Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1443283 Постинги: 1629 Коментари: 116
Постинги в блога от 09.10.2017 г.
                Психологическа корекция на агресивното поведение при децата
                                                             (Смирнова. Т.П)

          Психологически практикум – диагностични критерии; корекционна работа;   
                                                    психологически методики.

                                                                   (втора част)

1.3.2. Особености на семействата на агресивните деца.

1.В семейството на агресивните деца е разрушена емоционалната привързаност между родителите и децата, особено между бащите и синовете. Родителите изпитват по-скоро враждебни чувства един към друг и не споделят ценности и интереси си.

2.Бащите често сами демонстрират агресивни модели на поведение, а също от малки поощряват поведение на своите деца с агресивни тенденции.

3.Майките на агресивните деца не са взискателни към тях и често са равнодушни по отношение на техните социални успехи. Децата нямат ясни отговорности и задължения, свързани с дома.

4.При родителите на агресивните деца моделите на възпитание и собствено поведение често си противоречат едно с друго и към детето се отправят взаимно изключващи се послания и изисквания. Като правило се комбинират много твърд баща и пропусклива (небрежна, повърхностна) майка. В резултат в детето се формира модел на предизвикателно опозиционно поведение, което се пренася върху обкръжаващия го свят.

5.Основните възпитателни средства, към които винаги прибягват родителите на агресивните деца са:

-физически наказания;

-заплахи;

-лишаване от привилегии;

-въвеждане на ограничения и отсъствие на поощрения;

-честа изолация от другите деца;

-съзнателно лишаване от любов и грижа в случаите на прегрешение.

При това самите родители никога не изпитват чувство за вина при използването на едно или друго наказание.

6.Родителите на агресивните деца не се опитват да разберат причините за деструктивното поведение на своите деца, те остават равнодушни и към техния емоционален живот.

 

Част 2 ПСИХОЛОГИЧЕСКА КОРЕКЦИЯ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ

2.1. Основни направления за корекционна работа.

За да бъдат резултатите от работата с агресивното дете устойчиви, е необходимо корекцията да не е с епизодичен характер, а със системен, комплексен характер, осигуряваща преработка на всяка характерологична особеност на детето. В противен случай ефектът от корекционната работа ще бъде неустойчив.

Опирайки се на практическия опит при работа с агресивни деца и анализирайки характерологичните особености на тези деца, а също и на техните семейства, авторът е извел 6 ключови блока – 6 ключови направления, в рамките на които е необходимо да се изгражда корекционната работа (виж. схема №1). Всеки блок е насочен към корекция на конкретна характерологична черта или особеност на даденото дете и съдържа набор от съответстващи психологически прийоми и техники, позволяващи  коригиране на дадената особеност.  В отделни 7 блока е отделена работата с родителите и педагозите, насочена към снемане на провокиращите фактори за агресивно поведение на детето.

Да разгледаме подробно основните направления на работа, които са представени в схема №1, а също методите и техниките за корекционно въздействие (виж. схема №1).

Последователността на блоковете отразяващи основните направления за работа с агресивното дете са представени в таблица №1 и те са представени произволно, като не задава задължително следване на тази последователност. Важно е работата с агресивното дете да започне с етап за отреагиране на гнева, за да може да се осигури свобода за истински скритите преживявания (обида, разочарование, болка). Дете, което не е преминало през този стадий, ще се съпротивява в по-нататъшната работа и много скоро ще загуби доверие в психолога. Едва след този етап може да се подходи към корекционна работа за овладяване прийоми за контрол на своя гняв и поведенческа терапия, а също и за развитие на адекватна самооценка.

Необходимо е още веднъж да се отбележи, че работата с агресивното дете трябва да носи комплексен, системен характер, съчетавайки в себе си елементи на прийоми и упражнения от различни направления на корекционната работа и не трябва да бъде епизодична. Работата с агресивното дете в рамките на дадено направление може да се изгражда както в индивидуален порядък (често на стадия на отреагиране на гнева и на всички проблемни ситуации като цяло), така и в група. При работа в група е най-добре броят на участниците да не е по-голям от 5-6 деца, а при подрастващите – до 10.

image

image

image


image

Количеството занятия трябва да бъдат не по-малко от 1-2 на седмица. Продължителността на занятията с деца в старша доучилищна възраст – не повече от 40 мин., а в младша училищна възраст – не повече от 60 минути. Корекционните занятия с подрастващи могат да бъдат с продължителност 1-1,5 часа.

Източник:


image

Категория: Други
Прочетен: 414 Коментари: 0 Гласове: 1

   Психологическа корекция на агресивното поведение при децата (Смирнова. Т.П)

             Психологически практикум – диагностични критерии; корекционна работа;                                                                психологически методики.
                                                                  (първа част)

 

Практическото ръководство е посветено на проблемите на агресивното поведение на децата във възрастта от 5 до 12-14 г.

Практическото ръководство съдържа три части.

В първата част се разглеждат причините за детската агресия, а също и ролята на семейството при формиране агресивни модели на поведение. Представени са диагностични критерии, от които може да се съди за наличието в детето на качества, обуславящи  „агресивност“. Прави се анализ на характерологичните особености на агресивните деца и техните семейства.

Във втората част е разработен и представен комплекс от направления за корекционна работа, позволяващ прилагането на системен подход към съществуващите проблеми. Акцент е поставен върху следните направления:

-обучение на агресивните деца за създаване навици за контрол и управление на собствения си гняв;

-обучение на детето да отреагира (изразява) собствения си гняв в различни негативни и да прилага приемливи способи за справяне;

-обучение на детето за усвояване конструктивни поведенчески реакции и снижаване деструктивните елементи на поведение;

-намаляване нивото на личностна тревожност;

-формиране на способност за осъзнаване на собствените емоции и чувства и тези на другите хора, развитие на емпатия;

-развитие на позитивна самооценка.

Отделените направления съдържат набор от психологически прийоми, методи, упражнения и техники, които позволяват на практическите психолози да се справят в тяхната достатъчно сложна работа с агресивни деца. Упражненията са представени в „процесуално-стъпков“ стил, което позволява не само да се отговори на въпроса „Какво да се прави?“ с агресивното дете, но и „Как това да се реализира?“ Практическите упражнения, разгледани във втората част съдържат някои психотерапевтични прийоми: арт-терапия, телесно-ориентирана терапия (релаксационни техники), гещалт-терапия, поведенческа терапия, визуални техники.

Третата част е посветена на работата на психолога с родителите на агресивните деца и с учителите.  Разгледани са факторите на възпитание и стил на общуване с възрастните, които способстват за агресивното поведение при децата. Подробно са описани обучаващи прийоми за конструктивно общуване на децата.

 

Част 1. ДЕТСКАТА АГРЕСИВНОСТ И ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕЙНОТО ВЪЗНИКВАНЕ.

1.1              Социокултурни аспекти на детската агресивност.

Децата черпят знания за моделите на поведение от три източника:

Първо – това е семейството, което може едновременно да демонстрира агресивно поведение и да осигури неговото закрепване.

Второ – агресията се обучава при взаимодействие с връстниците, като най-често нейните преимущества се разбират („Аз съм на силен – за мен е разрешено всичко!“) по време на игрите. Изследвания показват, че деца, посещавали редовно детска градина са по-агресивни, отколкото деца, които са посещавали регулярно или въобще не са посещавали (Р.Берон, 1997г.).

Трето – децата се учат на агресивни реакции не само от реални примери, но и от символични. В днешно време практически не предизвиква в никой съмнение факта, че сцените на насилие, демонстрирани от екраните, способстват за повишаване нивото на агресивност на зрителя и на първо място на децата.

В своята книга „Откажете се от привикването към телевизора“ Дж. А. Вилконз пише, че всеки час телевизионно време, на екрана се извършват 9 акта на насилие, а при детските анимационни филми до 21 акта.  „Към 14-тата година типичното американско дете е вече свидетел на 11000 убийства“. По мнение на автора,  телевизията на свой ред извършва насилие над детето, като го учи на агресивно поведение. „Когато в щата Кънектикът се е провеждала кампанията „Изключете телевизора“, учителите в училищата са установили, че постепенно при децата са намалели случаите на блъскане и ритане. Те с по-голямо желание търсели алтернативи за разрешаване на проблемите си в случаите на разногласие и не конфликтували така както преди (Дж.Елиум, Д.Елиум, 1995).

1.2.Агресия и агресивност.

Ерик Фром счита, че съществува два вида агресия – „доброкачествена“ и „злокачествена“. Първата се проявява в моменти на опасност и носи защитен характер. Когато опасността изчезне, затихва и тази форма на агресия. „Злокачествената“ агресия представлява себе си с деструктивност, жестокост; те е спонтанна и е свързана със структурата на личността. В тази връзка много автори разделят понятията „агресия“ и „агресивност“, определяйки „агресивността“ като свойство на личността.

