Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1501494 Постинги: 1686 Коментари: 116
Постинги в блога от Ноември, 2017 г.
2 3 4 5  >  >>
 

                                                Формулировка на случай от практиката

                           (поведенческа формулировка на обуславянето по Уолпе и Търкат)

 

В кабината по психотерапия е пристигнала г-жа С., на 32 г., живееща с столицата, работеща във фирма за разпространение на кабелна телевизия, учи психология, от шест години е омъжена, с две деца на 4,5г. и 2 г., обитава жилище съвместно с родителите на съпруга си, като през зимния период живеят заедно, а през топлите месеци приемащото семейство живее в провинцията.

Г-жа С е симпатична млада жена, със запазена външност, добре облечена, грижеща се за себе си. При идването си в кабинета г-жа С е с балансирано настроение, леко сдържана.

Първа стъпка: Определяне на проблемите /списък/

Симптоми: вегетативни и афектни: По време на интервюто г-жа С. споделя, че  често, при различни ситуации (гледане на романтичен филм; при четене на книжка с детски текстове на детето си; при общуване със своя приятелка, която е споделила пред съпруга си, качества, които цени в г-жа С.) изпада в краткотрайно (с продължителност няколко минути) състояния на плачливост или насълзяване на очите, съпроводено с неприятно леко изразено тъжно настроение в рамките на умиление. След няколко минути успява да се справи и възстанови баланса (“преглътне сълзите си”). 

При тези случаи тя изпитва вътрешно напрежение и топли вълни, натъжава се, изпитва неудобство пред другите. Назовава  преживяванията си като: “умилително настроение, чувство на състрадателност и съпричастност”. 

Състоянието на “плачливост”  настъпва не в обективно тъжни, а в субективно преценени като ситуации на “умиление. “Просълзяванията” се стартират и при обективно нетъжни стимули, като преди тях г-жа С. не се е чувствала напрегната и не е имала предвиждания, че “ще се разплаче”. Тези ситуации се предизвикват както от външни стимули при общуване, така и от вътрешни само от спомени (“само като си припомня и идва плачът”).

Лично обяснение: Г-жа С. няма своя формулировка за произхода и причинността на състоянието си.

Опити за справяне: Тя не е правила опити за справяне, поради невъзможността да си обясни корените на своята емоционална реакция.

Втора стъпка: Определяне на началото или отключващия фактор

Г-жа С. посочва, че преди около 6 години, е забелязала началото на появата на основния симптом.  Този период тя се обвързва с важна промяна в живота си  – сключване на брак. Още преди брака си тя е започнала да улавя признаци на тази спонтанно възникваща емоционална реакция. Първоначално проявите са били по-редки, но с годините са зачестили, разширили са своя обхват, а способността да владее емоционалното си състояние постепенно се е изчерпала.  Изяснено е, че не е имала някакви стресови събития, свързани със самата бременност.

Г-жа С. разказва обаче, че периодът преди брака е бил свързан с продължително стресово събитие, което може да бъде дефинирано като отключващ фактор. То е описано като нежелание от страна на свекърва и да я приеме за снаха. След брака, новото семейство живее известен период на квартира, но поради финансови съображения и възползвайки се от жилището на съпруга си, което било обитавано само през зимния сезон от свекъра и свекървата, младото семейство се премества при тях.

Това е довело до физическа близост и непосредствено общуване между г-жа С и свекървата, които могат да бъдат дефинирани като предхождащи фактори. Г-жа С. описва свекърва си,  като “властна и деспотична жена, която налага мнението си и контролира вътрешно-семейните отношения”.

При възникващите конфликти, чийто интензивност, тежест, съдържание и обхват все още не са установени, най-вероятно г-жа С. е реагирала, прилагайки заучена в родителското си семейство стратегия за разрешаване на конфликти, а именно чрез бягство, компромис,  конформизъм.

Трета стъпка: Определяне на поддържащите фактори

Запазването на заученото поведение на бягство, се утвърдило като защитно поведение при непосредствения сблъсък, а поддържането му е било възприето от г-жа С. като най-благоприятна и единствена алтернатива за удовлетворяване на основна и значима за нея потребност – съхранението и запазването на собственото си семейство, и връзката със съпруга си. Като социален фактор, поддържащ възприетото поведение най-вероятно са изиграли усвоените в миналото схващания за опасността и неморалността на стъпка към развод. Възможни са и дисфункционални предвиждания за раздяла със съпруга си, с невъзможност за последващо справяне. Подобни мисли са стартирали емоционални състояния на непрекъсната тревожност, а в поведенчески план – неувереност, изолираност, безпомощност.

На тази основа, предвиждайки последиците от един сериозен разрив в отношенията с властната си свекърва и вярвайки, че те могат да се отразят фатално на брака й, г-жа С. преработва по свой начин  тези допускания, оценява ги като катастрофални и реагира с бягство, компромис и отстъпчивост, затваряйки се в себе си. Вероятно поради дълговременното съжителство в обстановка на стрес, г-жа С. постепенно да е формирала и поведение на “заучена безпомощност”.

Четвърта стъпка: Определяне на предразполагащите и етиологичните фактори.

Вероятно обстановката за съвместен живот в едно жилище заедно с родителите на съпруга й е изиграла ролята на първи  предразполагащ  фактор за задълбочаване на проблема. Твърде вероятно е още преди брака г-жа С. да е формирала предвиждания и допускания за предстоящи проблеми с родителите на съпруга си, научавайки за съображенията на майка му. По този начин, от една страна тя още повече е ограничила възможностите си за адаптация в новата социална среда и способността си за научаване на нови модели, чрез прилагане на алтернативи за общуване и разрешаване на конфликти, базиращи се на метода “проба-грешка”.  Активизирало се е и селективното и внимание, като последното още повече е изострило чувствителността й към “спазване на реда и правилата”.

Допълнителен предразполагащ фактор, произтичащ от средата, вероятно е недостатъчно подкрепящото и поддържащо поведение на съпруга, за което г-жа С. е формирала очакване, че ще получи, но то не се е осъществило или не е било достатъчно резултатно. Наличието на този дефицит не е удовлетворил потребността от социална подкрепа и разбиране. (Г-жа С. докладва, че съпруга й е “много привързан към майка си, а свекърът й е индиферентен и пасивен в семейството”).  Единствената социална подкрепа, която г-жа С получава е от родителското й семейство, но колкото и да е съществена, в случая тя не е решаваща.

Предразполагащи личностни /генетични, наследствени/ фактори:

 Г-жа С. е с нисък праг на емоционално реагиране, чувствителна, с висока емоционална душевност, изтънчена, с развито въображение, лесно ранима и рефлексивна на външни стимули. На лице е засилена емоционална внушаемост и неспособност да контролира емоциите си.

