Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1350150 Постинги: 1563 Коментари: 116
Постинги в блога от Октомври, 2017 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
 

      Методика „Незавършени изречения” за средна и старша училищна възраст

                                                                       (12-18г.)
 

Методиката „Незавършени изречения” е предложена през 50-те години на ХХ век от американския психолог Джозеф Сакс и в допълнена от Джейкъб Леви – психиатър и социален психолог.

Стимулния материал се предлага на бланка с 56 незавършени изречения, които изследваното лице трябва да допълни. Тези изречения се отнасят към 7 тематични блока, всеки с по 8 изречения., като целта им е да определят отношението на детето към:

·                     към себе си;

·                     към обкръжаващите;

·                     към семейството;

·                     към учението (обучението);

·                     към училището;

·                     към връстниците;

·                     към своето бъдеще.

За учениците от 1-4 клас изреченията се съкращават на 24, а категориите се обединяват в 3:

·                     как аз се отнасям към себе си;

·                     как аз се отнасям към обкръжаващите  (семейството, съучениците, учителите);

·                     как аз се отнасям към учението (училището).

Децата в младша училищна възраст (I-IV клас) трябва да завършват изреченията чрез първата мисъл за която са се сетили. В процеса на работа над теста, психологът трябва да се намира до детето и да работи заедно с него, за да не се разсейва.

Методът позволява:

·                     да се придобие представа за чувствата, които преживява детето към значимите хора и към себе си;

·                     да се изясни, доколко е мотивирано детето за учебна дейност;

·                     да се разбере, как детето оценява своите шансове за успех в бъдеще;

·                     да се определи емоционалния фон на детето.

При поставяне на инструкцията е особено важно ясно да бъдат формулирани правилата за работа:

1.Внимателно прочети (слушай) началото на изреченията.

2.Запиши първата мисъл, за която се сетиш.

3.Ако някой от въпросите предизвикват затруднение, можете да го обградите с кръгче и по-късно, когато приключите с останалите изречения да се върнете на него.

4.Поставете до всяко изречение следните знаци:

- +1, ако ти е приятно да говориш за това;

-1, ако не ти е приятно да говориш за това;

-0, ако ти е все едно или ако не си се замислял по този въпрос;

Четвъртият пункт е приложим за деца след III-IV клас.

Стимулен материал

Класически училищен тест за ученици от средна и старша училищна възраст (V до XII клас).

1.                  Аз уча уроците си така, …

2.                  Учителите в училище …

3.                  Моята майка…

4.                  Когато не съм с тях, моите приятели …

5.                  Когато не ми върви …

6.                  Повечето мои познати …

7.                  Аз мисля, че в бъдеще аз …

8.                  Аз бих искал да се занимавам …

9.                  Нашето учебно заведение …  

10.              В сравнение другите семейства, моето

11.              Нашият клас …

12.              Аз съм убеден, че съм способен …

13.              От непознати хора …

14.              Виждам моето бъдеще …

15.              В учението аз искам …

16.              В училище на мен …

17.              В моето семейство към мен се отнасят като …

18.              Когато изкажа своето мнение…

19.              Вярвам, че аз …

20.              Хората по-скоро …

21.              Мисля, че плановете ми за бъдещето …

22.              По време на час аз …

23.              Моите учители…

24.              На мен ми се иска баща ми …

25.              Мисля, че моите майка и татко …

26.              Аз бих бил щастлив …

27.              Вероятно всички хора искат …

28.              Мисля за това, какво ще се случи …

29.              Мога да уча …

30.              Част от учителите …

31.              Мисля, че майка ми …

32.              В моя клас ми се струва …

33.              Моя тайна мечта е …

34.              Мисля, че всички хора …

35.              Мисля, че след 5-7 години …

36.              Домашните работи аз …

37.              Когато отивам на училище …

38.              Моята майка и аз …

39.              Моите приятели в класа …

40.              Най-много се страхувам …

41.              Хората ценят …

42.              В бъдеще аз ще стана …

43.              Повечето от уроците и часовете …

44.              На мнение съм, че учителите …

45.              Мисля, че моя баща …

46.              Аз не обичам, когато децата …

47.              Повече от всичко ценя …

48.              Най-често хората мислят един за друг …

49.              Често ми се струва, че след 10 години …

50.              Когато мисля за уроците си …

51.              Когато мисля за училище …

52.              Моят баща и аз …

53.              Когато през лятото (ваканцията) мисля за момичетата и момчетата от класа …

54.              Мисля, че аз …

55.              Хората винаги …

56.              Моята главна цел в живота е …

 

Интерпретация и анализ на резултатите

Методиката помага на учителите да установят проблеми в учебната дейност и да избере подходяща стратегия за създаване на условия за успех на всеки ученик.

Ако тестът се прилага в опростена версия, т.е. без емоционална оценка от самия ученик, тогава самият учител поставя баловете +1, 0, -1 за всеки отговор въз основа на положителното, неутрално или отрицателно съдържание на допълненото изречение. Ако методиката е изпълнена напълно, тогава трябва да се изчисли сумата от точките математически и да се оцени резултата. Таблицата за тълкуване ще бъде същата.

image

Ако тестът се провежда за по-големи деца, се използват 56 въпроса и таблицата с резултатите се увеличава пропорционално. След общата оценка учителят изследва сферите за които детето е постигнало 0 или -1.  Ако учебната дейност е с отриателен резултат, то е необходимо да се помогне на детето да „догони” учебния материал (с помощта на допълнителни занятия, кръжоци).  В случай на проблем в семейството е необходимо да се проведе беседа с родителите. Ако детето поставя отрицателна оценка на себе си, то тогава има смисъл учителят да потърси професионална помощ от училищния психолог, който може да предложи подходяща корекционна програма за работа с детето.  Главното е да не се пропусне момента, тъй като всяко нарушение по скалата за самооценкка може да доведе до сериозно разстройство на личността.

 

Методиката „Незавършени изречения” има ключово значение за изработване на правилна стратегия за психологическа работа с детето. В чисто практически аспект, методиката позволява да се установят водещи сфери в дейността и живота на детето, които се нуждаят от корекция. По тази причина учителите от началните класове задължително следва да прилагат теста при работа със своите ученици.  

image

Категория: Други
Прочетен: 218 Коментари: 0 Гласове: 0
 

            Коректурна проба на Бурдон – изследване свойствата на вниманието

Описание теста

Изследването се провежда с помощта на специални бланки, които представляват редове от букви (цифри, фигури, символи, дори може да се използва текст от вестник вместо бланка) подредени на случаен принцип.Изследваното лице преглежда текста (бланката) ред по ред, като от него се иска да зачертае/подчертае определени букви (цифри, символи).

Тестът позволява да се установят различни показатели на вниманието:

- Устойчивост и работоспособност (производителност).

-Концентрация.

-Превключваемост.  

Провеждане на изследване за работоспособност (производителност).

В продължение на 10-15 мин. (времето зависи от количеството бланки, но не по-малко от 7 мин. и не повече от 20 мин.), буква К на всеки ред се подчертава, а буква И – зачертава.

Психологът засича време от 1 мин от началото и след изтичането на времето  подава сигнал „Минута!“. Изследваното лице поставя вертикална черта до там, до където е стигнало. След това психологът подава нов сигнал „Минута!“ и изследваното лице продължава изпълнението на задачата до следващото спиране по същия сигнал, след като е изтекла 1 мин. По този начин до края на бланката на всяка минута по сигнал „Минута!“ изследваното лице отбелязва с вертикална черта мястото, до което е стигнало.

Обработка на данните: Оценява се по настъпилите промени в скоростта на преглеждане (обработване) на редовете за цялата бланка.  Резултатите се изчисляват за всяка минута по формулата:

image

където:

А – показател за темп на изпълнение (работоспособност).

S – количество букви в прегледаната част от коректурната проба;

t  – време за изпълнение;

Резултатите могат да се изобразят чрез графика – „Крива на изтощаемостта“, която отразява устойчивостта на вниманието и работоспособността (производителността) в тяхната динамика.

 

Значение на резултатите (нива на устойчивост):

image

image

Обработка на изследване за концентрация.

Концентрацията на вниманието се оценява по формулата:

К = 2С / П, където

С – брой редове от бланката, прегледани от изследваното лице;  

П – брой грешки (пропуснати или грешно зачертани знаци);

За грешни се считат пропуснати букви, които е трябвало да се зачертаят (подчертаят) и неправилно зачертаните (подчертаните).

Забележка: Колкото е по-голям получения резултат, толкова е по-висока концентрацията. Този показател няма установено числово значение (норма), тъй като зависи от използвания конкретен стимулен материал Във всички случаи обаче, „К“ не трябва да бъде повече от половината на показателя „С“ (такъв резултат означава, че изследваното лице притежава много ниска концентрация и се нуждае от специална помощ).

Обработка на изследване за превключваемост.

Превключваемостта на вниманието се оценява по формулата:

С = (So / S) * 100, където

So – количество грешно обработени редове;

S – общо количество редове, обработени от изследваното лице;

(При оценка на превключваемостта от изследваното лице се иска, да зачертава различни букви в четни и нечетни редове).

 

Значение на резултатите (нива на устойчивост):

image
Стимулен материал:

image


image


image




image

Категория: Други
Прочетен: 1578 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                  Диагностика на мотивация за учебна дейност

                                   Тест „Незавършени изречения” (А.Б.Орлов)

 

Младшата училищна възраст или периода от I до IV клас е важен етап от развитието на личностни качества на детето, период на развитие на интелектуалния, социален, психологически и физически потенциал,  с който детето се отправя към периода на подрастващата възраст. Ярка потребност на детето в тази възраст е жаждата за опознаване на обкръжаващия свят, натрупване на нови впечатления и заедно с това емоциите остават определящи мотиви за активността.

Методиката позволява на педагозите да проникнат дълбоко в душевния свят на децата, като разберат механизмите и реакциите на детското поведение

Описание и цел на методиката

Методиката се отнася към групата проективни методи. На детето се предлага набор от незавършени изречения и му се предлага да ги завърши. В своите спонтанни отговори тестираният проектира вътрешните си качества под въздействието на провокационното начало (началната фраза) – по този начин възниква своеобразен ефект на проекция върху екран, които изобразява:

-скрити преживявания;

-дълбоки мотиви;

-отношението с към себе си и към близки хора;

-възприятието на значими събития в живота;

-преживявани страхове, чувство за вина.

Целта е диагностика на отношението към социално-значими обекти, на своите способности и разкриване на йерархията от ценности. Резултатите от изследването задължително следва да се потвърдят от други методики, тъй като надеждността и точността й не са високи – това се дължи да ограничения брой изречения, ориентирани  към една скала.

Характеристика на метода

-Методиката позволява да се избегнат преките въпроси, които по правило създават тесни рамки и изискват точно определен отговор. Непринудената форма на изразяване на своето мнение в много по-голяма пълнота и обективност картината на личността на изследваното лице.

-Използваните стимули минимално ограничават свободата на реакциите на детето и осигуряват разкрепостяване – свобода на мисълта;

-Детето възприема изследването като свобода да изразява мнението си така, както намери за добре и най-често проявява активност, като се включва с желание в процедурата, стремейки се да направи впечатление.

Особености в процедурата

Изследването може да се проведе както индивидуално, така и в група, в писмена или в устна форма.  Отговорите в устна форма се допускат само при индивидуално тестиране; при писмения вариант първата част на изреченията или се озвучават (подават от изследващият) или се предоставя бланка с текста на изреченията с възможност за добавяне от изследваните лица. Тестирането започва с постигане на взаимно разбиране с детето за получаване на искрени отговори.

