Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1441076 Постинги: 1629 Коментари: 116
Постинги в блога от Октомври, 2017 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
                                     Мониторинг на обучението в т. нар. „труден“ клас 

                                                   (специално корекционно обучение)


             За наблюдение динамиката на обучение, психологическия климат в класа, ефективността на учебно-възпитателния процес в т. нар. „труден“ клас (клас, в който се провежда специално корекционно обучение (СКО) по отделен план; в случая VII клас) е разработен мониторинг, който включва всички участници в образователния процес (ученици, учители и родители).

Анкетирането (допитването) до учениците се провежда индивидуално, а с учителите и родителите – по групи. Анкетирането се провежда в края на учебната година. Въпросите са много полезни при обобщаването на работата с деца, които имат специални образователни потребности (СОП) и за техните родители.

I.Въпроси към учителите.

1.Считате ли, че обучението в класа, в който има деца със СОП е ефективно за развитието на учениците?  

А) считам за всички деца;

Б) считам за повечето;

В) не считам.

2.С какви трудности ви се наложи да се сблъскате при работа в класа, в който има деца със СОП?  

А) липсват програми по предметите за обучение на децата;

Б) няма разбиране и поддръжка от страна на родителите;

В) психофизиологичните особености на децата;

Г) (ваш друг отговор)___________________________________

3.Какви промени настъпиха през изминалата учебна година в класа, с който вие работите?   

4.Каква помощ ви оказаха родителите при работата с децата със СОП?  

5.Какви видове дейности са необходими за допълнително развитие на учениците със СОП?

А) кръжоци, секции

Б) лекари, специалисти (невролог, масажист, ЛФК)

Г) (ваш друг отговор)____________________________________

6.Какво може да се промени за по-добра ефективност на обучението?  

А)осигуряване на специализирано оборудване;  

Б) подобряване на битовите условия в класа;

В) Обучение, повишаване на квалификацията

Г) (ваш друг отговор)____________________________________

 

II.Въпроси към учениците от I до IV клас.

1. Харесва ли ти в училище?

2. Какво най-много ти харесва в училище? (ако на въпрос № 1 е получен положителен отговор)

3. Каква е твоята класна? Тя харесва ли те?

4. С какво най-много обичаш да се занимаваш в училище?

5. Къде повече ти харесва да учиш – в училище или вкъщи?

6. Ако ти предложим да не ходиш на училище, как ще постъпиш?

7. Ако играем игра на учител и ученик, ти кой би искал да бъдеш – ученика или учителя?

8.По време на престоя ти в училище кое искаш да бъде по-дълго време: часовете или междучасията?

9. Имаш ли приятели в училище?

10.Искаш ли да поканиш други деца да учат в твоя клас? Защо?

 

III.Въпроси към родителите.

1. Често ли детето разказва вкъщи за живота си в училище? Какво точно?

2. Какви чувства преобладават в тези разкази?

а) положителни;

б) отрицателни;

в) различно и двете;

г) не зная.

3. С какво настроение детето отива на училище?

а) с радост;

б) с нежелание;

в) различно и двете;

г) не зная

4. Комфортно ли се чувства детето в класа?

а) да;

б) чувства се зле;

в) различно и двете;

г) не зная

5. (Ако детето се чувства зле): Защо и кога това се случва ?

а) при неувереност в знанията;  

б) при лоша оценка;

в) при агресия на другите деца;

г) (ваш друг отговор)____________________________________

6. Уморено ли е детето от училището?

а) да

б) не

в) не забелязвам.

7. Какви изменения са настъпили с детето през годината?

а) положителни

б) отрицателни;

в) положителни и отрицателни;

8. Има ли училището принос за тези изменения?

а) да

б) не

9.Има ли детето своя среда сред съучениците си?  

а) да, има един приятел;

б) да, има много приятели;

в) не, детето ми няма приятели.

10.Какви още допълнителни занятия са необходими за вашето дете в училище?  

(нужното се подчертава)

А)нужни са: по предметите, кръжоци, лечебна физкултура, чужд език, психолог, психотерапевт, масаж, други;

Б) не са нужни.

11. Какво си спомня най-често детето от училищния живот?  

12. Какво си спомняте вие от училищния живот? 

Категория: Други
Прочетен: 181 Коментари: 0 Гласове: 0
                                                                    АНКЕТА

   за изучаване на социално психологическата адаптация на ученици от
                                           т. нар. „труден“ клас (корекционен)

 

            Анкетата се попълва от класния ръководител, а резултатите се обработват от училищния психолог.

С крайния резултат и предписанията се запознава класния ръководител.

Собствено бащино фамилно име на ученика __________________________________

Възраст  _______

Дата на попълване __________

I. Успеваемост при изпълнение учебните задължения:

5 бала – правилно, безгрешно изпълнение на задачите;

4 бала – незначителни пропуски, единични грешки;

3 бала – редки грешки, свързани с пропуски на букви или замени;

2 бала – лошо усвояване на материала по един от основните предмети, чести грешки, неточно изпълнение на задачи;

1 бал – лошо усвояване на материала по всички предмети;

Общ бал:____

II. Степен на усилия, необходими за изпълнение на задачите:

5 бала – работи с лекота, свободно и без напрежение;  

4 бала – изпълнява задачите без особени затруднения;  

3 бала –понякога работи с лекота, а друг път проявява упоритост и инат; изпълнението на задачите изисква мобилизация и усилие за да бъдат завършени;

2 бала – изпълнението на задачите се съпровожда със силно изразено напрежение;  

1 бал – отказва да работи, може да плаче, крещи, да прояви агресия;  

Общ бал:____

III. Самостоятелност при изпълнение на задачите:  

5 бала –  работи винаги самостоятелно и се справя със задачите;

4 бала –  работи самостоятелно, но понякога се обръща за помощ към възрастни;

3 бала –  понякога работи самостоятелно; по-често търси помощ;

2 бала – дори тогава, когато може да се справи самостоятелно, предпочита да работи с помощта на възрастен,

1 бал – за изпълнение на задачите му трябва инициатива, помощ и непрекъснат контрол на възрастен;   

Общ бал:____

IV. Емоционално отношение към училището:

5 бала – посещава училището с желание, с добро настроение, усмивка, радост;

4 бала – чувства се спокоен, деловит, балансиран, няма понижено настроение;

3 бала – понякога посещава училището с лошо настроение – свит, отчаян, тъжен.

2 бала – наблюдават се често негативни емоции (тревожност, огорчение, а понякога дори страх), раздразнителност, избухливост, лесна обидчивост;

1 бал – преобладава депресивно настроение или агресия (избухвания на гняв, злоба, желание за агресия);  

Общ бал:____

V. Взаимоотношения със съучениците:

5 бала - общителен, инициативен, има много приятели;

4 бала – не проявява самостоятелно инициатива в общуването; с лекота встъпва в контакт, когато другите деца се обръщат към него;   

3 бала – ограничена сфера на общуване; в контакт с няколко деца;  

2 бала – предпочита да е заедно с другите, но не влиза в контакт с тях;

1 бал – детето е затворено, изолирано от другите; предпочита усамотение; често проявява негативизъм към другите или проявява инициатива за общуване, но често се сърди дразни, закача)

Общ бал:____

VI. Отношение към учителя:

5 бала – проявява дружелюбие; с желание общува; сътрудничи;

4 бала – стреми се да заслужи доброто мнение и оценка на учителя за себе си;  полага усилия да изпълнява неговите изисквания; тревожи се, ако не успява да се справи; в случай на необходимост, търси учителя за помощ;

3 бала – старае се да изпълнява изискванията на учителя, но се обръща за помощ към съучениците си;

2 бала – да изпълнява изискванията на учителя формално; не е заинтересуван от общуване с него; стреми се да бъде незабелязан;  

1 бал – избягва контактите с учителя; при общуване е срамежлив, затворен, съпротивяващ се, изпитва отрицателни емоции;  

Общ бал:____

 

Крайна оценка (бал):____

Класен ръководител: ______ . ________

 

Интерпретация на резултатите:

1 ниво (високо) - 26-30 бала;

2 ниво (по-високо от средно) - 18-25 бала;

3 ниво (средно)- 12-17 бала;

4 ниво (по-ниско от средно) - 6-11 бала;

5 ниво (ниско) - 1-5 бала;

Изводи за нивото на социално-психологическа адаптация:

__________________________________________________________________________

__________________________________________________________________________

__________________________________________________________________________

 

Дата: ___________________ 20_____г.

 

Психолог: ______ . ________

Категория: Други
Прочетен: 260 Коментари: 0 Гласове: 0
                                                         Скала за учебна тревожност

        (модификация на „Скала за социално-ситуативна тревожност“ на Кондаш)

Препоръчва се за изследване на  ученици във възрастов диапазон 12-18 г. Методиката е разработена на принципа на „Скала за социално-ситуативна тревожност“ на Кондаш. Особеното при тези скали е, че изследваното лице не оценява собственото си ниво на тревожност, а ситуации, които предизвикват тревожност.

Методика включва оценяване на три типа ситуации:  

1. Ситуации, свързани с училището, общуването с учителите, проверка на знанията (училищна тревожност).

2. Ситуации, актуализиращи представата за себе си (самооценъчна тревожност).  

3. Ситуации на общуване (междуличностна тревожност).

Инструкция: Предлагаме ти списък със ситуации, които са често срещани в живота. Някои от тях могат да бъдат за теб неприятни, могат да предизвикат вълнение, безпокойство, страх и други емоции. Внимателно прочети всяка ситуация и оцени доколко тя е приятна или неприятна за теб, като използваш следната схема за оценки:

0 – ако ситуацията не се явява неприятна за теб;

1 – ако ситуацията малко те вълнува и безпокои;  

2 – ако ситуацията, е доста неприятна и предизвиква в теб безпокойство, като би предпочел да я избегнеш;

3 – ако ситуацията е много неприятна и предизвиква в теб силно безпокойство, страх;   

4 – ако ситуацията е крайно неприятна, непоносима е и предизвиква в теб силно безпокойство, много силен страх.

