1038& Методика за оценка отношението на детето към

                                                  близкото му обкръжение (6-7г.)

 

Предназначение: Диагностика степента на осъзнатост на отношението на детето към близкото му обкръжение.

Използван  материал: Предварително подготвено табло с рисунка на стълба с няколко стъпала и изрязани от хартия фигурки на момичета и момчета (мъже и жени).

Провеждане на тестирането: Методиката се прилага индивидуално, като се провежда на два етапа. При първия етап се оценява отношението на другите на детето, а при втория, обратно – на детето към другите. Преди да започне изследването психологът трябва да уточни колко лица попадат в групата на значимите други, които практически ще бъдат оценявани, като подготвя техните фигурки.

Изследването започва с непринуден разговор за състава на семейството на детето, за близките му роднини, за приятелите в детската градина и др. След това на детето се показва таблото с рисунката на стълба. Стълбата се чертае в зависимост от това, колко лица ще бъдат оценявани, т.е. психологът винаги може в процеса на изследването да добави няколко стъпала.  Ако изследването има за задача обкръжението на детето от съученици, които са 6 на брой (връстници, приятели), тогава се обяснява как ще бъдат разпределени тези лица по стъпалата на стълбичката; ако е изучават членовете на семейството – тогава те стават елементи от подредбата и т.н., всичко зависи от целта на изследването.

На детето се обяснява предназначението на стълбичката и на всяка едно от стъпалата, като се започне отгоре – надолу. Отношението на детето към обкръжението му трябва да градира от най-добрите, поставени на върха, до най-лошите, поставени в подножието, т.е. от 6-то стъпало към 1-во стъпало.

Инструкция: В училище и в твоя клас около теб винаги има много деца, има и учители, възпитатели. С някои от тях ти си добър приятел и те имат добро отношение към теб.  Други също са ти приятели, но не толкова близки, колкото първите. Има и такива, които просто познаваш, но не са ти приятели. Освен всички тях, понякога около теб се появяват и ученици, които ти определяш като „лоши“, те не са ти приятели.  Тези деца са момчета или момичета. Искаш ли сега заедно да подредим тези ученици на стълбичката, като от теб се иска да поставиш картинките-фигури на момичета и момчета на стъпалата, като най-горе (стъпало №6) поставиш тези, които мислиш, че ще поставят самия теб там, а най-долу – тези, които мислиш, че ще те поставят на първото стъпало (стъпало №1). Останалите можеш да разположиш на стълбичките от №2 до №5.

След това на детето се дава фигурка на човек в съответствие с пола и психологът предлага да назове кой изобразява тази фигура и да я постави там където според него трябва да е мястото й.  При всяко поставяне на фигурката, от детето се иска да обясни защо прави този избор – защо мисли, че тази фигурка трябва да се постави точно на това стъпало.

Оценка на резултатите

Оценяват се отделно и двата етапа на експеримента. Установява се броя на мотивираните решения. Съпоставят се резултатите от първия и втория опит.

Търси се отговор на следните въпроси:

-проявява ли детето интерес и готовност да разказва за своите взаимоотношения; ако отговорът е положителен, то може ли да се предположи, че тази сфера е важна и актуална за него;

-как оценява детето себе си и на кое стъпало на стълбичката се поставя;

-може ли детето да обясни, защо е поставило себе си на тази стълбичка, а не на друга;

-какво е съотношението между самооценката на детето и представите за оценките на близките за него.

 

 

                         984# Методика за оценка на мисленето „Прости аналогии“

                                                                  (вариант 1, 2)

 

Методиката принадлежи към групата диагностични инструменти („Сложни аналогии“ и „Съществени признаци“) за оценка на мисленето, които изискват актуализация на миналия опит в преформулиран вид. Вникването в същността на заданията и на извършващия се при тях мисловен процес показва, че винаги е необходимо преформулиране на знанията, тъй като те се актуализират в отношения между обектите – както конкретни, така и абстрактни отношения. При това в тези методики обектите са дадени в словесна форма, за разлика от методиките „Предметна класификация“ и „Изключване на четвърто“, които са  в образна форма. Словесната форма обременява мисловния процес повече в сравнение с образната. Тези три методики позволяват използването на т. нар. „дозирана помощ“.