Целта на изследването като правило остава скрита за тестирания, като основните мотиви за прилагане на методиката са свързани с диагностика на паметта и вниманието. От изследваното лице се иска с бързи (спонтанни) отговори да продължи фразата с думите, които първи нахлуят в главата му. За децата, които все още не са овладели техника за писане, тестът се прилага в устен вариант. Тогава психологът записва подробно всеки отговор върху бланка или  регистрира отговорите със запис на диктофон. Писмено тестиране се препоръчва при подрастващи на възраст 10-12 години. За фиксиране на отговорите се прилагат два варианта: а) върху бланка, на която са записани първите фрази на изреченията или б) на отделни картички (листчета, предварително подготвени от психолога), на които записва само допълнителната (своята) фраза (в този случай картичките са номерирани), а първата част се подава устно от изследователя.

Предложената методика включва 25 незавършени изречения.

Инструкция: Предлагам ти една игра. Правилата са лесни: аз ще започвам началото на едно изречение, а ти ще го довършваш.  От теб се иска да отговаряш бързо, но изречението трябва да завърши с някакъв смисъл. Нека да направим една тренировка сега. Например, аз започвам с фразата „Моят приятел (приятелка) …”

Ако детето обмисля дълго своя отговор, то следва да му се напомни правилото още веднъж и са се направи нов опит: „Аз много бих искал …”

При необходимост отново може да се повтори инструкцията и да се дадат примери.

Стимулен материал:

1.Аз мисля, че добър ученик е този, който …

2. Аз мисля, че лош ученик е този, който …

3.Най-много обичам, когато учителят …

4.Най-много не обичам, когато учителят …

5.Най-много училището ми харесва заради това, че …

6.Аз не обичам училището, защото …

7.Радостно ми е, когато в училище …

8.Аз се страхувам, когато в училище …

9.Бих искал в училището да …

10.Не искам в училището да …

11.Когато бях по-малък (а), си мислех, че в училището …

12.Ако съм невнимателен (а) по време на час, аз …

13.Когато не разбирам нищо по време на час, аз …

14.Когато не ми е ясно нещо при изпълнението на домашната работа, аз …

15.Аз винаги мога да проверя дали правилно съм …

16.Аз никога не мога да проверя дали правилно съм …

17.Ако трябва да запомня нещо, аз …

18.Когато по време на час нещо ми е много интересно, аз …

19.Винаги ми е много интересно в час, когато …

20.На мен винаги ни е безинтересно, когато по време на час …  

21.Когато не ми дадат домашна работа, аз обикновено …

22.Ако не зная как да реша определена задача, аз …

23.Ако не зная как да напиша определен текст, аз обикновено …

24.Най-добре разбирам, когато по време на час …

25.Бих искал винаги в училището …

Обработка и анализ на резултатите

Оценява се всяко завършено изречение от позиция на изразеното от детето отношение  - положително или отрицателно и се отнася към един от четирите показателя за мотивация за учене:

1.Вид личностно значима дейност на ученика (учение, игра, труд и пр.).

2.Личностно значими за ученика субекти (учители, съученици, родители, които влияят върху отношението на детето към учебния процес.

3.Знак на отношение на ученика към ученето (положително; неутрално; отрицателно) съотношение между социалните и познавателните мотиви в ученето и тяхната йерархия.

4.Отношение на ученика към конкретни учебни предмети и тяхното съдържание.

Ако изреченията не съдържат изразено емоционално отношение към показателите за учебна мотивация, то те не се отразяват при анализа.

По-нататък се изчислява сумата от положителни и отрицателни оценки по даден вид показател за мотивация. Сравняват се и се прави окончателен извод по дадения показател, който е водещ. 

Източник:

image

Александр Борисович Орлов

image

Категория: Други
Прочетен: 439 Коментари: 0 Гласове: 0
 

          Психологическа корекция на агресивното поведение при децата - осма част

 

                                                                (Смирнова Т.П)

 

1.“КОРАБ СРЕД СКАЛИТЕ“ (над 8 г.) (К.Фопел, 1998)

Фопел К. http://www.childpsy.ru/lib/authors/id/12002.php

Цел: Играта дава възможност на децата да придобият комуникативни навици, опирайки се на интуиция и доброжелателност в отношенията, основаващи се на доверието един към друг.

За играта са нужни столове и превръзка за очи.

Инструкция: Моля, станете и образувайте кръг. В средата на кръга се намира море. Това море е много опасно, защото в него има подводни скали. За скалите ще използваме столове. Един от вас ще бъде кораб, а друг – капитан на този кораб. Сега всеки един от вас може да каже: „Аз искам да бъда кораб!“ и да застане в центъра на кръга, където всъщност е пристанището. „Корабът“ сам ще намери своя капитан, който има за задача да преведе кораба така между скалите, че той да не претърпи корабокрушение. Капитанът трябва да води кораба внимателно, като подава команди. Например: „Направи две малки крачки напред!“ :Сега се завърти малко вляво!“, „Стоп!“, „Направи една крачка направо. Стоп!“ Количеството „скали“ ще направим по наш избор – важното е задачата да бъде изпълнена. Сега ни остава да уточним към кой бряг ще се отправи този кораб. Всяко едно от децата, което играе ролята на „бряг“ може да каже: „Нека корабът плава към мен!“, тогава другите брегове сядат на столовете и се превръщат в „скали“

Когато „корабът“ се приближи към крайната точка на своя маршрут, „брегът“ трябва да каже на кораба: „Ти достигна своята цел“ и радостно да прегърне кораба в обятията си. Същевременно „скалите“ аплодират „кораба“. Независимо от факта, че децата обикновено харесват тази игра, препоръчително е да бъдат „отправяни към плаване“ не повече от 2-3 деца, иначе има опасност участниците да се уморят.

В края на играта следва да се проведе обсъждане:

-какви чувства са изпитали в различните роли: „кораб“, „бряг“ „капитан“ и „скала“.

-чувстваше ли се „корабът“ в безопасност със своя „капитан“;

-какво „капитанът“ трябва да направи следващия път;

-какво беше на-трудното за „капитана“

2. „ТРИО“ (за 8 год.) (Клаус Фопел, 1998)

Цел: Повечето от децата най-добре се учат на конструктивно взаимодействие едно с друго, когато могат да използват тялото си.  Това е една прекрасна групова игра с нарастващо ниво на сложност, като в хода на играта децата се учат да синхронизират своите движения с другите.За играта е нужно да се осигурят празни кутии от обувки.

Инструкция: Приготвил съм ви сложна задача, решението на която ще покаже доколко умеете да си взаимодействате един с друг.

В началото се канят трима доброволци. Те трябва да застанат един до друг, рамо до рамо. Този, който е в средата поставя краката си в две празни кутии – в едната левия, а в другата десния крак. Стоящият вдясно от централния поставя левия си крак в кутията, в която е десния крак на централния, а стоящият вляво – поставя десния си крак в кутията, в която е левия крак на централния. При това положение тримата заедно трябва да се опитат да преминат ходейки няколко метра. Препоръчва се тримата да опират едно в друго раменете си.

Когато първата тройка се справи успешно със задачата, към групата може да се включи още един участник и така постепенно и останалите деца.

Ако групата е много голяма, тогава може да се започне с 2 или 3 тройки. При повече групи може да се организира състезание за достигане за най-кратко време до финална линия или коя от групите може да понесе най-голям брой участници и изпълни упражнението.

Добре е по време на играта децата да бъдат насърчавани да търсят най-подходящи начини за справяне, както и да променят местата си.

Накрая обсъдете с децата:

► харесаха ли играта;

► кое беше най-трудно;

► какво помогна за да се справят със задачата;

3. „ГРУПОВ ПОРТРЕТ“ (за 6 год.) (Клаус Фопел)

Клаус Фопел – виж линк:

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D1%8C,_%D0%9A%D0%BB%D0%B0%D1%83%D1%81

Клаус Фопел  роден на 29.05.1940г., ХамбургГермания – немски психолог и психотерапевт. Фопел е известен като популяризатор на т. нар. интерактивни игри, създадени на основата на синтез от елементи от различни видове психотерапии: гещалт-терапия, психодрама, трансакционен анализ, метода за насоченост на въображението за осъзнаване на ценности.

Цел: Тази игра позволява да се отработят сътрудничеството и конструктивното взаимодействие в малки групи. Задачата, да се нарисува общ портрет, на който присъства всяко дете, усилва в участниците чувството за принадлежност към групата.Играта развива способностите за коопериране и творческото самоизразяване. Всяка група трябва да разполага с голям лист хартия (картон), флумастери или пастели.

Инструкция: Разделете се на четворки (тройки). Всяка група трябва да нарисува картина, на която да бъдат изобразени всички участници от групата. Не рисувайте собствения си портрет, а определете по ваш избор друг участник от групата да ви нарисува. Помислете всички заедно, как да  разположите рисунката на листа, какъв да бъде сюжета на вашата картина, каква ще бъде ролята на всеки един от вас в този общ сюжет (можете да измислите и кратка история).

Когато всички групи нарисуват своите картини, трябва да се премине към тяхното представяне. За тази цел психологът осигурява време на участниците за да помислят как да представят своята работа.

След представянето е препоръчително да се направи обсъждане:

-какво чувстваше, когато те рисуваха;

-какво чувстваше, когато ти рисуваше друг;

-как стигнахте до решението, кой къде да бъде нарисуван на картината;

-доволен ли си от портрета си, който е нарисуван от друг;

-колко ви се хареса да работите съвместно;

-на коя група най-много хареса портрета и защо;

4.“ГЛАВОМАЧ“ (от 7-8 год.)

Цел: С помощта на това упражнение може да се развие сътрудничеството по двойки или тройки (минигрупи). Упражнението изисква съгласувани движения и точно възприятие за движенията на партньора. Всяко дете трябва да синхронизира своя собствен темп с темпа на своя партньор.

За играта се използва топка среден размер за всяка двойка (група) деца.

Инструкция: Разделете се по двойки и легнете на пода един срещу друг.Трябва да легнете по корем така, че главите на всички да са една срещу друга. Поставете топката точно между главите си. След това се опитайте да притиснете топката с главите си и да я вдигнете нагоре. Топката не може да се докосва с други части на тялото, освен с главата. Сега се опитайте и двамата в двойката да се изправите, първоначално на колене, а след това на крака.  Разрешава ви се да се държите един с друг за ръцете, ако ви се наложи.

Когато децата започнат с лекота да се справят с тази задача, тогава може да се усложни упражнението, като двойките се обединят в тройки. В заключителната фаза може да се предложи на децата, да определят максималния брой играчи, с които може да се изпълни това упражнение.

Обсъждане:

-кое е най-сложно в тази игра;

-с кой ти беше най-лесно да повдигнеш топката и защо;

-кое е най-важното, за да не падне топката на земята;

2.6. Формирование на способности за осъзнаване на собствения емоционален свят, а също и чувствата на другите хора, развитие на емпатия. Методи, упражнения, игри.  

В семейството на агресивните деца, като правило възрастните игнорират вътрешния свят на детето, към неговите чувства се проявява безразличие. По този начин тези деца формират нечувствителност към състоянието на другите деца. Освен това, при агресивните деца се наблюдава слабо осъзнаване на собствените си емоции, (с изключение на гняв) и отсъствието на вина, ако са е причинили неволно или преднамерено някаква болка и страдание (физическо или морално) на друг човек (или животно).

Развитието на емпатия и осъзнаването на собствения емоционален свят, а също и чувствата на другите хора се явява важна съставляваща в комплексната корекционна работа с агресивните деца.

1. РАБОТА С ФОТОГРАФИИ (картички)

Занятието може да се проведе по групи (двойки, тройки) или индивидуално.

За упражнението са необходими фотографии (картички) с изображения на хора (възрастни и деца), намиращи се в различни емоционални състояния. За тази цел може да се предложи на децата, те сами да донесат снимки на семейството си или да издирят от списания и вестници такива.

