Психологическа корекция на агресивното поведение при децата -

                                                                            шеста част 

                                                                        (Смирнова Т.П)

ИЗВЕЖДАНЕ НА ПРАВИЛА

1. Преди да предприемеш действие, кажи на себе си „Стоп!“

За по-ефективно усвояване и формиране на навик, следва да се нарисува заедно с децата знак „Стоп“. Този атрибут може да се направи от картон и да се постави в джоб на дрехите на децата.

Всеки път, когато им се прииска да удари или блъсне някого или да проявят активна вербална агресия, те трябва да докоснат джоба, в който е поставен знак „Стоп“ или просто да си го представят. Препоръчително е при изработване на знака, децата да проявят максимално старание. Добре е контурите му да бъдат оцветени в меки цветове (син, зелен, златист, оранж, сив) и да се подберат съответни цветове за самия надпис „Стоп“. Във всички случаи цветовете трябва да успокояват детето и да му харесват.

2.Преди да предприемеш действие, вдишай дълбоко и брой до 10.

            3.За особено закачливите деца, дразнещи другите - Преди да предприемеш действие, стисни силно ръцете си в юмрук и също така силно ги разтвори. Това действие може да се направи около 10 пъти.

4.Трансформиране деструктивните действия от физически във вербален план. Преди да предприемеш действие, спри и помисли, какво точно искаш да направиш.

5.Други правила.

Към тези правила се отнасят индивидуалните правила, съставени за конкретно дете, в зависимост от характера на проявяваната от него агресия (говори грубо с възрастните; поврежда вещи; обижда и т.н.). Например, такива правила могат да бъдат: „Говори учтиво с по-възрастните“, „Отнасяй се с внимание и грижа към вещите на другите“, „Дръж ръцете си до тялото“.

Важно е при съставянето на тези правила да не се използва отрицанието „не“: „Не нагрубявай!“, „Не чупи!“, „Не обиждай!“, „Не дразни!“ и пр.

Всички тези упражнения могат да се изпълняват в ролеви игри както индивидуално със самия себе си, така и между децата. Много деца с лекота правят упражненията от 2 до 5, ако в началото им се отдаде възможност да визуализират знак „Стоп“

ЗАКРЕПВАНЕ НА ПРАВИЛАТА В РОЛЕВИ ИГРИ (авторски вариант)

Преди да се пристъпи към закрепване на правилата в ролеви игри е необходимо:

-да се запита детето, в какви ситуации най-често то се гневи и ядосва, иска му се да удари някого, да блъсне някого, да унищожи вещ на друг и т.н. и да се състави списък с тези ситуации;

- да се запита, понякога отдавало ли му се е да сдържа себе си и ако – да, то в какви случаи (като правило, тези ситуации са по-малко стресиращи за детето) и какво точно му е помогнало да се сдържи (търсене на „помощници“) и след това да състави списък на „помощниците“, ако има такива;

-след това да се въведе правило (какво се прецени – по избор). То също трябва да се запише. По-нататък, ако детето е на 8 и повече години, то следва да се попита, дали може да си представи началото на конфликтната ситуация, да си спомни „помощниците“, а също така и да си представи, как му се е отдало да изпълни правилото; да проследи във въображението си как ще се развие ситуацията при тези условия по-нататък;

-ако детето се справи с това упражнение, то се прилага провокираща ситуация, подобна на една от тези, които са представени в списъка (добре е да се започне с по-малко конфликтна ситуация) и спазвайки въведеното правило (правила) да проиграе ситуацията в ролева игра, в която психологът или сам поема ролята на „противник-жертва“, или  предлага на друго дете;

-с деца на 7-7,5г. преди да се пристъпи към работа с провокиращи ситуации, вместо упражненията с въображение следва за добро закрепване на навика да се проиграе в началото игрова ситуация с юмруци, парчета от играчки, човечета от „Лего“.  За тази цел, психологът заедно с детето създава кратка история, отразяваща проблемите на самото дете и съдържаща целия набор от деструктивни поведенчески реакции. Психологът въвежда правило и то се отработва в игрова ситуация, която може да се превърне в цял спектакъл.  След като детето успее да усвои правилата на играта, се преминава към ролева игра с провокиращи ситуации;

-за бързо закрепване на навиците може да се използват поощрителни значки, лепенки, призове, поздравления и пр.;

Релаксационни техники, насочени към обучение за управление на своя гняв и снижаване нивото на личностна тревожност.