Етиологични фактори: Изглежда посочената емоционална реакция се препокрива с поведенческите  модели, прилагани при конфликти, а именно бягство и компромис. Отстъпчивостта и конформното поведение на г-жа С. са били усвоени в миналото и са свързани с ранни преживявания в родителското семейство. Г-жа С. описва отношенията в родителското си семейство като “либерални, свободни и без конфликти”. Отношенията с родителите и по-големия й брат са били и в момента продължават да са топли, близки и активни. Под влиянието на родителското си семейство г-жа С. е усвоила единствено стил и модел на общуване, основаващ се на взаимно разбирателство, сътрудничество, взаимна отстъпчивост, компромиси, бягство от конфликти, човешка близост, откритост и грижовност.  По този начин тя е усвоила т. нар. “викарно поведение” /заучаване, произтичащо от наблюдаваните поведенчески модели/,  т.е. поведение, което са поддържали родителите й. Последното от своя страна я лишава от възможност за придобиване на подходящи междуличностни умения и социални поведения (оперантно обуславяне) в друга среда и обстоятелства.  Впоследствие, след  напускане на семейството /пълнолетие/ г-жа С. е  продължила да утвърждава този компромисен стил в социалните си контакти. (Клиентът докладва, че в професионалните и социалните си отношения винаги е била отстъпчива и неконфликтна. В случаите на междуличностни сблъсъци със значими за нея хора, впоследствие е развивала чувство за вина и е търсела по нейна инициатива извинение и възможност за запазване на контакта).

Възможно е изразеното силно желание за компромис и запазване на отношенията, да се генерира от някакво травмиращо събитие назад в детството и юношеството, като отхвърляне от връстници, проблеми с адаптацията в нова социална среда, затруднения в установяването на нови социални контакти, недостатъчен опит в поддържането на връзки и ограничен брой такива с противоположния пол през юношеството. В резултат на подобен негативен опит и наличие на дефицити в социалните умения, от една страна се е утвърдил още повече избягващият стил на поведение (класическо обуславяне), а от друга, потребностите от общуване, от значимо присъствие в групата, от разбиране, приятелство и получаване на положителни оценки са били класирани още по-високо в пирамидата от ценности.

Впоследствие след брака, сблъсквайки се с ригидността и властническия стил на свекървата, този поведенчески модел се оказва дисфункционален и дезадаптивен в новата среда.

Вероятно сблъсъкът на двата различни поведенчески модела довели до загуби и разочарования в г-жа С., които дълго време са били преживявани вътрешно и оценявани като неуспех.  Те са формирали неприятна и нежелана ниска самооценка, съпроводена с чувство за неразбраност, за отчужденост, загуба на надежда и вяра, чувство за непотребност, отхвърленост, незащитеност, оценка за неспособност да се справи със ситуациите на общуване със свекървата си.  Тези ситуации най-вероятно са въвели г-жа С. в състояние на непрекъсната вътрешна напрегнатост и тревожност, което е довело до т. нар. “емоционално износване”. Последното вероятно се подсилва от мисълта за необратимост на отношенията.

Хипотеза:

На първо място - Най-вероятно реакцията на “плачливост” е резултативна от причинно свързани предходящи събития. Тя е защитен механизъм активизиращ се в резултат на многократно повтарящо се еднотипно поведение в условия на продължителна фрустрация и е израз на неудовлетворвна потребност

На второ място – Най-вероятно реакцията е била усвоена в резултат на подкрепящите последици от определено поведение през периода на в детството и юношеството. Този модел на поведение (отстъпчивост, компромис, бягство, примирение и пр.) е бил подкрепян в рамките на родителското семейство.  Впоследствие в новата социална среда той се оказва дезадаптивен и във вреда на г-жа С.

Обяснение на хипотезите:

На лице е опит за прилагане на усвоената от родителите си семейна реалност, (модел на либерализъм, взаимна подкрепа, разбирателство, конструктивизъм и сътрудничество при конфликти, равнопоставеност и уважение на членовете) в нейната семейна реалност. Опитите и са неуспешни поради принципното несъгласие и ригидност на свекървата от една страна и поради несъответствието на възприетия от родителското си семейство модел на общуване, роля, статус, стратегии за разрешаване на конфликти в новата семейна реалност, сблъсквайки се с консерватизма на свекърва си. Г-жа С. винаги е прилагала компромисен модел, поради страх да не влоши отношенията си още повече. Най-вероятно самата тя се оценява като неприета и натрапена в новото семейство. Много е вероятно г-жа С. все още да има формирани нагласи за очаквани, но все още неудовлетворени потребности за повече социална подкрепа в лицето на съпруга си. Вероятно е ограничените източници на позитивно и социално подкрепление при г-жа С. да се изострят, потвърдят и засилят нейното чувство за провал и загуба. В хода на съвместния живот, при всеки един неуспешен опит за справяне и конфликт в общуването, г-жа С. е реагирала емоционално, чрез плач, като е насочвала вината към себе си. Тя е преживявала много силно на емоционално ниво неуспехите си, фрустрирала се, а това постепенно е изчерпало емоционалния й ресурс за поносимост.  Съответно тя възприема убеждението, че всъщност е неспособна, дефектна, необичана, неприета и че трябва да се жертва и да подчини своите нужди в услуга на другите.  По този начин постепенно г-жа С. е усвоила един инфантилен модел за справяне с тревожността – чрез отстъпчивост и плач. Плачът е станал поведенчески модел за емоционална защита. Така при всеки акт на по-силна емоция, несъзнавано и автоматично този  дисфункционален модел се задейства и се проявява като напор на сълзи. 

Пета стъпка: План за терапия

Работа върху краткосрочни проблеми:

1. Снемане нивото на тревожност (десензитивизация).

За привеждане на г-жа С. в оптимално за терапията състояние, при втората среща ще бъде приложена техника на “Насочената надолу стрелка” с цел, десензитивизация, снемане нивото на тревожност и извеждане  на рационални доводи, чрез които тя самата да се убеди в ограничеността и дисфункционалността на прилагания от нея модел за разрешаване на конфликти. Този подход ще повиши нивото й на самооценка, ще формира активност и вътрешна увереност за справяне, а от там ще се разшири терапевтичното пространство и увеличи годността й за промяна.

За изясняване на прилаганите от нея поведенчески модели, на първото интервю е било възложено домашно задание на тема: “Маркирай според твоя избор и оценка всички важни, емоционално наситени, запомнящи се събития в твоя живот”.

2. Допълнителни описания на случая.

При втората среща посочените от г-жа С. значими събития ще станат обект на дискусия с основни акценти:

а/ Ще бъде изяснено по какъв начин тези събития са повлияли върху нейния живот и защо тя ги оценява като значими;

б/ Всяко едно събитие ще бъде оценено преди всичко от съдържателната (аксиативна) и емоционално-значима страна;

в/ Ще се установят значимите други, участващи в значимите емоционално наситени ситуации, отношението й към тях и йерархичната подреденост по ценност на хората в нейния живот.

