Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1212248 Постинги: 1460 Коментари: 116
Постинги в блога от 23.12.2017 г.
 

    Приложения към програма за  развитие  на мислене и памет за деца и ученици

                     със специални образователни потребности (СОП) –
IIV клас

image

image

image

image

image

image

image

image



image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 42 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                                     Програма

                     за  развитие  на мислене и памет за деца и ученици със специални

                                       образователни потребности (СОП) –
I IV клас

 

Забележка: Упражненията се прилагат в зависимост от състоянието на детето (ученика).

 

Група №1: Упражнения за развитие на способности за създаване на мисловни образи (визуализация на понятия)

Упражнение №1 "Мисловни образи, отговарящи пряко или косвено на понятието”

 Упражнението се провежда на два етапа, тъй като мисловния процес на тази възраст не може да се удържи активен продължително време без подкрепление. На първия етап понятието получава графическо изображение.

Инструкция: Опитай се за всяко от казаните от мен думи, да направиш някаква рисунка.

За детето не е трудно да даде отговор, тъй като образът изниква почти автоматично.

Примерен набор думи:

image

На втория етап думата се представя, като дума или фраза, без фиксация на хартия.


Упражнение №2  (усложнен вариант на предшестващото упражнение).

Използват се 200-300 кибритени клечки. На ученика се диктува думата, а той подрежда клечките във вид на фигура, която предизвиква думата в представите му.  Например, трактор може да бъде изобразен посредством прекъсната линия от звук р-р-р-р….. Клечките могат да бъдат подреждани по всякакъв начин, в т.ч. и да се чупят. Думите се диктуват с пауза от 1 мин.  След като приключи диктовката, от детето се иска по конструираните фигури да възпроизведе думите.   С увеличаване броя на тренировките се повишава скоростта на конструиране и увеличава броя на запомнените думи.

Когато ученикът се научи да създава зрителни образи, обличайки ги в конкретна форма, с лекота може да се премине към следващ етап на запомняне – осъзнатото възприемане. Препоръчително е в процеса на упражнението да се обръща внимание на преживяванията на ученика и да се стимулират положителни емоции, които влияят върху крайния резултат от запаметяването.

 

Група №2: Упражнения, насочени към развитие на възприятието и концентрацията на вниманието.

Упражнение №3. "Осъзнаване на визуализиран материал”

 За упражнението са необходими: лист хартия, моливи и секундомер.

На таблото (стимулния материал) са представени 12 изображения.  Предлага се на ученика да разгледа първия ред, закривайки останалите с лист хартия, за да го разсейват.  След 30 сек. на ученика се предлага да закрие и този ред и да нарисува по памет изображенията от първия ред.  След това му се предлага да сравни работата си с образците. По този начин се работи и с останалите редове, като с последните два реда се работи едновременно.

image

Упражнение №4. Събуждане на „чувство за детайли” 

На ученика се предлага табло с 4 абстрактни фигури 

image

Всяка от тях се показва на детето в продължение на 1 минута, като останалите са закрити, за да не отвличат вниманието.  След това се предлага на ученика, мислено да си представи същите фигури с всички детайли и по памет да начертае всяка една от тях на хартия.

 

Упражнение №5. „Осмисляне на вербален материал” (използва се за тренировка както на зрителна, така и на слухова памет)

Целта на упражнението е ученикът да се научи да разсъждава върху думите.

Инструкция: Сега ще ти прочета (покажа – в зависимост от тренирания тип памет) думи, когато чуеш думата от теб се иска, да си представиш външния вид на дадения предмет, предназначението му,  неговия вкус, аромат, който той може да притежава и други свойства. Например, паста за зъби – на външен вид може да е бяла, блестяща, трицветна, с аромат на билки или с остър лютив вкус и пр.

Като предварителна тренировка, преди началото на упражнението се препоръчва, да се поработи с ученика, като му се подадат 2-3 и повече думи и той да изпълни условието на глас.  Към упражнението се пристъпва само ако детето е усвоило условието.

image

Около 40 мин. по-късно на ученика се предлага да възпроизведе запомнените думи.

Упражнение №6. "Оживяване на неодушевени предмети”

Към това упражнение е желателно да се премине след като бъдат усвоени добре предшестващите, т.е. ученикът трябва да има формирани умения за привеждане на вербалната информация в зрителен образ, т.е. да има навици за визуализация и особено за концентрация на вниманието, предизвикано от осъзнатостта на възприемането.

На детето се предлага да си представи някакъв звяр, животно. След като бъде създаден образа, психологът предлага на ученика да „оживи” картината, т.е. животното да започне да се движи, да живее самостоятелен живот във въображението.  След това се иска ученикът да разкаже за своето животно всичко, което „вижда” за него и счита, че е важно.

След „оживяването” на живото, може да се премине към процедура на „оживяване” на предмет. Първоначално упражнението се изпълнява със затворени очи, а след това с отворени.  За да бъдат постигнати добри и трайни резултати в способностите з визуализация, се препоръчва серия от занятия, при които да бъдат „оживени”  50 живи същества и 100 предмета.

Това упражнение може да бъде проведено и във форма на игра на вълшебник.  На детето се предлага да бъде вълшебник, който е способен да съживява с помощта на вълшебна пръчица всичко което иска.  Например, той решава, че някакъв предмет трябва да бъде съживен и той в същия миг оживява. Когато това се случи, вълшебникът вече може да разкаже за този „жив” предмет всичко, защото е разкрил тайните му.

Забележка: Всички по-горе описани упражнения способстват за запис на информацията, за което се използва кратковременната памет (КВП).  При това, данните от паметта, получавани от възприятието в съответствие с решаваната задача, се допълват от данни, които се съхраняват в дълговременната памет (ДВП).  Същевременно, за да се възпроизведе информацията от КВП, се извършва процес за продължително съхранение, т.е. активизира се ДВП или се извършва процес на структуриране (кодиране) и търсене.

Описаният  процес на запаметяване не може да се осъществи без посредническата роля на мисленето.  Първичната обработка по систематизация и класификация на запомнените обекти се  извършва с помощта на операции за намиране на сходство и различие, при задължително участие на емоционалната сфера.  Тази процедура осигурява разделяне на информацията на категории (за удобство при съхранението)  и я снабдява с опознавателни сензорни знаци, облекчаващи извличането и от паметта.

Във връзка с това, работата по трениране на ДВП трябва да започне едва след формиране на умения за сравняване на запомнените предмети, чрез намиране в тях на признаци на сходство и различие.

 

Група №3: Упражнения за развитие  на операции по установяване на сходство и различие, анализ и синтез на детайлите.

Упражнение №7.

Всички анализирани предмети се изследват по една и съща схема: от емоциите към логиката.  По-долу е посочен план за провеждане на такъв анализ:

1.Емоционално възприемане на предмета

          Инструкция: „Какво впечатление създава у теб този предмет? Харесва ли ти неговия цвят, форма?”  Детето лесно може да изведе онези предмети, към които изпитва приятни чувства, т.е. то ги извежда и отделя  от общия фон.

            Този тип въпроси подтикват детето към анализ на неговите емоционални реакции. Задачата на психолога е да въвлече детето в активен процес на възприятие, в което съзнателно да се включи емоционалния фактор, гарантиращ по-добро запаметяване в ДВП.  Много е важно да се изясни кой от всички предмети е произвел най-ярко впечатление у детето и да се проследи живота на този предмет в ДВП.

 

2. Анализ на предизвиканите емоции.

Инструкция: „Този предмет, който виждаш приятен ли ти е или не? Той успокоява ли те или те дразни?  Според теб впечатляващ ли е или безцветен/ Забавен ли е или тъжен?  Увлекателен ли е или скучен?”

От особено значение е, детето да се учи да се вслушва в емоциите си и да ги разбира.  Такъв род мислене предизвикано от емоциите способства за по-добро закрепване на паметовите следи.

Логическа част.  Простата стратегия на анализ позволява да се извърши съсредоточаване върху главното, същественото и значимото.

 

3. Установяване на общия смисъл

Инструкция:  „Погледни този предмет. Що за предмет е това? как се нарича той?”

 

4. Разглеждане от гледна точка на композицията

Инструкция:  „Погледни, как са използвани цветовете, има ли и кои са допълнителните елементи, които се отличават и различава този предмет от останалите? Какво забелязваш на преден план?

Посредством въпроси от този тип, психологът въвлича детето в пространствено възприемане на обекта.

 

5. Анализ на детайлите

На следващия етап се търсят най-значимите детайли (елементи), които предоставят специфична информация за предмета.  Вниманието се съсредоточава върху описанието на отделните детайли. Този етап може да бъде повече или по-малко сложен в зависимост от количеството детайли, които следва да запомни детето.

 

6. Синтез

Инструкция: „Затвори очи и мислено си представи изследвания обект. Кажи сега какво  на ясно виждаш на своята картинка? Вземи молив (цветен) и нарисувай това, което си запомнил.”

В заключение може да се сравнят получените картини.  За упражнението (анализ-синтез) могат да се използват предмети, достъпни за условията, в които се провежда упражнението:

= плодове или зеленчуци; започнете от един обект, постепенно преминавайки към сравняване на няколко еднакви елемента в рамките на един вид;

= цветя и растения;

= дървета; обект на изследване са общата им форма, короната, клоните, листата, цветовете, плодовете;

= животни (например, кокошки, кучета, птици);

= близки квартали (близкостоящи улици; паркинги и пр.);

= хора; лица, глас, навици на приятели и пр.;

 

Упражнение №8 „Запомни картинките”

На детето се предлага да запомни изображения на 3-4 картички с картинки и да ги назове по памет.  След това трябва да потърси тези изображения сред 10-12 картички, но разхвърляни безпорядъчно.  За това упражнение може да се използват букви или цифри, прилагайки специално изработени картички.

 Постепенно количеството на картичките може да се увеличи.

Описанието при повече упражнения, ще помогне на детето да се научи да запомня при определен ред. За извличане на информацията обаче е необходимо, да се приложи механизма на асоциациите. Асоциацията е психичен процес, в резултат на който едни представи предизвикват и влачат след себе си други. Например, при представа за Нова година, автоматично възникват образи за елха, Дядо Коледа, Снежанка, джуджета, шампанско, лакомства и т.н.

Обикновено асоциациите възникват бързо и автоматично, отколкото логично, въпреки че подобна дейност също не е възможна без намирането на сходства и различия.  Именно затова в предишните упражнения следва да бъдат отработени задачите за сходства и различия.  Тренировката на умения за установяване на връзки (асоциации) между отделните елементи е показана в упражнение №4.   

В това упражнение се отиграват задачи за развитие на асоциативното мислене, развитие  на умения за подбиране на зрителни образи с преход към абстрактни понятия, а също така е описан мнемотехнически прийом „нелогични асоциации” за запомняне на думи, които не са свързани по никакъв начин.

 

Група №4: Упражнения, насочени към развитие на способности за установяване на връзки (асоциации) между отделните елементи на материала.

Упражнение №9 „Двойна стимулация на паметта“

Пред детето се разполагат 15-20 картички с изображения на отделни предмети (например, ябълка, тролейбус, чайник, самолет, риза, писалка, автомобил, кон, петел, флаг и др.)

Инструкция: „Аз сега ще ти кажа няколко думи . Разгледай картинките и избери между тях тази, която би ти помогнала да си припомниш всяка една от казаните от мен думи. Тази картичка постави отстрани.”

След това се прочита първата дума.  След като детето избере картичка и я постави в страни, се чете следващата дума и т.н.  По-късно детето трябва да възпроизведе казаните думи.  За тази цел изследваното лице взима една по една от сложените в страни картички и с тяхна помощ се подсеща за думите.

Примерен набор от думи:

ПОЖАР, ЗАВОД, КРАВА, МАСА, БАЩА, ГРЕШКА, ДОБРОТА, КРЕМ, СЕДИ.

 

Упражнение №10

На детето се дават няколко думи и се иска да ги прегрупира, обединявайки ги по някакъв признак, който да облекчи запомнянето, а след това се иска да измисли история, с която да ги обедини.

image

Упражнение №11

Инструкция: „Разгледай внимателно рисунката. На нея са представени наименованията на животни. Представи си сега външния вид на всяко животно на мястото, на което се намира неговото име и помисли върху някаква история, която свързва тези животни помежду си.”

След това рисунката се закрива и от детето се иска да възпроизведе на лист хартия разположението на имената съгласно образеца. Няма ограничение на времето за наблюдение на таблото.

 

Упражнение №12 (развитие на асоциативното мислене).

Целта на упражнението е да подтикне детето към асоциативно мислене.   На детето се предлагат няколко думи и се иска да направи колкото се може повече асоциации, които му идват наум при четенето на тези думи. Например, камила – гърбица, пустиня, пясък, кактуси и пр. В края на упражнението детето работи самостоятелно върху 2-3 думи.  Този тип упражнение е добре да се прилага периодично, за кратко време, за да може детето да формира скорост за генериране на асоциации. При провеждане на упражнението резултатите се записват с цел, проследяване развитието на способностите във времето.

image

Упражнение №13 „Конкретизация на абстракцията”

Инструкция:”намери конкретни зрителни образи, които могат да се асоциират с всеки от приведените от мен думи, например, любов – сърце и пр.

image

Упражнение №14 "Нелогични асоциации"

Този тип упражнения са насочени към създаване на логични асоциации, т.е. развиват логическия вид запомняне.  В образователния процес често е необходимо да се запомня материал, който външно логически не е свързан.

На детето се подават няколко думи, които не са свързани помежду си. Например, КНИГА, ЦВЕТЕ, НАДЕНИЦА, САПУН.

Инструкция: Пред теб има набор от думи, които не са свързани помежду си. Иска се да потърсиш все пак някакви асоциации, за да ги обвържеш.  Най-добре е веднага да кажеш първото което ти идва на ум. Имаш пълна свобода да търсиш каквито и да е било връзки, дори най-абсурдни. Когато откриеш такива връзки, то с лекота би могъл да сътвориш някаква кратка история.”

Това упражнение също е полезно да се прилага периодично, за формиране на устойчиви навици.

 

Упражнение №15  „Нелогични двойки асоциирани думи”

Това упражнение изисква обединяване във въображението на два предмета, които нямат нищо общо помежду си, т.е. не са свързани чрез естествени асоциации.

Инструкция: „Опитай се да създадеш в ума си образ на всеки предмет.  А сега мислено се опитай да ги обединиш в една картинка.  Предметите могат да се обединяват по всякакви асоциации, дай воля на въображението си. Да вземем пример с  думите „КОСА” и „ВОДА”, тях можем да си ги представим обединен  (свързани) чрез асоциация  на коса намокрена от дъжда. Постарай се да създаваш колкото се може по-ярки картини. Запомни, че колкото по-силни и богати са асоциациите, т.е. картините ти, толкова по-трайно ще бъдат запомнени тези думи.”

 

Примерни двойки за тренировка:

image

Първоначално е добре детето да поработи по слух, разказвайки за своите картини заедно с психолога, а след това самостоятелно, пишейки на лист. На следващото занятие е добре да се повтори някоя от двойките, за да се извърши проверка. Задължително трябва да се съобщят резултатите от проверката.

 

Упражнение №16 „Запомняне на думи”  

Сега вече може да се премине към научаване на детето да запомня няколко нелогично свързани думи. Препоръчва се да се започне с 10 думи, например:

ДЪРВО, МАСА, РЕКА, КОШНИЦА, ГРЕБЕН, САПУН, ТАРАЛЕЖ, ЛАСТИК, ХАРТИЯ, СЛЪНЦЕ,

Тези думи следва да бъдат свързани в разказа:

„Представи си зелено красиво ДЪРВО.  От него започва да расте настрани един дебел клон, който ще бъде използван за изработването на МАСА.  Когато се приближиш към масата и я разгледаш внимателно виждаш, че върху нея има вода, която се стича надолу и образува цяла РЕКА.  В средата на реката се образува водовъртеж, в който се върти огромна КОШНИЦА.  Кошницата се блъска от бряг на бряг. Ти се приближаваш от единия край, успяваш да хванеш кошницата и виждаш, че в нея има ГРЕБЕН. Взимаш гребена и започваш да решиш косата си, като заедно с това я миеш със САПУН.  Сапунът се стича по косата и тя става настръхнала като бодилите на ТАРАЛЕЖ. На теб ти е неудобно, взимаш един ЛАСТИК и връзваш на опашка косата си.  ластикът обаче  не издържа, къса се и когато започва да пада към земята, виждаш, че той е направен от ХАРТИЯ. Навеждаш се и виждаш, че на хартията е нарисувано ярко СЛЪНЦЕ.”

Първоначално детето се подкрепя при създаването на разкази, а след това се оставя да работи самостоятелно.  Постепенно количеството използвани думи за запомняне следва да се увеличава.

През цялото време психолога трябва да документира работата на детето.

 

Упражнение №17 „Запомняне на стихове” 

Всеки текст може да бъде представен в мисловни образи. На това се основава и техниката за запомняне, на която трябва да бъде научено детето.

Училище

(Ив.Вазов)

Детенце хубаво,

пиленце любаво!

Къде под мишница

с таз малка книжица?

 

Отивам, бабичко,

макар и слабичко,

книга да се уча,

добро да сполуча.

 

*   *   *

Овчар

(Ив.Вазов)

Когато бях овчарин

и овцете пасях,

бях много благодарен,

макар и сиромах.

 

Щом пукнеше зората,

изкарвах ги навън

и свирях из гората,

подпрян на някой пън.

 

И времето бе кратко

със шарен ми кавал,

и никога тъй сладко

не съм ни ял, ни спал.

 

И днес, когато виждам

овчарче малко аз,

не знам защо завиждам

и охкам си без глас.

 

*   *   *

 

Уловена птичка

(Ив.Вазов)

Деца

Видиш, птиченце крилато,

ние в примка те държим

и със тебе цяло лято

няма да се разделим.

Птичка

Ах, защо ви съм? Бъдете

милостиви тоя час,

да си хвръкна ме пуснете,

в примката ще умра аз!

Деца

Не грижи се, мила птичко,

дор си в нашите ръце;

ще те храниме със всичко,

с захарчица, с млечице.

Птичка

Мляко що е не разбирам,

захар ази не кълвя,

само зрънца знам да сбирам

и мушици да ловя.

Деца

Ти зимъска ще загинеш

на полето там сама!

По-добре да си починеш

в нашта клетка у дома.

Птичка

Не се бойте, аз щъ хвръкна

татък в топлите места,

в ваш"та клетка ще издъхна,

макар златна да е тя.

Деца

Мила птичко, ти не знаеш

как е харно тука, виж -

ти със нас ще си играеш,

няма що да се боиш.

Птичка

Мен, дечица, по е харно

да си хвъркам по светът,

тук щъ умра аз навярно,

тясно ми е в тоя кът!

Деца

Право казваш, пиле клето,

тук на мъка ще живейш,

хай хвръкни си към небето,

на свобода да си пейш!

 

Стимулен материал: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=1335&Level=1

 

Инструкция:

а) Прочети внимателно първата строфа на стихотворението.

б) Сега затвори очи и се опитай зрително да си представиш съдържанието на тази строфа в ума. Постарай се да нарисуваш ярка картина, да я почувстваш, да имаш свое отношение към нея: харесва ли ти, позната ли е, успокоява ли те или те натоварва с негативни чувства.

в) Сега премини към следващата строфа.  Прочети я на глас и си я представи. По този начин продължавай да работиш и с останалите строфи.”

Детето трябва да създаде пределно ясна картина от образи, съдържащи се в стихотворението.  Създадените зрителни образи се записват във вид на думи на отделен лист. След това от детето се иска да прочете цялото стихотворение на глас без да спира, подкрепяйки се с думите, възникнали при създаването на зрителните образи.

г) „Сега се опитай да си спомниш стихотворението, като се опираш на мислените образи. Затвори очи и възпроизведи тези образи, които си запомнил. Опиши ги  със свои думи.”

д) След това, се предлага ново прочитане на глас. Ако е нужно, някои образи, които не са ярки и не работят (не подпомагат запомнянето) могат да бъдат променени. Много е важно детето да запомни безгрешно последователността, в която се появяват образите.

е) На последно място детето се опитва да възпроизведе цялото стихотворение.

Следва да се обръща внимание на ритъма и римите. Всеки път при нови упражнения психологът обсъжда с детето заучаваното стихотворение, интересувайки се от неговото лично отношение към текста.

 

Упражнение №18 „Запомняне на текст”

Една от трудностите на учениците в обучителния процес е свързана както с преразказа в устна форма, така и в писмена.  Упражнението предлага вариант за работа с текст, който облекчава неговото запомняне.

-Определяне на основната идея на съдържанието на текста.  Извеждане на главното – за какво става дума?  След това е добре да се позволи на детето бегло да разгледа текста. Обръща се внимание на детето към заглавието на текста.

-Определяне колко части включва текста. Формулиране на въпроси към всяка една от частите, основавайки се на заглавието (ако има такова) и приемане имена (подзаглавия)на всяка отделна част.  След това се позволява ученикът да прочете текста и да намери отговор н а формулирания въпрос във всяка отделна част.  По този начин ученикът проследява развитието на главната идея в текста.

-Съвместно с детето се съставя план, разкриващ структурната композиция на текста.  За тази цел, текстът се разбива на отделни абзаци, чийто съдържание е обединено от общата идея.  Плана може да бъде създаден писмено, а може да бъдат само подчертани ключови думи в абзаца, които носят основната мисъл.

-След това се предлага на детето да направи опит за преразказ на основните идеи на глас, а след това самостоятелно наум.

-След това ученикът отново има възможност да прегледа текста и отново да акцентира вниманието си върху основните идеи, последователността на изложението им и да изведе ярки образи и примери, подкрепящи основната мисъл.  При четенето  се изисква детето зрително да възпроизведе образи, подсказващи текстовете.

-На следващо място се разглеждат детайлите в произведението.  Заедно с детето се извеждат съществените признаци.

-На последно място се правят лични коментари и се изтъкват онези моменти, които са направили най-силно впечатление.  Изяснява се какво е отношението на автора към главния герой, към събитията.  От детето се иска да доказва всяко свое предположение. След това се преминава към обсъждане на впечатленията.  Много е ценно детето да не се принуждава да следва внушението на автора, а да произвежда свое мнение. Ако се случи това, то отново се иска аргументация. Иска се от ученика да посочи ясно какво точно му харесва и какво не в произведението, както и какви чувства го кара да преживява.

-В заключение се предлага на ученика да отговори на шест прости въпроса:  Кой, какво, кога, защо, къде, как?  Това позволява по дълго да бъде съхранена информацията в активната зона на детската памет.

 

Училищен психолог:

………………………

 (………………..)

image

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                              Семейна терапия.

                               Символи, използвани при построяване на генограма.

 

 

Когато има други хора, живеещи със семейството, или участващи активно в събитията (напр. медицинска сестра, която се грижи за болен толкова дълго, че е станала част от семейния процес; или приятел на бащата, имащ право на глас при взимане на семейни решения) - те се разполагат отдясно на генограмата с кратко описание на тяхната роля в семейната структура.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                             Кратка гериатрична скала за депресия

                                (Mini Geriatric Depression Scale-Short Form (GDS-SF)

                                            (Yesavage J.A., Brink T.L., Rose T.L., et a)

Техниката е предназначена да диагностицира депресията при възрастните хора.

Работата по скалата предполага самостоятелно писмено попълване на въпросника от пациента (в краен случай, по време на интервюто от лекаря (психолога).

Скала за оценка по степени на изразеност (тежест):

-0-4 бал – нормално състояние;

-5-8 бал – лека степен на депресия;

-8-11 бал – умерена степен на депресия;

-12-15 – тежка степен на депресия; 


image

image

Категория: Други
Прочетен: 94 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                           Семейна терапия. Техника „Генограма”

                                                           (Малкина-Пых, И. Г.)

                                    (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Семейната история може удобно да бъде изследвана с помощта на техниката генограма (McGoldrick, Gerson, 1985). Генограмата е форма на семейно родословно дърво, на което се записва информация за членовете на семейството от поне три поколения (Bowen, 1978; Carter et al., 1977; Guerin, Pendagast, 1976; McGoldrik, 1977; Pendagast, Sherman, 1977; Brandt, 1980). Генограмите показват семейната история графически, което позволява бързо да се видят сложните семейни патерни, и първите представляват богат източник на хипотези за това как клиничните проблеми могат да бъдат свързани със семейния контекст и развитие. Освен това генограмата позволява на терапевта бързо да възприеме голямо количество информация за семейството и да получи представа за потенциалните му проблеми. Терапевта по този начин може да борави с информация за голям брой членове на дадено семейство, с информация за техните взаимоотношения и ключови събития от семейната история.

Системният подход предполага, че хората организират поведението си вътре в семейството в съответствие с поколението, възрастта, пола, структурните и комуникативни параметри на системата.

Структурата на родителското семейство оказва влияние върху патерните на взаимоотношенията и типа на семейството, което създава следващото поколение. Според основната хипотеза патерните на взаимоотношенията на предишните поколения създават модели за семейно функциониране в следващите поколения.

Системния подход позволява да се обедини текущият и историческият контекст на семейството. Генограмата помага на терапевта да проследи „предаването на тревогата” през поколенията и нейното пресичане с текущия семеен контекст.

При анализа на семейната история терапевта се опира на слените базисни категории:

1. Ред на раждане, пол, разлика във възрастта между децата;

2. Съвпадението на жизнените събития;

3. Повторение на патерните на функционирането в следващите поколения;

4. Триангулацията като модел за предаване на патерни на взаимоотношение.

Семейния психотерапевт събира информация с помощта на интервю по генограмата:

1. За състава на семейството. „Кой живее у вас?”, „Какви са роднинските връзки между тези членове?”, „Имали ли са съпрузите други бракове?”, „Имат ли от тях деца?”, „Къде живеят останалите членове на семейството?”.

2. Демографска информация: имена, пол, възраст, продължителност на брака, с какво се занимават и с какво образование са членовете на семейството и т.н.

3. За състоянието на проблема в конкретния момент. „Кой от членовете на семейството знае за проблема?”, „Как всеки от тях вижда проблема и реагира спрямо него?”, „Има ли някой в семейството подобни проблеми?”.

4. За историята на развитието на проблема. „Кога възникна проблемът?”, „Кой го забеляза най-напред?”, „Кой мисли за него като за сериозен проблем и кой е склонен към това да не му придава особено значение?”, „Какви опити за решаване на проблема са били предприети и от кого?”, „Обръщало ли се е семейството към специалисти, имало ли е случаи на хоспитаизация?”, „Как са се променили взаимоотношенията в семейството по сравнение с това какви са били те преди кризата?”, „Забелязват ли членовете на семейството промяна в проблема?”, „В какво направление: към по-добро или към по-лошо?”, „Какво ще се случи в семейството, ако кризата продължи?”, „Как изглеждат взаимоотношенията в бъдеще?”.

5. За скорошни събития и преходи в жизнения цикъл на семейството: раждане, смърт, брак, развод, смяна на местожителство, проблеми в работата, болести и т. н.

6. За реакции от страна на семейството спрямо важните събития от семейната история. „Каква е била реакцията на семейството, когато се е родило всяко едно от децата?”, „В чест на кого то е получило името си?”, „Кога и защо семейството се е преместило в този град?”, „Кой преживя най-тежко смъртта на този член от семейството?”, „Кой преживя най-леко смъртта на този член от семейството?”, „Кой организира погребението?”. Оценката на миналите форми на адаптация, особено реорганизацията на семейството след загуби и други критични преходи, дава важна и ключова информация към разбирането на семейните правила, очаквания и патерни на реагиране.

7. За родителските семейства на всеки един от съпрузите. „Живи ли са вашите родители?”, „Ако са починали, кога и от какво?”, „Ако са живи, с какво се занимават?”, „Пенсионери ли са или работещи?”, „Разведени ли са?”, „Имат ли други бракове?”, „Кога са се срещнали вашите родители?”, „Кога са се оженили?”, „Имате ли братя и сестри?”, „По-големи ли са те или по-малки и каква е разликата във възрастта?” „С какво се занимават, семейни ли са, имат ли деца?”. Терапевтът може по-нататък да задава такива въпроси и за родителите на бащата и на майката. Важното е да се събере информация поне за три поколения, включвайки идентифицирания пациент. Важна информация представляват сведенията за осиновени деца, абортите, спонтанните аборти, рано починалите деца, другите значими за семейството хора (приятели, колеги, учители, психотерапевти и т.н.).

