Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1180870 Постинги: 1371 Коментари: 116
Постинги в блога от Декември, 2017 г.
2 3 4 5  >  >>
 

     Протокол от проведено изследване за установяване особености в семейните

                     интеракции 
на ученика Камен Петров Здравков – 9г., II-а клас

 

            Забележка: Конфиденциалната информация е променена!                                  

На ………… г.. е проведено изследване за диагностика на особености на семейните интеракции на ученика Камен Петров Здравков – 9г., II-а клас, чрез прилагане на проективна методика „САТ”. Изследването е проведено в рамките на една сесия в кабинета на училищния психолог.

Повод за изследването:  класният ръководител на ученика информира, за странна ситуация, при която детето е обвинено от съучениците си за направени изказвания, а според други за практически действия, свързани с убийство на малко кученце. Ситуацията се е развила същия ден между 3 и 4 учебен час.

Във връзка с инцидента и с цели:
1.Диагностика на емоционалното състояние на детето.
2.Установяване типът психична структура (по модел на Лакан).
3.Получаване допълнителна информация за външни причини, активизирали вероятното агресивно поведение.
4.Изучаване характера на семейните интеракции.

След съгласуване и разрешение (писмена заявка) от родителите,  с Камен е проведено психологическо изследване. Приложена е проективна методика „САТ”.

От проведената входяща беседа с майката на детето са получени данни за серия инциденти в семейната среда, свързани с конфликтни ситуации между майката и бащата на Камен, който от два месеца е напуснал жилището и живее с друга жена.  Бащата периодично посещава дома на детето, като всеки път посещенията му са съпроводени с конфликти (по думите на майката „груб циничен език“, „псувни“, „заплахи“). Майката потвърждава оказвано насилие (налагане на физически наказания), както от нея, така и от бащата, когато са живели съвместно. По време на беседата майката споделя, че само преди месец е починал дядото на Камен, към който детето било много привързано.

Провеждане на изследването:

Още в самото начало, при вземането му от класа, на път за кабинета, детето поставя въпроса „Ще ме биеш ли?”, а в поведението му личи неувереност, страх и има признаци за колебание дали да дойде с психолога.

В кабинета неувереното поведение продължава до началото на тестирането. Детето посещава стаята не за първи път, но сега се забелязват:  повишена двигателна активност (движения с краката; клатене на тялото, седейки на стола напред/назад;  барабанене с пръстите на лява ръка), избягващ поглед; накъсана и ускорена реч; често прозяване. До началото на тестирането детето не задава повече въпроси, но и отговорите му по време на инструкцията са лаконични, неуверени, неубедителни (нееднозначни).

Начало на тестирането:

На изследваното лице (ИЛ) са представени последователно 14 картини, отнасящи се до семейните интеракции и детско-родителските взаимоотношения. От него се иска да направи разказ по картината. Сесията е документирана чрез диктофон.

Получени резултати:

Основната фигура е определена като момче.

Картина № 1

Момче, баща, момче, майка. В къщи са. В кухнята. Ядат. Бащата е на вратата. Децата са седнали на масата.  На масата има супа, чинии. Свършили са да ядат. Майката им казва: „Искате ли още?”, а те казват: „Не!”, защото са се наяли.  Нашият герой е по-малкото дете. Бащата се прибира от работа. Той е на вратата.  Той казва „Добро утро! „Здравейте деца!”.  Децата застават мирно, като виждат бащата, а майката взима черпака и гледа бащата. Тя казва: „Добро утро скъпи”, а той и казва „Добро утро скъпа”. Бащата ще си отиде в стаята да спи. Той няма да яде.  На картината са двете деца. Децата се чувстват добре. Майката и тя е добре и бащата е добре.

Картина № 2

Бащата пуши и чете вестник, а момчето гледа как пуши и вика: „Мамо, мамо, тати пуши!”. Бащата е разбрал, че детето е на вратата. Детето идва от кухнята, а бащата казва: „Ела, ела да играеш на компютъра”. Детето му казва: „Не искам тати. Искам да играя с децата навън”. Бащата казва: „Добре”. Като влезе в стаята детето ще отиде при баща си. И двамата се чувстват добре.

Картина № 3

Това е кухня. Майката преспива бебето. Момчето иска чаша, а майката вика: „Тихо, твоят брат спи. Детето пак моли, а майката казва „После!”.  После наистина му дава чаша, но детето трябва да чака.  Тук детето не е събрало играчките си.  То си е вдигнало ръцете защото иска чашата.  Майката се чувства добре.  Детето е много жадно. Когато майка му прави забележка, той се  развиква:  „Мамо, дай ми чашата, пие ми се вода много”.  Детето се е разсърдило на майката. Тя му е дала вода след един час, чак като е заспало бебето.

Картина № 4

Тук детето иска да спи. То е в стаята си. През нощта е. Навън е тъмно. То е само.  В лошо настроение е. Сърдит е на майка си, защото не му е дала вода.  Утре то е на училище. Страх го е сам в стаята. Страхува се от чакалите и от хората навън.  Страхува се за майка си, за баща си, за големия и за малкия си брат. Те са навън заедно с чакалите.  Чакалите могат да влязат в къщата през прозореца, но той е затворен.

Картина № 5

Детето има рожден ден. Бащата му прави масаж. Боли го гърба. Бащата го мачка по гърба. Има торта. Детето е учило. На масата има учебник. Сега иска да играе с децата. Детето става на 9 г. Чувства се добре. Баща му  е пожелал да има късмет. Детето си е пожелало колело, приятели, майка, баща, брат. Най-важното от всички неща е живота.

Картина № 6

Майката и бащата са купили сладолед на  малкото дете. Големият син е навън. Той е назад и е сърдит. Те не го обичат. Той е сърдит. Майката и бащата обичат само малкото дете. Голямото дете си мисли, че ще го изостават. Майката казва на бащата: „Скъпи, извикай нашият син, другият. Да го вземем и него!”. Бащата отговаря: „Не!”. Малкият брат не е бебе, може да говори. Те двамата се обичат.

Картина № 7

Майката и бащата спят. Детето е през нощта и ги гледа през вратата как спят. Детето си мисли, че трябва да отиде някъде, да си намери друга къща.  Тази къща е стара вече. Майката и бащата не знаят, че детето ги гледа. То тайно е отишло там, за да ги гледа през нощта. То е отворило леко вратата. То се чувства добре. Майката се е събудила и се скарва: „Какво правиш там, марш в леглото веднага!”.  Детето си отишло и плакало. После отишло при някой приятел да спи. Майката се обадила на полицията да търсят детето. Полицията дошла и арестувала бащата и майката. Осъдили ги до живот. Момчето пораснало. Станало на 19 години. Бащата дошъл пиян и казал, че ще го изгони от къщата и го е изгонил. Детето мрази този баща. Иска нов. Майка си я харесва.

Картина № 8

Детето е счупило бутилката.  Таткото е пиян и влиза през вратата и вика: „Какво правиш бе, наказан си до живот!” Ето това е кучето. Кучето идва, идва, скача на бащата и го хапе. Бащата го застрелва. Малкото дете се крие зад шкафа, играе си с купата. Детето го е страх от бащата.  Не, сбърках! Кучето не захапва бащата, а отива там и бащата гушка кучето. Бащата е много сърдит на детето. Детето казва: „Тати, аз искам нов баща, аз не искам тебе. Ти си много … стар. Искам нов и по-млад”.  Бащата си тръгва.  Взима си колата с целия багаж.  Майката бие сина си, защото детето е изгонило бащата.

Картина № 9

Тук детето е в клас. Изпитват го. При учителката е. То има двойка. На дъската е. Не може да се справи. Учителката му казва: „Марш на чина!”. Учителката е лоша. Пише му двойка. Момчето има 10 приятели – момичета и момчета.  Те го обичат.

Картина № 10

Нашият герой е този дето рита топка, по-малкият. Другият е приятел.  Той е навън.  Това е новият баща.  Той гледа детето.  Бащата казва на детето: „Дете, иди да си поиграеш навън!”.  Бащата е добър към детето. По-добър е от стария баща. Детето иска новият баща да е хубав, силен, умен, добър, забавен, мил.

Картина № 11

Това е стария му баща. Бащата бие майката. Детето вика полицията. Той иска да вземе дрехите на детето. Той иска детето да живее с него. Майката казва: „Не!”. Тя иска да живее с детето. Майката е правата, а той е грешен. Той иска да вземе това дете с него. Те не са семейство. Не знам защо искат да вземат това дете. Те дърпат якето на детето. В този момент детето иска да каже: „Ей, остави майка ми. Не искам тебе. Искам друг баща.“ На майка си казва: „Остави го тоя. Той не е в ред с главата си.“ Майката взима детето. Бащата отива на работа. Той не живее вече с тях.

Картина № 12

Това са майката и новият баща. Те се целуват. Женят се.  Чувстват се добре. Намират се в тяхната къща. Жената казва: „Скъпи, много те обичам!”

Картина № 13

Детето има нож в ръката. Това е дядото на детето и с манарата убива стария баща. Това е дядото и чака да дойде бащата за да го убие. Детето идва от училище. Детето знае, че тук се намира дядото.  Дядото иска да убие малкия син.

Картина № 14

Тук новият баща пребива стария. Ето полицая. Това е приятел. Това е нашия герой. Те са на плажа. Детето вижда това и вика: „Помощ, помощ!”. Той ще помогне на новия баща. Новият баща е отгоре. Полицаят ще гръмне старият баща.

image

image

Качествена оценка:

Основна тема (персеверираща в 6 картини) е темата за „лошият баща”, който е:

-в картина № 6   – дискриминиращият синът си баща;

-в картина № 7   – отлъчващият синът си баща;

-в картина № 8   – сърдитият, наказващият синът си баща;

-в картина № 11 – разцепващият синът и семейството си баща;

-в картина № 13 и 14 – наказаният баща (бащата-жертва); възмездието, отмъщението;

Отношението на ИЛ към „лошия стар баща”  е  тревожно-отмъстително, т.е. амбитендентно и много противоречиво в тази емоционална модалност.   Същевременно тенденцията да бъде отстранен, наказан, изгонен „старият баща” и на негово място да бъде въведен „новият баща” е много устойчива и значима за детето. 

„Новият баща” е идеализиран и на него се преписва всичко онова, което детето иска от  него (да е хубав, силен, умен, добър, забавен, мил; да му предлага да играят заедно; да му разрешава да има приятели и да играе навън;).

От своята майка, детето иска внимание и равнопоставено отношение, както към другото дете. От нея то иска и защита и подкрепа от опасностите, идващи от „старият баща”.

От „новият баща” и своята майка, детето иска да бъдат семейство, да се „оженят” и да си казват, че се обичат; да ги вижда как се целуват; да бъдат мили един към друг.

Страховете (тревожността) на детето е свързана с предвиждания и опасения за: самота, отхвърляне, дискриминиране, физическо наказание, изоставяне, загуба на майката.

Фактори на средата (контекст) – ИЛ въвежда в разказите си допълнителни персонажи: а) полиция/полицай, б) дядото, в) съучениците.  В първите два случая на персонажите са вменени спасителни защитни мисии от опасностите, те покровителстват детето: „полицията осъжда до живот майката и бащата за лошото отношение към детето“;  „дядото убива с манара стария лош баща – детето е спасено“; „полицаят гръмва стария баща“.  Съучениците са въведени за да изпълнят ролята на „обичащи детето”, като контратежест на „лошата учителка”.

Картина № 11 говори за  проекция на опита (преживявания, мисли и реакции) на детето, от периода на по-ранното детство. Това е времето, в което детето живее заедно с истинския си баща и двамата с майката са подложени на емоционално и физическо малтретиране.

Неудовлтворени потребности:

1.Отсъствие на  търсения и очакван  от детето добър баща.

2.Неудовлетворени потребности от достатъчно добра майка (липсваща майка)

3.Липса на подкрепа и чувство за сигурност  (манифестират се като страхове в бъдещето).

4.Не е преживяна (отработена) ранна травма от връзката родния  баща (налични са вътрешни конфликти, латентна агресия, враждебност и мнителност) – „Не всички са добри!  -

дори родната майка е ненадеждна и дискриминираща.

5.Търси външна подкрепа (от семейните членове; от съученици; от учители).

Особености:

Анализът на получената информация отхвърля хипотезата за „психотична психична структура” и извежда следните аргументи в полза на твърдението за наличие у детето на типична „невротична психична структура” – аргументи по Лакан:

1.Налична е градивност в посока разрешаване на проблема (добър край).

2.Налични са и реално доминират множество мъжки фигури.

3.Краят на историята не е фатален, въпреки случващите се лоши неща.

4.Налични са персонажи от обкръжението  (дядо, полицай, приятел, съученици).

5.Изпитва потребност от другите и им вменява функции и роли (то вика: „Помощ!” –картина № 14.

6.Не го е страх от заповеди и санкции – готов е да иска, да говори, да обвинява; да присъства.

7.Налични са еротични елементи (целувки, женитба).

8.Има развити фантазми – може да създаде въображаема ситуация, в която успешно да проектира минал житейски опит.

9.Семейството се явява символична опора за детето.

10.Налична е здраво връзка с майката, въпреки амбитендентното и отношение.

11.Идентифицира се с персонаж, който наказва старият лош баща:

-той е „гръмнат” от полицай;

-„убит е с манара” от дядото;

- „осъден е до живот” от полицията; 

-детето присъства с „нож в ръката” си;

Мероприятия:

1.Екземпляр от протокола да се предостави на класния ръководител.

2.Да се обсъдят с класния ръководител резултатите от анализа.

3.Да се планират сесии с детето за снижаване нивото на тревожност и невротизъм.

4.Да се организира и проведе среща с бабата и майката на детето, да се запознаят с резултатите.

5.Да се приложи проективна методика на Розенцвайг за фрустрация,  тест на Тейлър  за тревожност и тест на Спилберг за ситуативна и базова тревожност.

6.Да се изгови програма за психотерапевтична работа с детето и да се проведат срещи с майката за корекция на вътрешно-семейните отношения.

 

 

 

Училищен психолог…………………

(………….)

………………..г.

image

Категория: Други
Прочетен: 22 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                   Проективна методика „САТ” за изследване на семейни интеракции. 
                                                          (деца 6 – 10г.) – втора част

Стимулен материал

image

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                 Проективна методика „САТ” за изследване на семейни интеракции

                                                      (деца 6 – 10г.) - първа част


image
image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image


image

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                     Тест за ниво на самоактуализация на личността.

                                                      (Тест СAT, Въпросник САМОАЛ)

 

С терминът „самоактуализация“ А.Маслоу обозначава всестранното и непрекъснато развитие на творческия и духовен потенциал на човека, максимална реализация на всички негови възможности, адекватно възприемане на обкръжаващия свят, богатство на емоционалната сфера и духовния живот, високо ниво на психично здраве и нравственост.

Синоним на понятието „самоактуализация“ се явява „развитие на личността“ или „личностен ръст“. Самоактуализацията според Маслоу е  начин „човек да стане такъв, какъвто е способен да стане“. 

Човек достига висше ниво на своите потребности в самореализацията, придобива пълно използване на своя талант, способности и личностен потенциал.

Сред свойствата на самоактуализацията на личността Маслоу извежда следните:

-По-комфортни отношения с реалността;

-Приемане на себе си, на другите, на природата;

-Спонтанност, простота, естественост,

-Автономия, независимост от обкръжението;

-Натрупан опит на висши преживявания (висши чувства);

-По-дълбоки личностни взаимоотношения;

-Творческо отношение към действителността и др.

А. Маслоу отбелязва, че самоактуализиращите се хора не са много – само няколко процента от общия брой, но те в голяма степен се доближават до идеала за най-пълно развитие към което човека се движи.

Предложеният тест съдържа 126 въпроса и 14 скали, които съответстват на определено свойство на самоактуализираната личност.

Инструкция:

Предлагаме Ви 126 твърдения, всяко от които е в два варианта. От вас се иска да се запознаете внимателно с твърдението и да направите избор на един от вариантите – този, който се отнася за Вас.  Обградете с кръгче избора си.

Стимулен материал (въпросник)

1.а) Уверен съм в себе си когато чувствам, че мога да се справя с всички, стоящи пред мен задачи.

б) Не вярвам на себе си дори тогава, когато предполагам, че мога да се справя с всички, стоящи пред мен задачи.

 

2. а) Често вътрешно се смущавам, когато ми правят комплименти.

б) Рядко се смущавам когато ми правят комплименти.

 

3. а) Мисля, че човек може да живее своя живот така,  както му се иска.

б) Мисля, че човек има малко шансове да живее своя живот както му се иска.

 

4. а) Аз винаги имам сили да преодолявам житейските трудности.

б) Аз далеч невинаги имам сили да преодолявам житейските трудности.

 

5. а) Имам чувство за вина, когато се сърдя или гневя на тези, които обичам.

б) Нямам чувство за вина, когато се сърдя или гневя на тези, които обичам.

 

6. а) В сложни ситуации трябва да се действа с изпитани (известни) способи, тъй като те гарантират успех.

б) В сложни ситуации трябва винаги трябва да се търсят и прилагат принципно нови решения.

 

7. а) За мен е важно, дали другите хора споделят моята гледна точка. 

б) За мен не е толкова важно дали другите хора споделят моята гледна точка. 

8. а) Мисля, че човек трябва спокойно да се отнася към неприятна информация, която може да чуе за себе си от другите.

б) Приятно ми е когато хората се обиждат, чувайки неприятна информация за себе си.

9. а) Мога без всякакво чувство за вина да отложа за утре това, което трябва да направя днес. 

б) Имам чувство за вина, ако отложа за утре това, което трябва да направя днес. 

 

10.а) Понякога съм толкова ядосан и зъл, че ми се иска да накажа с камшик хората.
б) Никога не съм бил толкова ядосан и зъл, че да ми се иска да накажа с камшик хората.

 

11.  а) Струва ми се, че в бъдещето ме чакат само хубави неща.

б) Струва ми се, че в бъдеще хубавото ще бъде малко.

 

12. а) Човек е длъжен да бъде честен във всичко и винаги.

б) Има ситуации, при които човек има право да бъде нечестен.

 

13. а) Възрастните никога не бива да сдържат любознателността на детето, дори ако неговото удовлетворяване може да доведе до отрицателни последици.

б) Не бива да се поощрява излишното любопитство на детето, ако то може да доведе до нежелани последици. 

 

14. а) Често имам нужда да търся основания за своите действия, които аз извършвам, само защото така ми се иска.

б) Никога нямам нужда да обосновавам действията си които аз извършвам, само защото така ми се иска.

 

15. а) Аз по всякакъв начин се старая да избягвам огорчения.

б) Аз не считам за нужно да избягвам огорчения.

 

16. а) Често изпитвам чувство на безпокойство, мислейки за бъдещето.

б) Рядко изпитвам чувство на безпокойство, мислейки за бъдещето.

 

17. а) Аз не бих отстъпил от принципите си, дори ако трябва да извърша нещо полезно, за което хората ще ми бъдат благодарни.

б) Аз бих извършил нещо полезно, за което хората ще ми благодарят, дори ако трябва да наруша принципите си.

 

18. а) Мисля, че през по-голямата част от времето аз не съм жив, а се подготвям сякаш ще започна да живея в бъдещето.

б) Мисля, че през по-голямата част от времето аз живея в настоящето, а не се готвя за бъдещ истински живот.

 

19. а) Обикновено аз се изказвам и се държа така, както считам за нужно, дори това да усложни отношенията с близките ми.

б) Аз се старая да не се изказвам и да се държа така, че да бъда заплашен от усложняване отношенията с близките ми.

 

20. а) Хората, които проявяват интерес към всеки в света, понякога ме дразнят.

б) Хората, които проявяват интерес към всеки в света, винаги предизвикват у мен симпатия. 

 

21. а) Не ми харесва когато хора прекарват времето си в празни мечтания.

б) считам, че няма нищо лошо в това, хората да загубят време за безплодно мечтание.

 

22. а) Аз често се замислям, дали съм се държал правилно в един или друг случай.

б) Аз рядко се замислям, дали съм се държал правилно в един или друг случай.

 

23. а) Мисля, че всеки човек по своята природа е способен да преодолява трудностите, които поставя пред него животът.

б) Аз не мисля, че всеки човек по своята природа е способен да преодолява трудностите, които поставя пред него животът.

 

24. а) Главното в нашия живот е да твориш, да създаваш нещо ново. 

б) Главното в нашия живот е да допринасяш полза.

 

25. а) Мисля, че би било много по-добре, ако при повечето мъже преобладават традиционно мъжки черти на характера, а при жените п традиционно женски.

б) Мисля, че би било много по-добре, ако и при жените и при мъжете се смесват традиционно мъжките и традиционно женските черти на характера.

 

26. а) Двама души изграждат благополучни отношения между себе си, когато всеки един от тях преди всичко се стреми да достави удоволствие на другия, в противовес на свободното изразяване на своите чувства.

б) Двама души изграждат благополучни отношения между себе си, ако всеки един от тях се стреми да изрази преди всичко своите чувства, в противовес на стремежа си да достави удоволствие на другия.

 

27.а) Жестоките и егоистични постъпки, които извършват хората се явява естествено проявление на човешката природа.

б) Жестоките и егоистични постъпки, които извършват хората не се явява естествено проявление на човешката природа.

 

28. а) Аз се чувствам уверен в себе си.

б) Чувствам се неуверен в себе си..

 

29. а) Реализирането на моите планове в бъдеще зависи много от това, дали ще имам истински приятели.

б) Реализирането на моите планове в бъдеще незначително зависи много от това, дали ще имам истински приятели.

 

30. а) Мисля, че най-ценното за човек се явява неговата любима работа. 

б) Мисля, че най-ценното за човек се явява неговото семейство. 

 

31. а) Аз никога не сплетнича.

б) Понякога ми е приятно малко да посплетнича.

 

32. а) Аз се примирявам с противоречията в самия себе си.

б) Аз не мога да се примиря с противоречията в самия себе си.

 

33. а) Ако непознат човек ми окаже услуга, аз се чувствам задължен спрямо него.

б) Ако непознат човек ми окаже услуга, аз се не се чувствам задължен спрямо него.

 

34. а) Понякога на мен ми е трудно да съм искрен, дори да ми се иска.

б) Винаги ми се отдава да бъда искрен, дори това да не ми се иска.

 

35. а) Рядко  ме безпокои чувство за вина.

б) Често  ме безпокои чувство за вина.

 

36. а) Аз се чувствам отговорен за това, тези с които общувам да имат добро настроение.

б) Аз не се чувствам отговорен за това, тези с които общувам да имат добро настроение.

 

37. а) Считам, че всеки човек трябва да има някаква представа от основните закони на физиката.

б) Мисля, че много хора могат да минат и без знания за физичните закони. 

 

38. а) Аз съм на мнение, че трябва да се следва правилото „не губи времето си напразно“.

б) Аз не мисля, че трябва да се следва правилото „не губи времето си напразно“.

 

39. а) Критичните забележки по мой адрес снижават моята самооценка.

б) Критичните забележки по мой адрес не снижават моята самооценка.

 

40. а) Аз често преживявам факта, че в определени моменти не правя нищо интересно.

б) Аз рядко преживявам факта, че в определени моменти не правя нищо интересно.

 

41. а) Предпочитам да оставя удоволствието за по-късно.

б) Аз не оставям удоволствието за по късно.

 

42. а) Аз често взимам спонтанно решения.

б) Аз рядко взимам решения спонтанно.

 

43. а) Старая се открито да изразявам чувствата си, дори ако това би ми донесло неприятности.

б) Старая се да не изразявам чувствата си пред другите, дори ако това би ми донесло неприятности.

 

44. а) Не мога да твърдя, че се обичам себе си.

б) Аз мога да кажа, че обичам себе си.

 

45. а) Често си спомням за неприятни за мен неща.

б) Рядко си спо0мням за неприятни за мен неща.

 

46. а).Мисля, че хората са длъжни открито да показват в отношенията си с другите хора недоволството си от тях.

б) Според мен, в общуването с другите хора е нужно да се прикрива недоволството от тях.

 

47. а) Мисля, че мога да определям как да се държа с другите хора.

б) Мисля, че не мога да определям как да се държа с другите хора.

 

48. а) Мисля, че профилирането в тясна специализация се явява необходимост за всеки специалист.

б) Мисля, че задълбочаването в тясна специализация прави човека ограничен.

 

49. а) При определяне на едно нещо дали е добро или лошо, за мен е важно мнението на н другите хора.

б) Старая се сам да определям кое е добро или лошо.

 

50. а) На мен ми е трудно да разграничавам любовта от простото влечение.

б) Аз лесно успявам да разгранича любовта от простото влечение.

 

51. а) Аз постоянно се стремя да се самоусъвършенствам.

б) Мен малко ме вълнува проблема самоусъвършенстване.

 

52. а) Постигането на щастие не може да бъде цел на човешките отношения.

б) Постигането на щастие – това е главната цел на човешките отношения.

 

53. а) Мисля, че напълно мога да се доверя на собствената си оценка.

б) Мисля, че не мога напълно да се доверявам на собствената си оценка.

 

54. а) При необходимост, човек достатъчно лесно може да се освободи от своите навици.

б) Човек крайно трудно забравя и се освобождава от навиците си.

 

55 а) Моите чувства понякога ме учудват и аз недоумявам.

б) Чувствата ми никога не ме учудват и не ме карат да недоумявам.

 

56. а) В някои случаи аз съм на мнение, че на първо място трябва да се показва на човек, че е глупав и неинтересен.

б) В някои случаи аз съм на мнение, че не трябва да се показва на човек, че е глупав и неинтересен.

 

57. а) За това, какви са отношенията между хората и колко са щастливи те, може да се съди от наблюдение от страни.

б) Наблюдавайки отстрани отношенията между хората не може да се съди колко са щастливи те.

 

58. а) Често има случаи да прочета хубава книга или гледам любим филм по няколко пъти.

б) На мнение съм, че е по-добре да прочетеш нова книга или нов филм, отколкото да се връщаш към вече познато.

 

59. а) Аз сум твърде много увлечен в своята работа.

б) не може да се каже, че съм много увлечен в своята работа.

 

60. а) Аз не съм доволен от своето минало.

б) Аз съм доволен от миналото си.

 

61. а) Аз чувствам себе си задължен винаги да казвам истината.

б) Аз не се чувствам  задължен винаги да казвам истината.