На децата се предлага да разгледат внимателно фотографиите (картички/рисунки) и да определят, в какво емоционално състояние се намират хората, изобразени на снимката.

Следва обсъждане с децата на различните варианти.

След това може да се предложи на децата да измислят история, която се е случила с този човек (дете), която да разкрие причините за неговото емоционално състояние. Добре е да се споделят няколко причини.

В заключение може да се проведе обсъждане, като се попита: изпитват ли децата подобни чувства и ако – да, то при какви обстоятелства възникват те. Важно е всяко дете да се изкаже и да бъде чуто. На финала може да се предложат да изготвят рисунка по обсъжданата тема.

2. СИМВОЛИЧНО (ПЛАСТИЧНО, ЧРЕЗ РИСУНКА) ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ЕМОЦИИ (игри с картички)

Упражнението се изпълнява с група (двойки, тройки).

За упражнението предварително се подготвят картички с наименования на чувства, например: страх, обида, тъга, горчивина, радост, възхищение, гняв, вдъхновение, удоволствие, благодарност, удивление, отвращение, досада, нетърпение, смущение, безпокойство, гняв, състрадание, жалост, недоумение, уплаха, любов.

Ход на играта:

1) Раздават се картичките с наименованията на чувствата. Децата се запознават с тях, но не ги показват на другите.

2) Психологът предлага на децата да си припомнят ситуация, в която те са изпитали това чувство (посочено на картичката).

След това всяко дете е длъжно пластично да изрази чувството, написано на неговата картичка във вид на „паметник“ или посредством кратка пантомима (някои деца могат да изразят чувството и чрез рисунка). Задачата на останалите деца е  да отгатнат какво чувство илюстрира „паметника“. Желателно е да се изкажат всички деца.

3) След завършване на тази част, децата се подреждат в кръг и разсъждават:

-как разбират думите, написани на картичката (иска се да формулират някакво определение);

-какво означава това чувство;

-в какви ситуации това чувство може да възникне и се преживее;

-могат ли да разкажат случай от своя живот, когато са преживяли това чувство.

Ако историята на някое дете, споделящо своя житейски опит предизвика дискусия, то е най-добре децата да се оставят да говорят. Колкото повече се актуализират чувствата и житейските ситуации, толкова по-добре. 

3. „ТАНЦ-ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ“  

В тази игра децата могат да работят върху противоположни емоции.  Работят по двойки, изразявайки противоположни чувства в импровизиран танц.

За упражнението е нужна ритмична инструментална музика и набор от картички с названията на състояния, изразяващи емоции (чувствата):

1) На децата се предлага да се разделят по двойки, като на всяка двойка се предоставя картичка с двойка противоположни състояния, изразяващи емоции, например: весел-тъжен; смел-страхлив; нервен-спокоен; покорен-бунтуващ; бодър-унил; сърдит-доволен; алчен-щедър;

2) Всяка двойка се запознава с нейната картичка, без да я показва на останалите. Тяхната задача е да измислят танц, в който да покажат двете състояния, чрез емоция, например, едното дете изобразява тъжен танц, а другото – весел. През 1-2 минути децата сменят ролите си.

3) Останалите имат за задача, да открият и назоват изобразяваните емоции. Ако някое от децата изразят желание да се включат в танца, не трябва да им се пречи – нека го направят.

4) В края на играта се предлага да назоват онези танци, които най-много са им харесали и свързаните с тях емоции. Може дори да се предложи цялата група да изиграе този танц.

4. ИЗОБРАЖЕНИЕ НА РАЗЛИЧНИ ПРЕДМЕТИ И ПРИРОДНИ ЯВЛЕНИЯ. СЪСТАВЯНЕ НА РАЗКАЗИ ОТ ИМЕТО НА ТЕЗИ ЯВЛЕНИЯ.  

Цел на упражнението: развитие на емпатия.

Упражнението се изпълнява с неголяма група.

Предварително се подготвят картички с названия на предмети и природни явления. Например, слънце, река, параход, чайник, велосипед и др.

Картичките се раздават на децата. Задачата на всеки участник е: да изобрази пластично дадения предмет или явление, а след това да създаде кратък разказ от името на този предмет или явление. Другите трябва да отгатнат какво е явлението или какъв е предмета, който е изобразен.

Във финалната част, след разкриване на явлението (предмета), детето разказва историята от името на това явление (предмет).

Пример:

„Аз съм чайник. Аз съм голям и красив. Обичам да свистя и пръхтя, а понякога дори свиря, защото тогава всички ми обръщат внимание. Около мен се събира цялото семейство (разказ на 7г. дете).

5. „АЗ СЪМ ТЪЖЕН (РАДОСТЕН И ПР.), КОГАТО …“ 

Упражнението се изпълнява с неголяма група. По тази методика всяко емоционално състояние се отработва в отделно занятие.

Ход на занятието:

1) За постигане на определено настроение в групата, в началото психологът разказва предварително подготвена история, отразяваща дадената емоция, предложена за обсъждане. Това може да бъде кратка приказка, в която действащите лица са животни, митични същества или просто хора, които при определени обстоятелства изпитват чувството, което е тема на упражнението.

2) След като бъде разказана историята, следва да се попитат децата (в хода на едно обсъждане):

-за кое чувство става дума;

-преживявали ли са самите те това чувство и кога (при какви обстоятелства);

-предлага се на децата да разкажат по-подробно за това чувство.

3) По-нататък, с цел по задълбочено запознаване с емоцията (чувства, настроения), могат да бъдат помолени децата да изпълнят следното задание, включващо работа със сензорните канали:

-ако можехме да видим даденото чувство, то какво би било (цвят, форма, на какво би ни ни напомнило);

-ако можехме да го докоснем, какво бихме усетили;

-ако можехме да го опитаме, какво щеше да е на вкус,

-ако можехме да го чуем, както щеше да звучи;

-ако можехме да го помиришем, какъв щеше да е неговия аромат.

4) Занятието може да приключи с рисунки по обсъжданата тема..

6. РОЛЕВА ИГРА, В КОЯТО „АГРЕСОРЪТ“ ИГРАЕ РОЛЯТА НА „ЖЕРТВАТА“

Ход играта:

1) Съставете заедно с децата списък на ситуации (обстоятелства), в които децата като правило избират агресивен стил на поведение (проявяват вербална агресия; унищожават вещи; влизат във физически сблъсък и др.)

2) От тях изберете онези, които са най-типични за всяко едно дете и проиграйте тази ситуация заедно. В първия вариант детето играе ролята само. Тази стъпка е нужна, тъй като следва вариант на ролева игра, при която „агресивното“ дете играе ролята на „жертва“, а психологът – „агресивно“ дете (или поканено за това дете от групата). Психологът трябва максимално точно  да изобрази с невербално поведение „агресивен“ персонаж (поза, мимика, жестове), а също така да използва в играта типични за даденото дете изражения (думи) и маниери на физическо агресивно поведение. Не бива да се забравя, че при тази игра се следва принципа „Никой не трябва да бъде унижен и да страда!“

В края на играта се обсъждат:

-как детето се е чувствало в ролята на жертва:

-какво е почувствало по отношение на „нападащият“ го и какво е мислил за него;

-променило ли се е неговото отношение (като „агресор“) към ситуацията като цяло и към „жертвата“ в частност;

-ако – да, то самият той би ли могъл да промени своето поведение при подобни ситуации, опитвайки се да бъде по-конструктивен и по-малко агресивен;

-обсъдете заедно с детето тези нови варианти;

-закрепете с ролева игра новите, позитивни варианти на поведение в проблемната ситуация.

За децата до 7г. ролевата игра може да бъде заменена с разиграване на ситуация с помощта на играчки, „лего“ човечета под формата на куклен театър.

 (Следва продължение)

 

Източник:
image
Категория: Други
Прочетен: 177 Коментари: 0 Гласове: 0
 

    Психологическа корекция на агресивното поведение при децата - седма част

 

                                                               (Смирнова Т.П)

 

2.5. Корекционна работа, насочена към обучение на детето за формиране на конструктивни поведенчески реакции при проблемни ситуации. Методи, упражнения, игри.

За агресивните деца е характерно, че притежават доста ограничен набор от поведенчески реакции при проблемна ситуация. Обикновено те се придържат към силов модел на поведение, като от тяхна гледна точка той има отбранителен характер.

Целите и задачите на настоящото направление за работа с агресивни деца са свързани именно с научаване на нови конструктивни модели на поведение и сформиране на навици, които от своя страна с времето сами биха разширили спектъра на тези реакции, както и да минимализират (в идеален вариант – да премахнат) деструктивните елементи в поведението.

По-долу са представени упражнения, които могат да се използват в този вид корекционна работа.

2.5.1. Работа с картини, отразяващи проблемни ситуации (може да се използва стимулния материал от проективната методика на Розенцвайг за деца).

Тази дейност е най-добре да се провежда в неголяма група, състояща се както от агресивни, така и от деца, които имат развити навици за общуване (дружелюбни, контактни, отворени към другите).

Работата с картини се изразява в това, че на децата се предоставят възможно най-голям брой варианти на поведение, възможни ситуации, изобразени на картините, а също така следва да се създадат (измислят) от тях истории – продължение на случващото се в зависимост от избраното поведение. Тези упражнения преследват две цели: първо, позволяват на агресивното дете да види различни варианти на поведение (чрез разказите на другите деца), и второ, да проследи последиците от един или друг вид на поведение.

Възможни са различни варианти за работа с картини. Първият изисква цялата група да работи с една картина, като децата по ред предлагат свои варианти на поведение и съвместно (в хода на обсъждане) измислят продължение на историята. В края на упражнението  може да се предложи децата, всеки да нарисува този вариант, който му е харесал най-много.

Друг вариант е, децата да работят по двойки/тройки, като на всяка група се предоставя различна картина. Важно е във всяка група да бъде включено само по едно агресивно дете. Останалите процедури съвпадат. По желание може да бъде въведен елемент на съревнование между  групите (конкурс): коя група ще измисли най-много варианти на поведение и истории с продължение на рисунките. 

2.5.2. Формиране на навици за конструктивно поведение чрез ролеви игри (авторски вариант)  

Упражнението се провежда в няколко етапа.

-следва да се разпита детето в кои ситуации му е най-трудно да сдържа себе си, при какви обстоятелства (някой го е блъснал, обидил, взел вещите му, заплашил го и пр.) то проявява вербална или физическа агресия. След това заедно с детето се изготвя списък с тези ситуации (писмено).

-Избира се от списъка най-малко конфликтната и проблемна за детето ситуация, която от негова гледна точка е най-лека и би се справил със собствените си негативни поведенчески реакции сам. Обсъдете заедно с детето възможните варианти на поведение в ситуацията. Помолете го да напише тези варианти в списъка срещу дадената ситуация (за деца по-големи от 8 г.).

image

-Анализирайте и обсъдете съвместно с детето последиците от всеки посочен вариант. С деца до 7,5г. е по-добре тези варианти да се изиграят, използвайки парчета от играчки или човечета от „Лего“ с цел по-голяма ефективност при осъзнаване последиците от своето поведение.  За деца на 8 и повече години се препоръчва, да напишат срещу всеки вариант на поведение очакваните последици (по-нататъшно развитие на ситуацията).

Например:

image

-Изборът на позитивен вариант на поведение в проблемната ситуация е право на детето, което трябва да обясни защо е направило точно този избор. В дадения случай позитивен вариант е вариант „д“: Да го помоля да ми върне гумичката, а ако не иска, да кажа на учителката.

-Закрепване на позитивните варианти в ролева игра.

