Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1211937 Постинги: 1460 Коментари: 116
Постинги в блога от Ноември, 2011 г.
<<  <  1 2

Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите
-част 2-

        1.2 Фактори на защита
      
Съществуват фактори и обстоятелства, които се явяват защитни срещу суицидното поведение при подрастващите и младите хора.  Такива са:
        1.2.1.Защитни фактори в семейството
• Конструктивни, честни, емпатийни навици за общуване в семейството, добри и сърдечни отношения между всички членове.
• Поддръжка на идеите, интересите, чувствата на младия човек от страна на семейството.
        1.2.2.Личностни защитни фактори
• Добри навици за общуване, умения за общуване с връстници и възрастни.
• Увереност в себе си, в своите сили, убеденост в собствените си способности за постигане на жизнени цели.
• Умения за търсене и приемане на помощ при възникване на трудности, напр. В училище.
• Стремеж да търси и се съветва с възрастните при вземане на решения.
• Откритост към мненията и опита на другите хора.
• Откритост към всичко ново, способност за усвояване на нови знания.
       1.2.3.Културни и социлано-демографски фактори
• Участие в организирания обществен живот.
• Наличие на референтна социална група, в която младежът удовлетворява свои културни и образователни потребности.
         2.Признаци за суицидно поведение
       Повечето от хората със суицидни тенденции съобщават за своите мисли или намерения пред обкръжението си.  От тях могат да се чуят изказвания от типа: «искам да умра», «чувствам се безполезен (а)»...думи, за невъзможността да се търпи физическа болка или душевно страдание, неспособност за справяне с преживяванията си във връзка с определена житейска ситуация. Подобни признаци са апели за помощ, които не бива да се игнорират, особено ако се регистрират често в поведението на лицето.
        В други случаи, когато лицето се намира в състояние на суицидна криза, то може да не вербализира мислите и преживяванията си, а да подава «сигнали» с пове3дението си, по които може да се съди за поява на риск от извършване на суицид.
За психичното състояние на лицето, намиращо се в суицидна криза са характерни на първо място три особености:
        а/ Амбивалентност 
        Повечето от хората изпитват смесени чувства по отношение на самоубийството. В душата им непрекъснато се води борба между желанието да продължат да живеят или да сложат край на живота си – борба на мотиви.  Много от самоубийците въобще не желаят да умират – те просто са едни дълбоко нещастни и неудовлетворени от живота си хора. Ако те получат своевременно подкрепа, техния стремеж да живеят ще бъде усилен, а суицидният риск снижен.
        б/ Импулсивност
       Самоубийството нерядко е импулсивен акт.  Като всяка друга внезапна подбуда, импулсът за извършване на суицид е преходен и продължава от няколко минути до няколко часа.  Пусков механизъм за това поведение са ежедневните негативни събития. Когато на лицето бъде помогнато да преодолява тези кризи, то постепенно се отдалечава от желанието за самоубийство.
        в/ Ригидност (отсъствие на гъвкавост)
       Когато човек се намира в суицидна криза, неговите мисли, чувства и действия са твърде ограничени и стеснени. Той постоянно е фиксиран върху мисълта за самоубийство и  е неспособен да види какъвто и да е било начин за разрешаване на проблема. Неговите мисли са крайни на принципа «всичко или нищо».
      Обикновено тези негативни, ограничени, фиксирани мисли и чувства за себе си, за другите, за света изобщо са доста сходни при тази категория хора. Ето някои примери:
Пример-1
Чувства: Мъка, тъга
Мисли: «по-добре да умра»
Пример-2
Чувства:Отчаяние
Мисли: «Не мога да търпя повече това»
Пример-3
Чувства:Самота
Мисли: «На никого не съм нужен»
Пример-4
Чувства: Безпомощност
Мисли: „Нямам сили да направя каквото и да било»
Пример-5
Чувства: Самоунищожение
Мисли: «Всичко ще бъде по-добре, ако ме няма»
        3.Признаци за суицидна заплаха
       Във всички ситуации, криещи суициден риск, в семейството следва да бъдат предприети мерки, за да се укрепят отношенията между децата и родителите, да се запази нивото на доверие за продължаване на диалога и за оказване на непрекъсната поддръжка на лицето, намиращо се в ситуация на криза. Прекъсването на диалога, усамотяването, отдръпването на детето от родителите, го лишава от това, от което то най-много ома потребност – подкрепата на най-близките.
         Освен посочените признаци, следва да се обръща внимание и на всякакви неочаквани или драматични промени, влияещи върху поведението на младия човек. Всяко изменение в поведението, словесни или емоционални признаци, следва да се вземат сериозно.
        Към тях се отнасят:
        а/ Поведенчески признаци:
• Всяка внезапна промяна в поведението и настроението, особено ако е свързана с отделяне (изолиране) от най-близките.
• Загуба на интерес към обичайни дейности и преживявания.
• Внезапно снижение на успеваемостта.
• Необичаен спад в активността, неспособност за проява на волеви усилия.
• Влошаване на поведението в училище.
• Необясними или частично повтарящи се напускания на дома и училище
• Увлечение по употреба на алкохол, наркотици, тютюнопушене.
• Инциденти с въвличане на правоохранителни органи, участие в публични конфликти.
• Посещения при лекар, без очевидна необходимост.
• Раздаване на вещи и пари.
• Склонност към безразсъдни постъпки.
• Пренебрежение към външния вид.
• Подреждане на лични вещи и подготовка за напускане на света.
• Придобиване на средства за извършване на суицид.
        б/ Емоционални признаци:
• Амбивалентност.
• Безпомощност, безнадеждност.
• Преживяване на мъка, тъга.
• Признаци за депресия.
• Разсеяност или обърканост.
• Извънреден страх и опасения.
• Чувство за собствена малозначимост.
• Чувство за вина, срам, неуспех, некадърност, поражение.
        в/ Словесни (вербални) признаци:
• Убеждения за безпомощност и зависимост от другите.
• Разговори или шеги на тема желание за смърт.
• Двойствени оценки за значимостта на събития, факти, взаимоотношения.
• Бавна, слабоизразителна реч.
• Съобщение за конкретен план за суицид.
• Изказвания за самообвинения.
• Прощаване.
 

Следва продължение - част 3

Категория: Други
Прочетен: 2249 Коментари: 0 Гласове: 1

Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите
-част 1-

        Въведение
      Самоубийството съвсем не е най-приятната тема за беседа.  Животът обаче показва колко важно е да се обсъжда тя, както от специалистите (лекари, психолози, учители), така и от родителите, и от младите хора.
      Самоубийството представлява сложно, многопластово явление, привличащо към себе си вниманието на философи, теолози, лекари, социолози, хора на изкуството и най-вече обикновените хора във всички времена.  В наши дни то представлява сериозен проблем и заслужава постоянно внимание.  За да се убедим в това е достатъчно да се види мащабността на това явление.  Така например, през последните години по данни на СЗО, броя на извършените самоубийства в световен мащаб  се приближава близо до 1 милион лица на година.  На всеки 40 секунди в света един човек извършва самоубийство, а на всеки 3 секунди някой предприема суициден опит. Самоубийството е една от трите основни причини за смъртта при младите хора на възраст от 15 до 30 години. Всяко едно самоубийство по един или друг начин въвлича в продължителни страдания допълнително около шест лица, намиращи се в обкръжението и най-силно емоционално въвлечени в живота на самоубиеца. Психологическите, социалните и икономическите последици на самоубийството за семействата на отнелия живота си са неизмерими. 
        Трудно може еднозначно да се обясни защо едни хора решават да извършват самоубийство, а други, намиращи се в същата ситуация (и дори в още по-сложна, трудна и пр.), не го правят.  Смисълът и целта на този материал е именно този – да даде отговор на поставения въпрос.
      Съществуват определени фактори на риск и защита, които от момента на раждането на всеки един индивид влияят върху неговото развитие и съответно върху склонността му към суицидно поведение.