г/ Особено внимание ще се обърне на брака й, който най-вероятно ще присъства в списъка. Тази тема ще се оформи като централна, като бъдат обсъдени следните подвъпроси:

-изясняване разбиранията и ценностното отношение към брачния съюз;

-установяване на нагласите и очакванията й от периода преди брака, т.е. онзи хипотетичен и желан брачен модел, който е бил формиран в нейните представи;

-разкриване и разравяне на конкретни конфликтни ситуации (по съдържание) със свекървата, датиращи още от началото на връзката с бъдещия съпруг и установяване нейната хипотеза за неприемането й в  бъдещото семейство;

-установяване прилаганите модели за разрешаване на възникващите конфликти и формата на общуване между членовете на семейството (роли и позиции на членовете);

-търсене на факти и доказателства (чрез примери) за наличието или дефицит на подкрепа от съпруга;

-установяване на стереотипност и автоматизъм на използвания поведенчески модел на бягство и конформизъм;

-ърсене на случаи, при които са били правени опити за промяна на възприетия поведенчески модел и изясняване резултатите от тях (възможност за вероятно стигматизиране на негативен опит за справяне);

-искане на информация, чрез примери за стила на общуване и модела за разрешаване на конфликти в родителското й семейство;

д/  Ще бъдат диагностицирано наличието на потенциален ресурс от възможна социална подкрепа в лицето на съпруга й; нагласата на г-жа С. за промяна на поведенческия модел на реагиране и присъствие (роля) в семейството (гъвкавост).

Работа върху дългосрочни проблеми:

а/ Като по-дългосрочна цел се очертава работа за формиране и разширяване на:

- социалните умения (за общуване),

- уменията за себеутвърждаване (формиране на адекватна самооценка.) и

- работа върху характерови особености (емоционален контрол)

б/ Възможна е работа със семейната двойка.

Шеста стъпка: Прогноза

Г-жа С. желае да намери както обяснение, така и разрешение на проблема си. Тя го оценява като значим и засилващ се по честота и интензивност, а последиците като неприятни (“сякаш поемам емоцията на другия”). Същевременно по тежест и обхват проблемът не засяга общото социално функциониране, а се проявява само в проблемните области общуване, семейство и конфликти. Това предполага, че г-жа С. ще прояви старание и активност в терапевтичното сътрудничество и при преодоляване на бъдещи защитни механизми.

Високата мотивация за терапия, силно изразените и потребности да съхрани семейството си, образователните й интереси (изучава психология) и широката обща култура предполагат наличие на потенциал, който ще подпомогне терапевтичните интервенции.

image
Категория: Други
Прочетен: 1396 Коментари: 0 Гласове: 1
 

           Методика за изследване мотивацията за училище при първокласници

                                                                    (М.Р.Гинзбург)

 

Форма за провеждане – индивидуална.

Оборудване – стимулен материал – 6 бр. картички за различни житейски ситуации

Инструкция: „Сега ще ти прочета разкази”

№1. Момчета (момичета) разговарят за училище. Първото момче е казало: „Аз отивам на училище, защото моята майка настоява.  Ако майка ми не искаше това, аз не бих отишъл на училище”.

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №1: женска фигура с указателен жест, пред нея фигура на дете с ученическа чанта в ръце (външен мотив).

№2. Второто момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото на мен ми харесва да уча за  различни неща. Дори да нямаше училище, аз пак щях да уча за различни неща”.

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №2: фигура на дете, намиращо се в час, седящо на чин с отворена пред себе си книга (учебен мотив).

№3. Третото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото там е весело и има много деца, с които мога да си играя” .

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №3: две фигури на деца, играещи футбол (игров мотив).

№4. Четвъртото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото съм вече по-голям. Когато се намирам в училище, аз се чувствам пораснал (възрастен), а до тогава бях малък”.

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №4: две фигурки, изобразени с гръб една към друга,  в ръцете си единият персонаж държи ученическа чанта, а другият – играчка (позиционен мотив).

№5. Петото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото трябва да се образовам (да уча). Без учение нищо не може да се направи, само с учение човек може да стане такъв какъвто иска”

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №5:  фигурка на дете пред училище (социален мотив).

№6. Шестото момче (момиче) е казало: „Аз отивам на училище, защото мога да получавам там шестици”

На масата пред детето психологът поставя рисунка  (картичка) №6:  фигурка на дете, държащо в ръцете си тетрадка (оценка)

След прочитане на разказа психологът задава въпроси:

= Според теб, кое от тези деца е право? Защо? (Избор 1).

= С кое от тези деца би искал (а) да играеш? Защо? (Избор 2).

= С кое от тези деца би искал (а) да учиш съвместно? Защо? (Избор 3).

Детето последователно прави трите избора.  Ако съдържанието на въпроса се окаже недостатъчно ясно за детето,  се задава контролен въпрос:  „А какво всъщност е казало момчето?”. Важно е психологът да бъде уверен, че детето е направило избор, изхождайки наистина от съдържанието на разказа, а не случайно е посочило една от картинките.

Обработка на резултатите:

Отговорите на детето (избора на определени картинки) се записват в таблица и се оценяват.  Таблицата съдържа 7 колонки, съответно с наименования от ляво на дясно:

= Първа колонка „Избор” (по вертикала под нея се изписват 1,2, 3 и контролен избор.

= От втора до седма колонка се изписват последователно „Мотив 1”, „Мотив 2” …. „Мотив 6”.

Всеки от посочените мотиви се оценява по ключ:

= Външен мотив – 0 бал;

= Учебен мотив – 5 бала;

= Позиционен мотив – 3 бала;

= Социален мотив – 4 бала;

= Оценка – 2 бала;

= Игров мотив – 1 бал.

image

След това се изчислява общия събран бал по всеки мотив. Контролният избор увеличава количеството на бала, съответстващ на избора.

 

Доминиращата мотивация за учене се диагностицира по мотива с най-големия бал. Освен него, детето може да се ръководи и от други мотиви. Ако детето не направи избор от предложените му мотиви, то липсва мотивация за учене. 

Стимулен материал:

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 434 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                         Метод 4 „Твърди техники за опровержение“

                                                        Техника 4 „Форсиран избор“

                                                (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Намерете централното погрешно убеждение (вярване), което предизвиква най-голяма болка в клиента. Например, клиентът може да вярва, че неговата (нейната) цел в живота е да изпълни въображаемите „Аз трябва…!“, „Аз съм длъжен…!“,  „Аз съм задължен … !“ и пр.

Опровергайте погрешните убеждения на клиента, като предоставите колкото се може по-убеждителни противоположни възгледи. Например, че  „трябва“ и „длъжен“ няма никъде другаде, освен в човешкия ум. Светът е такъв, какъвто е. И в него няма „длъжен“, „трябва“, не „нужно е“. Тези понятия са единствено продукт на самия човек.

Разиграйте ситуация, при която клиентът се сблъсква само с два избора: използвайте стара ситуация или създайте нова.  Например, предложете на клиента ситуация, в която има две „трябва“ с еднаква сила и значимост и противоположни едно на друго, като и двете водят до сериозни негативни последици.   

Направете всичко по силите си, за да помогнете на клиента да се изправи лице в лице с конфликта. Ако го подкрепите и предложите нов път (алтернатива) за бягство, което не изисква промяна в убежденията, той ще се възползва от него.

В най-високата точка на конфликта, определете какви промени са необходими и мотивирайте клиента да ги приложи.
Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 194 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:26
 

                                       Метод 4 „Твърди техники за опровержение“

                                                  Техника 3 „Диспут и оспорване“

                                                 (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Помогнете на клиента да се съсредоточи върху централната ирационална мисъл (убеждение), която причинява вина, страх, гняв или депресия. Опитайте се да намерите аргументи против това убеждение.

