Контролен списък на признаци за психопатия  (тест PCL-R)

              (из книгата „На крючке: как разорвать круг нездоровых отношений“

                                                  на Ауд Далсегг и Ингер Вессе)

В съвремените отношения при избор на партньор много често се намесват и играят решаваща роля няколко фактора, които са определящи: материалното състояние, общественото положение и професионалния статус на мъжа. Много жени класират тези показатели сред първите, когато определят предпочитанията си към един мъж и без да се замислят встъпват в лични взаимоотношения, дори брак.  За съжаление обаче, тези три основни маркера, характеризиращи съвременния „проспериращ“ мъж, са сред признаците от „Контролния списък за психопатия - PCL-R“.  В добавка към тези „качества“ е още един магнетичен за жените елемент (качество) от характера на психопатичните личности, това,  че те са очарователни и любезни, носещи „повърхностно“ обаяние.

Най-често срещаните вреди на ежедневните психопати могат да бъдат причинени в собствения дом, тъй като зад затворените врати членовете на семейството могат да бъдат тормозени с години и никой няма да се намеси, никой няма да съобщи навън (общество, медии, институции). Външно всичко може да изглежда доста прилично и само жертвите - съпрузи, деца, родители ще живеят в друга реалност.

Много психопати съвсем не са официални престъпници, както обикновено е прието да се мисли за тях. Точно обратното, те могат да заемат ръководна длъжност, да имат собствен бизнес или да бъдат признати и уважавани професионалисти във всяка професия. Мъжете, които набират висок бал по първия фактор на този тест, могат да имат много пари, висока интелигентност и добри маниери, и именно това създава опасна илюзия за тяхната нормалност.

С „корпоративните“ или „ежедневните психопати“ се срещаме най-често. Това са хора, които имат психопатични черти. Ние се влюбваме в тях, защото те са очарователни и обаятелни, ние встъпваме с тях в кръвни връзки, а ако те са нашите родители, братя, сестри, съпрузи, колеги,  ние си взаимодействаме с тях ежедневно.

Сред висшите ръководители, в т.ч. политици, по всяка вероятност има доста голям брой хора с психопатични черти, тъй като лидерската позиция позволява възможност да се осъществи една основна потребност на психопата – нуждата от власт и удовлетворение на  потребността му от вниманието от другите. Няма по-удобна позиция за „корпоративния“ психопат или индивид с психопатични черти на характера, от заниманията му с политическа дейност.

Този въпрос е бил проучен от изследователите Пол Бабиак и Робърт Д. Хеър. Те са провели изследване на стотици ръководители на американски компании и са установили, че сред тях има и множество психопати. (Резултатите са били представени на открития форум за европейска наука в Стокхолм през 2004 г.). Въз основа на тези данни е направен извод, че е два пъти по-голяма вероятността психопатията да бъде намерена при старшите мениджъри, отколкото сред останалата част от населението.

Освен това, известни са много примери, как държави са управлявани от желязната ръка на психопатични личности. Появата на такива хора на властови позиции  способства за установяване на диктатура, а не за демокрацията. Има психопатични лидери, чиято решителност и твърдост се подкрепят от широките маси на населението. И само хората, които работят в пряк контакт с тях, знаят за злоупотребата им власт и за това как те буквално отравят, тормозят и наказват тези, които не са съгласни с тях.

Проблемът на психопатите е, че те нямат в личността си структура висши морални чувства (съвест, срам, разкаяние, състрадание, съчувствие, любов, привързаност, честност, доверие). Тези мъже могат да изразяват (маркират невербално и демонстрират вербално) чувства, но всъщност не ги изпитват (лицемерни, претендиращи, коварни), като формират и изграждат умения в областта на взаимоотношенията,  единствено за манипулиране на хората за собствените им цели.

Поради неморалността си, те създават непрекъснат емоционален хаос в техния личния живот и причиняват непонисима болка и страдание на хората около тях в работата или в домът им.

Особено често търпят и страдат жените, встъпили в лични отношения с т. нар. социално адаптирани, „корпоративни“ психопати. Създаването на връзки с такива мъже е изпълнено със силна психологическа травма, поради злоупотребата с доверието на жените, изразяваща се в хронично психическо насилие, безброй изневяри и унижения на тяхната личност.

„Психопатите са социални хишници, които очароват, използват за собствени цели хората и безжалостно си пробиват път, оставяйки след себе си следи от разбити сърца, несбъднати надежи и празни портфейли. Напълно лишени от съвест и съчувствие, те вземат това, което искат и правят това, което им харесва, нарушават социалните норми и правила без най-малкото чувство на вина или съжаление". Така описва психопатите изтъкнатият канадски психиатър Робърт Д. Хаер в книгата си „Лишените от съвест. Страшният свят на психопатите."

Авторът разработва известния „Контролен списък на признаци за психопатия“ или накратко PCL, който специалистите считат за еталон сред инструментите за психодиагностика.  Това е списък на особеностите и характеровите черти, типични за психопатичните личности. Днес той се използва широко за оценка за наличието и тежестта на психопатията в целия свят.

Мъжете, които събират най-голям бал по втория фактор на този тест, често имат проблеми със закона. Влизането в отношения с такива мъже означава много висок риск от повторно възникване на физическо, сексуално насилие срещу тях.

Жените обикновено не разбират същността на това личностно разстройство, те дълго не могат да открият причината за това, което е погрешно в отношенията и обикновено изпитват силно чувство за вина за това, че не са на нивото на такъв идеален и успешен човек, който има одобряем и приемлив публичен образ на лидер и семеен мъж.

Фактор 1: вопроси 1-8 (типични за корпоративния тип психопат);

Фактор 2: вопроси 9-17, 20 (типични за криминалния тип психопат);

Въпросник:

1.Измамно обаяние (способност за убедително, гъвкаво, интересно и неясно говорене; способността да създават особено благоприятното (магнетично) първо впечатление; притворство; лицемерие; коварство).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

2.Нездраво самолюбие (силно надценени представи за собствените си способности; силно изразено чувство за собствено достойнство и себелюбие (честолюбие); високомерие, арогантност и чувство за превъзходство над другите хора).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

3.Патологична измама/лъжа (при умерена изразеност на психопатия се наблюдава проницателност и хитроумие (практичност), а при силно изразена психопатия – измама, лукавост, интригантство и недобросъвесност, нечестност).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

4.Коварство, хитрост и склонност към манипулиране на другите, с цел извличане на лична изгода.  

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

5.Неспособност да изпита висши морални чувства – разкаяние, състрадание, емпатия, съжаление, чувство за вина и срам; хуманизъм; 

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

6.Поверхностни емоции (неспособност за преживяване на дълбоки чувства; емоционална бедност – ограничен диапазон на чувства; притворство на чувствата; емоционална студенина в междуличностните отношения; егоцентричност).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

7. Твърдост, жестокост, липса на емпатия, хладнина, презрение, интолерантност и невнимателност към други хора.

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

8.Безотговорност (отказ да носи отговорност за своите постъпки; отричане на отговорност за думите си; опити да манипулира другите хора, за да свали от себе си отговорността).  

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

9.Потребност от постоянна психична възбуда (извънредна потребност от нови, завладяващи впечатления; склонност към риск и бягство от скуката)

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

10.Финансов паразитизъм (умишлена манипулация по отношение на други хора, за да живеят за чужда сметка;  за да се възползват финансово от други хора; егоистично отношение към финансите и имуществото на други хора и използването на тяхната собственост и труд  като лични; прилагане и използване на финансовата зависимост на други хора с цел, поставянето им в състояние на подчиненост и извличане изгода).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

11.Слаб поведенчески контрол (бурно изразяване на негативни чувства, словесно оскърбление и неумесни и неприемливи способи за изразяване на гнева).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

12.Неспособност да планира и постави пред себе си дългосрочни и реалистични цели (неспособност за разработване и изпълнение на дългосрочни планове и постигане на целите на своята дейност).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

13.Импулсивност (склонност към извършване на необмислени постъпки, без да отчита последиците).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

14. Неспособност да изпълнени поетите задължения или отказ за изпълнение на поетите задължения и отговорности.

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

15.Антисоциално поведение в подрастваща възраст (13-18 г.)

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

16. Проблемно поведение в детството (разнообразно дисфункционално проблемно поведение във възраст до 13 г.)