        1.Фактори на риск и защита
        1.1 Фактори на риск
Забелязано е, че суицидното поведение често се проявява в определени семейства, под влияние на генетична предразположеност и определени фактори на външната среда. Тук трябва да се отчита, че присъствието на всички тези фактори не са задължителни за всеки конкретен случай.  В едно семейство може да има съчетание на неблагоприятни фактори, но това не означава задължително очакване за суицид.  Можем единствено да говорим за вероятност (за риск) от възникване на суицидно поведение при подрастващите и младите хора. 
        1.1.1.Особености на семейството и стресовите събития в детството
       Деструктивните тенденции в семейството и травматичните стресови събития в детството могат да повлияят върху последващия живот на младия човек, тъй като биха го лишили от опит за преодоляване на жизнен и стресови ситуации.  Ето някои от най-често наблюдаваните в семейството негативни тенденции, влияещи върху суицидността на децата и подрастващите:
• Психични отклонения при родителите, особено афективни разстройства (депресия) или други душевни заболявания.
• Злоупотреба с алкохол, наркомания или друг вид асоциално поведение в семейството.
• История на суициди или суицидни опити в семейството.
• Насилие в семейството (особено, физическо и сексуално).
• Недостатъчно внимание и грижи за детето, лоши взаимоотношения между членовете на семейството и неспособност за продуктивно обсъждане на семейни проблеми – липса на конструктивни стратегии за разрешаване на конфликти.
• Чести кавги между родителите, постоянно емоционално напрежение и високо ниво на агресия в семейството.
• Развод на родителите, напускане семейството от единия родител или смърт.
• Чести промени на местоживеенето и трудности в адаптацията.
• Извънредно ниски или високи очаквания от страна на родителите към детето си.
• Излишна тоталитарност на родителите.
• Продължителни отсъствия на родителите и недостатъчно внимание към състоянието на детето, неспособност за установяване проявите на дистрес и негативното влияние на обкръжаващата среда.
        Изброените негативни прояви в семейството често (но не винаги) се съпровождат със суицидни опити и самоубийства след навлизане на детето във възрастта на подрастващите и юношите. Опитът показва, че суицидните подрастващи и младите хора растат в семейства, в които е в наличност съчетание на посочените проблеми, при които риска за суицид се сумира.
       Често подрастващи от такъв тип семейства, поради лоялност към семейството или поради наложени забрани, не разкриват проблемите си в рамките на семейството, не се обръщат за помощ към външни източници, не получават поддръжка и остават сами със своите проблеми.  Ето защо следва да се отбележи важността на процеса по установяване на доверителни отношения, които вече се явяват първа стъпка в подкрепата за детето. 
       1.1.2.Стил на поведение и черти на личността
       Съществуват някои черти на личността на младия човек, които често се съчетават със суицидно поведение. Към тях се отнасят:
• Нестабилност на настроението или честата му промяна.
• Агресивно поведение, злоба, мъст, омраза, подозрение, негативизъм.
• Асоциално поведение.
• Склонност към демонстративно поведение.
• Висока степен на импулсивност, склонност към необмислен риск.
• Прояви на парадоксална упоритост (инат), като съпротива и израз на безнадеждност.
• Раздразнителност.
• Ригидност на мисленето.
• Инфантилни способности за справяне с проблемите и трудностите (в училище; в среда от връстници и пр.).
• Неспособност за реална оценка на действителността, надценяване.
• Тенденция на «живот в свят от фантазии и илюзии».
• Чести преоценки на себе си и продължително натрупване на негативен опит (неуспехи).
• Леко възникващо чувство за разочарование, непоследователност, липса на воля и упоритост при преследване на цели и справяне с трудности.
•  Извънредна потиснатост, особено при неосъществени цели и чести неуспехи.
• Излишна самоувереност.
• Чувство за унижение или страх, скрит зад демонстрирано поведение за доминиране, отхвърляне или демонстрация по отношение на съученици, приятели или възрастни.
• Проблеми при определяне на сексуалната ориентация.
• Сложни, нееднозначни отношения с възрастните, включително родителите.
        1.1.3.Стресови ситуации
       Съществуват социално-психологически фактори, характерни за подрастващите, които могат да изиграят ролята на стресови стресори (негативни дразнители) и да способстват за суицидни прояви. Сред тях са:
• Сериозни проблеми в семейството.
• Отхвърляне от връстниците (съученици, приятели).
• Смърт на любим или значим човек.
• Разрив във взаимоотношенията с любим човек.
• Междуличностни конфликти и загуба на значими отношения.
• Проблеми с дисциплината и закона (спазване на социалните норми).
• Натиск (потискане, унижение), оказван от връстници, по посока подражание и следване саморазрушителното поведение на другите.
• Продължително пребиваване в ролята на «жертвен агнец» в групата, жертва или аутсайдер.
• Разочарование от постиженията в училище или неуспехи при обучението.
• Високи изисквания в училището към крайните резултати (при изпити).
• Проблеми с намирането на работа, лошо икономическо състояние, финансови проблеми.
• Нежелана бременност, аборт и последиците от него.
• Заразяване със СПИН или други болести, предавани по полов път.
• Сериозни телесни болести.
• Извънредни външни ситуации и катастрофи.
 

Следва продължение - част 2

Категория: Други
Прочетен: 3021 Коментари: 0 Гласове: 1
Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи
-част 6-


          Схема за изследване на суицидния пациент
1.Паспортни данни: име, презиме, фамилия, пол, година на раждане, възраст
2. № история на болестта (регистър)
3. С кого живее
4. Адрес по местоживеене
5. Месторабота, учебно заведение, професия, заемана длъжност
6. Анамнестични данни
7. Налични психични заболявания в семейството – какви и при кого през поколенията
8. Наличие на алкохолна зависимост у родствениците
9. Суициди и суицидни опити, извършени от родственици (какви и при кого)
10. Наследствена обремененост – конкретно при кого, характер на обременеността, по каква линия
11. Състав на семейството – пълно, непълно, други варианти
12. Социално положение на родителите
13.Личностни качества на роднините
= майка: любеща; отхвърляща; доминираща; наказваща («шизофренна»); ограничаваща; агресивна; подчиняваща; пасивна;
= баща: любещ; отхвърлящ; доминиращ; наказващ; ограничаващ; агресивен; подчиняващ; пасивен;
14. Лидерство в семейството – въпроса за властта
15. Конфликти в семейството – да; не;. Характер на конфликтите.
16. Положение на идентифицирания пациент в семейството –  наличие на братя, сестри, тяхната възраст; отношения с тях
17. Дисфункционални форми на семейно възпитание (взаимодействия) – отсъства; снизходително, хиперпротекция; доминираща хиперпротекция; емоционално отхвърляне и (или) консервативно отношение; хипопротекция; повишена морална отговорност; неустойчив стил на възпитание (съчетание от различните форми).
18. Видове налагани наказания в семейството
19. Мотивация за успехи в училището
20. Мотивация за обучение в училището
21. Положение в класа
22.Участие в неформални групи (конкретно в какви)
23.  Правонарушения – «да»; «не»; какви конкретно
24. Традиционни интоксикации: тютюнопушене, алкохол, наркотици – честота на употреба; мотив за употреба
25.Сексуален живот
26. Особености на характера
= конформизъм; астенизъм; психоастенизъм; шизоидност; възбудимост или епилептоидност; хистеричност; емоционално неустойчив (лабилен);
= хипертимен; дистимен; циклоиден; възбудим; емотивен; демонстративен; тревожен; педантичен; екзалтиран;
27. Степен на изразеност на характерологичните особености – в пределите на нормите; акцентуиран; психопатичен.
28. Характер на суицидното поведение
29. Травми, нещастни случаи в миналото – «да»; «не»; кога и какви
30. Непроизволни самоувреждания
31. Съновидения
=  със символика на смъртта – «да»; «не»; кога и какви
= с елементи на автоагресия – «да»; «не»; възраст и какви
= със сцени на нападения, убийства – «да»; «не»; възраст и какви
= повтарящи се съновидения –(«да»; «не»; съдържание, емоционално отношение към съдържанието на съновиденията
32. Наличие на страх от смъртта – «да»; «не»; обоснован или не; възраст)
33. Интерес към смъртта, убийствата, самоубийствата, погребенията, възраст.
34. Фантазии на тема собствена смърт – възраст; съдържание
35. Отсъствие на интерес към живота
36. Желание за собствена смърт – възраст
37. Детайлност в планирането на последния опит за суицид – «да»; «не»; кога; съдържание;
38. Борба на мотиви
39. Морални разсъждения – самоосъждане; самоправдание
40. Непосредствен повод (отключващ или провокиращ фактор)
41. Записки – «да»; «не»; съдържание
42. Характеристика на постсуицидния период
43. Отношение към суицидния опит (опити)

05.10.2011г.
Категория: Други
Прочетен: 1334 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.11.2011 18:45
Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи
-част 5-
 
        (9) Внушаване на надежда
        Работата със склонните към саморазрушение депресирани лица е сериозна и отговорна. Отдавна е известно в психотерапевтичната практика, че основната тежест трябва да бъде поставена върху това, какво говорят или чувстват клиентите.  Когато безпокоящите скрити мисли излязат на повърхността и бъдат назовани от суициданта, то тогава те губят силата на фатализма и стават някак си по-разрешими. Изтерзаният от тревога човек може да стигне до мисълта: «Аз не зная как да разреша тази ситуация, но сега след като вече виждам, че още нещо може да се направи, в мен се възражда някаква надежда».
        Загубата на надежда за достойно бъдеще много често бива откривана като маркер в писмата, оставяни от самоубийците. Саморазрушителното поведение се формира тогава, когато човек загуби и последната капка оптимизъм, а лицата, които са в най-близкото му обкръжение и от които човек очаква подкрепа, разбиране и помощ наистина потвърдят по някакъв начин тази загуба. Сред специалистите е известна следната афористична  фраза: «Ние се смеем заедно с тези, които се надяват и изпращаме в болница тези, които са загубили всякаква надежда».
        Каквато и да е, все пак надеждата следва да се основава на действителността. Безсмислено е да се казва: «Не се вълнувай, всичко ще бъде добре», след като всичко не може да бъде добре! С други думи, надеждата не може да се строи на празно място. Надеждата не  възниква откъсната от действителността, в вид на фантазни образи, а от съществуващата способност да я желаеш и да я достигнеш.
Отишлият си от този свят любим човек не може да бъде върнат, колкото и да се надяват или молят близките му.  В същото време те – близките, могат да открият за себе си ново разбиране за живота, така че той да продължи.  Надеждата трябва да бъде обоснована: когато корабът се разбива в подводни скали, пасажерите имат надежда, но е една надеждата «да доплуваш до най-близката суша», а друга «да достигнеш противоположния бряг на океана». Когато човек напълно загуби надежда за достойно бъдеще, той се нуждае от поддържащи съвети, продължение на които са алтернативите. «Как бихте могли да промените ситуацията?», «Каква би била външната противостояща, противодействаща намеса?», «Към кого бихте се обърнали за помощ и имате ли такъв човек въобще?».
        От съществено значение е помагащият да въздейства на суицидната личност за укрепване на неговите духовни сили и възможности, като му внуши, че кризисните проблеми са преходни, а самоубийството е безвъзвратно. Основанията за реалистична надежда следва да бъдат представени реалистично, убедително и деликатно. Въздействието има за цел да извади личността от състоянието на фиксация върху единия емоционален полюс – този на негативните чувства за света и за себе си, тъй като всяка една суицидна личност възприема тези реалности изцяло в мрачна и отрицателна светлина. 
        (10) Оценяване степента на риска
Помагащият има за задача да определи сериозността на вероятното самоубийство. Първата стъпка в тази насока е да се разкрият намеренията. Те могат да се разполагат в широк диапазон – от мимолетни, циклични, повърхностни, хаотични мисли за самоубийство, до подробно разработен сценарий за реализиране на самоубийственото решение, включително начин, средство, място и пр.подробности. Рискът включва и други фактори, сред тях са: употребата на алкохол, наркотици, степен на емоционално нарушение, личностни особености (импулсивност, емоционална лабилност), степен на дезадаптация и отчужденост от обществото, минали опити за самоубийство, наличие и сила на чувството за безнадеждност и безпомощност. Неоспорим фактор за степента на риск се явява разработването на метод за самоубийство. Много показателен маркер се явяват «даренията» на любими вещи, с които суицидантът никога не се е разделял.  Друг критерий за степента на риск е наличието на т. нар. «загуба на цел», т.е. дали лицето е преустановило активността си, насочена към бъдещето; всичко онова, което се свързва с неговите цели, интереси, амбиции, аспирации, мотивация да постигне, да притежава, да преживее и пр. в краткосрочен или дългосрочен план.  
        (11) Наблюдение и контрол върху суицидната личност в ситуация на висок риск
       Когато има данни, определящи висока вероятност от извършване на самоубийство, то помагащият (обкръжението), трябва да съпровожда, обгрижва и физически да присъства непрекъснато със суицидната личност. Суицидантът не бива да бъде оставян сам до тогава, докато не бъде поет случая от специалист или докато не премине кризата. 
        За да се покаже пред лицето загриженост и за да се създаде чувство за жизнена перспектива, помагащият може да влезе (сключи) т. нар. «суицидален договор».  Той включва обещание от страна на лицето, да преустанови в момента реализирането на намерението си, като за сметка на това, помагащият поема ангажимент за оказване на помощ по премахване на фрустриращите го фактори или за удовлетворяване на определени блокирани потребности. Договорът означава, че темата за самоубийството временно слиза от дневния ред и започва процес на договаряне на клаузите (точка по точка) от т. нар. «договор».  Обсъждането на клаузите всъщност представлява процес на обсъждане на алтернативи. Освен това, той позволява суицидната личност да бъде откъсната от фиксацията си върху мислите за самоубийството и заедно с това, да балансира емоционалното си състояние.  Процедурата по сключване на договора е изключително ефективна.
        (12) Незабавно търсене помощ от специалисти
        Суицидантът винаги има стеснено поле на възприятието и своеобразно тунелно мислене.  Той не е в състояние да възприема светът, другите и себе си в цялата им пълнота и разнообразие. Поради тази причина той възприема едностранчиво и факта за неразрешимостта на проблема си.  Вече стана ясно, че първата стъпка е да се предостави помощ, но много често неспециалистите не знаят как да сторят това или им липсва опит – едни проявяват прекалена емоционалност, въвличат се в проблема повече дори от самия суицидант, други пък демонстрират ригидност или напълно блокират. 
        Надежден източник на помощ се явява в много случаи семейния лекар. Тази категория специалисти обикновено са добре информирани, могат правилно да оценят сериозността на ситуацията и да насочат суицидантът към друг специалист.  В първия момент, докато суицидантът все още не е поет от подготвено за подобни случаи професионалист, семейният лекар може да прибегне към използване на определени фармакологични средства с цел, овладяване емоционалното състояние на пациента.
В никакъв случай при суицидна опасност не бива да се игнорира помоща на психиатър или клиничен психолог. Благодарение на своите знания, умения и психотерапевтично влияние тези специалисти притежават уникални способности за да разберат съкровените чувства, потребности и очаквания на човека.
        По време на психотерапевтичните консултации отчаяните хора разкриват обикновено в дълбочина своите страдания и тревоги. Ако депресираната личност не е склонна към сътрудничество и не желае да получи помощ от специалист, то съществува още една възможност, която се представя от семейната терапия.  Този метод позволява в консултативния кабинет да се явят всички останали членове на семейството. Там те ще получат квалифицирана поддръжка, ще изразят своите намерения и огорчения, конструктивно ще изработят един по-адаптивен стил на семейни взаимоотношения.  Паралелно с конструктивното снемане на емоционалния дискомфорт, при семейната терапия в повечето случаи настъпват промени в членовете на цялото семейство и вътрешните взаимоотношения.
        В случай, че описаните до момента подходи са неефективни друга възможност за намеса на специалист се явява хоспитализацията и настаняването на лицето в психиатрично заведение. Този подход е оръжие с две остриета, от една страна е твърда мярка за контрол и наблюдение над лицето, но от друга, възможно е както върху личността в криза, така и върху цялото семейство да «легне» още по-голяма тежест. Практиката сочи, че болничното заведение при подобни случаи не е панацея.
        Самоубийството може да бъде извършено например, когато на болният бъде разрешено да посети семейството си, скоро след изписването или непосредствено по време на лечението.  Изследвания сочат, че много съществен е факта, как лицето възприема извършваната спрямо него интервенция по време на хоспитализацията.  Например, дали суицидантът не разглежда болничното заведение като «затвор», в който насила е заточен? Установено е, че тези които се отнасят негативно към болничното лечение, по-късно, след изписването от там се явяват лица с повишен суициден риск. 
        Освен това, известно е, че най-силно настроените към саморазрушителни реакции много личностно и оценяват настаняването си в болница като отмъщение, като наказание, наложено от най-близките.  Те реагират на актуалните проблеми (тези, които възникват във взаимоотношенията с обкръжението по повод лечението им) яростно, гневно, агресивно, а по-късно лесно прибягват към саморазрушаването си в качеството на наказание и отмъщение спрямо тях. При продължително наслоявани неуспехи и неудовлетвореност във взаимоотношенията със семейството (обкръжението), суицидантът класира тези най-близкостоящи до него хора в групата на негативните значими «други». След изписването им от болничното заведение, лицата с висок суицидален риск се адаптират по-трудно към живота в своето обкръжение. Някои от тях скоро след това извършват самоубийство, други правят опити и отново попадат в болнично заведение – формира се порочен кръг. 
        (13) Съхраняване на грижата и поддръжката
Когато критичната ситуация вече е преминала, то както специалиста, занимаващ се със случая, така и семейството могат да си отдъхнат. Погрешно обаче е всички те напълно да се успокоят и да се завърнат към обичайните си взаимоотношения. Внимание! Много често, след излизане на суицидантът от кризата, респ. депресивното състояние, той отключва чувство за вина, търси прошка от близките си, разкайва се. Виждайки променените реакции, близките често губят бдителността си.  Измамно е възприемането и интерпретацията на действията на лицето в тази насока. Много често тези негови действия всъщност за ритуални с цел, прощаване с близките, разчистване на отношенията, след което да прибегне към самоунищожението си.  Изследванията показват, че около половината от самоубийствата биват извършвани не по-късно от третия месец, след началото на психологическата криза.
        Понякога в ежедневието и хаоса на живота обкръжаващите забравят за лицето, извършило суициден опит. По ирония на съдбата те дори се връщат към използването на старите, порочни и дисфункционални взаимоотношения, като започват да се отнасят към него като с неудачник.  Често дори започват да го иронизират – от една страна се отнасят към него като с «ненормален», тъй като е решил да умре, а от друга, като с «некомпетентен» и «страхлив», тъй като не е успял да направи това качествено. По този начин, извършилият опит за самоубийство попада в една още по-тежка и по-сложна ситуация.
        Емоционалните проблеми, довели до суициден опит много рядко биват разрешавани напълно, дори когато са отминали и останали доста назад във времето. Погрешно е разбирането семейството да обещае на лицето или да наложи «табу» върху случилото се сред всички членове, т.е. да се пази пълно мълчание. Точно обратното, със суицидния човек трябва да се говори, той трябва да бъде изслушван и обгрижван сега, след опита за суицид много повече отпреди и това отношение следва да се запази дотогава, докато лицето напълно се адаптира към живота.
  Следва продължение - част 6
Категория: Други
Прочетен: 1109 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.05.2012 10:47
Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи
-част 4-


          Изходна позиция на спасяващият суициданта (помагащият)
         Самоубийството (мисълта за самоубийството) представлява отблъскваща за страничните наблюдатели, опустошителна за най-близките (семейството) и душераздираща за тези, които имат професионално отношение към случая (помагащите). Поради тази причина обикновено първите две категории потенциални помагащи избягват да говорят по темата. Голяма грешка се допуска особено от членовете на семейството на потенциалния суицидант, които избягват темата, считайки, че обсъждането й би подтикнала лицето към практическо изпълнение на намеренията си.  Външните свидетели (приятелски кръг, училище и пр.)  на суицидалните тенденции от своя страна се страхуват да не попаднат в затруднено положение и също се отдалечават от търсещият помощ.  С други думи, много често в поведението на най-близкия кръг от хора, от които на първа ръка се очаква помощ, се наблюдава проявя на безразличие. Особено е опасно, ако равнодушието и безчувствието на обкръжението съвпадне с една чувствителна и дълбоко преживяваща личност на суициданта.  Подобно поведение може само да потвърди схващането на готвещият се за самоубийство, че не е разбран, не е приет, че е отхвърлен, че е обречен, че никой не е в състояние да му помогне.
          Помощник-моралист
         В религиозно-исторически план е наложено табу върху акта самоубийство и много хора се отнасят към него с предубеждение и нетърпимост.  Когато именно хора с подобни нагласи и убеждения станат свидетели на изказвания или сигнали за суицидни намерения, те обикновено реагират: «Вие не може да направите това. Това е противно на Бог и е несвойствено на вярата».
         Следва да се отчита факта, че потенциалният суицидант и така страда от непоносимо чувство на вина.  Ако помощникът говори за суицида, като един аморален акт, то той не само блокира обсъждането на темата, но е възможно да усили и без това тягостното чувство на отчаяние и депресия.  Не бива да се забравя, че за суициданта самоубийството в никакъв случай не представлява теологичен проблем, а се явява последица от непоносим емоционален стрес.
         Личността със суицидни тенденции изпитва не само мъка, скръб, отчаяние и разочарование, но може да прояви и враждебност съм своето обкръжение. Дори най-близките и значими хора (семейство, приятели) много често реагират на това поведение с негодувание, като допускат още по-голямо отдръпване (дистанциране) от лицето, очакващо помощ.  Те започват да излагат рационални аргументи, с които атакуват суициданта, анализират инфантилността на неговото поведение, обвиняват го, критикуват го, като по този начин окончателно прекъсват емоционалната връзка и тласкат лицето към още по-голямо отчаяние.  
          Какво следва да се направи, за да се окаже помощ на суициданта – правила на помагащия?
          (1)Разкриване ключа към тайната на суицида
          Суицидната превенция се състои не само в грижа и участие на обкръжението, но и в способността да бъдат правилно разпознати признаците на нарастваща опасност.Знанието за тези признаци и стремежът да бъде получена тази информация, може да бъдат животоспасяващи. Ето някои от отличителните маркери:
           = наличие на суицидна заплаха, предшестваща опита за самоубийство;
           = наличие на депресивна симптоматика;
           = значителна (коренна0 промяна в поведението за дълъг период (поне седмица);
           = подготовка на суициданта за самоубийствения акт (волеизявления);
           = прояви на безпомощност и безнадеждност;
           = самоизолация и самота;
           (2) Приемане суициданта като личност
           Важно е подходът да включва отношение към лицето действително към като суицидна личност.  Не бива да се приема повърхностно и да се защитава хипотезата, че точно това лице не би било в състояние да извърши самоубийство. Оценките за поведението на суициданта трябва да се базират единствено върху симптоматиката и признаците. Опасността, че е възможно да бъде преувеличена потенциалната заплаха е нищо, в сравнение вероятността от самоубийство. 
           (3) Установяване на близки, доверителни, обгрижващи взаимоотношения
Принципно няма универсални правила и отговори за това, какво трябва да бъде поведението на помагащия при първия контакт със суициданта. Същевременно обаче е сигурно, че помощникът ще направи голяма крачка напред, ако заеме позиция, с която приеме изцяло суициданта (насериозно готовността му за самоубийство; причината за деянието му; преживяванията му и пр.). Емпатията на помощника автоматично циментира основа за едни ефективни взаимоотношения. Важно е да се знае, че от голямо значение е невербалната комуникация. Обикновено в момент, в който личността е на крачка от суицид, словоохотливостта й не е най-изявената черта. Ето защо невербалните сигнали са тези, които интензивно се изпращат към суициданта с цел, да му внушат доверие и истинско желание да му се помогне.
           Една от целите на помощника в тази фаза от контакта е да се помогне на суициданта за справяне с емоциите – на тревожната личност трябва да й се помогне да разбере своите чувства. За човек, който се преживява като безполезен и нелюбим, проявата на грижа и отзивчивост се явява мощен ободряващ фактор.  Именно само и единствено по този начин суицидантът може да допусне помощника в отчаяната си душа.   Шансовете да се помогне на личността могат да се регистрират явно от онзи момент, в който суицидантът започне да споделя, да открива преживяванията си, да говори за себе си, за другите, за проблема и състоянието си. 
              (4) Внимателно слушане
              Суицидантът обикновено силно страда от чувството  за отчуждение и това е основната причина той да бъде съпротивяващ се по отношение съветите на помагащият му. Той най-много се нуждае от изслушване, от обсъждане на своята болка, на този факт и обстоятелства, които са го фрустрирали, които го карат да казва (мисли): «Аз нямам нищо, за което си заслужава да живея». Когато суицидантът е в депресия, той повече от всеки друг път изпитва потребност да говори, търси някой, който да му обърне внимание. Проблемът се състои в това, че или той не осъзнава тази своя потребност и е фиксиран върху мислите за самоубийство, или самият помагащ не е наясно колко важно е да започне диалог.
            При влизане в контакт с лицето, помагащият трябва да бъде много търпелив. Възможно е суицидантът да предизвика в помагащия чувство за унижение, гняв, обида, дори да го фрустрира. Това се случва в резултат на ригидността на кандидат-самоубиеца.  Тази съпротива е много силна поради фиксираността на мислите на суициданта. Мисли от рода на отхвърляне, нежеланост, провал, безсилие или ненужност, следва да бъдат игнорирани. Помагащият следа да запази спокойствие, да контролира своите чувства, да демонстрира пълно разбиране и се съсредоточи единствено върху мисълта за началото на изповедта на суициданта.  Не бива да се забравя, че фрустрираната личност иска да се избави от болката, но просто не знае как да стори това.  Когато стане дума за желанието му да сложи край на живота си, в никакъв случай не бива лицето да бъде осъждано за подобни изказвания. В подобна ситуация помагащият следва да изрази мнение от типа: «Изключително ценя Вашата откровеност, факта, че в това състояние Вие споделяте своите преживявания оценявам като сила и мъжество, защото зная колко е трудно да направите това!»  В други случаи дори само престоят заедно с лицето (например на брега на реката, в която е решил да се хвърли) има значение, защото изразява заинтересованост и е израз на грижовно отношение. 
          Както психологът, така и неспециалистът следва да развие в себе си изкуството да се слуша с «третото ухо», т.е. да долови това, което се казва невербално.
          (5) Да не се спори
Много често, сблъсквайки се със суицидна заплаха близките и приятелите реагират сухо и рационално, например: «Помисли как живееш ти. Не виждаш ли, че животът ти е много по-добър от този на другите; вместо да  мислиш за самоубиойство, ти трябва да благодариш на съдбата си!» Когато се подходи по такъв начин, то помагащият блокира по-нататъшното обсъждане. Суицидантът не иска (не се нуждае) в момента от сократовски диалог, т.е. от търсене и превеждане на аргументи и факти. Той има най-вече нужда от емоционално отношение. Емоцията е тази, която предизвиква болката му, която активизира суицидните мисли.  Когато помагащият не прояви съпричастност към чувствата, а впоследствие и разбиране към тях, то проблемът на нуждаещият се може да се задълбочи още повече – той отново ще «помисли», че не е разбран.
В практиката се срещат и по-тежки случаи на неопитност и незнание, например: «Ти разбираш ли, че ако се самоубиеш, какъв позор ще бъде това за цялото семейство!» или «С тези твои изпълнения, (приказки) целия град вече говори, че не в наред!»
Най-важното, което следва да се знае е, че помагащият в никакъв случай не бива да проявява агресия, диктаторско, менторско или превъзпитаващо поведение. Едва когато бъде решен въпроса със снижаване нивото на тревожност, т.е. бъдат овладени емоциите, тогава може да се пристъпи към използване на аргументи. 
         (6) Задаване на въпроси
         Задаването на въпроси от типа: «Надявам се, че не замисляш самоубийство?», е подразбиращ отговарящ и не е ефективен, тъй като при отговор «Не», помагащият не е разрешил суицидната криза.
        По-добър път за намесване в кризисната ситуация биха осигурили въпроси от типа: «Ти мислиш ли за самоубийство?».  Именно този директен тип въпроси позволяват изваждане на «светло» мислите на суициданта. Ако той наистина е обмислил такъв вариант, това означава, че той има нагласата да извърши самоубийство, а това означава, че всички кризисни мисли за лишаване от живот са били или в момента предизвикват в индивида силни преживявания. Поставянето на въпроса по този открит, пряк начин играе ролята на апел за готовността на помагащия да слуша и да разбере състоянието на страдащия.
         Важно е спокойно и  разбираемо да се попита например: «От кога считате, че животът Ви е станал безнадежден?», «Какво мислите за това, как са се появили във вас тези чувства?», «Имате ли конкретни съображения за това, как точно ще извършите самоубийството?», «Ако преди също сте мислил за самоубийство, то какво Ви спря тогава?.
          Много силен ефект има тактиката на повтаряне на изразено становище (мисъл) на суициданта, която помагащият приема за важна от гледна точка на разрешаване на кризата. Тези повторения са известни като «рекапитулации», които имат за цел да обобщят определена информация и още веднъж да поискат (да затвърдят) мнението на лицето, например: «С други думи Вие искате да кажете, че ако има някой, който да Ви изслуша и да Ви разбере бихте разрешили този въпрос» или «Правилно ли съм разбрал, че нямате ясно виждане за това, как да изпълните замисъла си?», или «От това което чух, може ли да се каже, че всъщност нещата не са чак толкова зле?»
          И накрая, при формулирането на въпросите никога не бива да има и нотка на обвинение, на търсене на отговорност, на осъждане или ирония!
          (7) Да не се предлагат неоправдани утешения (поемат обещания)
Един от важните механизми за психична защита е рационализацията.  След като помагащият чуе за суицидната заплаха, то в него може да се появи желание да обобщи: «Не, всъщност Вие не мислите така!» Основания за подобно умозаключение в ситуация на криза по-скоро ще липсват, отколкото да са налице (като изключим разбира се личната тревожност на помагащия).
          Причината, поради която суицидантът е посветен изцяло на своите мисли, се състои в желанието му да предизвика безпокойство и загриженост.  Ако помагащият не прояви заинтересованост и отзивчивост, то депресираният човек лесно може да формулира съждение от типа: «Всъщност Вие не мислите така» - като израз на отхвърляне и недоверие.  Ако помагащият се държи по време на беседата с любов и грижа, то това отношение ще снеме значително опасността от самоубийство.  В противен случай  суицидантът може да прибегне към самоубийство като се възползва от този банален повод.
          Суицидният човек се отнася с презрение към забележки омаловажаващи или генерализиращи проблема му, от типа: «Спокойно, всеки има такива проблеми като теб», «Всички на твоите години сме минали по този път», «Какво толкова е станало, това са истински глупости» и пр. Аналогични клишета рязко контрастират с мъката и страданието на суициданта, защото той изначално приема проблема си за уникален, за много сложен, а себе си за обречен.  Подобни доводи само потискат или унищожават чувствата на лицето и го карат още повече да  мисли, че никой не го разбира.
          (8) Предлагане на конструктивни подходи  (алтернативи)
Много често помагащите се опитват да използват (да предизвикат) чувството за вина на суициданта по отношение на другите, напр.: «Помисли, колко болка ще предизвика твоята смърт на родителите ти!». По-добър вариант е да се предложат алтернативни решения на проблема, за които суицидантът не се е досетил все още.
Една от важните задачи при профилактика на суицида се изразява в това, да се помогне като се определи източника на психическия дискомфорт. Тази задача се изпълнява трудно, защото по принцип суицидният човек го пази в тайна. Едни от добрите въпроси, стимулиращи дискусия в тази насока са: «Какво се случи с Вас напоследък?», «Кога се почувствахте така зле?»,  «Какво се случи с Вашия живот, когато настъпиха тези промени?» «Към кой от най-близките Ви има отношение Вашия проблем?»  Потенциалният самоубиец следва да бъде подтикнат сам да идентифицира проблема и колкото се може по-точно да определи какво допринася за него. 
          Отчаяният индивид е необходимо да се увери, че може да говори без стеснение за своите чувства, дори за такива отрицателни емоции, като ненавист и желание за отмъщение. Ако все пак лицето не желае да говори за чувствата си, то е добре да бъде използван един насочен въпрос: «Струва ми се , че сте много разстроен» или «Според мен, Вие сега ще заплачете!», дори има смисъл от въпроса: «Все пак Вие наистина сте развълнуван. Може би, ако споделите своите проблеми с мен, то аз ще се постарая да Ви разбера»
          Актуална психотравмираща ситуация може да възникне при разпад на взаимоотношенията със съпруга или децата.  Човек може да страда от нетърпима мъка или някаква соматична болест.  Ето защо, следва да се вземат под внимание всички негови чувства и беди.
          Ако кризисната ситуация и емоциите бъдат изразени, то по-нататък е необходимо да се установи, дали е имало в миналото сходни ситуации и по какъв начин индивидът се е справил с тях.  Тази процедура е известна като «оценка на средствата (ресурса) с които разполага лицето за разрешаване на проблема». За да се инициира темата е възможен старт с въпроса: «По-рано, назад във времето не сте ли имали сходни преживявания?» По този начин се разкрива уникална възможност съвместно със суициданта да бъдат установени способите (стратегиите), които човек използва за да се справи с определена криза. Тези стратегии или са напълно неадекватни, или са ограничени, или напълно липсват, т.е. от разширяването на тази тема специалистът би могъл да си изясни в какво точно следва да се изрази неговата помощ.
          От съществено значение е да изясни, какво позитивно и значимо е останало за суициданта, колкото и незначително да е то, за което си заслужава да живее.  Важно е да се контролира всеки признак на емоционално оживление, когато се обсъжда тема, свързана с «добрите времена в миналото». Именно там, назад във времето може да бъде открито нещо ценно, важно, носещо надежда и желание отново да бъде преживяно. Невербалното поведение на суициданта остава основен индикатор за долавяне на този признак (особено очите).  Какво за него все пак остава значимо и ценно достижимо – това е въпроса! Идеята е да се извлекат алтернативи, да се рефлектира надежда, опирайки се на миналия опит.

Следва продължение - част 5
 
Категория: Други
Прочетен: 1163 Коментари: 0 Гласове: 1
Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи
-част 3-

            Предотвратяване на суицид
         Диагностиката на предсуицидния синдром е от изключително важно значение за профилактиката.  Хората, намиращи се в предсуициден период се нуждаят от индивидуална, групова и (или) семейна психотерапия.  Особена практическа значимост има анализа на факторите, които все още въздържат детето от извършване на самоубийство. Към тях се отнасят: 
        • отсъствието на психични заболявания, свързани и протичащи в условие на депресия;
         • адекватна интегрираност в семейството;
         • нормално когнитивно функциониране;
       • наличие на културни и духовно-религиозни фактори определящи като неприемлив суицида (табуиращи суицида);
         • готовност на клиента да участва в провеждане на своевременна индивидуална психотерапия, насочена към слаби страни в характера (акцентуации) или елементи на психотизъм (сензитивност, склонност към депресивни състояния, характерни за шизоидната и циклоидната личност). 
          Депресия
         Много от чертите, свидетелстващи за суицидност са сходни с признаците на депресията.  Основен съвпадащ симптом се явява загубата на възможност от изпитване на удоволствие от вещи, дейности и други стумули, които по-рано са носели удовлетворение (наслаждение) на личността. Индивидът губи вкус и апетит към любими дейности. На преден план излизат чувства сред които: за вина, безизходност, обреченост, самоосъждане и раздразнителност.  Значително се снижава двигателната активност или обратно – възникват пристъпи на неадекватна динамика (непрекъсната реч; говор на висок, силен, с бърз темп говор; непрекъснати оплаквания и капризи; обвинения или молби за помощ).  Често може да се наблюдава нарушение на съня или внезапни пропадания в състояние на умора и отпадналост.  Соматичните признаци на тревожност се проявяват най-вече със: сухост в устата, учестено дишане и изпотяване. Възможно е да се появят безпричинни соматични нарушения като: главоболие или болки в стомаха. Мислите са насочени към фиксация върху Аз-а за греховност и безполезност, нежеланост и отхвърленост, за безсмислието на живота. 
          Психогенните причини за депресията често са свързани със загуби: на близки хора, здраве или работа.  Депресията може да настъпи в годината (месеца) на загубата, без личността да осъзнава този факт.  Ако личността инкасира загуба на любим (желан, ценен) за нея обект, то тогава тя реагира не само с депресия, но и с гняв.  В този случай, ако тя не е способна или няма възможност да изрази своите чувства, то тогава тези чувства биват изтласкани в безсъзнателното. В резултат на този защитен механизъм вътрешното напрежение и фрустрацията усложняват процеса на страдание и мъка.  Важно е да се отчита, че почти винаги може да се намери физиологично или психологично обяснение на депресията.  Депресия не означава, че задължително човек трябва да се намира в състояние на психоза или да изпитва суицидни намерения.  Голяма част от преживяващите депресия не губят връзка с действителността, продължават да се грижат за себе си и не винаги постъпват в болнично заведение.  Когато те решават да направят опит за самоубийство, тогава те са обхванати от доминиращото чувство на отчаяние. 
          Интересни в суицидологически аспект са и други психични разстройства. Известни са три основни групи на тези заболявания. На първо място са неврозите, които се характеризират с безпричинен страх, вътрешно напрежение и тревожност.  Невротикът не губи връзка с обкръжаващата го действителност, но в него липсва доверие към света и той става подозрителен и тревожен. 
          На второ място са характерологични или личностни проблеми (акцентуации), възникващи в резултат на социални дефицити, било в резултат на морални норми, на липса на определени социални умения, на преживени травми и усвоени дисфункционални модели за адаптация, било в резултат на сложни взаимоотношения с обкръжаващите. Тези личности не страдат от някакво душевно разстройство, но са склонни към извършване на асоциални постъпки без възникване на чувство за вина.
На трето място са психозите, които протичат много по-тежко от неврозите. Личност, страдаща от психоза обикновено реагира неадекватно на повечето ситуации, идващи от външния свят.  Към психозите се отнася маниакално-депресивната психоза, която се характеризира с дълбоки промени в настроението от мания към депресия, която често е съпроводена от суицидни мисли.
          Широко разпространено заболяване се явява шизофренията. При която възникват налудно разстройство и лъжливо възприятие: зрителни и слухови халюцинации (видения, гласове).  За тези болни „нощните кошмари стават реалност”. Обкръжаващият свят магически променя своите очертания, а за значението, което се придава на определени факти, няма никакви реални основания.
Страдащите от психоза, шизофрения и маниакално-депресивна психоза, твърде често извършват суициди. Статистиката сочи, че техния брой заема 1/4 от опитите.  Необходимо е да се подчертае, че болните, страдащи от психотична депресия, често извършват суицидни действия в две фази на психозата – в нейното начало и при затихването й.  Сред болните от шизофрения, самоубийствата са от 3 до 12%, като рискът от суицид при шизофреника през целия му живот се колебае между 15 и 20%.    Болните от шизофрения често извършват суицид от отчаяние, ако внезапно осъзнаят неспособността да контролират своята съдба, силата на налудните си преживявания и постоянните си халюцинации.
          Продължителната депресия и самотата стават особено опасни, ако бъдат диагностицирани следните особености:
• чувство на враждебност към хора, към които по-рано е имал положителни чувства;
• пълна загуба на интерес към каквото и да било;
• наличие на здравословни проблеми (симптоми);
• поява на зависимост от лекарства или алкохол;
• избягване на контакти и изолиране в самота;
• обладаване от мисли за самоубийство.
 Предотвратяване на суициден опит
 Снемане на психологическото напрежение в психотравмиращата ситуация.
 Намаляване психологическата зависимост от причината, довела до появата на суицдното поведение.
 Формиране на компенсаторни поведенчески механизми.
 Формиране на адекватно отношение към живота и смъртта.
           Методики за изследване на суицидно поведение
          Освен провеждането на задължително диагностично интервю със снемане на семейна анамнеза, от важно значение е да бъдат приложени методики (въпросници, проективни методики, анкети) за установяване на следните показатели:
• тип налична акцентуация;
• нивото на социална адаптация (дезадаптация);
• нивото на функционирането на личността;
• определяне на ценности;
• нивото на тревожност;
• поведенчески модели за справяне със стресови ситуации;
• тип темперамент;
• модели за разрешаване на конфликти;
• самооценка;
• фрустрационна толерантност;
• социални дефицити (афилиационни умения и способности);
• наличие на дисфункции в семейната система и др. 
          Корекция
         Корекционните дейности са насочени основно към обучение за развитие на социални навици и умения за преодоляване на стреса. Важно е да се окаже на подрастващите социална поддръжка, като се използва помоща на семейството, училището, приятелите и пр.  Тази процедура може да бъде облечена във формата на социално-психологически тренинг за формиране на разрешаващо поведение и за търсене на социална подкрепа; за повишаване и корекция на самооценката, за развитие на адекватно отношение към собствената личност и емпатия; за увеличаване нивото на самоконтрол; замяна на «значимите други» с алтернативен кръг;  изработване на мотивация, ориентирана към постижения и успехи; извършване на корекция в прилагани дезадаптивни стратегии за справяне; повишаване нивото на самоуважение и т.н. 
           Помощ при потенциален суицид – интервенция
         Думата «интервенция» произхожда от латинските думи inter (между) и venire (идва).  Суицидната интервенция се явява процес на предотвратяване акта на саморазрушение.  Тя се изразява в контакт лице в лице с отчаяния човек и оказване на емоционална поддръжка, съчувствие и разбиране в социалната, психологическата и екзистенциална криза.
         Успехът на интервенцията се основава на факта, че не всички хора се явяват абсолютни суициданти.  Наблюденията свидетелстват, че типично за самоубийците е, че те проявяват амбивалентни емоции, например: «Скъпа Ники, аз трябва да приключа със себе си. Ненавиждам те. С любов,  Ед», т.е. самото желание да се самолиши от живот по своята психологическа същност е дълбоко противоречиво – от една страна личността желае своята смърт («...аз трябва да приключа със себе си.  Ненавиждам те.»,  а от друга желае да живее («С любов,..»). Следователно следва да се знае, че суицидалното настроение обикновено е неустойчиво – тези чувства могат да се появят, да изчезнат, а по-късно да възникнат отново, като почти винаги се променят. Именно тази закономерност се явява основата на суицидната интервенция. Освен това, от голямо значение е кой оказва помощ за спасяване живота на другия.
  Следва продължение - част 4
 
Категория: Други
Прочетен: 1060 Коментари: 0 Гласове: 0
Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи
-част 3-

            Предотвратяване на суицид
         Диагностиката на предсуицидния синдром е от изключително важно значение за профилактиката.  Хората, намиращи се в предсуициден период се нуждаят от индивидуална, групова и (или) семейна психотерапия.  Особена практическа значимост има анализа на факторите, които все още въздържат детето от извършване на самоубийство. Към тях се отнасят: 
        • отсъствието на психични заболявания, свързани и протичащи в условие на депресия;
         • адекватна интегрираност в семейството;
         • нормално когнитивно функциониране;
       • наличие на културни и духовно-религиозни фактори определящи като неприемлив суицида (табуиращи суицида);
         • готовност на клиента да участва в провеждане на своевременна индивидуална психотерапия, насочена към слаби страни в характера (акцентуации) или елементи на психотизъм (сензитивност, склонност към депресивни състояния, характерни за шизоидната и циклоидната личност). 
          Депресия
         Много от чертите, свидетелстващи за суицидност са сходни с признаците на депресията.  Основен съвпадащ симптом се явява загубата на възможност от изпитване на удоволствие от вещи, дейности и други стумули, които по-рано са носели удовлетворение (наслаждение) на личността. Индивидът губи вкус и апетит към любими дейности. На преден план излизат чувства сред които: за вина, безизходност, обреченост, самоосъждане и раздразнителност.  Значително се снижава двигателната активност или обратно – възникват пристъпи на неадекватна динамика (непрекъсната реч; говор на висок, силен, с бърз темп говор; непрекъснати оплаквания и капризи; обвинения или молби за помощ).  Често може да се наблюдава нарушение на съня или внезапни пропадания в състояние на умора и отпадналост.  Соматичните признаци на тревожност се проявяват най-вече със: сухост в устата, учестено дишане и изпотяване. Възможно е да се появят безпричинни соматични нарушения като: главоболие или болки в стомаха. Мислите са насочени към фиксация върху Аз-а за греховност и безполезност, нежеланост и отхвърленост, за безсмислието на живота. 
          Психогенните причини за депресията често са свързани със загуби: на близки хора, здраве или работа.  Депресията може да настъпи в годината (месеца) на загубата, без личността да осъзнава този факт.  Ако личността инкасира загуба на любим (желан, ценен) за нея обект, то тогава тя реагира не само с депресия, но и с гняв.  В този случай, ако тя не е способна или няма възможност да изрази своите чувства, то тогава тези чувства биват изтласкани в безсъзнателното. В резултат на този защитен механизъм вътрешното напрежение и фрустрацията усложняват процеса на страдание и мъка.  Важно е да се отчита, че почти винаги може да се намери физиологично или психологично обяснение на депресията.  Депресия не означава, че задължително човек трябва да се намира в състояние на психоза или да изпитва суицидни намерения.  Голяма част от преживяващите депресия не губят връзка с действителността, продължават да се грижат за себе си и не винаги постъпват в болнично заведение.  Когато те решават да направят опит за самоубийство, тогава те са обхванати от доминиращото чувство на отчаяние. 
          Интересни в суицидологически аспект са и други психични разстройства. Известни са три основни групи на тези заболявания. На първо място са неврозите, които се характеризират с безпричинен страх, вътрешно напрежение и тревожност.  Невротикът не губи връзка с обкръжаващата го действителност, но в него липсва доверие към света и той става подозрителен и тревожен. 
          На второ място са характерологични или личностни проблеми (акцентуации), възникващи в резултат на социални дефицити, било в резултат на морални норми, на липса на определени социални умения, на преживени травми и усвоени дисфункционални модели за адаптация, било в резултат на сложни взаимоотношения с обкръжаващите. Тези личности не страдат от някакво душевно разстройство, но са склонни към извършване на асоциални постъпки без възникване на чувство за вина.
На трето място са психозите, които протичат много по-тежко от неврозите. Личност, страдаща от психоза обикновено реагира неадекватно на повечето ситуации, идващи от външния свят.  Към психозите се отнася маниакално-депресивната психоза, която се характеризира с дълбоки промени в настроението от мания към депресия, която често е съпроводена от суицидни мисли.
          Широко разпространено заболяване се явява шизофренията. При която възникват налудно разстройство и лъжливо възприятие: зрителни и слухови халюцинации (видения, гласове).  За тези болни „нощните кошмари стават реалност”. Обкръжаващият свят магически променя своите очертания, а за значението, което се придава на определени факти, няма никакви реални основания.
Страдащите от психоза, шизофрения и маниакално-депресивна психоза, твърде често извършват суициди. Статистиката сочи, че техния брой заема 1/4 от опитите.  Необходимо е да се подчертае, че болните, страдащи от психотична депресия, често извършват суицидни действия в две фази на психозата – в нейното начало и при затихването й.  Сред болните от шизофрения, самоубийствата са от 3 до 12%, като рискът от суицид при шизофреника през целия му живот се колебае между 15 и 20%.    Болните от шизофрения често извършват суицид от отчаяние, ако внезапно осъзнаят неспособността да контролират своята съдба, силата на налудните си преживявания и постоянните си халюцинации.
          Продължителната депресия и самотата стават особено опасни, ако бъдат диагностицирани следните особености:
• чувство на враждебност към хора, към които по-рано е имал положителни чувства;
• пълна загуба на интерес към каквото и да било;
• наличие на здравословни проблеми (симптоми);
• поява на зависимост от лекарства или алкохол;
• избягване на контакти и изолиране в самота;
• обладаване от мисли за самоубийство.
 Предотвратяване на суициден опит
 Снемане на психологическото напрежение в психотравмиращата ситуация.
 Намаляване психологическата зависимост от причината, довела до появата на суицдното поведение.
 Формиране на компенсаторни поведенчески механизми.
 Формиране на адекватно отношение към живота и смъртта.
           Методики за изследване на суицидно поведение
          Освен провеждането на задължително диагностично интервю със снемане на семейна анамнеза, от важно значение е да бъдат приложени методики (въпросници, проективни методики, анкети) за установяване на следните показатели:
• тип налична акцентуация;
• нивото на социална адаптация (дезадаптация);
• нивото на функционирането на личността;
• определяне на ценности;
• нивото на тревожност;
• поведенчески модели за справяне със стресови ситуации;
• тип темперамент;
• модели за разрешаване на конфликти;
• самооценка;
• фрустрационна толерантност;
• социални дефицити (афилиационни умения и способности);
• наличие на дисфункции в семейната система и др. 
          Корекция
         Корекционните дейности са насочени основно към обучение за развитие на социални навици и умения за преодоляване на стреса. Важно е да се окаже на подрастващите социална поддръжка, като се използва помоща на семейството, училището, приятелите и пр.  Тази процедура може да бъде облечена във формата на социално-психологически тренинг за формиране на разрешаващо поведение и за търсене на социална подкрепа; за повишаване и корекция на самооценката, за развитие на адекватно отношение към собствената личност и емпатия; за увеличаване нивото на самоконтрол; замяна на «значимите други» с алтернативен кръг;  изработване на мотивация, ориентирана към постижения и успехи; извършване на корекция в прилагани дезадаптивни стратегии за справяне; повишаване нивото на самоуважение и т.н. 
           Помощ при потенциален суицид – интервенция
         Думата «интервенция» произхожда от латинските думи inter (между) и venire (идва).  Суицидната интервенция се явява процес на предотвратяване акта на саморазрушение.  Тя се изразява в контакт лице в лице с отчаяния човек и оказване на емоционална поддръжка, съчувствие и разбиране в социалната, психологическата и екзистенциална криза.
         Успехът на интервенцията се основава на факта, че не всички хора се явяват абсолютни суициданти.  Наблюденията свидетелстват, че типично за самоубийците е, че те проявяват амбивалентни емоции, например: «Скъпа Ники, аз трябва да приключа със себе си. Ненавиждам те. С любов,  Ед», т.е. самото желание да се самолиши от живот по своята психологическа същност е дълбоко противоречиво – от една страна личността желае своята смърт («...аз трябва да приключа със себе си.  Ненавиждам те.»,  а от друга желае да живее («С любов,..»). Следователно следва да се знае, че суицидалното настроение обикновено е неустойчиво – тези чувства могат да се появят, да изчезнат, а по-късно да възникнат отново, като почти винаги се променят. Именно тази закономерност се явява основата на суицидната интервенция. Освен това, от голямо значение е кой оказва помощ за спасяване живота на другия.
  Следва продължение - част 4
 
Категория: Други
Прочетен: 1026 Коментари: 0 Гласове: 0
Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи-част 2


               Как да забележим предстоящо самоубийство (признаци)?
             а/ Суицидно-опасни референтни групи:
             • Младежи: с нарушени междуличностни взаимоотношения; «самотници»; злоупотребяващи с наркотици или алкохол; отличаващи се с девиантно или криминално поведение, включващо физическо насилие.
              • Лица, свръхкритични към себе си (неадекватно ниска самооценка).
              • Лица, станали обект на непоносимо унижение или трагична загуба.
             • Подрастващи, които се отличават с фрустрирано несъответствие между очаквания за успехи в живота и реалните постижения.
              • Хора, страдащи от неизличима болест или отхвърлени от обкръжението си.
               б/ Признаци за емоционално нарушение:
               • Загуба на апетит или импулсивно преяждане, безсъние или повишаване на сънливостта в течение най-малко на три дни.
               • Чести оплаквания от соматични болки (главоболие; постоянна отпадналост; честа сънливост; болки в стомаха).
               • Необичайно пренебрежително отношение към външния си вид.
               • Постоянно чувство за самота, безполезност, вина или скръб.
               • Усещане за скука при пребиваване сред други хора, които по-рано са носели удовлетворение в общуването.
              • Бягство от контакти, изолация от семейството и приятелите, превръщане личността в единак-самотник.
             • Нарушаване на вниманието, свързано със снижаване качеството на извършваната дейност.
               • Поглъщане от мисли за смъртта.
               • Отсъствие на планове за бъдещето (Павлов я нарича «загуба на цели»)
              • Внезапни пристъпи на гняв, често възникващ без адекватен (незначим) повод.
               Симптоматична диагностична схема 
              (1)Външен вид и поведение
 Тъжно изражение на лицето (скръбна мимика)
 Хопомимия
 Амимия
 Тих, монотонен глас
 Забавена реч
 Кратки отговори
 Отсъствие на отговори
 Ускорена експресивна реч
 Патетична интонация
 Плач
 Склонност към хленчене
 Обща двигателна затормозеност
 Бездейност, адинамия
 Двигателна възбуда
              (2) Емоционални нарушения
 Скука
 Скръб
 Отчаяние (униние)
 Угнетеност
 Мрачна натъженост
 Злобност
 Раздразнителност
 Недоволство (капризност)
 Мърморене
 Враждебно отношение към околните
 Чувство на ненавист към благополучието на околните
 Чувство за физическо неразположение
 Безразлично отношение към себе си и чувствата на другите
 Редуциране на чувствата (емоционална пустота)
 Немотивирана тревожност
 Мотивирана (предметна) тревожност
 Очакване за непоправима беда
 Немотивиран страх
 Мотивиран страх
 Депресия, като постоянен фон на настроение
 Чувство на отчаяние и безизходност
 Дълбоко мрачно настроение, при наличие на радостни събития
             (3) Психични заболявания
 Депресия
 Неврози, характеризиращи безпричинен страх, вътрешно напрежение и тревога
 Маниакално-депресивна психоза
 Шизофрения
            (4) Оценка на собствения живот
 Песимистични оценки за своето минало
 Избирателно припомняне на неприятни събития от миналото
 Песимистична оценка на моментното си състояние
 Отсъствие на перспектива
           (5) Взаимодействие с обкръжението
 Необщителност, избягване на контакти с обкръжението
 Стремеж към контакти с обкръжението, търсене на съчувствие, апелация към лекари за помощ
 Склонност към хленчене
 Капризност
 Егоцентрична насоченост на своето страдание           (6) Вегетативни нарушения
 Сълзливост
 Разширение на зениците
 Сухота на устата («симптом на сухия език»)
 Тахикардия
 Повишено артериално налягане
 Усещане за недостиг на въздух (стеснено дишане)
 Главоболие
 Безсъния
 Повишена сънливост
 Нарушение в ритъма за сън
 Отсъствие на чувство за сън
 Чувство за физическа тежест, душевна болка в гърдите (стомах, глава)
 Рязка загуба на телесно тегло
 Рязко увеличение на телесно тегло
 Загуба на апетит
 Запек
 Загуба на вкусови усещания
 Снижаване на либидото
 Нарушение в менструалния цикъл (задържане)
          (7) Динамика на състоянието в дни
 Подобряване на състоянието вечерта
 Влошаване състоянието вечерта
          Психодиагностика на суицидното поведение
         Почти всеки, който сериозно обмисля решение за самоубийство, по един или друг начин  показва пред обкръжението си това свое намерение.  Самоубийството в повечето случаи не възниква внезапно, импулсивно, непредсказуемо или неизбежно.  То е последната капка в чашата на една влошена социална адаптация. Сред групата на лицата, които са имали намерение да извършат суицид, от 70-75% разкриват намеренията си. Понякога това могат да бъдат едва доловими намеци, а в други случаи заплахата е лесно разпознаваема. Много важно е да се отчита факта, 3/4  от тези, които са извършили самоубийство, са посещавали лекари, психолози, педагози, социални работници в продължение на седмици и месеци.  Те са искали да говорят и да бъдат изслушани.
         Суицидната личност много често се ръководи от амбивалентни чувства. Тя изпитва чувство за безнадеждност и в същото време се надява да бъде спасена.
Много често желанието «за» и «против» самоубийството са балансирани и поради тази причина, ако в момента на реализиране на суицида се появи необходимата доза разбиране, защита, топлота, емпатия, проницателност, грижа и пр., то изборът може да бъде направен в полза на живота.  Ето защо е особено важно да се знаят предупредителните признаци за самоубийство, когато се води беседата със суицидната личност. 
         Склонността към проява на суицидно поведение до голяма степен зависи от типа на личността.  Статистиката показва, че 36% от лицата са хистероидни личности, 33% - инфантилно-емоционално лабилни субекти и при 13% се откриват подчертани астенични черти.
        Изследванията върху способите за извършване на суицид показват, че най-често се прибягва към: отравяне с лекарствени средства; отравяне с химически средства от битовата химия; порезни рани и падания от височина и много рядко се прибягва към ПТП, като способ за самоубийство.
  Следва продължение - част 3
Категория: Други
Прочетен: 1178 Коментари: 0 Гласове: 0



 

Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи-част 1

 

           Въведение
          Суицид умишлено самоповреждане със смъртен изход (лишаване на себе си от живот). Психологическия смисъл на суицида се изразява в отреагиране на афект, снижаване на емоционалното напрежение, избран изход от фрустрираща индивида ситуация, в която той волево или неволево е попаднал.
Суицида е човешки акт. Хората, извършващи суицид обикновено страдат от силна душевна болка и се намират в състояние на стрес, като същевременно чувстват, че не са в състояние да се справят със своите проблеми. Те често страдат от дълбоки психични разстройства, емоционални нарушения, особено при депресия и разглеждат бъдещето си като безнадеждно. В това състояние личността губи интерес към живота и няма цел на съществуването си. 
         По данни на НСИ от последното преброяване, общо 11646 българи са се самоубили или са починали от умишлено нараняване от 2000 до 2010г. (мъже – 8626; жени – 3020). През последните 50г. в световен мащаб броят на самоубийствата се е увеличил 60 % - по данни на СЗО.  По данни на същия източник, опитите за самоубийства са 20 пъти повече отколкото броя на реализираните самоубийства.  Според специалистите, от общия брой суициди 90% се извършват от лица с психотично състояние и само 10% - без психотични разстройства. Други данни показват, че при подрастващите само при 10% суицидалното поведение има за цел самоубийството, а при 90% - насочване вниманието към себе си.
          Разпознаване на суицида – профилактика
        Думата „превенция” произлиза от латинската «praevenire» «предшествам, предвижда».Знанията за социалните и психологическите предвестници на суицида могат да помогнат за неговото предотвратяване.  «Защо той (тя) е устремил своята сила и своя ум, за разрушаването на тази сила и на този ум?» Този въпрос си задават почти всички, които са се сблъскали с жертва на самоубийство.
 Социологията разглежда самоубийството като измерител на социално напрежение, а психологията го интерпретира, като реакция на личността спрямо някакъв натиск.  И едните и другите обаче са съгласни с това, че самоубийството възниква тогава, когато у човека липсва приемлив път за съществуване.  Паралелно с това, не всеки, при който са нарушени връзките с обществото или са възникнали неуспехи, става жертва на самоубийство.  Явно е, че не съществува една причина поради която човек се самолишава от живот. Предразполагащите фактори също се различават при всеки индивид и е различно кой от тези фактори е водещ. 
         «Ако само знаех, че тя замисля самоубийство!», «Аз просто не мога и да си помисля, че е станало такова нещастие!» - възкликват обикновено близките. Същевременно почти всеки, който мисли за самоубийство подава сигнали за своите намерения към обкръжаващите го.
          Суицидно поведение
Суицидно поведение – това е проява на суицидна активност – мисли, намерения, изказвания, заплахи, опити и покушение.
Суицидното поведение се среща както в норма (без психопатология), така и при психопатия, и акцентуация на характера. При последния случай то се явява форма на девиантно поведение при остри афективни или патохарактерологични реакции.
          При изучаване на суицидалното поведение, следва да се различават следните типове:
          а/ Демонстративно поведение
За този тип поведение е характерно, че личността се опитва да извърши суицид, като използва средства, които не водят до мигновено отнемане на живот. Такива са опитите с разрязване на вените, приемане на неотровни лекарства.
          б/ Афективно суицидно поведение
За този тип поведение е характерно, че опитите включват използване на токсични и силнодействащи препарати, както и прибягване към самообесване.
          в/ Истинско суицидно поведение
Най-често използвания начин за самоубийство е чрез самообесване.
           Предсуициден синдром
        
Това е психологически симптомокомплекс, свидетелстващ за предстоящ суициден акт, т.е. това е етап на суицидна динамика, продължителността на който трае от няколко минути до няколко седмици, дори месеци. Наблюдава се често при юноши и възрастни при наличие на тенденция към суициден акт в сложна ситуация.
Децата-суициданти най-често са лишени от родителско внимание и грижа, при тях 75% от родителите са разведени или живеят отделно, често децата са живели или живеят в интернати или са изоставени на други роднини (приемни родители).
            Предразположени групи към суицид (рискови групи)
           
С висок риск за извършване на самоубийство са следните категории:
                Лица, извършили вече поне един опит за суицид (съставляват около 30%).
                Лица, отправящи суицидни заплахи (преки или завоалирани).
            Лица, демонстриращи тенденция на самоповреждащо поведение (автоагресия).
                Лица, които принадлежат към т. Нар. «суицидни семейства».
                Лица, злоупотребяващи с алкохол (алкохолна болест). Съставляват 25-30% от самоубийствата; сред младите хора този процент стига до 50%. Продължителната употреба на алкохол обикновено води до депресия, а чувството за вина още повече я изостря. Известно е, че депресията е предвестник на сауицида.
                Лица, хронично зависими от наркотици и токсични вещества. Употребата на наркотици и алкохол водят до отслабване на мотивационния контрол над поведението на личността, изострят депресията и дори могат да предизвикат психоза.
               Лица, страдащи от афективно разстройство, особено тежка депресия (психопатологичен синдром).
                 Лица, страдащи от хронична или неизбежна смъртоносна болест.
                Тежка, непоносима загуба (смърт на съпруг (родител), особено през първата година на траура.
                Лица, преживяващи семейни проблеми: разпад на семейството; развод на родителите; непрекъснато физическо, психично или емоционално малтретиране.
Специалистите, работещи с тази група лица, с техните приятели и семейства, следва да бъдат много внимателни при анализа, като недопускат прибързани решения. Факта, че определен човек е попаднал в рискова група не означава, че той непременно ще извърши суицид. Трябва да се знае, че не съществува само една причина за самоубийството.  Същевременно към всеки намек за суицид отношението трябва да е сериозно.  Особена бдителност да се проявява към сигнали (дори и да са съвсем слаби), които продължават дълго време.  Няма никакво съмнение във факта, че призива за помощ се нуждае от адекватен отговор – реакция на помагащата личност. Именно това е уникална възможност за намеса в кризата на самотника.

Следва продължение - част 2
 

Категория: Други
Прочетен: 1460 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1211937
Постинги: 1460
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Ноември, 2011  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930