За да бъде процеса по формиране на навици успешен, с децата до 7,5г. е най-добре в началото да се проиграе ситуацията (с отчитане на позитивните варианти за действие) с играчки, а след това да се пристъпи към ролева игра, в която друго дете или самия психолог поема ролята на противника-жертва. Децата на 8 и повече години  могат да се помолят преди началото на ролевата игра да си представят ситуация, в която им се отдава да приложат позитивен вариант на поведение, а след това да се подходи към ролева игра; когато на детето се отдаде да закрепи позитивна поведенческа реакция (са това следва да се предвидят поощрения, приз, награди, похвала до родителите и класния ръководител и пр.) в дадена проблемна ситуация чрез ролевата игра и успешно я приложи в реалния живот, тогава се преминава към отработване на следващата по-сложна и по-конфликтна за него ситуация.

2.5.3. Водене на дневник за самонаблюдение. (авторски вариант)

Воденето на дневника от детето има за цел регистрация на контрола от самонаблюдението върху своето поведение и закрепените позитивни поведенчески навици.

Самонаблюдението е особено ефективно не само като метод за контрол върху своите негативни емоционални и поведенчески реакции, но и като метод, позволяващ снижаване интензитета на тези емоции, а следователно, туширане на поведенческите реакции, правейки ги много по-осъзнати и спокойни.

 

Предложената методика изисква да се водят записки от самонаблюдението в предварително разработена таблица:

image

Знакът или символът може да бъде избран по желание на детето. Това може да бъде лепенка с изображение на любим герой на детето или рисунка, която то да направи (летяща ракета, звезда, планета, цвете и пр.) Знакът трябва да се харесва на детето, да предизвиква в него положителни чувства. Символът има двояка функция. От една страна, той нагледно показва на детето успехите му, подкрепя неговото чувство за увереност и самостоятелност в ситуациите. От друга страна, символът е пряко свързан със системата за поощрения, която е необходимо да се приложи за бързо формиране на навици за конструктивно поведение (и което следва да бъде съгласувано с родителите).  Например, на всеки 5-7 символа се полага поощряващ приз, за набор от 20-15 знака – неголям подарък. Обикновено навиците се изработват за около1,5 месеца.

Освен това, дневникът за самонаблюдение помага на детето по-добре да осъзнае своите чувства, мисли и мотиви на собственото му поведение – всички те за агресивното дете се явяват актуални задачи.

2.5.4. „Карта на поведението  (из опита на американски училища)

На всяко дете, чийто поведение е определено като агресивно, се завежда „карта за поведението“, която се закрепва в неголяма тетрадка. Тетрадката се намира в самото дете, като с нея той посещава училище.

Психологът заедно с детето обсъждат определени правила на поведение, които се формулират като лични цели за всяко дете конкретно и зависят от особеностите на проявите му при конфликтни ситуации. Например, „Говори уважително с възрастните“ или „Не отвръщай на обидата с обида“, като постепенно правилата се усложняват.

С детето се уговарят също конкретни и реални привилегии, които то иска да получи за определен брой дни (например разходка, допълнителна почивка, определена игра и пр.). Предвиждат се разбира се призове и награди.

„Картата на поведението“ се явява средство, отразяващо успехите на детето при изработване на конструктивно поведение. „Картата“ позволява в процеса на корекция да бъдат въвлечени и учителите. Тя се попълва в следната форма:

image

За начало в картата се записват 1-2 цели на поведение. В хода на изработване на навика и при успешно изпълнение на дадените цели, правилата се усложняват и се формулира следващата цел. В случай на изпълнение на правилата,  всеки учител в края на своя час поставя (попълва) номер, инициали и се разписва в съответната колонка. Ако детето не е изпълнило правилото както трябва по време на часа, то учителят не поставя отметка.

В края на деня детето и психологът обсъждат какво се е случило, какво го е затруднило, защо едно правило е било спазено с лекота, а друго – не.  Колкото по-бързо детето усвои навици за конструктивно взаимодействие и поведение, толкова по-бързо, то получава възможност да се завърне в своя клас, което само по себе си се явява достатъчно силен стимул за успешна работа.

2.5.5. Игри, насочени към формиране на позитивни навици за общуване и конструктивни елементи на поведение.

В процеса на изследване особеностите на агресивните деца американския психолог Вагнер е направил интересно предположение: „Главен детерминатор на агресивното поведение се явява не наличието на силно развити агресивни нагласи, а отсъствието или слабата изразеност на нагласи за социална кооперация и доброжелателно междуличностно общуване“.

В тази връзка особено е актуално включването в корекционната работа на игри, насочени към комуникативна кооперация. В игрите (при безопасна за детето обстановка) се закрепват навиците за позитивно междуличностно общуване и се формират конструктивни поведенчески реакции, които в впоследствие се пренасят в реалната действителност.

 (Следва продължение)

Източник: 

image

Категория: Други
Прочетен: 264 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 

                            Психологическа корекция на агресивното поведение при децата -

                                                                            шеста част 

                                                                        (Смирнова Т.П)

ИЗВЕЖДАНЕ НА ПРАВИЛА

1. Преди да предприемеш действие, кажи на себе си „Стоп!“

За по-ефективно усвояване и формиране на навик, следва да се нарисува заедно с децата знак „Стоп“. Този атрибут може да се направи от картон и да се постави в джоб на дрехите на децата.

Всеки път, когато им се прииска да удари или блъсне някого или да проявят активна вербална агресия, те трябва да докоснат джоба, в който е поставен знак „Стоп“ или просто да си го представят. Препоръчително е при изработване на знака, децата да проявят максимално старание. Добре е контурите му да бъдат оцветени в меки цветове (син, зелен, златист, оранж, сив) и да се подберат съответни цветове за самия надпис „Стоп“. Във всички случаи цветовете трябва да успокояват детето и да му харесват.

2.Преди да предприемеш действие, вдишай дълбоко и брой до 10.

            3.За особено закачливите деца, дразнещи другите - Преди да предприемеш действие, стисни силно ръцете си в юмрук и също така силно ги разтвори. Това действие може да се направи около 10 пъти.

4.Трансформиране деструктивните действия от физически във вербален план. Преди да предприемеш действие, спри и помисли, какво точно искаш да направиш.

5.Други правила.

Към тези правила се отнасят индивидуалните правила, съставени за конкретно дете, в зависимост от характера на проявяваната от него агресия (говори грубо с възрастните; поврежда вещи; обижда и т.н.). Например, такива правила могат да бъдат: „Говори учтиво с по-възрастните“, „Отнасяй се с внимание и грижа към вещите на другите“, „Дръж ръцете си до тялото“.

Важно е при съставянето на тези правила да не се използва отрицанието „не“: „Не нагрубявай!“, „Не чупи!“, „Не обиждай!“, „Не дразни!“ и пр.

Всички тези упражнения могат да се изпълняват в ролеви игри както индивидуално със самия себе си, така и между децата. Много деца с лекота правят упражненията от 2 до 5, ако в началото им се отдаде възможност да визуализират знак „Стоп“

ЗАКРЕПВАНЕ НА ПРАВИЛАТА В РОЛЕВИ ИГРИ (авторски вариант)

Преди да се пристъпи към закрепване на правилата в ролеви игри е необходимо:

-да се запита детето, в какви ситуации най-често то се гневи и ядосва, иска му се да удари някого, да блъсне някого, да унищожи вещ на друг и т.н. и да се състави списък с тези ситуации;

- да се запита, понякога отдавало ли му се е да сдържа себе си и ако – да, то в какви случаи (като правило, тези ситуации са по-малко стресиращи за детето) и какво точно му е помогнало да се сдържи (търсене на „помощници“) и след това да състави списък на „помощниците“, ако има такива;

-след това да се въведе правило (какво се прецени – по избор). То също трябва да се запише. По-нататък, ако детето е на 8 и повече години, то следва да се попита, дали може да си представи началото на конфликтната ситуация, да си спомни „помощниците“, а също така и да си представи, как му се е отдало да изпълни правилото; да проследи във въображението си как ще се развие ситуацията при тези условия по-нататък;

-ако детето се справи с това упражнение, то се прилага провокираща ситуация, подобна на една от тези, които са представени в списъка (добре е да се започне с по-малко конфликтна ситуация) и спазвайки въведеното правило (правила) да проиграе ситуацията в ролева игра, в която психологът или сам поема ролята на „противник-жертва“, или  предлага на друго дете;

-с деца на 7-7,5г. преди да се пристъпи към работа с провокиращи ситуации, вместо упражненията с въображение следва за добро закрепване на навика да се проиграе в началото игрова ситуация с юмруци, парчета от играчки, човечета от „Лего“.  За тази цел, психологът заедно с детето създава кратка история, отразяваща проблемите на самото дете и съдържаща целия набор от деструктивни поведенчески реакции. Психологът въвежда правило и то се отработва в игрова ситуация, която може да се превърне в цял спектакъл.  След като детето успее да усвои правилата на играта, се преминава към ролева игра с провокиращи ситуации;

-за бързо закрепване на навиците може да се използват поощрителни значки, лепенки, призове, поздравления и пр.;

Релаксационни техники, насочени към обучение за управление на своя гняв и снижаване нивото на личностна тревожност.

При агресивните деца обикновено се наблюдава високо ниво на мускулно напрежение.  Особено ярко е изразено в областта на ръцете, лицето, шията, плещите, гръдния кош и стомаха. Тези деца се нуждаят от мускулна релаксация. Релаксационните упражнения е добре да се провеждат под звуци на спокойна музика.

Регулярното изпълнение на релаксационни упражнения правят детето по-спокойно, уравновесено, а също така му позволяват по-лесно да осъзнае собствения си гняв (на база сравнения). В резултат детето по-добре владее себе си, контролира деструктивните си емоции и действия. Упражненията позволяват на детето да овладее навици за саморегулация и да запази спокойно емоционално състояние.

Релаксационни упражнения за деца до 8 г.

Упражнение 1

„Ледената кралица“ или „Снежен човек“  (автобиографична модификация)

Упражнението позволява да се разиграе малка игра с детето, която се реализира в стая с въображаем сняг. Заедно с детето се изгражда снежен човек (ледената кралица), а от детето се иска първоначално да я опише с тялото си. Инструкцията се подава от психолога, а детето се превъплъщава в образа на фигурата, като играе ролята на самата фигура.  

И така,  оформя се от сняг фигурата. Тя е красива. Тя има глава, тяло, две ръце, които са разперени в страни и стои върху здрави крака. През нощта се появил много студен вятър и жената била обхваната от мраз – вледенила се.  Първоначално замръзнала главата (помолете детето да опъне главата и шията си), след това раменете (детето следва да напрегне раменете си), после тялото (стягат се мускулите на  тялото). Вятърът духал все по-силно и по-силно, ставал все по-мразовит и по-мразовит – той искал да разруши и събори снежната кралица (предлага се на детето да стегне мускулите на краката си). Към сутринта вятърът отминал. Настъпило утрото. Изгряло слънцето. То видяло снежната фигура и решило да я затопли. Започнало да препича , а нашата снежна кралица да се разтопява. Първоначално започнала да се разпада главата (детето отпуска главата си), след това раменете (отпускат се раменете), после ръцете (постепенно се спускат надолу двете ръце) и след това тялото (детето отпуска мускулите на тялото, като му се препоръчва да се наведе леко напред) и накрая – краката (краката постепенно се свиват в коленете и от детето се иска да клекне). Слънцето продължавало да грее, снежната кралица да се разтопява и превръща в чиста вода. В последната част  се иска от детето напълно да легне на пода. По желание на детето фигурата може да се изгради отново.

Упражнение 2

„ПОРТОКАЛ ИЛИ ЛИМОН“ (Алворд, 1998)

Децата лягат по гръб на пода, като обръщат главата си на една страна, ръцете и краката са леко разтворени в страни. Помолете децата да си представят, че са хванали в дясната си ръка портокал и да започнат да го стискат за да получат неговия сок. Иска се децата да стиснат здраво ръката си в юмрук и да я задържат така 8-10 сек.

