Методика „Опосредствено (индиректно) запомняне”

                                                                  (за деца 5-6г.)

Оборудване

Използват се две табла с рисунки на 9 познати предмета и пет думи (виж приложението). Картинките се изрязват от предложеното табло по линиите.

Цели на изследването

Установяване способностите за разбиране на инструкцията и запазването й до края на изследването; определяне на умението да използва способи за опосредствено (индиректно) запомняне; степента на точност на възпроизвеждането на думите, предложени за запомняне и разкриване особености на мисленето.

Процедура за провеждане

Отделните картинки се нареждат на масата пред детето и се казва: „Сега аз ще кажа думи. От теб се иска да внимаваш и да ги запомниш. За да стане това по-лесно, а и за да можеш по-късно да ги кажеш, ти тябва да подбереш за всяка дума най-подходящата картинка по твой избор, която би ти напомнила за тази дума. Например, на думата „време”, най-много подхожда картинката с нарисуван часовник-будилник, защото той показва времето.”

Ако детето е разбрало инструкцията, изследването продължава. Психологът изисква  от детето обяснение за всяка установена връзка между думата и избраната картинка.

След като всички думи са назовани и изображенията към тях са избрани, картичките се преместват в страни и се дава занимание с отвличащ вниманието характер. След около 20-30 мин. на детето се показват отново всички картини и се иска да възпроизведе в обратен ред думите, т.е. от картинките към думите.

Анализ на резултатите

Децата с нормално психическо развитие проявяват интерес към нестандартния начин за запаметяване и въобще към процедурата.  За тях смисълът на инструкцията е достъпен. Наблюдава се активна мисловна дейност при търсене връзка между думите и картинките.  При припомняне на думите някои деца могат да срещнат трудности, но те нямат неадекватно изпълнение, например, да назоват наименованието на картинката, вместо на думата.

Децата с умствено изоставане проявяват интерес само към картинките, но не към задачата, защото не разбират смисъла й. Дори при сериозна помощ (самият психолог подбира дума за съответната картинка и разяснява връзката помежду им) детето не разбира задачата. Самите картини разсейват и пречат на детето да запомни инструкцията и да вникне в задачата. При представянето на избраните изображения детето не се опитва да си спомни думата, а просто назовава имената на снимката. При показване на отбрана двойка дума и картинка, детето не се опитва да си спомни думата, а назовава изображението на картинката.

Децата със задръжки в психичното развитие не могат да изпълнят задачата сами. За тях обаче е достъпна смисловата (семантична) връзка между думата и картинката, но не умеят да използват картинката като средство за запомняне и последващо възпроизвеждане.  Нуждаят се от специално обучение за усвояване на този способ.  В хода на работата се нуждаят от постоянна организираща помощ.

Приложение

                                 Методика „Какви предмети са скрити в рисунката”

                                                                    (за деца 5-6г.)

Методиката е предназначена за диагностика сферата на възприятието.

На детето се обяснява, че ще му бъдат показани няколко рисунки, в които много от познатите му предмети са "скрити". След това детето получава таблото и му се предлага последователно да назове предметите, които са „скрити”. Таблата се подават в последователност 1, 2 и 3.

Времето за изпълнение на всяка задача е ограничено на 1 мин. Ако през това време детето не е успяло да изпълни напълно задачата,  то се прекъсва. Ако детето се е справило със задачата за по-малко от 1 минута, фиксира се времето използвано за изпълнение на задачата. 

Забележка.

Ако психологът  види, че детето започва бързо и преждевременно, без да намира всички предмети, се премества от един модел в друг, той трябва да спре детето и да го помоли да погледне на предишната фигура. Към следващата рисунка може да се премине само когато са намерени всички елементи от предишната фигура. Общият брой на всички „скрити” фигури в трите рисунки е 14.

Оценка на резултатите:

-10 бала – детето назовава всички 14 предмети, за по-малко от 20 сек.;  

-8 - 9 бала – детето назовава всички 14 предмети, за време от 21 до 30 сек.;

-6 - 7 бала – детето назовава всички 14 предмети, за време от 31 до 40 сек.;

-4 - 5 бала – детето назовава всички 14 предмети, за време от 41 до 50 сек.;

-2 - 3 бала – детето назовава всички 14 предмети, за време от 51 до 60 сек.;

-0 - 1 бал – за време повече от 60 сек, детето не може да реши задачите по търсене и назоваване на всичките 14 предмета, скрити в трите рисунки;  

Изводи за ниво на развитие на възприятието

-10 бала – много високо;

-8-9 бала – вискоко;

-4-7 бала – средно;

-2-3 бала – ниско;  

-0-1 бал – много ниско;

Цели на изследването

Установяване способностите за анализ и сравнение; способността да се идентифицират значими характеристики и мислено да се обобщават на принципа на аналогия. Определяне на особеностите на протичане на аналитичната и синтетичната дейност при решаване на нагледно-образни задачи.  Възможностите  за вербално обяснение на направен избор. Учене в процеса на изпълнение на подобни задачи (обучаемост).

Процедура за провеждане

Пред детето се поставя рисунка и му се обяснява способа за изпълнение на първата задача. След това му се предлагат останалите картички. Психологът оказва помощ, като при затруднение пита: „Какво трябва да бъде нарисувано тук?”

Анализ на резултатите

Децата с нормално умствено развитие се интересуват и се опитват да разберат начина, по който се изпълнява задачата. В зависимост от нивото на формиране на нагледно-образното мислене, някои деца лесно анализират задачата и установяват необходимите закономерности.  При погрешно решение и след указания на психолога, те разбират общия принцип и го ползват при следващите задачи. Наблюдава се висока обучаемост. За други нормално развиващи се деца е необходима по-голяма помощ. И двете групи деца обаче проявяват активен интерес към задачата.

Децата с умствено изоставане не разбират смисъла на задачата, дори в по-голяма възраст – 8-9г. Тях ги привличат единствено картинките, но не и задачата. Помощта не е ефективна.

Децата със задръжки в психичното развитие проявяват интерес, но трудно рзбират какво се иска от тях. Дори на 7г. те не могат да анализират самостоятелно проста нагледна задача, да отделят основни признаци и да извършват мислен синтез. Необходима им е както организираща, така и разяснителна помощ.

Приложение 

                                                      Методика „Избор на картинки”  

                                                                      (за деца на 6 г.).