При агресивните деца обикновено се наблюдава високо ниво на мускулно напрежение.  Особено ярко е изразено в областта на ръцете, лицето, шията, плещите, гръдния кош и стомаха. Тези деца се нуждаят от мускулна релаксация. Релаксационните упражнения е добре да се провеждат под звуци на спокойна музика.

Регулярното изпълнение на релаксационни упражнения правят детето по-спокойно, уравновесено, а също така му позволяват по-лесно да осъзнае собствения си гняв (на база сравнения). В резултат детето по-добре владее себе си, контролира деструктивните си емоции и действия. Упражненията позволяват на детето да овладее навици за саморегулация и да запази спокойно емоционално състояние.

Релаксационни упражнения за деца до 8 г.

Упражнение 1

„Ледената кралица“ или „Снежен човек“  (автобиографична модификация)

Упражнението позволява да се разиграе малка игра с детето, която се реализира в стая с въображаем сняг. Заедно с детето се изгражда снежен човек (ледената кралица), а от детето се иска първоначално да я опише с тялото си. Инструкцията се подава от психолога, а детето се превъплъщава в образа на фигурата, като играе ролята на самата фигура.  

И така,  оформя се от сняг фигурата. Тя е красива. Тя има глава, тяло, две ръце, които са разперени в страни и стои върху здрави крака. През нощта се появил много студен вятър и жената била обхваната от мраз – вледенила се.  Първоначално замръзнала главата (помолете детето да опъне главата и шията си), след това раменете (детето следва да напрегне раменете си), после тялото (стягат се мускулите на  тялото). Вятърът духал все по-силно и по-силно, ставал все по-мразовит и по-мразовит – той искал да разруши и събори снежната кралица (предлага се на детето да стегне мускулите на краката си). Към сутринта вятърът отминал. Настъпило утрото. Изгряло слънцето. То видяло снежната фигура и решило да я затопли. Започнало да препича , а нашата снежна кралица да се разтопява. Първоначално започнала да се разпада главата (детето отпуска главата си), след това раменете (отпускат се раменете), после ръцете (постепенно се спускат надолу двете ръце) и след това тялото (детето отпуска мускулите на тялото, като му се препоръчва да се наведе леко напред) и накрая – краката (краката постепенно се свиват в коленете и от детето се иска да клекне). Слънцето продължавало да грее, снежната кралица да се разтопява и превръща в чиста вода. В последната част  се иска от детето напълно да легне на пода. По желание на детето фигурата може да се изгради отново.

Упражнение 2

„ПОРТОКАЛ ИЛИ ЛИМОН“ (Алворд, 1998)

Децата лягат по гръб на пода, като обръщат главата си на една страна, ръцете и краката са леко разтворени в страни. Помолете децата да си представят, че са хванали в дясната си ръка портокал и да започнат да го стискат за да получат неговия сок. Иска се децата да стиснат здраво ръката си в юмрук и да я задържат така 8-10 сек.

„Разтворете юмрука, отпуснете портокала. Представете си, че сте извлекли от него мъничко сок. Завъртете в кръг ръката си от китката в двете посоки – първо вляво, а после на дясно.

След това упражнението се прави с лява ръка. Процедурата се изпълнява поне два пъти, като следващия път се използва лимон или друг подходящ плод.