Отбележи своя избор, като обградиш с кръгче числото след текста, отговарящо на твоята оценка.

Списък със ситуации:

1.Отговор (изпитване) пред дъската. 0 1 2 3 4

2.Да посетя къща на непознати хора. 0 1 2 3 4

3.Участие в конкурс, олимпиада, викторина, състезание. 0 1 2 3 4

4.Разговор с директора на училището. 0 1 2 3 4

5.Да мисля за своето бъдеще. 0 1 2 3 4

6.Учителят преглежда дневника и обмисля кого да изпита. 0 1 2 3 4

7.Критикуват те, упрекват те в нещо. 0 1 2 3 4

8.Други хора (някой) те наблюдават как правиш нещо. 0 1 2 3 4

9.Пишеш контролна работа (тест) в училище. 0 1 2 3 4

10.След проведен тест, учителят обявява оценките. 0 1 2 3 4

11.Другите не ти обръщат внимание. 0 1 2 3 4

12.Не ти върви, нищо не се получава, не успяваш да се справиш. 0 1 2 3 4

13.Чакаш родителите ти да се завърнат от родителска среща. 0 1 2 3 4

14.Заплашва те явен провал, неуспех. 0 1 2 3 4

15.Чуваш зад гърба си присмех (смях), иронични подигравки. 0 1 2 3 4

16.Явяваш се на изпит. 0 1 2 3 4

17.Не можеш да си обясниш защо другите ти се сърдя  т. 0 1 2 3 4

18.Излизаш да говориш пред голяма аудитория. 0 1 2 3 4

19.Предстои ти важна, решаваща дейност (работа, задача). 0 1 2 3 4

20.Не разбираш обясненията на учителя. 0 1 2 3 4

21.С теб бе са съгласни, противоречат ти. 0 1 2 3 4

22.Сравняваш себе си с другите. 0 1 2 3 4

23.Проверяват твоите способности. 0 1 2 3 4

24.Отнасят се с теб като с по-малък. 0 1 2 3 4

25.По време на час учителят внезапно ти задава въпрос. 0 1 2 3 4

26.Другите изведнъж млъкват, когато преминаваш край тях. 0 1 2 3 4

27.Оценяват твоя работа. 0 1 2 3 4

28.Мислиш върху своите неща (училище, задачи, работа). 0 1 2 3 4

29.Налага ти се да вземеш сам важно решение за себе си. 0 1 2 3 4

30.Не можеш да се справиш с домашните ди задачи. 0 1 2 3 4

 

Обработка

На трите типа ситуации съответстват определени въпроси, представени в таблица №1: 

image

Необходимо е да се изчисли общата сума в балове по всяка скала и общо по трите скали, като оценките на отговорите носят съответния бал.  

Получените резултати се интерпретират като качествени показатели за нивото, съответстващо на определения вид тревожност. Общия бал показва общото ниво на тревожност.

 

В таблица № 2 са представени стандартни данни, позволяващи да се сравнят показателите за нивото на тревожност по различни възрастови и полови групи. Стандартизацията е проведена с ученици в градски училища и по тази причина характеристиките в таблицата не са приложими към училища в по-малки населени места.


image

Категория: Други
Прочетен: 230 Коментари: 0 Гласове: 0
                                             Методика „Компас” – изследване на мислене

                                                 (възприятие на пространствени признаци)

Методиката е предназначена за изследване на пространственото мислене. Често се използва с цел, сформиране на професионални екипи (групи).

За целите на изследването се използва демонстративен плакат с компас, сочещ посока изток и бланка, на която схематично са изобразени 5 компаса на всеки ред – общо 10 реда. На всяка рисунка компасът разполага с едно обозначение за посока на света и стрелка сочеща в произволна посока.  Първият в реда компас се приема за образец и ИЛ определя първо неговата посока, а при следващите четири компаса се търси онзи, на който стрелката сочи същата посока както при образеца. Време за решаване на всяка задача - 10 мин.

Инструкция на психолога

„На вас вероятно е познато разположението на посоките на света по компас: север – горе, юг – долу, изток – в дясно и запад – в ляво (психологът показва на демонстрационния плакат). На тази бланка схематично са изобразени компаси със стрелки, като на всеки компас е посочено едно направление.  Вие трябва мислено да си представите останалите страни (посоки) на света, отчитайки факта, че компасите са наклонени или обърнати (психологът показва на бланката няколко варианта). Вашата задача е да определите посоката, която сочи стрелката на всеки компас и да откриете тези, на които направлението съответства на направлението на първия в реда компас. Подчертайте този компас. Време за работа – 10 мин.

Запомнете, че нямате право да обръщате (въртите) бланката за ориентиране по оста  север-юг. 

image

Бланка:

image

Категория: Други
Прочетен: 156 Коментари: 0 Гласове: 0

                  Скала „Психологически стрес”  RSM–25 (Lemyr–Tessier–Fillion)

                                      (адаптация Наталия Евгениевна Водопянова)

Скала PSM–25 на Лемур–Тесиер–Филион (Lemyr–Tessier–Fillion) е предназначена за измерване на феноменологичните структури на преживения стрес. Целта е измерване на стресовите усещания в соматични, поведенчески и емоционални показатели.  Методиката първо е била разработена във Франция, а след това е била преведена и валидизирана в Англия, Испания и Япония. Превода и адаптацията в руски вариант е бил направен от Наталия Евгениевна Водопянова.

При разработката на методиката авторите се е стремял да отстрани някои недостатъци, свързани с традиционните методи за изучаване на стресовите състояния, насочени основно към прояви на тревожност, депресия, фрустрация и др. Малко са методиките, които могат да измерват стреса като естествено състояние на психична напрегнатост.

С цел отстраняване на тези методологични несъответствия Лемур–Тесиер–Филион разработват въпросник, който описва състоянието на човек, преживяващ стрес,  вследствие на което е отпаднала необходимостта да се дефинират променливите, като стресори или патологии. Въпросите са формулирани за нормална популация на възраст 18 – 65 г. за различни професионални групи. Всичко това позволява да се приеме, че методиката е универсална за прилагане към различни възрастови и професионални групи в нормална популация.

Методиката е апробирана от авторите върху подборка от над 5000 човека в Канада, Англия, САЩ, Пуерто Рико, Колумбия, Аржентина и Япония.  В Русия е приложена спрямо 500 човека – учители, студенти и търговски персонал.

Многобройните изследвания са показали, че PSM притежава достатъчно психометрични свойства.  Наблюдавани са корелации на интегралния показател със скалата за тревожност на Спилбергер (r = 0,73) и индекса за депресия на Бек [Beck Depression Inventory] (r = 0,75).  Стойностите на тези корелации се обяснява с общото преживяване на емоционален стрес или депресия. При тези изследвания дивергентната валидност показва, че PSM концептуално се различава от методиките за изследване на тревожността и депресията.

Въпросник PSM

Инструкция: Предлагаме ви списък с твърдения, отнасящи се до психичното състояние.

Оценете, моля, вашето състояние през последната седмица с помощта на 8-бална скала.  На бланката с твърденията срещу всяко твърдение изберете и обградете с кръгче  от 1 до 8 онзи отговор, който в най-голяма степен отразява преживяването ви, като използвате посочената по-долу скала със значения. Тук няма правилни или неправилни отговори. Отговаряйте колкото се може по-точно.

Скала със значения:

1 – никога;

2 – крайно рядко;

3 – много рядко;

4 – рядко;

5 – понякога;

6 – често;

7 – много често;

                8 – постоянно (ежедневно).

image

Обработка и интерпретация на резултатите.

Изчислената обща сума балове се явява интегрален показател за психическа напрегнатост (ППН). Въпрос 14 се оценява в обратен порядък.Колкото е по-голям ППН, толкова по-високо е нивото на психологически стрес.  

ППН по-голям от 155 бала – високо ниво на стрес, свидетелства за състояние на дезадаптация и психически дискомфорт; необходимо е да се приложат широк спектър средства и методи за намаляване на нервно-психическото напрежение, психологическото претоварване, променящи стилът на мислене и начина на живот.

ППН в интервала 154–100 бала – средно ниво на стрес. 

ППН по-малко от 100 бала свидетелства за състояние на психична адаптираност към работното натоварване.

image


 
Категория: Други
Прочетен: 250 Коментари: 0 Гласове: 0

                              Скала за измерване на базови убеждения (Janoff-Bulman).

                                 Чувство за безопасност-тест (адаптация на О. Кравцов)


            Въпросникът в разработен в рамките на когнитивната концепция за базовите убеждения на личността. В съответствие с тази концепция, едно от базовите разбирания за водене на нормален живот е чувството на човек за безопасност (базова потребност). Според американския психолог Янов-Булман, това чувство се основава на три категории базови убеждения, съставляващи ядрото на нашия субективен свят:

            1.Вярата в това, че в света доброто е повече от злото. Тази категория включва отношението към обкръжаващия свят въобще и отношението към хората.

2.Убеждение, че светът е изпълнен със смисъл. Обикновено хората са склонни да вярват, че събитията възникват не случайно, а се контролират и подчиняват на законите на справедливостта.

3 Убеждение в ценността на собствения „Аз“. Тук основно значение имат три аспекта:

-„Аз“ съм добър човек (самоценност);

-„Аз“ се държа правилно (по правилата; контролирам се);

-Оценка на собствената успеваемост.

Базовите убеждения на личността претърпяват сериозни изменения под влияние на пренесените детските години травми и травматични събития в личността, в резултат на които настъпва разрушаване на първичните жизнени представи и схеми на поведение. Негативният опит предизвиква дълговременни и тежки психологически проблеми. Чувството за безпомощност и загубата на контрол над собствения живот, могат да се запазят дълго време след изчезването на първоначалните симптоми на посттравматичното стресово разстройство (ПТСР). По този начин базовите убеждения като отношение към самия себе си и отношение към обкръжаващия свят, могат съществено да се различават при хора, преживели травматични събития от тези, които не са преживели такива.

Въпросникът съдържа 32 твърдения. Време за тестиране 15-20 мин.

            Инструкция: Моля, отбележете степента на своето съгласие или несъгласие с всяко твърдение, като използвате предложената по-долу скала за оценка:

            -1 бал – абсолютно несъгласен;

            -2 бала – несъгласен;

            -3 бала – по-скоро несъгласен;

            -4 бала – по-скоро съгласен;

            -5 бала – съгласен;

            -6 бала – напълно съгласен.

Въпросник:

1.Малка е вероятността достойните и добри хора да ги сполетят неуспехи.

2.По природа хората са недружелюбни и зли.

3.Случайно е, когато в живота на някой се случи нещастие.

4.По природа човек е добър.

5.В този свят по-често се случват хубави неща, отколкото лоши.

6.Развитието на нашия живот в много случаи се определя от случайността.

7.Като правило хората получават това, което заслужават.

8.Често си мисля, че в мен няма нищо хубаво.

9.Светът р повече добър, отколкото лош.

10.Аз съм много щастлив човек.

11.Нещастията се случват заради грешки, които хората са извършили

12.Дълбоко в душата си хората не се вълнуват от случващото се с другите.

13.Обикновено постъпвам по такъв начин, че да увелича вероятността от благоприятен изход за мен от ситуациите.

14.Ако човек е добър по природа, при него пристигат щастието и успехите.

15.Животът е прекалено пълен с неопределеност – просто много зависи от случайността.

16.Като се замисля, мога да кажа, че на мен често ми върви.

17.Аз винаги полагам усилия, за да предотвратя нещастията, които могат да ме сполетят.

18.Мисля, че нямам високо мнение за себе си.

19.В повечето случаи добрите хора получават това, което заслужават в живота си.

20.Хората могат да предотвратят неприятности, чрез собствените си действия.

21.Връщайки се назад в моя живот, аз разбирам, че случайността е била благосклонна към мен.

22.Ако внимателно се предвижда и се вземат предварителни мерки, човек може да избегне нещастията.

23.Аз взимам всички мерки и действия, за да предотвратя нещастията.

24.Като цяло – животът е лотария.

25.Светът е прекрасен.

26.Повечето хора са добри и готови да се притекат на помощ.

27.Обикновено избирам такава стратегия на поведение, която да ми донесе максимална печалба.

28.Много съм доволен от това, какъв човек съм станал аз.

29.Ако на хората се случват нещастия, то причината за това е, че не са взели необходимите мерки за защита.

30.Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че светът е пълен с доброта.

31.Имам причини за да се срамувам от моя характер.

32.Аз съм по-щастлив от повечето хора.

Обработка на резултатите.

По-долу са показани 8 категории убеждения, като към всяко от тях се отнасят по 4 твърдения. Те се основават на  основните три базови убеждения на човек за света:

-Вярата, че светът е по-скоро добър, отколкото лош.

-Убеждението, че светът е изпълнен със смисъл.

-Убеждение в ценността на собствения „Аз“.

При изчисляването на баловете се следва правилото за прави и обратни (реверсивни) значения:

-правите твърдения практически носят бал, който самото изследвано лице е посочило

-обратните твърдения, които са отбелязани в ключа със знак минус носят обратен бал, например, значение 1 се оценява с 6 бала, "2" – 5 бала, "3" – 4 бала, „2“ – 5 бала и „1“ – 6 бала.   

image

Интерпретация.

Първичните категории убеждения могат да се оценят като 3 обобщени направления на отношения.

1.Общо отношение към благосклонността на обкръжаващия свят – изчислява се като средно аритметично между BW и BP (благосклонност на света и доброта на хората)

2.Общо отношение за смисъла на света, т.е. контролируемост и справедливост на събитията – изчислява се като средно аритметично между J (справедливост на света), C (контролируемост на света) и реверсивност R (случайност). За получаване на показателя реверсивност  е необходимо да се сумира бала от обратно набраните по R относително средни скали.

3.Убеждение за относително собствена ценност, способност за управление на събитията и късмет – изчислява се като средно аритметично между SW (ценност на „Аз-а“), SC (самоконтрол) и L (късмет). 

Въпросникът позволява да се сравнят базовите убеждения при различни групи хора, например, хора, които са преживели различни видове травматичен опит. Той може да се прилага в индивидуалната работа: например, да се определи по коя скала показателите са силно занижени и в това направление да се работи при психологическата поддръжка.  В норма показателите по всички скали са над средните, т.е. малко над 3,5 бала. Изследователите считат, че по-оптимистичното отношение към света, към обкръжаващите хора и себе си способстват за по-голяма психична стабилност и успешност в ежедневния живот. 
Източник:
image

Категория: Други
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове: 0
                  Невропсихологически изследвания на деца (6-7 г.) - тестова батерия



image


Категория: Други
Прочетен: 432 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 16.10.2017 16:51
                Невропсихологическа диагностика в детска възраст - зрителен гнозис

                                                    

1. Възприятие на предмети (реалистични изображения)

            Пред детето последователно се показват набор от картички (картинки), като за всяка една от тях се пита: „Какво е нарисувано тук?”.  На този етап е важно  да се обърне внимание, дали детето не проявява тенденция към инверсия (следи с очи в дясно/ляво или горе/долу) вектора на възприятие. Едва след това се показват рисунките от методиката и се предлага на детето да назове всяка една картичка в реда на тяхното показване от експериментатора. Първоначално се показва само една картичка, след това две наведнъж (поставят се една до друга) и накрая три картички, като се посочва от експериментатора на коя точно да отговори детето.

            Забележка: Стимулен материал – три  варианта на картички – 24 картички (по 8 във вариант)

Вариант 1.

image

Вариант 2.

image

Вариант 3.

image

2.Зачертани изображения

Експериментаторът задава въпроса: „А тук какво е нарисувано според теб? Експериментаторът показва една след друга картичките (Методиката съдържа 4 картички).

Забележка: Стимулен материал – 4 картички. 

image

3. Наложени изображения

Експериментаторът  задава същия въпрос: „Какво е нарисувано тук?”

Забележка: Стимулен материал – два  варианта на картички

Вариант 1.

image

Вариант 2.

image

4. Незавършени изображения

Какво е нарисувано тук?”

Забележка: Стимулен материал – една бланка с 12 картички, на която са изобразени части от предмети 


image

5. Химерни изображения

Експериментаторът задава въпроса; „Какво е нарисувано тук?”. Ако детето не установи веднага уловката (мръсният трик) и веднага назове предмета, психологът задава следващия въпрос: „Това всичко ли е?” и след това: „Според теб всичко ли е нарисувано правилно?”

Забележка: Стимулен материал – три  варианта на картички: първи вариант – 8 картички; втори – 6 картички и трети - 4 картички. 

Вариант 1.

image

Вариант 2.

image

Вариант 3.

image

6. Лицев гнозис

На детето се представят картинки, на които са изобразени лица на хора и се пита: „Тук кой е показан?” . След изброяване на лицата, експериментаторът задава по-сложен въпрос: „По какво се различават тези хора?” – психологът може да помогне с уточняващи въпроси, ако детето се затрудни – касае се за възраст, облекло, прическа и пр.

Забележка: Стимулен материал -  един  вариант с 13 картички.  

image

Допълнителна информация се получава от възприятието на сюжетите, от които следва да бъдат разпознати пол, възраст, емоционално състояние. 

7. Емоционален гнозис

 Експериментаторът поставя въпроса: „Кой е нарисуван тук и в какво състояние се намира този герой?”, след отговорите следват уточняващи въпроси: „Кой от тях е най-весел?”; „Кой от всичките е най-много учуден?”; „Кой е най-зъл?” и пр. (картичките са много експресивни и позволяват въпроси за други емоционални състояния).

Забележка: Стимулен материал -  съдържа 3 варианта – първи вариант – 16 картички; втори – 11 картички; трети – 12 картички.

Вариант 1.

image

Вариант 2.

image

Вариант 3.

image

8. Цветови гнозис (сюжетни картини)

Експериментаторът показва стимулния материал и пита: „В какъв цвят според теб би следвало художникът да оцвети тази картичка. Обърни внимание на това, какво се случва между тези хора.

Сюжетни картинки: „Прозорец”, „Лято” и  „Чувство” (Подборът на серията картинки задължително трябва да съответства на възрастта на детето).

Вариант 1.

image

Вариант 2.

image

Вариант 3.

image

9. Серийни картинки

Експериментаторът задава въпроса „Разкажи какво според теб се случва тук” за всеки един от вариантите.

Забележка: Стимулният материал е представен в 8 варианта

Вариант 1.

image

Вариант 2.

image

Вариант 3.

image

Вариант 4.

image

Вариант 5.

image

Вариант 6.

image

Вариант 7.

image

Вариант 8.

image

Категория: Други
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове: 1
                                Невропсихологическа диагностика в детска възраст -
                                               интелектуални процеси (втора част)

Вариант 3 – включва същите описания и изисквания като вариант 2

image

image

image

image

а/ Прости и сложни аналогии (вербални)

= Прости аналогии – На детето се представя списък с 13 с думи, който е разделен на две части. В лявата част се намира една двойка думи (еталон), между които има определена зависимост, а в дясната част само една дума, а от детето се иска да посочи втората дума, която да е в аналогична зависимост с първата двойка (еталона).