 

62. а) Съществуват твърде малко случаи, при които мога да си позволя да се правя на глупак.

б) Съществуват много ситуации, при които мога да си позволя да се правя на глупак.

 

63. а) Стремежът да рови в характера и чувствата на обкръжаващите хора, често ги прави затворени. 

б) Стремежът да рови в характера и чувствата на обкръжаващите хора е естествено за човек и по тази причина може да се оправдае тяхната затвореност.

 

 64. а) Обикновено се разстройвам при загуба или  повреда на мои вещи, които харесвам.

б) Обикновено не се разстройвам при загуба или  повреда на мои вещи, които харесвам..

 

65. а) По принцип и когато имам възможност аз се старая да правя това, което другите очакват от мен.

б) Обикновено аз не се замислям съответства ли моето поведение на това, което другите очакват от мен. 

 

66. а) Интерес към самия себе си винаги е необходим на човек.

б) Излишното самовглеждане в себе си понякога има лоши последици.

 

67. а) Понякога аз се страхува  да  оставам сам.

б) Никога не се страхувам да оставам сам.

 

68. а) По-голямата част от това, което правя ми доставя удоволствие.

б) Само малка част от това, което правя ми доставя удоволствие.

 

69. а) Самодоволните и суетни хора мислят само за своите достойнства и не мислят за недостатъците си.

б) Не само самодоволните и суетни хора мислят не мислят за недостатъците си.

 

70. а) Аз мога да направя нещо за друг, без да изисквам той да го оцени. 

б) Аз на първо място очаквам от другия да оцени това, което правя за него.

 

71. а) Човек трябва да се разкайва за своите постъпки.

б) Човек не е задължително да се разкайва за своите постъпки.

 

 72. а) На мен ми е необходимо основание за да приема своите чувства.

б) Обикновено на мен не са ми нужни основания за да приема своите чувства. 

 

73. а) В повечето случаи аз преди всичко се старая да разбера какво точно искам аз самият.

 б) В повечето случаи аз преди всичко се старая да разбера какво точно искат хората около мен.

 

74. а) Старая се никога да не съм „бяла врана“ сред другите.

б) Позволявам си понякога да съм „бяла врана“ сред другите.

 

75. а) Когато се харесвам сам на себе си, ми се струва, че и другите ме харесват.

б) Дори когато се харесвам сам на себе си, аз разбирам, че има хора, на които съм неприятен.

 

76. а) Моето минало в значителна степен определя моето бъдеще.

б) Моето минало твърде малко определя бъдещето ми.

 

77. а) Често се случва така, че да изразя своите чувства е по-важно, отколкото да обмислям ситуацията.

б) Твърде рядко се случва изразяването на своите чувства да е по-важно, отколкото внимателното обмисляне на ситуацията.

 

78. а) Усилията и загубите, които изискват знанието и истината, си заслужават, тъй като носят полза на хората.

б) Усилията и загубите, които изискват знанието и истината, си заслужават, тъй като доставят на човек удоволствие.


            79. а)
На мен винаги ми е нужно, другите да одобряват това което правя.

б) Не винаги ми е нужно другите да одобряват това което правя.

 

80. а) Аз не се доверявам на решения, които взимам спонтанно.

б) Доверявам се на решения, които взимам спонтанно.

 

81. а) Понякога мога да кажа, че живея с усещане за щастие.

б) Понякога не мога да кажа, че живея с усещане за щастие.

 

82. а) Твърде често ми е скучно.

 б) На мен никога не ми е скучно.

 

83. а) Аз често проявявам благоразположение към друг човек, независимо дали то е взаимно или не. 

б) Аз рядко проявявам благоразположение към човек, ако не съм уверен, че то е взаимно.

 

84. а) Аз лесно взимам рисковани решения.

б) Обикновено на мен ми е трудно да взема рисковано решение.

 

85. а) Аз се старая във всичко и винаги да постъпвам честно.

б) Понякога аз мисля, че е възможно и да излъжеш.

 

86. а) Готов съм да се примирявам с моите грешки.

б) Трудно ми е да се примирявам със своите грешки.

 

87.а) Ако аз направя нещо изключително в мой интерес, то обикновено това предизвиква у мен чувство за вина, дори на никого да не навредя.

 б) Аз никога не изпитвам чувство за вина, ако направя нещи изключително само за себе си.

 

88. а) Децата са длъжни да разберат, че те нямат тези права и привилегии, които имат възрастните.

б) Децата не са длъжни да осъзнават, че те нямат тези права и привилегии, които имат възрастните. 

 

89. а) Аз добре разбирам, какви чувства съм способен да изпитвам и какви – не.

б) Аз все още не разбирам изцяло, какви чувства съм способен да изпитам и какви – не.

 

90. а) Мисля, че на повечето хора може да се довери човек.

б) Мисля, че без крайна необходимост не трябва да се доверяваме на другите. 

 

91. а) Миналото, настоящето и бъдещето за мен са единно цяло.

 б) Моето настояще е слабо свързано с миналото и бъдещето ми.

 

92. а) Предпочитам да прекарам ваканцията си в пътешествие, дори ако то е съпроводено със загуби и неудобства.

б) Предпочитам да прекарам ваканцията си спокойно, в комфортни условия.

 

93. а) Случвало се е да ми харесват хора, чийто поведение не одобрявам.

б) Никога не ми харесват хора, чийто поведение не одобрявам.

 

94.а) На хората по природа е свойствено да се разбират един с друг.

б) За природата на всеки човек е свойствено да се грижи за своите собствени интереси.

 

95. а) Никога не ми харесват солените шеги.

б) Понякога ми харесват и по-солени шеги.

 

96. а) Хората ме обичат, защото аз самият съм способен да обичам.

б) Поведението ми предизвиква любовта на другите към мен.

 

97. а) Мисля, че емоционалното и рационалното в човека не си противоречат едно на друго.

б) Мисля, че емоционалното и рационалното в човека си противоречат едно на друго.

 

98.а) Аз се чувствам уверен в отношенията с другите хора.

б) Аз се чувствам неуверен в отношенията с другите хора.

 

99.а) Защитавайки собствените си интереси, хората често забравят за интересите на другите.

б) Защитавайки собствените си интереси, хората често не забравят за интересите на другите.

 

100. а) Аз винаги мога да разчитам на способността си да се ориентирам в ситуацията.

б) Аз не винаги мога да разчитам на способността си да се ориентирам в ситуацията.

 

101. а) Аз считам, че способностите за творчество са природно свойство на всички хора.

б) Считам, че далеч не всичко хора са надарени  със способности за творчество.

 

102. а) Обикновено не се разстройвам, ако не ми се отдаде да постигна съвършенство в това което правя.

б) Аз често се разстройвам, ако не ми се отдаде да постигна съвършенство в това което правя.

 

103. а) Понякога се страхувам да показвам изблиците си на нежност.

 б) Никога не се страхувам да показвам, че съм твърде нежен. 

 

104. а) Лесно се примирявам със слабостите си.

б) трудно се примирявам със слабостите си.

 

105.а) Мисля, че аз съм длъжен да постигам съвършенство във всичко което върша.

б) Не ми се струва, че трябва да съм длъжен да постигам съвършенство във всичко което върша.

 

106. а) Често ми се налага да оправдавам пред себе си собствените си постъпки.

б) Рядко ми се налага да оправдавам пред себе си собствените си постъпки.

 

107. а) Избирайки за себе си определено занятие, човек трябва да се съобрази с това, доколко то е необходимо.

б) Човек трябва да се занимава само с това, което му е интересно. 

 

108. а) На мен ми харесват повечето хора, които познавам. 

б) Не мога да кажа, че ми харесват повечето хора, които познавам. 

 

109. а) Понякога не съм против това, да ме командват.

б) На мен никога не ми харесва да ме командват.

 

110.а) Аз не се стеснявам да разкривам слабостите си пред своите приятели.

б) Не ми е лесно да разкривам слабостите си дори пред своите приятели.

 

111.а) Често се страхувам да не допусна някаква грешка.

б) Аз не се страхувам да не допусна някаква грешка.

 

112.а) Най-голямо удоволствие човек получава, при постигне желания резултат в работата си.

б) Най-голямо удоволствие човек получава, в процеса на работата си. 

 

113. а) За човек никога не трябва да се казва с увереност, че е добър или лош.

б) Обикновено за човек може да се каже добър ли е или лош.

 

 114. а) Аз почти винаги чувствам в себе си сила, да постъпя така, както считам за необходимо, независимо от последиците. 

б) Аз далеч не винаги чувствам в себе си сила, да постъпя така, както считам за необходимо, независимо от последиците. 

 

115. а) Хората понякога ме дразнят.

б) Хората рядко ме дразнят.

 

116. а) Моето чувство за самоуважение зависи от това, какво мога да постигна.

б) Моето чувство за самоуважение в малка степен зависи от това, какво мога да постигна.

 

117. а) Зрелият човек е длъжен винаги да осъзнава причината за всяка своя постъпка.

 б) Не е задължително зрелият човек е длъжен винаги да осъзнава причината за всяка своя постъпка.

 

118.а) Възприемам себе си такъв, какъвто ме виждат хората около мен.

б) Не възприемам себе си такъв, какъвто ме виждат хората около мен.

 

119.а) Случва се да се срамувам от своите чувства.

б) Аз никога не се срамувам от чувствата си.

 

120.а) Харесва ми да участвам в разгорещени спорове и дискусии.

б) Никога не обичам да участвам в разгорещени спорове и дискусии.

 

121. а) На мен не ми стига времето, за да следя новите събития в света на изкуството и литературата. 

б) Аз постоянно следя новите събития в света на изкуството и литературата. 

 

122. а) На мен винаги ми се е отдавало да ръководя в живота си своите собствени чувства и желания. 

б) На мен рядко ми се е отдавало да ръководя в живота си своите собствени чувства и желания.

 

123. а) Аз често се ръководя от общоприетите правила при решаване на лични проблеми.

б) Рядко се ръководя от общоприетите правила при решаване на лични проблеми.

 

124. а) Мисля, че за да се занимава човек с определена творческа дейност, е необходимо да има знания в тази област.

б) Мисля, че за да се занимава човек с определена творческа дейност, не е необходимо да има знания в тази област.

 

125. а) Страхувам се от неуспехи.

б) Не се страхувам от неуспехи.

 

 126. а) Често ме безпокои въпроса какво ще се случи в бъдеще

б) мен никога не ме безпокои въпроса, какво ще се случи в бъдеще.

 

Ключ към въпросника

Скала "Ориентация във времето" (всичко 17 въпроса): 11а, 16б, 18б, 21а, 29б, 38б, 40б, 41б, 45б, 60б, 64б, 71б, 76б, 82б, 91б, 106б, 126б.

 

Скала "Поддръжка" (всичко 90 въпроса): 1б, 2б, 3а, 4а, 5б, 7б, 8а, 9а, 10а, 12б, 14б, 15б,17а, 19а, 22б, 23а, 25б, 26б, 27б, 28а, 31б, 32а, 33б, 34а, 35б, 36б, 39б, 42а, 43а, 44б, 46а, 47б, 49б, 50б, 51б, 52а, 53а, 55а, 56а, 57а, 59а, 61б, 62б, 65б, 66а, 67б, 68а, 69б, 70а, 72б, 73а, 74б, 75б, 77а, 80а, 81а, 83а, 85б, 86а, 87б, 88б, 89б, 90а, 93а, 94а, 95б, 96а, 97а, 98а, 99б, 100а, 102а, 103б, 104а, 105б, 108б, 109а, 110а, 111б, 113а, 114а, 115а, 116б, 117б, 118а, 119б, 120а, 122а, 123б, 125б.

 

Скала "Ценностни ориентации" (всичко 20 въпроса): 17а, 28а, 42а, 49б, 50б, 53а, 56а, 59а, 67б, 68а, 69б, 80а, 81а, 90а, 93а, 97а, 99б,113а, 114а, 122а.

 

Скала "Гъвкавост на поведението" (всичко 24 въпроса): 3а, 9а, 12б, 33б, 36б, 38б, 40б, 47б, 50б, 51б, 61б, 62б, 65б, 68б, 70а, 74б, 82б, 85б, 95б, 97а, 99б, 102а, 105б,  123б.

 

Скала "Сензитивност" (всичко 13 въпроса): 2б, 5б, 10а, 43а, 46а, 55а, 73а, 77а, 83а, 89б,103б,119б, 122а.

 

Скала "Спонтанност" (всичко 14 въпроса): 5б, 14б, 15б, 26б, 42а, 62б, 67б, 74б, 77а, 80а, 81а, 83а, 95б, 114а.

 

Скала "Самоуважение" (всичко 15 въпроса): 2б, 3а, 7б, 23а, 28а, 44б, 53а, 66а, 69б, 98а, 100а, 102а, 106б,114а, 122а.

 

Скала "Самоприемане" (всичко 21 въпроса): 1б, 8а, 14б, 22б, 31б, 32а, 34а, 39б, 53а, 61б, 71б, 75б, 86а, 87б, 104а, 105б, 106б,110а, 111б, 116б, 125б.

 

Скала "Възглед за природата на човека" (всичко 10 въпроса): 23а, 25б, 27б, 50б, 66а, 90а, 94а, 97а, 99б, 113а.

 

Скала "Синергичност" (всичко 7 въпроса): 50б, 68а, 91б, 93а, 97а, 99б, 113а.

 

Скала "Приемане на агресия" (всичко 16 въпроса): 5б, 8а, 10а, 15б, 19а, 28а, 39б, 43а, 46а, 56а, 57а, 67б, 85б, 93а, 94а, 115а.

 

Скала "Контактност" (всичко 20 въпроса): 5б, 7б, 17а, 23а, 26б, 36б, 46а, 65б, 70а, 73а, 74б, 75б, 79б, 96а, 99б, 103б, 108б, 109а, 120а, 123б.

 

Скала "Познавателни потребности" (всичко 11 въпроса): 13а, 20б, 37а, 48а, 63б, 66а, 78б, 82б, 92а, 107б,121б. 

 

Скала "Креативност" (всичко 14 въпроса): 6б, 24а, 30а, 42а, 54а, 58а, 59а, 68а, 84а, 101а, 105б, 112б, 123б, 124б.

Обработка и интерпретация на резултатите

За всяко твърдение се начислява бал 1. След това се сумират баловете по всяка скала. Следващата стъпка е да се изчислят два основни коефициента: коефициент „Ориентация във времето“ и коефициент „Поддръжка“. На основата на тези данни се провежда основната интерпретация на резултатите.

image

Общото ниво на самоактуализация (Т-бал по целия тест за самоактуализация – САТО се изчислява по следния начин: сумата от всички балове на ИЛ по теста САТ се дели на количеството въпроси в теста (126) и се умножава по 100.

При разработката на теста не са били еднозначно определени норми за високо, средно и ниско ниво на самоактуализация.  Прието е схващането, че самоактуализиращата се личност не трябва да се поставя в рамките на определена скала. 

Пределното значение на параметрите САТ – 80 Т-бал и повече се приема за „псевдосамоактуализация“ -  свидетелство  за намерението на ИЛ да се представи в най-благоприятна светлина (социална желателност).

По данни на Е. Шостром, тестовите оценки на лица, които действително са с високо ниво на самоактуализация са разположени в диапазона на 60 Т-бала.  Практиката по прилагане на САТ при различни изследвания и психотерапевтичната работа показва, че „диапазона на самоактуализация“ е близък до нормата POI (55–70 Т-бала) и това значение говори за реална самоактуализация на личността.

Скалните оценки  около 40-45 Т-бала и по-ниско са характерни за личности с ниска самоактуализация, в резултат на което те са с висок риск от депресия, апатия, невроза, психосоматични заболявания, зависимости.

Диапазона 45-55 Т-бала представя статистическата норма.

 

Скала "Ориентация във времето"

Тя определя степента за правилна ориентация на човек във времето.  Трябва да се знае, че самоактуализиращата се личност е несъвършена, тъй като психологическото здраве, което я свързва със самореализацията на личността не е абсолютно. Човек не винаги се държи пои един и същ начин, т.е. не винаги се явява компетентен по отношение на времето.

Личност притежаваща ниско ниво на самоактуализация (нисък бал по скалите), се ориентира неправилно във времето.  Той или живее в миналото (измъчван е от разкаяние за извършени постъпки; безпокоят го спомените за нанесени му обиди; изпитва постоянно чувство за вина0 или живее в бъдещето 9строи несъществуващи планове, надява се на невъзможното, поставя си нереални цели).  Такъв човек счита, че идеалите и целите се явяват средства, с помощта на които да удовлетворява потребностите си от привързаност, любов, признание, възхищение. Счита се, че нереалните цели възникват у човек, когато той не е способен да приеме себе си такъв, какъвто е в действителност.  Това задържа естественото развитие на личността и способства за възникване у човека на чувство за непълноценност.  Стремежа към лъжливи цели се превръща в жизнен ад за личността.  За хората, живеещи основно в бъдещето е присъщ страх за своя живот.  Личностите с невисоко ниво на самоактуализация не отнасят миналото и бъдещето си към настоящето.  Такива хора могат да се ориентират само в бъдещето или само в настоящето, т.е. техните цели не са свързани с текущата действителност, а миналия им опит малко влияе върху поведението им.  Те не живеят „тук и сега“, не осъзнават смисъла и значимостта  на извършените действия, извършват постъпки несъзнателно и под натиска на външни обстоятелства.

Самоактуализиращата се личност (висок бал по скалите) се ориентира правилно във времето, разглежда го в единство между минало, настояще и бъдеще.  Такъв човек не отлага живота си за утре, не навлиза в миналото си, а живее в настоящето, възприема го в еднакво единство с миналото и бъдещето.  Личност, която е компетентна във времето се отличава от несамоактуализиращата се личност по това, че по-малко е обременена с чувство за вина, съжаление, обиди, идващи от миналото.  Надеждите са разумно свързани с поставените в сегашното време цели.  Вярата в бъдещето се опира на реалистични планове.

 

Скала "Поддръжка“ или "Опора в себе си".

Това е втория основен параметър на самоактуализиращата се личност. Той се определя от насочеността на личността към себе си и нейната насоченост към другите, те., ръководи ли се човек от своите собствени цели, убеждения, нагласи и принципи или е положен на влиянието на външни обстоятелства и мнението на другите.

Самоактуализиращата се личност (висок бал по скалата) е „вътрешно насочена личност“, притежаваща вътрешна поддръжка, ръководеща се основно от вътрешни принципи и мотивация.  Такъв човек незначително е подложен на външно влияние, свободен е да избира, не е конформен.  За самоактуализиращата се личност е характерно определено съотношение на ориентацията към себе си и към другите. В определена степен този тип личност е чувствителна към одобрение, привързаност, добро отношение на хората, но твърде по-малко отколкото личността, която е насочена само към другите. Този тип е свободен, но неговата свобода не се явява резултат от  борба с другите. Тази личност в своите постъпки се опира на собствените си чувства и мисли, критично възприема въздействието на външните обстоятелства и творчески разширява първоначалните принципи, които за него се явяват ръководещи. 

Несамоактуализиращата се личност (нисък бал по скалата) е с външна поддръжка и в голяма степен е подложена на влиянието на външни сили. Нейното мнение в голяма степен зависи от мнението на другите, а не на собственото, а одобрението на другите за нея се явява висша цел.  Такъв тип е с ненаситна потребност от привързаност и увереност, че е обичан.

 

Скала  "Ценностни ориентации"

Скалата измерва доколко човек се ръководи от ценности си, присъщи за самоактуализиращата се личност.  Високият бал по скалата означава, че човек се придържа към такива идеали, ценности по които живее самоактуализиращата се личност. Ниският бал говори, че човек отхвърля тези принципи.  Твърденията, с помощта на които се оценява този параметър се използват и при определяне на други черти на самоактуализиращата се личност.  Най-показателно твърдение по тази скала е: „Аз постъпвам съгласно своите възгледи, желания, влечения, съгласно това, какво ми харесва или не ми харесва“

 

Скала "Гъвкавост на поведението“

Тази скала включва 24 пункта и тя оценява гъвкавостта на поведението в различни ситуации, гъвкавата промяна в стандартните оценки и принципи.  Високият бал отразява способността на човек да реагира бързо на изменящата се обстановка, неговата разумност при прилагане на определени стандартни принципи.  Ниският бал означава догматизъм, проявяващ се в това, че несамоактуализиращата се личност особено твърдо се придържа към общите принципи и не долавя или изпуска нюансите и промените.

Скалите „Ценностни ориентации“ и „Гъвкавост на поведението“ се допълват взаимно  и образуват блок от ценности. Първата скала характеризира самите ценности, а втората – особеностите на тяхната реализация в поведението.

 

Скала "Сензитивност"

По тази скала се измерва колко дълбоко и колко чувствително човек усеща себе си, своите собствени преживявания и потребности. Високата оценка означава висока в сравнение с другите чувствителност, а ниската оценка – безчувственост и емоционална студенина.

 

Скала "Спонтанност"

Измерва способността на човек спонтанно да изразява чувствата си, да бъде самия себе си.  Високата оценка показва склонността да се показват чувствата пред другите такива каквито са, а ниския бал – опасенията на човек да проявява и дава простор на чувствата си.

Двете скали „сензитивност“ и  „Спонтанност“  правят блок на чувствата. Първата определя това, доколко човек осъзнава собствените си чувства, а втората – в каква степен те се проявяват в поведението.

 

Скала "Самоуважение"

Състои се от 15 въпроса. Измерва способността човек да уважава себе си. Високата оценка показва, че човек цени себе си, харесва себе си при условие, че за това са налице обективни условия.  Ниската оценка – ниско самоуважение.

 

Скала "Самоприемане"

Включва 21 пункта и измерва способността на човек да приема себе си, въпреки своите слабости.  Високата оценка означава, че самоактуализиращата се личност приема себе си такава, каквато тя е, с всички недостатъци и слабости. Самоприемането се постига по-трудно, отколкото самоуважението. Актуализацията на собствената личност се нуждае от двете.  Тези характеристики като цяло могат да се нарекат „приемане на себе си“. Те създават блок самовъзприятие.

 

Скала  "Възгледи за природата на човека"

Скалата оценява разбирането за природата на човек – мъжественост/женственост.  Високите балове показват, че човек счита, че в природата му са вписани добро и зло, безкорист и користолюбие, чувственост и безчувственост. Ниския бал показва, че ИЛ счита, че в същността си човек е лош. Че злото е най-характерното свойство за природата на човека.

 

Скала "Синергичност"

Измерва способността на човек към цялостно възприемане на света и хората, способност да намира закономерни връзки с всички явления в живота, да разбира, че такива противоположности като работа и игра, любов и похот, егоизъм и безкористие, не се явяват антагонистични. Високата оценка означава способност на човек осмислено да свързва противоречиви събития и жизнени явления. Ниската – жизнените събития за ИЛ са антагонистични, непримирими, вечно борещи се.

Скалите „Синергичност“ и „Възгледи за природата на човека“ са много близки по съдържание и се препоръчва да се анализират заедно. Те съставляват блок на концепцията на човека.

 

Скала "Приемане на агресия"

Показва способността на човек да приема своята агресивност като природно свойство. При ниско ниво на самоактуализация човек обикновено се старае да скрие това свое качество, отказвайки се от агресията, потискайки я в себе си. При високи нива самоактуализиращата се личност разбира, че агресията и гнева са свойствени на природата на човек и могат да се проявяват в междуличностните отношения.

 

Скала "Контактност"

Измерва способността на човек да установява дълбоки и тесни контакти с обкръжението. Самоактуализиращата се личност може леко и бързо да влезе в контакт, при това отношенията и с хората не са повърхностни.  Тази личност играе значителна роля в живота на приятелите и близките, а отношенията и са изпълнени с доброжелателност и смисъл. Ниския бал по0казва трудности в общуването.

Скалите „Приемане на агресия“ и „Контактност“ съставляват блок междуличностна чувствителност.

 

Скала "Познавателни потребности"

Показва степента на изразеност на стремежите и потребностите на човек да получава знания за обкръжаващият го свят. Високия бал означава високо развитие на тези потребности, а ниския  обратно – слабо развитие.

 

Скала "Креативност"

Скалата измерва изразеността на насочеността на личността. Високия бал съответства на развитие на творческата насоченост, а ниския – слаб творчески потенциал.

Скалите „Познавателни потребности“ и „Креативност“ съставят блок отношения към познанието и показват творческата насоченост на личността. 

image

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                 Въпросник за измерване на личностни черти „Черната триада“ –

               макиавелинизъм, психопатия, нарцисизъм или анатомия на злото.

 

Въпросникът за измерване на основните черти макиавелинизъм, психопатия, нарцисизъм, познати като „черната триада“ включва 12 пункта, по четири за всяка от скалите.

На изследваното лице се предлага да оцени степента на своето съгласие с всяко твърдение по петобална скала от 1 (несъгласен) до 5 (съгласен).

image

Ключ:

Сумират се баловете по трите скали:

- нарцисизъм: 9, 10, 11, 12

-психопатия: 5, 6, 7, 8

- макиавелинизъм: 1, 2, 3, 4

 

„Черната триада“ в психологията е група, която включва три личностни черти: нарцисизъм, макиавелинизъм и психопатия. Определението за „черно“  означава злонамерено, негативна за обкръжаващите особеност на дадените личностни черти.

Нарцисизъм се характеризира с претенции, гордост, самовлюбеност и липса на емпатия.

Макиавелинизмът включва манипулирането и експлоатацията на другите, цинично и  пренебрежително отношение към нравствеността, фокусиране върху собствените интереси и измама.

Основните характеристики на психопатията са асоциално поведение, импулсивност, егоизъм, безсърдечност и безпощадност.

И трите характеристики са свързани с безсърдечно-манипулативен междуличностен стил. В резултат на анализа на факторите, направен в Каледонския университет в Глазгоу, е установено, че сред „големите пет“,  чертата доброжелателност е слабо представен в черната триада, докато невротизмът и недобросъвестността имат пряка връзка с някои от тях.

Изучаването на личностните черти, представени в черната триада, преминава изолирано едина от друга. Терминът „макиавелианство“ датира от XVI век, докато „нарцисизмът“ и „психопатията“ са известни от XIX век.

През 1998г. MakHoskey, Vorzel и Szyarto излизат със становище, че нарцисизмът, макиавелинизмът и психопатията са повече или по-малко взаимозаменяеми при нормални проби. Това научно съобщение предизвикало полемика. Delroy Paulhus и McHoskey обсъждат този въпрос на последваща конференция на Американската психологическа асоциация (APA), като по този начин предизвикват по-нататъшни изследвания. Поулс и Уилямс откриват достатъчно поведенчески, личностни и когнитивни различия между „черните“  черти, което предполага, че те са различни конструкции, но заедно с това посочват, че са необходими допълнителни изследвания, за да се определят моментите, в които те се припокриват.

Субклинични прояви на разстройствата.  

Две особености на черната триада, нарцисизмът и психопатията традиционно се обединяват в рамките на личностното разстройство. Нарцисизмът се разглежда в трудовете на Зигмунд Фройд, а психопатията като клиничната диагноза се споменава за първи път в ранните трудове на Харви Клекли, по-специално в „Маската на разума“.

По отношение на емпирични изследвания, психопатия не е научно изследвана до 1970 г., когато се появява новаторското изследване на Робърт Хеър под формата на „контролен списък за признаци на психопатия“ (PSL) и неговата редакция (PSL-R). Хеър посочва в книгата си „Лишени от съвест“, че въпросникът за психопатия е самооценъчен и не  осигурява точни и обективни данни. Въпреки това, по-късно се правят опити за изучаване на  психопатията с по-прецизни инструменти, като например въпросника на Левенсон (първична и вторична скали), описание на психопатичната личност в личностна скала за самооценка.

До създаването на въпросника за определяне на нарцистичната личност на Раскин-Хол през 1979 г., оценката на нарцисизма е изисквала задължително  клинично интервю.  След този въпросник се създават и други инструменти за изучаване на „патологичния“ нарцизъм, за разлика от „помпозния“ нарцизъм, който според мнозина е открит именно с помощта на въпросника.

Макиавелиализмът никога не се споменава в която и да е било от версиите на диагностични и статистически ръководства за психологическите разстройства. Тази черта се разглежда като строго личностна конструкция. В момента за емпирични изследвания най-широко  за измерване на тази черта се прилага оригиналната версия на скалата Мак-4.

Взаимовръзка между ниелизъм, нарцисизъм и психопатия.

Всяка от чертите, съставляващи „черната триада“ допринася повече или по-малко за такива характеристики като чувство за собствено превъзходство, пренебрежително отношение към общоприетите норми на поведение, социална доминантност, егоцентризъм, егоизъм, нечувствителност към проблемите на другите, недоброжелателност, отсъствие на емпатия, емоционална студенина, както и склонност към лъжа, манипулация и използване (експлоатиране) на другите. Съдържателите на „черната триада“ са готови да лъжат, ако с това могат да постигнат своите цели или това им носи изгода.

Всички черти на „черната триада“  имат почти едно и  също ниво на значимост и са свързани с ориентация към социално господство по отношение на социалните малцинства; с възприемането на имигрантите като заплаха за интегритета на вътрешно-груповата цялост;  с предразсъдъци за имигрантите; повечето изследвания показват отрицателни връзки с показателите за емоционална интелигентност и с такъв фактор от „големите пет“ като „доброжелателност“.

Всички характеристики на „черната триада“ допринасят за девиантното поведение на подрастващите. Носителите на всички черти на триадата имат склонност да прибягват към манипулативни стратегии и лъжа (заблуда) в междуличностните взаимоотношения, особено при отношенията с партньори от противоположния пол.

„Черната триада“ в качество на личностно разстройство.

Като цяло лекарите разглеждат  тези черти като патологични, че се нуждаят от лечение и по същество са нежелателни, тъй като се осъждат от обществото и са личностно контрапродуктивни. Има обаче и друго твърдение, че адаптивните свойства са придружени от дезадаптивни такива.

Обикновените версии на тези черти се появяват в извадките сред учащите се и обществото като цяло, където високи нива могат да се наблюдават при лица в ежедневието. Дори в тези примери, проучванията показват висока зависимост на тези черти от агресивността, расизма и тормоза в сравнение с други форми на социална агресивност.

„Черната триада“ на работното място.

Оливър Джеймс определя, че всяка от трите черни триадични личностни черти е обичайна и много разпространена по месторабота.  Макиавелинизмът се проявява под формата на удържане на властта, тактика на твърдо управление, манипулативно поведение. Нарцисизмът се проектира в склонността към контрапродуктивно трудово поведение, особено когато самооценката е застрашена. Психопатията на работното място се характеризира с агресия, конфликт, стрес, чести отсъствия и закъснения, намалена производителност и безотговорност.

„Черната триада“ и интернет-тролингът.

Последните изследвания показват, че хората, които попадат в определението за „тролове“, са съдържатели на изразени „черни“ черти, като показват признаци на садизъм, антисоциално поведение, психопатия и макивелиализъм. Между антисоциалната дейност и тролинг-тормоза има черта на сходство – това е своеобразна форма на ежедневен садизъм. Проучвания показват, че тролирането, свързано с тормоза, е характерно както за подрастващите, така и за възрастните.

„Черната триада“, като брачна стратегия.

Предполага се, че характеристиките на черната триада показват предразположението на хората към непосредствени ползи и дългосрочни взаимоотношения при получаване на облаги и изгоди. Въпреки че в развитото общество насърчаването на дългосрочни перспективи (опазване на околната среда, спестяване на пари за пенсиониране и др.), съществуват репродуктивни преимущества за лично размишление и краткосрочните действия. Освен това, мъжете с такива черти изглеждат са по-сексуално привлекателни за жените. В съответствие с тази гледна точка, както показват изследванията, от средата на тези, които притежават черти от черната триада имат:

-ускорена брачна стратегия, проявена в голям брой сексуални партньори;

-по-благоприятни нагласи към случайния секс;

-понижени стандарти към своите краткосрочни партньори;

-тенденция да примамват и да отнемат партньори от други;

-повишен риск от злоупотреба с наркотични вещества;

-тенденция да предпочитат незабавни, макар и по-малко пари, отколкото със закъснение, но по-голяма сума;

-ограничен самоконтрол и повече случаи на СПИН;

-прагматичен и игрив стил на любов.

Тези черти са определени като част от бърза жизнена стратегията, която изглежда е приета като експлоатационен, опортюнистичен и многостранен подход към живота като цяло и към работата. Съществуват противоречиви доказателства за точна връзка между черната триада и репродуктивния успех. Например, няма достатъчно данни за репродуктивен успех в случаите на психопатия. Освен това тези характеристики не са универсално ориентирани в краткосрочен план и не всички са импулсивни.  В допълнение, повечето от изследванията, свързани с тези черти, се основават на статистически процедури, които възприемат черната триада като отделна конструкция, независимо от генетичното и метааналитичното доказателство за обратното.

Уязвимост на "черната триада"  

Уязвимостта  на черната триада включва три взаимосвързани и сходни конструкции: уязвим нарцисизъм, фактор 2 психопатия и гранично личностно разстройство,  които, както показват изследванията, са тясно свързани помежду си и показват подобни номологически мрежи. Въпреки че характеристиките на чертите са свързани с отрицателната емоционалност и антагонистичен междуличностен стил, те също са тясно свързани с интроверсията и депресията.

Как да познаем психопатите по лицето?

Фотографията илюстрира резултатите от забележителната работа на американския психолог Николас Холцман, който идентифицира специфични черти в структурата на лицето, типични за представителите на черната триада. Той показва колективни портрети, получени чрез цифрово съчетаване на десетки снимки на типични представители.

На горния ред отляво надясно: момиче с ниско ниво на макиавелинизъм, момиче с високо ниво на макиавелинизъм, млад мъж с ниско ниво на макиавелинизъм, млад мъж с високо ниво на макиавелианство.

На средния ред отляво надясно: момиче с ниско ниво на нарцисизъм, момиче с високо ниво на нарцисизъм, млад мъж с ниско ниво на нарцисизъм, млад мъж с високо ниво на нарцисизъм.
На долния ред отляво надясно: момиче с ниско ниво на психопатия, момиче с високо ниво на психопатия, млад мъж с ниско ниво на психопатия, млад мъж с високо ниво на психопатия.

image

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 18 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                      „Черната триада - макиавелинизъм, психопатия, нарцисизъм.

                       (из „Психопаты и секс“. Автор: Сет Майерс (Seth Meyers Psy.D.)

 

Психопатът не може да има успешни отношения с другите по дефиниция!

Практически става дума както за способности, така за качества. Истинската емоционална връзка за психопата е невъзможна, тъй като той е негоден за истинска чувствителност. Психопатът просто не е способен на доверие и взаимна връзка с другите.  За да разберете какво точно имам предвид, представете си, че вие разговаряте с частично замразен или каменен човек. А когато той се занимава със секс (и възпроизвежда други атрибутивни отношения), неговият сексуален опит се различава силно от опита на непсихопата.

Като начало, нека накратко да си припомним признаците на психопата.  Съгласно въпросника за диагностициране на асоциално личностно разстройство (Antisocial Personality Questionnaire, Blackburn & Fawcett, 1999), психопатията се характеризира с враждебност, екстраверсия (но не при всички типове), самоувереност, агресия и импулсивност в една или друга степен. Някои психопати могат да извършат престъпления, други могат през целия си живот да причиняват на друг (други) вреда, която не се класифицира като юридическо нарушение. Всички тези качества се проявяват  включително в секса и интимните отношения.

Сексът при психопата никога не се явява взаимна емоционална комуникация.

Смята се, че сексуалният акт е акт на емоционална близост. Послушайте по радиото популярната любовна песен и ще разберете какво имам предвид - това е песен за идеали, за красиви чувства, в които и двамата партньори вярват – обичат се, доверяват се, споделят чувства и ласки и правят любов до зори, защото те са привлечени един към друг емоционално. Накратко, психопатът е последният човек на земята, който може да има такава дълга и стабилна връзка. Психопатите в по-голямата си част са ориентирани към удовлетворяване на собствените основни потребности, в сферата на които не са включени интересите на други хора.

Тъй като психопатът не е способен на отговорни и уважавани романтични взаимоотношения, той също не може да има здравословен сексуален живот. Психопатът често се стреми да съблазни някого, който да вмъкне в леглото си, но този процес е по-скоро изчислителна игра, отколкото жива емоционална и разбира се,  сексуална връзка.

Какви са мотивите на психопата?

В основата на сексуалното поведение на психопатите са мотивите на властта, за постигането на която всички средства са позволени.  Ако сексуалната връзка с жена пробуди в него доверие или носи материални облаги, той ще изпълнява подвизи в леглото. „Работил съм с жени, които са били свързани с психопати – пише авторът – и някои от тях си спомнят какъв чудесен секс те всъщност са имали.“

Как така?

Както и при останалото поведение, психопатите перфектно се преструват. Те играят своите роли в такива ситуации, за които повечето хора дори не могат да допуснат, например, те могат да кажат „Съжалявам!“ с истински прочувствен тон, като добри актьори във филм; да изразят страстна любов, сякаш утре светът ще се срине; те всичко украсяват, където и да са, като осъзнават, че първите впечатления създават най-привлекателен образ. Когато става въпрос за секс, психопатите правят същото.

Един психопат, който се стреми да се домогне и възползва от парите на чувствителен богат човек, често би се занимавал със секс с него, ако това ще му помагне да постигне целта си. По същия начин друг психопат със сексуални отклонения ще търси покорен партньор, който да се забавлява и да се занимава с груб и отклоняващ се секс, да се освободи от всякакви условности и да даде път на враждебна енергия. В тези сексуални актьорски игри психопатът може да извърши неща, които извън тях, в ежедневието човек не би му приписал.

Промискуитет и множество кратковременни връзки.

Психопатите често практикуват промискуитет или имат много краткосрочни бракове – и двата пункта присъстват в редкатирания контролен списък за признаци на психопатия на Робърт Хеър (1991). Аli & Chamorro-Premusik (2010), например, установиха, че психопатите са склонни на промискуитет и да се отнасят негативно към задълженията си (те имат високи резултати по скалата на промискуитета и ниските резултати по мащаба на задълженията).

Психопатът практикува промискуитета не защото обича самия секс, по-скоро за да погали своето Его; за да не се чувства отхвърлен; за да спечели власт или да разсее скуката. По тази причина, ако имат възможност психопатите не биха се замислили за домогване до т. нар. „престижни обекти“ за секс, например, много млади момичета, много богати жени; личности, с име на недостъпни и пр.  Сексът с непознат психопат позволява изключително бърз достъп и сближаване заради сексуалната взаимодействие, което обаче прави нормалният много уязвим.Тъй като психопатите постоянно се отнасят към някого като жертва, те получават предимство от уязвимостта на жертвата. Единични хора могат да са по-податливи на сексуален домогвания на психопата - дори тогава, когатособствените им  инстинкти им казват, да бягат възможно най-скоро или обратно, че всичко изглежда „твърде хубаво, за да е истина.“

За сексуални запознанства психопатите често предпочитат да ходят на барове и ресторанти, които имат т. нар.  „щастливи часове“.  Тук леко опиянените от алкохола и атмосферата мъже и жени се държат шпо-свободно, не са толкова бдителни и с лекота попадат в капана на психопата.

В тази ситуация един психопат може да бъде разпознат от следните признаци: прекомерно, натрапчиво ласкателство; търсещи съжаление или съчувствие; той създава усещането, че жертвата ​​е дълбоко, практически кармично свързана с него от първите минути на контакта; практически незабавно стига до извънредно интимни въпроси, за да разпознае слабите места на жертвата („Имаш ли си приятел?“, „Приятелят изневерява ли ти?“).

Най-често техни жертви са самотни, разочаровани и емоционално объркани хора.

„Моя клиентка – пише авторът – се е запознала с мъж-психопат в бар. По-късно тя споделя следното: „В онзи момент мислех, че е малко странен, но точно тогава бях много самотна“. Психопатите са професионалисти в усета си по откриване на уязвими хора, защото това е най-лесният начин да се измами жертвата в това тяхно състояние. Важно е всеки от нас да се довери на своите инстинкти, особено когато става дума за сексуално домогване, чиято цел на психопата е договаряне и колкото се може по-бързо съгласие на поканата за гостуване в домът му или друго подходящо място. Впоследствие обаче, психопатът буквално захвърля своите романтични или сексуални партньори като ненужни вещи.

Една и съща динамика се случва в отношенията на насилника, когато жената продължава да живее с него и в ситуацията с психопата и неговата жертва. Хората често остават с психопат много по-дълго, отколкото могат да признаят, защото психопатът за дълго време промива жертвата си с поведение, което разрушава нейното самочувствие (изолира я от семейството и от приятелския кръг;  критикува я непрекъснато; поставя я в подчинена позиция; кара я да се чувстгва задължена и унижена и т.н.). Много често след завършването на връзка с психопат, жертвите се нуждаят от психиатрично лечение, защото са изоставени като ненужни неща, чувстват опустошението си.

Повечето хора трудно разбират как може човек да изостави партньора си толкова бързо и изненадващо, но за своето изцеление жертвата трябва ясно да си представи уникалния психологически портрет на психопата. Изцелението също така изисква жертвата да разбере разликата в потребностите на нормалния човек и психопата: по същество емоционалните му нужди се свеждат до обслужването на собствената си грандиозна самопредстава и по никакъв начин не се отнасят до взаимност и близост.

Най-важното е, че психопатът никога не се интересува от чувствата на жертвата, особено когато става дума за неговата отговорност за измамни и безскрупулни действия. От психопата никога не може да се получи сериозно и дългосрочно разбиране; не може да му се има доверие; не може да се разчита на него; не може да се очаква от него преживяване на вина или срам.  Марта Стаут пише за това най-добре в книгата „Социопат по съседство“ („The Sociopath Next Door“): „Най-важното нещо: безсрамни хора смятат липсата на съвест за тяхното превъзходство“.
Източник:
image


image

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                          Тестова батерия за изследване на училищна готовност.

                                                             (Е. Ф. Замбацявичене)

 

Скали:

-ниво на психосоциална зрялост;

-ниво на развитие на аналитично мислене и реч;

-ниво на развитие на произволно поведение (волево);

Предназначение на тестовата батерия.

Батерията съдържа 4 методики, насочени за изследване на психосоциална зрялост, нивото на развитие на аналитичното мислене и речта, а също и училищно необходимите функции във форма на способности за произволно поведение.

Процедура на тестиране.

Методика №1. Оценка за психосоциална зрялост по тестова беседа.  

В процеса на беседата психологът получава сведения за детето, относно неговите способности за ориентация в прости житейски ситуации и за положението му в семейството.  Беседата е необходима за установяване на контакт с детето,  създаване атмосфера на доверие в процеса на изследване.  Психологът предварително следван да е информиран за семейното положение на детето. При беседата психологът обръща особено внимание на отговорите на контролните въпроси.

Тестови материал.

1.Кажи своята фамилия, лично и бащино име.

2.Кажи фамилията, личното име и бащиното име на татко и мама.

3.Какво работи твоята майка (татко)?

4.Къде живееш, кажи домашния си адрес? (К)

5.Ти момиче ли си или момче?  Какъв ще бъдеш когато пораснеш: татко или дядо (майка или баба)?

6.Имаш ли брат или сестра? Кой е по-голям?

7.На колко си години? На колко ще бъдеш след една година, а след две години? (К)

8.Сега сутрин ли е или вечер? 

9.Кога закусваш – сутринта или вечерта?  Кога обядваш – сутринта или на обяд? Кое правиш по-рано: обядваш или вечеряш?

1о.Кое време е сега от годината:  зима, есен, пролет или лято?  Защо мислиш така? (К)

11.Кога е възможно да се пързаля със ски – през зимата или през лятото?

12.Защо има сняг през зимата, а не през лятото? (К)

13.Какво прави пощальонът, лекарят, учителят?

14.Защо е необходим училищния звънец, за какво служи ученическия чин, а чантата на ученика?

15.Искаш ли да ходиш на училище и защо?

16.Коя ръка вдигат учениците нагоре, когато искат да отговорят в клас?

17.Обичаш ли да рисуваш?  Какъв е цвета на този молив?

18.Покажи ми кое е лявото ти ухо, дясното ти око. За какво служат учите? За какво служат очите?

19.Кажи имената на животни, които знаеш. А на птици?

20.Кое животно е по-голямо: козата или кравата? Птицата или пчелата?  Кой има повече крака: кучето или петела? 

21.Кое е по-голямо: 8 или 5? Преброй от 6 до 9; от 5 до 3.

22.Какво трябва да направиш, ако без да искаш повредиш чужда вещ?  

Обработка на резултатите  

За всеки правилен отговор на всички подвъпроси от един пункт се дават по 1 бал. Например:”Аз съм момиче и когато порасна ще стана татко” се дава 1 бал.  Изключение правят само контролните въпроси. Детето може да получи и 0,5 бал за правилен, но непълен отговор на подвъпрос по един пункт.

За правилни се приемат онези отговори, които съответстват на поставените въпроси и са достатъчно пълни, например: „Татко работи като инженер в „Трансмаш”, „Кучето има повече крака от петела, тъй като той има 4, а петела само два.”

За грешни се приемат отговори: „Мама е Люси”, „Татко работи на работата”, а също и когато детето бърка годишните времена, техните признаци, „по-малко и повече”, без да използва нагледни примери.

Към контролните се отнасят следните въпроси:  4, 7, 10, 22, като те се оценяват по следния начин:

Въпрос №4 – за пълен домашен адрес с назоваване на града – 2 бала;

Въпрос №7 – ако детето може да изчисли, на колко години ще бъде след 1 или 2 години; и ако може да отговори с точност до месеци – 3 бала;

Въпрос №10 – за обоснован отговор с изброяване на признаци  (не по-малко от 3 признака)  - 2 бала; до 3 признака – 1 бал;

Въпрос №14 – за всеки правилен отговор на училищните атрибути – 1 бал;

Въпрос №22 -за правилен отговор: „Ще помоля за извинение и ще се извиня” – 2 бала.  

Пункт 15 се оценява съвместно с пункт 14 и пункт 16. Ако на п.14 детето е събрало 3 бала и е дало положителен отговор на п. 15 или 16, тогава се отбелязва налична положителна мотивация за обучение (за п. 14-16 трябва да бъдат събрани 4 бала).

Децата, желаещи да учат, могат да се ориентират не само към учебни (които се явяват най-благоприятни фактори), а и към други – външни атрибути (красиви форми, ученическа чанта; весели приятели и игри и пр.)

Нежеланието на детето да посещава училище може да бъде свързано с болезнен страх от правилата, установени в него или силно критично отношение към себе си, а също и  нежелание да се разделя с условията и начина си на живот извън училищния живот, страх от новости и стремеж за бягство от неуспех.

Обща оценка на резултатите по методиката                                     

Изчислява се общия бал по всички въпроси.

24-29 бала – високо ниво на училищна готовност (норма);

20-23 – средно ниво на училищна готовност;  

15-19 бала – условно неготови за училищен живот;

Децата с ниско ниво на готовност се нуждаят от разширяване на кръгозора, обогатяване на жизнените им впечатления, стимулиране на познавателните интереси. При тези деца адаптацията може да е съпроводена с конфликтни отношения с връстниците, с учителите и за тях е много важно да се съхранят потребността им да играят.

 

Методика 2. Имитация на написан  текст (вариант на тест за училищна зрялост на А.Керна и И.Ирасека)

Изпълнението на задачите по тази методика изисква от детето да прояви волево усилие на една не толкова интересна и привлекателна дейност, като изпълнява действия        по подражание на образец.

Принципно способностите на детето да извършва такъв род дейност е важна за училищните му успехи.  От особена важност е изпълнението на упражненията за фина моторика на ръката и двигателната координация.  Чрез методиката може да се прогнозира успешността по овладяване на навици за писане и рисуване и да се направи заключение за развитието у детето на способности за саморегулация и управление на своето поведение като цяло. Известно е, че новото на развитие на фината моторика се явява един от важните показатели на психично развитие.

Диагностичната процедура се заключава в предявяване на детето на по-рано написани на бял лист фрази:

„Той яде супа” или „Мама спи”

image

Фразата трябва да е написана с обикновен почерк, с едър шрифт и яснота. На детето се дава следната инструкция.

Инструкция:  „Виж, тук на листа е написано нещо. Ти все още не можеш да пишеш и да четеш, но опитай, дали би могъл/а да препишеш същото.  Разгледай внимателно, не бързай и след това опитай”.

Обработка на резултатите:

5 бал – написаното от детето може да бъде прочетено; то отчетливо се дели на три думи, размерът на които може да е не повече от 2 пъти по-голям от образеца, а отклонението в наклона не бива да е повече от   30°.

4 бала – написаното може да бъде прочетено.  Големината на буквите и наклона не съответстват на образеца.   

3 бала – в написаното може да се отделят две групи и да се прочетат не повече от 4 букви;

2 бала – на образеца са адекватни не повече от 2 букви. Написаното само наподобява на букви и писмо.  

1 бала – отделни или свързани драскулки, сред които не може да се определи нищо подобно на буква;

По резултатите от методиката могат да се направят следните изводи:

Деца, получили 1-2  бала се нуждаят от допълнителни упражнения с особено внимание, ако са в началния период на образованието си. При тях могат да се очакват в скоро време възникване на тежки трудности в усвояването на писмената реч и графиката. 

Деца, получили 3 бала, са готови за обучение в училище при условие на наличен контрол и внимание в първоначалния период на образование.  Към тях може да се приложат процедури за упражнения в домашни условия съвместно с родителите или  без тях с цел, развитие на фината моторика.: рисуване на фигури, линии по образец; копиране на модели; оцветяване на рисунки и др.

Деца, получили 4-5 бала се приемат за напълно готови за училищно обучение.

Методика 3. Мислене и реч

Изпълнението на задачите позволява да се получи ориентация за разбиране на множество предмети, наличност на понятията „един-много”, а също и граматически понятия като например  правилното използване на съществителните имена в множествено число.

Инструкция. Аз ще ти казвам дума за един предмет, а от теб се иска да промениш така думата, че да назовеш много предмети с нея. Например, ако аз ти кажа „играчка”, ти  трябва да ми отговориш с думата „играчки”. Ще имаш време за мислене 10 сек. за всяка дума.

Стимулен материал:

книга, лампа, молив;

маса, прозорец, град;

стол, ухо, брат;

флаг, дете.

Ако детето допусне грешка при първите две думи, може да му се помогне, като се повтори думата-образец: „играчка-играчки”. При отговорите следва да се държи сметка за правилното ударение.

За обмисляне на отговора – 10 сек.

Обработка на резултатите

3 бала – детето е допуснало не повече от 2 грешки;

2 бала – детето е допуснало от 3 до 6 грешки;

1 бал – детето е допуснало 7 и повече грешки;

За грешни отговори се считат както неправилното спрегнатите думи, така и неправилното ударение.

Децата, допуснали 7 и повече грешки се нуждаят от допълнителна работа за развитие на речта (беседа, преразказ, лингвистични игри).

Методика 4. Умозаключения

Позволява да се установят:

-способностите на детето да прави умозаключения по аналогия и предложен образец;

-умения за установяване на логична връзка и отношения между понятия;

-способите за разсъждение;

-способности за диференциране на съществени признаци;

Отношенията между понятията във всяка задача са различни и ако детето не е способно да отделя съществени признаци на понятията, то ще използва умозаключението от предишните аналогии, което ще направи отговора грешен.

Ниво на развитие на словесно-логическо мислене по показателя логическо действие – „умозаключение”

Няма ограничение на времето.

В случай на явно затруднение, психологът не трябва да настоява за отговор, а да премине към следващата задача.

Текстът на задачата е напечатан (написан)  с големи букви на лист хартия.  Психологът ясно чете задачата на детето,  ако то може да чете, тогава може да му се позволи да следи по текста.

Задачата се изпълнява в няколко етапа.

Инструкция 1 етап:  „Сега ние  с теб ще подбираме думи една с друга по двойки. Например, краставица – растение; „карамфил” - …….

Стимулeн материал: трева; роса; градина; цвете; пръст

Инструкция 2 етап:  „Хайде сега да опитаме: краставица: растение - карамфил: … След пауза се прочитат всички думи. „Коя дума подхожда на „карамфил”

Не се задават допълнителни въпроси и не се пояснява повече.

При изпълнението на задачата  е възможна стимулираща помощ. Ако се забелязва у детето неувереност в отговора, може да се предложи да помисли още и тогава да отговори.  Такава помощ се отчита при изчисляване на баловете.  Колкото по-бързо детето се откаже от допълнителното стимулиране и започне самостоятелно да се справя, толкова по-високо е нивото на неговата обучаемост, следователно може да се приеме, че то бързо ще запомня алгоритмите за решаване на упражненията и ще може да действа по образец (да схваща).

image

Обработка на резултатите

Оценката за успеваемостта на задачата се изчислява по следния начин:

1 бал – изпълнение на задачата от първото представяне;

0,5 бала – задачата е изпълнена при втори опит, след оказана помощ;  

Интерпретация: (Л.Переслени, Е.Мастюковой, Л.Чупрова)

Високо ниво на успешност – 7 и повече бала – детето има сформирани мисловна операция „умозаключение”;

Средно нивоот 5 до 7 бала: детето осъществява мисловна операция „умозаключение” «зоната на близко развитие». В процеса на обучение на такива деца е добре да се дават задачи за индивидуална работа за развитие на мисленето, като им се оказва минимална помощ.

Ниско ниво –  по-малко от 5 бала – отсъства навик за мисловна операция „умозаключение”; необходимо е да се развие навик за логическо мислене в познавателната дейност;

Оценка на резултатите

Общия бал за успешност по програмата се изчислява в балове, получени по всички методики.  Определени са три нива на училищна готовност за обучение:

високо ниво – от 39 до 47 бала;

средно ниво – от 28 до 38 бала;

низко ниво – от 17 до 27 бала.  

Разпределението на резултатите по ниво е достатъчно ориентировъчно и позволява на психолога да насочи учителя в първи клас за проблемите, които могат да възникнат.  Особено е важно да се отделят децата с много високи и много ниски показатели, защото именно при тях може да се очаква снижаване на мотивацията за учене. При първите,  поради леснотата и лекотата на учебните задачи, а при вторите, поради тежестта и сложността им.

Допълнителни диагностични възможности

По време на изследването психологът може да долови някои индивидуални особености, които са от значение за целите на индивидуализацията на обучението:

Социална зрялост – разбиране на детето за необходимостта от достатъчно сериозно отношение към процеса на диагностика.  Социалната зрялост се проявява в отношението на детето към  факта на постъпването му в училище, като значимо събитие, променящо неговия живот.

Самосъзнание и самооценка – тази индивидуална характеристика съществено влияе върху успешността при обучението като цяло.  Психологът може да попита детето, как то оценява своите резултати: като успешни или неуспешни.

Тревожност – проявява се като общо психическо напрежение в ситуация на общуване. Високотревожните деца често не смеят да дадат отговор, страх .  По правило внимателно слушат, но не винаги разбират поради страх от изпитната ситуация.

Емоционална възбудимост – за тях са характерни бързата смяна на емоциите, бърза емоционална реакция, спонтанност, импулсивност, липса на баланс в поведението, сприхавост, лесна раздразнителност.   При тях лесно се появяват и смях и сълзи. Емоциите не са устойчиви, а полярно-амбивалентни и неадекватни на външни стимули.

Разбиране за контекста на общуване – от особена важност е детето да може бързо да се включва в изпълнението на задачите, т. нар. вработване, да разбира бързо  ин инструкциите, съдържанието на задачите и да влиза в диалогов режим.

Уморяемост – важно е да се обърне внимание на показателя ниво на работоспособност, т.е. да се определи колко време детето може да работи продуктивно.

image

image

image

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 18 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                  Диагностика на емоционалната и личностна сфера.

                                            Графическа беседа „Моето обкръжение”

 

Методиката е предназначена за диагностика на особеностите на междуличностното взаимодействие на детето в семейството и извън него. Методиката е ефективна за прилагане към деца, с които се общува трудно поради защитите им.

Параметри за измерване:

-Диапазон на взаимодействие (количество субекти на взаимодействие в различните сфери на общуване);

-Модалност на преживяванията;

-Обоснованост на характера на взаимодействията;

-Взаимност на симпатия и антипатия.

Материали:  лист А-4; син и червен молив; на листа предварително може да бъде нарисуван кръг със секторите, които ще бъдат изследвани; в средата на кръга се чертае по-малко кръгче, в което се записва името на детето или просто „Аз”; в самата окръжност се чертаят допълнителни окръжности (3-4)  през  1 см., с които ще се обозначават параметрите „близост и дистантност” (виж стимулния материал).

Инструкция-1:  „Нека на този лист да нарисуваме с кого и къде ти се срещаш и общуваш през целия ден, като намерим място за всички хора.”

Психологът рисува кръг и съветвайки се с детето, последователно го разделя на сектори  (сфери на общуване).  След  маркирането на една вертикална черта се отделят два сектора, които психологът нарича: „в училище” и „извън училище”.

С хоризонтална черта психологът отделя други два сектора: „връстници” и „възрастни”.

Забележка: В зависимост от целите на беседата, секторите могат да бъдат различни, например: „съученици” и „учители”; „приятели и родители”;  „благополучно-радостно общуване” и „неблагополучно-огорчително общуване”

Инструкция-2:  „Сега трябва да заселим в този „дом” хора, с които най-често се срещаш. Те могат да бъдат симпатични (приятели), но могат да бъдат и неприятни, с които не би искал да общуваш, но ти се налага по някакви причини.”

Психологът нанася на схемата лицата, като използва символи (условни обозначения), които може да вземе от социометрията. (мъже с квадрати; жени с кръгчета), като обозначава с инициали имената им, като установява възрастта им, обстоятелствата на общуване и характера на това взаимодействие.

При изобразяването психологът уточнява колко близко стоят тези хора до детето, като пита колко често детето се среща в ежедневието с тях (интензивност на общуването).  В зависимост от това, тези с голяма интензивност се нанасят по-близо до детето, а другите – по-далече.

Инструкция-3:  „Нека сега да нарисуваме хората, които ти носят радост и си в добри отношения с тях и тези, които те огорчават, от които се страхуваш.”

Тази категория лица се обозначава с цветове, като вече нанесените символи се защриховат със съответния цвят (червен за харесваните, а син за огорчаващите). Различните емоционални модалности могат да бъдат изобразени с видове щриховки или цветове.

Инструкция-4:  „Вече имаме дом и хора, които живеят в него. Сега от теб се иска да свържеш себе си с тези хора, като използваш два цвята моливи: с червения свят направи линии от себе си до онези хора, които те обичат и ти носят радост, а с черен свят направи линии до тези, от които се страхуваш, които те натъжават и не искаш да общуваш”. Детето само изпълнява задачата, като обяснява всяка връзка преди да начертае линията.

За конкретизиране силата на симпатията и антипатията, линиите могат да бъдат различен вид:

= при силно изразени чувства  - непрекъсната дебела линия в съответен цвят;

= при по-слабо изразени чувства – пунктирана линия;

= взаимността на отношенията се обозначава със насочени стрелки;

Забележка: Препоръчва се беседата по време на изследването да бъде документирана на аудиозапис с цел, последващ анализ.
image

image



Източник:

image



image

 

 

Категория: Други
Прочетен: 20 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                          Схема за анализ и описание на психотерапевтичен случай за

                                                      представяне пред супервизия.

 

1.Резюме случая.

-проблем клиента;

-продължителност на психотерапевтичната работа;

-брой срещи (сесии);

-степен на завършеност на работата (етап);

2.Демографска част.

-име;

-възраст;

-образование;

-семейно положение, деца;

-професия, работа;

3.Първа среща с клиента.

-обстоятелства (повод; условия, посредник) за търсене и контакт с психолога;

-причини (защо) клиентът да потърси помощ точно сега;

-очаквания на клиента;

-мотивация на клиента;

-наличие на предишни опити за психотерапия (консултация) и резултати;  

-емоционално и когнитивно съдържание на първата среща; описание чувствата на психолога по време на срещата и след нея;

4.Психотерапевтичен договор.

-условия  на терапията (място, време и честота на срещите);

-психотерапевтичен договор с клиента;  

-предполагаем резултат от терапията;  

-обсъждане продължителността на терапията (договаряне, условия);

-контакти в рамките на психотерапевтичната ситуация;

-особености на заплащането, хонорар;

5.Проблеми и разстройства.

- възникване, развитие и продължителност на проблема;

-жизнени събития, свързани с възникването на проблема; проследяване влошаване или подобряване на ситуацията;

-възраст, жизнен период, кога е възникнал проблема;

            -изменения на личността, чувства, интереси, характера ежедневния живот, свързани с възникналия проблем;  

6.Процес на психотерапията.

-процес на формиране и развитие на терапевтични отношения;

-теми, обсъдени в процеса на терапията, време за  тяхната поява и повторно възникване;

-способи за работа, използвани от психотерапевта;

-съпротиви, форми и работа с тях;

-чувства, възникнали между клиента и психолога; тяхната проява от страна на клиента и терапевта; характер на тяхното обсъждане;

-динамика на терапевтичните промени и екзистенциално разбиране;

-завършване на психотерапията; оценка на резултатите от клиента и психотерапевта;

7.Описание на една от психотерапевтичните срещи (желателно е такава, която е оказала значително влияние в хода на терапията);

-подробно изложение на една психотерапевтична среща или дословно изложение на фрагменти от срещата;

-екзистенциално разбиране на психотерапевтичните процеси по време на срещата;

-чувства на клиента и тяхната динамика по време на срещата;

- чувства на терапевта и тяхната динамика по време на срещата;

8.Теоретично обобщаване на психотерапевтичния случай.

-анализ на работата, извършена от терапевта, благодарение на която са настъпили терапевтичните промени;

-отразяване разбиранията на терапевта за влиянието на екзистенциалната философия, психология и терапия върху характера на работата и оценка на резултатите от терапията. 
Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                           Скала за измерване на психологическия стрес – PSM 25,

                                                         (Lemyr-Tessier-Fillion)

                                                    (адаптация Н.Е.Водопянов)

 

Скалата PSM25 (Lemyr-Tessier-Fillion) е предназначена за измерване на феноменологичната структура на стресови преживявания. Целта е да се измери стресовите усещания в соматичните, поведенческите и емоционалните показатели. Методологията първоначално е разработена във Франция, след това преведена и потвърдена в Англия, Испания и Япония.

При разработването на методологията авторите са се опитали да премахнат съществуващите недостатъци на традиционните методи за изучаване на стресови състояния, насочени предимно към косвени измервания на психологически стрес, чрез стресови фактори или патологични прояви на тревожност, депресия, фрустрация и др..  Само няколко метода са предназначени за измерване на стреса като естествено състояние на психическо напрежение. За да се отстранят тези методологични несъответствия, Lemur-Tessier-Fillion разработват въпросник, който описва състоянието на човек, преживяващ стрес, в резултат на което е отпаднала необходимостта от определяне на  променливи, като стресори или патологии.

Въпросите са формулирани за нормална популация на възраст от 18 до 65 години по отношение на различни професионални групи. Всичко това прави методиката универсална за за използване в различни възрасти и професионални групи в нормална популация.

Инструкция: „Предлагаме ви набор от 25 твърдения, характеризиращи психично състояние.  Моля, оценете вашето състояние през последната седмица с помощта на 9-балова скала. За тази цел, на бланката с въпросите обградете с кръгче избраната от вас цифра, която най-точно отразява преживяванията ви. Тук няма неправилни или подвеждащи въпроси. Отговорете колкото се може по-искрено. Време за попълване на въпросника – 5 минути.

Скала за оценяване.

Цифрите от 1 до 8 означават честота на преживяванията:

-1 – никога;

-2 – крайно рядко;

-3 – много рядко;

-4 – рядко;

-5 – понякога;

-6 – често;

-7 – много често;

-8 – постоянно (ежедневно).

image

Обработка и интерпретация на резултатите.

Сумата от всички отговори се изчислява – интегрален показател за психично напрежение (ППН). Въпрос 14 се оценява в обратен ред. Колкото е по-голям ППН, толкова по-високо е нивото на психологически стрес.

-ППН повече от 155 точки - високо ниво на стрес, показва състояние на дезадаптиране и психически дискомфорт; необходим е широк спектър от инструменти и методи за намаляване на невропсихичното напрежение, психологическо разтоварване, промяна на стила на мислене и живот.

-ППН в интервал от 154 до 100 бала – средно ниво на стрес.

-ППН по-малко от 100 – ниско ниво на стрес; свидетелства за състояние на психична адаптация към работното натоварване.

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                  Въпросник за изследване на емоционално изгаряне –

                                                   бърнаут (Дж. Гринберг, 2002)

 

Синдром на емоционалното изгаряне (англ. burnout)  е понятие, въведено в психологията от американския психиатър Херберт Фрайдинбергер през 1974 г. и се изразява нарастване на емоционалното изтощение. Това може да доведе до личностни промени в сферата на общуването с хората (дори до развитие на дълбоки когнитивни нарушения).

Сериозен принос в изучаването на това състояние имат американските психолози Кристина Маслач и Сюзън Джаксън, които го характеризират като емоционално разрушение. За изучаване на синдрома, Маслач създава методика „Maslach Burnout Inventory” (MBI).

Авторът на настоящия тест Джерълд С. Гринберг, предлага 20 въпроса за експресна диагностика, които позволяват да се установи, дали изследваното лице се намира в състояние на емоционално изгаряне.

Страдате ли от изгаряне или сте все още на път към него или сте в етап на изключване? Попълнете въпросника по-долу и разберете. От вас се иска срещу всеки въпрос да дадете отговор „да” или „не”.  

 Въпросник:

1. Намалява ли ефективността на вашата работа?

2. Губите ли част от инициативността си в работата?

3. Губите ли интерес към работата си?

4. Увеличава ли се стреса в дейността ви на работното място?

5. Чувствате ли умора и намаляване темпа на работа?

6. Имате ли главоболие?

7. Имате ли стомашни болки?

8. Забелязвате ли намаляване на телесното тегло?

9. Имате ли проблеми със съня?

10. Забелязвате ли по-учестено и прекъсващо дишане?

11. Често ли се променя настроението ви?

12. Лесно ли се дразните?

13. лесно ли се засягате (обиждате)?

14. По-подозрителен ли сте, отколкото обикновено?

15. Чувствате ли се по-безпомощен, отколкото преди?

16. Прибягвате ли към употреба на повече  медикаменти за да повлияете настроението си? (алкохол; транквиланти).

17. Усещате ли се по-мекушав?

18. Станахте ли по-критични към собствената си компетентност и компетентността на другите?

19. Мислите ли си, че работите повече, а постигате по-малко?

20. Забелязвате ли дори частична загуба на чувството си за хумор?

 

Обработка на резултатите:

-15 и повече отговори „да” – състояние на бърнаут в процес или реализиран;

-от 10 до 15 отговори „да” – гранично състояние преди бърнаут.

 

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                          Работохолизъм – потребности  на човек и възможности за

                                тяхното удовлетворение в работата. (Дж. Гринберг)

 

Твърде многото работа, дори и да харесва на човек, може да бъде източник на професионален стрес. Сред нас има хора, които получават такова удоволствие от работа, че не могат да живеят без него. За удовлетворяване на тази своя потребност и за преживяване на това върхово удоволствие, те са готови да се раздават безрезервно. Работата буквално поглъща тези хора.

image

Работохолиците могат да бъдат различни типове. Нотон отделя два типа работохолици: а) кариеристи и б) компулсивно-зависими.

Според него, работохолиците, които са въвлечени в работа (с висока натовареност и ниско ниво на обсесивност и компулсивност), се справят прекрасно в своята дейност, удовлетворени са от нея и проявяват слаб интерес към дейности, които не са свързани с работата им. 

Компулсивните работохолици (с висока натовареност и високо ниво на обсесивност и компулсивност) са нетърпеливи и некреативни, защото се справят зле със своите задачи.  

Неработохолиците (с ниска натовареност и ниско ниво на обсесивност и компулсивност), посвещават много време на своите лични дела и поради това също са неуспешни в дейността си.

Скот, Мур и Микели диференцират работохолиците по други признаци. Компулсивно-зависимите работохолици не само, че са концентрирани върху работата, но при тях е повишено значително и нивото на тревожност, стрес, а това води до неблагоприятни последици на физическо и психологично ниво.

Работохолиците-перфекционалисти не могат да си позволят да не се справят с работата, защото неуспехът ще ги подложи на силен стрес, те няма да получат удовлетворение от работата и  това също води до неблагоприятни физически и психични последици.

Работохолиците, ориентирани към постижения не спират и не намаляват темпа на работата си, а просто усърдно се трудят, за да постигнат добри резултати, които от своя страна водят до удовлетворение, намаляване на стреса, добро физически здраве и психологичен комфорт.

Ласт, Спенс и Робин предлагат работохолическата триада:  а) въвлечени в работата; б) обсебеност/манийност от работата  в) ентусиасти, изпитващи удоволствие от работата.

Работохолиците от първите две категории (въвлечените и обсебените) обикновено са ниско удовлетворени.  Ентусиастите се характеризират с въвлеченост в работата, тя им харесва, но те не са обсебени. Принципно „ентусиастите” като стил и отношение към работата са най-успешни.  Ентусиастите се характеризират с участие в работата и харесват, но те не са обсебени. Ентусиастите са най-здравите хора, този стил се смята за по-успешен.

Препоръки за справяне с работохолизма:

1. Концентрирайте се върху това, което искате да направите най-много и се опитайте да намерите начини за спиране или свеждане до минимум на дейности, които не ви харесват.

2. Запитайте се: "Какво мога да направя безплатно?" И след това опитайте да насочите работата си в това русло.

3. Използвайте времето си и не позволявайте то да ви използва. Решете колко време отсега нататък ще бъдете заети с работата си и след това намалете още малко работното си време. Например, ако решите в шест и половина вечерта да преустановявате работата си, уговорете се с приятел за среща в 05.45ч. за спортни занимания. Такива техники позволяват на работохолиците да излязат от рутината и да разнообразят живота си.

4.Усилете контактите с колегите и организирайте с тях по-чести срещи.

5. Планирайте  свободното си време в работния си график. Например, ако имате планирани работни срещи на всеки половин час, опитайте се да преструктурирате програмата си и да планирате срещи на всеки четиридесет и пет минути.

6. Научете се да кажете „не” на новите изисквания към вашето време. Ако ви е трудно да направите това, кажете, че трябва да помислите за това и да откажете по-късно.

7. Направете работно си място приятно, по свой вкус. 

8. Опитайте се да не забравите за приятните мигове на вашата работа: удоволствие от изпълнението на задачата, свобода и възможност да бъдете полезни на другите или нещо друго.

9.Усърдното участие в работата винаги включва доста голям обем отчетност на извършеното. Помислете, как да оптимизирате и преструктурирате тази регистрационно-отчетна фаза на дейността, за да я направите по-удовлетворителна и по-кратка.

В допълнение към тези предложения, не забравяйте, че работохолиците искат да работят и следователно не могат да забележат вредите, които нанасят на себе си. Семействата им страдат повече от самите работохолици, тъй като за семейството се отделя по-малко време, поради радостта от работохоличния стил на работа, а семейството поема повече трудности в домакинството За да се избегне неблагоприятното влияние върху семейството, то е необходимо да се отдели специално време за него, като се отдели работохолика от телефона, лаптопа; да се изведе от кабинета и бюрото в дома и пр. Излизането и престоя сред природата е най-удачния вариант за това.
Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 2
 

                                                  Годишен тематичен план

          по тематично базирания подход за обучение на зрително затруднени деца

                               и ученици с множество увреждания (приложение)

 

1.Септември

„Моето училище”

2.Октомври

„Моето семейство”

Сезон „Есен”

„Промяна на времето и облеклото”

„Плодове”

„Зеленчуци”

3.Ноември

„Моето тяло”

„Лична хигиена”

„Облекло”

„Нашата храна”

4.Декември

Сезон „Зима”

Празници-„Коледа” и „Нова година”

5.Януари

„Кой се грижи за мен”

„Предмети от бита”

6.Февруари

„Моите играчки”

„Св.Валентин”

„Подготовка за мартенски празници”

7.Март

„Баба Марта”

„Ден на жената”

„Сезон „Пролет”

„Празник на надеждата”

„Докосване до неживата природа”

8.Април

„Великденски празници”

„Домашни животни”

„Диви животни”

9.Май

„Грижа за растенията”

„Превозни средства и посещение на обществени места”

10.Юни

„Ден на детето”

„Сезон „Лято”

image

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                        Рамкова учебна програма по български език и литература

      (език и комуникация)  за изготвяне на индивидуални образователни програми

                 за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

                                                                  (V VIII клас)

1. Общо представяне на програмата

В работата с деца със специални образователни потребности важно място заема обучението по комуникация. За деца, при които освен зрителния проблем се наблюдава и липса на  реч, е изключително важно още в самото начало да се обърне внимание на начина, по който общуват с околните. Всички деца имат нужда да изразят желанията и емоциите си, да покажат какво им харесва и какво не им харесва. Когато обаче липсва реч околните в повечето случаи не ги разбират и не реагират адекватно на информацията, която детето им подава. Не е задължително да се използва говор, за да се осъществи комуникация. Децата, които имат проблеми в тази област, могат да изразяват желанията си по най-различни начини – чрез вокализиране, поведенчески реакции, жестове и т.н.

Обучението по комуникация се изгражда в три основни направления: комуникация чрез 1) реални предмети, тактилни символи или картинки за деца с подходящо зрение за това; 2) комуникация чрез жестомимична реч; 3) развитие на устната реч при деца, които имат тази възможност.

Обучението се извършва първо в специализирани индивидуални часове, като уменията се затвърждават в клас и в естествени условия, което означава, че обучението протича през цялото време, през което детето се намира вкъщи и в училище.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.

Обучението е до 5 часа седмично.

2. Цел на обучението

Основната цел е да се изгради такава система за общуване, която да помага на детето и на хората около него да общуват равноправно. Така може да се поставят основите за развитие на реч – устна, жестомимична или символна.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

4. Специфични форми и методи за оценяване

Важно е да се отбележи, че не се очаква от всяко дете и всеки ученик да овладее всички начини за комуникация, описани по-горе. Всеки ученик ще достигне до максималното ниво, което позволяват неговите нарушения. Например, ученик с ДЦП – квадрипареза, не може да изпълнява инструкции като „ела”, „стани”. Тотално слепият ученик не може да работи с картинки, но може да работи с тактилни символи. Ученик с аутизъм може и да не проговори, а да остане на ниво работа с картини и жестове.

Формите на оценка включват:

-екипна оценка на резултатите в края на всеки учебен срок;

-педагогическо наблюдение;

-оценяване на справянето с поставената задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1.Постига целта/задачата.

2.Справя се със задачата.

3.Среща трудности в постигането на целта/задачата.

5. Общи методически указания

Изборът на система за комуникация ще се избере поотделно за всяко едно дете и за всеки ученик – картинки, тактилни символи, жестове или устна реч, като това ще зависи изцяло от индивидуалните способности. За някой ученик може да е по-лесно и по-подходящо да се използват картинки, за друг – жестове. Важно е да се даде на детето и на ученика възможност да се запознае с всички алтернативи за общуване – реални предмети за асоциация, тактилни символи, картинки, жестове, устна реч, чрез което се постига т.нар. „тотална комуникация”. Всяко дете или ученик само ще подскаже кое е най-добро за него. Тоталната комуникация предлага повече възможности, като включва комбинации от средства за общуване.

image

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                      Рамкова учебна програма по български език и литература

    (език и комуникация)  за изготвяне на индивидуални образователни програми

              за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

                                                                (I IV клас)

1. Общо представяне на програмата

В работата с деца със специални образователни потребности важно място заема обучението по комуникация. За деца, при които освен зрителния проблем се наблюдава и липса на  реч, е изключително важно още в самото начало да се обърне внимание на начина, по който общуват с околните. Всички деца имат нужда да изразят желанията и емоциите си, да покажат какво им харесва и какво не им харесва. Когато обаче липсва реч околните в повечето случаи не ги разбират и не реагират адекватно на информацията, която детето им подава. Не е задължително да се използва говор, за да се осъществи комуникация. Децата, които имат проблеми в тази област, могат да изразяват желанията си по най-различни начини – чрез вокализиране, поведенчески реакции, жестове и т.н.

Обучението по комуникация се изгражда в три основни направления: комуникация чрез 1) реални предмети, тактилни символи или картинки за деца с подходящо зрение за това; 2) комуникация чрез жестомимична реч; 3) развитие на устната реч при деца, които имат тази възможност.

Обучението се извършва първо в специализирани индивидуални часове, като уменията се затвърждават в клас и в естествени условия, което означава, че обучението протича през цялото време, през което детето се намира вкъщи и в училище.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.

Обучението е до 5 часа седмично.

2. Цел на обучението

Основната цел е да се изгради такава система за общуване, която да помага на детето и на хората около него да общуват равноправно. Така може да се поставят основите за развитие на реч – устна, жестомимична или символна.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image


4. Специфични форми и методи за оценяване

Важно е да се отбележи, че не се очаква от всяко дете и всеки ученик да овладее всички начини за комуникация, описани по-горе. Всеки ученик ще достигне до максималното ниво, което позволяват неговите нарушения. Например, ученик с ДЦП – квадрипареза, не може да изпълнява инструкции като „ела”, „стани”. Тотално слепият ученик не може да работи с картинки, но може да работи с тактилни символи. Ученик с аутизъм може и да не проговори, а да остане на ниво работа с картини и жестове.

Формите на оценка включват:

-екипна оценка на резултатите в края на всеки учебен срок;

-педагогическо наблюдение;

-оценяване на справянето с поставената задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1.Постига целта/задачата.

2.Справя се със задачата.

3.Среща трудности в постигането на целта/задачата.

5. Общи методически указания

Изборът на система за комуникация ще се избере поотделно за всяко едно дете и за всеки ученик – картинки, тактилни символи, жестове или устна реч, като това ще зависи изцяло от индивидуалните способности. За някой ученик може да е по-лесно и по-подходящо да се използват картинки, за друг – жестове. Важно е да се даде на детето и на ученика възможност да се запознае с всички алтернативи за общуване – реални предмети за асоциация, тактилни символи, картинки, жестове, устна реч, чрез което се постига т.нар. „тотална комуникация”. Всяко дете или ученик само ще подскаже кое е най-добро за него. Тоталната комуникация предлага повече възможности, като включва комбинации от средства за общуване.

image

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1180870
Постинги: 1371
Коментари: 116
Гласове: 1076
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031