Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1156994 Постинги: 1273 Коментари: 116
Постинги в блога от 04.11.2017 г.
 

           Албум „Кръстословици“ - развитие гъвкавост и скорост на мисленето;                   номинативната функция на речта; усъвършенстване на фина моторика
                                                                  (втора част)

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 0
 

         Албум „Кръстословици“ - развитие гъвкавост и скорост на мисленето;                   номинативната функция на речта; усъвършенстване на фина моторика
                                                                    (първа част)

 

            Указания: Работата по решаване на представените задачи има за цел да развие фината моторика на детето за писане на букви; да активизира мисленето, възприятието и да материализира миналия опит.

            Работата по албума се извършва под непосредствения контрол на родителите. Задачите са елементарни и са по силите на детето. Те позволяват на детето да направи връзка между визуално възприета информация (картинки със стимулен материал), знанията за букви и способността за тяхното писане.  Препоръчваме детето да работи с молив, за да може да коригира допуснатите грешки.

Не помагайте на детето! Нека то само да се убеди във възможностите си да се справи. Всеки един негов личен успех ще повиши увереността в собствените му сили, ще повиши самочувствието му, ще активизира мотивите за постижения.

image

image

image

imageimage

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 1
 

    Албум "Играй и учи" - развитие на познавателните способности – умения за                           писане, четене, смятане (предучилищна възраст) - втора част

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image


Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 1
 

               Албум "Играй и учи" - развитие на познавателните способности –
       умения за писане, четене, смятане (предучилищна възраст) - първа част


image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                          Методика за изследване мотивацията за учебна дейност:
                                                                 ниво и типове
                                                             (Домбровски И.С.)

 

Според Л.И.Божович, „…мотивите за учене могат да бъдат подразделени на две големи категории. Едната е свързана със съдържанието на учебната дейност и процесите на нейното изпълнение; другата – с много по-широки взаимоотношения на детето с обкръжаващата среда. 

Към първата категория се отнасят познавателните интереси, потребностите в интелектуалната активност и овладяването на нови умения, навици и знания; други са свързани с потребностите на детето от общуване с други хора, с техните оценки и одобрение, с желанието на ученика да заеме определено място в системата от достъпни на него обществени отношения“. Установено е, че тези категории мотиви са необходими не само за успешно осъществяване на учебната дейности, но и на всяка друга дейност.

А.К.Маркова развива класификацията на мотивите за учебна дейност на Божович по следния начин: „Първата голяма група мотиви може да се раздели на няколко подгрупи:

1.Широки познавателни мотиви, включващи ориентацията на учениците към овладяване на нови знания. Те се различават по нива, като последните определят дълбочината на интереса към знания Това може да бъде интерес към нови занимателни факти, явления или интерес към съществени свойства на явленията, към първи дедуктивни изводи или интерес към закономерности в учебния материал, към теоретични принципи, към ключови иде и т.н.

2.Учебно познавателни мотиви, изразяващи ориентация на учениците за усвояване на способи за придобиване на знания: интереси към самостоятелно усвояване на знания, към методите на научното познание, към способи за регулация на учебната работа, рационална организация на своя учебен труд и пр.

3.Мотиви за самообразование, изразяващи насоченост на учениците към самостоятелно усъвършенстване на способите за придобиване на знания.

 Втората голяма група мотиви – социалните мотиви – също включва няколко подгрупи:

1.Широки социални мотиви,  включващи стремеж на учениците към получаване на знания, за да бъдат полезни на обществото, желание да изпълнят своя дълг, в разбиране на необходимостта човек да се образова и да се чувства отговорен за своето образование.  Тук голямо значение имат мотивите за осъзнаване на социалната необходимост от задължения и приноси. Към широките социални мотиви може да се отнесе и желанието ученикът да получи добра подготовка за избрана от него професия.

2.Тесни социални, т.н. позиционни мотиви, включващи стремеж да се заеме определена позиция, място в отношенията с обкръжението, да се получи одобрението, да се заслужи авторитет.

3.Мотиви за социално сътрудничество, изразяващи стремежа на ученика да общува и взаимодейства с другите хора и същевременно стремеж да анализира способите, формите на своето сътрудничество и взаимоотношения с учителите и съучениците в класа, стремеж постоянно да развива и усъвършенства тези форми. Този мотив е особено важен за самовъзпитанието и самоусъвършенстването на личността.

В свои анализи за теорията на учебната мотивация А.С.Герасимова уточнява, че подвидовете, отделени от Маркова, могат да се разбират като нива на мотивация на два доминиращи типа мотивация. Именно Герасимова вижда актуалността от създаване на диагностична методика на основата на класификацията на Божович-Маркова.

Инструкция: „Прочетете предложените 30 позиции и оценете доколко те се отнасят до вас. Своят избор маркирайте със знак „Х“ в съответната колонка, като използвате предоставената скала: винаги; почти винаги; понякога; много рядко;  никога;

image

image

Обработка на получените данни

По всеки ред се изчислява средното значение.

Отговорите имат следните стойности в балове:  

-4 – винаги;

-3 – почти винаги;

-2 – понякога;

-1 – много рядко;

-0 – никога.

Първите три реда определят нивото на развитие на познавателната мотивация, а вторите три – социалната мотивация за учебна дейност.  За определяне доминиращия тип мотивация също се изчисляват средите стойности. Ако средните показатели на  познавателни мотиви са по-високи от средните социални мотиви, то може да се говори за доминираща познавателна мотивация над социалната – и обратно.

Средните стойности по редове отразяват:

-1 ред – нивото и широтата на познавателните мотиви (потребност от нови впечатления); ориентация към овладяване на нови знания: интерес към нови занимателни факти и явления; интерес към свойствата на явления и процеси; интереси към закономерностите в учебния материал – теоретични принципи, ключови идеи и пр.

-2 ред – тесни или когнитивни мотиви за учене; ориентация към усвояване на способи за добиване на знания;

-3 ред – мотивите за саморазвитие или личностни мотиви за учебна дейност;  насоченост на ученика към самостоятелни способи за придобиване на знания и усъвършенстване;

-4 ред – широки социални мотиви или мотиви за обучение; ориентация към полезност на знанията за другите (обществото); мотиви за дълг и задължения; разбиране за необходимостта от усвояване на знания с чувство за отговорност за другите; мотив за социална необходимост; желание за висок професионализъм в избраната професионална област;

-5 ред – тесни социални мотиви (позиционни или социологически); стремеж към знания на определена позиция (статус); желание за одобрението на обкръжаващите го; стремеж да изгради авторитет;

-6 ред – мотиви за социално сътрудничество или социални знания; ученикът не само се стреми да общува и взаимодейства с други хора, но се стреми да осъзнае, да анализира начини и форми на това свое сътрудничество с учители и приятелски кръг. Този мотив е особено важен за самовъзпитанието и самоусъвършенстването на личността.

Скала са степен на изразеност:

-повече от 3 бала –висока степен на изразеност на нивото (тип);

-повече от 2, но по-малко от 3 – средна степен;

-по-малко от 2 – ниско ниво на учебна мотивация по определената група (тип; ниво).