= Училище-ученик – Болница- ……………

= Задача-решение – Въпрос-……………

= Час-време – Градуси-……………

= Поляна-трева – Гора-……………

= Работник-град – Селянин-……………

= Море-вода – Небе-……………

= Художник-картина – Писател-……………

= Отрова-заболяване – Лекарство-……………

= Юли-лято – Февруари-……………

= Ловец-оръжие – Рибар-……………

= Ден-обед –  Вечер-……………

= Автомобил-шосе – Самолет-……………

= Хулиган-наказание – Подвиг-……………

 

= Сложни аналогии – На детето се представя списък с 18 двойки думи, който е разделен на две части. В лявата част се намира една двойка думи (еталон), между които има определена зависимост, а в дясната част са представени  във вид на дроб, като в числителя е дадена една дума, а в знаменателя 5 думи. От детето се иска първо, да открие зависимостта в еталона (лявата част) и след това, да открие същата зависимост между думата в числителя и една от умите в знаменателя в дясната част.  След като бъде направен избор, изследователят пита: „Защо избра точно тази двойка предмети (животни)?”

1. Кон             Крава

жребче           пасбище, рога, мляко, теле, бик

2.Тънък          Чист

дебел              красив, грозен, весел, смел, мръсен

3. Олово         Пух

тежък             труден, пернат, перо, лек, хвърчащ

4. Лъжица      Вилица

каша               масло, нож, чиния, месо, прибори

5. Яйце           Картоф

черупка          пиле, градина, зеле, супа, обвивка

6. Кънки        Лодка

 зима               лед, весло, лято, река, пързалка

7. Ухо             Зъби

слуша             вижда, лекува, дъвчи, четка, уста

8. Куче           Риба

козина            вода, перки, плува, въздица, люспи

9. Корк           Камък

плува              плувец, гранит, потъва, носи, строи

10.Чай                        Супа

захар               вода, чиния, купа, сол, лъжица

11. Дърво       Ръка

клон               брадва, крак, пръст, работа, ръкавица

12. Дъжд        Мраз

чадър              хлад, зима, палто, пръчка, печка

13. Училище  Болница

обучение        доктор, ученик, линейка, лечение,болен

14. Песен       Картина

глух                сляп, художник, боя, рисунка,куц,

15. Нож          Маса

стомана          стол, покривка, реже, дърво, храна

16. Риба         Муха

мрежа             решето, комар, стая, паяжина, лети

17. Птица       Човек

Гнездо            хора, работник, строител, дом, завод

18. Хляб         Къща

хлебарница    вагон, град, жилище, строител, врата

5. Сравняване на понятия –  Представя се бланка с 12 думи (еталони), към всяка от които в скоби са дадени още 5 думи, които имат връзка с еталона. От изследваното лице се иска да открие тези две думи, без които еталонът не може да съществува.

Инструкция: „Какво е общото и какво е различното между ябълката и вишната? или „По какво си приличат и по какво се различават автобуса и трамвая?”

6. Изолиране на съществени признаци: Инструкция: „Избери от скобите тези две думи, без която основната дума не може да съществува?” – представя се списък с думи:

= Градина (растения, градинар, куче, ограда, земя)

= Река (бряг, риба, риболов, тиня, вода)

= Град (автомобил, здания, тълпа, улица, велосипед)

= Плевня (сеновал, кон, покрив, добитък, стени)

= Куб (ъгли, чертеж, страна, камък, дърво)

= Разделяне (клас, делимо, молив, делител, хартия)

= Кръг (диаметър, диамант, проба, закръгленост, злато)

= Четене (очи, книга, текст, очила, дума)

= Вестник (истина, произшествие, кръстословица, хартия, редактор)

= Игра (карти, играчки, чипове, наказания, правила)

= Война (самолет, пушки, сражения, оръжие, войници)

= Книга (рисунки, разказ, хартия, заглавие, текст)

След като бъде направен избор, изследователят пита: „Защо избра точно тази две думи?”

7. Тест на Кетъл – Представя се бланка с фигури, всяка от които е разделена на две половини. В лявата част е даден образец (квадрат с поместени в него 3 фигури и празно място за четвъртата фигура, между две от тях, разположени една под друга има определена зависимост, а под третата мястото е празно). В дясната част са представени 5 други фигури, една от които следва да бъде избрана и поставена на празното място в еталона.  Тестът включва 14 бланки с фигури.

 

Инструкция: „Избери от представените 5 фигури (показва се от кои) онази, която би следвало да стои в празното място (посочва се кое) на квадрата”. (Фигурите са с различна сложност, за различните възрастови групи)

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

 

Категория: Други
Прочетен: 129 Коментари: 0 Гласове: 0
                               Невропсихологическа диагностика в детска възраст -
                                                         интелектуални процеси

 

1. Интерпретация на съдържанието на сюжетни картинки (симулантни и серийни). 

image

image

image

image

Разбиране на морални притчи (пословици, поговорки) и метафори

= „Желязото се кове, докато е топло”

= „Не всичко което блести е злато”

= „Не брой пилетата преди да са се излюпили”

= „Пилците се броят на есен”

= „Който се бои от мечки, не ходи в гората”

= „Сговорна дружина – планина повдига”

= „Не ходи с голяма кошница за гъби в гората”

= „Рибата е в морето, той тигана слага”

Изследователят може самостоятелно да увеличи набора.

2. „Четвъртото излишно” (предметен тест) – използва се стимулен материал от 8 картички (4 цветни и 4 черно-бели). 

 

Инструкция: „Кой от тези предмети е излишен?” Изследователят показва отделно всяка една картичка. Ако детето отговори правилно, следва нов въпрос: „По какъв начин се свързват останалите три предмета?”

image

image

image

imageimage

image

image

image

3. „Четвъртото излишно” (вербален тест) – Изследователят изброява на детето последователно седем групи от по четири думи, като преди всяко изброяване се повтаря инструкцията: „Сега ще ти изброя четири думи, една от тях е излишна. Помисли и ми кажи коя е тази излишна дума”. Ако детето отговори правилно, следва нов въпрос: „По какъв начин се свързват останалите три думи?”

Набор от думи:

= чанта, портфейл, куфар, книга;

= часовник, везна, очила, термометър;

= слана, прах, дъжд, роса;

= лодка, кола, мотоциклет, велосипед;

= самолет, пирон, пчела, вентилатор;

= мравка, пеперуда, бръмбар, очила;

= роза, дърво, книга, ябълка.

4. Аналогии – представени са прости и сложни аналогии.

а/ Прости и сложни аналогии (предметни)

Вариант 1. – Използват се 6 картички с животни и предмети.

image

image

image

image

image

image

Вариант 2 – Включва 4 картички, които съдържат картинки (животни и предмети). Картичката е разделена на две половини. В лявата част се намира еталона, който съдържа две фигури с определена зависимост между тях (напр. по цвят; големина, по някакъв детайл, по пространствено разположение и пр.) В дясната част са представени  във вид на дроб, като в числителя е дадена една фигура, а в знаменателя 5 фигури. От детето се иска първо, да открие зависимостта в еталона (лявата част) и след това, да открие същата зависимост между фигурата в числителя и една от фигурите в знаменателя в дясната част.  След като бъде направен избор, изследователят пита: „Защо избра точно тази двойка предмети (животни)?”

image

image

image

image

следва продължение


image
image





Категория: Други
Прочетен: 281 Коментари: 0 Гласове: 0
             Невропсихологическа диагностика в детска възраст - речеви функции

I. Речеви функции

1. Автоматизирана реч – От детето се иска да изброи дните на седмицата, месеците, годишните сезони (за по-големите деца, тези в старша възраст – броенето е в обратен ред); броене от 1 до 10 и обратно; назоваване на своя адрес; името на майката, бабата и пр.

2. Фонемичен слух – Изследователят дава указание: „Повтаряй след мен”:

= б-п, д-т, з-с и т.п.; ба-па, ра-ла, да-та-да; ба-бу-бо;

= дъщеря-бащеря; коза-коса; сок-кок; мустаци-устаци; кола-коса и пр.

= скоропоговорки.

От детето се иска да назове по двойки, а след това по тройки определени предмети на картинка (виж рисунката):

=  „сабя-грозде”; пирон-кост; мишка-покрив и пр.

=  „кост-грозде-пирон” и пр. 

image

image

image

image

image

image

image

Допълнителна информация за състоянието на тези и допълнителните части на речевите функции може да се получи от речта на детето от актуалните и паметовите следи (литерални парафазии, неправилни ударения, новообразувания и пр.) при четене и писане.

3. Речева артикулация и кинетика – Инструкция: „Повтаряй след мен…” б-м, д-л-н, г-к-х; тпру; слон-стол-стон; би-ба-бо, бо-би-ба; дом-том, кора-гора, мед-лед; поклонник-полковник, полковник-съновник и пр.

 

4. Номинативни процеси  – Инструкция: „Какво е това? „Как се нарича”. Изследователят моли детето да назове изображенията (виж рисунките) първоначално една по една, после по две, по три; отделни части от цялото тяло първо на картинката, а след това да покаже тези части върху себе си; да посочи и назове кои са любимите му картинки, действия, цветове и пр. 

image

image

image

Допълнителна информация се събира от начина, по който детето търси и прави избори на точните думи, за наличие на вербални парафазии в спонтанната реч, при излагане сюжета на картинката и т.н.

5. Разбиране на логично-граматични конструкции („квазипространствени)

 

= Експериментаторът иска детето да покаже различно пространствено разположение на предмети (виж рисунката): „бурето е върху сандъка”; „бурето е пред сандъка”; „сандъка е в бурето” „варела е в сандъка” и пр. 

image

= Експериментаторът може да поиска от детето и други упражнения, да постави например: „молива в тетрадката”, „молива върху тетрадката”, „тетрадката върху молива” (от ляво, дясно, под, над); да държи „четката над главата”; „четката зад гърба” и пр.

