983# Методика за оценка на мисленето „Съществени признаци“

 Забележка: Тук е представен превод от руски език на фрагменти от  книгата „Экспериментальные методики патопсихологии“ на Сусанна Яковлевна Рубинштейн.

Съществени са онези признаци, които са значими за обекта, без които обектът не може да съществува, без които обектът не би бил този обект, а друг обект. Съществените признаци са задължителни, те най-добре характеризират обекта. Несъществени са признаците, които макар и да са признаци на обекта, не са значими за него, не са задължителни, без тях обектът би могъл да съществува и без тях той ще си остане същия обект. По този начин признаците се групират по критерия същественост.

Цел: Методиката оценява нивото на развитие на логическото мислене – изследва съдържанието на съжденията и на уменията на изследваното лице, да запази насочеността и устойчивостта на способите за разсъждение върху решаването продължителни еднотипни задачи. Методиката изследва способностите за диференциация на съществените признаци на предметите и явленията от несъществените (второстепенните), като по характера на отделяните признаци се съди за преобладаващия стил на мислене: конкретно-ситуативно или абстрактно-логическо мислене.

Методиката е най-чувствителна спрямо способностите на изследваното лице да абстрахира, т.е. да отделя и изключва определени предмети (или елементи от предмети) при работа с обекти в група, откривайки съществените признаци, по които останалите обекти запазват принадлежността си към групата и отделяйки онези несъществени признаци, по които отделеният обект не може да принадлежи към същата групата. 

Възрастови ограничения: ученици в V клас и по-големи.

Описание: Методиката предлага на изследваното лице списък от основни думи, към всяка от които са прибавени по 5 признака. Думите са подбрани по такъв начин, че провокират изследваното лице да демонстрира своята способност буквално на „улови“ абстрактното им значение, като се откаже от по-лесните, набиващи се на очи, но неправилни способи за решаване на задачите, при които вместо съществените се отделят частни, конкретно-ситуативни, второстепенни, несъществени признаци.

Методиката е твърде трудоемка, продъл­жава често повече от един час, изисква водене на подробен протокол, а впоследствие тълкуване и определяне типа на отговорите, както тяхната правилност, така и отклоненията от правилността. Всички тези изисквания обременяват екзаминатора и затова тази методика не се прилага широко. Но тя разкрива много добре мисленето като способност като цяло и съставните му способности: способност за разбиране, способност за доказателство и  способност за корекция. 

Повечето от задачите по тази методика много често водят до лекомислени и необмислени отговори.  Например, при думата „ИГРА“, изследваните лица много често спонтанно избират думата „карти“, въпреки че  картите не са задължителен признак за всяка игра.  Много пациенти както при самостоятелна работа, така и впоследствие при контролните въпроси и поправки от страна на психолога, могат да продължават да прилагат устойчиво един и същи подход, създавайки случайни асоциации, отговаряйки необмислено. При тази категория пациенти обикновено насочената помощ на експериментатора помага да намерят правилното решение. По този начин методиката диагностицира нивото на критичност на мисленето. В други случаи методиката може да диагностицира резоньорство и объркани разсъждения – аморфност и разпиляност на мисленето. Неумението да се отделят съществените признаци, т.е. неспособността да се абстрахира, е особено забележимо когато психологът започне обсъждане на взетите от пациента решения.

Самият набор от думи е така съставен, че за да се посочат два съществени признака, се налага да се жертва правилността на собствените съображения, за да може решението да се осъществи в рамките на предложените белези. Например при задача № 13 често се посочват като съществени за приказката измислица и разказвач, при което „разказвач“ е силен, но несъществен признак в сравнение с „поука“, който е съществен, но слаб признак. Ако на изследваното лице се посочи, че разказвачът всъщност не е компонент на приказката, то корекцията се извършва веднага. Аналогични съображения обаче не водят до правилното решение при задача 15, където обикновено се посочват като съществени „мелодия и ноти“. Когато се поясни, че нотите са писмени знаци на музиката, а не се включват в самата музика, тогава на тяхно място с лекота се поставя „изпълнител“, макар че и изпълнителят не е компонент на музиката, така както разказвачът не е компонент на приказката. Но това е по-приемливото решение. При задача № 13 решението се основава на съществеността на съставни признаци на обекта (измислица и поука), а при № 15 – на същественост при комбинация от съставен признак и създател на явлението (изпълнител и мелодия). Тези привидни „недостатъци“ на набора от задачи дават възможност за изява на гъвкавостта при мисленето като способност – способност, при която изследваното лице трябва да се съобразява с това, което е налично и от него да подбира най-подходящото при липса на реалните адекватни компоненти.