Обсъдете „катастрофизацията“ (например: „Това е толкова ужасно, кошмарно и катастрофално, че ...") и исканията на клиента за себе си („Аз съм длъжен, аз трябва, нужно е аз да …“)

В повечето случаи опровержението не се дава пряко от терапевта. Вместо това се използват косвени въпроси, за да помогнат на клиентът сам да намери свои собствени опровержения.

Насърчавайте обсъждането и оспорването от страна на клиента всеки път, когато се проявят ирационалните му мисли. Дават се предписания за ежедневно практикуване на техниката от самия клиент. Полезно е да се прилага звукозаписване.
Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 185 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:28
 

                                                          Методика „Три линии”

                                   (диагностика на самооценка при подрастващи)

 

За изучаване нивото на самооценка на детето се предоставя бланка, на която са начертани 3 вертикални линии с дължина 100 мм. с  указани долна, средна и горна точки. Горната и долната точка са отбелязани с вертикални чертички, а средната с едва забележима точка.

Инструкция: „Всеки човек оценява своите способности и възможности. Всяко качество може условно да се изобрази на вертикалната линия (показва се на бланката). Долната точка показва най-ниско (малко) развитие, а най-горната – най-високо (голямо) развитие. Сега на теб ти предлагам 3 линии: първата е ум, втората е увереност в себе си, а третата – личен авторитет сред другите (връстниците). От теб се иска на всяка линия да поставиш чертичка там, до където считаш, че е развито това твое качество.”

Обработка резултатите

Измерва се дължината на всяка линия, нанесена (маркирана) от детето в милиметри, като след това дължината се привежда в балове (например, 60 мм. = 60 бала).  След това се изчислява средната величина (средно аритметично) на всички (трите) линии, маркирани от детето, като получения резултат се приема за среден показател за самооценка. От тази позиция са определени следните нива на самооценка:

-високо ниво - 74-60 бала;

-средно ниво - 59-45 бала;

-ниско ниво – по-малко от 45 бала.

Количеството бал от 45 до 74 (средна и висока стойност) удостоверяват реалистична (адекватна) самооценка; от 75 до 100 бала – свидетелстват за завишена самооценка и показва определено отклонение във формирането на личността; по-малко от 45 бала свидетелства за ниска самооценка (подценяване) и за крайно неблагополучно развитие на личността. 

image

Категория: Други
Прочетен: 290 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                Въпросник „Насоченост на мотивите за учебна дейност в 5 клас”


Методиката  включва 10 въпроса. На всеки въпрос може да се избере само един вариант на отговор. Прилага се анонимно и има за цел, установяване мотивите на групата като цяло.

I.Сутрин се събуждам с мисъл за училището:  
1.Ура! Днес имам любимия ми предмет …………………………….. (запиши)
2.Днес мога и да не присъствам на нехаресвания от мен предмет …………………… (запиши)
3.Болен съм и няма да ходя, а  това означава, че няма да получа лоша оценка.
II.Аз отивам на училище за да:
1.Да науча нещо ново, интересно.
2.Да се занимавам с такива интересни предмети, като…………………… (запиши)
3.Да се срещам с такива добри учители, като…………………… (запиши)
4.Да общувам с приятели.
5.Да прекарвам времето си весело.
6.Да не обидя родителите си.
III. Домашната си работа правя:
1.Напълно самостоятелно.
2.Търся помощта на възрастни.
3.От време на време ги пиша.
4.Никога не ги пиша.
IV. Мисля, че за да уча добре е нужно:
1.Да имам интерес към предмета.
2.Да имам способности по предмета.
3. Да работя усърдно по време на час.
4.Да имам добри отношения с учителя.
5.Да умеея да записвам по време на час.
V. Когато получа лоша оценка, аз:
1.Старая се да я поправя.
2.Старая се да я поправя на следващия урок.
3.Старая се да я поправя в най-близко време.
4.Не се опитвам да правя каквото и да било.

Обработката  на резултатите  по дадения въпросник  се извършва чрез  събиране на общия бал на всички участници в изследването. 

image

Категория: Други
Прочетен: 211 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               Изследване на възприятие „Еталони” – тест за 5 - 5,5 г. (Л.А. Венгер)

 

Стимулен материал.

Таблица с 16 различни рисунки и таблица с 4 еталона.  Еталоните трябва да бъдат изрязани от картон, за да се използват както от детето при нужда, така и от психолога – при обучение.

 Инструкция: Разгледай тази фигурка (показва се еталон).  Тя е решила да се скрие сред другите фигурки, като е поставила върху себе си допълнителни украшения, за да се маскира, но нейната форма е същата, каквато я виждаш тук (показва се отново еталона). От теб се иска да намериш тази фигура сред другите в таблицата.“ (показава се втората таблица с 16-те фигури).

Провеждане.

След подаване на инструкцията на детето се предоставя възможност да разгледа еталона и дори да го подържи в ръка. След това се предоставя таблицата с фигурите, в която трябва да намери еталона. Ако детето не може да намери нито една, дори най-простата фигурка, чрез наблюдение – търсене и сравняване, тогава му се предлага да вземе еталона (предварително изрязан по контъра), който да постави (наложи) върху различните фигури, за да намери пълното съвпадение. Този втори опит фактически не се приема за диагностика, а като корекция на нарушението във възприятието. При диагностика еталоните се поставят в един ред под таблицата с рисунките, а при корекция – еталоните се изрязват и предоставят на детето, като му се показва и дава възможност да прокара пръсти по контура.

 Анализ на резултатите.

При интерпретацията следва да се обърне внимание както на количеството грешки, така и на характера на действие на детето. Така децата, които се затрудняват и не могат да намерят правилния отговор, трябва да се предложи да прекарат показалец по контура на фигурката (рисунката) и да сравнят извивката с контура на еталона. Ако този опит е успешен, то може да се направи извод за лоша сформираност на възприятието (което за 5-годишно дете е недостатък), но и за адекватна ориентировка. Този резултат свидетелства, че при диагностика  на мислене детето също ще срещне трудности. По тази причина е важно да се окаже помощ за обучение за постепенно формиране на ефективно възприятие.
Стимулен материал:

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 556 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                   Оценка на особеностите в поведението на детето

                                     при провеждане на психологическо изследване.

 

Една от основните трудности, с която се сблъскват учителите в първи клас е неумението на децата да се включат в общата учебна работа: децата често игнорират предложените от учителите задачи, дори не е опитват да ги изпълнят; задават въпроси, които нямат отношение към учебната работа.  Детето, дори да се старае, то трудно се удържа да не погледне  към работата на седящият до него (зад него) съученик, да не намери нещо да му каже, да вземе, пипне. При тези деца истинските, дълбоки интереси са много импулсивни и спонтанни. Произволността (волевата контролирана дейност) е все още неустойчива. Тези деца са и тревожни и при тях учителят трябва да осъществява стъпков контрол. Някои деца отказват упорито да продължат работата си без такъв контрол от възрастен, други често плачат, търсят майките си и т.н.

