Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1156994 Постинги: 1273 Коментари: 116
Постинги в блога от 12.11.2017 г.
2 3 4 5  >  >>
 

          Психологическа корекция на агресивното поведение при деца и ученици
                                                                       (15 част)

                         Раздел 3. Работа психолога с родителите и педагозите

                                                                   (Смирнова Т.П)

3.3.2. Развитие на навици за „активно слушане“.

Активното слушане на детето означава, да му „върнеш“ разговор, в който то те въвежда, при което да споделиш чувства.“

„Активно слушане“ – способ да се съобщи на детето сведения за неговия вътрешен „Аз“, за това какво сте чули за неговите чувства, които не са ви безразлични и дълбоко ви вълнуват. Това е способ да  установите контакт с детето и да му кажете: „Разбирам те и приемам всичко, което преживяваш.“

„Активното слушане“ е проява на внимание и грижа, на внимателно отношение към вътрешния свят на детето. „Нашето внимание им дава (на децата) възможност ясно да видят самите себе си и да възпитават в себе си вяра, така необходима на всеки, който търси мястото си в този свят.“  (Д. Елиум, 1996).

Родители, които са започнали да прилагат „активно слушане“ спрямо своите деца, вместо поучения и наставления отбелязват, че детето след определен период от време става спокойно, уверено, започва само да разказва за себе си, много малко е вероятно да прибегне към деструктивни форми на поведение (отказ, съпротива, отмъщение), започва да говори за своите тайни и секрети. Подобни промени родителите забелязват и в себе си: те започват да откриват в себе си повече търпение, по-малко се дразнят, приемат спокойно „отрицателните“ чувства на детето, по-добре виждат от какво то се чувства зле.

Родителите престават да се борят със своето дете, опитвайки се да го подчинят. „Активното слушане“ помага на родителите да видят, че зад външното поведение на детето са скрити стремежи, желания и интереси.

Най-ярка илюстрация за ефективността от прилагането на „активно слушане“ е примера, приведен от Юлия Хипенрайтер (1988) – един разказ на баща за 7-годишниоя му син.

image

„Ние със синът ми бързахме за автобус. Автобусът беше последен и ние не можехме да си позволим да закъснеем. По пътя Денис помоли да му купя шоколад, но аз отказах. Тогава обиденият син започна да изостава, гледаше встрани, спираше се да извърши някакви „неотложни“ работи. Пред мен беше изборът: да закъснеем не можем, а да влача инатящият се също не ми се иска. И тук аз споменах: „Денис, ти се разстрои за дето не ти купих шоколад , разстрои се и ми се обиди“. Тогава Денис миролюбиво поставя своята ръка в моята и ние закрачихме към автобуса.“

Да чуеш чувството си, значи да проявиш съчувствие. Малко е вероятно съчувствието да подтикне който и да било към неподчинение, отмъщение и съпротива. Точно обратното, в отговор на съчувствието ние преживяваме благодарност и готовност за открито общуване.

Една майка ми разказва, че веднъж се прибрала около 21. 00 часа и решила да заставила сина си да решава задачи по математика – задължение, което не му се отдавало много. Детето седнало с потиснат вид, бледен и в отговор на нейния поздрав само незабележимо кимнал. По думите на майката, тя почувствала, че той е много уморен. Тогава майката седнала до сина си и казала: „Ти си много уморен, остави този учебник, ти нямаш сили да се занимаваш с това. Нищо страшно няма да се случи, ако днес не подготвиш това.“ Последиците за нея били неочаквани – детето се обърнало към нея, буквално се хвърлило в прегръдка и казал: „Благодаря ти, мамо!“ и заплакал. Тя почувствала, че това са сълзи на признание и на благодарност. На сутринта той сам се събудил по рано и много бързо подготвил задачите си за деня.

„Активното слушане“, така, както „Аз-посланията“ правят удивителни  неща за детето – той сам започва да взема решения за себе си.“

 

Тренировъчни упражнения

УПРАЖНЕНИЕ 1 . „Парафрази“

(изразява се в повторение с помощта на няколко фрази на главния смисъл на казаното от събеседника)

На участниците се раздават картички, на които има едно изказване на събеседника и няколко варианта (парафрази)  на неговия основен смисъл, дадени от другия събеседник. Задачата се състои в това, да се избере от предложените парафрази една, която предава най-точно главния смисъл. Например:

Днес по време на часа по математика аз не разбрах едно от правилата и казах за това на учителката, а той ми отговори, че трябва да съм по-внимателна.

1.Ако съм те разбрал правилно, ти не си могъл да разбереш нещо от урока по математика и си поискал помощ от учителката. Тя не ти е помогнала – мисля, че това е обидно.

2.Ако правилно съм те разбрал, днес ти не си бил внимателен в часа по математика и затова не си разбрал правилото.

image

УПРАЖНЕНИЕ 2

Това упражнение се препоръчва да бъде изпълнено по двойки, възможно в кръг.

1) Първоначално единият от участниците разказва някаква ситуация или споделя няколко фрази, отразяващи описана ситуация.

2) Другият участник, с помощта на способа „парафрази“ проверява, дали правилно е разбрал събеседника си.

3) След това партньорите сменят местата си.

4) Накрая на упражнението е необходимо да се споделят впечатления между партньорите:

-имаше ли нещо и какво беше то, което ви пречеше да изпълните задачата (трудност);

-какво ви помогна;

-какво чувствахте, когато вашия събеседник неточно беше разбрал смисъла на вашите думи;

- какво чувствахте, когато вашия събеседник успя точно да  разбере смисъла на вашите думи;

Чрез способа „парафрази“ участниците се научават да сушат внимателно казаното от другия, т.е., какво всъщност иска да ни каже детето.  Този способ помага да се създаде контекст, „покана за беседа“, позволява да почувстваме детето и да покажем, че го разбираме.

За детето е особено важно да разбере, че възрастният е чул неговите чувства, обозначил ги е и ги е вербализирал. По този начин детето се връща към неизказаното свое „Аз“, което по най-позитивния начин се вгражда в неговия емоционален свят,  дава му усещане за увереност и защитеност.

За развитие на способности за слушане чувствата на детето помагат следващите две упражнения (№ 3, № 4).

 

УПРАЖНЕНИЕ 3

 

На участниците се раздават картички с различни ситуации. В лявата колонка е описана ситуацията, я в дясната – вероятните чувства, които преживява детето. На участниците се предлага да изберат тези от тях, които по тяхно мнение са най-точни. Например:

image

УПРАЖНЕНИЕ 4

На участниците се раздават картички с различни ситуации, описани в лявата колонка. Предлага им се в средната колонка да напишат чувствата, които според тях преживява детето във всяка ситуация, а в дясната – варианти на собствените си отговори. Например:

image

УПРАЖНЕНИЕ 5 

На участниците се предлага:

1) Помислете (припомнете си, представете си) за някоя ситуация, която е типична за вашите взаимоотношения с детето ви и предизвиква във вас безпокойство.

2) Ако имате няколко такива ситуации, започнете с най-леката.

3) Мислено „чуйте“ какво ви казва детето.

4) Постарайте се да разберете какви са най-вероятните чувства, които преживява (запишете ги).

5) А сега, вместо това което обикновено казвате на детето, съставете нов отговор, в който да назовете чувствата му (запишете ги).

image

6) За отработване на навик и осмисляне необходимостта от тази „техника“, се препоръчва да се приложи игра по двойки, която както обикновено протича в условията на „активно слушане“ – партньора изпълнява ролята на детето у обратно. Накрая се споделят впечатления.

image

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 13.11 01:27
 

          Психологическа корекция на агресивното поведение при деца и ученици
                                                                     (14 част)

                             Раздел 3. Работа психолога с родителите и педагозите

                                                             (Смирнова Т.П)

 

Упражнение за тренировка на Аз-послание“ 

УПРАЖНЕНИЕ 1  

На участниците (родители, учители) се раздават картички с описание на проблемни ситуации и варианти на изказвания от вида „Ти-послания“ и „Аз-послания“. От тях се иска да изберат тези, които в най-голяма степен съответстват на „Аз-послание“. Например:

image

УПРАЖНЕНИЕ 2 

На участниците се раздават картички с описани проблеми ситуации. Предлага им се да съставят „Ти-послание“ и „Аз-послание“ във връзка с описаната ситуация. В началото упражнението може да се проведе и по двойки (групи). Партньорите последователно прочитат един на друг посланията си. Задачата на партньора е да определи в какво емоционално състояние се намира лицето, което изпраща „Ти-послание“ и в какво при „Аз-послание“. В края на упражнението се провежда обсъждане (обмен на впечатления).  Например:

image

УПРАЖНЕНИЕ 3 

На участниците се предлага да помислят върху реални проблеми, свързани с нежелани действия на детето, които предизвикват в тях чувство на безпокойство. За тренировка на „Аз-посланията“, тези ситуации не трябва да бъдат повече от три. Задачата е да бъдат съставени няколко варианта на „Аз-послания“ за всяка ситуация.Например:

image

След като участниците усвоят знания и умения за съставяне на „Аз-послания“, е желателно за по-добро закрепване и осмисляне на навиците, да използват „Аз-послания“ в реални жизнени ситуации, чрез провеждане на ролеви игри по двойки (размяна на ролите по двойки). В края на занятието следва обсъждане и обмен на впечатления.

