Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи-част 2


               Как да забележим предстоящо самоубийство (признаци)?
             а/ Суицидно-опасни референтни групи:
             • Младежи: с нарушени междуличностни взаимоотношения; «самотници»; злоупотребяващи с наркотици или алкохол; отличаващи се с девиантно или криминално поведение, включващо физическо насилие.
              • Лица, свръхкритични към себе си (неадекватно ниска самооценка).
              • Лица, станали обект на непоносимо унижение или трагична загуба.
             • Подрастващи, които се отличават с фрустрирано несъответствие между очаквания за успехи в живота и реалните постижения.
              • Хора, страдащи от неизличима болест или отхвърлени от обкръжението си.
               б/ Признаци за емоционално нарушение:
               • Загуба на апетит или импулсивно преяждане, безсъние или повишаване на сънливостта в течение най-малко на три дни.
               • Чести оплаквания от соматични болки (главоболие; постоянна отпадналост; честа сънливост; болки в стомаха).
               • Необичайно пренебрежително отношение към външния си вид.
               • Постоянно чувство за самота, безполезност, вина или скръб.
               • Усещане за скука при пребиваване сред други хора, които по-рано са носели удовлетворение в общуването.
              • Бягство от контакти, изолация от семейството и приятелите, превръщане личността в единак-самотник.
             • Нарушаване на вниманието, свързано със снижаване качеството на извършваната дейност.
               • Поглъщане от мисли за смъртта.
               • Отсъствие на планове за бъдещето (Павлов я нарича «загуба на цели»)
              • Внезапни пристъпи на гняв, често възникващ без адекватен (незначим) повод.
               Симптоматична диагностична схема 
              (1)Външен вид и поведение
 Тъжно изражение на лицето (скръбна мимика)
 Хопомимия
 Амимия
 Тих, монотонен глас
 Забавена реч
 Кратки отговори
 Отсъствие на отговори
 Ускорена експресивна реч
 Патетична интонация
 Плач
 Склонност към хленчене
 Обща двигателна затормозеност
 Бездейност, адинамия
 Двигателна възбуда
              (2) Емоционални нарушения
 Скука
 Скръб
 Отчаяние (униние)
 Угнетеност
 Мрачна натъженост
 Злобност
 Раздразнителност
 Недоволство (капризност)
 Мърморене
 Враждебно отношение към околните
 Чувство на ненавист към благополучието на околните
 Чувство за физическо неразположение
 Безразлично отношение към себе си и чувствата на другите
 Редуциране на чувствата (емоционална пустота)
 Немотивирана тревожност
 Мотивирана (предметна) тревожност
 Очакване за непоправима беда
 Немотивиран страх
 Мотивиран страх
 Депресия, като постоянен фон на настроение
 Чувство на отчаяние и безизходност
 Дълбоко мрачно настроение, при наличие на радостни събития
             (3) Психични заболявания
 Депресия
 Неврози, характеризиращи безпричинен страх, вътрешно напрежение и тревога
 Маниакално-депресивна психоза
 Шизофрения
            (4) Оценка на собствения живот
 Песимистични оценки за своето минало
 Избирателно припомняне на неприятни събития от миналото
 Песимистична оценка на моментното си състояние
 Отсъствие на перспектива
           (5) Взаимодействие с обкръжението
 Необщителност, избягване на контакти с обкръжението
 Стремеж към контакти с обкръжението, търсене на съчувствие, апелация към лекари за помощ
 Склонност към хленчене
 Капризност
 Егоцентрична насоченост на своето страдание           (6) Вегетативни нарушения
 Сълзливост
 Разширение на зениците
 Сухота на устата («симптом на сухия език»)
 Тахикардия
 Повишено артериално налягане
 Усещане за недостиг на въздух (стеснено дишане)
 Главоболие
 Безсъния
 Повишена сънливост
 Нарушение в ритъма за сън
 Отсъствие на чувство за сън
 Чувство за физическа тежест, душевна болка в гърдите (стомах, глава)
 Рязка загуба на телесно тегло
 Рязко увеличение на телесно тегло
 Загуба на апетит
 Запек
 Загуба на вкусови усещания
 Снижаване на либидото
 Нарушение в менструалния цикъл (задържане)
          (7) Динамика на състоянието в дни
 Подобряване на състоянието вечерта
 Влошаване състоянието вечерта
          Психодиагностика на суицидното поведение
         Почти всеки, който сериозно обмисля решение за самоубийство, по един или друг начин  показва пред обкръжението си това свое намерение.  Самоубийството в повечето случаи не възниква внезапно, импулсивно, непредсказуемо или неизбежно.  То е последната капка в чашата на една влошена социална адаптация. Сред групата на лицата, които са имали намерение да извършат суицид, от 70-75% разкриват намеренията си. Понякога това могат да бъдат едва доловими намеци, а в други случаи заплахата е лесно разпознаваема. Много важно е да се отчита факта, 3/4  от тези, които са извършили самоубийство, са посещавали лекари, психолози, педагози, социални работници в продължение на седмици и месеци.  Те са искали да говорят и да бъдат изслушани.
         Суицидната личност много често се ръководи от амбивалентни чувства. Тя изпитва чувство за безнадеждност и в същото време се надява да бъде спасена.
Много често желанието «за» и «против» самоубийството са балансирани и поради тази причина, ако в момента на реализиране на суицида се появи необходимата доза разбиране, защита, топлота, емпатия, проницателност, грижа и пр., то изборът може да бъде направен в полза на живота.  Ето защо е особено важно да се знаят предупредителните признаци за самоубийство, когато се води беседата със суицидната личност. 
         Склонността към проява на суицидно поведение до голяма степен зависи от типа на личността.  Статистиката показва, че 36% от лицата са хистероидни личности, 33% - инфантилно-емоционално лабилни субекти и при 13% се откриват подчертани астенични черти.
        Изследванията върху способите за извършване на суицид показват, че най-често се прибягва към: отравяне с лекарствени средства; отравяне с химически средства от битовата химия; порезни рани и падания от височина и много рядко се прибягва към ПТП, като способ за самоубийство.
  Следва продължение - част 3

 

Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи-част 1

 

           Въведение
          Суицид умишлено самоповреждане със смъртен изход (лишаване на себе си от живот). Психологическия смисъл на суицида се изразява в отреагиране на афект, снижаване на емоционалното напрежение, избран изход от фрустрираща индивида ситуация, в която той волево или неволево е попаднал.
Суицида е човешки акт. Хората, извършващи суицид обикновено страдат от силна душевна болка и се намират в състояние на стрес, като същевременно чувстват, че не са в състояние да се справят със своите проблеми. Те често страдат от дълбоки психични разстройства, емоционални нарушения, особено при депресия и разглеждат бъдещето си като безнадеждно. В това състояние личността губи интерес към живота и няма цел на съществуването си. 
         По данни на НСИ от последното преброяване, общо 11646 българи са се самоубили или са починали от умишлено нараняване от 2000 до 2010г. (мъже – 8626; жени – 3020). През последните 50г. в световен мащаб броят на самоубийствата се е увеличил 60 % - по данни на СЗО.  По данни на същия източник, опитите за самоубийства са 20 пъти повече отколкото броя на реализираните самоубийства.  Според специалистите, от общия брой суициди 90% се извършват от лица с психотично състояние и само 10% - без психотични разстройства. Други данни показват, че при подрастващите само при 10% суицидалното поведение има за цел самоубийството, а при 90% - насочване вниманието към себе си.
          Разпознаване на суицида – профилактика
        Думата „превенция” произлиза от латинската «praevenire» «предшествам, предвижда».Знанията за социалните и психологическите предвестници на суицида могат да помогнат за неговото предотвратяване.  «Защо той (тя) е устремил своята сила и своя ум, за разрушаването на тази сила и на този ум?» Този въпрос си задават почти всички, които са се сблъскали с жертва на самоубийство.
 Социологията разглежда самоубийството като измерител на социално напрежение, а психологията го интерпретира, като реакция на личността спрямо някакъв натиск.  И едните и другите обаче са съгласни с това, че самоубийството възниква тогава, когато у човека липсва приемлив път за съществуване.  Паралелно с това, не всеки, при който са нарушени връзките с обществото или са възникнали неуспехи, става жертва на самоубийство.  Явно е, че не съществува една причина поради която човек се самолишава от живот. Предразполагащите фактори също се различават при всеки индивид и е различно кой от тези фактори е водещ. 
         «Ако само знаех, че тя замисля самоубийство!», «Аз просто не мога и да си помисля, че е станало такова нещастие!» - възкликват обикновено близките. Същевременно почти всеки, който мисли за самоубийство подава сигнали за своите намерения към обкръжаващите го.
          Суицидно поведение
Суицидно поведение – това е проява на суицидна активност – мисли, намерения, изказвания, заплахи, опити и покушение.
Суицидното поведение се среща както в норма (без психопатология), така и при психопатия, и акцентуация на характера. При последния случай то се явява форма на девиантно поведение при остри афективни или патохарактерологични реакции.
          При изучаване на суицидалното поведение, следва да се различават следните типове:
          а/ Демонстративно поведение
За този тип поведение е характерно, че личността се опитва да извърши суицид, като използва средства, които не водят до мигновено отнемане на живот. Такива са опитите с разрязване на вените, приемане на неотровни лекарства.
          б/ Афективно суицидно поведение
За този тип поведение е характерно, че опитите включват използване на токсични и силнодействащи препарати, както и прибягване към самообесване.
          в/ Истинско суицидно поведение
Най-често използвания начин за самоубийство е чрез самообесване.
           Предсуициден синдром
         Това е психологически симптомокомплекс, свидетелстващ за предстоящ суициден акт, т.е. това е етап на суицидна динамика, продължителността на който трае от няколко минути до няколко седмици, дори месеци. Наблюдава се често при юноши и възрастни при наличие на тенденция към суициден акт в сложна ситуация.
Децата-суициданти най-често са лишени от родителско внимание и грижа, при тях 75% от родителите са разведени или живеят отделно, често децата са живели или живеят в интернати или са изоставени на други роднини (приемни родители).
            Предразположени групи към суицид (рискови групи)
            С висок риск за извършване на самоубийство са следните категории:
                Лица, извършили вече поне един опит за суицид (съставляват около 30%).
                Лица, отправящи суицидни заплахи (преки или завоалирани).
            Лица, демонстриращи тенденция на самоповреждащо поведение (автоагресия).
                Лица, които принадлежат към т. Нар. «суицидни семейства».
                Лица, злоупотребяващи с алкохол (алкохолна болест). Съставляват 25-30% от самоубийствата; сред младите хора този процент стига до 50%. Продължителната употреба на алкохол обикновено води до депресия, а чувството за вина още повече я изостря. Известно е, че депресията е предвестник на сауицида.
                Лица, хронично зависими от наркотици и токсични вещества. Употребата на наркотици и алкохол водят до отслабване на мотивационния контрол над поведението на личността, изострят депресията и дори могат да предизвикат психоза.
               Лица, страдащи от афективно разстройство, особено тежка депресия (психопатологичен синдром).
                 Лица, страдащи от хронична или неизбежна смъртоносна болест.
                Тежка, непоносима загуба (смърт на съпруг (родител), особено през първата година на траура.
                Лица, преживяващи семейни проблеми: разпад на семейството; развод на родителите; непрекъснато физическо, психично или емоционално малтретиране.
Специалистите, работещи с тази група лица, с техните приятели и семейства, следва да бъдат много внимателни при анализа, като недопускат прибързани решения. Факта, че определен човек е попаднал в рискова група не означава, че той непременно ще извърши суицид. Трябва да се знае, че не съществува само една причина за самоубийството.  Същевременно към всеки намек за суицид отношението трябва да е сериозно.  Особена бдителност да се проявява към сигнали (дори и да са съвсем слаби), които продължават дълго време.  Няма никакво съмнение във факта, че призива за помощ се нуждае от адекватен отговор – реакция на помагащата личност. Именно това е уникална възможност за намеса в кризата на самотника.

Следва продължение - част 2