= Детето може да реши задача, например: „Кольо е ударил Петър. Кой е виновен?” или „Брата на бащата и бащата на брата, едно и също ли е?”

= Експериментаторът дава инструкция: „Правилно ли е това, което казвам: „след лятото е есента”; „преди пролетта е лятото”; „от облаците пада дъжда”; „облаците са под земята”; „над дърветата има трева”; „тревата расте върху земята”. При изброяването, верните граматични конструкции трябва да се редуват с неверните.

6. Построяване на самостоятелно речево изказване

Този аспект на речевата функция се оценява по ниво на продуктивност на спонтанната реч на детето в процеса на интервюто, при описание на сюжетните картини. Отчита се до колко детето е в състояние да разгърне собствената си речева активност или неговата реч носи репродуктивна форма, т.е. формира се само като отговор на въпроса на изследователя.

6.1. Писане, четене и смятане

а/ Писане

= Писане на отделни букви и срички

= Преписване и писане на думи познати от опита: собственото име, „мама”, „домашна работа, „клас”, „учител” и пр.

= Писане на отделни думи и словосъчетания: „кола”, ‘гвоздей”, „корабокрушение”, „мед-лед”, „път-пет”, „мечка-печка”, „боб-поп-шоп”,  и т.н.  Първоначално задачата се изпълнява в свободен режим, а след това под диктовка.

= Писане на изречения: „Котката спи на прозореца”, „Кучето е на двора”, „Мишлето гризе сиренце” и пр.

б/ Четене

 

= Прочитане на прости и слети (наложени, преплетени една в друга) букви и цифри (виж рисунката).

image

От детето се иска да открие, разпознае и назове буквите и цифрите; да посочи невярно написаните букви; да се опита да прочете на срички, като свърже отделните букви. 

image

6.2. Четене на разказ

 „Хитрата Кума Лиса”

Бягала Кума Лиса по полето. Видели я кучетата и започнали да я гонят:  а-ха да я стигнат. Точно тогава Кума Лиса спряла и се притаила на земята. Кучетата не я видели и продължили напред.  Хукнала тогава Лиска с всички сили назад. Толкова силно бягала, че не видяла как изведнъж се озовала пред пушката на ловеца.

„Лъв и мишка”

Лъвът спял. Мишката прибягала върху него. Той се събудил и я уловил.  Мишката започнала да му се моли, да я пусне и му обещала, че също ще направи нещо добро за него.  Тогава лъвът силно се разсмял и я пуснал. Не след дълго ловци хванали лъва и го вързали за едно дърво. Дърпал, дърпал лъвът, но не успял да се освободи. Мишката чула рева на лъва, дошла, прегризала със зъби въжето и освободила лъва.

Свраката и гълъбите

Свраката чула, че гълъбите ги хранят добре. Пребоядисала се в бял цвят и полетяла във висините. Гълъбите не я познали и я приели при себе си.  Но тя не издържала и в един момент започнала да грачи. Гълъбите я разкрили, изплашили се и полетели. Тогава свраката се върнала при своите свраки.  Но те също не я приели и полетели от нея.

 

Заключение: Състоянието на речевите функции се определя в зависимост от покриване на критериите, описани при работа със зрителния и пространствен гнозис, четене и писане на отделни цифри, по теста на Шулт, възпроизвеждане на числа в правилен и обратен ред; серийни изчисления „100 минус 7’ и „30 минус 1 и 2”. 

Категория: Други
Прочетен: 176 Коментари: 0 Гласове: 0

       Невропсихологическа диагностика в детска възраст - пространствен  гнозис

 

I. Пространствен гнозис

1. Проба „Огледални букви” – Експериментаторът дава указание: „Покажи коя от буквите е написана правилно”. По-сложен е вариантът, при който детето трябва да открие „неправилни” цифри и букви в срички и думи (виж рисунката).
image

2. Проба  „Слепият часовник” – Експериментаторът закрива еталонния циферблат и моли детето да каже колко часа показват стрелките на „слепият часовник”.  При изразено затруднение може да бъде показан отново еталона за сравняване.

 

Тук следва да се обърне внимание дали детето ома вече натрупан опит с подобен вариант на часовник (виж рисунката).

image

3. Проба на Бентън – Експериментаторът показва на детето един от образците, за да го види и запомни. След това го закрива и показва цялото табло, като иска от детето да посочи кой образец е видяло.  В случай на затруднение образецът може да не бъде закрит, т.е. да остане открит за сравнение.

 

В приложението е показан стимулен материал със сложност за 7-8 годишни деца. 

image

II. Самостоятелни рисунки

На детето се предлага неограничен избор  до цветни моливи (флумастери), молив, писалка.  Цветовите предпочитания при интерпретацията се приближават до тези при цветовия тест на Люшер. Освен това, на анализ се поставят топологическите, конструктивни и стилистични особености на рисунката с лява и дясна ръка.

1. На детето се предлага (първо с дясна, а след това с лява ръка) да нарисува: цвете, дърво, къща, велосипед.

2. Проба „Килим” – Пред детето се поставя стандартен бял лист хартия (формат А4), сгънат на две, като всяка една половина представлява дълъг правоъгълник (листа се сгъва по тясната страна). Експериментаторът дава следното указание: „Представи си, че това е килим. От теб се иска да го оцветиш”. След завършване на работата с едната ръка, листът се обръща и поставя същата инструкция, но упражнението се изпълнява с другата ръка. Върху листа в единият ъгъл, експериментаторът записва с коя ръка е изпълнено упражнението. Вариант на този тест е да се даде на детето лист, без да се сгъва, т.е. без рамка.

3. Проба „Мандал” – Пред детето се поставя лист хартия  (А4) с начертан в центъра кръг с диаметър 10 см.  Експериментаторът дава указание: „Оцвети сега това”.  На всеки въпрос на детето, касаещ как, с какво да нарисува, изследователят не дава повече инструкция, а казва: „Направи го така, както на теб ти харесва”. След завършване на теста с едната ръка, процедурата се повтаря на обратната страна на листа с другата ръка, където също предварително е начертан кръг.

 

4. Проба „Хомункулус” – Задачата се изпълнява с водещата ръка. Пред детето се поставя образец бланка (виж рисунката), във формат А4. Работи се в същата последователност както при проба „Мандал”.

image

След завършване оцветяването на рисунката, се задават следните въпроси:

= Кой е нарисуван тук? Как се казва? На колко е години?

= Какво прави той (тя) сега? С какво въобще се занимава?

= Кое е неговото (нейното) любимо и нелюбимо занимание?

= Страхува ли се той (тя) от нещо?

= Къде живее? С кого живее?

= Кой най-много обича? С кого е приятел (играе, разхожда се)?

= какво е неговото настроение? Кое е неговото най-силно желание?

= Ако той (тя) имаше избор, как би се защитил (а) от неприятелите си?

= Той (тя) здрав (а) ли е?  Какво и колко често той (тя) изпитва болка?

= Какво у него (нея) е най-хубавото, най-лошото? На кого ти напомня това човече?

5. Проба „Рисунка на човек” –  Изпълнява се с водещата ръка. Пред детето се поставя бял лист хартия (А4) и следва инструкция: „Моля те, сега нарисувай един човек”. След завършване на рисунката, на детето се поставят същите въпроси както при проба „Хомункулус”.

III. Копиране

1. Тест на Денман  –  Пред детето се поставя картинка с изображение на фигури и чист лист хартия. Следва инструкция: „Нарисувай тези фигури”.  Копирането се изпълнява първо с едната ръка, а след това (от едната страна на листа хартия) с другата.

 

Тестът е най-ефективен при деца на възраст до 5-6 години (виж рисунката).

image

2. Тестове на Тейлър и Рея-Остерица –  Тестовете са предназначени за 6-годишни деца. Пред детето се представя фигурата на Тейлър и под нея се поставя чист бял лист (А4).

 

Изследователят дава инструкция: „Нарисувай същата фигура”.  За регистриране на стратегиите за копиране, на детето се предлага набор от цветни моливи, които в процеса на копиране експериментаторът сменя (по реда на цветовете на дъгата). Манипулацията на детето с белия лист е строго фиксирана. Експериментаторът се въздържа от всякакви забележки или указания.  Добре е да се регистрира времето за изпълнение на задачата (виж рисунките).

image

След завършване копирането на фигурата на Тейлър, на дерето се предлага следващата задача – копиране фигурата на Рея-Остерица, но с другата ръка (виж рисунките).

image

3. Копиране на проекционни изображения –  На детето се предлага с дясна и лява ръка да прекопира две фигури – „куб” и „дом” (виж рисунките).

image
4. Копиране на изображения със завъртане на 180 градуса   Експериментаторът и детето сядат един срещу друг, а между тях се намира лист хартия. Експериментаторът рисува обърнато с главата надолу схематично „човече” (виж фигурата). 

image

Инструкция:  „Нарисувай за себе си същото човече, но така, както аз я виждам”.След като детето изпълни първия етап на задачата, се поставя указание: „А сега на моята рисунка аз ще закрия едната ръка, къде на твоята рисунка е тази ръка?”. Ако детето изпълни заданието неправилно, експериментаторът му обяснява грешките. След като детето разбере как да копира, тогава му се предлага „сложен триъгълник”. 

image

Инструкция: „А сега обърни към себе си фигурата по същия начин”.  

Категория: Други
Прочетен: 421 Коментари: 0 Гласове: 0

   Невропсихологическа диагностика в детска възраст - двигателни функции

1. Въпросник

(1) С коя ръка взимаш кубчето, когато построяваш кула (построяваш пирамидка)?

(2) С коя ръка държиш лъжичката, когато се храниш?

(3) С коя ръка разбъркваш захарта в чашката с чай или мляко?

(4) С коя ръка държиш четката за зъби?

(5) С коя ръка обикновено се почесваш?

(6) С коя ръка рисуваш?

