги заставят да правят това.

5.Дори най-отвратителните и закоравели престъпници имат поне малко благоприличие.

6.Всеки нормален човек ще се бори за това, което е важно за него, дори с цената на работното си място, без да го интересуват последиците.

7.Повечето хора не се замислят върху това, кое е добро и кое е лошо за тях.

8.Някои от най-известните хора, притежават отвратителни пороци.

9.Повечето хора по-лесно забравят (преживяват) смъртта на близките си, отколкото загубата на богатството си.

10.Много хора обичат да се хвалят дори тогава, когато нямат основание за това.

11.На повечето хора им харесва да преодоляват трудни ситуации.

12.Повечето хора се отличават с огромна храброст.

13.Природата на човек е устроена така, че той винаги иска да постигне повече отколкото е способен.

14.Най-голямата разлика между престъпниците и другите хора е, че престъпниците са били по-глупави щом са позволили да ги хванат.

15.Най-добрия начин да се разбереш с хората е да им говориш това, което искат да чуят.

16.Важно е да се помни, че хората имат пороци, които могат да проявят в неочаквани ситуации.

17.По природа всички хора са добри.

18.Не е вярно, че в света всяка минута се ражда подлец.

19.За човешката природа е характерно да преследва само  своята изгода.

20.Повечето хора са доволни  от това което прилича на истина, макар че не е така.

Обработка на данните.

Изчислява се общия бал от събраните точки в зависимост от отговорите. Всеки отговор „носи“ бал по схемата:

5 бала — практически винаги;

4 бала — често;

3 бала — понякога;

2 бала — случайно;

1 бала — много рядко

Интерпретация на данните.

80 бала и повече — висок показател;

60—80 бала — среден показател с тенденция към висок;

40—60 бала — среден показател с тенденция към нисък;

40 бала и по-малко — нисък показател.

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                      Въпросник „Осъзната потребност от психологическа помощ“

 

Тестът е предназначен за определяне нивото на осъзната потребност от психологическа помощ сред ученици, родители и учители.

Инструкция: Прочетете внимателно всяко твърдение и преценете дали то се отнася за Вас. Ако сте съгласен, изберете отговор „ДА“, ако не сте съгласен  - „НЕ“. В този въпросник няма правилни и неправилни отговори.

Въпросник

image

Обработка на данните.

Ключ:

Отговори  „Да, съгласен“: - 1, 3, 6, 7,10, 11, 12,16, 17, 18. 

Отговори „Не, несъгласен“: 2, 4, 5, 8, 9, 13, 14, 15. 

За всяко съвпадение с ключа се поставя по 1 бал.

Интерпретация на резултатите. 

От 0 до 7 бала – ниска изразеност на осъзната потребност от психологическа помощ (налице е психологическа неграмотност и непросветеност; наличие на отрицателен опит при общуване с психолози или психологически институции).

От 8 до 14 – средна степен на осъзната потребност от психологическа помощ (признава положителната роля от психолога и психологията, но не желае да привлича други хора към решаване на своя проблем).

 

От 15 до 18 – висока степен на осъзната потребност от психологическа помощ (голямо доверие към училищния психолог и вяра във възможностите на специалиста да помогне при наличие на проблеми; готовност за сътрудничество). 

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                      Особеностите на суицидното поведение при непълнолетните

                                     (из „Страници на психолога в училищния сайт)

 

Суицид  е  съзнателно самонараняване с цел смъртен изход (лишаване себе си от живот)

Изследвания показват, че напълно сериозни мисли за това, да сложат край на живота си възникват във всеки пети подрастващ.С годините суицидът става „все по-млад” – за суицид мислят и се опитват да приключат със себе си дори деца.

Суицидът има следните характерни черти:

-суицидът се предшества от кратковременни, обективно леки конфликти в сферата на близките отношения (семейство, училище, група);

-конфликтът се приема като крайно значим и травматичен, предизвикан от вътрешна криза и  драматични събития;

-суицидната постъпка се възприема с романтично-героичен ореол – като смело, решително и мъжествено решение;

-суицидното поведение се регулира най-често от пориви – в него няма обмисляне и точен разчет;

-средствата за самоубийство се избират неумело (скок от балкона на втория етаж може по-скоро да увреди, отколкото да гарантира сигурно отнемане на живота; слаботоксичните вещества е по-вероятно да отведат детето до болничното заведение и т.н.).

-подражателен характер – копират поведението на кумири, герои от книги и филми;

 Основни мотиви за суицидно поведение при непълнолетни:

1.Преживяване на обида, самота, отчужденост и неразбиране.

2.Действителна или мнима загуба на родителска любов, непреодолимо чувство на ревност.

3.Преживявания, свързани със смърт, развод или бягство на родители от семейството.

4.Чувство за вина, срам, оскърбено самолюбие, самообвинения.

5.Страх от позор, насмешки, подигравки или унижение.

6.Страх от наказание, нежелание да се извини и поиска прошка.

7.Несподелена любов, изнасилване, сексуални извращения, бременност.

8.Чувство за отмъщение, злоба, протест, заплаха или изнудване.

9.Желание да привлече вниманието върху себе си, да предизвика съчувствие, да избегне неприятни последици, да избегне трудна ситуация.  

10.Съчувствие или подражание на приятели, герой от филм или книга.  