 

Източници:

1.Герасимова А.С. Теория учебной мотивации в отечественной психологии

2.Божович Л.И. Проблемы формирования личности, – М.,Воронеж, 1997г

3.Маркова А.К. Формирование мотивации учения в школьном возрасте. – М., 1983

4.Рожков М.И. Методика социализированности личности

image

Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 0
 

              Методика за определяне на основни мотиви за избор на професия 
                                                           (Е.М. Павлютенков)

         Методиката позволява да се установи ролята на едни или други мотиви при избора на професия на учениците в горен курс. На изследваното лице се предоставя въпросник, съдържащ 18 твърдения за професии, които отразяват 9 групи мотиви.

            Инструкция: Предлагаме Ви въпросник с 18 твърдения за професии. Оценете в каква степен всяко от тези съждения се отнасят към избрана от вас професия. Отговорите отбележете в зависимост от степента, в която сте съгласен чрез знак „Х“ в тестовата бланка. 

image

Обработка на данните

За определяне основните мотиви за избора на професия е необходимо да се изчисли сумата по всяка група мотиви. Групата, която има максимално количество бал се явява основна група мотиви за изследваното лице.

Изчисляват се следните балове по видовете отговори:

-да - 5 бала;

-по-скоро да, отколкото не - 4 бала;

-затруднявам се с отговора- 0 бал;

-по-скоро не, отколкото да - 2 бала;

-не - 1 бал.

Групи мотиви:

-Социални (твърдения 1 и 2) – желание в своята дейност да способства за обществения процес; социална насоченост към общочовешки цели и потребности;

-Морални (твърдения 3 и 4) – стремеж за развитие на своя морален облик; духовен свят; развитие на нравствени качества.  

-Естетически (твърдения 5 и 6) – стремеж към естетика от труда, към хармония, красота, изтънченост, многообразие; развитие на познание за прекрасното; получаване удовлетворение от радостта в своята дейност.  

-Познавателни (твърдения 7 и 8) – стремеж към усвояване на специални знания; познание за конкретен труд.

-Творчески (твърдения 9 и 10) – стремеж към оригиналност на дейността;  занимания с научни открития; получаване възможност за творчество.

-Свързани със съдържанието на труда (твърдения 11 и 12) – конкретни знания за процеса на своя труд; насоченост към умствен или физически труд.  

-Материални (твърдения 13 и 14) – стремеж към получаване на определени блага.

-Престижни (твърдения 15 и 16) – стремеж към професии, които се ценят в обществото (или по-тясното обкръжение; семейството); позволяват достигане до висок обществен статус; дейност, осигуряваща бърза кариера.

-Утилитарни (твърдения 17 и 18) – стремеж към ръководство на хора; работа в големия град; чистота и леснина на работата; ориентация към научна кариера (работа във ВУЗ и институти).   

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 33 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                           Визуално-аналогова скала на болката 
                                                     (Visual Analog scale
- VAS) 

Визуално-аналоговата скала е предназначена за измерване интензивността на болката. Тя е непрекъсната скала под формата на хоризонтална или вертикална линия с дължина 10 см (100 мм) и две крайни точки, разположени върху нея: "липса на болка" и "крайна болка, която може да бъде само въображаема".

На пациентът се предлага да постави линия, перпендикулярно пресичаща визуалната аналогова скала в точката, която съответства на неговата интензивност на болката. С помощта на линийка се измерва разстоянието (mm) между "без болка" и "най-силната болка, която може само да се представи", като се осигурява диапазон от оценки от 0 до 100. По-високата оценка показва по-голяма интензивност на болката.

Въз основа на разпределението на баловете се препоръчва следната класификация: болка (0-4 мм), лека болка (5-44 мм), умерена болка (45-74 мм), силна болка (75-100 мм).

Времето за измерване интензивността на болката по визуално-аналоговата скала е около 1 мин. Към недостатъците на VAS са:

-необходимостта от инструментариум (хартия, средство за писане, линийка;

-изследването не може да се проведе по телефона и само в устна форма;

-налични са ограничения (възрастни хора с когнитивни нарушения или с проблеми в опорно-двигателния апарат);

- VAS е по-сложна от нейния числов вариант (Numeric rating scale for pain).

Следва да се отчита факта, че като правило повечето пациенти, в т.ч. и деца над 5г. леко усилват показателя интензивност на болката.

VAS е достатъчно чувствителен метод за количествена оценка на болката и данните, получени по нея  корелират с други методи за измерване интензивността на болката.

image

Източник:

1. Scott J, Huskisson EC. Graphic representation of pain. Pain 1976; 2 (2): 175–184.

2. Hawker GA, Mian S, Kendzerska T, French M. Measures of adult pain: Visual Analog Scale for Pain (VAS Pain), Numeric Rating Scale for Pain (NRS Pain), McGill Pain Questionnaire (MPQ), Short-Form McGill Pain Questionnaire (SF-MPQ), Chronic Pain Grade Scale (CPGS), Short Form-36 Bodily Pain Scale (SF-36 BPS), and Measure of Intermittent and Constant Osteoarthritis Pain (ICOAP). Arthritis Care Res (Hoboken). 2011; 63 Suppl 11: S 240–252.

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                    Психологическа корекция на агресивното поведение при децата
                                                                  (десета част)

                   Цветовите зони при избор на правила, изисквания и ограничения.

                      (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства)

За изработването на достатъчно ясна и съгласувана позиция  по отношение на правилата и изискванията, често се прибягва към принципа на четирите цветови зони , описан от Юлия Б.Хипенрайтер (1998г.)

1.В зелената зона се разполага всичко, което е разрешено на детето по негово желание. Например: какво да чете; какви компютърни игри да играе (по възраст); кои приятели да кани вкъщи за рождения си ден;  с какви играчки да играе вкъщи и с какви навън; с кои деца да дружи на детската площадка

Много психолози са на мнение, че в тази цветова зона трябва да се намира и разрешението за чувствата и емоциите, които изпитва детето (радост, отчаяние, болка, гняв и др.), а също и разрешение за правото да говори за своите чувства. Американският психолог Д.Елиум е въвел понятието „вътрешна система на поведение“, която е свързана с чувствата и вътрешните потребности на човек.  Колкото повече и по-мащабни са забраните налагани от родителите за изразяване на чувствата (извънредна радост или омраза), толкова по-дълбоко те повреждат „вътрешната система за управление“: детето променя забраненото чувство с такова, което му е позволено и което определя неговото видимо поведение. Например, в семейство, в което се демонстрират силови методи, Д. Елиум е забелязал, че много по-ярко са изразени забраните за изразяване на чувства и преживяванията чрез поведението и в тези семейства много по-значим е неуспехът в "системата за вътрешен контрол", който сам по себе си балансира психическото състояние на човек, ако чувствата се преживяват и изразяват директно, по ясен и естествен начин и толкова по-изкривено е развитието на личността спрямо невротично и психическо неразположение.

Ние ще видим, колко важно е да се признава правото на чувствата, които изпитва детето и значението на научаването то да говори за своите емоции.

2. В жълтата зона  се предоставя правото детето да действа по собствен избор, но в пределите на определени граници. Например, детето може да реши кога да учи уроците си, но тяхното завършване трябва да се подчини на рамката (правилото0 – до 20.00 часа. То може да похапва сладки неща, но само след основното ядене.  Изискванията, влизащи в „жълтата зона“ се формулират по следното правило“ „Може, ако …“, като условието „ако“ трябва да бъде максимално ясно.

3.В оранжевата зона се намират такива действия на детето, които родителите не приветстват, но при определени обстоятелства допускат: „Не трябва, но ако …“ (при изпълнение на определени условия). Тази готовност на родителите да се съгласяват с детето „наполовина“, обикновено играе ролята на силен мотиватор да спазва това условие. Например, не трябва да оставяш сутрин леглото си неоправено, но ако детето наистина не успява да го оправи (много е бавно, сънено е, закъснява за училище и пр.), то ще го оправи след като се върне от училище; не трябва да се храни в детската стая, но ако предават интересен филм за деца по телевизията – може, при условие, че почисти и прибере съдовете си на определеното място.

Жълтата и оранжевата зона са много важни за формирането на дисциплиниращи навици:  тук детето се учи да контролира своите действия с помощта на нормите и правилата, установени в семейството, а също така се научава да взаимодейства и сътрудничи от гледна точка на управление на нормите с другите хора.

Детето на 9-10 години (с все още неформирано рационално мислене) има нужда периодично да му се напомня за тези правила, за които вече стана дума. Колкото е по-малко детето (особено до 5 г.), толкова по-често това трябва да се прави.  Напомнянята могат да бъдат както в словесна форма, така и нагледно-изобразителни (рисунки, малки плакати, записки). Например, картинка на баба Яга, залепена на вратата може да напомня на детето правилото: „Не отваряй на никого, когато мама и татко не са вкъщи!“ Главното е да се поддържа доброжелателен тон, тъй като при липсата му в детето се формират протестни реакции.

Често родителите по отношение изискванията от жълтата и оранжевата зона сключват с децата си договори (по-големите от 8 г.), като се отчитат редица желания на самото дете.

 

Например:

image

Ако родителите не изпълняват желанията на детето, то тогава те самите го освобождават от онези правила, които самите те са установили.  Родителите трябва да знаят, че ако те самите не са в състояние да контролират себе си и по някаква причина не могат да изпълнят желанието на детето, то тогава те нямат право да искат детето да спазва установените от тях правила.

Жълтата и оранжевата зона се явяват „предмет на особени грижи“ и още защото,  именно в тези области най-често избухват конфликтите, като изискват от родителите конструктивен изход от тях и навици за позитивно общуване със своите деца в проблемни за тях ситуации.

4. Към червената зона се отнасят действията на детето, които „не са приемливи при никакви обстоятелства“. Те са категоричното родителско „не трябва!“. Червената зона е най-добрия начин да се запази детето от беди:не трябва да си играеш с кибрит; не трябва да напускаш двора при разходка навън; не трябва да пресичаш улицата сам; не си играй с нож и други остри предмети; не сядай в автомобил на непознати; не ходи в домовете на непознати хора.  С други думи, тук попадат такива действия, които засягат безопасността и сигурността на детето.

Родителите на агресивните деца са склонни да формулират изисквания и правила на поведение в стил, характерен за червената зона, т.е. в стил категорична забрана: „Не трябва да говориш високо!“, „Не трябва да обиждаш по-малкия си брат!“ (сестра), „Не закачай другите!“ и пр.  Най-главното – в червената зона попадат и забраната за изразяване на чувствата, които преживява детето и тяхното изразяване (отреагиране): „Не трябва да се обиждаш!“, „Не трябва да се гневиш!“, „Не се разстройвай!“, „Не се безпокой!“.  Подобни забрани, особено в сферата на чувствата и тяхното изразяване водят до увреждане на „вътрешната система за управление“ и развитие в детето на невротизация.  Много е важно родителите да бъдат информирани за последиците от такива забрани, когато определят съдържанието на червената зона.

Трябва да се отбележи още един факт – повечето родители на агресивни деца твърде трудно съставят списък с конструктивни изисквания (говорим за необмислена възпитателна позиция, за кратковременни и хаотични възпитателни санкции), а също така, те трудно разпределят изискванията си по определените цветови зони.

Много родители на агресивни деца не могат да се справят при избора на ясни поведенчески правила за своите деца без помощта на психолог.

Преди да пристъпи към формулиране на правилата и изискванията, включени в плана за конструктивна помощ за родителите, психологът трябва да обърне внимание на следното:

-да се подготви пълен списък на всичко, което безпокои, затруднява, предизвиква недоволството в поведението на детето;

-ако нивото на разногласие при родителите е твърде високо (те не са в състояние съвместно да изготвят списъка), тогава всеки един от тях работи самостоятелно;

-именно тези списъци с обозначените проблеми ще станат онази основа, която ще помогне на родителите и на психолога да формулират ясни правила на поведение на детето.

Ето примерен списък на нежеланите действия на агресивното дете, които често предизвикват безпокойство при родителите:

1) не желае навреме да научи уроците си;

2) оставя играчките си неподредени;

3) много време престоява пред компютъра/таблет/телевизора;;

4) разговаря грубо с майката, бабата;

5) не подрежда (оправя) леглото си;

6) разхвърля вещите си из къщата;

7) не се държи културно (рони хляб по пода, слага в устата си част от дрехата);

8) не си ляга сам когато трябва;

9) не иска да чете книги;

10) закача се (дразни) по-малкия брат (сестра);

11) не помага при грижата за котката (не поставя вода, храна, не почиства тоалетната й), която му е била подарена за рождения ден по негова молба, а също не полива цветята в своята стая;

12) не обича да се мие/къпе (със скандал отива във ваната; под душа);

13) не събира съдовете си след ядене от масата и не ги измива;

14) държи се грубо в училище (не отстъпва; закача се);

15) не успява по някои предмети и не иска да учи по тях;

16) не иска да се преоблече след училище;

17) след училище захвърля чантата си някъде и не я подрежда за следващия ден;

18) не иска да прави сутрешни упражнения;

19) отвръща на забележки;

20) много е несдържан в отношенията с другите и не контролира поведението си.

 

Необходимо е да се обърне внимание на родителите за обстоятелството, че при съставяне на списъка е желателно колкото се може по-конкретно да се формулират действията на детето, които предизвикват в тях недоволство, поставяйки ударение на самите нежелани действия.  Например, някои родители (те са повечето) формулират своето недоволство по следния начин:

-много нетактичен/невнимателен;

-груб;

-недружелюбен;

-мързелив.

Така самата негативна оценка и критика се пренася с нежеланото действие върху личността на детето.  Тук задачата е друга – критиката не трябва да засяга личността, а действията, т.е. да се отдели личността на детето от тези нежелани действия, които то извършва. С други думи, следва се „златното правило - „Личността на детето се приема с любов, не се приемат само неговите действия!“

На базата на получения списък, родителите и психологът разработват ясни изкисквания и правила на поведение за детето. Разработват се санкции и система за поощрения с цел по-успешно формиране на навици. Психологът от своя страна, ясно трябва да види в каква посока е нужно да води индивидуалната корекционна работа с детето, например, на основание гореизброените действия, главната задача на психолога ще бъде – формиране на контрол над негативните емоции, обучение за отреагиране на емоциите по конструктивен начин, а също и снемане деструктивните елементи в поведението. А що се отнася до задачите: да се научи детето да полага грижи за домашния любимец; да полива цветята, да почиства масата и събира съдовете си след хранене и пр., то контролът върху тях се поема от родителите, а не от психологът, въпреки, че родителите обикновено биха искали да му вменят и тази задача.

Съгласуването на правилата – това е основа, която помага на родителите да се вслушват един в друг и да заемат позиция на сътрудничество при възпитанието на своите деца.  Когато правилата не са съгласувани, детето е поставено в несъстоятелност и невъзможност да усвои тези правила и да свикне на дисциплина.

Правило 6. Последиците „санкциите“ трябва да произтичат непосредствено от лошото поведение (Хипенрайтер Ю., 1998).

Родителите асоциират последиците (санкциите) винаги с наказания.  Продължават да се водят дискусии на тема „Следва ли детето да се наказва физически“.  Според Ю. Хипенрайтер, физическите наказания се явяват не винаги наказания, а само способ за разреждане и отреагиране на собственото негативно емоционално състояние на възрастните – гняв, раздразнение, страх, досада и пр.

Ако физическите наказания са елемент от семейната политика, то това означава, че проблема не е при детето, а че възрастните не са развили навици за саморегулация, нямат ясна възпитателна позиция, а също така и контакт с детето.

Най-важното, за да се приучи детето към изпълнение на правила и ограничения е това,  родителите да формират в него необходимото доверие към техните думи.  Необходимо е да се докаже на детето, че ако родителите кажат, че нещо ще направят, то те задължително трябва да го направят.  Ако  родителите поставят изискване с предупреждение за възможни санкции, а детето не ги изпълнява, защото е наясно, че родителите могат да отстъпят, да отложат, да се уговорят, то „тогава детето започва с тях своеобразна игра, като продължава от време на време да извършва нарушение на правилото, за да тества и наблюдава, дали родителите ще приведат в изпълнение санкцията (Дон. и Джоан Елиум, 1995).

В тази връзка, при консултацията психологът трябва да е убеден, че родителите са обмислили добре предлаганите санкции и още по-важно – способни ли са да не отстъпят, като отхвърлят предложената от детето игра.

Освен това, при установяване и налагане на санкции при малките деца следва да се поми, че наказанието трябва да бъде „светкавично“, а не отложено във времето и да не е продължително. Например, ядосаната на 4-годишното момченце майка (баща) му казва, че той няма да има право да гледа телевизия два дни.  За този дълъг за тази възраст на детето период, то може да забрави причината за наказанието, а отложеното на самота санкция създава в детето безпокойство.

Отложеното наказание често изглежда като отмъщение на родителя.

Има случаи, при които, желаейки от детето послушание, родителите прибягват към продължителни наказания.

Например, детето (момиченце на 7г.) отказва да подготвя уроците си в рамките на определеното време.  Първоначално майката разрешила, но ситуацията се повторила на следващия ден и после отново и отново.  Майката не се е опитала да разбере истинските мотиви за „непослушанието“ (уморена, избягваща мисъл за неуспехи) и заявила, че в продължение на 10 дни няма да чете вечер преди заспиване приказки на дъщеря си (което било традиция) и няма да идва при детето си преди заспиване за също традиционната процедура „целуване“ за спокойна нощ (двойно наказание). По думите на майката, дъщерята три дни се държала отлично , а след това започнала да упреква майка си за това, че не забелязва нейното добро поведение и продължава да я наказва. Малко по-късно детето възстановило „лошото“ си поведение.

Продължителните наказания предизвикват обида в малките деца и могат да предизвикат емоционален срив, а също и протестни реакции от типа отмъстително поведение.

Подрастващите, за разлика от малките деца, могат да се справят с наказания (санкции) отнесени към неопределен срок и обикновено добре разбират какво наказание заслужават.  Ако санкцията съответства на извършената постъпка, тогава то не предизвиква в тях протест. Например, подрастващ (14г.) се прибира вкъщи в 24.00 часа, вместо в определеното време – 21.00 часа. Родителите му забраняват да напуска вече дома в продължение на две седмици. По признание на детето, то очаквало много по-сериозно наказание.

Често се случва така, че когато родителите назначават някакви санкции, то те самите наказват себе си.  Например, семейството се подготвя да посети театрална постановка; детето (5г.) капризничи, прави неща, които не се вписват в разбирането за правилно поведение на родителите и те реагират (бащата):  „Ако не престанеш да се държиш така, ние няма да отидем никъде!“ В резултат ходенето на театър следва отменено.

В книгата си „Възпитанието на синовете“ В.Елиум привежда следния пример: „Веднъж в чудесен съботен ден, моят син и негов приятел  се гонеха по целия двор и силно и радостно крещяха. Разсърдена, аз им извиках: „Ако още веднъж изкрещите – повече няма да си играете!“. Разбира се те изкрещяха и вместо да си прекарам спокойно утрото с чаша кафе в ръка и четене на сутрешния вестник, аз трябваше да стоя като пазач и да заплашвам две скучаещи, кипящи от енергия, радостни хлапета. Тогава осъзнах, че е по-добре да поиграя заедно с тях.“

За да не се случват подобни аномалии на девалвация на наказанието, родителите трябва предварително да го обмислят и да го пренесат в цветовите зони; да обмислят и възможните последици от наказанието, като за целта може да се използва следната форма:

image

С по-големите деца и особено подрастващите, следва да се обсъждат възможните санкции, за да знаят какво ги очаква в случай на нарушение на правилата и да се учат да предвиждат последствията от своите действия.  Най-важното0 при определяне на едни или други санкции е: възпитанието в детето на съзнателност и отговорност, а не създаването на емоционален дискомфорт и то не само на детето, а и на себе си!.

            В заключение на темата за установяване на границите, следва още веднъж да се отбележи, че правилата, изискванията и ограниченията трябва да присъстват в живота на детето като необходим и действащ инструмент на възпитателния процес. Благодарение на него децата се учат да живеят в колектив, учат се съзнателно да контролират своето поведение, а също и да предвиждат последиците от едни или други свои постъпки.

Правилата трябва да се установяват на фундаменталната основа от сърдечна близост и доверителни отношения между родителите и децата, като се отчитат преживяванията, интересите и потребностите. В противен случай родителите ще се сблъскат с неподчинение и отмъстителното поведение на своето дете.  Важно е също, децата да са запознати с тези правила, да им се повтарят многократно, а при по-големите – да носят характер на взаимно обсъждане. В някои семейства  правилата съществуват само в главите на родителите, а това е предпоставка в много случаи те да действат непредсказуемо и плашещо детето. Знанието за наличните правила, установени в доброжелателна форма от страна на родителите, правят живота на детето по-организиран, по-осъзнат и му създават чувство за безопасност и вътрешен комфорт.

(Следва продължение)
Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                   Психологическа корекция на агресивното поведение при децата 
                                                                    (девета част)

                                       Установяване граници на позволеното.

                    (в помощ на училищните психолози, работещи със семейства)

 

Работата с родителите има смисъл да започне с установяване на единни правила и изисквания (граници на позволеното), поставени пред детето в семейството. В семейството се осъществява първичната социализация на детето, разбирането на правилата за взаимодействие с други хора: какво може и какво не може да се направи; създаването на социални норми на поведение както в рамките на семейството, така и извън него.

Правилата и изискванията се явяват своеобразна опора на социализацията. Където правилата не са ясно определени и очертани, липсва съгласуваност между родителите – там възпитанието на детето винаги има проблемен характер.

Противоречивостта на изискванията в семействата на агресивните деца показва, че липсва единство на възгледите за възпитанието на детето, а също така и наличието на значителни вътрешни противоречия между самите съпрузи.

Опитът в работата с родители на агресивни деца показва, че самостоятелното (само на единия родител) установяване на изисквания и граници на позволеното са обречени на провал. Именно пред психолога в училище стои нелеката и упорита работа за оказване помощ на родителите в сферата на изработване честни правила и изисквания, а също и задължения на родителите към своето дете.

За родителите е изключително важно да имат ясна и съгласувана възпитателна позиция, тъй като установените от родителите правила и изпълнението на тези правила от техните дежа се явява онази зона в психологическото пространство, където възникват конфликти, дори в най-благополучните семейства. В семействата на агресивни деца тази зона се явява „открит фронт“, зона на постоянни конфликти.

При установяване на изискванията и ограниченията, родителите трябва да знаят и да се придържат към определени правила.

Какво е нужно да знаят родителите при установяване граници на позволеното? (Д. и Дж. Елиум, 1996).

Правило 1. Установяването на границите на позволеното не е демократичен процес.

Една от класификациите на стиловете на възпитание определя 4 популярни вида:

-твърд авторитарен, при който родителите утвърждават своята власт, без да обръщат внимание на потребностите, чувствата, състоянието на детето, като нерядко могат да прибягнат до телесни наказания;

-благожелателно-авторитетен, когато родителите се грижат за детето с доброта и разбиране, но са достатъчно твърди при установяване на правилата на поведение, предоставят ограничени възможности за избор и очаквания (опазването на семейните традиции за тях е от особена важност) и с отговорности към семейния живот.

-демократичен, при който родителите се стараят да бъдат справедливи – във всяка ситуация предоставят възможност за избор и приемат решенията на основа правилото за болшинството (вишегласието);

-всепозволяващ,  родителите позволяват на детето да се държи като то иска, не регламентират никакви правила и ограничения; те считат, че „детето само знае какво му е нужно“; в училище тези родители често на предложения за включване на детето в дейности, отправени от учител, логопед, психолог и други специалисти, заявяват: „Ще го питам, ако той (тя) иска!“

Изследвания на деца от посочените 4 групи семейства, проведено по-късно, когато децата вече са пораснали, е дало поразителни резултати.

-Децата, възпитани в стил всепозволеност, като възрастни са изпитвали по-големи затруднения при нужда да работят заедно с други хора и да се сработват с тях.

-Демократичният стил е формирал възрастни, които трудно приемат решения.

-При твърдия авторитарен стил се наблюдавали психически нездрави възрастни.

-Най-продуктивен стил на възпитание се оказал благожелателно-авторитетния. Децата, чийто родители поддържали този стил на възпитание, се оказали най-приспособимите възрастни: те можели да взимат решения, да носят отговорност, да следват социалните норми и да сътрудничат с други хора.

Важно! На децата е необходимо многократно да се напомнят едни и същи правила доброжелателно и авторитетно. Правилата могат да се обсъждат в зависимост от възрастта на детето, но никога не се приемат чрез гласуване!

Правило 2. Ясните рамки на допустимото поведение на детето трябва да се базират на фундаментална сърдечна близост.

Не е достатъчно просто да се установят норми и правила на желано поведение. Ако се случи точно това, то тогава детето ще се съпротивява на тези правила и ще проявява отмъстително поведение. Само взаимното разбиране между детето и родителите дава възможност да се установят ефективни граници на позволеното.  Емоционалната свързаност между родителите и детето се образуват на основа, на която се базират родителските правила и ограничения.

Ако проблемите с нежелано поведение на детето възникват поради факта на влошени отношения между детето и родителите или липса на такива отношения, то по-добре е временно да се отложи корекцията на поведението до възстановяване и укрепване на тези отношения като доверителни и близки.

Правило 3. Установяването на границите трябва да съответства на възрастта и не бива да влизат в противоречие с потребностите на детето.

Жан Пиаже (швейцарски психолог) е стигнал до извода, че рационалното мислене на детето все още не е напълно развито до 10-11 година, По тази причина малкото дете не трябва да се натоварва с извънредни обяснения и наставления, защото е безсмислено. „Малките деца не умеят да мислят рационално, а разумните доводи или извънредно обширните обяснения са малко ефективни в управлението на поведението им.“ (Д. и Дж. Елиум, 1996).

Във връзка с това, ето един пример:

По време на обучаващ тренинг за родителска ефективност, психологът е дал упражнение, което се е превърнало в експеримент: трябвало да накарат 4,5-5 годишно дете да заспи, но това трябвало така да стане, че при детето да не възникне вътрешно несъгласие с родителя.  Позволено било да се използват различни подходи: обяснения, уговорки, обсъждане, обещания, подаръци, заплахи.  Помогнал обаче само един способ, когато „майка – участник в групата, доброжелателно, но достатъчно твърдо помолила „детето“ да остави играчките си, да отиде да се измие, а след това да легне да спи. В хода на обсъждането на това упражнение, „детето“ (психолога), непрекъснато поддържало обратна връзка с „майката“, която споделила, че само в ситуация на сърдечна доброжелателност, но и твърдост (уверена интонация, недопускаща възможности за друго поведение), тя, както и „детето“, чувствали себе си емоционално комфортно, а „детето“ не изпитвало желание за съпротива. В резултат напълно изчезнало желанието да се манипулира „майката“, което възниквало в случаите на прилагани обяснително-разяснителни подходи и уговорки.  В случаите на твърда заповед в „детето“ възниквало чувство за обида, за самота и загуба на емоционалната връзка с майката.

Когато обаче трябва да се изгражда граница на позволеното с тийнейджър или по-висока възрастност, тогава правилата и изискванията следва да се установяват в диалог. Важно е да се помни, че правилата трябва да са адекватни на възрастта на детето. Например, ако изискването да се заспи не по-късно от 22.00 часа за дете на 8-12 г. е напълно нормално, то естествено, че подобно искане за 19-годишен юноша изглежда странно и влиза в противоречие с възрастовите му потребности.

Ограниченията, които влизат в противоречие с възрастовите потребности на детето винаги предизвикват открит протест и съпротиви срещи установените правила.

Пример: Дете (момче на 12г.) с различни поводи непрекъснато се отказвало от разходки: ту имало уроци, ту бил много уморен, ту искал да си поиграе само вкъщи. При консултация с психолог било установено, че за детето родителите били установили правило: „Разходките навън трябва да бъдат само с родител!“ – но вече за 12-годишното момче било неудобно, дори срамно да бъде съпровождано от своята майка.  В резултат било установено, но вече договорено ново правило: „Разрешено е да излизаш сам, но само в района на квартала!“ – момчето с удоволствие се придържало към тази нова граница на позволеното.

Границите на позволеното не са завинаги твърди и непропускливи. Те се  променят в зависимост от възрастта на детето и показват, колко адекватно родителите реагират на настъпилите промени, случващи се при самото дете.

Пример:  Дете (14-годишно момиче; едно в семейството; живеещо в малък провинциален град) е силно привързано, буквално „залепено“ за майка си, стриктно се придържа към правилото: „Когато посещаваш с група съученици по-големия град, стой винаги близо до своя учител. Не се отклонявай и не ходи никъде с децата.“  Стриктното съблюдаване на това правило въвело момичето в парадоксална ситуация, при която всеки път, когато участвало в подобна ситуация (в големия град), в емоционалното й състояние и поведение се наблюдавали неадекватни реакции:  нараствала тревожността и неувереността; многократно и без повод се обаждала на майка си по мобилни телефон; по време на почивките, когато на другите било позволено да се разходят и закусят, тя „не се отклонявала никъде и стояла близо до учителя си“.  При консултация на детето с училищния психолог, момичето споделило, че   наистина се чувства не на мястото си, защото „изпитвала страх, че нещо страшно и опасно може да й се случи в големия град“. Впоследствие, при среща с майката и детето,  и по предложение на психолога правилото било предоговорено.

Правило 4. Установявайте граници, които позволяват малки победи.

Често родителите, обладани от стремеж детето им да постигне високи резултати в някаква област (учението, спорт, музика и пр.), установяват твърде висока „летва“, правейки с това постигането на тези резултати практически труднопостижими или недостижими за детето си. Тогава детето губи вярата в своите сили и се появява устойчиво желание за бягство от тези ситуации, в които то ще се окаже в несъстоятелност.  Детето може да се затвори и самоизолира, тъй като подобни ситуации предизвикват в него или емоционално потискане или  да започне открито да се съпротивява: да пропуска часовете в училище; да започне да „боледува“; да преустанови заниманията си в тази област. В по-ниска възрастност често реакциите по тази причина са: емоционални – страхове и агресия към другите деца.

Пример:

Момче А. (10г.) е получило строга забрана от родителите си за получаване на оценка по-малка от „шестица“ по английски език и математика, тъй като според тях, тези предмети са важни при избора на бъдещата професия. В случаите, когато детето получавало „четворка“, то яростно удряло стената с юмрук, а в случай на „тройка“ – разхвърлял кутиите с моливи на съучениците си в класната стая. За щастие, родителите преразгледали своята позиция, ориентирали се към възможностите на детето и в оказване на подкрепа в тези области, в които бил добър.

Реалистичните цели са ключ към сътрудничеството и самомотивацията.  Малкият успех, който може да се постигне, поражда вяра в себе си, настойчивост и дружелюбно отношение към дисциплината.

Правило 5. Всички правила, изисквания, ограничения, забрани, трябва да бъдат съгласувани между родителите и тези, които взимат участие във възпитанието на детето.

Това правило се явява основен проблем за семействата, в които растат агресивни деца.

Пример:

По молба на учителката,  родителите се обръщат за психологическа помощ по повод 7-годишното им дете (момче). Учителката се оплаква, че момченцето често се сбива със свои съученици от класа, настроен е агресивно и към самата нея, склонен е да не изпълнява исканията на педагога. Тук следва да се отбележи, че детето е в първи клас, но настоящото училище му е второто по ред, а преди това е сменил три детски градини.В процеса на консултиране било изяснено, че бащата е установил за детето следните правила:

-да не играе вкъщи шумни игри;

-да заспива в 21.00 часа – след 21.00 часа той все едно не е вкъщи; не трябва да се чува въобще;

-никога да не говори, че от нещо се страхува (при детето се наблюдавало високо ниво на страх и тревожност);

-да не се оплаква, че се бои да заспи сам в стаята си в пълна тъмнина;

-да не моли да му включват нощната лампа и сам да не я включва (по този начин се изковава силна воля и характер“);

При нарушение на правилата, бащата налагал наказания. Когато бащата не бил вкъщи или закъснявал от работа, майката разрешавала на детето абсолютно всичко – „нека да прави каквото иска и без това му забраняваме, когато баща му е вкъщи; нека се отпусне“).

Майката никога не се била опитвала открито да възрази на бащата за налаганите от него твърди правила. В резултат в 7-годишното дете била сформирана разбалансирана психика: страхът и сълзливостта се съчетавали с твърде безжалостно и агресивно отношение към съучениците (удрял в лицето; спъвал; унищожавал вещи). С други думи, в ситуациите, при които бащата отсъствал (аналогично на ситуациите в училище), се реализирала мамината програма – „прави каквото искаш“ (впрочем, момчето проявявало също доста твърдо отношение и към самата майка:  отмъщавал й за това, че тя нито веднъж не се била застъпила за него, а майката преживявала вина пред детето за това, че покорно търпяла всичко).

Ето това е един типичен пример, показващ как твърдите забрани и ограничения – от една страна (линията на бащата) и снемането на тези забрани – от друга (линията на майката), водят до невротизация на детето, провалят го и правят дезадаптивно.

Често родителите при съставяне на съгласувани правила на поведение на своите деца срещат извънредни затруднения. Тук е ролята на психолога, който може да им помогне за да систематизират тези изисквания, да внесат яснота в тях, да са обмислени и съобразени с възрастта и потребностите на детето, а също така да помогне за изработване на прецизна възпитателна позиция и съгласувано отношение към тази своя програма от страна на самите родители. 

(следва продължение)
Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Тест „Склонност за възпроизводство на неотреагирани преживявания“ (В.В.Бойко)

 

Човек трайно запазва в паметта си впечатления за преживяното; в основата на тази памет са чувствата с негативно съдържание, които не му дават покой, терзаят душата му.  Неприятно е, защото тези чувства не са отреагирани и по тази причина те често напомнят за себе си: оживяват под влияние на обстоятелства, асоциации или дори без видима причина. Личността се намира в плен на своите преживявания, постоянно „предъвква“ чувствата си. Това състояние влияе отрицателно върху професионалните задължения, общуването с обкръжаващите и върху отношението му към действителността, очаквайки бъдещето.

Предложеният тест позволява да се диагностицира немотивирана тревожност, която се проявява в непроизволни (неволеви) преживявания по повод личностно-значими малко вероятни събития.

Инструкция: Предлагаме Ви списък с 12 житейски ситуации.  От Вас се иска да ги оцените с „ДА“ или „НЕ“, като си представите вашето поведение в тези ситуации. Ако сте съгласен с реакцията, отбележете „ДА“, ако не сте съгласен – с „НЕ“.

1.Откривате отражение (сходство) на своята нелека съдба в съдържанието на филми, книги, песни и ги преживявате.

2.Внимателен сте при избора на приятели, защото не ви върви много в сприятеляването.

3.Жизненият опит ви е научил първо да забелязвате мрачните и лоши страни на живота.

4.Трудно понасяте картини с кръв (предизвикват във вас неприятни усещания и спомени).

5.Имате навик да преразказвате на приятели и близки тъжни събития от своя живот.

6.Някои неприятни епизоди от вашата биография в някаква степен помрачават сегашния ви живот.

7.Сред вашите познати или близки има хора, които често ви дразнят.

8.Спомените ви от детството са основно нерадостни.

9.Набелязвайки нови цели и планове, проявявате голяма бдителност и предпазливост, тъй като помните свои грешки и неуспехи от миналото.

10.Животът е оставил забележими неприятни отпечатъци в душата ви.

11.Малките неща в живота Ви постоянно предизвикват раздразнение.

12.Случвало Ви се случайни неща нерядко да предизвикват неприятни спомени.

Обработка и интерпретация

-10-12 бала – ярко изразено възпроизводство на неотреагирани преживявания;

-5-9 бала – наблюдават се епизодични атаки на неотреагирани преживявания;

-4 бала и по-малко – дадената форма на дезорганизация не е присъща ;

Немотивираната тревожност се проявява чрез непроизволни (неволеви) преживявания по повод личностно-значими събития.  За всеки човек са характерни безпричинни или слабо обясними очаквания за неприятности, предчувствия за беда, възможна загуба.  Психиката на такава личност се намира в състояние на напрежение и повишен контрол над случващото се:  човек се безпокои за своята съдба, преживява за близките си, като животът му преминава под девиза: „Сякаш нещо ще се случи!“ Обикновено човек сам признава, че практически повод за вълнение няма или е съвсем незначителен, но чувството за безпокойство не го оставя, докато не дестабилизира физическото и психичното му състояние, като налага отпечатък върху различни аспекти от живота.

Категория: Други
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                             Методика „Мотиви за избор на професия“ (Р.В. Овчарова)

                                       (из  „Страници на психолога в училищния сайт“)

Предложената методика позволява да се определят водещия тип мотивация при избор на професия.  Текстът на въпросника се състои от 20 твърдения, характерни за всяка една професия.  Необходимо е изследваното лице да оцени в каква степен всяко едно твърдение би  повлияло при избора на професия. С помощта на методиката може да се установи преобладаващия тип мотивация (вътрешни индивидуално-значими мотиви; вътрешни социално-значими мотиви; външни положителни мотиви и външни отрицателни мотиви).

Инструкция: Представяме Ви списък с твърдения, които са характерни за всяка една професия. Прочетете ги внимателно и оценете, в каква степен всяко едно от тях би повлияло на вашия избор на професия, като използване по-долу публикуваната скала. Назовете тази професия (специалност).

Скала за оценка на влиянието върху избора:

-много силно влияние - 5 бала; 

-силно влияние - 4 бала; 

-средно влияние - 3 бала; 

-слабо влияние - 2 бала; 

-въобще не е повлияло - 1 бал. 

В колонка „оценка“ запишете съответния за твърдението бал от скалата.

image

Обработка на данните:

Вътрешни индивидуално-значими мотиви: 1, 5, 8, 15, 20. 

Вътрешни социално-значими мотиви: 3, 7, 12, 14, 17. 

Външни положителни мотиви: 4, 9, 10, 16, 19. 

Външни отрицателни мотиви: 2, 6, 11, 13, 18. 

Вътрешните мотиви за избор  на една или друга професия показват:

-нейната обществена и лична значимост за личността;

-удовлетворението, което носи работата благодарение на творческия й характер;

-възможности за общуване;

-готовност за ръководство на други хора.

Вътрешната мотивация възниква от потребностите на самия човек и на тази основа човек се труди с удоволствие, без външен натиск.

Външната мотивация са приходите, стремежа към престиж, страхът от осъждане, наказание, уволнение, последици от неуспехи и пр. Външните мотиви могат да се разделят на положителни и отрицателни. Към положителните мотиви се отнасят: материалното стимулиране, възможностите за професионален растеж, одобрението на колектива, престиж, т.е. стимули, поради които човек счита, че си заслужава да положи усилия.  Към отрицателните мотиви се отнасят въздействията върху личността по пътя на натиск, наказание, критика, осъждане и други санкции с негативен характер.

Изследването показва, че преобладаването на вътрешните мотиви за избор са най-ефективни от гледна точка на удовлетвореност от труда и неговата производителност.  Същото се отнася и за относително положителната външна мотивация.
Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 20 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                           Тест „Стереотипи на възприятието за успешен ученик“

                               (из „Страници на психолога в училищния сайт“)

 

Инструкция: Определете какви качества трябва, според Вас, да притежава ученика, за да постига добри и отлични резултати в учебната дейност. Предлагаме Ви списък от качества. От Вас се иска да изберете до 6-7, които според Вас са най-важни и най-значими.

Списък с качества:.

1.Дисциплиниран.

2.Умен, съобразителен.

3.Умее самостоятелно да поставя пред себе си цели в учебната дейност.

4.Добра памет.

5.Трудолюбив.

6.Умее да използва чужд труд (конспекти, решени задачи, литература и пр.).

7.Самоконтролиращ.

8.Умее да планира работата си  и изпълнява своя план.

9.Любознателен, обича да учи.  

10.Винаги ориентиран към успехи.

11.Инициативен, не чака учителят да го заставя да работи.  

12.Работи за оценка.

13.Добро внимание.

14.Отговорен.

15.Умее да работи с книгата.

16.Умее да пише или да използва помощни средства.

17.Прецизен, внимателен.

18.Независим в разсъжденията си.

19.Уверен в себе.

20.Винаги има оригинално решение.

21.Жизнерадостен.

22.Способен да отстоява своите убеждения.

23.Твърда воля.

24.Не конфликтува с учителите, отстъпчив.

25.Друго.

Обработка и интерпретация на резултатите

Анализира се състава да избраните качества, които се отнасят към следната стереотипна схема:

-субективно-творчески: (11, 18, 20, 22),

-общотрудов: (1, 5, 14, 17),

-владеещ учебни умения: (3, 7. 8, 15),

-притежаващ добри познавателни способности: (2, 4, 13, 9),

-мотивационно-волеви (10, 19, 21, 23);

-приспособителен (адаптивен): (6, 12, 16, 24),

-комбиниран (избира за себе си различни качества);

Установеният стереотип позволява да се проникне в индивидуалните представи на ученика за:

-същността на учебната дейност и технологията на успеха;

-неговото ценностно отношение към творческия стил на дейност и разбирането му за значимостта на базовите учебни умения;

-склонностите му към формално-приспособленска тактика на учебно поведение;

-наличие на предпочитания за отнасяне на успеха към някакви вродени качества на ума или волевата упоритост.

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                 Проективна методика  „Незавършени изречения“  (егоцентризъм)

 

Предназначение.

Методиката е предназначена да диагностицира личностното качество егоцентризъм. По съдържание е проективна методика, като обработката на данните е строго стандартизирано. Скоростта за провеждане и обработка на данните е безспорно нейно предимство.

Егоцентризмът не е самостоятелна диагноза, а само показател за наличието на дълбоки, устойчиви личностни проблеми.  Егоцентризмът  се проявява, ако не при всички, то при повечето личностни разстройства: неврози, психопатии, акцентуации, неадекватни психични състояния и др.  Егоцентризмът възниква практически винаги, когато в човек се появява чувство за неадекватен собствен „Аз“ в сравнение другите „Аз“-ове. В резултат се появява „зацикленост“ на собствения „Аз“. Когато човек се фиксира и потопи в своите проблеми, той започва да възприема обкръжаващия свят през призмата на своето „Аз“ и своите проблеми..

Възрастова категория. 14+

Прилагане на методиката. На изследваното лице се предоставя бланка с 10 незавършени изречения.