„Разтворете юмрука, отпуснете портокала. Представете си, че сте извлекли от него мъничко сок. Завъртете в кръг ръката си от китката в двете посоки – първо вляво, а после на дясно.

След това упражнението се прави с лява ръка. Процедурата се изпълнява поне два пъти, като следващия път се използва лимон или друг подходящ плод.

Упражнение 3

„ПОВДИГАНЕ НА КАМЪК“ (авторско упражнение)

Децата лежат по гръб. Помолете ги да си представят, че върху десния им крак е поставен огромен тежък камък. От тях се иска да се постараят да подпрат здраво тялото си в земята и да се опитат да повдигнат този камък от мястото му. Иска се вдигането на крака да става бавно за да се задържи във въздуха за време от 8-12 сек. След това кракът се връща на изходно положение, като това става изведнъж. Упражнението се повтаря с левия крак.

Упражнение 4

„КОСТЕНУРКА“ (Алворд, 1998)

Упражнението се изпълнява лежешком по корем или на едната страна. Помолете децата да си представят, че са малки костенурки, които лежат върху жълт пясък (мека трева; прозрачно езеро, река, ручей). Грее силно слънце, а на малките костенурки им е топло и приятно. Ръцете и краката са отпуснати, а шията е мека. Изведнъж отнякъде се появява силен студен вятър (водно течение) и на малките костенурки им става неуютно, те свиват краката, ръцете, врата си и прибират главата си в черупката (от децата се иска да напрегнат и силно да стегнат всички мускули на гърба си, като се опитат да повдигнат нагоре гръбначния си стълб, изобразявайки черупка на костенурка. В тази поза трябва да задържат тялото си 5-10 сек.   Ето, вятърът е отминал и отново слънцето е огряло силно и приятно (децата отпускат мускулите на крайниците и врата си и лягат спокойно по корем за време от 5-10 сек.

Упражнение 5

Отпускане в поза „Морска звезда“

Това упражнение се препоръчва да бъде направено като финал на предишния комплекс (от 1 до 4) упражнения или друг подобен набор, съдържащи елементи на напрежение и отпускане.

Желателно е упражнението да бъде изпълнено под музикален съпровод. Помолете децата да затворят очи и да си представят, къде обичат да си почиват, къде те винаги се чувстват приятно и това место ги прави радостни и изпитват удоволствие.

Продължителност на упражнението – 1-2 мин.

В края на упражнението помолете децата да вдигнат нагоре глава, да се протегнат няколко пъти, да вдишат дълбоко и да се изправят.

Мускулна релаксация за деца на 9-10г. с използване на дълбоко дишане и визуализиране на образи.

Преди да се пристъпи към прогресивна мускулна релаксация, е необходимо децата да се обучат на дълбоко дишане. Отпускането способства за бавно и дълбоко дишане с помощта на диафрагмата. Малките деца се научават на такова дишане с помощта на упражнението  „надуй кълбото в стомаха и бавно изпусни от него въздуха“. По-големите деца могат да се помолят да направят следното:

а)При вдишването се постарайте да изпълните с въздух стомаха си, а след това изпълнете с въздух гърдите си. Когато децата почувстват, че не могат да поемат повече въздух, трябва да поставят ръка на диафрагмата си (трябва да се покаже къде се намира диафрагмата) и плавно да издишат, а стомахът започне да се прибира и отпуска.

б) когато децата усвоят дишане с помощта на диафрагмата, е нужно да се обучат да задържат дишането си. За тази цел, след като вдишат, нека се постараят да не издишват веднага, а да задържат въздуха известно време, след което плавно да го изпуснат.

Дълбоко вдишване – задържане на дишането – плавно издишване.

Желателно е постепенно да се достигне вдишване за 5 удара на пулса, задържане – до 3 удара и плавно издишване – до 5 удара (5-3-5).

в) след усвояване на дълбоко вдишване със задържане и плавно издишване, може да се премине към визуализация на образи.

За тази цел е необходимо:

-да се седне или легне удобно;

-да се вдиша дълбоко;

-да се задържи дишането и точно в този момент децата трябва да си представят образа на човек, на който за ядосани (или ситуация);

-да издишат своя гняв във вид на облак;

-да направят упражнението няколко пъти.

г) когато децата се научат да правят описаните по-горе упражнения, може да се премине към упражнения с използване на мускулна релаксация (авторска модификация на релаксационните упражнения на Алворд, 1998).

Нека детето да седне удобно или още по-добре е да легне. Помолете го да си представи ситуация, в която е ядосан или човек, който предизвиква в него чувство на гняв. Попитайте го в кои части на тялото му възниква най-голямо напрежение. Нека детето да съобщи тези напрегнати зони.

Първоначално (докато детето все още не е усвоило тази техника) следва да се проследи, дали всички участъци на тялото се познават от него и дали е обърнало внимание на тях (например, особено важни са шията, плещите, рамената, краката). След като бъдат определени всички части на тялото, тогава се пристъпва към упражнението за мускулно отпускане.

Отпускането на мускулите следва да се извърши в следната последователност:

-ръце (китки, предмишници, рамене);

-шия;

-корем;

-крака;

-глава, в основата на лицевата част (уста, нос, чело). Например, ако детето чувства напрежение в зоната на челото, ръцете и корема, то отпускащите упражнения следва да започнат с ръцете, после с мускулите в коремната част, а след това вече да се пристъпи към лицето (челото).

Упражнението се изпълнява в следната последователност:

1.детето трябва да седне удобно или да легне:

-направи дълбоко вдишване;

-при задържане на въздуха, силно напрегни мускулите в този участък на тялото, като си представиш човека (ситуацията), на когото си гневен;

-при издишването си представи въздуха като облак, с който навън излиза твоя гняв;

След изпълнението на упражнението, известно време се прави пауза (2-3 мин). Упражнението следва да се изпълни по 1-2 пъти за всеки участък на тялото. 

image

2.След това се преминава към друг участък на тялото и се продължава, докато се отработят всички участъци, проявили се като проблемни.

3.Изпълнява се упражнението „Морска звезда“, за да може тялото постепенно да се отпусне и релаксира.

4.Следва обсъждане на упражнението:

-какво ти беше леко и какво трудно по време на упражнението;

-как се променяше състоянието ти в процеса на работа;

-настъпи ли промяна в настроението ти, как се чувстваш в края на това упражнение и различава ли се сегашното ти настроение в сравнение началото.

Описаните упражнения за дълбоко дишане и мускулна релаксация с включване на визуализация на образи, прекрасно работят и с проблеми, свързани с мускулна тревожност. Разликата е само в това, че вместо ситуации (хора), предизвикващи гняв, сега се визуализират такива, които будят страх, тревога или безпокойство. Останалите процедури съвпадат.

(Следва продължение)

Източник: 

image

Категория: Други
Прочетен: 216 Коментари: 0 Гласове: 1
 

Методика „Инвентаризация на симптомите на стрес“

Методиката позволява да се развие наблюдателност към признаците на стрес, способност за самооценка на техните проявления и умения за определяне негативните последици от стреса.

 Инструкция: Прочетете въпросите и оценете колко често са се проявявали изброените в списъка симптоми.

image

Обработка и интерпретация на резултатите.

Изчислява се общо събрания бал.

-до 30 бала – лицето води спокоен, разумен живот; справя се с проблемите, които му поднася животът. Не страда от излишна скромност, нито от излишно честолюбие. Самооценява се в „розова” светлина.

-от 31 до 45 бала – за лицето е характерна активна дейност и напрежение. Има въздействие на стресови фактори, но  в нормални рамки, както с положителни резултати (налице е целенасоченост и стремеж за постигане на цели), така и с отрицателни – притеснения, грижи, напрегнатост, недостатъчно лично време. Хората, постигнали този бал често виждат живота с „розови” очила.

-от 45 до 60 бала – характерна е непрекъсната борба; типични за тази категория са честолюбие и стремеж към развитие (постигане) на успешна кариера.  Зависимостта от чуждото мнение се явява много силен стресиращ фактор, но и мощен мотиватор за развитие и успехи; има нагласи да поема по-големи натоварвания, които предразполагат към бърнаут.

-над 60 бала – характеризира се с нездравословен начин на живот. Нивото на стрес е над предела на поносимост, необходима е смяна на начина на живот и работа.

 

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 227 Коментари: 0 Гласове: 0
 
                 Анкетна карта за събиране демографска информация за семейство 
                                                            с дете в суициден риск

 

(Пунктовете от анкетата могат да бъдат използвани при телефонно интервю)  

Моля, да ни съобщете някои сведения за Вашето семейство:  

1. С кого живеете съвместно?

1.1.      майка;

1.2.      баща;
1.3.      брат, сестра;
1.4.      баба;
1.5.      дядо;
1.6.      други родственици;
1.7.      други:___________________

2. Жилищни условия:

2.1.самостоятелно жилище;

2.2. живеем съвместно с родителите на съпруга (съпругата) ми;

2.3 стая в квартира;

2.4. собствен дом

2.5. стая в общежитие;

2.6. под наем;

2.7. друго:___________________

3. Общ доход на семейството:

3.1       нисък

3.2       среден;

3.3       по-висок от средния;  

3.4       висок;

3.5.      друго:________________

4. Атмосфера в семейството:

4.1       топла, сърдечна;  

4.2       в основата си е доброжелателна;

4.3       всякаква;

4.4       дискомфортна;

4.5       конфликтна;

4.6.      ваш отговор:________________

5. Тип семейни отношения:

5.1      отношенията са равни (балансирани), въпросите се решават съвместно;

5.2     има ясно разпределение на сферите за влияние, всеки е зает със своите задължения;

5.3       в семейството има лидер, основните въпроси се решават от него;

5.4       в семейството няма лидер, всичко се решава стихийно;

5.5       изразена борба за власт;

5.6.      ваш отговор:________________

6. Имат ли членовете на семейството здравословни проблеми?

image
7. Честота на конфликтите в семейството:

7.1       много често;

7.2       често;

7.3       понякога

7.4       рядко;

7.5       практически липсват;

7.6.      ваш отговор:________________

8. Какви са темите за конфликти в семейството?

8.1       битови задължения, водене на домакинството;

8.2       финансови въпроси;

8.3       взаимоотношенията с другите, разбиране;

8.4       свободното време;

8.5       вредни навици;

8.6       неприемливо, грубо поведение;

8.7       възпитанието на детето; 

8.8       отношения с родителите и роднините;

8.9       интимните отношения;

8.10.    нещо друго:________________

9. Има ли членове на семейството с описаните по-долу особености?

image
10. Кой се грижи, занимава и наблюдава детето?

10.1     основно майката;

10.2     основно бащата; 

10.3     двамата родители;

10.4     баба и дядо;

10.6     съседи;

10.7     случайни хора (детегледач);

10.5     никой;

10.6.    ваш отговор:________________

11. Кой контролира учебната дейност на детето?

11.1     няма такъв;

11.2     родителите;

11.3     баба;

11.4     брат, сестра

11.5     учители в училището;

11.6.    някой друг:________________

12. Възпитателни цели на семейството (това, което искат да видят и постигнат в детето):

12.1     прилежност, дисциплина;

12.2     отличен (добър) успех;

12.3     контакт, дружба с връстниците;

12.4     здраве;

12.5     добър характер;

12.6     приспособеност към живота;  

12.7     активност, инициативност, пробивни способности;

12.8     бъдещи успехи;

12.9     развитие на дарба (талант, способности);

12.10  няма конкретни цели;

12.11. друго:_________________

13. Наказания на детето в семейството:  

13.1     не се прилагат;

13.2     физически мерки (шамари и др.);    

13.3     забележки, предупреждения;

13.4     профилактични беседи;

13.5     лишаване от игри, лакомства;

13.6     лишаване от общуване, студенина (отхвърляне);

13.7.    други:_________________

14. Възникнали при детето проблеми:

image


Категория: Други
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                                                                       Паметка

                            на задълженията на длъжностните лица в училище по

                                                  предотвратяване на суицид.