Има деца, които постъпват в първи клас с достатъчна степен на подготовка. Те знаят на смятат, познават буквите, дори умеят да четат.  Те обаче нямат обща готовност да приемат училищните организационни форми за обучение. Фактически, независимо от знанията си, тези деца не са готови за училище и при тях се появяват проблеми с учебната дейност и като следствие, възможни проблеми с дисциплината.  Към тези деца учителят (психологът) трябва да подхожда внимателно, да ги водят на отчет, непрекъснато да ги наблюдават, насърчават и наставляват.

Тези и други поведенчески особености в поведението на първокласника могат съществено да повлияят на учебния процес и впоследствие да доведат до дезадаптация на детето.

По-долу в таблицата е представен списък на поведенчески особености, които най-често се срещат при първокласниците по време на час и по време на изследване. За тях може да се въведе балова система за оценка, която разбира се е твърде условна и през по-голямата степен психологът трябва да действа тук съвсем интуитивно. С други думи, ако психологът вижда и чувства, че детето, независимо от това, че се справя със задачата и същевременно се държи неадекватно, то задължително следва да се измени баловата система за оценка, като се вземат под внимание поведенческите прояви на детето, както и тяхната интензивност. По този начин детето може да получи минус два  и дори минус три бала за някаква поведенческа особеност.

image

Някои от тези поведенчески особености могат да се обединят в групи и по този начин да се разкрият причините за тези нарушения.

Тревожните деца.

Често по време на цялото изследване тревожните деца са доста мудни/бавни, мълчаливи, независимо, че разбират инструкцията и задачата, отговорите на въпросите за тях се явяват трудност. Такива деца се боят да отговарят, страхуват се да кажат нещо, защото считат, че няма да дадат правилен отговор, те са неуверени в себе си, дълго се двоумят и най-често отлагат отговора си.  В края на краищата те или казват, че не знаят отговора, или мълчат. Сред тях могат да се срещнат дори деца, които треперят от страх или плачат.

Хиперактивните деца.

Хиперактивното дете постоянно се върти, разсейва, протяга, прозява, клати на стола, да се навежда и оправя дрехите си, може да говори много по време на изследването за други неща (да бърбори), да поставя въпроси, които не са свързани с работата. Често не вниква в съдържанието на задачата, не гледа психолога (отбягващ поглед), а разглежда кабинета, като улавя най-различни стимули (слухови, зрителни, тактилни и пр.). Тези деца отговарят на въпросите светкавично, без да обмислят отговорите си – казват това, което първо им идва наум. Могат необосновано да станат внезапно весело, да се смеят на нагледния материал, да пипат и объркват стимулите (например картички), които му се предлагат. Понякога, в редки случаи, детето само може да стане от стола, да се разходи из кабинета, да започне да разглежда различни предмети  и пр.

Социално и педагогически пренебрегнатите деца.

 

При тях често възниква трудност при разбиране на инструкцията. Те непрекъснато или питат или прекъсват психолога и дори при допълнителни насочващи въпроси или открита помощ, те отговарят неправилно. Тези деца доста често не знаят имената на родителите си, на учителката (наричат я „леля” или в най-добрия случай я наричат по малко име, или така, както я наричат родителите вкъщи; не винаги могат да кажат своята фамилия, възраст, клас, номер в класа, името на училището.  Те, както тревожните деца на много въпроси отговарят с „не зная”. По време на час такива деца дори и да седят тихо, да слушат учителя, те малко разбират казаното и не задават въпроси. Освен това, те често имат проблеми с произношението, с изговарянето на определени думи. Те разполагат с ограничен речников запас, речта им е еднообразна и понякога просто не могат да намерят дума и правилно да формулират своите мисли. 

image

Категория: Други
Прочетен: 679 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                  Финал за тренинг –  упражнение  „Комплименти”

 

Упражнението се прилага като финално при групов тренинг – последно упражнение.

Цел: Поишаване на самооценката на участниците и актуализиране на личностните ресурси.

Участниците се разделят на две групи и образуват два кръга, един в друг. „Вътрешните” и „външните” стоят едни срещу други.

Водещ: „Сега ние ще си благодарите един на друг за интересно проведеното време заедно. За тази цел, в продължение на 30 сек., тези, които са от външния кръг, ще казват комплименти на човека, който се намира срещу тях от вътрешния кръг. След 30 сек., по моя команда ще си размените местата. След това, вътрешният кръг ще се придвижи с една крачка по посока часовниковата стрелка, като застанете срещу следващия участник от външния кръг и отново в продължение на 30 сек. ще казват комплименти. После ще си размените местата. Така процедурата ще се повтаря до тогава, докато отново застанете срещу първия си партньор от външния кръг – този, срещу който сте в момента.“

image

Категория: Други
Прочетен: 252 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                      Видове негативен вътрешен монолог (тревожност/паника) при
                              четири типа индивидуалности –
обучение на клиента

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Не всички негативни вътрешни монолози са еднакви. Хората са не само различ­ни, но и сложни същества с многостранна индивидуалност. Понякога наричат тези страни „подиндивидуалности". Всяка от нашите подиндивидуалности играе своя ха­рактерна роля и притежава собствен глас в сложната работа на съзнанието, паметта и сънищата ни.

Ето няколко от по-често срещаните подиндивидуал­ности, изразени при склонните към тревожност хора: Воина, Критика, Жертвата и Перфекциониста. Тъй като силата на тези вътрешни гласове варира при различните хора, нека да ги разгледаме според изразеността им.

Воинът (предизвиква тревожност)

Характеристики: Обикновено това е най-силната подиндивидуалност при хора, склонни към тревожност. Воинът поражда тревожност като си представя възможно най-лошия сценарий. Когато си представите изправянето пред страха си, той ви пла­ши с фантазии за бедствие или катастрофа. Освен това, той влошава паниката като реагира на първите й физически симптоми. Воинът предизвиква страха, че случващо­то се е опасно или смущаващо ("Ами ако получа инфаркт?!", „Какво ще си помислят другите, ако ме видят?!")

Основните тенденции на Воина са:

1) очаква най-лошото;

2) надценява вероятността да се случи нещо лошо или смущаващо;

3) създава грандиозни карти­ни на потенциален провал или катастрофа.

Воинът винаги е нащрек и следи неспокой­но и за най-дребните симптоми или признаци за беда.

Любим израз: Най-любимият израз на Воина е „ами ако..."

Примери: Типичният монолог на Воина може да бъде:

-„О, не, пулсът ми се ус­корява!

-Ами ако изпадна в паника и напълно загубя контрол над себе си?

-„Ами ако започна да пелтеча по средата на изказването си?

-„Ами ако ме видят да треперя?"

-„Ами ако съм сам и няма на кого да се обадя?"

-„Ами ако просто не успея да прео­долея тази фобия?"

„Ами ако не съм в състояние да ходя на работа до края на живота си?"