Изпълнението на задачите за намиране на прости аналогии, изискват разбиране на логическите връзки и отношения между понятията, а също така позволява да се оценят уменията на изследваното лице, да запази устойчиво опита си и да разсъждава, прилагайки определен подход продължително време по отношение разнообразни задачи, т.е. да стабилизира и актуализира опита си (знанията).

Стимулен материал:

За провеждане на изследването се използва тестова бланка (формат А4), на която са напечатани задачите.

Възрастови ограничения: за ученици в VII клас и повече.

Инструкция: (инструкцията изисква съвместно решаване на първите три задачи).

„Вижте,  тук (посочва се лявата част) са записани две думи – горе над чертата (числител) е думата „кон“, а под чертата (знаменател) – думата „жребче“. Каква е връзката между тях?  Жребчето е дете на коня.  А сега вижте,  тук (посочва се дясната част) над чертата е записана думата „крава“, а под чертата има пет думи. От тези пет думи трябва да изберем само една, като тя се отнася към думата „крава“ по същия начин, както думата „жребче“ към думата „кон“. Това ще бъде думата  … теле, защото телето е дете на кравата.   И така, нека да повторим, от Вас се иска да установите връзката между двете думи от лявата страна, след това да откриете същата връзка между думата в дясно горе  и една от петте думи под нея. 

Нека сега да изберем още един пример: ето тук горе, от лявата страна е думата  яйце, а под нея – черупка. Връзката е такава: за да се изяде яйцето, трябва да се премахне черупката му.  А сега виж тук вдясно, горе над чертата е думата картоф, а под нея думите: птица, градина, зеле, супа, люспа. Какво трябва да се премахне от думата картоф, преди да се ядею? Люспа, правилно!

Инструкцията е дълга, но не бива да се пренебрегва, защото изследваното лице задължително трябва да я разбере и усвои.

Провеждане на изследването:

В норма, при съответното образование, изследваните лица усвояват порядъка за решаване на задачите след  2-3 примера. Ако изследваното лице е с образование VII клас и не може да усвои алгоритъма след 3-4 примера, това дава основание да предполагат затруднения в интелектуалните процеси.

Често при изпълнението на задачите за търсене на аналогии се наблюдават т. нар. „случайни грешки“.  Например, типична грешка е следната: вместо да трансферира взаимоотношението между лявата дроб при търсене в дясната, изследваното лице просто посочва някоя от петте думи, която според него се намира в най-близка (конкретна асоциация) връзка с думата в числителя в дясната дроб.

Така например, в задачата посочена по-долу, изследваното лице избира думата „лекува“ просто защото се случва така, че човек често лекува зъбите си.

Има случаи, при които изследваното лице решава 3-4 задачи необмислено, прилагайки неправилно алгоритъма, а след това, без всякакво напомняне от страна на психолога изведнъж се връща към правилния способ.  Такава неустойчивост на процеса на мислене се основава на т. нар. „приплъзване“ по пътя на случайните, лесни, но неправилни асоциации и често се дължи на преумора  при крехкост на мисловните операции, най-често с органичен или шизофренен генезис.

С оглед избягване на преумора, изследването може да се проведе в рамките на две сесии, при разделяне стимулния материал на 2-3 части.

                             Методика за оценка на мисленето „Прости аналогии“

                (вариант 2 за провеждане на изследването чрез дозирана помощ)

 

На бланка са отпечатани 12 задания. В лявата страна на всяко от тях е дадено отношение между два обекта. Изследваното лице трябва да създаде в дясната страна аналогично отношение, като подчертае една от петте думи в знаменателя.

За да извърши това, изследваното лице трябва да разбере отношението, а за тази цел трябва да извърши петте основни мисловни операции: да сравни напечатаните общо осем обекта помежду им, да открие съществено­то отношение, което е общо за лявата и дясната страна и да го мар­кира чрез подчертаване. От изследваното лице се изисква да назове (вербализира) отношението и да се коригира, ако е допуснал грешка. Коригирането се постига чрез дозирана помощ. Отношението се определя чрез на­миране общо название на конкретни обекти или на връзката между тях. Напр. в задание № 2 „яйце“ се отнася към „черупка“ както „картоф“ към „люспа“, отношението се конкретизира поради общото между черупка и люспа, но за да се открие и извърши това, жизненият опит трябва да се преработи от конкретно към общо. Именно чрез такова преформулиране на жизнения опит става възможно извеждането на общото название „люспа“. Тогава общото отношение е „предмет към люспа“.

