1018# Анкета за родители  „Социално-психологическата адаптация на
                                                       детето-първокласник“

 

Инструкция: (попълва се от родителите): Моля, изберете и обградете с кръг номерата на онези твърдения, които според Вас най-точно отразяват състоянието на детето в настоящия момент.

I скала „Успеваемост в изпълнение на училищните задачи“

5. Правилно и без грешка изпълнява училищните си задачи.

4. Отделни малки, единични грешки.

3. Редки грешки, свързани със пропускане или замяна на букви.

2. Лошо усвояване на материала по един от основните предмети, допуска много грешки, повърхностно и неточно изпълнение на домашната работа.

1. Лошо усвояване на програмния материал по всички предмети.

II скала „Степен на усилия, необходими на детето за да изпълни училищните си задачи“

5. Детето работи леко, свободно, без напрежение.

4. Изпълнението на училищните задачи не предизвикват у детето особени затруднения.

3. Понякога работи леко, друг път му е необходимо упорство за да завърши работата си.

2. Изпълнението на училищните задачи изискват от детето определена степен на напрежение. 

1. Детето отказва да работи, може да плаче, крещи, капризничи, проявява агресия. 

III скала „Самостоятелност на детето при изпълнение на училищните задачи“

5. Детето само се справя с училищните си задачи.

4. Работи самостоятелно, почти не се обръща за помощ към възрастните.

3. Понякога търси помощ, но-по често изпълнява сам задачите си.

2. Детето би могло да се справи самостоятелно с училищните задачи, но предпочита да ги изпълни с помощта на възрастните.

1. За изпълнение на училищните задачи е необходима инициативата, помощта и постоянния контрол от страна на възрастните.

IV скала „Настроение, с което детето отива на училище“

5. Детето се усмихва, смее, отива с добро настроение на училище.

4. Спокоен, делови, балансирано настроение.

3. Понякога е с понижено настроение (тъжен, умислен).

2. Случва се да проявява отрицателни емоции:

а) тревожност, огорчение, понякога страх;

б) обидчивост, избухливост, раздразнителност.

1. Преобладава депресивно настроение или агресия (гневни избухвания, злоба).

V скала „Взаимоотношения със съучениците“

5. Общителен, инициативен, с лекота контактува с другите деца, има много приятели.

4. Малоинициативен, но леко установява контакт, когато към него се обръщат други деца.

3. Сфера на общуване е ограничена: общува само с няколко деца.

2. Предпочита да бъде сред други деца, но не встъпва в контакт с тях.

1. а) Затворен, изолиран от другите деца, предпочита да бъде сам.

б) Инициативен в общуването, но често проявява негативизъм (враждебност) по отношение на децата: дразни ги, кара се с тях, обижда и унижава.  

VI скала „Обща оценка за адаптираността на детето“

5. Високо ниво на адаптираност.

4. Нивото на адаптация е малко над средното.

3. Средно ниво на адаптираност.

2. Нивото на адаптация е малко под средното.

1. Ниско ниво на адаптираност.

Обработка на резултатите:

Всяко твърдение е с бал, съответстващ на номерацията им.  Общият бал се получава чрез сборуване на баловете на избраните твърдения.

-от 19 до 30 бала – зона на адаптация;

-от 13 до 18 бала – зона на непълна адаптация;

-от 0 до 12 бала – зона на дезадаптация.

 

      979# РЪКОВОДСТВО ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПСИХОДИАГНОСТИЧНА МЕТОДИКА
             ЗА ОЦЕНКА ОПЕРАЦИИ НА МИСЛЕНЕТО „ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕДМЕТИ“
                                                       „ЧЕТВЪРТО ИЗЛИШНО“)

                               (модификациран вариант на Н.Л.Белополская)

Авторът Наталия Лвовна Белополская е доктор на психологическите науки, професор, завеждащ катедра клинична психология в Московския институт по психоанализ, водещ руски специалист по детска патопсихология, автор на редица учебни монографии, учебни пособия и психологически тестове. 

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение.	2
Ранни варианти на методиката „Изключване на предмети“.	3
Предпоставки за създаване нов вариант на методиката.	4
Описание на методиката: цели и области на приложение.	4
Характеристика на стимулния материал.	5
Техника за провеждане на изследването.	7
Схема за попълване на протокола.	9
Интерпретация на резултатите.	10
Възрастови особености при процеса на обобщаване.	14
Диагностични особености при отделянето на „излишният предмет“ при деца и възрастни с различни отклонения и психични заболявания.	15
Съпоставяне на резултатите от методиката „Изключване на предмети“ към резултатите от други методики.	17
Заключение.	18
ПРИЛОЖЕНИЕ	19

Ръководството съдържа цялата необходима информация, за прилагане на модифицираната психодиагностична методика „Изключване на предмети“: теоретична обосновка на методиката, нейната конструкция, стимулен материал, процедура за прилагане и интерпретация на резултатите. Предназначена е за психолози и психопатолози.

ВЪВЕДЕНИЕ

Изучаването на мисловните процеси се явяват една от най-важните страни на психодиагностичните изследвания. Те дават важна информация за особеностите и нивото на развитие на интелектуалните способности.  Сред множеството психологични методи за изследване на мисленето особено място заема методиката „Изключване на предмети“, която често в професионалните среди се нарича „Четвърто излишно“.  Методиката „Изключване на предмети“ е предназначена за изучаване особеностите на мисленето на деца и възрастни, преди всичко на ниво развитие на качествените характеристики на процеса обобщаване на нагледен материал и има широко разпространение в патопсихологията, в качеството си на достатъчно компактен и валиден психодиагностичен инструмент, добре приспособен за клинично прилагане.

Съдържанието на методиката е елементарно. На изследваното лице се предлагат едновременно четири изображения на предмети, за които се предполага че е запознат или без особени трудности може бързо да опознае (разпознае). От тези четири предмети само три могат да бъдат подведени под обща за тях категория, а останалият четвърти е излишен – той трябва да бъде изключен.