 

Понякога родители и учители се оплакват, че в отговор на техните „Аз-послания“, децата игнорират техните изказвания. Това се приема за особено обидно (За какво тогава трябва да се изразявам с „Аз-съобщения“? и те просто губят увереност и се дезориентират как да постъпят.

Детето може да игнорира „Аз-посланията“ обикновено по следните причини:

-Възможно е той (тя) все още да не е пораснал възрастово и социално за тези правила и изисквания, които сте или се опитвате да наложите като изисквания към него. Например, да си ляга да спи не по-късно от 22.00 часа, а синът е вече на 19г. и това изискване въобще не го устройва. В такива случаи следва да преразгледате собствените си изисквания и правила.

-Възможно е: „Навлезли сте в неговите териториални води, вторачили сте се в някакъв негов проблем, който той иска сам да разреши. Добре е в такъв случай да си зададете сам на себе си въпроса: „Касае ли това лично мен, какво ще направи той по този въпрос?“ Ако този проблем не ви засяга лично, то по-добре е да оставите момчето си само да се справи. Все едно, вашите вълнения тук няма да помогнат, по-скоро ще влошат положението.

-Възможно е детето да ви манипулира, да премерва сили с вас и да не отстъпва от позицията. В такъв случай, в контекста на „Аз-посланието“ е необходимо да включите предупреждение за възможни санкции (т. нар. ‚цивилизована конфронтация“ - Сидоренко, 2001; Байярд, 1995), за да започне детето да се съобразява с вас. Даденото „Аз-послание“ следва да се развие по следната схема:

image

Да напомним! Ако вие имате намерение и декларирате пред детето предупреждение за санкция и не настъпят промени, то вие задължително следва да я приведете в действие, иначе детето ще усвои този модел на мнима санкция и впоследствие ще ви манипулира отново и отново. Санкциите следва да са реални и изпълними и да не носят характер на мнима заплаха. Например: Млада майка в маршрутката казва на своята 4-годишна дъщеря: „Ако не прекратиш с капризите си, аз веднага те хвърлям от колата“. Прилагането на „Ти-послание както е в случая + мнима угроза водят задължително до продължаване на нежеланото поведение („капризите“) на детето.

image
Предупреждението за санкции се отправя, за да може ученикът да получи сигнал и възможност за собствен избор – сам да вземе решение и да носи отговорност.

image

Техниката на „цивилизованата конфронтация“ изисква тренировка и закрепване на навика чрез ролеви игри.

УПРАЖНЕНИЕ 4 

-Помислете (спомнете си) за реална ситуация, която предизвиква във вас чувство на безпокойство (в дадения случай е добре да се тръгне от леки към по-тежки ситуации: в противен случай участниците ще бъдат буквално „залети“ от емоции, а това ще се отрази негативно върху формирането навици.

-Опитайте се да „чуете“ какви чувства и преживявания откликват във вас (възникват).

-Определете ясно позицията си: какво точно желаете („Бих желала…“, „Искам да …“, „Ще ми се да …“ и пр.)

-Определете какво точно ще правите, ако детето игнорира вашето пожелание: добре е да имате няколко варианта с различна тежест.

-Запишете всичко в следната форма:

image

След това постъпково от 1 до 5 в духа на „Аз-посланията“ запишете вашето „Аз-послание“ с предполагаемите отговори на детето.

-проиграйте по двойки в ролева игра дадените „Аз-послания“ с цел, закрепване на навика. Обменяйте впечатления. 

image

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                               Психологическа корекция на агресивното поведение
                                                            при деца и ученици
                                                                     (13 част)

                            Раздел 3. Работа психолога с родителите и педагозите.

                                                            (Смирнова Т.П)

 

3.3. Начини за ефективно и конструктивно взаимодействия с детето.

Общуването с агресивни деца се явява специален проблем, за разрешаването на който са необходими определени навици у умения, както от страна на родителите, така и на педагозите.

При агресивните деца се наблюдават:

-слабо развит контрол на своите емоции;

-слабо осъзнаване на своите чувства и чувствата на другите;

-ниско ниво на емпатия;

-в ситуации на общуване, те възприемат други с изострено внимание и многократно преувеличават опасността; те изначално са настроени към борба.

Позитивното и ефективно общуване с агресивни деца е възможно, ако възрастните притежават следните навици:

-говорят с детето за своите чувства и преживявания на езика на „Аз-посланията“;

-„активно слушат“  вътрешния свят на детето, светът на неговите чувства;

-не оценяват личността на детето, а говорят за неговите конкретни постъпки;

-създават с думи и действия в детето позитивно настроение и добри намерения;

-притежават навици за саморегулация на своето емоционално състояние;

Психологът в своята индивидуална или групова работа може да помогне на възрастните да формират изброените навици за конструктивно общуване с децата.

Следващите практически прийоми и упражнения се явяват такива работни инструменти, които психолозите могат да използват в подобна работа.

3.3.1. Овладяване езика „Аз-послания“ (Аз-изказвания“)   

„Аз-посланието“ е прийом и способ, с помощта на който възрастният съобщава на детето своите чувства и отрицателни преживявания, а не говори за детето и неговото поведение, които са предизвикали това преживяване (за разлика от „Ти-посланието“). „Аз-посланието“ винаги започва с личното местоимение: „Аз“.

Пример:

Детето говори по време на час, при преподаване на нов урок.

Учител:

-(„Ти-послание“): „Можеш ли да си затвориш устата, в края на краищата? Пречиш ми. Престани да разговаряш.“

В класическия вариант (Gordon Т., 1975) „Аз-посланието“ въобще не съдържа местоимението „ти“, освен връзката на определената ситуация или позоваване на абстрактен индивид.

1. „Ти-посланието“ съдържа в себе си негативна оценка за другия човек и това е най-често обвинение. След „Ти-посланието“, възрастните (родител или учител) често използват заплаха или заповед („Прекрати разговорите!“, „Напиши домашното си в края на краищата!“, „Незабавно почисти стаята си!“). Тези послания могат незабавно да провокират съпротива  или протест.

2. „Аз-посланието“ е съобщение за собствените чувства и то много рядко може да предизвика протест, защото то не съдържа обвинение. След „Аз-посланието“ възрастните често използват молба или предложение: „Моля те, престани да разговаряш!“, „Почисти ако обичаш стаята си!“, „Не забравяй да напишеш домашното си!“.

Освен това, че „Аз-посланието“ говори за чувствата на възрастния и за неговите преживявания, то има и други значения:

-„Аз-посланието“ е емоционален способ за регулиране на собственото емоционално състояние на възрастния, тъй като чрез него натрупаната енергия в емоционално-афективен план се трансформира в рационален, вербално-комуникативен план.

-„Аз-посланието“ се явява послание на вътрешния „Аз“ на възрастния и то е адресирано към вътрешния „Аз“ на детето, и към установяване на контакт между „Аз-овете“.

-„Аз-посланието“ е сигнал, показващ границите на позволената и необидна за детето форма за комуникация.

-„Аз-посланието“  е способ за предаване на отговорността за своите действия на самото дете. Последното само решава какво да направи в „света на новата информация“ (послание);

-„Аз-посланието“  предлага и предполага уверено поведение (ние разкриваме своето вътрешно Аз; никой по-добре от нас не зная как се чувстваме и какво преживяваме; никой не може да ни обори), вместо да агресираме към детето.