Оборудване: 15 картинки с изображения на 3 вида дейност: игрова, трудова, учебна (виж приложението).

Цели на изследването: Диагностициране интересите, предпочитанията към видове дейност (игрова, трудова, учебна), респ. мотивация.

Процедура за провеждане: Пред детето в произволен порядък се поставят 15 картинки, изобразяващи трите вида дейности.  Предлага му се да ги разгледа и след това се дава инструкция: „Вземи тези картинки, които са ти интересни”. В качеството на уточняваш въпрос: „С какво би искал (а) да се занимаваш?”

Анализ на резултатите

Децата с нормално умствено развитие разбират смисъла на задачата и обмислят избора си на картинки.  На 7г. повечето деца избират картинки, отнасящи се до училището, но във възрастта 6-7г. все още им липсват мотиви за учебна дейност. Това зависи от условията на живот и възпитанието на детето. В тези случаи се проявяват по-ярко игровите интереси и правят избори на картинки с игрови ситуации или правят избори, базиращи се на собствен опит и наблюдение.

Децата с умствено изоставане не разбират смисъла на задачата и уточняващият въпрос не им помага. Те избират случайни картички и често назоват изобразеното на тях.  Цялата учебна дейност във възрастта 6-7г. не се осъзнава. Утвърдителните отговори на въпросите: „Искаш ли да учиш?” и „Искаш ли да ходиш на училище?” дават резултат в зависимост от въздействието на възрастните.

Децата със задръжки в психичното развитие разбират задачата и избират обикновено картинки с игрови ситуации. Представите им за учебна дейност са повърхностни, като ги привлича основно външната им страна (чанта; обстановката в класната стая и пр.)

Приложение 

                                             Методика „Недостигащи детайли“

Инструкция: (преди да се представи първото табло) „Ще ти покажа няколко картинки, в които художникът е забравил да нарисува нещо. Разгледай внимателно всяка картинка. Не бързай! Опитай се да откриеш какво е пропуснал да нарисува художника.“

Ред за провеждане: След задаване на инструкцията психологът последователно представя всички табла, поставяйки ги на масата пред детето, добавяйки: „Ето погледни тази картинка. Каква важна част от нея не достига?“

Ако е даден правилния отговор, се преминава към следващите табла. Показвайки всяко табло психологът повтаря: "Какво липсва в тази картина?" Ако детето не се справи с първата задача, психологът му помага: "Дръжката на вратата липсва, виждаш ли?" Ако детето не се справи с втората задача, психологът отново го насочва: "Опашката липсва, нали?“ С поставянето на третото табло, по-нататък не се оказва помощ.  

Понякога изследваните лица посочват незначителни липсващи подробности. Когато това се случи за първи път, може да се каже: "Да, но коя е най-важната част липсва?" Този въпрос повече не се повтаря при следващите табла.

За оценяването не е необходимо детето да посочва точното название на липсващата част, ако е ясно, че то я описва, дори с други думи. Понякога детето може да не даде вербален отговор, а само да посочи съответната част от картината. При тези случаи се приема, че задачата е изпълнена, ако детето е уверено в отговора си.

Времево ограничение  — 20 секунди на всяко табло.

Оценка. 1 бал за всеки правилен отговор.

Максимална оценка — 19

                                   Методика „Различаване на дясна и лява страна”

                                                                    (за деца на 6г.)

Оборудване

Табло, изобразяващо три деца в различни позиции: отзад и отпред (вж. приложението). В горната половина на таблото децата са в гръб:  едното момиче в дясната ръка има цвете, момчето в дясната ръка има знаме, а другото момиче има пирамида в лявата си ръка. В долната половина на таблото същите деца, но в лице, държат  предмети, но в другата ръка: момичето има цвете в лявата ръка, момчето има знаме в лявата, а третото момиче има пирамида в дясната ръка.

Цели на изследването

Установяване сособностите за ориентация на тялото по схема.  Способността да се определи дясната и лявата страна на себе си, на друг и на таблото (схема). Умение за обучаемост.

Процедура за провеждане

Преди да се покаже таблото, на детето се предлага да вдигне последователно лявата и дясната си  ръка, са след това да покаже десния и левия си крак. След това психологът застава срещу детето и го пита: "Къде е дясната ми ръка?" Ако детето показва неправилно, психологът обяснява и след това отново пита: "Къде е лявата ми ръка?" и т.н.. Тази част има игрови характер. Едва след това обучение, пред детето се поставя таблото. Първо се работи с горната част на таблото, тъй като е с по-ниска степен на трудност, а след това с долната част.

Инструкция: „Разгледай картината, тук са нарисувани деца, които държат в ръцете си предмети. В коя ръка момичето държи цветето?“ , „В коя ръка момченцето държи знамето?“ и т.н. В процеса на изпълнение на задачата се оказва помощ.

Анализ на резултатите

Децата с нормално умствено развитие проявяват явна заинтересуваност от игровия характер на задачата.  Около 6-тата година детето различава дясна и лява страна на схема и на своето тяло. Пренасянето на знанието и опита върху друг човек и особено при изображение на схема, при повечето деца предизвиква трудности, поради несформирани все още умения в ориентацията.  Независимо от това, по време на тренировката децата на 6 години и по-големи започват да извършват това прехвърляне.

Децата с умствена изостаналост не различават дясната и лявата страна на схемата и на тялото си. Дори при специално обучение те объркват дясната и лявата ръка. Не могат да прехвърлят знанието на друг човек.  Задачата в рисунката също не изпълняват, не разбират начина за прехвърляне. Обучението е неефективно.

 Децата със задръжки в психичното си развитие проявяват интерес към задачата.  Те също имат трудности при определяне на дясната и лявата страна. По количеството на погрешните действия те са по-близо до децата с умствена изостаналост, но  по-добре използват външната помощ. По-адекватна е реакцията им на допуснатите грешки, опитват се да разберат способа за прехвърляне (пренос) при определяне на лява/дясна страна и постигат по-добри резултати при обучение.

.

                           Методика „Изключване на неподходящи картинки”

Вариант 1.

Цел: Изследване на мисловни операции – обобщаване и класификация; аналитико-синтетичната активност в зрително възприемани обекти (първи и втори вариант) и на мисловните представи (трети вариант); логическа обоснованост и целенасоченост; яснота на представите.