Основни фактори, поддържащи суицидно поведение:

1.Фактори на семейно неблагополучие, ако те действат в ярко изразена и продължителна форма. Например, алкохолизация на родителите, неизпълнение или изкривена възпитателна функция на бащата, нарушение на отношенията в резултат на заболяване на родител и др.

2.Травматични фактори – това са екстраординарните събития, които предизвикват силно психично напрежение, водещо до дезадаптация. Например, ранна, непланирана бременност сред подрастващите в ситуация на липса на психологическа поддръжка от страна на родителите.

3.Психопатологични фактори, когато развитието на суицидното поведение обусловено от различни психотични прояви (бред, халюцинации) или рязка декомпенсация на психопатия.

4.Време от годината (сезон). Световната статистика показва, че  най-много самоубийства се извършват през есента и пролетта, особено през пролетта, когато  човешкото нещастие контрастира с цветовете на обкръжаващата природа. Рязкото несъответствие на пролетния радващ се свят и отчаяността в душевното състояние може да провокира самоубийство.  Нивото на суицидите през месец април например е 120% по-висок от средногодишния ръст. Суицидите при учениците по време на коледните тържества („щастлив сезон”) също отбелязва ръст.

Типове суицид (суицидно поведение).

Известни са няколко вида суицид:

-неосъзнаван суицид – може да бъде причинен от неосъзнавани потребности, които се образуват в несъзнаваната сфера на човешката психика;

-психопатологичен и афективно-невропатичен суицид – осъществява се от психично болни хора (маниакално самоубийство; самоубийство на меланхолиците; самоубийство под влияние на натрапливи идеи, автоматично или импулсивно самоубийство).

-афективен суицид – с преобладаващо емоционално натоварване; обусловен от силни афекти и съпроводен с дезорганизация и потъмняване на съзнанието (често се реализира чрез опит за обесване или отравяне с токсични вещества).

-рискована игра и рискована безопасност – рисковото поведение на апатичните, лекомислени и безгрижни хора, отнесени от своята психологическа същност;

-суицид на психически здрав човек – реализира се като избор за постигане на определени цели при адекватно съзнание и афективно-невротична възбуда, която не достига патологично ниво;

-демонстративен суицид – способ за привличане на вниманието към своята личност; оказване натиск и принуда над обкръжаващите лица с цел промяна на конфликтна ситуация в благоприятна светлина (проявява се най-често чрез порезни рани, отравяне с лекарства, опити за обесване).

Препоръки към педагозите по оказване поддръжка на ученици, имащи признаци за суицидно поведение:

1.Не отблъсквайте детето, ако то реши да сподели с вас проблемите си, дори да сте напълно потресени от случващата се ситуация.

2.Доверете се на своята интуиция, ако чувствате суицидни наклонности в лицето, не игнорирайте признаци и предупреждаващи знаци.

3.Не предлагайте и не обещавайте нещо, което не можете да направите.

4.Дайте му да разбере, че искате да му помогнете, но не виждате смисъл в това, да пази всичко в тайна, ако някаква информация може да навреди на неговата безопасност.

5.Запазете спокойствие и не го осъждайте, независимо от това какво казва.

6.Говорете искрено, постарайте се да определите до колко е сериозна заплахата: питайте – въпросите за суицидни мисли не водят до опити за самоубийство; практически детето ще почувства облекчение от тежестта на осъзнати проблем.

7.Постарайте се да разберете какви са плановете му – наличието на конкретен план от стъпки за действие е знак за реална опасност. 

8.Убедете го, че познавате конкретен човек, към който може да се обърне за помощ.

9.Не предлагайте елементарни решения, не омаловажавайте, не игнорирайте и не иронизирайте.

10.Покажете му, че искате да си поговорите за чувствата му; внушавайте, че не го осъждате за тези чувства. 

11.Помогнете му да разбере, че силния стрес пречи да осъзнае напълно ситуацията, настойчиво го съветвайте как да намери решение и да вземе в ръце контрола върху тази ситуация.

12.Помогнете да бъдат намерен хора и меса, които биха могли да намалят стреса.

13.При ограничени възможности, действайте така, че да промените неговото вътрешното напрежение.

14.Помогнете му да разбере, че обхваналото го чувство за безнадеждност няма да продължава вечно. 

image

Признаци за подготовка за самоубийство

Признаците могат да бъдат разделени на три групи: словесни, поведенчески и ситуационни.
Словесни признаци.
1.Често говорят за своето душевно състояние: 

- „Решил съм да приключа със себе си”

- „Следващия понеделник мен няма да ме има сред живите”
- „По-добре да умра”
- „Достатъчно съм живял”
- „Ненавиждам живота си!”
- „Единствения изход е да умра!”

- „Не мога да живея повече така!”
- „На теб скоро няма да ти се наложи да се безпокоиш за мен”  

- „Повече за никого няма да бъда проблем”
2.Шегуват се на тема самоубийства.
3.Проявява нездрав интерес към смъртта.

Поведенчески признаци.

1.Привеждане в порядък на всичко около себе си, с което е свързан подрастващият. Някои от суицидните деца раздават своите вещи, други считат, че трябва да подредят и спретнат преди смъртта „всички свои неща в ред”.  Подрастващите са популярни със своята щедрост, но ако даряват някоя определено скъпа вещ без какъвто и да е повод и ако тази вещ е особено ценна за него – всичко това трябва да предизвика подозрение.