-„Аз-посланието“  посланието предполага в общуването с детето позиция „на равни“, вместо позицията „на върха“. Независимо от своята елементарна формулировка, „Аз-посланието“ предизвиква много трудности в учителите и родителите Това показва, че в самите тях е блокирана връзката със техния вътрешен „Аз“, те са привикнали да скриват своите чувства, а също така им  е трудно да се откажат от удобната позиция за тях в общуването – „на върха“.

Преди да се пристъпи към формулировката „Аз-послание“, може да се предложи на възрастните (в хода на обучението им), първоначално да „послушат“ себе си. За тази цел се препоръчва следното упражнение (аналогично на упражнението на Хипенрайтер, 1998).:

Забележка: Бел. пр. книгата може да бъде свалена на руски във формати FB2,   ePub,  Mobi,  PDF и  TXT от тук –  https://www.litres.ru/static/trials/00/13/02/00130203.a4.pdf

1) Припомнете си (помислете) за онези действия на детето, които са предизвиквали безпокойство и отрицателни преживявания.

2) Припомнете си (помислете) за конкретна ситуация, в която се проявява това действие напоследък (в близките 10 дни).

3) Обърнете се сега към себе си, към своите чувства. Какви чувства предизвикват във вас мислите за тази ситуация?

4) Запишете на лист в една колонка в ляво на листа нежеланите действия на детето, а в дясно от нея запишете обратното на всяка ситуация – чувството, преживяването, с което се откликнали на тази ситуация.

image

Упражнението помага на възрастните да разберат по-добре (да чуят) тези свои чувства, които те изпитват във връзка с едни или други нежелани действия на детето, тъй като възрастните са склонно да игнорират не само чувствата на децата, но и своите собствени, като нещо несъществено („Мен винаги са ме учили, че чувствата са слабост и трябва да бъдат крити или да не им се обръща внимание“ – признава една майка).

В класическия си вариант „Аз-посланието“ трябва да има следната форма (Gordon, 1975):

image

Някои автори (Кривцова, 1997) предлагат следната схема на „Аз-посланието“: 

image

В този и последващите варианти на „Аз-послание“ се предлага бягство от класическата схема, в която се изключва местоимението „ти“. Тук използването на местоимението „ти“ е възможно, но се предлага да се подходи безоценъчно – в контекста на наблюдавания факт

Например: „Когато ти разговаряш по време на урока … (в контекста на наблюдавания факт), вместо Когато ти ми пречиш и разсейваш останалите“ (оценка) или „Когато ти изцапа със сок ризата си …(в контекста на наблюдавания факт), вместо „Отново всичко  изпорти“ (оценка).

image

Р. и Дж. Байярд (1981) считат, че след изразяване на чувствата е необходимо да бъде изразено пожелание за действия на детето, които възрастния желае.

Пожеланието е също в духа на „Аз-посланието“ и по възможност е кратко и много конкретно, главното е, както считат авторите – да не се задават въпроси (да не провокира въпроси).

image

Много родители и учители забелязват, че започвайки да използват „Аз-посланията“ в проблемна ситуация, те започват да усещат, че много по-добре се справят със собственото си емоционално състояние – разбират, че могат да контролират своите емоции, запазвайки себеуважение и увереност. Като цяло те стават по спокойни и стабилни в общуването с детето. Освен това, възрастните отбелязват, че използвайки „Аз-послания“, те успяват за удържат балансиран контакта с детето и настройват самите себе си за положителен резултат от общуването с него.

За много възрасти усвояването и прилагането на техниката „Аз-послание“ се оказва ефективно средство, чрез което успяват да възстановят отдавна разрушените нормални отношения.

Пример:

Една майка разказва, че синът й (12г.) е започнал да избягва общуване с нея: затварял се в стаята си; с часове играел на компютъра; престанал да разговаря с нея. Тя направила анализ на своето общуване с детето си за последните 2-3 месеца.  Оказало се, че то изцяло се състояло от „Ти-послания“, съдържащи заплахи и обвинения по адрес на сина и разговорите с него се изчерпвали с непрекъснати въпроси от нейна страна: „Защо не учиш уроците си?“, „Защо не си написал домашните си?“, „Кога най-накрая ще спреш да стоиш пред този компютър – ще го изхвърля.  Ще изхвърля и всички твои глупави книги. Няма да видиш излизане навън. Аз няма да уча заради тебе. Ще те запиша в друго училище! Защо мълчиш през цялото време?“ А синът обикновено отговарял: „Защото през цялото време ти бърбориш и не млъкваш.“

 След като се запознала с техниката „Аз-послание“, тя се обърнала и заслушала в своите чувства и разбрала, че за нея е особено болезнено това състояние на разрив в отношенията с детето й, с което преди били много близки.  Тя буквално била страдалец и това на практика я безпокояло повече, отколкото седенето на сина пред компютъра. Един ден когато тя се прибрала от работа, решила да поговори за това, с него, да сподели  своите преживявания. Тя влязла в стаята. Синът седял пред компютъра. Той не и обърнал внимание.  Тя седнала близо до него и дълго време мълчала, след което произнесла: „Знаеш ли сине, аз често си спомням времето, когато ние с теб разговаряхме, играехме заедно, четяхме и просто бяхме близки. Това беше най-хубавото време в моя живот. Аз много мисля и преживявам нашите караници. Аз буквално се измъчвам и страдам за това, че нашите отношения станаха такива. Аз не искам така да продължава.“

Синът престанал да играе, обърнал се към нея и попитал: „Мамо, това истина ли е? А аз си мислех, че ти си престанала да ме обичаш.  В началото аз се обиждах, а после започнах да се ядосвам на теб.“ Майката го прегърнала и заплакала. Този разговор поставил началото на процес за възстановяване на миналите близки отношения, които е можело завинаги наистина да изчезнат. 

image

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               Психологическа корекция на агресивното поведение при деца и ученици
                                                                            (12 част)

                                  Раздел3.  Работа психолога с родителите и педагозите

                                                                     (Смирнова Т.П)

 

3.1. Фактори на възпитание и стил на общуване, способстващи агресивното поведение на децата

За формирането на агресивни форми на поведение при децата силно влияние оказва семейното възпитание. Повечето деца с асоциален тип поведение са деца от семейства с неустойчив тип възпитание, с присъстващо равнодушие към емоционалния свят на децата и техните интереси, противоречиви изисквания, твърд подход на наказания, а понякога и пълно отсъствие на забрани и ограничения от страна на родителите (пропусклива позиция).

Известно е, че негативното поведение на децата се усилва в резултат на неблагоприятни отношения с педагозите, които не притежават навици за общуване с „трудни“ деца. Непрекъснатата конфронтация, продължителните конфликти и взаимната емоционална неприязън, предизвикват вербална агресия  на учениците към своите учители и физическа агресия към своите съученици.

Опитът от работата с агресивни деца и техните семейства показва,  че родителите на агресивните деца често се нуждаят  от помощ и от работа за придобиване на определени навици за конструктивно взаимодействие със собствените си деца. За тази цел се препоръчват тренинги за родителска ефективност, чрез които родителите посредством практически упражнения се обучават на позитивно общуване в семейството.

Подобни тренинги се провеждат и с учителите, където чрез ролеви игри и методи от конфликтологията, придобиват ефективни умения и практически навици за комуникация с агресивни ученици.

В даденото практическо ръководство е формулирана задачата на консултативната работа с учителите и родителите, включително онези фактори в общуването на възрастния с детето, които могат да провокират детето към агресивно поведение.

Фактори на възпитание и стил на общуване на възрастните, провокиращи децата към ответно агресивно поведение и способстващи формирането на негативно емоционално състояние:

-противоречиви изисквания към детето от страна на родителите, в резултат на което в детето се формира опозиционно отношение към външното обкръжение;

-често повтарящи се негативни емоционални състояния на възрастните и отсъствие на навици за контрол и саморегулация от тяхна страна;

-използване наказания на детето като способ за отреагиране и разреждане от собствените негативни емоции на възрастните (гняв, раздразнение, досада, омраза);

-негативен стил на общуване с детето: използване на заповеди, обвинения, заплахи; постоянно прилагане на „Ти-съобщения“ („Как смееш да разговаряш така с мен…?“, „Ти си постъпил неправилно“ и т.н.); вербални оскърбления на детето; игнориране чувствата на детето, на неговите желания и интереси.

Описаният стил на общуване насочва детето към борба и отмъстително поведение.