Оборудване: три набора картички с рисунки с различна сложност.

Приложение №1 – 3 квадрата, всеки с по 4 фигури, една от които не подхожда по един признак (величина, форма, цвят). Предлага се за деца на 5г.

Приложение №2 – 3 квадрата, всеки с по 4 предмета: 3 от една родова група и четвърти – от друга. Предлага се за деца на 6г.

Приложение №3 – 3 квадрата, във всеки по четири думи-понятия, едно от които не подхожда на останалите. Предлага се за деца на 7г.

Процедура за провеждане:

Прилагат се последователно приложенията 1, 2 и 3.

Инструкция за приложение №1: „Кажи, коя от фигурите тук не подхожда на останалите.”

Инструкция за приложение №2 (първо се иска, детето да назове какво е нарисувано, а след това се пита): „Какво тук не подхожда?” Помощ: „Тук има три предмета (картинки), които по нещо си приличат и още една, която по нещо се различава от трите. Можеш ли да посочиш коя е тя?”

Инструкция за приложение №3: Психологът сам чете думите, а след това пита детето да назове неподходящата на останалите дума. Когато детето даде правилен отговор, психологът иска допълнително обяснение, защо детето мисли така. Обръща се внимание дали детето може да изведе родово понятие за трите думи.

Анализ на резултатите

 1.Децата с нормално умствено развитие разбират целта на задачата и самостоятелно  отделят по признак, който отличава едната фигура от останалите. Те могат да обосноват правилно принципа, по който отделят различната фигура. При работата с картинките, също са способни да направят обобщение и изведат родово понятие, като отделят по точен признак различния обект. При отделянето на думите-понятия, понякога може да се наложи повторно прочитане, а допълнителният насочващ въпрос е достатъчен за правилно решение на задачата.  Тук следва да се има предвид, че в този възрастов период нивото на развитие на мисленето в частта му способност за обобщаване е доста различно.  Едни деца могат веднага да открият съществените признаци, а друг обръщат внимание на несъществените. Този маркер свидетелства за недостатъчна сформираност на висшето ниво на обобщаване на мисленето. Независимо от това, при деца с нормално психическо развитие няма случаи на неадекватно изпълнение на тази задача.

2.Децата с умствено изоставане не разбират инструкцията и не могат самостоятелно да изпълнят задачата. Към 6-7 година те зрително могат да отделят по величина и цвят, но се затрудняват да дадат речево обобщение дори при насочващ въпрос. Задание (приложение №3) за тях е недостъпно.

3.Децата със задръжки в психичното развитие разбират инструкцията, изпълняват задачите (приложение №1). Задачата (приложение №2) по установяване на родови групи и тяхното обосноваване се явяват трудни. Организиращата помощ при тях не е ефективна. Работата за отделяне на дума-понятие (приложение №3) могат да изпълнят с насочващи въпроси, повторно прочитане и разяснение.  Тези деца се затрудняват при обяснение на принципа за отделяне.  Известна сложност се явява и речевото обосноваване. 

Вариант №2.

Тази методика е предназначена за деца от 4 до 5г. и дублира предишната за деца на тази възраст.  Тя е предназначена за изследване процесите на образно-логическо мислене и умствени операции:  анализ и обобщаване. Методиката предлага серия картинки (приложение №4), на които са представени различни предмети и се съпровожда със следната,

Инструкция: На всяка една от картинките един от четирите изобразени на нея предмети е излишен. Внимателно разгледай картичката и определи, кой предмет и защо се явява излишен.”

Време за изпълнение: 3 мин.

Оценка на резултатите:

-10 бала – детето е решило поставената задача за време по-малко от 1 мин.; назовало е излишния предмет на всички картинки и правилно е обяснил, защо именно този предмет е излишен;

-8 - 9 бала – детето е решило поставената задача за време от 1 до 1,5 мин.;

-6 - 7 бала – детето е решило задачата за време от 1,5 до 2,0 мин.;

-4 - 5 бала – детето е решило задачата за време от 2,0 до 2,5 мин.;

-2 - 3 бала – детето е решило задачата за време от 2,5 мин до 3 мин.;

-0 - 1 бал – детето за 3 мин. не се е справило със задачата.   

Изводи за нивото на развитие:

10 бала – много високо;

8 - 9 бала – високо;

4 - 7 бала – средно;

2 - 3 бала – ниско;

0 - 1 бал – много ниско.

Вариант №3.

За провеждане на изследването се използват бланки „Изключено излишно”, позволяващи да се оцени способността на изследваното лице за обобщаване и отделяне на по съществени признаци. Методиката се състои от серии, във всяка серия - 4 думи. (предлагат се два варианта). Психологът трябва да има хронометър и протокол за записване на отговорите.

Материал: Бланка с напечатани серии от четири и пет думи.  

На изследваното лице се предоставя бланката и се дава следната,

Инструкция: "Във всеки ред са написани пет (четири) думи, от които четири (три) могат да бъдат обединени в една група и да получат едно име, а една от думите е различна и не попада в тази група. Ти трябва да откриеш тази различна дума и да я подчертаеш.”

Бланка за словесен вариант.

ВАРИАНТ № 1.
1.  Стол, маса, легло, под, шкаф.
2.  Мляко, сметана, салам, кашкавал, сирене.
3.  Ботуши, джапанки, чехли, чорапи, маратонки.
4.  Чук, клещи, пила, гвоздей, брадва.
5.  Сладък, горещ, кисел, горчив, солен.
6.  Бреза, бор, дърво, дъб, ела.
7.  Самолет, каруца, човек, кораб, велосипед.
8.  Васил, Марко, Атанас, Иванов, Петър.
9.  Сантиметър, метър, килограм, километър, милиметър.
10.  Шофьор, учител, лекар, книга, космонавт.
11.  Дълбоко, високо, светло, ниско, малко.
12.  Дом, мечта, машина, крава, дърво.
13.  Скоро, бързо, постепенно, припряно, спешно.
14.  Неуспех, вълнение, поражение, провал, крах.
15.  Ненавижда, презира, негодува, възмущава, разбира.
16. Море, камък, въздух, сняг, мост.
17.  Смел, храбър, решителен, зъл, честен.
18.  Футбол, волейбол, хокей, плуване, баскетбол.
19.  Грабеж, кражба, земетресение, измама, нападение.
20.  Молив, писалка, маркер, флумастер, мастило.