Американските психолози, работещи с деца са въвели следните диагностични критерии, при наличие на които може да се говори за наличие на това свойство при детето в една или друга степен.

 1.2.1. Диагностични критерии на агресивност при деца в доучилищна и младша училищна възраст.

1.Често (по-често в сравнение поведението на другите деца в обкръжението му) губи контрол над себе си.

2.Често спори, ругае, обижда деца и възрастни.

3.Дразни нарочно възрастните, отказва да изпълнява техни съвети (правила).

4.Често обвинява другите за своето „неправилно“ поведение и грешки.

5.Завистлив и мнителен.

6.Често се сърди и прибягва към конфликти.

При дете, при което в продължение на 6 и повече месеци едновременно и устойчиво се проявяват поне 4 от критериите, може да се говори, че притежава агресивност като качество на личността и тези деца могат да бъдат наречени агресивни.

1.2.2. Диагностични критерии на агресивност при деца в средна училищна възраст и подрастващи.

1.Заплашват други хора (вербално, с поглед, с жест и поза).

2.Инициират физически сблъсъци.

3.Използват в сблъсъците предмети, които могат да наранят.

4.Физически жестоки по отношение на хора и животни (непременно причиняват болка).

5.Извършват кражби по отношение хора, които не харесват.

6.Умишлено увреждат имущество.

7.Шантажират, заплашват, изнудват.

8.отсъстват от дома си през нощта без разрешение на родителите си.

9.Бягат от дома си.

10.Не посещават училище, бягат от часове или биват гонени от училище.

В дадената възрастова категория качество агресивност притежават деца, при които в течение на 6 и повече месеца едновременно са се проявявали минимум 3 критерия.

Методите и техниките, които ще бъдат подробно описани в практическото ръководство на първо място са насочени към деца, притежаващи качеството „агресивност“, но те работят много добре и при деца, които все още не притежават това качество, но се опитват да „усвоят“ силови модели на поведение.

Преди да пристъпим към описание на корекционната работа, е необходимо да се установят характерологичните особености на самите агресивни деца, а също така и на техните семейства, тъй като тези особености дават ключа за определяне направленията, в които е необходимо да се развива корекционната работа. Без системно разглеждане проблемите за агресивността, отчитайки всички особености на агресивните деца, успехът на корекционната работа ще бъде винаги относителен и неустойчив.

Американският психолог М. Алворд (1998) отделя набор характерологични особености на агресивното дете, които обозначава като вътрешни противоречия, проблемни зони и вътрешни конфликти. Установяването на характерологичните особености е от особена важност, тъй като именно тези особености на агресивните деца се явяват предмет на корекционната работа.

1.2.3. Характерологични особености на агресивните деца.

1.Възприемат голям кръг ситуации като опасни, застрашаващи ги и враждебни по отношение на тях.

2.Свръхчувствителни са към негативно отношение към себе си.

3.Имат базова нагласа, че другите ги възприемат негативно.

4.Не оценяват собствената си агресия като агресивно поведение.

5.Винаги обвиняват обкръжението си за собственото си деструктивно поведение.

6.При умишлена агресия (нападение, унищожаване на имущество и др.) нямат чувство за вина или тя се проявява много слабо.

7.Не поемат отговорност за своите постъпки.

8.Имат ограничен набор от реакции при проблемни ситуации.

9.В отношенията си проявяват ниско ниво на емпатия.

10.Слаб емоционален контрол.

11.Слабо оценяват своите емоции, освен гнева си.

12.Страхуват се от непредсказуемото поведение на родителите си.

13.Имат неврологични недостатъци: неустойчиво внимание; разсеяност; слаба оперативна памет; нетрайно запомняне.

14.Не умеят да прогнозират последиците от своите действия (емоционално блокират при проблемни ситуации).

15.Имат положително отношение към агресията, тъй като чрез нея получават чувство за собствена значимост и сила (власт).

Нашият опит при работа с агресивни деца в детските градини и училищата позволява да бъдат изведени още три важни характерологични особености:

1.Имат високо ниво на личностна тревожност (базова).

2.Имат неадекватна самооценка, често ниска.

3.Чувстват се отхвърлени.

Описаният по-горе анализ на характерологичните особености на агресивните деца позволява да се отделят основните направления на корекционна работа, а също така да й се придаде целенасочен и цялостен характер. Основните направления за корекция на агресивното поведение ще бъдат подробно разгледани по-късно (виж схема 1).

С цел повишаване ефективността на работата с агресивните деца е необходимо също да се анализира ролята на семейството при формирането на агресивно поведение на детето, а също така и особеностите на самите семейства с агресивни деца.

1.3.Роля на семейството при формиране модели на агресивно поведение на децата.

1.3.1.Фактори, способстващи за развитие на детска агресивност в семейството.

Тъй като именно в семейството възниква и се извършва първичната социализация, е необходимо подробно да бъдат установени факторите, формиращи моделите на агресивно поведение в самото семейство.

Важно значение за установяване и развитие на агресивно поведение при детето има семейството и характера на взаимоотношения в него. Р.Бейрон, Д. Ричардсън (1997) извеждат следните фактори:

-реакции на родителите към поведението на детето, което те не одобряват;

-характер на отношенията между родителите и децата като цяло;

-ниво на семейна хармония и дисхармония;

-характер на взаимоотношенията с братя и сестри.

Важен е и факторът пълно или непълно семейство. Например, Р.Бейрон, Д. Ричардсън (1997) съобщават, че за хора, които изтърпяват наказания за политически убийства или покушения е характерно, че произхождат от разбити семейства, в които на детето не е отделяно нужното внимание.  За тях са характерни още: лоши отношения с единия или с двамата родители; родителите са възприемали децата си като негодни и неуспешни; децата са усещали безразличието на родителите към собствените им чувства; отсъствие на необходимата поддръжка и заинтересованост към живота на детето.

При наличието на тези взаимоотношения е много вероятно децата:

-да бъдат въвлечени в престъпна дейност;

-да се съпротивяват и противопоставят на други хора;

-да се държат агресивно по отношение на своите родители (Р. Берон, Д. Ричардсън, 1997).

Експеримент на Джонсън (1997) показва специфична зависимост между отговорността на родителите и агресивността на децата. Изследователите наблюдавали как общуват със своите майки и техни връстници, група деца на възраст 15, 21 и 39 месеца. Сред множеството параметри са били измервани времето, през което майките са взимали детето на ръце и взаимодействието с другите деца (например, удари, докосвания, стремеж да отнеме някакъв предмет, ухапвания). Децата, чийто майки не бързали да реагират на сигналите на техните деца се държали по-агресивно, в сравнение децата на майките, които реагирали бързо на техния плач или молба за контакт.

Съгласно теорията за привързаността, малките деца се различават по степен на усещане за безопасност в своите взаимоотношения с майката (Perry et al, 1990; Sroufe, 1993). За формирането на надеждна привързаност на детето е необходимо надеждно, устойчиво и  отзивчиво отношение от страна на майката. Тези деца са склонни да се доверяват на другите хора и имат адекватно развитие на социалните навици.  За „ненадеждно привързаните деца“ са характерни несговорчивост, съпротива срещу контрол, импулсивност, емоционална избухливост и прояви на физическа агресия, при това не винаги дадените прояви на нападение са самоцел, а решават задачи за самоотбрана от мнима до реална заплаха.

Установен е интересен факт, свързан с агресивното поведение на детето в зависимост от характера на взаимодействие в семейството между братята и сестрите.  При изучаване последиците от родителската намеса при сблъсъци между децата в семейството, Фелсън (Felson, 1983) е установил, че децата, проявяват по-голяма физическа или вербална агресия против единствен брат или сестра, отколкото спрямо всички останали деца, с които те общуват.

Установено е, че съществува силна корелация между изразеността на агресивните отношения между децата в едно семейство и усвоените силови модели на поведение и наказание за конфликти от страна на родителите. Фелсън доказва, че децата се държат рядко агресивно, ако родителите не наказват за сблъсъците и конфликтите никого от децата в семейството и много по-често проявяват агресия, ако родителите наказват основно по-големите деца.  По мнение на автора, без родителската намеса (наказания) агресивните взаимоотношения между децата са редки по причина на неравенство на силите, обусловени от разликата във възрастта.