2.Прощаване. Може да се изрази като отправяне послания за благодарност и признателност към различни хора, оказали помощ в различни периоди от живота на подрастващия.   

3. Демонстриране на радикални промени:  

Хранене. Подрастващите с добър апетит стават претенциозни, капризни, злояди или обратно – хранят се ненаситно лакомо.

Сън. Повечето суицидни подрастващи спят по цели дни; някои обратно -  губят нужда от сън, превръщат се в „сови”, бодърстват, стават през нощта и ходят напред-назад в стаята си и лягат само за малко преди разсъмване и се будят без видима причина.

Училище. Много ученици, които преди са показвали „добри“ или „отлични“ резултати, започват да безделничат, отклоняват се от учебния процес, успеваемостта им рязко спада, губят интерес към обучението и не се интересуват от впечатлението, което оставят в другите.

Външен вид. Много често суицидните подрастващи губят интерес към личния си вид и хигиенни навици. Подрастващите в кризисна ситуация придобиват неугледен  вид, сякаш това не ги вълнува; те престават да се грижат за това как изглеждат, тъй като им съвършено безразлично какво впечатление създават.

Активност. Подрастващите, които преживяват кризис, губят интерес към всеки, които по-рано са обичали. Спортсмените напускат своите отбори, музикантите престават да свирят на своите инструменти, всеки реагира с бягство от заниманията. Много от тях престават да се срещат с приятелите си, избягват компаниите, държат се озлобено.

Стремеж към уединение. Суицидните подрастващи често реагират с бягство в себе си, странят от обкръжението си, затварят се и дълго стоят заключени в своята стая. Те често включват високо музика, а самите те се изключват от живота.

Агресия, бунт и непокорство. Подрастващите, които искат да сложат край на живота си, често са озлобени, зли към родителите си, учители и приятели, които с нещо не са им угодили, които са ги обидили или не са оправдали очакванията им. Както всяка промяна в настроението и тези „взривове” трябва да будят повишено внимание.

Саморазрушаващо и рисково поведение.  Някои суицидни подрастващи постоянно се стремят да си причинят вреда, водейки живот на „ръба на риска”. Където и да са - на забързани кръстовища, на хоризонтален планински път, на тесен мост или на железопътни линии - те отиват навсякъде на границите на скоростта и риска.

Външна удовлетвореност, прилив на енергия. Ако решението за край на живота е прието и планът е съставен, то мислите в тази мъчителна посока водят до изблик на енергия. 

4. Проява на признаци за безпомощност, безнадеждност и отчаяние.

Ситуационни признаци.

Човек може да реши да се самоубие, ако той е:

1.Социално изолиран (няма приятели или има само един), чувства себе си като отхвърлен.

2.Живее в нестабилно състояние (сериозни кризи в семейството; конфликти в отношенията със своите родители, конфликти между бащата и майката или на родителите със своите родители).

3.Усещане и преживяване на себе си като жертва на насилие и унижение – физическо, сексуално или емоционално.  

4.Предприемани неуспешни опити за самоубийство по-рано. 

5.Има склонност към самоубийство,  в резултат на извършено деяние спрямо познат, членове на семейството или приятели.

6.Преживяна тежка загуба (смърт на близък, развод на родителите).

Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
 

           Методика „Възприемателен индекс за вина“ (Perceived Guilt Index, PGI)

                                    Автори: John R. Otterbacher, David C. Munz.

 

Цел: Измерване чувството за вина като състояние и като черта.

 Описание: PGI се състои от две скали, които измерват емоционалните преживявания на чувство за вина като състояние (G-state) и като генерализирана Аз-концепция (черти) (G-trait).

Методиката е особено полезна при ситуации, в които е необходимо да се определи реакцията на вина на клиент в отговор на специфични събития или ситуации, които често възникват в хода на семейната терапия или при работа с непълнолетни деликвенти.  Когато и двете скали се използват съвместно, скала G-trait е желателно да се изследва първа.

Опишете Вашите чувства (1)

Инструкция (S): По-долу е представен списък от думи и фрази, които хората използват за да опишат своите чувства в различни ситуации. Моля,  отбележете (подчертайте) тази дума или фраза, която най-точно описва Вашите чувства в НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ.  Преди това трябва внимателно да прочетете целия списък от чувства. Обърнете внимание, че от всичките 11 трябва да посочите само ЕДНА дума или фраза, която най-точно описва как се чувствате ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ.

1.Обречен (осъден)

2.Невиновен

3.Потиснат

4.Засрамен

5.Спокоен

6.Недостоен

7.Разочарован

8.Сдържан

9.Намиращ се в състояние на упадък

10.Раздразнителен

11.Незаслужаващ прошка

 

Опишете Вашите чувства 2)

Инструкция (T):

По-долу е представен списък от думи и фрази, които хората използват за да опишат своите чувства в различни ситуации. Моля,  отбележете (подчертайте) тази дума или фраза, която най-точно описва Вашите чувства в ОБИКНОВЕНА СИТУАЦИЯ (ежедневно).  Преди това трябва внимателно да прочетете целия списък от чувства. Обърнете внимание, че от всичките 11 трябва да посочите само ЕДНА дума или фраза, която най-точно описва обикновено преживявано от Вас чувство за вина.