ВАРИАНТ № 2.
1)    книга, портфейл, куфар, портмоне;
2)    печка, нафтова печка, свещ, електрическа печка;
3)    часовник, очила, кантар, термометър;
4)    лодка, тачка, мотоциклет, велосипед;
5)   самолет, гвоздей, пчела, вентилатор;
6)    пеперуда, пергел, везна, ножици;
7)    дърво, етажерка, метла, вилица;
8)    дядо, учител, баща, майка;
9)    скреж, прах, дъжд, роса;
10)  вода, вятър, ъгъл, трева;
11)  ябълка, книга, палто, роза;
12)  мляко, сметана, сирене, хляб;
13)  бреза, бор, ягода, дъб;
14)  минута, секунда, час, вечер;
15)  Васил, Петър, Симеон, Иванов. 

Ако изследваното лице се справи с първите три-четири задачи и греши с постепенно увеличаване на трудността или вярно решава задачите, но не може да обясни своето решение, да подбере наименование на групите, то може да се направи извод за интелектуална недостатъчност.

Ако изследваното лице обяснява причината за обединяването на обекти в една група, но не родов или категориален критерий, а по ситуационни критерии (т.е. той мисли за ситуация, в която по някакъв начин участват всички предмети), това е показател за конкретното мислене и неумение да се направят обобщения по съществените признаци.

                                              Методика „Последователност на картини”

                                                                        (за деца на 5 г.)

Оборудване

Включва  две табла с 4 последователни изображения.. Всяка от картинките се изрязва и се предлага отделно при изследването. Трябва да се има предвид, че предложените два сюжетни варианта са твърде елементарни за решаване. По-сложни варианти са сюжетите с недовършени или пропуснати действия.

Цели на изследването

Изучаване логическото мислене, способностите за установяване на причинно-следствени зависимости в нагледна ситуация; уменията за общуване; съставяне на разказ по серия последователни картини.

Процедура за провеждане

Пред детето на масата в произволен порядък се поставят четирите картинки (някои могат съзнателно да бъдат вертикално обърнати) и му се предлага да ги разгледа за време от около 20-30 сек., след което се подава следната,

Инструкция: Всички тези картинки се отнасят за едно момче. Подреди ги в една линия (показва се) в ред, в който трябва да се случат действията.” Ако детето не започне да работи, психологът следва да уточни: „Какво според теб момчето трябва да направи първо? Избери и постави тази картинка ето тук (посочва се къде). А какво, след това?” лед като детето подреди и четирите картини, психологът му предлага да направи разказ в съответния ред.

Анализ на резултатите

Децата с нормално умствено развитие с интерес разглеждат картинките, разбират инструкцията и изпълняват задачата без затруднение. Те самостоятелно установяват последователността на събитията, подреждат картинките в нужния ред и съпровождат действията си с реч. Качеството на техния разказ е различно: от кратко описание до разгърнато обяснение. Някои деца внасят в разказа си елементи от собствен опит и наблюдение.

Децата с умствена изостаналост се справят с тези задачи значително по-късно (едва около 7-8г.). На 5-6 години те се ограничават до именуване на отделните снимки ("Момче", "Още едно момче", "Яде") с помощта на насочващи въпроси. Последователностите на действията, изобразени на снимките не могат да установят. Не се използва помощта на възрастния.

Децата със задръжки в психичното развитие проявяват интерес към задачата. За тях към 6г. е достъпна последователността на изобразените събития, но при разказа често се нуждаят от насочващи въпроси. Затрудняват се при съставянето на разгърнат разказ. 

                                      Методика „Съставяне на цяло от части” 

                                                                  (за деца на 5 г.)

Оборудоване

-Две картини (рис.№1) с изображения на познати предмети, разрязани по диагонал на 4 части (часовник-будилник и чаша).

-Рисунка (рис. №2) с изображение на квадрат, триъгълник, кръг и части, от които те могат да бъдат сглобени.

Цели на изследването

Установяване степента на овладяване на зрителния синтез и сформираността на нагледно-образните представи – целенасочеността при пробите (първа част) и способността за създаване на цялостен обект, на основата на зрително съотнасяне на отделни части към цялото, в условия на зрително сравнение.

Процедура за провеждане

Задачата се изпълнява на два етапа.

На първия етап се предлагат последователно картинки от разрязаните на четири части по диагонал предмети. Частите се поставят в произволен порядък на масата пред детето, като не се назовава предмета. От детето се иска, по отделните части да познае какво е изображението в неговата цялост и да го назове.

На втория етап се предлага на детето да разгледа картичките и да намери тези части, от които може да се получи цялостната фигура, изобразена в лявата част на картичката. Задачата се предлага за деца на 6г.

Анализ на резултатите

Децата с нормално умствено развитие проявяват силен интерес към задачата и разбират какво се изисква от тях. Те разпознават и наименуват обекта, който ще бъде направен. При недостатъчно оформено възприятие и ниско ниво на образните представи възникват трудности още на първия етап от задачата, но пробите обаче са целенасочени.

На втория етап задачите са по-трудни, тъй като децата трябва да съдадат фигура на основата на срителни представи. Задачата се осъзнава. Има целенасочено търсене на подходящи части. Възможно е да има грешни варианти (опити).

Децата с умствена изостаналост разбират първия етап от задачата. Но за изпълнение е необходимо първоначално психологът да постави една картина. Ако частите са във вертикално обърната форма, подреждането на фигурата причинява големи трудности. Необходимо е допълнително обучение (2-3 показвания). Самостоятелно изпълнение на 5 години е невъзможно. Втората фаза на задачата не се осъзнава и не се изпълнява дори от деца на 7-8 години дори при оказана помощ.

Децата със задръжки в психичното развитие разбират смисъла на заданието. Интересът им е нестабилен. Още на първия етап се нуждаят от помощ (поставя се правилно елемент от фигурата). Повторното изпълнение обикновено е правилно и свидетелства за обучаемостта на детето.  На втория етап от задачата инструкцията се осъзнава, но начинът на изпълнение се характеризира с несистемност и липса на целенасоченост. 

                           Методика „Определяне годишните времена по картинки”

                                                                     (за деца на 5 г.)

(Задачата може да бъде включена в беседа и да замени въпросите, целящи да идентифицират речниковия запас от информация за природни явления, флора и т.н.)

