Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1443203 Постинги: 1629 Коментари: 116
Постинги в блога от 08.11.2011 г.
2  >  >>

Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 6

 

          6. Разкриване на стрес и суициден риск при учащи
          6.1. Разкриване признаци на стрес
       
Всяка неочаквана и драматична промяна, влияеща върху поведението на подрастващия или детето, всяко внезапно и значително изменение в успеваемостта, посещенията в училище или поведението, следва да се приемат сериозно. Към тях се отнасят:
• Загуба на интерес към традиционни дейности.
• Внезапен спад в нивото на успеваемост.
• Необичайно снижение на активността, безволие, апатия.
• Влошаване поведението в училище, нарушения на дисциплината.
• Необясними или чести напускания на дома, пропускане на занятия.
• Увеличаване употребата на алкохол, наркотици, тютюнопушене.
• Инциденти, водещи до използване на правоохранителните органи, участие в конфликти и видим хаос в живота.
          Изброените признаци са характерни за учащите се, които видимо преживяват психологически или социален стрес. Именно при тях е възможно да възникнат мисли за самоубийство, които са способни да доведат до суицидни действия.
         Ако учител или училищния психолог забележи който и да е от посочените признаци, то следва да бъдат взети мерки за суицидна превенция, включваща цялостна оценка върху състоянието на ученика.
          6.2. Оценка на суицидния риск
         
При оценяване суицидния риск педагозите следва да не забравят, че проблемът възниква винаги в компилация от причини и обстоятелства.
          а/ Предишни суицидни опити – Един от най-значимите рискови фактори се явява наличието на минал суициден опит. В стресова ситуация подрастващият е склонен да прибегне към подобни действия.
          б/ Депресия – Решението за поставяне на диагноза „депресия” следва да бъде взето от специалист (общопрактикуващ лекар, специалист-психиатър, психолог), но педагозите и други служители в образователната институция следва да познават разнообразието от симптоми на депресията.
          Трудността за определяне на депресията е свързана с това, че съществуват някои общи признаци, характерни както за естествения преходен стадий на подрастващата възраст, така и за самата депресия.  В процеса на съзряване на подрастващите често биват наблюдавани такива явления, като снижаване на самооценката, униние, нарушаване на вниманието, проблеми със  съня, физическа отпадналост. Аналогични симптоми са характерни и за депресията, но те не представляват повод за тревога, ако не нарастват по степен на тежест и не продължават дълго време.  В сравнение с възрастните, страдащи от депресия, младите пациенти проявяват тенденция към демонстриране  на симптомите, като най-силно са изразени продължителното хранене и спане.
          Депресивните мисли могат да се повлияят върху физическото здраве на подрастващите, но те отразяват нормален процес на развитие, ако  юношата (девойката) е силно погълнат от вземане на решение по екзистенциални въпроси. При това още веднъж следва да се подчертае, че аксиативните (оценъчните) мисли на младия човек се различават от тези на зрелия. Младите много често натоварват с по-голяма значимост определени факти, събития, ситуации и съответно по-дълбоко ги преживяват. Интензивността на суицидните мисли, тяхната дълбочина и продължителност, контекстът, в който те възникват и силата на фиксираност върху тях, са признаци, които отличават младия човек в състояние на суициден риск от здравия си връстник.
          в/ Натрупване на множество външни негативни ситуации  –  Външните негативни ситуации и събития в живота на младия човек рязко активизират суицидните мисли и увеличават суицидния риск. Младият човек е лишен от жизнен опит, той не разполага нито с достатъчно на брой, нито с достатъчно качествени стратегии за справяне с жизнените събития. Ето защо при наличие на натрупване на множество негативни жизнени ситуации, (напр. влошаване успеха в училище, физическо малтретиране в дома, негативно влияние на приятелска среда, употреба на алкохол, загуба на близък човек, дори една неуспяла връзка с момиче (момче) и пр.) е необходимо да се обърне специално внимание от страна на педагогическия състав, както и от специалистите в училището.

          7. Тактика при наличие на суициден случай в училище
        
Идентификацията на юношите, преживели стрес и нуждаещи се от помощ обикновено не представлява особен проблем. Много по-трудно е да се вземе решение, как да се държим в отношенията с тези деца и подрастващи, демонстриращи суицидна тенденция.
         Много служители в училищата притежават способности за чувствено и уважително обръщение към учениците, изпитващи страдание и суицидни преживявания, но има и такива, които следва да формират такива умения.  При контактите със суицидни учащи трябва да се съблюдава баланс между дистанция и близост, между емпатия и уважение. 
          Установяването в учащите се на признаци за суицидна криза и оказването на помощ за нейното преодоляване, може да въведе самите учители и други училищни работници във вътрешен конфликт, тъй като те не притежават нужните навици, не разполагат с достатъчно време или дори се опасяват от сблъсък със собствени психологически проблеми.
          7.1. Обща превенция (до възникване на суицидни действия)
        
Най-важния аспект на суицидалната превенция е установяването на детето и подрастващия, преживял стрес и/или предразположен към повишен суициден риск. За постигането на тази цел особено внимание трябва да се отдели на цялостната ситуация, в която се намират училищните служители и учениците и да се извърши корекция с помоща на описаните по-долу методи.
Много специалисти поддържат схващането, че пряко предоставяне на подрастрващите на сведения за проблемите на самоубийствата в тяхната възраст се явява нецелесъобразно. Според тях, вместо обсъждане на тази тема е по-добре да се промени подхода и да се насочат усилията към укрепване на психическото здраве като цяло.
         Преди всичко е важно да се осигури психологическото благополучие на училищния персонал. Обстановката в работата им  може да бъде психологически неблагоприятна, да носи в себе си заряд агресия, дори насилие.  По тази причина те се нуждаят от информационни материали, помагащи им да се ориентират в ситуацията и да приложат адекватни способи за реагиране на психическото напрежение или на възможна психическа дисфункция у себе си, при колегата или даден ученик.  Освен това, на тях им е необходима поддръжка, а при необходимост и лечение, което трябва да им бъде предоставено.  В случай, че на педагогът се наложи да обгрижва (съпровожда)  ученик във връзка с риск от суицид, н а него задължително следва да бъде предоставена постоянна психологическа, а при възможност и психотерапевтична подкрепа. .
          Положителната самооценка и чувство за собствено достойнство помагат на децата и подрастващите да избегнат емоционалните проблеми в училище, водещи ги до отчаяние или дават възможност успешно да преодолеят трудностите и травмиращите ситуации в живота.  Педагозите са длъжни да съдействат за изработване на положителна самооценка и самоуважение, да способстват за развитие и укрепване на чувството за идентичност у учениците.
Ефективна стратегия за превенция в тази насока е задължителното обучение в социални и други жизнени навици.  Курсът следва да включва формиране на навици за оказване на поддръжка на съучениците и приятелите, а също така и за развитие на умения в случай на необходимост да се обърнат за помощ към възрастните.  Освен това, системата за образование трябва да способства за развитието и укрепването на чувството за идентичност и всеки един учащ се.
          Децата и подрастващите трябва да бъдат учени на сериозно отношение към своите чувства и да бъдат поощрявани към искрен обмен на преживяванията си с родителите и с другите възрастни – учители, училищния лекар или медицинска сестра, приятели, спортния треньор и пр.
          В образователната система следва да бъдат използвани специални мерки за предотвратяване на заплахи и физическото насилие, на взаимната нетърпимост в училището или на неговата територия, да бъде създадена безопасна обстановка за всеки.  Ако в училищния клас или в друга организирана група има деца, които очевидно са отхвърлени, вечни аутсайдери, изолирани, то педагогът трябва да вземе мерки за тяхната интеграция в групата.
Задължително е изискването за разпространение сред учениците на всички възможни канали за оказване на психологическа помощ – телефони на доверието, на службата за неотложна психиатрична помощ, на училищния психолог, на социалните центрове и пр.
           7.2. Интервенция – мерки, които следва да се приложат при суициден риск
         
При повечето случаи, при децата и подрастващите, преживели стрес и/или предразположени към риск от суицидно поведение, съществува още проблем с общуването, т.е. налице е неспособност или невъзможност за обсъждане с когото и да е възникналия проблем.  Ето защо с тези момичета и момчета на първо място трябва да се установи диалог.
        Първата стъпка при превенцията на самоубийството винаги се явява доверителното общуване.  Диалогът с лицето по време на суицидната криза е изключително важен.  Отсъствието на доверително общуване и обусловените от това нарушение на взаимодействия, водят до следните най-често срещани последици:
         • Възниква ситуация, при която мълчанието и нарастващото напрежение в отношенията не позволява да се направи нищо, което да е от полза за подрастващия.  Нерядко причина за отсъствието на диалог се явява погрешното схващане на възрастния, че обсъждането с детето на неговите суицидни мисли и коментари, може да провокира извършването на суициден акт.
            • Амбивалентни реакции на възрастните.  Много често сблъсъка на възрастните със суицидните коментари на детето, водят до изостряне на собствените им психологически конфликти.
            Психичното напрежение, възникващо в процеса на общуване със страдащото или суицидно дете, може да достигне висока интензивност и да бъде съпроводено с широк спектър емоционални реакции. В някои случаи при възрастните, намиращи се в контакт с такива деца се актуализират собствените им емоционални проблеми. Понякога подобни проблеми се оказват много сериозни за училищните служители. Възниква амбивалентност (нееднозначност) на чувствата – от една страна педагогът се стреми да помогне на страдащото дете, а от друга изпитва нежелание и неспособност да предприеме и приложи необходимите мерки, дори може да се стигне до отказ да обсъжда проблема.  С други думи, при нерешени лични травми в ранна възраст, сега педагогът може да се сблъска с тях, като използва защитни механизми, част от които са несъзнавани.
            • Възниква пряка или опосредствена агресия. Понякога дискомфорта, който изпитва възрастния се проявява в осъзната или несъзнавана агресия спрямо детето. В резултат възрастният реагира с вербална или невербална агресия в отношенията си със страдащото дете.
            • Важно е да се знае, че е изключително важно учителят да умее да води доверителната беседа с подрастващия по време на кризата. Диалогът трябва да съответства на ситуацията.  Той предполага признание преди всичко на самоценността на детето, на неговите потребности и изключва т. нар. дидактически подход (от позиция на по-старшия; по-възрастния).
           Децата и подрастващите, преживели стрес или подложени на риск за самоубийство, често могат да бъдат извънредно чувствителни към стила на общуване с другите хора. Младежите в ситуация на суицидна криза са особено чувствителни не само към този, който им говори, но и към това как им говори.
           Тази чувствителност може да бъде обусловена от факта, че в периода на възпитание е възможно да не бъдат изградени доверителни отношения между членовете на семейството или с връстниците. Тогава подрастващият не се радва на интереса на другите. Повишената чувствителност на суицидния подрастващ се проявява  както във вербалното, така и в невербалното общуване. При това, много повече информация носи невербалното общуване – „езика на жестовете”. Възрастните не бива да се обезкуражават от нежеланието на детето и подрастващият да разговаря с тях. Те трябва да помнят, че нагласата да се избягва контакта с тях много често се явява признак на недоверие.
         Възрастните могат да се сблъскат със стремежа на детето да ги отхвърли.  Всъщност, детето едновременно и ги отхвърля, и ги желае.  Суицидните деца и подрастващи показват изразена амбивалентност по отношение на това, дали да приемат предлаганата им помощ или да я отхвърлят, да продължат да живеят или да умрат.  Тази амбивалентност ясно се откроява в тяхното поведение. Те с лекота преминават от общуване, търсещо помощ към отхвърляне на тази помощ. По тази причина възрастните могат да допуснат грешки при интерпретацията на поведението на детето. Ето защо за постигане на необходимата резултатност от диалога, възрастният следва да проявява мекота и настойчивост, търпение и максимално  проявление на съчувствие и любов.
          Обучението на специални навици за общуване със суицидни подрастващи трябва да се осъществява в процеса на специализирани курсове с добиване на практически умения за подходящо общуване между учители и ученици и за осъзнаване и разбиране на суицидния риск.
          Ключова мярка за превенция на самоубийствата се явява процедурата по повишаване квалификацията на всички училищни служители, в компетенциите на които се включват провеждането на беседи с колегите и учащите се по въпросите на живота и смъртта, по темите за стреса, признаци за депресия и суицидно поведение, както и за повишаване нивото на знания за достъп до видовете психологическа поддръжка.  Това са най-вече психолозите и социалните педагози.
         Важни инструменти в профилактичната работа се явяват специалните ръководства по превенция на самоубийствата, в които ясно са формулирани целите и ограниченията, които трябва да се спазват.  Бързата, решителна, а при необходимост – властна, авторитетна интервенция към суицидния подрастващ може наистина да спаси неговия живот.
            Ефективността на медицинската служба за деца и подрастващи в плана на суицидната превенция е свързана с нейната достъпност. В никакъв случай медицинския персонал не бива да поставя върху името на деца и подрастващи със суицидни тенденции клеймо (стигма). Ако ученикът се намира в състояние на суицидна криза, персоналът трябва активно да го насочи и лично да го съпроводи до определеното медицинско учреждение, където да бъде повет от екип лекари, медицински сестри, психолози, социални работници и юристи (задачата на последните е свързана със защита правата на детето).  Подобно активно насочване на детето към медицинско учреждение не би му позволило да отклони общуването, което може да се случи, ако детето просто бъде изпратено само в медицинското заведение или самото искане за предоставяне компетентна помощ бъде изпратено по пощата.
            Различните форми на надзор, надеждно опазване на опасни медикаменти, на огнестрелно оръжие, химически вещества, взривни вещества и пр. в учебните заведения и в родителските домове, както и на други места, в които пребивават суицидните лица, се явяват важни мерки за спасяването на техния живот.  До колкото тези мерки  се явяват достатъчни и дълговременни за превенция на самоубийството, едновременно на детето трябва да се оказва непрекъсната психологическа поддръжка.
            7.3. Случай на извършен опит или реализирано самоубийство
Независимо от факта, че самоубийството е един акт на отчаяният и самотният индивид, той по принцип оказва много силно въздействие върху обкръжението.  По тази причина в училищата е необходимо да бъдат разработени специални инструкции, относно информирането на служителите (особено учителите), а също така учениците и техните родители, за извършен в училището опит за суицид или самоубийство.
Тези мерки са насочени към предотвратяване клъстеризацията на самоубийството, т.е. прояви на „ефекта заразяване”.  Този ефект се проявява в резултат на психологичната тенденция при суицидните деца и подрастващи, да подражават на деструктивните действия на хора, извършили самоубийство или суициден опит.  В случая е от значение да се установят всички ученици със суицидни тенденции, както в същия, така и в другите класове.  Суицидният клъстер може да обхване не само познаващите се, но и напълно непознати ученици, които никога не са се срещали със извършилият опит.
           Съучениците, работниците в училището и родителите следва тактично, но обективно да бъдат информирани за самоубийството или за опита, извършен от ученика, като започнат работа по преживяванията на останалите.
           Съществува една специална форма, създадена именно за работа с лица, станали случайни свидетели на трагични (силно стресиращи) събития – дебрифинг.  Ако в града или района има специалисти, владеещи  технологията за провеждане на дебрифинг, то задължително трябва да бъде потърсено съдействието им. Помоща следва да бъде насочена не само към учениците, но и към целия училищен персонал.
След извършване на опит за самоубийство, повечето от жертвите се нуждаят от медицинска помощ.  При някои от „неуспелите самоубийци” могат да се появят сериозни последици в резултат на деструктивното им поведение. По тази причина първата стъпка е да се възстанови физическото здраве, а след това лицето да бъде поето от психотерапевт.
           По данни от проведени изследвания, хората със суицидни наклонности избягват продължителната психотерапия.  Най-важната цел при намесата на психотерапевта е насочена към оказване на поддръжка за довеждане на лицето в несуицидно състояние на съзнанието и показване на по-ефективни методи (поведенчески стратегии) за преодоляване на стреса.  Изследванията показват, че около 30% от тези, които са направили неуспешен опит за суицид и не са били подложени на психотерапия, са се опитвали да извършат по-късно нов опит. Почти на половината е броя (16%) на тези, които са били подложени на психотерапевтично лечение  (Комер Дж. Р., 2001).

           8. Заключителни препоръки
        
Самоубийството не е явление от типа „гръм от ясно небе”. Учащите се със суицидни тенденции много ясно предупреждават своето обкръжение за намеренията си и оставят достатъчно възможности за предприемане на адекватни мерки.
         Превенцията на самоубийствата в училище се явява за учителите и за останалите училищни работници, задача със стратегическа важност, за разрешаването на която е необходимо:
          • Своевременно установяване на учащите се, които са с личностни нарушения и осигуряване на тяхната психологическа поддръжка.
         • Създаване с децата и подрастващите на по-близки отношения по пътя на доверителните беседи с искрен стремеж да бъдат разбрани и да им се окаже помощ.
          • Облекчаване на душевните им страдания.
        • Проява на наблюдателност и умения за своевременно разпознаване на признаците за суицидни намерения, словесни послания или изменения в поведението им.
          • Оказване на помощ в учебната дейност на учениците с по-нисък успех.
        • Контрол върху посещаемостта на занятията и на друга обща дейност на учениците.
        • Дестигматизация на психични нарушения и разстройства (борба за преодоляване срама от тях),  предотвратяване употребата на алкохол и наркотици; своевременно насочване на учащите се към лечебни заведения.
          • Провеждане на мероприятия за ограничаване достъпа до възможни средства за самоубийство – токсични вещества и опасни медикаменти, пестициди, огнестрелно оръжие и пр.
         • Оказване помощ на училищния персонал за преодоляване на стреса на работното място. Диагностика и недопускане негативни последици на бърнаут (професионално изгаряне).


08.10.2011г.
 