1.Обреченост (осъден)

2.Невиновен

3.Потиснат

4.Засрамен

5.Спокоен

6.Недостоен

7.Разочарован

8.Сдържан

9.Намиращ се в състояние на упадък

10.Раздразнителен

11.Незаслужаващ прошка

 

Обработка на данните

Могат да бъдат използвани два способа за обработка на данните:

(1) изчисляване индекса по всяка скала (G-trait и G-state) и по отделно и

(2) определяне реакцията на вина в отговори при специфична ситуация и сравнение на тази реакция със състоянието на изследваното лице, когато то се чувства „нормално“

Значение на пунктовете:

1 = 6.8,

2 = 1.1,

3 = 4.3,

4 = 9.4,

5 = 2.0,

6 = 7.8,

7 = 5.9,

8 = 3.4,

9= 8.6,

10=  5.3,

11 = 10.4.

Втория метод за обработка на резултатите е по-сложен. Използва се значението на пунктовете по-горе и след това се провеждат следните изчисления:

1. От значението на G-state се изважда значението на G-trait. 

2.Прибавете към получения резултат 10. (Константното число 10 се използва за да се премахне объркване със знаците «+» и «-»). 

Ако полученото значение е по-голямо от 10, това означава, че интензивността на реакция на вина е от  по-високо ниво от обикновените преживявания. Ако полученото значение е по-малко от 10, това означава, че интензивността на реакция на вина от по-ниско ниво от обикновените преживявания.

image

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                         Профилактика на изпитния стрес.

                                  Когнитивни нагласи. Вътрешни ресурси.

                           (из „Страниците на психолога в училищния сайт“)

 

Предотвратяването на стреса включва обучение на човек да управлява своето състояние в различните негови етапи на проявление.

Стресовите състояния се предизвикват не само от външни фактори, но и от вътрешните когнитивни нагласи на самия човек. 

Нагласата е готовност, предразположеност на субекта, възникваща в очакване на появата на определен обект и осигурява стабилен целенасочен характер на дейността по отношение на този обект. Мислените нагласи с провокиращ стреса характер, често възпрепятстват успешната дейност. Такива нагласи могат да бъдат:

1.Нагласа за задължение (трябва с всички средства; на всяка цена; „Аз съм длъжен“).

2.Нагласа за катастрофизация  (преувеличаване на негативните последици или характера на явления и ситуации: ужас, край на света, провал, крах, кошмар).

3.Нагласа за предсказание на негативно бъдеще (всичко ще бъде лошо; ако това се случи, тогава …; „Всичко се проваля!“).

4.Нагласа за максимализъм (максимално, първи, най-добрият, само пълно отличие).        
 5.Нагласа за дихотомно мислене (черно-бяло мислене) – или-или.  

6.Нагласа за персонализация (всички събития ми влияят или аз влияя на всичко).

7.Нагласа за свръхобобщаване (всичко, никой, никога, постоянно, винаги, вечно, всички, навсякъде и пр.).

8.Нагласа за четене на мисли (тенденция да се приписват на другите неизказани на глас съждения, мнения; „Те мислят, че аз …“, „Той не ме харесва!“

9.Нагласа за оценяване (оценка на личността като цяло, а не на конкретната постъпка, ситуация или събитие; „Аз съм лош!“, „Аз съм негоден!“, „Аз съм безотговорен!“, „Аз съм глупав!“, „Аз съм безполезен!“ и пр.

10.Нагласа за антропоморфизъм (приписване човешки на свойства и качества на обекти и явления от живата или неживата природа: иска, мисли, честно, справедливо и пр., които не са адресирани към човек).

Стресът може да бъде преодолян, ако човек успее да развие (формира) психологическа устойчивост.

Психологическата устойчивост е способност за управление на стресови ситуации, поддържане на спокойствие в трудни екстремни ситуации, състояние на вътрешна хармония, позитивно възприемане на себе си, съчетаване на личните стремежи и постижения, осъзнаване на смисъла на живота и физическа издръжливост. За поддържането на психическа устойчивост са от значение външните и вътрешните ресурси, с които разполага човек:

Вътрешни ресурси:

-позитивно възприятие и отношение към себе си;

-адекватност между личните претенции и възможности;

-усещане за смисъла на живота, вяра в постигането на поставената цел;

-добро физическо здраве, издръжливост;

-мотивация за здравословен начин на живот;

-разбиране за отговорността за случващото се със себе си;

-способност за конструктивно управление на стреса.

Външни ресурси:

-емоционална поддръжка на близкото обкръжение;

-усещане за принадлежност към групата (колектива);

-социална идентичност.

В своя живот на човек многократно му се налага да се явява на изпит. Практически няма човек, който да не е изпитвал страх пред изпита. Разбира се, вълнението при всеки се  проявява различно, но когато на човек му предстои нелеко изпитание, той преживява чувство на безпокойство и това е напълно нормално психологическо явление.

Изпитната ситуация се явява стресираща не само за този, който е изпитван, но и за неговото най-близко обкръжение (тези, които са въвлечени в процеса за постигане на цел) – родители, роднини, приятели и пр.