Критикът (поражда ниско самочувствие)

Характеристики: Критикът е онази част от вас, която постоянно критикува и оценява поведението ви (и в този смисъл може да изглежда „по-встрани“ от вас в сравнение с останалите подиндивидуалности). Той е склонен при всяка възможност да посочва недостатъците и ограниченията ви. Хваща се за всяка ваша грешка, за да ви напомни, че сте неудачник. Критикът поражда тревожност като ви обвинява, че не сте в състояние да се справите с паническите симптоми, че не можете да ходите на места, където по-рано сте ходели, че не сте успели да се представите по най-добрия начин или че сте зависими от друг човек. Освен това, той обича да ви сравнява с другите и обикновено ги вижда в по-благоприятна светлина. Склонен е да игнорира положителните ви качества и да подчертава слабостите и несъвършенствата ви. В собствения ви диалог Критикът може да бъде персонифициран като гласа на майка ви или на баща ви, вдъхващ страх учител или някой, който ви е наранявал в миналото с критичността си.

Любими изрази: „Ти си истинско разочарование!“, „Това беше глупаво!“

Примери: Следното е типично за вътрешния монолог на Критикът:

-„Ама че си глу­пак..." (Критикът обожава негативни етикети).

-„Не можеш ли да го свършиш, както трябва?"

-„Защо вечно си такъв?"

-„Виж колко способен е …”  

-„Можеше да се справиш и по-добре”

Критикът храни негативни убеждения като:

-„Аз съм по-долу от другите"

-„Нищо не струвам"

-„Нещо изобщо не ми е наред"  

-„Аз съм слаб - би трябвало да бъда по-силен".

Жертвата (предизвиква депресия)

Характеристики: Жертвата е онази част от вас, която изпитва безпомощност или безнадеждност. Тя поражда тревожност като ви казва, че не постигате никакъв напредък, че състоянието ви е нелечимо или че пътят е твърде дълъг и стръмен, за да имате реален шанс да се възстановите. Жертвата играе основна роля за пораждането на депресия. Жертвата вярва, че нещо по принцип не ви е наред: по някакъв начин сте онеправдани, дефектни или малоценни. Жертвата винаги вижда непреодолими препятствия между вас и вашите цели. По принцип тя се оплаква, жал­ва и съжалява за настоящото положение. Тя вярва, че нищо няма да се промени.

Любими изрази: „Аз не мога", „Аз никога няма да мога".

Примери: Жертвата казва неща от рода на:

-„Никога няма да мога да направя това, така че какъв е смисълът да опитвам?"

-„Днес се чувствам физически изцеден - защо да се мъча да правя каквото и да било?"

-„Може би щях да мога да го направя, ако бях по-инициативен преди десет години - но сега е твърде късно".

Жертвата храни негативни убеждения като „Безнадеждно е".

-„Имам този проблем от твърде дълго - положението никога няма да се подобри"

-„Опитал съм всичко - нищо няма да подейства".

 

Перфекционистът (поражда хроничен стрес и изтощение)

Характеристики: Перфекционистът е близък роднина на Критика, но цели не толкова да ви засрами, колкото да ви пришпорва и подтиква да се представяте по-добре. Той поражда тревожност като постоянно ви казва, че усилията ви не са доста­тъчни, че би трябвало да се стараете повече, че би трябвало винаги да контролирате всичко, че би трябвало винаги да сте компетентни, винаги да сте мили, винаги да сте ............” (каквото и да си казвате, че би трябвало да направите или да бъдете).

Перфекционистът е напористата част от вас, която иска да сте най-добрият и не търпи грешки и неуспехи. Той ви убеждава, че стойността ви зависи от външни неща като професионални постижения, пари и статут, мнението и обичта на другите или способността ви да бъдете мили и добри с околните независимо какво правят. Нищо не може да убеди Перфекциониста в стойността ви и той ви тласка към стрес, преумора и изтощение чрез преследването на целите си. Той обича да пренебрегва предупредителните сигнали на тялото ви.

Любими изрази: „Аз би трябвало", „Аз трябва", „Аз съм длъжен".

Примери: Перфекционистът може да ви даде инструкции като:  

-„Винаги трябва да бъда на върха"

-„Винаги трябва да бъда съобразителен и самопожертвователен"

-„Винаги трябва да бъда мил и добър"

-„Трябва да (получа тази работа, да изкарам тази сума пари, да получа одобрението на … и т.н.), иначе нищо не струвам".  

image

Категория: Други
Прочетен: 225 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                            Тревожност и вътрешен монолог – обучение на клиента.

                                            (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Автоматични мисли (вътрешния монолог).

Нека да започнем с един пример.

Представете си двама души, които седят в уличното задръстване в пиковия час. И двамата отиват на работа, на която трябва да се явят в едно и също време. Единият се чувства хванат в капан и си казва неща като:

-„Не мога да издържам";

-„Трябва да се измъкна оттук";

-„Как се набутах в това задръстване?";

-„Боже, закъснявам!“ и т.н.  

Той изпитва тре­вожност, гняв, безсилие и отчаяние. Другият възприема ситуацията като възможност да се об­легне назад, да релаксира и да си пусне нова песен. Той си казва:

- „Мога да се отпусна и да се адаптирам към темпото на трафика";

-„Мога да изпусна напрежението, като се заема с коремно дишане";

-„Нека да използвам времето, за да прегледам пресата“ и т.н.  

Този човек е спокоен и приемащ. В двата случая ситу­ацията е една и съща, но предизвиква съвсем различни чувства заради вътрешния монолог на всеки.

 Истината е, че онова, което си казваме в отговор на дадената ситуация, определя настроението и чувствата ни. Често ние го казваме толкова бързо и автоматично, че дори не забелязваме и затова оставаме с впечатлението, че външната ситуация ни „кара" да се чувстваме по дадения начин. Но всъщност нашите интерпретации и мисли за случващото се формират основата за нашите чувства. Тази поредица може да бъде представена така:

image

С други думи, ние сме виновни за това как се чувстваме (като изключим физиологичните детерминанти като заболяване). Това е дълбока и много важна истина,  но понякога е необходимо много време, за да я проумеем напълно. Често е по-лесно да обвиниш за чувствата си някой или нещо извън теб, отколкото да поемеш отговорността за реакциите си. Именно чрез готовността да поеме отговорността, човек  добива контрол над живота и го владее. Щом напълно приеме, че най-вече той е отговорен за чувствата си, това му дава сила и е един от най-важните ключове към по-щастливия, по-резултатен и спокоен живот.

Тревожност (паника) и вътрешен монолог

Хората, които страдат от повишена тревожност са особено склонни към негативен вътрешен монолог. Тревожността възниква спонтанно при съсредоточаването върху мисли, които започват с думите „ами ако". Тревожността, която изпитват, преди да се изправят пред трудна ситуация, е резул­тат от собствените им „ами ако" твърдения.

Когато решат напълно да избягат от да­дена ситуация, най-вероятно причината са плашещите въпроси, които си задават, например, ученичка, която е в автобуса и закъснява за училище:

-„Ами ако закъснея ще ми пишат отсъствие ще се изложа пред учителката?"

- „Ами ако закъснея, другите ще видят, че не съм сериозна?"

-„Ами ако закъснея, съучениците  ще ми се смеят!“

-„Ами ако закъснея и ми пишат отсъствие, какво ще обяснявам на нашите?“

И много други от сорта „Ами ако“, отправени към бъдещето.