РАННИ ВАРИАНТИ НА МЕТОДИКАТА „ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕДМЕТИ“

За съжаление авторът на методиката не е известен. С нея се свързват (също без да  цитират автор) такива известни имена на съветската и руската патопсихология, като Б.В. Зейгарник(1969, 1973) и Ю.Ф. Поляков (1974). Детски патопсихолози и дефектолози също имат принос за тази проста и оригинална методика.  Така например, в книгата на М.П. Кононовой (1963) са описани методиките „Изключване на предмети“ и „Изключване на понятия“. Кратко описание на методиката „Изключване на предмети“ се съдържа в трудове на С.Я. Рубинштейн (1970), но и там не са открити данни за автора.

В началото на 1950г. стимулния материал на методиката „Изключване на предмети“ е бил разработен в патопсихологична лаборатория към Института по психиатрия на Министерството на здравеопазването на РСФСР (виж Зейгарник, Рубинштейн, 1956) и е разпространен за приложение от клиничните психолози. Сравнително неотдавна същия стимулен материал е бил публикуван в преиздадената книга на Рубинштейн С.Я. («Экспериментальные методики патопсихологии», 1999.). Този стимулен материал се състои от 17 тестови картички, като сложността на повечето задачи е доста висока, което от своя страна намалява ефективността от прилагането при изследване мисленето на деца.

Освен това, използването на стария набор стимулен материал вече не е актуален на днешното време. Газената лампа, бръсначът, радиоприемникът от стар образец, дървената ръчна количка – всички те са все предмети, превърнали се вече в екзотика, които биха могли да предизвикат само носталгия във възрастните хора, но  много други, особено децата биха реагирали с учудване и въпроси, които да ги отдалечат от същността на задачите. С други думи, диагностицирането на нивото на обобщаване при деца и подрастващи със стария образец стимулен материал просто не е възможно, тъй като те нито са виждали, нито знаят предназначението на тези предмети. В тази връзка, постепенно  детските психолози започват да използват друг, много по-съвременен стимулен материал (виж Егорова, 1973, Белопольская, Забрамная, 1983).

В първите и последващите разработки се посочва, че задачите имат различна степен на трудност. Напълно естествено е в самото начало, на изследваното лице съзнателно да се предложат елементарните варианти на задачи, на които психологът да обясни инструкцията и да се убеди, че изследваното лице е разбрало изискванията. След това задачите се предлагат с последователно усложняване. Нарастването на трудността е произволна в обикновен рангов порядък.

Нужно е да се отбележи още един факт. В нашата страна за съжаление не съществува „тайна“ на психологическия инструментариум. Тестовите задачи се публикуват в различни издания, предназначени както за широк кръг специалисти, така и за широк кръг читатели. В резултат има много случаи, при които деца, явяващи се на психолого-медико-педагогически комисии или консултация при психолог често заявяват, или че са виждали тези картинки и са се учили да работят с тях или дават неадекватно добри отговори. Тази съдба не е избегнала и методиката „Изключване на предмети“, в частност вариантът, който авторът на тези редове е публикувал като приложение към ръководството (Белопольская, Забрамная, 1983).

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НОВ ВАРИАНТ НА МЕТОДИКАТА

Нашият тридесетгодишен практически и научно-изследователски опит по прилагане на методиката „Изключване на предмети“, придобит при изследвания на лица  в различна възраст и с различни психични  нарушения, а също и спрямо хора с нормален интелект, се явява основа за създаването на нов вариант на методиката, основаващ се на следните изисквания:

-строга процедура на изследването;

-широк диапазон на сложност на задачите;

-увеличаване на общото количество задачи;

-изобразяване на предмети, съответстващи на съвременните реалии и използване на цветове;

-наличие на близки по сложност и алтернативни варианти на задачите.

На тази основа е бил създаден структуриран набор от картички-задачи (табла-задачи). В него са включени някои класически, но осъвременени варианти на задачи, версии на задачи, които са били предложени по-рано в практическото ръководство (Белопольская, Забрамная, 1983) и разработки от последните години. Практически от голям набор картички-задачи, психологът има възможност да подбере онези, които съвпадат с диагностичната цел. Ако детето, подрастващият или възрастният се справят с лекота с по-леките варианти, може бързо да се премине към по-сложни задачи и обратно, ако у психологът възникнат съмнения, той може да ги разсее посредством предлагане на разнообразни задачи на сложност. Имайки в резерв толкова голям запас от стимулен материал, експериментаторът е застрахован от риск, задачите да бъдат научени предварително от изследваните лице.

ОПИСАНИЕ НА МЕТОДИКАТА

Методиката „Изключване на предмети“ има за цел изследване особеностите на мисленето.  Тя позволява да се установи достъпното за детето и възрастния ниво на процеса обобщаване, а също така да се разкрият особеностите при протичане на процесите анализ, сравнение и синтез, водещи до формирането на категории, включващи само три от четири предложени предмета. Нагледната форма за предлагане на стимулния материал от предмети и възможността да се даде отговор във формата на предположение (словесно и двигателно) за „излишното“, „неподходящото“ спрямо останалите предмети, провокира изследваното лице да използва конкретни връзки-асоциации тогава, когато правилното решение изисква отхвърляне на нагледния образ и преход към ниво на словесно, по-абстрактно обозначаване на групата предмети.  Различните варианти на сложност показват, че ако най-лесните могат да бъдат решени на ниво синкретично, нагледно-действено обобщаване, то за решаване на по-сложните са нужни вече житейски обединени понятия, а най-сложните могат да изискват обобщаване на ниво научни понятия. Използваното при решаване на задачите за изключване на предмети обобщение, помага на изследваното лице не само да даде вариант на отговор, но и да представи разгърнато обяснение на този отговор, т.е. аргументация, за която експериментаторът задължително пита.

Предложеният модифициран вариант на методиката е адаптиран за изучаване на мисленето на деца, започвайки от 3-годишна до подрастваща възраст, деца с интелектуални дефицити, а също здрави и възрастни хора с психични заболявания.

Ценността на методиката „Изключване на предмети“ се състои в това, че с нейна помощ може да се установят както възрастовите възможности на процеса обобщаване, така и  качествени патологични особености, към които се отнасят снижаване и изкривяване нивото на обобщаване. Известно е, че снижението в нивото на обобщаване свидетелства или за налични интелектуални дефекти с различна степен на изразеност или за деменция. Изкривяването в нивото на обобщаване обикновено се среща при шизофрения. При анализа на особеностите на процеса обобщаване може да се получат данни за такова важно нарушение на мисленето като разноплановост.