Оборудване

-4 картинки с изображения на годишните времена (приложение №1);

-12 картинки, изобразяващи различни елементи, свързани с определено време на годината (3 за всеки сезон) (приложение №2).

Цели на изследването

Определяне на пълнотата и точността на представите на детето за годишните времена. Речниковия запас от сведения за света. Възможност въз основа на анализа на ситуацията да се установят причинно-следствени връзки. Развитие на речта. .  

Процедура за провеждане

Пред детето последователно  се поставят четирите картини (размер А-4) с изображения на различни сезони, всяка от която съпроводена с въпрос: "Кога се случва това? „Кога има сняг?” и .н. След преглед на тези картини, на детето се дават 12 по-малки по размер картинки и се иска от детето да ги разположи под съответните големи картини. Инструкция: "Разгледай на кое годишно време (сезон)  подхожда всяка картинка и я постави под нея.”

Анализ на резултатите

Децата с нормално психическо развитие с удоволствие разглеждат всяка картина. В зависимост от нивото на развитие на речта, някои деца назовават с отделни думи, видяното на картинката, а други изграждат фрази. Към 6-годишна възраст те трябва да могат да съставят разказ по картинка. Определянето на времето на годината по признаци (паднали листа, сняг и др.) не създава трудности. Съответствието на отделните картинки към сезоните е осъществимо, но някои деца се нуждаят от изясняващи въпроси.

Децата с умствена изостаналост по правило назовават на картините това, което попада в зрителното им поле, без да обобщават цялата картина. При насочващи въпроси  и изразени признаци те успяват да узнаят годишния сезон. Отговорите са във вид на отделни думи и трудно построени фрази. Задачите за разпределение на картинките в съотчетствие с годишните сезони не могат да ги разберат (те просто подреждат малките картинки към големите без да отчитат признаците). При обучение успеваемостта се подобрява, но бедността на представите за обкръжаващия свят често водят до погрешни резултати.

Децата със задръжки в психичното развитие разбират смисъла на задачата. Определят времето на годината на картините, но при разпределяне на картинките е необходимо постоянно уточняване,  тъй като много деца нямат достатъчно информация за околната среда. Има трудности и при самостоятелното описание на картините.

При анализа на резултатите може да се използва следната оценка на резултатите:

Оценка на резултатите

-10 бала – за определеното време (2 мин.) детето правилно наименува и свързва всички картинки със сезоните, като показва на всеки основен не по-малко от 2 признака, показващи, че картинката показва точно това време от годината (не по-малко от 8 признака за 4 картини).

-8 - 9 бала –  детето правилно назовава и свързва всички картини в точното време на годината, като в същото време посочва 5-7 признака, потвърждаващи мнението му за всички картинки, взети заедно.

-6 - 7 бала – детето определи правилно сезоните във всички картини, но посочи само 3-4 признака, потвърждаващи мнението му.

-4 - 5 бала – детето правилно определи времето на годината само на 1-2 картинки от 4 и посочи 1-2 признака в подкрепа на своето мнение.

-0 - 3 бала –  детето не е успяло да идентифицира правилно нито едно време на годината и не е посочило точно един признак (различно количество бал от 0 до 3 се поставят в зависимост от това дали детето се е опитало или не се е опитало да го направи).

Изводи за нивото на развитие  

-10 бала –  много високо;

-8 - 9 бала – високо

-6 - 7 бала – средно;

-4 - 5 бала – ниско;

-0 - 3 бала –  много ниско;

                                                Методика „Нашето пространство“

                                            (междуличностни отношения в класа)

Методиката е предназначена за изследване междуличностните отношения при ученици в начален курс и се прилага в два варианта.

Вариант №1 „Игра на местността“. Психологът определя едно от децата да застане в центъра на площадката, а останалите се подреждат около него в кръг.

Инструкция: "Сега ти се превръщаш в звезда, на различни разстояния от нея има множество планети - други хора. Тези, които усещат силно твоята притегателна сила се намират по-близо до теб.  И обратно. Сега затвори очи, съсредоточи се ... (след малка пауза) А сега ги отвори. Бавно се завърти по оста си. Докато се въртиш около оста си, от теб се иска да кажеш на всеки две неща: Първо, в каква посока да се придвижат спрямо теб и второ, на какво разстояние да застанат един от друг. Ти можеш не само да отдалечиш или да приближиш някоя планета към себе си, но и да я оставиш на мястото, на която се намира.“

Разстановката, която ученикът прави може да се интерпретира като демонстрация на симпатия/антипатия в отношенията между учениците.

Обработка на резултатите: Обработката се извършва аналогично както при социометричното изследване. Психологът предварително съставя таблица, в която по хоризонталния ред са отбелязани номерата на участниците, а по вертикалния – техните фамилии. Срещу името и колонката с номера се поставя знак „+“ и знак „-„

За по-голяма прецизност на изследването и улесняване на главния играч при разстановката, предварително около него могат да бъдат очертани (тебешир; камъни; лента и пр.) няколко концентрични кръга с различен диаметър, наподобяващи орбити.

Вариант №2 „Графична работа“.

Участниците изпълняват задачата на лист хартия А-4. В центъра рисуват (отбелязват)  себе си като звезда с няколко концентрични кръга (орбити), а наоколо маркират учениците от класа, като планети, поставяйки ги на различни разстояния от звездата и един от друг. Обработката е по аналогична на вариант №1.

                                                           Въпросник“Моят клас“

                                              (междуличностни отношения в класа)

Методиката се състои от 15 въпроса, разделени в 5 блока, като във всеки блок има по 3 въпроса. Време за попълване на бланката – 5-10 мин.

-Въпрос № 1 – измерва степента на удовлетвореност към училищния живот;

-Въпрос № 2 – степента на конфликтност в класа (групата) – как се осъзнава от отделните ученици и класа като цяло);

-Въпрос № 3 – степен на сплотеност (кохезия) на класа.

Въпросите са посочени в тестова бланка, като имат следната форма:

Суми в балове:

-степен на удовлетвореност (У) – 10;

-степен на конфликтност (К) – 9;

-степен на сплотеност – (С) – 12;

Инструкция: Пред теб има лист с 15 изречения, които имат отношение към твоя клас От теб се иска да обградиш с кръгче думата „ДА“, ако си съгласен (а) с изречението и думата „НЕ“, ако не си съгласен. Не забравяй да запишеш своето име на върха на листа.“

Правила за оценяване за учителите (в колонка „За учителите“)

1.Въпросите, за които в колонката „За учителите“ отсъства символ „О“ („обратно“), се оценяват с 3 бала при отговор „ДА“ и с 1 бал, при отговор „НЕ“.