Обичайна грешка се прави при задание № 5, където се подчертава „река“, понеже лодка се кара в реката – актуализираният опит е силен, но несъществен признак. При подкана да обоснове решение­то си, изследваното лице може на първо време да се затрудни, поради силния приз­нак „река“:

Психолог: Намерете друго решение.

Изследвано лице (КН—): Тогава весла, лодката се кара с весла.

Психолог: Въпросът не е с какво се кара лодката, тъй като не е посочено с какво се карат кънките.

Изследвано лице (КО+): А, да! Правилно! Отношението е "сезон" –  превозно средство към сезона, в който се използва, подчертавам „лято“. Срещат се и необичайни решения. Примерно при задание № 2:

Изследвано лице: За да е пух, трябва да е кокоши.

Психолог: Задачата не е да кажете какъв е пухът, а да посочите общо отношение с модела.

Изследвано лице (КО+): А! Трябва да гледам и вляво! Оловото е тежко, пухът е лек. Общото е сказуемно определение.

Стабилизираният личен опит предизвиква актуализирането на сил­ни несъществени признаци, напр. „зъби – лечение“, „пух –  перуши­на“ (актуализиране на тъждество), „лодка – река“ (ситуативно), „му­ха – мрежа“ (буквална аналогия), „болница – доктор“ (силен приз­нак за лекуващия се пациент).

Забележка: КН – корекция с насочване; КО – корекция с обяснение.

 

 

 1029# Методика за оценка на мотивацията и насочеността на личността нa Б. Бас

 

Човешката активност и поведение зависят до голяма степен от мо­тивите, които са устойчиви психични свойства, вътрешно обуславящи поведението и дейността на човека. В този смисъл мотивът определя личностния смисъл на съответно действие или форма на поведение. В зависимост от параметрите, характеризиращи мотивите - разнопосочност, гъвкавост, йерархичност, както и въз основа на вътрешните им подбудители - потребности, интереси, чувства, желания, склонности, светоглед, мотивите са израз на индивидуалното, избирателно отноше­ние на субекта към обектите (Маddi, S. R. 1982). Съвкупността от устойчиви мотиви и устойчиво отношение формира насочеността на лич­ността.

Мотивацията е пряко свързана с удовлетвореността на човека, чи­ето блокиране може да доведе до фрустрация, тревожност, чувство за самотност, отчужденост и други гранични състояния. От друга страна, завишената значимост на отделни мотиви - за афилация и страх от от­хвърляне, за предпазване от неуспехи, за власт, мотивация на алтруизма или на агресивността, са израз на нарушения баланс между основните типове насоченост.

Тест на Б. Бас за типове насоченост

Цел. Да се изследва съотношението между характеристиките на личността, свързани с основните типове насоченост: към себе си, към междуличностното общуване, към активност чрез дейност (Сидоров, П. И. 2000, с. 326).

Инструментариум. Състои се от списък на 27 съждения с по три варианта отговори.

1. Най-голямо удовлетворение получавам от:

А. Одобрението на моята работа.

Б. Увереността ми, че работата е извършена добре.

В. Съзнанието за това, че съм обкръжен от приятели.

2. Ако играех футбол или друга състезателна игра, искам да бъда:

А. Този, който разработва тактиката на играта.

Б. Известен играч.

В. Да бъда избран от отбора за капитан.

3. Според мен най-добър педагог е този, който:

А. Проявява интерес към учениците и към всеки има подход.

Б. Предизвиква интерес към учебния предмет.

В. Създава атмосфера на „свободна воля" в класа.

4. На мен ми харесва, когато хората:

А. Се радват на извършената работа.

Б. С удоволствие работят съвместно.

В. Стремят се да извършат своята работа по-добре от другите.

5. Бих искал моите приятели:

А. Да са отзивчиви и да помагат на хората.

Б. Да ми бъдат верни и предани.

В. Да са умни и интересни хора.

6. За най-добри приятели считам тези:

А. С които имам добри взаимоотношения.

Б. На които винаги може да се разчита.

В. Които имат успехи в живота.

7. Никак не обичам:

А. Когато работата не върви.

Б. Когато се развалят отношенията ми с приятел.

В. Когато ме критикуват.

8. Според мен е лошо, когато учителят:

А. Не крие, че някои ученици са му несимпатични и им се присмива.

Б. Поражда съперничество между учениците.

В. Не владее добре учебния си предмет.