(7) С коя ръка режеш с ножиците?

(8) С коя ръка пишеш?

(9) С коя ръка изтриваш с гумичката?

(10) С коя ръка хвърляш камък?

(11) С коя ръка раздаваш картите „Черен Петър”?

(12) С коя ръка държиш чукчето?

(13) С коя ръка държиш ракетата за тенис, федербал?

Задавайки въпросите си, експериментаторът всеки път моли детето да демонстрира маниера, включен във въпроса.  След това се изчислява коефициента на латерално предпочитание (КЛП) по формулата:           


image

където: П - дясна (ръка, око и пр.);

             Л - лява

Резултати от -10 до +10 се оценяват като амбивалентност;

По-малко от -10 – като лявостранно предпочитание (съответства на доминантност в дясното полукълбо);

Повече от +10 – като дясностранно (доминантност на ляво полукълбо);

По-долу са представени проби на сензомоторна асиметрия.  Всяка от пробите се изпълнява с промеждутък през цялото невропсихологично изследване около 5-6 пъти; в резултат се изчислява коефициента на латерално предпочитание по формулата (1).

Нееднократното тестиране се прилага с цел, да бъдат получе3ни по-достоверни резултати.
            2. Моторна асиметрия

а/ Функционална асиметрия на ръка

(1) Преплетени (заключени) палци на ръката, поза Наполеон, аплодиране Инструкция: „Моля, сега направи така” – Експериментаторът в продължение на няколко секунди демонстрира необходимата поза. Водещата ръка се поставя отгоре; при „заключени палци” отгоре се поставя палеца на водещата ръка.

(2) Измерване силата на китката на ръката с помощта на динамометър. Водещата ръка е по-силна.

(3) Измерване скоростта за изпълнение на обикновени мануални задачи (рисуван, писане, почукване и пр.) първоначално с всяка ръка поотделно, а след това с двете заедно. Водещата ръка действа по-бързо.

(4) Проба  - Може да се прилага на деца на възраст на и над 7 години. Пред детето се поставя чист лист хартия А4; дават му се по един молив в дясната и в лявата ръка. Инструкция: „А сега затвори очи. Моля, нарисувай както си със затворени очи едновременно с дясната ръка (експериментаторът докосва дясната ръка на детето) квадрат, а с лявата (докосва я) – кръг”. След това инструкцията се повтаря, като отново се докосват ръцете. „Запомни ли?”.

След това под първата двойка рисунки (ако няма място на листа, експериментаторът поставя нов лист) от детето се иска да нарисува: „триъгълник и квадрат”, „кръг и квадрат” и така процедурата се повтаря до 8 пъти. Инструкцията е една и съща всеки път.  С усвояването на умение за справяне, експериментаторът всеки път увеличава скоростта за изпълнение, казвайки „По-бързо!”,  „По-бързо!”, почуквайки по масата. Освен това се следи внимателно детето да не отвори очите си, да рисува с двете ръце едновременно.  При пробата субдоминантната ръка би трябвало или да повтаря движенията на доминантната, или скоростта, с която се изпълнява задачата да е много ниска.

б/ Функционална асиметрия на крак и тяло

Инструкции:

=  „Тръгни напред с единия крак” – използва се водещият (доминантният) крак;

=  „С кой крак риташ топката и вкарваш гол?” – посочва  се водещият (доминантният) крак;

=  „Постави крак върху крак” – водещият се поставя отгоре;

= „Завърти се около себе си няколко пъти” – при въртенето в кръг около себе си, предпочитаната посока  е към страната на доминантната половина на тялото.

3. Сензорна асиметрия

а/ Функционална слухово-речева асиметрия

(1) Инструкция: „Можеш ли да чуеш как часовникът ми работи?” – на детето се дава механичен часовник или уред, издаващ аналогични звуци. След това може да му се даде слушалката на телефон („Можеш ли да чуеш звуците в телефонната слушалка?”), както и едновременно телефон и часовник, като всеки път се повтаря инструкцията.  Детето следва да поставя уредите до водещото ухо.

(2) Инструкция: „А сега повтори това, което ще кажа” – експериментаторът шепнешком изговаря фраза или дума.  Детето следва да се приближи (обърне) с водещото ухо.

(3) Дихотично прослушване – На детето се поставят стереослушалки, като по едната (с едното ухо) то чува една група думи, а по другата (с другото ухо) – друга група думи. След това е иска: „А сега ми кажи какви думи си чул”. Детето следва да възпроизведе повече думи или само думи, които е възприело с водещото ухо. Експериментът се повтаря 10 пъти.

Пример за попълване на протокола:  Протоколът съдържа три колонки: а/ еталонни думи на ляво ухо; б/ представени, но отсъстващи от еталона думи; в/ еталонни думи на дясно ухо.

При попълване на протокола, експериментаторът записва всеки път на нов ред серията от възпроизведени думи от ляво ухо (в колонка „а), от дясно ухо (в колонка „в”), а в средата се записват думи, които детето е възпроизвело, но те не са били в еталона. Освен това пред всяка серия се записва цифра, която обозначава колко пъти детето е възпроизвело тази серия. 

image

Експериментът се повтаря десет пъти, а след това слушалките се обръщат, като думите, които са звучали в ляво ухо, сега да се възприемат от дясно и тези, възприемани от дясно, да се възприемат от ляво.  Процедурата се повтаря отново 10 пъти.

Доминантността се определя по определени критерии:

= Първа стъпка: Паралелно с традиционния коефициент на дясното ухо или лявото ухо (КДУ или КЛУ), показващ доминантността  съответно на лявото (или дясното) полукълбо или амбивалентност на полукълбата, се определя и Коефициент за ефективност (Кеф) или на продуктивност (КПр)
image

= Втора стъпка: Събират се допуснатите грешки от всяко ухо – литерални и вербални парафазии, контаминации, персеверации, реминисценции, привнесени (конфабулации) нови думи, нарушенията в порядъка при възпроизвеждането на думите-еталони (в протокола се отбелязва с цифри)

= Трета стъпка: Анализ на динамичните (процесуални) характеристики от дихотичното прослушване: повторението от 10 пъти с последващо завъртане на слушалките и ново повторение от 10 пъти.

= Четвърта стъпка:изготвя се диаграма (виж диаграмата)

image


б. Функционална зрителна асиметрия

(1) Инструкция: „Затвори едното око” – първото затворено око е неводещо.

(2) Инструкция: „Направи с двете си ръце наблюдателна тръба. А сега погледни през нея този предмет” –  водещото око е това, през което детето наблюдава.

(3) Инструкция: „Покрий с линийка светлината от лампата” – на детето се дава линийка или друг аналогичен предмет и се иска да блокира източника на светлина. Сянката пада върху водещото око.

4. Двигателни функции

А/ Кинестичен праксис

А.1 – Праксис на поза по зрителен образец „Направи като мен” – експериментаторът последователно демонстрира пред детето поредица от мануални пози: палеца и показалеца (или палеца и средният, или палеца и безименният) сгънати в пръстен; ръка сгъната в юмрук, като малкия пръст остава изправен напред.

Детето трябва да възпроизведе всяка от тези пози, последователно с двете ръце. След изпълнението на всяка поза, от детето се иска да отпусне свободно ръцете си на масата (виж рисунката).

image

А.2 – Праксис на поза по кинестичен образец„Затвори очи. От теб се иска сега, да направиш същата поза с пръстите на едната ръка”

А.3 – Праксис на поза по кинестичен образец„А сега пренеси тази поза на другата ръка” –позата се изпълнява първо с водещата ръка, а след това се прехвърля на неводещата.

А.4Орален праксис„Направи като мен” – Експериментаторът изпълнява следните действия: усмихва се; свива устните си като тръба; изплезва език напред; повдига език към носа; прекарва език по устните си; надува бузи; мръщи се; повдига вежди и др. мимики. Всяка една мимика се възпроизвежда от детето. Вариант за изпълнение на този критерий предлага това да се прави по инструкция, например: „Намръщи се” или „Повдигни език към носа”. В този случай обаче следва да се диференцират вторични грешки, които могат да възникнат при детето в резултат на недоразумение.

Б/ Кинетичен (динамичен) праксис

Б.1. „Юмрук – ребро – длан” – Експериментаторът изпълнява последователно ред от движения:  свиване на едната ръка в юмрук; изправяне на юмрука и поставяне ръката на тясната и страна (ребро); след това отваряне на юмрука и поставяне ръката на длан; свиване на ръката от положение „длан” или „ребро” в юмрук. Упражненията се изпълняват с поставена ръка върху масата. Експериментаторът изпълнява два пъти съвместно с детето движението бавно и мълчаливо, а след това предлага на детето да се справи с упражнението само и с по-бързо темпо. След това същото упражнение се изпълнява в условие на затворени очи и изплезен, и стиснат през зъби език. Упражнението се извършва и с другата ръка. При необходимост може да се предложи на детето да изпълни същите движения, но в друга последователност, напр. „ребро – длан – юмрук” (виж рисунката).

image

Б.2. Графична проба „Ограда” – Експериментаторът рисува и представя на детето образец (виж примера), след което указва: „А сега от теб се иска да продължиш модела, без да вдигаш молива от хартията”. При изпълнението се следват същите условия и последователност както при Б.1 (виж рисунката).

image

След това на детето се дава инструкция: „А сега по същия начин напиши: „мама мама”, „шише пише”, „дама мадам” (от детето се иска да изпише тези думи слято една с друга, без да вдига молива от хартията).