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

17.Отмяна на условно дългосрочно освобождаване от местата за лишаване от свобода или нарушение на условията за дългосрочно освобождаване.

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

18.Промискуитет (безразборен полов живот; многобройни полови контакти с повърхностни запознанства; липса на избирателност; неадекватност при избора на контакти, несъответстващи на възрастта (много възрастни мъже с много млади момичета).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

19.Многобройни кратковременни бракове и разводи (отсъствие на дълбока привързаност към дългосрочни отношения с партньора).  

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

20.Антисоциално поведение и склонност при първа възможност да наруши законите (проявява се включително при лица, които никога не са били аресувани или осъждани).

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

Забележка: Касае наличие на историята (биография, опит) на няколко пункта от следните десет:

-взломна кражба;

-грабеж;

-употреба на наркотици;

-лишаване от свобода;

-насилие опит (убийство);

-незаконно притежаване на оръжие;

-сексуално насилие;

-престъпно нехайство;

-измама;

-бягство от местата за лишаване от свобода.

21.Допълнителен признак – обмисляне и прилагане на стратегии на поведение с цел измама и въвеждане в заблуждение.  

-да, често;

-да, понякога;

-не, никога.

Обработка на резултатите:

Отговорите се оценяват както следва:

-да, често – 2 бала;

-да, понякога – 1 бал;

-не, никога – 0 бал.

Баловете по всички признаци се сумират.  Максималния бал е 40. Авторът на теста установява следните граници:

-30 бала и повече – наличие на психопатия;

-20-30 бала – лека форма на психопатия или психопатични черти (акцентуация на характера);

Забележка: Въпросникът не е предназначен за обща употреба, а се прилага само от специалисти. Неспециалистите могат да стигнат до погрешни изводи за наличието или отсъствието на определени признаци и основанията за тях.

Например, ако човек е избухлив или скандален с вас, това не означава, че той е психопат. Необходимо е наличието на няколко поддържащи фактора. Освен това психопатите са способни майсторски да се маскират зад сияйна фасада. Необходима е много допълнителна информация, придобита от преки наблюдение или взаимодействие с личността.  Определените признаци следва да са устойчиви и непроменливи за година и повече. Въпреки това, списъкът на PCL, помага да се разбере същността на самото понятие „психопатия“. За тези, които са изложени на негативните ефекти (жертвите), е важно да разберат основите и признаците на разстройство на личността и да знаят, че не може да има промяна в поведението на „извършителя“.

Пример: Да живееш с човек с психотични черти винаги е трудно. Това се потвърждава от историята на Сесил и Робин, описан от Д. Хеър. Тяхната ситуация се развива по класически сценарий: Психопатичният човек (съпругът Робин) използвал непрекъснато психологическо насилие (тормоз), но когато ситуацията ставала по-нагорещена (при съпротива), често се прибягвало и до физическо насилие. За него било важно да запази властта и контрола над съпругата си и той постигал това чрез заплахи и манипулации. Сесил непрекъснато била подлагана на унижение, постоянна критика и е заставяна да заема подчинена позиция буквално на обслужващ персонал.

А когато тя била болна или полагала непосилни грижи за децата си, съпругът не показвал ни най-малко съчувствие, оставайки напълно безразличен. Той не изпитвал разкаяние, че по негова вина нараствали финансовите проблеми на семейството. Когато бил разстроен или ядосан, което се случва доста често, той разтоварвал емоциите си върху Сесил. Робин я обвинявал за всички неприятности, които възникват, считайки себе си за безупречен. От негова гледна точка, той дори заслужавал съчувствие и симпатии за това, че въобще имал работа с такава жена като Сесил.

Анализирайки случая, Хеър отбелязва: „Може би някои ще открият, че Робин няма психопатия. Той не използва постоянно мерки за физическо въздействие и от гледна точка на закона не е престъпник. Вероятно личността на Робин не отговаря на всички критерии от "Контролния списък на признаците на психопатия". Въпреки това Робин несъмнено показва признаци на диссоциативно и антисоциално разстройство на личността. Тези диагнози обикновено се използват при диагностика на психопатични лица в скандинавските страни, особено когато се провежда съдебно- психиатрична експертиза по отношение на лице, извършило насилствено престъпление или рецидив".

Шнайдер Курт отбелязва в „Клиническая психопатология“ следните особености на психопата:

1.Показна активност  и "повърхностно" обаяние. 

Психиатрите използват понятието  „маска на нормалността“. Например, психопатът се приспособява, влиза „под кожата“ на всеки, като го ласкае, помага му показно, а след 10 минути напълно забравя и пренебрегва неговите искания, неговата личност. Той може да слуша, но всъщност не чува, като често прекъсва речта на другия. Той се появява и търси другия само тогава, когато има нужда от него – хладно пресметлив и сурово практичен.

2. Грандиозно възприемане на себе си. 

Психопаттът винаги счита и оценява себе си за по-умен  или по-силен от другия, отколкото е той всъщност. Той е центърът на планетата, а останалите съществуват извън орбитата му.

3. Постоянна потребнсот от стимулация.

Мълчанието и спокойствието не са типични за психопатите. Те се нуждаят от постоянно забавление и активност. Скандали, романтични романи, игри, интриги, манипулация, пътувания, рискове, пълен контрол.

4. Патологична лъжа. 

Психопатът е префинен  лъжец, който съчинява истории в движение. Психопатът лъже по всякакъв повод, подвеждайки с малки лъжи или огромни измислени истории.

5. Трансови състояния и манипулации, когато психопатът влиза в контакт. 

За психопатите са характерни харизма и хитрост. Те са в състояние да накарат другите  да правят неща, които обикновено не правят. Психопатите могат да причинят чувство на вина, срам, любов, да използват сила и други начини за манипулиране. Човек започва да прави това, което не иска да прави или да обича нещо, което никога не би обичал.

6. Отсъствие на чувство за вина и разкаяние. 

Първоначално това може да изглежда случайно, но то е закономерност – психопатът е истински експлоататор-паразит. Той не прави нищо, от което няма интерес, а когато има интерес не би се поколебал да използва който и да било, независимо какво ще струва това на другия. От него не може да се очаква искане на прошка или разкаяние, както и благодарност.

7. Неадекватни афекти или емоционални реакции. 

Психопатът показва слаба емоционална реакция дори при такива травмиращи събития, като: смърт, трагичен инцидент, травма, нараняване или други събития, които обикновено  при нормалния човек предизвикват дълбок емоционален отклик.  

8. Пълно отсъствие на съчувствие и разбиране на другия (емпатия). 

Психопатът е бездушен с „каменно“ лице. Той никога не се свързва с друг психопат. Когато човек общува, понякога той може да прояви неадекватно „красиво сълзливо поведение“  в ситуация, която видимо не изисква това, карайки другият да се запита: „Какво тук не е наред?“

9. Паразитиращ начин на живот.

Психопатът живее за сметка на други хора, независимо какви и кои са те. Той безупречно преценява възможната полза от тях и винаги се възползва от другите, дори тогава, когато може сам да си позволи да има едно или друго нещо.  Децата на психопата се намират непрекъснато под натиска на изискването „Бъди моето идеално дете!“, а неговата съпруга е просто гаранция за собственото му удобство, „красива фасада за нормалност“ и личен слуга.  Обикновено психопатите инкасират няколко развода или влизат в множество краткотрайни връзки, като рано или късно се отегчават, избягват и захвърлят партньорите си.  

10. Три научно изведени поведенчески показателя:

а)лошо контролирано или „восъчно“ поведение (както в забавен кадър, всяка стъпка, всяка дума, се обмисля);

б) сексуална разпуснатост;

в) ранни поведенчески проблеми.

11. Бягство от отговорност.

Психопатът никога не признава както допусната практическа грешка, така и грешка в разсъжденията си, в своите преценки.

12. Психопатът може да бъде както престъпник, така и обратно – борец срещу престъпността, работейки в държавни специализирани служби, заемайки ръководни постове, разполагайки с власт за манипулиране, рекетиране или наказание на другите.

13. Гъвкавост при извършване на престъпления или действия, които не попадат под удара на закона, но се отхвърлят от обществото.

Този, който има работа с пеихопат, трябва да знае, че той ще организира всичко необходимо, за да създаде свой „идеален и неопетнен образ“, а вината ще бъде приписана на другия. А когато отговорността за тази „вина“ се стовари върху другия, той няма да обърне внимание на това – сякаш всичко е в реда на нещата. Той с лекота ще посочи с пръст „виновния друг“, похарчвайки го независимо от цената.  

14. Използването на образа на обиден, уязвим, раним,  болен човек, ако опитите за натиск чрез други емоции не дават резултат.  

Психопатът е експерт по манипулиране емоциите на другите, подтиквайки ги да изпитват различни чувства, изгодни за тях, като например: срам, вина, страх, любов, безпокойство, тревожност и пр.  Те лесно притъпяват сантименталната бдителност на другия, разкривайки и правейки го уязвим за бъдеща експлоатация.   Ако такова психологическо поведение непрекъснато се комбинира с неприемливи и пагубни постъпки, когато другият „огъва“ душата си под натиска на чувствата, то това е сигурно свидетелство за психопатия.

15. Нерешени решения.

Психопатът създава ситуации, които могат да обсебят другия до тях, внушавайки му тяхната сериозност или необходимост, но той не се заема да ги разреши. Той може постоянно и дълго време да напомня за тази ситуация, да напряга, дразни или нервира другия; да преследва маниакално този, от който ще има полза, да подслушва, оглежда, наблюдава, проверява, да събира информация от други места за това (този), което го интересува.

16. Психопатите са склонни да унижават, измъчват, изтезават, издевателстват, манипулират и дори физически да нападат хора, които не им носят полза, например подчинени, физически слаби или хора,  стоящи в по-ниска социална ниша, деца, възрастни, дори животни. Те обикновено не изпитват чувства към красива природа и не се нуждаят от домашни любимци.

                                  Тестова батерия за изследване на тревожност и
                                 емоционално благополучие на първокласниците

                                        (подготовка за родителска консултация)

1.Прилагане методика на Панфилов

Авторът е създал своеобразен синтез от две известни методики: модифицираната беседа на А.И. Захаров и теста „Червен дом“ – черен дом“.  Методиката на Захаров дава възможност да се установят и уточнят преобладаващите видове страхове (страх от тъмно; от самота; от смъртта; медицински страхове и пр.).

Преди да се помогне на детето да преодолее страховете си, е необходимо да се установи какви конкретно страхове то преживява. За страховете следва да се пита в условия на игра  или дружеска беседа.  В последствие самите родители от какво именно и колко се страхува детето.

Работата по предложеният по-долу списък от страхове има смисъл при деца над 3 годишна възраст. Беседата следва да се води търпеливо и обстоятелствено, като се следва списъка, а от детето се очаква да отговори с „да“ или „не“ / „страхувам се“ или „не се страхувам“.  Периодично е добре детето да се пита по два пъти, за да потвърждава отговорите си и за да се избягва нагласа и увличане в утвърдителни отговори, а също така и непроизволно внушение.

При стереотипни отговори на отричане на всякакви страхове, на детето се предлага да разгърне отговора си, като се пита „Не се ли страхуваш от тъмнината?‘ и се иска да мотивира своята смелост, а не да дава отговори „да“/“не“. Добре е изследващият да не чете списъка, а да води беседата по памет.

Получените отговори се обединяват в няколко групи по видове страх. Ако детето дава положителни отговори на 3 от зададени му 4-5 въпроса от една група, то този вид страх се диагностицира като наличен.

Обработка на резултатите:

Събира се броя на „страшните страхове“ и се сравняват с възрастовите норми.

В норма са от 6 до 15 страхове от предложените 29. За децата от градовете страховете се доближават до 15.

От детето се иска да разсели (да настани да живеят) страховете си в два замъка: черен и цветен.  В черния страшните, а в цветния – нестрашните. Всеки номер страх се записва вътре в самия дом.

Ти страхуваш ли се от…?

1) когато останеш напълно сам (или на непознато място сам);

2) да не бъдеш нападнат от лоши хора (бандити, престъпници);

3) да не се разболееш; да не се заразиш; да не се простудиш; 

4) от смъртта (да не умреш ти самия; от гробище; от мъртви хора);

5) да не умрат твоите родители;

6) от някакви други хора;

7) да не загубиш мама и татко;

8) от наказание (от учителите; от родителите, забележка, мъмрене);

9) Баба Яга, вампири, вещици, дяволи, човекоядци, троли, орки; (приказни герои)

10) от закъсняване за училище, за час;

11) преди да заспиш вечер;

12) страшни сънища (кошмари);

13) тъмнина;

14) вълци, кучета, мечка, змии,  паяци (страх от животни);

15) автомобили, влакове, самолети, автобуси (транспортни средства);

16) бури, наводнения, урагани, гръмотевици, светкавици, земетресение (страх от стихии); 

17) когато е много високо (страх от височина);

18) когато е много дълбоко (страх от дълбочина);

19) да останеш сам в малка тясна стая, в тоалетната, в асансьор (страх от затворено пространство); 

20) вода (наводнение);

21) огън;

22) пожар;

23) война;

24) големи улици, площади;

25) лекари (освен зъболекари)

26) кръв;

27) инжекции;

28) болка;

29) резки силни звуци (нещо внезапно пада, чупи се, гръмва).

Метод на незавършените изречения.

Цел: Позволява да се установят особеностите на емоционално отношение на ученика в различни компоненти на образователната среда.

Възрастови ограничения: Няма ограничения на възрастта.

Процедура: Може да се прилага индивидуално или групово, в зависимост от уменията за писане.

Необходими материали: Диагностична бланка-протокол върху която психологът записва точно отговора на детето. Може да се използва диктофон.

Инструкция.

□ За устна форма на диагностика: „Сега ние с теб ще играем една игра. Аз ще казвам началото на изречението, а ти ще измислиш неговия край. Казвай първото, което ти идва на ум“

Текст на методиката: 

1. Когато сутрин аз отивам на училище …

2. Когато учителката ме изпитва …

3. Когато не мога да отговоря на въпроса на учителката …

4. Когато учителката ме изправи пред дъската да отговарям ...

5. Ако получа слаба оценка …

6. Когато учителката задава въпроси аз …

7. Когато след почивните дни или ваканцията аз се срещна със съучениците си, аз …

8. Когато учителката извика на разговор майка ми или баща ми …

9. Когато си мисля за училище …

Обработка на резултатите.  При обработката на резултатите се оценява „емоционалното благополучие“ на детето при всеки отговор. Към „емоционално „благополучните“ отговори се отнасят тези, които указват позитивно или неутрално отношение към незавършената ситуация.  Отговорите, които показват преживяване на тревога, страх, обида, гняв или други отрицателни емоции, може да се разглеждат като „емоционално неблагополучие“ (виж таблицата).

Интерпретация на резултатите

Общото ниво на тревожност се оценява по броя на „неблагополучните“ отговори. При 6 и повече негативни отговори следва да се прави извод за повишено ниво на тревожност.

Аналогичен критерий е и нежеланието за отговор (мълчанието).  Или старателен стремеж ИЛ да опазва границите си.

Проективна методика „Училище за зверове“

Цел: Диагностика на обща училищна тревожност.

Процедура: прилага се индивидуално и групово. След завършване на рисунката се поставят въпроси, позволяващи да се уточни сюжета и отношението на детето към отделните елементи.  За 1-2 клас въпросите се задават в индивидуален режим,а за по-големите може и в писмена форма, като въпроса трябва да е ясно формулиран.

Необходими материали: бял лист А-4, цветни моливи, гума, острилка.

Инструкция: «Моля, нарисувайте картина на вашия клас, но с една промяна. Представете си, че нашето училище се е превърнало в училище за животни, а не за деца. От вас се иска да нарисувате точно такава картина – вие не сте хора, не сте деца, а сте животни – всички вие тук във вашия клас, и учителите също са животни. Можете да нарисувате всичко което искате, но то наистина трябва да показва нашето училище и вашия клас като училище за животни.  Не се старайте да рисувате красиво. За мен не е важно колко красива ще бъде рисунката. За мен е важно какво ще нарисувате. Разбира се вие можете да нарисувате и себе си и съучениците си и учителите също“

Допълнителни въпроси по рисунката:

-Кои са героите на рисунката?

-С какво се занимават (какво правят) героите на тази рисунка?

-Какво е тяхното настроение?

-Кой от нарисуваните герои си ти? (ако детето не е нарисувало себе си се пита къде се намира автора на картината в този момент, когато се случват тези неща от самата картина)

Обработка на резултатите: Извършва се качествена обработка. Оценява се наличието или отсъствието на признаци на тревожност в рисунката и на това основание се прави извод за нивото на тревожност на детето, както и целесъобразността от включването му в група „риск“.

Интерпретация:

-формално-графическа;

-цветова;ниво на общоприети интерпретации;

-символика;

-сюжет;

                            Методика „Опосредствено (индиректно) запомняне”

                                                                  (за деца 5-6г.)

Оборудване

Използват се две табла с рисунки на 9 познати предмета и пет думи (виж приложението). Картинките се изрязват от предложеното табло по линиите.

Цели на изследването

Установяване способностите за разбиране на инструкцията и запазването й до края на изследването; определяне на умението да използва способи за опосредствено (индиректно) запомняне; степента на точност на възпроизвеждането на думите, предложени за запомняне и разкриване особености на мисленето.

Процедура за провеждане

Отделните картинки се нареждат на масата пред детето и се казва: „Сега аз ще кажа думи. От теб се иска да внимаваш и да ги запомниш. За да стане това по-лесно, а и за да можеш по-късно да ги кажеш, ти тябва да подбереш за всяка дума най-подходящата картинка по твой избор, която би ти напомнила за тази дума. Например, на думата „време”, най-много подхожда картинката с нарисуван часовник-будилник, защото той показва времето.”

Ако детето е разбрало инструкцията, изследването продължава. Психологът изисква  от детето обяснение за всяка установена връзка между думата и избраната картинка.

След като всички думи са назовани и изображенията към тях са избрани, картичките се преместват в страни и се дава занимание с отвличащ вниманието характер. След около 20-30 мин. на детето се показват отново всички картини и се иска да възпроизведе в обратен ред думите, т.е. от картинките към думите.

Анализ на резултатите

Децата с нормално психическо развитие проявяват интерес към нестандартния начин за запаметяване и въобще към процедурата.  За тях смисълът на инструкцията е достъпен. Наблюдава се активна мисловна дейност при търсене връзка между думите и картинките.  При припомняне на думите някои деца могат да срещнат трудности, но те нямат неадекватно изпълнение, например, да назоват наименованието на картинката, вместо на думата.

Децата с умствено изоставане проявяват интерес само към картинките, но не към задачата, защото не разбират смисъла й. Дори при сериозна помощ (самият психолог подбира дума за съответната картинка и разяснява връзката помежду им) детето не разбира задачата. Самите картини разсейват и пречат на детето да запомни инструкцията и да вникне в задачата. При представянето на избраните изображения детето не се опитва да си спомни думата, а просто назовава имената на снимката. При показване на отбрана двойка дума и картинка, детето не се опитва да си спомни думата, а назовава изображението на картинката.

Децата със задръжки в психичното развитие не могат да изпълнят задачата сами. За тях обаче е достъпна смисловата (семантична) връзка между думата и картинката, но не умеят да използват картинката като средство за запомняне и последващо възпроизвеждане.  Нуждаят се от специално обучение за усвояване на този способ.  В хода на работата се нуждаят от постоянна организираща помощ.

Приложение

                                 Методика „Какви предмети са скрити в рисунката”

                                                                    (за деца 5-6г.)

Методиката е предназначена за диагностика сферата на възприятието.

На детето се обяснява, че ще му бъдат показани няколко рисунки, в които много от познатите му предмети са "скрити". След това детето получава таблото и му се предлага последователно да назове предметите, които са „скрити”. Таблата се подават в последователност 1, 2 и 3.

Времето за изпълнение на всяка задача е ограничено на 1 мин. Ако през това време детето не е успяло да изпълни напълно задачата,  то се прекъсва. Ако детето се е справило със задачата за по-малко от 1 минута, фиксира се времето използвано за изпълнение на задачата. 

Забележка.

Ако психологът  види, че детето започва бързо и преждевременно, без да намира всички предмети, се премества от един модел в друг, той трябва да спре детето и да го помоли да погледне на предишната фигура. Към следващата рисунка може да се премине само когато са намерени всички елементи от предишната фигура. Общият брой на всички „скрити” фигури в трите рисунки е 14.

Оценка на резултатите:

-10 бала – детето назовава всички 14 предмети, за по-малко от 20 сек.;  

-8 - 9 бала – детето назовава всички 14 предмети, за време от 21 до 30 сек.;

-6 - 7 бала – детето назовава всички 14 предмети, за време от 31 до 40 сек.;

-4 - 5 бала – детето назовава всички 14 предмети, за време от 41 до 50 сек.;

-2 - 3 бала – детето назовава всички 14 предмети, за време от 51 до 60 сек.;

-0 - 1 бал – за време повече от 60 сек, детето не може да реши задачите по търсене и назоваване на всичките 14 предмета, скрити в трите рисунки;  

Изводи за ниво на развитие на възприятието

-10 бала – много високо;

-8-9 бала – вискоко;

-4-7 бала – средно;

-2-3 бала – ниско;  

-0-1 бал – много ниско;

Цели на изследването

Установяване способностите за анализ и сравнение; способността да се идентифицират значими характеристики и мислено да се обобщават на принципа на аналогия. Определяне на особеностите на протичане на аналитичната и синтетичната дейност при решаване на нагледно-образни задачи.  Възможностите  за вербално обяснение на направен избор. Учене в процеса на изпълнение на подобни задачи (обучаемост).

Процедура за провеждане

Пред детето се поставя рисунка и му се обяснява способа за изпълнение на първата задача. След това му се предлагат останалите картички. Психологът оказва помощ, като при затруднение пита: „Какво трябва да бъде нарисувано тук?”

Анализ на резултатите

Децата с нормално умствено развитие се интересуват и се опитват да разберат начина, по който се изпълнява задачата. В зависимост от нивото на формиране на нагледно-образното мислене, някои деца лесно анализират задачата и установяват необходимите закономерности.  При погрешно решение и след указания на психолога, те разбират общия принцип и го ползват при следващите задачи. Наблюдава се висока обучаемост. За други нормално развиващи се деца е необходима по-голяма помощ. И двете групи деца обаче проявяват активен интерес към задачата.

Децата с умствено изоставане не разбират смисъла на задачата, дори в по-голяма възраст – 8-9г. Тях ги привличат единствено картинките, но не и задачата. Помощта не е ефективна.

Децата със задръжки в психичното развитие проявяват интерес, но трудно рзбират какво се иска от тях. Дори на 7г. те не могат да анализират самостоятелно проста нагледна задача, да отделят основни признаци и да извършват мислен синтез. Необходима им е както организираща, така и разяснителна помощ.

Приложение 

                                                      Методика „Избор на картинки”  

                                                                      (за деца на 6 г.).

Оборудване: 15 картинки с изображения на 3 вида дейност: игрова, трудова, учебна (виж приложението).

Цели на изследването: Диагностициране интересите, предпочитанията към видове дейност (игрова, трудова, учебна), респ. мотивация.

Процедура за провеждане: Пред детето в произволен порядък се поставят 15 картинки, изобразяващи трите вида дейности.  Предлага му се да ги разгледа и след това се дава инструкция: „Вземи тези картинки, които са ти интересни”. В качеството на уточняваш въпрос: „С какво би искал (а) да се занимаваш?”

Анализ на резултатите

Децата с нормално умствено развитие разбират смисъла на задачата и обмислят избора си на картинки.  На 7г. повечето деца избират картинки, отнасящи се до училището, но във възрастта 6-7г. все още им липсват мотиви за учебна дейност. Това зависи от условията на живот и възпитанието на детето. В тези случаи се проявяват по-ярко игровите интереси и правят избори на картинки с игрови ситуации или правят избори, базиращи се на собствен опит и наблюдение.

Децата с умствено изоставане не разбират смисъла на задачата и уточняващият въпрос не им помага. Те избират случайни картички и често назоват изобразеното на тях.  Цялата учебна дейност във възрастта 6-7г. не се осъзнава. Утвърдителните отговори на въпросите: „Искаш ли да учиш?” и „Искаш ли да ходиш на училище?” дават резултат в зависимост от въздействието на възрастните.

Децата със задръжки в психичното развитие разбират задачата и избират обикновено картинки с игрови ситуации. Представите им за учебна дейност са повърхностни, като ги привлича основно външната им страна (чанта; обстановката в класната стая и пр.)

Приложение 

                                             Методика „Недостигащи детайли“

Инструкция: (преди да се представи първото табло) „Ще ти покажа няколко картинки, в които художникът е забравил да нарисува нещо. Разгледай внимателно всяка картинка. Не бързай! Опитай се да откриеш какво е пропуснал да нарисува художника.“

Ред за провеждане: След задаване на инструкцията психологът последователно представя всички табла, поставяйки ги на масата пред детето, добавяйки: „Ето погледни тази картинка. Каква важна част от нея не достига?“

Ако е даден правилния отговор, се преминава към следващите табла. Показвайки всяко табло психологът повтаря: "Какво липсва в тази картина?" Ако детето не се справи с първата задача, психологът му помага: "Дръжката на вратата липсва, виждаш ли?" Ако детето не се справи с втората задача, психологът отново го насочва: "Опашката липсва, нали?“ С поставянето на третото табло, по-нататък не се оказва помощ.  

Понякога изследваните лица посочват незначителни липсващи подробности. Когато това се случи за първи път, може да се каже: "Да, но коя е най-важната част липсва?" Този въпрос повече не се повтаря при следващите табла.

За оценяването не е необходимо детето да посочва точното название на липсващата част, ако е ясно, че то я описва, дори с други думи. Понякога детето може да не даде вербален отговор, а само да посочи съответната част от картината. При тези случаи се приема, че задачата е изпълнена, ако детето е уверено в отговора си.

Времево ограничение  — 20 секунди на всяко табло.

Оценка. 1 бал за всеки правилен отговор.

Максимална оценка — 19

                                   Методика „Различаване на дясна и лява страна”

                                                                    (за деца на 6г.)

Оборудване

Табло, изобразяващо три деца в различни позиции: отзад и отпред (вж. приложението). В горната половина на таблото децата са в гръб:  едното момиче в дясната ръка има цвете, момчето в дясната ръка има знаме, а другото момиче има пирамида в лявата си ръка. В долната половина на таблото същите деца, но в лице, държат  предмети, но в другата ръка: момичето има цвете в лявата ръка, момчето има знаме в лявата, а третото момиче има пирамида в дясната ръка.

Цели на изследването

Установяване сособностите за ориентация на тялото по схема.  Способността да се определи дясната и лявата страна на себе си, на друг и на таблото (схема). Умение за обучаемост.

Процедура за провеждане

Преди да се покаже таблото, на детето се предлага да вдигне последователно лявата и дясната си  ръка, са след това да покаже десния и левия си крак. След това психологът застава срещу детето и го пита: "Къде е дясната ми ръка?" Ако детето показва неправилно, психологът обяснява и след това отново пита: "Къде е лявата ми ръка?" и т.н.. Тази част има игрови характер. Едва след това обучение, пред детето се поставя таблото. Първо се работи с горната част на таблото, тъй като е с по-ниска степен на трудност, а след това с долната част.

Инструкция: „Разгледай картината, тук са нарисувани деца, които държат в ръцете си предмети. В коя ръка момичето държи цветето?“ , „В коя ръка момченцето държи знамето?“ и т.н. В процеса на изпълнение на задачата се оказва помощ.

Анализ на резултатите

Децата с нормално умствено развитие проявяват явна заинтересуваност от игровия характер на задачата.  Около 6-тата година детето различава дясна и лява страна на схема и на своето тяло. Пренасянето на знанието и опита върху друг човек и особено при изображение на схема, при повечето деца предизвиква трудности, поради несформирани все още умения в ориентацията.  Независимо от това, по време на тренировката децата на 6 години и по-големи започват да извършват това прехвърляне.

Децата с умствена изостаналост не различават дясната и лявата страна на схемата и на тялото си. Дори при специално обучение те объркват дясната и лявата ръка. Не могат да прехвърлят знанието на друг човек.  Задачата в рисунката също не изпълняват, не разбират начина за прехвърляне. Обучението е неефективно.

 Децата със задръжки в психичното си развитие проявяват интерес към задачата.  Те също имат трудности при определяне на дясната и лявата страна. По количеството на погрешните действия те са по-близо до децата с умствена изостаналост, но  по-добре използват външната помощ. По-адекватна е реакцията им на допуснатите грешки, опитват се да разберат способа за прехвърляне (пренос) при определяне на лява/дясна страна и постигат по-добри резултати при обучение.

.

                           Методика „Изключване на неподходящи картинки”

Вариант 1.

Цел: Изследване на мисловни операции – обобщаване и класификация; аналитико-синтетичната активност в зрително възприемани обекти (първи и втори вариант) и на мисловните представи (трети вариант); логическа обоснованост и целенасоченост; яснота на представите.

Оборудване: три набора картички с рисунки с различна сложност.

Приложение №1 – 3 квадрата, всеки с по 4 фигури, една от които не подхожда по един признак (величина, форма, цвят). Предлага се за деца на 5г.

Приложение №2 – 3 квадрата, всеки с по 4 предмета: 3 от една родова група и четвърти – от друга. Предлага се за деца на 6г.

Приложение №3 – 3 квадрата, във всеки по четири думи-понятия, едно от които не подхожда на останалите. Предлага се за деца на 7г.

Процедура за провеждане:

Прилагат се последователно приложенията 1, 2 и 3.

Инструкция за приложение №1: „Кажи, коя от фигурите тук не подхожда на останалите.”

Инструкция за приложение №2 (първо се иска, детето да назове какво е нарисувано, а след това се пита): „Какво тук не подхожда?” Помощ: „Тук има три предмета (картинки), които по нещо си приличат и още една, която по нещо се различава от трите. Можеш ли да посочиш коя е тя?”

Инструкция за приложение №3: Психологът сам чете думите, а след това пита детето да назове неподходящата на останалите дума. Когато детето даде правилен отговор, психологът иска допълнително обяснение, защо детето мисли така. Обръща се внимание дали детето може да изведе родово понятие за трите думи.

Анализ на резултатите

 1.Децата с нормално умствено развитие разбират целта на задачата и самостоятелно  отделят по признак, който отличава едната фигура от останалите. Те могат да обосноват правилно принципа, по който отделят различната фигура. При работата с картинките, също са способни да направят обобщение и изведат родово понятие, като отделят по точен признак различния обект. При отделянето на думите-понятия, понякога може да се наложи повторно прочитане, а допълнителният насочващ въпрос е достатъчен за правилно решение на задачата.  Тук следва да се има предвид, че в този възрастов период нивото на развитие на мисленето в частта му способност за обобщаване е доста различно.  Едни деца могат веднага да открият съществените признаци, а друг обръщат внимание на несъществените. Този маркер свидетелства за недостатъчна сформираност на висшето ниво на обобщаване на мисленето. Независимо от това, при деца с нормално психическо развитие няма случаи на неадекватно изпълнение на тази задача.

2.Децата с умствено изоставане не разбират инструкцията и не могат самостоятелно да изпълнят задачата. Към 6-7 година те зрително могат да отделят по величина и цвят, но се затрудняват да дадат речево обобщение дори при насочващ въпрос. Задание (приложение №3) за тях е недостъпно.

3.Децата със задръжки в психичното развитие разбират инструкцията, изпълняват задачите (приложение №1). Задачата (приложение №2) по установяване на родови групи и тяхното обосноваване се явяват трудни. Организиращата помощ при тях не е ефективна. Работата за отделяне на дума-понятие (приложение №3) могат да изпълнят с насочващи въпроси, повторно прочитане и разяснение.  Тези деца се затрудняват при обяснение на принципа за отделяне.  Известна сложност се явява и речевото обосноваване. 

Вариант №2.

Тази методика е предназначена за деца от 4 до 5г. и дублира предишната за деца на тази възраст.  Тя е предназначена за изследване процесите на образно-логическо мислене и умствени операции:  анализ и обобщаване. Методиката предлага серия картинки (приложение №4), на които са представени различни предмети и се съпровожда със следната,

Инструкция: На всяка една от картинките един от четирите изобразени на нея предмети е излишен. Внимателно разгледай картичката и определи, кой предмет и защо се явява излишен.”

Време за изпълнение: 3 мин.

Оценка на резултатите:

-10 бала – детето е решило поставената задача за време по-малко от 1 мин.; назовало е излишния предмет на всички картинки и правилно е обяснил, защо именно този предмет е излишен;

-8 - 9 бала – детето е решило поставената задача за време от 1 до 1,5 мин.;

-6 - 7 бала – детето е решило задачата за време от 1,5 до 2,0 мин.;

-4 - 5 бала – детето е решило задачата за време от 2,0 до 2,5 мин.;

-2 - 3 бала – детето е решило задачата за време от 2,5 мин до 3 мин.;

-0 - 1 бал – детето за 3 мин. не се е справило със задачата.   

Изводи за нивото на развитие:

10 бала – много високо;

8 - 9 бала – високо;

4 - 7 бала – средно;

2 - 3 бала – ниско;

0 - 1 бал – много ниско.

Вариант №3.

За провеждане на изследването се използват бланки „Изключено излишно”, позволяващи да се оцени способността на изследваното лице за обобщаване и отделяне на по съществени признаци. Методиката се състои от серии, във всяка серия - 4 думи. (предлагат се два варианта). Психологът трябва да има хронометър и протокол за записване на отговорите.

Материал: Бланка с напечатани серии от четири и пет думи.  

На изследваното лице се предоставя бланката и се дава следната,

Инструкция: "Във всеки ред са написани пет (четири) думи, от които четири (три) могат да бъдат обединени в една група и да получат едно име, а една от думите е различна и не попада в тази група. Ти трябва да откриеш тази различна дума и да я подчертаеш.”

Бланка за словесен вариант.

ВАРИАНТ № 1.
1.  Стол, маса, легло, под, шкаф.
2.  Мляко, сметана, салам, кашкавал, сирене.
3.  Ботуши, джапанки, чехли, чорапи, маратонки.
4.  Чук, клещи, пила, гвоздей, брадва.
5.  Сладък, горещ, кисел, горчив, солен.
6.  Бреза, бор, дърво, дъб, ела.
7.  Самолет, каруца, човек, кораб, велосипед.
8.  Васил, Марко, Атанас, Иванов, Петър.
9.  Сантиметър, метър, килограм, километър, милиметър.
10.  Шофьор, учител, лекар, книга, космонавт.
11.  Дълбоко, високо, светло, ниско, малко.
12.  Дом, мечта, машина, крава, дърво.
13.  Скоро, бързо, постепенно, припряно, спешно.
14.  Неуспех, вълнение, поражение, провал, крах.
15.  Ненавижда, презира, негодува, възмущава, разбира.
16. Море, камък, въздух, сняг, мост.
17.  Смел, храбър, решителен, зъл, честен.
18.  Футбол, волейбол, хокей, плуване, баскетбол.
19.  Грабеж, кражба, земетресение, измама, нападение.
20.  Молив, писалка, маркер, флумастер, мастило.

ВАРИАНТ № 2.
1)    книга, портфейл, куфар, портмоне;
2)    печка, нафтова печка, свещ, електрическа печка;
3)    часовник, очила, кантар, термометър;
4)    лодка, тачка, мотоциклет, велосипед;
5)   самолет, гвоздей, пчела, вентилатор;
6)    пеперуда, пергел, везна, ножици;
7)    дърво, етажерка, метла, вилица;
8)    дядо, учител, баща, майка;
9)    скреж, прах, дъжд, роса;
10)  вода, вятър, ъгъл, трева;
11)  ябълка, книга, палто, роза;
12)  мляко, сметана, сирене, хляб;
13)  бреза, бор, ягода, дъб;
14)  минута, секунда, час, вечер;
15)  Васил, Петър, Симеон, Иванов. 

Ако изследваното лице се справи с първите три-четири задачи и греши с постепенно увеличаване на трудността или вярно решава задачите, но не може да обясни своето решение, да подбере наименование на групите, то може да се направи извод за интелектуална недостатъчност.

Ако изследваното лице обяснява причината за обединяването на обекти в една група, но не родов или категориален критерий, а по ситуационни критерии (т.е. той мисли за ситуация, в която по някакъв начин участват всички предмети), това е показател за конкретното мислене и неумение да се направят обобщения по съществените признаци.

                                              Методика „Последователност на картини”

                                                                        (за деца на 5 г.)

Оборудване

Включва  две табла с 4 последователни изображения.. Всяка от картинките се изрязва и се предлага отделно при изследването. Трябва да се има предвид, че предложените два сюжетни варианта са твърде елементарни за решаване. По-сложни варианти са сюжетите с недовършени или пропуснати действия.

Цели на изследването

Изучаване логическото мислене, способностите за установяване на причинно-следствени зависимости в нагледна ситуация; уменията за общуване; съставяне на разказ по серия последователни картини.

Процедура за провеждане

Пред детето на масата в произволен порядък се поставят четирите картинки (някои могат съзнателно да бъдат вертикално обърнати) и му се предлага да ги разгледа за време от около 20-30 сек., след което се подава следната,

Инструкция: Всички тези картинки се отнасят за едно момче. Подреди ги в една линия (показва се) в ред, в който трябва да се случат действията.” Ако детето не започне да работи, психологът следва да уточни: „Какво според теб момчето трябва да направи първо? Избери и постави тази картинка ето тук (посочва се къде). А какво, след това?” лед като детето подреди и четирите картини, психологът му предлага да направи разказ в съответния ред.

Анализ на резултатите

Децата с нормално умствено развитие с интерес разглеждат картинките, разбират инструкцията и изпълняват задачата без затруднение. Те самостоятелно установяват последователността на събитията, подреждат картинките в нужния ред и съпровождат действията си с реч. Качеството на техния разказ е различно: от кратко описание до разгърнато обяснение. Някои деца внасят в разказа си елементи от собствен опит и наблюдение.

Децата с умствена изостаналост се справят с тези задачи значително по-късно (едва около 7-8г.). На 5-6 години те се ограничават до именуване на отделните снимки ("Момче", "Още едно момче", "Яде") с помощта на насочващи въпроси. Последователностите на действията, изобразени на снимките не могат да установят. Не се използва помощта на възрастния.

Децата със задръжки в психичното развитие проявяват интерес към задачата. За тях към 6г. е достъпна последователността на изобразените събития, но при разказа често се нуждаят от насочващи въпроси. Затрудняват се при съставянето на разгърнат разказ. 

                                      Методика „Съставяне на цяло от части” 

                                                                  (за деца на 5 г.)

Оборудоване

-Две картини (рис.№1) с изображения на познати предмети, разрязани по диагонал на 4 части (часовник-будилник и чаша).

-Рисунка (рис. №2) с изображение на квадрат, триъгълник, кръг и части, от които те могат да бъдат сглобени.

Цели на изследването

Установяване степента на овладяване на зрителния синтез и сформираността на нагледно-образните представи – целенасочеността при пробите (първа част) и способността за създаване на цялостен обект, на основата на зрително съотнасяне на отделни части към цялото, в условия на зрително сравнение.

Процедура за провеждане

Задачата се изпълнява на два етапа.

На първия етап се предлагат последователно картинки от разрязаните на четири части по диагонал предмети. Частите се поставят в произволен порядък на масата пред детето, като не се назовава предмета. От детето се иска, по отделните части да познае какво е изображението в неговата цялост и да го назове.

На втория етап се предлага на детето да разгледа картичките и да намери тези части, от които може да се получи цялостната фигура, изобразена в лявата част на картичката. Задачата се предлага за деца на 6г.

Анализ на резултатите

Децата с нормално умствено развитие проявяват силен интерес към задачата и разбират какво се изисква от тях. Те разпознават и наименуват обекта, който ще бъде направен. При недостатъчно оформено възприятие и ниско ниво на образните представи възникват трудности още на първия етап от задачата, но пробите обаче са целенасочени.

На втория етап задачите са по-трудни, тъй като децата трябва да съдадат фигура на основата на срителни представи. Задачата се осъзнава. Има целенасочено търсене на подходящи части. Възможно е да има грешни варианти (опити).

Децата с умствена изостаналост разбират първия етап от задачата. Но за изпълнение е необходимо първоначално психологът да постави една картина. Ако частите са във вертикално обърната форма, подреждането на фигурата причинява големи трудности. Необходимо е допълнително обучение (2-3 показвания). Самостоятелно изпълнение на 5 години е невъзможно. Втората фаза на задачата не се осъзнава и не се изпълнява дори от деца на 7-8 години дори при оказана помощ.

Децата със задръжки в психичното развитие разбират смисъла на заданието. Интересът им е нестабилен. Още на първия етап се нуждаят от помощ (поставя се правилно елемент от фигурата). Повторното изпълнение обикновено е правилно и свидетелства за обучаемостта на детето.  На втория етап от задачата инструкцията се осъзнава, но начинът на изпълнение се характеризира с несистемност и липса на целенасоченост. 

                           Методика „Определяне годишните времена по картинки”

                                                                     (за деца на 5 г.)

(Задачата може да бъде включена в беседа и да замени въпросите, целящи да идентифицират речниковия запас от информация за природни явления, флора и т.н.)

Оборудване

-4 картинки с изображения на годишните времена (приложение №1);

-12 картинки, изобразяващи различни елементи, свързани с определено време на годината (3 за всеки сезон) (приложение №2).

Цели на изследването

Определяне на пълнотата и точността на представите на детето за годишните времена. Речниковия запас от сведения за света. Възможност въз основа на анализа на ситуацията да се установят причинно-следствени връзки. Развитие на речта. .  

Процедура за провеждане

Пред детето последователно  се поставят четирите картини (размер А-4) с изображения на различни сезони, всяка от която съпроводена с въпрос: "Кога се случва това? „Кога има сняг?” и .н. След преглед на тези картини, на детето се дават 12 по-малки по размер картинки и се иска от детето да ги разположи под съответните големи картини. Инструкция: "Разгледай на кое годишно време (сезон)  подхожда всяка картинка и я постави под нея.”

Анализ на резултатите

Децата с нормално психическо развитие с удоволствие разглеждат всяка картина. В зависимост от нивото на развитие на речта, някои деца назовават с отделни думи, видяното на картинката, а други изграждат фрази. Към 6-годишна възраст те трябва да могат да съставят разказ по картинка. Определянето на времето на годината по признаци (паднали листа, сняг и др.) не създава трудности. Съответствието на отделните картинки към сезоните е осъществимо, но някои деца се нуждаят от изясняващи въпроси.

Децата с умствена изостаналост по правило назовават на картините това, което попада в зрителното им поле, без да обобщават цялата картина. При насочващи въпроси  и изразени признаци те успяват да узнаят годишния сезон. Отговорите са във вид на отделни думи и трудно построени фрази. Задачите за разпределение на картинките в съотчетствие с годишните сезони не могат да ги разберат (те просто подреждат малките картинки към големите без да отчитат признаците). При обучение успеваемостта се подобрява, но бедността на представите за обкръжаващия свят често водят до погрешни резултати.

Децата със задръжки в психичното развитие разбират смисъла на задачата. Определят времето на годината на картините, но при разпределяне на картинките е необходимо постоянно уточняване,  тъй като много деца нямат достатъчно информация за околната среда. Има трудности и при самостоятелното описание на картините.

При анализа на резултатите може да се използва следната оценка на резултатите:

Оценка на резултатите

-10 бала – за определеното време (2 мин.) детето правилно наименува и свързва всички картинки със сезоните, като показва на всеки основен не по-малко от 2 признака, показващи, че картинката показва точно това време от годината (не по-малко от 8 признака за 4 картини).

-8 - 9 бала –  детето правилно назовава и свързва всички картини в точното време на годината, като в същото време посочва 5-7 признака, потвърждаващи мнението му за всички картинки, взети заедно.

-6 - 7 бала – детето определи правилно сезоните във всички картини, но посочи само 3-4 признака, потвърждаващи мнението му.

-4 - 5 бала – детето правилно определи времето на годината само на 1-2 картинки от 4 и посочи 1-2 признака в подкрепа на своето мнение.

-0 - 3 бала –  детето не е успяло да идентифицира правилно нито едно време на годината и не е посочило точно един признак (различно количество бал от 0 до 3 се поставят в зависимост от това дали детето се е опитало или не се е опитало да го направи).

Изводи за нивото на развитие  

-10 бала –  много високо;

-8 - 9 бала – високо

-6 - 7 бала – средно;

-4 - 5 бала – ниско;

-0 - 3 бала –  много ниско;

                                                Методика „Нашето пространство“

                                            (междуличностни отношения в класа)

Методиката е предназначена за изследване междуличностните отношения при ученици в начален курс и се прилага в два варианта.

Вариант №1 „Игра на местността“. Психологът определя едно от децата да застане в центъра на площадката, а останалите се подреждат около него в кръг.

Инструкция: "Сега ти се превръщаш в звезда, на различни разстояния от нея има множество планети - други хора. Тези, които усещат силно твоята притегателна сила се намират по-близо до теб.  И обратно. Сега затвори очи, съсредоточи се ... (след малка пауза) А сега ги отвори. Бавно се завърти по оста си. Докато се въртиш около оста си, от теб се иска да кажеш на всеки две неща: Първо, в каква посока да се придвижат спрямо теб и второ, на какво разстояние да застанат един от друг. Ти можеш не само да отдалечиш или да приближиш някоя планета към себе си, но и да я оставиш на мястото, на която се намира.“

Разстановката, която ученикът прави може да се интерпретира като демонстрация на симпатия/антипатия в отношенията между учениците.

Обработка на резултатите: Обработката се извършва аналогично както при социометричното изследване. Психологът предварително съставя таблица, в която по хоризонталния ред са отбелязани номерата на участниците, а по вертикалния – техните фамилии. Срещу името и колонката с номера се поставя знак „+“ и знак „-„

За по-голяма прецизност на изследването и улесняване на главния играч при разстановката, предварително около него могат да бъдат очертани (тебешир; камъни; лента и пр.) няколко концентрични кръга с различен диаметър, наподобяващи орбити.

Вариант №2 „Графична работа“.

Участниците изпълняват задачата на лист хартия А-4. В центъра рисуват (отбелязват)  себе си като звезда с няколко концентрични кръга (орбити), а наоколо маркират учениците от класа, като планети, поставяйки ги на различни разстояния от звездата и един от друг. Обработката е по аналогична на вариант №1.

                                                           Въпросник“Моят клас“

                                              (междуличностни отношения в класа)

Методиката се състои от 15 въпроса, разделени в 5 блока, като във всеки блок има по 3 въпроса. Време за попълване на бланката – 5-10 мин.

-Въпрос № 1 – измерва степента на удовлетвореност към училищния живот;

-Въпрос № 2 – степента на конфликтност в класа (групата) – как се осъзнава от отделните ученици и класа като цяло);

-Въпрос № 3 – степен на сплотеност (кохезия) на класа.

Въпросите са посочени в тестова бланка, като имат следната форма:

Суми в балове:

-степен на удовлетвореност (У) – 10;

-степен на конфликтност (К) – 9;

-степен на сплотеност – (С) – 12;

Инструкция: Пред теб има лист с 15 изречения, които имат отношение към твоя клас От теб се иска да обградиш с кръгче думата „ДА“, ако си съгласен (а) с изречението и думата „НЕ“, ако не си съгласен. Не забравяй да запишеш своето име на върха на листа.“

Правила за оценяване за учителите (в колонка „За учителите“)

1.Въпросите, за които в колонката „За учителите“ отсъства символ „О“ („обратно“), се оценяват с 3 бала при отговор „ДА“ и с 1 бал, при отговор „НЕ“.

2.Въпросите със символ „О“ се оценяват в обратно съотношение, т.е., при отговор „ДА“ – 1 бал, а при отговор „НЕ“ – 3 бала.

3.По въпросите, които останат без отговор или с отговор, който е в нарушение на правилата, се поставя оценка 2 бала.

4. За да се получи оценка по дадения параметър, се обобщават оценките за петте свързани въпроса. Например, обща оценка на удовлетворението се получава чрез обобщаване на оценките за въпроси 1, 4, 7, 10, 13. В илюстрирания по-горе пример е показано, по какъв начин се образуват общите оценки: 10 – за удовлетвореност; 9 – за конфликтност и  12 – за сплотеност.

5.Методиката позволява да се диагностицира преди всичко, отношението на отделните ученици към своя клас. В същото време тя дава възможност да се получи обща характеристика на класа. За тази цел, по всеки от трите параметъра се изчислява среден бал  (средно аритметично).

                                                Скала за оптимизъм и активност (AOS)

                                                            (Н. Водопянова и М. Щейн)

Теоретична постановка

Методиката е предназначена за установяване на личностни фактори, способстващи стресоустойчивостта. В структурата на стресоустойчивостта се включват както личностни (вътрешни), така и фактори, свързани със света и хората (външни), като позитивно светоусещане, жизнерадост, увереност и конструктивна активност в трудни ситуации, изискващи запазване на постоянството, смелостта и вярата в положителното разрешаване на ситуациите. Позитивното светоусещане и жизнерадостта са важни атрибути на психосоциалното здраве на човека. Те могат да бъдат описани в категорията на оптимизма.

Оптимизмът като психологическа категория е много обширна и многоцелева концепция. В ежедневието оптимизмът най-често предполага такива качества на човек като бодрост, жизнерадост, жизнелюбие, светоотношение, в което човек вижда светлата страна във всичко, вярва в бъдещето, в успеха и че в света господстват положителното начало и доброто.  

Във философския речник оптимизмът и песимизмът се определят като понятия, които характеризират ценностната страна  на мирогледа, в която светът се разбира само от гледна точка на съотношението между доброто и злото в него, справедливостта и несправедливостта, щастието и нещастието. Изхождайки от динамичната функционална структура на личността на К. П. Платонов, оптимизмът е стабилна личностна характеристика, тясно свързана с нейната насоченост и нагласи.

От гледна точка на хуманистичната психология оптимизмът се разглежда като вяра в безусловно положителната човешка природа, в добрата и конструктивна същност на човека, въплътена под формата на потенциал, който се разкрива при подходящи условия. К. Роджърс твърди, че хората се развиват в положителна посока и само неблагоприятните социални обстоятелства ги карат да прибягват до психологическа защита и ги направят жестоки, унижаващи, антисоциални и песимистични.

Екзистенциалният подход също се основава и на вярата в положителната същност на човека, но човек го придобива в процеса на самосъздаване и неговата позитивна самоактуализация се явява резултат от собствения му свободен и отговорен избор, т.е. на определена лична активност.

В социалната психология оптимизмът - песимизмът на индивида се разглежда главно като вродено свойство или като резултат от първите етапи на социализация на личността. Социалните условия са една от най-важните причини за развитието на оптимизъм.

Оптимизмът може да се разглежда и като система от възгледи и отношения на индивида към неговия настоящ и бъдещ живот, към околните хора и себе си, като проява на общо умонастроение на личността. В своите трудове Д.Осгууд отбелязва, че най-голямото откритие на нашето поколение е, че човек може да промени живота си, като промени отношението си към него.

Много от характеристиките на вътрешния свят, умствените състояния и процеси, включително състоянието на човешкото здраве, зависят от характеристиките на системата за личностни отношения.

Според концепцията за "учената безпомощност" на М. Селигман, определящата черта на песимистите е убеждението, че всичките им усилия са безполезни, че провалите ще продължат от дълго време, ще разрушат всичко, което правят, и са виновни за самите неуспехи. Оптимистите смятат, че пораженията или животът са временни, че не са виновни за тях и  приписват причините за провалите на обстоятелствата или други хора. Поражението не е в състояние да наруши оптимистите. Неблагоприятна ситуация те възприемат като предизвикателство и с обновена сила (активност, постоянство) се борят с нея.

В резултат на анализа и обобщаването на научната литература оптимизмът може да се определи като стабилна личностна позиция на доверието на човека в преодоляването на трудностите в живота или несгоди, увереността в техния временен характер се основава на вярата в силата на човешката природа и в собствените му ресурси.

Оптимизмът като системно качество може да има различни форми и вътрешни лични детерминанти. В това отношение диагнозата на оптимизма трябва да бъде насочена не само към определянето на степента на оптимизъм, но и към активно преобразуващо (преодоляващо) поведение, способстващо социалната адаптация и удовлетвореността от качеството на живот.

Предложената методика е адаптирана версия на скалата за активност и оптимизъм на Шулер и Комуниани (AOS). Тя позволява да се идентифицират пет вида личности, които се различават в степента на изразяване на оптимизъм - песимизъм и активност – пасивност, а също и да се дефинират психологически типове по оста оптимизъм - песимизъм.

Скала АОS

Инструкция: Пред вас има списък с 15 твърдения. Моля, прочетете внимателно всяко твърдение и оценете степента на съгласие с всяко от тях. За целта използвайте бланката за отговори. Зачертайте цифрата, съответстваща на вашата оценка.”

1.Обичам да слушам енергична и силно звучаща музика.

2.Мисля, че твърде трудно ще достигна моите жизнени цели.

3.Харесва ми ситуации с определена несигурност, когато не знам какво ще се случи с мен.

4.Харесва ми да се противопоставям на съдбата.

5.Мисля, че съдбата е по-несправедлива към мен, отколкото към другите.

6.Имам толкова много енергия, че дори не мога да седя за два часа без работа.

7.Аз съм по-малко щастлив (а), отколкото другите.

8.Дразнят ме предпазливите (бавни или неоправдано несигурни) хора.

9.Понастоящем е невъзможно да се вярва в нещо добро.

10.Харесва ми да се съревновавам.

11.Лесно и с удоволствие общувам с хора от противоположния пол.

12.Страхувам се от моето бъдеще.

13.Мисля, че в хората повече е лошото, отколкото хубавото.

14.Харесва ми да преживявам остри усещания (да се намирам в ситуации, свързани с определен риск, екстремни видове спортове).

15.Имам весело и приповдигнато настроение. 

Обработка и интерпретация на резултатите

В съответствие с „ключа”се изчислява сумата балове по двете субскали (табл. 1), които се съотнасят с квадрата на координатния модел (Фигура 1). Всеки квадрат съответства на определен тип личност.

Оптимизмът в методиката се разбира като предразположеност на човек да вярва в своите сили и успех и да има преимуществено положително очакване от живота и от другите хора. „Оптимистите“ по правило са екстраверти, доброжелателни и открити за общуване. За противоположната категория – „песимистите”, са свойствени съмнението в своите собствени сили и в доброжелателността на другите хора, очакването за неуспех, мнителността, стремеж за избягване на широки контакти, затвореност за външния свят (интровертност).

Под „активност” в дадения контекст се разбира енергичност, жизнерадост, безгрижие, безметежност и склонност към риск. „Пасивността” се проявява като тревожност, боязливост, неувереност в себе си и нежелание да се прави каквото и да било.

Характеристика на тип Квадрат „Р” – „Реалисти” – адекватно оценяват текущата  ситуация по своите сили (възможности), задоволяват се с това, което имат. Устойчиви на психологически стрес.

Квадрат „АО” – „Активни оптимисти” – вярват в своите сили и успех; позитивно са настроени за бъдещето; предприемат активни действия за да достигнат своите цели. Те са бодри, жизнерадостни, не се подават на отчаяние или лошо настроение; леко и стремително отразяват ударите на съдбата, колкото и тежки да са. В трудни ситуации използват проблемно-ориентирани стратегии за преодоляване на стреса, т.е. извършва рационален анализ на проблема, свързан със създаване и изпълнение на план за разрешаване на трудната ситуация; самостоятелен анализ на случващото се; търсене на помощ от други; търсене на допълнителна информация.

Квадрат „ПП” – „Пасивни песимисти” – противоположност на „Активните оптимисти”, които не вярват в нищо и не правят нищо, за да променят живота си към по-добро. Те се характеризират с преобладаване на мрачно и депресивно настроение, пасивност, недоверие в собствените им сили. В трудни ситуации те предпочитат стратегии за избягване на решаването на проблеми, считат себе си за жертви на обстоятелства.

Квадрат „АП” – „Активни песимисти” или „Негативисти”. Те са много активни, но тази дейност често е разрушителна. Такива хора, вместо да създава ново, предпочитат да унищожат старото. В трудни ситуации често използват агресивни стратегии на преодоляващо поведение.

Квадрат „ПО” – „Пасивни оптимисти” или „Лентяй. Девизът им е „Всичко ще се нареди по някакъв начин.” Такива хора са сигурни, че "всичко ще бъде наред", въпреки че не полагат никакви усилия за това. Те са добродушни, весели и умеят дори в лошото, да намерят нещо хубаво, но отличителната им черта е липсата на активност. Те се надяват повече на случайността, на късмета, отколкото на собствените си сили. Те са склонни към пасивно очакване или отлагане на вземането на решения.

„Ключ”

Активност (директни въпроси): 1, 3, 4, 6, 8, 10, 11, 14, 15.

Оптимизъм (обратни въпроси): 2, 5, 7, 9, 12, 13.