9. През моето детство най-много харесвах:

А. Да прекарвам времето си с приятели.

Б. Усещането, че съм се справил добре. В. Когато са ме хвалили за нещо.

10.Бих искал да приличам на тези хора, които:

А. Са постигнали успех в живота.

Б. Са увлечени истински от своята работа.

В. Се отличават с дружелюбност и доброжелателност.

11.На първо място училището трябва:

А. Да учи да се справяш със задачи от живота.

Б. Да развива индивидуалните способности на ученика.

В. Да възпитава качества, подпомагащи общуването с хората.

12.С голямо желание бих използвал свободното си време за:

А. Общуване с приятели.

Б. Отдих и развлечения.

В. За моите любими занимания и самообразование.

13.Най-големи успехи постигам, когато:

А. Работя с хора, които са ми симпатични.

Б. Имам интересна работа.

В. Моите усилия са добре възнаградени.

14.Обичам, когато:

А. Другите хора ме ценят.

Б. Изпитвам удовлетворение от добре свършена работа.

В. Приятно прекарвам времето си с приятели.

15.Ако решат да напишат за мен във вестника, бих искал:

А. Да разкажат за интересна случка, в която съм участвал.

Б. Да напишат за моята дейност.

В. Непременно да разкажат и за хората, с които работя.

16.Най-добре се уча, ако преподавателят:

А. Има към мен индивидуален подход.

Б. Успява да събуди интереса ми към учебната проблематика.

В. Организира групово обсъждане по проблема.

17.За мен няма нищо по-лошо от:

А. Накърняването на личното ми достойнство.

Б. Неуспеха при изпълнение на важна работа.

В. Загубата на приятели.

18.Най-много ценя:

А. Успеха.

Б. Възможностите за добра съвместна работа.

В. Здравия разум и практичен ум.

19.Не обичам хората, които:

А. Смятат себе си за по-добри от другите.

Б. Често се карат и правят конфликти.

В. Противопоставят се на новото.

20.Приятно е, когато:

А. Работиш полезна за всички работа.

Б. Имаш много приятели.

В. Предизвикваш възхищение и се харесваш на околните.

21.Според мен ръководителят трябва да бъде:

А. Достъпен.

Б. Авторитетен.

В. Взискателен.

22.В свободното си време бих прочел книга, в която се разказва:

А. За това как се печелят приятели и се поддържат добри отношения с тях.

Б. За живота на знаменити и интересни хора.

В. За последните постижения на науката или техниката.

23.Ако имах музикални способности, бих предпочел да бъда:

А. Диригент.

Б. Композитор.

В. Солист.

24.Бих искал:

А. Да измисля интересен конкурс.

Б. Да победя в конкурс.

В. Да организирам ида ръководя конкурс.

25.За мен е важно да зная:

А. Какво искам да правя.

Б. Как да постигна целта си.

В. Как да организирам постигането на определена цел.

26.Човек трябва да се стреми:

А. Другите да са доволни.

Б. Да изпълни своите задачи.

В. Да не бъде упреквай за своето изпълнение на възложена работа.

27.Най-добре си почивам, когато:

А. Общувам с приятели.

Б. Гледам интересни филми.

В. Занимавам се с любимата си работа.

Процедура. Изследваното лице вписва отговорите си на всяко едно от твърденията в лист за отговори, според който се предвижда да се из­бере „Най-много" предпочитан вариант и,,Най-малко" съответстващ на мнението на лицето.

Инструкция: От отговорите за всяко твърдение изберете варианта, който най-много съответства на вашето мнение и срещу него поставете знака „Х" в колонка „Най-много". В колонка „Най-малко" поставете същия знака срещу варианта, който най- малко се отнася за вас.

Обработка н интерпретация на резултатите. Количествен ре­зултат, твърдението, определено със степен „Най-много", получава 2 точки, със степен „Най-малко" - 0 точки, а твърдението, което остава неотбелязано в листа за отговори - 1 точка. Баловете се сумират за все­ки вид насоченост според „ключа", в който насочеността към себе си е означена с „Аз", насочеността към общуването — с „О", насочеността към дейността - с „Д":

Интерпретацията на количествените резултати е от гледна точка на съотношението между личностните характеристики за всеки тип на­соченост:

-Насоченост към себе си: Личността има склонност към съперни­чество, раздразнителност, тревожност, интровертност. При достигане на висок статус проявява властност и агресивност. Важни ценности - възнаг­раждение, удовлетвореност.