Б.3. Реципрочна (взаимно съгласувана) координация на ръце – Експериментаторът дава инструкция: „Постави ръцете си на масата. Направи като мен”. Ръцете се поставят една до друга, едната отворена на длан, а другата свита в юмрук. След това едновременно отворената ръка се свива в юмрук, а юмрука се отваря на длан, като и двете ръце остават прилепени към масата. Няколко пъти задачата се изпълнява заедно с детето, а след това от него се иска да изпълни упражнението само. Условията са същите както при Б.1 (виж рисунката).

image

Б.4. Орално-кинетичен праксис – Експериментаторът дава инструкция: „Направи като мен”, например, няколко пъти изплезва език напред, два пъти изсвирва и отново се изплезва веднъж; намръщва се и след това се усмихва;  изплезва език наляво, след това надясно и после надува бузи.

Б.5. Функционално-зрителна асиметрия – Експериментаторът дава инструкция:

= „Затвори едното си око” – първо се затваря неводещото око;

= „Погледни през калейдоскоп (дете ръце в юмрук във вид на наблюдателна тръба)” – пред детето (точно пред него – нито в ляво, нито в дясно) се поставя предмет, който трябва да наблюдава. За наблюдение на предмета следва да се използва водещото око.

= „Закрий с линийка светлината” – на детето се дава линийка (или аналогичен предмет), с който то трябва да блокира излъчването на светлина към себе си.  Сянката следва да пада върху водещото око.

Забележка: Този тест може да се  изпълни и чрез речева инструкция.

Б.6. Пространствен праксис – проба на Хед – Експериментаторът дава инструкция: „Това което аз ще направя с дясната си ръка, трябва да направиш също с дясната си ръка; това което ще направя с лявата си ръка, ти трябва също да направиш с лявата”.

Първоначално се предлага упражнение само с едната ръка (при това експериментаторът следва постоянно да сменя ръцете), а след това се преминава към двуръчна проба: 

= Дясната ръка се повдига напред, свита в лакътя и се насочва към дясното ухо. пръстите са изправени вертикално, дланта сочи към тялото;

= Дясната ръка свита в лакътя се изнася пред гърдите и застава в хоризонтално положение, пръстите са изправени, дланта сочи надолу;

= Дясната ръка свита в лакътя се повдига от положение пред гърди нагоре към лицето, като пръстите стигат под брадичката, дланта сочи надолу;

= От същото положение ръката се вдига и стига нивото на очите, като палеца опира носа;

= Дясната ръка свита в лакътя, пръстите изправени вертикални нагоре, дланта насочена на ляво, пръстите опират брадичката;

Забележка: Други варианти на пробата виж на приложената рисунка.

image

Категория: Други
Прочетен: 608 Коментари: 0 Гласове: 0
             Невропсихологическа диагностика в детска възраст - изследване на                                                                               възприятие

1. Тактилни и соматогнозтични функции

а/ Локализация на допир (съприкосновение) – Експериментаторът дава инструкция: „Затвори очи. Сега покажи мястото до което съм те докоснал”. Докосвайки различни места от тялото на детето, експериментаторът моли детето да показва къде е допира.В дадения случай е важно да се оцени с точност локализацията на мястото и да се сравни успешното й изпълнение в различни места и различни страни.

= „Затвори очи. Постави ръце на масата с дланите надолу”.  По-нататък се следва правилата от позиция „а”. Експериментаторът докосва детето само с ръка.

= Проба на Тойбер – Експериментаторът няколко пъти едновременно докосва на две места тялото на детето (напр. по двете ръце) и иска детето да покаже къде точно е било докоснато.  В дадения случай е важно да се отчитат и двете докосвания, тъй като пробата има за цел идентифициране явлението игнориране в тактилната сфера.

2. Проба на Ферстер – Експериментаторът пита: „Какво съм написал (нарисувал) на ръката ти?”.  Изследователят рисува с пръст на дясната, а след това на лявата ръка фигура (кръст, кръгче, триъгълник) или изписва цифра, след което задава въпроса. Ръцете на детето са отпуснати по тялото.То не бива да вижда какво рисува (пише) психолога.  Задължително условие е детето да запомни нарисуваните знаци.

3. Проекция на локализацията на допир „Затвори очи. Аз ще те докосна, а ти ще покажеш мястото, което съм докоснал на това човече” (виж рисунката). Както при предишните задачи експериментаторът докосва различни места от частите на тялото на детето и моли детето да покаже това място на модела. 

image

4. Назоваване на части от тялото – Експериментаторът дава инструкция: „Назови частите на тялото, които докосвам”. От детето се иска да назове тази част от тялото си, в която е усетило допир. Тази част на изследването има за цел не само соматогнозиса, но и способността на детето номинативно да определи дадения орган от тялото си.

Освен това, при необходимост може да се изследват различните видове соматогнозисно и тактилно възприятие: дермолексия не само на фигури, но и на букви, цифри, със сложно начертаване; тактилно възприятие на предмети, форми, величини и пр.

5. Проба на Сеген  – Известният тест „Дъската на Сеген” може да се приложи в модифициран вариант, чрез 4 етапа:

= свободен режим за изпълнение на теста;

= докосване и опознаване на фигурката чрез тактилно усещане, с последващо вмъкване (с лява или дясна ръка) в определено гнездо в дъската;

= с лявата ръка се „опознава” фигурата, дясната намира на дъската съответстващото й гнездо и с лявата ръка вмъква фигурката в гнездото;

= обратна последователност на третия етап: дясната ръка манипулира с фигурата, а лявата я поставя  гнездото на дъската.

Всяка една проба се извършва от детето със закрити (затворени) очи, засича се време на всеки субтест, а също така се отчита и прилаганата от детето стратегия за изпълнение на задачата.

 

Такъв вариант за използване методиката на Сеген позволява диференцирано, пълно и достатъчно точно да се оцени характера на специализация и взаимодействие между мозъчните полукълба в хода на стереогнозтичната активност. 

Категория: Други
Прочетен: 300 Коментари: 0 Гласове: 0
      Невропсихологическа диагностика в детска възраст - изследване на паметта

I. Слухово-речева памет

Еталоните за изследване на слухово-речева памет е представен по-долу („Две групи по три думи” и „Шест думи”), („Свраката и гълъбите” и пр.).

Две групи по три думи

(1) дом, гора, котка – нощ, игла, пай

(2) кит, меч, кръг – лед, флаг, тетрадка

(3) кран, стълб, кон – ден, бор, вода

(4) лепило, лъч, куб – трон, шуба, ваза

6 думи

(1) риба, печат, дърво, ръка, дим, сом

(2) балон, боя, лъжичка, крак, хляб, кълбо

(3) звезда, конец, пясък, пор, прах, коприна

(4) море, сено, тръба, лампа, сянка, вълк

Свраката и гълъбите

Свраката чула, че гълъбите ги хранят добре. Пребоядисала се в бял цвят и полетяла във висините. Гълъбите не я познали и я приели при себе си.  Но тя не издържала и в един момент започнала да грачи. Гълъбите я разкрили, изплашили се и полетели. Тогава свраката се върнала при своите свраки.  Но те също не я приели и полетели от нея.

Експериментаторът използва единия от наборите, а другият използва за промяна, например при проследяване на детето в динамика.

1. „Две групи по три думи” – тест за запомняне на две конкуриращи се групи, т.е. изследване влиянието на хомогенни интерференции. Инструкция: „Повтори след мен: дом, гора, котка” – детето повтаря. След това: „Повтори още няколко думи: нощ, игла, пай” – детето повтаря.

Следваща стъпка – Експериментаторът пита: „Какви думи имаше в първата група?” – детето отговаря, след това: „Какви думи имаше във втората група?” – детето отговаря.

Ако детето не е в състояние да възпроизведе думите по групи, експериментаторът задава въпроса: „Какви думи въобще си запомнил?”

При непълноценно изпълнение на задачата, тя може да се повтори до четири пъти, като се използват четирите групи думи. За норма се счита непосредствено пълноценно възпроизвеждане на третото повторение.  След това се дава интерферираща задача (продължителност от 3 до 5 минути), например, броене от 1 до 10 и обратно се приема за сложна задача; с деца над 10 години се прилага серийно броене „100 минус 7”.  След като приключи изпълнението на интерфериращата задача, експериментаторът се връща  към основната задача („Две групи по три думи”), но сега не брои думи, а иска от детето само да повтори думите от първата, а след това и от втората група.

Съдържанието на слухово-речевата памет при отсроченото възпроизвеждане на думите се счита, че е в норма, ако са направени не повече от 2 грешки (например, забравени две думи и заместени при възпроизвеждането с други две (близки по звучене или значение, разбъркано разположени в групите).

2. „Шест думи” –  Експериментаторът дава инструкция: „Ще ти кажа няколко думи, а ти се постарай да ги запомниш в същия порядък”. Слушай: риба, печат, дърво, ръка, дим, сом. Детето повтаря. При неточно възпроизвеждане тестът се повтаря до четири пъти.

След това се дават интерферираща задача (продължителност от 3 до 5 минути), например, възпроизвеждане на таблицата за умножение;  намиране на числа и поредица от цифри в таблицата на Щулт; изваждане от 30 на 1, а след това на 2 (виж приложената таблица).

image

След като приключи изпълнението на интерфериращата задача, експериментаторът се връща  към основната задача („Шест думи”), но сега не брои думи, а иска от детето само да повтори думите които е запомнило: „Какви думи си запомнил?” – детето отговаря.

Нормата за ефективно изпълнение на теста е аналогична на теста „Две групи по три думи”, но тук като задължително се явява условието да се повторят думите в реда, както при еталона. 

3. „Разказ”

= Инструкция: „Ще ти разкажа кратък разказ, а ти се постарай да го запомниш и после да го преразкажеш колкото се може по-точно”. Изследователят разказва един разказ. Детето го повтаря (преразказва). При непълен негов разказ, задължително се поставят насочващи въпроси за оценка продуктивността на пасивната и активна памет.