Изучаването на зависимостите между агресивното поведение на децата и характера на наказанията от една страна и контрола върху поведението, налаган от родителите показва, че жестоките наказания са свързани с високо ниво на агресивност при децата (малолетните престъпници произхождат от семейства, при които физическата жестокост върви ръка за ръка с безразличието към чувствата на децата), а минималния контрол и наблюдение на детето корелират с високо ниво на асоциалност (Р. Берон, Д. Ричардсън, 1997). Често тези два типа възпитание (извънредната строгост на наказанията и отсъствието на контрол: „емоционално отхвърляне“ и „хиперпротекция“ се срещат в едно семейство. При първия тип в основата е проследена  линията на бащата, а при втория – майката.

Изследванията върху влиянието на възпитанието и семейните отношения върху възникването на агресивно поведение при децата показват, че съществува „пряка взаимовръзка между от една страна наказанията, порицанията, отсъствието на поощрения и родителските нагласи за неприемане на детето като цяло, от друга“ (А. Бандура, 1998).

В трансакционния анализ на Е.Бърн, а също и при М. Гулдинг/Р.Кулдинг се посочва, че подобни възпитателни методи на въздействие спрямо детето, свързани с родителските предписания: „не са живи“ (М. Гулдинг, Р.Кулдинг, 1998).

При работата на психолози с агресивни деца, последните често признават, че се чувстват ненужни на своите родители и че родителите, особено бащите не ги обичат и често унижават.

Създава се впечатлението, че прибягвайки към агресивно поведение, децата просто се борят за своето психическо оцеляване, а с нарастване на противообществените прояви в поведението те отмъщават за това на целия свят (на своите родители и на първо място на своите бащи) за това, че  бащата не ги е приел, не ги е обичал, не се е грижел, не е разбрал техния вътрешен свят, тъй като в своя жизнен път те по-скоро се сблъскват с присъди, отколкото с разбиране и участие.

Агресията е способ за изразяване на гнева и протеста, а както е известно, гневът е вторично чувство. В неговата основа стоят болката, унижението, обидата, страхът, които на свой ред възникват в резултат на неудовлетворени „базисни, фундаментални човешки потребности в любовта и потребността от другите“ (Ю.Б. Хиппенрейтер, 1998).

Агресивното поведение на децата е своеобразен сигнал SOS, вик за помощ, за внимание към своя вътрешен свят, в който са натрупани твърде много разрушителни емоции, с които детето не е в състояние да се справи самостоятелно.    
Източник:



image                           
Категория: Други
Прочетен: 667 Коментари: 0 Гласове: 1

                                                             Комплекс за вина

При комплекса за вина човек не извършва нищо осъдително; в него няма обективни основания за самообвинение, но тези основания той създава сам.  Представите за виновност могат да принизят цялото съзнание на такъв човек и да превърнат вината в един от компонентите на личността.

Разликата между ситуациите, когато човек действително е виновен и когато не е виновен, но изпитва чувство за вина е съществена. В първия случай той може да се разкайва, да съжалява, да изкупва своята вина и този процес води до облекчение и душевен мир. Във втория случай разкаянието и изкуплението дават само кратковременен резултат и след това самобичуването отново се завръща.

Тези хора са убедени, че биха могли да променят случилото се в по-добра посока.  За тях е характерно много висока съвестност.  Човек страдащ от комплекс за вина, се старае към всичко възможно и невъзможно за да стане по-добре за „себе си и за другия“. Жертва своето лично време, понякога здраве, а в отговор, като правило, той получава не похвала, а поредната порция обвинения.

Виновност може да се преживее от здрав и жизнерадостен човек при среща с болни, осакатени, инвалиди.

Често се среща преживяване на вина при старите хора за това, че утежняват живота на своите близки със немощ, специални потребности и искания.

Комплексът за вина при децата към своите родители възниква нерядко след смъртта на родителите в състояние на реактивна депресия. Паметта възпроизвежда сцени на стълкновения, сблъсъци, спорове, обвинения и пр.  Започва мъчително съжаление: „Защо тогава не отстъпих?“, „Защо съм бил груб и раздразнителен?“ и пр. Човек се самообвинява и буквално гърчи себе си за това, че не всичко е направил за майка си и баща си, не се е обърнал към специалисти, не ги е завел някъде, където е можело да бъдат спасени, не е доставил ново лекарство и пр.  Още пои-остър в такива случаи е комплекса за вина на родители към децата си: били са много строги; пренебрегвали са ги; наказвали са ги и пр.

Разтревожената съвест заставя човек да се стреми към изкупление на мнимата вина с помощта на разходи за изграждане на паметник и други атрибути, свързани с гробното място, при това колкото по-големи разходи прави, толкова по-голямо вътрешно удовлетворение постига. На човек му се струва, че прави своя принос в знак на уважение към родителите с или изразява безпределната си любов към детето.  Всъщност грижата за паметника в голяма степен допринася за преодоляване тежестта на комплекса за вина.

Съществува още един вариант на комплекса за вина, свързан с осъзнаването за непълноценност.  Това е комплекса за виновност на майката, която не изпитва майчини чувства към своето дете.  Обществото очаква и изисква от майката любов към своето дете. Има обаче жени, които по силата на своята индивидуална психофизиологична ориентация не изпитват нежни чувства към потомството.  При някои от тях любовта към децата се появява периодично и то не към всички деца. Тези жени се държат по-различно: те пренебрегват майчиния дълг, безпощадно се терзаят за отсъствието на майчина привързаност, а дълбоко в душата си са морално опустошени.  Те често компенсират своя комплекс, проявявайки повишена, временна, болезнена загриженост, която за детето е тягостна и вредна.

От клинична гледна точка комплексът се явява нежелан, тъй като е проявление на неустойчива психика.

Комплексът за виновност не бива да се бърка със състоянието на бред (делир) на самообвинение при някои душевни заболявания, съпроводено с разстройство на мисленето.  Независимо от високата устойчивост на комплекса за виновност, хората обсебени от него могат да „компенсират“ и за известен период да снижат тежестта му, дори да се избавят от своите терзания. При хората с душевни заболявания обаче е налично патологично заблуждение и не са подвластни на корекция. Разграничаването на комплекса при тези две състояния не е абсолютно. Съществуват промеждутъчни, преходни състояния.  При ендогенните депресии идеите за самообвинение, които в началото се оценяват критично, могат с времето да изкристализират в бред.

Източник: „Психология на съвестта – вина, срам, разкаяние“ – Е.П. Илин 

 image

 


 

Категория: Други
Прочетен: 162 Коментари: 0 Гласове: 0
                                                                Невротична вина

             Невротичният вариант на вина възниква, когато човек удържа в съзнанието си някакъв идеален образ за себе си – мечта за това, какъв непременно би желал да бъде.  Невротичната вина е построена върху желанието на човек да представи себе си в по-добра светлина пред света. Живот с такива идеали е изпълнен със страдания – унижението и постоянното преживяване на вина следват непрекъснато човек. Най-характерните признаци за наличието на невротична вина са:

            -Човек през цялото време иска да бъде добър.

            Ако това желание не се случи, той чувства себе си виновен.  По тази причина той не е в състояние да отказва на никого, не конфликтува, не изяснява отношенията си с другите, страхува се да взема решения, да бъде честен и открит както със себе си, така и с обкръжението си.

            -Човек винаги преживява това, което другите мислят за него.

            Преживяването се съпровожда с непрекъснато мислене за това, как човек изглежда в очите на другите и дали правилно са го разбрали;  съмнения дали е постъпил правилно, дали не е обидил или засегнал нечий интерес. Той приема, че трябва да е отговорен за всичко и всички, счита, че не може да си позволи грешка или да се отпусне.

            -Човек непрекъснато се стреми да „спаси положението“

            Той не е в състояние да разбере, че от него не зависи и другите хора сами правят своите избори, дори не винаги правилни. Животът му е съпроводен със старание да покрива очакванията на другите и дълбоко се разстройва при неуспехи. Той не може ясно и открито да обясни какво не е направил, често започва да се оправдава и всячески да поправи стореното.

 

            Хората, преживяващи невротична вина скриват, не говорят открито за състоянието си, защото не искат никого да разстройват, да обидят или да ядосат. Те постоянно се свързват с хора, които го карат и предизвикват у тях чувство за вина. Живеят с партньори, които постоянно се нуждаят от тяхната помощ и не могат да се грижат за себе си. Животът с такива партньори е особено тежък, но чувството за вина не им позволява да се разделят. Те често преживяват депресивни състояния, недоволни са от себе си, от обкръжението си и от целия свят.