Основни задачи на психолога в работата с родители и учители:

1) Превключване (преместване) вниманието на възрастните от фиксация върху негативното поведение на детето върху собственото им негативно емоционално състояние, тъй като умението на възрастните да се самоконтролират се явява гарант за адекватно поведение при детето.

2) Оказване помощ на учителите и родителите да овладеят конструктивно позитивно общуване с цел, недопускане на ответни агресивни поведенчески реакции от страна на детето и туширане на наличните.

3.2. Конфликтното взаимодействие на възрастните с детето, като основа за агресивно поведение.

За съжаление най-често общуването на възрастните с агресивните деца  произхожда от конфликтно взаимодействие и то в най-острата негова форма – борба за противопоставяне (по Томас), когато интересите на двете стани се сблъскат и нито едната, нито другата страна не желае контакт, игнорирайки чувствата и желанията един на друг, стремейки се да извлече дивиденти за себе си. В тези случаи стилът на общуване включва заповеди, обвинения и заплахи.

Пример:

Детето (момче на11 г.) се прибира от училище. Майката затопля обяда, синът казва, че не е гладен – ще яде след около 1 час и сяда пред компютъра („за да си отпочине от училище“). По-нататък протича следния диалог. Майката настоява: „Не, ти ще ядеш сега, 10 пъти няма да топля яденето.“

- Да, аз сам ще го затопля, сега искам да поиграя и ще ям.

- Не, ти сега няма да играеш. Ще ядеш в 2 часа. Сядай и яж сега!

- Въобще няма да ям. Яж си сама твоя обяд в два часа и ме остави на спокойствие.

-Как разговаряш с майка си, негодник? – отива и изключва компютъра.  Синът го включва отново. Майката го изключва за втори път и взима диска. Синът бута учебниците от масата на пода, облича се и излиза на улицата.

Това е една типична история, случваща се по няколко пъти на ден и не винаги вкъщи с дете, което се счита за агресивно.Тъй като в продължение на деня такива ситуации възникват не еднократно и като правило там, където е необходимо да се спазват определени правила и изисквания (подготвяне на уроците и домашните; оказване помощ в дома (задължения); подреждане на детската стая; игра с другите деца; спазване дисциплината в час; изпълнение на  учебни задачи и изисквания на учителите), то фактически тези деца се намира постоянно в конфликти, ако не външни, то вътрешни.

По своята същност всеки конфликт има две страни: външна (видима) и вътрешна (скрита).  Видимата страна на конфликта се проявява в поведението на конфликтуващите страни. Скритата страна е свързана с емоционалното състояние, с чувствата, които преживяват конфликтуващите, с техните мотиви и интереси.  Тази страна на конфликта обикновено остава „зад кадър“, не се вербализира по време на конфликта, но влияе непосредствено върху неговото протичане.

Конфликтното взаимодействие има своя динамика и структура (Н. Самоукина, 1995): 

image

I – стадий на нарастване на конфликта (нарастване на емоционалната възбуда), но конфликтът все още може да бъде предотвратен;

II – стадий на реализация на конфликта  (крайна емоционална възбудимост, демонстрация на силови прийоми), не може да се повлияе разумно на конфликта, ситуацията става ирационална — „стихията трябва да избухне“  

III – стадий на затихване на конфликта (изчерпване на емоционалната енергия), анализ на конфликта (последиците), търсене на изход;

Динамиката на конфликта поразително напомня „кривата на емоциите“ (Д. Елиум, 1996):

image

Нашите чувства се развиват по определени закони::

–нарастват в стадий А;

–достигат кулминация - стадия В;  

–утихват  — стадия С. Независимо от това, какво е чувството: щастие, тъга, радост, гняв, срам, нашето емоционално „тяло“ се простира и разполага върху емоционалната крива (Д. Елиум, 1996).

Когато чувството достигне определено ниво на интензивност (критична точка на емоционалната крива), то вече не може да бъде потиснато, то задължително ще достигне своя пик (така както конфликтът, ако не бъде предотвратен в I стадий). Това ниво на интензивност, когато чувството вече не може да бъде удържано и контролирано, Д.Елиум нарича „точка, от която няма връщане назад“. С достигането на тази емоционална точка, човек вече не може да се върне в предишното състояние (както и конфликтът не може да бъде преустановен, ако не премине във II стадий), докато не преживее до края това емоционално състояние „тук и сега“;  на лице е невъзможност да се избави от преживяваното, невъзможност да го игнорира, да го „изхвърли през прозореца“ и да престане да го преживява.

Всеки човек има свой предел на интензивност (своя критична точка), която зависи от възрастта, темперамента, емоционалната устойчивост, способностите за самоконтрол, отношението му към преживяваното чувство, личния опит, образованието, мъдростта и разбиранията.  В този контекст следва да се отбележи, че при агресивните деца това ниво на интензивност („точката, от която няма връщане“) стои много ниско (нисък праг на съпротива) и контролът на емоциите фактически отсъства.

С достигането на „точката“, човек вече не владее чувствата си, а емоциите напълно го овладяват. Това е опасна зона, където няма място за мисли, разум, рационални решения. (Д. Елиум, 1996).

image

В „зоната, в която няма място за мисли“ всяка способност за разсъждение, осмисляне, логически анализ, способност за предвиждане и прогноза – изчезват. „Има само емоция и именно в тази зона човек се чувства най-активен и най-уязвим“ (Д. Елиум, 1996).

След като чувството достигне своя пик, то отслабва и се снижава (по аналогия с конфликтното взаимодействие – настъпва затихване на конфликта в III стадий).

Когато чувството отшуми, човек отново може здраво да разсъждава (зона на „ясното възприятие“). Да вземем за пример чувството на гняв. Когато гневът вече не е актуален и водещ, тогава ние се чувстваме добре и можем да забравим за това, какво е била казано (направено) в минутите на гняв, като започваме напълно ясно да разсъждаваме за това, какво трябва да се прави сега. Едва тогава, ние можем ясно да осъзнаем, какво сме направили ние и какво е било поведението на другия човек, както и какво би го устроило във връзка с това.

„именно прозренията, които ни сполетяват в „зоната на ясно съзнание“ се явяват източник на най-сериозни промени“ (Д. Елиум).  Много семейни двойки в хода на семейното консултиране признават, че преживяват необикновено чувство единствено след „здрав скандал“, когато им се отдаде да изкажат своите по-дълбоки чувства и бъдат изслушани.

И така, ние виждаме, че динамиката на конфликтното взаимодействие е практически идентична с „емоционалната крива“. Динамиката на конфликта се явява само видимо отражение на онези дълбоки естествени закони, по които се развива емоцията – психичен конструкт много по-древен от мозъчната кора, която е източник на рационалността: зараждане, кулминация и спад.  Конфликтните ситуации се случват толкова по-често и толкова по-остро, колкото по-дълго е било игнорирано и задържано това чувство във вътрешния мит на участниците един към друг, когато емоцията не е била освободена. С този механизъм се обяснява и експлозията в поведението на някои жертви (деца, които са станали обект на тормоз), водещи до агресия и автоагресия. Повтарящите се конфликти свидетелстват, че  истинските чувства не са били изказани и не са били чути нито от един от участниците. Създава се впечатление, че чувствата са някаква жива реалност, те се стремят за изявяват себе си (чрез отреагиране), за да ги чуем и да ги разберем. Пътят към позитивната промяна както на нашия собствен вътрешен свят, така и на взаимодействието с другите хора преминава през внимателно отношение към истинските чувства, които ние преживяваме и осъзнаваме.

Роберт и Джин Байярд в своята книга „Ваш беспокойный подросток“ (1995) (бел. пр. може да бъде свалена на руски от: http://www.klex.ru/qa), наричат светът на нашите чувства „Аз-сигналчикът“. „Ние сне убедени: изначално в своята основа хората са щастливи в любовта, сътрудничеството, представите за свобода и др. И ако вие наистина дадете пълна свобода на своя сигнализатор, той ще ви води и изведе до това. Бъдете в добри взаимоотношения със своето вътрешно „Аз“, грижете се за него и приемайте да ви ръководи – ето това е източникът, от който произхожда благото за другите хора и за себе си.“

Конфликтното общуване – това не е само сблъсък на интереси и мотиви, това е още неконструктивна форма за изразяване на своите чувства (които лежат в основата на всеки конфликт), който се опитвате да отреагирате, за да стигнете до разрешаването му. Когато чувството е чуто и разбрано, то намира позитивно разрешение и конфликтната ситуация по правило се разрешава.