Изпитът представлява:

-преработка на голям обем информация, което е свързано с натоварване на мозъка;

-сериозно емоционално преживяване, т.е. натоварване на нервната система;

-оценка не само на натрупаните знания, но и на личността на изпитвания.

Изпитният стрес се проявява както на физиологично  (недоспиване, преумора, излишно вълнение), така и на психологическо ниво (информационен стрес – преработка и запомняне на голямо количество информация; емоционален стрес – възприемане и преживяване на екстремална ситуация, състояние на заплаха за собствената идентичност и представи за себе си; страх от отрицателна оценка на родителите, учители и др.).

Треперене на коленете, хладна пот, буца в гърлото, учестено дишане, пребледняване/изчервяване на лицето, стискане до болка на юмруците, пресъхване на устата, пълна или частична загуба на глас, тракане или ритмично стискане на зъби, схващане или изтръпване на ръцете (китки/длани/пръсти, а  в някои по-тежки случаи се може да се наблюдава т. нар. „акушерска ръка“) – това са добре познатите признаци за преживяван изпитен стрес.

Стресовото състояние може да се съпровожда от силно вълнение и страх, които нарушават съгласуваността на действията, затрудняват мисленето, възпрепятстват съзнателното управление на дейността и предизвикват необмислени реакции. В резултат на това натрупване на напрежение, много често резултатът е противоположен: вместо отлична оценка – провал.

Практиката показва, че човек може да промени своето отношение към изпитната ситуация и да я контролира. Трябва да се отбележи, че по-често сигналите за опасност преди или по време на изпит говорят не за отсъствие на готовност, а по-скоро за недостатъчна подготвеност. Ето няколко варианта на поведение при подготовката за изпит, които позволяват да се постигне желания резултат:

Съществуват някои психологически закономерности, които трябва да се отчитат от учениците и техните родители, ако последните им помагат при организиране на подготовката за изпит.

1.Фактор „Финал“ – първо запомнете добре всичко, което е в началото и в края на текста. Паметовите следи за средната част обикновено избледняват по-бързо. По тази причина, при запомнянето и повторението, отделете на нея повече внимание и време.

2.Повторенията не трябва да бъдат механични, а с „мисъл“ – вникнете в съдържанието, съсредоточете се в смисъла; открийте взаимните връзки и последователности на изложението. След първоначалното запознаване с информацията,  е необходимо тя да се повтори, тъй като още в първите 10 часа над 20-30% от нея се губи. За да не се случи това, е необходимо: да прочетете текста 2 пъти, след 8-10 часа – 4 пъти, а след един ден – още веднъж. Само след такъв „натиск“ можете да бъдете уверени, че информацията е трайно запечатана.

3.Особености на „узнаването“. Много често когато се запознава с текста, човек има усещането, че това вече го е чел, че го знае и бързо решава, че няма време да губите време по този въпрос и можем да продължи към следващия. Всъщност, може да допусне сериозна грешка, ако не изучи внимателно това, което му се струва познато, а тогава е напълно възможно да получи двойка. Ето защо е по-добре да научи добре „познатия“ му  материал.

Как по-добре да помним? Какво е по-близо до нас - текст, рисунка, логическа схема, възпроизвеждане на речта? Важно е всеки да разберете в коя система е по-лесно да работи, да определите коя е репрезентативната система, преобладаваща при него (визуална, слухова, кинестична). Познаването на индивидуалните характеристики помага да се използват по-добре способностите в подготовката за изпити, а за определяне на доминиращия вид памет може да помогне училищния психолог.

Доминирането на визуалната (зрителната) репрезентативна система говори за възприемане информацията с помощта на зрителните органи. Това означава, че за добра подготовка трябва да бъдат използвани карти, схеми, таблици, рисунки, обемни модели, да се състави план на разказа по точки и подточки. По този начин целия текст се визуализира в пространството. Писането на важни елементи на отделни листчета също може да помогне при запаметяването.

Доминирането на слуховата репрезентативна система означава, че водеща е слуховата памет. За хората с преобладаваща слухова система е важно слушат лекцията на преподавателя, да чуват възпроизведения текст със слуховите си органи, да задават въпроси, да се подготвят за изпита по двойки,  т. нар. диалогово обучение, което способства за добро запаметяване. Родителите, които познават тази особеност на своите деца, могат великолепно да участват в ролята на партньори.

Доминирането на кинестичната (телесно-ориентирана) репрезентативна система показва, че водеща е системата от усещания. Хората с доминираща кинестична система ефективно преминават изпити, ако са били в състояние на вътрешна хармония по време на подготовката. За тях е важно да са се чувствали психически комфортно, когато са били в етапа на подготовка.  При тях текстът се научава бързо и успешно, ако съдържанието му има практическа насоченост. Трайното запаметяване се улеснява посредством потенциала на дясното мозъчна хемисфера (интуитивното полукълбо), което позволява запомняне чрез образ и асоциация и активизира творческия потенциал на детето.

Полезно е да се намерят няколко интересни елемента в изучавания материал. Интересното винаги се запаметява по-лесно.

При ситуация, когато текстът е трудно разбираем, тогава трябва да се подхожда с особено внимание и прецизност. Ако времето за повторение е достатъчно, тогава може да се работи по следната схема:

1.Прочетете текста няколко пъти. Отделете за работа например 15-20 мин.