                                            (из "Страници от  училищния сайт")

 

Директор на училището

-Създава в училището благоприятни условия за адаптация на новопристигналите ученици. Организира тяхното изучаване. Изслушва и приема писмените отчети на длъжностните лица: психолог, класен ръководител, медицински работник, логопед и др. по изпълнение на техните планове и реализация на мерки. Управлява и ръководи процесите чрез писмени и устни заповеди и резолюции.

-Утвърждава и следи за гласността, социалната справедливост, вниманието и доверието сред учителите и учениците, създава обстановка на нетърпимост към недостатъците, равнодушието, повърхностното отношение към проблемите на ученици и родители и пасивността.

-Предприема мерки по предупреждение при конфликтни ситуации, назначава административно разследване по жалби и лично участва в разследвания за произшествия, свързани с конфликти и жалби.

-Предприема мерки за запазване и укрепване здравето на учениците.

-Осигурява регламентиран прием за родители и ученици по лични въпроси.

-Решава въпроси по организацията на дейността на класните ръководители.

-Води отчет на дисциплинарните нарушения, възникналите конфликтни ситуации при отделните педагози и анализира техните тенденции.

-Координира дейностите с външни институции.

Заместник директор

-Осъществява контрол и води отчет за успеваемостта на учениците, взаимодействието между учители и родители, своевременно информира родителите за състоянието на учениците.

-Организира корекционно-развиваща работа в училището с ученици, изпитващи трудности в обучението.

-Посещава часовете с цел, изучаване личностно-ориентираните взаимоотношения на педагозите с децата.

-Прилага различни форми на контрол върху дейността на педагогическия колектив.

-Прилага своевременно мерки за педагогическо реагиране в случай на установяване фактори, водещи до нарушения правата на учениците.

-Организира възпитателната работа в училище.

-Реализира мерки по поддържане здравния и нравствен климат в училищните класове.

-Проявява постоянна грижа и носи отговорност за социалната защитеност на учениците, удовлетворяване на техните нужди и въпроси, възстановяване на нарушените им права.

-Организира консултационни пунктове по социално-правни и семейно-битови проблеми.

-Организира дейността на „поща на доверието“ и „телефон на доверието“.

-Организира работата на Методическите обединения на класните ръководители и обучението на педагозите в нормите за етиката във взаимоотношенията с учениците, усвояване и прилагане на личностно-ориентирани технологии.

-Организира в културно-развлекателни дейности, работата на секции, клубове, кръжоци по интереси и контролира дейността им.

-Организира и контролира профилактичната работа с децата от ‚група риск“.

-Изучава деловите и морално-психологическите качества на всеки педагог и общественото мнение на ученици и родители за тяхната дейност.

-Предприема практически мерки за регулиране на междуличностните отношения и за предотвратяване на отрицателни явления в училище.

-Води отчет на правонарушенията, произшествията и дисциплинарните постъпки, анализира техните тенденции, разработва и реализира мерки за профилактика и сплотяване на класните колективи.

Класен ръководител

-Планира, документира, провежда и отчита резултатите от възпитателна работа с учениците.

-Постоянно изучава индивидуалните особености на учениците и провежда с тях индивидуална работа.

-Предприема и прилага мерки за сплотяване на класа (групата), като отделя специално внимание на междуличностните отношения на учениците от група „риск“.

-Провежда мероприятия за укрепване на дисциплината и за недопускане на правонарушения. Съвместно с психолога провежда мероприятия за профилактика на суициди.

-Изучава нуждите и молбите (желанията) на учениците, на техните родители и предприема мерки по разрешаването и удовлетворяването им.

-Организира дейности и работи съвместно с родителите.

-Организира свободното време на учениците, контролира участието и посещението им в извънкласни дейности: кръжоци, клубове, секции по интереси.

-Провежда профилактична работа в сферата на алкохолизма и наркоманията сред учениците.

-В процеса на занятията и постоянното общуване с учениците, непрекъснато се интересува за тяхното мнение, настроение, улавя най-малките подробности и промени в настроението и поведението им, изяснява незабавно причините за това. За предприетите мерки и резултати докладва в писмен вид на висшестоящите органи.

-Следи за спазване на дисциплината в класа. Забелязва нарушенията. Предприема мерки за педагогическо въздействие. Предприема мерки за отстраняване на предпоставки и причини. Докладва за резултатите.

-Контролира посещаемостта на учениците в учебните часове и училището. Своевременно реагира на техни отсъствия. Непрекъснато се интересува за местонахождението на един или друг ученик и недопуска периоди от време, през които да не разполага с информация къде се намира детето, докато е на училище.

-Полага грижи за недопускане в класа на: неоправдано учебно пренатоварване; несправедливо разпределение на задължения в училището – източник на конфликти между децата.

-Вниква в нуждите и въпросите на децата и техните родители, докладва на висшестоящите органи в писмен вид.

-Организира мероприятия за адаптацията на новопристигналите ученици.

-Организира класни възпитателни мероприятия.

-Координира дейностите с учителите-предметници, работещи с учениците от дадения клас.

Психолог (педагогически съветник)

-Установява лицата с повишен суициден риск. Докладва на висшестоящите органи в писмен вид.

-Разработва за тази група ученици (наречена „група риск“) комплекс от специални психопрофилактични и психохегиенни мероприятия. Организира и лично участва в тяхната реализация.

-Обучава учителите и администрацията във формите и методите на работа с учениците от „група риск“.

-Организира и непосредствено участва в провеждането на дейности за психологическо разтоварване на учениците от категорията „група риск“.

-Лично оказва психологическа помощ и поддръжка на учениците и техните родители

Медицински работник

-Организира медицински изследвания на учениците.

-Установява ученици с отклонения във физическото и психично развитие, склонни към алкохолизъм, токсикомании, употреба на наркотици и предприема мерки за лечение.

-Води постоянно медицинско наблюдение на лицата с хронични заболявания и тези от „група риск“.

-Оказва помощ по рехабилитация на лицата, посетили (завръщащи се) лечебни заведения.

 image

Категория: Други
Прочетен: 108 Коментари: 0 Гласове: 0
                                Профилактика на суицидни опити при учениците – 

                              предразсъдъците 
(из "Страници от училищния сайт")

 

Сред възрастните са разпространени редица предразсъдъци и заблуди, които затрудняват профилактиката на самоубийството.

Предразсъдък 1. Самоубийствата се извършват основно от психически  болни хора.

Изучаването на обстоятелствата на суицид показват, че повечето от лишилите се от живот са практически здрави хора, попаднали в някаква остра психотравмираща ситуация. Те никога не са посещавали и лекували при психиатър и при тях не са наблюдавани поведенчески отклонения, позволяващи да бъдат отнесени към категорията болни. По статистически данни само 20% от суицидите са извършват от хора с трайни психични проблеми и от тях само 8-10% се нуждаят от непрекъсната медицинска помощ.

Предразсъдък 2. За самоубийството не може да се предотврати – този, който е решил да сложи край на живота си, рано или късно ще го направи.

Психиатрите отбелязват, че потребността от самоунищожение при повечето от потиснатите хора се явява временно. Самоубийците са хора с „обелена кожа“, т.е., самият опит за самоубийство се явява вик за помощ.  Това е начин, чрез който суицидантът декларира нуждата си от разбиране, внимание,приемане, изслушване. Това показва, че организацията за профилактика на самоубийството е необходима.

Предразсъдък  3. Ако човек открито заявява, че има намерение да сложи край на живота си, той никога няма да извърши самоубийство.

По статистически данни 34% от извършилите или направили опити за самоубийство са съобщавали за своите намерения на най-близкото си обкръжение, а изследвания върху наказателни дела са показали, че 20% от суицидантите много по-рано са правили неуспешни опити за самоубийство.

Предразсъдък 4. Ако бъде ангажирано детето с непрекъснати дейности, то никога няма да мисли за самоубийство.  Самоубийството е резултат на безделие.

Практически подобна „профилактика“  е с обратен знак. Тези действия ще доведат до изтощаване на психофизиологичните ресурси на организма и още повече ще усилят вероятността за търсене на изход в самоубийството.

Предразсъдък  5. Съществуват тип хора, които са „склонни да извършат самоубийство“.

Предотвратяването на суицид би било сравнително успешно, ако към извършването му са предразположени само определени подрастващи. За съжаление,  да се установят „суицидните подрастващи“ е невъзможно.  Подрастващите от  материално богати семейства са подложени на този риск не по-малко от тези в семейства на нуждаещи се. Суицидни опити се извършват не само от децата, които нямат високи училищни успехи, нито от тези, които нямат никакви трудности в училището или вкъщи. Много автори наблюдават редица особености на личността, които не позволяват на детето да реагира адекватно на житейските проблеми и го предразполагат към суицид. Сред тези особености са:

-неумение да намери способи за удовлетворяване на своите потребности;

-отказ от търсене изход от сложни ситуации;

-ниско ниво на самоконтрол;

-емоционална нестабилност и импулсивност;

-неумение да се освободи от натрупано нервно-психично напрежение;

-повишена внушаемост.

Независимо, че други автори отбелязват, че с по-висока степен на риск се явяват подрастващите с определен тип акцентуации на характера, като например: хистероидна, сензитивна, емоционално-лабилна, астенична, всъщност всеки подрастващ може да извърши опит за суицид.  Реализирането на суицидните намерения зависи от силата на психотравмиращата ситуация и от субективната оценка като непоносима.

Предразсъдък 6. Не съществуват никакви признаци, които да показват, че човек е решил да се самоубие.

Самоубийството като правило се предшества от необичайно за дадения човек поведение. Учителите и родителите трябва да познават тези „знаци за беда“, т.е., действията и изказванията, които са своеобразни сигнали за подготовката на суицид.

Предразсъдък 7. Решението за самоубийство се взема внезапно, без предварителна подготовка.

Осъществяването на желанието да напусне този свят и да направи избор в полза на смъртта, обикновено детето носи в себе си с месеци, дори години. То многократно премисля как точно да направи това.  Анализът на суицидните опити показва, че те се явяват резултат на достатъчно продължителна психотравматизация. Суицидния кризис може да продължи  няколко седмици дори месец – това е достатъчно продължителен период, през който да бъдат доловени признаците на подготовката.

20.10.2017г.

Категория: Други
Прочетен: 123 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.10.2017 17:46
                           Препоръки за психолозите и етапи на профилактична
                                                   беседа при суицид.

I.Основни направления в дейността на психолога.

-Изучаване на социално-психологическите процеси в колективите (ученическите класове); психологическите характеристики на различните неформални групи; провеждане на експериментално-психологически изследвания с цел установяване на лица с повишен суициден риск.

-Установяване на причините, условията и предпоставките, способстващи суицидни прояви, своевременно информиране и изработване на предложения до длъжностните лица и институции за необходимостта от провеждане на едни или други организационни мероприятия по тяхното отстраняване.

-Активно участие в създаването в колективите на благоприятна, уважителна атмосфера.

-Своевременно разработване на предписания и препоръки за работа с децата, имащи признаци за нарушена адаптация;

-Провеждане на психологически анализ на всеки случай на суицид и участие в качеството на специалист-експерт в разследването на дела, свързани със самоубийство;

-Провеждане на рехабилитационни мероприятия с хората, извършили опити за самоубийство.

-Провеждане на занятия с всички категории лица (ученици, родители, учители, външни институции, имащи отношение към учениците) по мерките за профилактика на самоубийството; запознаване с методите и принципите за оказване на първа психологическа помощ при суицид; своевременно разпознаване на лица с висока вероятност от суициден риск.