Източник:
image
09.10.2017г.
К.Кунчев

Категория: Други
Прочетен: 102 Коментари: 0 Гласове: 0
                       Методика за изследване базисни убеждения на личността

                                               (World Assumptions Scale-WAS)

                                (модификация на Мария Анатолиевна Падун и
                                      Анастасия Владимировна Котелникова)

Понятието „базисни убеждения“ (или „базисни схеми“) възниква и се развива в резултат на пресичане на когнитивната (Брунер, Кели), социалната (Fiske, Taylor, 1994), клиничната психология и психотерапия (Бек, Елис, Гвидано и Лиоти), които (всяка от своята позиция) се опитват да отговорят на въпроса: По какъв начин индивидът конструира своите представи за обкръжаващия свят и за собствения „Аз“? Като цяло базисните убеждения могат да бъдат определени като имплицитни, глобални, устойчиви представи на индивида за света и за себе си, оказващи влияние върху мисленето, емоционалното състояние и поведението на човек.

Методиката за изследване базисни убеждения на личността е конструирана в рамките на когнитивната теория за психичната травма, представена в работите на Рони Яноф-Булман (Ronnie Janoff-Bulman) през 1989г. През 2007г. е адаптирана и стандартизирана от М.А.Падун и А.В.Котелникова в Русия. В този си вид методиката е предназначена за клинико-психологическа диагностика на лица, преживели психична травма, за които се приема по принцип, че се намират в състояние на депресия. Методиката позволява да се установят проблемните области в когнитивната сфера, които могат да бъдат подложени на корекция в процеса на психотерапия.

Американската изследователка предлага концепция, съдържанието на която се свежда до следното: за хората е свойствено да тълкуват случващите се с тях събития така, че да поддържат стабилна субективна картина за света, осигуряваща им необходимата опора в постоянно променящата се реалност; индивидът конструира своя жизнен опит, опитвайки се да достигне до чувство за безопасност, основаваща се на имплицитна вътрешна структура, включваща в себе си убеждения за доброжелателността-враждебността на обкръжаващия свят, за неговата справедливост, а също така и за представите за собствения „Аз“.

В този контекст имплицитната концепция за обкръжаващия свят и собствения „Аз“ (за повечето здрави хора) може да бъде формулирана по следния начин:  „В този свят доброто е много повече от злото. Ако нещо лошо се случва, то се случва най-вече на онези хора, които правят нещо нередно. Аз съм добър човек, следователно мога да се чувствам защитен от беди.“

Има обаче ситуации (екстремални с негативен опит), които рязко си противоречат с тази концепция. Тяхното разбиране предизвиква тежки и дълговременни психологически проблеми: в един момент индивидът се сблъсква с ужаса, създаден от света около него, както и със своята уязвимост и безпомощност; съществуващата по-рано увереност в собствената си защитеност и неуязвимост се оказва илюзия, хвърляща индивида в състояние на дезинтеграция. Процесът по овладяване на травмата, според  Яноф-Булман, се състои във възстановяване на базисните убеждения – в случай на успех, те стават качествено нови, в сравнение тези, които са били до възникване на травмата. При това, възстановяването не е пълно, а само до определено ниво, освобождаващо човека от илюзията за собствената неуязвимост.  В крайна сметка картината за света придобива нов вид за индивида, преживял психична травма и успешно справил се с нея: „Светът е доброжелателен и справедлив към мен. Аз имам право на избор. Но не винаги е така“

Ролята на базисните убеждения, като един от факторите на посттравматичната адаптация на индивида заема важно място в съвременните психологически изследвания и в тази връзка е особено актуален предложения психологически инструмент за измерване на описания по-горе конструкт.

Когнитивния модел на света включва в себе си набор от имплицитни  представи на индивида за обкръжаващия свят, собствения „Аз“ и способностите за взаимодействие помежду им, операционализирана в общия вариант на въпросника в следните 5 скали:

Базисното убеждение за доброжелателност/враждебност на обкръжаващия свят, отразява убеждението на индивида относно безопасната възможност да се довери на този свят – представено е в субскала „Доброжелателност на обкръжаващия свят“.

Базисното убеждение за справедливост на обкръжаващия свят характеризира убеждението на индивида за принципното разпределение на успехите и неуспехите и съдържа две субскали на въпросника:

- Справедливост.

- Убеждение за контрол.

Базисното убеждение за значимостта и ценността на собствения „Аз“ характеризира показателя също в две субскали:

- Аз-образ.

- Късмет.

Въпросникът включва 37 пункта със стимулен материал.  От изследваното лице се иска да изрази своето ниво на съгласие с всяко твърдение в съответствие с шестстепенна скала: от „съвършено несъгласен“ (1 бал) до „напълно съгласен (6 бала).

Инструкция: Моля, оценете доколко сте съгласни или несъгласни с приведените по-долу твърдения и обградете с кръгче една от цифрите намираща се срещу всяко твърдение в съответствие със следната скала:

-1 – съвършено не съм съгласен;

-2 – не съм съгласен;

-3 – не съвсем съгласен;

-4 – като цяло, съгласен;

-5 – съгласен;

-6 – напълно съгласен.

Въпросник

1.Като правило, нещастията се случват на хора заради грешки, които са извършили в миналото си.

2.Често ми се струва, че в мен има твърде малко хубави неща.

3.Като цяло, към мен съдбата е благосклонна.

4.Едва ли нещо може да ми попречи за да не получа от живота всичко което искам.

5.Мисля, че на хората не трябва да се има доверие.

6.Нечестните хора много рядко получават това, което заслужават.

7.Имам основания, за да нямам високо мнение за себе си.

8.Струва ми се, че не съм толкова успешен колкото другите хора.

9.Обикновено съм в състояние да действам така, че да получа максимално благоприятен резултат.

10.Имам опасения, че хората на които се доверявам могат да ме предадат.

11.като правило, добрите хора се съпровождат от щастие и успехи.

12.Може да се каже, че се харесвам.

13.По природа хората са недружелюбни и зли.

14.Обикновено в моя живот не се налага да разчитам на щастливо стечение на обстоятелствата (късмет).

15.Като цяло, хората са достойни за доверие.

16.Вярвам, че имам сили да направя всичко възможно, за да предотвратя неуспехите.

17.С пълно основание мога да кажа, че съм привлекателен и интересен човек.

18.Най-общо казано, хората не се вълнуват много от проблемите на другите.

19.Малко е вероятно да се доверя напълно на който и да било.

20.Мисля, че късметът ме сполетява много по-малко отколкото другите.

21.Ако човек се вгледа по-внимателно, то ще открие, че светът е пълен с доброта.

22.В повечето случаи добрите хора наистина получават това, което заслужават.

23.Достойнствата ми са много повече от моите недостатъци.

24.Считам, че като цяло е безсмислено да се вземат каквито и да било мерки, за да се защитиш от неуспехи и нещастия.

25.Съдбата твърде често ми е обръщала гръб.

26.Съмнявам се, че мога да контролирам събитията, които се случват в моя живот.

27.Мисля, че ако съм напълно откровен с хората, те биха използвали това против самия мен.

28.Мисля, че често имам късмет  и ми върви.

29.С достойните и добри хора се случват нещастия толкова често, колкото и с лошите.

30. Мога да избера най-успешната стратегия за поведение в трудни житейски ситуации.

31.Повечето хора са добри и са готови да ти окажат помощ.

32.Обръщайки се назад, аз виждам, че животът е бил благосклонен към мен.

33.Да се доверяваш на хората не е безопасно.

34.Ако човек извършва добри и почтени постъпки, то обикновено съдбата е по-благосклонна към него.

35.Най-общо казано, аз ценя себе си особено високо.

36.Аз съм напълно щастлив човек.

 

37.Съмнявам се, че мога да бъда интересен и привлекателен за много хора. 

image

Баловете по скалите се сумират. Ако твърдението попада в колонка „с противоположно значение“, стойността се изчислява като стойността се извади от 7, т.е. твърдение с отговор „като цяло, съгласен“, което в правото си значение носи бал 4, сега получава бал = 3 (7-4=3).

            С цел съпоставяне на показателите, получени на основа разпределението на различните форми,  за сравняване на относителната изразеност на характеристиките базови убеждения в когнитивния модел на всеки индивид, се изгражда „диагностичен профил“, като  суровите балове се трансформират в стенове (стандартно значение; стандартна десетица) по следната схема:

image
image
Мария Антолиевна Падун
image
Анастасия Владимировна Котелникова

К.Кунчев08.10.2017г.


Категория: Други
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове: 0
              Въпросник за измерване междуличностна вина (неадаптивна вина)

                                                                    (IGQ – 67)

Група американски психолози  (L.E. O’Connor, J.W. Berry, J. Weiss, M. Bush и H. Sampson) създават нов инструмент за оценка на междуличностната вина, предназначен за измерване на ирационални дезадаптивни нейни форми. В основата на въпросника стои когнитивната теория на Джозеф Вайс, един от големите съвременни психоаналитици, професор по психиатрия в медицинския център на Калифорнийския университет в Сан Франциско и съдиректор на Психотерапевтична изследователска група в Сан Франциско. Теорията на Вайс е резултат от практическия опит на автора и има клинично потвърждение.  В противоположност на традиционния възглед на З. Фройд, при който вината е свързана с безсъзнателна враждебност (често разглеждана като продукт на едипови конфликти), междуличностната теория разглежда вината като произхождаща от емпатията, алтруизма и потребността от тяхната свързаност. Според Вайс и други изследователи, вината е адаптивна в соята роля в поддържането на социалните отношения.  Тя поддържа предаността и взаимната свързаност, които са необходими за спокоен и продуктивен живот. Въпреки това обаче, вината може да стане ирационална и малоадаптивна, когато е преувеличена и сдържана или когато е обобщена и нееднократно свързана със срам.  Тази вина и (или) срам водят до силна депресия, нарушаване на отношенията и психопатология.  Според Вайс, психопатологията възниква от патогенното вярване, което се формира в отговор на нарушения в детството. Тези вярвания са свързани с вината. Те предупреждават (действат сигнално и „предпазват“) хората от опити да преследват нормални цели на развитие, тъй като съдържат убеждения, които аргументират опасността да причинят вреда или на себе си или на любими други. Хората, страдащи от патогенни вярвания дори при преследване на нормални цели изпитват вина.

Американските психолози разделят вината, основаваща се на страховете на личността от причиняване вреда на другите, преследвайки собствени цели, на няколко отделни типа, свързани помежду си. Сред тях са адаптивната вина, която принципно се свързва с добро социално приспособяване и здраво личностно развитие и четирите типа дезадаптивна вина:

-вина за „Оцеляване“

-вина за „Отделяне“ (предателство);

-вина за „Хиперотговорност“;

-вина за „Ненавист към себе си“

Измерителният инструмент IGQ (въпросник измерване на междуличностна вина) е разработен от американски психолози и е предназначен за измерване на четири вида вина. Въпросникът съдържа 4 скали, отговарящи на описаните 4 вида ирационални видове вина. IGQ съдържа 22 пункта по скала „Оцеляване“, 15 – по скала „Отделяне“, 14 – „Хиперотговорност“ и  16 – „Ненавист към самия себе си“.

Външната валидност на въпросника е осигурена чрез корелационен анализ между подскалите на IGQ и подскали на други въпросници, предназначени за измерване на вина: GI, TOSCA, а също и с подскалите на следните въпросници: ATQ – въпросник за автоматични мисли (измерва честотата на проявлението на автоматични мисли, съдържащи негативна оценка); ASQ – въпросник за стил на атрибуция – измерва степента на оптимизъм/песимизъм в обикновения обяснителен стил на човек;  BDI – въпросник за депресия на Бек – позволява изучаване на когнитивните, афективните и вегетативни симптоми на депресията; CAT – скала за травми в детството; включва подскали за сексуално насилие, наказания и негативна домашна атмосфера.

Резултатите от корелационния анализ показват, че всички подскали на въпросника значително корелират с подскалите за състояние и черти на вината по GI, но нито едно от измерванията не корелира значително със скалата за морални стандарти по GI. Именно тази скала е свързана с адаптивната вина.  Само между поскала „Хиперотговорност“ и морални стандарти корелацията се приближава към значима. Всички скали имат положителна корелация с депресия по BDI и със срам по TOSCA. Най-значимо скала срам по TOSCA корелира с подскала вина „Оцеляване“ и подскала вина „Ненавист към себе си“. Подскалите вина „Оцеляване“, „Ненавист към себе си“ и „Хиперотговорност“ значимо корелират с количеството автоматични мисли по ATQ. Получените са неочаквани резултати за корелация на подскала „Оцеляване“, „Ненавист към себе си“ и „Хиперотговорност“ със скалата за вина по TOSCA, която е свързана несъществено с психопатология, а е свързана с измерване на адаптивната вина. Авторите обясняват този резултат: „Вероятно именно адаптивната вина, измервана по TOSCA е свързана с проблематичната междуличностна вина така, а това означава, че когато адаптивната вина е извънредно изразена, тя се превръща в дезадаптивна.“

Инструкция: Отговорете на всеки въпрос, използвайки един от посочените по-долу пет възможности за отговор.

1. Не

2. По-скоро не, отколкото - да

3. Понякога, не, понякога - да

4. По-скоро да, отколкото - не

5. Да

Въпросник

1.Склонен съм да скривам или омаловажавам успехите си.

2.Ако в мен възникнат критични мисли за моите родители, аз преживявам дискомфорт.

3.Аз много се безпокоя за моите родители.

4.Мисля, че не заслужавам възхищението и уважението на другите хора.

5.Чувствам се неловко, когато хората се отнасят с мен по-добре, отколкото аз с тях.

6.За мен е трудно да осъзная, че моите родители имат недостатъци.

7.Страхувам се да се наслаждавам изцяло на моите успехи, защото си мисля, че може да се случи нещо лошо.

8.Аз често на първо правя не това, което е приятно на мен, а това, което другите искат от мен.

9.Мисля, че заслужавам да бъда отхвърлен от хората.

10.Нещастието на другите хора не ме вълнува.

11.Чувствам се зле, когато не съм съгласен с представите и ценностите на моите родители, дори не искам да говоря за това.

12.Страхувам се да не навредя на чувствата на другия, ако му откажа съчувствие или разбиране, което той очаква от мен.

13.Аз постоянно очаквам другите да ми причинят страдание (унижение и обида).

14. Понякога мисля, че не заслужавам щастието, което ме е сполетяло.

15.Аз искам повече да приличам на моите родители.

16.Харесва ми, когато другите хора ми завиждат.

17.Когато някой иска да се срещне с мен, много трудно да му кажа, че имам други планове (т.е. отказвам).

18.Ако с мен се случи нещо неприятно, то аз мисля, че съм си го заслужил.

19.В ситуация на общуване чувствам отговорност към хората, на които им е трудно да встъпят в разговор (стеснителни са и срамежливи).   

20.Струва ми се, че с членовете на моето семейство би се случило нещо неприятно, ако аз не поддържам тесен контакт с тях.

21.Силно се безпокоя за хората, които обичам, дори когато всичко им е наред.

22.Когато допусна грешка, аз се чувствам много потиснат и отчаян.  

23.Способен съм да запазя добро настроение, дори тогава, когато виждам страдащи бездомни хора.

24.Когато дълго време съм отдалечен от вкъщи, аз ставам тревожен.

25.Много ми е трудно да кажа на хората „не“, т.е. да им откажа когато ме молят.

26.Когато ме критикуват за някакъв неуспех или грешка, аз съм убеден, че са прави.

27.Не съчувствам на хора, които са по-щастливи и по-успешни от мен.

28.Неудобно ми е да говоря пред обществото за моите успехи.

29.Чувствам се неловко, ако не постъпя така, както постъпват моите родители.

30.Тежко  ми е когато мисля за това, че съм обидил някого.

31.Ако в нещо не успея, аз осъждам (обвинявам) себе си и ми се иска да се самонакажа.

32. Чувствам се неловко (неудобно), ако другите хора ми завиждат за това което умея.

33.Аз предпочитам да постъпвам така, както постъпват моите родители.

34.Аз не позволявам на моите родители да прехвърлят върху мен отговорността за техните несполуки.

35.Когато виждам много болни хора, запазвам душевното си равновесие.

36.Понякога чувствам себе си като лош човек, който не е достоен да живее.

37.В обществото аз обичам да говоря за моите постижения и  достойнства.

38.Трудно ми е да изразя мнение, което е различно от мнението на моите родители (приятели).

39. Ако моите родители (дете, съпруг, близки роднини) имат някакъв проблем, на мен ми се иска да се опитам да го разреша вместо тях.

40.Мисля, че другите хора живеят по-добре, защото те са по-достойни от мен.

41.Ако съм в нещо по-успешен и способен от моите приятели или родителите си, аз изпитвам неудобство.

42.Аз не се страхувам да кажа нещо негативно за моите родители.

43.Страхувам се от самотата.

44.Когато съм бил малко дете и съм се държал лошо, моите родители са ме наказвали сурово.

45.Когато се чувствам по-добре от другите хора, изпитвам неудобство.

46.За мен е лесно да пренебрегна ценностите на моето семейство.  

47.Проблемите на родителите ми  засягат само тях, а не мен.  

48.Ако нещо се обърка, аз вярвам, че вината не е в мен.  

49.Аз се успокоявам, когато моите родители постигат успех, признание и стават по-уверени.

50.Радвам се, че не съм като моите родители.  

51.Не мога да съм щастлив, когато приятели или роднини имат неприятности.  

52.За мен е лесно да казвам на другите „не“.

53.На мнение съм, че когато хората се държат зле с мен, аз го заслужавам.  

54.Трудно ми е да се наслаждавам на събития и постижения, които съм очаквал.  

55.Бих се чувствал ужасно, ако не обичах моите родители.

56.Не се безпокоя за родителите си.  

57.Чувствам се като човек, недостоен за обич.

58.Страхувам се да получа това, което искам от другите, поради опасения, че ще бъде необходимо да платя неочаквана цена за това.

59.Считам, че родителите ми винаги са прави.  

60.Ако в семейството ми се случи нещо лошо, аз се питам как бих могъл да го предотвратя.  

61.Мисля, че животът ме наказва, заради по-раншни мои постъпки.  

62.Склонен съм да изпивам безпокойство и потиснатост, след важни постижения и успехи.  

63.Бих се чувствал виновен, ако се наложи да не обичам моите родители (Чувствам се виновен, когато не обичам моите родители.).

64.Понякога си мисля, че съм егоист и безотговорен човек.  

65.Когато неочаквано получа някаква неголяма сума пари, чувствам се съблазнен от възможността да се разделя с част от тях за други хора.  

66.Чувствам, че винаги има нещо лошо в мен. 

67.Когато мой приятел или роднина преживее нещастие, аз си представям как аз бих се чувствал на негово място.  

 

Оценка на резултатите

Следващите 13 пункта са с противоположни (обратни) оценки по IGQ:

10,16,23,27,34,35,37,42,46,47,50,52,56

След обръщане на оценките бала се изчислява по следните скали.

Вина „Оцеляване“

5+7+10+14+16+19+23+27+28+32+35+37+41+45+49+51+54+58+62+65+67

Вина „Отделяне“ (сепарация)

2+6+11+15+20+24+29+33+38+42+46+50+55+59+63

Вина „Цялостна отговорност“

 3+8+12+17+21+25+30+34+39+43+47+52+56+60

Вина „Ненавист към себе си“

4+9+13+18+22+26+31+36+40+44+48+53+57+61+64+66

Интерпретация на скалите

Вина „Оцеляване – характеризира се с патогенно вярване, че преследването на нормални цели и постигането на успехи заставя любимите хора да страдат и да се чувстват неадекватни. Хората, страдащи от тази вина вярват, че  техните успехи, тяхното щастие, предизвиква нещастие на другите и ги заставя да се чувстват зле. Механизмът на тази вина е следния: в човек има неосъзнавани, ирационални представи, че съществува ограничено количество блага и всичко хубаво, което се случва на един е за сметка на нещастието на друг.  Например, в случай на гибел на член на семейството, другият, който е останал жив чувства себе си, като че ли има дял в тази загуба.

Вина „Отделяне“ – възниква от страх да не се навреди на другите при преследване на своите цели. Тя се характеризира с патогенно вярване, че никой няма право на отделно съществуване, че отделянето или отлъчването от близките и любими хора е предателство, пагубно е за тях и им причинява вреда и страдание.

Вина „Хиперотговорност“ – възниква от алтруизма. Тази вина предполага преувеличено чувство за отговорност за грижа, ориентирана към щастието на другите. Този тип вина неизменно се съпровожда от вина за отделяне и вина за оцеляване, но е напълно възможно да се срещне отделно от тях. „Хиперотговорната“ вина може да се разглежда и като преувеличена адаптивна вина.  Тя е свързана с вярата, че човек е отговорен за щастието и благополучието на другите.

Вина „Ненавист към себе си“ – това е крайна и малоадаптивна форма на вина, която може да възникне като следствие от твърдо, жестоко и  невнимателно отношение на родителите, близките и любими хора. Това е крайно негативна оценка за себе си, която създава общо чувство за негодност.  Свързана е с междуличностната вина в ситуации, в които хората приемат този краен негативен възглед за себе си, за да запазят връзките със своите родители и други близки хора.

 

 image

08.10.2017

 

К.Кунчев

Категория: Други
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове: 0

                                        Вина и срам – кратък обзор на автори

 

Вината е сложен психологически феномен, тясно свързан с такива морални качества, като съвест и имплицитно съзнание, означено като „угризение на съвестта“.

Редица западни автори разглеждат вината, като състояние и вината, като черта. В руската психологическа литература е прието схващането, че става дума за емоция на вина и съвест (добросъвестност) като морална черта на личността. Според И.А.Белик, вината като черта се наблюдава по-изразено при жените, отколкото при мъжете и много по-рядко при хора с по-високо образование.

Същност на вината.

В различните науки вината се разглежда от различни позиции. В наказателното право вината се разбира, като субективна страна на престъплението, под чийто влияние се намира отношението на лицето във формата на умисъл или невнимание към извършеното от него деяние или неговите последици. Във вината човек вменява своите действия (или бездействия) и в отсъствие на предвиждане за последващите опасни действия (следствия). При такова тълкуване на вината, субективната страна на престъплението се свежда до мотивация (умисъл, желание да настъпят определени действия или недостатъчно предвидени последици от това деяние), дори и непълна. От тук се говори за виновност и невинност на човек, който се явява причина и източник на деянието. В правораздаването вината се отнася към предшестващи постъпки и периоди.  Тя се разглежда като отношение, което предшества и съпровожда противоправното деяние.

Психологическото разбиране за вината се свежда до преживяване на недоволство от себе си, свързано с наблюдавано от човек разсъгласуване между собственото му поведение и приетите морални норми (Jenkins, 1967).

В психологията (както подчертават О.С.Василева и Е.В.Короткова), вината се разглежда като продължителна негативна активност, обхващаща определен период от време. Особено популярен модел, според който вината е чувство, определено от нуждата, локализирано на висше ниво в пирамидата на потребностите на човек. Редица автори обаче разкриват биологични източници на вината. Наблюдението на невербалното поведение на животни и на деца показва, че те също преживяват емоции, близки на моралните чувства на високоразвития човек. Например,  провинилото се животно при появата на собственика си свива уши, навежда глава, подвива опашка и се старае да покаже смиреност. Аналогично е и невербалното поведение при малките деца, когато те осъзнаят, че със своите действия обиждат родителите си. Освен това, детето още в ранните си години демонстрира способност да търси (моли) за прошка и се разкаяние.

Характерен в това отношение е проведен от Леонтиев експеримент за изучаване  моралните чувства на деца в доучилищна възраст. Експериментаторът предварително отнел от детето определен предмет, който поставил на определено място близо до детето и същевременно била подадена инструкция, детето да докосне (вземе) предмета без да става от мястото си. Впоследствие експериментаторът напусна помещението, а в продължилите опити детето, оставено без надзор нарушило правилото. Целта на експеримента обаче била да се установи, дали детето ще приеме от възрастния награда (шоколадови бонбони) за успешното изпълнение на задачата. Оказало се, че децата, нарушили правилото да не стават от мястото си, имали съпротиви или открито не желаели да получат наградата си. Толкова желания в началото бонбон се оказал горчив – предизвикал сълзи. Поведението на детето свидетелства за това, че дори на тази възраст то преживява чувство на вина по повод нарушеното правило

Структура на вината. 

Д.Ангер (Unger, 1962) разглежда вината като двукомпонентна емоция. Първия компонент е вербално-оценъчната реакция на човек („Аз не трябва да правя това!“), или разкаянието. В основата му стои негативното отношение към себе си, самообвинението, свързано с осъзнаването или с извършената постъпка или с нарушение на собствените морални принципи. Признаването на провинението („неправилната постъпка“), неправдата или предателството към своите убеждения поражда втория компонент – вегетативно-визцерална реакция с цяла гама от мъчителни  и доста сериозни преживявания, преследващи индивида: угризение на съвестта, съжаление за стореното, неудобство (срам) пред тези, които е обидил (предал), страх от загуба на скъп човек или тъга по този повод. Възможно е и разкаяние без емоционална реакция, чисто формално, външно, неискрено – като навик или разсъдъчен модел. По такъв модел децата често се разкайват, но не се поправят.

Инна. А. Белик разглежда вината като образувание с 4 компонента:

-емоционален компонент (преживявания с дисфоричен характер – угнетеност, потиснатост, страдание и пр.), съжаление и разкаяние;

-когнитивен компонент, който включва осъзнаване и анализ на постъпката, осъзнаване на несъответствието между „реално“ и „идеално“;

-мотивационен компонент: желание да се поправи и промени създадената ситуация или поведение;

-психосоматичен компонент, свързан с неприятни физически усещания (главоболие, тежест в стомаха и пр.).

Един от видните представители на съвременната психоанализа Д. Вайс (1988) смята, че вината е междуличностна по произход и функции, и играе адаптивна роля в поддържането на взаимоотношения между хората. Сходна гледна точка имат и други автори (например, LockeHorovitz, 1990). „Вината – отбелязва Вайс – може да стане малоадаптивна, ирационална и патогенна, когато е преувеличена и потисната или когато тя нееднократно е свързана със срам“.

З. Фройд  (Freud, 1959) разглежда вината като нравствена разновидност на тревожността, като „тревога на съвестта“. Такава гледна точка поддържа и друг психоаналитик – Г. Мандлер (Mandler, 1975), който твърди, че вината и тревожността са различни наименования на едно и също явление. Според него, вината е или относително реална тревожност или въображаема. Преживяването на тези разновидности включва специални защитни механизми с помощта на които човек се опитва да тушира или неутрализира загубите, нанесени от неговите погрешни действия.

Други западни психолози отбелязват тясната връзка на вината със страха (Switzer, 1968; Sarason, 1966), а трети (Mowrer, 1960) въобще отъждествяват вината със страха от наказание.  Тази позиция авторът обяснява с това, хората се придържат към представите за генезиса на вината от позиция на теорията на научаването, където наказанието (порицанието) се явява основен фактор. Тази гледна точка е атакувана от други автори, които считат, че се предава голямо значение на външното наказание и отъждествяването на вината и страха. Тези автори считат, че страх от наказание преживяват и престъпниците, но всички ли преживяват чувство за вина от извършеното?  Работата е там, че не външните наказания и не страхът, а угризението на съвестта се явява наказание за човека.  В този смисъл  е много по-точно и по-правилно да се приеме, че вината е самостоятелен феномен, помагащ да се снижи тревожността и да се избегнат сериозни психически разстройства (RosenhanLondon, 1970). От тази позиция вината има положителна роля.

Вината изпълнява следните три функции:

1)встъпва в качеството на морален регулатор за поддържане в норма на просоциалното поведение;  

2) участва при формирането на самоотношение;

3) способства за профилактика на психични разстройства.

Успешното реализиране на тези функции е възможно само в случай, че нивото на преживяване на вина не е твърде високо, както и твърде нищожно, а оптимално (И.А.Белик, 2006). Понякога чувството за вина е необосновано и преувеличено, като в този вид то нанася на човек редица вреди: хронична отпадналост, фригидност, дори може да доведе до суицид.

Има автори (MacKennan, 1938; Miller, Swanson, 1956) са на мнение, че за ефективно научаване на вината трябва да се подхожда не с методите на физическото наказание, а с психологически,  ориентирани към „любов“, прилагани от родителите в непосредственото общуване с детето. Именно страхът от загубата на родителската любов по-силно от всичко води към разкаяние, търсене на прошка, угризение на съвестта, тревожност и т.н. към преживяване на вина (MacKennan, 1938).   Преживяването на вина повишава готовността на човек да направи отстъпки. Понякога такива действия не се наблюдават, ако отстъпката предполага непосредствено взаимодействие с обидения човек. От друга страна, както отбелязва Б.Маер (Maher, 1966), преживяването на вина може да застави човек да желае наказание.

Разликата между вина и срам

К.Изард  отбелязва, че неправилната постъпка може да предизвика срам, но в този случай, когато постъпката се осъзнава като неправилна не въобще, а само във връзка с осъзнаването на своето поражение, на своята несъстоятелност и неуместност на дадената постъпка. Хората изпитват срам тогава, когато не успяват да скрият от другите своята постъпка.

Барет и колеги са провели наблюдение на двегодишни деца, които играели с „любимата кукла“ на експериментатора. В момента на излизане на психолога от стаята, кракът на куклата се откачил от тялото.  След завръщането си, експериментаторът „забелязал“ повредената част и в продължение на две минути анализирал действията на децата. Веднага след това той им съобщил, че всъщност те не са виновни за повредата.  Наблюдавани били две основни стратегии на поведение: една част от децата (тези от група „поправящи се“) веднага си признали и предложили да поправят куклата, а другите („избягващите отстъпка“), се стремели да не срещат погледа на психолога и не говорели за инцидента (Barrett, ZahnWaxler, Cole, 1993). По мнение на изследователя, ако първите демонстрирали чувство на вина, то „избягващите“), при които се наблюдавала „усмивка на смущение“ отхвърляли глава настрани, демонстрирайки чувство на срам.

В последващата си работа Барет отбелязва, че експериментът показва как малките деца възприемат себе си – или с неадекватни или с преобладаващо съответни намерения в регулацията на социалното взаимодействие (Barrett, 1995). В този контекст, ако Люис счита наличието на определено ниво на самосъзнание като необходима предпоставка за възникване на срам и акцентира върху „Аз-концепцията“, то Барет счита, че самото преживяване на срам има своя немалък принос за развитието на самосъзнанието и прави функционална връзка между социалните емоции и развитието на социалната свързаност, субординация и хармония. Барет е убеден в решаваща роля на социалния контекст  за развитието на социалните емоции, независимо от това, че в едни случаи тази роля води към формирането на позитивно отношение към другия (чувство на благодарност), а в други – към социофобия.  Както показват редица изследвания, при преживяване на срам индивидът реагира с бягство от контакти, а при преживяване на вина – със стремеж да поправи постъпката си и да излезе от ситуацията с чест, за да запази самоуважението си.

Причина за преживяване на срам могат да станат постъпки, които не са в противоречие с моралните, етични и религиозни норми.  Тази разновидност на срама се нарича „неморален срам“. „Моралният срам“ възниква при осъждане на постъпките от другите хора от позиция на нравствеността.  При това не е задължително човек и обкръжението му да се придържат към едно и също мнение относно постъпката. Приема се, че в основата на срама лежи осъждането, идващо отвън, а то може да бъде както реално, така и въображаемо (Ausubel, 1955).

За разлика от срамът, вината не зависи от реалното или предполагаемо отношение на обкръжаващите към постъпката. Преживяването на вина се предизвиква от самоосъждане, съпроводено от разкаяние и снижаване на самооценката. Някои автори считат, че вината се явява разновидност на „моралния срам“. От тук се приема, че срамът се явява родов феномен, а вината е вид, т.е. с по-нисък ранг в класификацията.

Г. Люис (Lewis, 1971) вижда следната разлика между срам и вина: емоцията срам играе съществена роля в развитието на депресивните заболявания, а емоцията вина предизвиква обсесивно-компулсивни неврози и параноя. Редица автори обаче не са съгласни с тази гледна точка.

Д. Тангней (Tangney, 1993) отбелязва, че вината предизвиква желание за извинение, за изповед, а срамът – желание за бягство и укриване.  Вината носи в себе си негативна оценка за конкретно поведение, а срамът – негативна оценка за собствената личност. Преживяването на срам преимуществено е свързани със социалната търпимост, а преживяването на вина – със социалната емпатия.

Разграничавайки преживяването на срам и вина, К. Изард пише, че срамът временно затъмнява разсъдъка, а вината, обратно – стимулира мисловните процеси, свързани обикновено с осъзнаването на провинението и с търсене на възможности за поправяне на ситуацията. Механизмът работи в следния порядък: първоначално възниква вината като чувство, а след това се осъзнава причината за вината – постъпката.

Тангней отбелязва, че при сравняване на срамът и вината, срамът се явява много по-силно преживяване, при което в човек се създава буквално впечатление за физическо смаляване, прегърбване, и стопяване, за безпомощност и нищожност. На човек му се струва, че в този момент всички го наблюдават, той е обезпокоен за мнението на другите по дадения повод (ситуация).

image
07.10.2017г.

 

К.Кунчев 

 

Категория: Други
Прочетен: 229 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                            Въпросник за вина (Guilt Inventory)

                      (Jones W.H., Kugler K.E., адаптация Инна Анатолиевна Белик)

Въпросникът съдържа 45 твърдения и се попълва за 15-20 мин.

Вината на човек се обуславя от настъпили нарушения на чувството им за дълг, изисквания на авторитети, задължения, закони, договорености или някаква измяна (предателство) на самия себе си.

Психологическото разбиране за вината се свежда до преживяване на недоволство от себе си, свързано с обкръжението на човек и се явява нарушен баланс между собственото поведение и приети морални норми.

Чувството за вина се различава от чувството за срам. Чувството за вина възниква независимо от това дали има свидетели на постъпката, за която човек се чувства виновен и може да възникне дори тогава, когато свидетелите одобряват тази постъпка.