Категория: Други
Прочетен: 2554 Коментари: 0 Гласове: 2
Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 5


          5. Фактори и ситуации повишаващи риска от суицид
          Установено е, че при определени обстоятелства суицидното поведение в едни семейства се формира по-често, отколкото в други. Специалистите обясняват това като резултат първо, на генетична предразположеност (обремененост) и второ, под влияние на фактори от средата.
         Изследванията показват, че описаните по-долу фактори и ситуации често са свързани със суицидни опити и самоубийства сред децата и подрастващите, като разбира се не бива да се забравя, че всеки конкретен случай не е задължително да бъдат открити всички описани фактори.
         Следва също да се имат предвид демографските особености, т.е. не всички описани фактори се срещат в различни култури, общности, социални групи. 
          а/ Културни и социално-демографски фактори
          Наличието на нисък социално-икономически статус, ниско образователно ниво и безработицата в семейството (финансови проблеми) се явяват важни рискови фактори.
          Влиянието на тези фактори се усилва в съчетание с психологичните последици от пренесени и преживени от миналото страдания, свързани например със загуба на близки, на имущество;  промяна на местоживеене;  травми, получени при военни конфликти; наличието на социална изолация и недостатъчна интеграция във външния свят; липса на социална активност (включеност в мотивирани към цели и интереси групи от връстници); наличие на конфликти, обусловени от различия в житейските ценности на различните социални групи.
         Към рисковата група попадат и всички имигранти, поради преживяваните от тях емоционални и езикови трудности, явяващи се силен фрустрационен фактор по пътя на социалната им интеграция
         Индивидуалното развитие на всеки млад човек се преплита с колективните трудови традиции.  Децата и подрастващите, лишени от културни корени, имат изразени затруднения с идентичността си и изпитват дефицити по отношение формирането на конструктивни житейски  схеми за разрешаване на конфликти.  В някои стресови ситуации те лесно могат да прибягнат към автодеструктивно поведение, в т.ч. и към суицидни опити и самоубийства.
          Отстъплението от полово ролевите стереотипи в поведението, а също така и в идентичността, свързани със сексуалната ориентация, също се явяват рискови фактори. 
          Децата и подрастващите, които се оказват в ситуация на открито отхвърляне от своята културна група, семейството, връстниците, съучениците  или групата към която принадлежат, изпитват недостатъци от поддръжка и от сигурност. В  качеството си на отхвърлени от социума те не са в състояние да удовлетворяват своите екзистенциални социални потребности от социално сравнение и развитие; от правото си да оценяват и да бъдат оценявани; от съчувствие, подкрепа, приятелство; от удовлетворението да бъдат желани и значими за друг; от конструктивна конкуренция и развитие и пр. Всички тези дефицити влошават нормалното развитие на личността, затрудняват нейната социална адаптация, а впоследствие рефлектират в по-късна възрастност под формата на: затруднения при търсене и намиране на интимен партньор; поддържане на дълготрайни приятелски отношения; адаптиране в трудови колективи; възпитанието и обгрижването на собствените си деца; взаимоотношенията с партньора в семейството и т.н. 
          б/ Особености в семейството и психотравмиращи събития в детството
           Деструктивните тенденции в семейството и травматични стресови събития, преживени в ранното детство, оказват влияние върху целия последващ жизнен път, особено ако човек не е успял да се справи с травмата (фиксиран и преживяващ травмата). 
          Изследвания върху суицидни случаи извеждат следните признаци за дисфункция и нестабилност на семейството в резултат на негативни жизнени събития, влияещи върху суицидалността на децата и подрастващите (следва да се има предвид, че невсички признаци водят  до суицидалност)
• Психични отклонения при родителите, особено афективни разстройства (депресия) или други психични заболявания.
• Злоупотреба с алкохол, наркомания или други видове асоциално поведение при членовете на семейството.
• Самоубийства и суицидни опити в семейството.
• Насилие в семейството (включително физическо и сексуално насилие над деца).
• Недостатъчно внимание и грижа за децата в семейството, конфликтни отношения между членовете на семейството, неспособност за продуктивно обсъждане на семейните проблеми.
• Чести кавги между родителите, постоянно емоционално напрежение и високо ниво на агресия в семейството.
• Развод при родителите, напускане на единия от родителите или негова смърт.
• Чести промени в местоживеенето.
• Извънредно високо или ниско ниво на очаквания от страна на родителите по отношение на децата.
• Излишна авторитарност на родителите.
• Отсъствие у родителите на време и като следствие, недостатъчно внимание към състоянието на децата; неспособност за обгрижване на децата при прояви на стрес и фрустрация; нарушения в емоционалното състояние на детето и признаци за негативно влияние на обкръжаващата среда.
• Отсъствие на гъвкавост (наличие на ригидност) при членовете на семейството.
• Дефицити във възпитанието на родителите.
Опитът показва, че склонните към суицид подрастващи и юноши се възпитават в семейства, в които са налице съчетание от проблеми, с които риска от суицид се сумира.  Много често подрастващите от тези семейства робуват на т. нар. „семейна лоялност”, която се изразява в забрана за изнасяне на конфликтите в семейството навън. Обикновено самите родители заплащат данък „обществено мнение” и изискват това от децата си.  Наличието на подобни митове в семейството („Нашето семейство е задружно”; „В нашето семейство няма конфликти”; „В нашето семейство се уважаваме и всички сме щастливи” и пр.) по-късно се явява пречка да бъде потърсена специализирана помощ и детето остава само с проблема си. 
           в/ Когнитивен стил и черти на личността
          
По-долу в текста са изложени личностни черти, които нерядко в съчетание с психични разстройства, биват свързани с риск от суицидни опити и самоубийства, но тъй като те често в норма се наблюдават в подрастващата възраст, наличието им не е достатъчно основание за прогнозиране на 100% склонност към самоубийство:
• Нестабилно настроение.
• Агресивно поведение и негативизъм.
• Антисоциално поведение.
• Склонност към демонстративно поведение.
• Висока степен на импулсивност.
• Раздразнителност.
• Ригидност на мисленето и стилът за преодоляване на трудности.
• Недостатъчна способност за преодоляване на проблеми и трудности (в училище, в приятелската група и пр.)
• Неспособност за реална оценка на действителността.
• Тенденция „живот в света на илюзии и фантазии”.
• Идеи за преоценка на собствената личност и често променящи се безполезни преживявания.
• Лесно възникване на чувство за разочарование.
• Тревожност и подтиснатост, особено при неосъществени амбиции и неуспехи.
• Самодоволство и излишна самоувереност.
• Чувство за непълноценност и неувереност, които се скриват зад демонстрация на надменност, доминантност, отхвърляне и провокиращо поведение в отношенията с връстниците или възрастните, в т.ч. и родителите.
• Проблеми с половата идентичност и сексуална ориентация.
• Сложни, нееднозначни отношения с родителите, другите възрастни и връстниците.
          Съотношението между множеството разнообразни когнитивни фактори от една страна и риска от суицидно поведение при подрастващите от друга, представляват несъмнен интерес, но трябва да се отчита, че обобщените научни данни за отделните личностни черти са ограничени и често противоречиви. 
           г/ Психични разстройства
        Честотата на суицидното поведение е много по-висока при децата и подрастващите, страдащи от следните психични разстройства: депресия, повишена тревожност, злоупотреба с алкохол и наркотици, нарушено хранително поведение, психотично разстройство, предшестващо суицидния опит.
         Необходимо е да се отбележи, че обикновено в педагогическите среди съществува тенденция описаните разстройства, да се разглеждат като отклонения от поведението, предшестващи афективно протичане на учебния процес, което предопределя избора на педагогически форми за влияние спрямо подрастващите.  Родителите на тези деца също достатъчно често разглеждат психичните разстройства като нарушения в поведението и се опитват да противостоят посредством възпитателни мерки без помоща на специалист. 
             Депресия
         
Съчетанието между симптомите на депресия и проявите на асоциално поведение се описват като най-честия предвестник на самоубийствата при подрастващите. Множество изследвания показват, че приблизително при всяко трето-четвърто лице, което прибягва към самоубийство са бил наблюдаван най-малко един от симптомите на депресия, а при много от случаите симптомите са повече и много ясно изразени.
           Учениците страдащи от депресия нерядко се обръщат към лекар, оплаквайки се от соматични проблеми. Например, те често споделят за главоболие, стомашни болки, внезапни силни болки в краката (ставите) или гърдите.  Момичетата обикновено в състояние на депресия се затварят в себе си, стават мълчаливи, тъжни и пасивни. За разлика от тях, момчетата често проявяват склонност към разрушително и агресивно поведение.  Учителите и родителите следва да им отделят много повече внимание, тъй като на тази възраст не всички деца се обръщат за помощ към специалист и трудно се доверяват при беседа.  Агресивността лесно може да изтласка детето в състояние на изолация и самота, които сами по себе си се явяват рискови фактори за суицидно поведение. 
          При работа с тази категория подрастващи, следва внимателно да се отделят наличните симптоми на депресия от същинската депресия, като психично разстройство, т.е. факта, че е диагностициран отделен симптом на депресията все още не означава, че лицето страда от депресивно разстройство. Освен това, склонността към опити за суицид далеч не се съпровожда винаги с депресивни симптоми. Подрастващите могат да извършат самоубийство, без да са в състояние на депресия, а лицата, страдащи от депресия, могат да не предприемат суициден опит. 
          • Тревожни разстройства
Изследванията показват достоверна и много ясна корелация между тревожните разстройства и суицидните опити при мъжете, а при жените тази връзка е по-слабо изразена.  Тревожността като личностна черта (друг вид тревожност е ситуативната) е относително независима от депресията и тя повишава значително риска от суицидно поведение. Поради тази причина при подрастващите риска от суицид следва да се оценява тясно обвързан с тревожността им. Освен това, при младите хора с тревожни мисли често се наблюдават психосоматични симптоми.
           • Злоупотреба с алкохол и наркотици
Много от децата и подрастващите, склонни към самоубийство злоупотребяват с алкохол и наркотични вещества.  Установено е, че в тази възрастова група един от всеки четири пациента преди да извърши опит за самоубийство е употребявал алкохол или наркотик. 
           • Нарушение в поведението на хранене
Поради неудовлетвореност от външния си вид (телосложението си), много деца и подрастващи се стремят да намалят от теглото си и са силно фиксирани върху това с какво да се хранят, от какво да се въздържат.  По статистически данни от 1 до 2% от подрастващите момичетата страдат от анорексия или булимия (патологично понижение или повишение на апетита).  Анорексията при момичетата много често се съчетава с депресия. Суицидният риск при този контингент е около 20 пъти по-висок в сравнение общата популация юноши.
          Има изследвания, които сочат, че момчетата също могат да страдат от анорексия и булимия. 
           • Психотични разстройства
Разпространеността при децата и подрастващите на тежки психични разстройства подобни на шизофрения или маниакално-депресивна психоза по принцип не е висока, но следва да се отчита, че при тези патологии суицидният риск принципно е много висок.  Повечето подрастващи, страдащи от психози са подложени не само на един, а под влиянието на няколко фактора на суициден риск, например, те злоупотребяват с алкохол, наркотици или тютюневи изделия. 
          • Предишни суицидни опити (рецидив)
Наличието в анамнезата на един или няколко предишни суицидни опити се явява сериозен рисков фактор за суицидно поведение, независимо от присъствието на упоменатите по-горе психични нарушения.  
          д/ Негативните жизнени събития, като тригери за суицидно поведение
Децата и подрастващите, страдащи от суицидни тенденции, като правило са преживели трагични събития в ранно детство.  При тях обикновено се наблюдава повишена чувствителност към стресови въздействия, която им пречи адекватно да се справят с текущите жизнени трудности.  Психотравмиращите събития отключват в тях чувство за безпомощност, безнадеждност и отчаяние, които могат да актуализират суицидно мислене и да доведат до извършването на суициден опит или самоубийство.
          В числото на ситуациите на риск и събитията, които могат да провокират извършване на суициден опит или самоубийство се включват:
• Ситуации, преживени като обидни, оскърбителни, несправедливи (дори, ако при обективна оценка те не се явяват такива).  Уязвимите деца и подрастващи нерядко възприемат най-обикновени тривиални ситуации,  като дълбоко нараняващи ги и реагират на тях с тревожно и хаотично поведение. Подрастващите със суицидни тенденции са склонни да разглеждат подобни ситуации като заплаха на собствения „Аз” и силно страдат от чувство на унижено достойнство.
• Неприятности в семейството.
• Раздяла с другари, любимо момиче (момче), съученици, приятели.
• Разрив във взаимоотношенията с любим човек.
• Междуличностни конфликти и загуби.
• Проблеми с дисциплината, моралните и правни норми.
• Натиск, оказван от група връстници, преди всичко свързан с подражаване на саморазрушително поведение на другите.
• Сплашване, издевателства от страна на връстници, продължително пребиваване в ролята на „жертвен агнец” и аутсайдер.
• Разочарование от училищни неуспехи и сериозни трудности в учението.
• Високи изисквания в училище и ниски резултати при изпити.
• Безработица, проблеми с трудоустрояването, тежко икономическо състояние
• Нежелана бременност, аборт и последиците от него.
• Заразяване с болест, предадена по полов път.
• Сериозна физическа болест.
• Извънредни външни ситуации и катастрофи, природни катаклизми.
 
Следва продължение - част 6
Категория: Други
Прочетен: 1749 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 17.11.2011 06:58

Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 4

 

          Някои особености, характерни за децата и подрастващите
      
  а/ Суицидните подрастващи приемат, че техните проблеми са сериозни, неразрешими и фатални.
        Различните хора разглеждат (оценяват) една и съща ситуация по различен начин.  За едни определена ситуация се оказва рутинна, а за други извънредна, определена като „края на света”. Различни са и оценките на младия все още незрял човек и тази на възрастния (например, неговия родител). Когато младият човек преживява дълбоко една неуспешна любов, страдайки за любимото момиче (момче), за родителя (възрастния) е лесно да заяви: „Какво толкова? Има толкова много други момичета (момчета)! Именно една такава неглижираща, повърхностна позиция на възрастния по отношение на толкова значим за младия човек проблем е погрешна и се тълкува от подрастващия като: „Те не ме разбират”, след което следва генерализация: „Никой не ме разбира!”. Последиците само от една такава родителска позиция могат да бъдат катастрофални, тъй като в много случаи младият човек от една страна е фрустриран, от друга, не знае как да постъпи (липсва му опит, необходима му е подкрепа), а от трета, могат да се добавят и други допълнително обременяващи обстоятелства.
         б/  Суицидът е последица не само от едно обстоятелство (причина, факт), а от множество.
         Обикновено суицидът е „последната капка, която прелива чашата на търпението на младия човек”.   С други думи, при работа със лица, имащи суицидни тенденции сравнително лесно може да се установи отключващият (провокиращият) фактор. Тази причина не се крие нито от суицидантът, нито от родителя, когато се касае за настъпила криза и за нуждата да се спасява подрастващия. Много по-трудно е да се проникне в дълбочина и да се разкрият всички онези, намиращи се назад в миналото „капки”, които са се натрупвали в живота на детето и подрастващия.
          Вземането на решение за самоубийство не е толкова лесно. То обикновено се предхожда от дълъг, мъчителен и изтощителен за младия  човек период. По време на тази борба на мотиви, младежът полага усилия и търси начини да се справи, отправя апели за подкрепа и помощ. Тези промени в поведението му следва да бъдат долавяни своевременно както от родителите, така и от училищния персонал.
          в/  Материалното и финансово благополучие не е гаранция за защита от самоубийство. Самоубийство може да извърши всеки млад човек.
          Предотвратяването на суицида би било сравнително лесно, ако има създаден еднотипен портрет на „суицидния подрастващ”, но за съжаление такъв не може да бъде даден.  Независимо от наличните статистически данни и резултати от изследвания, трудно може да бъде създадена с абсолютна увереност някаква типология.  Например, подрастващите, произхождащи в богати семейства за подложени на риск от суицид не по-малък от тези, изпитващи икономически затруднения.  Суицидни опити извършват не само ученици, които са изоставащи в учебния процес, но и млади хора, които нямат проблеми с  усвояването на учебния материал. 
          Суицидът се корени в преживяванията на младия човек, в неспособността му да се справи с определен проблем, в негативните оценки, които поставя на себе си и на другите. Суицидантът е лице, което само се поставя в порочен кръг, от който без чужда, компетентна помощ трудно може да излезе.
         г/  Колкото е по-добро настроението на суициданта, толкова е по-голяма опасността.
         Самоубийството при подрастващите, които вече са излезли веднъж от състояние на криза, впоследствие за другите се оказва напълно неочаквано. Повечето млади хора правят опити за самоубийство само веднъж в живота си, но има един много рисков период след този опит. Той обхваща времето от 80 до 100 дни, след първия опит.
        Обикновено след първия опит за самоубийство, в живота на подрастващия настъпва сериозна промяна, която се свързва с изменения на обкръжението към него.   
        Всички (приятели, роднини, родители, учители и пр.) го даряват с повишено внимание и по този начин в млади я човек възниква усещането, че е обичан.  Работата е там, че около три месеца след опита, обкръжението се връща към старите си модели на общуване с подрастващия. Всички се заемат със своите грижи и проблеми, снемат наблюдението и вниманието си от проблемната личност, оттеглят се в ежедневието си.  Обикновено обкръжението бива подведено от доброто състояние на младежа и подценява факта, че връщането на лицето със суицидни тенденции към нормален начин на живот става след много по-продължителен период. На второ място, ако лицето (и семейството)  не получи специализирана помощ, остава опасността след период на „затишие” всички заедно да се завърнат в онзи порочен кръг, който е довел до опита за самоубийство. 
        Понякога, за да преживее и окончателно да отстрани от себе си суицидните намерения, на младия човек са необходими по-малко от три месеца.  През този период обаче той може да разбере, че ситуацията не се е променила към по-добро (особено когато на лицето не е дадена алтернатива и то продължава да е  фиксирано върху  онова, което е станало причина за първия опит) – любимата девойка не се е завърнала при него; бележките в училище не са станали по-високи;  не е успял отново да вземе изпита;  пристрастеността към алкохола или наркотика е станала още по-силна; конфликтите с родителите отново са станали непоносими  и пр.  По този начин мисълта за ново самоубийство (за ново бягство) отново се завръща. Младият човек отново започва да планира самоунищожението си при това, с още по-голяма енергичност и упоритост.
         д/  Най-близкия приятел (приятелски кръг) може да предотврати самоубийството.
За много от младежите в описваната възраст значимостта на приятелския кръг е много по-голяма дори от тази на родителите и семейството, особено в случай, че проблемите идват от семейството.  От грижливия и любещ приятел зависи много.  Той наистина може да спаси потенциалния суицидант жив.  В тази възраст младият човек с по-голяма охота би споделил свои съкровени мисли и чувства с приятел, с връстник, отколкото с възрастен или родител. В този смисъл, ролята и значимостта на съучениците, изразяващи се във взаимопомощ, съчувствие, разбиране, доверие и пр. е от решаващо значение.