Стимулен материал:

За провеждане на изследването се използва бланка с текстовите задачи. Тук е представен примерен вариант, като предложения стимулен материал може да се раздели и използва в групи по 11-12 задачи.

1.ГРАДИНА (растения, градинар, куче, ограда, земя).

2.РЕКА (брегове, риба, риболов, тиня, вода).

3.ГРАД (автомобили, здания, тълпа, улици, велосипед).

4.КЪЩА (хора, покрив, градина, стени, ограда)

5.КУБ (ъгли, чертеж, страни, камъни, дърво).

6.ДЕЛЕНИЕ (клас, делимо, молив, делител, хартия).

7.ЧЕТЕНЕ (очи, книга, думи, очила, текст).

8.ИГРА (карти, играчи, фигурки, наказания, правила).

9.ВОЙНА (самолет, пушки, сражения, оръжие, войници).

10.ЗИМА (пързалки, студ, ски, елха, сняг).

11.БОЛНИЦА (пижами, преглед, лекарства, свиждане, лекар)

12.ТРУД (заплата, цел, инструмент, човек, радост).

13.ПРИКАЗКА (вълшебник, измислица, цар, поука, разказвач).

14.ПИСМО (плик, поща, букви, хартия, марка).

15.МУЗИКА (ноти, изпълнител, играч, мелодия, китара).

16.ОБОР (сеновал, коне, покрив, животни, стени).

17.КРЪГ (диаметър, проба, злато, закръгленост, диамант).

18.ВЕСТНИК (истина, кръстословица, хартия, редактор, инцидент).

19.КНИГА (рисунки, разказ, хартия, заглавие, текст).

20.ПЕЕНЕ (звън, изкуство, глас, аплодисменти, мелодия).

21.ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ (пожар, смърт, колебание на почвата, шум, наводнение).

22.БИБЛИОТЕКА (маси, книги, читателска зала, гардероб, читатели)

23.СЛУШАНЕ (уши, радио, звуци, телефон, слушалка).

24.УЧИЛИЩЕ (сграда, звънец, учител, ограда, ученици).

25.РАБОТИЛНИЦА (план, работници, директор, производство, пазач).

26.ПАСБИЩЕ (цветя, добитък, река, трева, овчар).

27.МАГАЗИН (витрина, стока, продавач, хора, касиер).

28.БАСЕИН (плаж, корито, душ, вода, слънце).

29.ЛОТАРИЯ (продавач, реклама, билети, лека кола, печалби).

30.СВАТБА (вино, музика, младоженци, свидетели, кумове).

31.ВЛАК (гара, движение, локомотив, пушек, вагони).

32.ГОРА (почва, гъби, ловец, дървета, вълк).

33.СПОРТ (медал, оркестър, състезания, победа, стадион).

34.ЛЮБОВ (рози, чувства, човек, среща, сватба).

35.ПАТРИОТИЗЪМ (град, родина, приятели, семейство, човек).

 

Ключ:

1.ГРАДИНА (растения, земя).

2.РЕКА (брегове, риба, вода).

3.ГРАД (здания, улици).

4.КЪЩА (покрив, стени).

5.КУБ (ъгли, страни).

6.ДЕЛЕНИЕ (делимо, делител).

7.ЧЕТЕНЕ (очи, текст).

8.ИГРА (играчи, правила).

9.ВОЙНА (сражения, войници).

10.ЗИМА (студ, сняг).

11.БОЛНИЦА (лекарства, лекар).

12.ТРУД (инструмент, човек).

13.ПРИКАЗКА (измислица, поука).

14.ПИСМО (поща, букви, хартия).

15.МУЗИКА (изпълнител, мелодия).

16.ОБОР (покрив, стени).

17.КРЪГ (диаметър, закръгленост).

18.ВЕСТНИК (хартия, редактор).

19.КНИГА (хартия, текст).

20.ПЕЕНЕ (глас, мелодия).

21.ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ (колебание на почвата, шум).

22.БИБЛИОТЕКА (книги, читатели).

23.СЛУШАНЕ (уши, звуци).

24.УЧИЛИЩЕ (учител, ученици).

25.РАБОТИЛНИЦА (работници, производство).

26.ПАСБИЩЕ (добитък, трева).

27.МАГАЗИН (стока, продавач).

28.БАСЕИН (корито, вода).

29.ЛОТАРИЯ (билети, печалби).

30.СВАТБА (младоженци, кумове).

31.ВЛАК (локомотив, вагони).

32.ГОРА (почва, дървета).

33.СПОРТ (състезания, победа).

34.ЛЮБОВ (чувства, човек).

35.ПАТРИОТИЗЪМ (родина, човек).

 

Ред за работа

Задачите (списъкът) предварително са отпечатани на бланка (А4) се предоставят на изследваното лице, което трябва да подчертае своя избор, но думите могат да бъдат написани и на отделни картончета –  тогава екзаминаторът чете стимулния материал. Методиката се прилага само индивидуално. Обикновено думите са по 11-12 задачи на една бланка.

След предоставяне на бланката, следва инструкция за работа, включваща даване на пример. Докато психологът не е убеден, че изследваното лице е разбрало задачата, не се пристъпва към самостоятелно решаване на задачите.

Инструкция за деца: „Тук на бланката са дадени поредица от думи, които представляват задачите.  На всеки ред пред скобите има една дума, написана с големи букви и черен шрифт, а в скобите  - 5 думи за избор. От тези думи ти трябва да избереш само две, които се намират в най-голяма и силна връзка с думата пред скобите. Това са думи, които са особено важни за първата и без които първата не може да съществува. Например първата дума „ГРАДИНА“. В скобите са растения, градинар, куче, ограда, земя. Градината може да съществува без кучето и оградата, дори без градинар, но без земя и растения – не може. Следователно ти трябва да подчертаеш тези две думи – „земя“ и „растения“.

Инструкция за възрастни: „На всеки ред на бланката Вие ще намерите по една дума, написана с големи букви и черен шрифт, стояща пред скобите, а след нея други пет думи, намиращи се в скобите. От тези думи изберете само две, които се намират в най-голяма връзка с думата пред скобите.“

Забележка: Преди самостоятелното решаване на задачите, психологът следва да обсъди с изследваното лице всички зададени от него въпроси. Много често в процеса на обсъждане изследваното лице дава допълнителни съждения, поправяйки своите грешки.  Всички решения, въпроси, разсъждения, направени корекции с/без помощта на психолога се записват в протокол.

Друг примерен вариант за инструкция и обяснение е следния (виж пример №2):

„Разгледайте внимателно думите на този  ред:

РЕКА (брегове, риба, тиня, риболов, вода)

Думата пред скоби, написана с главни букви, означава определен обект, а думите в скобите означават качества (признаци) на този обект. От петте качества само две са съществени за реката.  Според Вас кои са съществените признаци? В случая съществени за реката са брегове и вода, тъй като сред посочените пет качества те най-добре определят реката, без тях реката не може да съществува. А другите три са несъществени – може да има риба в реката, може да няма, може да няма тиня и да е бистра, а риболовът изобщо не е качество на реката. Така всъщност Вие определихте съществените признаци на реката, като за определяне на тези признаци използвахте критерия, „същественост“.

След като разбере инструкцията, изследваното лице започва самостоятелна работа, която изисква да подчертава избраните от него думи. Времето за работа не е ограничено.

След завършване на работата,  започва доказателствената част – изследваното лице трябва да обоснове решенията си по всяка задача.

За всяка задача психологът пита: „Защо избрахте тази зависимост?”

При допусната грешка, психологът предлага на изследваното лице да преразгледа решението си. Ако по време на отговора си, изследваното лице само извърши корекция на решението, то такъв отговор се маркира в протокола с инициали „КС” – коригирал сам.

Ако изследваното лице не се коригира само, психологът директно казва: „Вашето решение не е вярно, направете нов избор”. Ако при тази втора помощ се коригира и даде правилен отговор, то  такъв отговор се маркира в протокола с инициали „КН” – коригирал с намеса.

Ако и това не помогне, тогава  се подсказва, но косвено.  Ако тогава даде правилен отговор се маркира с „КО” – коригирал с обяснение.

Ако и тогава не се коригира, отговорът се маркира с инициали „К” с чертичка отгоре – липса на корекция.

 Всички обяснения по време на тази дискусия се протоколират. По-късно ще се ползват при качествения анализ.

Забележка: В зависимост от целите, които са поставени, експериментаторът може да действа по два начина: да изчака решаването на всички задачи и след това да започне процедурата по обясненията или след изпълнението на всяка задача да иска обяснение за взетото решение от изследваното лице.

В графа „Обяснения и мотивация“ следва да се отбележи, проведено ли е в момента обсъждане на решението на всяка задача или изследваното лице се е върнало към неправилно решение след изпълнението на последната задача.   

Забележка: [1] Знак «+» означава правилен отговор, знак «—» — неправилен.

 

Оценка и интерпретация

От теорията е известно, че отделянето на съществените признаци на предметите и явленията се извършва с помощта на три вида абстракции: изолиращи, подчертаващи и разчленяващи.

Изолиращите абстракции се изразяват в пълно отделяне (отвличане, изолиране) на един елемент (признак) от всички останали.

Подчертаващите абстракции  изтъкват на преден план определен признак като съществен, като останалите признаци не се отхвърлят, а остават в ролята на фон, т.е. продължават да се разглеждат като особености на дадения обект.

Разчленяващите  абстракции  отделят и противопоставят съществените и несъществените признаци.

Експериментално е доказано, че от трите способа за отделяне на съществени признаци, разчленяващите абстракции дават най-добри резултати.  Обобщаващите понятия, които се формират на основата на тези абстракции се отличават с голяма пълнота, гъвкавост и успешно се прилагат към различни частни случаи.

Качествена оценка

Освен отклонения в способността за мислене, които се преценя­ват при анализа на отговорите според трите критерия за правилност, възможни са и някои принципни стилове на неантитезисно доказа­телство, които могат, ако са единични, да се срещнат и в норма:

1.Из­ключване на съществен признак чрез замяната му с несъществен: „Щом има градинар, той ще посади растения“ – същественият приз­нак „растения“ се изключва и се заменя с несъществения признак „гра­динар“.

2.Иключване на единия съществен признак чрез другия съ­ществен признак: „Но то е ясно, че растенията ще са посадени на земята, няма да стоят във въздуха“ – същественият признак „земя“ се изключва на основание на това, че се подразбира за другия съ­ществен признак – „растения“.

3.Изключване на съществен признак на основание на това, че той е качество на обекта, чиито съществени признаци се търсят – „изключване чрез тезиса“: „То е ясно, че щом е приказка, ще бъде измислица, защо да го подчертавам“.

4.Въвеждане на нов признак, липсващ в заданието: „Може да играят и животни“. Признакът „хора“ се изключва на основание на новия признак „жи­вотни“, който не е вписан в заданието.

5.Вместо да се обсъждат при­знаците на обекта, се преминава към обсъждане на признаците на някой от признаците: „Човек може и да не се радва“ – задание № 8; вместо да се обсъждат признаците на „труд“, обсъжда се признак на „човек“, а човек при това задание е съществен признак на труда. „Зе­мя може да има и в гората, и на нивата, не само в градината“ – зада­ние № 1; вместо да се доказва съществеността на „земя“ за градина­та, се търсят признаци на самата земя, в случая – че тя може да се намира и другаде и на това основание е несъществена за градината. Подобни видове изместване от конкретния обект на доказателст­вото са известни, като „подмяна на тезиса“ – често срещан прийом при „логически грешки“.

Количествена оценка

Количествената оценка се базира на броя на дадените правилни отговори и позволява да се направят изводи за нивото на развитие на логическото мислене. Приети са следните нива:

-0 – 50% –  ниско ниво (резултатът се оценява за неудовлетворителен и свидетелства за неумение на изследваното лице да сравнява, анализира и обобщава съществени признаци);

-51 – 70% – средно ниво;

-71 – 100% –  високо ниво.

Наличието на голям брой грешни съждения свидетелства за преобладаващо конкретно-ситуационно мислене над абстрактното мислене. Ако изследваното лице първоначално допуска грешки, но впоследствие коригира, то могат да се правят изводи за наличие на импулсивност и прибързаност. Ако изследваното лице допуска една и съща грешка, въпреки дозираната помощ, то може да се предполага наличие на инертност на мисленето.

 

Източник: С.Я. Рубинштейн "Экспериментальные методы патопсихологии"