Вината е сложен психологически феномен със своя собствена структура и функции. В структурата й са включени: емоционален, когнитивен и мотивационен компонент, които се проявяват (наблюдават, диагностицират) като:

-емоционален компонент: неприятно вътрешно напрежение;

-когнитивен компонент: приемане отговорност за негативните последици; самоосъждане за това, че човек е нарушил свои морални принципи; мислене за това, по какъв начин човек може да избяга или предотврати негативния изход;

-мотивационен компонент: желание да се поправят, компенсират нанесените вреди;

Реактивната вина представлява емоционална реакция на личността на действително нарушение на собствените интернализирани норми за приемливо поведение. Тя се обяснява от психологията като емоция или вина-състояние.

Превантивната вина е емоционално преживяване, свързано с възможно нарушение на интернализираните норми. Тя се обяснява от психологията като чувство или вина-черта.

Вината се преживява като състояние на дискомфорт, свързан с нарушения на нравствените и правните норми, които съществуват в обществото.

Вината се явява и като състояние на самоотношение или самооценъчна емоция, встъпваща в качеството на вътрешен регулатор. Човек, способен на отговорност и  нравствени постъпки, е в състояние да съди доколко правомерна, справедлива и законна е била тази или онази негова стъпка.

Дж. Тангей определя вината като чувство на самоотношение, което възниква в резултат на негативната оценка на човек за свое конкретно поведение и се съпровожда от напрежение, разкаяние и съжаление и същевременно го мотивира да изкупи тази вина и да се поправи.

Инструкция: Предлагаме ви 45 твърдения. Моля, оценете степента на своето съгласие или несъгласие с всяко едно от твърденията. Изразете своето мнение искрено.

1 = абсолютно невярно (не съм съгласен).

2 = не е вярно.

3 = не зная.

4 = съгласен (съгласна).

5 = абсолютно съгласен (съгласна).

Текст на въпросника

1.Считам, че съществуват ясно определени формулирани определения за добро и зло.

2.Мисля, че съм направил (а) доста грешки в своя живот.

3.Винаги строго се придържам (придържал съм се) към твърди морално-етични принципи.

4.Напоследък съм доволен (а) от себе си и своите постъпки.

5.Ако ми бъде позволено да изживея отново живота си, то аз бих отхвърлил (а) огромна тежест от плещите си.

6.Никога не изпитвам (не съм изпитвал) голямо съжаление или вина за нещо (някой).

7.Целта на моя живот е по-скоро да му се наслаждавам, отколкото да се ръководя от някакви абстрактни морални принципи.

8.Съществуват някои неща в моето минало, за които дълбоко съжалявам.

9.Често изпитвам отвращение към себе си за някои извършени от мен постъпки (решения).

10. В детството ми, моите родители бяха особено строги към мен.

11. За мен съществуват няколко забранени неща, които аз никога не бих се осмелил (а) да направя.

12.Аз често съм недоволен (а) заради свои действия (решения).

13.Представите ми за добро и зло са доста гъвкави, а границите размити.

14.Ако мога да започна от начало живота си, то много от него, което се е случило бих направил по друг начин.

15.Има много неща, които аз никога не съм правил, защото считам, че те биха причинили зло.

16.Аз не толкова отдавна извърших нещо, за което дълбоко съжалявам.

17.В последно време не съм в комфорт със себе си.

18.Моралът не е просто разделяне на „бяло и черно“, както много хора вярват.

19.Напоследък съм спокоен (спокойна) и никакви чувства не ме вълнуват (не преживявам нищо).

20.До колкото си спомням, вината и съжалението съпътстват моя живот.

21.Понякога, когато се замисля за извършените от мен лоши постъпки, просто се поболявам.

22.При определени обстоятелства за мен няма никакви забрани и практически мога да си позволя всичко.

23.Вярвам, че не съм извършил много грешки в моя живот.

24.По-скоро ще умра, отколкото да извърша сериозно престъпление.

25.Живея според собствените си морални ценности.

26.Често изпитвам чувство на съжаление.  

27.Често съм притеснен и напрегнат във връзка с мои лоши постъпки, извършени в миналото.  

28.Считам, че не трябва да се съди за хората по техните постъпки, без да се знаят мотивите от които са ръководили и обстоятелствата в които са действали по един или друг начин.  

29.В моя живот аз практически не съм извършил (а) постъпка, за която да съжалявам.  

30.Обръщайки се назад и оценявайки себе си и постъпките, които съм извършил (а) през последните няколко седмици и месеци, аз мога твърдо да кажа, че през този период в моя живот не е имало нищо, за което мога да кажа, че искам да го променя.  

31.Понякога страдам от повишен апетит или на пълно негово отсъствие, заради мислене за неща, които съм извършил преди.  

32.Аз никога не се безпокоя за това, което правя, защото считам, че „животът взима своето“ и поставя всичко на мястото му.  

33.В този момент аз не изпитвам каквото и да било чувство на вина за постъпките, които съм извършил (а).  

34.Понякога аз не мога да се отърва от размишления за постъпките, които съм извършил и които по мое мнение са лоши.  

35.Никога не съм имал проблеми със съня.

36.Аз бих дал много, ако мога да се върна назад, за да поправя всичко лошо което съм направил напоследък.  

37.В моето близко минало има най-малко едно нещо, което бих желал да променя.  

38.Когато се случи да направя нещо неправилно, глупаво и лошо, аз в същия миг осъзнавам това.   

39.Кое е „добро“ и кое е „лошо“ – всичко зависи от ситуацията.  

40.Мисля, че мен не ме безпокои някакво особено чувство за вина.  

41.Аз не изпитвам дълбоко съжаление по отношение моето минало.  

42.Считам, че моралните ценности са абсолютни. 

43.Напоследък си мисля, че моят живот би бил по-приятен, ако аз не бях направил едно или друго нещо преди.  

44.Ако можех да започна живота си от начало, малко неща бих променил, ако въобще трябва да променям нещо.  

45.Напоследък изпитвам безпокойство и някаква потиснатост.  

Ключ

Вина-състояние — сума от положителни отговори по п. 4*, 16, 17, 19*, 30*, 33*, 36, 37, 43, 45.

Вина-черта — сума от положителни отговори по п. 2, 5, 6*, 8, 9, 10, 12, 14, 20, 21, 23*, 26, 27, 29*, 31, 34, 35*, 40*, 41*, 44*.

Морални норми — сума от положителни отговори по п. 1, 3, 7*, 11*, 13*, 15, 18*, 22*, 24, 25, 28*, 32*, 38, 39*, 42.

Отговори, отбелязани със знак (*), при смятането се трансформират 5=1, 4=2, 2=4, 1=5.

Обработка
           
Изчисляването на баловете по скалите се извършва на база степента на съгласие или несъгласие с твърденията, както следва:

1 = напълно несъгласен (не съгласна): –2 бала;

2 = не съгласен (не съгласна): –1 бал;

3 = не зная: 0 бал;

4 = съгласен (съгласна): +1 бал;

5 = напълно съгласен (съгласна): + 2 бала.

Точкуването се изчислява, като се вземат предвид знаците «+» и «—». Колкото е по-голяма сумата, толкова е по-голяма склонността към проява на чувство за вина.

Приети са следните критерии за нивата на изразеност, изразени в проценти:

0% -  20%  ниски показатели;                                       

21% -  40%  понижени показатели;                                   

41% -  60%  средни показатели;                                      

61% -  80%  повишени показатели;                                    

      81% - 100%  високи показатели.

Интерпретация:                                  

 1.Вина-състояние.

Средното ниво показва състояние на дискомфорт като емоционална реакция на личността при действително нарушение на собствените интернализирани нравствени норми, които човек е извършил напоследък. Умереното ниво изразява негативна оценка на човек към свое конкретно поведение и се съпровожда с напрежение, разкаяние и съжаление и го мотивира към изкупление и стремеж да се поправи.

2.Вина-черта.

Понижено ниво на емоционални преживявания по повод нарушение на интернализираните норми, извършено от човек в миналото или преди доста продължителен отрязък от време. Слабо е изразена склонност към размишление за това, че ако му се отдаде да започне живота си отново, то би променил в него много неща.

3. Моралните норми.    

Повишените показатели показват склонност на човек да се ръководи в своето поведение от твърди морално-етични принципи, които са в съответствие с моралните представи на хората за добро и зло, справедливост и несправедливост, дълг, достойнство, чест и се охраняват от силата на общественото мнение или вътрешни убеждения. 
image                                            

            Превод от руски език – К. Кунчев

Източници:

1.http://www.univer5.ru/psihologiya/psihologiya-obscheniya-i-mezhlichnostnyih-otnosheniy/Page-252.html

 

2. https://sites.google.com/site/test300m/gi

 

 

 

 

04.10.2017г.

К.Кунчев

Категория: Други
Прочетен: 97 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1443283
Постинги: 1629
Коментари: 116
Гласове: 1131
Календар
«  Октомври, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031