        4. Фактори-защити от проява на суицидно поведение
      
Изследванията извеждат следните основни фактори осигурява защита от проява на суицидно поведение.
      (а) Характеристики на семейството:
= Емпатични, сърдечни отношения между членовете на семейството;
= Пълна подкрепа от членовете на семейството;
      (б) Когнитивен стил и личностни защитни фактори:
= Увереност в себе си, в своите сили, убеденост в способностите си за постижения и постигане на цели;
= Развити социални навици и удовлетворяващи социални контакти – умения за общуване с връстници и възрастни (афилиационни способности); умения да се обърне към другите и да потърси помощ при възникване на затруднения, например в учебната дейност; умения да потърси съвет от възрастните при необходимост от вземане на решения;
= Откритост към мненията и опита на другите (гъвкавост на мисленето);
= Откритост към всичко ново и способност към усвояване на нови знания;
= Културни и социално-демографски фактори – социална интеграция (участие в обществения живот, напр. в спортни мероприятия, членство в значими групи по интереси, клубове и пр.); добри, конструктивни и удовлетворяващи взаимоотношения с съучениците, с учителите и другите възрастни; готовност за приемане поддръжка от близки хора; ниво на информираност за науката психология и ролята на психотерапията за разрешаване на човешките проблеми, както и нагласа за контакти със специалисти в тази област;
 

Следва продължение - част 5

 

Категория: Други
Прочетен: 1423 Коментари: 0 Гласове: 1

Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 3

          3. Недооценка на проблема, митове и факти за суицида
          Често случаите на суицидно поведение при подрастващите се подценяват като се класифицират като случайни и непреднамерени. При анализите на успешните суицидни опити на младежи загинали от насилствена смърт могат да съществуват трудно различими прояви на автоагресивни тенденции и наклонности към риск. Смъртта на тези младежи наистина често е обусловена от непреднамерени действия, но всъщност тя се явява резултат от преднамерени постъпки, извършени под въздействието на болка и страдание.
         Темата за смъртта занимава детето още в доучилищна възраст, но в етапа на подрастващите и юношите тя се преживява много по-дълбоко, драматично и нееднозначно. Един от екзистенциалните проблеми, с който се сблъскват подрастващите е проблема за необратимостта на времето и края на живота, а следователно и с темата за смисъла на смъртта. При едни преживяванията за края на живота активизират ирационални тенденции, в т.ч. и суицидни. При други разбирането за собствената смърт подбужда мисли за ценността на живота, явява се мотив за самореализация, за създаване на амбициозни жизнени планове.  Като правило възрастните неглижират значимостта на преживяванията на подрастващите и същевременно избягват темата за своето остаряване и собствената си неизбежна смърт.  В рамките на училищната среда и образователните програми също тази тема стои незасегната – избягва се.  Много често педагозите негласно поддържат суеверната идея: „Нека говорим само позитивно, за да не привличаме и предизвикваме фатални събития”.  За образователната система сякаш не съществуват такива трагични събития като например водените войни, отнемащи хиляди млади човешки животи. В резултат на това поведение децата и юношите остават сами с темата за смъртта, респ. със своите преживявания.
          „Профилактиката на юношеските самоубийства се изразява не в избягване на конфликтните ситуации – това е невъзможно, а в създаването на такъв психологически климат, при който подрастващите да не се преживяват като непризнати, непълноценни и в самота” – пише Игор Кон (Кон И.С, 1989).
       Ромек предупреждава за възможните погрешни становища относно самоубийствата при юношите: „...а/ в юношеска възраст самоубийства извършват само психично болни и ненормални лица и б/ именно в юношеската възраст , в резултат на кризата на развитие индивидът придобива почти психопатологичен характер и в резултат на това самоубийствата са най-чести. Всъщност подрастващите и юношите извършват успешни самоубийства много по-рядко от възрастните.  Същевременно в сравнение с детската възраст, при която съзнателни самоубийства почти отсъстват, то след 13-тата година процентът им рязко нараства....” (Ромек В.Г., 2004).
        Отношението към проблема суицид на заинтересованите от неговото разрешаване хора – специалисти или роднини на потенциални суициданти, в значителна степен се градят върху митове.
Митове и факти за суицида
• Мит – Ако човек говори за самоубийство, то той прави това само за да привлече внимание към себе си.
• Рационализация – Аз също не бих имал нищо против вниманието на другите.
• Факт – Когато личността говори често за самоубийство, тя преживява болка и страдание и се стреми да разкрие тези свои преживявания пред значимите за нея хора.

• Мит – Самоубийствата се извършват без предупреждение
• Рационализация – Ако се сблъскам с подобна ситуация, то тогава ще трябва да предприема нещо.
• Факт –  Приблизително 8 от всеки 10 суицида са съпроводено от предупреждение към обкръжаващите за вероятното намерение.

• Мит – Самоубийството е наследствено явление.
• Рационализация – Значи то е фатално и не съществуват начини да бъде предотвратено.
• Факт – Този феномен не се предава по генетичен път – човек използва автоагресивни модели на поведение само ако те съществуват в семейството или най-близкото му значимо външно обкръжение.

• Мит – Самоубийството не се предава по генетичен път.
• Факт – Вярно е, че феноменът не е генетично предаван, но е верен факта, че социалната атмосфера, в която расте и се развива младия човек често остава непроменена през поколенията. Ако например рискови фактори като употреба на наркотици, алкохолизъм, конфликти, и пр. остават валидни в същия формат както при родител, извършил самоубийство, така и при потомството му, то вероятността младият човек да посегне на живота си е повишена. 

• Мит – Тези, които се самоубиват са психично болни.
• Рационализация – Мисля, че на душевноболните никой не може да помогне.
• Факт – Много от извършващите самоубийства не страдат от никакви душевни болести.

• Мит – Разговорите за самоубийството могат да способстват и подтикнат лицето към неговото извършване. По същият начин някои родители разглеждат темите за употребата на наркотици, сексуалните отношения и др., като считат, че с това биха изострили интереса на децата си към тях.
• Рационализация: По-добре е да избягвам тази неприятна и опасна тема.
• Факт: Разговорите за самоубийството не влияе върху причините, а може да стане първата крачка за получаване на информация. Нещо повече, при разговорите подрастващите биха получили възможност да говорят за това, да разкрият отношението си към смъртта и ценността на живота, биха споделили за проблемите си, биха получили информация за последиците за другите значими за тях хора. Когато човек назове и екстраполира мислите и преживяванията си пред другите, той получава възможност да се ‘вгледа” в тях, да ги анализира и оцени – активизират се цялата мненмична дейност.

• Мит – Ако човек в миналото е извършил суициден опит, то в бъдещето той не би го повторил.
• Рационализация – Мисля, че опасността е преминала и не бива ненужно да се безпокоя.
• Факт – Множество са случаите на повторение на суицидните опити с цел достигане на желания резултат.

• Мит – Извършващият самоубийство желае да умре.
• Рационализация – Страхувам се от смъртта и нейния ход не може да бъде спрян – не бива да се помага на желаещият да умре.
• Факт – Множество са случаите при които опита за самоубийство се оказва, че има смисъла на зов за помощ, а не убеденост в желанието да се лишиш от живот.

• Мит – Злоупотребата с алкохол и наркотици  няма отношение към самоубийството
• Рационализация  – Пиейки, аз не желая смъртта, а точно обратното.
• Факт –  Зависимостта от алкохола и наркотиците се явява рисков фактор за суицидно поведение.

• Мит – Ако човек е ангажиран с работа, той никога не би имал мисли за самоубийство.
• Факт – Невярно твърдение тъй като повечето от причините за самоубийствата възникват в резултат на конфликти и неуспехи, свързани с трудовата или учебната дейност.

• Мит – Различни материали в средствата за масова информация, разкриващи естеството и причините за възникването на суицида, способстват за неговото предотвратяване.
• Факт – За съжаление публичната информираност не е достатъчна за да пресече процеса на вземане на решение и извършване на суицид. Помоща и спасяването на суициданта може да се извърши с помоща на най-близките и от специалисти.

• Мит – Колкото е по-висок коефициентът на интелигентност, толкова е по-голяма вероятността човек да пристъпи към самоубийство.
• Факт – По данни от изследване на шведски учени, колкото по-висок е интелекта на младите хора, толкова по-малка е вероятността от решение да се лишат от живота си в сравнение с тези, които имат по-ниски показатели IQ. Например мъжете с ниски показатели извършват три пъти повече суициди в сравнение тези в същата възрастова група с по-висок IQ. В процеса на изследването са били наблюдавани 3000 млади шведски военнослужещи в продължение на 25 години.

• Мит – Суицидът представлява основната причина за самоубийствата сред младите хора.
• Факт – Самоубиството се явява „убиец №2” сред младежите на възраст от 15 до 20 години. „Убиец №1” са нещастните случаи, в т.ч. предозировка на наркотици, пътно-транспортни произшествия, падане от високи места, наранявания. По мнение на специалистите много от тези нещастни случаи наистина са били суициди, маскирани като нещастни инциденти. Смъртните случаи от този тип се приемат обикновено за суицид сам, ако лицето е оставило някаква информация за това.

• Мит – Като правило, суицидът не се извършва без предупреждение.
• Факт – Повечето от подрастващите, които решават да се самоубият предварително съобщават за своите намерения – говорят за смъртта, разказват за безизходна ситуация, споделят преживяванията си и проблемите си, правят намеци. Малко обаче разкриват точните си планове как точно ще изпълнят намерението си.

• Мит – Този, който говори за самоубийство, не го извършва.
• Факт – Повечето от младежите, които говорят за суицид не се шегуват, особено, ако тези предупреждения са многократни за дълги периоди от време и са свързани с коренна промяна на поведението по посока подготовка за самоубийство (оттегляне от външния свят; прекъсване на връзките с най-близките; раздяла с приятели; изготвяне на т. нар. „завещание” на любими вещи;). Всеки един предупредителен сигнал за суицид следва да се разглежда сериозно.

• Мит – Суицидът не може да се предотврати. Ако веднъж младият човек е взел решение за самоубийство, той ще прави опити дотогава, докато успее.
• Факт – Изследвания показват, че младите хора правят в повечето случаи само един опит за самоубийство, като най-критичен е периода в следващите от 24 до 72 часа, след опита. Данните сочат, че след оказана компетентна помощ, след този период броят на повторните опити рязко намалява.

• Мит –  Суицидантите са психически болни хора.
• Факт –  Като правило, подрастващите, които извършват опити за самоубийство не са психически болни. По скоро те се намират в състояние на криза, остър емоционален конфликт и в това състояние мислят за самоубийство. Много малко са случаите, при които сред младите хора се срещат лица със сериозни физически или химични нарушения на мозъчната дейност, във връзка с които те за дълги периоди от време имат усещане за неадекватност.
 

Следва продължение - част 4

 

Категория: Други
Прочетен: 1983 Коментари: 0 Гласове: 1
Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 2


        2. Суицидното поведение, като форма на кризисно реагиране
       Медицината, психотерапията и психологията разглеждат суицида, като вариант на кризисно реагиране.  Оксфордският речник определя понятието „криза” като повратен момент в болезнено, опасно и неопределено състояние в рамките на колектива, в семейството, в икономиката. В превод от гръцки език понятието означава „решение”.  На иврит терминът е обозначен с думата „машбер”.  „Машбер означава откриване шийката на матката, т.е. събитие, предшестващо напускането на младенеца лоното на майката и излизането в големия свят и живота” (Крон, 1995).
       Редица автори разглеждат кризата като състояние на екстремално напрежение на силите за преодоляване на принципиално нови (непознати) препятствия.  Различават се:
= нормативни кризи, характерни за всеки човек;
= кризи на развитието;
= травматически кризи;
     „В процеса на преодоляване на кризата човек придобива нов опит и разширява диапазона на адаптивните си реакции” (Ромек, 2004).  Кризата, в т.ч. и травматичната, съдържа потенциал на ръст и развитие – към това разбиране се придържат повечето от изследователите на проблема.
     Преживяващият криза човек е фрустриран. Той не е в състояние да приложи обичайните способи за удовлетворяване на определени жизнени потребности: от безопасност, постижения, самостоятелност, общуване, взаимно разбиране и пр.  В такава ситуация той трябва да намери и приложи нови средства (стратегии) за справяне, които не винаги биват намирани вярно и бързо. Поради тази причина фрустрираният индивид се нуждае от външна помощ.  Възникналата стресова ситуация налага необходимостта от пренастройване или адаптация.  „Стресът е неспецифичен отговор на организма на всяка промяна на условията, изискващи приспособяване” (Ромек, 2004).  Преодоляването на стресовата ситуация зависи от това, дали човек ще намери необходимите за адаптация ресурси. В резултат на фрустрацията на жизненоважни потребности е възможно да възникне непоносима душевна болка. В своя стремеж да прекрати тази непоносимост, човек може да прибегне към суицид (Ромек,2004).  Резултати от изследвания сочат, че сред лицата, които в миналото са имали голям брой натрупани стресови събития, количеството опити за самоубийство са много повече, в сравнение с броя на опитите сред лицата (тези от контролната група), които за същия период от време са имали аналогични по съдържание събития (Ohberg, 1997; Isometsa, 1995). Идеята на изследването е да докаже, че по-големия брой стресови ситуации, с които човек не е успял адекватно да се справи, има акумулираща и стимулираща роля при възникване на суицидните идеи.
Не всяка смърт, настъпила по вина на личността е суицид.  В някои случаи е невъзможно да се установи дали настъпилата смърт е в резултат на суицид или на автомобилна катастрофа, падане от височина, предозиране с наркотици, удавяне и пр., дали е случайна или преднамерена.  Според Дж. Роналд, известен специалист в областта на патопсихологията:: „Самоубийството е акт на лишаване себе си от живот, при който човек действа преднамерено, целенасочено и съзнателно”; „Парасуицида е опит за самоубийство, който не завършва със смърт” (Комер Дж., 2001).
          По негови данни: „В днешно време самоубийство попада сред десетте основни причини за смъртта на хора в Западна Европа. Около 160000 души всяка година в света завършват живота си със самоубийство, като тази причина заема първите пет места в класацията при младежите на възраст 15-19 години. В някои страни дори самоубийството в тази възраст се класира в първата тройка”.
         При децата се наблюдава факта, че те твърде рядко извършват умишлени самоубийства, макар че има такива случаи. По данни на Дж. Комер, нивото на детските самоубийства постоянно расте и е в рамките на 0,5 на 100000. В края на миналия век в САЩ броят на детските суициди е нараснал с 800% в сравнение 1950г.  Увеличава се и количеството на случаите, при които децата пристъпват към извършване на т. нар. „деструктивни актове”: нанасяне на порезни рани; охлузвания; предозировка с лекарства; падания от височина и пр. Бележи устойчива тенденция и използването на огнестрелни оръжия. Интересен е факта, че първо - последната категория е водила живот само с единия родител и второ – много от тези деца са приемали големи количества лекарствени средства (Комер Дж.,2001).
         Изследванията показват, че опитите за самоубийства при по-малките деца обикновено се предшестват от: бягства от дома и стремеж да се укрият; бягство от общуване и самота; изострена чувствителност към критика и нервни неконтролируеми избухвания; нетърпимост към фрустрация; поява на мрачни фантазии, повишен интерес към смъртта (Cytryn & McKnew, 1996; McGuire, 1982).Изследванията свързват детския суицид със скорошна или предстояща загуба на значим човек, със стрес в семейството, безработица на родителите, жестоко отношение на родителите и клинично ниво на депресия (Cytryn & McKnew, 1996; Pfeffer et al., 1993).
        Една част от тези деца не разбират значението на самоубийствения акт. Например, дете на което са обяснили, че неговата умираща майка ще продължи да живее на небето, може да се стреми да се присъедини към нея. Редки са случаите, при които детето-самоубиец има ясно разбиране за смъртта и желание за умре (Carbon et al., 1994; Pfeffer, 1993, 1986).
         Рязко се повишава броя на суицидите в следващата възрастова група – тази на подрастващите. Този факт се свързва най-често с кризите на развитието. Подрастващите момчета много често извършват успешни самоубийства заради отношенията им с момичета. Опитите на момичетата с този мотив обаче е от два до три пъти повече и същевременно те са по-склонни в състояние на депресия да търсят помощ, разбиране и да споделят с обкръжението си. Именно това е причината при момичетата по-големия брой опити да нямат фатален изход. Юношите често са по-агресивни и импулсивни, а също така извършват опита под влияние на наркотици или алкохол. Тези допълнителни фактори увеличават вероятността от смъртен изход.
          По данни на Дж. Комер, броят на самоубиствата при младежите продължава да расте в световен мащаб. В сравнение средата (1955) и края на ХХ, нивото на самоубийствата при младите хора е нараснал почти двойно, както и броя на младите възрастни (22-27г.). Съществуват няколко варианта за обяснение на причините за този ръст: 
          = На първо място – като брой и пропорция тийнейджърите и младите възрастни като общ брой продължава да нараства, а това усилва конкуренцията за работа и за местата за образование и обучение, за академични и спортни постижения.  При много от младите мечтите биват разрушени, а амбициите неудовлетворени. Изтънелите връзки със семейството водят до формиране на чувство за отчужденост и отхвърляне. Все по-свободен става достъпа до наркотични вещества (Комер Дж. Р., 2001).
         По данни на същият автор, повече от половината от учащите се в средния образователен курс признават, че са имали мисли за самоубийство. Подрастващите в тази възраст се нуждаят жизнено от възможност да обсъдят тези трудни въпроси с възрастните.  Суицидните мисли при децата и подрастващите придобиват патологичен характер тогава, когато те не успеят да намерят друго решение в определена трудна житейска ситуация. В тези случаи рискът от суицидни опити се повишава.
          Очевидно е, че превенцията на самоубийствата сред децата и подрастващите се явява приоритетна задача. В повечето държави населението от тази възрастова група се явява заето с образователна дейност и училищата, и други образователни заведения се явяват онова пространство, в което следва да разработват и реализират програми, способстващи превенцията на суицида. Това се налага още от факта, че по данни на изследвания, стресът в училищата се явява най-разпространения проблем на тийнейджърите, извършили опит за самоубийство (Но, 1995; Brent, 1988).
          При едни ученици възникват проблеми с успеваемостта, а при други – тези с високи оценки се оформя желание да бъдат като останалите (Delisle, 1986; Leroux, 1986).
         Методическите препоръки са предназначени на първо място, за ръководителите на образователните учреждения, учители и други работници в системата на образованието: училищни психолози, социални педагози, възпитатели. Те също представляват интерес за работници в системата на здравеопазването и социалните служби, занимаващи се със суицидална превенция.
         Какво трябва да се знае?
(1) В тази сфера няма стандартни решения, точно измерване и надеждни прогностични методи. Всеки случай е уникален.
(2) Основните средства за справяне със суицида са диалог, доверие, любов, чувствителност, емпатия.
(3) Каква следва да бъде помоща, която би съдействала за преодоляване на суицидната тенденция и последиците от суицидния опит.
(4) Как да бъдат открити признаците за наличие на опасност?
(5) Какво следва да се направи при наличие на опасност
(6) Как да се постъпи, ако първите опити за помощ бъдат неуспешни?
Категория: Други
Прочетен: 1893 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.11.2011 18:41
Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 1