Именно по тази причина за възрастните е крайно важно при общуване с агресивно дете да бъдат в контакт със своите чувства, да умеят да ги изразят, да ги вербализират правилно, за да може детето да ги чуе. За да постигне това, възрастният трябва да развива собствената си способност да слуша и да чува чувствата на детето. По този начин възрастният, общувайки с детето следва „кривата на емоциите“, без да разрушава вътрешния свят на детето и същевременно запазва собствената си емоционална цялост.

Само по този начин – в непосредствено, ежедневно общуване, може да се научи агресивното дете на позитивно и конструктивно общуване и сътрудничество, а именно: да поддържа контакт със собствения си емоционален свят и с чувствата на другите хора.

image

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
 

           Психологическа корекция на агресивното поведение при деца и ученици
                                                                      (11 част)

2.7. Развитие на позитивна самооценка

В корекционната работа с агресивни деца е необходимо да се включи комплекс упражнения, насочени за формиране позитивна самооценка.  Децата притежаващи качествата „агресивност“ обикновено имат неадекватна самооценка. Това е свързано с определено нарушение на Аз-образа. Често сред агресивните деца се срещат такива със занижена самооценка „Аз съм лош“, която се явява отражение на оценките (възприятието) на значимите други за тях сред възрастните (родители, учители). Агресивните деца се нуждаят от реконструкция на положителния „Аз-образ“, в позитивно самовъзприятие и самосъзнание, което на свой ред ще позволи да бъде снижено нивото на тревожност и агресивност.

1.“РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ПОЗИТИВНИЯ АЗ-ОБРАЗ ЧРЕЗ ДЕТСКИ СПОМЕНИ“ (за деца над 9 г.)

Упражнението се провежда с неголяма група (5-6 деца).

Едно от децата (доброволец) заема мястото на „горещия стол“, а останалите се разполагат в полукръг.

Ход на играта:  

1)Водещият предлага на децата да разгледат внимателно седящият на стола (правило – да са доброжелателни) .  Децата трябва да се постараят, опирайки се на своите асоциации, да опишат и разкажат своите спомени за седящият: какъв е бил като дете ( в предишни години). Разказите трябва да са свободни, не е необходимо да се визира точната възраст:

-как той е изглеждал външно преди;

-имал ли е любима дреха; любимо ястие;

-какво най-много е обичал да прави;

-с какво е обичал да се занимава;

-какви са били обикновено любимите му играчки;

-какъв е бил по характер;

-как е общувал с момичетата, а с момчетата;

-какви са били любимите му приказни герои;

-по свой избор могат да разкажат за любими приятели; приказки; филми и пр.

2) Докато децата разказват, седящият на „горещия стол“ мълчи. След като се изкажат всички деца, водещият задава въпроси на детето, седящо на „горещия стол“: „Какво от това, което разказаха другите, съвпада с твоите спомени и какво не съвсем? Какво обичаш да прави сега?“

3) След като всички деца преминат през „горещия стол“ следва обсъждане:

-хареса ли ти да бъдеш на „горещия стол“;

-ако ти е харесало, какво точно;

-какво не ти хареса;

Къде се чувстваше най-добре: на „горещия стол“ или в групата.

4) Занятието може да завърши с рисунка на тема :Моите любими детски спомени“

2. „ХАРЕСВА МИ В ТЕБ ………..“

Упражнението се изпълнява от неголяма група (5-6 участника).

Необходими са мека топка пухкава прежда (желателно е да е цветна) или неголяма мека играчка.

Ход на играта:

1) Децата заедно с водещия сядат в кръг. Водещият им обяснява, че трябва да предават топката на съседа си от лявата страна (по часовниковата стрелка), казвайки: „В теб ми харесва …“. Фразата естествено трябва да завършва с някакъв комплимент. Могат да бъдат отбелязвани както външни черти (вид), така и поведение, постъпки, отношение, училищни успехи. Упражнението стартира от водещия. Всеки участник получава топката, задържа я, обръща се към съседа си и след като изрече фразата я подава в ръцете му, като преждата се развива и той задържа конеца в себе си. Когато топката се върне при водещият символичния кръг от добри думи е затворен.

2) След няколко секунди водещият отново пуска топката прежда в обръщение, но я подава на лицето в дясно от него (обратно на часовниковата стрелка), като процедурата се повтаря. Сега всеки участник започва да намотава конеца върху кълбото, като накрая то отново цяло се връща при водещия.

3) Накрая, без да се разваля кръга следва обсъждане, като от всяко дете се иска да сподели как се е чувствало когато:

-е получило кълбото и е чуло комплимента;

-когато самото то е предавало кълбото и е изричало комплимент;

-кое му е било по-лесно – да чуе или да изрече комплимент;

-какво са чувствали, когато всички те са били обединени от разплетеното кълбо, държейки конеца прежда;

-по-сигурни ли са били, когато са държали в ръцете си кълбото преди да изрекат думите;.

3. „ПОХВАЛА“

Упражнението се изпълнява от неголяма група (5-6 участника).

Необходими са листове хартия, цветни моливи (пастели, флумастери).

Ход на играта:

1) Децата сядат в кръг. Водещият им раздава листове и моливи, като им предлага да си припомнят три свои постъпки или да помислят за три свои качества, с които те се гордеят. Например, кой се е научил да плува добре, а кой може да се гмурка на дълбоко, а кой се е застъпил, помогнал или защитил някой по-малък от него ученик. След това водещият иска от децата да разделят листа си на три част и да представят тези качества (постъпки) като рисунка.

2) След като бъдат завършени рисунките, едно след друго децата излизат и застават в центъра на кръга, показват рисунката си и разказват за своята постъпка или качества, с които те се гордеят. Останалите внимателно слушат, а в края на разказа всеки един се обръща към детето с рисунката с думите „Аз се гордея с теб …… (Пламен!“)

4. „БАНКА НА ДОБРИТЕ ПОСТЪПКИ“

Целесъобразно е това упражнение да се изпълни в края на учебната седмица. То има за цел да научи децата да фиксират в своето съзнание положителните постъпки и постижения, които са проявили през изминалата седмица и заедно с това да си припомнят своите грешки, неуспехи и пропуски.

Ход на играта:

1) Помолете децата да помислят и мислено си спомнят ден след ден за всички положителни постъпки, които са извършили през изминалата седмица

2) Нека след това децата да вземат лист хартия и флумастери и запишат три добри свои постъпки, които за тях имат важно значение – по-важно, отколкото останалите също положителни постъпки. Например, изпълнението на сложно и особено неприятно домашно задание; писане на реферат; участие в изготвянето на училищен вестник; научаването наизуст на стихотворение; участие в представление на училищния театрален клуб; почистване на стаята си и пр.

3) След като запишат своите постъпки, от децата се иска да похвалят самите себе си за всяка една от постъпките, например: „Марина, ти не само здраво се потруди през тази седмица за теста по английски, но успя да получиш шестица!“ или  „При мен наистина всичко се случва отлично. Аз наистина съм един успешен и радостен човек!“. От децата се иска да запишат тези свои похвали на своя лист под описанието на своите постижения с цветни флумастери.

5. „ТЕТРАДКА НА МОИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ“ (над 8г.)  

От децата се иска да подготвят една тетрадка със заглавие „Дневник на моите постижения“ и регулярно да водят този дневник в продължение на една година. Това ще  им помогне да бъдат последователни в самото водене на дневника, като дейност, изискваща последователност, организираност, отговорност  и упоритост, при изпълнение на взетите от тях решения.  Те трябва да записват в дневника си не само големите си постижения, но и съвсем малките, елементарни успехи. При воденето на дневника детето ще се нуждае от поддръжка, насърчаване и съвети. Тази външна подкрепа ще го предпази от разочарования и обиди, както и от евентуална фиксация върху моментите на неуспех.

Инструкция: „Искам от всички вас да си направите една тетрадка с етикет „Дневник на моите успехи“. Тази тетрадка не е предназначена за училищните занятия. Тя ще ви е необходима за да записвате всички ваши успехи и постижения, които вие оценявате като такива. Не сте длъжни да я показвате на никого. Ще работите единствено сами и в домашни условия.

1) Нека сега да започнем с първата стъпка – да украсим корицата на тетрадката. Вземете лист хартия и напишете на него с неголеми букви „МОИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ“. Долу вдясно запишете своето име. Ако се сетите за някаква друга фраза, то запишете и нея (тук психологът може да помогне на децата с алтернативни идеи). Украсете буквите със цветни моливи или пастели, като изберете тези цветове, които най-много ви харесват. Когато приключите, залепете листа върху корицата на тетрадката.