Тези мисли са автоматични, т.е., те биват буквално са изстреляни и имат способността да обсебят глобално съзнанието така, че човек да не е способен да произведе друга мисли.  Автоматичните мисли са такива, защото човек  не може да ги контролира. Те имат дълбоко скрита в него база, която се нарича „базови убеждения“.

 Практически човек няма достъп до тези убеждения. Той единствено е в състояние (има достъп) да улови и възпроизведе автоматичните си мисли (вътрешния монолог, който води със себе си). За да стигне до „базови убеждения“ му е нужна помощта на психолога.

Какво трябва да направи човек, за да установи и впоследствие да се опита да контролира автоматичните си мисли или негативния вътрешен монолог?

Първата стъпка към контролирането на негативния вътрешен монолог е да обърне внимание кога започва да си задава такива въпроси („Ами ако?“)

Истинската промяна настъпва тогава, когато се научи да оборва и да заменя негативните твърдения с позитивни, уверени мисли, които утвърждават способност­та му да се справи.

Например, в случая би могло да се каже: „Е и какво", „Това са само мисли", „Това са само изплашени мисли", „Мога да се справя с това", „Мога да дишам, да се отпусна и да се успокоя", „Всъщност, кое ми дава основание да мисля, че родителите ми няма да ме разберат?“, „Имам ли наистина основания да мисля, че съучениците ще ми се присмеят?“, „Всъщност, съвестта ми е чиста, закъснявам, защото това не зависи от мен“, „Какво толкова катастрофално би се случило, когато обясня, че закъснението ми е в резултат на трафика, а друг по-ранен автобус няма“ и т.н.

Някои основни факти за вътрешния монолог.

-Обикновено вътрешният монолог е толкова автоматичен и неуловим, че човек не го забелязва, както и въздействието му върху настроенията и чувствата. Вие
реагирате, без да обръщате внимание какво сте си казали непосредствено пре­ди това. Често едва след като се отпуснете, направите крачка назад и истински осмислите какво сте си казвали, виждате връзката между вътрешния монолог и чувствата си. Важното е, че можете да се научите да забавяте темпото и да обръщате внимание на негативния си вътрешен монолог.

-Вътрешният монолог често е в телеграфен стил. Една кратка дума или образ съдържа цяла поредица от мисли, спомени или асоциации. Например, усеща­те, че сърцето ви започва да бие по-бързо и си казвате „О, не!" В това мигно­вено „О, не!" има цяла серия от асоциации, свързани със страха от паниката, спомени за предишни пристъпи на паника и мисли за това как да избягате от настоящата ситуация. Идентифицирането на вътрешния монолог може да из­исква разплитането на няколко отделни мисли от една дума или образ.

-Тревожният вътрешен монолог обикновено е ирационален, но почти винаги звучи като истина. „Ами ако" може да ви накара да очаквате възможно най-лошия резултат от дадена ситуация, дори да е напълно невероятен. Но тъй като асоциацията се извършва толкова бързо, тя остава непроверена и се въз­приема като несъмнена. Трудно е да се оцени достоверността на убеждение, за което почти не си давате сметка - вие просто го приемате.

-Негативният вътрешен монолог затвърждава отбягването. Вие си казвате, че ситуация като магистралата е опасна и затова я отбягвате. Продължавайки да я отбягвате, вие затвърждавате мисълта, че е опасна. Може дори да проектирате образи за катастрофа около перспективата да се изправите пред ситуацията. Накратко, тревожният вътрешен монолог води до отбягване, отбягването по­ражда още тревожен вътрешен монолог и цикълът продължава и продължава.

image

-Вътрешният монолог може да предизвика или влоши пристъпа на паника. Пристъпът на паника често започва със симптоми на повишена физиологична възбуда като ускорен пулс, стягане в гърдите или потни длани. От биологична гледна точка това е естествената телесна реакция на стреса - реакцията „бий се или бягай", която всички бозайници, включително хората, обикновено пре­живяват, когато възприемат нещо като заплаха. В нея няма нищо анормално или опасно. Но тези симптоми могат да ви напомнят за предишен пристъп на паника. Вместо просто да позволите на физиологичната реакция на тялото да се засили, да достигне своя пик и да отшуми, вие предизвиквате значително по-интензивен пристъп на паника чрез изплашения вътрешен монолог:

-„О, не, случва се отново";

-„Ами ако изгубя контрол?";

-„Трябва да се измъкна оттук" или

- „Ще се боря с това и ще го накарам да изчезне".

Този изплашен вътре­шен монолог влошава първоначалните физически симптоми, което на свой ред предизвиква още изплашен вътрешен монолог. Силният пристъп на паника би могъл да бъде предотвратен или отслабен, ако си бяхте казвали окуражаващи неща при появата на първите симптоми:

-„Мога да приема случващото се, ма­кар да е неприятно";

-„Ще оставя тялото да си свърши работата";

-„Ще отмине";

-„Преживявал съм го преди, ще го преживея и сега" или

-„Това е само прилив на адреналин, който ще бъде метаболизиран и ще отшуми за няколко минути".

Негативният вътрешен монолог е поредица от лоши навици. Хората не сте родени със склонност към изплашен вътрешен монолог. Хората се научават да мислят по този начин. Точно както можете да замените нездравословните поведенчески навици като пушенето или прекомерната консумация на кофеин с по-положи­телно и здравословно поведение, така можете да замените и нездравословното мислене с по-позитивни и подкрепящи мисловни навици. Имайте предвид, че придобиването на позитивни мисловни навици изисква същото постоянство и практика като усвояването на ново поведение.

image

Категория: Други
Прочетен: 218 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                            Метод 4 „Твърди техники за опровержение“

                                                      Техника 2 „Контраутвърждаване“

                                                    (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Обучете клиента в основните принципи на тренинга за увереност. Помогнете му самият той да стане уверен във себе си, преди да започне да практикува увереност с другите. Например, можете да кажете на клиент, който се самообвинява за неизгодна инвестиция на пари, че има четири различни начина за справяне с грешките. Те могат да бъдат:

-пасивно – игнорирайте грешката си и се престорете, че нищо не се е случило. Това е е неизгодно, защото най-вероятно отново ще направите същата грешка и няма да постигнете целите си.

-агресивно атакувайте се. Обвинявате себе си, че сте толкова глупави и губите пари. Този подход ще предизвика болка, ще намали самоуважението и ще доведе до факта, че вероятно няма да се възползвате от възможността да инвестирате пари в бъдеще.

-пасивно-агресивно – можете да се наказвате косвено: чрез пиене, преяждане или умишлено неадекватно използване на пари. Това е вредно не само защото няма да постигнете целите си, но и защото, като играете със себе си, вие ще престанете да разбирате каква сте извършили.

-асертивно – бъди честен със себе си, признай, че си допуснал грешка. Възприемай тази грешка като грешка на мисленето, а не на характера си. Изясни си природата на грешката. Опиши какво точно ще се постараеш да направиш по-друг начин в бъдеще.

Ефективни могат да бъдат много практични техники, но най-полезни за развиване на себеувереността са ролевите игри и репетициите със звукозапис.

Ролева игра.

Направете списък на типичните конфликтни ситуации, в които попада клиентът ви. За разлика от стандартния тренинг за увереност, сега конфликтът не трябва да бъде външен, а вътрешен. След това нека клиентът да потренира озвучаване на четирите различни варианта за вътрешна реакция. Помолете го да обърне внимание на различните емоции, които предизвиква всеки от подходите.

Репетиция със звукозапис. Клиентът отработва своите уверени отговори, като ги записва на аудионосител, така той работи докато съдържанието и тонът им според него не станат задоволителни.
Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 335 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:29
 

                                           Метод 4 „Твърди техники за опровержение“

                                                            Техника 1 „Контраатака“

                                                  (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Упражнение 1

Помогнете на клиента да намери сериозни контрааргументи за всяка неразумна (ирационална) мисъл. Проверете дали наистина я опровергава. Например, аргументът „Невъзможно е да се успява във всичко“ е по-силен от „Често е трудно да успееш във всичко“.

Нека клиентът да състави колкото се може повече контрааргументи. Уверете се, че контрааргументите са реалистични и логични. Когнитивната преструктурираща терапия не поддържа мнението за силата на позитивното мислене, което е самозаблуда. Вместо това, тя подчертава силата на истинското, реалистично мислене и моли клиентите да кажат истината, а не само това, което звучи добре.

Инструктирайте клиента постоянно да оспорва своите ирационални мисли. Понякога отнема месеци, за да може тази техника да донесе резултат, а много клиенти отказват да губят толкова много време, заявявайки, че вече са я изпробвали и не са успели. Откривайки колко много време е загубил клиентът, психологът обикновено установява, че клиентът се е занимавал със себе си в продължение на час или два. Клиентът трябва да разбере, че е нужно да отхвърля това твърдение толкова пъти, колкото пъти се е появило (възпроизвело). Възможно е да му се наложи да отделя по един час на ден в проължение на месеци, дори година или повече, за да преодолее това основно убеждение, с което е преживял целия си живот до момента.

Проверете дали всеки контрааргумент е в една модалност с ирационална мисъл.

За целта съотнесете визуалната ирационалност с контравизуализация; лингвистичните грешки – с лингвистичните поправки; гневните мисли – със състрадателни; пасивните – с активни; проприоцептивната неразумност – с проприоцептивната реалност и т.н. Когато опровержението се отнася до една модалност и един и същ логичен тип, то тогава ирационалната мисъл с много по-голяма вероятност би имала пробивна сила.  

Атакувайте всички ирационални идеи на клиента, а не само избраните. Важно е да приложите опровержение на всички грешни когниции, които имат емоционален отклик. Ако се пропуснат основните нагласи, терапевтът може да се провали в работата за неутрализиране на емоциите.

 

Упражнение 2

Съставете списък на силните аргументи.

Помогнете на клиента да избере мощно опровержение. Клиентът трябва да практикува техниката на контраатаката във ваше присъствие, като имитира вашето поведение, докато не достигне необходимото ниво на напрежение. Постепенно подложете отговорите на клиента на драматична, интензивна и енергична контраатака.

Терапевтът може да засили контраатаката, като насърчава клиента да използва физическото изразяване на емоциите, кото изисква от него постепенно да усилва напрежението в мускулите си. В началото клиентът подхожда към контраатаката със спокойни мускули, след това  леко ги натоварва, а после постепенно усилва. Често физическото и емоционалното напрежение в клиента растат паралелно.

Клиентите могат също така да засилят контраатаката си чрез модулиране на гласа, като постепенно повишават тон и увеличават силата на звука. Контрааргументът (контраутвърждаване) може първо да се произнесе леко и носово, след това с нормален глас, после - силно след недълбоко вдишване и накрая - много силно, съпроводено с изпускане на въздуха. Както при физическото изразяване на емоциите и тук силата на гласа и темпът на речта стават аналогични на степента на гнева на клиента.
Източник:
image
image

Категория: Други
Прочетен: 455 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:30
 

                                                      Метод 3 „Групи убеждения“.

                                                   Техника 3 „Когнитивни карти“

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

           

Направете когнитивна карта от списъка с основните идеи на клиента си. Можете да направите това, като вземете всяка мисъл от списъка и я сравнявате с всички останали мисли. Попитайте себе си и вашия клиент: Какви са тези мисли? Какви са техните различия?

Каква е била първата мисъл и коя е последвала след нея? Например, ако в списъка има мисли: «Аз съм лош човек" и "Трябва да бъда перфектен", то те се определят като свързани. Опитите му да стане съвършен могат да бъдат компенсация за чувството за непълноценност. Чувството за непълноценност може да бъде резултат от неизпълнени стандарти за перфекционизъм.

След това фиксирайте връзката между мислите, като използвате графика или когнитивна карта (виж фрагмент на когнитивна карта на рисунката).

След една сесия прегледайте отново картата и направете всички наложили се промени.

Хората с различни емоционални проблеми имат и различни когнитивни карти.

image
Източник:
image
image

Категория: Други
Прочетен: 488 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.12.2017 04:31
 

                                                       Метод 3 „Групи убеждения“.

                               Техника 2 „Определяне на жизнените ориентири“

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Упражнение 1 „Списък на критичните събития и жизнените ориентири“

Съставете списък на 30 най-критични събития, случили се в живота на клиента. Изберете както негативни (смърт на любим човек; раздяла и пр.) събития, така и други – позитивни.  Включете в списъка и случаи, които нямат значение от гледна точка на външния наблюдател, но са важни за клиента. Необходими са ви 3 списъка: 10 случая от детската възраст, 10 – като подрастващ и 10 – като възрастен.

След това определете за всяко събитие елементите „А“ (ситуация) и „Се“ (емоционална реакция), т.е.,  какво се е случило и как се е чувствал клиента?

След като съберете всичките 30 броя „АС“-събития, се опитайте да намерите последващото централно „В“ (убеждение) на всяко от тях. Става дума не за това, какво мисли за тях в момента клиентът, а неговите мисли по онова време. До какви изводи за себе си, за другите хора и за света като цяло е довело това събитие?

След това се върнете в началото на списъка и го прегледайте отново целия, обръщайки внимание на повторенията на едно или друго „В“. Имайте предвид, че през годините думите (конкретното название) могат и да са променени. В заключение съставете списък на тези убеждения.

Упражнение 2 „Главен списък на идеите“

Като последно упражнение, съберете убежденията на клиента си и направете основен списък с неговите идеи. Този списък трябва да включва главните „B“ на клиента, които сте събрали по време на цялата работа. Той трябва да съдържа най-малко 30 пункта и да бъде колкото е възможно по-изчерпателен.

Всяка мисъл се номерира и записва отделно. Не се притеснявайте за точната формулировка, можете да я коригирате след това. Единствената грешка, която можете да направите тук, е да не включвате всичко в списъка на клиента си. Запишете всичко: ако повтаряте, по-късно можете да зачертаете тези мисли.
Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 237 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:31
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1501494
Постинги: 1686
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Ноември, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930