Упражнение 3

„ПОВДИГАНЕ НА КАМЪК“ (авторско упражнение)

Децата лежат по гръб. Помолете ги да си представят, че върху десния им крак е поставен огромен тежък камък. От тях се иска да се постараят да подпрат здраво тялото си в земята и да се опитат да повдигнат този камък от мястото му. Иска се вдигането на крака да става бавно за да се задържи във въздуха за време от 8-12 сек. След това кракът се връща на изходно положение, като това става изведнъж. Упражнението се повтаря с левия крак.

Упражнение 4

„КОСТЕНУРКА“ (Алворд, 1998)

Упражнението се изпълнява лежешком по корем или на едната страна. Помолете децата да си представят, че са малки костенурки, които лежат върху жълт пясък (мека трева; прозрачно езеро, река, ручей). Грее силно слънце, а на малките костенурки им е топло и приятно. Ръцете и краката са отпуснати, а шията е мека. Изведнъж отнякъде се появява силен студен вятър (водно течение) и на малките костенурки им става неуютно, те свиват краката, ръцете, врата си и прибират главата си в черупката (от децата се иска да напрегнат и силно да стегнат всички мускули на гърба си, като се опитат да повдигнат нагоре гръбначния си стълб, изобразявайки черупка на костенурка. В тази поза трябва да задържат тялото си 5-10 сек.   Ето, вятърът е отминал и отново слънцето е огряло силно и приятно (децата отпускат мускулите на крайниците и врата си и лягат спокойно по корем за време от 5-10 сек.

Упражнение 5

Отпускане в поза „Морска звезда“

Това упражнение се препоръчва да бъде направено като финал на предишния комплекс (от 1 до 4) упражнения или друг подобен набор, съдържащи елементи на напрежение и отпускане.

Желателно е упражнението да бъде изпълнено под музикален съпровод. Помолете децата да затворят очи и да си представят, къде обичат да си почиват, къде те винаги се чувстват приятно и това место ги прави радостни и изпитват удоволствие.

Продължителност на упражнението – 1-2 мин.

В края на упражнението помолете децата да вдигнат нагоре глава, да се протегнат няколко пъти, да вдишат дълбоко и да се изправят.

Мускулна релаксация за деца на 9-10г. с използване на дълбоко дишане и визуализиране на образи.

Преди да се пристъпи към прогресивна мускулна релаксация, е необходимо децата да се обучат на дълбоко дишане. Отпускането способства за бавно и дълбоко дишане с помощта на диафрагмата. Малките деца се научават на такова дишане с помощта на упражнението  „надуй кълбото в стомаха и бавно изпусни от него въздуха“. По-големите деца могат да се помолят да направят следното:

а)При вдишването се постарайте да изпълните с въздух стомаха си, а след това изпълнете с въздух гърдите си. Когато децата почувстват, че не могат да поемат повече въздух, трябва да поставят ръка на диафрагмата си (трябва да се покаже къде се намира диафрагмата) и плавно да издишат, а стомахът започне да се прибира и отпуска.

б) когато децата усвоят дишане с помощта на диафрагмата, е нужно да се обучат да задържат дишането си. За тази цел, след като вдишат, нека се постараят да не издишват веднага, а да задържат въздуха известно време, след което плавно да го изпуснат.

Дълбоко вдишване – задържане на дишането – плавно издишване.

Желателно е постепенно да се достигне вдишване за 5 удара на пулса, задържане – до 3 удара и плавно издишване – до 5 удара (5-3-5).

в) след усвояване на дълбоко вдишване със задържане и плавно издишване, може да се премине към визуализация на образи.

За тази цел е необходимо:

-да се седне или легне удобно;

-да се вдиша дълбоко;

-да се задържи дишането и точно в този момент децата трябва да си представят образа на човек, на който за ядосани (или ситуация);

-да издишат своя гняв във вид на облак;

-да направят упражнението няколко пъти.

г) когато децата се научат да правят описаните по-горе упражнения, може да се премине към упражнения с използване на мускулна релаксация (авторска модификация на релаксационните упражнения на Алворд, 1998).