В предложения вариант на методиката, задачите-картички за съставени по такъв начин, че да усилят проявлението на качествените особености на мисленето. Така например, едни задачи провокират възможностите за ситуативно и конкретно обобщаване, други – обобщаване по латентни и нестандартни признаци, а трети – възможностите за формулиране на две правилни решения.

Методиката може да се прилага при изследване на деца със сензорни дефекти (глухота, слепота), като за тази цел се прилагат модифицирани варианти. Прилагането на методиката е затруднено при диагностика на деца с изразени двигателни нарушения (пареза на ръката) и псевдобулбарна дизартрия, при които детето практически не може нито да покаже, нито да назове изображенията от картинките. Същевременно методиката може напълно да се прилага спрямо деца и възрастни с речева патология, тъй като изследваните лица са в състояние да направят обобщаване в нагледно-действена форма, а хора със силно заекване могат да напишат наименованието на изключения предмет и обобщената категория.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТИМУЛНИЯ МАТЕРИАЛ

Предлага се набор от 28 картички-задачи. На всяка картичка са изобразени по 4 предмета, три от които имат общ признак и следователно, могат да бъдат обобщени, а при предметът подлежащ на изключване този признак отсъства. Задачите имат различна степен на трудност.

Всички задачи са разделени в 7 групи. Всяка група има по 4 картички-задачи.  Задачите, включени във всяка група са обединени от определена качествена особеност. Сложността на задачите нараства в посока от група I към група VI. Задачите в група VII  съдържат материал, който провокира проявата на нарушения в процеса на обобщаване. Препоръчва се тази група да се предлага в случаи, при които е нужна допълнителна проверка на хипотеза за конкретност и инертност на мисленето, и за изкривяване на процеса на обобщаване. Във всяка група задачите също са с нарастваща степен на сложност. За удобство, картичките-задачи са номерирани, като  на обратната страна са обозначени: номер (с римски цифри) на групата и номер (с арабски числа) на картичката във вътрешната група.  Например, IV–2 означава, че картичката-задача принадлежи към четвърта група и е втора по ред в самата група. Ранжирането на картичките по сложност се основава на усреднени данни, отнасящи се за здрави хора и този порядък може да се различава при различните изследвани лица. Особеното в случая е, че една и съща задача може да се окаже лесна за едни и трудна за други изследвани лица, в зависимост от такива фактори като например, познаване на стимулния материал, особености на жизнения опит на изследваните или от патологични особености на мисловните процеси.

Важно е да се подчертае, че всяка от включените в даден набор картички-задачи има само едно правилно решение (с изключение на няколко случая, при които има два правилни отговора). Качеството на решението се повишава в зависимост от това: дали то е взето на ниво прост избор на излишния предмет; обяснява ли се дадения избор като случаен набор от признаци при трите обединени предмета, по тяхната функционалност (използване, какво правят – несъществени свойства, признаци) или отделянето става по съществени свойства и признаци; използват ли се за обозначаване на избора съответната вербална категория.

Описание на стимулния материал

 Група I. „Прости обобщения“

I–1 – три стръкчета цветя и котка.

I–2 – три дървета и цвете.

I–3 – три играчки и ябълка.

I–4 – три деца и кукла.

 Група П. „Стандартни обобщения“

II–1 – домакински съдове и маса.

II–2 –плодове и сирене (кашкавал).

II–3 – три животни (бозайници) и птица.

II–4 – транспортни средства и конче.

 Група III. „Диференцирани обобщения“

III–1 – зимно облекло и бански костюм.

Ш–2 – връхно облекло и тениска.

Ш–3 – мебели, на които може да се спи (лежи) и бюро.

Ш–4 – три вида женски обувки и мъжка обувка.

Група IV. „Обобщения по-сложни по съдържание и по наименование“ 

IV–1 – сладкиши и ябълка.

IV–2 – млечни продукти и хляб.

IV–3 – напитки и сладолед.

IV–4 – струнни музикални инструменти и звънче-камбанка.

Група V. «Обобщения, изискващи разгърнато обяснение“ 

V–1 – принадлежности за шиене и очила.

V–2 – вещи, в които може да се сложи нещо и чадър.

V–3 – предмети, имащи отношение към електричеството и трион.

V–4 – принадлежности за бебенце и чук.

Група VI. „Задачи с две решения“

VI–1 – кокошка, патица, пиленце и яйце (първо решение – домашни птици и яйце, второ решение – излишна е патицата, тъй като от яйцето ще се излюпи пиленце и ще се превърне в кокошка.

VI–2 – кораб, самолет, вертолет, ракета (първо реше­ние – транспорт и излишна ракета, второ реше­ние – корабът плува, а останалите летят).

VI–3 – ножче за бръснене, нож, ножници, чук (първо решение – режещи инструменти и чук, второ реше­ние – инструменти за работа и острие за бръснене).

VI–4 – шейна, кънки, скутер, ски (първо решение – предмети за пързаляне през зимата, и скутер, второ решение – всичко, на което може прав да се пързаляш и шейна).

 Група VII. „Задачи за провокация“

VII–1 – жълт лимон, жълта круша и жълта чушка и синьо грозде (плодове и чушка, провокация по цвят).

VII–2 – висящи на клонче една праскова, една круша, една шишарка и две сливи  (плодове и шишарка, провока­ция по количество).

VII–3 – диня, чаша, нож и чиния (домакински принадлежности и диня, провокация със седативно решение).

ТЕХНИКА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Методиката „Изключване на предмети“ се прилага само индивидуално. Всички резултати се протоколират (препоръчва се звукозапис). В протокола се записват: име и фамилия на изследваното лице; година и месец на раждане; сведения за образователното ниво и евентуално клинична информация).

