Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3797760 Постинги: 2162 Коментари: 116
Постинги в блога от Ноември, 2018 г.
2  >  >>
 

                          1035# Тест за кандидат-участници в шоуто „Биг Брадър“

                               (Мога ли да стана участник в шоуто „Биг Брадър“?)

 

През последните години в телевизиите се появяват все повече и повече от т. нар. реалити-шоу продукции. Най-известното и популярно сред тях е шоуто „Биг Брадър“, което се организира и излъчва с голям успех в много страни по света.

Според правилата на „Биг Брадър“, 12 участници (понякога по-малко) се заключват в къща за няколко седмици, като не им се позволява да четат вестници, да гледат телевизия или да разговарят с приятели или членове на семейството си. Условията на живот са много прости. Камерите се намират в цялата къща, така че да се документира непрекъснатото движение на участниците, като филмирането продължава без спиране 24 часа в денонощието. Всеки ден участниците получават задачи от продуцентите на шоуто и от това колко добре се справят с тях, зависи техния бюджет за следващата седмица.

Шоуто е изпълнено с множество събития: участниците спорят, конфликтуват, влюбват се и се разделят, конкурират се, забавляват се голи в джакузи и басейн, правят любов, създават приятелства и формират групи, изживяват най-различни емоции пред публиката, от радост до дълбоко разочарование.

Веднъж седмично всеки участник трябва да даде имената на двама други участници, които по негово мнение трябва да напуснат шоуто и да аргументира избора си.  Участниците, за които се събират най-много гласове, участват в процедура по гласуване от зрителите и в крайна сметка един от участниците (този събрал най-голям брой гласове) напуска шоуто.

Шоуто „Биг Брадър“ е интересно от психологическа гледна точка. Участниците, които са принудени да живеят заедно са съвсем различни хора, с различни съдби и характери. Зрителите наблюдават как играчите – уверени, хладнокръвни, лабилни, млади, практични, уязвими, чувствителни, харизматични или обсебени от нещо – се променят по време на „задържането“ в дома, как реагират на различните ситуации, пред които са изправени и как те комуникират помежду си. Междувременно продуцентите на шоуто винаги се опитват да прибавят масло към огъня.

Дори и да не сте поклонник на този вид шоу, тестът ще ви помогне да разберете дали някога може да станете успешен член на „Биг Брадър“ или не. Тестът предлага 25 твърдения, като от Вас се иска да определите колко от тях и в каква степен съвпадат с Вашето мнение по скалата от 1 до 5. Всяко от 25-те изявления трябва да получи един рейтинг (от 1 до 5). Поставете 5, ако напълно сте съгласни с твърдението (подхожда Ви) и 1, ако изобщо не се отнася или не сте съгласни с него.

Въпросник:
image

Оценка

Степента на съгласие се оценява в балове, съответстващи на направения избор.

Общо количество бал от 90 до 125.

Вие със сигурност притежавате всички качества, необходими за участие в „Биг Брадър“. Най-вероятно сте екстроверт и се очаква с удоволствие да се окажете в центъра на всеобщото внимание, като откриете себе си от всички страни.

Ако станете участник на шоуто, то можете да постигнете много, просто трябва да приемете факта, че много медии ще бъдат съсредоточени върху вас и те ще пишат и ще говорят добри и лоши неща за вас. Животът на много от участващите в това шоу впоследствие  се е променял към по-добро след като са преминали това изпитание – те са могли да станат психологически по-силни, отколкото преди.

Общо количество бал от 65 до 89.

Налице са признаци, че няма да можете да преминете през шоуто на „Биг Брадър“ без щети за Вас и е малка вероятността да напуснете шоуто като по-силен човек, отколкото преди. Ако все пак сте решили, единственият начин да станете успешен участник в шоуто е да бъдете себе си. Обективът на камерата непрекъснато следи всеки участник, а това е голям стрес за всеки. Ако някой се опитва да играе роля и да изглежда по-различен, отколкото е в действителност, то скоро ще стане забележим за всички. А точно по тази причина много от участниците в шоуто се провалят.

Участниците могат да оцелеят в шоуто, само ако честно показват себе си и характера си. Тогава другите играчи и най-важното, публиката на шоуто ще ги приемат такива, както са. Аудиторията или ще хареса участника или не, и от това зависи дали ще стане кандидат за победа или кандидат за напускане на шоуто. В много отношения „Биг Брадър“ отразява реалния живот, макар и донякъде изкривен.

Общо количество бал по малък от 65

Очевидно е, че не сте в състояние да станете успешен участник в шоуто. Дори не се опитвайте да кандидатствате.

image 

Категория: Други
Прочетен: 1065 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.11.2018 15:42
 


                    596# Методика за оценка на логическо мислене  „Систематизация“

                                                    (Александр Леонидович Венгер)

 

Методиката има за цел да оцени нивото на овладяване на елементи на логическото мислене. Тя съдържа задачи за поставяне (разместване) на елементи в матрица, съставена по два признака (характеристики) и представляваща „логическо умножение“ при класификацията на геометрични фигури по формата и тяхната сериация по големина.  На децата се предлага да намерят местата на отделни елементи в тази матрица.    

Обща инструкция и провеждане на изследването (групов вариант)

Изследването  се провежда в отделно, добре осветено помещение. В работата участват двама възрастни: провеждащ изследването и асистент, който наблюдава работата на децата и оказва съдействие при изпълнението на задачите от началната серия. Изследват се не повече от 6-10 деца, които са поставени на отделни маси, за да се изключи възможността за преписване и копиране на решения. Масите са подредени по такъв начин, че работата на всяко дете да е ясно видима за възрастните.

Преди да започне тестирането децата получават добре подострени моливи и тетрадки със задачите. Възрастният, който провежда изследването има точно същата тетрадка. Той я използва, за да обясни по нея работата, която се предлага на децата. При изпълнение на задачите, от №1 до №4,  децата прелистват страниците едновременно с инструкциите на проверяващия, а в останалите – самостоятелно, след получаване общата инструкция на методиката. 

Децата се предупреждават, че трябва да работят самостоятелно, без да се консултират с другите участници, без да се гледат помежду си в тетрадките, а в случай на трудност или неразбиране за задачата – да се обърнат към възрастен.

Общата продължителност на работа на едно занятие не трябва да надвишава 40-45 минути. Задачи, които децата не са имали време да решат през това време, се прехвърлят за второто занятие.

При провеждане на изследването, е препоръчително с помощта на асистента да се подберат подгрупи от деца с приблизително еднаква скорост на изпълнение на задачите. В случай, че детето не се справи с общата работа или отказва да я изпълни, се препоръчва изследването да се проведе индивидуално.

Материал

Тетрадка с 9 страници (например, набор от листове от тетрадка по математика с големи квадратчета, свързани с телбод), като на всяка страница е разположена квадратна таблица, разделена на 36 клетки (6 реда по 6 клетки). Горният ред на таблицата е изпълнен с триъгълници, които намаляват по размер, а долният ред е изпълнен с намаляващи кръгове. В лявата колона на таблицата са най-големите геометрични фигури с различни форми: триъгълник, трапец, квадрат, петоъгълник, шестоъгълник, кръг. Дясната колона е изпълнена със същите фигури, но в най-малкият им вид. Вътрешните шестнадесет клетки не са запълнени (виж фигура 1).

image

image

Под таблицата на всяка страница са разположени по 3 фигури, които детето трябва да „размести“ и „постави“ в празните клетки на таблицата, като съобрази мястото им със съответната форма и  големина. Фигурите-задачи са разположени в произволен ред, но така, че да се намират точно под три от четирите празни колонки на таблицата-табло (виж. рис. 2)

 

На страница „А“ се представя входящата задача, на която с кръстчетата (маркери) е отбелязано разположението на фигурите (виж. рис. 2). Необходимия набор (комбинации) от трите фигури за останалите задачи (страници 1-8) е представен на рис. 3. Номерата под фигурките показва правилното им разпределение в празните клетки на таблото-таблица (поредицата на броене на празните клетки започва от клетката, разположена най-горе вляво и завършва най-долу в дясно).

image

Инструкция: При въвеждащата (входната обучителна) задача: „Разгледай внимателно таблицата. Тя е разделена на клетки. В някои от тях са нарисувани фигурки с различна форма и големина. Всички фигурки  са разположени в определен ред.  Всяка фигурка има свое място, своя клетка (На детето се дава достатъчно време да изучи таблицата и визуализира текста). А сега нека да разгледаме  средната част на таблицата. Ето тук се виждат много празни клетки. Тук, под таблицата има три фигурки. Те имат свои места в таблицата. Виж как са отбелязани тези места с кръстчета. От теб се иска по същия начин на следващите страници да прецениш къде трябва да поставиш фигурките, като отбележиш местата им по същия начин с кръстчета.“

След правилно изпълнение на входната задача и убеденост на психолога, че детето е разбрало инструкцията (ако е необходимо психологът работи с детето и поправя допуснатите при упражнението грешки), се подава инструкция към основния материал: „На следващите страници има същата таблица, но са нарисувани други три фигурки. От теб се иска да откриеш техните места в клетките и да поставиш там кръстчета.“

Количествена оценка на резултатите

Всяка правилно отбелязана клетка се оценява с 1 бал. Максималният бал достига 24. (8 таблици по 3 фигури на таблица).

Качествен  анализ на резултатите

Оценяват се двата типа операции:

-сериация – категоризация по големина;

-класификация – категоризация по форма;

1-ви тип оценка: Действията на детето водят до случайно разположение на фигурите, без да се отчита нито сериацията, нито класификацията им.  

2-ри тип оценка: В някои случаи отчита класификационните отношения, но не отчита сериационните.  

3-ти тип оценка: Правилно отчита класификационните отношения и частично – сериационните. При разполагането на фигурите допуска отделни грешки, изразяващи се в изместване на  фигури по вертикала, т.е. по форма с 1-2 клетки нагоре или надолу.

4-ти тип оценка: Разполага правилно фигурите, като отчита двата типа отношения. Допуска отделни измествания в разположението на фигурите с една позиция вляво или вдясно (по хоризонтала), но няма случай, при който да размени местата на фигурите от различните форми, т.е. грешките са по големина, но не и по форма.

Привеждане на резултатите от сурови балове в стандартни оценки

Резултатите в сурови балове по цялата методика се трансформират в стандартни оценки (стандартна скала) – по скала от 1 до 20 бала. Резултатите от изпълнение на задачите, попадащи в диапазона от 7 до 13 стандартни бала (10+3)  се отнасят към средно ниво на развитие. От 14 и повече бал по стандартната скала – над средното или високо ниво, а под 7 бала – под средното или ниско ниво.

 

Резултати, които попадат в диапазона „ниско развитие“ все още не са показател за ниско ниво на умствено развитие.  При такива случаи е необходимо да се проведе индивидуално изследване с цел, да се установят причините. Трябва да се изключи възможността тези резултати да не са свързани с умственото развитие, а с други причини (например, лошо настроение, ниско самочувствие, страхове, трудности във взаимоотношенията с непознати възрастни и др.).
 

Забележка: Сериация – операция на мисленето, при която се извършва категоризация на обекти по серии. Приема се, че при детето едва след 7-8г. може да се говори за наличие на тази логическа операция. Едва в този възрастов период то трябва да може да подрежда серия обекти (повече от два) по нарастваща  големина.


image

image 

Категория: Други
Прочетен: 1578 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                  1028# Скала за оценка нивото на страхове при паническа атака

 

Силата на паническата атака се оценява по скала от 0 до 10 степени. По-долу ще изброим степените, заедно с характеристика на паническата атака, отговаряща на всяка степен:

-7-10много силна паническа атака. Симптоми в нивото: ужасяващ страх от полудяване или умиране; непреодолим подтик за бягство от застрашаващата среда; болезнено усещане за липса на изход; безпомощност; замъглено виждане; страдащият определя себе си като обречен от предстоящо фатално събитие, което той самият не може да определи, какво точно представлява. Мисълта прехвърча от обект на обект, почти невъзможно е да се концентрира само върху едно нещо. Околната среда изглежда нереална, говорът се забавя, тялото изтръпва. Виждането е сякаш през тунел, някой от неподвижните предмети, сякаш започват да се движат. Чувства, че сякаш е хипнотизиран и не знае, кога ще излезе от това състояние. Мисълта изцяло е концентрирана  върху страха.  Този процес е невъзможно да се прекъсне по волеви път.

-6 –  средна по сила  паническа атака.  Сърцебиене; трудно дишане; дезориентираност или усещане за отделеност (чувство на нереалност); паника в отговор на загубата на контрол.

-5 –  започваща паническа атака. Ускорен пулс; накъсано дишане; замаяност; наченки на страх за загуба на  контрол, подтик за бягство.

-4 –  ясна изразена тревожност. Дискомфорт, учестен пулс, нестабилни мускули, започва да се чуди, как да поддържа контрола над тялото.

-3 средна сила на тревожност. Налице е лек дискомфорт, сърцето, започва да бие по-бързо; учестено дишане; потни длани.

-2 –  мека форма на тревожност - пеперуди в стомаха, напрежение в мускулите, нервност.

-1– незначителна тревожност – чувство за леко безпокойство.

-0  –  отпускане  - усещане за релаксация и спокойствие.

По време на кризата е възможно бързо преминаване от една степен в друга.

image


Категория: Други
Прочетен: 704 Коментари: 0 Гласове: 0
 


            1022# Анкета за родители „Признаци за дезадаптация на първокласници“

 

Инструкция: „Отбележете какви прояви на особености в поведението и учебната дейност забелязване при детето Ви напоследък“

Моето дете: 

1.         Сутрин отказва да тръгне на училище.

2.         Отива на училище без удоволствие.

3.         Изпитва страх да отива на училище.

4.         Не проявява интерес към занятията (уроците).

5.         Без напомняне не сяда да се занимава и подготвя за училище.

6.         Подготвя домашната си работа много дълго.

7.         При подготовката на домашните задания непрекъснато се разсейва.

8.         Без контрола на родителите не може да изпълни домашните си задания.

9.         Постоянно проверява себе си, може няколко пъти да преписва, трие, къса листове и започва отново домашната си работа.

10.       Отказва и преустановява работата си върху домашното задание, когато среща трудности.

11.       Често се вълнува по повод своите успехи в училище.

12.       Трудно заспива и спи неспокойно.

13.       Губи апетита си.

14.       Възбуден, напрегнат, раздразнителен.

15.       Подтиснат, плачлив.

16.       По-често боледува.

17.       Оплаква се от умора, болки в стомаха, главоболие,  гади му се.

image

Категория: Други
Прочетен: 1068 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                   1017# Методика за диагностика на взаимодействието „Родител-дете”

 

Цел: Методиката е предназначена за диагностика на особеностите на взаимодействието между родители и деца. Тя позволява да се установи не само оценката на едната страна – тази на родителя, но и вида взаимодействие с другата – позицията на детето.

Описание на методиката: Методиката включва въпросник, който съдържа две паралелни форми за родители и деца. Освен това има два варианта и три форми на въпросника:

= Вариант за подрастващи и техните родители

= Вариант за родители на деца в предучилищна възраст и деца в начално училище.

= Форма за деца – от 60 въпроса;

= Две форми за възрастни от по 60 въпроса;

Текстът на въпросника включва 10 скали (критерии) за оценка на взаимодействието между родители и деца. На всяка скала от вариантите на въпросника съответства равно количество айтеми, освен два, които повечето изследователи отделят и които могат да се приемат за базови в родителско-детските отношения. Тези скали за „автономия-контрол” и „отхвърляне-приемане”, в тях има по 10 твърдения, а в останалите по 5 твърдения. 

Вариантът за възрастни е предназначен за родители на подрастващи и също включва 60 айтема, като има аналогична на детския вариант структура.

При попълване на въпросника, на родителите и децата се предлага да оценят степента на съгласие с всяко твърдение по 5-степенна система:

-1 бал – абсолютно несъгласен, това твърдение не ми подхожда;

-5 бала – абсолютно съгласен, това твърдение ми подхожда;

Скали на въпросника:

(1)               Скала „Невзискателност – взискателност” на родителя. Данните от тази скала показват нивото на взискателност на родителя, които се проявяват във взаимодействието му с детето. Колкото са по-високи показателите по скалата, толкова по-високи са изискванията и претенциите на родителя, толкова повече той очаква и натоварва с отговорности детето си.

(2)               Скала „Мекота – строгост на родителя”. По резултатите от скалата се съди за суровостта и строгостта на мерките, прилагани към детето, за жестокостта на правилата, установени във взаимоотношенията между родители и деца, както и степента ма принуда.

(3)               Скала „Автономност – контрол по отношение на детето”. Колкото са по-високи показателите по тази скала, толкова по-силно е изразено контролиращото отношение към детето. Високият контрол може да се изрази в: ограничаване, взискателност, обсесивна опека.  Ниският контрол може да се изрази във всезадоволеност, която може да е продиктувана от безразличие към детето. Възможно е също така, ниският контрол да произтича от проява на прекалено доверие към детето или да се проявява като стремеж да бъде обучено в самостоятелност.

(4)               Скала „Емоционална дистанция – емоционална близост” между детето и родителя.  Следва да се обърне специално внимание, че тази скала отразява реакцията на близост на родителя до своето дете.  Тази скала представлява огледална форма на въпросника, по която детето оценява своята близост с родителя, своето желание да споделя своите най-съкровени и значими мисли, фантазии, представи с родителя. Сравнявайки резултатите на родителя и тези на детето, може да се съди за точността на представите и оценките на родителя, от което следва извод за необходимостта от корекция.

(5)               Скала „Отхвърляне – приемане на детето от родителя”. Тази скала отразява фундаменталното отношение на родителя към детето, приемането или отхвърлянето на личните качества и поведенчески прояви на детето.  Приемането на детето като личност се явява важно условие за благоприятно развитие на неговата самооценка.  Принципно поведението на родителя може да се възприеме от детето като приемащо или отхвърлящо.

(6)               Скала „Отсъствие на сътрудничество – наличие на сътрудничество”.   Наличието на сътрудничество между родителя и детето най-добре отразява характера на взаимодействието в тази диада. Сътрудничеството се явява последица от включеността на детето във взаимодействието, да бъде признато неговото право и достойнство. То отразява равенството и партньорството в отношенията между родители и деца. Отсъствието  на сътрудничество може да бъде резултат от нарушени отношения, авторитаризъм, безразличие или неглижиращ стил на възпитание.

(7)               Скала „Несъгласие – съгласие между родителя и детето”.  Тази скала също описва характера на взаимодействието между родители и деца и отразява честотата, и степента на съгласие между тях в различни жизнени ситуации. Използваните две форми на въпросника: за деца и за възрастни, позволяват да се оцени степента не само по тази скала, но и по всички основни скали, като резултатите между родителя и детето позволяват да се съди за различията във възгледите на детето и родителя за възпитателната обстановка в семейството.

(8)               Скала „Непоследователност – последователност на родителя”.Последователността на родителя се явява важен параметър на взаимодействието. Тази скала определя колко последователен и постоянен е родителя в своите изисквания, в своето отношение към детето, в налагането на наказания и поощрения и пр. непоследователността на родителя може да бъде резултат от емоционална неувереност, възпитателна неувереност, отхвърляне на отношения с детето и др.

(9)               Скала „Авторитетност на родителя”.  Резултатите от тази скала отразяват самооценката на родителя в сферата на неговото влияние върху детето; доколко неговите мнения, постъпки, действия се явяват авторитетни за детето; каква е силата на тяхното влияние. Сравнението на данните с тези на детето позволяват да се съди за степента на различия. Когато детето дава висока оценка за авторитетност на родителя, това често означава израз на положително отношение. Като цяло този показател е много важен за диагностиката на критерия „позитивност-негативност” в отношенията „дете-родител”. Със същата тежест на важност е и следващата 10-та скала.

(10)           Скала „Удовлетвореност от отношенията между детето и родителя”.   По резултатите от тази скала може да се правят изводи  за общата степен на удовлетвореност от връзката на родителя с детето и обратно – на детето с родителя.  Ниската степен на удовлетвореност може да свидетелства за нарушения в структурата на отношенията „дете-родител”, за възможни конфликти или наличие на безпокойство в една сложна семейна ситуация.

Във варианта на въпросника за родители на деца в предучилищна възраст и деца в начално училище, са променени няколко въпроса, които се оказват неадекватни за децата на тази възраст и са променени  две скали от въпросника. Вместо скала „несъгласие-съгласие” (7-ма скала) и „авторитетност на родителя”  (9-та скала), са въведени две нови скали: „тревожност на детето” (7-ма скала) и „възпитателна конфронтация в семейството” (9-та скала)

Много автори обръщат внимание на родителската тревожност за детето, като най-важен фактор за разбирането на възникващите невротични реакции в децата. А.И. Захаров например отделя като качество един патогенен тип възпитание, в условия на ниска сплотеност и разногласия между членовете на семейството по въпросите на възпитанието, които могат да доведат до възпитателна конфронтация вътре в семейството.  Освен това споменатите промени в 7-ма и 9-та скала (в тази възраст децата не са способни да осмислят и да отговорят на въпросите) водят до невъзможност за сравнение и до загуба на диагностична ценност.

Въпросникът в трите си форми е преминал проверка за валидност и надеждност.

 

 

 

                                      Въпросник „Взаимодействие на дете с родител”

                                             (Вариант за подрастващи. Форма за деца)

 

Инструкция: Отбележете степента на съгласие със следващите твърдения по 5-степенна система. Оценете твърденията отделно за всеки родител – в бланка маркирана с буква „М” – за майката, а в бланка, маркирана с буква „Б” – за бащата, както следва: 5-несъмнено, да (много силно съгласие); 4-като цяло, да; 3-и да и не; 2-по-скоро не, отколкото – да; 1-не (абсолютно несъгласие);

Забележка: Следва да се посочи, че изследваните лица (майка, баща) попълват отговорите на въпросите върху отделна формализирана бланка. На нея в колона са нанесени номерата на твърденията, като следващата колонка хоризонтално до първата е за оценката на изследваното лице. Практикуват се две форми на бланка:

а/ Една бланка за дамата родители – работят последователно, като поставят оценките си един до друг. Недостатък е, че вторият може да се повлияе от отговорилият първи на въпросите.

б/ Две отделни бланки, позволяващи по-голяма самостоятелност, обективност и по-богати данни за сравнение.

Въпросник:

1. Ако той (тя) иска нещо от мен, то със сигурност ще го получи.

2. Той (тя) винаги ме наказва за моите лоши постъпки.

3. Аз рядко го (я) питам къде отива и кога ще се върне.

4. Той (тя) ме счита за напълно самостоятелен човек.

5. Мога да разкажа на него (на нея) за всичко, което се случва с мен.

6. Той (тя) си мисли, че аз нищо не съм постигнал (а) в живота.

7. Той (тя) забелязва моите недостатъци, отколкото достойнствата ми.

8.  Той (тя) ми възлага важни  трудни задачи.

9. Ние трудно достигаме до взаимно съгласие.

10. Понякога той (тя) може да ми разреши нещо, което вчера е забранил (а).

11. Аз винаги се съобразявам с неговото (нейното) мнение.

12. Бих искал (а) моите бъдещо дете  да се отнася към мен така, както аз към него (нея).

13. Аз рядко правя нещо веднага, след като ме помолят.

14. Той (тя) рядко ми се кара.

15. Той (тя) се старае да контролира всички мои действия и постъпки.

16. Считам, че най-важното е, да го (я) слушам.

17. Ако ми се случи нещо лошо, аз веднага го споделям с него (нея).

18. Той (тя) не споделя моите увлечения.

19. Той (тя) не счита, че съм толкова умен и способен, колкото му се иска на него (нея).

20. Той (тя) може да признае своите грешки и да ми се извини.

21. Той (тя) често ме следва по различни поводи.

22. Той (тя) никога не се отнася с недоверие към думите ми.

23. Мога да кажа, че той (тя) за мен е авторитетен човек.

24. Харесват ми нашите отношения с него (нея)

25. В къщи той (тя) ми дава повече задачи, отколкото дават на моите приятели.

26.  Понякога той (тя) ме наказва физически.

27. Дори да не искам, аз съм принуден да постъпвам така, както той (тя) желае.

28. Мисля, че той (тя) добре знае какво аз искам.

29. Той (тя) винаги ми съчувства.

30. Струва ми се, че той (тя) ме разбира.

31. Той (тя) непрекъснато иска да ме промени.

32. При вземане на семейни решения, той (тя) винаги взима предвид и моето мнение.

33. Той (тя) винаги се съгласява с моите идеи и предложения.

34. Никога не зная какво мога да очаквам от него (нея)

35. Той (тя) се явява за мен пример (еталон) във всичко.

36. Считам, че той (тя) правилно ме възпитава.

37. Той (тя) има към мен прекалено много изисквания.

38. По характер той (тя) е мек човек.

39. Обикновено той (тя) ми позволява да се прибирам в къщи тогава, когато пожелая.

40. Той (тя) се стреми да ме предпази от трудностите и неприятностите в живота.

41. Той (тя) не допуска дори да си помисля за негови (нейни) слабости и недостатъци.

42. Чувствам, че моят характер му (и) харесва.

43. Той (тя) често ме критикува

44. Той (тя) е винаги готов да ме изслуша.

45. Ние обсъждаме с него (нея) изключително много въпроси.

46. Той (тя) ме наказва за такива постъпки, които самият той върши.

47. Не споделям повечето негови (нейни) възгледи.

48. Уморявам се от ежедневното общуване с него (нея)

49. Той (тя) често ме принуждава да правя нещо, което аз не желая.

50. Той (тя) ми прощава за постъпки, за които другите ги наказват.

51. Той (тя) иска да знае за мен всичко: какво мисля, какви са отношенията с приятелите ми.

52. Той (тя) не се съветва с другите така, както с мен

53. Мога да кажа, че той (тя) е най-близкия ми човек.

54. Той (тя) непрекъснато е недоволен от мен.

55. Мисля, че той (тя), одобрява поведението ми.

56. Той (тя) се включва в дейности, за които го моля.

57. Ние по различен начин си представяме моя бъдещ живот.

58. Едни и същи мои постъпки могат да предизвикат в него (нея) ту упреци, ту похвали.

59. Иска ми се да бъда като него (нея).

60. Искам той (тя) винаги да се отнася към мен така, както сега.

image

                                      Въпросник „Взаимодействие на родител с дете”

                         (Вариант за деца в предучилищна възраст и начално училище.
                                                             Форма за родители)

 

Ред за прилагане: Въпросника се попълва от всеки родител, по отделно, като твърденията в него се отнасят за всяко едно дете в семейството по отделно. За целта психологът предоставя на изследваните лица толкова бланки за попълване колкото деца включва семейството.

Инструкция: Отбележете степента на съгласие със следващите твърдения по 5-степенна система. Оценете твърденията отделно за всяко свое дете – в бланка маркирана с буква „М” – за майката, а в бланка, маркирана с буква „Б” – за бащата, както следва: 5-несъмнено, да (много силно съгласие); 4-като цяло, да; 3-и да и не; 2-по-скоро не, отколкото – да; 1-не (абсолютно несъгласие);

Въпросник:

1. Ако искам нещо от него (нея), то със сигурност ще го получа.

2. Винаги го (я) наказвам за лошите постъпки.

3. Той (тя) обикновено сам (сама) решава какви дрехи да носи.

4. Спокойно мога да го (я) оставя без надзор.

5. Синът (дъщеря) ми може да споделя с мен всичко, което се случва с него (нея).

6.Мисля, че той (тя) няма да постигне нищо в живота.

7. Аз често му (и) казвам, какво ми харесва и какво не ми харесва в него (нея).

8. Често ние заедно се справяме с домашните задължения.

9. Аз постоянно се безпокоя за здравето на детето.

10. Чувствам, че не съм достатъчно последователен (а) в своите искания към детето.

11. В семейството ни често възникват конфликти.

12. Бих искал (а) той (тя) да възпита своите деца така, както аз него (нея).

13. Той (тя) рядко прави нещо когато го помоля от първия път.

14. Много рядко му (и) се карам.

15. Старая се да контролирам всички негови (нейни) действия и постъпки.

16.Считам, че за него е много важно да ме слуша.

17. Ако му (и) се случи беда, първият на който ще го сподели съм аз.

18. Аз не споделям с него (нея) увлеченията си.

19. Не го (я) считам за толкова умен и способен, колкото ми се иска да бъде.

20. Мога да призная своите грешки и да му (и) се извиня.

21. Често си мисля, че може да се случи нещо ужасно с детето ми.

22. Трудно бих предсказал поведението и реакцията си спрямо него (нея)

23. Възпитанието на моето дете би било много по-добро, ако други не се месеха.

24. Харесват ми отношенията с него (нея)

25. В къщи той (тя) има много повече отговорности, отколкото повечето негови (нейни) приятели.

26. Налага ми се да прилагам спрямо него (нея) физически наказания.

27. Налага му се да постъпва така, както аз искам, дори когато той не желае.

28. Мисля, че аз по-добре от него (нея) зная какво му е нужно.

29. Винаги съчувствам на детето си.

30. Струва ми се, че добре го (я) разбирам.

31. Бих искал много да го (я) променя.

32. При вземане на семейни решения винаги отчитам й неговото мнение.

33. Мисля, че съм тревожен баща (тревожна майка).

34. Поведението ми често е неочаквано за него.

35. Случва се, когато наказвам детето си, майка му (баща му, баба му и пр.) да ме упрекват в излишна строгост.

36. Считам, че като цяло правилно възпитавам сина си (дъщеря си).

37. Аз му (и) поставям много изисквания и претенции.

38. По характер съм мек човек.

39. Позволявам му (и) да се разхожда и отпочива сама в двора на къщата.

40. Стремя се да го (я) предпазя от трудностите и неприятностите в живота.

41. Не допускам, че той би забелязал моите слабости и недостатъци.

42. Харесва ми характера ми).

43. Често го (я) критикувам по принцип.

44. Винаги съм готов (а) да го изслушам.

45. Считам за мой дълг постоянно да го (я) предпазвам от всякакви опасности.

46. Наказвам го (я) за постъпки, които аз самия (самата) извършвам.

47. Понякога аз неволно настройвам детето срещу другите в семейството.

48.Уморен съм от непрекъснатото си общуване с него (нея).

49. Налага ми се да го (я) заставям да прави неща, които той (тя) самия не желае,

50. Прощавам му (и) за неща, за които другите родители наказват децата си.

51. иска ми се да зная за него (нея) всичко: за какво мисли, как се отнася към своите приятели и пр.

52. Той (тя) сам избира с какво да се занимава в къщи през свободното време.

53. Мисля, че за него (нея) аз съм най-близкия му човек.

54. Приветствам и подкрепям поведението му.

55. Аз често изразявам недоволство към него (нея).

56. Взимам участие в дейности, които са измислени от него (нея).

57. Често мисля, че някой може да го е обидил, наранил, унижил и пр.

58. Понякога мога да го (я) хваля и да го (я) упреквам за едно и също.

59. Случвало се е, ако аз говоря за нещо с него (нея), съпругът ми да му говори точно обратното.

60. Мисля, че моите отношения с детето ми са по-добри от тези в семействата на моите познати.

Обработка на резултатите на въпросник за подрастващи и техните родители

Резултатите и трите форми на въпросника (детския и двата за възрастни) се обработват по сходна схема. Изчислява се общото количество балове по всяка скала, при това се отчита – съгласие (правилни) или несъгласие (обратни) с твърдението. 

При обратните твърдения трансформацията от отговори към бал се изчислява по следния начин:

= отговори: 1   2   3   4   5

= бал:          5   4   3   2   1

Кои въпроси са обратни, т.е. изчисляват (носят точки) се в обратен ред: 3, 4, 6, 7, 9, 10, 13, 14, 18, 19, 22, 31, 34, 38, 39, 41, 43, 46, 48, 50, 52, 54, 57 и 58 (общо 24 айтема).

Ключ на въпросника за подрастващи и техните родители:

1.Невзискателност – взискателност: 1, 13, 25, 37, 49. (максимален бал – 25)

2.Мекост – строгост: 2, 14, 26, 38, 50. (максимален бал – 25)

3.Автономност – контрол: 3, 4, 15, 16, 27, 28, 39, 40, 51, 52. (максимален бал – 50)

4.Емоционална дистанция – близост: 5, 17, 29, 41, 53. (максимален бал – 25)

5.Отхвърляне – приемане: 6, 7, 18, 19, 30, 31, 42, 43, 54, 55. (максимален бал – 50)

6.Отсъствие на сътрудничество – сътрудничество: 8, 20, 32, 44, 56. (максимален бал – 25)

7.Несъгласие – съгласие: 9, 21, 33, 45, 57. (максимален бал – 25)

8.Непоследователност – последователност: 10, 22, 34, 46, 58. (максимален бал – 25)

9.Авторитетност на родителя: 11, 23, 35, 47, 59. (максимален бал – 25)

10.Удовлетвореност от отношенията с детето (с родителя):12, 24, 36,48, 60. (максимален бал – 25)

image

image
 

Категория: Други
Прочетен: 1468 Коментари: 0 Гласове: 0
 

           1047# Методика за изследване на мисленето „Тълкуване на пословици“

                                              (модификация на С.Я.Рубинщейн)

 

Цел: Методиката позволява изследване нивото на целенасочено мислене; умението да се разбира и оперира с преносния смисъл на текста; оценка на способностите за диференцираност и целенасоченост на съжденията; диагностика  нивото на развитие на речевите процеси; диагностика на специфични особености на мисленето: темп, протичане, организация на мисловните процеси и качествен анализ на резултатите.

Ред за работа:  Първо, на изследваното лице се обяснява какво означава  пословица и метафора (дава се пример). Ако се справи успешно с първите 3-4 задачи, това е достатъчно и изследването може да приключи. Ако обаче срещне затруднения, психологът следва да направи още няколко опита с нов стимулен материал, но този път вниманието се насочва към проследяване качествени особености на мисленето Води се протокол.

Изследването може да се проведе и в друг вариант (обикновено спрямо лица в норма). Например, да се предложи на изследваното лице да сравнява фразите помежду си и да намира между тях сходни или противоположни по значение елементи. Това ще позволи да се диагностицира нивото на формираните асоциативни процеси и гъвкавостта на мисленето.

Материали: Набор от 50 пословици и метафори.

Стимулен материал (български пословици и метафори)

1.Желязото се кове докато е горещо.

2.Вълкът кожата си мени, но нравът – не.

3.Няма дим без огън.

4.Не всичко което блести е злато.

5.Покрай сухото гори и мокрото.

6.Шило в торба не стои.

7.Златни ръце (метафора)

8.Сговорна дружина, планина повдига.

9.Каквото посееш, това ще пожънеш.

10.Всяка коза на свой крак.

11.Пилетата се броят на есен.

12.Чула жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак.

13.Работата грози човека, мързелът го грози.

14.Тихо върви – далеч ще стигнеш.

15.Лозето не ще молитва, а мотика.

16.Седем пъти мери, веднъж режи.

17.По дрехите посрещат, по ума изпращат.

18.Ситият на гладния не вярва.

19.Каквото повикало, това се обадило.

20.Суха пола риба не яде, а мокра.

21.Малките камъчета обръщат колата.

22.Когато се обърне колата – пътища много.

23.Трудолюбив като пчела (метафора)

24.Откъснаха ми ръцете. (метафора)

25.Да запретнем ръкави! (метафора)

26.Не подвива крак. (метафора)

27.С пот на челото. (метафора)

28.Хубава като златна ябълка. (метафора)

29.Хубавите ябълки свинете ги ядат.

30.Език мой – враг мой. (метафора)

31. Дебел като бъчва. (метафора)

32. Хубавият кон и под скъсан чул се познава.

33.Гарван гарвану око не вади.

34.Два остри камъни брашно не мелят

35.Много баби – хилаво бебе.

36.По-добре по-малко, но по-хубаво.

37.Бързата кучка, слепи ги ражда.

38.Плюли си в устата.

39.Като гръм от ясно небе.

40.Една пръчка лесно се счупва, но повече – мъчно.

41.От два стола – на земята.

42.Не казвай „хоп“, преди да скочиш.

43.Къде го чукаш – къде се пука.

44.Взел-дал (метафора)

45.Отровен човек. (метафора)

46.Буря в чаша вода.

47.Стар боклук, като се запали, зле гори.

48.Железен характер (метафора)

49.Забраненият плод е най-сладък.

50.Старост – нерадост. (метафора)

51.Който се бои от вълци, не ходи в гората.

52.Златна младеж. (метафора)

53.Каменно сърце (метафора)

 

Интерпретация (основни направления на анализа):

1.Формирано ли е разбиране за преносния смисъл на метафорите и пословиците; достъпна ли е задачата за интелектуалното ниво на изследваното лице, степента на образование, култура („Кови желязото, докато е горещо“ – разбира ли изследваното лице, че не става дума за ковач. Например, 14 годишен тийнейджър с лека степен на умствено изоставане, тълкува израза „Отровен човек“, като заявява: „болен е, опасно е да се доближаваме до него, има зараза, СПИН може би“).

2.Има ли умение да се абстрахира от конкретни детайли за разбиране съдържанието на израза (например, тълкува метафората „Светла глава“, заявявайки: „Това е блондин!“) Например, 12 годишно момче с умствено изоставане, педагогическа занемареност и с девиантно поведение за пословицата „Не всичко което блести е злато“, заявява: „Човекът си е помислил: блести, значи е злато, а то не било вярно, не е злато“, а при втори опит заявява: „Ако се разтопи – не е злато, златото си е злато“.

 

В случай, че се касае до диагностика на възможни заболявания, тогава трябва да се обърне внимание на следното:

-наличие на патологични особености на мисленето (извънредна детайлизация; вискозност, мудност „епи-черти“) или ексцентричност и отвлечено, фантазно шизоидно тълкуване; резоньорство; способност да управлява своите мисловни процеси или неконтролирано „подскачане“ на мислите и думите (често наблюдавано при шизофрения, делирни състояния и понякога при дълбоки невротични разстройства);

-темп на работа по задачата (нахлуване поток от идеи и мисли, наблюдавани при маниакални състояния и понякога при шизофрения; забавеност, мудност, вялост, повишена умореност, изтощеност, колебание или рязък спад на вниманието – признаци, които свидетелстват за органична симптоматика;

-способност за вербално изразяване на своята идея (гладкост и свързаност на речта; достатъчен по обем активен речник за изразяване на мислите; умение да построи граматически вярно непротиворечиви изречения – тези маркери показват степента на успешно усвояване на културата, овладяване на знания и косвено степента на социализация);

-способност да работи в рамките на задачата, без да се подхлъзва по свои свръхценни идеи, невротични реакции,  обсебващи мисли и т.н. Подхлъзването е типично  за шизофренни и параноични разстройства или егоцентризъм и невротизъм в най-висока степен.

Буквалното повторение на фразата или обяснение с помощта на репродукция на примери от собствения опит, свидетелства за ниско ниво на общуване.

image 

Категория: Други
Прочетен: 1436 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               867# Въпросник за оценка на психологическа и социална съпротива

                                                     при кризисни ситуации

                                (Наративен подход при кризисни ситуации)

 

 Тук е представен превод от руски език на статия, публикувана на  страницата „За наративната практика, терапия и работа с общността – по руски“ на 02.03.2009г.

(https://narrlibrus.wordpress.com/2009/03/02/checklists-of-resistance/)  с автор Даря Кутузова – руски наративен психотерапевт.

 

Текстът на Дейвид Денборо е публикуван в книгата му „Колективна наративна практика“ (Collective Narrative Practice, 2008, Dulwich Centre Publications)

Няколко думи за това, как да не се причини вреда при използване на този материал (автор Даря Кутузова - https://llynden.livejournal.com/1042206.html).

Преди време, след артилерийския обстрел на осетински и грузински градове, аз публикувах „Въпросник за социална и психологическа съпротива“, съставен от Дейвид Денборо – това са въпроси, които могат да бъдат зададени в подходящ момент на жертвите, за да се укрепят силите им, да преживеят своята история и да създадат представи за себе си, като хора, способни да действат и да оказват влияние върху хода на своя живот (в противовес на  доминиращата проблемна история за „безпомощни жертви“). Тогава аз се сблъсках с обвинения в безотговорност. Беше ми обърнато внимание, че може да не е безопасно да се публикуват такива материали при свободен достъп.

Въпреки, че не познавам абсолютно безопасни занимания в тази област, за мен е важно да правя всичко по силите си и да нося отговорност не само  за това, което правя, а и за това „какво влияние оказва това което правя“ (както е казвал Мишел Фуко). Смятам, че потенциалните ползи от публикуването на материалите надвишават потенциалната вреда от злоупотребата им. Вероятността да „не вършиш добро“, докато се въздържаш от публикуване, надделява над вероятността да правя „зло“ чрез публикуване на знания.

Тогава, както и сега, публикувайки този въпросник, считам за важно предварително да информирам как при използването му е възможно да се причини вреда; в същото време се надявам, че сред читателите има много хора, стараещи се умишлено да не навредят. Тъй като и двата въпросника са изградени в една и съща логика, съображенията за потенциални „капани“ са общи и за двата. Искам да благодаря на участниците в септемврийския семинар за работа с травмата, с които обсъдихме тези въпроси и формулирахме идеи.

1.Ние (авторите на въпросника и аз, преводачът) предоставяме свободен достъп до въпросника, за да може с оповестяването на неговите въпроси „да се помогне на тези, които се опитват  да възстановят контакта с пострадалите хора с една цел, да „придобият надежда и нови сили“. Линда Моксли-Хегер, която работи в онкологичния отдел в детската болница в Монреал, Канада, формулира задачата си по следния начин: „Често аз имам само пет минути за да поговоря с детето и неговите родители, например в коридора, когато идват на процедура. Не мога да кажа, че се „занимавам с консултиране“ или „провеждам терапия“. Задачата ми е да задам поне един въпрос през тези пет минути, който ще помогне да се възстанови контактът с мисъл да се укрепи надеждата и силите“.

2.Най-често няма нито възможност, нито необходимост от задаване на всички въпроси от списъка. Много въпроси ще бъдат неподходящи за конкретна ситуация, но някои ще съответстват на нея. Възможно е други да се наложи да бъдат преформулирани. Напълно е възможно вашият опит да ви позволи да допълни тези въпроси с нещо полезно, което авторите-съставители не са взели под внимание.

3. Като средство за ориентация, тези въпросници се оказват най-полезни за онези, които имат малък опит и се оказват хвърлени в ситуация (или сами са се въвлекли с нея),  в която искат да помогнат и се налага да разпитат хора, преживели нещо чудовищно или такива, които от известно време живеят в трудна ситуация. Освен това, да им помогне така, че когато питат, другият да се почувства обнадежден и по-силен. Много често това са доброволци, които не са „експерти в областта на подпомагащите професии“. Въпросите, на които могат да се опрат биха им помогнали да се справят с объркване и безпокойство в нови ситуации за тях. Практиката показва, че въпросите не са „прекалено сложни“, „страшни“ или „много тежки“.

4.И двата въпросника бяха съставени като допълнение към психодиагностичните методи, които вече са използвани от специалистите; и в двата случая възникна необходимостта от попълване на въпросници, тъй като психодиагностичните методи (въпросници по ПТСР; анкета за съставяне на анамнеза в случаи на работа със семейства с деца със специални потребности) доведоха до ретравматизация на интервюираните и до укрепване на тяхната проблемно-наситена  история за себе си като жертви.

Най-големият риск, който може да възникне е, ако необучен човек, за когото наративната практика се изчерпана само с тази дума, се опита да зададе въпроси от този списък. Рискът е в това, че той може да се опита твърде бодро и малко насилствено да навлезе в територията на тези хора и техните страшни истории, за които е важно  да ги споделят: тяхната болка, тяхното страдание, тяхната необратима загуба. При такъв подход ще се получи едностранно описание; питащият може да наруши правото на разказвача да притежава „първо авторство“, а от това може да възникне усещане, че не е бил изслушан, което на свой ред е вероятно да утежни още повече проблемната история.

Как може да се избегне това ли?  Попитайте разказващият какво той самият би искал да сподели, ако е дошъл специално при вас и нямате много време. Ако времето е малко, но вие чувствате необходимост „да зададете въпроси“, то поставете само един въпрос, който може да възстанови контакта с надежда за укрепване на силите – подкрепете правото на разказващият да признае своето страдание и помолете да му зададете „някой и друг въпрос“.

5.За да избегнете „твърдостта“ и „неестествеността“ на въпросите (понякога така се случва, че питаш, четейки от някой лист) при работата с тези въпросници (както и с други такива) е полезно да се тренира върху самия себе си, за да се види кое в каква формулировка работи за вас – в режим на дневникова практика или помолете друг да ви зададе въпросите. За тренировката изберете някаква наистина силна и страховита история, но не и абстрактна.

Относно въпросника (автор Дейвид Денборо)

При ситуации на войни и въоръжени конфликти, както и при природни бедствия и инциденти, причинени от човека, през последните години често се сблъсквахме с широко разпространеното използване на въпросници, насочени към диагностициране на т. нар. „Посттравматично стресово разстройство“. Тези средства за психологическо измерване имат за цел да разберат доколко са налице определени симптоми в даден човек: колко са интензивни и колко често се проявяват. Важно е да има такъв инструментариум: той помага да се прецени какъв вид помощ (в частност медикаментозно лечение) може да помогне на човек.

Точно тук възниква проблемът. Той се изразява във факта, че тези въпросници акцентират само върху един аспект от опита на човека – историята на страданието. Те помагат да се установи и да се потвърди, че човек на първо място приема себе си като „травматизиран“, „страдащ“ и „жертва“.  Признаването на страданието е важно. Но също толкова е важно признаването на способността на хората да преодоляват последствията от травматични събития – признаването на историята на оцеляването.

Осъзнах това много ясно, когато посетих Ливан през 2006 г. седмица след края на бомбардировките.

Заедно с ливански колеги изготвихме проект на версия на „Въпросник за психологическа и социална съпротива“. Той може да се използва заедно с традиционните въпросници, които измерват ПТСР, но може да се използват и отделно. Този въпросник не е завършен, той е отворен за промени и допълнения в съответствие с културния и ситуационен контекст. Надявам се, че този въпросник никога няма да стане стандартизиран.

 

Въпроси за социална и психологическа съпротива (за работа с лица, които се намират в зони на военни действия, инциденти, природни катаклизми и в частност, мирни жители, намиращи се под обстрел)

По време на кризисната ситуация (военна ситуация, природно бедствие, катастрофа и пр.):

1.Как се стремихте да се предпазите, физически и емоционално?

2.Как защитихте другите и се грижихте за тях?

3.Някой прояви ли грижа за Вас, прояви ли интерес към вас? Как?

4.Как се грижихте за себе си?

5.Направихте ли нещо за запазване на достойнството и гордостта си? Какво точно?

6.Помага ли ви нещо, за да съхраните своята надежда? Какво точно?

7.Използвахте ли своя духовен и религиозен опит (какъв?), намерихте ли опора във Вашите убеждения и вярвания (какви?)

8.Как се появи вашата храброст и мъжество в тази ситуация?

9.Как насърчавахте и ободрявахте (вдъхновявахте) другите?

10.По какъв начин съхранявахте контакта с другите хора?

11.По какъв начин съхранявахте контакта си с тези, които за вас са важни и ценни?

 

(От тези въпроси можете да направите въпросник с отговорите „много слабо / малко“, „слабо / малко“, „умерено“, „силно / често“ и „много силно / често“, като се отбелязват (поставят маркери) на онези позиции, по които лицето много трудно се решава да направи описания. Въпросникът с маркираните позиции могат да се използват за провеждане на по-късен разговор.  Балове не се начисляват. В случая няма и не може да има  каквито и да е количествени оценки.

След кризисната ситуация:

1.По какъв начин се грижехте за другите, утешавахте ли ги?

2.Приемахте ли грижата на другите за Вас? Кой и как се грижеше за Вас?

3.Опитахте ли се да намерите сред развалините нещо ценно за Вас? Какво предприехте за това?

4.Планирахте ли да възстановите нещо, което е било разрушено? Какви стъпки обмислихте?

5.Говорихте ли с други, чухте ли техните разкази, че по време и след случилото се са се чувствали по-близки един с друг и по-силни заедно?

6.Показали ли сте гордост и достойнство? Били ли сте свидетел на ситуация, в която друг е проявил гордост и достойнство?

7.Успявате ли да се насладите на прости, обикновени неща?

8.Успявате ли да намерите опора в чувството за хумор, в иронията, в смехът?

9.Имате ли усещане, преживявате ли чувство за единство с други хора в песни, музика, молитва, изкуство?

10.Направили ли сте някакви стъпки, индивидуално или заедно с други хора, да постигнете съгласие и единомислие за това, какво за Вас е важно и ценно в живота сега?

Памет за жертвите (загиналите).

1.Какво направихте за да почетете загиналите?

2.Как се обединихте в това с другите хора?

3.Разказвахте ли истории за загиналите?

4.Участвахте ли в религиозни или духовни практики, за да отдадете почит на жертвите?

5.Оплаквахте (скърбяхте) ли жертвите?

6.Участвахте ли в ритуали и церемонии?

7.Правихте ли опити, искаше ли Ви се и писахте ли стихове, писма, песни и др. в памет на жертвите?

Този въпросник не е „инструмент за диагностика“, а по-скоро схема за полуструктурирано интервю за събиране на по-богати описания на истории за оцеляване и преодоляване на травматичен опит с тежки последици. Това е доста лесен за използване начин, което е важно, защото в екстремни ситуации, войни, природни бедствия и т.н., като правило няма достатъчно хора със специална подготовка и по тази причина често се прибягва към използване на доброволци, които подчертано са грижовни, търпеливи, отзивчиви, състрадателни, изслушващи, общителни.  Този въпросник е предназначен точно за тази категория лица, за да улесни дейността им.

За тези, които провеждат интервюта с оцелели, могат да се ръководят от следните принципи:

1.Съберете истории за това, как хората показват социална и психологическа съпротива (отговори на въпросите „какво“, „къде", „кога“, „по какъв начин“ и „за какво“). (Ако някое лице (или група) назове някакъв метод за оцеляване, който не е споменат във въпросника, не се колебайте да създадете нова категория отговори.)

2.Разпитайте за истории на възникването и развитието на такива знания и умения, които подкрепят живота (да се поддържа приемствеността е най-добре житейските истории да са на човек, който е субект на собствения си живот, т.е.  човек, който сам взема решения, сам прави избори, слуша собствения си вътрешен глас, обича и уважава себе си и пр.).

3.Записвайте подробно историите – детайлното описание на историите на един човек могат да помогнат на другите.

4.Организирайте контакт и отношения на взаимната подкрепа между различните общности.

 

Източници:

https://narrlibrus.wordpress.com/2009/03/02/checklists-of-resistance/

https://dulwichcentre.com.au/

https://narrlibrus.wordpress.com/2009/02/24/written-word/

image

Категория: Други
Прочетен: 769 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                            1030# Въпросник за оценка автентичността на личността.

                                                (Изследване на Аз-концепцията)

 

Терминът „автентичност“ има гръцки произход (αὐθεντικός) и означава „истинско“, „искрено“, „достоверно“. Най-точно научно обяснение на термина „автентичност“, дава феноменологичния подход в психологията, който постулира, че за да бъде разбран човек, то трябва да се подходи към неговите лични впечатления, разбирания, преживявания и пр., а не от позицията на външен наблюдател, т.е. как индивидът възприема самият себе си, какво влияние върху поведението му оказват неговите потребности, чувства, ценности, убеждения – от значение е  само и единствено неговото възприятие за обкръжаващият го свят. Поведението на човек зависи именно от тези значения, които във възприятието му актуализират неговия собствен минал и настоящ житейски опит.

Според тази теория, човек не може сам да промени събитията, но е в състояние да промени своето възприятие за тези събития, а също и тяхната интерпретация. Именно тази концепция е базова за т. нар. „личностно-ориентиран подход“, който се основава на идеята за приемане на личността – хората, чувстващи, че са приети такива каквито са, престават да играят роли пред себе си и обкръжението си, не се опитват да се представят за такива, каквито не са, а вместо това те започват да се вслушват във вътрешния си глас и техните решения стават по-автентични. Тогава техният живот се променя кардинално, изпълва се със смисъл, получава цел.

Карл Роджърс определя автентичността като способност на човек да се откаже от своите социални роли-маски, като на тяхно място позволи да се проявят истинските му искрени мисли, емоции и поведение. Автентична е онази личност, която има позитивно самовъзприятие (позитивен Аз-образ), която осъзнава своите преживявания и чувства, и е в състояние да живее и адекватно да ги изразява в общуването с други хора. Разбира се, човек може най-пълно и най-концентрирано да изрази и да покаже себе си, чрез поведението и взаимодействието с околния свят. Преживяването на автентичност обаче може да бъде свързано и с вътрешни действия – с актът на избор или заемането на определена позиция, с преживявания на значими ценности, например с едно произведение на изкуството, истинността на което може да бъде очевидна само за автентичния съзерцател.

Според Роджърс, автентичността е умението на човек да бъде творец на собствения си живот, сложен феномен, предполагащ стремеж към определяне и удовлетворяване на своите нужди и в същото време умение за хармонично съществуване с другите, отчитайки техните потребности. Това разбиране за автентичност предполага разбиране за себе си, способност на човек вярно да определя емоционалното си състояние и възможност открито да го изразява във взаимодействие с другите. Както е считал Роджърс: „За личността е от първостепенно значение умението да живее хармоничен живот, в който има цел и смисъл, и е обладан от автентичност във всеки миг“.

Според други представители на феноменологично ориентираната психология (Маслоу, Мей, Олпорт, Мъри), автентичността се дефинира като способност на човек да бъде себе си, да живее според собствените си представи за живота, да бъде внимателен към всички процеси на своя вътрешен свят. Способност да изведе вън от себе си своите мисли, желанията, преживяванията, процесите. Това е всяко моментно решение на личността: да бъде себе си и да поеме отговорност за този избор.

Американският психолог Брене Браун, последователка на К. Роджърс, пише в бестселъра „Даровете на несъвършенството“:  „Да бъде автентичен или да бъде себе си, означава човек да следва съвестта си и не само да „следва“, но и да „живее“, т.е. да прави всичко онова, което е вътрешно оправдано, а не да се отказва от него. Ясно изразената автентичност намира концентриран вид в израза „верен на себе си“.

Автентичността се явява централна ценност и в гещалт-подходът в психологията, дефинирайки я като хармонизиране на човек със самия себе си, като способност на личността да живее в мир със своя истински Аз.

Според Виктор Франкъл – представител на хуманистичното направление, от популярните, ежедневно използвани и разбираеми понятия, в най-голяма близост до термина „автентичност“ стои думата „искреност“. „Автентичността – пише Франкъл  – това е искреност, откритост, честност, при това не само и не толкова по отношение на другите хора, а по-скоро по отношение на самия себе си, към своето вътрешно начало или тя е „камертон“, който се нарича съвест.“

Някои автори разграничават два аспекта на автентичността: първо, конгруентност (съгласуваност) – способност да се осъзнава и преживява собствения емоционален опит; съгласуваност между вътрешното съдържание на личността и неговата външна изява и второ, прозрачност – способност да се изразява този опит в общуването адекватно, без изкривяване.  В трудове си К. Роджърс отъждествява автентичността, съгласуваността и прозрачността.

В този контекст американският психолог  Елизабет Кюблер-Рос пише: „Хората са като витражни стъкла. В ясни дни те светят и сияят, но когато се възцари тъмнина, тяхната истинска красота е видима само тогава, когато светлината им идва отвътре“. Тази красива метафора достатъчно ясно показва, че външните фактори не са определящи. Да бъдеш себе си е наш собствен избор. Само нашите решения могат да разкрият пред другите вътрешната ни красота. И това си заслужава заради самите нас, дори в случай, когато  някои не успяват да я оценят по достойнство.

В книгата си „Автентичност – как да бъдем себе си“,  американския психолог Стивън Джозеф отбелязва, че „след К. Роджърс, в съвременната позитивна психотерапия автентичността се приема не просто като „приятна опция“, а като крайъгълен камък за благополучието на личността“.

Предназначение: Методиката има за цел да диагностицира състоянието на Аз-концепцията на личността и частност структурните й елементи:  Аз-образ, самооценка и потенциалните поведенчески реакции.

Инструкция: „Предлагаме Ви таблица с твърдения. Разгледайте я. Ще видите в нея, че за всяко твърдение са предвидени два варианта за отговор. Разгледайте тези варианти като два своеобразни полюса или крайните значения на скала с оценки.   Възможно е за Вас отговорът вляво да е по-верен; но от друга страна отговорът вдясно може да ви характеризира по-точно. Нека да вземем първия пункт за пример. Прочетете текста от лявата страна. Описва ли точно от какво се ръководите Вие?

А сега погледнете текста вдясно на страницата. Дали положението ви по-точно отразява факта, че сте мотивирани от вътрешни фактори? След като сте определили коя формулировка – вдясно или вляво – се отнася повече за Вас, решете колко често и колко последователно избраното от вас описание се отнася за Вас.

Да предположим, например, че сте мотивирани от нуждата да ласкаете хората, които са на власт и че тази характеристика се отнася за вас през повечето време. Тогава трябва да поставите кръстче (x) във втората колона отляво, защото тя съответства на оценките на това поведение, което е типично за човек през повечето време. След това преминете към точка 2, помислете за всеки един от двата варианта, за да определите кой от вас е най-подходящ, а след това решете дали е типичен за Вас през цялото време или през повечето време и поставите кръст в съответното поле. По този начин разгледайте и оценете всичките 38 пункта от таблицата“. 

image

image

Оценка на резултатите:

За всеки избор (маркер), поставен в колонките се начисляват балове, както следва:

-в колонка №1 – 1 бал;

-в колонка №2 – 2 бала;

-в колонка №3 – 3 бала;

-в колонка №4 – 4 бала;

Рамката от сумарните балове е от 38 минимум до 142 максимум.

Интерпретация на резултатите:

-от 38 до 70 бала Изследваното лице се намира в сериозен разрив със своя вътрешен Аз; дефицит на автентичност; загуба на цел; дефицит на удовлетвореност; личността е в конфликт в себе си, подчинявайки се на външни фактори.

-от 71 до 110 бала  През повечето време субектът действа въз основа на измислено самовнушение за себе си, докато истинският му „Аз“ се оказва фалшив, деформиран, изкривен и се е превърнал в  фалшива версия на това кой е той наистина. Това състояние е причина за възникване на колебливост, нерешителност и липса на увереност за действие в живота, насочено към определени значими за личността цели. Налична е апатия, безволие, пасивност, човек не знае как да използва времето си в свой интерес. Личността е обладана от мисли за безсмисленост на живота, поради загуба на цел и загуба на връзка със самия живот.  Средният широк диапазон се явява най-проблематичен поради своята амбивалентност: човек знае за неговия измислен „Аз“ и може би разбира, че животът не трябва да бъде такъв, но се страхува да поеме отговорност за промяната.

-от 111 до 129 –  Вътрешният Аз е изкривен и действа като измислен „Аз“ поне част от времето. Човек изпитва страхове да бъдете изцяло самият себе си, поради силата, с която светът му влияе, но същевременно  знаете за съществуването на истинския му „Аз“ и може би отчаяно се стреми и желае да се обедини с него. Проблемът е, че когато натискът е твърде висок, личността се предава и попада под влиянието на външния свят, изневерявайки на себе си.

-от 139 до 142 – Висока степен на автентичност. Човек се намира в хармония във себе си, със своя истински „Аз“. Той има съвсем ясни и точни представи за потребностите на истинския си „Аз“ и за това какво самия той иска от живота. В трудни ситуации такъв тип хора се обръщат към вътрешния си глас, съветват се с него, предвиждат последиците от своите решения, продължително време се вглеждат в себе си и съгласуват действията си, като целите им са пределно ясни.

image

Категория: Други
Прочетен: 1820 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                        245# Методика „Лична професионална перспектива“ (ЛПП)

                                                                (Николай Пряжников)

 

Основни понятия (бележки на автора).

В професионалното ориентиране съществуват множество направления: професионална информация; професионална агитация; професионално просвещение / осведомяване; професионална диагностика (профотбор, профподбор); професионално консултиране и др.

Професионалното ориентиране е твърде обемно понятие. Например, съвременното общество по съдържание се явява професионално ориентирано – още от детска възраст се работи с учениците в посока „жизнен успех“ и „успешна кариера“. „Професионалното ориентиране излиза далеч извън рамките на психологията и педагогиката. Това е широк комплекс от мерки за оказване помощ при избора на професия, като тук голяма роля има професионалното консултиране, в качеството й на индивидуално ориентирана помощ за професионално самоопределяне.

 Професионалното ориентиране и професионалното консултиране са насочени основно към учениците, защото самото професионално самоопределяне се случва на тази възраст.

Професионалното и личностно самоопределяне имат твърде много общо, като във висшите си проявления те почти напълно се сливат.  При опит да бъдат разделени могат да се обособят две основни различия:

Професионалното самоопределяне е много по-конкретно понятие, то се оформя (легитимира) официално (с диплома, сертификат и пр.), докато личностното самоопределяне е по-сложно понятие, чието оформяне по този начин е невъзможно (диплома за покриване на критериите за „личност“ все още не се връчва).

Професионалното самоопределяне зависи от външни, преди всичко благоприятни условия, а личностното зависи от самият човек – то е ориентирано към Аз-ът (автентичност на Аз-ът; напоследък често се среща като призив „Бъди себе си!“).

Понятието „кариера“ е широко разпространено (в САЩ е прието да се използва термина „психологическа кариера“), но все още това понятие не може да се освободи от натовареното с негативизъм друго понятие, което често го съпровожда наречено „кариеризъм“.

Професионалният избор за разлика от професионалното самоопределяне (по Е.И.Голова) е: „решение, което засяга само близката жизнена перспектива на ученика“. Той може да се осъществи „както като се държи сметка, така и без да се отчитат евентуалните последици от този избор, като при втория случай изборът на професия като достатъчно конкретен жизнен план няма да бъде опосредстван от отделни жизнени цели“. Дж. Сюпер счита, че „през  живота си (кариера) човек е принуден да направи много избори“ (самата кариера се приема за „поредица от избори“).

Същност на професионалното самоопределение.

Понятието „самоопределяне“ се отнася към такива популярни напоследък понятия, като „самоактуализация“, „самореализация“, „самосъществуване“, „самотрансценденция“ …  При това много често това понятие се свързва с трудова дейност.  Например А.Маслоу счита, че самоактуализацията се реализира „чрез увличане в значима работа“;  И.С.Кон говори, че „самореализацията се проявява чрез труд, работа и общуване“; П.Г. Щедровицкий отбелязва, че „смисълът на самоопределението е в самия човек, в способността му да създава своя индивидуална история, в уменията му постоянно да преосмисля собствената си същност“; Е.А. Климов извежда две нива на професионално самоопределяне: а) гностическо (пренастройка на съзнанието и самосъзнанието) и б) практическо (реални изменения в социалния статус на човека).

Самоопределянето предполага не само „самореализация“, но и разширяване на личните генетично предопределени способности – „самотрансценденция“ (по Виктор Франкъл): „пълноценният човешки живот се определя от неговата трансцеденталност, т.е. от способността да се „излезе от рамката на самия себе си“, а главното се заключава в умението на човек да намери нов смисъл в конкретни неща и във целия свой живот…“. В този контекст, именно смисълът определя същността на самоопределянето, самосъществуването и самотрансцендентността.  

С по-творчески подход към живота, самият смисъл се създава от човека. В този случай човек се превръща в истински (с автентичен Аз) субект на самоопределение, а не само като проводник на някакъв „висш“ смисъл.

Един от най-трудните (и същевременно творчески) проблеми се явява търсенето на смисъл за конкретният самоопределящ се клиент. При това не може да има един смисъл (за всички тях да бъде еднакъв). Единствените изключения са периодите на войните и времената на нравствени изпитания, когато народът или определени негови слоеве са обединени от обща идея или идеал.

Схема на „Лична професионална перспектива“.

Нека разгледаме схемата за изграждане на лична професионална перспектива (ЛПП) като вариант на съдържателно-процесуален модел за професионално самоопределение (вижте таблицата).

За основа на методиката служи  схема предложена от E.A. Климов. Тя е съществено допълнена с ценностно-смислови компоненти. В лявата част на таблицата са разположени компоненти на схемата за построяване на ЛПП, а в дясната част има въпроси за работа с изследваните лица.

Ако изследването се провежда с клас, тогава всеки ученик си подготвя лист от тетрадка, написва името си, а след това дава отговорите на въпросите, като срещу номера на въпроса записва номера на отговора си. Обикновено процедурата отнема около 25-30 мин.  След това се обработват резултатите.

 Ако се провежда индивидуална професионална консултация, тогава психологът може да вмъкне въпросите директно при беседата с ученика. Акцентът се поставя върху компонентите, защото: първо, те са по-пълни със съдържание и второ, те в по-голяма степен отчитат позитивните характеристики на самото изследвано лице (например, пункт №8 – вдясно се пита за недостатъци, а вляво ударението пада върху възможности и достойнства на изследваното лице.

Методиката позволява да се адаптира към особеностите на класа или в процеса на индивидуалната беседа да се формулират по-различни въпроси, без разбира се да се отклоняват от основния смисъл.

Според автора, „при внимателен поглед върху схемата  „ЛПП“, може да се види, че тя представя почти цялата психология. Това означава, че истинската професионална ориентация е много сложна и изисква продължителна работа.  Да се направи професионално ориентиране в рамките на 30-40 минути е несериозно и обикновено такъв тип работа се нарича профанация.“

Предназначение: Методиката представлява открит въпросник, използван за обобщена и цялостна оценка (и самооценка) на перспективите за професионално и личностно развитие.

Целесъобразно е въпросникът да се приложи на първото и на последното занятие в групата. Работата по методиката отнема около 30 минути. Прилага се за ученици от VIII до  XII клас.

Процедура: Изследваните лица получават (или си подготвят) бял лист, на който записват имената, класа и датата на изследването.

Инструкция:  „Сега ще Ви прочета въпроси, а Вие трябва кратко, с 1-2 изречения да отговаряте на тях, като по възможност обосновавайте отговорите.  Записвайте номера на въпроса и веднага дайте отговор и своето основание за него.  Опитайте се да отговорите откровено, иначе работата ни е безсмислена.“

След това водещият започва да чете въпросите по ред, а изследваните лица отговарят писмено.

Преди да събере листовете с отговори, водещият предлага на класа, да оценят качеството на всеки един  свой отговор.

След това психологът прочита 1-2 бланки (анонимно, без да обявява имената) с отговори, на подрастващи от други училища (класове).  Всеки отговор се оценява по условна 5-бална скала (при наличие на време може да се предложи и по-конкретна скала – виж критерии за оценки).  Изследваните лица заедно с психолога оценяват отговорите на своите връстници, като по този начин те се учат да оценяват самите себе си.

Накрая, психологът предлага срещу всеки един отговор на листа, учениците да поставят оценка  по 5-бална скала.   Листовете се събират и анализират от психолога.

Има различни подходи за обработка на данните.

1.Психологът може сам да оцени отговорите по 5-бална скала.

2.Първоначално изследваните лица сами оценяват своите отговори (предварително и съвместно с психолога, учениците провеждат обучение върху 1-2 анонимни бланки, а след това психологът оценява сам всички резултати, като сравнява своите оценки с тези на учениците.

3.Може да събере резултатите и изчисли средния бал за дадения клас по всеки отговор (по всяка от позициите за професионално самоопределяне). Това би позволило една по-обоснована планировка за работа с класа с отчитане на реалните проблеми. Психологът може да раздели класа на групи за по-лесна работа, например тези с високи и тези с по-ниски балове.

4.Накрая резултатите от въпросника могат да се използват за индивидуална работа, в хода на която да се съпоставят оценката на психолога и тази на изследваното лице.  Възможно е да се окаже така, че при обсъждането на тези оценки да стане известно, че психологът не е разбрал добре изследваното лице. На базата на проведената беседа може да се планира професионално консултация за жизнените перспективи и личностното развитие на ученика.

image

Критерии за оценка (и самооценка) на въпросите  по схемата за построяване на ЛПП:

-1 бал – отказ от отговор на въпрос;

-2 бала  –  явно погрешен отговор или честно признаване на отсъствие на отговор;

-3 бала – минимално конкретизиран отговор (например, подготвям се да постъпя в институт, но не е ясно кой);

-4 бала –  конкретен отговор с опит за обосноваване;

-5 бала –  конкретен и добре обоснован отговор, непротиворечив на другите отговори;

Забележка:

При самооценката най-голяма трудност предизвикват въпросите свързани с:

-разбирането смисъла на живота;

-осъзнаването на външните и вътрешни препятствия към целта;

-представите за начините за преодоляване на тези препятствия;

-при посочване на резервни варианти за избор (самооценка на ниво 2 – 3 бала).

 

Важно: Въпросникът е предназначен само за оценяване на проблемните компоненти (ниските балове по съответните въпроси).  При работа с този въпросник не се правят изводи и не се анализират обобщените резултати.

 

Източник:

Пряжников Н.С. Профориентация в школе: игры, упражнения, опросники (8-11 классы) - Москва: Вако, 2005. - 288 с.

image
 

Категория: Други
Прочетен: 1041 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                   1021# Анкета за родители „Признаци за импулсивност на детето”

 

Инструкция: Оценете предложените твърдения, като поставите знак „+” в колонка „да”, ако сте съгласни и знак „+” в колонка „не”, ако твърдението не се отнася за детето.

image

Оценка на резултатите:

Положителния отговор по всяко твърдение се оценява с 1 бал.

-15 – 20 бала висока степен на импулсивност;

-7 – 14 бала средна степен на импулсивност;

 

-1 6 бала ниска степен на импулсивност.

image

Категория: Други
Прочетен: 1455 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                  1001# Методика за оценка на мисленето „Назоваване на 60 думи“

                                                      (изследване на асоциации)

 

Цел: Методиката е предназначена за оценка характера и продуктивността на асоциативното мислене и словесния запас. Тя (заедно с методиките „Асоциации-отговори“ и „Противоположности“) не е насочена толкова към изучаването на мисленето в широкия смисъл на думата, колкото към изучаване способностите за създаване на асоциации. Изпълнението на инструкциите не изисква от изследваното лице да предприема целенасочени логически действия за решаването на мисловни задачи. Въпреки това, идентифицирането на характеристиките на потока от асоциации, може да бъде полезно за анализиране на фините признаци за разстройства на мисленето.

Описание

Методиката е аналогична на асоциативния експеримент на Юнг.  Последният предлага на изследваното лице да назове първата дума за която се сети, считайки че при такъв свободен поток от асоциации могат да се разкрият преживяванията на лицето, несъзнаваните стремежи, опасения, страхове, травми. Днес в този вид експериментът се използва сравнително рядко. Значително по-често подходът се прилага за изследване свързаността на асоциациите.

За провеждане на опита експериментаторът подготвя средство за писане и секундомер (може и обикновен часовник). Не се препоръчва опитът да се провежда в една сесия заедно с методиката „Класификации“.

Изследването се провежда под формата на проверка скоростта на речта. Експериментаторът казва: „Нека да проверим колко бързо можете да говорите. Моля, кажете колкото се може по-бързо 60 думи, без значение какви са. Старайте се да не назовавате неща, които виждате около вас в момента. Започнете сега.“

След сигнала за изброяването, психологът включва секундомера и записва казаните думи (препоръчително е да се използва звукозаписваща техника).

 В случай, че изследваното лице произнася думите с продължителни паузи,  експериментаторът не откъсва молива от хартията и докато пациентът  мълчи, продължава да поставя точки в реда на мястото за думите всяка секунда. Броят на поставените точки дава представа за относителната дължина на паузите, направени от пациента. Опитът продължава 2 минути, понякога и по-малко, ако пациентът не може да продължи.  

За психично здрави хора и дори за ученици задачата не представлява трудност. Обикновено изследваните лица назовават думите в рамките на т. нар. „гнезда“ – обикновено пакет от 4-7 наименования от някаква област, а след това преминават към друга тематична област. Така например, може да се изредят животни: „тигър, вълк, лос, мечка“, а след тях „палто, костюм, блуза, пуловер“.  Когато се наблюдава особено голям брой наименования от една и съща област, например 12-15 имена, то може да се предполага наличие на извънредна обстоятелственост и инертност на мисленето.

Специално внимание заслужават бързите,  внезапни преходи от едно тематично съдържание на представите към друго. Така например при бързо назоваване (изстрелване) на ред от думи: „кирка, свирка, дирижабъл, бук, лук, вол, кол“, не може да се открие една тематична област, но затова пък е явно подреждането на двойки думи по съзвучие (кирка-свирка; бук-лук; вол-кол), което е силен индикатор за асоциации, които се срещат при шизофрения.

В други случаи елементите на разпокъсаните асоциация се разкриват между адекватни и съдържателни поредица от думи. Например: „смърч, смарагд, щастие, Иванов, дърво, мозък, злато, папагал, смърч, Хасково, славей, Калиакра, Галя, Воденичаров, дърво, глупак, шпек, мозък, палячо, Пинокио, смърч, юмрук, Витоша, дърво, Ботев“.  При подобна поредица извод за нарушена свързаност на асоциациите може да се направи само тогава, ако пациентът произнася думите бързо, не ги обмисля и липсва усилие за търсене и измъкване от паметта.

Методиката може да бъде полезна и за оценяване богатството/бедността на словесния запас и потенциалния резерв на представите. Така например, при болен с неизвестна анамнеза (при съмнение за олигофрения в степен на умерена умствена изостаналост от шизофреничен дефект), пробата показва съвършено неочакван огромен запас от абстрактни понятия и сложни представи (изследваното лице е назовало думи от рода: аеродинамика, пространство, Млечен път, индукция, слънцестоене …) – резултат, който практически е невъзможен при умерена умствена изостаналост.

image

image 

Категория: Други
Прочетен: 1201 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                          1038& Методика за оценка отношението на детето към

                                                  близкото му обкръжение (6-7г.)

 

Предназначение: Диагностика степента на осъзнатост на отношението на детето към близкото му обкръжение.

Използван  материал: Предварително подготвено табло с рисунка на стълба с няколко стъпала и изрязани от хартия фигурки на момичета и момчета (мъже и жени).

Провеждане на тестирането: Методиката се прилага индивидуално, като се провежда на два етапа. При първия етап се оценява отношението на другите на детето, а при втория, обратно – на детето към другите. Преди да започне изследването психологът трябва да уточни колко лица попадат в групата на значимите други, които практически ще бъдат оценявани, като подготвя техните фигурки.

Изследването започва с непринуден разговор за състава на семейството на детето, за близките му роднини, за приятелите в детската градина и др. След това на детето се показва таблото с рисунката на стълба. Стълбата се чертае в зависимост от това, колко лица ще бъдат оценявани, т.е. психологът винаги може в процеса на изследването да добави няколко стъпала.  Ако изследването има за задача обкръжението на детето от съученици, които са 6 на брой (връстници, приятели), тогава се обяснява как ще бъдат разпределени тези лица по стъпалата на стълбичката; ако е изучават членовете на семейството – тогава те стават елементи от подредбата и т.н., всичко зависи от целта на изследването.

На детето се обяснява предназначението на стълбичката и на всяка едно от стъпалата, като се започне отгоре – надолу. Отношението на детето към обкръжението му трябва да градира от най-добрите, поставени на върха, до най-лошите, поставени в подножието, т.е. от 6-то стъпало към 1-во стъпало.

Инструкция: В училище и в твоя клас около теб винаги има много деца, има и учители, възпитатели. С някои от тях ти си добър приятел и те имат добро отношение към теб.  Други също са ти приятели, но не толкова близки, колкото първите. Има и такива, които просто познаваш, но не са ти приятели. Освен всички тях, понякога около теб се появяват и ученици, които ти определяш като „лоши“, те не са ти приятели.  Тези деца са момчета или момичета. Искаш ли сега заедно да подредим тези ученици на стълбичката, като от теб се иска да поставиш картинките-фигури на момичета и момчета на стъпалата, като най-горе (стъпало №6) поставиш тези, които мислиш, че ще поставят самия теб там, а най-долу – тези, които мислиш, че ще те поставят на първото стъпало (стъпало №1). Останалите можеш да разположиш на стълбичките от №2 до №5.

image

След това на детето се дава фигурка на човек в съответствие с пола и психологът предлага да назове кой изобразява тази фигура и да я постави там където според него трябва да е мястото й.  При всяко поставяне на фигурката, от детето се иска да обясни защо прави този избор – защо мисли, че тази фигурка трябва да се постави точно на това стъпало.

Оценка на резултатите

Оценяват се отделно и двата етапа на експеримента. Установява се броя на мотивираните решения. Съпоставят се резултатите от първия и втория опит.

Търси се отговор на следните въпроси:

-проявява ли детето интерес и готовност да разказва за своите взаимоотношения; ако отговорът е положителен, то може ли да се предположи, че тази сфера е важна и актуална за него;

-как оценява детето себе си и на кое стъпало на стълбичката се поставя;

-може ли детето да обясни, защо е поставило себе си на тази стълбичка, а не на друга;

-какво е съотношението между самооценката на детето и представите за оценките на близките за него.

image
 

Категория: Други
Прочетен: 3727 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                         984# Методика за оценка на мисленето „Прости аналогии“

                                                                  (вариант 1, 2)

 

Методиката принадлежи към групата диагностични инструменти („Сложни аналогии“ и „Съществени признаци“) за оценка на мисленето, които изискват актуализация на миналия опит в преформулиран вид. Вникването в същността на заданията и на извършващия се при тях мисловен процес показва, че винаги е необходимо преформулиране на знанията, тъй като те се актуализират в отношения между обектите – както конкретни, така и абстрактни отношения. При това в тези методики обектите са дадени в словесна форма, за разлика от методиките „Предметна класификация“ и „Изключване на четвърто“, които са  в образна форма. Словесната форма обременява мисловния процес повече в сравнение с образната. Тези три методики позволяват използването на т. нар. „дозирана помощ“.

Изпълнението на задачите за намиране на прости аналогии, изискват разбиране на логическите връзки и отношения между понятията, а също така позволява да се оценят уменията на изследваното лице, да запази устойчиво опита си и да разсъждава, прилагайки определен подход продължително време по отношение разнообразни задачи, т.е. да стабилизира и актуализира опита си (знанията).

Стимулен материал:

За провеждане на изследването се използва тестова бланка (формат А4), на която са напечатани задачите.

Възрастови ограничения: за ученици в VII клас и повече.

image

Инструкция: (инструкцията изисква съвместно решаване на първите три задачи).

„Вижте,  тук (посочва се лявата част) са записани две думи – горе над чертата (числител) е думата „кон“, а под чертата (знаменател) – думата „жребче“. Каква е връзката между тях?  Жребчето е дете на коня.  А сега вижте,  тук (посочва се дясната част) над чертата е записана думата „крава“, а под чертата има пет думи. От тези пет думи трябва да изберем само една, като тя се отнася към думата „крава“ по същия начин, както думата „жребче“ към думата „кон“. Това ще бъде думата  … теле, защото телето е дете на кравата.   И така, нека да повторим, от Вас се иска да установите връзката между двете думи от лявата страна, след това да откриете същата връзка между думата в дясно горе  и една от петте думи под нея. 

Нека сега да изберем още един пример: ето тук горе, от лявата страна е думата  яйце, а под нея – черупка. Връзката е такава: за да се изяде яйцето, трябва да се премахне черупката му.  А сега виж тук вдясно, горе над чертата е думата картоф, а под нея думите: птица, градина, зеле, супа, люспа. Какво трябва да се премахне от думата картоф, преди да се ядею? Люспа, правилно!

Инструкцията е дълга, но не бива да се пренебрегва, защото изследваното лице задължително трябва да я разбере и усвои.

Провеждане на изследването:

В норма, при съответното образование, изследваните лица усвояват порядъка за решаване на задачите след  2-3 примера. Ако изследваното лице е с образование VII клас и не може да усвои алгоритъма след 3-4 примера, това дава основание да предполагат затруднения в интелектуалните процеси.

Често при изпълнението на задачите за търсене на аналогии се наблюдават т. нар. „случайни грешки“.  Например, типична грешка е следната: вместо да трансферира взаимоотношението между лявата дроб при търсене в дясната, изследваното лице просто посочва някоя от петте думи, която според него се намира в най-близка (конкретна асоциация) връзка с думата в числителя в дясната дроб.

Така например, в задачата посочена по-долу, изследваното лице избира думата „лекува“ просто защото се случва така, че човек често лекува зъбите си.

image

Има случаи, при които изследваното лице решава 3-4 задачи необмислено, прилагайки неправилно алгоритъма, а след това, без всякакво напомняне от страна на психолога изведнъж се връща към правилния способ.  Такава неустойчивост на процеса на мислене се основава на т. нар. „приплъзване“ по пътя на случайните, лесни, но неправилни асоциации и често се дължи на преумора  при крехкост на мисловните операции, най-често с органичен или шизофренен генезис.

С оглед избягване на преумора, изследването може да се проведе в рамките на две сесии, при разделяне стимулния материал на 2-3 части.

image

                             Методика за оценка на мисленето „Прости аналогии“

                (вариант 2 за провеждане на изследването чрез дозирана помощ)

 

На бланка са отпечатани 12 задания. В лявата страна на всяко от тях е дадено отношение между два обекта. Изследваното лице трябва да създаде в дясната страна аналогично отношение, като подчертае една от петте думи в знаменателя.

image

За да извърши това, изследваното лице трябва да разбере отношението, а за тази цел трябва да извърши петте основни мисловни операции: да сравни напечатаните общо осем обекта помежду им, да открие съществено­то отношение, което е общо за лявата и дясната страна и да го мар­кира чрез подчертаване. От изследваното лице се изисква да назове (вербализира) отношението и да се коригира, ако е допуснал грешка. Коригирането се постига чрез дозирана помощ. Отношението се определя чрез на­миране общо название на конкретни обекти или на връзката между тях. Напр. в задание № 2 „яйце“ се отнася към „черупка“ както „картоф“ към „люспа“, отношението се конкретизира поради общото между черупка и люспа, но за да се открие и извърши това, жизненият опит трябва да се преработи от конкретно към общо. Именно чрез такова преформулиране на жизнения опит става възможно извеждането на общото название „люспа“. Тогава общото отношение е „предмет към люспа“.

Обичайна грешка се прави при задание № 5, където се подчертава „река“, понеже лодка се кара в реката – актуализираният опит е силен, но несъществен признак. При подкана да обоснове решение­то си, изследваното лице може на първо време да се затрудни, поради силния приз­нак „река“:

Психолог: Намерете друго решение.

Изследвано лице (КН—): Тогава весла, лодката се кара с весла.

Психолог: Въпросът не е с какво се кара лодката, тъй като не е посочено с какво се карат кънките.

Изследвано лице (КО+): А, да! Правилно! Отношението е "сезон" –  превозно средство към сезона, в който се използва, подчертавам „лято“. Срещат се и необичайни решения. Примерно при задание № 2:

Изследвано лице: За да е пух, трябва да е кокоши.

Психолог: Задачата не е да кажете какъв е пухът, а да посочите общо отношение с модела.

Изследвано лице (КО+): А! Трябва да гледам и вляво! Оловото е тежко, пухът е лек. Общото е сказуемно определение.

Стабилизираният личен опит предизвиква актуализирането на сил­ни несъществени признаци, напр. „зъби – лечение“, „пух –  перуши­на“ (актуализиране на тъждество), „лодка – река“ (ситуативно), „му­ха – мрежа“ (буквална аналогия), „болница – доктор“ (силен приз­нак за лекуващия се пациент).

Забележка: КН – корекция с насочване; КО – корекция с обяснение.

image
 

Категория: Други
Прочетен: 1981 Коментари: 0 Гласове: 0
 


 1029# Методика за оценка на мотивацията и насочеността на личността нa Б. Бас

 

Човешката активност и поведение зависят до голяма степен от мо­тивите, които са устойчиви психични свойства, вътрешно обуславящи поведението и дейността на човека. В този смисъл мотивът определя личностния смисъл на съответно действие или форма на поведение. В зависимост от параметрите, характеризиращи мотивите - разнопосочност, гъвкавост, йерархичност, както и въз основа на вътрешните им подбудители - потребности, интереси, чувства, желания, склонности, светоглед, мотивите са израз на индивидуалното, избирателно отноше­ние на субекта към обектите (Маddi, S. R. 1982). Съвкупността от устойчиви мотиви и устойчиво отношение формира насочеността на лич­ността.

Мотивацията е пряко свързана с удовлетвореността на човека, чи­ето блокиране може да доведе до фрустрация, тревожност, чувство за самотност, отчужденост и други гранични състояния. От друга страна, завишената значимост на отделни мотиви - за афилация и страх от от­хвърляне, за предпазване от неуспехи, за власт, мотивация на алтруизма или на агресивността, са израз на нарушения баланс между основните типове насоченост.

Тест на Б. Бас за типове насоченост

Цел. Да се изследва съотношението между характеристиките на личността, свързани с основните типове насоченост: към себе си, към междуличностното общуване, към активност чрез дейност (Сидоров, П. И. 2000, с. 326).

Инструментариум. Състои се от списък на 27 съждения с по три варианта отговори.

1. Най-голямо удовлетворение получавам от:

А. Одобрението на моята работа.

Б. Увереността ми, че работата е извършена добре.

В. Съзнанието за това, че съм обкръжен от приятели.

2. Ако играех футбол или друга състезателна игра, искам да бъда:

А. Този, който разработва тактиката на играта.

Б. Известен играч.

В. Да бъда избран от отбора за капитан.

3. Според мен най-добър педагог е този, който:

А. Проявява интерес към учениците и към всеки има подход.

Б. Предизвиква интерес към учебния предмет.

В. Създава атмосфера на „свободна воля" в класа.

4. На мен ми харесва, когато хората:

А. Се радват на извършената работа.

Б. С удоволствие работят съвместно.

В. Стремят се да извършат своята работа по-добре от другите.

5. Бих искал моите приятели:

А. Да са отзивчиви и да помагат на хората.

Б. Да ми бъдат верни и предани.

В. Да са умни и интересни хора.

6. За най-добри приятели считам тези:

А. С които имам добри взаимоотношения.

Б. На които винаги може да се разчита.

В. Които имат успехи в живота.

7. Никак не обичам:

А. Когато работата не върви.

Б. Когато се развалят отношенията ми с приятел.

В. Когато ме критикуват.

8. Според мен е лошо, когато учителят:

А. Не крие, че някои ученици са му несимпатични и им се присмива.

Б. Поражда съперничество между учениците.

В. Не владее добре учебния си предмет.

9. През моето детство най-много харесвах:

А. Да прекарвам времето си с приятели.

Б. Усещането, че съм се справил добре. В. Когато са ме хвалили за нещо.

10.Бих искал да приличам на тези хора, които:

А. Са постигнали успех в живота.

Б. Са увлечени истински от своята работа.

В. Се отличават с дружелюбност и доброжелателност.

11.На първо място училището трябва:

А. Да учи да се справяш със задачи от живота.

Б. Да развива индивидуалните способности на ученика.

В. Да възпитава качества, подпомагащи общуването с хората.

12.С голямо желание бих използвал свободното си време за:

А. Общуване с приятели.

Б. Отдих и развлечения.

В. За моите любими занимания и самообразование.

13.Най-големи успехи постигам, когато:

А. Работя с хора, които са ми симпатични.

Б. Имам интересна работа.

В. Моите усилия са добре възнаградени.

14.Обичам, когато:

А. Другите хора ме ценят.

Б. Изпитвам удовлетворение от добре свършена работа.

В. Приятно прекарвам времето си с приятели.

15.Ако решат да напишат за мен във вестника, бих искал:

А. Да разкажат за интересна случка, в която съм участвал.

Б. Да напишат за моята дейност.

В. Непременно да разкажат и за хората, с които работя.

16.Най-добре се уча, ако преподавателят:

А. Има към мен индивидуален подход.

Б. Успява да събуди интереса ми към учебната проблематика.

В. Организира групово обсъждане по проблема.

17.За мен няма нищо по-лошо от:

А. Накърняването на личното ми достойнство.

Б. Неуспеха при изпълнение на важна работа.

В. Загубата на приятели.

18.Най-много ценя:

А. Успеха.

Б. Възможностите за добра съвместна работа.

В. Здравия разум и практичен ум.

19.Не обичам хората, които:

А. Смятат себе си за по-добри от другите.

Б. Често се карат и правят конфликти.

В. Противопоставят се на новото.

20.Приятно е, когато:

А. Работиш полезна за всички работа.

Б. Имаш много приятели.

В. Предизвикваш възхищение и се харесваш на околните.

21.Според мен ръководителят трябва да бъде:

А. Достъпен.

Б. Авторитетен.

В. Взискателен.

22.В свободното си време бих прочел книга, в която се разказва:

А. За това как се печелят приятели и се поддържат добри отношения с тях.

Б. За живота на знаменити и интересни хора.

В. За последните постижения на науката или техниката.

23.Ако имах музикални способности, бих предпочел да бъда:

А. Диригент.

Б. Композитор.

В. Солист.

24.Бих искал:

А. Да измисля интересен конкурс.

Б. Да победя в конкурс.

В. Да организирам ида ръководя конкурс.

25.За мен е важно да зная:

А. Какво искам да правя.

Б. Как да постигна целта си.

В. Как да организирам постигането на определена цел.

26.Човек трябва да се стреми:

А. Другите да са доволни.

Б. Да изпълни своите задачи.

В. Да не бъде упреквай за своето изпълнение на възложена работа.

27.Най-добре си почивам, когато:

А. Общувам с приятели.

Б. Гледам интересни филми.

В. Занимавам се с любимата си работа.

Процедура. Изследваното лице вписва отговорите си на всяко едно от твърденията в лист за отговори, според който се предвижда да се из­бере „Най-много" предпочитан вариант и,,Най-малко" съответстващ на мнението на лицето.

image

Инструкция: От отговорите за всяко твърдение изберете варианта, който най-много съответства на вашето мнение и срещу него поставете знака „Х" в колонка „Най-много". В колонка „Най-малко" поставете същия знака срещу варианта, който най- малко се отнася за вас.

Обработка н интерпретация на резултатите. Количествен ре­зултат, твърдението, определено със степен „Най-много", получава 2 точки, със степен „Най-малко" - 0 точки, а твърдението, което остава неотбелязано в листа за отговори - 1 точка. Баловете се сумират за все­ки вид насоченост според „ключа", в който насочеността към себе си е означена с „Аз", насочеността към общуването — с „О", насочеността към дейността - с „Д":

image

Интерпретацията на количествените резултати е от гледна точка на съотношението между личностните характеристики за всеки тип на­соченост:

-Насоченост към себе си: Личността има склонност към съперни­чество, раздразнителност, тревожност, интровертност. При достигане на висок статус проявява властност и агресивност. Важни ценности - възнаг­раждение, удовлетвореност.

-Насоченост към общуване: личността има болезнена потребност от привързаност и емоционални отношения с хората. Стреми се към со­циално одобрение, зависима е от групи. Важни ценности - взаимоотно­шенията с хората, съвместната дейност, но без да оказва помощ.

-Насоченост към дейност: личността проявява интерес към дело­ви проблеми, стреми се към перфектно изпълнение на дейности и за по­стигане на целта проявява упоритост и настойчивост при отстояване на собственото мнение. Важни ценности – деловото сътрудничество. Деловото сътрудничество се явява оптимален вариант, при който личността удовлетворява потребности на собствения си Аз и същевременно запазва конструктивизъм във взаимоотношенията с външния свят.

Източник:

„Психопатологични и психологични проблеми на абнормното поведение”,

Шишков А, Витанова,Н,  2004, София,162-167)


image

Категория: Други
Прочетен: 1506 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                        1020# Анкета за родители „Признаци за тревожност на детето”

 

Инструкция: Оценете предложените твърдения, като поставите знак „+” в колонка „да”, ако сте съгласни и знак „+” в колонка „не”, ако твърдението не се отнася за детето.

image

Оценка на резултатите:

Положителния отговор по всяко твърдение се оценява с 1 бал.

-15 – 20 бала високо ниво на тревожност;

-7 – 14 бала средно ниво на тревожност;

 

-1 6 бала ниско ниво на тревожност;

image

Категория: Други
Прочетен: 1789 Коментари: 0 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797760
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Ноември, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930