        1.Общи положения и насоки
       Изучаването на суицидалното поведение сред младежите показва, че в множеството случаи подрастващите се решават на самоубийство с цел, да им се обърне внимание от страна на родителите, учителите или други лица от социалното им обкръжение върху техните непреодолими проблеми (пречки, затруднения) и да изразят своя протест срещу бездушието, безразличието, цинизма или жестокостта на възрастните (другите).  Решението за подобна стъпка, като правило е скрито. Ранимите по характер подрастващи се преживяват като ненужни, губят смисъла за живот, оттеглят се от социума, отчуждават се и се фиксират върху идеята за самоубийство. 
       Почти всеки, който сериозно възприема идеята за самоубийство, по различен начин дава сигнали към обкръжението си за своите намерения.  Идеята за самоубийство по-рядко възниква внезапно, импулсивно, непредсказуемо или неизбежно.  Тя се явява по-скоро като „последната капка в чашата” на една влошаваща се социална адаптация. По статистически данни около 70-75% от лицата разкриват намеренията си. Понякога тези признаци могат да бъдат трудно доловими намеци и обкръжението да не е в състояние да ги долови.  Много интересни са сведенията, според които 3/4 от лицата, извършили самоубийство са посещавали лекари, психолози, педагози, работници от социалните служби, в продължение на седмици или месеци преди инцидента. Тази категория лица е имала мотивация да споделя за проблемите си – да говорят и да бъдат чути (разбрани). Много често обаче нито родителите, нито специалистите от различни институции са обръщали достатъчно внимание на суицидантите.  Предотвратяването на суицидните опити би било възможно при:
• Снемане на психологическото напрежение в психотравмиращата ситуация.
• Ограничаване психологическата зависимост от причините, провокирали суицидното поведение.
• Формиране на компенсаторни механизми за справяне.
• Разпознаване на суицида; профилактика.
        Думата „превенция” произхожда от латинската «praevenire» - „предотвратяване”, „предвиждане”. Информацията за социалните и психологически предвестници на суицида би помогнала за неговото предотвратяване. „Защо той (тя)  е устремил цялата своя сила и ум за разрушаване на тази сила и на този ум?”. Този въпрос си задават почти всички, които са познавали (работили) с жертви на самоубийство.
        Методи за изследване
      (1) Обикновено първата стъпка нa психолога е в посока изясняване на семейната анамнеза за наличие на опити или успешно извършени самоубийства в семейството поколения назад. Психологът провежда диагностично интервю с членовете на семейството.
       (2) На второ място следва да се диагностицират следните психични конструкти:
       Наличие на акцентуции на характера с неустойчив тип (хипертимен, емоционално-лабилен, шизоиден, епилептоиден и хистероиден. Тези типове акцентуации могат да свидетелстват за наличие на висок риск на социална дезадаптация и в резултат на дълбоки, непреодолими вътрешни конфликти – развитие на саморазрушаващо поведение. Рискът за социална дезадаптация и развитието на самозразрушаващо поведение зависи от нивото на дисфункционалност на личността:
= акцентуации на характера и крайни варианти на норми;
= непсихотични разстройства на личността;
= психотични разстройства на личността.
        Типовете саморазрушително поведение могат да бъдат:
= заплаха за живота;
= увреждане на физическото здраве;
= увреждане на духовното и нравствено развитие;
= увреждане на бъдещ социален статус.
       В тази фаза психологът е в правото (задължението) си да диагностицира посредством различни методики елементите на акцентуация - виж:
http://kunchev.blog.bg/hobi/2011/01/08/akcentuaciia-diagnostika-na-haraktera-harakterologichen-vypr.663835
http://kunchev.blog.bg/hobi/2010/07/05/vyprosnik-na-shmishek-za-lichnostnite-akcentuacii-variant-za.572468 
       (3) Трета стъпка в диагностичната работа може да бъде тест за фрустрационна толерантност на Розенцвайг.
       (4) На следващо място – методика за определяне насочеността на личността – виж: 
http://kunchev.blog.bg/hobi/2010/12/16/metodika-motivaciia-za-izbiagvane-na-neuspeh-na-t-elers.652040   
     (5) От значение е установяване нивото на тревожност – виж:
http://kunchev.blog.bg/hobi/2011/05/25/test-za-ocenka-na-trevojnostta-pri-deteto-r-tempyl-v-amen-m-.753065 - тест на Темпъл-Амен-Дюрки за деца).
       (6) Съществен елемент от работата се отнася до обучение на социални навици и развитие на умения за преодоляване на стреса.  Касае се за оказване на социална поддръжка посредством включване на семейството, приятелите, училището и пр., за разширяване на базата за социална поддръжка. 
      (7) Възможно е провеждането на психо-корекционни занятия за повишаване на самооценката (корекция), за развитие на адекватно отношение към собствената си личност и емпатия.
     (8) Провеждане на тренинг програми, като сред целите им могат да бъдат: приемане и овладяване на активни стратегии за справяне с проблема; усъвършенстване търсенето на адекватна социална поддръжка (даване на алтернативи);  корекция в пасивните стратегии като например „бягство”; увеличаване нивото на самоконтрол; промяна на кръга „значими други”; изработване на мотиви за ориентация към постижения и успех и т.н. 
     (9) От важно значение е да бъдат формирани нови нагласи (установки) по отношение на суицидното поведение. За тази цел психологът следва да влезе в ролята на експерт-теоретик, като посвети достатъчно дълго време за предоставяне информация по темата за психологическите особености и мотивите на човека, лишава себе си от живот.
       В психологическата литература (Н. Бердяев) са посочени следните симптоми, характеризиращи психиката на самоубиеца: „В повечето случаи човек се намира в състояние на психично разстройство, мисленето му е променено, нарушено е психичното му равновесие, изпитва затруднение при възприемане на реалността, йерархията на ценностите е деформирана и понякога само една единствена ценност стои фиксирана на фокуса на вниманието на самоубиеца – тя е единствена и абсолютна, съзнанието е стеснено, а паметта е така парализирана, че е в състояние продължително време да държи „будна” само една фикс-идея, тази за самоубийството”.  В такъв момент човек е изцяло потънал в себе си, в своите страдания.  При това, той има негативно отношение към собствения си Аз, ненавижда себе си и своя живот.  Има усещане за абсолютна обреченост, безизходност и отчаяние.  Изключително силен признак се явява маркера – превръщането на самоубийството в потребност от свръхценен характер и същевременно се отхвърлят всички останали потребности.  В това си състояние самоубиецът не разбира родителите си, отхвърля приятелите, ненавижда любимия си човек. Само една потребност и един мотив стават водещи.
      (10) Като се отчитат най-честите причини за суицидните опити при децата и подрастващите, специалистите в бранша са разработвали още в миналото редица технологии за преодоляване на трудни житейски ситуации.  Доказано е, че поддръжката от семейството, значимите други и любовта им, помагат повече от всичко за възпитаването на чувство за ценност по отношение на живота – най-мощното лекарство против опитите за самоубийство.  Много е важно младежите да бъдат включени в активни жизнени сфери, в които могат да почувстват своята значимост и потребност за другите.  Това могат наистина да са различни сфери – спорт, изкуство, танци, доброволчески мисии, трудова дейност в дома или безкористна хуманитарна дейност в поза на обществото. С подобни формати подрастващият бива увлечен в ситуации, при които разбира и преживява своята значимост за другите, особено когато е включен в екип и общува интензивно с цялото си същество. Разбира се в никакъв случай не бива пред детето да се поставят непреодолими критерии, строги, наказващи изисквания, било то в училище, в дома или обществото. 
       (11) От съществено значение е да бъде коригирана (повишена) самооценката на подрастващия с цел достигане до едно адекватно ниво в норма.  Психологът следва да разглежда ситуацията (проблема) през очите на пациента си – само по този начин той ще получи възможност за най-точните думи, тон и общуване. 
       (12) По отношение на родителите, които обикновено изпитват стрес от собствения си неуспех да се справят, психологът трябва да се въздържа за да не въвличат детето в собствените им емоции. Не бива да се допуска родителите да бъдат обхванати от отчаяние, а да се активизира съчувствието и емпатията в тях. Освен това, не бива да се допуска родителите да показват пред детето собствената си несъстоятелност и неспособност да се справят. От съществено значение е в семейството да има поне един от членовете, пред който младежът да е в състояние да „излее” душата си.
Към профилактичните мерки се отнасят: неравнодушно отношение (емпатия), своевременна психологическа поддръжка, активно съдействие (комплекс от дейности)  оказване подкрепа на детето във възникналата трудна за него ситуация, формулиране и извеждане на алтернативни решения, в т.ч. и промяна в начините за възприемане на действителността. 
       (13) Детето следва да бъде учено за това, как да се справи със трудностите и да му се предложи набор от нови избори за излизане от положението.  Когато подрастващият преживява вътрешна криза (напр. едно неуспешно влюбване), е полезно пациентът да бъде изведен от рамките на възникналата ситуация, която той разглежда стеснено (фиксирано мислене, тунелно мислене), да му бъдат предоставени повече примери, да погледне на проблема отстрани, да го сравни с много по-сложните проблеми на други хора и ситуации.  Друг успешен подход е да се насочи младежът към стратегия „излизане в метаниво”, в която да разгледа себе си в бъдещето. 
      (14) Една от основните профилактични мерки се явява информирането на родителите по дадения проблем. Именно на родителите се отрежда водеща роля в процедурата по предотвратяване на суицидните намерения на детето и подрастващия.
     (15) Учебното заведение, в което подрастващият прекарва повечето от дните на седмицата се явява изключително подходяща среда за провеждане на превантивните мерки, насочени към намаляване (ликвидиране) на суицидните случаи и опитите за такива сред непълнолетните.
        В тази връзка, в рамките на учебните заведения би могло да се планират и проведат следните мероприятия:
       а/ Класните ръководители и други педагози от основната и средна педагогическа система да преминат през курсове за повишаване квалификацията си за формиране на компетентност в областта на профилактиката на суицидното поведение.
      б/ В плановете за възпитателна работа да бъдат включени психолого-педагогическо обучение за формиране на адекватна самооценка и умения за формиране на критична оценка в моделирани ситуации, в които най-често могат да попаднат подрастващите.
        в/ Необходимо е да се предприемат мерки за формиране в класните колективи на нормален стил за общуване между педагози и учащи се; да се оптимизира учебната работа, като бъдат въвлечени учащите се в социално-значими видове дейност; да се формират в подрастващите нагласи за самореализация в социално-одобряеми (приемливи) сфери на жизнена дейност (култура, спорт, изкуство, наука и пр.); да се предостави простор и се стимулира училищното самоуправление на учащите се; да се работи за приемане на взаимоотношения между учениците, основаващи се на взаимно уважение, убеждение, спокоен и дружелюбен тон на общуване. 
       г/ Да се активизира работата с семействата, в т.ч. да се организира и провежда информационно-просветителна работа; повишаване нивото на осведоменост на родителите за признаците на възможен суицид, рисковите фактори и начините за действие при подобни ситуации; да се въвлекат и децата и родителите в съвместна дейност.
       д/ Активно да се въвеждат различни обучителни форми, в които децата да се учат да разрешават конфликтни ситуации.
е/ Да бъде разпространен публично (поставен на видни места) номера на телефона на доверието
 
Следва продължение - част 2
Категория: Други
Прочетен: 1993 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.11.2011 18:43

Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите
-част 4-

        11. Поведение на родителите и педагозите във взаимоотношенията с подрастващия.
       
Ако родителите имат опасения за състоянието на детето или ако в семейството вече е имало суициден опит, то тогава следва да се предприемат мерки, които включват две  основни стратегии – постоянна работа за подобряване на вътрешносемейните взаимоотношения, повишаване на самооценката, повишаване нивото на самоуважение на детето, а също така и мерки за корекция на вътрешносемейната комуникация (общуването).
        11.1.Повишаване на самооценката
    
Позитивната самооценка защитава подрастващият и младия човек от психологическия стрес и потиснатост, а също така помага за по-добро справяне със стресовите ситуации.  За да бъде повишена самооценката са препоръчителни следните подходи:
• В комуникацията с детето да се акцентира на неговите успехи и постижения, колкото и да са ограничени. Усещането за успешност, повишава увереността и укрепва вярата в бъдещето.
• Не бива да се оказва натиск върху подрастващия или да се поставят извънредно високи изисквания и претенции за все по-високи и по-високи резултати.
• Не бива да се оценява детето непрекъснато, да се съди прекалено строго, да се обвинява, да му се развива чувство за вина. Важно е да се укрепва самостоятелността и да се толерират онези сфери на дейност, в които детето се справя добре.
• Не бива да се правят сравнения! Сравняването на детето с други, по-успешни деца автоматично води до понижаване на самооценката и усилва чувството за безсилие и ненужност. Сравняването с други е пагубно дори тогава, когато родителите се опитват да дадат просто пример за подражание. Сравнения могат да се правят тогава, когато детето се е справило с определени трудности.
• Не е достатъчно родителите да казват, че обичат своето дете, нужно е те действително да го обичат. Съществува съществена разлика между това, когато детето чувства, че е обичано и това, да му казват непрекъснато колко много го обичат. Детето следва да се приеме такова, каквото е то.  Детето трябва да чувства, че е обичано не заради високите успехи или отлични оценки, а за това, че е дете на своите родители. 
       11.2. При съществуващ суициден риск или вече направен опит за суицид
     