Обяснението на инструкцията и проверката за нейното разбиране се провежда само с картичките от група I – „Прости обяснения“. Например, за задача I-1 (три стъкчета цветя и котка) инструкцията има следния вид:

„Погледни тук (посочва се картичката)! На тази картичка са нарисувани четири картинки: роза, момина сълза, минзухар и котка. (Експериментаторът последователно показва всеки от назованите предмети на картичката). Три от тях си подхождат един на друг – приличат си по нещо, което може да се назове с едно име (дума), а една от картинките е излишна, не подхожда на останалите три. Коя картинка тук е излишна?“

Ако изследваното лице назове изображението „котка“, изследователят казва:

„Правилно! А сега обясни, защо избра тази картинка?“

При отговор: „Защото тук има три картинки на цветя, а котката не е цвете, тя е излишна“, експериментаторът поощрява „Поздравления!“ и предлага следващото табло – този път за да се провери усвояването на инструкцията, като се казва кратко:

„Кой предмет е излишен тук?“

Ако изследваното лице отговори вярно, например при изпълнение на задача I-2 (три дървета и цвете) посочи цветето, то трябва да се попита:

„Защо тук цветето е излишно?“

Ориентировъчно за правилно се приема следното обяснение: „Защото на трите картинки са нарисувани дървета, а цветето не е дърво“ Верният отговор следва да получи одобрение „Браво!“, „Правилно верен отговор!“, „Поздравления!“

Ако изследваното лице даде отговор, от който става ясно, че не е разбрало инструкцията, например – показва първия попаднал му предмет и не може да аргументира своя избор, тогава трябва да се повтори цялата процедура по инструктирането и в случай, че не бъде постигнат успех, изследването следва да се прекрати.  

Има случаи, при които изследваното лице може да даде не отговора, който се очаква, но да се опита да аргументира избора си, посочвайки сходство между трите предмета, опирайки се на несъществени признаци.  Например, при задача I-2 може да посочи ела и да каже, че при другите растения на клоните има листа, а при елата – иглички. В този случай психологът трябва да каже:

„Да, ти си прав. Но има и друг, по-верен вариант за отговор. Разгледай внимателно, кой предмет наистина може да приемем за излишен?“

Възможно е изследваното лице да покаже правилно излишния предмет, но да даде напълно неправилно обяснение, например, да аргументира избора на цветето от задача I-2 с това, че то има повече бели „листа“, а останалите растения са зелени. В подобни случаи е необходимо да се направи нов опит за подтикване на изследваното лице да потърси по-точно обобщение, казвайки му например:

„ Ако цветето е излишно, то всички останали предмети могат да се назоват с едно име. Коя е тази дума, с която можеш да назовеш всичките – бреза, ела и дъб? Всички те са …“

Във всички случаи, когато възникне съмнение е добре психологът да се убеди, дали все пак изследваното лице разбира правилно какво е нарисувано на картичката, познава ли тези предмети и знае ли за какво служат.  Така например, при малки деца и такива ниско интелектуално ниво, трябва да се  назове всяка картинка и да се попита отначало:

„Какво е това нарисувано тук? И само след като получи правилен отговор за всичките четири предмета, може да се даде основната инструкция:

Забележка: Трябва да се подчертае, че методиката може да има реално диагностично значение само в случай, че изследваното лице не получава от експериментатора каквато и да било обратна връзка за правилно решените задачи (с изключение на първата задача), т.е. както пряко, така косвено подсказване. Единствено се допуска – първо, да се даде препоръка да се помисли още веднъж, по-задълбочено, по-внимателно и второ, искане да се даде по-точен отговор. При това, в протокола задължително се регистрира трудността на изследваното лице и както едното, така и другото подпомагащо (подсещащо) действие на психолога.

При най-малките деца, при деца с интелектуална недостатъчност и при възрастни с деменция, процедурата за изследване на мисленето с методиката „Изключване на предмети“ може да се допълни, като на изследваното лице се предостави кубче или квадратно картонче с размера на картинката, като се иска с него да закрива излишния предмет. Практиката показва, че този инструмент помага за изпълнение на задачата в нагледно-действен план. Подобни допълнения задължително се отразяват в протокола.

На подрастващите и възрастните изследвани лица (дори не с висок интелект) следва специално да се поясни, че предложената серия от задачи ще бъде с нарастваща сложност – първоначално по-лесни, а след това – по-трудни.  Това се отнася особено за лица с т. нар. „трудно“ поведение, които много често подхождат повърхностно към изследването, считайки, че задачите са прекалено лесни или се опитват да остроумничат.

Ако изследваното лице е разбрало инструкцията и дало правилен отговор, психологът предлага следващата по сложност задача. Не е задължително да се показват всички карти    чки по определения ред.  За ориентир в това отношение могат да служат възрастта на детето и качеството на резултатите, получени до момента. Ако изследваното лице се е справило безупречно с I-1 и I-2, то може да се премине направо към Група II „Стандартни обобщения“. Ако и тези задачи се решават с лекота, може последователно да се предложат по 1-2 картички от следващите Групи III, IV, V, а също и от група VI, за да се оценят способностите за намиране на две възможни решения.

Доста често сериозни затруднения предизвикват задачите от групите с начална сложност. На този етап е много важно да се фиксира нивото на възможните правилни обобщения на изследваното лице, както и характерните за него отговори, които свидетелстват за специфичните особености на мисленето. При това не бива да се забравят две важни правила: първо, един неправилен отговор не може да служи за извод за нарушение на процеса обобщаване при деца и възрастни, както и че не може да се съди за  състоянието на интелекта само на база резултатите от една методика. (Зейгарник, 1973).

В протокола следва да се отбелязват всички правилни решения, които се дават не само в нагледен план (изследваното лице правилно отделя излишния предмет, но не може да даде словесно обяснение), а и всички субективни и нестандартни решения, които изследваното лице обяснява в речеви план.

СХЕМА ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ПРОТОКОЛА

Отговорите на изследваното лице задължително се протоколират. За да се даде възможност за плавно протичане на процеса на изследване и се съберат всички възможни данни за последващ анализ, е препоръчително целия диалог да се документира с звукозаписваща техника.

Протоколът има табличен вид и следното съдържание (виж приложената таблица по-долу) по редове:

-1 – номер на задачата;

-2 – правилен отговор по ключа;

-3 – отговор за изключения предмет – поставя се знак „+“ при верен и знак „–“  при грешен отговор;

-4 – словесно обяснение за изключения предмет – подробно се документира;

-5 – отговор за обобщената група – поставя се знак „+“ при верен и знак „–“  при грешен отговор;

-6 – словесно обяснение за обобщената група – подробно се документира;

-7 – съдържа разгърнато обяснение и заслужаващите внимание особености в поведението и реакциите на изследваното лице.

При попълване на отговорите от Група VI, в таблицата се отбелязват и двата възможни отговора, ако изследваното лице е дало такива. 

ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Както вече беше казано по-горе, резултатите от прилагането на методиката „Изключване на предмети“ показват нивото на обобщаване, характерно за мисленето при деца и възрастни.  Известно е, че и децата и възрастните в норма правят стандартни обобщения, подвеждайки групата предмети под определена категория. На този принцип възникват „простите обобщения“: цветя, играчки, деца. Те звучат опростено, но всъщност отразяват достатъчно точно смисъла на обобщенията: „те растат“; „те са цветя“; „с тях се играе“, „те са големи“. По този начин могат да отговорят малки деца (в норма – 3-4 г.) и деца с речева патология или интелектуална недостатъчност.

При нормален ход на психичното развитие, детето постепенно се научава да класифицира предметите, отделяйки от тях съществен или характерен признак за цялата група предмети и на тази основа прави обобщаване. По този начин се формират обобщения, като „облекло“ или „домакински съдове“ и др., като при тях детето вече не изброява отделните предмети, а използва обобщаваща дума.

С развитието на мисленето и речта възниква възможност за самостоятелно формулиране на обобщения, чрез отделяне на най-съществения признак, характерен за  група предмети.

При децата със задръжки в психичното и речево развитие употребата на обобщения в речта обикновено закъсняват във възрастово отношение, но все пак те са способни да формулират достатъчно сложни обобщения на нагледно ниво.

Главното достойнство на методиката е това, че тя позволява да се установят качествени характеристики на процеса обобщаване при деца и възрастни.

При анализиране степента на обобщаване се отчита следното:

1. План на обобщаване – нагледен и словесен.

а) създава ли обобщения в нагледен план, без речево обобщение;

б) използва ли обобщение в речта, владее ли обобщаващи думи;

в) дава ли разгърнато речево обобщение; способен ли е да обясни своето решение в речеви план;

г) способен ли е да разкрие две възможни  решения на задачата;

2. Ниво на обобщаване – представя се максимално достигнатото ниво на обобщаване по групи и съдържание: на кое ниво и група изследваното лице се е справило напълно със задачите; на кое ниво и група се е справило частично, т.е. решило е част от задачите за съответната група или само за част от задачите е дало обобщаване на вербално ниво.

а) група I: изследваното лице е способно да разбере задачите за прости обобщения;

б) група II: изследваното лице владее стандартни обобщения;  

в) група III: изследваното лице е способно да диференцира стандартни обобщения;

г) група IV: изследваното лице е способно за самостоятелен анализ при търсене на обобщаващи признаци и да го формулира в словесна форма;

д) група V: изследваното лице познава функциите на различните предмети и е способно да създава сложни речеви формулировки и обяснения;

е) група VI: изследваното лице е способно да намери две възможни решения при задачи за обобщаване;

ж) група VII: изследваното лице  създава нестандартни видове обобщения, които се срещат при различни видове патологии;

3.Установяват се такива особености на мисленето, като снижаване и изкривяване на нивото на обобщаване.

а) Снижаване на нивото на обобщаване се наблюдава тогава, когато обобщаването се базира на конкретни или ситуативни признаци, докато пълноценното обобщение предполага обединяване на предметите по съществени признаци.  

В качеството на конкретни признаци се разглеждат: форма, цвят, размер и др., които се наблюдават върху външността на предмета и същевременно не са съществени. Например, ябълката и топката са кръгли, но този признак не е характерен за всички предмети в групата, защото третото изображение е круша, а за нея този признак не се отнася. „Излишна е перелината, защото има качулка, а якето, палтото и тениската нямат“. При това отделяне се наблюдава известна логика, но тази логика е продукт на синкретично мислене и стои далеч дори от нивото на житейските понятия (Давидов, 1972).

Възрастните умствено изостанали и психично болните хора често се сърдят, ако им бъде предложено да помислят и дадат друг отговор. Те започват да доказват своя отговор, считайки правотата си за очевидна и се обиждат на неразбирането от страна на психолога.

Ситуативните обобщения са обобщения, които предполагат обединение на конкретните предмети, използвани в конкретни жизнени ситуации.  Например, „Динята, чинията и ножът си подхождат, тъй като динята се поставя в чинията и се реже с нож, а чашката за чай не подхожда, тъй като динята не може да влезе в нея“  (правилен отговор: чиния, нож, чаша – домакински принадлежности ; четвърто излишно – диня).

Обобщаването по конкретни и ситуативни признаци се явява характерна черта на конкретното мислене, което на свой ред може да свидетелства за снижаване на интелекта; задръжки в психичното развитие; умствена изостаналост или деменция.

Разбира се, степента на проява на тези особености може да бъде различна.  Понякога ситуативни обобщения могат да се срещнат при малки деца, което свидетелства само за наличие на синкретизъм на тяхното мислене. В редица случаи детето може да се научи да обобщава правилно по време на корекционните упражнения – това се среща основно при деца със задръжки в психичното развитие и в много по-малка степен при деца с умствена изостаналост.

Важно! Ако нивото на интелект не позволява на детето да усвои категориални обобщения и да намира съществените признаци за създаване на нови обобщения, то следва да се очаква, че всеки резултат от обучението ще остане само на ниво запомняне. Това означава, че след известен период от време детето ще забрави това, на което е учено и ще се върне към своя способ за обобщаване, който е свойствен за неговото ниво и качество на мислене.

Възрастните с умствено изоставане съхраняват особеностите на конкретното си мислене, свойствено им за детството.  Това означава, че умствено изостаналите деца не се развиват с порастването си във възрастност.  Просто конкретното мислене се явява един от най-характерните признаци за умствена изостаналост и практически не подлежи на корекция.

Възрастните болни с признаци на деменция могат да съхранят в речта си обобщаващи думи, но при прилагане на методиката те често ги използват неадекватно. Така например, за предмети, отнасящи се към група домакински съдове, болният може да каже: „Това е мебел, не, не е мебел, но прилича, защото са поставени на масата“. Техните обобщения често са ситуативни и конкретни.