Нека детето да седне удобно или още по-добре е да легне. Помолете го да си представи ситуация, в която е ядосан или човек, който предизвиква в него чувство на гняв. Попитайте го в кои части на тялото му възниква най-голямо напрежение. Нека детето да съобщи тези напрегнати зони.

Първоначално (докато детето все още не е усвоило тази техника) следва да се проследи, дали всички участъци на тялото се познават от него и дали е обърнало внимание на тях (например, особено важни са шията, плещите, рамената, краката). След като бъдат определени всички части на тялото, тогава се пристъпва към упражнението за мускулно отпускане.

Отпускането на мускулите следва да се извърши в следната последователност:

-ръце (китки, предмишници, рамене);

-шия;

-корем;

-крака;

-глава, в основата на лицевата част (уста, нос, чело). Например, ако детето чувства напрежение в зоната на челото, ръцете и корема, то отпускащите упражнения следва да започнат с ръцете, после с мускулите в коремната част, а след това вече да се пристъпи към лицето (челото).

Упражнението се изпълнява в следната последователност:

1.детето трябва да седне удобно или да легне:

-направи дълбоко вдишване;

-при задържане на въздуха, силно напрегни мускулите в този участък на тялото, като си представиш човека (ситуацията), на когото си гневен;

-при издишването си представи въздуха като облак, с който навън излиза твоя гняв;

След изпълнението на упражнението, известно време се прави пауза (2-3 мин). Упражнението следва да се изпълни по 1-2 пъти за всеки участък на тялото. 

2.След това се преминава към друг участък на тялото и се продължава, докато се отработят всички участъци, проявили се като проблемни.

3.Изпълнява се упражнението „Морска звезда“, за да може тялото постепенно да се отпусне и релаксира.

4.Следва обсъждане на упражнението:

-какво ти беше леко и какво трудно по време на упражнението;

-как се променяше състоянието ти в процеса на работа;

-настъпи ли промяна в настроението ти, как се чувстваш в края на това упражнение и различава ли се сегашното ти настроение в сравнение началото.

Описаните упражнения за дълбоко дишане и мускулна релаксация с включване на визуализация на образи, прекрасно работят и с проблеми, свързани с мускулна тревожност. Разликата е само в това, че вместо ситуации (хора), предизвикващи гняв, сега се визуализират такива, които будят страх, тревога или безпокойство. Останалите процедури съвпадат.

(Следва продължение)

Източник: 

 

Методика „Инвентаризация на симптомите на стрес“

Методиката позволява да се развие наблюдателност към признаците на стрес, способност за самооценка на техните проявления и умения за определяне негативните последици от стреса.

 Инструкция: Прочетете въпросите и оценете колко често са се проявявали изброените в списъка симптоми.

Обработка и интерпретация на резултатите.

Изчислява се общо събрания бал.

-до 30 бала – лицето води спокоен, разумен живот; справя се с проблемите, които му поднася животът. Не страда от излишна скромност, нито от излишно честолюбие. Самооценява се в „розова” светлина.

-от 31 до 45 бала – за лицето е характерна активна дейност и напрежение. Има въздействие на стресови фактори, но  в нормални рамки, както с положителни резултати (налице е целенасоченост и стремеж за постигане на цели), така и с отрицателни – притеснения, грижи, напрегнатост, недостатъчно лично време. Хората, постигнали този бал често виждат живота с „розови” очила.

-от 45 до 60 бала – характерна е непрекъсната борба; типични за тази категория са честолюбие и стремеж към развитие (постигане) на успешна кариера.  Зависимостта от чуждото мнение се явява много силен стресиращ фактор, но и мощен мотиватор за развитие и успехи; има нагласи да поема по-големи натоварвания, които предразполагат към бърнаут.

-над 60 бала – характеризира се с нездравословен начин на живот. Нивото на стрес е над предела на поносимост, необходима е смяна на начина на живот и работа.

 

Източник: