Техника “Запис на дисфункционалните мисли”

                                                (когнитивно-поведенческа терапия)

Техниката реализира цели на петия етап на самоподдържащият се цикъл – промяна на изкривяванията в интерпретациите.  Тя се прилага за промяна изкривяванията в интерпретациите и редуциране себекритичното мислене.

Цел: Да се помогне на клиента чрез “насочено откриване”:

-да развие умения за идентифицирането на себекритичните мисли още в момента на появяването им;

-да формира способности за оценяването им чрез рационални доказателства “за” и “против”;

-да разпознава грешките в мисленето си;

-да открива алтернативни перспективи, които са по-полезни и по-рационални за него, отколкото актуалните негативни мисли.

Инструкция: От Вас се изисква да попълвате всеки ден таблицата, като отбелязвате онези ситуации, при които сте били обхванат от мисъл за негативна самооценка и сте се почувствали зле, т.е. когато са се появили познатите ви симптоми. Много е важно графите, в които се изисква количествен отговор винаги да отбелязвате процентите. По този начин впоследствие много по-точно можем да определим както тежестта на състоянието ви, така и настъпилите по-нататък промени. При всяка наша среща е необходимо да носите със себе си дневника за да обсъдим резултатите.

Ред за работа:

а) По време на сеанса психологът дава указания на клиента да разчертае във вече открития дневник таблица с шест колонки и определя тяхното съдържание (виж таблицата)

б) По време на следващите сеанси клиентът трябва да носи със себе си дневника. Обект на обсъждане, дискусия, в т.ч. спорове става всяка една ситуация, при която са установени промени в изкривяванията на интерпретациите на клиента, водещи до подценяване или отрицание на годностите му.  

Забележка: Не рядко в практиката се случва клиенти с ниска самооценка да търсят психологическа помощ когато са в състояние на умерена или тежка депресия. Тези състояния изискват особена терапия. В тези случаи се работи винаги първо за промяна на по-тежкото състояние, в случая промяна на настроението на индивида, което подтиснато, а след това стартира работата по самооценката.

Забележка: Примерен списък на дисфункционални мисли:

-Не съм на мястото си.

-Звуча глупаво.

-Не мога да се справя.

-О, Боже те ме мразят!

-Не трябваше да идвам тук.

-Аз съм странен! Те мислят, че аз съм странен!

-Аз съм грозен!

-Аз изглеждам некомпетентен.

-Не ставам за нищо.

-Другите говорят за мен и ми се присмиват зад гърба.

-Изглеждам нервен.

-Объркан съм.

-Много съм тих.

-Изглеждам скучен, никой не ме харесва.

-Никой не ще се заинтересува, от моето мнение.

-Какво ли извинение да използвам, за да се махна от тук ?

-Туй не ми е мястото.

-Няма да успея...

-Ами ако сгреша?

-Ами ако всичко се обърка?

-Не съм способен.

-Така съм устроен.

-Има неща, които не мога да променя.

-Трябва да се задоволявам с малко.

-Можеше и по-зле да бъде.

                                      Техника “Тетрадка (дневник) на предимствата”
                                                 при корекция на ниска самооценка.

                                                 (когнитивно-поведенческа терапия)

Техниката реализира след промяната на възприятието, чрез техниката „Десет положителни и десет отрицателни качества“.

Чрез нея се извършва корекция на изкривяванията във възприятията за собствените си качества и годности, за достигане до инсайт в разбирането за неадекватното си самонаблюдение, за саморазкриване на филтрите, задържащи положителните качества и способности на клиента, посредством текущо себенаблюдение.  Чрез тази техника се открива пространство за дискусия и се позволява клиентът да започне сам промяна на оценката за себе си в положителна посока.

Техниката се прилага във вид на домашно задание в края на сесията.

Цел: Клиентът сам да започне да променя убежденията за себе си, базирайки се на ежедневно повторение на своите положителни качества и годности.

Инструкция: От вас се изисква в домашни условия да започнете да водите тетрадка (дневник), в която ежедневно, в края на деня да записвате своите успехи, ще го наречем “Списък на успехите”. В него ще записва всичко което сте постигнали, което сте научили, ще  отбелязвате всяка дреболия, всяко дори мъ-ъ-ъничко постижение. Този списък вероятно ще включва много повтарящи се ваши успехи, но вие продължавайте да го водите.

Освен това, от вас се изисква всеки ден (сутрин и вечер) да прочитате този списък. Ако желаете, вашите успехи може да отразите в дневника чрез рисунки, снимки или друг начин.

При всяка наша среща е необходимо да носите със себе си дневника за да обсъждаме резултатите.

Ред за работа:

а) От клиента се изисква всеки ден, без да пропуска, да маркира неща, които е свършил (успешно се е справил) през деня.

б) Той трябва да носи дневника по време на сесиите. Това ще го мотивира за работа. Освен това, отразеното в него ще се използва за дискусия.

По време на сеанса се дискутира ден по ден всяко “свършено нещо”. Целта на дискусията е да се стигне до качества, които на практика клиентът трябва да притежава за да свърши тези неща. Първоначално в края на сесията психологът назовава качествата, формулира ги, аргументира и доказва тяхното наличие (съобщава ги). По-късно клиентът се научава сам да формулира тези свои качества и да ги назовава. Извеждането на нови качества се записват в края на всеки ден.

По време на дискусиите психологът стимулира, развива, утвърждава годностите, уменията, способностите на клиента си, мотивира го. Работи се в два процеса: стабилизация и актуализация на постигнатото. Счита се, че при всяка актуализация (припомняне и възпроизвеждане) настъпва преработка и утвърждаване на качествата.

Трябва да се има предвид, че много от извежданите качества ще се повтарят в хода на дните. Този факт трябва да се интерпретира като устойчивост на качеството. От друга страна могат да се изведат и по-рядко срещани качества. Именно това са качествата, които в бъдеще трябва да се утвърждават.

в)  От клиента се иска впоследствие да се връща към дневника, към тези записи, да си спомня  и отново да преживява своите победи. Той трябва поне два пъти дневно да прочита списъка, като първия път е рано сутринта. Макар на пръв поглед това изискване да звучи досадно, психологът трябва много да държи на тази процедура, т.е. да мотивира клиента си за нейното изпълнение.

г)  След време, благодарение на тази техника при ново прилагане на “10-те положителни и 10-те отрицателни качества” ще се бъде диагностицирана наличието на промяна, т.е. резултатите от терапията – броя на положителните качества се очаква да е  увеличен, а времето за тяхното извеждане да е намаляло.

Така на практика клиентът започва да вижда положителното в себе си и да формира положителна автопредстава. Тази нова автопредстава обаче не бива много да се фаворизира, защото има риск към ново нарушение на баланса в горните регистри на самооценката, т.е. формиране на неадекватно висока самооценка. Трябва да се знае, че все още самата самооценка не е стабилна (“Не го хвалете много, за да не му пораснат ушите”). Отличен балансьор на подобна аномалия е следващия подход, а именно стартиране на процеса за извеждане на показ на отрицателните качества (страна “Б”).

Забележка: По-нататък в терапията към “Дневника на предимствата” се добавя нова задача, която се свързва със следващата техника  “Запис на дисфункционалните мисли”.

                    Техника „Десет положителни и десет отрицателни качества”

               за промяна деформациите във възприятието при ниска самооценка.

                                          (когнитивно-поведенческа терапия)

Теоретична постановка: Важен момент при корекцията на ниската самооцен­ка е  научаването на консултирания да разпознава на­чина, по който при него се изкривява постъпващата информация. При коригирането на изкривяването на въз­приятието, целта е да се помогне на индивида да осъзнае своите предимства, качества и силни страни, които той в повечето случаи сам "скрива" от себе си, изкривявайки ги, обезценявайки ги или ги приема за изключение.

Техниката „Десет положителни и десет отрицателни качества” реализира цели на четвъртия етап на самоподдържащият се цикъл – промяна на деформациите във възприятието.

Техниката се прилага при диагностика на ниска самооценка и за промяна на изкривяванията във възприятията, като протича на два етапа. Това е идеална техника за установяване как се развива текущата терапия. На клиента се предоставя подготвена тестова бланка (виж образеца по-долу).

Цел:

-да осъзнае своите предимства, качества и силни страни, които той в повечето случаи сам скрива в себе си, изкривявайки ги, обезценявайки ги или приемайки ги за изключение.

-да види по какъв начин се блокира разбирането за личната му представа и силни страни и да разбере какво означава човек да има баланс в личностната представа за себе си.

-да се убеди, че някои качества са му просто вменени от другите

Инструкция (първи етап): В лявата половина (страна „А”) избройте едно под друго 10 ваши положителни качества, а в дясната половина (страна „Б”) – 10 отрицателни. Изброените качества трябва да отговарят на вашата лична оценка.

            С началото на попълването на всяка една половина засечете време, което изпишете в горната част на колоната. След приключване на работата по всяка една колонка, отново засечете времето на финализиране – запишете го. Изчислете колко време ви е отнело попълването на едната и после на втората колонка. Работете максимално бързо.

Ред за работа:

а) Отчита се времето за което клиентът ще попълни едната, а след това и другата колона. Приема се, че личност с определено неадекватна ниска самооценка попълва положителните си качества (страна “А”) много по-дълго време и много по-трудно достига до 10 свои положителни качества, отколкото отрицателните. При по-кратко време за страна „Б” се приема, че лицето е твърде интроспективно, самокритично и фиксирано върху отрицателните си качества. По принцип ниската самооценка води до трудности в излагането на качествата.

б) След попълването, на клиента се поставя домашно задание. От него се изисква за всяко едно качество да следващата среща да разкаже действителен случай, с който да докаже наличието му.

Инструкция (втори етап): От вас се изисква за следващия път на база маркираните днес качества, да помислите и подготвите вкъщи  разказ с конкретен факт от живота ви, който да го докаже, т.е. вие трябва да ги защитите.

Ред за работа:

а) По време на следващата сесия клиентът разказва и доказва конкретни ситуации, които според него потвърждават наличието на маркираните качества. Разказите му стават обект на оживена дискусия.

б) При обсъждането се спазват следните правила:

-първо се обсъждат 10-те положителни, а след това 10-те отрицателни качества;

-търси се смисъла и личната интерпретация на всяко понятие (операционализиране на качествата);

-установява се каква е йерархията (редът на попълване).

-при липса на сериозни аргументи в полза на качествата се счита, че те са му били вменени от средата или от самия него;

-от особена важност са отрицателните качества, защото клиентът ги излага, въпреки защитите с;

-трябва да се държи сметка, че в някои случаи клиентът може да посочи неверни качества или да не посочи доказателство;

-наличието на по-кратко време за попълване на страна “Б”, се използва от психолога за да покаже на клиента, че има нагласа да се самооценява принципно негативно;

Ако клиентът много се забави при маркирането по време на сеанса се препоръчва да работи 10-15 мин по положителните и толкова по отрицателните качества. Не е задължително целия сеанс да се посвещава на пълното изброяване. Достатъчно е да се засече времето за маркиране на качествата по двете колонки. Особено внимание трябва да се обръща на по-високата скорост на маркиране на отрицателните качества.

Списъкът на положителните качества може да бъде полезен по още един начин. Той не само може да служи за отправна точка в процеса на коригиране на ниската самооценка. Информацията, която той съдържа, може да ста­не част от ежедневното саморазбиране при консултира­ния. За целта списъкът се използва като рамка за самонаблюдение, при което ежедневно се записват специфич­ните и конкретни примери в подкрепа на изброените качества ("Тетрадка на пре­димствата").

Изпълнението на тази задача неминуемо предизвик­ва в клиента затруднения, но тези затруднения са полезни за него. Така той получава по-нататъшна информация за това как филтрира и изкривява положител­ните неща в себе си.

Забележка: Не бива да се забравя, че дори демонстрираното нарцистично високо самочувствие е продукт на неадекватно ниска самооценка. 

Забележка: Този списък дава възможност за прилагане на една последваща техника – “Дневник на предимствата”, чрез която продължава промяната на убежденията за себе си.

                                                                ТЕСТОВА БЛАНКА

Инструкция: В лявата половина (страна „А”) избройте едно под друго 10 ваши положителни качества, а в дясната половина (страна „Б”) – 10 отрицателни. Изброените качества трябва да отговарят на вашата лична оценка. С началото на попълването на всяка една половина засечете време, което изпишете в горната част на колоната. След приключване на работата по всяка една колонка, отново засечете времето на финализиране – запишете го. Изчислете колко време ви е отнело попълването на едната и после на втората колонка.

Име: ...........................................................................................................................

Възраст: ......................................................................................................................

                    Техника за промяна на защитното поведение „Черното петно“,

                                           при корекция на ниска самооценка.

                                           (когнитивно-поведенческа терапия)

Теоретична постановка: Важен момент в процеса на консултиране е постига­нето на една или друга поведенческа промяна у индивида. Основен поведенчески стил при хората с ниска самооцен­ка е т.нар. "защитно поведение". Най- ярката демонстра­ция на защитно поведение е липсата на каквато и да е ак­тивност и инициатива с цел избягване на евентуален неус­пех. Защитното поведение играе свръхнегативна роля, тъй като не дава възможност човек сам, на базата на личния си опит да се убеди, че е твърде възможно лошите му пред­виждания всъщност да не са верни. Ето защо в процеса на консултиране психологът се стреми да обучи клиента с ниска самооценка да преоценява своите негативни предвиж­дания, но освен това се стреми и съвместно с него да съз­дава условия, които да позволяват на индивида лично, чрез опита си да открие, че неговите предвиждания е възмож­но и да не са верни. За тази цел е необходимо защитните поведения да бъдат изоставени, а избягваните ситуации да бъдат конфронтирани. Разбира се, в случая психоло­гът трябва да е наясно, че целта на тези интервенции не е демонстрацията на неговите тези. Целта е те да служат на индивида за проверка на валидността на конкретните негативни автоматични мисли.

Техника: “Черното петно”

Техниката се прилага като въвеждаща стъпка за алтернативно мислене.

Цел: Да започне промяна на митовете, заблудите, погрешните критерии – когнитивните схеми.

Ред за работа: Практикува се разказа за „черното петно“ за да се демонстрира фиксацията на клиента върху проблема (стесненото съзнание):

„Веднъж един учител направил черно петънце на един бял лист и го показал на учениците.

-Какво виждате?” - попитал учителят.

-Едно черно петънце!” - отговорили всички в хор.

-Всички видяхте петънцето, което е толкова мъничко, а никой не видя големия бял лист!” - казал учителят.

                Методика за оценка на емоционалната и когнитивно-поведенчески
                   сфери при деца с тежко нарушение в развитието (В.В. Ткачева)

Методиката е разработена във връзка с необходимостта от прилагане на подобен диагностичен инструментариум за изучаване на деца с изразени нарушения в развитието.

Необходимостта от изучаване на емоционално-личностната сфера произтича от факта, че в процеса на корекционна работа с деца, страдащи от тежки нарушения в развитието, именно първо в тези области  може да се наблюдава позитивна динамика.

Въпросникът позволява да се разкрият особеностите на контакта между детето и значимите за него възрастни и заедно с това позволява да се определят перспективите в развитието по редица параметри.

Особеностите на личностните и емоционални контакти се изучават с помощта на 9 скали.

Оценката на резултатите се извършва чрез просто събиране на баловете. При изразено снижение на интелекта, ниско ниво на общуване или тежки двигателни разстройства,квалификацията на резултатите от дейността на детето се извършва на база достъпните му психофизически възможности за изпълнение на задачите. Анкетата се попълва от специалистите (учител, психолог, ресурсен учител) и се явява емпирична оценка за особеностите в развитието на емоционално-личностната сфера на детето.

Анкета

1.Отношение към пребиваването в училище и обучението. 

=0 бал – отказ да отиде на училище;

=1 бал – съгласие да отиде на училище, само защото възрастният иска това;

=2 бала – желание да отиде на училище, за да може да играе;

=3 бала – желание да отиде на училище, за да учи и общува с други деца и възрастни.  

2.Способи за взаимодействие с възрастните (учителите).

=0 бал – прояви на открита агресия, при опит възрастния да установи контакт;

=1 бал – прояви на упорство и негативизъм при опит възрастния да установи с детето преднамерено позитивен контакт;  

=2 бала – прояви на радостно оживление (усмивка, прегръдка, докосване, смях) при поява на конкретен възрастен;

=3 бала – проява на желание да бъде в час и да се занимава с конкретен възрастен (учител; психолог; възпитател).

3.Приемане и достъпно изпълнение на инструкции.

=0 бал – отказ от приемане и изпълнение на инструкции (откровен негативизъм);

=1 бал – прояви на упоритост (инат);

=2 бала – частично изпълнение на инструкции;

=3 бала – пълно изпълнение на инструкции;

4.Спазване (придържане) на определени правила на поведение.

=0 бал – нарушения на нормативните правила (крясъци, викове, сблъсъци или агресия спрямо други деца или предмети), през целия период на пребиваване в училището;

=1 бал – нарушения на поведението по време на час (отсъствие на умение да слуша учителя; да седи спокойно  за определено време; постоянни и необосновани молби да отиде до тоалетна; честа загуба на внимание и отвличане към други обекти и др.);

=2 бала – частични нарушения на правилата на поведение (в случай на загуба на интерес към урока и правилно поведение, ако интересът се възстанови);

=3 бала – нормативно поведение в течение на целия урок и по време на междучасието.

5.Емоционални реакции.

0 бал – сълзи, крясъци, викове, желание за сблъсък, изразени страхове от хора (предмети) или напрежение (в началния адаптационен период в учебното заведение);

1 бал – общо затваряне и инхибиране;

2 бала – състояние на покой, нормализация на състоянието;

3 бала – смях, усмивка на лицето като проява на положителна реакция.

6.Продължителност на заниманията.

=0 бал – отсъствие на способност да изпълни възможна задача;

=1 бал – изпълнение на възможна задача в течение 5 мин;

=2 бала – изпълнение на възможна задача в течение 5-10 мин;

=3 бала – изпълнение на възможна задача в течение 10-15 мин.

7.Установяване на достъпни контакти с други деца.

=0 бал – отсъствие на желание за взаимодействие с другите деца (наличие на агресия, упорство, неотстъпчивост за играчки, пособия);

=1 бал – демонстрация на желание за игра с играчки, които се намират в ръцете на други деца;

=2 бала – проявление способност да изчака, докато другото дете е заето с предмета, който го интересува;

=3 бала – демонстрация на молба с искане на играчки;

8.Придобиване (формиране) на нови навици (в течение на учебната година).

=0 бал – отсъствие на навици;

=1 бал – формиран един навик;

=2 бала – формирани два навика;

=3 бала – формирани два и повече навици.

9.Взаимодействие с майката.

=0 бал – отхвърляне на майката (открита агресия);

=1 бал – отсъствие на топли отношения с майката; прояви на устойчив стремеж с искане за удовлетворяване на собствени желания;

=2 бала – прояви на послушание и стремеж да установи връзка с майката;  

=3 бала – прояви на близост и нежност по отношение на майката.

Изчисление на баловете и нива на изразена сформираност:

=високо ниво– 24-27 бала;

=средно ниво – 16-23 бала;

=ниско ниво – 8-15 бала;

                                Анкета за социално-психологическия климат в
                                                       педагогическия колектив.

От психологическия климат в педагогическия колектив зависи както благополучието на неговите членове, така и тяхната работоспособност.

Предложената анкета позволява да се установи, доколко членовете за доволни от работата си в този колектив.  Анкетирането се провежда анонимно. В зависимост от задачата на изследването, получените резултати могат да се обсъдят с педагогическия състав или само с ръководството.

Инструкция: Уважаеми колега! Моля да вземете участие в изследване, чиято цел е насочена към усъвършенстване и подобряване психологическия климат в педагогическия колектив. За да отговорите на въпросите е необходимо:

1.Внимателно прочетете всички варианти за отговор.

2.Изберете един от тях – този, който в най-голяма степен съвпада с Вашето мнение и поставете срещу него знак „+”

3.Ако отговорите не Ви предлагат подходящ вариант, напишете свой отговор, колкото се може по-пълен или ако Ви затруднява – поставете срещу въпроса тире.

Въпросник:

1.С кое от приведените по-долу твърдения сте съгласни в най-голяма степен?

А) повечето от членовете на колектива са симпатични и доброжелателни хора;  

Б) в колектива има всякакви хора – и добри и враждебни, завистливи;

В) повечето от хората в колектива не ми харесват;

2.Харесва ли Ви да работите в този колектив?

А) да, харесва ми;

Б) не зная, не съм мислил (а) върху това;

В) не, много, много не ми харесва;

3.Характеризирайте атмосферата, присъща за Вашия колектив.

А) дружеска;

Б) атмосфера на взаимно уважение;

В) делова атмосфера;

Г) „всеки за себе си”;

Д) нездрава, натоварваща атмосфера;

4.Колко често според Вас трябва да се организират съвместни празнични сбирки (вечери) на колектива?

А) колкото се може по-често;

Б) 1-2 пъти в годината;

В) не харесвам подобни мероприятия, избягвам ги;

5.Считате ли, че би било по-добре членовете на колектива да живеят близо един до друг?

А) да, разбира се;

Б) по-скоро да, отколкото – не;

В) не зная, не съм мислил (а) върху това;

Г) по-скоро не, отколкото – да;

Д) не;

6.Представете си, че възниква възможност да промените местоработата си. Кои биха били най-вероятните причини, да вземете това решение?

__________________________________________ ___________________________________

__________________________________________ ___________________________________

__________________________________________ ___________________________________

7.Ако се наложи да промените местоработата си, ще се стремите ли да продължите да общувате с членовете на сегашния колектив?

А) да, разбира се;

Б) затруднявам се с отговора;

В) не;

8.Според Вас кое би повлияло в най-голяма степен за сплотяване на колектива?  

А) провеждането на съвместен отдих, развлечения;

Б) съвместно решаване на служебни проблеми;

В) съвместно решаване на лични проблеми;

Г) увеличаване на заплатата;

9.Кои от качествата на членовете на Вашия колектив Ви привличат най-много?

А) професионалните;

Б) личните;

В) никои;

10.С кои от членовете на колектива общувате най-вече?

 А) с удоволствие общувам с всички;

 Б) с всички, но епизодично, делово;

 В) с тези, с които работя непосредствено;

 Г) само с ръководителите по служебни въпроси;

 Д) старая се, да сведа общуването до минимум;

11.Според Вас, новопостъпващите в колектива лесно ли се вливат в него?

А) доста леко;

Б) дълго остават някак особени;

В) не зная, не съм мислил (а) върху това;

12.Можете ли да дадете достатъчно пълна характеристика на деловите и лични качества на повечето от членовете на колектива?

А) да

Б) може би, да;

В) не зная, не съм мислил (а) върху това;

Г) може би, не;

Д) не

13.Оценете сплотеността на колектива във училището по 5-степенна скала:

Min 1________2________3________4________5max

14.Колко често имате конфликти с някои от членовете на колектива?

А) никога

Б) рядко, от време на време;

В) с определени хора;

Г) старая се да избягвам хора, с които може да вляза в конфликт;

Д) постоянно

15.По предложената скала, отбележете своята възраст:  

А) до 25 год.

Б) 26-40 год.

В) 41-55 год.

Г) над 55 год.

16.Отбележете продължителността на работата Ви в този колектив.

А) по-малко от година;

Б) 1-3 год.

В) 4-10 год.

Г) над 10 год.

Благодарим Ви за участието в анкетата! 

                  Техника „Разсейване“ за редукция на симптомите на тревожност и

                                                              ниска самооценка.

                                           (когнитивно-поведенческа терапия)

Теоретична постановка: Това е втория важен момент при работата на хо­ра с висока тревожност и ниска самооценка. Знае се, че физиологичният еквивалент на тревожността включва в себе си цял комплекс от реакции, повечето от които са вегетативни. Този физи­ологичен еквивалент може да бъде редуциран, ако се про­менят мислите, които го предизвикват или поддържат. Ето защо в някои случаи психологът може да научи клиента си сам да променя собственото си физиологично състояние с помощта на системен тренинг за релаксация. Това е полезно тогава, когато човек е тревожен поради самите си реакции - напр. страх го е, че лесно се изчервява и това му се случва в неудобни за него моменти; изпитва неувереност, безпокойство, страх преди явяване на изпит (изпитна тревожност) и др.

Приложение на първа техника: “Разсейване”

Разсейването е много мощно средство за намаляване на силната тревожност и паниката. Когато човек е обзет от силна тревожност, е много трудно да разпознае и опита да промени изкривените мисли.

Цел: Да настъпи т. нар. процес на “разсейване” за откъсване от фиксираните “страшни мисли”.

Ред за работа:

а) Психологът предварително трябва да е наясно със съдържанието на ценностната система на клиента, с това, как той преживява конкретния проблем и къде се намира той в йерархичната структура на тази система.

б) Разсейването става чрез сравнение с аналогична ценност, която в момента не предизвиква тревожност и чрез сравнение на проблемната ценност като преживяване с това при другите хора. 

в) За няколко минути клиентът се извежда от “мислите си” съсредоточавайки се целенасочено и изключително върху някакви външни стимули (като в същото време използват метода на диафрагменото дишане). 

                               Техника “Разчупване модела на предразсъдъците”

                                           (когнитивно-поведенческа терапия)

Теоретична постановка: Това е много важен момент при консултирането на хора с ниска самооценка. За целта обикновено се започва с преоценка на негативните предвиждания. Задачата на психолога е да помогне на индивида да идентифицира, а след това и да оспори своите негативни предвиждания, по­явяващи се след активирането на "дъното". Тези предвиж­дания обикновено имат тревожно-депресивен характер (или пък само тревожен или само депресивен). Затова кон­султиращият може да очаква, че (както е характерно въ­обще за тревожните мисли), негативните предвиждания ще рефлектират върху личността в две посоки - ще дове­дат до подценяване степента на риск или опасност, ще до­ведат и до подценяване от страна на консултирания на дос­тъпните за него ресурси за справяне със ситуацията. Така на практика ще се стигне до дисбаланс между перспекти­ва и лични качества и възможности за справяне. Коригирането на този дисбаланс е цел в работата на психолога на този етап от консултирането, тъй като това ще доведе до откриването на по-полезни и реалистични перспективи, ще помогне на индивида по-конструктивно да подходи към отключващата ситуация.

Техниката “Разчупване модела на предразсъдъците” реализира цели на първия етап на самоподдържащият се цикъл – преоценка на отрицателните предвиждания и вярвания в себе си. Идеята е да се подпомогне клиента да подходи по-конструктивно към самия себе си. Дава много добри резултати при работа за корекция на ниска самооценка и справяне със  състояния на тревожност. 

През 1993г. Padesky изразява убеждението си, че силно поддържаните негативни убеждения за Аз-а са аналогични с предразсъдъците. Приема се, че клиентът сам, в резултат на негативен ранен опит (поредица от неуспехи) или под влияние на външни негативни оценки (вменени) е формирал вярвания (предразсъдъци, митове) за своята негодност, неспособност, неумение, които при определени ситуации (отключващи фактори) винаги стартират негативните автоматични мисли за Аз-а.

Цел:

-чрез “насочено откриване” клиентът сам да установи как се поддържа един предразсъдък и неговата парадоксалност;  

-да си изясни какво е необходимо да се случи за да бъде променен;

-да открие какво може да затрудни реализацията на промяната.

- да “погледне” на личния си проблем от друга, по-висша позиция, т.е. чрез свързването на примера и личния проблем, чрез тяхното сравняване и откриване на общи характеристики, клиентът създава дистанция между себе си и наличните му убеждения за себе си.

Инструкция: От вас се иска във формата на домашно задание да помислите и се подготвите да дискутираме за следващата сесия случай на предразсъдък, който сте наблюдавали при ваш близък и добре познат човек.

Ред за работа:

а) За да се приложи техниката е необходимо предварително (в същата или предишна сесия) да бъдат изведени наличните автоматични негативни мисли  на клиента. Това е необходимо, тъй като обект на техниката стават именно те. Препоръчително е подготовката на клиента да се извърши като домашно задание за да се пести време в рамките на сесията.

б) Преди да се инструктира клиента за домашното задание е необходимо:

- Психологът да обясни теоретично на клиента как действа този модел. Предлага му да обсъдят хипотезата за наличието на “модел на предразсъдъците”, като първата стъпка е:

-Психологът (операционализира) понятието предразсъдък и доказва аргументирано пред клиента негативните последици от придържането към него.

-Психологът предлага на клиента идеята да идентифицира добре познат за него човек с предразсъдък, който предразсъдък е неприемлив за клиента, т.е. самият той го отхвърля, смята го за алогичен, за абсурден. Изяснява какво е необходимо да се случи за да бъде променен този предразсъдък. Какви пречки могат да възникнат по пътя на промяната.

в) По време на сесията, след като изложи примера от клиента се иска:

- да изложи аргументи за безсмислието в придържането към предразсъдъка;

- да приведе доказателства за това, по какъв начин той пречи на личността;

- да сподели по какъв начин неговия личен проблем се свързва с разказания пример;

г) По време на сесията психологът “води” клиента към ситуация на инсайт, при която клиентът разбира, че убеждението му за себе си (негативната му представа, вярвания, убеждения), може да е просто само мнение (фикция), а не реален факт. Целта е да се създаде дистанция между клиента и наличните му убеждения, т.е. да започне да се съмнява в убежденията за себе си и да се погледне отстрани.

                                     Техника за диагностика на ниска самооценка

                                       „Оценяване на познато лице или ситуация“

                                              (когнитивно-поведенческа терапия)

 Техниката реализира цели на четвъртия етап на самоподдържащият се цикъл – промяна на деформациите във възприятието.  Техниката е особено ефективна в сферите на социалните интеракции, разрешаване на конфликти, в сферата на партньорството, родителството, семейните отношения.

Теоретична постановка: Техниката се базира на схващането, че  хората с ниска самооценка трудно осъзнават, че техните партньори имат както положителни, така и отрицателни качества. Хората с ниска самооценка са постоянно загрижени от това, как близкият човек се отнася към тях. Когато всичко е добре, те идеализират партньора. При тях работи т. нар. “избирателно внимание”.  Личността с ниска самооценка формира само положителни очаквания към себе си във взаимоотношенията с другия. По този начин индивидът удовлетворява потребностите си от приемане, от съпричастност, от присъствие в групата, осигурява си илюзорен, фиктивен баланс на самооценката и по този начин регулира нивото си на тревожност.

В определена ситуация когато се окаже, че партньорът не е идеален, когато настъпи дисбаланс между очакванията и реалността (напр. при конфликт или получена отрицателна оценка), т.е. когато бъде установена парадоксалността и самозаблудата, произведена от изкривяванията във възприятието, хората с ниска самооценка обръщат внимание само на неговите негативни черти. По този начин те оправдават своето поведение, това им помага да оправдаят своето отдалечаване от партньора, да се защитят от възможната болка и по този начин регулират нивото си на тревожност.

Цел: Да се диагностицират показатели на ниска самооценка посредством разкриване наличието на изкривявания във възприятието и оценките за партньора.

Инструкция:Ще ви бъдат представени последователно 3 списъка, които включват набори от прилагателни, характеризиращи отношенията между хората. От вас се изисква да направите избора на 10 прилагателни от всеки списък, които се отнасят в най-голяма степен до отношенията ви с партньора. Избраните от вас показатели маркирайте с “х”.

Ред за работа:

а) От клиента се изисква да направи избор на 10 прилагателни от предложен му списък, които най-добре характеризират отношенията с партньора, например: топли, грижовни, любящи, доверчиви, подкрепящи,  завистливи, нечестни, конфликтни, егоистични, противоречиви, и т.н. (виж по-долу).

б) За целта прилагателните са подредени в три списъка:

-списък-1 на положителни и отрицателни характеристики;

-списък-2 само на положителните характеристики;

-списък-3 само на отрицателните характеристики;

в) Списъците се представят в тяхната последователност, като психологът засича времето за работа. Очаква се, че хората с ниска самооценка ще отговарят по-бавно, когато се прави избор на редувани прилагателни с позитивно и негативно значение и по-бързо, когато тези прилагателни са само положителни или само отрицателни. Те се опитват винаги да класифицират случващото се около тях или като добро или като лошо. Очаква се, че хората с висока самооценка да отговарят бързо, независимо от последователността на прилагателните. 

                            Техника „Хубава история“ – работа със самооценката.

                                              (когнитивно-поведенческа терапия)

Техниката се прилага в психокорекционната и психотерапевтичната работа при балансиране на самооценката. Обикновено задачата се поставя на клиента за домашна работа. Техниката е типична за когнитивно-поведенческия подход.

От клиента се изисква да подготви разказ „Хубава история”  за себе си. История, в която е вярвал в себе си, въпреки трудности или противоположни мнения. Психологът предварително подготвя варианти, които предлага на клиента, като те засягат важни елементи, с ярки емоционални и поведенчески прояви, свързани с проблема „самооценка“.

По време на сесията на клиента се предлага да разкаже случая на висок глас. Иска се да посочи какви са били оценките на другите за случая. Подробности за положените усилия, за проявените способности, воля, умения. Стимулира се да преживее още веднъж успеха си. Да почувства тонуса на емоциите си. 

Прилага се в хода на индивидуалната работа с един от членовете на семейството. Методиката изисква писмено изложение на лична история в контекста на семейната история.  Този способ помага на човек да осъзнае по какъв начин миналото му е повлияло настоящето и как това влияние продължава да влияе и в момента.

Изпълнението на задачата помага да се разкрие повторяемостта на семейните стереотипни поведения и да се приеме решението за „раздяла с миналото” и освобождаване от стереотипите, които не съответстват на новите жизнени условия. Предложените въпроси помагат да се изследва, по какъв начин събития и хора влияят върху живота на човек.

Инструкция:

1.Като за начало, опишете външните условия във Вашия живот:

- дата и място на раждане;

-социално-икономическо състояние на семейството;

-брой братя и сестри;

-кое по ред дете сте;

-общи социални условия, в които сте живели.

-Как тези външни условия са повлияли на Вашето развитие?

2.Изложете своята биография по различен, избран от Вас начин. Някои правят това в хронологичен ред, разказвайки за своя живот година след година; други предпочитат да започнат от този момент, който по някакви причини се явява особено важен за тях. Можете като начало да „нахвърляте” в общ план основните събития в хронологичен порядък, а след това подробно да се спрете на онези, които Ви вълнуват и след това да се върнете отново на плана, за да не пропуснете важни моменти.

3.Когато описвате своя живот, бъдете откровен. Обърнете внимание на онези моменти от живота си, който предизвиква във Вас силни чувства. Тези събития могат да имат както позитивна, така и негативна окраска:  тяхното осмисляне ще помогне по-добре да осъзнаете своя живот. Ако описанието се окаже доста дълго или несвързано, можете да неговата основа да създадете по-кратък и сбит вариант.  По този начин, работейки върху тези събития, ще видите по-ясно собствените си стереотипи.

4.Опишете повратните моменти, в които са настъпили сериозни изменения във Вашия живот.

5.Опишете стереотипите или конфликтите, които сте забелязали, че се повтарят в различни житейски ситуации, а също и поуките, които се извлекли от своя жизнен опит.

6.Опишете своите най-ранни спомени.

7.Отбележете всякакви събития, които са Ви травматизирали (например, болести, нещастни случаи, смърт, раздели, насилие, сексуални оскърбления и др.). как са Ви повлияли.

8.Помислете, как бихте нарекли книгата на своя живот, ако напишете такава.

9.Измислете мит или приказка за своя живот и я илюстрирайте с рисунки.

Забележка: При обсъждане на „жизнения път” следва да се обърне внимание на следното: приема ли изследваното лице своя жизнен опит и как се отнася към него; положително или отрицателно. 

           Диагностика на мислене (пето излишно). Стимулен материал (нагледен)

            Инструкция:  Пред теб се намира табло с предмети, животни и растения, разположени в редове. Разгледай внимателно първия ред и помисли, кое е нещото от изобразените  пет неща във всяка  редицата, което е излишно. Назови го и обясни защо мислиш така.

По какво този предмет се различава от останалите и по какво останалите 4 си приличат?

        Диагностика на мислене (пето излишно). Стимулен материал (нагледен)

Инструкция:  Пред теб се намира табло с фигури, разположени в редове. Разгледай внимателно първия ред и помисли, кое е нещото от изобразените пет неща във всяка  редицата, което е излишно. Назови го и обясни защо мислиш така.

Забележка: За да не се разсейва детето, останалите редове се закриват.

По какво този предмет се различава от останалите и по какво останалите 4 си приличат?