б) Изкривяване нивото на обобщаване  се проявява при обединяване на предмети по т. нар. „латентни“ (скрити) признаци. Главният признак за групиране се явява признак, който не само че не е съществен, но практически никога не се среща при мисленето в норма. На пръв поглед той може да се окаже оригинален, но в повечето случаи свидетелства за изкривяване процеса на обобщаване. Изкривяването на процеса на мислене се приема в клиничната практика като характерен признак за шизофренно мислене. Така например, девойка в подрастваща възраст дава отговор на картичка, на която са изобразени: висока ваза за цветя, широка ваза (така нарича фруктиерата) за плодове, свещник и момиче, като посочва за излишна широката ваза за плодове, казвайки, че „трите останали предмета са стройни, а широката ваза е нестройна и не им подхожда“. Момче с диагноза „детска форма на шизофрения“ реагира на изображенията, представящи различни крайници на тялото на живи същества (лапа на куче, крак на човек, ухо на човек и крак на птица) с видимо безпокойство, казвайки, че „излишното тук е кракът на птицата, а останалите неща са части от разчленени трупове“. Възрастен болен заявява за картичката с изображение на мляко, хляб, сирене и масло, че „излишно е маслото, защото то се маже и то може да се намаже навсякъде“.

Следва да се отбележи, че понякога дори при правилно посочен излишен предмет, обяснението може да съдържа важна диагностична информация.  така например, болният правилно е назовал  за кораба, самолета и вертолета обобщението „транспорт“ и е отделил в качеството на излишен предмет ракетата, обяснявайки своето решение по следния начин: „Ракетата рови атмосферата на космическо ниво, а останалите на земно ниво“.

в) Разноплановост на мисленето – методиката позволява да се диганостицира този вид нарушение на мисловните процеси.

Разноплановостта се наблюдава основно при възрастни, болни от шизофрения, но може да се срещне също при деца и подрастващи. В този случай се наблюдава неравномерност при изпълнение на операции за обобщаване. Така например, при това нарушение се наблюдава как болният паралелно със стандартното обобщение прави също обобщение и по конкретни, и по латентни признаци. Това е много ярко свидетелство за пълен разпад на системата за обобщаване на болния. Той мисли едновременно на различни нива. В такива случаи с голяма диагностична ценност са обясненията и изказванията на болният по време на провеждане на изследването.

г) Емоционално решение на задачите от за отделяне на излишния предмет се среща както при деца в доучилищна възраст, така и при деца с невротични прояви.  В повечето случаи това е свързано с конкретни социални и  микросоциални ситуации, съпровождащи развитието на детето. Така например, при отделяне на излишния предмет сред изображенията: торта, шоколад, ябълка и бонбони, детето казва, че „тук няма нищо излишно – всичко е много вкусно!“. Тук решението на детето се базира на една елементарна микросоциална ситуация, случваща се в неговото семейство – една непрекъснато неудовлетворена потребност за приемане на вкусни сладки неща, която е толкова силна, че не му позволява да преодолее егоцентризмът си и да подходи логически към задачата.  При друг случай, дете отделя в качеството на излишна картинка „халба бира“, от картичка, на която са изобразени напитки (чай, сок, кафе) и сладолед.  То казва, че „бирата е вредна, защото човек ще стане пияница“, а всъщност се установява, че бащата в семейството системно злоупотребява с алкохол. Следва да се отбележи, че точно на това табло от предложения стимулен материал, децата много често разпознават чашата с чай като халба с бира. Предполага се, че този ефект се дължи също на социални фактори, като например телевизионните реклами за бира, на които децата също стават свидетели.

Емоционалното решение на задачи от типа изключване на предмет  не трябва да се приема като основополагащо изводите за интелекта на детето и неговите способности за обобщаване.  Неговото присъствие обаче предоставя допълнителна диагностична информация при цялостното психично изследване на детето.

Отделянето на излишния предмет по „емоционален признак“ се среща често и при изследване на възрастни пациенти. Подрастващите с нарушения в поведението, алкохолиците и дементно-болните често дават такива отговори, които обикновено се съпровождат и от други форми правилни или неправилни обобщения.

ВЪЗРАСТОВИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ ПРОЦЕСА НА ОБОБЩАВАНЕ

Децата с добри интелектуални способности са способни да изпълнят задачите за изключване на предмети от Група I  още на 3-годишна възраст. Те могат правилно да определят излишната картинка и да предложат обобщаваща дума, която в някои случаи може да бъде неправилно произнесена, заменяйки я с глагол, но по съдържание решението е правилно. Някои деца могат да изпитват стеснение, да се срамуват, да се безпокоят и въздържат в резултат на непозната обстановка или от присъствието на непознат възрастен, и по тази причина да не изпълнят задачата, но от това не бива да се  правят изводи за състоянието на интелекта им.

Децата на 4 години с нормално ниво на психично и речево развитие са способни да се справят със задачите от Групи I и II. При тях може да се очаква и е напълно нормално да имат все още едно лошо владеене на речевите обобщения, като например:  мебели, транспорт и др., но не допускат грешки при отделяне на излишния предмет на нагледно ниво. Те са в състояние да дадат речево обяснение за своето решение.  Отделни деца на тази възраст могат да изпълнят и по-сложни задачи по отделяне на излишния предмет, което говори за високо ниво на развитие на мисленето и речта.  

Децата на 5 години с нормално ниво на психично и речево развитие са способни да се справят със задачите от Групи I, II и III. Те дори могат да изпълнят някои задачи от Групи IV и V. При тях трудности могат да се наблюдават при формулиране на обясненията за своето решение, а не при отделянето на излишния предмет.

На тази възраст трябва да се отчитат още два фактора: а) темпът на психично развитие на децата варира и поради това способностите им за обобщения са доста различни и б) индивидуалните особености и условията на възпитание също влияят върху качеството на отговорите.

Много по-голяма точност при диагностиката на интелекта с помощта на методиката „Изключване на предмети“ може да се постигне при 6 годишните деца. Именно в тази възраст започва да се формират способностите за обобщаване на ниво понятия. Децата с нормално развитие на тази възраст се отличават със сериозно различие в способностите при решаване на задачи за обобщаване.  В повечето случаи те се справят със задачите от Групи  I–IV. При тях може да се наблюдават затруднения при сложните речеви формулировки, при обяснение на някои от решенията, но самият процес на отделяне на излишния предмет вече е напълно завършен и ако детето допусне ситуативно решение, то с помощта на насочващи въпроси бързо и лесно коригира отговора си.

Важно е да се подчертае, че всички деца на тази възраст  и с нормален интелект, бързо усвояват навици и формират способности за определяне на излишния предмет, без да срещат големи трудности в пределите на посочените групи.

Децата на 7-8 години и с нормално развитие могат да се справят със задачите от всички групи на сложност.  Тук също могат да се наблюдават затруднения в речевите обобщения и в обяснителните реакции. Отделни варианти на задачи могат да бъдат изпълнени с грешки, но общата тенденция на категориалното мислене вече е изразена отчетливо.  Трудности могат да възникнат само във вариантите на задачите с две правилни решения.

Децата на 9-10 години и по-големите, които  са с нормално развитие, трябва да се справят с всички задачи. Те могат да срещнат затруднения при липса на достатъчно богат речеви запас и при неумение ясно да формулират в речта си повече от една фраза и смисъл на решението си.

Подрастващите и възрастните, ако не се намират в ситуация на изследване в клиника или пред комисия, т.е. в някаква контролно-проверовъчна ситуация, обикновено се отнасят недостатъчно сериозно към задачите, определяйки ги като „лесни“, „леки“ и пр. и напълно нормално е да не срещнат трудности. При тях дори да има допуснати някакви неточности, то те са без диагностично значение.

ДИАГНОСТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОТДЕЛЯНЕТО НА „ИЗЛИШНИЯ ПРЕДМЕТ“ ПРИ ДЕЦА И ВЪЗРАСТНИ С РАЗЛИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ И ПСИХИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Както вече беше посочено по-горе в материала, резултатите от изпълнението на задачите за отделяне на излишния предмет предоставят ценен диагностичен материал, свидетелстващ за качествените особености на мисленето, свойствени за децата и възрастните с различно ниво на интелектуално развитие, а също така и при наличие на психични заболявания.

Децата с умерена степен на умствена изостаналост често не разбират инструкцията. Ако все пак детето на 9-10г. успее да научи да отделя простите варианти на Група I, то е за много кратко време, като паметовите следи бързо изчезват и то нищо не си спомня.  При тези деца почти никога не се среща пренос на способа за решаване на задачите към други аналогични задачи.

Децата с лека степен на  умствена изостаналост са с доминираща конкретност и инертност на мисленето. Така например, деца на 6-7 г. без специално обучение могат да създадат обобщение по конкретни признаци: цвят, форма, размер, като  отделят излишния предмет, изхождайки от наличните му конкретни детайли („кучето лае“ – вместо животни и птица; „яке с качулка“ – вместо „дрехи и бельо). Често обобщението се базира на ситуация:  „чашката и чайникът стоят на масата, ще пием чай, а тенджерата не подхожда, с нея хората не пият“.

 Инертността на мисленето може да се прояви в това, че разбирайки един принцип за обобщаване на една задача, детето може след това да го приложи в работата с други картинки, като му е много трудно да извърши това превключване от една към друга задача.

Такива деца имат и затруднения при речевото обобщаване.  Дори при наличие в речника на такива обобщаващи понятия, детето не е в състояние да ги използва адекватно. Намирането на общи качества често се подменя с описание на отделни характеристики на нарисуваните предмети или на техните различия. В редица случаи децата дават нелепи обяснения, опитвайки се да отгатнат правилния отговор или друг вариант е да откажат въобще отговор.

Децата със задръжки в психичното развитие на 6-7 години могат да изпълнят стандартните обобщения, но те имат дефицит на обобщаващи думи (напр. транспортни средства или мебели) и изпитват затруднения при задачите, при които от тях се изисква да направят разгърнато речево обобщение (вещи, в които може да се сложи нещо). При децата, получаващи специална психологична и педагогическа подкрепа се наблюдават много по-добри резултати в сравнение тези деца, които нямат такава.  В диагностично отношение е необходимо да се отчита, дали категориалният метод за формулиране на обобщения е станал естествен способ на мисленето на детето или наученото остава само на ниво запомняне.  Този критерий е с най-голяма степен на значимост за различните задръжки в психичното развитие и умствената изостаналост. Децата с лека степен на умствена изостаналост не усвояват „категориалният“ способ за обобщаване, а запомнят готови решения.  Без тренировка, след известно време при тях отново се наблюдават прилагането на конкретни способи за построяване на обобщения.

Децата с намален слух и недоразвита реч могат да се окажат несъстоятелни при разбиране на речевата инструкция, но същевременно те могат правилно да изпълнят задача, след като им са показани 1-2 примера.  Децата със съхранен интелект разбират целта на задачите.  Такива деца обикновено следят реакциите на възрастния, контролирайки по тях своето решение.

Децата с наличие на деменция от различен произход се характеризират с неравномерност на създаваните обобщения.  Наред с категориалните обобщения, те дават обобщения по силни признаци или ситуации, „забравяйки“ обобщаващите понятия. Качествената характеристика на тяхното мислене зависи в най-голяма степен от основното заболяване, предизвикващо дементно състояние.

Децата с нарушено зрение (слабовиждащи) и съхранен интелект не изпитват никакви специфични нарушения при изпълнение на задачите, ако са успели разбира се достатъчно добре да разгледат картинките и разберат какво е нарисувано на тях.

Децата и подрастващите с шизофрения (на 6 и повече години) се характеризират с изкривено (изопачено) обобщение, т.е. те могат да създадат обобщение по несъществени, латентни или отвлечени признаци.  Ако при това се наблюдава присъствие и на конкретни обобщения, то може да се говори за разноплановост и за вероятно дементно състояние.

Децата с епилепсия (на 6 и повече години) се отличават с изразена инертност на психичните процеси, която се проявява във фиксация върху детайлите на разглежданите картинки, забавено усвояване на инструкции, ограничен обем на изпълнените задачи.  Качеството на създаваните от тях обобщения зависи от нивото на интелектуалното им развитие.

Възрастните с шизофрения се характеризират с изкривяване на обобщенията и разноплановост на мисленето.

Възрастните с алкохолна болест често демонстрират своя специфичен „алкохолен“ хумор или се отвличат по създаване на просторни разсъждения върху задачата за обобщаване. Те се нуждаят от строга организация и повишена мотивация за да може действително да се получи достоверна информация в съответствие с техния интелект.