1. Преди няколко години ...

2. В действителност ...

3. В сравнение ...

4. По-нататък  ...

5. Най-лесният  ...

6. В ситуации  ...

7. Не е вярно, че ...

8. Ще дойде време, когато ...

9. Основен проблем ...

10. Най-големият  ...

След това се подава инструкцията: „Пред Вас се намира списък с 10 незавършени изречения. Иска се да ги завършите. Постарайте се да работите колкото се може по-бързо.“

Обработката на данните се състои в изчисляване на използваните във всичките 10 изречения личното местоимение „Аз“ и неговите производни: „на мен“, „мое“ и т.н., включително „аз“.

Норма: 1-3 упоменавания. При повече от 6 може да се говори за изразен егоцентризъм.

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                Тест EOF (Expilator-Operarius-Furcifer)

            (Склонен ли е човек да експлоатира другите и да паразитира или да се труди?)

 

Предназначение. 

Проективната методика е предназначена за оценка на представите на човек за своето място в обществото, в общественото разделение на труда или склонен ли е човек да експлоатира другите и да паразитира или да се труди?

Резултатите от теста категоризират изследваното лице в един от осемте типа „Аз-реално“ и (също по един от осемте типа) – „Аз-идеално“. Методиката е проективна, по характер представлява тестова задача, която достатъчно добре скрива предназначението си.  Единствено нежеланието на изследваното лице може да повлияе отрицателно върху резултатите.  Тестът може да се прилага индивидуално и групово. Препоръчва се да се използва батерия от тестове за да има възможност да се проверят резултатите и да се сравнят с други данни.

Абревиатурата на теста се състои от: Expilator - експлоататор, Operarius – трудещ се, Furcifer - безделник (лат.). 

Време за провеждане (заедно с инструкцията): 1-2 мин.

Оценявани качества. Отношение кум труда. Отношение към експлоатацията..

Възрастова категория. 14+

Прилагане на методиката.

На изследваното лице се предоставя тестова бланка. Бланката задължително трябва да има квадратна форма. Подава се инструкцията.

Инструкция. „Пред Вас се намира бланка, на която са изобразен линии.  Тези линии разделят картичката на няколко области. Сега си представете, че тази картичка символизира обществото, в което живеете. Представете си, че сега вие сте там някъде. Къде бихте искали да поставите точка, с която да обозначите себе си? В коя област? Поставете точка и я обозначете с буква „А“.

А сега си представете, че не сте този, който сте, а някой, който искате да бъдете (сега или малко по-късно). Къде бихте искали да поставите  точка, обозначавайки себе си? В коя област? Обозначете точката с буква „Б“.

image

image

1. Маргинал. 

Индивидът не възприема себе си за пълноценен член на обществото. Общественият му живот протича някъде настрана, в периферията, а свързаността му с другите хора е неустойчива и нетрайна. В трудовата дейност участва слабо (маркира) и стои далеч от разпределението на материалните блага. На трудовата си дейности и задължения гледа като на филм, в който нещо се случва, но лично него не го засяга. Склонен е да фантазира.

2. Безделник. 

За разлика от маргиналната личност, безделникът възприема себе си за пълноценен член на обществото, но също няма приноси (ползи) за обществото. Интересува се (понякога доста активно) от обществения живот и се грижи (вълнува) как звучи от общественото мнение за него. Стреми се да получава (използва) повече, отколкото да дава (допринася). С удоволствие получава подаръци, ориентира се добре за източниците, търси ги и ги експлоатира. Безделникът е демонстративно недоволен, вечно мърморещ и критикуващ, като е на мнение, че обществото не се грижи достатъчно за него. Силно е привлечен от темата за „социалната справедливост“.

3. Ленив началник. 

За разлика от безделничещата личност, ленивият началник е обсебен от въпросите за материалното си благополучие. Понякога той е склонен да предприема рисковани действия в тази насока, стремейки се към забогатяване. В тази своя дейност обаче, той предпочита да се отдаде частично, разчитайки на наемни работници. Често може да бъде открит на пост в някоя организация в качеството му на мениджър от средно ниво, за да може други да работят за него, а той самият да не отговаря за нищо.

4. Експлоататор. 

Централно за житейската му стратегия се явява богатството.  Главното средство за постигане на тази цел са колкото се може повече работници (и най-вече професионалисти), за да може да им заплаща по-малко. Не е мързелив, но не е и много трудолюбив. Когато трябва лично да се заеме с някаква дейност, лесно разбира своята некомпетентност.

5. Работник. 

Не обича много работата, но е свикнал с мисълта, че без работа не може. Има много ниска самооценка. Признава, че богатствата не са толкова важни, ако той е щастлив. Може да заема постовете и на ръководител, но лидерът в него е доста пасивен, унил и бездушен.

6. Хармонична личност. 

Обича, когато около него животът кипи.  Обича да участва в този кипеж – открит за промени; стреми се да намери интересна и изгодна за себе си ниша в живота. Еднакво силно обича и да действа и да наблюдава; да дава на обществото, но и да взема от него.  Обикновено от такива хора израстват добри ръководители и специалисти.

7. Бизнесмен. 

Повече обича да действа, отколкото да наблюдава.  Полага грижи за своя имидж на активен и действен човек, за когото всяка секунда е важна. Обикновено е много самолюбив и вярва, че нивото на самоуважение на човек зависи от това, доколко го уважават другите. Постоянно търси начини за повишаване на личната си ефективност. Негови слаби места са прекалената му отдаденост и перфекционализъм в работата, които са предпоставка за здравословни проблеми;  той няма свободно време за себе си и другите, постоянно мисли и „подрежда фигури по шахматната дъска на бизнеса“.  Много добре се представя като лидер от средно ниво, макар, че за тази позиция рационалността му не е достатъчна – необходими са му умения за работа с хората.

8. Трудещ се (бачкатор). 

Обича да работи.  Обича да дава на обществото повече, отколкото реално трябва да получи, но същевременно изповядва разбирането, че всеки трябва да получава според  труда си, а не според потребностите си. Прекрасен специалист в своята област, често – много тесен специалист.Като ръководител може да бъде открит на позиция работник и да се труди заедно с обикновения персонал. Отношенията си с другите хора изгражда на база общи професионални интереси и хоби.

 

Забележка: Не е изключено при попълването на теста, изследваното лице да постави точка на границата между две зони (на пресичащи се линии).  Той може да постави и маркера в самия край на бланката. И двата случая могат да свидетелстват, или за бягство от тестиране (съзнателен или несъзнателен опит да „обърка“ изследването) или за наличието на трансово състояние, предизвикано от сложна житейска ситуация или употреба на токсични вещества. 

image

Сравняването на резултатите между показателите „Аз-реално“ и „Аз-идеално“ има достатъчно изразена диагностична стойност. Дължината и посоката на вектора „АБ“ характеризира потребността на изследваното лице от самоусъвършенстване: има ли такава нужда и в каква посока е промяната. Интересен за анализ е количествения показател при сравняване на достатъчно големи изследвани лица (повече от 20 човека). Дължината при сравнение се измерва в милиметри.

Категория: Други
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1156994
Постинги: 1273
Коментари: 116
Гласове: 1070
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930