Много често, когато подрастващият или младежът се намира в състояние на стрес или суициден риск, а също и когато е бил направен опит за самоубийство, възниква един  тежък проблем – проблем в общуването, т.е. неспособност или невъзможност, да бъде обсъден проблема. Поради тази причина диалогът с детето се оказва безценен. 
        Първата стъпка при предупредителни сигнали (признаци) за самоубийство е, да се установят доверителни отношения на общуване.  Ако тези отношения не бъдат установени или всички опити се окажат неуспешни, то нарастващото напрежение между детето и родителите не би позволило да бъдат извършени каквито и да са полезни за него действия. Страхът у възрастните да не провокират суицидно поведение ги кара обикновено да се оттеглят от активна комуникация с детето и по този начин самите те го лишават от това, от което има нужда – комуникацията, подкрепата. Не е важно детето да чува, че родителите му го подкрепят, не е толкова важно дори то да вижда, че те правят нещо за да го подкрепят. Важно е детето да се преживява като подкрепено и общувайки, да показва това свое преживяване.
        Множество са случаите на самоубийства само поради факта, че на тези лица не е била предложена и не е оказана неотложната първа помощ и поддръжка. Да се окаже първа помощ на конкретния човек в състояние на суицидна криза не са нужни дълбоки познания в областта на медицината или психологията.  Трябва само да се прояви внимание към това, което човекът казва, да се приеме сериозно, да му се окаже поддръжка и да се потърси по-късно специализирана помощ.
        И така, основната задача на родителя е да встъпи в доверителни отношения с детето, за да може то да разкаже истината за това, какво всъщност мисли и преживява. Много важно е детето да бъде прието и диалогът да се води между равни.  Ако родителят действа като експерт, като учител, като специалист и се опитва целенасочено, праволинейно и от позицията на по-старшия да разреши проблема, то със сигурност детето ще се отдръпне.
        Провеждането на доверителни разговори и поддържането на такива отношения с детето не е лесна процедура, защото много често суицидния опит изостря в самите родители (учители) техни вътрешни конфликти и разкриват техни съществуващи проблеми.  Много рядко случаите на неразрешени емоционални проблеми на възрастните излизат на повърхността. Те обикновено са били изтласкани още в миналото в несъзнаваното. Поради тази причина родителят се намира в много конфликтна ситуация, от една страна той иска да помогне на детето, а от друга изпитва страхове да започне да води разговори на тема самоубийство. В резултат проблемът не се обсъжда и общуването не се получава.
        Освен това, самите възрастни ще открият, че детето отхвърля тяхната помощ. На практика то едновременно и желае и отхвърля (не се доверява, страхува се) помоща им. Поради това обстоятелство са необходими максимално внимание спрямо детето, толерантност и настойчивост, търпение и максимална проява на съчувствие и любов. Тези условия са крайно необходими за постигане на положителен резултат в диалога.
Понякога дискомфорта, който изпитват родителите от това, че кризисната ситуация изостря техните неразрешени проблеми, се проявява във вид на безсъзнателна агресия срещу детето.  Не бива да се забравя нещо много важно – когато подрастващият се намира в състояние на суицидна криза, той е особено чувствителен не само към това, което му се говори, но и към това, как се говори. 
        Поради тази причина родителят трябва да държи сметка на формата, под която поднася диалога. Дори при случаи, когато родителят просто не знае какво да каже, темпа на неговата реч, интонацията и други невербални сигнали са достатъчно ефективни за въздействие върху детето. 
        11.3. Практически препоръки
        Общуването е ключа за създаването на едно спокойно, открито, приемащо и неосъждащо  (без оценки) отношение.
• Позволете на детето да излее душата си, без да го прекъсвате! Проявете искрено и всеотдайно участие и интерес към причините,довели до опита или намерението за суицид. Не водете разпит! Поставяйте прости, открити въпроси («Какво се е случило?», «Какво е станало?») са по-малко плашещи, те не са толкова сложни, не са от типа «разследващи» въпроси и позволяват на детето да формулира по-лесно отговор, да каже това, което иска да каже.
• Вслушайте се основно в неговите чувства, а не следете просто фактите! Внимателно долавяйте това, което детето премълчава – то е толкова важно, колкото и това, което казва.  Не осъждайте чувствата му, не «забранявайте» на детето да преживее емоциите си, независимо какви са те – мъка, тъга, омраза, гняв и пр.  Когато чувствата бъдат проектирани по време на общуването и бъдат приети от родителя, те ще станат по-малко интензивни, а детето по-малко импулсивно и непредвидимо.  Изключително вредни са фрази от типа: «Престани да плачеш!», «Един истински мъж не се държи по този начин!», «Не съм знаел, че си такъв лигльо!», «Сама си виновна!», «Как смееш да ме обвиняваш!», «Ти нямаш ли чувство за вина!», «Аз те предупреждавах, че ще стане така, ти си виновен за всичко!», «Как може да причиняваш токова страдание на майка си!» и пр.
• Не прекъсвайте разказа на детето! Не сте длъжни и не бива да запълвате паузите на детето с Ваши думи. Детето трябва да бъде оставено да говори само, така, както то генерира мислите си – то трябва да бъде свободно в избора си какво, как и кога да изрази мислите и чувствата си.  Освен това паузите ще Ви позволят време да обмисляте казаното.
• Насочвайте разговора в периферията (настрани) от душевната болка, а не се целете в нея! В такива ситуации детето иска да разказва за много лични и болезнени неща, които трудно биха изслушали външни хора. Колкото повече човек разказва (открива) за своята загуба, за самотата си, за отхвърлеността, страданието и болката, толкова повече емоцията губи контрол върху него. Когато премине емоционалната инвазия, тогава на преден план излиза разума, размишленията, оценките.  Този мисловен процес е извънредно важен, защото никой, освен самият подрастващ не може да промени решението за самоубийството и да направи избор за живот, освен самия той.
• Постарайте се да видите и да почувствате ситуацията през очите на самото дете. Бъдете на негова страна! Не заемайте позиция на защитници на други хора, които в случая ситуативно са жертви (преживяват страдание) на подрастващия.
• Дайте възможност на сина или дъщерята да намерят свои собствени отговори, дори когато знаете и сте намерили най-добрия изход от ситуацията!  Вместо да предлагате на детето своето решение, по-добре е да задавате въпроси, с които да го насочвате към правилни отговор.  Детето само трябва да открие алтернативата, да е убедено в нея и да я приеме. 
• В някои случаи казусът е такъв, че такова решение, каквото иска детето просто няма. При такива ситуации родителят следва да оказва приятелска подкрепа, да изслушва детето, да бъде непрекъснато с него, да страда с него. В подобни ситуации родителите трябва да бъдат много търпеливи, а не да правят прибързани изводи за това, че вниманието, грижата, дори отделеното от тях време са отишли напразно. Когато човек се намира в състояние на преживяваща мъка, той не може лесно да се откъсне от нея. Това чувство за загуба е толкова силно, че то отключва мисли за обреченост, безизходност, фатализъм, безпомощност и пр. Някои родители, които не са способни да проявяват емпатия, които са импулсивни, консервативни и безчувствени, много лесно попадат в капана на своите мисли и се самооценяват като глупави или некомпетентни. Тогава за да излязат от това си състояние те правят най-погрешната стъпка – оттеглят се от детето и всъщност наистина го остават само.  Родителите не бива да забравят, че не е задължително в момента на суицидната криза да бъде намерено определено решение; да мислят, че тук и сега трябва да променят живота на детето. Задачата за промяната е задача на самото дете. Ето защо е необходимо повече доверие.
• Когато не знаете какво да кажете или направите, по-добре е да изчакате другия!

        11.4. Как не трябва да се води разговора?
• Твърде често да се прекъсва.
• Да се демонстрира, че казаното Ви шокира и да проявявате силни емоции.
• Да показвате, че нямате време.
• Да проявявате покровителствено отношение
• Да допускате неясноти в изказванията си.
• Да иронизирате или провокирате детето.

 


28.10.2011г

Категория: Други
Прочетен: 2098 Коментари: 0 Гласове: 1
Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите
-част 3-



        4.Какво следва да се прави при наличие на признаци за суициден риск?
• Да се изслушва, да се проявява емпатия, да се запази спокойствие
• Да се оказва подкрепа и проява на грижа (заинтересованост)
• Да се приеме ситуацията за сериозна и да се оцени степента на риск.
• Да се установи наличието на предишни опити за суицид (или признаци) – ако има такива, внимателно да се изследва поведенчески, емоционалния и когнитивния модел.
• Да се установи наличието на конкретен план за самоубийството.
• Да се спечели време, чрез сключване на договор със суициданта.
• Да се намерят допълнителни (или специализирани) източници на подкрепа.
• Ако е възможно, да се открият и изземат средствата (инструментите) за самоубийство.
• Да се вземат мерки и предприемат действия, за алармиране на обкръжението на лицето и се организира тяхната помощ.
• Ако рискът е много висок, да се организира непрекъснато наблюдение на лицето.
        5.Какво следва да НЕ се прави при наличие на признаци за суициден риск?
• Да се игнорира ситуацията
• Да се показва, че ситуацията е шокираща, да се проявява смущение или паника.
• Да се обещава, че всичко ще се оправи (проблемът ще бъде разрешен).
• Да се изостави лицето, да прави това което е решило
• Да се проявява поведение, все едно нищо не се е случило.
• Да се дават лъжливи обещания.
• Да се обещава, че всичко ще остане в тайна.
• Да се остави лицето само.
         6.Как да се окаже помощ на суицидната личност?
       
Често когато човек казва, че «се е уморил от живота» или че «не вижда никакъв смисъл в това, да живее», думите му не се приемат сериозно и обикновено му се дават примери с други хора, които са успели да се справят успешно с трудности, аналогични на неговите, дори още по-големи.  За съжаление този подход по никакъв начин не е в състояние да помогне на суициданта.
Първоначалният контакт със суициданта се явява най-важен.
        а/ Първата стъпка се състои в това, да се намери подходящо място за провеждане на спокоен разговор, по възможност насаме.
        б/ Следващата стъпка е свързана с отделяне на необходимо достатъчно време. Хората със суицидни тенденции се нуждаят в повечето случаи от много време, за да изразят своите преживявания, ето защо е необходимо психологически да се има готовност за продължително общуване с лицето.
        в/ Най-важната стъпка се състои в това, ефективно да се изслуша лицето. Дори самото предложение за помощ и готовността да се изслуша, се явява достатъчно важна стъпка, за да бъде снижено нивото на суицидно отчаяние.
Целта на описаните първи стъпки се заключава в това, да се постави мост над пропастта, създадена от недоверието, отчаянието и загубените очаквания, да се даде на човека надежда за промяна на обстоятелствата към по-добро.
        7.Как следва да се води беседата със суицидната личност?
• Да се слуша внимателно и да се запази спокойствие.
• Да се разберат чувствата на човека (проява на емпатия).
• Невербално (чрез жестове, мимики, докосване и пр.), да се прояви разбиране и уважение.
• Да се изрази уважение към мнението и ценностите на човека.
• Да се разговаря честно и искрено.
• Да се проявява участие, грижа и топлота.
• Да се фокусира вниманието върху чувствата на човека.
        8.Как НЕ следва да се води беседата със суицидната личност?
• Да се прекъсва експлорацията (изявлението) на лицето.
• Да се демонстрира, че случващото се е шокиращо, да се проявяват силни емоции.
• Да се показва (казва), че времето за разговор е ограничено (изтича).
• Да се проявява доминиращо, покровителствено отношение (да се говори от позиция на  всезнаещ, като «по-старши», менторски, поучително, дидактично.
• Да се допуска неяснота в изказванията.
• Да се задават провокиращи въпроси.
Като цяло, отношението към суицидната личност трябва да е спокойно, разбиращо, приемащо и не осъждащо (без оценки). Да се слуша внимателно, да се показва уважение, да се проявява съчувствие, да се изказва грижа, да се съхранява спокойствие.
        9.Какво още може да се направи?
• Да се фокусира вниманието върху позитивните, силните страни на човека, да се поощрява и подтиква към разговор за това, по какъв начин се е справил с по-рано възникнали подобни ситуации или други проблеми.
• Да се използва амбивалентността на чувствата, вниманието следва да се концентрира върху нееднозначните чувства и желания на суицидната личност по начин, който да усили и укрепи желанието му да живее.
• Да се обсъдят алтернативи на самоубийството.  Този, който в дадения момент оказва помощ, трябва да анализира и открие възможни алтернативи, които да предложи на суицидната личност за разрешаване на проблема.  Разбира се няма идеални решения, но е достатъчно дори да бъде насочена мисълта на лицето към търсене и последващо обсъждане на алтернативи, за да се снижи напрежението и  да се разшири погледа му върху ситуацията.
• Да се сключи договор (споразумение, договорка). Да се получи от човека обещание, че той (тя) не би извършил самоубийство: а/ без предварителен контакт с медицински работници и б/ в течение на определен период от време (избора на вариантите «а» или «б» се вземат на место, в зависимост от проблема на личността).
• Да се насочи лицето към психиатър, опитен лекар с общ профил или към психолог-консултант. Да се организира колкото се може по-бързо среща със специалиста.
• Да се осъществи бърза връзка за уведомяване на семейството, приятелите, колегите на лицето и да се включат в оказване на поддръжката.
• Периодично (или постоянно) да се провеждат срещи с лицата, оказващи поддръжка, с цел получаване на информация за състоянието и настъпилите промени.
10.Какво още може да се направи при наличие на висок риск?
Високият риск е наличен при разработен план, налични средства, необходими за неговото изпълнение и намерение този план да бъде изпълнен незабавно.
Необходими действия:
• Постоянно наблюдение и контрол върху лицето. Не бива да се оставя само нито за миг.
• Да се подходи внимателно, деликатно и се влезе в диалог с цел, изземване на средствата  (таблетки, нож, огнестрелно оръжие, отрова и пр.
• Да се сключи договор.
• Незабавно да бъде потърсена помоща на специалист (психиатър, опитен лекар, психолог), като се осъществи връзка с «Бърза помощ» с цел организиране на хоспитализация.
• Да се информира семейството и да се привлекат членовете му за оказване на поддръжка.

Следва продължение - част 4
 
Категория: Други
Прочетен: 2253 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.11.2011 18:44

Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите
-част 2-

        1.2 Фактори на защита
      
Съществуват фактори и обстоятелства, които се явяват защитни срещу суицидното поведение при подрастващите и младите хора.  Такива са:
        1.2.1.Защитни фактори в семейството
• Конструктивни, честни, емпатийни навици за общуване в семейството, добри и сърдечни отношения между всички членове.
• Поддръжка на идеите, интересите, чувствата на младия човек от страна на семейството.
        1.2.2.Личностни защитни фактори
• Добри навици за общуване, умения за общуване с връстници и възрастни.
• Увереност в себе си, в своите сили, убеденост в собствените си способности за постигане на жизнени цели.
• Умения за търсене и приемане на помощ при възникване на трудности, напр. В училище.
• Стремеж да търси и се съветва с възрастните при вземане на решения.
• Откритост към мненията и опита на другите хора.
• Откритост към всичко ново, способност за усвояване на нови знания.
       1.2.3.Културни и социлано-демографски фактори
• Участие в организирания обществен живот.
• Наличие на референтна социална група, в която младежът удовлетворява свои културни и образователни потребности.
         2.Признаци за суицидно поведение
       Повечето от хората със суицидни тенденции съобщават за своите мисли или намерения пред обкръжението си.  От тях могат да се чуят изказвания от типа: «искам да умра», «чувствам се безполезен (а)»...думи, за невъзможността да се търпи физическа болка или душевно страдание, неспособност за справяне с преживяванията си във връзка с определена житейска ситуация. Подобни признаци са апели за помощ, които не бива да се игнорират, особено ако се регистрират често в поведението на лицето.
        В други случаи, когато лицето се намира в състояние на суицидна криза, то може да не вербализира мислите и преживяванията си, а да подава «сигнали» с пове3дението си, по които може да се съди за поява на риск от извършване на суицид.
За психичното състояние на лицето, намиращо се в суицидна криза са характерни на първо място три особености:
        а/ Амбивалентност 
        Повечето от хората изпитват смесени чувства по отношение на самоубийството. В душата им непрекъснато се води борба между желанието да продължат да живеят или да сложат край на живота си – борба на мотиви.  Много от самоубийците въобще не желаят да умират – те просто са едни дълбоко нещастни и неудовлетворени от живота си хора. Ако те получат своевременно подкрепа, техния стремеж да живеят ще бъде усилен, а суицидният риск снижен.
        б/ Импулсивност
       Самоубийството нерядко е импулсивен акт.  Като всяка друга внезапна подбуда, импулсът за извършване на суицид е преходен и продължава от няколко минути до няколко часа.  Пусков механизъм за това поведение са ежедневните негативни събития. Когато на лицето бъде помогнато да преодолява тези кризи, то постепенно се отдалечава от желанието за самоубийство.
        в/ Ригидност (отсъствие на гъвкавост)
       Когато човек се намира в суицидна криза, неговите мисли, чувства и действия са твърде ограничени и стеснени. Той постоянно е фиксиран върху мисълта за самоубийство и  е неспособен да види какъвто и да е било начин за разрешаване на проблема. Неговите мисли са крайни на принципа «всичко или нищо».
      Обикновено тези негативни, ограничени, фиксирани мисли и чувства за себе си, за другите, за света изобщо са доста сходни при тази категория хора. Ето някои примери:
Пример-1
Чувства: Мъка, тъга
Мисли: «по-добре да умра»
Пример-2
Чувства:Отчаяние
Мисли: «Не мога да търпя повече това»
Пример-3
Чувства:Самота
Мисли: «На никого не съм нужен»
Пример-4
Чувства: Безпомощност
Мисли: „Нямам сили да направя каквото и да било»
Пример-5
Чувства: Самоунищожение
Мисли: «Всичко ще бъде по-добре, ако ме няма»
        3.Признаци за суицидна заплаха
       Във всички ситуации, криещи суициден риск, в семейството следва да бъдат предприети мерки, за да се укрепят отношенията между децата и родителите, да се запази нивото на доверие за продължаване на диалога и за оказване на непрекъсната поддръжка на лицето, намиращо се в ситуация на криза. Прекъсването на диалога, усамотяването, отдръпването на детето от родителите, го лишава от това, от което то най-много ома потребност – подкрепата на най-близките.
         Освен посочените признаци, следва да се обръща внимание и на всякакви неочаквани или драматични промени, влияещи върху поведението на младия човек. Всяко изменение в поведението, словесни или емоционални признаци, следва да се вземат сериозно.
        Към тях се отнасят:
        а/ Поведенчески признаци:
• Всяка внезапна промяна в поведението и настроението, особено ако е свързана с отделяне (изолиране) от най-близките.
• Загуба на интерес към обичайни дейности и преживявания.
• Внезапно снижение на успеваемостта.
• Необичаен спад в активността, неспособност за проява на волеви усилия.
• Влошаване на поведението в училище.
• Необясними или частично повтарящи се напускания на дома и училище
• Увлечение по употреба на алкохол, наркотици, тютюнопушене.
• Инциденти с въвличане на правоохранителни органи, участие в публични конфликти.
• Посещения при лекар, без очевидна необходимост.
• Раздаване на вещи и пари.
• Склонност към безразсъдни постъпки.
• Пренебрежение към външния вид.
• Подреждане на лични вещи и подготовка за напускане на света.
• Придобиване на средства за извършване на суицид.
        б/ Емоционални признаци:
• Амбивалентност.
• Безпомощност, безнадеждност.
• Преживяване на мъка, тъга.
• Признаци за депресия.
• Разсеяност или обърканост.
• Извънреден страх и опасения.
• Чувство за собствена малозначимост.
• Чувство за вина, срам, неуспех, некадърност, поражение.
        в/ Словесни (вербални) признаци:
• Убеждения за безпомощност и зависимост от другите.
• Разговори или шеги на тема желание за смърт.
• Двойствени оценки за значимостта на събития, факти, взаимоотношения.
• Бавна, слабоизразителна реч.
• Съобщение за конкретен план за суицид.
• Изказвания за самообвинения.
• Прощаване.
 

