Невропсихология. Батерия методики за изследване на зрителен гнозис.

                             (Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон)

 

Зрителен гнозис

1. Зрително представяне

От изследваното лице се иска да опише: дрехите си, велосипеда си, очилат си и пр. (от 3 до 6 предмета).

Предметен зрителен гнозис

2. Назоваване на реални предмети.

Използват се предмети от моментното обкръжение, намиращи се в зрителното поле на изследваното лице.

3, Назоваване изображения на предмети

Използва се табло с различни фигури (рис. 19а, 19б, 19в).

4, Назоваване на наложени, фрагментирани (незавършени) и други изображения.

Прилагат се табла от модифицираните рисунки на Попелрайтер (рис. 14.)

5. Узнаване изображения на предмети с „недостатъчни признаци“ (фрагментирани)

На изследваното лице се предлага табло (рис. 15) с фигури, като от него се иска да направи предположения и назове предметите.

6. Назоваване изображения на предмети от т. нар. „замъглени“ рисунки

На изследваното лице се предоставят за назоваване 6 рисунки  на предмети с различно ниво на „замъгляване“ – 0, 35. Ако изследваното лице не успее да назове 2-3 изображения, то се преминава към по-малко „трудни с ниво на „замъгляване“  0,25 (рис. 16а и 16б). Ако задачата отново се окаже трудна, може да се предложи с молив да проследи контурите на това, което вижда на бланката.

7. Идентификация на цветове

На изследваното лице се предлага да назове цветовете на показани от експериментаторът предмети: червен, жълт, зелен, син, кафяв. За образец могат да се използват цветни моливи.  

8. Класификация на предмети по техните цветове.

На изследваното лице се предлага да групира предмети по цвят. (3 проби).

Стимулен материал:






















Източник:

 

                                      Готовността на детето за обучение в училище.

                                         (страници на психолога в училищния сайт)

 

Основната причина за неуспеваемостта на болшинството учащи, се изразява в тяхната “незрялост”, недостатъчната готовност за сложните процеси на обучението. Съществено важно е своевременно да се открият, установят тези незрели деца и възможно по – пълно да се  преодолее това още в предучилищна възраст, за да се предотвратят, да се вземат превантивни мерки срещу възникването на много проблеми.

Счита се, че до 6 - 7 годишна възраст, въпросът за готовността на децата за училище се решава от само себе си и родителите често биват разочаровани, когато разберат, че детето им не е подготвено за училище.

Както пътят на развитие на всяко дете е много индивидуален, така в училищна възраст децата постъпват с различен капацитет от опит - знания, умения, навици и привички. За да се разбере каква трябва да бъде психологическата готовност на детето за училище е необходимо да се знае, какво по своему представлява съвременното училище.

Съвременното училище е продукт на дълго историческо развитие, в резултат, на което са се затвърдили следните характеристики.

1.Общодостъпност и задължителност. В България  по закон всички деца имат право на образование. Обучението е задължително и е ориентирано към “средният” ученик, нито интензивно, нито забавящо, нито към отличниците или към момичетата. Всички се причислени към групата на учениците, което по – скоро води до някои неудобства на масовото училище.

2.Колективен характер на обучението. През 18 век знаменитият педагог Ян Амос Коменски разработва класно- урочната система на обучение. Тя не поощрява индивидуалната работа и следователно, по – голямо значение има общият емоционален климат, приятелските връзки и взаимоотношения.

3.Обективност при оценяването. Отношението между учителя и учениците се основава на система от оценки. Нерядко детето смесва отношението към него от страна на учителя и оценката, оценката и реалните успехи.

4.Вербално обучение. Преподаване посредством словото, както при преподаването на материала, така и при проверка на знанията. Това означава, че предпоставка за успешното обучение е необходимостта от богат речников запас, умение за свободно преразказване и изразяване на мислите си.

За родителите е достатъчно да бъдат готови за новите потребности и към това, че в даден момент от време детето им срещайки се с образа на началното училище, което преразглежда всички негови жизнени постижения много тясно, строго, а именно: може ли да то да учи в тези условия, на съвременната система на образование или не. Много могат да направят за детето си в това отношение родителите – първите и най-важните му възпитатели.

Психологическата готовност на детето за обучение в училище

Психологическата готовност към училищно обучение предполага многокомпонентно образование.

Преди всичко у детето трябва да има желание за отиване в училище, тоест мотивация за учене.

Трябва да се формира социална позиция ученик, то трябва да може да си взаимодейства с връстниците си, да изпълнява изискванията на учителя/те и да контролира поведението си.

Основно в предучилищното детство се счита умението на детето да играе в ролеви и сюжетни  игри,  които са най-важни за училище, игрите с правила.

То моделира в игрите своето отношение към обкръжаващия свят, проигравайки в различни ситуации – в едни е лидер, в други подчинен, в трети осъществява съвместна колективна дейност с другите деца и възрастни. Общо развиващият период в индивидуалното развитие на детето се постига с разнообразни социални взаимоотношения, връзки. Затова е много важно в предучилищния период на детето, то да се научи да играе, да може да играе. В противен случай натоварването в началното училище може да се окаже прекомерно и да доведе до появата на невротични симптоми: капризност, лесна раздразнителност, плачливост, страх от съучениците и от учителя, и даже отказ да ходи на училище. Важно е детето да бъде здраво, издръжливо, иначе ще му е трудно да издържи натоварването не само на урока, а и през целия учебен ден.

Най–важното е то да има добро умствено развитие, което се явява основа за успешното овладяване на учебните знания, умения и навици, а също така за поддържане на оптималния темп на интелектуалната дейност, да за може детето да работи заедно с класа.

Детето от предучилищна възраст има огромни възможности за развитие и способности да възприема. У него е заложен инстинкта за познания и изследване на света, да открие, да разгадае, да опознае. Не трябва да се жалят сили и време, те многократно ще се отплатят. Детето ще пристъпи прага на училището с увереност, ученето за него ще бъде не тежко и непосилно психическо бреме, а радост и удовлетворение от постигнатите лични резултати.

За да бъдат усилията ефективни, не трябва да забравяме:

1.Да не се допуска детето да скучае по време на занимание. Ако детето му е весело, интересно когато учи, то ще заучи  материала по-добре. Интересът - най-добрата мотивация, той прави децата истински творчески личности и им дава възможност да изпитват удовлетвореност от интелектуалните занимания.

2.Повторение на упражненията. Развитието на умствените способности на детето се определят във времето и с практиката. Ако някое упражнение не се получава, направете повторение, върнете се към него по-късно или предложете на децата по-лек вариант.

3.Да не се проявява излишна тревога по повод недостатъчните успехи и недостатъчното предвижване напред или даже на някакъв регрес.

4.Трябва да се проявява търпение, да не се бърза, да не се дават на детето задания превишаващи неговите интелектуални възможности.

5.В заниманията с децата трябва да има мярка. Не трябва да се заставя детето да прави упражнения, ако то се върти, уморено е, разстроено; заемете се с нещо друго. Трябва да се определи предела на възприемчивост и да се увеличава продължителността на заниманието всеки път на немного дълго време.

6.Децата от предучилищна възраст трудно възприемат строго регламентираните, повтарящите се, монотонни ситуации. Затова при провеждането им е най-добре да преминат под игрова форма.

7.У децата трябва да се развиват навиците за общуване, дух на сътрудничество, взаимопомощ и колективизъм; детето да може да дружи с другите деца, да споделя успехи и неуспехи: всичко това ще му помогне в сложната социална атмосфера на общо развиващите училища.

8.Задължително да се избягват неодобрителните оценки, трябва да се използват одобрителни, окуражителни думи. По-често да се хвали  детето за неговото търпение, настойчивост, упоритост и др. Никога да не се подчертават слабостите му  и да бъде то сравнявано с другите деца. Трябва да се формира увереност в собствените му сили.

Готовността за училище – това не са уменията детето да може да чете и пише. Дали детето е готово за училище?

Убедете се притежава ли вашият бъдещ първокласник следните характеристики:

Социално развитие:   детето е общително, неагресивно, лесно се адаптира към нова обстановка (на гости, при пътуване);

Умения за организация: изпълнява задача по образец, довежда работата до края, забелязва допуснатите неточности и грешки;

Умее ли детето да действа по правила и да контролира своите действия?

Общо развитие:   има елементарен запас знания за окръжаващия свят, за себе си, открива сходство и различия в предметите, умее да прави изводи;

Развитие на вниманието и паметта: може да концентрира вниманието си 10-15 минути, да запомни 10 различни думи или четиристишие след три-четири повтаряния;

Ниво на развитие на речта.Това е един от най-важните критерии за готовност за училище.

Речево развитие: произнася ясно всички звукове, построява правилно изреченията си, може да състави разказ по картинки; Ниво на развитие на фонематичния слух.

Достатъчно ли е развита фината моторика  и зрително – моторната координация? Без тях детето ще се затруднява да пише.

Обърнете внимание как то държи молива или флумастера. Оцветяването е важен момент от предварителната подготовка на детето за училище. Следете при оцветяването да не се излиза от контура на картинката  и да не остават бели полета във вътрешността на  изображението Не пропускайте да забележите как детето държи ножичка и колко успешно умее да изрязва с нея.

Умее ли детето да изпълнява логически операции -  установяване на причинно-следствени връзки, отделяне на  важното от второстепенното?

Двигателна култура:   умее да бяга, да скача, да прави завъртания, манипулира с малки предмети, може да чертае вертикални и хоризонтални линии, кръг, квадрат;

Зрително-пространствено възприятие: способно е да прерисува фигури, букви, цифри, да  различава тяхното положение в пространството (горе-долу, ляво-дясно);

Личностно развитие: детето има желание да се учи, стреми се да направи нещо добро – похвално, активно се интересува от новото, разбира кое е добро и кое е лошо;

Здравословен статус: боледува от простудни заболявания не повече от 3-4 пъти в годината, няма хронични заболявания и психични отклонени.

Познавателни процеси

Внимание

Под внимание се разбира насоченост на психическата дейност, възможността за съсредоточаване върху обекти, имащи определена значимост за лицето. Вниманието може да бъде, както върху обекти от външният свят, така и към собствените мисли и преживявания.

Вниманието е основа на всяка интелектуална дейност. Нито един психологически процес, бил той възприятие, мислене, памет или въображение, не може да протече без вниманието.

Във възрастта от 5 - 7 години следва да се развива у децата способността колкото се може повече, по-дълго да се задържи вниманието над един и същ обект (или задача), а също така бързо да се превключва от един обект на друг. Освен това, за да стане детето по–внимателно е необходимо да го научим да подчинява своето внимание на поставената цел или потребността от дейност и да забелязва в предметите и явленията малко забележимите, но съществени свойства.

Сензорни способности

Възприятие

 Възприятието е познавателен психологически процес, чрез който става цялостно отражение на характеристиките на предметите, обектите и явленията при тяхното непосредствено въздействие върху рецепторите.

Сензорното развитие на детето, това са развитие на неговите възприятия и формиране представи за външните свойства на предметите: форма, цвят, големина, положение в пространството, а също така мирис, вкус и т.н. С развитие на сензориката  (от лат. Sensus- усещане) детето има възможност да овладее естетическите ценности в природата и в обществото. С възприемането на предметите и явленията от обкръжаващият свят започва познанието, затова сензорните способности представляват основите, фундамента на умственото развитие на детето.

Мислене

Мисленето е резултат от аналитико – синтетичната дейност на мозъчните клетки в главния мозък с участието на двете сигнални системи, при водещата роля на 2-ра сигнална система. Мисленето е процес за познанията на човешката дейност с помощта на мисловните операции – анализ, синтез, сравнение, конкретизация, абстрахиране и др. Форми на мислене - понятие, съждение, умозаключение.

Достигането на висшия стадий на логическото мислене е дълъг и сложен процес. За да бъде пълноценно развитието му трябва не само висока активност на умствената дейност, но и обобщение на знанията за общите и съществените признаци на предметите и явленията от действителността, които са “закрепени” с думи. Така например, 5-7  годишното дете е в състояние да овладее на елементарно ниво такива логически операции като сравнение, обобщение, класификация, систематизация и да съотнася. Разбира се, за да се стигне до там,  в началото всичко започва с нагледно – действеното представяне на задачите.

Памет

Паметта (mneme-гр. памет) е познавателен психологически процес на закрепване (запомняне), съхраняване и последващо възпроизвеждане на миналият опит или психологични образи от страна на индивида. С нейна помощ детето усвоява знания за обкръжаващия го свят, овладява норми на поведение, усвоява различни умения и навици. И прави това предимно непроизволно. То не си поставя цел да запомни нещо конкретно, постъпващата информация се запомня, сякаш от само себе си. Наистина не всяка информация, лесно се запомня тази с изразена яркост, необичайност, това, което прави най- силно впечатление, което е най- интересно.

При 5-7 годишните деца може и е нужно да се развият всички видове памет - образната, словесно-логическата, кратковременна, дълговременна, оперативна и други. Основният акцент трябва да се постави на развитието на произволността на запомняне и възпроизвеждане, както и произволните форми на психиката въобще.

Тренирането на запаметяване и възпроизвеждане е от особена важност за подготовката за училище, където изпитването става на база усвоен и възпроизведен, писмено или устно урок, стихотворение, задача, дейност и други.

Въображение

Какво е това въображение, навярно всеки би казал. Ние много често си казваме: “Представи си следната ситуация...”, “Представи си, че...”, “Въобрази си, че...”. Ето, за да си “представим”, “въобразим” и други подобни на нас ни е необходимо въображение. Въображението спада към по-сложните познавателни процеси и е свързан с мисленето, той се проявява в способността за психично отражение на неизвестното, на бъдещото, чрез създаване на нови образи, основани на притежаващият личностен опит. Трябва да се отбележи, че за разлика от възрастният, детето няма богато въображение, точно поради липса на личен опит.

Особеностите на въображението се състоят в това, че то позволява да се вземат решения и да се намери изход от проблемната ситуация даже при отсъствие на знания, които в такива случаи са необходими за мисленето. Фантазията (синоним на понятието “въображение”) позволява да се “прескочат” етапите на мисленето и да си представим крайният резултат.

Кратка диагностика на уменията, знанията и готовността за училище:

Готовността или неготовността на детето за началото на училищното му обучение се определя от нивото на речевото му развитие. Това е свързано с факта, че именно с помощта на речта, устна и писмена, му предстои да усвоява цялата система от знания. Ако устната реч, то вече е овладяло до училище, то писмената тепърва му престои. И колкото по-добре е развита устната реч до постъпването в училище, толкова по-леко ще му бъде с овладяването на четенето, писането и разказвателните предмети.

Един от най-трудните, сложни предмети в училище е математиката. Както показват психолого-педагогическите изследвания, 6-7 годишните деца в недостатъчна степен са готови за усвояване курса по математика в съответствие с училищните общообразователни програми. Във връзка с това, една от задачите и на родителите и на педагозите е да дадат на детето елементарни математически знания и да го подготвят за изучаването на предмета математика в училище.

 

Творчески способности и тяхното развитие

Какво е това “творчески способности” или “креативност” (от лат. “creatio” - създаване)? Американският психолог Ерих Фром дава следното определение на понятието: “Това е способност да се удивляваш и познаваш, умение да намериш решение в нестандартна ситуация, това е целенасоченост за откриване на новото и способността дълбоко да осъзнаваш своя опит”.

За детето основната дейност, в която то проявява своето творчество е играта. Но играта не създава толкова условия за такава проява. Както показват изследванията на психолозите, тя в значителна степен способства, стимулира развитието на творческите способности на децата. В самата природа на детските игри са заложени възможностите за развитие на гъвкавостта, еластичността и оригиналността на мисленето, способността да конкретизират и развиват, както своите собствени мисли, така и предложенията на другите деца.

Още едно, изключително важно достойнство на игровата дейност, това е вътрешният и характер, мотивацията и. Децата играят, защото им харесва този процес. На възрастните им остава да използват тази естествена потребност за постепенно въвличане на децата в доста по-сложните творчески форми на игровата активност. При това много важно е да се запомни и внимава, че при развитие на творческите способности най-важно значение има самият процес на експериментиране, а не достигането на някакъв конкретен резултат.

Развитие на навиците за учебна дейност

За да е успешна учебната дейност на детето, то трябва да има определени умения и навици (автоматизиран способ за изпълнение на действията). Различни умения и навици са необходими за различните уроци. С пълна сила тези умения се развиват по-късно, но основите им се поставят още в предучилищна възраст. Сред тях най-голямо значение за учебната дейност имат:

-възприемането на учебната задача и спазване последователността на правилата;

-осъществяване на контрол над собствената дейност (самоконтрол);

-подготовка на ръката за писане.

Формиране интерес към четене

Преди да се започне с обучението на детето за четене е необходимо то да прояви някакъв интерес към този вид дейност. Без наличие на такъв интерес обучението или ще е трудно, тромаво или ще бъде за детето истинско изтезание. Психолозите казват, че е необходимо да се сформира мотивация за четене. Как трябва да се постигне това? Има 2 много силно мотивационни способа: 1) колкото се може повече да се четат на децата различни, интересни приказки, истории, разкази, стихотворения, художествена литература за деца и 2) да се разказва и обяснява на детето защо е толкова интересно и особено важно да се научи да чете.

Резултати

Ако вашето дете има развити изброените  умения и навици, то е готово да се справи с предстоящото обучение в училище. Ако резултатите показват ниски стойности е твърде вероятно  да му бъде проблемно да се обучава, а и на вас ще ви е  трудно да изисквате от него добри резултати.

 

Готовността на детето за обучение в училище е многофункционална и многокомпонентна дейност при това строго индивидуална и характерна за всяко едно дете. От тази му готовност зависи цялостното му развитие, успех и самочувствие като ученик и като човек. От това зависи и формирането на нагласите, и адаптацията към средата и социалната роля и позиция на ученик. А от нас възрастните, зависи всичко казано до тук и още много, много повече да бъде предадено на детето.

 

                   Проективна методика „Незавършените приказки” на Луиза Дюс

                                                                  (за деца 6-11г.)

 

Методите за диагностициране на взаимоотношенията между децата в семейството и вътрешно-семейните отношения като цяло са редки, а в практическата работа, понякога има нужда да се диагностицира именно връзката между братя и сестри или между дете и родители.  Автор на методиката, създадена през 1940г. е детския психолог Луиза Дюс.  Според нея, методиката може да бъде прилагана не само спрямо деца в предучилищна и начална училищна възраст (I-IV клас), но и спрямо по-малки деца. Едно от предимствата на методиката е, че тя използва елементарен (достъпен) за детето език за изразяване на чувства.  Авторът е на мнение, че структурата на методиката и инструкциите към него са прости и с тях може да работи дори неспециалист в домашни условия.

Възрастовият диапазон обхваща деца от 6 до 11 г. В тази възраст децата охотно измислят различни истории и почти не знаят как да скрият истината. Те могат ясно да изразят всякакви морални норми на взаимоотношения („Момичетата не могат да бъдат обиждани”, „Момичетата са послушни, но момчетата не са”, „Момчетата трябва да се отнасят с момичетата като към принцеси”). Всички тези възможности предоставят „приказките”.

Занятията  с деца не трябва да надвишават 20 минути.

В настоящата батерия „приказки” са  използвани 12 видоизменени истории, като към 7 от тях има приложени илюстрации.

Тестът „Недовършена приказка” включва кратка история, която се разказва от психолога и завършва с въпрос, зададен към детето. Отговорът на този въпрос е финала на приказката. От детето се иска в ситуация на игра да продължи историята с онази мисъл, която първа му дойде на ум. 

Приказките се разказват на детето в определения ред, в същото време се показват картинките. Детето трябва да отговори на въпроса в края на всяка приказка. Всички отговори се записват в протокол. Препоръчва се изследването да се документира с диктофон.  Процедурата се провежда индивидуално. Резултатите от тази техника са полезни за сравняване с резултатите от теста за „Рисунка на семейството”, с наблюдението на детето и интервюто с родителите. Качественият анализ на отговорите може да помогне за разкриване на механизмите на взаимоотношенията между братята и сестрите.

Методиката дава възможност да се установи спонтанно възникващи емоционални феномени, които обикновено не се проявяват видимо в поведението на детето, но същевременно му влияят.  Тестът включва 12 незавършени приказки, които са обединени от общ фактор – персонаж, с който детето идентифицира себе си.

В зависимост от „разположението на духа” детето реагира на ситуацията, изложена в приказката спокойно или обратно – тревожно. 

Методически указания

1.Тестът се предлага на детето под формата на игра.  За тази цел е необходимо да се избере подходящ момент и да се направи така, че детето само да помоли да му се разкаже приказка.

2.Не се препоръчва да се коментират отговорите на детето, нито да се заявява: „Сега слушай друга приказка.”

3.Ако детето показва тревожност, прекомерна възбуда или безразличие, разсеяност, невнимание, прекъсва приказката с въпроси, отклонява темата, реагира с коментари от типа: „Какви са тези глупави приказки?”, не се препоръчва да се прави опит за повторно разказване. Това е признак, че не е избран подходящия момент и не са създадени условия за тестиране.

4.По време на тестирането трябва да се обръща внимание и да се регистрират такива маркери, като: скоростта на реакциите, темп на речта, обстоятелственост, зададени последващи въпроси, фантазии, невербално поведение и др.

5.Като признак за доброто психическо здраве на детето може да се счита за такова поведение: дете, което с интерес слуша приказката; дава воля на своите чувствата; включително естествената агресивност. Някои истории могат да предизвикат страх в детето, но това е страх, смесен с удоволствие и вълнение. Детето не е защитено от подобни емоции. Следователно, желанието да се припомнят понякога тъмните и вълнуващи ситуации е знак за норма.

6.Като признак за патологичната реакция при тестирането се явява желанието да се прекъсне историята, да се прекрати преждевременно. Отговорът на детето звучи набързо, гласът се снижава, проявява признаци на вълнение (червено лице или бледност, изпотяване, малки тикове). Детето отказва да отговори на въпроси, не иска да слуша историите, съдържащи елементи на тревожност и безпокойство, настойчиво се стреми да изпревари събитията или иска да му разкажат приказката отново.  Такива признаци трябва да се приемат за сеиозни симптоми и изискват намеса на други специалсити, като и по-задълбочена работа с детето. 

7.При анализа на резултатите от теста, трябва да се отчитат както положителните, така и отрицателните резултати и да се използват в качеството им на ориентири в процеса на пряко наблюдение в процеса на развитието на детето и при тестиране с други инструменти. 

8.Важно е по време на тестирането психологът да проявява спокойствие и дружелюбие.

1.ПРИКАЗКА „ПИЛЕНЦЕ”

Цел: позволява да се определи степента на зависимост от един от родителите или от двамата.

Текст: „В гнездото на дървото птиците заспали: баща, майка и малко пиленце. По среднощ задухал силен вятър, клонът, на който било гнездото се счупил и то полетяло към земята заедно с малкото пиленце. Таткото и майката полетели и той кацнал на един клон, а майката на друг.

Въпрос: Според теб, какво ще направи пиленцето?

Типични нормални отговори:

-и то ще полети и ще кацне на клон (при майка си; при баща си; на отделен клон);

-ще полети към майка си, защото се е уплашило;

- ще полети към татко си, защото той е силен и ще го пази;

-ще остане на земята, защото не може да лети, но ще потърси помощ, а баща му и майка му ще го вземат;

Такива отговори показват, че детето е самоуверено, независимо и знае как да взема решения.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-ще остане на земята, защото не може да лети;

-ще умре като падне и се удари;

-ще умре от глад или студ;

-всички ще забравят за него;

-никой няма да му обърне внимание и то ще умре от страх

-ще дойде лисицата (вълкът, мечката и пр.), ще го разкъса и изяде.

-все някой ще дойде при него и ще го спаси;

Такива отговори характеризират силната зависимост на детето от родителите, несигурност в способностите им.

2.ПРИКАЗКА „АГЪНЦЕ”.

Цел: приказката позволява да се установи как детето е преживяло моментът на отбиване от кърмене.

Текст I вариант: „Живяла една овчица със своето агънце. Агънцето пораснало, вече било голямо и дори започнало да яде трева. Една вечер преди да заспи, майка ми му дала малко мляко, което агънцето много обичало. Но на следващия ден изведнъж се оказало, че майката нямала вече мляко и не можела да нахрани сина си (дъщеря си).”

Въпрос: Според теб, какво ще направи агънцето?

Типични нормални отговори:

-ще се нахрани с трева;

-ще заплаче и тогава ще си хапне малко трева;

-ще отиде при друга овчица за да я помоли за малко мляко;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-то ще умре от глад;

-ще отиде при друга овца и вече няма да се върне при майка си;

-ще се разсърди, няма да говори с майка си, защото го е оставила без мляко;

-ще заплаче силно и ще накара майка си да му намери мляко;

 

Отбиването от кърмене е винаги стрес за детето. От отговорите на детето, психологът може да разберете вида и степента на дълбочината на преживяванията на детето и значимостта за детето на майчиното мляко, като храна и като ритуал на сближаване и общуване (привързване).  В зависимост от това, опитайте се да заобиколите бебето си с подходяща грижа, внимание и любов. Резултатите позволяват на психолога да се ориентира за последващи компенсационни мерки.

Текст II вариант.

„Живяла някога една овчица със своето агне. Агнето било голямо и дори вече се хранело с трева. Всяка вечери преди да заспи, тя му давала по малко мляко, което то много обичало. Един ден майката донесла в кошарата още едно малко агне, което било по-малко от първото и пиело само мляко, защото не умеело още да яде трева. Тогава майката казала  на по-голямото агне, че няма да има мляко за двете деца и от този ден нататък ще трябва да яде само тревата.

Въпрос: Според теб какво ще направи агнето?

Типични нормални отговори:

-ще има повече трева;

-ще се разплаче, а след това ще яде повече трева;

-ще потърси друга овчица и ще я помоли за мляко;

-ще се постарае да пие по-малко мляко и да яде повече трева;

-ще покапризничи малко, но тъй като това е по-малкия му брат, ще отстъпи и ще яде храна.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-ще умре от глад;

-ще отиде при друга овца и никога повече няма де се върнете при майка си;

-ще се обиди и няма да обръща повече внимание на майка си, защото го е оставила без мляко.

-ще плаче, ще крещи така, че майка му ще донесе от някъде мляко за него;

-ще отиде да яде трева, но ще бъде много ядосан на малкото агне и майка му;

-ще се опита да изгони малко агънце и отново да пие мляко;

-ще намери друга майка за малкото агънце;

-ще набие малкото агне.

 

3.ПРИКАЗКА „ЗАМИНАВАНЕ”

Цел: позволява да се определи отношението на детето към познатите му хора и също така да се разкрие скрита агресивност и разрушителност.

Текст: „Веднъж родителите, дядо и баба, чичовци и лели и всички деца отишли на гарата и само един от тях се качил във влака. Този човек заминал далече и може би никога нямало да се върне.” 

Въпрос: Според теб, кой е бил този човек?

При наличие на деструктивни взаимоотношения в семейството (между родителите и детето; между самите родители; между сиблинги или други хора пр.), детето ще посочи онзи член, който е най-малко значим за него или с който се намира в неблагополучни отношения.

4.ПРИКАЗКА „НОВИНА”

Цел: идентифициране на неоправдана тревожност или страхове на детето, както и неизречени желания и очаквания, за съществуването на които родители могат дори да не подозират.

Текст: „Едно момче (момиче) се връща от разходка (от приятели, от баба, от детска градина - изберете най-подходящата ситуация за вашето дете). Когато го видяла на вратата, майка му казала: „Най-накрая се прибра. Трябва да ти кажа една новина”.

Въпрос: Според теб, какво иска да каже майката на детето?

Типични нормални отговори:

-днес ще ни дойдат гости;

-днес ще имаме празник, днес някой се е родил;

-майката е чула нещо интересно по радиото (телевизията);

-довечера ще отидем на гости при баба ти;

-татко ти ще донесе малко кученце и пр.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-майката и таткото си тръгват;

-майката и таткото отиват на кино (ресторант, парти) и детето остава само;

-утре ще го водят на лекар; 

-някой е умрял;

-майката ще го наказва; ще му забрани;

 

5.ПРИКАЗКА „СТРАХ”

Цел: да се диагностицира наличието на страхове при детето.

Текст: „Едно момче тихо казало: Колко ужасно!”

Въпрос: Според теб, от какво се страхува?

Типични нормални отговори:

-държал се е лошо и сега се страхува, че ще бъде наказан;

-измачкал (скъсал) и сега се страхува, че майка му ще го накаже;

-страх го е от тъмнината;

-страх го е от кучето;

-от нищо не се страхува, просто се шегува и т.н.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-страхува се, че ще бъде откраднат;

- страх от чудовище, което иска да го открадне и да я изяде;

-страхува се, че ще го оставят на само; ще го изоставят;

-страх го е от Баба Яга (приказни герои);

-страхува се, че някой звяр ще се качи в леглото;

- страх го е, че ще дойде крадец и ще го удари с нож;

-страхува се, че майка му (татко) ще умре и т.н.

 

Когато бъдат получени такива или подобни отговори,  психологът  трябва да зададе допълнителни, насочващи въпроси, за да получи по-детайлно описание и обяснение на 

6.ПРИКАЗКА „ПЯСЪЧЕН ЗАМЪК”

Цел: да се изясни отношението на детето към материалната собственост и способността му да показва алтруистично поведение.

Текст: „Едно момче построило от пясък красив замък. Той бил толкова голям и просторен, че детето можело да играе само. Замъкът бил построен от самото момче, без чужда помощ и то много се гордеело с това. Един ден майка му (баща му, сестра му, брат му) помолила момчето да и подари този замък, защото тя много го харесвала.”

Въпрос: Според теб, какво ще направи момчето – ще го запази за себе си или ще го подари на майката?

Типични нормални отговори:

-той ще си поиграе малко, а след това ще го даде на майка си;

-преди да го даде на майка си, той ще го покаже на баща си (на което и да е друго харесвано лице);

- ще го подели (раздели) с майка си;

-ще го даде на майка си, но понякога, когато му се играе, ще я помоли да му го дава;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-ще искат да го запази, защото замъкът е много красив;

-няма да го даде на никого;

-ще играе докато иска, а после го унищожи;

-винаги ще играе сам;

-защо трябва да го дава на майка си.

Тези отговори показват, че детето все още не е готово да споделя с другите, тъй като все още не е формирало уважение към чуждата собственост.  

 

Въз основа на получените отговори, психологът може по-ефективно да изгради отношенията си с детето, да потърсите подход към него, да коригирате поведението му. Дори доста сложните проблеми с децата могат да са напълно решени, при условие че се създаде благоприятен климат в семейството.

7.ПРИКАЗКА „БОЛНОТО ДЕТЕ”

Цел: установяване на значимите други в семейството и характеа на семейните интеракции.

Текст: „Едно момче живеело заедно с майка си (татко бил вече пет месеца в командировка). Детето трябвало да посещава детска градина (училище; детски център и др.). Баба му и дядо му  били тези, които го водели. На втория ден обаче, детето заболяло от заразна болест. Бабата и дядото завели детето в болницата.  Лекарите се обадили на майка му и тя дошла да вземе детето си. Тогава на нея й казали, че детето е много болно.”

Въпрос: Според теб, какво ще каже майката на детето?

Типични нормални отговори:

-баба ти и дядо ти са те закалили и ти ще оздравееш; 

-баба ти и дядо ти сигурно са ти дали сладолед;

-ще ти сложат инжекции и др.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-дадохте ли ти лекарство;

-докторът е назначил лекарство, което струва ….. ;

-кога ще дойде татко?

 

-мамо, аз ще умра ли?

8.ПРИКАЗКА „ГОДИШНИНА ОТ СВАТБАТА НА РОДИТЕЛИТЕ”

Цел: да се установи дали детето ревнува родителите си, т.е., дали се чувства лишен от вниманието им, поради чувствата си един към друг.

Текст: „Дошъл денят на годишнината от сватбата на родителите.  Майката и таткото много се обичали и искали истински да се забавляват в този ден. Те поканили на гости много свои приятели, дошли и техните родители. Всички били много щастливи. По време на празника обаче, тяхното момче (момиче) тихо се оттеглило и отишло само в градината зад къщата.”

Въпрос: Какво се е случило? Защо е напуснал празника?

Типични нормални отговори:

-отишъл е да набере цветя за майка си;

-отишъл е да си поиграе малко;

-с възрастните е скучно, затова е решил да се забавлява сам;

-бил е уморен от партито;

-направили са му забележка, че не се храни добре или не слуша;

-други отговори за възможна скука на партито също могат да се считат за нормални –

те се случват доста често;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-той си е тръгнал, защото е бил ядосан;

-искал да бъде сам;

-бил е вече голям и това не е било интересно за него;

-никой не му е обръщал внимание;  

-майка му и баща му са го забравили;

-станало му е много тъжно;

За този тип отговори, носещи негативен емоционален заряд, психологът трябва да зададе допълнителни насочващи въпроси.  Възможно е детето да поиска да продължи разказа си или да обясни отговора си. Възможен е и вариант, при който да каже: „Този празник е на майката и затова никой не е обърнал внимание на детето”, „Било е много шумно на партито”, „Не са му разрешили да си играе свободно”, „майка му и татко му никога не искали да си играят с него”,  „Другите деца, присъствали на праника не са му били приятни (или обратно)”, „Той не харесвал празниците и винаги играел сам”

 

9.ПРИКАЗКА „ПОГРЕБЕНИЕ”

Цел: да се установи отношението на детето към смъртта, респ. емоциите разрушителна агресивност, отмъстителност, злоба, чувство за вина, отчаяние, самообвинение, автоагресивност.

Текст: „По улицата бавно и мъчително се движела погрбално шествие. Хората по тротоарите наблюдавали случващото се и се питали: „Кой е умрял?” Един човек посочил една намираща се наблизо къща и казал: „Човекът, който живееше в тази къща.”

Въпрос: Според теб, кой е умрял?

Типични нормални отговори:

-неизвестен човек;

-дядото (бабата) на едно дете;

-един много важен човек;

-една стара жена и пр.

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-едно момче (момиче);

-бащата на едно момче момиче;

-майката на едно момче (момиче);

-по-малкият брат (сестра) на едно момче (момиче);

 Приказката може да претърпи известна промяна, когато се прилага спрямо деца, които  все още не разбират смисъла на смъртта.

 

10.ПРИКАЗКА „СЛОНЧЕ”

Цел: да се идентифицират трудностите, които момчето има във връзка с развитието на сексуалността си и по-специално отношението му към така наречения кастрационен комплекс.

Текст: „Едно момче получило за подарък слон-бебе.  Малкото слонче било много приятно, с мъничък хобот. Веднъж, когато влезе в стаята си, момчето вижда, че нещо в слончето  се било променило.”

Въпрос: Какво се е променило и защо?

Типични нормални отговори:

-слончето се е боядисало с водни боички;

-слончето не се е променило, а просто е пораснало;

-слончето си било тръгнало, защото не искало да живее заключено (само) в стаята;

-слончето било счупило една играчка на момчето и сега щяло да бъде наказано;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-слончето било без хобот, защото някой му го бил отрязал;

-слонът се държал непослушно и за наказание му отрязали хобота;

-хоботът непрекъснато му пречел и той не се чувствал добре, защото не знаел какво да прави с него;

-слончето седяло и плачело, не се чувствало добре, но никой не питал защо и никой не му помагал;

-слончето било умряло;

-вместо слончето, в стаята се намирало друго животно;

При допълнителни насочващи въпроси за уточняване на отговорите, е възможно детето да оцвети финала на приказката в негативна модалност, аргументирайки се с лошо поведение на слончето, което било непослушно; било наказано; било обвинено в неправилна постъпка.

 

11.ПРИКАЗКА „РАЗХОДКА”

Цел: да се определи степента на привързаност на детето към родителя от противоположния пол и наличието на съперничество с родителя на своя пол.

Диференцирането се извършва в зависимост от пола на детето. Най-добре е тестването да се извършва от родителят от противоположния пол. Това означава, че момчето трябва да разкаже историята на майка си.

Текст: Приказка за момче. „Едно момче отишло на разходка заедно с майка си в гората. Те двамата дълго се разхождали и били много доволни.  Когато се завърнали вкъщи, те видели изражението на лицето на баща променено.” 

Въпрос: Какво ново изражение се е появило на лицето на бащата и защо?

Текст: Приказка за момиче. „Едно момиче отишло на разходка заедно с татко си в гората. Те двамата дълго се разхождали и били много доволни.  Когато се завърнали вкъщи, те видели изражението на лицето на майката променено.” 

Въпрос: Какво ново изражение се е появило на лицето на майката и защо?

Типични нормални отговори:

-той има щастлив вид на лицето си, защото са се завърнали вкъщи;

-той има уморено лице, защото работи;

-докато те са отсъствали, се е счупило стъклото на прозореца (телевизор, ваза и пр.);

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-той е болен;

-той (тя) се е разболял (а), защото те са отсъствали;

-той (тя) се е разтревожил (а), защото видял (а), че момчето (момичето) се е простудило по време на разходката в гората и сега има (или ще има) висока температура;

-той (тя) е ядосан (а), защото той (тя) също искал да ходи на разходка, но момчето (момичето) не искало с него (нея);

-той (тя) плачел (а) и бил уплашен (а), защото се страхувал (а), че те няма да се върнат, че ще се загубят в гората завинаги;

 

12.ПРИКАЗКА „СТРАШЕН СЪН”

Цел: контрол на всички предишни тестове. Необходимо е да се изясни връзката между отговорите на този тест и отговорите, получени от предишните тестове.

Текст: „Една сутрин едно момче (момиче) изведнъж се събудило от сън и казало: „Оооо, имах много лош сън". Каква мечта видя момчето?

Въпрос: Според теб, какъв сън е имало момченцето (момиченцето)?

Типични нормални отговори:

-не знам;

-не се сещам за нищо;

-сънувал е страшен сън;

 -сънувал е ужасно животно (звяр);

-сънувал е, че се е загубил;

Отговори, на които трябва да се обърне внимание:

-сънувал е, че майка му (татко му) е починала (умряла);

-сънувал е, че е умрял;  .

-сънувал е, че са дошли да го отвлекат;

-сънувал е, че са искали да го хвърлят под колата и др.

Не забравяйте, че понякога едно дете фантазира, че някой го е откраднал, че е паднал под колата – в това няма нищо патологично. Необходимо е да се установи дали един от патологичните реакции показва състояние на тревожност и безпокойство, идентично с това, което вече е изразено пряко или косвено в предишни тестове.

 

Протокол от тестирането

Забележка:

1. Скрито емоционално-лично безпокойство, несигурност, страх.

2. Психичното здраве е нормално.

 

Съотношението на отговорите, които могат да бъдат отнесени към нормата или патологията, позволява да се направи заключение.

 

            Методика за диагностика на зрително възприятие и мислене при деца.

                                 „Какви предмети са вплетени в рисунките?”

 

(1) Цел: Диагностика на зрително възприятие и мислене при деца на възраст 4-5 г.

Методиката позволява да се оцени възприятието на детето от различни страни: характеристиките на самите перцептивни процеси; способността на детето да формира образи; да прави свързани умозаключение и да представя тези умозаключения във вербална форма.

 (2) Описание: Методиката използва стимулен материал  (3 отделни картички, на които е изобразена една основна фигура и допълнително вплетени в нея други няколко фигури на предмети). Преди да започне изследването на детето се казва, че ще му бъдат показани няколко рисунки на известни за него предмети. След това изследователят показва всичките три рисунки наведнъж (поставя ги на масата пред детето) и дава инструкция.  Времето за изпълнение на всички задачи е 1 минута. Ако детето се справи за време по-малко от една минута, изследователят фиксира времето.

Забележка:  Практиката сочи, че  тъй като всички картички са поставени пред детето, то обикновено бърза и преждевременно без да установи и назове всички предмети, преминава от една към друга картичка. Ако детето следва този модел, психологът трябва да спре и върне на предишната картичка, казвайки му:”Провери внимателно, дали не си пропуснал (а) нещо”. Към следващата рисунка може да се премине едва тогава, когато всички предмети от предишната са були назовани. Общото число на всички предмети вплетени в рисунките е 14.

(3) Инструкция: „Пред теб съм поставил (а) три картички с нарисувани предмети. От теб се иска да я разгледаш внимателно и да кажеш какви предмети виждаш във всяка една картичка. Да започнем с първата (показва се)”.

(4) Оценка на резултатите

Оценява се времето за решаване на задачата. Резултатите се превръщат в балове, които при анализа служат за определяне нивото на развитие по норми.

# 10 бала – детето е назовало всичките 14 предмети, за по-малко от 20 сек.;

# 8-9 бала – детето е назовало всичките предмети, за време от 21 до 30 сек.;

# 6-7 бала – детето е намерило и назовало всичките предмети, за време от 31 до 40 сек.;

# 4-5 бала – детето е намерило и назовало всичките предмети, за време от 41 до 50 сек.;

# 2-3 бала – детето е намерило и назовало всичките предмети, за време от 51 до 60 сек.;

# 0-1 бала – за време по-голямо от 60 сек. детето не е успяло да реши задачата по откриване и назоваване на 14-те предмета вплетени в трите рисунки.

(5) Изводи за ниво на развитие (норми)

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

 

                                          Рамкова учебна програма по околен свят

                              за изготвяне на индивидуални образователни програми

                       за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

 

 

1.  Общо представяне на програмата

Ориентирането в околната действителност е процес на взаимодействие, характеризиращ се с определена насоченост на познавателната активност, която се отразява както на равнището на възприемането, така и при изпробването и преобразуването на информацията и начините на действие. Възрастният  трябва да се превърне в посредник на взаимодействието със заобикалящата го среда – да открива като „нова” природната и обществената среда. Трябва да бъдат определени основните понятия, които е необходимо да бъдат усвоени, и начините на представянето им. Ориентирането в конкретната действителност се осъществява чрез съприкосновение с природната и обществена среда.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.

Обучението е до 2 часа седмично.

2. Цели на обучението:

1.Натрупване на сетивен опит за обкръжаващия свят. 

2.Формиране на адекватни представи за природната и обществена среда, достъпна за детето.

3.Разпознаване на предмети от близкото обкръжение и техни нагледно представени признаци.

4.Овладяване на начини за действие с достъпни предмети във връзка с тяхното предназначение и функции.

5.Запознаване с разновидностите на предметите и явленията. Установяване на сходство и различие между тях.

6.Стимулиране на преживяване на празничност по случай лични и обществени събития.

3. Очаквани резултати

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности с постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет

-необходимо е в началото да се работи с реални предмети, а по-късно те да бъдат сравнени  и заместени с играчка, символ или релефна рисунка;

 

-използване на игрови ситуации.

 

                                        Рамкова учебна програма по околен свят

                             за изготвяне на индивидуални образователни програми

                     за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

                                                                       (І – ІV клас)

 

1.  Общо представяне на програмата

Ориентирането в околната действителност е процес на взаимодействие, характеризиращ се с определена насоченост на познавателната активност, която се отразява както на равнището на възприемането, така и при изпробването и преобразуването на информацията и начините на действие. Възрастният  трябва да се превърне в посредник на взаимодействието със заобикалящата го среда – да открива като „нова” природната и обществената среда. Трябва да бъдат определени основните понятия, които е необходимо да бъдат усвоени, и начините на представянето им. Ориентирането в конкретната действителност се осъществява чрез съприкосновение с природната и обществена среда.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.

Обучението е до 2 часа седмично.

2. Цели на обучението:

1.Натрупване на сетивен опит за обкръжаващия свят. 

2.Формиране на адекватни представи за природната и обществена среда, достъпна за детето.

3.Разпознаване на предмети от близкото обкръжение и техни нагледно представени признаци.

4.Овладяване на начини за действие с достъпни предмети във връзка с тяхното предназначение и функции.

5.Запознаване с разновидностите на предметите и явленията. Установяване на сходство и различие между тях.

6.Стимулиране на преживяване на празничност по случай лични и обществени събития.

3. Очаквани резултати

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности с постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет

-необходимо е в началото да се работи с реални предмети, а по-късно те да бъдат сравнени  и заместени с играчка, символ или релефна рисунка;

 

-използване на игрови ситуации.

 

                                     Рамкова учебна програма по околен свят

                            за изготвяне на индивидуални образователни програми

                    за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания

                                                          (подготвителна група)

 

1.  Общо представяне на програмата

Ориентирането в околната действителност е процес на взаимодействие, характеризиращ се с определена насоченост на познавателната активност, която се отразява както на равнището на възприемането, така и при изпробването и преобразуването на информацията и начините на действие. Възрастният  трябва да се превърне в посредник на взаимодействието със заобикалящата го среда – да открива като „нова” природната и обществената среда. Трябва да бъдат определени основните понятия, които е необходимо да бъдат усвоени, и начините на представянето им. Ориентирането в конкретната действителност се осъществява чрез съприкосновение с природната и обществена среда.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.

Обучението е до 2 часа седмично.

2. Цели на обучението:

1.Натрупване на сетивен опит за обкръжаващия свят. 

2.Формиране на адекватни представи за природната и обществена среда, достъпна за детето.

3.Разпознаване на предмети от близкото обкръжение и техни нагледно представени признаци.

4.Овладяване на начини за действие с достъпни предмети във връзка с тяхното предназначение и функции.

5.Запознаване с разновидностите на предметите и явленията. Установяване на сходство и различие между тях.

6.Стимулиране на преживяване на празничност по случай лични и обществени събития.

3. Очаквани резултати

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности с постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет

-необходимо е в началото да се работи с реални предмети, а по-късно те да бъдат сравнени  и заместени с играчка, символ или релефна рисунка;

 

-използване на игрови ситуации.

 

                Рамкова учебна програма по математика (приложна математика),

                        за изготвяне на индивидуални образователни програми,

             за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания.

                                                                 (V – VІІІ клас)

 

1. Общо представяне на програмата

Програмата е насочена към формиране на елементарни математически представи за количествени, пространствени и времеви отношения на обекти в непосредствената среда. Провокира се развитието на мисленето, вниманието и концентрацията на детската памет – качества на мисловната дейност, необходими в цялостния учебен процес. Цели се осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления. Програмата е насочена към изграждане на навици и умения, пряко свързани с всекидневието и имащи непосредствен приложен характер.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.        Обучението е до 3 часа седмично.

2. Цели на обучението

1.Формиране на обобщени количествени представи и овладяване на умения за сравняване на количествени отношения.

2.Формиране на елементарни представи за числата.

3.Формиране на елементарни представи за величини и измерването им.

4.Формиране на елементарни представи за пространствени отношения и посоки за развиване на умения за ориентиране в пространството.

5.Формиране на елементарни времеви представи.

6.Формиране на елементарни представи за основни геометрични фигури.

7.Формиране на елементарни представи за цветовете (при деца с остатъчно зрение).

3. Очаквани резултати

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности в постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията да се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет или действие;

 

-използване на игрови ситуации.

 

                Рамкова учебна програма по математика (приложна математика),

                       за изготвяне на индивидуални образователни програми,

               за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания.

                                                                  (I –IV клас)

 

1. Общо представяне на програмата

Програмата е насочена към формиране на елементарни математически представи за количествени, пространствени и времеви отношения на обекти в непосредствената среда. Провокира се развитието на мисленето, вниманието и концентрацията на детската памет – качества на мисловната дейност, необходими в цялостния учебен процес. Цели се осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления. Програмата е насочена към изграждане на навици и умения, пряко свързани с всекидневието и имащи непосредствен приложен характер.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.        Обучението е до 3 часа седмично.

2. Цели на обучението

1.Формиране на обобщени количествени представи и овладяване на умения за сравняване на количествени отношения.

2.Формиране на елементарни представи за числата.

3.Формиране на елементарни представи за величини и измерването им.

4.Формиране на елементарни представи за пространствени отношения и посоки за развиване на умения за ориентиране в пространството.

5.Формиране на елементарни времеви представи.

6.Формиране на елементарни представи за основни геометрични фигури.

7.Формиране на елементарни представи за цветовете (при деца с остатъчно зрение).

3. Очаквани резултати

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности в постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията да се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет или действие;

 

-използване на игрови ситуации.

 

                 Рамкова учебна програма по математика (приложна математика),

                        за изготвяне на индивидуални образователни програми,

                за деца и ученици с нарушено зрение и с множество увреждания.

                                                          (подготвителна група)

 

1. Общо представяне на програмата

Програмата е насочена към формиране на елементарни математически представи за количествени, пространствени и времеви отношения на обекти в непосредствената среда. Провокира се развитието на мисленето, вниманието и концентрацията на детската памет – качества на мисловната дейност, необходими в цялостния учебен процес. Цели се осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления. Програмата е насочена към изграждане на навици и умения, пряко свързани с всекидневието и имащи непосредствен приложен характер.

Програмата е насочена към две основни групи зрително затруднени ученици с множество увреждания, а именно:

- Модул 1 включва зрително затруднени ученици със сериозни обучителни трудности, тежка и дълбока степен на умствена изостаналост, със заболявания на централната и/или периферна нервна система (тежки форми), определени синдроми, сляпоглухи с тежка степен на зрителна и слухова загуба и др.

- Модул 2 включва зрително затруднени ученици с умерена степен на умствена изостаналост, аутизъм, със заболявания на централната и/или периферна нервна система, хиперактивност, сляпоглухи с умерена степен на зрителна и слухова загуба и др.        Обучението е до 3 часа седмично.

2. Цели на обучението

1.Формиране на обобщени количествени представи и овладяване на умения за сравняване на количествени отношения.

2.Формиране на елементарни представи за числата.

3.Формиране на елементарни представи за величини и измерването им.

4.Формиране на елементарни представи за пространствени отношения и посоки за развиване на умения за ориентиране в пространството.

5.Формиране на елементарни времеви представи.

6.Формиране на елементарни представи за основни геометрични фигури.

7.Формиране на елементарни представи за цветовете (при деца с остатъчно зрение).

3. Очаквани резултати

4. Специфични форми и методи за оценяване на постиженията

-пряко наблюдение;

-ситуативно оценяване за справяне с поставена задача;

-неформални тестове и чек-листове.

Оценяването ще бъде основата за даване на крайна качествена оценка в следните нива:

1. Постига целта/задачата.

2. Справя се със задачата.

3. Среща трудности в постигането на целта/задачата.

 

5. Общи методически указания за прилагане на програмата

-съобразяване с индивидуалните потребности и възможности на децата;

-съобразяване на степента на физическо натоварване със здравословното състояние на децата;

-смяна на различни обучаващи дейности с релаксиращи такива;

-в заниманията да се създава ситуация максимално близка с естествените условия, в които детето се среща с даден предмет или действие;

 

-използване на игрови ситуации.

 

            Въпросник за установяване степента на изразеност на макиавелизъм –

                                    склонност към манипулиране на другите. 

                                                            (автор Е.П.Ильин).

 

Въпросникът, предложен от Кристи и Гейс (Christie, Geis, 1970) и се състои от 20 твърдения, половината от които са положителни, а другите – отрицателни. Отговорите са дадени в следната градация: „напълно съгласен“, „съгласен“, „трудно е да се каже“, „несъгласен“, „напълно несъгласен“.

Въпросник.

1. Когато прави нещо, човек никога не трябва да казва на другите каквото и да е, ако това съобщение не му донесе полза (+).

2.Повечето хора са добри и любезни (-).

3.Най-добрият начин човек да общува с други хора, е да им казва само хубави неща (+).

4.Човек трябва да правят нещо само в случай, ако е абсолютно сигурен, че това  е правилно (-).

5.Най-добре е човек да вярва, че всеки може да го предаде, ако му се отдаде подходящ случай (+).

6.Човек винаги трябва да бъда честен, без значение за какво става дума (-).

7.Понякога човек може да нарани някой друг, за да получи това, което иска (+).

8.Повечето хора няма да работят усърдно, ако не са принудени (+).

9.По-добре е да бъдеш обикновен човек от народа и честен, отколкото известен и нечестен (-).

10.По-добре е честно да се каже на някого, защо на човек му е необходима неговата помощ, отколкото да измисля някоя лъжа и измама, за да го подтикне към това (-).

11.Успешните хора са предимно честни и добри (-).

12.Който се доверява на другите, излага себе си на голяма опасност (+).

13.Престъпникът е същият човек като всички нас, но той е толкова глупав, че оставя да го хванат (+).

14.Повечето хора са честни (-).

15.Да бъдеш мил, добър и ласкателен с хората, които са важни за теб, дори когато не ги обичаш – това е умен ход (+).

16.Можеш да бъдеш добър човек винаги и във всичко (-).

17.Повечето хора не могат лесно да бъдат измамени (-).

18.Понякога трябва малко да измамите, да излъжете, за да получите това, което искате (+).

19.Да лъжеш и да мамиш, винаги не е добра постъпка (-).

20.Загубата на пари е много по-голяма неприятност, отколкото загубата на приятел (+).

Обработка на данните и изводи.

 Оценката на всяко изявление се прави на 5-балова скала. В твърденията, където има знак "+":

=„абсолютно съгласен“ = +5;

=„съгласен съм“ = +4;

=„трудно е да се каже“ = +3;

=„несъгласие“ = +2;

=„напълно несъгласен“ = +1.

В случай на знак "-", напротив:

„абсолютно съгласен"“= +1;  …. до „напълно несъгласен“ = = +5.

Количеството получени балове се сумира и резултатът се отнася към скала за степен на изразеност.

Баловете се сумират, а резултатът показва нивото на „макиавелизъм“ на лицето: от 20 бала – лица искрени, открити и неумеещи да манипулират другите,  до 100 бала – лица, с развити във висока степен манипулативни способности и нагласи.

Източник:

 

                   Пример за изготвяне на психологическо заключение на 7г. дете.

 

            Забележка: Конфиденциалната информация е променена или скрита.

Психологическото заключение може да се изготви по различни случаи, като например, ситуации на развод, агресия, проявена от единия родител, при конфликти в детската градина или училището и др. Тези заключения могат да се използват (изискват) от съда и други организации в качеството на доказателство.

Ето един пример за психологическо заключение по отношение на дете на 7-годишна възраст, което може да бъде полезно както за родителите, така и за специалистите.

Първично психологическо заключение  

За прием в кабинета на училищния психолог пристига детето Мария Славейкова (изследвано лице) заедно с майка си Екатерина Славейкова. Изследването се провежда под формата на беседа и тестиране в рамките на две сесии (приема), с общо време 2 часа. Беседата и тестирането се провежда в кабинета на училищния психолог.

Дата на проведената беседа .., .., …. г., дата на проведеното тестиране  .., .., …. г.,

1. Биографични данни.

-Име на клиента: собствено, бащино, фамилно име: Мария Йорданова Славейкова.

-Дата и година на раждане .., .., …. г.

-Семейство (родители): баща – Сергей Минчев Славейков (47 г., висше образование, инженер); майка – Екатерина Иванова Славейкова (46 г., висше образование, инженер).

-Сестри, братя – няма;

Понастоящем майката Екатерина и дъщерята Мария живеят заедно, а бащата не живее с тях от 8 месеца. Бабата на майката – Елена Иванова Петрова често идва да помогне в къщата и на детето. Бащата регулярно посещава Мария.

-Образование:

Мария посещава детски ясли от 2г. възраст (проявявала протестни реакции; парадоксална упоритост; плачела и много боледувала). В момента е ученичка в I клас; участва в студио по танци; посещава веднъж седмично тренировки по плуване.

2. Повод за изследването.

Към психолога се обръща майката на детето. Повод – конфликтна ситуация, свързана с развода в семейството, който отключва безпокойство и повишена тревожност при детето.

 Пред психолога са поставени следните задачи:

-да оцени отношението на детето към ситуацията на развода, към майката и бащата и да изясни влиянието на поведението на бащата (бащата имал навика  да поставя момичето на коленете си, да я целува по устните и да показва агресия);

-да разкрие нивото на безпокойството на момичето в настоящия момент и да разработи препоръки за психологическа рехабилитация и подкрепа на детето.

3. Кратки сведения за историята на развитие на детето.

В момента на изследването момичето е на 7 години. Бременността при майката е протекла нормално. Детето е родено в рамките на термина, продължително раждане, с цезарово сечение.

До една година момичето на практика не е боледувало, развитието й е съответствало на възраста, без особености. След началото на 3 годишна възраст, преглед от невролог диагностицира „хиперактивност”, „невроза”, „енуреза”.

Детето живее в тристайно жилище заедно с родителите си. 

Една година след раждането на Мария, при майката е диагностицирано сериозно заболяване (не е описана диагнозата и естеството на болестта по желание на майка му). През периода от 1,5 до 3 години на детето,  майката Екатерина е подложена на продължително лечение и във връзка с него бабата на детето по майчина линия – Елена Петрова, поема изцяло грижите за момичето.

Според майката, Мария  не е създала никакви специални проблеми при възпитанието й, но от тригодишна възраст тя започва да показва активност и непослушание, като заема агресивна позиция в защитата на желанията си.

Според попълнените въпросници, и двамата родители прилагат по отношение на детето физическо наказание.

Сред проблемите на детето, майката посочва още: стомашни болки, запек, гризене на ноктите, бруксизъм (стиска или скърца със зъби), устойчива матрубация, кражби, раздразнителност и плачливост.

По повод отношенията с дъщеря си,  Екатерина обяснява, че те са напрегнати,  дъщеря й често да я нарича „глупачка”, казва й „ти си пълна нула”, „ти си грозна”  и отказва да изпълнявате разумни искания. Също по думите на майката, момичето може да я удари, при което Екатерина често е отвръщала. Тези сблъсъци ексалирали до наказание на детето., причиняващо му физическа бокла и страдание.

Екатерина предполага, че това повдение Мария е усвоила от нейния баща или от нейната майка – Елена.

Майката твърди, че поддържа с бащата на детето добри отношения, с изключение на епизоди, при които бащата оказва натиск и искане, свързано с училищните задължения на Мария (подготовка на уроци, писане на домашни) и когато детето не желае да говори с баща си по телефона. 

Майката описва характера на дъщеря си така: „Целеустремена, обича и чувства хората, плаче, има лидерски качества, обича да командва, стреми се да получи всичко, което иска”. 

На въпроса: „По какво детето прилича на майка си?”, тя отговаря: „неуверена в себе си”, „тревожна”, а също и с „любов към живота”.

На въпроса: „По какво детето прилича на баща си?”, тя отговаря: „стреми се всичко да довежда до край.”

Преди осем месеца бащата е напуснал семейния дом, като се е изнесъл на квартира. От тогава родителите не живеят заедно.

Апартаментът, обитаван в момента от Мария и майката  разполага с три стаи, като детето има собствена стая с легло и обособен детски кът за игра. В стаята на момичето спи и майката. С баща си Мария се вижда доста често. Според майката той идва в техния дом, играе с детето, заедно учат и пишат домашни работи (подготвят се за училище, четат, смятат); излизат заедно до басейна; ходили са заедно на неврологичен преглед.

Като причина за нарасналото безпокойство и раздразнителност на детето, майката счита, напускането на семейството от бащата, изнасянето му на квартира и напрегнатите отношения по веме и след развода.

4. Съдържание на изследването.

Проведена е анамнестична беседа с майката, по време на която е документирана необходимата биографична и друга информация, а върху поведението и отношенията между детето и майката е проведено наблюдение.

При отсъствие на майката са проведени психологически тестове (тестова батерия) с детето: „Рисунка на моето семейство”, „Незавършени изречения”, „Незавършени приказки”, „Писмо до моята майка/татко”,  тестване със CAT, приложен е въпросник за отношенията с майката и бащата, и е водено наблюдение в хода на игровата дейност на детето.

5. Получени психологически данни и резултати.

Първото впечатление за детето е приятно: момичето се усмихва, поздравява. Адекватно реагира на общуването с непознат човек. Впослествие проявява повишена активност, задава на психолога въпроси, привлича към себе си внуманието, опознава с любопитство кабинета. 

На отправени забележки от майката, реагира избягващо, с усмивка, без изразена агресия, като прави опити да продължи да прави това, което е замислила. След допълнителна уговорка, инициирана от майката и обещание за „вкусна” награда, Мария освобождава майка си от задължението да я контролира и показва готовност за сътрудничество с психолога.

Момичето е социално адаптирано в рамките на възрастовата граница, лесно установява контакт. В началото на беседата доброволно се подчинява на правилата, изразени с доброжелателен тон. Отговаря на въпросите с желание, но се стреми или да превключи вниманието към игрите или да работи и играе едновременно.

В непознатото помещение се държи свободно, творчески го изследва в установените граници. Движенията са спонтанни, често неловки, но никога хаотични или резки.  Заинтересована е от контакта с психолога.

Въпреки признаците на хиперактивност (разсейване, двигателна възбуда), Мария запазва устойчивост на вниманието при кратко личностно общуване – докато върви разговора, ориентиран лично към нея или докато мисли върху поставен въпрос или отговаря.  Когато в хода на беседата бъде прекъснат контакта с нея,  детето бързо превключва и с лекота може да се върне на темата.

Следователно можем да се направи извод  за селективност на вниманието, свързано с размера на личния интерес към обекта на внимание. За възрастта си, способността да  концентрира вниманието си е адекватна, при условие на едновременна игрова дейност. Способността на Мария да удържа вниманието си при условие на забрана за игра не са изследвани, такава задача не беше поставена пред психолога.  

По време на беседата детето показва различни чувства: гняв, радост, тъга, страх и вина, разграничаващи ги интелектуално. Външните емоционални прояви са ясно изразени и разнообразни. Изразът на лицето (мимики) е подвижен и адекватен на движенията (жестовете) и позите на тялото. С емоциите се справя, може да ги контролира, речта е логична и обоснована.

В отговорите на въпросите личи, че Мария е наясно със своите желания и страхове. При това, тя говори с безпокойство само за ситуацията на развода в семейството.  Тя не споменава приятели или съученици от училище или кръжока по плуване, тя не се интересува от нищо друго, освен от майка си и татко си. Наблюдението върху изборът на играчки, направен от Мария и естеството на нейната игра в кабинета на психолога, дава основание да се предполага ранна фиксиране на орален стадий на развитие на психиката и забележимо стресиращо влияние на ситуацията, свързана с развода.

Като цяло се създава впечатление, че личностната й незрялост усилва ефекта на травматизация от ситуацията на развод и отношението на майката към нея.  В различни моменти от разговорите Мария споменава, че „мама плаче”, „мама крещи”, „мама проклина татко, а татко не може да я слуша и си тръгна”. В хода на беседата, на фона на игрова дейност, Мария коментира, че родителите се развеждат заради нея и казва, че тя се страхува, ако ги загуби.  В отговор на върпос за ситуацията, Мария видимо е обезпокоена от преживявана вина и страх от загубата на родителите като двойка.  Повишено напрежение се наблюдава при въвличане на детето в отношенията между вързастните и при лавиране между мненията на майката и бащата.

Способността за вербализиране на чувствата е в съответствие с възрастовата норма. Мария говори с кратки изречения, речта й е изразителна, скоростта и темпът на речта се променят бързо от забавен до възбуден и обратно.

В началото на първата беседа бяха направени публични правила за поведение в кабинета: не трябва да се чупят вещи и играчки;  не може да се изнася нищо; не може да се напада психолога, както и психологът – Мария;  можете да се вземат и да използват всички играчки, моливи и хартия, възглавници и т.н. Спазвайки правилата за поведение в кабинета, Мария многократно отправя молби и искания да вземе нещо от вещите със себе си. Тонът на молбата й се променя, от твърд и настоятелен до милостиво-състрадателен.  Когато момичето пита дали може да получи едно или друго нещо и получава отказ и напомняне за правилата, тя всеки път изразява съжаление, че не може да получи желаното.  

Това показва, че детето среща трудности при спазване и удържане на обявени правила, ограничения и граници, и за навик да получава това което иска, по пътя на повторението на молбите си, както и за многобройни опити да премества границите и променя договорените правила, ако няколко пъти моли и настоява на своето.  Тази реакция  може да се интерпретира като призив на детето да получи от психолога повече от двете планирани сесии и молба за подкрепа, която може да бъде „взета със себе си”.

По искане на психолога, Мария участва в изпълнението на задачите, отговаря на въпроси, изпълнява исканата рисунка. Проявява адекватна способност за избор на материали, отчита своите предпочитания в цветовата гама от моливи. Дейността и е целенасочена и логична.

Предложената задача „Рисунка на семейството” изпълнява с желание, като уточнява: "Може ли да нарисувам само мама?”". След като получи отговор от специалиста, че това е нейната рисунка и тя може да рисува както иска, тя рисува лицето на майка си на целия лист.

Такъв избор може да означава, че детето преживява собствената си незначимост в сравнение с възприемането на личността на майката; отсъствието на контакт със собствения си личност и нарушен ранен контакт с майката (в периода до 6 месеца), последното се съгласува с признаците за фиксиране в оралния стадий като цяло, установен по време на тестирането.

В процеса на изследването е приложен проективен тест за депресия на Белак  (CAT от L. Bellak), предназначен за деца на възраст от 3 до 10 години. Изследването е проведено в игрова форма. На Мария се представени селективно картинки с искане да разкаже какво е изобразено, какво се случва. Резултатите са подложени на качествен анализ и интерпретирани.

Например, на картинката №2 „Мечета, дърпащи въже”, където е изобразена една мечка, която дърпа въжето на една страна, докато друга мечка дърпа въжето на противоположната - детето идентифицира себе си с фигура, която сътрудничи с майката. В представите на детето единоборството изглежда като сериозна борба, съпровождаща страховете на Мария, като по повод разпределението на силите детето пояснява, че двамата слаби – мама и Мария, заедно имат повече сили и заедно могат да издърпат въжето и да победят бащата.

За картина №3 „Лъв с тръба”, която изобразява лъв с тръба и с бастун, които седи в кресло, а в долния десен ъгъл малката мишка се появява от една дупка: Мария презрително обяснява, че лъвът е ядосан, зъл и настоятелен, той е като крал, но всъщност само си мисли, че е крал.  Всъщност той не е крал, той само си представя това, сънува си. За мишката момичето казва, че е много добра и се страхува, че лъвът може да я изяде. Можем да предположим, че лъвът представени фигурата на бащата, който е агресивен и поради това е необходимо по-бързо да се развенчае. Изразеното съчувствие към фигурата на мишката говори, че детето се идентифицира по-скоро с нейния образ, което показва, че то преживява своята незащитеност и страх, а също и за малоценност – лъвът дори не забелязва мишката. 

В същото време е важно да се отбележи, че в представите на Мария идентифицирането с конкретен герой е затруднено.

Работата с картина №7 „Разгневеният тигър и маймуната”. Тя изобразява тигър с голи зъби и нокти, скачайки на маймуна, която също скача във въздуха. Тук Мария демонстрира страховете си, като казва, че тигърът лови маймуни, които го притесняват. „Той не иска да играе с маймуната и тя го е молила, а сега той иска да я разкъса. Няма да избяга, той ще я хване.”  По време на разказа е очевидно преживяваното напрежение от детето,  което е подобно на стресът при тестирането с помощта на недовършена приказка, където Мария разказва за чудовищното чудовище (описано по-долу).

Забелязва се, че Мария не е свикнала с факта, че родителите й могат да играят с нея спокойно и свободно. Според анкетата Мария не знае как да играе. Нарушаването на способностите за игра на 7-годишна възраст показва сериозни трудности в умственото развитие и травматизация на детето.

Интересни са коментарите на картинка №8 „Възрастна маймуна, говори с малка маймунка”, изобразяваща две възрастни маймуни, които седят на дивана и пият в чаени чаши, а на преден план – една възрастна маймуна седи на възглавница и говори с малка маймунка.

Когато описва тази картина, Мария казва, че на преден план „бабата казва нещо на сина, за да не тича и той се подчинява.”  „Отзад седят мама и татко и си шепнат за него”. В този случай можем да забележим, че момичето, идентифициращо се със „сина” - с детето и поставя себе си редом с бабата, като я възприема като порицание, преобладаваща фигура. Забелязва се една преплетена (объркана) роля  –  бабата не говори на внука (внучката), а на детето (сина).  С други думи, Мария несъзнавано не разбира коя дъщеря е – на своята майка  или на своята баба. Това отчасти се свързва с агресивните епизоди на нападението на Мария върху майката - тя трябва да се увери, че е дъщеря на майка си.

Това се потвърждава от елементите на въпросника, където в графата за описанието на характера на майката,  последната прави описание на характера на Мария (майката обърква себе си и детето), което подчертава объркването между поколенията – „бабата възпитава Мария, въпреки, че не е възпитала мен”, казва Екатерина, майката на Мария.

Вярването на Мария, че седящите отзад и шепнещи си родители най-вероятно се възприемат като отхвърлящи: „при тях няма място за Мария” е и същевременно израз на желанието на детето да види майка си и баща си заедно.

През втория ден  на изследването е проведено тестиране в игрова форма „Незавършени приказки”.

Незавършена приказка „Заминаване”.

Цел: позволява да се определи отношението на детето към познатите му хора и да се разкрие скрита агресивност и разрушителност.

Текст: „Веднъж родители, дядо и баба, чичовци и лели, и всички деца отишли на гарата и един от тях се качил във влака и заминал надалеч и може би никога нямало да се върне.”

Въпрос: Според теб кой от всички тези хора е заминал?

В отговора си Мария съобщи, че е заминал нейния чичо Петър за своето село …………..  Тава изявление на детето манифестира липса на действителен конфликт с най-близкото обкръжение, но същевременно изисква допълнителен анализ и търсене на отговор на въпроса: „Защо точно чичо Петър?” и още, дали той  може да бъде баща, който носи заплашителна част да се слее с майката.

Незавършена приказка „Новини”.            

Цел: прилага се за идентифициране на неоправдана тревожност или страх на детето, както и неизказани желания и очаквания, за наличието на които семейството не може да подозира.

Текст: „Едно момиче се връща от разходка и майка й казва: „Най-сетне се прибра. Аз трябва да ти съобща една новина.”

Въпрос: Според теб какво майката иска да каже?

Мария реагира със съобщение, че майка й ще каже, че „момичето трябва да остане сама вкъщи, а мама трябва да отиде в магазина. Момичето обаче се бои от това.“  Този вариант на отговора показва нарушение на доверието на детето в майката и отрицателни очаквания от нея,  под формата на изоставяне.

Незавършена приказка „Страх”.               

Цел: да се разкрие присъствието на страхове в детето.

Текст: „Едно момиче си казало на себе си: „Колко е ужасно!”

Въпрос: Според теб, от какво се страхувало момичето?

Мария разказа, че момичето се страхува, защото тя е заспала и имала ужасен сън. Сякаш едно чудовище било заспало, а момичето го събудило. А когато тя побързала да се събуди, чудовището й казало: „Почакай, момиче!” и тя отворила очи. Този отговор свидетелства за наличие на напрежение, безпокойство, липса на увереност и липса на чувство за безопасност.

В тази история Мария не назовава спасяваща детето фигура. Това показва, че детето не възприема родителите си или баба си като гарант за своята безопасност. Това може да се дължи както на ранното фиксиране на оралния стадий на развитие (около втория месец), а именно, нарушаването на процеса на формиране на базово доверие към света в ранните взаимоотношения с майката, така и на ситуацията с развода и агресивното отношение на родителите един към друг и към детето. Освен това,  този вариант на отговора показва повишена тревожност на Мария, свързана с актуалната ситуация – детето от разказа едва успява да се спаси.

 

6. Изводи.

Изводите  на първичното психологическо заключение според задачите на изследването са:

-Момичето е повишило безпокойството и хиперактивността (двигателна активност и моторна възбудумост), отсъства базво доверие към света; наличие на недиференцирана агресия, страхове и чувство за вина по повод ситуацията на развод.

-Установената незрялост на умственото развитие на детето (при съхранен интелект) и фиксацията на ранен стадий в развитие на псииката, затрудняват възрастовата и социална адаптация към новите задачи (обстановка) – училището, установяване на нови приятелски отношения, сепарация от майката).

 -Към майката е установено отношение на сливане (детето не е способно да се опре на майката, като на силен и надежден възрастен и се фрустрира от това, като не се ориентира и не намира границата между собствената си личност и образа на майката; фигурата на майката несъзнавано се губи и смесва с фигурата на бабата) – това допълнително свидетелства за незрялост на психиката.

-Към бащата е установено амбивалентно отношение - момичето изпитва към него любов и страх, което се предполага, че е свързано както с реалната агресия на бащата, така и с опасното мъжкото, представено от майката. Информацията за сексуалното оцветеното поведение на бащата не намира потвърждение в предписаната изследователска рамка, което не изключва споменатото.

Страховете и тревогите на детето са свързани: първо, със ситуацията на развода, когато родителите демонстрират агресия един към друг, въвличайки детето в конфликта и второ, с особеностите на развитието на Мария. Светът на момичето е под заплаха и нейните чувства не могат да бъдат обявени и не могат да бъдат разделени, а без помощта на възрастните тя трудно би се справила с текущата ситуация.

 Причината за тези трудности е не само настоящият семеен конфликт, но и климатът на взаимоотношенията в семейството, които са се развили по време на растежа и развитието на детето, както и недостатъчната способност на семейството да създава и поддържа междуличностни граници,  и да организира диалог.

7. Препоръки.

1.Решаване на конфликта на родителите с помощта на съответните специалисти, постигане на взаимно съгласие по ситуацията на развода, съобщаване на детето за постигнатото съгласие и демонстрация на взаимно уважение от родителите.

2.Установяване на договорености по повод правила в семейството, касаещи Мария, както и спазване на правилата от всички членове на семейството, вкл. бабата, участваща във възпитанието на Мария. В случай, ако бабата не удържи договореностите, се препоръчва помощ от спокойна и уравновесена  детегледачка, която е в състояние да изпълни общите правила на семейството.

3.Препоръчва се двамата родители, заедно, в спокойна обстановка, с прости думи, да разкажат на дъщеря си какво означава развод; да я убедят, че родителите остават завинаги нейни родители, независимо, че отношенията им като съпруг и съпруга са преустановени. Важно е Мария да знае с кой ще живее, както и как и кога ще се вижда с другия родител, и да бъде уверена, че отношенията на родителите й като съпруг и съпруга не я засягат като дете.

4.Корекция на образователните методи, използвани от родителите. Премахване на насилието спрямо детето или други членове на семейството. Увеличаване на способностите и компетентността за водене на  уважаван диалог. Отказ да се въвлича детето във взаимоотношенията между родителите и другите възрастни.

5.Премахване прекомерната  превъзбуда на детето - а именно, да се осигури сънят на момичето в отделна стая, без присъствието на възрастни; отказ да спи в една стая или заедно с родител (възрастен); отказ на бащата да целува дъщерята си по устните и други еротични действия от възрастните; обяснение за Мария, че тялото й принадлежи на нея и никой няма право да я докосва или да я прегръща, ако не иска. Изключения са случаите на спешна медицинска помощ.

6.Препоръчва се курс за психологическо консултиране на родителя, с който живее детето или за двамата родители, ако е възможно. Една от възможните цели може да бъде –  изясняване на междуличностните граници вътре в семейството, изясняване на чувствата един към друг и намиране на нови способи  за тяхното изразяване, като същевременно се повишат способността да се преживеят тежки чувства и да се подкрепя детето в тези преживявания.

7.Препоръчителната е дългосрочна психокорекция работи с момичето в съответствие с идентифицираните психични потребности. Възможна цел може да бъде развитието на психичния апарат до възрастовата норма, отстраняване на соматичните симптоми и тревога, изброени по-горе, повишаване на адаптацията към училищното натоварване, създаването на приятелски контакти и връзки извън дома.

 

 

                    Основни принципи за изготвяне на психологическо заключение.

 

Изложените в материала принципи и ред за изготвяне на психологическо заключение, нямат претенции за еталон.  Тук е споделен опит от практиката, един удобен и полезен способ, както за клиентите, така и за психолога, защото в този вид психологическото заключение отговаря на две изисквания: да е логично и да е обосновано.

Кога обикновено се налага да бъде изготвено психологическо заключение?

1.По официално искане от външни организации и заявки от тези организации. Най-типичните случаи са: за разследващи органи, адвокати, съдилища, работодатели, социални служби, психиатри, лекарски комисии. Когато заключението е предназначено за официални институции, към него специалистът  прилага (изпраща) заверено копие от дипломата (специализация; квалификация); копие от официалната регистрация като специалист-предприемач на частна практика или удостоверение за местоработата на психолога. Заключението се подписва от специалиста и се поставя печата на организацията, която представлява. Ако психологът не направи това, то организацията, за която е предназначено заключението може да оспори законосъобразността на работата на психолога.   Такова развитие не е изгодно нито за психолога, нито за клиента, така че е по-добре методологията да бъде изпълнена правилно.

2.Друг повод са частните искания (заявки) на лица, които проявяват интерес към своето самопознание и самопомощ. Обикновено такива хора се интересуват от специфичните психологически характеристики на тяхната личност. Например, общото ниво на креативност; специфични таланти и способности; преди избор на място за образование или избор на професия. Това са хора, които са убедени в ползата от психологическа помощ и консултиране. Безспорни са изгодите от това, човек да познава своите силни и слаби страни, преди да инвестира време и пари в себе си и в нова професия.

3.Все по-чести са случаите на мъже и жени преди да вземат решения за съвместно живеене или преди да създадат семейство. Те се интересуват от психологическа съвместимост и скритите „капани“ в психиката на партньорите и в себе си. Разбира се, че човек може да живее щастлив семеен живот и без предварителни тестове, но фактът, че хората не искат да разчитат на случаен късмет при избора на партньор в живота, заслужава адмирации. Уви, любовта не винаги е гаранция за психологическа съвместимост или психическа нормалност.

4.Има категория хора, които са на границата на екзистенциална криза, които, преди да изберат по-нататъшен житейски път, биха искали да се погледнат обективно от гледна точка на експерт психолог.  Като цяло, случаите са различни, но за повечето хора заключението на психолога се оказва полезно.

5.Има клиенти, които търсят психолога за по-нататъшна психокорекция и психотерапия.  Има ситуации, при които информацията, предоставена от клиента при консултация с психолог не е достатъчна. Нещо, което клиентът не си е спомнил, нещо, което не е било завършено, не е било осъзнато, нещо, което по принцип не е могло да бъде разказано, защото е дълбоко и лично. Тогава психологът провежда психологическа диагностика (психодиагностика), въз основа на данните, пише заключение, както и използва резултатите от това заключение за по-нататъшни процедури: консултиране, психокорекция и психотерапия, помагащи психотренинги и др.  Предимството на този подход е, че психологическата диагностика дава на психолога обективни данни за личността на клиента. Намалява ефекта от осъзнати или неосъзнати защити на клиента, снижава субективността на психолога, повишава качеството и количеството на информацията, с която специалистът може да помогне на човек.

Заключението на психолога се съставя (пише) на основание строго психодиагностично изследване на клиента, проведено по определени правила.

Не е прието да се пише заключение на базата на субективния възглед на психолога за клиента след психологическа консултация, т.е. технически е възможно да се напише, но стойността на подобно заключение за психолога е нула. Субективизмът на психолога естествено ще доведе до много ненадеждни заключения.

Препоръки:

1.Не използвайте непрофесионални (аматьорски) тестове. Те са интересни за забавление, но стойността и пригодността на психодиагностичната информация, получена чрез непрофесионални тестове е нула. Психолог, който уважаващ себе си и искрено желае да помогне на клиента, не използва непрофесионални тестове.

2.Не провеждайте изследвания и особено тестиране в неподходящи условия, като време, място и обстановка. Подценяването на  тези изисквания не гарантира получаването на обективни резултати.

3. Няма един единствен тест в света, чрез който е възможно да се постави правилната психологическА оценка и да се напише правилното психологическо заключение. Само въз основа на набор от инструменти за диагностика може да се постигне резултат - например, един набор от тестове (тестова батерия), състоящи се от 12-15 добре подбрани един към друг тестове. Умението за създаване на подходяща целева батерия от тестове, е гаранция за получаване на обективни данни. Обработката на тези данни, написването на психологическо заключение и правилната интерпретация на съдържанието се явява дейност, граничеща с изкуство.

4.При изготвянето на психодиагностична процедура се уверете, че всички техники (включени в нея) преследват една основна цел и в същото време се допълват взаимно. Проективните методи трябва да бъдат допълнени със строги въпросници и евентуално психофизиологични тестове и всичко това трябва да бъде допълнено с клиничен разговор (интервю) по определена строга схема.

Обобщаващият документ – психологическото заключение, което е представено по-долу няма претенции да е еталон или образец за подражание, а е просто практически метод.

1. Първото нещо, от което се интересува психологът, е степента, в която полученият психодиагностичен резултат съответства на действителността. Просто казано, дали психологът е доспуснал грешка, дали клиентът не е лъгал или не е допуснал грешка при попълването на тестовете. Съществуват три основни параметри, характеризиращи пригодността на резултатите: валидност, достоверност, надеждност. В професионалните тестове (за разлика от любителските), тези параметри се наблюдават и контролират. Първото нещо, което записвате в заключението е доколко трябва да се вярва на получените данни и респ. изводи. Това е въпрос на честност и професионална репутация на психолога. Понякога е по-добре да промените психодиагностичната процедура, но във всички случаи трябва да се постигне удовлетворяване на посочените три критерия.

2.По-нататък психологът следва да си отговори на въпроса: „Доколко в норма е психичното състояние на човека, с който работя?”  Клиентите никога не са еднакви: психично болни; лица подложени на стрес; хора с гранични състояния (между норма и патология);  хора с акцентуация или психопатии – просто неадекватни хора. Въпросът за нормата и патологията не е празен въпрос. От точната оценка зависи здравето и щастието на човека, а и безопасността на самия психолог.  В крайна сметка, някои хора трябва да се лекуват, други да се съветват, трети се нуждаят от помощ за психокорекция, за четвърти е полезно да се включат в психотренинг, а голяма част имат потребност  само от мъдри и достатъчно добри думи. Именно това е тънката линия между нормалността и патологията. Към нея именно са адаптирани и препоръките на психолога (оптимална форма на психологическа помощ за този конкретен човек) – това именно се записва като втори пункт в психологическото заключение.

3.Третата важна стъпка и пункт в заключението е представяне на данните, свързани с неврологичната основа. Не бива да се забравя, че психичните процеси имат своя неврологична база (органика),  психичните процеси са само  надстойката на тази нервна система. С други думи, в психологическото заключение не може да не бъдат отбелязани базовите, генетично предопределени психични конструкти, като например, тип висша нервна дейност, темперамент, циклоидност на нервните процеси, съотношението между възбудна и задържаща нервна активност. Тези конструкти са особено важни, защото не подлежат нито на премахване, нито на игнориране, а от психолога се изисква да ги идентифицира и да научи клиента си да живее с тях успешно.

4.Четвъртата стъпка е описване на базовите психични процеси и свойства: усещание и възприятие, внимание, памет, мислене, интелект, реч, воля. Това е нещо, което психологът може теоретично да промени, но на практика е много трудно да се коригират. Психологическият комфорт на клиента и успехът на работата на психолога директно зависят от това, доколко тези основни умствени процеси и свойства са пълноценни или дефектни. Затова той следва да им отдели специално внимание.

5. По-нататък се описват по-гъвкави психологически характеристики, например емоции, въображение, креативност. Описанието в психологическото заключение „върви” в посока от базовите характеристики на психиката към надстройката и е много важно да се опростява, да бъде достъпно логичното разбиране за това, което се случва и защо се случва точно с този клиент.

6. Шестата стъпка представя един от най-интересните моменти от работата на психолога:  описва се психологическия тип на клиента (психотип). Има няколко класификации на психотиповете и всички те нямат претенции за универсалност. Има обаче смисъл да се идентифицира психологическия тип на клиента, независимо по коя от класификациите. Коя класификация на психотипа да избере за анализ, е въпрос на субективните предпочитания на психолога. Широко обаче се използват класификациите: на MMPI, СМИЛ, на Кател, на Леонхард и Шмишек. Многогодишният опит на практически психолози показва, че този подход и тези инструменти са много адекватни в описването на психологическия тип на личността.

7.Седмата стъпка се отнася до ценностните ориентации, нагласи, стереотипи, предразсъдъци, убеждения, вярвания и суеверия, национални особености и традиции. Всичко това образува „многопластов слой” в личността на клиента.  Това са представите на клиента за добро и лошо, правилно-неправилно и това което е неправилно  как засягат мирогледа и поведението на клиента. В много отношения това определя колко човек е социално адаптивен, колко е добър с хората и колко на хората им е добре с него.

8.Осма позиция в психологическото заключение се заема от описание на емоционалния тип, характеристики като: депресивност, екзалтираност, тревожност, лабилност, мотивация, локус на контрола и т.н. и как тези особености се вплитат с психологическия тип, адаптивността и адекватността на клиента.

9. След всичко това,  психологът започва работа в „по-дълбоки” сфери: историята на детството, преживени психологически травми, формираната сексуалност, социално-културните и сексуални характеристики и девиации, сценариите за подражание на поведението на родителите (или други значими хора в живота на клиента). Това е безкрайно творческа работа, тук има много финес и полутонове и всичко това е много желателно да се отрази в заключението.

10.В резултат на цялата тази дейност, психологът изготвя своето заключение, определя перспективите за психологическа помощ, най-добрите начини за подкрепа и работа с клиента. Тук той преценява дали работата ще продължи от него или лицето ще бъде насочено към други специалисти; тук определя нуждата от допълнителна информация, която следва да се придобие чрез други инструменти или специалисти (психиатър, невролог и пр.)

Както се вижда, всичко това е съвсем просто, ако психологът не е мързелив и добре познава професията си. Необходимо е само да се направи всичко внимателно и резултатът да гарантира качество.

Източник:

 

                                                   Клаустрофобия. Паническа атака.

                                            Когнитивен модел за терапия (техники).

 

Клаустрофобията е едно от най-неприятните нервни разстройства, защото това е страх от затворено пространство. Днес затворените помещения постоянно придружават човек, като например превозни средства, асансьори, душ кабини и солариуми. В трудни ситуации дори дрехите, които са здраво около врата, могат да предизвикат паника, така че вратовръзката или шалът за хора с клаустрофобия е потенциално опасна.

Клаустрофобията е едно от пространствените фобии, които включват страха от височина, дълбочина, тъмнина и открити пространства. Неприятната ситуация може да предизвика неразумно чувство на безпокойство или дори паническа атака, което обикновено е придружено от соматични симптоми, като усещане за задушаване, сърцебиене, замаяност и други.

Защо възниква клаустрофобията?

Клаустрофобията не е нищо повече от страх, но обикновено всички наши страхове идват от детството и се култивират в нашите семейства. Не можеш да се родиш с клаустрофобия, но можеш да имаш вродена склонност към нея. Към тази предразположеност по-нататък се добавя средата, в която расте и се развива детето. Ако един от родителите има клаустрофобия, твърде е вероятно детето да възприеме неговото поведение и опасения и с  времето също ще започне да се притеснява от затворените пространст

Клаустрофобичните пациенти често търсят промени и нещо ново, стараят се винаги да се движат, а в социален аспект много се страхуват от ограничаване на техните права и свободи. Много често страхът от затворено пространство се активизира (отключва), когато детето, предразположено към дадена фобия, се натъква на ситуация, неприятна за него положение. Например, ако родителите като наказание са принуждавали детето да стои в ъгъла или да е заключени в килера, това може завинаги да формира страх от затворени пространства.

Фобията може да бъде провокирана и от случайни събития – попадане в заключена кола, остаяне на детето само затворено вкъщи или на други места. Клаустрофобията може дори да се развие от трудни раждания, когато бебето остане в родилния канал. В допълнение, причината за развитието на клаустрофобия могат да бъдат различни физически травми на главата, както и мозъчни заболявания.

Има любопитна теория, която гласи, че при образуването на клаустрофобия се включват човешките сливици. При хората, които са склонни към панически нарушения, дясната сливица обикновено е по-малка от лявата. В този случай горната част на сливиците е отговорна за произвеждането на импулси, които влияят върху нервната възбуда и други признаци на страх, като адреналин, честотата на сърдечния ритъм и т.н.

Как да се познае клаустрофобията?

Клаустрофобията е психическо разстройство, придружено от доста осезаеми соматични проблеми. Ето защо пациентите често започват да се подозират за наличето на вътрешни болести. Това не е изненадващо, тъй като по време на паническата атака сърдечният ритъм се увеличава, налягането се повишава, развива се усещане за задушаване и липса на въздух.

В случая човек трябва да разбере, че това са абсолютно нормални симптоми на паническа атака, които не са свързани с физически заболявания. За да разберем, че това е точно клаустрофобия, трябва да се има предвид, че соматичните симптоми са съпроводени винаги от страх от ограничаване на свободата и страх от задушаване, въпреки че тези страхове понякога могат да отидат на заден план, когато се появяват соматични проблеми.

По време на пристъпа се появяват проблеми като задушаване, сухота в гърлото, придружено от потене и кашлица, като човек обикновено иска да разкъса дрехите си, за да улесни достъпа до въздуха. Също често се наблюдава повишено потене, горещи вълни или студени тръпки, треперене, изтръпване на крайниците и гадене, главоболия и замаяност, звънтящи уши; има случаи на поява на т. нар. „акушерска ръка”.

Обикновено пристъпът на клаустрофобия започва при определени условия и на определени места. Например, много хора започват да се паникьосват в асансьор или в тъмно помещение, има хора, при които се паникьосват дори при сядане във бръснарския салон, тъй като това ограничава свободата на действие. След няколко силни атаки, дори спомените за неприятни условия могат да предизвикат паника.

Особености при протичане псистъпа на класустрофобия.

Клаустрофобичната атака може да започне почти моментално. В същото време няма рационален обясним страх, първо има аларма „от нещо", а след нея започват соматични симптоми. Човек дори не може да осъзнае какво причини настъпването на атака и  е най-нормално да подозира някакво физическо заболяване. Но веднага щом причината за страха се елиминира, повечето от отрицателните усещания изчезват веднага.  Възбудата и повишената тревожност могат да се усешат още няколко дни в полето на пристъпа. Ако човек ясно знае причината за пристъпите си, той може да почувства тревожност при възможността да се срещне с нея и всъщност да провокира сам паника. Ако човек се страхува от асансьор, но утре му предстои да използва такъв в многоетажна сграда, то самото очакване за предстояшето ще повиши тревоцността и паниката може да започне още преди влизане в асансьора.  Този страх от страхът прави атаките още по-силни и техните негативни последици още по-осезаеми, но трябва да се помни, че клаустрофобията не винаги е причина за неприятни усещания, понякога е резултат от по-сериозни заболявания. Причините за пристпите на клаустрофобия могат да бъдат проблеми със сърдечно-съдовата система, някои психични заболявания, проблеми във функционирането на панкреаса или надбъбречните жлези и захарен диабет.

Провокиращ фактор на развитието на клаустрофобия може също да бъде депресия и продължителен стрес, изтощение на организма, както физически, така и психически, както и някои хормонални нарушения. Жените са по-податливи на това заболяване, тъй като тяхната емоционалност е традиционно по-висока. Ако пристъпите се случват достатъчно често, те напълно унищожават ритъма на живота на човека, тъй като по-голямата част от времето човек прекарва в очакване на страх или в страх. Постепенно това може да доведе до нежелание да напусне апартамента и пълен отказ от общуване.

Лечение на клаустрофобия.

Лечението на клаустрофобията зависи от тежестта на заболяването. Понякога за да се реши проблема може да помогне само простата комуникация с психолог, който може да помогне за разкриване същността на проблема и да научи клиента си как да се справя със своите страхове. Съществуват обаче и ситуации, при които лекарствената терапия не може да бъде премахната. В тази ситуация най-често се използват бета-блокери и антидепресанти, които намаляват ненужното безпокойство, нормализират сърдечния ритъм и помагат за по-лесно понасяне на страховете.

Освен това се използват някои психотерапевтични техники, например, много бързи и добри резултати постига когнитивната терапия. Тази терапия предполага да преживяваме отново и отново неприятна ситуация и да влезем в състояние на страх, но вече под ръководството на специалист, който обучава клиента как да излиза от тези ситуации.  

Понякога дори само методът на десенсибилизация повлиява положително клиента.

Той се състои в това, че човек периодично трябва да преживява ситуации, които го карат да се страхува. Първоначално клиентът се поставя в такива ситуации само за няколко секунди, но постепенно продължителността им се увеличава, докато свикне с тях и не забравя за техния дискомфорт. В допълнение, повечето пациенти задължително се обучават на релаксация и дихателна гимнастика. В трудни ситуации тези умения помагат за справяне с проблема и за излизане от състоянието на паниката. Съществуват и техники за спиране на атаката от паника в самото начало.

Пълно решаване на проблемите с клаустрофобията без помощта на специалисти, професионални психолози, е изключително трудно, но усвояването на умения за справяне по време на атака е необходимо. Класически е подходът на когнитивните терапевти, които препоръчват:

-в самото начало на атаката клиентът да се иска да се отпусне, това ще му помогне да мисли по-трезво и спокойно;

-трябва да анализира страхът си и да се убеди, че в неговата ирационалност не си струва, че във всеки случай е безпричинен и ирационален.

-в самото начало на паниката човек не трябва да се опитва да диша по-дълбоко, защото повечето неприятни симптоми са причинени именно от хипервентилация;

-необходимо е ясно да разбере, че е здрав, а всички неприятни усещания са изключително признаци на страх.

-не бива да се опитва да преодолява страха си, а да положи  усилия да забрави за него;

-много е полезно да обърне внимание на нещо друго, например, да пусне музика на мобилния си телефон, може да си спомните нещо приятно или дори да пее – най-важното е да не мисли за страха си;

Когнитивно обяснение на паническата атака и модел на интервю.

Проявите на нарастващата тревожност до степен паническа атака настъпват тогава, когато човек изпитва промяна в телесните си усещания. По принцип всеки човек изпитва такива промени, но част от хората интерпретират тези промени погрешно, вярват в правилността на тази своя погрешна интерпретация  и това ги прави тревожни. Тревожността на свой ред засилва неприятните телесни усещания и те започват да се интерпре­тират от индивида едва ли не като катастрофални. Това още повече засилва тревожността, което на свой ред за­дълбочава телесните усещания и т.н. - кръгът се затваря и се появява паниката.

Хората с панически пристъп имат не само трайна наг­ласа да интерпретират погрешно телесните си усещания, но и са много добри в "улавянето" на тези усещания. За да разберем всъщност хората с паника, много е важно да раз­берем защо те правят тези свои погрешни интерпретации, които освен това са и „задължително“ негативни. За тази цел  съществува специален модел на интервю и за да бъде накаран клиента да започне да разбира проблема си, пси­хологът трябва да започне консултиращата си терапия с този модел, в процеса на който консултираният индивид последователно минава през отговорите на следните въп­роси:

1. Кой е първият признак при теб за появата на твоя проблем?

Тук клиентът винаги назовава телесното усещане – напр. сърцебиене. Вегетативните усещания са винаги от вегетативния кръг, но при всеки човек има различни вътрешни маркери (отмаляване, тремор, топли/студени вълни, акушерска ръка, учестено дишане и пр.)

2. Какво означават за теб тези усещания? (тук се изисква подробен отговор). Клиентът задължително изброява усещанията си и то в много точна хронология на появата им.

Например:

-имам сърцебиене;

-след това усещам, че ще получа инфаркт;

-после започвам да  треперя;

-след което се появява усещането, че ще крещя, ще полудея и пр. 

3. Какво са направили или какво правят за теб в емоционален план тези усещания?

Например – ставам напрегнат, тревожен, изпитвам страх и пр.

4. Какво са направили тези твои емоционални реак­ции за телесните ти усещания?

Тук в 99 % от случаите клиентът отговаря,  че вегетативните усещания се засилват.

5. Приключване с подробно очертаване на конкрет­ния порочен кръг.

↓-вегетативни усещания;

↓-тревожност;

↓-засилени вегетативни  усещания;

↓-засилена тревожност;

↓-още по засилени вегетативни усещания.

Тук е мястото да се акцентира върху една от грешки­те, допускани често от по-неопитните психолози. При тях често се появява страх, че работейки с клиента си по този модел, могат да засилят интензитета на емоциите в него до степен състоянието му да се влоши и той да започ­не да си мисли, че ще полудее. Подобен развой на интер­вюто е много малко вероятен, тъй като „вървенето“ по то­зи модел на практика доказва на клиента нереалността на собственото му мислене.

↓-атака на симптома;

↓- вегетативни усещания;

↓-тревожност;

↓-вегетативни усещания  - но без наличие на инфаркт.

Когато е необходимо да се направи оценка на това, което практически се случва при консултирания индивид по време на паническия му пристъп, винаги е необходимо да се фокусира върху специфичен епизод. Това е цел на интервюто като терапия.  За тази цел пси­хологът не казва: "Разкажи ми какво става при тези прис­тъпи!". Неговият въпрос е: "Разкажи ми всичко, което се случи при последния епизод!" За този епизод клиентът разполага с най-сериозни подробности.

Порочният кръг при панически пристъп се създава при следна­та последователност:

Значението, което конкретната ситуация има за кли­ента, стои в сърцето на формулировката на проблема! И тъй като правилната и точна формулировка на проблема е от изключителна важност за ефективността на консул­тиращата терапия, и тук психологът работи по определен модел:

"Сега ще правя следното: ще питам за всичко, свър­зано с най-скоро случилата се проява на конкретния проб­лем и искам максимално точни и подробни отговори на въпросите ми”:

1.Кога е било това? Какви бяха усещанията ти?

Отговор, описание

2.Какво премина през мисълта ти в онзи момент?

Подробен отговор

3.Кое беше най-лошото в това, което се случи и в то­ва, което си   мислеше  тогава?

По време на отговора психологът дискутира спори с клиента, като иска той да се съгласява или обратно - да не се съгласява с психологичната теза. Когато клиентът се съгласява, тогава фактически се постига терапевтич­но сътрудничество. Това е лесно, защото клиентът вижда, че не се сбъдват предвижданията му. Доказва се абсурдността на неговата теза чрез аргументи, т.е. опровергават се грешките в мисленето и интерпретациите му за вегетативните усещания.

4.Тази мисъл обичайна ли е за теб, когато възникват такива проблеми? Тук е важно психологът да стимулира разсъжденията на клиента.

Отговор, при който следва да се стимулират и разсъждения.

5. Как се чувстваш, когато имаш тази мисъл? Как точ­но (опиши ми) почувства, че си уплашен (уплашена)?

Описание

6. Какво стана тогава с твоите физически усещания?

Описание

Този модел практически оформя порочния кръг, в кой­то клиентът се намира. В началото той не е наясно с този порочен кръг и не го знае. След това той започва да го разбира, но само като една последователност. За да се до­веде процесът докрай, психологът трябва да сподели разбиранията си за порочния кръг и да мине по него заедно с клиента си. Целта е този кръг да стане много ясен за човека с панически проблем, тъй като едва след това вече би могло да се говори с него за негативните му емоции. При това на психологът трябва да му е пределно яс­но, че клиентът няма да приеме обясненията, ако те не стиг­нат до нивото, на което той може да ги разбере.

По време на тази дискусия проблемът може да се раз­двоява, да се размножава, да се разчленява и всички тези варианти и разклонения е необходимо да се разглеждат и обясняват един по един.

Важно: По време на тези разяснения и дискусии клиентът не бива да бъде окуражаван да върви по посока на страховете си, за да се постигне едновременно смъкване на нивото на напрежението му (това е погрешен и популистки ход). По-добрият и ефективен (като краен резултат от консултиращата терапия) начин е да бъде да­дена висока оценка на появите на смелост от страна на клиента в опитите му да преодолее проблема и от тази позиция да се търси снемането от напрежението на преживяването за вина у него. С други думи: “Давайте много висока оценка на смелостта и от тази позиция сваляйте напрежението”.

Важно: При консултиращата терапия на паниката за нито един терапевтичен похват не може да се приеме, че е със 100% ефективност при всички конкретни случаи, поради което да е задължително да се ползва от психолога. Има обаче нещо друго, което е абсолютно задължително консултиращият да спазва и прилага - това е наличието на логична връзка между конкретният проблем и конкрет­ния начин за преодоляването му. Обикновено схемата, чрез която се стига до тази връзка и до нейното обяснение, изглежда приблизително по следния начин:

Психолог: Когато тези физически усещания са би­ли така силни, съвсем е разбираемо да си мислил, че е въз­можно да се случи това (т.е. проблема на ситуацията, с която клиентът е дошъл). Какво точно се случва през то­зи период?

Клиент: Дава отговор, от който като цяло обикно­вено следва: "Става ми още по-зле!" - нещо, което е сама­та истина. Човекът наистина си е мислел така и тук всъщ­ност се намира първият порочен кръг.

Психолог: След като интерпретира засилените усещания на клиента си, следва да обясни, че това всъщност е ново, още по-високо ниво на опасност, поради което е напълно нормално клиентът да се чувства още по-трево­жен. Всъщност, при всеки един панически пристъп неща­та вървят по спирала и тази спирала трябва да бъде обяс­нена на клиента точно тук, за да му се покаже, че всеки един панически пристъп идва не от самите реални усеща­ния на консултирания индивид, а идва от страха, който той изпитва от усещанията си.

Едно такова разяснение подсилва процеса на разубеждаване, който би трябвало да протича у клиента и смъква нивото на напрежение при него, тъй като прави проблема му по-малко значим.

 

Когато психологът споделя с клиента си своята фор­мулировка на неговия проблем, индивидът обикновено се стреми да я реинтерпретира. Така всъщност консултира­щият помага на консултирания да се сдобие вече с две хи­потези за проблема си, а не да има само една - тази, с коя­то е дошъл, търсейки помощ. Това вече му дава възмож­ност за избор - изключително важен момент в процеса на консултиращата терапия. Ето защо правилната форму­лировка по проблема от страна на психолога е с много голямо значение.

Тук психологът разяснява, че при здраво сърце инфаркт не може да се получи и второ, че сърцебиенето не може да доведе до инфаркт. С други думи причините могат да са много по-различни. Именно тогава клиентът разбира, че сърцебиенето не е опасно, а самия страх от него, т.е. интерпретацията.

 

В хода на терапията тази формулировка се разраства, тъй като се добавят нови неща в порочния кръг (т.е., до­бавят се нови усещания). Така постепенно се стига до ко­рените на проблема - обикновено това са неща, заучени още от детството, които допринасят за неправилната ин­терпретация от страна на клиента.

Понякога е възможно консултираният да реши, че пси­хологът не може да му помогне, тъй като не знае, как е започнал проблема, не е присъствал при началото му, не е очевидец. В такива случаи би могъл, и то с добър ефект личният проблем да се свърже с аналогичен, но добре поз­нат и разбираем за всички проблем, напр:

Психолог: "Представи си, че утре се събуждаш в бол­ницата със счупен крак и нямаш спомен как точно се е случило това. Трябва ли лекарите да са видели какво точ­но е станало, за да ти помогнат или за целта е достатъчно да преценят състоянието на крака ти?"

Ако трябва да се обобщи водещият момент в процеса на консултиращата терапия при паническия пристъп - ней­ната първа и особено важна част се състои в идентифици­рането на проблемите. Клиентът винаги излага ситуациите стъпка по стъпка, защото проблемът винаги се проявява по един и същ ред.

Източник:

 

                                                         Албум със стимулен материал.

                                   (упражнения за ориентация и свойства на предметите)