Изключително отговорен етап от профилактиката на самоубийствата е оказването на помощ на суициданта от страна на психолога. Както показва практиката, съществуват три основни способа за оказване помощ на човек, обмислящ самоубийство:

1.Своевременно диагностициране и съответно лечение на суициданта.

2.Активна емоционална поддръжка на човека, намиращ се в състояние на депресия.

3.Поощрение и насърчаване на положителните нагласи и насоченост с цел, облекчаване на негативната ситуация.

При това е важно да се спазват следните правила:

-бъдете уверен, че сте в състояние на помогнете;

-изучавайте опита на тези, които вече са попадали в такава ситуация;

-бъдете търпеливи;

-не шокирайте и не заплашвайте човека, казвайки му: „Иди и направи това!”;

-не анализирайте неговите поведенчески мотиви, казвайки му: „Вие се чувствате така, защото …”;

-не спорете и не се опитвайте да вразумявате човека с думи като: „Вие не можете да убиете себе си, защото …”;

-направете всичко, зависещо от вас, но не поемайте персонална отговорност за чуждия живот;

Централна част в преодоляването на кризисното състояние на човека и определяне на неговия път за изход от трудната ситуация, се явява индивидуалната профилактична беседа със суициданта. Тя има своята специфика, която се изразява в следното:

-В никакъв случай не канете (не организирайте срещата) суициданта на беседа чрез трети лица (учители, родители, социални работници, полиция и пр.) – поканата трябва да бъде задължително лично отправена (най-добре е в началото срещата да бъде организирана „случайно” по някакъв друг повод – молба, искане за съвет, физическа помощ, услуга);

-При избора на място за срещата е най-важно да отсъстват странични и неупълномощени лица (никой не трябва да прекъсва разговора, колкото и дълго да продължи);

-Желателно е беседата да се проведе извън редовните ангажименти на лицето (работа, училище), когато всеки е зает със задачи;

-По време на беседата не бива да се водят никакви писмени записки (но може да се документира на диктофон);

 

II.Етапи на профилактичната беседа.

1.Начален етап установяване емоционален контакт със събеседника и създаване на взаимоотношения на „съпреживяващо партньорство”.  На този етап на беседата са препоръчителни такива психологически способи, като: „съпреживяване” и „емпатийно вслушване”. Важно е да се изслуша лицето търпеливо и съчувствено, без критика, дори да не сте съгласни с него (необходимо е да се даде възможност на човека да говори). Психологът не бива да показва (изразява невербално) притеснение от това, което чува. Трябва да се старае да задава открити въпроси, позволяващи простор за буквално речево и емоционално „изливане” на суициданта (например, „Как са твоите работи?”, „Как се чувстваш?”, „Изглеждаш така, сякаш току-що са те извадили от вода. Какво се случва?”, „Можеш да разкажеш за своите неща на мен, а аз ще се постарая да те разбера.” Основното на този етап е да се увери подрастващия, че той може да говори за своите чувства без да се стеснява. Дори за такива отрицателни емоции като:  ненавист, желание за отмъщение, омраза.

2. Втори етап – главното на този етап е:

а)установяване последователността т събитията, които са довели до кризата;

б)снемане на усещането за безизходност на ситуацията. за тази цел е целесъобразно да се приложат способите: „преодоляване на изключителни ситуации” и „поддръжка на успехите” и др.

Усилията се насочват за решаване на следните задачи:

-изясняване дали по-рано подрастващият е имал сходни ситуации и как ги е разрешил;

-съвместно се планират дейности по преодоляване на кризата, т.е. подтикване на подрастващия към словесно формулиране на своите планове за бъдещето;

-позволяване възможност, детето да прояви инициатива в планиране на своята дейност;

-връщане на вярата в своите сили и възможности.

3.Трети етап – планиране на дейности за преодоляване на кризисната ситуация. Тук е желателно да се използват способи като: „планиране”, т.е. подбуждане на суициданта към словесно оформяне на своите планове за предстоящи действия и дейности; „поддържане на паузи” – целенасочено мълчание, за да се позволи на човека да прояви инициатива при планирането. Необходимо е да се направи опит за сключване с подрастващия на устно съглашение за негов отказ от суицид, включващо задължения за оказваната му помощ. Очевидно е, че подобен договор не се явява гаранция за отказ от суицид, но неговото наличие ще възпира детето от крайности.

4. Заключителен етап – негова главна задача е формулиране на план (поредица от стъпки) за действие при активна психологическа поддръжка на лицето. В тези условия е целесъобразно да се използват способите: „логическа аргументация”, „рационално внушение на увереност”. Прилагат се мерки, за да не остане детето извън наблюдение и да не остава само.

Ако в хода на беседата лицето активно изразява „суицидни мисли”, то незабавно следва да бъде насочено към най-близкото лечебно заведение. 

image

Категория: Други
Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове: 0
                                    Паметка за родители в случаите на суицид

                                            (из "Страници от  училищния сайт") 

В повечето случаи детският суицид е по-трудно да се предвиди и предотврати, отколкото при възрастните. Причината се крие в някои особености на детската психика, за които е необходим да се напомни на всички родители.

1.Децата са много по-емоционално уязвими в сравнение възрастните.

Всеки възрастен знае как да разсее неприятните си преживявания, как да компенсира психическото свръхнапрежение, как да се успокои. Детето обаче се оказва съвършено беззащитно, сам само със своите страхове и печал. За да се научи да се справя със своите страсти, на подрастващите е необходима помощта на родителите, които често не осъзнават това и много небрежно се отнасят към вътрешния свят на своето потомство.

2.Децата не могат да осъзнаят до самия си край необратимостта на смъртта.

В детските мисли може да се зароди абсурдната от гледна точка на възрастните идея, като например: „Ето, сега ще умра и после всички вие ще съжалявате и вече ще се държите с мен добре!”

3.Децата се егоцентрични.

Това означава, че те в много по-голяма степен от възрастните са склонни да приемат себе си, като причина за случващи се събития. Не е случайно, че много често именно по-малки деца поемат върху себе си вината за семейните скандали между родителите, като по този начин се обричат на непоносими преживявания за вина.

4.Децата мислят по-конкретно от възрастните.

По тази причина много неволно изпуснати от родителите реплики-заплахи от типа „Не искам да те виждам повече!”, „Да не си стъпил вече вкъщи!”, „Съжалявам, че съм те родила!”, „Ще те дам да живееш при други хора!” и т. н.,  се възприемат буквално от детето.

5.Децата са много непосредствени и наивни.

Децата могат да станат лесна жертва на манипулация, като бъдат подтикнати към самоубийство отвън, за разлика от възрастните, които обикновено пристъпват постепенно и ритуално към края на живота си, позволявайки на обкръжаващите ги да предвидят и респ. да предотвратят суицида.  Между другото, възрастните обикновено не споделят открито намеренията си (с изключение на опитите за суицид с демонстративен характер), а за разлика от тях, децата могат открито да говорят за желанието си да умрат.  Обикновено на подобни разговори никой не придава значение, подозирайки детето в опит да шантажира обкръжението си, а това всъщност е проява на детската непосредственост.

6.Децата са по-зле информирани за възможните последици от самоповреждащото си поведение. По тази причина демонстративните опити за суицид, когато детето не планира да умре, могат да завършат със смърт или инвалидизиране.

7.Децата показват с поведение и думи намеренията си.

Докато плановете на детето зреят, то обикновено губи спокойния си сън, става много раздразнително, но когато решението се оформи окончателно – детето внезапно се успокоява. Държи се нормално, доброжелателно.  Именно този период е много опасен.  Той всъщност е последен предупредителен звън.  От този момент нататък детето започва да привежда в действие своите намерения, като обикновено подрежда живота си като за последно (изчиства стаята си, подрежда книгите, играчките си, дисковете и пр.) – това са ритуални прощални действия. Може да инициира разговор, в който да промъкне дими от типа, че дълго време няма да могат да се видят. Ако родителите забележат такава рязка промяна , те веднага трябва да бият тревога! От тук нататък детето не трябва да бъде оставяно само. Колкото се може по-бързо следва да се потърси психолог и организира среща с него. Пагубно е родителите да мислят, че ще се справят сами.

Как родителите могат да помогнат на детето, което има намерение да сложи край на живота си със самоубийство?  

СЛУШАЙТЕ — „Аз те слушам, аз чувам какво казваш!” – не се опитвайте да утешавате детето с общи думи от типа: „Е, не всичко е така лошо!”, „Ще стане по-добре!”, „Не си заслужава да правиш това” Позволете на детето възможност да говори. Задавайте въпроси и внимателно го изслушвайте. Показвайте му, че го разбирате и че му съчувствате.

ОБСЪЖДАЙТЕ — откритото обсъждане на плановете и проблемите на детето със специалистите – това винаги снижава тревожността. Не се страхувайте да говорите за това – повечето хора изпитват неловкост, говорейки за самоубийство и това се проявява в отричане или избягване на темата.  Беседите не могат да провокират деянието, а обратно – избягвайки тази тема, вие усилвате тревожността, подозрителността към психолога.

БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ към косвените показатели при предполагаемо самоубийство.  Всяко шеговито подхвърляне или споменаване, следва да се приема напълно сериозно. Подрастващите често отричат да говорят сериозно, те дори се опитват да се заиграват и шегуват с родителя  (психолога) заради неговата излишна тревога, като детето дори може да покаже гняв. Важно е възрастният да подчертае, че възприема казаното от детето напълно сериозно.

ЗАДАВАЙТЕ ВЪПРОСИ — обобщавайте, провеждайте рефрейминг (анализирайте, сравнявайте, конкретизирайте, извеждайте други гледни точки, формулирайте алтернативни решения и оценки и пр.) — „Оставам с впечатлението, че сякаш на себе си говориш …?”, „Повечето хора се замислят върху самоубийството!”,  „Ти обмислил ли си всичко, как ще го направиш?” – и ако отговорът е положителен, може да се отиде към конкретизиране: „С пистолет ли? А как ще намериш пистолет? „Откъде ще го вземеш?, „какво ще е случи след това?”, „Ами ако пропуснеш?”, „А кой ще те намери тогава?” „Мислил ли си за погребението си?” „Кой би искал да дойде на гробищата?” -  недоизказаното и затаеното възрастният (специалистът) трябва да го направи достъпно и явно. На-важното е да се помогне на детето да говори, да разсъждава, да мисли за своите постъпки, т.е., да общува.

ПОДЧЕРТАВАЙТЕ ВРЕМЕННИЯ ХАРАКТЕР на проблема — признайте, че го чувствате много силен, че проблемите, с които се сблъсква са сложни, но не са вечни – постарайте се да разберете как можете да му помогнете, доколкото то все още ви се доверява. Разберете кой още може да помогне в тази ситуация.

Бъдете пределно внимателни и бдителни за своите думи и действия!

Най-главното – покажете на своето дете, че то не ви е безразлично.  Дайте му да почувства, че е желано и обичано дете. Постарайте се да го убедите, че всички душевни рани с времето се лекуват.  Уверете го, че няма ситуации без изход и му помогнете да види този изход.

Психолозите имат един важен съвет, който трябва да стане ЗАКОН за родителите:

Когато детето заговори с вас на тази тема – захвърлете да миете съдовете, оставете мобилния телефон, отложете ВСИЧКИ свои работи, седнете с детето очи в очи  – и слушайте, вникнете, съпреживявайте, мислете заедно върху проблема. И още: детето, тийнейджърът трябва да знае, че той ВИНАГИ може да разчита на вашата поддръжка и помощ, че не е сам в този свят.

И накрая, незабавно потърсете контакт със специалист, който притежава съответната квалификация за оказване на помощ при екстремални ситуации.

Когато на родителят (специалистът) се отдаде да предотврати намеренията, той не бива да оставя детето без постоянно внимание. Необходимо е а му се помогне да открие привлекателните страни на живота, да повярва в себе си и в своето достойнство; в това, че родителите го обичат и то им е скъпо.  Добре е да се започне със съставяне на план за бъдещето, с мечти за малките успехи и тяхното осъществяване.

 

20.10.2017г.

image

Категория: Други
Прочетен: 106 Коментари: 0 Гласове: 1

                   Тест "Увереност в себе си" (Rathus Assertiveness Schedule)

Тестът (Rathus Assertiveness Schedule) е разработен през 1973г. от  Spencer A. Rathus  и е предназначен за диагностика степента на увереност в себе си (асертивност). Прилага се за възрастова група над 18г. и намира широко приложение при диагностика при суицидни опити, изследване на т. нар. „изпитна тревожност“ при студенти и затруднения в комуникацията.  Няма образователни, социални или професионални ограничения.

Увереността в себе си е личностно преживяване на собствените си възможности, доколко тези възможности са адекватни на намиращите се пред човек задачи, изпитания, трудности за преодоляване и пр. които личността поставя пред себе си. Увереността в себе си в която и да е дейност посредством самооценката на човек, отнасяща се до съответната дейност. Ако самооценката е над или под реалните възможности, тогава човек реагира с преживяване съответно или на самоувереност или на неувереност.  Увереността в себе си (както самоувереността или неувереността) могат да се проявяват в определени видове дейности или отношения към действителността, но те могат да се превърнат в устойчив вид качество на личността, разпространяващо се върху всяка дейност, дори към такива, за които човек няма натрупан опит.

Съдържателният анализ на теста на Райдъс показва, че методиката успешно може да се прилага при диагностика на личностната увереност основно при общуване с другите, т.е. комуникативна увереност.

Въпросникът включва 30 твърдения с 5-степенна скала за оценка. От изследваното лице се изисква да оцени по скалата доколко всяко твърдение се отнася до него.

Време за работа – около 15-20 мин.

Инструкция: Предлагаме ви 30 твърдения, отнасящи се до различни житейски ситуации при общуване с другите хора. От вас се иска внимателно да прочетете всяко твърдение и да оцените доколко то се отнася до вас (доколко описва реакциите). За оценяване използвайте предложената ви по-долу скала, а в бланката с твърденията обградете с кръгче съответното число.

Скала за оценка:

5 — „много характерно за мен, описанието е много вярно“;

4 — „доста характерно за мен — по-скоро – да, отколкото - не";

3 — „отчасти характерно, отчасти нехарактерно";

2 — „доста нехарактерно за мен — по-скоро – не, отколкото – да;  

1 — „въобще не е характерно за мен, описанието не е вярно".

Въпросник:

*1.Повечето хора са видимо са по-настъпателни, пробивни и уверени в себе си, отколкото съм аз.  

*2.Трудно решавам да поканя или да приема покани за срещи с други хора поради моята срамежливост и неувереност.  

3.Ако храната или напитката в ресторант (кафене) не ме удовлетворяват, аз се оплаквам на управителя.

*4.Избягвам да докосвам (засягам) чувствата на други хора, дори тогава когато са ме обидили (унижили).  

*5.Ако търговецът полага значителни усилия да рекламира стоката си, отделяйки много време за това, тогава изпитвам трудност да кажа „НЕ“, дори стоката да не ми подхожда.

6.Когато някой ме помоли да направя нещо, аз задължително на първо място изяснявам защо трябва да направя това.  

7. Предпочитам да използвам силни аргументи, факти и доводи.

8. Старая се да бъда сред първите, както повечето хора.,

*9.Честно казано, хората често ме използват за свои интереси.

 10.Получавам несравнимо удоволствие от общуване с непознати хора.  

*11.Често не зная какво да кажа на привлекателен (а) мъж (жена).  

*12.Изпитвам нерешителност когато трябва да позвъня по телефона в някаква институция.  

*13.Предпочитам да се обърна в писмена молба, когато кандидатствам или моля за нещо, отколкото да се явя         на интервю (лична среща, събеседване).

*14.Твърде срамежлив съм, ако се наложи да върна някаква покупка.

*15.Ако близки или уважавани от мен роднини, в т.ч. родителите ми, ме раздразнят, то аз по-скоро ще скрия чувствата си (ще премълча), отколкото да покажа състоянието си.  

*16.Избягвам да задавам въпроси, поради страх да не изглеждам неловко.  

*17.Когато споря с някой изпитвам страх да не се развълнувам много (трепери тялото ми или гласът ми; губя мисълта си; да не мога да подредя мислите си; пресъхва ми устата; почервенява лицето ми и пр.).

18.Ако известен и уважаван лектор изкаже мнение, което аз считам за невярно, аз вземам думата и искам аудиторията да чие моята позиция по темата.  

*19.Избягвам да споря и да се пазаря с търговците за цената.  

20.Когато направя нещо важно и значимо, аз искам и се старая другите да разберат за това.   

21.Аз съм откровен и искрен в чувствата си.  

22.Ако някой разпространява клюки или слухове за мен, аз предпочитам да поговоря с него за това.  

*23.Често ми е трудно да кажа „НЕ“.  

*24.Склонен съм да сдържам емоциите си и да не правя публични сцени.  

25.Оплаквам се от лошото обслужване и безпорядъка.  

*26.Когато ми направят комплимент, аз не зная какво да отговоря.

27.Ако в театър, концерт, по време на час (лекция), някой ми пречи, то аз му правя забележка.  

28. Всеки, който се опитва да постави себе си преди мен, ще получи достоен отговор.

29.Аз винаги изразявам пред другите мнението си.  

*30.Понякога се случва така при общуване, не мога правилно или ясно да се изкажа по един или друг повод.

Ключ

1.Сумират се отговорите на твърденията, които не са отбелязани със звездичка: (номера 3, 6, 7, 8, 10, 18, 20, 21, 22, 25, 27, 28, 29).

2.Сумират се отговорите на твърденията, които са отбелязани със звездичка: (номера 1, 2, 4, 5, 9, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 19, 23, 24, 26, 30).

3. Към първата сума се прибавя числото 72 и се изважда втората сума.

Интерпретация

0 – 24 – много неуверен в себе си;

25 - 48по-скоро не уверен, отколкото уверен;

49 - 72 средно значение на увереност;

73 - 96 уверен в себе;

97 - 120 – твърде самоуверен. 


image

Spencer Rathus

Източник:

image



Категория: Други
Прочетен: 111 Коментари: 0 Гласове: 1
                    Въпросник „Йерархична структура на актуалните страхове”

Инструкция. Прочетете внимателно въпросите. При положителен отговор на въпроса, опитайте да оцените интензивността на възникващата емоция по 10-степенна скала и обградете с кръгче числото, а  при отрицателен отговор, обградете числото „1”.

1.Може ли да се каже, че някои животни (например, змии, паяци) предизвикват във вас безпокойство?

123456789   10

2. Страхувате ли се от тъмнината?       

123456789   10

3. Безпокоите ли се от вероятността от болестни промени във вашето психично състояние?     

123456789   10

4. Колко силно ви безпокои вероятността от болести спрямо ваши близки хора?          

123456789   10

5. Страхувате ли се да не станете жертва на престъпно нападение на улицата?

123456789   10

6. Изпитвате ли неприятни усещания (учестяване на дишането; сърцебиене), когато ви извика в кабинета си ръководител?  

123456789   10

7.Боите ли се от вероятни промени в личния живот (влошаване на отношенията с близки хора; изневери на съпруга (съпругата), развод и пр.), които могат да настъпят в бъдеще?   

123456789   10

8. Изпитвали ли сте страхът на отговорността (при вземане на отговорни решения)?    

123456789   10

9. Плаши ли ви перспективата на неизбежната старост?           

123456789   10

10. Възниква ли във вас чувство на страх при нарушения в ритъма на сърдечната дейност или болки в тази област?            

123456789   10

11. Колко ви безпокои перспективата да бъдеш беден?

123456789   10

12. Плаши ли ви неопределеността на бъдещето?        

123456789   10

13. Изпитвате ли страх от силна физическа болка?       

123456789    10

14. Тревожите ли се от вероятна война?           

123456789    10

15. Често ли ви посещава страхът от смъртта?  

123456789   10

16.Възниква ли във вас неприятно усещане, когато се намирате в затворени пространства (например, асансьор, кабина на лифт, малка стая)?    

123456789   10

17. Страхувате ли се от височини?       

123   4   56789   10

18. Страхувате ли се от дълбочини?     

123456789    10

19.        Страхувате ли се, че ако се разболеете, в живота на най-близките ви хора  ще настъпят неблагоприятни изменения?

12345678910

20. Изпитвате ли повтарящи се страхове от вероятността да заболеете от някаква болест?         

123456789   10

21. Изпитвате ли страхове, свързани с половата си функционалност?   

123456789   10

22. Познат ли ви е страхът от самоубийство?    

123456789   10

23. Изпитвате ли страх от публични изяви?

123456789   10

24. Посещава ли ви чувството на тревога, предизвикано от вероятността ваши близки да станат жертва на агресивно поведение (побой, грабеж, насилие, убийство) 

123456789   10

Интерпретация

Резултатите от теста се оценяват както по отделни скали, така и като цяло по всичките 24 скали (интегрален показател за страховете на личността). Интегралният показател включва сбора от оценки по всяка скала. 

-за мъже интегралния показател е 77.9±4.7 бала;

-за жени - 104.0±2.5 бала.

В таблицата по-долу са представени средните показатели по скали на изследвани лица на възраст 18-25 г. 

image

Забележка: Показатели за интензивност на страховете по скалите: №1-3, 10, 15-18, 20-24 повече от 8 бала, показва симптоми на съответна фобия. 

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 105 Коментари: 0 Гласове: 1
                             Въпросник „Причини за стрес на работното място”

 

Тестът-въпросник се състои от 26 пункта, касаещи отделни страни от професионалната дейност, а също и някои житейски ситуации.

Инструкция: Предлагаме ви ситуации, касаещи отделни страни от професионалната дейност, а също и някои житейски ситуации. От вас се иска да ги оценените по скала: рядко, понякога и често, в зависимост от интензивността на появата им в живота на изследваното лице. Изберете един от предложените три отговора и отбележете знак „Х” в съответната колонка срещу ситуацията.
image

Изчисление на сумарен бал:

1.Сумират се отговорите „рядко” с отговорите „понякога” и сборът се умножава по 2.

2. Сумират се отговорите „често” и сборът се умножава по 3.

3.Сумират се крайните резултати по т. 1 и т. 2.

Интерпретация на резултатите.

Сумарен бал от 0 до 29.

Изследваното лице или не се замисля върху действащите му неблагоприятни фактори или ги крие.

Сумарен бал от 30 до 48.

Броят стресори на работното място е незначителен. Вероятно не приема дейността си като стресова. Разполага с потенциал да поеме по-високи натоварвания.

Сумарен бал от 49 до 60.

Намира се под въздействието на умерено количество стресови фактори. Налични са само някои отделни по-силни стресори. В този аспект е добре факторите на стрес да не бъдат увеличавани като брой и тежест. Препоръчително е да се търсят начини за отстраняване или снижаване влиянието на наличните силни неблагоприятни фактори.

Сумарен бал от 61 до 72.

Изследваното лице е подложено на силен стресови заряд, който може да предизвика срив. Препоръчва се както да се търсят начини за отстраняване или снижаване влиянието на наличните силни неблагоприятни фактори, така и да се предприемат незабавни мерки за укрепване на здравето и усилване на физическите и психични съпротивителни сили. Целесъобразна е промяна в стила, начина и режима  на работа и живот. Препоръчителен е отдих – отпуск, занимания със спорт, промяна на ежедневната обстановка.

 

Источник: Основы эффективного руководства. М., 2000. 

Категория: Други
Прочетен: 220 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1350150
Постинги: 1563
Коментари: 116
Гласове: 1106
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031