Следва продължение - част 3

Категория: Други
Прочетен: 2385 Коментари: 0 Гласове: 1

Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите
-част 1-

        Въведение
      Самоубийството съвсем не е най-приятната тема за беседа.  Животът обаче показва колко важно е да се обсъжда тя, както от специалистите (лекари, психолози, учители), така и от родителите, и от младите хора.
      Самоубийството представлява сложно, многопластово явление, привличащо към себе си вниманието на философи, теолози, лекари, социолози, хора на изкуството и най-вече обикновените хора във всички времена.  В наши дни то представлява сериозен проблем и заслужава постоянно внимание.  За да се убедим в това е достатъчно да се види мащабността на това явление.  Така например, през последните години по данни на СЗО, броя на извършените самоубийства в световен мащаб  се приближава близо до 1 милион лица на година.  На всеки 40 секунди в света един човек извършва самоубийство, а на всеки 3 секунди някой предприема суициден опит. Самоубийството е една от трите основни причини за смъртта при младите хора на възраст от 15 до 30 години. Всяко едно самоубийство по един или друг начин въвлича в продължителни страдания допълнително около шест лица, намиращи се в обкръжението и най-силно емоционално въвлечени в живота на самоубиеца. Психологическите, социалните и икономическите последици на самоубийството за семействата на отнелия живота си са неизмерими. 
        Трудно може еднозначно да се обясни защо едни хора решават да извършват самоубийство, а други, намиращи се в същата ситуация (и дори в още по-сложна, трудна и пр.), не го правят.  Смисълът и целта на този материал е именно този – да даде отговор на поставения въпрос.
      Съществуват определени фактори на риск и защита, които от момента на раждането на всеки един индивид влияят върху неговото развитие и съответно върху склонността му към суицидно поведение.

        1.Фактори на риск и защита
        1.1 Фактори на риск
Забелязано е, че суицидното поведение често се проявява в определени семейства, под влияние на генетична предразположеност и определени фактори на външната среда. Тук трябва да се отчита, че присъствието на всички тези фактори не са задължителни за всеки конкретен случай.  В едно семейство може да има съчетание на неблагоприятни фактори, но това не означава задължително очакване за суицид.  Можем единствено да говорим за вероятност (за риск) от възникване на суицидно поведение при подрастващите и младите хора. 
        1.1.1.Особености на семейството и стресовите събития в детството
       Деструктивните тенденции в семейството и травматичните стресови събития в детството могат да повлияят върху последващия живот на младия човек, тъй като биха го лишили от опит за преодоляване на жизнен и стресови ситуации.  Ето някои от най-често наблюдаваните в семейството негативни тенденции, влияещи върху суицидността на децата и подрастващите:
• Психични отклонения при родителите, особено афективни разстройства (депресия) или други душевни заболявания.
• Злоупотреба с алкохол, наркомания или друг вид асоциално поведение в семейството.
• История на суициди или суицидни опити в семейството.
• Насилие в семейството (особено, физическо и сексуално).
• Недостатъчно внимание и грижи за детето, лоши взаимоотношения между членовете на семейството и неспособност за продуктивно обсъждане на семейни проблеми – липса на конструктивни стратегии за разрешаване на конфликти.
• Чести кавги между родителите, постоянно емоционално напрежение и високо ниво на агресия в семейството.
• Развод на родителите, напускане семейството от единия родител или смърт.
• Чести промени на местоживеенето и трудности в адаптацията.
• Извънредно ниски или високи очаквания от страна на родителите към детето си.
• Излишна тоталитарност на родителите.
• Продължителни отсъствия на родителите и недостатъчно внимание към състоянието на детето, неспособност за установяване проявите на дистрес и негативното влияние на обкръжаващата среда.
        Изброените негативни прояви в семейството често (но не винаги) се съпровождат със суицидни опити и самоубийства след навлизане на детето във възрастта на подрастващите и юношите. Опитът показва, че суицидните подрастващи и младите хора растат в семейства, в които е в наличност съчетание на посочените проблеми, при които риска за суицид се сумира.
       Често подрастващи от такъв тип семейства, поради лоялност към семейството или поради наложени забрани, не разкриват проблемите си в рамките на семейството, не се обръщат за помощ към външни източници, не получават поддръжка и остават сами със своите проблеми.  Ето защо следва да се отбележи важността на процеса по установяване на доверителни отношения, които вече се явяват първа стъпка в подкрепата за детето. 
       1.1.2.Стил на поведение и черти на личността
       Съществуват някои черти на личността на младия човек, които често се съчетават със суицидно поведение. Към тях се отнасят:
• Нестабилност на настроението или честата му промяна.
• Агресивно поведение, злоба, мъст, омраза, подозрение, негативизъм.
• Асоциално поведение.
• Склонност към демонстративно поведение.
• Висока степен на импулсивност, склонност към необмислен риск.
• Прояви на парадоксална упоритост (инат), като съпротива и израз на безнадеждност.
• Раздразнителност.
• Ригидност на мисленето.
• Инфантилни способности за справяне с проблемите и трудностите (в училище; в среда от връстници и пр.).
• Неспособност за реална оценка на действителността, надценяване.
• Тенденция на «живот в свят от фантазии и илюзии».
• Чести преоценки на себе си и продължително натрупване на негативен опит (неуспехи).
• Леко възникващо чувство за разочарование, непоследователност, липса на воля и упоритост при преследване на цели и справяне с трудности.
•  Извънредна потиснатост, особено при неосъществени цели и чести неуспехи.
• Излишна самоувереност.
• Чувство за унижение или страх, скрит зад демонстрирано поведение за доминиране, отхвърляне или демонстрация по отношение на съученици, приятели или възрастни.
• Проблеми при определяне на сексуалната ориентация.
• Сложни, нееднозначни отношения с възрастните, включително родителите.
        1.1.3.Стресови ситуации
       Съществуват социално-психологически фактори, характерни за подрастващите, които могат да изиграят ролята на стресови стресори (негативни дразнители) и да способстват за суицидни прояви. Сред тях са:
• Сериозни проблеми в семейството.
• Отхвърляне от връстниците (съученици, приятели).
• Смърт на любим или значим човек.
• Разрив във взаимоотношенията с любим човек.
• Междуличностни конфликти и загуба на значими отношения.
• Проблеми с дисциплината и закона (спазване на социалните норми).
• Натиск (потискане, унижение), оказван от връстници, по посока подражание и следване саморазрушителното поведение на другите.
• Продължително пребиваване в ролята на «жертвен агнец» в групата, жертва или аутсайдер.
• Разочарование от постиженията в училище или неуспехи при обучението.
• Високи изисквания в училището към крайните резултати (при изпити).
• Проблеми с намирането на работа, лошо икономическо състояние, финансови проблеми.
• Нежелана бременност, аборт и последиците от него.
• Заразяване със СПИН или други болести, предавани по полов път.
• Сериозни телесни болести.
• Извънредни външни ситуации и катастрофи.
 

Следва продължение - част 2

Категория: Други
Прочетен: 3308 Коментари: 0 Гласове: 1
Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи
-част 6-


          Схема за изследване на суицидния пациент
1.Паспортни данни: име, презиме, фамилия, пол, година на раждане, възраст
2. № история на болестта (регистър)
3. С кого живее
4. Адрес по местоживеене
5. Месторабота, учебно заведение, професия, заемана длъжност
6. Анамнестични данни
7. Налични психични заболявания в семейството – какви и при кого през поколенията
8. Наличие на алкохолна зависимост у родствениците
9. Суициди и суицидни опити, извършени от родственици (какви и при кого)
10. Наследствена обремененост – конкретно при кого, характер на обременеността, по каква линия
11. Състав на семейството – пълно, непълно, други варианти
12. Социално положение на родителите
13.Личностни качества на роднините
= майка: любеща; отхвърляща; доминираща; наказваща («шизофренна»); ограничаваща; агресивна; подчиняваща; пасивна;
= баща: любещ; отхвърлящ; доминиращ; наказващ; ограничаващ; агресивен; подчиняващ; пасивен;
14. Лидерство в семейството – въпроса за властта
15. Конфликти в семейството – да; не;. Характер на конфликтите.
16. Положение на идентифицирания пациент в семейството –  наличие на братя, сестри, тяхната възраст; отношения с тях
17. Дисфункционални форми на семейно възпитание (взаимодействия) – отсъства; снизходително, хиперпротекция; доминираща хиперпротекция; емоционално отхвърляне и (или) консервативно отношение; хипопротекция; повишена морална отговорност; неустойчив стил на възпитание (съчетание от различните форми).
18. Видове налагани наказания в семейството
19. Мотивация за успехи в училището
20. Мотивация за обучение в училището
21. Положение в класа
22.Участие в неформални групи (конкретно в какви)
23.  Правонарушения – «да»; «не»; какви конкретно
24. Традиционни интоксикации: тютюнопушене, алкохол, наркотици – честота на употреба; мотив за употреба
25.Сексуален живот
26. Особености на характера
= конформизъм; астенизъм; психоастенизъм; шизоидност; възбудимост или епилептоидност; хистеричност; емоционално неустойчив (лабилен);
= хипертимен; дистимен; циклоиден; възбудим; емотивен; демонстративен; тревожен; педантичен; екзалтиран;
27. Степен на изразеност на характерологичните особености – в пределите на нормите; акцентуиран; психопатичен.
28. Характер на суицидното поведение
29. Травми, нещастни случаи в миналото – «да»; «не»; кога и какви
30. Непроизволни самоувреждания
31. Съновидения
=  със символика на смъртта – «да»; «не»; кога и какви
= с елементи на автоагресия – «да»; «не»; възраст и какви
= със сцени на нападения, убийства – «да»; «не»; възраст и какви
= повтарящи се съновидения –(«да»; «не»; съдържание, емоционално отношение към съдържанието на съновиденията
32. Наличие на страх от смъртта – «да»; «не»; обоснован или не; възраст)
33. Интерес към смъртта, убийствата, самоубийствата, погребенията, възраст.
34. Фантазии на тема собствена смърт – възраст; съдържание
35. Отсъствие на интерес към живота
36. Желание за собствена смърт – възраст
37. Детайлност в планирането на последния опит за суицид – «да»; «не»; кога; съдържание;
38. Борба на мотиви
39. Морални разсъждения – самоосъждане; самоправдание
40. Непосредствен повод (отключващ или провокиращ фактор)
41. Записки – «да»; «не»; съдържание
42. Характеристика на постсуицидния период
43. Отношение към суицидния опит (опити)

05.10.2011г.
Категория: Други
Прочетен: 1399 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.11.2011 18:45
Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи
-част 5-
 
        (9) Внушаване на надежда
        Работата със склонните към саморазрушение депресирани лица е сериозна и отговорна. Отдавна е известно в психотерапевтичната практика, че основната тежест трябва да бъде поставена върху това, какво говорят или чувстват клиентите.  Когато безпокоящите скрити мисли излязат на повърхността и бъдат назовани от суициданта, то тогава те губят силата на фатализма и стават някак си по-разрешими. Изтерзаният от тревога човек може да стигне до мисълта: «Аз не зная как да разреша тази ситуация, но сега след като вече виждам, че още нещо може да се направи, в мен се възражда някаква надежда».
        Загубата на надежда за достойно бъдеще много често бива откривана като маркер в писмата, оставяни от самоубийците. Саморазрушителното поведение се формира тогава, когато човек загуби и последната капка оптимизъм, а лицата, които са в най-близкото му обкръжение и от които човек очаква подкрепа, разбиране и помощ наистина потвърдят по някакъв начин тази загуба. Сред специалистите е известна следната афористична  фраза: «Ние се смеем заедно с тези, които се надяват и изпращаме в болница тези, които са загубили всякаква надежда».
        Каквато и да е, все пак надеждата следва да се основава на действителността. Безсмислено е да се казва: «Не се вълнувай, всичко ще бъде добре», след като всичко не може да бъде добре! С други думи, надеждата не може да се строи на празно място. Надеждата не  възниква откъсната от действителността, в вид на фантазни образи, а от съществуващата способност да я желаеш и да я достигнеш.
Отишлият си от този свят любим човек не може да бъде върнат, колкото и да се надяват или молят близките му.  В същото време те – близките, могат да открият за себе си ново разбиране за живота, така че той да продължи.  Надеждата трябва да бъде обоснована: когато корабът се разбива в подводни скали, пасажерите имат надежда, но е една надеждата «да доплуваш до най-близката суша», а друга «да достигнеш противоположния бряг на океана». Когато човек напълно загуби надежда за достойно бъдеще, той се нуждае от поддържащи съвети, продължение на които са алтернативите. «Как бихте могли да промените ситуацията?», «Каква би била външната противостояща, противодействаща намеса?», «Към кого бихте се обърнали за помощ и имате ли такъв човек въобще?».
        От съществено значение е помагащият да въздейства на суицидната личност за укрепване на неговите духовни сили и възможности, като му внуши, че кризисните проблеми са преходни, а самоубийството е безвъзвратно. Основанията за реалистична надежда следва да бъдат представени реалистично, убедително и деликатно. Въздействието има за цел да извади личността от състоянието на фиксация върху единия емоционален полюс – този на негативните чувства за света и за себе си, тъй като всяка една суицидна личност възприема тези реалности изцяло в мрачна и отрицателна светлина. 
        (10) Оценяване степента на риска
Помагащият има за задача да определи сериозността на вероятното самоубийство. Първата стъпка в тази насока е да се разкрият намеренията. Те могат да се разполагат в широк диапазон – от мимолетни, циклични, повърхностни, хаотични мисли за самоубийство, до подробно разработен сценарий за реализиране на самоубийственото решение, включително начин, средство, място и пр.подробности. Рискът включва и други фактори, сред тях са: употребата на алкохол, наркотици, степен на емоционално нарушение, личностни особености (импулсивност, емоционална лабилност), степен на дезадаптация и отчужденост от обществото, минали опити за самоубийство, наличие и сила на чувството за безнадеждност и безпомощност. Неоспорим фактор за степента на риск се явява разработването на метод за самоубийство. Много показателен маркер се явяват «даренията» на любими вещи, с които суицидантът никога не се е разделял.  Друг критерий за степента на риск е наличието на т. нар. «загуба на цел», т.е. дали лицето е преустановило активността си, насочена към бъдещето; всичко онова, което се свързва с неговите цели, интереси, амбиции, аспирации, мотивация да постигне, да притежава, да преживее и пр. в краткосрочен или дългосрочен план.  
        (11) Наблюдение и контрол върху суицидната личност в ситуация на висок риск
       Когато има данни, определящи висока вероятност от извършване на самоубийство, то помагащият (обкръжението), трябва да съпровожда, обгрижва и физически да присъства непрекъснато със суицидната личност. Суицидантът не бива да бъде оставян сам до тогава, докато не бъде поет случая от специалист или докато не премине кризата. 
        За да се покаже пред лицето загриженост и за да се създаде чувство за жизнена перспектива, помагащият може да влезе (сключи) т. нар. «суицидален договор».  Той включва обещание от страна на лицето, да преустанови в момента реализирането на намерението си, като за сметка на това, помагащият поема ангажимент за оказване на помощ по премахване на фрустриращите го фактори или за удовлетворяване на определени блокирани потребности. Договорът означава, че темата за самоубийството временно слиза от дневния ред и започва процес на договаряне на клаузите (точка по точка) от т. нар. «договор».  Обсъждането на клаузите всъщност представлява процес на обсъждане на алтернативи. Освен това, той позволява суицидната личност да бъде откъсната от фиксацията си върху мислите за самоубийството и заедно с това, да балансира емоционалното си състояние.  Процедурата по сключване на договора е изключително ефективна.
        (12) Незабавно търсене помощ от специалисти
        Суицидантът винаги има стеснено поле на възприятието и своеобразно тунелно мислене.  Той не е в състояние да възприема светът, другите и себе си в цялата им пълнота и разнообразие. Поради тази причина той възприема едностранчиво и факта за неразрешимостта на проблема си.  Вече стана ясно, че първата стъпка е да се предостави помощ, но много често неспециалистите не знаят как да сторят това или им липсва опит – едни проявяват прекалена емоционалност, въвличат се в проблема повече дори от самия суицидант, други пък демонстрират ригидност или напълно блокират. 
        Надежден източник на помощ се явява в много случаи семейния лекар. Тази категория специалисти обикновено са добре информирани, могат правилно да оценят сериозността на ситуацията и да насочат суицидантът към друг специалист.  В първия момент, докато суицидантът все още не е поет от подготвено за подобни случаи професионалист, семейният лекар може да прибегне към използване на определени фармакологични средства с цел, овладяване емоционалното състояние на пациента.
В никакъв случай при суицидна опасност не бива да се игнорира помоща на психиатър или клиничен психолог. Благодарение на своите знания, умения и психотерапевтично влияние тези специалисти притежават уникални способности за да разберат съкровените чувства, потребности и очаквания на човека.
        По време на психотерапевтичните консултации отчаяните хора разкриват обикновено в дълбочина своите страдания и тревоги. Ако депресираната личност не е склонна към сътрудничество и не желае да получи помощ от специалист, то съществува още една възможност, която се представя от семейната терапия.  Този метод позволява в консултативния кабинет да се явят всички останали членове на семейството. Там те ще получат квалифицирана поддръжка, ще изразят своите намерения и огорчения, конструктивно ще изработят един по-адаптивен стил на семейни взаимоотношения.  Паралелно с конструктивното снемане на емоционалния дискомфорт, при семейната терапия в повечето случаи настъпват промени в членовете на цялото семейство и вътрешните взаимоотношения.
        В случай, че описаните до момента подходи са неефективни друга възможност за намеса на специалист се явява хоспитализацията и настаняването на лицето в психиатрично заведение. Този подход е оръжие с две остриета, от една страна е твърда мярка за контрол и наблюдение над лицето, но от друга, възможно е както върху личността в криза, така и върху цялото семейство да «легне» още по-голяма тежест. Практиката сочи, че болничното заведение при подобни случаи не е панацея.
        Самоубийството може да бъде извършено например, когато на болният бъде разрешено да посети семейството си, скоро след изписването или непосредствено по време на лечението.  Изследвания сочат, че много съществен е факта, как лицето възприема извършваната спрямо него интервенция по време на хоспитализацията.  Например, дали суицидантът не разглежда болничното заведение като «затвор», в който насила е заточен? Установено е, че тези които се отнасят негативно към болничното лечение, по-късно, след изписването от там се явяват лица с повишен суициден риск. 
        Освен това, известно е, че най-силно настроените към саморазрушителни реакции много личностно и оценяват настаняването си в болница като отмъщение, като наказание, наложено от най-близките.  Те реагират на актуалните проблеми (тези, които възникват във взаимоотношенията с обкръжението по повод лечението им) яростно, гневно, агресивно, а по-късно лесно прибягват към саморазрушаването си в качеството на наказание и отмъщение спрямо тях. При продължително наслоявани неуспехи и неудовлетвореност във взаимоотношенията със семейството (обкръжението), суицидантът класира тези най-близкостоящи до него хора в групата на негативните значими «други». След изписването им от болничното заведение, лицата с висок суицидален риск се адаптират по-трудно към живота в своето обкръжение. Някои от тях скоро след това извършват самоубийство, други правят опити и отново попадат в болнично заведение – формира се порочен кръг. 
        (13) Съхраняване на грижата и поддръжката
Когато критичната ситуация вече е преминала, то както специалиста, занимаващ се със случая, така и семейството могат да си отдъхнат. Погрешно обаче е всички те напълно да се успокоят и да се завърнат към обичайните си взаимоотношения. Внимание! Много често, след излизане на суицидантът от кризата, респ. депресивното състояние, той отключва чувство за вина, търси прошка от близките си, разкайва се. Виждайки променените реакции, близките често губят бдителността си.  Измамно е възприемането и интерпретацията на действията на лицето в тази насока. Много често тези негови действия всъщност за ритуални с цел, прощаване с близките, разчистване на отношенията, след което да прибегне към самоунищожението си.  Изследванията показват, че около половината от самоубийствата биват извършвани не по-късно от третия месец, след началото на психологическата криза.
        Понякога в ежедневието и хаоса на живота обкръжаващите забравят за лицето, извършило суициден опит. По ирония на съдбата те дори се връщат към използването на старите, порочни и дисфункционални взаимоотношения, като започват да се отнасят към него като с неудачник.  Често дори започват да го иронизират – от една страна се отнасят към него като с «ненормален», тъй като е решил да умре, а от друга, като с «некомпетентен» и «страхлив», тъй като не е успял да направи това качествено. По този начин, извършилият опит за самоубийство попада в една още по-тежка и по-сложна ситуация.
        Емоционалните проблеми, довели до суициден опит много рядко биват разрешавани напълно, дори когато са отминали и останали доста назад във времето. Погрешно е разбирането семейството да обещае на лицето или да наложи «табу» върху случилото се сред всички членове, т.е. да се пази пълно мълчание. Точно обратното, със суицидния човек трябва да се говори, той трябва да бъде изслушван и обгрижван сега, след опита за суицид много повече отпреди и това отношение следва да се запази дотогава, докато лицето напълно се адаптира към живота.
  Следва продължение - част 6
Категория: Други
Прочетен: 1206 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.05.2012 10:47
Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи
-част 4-


          Изходна позиция на спасяващият суициданта (помагащият)
         Самоубийството (мисълта за самоубийството) представлява отблъскваща за страничните наблюдатели, опустошителна за най-близките (семейството) и душераздираща за тези, които имат професионално отношение към случая (помагащите). Поради тази причина обикновено първите две категории потенциални помагащи избягват да говорят по темата. Голяма грешка се допуска особено от членовете на семейството на потенциалния суицидант, които избягват темата, считайки, че обсъждането й би подтикнала лицето към практическо изпълнение на намеренията си.  Външните свидетели (приятелски кръг, училище и пр.)  на суицидалните тенденции от своя страна се страхуват да не попаднат в затруднено положение и също се отдалечават от търсещият помощ.  С други думи, много често в поведението на най-близкия кръг от хора, от които на първа ръка се очаква помощ, се наблюдава проявя на безразличие. Особено е опасно, ако равнодушието и безчувствието на обкръжението съвпадне с една чувствителна и дълбоко преживяваща личност на суициданта.  Подобно поведение може само да потвърди схващането на готвещият се за самоубийство, че не е разбран, не е приет, че е отхвърлен, че е обречен, че никой не е в състояние да му помогне.
          Помощник-моралист
         В религиозно-исторически план е наложено табу върху акта самоубийство и много хора се отнасят към него с предубеждение и нетърпимост.  Когато именно хора с подобни нагласи и убеждения станат свидетели на изказвания или сигнали за суицидни намерения, те обикновено реагират: «Вие не може да направите това. Това е противно на Бог и е несвойствено на вярата».
         Следва да се отчита факта, че потенциалният суицидант и така страда от непоносимо чувство на вина.  Ако помощникът говори за суицида, като един аморален акт, то той не само блокира обсъждането на темата, но е възможно да усили и без това тягостното чувство на отчаяние и депресия.  Не бива да се забравя, че за суициданта самоубийството в никакъв случай не представлява теологичен проблем, а се явява последица от непоносим емоционален стрес.
         Личността със суицидни тенденции изпитва не само мъка, скръб, отчаяние и разочарование, но може да прояви и враждебност съм своето обкръжение. Дори най-близките и значими хора (семейство, приятели) много често реагират на това поведение с негодувание, като допускат още по-голямо отдръпване (дистанциране) от лицето, очакващо помощ.  Те започват да излагат рационални аргументи, с които атакуват суициданта, анализират инфантилността на неговото поведение, обвиняват го, критикуват го, като по този начин окончателно прекъсват емоционалната връзка и тласкат лицето към още по-голямо отчаяние.  
          Какво следва да се направи, за да се окаже помощ на суициданта – правила на помагащия?
          (1)Разкриване ключа към тайната на суицида
          Суицидната превенция се състои не само в грижа и участие на обкръжението, но и в способността да бъдат правилно разпознати признаците на нарастваща опасност.Знанието за тези признаци и стремежът да бъде получена тази информация, може да бъдат животоспасяващи. Ето някои от отличителните маркери:
           = наличие на суицидна заплаха, предшестваща опита за самоубийство;
           = наличие на депресивна симптоматика;
           = значителна (коренна0 промяна в поведението за дълъг период (поне седмица);
           = подготовка на суициданта за самоубийствения акт (волеизявления);
           = прояви на безпомощност и безнадеждност;
           = самоизолация и самота;
           (2) Приемане суициданта като личност
           Важно е подходът да включва отношение към лицето действително към като суицидна личност.  Не бива да се приема повърхностно и да се защитава хипотезата, че точно това лице не би било в състояние да извърши самоубийство. Оценките за поведението на суициданта трябва да се базират единствено върху симптоматиката и признаците. Опасността, че е възможно да бъде преувеличена потенциалната заплаха е нищо, в сравнение вероятността от самоубийство. 
           (3) Установяване на близки, доверителни, обгрижващи взаимоотношения
Принципно няма универсални правила и отговори за това, какво трябва да бъде поведението на помагащия при първия контакт със суициданта. Същевременно обаче е сигурно, че помощникът ще направи голяма крачка напред, ако заеме позиция, с която приеме изцяло суициданта (насериозно готовността му за самоубийство; причината за деянието му; преживяванията му и пр.). Емпатията на помощника автоматично циментира основа за едни ефективни взаимоотношения. Важно е да се знае, че от голямо значение е невербалната комуникация. Обикновено в момент, в който личността е на крачка от суицид, словоохотливостта й не е най-изявената черта. Ето защо невербалните сигнали са тези, които интензивно се изпращат към суициданта с цел, да му внушат доверие и истинско желание да му се помогне.
           Една от целите на помощника в тази фаза от контакта е да се помогне на суициданта за справяне с емоциите – на тревожната личност трябва да й се помогне да разбере своите чувства. За човек, който се преживява като безполезен и нелюбим, проявата на грижа и отзивчивост се явява мощен ободряващ фактор.  Именно само и единствено по този начин суицидантът може да допусне помощника в отчаяната си душа.   Шансовете да се помогне на личността могат да се регистрират явно от онзи момент, в който суицидантът започне да споделя, да открива преживяванията си, да говори за себе си, за другите, за проблема и състоянието си. 
              (4) Внимателно слушане
              Суицидантът обикновено силно страда от чувството  за отчуждение и това е основната причина той да бъде съпротивяващ се по отношение съветите на помагащият му. Той най-много се нуждае от изслушване, от обсъждане на своята болка, на този факт и обстоятелства, които са го фрустрирали, които го карат да казва (мисли): «Аз нямам нищо, за което си заслужава да живея». Когато суицидантът е в депресия, той повече от всеки друг път изпитва потребност да говори, търси някой, който да му обърне внимание. Проблемът се състои в това, че или той не осъзнава тази своя потребност и е фиксиран върху мислите за самоубийство, или самият помагащ не е наясно колко важно е да започне диалог.
            При влизане в контакт с лицето, помагащият трябва да бъде много търпелив. Възможно е суицидантът да предизвика в помагащия чувство за унижение, гняв, обида, дори да го фрустрира. Това се случва в резултат на ригидността на кандидат-самоубиеца.  Тази съпротива е много силна поради фиксираността на мислите на суициданта. Мисли от рода на отхвърляне, нежеланост, провал, безсилие или ненужност, следва да бъдат игнорирани. Помагащият следа да запази спокойствие, да контролира своите чувства, да демонстрира пълно разбиране и се съсредоточи единствено върху мисълта за началото на изповедта на суициданта.  Не бива да се забравя, че фрустрираната личност иска да се избави от болката, но просто не знае как да стори това.  Когато стане дума за желанието му да сложи край на живота си, в никакъв случай не бива лицето да бъде осъждано за подобни изказвания. В подобна ситуация помагащият следва да изрази мнение от типа: «Изключително ценя Вашата откровеност, факта, че в това състояние Вие споделяте своите преживявания оценявам като сила и мъжество, защото зная колко е трудно да направите това!»  В други случаи дори само престоят заедно с лицето (например на брега на реката, в която е решил да се хвърли) има значение, защото изразява заинтересованост и е израз на грижовно отношение. 
          Както психологът, така и неспециалистът следва да развие в себе си изкуството да се слуша с «третото ухо», т.е. да долови това, което се казва невербално.
          (5) Да не се спори
Много често, сблъсквайки се със суицидна заплаха близките и приятелите реагират сухо и рационално, например: «Помисли как живееш ти. Не виждаш ли, че животът ти е много по-добър от този на другите; вместо да  мислиш за самоубиойство, ти трябва да благодариш на съдбата си!» Когато се подходи по такъв начин, то помагащият блокира по-нататъшното обсъждане. Суицидантът не иска (не се нуждае) в момента от сократовски диалог, т.е. от търсене и превеждане на аргументи и факти. Той има най-вече нужда от емоционално отношение. Емоцията е тази, която предизвиква болката му, която активизира суицидните мисли.  Когато помагащият не прояви съпричастност към чувствата, а впоследствие и разбиране към тях, то проблемът на нуждаещият се може да се задълбочи още повече – той отново ще «помисли», че не е разбран.
В практиката се срещат и по-тежки случаи на неопитност и незнание, например: «Ти разбираш ли, че ако се самоубиеш, какъв позор ще бъде това за цялото семейство!» или «С тези твои изпълнения, (приказки) целия град вече говори, че не в наред!»
Най-важното, което следва да се знае е, че помагащият в никакъв случай не бива да проявява агресия, диктаторско, менторско или превъзпитаващо поведение. Едва когато бъде решен въпроса със снижаване нивото на тревожност, т.е. бъдат овладени емоциите, тогава може да се пристъпи към използване на аргументи. 
         (6) Задаване на въпроси
         Задаването на въпроси от типа: «Надявам се, че не замисляш самоубийство?», е подразбиращ отговарящ и не е ефективен, тъй като при отговор «Не», помагащият не е разрешил суицидната криза.
        По-добър път за намесване в кризисната ситуация биха осигурили въпроси от типа: «Ти мислиш ли за самоубийство?».  Именно този директен тип въпроси позволяват изваждане на «светло» мислите на суициданта. Ако той наистина е обмислил такъв вариант, това означава, че той има нагласата да извърши самоубийство, а това означава, че всички кризисни мисли за лишаване от живот са били или в момента предизвикват в индивида силни преживявания. Поставянето на въпроса по този открит, пряк начин играе ролята на апел за готовността на помагащия да слуша и да разбере състоянието на страдащия.
         Важно е спокойно и  разбираемо да се попита например: «От кога считате, че животът Ви е станал безнадежден?», «Какво мислите за това, как са се появили във вас тези чувства?», «Имате ли конкретни съображения за това, как точно ще извършите самоубийството?», «Ако преди също сте мислил за самоубийство, то какво Ви спря тогава?.
          Много силен ефект има тактиката на повтаряне на изразено становище (мисъл) на суициданта, която помагащият приема за важна от гледна точка на разрешаване на кризата. Тези повторения са известни като «рекапитулации», които имат за цел да обобщят определена информация и още веднъж да поискат (да затвърдят) мнението на лицето, например: «С други думи Вие искате да кажете, че ако има някой, който да Ви изслуша и да Ви разбере бихте разрешили този въпрос» или «Правилно ли съм разбрал, че нямате ясно виждане за това, как да изпълните замисъла си?», или «От това което чух, може ли да се каже, че всъщност нещата не са чак толкова зле?»
          И накрая, при формулирането на въпросите никога не бива да има и нотка на обвинение, на търсене на отговорност, на осъждане или ирония!
          (7) Да не се предлагат неоправдани утешения (поемат обещания)
Един от важните механизми за психична защита е рационализацията.  След като помагащият чуе за суицидната заплаха, то в него може да се появи желание да обобщи: «Не, всъщност Вие не мислите така!» Основания за подобно умозаключение в ситуация на криза по-скоро ще липсват, отколкото да са налице (като изключим разбира се личната тревожност на помагащия).
          Причината, поради която суицидантът е посветен изцяло на своите мисли, се състои в желанието му да предизвика безпокойство и загриженост.  Ако помагащият не прояви заинтересованост и отзивчивост, то депресираният човек лесно може да формулира съждение от типа: «Всъщност Вие не мислите така» - като израз на отхвърляне и недоверие.  Ако помагащият се държи по време на беседата с любов и грижа, то това отношение ще снеме значително опасността от самоубийство.  В противен случай  суицидантът може да прибегне към самоубийство като се възползва от този банален повод.
          Суицидният човек се отнася с презрение към забележки омаловажаващи или генерализиращи проблема му, от типа: «Спокойно, всеки има такива проблеми като теб», «Всички на твоите години сме минали по този път», «Какво толкова е станало, това са истински глупости» и пр. Аналогични клишета рязко контрастират с мъката и страданието на суициданта, защото той изначално приема проблема си за уникален, за много сложен, а себе си за обречен.  Подобни доводи само потискат или унищожават чувствата на лицето и го карат още повече да  мисли, че никой не го разбира.
          (8) Предлагане на конструктивни подходи  (алтернативи)
Много често помагащите се опитват да използват (да предизвикат) чувството за вина на суициданта по отношение на другите, напр.: «Помисли, колко болка ще предизвика твоята смърт на родителите ти!». По-добър вариант е да се предложат алтернативни решения на проблема, за които суицидантът не се е досетил все още.
Една от важните задачи при профилактика на суицида се изразява в това, да се помогне като се определи източника на психическия дискомфорт. Тази задача се изпълнява трудно, защото по принцип суицидният човек го пази в тайна. Едни от добрите въпроси, стимулиращи дискусия в тази насока са: «Какво се случи с Вас напоследък?», «Кога се почувствахте така зле?»,  «Какво се случи с Вашия живот, когато настъпиха тези промени?» «Към кой от най-близките Ви има отношение Вашия проблем?»  Потенциалният самоубиец следва да бъде подтикнат сам да идентифицира проблема и колкото се може по-точно да определи какво допринася за него. 
          Отчаяният индивид е необходимо да се увери, че може да говори без стеснение за своите чувства, дори за такива отрицателни емоции, като ненавист и желание за отмъщение. Ако все пак лицето не желае да говори за чувствата си, то е добре да бъде използван един насочен въпрос: «Струва ми се , че сте много разстроен» или «Според мен, Вие сега ще заплачете!», дори има смисъл от въпроса: «Все пак Вие наистина сте развълнуван. Може би, ако споделите своите проблеми с мен, то аз ще се постарая да Ви разбера»
          Актуална психотравмираща ситуация може да възникне при разпад на взаимоотношенията със съпруга или децата.  Човек може да страда от нетърпима мъка или някаква соматична болест.  Ето защо, следва да се вземат под внимание всички негови чувства и беди.
          Ако кризисната ситуация и емоциите бъдат изразени, то по-нататък е необходимо да се установи, дали е имало в миналото сходни ситуации и по какъв начин индивидът се е справил с тях.  Тази процедура е известна като «оценка на средствата (ресурса) с които разполага лицето за разрешаване на проблема». За да се инициира темата е възможен старт с въпроса: «По-рано, назад във времето не сте ли имали сходни преживявания?» По този начин се разкрива уникална възможност съвместно със суициданта да бъдат установени способите (стратегиите), които човек използва за да се справи с определена криза. Тези стратегии или са напълно неадекватни, или са ограничени, или напълно липсват, т.е. от разширяването на тази тема специалистът би могъл да си изясни в какво точно следва да се изрази неговата помощ.
          От съществено значение е да изясни, какво позитивно и значимо е останало за суициданта, колкото и незначително да е то, за което си заслужава да живее.  Важно е да се контролира всеки признак на емоционално оживление, когато се обсъжда тема, свързана с «добрите времена в миналото». Именно там, назад във времето може да бъде открито нещо ценно, важно, носещо надежда и желание отново да бъде преживяно. Невербалното поведение на суициданта остава основен индикатор за долавяне на този признак (особено очите).  Какво за него все пак остава значимо и ценно достижимо – това е въпроса! Идеята е да се извлекат алтернативи, да се рефлектира надежда, опирайки се на миналия опит.

Следва продължение - част 5
 
Категория: Други
Прочетен: 1264 Коментари: 0 Гласове: 1
Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи
-част 3-

            Предотвратяване на суицид
         Диагностиката на предсуицидния синдром е от изключително важно значение за профилактиката.  Хората, намиращи се в предсуициден период се нуждаят от индивидуална, групова и (или) семейна психотерапия.  Особена практическа значимост има анализа на факторите, които все още въздържат детето от извършване на самоубийство. Към тях се отнасят: 
        • отсъствието на психични заболявания, свързани и протичащи в условие на депресия;
         • адекватна интегрираност в семейството;
         • нормално когнитивно функциониране;
       • наличие на културни и духовно-религиозни фактори определящи като неприемлив суицида (табуиращи суицида);
         • готовност на клиента да участва в провеждане на своевременна индивидуална психотерапия, насочена към слаби страни в характера (акцентуации) или елементи на психотизъм (сензитивност, склонност към депресивни състояния, характерни за шизоидната и циклоидната личност). 
          Депресия
         Много от чертите, свидетелстващи за суицидност са сходни с признаците на депресията.  Основен съвпадащ симптом се явява загубата на възможност от изпитване на удоволствие от вещи, дейности и други стумули, които по-рано са носели удовлетворение (наслаждение) на личността. Индивидът губи вкус и апетит към любими дейности. На преден план излизат чувства сред които: за вина, безизходност, обреченост, самоосъждане и раздразнителност.  Значително се снижава двигателната активност или обратно – възникват пристъпи на неадекватна динамика (непрекъсната реч; говор на висок, силен, с бърз темп говор; непрекъснати оплаквания и капризи; обвинения или молби за помощ).  Често може да се наблюдава нарушение на съня или внезапни пропадания в състояние на умора и отпадналост.  Соматичните признаци на тревожност се проявяват най-вече със: сухост в устата, учестено дишане и изпотяване. Възможно е да се появят безпричинни соматични нарушения като: главоболие или болки в стомаха. Мислите са насочени към фиксация върху Аз-а за греховност и безполезност, нежеланост и отхвърленост, за безсмислието на живота. 
          Психогенните причини за депресията често са свързани със загуби: на близки хора, здраве или работа.  Депресията може да настъпи в годината (месеца) на загубата, без личността да осъзнава този факт.  Ако личността инкасира загуба на любим (желан, ценен) за нея обект, то тогава тя реагира не само с депресия, но и с гняв.  В този случай, ако тя не е способна или няма възможност да изрази своите чувства, то тогава тези чувства биват изтласкани в безсъзнателното. В резултат на този защитен механизъм вътрешното напрежение и фрустрацията усложняват процеса на страдание и мъка.  Важно е да се отчита, че почти винаги може да се намери физиологично или психологично обяснение на депресията.  Депресия не означава, че задължително човек трябва да се намира в състояние на психоза или да изпитва суицидни намерения.  Голяма част от преживяващите депресия не губят връзка с действителността, продължават да се грижат за себе си и не винаги постъпват в болнично заведение.  Когато те решават да направят опит за самоубийство, тогава те са обхванати от доминиращото чувство на отчаяние. 
          Интересни в суицидологически аспект са и други психични разстройства. Известни са три основни групи на тези заболявания. На първо място са неврозите, които се характеризират с безпричинен страх, вътрешно напрежение и тревожност.  Невротикът не губи връзка с обкръжаващата го действителност, но в него липсва доверие към света и той става подозрителен и тревожен. 
          На второ място са характерологични или личностни проблеми (акцентуации), възникващи в резултат на социални дефицити, било в резултат на морални норми, на липса на определени социални умения, на преживени травми и усвоени дисфункционални модели за адаптация, било в резултат на сложни взаимоотношения с обкръжаващите. Тези личности не страдат от някакво душевно разстройство, но са склонни към извършване на асоциални постъпки без възникване на чувство за вина.
На трето място са психозите, които протичат много по-тежко от неврозите. Личност, страдаща от психоза обикновено реагира неадекватно на повечето ситуации, идващи от външния свят.  Към психозите се отнася маниакално-депресивната психоза, която се характеризира с дълбоки промени в настроението от мания към депресия, която често е съпроводена от суицидни мисли.
          Широко разпространено заболяване се явява шизофренията. При която възникват налудно разстройство и лъжливо възприятие: зрителни и слухови халюцинации (видения, гласове).  За тези болни „нощните кошмари стават реалност”. Обкръжаващият свят магически променя своите очертания, а за значението, което се придава на определени факти, няма никакви реални основания.
Страдащите от психоза, шизофрения и маниакално-депресивна психоза, твърде често извършват суициди. Статистиката сочи, че техния брой заема 1/4 от опитите.  Необходимо е да се подчертае, че болните, страдащи от психотична депресия, често извършват суицидни действия в две фази на психозата – в нейното начало и при затихването й.  Сред болните от шизофрения, самоубийствата са от 3 до 12%, като рискът от суицид при шизофреника през целия му живот се колебае между 15 и 20%.    Болните от шизофрения често извършват суицид от отчаяние, ако внезапно осъзнаят неспособността да контролират своята съдба, силата на налудните си преживявания и постоянните си халюцинации.
          Продължителната депресия и самотата стават особено опасни, ако бъдат диагностицирани следните особености:
• чувство на враждебност към хора, към които по-рано е имал положителни чувства;
• пълна загуба на интерес към каквото и да било;
• наличие на здравословни проблеми (симптоми);
• поява на зависимост от лекарства или алкохол;
• избягване на контакти и изолиране в самота;
• обладаване от мисли за самоубийство.
 Предотвратяване на суициден опит
 Снемане на психологическото напрежение в психотравмиращата ситуация.
 Намаляване психологическата зависимост от причината, довела до появата на суицдното поведение.
 Формиране на компенсаторни поведенчески механизми.
 Формиране на адекватно отношение към живота и смъртта.
           Методики за изследване на суицидно поведение
          Освен провеждането на задължително диагностично интервю със снемане на семейна анамнеза, от важно значение е да бъдат приложени методики (въпросници, проективни методики, анкети) за установяване на следните показатели:
• тип налична акцентуация;
• нивото на социална адаптация (дезадаптация);
• нивото на функционирането на личността;
• определяне на ценности;
• нивото на тревожност;
• поведенчески модели за справяне със стресови ситуации;
• тип темперамент;
• модели за разрешаване на конфликти;
• самооценка;
• фрустрационна толерантност;
• социални дефицити (афилиационни умения и способности);
• наличие на дисфункции в семейната система и др. 
          Корекция
         Корекционните дейности са насочени основно към обучение за развитие на социални навици и умения за преодоляване на стреса. Важно е да се окаже на подрастващите социална поддръжка, като се използва помоща на семейството, училището, приятелите и пр.  Тази процедура може да бъде облечена във формата на социално-психологически тренинг за формиране на разрешаващо поведение и за търсене на социална подкрепа; за повишаване и корекция на самооценката, за развитие на адекватно отношение към собствената личност и емпатия; за увеличаване нивото на самоконтрол; замяна на «значимите други» с алтернативен кръг;  изработване на мотивация, ориентирана към постижения и успехи; извършване на корекция в прилагани дезадаптивни стратегии за справяне; повишаване нивото на самоуважение и т.н. 
           Помощ при потенциален суицид – интервенция
         Думата «интервенция» произхожда от латинските думи inter (между) и venire (идва).  Суицидната интервенция се явява процес на предотвратяване акта на саморазрушение.  Тя се изразява в контакт лице в лице с отчаяния човек и оказване на емоционална поддръжка, съчувствие и разбиране в социалната, психологическата и екзистенциална криза.
         Успехът на интервенцията се основава на факта, че не всички хора се явяват абсолютни суициданти.  Наблюденията свидетелстват, че типично за самоубийците е, че те проявяват амбивалентни емоции, например: «Скъпа Ники, аз трябва да приключа със себе си. Ненавиждам те. С любов,  Ед», т.е. самото желание да се самолиши от живот по своята психологическа същност е дълбоко противоречиво – от една страна личността желае своята смърт («...аз трябва да приключа със себе си.  Ненавиждам те.»,  а от друга желае да живее («С любов,..»). Следователно следва да се знае, че суицидалното настроение обикновено е неустойчиво – тези чувства могат да се появят, да изчезнат, а по-късно да възникнат отново, като почти винаги се променят. Именно тази закономерност се явява основата на суицидната интервенция. Освен това, от голямо значение е кой оказва помощ за спасяване живота на другия.
  Следва продължение - част 4
 
Категория: Други
Прочетен: 1171 Коментари: 0 Гласове: 0
Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи
-част 3-

            Предотвратяване на суицид
         Диагностиката на предсуицидния синдром е от изключително важно значение за профилактиката.  Хората, намиращи се в предсуициден период се нуждаят от индивидуална, групова и (или) семейна психотерапия.  Особена практическа значимост има анализа на факторите, които все още въздържат детето от извършване на самоубийство. Към тях се отнасят: 
        • отсъствието на психични заболявания, свързани и протичащи в условие на депресия;
         • адекватна интегрираност в семейството;
         • нормално когнитивно функциониране;
       • наличие на културни и духовно-религиозни фактори определящи като неприемлив суицида (табуиращи суицида);
         • готовност на клиента да участва в провеждане на своевременна индивидуална психотерапия, насочена към слаби страни в характера (акцентуации) или елементи на психотизъм (сензитивност, склонност към депресивни състояния, характерни за шизоидната и циклоидната личност). 
          Депресия
         Много от чертите, свидетелстващи за суицидност са сходни с признаците на депресията.  Основен съвпадащ симптом се явява загубата на възможност от изпитване на удоволствие от вещи, дейности и други стумули, които по-рано са носели удовлетворение (наслаждение) на личността. Индивидът губи вкус и апетит към любими дейности. На преден план излизат чувства сред които: за вина, безизходност, обреченост, самоосъждане и раздразнителност.  Значително се снижава двигателната активност или обратно – възникват пристъпи на неадекватна динамика (непрекъсната реч; говор на висок, силен, с бърз темп говор; непрекъснати оплаквания и капризи; обвинения или молби за помощ).  Често може да се наблюдава нарушение на съня или внезапни пропадания в състояние на умора и отпадналост.  Соматичните признаци на тревожност се проявяват най-вече със: сухост в устата, учестено дишане и изпотяване. Възможно е да се появят безпричинни соматични нарушения като: главоболие или болки в стомаха. Мислите са насочени към фиксация върху Аз-а за греховност и безполезност, нежеланост и отхвърленост, за безсмислието на живота. 
          Психогенните причини за депресията често са свързани със загуби: на близки хора, здраве или работа.  Депресията може да настъпи в годината (месеца) на загубата, без личността да осъзнава този факт.  Ако личността инкасира загуба на любим (желан, ценен) за нея обект, то тогава тя реагира не само с депресия, но и с гняв.  В този случай, ако тя не е способна или няма възможност да изрази своите чувства, то тогава тези чувства биват изтласкани в безсъзнателното. В резултат на този защитен механизъм вътрешното напрежение и фрустрацията усложняват процеса на страдание и мъка.  Важно е да се отчита, че почти винаги може да се намери физиологично или психологично обяснение на депресията.  Депресия не означава, че задължително човек трябва да се намира в състояние на психоза или да изпитва суицидни намерения.  Голяма част от преживяващите депресия не губят връзка с действителността, продължават да се грижат за себе си и не винаги постъпват в болнично заведение.  Когато те решават да направят опит за самоубийство, тогава те са обхванати от доминиращото чувство на отчаяние. 
          Интересни в суицидологически аспект са и други психични разстройства. Известни са три основни групи на тези заболявания. На първо място са неврозите, които се характеризират с безпричинен страх, вътрешно напрежение и тревожност.  Невротикът не губи връзка с обкръжаващата го действителност, но в него липсва доверие към света и той става подозрителен и тревожен. 
          На второ място са характерологични или личностни проблеми (акцентуации), възникващи в резултат на социални дефицити, било в резултат на морални норми, на липса на определени социални умения, на преживени травми и усвоени дисфункционални модели за адаптация, било в резултат на сложни взаимоотношения с обкръжаващите. Тези личности не страдат от някакво душевно разстройство, но са склонни към извършване на асоциални постъпки без възникване на чувство за вина.
На трето място са психозите, които протичат много по-тежко от неврозите. Личност, страдаща от психоза обикновено реагира неадекватно на повечето ситуации, идващи от външния свят.  Към психозите се отнася маниакално-депресивната психоза, която се характеризира с дълбоки промени в настроението от мания към депресия, която често е съпроводена от суицидни мисли.
          Широко разпространено заболяване се явява шизофренията. При която възникват налудно разстройство и лъжливо възприятие: зрителни и слухови халюцинации (видения, гласове).  За тези болни „нощните кошмари стават реалност”. Обкръжаващият свят магически променя своите очертания, а за значението, което се придава на определени факти, няма никакви реални основания.
Страдащите от психоза, шизофрения и маниакално-депресивна психоза, твърде често извършват суициди. Статистиката сочи, че техния брой заема 1/4 от опитите.  Необходимо е да се подчертае, че болните, страдащи от психотична депресия, често извършват суицидни действия в две фази на психозата – в нейното начало и при затихването й.  Сред болните от шизофрения, самоубийствата са от 3 до 12%, като рискът от суицид при шизофреника през целия му живот се колебае между 15 и 20%.    Болните от шизофрения често извършват суицид от отчаяние, ако внезапно осъзнаят неспособността да контролират своята съдба, силата на налудните си преживявания и постоянните си халюцинации.
          Продължителната депресия и самотата стават особено опасни, ако бъдат диагностицирани следните особености:
• чувство на враждебност към хора, към които по-рано е имал положителни чувства;
• пълна загуба на интерес към каквото и да било;
• наличие на здравословни проблеми (симптоми);
• поява на зависимост от лекарства или алкохол;
• избягване на контакти и изолиране в самота;
• обладаване от мисли за самоубийство.
 Предотвратяване на суициден опит
 Снемане на психологическото напрежение в психотравмиращата ситуация.
 Намаляване психологическата зависимост от причината, довела до появата на суицдното поведение.
 Формиране на компенсаторни поведенчески механизми.
 Формиране на адекватно отношение към живота и смъртта.
           Методики за изследване на суицидно поведение
          Освен провеждането на задължително диагностично интервю със снемане на семейна анамнеза, от важно значение е да бъдат приложени методики (въпросници, проективни методики, анкети) за установяване на следните показатели:
• тип налична акцентуация;
• нивото на социална адаптация (дезадаптация);
• нивото на функционирането на личността;
• определяне на ценности;
• нивото на тревожност;
• поведенчески модели за справяне със стресови ситуации;
• тип темперамент;
• модели за разрешаване на конфликти;
• самооценка;
• фрустрационна толерантност;
• социални дефицити (афилиационни умения и способности);
• наличие на дисфункции в семейната система и др. 
          Корекция
         Корекционните дейности са насочени основно към обучение за развитие на социални навици и умения за преодоляване на стреса. Важно е да се окаже на подрастващите социална поддръжка, като се използва помоща на семейството, училището, приятелите и пр.  Тази процедура може да бъде облечена във формата на социално-психологически тренинг за формиране на разрешаващо поведение и за търсене на социална подкрепа; за повишаване и корекция на самооценката, за развитие на адекватно отношение към собствената личност и емпатия; за увеличаване нивото на самоконтрол; замяна на «значимите други» с алтернативен кръг;  изработване на мотивация, ориентирана към постижения и успехи; извършване на корекция в прилагани дезадаптивни стратегии за справяне; повишаване нивото на самоуважение и т.н. 
           Помощ при потенциален суицид – интервенция
         Думата «интервенция» произхожда от латинските думи inter (между) и venire (идва).  Суицидната интервенция се явява процес на предотвратяване акта на саморазрушение.  Тя се изразява в контакт лице в лице с отчаяния човек и оказване на емоционална поддръжка, съчувствие и разбиране в социалната, психологическата и екзистенциална криза.
         Успехът на интервенцията се основава на факта, че не всички хора се явяват абсолютни суициданти.  Наблюденията свидетелстват, че типично за самоубийците е, че те проявяват амбивалентни емоции, например: «Скъпа Ники, аз трябва да приключа със себе си. Ненавиждам те. С любов,  Ед», т.е. самото желание да се самолиши от живот по своята психологическа същност е дълбоко противоречиво – от една страна личността желае своята смърт («...аз трябва да приключа със себе си.  Ненавиждам те.»,  а от друга желае да живее («С любов,..»). Следователно следва да се знае, че суицидалното настроение обикновено е неустойчиво – тези чувства могат да се появят, да изчезнат, а по-късно да възникнат отново, като почти винаги се променят. Именно тази закономерност се явява основата на суицидната интервенция. Освен това, от голямо значение е кой оказва помощ за спасяване живота на другия.
  Следва продължение - част 4
 
Категория: Други
Прочетен: 1117 Коментари: 0 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1443203
Постинги: 1629
Коментари: 116
Гласове: 1131
Календар
«  Ноември, 2011  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930