Възрастните с умствена изостаналост се отличават с конкретност на мисленето, като често създават обобщения по конкретни и ситуативни признаци.  Дори по-рано да са били обучени, може да се окаже, че те не си спомнят много от обобщаващите понятия, тъй като принципно те не са част от техния постоянен речников запас и не ги използват.  Например, могат да създадат обобщаваща дума неправилно – вместо „мебел“ – „небел“ и пр.

Възрастните с деменция в повечето случаи помнят редица формални обобщения: облекло, мебели, домакински принадлежности и могат да се справят с отделни задачи.  Болните от тази категория често се затрудняват при нови за тях обобщения, които не са стандартни. Те изпитват и затруднения при построяване на разгърнато речево обобщение.  Обясненията им са доста объркани. Нивото на обобщаване и при тях се определя от степента на изразената деменция.

Възрастните с епилепсия притежават инертност на психичните процеси, забавено създаване на обобщения, фиксиране върху отделни детайли или върху една рисунка от цялата картичка. Качеството на създаваните от тях обобщения зависи от състоянието на интелекта и се колебае от нормално до конкретно. Ако са налични признаци за деменция, то нивото на обобщаване ще бъде снижено.

СЪПОСТАВЯНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ МЕТОДИКАТА „ИЗКЛЮЧВАНЕ НА ПРЕДМЕТИ“ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДРУГИ МЕТОДИКИ.

Материалът, получен при изпълнение на тестовите задачи на методиката „Изключване на предмети“, предоставя извънредно важна информация за диагностика на интелектуалното развитие на детето и за нивото на интелекта на възрастния човек. Получените резултати обикновено се съпоставят с резултатите от други методики. Най-близка по насоченост се явява методиката „Класификацията на предмети (Рубинштейн,1970), която също изследва нивото на обобщаване. Последната методика обаче е извънредно трудоемка, изисква много време за изпълнение, а също и много добра работоспособност на изследваните лица и по тази причина рядко се прилага спрямо деца. Друг е въпросът, ако е необходимо да се изследва именно процеса обобщаване при болни, например от шизофрения. В този случай е целесъобразно  да се приложат двете методики и да се съпоставят получените резултати (разбира се никога в рамките на една сесия).

За да се оцени нивото на интелектуалното развитие, приложението единствено  на методиката „Изключване на предмети“ или на една класификация е недостатъчно. Хипотезите и изводите за нивото на обобщаване задължително трябва да се допълнят с резултати от методиките: отделяне на  „съществени признаци“, разбиране на смисъла на картини, разкази, пословици и поговорки, ориентация в околната среда и др. Само на основание анализ на всички тези резултати може да се направи генерален извод за интелектуалното състояние на детето или възрастния и за наличието на патология на мисленето.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Прилагането на методиката „Изключване на предмети“ предоставя важен диагностичен материал за особеностите на мисленето при деца и възрастни. Независимо от това, че този модифициран вариант не предлага количествена оценка на отделните задачи и на всички задания като цяло, качественият анализ на процеса по формулиране на обобщенията предоставя достатъчен обем от важна информация.

Методиката има редица достойнства: простота на инструкцията, игров характер, широк спектър на приложение.  Предложеният вариант на методиката позволява подробно и много структурирано да се изследват особеностите на мисленето при деца и възрастни.

ПРИЛОЖЕНИЕ
Стимулен материал
 Група I. „Прости обобщения“
I–1 – три стръкчета цветя и котка.
I–2 – три дървета и цвете.
I–3 – три играчки и ябълка.
I–4 – три деца и кукла.

 

Група П. „Стандартни обобщения“

II–1 – домакински съдове и маса.

II–2 –плодове и сирене (кашкавал).

II–3 – три животни (бозайници) и птица.

II–4 – транспортни средства и конче.

Група III. „Диференцирани обобщения“

III–1 – зимно облекло и бански костюм.

Ш–2 – връхно облекло и тениска.

Ш–3 – мебели, на които може да се спи (лежи) и бюро.

Ш–4 – три вида женски обувки и мъжка обувка.

Група IV. „Обобщения по-сложни по съдържание и по наименование“  

IV–1 – сладкиши и ябълка.

IV–2 – млечни продукти и хляб.

IV–3 – напитки и сладолед.

IV–4 – струнни музикални инструменти и звънче-камбанка.

 Група V. «Обобщения, изискващи разгърнато обяснение“ 

V–1 – принадлежности за шиене и очила.

V–2 – вещи, в които може да се сложи нещо и чадър.

V–3 – предмети, имащи отношение към електричеството и трион.

V–4 – принадлежности за бебенце и чук.

 Група VI. „Задачи с две решения“

VI–1 – кокошка, патица, пиленце и яйце (първо решение – домашни птици и яйце, второ решение – излишна е патицата, тъй като от яйцето ще се излюпи пиленце и ще се превърне в кокошка.

VI–2 – кораб, самолет, вертолет, ракета (първо реше­ние – транспорт и излишна ракета, второ реше­ние – корабът плува, а останалите летят).

VI–3 – ножче за бръснене, нож, ножници, чук (първо решение – режещи инструменти и чук, второ реше­ние – инструменти за работа и острие за бръснене).

VI–4 – шейна, кънки, скутер, ски (първо решение – предмети за пързаляне през зимата, и скутер, второ решение – всичко, на което може прав да се пързаляш и шейна).

 Група VII. „Задачи за провокация“

VII–1 – жълт лимон, жълта круша и жълта чушка и синьо грозде (плодове и чушка, провокация по цвят).

VII–2 – висящи на клонче една праскова, една круша, една шишарка и две сливи  (плодове и шишарка, провока­ция по количество).

VII–3 – диня, чаша, нож и чиния (домакински принадлежности и диня, провокация със седативно решение).

VII–4 – краища: лапа животно, крак на птица, крак на човек  и ухо (крайници и ухо, провокира страхове, възпрепятстващи обобщаването на част от човешкото тяло и части от тялото на животни).

Интернет-ресурси:

https://docplayer.ru/29439946-Belopolskaya-n-l-isklyuchenie-predmetov-chetvertyy-lishniy-modificirovannaya-psihodiagnosticheskaya-metodika-rukovodstvo-po-ispolzovaniyu.html

http://esslesareva.blogspot.com/2014/08/blog-post_27.html

https://studfiles.net/preview/4127845/