2.В течение на следващите два часа, изпълнявайте друга дейност (превключване на вниманието). 

3.Върнете се към трудния материал и със собствени думи направете преразказ (дайте решения) без да оценявате правилността на предаването. 

4.В края на деня прегледайте отново текста и обмислете (анализирайте) резултатите от знанията си.

5.Сутринта решете задачите или преразкажете текста.

Ако времето за подготовка е недостатъчно, най-важното е да разберете смисъла на материала и да се консултирате с някого, който познава добре материята.

В ДУЕТ ПРЕДИ ИЗПИТА.

Родителите често се дразнят, когато учениците ги молят вкъщи за съвместна подготовка с приятел или приятелка.  Те считат, че от подобни срещи нищо добро няма да се получи, а в най-добрия случай „взаимно ще се разсейват и забавляват“.

В действителност, подготовката за изпит в дует има много предимства, ако разбира се към нея се подходи сериозно.

1.Наистина, не можете да запомните материала заедно, но заедно можете да повторите, да практикувате отговорите и да репетирате успешно изпита.

2.Работата в дует може да започне тогава, когато всеки един е усвоил материала, запомнил го е и сега се намира в етапа на повторението.

3.Работата в дует може да протече по следния план: на единия ден двамата работят самостоятелно по усвояване на предварително определен материал, а на втория ден следва среща за преговор и проверка на знанията. Разпределението може да стане чрез взаимна договорка по следните показатели: по интереси; по степен на успеваемост; по степен на трудност и др. Единият може да разкаже онази част на материала, с която другият среща затруднение. Разказът трябва да бъде подробен (с детайли), с емоционална експресия и вяра. По този начин партньорът на разказвача неволно, независимо от желанието му ще запомни материала, който е избягвал на учи. Ако липсва партньор, то може да се репетира и самостоятелно, задавайки си въпроси, отговаряйки на глас и слушайки своята реч.

РЕПЕТИЦИЯ ЗА ИЗПИТА.

При работа по двойки, единият играе ролята на учител, а другият на ученик. Подобно упражнение е добро средство за разкрепостяване, преодоляване на страховете. За постановка на гласа и тренировка на уменията за убеждаване.

Трябва ли да се използват паметка („пищов“)?

Има няколко гледни точки по този въпрос.

1. Не трябва! Използването на паметка („пищов“) е нечестен начин – рискът е голям, ако бъде намерен „пищовът“, то шансът да се премине изпита успешно е малък.

2. Да, когато съм с пищов, не се страхувам. Тук трябва да се знае, че „пищовите“ работят за тези, които запомнят написан текст добре, а не произнесен и чут текст.

По принцип, изготвянето на „пищов“ изискващо кратко и ясно излагане на информация върху малък по размер лист, води до добро запомняне на материала. Работата върху „пищова“ може да се раздели между няколко ученика, с последващо изучаване на написаното. „Пищовът“ е удобен да бъде прочетен навсякъде (в метрото, автобуса, коридора на училището, пред вратата преди влизане на изпит), но използването му по време на изпита носи необоснован риск – двойка или безжалостно отстраняване.

В този смисъл изготвянето на паметка („пищов“) е полезно, но използването по време на изпит – не!

ПСИХОЛОГИЧЕСКА РАБОТА ПРЕДИ ИЗПИТ.

Подготовката може да се раздели на два етапа: преди изпита и непосредствено преди изпита.

В последния ден преди изпита е важно да се спазват следните правила:

1.Подготовка и изпит. Ако през цялото време на подготовка сте били с учебник седнали на дивана, то тази поза ще се окаже в контраст със самата изпитна обстановка и ще подейства отрицателно. По тази причина отиграйте обстановка, максимално близка до изпитната  - седнете на стол пред маса и в тази поза разкажете въпросите; ако изпитът е устен на дъската, тогава отиграйте ролята си изправен с показалка в ръка.

2. Репетирайте и още веднъж – репетирайте! Опитайте се да си представите, че сте в трудна ситуация по време на изпита и потърсете изход от нея.  Задайте си трудните въпроси и си отговорете. Преживейте страхът от провала и помислете, дали наистина няма изход. Дайте простор на емоциите си точно в такава ситуация – преживейте гняв, отчаяние, безсилие, дори поплачете. Важно е да преживеете страховете си преди изпита.

3. Припомнете си случай на ваш аналогичен (изпитен) успех. Как сте се държали тогава, за какво сте говорили, какво сте си мислели, как сте се движили, как сте изглеждали и преживейте тази ситуация до нейния финал, когато се постигнали блестящ успех.

4. Приложете автогенна тренировка. Създайте собствена формула за настройване на духа в себе си; повтаряйте си „При мен всичко ще се получи!“.

5. През последните 12 часа трябва да подготвите не знанията, а организмът си  за представяне на изпита. Най-добре е да не правите нищо – отпочинете, отдъхнете си и дайте възможност знанията да се успокоят знанията.

6. Избягвайте да се самооценявате в отрицателна светлина. Отсъствието на себеувереност винаги намалява производителността на труда и обратно – свръхувереността формира неадекватно лекомислено отношение. Главното е да бъдете балансирано уверени. В такива случай работи повтарянето на мисълта-формула: „Вярно е, че материалът е труден, но аз  се подготвих и ще се представя отлично!“, „Нека всичко да се случи успешно!“, „Аз съм готов за изпита!“, „Аз съм спокоен, концентриран и в готовност за действие!“

7. В последната вечер преди изпита може да се разсеете и развлечете с лек комедиен филм – добре е, ако вече сте го гледали. „Тежки“ в емоционален план филми е по-добре да не гледате, да следващия ден ви предстои сериозно изпитание и няма смисъл да се напрягате допълнително.

 8.Избягвайте напрежения в междуличностните отношения – конфликти, изясняване на отношения, спорове, скандали и въобще конфликтни ситуации.

 9.Отделете 1 час, за да повторите сложните въпроси (теми, раздели, задачи).

10.Изпитът, както много явления в живота е нещо преходно. Ако предстоящото събитие много ви безпокои, то можете да погледнете календара: 25 число – изпит, а на 26-ти – вече го няма този изпит. Настройте се за следващото значимо събитие – превключването помага да се успокоите. Животът не приключва с този изпит.

11.Да спя или да не спя през нощта преди изпита? Повечето специалисти са на мнение, че трябва да се наспите. На изпита трябва да се явите бодър. Има обаче хора, които работят много по-ефективно през нощта.  А е възможно времето за подготовка да е било недостатъчно. В такива случаи е възможно да се подготвите и през нощта, но задължително трябва да отделите 4 часа за сън. Не употребявайте кафе и  други възбуждащи напитки, които влошават работата на сърцето. Най-добре е да пиете зелен чай.

Изпитът е едновременно и спектакъл и лотария.  Вие вече сте репетирали и бурния успех и  оглушителния провал; отиграли сте ролята и на учителя и на ученика – никой не знае, на кого ще му провърви и на кого – не. Вашата цел е ясна – да се представите на изпита и получите „положителна“ оценка. Тази оценка често е съставена от две неравни части; от вашите знания и от вашите умения да се държите на изпита. Случва се така, че в трудни ситуации именно умението създава впечатление и спасява ученика от неминуема двойка или тройка.

 За успешно представяне на самия изпит способстват следните препоръки:

1.Вие трябва да изглеждате уверен в себе си. Именно – да изглеждате, дори увереността да не е с вас. Увереният вид действа на изпитващия еднозначно положително, той се зарежда с вашата увереност. Обърнете внимание на невербалната комуникация (жестове, поза, мимика) – те също трябва да внушават увереност. 

2.Въвлечете преподавателя в непринуден, свободен диалог; убеждавайте и не се предавайте, докато не бъдете поставен „до стената“. Търсете изход, променяйте насочеността на мислите си, преустройвате разговора в по изгодна за вас схема

3.Явете се на изпита в приличен външен вид (външния вид често се възприема от преподавателя като символ на уважение към него и към преподавания от него предмет). Облеклото трябва да съответства на ситуацията – да ви настройва за работа, а не да ви разсейва, като ви създава неудобство или ви принуждава непрекъснато да се занимавате с него. Цветовата гама следва да е неутрална. Ако вие сте неуверен в себе си, то по-добре е да избягвате ярки цветове (червено, жълто, оранжево). Ярките спектри привличат вниманието  и вие непрекъснато ще бъдете център на внимание. Ако наскоро сте участвали и успешно представили на друг изпит, то облечете това „щастливо“ облекло, в което сте преживели ситуация на успех. В момент на вълнение тази дреха ще ви предостави допълнителен ресурс. Ако сте решили да облечете нова дреха за първи път на изпит, то по-добре е да я поносите известно време в домашни условия. На изпита трябва да мислите за него, а не как изглеждате с току-що облечената нова дреха. 

4.Говорете ясно, уверено и искрено, усмихвайте се, по този начин ще призовете изпитващия за свой помощник; не шептете и не мърморете – това ще изнерви и раздразни учителя. Като правило, преподавателите по време на изпит изслушват много отговори и това постепенно ги уморява, а след 5-6 отговор те започват да обръщат внимание на това, как говори изпитвания, а не върху това, какво говори. Бъдете уверени, дръжте се естествено, говорете със свои думи – не повтаряйте  текста от учебника.  Принципа на огледалото по време на изпит е в действие – вашето доброжелателно отношение към преподавателя предизвиква в учителя аналогично отношение към самия вас.

5.Обмислете своето поведение – външен вид и стил на разговора с преподавателя.

6.Бъдете спокоен и съсредоточен не върху себе си, а върху съдържанието на отговора.

7.Утешавайте се, че утре следа друг ден – без изпит, без напрежение и затова днес трябва да покажете себе си в целия си блясък на ума и добрите маниери.

8.Вземете със себе си изпития конспект. Той създава усещане за защитеност. По пътя за мястото за изпит, прегледайте конспекта с въпроси. Добре е дори да познавате отлично този списък. Познаването му е добър инструмент за активизиране на паметовите следи към самото съдържание на темите.

9.Ако пристигнете по-рано на мястото, направете кратка разходка на открито. Разходката на въздух успокоява.

10.Използвайте техники за автотренинг. В стресови ситуации емоциите излизат на преден план, а способностите за нормално мислене намаляват. Един от ефективните инструменти за управление на среса е да се предостави на мозъка някаква конкретна мисловна задача. Например, припомнете си 20 думи на английски език, 5 имена на жени с буква „А“, преброете колко човека в тълпата пред вас са облечени в панталони, изброете или изчислете колко крушки светят в коридора и други аналогични мисловни задачи – главното е мозъкът да е зает със задача, която трябва да реши и за която са нужни мисловни усилия.

11.Не отивайте на мястото на изпит (или на изпита) много по-рано.  Може да „прегорите“ от напрежение. Най-добре е това да стане половин час преди изпит – достатъчно време да се ориентирате в ситуацията и да се мобилизирате.  Аналогична опасност има и за тези, които изчакват да влязат на изпит сред последните от групата.

12.Използвайте техники за бързо възстановяване. Например, преди да влезете в аудиторията преброете до 10, тропнете с крак и кажете „Ха!“ – изпълнението на такива действия повишава вътрешната увереност.  

13.Използвайте рационално времето за подготовка по въпроса. Обикновено при устните изпити преподавателите предоставят време за подготовка (от 15-30 мин). Това е достатъчно време за да се успокоите и схематично на лист да представите своя отговор.

14.По време на изпит работи т. нар. ефект на „приемника“, т.е. бъдете готов да възприемате всяка една информация – от указанията на учителя, дадени малко преди изпита, до отговорите на говорещите преди вас ученици. Много често преподавателите дават допълнителни, конкретни указания (изисквания) как точно да се представят учениците, като „обещават“ нарушенията да бъдат наказани безкомпромисно. Допълнителните въпроси, зададени на говорещите преди вас, могат да ви предоставят полезна информация по вашата тема. Освен това, често на мястото за изпити по стените има поставени карти, схеми, таблици и други методически пособия, които могат официално да бъдат използвани.

15.Допълнителните въпроси на преподавателя. Често поставянето на допълнителни въпроси буди страх в изпитвания. На него му се струва, че тези въпроси са с цел да го доведат до провал. Всъщност, често преподавателите имат точно противоположната цел – да помогнат на ученика, да прояви своите знания, като му осигуряват по-широко поле или просто го подсещат за онова, което знае, но в момента е пропуснал.  

16.Ако нямате никакъв отговор на зададен въпрос, помнете правилото: „Винаги е по-добре да говорите нещо, отколкото да мълчите! По-добре грешка, отколкото мълчание!“.

17.Има правило: „Не влизай на изпит след отлично представил се ученик, такъв който има знания по предмета или има развити ораторски способности!“  на фона на великолепния негов отговор, вашият среден отговор, който при друга ситуация ще бъде оценен положително, сега може да получи отрицателен знак. 

При  подготовка за писмен изпит е важно да се спазят следните правила:

1.След като напишете заглавието на произведението или напишете задачата, можете да се отпуснете и по принцип да се опитате да направите малки почивки в работата. Съзнателно разпределеното време за „тихо“ мислене ще ви позволява да работите по-ефективно.

2.Необходимо е веднага да проверите за точност. В края на работата може да не ви стигне времето за проверка. Освен това, ако сте допуснали грешка, заемаща значителна  част от текста, то по-добре е да направите корекция със забележка в полето срещу съответния параграф – в края на работата може да не ви стигне времето за цялостно преписване на листа.

3.Важно е да се състави план – конспект на отговора: на случай на обжалване.

4.Не забравяйте да следите за времето.

Способи за активизиране на вътрешните ресурси

1.                  Помислете за нещо хубаво и приятно.

2.                  Напрете се..

3.                  Вземете душ или вана, още в банята изпийте чаша чиста питейна вода

4.                  Слушайте музика за настроение.

5.                  Повече се движете: танцувайте, правете упражнения, бягайте или ходете пеш.

6.                  Направете рисунка на свободна тема (старайте се да не мислите и напрягате върху изображението).

7.                  Разходете се на свеж въздух.

8.                  Поговорете с интересни хора.

9.                  Почистете домът си, градината.

10.              Отидете на фризьор или пазарувайте.

11.              Направете нещо за себе си, което ви е любимо.

12.              Позволете си право на грешки.

13.              Въведете в живота си приятни ритуали (вечерна разходка; кино-вечер и др.)

14.              Използвайте арома-терапия.

15.              Разгледайте свои снимки (албуми).

16.              Обърнете се към символи (молитва, любима вещ, хоби).

17.              Променете обстановката.

18.              Превключвайте на различни дейности.

19.              Поседете в тишина със затворени очи.

20.              Постойте с главата надолу.

21.              Разгледайте ситуацията отстрани

22.              Спете.

23.              Гледайте продължително време небето, огън или течаща вода.

24.              Отнасяйте се към миналото с чувство за хумор.

25.              Изглеждайте добре.

26.              Подредете гардероба си.

27.              Кажете си: „Аз се уважавам и вие ме уважавайте“.

28.              Обърнете се към вътрешния си комфорт и спокоен душевен мир.

29.              Извършете приятен ритуал. Например, пийте кафе или чай в приятна обстановка, почетете любима книга, подредете и разгледайте свои украшения )бижута) и др.

30.              Срещнете се с приятели.

image

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1157015
Постинги: 1273
Коментари: 116
Гласове: 1070
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031