2.Въпросите със символ „О“ се оценяват в обратно съотношение, т.е., при отговор „ДА“ – 1 бал, а при отговор „НЕ“ – 3 бала.

3.По въпросите, които останат без отговор или с отговор, който е в нарушение на правилата, се поставя оценка 2 бала.

4. За да се получи оценка по дадения параметър, се обобщават оценките за петте свързани въпроса. Например, обща оценка на удовлетворението се получава чрез обобщаване на оценките за въпроси 1, 4, 7, 10, 13. В илюстрирания по-горе пример е показано, по какъв начин се образуват общите оценки: 10 – за удовлетвореност; 9 – за конфликтност и  12 – за сплотеност.

5.Методиката позволява да се диагностицира преди всичко, отношението на отделните ученици към своя клас. В същото време тя дава възможност да се получи обща характеристика на класа. За тази цел, по всеки от трите параметъра се изчислява среден бал  (средно аритметично).

                                                Скала за оптимизъм и активност (AOS)

                                                            (Н. Водопянова и М. Щейн)

Теоретична постановка

Методиката е предназначена за установяване на личностни фактори, способстващи стресоустойчивостта. В структурата на стресоустойчивостта се включват както личностни (вътрешни), така и фактори, свързани със света и хората (външни), като позитивно светоусещане, жизнерадост, увереност и конструктивна активност в трудни ситуации, изискващи запазване на постоянството, смелостта и вярата в положителното разрешаване на ситуациите. Позитивното светоусещане и жизнерадостта са важни атрибути на психосоциалното здраве на човека. Те могат да бъдат описани в категорията на оптимизма.

Оптимизмът като психологическа категория е много обширна и многоцелева концепция. В ежедневието оптимизмът най-често предполага такива качества на човек като бодрост, жизнерадост, жизнелюбие, светоотношение, в което човек вижда светлата страна във всичко, вярва в бъдещето, в успеха и че в света господстват положителното начало и доброто.  

Във философския речник оптимизмът и песимизмът се определят като понятия, които характеризират ценностната страна  на мирогледа, в която светът се разбира само от гледна точка на съотношението между доброто и злото в него, справедливостта и несправедливостта, щастието и нещастието. Изхождайки от динамичната функционална структура на личността на К. П. Платонов, оптимизмът е стабилна личностна характеристика, тясно свързана с нейната насоченост и нагласи.

От гледна точка на хуманистичната психология оптимизмът се разглежда като вяра в безусловно положителната човешка природа, в добрата и конструктивна същност на човека, въплътена под формата на потенциал, който се разкрива при подходящи условия. К. Роджърс твърди, че хората се развиват в положителна посока и само неблагоприятните социални обстоятелства ги карат да прибягват до психологическа защита и ги направят жестоки, унижаващи, антисоциални и песимистични.

Екзистенциалният подход също се основава и на вярата в положителната същност на човека, но човек го придобива в процеса на самосъздаване и неговата позитивна самоактуализация се явява резултат от собствения му свободен и отговорен избор, т.е. на определена лична активност.

В социалната психология оптимизмът - песимизмът на индивида се разглежда главно като вродено свойство или като резултат от първите етапи на социализация на личността. Социалните условия са една от най-важните причини за развитието на оптимизъм.

Оптимизмът може да се разглежда и като система от възгледи и отношения на индивида към неговия настоящ и бъдещ живот, към околните хора и себе си, като проява на общо умонастроение на личността. В своите трудове Д.Осгууд отбелязва, че най-голямото откритие на нашето поколение е, че човек може да промени живота си, като промени отношението си към него.

Много от характеристиките на вътрешния свят, умствените състояния и процеси, включително състоянието на човешкото здраве, зависят от характеристиките на системата за личностни отношения.

Според концепцията за "учената безпомощност" на М. Селигман, определящата черта на песимистите е убеждението, че всичките им усилия са безполезни, че провалите ще продължат от дълго време, ще разрушат всичко, което правят, и са виновни за самите неуспехи. Оптимистите смятат, че пораженията или животът са временни, че не са виновни за тях и  приписват причините за провалите на обстоятелствата или други хора. Поражението не е в състояние да наруши оптимистите. Неблагоприятна ситуация те възприемат като предизвикателство и с обновена сила (активност, постоянство) се борят с нея.

В резултат на анализа и обобщаването на научната литература оптимизмът може да се определи като стабилна личностна позиция на доверието на човека в преодоляването на трудностите в живота или несгоди, увереността в техния временен характер се основава на вярата в силата на човешката природа и в собствените му ресурси.

Оптимизмът като системно качество може да има различни форми и вътрешни лични детерминанти. В това отношение диагнозата на оптимизма трябва да бъде насочена не само към определянето на степента на оптимизъм, но и към активно преобразуващо (преодоляващо) поведение, способстващо социалната адаптация и удовлетвореността от качеството на живот.

Предложената методика е адаптирана версия на скалата за активност и оптимизъм на Шулер и Комуниани (AOS). Тя позволява да се идентифицират пет вида личности, които се различават в степента на изразяване на оптимизъм - песимизъм и активност – пасивност, а също и да се дефинират психологически типове по оста оптимизъм - песимизъм.

Скала АОS

Инструкция: Пред вас има списък с 15 твърдения. Моля, прочетете внимателно всяко твърдение и оценете степента на съгласие с всяко от тях. За целта използвайте бланката за отговори. Зачертайте цифрата, съответстваща на вашата оценка.”

1.Обичам да слушам енергична и силно звучаща музика.

2.Мисля, че твърде трудно ще достигна моите жизнени цели.

3.Харесва ми ситуации с определена несигурност, когато не знам какво ще се случи с мен.

4.Харесва ми да се противопоставям на съдбата.

5.Мисля, че съдбата е по-несправедлива към мен, отколкото към другите.

6.Имам толкова много енергия, че дори не мога да седя за два часа без работа.

7.Аз съм по-малко щастлив (а), отколкото другите.

8.Дразнят ме предпазливите (бавни или неоправдано несигурни) хора.

9.Понастоящем е невъзможно да се вярва в нещо добро.

10.Харесва ми да се съревновавам.

11.Лесно и с удоволствие общувам с хора от противоположния пол.

12.Страхувам се от моето бъдеще.

13.Мисля, че в хората повече е лошото, отколкото хубавото.

14.Харесва ми да преживявам остри усещания (да се намирам в ситуации, свързани с определен риск, екстремни видове спортове).

15.Имам весело и приповдигнато настроение. 

Обработка и интерпретация на резултатите

В съответствие с „ключа”се изчислява сумата балове по двете субскали (табл. 1), които се съотнасят с квадрата на координатния модел (Фигура 1). Всеки квадрат съответства на определен тип личност.

Оптимизмът в методиката се разбира като предразположеност на човек да вярва в своите сили и успех и да има преимуществено положително очакване от живота и от другите хора. „Оптимистите“ по правило са екстраверти, доброжелателни и открити за общуване. За противоположната категория – „песимистите”, са свойствени съмнението в своите собствени сили и в доброжелателността на другите хора, очакването за неуспех, мнителността, стремеж за избягване на широки контакти, затвореност за външния свят (интровертност).

Под „активност” в дадения контекст се разбира енергичност, жизнерадост, безгрижие, безметежност и склонност към риск. „Пасивността” се проявява като тревожност, боязливост, неувереност в себе си и нежелание да се прави каквото и да било.

Характеристика на тип Квадрат „Р” – „Реалисти” – адекватно оценяват текущата  ситуация по своите сили (възможности), задоволяват се с това, което имат. Устойчиви на психологически стрес.

Квадрат „АО” – „Активни оптимисти” – вярват в своите сили и успех; позитивно са настроени за бъдещето; предприемат активни действия за да достигнат своите цели. Те са бодри, жизнерадостни, не се подават на отчаяние или лошо настроение; леко и стремително отразяват ударите на съдбата, колкото и тежки да са. В трудни ситуации използват проблемно-ориентирани стратегии за преодоляване на стреса, т.е. извършва рационален анализ на проблема, свързан със създаване и изпълнение на план за разрешаване на трудната ситуация; самостоятелен анализ на случващото се; търсене на помощ от други; търсене на допълнителна информация.

Квадрат „ПП” – „Пасивни песимисти” – противоположност на „Активните оптимисти”, които не вярват в нищо и не правят нищо, за да променят живота си към по-добро. Те се характеризират с преобладаване на мрачно и депресивно настроение, пасивност, недоверие в собствените им сили. В трудни ситуации те предпочитат стратегии за избягване на решаването на проблеми, считат себе си за жертви на обстоятелства.

Квадрат „АП” – „Активни песимисти” или „Негативисти”. Те са много активни, но тази дейност често е разрушителна. Такива хора, вместо да създава ново, предпочитат да унищожат старото. В трудни ситуации често използват агресивни стратегии на преодоляващо поведение.

Квадрат „ПО” – „Пасивни оптимисти” или „Лентяй. Девизът им е „Всичко ще се нареди по някакъв начин.” Такива хора са сигурни, че "всичко ще бъде наред", въпреки че не полагат никакви усилия за това. Те са добродушни, весели и умеят дори в лошото, да намерят нещо хубаво, но отличителната им черта е липсата на активност. Те се надяват повече на случайността, на късмета, отколкото на собствените си сили. Те са склонни към пасивно очакване или отлагане на вземането на решения.

„Ключ”

Активност (директни въпроси): 1, 3, 4, 6, 8, 10, 11, 14, 15.

Оптимизъм (обратни въпроси): 2, 5, 7, 9, 12, 13. 

                                                               Методика „Лабиринт”

                                 (сформираност на нагледно-схематично мислене - деца)

Методиката е предназначена за установяване нивото на сформираност на нагледно-схематичното мислене (умение за използване на схеми и условни изображения при ориентиране в ситуацията) за деца в предучилищна възраст. Оценката е в суров бал.

Методиката включва комплект картни листове, на които са изобразени поляни с разклонени пътеки и къщи на техните краища, както и "букви", условно показващи пътя към една от къщите.

Първите два картни листа (А и Б) са входна задача:

Първоначално на детето се предоставят двете входни задачи, а след това последователно задачите от 1 до 10 (картни листове 1-10).

Инструкция: (подава се едва след като е представена първата от входните задачи) Пред теб се намира карта, на която има полянка, а на нея са нарисувани пътеки и къщички в края на всяка от тях. Ти имаш за задача да намериш една от къщичките и да я посочиш. За да намериш търсената къщичка, ти трябва да разгледаш писмото (психологът показва писмото в долната част на бланката). В писмото е нарисувано къде трябва да отидеш – да излезеш от полянката, да преминеш покрай елхата, после покрай гъбата и тогава ще намериш правилната къщичка. Ти ще проследиш, а аз ще проверя дали правилно си открил къщичката.”

Психологът наблюдава как детето решава задачата и ако е необходимо го насочва и насърчава, както и обяснява и поправя грешките.

Когато се премине на втората задача, психологът предлага на детето да обърне картния лист обратно и подава инструкция: „Тук също има две къщички и отново трябва да намериш правилния дом. Тук обаче писмото е различно (посочва се писмото) на него е посочено как да се движиш и къде да завиеш. Отново трябва да тръгнеш от полянката направо, а след това да завиеш настрани”. При тези думи психологът показва по чертежа на писмото. Решението на задачата се проверява и грешките се поправят.

След това се пристъпва към решаването на основните задачи, като за всяка от тях се подава допълнителна инструкция.

Инструкция за задачи 1—2: „В писмото е нарисувано как трябва да се движиш, в коя посока трябва да завиеш. Започни движението си от полянката, намери правилната къщичка и я зачертай.” 





Инструкция за задача 3: „Разгледай писмото долу и виж последователността на картинките. Тук трябва да тръгнеш от полянката, да преминеш покай цветето, покрай гъбката, покрай дървото (дъбът) и край елхата. Намери по този път правилната къщичка и я зачертай.”

Инструкция за задача 4: „Разгледай писмото. Трябва да тръгнеш от полянката, после край гъбата, после – край черешките, дървото и цветето. Намери къщичката”

Инструкция за задачи 5-6: „Бъди внимателен. Гледай писмото, открий правилната къщичка и я зачертай.” 