2) Сега вече можете да преминете към попълването на самия дневник. Припомнете си някакъв особено ярък напоследък ваш успех. Нарисувайте картинка на този успех на първата страница на своя дневник. Разкрасете рисунката с любимите ви цветове.“

Най-важното при тази техника е да се работи през цялата година, да не се прекъсва попълването на дневника. Може да се препоръча на децата дори да залепват или поставят в дневника си свои успешни училищни писмени работи (контролни; тестове; рисунки снимки и др.).

image

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                             Метод 2 „Определяне на убежденията“.

                                             Техника 6 „Определяне на атрибуции“

                                                 (когнитивно-поведенческа терапия)

image

Теоретична постановка: Следващата важна когниция е атрибуцията (attribute англ. – приписване). Атрибуциите включват всичко онова, което клиентът прави с мисловната карта за обкръжаващия го свят, като приписва причините и следствията на това което усеща, т.е.  атрибуциите имат тенденция да са каузални, дори когато няма причини за това,  Клиентът не намира или открива атрибуции, а самият той ги създава. Някои изследвания сочат, че хората са склонни да възприемат причинност, последователност и дори преднамереност там, където дори не може да ги има. Атрибуцията може да бъде абсолютно погрешна, като нямат нищо общо с причината, но клиентът все едно избира именно нея като причина. Тази диспозиция може да води и до съществени грешки, подвеждайки да се виждат причини и дори намерения там, където съществува само пространствена или времева корелация между действие и последствията от него.

Ред за работа: Предложете на клиента да избере една от неговите проблемни ситуации (АС). Попитайте, какво според него е предизвикало проблема?

 

Помогнете му да състави списък на всички възможни причини, които той може да си представи. Направете колкото се може по-обемен списък. След това, заедно намерете обективни доказателства „за“ и „против“ всеки пункт от списъка. От всичките отделете причина с най-голям брой доказателства „за“ и най-малък – „против“. 

image

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0

                                          Метод 2 „Определяне на убежденията“.

                                            Техника 5 „Избирателност на паметта“.

                                              (когнитивно-поведенческа терапия)


Упражнение 1
image

Ред за прилагане: Обяснете на клиента принципите на избирателната памет (запаметяване). Ето един вариант:

Избирателна памет

„Всеки път, като се отдадете на спомени за миналото - за големите събития, които са се случили с Вас, когато бяхте ученик в гимназията, за първата си любов, за прекрасното време на студентските години - трябва да внимавате, защото спомените ви могат да Ви измамят. Можете да създадете фантазия за нещо, което никога не се е случило, защото избирателно пропускате тези предмети, емоции и събития, които са несъвместими с желаното настроение. Като се самозаблуждавате за истината, вие възприемате измисленото минало като истинско. В такива случаи единственият начин да получите удовлетворение днес,  е да направите по-точно възпроизвеждане на миналото. Само в случай, че Вие си припомните своето минало по безпристрастен и непредубеден начин, уроците от миналото могат да станат Ваш ориентир в настоящето и бъдещето. Обърнете внимание на това, което избирате от миналото, бъдете по-внимателни.

Предложете на клиента писмено да изложи своето разбиране за избирателност на паметта.

Упражнение 2

Неясни (смътни) спомени.

Помолете клиента да си припомни събитие, но не в детайли, а само най-общо. Нека да запише тези спомени на лист или диктофон.

След това въведете клиента в състояние на релаксация (тези навици се формират в процеса на по-ранни сесии). Препоръчително е да включите запис със звуците на природата или успокояващата музика.

 

Детайлни спомени.

Помолете го да си представи, че пътува обратно към миналото и се връща към ранните епизоди. Изберете конкретна сцена за разглеждане. Напомняйте на клиента, че при ретроспекцията трябва да  използва (включи) всички сетива: визия - цветове, осветление, предмети, движения, каква перспектива вижда. Слушане - може ли да чуе разговори? Възприема ли фонови звуци, музика, разговор в съседната стая, ревът на коли на улицата? Миризма – на какво ухае? Кинестетика - как се движи, стои, седи или лежи? Емоции - чувства ли се щастлив, тъжен, уплашен, ядосан? С каква сила и в каква комбинация? Преминете през всички стъпки, без да прескачате или да обобщавате. Паметта може да бъде стимулирана чрез разглеждане на снимки, дневници и написани текстове. Напомнете на клиента за други събития, настъпили по това време. Използвайте някакви улики и доказателства, които му помагат да си спомните колкото е възможно по-подробно детайлите.

Документиране. Конспектирайте или запишете на аудио касетата какво си спомня клиентът. Сравнете първата (неясна) памет с последната (подробната). Какво не е могъл да си спомни веднага? Защо? 

image
Категория: Други
Прочетен: 22 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                Метод 2 „Определяне на убежденията“.

                                                 Техника 4 „Определяне на вниманието“

                                                     (когнитивно-поведенческа терапия)

image

Теоретична постановка: На какво клиентът обръща внимание? Това е една от най-трудните за диагностициране и наблюдение когниции. Много клиенти не осъзнават, че съществува нещо друго в ситуацията, което те може да не улавят във фокус. Те са уверени, че средата (вътрешна и външна) ги заставя да се съсредоточат на едни или други неща (теми) именно по начина, по който го правят. Те отричат собственото си участие в избора на това, върху което се фиксират (улавят, както паяк улавя жертвата си и избират само това, което пасва на тяхната когнитивна схема); отричат селективната изолация на стимулите от околната среда и са убедени, че самите стимули ги принуждават да фокусират вниманието си по определен начин. По тази причина клиентът изпуска възможностите да прави избори, т.е. самолишава се от алтернативи.

Ред за действие: Дайте на клиента инструкция, следващия път, когато се почувства разстроен (обезпокоен, тревожен, унил и пр.), да създаде мислена картина на това, което го безпокои (което е предизвикало емоцията). Предложете му да изготви списък на ключовите компоненти.

 

По време на сесията предложете на клиента, да създаде отново същата мислена картина, но този път да се фокусира върху други ключови компоненти и да игнорира тези от списъка. Тъй като тази процедура (опит) е трудна за клиента (неговите базови убеждения непрекъснато ще го връщат към първоначалната картина), психологът следва да го насърчи и подпомогне при формирането на първоначални умения и способности, чрез практикуване, както по време на сесията, така и самостоятелно. Усвояването на тази техника е много съществен елемент от терапията, тъй като помага на клиента да промени своята гледна точка към събитието, чрез търсене и откриване на други (функционални) компоненти. 

image

Категория: Други
Прочетен: 16 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                               Метод 2 „Определяне на убежденията“.

                                          Техника 3 „Определяне на Аз-концепцията“

                                                  (когнитивно-поведенческа терапия)

image

Независимо от това, че съществуват множество достатъчно ефективни способи за измерване на Аз-концепцията, като:

-Методика за изследване на самоотношение (МИС) на Р.С. Пантелеев (1989);  

-Методика за диагностика на социално-психологическа адаптация на К. Роджър и Р. Даймънд (1954);

-Проективните методики, насочени към изследване на личностната сфера в различни нейни аспекти (ниво на претенции; степен на самоприемане; привързаност към близките, конфликтност и  други, пресъздаващи своеобразен „автопортрет“), като: „Рисунка на човек“ на К. Маховер, „Дом-дърво-човек“ на Гудинъф и Харис, „Тематичен аперцептивен тест на Мюрей, Психогеометричен тест на Сюзън Делингер, Тест „Аперцепцията в символи“ на Афанасиев и др.

вероятно, най-ценния за когнитивния терапевт метод е извличане на Аз-концепцията от съставения от самия клиент списък „В“.

Ред за работа:

 

Съставете списък с водещите идеи на клиента. Изберете тези от тях, които пряко кореспондират и засягат Аз-ът. Намерете позитивните и негативните валентности, които клиентът проявява във всяко от тези убеждения. Например, такива като “Светът е огромно и опасно място“ – демонстрира в Аз-концепцията съответно убеждение „Аз съм слаб и безпомощен“. Този тип нагласа ще има негативна „Аз-валентност“.

Ето някои примери за дисфункционални допускания (убеждения), насочени към Аз-ът, които често се срещат при ниска самооценка:

• Не съм на мястото си.

• Звуча глупаво.

• Не мога да се справя.

• О, Боже те ме мразят!

• Не трябваше да идвам тук.

• Аз съм странен, те мислят, че аз съм странен.

• Аз съм грозен.

• Аз изглеждам некомпетентен.

• Не ставам за нищо.

• Другите говорят за мен и ми се присмиват зад гърба.

• Изглеждам нервен.

• Объркан съм.

• Много съм тих.

• Изглеждам скучен, никой не ме харесва.

• Никой не ще се заинтересува, от моето мнение.

• Какво ли извинение да използвам, за да се махна оттук?

• Туй не ми е мястото.

• Няма да успея.

• Ами ако сгреша?

• Ами ако всичко се обърка?

• Не съм способен…

• Така съм устроен…

• Има неща, които не мога да променя...

• Трябва да се задоволявам с малко...

• Можеше и по-зле да бъде...


image

Категория: Други
Прочетен: 20 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                          Метод 2 „Определяне на убежденията“.

                                     Техника 2 „Определяне на самоефективността“

                                                 (когнитивно-поведенческа терапия)

image

Направете така, че клиентът да се отпусне и съсредоточи върху определената проблемна ситуация (АС).

 

Помолете го да предскаже своята способност да се справи успешно с нея и предложете да означи тази своя способност на континиума (тук може да използвате същата скала, както при очакванията).

image

Разиграйте няколко различни ситуации, до тогава, докато се убедите, че клиентът разбира своята самоефективност. Дайте отговор: Занижена ли е или завишена неговата оценка?

Забележка: При бъдещо (следващо) определяне на очакванията, самоефективността (Сеф) се определя и се обсъжда заедно с тях – двете категории са синергични.

В тази връзка психологът предлага на клиента, да разположи двете променливи на един континиум, както е показано на графиката по-долу:

image

Инструкция: „Покажете ми на тази скала, къде според Вас е самодостатъчно приемливо (СДП). А сега отбележете, каква ефективност според Вас можете да постигнете.“

Високите очаквания и ниската самоефективност са една от най-неблагоприятните комбинации. Например, за депресивните клиенти често е характерно, че изискват от себе си твърде много (високи очаквания) и същевременно малко се надяват, че ще могат да постигнат. Клиентите, които виждат своите проблеми по този начин, с лекота изпадат в униние, отчаяние, апатия, пасивност. По тази причина за тях всякакви опити (усилие, активност) се оказват безсмислени, тъй като очаквания успех се оказва твърде далече дори от минималния приемлив изход.

image

Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                Метод 2 "Определяне на убежденията".
                                               Техника 1 "Определяне на очакванията".

                                                (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Индивидуалното „В“ се появява много преди да се случи „А“.  Това „В“ често се явява глобална философия, възглед за света, който обуславя начина и вида реакция на събитието (А).

image

Очаквания

В – стимул, когниции и убеждения различен вид (в дадения случай - очаквания);

А – активизиращо събитие;

Се – емоционална реакция – това, което чувстваме;

Сп – поведенческа реакция – това, което правим;

Очаквания – това, което клиентът иска от себе си, от другите и от света като цяло. Това са собствените му претенции за това, как трябва да постъпва, да се държи; критерии, които той използва, за да реши, дали едно поведение (постъпка) е успешна или не. Клиентът може да има повишени или занижени очаквания към себе си, другите или света. Когато той се стреми да постигне желаното, очакванията се превръщат в потребности. Често нереалистичните очаквания се явяват единствена причина за емоционален проблем.

Ред за действие: Помолете клиента да се съсредоточи върху проблемната ситуация и да продължи да си я представя до тогава, докато не я почувства достатъчно отчетливо.

След това предложете да определи най-добрия изход от дадената ситуация и да отбележи (осени) своя отговор по 10-степенна скала. Крайните деления на скалата съответстват на най-добрия (успешен) и на най-лошия (неуспешен) вариант на събитията, които могат да се случат с него в живота му. Например, в единия край „Нобелова награда“ – 10, а в другия край – рак в последен стадий – 0. 

image

Сега помолете клиентът да си представи най-добрия и най-лошия от възможните изходи в конкретната проблемна ситуация и да отбележи тяхното значение на скалата.

image

След това нека клиентът да реши, къде ще се намира точката СДП (самодостатъчно-приемливо). Обяснете му, че СДП е резултатът, който той намира като достатъчно приемлив - необходим минимум, за да възприеме събитието като положително. 

image

Накрая възложете задача на клиента да определи по обяснения и показан му начин няколко проблемни ситуации, следвайки процедурата. Много е важно клиентът да се обучи още на сесията да прилага алгоритъма за определяне на очакванията и изискванията (претенциите) към себе си и другите.

По време на упражнението, психологът обръща внимание и установява доколко, в каква степен измерителните скали на клиента се различават от оценките на повечето хора и на самия него при подобни ситуации, т.е., психологът тества реалността (обективността) на оценките на клиента върху себе си. Например, доколко той самият би бил тревожен (би изпитал страх) при подобна ситуация?

image

Категория: Други
Прочетен: 18 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                           Метод 1 "Формула "АВС".
                             Техника 2  "Доказване, че мисленето определя емоциите".

                                                (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Втората техника на първия метод, разбирай втора стъпка е работа с клиента за доказване и убеждаване ролята на мисленето, като определящ фактор за вида преживявания.

Предлагат се две упражнения:

Упражнение 1 – Подходящи примери от собственото минало на клиента

Обикновено клиентът вече има представа за силата на „В“ за неговия живот. Полезно е обаче в началото на сесията това да му се напомни. 

На настоящата сесия помолете клиента да помисли за тези моменти, когато е бил силно обезпокоен, потресен и разстроен за нещо, което днес (на сесията) няма над него власт – нещо, което той може да контролира и преодолее.

Помолете го да се съсредоточи върху първоначалните събития и да определи „А“ и „С“.  Нека да опише ситуацията толкова ясно, че тя да се изясни в неговото съзнание, а след това му предложете да установи „В“.  Какво си е казал (на себе си), точно тогава, когато е бил разстроен? Накрая, поискайте да се концентрира върху  това, в какво е убеден в този момент (на сесията) – нека да сравни и да определи: В кое от това, което казва сега, не е вярвал преди?

Упражнение 2 – Ако се промени „В“, то се променя и „С“

Илюстрирайте няколко примера „АВ“. Използвайте в качеството на константна ситуация „А“, а в качеството на променлива – вътрешния диалог. Помолете клиента да определи емоцията, която ще бъде предизвикана от различните мисли (В). Анализирайте различните варианти на реагиране (С) на едно и също събитие (А).

Най-добре е да се използват примери, които са създадени от самия клиент.  Тяхното преимущество се изразява в това, че те са лично значими и по тази причина притежават вътрешно присъщата им за клиента убеждаваща сила. Терапевтът трябва да насърчи клиента да илюстрира негови собствени примери – как „В“ предизвиква „С“

А _____________________________________

В______________________________________

С______________________________________

А______________________________________

В______________________________________

С______________________________________

и т. д.

image

Категория: Други
Прочетен: 14 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                          Метод 1  "Формула "АВС".
                                  Техника 1  "Обучение по основната формула „
ABC“

                                               (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Първата стъпка (първа техника от първи метод) на всяка когнитивна терапия е да се докаже на клиента значението на неговото мислене. За да се постигне тази цел се започва с две елементарни формули:

Условно „стара“ формула: 
image

Приложение: Начертайте горепосочената схема пред клиента, като паралелно с това обяснете:

„А“ означава активизиращо събитие – ситуация, в която Вие сте се оказали; това е някакъв фактор (събитие, обстоятелство) с външен за вас характер; стимул, който обуславя процеса на реагиране като цяло. Например, ученик пътува рано сутринта за училище, но автобусът се движи бавно, поради трафик (пътен инцидент; ремонт на пътя и пр.). Ученикът реагира: първоначално с усещания (изчервява се; диша тежко; изпотяват се ръцете му; усилва се пулса; започва да изпитва безпокойство, което прогресивно расте; обхващат го себеобвиняващи мисли и т.н.)

„С“ обозначава или Вашите емоции, или поведение. „С“ е последица (следствие) от „А“. Това биха могли да бъдат телесни усещания, емоции или поведенчески реакции.“

Според това схващане „А“ предизвиква „С“, т.е. външната ситуация отключва вътрешни чувства и заставя човек да действа по определен заучен начин.

А сега Ви предлагам едно ново разбиране за ситуацията. Вижте тази формула (чертая се пред клиента):

image

Както виждате, тук се е появил един нов знак, нова буква „В“. тя е разположена между „А“ и „С“.

„В“ обозначава Вашите убеждения, нагласи (когниции), най-общо казано – мислене. „В“ показва още Вашата представа за ситуацията, мислите, образите, възприятието, въображението, интерпретациите и изводите, които правите относно „А“.

Забележка: Психологът може да представи няколко примера за изясняване на формулата и да получи убеденост, че клиентът я разбира.

В края на сесията се препоръчва, клиентът да получи домашна работа – няколко примера, които да са близки до проблема на клиента.

 

Задача № 1 (тук са представен произволно избрани примери за домашна работа)

Следващите няколко примера описват ситуацията АВС, но във всички отсъства елемента „В“. От вас се иска да откриете (предвидите, допуснете), какви мисли (В) трябва да се вмъкнат (поставят), които да се свържат със ситуацията „А“ и емоциите „С“. Определете при всеки случаи кои са „А“ и „С“ и опишете „В“.

Пример №1: Учителката смъмри Катя за нейното закъснение. След това, Катя се почувства потисната.

Пример №2: Елена посетила два сеанса при психотерапевта и прекъснала, защото считала, че терапията не действа.

Пример №3: Валя изпитала болки в стомаха. Изведнъж се изплашила.

Пример №4: Олег бил наказан за превишена скорост и той се ядосал.

Пример №5: Ирина се смутила, когато другите забелязали, че тя плаче на романтичните сцени във филма.

Пример № 6: Сергей се разгневил, когато служителят поискал документите му, докато той попълвал анкетна карта.

Задание № 2. Дайте 5 примера от своя живот, в които Вашите мисли (В) са предизвикали болезнени емоции (С). Опишете ги с термините ABC.

image


Категория: Други
Прочетен: 14 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                          Метод 1  "Формула "АВС".
                                  Техника 1  "Обучение по основната формула „
ABC“

                                               (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Първата стъпка (първа техника от първи метод) на всяка когнитивна терапия е да се докаже на клиента значението на неговото мислене. За да се постигне тази цел се започва с две елементарни формули:

Условно „стара“ формула: 
image

Приложение: Начертайте горепосочената схема пред клиента, като паралелно с това обяснете:

„А“ означава активизиращо събитие – ситуация, в която Вие сте се оказали; това е някакъв фактор (събитие, обстоятелство) с външен за вас характер; стимул, който обуславя процеса на реагиране като цяло. Например, ученик пътува рано сутринта за училище, но автобусът се движи бавно, поради трафик (пътен инцидент; ремонт на пътя и пр.). Ученикът реагира: първоначално с усещания (изчервява се; диша тежко; изпотяват се ръцете му; усилва се пулса; започва да изпитва безпокойство, което прогресивно расте; обхващат го себеобвиняващи мисли и т.н.)

„С“ обозначава или Вашите емоции, или поведение. „С“ е последица (следствие) от „А“. Това биха могли да бъдат телесни усещания, емоции или поведенчески реакции.“

Според това схващане „А“ предизвиква „С“, т.е. външната ситуация отключва вътрешни чувства и заставя човек да действа по определен заучен начин.

А сега Ви предлагам едно ново разбиране за ситуацията. Вижте тази формула (чертая се пред клиента):

image

Както виждате, тук се е появил един нов знак, нова буква „В“. тя е разположена между „А“ и „С“.

„В“ обозначава Вашите убеждения, нагласи (когниции), най-общо казано – мислене. „В“ показва още Вашата представа за ситуацията, мислите, образите, възприятието, въображението, интерпретациите и изводите, които правите относно „А“.

Забележка: Психологът може да представи няколко примера за изясняване на формулата и да получи убеденост, че клиентът я разбира.

В края на сесията се препоръчва, клиентът да получи домашна работа – няколко примера, които да са близки до проблема на клиента.

 

Задача № 1 (тук са представен произволно избрани примери за домашна работа)

Следващите няколко примера описват ситуацията АВС, но във всички отсъства елемента „В“. От вас се иска да откриете (предвидите, допуснете), какви мисли (В) трябва да се вмъкнат (поставят), които да се свържат със ситуацията „А“ и емоциите „С“. Определете при всеки случаи кои са „А“ и „С“ и опишете „В“.

Пример №1: Учителката смъмри Катя за нейното закъснение. След това, Катя се почувства потисната.

Пример №2: Елена посетила два сеанса при психотерапевта и прекъснала, защото считала, че терапията не действа.

Пример №3: Валя изпитала болки в стомаха. Изведнъж се изплашила.

Пример №4: Олег бил наказан за превишена скорост и той се ядосал.

Пример №5: Ирина се смутила, когато другите забелязали, че тя плаче на романтичните сцени във филма.

Пример № 6: Сергей се разгневил, когато служителят поискал документите му, докато той попълвал анкетна карта.

Задание № 2. Дайте 5 примера от своя живот, в които Вашите мисли (В) са предизвикали болезнени емоции (С). Опишете ги с термините ABC.

image


Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                          Метод 1  "Формула "АВС".
                                  Техника 1  "Обучение по основната формула „
ABC“

                                               (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Първата стъпка (първа техника от първи метод) на всяка когнитивна терапия е да се докаже на клиента значението на неговото мислене. За да се постигне тази цел се започва с две елементарни формули:

Условно „стара“ формула: 
image

Приложение: Начертайте горепосочената схема пред клиента, като паралелно с това обяснете:

„А“ означава активизиращо събитие – ситуация, в която Вие сте се оказали; това е някакъв фактор (събитие, обстоятелство) с външен за вас характер; стимул, който обуславя процеса на реагиране като цяло. Например, ученик пътува рано сутринта за училище, но автобусът се движи бавно, поради трафик (пътен инцидент; ремонт на пътя и пр.). Ученикът реагира: първоначално с усещания (изчервява се; диша тежко; изпотяват се ръцете му; усилва се пулса; започва да изпитва безпокойство, което прогресивно расте; обхващат го себеобвиняващи мисли и т.н.)

„С“ обозначава или Вашите емоции, или поведение. „С“ е последица (следствие) от „А“. Това биха могли да бъдат телесни усещания, емоции или поведенчески реакции.“

Според това схващане „А“ предизвиква „С“, т.е. външната ситуация отключва вътрешни чувства и заставя човек да действа по определен заучен начин.

А сега Ви предлагам едно ново разбиране за ситуацията. Вижте тази формула (чертая се пред клиента):

image

Както виждате, тук се е появил един нов знак, нова буква „В“. тя е разположена между „А“ и „С“.

„В“ обозначава Вашите убеждения, нагласи (когниции), най-общо казано – мислене. „В“ показва още Вашата представа за ситуацията, мислите, образите, възприятието, въображението, интерпретациите и изводите, които правите относно „А“.

Забележка: Психологът може да представи няколко примера за изясняване на формулата и да получи убеденост, че клиентът я разбира.

В края на сесията се препоръчва, клиентът да получи домашна работа – няколко примера, които да са близки до проблема на клиента.

 

Задача № 1 (тук са представен произволно избрани примери за домашна работа)

Следващите няколко примера описват ситуацията АВС, но във всички отсъства елемента „В“. От вас се иска да откриете (предвидите, допуснете), какви мисли (В) трябва да се вмъкнат (поставят), които да се свържат със ситуацията „А“ и емоциите „С“. Определете при всеки случаи кои са „А“ и „С“ и опишете „В“.

Пример №1: Учителката смъмри Катя за нейното закъснение. След това, Катя се почувства потисната.

Пример №2: Елена посетила два сеанса при психотерапевта и прекъснала, защото считала, че терапията не действа.

Пример №3: Валя изпитала болки в стомаха. Изведнъж се изплашила.

Пример №4: Олег бил наказан за превишена скорост и той се ядосал.

Пример №5: Ирина се смутила, когато другите забелязали, че тя плаче на романтичните сцени във филма.

Пример № 6: Сергей се разгневил, когато служителят поискал документите му, докато той попълвал анкетна карта.

Задание № 2. Дайте 5 примера от своя живот, в които Вашите мисли (В) са предизвикали болезнени емоции (С). Опишете ги с термините ABC.

image


Категория: Други
Прочетен: 16 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1156994
Постинги: 1273
Коментари: 116
Гласове: 1070
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930