-Насоченост към общуване: личността има болезнена потребност от привързаност и емоционални отношения с хората. Стреми се към со­циално одобрение, зависима е от групи. Важни ценности - взаимоотно­шенията с хората, съвместната дейност, но без да оказва помощ.

-Насоченост към дейност: личността проявява интерес към дело­ви проблеми, стреми се към перфектно изпълнение на дейности и за по­стигане на целта проявява упоритост и настойчивост при отстояване на собственото мнение. Важни ценности – деловото сътрудничество. Деловото сътрудничество се явява оптимален вариант, при който личността удовлетворява потребности на собствения си Аз и същевременно запазва конструктивизъм във взаимоотношенията с външния свят.

Източник:

„Психопатологични и психологични проблеми на абнормното поведение”,

Шишков А, Витанова,Н,  2004, София,162-167)

 

                        1020# Анкета за родители „Признаци за тревожност на детето”

 

Инструкция: Оценете предложените твърдения, като поставите знак „+” в колонка „да”, ако сте съгласни и знак „+” в колонка „не”, ако твърдението не се отнася за детето.

Оценка на резултатите:

Положителния отговор по всяко твърдение се оценява с 1 бал.

-15 – 20 бала – високо ниво на тревожност;

-7 – 14 бала – средно ниво на тревожност;

 

-1 – 6 бала – ниско ниво на тревожност;

 

                    1004# Методика за оценка на мисленето „Противоположности“

                                                    (изследване на асоциации)

 

Цел: Предложеният вариант на асоциативен експеримент е предназначен за оценка произволността и диференцираността на асоциативното мислене. Методиката е ценна още с това,  че дава информация за евентуална тенденция за обедняване на словесния запас, регистрира признаците за стартиране на мисловни проблеми, свързани със заболяване и позволява да се направят изводи за скоростта на мислене – ускорено или забавено.

Описание наметодиката.

За разлика от т. нар. „Свободен вариант“,  при който на изследваното лице се предлага при подадена дума от експериментатора, да отговори с първата дума (мисъл), която му дойде наум, то при методиката Противоположности“ тези асоциации са строго регламентирани.

При методиката работи механизъм за актуализиране на миналия опит на изследваното лице, като целта е да се установи устойчивостта на произволно направените асоциации. Осъществява се елементарен мисловен процес – раз­криване на свързаност между значения на думи: първо, подадени  и второ, налични в паметта, формиращи полярни двойки. В случая се осъ­ществява свързване на актуална и актуализираща се информация, ка­то актуализиращата се информация е с противоположно на актуална­та значение (антоними). Отговорът при всяка дума се организира от съзнанието и както при всяка организация на психичен адаптивен отговор и тук съзнанието използва два вида информация – актуална, нова и актуализирана – извлечена от паметта. При това актуализираната инфор­мация не претърпява никаква промяна, а се използва в нативен вид. Освен това информацията се състои само от една дума.

Стимулен материал.

Използва се предварително подготвена тестова бланка (А4) и секундомер. На бланката са напечатани думи, като част от тях са с конкретно, а други с абстрактно значение.  Няма строги ограничения за броят на думите, но обикновено са най-малко 25. Изборът на тези думи, всяка от които представлява същността на отделна задача не е така елементарен и е препоръчително да се използват проверени варианти. Броят на думите може да бъде и по-малък, примерно 15—20. Вместо на бланка, думите могат да бъдат написани на картончета, които се подават в различен ред; в такъв случай изследваното лице само отговаря, а отговорът се записва от екзаминатора. Времето за изпълнение на теста се отчита със секундомер.

Провеждане на изследването.

На изследваното лице се предоставя тестовата бланка и се дава следната инструкция: „Виж ето тук (показва се бланката) са написани думи. От теб се иска, след като прочетеш думата, да запишеш нейното противоположно значение на същия ред срещу съответния номер. Ето няколко примера … (психологът дава няколко примера), за да се убеди, че изследваното лице е разбрало задачата).

Оценка на резултатите и интерпретация.

При оценката на резултатите се обръща внимание на съответствието на речевите реакции спрямо условието на задачата. Така например, понякога вместо антоними, изследваното лице реагира със синоними. Има дори случаи, при които отговаря с думите-стимули, нямащи нищо общо с условието (атактични речеви реакции). Съществено значение има времето, за което лицето връща отговор – явното му удължаване особено при думи с абстрактен характер свидетелства за ограничения и недостатъчност на нивото на обобщение. Анализира се диференцираността и точността на отговорите и възможностите да бъдат дадени към една дума няколко антонима.