Разказ „Хитрата Кума Лиса”

Бягала Кума Лиса по полето. Видели я кучетата и започнали да я гонят:  а-ха да я стигнат. Точно тогава Кума Лиса спряла и се притаила на земята. Кучетата не я видели и продължили напред.  Хукнала тогава Лиска с всички сили назад. Толкова силно бягала, че не видяла как изведнъж се озовала пред пушката на ловеца.

Разказ „Лъв и мишка”

Лъвът спял. Мишката прибягала върху него. Той се събудил и я уловил.  Мишката започнала да му се моли, да я пусне и му обещала, че също ще направи нещо добро за него.  Тогава лъвът силно се разсмял и я пуснал. Не след дълго ловци хванали лъва и го вързали за едно дърво. Дърпал, дърпал лъвът, но не успял да се освободи. Мишката чула рева на лъва, дошла, прегризала със зъби въжето и освободила лъва.

4. Пиктограма

= Цел – Изследване особеностите на опосредственото запомняне и неговата продуктивност, характера на мисловната дейност и нивото на формиране на понятийно (концептуално) мислене.

Методиката може да се прилага за изследване на деца и възрастни в група и индивидуално.

= Материал – Чист лист хартия, един черен или няколко светни молива, набор от думи.

= Инструкция: (вариант за деца) „Сега ще направим проверка на твоята памет. Аз ще ти казвам думи, а ти за всяка дума ще рисуваш на листа картинка, по която по-късно да можеш да си припомниш думата”

= Инструкция: (вариант за възрастни) „Ще Ви предложа за запомняне списък от думи и словосъчетания. За да Ви бъде по-лесно, можете за всяка дума да нарисувате върху този бял лист някаква картина, изображение на човек, природа, животно, растение и други, но, без да пишете букви или цифри. Направете такава рисунка, че по-късно тя да Ви подсети за думата. Качеството на рисунката няма значение. Времето за рисуване няма значение – рисувайте толкова дълго, колкото искате. Помнете, че рисунката трябва да Ви помогне да си припомните думата. Всяко едно изображение обозначете с номер, съответстващ на реда,  по който чувате думите”.

След инструктажа, на изследваното лице се прочитат думите, като се спазва интервал между тях не по-голям от 30 секунди. Преди всяка дума експериментаторът назовава поредния номер на думата, а след това предоставя време за рисуване. Думите се изговарят ясно и отчетливо за да се избегнат повторения.  По време на рисуването може да бъдат задавани въпроси: „Какво рисуваш в момента?”, „Как това би ти помогнало за да си припомниш думата?” и др.  Всяко едно изказване на изследваното лице се записва в протокол.

Примерен набор от думи (словосъчетания):

Вариант 1:

= весел празник;

= тежка работа;

= развитие;

= вкусен обяд;

= смела постъпка;

= болест;

= щастие;

= раздяла;

= дружба;

= тъмна нощ;

= скръб.

Вариант 2:

= глуха старица;

= война;

= строга учителка;

= гладен човек;

= сляпо момче;

= богатство;

= красиво момиче;

= власт;

= болна жена;

= измама;

= весела компания.

След приключване на теста, изследователят може да премине към прилагане на друго изследване или да направи пауза за почивка. Възпроизводството на думите трябва да се извърши в рамките от 40 до 60 мин. или повече. Когато настъпи време за проверка на запомненото, изследователят пита: „като използвате вече нарисуваните изображения, бихте ли възпроизвели думите или словосъчетанията, за които Ви подсещат?”. Изказванията на изследваното лице се записват в протокол

= Интерпретация – При оценка на резултатите се изчислява броя на правилно възпроизведените думи, в съотношение към общото количество представени за запомняне думи.  Тези данни могат да бъдат съпоставени с резултатите от заучаването на „10 думи” (това е друга методика, която ще бъде разгледана по-нататък).

Съдържанието на самите рисунки отразява запаса от знания и  предположения 9асоциации), особеностите на индивидуалния жизнен опит, а също така, мисловните процеси абстрахиране и отвличане. 

Особеностите на опосредственото запомняне се изразяват чрез качеството на рисунките. Изображенията могат да се класифицират в пет основни вида:

= абстрактни;

= знаково-символични;

= конкретни;

= сюжетни;

= метафорични.

§     Абстрактните изображения (А) са представени във вид на линии, не са оформени в никакъв определен, разпознаваем образ.

§     Знаково-символичните (З) са представени във вид на знаци или символи (геометрични фигури, стрелки и пр.).

§     Конкретните (К) са представени с конкретни предмети.

§     Сюжетните (С) изобразяват предмети, персонажи, които са обединени в някаква ситуация или е представен един персонаж, извършващ някаква дейност.

§     Метафоричните (М) са представени във вид на метафори с художествен смисъл, така например на думата „радост”, може да се изобрази човек с крила, реещ се във въздуха.

При обработката на резултатите изследователят поставя върху всяка рисунка съответната буква за предполагаемия вид изображение. По-късно от това може да бъде направен извод за характера на мисловните процеси на изследваното лице (ИЛ) в зависимост от най-често употребявания вид изображение.

Ако изследваното лице използва абстрактен и знаково-символичен вид рисунки, то той би могъл да бъде отнесен към т. нар. тип „мислител”.  Хора с този тип мислене са склонни към обобщения, синтезиране на информацията, имат високо ниво на абстрактно-логическо мислене.

Ако изследваното лице използва сюжетен и метафоричен вид рисунки, то той може да бъде отнесен към  групата на хората с творческо мислене, съзнаващи своите художествени способности или увличащи се по художественото творчество.

Ако изследваното лице използва конкретен вид рисунки, то може да се приеме, че при него преобладава конкретно-действено мислене, което предполага опериране с непосредствено възприеманите обекти и връзки или т. нар. „практическо” мислене, насочено към разрешаване на части от конкретни задачи в практическата дейност.  Първото обикновено е свойствено за учениците на възраст 10-11 години, а второто – за ръководещи кадри, учители.

За нивото на сформиране на понятийното мислене свидетелстват някои свободно установени връзки между абстрактните понятия и изображенията в процеса на рисуване и възпроизвеждане на думите по рисунките.

Освен това, следва да се обърне внимание на проективното значение на методиката за диагностика на особености на личността. Ако в качеството на опосредствени стимули често са изобразени хора и  впоследствие възпроизвеждането на този словесен материал се извършва с лекота и успешно, този признак може да свидетелства за висока асертивност, но ако при възпроизвеждането са налице затруднения – това може да говори за инфантилност.

По качеството на рисунките може да се съди за нивото на изтощаемост на изследваното лице. За това свидетелстват: нарастваща небрежност; отслабване на натиска при рисуване с молива към  края на заданието.

II. Зрителна  памет

Еталоните за изследване на зрителна памет са представени чрез рисунка на „Шест фигури” и рисунка „Лято”.

1. „Шест фигури” – в същинското изследване се използва само един ред, останалите служат за динамично наблюдение (ретест).

 

= Първа стъпка: Пред детето за време 10-15 секунди се поставя шаблона с фигурите и се дава инструкция: „Разгледай внимателно тези фигури и запомни колкото се може повече от тях”.  След това еталона се прибира. Дава се следваща инструкция: „Сега нарисувай на този бял лист тези фигури, които си запомнил”.  При неудовлетворително представяне, еталонът може да се покаже още веднъж. След това се закрива и еталона и това, което детето е нарисувало първия път. Дава му се нов лист за да представи втория опит.  Процедурата може да се повтори до четири пъти. За норма се приема точно представяне на шест от фигурите от третия път (виж еталона). 

image

      = Втора стъпка: Продължителността на запазената зрителна информация се изследва след 20-25 минути (това време се запълва с други задачи). Проверката започва без допълнително представяне на еталона. Дава се инструкция: „Помниш ли все още фигурите, които нарисува? Искам сега да ги нарисуваш още веднъж”. За норма се приемат наличието на две грешки (забравени две фигури, невярно изобразени или разбъркани по реда, представени първия път).

= Трета стъпка: На детето се предлага да запомни друг ред с шест фигури, като се прилага същата инструкция; тези фигури то трябва да възпроизведе този път с другата ръка. Необходимо е само едно възпроизвеждане. След 20-25 минути се изследва продължителността на запомненото, както при втората стъпка.

Този вариант на теста позволява да се сравнят двете полукълба за различия в сферата на зрителната памет.

2. „Шест букви” – Инструкцията и условията за провеждане на теста са същите като при „Шест фигури”. Използва се еталон за запомняне на букви (използва се един от предложените варианти):

-ЕИРКГУ;

-ДЯВСРЛ;

-НЮБКИЬ;

-ОУЗТЩЧ.

3. Сюжетна картина „Лято” – Пред детето за 20 секунди се поставя картина „Лято” и се дава инструкция: „Разгледай внимателно цялата картина и се постарай да запомниш колкото се може повече от нея, все едно сия фотографирал”. След това еталонът се прибира и на детето се задават въпросите:

= Кое време на годината представя картинката? Колко човека има на нея?

= Какво се случва? (тук изследователят показва на чист бял лист долната му част, за да подсети детето, че става дума за сюжета изобразен в долната част на картината)

= Там е нарисувано езерце. Какво се случва в езерцето и какво се случва край него?

= Какви животни и растения има на картинката?

= Кой с какво се занимава (прави)?

 

Къде на картинката се намира заека и птицата с гнездото? (Детето отбелязва с молив кръстче на белия лист хартия)

image
 

  = Продължителността на запазване на организираната по смисъл зрителна информация се изследва след 20-25 минути. Пред детето се поставя чист лист хартия и се дава инструкция: „Помниш ли, ние запомнихме една голяма картинка? Моля те, искам сега да ми я нарисуваш; може само схематично: просто постави кръстчета и очертай границите на една или друга фигура или фрагмент”.

Категория: Други
Прочетен: 289 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1441076
Постинги: 1629
Коментари: 116
Гласове: 1130
Календар
«  Октомври, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031