Инструкция за задачи 7-10: „Разгледай писмото. В него е нарисувано как да се движиш, покрай кой предмет да преминеш (завиеш) и в каква посока. Бъди внимателен, открий правилния дом и го зачертай.”  

Оценка на резултатите

При обработката на резултатите, по всяка задача от 1 до 6, за всеки правилен завой (направление) се начислява по 1 бал. Тъй като при тези задачи е необходимо да се направят 4 завоя, максималното количество за всяка задача е 4 бала.  При задачите от 7 до 10 за всеки правилен завой се начислява по 2 бала; в задачи 7 и 8  (с два завоя) – максимално количество на всяка задача – 4 бала; за задачи 9 и 10 (с три завоя) – 6 бала. 

                                                       Метод 3 „Групи убеждения“.

                                 Техника 1 „Определяне на централните убеждения“

                                               (когнитивно-поведенческа терапия)

След прилагане на техниките на метод 2, за цялата последваща работа е важно, да бъдат намерени централните убеждения на клиента. Когнитивната терапия е ефективна само тогава, когато психологът работи над верни централни убеждения.

Ред за прилагане: Преди прилагане на техниката, нека клиентът се отпусне за около 5 мин. Насочете вниманието му от външните към вътрешните събития.

След това обърнете внимание върху събитие „А“. Помолете го да си представи колкото се може по-ясно вълнуващата го ситуация. Предложете му да използва за това всички свои усещания (зрителни, слухови, обонятелни, тактилни, вкусови, кинестични), за да постигне колкото се може по-жива представа за А“.

След като постигне търсеното ниво на визуализация, помолете го да се фокусира върху своите емоции (С). какви емоции са възникнали в него, когато си представя А? Обърнете му внимание, да не измисля емоциите си, а да остави те сами да се проявят. Отделете достатъчно време за да може клиентът да преживее емоциите.

Следващата стъпка е да поискате той да се съсредоточи върху своите мисли. Попитайте го: „Какво си казвате точно сега за „А“ (събитието, ситуацията), което предизвиква във вас тази емоция (С)? Нека това да бъдат първите възникнали във вас мисли. Ако е необходимо, прекъснете за кратко и запишете тези убеждения, след това се върнете към умствена концентрация." (На този етап вие ще откриете повърхностните убеждения на клиента – автоматичните мисли).

Запомнете или запишете тези убеждения и му задайте въпроса: "Да предположим, че това, което казвате, че . . . . . . . . . . . (повторете дословно думите (мислите), които е казал клиента) се случи. Кое е най-лошото?" или „Какво от толкова важно, за да …“ (повторете дословно думите (мислите), които е казал клиента). Продължавайте да задавате един и същ въпрос, като всеки път включвате във въпроса новите отговори на клиента. Тази процедура продължава до тогава, докато психологът не открие нужния отговор (много често този отговор се появява тогава, когато клиентът на един и същ въпрос поне два пъти повтори своите думи (мисли). Много е важно да се слушат отговорите на клиента и да се изчаква, докато не продуцира нови и нови мисли. Препоръчително е да се документира с диктофон целия процес, което ще облекчи последващ анализ на неговите отговори.

Последният отговор на клиента е много важен, защото ако този отговор е "Да!", това значи, че е уловена същността на нещата, ако отговорът е "Не!", то­ва значи, че липсва още нещо в информа­цията. Ако психологът не може да приложи схемата към себе си, тъй като не е получил достатъчно информация относно проблема на клиента си, че зад проблема на то­зи клиент стои нещо друго, което за момента остава неясно за психолога, той не само че няма да може да му помогне достатъчно ефективно, но и няма да може да постигне та­ка необходимата емпатия.

Хората обикновено имат серия централни идеи (убеждения). Добре е когато се работи с убежденията, да не се започва с най-главното, а да се подходи от по-незначителните. Централните идеи са твърде отделени от непосредственото възприемане, клиентът не ги осъзнава и няма достъп до тях. Извличането им може да стане единствено с помощта на специалист в организиран процес по време на  консултацията или терапията.

Ето един пример за работа при ситуация на тревожност:

Клиентът разказва, че изпитва страх когато е сам в затворено пространство, например сам в къщи. Посочва, че го е страх от шумове. Притеснява се, ослушва се.

  I-ви епизод

-Да предположим, че това от което се страхуваш, че когато останеш сам в къщи ще чуеш странни шумове се случи. Кое ще е най-лошото за теб, ако това се случи?

  Клиент: Опасявам се да не изпадна в състояние на шокираш страх

  Да предположим, че това от което се страхуваш, че когато останеш сам в къщи ще изпаднеш в  шокираш страх се случи. Кое ще е най-лошото за теб, ако това се случи?

Клиент: Не мисля, че това може да ми навреди, а ме е страх от самия страх.

Повторение: Може да ти се стори странно, но аз все пак ще попитам, да предположим, че чуеш, видиш нещо необичайно. Кое ще е най-лошото за теб ?

Клиента: паническия ужас от страха.

Повторение: Може да ти се стори странно, но аз все пак ще попитам, да предположим, че чуеш, видиш нещо необичайно. Кое ще е най-лошото за теб ?

Клиента: Това ще е най-лошото – паническия ужас.

Извод:  Става дума за страх от страха. Клиентът не обича да го е страх. Наличие на страх от емоцията страх.

II-ри епизод – стъпки на психолога

-От къде идва тази емоция назад в годините?

-Възможно ли е някъде назад във времето да е било внушено на клиента, че не бива да се страхува?

-Кои са тези необичайни явления?

-Кога се е появило това мислене /фантазия/?

-Ще се случи ли това реално извън къщата на клиента, например на улицата?

Изяснява се, че страхът се генерира от дефицита на самоконтрол върху ситуацията, т.е. клиентът се стреми да контролира всяка една ситуация, тогава е спокоен, тогава се владее.

Забележка: Техниката е забележителна с това, че човек никога не се задълбочава в изследвания на  себе си, а се задоволява с повърхностния, лесен за долавяне симптом. При задаването на залпа от въпроси клиентът винаги се фрустрира, а това активизира мисловните му процеси, които стават спонтанни. Обикновено крайния резултат е непредсказуем за клиента. С него и върху него се организира по-нататъшната работа на психолога.
Източник: