Психология - Моят блог в Blog. bg

Метод 2 „Определяне на убежденията“.

Техника 4 „Определяне на вниманието“

(когнитивно-поведенческа терапия)

Теоретична постановка: На какво клиентът обръща внимание? Това е една от най-трудните за диагностициране и наблюдение когниции. Много клиенти не осъзнават, че съществува нещо друго в ситуацията, което те може да не улавят във фокус. Те са уверени, че средата (вътрешна и външна) ги заставя да се съсредоточат на едни или други неща (теми) именно по начина, по който го правят. Те отричат собственото си участие в избора на това, върху което се фиксират (улавят, както паяк улавя жертвата си и избират само това, което пасва на тяхната когнитивна схема); отричат селективната изолация на стимулите от околната среда и са убедени, че самите стимули ги принуждават да фокусират вниманието си по определен начин. По тази причина клиентът изпуска възможностите да прави избори, т.е. самолишава се от алтернативи.

Ред за действие: Дайте на клиента инструкция, следващия път, когато се почувства разстроен (обезпокоен, тревожен, унил и пр.), да създаде мислена картина на това, което го безпокои (което е предизвикало емоцията). Предложете му да изготви списък на ключовите компоненти.

По време на сесията предложете на клиента, да създаде отново същата мислена картина, но този път да се фокусира върху други ключови компоненти и да игнорира тези от списъка. Тъй като тази процедура (опит) е трудна за клиента (неговите базови убеждения непрекъснато ще го връщат към първоначалната картина), психологът следва да го насърчи и подпомогне при формирането на първоначални умения и способности, чрез практикуване, както по време на сесията, така и самостоятелно. Усвояването на тази техника е много съществен елемент от терапията, тъй като помага на клиента да промени своята гледна точка към събитието, чрез търсене и откриване на други (функционални) компоненти.

Метод 2 „Определяне на убежденията“.

Техника 3 „Определяне на Аз-концепцията“

(когнитивно-поведенческа терапия)

Независимо от това, че съществуват множество достатъчно ефективни способи за измерване на Аз-концепцията, като:

-Методика за изследване на самоотношение (МИС) на Р.С. Пантелеев (1989);

-Методика за диагностика на социално-психологическа адаптация на К. Роджър и Р. Даймънд (1954);

-Проективните методики, насочени към изследване на личностната сфера в различни нейни аспекти (ниво на претенции; степен на самоприемане; привързаност към близките, конфликтност и други, пресъздаващи своеобразен „автопортрет“), като: „Рисунка на човек“ на К. Маховер, „Дом-дърво-човек“ на Гудинъф и Харис, „Тематичен аперцептивен тест на Мюрей, Психогеометричен тест на Сюзън Делингер, Тест „Аперцепцията в символи“ на Афанасиев и др.

вероятно, най-ценния за когнитивния терапевт метод е извличане на Аз-концепцията от съставения от самия клиент списък „В“.

Ред за работа:

Съставете списък с водещите идеи на клиента. Изберете тези от тях, които пряко кореспондират и засягат Аз-ът. Намерете позитивните и негативните валентности, които клиентът проявява във всяко от тези убеждения. Например, такива като “Светът е огромно и опасно място“ – демонстрира в Аз-концепцията съответно убеждение „Аз съм слаб и безпомощен“. Този тип нагласа ще има негативна „Аз-валентност“.

Ето някои примери за дисфункционални допускания (убеждения), насочени към Аз-ът, които често се срещат при ниска самооценка:

• Не съм на мястото си.

• Звуча глупаво.

• Не мога да се справя.

• О, Боже те ме мразят!

• Не трябваше да идвам тук.

• Аз съм странен, те мислят, че аз съм странен.

• Аз съм грозен.

• Аз изглеждам некомпетентен.

• Не ставам за нищо.

• Другите говорят за мен и ми се присмиват зад гърба.

• Изглеждам нервен.

• Объркан съм.

• Много съм тих.

• Изглеждам скучен, никой не ме харесва.

• Никой не ще се заинтересува, от моето мнение.

• Какво ли извинение да използвам, за да се махна оттук?

• Туй не ми е мястото.

• Няма да успея.

• Ами ако сгреша?

• Ами ако всичко се обърка?

• Не съм способен…

• Така съм устроен…

• Има неща, които не мога да променя...

• Трябва да се задоволявам с малко...

• Можеше и по-зле да бъде...

Метод 2 „Определяне на убежденията“.

Техника 2 „Определяне на самоефективността“

(когнитивно-поведенческа терапия)

Направете така, че клиентът да се отпусне и съсредоточи върху определената проблемна ситуация (АС).

Помолете го да предскаже своята способност да се справи успешно с нея и предложете да означи тази своя способност на континиума (тук може да използвате същата скала, както при очакванията).

Разиграйте няколко различни ситуации, до тогава, докато се убедите, че клиентът разбира своята самоефективност. Дайте отговор: Занижена ли е или завишена неговата оценка?

Забележка: При бъдещо (следващо) определяне на очакванията, самоефективността (Сеф) се определя и се обсъжда заедно с тях – двете категории са синергични.

В тази връзка психологът предлага на клиента, да разположи двете променливи на един континиум, както е показано на графиката по-долу:

Инструкция: „Покажете ми на тази скала, къде според Вас е самодостатъчно приемливо (СДП). А сега отбележете, каква ефективност според Вас можете да постигнете.“

Високите очаквания и ниската самоефективност са една от най-неблагоприятните комбинации. Например, за депресивните клиенти често е характерно, че изискват от себе си твърде много (високи очаквания) и същевременно малко се надяват, че ще могат да постигнат. Клиентите, които виждат своите проблеми по този начин, с лекота изпадат в униние, отчаяние, апатия, пасивност. По тази причина за тях всякакви опити (усилие, активност) се оказват безсмислени, тъй като очаквания успех се оказва твърде далече дори от минималния приемлив изход.

Метод 2 "Определяне на убежденията".
Техника 1 "Определяне на очакванията".

(когнитивно-поведенческа терапия)

Индивидуалното „В“ се появява много преди да се случи „А“. Това „В“ често се явява глобална философия, възглед за света, който обуславя начина и вида реакция на събитието (А).

Очаквания

В – стимул, когниции и убеждения различен вид (в дадения случай - очаквания);

А – активизиращо събитие;

Се – емоционална реакция – това, което чувстваме;

Сп – поведенческа реакция – това, което правим;

Очаквания – това, което клиентът иска от себе си, от другите и от света като цяло. Това са собствените му претенции за това, как трябва да постъпва, да се държи; критерии, които той използва, за да реши, дали едно поведение (постъпка) е успешна или не. Клиентът може да има повишени или занижени очаквания към себе си, другите или света. Когато той се стреми да постигне желаното, очакванията се превръщат в потребности. Често нереалистичните очаквания се явяват единствена причина за емоционален проблем.

Ред за действие: Помолете клиента да се съсредоточи върху проблемната ситуация и да продължи да си я представя до тогава, докато не я почувства достатъчно отчетливо.

След това предложете да определи най-добрия изход от дадената ситуация и да отбележи (осени) своя отговор по 10-степенна скала. Крайните деления на скалата съответстват на най-добрия (успешен) и на най-лошия (неуспешен) вариант на събитията, които могат да се случат с него в живота му. Например, в единия край „Нобелова награда“ – 10, а в другия край – рак в последен стадий – 0.

Сега помолете клиентът да си представи най-добрия и най-лошия от възможните изходи в конкретната проблемна ситуация и да отбележи тяхното значение на скалата.

След това нека клиентът да реши, къде ще се намира точката СДП (самодостатъчно-приемливо). Обяснете му, че СДП е резултатът, който той намира като достатъчно приемлив - необходим минимум, за да възприеме събитието като положително.

Накрая възложете задача на клиента да определи по обяснения и показан му начин няколко проблемни ситуации, следвайки процедурата. Много е важно клиентът да се обучи още на сесията да прилага алгоритъма за определяне на очакванията и изискванията (претенциите) към себе си и другите.

По време на упражнението, психологът обръща внимание и установява доколко, в каква степен измерителните скали на клиента се различават от оценките на повечето хора и на самия него при подобни ситуации, т.е., психологът тества реалността (обективността) на оценките на клиента върху себе си. Например, доколко той самият би бил тревожен (би изпитал страх) при подобна ситуация?

Метод 1 "Формула "АВС".
Техника 2 "Доказване, че мисленето определя емоциите".

(когнитивно-поведенческа терапия)

Втората техника на първия метод, разбирай втора стъпка е работа с клиента за доказване и убеждаване ролята на мисленето, като определящ фактор за вида преживявания.

Предлагат се две упражнения:

Упражнение 1 – Подходящи примери от собственото минало на клиента

Обикновено клиентът вече има представа за силата на „В“ за неговия живот. Полезно е обаче в началото на сесията това да му се напомни.

На настоящата сесия помолете клиента да помисли за тези моменти, когато е бил силно обезпокоен, потресен и разстроен за нещо, което днес (на сесията) няма над него власт – нещо, което той може да контролира и преодолее.

Помолете го да се съсредоточи върху първоначалните събития и да определи „А“ и „С“. Нека да опише ситуацията толкова ясно, че тя да се изясни в неговото съзнание, а след това му предложете да установи „В“. Какво си е казал (на себе си), точно тогава, когато е бил разстроен? Накрая, поискайте да се концентрира върху това, в какво е убеден в този момент (на сесията) – нека да сравни и да определи: В кое от това, което казва сега, не е вярвал преди?

Упражнение 2 – Ако се промени „В“, то се променя и „С“

Илюстрирайте няколко примера „АВ“. Използвайте в качеството на константна ситуация „А“, а в качеството на променлива – вътрешния диалог. Помолете клиента да определи емоцията, която ще бъде предизвикана от различните мисли (В). Анализирайте различните варианти на реагиране (С) на едно и също събитие (А).

Най-добре е да се използват примери, които са създадени от самия клиент. Тяхното преимущество се изразява в това, че те са лично значими и по тази причина притежават вътрешно присъщата им за клиента убеждаваща сила. Терапевтът трябва да насърчи клиента да илюстрира негови собствени примери – как „В“ предизвиква „С“

А _____________________________________

В______________________________________

С______________________________________

А______________________________________

В______________________________________

С______________________________________

и т. д.

Метод 1 "Формула "АВС".
Техника 1 "Обучение по основната формула „ABC“

(когнитивно-поведенческа терапия)

Първата стъпка (първа техника от първи метод) на всяка когнитивна терапия е да се докаже на клиента значението на неговото мислене. За да се постигне тази цел се започва с две елементарни формули:

Условно „стара“ формула:

Приложение: Начертайте горепосочената схема пред клиента, като паралелно с това обяснете:

„А“ означава активизиращо събитие – ситуация, в която Вие сте се оказали; това е някакъв фактор (събитие, обстоятелство) с външен за вас характер; стимул, който обуславя процеса на реагиране като цяло. Например, ученик пътува рано сутринта за училище, но автобусът се движи бавно, поради трафик (пътен инцидент; ремонт на пътя и пр.). Ученикът реагира: първоначално с усещания (изчервява се; диша тежко; изпотяват се ръцете му; усилва се пулса; започва да изпитва безпокойство, което прогресивно расте; обхващат го себеобвиняващи мисли и т.н.)

„С“ обозначава или Вашите емоции, или поведение. „С“ е последица (следствие) от „А“. Това биха могли да бъдат телесни усещания, емоции или поведенчески реакции.“

Според това схващане „А“ предизвиква „С“, т.е. външната ситуация отключва вътрешни чувства и заставя човек да действа по определен заучен начин.

А сега Ви предлагам едно ново разбиране за ситуацията. Вижте тази формула (чертая се пред клиента):

Както виждате, тук се е появил един нов знак, нова буква „В“. тя е разположена между „А“ и „С“.

„В“ обозначава Вашите убеждения, нагласи (когниции), най-общо казано – мислене. „В“ показва още Вашата представа за ситуацията, мислите, образите, възприятието, въображението, интерпретациите и изводите, които правите относно „А“.

Забележка: Психологът може да представи няколко примера за изясняване на формулата и да получи убеденост, че клиентът я разбира.

В края на сесията се препоръчва, клиентът да получи домашна работа – няколко примера, които да са близки до проблема на клиента.

Задача № 1 (тук са представен произволно избрани примери за домашна работа)

Следващите няколко примера описват ситуацията АВС, но във всички отсъства елемента „В“. От вас се иска да откриете (предвидите, допуснете), какви мисли (В) трябва да се вмъкнат (поставят), които да се свържат със ситуацията „А“ и емоциите „С“. Определете при всеки случаи кои са „А“ и „С“ и опишете „В“.

Пример №1: Учителката смъмри Катя за нейното закъснение. След това, Катя се почувства потисната.

Пример №2: Елена посетила два сеанса при психотерапевта и прекъснала, защото считала, че терапията не действа.

Пример №3: Валя изпитала болки в стомаха. Изведнъж се изплашила.

Пример №4: Олег бил наказан за превишена скорост и той се ядосал.

Пример №5: Ирина се смутила, когато другите забелязали, че тя плаче на романтичните сцени във филма.

Пример № 6: Сергей се разгневил, когато служителят поискал документите му, докато той попълвал анкетна карта.

Задание № 2. Дайте 5 примера от своя живот, в които Вашите мисли (В) са предизвикали болезнени емоции (С). Опишете ги с термините ABC.