8. За семейните взаимоотношения. „Имало ли е в семейството някакви членове, който да са прекъснали взаимоотношенията си един с друг?”, „Някой имал ли е сериозен конфликт?”, „Кои от членовете на семейството са много близки?”, „На кого дадения човек се доверява най-много?”, Всички семейни двойки имат конфликти понякога. ”Какви типове конфликти има във вашата двойка?”, „А у вашите родители?”, „А в браковете на братята и сестрите ви?”, „Как всеки един от съпрузите се разбира с всяко от децата?”. Психотерапевта може да задава специални циркулярни въпроси. Например мъжът може да бъде попитан: „Как мислите, доколко близки са майка Ви и големия ви брат?”, - и след това може да се зададе същият въпрос на жената.

9. За семейните роли. „Кой от членовете на семейството обича да проявява грижа за другите?”, „Кой обича да бъде обгрижван от другите?”, „Кой в семейството е волеви човек?”, „Кой е най-авторитетен?”, „Кое дете е най-послушно?”, „Кой е успешен?”, „Кой постоянно претърпява неуспехи?”, „Кой е топъл, а кой студен?”, „Кой е дистанциран?”, „Кой боледува най-много?” и т. н. Важното е да се обърне внимание на етикетите, прякорите, които членовете на семейството си поставят помежду си. Те ще помогнат да се разберат емоционалните патерни в семейната система.

10. За трудните за семейството теми. „Има ли у членовете на семейството медицински или психиатрични проблеми?”, „А проблеми с физическо или сексуално насилие?”, „Употребява ли някой наркотици, алкохол?”, „Бил ли е някой в затвора?”, „Какъв е статута на тези хора сега?” и т. н. Обсъждането на тези въпроси е болезнено за семейството и следва да става с особено внимание и тактика. Ако семейството оказва голяма съпротива, следва терапевта да се върне по-късно към тези въпроси.

Информация се събра още и чрез техниките разгледани в цитираната по-горе книга на Малкина-Пых: „Кръг на влиянието”, „Семейна хронология”, „Фантазии за раждане”, „Семейна реконструкция”, „Съставяне на семейна хронология”, „Аз и моя жизнен път”.

 

Използвана литература: Малкина-Пых, И. Г., Семйная терапия, М. 2006, изд. ЕКСМО, стр. 298-321
image


image

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                             Семейна терапия.

                              Основни техники за работа със семейства – „Генограма“

                            (Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.)

 

 

Методи за изучаване на семейната история – Методика „Генограма”

Автор на генограмата в терапевтичната практика е Мюрен Боуен  (1978 г.)

Методиката се използва за анализ на семейната история, стадиите в развитието на семейството, патерните на взаимоотношения, предавани от поколение на поколение, събития, предшестващи семейните кризи и отношението на клиента към терапията.

Генограмата представлява своеобразна форма на семейно родословие, на която се записва информация за членовете на семейството минимум на три поколения.

Методиката позволява посредством построяване на диаграмата, отразяваща историята на разширеното семейство, да се разкрие как образци на поведение и вътрешно-семейни взаимоотношения се предават от поколение на поколение; как събития, като смъртта и болката, крупни професионални успехи, преместването на друго място за живот и пр., влияят върху актуалните поведенчески образци, а също така и върху партньорската двойка и семейните триъгълници. 

Генограмата позволява на психотерапевта да получи цялостна картина, разглеждайки и оценявайки всички събития и феномени в семейния живот в една интегрирана вертикална перспектива.

Генограмата има много общи елементи с традиционните подходи за събиране на данни за историята на семейството, но нейната главна отличителна особеност се явява структурираното съставяне на карта на семейството. В сравнение други методи за изследване и форми на изследователски записи, генограмата позволява постоянно да се добавя и коригира информацияъта при всяка сесия с клиентите.  Нагледното представяне на взаимоотношенията на големи по брой семейства и множеството ключови събития, облекчава значително психотерапевтичната работа.  Практически при съставяне на генограмата цялата семейна информация се представя върху нея и това позволява на терапевта бързо да схване сложните семейни патерни.

Генограмата се явява богат източник на хипотези за това, как актуалните проблеми в семейството могат да бъдат свързани  със семейния контекст и историята на развитието им.  Терапевтичните записи на генограмата позволяват на всеки един терапевт (консултант), който не е запознат с проблема, бързо да възприеме голям обем информация и да получи представа за потенциалните проблеми.

Обикновено в терапевтичната практика в съчетание с генограмата се използва (конструира) списък с важните събития в семейната история или методиката „Линия на времето”, при която събитията се разполагат на една времева ос.

Методиката „Линия на времето” не е сложна. Тя представлява една вертикална линия разграфена по години, месеци, дори дни, върху която с вертикални чертички се отбелязват важни жизнени събития, напр.: „Николай загубва работата си”, „Мария и Румен сключват брак”, „Бащата Сергей умира” и пр.

Методиката позволява на терапевта да се ориентира по въпроса: „Защо именно сега семейството идва на терапия, а не например преди една година, или по-рано?”, „Какво се е променило в семейството?”,  „Какво е станало с другите, външно свързани със семейството?”, „В какво се състои пусковия механизъм на кризата”. 

 

Описание на методиката

В процеса на семейното консултиране и психотерапия сборът от информация за семейната история обикновено произтича от контекста на общото семейно интервю и терапевтът е затруднен в игнорирането на прблема (симптома), с който семейството е дошло в кабинета.   Поради тази причина конструирането на генограмата трябва да бъде част от широк кръг задачи, за разрешаването на които се въвличат всички членове на семейството.  Провеждайки интервюто, терапевтът постепенно се придвижва от симптома към много по-широк диапазон информация, отваряйки блендата както към семейния, така и към общия социален контекст, вървейки от актуалните семейни проблеми към историческата хронология на семейните събития, от леки към трудни въпроси, провокиращи тревога, от очевидни факти, към съждения за взаимоотношения и на тази база формулира циркулярни хипотези за семейното функциониране. 

Генограмата се изготвя в присъствието и с участието на всички членове на семейството, способни да слушат и да възприемат информацията, в т.ч. и децата.

 

В процеса на конструиране на генограмата терапевтът събира следната инфромация:

 

1. Състав на семейството: Кои живеят съвместно в жилището?, В какви родствени отношения са?,  Съпрузите имали ли са други бракове? Имат ли деца от тези бракове?  Къде живеят останалите членове на семейството?

2. Демографски данни: имена, пол, възраст, продължителност на браковете, образование, професия и пр. за всеки член на семейството.

 

3. Настоящо състояние на проблема: Кой от членовете на семейството знае за симптома?,  Как всеки от тях разглежда симптома, как реагира на симптома?, Има ли някой друг в семейството подобен симптом?

 

4. История на развитие на проблема:  Кога е възникнал симптома?, Кой първи е забелязал симптома? Кой оценява симптома като сериозен и застрашаващ и кой е склонен да го игнорира и омаловажава?,  Какви действия и опити за решение на проблема са били взети преди  по симптома?, Какви са били резултатите от това?,  Обърнали ли са се членовете на семейството към специалисти (кои от тях) и били ли са хоспитализирани?,  какво ново се е появило или е изчезнало във взаимоотношенията в семейството, в сравнение периода до кризата?,  Считат ли членовете на семейството, че симптома се променя, задълбочава, развива и в какво направление?  В положително или отрицателно?,  Какво ще се случи със семейството, ако кризата продължи да се задълбочава?, Как членовете на семейството си представят взаимоотношенията в бъдеще?

 

5. Скорошни събития и промени в жизнения цикъл на семейството: раждания, смърт, бракове, разводи, проблеми с работата, болести, пътувания, премествания на други места за живеене и пр.

 

6. Реакции на семейството по важни събития в семейната история: Каква е била реакцията на семейството при раждането на определено дете? В чест на кой е било кръстено? Как са реагирали членовете на приемствеността на името?,  Кога и защо семейството се е преместило да живее в това населено място?,  Кой най-тежко е преживял смъртта на член на семейството?, Кой го е преживял по-леко?, Кой е организирал погребението?.  Оценката за прилаганите в миналото способи за адаптация и особено при реорганизация на семейството при загуби на негови членове и други критични преходи, дава важен ключ за разбиране на семейните правила, очаквания и патерни за реагиране.

 

7. Родителските семейства на всеки от съпрузите:  Живи ли са родителите?, Ако са починали – кога и от какво?,  Ако са живи – с какво се занимават?, Работят или са пенсионери?,  Имали ли са те други бракове?,  Кога родителите са се запознали? Кога са сключили брак?, Разведени ли са?, Имат ли братя и сестри?,  По-възрастни или по-млади са от братята и сестрите си и каква е разликата във възрастта им?,  Имат ли други деца, които продължават да живеят с тях?. Терапевтът може да задава въпроси и за майката и бащата на родителите (баба и дядо). Целта е да се събере информация за 3-4 поколения, включително поколението идентифицирано със симптома.  Много важна информация е тази за осиновени деца, доведени от други връзки и бракове, извършени спонтанни аборти, деца, които са починали в ранна възраст, 

 

8. Други значими за семейството хора:  приятели, колеги, учители, лекари и пр.

 

9. Семейни взаимоотношения:  Има ли между някои от членовете на семейството данни за прекъснати взаимоотношения?,  Има ли между някои сериозни конфликти?,  Кои членове на семейството са много близки един на друг (симбиотични връзки)?,  на кой човек от семейството останалите се доверяват най-вече?,  Какви са най-честите ситуации на конфликтуване?,  Как реагират членовете на двойката на тези типове ситуации?,  Има ли прехвърляне на ситуации на конфликтиуване от родителската двойка към идентифицираната със симптома двойка? Едни и същи ли са начините за реагиране предавани от родителите към детето?,  Има ли подобни трудни ситуации и стилове на реагиране при братята и сестрите?,

В тази част терапевтът може да задава специалните циркулярни въпроси.

Например, той може да попита мъжа: „Как мислите, колко близки са били Вашата майка и по-големия Ви брат?”, „Имате ли идея, как възприема съпругата Ви, честите отсъствия на дъщеря Ви от къщи?, Когато се случи този инцидент, какво преживя съпругата Ви?. След това терапевтът проявява същия интерес, през циркулярен въпрос през жената към мъжа.

Забележка: Циркулярните въпроси са въпроси, които се задават на един член от семейството, но касаят трети член, т.е. оценката циркулира през някои от членовете на семейството.

Циркулярните въпроси се задава, за да се установят различията в оценките на членовете на семейството за взаимоотношенията им. Често именно чрез тях терапевтът успява да диагностицира различия на когнитивно равнище.

 

Понякога е полезно да се пита дори, как присъстващите на срещата ленове на семейството могат да бъдат характеризирани от членове на други семейства. Например, „Как мислите, че реагира на ситуацията във вашето семейство, семейството на брат Ви?” или „Според Вас, ако вашият баща трябва да Ви опише когато сте били на 13 години, какво от това описание би съвпаднало с описанието, което Вие бихте направили за Вашия син?.

 

10. Семейните роли: Кой от членовете на семейството проявява най-голяма грижа за другите?, А кой от членовете най-много обича да се грижат за него?, Кой е най-авторитетния?,  Кое от децата е най-послушно?,  Кой е съпътстван от успехи?,  Кой постоянно търпи неуспехи?, Кой е най-сърдечен, най-резервиран, дистанциран и пр.?,  Кой повече от всички милее за семейството?, Кой от всички е най-нестабилен, аутсайдер, страдащ в семейството?.

Терапевтът трябва да обръща внимание на използвани в семейството прякори и етикети, които членовете на семейството си дават (Домашния тиранин, Суперзвяр, Змията, Клюкарката, Разузнавача, Желязната лейди, Началника). Всички те носят в себе си емоционална натовареност и се предават като патерни в семейната система.

 

11. Трудни за семейството теми:  „Кой от семейството има сериозни медицински или психични проблеми?, Има ли в семейството проблеми (симптоми) за физическо или сексуално насилие?,  Има ли наличие на инцест?, Употребяват ли се наркотици?,  Алкохол?,  Има ли някой, който е бил арестуван, за какво? Какъв е неговия статус в момента?.

Обсъждането на този тип теми  може да са неприятни и болезнени за членовете на семейството и  затова въпросите трябва да се задават с внимание и такт.  Ако семейството окаже силна съпротива, то терапевтът трябва да отстъпи с идея по-късно да се върне на тях. Идеята е, че щом има съпротива, щом се активизират защити, значи там някъде може да се крие проблема.

 

                                                                            *    *    *

Събирането на обща информация за членовете на семейството може да приключи в рамките на 30 минути, но впоследствие генограмата е отворена за нови данни. Те постъпват чрез допълнителните въпроси, а за това са необходими допълнителни срещи.

Много често терапевтите още в самото начало на работата се договарят със семейството по въпроса за изготвянето на генограмата и впоследствие се връщат към нея, допълвайки я.

Възможен е и друг подход, например, всеки член на семейството да изработи графически своята представа за семейството, т.е.  генограмата да се състави от самите клиенти.  В много случаи този подход разкрива структурни нарушения в семейната система. 

На генограмата заедно с темите, свързани с членовете на семейството може да се помести и важна информация, напр.: имена, образование, занятие, заболявания, местожителство и пр.

Генограмата  дава информация в следните насоки

— проблемни отношения в двойката;

— произход на възникването на различни симптоми;

— причини за отчаянието;

— идентификация

— синдрома на годишнината (синдром на предците);

— проблеми в детско-родителските отношения;

— семейните нагласи;

— особености в избора на професия;

— причини за суицид;

— причини за зависимост;

— хомосексуални наклонности;

—  проблеми със самотата (неспособността за свързване с другия /другите)

При работата с генограма се проявяват не само проблемите, но и ресурсите на семейството.

Интервюто по генограмата се провежда в рамките на индивидуалната консултация. Обща продължителност на сесията – около 2 часа.

Забележка: „Синдром на годишнината” или „Синдром на предците” е доказан феномен в психологията и медицината. Той се свързва с преживени тежки събития във фамилията (смърт, болести, загуби, конфликти, инциденти, развод, раждания, женитба  и пр.).  Механизмът му работи на база запазване на информация за събитието на несъзнателно равнище, в т.ч. за събития, на които не е задължително клиентът да е бил свидетел. Информацията за тези събития, станали преди неговото раждане се предава от поколение на поколение и се съхранява в несъзнаваното. Проявяването на синдрома е чрез симптоматика, която се установява при идентифицирания пациент, като тя се свързва по време, близко или много точно с времето, когато преди години се е случило тежкото събитие на член на семейството. Обикновено това са много близки хора – майка, баща, брат, сестра, деца и пр. „Синдромът  на предците” лесно се диагноцтицира чрез метода „Разстановка на Хелингер” 

Източник:

Психология семейных кризисов. — СПб.: Речь, 2006

 image

image

Категория: Други
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                       Семейна терапия.  Техника „Генограма“ и „Линия на времето“

                                                            (Александър Черников)

                                   (през очите на психолога – прочетено в книгите)

Ако изучавате практиката на майсторите в семейната терапия ще останете с едно измамливо впечатление за лекота и стихийност в техните действия, но това е илюзия или повърхностен поглед. Професионалната (грамотната) терапевтична работа е основата на изключителна точност, обмисленост и убеденост във всяка стъпка.  Терапевтичната работа на великите майстори е изключително икономична и наблюдаващият често остава с недоумение как те достигат до едни или други изводи и постигат толкова потресаващи резултати.

Ефективната терапия не е възможна без развитието на диагностичните проблеми и типовите терапевтични ситуации. Приетият и прилаган от семейните терапевти интегративен модел, представлява евристично средство за извеждане на терапевтични хипотези и превръща самия процес във високоскоростен, ефективен и семпъл.

Събраната информация за семейната система се сумира с помощта на: специално разработена карта за структуриране на информацията (виж. приложението); извеждане на хипотези и планиране на терапията.

Семейната терапия представлява един процес, в който диагностиката на семейния проблем е неразривно свързан с терапията. Много семейни терапевти са склонни да разглеждат оценъчната (диагностичната) и чисто терапевтичната работа като един едновременен процес – от позвъняването по телефона и подаване на заявка за среша до окончателното финализиране на терапията. В повечето случаи още на първата среща терапевтите молят семейството да направи нещо или да разкаже каква е тяхната история.  Реакцията на пациентите осигуряват важна информация за силните и слабите страни на семейната система. 

В тази връзка С. Минухин (1974) казва следното: „Не винаги е важно клиентите да изпълнят задачата поставена от терапевта, важни са възбудените от задачата взаимоотношения”. Именно реакцията на клиентите предоставя на терапевта информация за тяхното взаимодействие.

От друга страна, в организацията на терапевтичния процес се включват и стандартни процедури, към които повечето семейни терапевти се придържат. Например, в първите няколко срещи се извършват:

= всестранно оценяване на семейния проблем (симптома);

= формулиране на хипотези;

= съставяне на план за терапия;

= сключване на семеен терапевтичен договор.

Организацията на оценъчните сесии включва диагностично-терапевтични експерименти с цел, получаване на информация за семейството от различни източници:

= Наблюдение върху спонтанното поведение на членовете на семейството и особено на техните невербалните реакции;

= Установяване и приемане безкритично наличието на семейни митове като важна метафора, отразяваща реалния проблем;

= Изследване на семейната система с помощта на специални техники за интервюиране и проследяване реакциите на членовете на семейството по отношение на собствените си действия и задачи.

= Освен това терапевтът е длъжен да установи работен контакт със семейството и да го мотивира към участие в терапията, т.е. към приемане на изменения.

Когато терапевтът започне работа с едно семейство, тогава се формира една нова система, но вече и с негово участие.  Той става част от семейната система и само като такъв може да влияе и създава условия за изменения в семейството. Ако терапевтът остане извън семейството, то резултатите му няма да бъдат благонадеждни.

Както вече е известно, всяка семейна система има граници и в ситуация на търсене на помощ (това е ситуация на стрес, извънредна ситуация, в която емоцията (напр. страх, неувереност) е силно изразена. Известна е зависимостта между страха и афилиацията (желанието и стремежа да приемеш други, да се включиш в група, да споделиш с други и пр.), при която афилиацията се засилва при наличието на емоции, които са насочени навън. С други думи, в състояние на криза семейството обикновено е склонно да открие дори до вчера ригидните си граници, през които да проникне терапевта.

Когато влезе в семейната система терапевта се изправя пред един парадокс и той е следния:

Психотерапевтът може да  влезе в семейната система само на основата на изоморфизма, т.е. на своето сходство, еднаквост, подобие, идентичност със семейството, но помощта за неговото изменение той може да даде само ако използва анизоморфни стратегии. При това, колкото е по-голямо сходството, толкова по-лесно е проникването през границите и същевременно толкова по-трудно ще бъде изменението на системата.

„Любителят или непрофесионалният консултант се променя в момента, в който стане член на системата (член на компанията) – при това той губи възможността си да промени тази система, която самият той е създал. От друга страна, невъзприетият от семейството психолог, оставащият на  дистанция, не постига достатъчно разбиране и никога не успява да се приближи достатъчно до семейството и губи шансовете си да помогне” [Юнсон Л., Бернлер Г, 1992].

Ето защо е толкова важно умението на психолога да превключва позициите си „вън” и „вътре” в системата.  Тази написана тук препоръка не е лесно да се изпълни и удържа през целия процес на терапията.  Влизайки в системата, терапевтът става част (въвлечен е) от „семейните игри”.  Семейството автоматично пренася своите модели на функциониране в терапевтичната ситуация. Така например, ако с едно неуравновесено семейство е трудно да се започне работа, събирайки всички членове накуп, то обратно, с едно ригидно семейство ще му е трудно да завърши терапията.  Членовете на ригидните семейства винаги идват накуп на терапия (подредени като спагети), склонни са да звънят на терапевта, да го канят на гости, да прехвърлят върху терапевта цялата отговорност за състоянието си, непрекъснато да декларират безпомощност и да продуцират катастрофални ситуации.

По това как семейството взаимодейства с терапевта може много да се съди за семейната структура и  правилата й за функциониране.

1. Методи за изучаване на семейната история

За анализ на семейната история, стадиите на развитие на семейството, патерните на взаимоотношения предавани от поколение на поколение и събитията предшестващи кризите, могат да бъдат използвани две взаимодопълващи се методики:

а/ Генограма – [Bowen, 1978; Carter & McGoldrick Orfanidis, 1976; Guerin & Pendagast, 1976; McGoldrick, 1977; Pendagast & Sherman, 1977; Brandt, 1980; McGoldric & Gerson, 1985];

б/ Линия на времето – (The Time Line) [Stanton,1992].

Генограмата представлява форма (графично изображение) на семейното родословие. Върху нея се записва информация за членовете на семейството обикновено в рамките на три поколения.  Тя е с графичен (схема) формат и позволява бързо да се доловят сложните семейни патерни. Тя е богат източник на хипотези за това, как клинични проблеми могат да бъдат свързани в семеен контекст в развитието на времето.  Генограмата включва кратко резюме, позволяващо на незапознатия със случая  бързо да възприеме голямо количество информация за семейството и да получи представа за неговите потенциални проблеми. Освен това, за разлика от другите форми на изследване генограмата позволява постоянно да бъде допълвана, обогатявана и коригирана при всяка следваща сесия.  Тя позволява на терапевта да удържа огромно количество информация за членовете на семейството, за техните взаимоотношения и ключови събития в семейната история.

„Генограмата не е тест и няма клинични скали. По-скоро тя е субективен инструмент за генериране на клинични хипотези за перспективни системни оценки” [McGoldric & Gerson, 1985].

В терапевтичната практика генограмата е въведена от М. Боуен. И служи за анализ на семейната история от гледна точка на системната теория.  Генограмата използва общоприети символи (легенда) за графическо представяне на информацията:

image

image

В съчетание с генограмата обикновено се прави и списък на важните събития в историята на семейството. Това е методиката „Линия на времето”, в която събитията са разположени  на „оста на времето”.

Методиката не е сложна: на хоризонтална линия на времето се отбелязва годината, месеца, в някои случаи дори датата по решение на терапевта. След това от нея се спускат вертикални линии и над тях се указва събитието  от жизнения цикъл.  Например, „Николай изгубва работата си”, „Мария и Петър сключват брак”, „Бащата на Сергей умира” и т.н.

Методиката позволява да бъде организирана трудно съпоставима информация в семейната история в една по-удобна графическа форма.  Графиката става особено важна при разсъжденията на терапевта по следните въпроси:

= Защо семейството идва на терапия точно сега, а не по-рано или по-късно?

= Какво се е изменило в семейството?

= Какво е станало с другите, външно свързани със семейството?

= В какво се състои моментната криза?

 

Освен това, методиката „Линия на времето” може да бъде съчетана с генограмата с цел обединяване на семейната структура, взаимоотношенията и събитията. 

image

Например, на рис. 3.1.1 е показано съчетаване на линия на времето с генограма. Това е един типичен случай  на отказ на 7-годишно момче да посещава училище.  Момента на сключване на брака е избран за нулева точка (стартова позиция). Двойната линия между съпрузите означава близки отношения. На втората и четвъртата година от брака се раждат децата – първо дъщеря, а след това син. Тройната линия между майката и новородените отразява много близки отношения, нормални за тази възраст.  До десетата година на брака семейството представлява една добре функционираща система. В началото на настоящата година обаче съпругът  претърпява сериозен професионален неуспех, изпада в депресия, затваря се в себе си, рязко се дистанцира от децата и особено от малкото дете (сина). Поставя се началото на сериозни конфликти между съпрузите.  Отношенията между майката и сина стават още по-близки и толкова силно ригидни, че за детето на тази възраст се превръщат в проблем. Много скоро след това идва момента, ч който 7-годишното момче трябва да тръгне на училище, но то упорито не желае това.  В резултат на това опозиционно поведение започва да расте дистанцията между детето и майката. Отключването на този труден за семейството период кара родителите интуитивно да се ориентират към търсене на специализирана помощ. До момента като непрофесионалисти родителите са реагирали по един типичен начин – бащата е забравил за депресията, майката за конфликта с бащата и двамата за започнали да обгрижват детето. В семейството има проблем, който е общ за всички.

2. Водене на интервю по генограма

Сбора от информации за семейната история обикновено се извежда от контекста на общото семейно интервю, като терапевтът съвсем не игнорира проблема, с който е дошло семейството.  Ето защо конструирането на генограмата трябва да бъде част от едни по-широки задачи за присъединяване и въвличане на семейството в терапията. Провеждайки интервюто терапевтът тръгва от представения проблем  и върви към разширяване на семейния и социален контекст, от настоящето  към исторически хронологично построените семейни събития; от леки към по-трудни въпроси, провокиращи тревожност; от очевидни  факти към съждения за взаимоотношения в бъдеще, към циркулярни хипотези и пр.

Основни теми, по които терапевтът събира информация:

(1) За състава на семейството

- Кой (кои) още живее съвместно със семейството домът?

- В какви родствени отношения е семейството с него?

- Имали ли са съпрузите други предишни бракове?

- Имат ли съпрузите деца от тези предишни бракове?

- Къде живеят останалите членове на семейството?

(2) Демографска информация за семейството – имена, пол, възраст, години на съвместен брак, професия, образование, работа и пр.

(3) За настоящо състояние на проблема

- Кои от членовете на семейството знаят за проблема?

- Как всеки от тях вижда и реагира на проблема?

- Има ли някой друг в семейството подобен проблем?

(4) За историята на развитието на проблема

- Кога е възникнал проблема?

- Кой го е забелязал първи?

- Кой оценява проблема като сериозен?

- Кой е склонен да не предава на проблема сериозно значение?

- Какви опити за разрешаване на проблема са били предприети и от кого?

- Търсило ли е до сега семейството специалисти и има ли хоспитализация?

- В какво направление е било работено?

- Положителни или отрицателни са били резултатите?

- Какво ще се е случило в семейството, ако кризата продължи?

- как семейството си представят взаимоотношенията в бъдеще?

(5) За неотдавнашни събития и преходи в жизнения цикъл на семейството – раждане, смърт, брак, развод, пътуване, проблеми в работата, промяна на местоживеенето, болести и други силно стресиращи събития.

(6) За реакциите на семейството по важни събития от семейната история

- Каква е била реакцията на семейството при раждането на определено дете?

- В чест на кого то е било кръстено?

- Кога и защо семейството е пристигнало в този град?

- Кога и защо семейството се е преместило в нова квартира?

- Кой най-тежко е преживял смъртта на член на семейството?

- Кой е преживял същата загуба най-леко?

- Кой е организирал погребението?

Тук винаги се дава оценка за способите (стратегиите) за адаптация и справяне на членовете и особено за реорганизацията в семейството, след загубата на определен член  или при други критични преходи. Диагностиката на тези критерии представя информация за семейните правила, очаквания и патерни на реагиране.

(7) За родителските семейства на всеки от съпрузите

- Живи ли са родителите?

- Ако са починали – кога и от какво?

- Ако са живи – с какво се занимават (работят или са пенсионери?

- Разведени ли са родителите – кога се е случило това, на колко години е било тогава детето?

- Родителите има ли ли са други бракове и имат ли деца от тях?

- Кога родителите са сключили брак (последващи бракове)?

- Родителите имат ли братя и сестри?

- Родителите кои поредни деца са били (по-големи; по-малки)?

- Каква е разликата във възрастта между децата (става дума за родителите)?

- С какво се занимават братята и сестрите на родителите?

- Братята и сестрите на родителите имат ли брак (бракове)?

- Братята и сестрите на родителите имат ли деца?

Терапевтът задава въпроси и подробно изучава както майката, така и бащата на съпружеската двойка, дошла на терапия.  Целта е да се събере информация по определените критерии за 3-4 поколения, вкл. Поколението на идентифицирания пациент.  Много важна е информацията за наличието на приемни родители, извършени съзнателни аборти, извършени спонтанни аборти, рано починали деца.

(8) За други значими за семейството лица – приятели, колеги, учители, лекари и пр.

(9) За семейните взаимоотношения

- Има ли членове на семейството, които изцяло са прекъснали взаимоотношения?

- Има ли членове на семейството, които се намират в сериозни конфликти?

- Кои членове на семейството са много близки един с друг?

- На кой от семейството другите се доверяват най-много?

- В съпружеската двойка има ли трудности и конфликтност?

- По кои въпроси има напълно съгласие в двойката?

- По кои въпроси има напълно съгласие в родителското семейство на жената?

- По кои въпроси има напълно съгласие в родителското семейство на мъжа?

- По кои въпроси има напълно несъгласие в двойката?

- По кои въпроси има напълно несъгласие в родителското семейство на жената?

- По кои въпроси има напълно несъгласие в родителското семейство на мъжа?

- Кои от членовете на семейството са симбиотично близки един с друг?

- На кой от членовете на семейството се ползва с най-голямо доверие?

- Какви трудности изпитва семейството на братята (сестрите) на всеки от двойката?

- Как всеки от съпрузите общува с децата?

- Кое е любимото дете в семейството?

 По тази тема терапевтът може да задава специални циркулярни въпроси. Например, той може да попита съпруга: „Как мислите, колко близки са вашата майка и по-големия Ви брат? И след това да се поинтересува какво мисли за това съпругата му.

Полезно е също да се попита, как присъстващите на срещата биха били характеризирани (оценени) от други хора: „Как Вашият баща би Ви описал, когато  сте били на 13 години и какво от това съответства на вашия син, който сега също е на 13 години?

Циркулярните въпроси се задават за да разкрият различията  във взаимоотношенията между членовете на семейството.  Разкривайки тези разлики пред самите членове, терапевтът въвежда нова информация в системата,  обогатяваща възгледите на семейството за себе си. Това е много силен информационен елемент тъй като в ежедневието хората почти не прилагат такъв подход.

(10) За семейните роли

- Кой от членовете на семейството най-много обича да проявява грижа за другите?

- Кой от членовете най много го обича, когато той се грижи за него?

- Кой от семейството изглежда най-волеви?

- Кой е авторитарен?

- Кое от децата е най-послушно?

- На кого все не му върви?

- Кой непрекъснато търпи провали и неуспехи?

- Кой най-много боледува?

-Много е важно терапевтът да обръща внимание на прякори, етикети, прозвища и пр. които членовете дават един за друг. Например, „Супермама”, „Желязната Лейди”, „Домашният тиранин”, „Шефът”, „Началника”, „Отмъстителното джудже”, „Гарфилд”. Те са важни ключове към емоционалните патерни в семейната система.

(11) За трудните за семейството теми

- Има ли някой от членовете на семейството със сериозни психични или медицински проблеми?

- Има ли някой проблеми свързани с физическо или сексуално насилие?

- Употребява ли някой наркотици?

- Алкохол?

- Някой да е имал проблеми с органите на властта, например да е бил арестуван?

- За какво е бил задържан?

- Какъв е неговия статус днес?

Обсъждането на теми от този род могат да бъдат болезнени за семейството и затова трябва да се поставят тактично и внимателно. Ако семейството окаже силна съпротива, то е препоръчително терапевтът да отстъпи временно и да се върне към темите  в по-късно или да отложи за следваща сесия.

По принцип основната информация за конструиране на генограмата може да бъде събрана за 30-40 минути (без допълнителни въпроси по проблемите), но всестранното изучаване изисква повече време и може да отнеме 2-3 и дори 4 сесии. За събирането на този тип информация много често терапевтът предварително се договаря с членовете на семейството, обяснява им смисъла и ги мотивира.  Освен това много разпространен е подхода за допълване на генограмата всеки път по време на сесиите, когато стане въпрос за информация, която я касае, т.е. разговора се води по т.н. „исторически материал”.

Когато семейството пристига на терапия, то в повечето случаи има собствено мнение за проблема – за генезиса и природата му.  Като правило този възглед е несистемен и ригиден, основаващ се на вярата, че само лицето, което е носител на симптома трябва да се промени, че само един е виновен за проблема в семейството и т.н.  Поради тази причина когато терапевтът започне да събира системно информацията, на клиентите се струва, че той се интересува не за това, за което му плащат.  Поради тази причина много често оказват яростна съпротива, недоволстват, разсейват се, а някои дори пряко упрекват терапевта или го съветват.

Когато се работи по генограмата и въпросите следват един след друг, терапевтът стъпка по стъпка навлиза, прониква дълбоко в семейната история, разкрива семейния жизнен опит през поколенията (раждане, смърт, болести, интензивност на взаимоотношенията, провали, загуби и пр.). На тези теми семейството реагира обикновено с любопитство и отзивчивост.  Причината е, че терапевтът тук никого не обвинява, никого не кара да прави нещо което той не иска, това е просто една разходка в спомените.

Работата по генограмата позволява на терапевта да подреди събитията в семейството и да ги представи в техния естествен ход. Освен това, процесът позволява да бъдат правени връзки от общото към частното, например:

- „Обикновено по-малките деца, след като сключат граждански брак, очакват от партньора си по-голяма грижа. Как това се прояви при Вас?”

- „Често след гражданския брак и напускането на жилището от децата, родителите трудно преживяват раздялата. Имаше ли през този период във Вашето семейство трудности?”

Ето един пример на майсторът на семейната терапия М. Боуен:

Клиент: Моята майка беше много доминираща жена, тя никога не искаше да се разделя с нещо което е нейно, включително и с мен.

Боуен: Е, ако Вие сте единствено дете, какво може да очаквате? Често във взаимоотношенията подобни на тези, хората много точно предвиждат какво мисли другият. С други думи, Вие описвате не просто необичаен тип интензивни взаимоотношения между майка и единствения й син, особено ако майката няма мъж до себе си, а Вашата майка е била точна такава. Как бихте характеризирали взаимоотношенията между Вашата майка и нейната майка?” [McGoldric & Gerson, 1985].

Освен неоценимата помощ в построяването на терапевтичните хипотези, интервюто по генограмата позволява на терапевта да установи едни много по-близки отношения на доверие. Просто генограмата играе ролята на транспортно средство, чрез което и на което терапевтът пътува навътре към семейството. Няма спор във факта, че когато човек започне да разказва за жизнената си история и тази на близките до него хора, той освобождава и открива границите си, вдига бариерите пред терапевта, допуска го в „светая светих”. По този начин терапевтът постига целта си да стане част от една нова семейна система, за която стана дума по-напред в този текст.

Интересното е, че в изследванията в болнични условия, Роджърс и Даркин (1984) са забелязали, че повечето от пациентите след такива двадесетминутни въпроси и отговори, са променили отношението си към лекуващият ги лекар и самото медицинско лечение.

Въпросите при създаването и работата с генограма не се фокусират само върху негативни, травмиращи събития и загуби. Чрез генограмата пациентът сам си организира и провежда среща и с постиженията и успехите, отново ги преживява, дори открива способи и стратегии за справяне.

3. Проследяване последователността във взаимоотношенията

Системният терапевт, ориентиран към изследване на циркулярните контури, с които е обградено семейството, трябва да определи начин за построяване последователността (реда) от въпроси.  С. Минухин предлага една специална техника на терапевтично интервю, която той нарича „проследяване” (Tracking).

Целта на техниката е, да се проследят специфичните патерни на поведение, мислене и преживявания в системен контекст. Терапевтът трябва точно да изучи какво се случва от самото начало до самия край в една последователност.

Минухин (1974) отбелязва: „Терапевтът следва съдържанието на семейната комуникация и поведение, като непрекъснато поощрява и подкрепя клиента в обясненията му. Той е подобен на писец, която лъкатуши след спомените на пациента и ги записва.

 Най простата форма за проследяване представляват „изясняващите въпроси”, „одобрителните коментари” и „обясняващите подробности”. Терапевтът не отхвърля това, което пациентът говори. Той винаги заема позиция на демонстративна заинтересованост. При  операцията за проследяване терапевтът не изразява мнения. Утвържденията, подсказващите предложения за теми, повторенията, рекапитулациите, обобщенията, демонстрацията на интерес, емпатията, въпросите за изясняване на съдържание (подробности) – всички те са способи, чрез които психодинамичният и недирективен терапевт контролира и насочва комуникацията”

По време на интервюто системният терапевт е активен.  Той може да попита: „Кой първи реагира на създалата се ситуация?”, „Какво направиха след него вторият?”, „Какво направи тогава първият?”, „По какъв начин отговори на това вторият?”, „Какво правеха другите членове на семейството, когато всичко това се случваше?”

Терапевтът винаги избягва въпроса „Защо?”.  Въпросът „Защо?” затваря интервюто и затруднява проследяването, придвижването по събитията, прекъсва връзката между събитията.

Той по-скоро се стреми да провокира съпротивата на пациента, подтиквайки го към рационализация, чрез интерес към това: „Как това се случва?”, „Какви са последиците от това поведение?”.  Терапевтът продължава да пита до тогава, докато не изведе цялата последователност от събития, отнасящи се до симптоматичното поведение или оплакването. Докато не бъде завършена една последователност от събития, терапевтът не започва друга.

Последователността образува контур от самоподкрепящи се обратни връзки. Сега терапевтът може да наблюдава как всеки член на семейството вижда себе си. Как реагира, когато по какъв начин самият той поддържа и повтаря патерни, от които самото семейство се оплаква. Тук терапевтът задача въпросите си фриволно, той просто се интересува какво прави семейството когато се появи симптома.  При това, терапевтът си служи с езика на семейството, с тяхната терминология (семеен език) и в тези специфични за семейството термини търси метафори.

Много честа практика е терапевтът да отправи искане към семейството или отделен член, да разиграе определено събитие, като  ги поканва: „Не бихте ли се присъединили към играта на вашето дете с куклите?”

Терапевтът използва тези сведения, за да създаде собствена хипотеза и същевременно да организира обратна връзка с родителите: „И така това е вашата работа – бихте ли установяване на мир самите вас?” и после „Какво мислите, колко дълго Вашето дете би се нуждаело от родители-миротворци?”

„Обратната връзка обикновено има предимно положително съдържание за отделния член или цялото семейство. Тя създава атмосфера на сътрудничество.  Освен това, обратната връзка помага на членовете на семейството да видят  какво правят те, как реагират, а това изключително много ги стимулира към изменения. Като диагностично средство тази техника се явява важен елемент от процеса на  присъединяване на терапевта към семейството и му осигурява един мек, кадифен стил на ръководство към промени” [Minuchin & Fishman, 1981; Aponte & Van Deusen, 1981].

 

Карта за структурирана информация за семейната система, издигане на хипотези и планиране на терапията

1. Първи контакт с терапевта. Повод за контакта. Кой установява контакта.

2. Описание на проблемите и желаните промени, назовани от пациентите (в т.ч. метафори)

3. Изготвяне на генограма на семейната система.

4. Данни от историята на семейството.

а/ Важни събития, модели за функциониране и взаимоотношения в семейството на прародителите на идентифицирания пациент  (IP).

б/ Важни събития в сегашното семейство на IP. Структуриране на ключовите събития във ос на времето (Линия на времето)

5. Стадии на жизнените цикли.  Важни задачи и проблеми, стоящи пред семейството.

а/ Хипотеза за това, защо семейството търси специалист точно сега.

6. Структура на семейството в настоящия момент (сплотеност, йерархия, граници)

а/ Порядък на заемане местата в терапевтични кабинет (Кой къде сяда?)

б/ Разпределение на същите в жилището (Кой къде живее?)

в/ Данни от тест на Херинг (ако е бил проведен), важна информация за семейната структура от интервюто и от наблюдението на семейството.

г/ Терапевтични хипотези за структурата на семейството, включително възможности за маневреност и гъвкавост на семейството между различните състояния.

7. Взаимодействия на членовете на семейството.

а/ Индивидуални поведенчески патерни и модели на функциониране. Способи за взаимно влияние между членовете на семейството един на друг

б/ взаимодействие по време на сесията

в/ Семейни правила, регулиращи комуникацията

г/ Средства за разрешаване на проблеми, които вече са били прилагани.

д/ Намерени и приложени по-рано решения, които са помагали за справяне с проблемите.

е/ Съставяне на поведенческа последователност –  „Порочен кръг, включващ в себе си симптоматичното поведение на членовете на семейството.  Циркулярни хипотези.

(8) Функции на симптоматичното поведение в семейната система. Опасности, които биха последвали след премахване (отстраняване) на симптома, т.е. при изменения в семейната система.

(9) Допълнителни хипотези

(10) Планиране на терапията

а/ Цел

б/ Възможни етапи и междинни цели

 

в/ Възможни процедури, задачи, упражнения, експерименти. 

image


Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                                  Семейната терапия. Техника „Генограма”

                                                         (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                             (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Генограмата е структурирана диаграма на системата на вътрешно-семейните взаимоотношения в рамките на 3-4 поколения. Тя е предложена от Мюрей Боуен през 1978 г. (Bowen, 1978), като част от „междупоколенческия подход” в семейната терапия. Целта му е да покаже как образци (модели) на поведение и вътрешно-семейни взаимоотношения се предават между поколенията и как събития като смъртта, болестите, големите професионални успехи, се „преместват” в новото местоживеене на членовете на семейството, влияещи върху съвременните поведенчески модели и върху вътрешно-семейните диади и триъгълници.

Генограмата позволява на психотерапевта и семейството да получат цялостна (холистична) картина, отчитайки всички явления и събития в семейния живот в цялостна вертикално ориентирана перспектива. Понякога се подчертава нещо, което е загадка на някои членове на семейството, изваждайки „скелети от гардероба”. Този подход има много общо с традиционните подходи за събиране на данни за семейната история, но основната му отличителна особеност е неговата структурираност и схематизираност. По правило техниката включва участието на разширеното семейство.

Генограмата се използва за илюстриране на спецификата на вътрешно-семейните взаимоотношения чрез символи, които наред с други данни, се  използват за изобразяване на взаимоотношенията между членовете на семейството и тяхната позиция в семейната система. Такава диаграма представлява практически карта на семейството. Когато са събрани данните за имената, възрастта на всеки член на семейството, времето на сключени бракове, смъртни случаи, разводи, раждания, може да се пристъпи към събиране и на други важни факти за функционирането на семейната система - като например, честотата и качеството на контактите, емоционални сривове, факторите, които водят до конфликти и тревожност, степента на затворена-отвореност (близост-дистантност) на семейните субсистеми и семейството като цяло. Семейните сценарии, ценности, правила, мъжки и женски стандарти за поведение могат да бъдат идентифицирани чрез интервюта, базирани на тази техника.

Процедура

Целта на методиката е да се получи диаграма, отразяваща историята на разширеното семейство за най-малко три поколения. Работата може да се направи по всяко време след започването на редовни срещи със семейството и е рутинен метод за събиране на информация за семейството, за да се разбере по-добре проблема и за намиране на начини за решаването му. Обикновено се провежда в присъствието на всички членове на семейството, които могат да слушат и възприемат информация, включително деца. Предполага се, че тази информация е от интерес за членовете на семейството и те са любопитни да знаят подробностите за близките си роднини.

Разговорът обикновено започва със симптома на семейството: кой го притежава, когато се появява за пръв път и какво е клиничното му разгръщане. Освен това, физическите, емоционалните, социално-дезадаптивните симптоми се разглеждат като проява на емоционална дисфункция в семейната система и емоционалните отношения, а поведението на носителя на тези симптоми, отразява как се проявява тревожността в даденото семейство. Времевата рамка за първичната проява и последващото усилване на симптомите може да бъде свързана с други събития в живота на семейството, като смъртта на близките роднини.

След това, започва описанието на семейната история, като се започне от времето на първата среща на родителите (предците) и така се „върви“ през поколенията до момента. Тук са съществени възрастта от съпрузите; точната дата на първата им среща; какво са направили в дните, когато те са били годеници (жених и невеста преди сватбата); самата сватба; какво се е случило до раждането на първото дете; влиянието на порядъка за раждане на децата и техните физически и психологически характеристики. В какви географски точки живее семейството и кога се е преместило на друго място - всичко това е много важно, особено ако пътуванията са били много близко или много далече от родителското семейство. Данни за здравето, образованието и кариерата на всеки родител също се събират на този етап от разговора.

Освен това, обсъжда се историята на разширеното семейство, както от страна на майката, така и от страна на бащата. Тук като минимум е необходимо да се разбере за братята и сестрите на майка и бащата (лели и чичовци/вуйчовци), за емоционалната атмосфера в родителските семейства, за това, с какво са ангажирани всички членове на семейството в настоящо време. Точните дати на събитията, настъпили в родителското семейство са важни, защото те могат да корелират на събития в ядреното (основното, където е идентифицирания пациент) семейство.

Психотерапевтът провежда беседа (интервю) на базата на „социограма”, за да уточни физическите и емоционалните граници в дадено семейство; затвореност-отвореност на семейните субсистеми; разнообразието или ограничеността на моделите на взаимоотношенията между членовете на семейството; средствата за общуване между тях. Такива съдържателни фактори като културната, етническата и религиозната принадлежност, социално-икономическото ниво, взаимодействието на семейството в метасемеен контекст – с обществото - също се вземат под внимание.

Получената информация се фиксира със специални символи. Всеки терапевт може да използва символиката, която е удобна за него, но общоприетите обозначения са, както следва:

-индивид от мъжки пол;

-индивид от женски пол;

-една непрекъсната линия – обозначава различни видове взаимоотношения в семейството; 

-вълнообразна линия – конфликтни взаимоотношения, физически и емоционални сривове между двама души (развод, смърт);

-двойна линия – символизира специални взаимоотношения или алианси (съюзи); отношения с деца-фаворити (любими деца; кумир на семейството);

-идентифициран пациент – неговите родители (нейните родители), съпруг (съпруга), деца;

-основна трипоколенческа схема (включва три поколения) – триъгълник, който обозначава този вид взаимоотношения, при които третият индивид участва в дисфункционални взаимодействия с другите двама членове на семейството, за да се намали тревожността или да се стабилизира общуването в диадата;

-линия, заобиколена от няколко членове на семейството, символизира съюз или тайно споразумение между тях (дете в утробата; аборт или мъртво раждане).

Пример

Гуерин и Пендергаст (Guerin, Pendergast, 1976) представят следния пример за използването на генограма:

„Том на 49г. и съпругата му Мери – на 41г. След предишни бракове те имат общо седем деца. В кабинета е позвъняла Мери и е попитала дали тя и съпругът й Том биха могли да дойдат на консултация. Мери обяснила, че Том е загубил работата си и това е имало отрицателни последици за семейството. 

В началото на диагностичното интервю била използвана генограма, с помощта на която са събрани основните данни. Един от фактите, които са били изяснени в самото начало на създаването на генограмата е бил, че Том и Мери са загубили съпрузите си. Първата съпруга на Том и първият съпруг на Мери умират в една и съща година, така че и двамата имали аналогичен емоционален опит. Съпругът на Мери се самоубил – тук терапевтът отложил за по-подходящо време серия от въпроси за това:

-Колко много Мери се чувства отговорна за самоубийството му?

-Ако се чувства виновна, то до колко се е справила с тези чувства и мисли?

-С кого може да говори най-открито за това?

По-късно терапевтът е научил, че самоубийството е важна тайна, внимателно скрита от децата. Съпругата на Том умира при раждането на дете - събитие, което рядко се среща в наше време. Фактът, че тя губи живота си при раждането на шестото дете, предполага, че Том се чувства до известна степен отговорен за смъртта на жена си. Семейството е преживяло редица загуби за много кратък период от време.

Терапевтът групирал информацията в съответствие с най-важните области:

-принципите, по които функционира семейството;

-принципите, чрез които семейството се води в стресови ситуации;

-ролята на времевия фактор в тези отношения;

-личните граници и границите на поколенията;

-проблеми, които причиняват конфликтни ситуации - секс, пари, роднини от страна на съпруга и съпругата, деца;

-налични семейни триъгълници;

-лична тайна, нежност, доверие и честност;

-как различните роднини засягат представения проблем.

След това терапевтът помолил Мери, да представи своите виждания за проблема. Тя твърдяла, че се почувствала по-добре, когато договорила среща с терапевта. Мери доверила, че седмица преди това майка й я посетила. Мери споделила, че са разговаряли с нея по проблемите,  но нарекла този разговор с думите: „това беше най-обезкуражаващото преживяване”. В тази връзка, терапевтът решил да проследи тази линия и да определи каква позиция заема майката на Мери в структурата на семейството в момента. Майката била описана като тревожен човек,  с критично мислене, с бързи промени в настроението. Терапевтът се опитал да определи степента на откритост на тези взаимоотношения, питайки Мери дали тя е казала на майка си, че ще търси съвет от специалист. Мери отговорила, че майка й не може да се справи с този вид информация. Позовавайки се на генограмата, терапевтът установил, че Мери е единственото дете в семейството и си поставил за цел,  да изследва ефекта от този факт върху интензивността на отношенията й с майката. За тази цел, продължавайки работата си, той се опитал да намери „трипоколенчески триъгълник” и питал: „Кое от твоите деца е любимец на баба си (майката на Мери)?”  Любимата й внучка била  Нанси, същото дете, за което Мери се страхувала най-много.  

Тук се събрали няколко важни точки. По-рано по време на интервюто, Мери подчертала, че Нанси й напомня за нейния починал баща, първият съпруг на Мери - Бил. Мери разкрила, че едно от нейните притеснения за Нанси е, че тя може да повтори самоубийството на баща си. Тази констатация била в съответствие с наблюдението на терапевта и докато той поставял въпроси на  Мери, забелязал, че Том, не само се чувствал неадекватно спокоен, но дори сякаш получавал някои удоволствие – това накарало терапевта да се предприемат редица стъпки. Той формулирал промяна в посоката на разговора, като в началото се позовал на тревожното изказване на Мери за евентуалното самоубийство на Нанси, а след това постепенно все повече и по-дълбоко преоткрил (навлязъл) темата за самоубийство в брака.

Основната цел на въпросите на терапевта се явявали чувствата на Мери за самоубийството на първия й съпруг - Колко много се чувства отговорна за това? След това, терапевтът проверил мислите на Мери по този въпрос:  „С всички трудности, с които е трябвало да се сблъскате напоследък - деца, загубата на работата на Том – нямахте ли мисъл в главата си да приключите с всичко наведнъж?” Мери отговорила, че може би всичко можело да бъде значително по-добре, ако тя просто си беше събрала багажа и си беше тръгнала, но самоубийството за нея никога не е било вариант за адекватно решение на случая.

Веднага след това терапевтът атакувал главната цел и поставил обратния въпрос: „Забелязали ли сте някога, че Том е толкова паднал духом след загубата на работата си, че ще се самоубие?" Мери се нуждаела буквално само от секунда размисъл, за да отговори: „Нямам съмнение. Доста често”. Тогава тази тема открила пространство за разговор с Том, за да бъдат проверени неговите мисли за самоубийство.  Том категорично отхвърлил подозренията за евентуално самоубийство, като потвърдил, че това не е неговият стил, но признал, че е раздразнен, че не може да убеди Мери за това.

В този момент възгледът на Мери за семейните проблеми като цяло, вече станал разбираем. Тя така и не могла да се справи с чувството за отговорност за смъртта на първия си съпруг и била изпълнена с решителност да предотврати подобен изход в живота на дъщеря си и съпруга си. Тя нямала буквално някой до себе си, с когото можела да говори за своите най-дълбоки тревоги. Когато тя позволила на тези чувства да изплуват във връзка с Том, той автоматично отхвърлил страховете й, като ги определил за неоснователни. Майка й, както и Мери, били изгуби съпрузите си преждевременно. В изолацията си, Мери непрекъснато с тревога следяла емоционалното състояние на Том, опитвайки се да се грижи както за него, така и за децата си, без да се чувства подкрепа от някой.

От друга страна Том продължавал да създава впечатлението за балансиран, разумен човек, който спокойно може да приеме всякакви, дори и най-неприятните новини. По това дори изглеждало, че контролира сегашната ситуация в семейството, описвайки я като по шега, той дори се усмихвал при разказите за историята. Терапевтът открил причината за това във факта, че Том е ирландец и поради това имало вероятност той да е наследил някои от чертите характерни  за неговите предци. До колко външното спокойствие и игривите маниери са свързани с присъщата за ирландците черта на укриването на гнева му?

Психотерапевтът си давал сметка, че пред него се намира човек, който е свикнал да печели $ 50 000 годишно, занимавайки се с важна работа. Сега съпругата му издържала семейството с много по-малка сума пари. Терапевтът поставил въпроса: „Как реагирате лично на настоящите си професионални затруднения?" Том отговорил: „Най-вече като загуба на надежда. Искам да кажа, че никога не прибягвам до жестокост или нещо в този дух“. Терапевтът отбелязал: „Ирландците са известни с факта, че техният гняв обикновено остава скрит.“ Том се засмял и признал. че често изпитва силен гняв и че по-голямата част от времето просто не знае какво да прави с това чувство. Той полагал сили, опитвайки се да го контролира. Той се съмнявал в себе си и способностите си. Мислел за това всеки ден и понякога чувствал, че тази постоянна вътрешна борба може да доведе до загуба на самоувереност, така че когато отиде на интервюта, неудобството и липсата на вяра в себе си ще станат толкова очевидни, че ще създадат негативно впечатление за него.

В резултат на тази среща станали очевидни принципите, които карали всеки от тази съпружеска двойка, да се опитва да управлява своите индивидуални действия и реакции. Например терапевтът научил, че Мери е склонна да се отдели от майка си, но е дълбоко ангажирана с проблемите на съпруга и децата си. Тя сама се била назначила за техен защитник и се опитвала да ги спаси от всякакви възможни проблеми.

От друга страна, Том се бил отдалечил от всичко, с изключение на работата си. За него работата му се била превърна в убежище, когато починала първата му съпруга и новородено им дете, а по-късно след смъртта на неговия син. Оказало се, че пред психолога се намирал човек, който бил загубил основната си жизнена опора – работата, с която бил толкова горд. Самият той казал: „Гордостта често ми пречи и понякога засяга моите преценки. Понякога си мисля, че сякаш най-много защитавам гордостта си.“

Проблемите, с които тази двойка се сблъсква по отношение на две средни дъщери (по една от предишните им бракове), напомняли много на въпросите, които притеснявали починалите им родители. Поради това било необходимо те да се научат как да се справят с „призраците на починалите си съпрузи“, така че децата да не повтарят тази част от семейния сценарий.

По-голямата част от представените данни е възможно да се получи въз основа на методологията на генограмата. (Guerin, Pendergast, 1976, p.455-464)

 

Използване

Генограмата съдържа огромно количество информация, представена в схематична форма на малко пространство, което позволява да се обхване цялата фамилна история с един поглед. В този процес, на базата на тази техника, членовете на семейството са в състояние да се самоопределят, да научат повече за това, което наистина се случва в семейството им, за своите исторически корени и как те засягат корените на сегашното състояние на отношенията в семейството. Работейки с генограмата, терапевтът може да помогне на семейството да разруши емоционалните прекъсвания, дисфункциониращите триъгълници и съюзи, да намали безпокойството, т.е. да направят положителни промени в семейната система. Освен това генограмата е мощен инструмент за диагностика, който може да се използва от гледна точка на теоретичните конкретни ориентации за професионалиста.

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 112 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                       Упражнения за корекция на детска тревожност и страхове, 

                                                             чрез арт-терапия

 

Един по ефективните методи за психокорекция на тревожността и страховете при децата е арт-терапията – това е специализирана форма на психотерапия, основаваща се на изкуството и на първо място на изобразителното изкуство и творческата дейност.

Според Виготски: „Има два основни механизма за психологическо корекционно въздействие, характерни за арт-терапията:

Първият механизъм се изразява в разбирането, че изкуството позволява в специална символична форма да се реконструира конфликтната травматична ситуация и да се намери решение чрез преструктуриране на тази ситуация въз основа на творческите способности на субекта. Вторият механизъм е свързан с природата на естетическата реакция, която позволява да се променя ефектът – „усещането от мъчително и плашещо към носещо удоволствие и чувство за превъзходство (превъзмогване)”.

С помощта на арт-терапията могат да бъдат постигнати следните цели:

1.Постигане на социално приемлив изход за агресивност и други негативни чувства.

2.Улесняване процеса на лечение: несъзнателните вътрешни конфликти и преживявания често са по-лесни за изразяване с помощта на визуални образи, отколкото за изразяването им в процеса на вербална корекция; невербалната комуникация е по-лесна за избягване от цензурата на съзнанието.

3.Придобиване на материали за интерпретации и диагностични находки.

4.Позволява на психотерапевта да работи чрез мислите и чувствата, които клиентът е свикнал да потиска – понякога невербалните средства са единствените, които могат да изразят и изяснят силните преживявания и вярвания.

5.Установяване на доверителни отношения между психолога и детето.

6.Развиване на чувство за вътрешен контрол (работата над рисунки, картини или моделирането осигурява хармония между цветове и форми/време и пространство).

В детска възраст ефективно се прилага също рисунъчната терапия, кукло-терапията, сказко-терапията, съчиняването на истории.

Тревожността и страхът имат изразена възрастова специфичност, която се среща в източниците, съдържанието, формите на компенсация и защита. За всеки възрастов период съществуват определени области, обекти на действителността, които предизвикват повишено безпокойство при мнозинството от децата, независимо дали съществува реална заплаха или тревожността е устойчиво образувание на личността. Тези „възрастови пикове на тревожност” се явяват следствие на значими социогенни потребности.

Във „възрастовите си пикове” тревожността е неконструктивна, защото предизвиква състояние на паника, отчаяние или депресия. Детето започва да се съмнява в неговите способности и сили. Тревожността нарушава не само учебната дейност, тя започва да разрушава личностната структури. Ето защо, познаването на причините за повишаване на тревожността позволява своевременното провеждане на корекционно-развиваща работа, способства за намаляване на безпокойството и за формиране на адекватно поведение при деца в начална училищна възраст.

Тревожните деца се характеризират с често проявление на неувереност и безпокойство, както и на много страхове, при това, страховете и безпокойството възникват в такива ситуации, в които нищо не заплашва детето. Такива деца се отличават са голяма чувствителност. Тревожните деца често се характеризират с ниска самооценка и във връзка с  нея – очаквания за неблагополучие в отношенията с другите.

Проблемът с преодоляването на тревожността по същество обхваща две целеви сфери:

а) овладяване състоянието на тревожност и премахване негативните последици, като относително устойчиво лично образование.

б) отстраняване на тревожността като относително устойчиво личностно образувание.

 

За корекция на психичното състояния при безпокойство и страхове, училищните психолози често прибягват към използване на редица методи и упражнения на арт-терапията.

 

1.Упражнение "Фризьор".

Упражнението преминава през 3 фази:

1.На децата се дава инструкция,  да затворят очите си, като си представят някакво ужасно същество, от което обикновено се страхуват всички деца и след това се иска да го  нарисуват.

2.След това им се предлага, да си представят, че това същество е момиче, на което му предстои да се омъжи и е необходимо да я заведат на фризьор, където ще и бъде направена красива прическа, поставен грим и т.н.

3.От децата се иска всеки да встъпи в ролята на коафьор и да декорират момичето си колкото се може по-добре.

 

2.Упражнение „Болница”

В тази версия на упражнението от децата се иска да затворят очи и да си представят ужасно същество. След това се съобщава, че ужасното същество е много болно; болят го зъбите, възпалена и подута му е бузата. 

Децата трябва да нарисуват на лицето на създанието страдание (сълзи, превръзки). Съществото много се страхува да отиде на лекар. Децата се насърчават да се превърнат в любезни и внимателни лекари, които не се страхуват от никого, да лекуват това „същество” и да нарисуват (на друг лист) на неговото лице израз на радост  и облекчение.

 

3.Рисуване на тема „Вълшебни огледала”

Предварително се подготвят бланки за всяко дете, на които са нарисувани в контури по три огледала, поставени едно до друго. От детето се иска да нарисува себе си във всяко огледало.

Инструкция: „От вас се иска да нарисувате себе си в три огледала. Те не са обикновени, а магически огледала. В първото нарисувайте себе си малък и уплашен; във второто – голям и весел; в третото – силни, не се страхувате от нищо.”

След завършване на рисунките, водещият задава въпроси на децата: „Кой човек е най-симпатичен (привлекателен)?, На кого от тримата ти приличаш в този момент? В кое огледало най-често се заглеждаш?

 

4.Упражнение „Разкажи своя страх”

Упражнението включва три фази:

1.В първата част психологът разказва на децата за собствените си страхове, когато е бил малък, като по този начин показва, че страхът е нормално човешко чувство и човек не трябва да се срамува да говори за него.

2.След това психологът предлага на децата сами да разкажат за своите страхове.

3.Децата рисуват своите страхове на тема „От какво се страхувах, когато бях малък (а) …”

5.Упражнение „Лоши и добри котки”

Водещият разделя групата на две. Децата се построяват в две редици и застават един срещу друг. Водещият начертава между тях „река” (маркира с предмети, лента и пр.).

Инструкция: „Представете си, че това пред вас е река, вие сте котки, но лоши и зли котки. От вас се иска по мой сигнал да започнете да се дразните и плашите един друг, без да преминавате „реката”.  По моя команда, едната редица, която аз ще посоча, ще влезе в „реката”. С влизането в „реката”, от тези котки се иска да се променят в „добри” котки и  да започнат да се държат любезно, да говорят ласкави и мили думи на другите. По моя команда (след 10 мин.) местата ще бъдат разменени.”

След като и двете групи отиграят двете роли, следва обсъждане на възникналите чувства.

 

6.Упражнение „Азбука на страховете”

На децата се предлага да нарисуват различни страшни герои на отделни листове и да им дадат имена.  След това от тях се иска да разкажат за това което са нарисували.  По-нататък децата получават задача да дорисуват и превърнат своя страшен герой в смешен.

 

Забележка: Тъй като в състояние на хронична тревожност и страх човек се намира в напрегнато очакване, той не може напълно да отпусне мускулите си, понякога изпитва изтощение, възможно е поява на главоболие и спазми в различни части на тялото, то едновременно с рисуване на страхове, децата могат да бъдат обучавани на умения за релаксация и снемане на мускулното напрежение. 

image

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                                            Техники в структурната семейната терапия.

                                                             „Сравнение на ценности“

                                                      (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                             (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Техниката се основава на системения, интеракционен подход, което предполага, че всички социални взаимоотношения могат да бъдат разглеждани в цялостна (холистична) перспектива. Техниката предполага, че ценностите и социалните роли са неразделна част от социално-психологическия процес и са изградени върху възприятията и взаимните интерпретации на членовете на съпружеската двойка или семейството. Методиката идентифицира ценности, които влияят върху семейните взаимоотношения и позволява както на терапевта, така и на клиентите да получат достъп до проблемите, сходствата, разликите и взаимнодопълващите се позиции, които съществуват в семейството.

Процедура

Флойд (Floyd,1982) описва следния подход при използването на тази техника.

Техниката може да бъде приложена, ако в процеса участват поне двама души, всеки от които получава индивидуална домашна работа, която се обсъжда на следващата сесия.

Задачата може да бъде поставена по следния начин:  

Инструкция:Ще ви дам задача, която се отнася до ценностните ориентации на човек.  Когато мислите за ценностите, нека си представите  вещи, явленията и видове дейности, които от ваша гледна точка са най-важни за вас самите.  Всеки от вас трябва да подготви два списъка с ценности. Единият списък да включва  вашите собствени ценности, а другият – ценностите на партньора ви. Поставете стойностите по реда на важността. Няма никакви ограничения за съдържанието на ценностите. Не обсъждайте списъците си преди да се съберем за следващата среща.“

На следващата сесия клиентите са помолени да прочетат списъците, изготвени в къщи и терапевтът ги записва на лист хартия (табло), така че да могат лесно да се виждат и сравняват.

Докато участниците сравняват представените списъци, терапевтът може да разгледа следните въпроси: възможният източник на ценности;  противоречията между списъците на двамата партньори; противоречия (несъответствия) в рамките на всеки списък; различия в съдържанието на списъците; степента на ангажираност на всеки един от клиентите при запознаването със ценностите на другия и др.

 

След запознаването със списъците, от клиентите се иска да обсъдят впечатленията си. Въпросите, които възникват в този случай, също се обсъждат тук.

Пример 

image

Ето някои въпросите, които могат да бъдат обсъдени след запознаване на клиентите с тези списъци:

1.Високият рейтинг на „семейството“ за съпруга не се забелязва от съпругата му.

2.Никой от съпрузите не е наясно колко висок е сексуалният рейтинг за другия.

3.Почистването, партитата, пазаруването не се споменават от съпругата, но се споменават от съпруга като ценности на съпругата.

4.Значението, което жената придава на религията, е много по-малко, отколкото изглежда на мъжа й.

5.Съпрузите имат много общи интереси - семейство, образование, секс, пътуване, спорт, приятели.

6.Времето не е ценност за съпрузите - времето се възприема цялостно – липсва  като ценност категорията „време, прекарано един в друг“.

7.Съображения относно степента на наблюдение и прецизност на оценката за ценностите на другия (съпругът посочва за съпругата само 7 нейни ценности).

8.Как възприемането на ценностите на другия е свързано със собствените ценности?

Използване

Тази техника може да се използва както в семейната, така и в съпружеската терапия. Тя може да се използва в работа със семейство с всякакъв брой членове, както и да работи с разширено семейство, което включва няколко поколения. Ето някои от най-продуктивните области на използване на тази техника: помагане на членовете на семейството да комуникират ефективно един с друг; изясняване на съмненията, че някой не оценява някого, някой манипулира някого; при новобрачни двойк.  Тази техника може да бъде приложена на първите срещи със семейството, когато членовете на семейството имат чувството, че няма ред в отношенията между тях или някои членове на семейството страдат от депресия и безразлично отношение към живота.

Техниката предоставя информация за индивидите, членовете на семейството, но и за цялото семейство като социална и психологическа система - за вътрешно-семейните взаимоотношения. Тя предоставя на психотерапевта инструменти за диагностициране на междуличностното възприятие, общуването и степента на балансираност на семейната система.

 

            Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                            Техники в структурната семейната терапия.

                                                                „Нарисувай своя сън”

                                                     (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                           (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Откритата жестокост и спорове в семейството, особено когато детето е замесено в конфликта на родителите, винаги е във вреда на детето. Стресът, който изпитва детето може да бъде изострен, когато има липса на топлина и любов към него от възрастни членове на семейството и когато конфликтите продължават значителен период от време.

Принципно ролята, която поведението на детето може да играе за намаляване, поддържане или изостряне на родителския конфликт е твърде незначителна. Същевременно симптомите, наблюдавани при детето често се засилват, защото играят централна роля в преодоляването и компенсацията на вътрешно-семейните конфликти.

Ако идентифицираният пациент е детето, психотерапевтът често изпитва трудности при събирането на информация, която членовете на семейството считат за незначителна или неуместна. Технологията „Нарисувай своя сън” описана от Тонге (Tonge,1982), е проекционен инструмент, използван за оценка на нивото на дистрес на детето и неговата представа за семейния проблем. Детето възприема тази техника като игра и често му помага да се отпусне и да установи добра връзка с терапевта.

Процедура

По-голямата част от предложения по-долу материал е разработен и описан от Тонге.

Психотерапевтът рисува фигурка на дете, лежащо върху постеля, а над главата му рисува един сапунен балон, както се изобразяват мислите на карикатурните персонажи. След това психологът обяснява, че това дете има кошмарен сън и предлага на детето да нарисува този сън.  Ако например, името на детето е Бил, психотерапевтът казва: „Това момче тук – може да си дори ти – има лош сън. Можеш ли да нарисуваш този сън?  Свързването на рисунката, изобразяваща лошия сън с реални жизнени събития, като  например, скандал между родителите, може да помогне на детето да разбере смисъла на своята скръб и поведение. Това разбиране често веднага носи облекчение.

След това психотерапевтът предлага рисунката с ужасния сън на родителите (със съгласието на детето), тъй като това може да им помогне да разберат чувствата и проблемите на детето. Терапевтът предоставя на детето избор, позволявайки му да присъства, когато обсъжда картината с родителите. В същото време психологът анализира връзката между картината и семейните проблеми. Тази дискусия, по време на която детето се разглежда само като част от проблема, може да окаже много важно въздействие върху родителите, тъй като те често не осъзнават участието си в създаването на трудности в живота на детето.

Сънят на детето може да изглежда странно и неочаквано, но ефектът от техниката „Нарисувай своя сън” се обуславя от промяната в акцента на проблема, като измества  фокусирането на дискусията за симптома от идентифицирания пациент. Нарисувания от детето сън практически служи за преформулиране на разбирането за това, което се случва в семейството. Проблемът се дефинира отново от детето в конкретни понятия, които от скрити, сега стават явни. Това преформулиране на проблема е още по-ефективно, защото родителите са представени с образи и интерпретации, създадени от самото дете.

Техниката позволява на детето да се чувства уверено и сигурно, защото това е само сън, но яснотата на посланията и изображението на картината поставя семейството пред неизбежно ново разбиране за техните конфликти и за необходимостта те да се преодолеят или избегнат.

Тук следва да се отчита вероятността, психотерапевтът, чрез ролята си на посредник между родителите и детето и пълномощник на самото дете, да поеме върху себе си ролята на родителите.  Това може да се избегне, ако терапевтът, действащ като посредник, просто предава рисунката и посланието на детето на родителите, като подчертава, че това е посланието на детето, адресирано до тях, до родителите му. По този начин терапевтът помага на родителите да поемат отговорност за използването на това послание.

Техниката „Нарисувай своя сън” може да се използва във всяка форма на психологическа помощ за семейството, но е особено полезна в случаите, когато идентифицираните клиенти са деца.

Пример

Следващия пример е представен от опита на Тонге.

"Осемгодишният Маркус бил насочен към лекаря в училището, тъй като показвал нарастваща агресивност към други деца и неподчинение на учителите. Маркус и родителите му били обидени от тази препоръка. Бащата казвал, че Маркус е срамежлив и затворен, често не слушал какво му се казва, но нищо повече - родителите били гневни и не виждали никакви особени проблеми в поведението на момчето.”

Психотерапевтът нарисувал над главата на „героя” от съня задължителния сапунен балон с „мисли и картини” – образът на съня и добавил, че на рисунката е изобразено момче, като малкия Маркус („може дори да си самия ти”), което сънувало ужасен сън. По-нататък Тонге описва поведението на детето по следния начин: „Той се поколеба малко, а след това започна да рисува къща, която беше унищожена от „сърдит  великан”.  Веднага след това гигантът трябвало да напусне съня... Най-ужасната част от съня на Марк беше моментът, в който гигантът го сграбчва и започва да го тресе.“

Тогава терапевтът казал на Маркус, че може би вкъщи е възможно да се случва нещо подобно на това, което детето е видяло в съня си, че може би баща му понякога прилича на гигантът от съня. Марк изглеждал много тъжен. Той казал, че между майка му и баща му често има „ужасни кавги”, които „разрушавали всичко” и след такава кавга баща му напускал къщата за няколко дни.

Терапевтът попитал Маркус дали би разрешил, да покаже тази рисунка на баща му, като добавил, че това може би ще помогне по някакъв начин да го разберат.  Маркус се съгласил и решил да остане в кабинета докато терапевтът говорел с родителите му. Терапевтът обяснил  рисунката на родителите, като свързал нарисуваното със събитията в техния дом.

Бащата на Маркус сложил ръка на рамото на сина си и признал, че през последните няколко години връзката в семейството е станала точно онова, което Марк е описал –  майката не можела да се справи със ситуацията и била много депресирана, лесно се дразнела и била емоционално недостъпна за семейството ... Бащата казал, че не иска семейството им да се разпадне и помолил за помощ.

Когато родителите видели нарисувания от техния син ужасен образ от съня, те осъзнали, че рисунката му наистина свидетелства за това, че  конфликтът между тях влияе върху цялото семейство. Те не могли просто да игнорират случващото се, било глупаво да продължават да пренебрегват и да гледат с презрение на сигналите, които техният син им изпращал, чрез своята рисунка и изразили готовност за промяна в живота си.

Приложение

Използването на техниката „Нарисувай своя сън” позволява на психотерапевта да получи с помощта на детето картина на това, което всъщност се случва в семейството, а последвалото обсъждане с родителите може да повлече след себе си положителни промени в семейната система. Обикновено, преди да се стигне до търсене на психологическа помощ,  родителите използват всички достъпни за тях пътища за разрешаването на проблема, насочени към промяна в поведението на детето в позитивно направление.

Обръщайки се към терапевта те очакват, че той също ще съсредоточи вниманието си върху поведението на детето и ще се опита да промени именно него. Използвайки техниката „Нарисувай своя сън”, терапевтът получава възможността да излезе извън рамките на разглеждания проблем от гледна точка на перспективата „родител-дете” и позволява на детето възможност конкретно и нагледно да изрази това, което наистина се случва във вътрешния му свят.
Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                       Тест „Интернет-зависимост“ на Кимберли Йънг

 

Описание на методиката

Тестът на Кимбърли Йънг за интернет-зависимост (в оригинал "Internet Addiction Test" - тест за интернет-адикация) е тестова техника, разработена и тествана през 1994 г. от д-р Кимбърли-Йънг (Kimberley S. Young), професор по психология в Питсбъргския университет в Бретфорд. Тестът е средство за самодиагностика на патологична зависимост от Интернет (независимо от формата на това пристрастяване), въпреки че самата диагностична категория за интернет-адикация все още не е определена.

Теоретични основи

Подобно на всяка друга нехимична зависимост, интернет адикацията (интернет-пристрастяването) е феномен на поведенческо пристрастяване и емоционална зависимост от определена форма на поведение. От тази гледна точка зависимостта се характеризира с три основни симптома:

1.Количество на дозата (времето, прекарано в интернет, увеличава се постоянно).

2.Промяна на формата на поведение (интернет активността започва да заменя  формите на реален живот).

3.Синдромът на отнемане-забрана (влошаване на емоционалното благополучие извън интернет-активността).

Не всички изследователи споделят мнението, че интернет може да има потенциал за пристрастяване. Според Кимбърли-Йънг, зависимостта от Интернет зависи от три основни фактора:

1.Достъпност до информация, интерактивни зони и порнографски изображения.

2.Личен контрол и анонимност на предадената информация.

3.Вътрешни чувства, които на подсъзнателно ниво установяват по-голямо доверие  при общуване он-лайн.

Междувременно все още няма консенсус относно това, което се явява зависимост от интернет, нито са изработени диагностични критерии (нито по МКБ-10, нито по DSM-IV).

По тази причина тестът на Кимбърли-Йънг за интернет-адикация разчита основно на вече наличните идеи и методи за диагностициране на алкохолизма и патологичната склонност към хазартни игри (гемблинг).

Вътрешна структура

Въпросникът се състои от 40 въпроса, като на всеки въпрос изследваното лице трябва да отговори по 5-степенна скала. Баловете по всички твърдения се сумират и се определя крайния бал.

Скала за оценка и балови отношения:

-1 бал – никога;

-2 бала – рядко;

-3 бала – регулярно;

-4 бала – често;

-5 бала – постоянно;

Процедура за провеждане

Тестът е предназначен за самостоятелно попълване от изследваното лице. Обработката на данните също може да се извърши от самото изследвано лице, но професионална оценка следва да бъде дадена само от специалист, тъй като след попълването на въпросника задължително се провежда полуструктурирано интервю. Последното е важно и необходимо, защото въпросите са абсолютно прозрачни, а отговорите могат да са ориентировъчни.

Интерпретация

-20–49 бала – норма (обикновен ползвател на интернет);

-50–79 бала – налични са някои проблеми, свързани с извънредно увлечение;

-80–100 бала – наличие на интернет-зависимост.  

Клинична зависимост

Тестът не може да служи за поставяне на диагноза, тъй като има твърде проста и прозрачна структура. Освен това, той не е бил валидизиран за популацията интернет-зависими, тъй като към момента официално все още такава диагноза не съществува. Междувременно тестът може да служи като скрининг инструмент за подбор на лица, които се нуждаят от консултация със специалист, а текущо прилаганото тестиране може да се използва за оценка на подобрението на състоянието на пациента по време на лечението. 

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                        Техники в структурната семейната терапия.

         „Изясняване на ценностите: „Мама винаги казва ...“ / „Татко винаги казва …”

                                                (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                         (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Техниката е заимствана от груповата психотерапия и е адаптирана за семейна и брачна терапия от Джон Линхард. Въпросникът се попълва от всички участници в психотерапевтичния процес. Методологията разкрива ценностите на родителите и как децата възприемат тези родителски ценности. Техниката е подобна на идентифицирането на семейни сценарии в рамките на транзакционния анализ. От друга страна, като всички техники за попълване на недовършени изречения, тя е проективна.

Изясняването, обсъждането и сравняването на ценностите е средство, чрез което семейството може да разбере по-добре всеки от своите членове и себе си като цяло. Наблюдаването на степента, в която твърденията на член на семейството съответстват на ценностите на другите, също е много полезно. Търсенето на сходства, различия и допълнения в ценностите помага най-добре да се оцени семейната система. Когато ценностите се изяснят, наблюдаваното поведение може да бъде по-добре разбрано и възникват нови възможности за преодоляване на недоразуменията.

Ценностите са конструкт, който показва към какво се стремим, какво искаме да направим, като се отчита ограничените ни ресурси и енергия, като по този начин са много важни за функционирането на семейството. Те са резултат от разработването на определен жизнен стил, при определени условия за конкретната семейна система. След като индивидът придобие достатъчно субективен опит за взаимодействие с реалния живот, той развива определени поведенчески модели и специфични представи на света. Някои неща се считат за верни, други се третират като неверни. Хората обикновено винаги имат очаквания, че други ще подкрепят техните ценностни ориентации и вярвания, поне до известна степен. Много конфликти в семействата са свързани с невъзможността да се посрещнат тези очаквания и да се направи това, което другият човек мисли, че е „правилно“. Лъжливите предположения за ценностите на друго лице, подкрепени от съответни действия, също са възможни източници на конфликт. Например, ако съпругът е израснал в семейство, в което парите и богатството са били приети като ценност, за сметка на състраданието и човеколюбието, то той ще влезе в конфликт със своята съпруга, израснала в по-бедно семейство, в което на мястото на парите и богатството са били поставени като ценности хуманизма и солидарността. Тези партньори не само, че ще конфликтуват при сблъсък на ценностите в определени външни обстоятелства, като например, дали да се уваства в благотворителна мисия, но и ще изпращат противоречиви послания към своите деца, поставяйки ги в противоречива позиция.

Самият симптом също може да е свързан със семейните ценности. Например в много дисфункционални семейства може да се намери следната ценностна нагласа: „По-добре е да се разболеете, за да намалите напрежението, но в същото време не е добре да се ядосвате.“

Процедура

От децата се изисква да попълнят въпросника, следвайки инструкциите. Ако детето е твърде малко, то психологът описва отговорите му. Всички родители попълват въпросника едновременно. Ценностите, изразени от всеки родител се записват и независимо от това дали респондентът се съгласява или не, по-късно се съобщават на други членове на семейството и се обсъждат.

След попълването на въпросника се провежда дискусия, по време на която описаните ценности се изясняват (операционализират като понятия) и по-ясно дефинират. Семейството проучва сходствата, различията и взаимното допълване между тях. В същото време, в процеса на тази процедура се поставят въпроси от типа: 

ои ценности са общи за всички вас?

-Всички те ли са еднакво значими?

-Кои ценности не са общи?

-Различните ценности явяват ли се причина за конфликти?

-Кои ценности се допълват взаимно?

-Наличието на кои ценности ви изненадаха?  

По време на тази дискусия всеки един член на семейството стига до общо разбиране за смисъла (дефиниране) на всяка една ценност, която е била посочена, независимо от това дали той я изповядва или я отхвърля. Операционализирането на ценностните понятия е първата стъпка, за да могат членовете да говорят на един език по-нататък при обсъждането. При наличие на неправилно, погрешно, изопачено разбиране, прихологът своевременно коригира отклоненията и компенсира дефицитите на знания. В същото време участниците в дискусията могат да заявят, че тяхното възприятие за ценността на другия е правилно или че представата за собствена ценност е била невярна. Тук психологът играе ролята на медиатор, като, използвайки „кръстосани“ въпроси, изисква от всеки член на семейството да изложи мнението си за ценностите на другите, например: „Съгласни ли сте с това, как изглежда вашето мнение за другия?"

 

Пример

Семейството на Р. е потърсило помощ за отклоняващото поведение на техния син-тийнейджър. Докато тийнейджърът Том попълвал въпросника, психологът провел психотерапевтична среща с родителите му. Когато Том се върнал в стаята, родителите му получили въпросника и трябвало да отговорят на глас по всеки пункт (Интересното в случая било, че Том посочил почти точните формулировки на отговорите на родителите си.) След като всеки родител отговорил на въпроса, отговорът на Том бил прочетен. По-долу е даден въпросника с отговорите на Том.

Реакциите на Том

Инструкция:Повечето родители никога не се уморяват да повтарят на децата си едно и също нещо отново и отново. По-долу са посочени 10 сфери на житейски опит и за всяка има по едно незавършено изречение, което трябва да бъде завършено. Виж посочения пример:

Пример: ПАРИ

Мама винаги ми казва „Спестявай пари за черни дни.“

Татко винаги казва: „Наслаждавай се с парите си.“

Завършете тези изречения, имайки предвид това, което родителите ви биха казали в този случай, а след това огради този отговор, който мислиш, че се отнася до теб. Възможно е разбира се, ти да не приемаш нито един от техните разбирания. Между другото, както си забелязал, майка ти и татко ти не винаги са съгласни помежду си.

Въпросник:

ЕКОЛОГИЯ

Мама винаги казва „Използвай добре това, което притежаваш“.

Татко винаги казва: „Използвай добре това, което притежаваш“.

 

СЕКС

Мама винаги казва: Ти си твърде малък за това.

Татко винаги казва: На твоята възраст си твърде малък за това, но ....

 

РЕЛИГИЯ

Мама винаги казва: Трябва да ходиш на църква в неделя.“

Татко винаги казва: Трябва да ходиш на църква в неделя.“

 

ОТДИХ

Мама винаги казва: Винаги трябва да използваш времето си с полза, не го прахосвай“

Татко винаги казва: "Защо понякога не се отпуснеш и не си починеш за разнообразие.“

 

ПОЛИТИКА

Мама винаги казва: Днес политика е буквално всичко наоколо, трябва да си в час“

Татко винаги казва: „Политиката е мръсна работа, за подли хора, не се занимавай с това.“

 

РАБОТА

Мама винаги казва: Не мисля, че си достатъчно голям, за да започваш работа.“

Татко винаги казва: Не мисля, че си достатъчно голям, за да започваш работа.“

 

СЕМЕЙСТВО

Мама винаги казва: Трябва да прекараме повече време заедно в семейството.“

Татко винаги казва: Трябва да прекараме повече време заедно в семейството.

 

ДРУГИ СРЕДИ И СОЦИАЛНИ ГРУПИ

Мама винаги казва: „Не е нужно да се безпокоиш за другите, други не са твоя работа.“

Татко винаги казва: „Трябва да се опитатваш да си по-добър от другите.“

 

ОБРАЗ ЗА СЕБЕ СИ

Мама винаги казва, че: „имам отрицателно отношение към всичко.“

Татко винаги ми казва, че: „съм "лош“ слушател.“

 

БЪДЕЩЕ

Мама винаги казва, че: в крайна сметка ще станеш лекар или зъболекар.

Татко винаги казва, че: в крайна сметка ще станеш адвокат, инженер или компютърен специалист.“

 

След това психологът предложил дискусия, в центъра на която били онези точки, по които Том не се съгласил с родителите си.

Родителите били изненадани, че Том е наясно с това, което обикновено казват, въпреки че неговата ценностна система е различна от тяхната. Освен това ценностната система на Том и неговите чувства не са били известни на родителите и преди това не е имало дискусия за съществуващите различия.

Очевидно било, че Том е повлиян от родителските ценности, когато те са били изразени не само от единия родител, и това влияние варира в зависимост от съдържанието на разглежданите категории (вж. Например „екология“, „религия“, „семейство“).

Том не бил съгласен с професионалното си бъдеще, което родителите му планирали за него. Майката и бащата не били съгласни помежду си по въпроса, дали Том трябва да прави нещо полезно или отпускащо през свободното си време, като му изпращали двойно противоречиво послание. Ценностите на родителите във връзка с политиката показват, че се чувстват безсилни в тази област и отреагират това безсилие върху сина си, надявайки се, че по-доминиращата страна, в този случай терапевтът, ще им помогне да се справят със сина си. Том чувства себе си по-силен и се съпротивява, дори бонтува. Той вярва, че вече е израснал за работа и иска той сам да избира собствената си професия.

По-нататъшното проучване на сходствата и разликите в ценностните позиции предоставило възможност на семейството да подобри моделите на взаимодействие помежду си и да преразгледа някои от ценностите, към които били привързани.

Като друг вариант при тази техника, е възможно да се предложи на семейството да обсъди подробно някои от отговорите. По това време терапевтът внимателно следи разгръщането на груповия процес.

Използване

Техниката се използва за определяне на ценностите, които в момента са наложени и изповядват в семейството и как те систематично се отнасят едини към други. Тя може да се прилага при работа както с брачни двойки, така и при цели семейства. Съдържанието на ценностите се оказва много информативно за разбирането на начина на живот на семейството и на симптома, по повод на който се търси помощ. Тъй като ценностите са важен елемент от семейната система, техниката позволява на психолога да разбере и предскаже потока на енергия в семейната система.

Възможен е обаче вариант, при който изяснените ценности да не съответстват на тези, които членовете на семейството приемат за свои. В същото време това, което се съобщава при попълването на въпросника и това което се явява предмет на обсъждането, трябва да съответстват на истинската дейност на членовете на семейството. Например, подрастващият може на думи да се съгласи с идеалистичните ценности на своите родители, но изобщо да не постъпва в живота в съответствие с тези ценности.

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1212248
Постинги: 1460
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Декември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031