Характерен признак за беден речеви запас при интелектуална недостатъчност и ниско образование са отговорите, образувани от думата-стимул с представка „не“ (красив – некрасив; скъп – нескъп; победа – непобеда), защото в случая изследваното лице разбира смисъла на понятието, но не е в състояние да генерира правилна противоположност.

По увеличеното време за отговор и влошаване качеството на самите резултати, към края на изследването може да се съди за повишена изтощаемост на изследваното лице.

Оценяване скоростта на мислене при стимулен материал от 45-50 думи:

-от 7,8 до 15 мин – в норма;

-над 15 мин. – забавено мислене;

-под 7 мин. – ускорено мислене;

При оценяването се отчита и житейския опит, т.е. изследвани лица работещи ежедневно със словото и такива, които не го използват ежедневно:

а/ ползващи словото ежедневно:

-до 30 г. – не се допуска грешка;

-от 30 – 60г. – 1 – 2 грешки от трите вида;

-от 60 – 70г. – 3 –  4 грешки от трите вида;

-над 70г. – колкото – толкова

а/ неползващи словото ежедневно:

-до 20 г. – не се допуска грешка;

-от 20 – 30г. – 1 – 2 грешки от трите вида;

-от 30 – 60г. – 2 – 3  грешки от трите вида;

-от 60 – 70г. – 3 – 4 грешки от трите вида;

-над 70г. – колкото – толкова

Изпълнение­то трябва да отговаря на три критерия за правилност:

-да бъде съ­ответно, т.е. за всяка дума да бъде дадена дума с най-точното противоположно значение;

-да бъде своевременно, т.е. изпълнението на ця­лото задание да е достатъчно бързо, примерно за толкова време, кол­кото е необходимо за написването на думите;

-да бъде съразмерно, т. е. да се даде отговор на максимален брой думи.

Правилното из­пълнение на първия критерий осигурява разкриването и актуализи­рането на съществен противоположен признак, дори когато този при­знак е слаб. Още при тази сравнително проста методика може да про­личи способността на изследваното лице да разкриват силни признаци – значими за субекта. Изпълнението се преценява като адекватно, ако тези силни противоположни признаци са същевременно съществени противопо­ложности.

При оценка на резултата се вземат предвид следните типове отго­вори:

1.Успешността на актуализацията при думите с конкретно зна­чение и при думите с абстрактно значение; абстрактните думи създа­ват по-големи затруднения, а освен това при тях могат да бъдат акту­ализирани различни противоположни думи, които да бъдат прецене­ни като правилен отговор; повече от един правилен отговор могат да имат и някои думи с конкретно значение: „слаб – силен“, „слаб – дебел“.

2.Граматическото съответствие – на съществителното се от­говаря със съществително, на прилагателното – с прилагателно, на глагола – с глагол; несъответен би бил отговорът „пазя – загуба“, вместо „пазя – загубвам“.

3.„Не-отговори", разкриващи затруднения при актуализиране на противоположността: „пазя – не пазя“, „забра­нявам – не забранявам“.

4.Неразбиране смисъла: „добродетел – зло­намереност“, „добродетел – злодетел“.

5.Конкретизации: „нежност – грубиян“.

6.Синоними: „едър – голям“.

7.Описателни: „гладен – оял се човек", „вдъхновение – обикновено състояние“.

8.Неправилно прочитане: „забранявам“ се прочита като „забравям“.

9.Пропуснати думи – липса на актуализация, указание за по-голямо затруднение в способността за актуализация.

Забележка:

Забавено мислене: Характерно за депресивната фаза на маниакално-депресивната психоза.  Особености: асоциациите са забавени, подтиснато настроение, душевно обедняване, нямат идея за нещо, една мисъл, свързана с налудна продукция трайно се настанява в центъра на вниманието,  болните са безпомощни и объркани.

Ускорено мислене: Характерно за маниакалната фаза на маниакално-депресивната психоза.  Особености: склонност към римуване,  неустойчивост, конкретност и образност на мислите, отпада ръководната идея, лекота в протичането на асоциациите, пасивно внимание.








Карти за обучение на деца: