Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1180870 Постинги: 1371 Коментари: 116
Постинги в блога от 03.12.2017 г.
2  >  >>
 

                               Методика за изучаване влиянието на мотивацията

                 върху взаимоотношенията между децата при съвместна дейност

                                                                   (деца 5-6г.)

 

Подготовка за изследването. Подгответе хартия, ножици, четка и лепило.  Изберете подходяща тема за апликацията в зависимост от възрастта на изследваните лица и от нивото на формирани умения – например: „Аквариум” или „Град”.

Провеждане на изследването.  Методиката е предназначена за деца на възраст 5-6г. С едни и същи деца изследването се провежда на два етапа с времеви промеждутък.

Първи етап. На децата се предлага самостоятелно (всеки един отделно) да направят апликация по определена тема, като им се казва, че най-добрите работи ще бъдат показани на училищната изложба.

Втори етап. На децата се предлага да направят колективно апликация на същата тема, но този път им се инструктират: „Трябва добре да се постараете, защото след това ще подарите модела на ... (значим за класа човек). Когато сте готови, вие сами ще прецените, дали да го подарите или не.”

Обработка на данните. Анализът на данните се провежда по следните критерии:

1.Отношение на децата към процеса на дейността и нейната резултатност.

2.Отношение към дейността на съучениците (готовност да помогнат; съгласие да направят корекция; дейност по общо вземане на решение; постъпки за поощряване или израз на одобрение между съучениците и пр.).

3.Наличие на конфликтни ситуации – причини и способи за разрешаване.

4.Място и роля на неформалните лидери в класа за ефективна работа.

На база сравнение на моделите от двете серии се установява  влиянието на различните по значимост мотиви за обща дейност. Методиката позволява извеждане на изводи за състоянието на вътрешната кохезия на групата, структурата на класа (лидери; аутсайдери; вътрешни групи) и пр. 
Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 2173 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                          Методика „Писмо до моята майка  (татко)”

                                                                  (гещалт-подход)

Предложената формализирана бланка може да се използва ефективно в училищната практика в психодиагностичната и психокорекционна работа,  при семейни конфликти между деца и родители.

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 0
                                   

                                 Методика „Писмо до моята съпруга (съпруг)”

                                                            (гещалт-подход)


Технически методиката е елементарна. На двамата съпрузи се предлага, независимо един от друг да попълнят формализирана бланка с пропуснати думи. Работата по теста не отнема повече от 30-40 минути.  След това, от съпрузите се иска да разменят „писмата” си, запознават се с тях и всеки един прочита на глас писмото на другия.

В предложената бланка текста е така редактиран, че са избегнати граматичните родови различия, така че бланката е унифицирана за мъже и жени, които в текста са наречени „партньори”. Part – от латински „част”, показва, че в дадената ситуация, съпрузите се явяват не отделни един от друг индивиди, а част от едно цяло, т.е. приема се схващането, че цялото е много повече от сборовете на отделните части (гещалт-подход)..

image

image

Категория: Други
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                         Методика „Учебна дейност”

         (за деца в предучилищна и начална училищна възраст, автор Л.И. Цехански)

 

Цел: Определяне нивото на овладяване елементи от обучението на ученика:

а) способности да подчинява действията си на правила и инструкции;

б) способности да поддържа активно произволно внимание при изпълнение на задачи;

Ход на изследването: 

На ИЛ се предоставя  задача - съставяне на модел (образец) под диктовка на екзаминатора, чрез съединяване на разположени редове от фигури, придържайки се към определени правила.

image

Материали:

На ИЛ се предоставят 4 отделни страници. На всяка страница са изобразени по 3 реда  малки геометрични фигури с размер 2х2 мм.  Горният ред се състои от триъгълници, средният  - от кръгове, а долният – от квадрати.  Фигурите от горния и долния ред са разположени една под друга, а средните – между тях (виж. рис. 1, б).  В горната част на първата страница е разположен ред с примера за изпълнение на задачата  (рис.1, а).

На детето се предлага да начертае няколко модела под диктовка, като съедини геометричните фигури, следвайки 3 правила.  Първата страница е предназначена за тренировка и запознаване с правилата, както и да се научи ИЛ да работи под диктовка.

Инструкция: „Днес ще се учим да чертаем модел. Пред теб се намира лист с редове от триъгълници, кръгове и квадрати.  Ти ще трябва да съединяваш тези фигури.Трябва много внимателно да слушаш инструкцията, която аз ще ти казвам. Ще следваме 3 правила:

Погледни сега първия лист най-горе (показва се образеца). По този начин ще трябва да работиш. Тук на този лист ще се учим да усвоим правилата”

След това психологът може да подаде инструкция ИЛ да съедини два квадрата, два триъгълника, триъгълник с квадрат и пр.

В процеса на обучението, ИЛ прави 4 съединения, а психологът проверява изпълнението и в случай на необходимост поправя грешките, като обяснява на детето.  След като са усвоени правилата, психологът подава следната инструкция:

Инструкция: „Сега ще чертаем на втория лист. Ти трябва внимателно да слушаш и да съединяваш фигурите , които аз ще казвам, без да забравяш за правилата. (Отново може да се повторят правилата за съединяване).  Ако сгрешиш, не поправяй грешката си, а започни от следващата фигура”.

Психологът диктува бавно, като не повтаря два пъти една и съща инструкция. След първата серия следва втора и трета, които се различават по характера на модела (виж. рис.2).

image

Грешките могат да бъдат два вида:

-Неправилно изпълнение на инструкцията – неточно избрани елементи за свързване; повторение на някои елементи; пропускане на елементи;

-Общо нарушение на правилата – съединяване на фигури, намиращи се една до друга (на един ред); свързване на горен и долен ред без да преминава линията през среден ред;

Количествена оценка:

Всяко правилно съединение се оценява с 2 бала. Правилно съединение е онова, което съответства на инструкцията.

Наказателни точки се начисляват при излишни съединения, извън диктовката (освен тези в началото и края на модела, а също и при пропуск между правилни съединения (пропуски в зоната на съединяване – средна зона).

Всички останали грешки не се отчитат, тъй като те автоматично ще снижат количеството начислен бал.

Реалното количество бал при всяка серия ще бъде равно на разликата между събрания и наказателния бал.  Максималното количество бал за всяка серия е 24, а за цялото задание – 72.

Интерпретация полученных результатов:

-60-72 бала достаточно високо ниво на умения да работи по правила (диктовка; инструкция). Може едновременно да спазва няколко изисквания.  

-48-59 бала уменията не са формирани достатъчно. Може да се придържа само към едно изискване.

-36-47 бала ниско ниво на способности за действие по инструкция (диктовка). Постоянно греши и нарушава правилата, въпреки усилията на психолога да го ориентира.

-по-малко от 36 бала уменията да работи по правила (инструкция) не са формирани; 

image
Стимулен материал:

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 30 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                             Проективна методика „Дърво с човечета”

                 (за деца в предучилищна и начална училищна възраст, автор Д. Лампенов)

 

Цел: Методиката е предназначена за диагностика на емоционално състояние, потребности за постижения, самооценка и взаимоотношения със социума. Прилага се успешно при деца в предучилищна и начална училищна възраст. Известна е с различни имена – може да се срещне като „Дърво“, „Смешни човечета“ и др. Прилага е индивидуално и групово.

Стимулен материал: На  детето се предлага формализирана бланка с готово изображение на конкретен сюжет: дърво с разположени върху него и под него човечета. Предоставят му се фулмастери: червен и зелен. Опитът показва, че е по-добре, децата да не попълват графата с името си, тъй като това силно ги повлиява. Използва се бланка без номерация.

Инструкция-1: „Разгледай това дърво. Виждаш, че на него, до него и под него има множество човечета. Всяко едно от тях се намира в различно настроение и те се намират в различно положение: едно седи, друго стои, трето лежи и т.н. Сега, от теб се иска да вземеш червения фулмастер и обгради това човече, което прилича най-много на теб, има твоето настроение и се намира в твоето положение.  Ние ще проверим колко си внимателен”.

Инструкция-2: „Обърни внимание, че по клоните на дървото има човечета. Представи си, че колкото по-нагоре стоят човечетата, толкова повече успехи имат те в училище. Сега, от теб се иска да посочиш онова човече, което според теб най-много отговаря на твоите лични успехи и постижения в училище”.

Инструкция-3: „Сега от теб се иска още една задача. Вземи зеления фулмастер и обгради онова човече, което би искал да бъдеш, на кое място би на дървото желаеш да се намираш?”

Интерпретация: Анализът на резултатите е насочен към следните показатели:

-коя позиция на дървото е избрало детето за себе си;

-с положението на кое човече се отъждествява детето;

-какво е реалното положение на дървото и какво идеалното (това което иска да бъде);

-какви са различията между „Аз-реално” и „Аз-идеално”;

Ключ и интерпретация на избора: 

= № 1, 3, 6, 7 – характеризират нагласа за преодоляване на препятствия.

= № 2, 19, 18, 11, 12 – общителност, дружеска подкрепа;

= № 4 –  устойчиво състояние (желание за успех, но без да се преодоляват трудности);

= № 5 –  обща слабост, неголям запас от сили, изтощение, пасивност;

= № 9 –  мотивация за развлечния;

= № 13, 21 – отстраненост, изолираност, тревожност;

= № 8 – отстраненост от учебния процес, грижа за себе си;

= № 10, 15 – комфортно състояние, нормална адаптация;

= № 14 – кризисно състояние, „Падане в пропаста”

= № 20 – перспектива за завършеност на самооценката и нагласи за лидерство;

Забележка:

(1) Следва да се отбележи, че позиция № 16 не винаги се разбира като позиция „човече, което носи на гърба си друго човече - № 17”, а се възприема като „поддържащо и прегръщащо човече - № 17”.

(2) Нарисуваните човечета се намират в различни динамични пози, т.е. отразяват движения: седи; стои; лежи; скача; държи се; катери се; усмихва се; прегръща; пада; носи; поздравява; учудва се; скучае; почива; лщлее; помага и пр. Освен това,  едни човечета са единични, но други се намират в двойка и изразяват определено взаимодействие. На трето място, има фигурки, които са достатъчно отдалечени от другите, като интерес представлява фигура № 8, изобразяваща „човече обърнало гръб на изследваното лице”.

Методически препоръки за диагностика на взаимоотношенията в обществото. В практиката теста може да се използва и в по-широк вариант, като  се предложи на детето да намери майка, баща, брат, учител, възпитател и др.,  в зависимост от това каква информация за взаимодействието с обществото трябва да се получи.

Методически препоръки за групова диагноза на децата в предучилищна възраст (оптимално 10-15 души за 1 път): Тъй като в предучилищна възраст децата все още не могат да пишат, се предлага да се използват цветни моливи за групова диагностика. Подходът е следния: „Всички да вдигнат жълтия молив, потърсете себе си и оцветете.  Всички да вдигнат зелен молив – потърсете своята майка и оцветете и т.н.“ Това позволява контрол върху работата и избягване на грешки.

Методически препоръки за индивидуална диагностика. При индивидуално изследване на детето се предлагат цветни моливи и празна бланка. Тук има допълнителна възможност да се оцени емоционалното състояние на детето, връзката му с роднини и приятели. Полезно е да се попита кой от своето семейство (обкръжение) открива на картинката.

Друг интересен вариант е да се поиска от детето да посочи (оцвети) човекът, с който се намира в най-близки отношения. По-късно, при работа с родителите психологът може да прояви целенасочен интерес към това лице.  

При  изследване взаимоотношенията в класа, на детето може да се предложи да запише (посочи) имената на своите ученици, като се ориентира по признака – кой на кого прилича от съучениците му. Впоследствие може да се проведе беседа, в която психологът да поиска допълнителна информация от детето и да изясни причините именно това човече да се идентифицира с определено дете.  Когато се преследва такава задача, груповият вариант на методиката придобива вид на социометрия, а резултатите позволяват по-късно да се нанесат в социометрична матрица.
Стимулен материал:
Бланка без номерация.

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
                           Методика за диагностика на мисленето при деца на възраст 3-6г.

 


В доучилищна възраст при децата преобладава все още нагледно-образното мислене (опериращо с образи). Задачите на предложената методика са съобразени с тази възрастова особеност. Предложените задачи могат да се използват както за диагностика, така и в качеството на развиващи упражнения.

1.Методика „Нелепици“ (глупости)

Предназначена е да установи особеностите в познавателната дейност на детето. Позволява установяване на изразени нарушения. Предназначена за деца на 4-6г. Използва табло с изображения.

image

Инструкция: (на детето се предлага да разгледа картината и след 30 сек. психологът пита: „Разгледа ли я? – ако отговорът е отрицателен или неопределен, се дава още време. Ако отговорът е утвърдителен, на детето се предлага да разкаже какво е нарисувано на картинката. В случай, че детето се затруднява, психологът оказва определен вид помощ:

- Стимулираща. Психологът помага на детето да започне отговора си и да преодолее възможна неувереност. Той насърчава детето, показвайки своето положително отношение към него с изказвания, задаване на въпроси и го подтиква към отговор: „Харесва ли ти картинката?“, „Какво ти харесва?, Браво! Мислиш правилно. Отлично!

- Насочваща. Ако мотивиращите въпроси се оказжат недостатъчни за да се активизира активността на детето, психологът задава директни (преки) въпроси: „Смешна ли е картинката?, Какво в нея е най-смешното?

- Обучаваща. Психологът заедно с детето разглеждат и търсят  кои от елементите на картинката е нелепост (глупост): Погледни, какво е нарисувано ето тук? Това истина ли е? Може ли това да се случи наистина в живота?, Не ти ли се струва, че това е измислица и е объркано?, Какво според теб тук е необичайно?

Оценка на изпълнението

При оценяването се отчита:

а) включване на детето в режим на работа (съсредоточеност; отношение към дейността; самостоятелност);

б) разбиране и оценка на ситуацията като цяло;  

в) планомерност при описание на картинката;  

г) характер на речта (словесните изказвания).

-1-во ниво – детето се включва в работата веднага. Правилно и обобщено оценява ситуацията като цяло: „Тук всичко е объркано“, Каква е тази каша?, Това тук не е вярно, не е истинско“. Доказва твърдението си, показвайки отделни фрагменти. Анализира фрагментите в определен ред (отгоре надолу или отляво надясно). Показва концентрация и самостоятелност, а изразите са съдържателни и просторни (описателни).  

-2-ро ниво – оценява правилно ситуацията, но нивото на организация, самостоятелност и независимост не е достатъчно. В хода на задачата се нуждае от стимулираща помощ. При описанието на картината отделя фрагментите хаотично и случайно. Описва онова, което в момента „пада“ на прицела на зрението.  Често се затруднява да намери правилните думи.

-3-то ниво – не може самостоятелно да направи правилна и обобщена оценка на ситуацията. Погледът му дълго време блуждае върху картината. Липсва досетливост.  За да може да започне да отговаря, се нуждае от насочената помощ на психолога. Постепенно усвоява с външна помощ способ за анализ и описание на елементите, но процесът върви много вяло и разпокъсано. Периодично активността на детето намалява или се губи. Нуждае се от непрекъснато стимулиране. Трудно извлича от речника си думи.

-4-то ниво – детето не може да даде правилна оценка на ситуацията. Не приема стимулираща и насочваща помощ; не успява да разбере, усвои и приложи способа за анализ на фрагментите.

Още един пример за подобна задача: 

image

image

2.
 Намиране недостигащите части в рисунката от предложени за избор.

image

image

3. Задачи за намиране на предмети, обединени от някакъв общ признак (обобщение и класификация):

image
image
image

4.
Задачи за намиране на закономерности.

image

5
Прости умозаключения (определя също налични знания на детето, ерудиция).

image

image

image

6.
 Задачи за откриване на логически връзки.

image

7. Съставяне на разказ.

image

8. Втора задача за диагностика на нагледно-образното мислене.

image

image

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0


                        Прилагане на гещалт-терапия при екстремални ситуации

                              с  посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

 

Гещалт-терапията (нем. Gestalt – форма, образ, структура) традиционно се разглежда като един от ефективните методи на терапия на тревожни, фобийни и депресивни разстройства. Тя се прилага успешно и при терапия на много психосоматични разстройства и при работата с широк спектър интрапсихични и междуличностни конфликти.  Тези особености на гещалт-терапията я правят ефективна и при работа с участници във военни действия и други екстремални ситуации с ПТСР. 

Цели на терапевтичната работа са снемане на блокировките и стимулиране процеса на развитие, реализация на възможности и стремежи на личността за създаване на вътрешни източници за опора и оптимизация на процесите за саморегулация. Основен теоретичен принцип на гещалт-терапията е, че способностите за саморегулация с нищо не могат да бъдат заменени. По тази причина особено внимание се отделя на готовността да се вземат решения и да се правят избори. Ключов аспект в терапевтичния процес е осъзнаването на контакта със самия себе си и обкръжението. Поставя се акцент върху осъзнаването на различните нагласи и способи на поведение и мислене, които за закрепени в миналото и разкриване на тяхното значение и роля в настоящето.

Традиционно гещалт-терапията се прилага при групови методи за работа, но има доказателства за нейната ефективност при страдащи от ПТСР в индивидуален формат. В гещалт-терапията невротичното състояние на индивида се разглежда като неспособност на индивида за цялостно и пълно контактуване със самия себе си (завършване на цикъла на контакта) и обкръжаващата среда, в резултат на което ситуацията остава незавършена. Един от симптомите на ПТСР е неспособността за ориентация в по-далечна перспектива, т.е., човек не планира кариера, встъпване в брак, раждане на дете и пр.  В този контекст, става дума за неспособност за отделяне на потребностите (фигура) от фона.  Прекъсването на контакта става още в първия стадий. В случай, когато истинските нужди останат извън сферата на осъзнаване, те могат да бъдат заменени от потребностите на други хора.

Гещалт-подходът предлага друг възглед на човека: тук акцентът е поставен не върху разбирането (интерпретацията) на клиента, не въху опитите да се научи на определени схеми на поведение, а върху преживяването, максималното разширяване на жизненото пространство и свободния избор.

Този подход е насочен към осъзнаване (awareness) на актуалния житейски опит на клиента „тук и сега“. Той обхваща едновременно сетивните, афективните, интелектуалните, социалните и духовни аспекти и се стреми „не само да обясни причините за нашите трудности, но и да използва нови начини за тяхното решаване“ (Perls, 1996).

Гещалт-подходът насърчава човек по-добре да разбере и да приеме себе си - да се приеме такъв, какъвто е – със своя негативен опит и социално неприемливи качества, със своите психотрамата и репресивни конфликти. Тук психотерапевтът влиза в ролята само като  водещ, ориентиран към желанията и възможностите на клиента, но от друга страна, той е един вид приятел и помощник в трудни и болезнени ситуации.

Главната категория в гещалт-терапията не е понятието „личност“, както е прието при останалите подходи. Гещалт-терапията е ориентирана към процеса и поради тази причина, за разбиране на човека тя не се нуждае от някакви „замразени“ структури. Основна нейна задача се явява изследването на всички съвкупни събития, намиращи се на границата, на която индивидът контактува със средата.  Застъпниците на гещалт-подхода подчертават, че тези събития не се изчерпват само със своя социален контекст.

Диференцирани са пет основни механизма за нарушаване на контакта, при които енергията, необходима за удовлетворяване на потребностите и за развитие е насочена там, където не е необходимо. Това са: проекция, конфлюенция, ретрофлексия, дефлексия и интроекция. Целта на терапията е да възстанови естественото (нормалното) протичане на контакта, т.е., работи се с механизма на неговото прекъсване.   

При конфлюенцията (или сливане) границите между човек и свят се изтриват, чувството за различие изчезва. В това състояние се намира бебето (младенецът) още неспособно да отдели себе си от света.  В моменти на екстаз и медитация, човек също може да усеща себе си слят в едно.със света. Но ако такова сливане (объркване) и изтриване на границите между себе си и обкръжението се случва постоянно, то човек престава да разбира кой е той, съществува ли той въобще и губи способността за реален контакт със света и със самия себе си. Така например, за участниците във военни действия е характерна конфлюенция с тези, които също са участвали в бойните действия. За това свидетелства типичната за тях употреба на местоимението „ние“, когато става дума за лични преживявания (говорят за себе си).  Те често не са способни да различат своите преживявания от преживяванията на другите, участвали заедно с тях в събитието. В тези случаи, психотерапевтичната работа е насочена към диференциация на човека от обкръжаващия го свят.

Ретрофлексия (удържане/задържане в себе си) се наблюдава в тези случаи, при които потребностите са блокирани от околната среда (обкръжението) и не могат да бъдат удовлетворени (непосредствено или опосредствено). Тогава енергията, предназначена за манипулиране с околната среда се насочва навътре. Най-често такава потребност се явява агресията.  С други думи, същността на ретрофлексията се заключава в това, че човек задържа в себе си това, което е предназначено за другите (навън).

Хората, за които е характерна дефлексия се опитват да избегнат непосредствения контакт с обкъжаващата среда, с другите хора, с  проблеми и ситуации.

По време на терапията, дефлексията или отклоняването от истински контакт може да се прояви под формата на общи фрази, прекалено говорене (бъбрене), неадекватни шеги, неспособност да погледне в очите на събеседника, ритуалност и условности в поведението. В този случай енергията се разсейва, тъй като индивидът се въздържа от нейното използване в пълна сила тогава, когато е необходимо или не умее да я концентрира по такъв начин, че да предприеме необходимото и правилно действие.  Това е характерно за симтома избягване, изразено при ПТСР, който се проявява в бягство от обсъждане на травматичното събитие, тъй като работата с това събитие (спомена) се явява сериозно психологическо натоварване за личността. Клиентът предприема бягство в безсмислени разсъждения, които не са свързани с тежкото преживяване. При такива случаи може да се приложи импресивна техника, която се изразява в това,  че когато клиентът избегне контакта, неговите действия се прекратяват.  Съществува и противоположна – експресивна техника, която се изразява в усилване на емоциите, жестовете, позите, мимиките, които прилага клиентът, т.е.,  в процеса на сесията се следи за невербалното поведение и се отбелязва всяка поза, жест, мимика, като психологът предлага същите да се усилят.  По този начин клиентът получава възможност да излезе и достигне ниво на разбиране за своето състояние и да осъзнае скритите си емоции.

Както е известно, при лицата с ПТСР се наблюдава изразена агресия, която може не само да се ретрофлексира, но и да се проецира, т.е., да се задейства механизмът проекция. С този механизъм се свързва отказ от отговорност за каквито и да било действия или явления (събития), които се приписват на обкръжението или безлични фактори по пътя на опредметяване на себе си („нещо ме тласна към него“, „нещо ме накара да го направя“).

По тази причина,  клиентът с ПТСР ще възприема друго лице за много агресивно, защото не може да приеме своята агресия и тревожност. В този случай може да се приложи супресивна (подтискаща) техника: прекъсване проецирането на клиента, предлагайки му преадресиране на изказванията (енергията/емоцията). Ако клиентът заявява, че някой друг е агресивен, то той се приканва многократно да заяви: „Аз съм агресивен!“. Именно това  пренасочване помага на клиента да осъзнае истинските си чувства.

За участниците във военни действия например е характерно снемане на отговорността за това, какво се случва с тях в момента и прехвърлянето й върху обкръжението. По този начин отговорността за своето настоящо състояние те прехвърлят на държавата, на армията, на неразбиращите го другите и свежда действията за подобряване на състоянието  до минимум.  В случая, при участниците във военни действия  може да се говори за интроективна позиция на жертва.

Интроекцията (или „преглъщане без прекъсване“) е механизъм за усвояване на стандарти, норми, способи на мислене, отношения към действия, които не се асимилират – не стават собствени. За работа с интроектна „жертва“ се предлага асимилативно-акомодационен модел, в основата на който стои активизиране на  асимилативен механизъм в поведението на клиента и включване на механизми за адаптация.

На определен етап от работата, когато терапевтът, оценяващ динамиката на развитието на психотерапията, характера преработваните теми, желанието на клиента да работи с дълбоки чувства, той може да вземе решение  за обсъждане с клиента на ситуациите, в които се чувства несправедливо обиден. По този начин могат да бъдат установени интроекти, които от своя страна да бъдат свързани с позицията или ролята на жертвата.

Един от основните симптоми на ПТСР са кошмарните съновидения – повтарящи се спомени за психотравмиращата ситуация.  Въпреки, че повечето автори поддържат мнението, че нощните кошмари на тема травма не носят дълбинно-личностен смисъл, мнозина изследвания в Западна Европа доказват, че кошмарните съновидения се явяват изразен скрит конфликт.  В този смисъл е възможна работата с подобни съновидения в рамките на гещалт-терапията.  Различните елементи на съня се разглеждат като проекция на отделните части на личностната структура на клиента. При такъв подход сънят представлява екзистенциално послание, в което спящият се обръща към себе си.  За тази цел клиентът се насърчава да се идентифицира постоянно с различни елементи на съня по такъв начин, че да се върне и да асимилира своите проекции.  При това е важно сънят да бъде възпроизведен от всички възможни гледни  точки, т.е., клиентът да се идентифицира с всеки елемент на съня, в т.ч. и неодушевени предмети. В процеса клиентът трябва да преживее, да осъзнае и да интегрира отхвърлените от него части на собствения си Аз.

Гещалт-терапията успешно може да се прилага при следните разстройства:

-характерните за ПТСР;  

-психосоматични разстройства;

-фобии и страх;

-невротични разстройства;  

-сексуални разстройства с психогенен характер;  

-депресивни прояви, суицидни тенденции, нарушения на съня (нощни кошмари);

-дезадаптиращи особенности на личността (повишена тревожност; агресивност; раздразнителност).

Гещалт-терапията е особено ефективна при работа със суицидни клиенти. При прилагане на гещалт-подхода към такива клиенти особено внимание се обръща на защитните механизми интроекция, проекция, ретрофлексия и конфлюенция, които имат свой принос за настъпване (стартиране) на саморазрушаващото поведение.

Методът дава добри резултати и при консултиране на жертви на сексуално насилие. Той позволява:

а) да се установи контакт с другите и да възприеме настоящето („Какво виждате или чувствате сега, в момента?“, „Какво се случва с вас и около вас?“); думите „сега“, „в момента“ са ключови и постепенно връщат събеседника в реалността;

б) работа по концентрация. („Погледни (слушай, почувствай) какво се случва точно сега с теб, около теб“; фиксирането върху реалните преживявания отстранява миналото и позволява да се фокусирате не само върху заобикалящата действителност, но и върху промените в състоянието на клиента;

в) работа със спомените. Човек има фундаментална способност - да завърши всяка ситуация или взаимодействие (контакт), които не са завършени. Работата със спомените помага да се завърши гещалтът и да се подходи към възможността за промяна;

г) работа с телесните усещания. Дезинтеграцията води до факта, че чувствата се притъпяват. Осъзнаването на това, което се случва с тялото, насърчава живота в момента и подпомага интегрирането на отделните части на индивида;

д) работа за вербализация на мисли и чувства. Изявлението помага да се отстранят преживяванията и да се намали тяхната интензивност, което позволява да се премине към реконструкция, промяна и нов синтез;

е) работа с непрекъснатостта на емоциите. Отрицателните емоционални преживявания са значими, но те могат да бъдат контролирани; въвеждането на елементи на съзнателен контрол премахва нечувствителността и страха от преживяване на своите емоции, при това е особено важна  спонтанността, а не самопринудата.

Гещалт-терапията работи добре при оказване помощ в случаи на загуба. Ситуациите на загуба се характеризират с това, че при тях обектът изчезва от средата.  Поради това възниква силна фрустрация, тъй като цяла верига от потребности, удовлетворението на които се свързва с  изчезналия обект, не намират своя адресат.

Към основните понятия на гещалт-терапията се отнасят фигура и фон, осъзнаване и съсредоточаване към момента, полярност, защитни функции и зрялост.

В основата на нарушенията стоят ограничените способности за поддържане на оптимално равновесие със средата и нарушаване процеса за саморегулация на организма. Описаните по-горе нарушения на контакта:  интроекция, проекция, ретрофлексия, дефлексия и сливане – често се наричат съпротиви или защитни механизми.

Към основните процедури на гещалт-терапията се отнасят:

-расширяване на осъзнаването;

-интеграция на противоположности;

-усилване вниманието и чувствата;  

-работа с мечтите (фантазиите);

-поемане на отговорност;

-преодоляване на съпротивите. 

Източник:

image

image
Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                         Методика „Перцептивно моделиране”  (В. В. Холмовская)

 

Цел: Методиката е предназначена за установяване нивото на развитие на перцептивната активност от моделиращ тип. Методиката включва задачи, изискващи работа с „конструиращи” фигури в определени форми по зададени елементи.

Материал: Тетрадка, състояща се от 15 страници. Първите три страници - A, B, C - включват три уводни задачи. В горната част на страницата има изобразена фигура (кръг или квадрат), разделена с пунктирани линии на няколко части. По-долу са разположени  голям брой фрагменти от тази фигура в един ред, от които децата трябва да избират само тези, които при съединяването ще образуват фигурата-образец (виж фигура 1).

image

На останалите страници фигурите-образци са представени в неразчленен вид. На нечетните страници (задачи 1,3,5,7,9,11) е използван образец кръг (рис.2) - образец за всички нечетни задачи, а за четните (задачи 2, 4, 6, 8, 10, 12) - квадрат (рис.3). 

image

image

Във всички задачи на детето се предлага набор от 6 детайла (елемента), но сложността им се променя в зависимост от количеството части, от които се сглобява образеца:

-от 1 до 4 задачи се предлагат два детайла;   

-вот 5 - 8  - три детайла;

-от 9 - 12 – четири детайла;

Инструкция-1: (преди началото на работата на всяко дете се предлага тетрадка)   „Тук е изобразен кръг (показва се), който е разделен на две части. Под него има няколко фигури  с различни форми.  От теб  се иска да намериш сред тези фигурки, които като ги сглобиш (събереш една до друга), ще образуват фигурата образец, в случая – кръг. За тези, които си избрал отбележи под тях  знак кръст.” Психологът наблюдава как работи детето и в случай на необходимост може да покаже допуснатите грешки.

Инструкция-2: „На следващата страница има нарисуван квадрат. Той е разделен на 4 части.  Намери тези части сред фигурите, които са под квадрата (образеца) и отбележи под тях знак кръст.” (Отново се проверява изпълнението и се посочват грешките).

Инструкция-3: „На третата страница отново е изобразена фигура кръг. Той е обаче сега е разделен на три части.  Намери тези части сред фигурите, които са под квадрата (образеца) и отбележи под тях знак кръст. Покажи с молива на кое място в кръга трябва да бъдат поставени тези части” (Отново се проверява изпълнението и се посочват грешките).

Тъй като цялостните фигури (образците) са разделени от пунктири на части, това помага на детето да съотнесе изображенията под фигурата, да намери идентичните и да ги отбележи. На етапа на въвеждащото задание А, Б, В, психологът може да помогне в процеса на сравнение и съотнасяне с образеца.

В основата на задачите стои процес, при който детето трябва в представите си самостоятелно да разчленява на части основната фигура, а за това е необходимо да съотнася образеца към тези части. 

Преди първата основна задача се казва: „Сега ти вече знаеш по какъв начин можеш да конструираш една цяла фигура от нейните части (кръг или квадрат) – две, три или четири. Тези части са нарисувани отдолу под основната фигура. А сега отвори на следващата страница и открий фигурите, от които можеш да сглобиш точно такъв кръг. Постави под тези фигурки кръст. На следващите страници направи същоро – откривай и отбелязвай с кръстче онези фигурки, от които можеш да сглобиш основната фигура, дадена горе на страницата.”

Количествена оценка на резултатите

За всяка правилно решена задача (вж. Таблицата) се начислява определен бал,  в зависимост от съответстветния брой елементи, от които трябва да бъде конструиран образеца.

За правило решение:

-задачи 1-4 получават по два бала;

- задачи 5-8 - по 3 бала;

- задачи 9-12 - по 4 бала.

 

За грешка се счита решение, когато един детайл е избран неправилно. Максимален бал – 36. 

image

Качествен  анализ на резултатите  

1 тип. Наблюдава се пълна неспособност за изпълнение на моделиращи перцептивни действия, а решенията са с случаен характер. При решаването на повечето задачи създават комбинация от елементи, които не съответстват на образеца.

2  тип. Децата правилно решават само тези задачи, които предполагат комбинация от не повече от два елемента. В останалите случаи, те представят или неадекватни съчетания, или избират елементи, които са сходни по форма с фигурата-образец..

3 тип. В достатъчна степен се владеят всички системни операции, необходими за изпълнение на моделиращите перцептивни действия, но самото действие не е достатъчно гъвкаво и прецизно. Допуска грешки при решаването на задачите, като избира елементи, които не дават идентична фигура, а само фигура, приличаща на модела. При този вид работа може да се срещнат и груби грешки, които обаче най-често са случайни.

4 тип. Характерна е висока степен на овладяване на моделиращите перцептивни действия, въпреки вероятността за някои неточности в решенията, които не зависят от сложността на задачата. 

 

Таблица № 2. Правилни отговори на задачите от методика „Перцептивно моделиране”

image

image

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                       Работа с ниска самооценка – модел на Падески-Грийнбергер.

                               Някои подходящи въпроси по време на интервюто.

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Набор от диагностични въпроси, подходящи за провеждане на интервю с клиент с ниска самооценка. Резултатите обхващат голям времеви и тематичен диапазон и позволяват ориентиране на психолога за проблема на клиента, чрез презентиране на вярвания (убеждения) в няколко личностни сфери:  

Сфера - 1 - Житейски възгледи, мироглед, нагласи за света.

Сфера - 2 - Потребности и ценности, формирани в семейството и обкръжението.

Сфера - 3 - Професионални цели и ангажименти

Сфера - 4 - Межуличностни отношения - социално функциониране.

Сфера - 5 - Конфликти - предразполагащи личностни и външни фактори

Сфера - 6 - Родителство, партньорство, интимност.

Въпросник:

-Какви изказвания сте чували за себе си в детството си?

-Спомнете си не само онова, което са казвали за вас, но и тези, които са го казвали пред вас и за вас.

-Как са реагирали хората, които са били около вас в детството ви, ако сте правили нещо неправилно?

-Каква е самооценката на вашите родители?

-Били ли сте изоставяни? Ако това е така, от кого и как са се отнасяли с вас?

-Какво не харесвате в себе си? Какво харесвате?

-Често ли се самонаблюдавате?

-Имате ли чувството,  че твърде много се самокритикувате?

-Несполуките драматично ли преживявате?

-Често ли ви се случва да сте доволен от себе си?

-Имате ли желание да споделяте успехите си с другите?

-За кое мислите повече - за карайната цел или за стъпките за постигането и?

-С кои ваши качества /способности/ и черти мислите,че сте уникални и с които се гордеете?

-Често ли преживявате чувство на унижение?

-Стремите ли се да се харесвате на другите?

-Считате ли, че умеете да се самозащитавате?

-Често ли  се надсмивате на други хора?

-Приемате ли лесно закачките на другите?

-Често ли търсите мнението на другите при вземане на решение?

-Често ли променяте решението си под влияние на другите?

-Отстъпчив ли сте?

-Можете ли да се определите като човек с късмет?

-Растройва ли ви дълбоко чуждата критика?

-Държите ли сметка за мнението на другите за вас?

-Можете ли да се самоопределите като човек със собствено мнение?

-Често ли ви се случва да поемате чужда отговорност?

-Често ли преживявате проблемите на другите като свои?

-Считате ли, че сте ценен от другите?

-Умеете ли да казвате „не”?

-Склонен ли сте да поемете чужди ангажименти заради приятелство, въпреки, че това ще ви създаде неудобства?

-Изпитвате ли угризения към другите, когато не сте им угодили?

-Приемате ли се като физически черти, доволен ли сте от вида си?

-Често ли ви се случва да се примирявате с непосилни ситуации, за да се самосъхраните?

-Можете ли да се самоопределите като човек, който е харесван от другите?

-Готов ли сте да поемате рискови решения?

-Считате ли, че по-скоро хората са нечестни?

-Често ли ви се случва да се предоверявате?

-Приемате ли се за човек на действието?

-Винаги ли взимате самостоятелни решения?

-Познавате ли хора, чийто живот и поведение са пример за вас за постигане на успехи?

-Когато постигнете определен успех, имате ли оценката, че не сте го заслужил?

-Считате ли, че сте „по-качествен” човек от някои хора в обкръжението ви?

-Склонен ли сте да проявите активност, за да промените нешата?

-Лесно ли правите избор без да се допитвате до другите?

-Често ли ви се случва да отлагате изпълнението на взето решение?

-Можете ли да се определите като човек, който нарича нещата с точните им имена?

-Считате ли, че сте човек за който са важни преди всичко резултатите, а не усилията за постигането им?

-Цените ли оценките, които хората около вас ви поставят?

-В детството си били ли сте обект на строг контрол и ограничения?

-Търсите ли доверието на другите и склонен ли сте да го получите?

-Винаги ли избягвате ситуации на насилие?

-Изпитвате ли страх при гледка на насилие?

-Изпитвате ли гняв при гледка на насилие?

-Често ли изпитвате чувство на срам, грях и вина?

-Често ли ви  се случва да се отказвате от неща, които обичате?

-Често ли се питате - защо животът помага на другите, но не на вас?

-Имате ли усещането, че сте неспособен да подържите нормални отношения с другите?

-Имало ли е случаи да се откажете от една емоционална връзка с жена /мъж/ поради страх?

-Винаги ли, когато се страхувате от нещо се случва това, за което си мислите?

-Считате ли, че светът е спокойно и сигурно място за живеене?

 -Считате ли, че светът е опасен, хората са лоши – човек трудно оцелява?

-Стремите ли се към престиж в обкръжението си?

 -Можете ли да кажете,  че сте човек, който се учи от грешките си?

-Когато сте самотен, чувствате ли сигурност и спокойствие?

-Считате ли, че сте по-самонаблюдателен от другите?

-Възприемате ли своите отношения с другите като ”100% добри”?

-Възприемате ли своите отношения с другите като ”100% лоши”?

-Често ли ви обладава чувство за срам?

-След неуспех обхваща ли ви чувство за срам?

-След конфликт често ли ви се иска да се скриете, да се оттеглите?

-Приемате ли да сте зависим от другите, ако това ви носи сигурност и спокойствие?

-Считате ли, че за вас е по-важно да не допуснете грешка, отколкото да рискувате?

-Приемате ли се за човек-предприемач, човек на риска, без ада държите сметка за евентуални провали?

-Приемате ли се за човек със собствения престиж и репутация на компетентен?

-Често ли ви се случва да се самовъзпрепятствате, да се въздържате от удовлетворяването на определено желание?

-Можете ли да твърдите, че винаги сте наясно със себе си, с целите и желанията си?

-Ако често се сравнявате с другите, това важно ли е за вас?

-Обичате ли да правите впечатление, да привличате вниманието на другите?

-Стремите ли се да скриете от другите вашите недостатъци?

-Способен ли сте да се себеразкривате пред другите?

-Имате ли често случаи при които, при сравняване с другите сте открили в себе си негативни качества?

-Случва ли ви се често да търите мнението на ваши приятели /близки/ за това, как те ви възприемат или оценяват една или друга ваша постъпка?

-Извличате ли поуки от неуспехите си?

-Винаги ли избягвате контактите с хора, които ви подтискат?

-Изпитвате ли дискомфорт, когато трябва да се срещнете с високопоставен човек?

 

Принципни положения при редуциране на ниската самооценка и изграждане на нова:

1. Ако ниската самооценка е базисна характеристика, (формирана е в детските години) много трудно се променя.

2. Препоръчва се при избора на техника подходът да включва и психодиагностика.

3. При ниска самооценка (ситуативна или хронична) психологът се придържа към следните изисквания:

-Засилване на връзката между психолог – клиент.

-Всички техники за интервенция се определят за всеки клиент индивидуално.

-Фокусиране върху конкретни, лесни за диференциране проблеми.

-Акцент върху задачите за самопомощ.

-Акцент върху видима и лесна за измерване промяна.

 

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                               Работа с ценностите - модел на предразсъдъците
            на Падески-Грийнбергер. 
Техника “Аз-реално, Аз-огледално и Аз-идеално”

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Теоретична постановка: Базира се на схващането, че хората се стремят да участват в общности (напр. семейната общност), придържайки се към устойчиви, стереотипни поведенчески модели, заучени в рамките на семейството (викарно поведение) или по схемата “проба-грешка”. В повечето случаи клиентите или не разполагат с адекватен на ситуацията поведенчески модел, или в самия поведенчески модел се съдържат дефицити. И в двата случая клиентите се затрудняват да подредят както ценностите си, на които почива връзката им, така и да проявят достатъчна гъвкавост за промяна на когнитивните си схеми за оценка на качествата на партньора.

Приложение: Техниката “Аз-реално, Аз-огледално и Аз-идеално” се прилага първоначално като домашно задание, а след това съдържанието му става обект на дискусия. Намира широко приложение във фамилната консултация. Често се прилага на двойката партньори. Техниката позволява клиентът да разкрие когнитивните си схеми за оценка на партньора, да се установи способността му за промяна и се изведат конкретни факти (аргументи) за дискусия.

Във фамилната терапия е известно схващането, че при създаване на семейни отношения партньорите се придържат към три групи поведенчески модели:

-такива, които пренасят изцяло старата си семейна реалност от родителското си семейство;

-такива които подхождат избирателно към пренесеното от родителското семейство;

-и т. нар. “бегълци”, които изцяло отричат модела на родителското си семейство.

Цел: Да се помогне на клиента да подреди по приоритети ценностите, които лежат в основата на връзката им, да се убеди в доказателствената сила на аргументите и да промени когнитивните си схеми за оценка.  Чрез техниката се установява нивото на гъвкавост (ригидност) на прилаганите поведенчески модели.

Инструкция-първа част: От вас се изисква да попълните на предоставения ви лист трите колонки по следните три критерия:

-първа колонка: качества, които в никакъв случай не бих приел;

-втора колонка: качества, които приемам изцяло;

-трета колонка: качества, които бих искал да притежава партньора ми;

Инструкция-втора част: Подгответе като домашно задание за всяко от изброените качества по 1-ва и 2-ра колонка по един случай, с който да докажете това качество. Подгответе се за разказ по изброените в 3-та колонка качества, с който да се мотивира това ваше желание.

Ред за работа:

Техниката може да се приложи както в посочения случай на два етапа (маркиране по време на сесията със засичане на време) или изцяло да се даде като домашно задание. Втория вариант е препоръчителен при работа с двойка.

а) По време на попълването психологът следи времето за което клиентът ще попълни всяка от колонките. Приема се, че ако клиентът се справи с 3-та колонка по-бързо от 1-ва, то най-вероятно същият разполага с висока способност за промяна на поведението си и притежава алтернативни идеи. Обратно, ако клиентът се справи най-бързо с 1-ва колонка в сравнение с 2-ра и 3-та, то същият ще прояви ригидност и устойчивост на поведенческия му модел.

б) По време на дискусията психологът води записки за обективността на аргументите, доказващи наличието на маркираните качества. Преценява се дали те са реални и обективни. При оценката на 3-та колонка се преценяват мотивите и произхода на модела за идеалния партньор. Търсят се корените на възприетите поведенчески модели и тяхната адаптивност.

в) Преценява се способността на клиента за самокритичност. Определят се моделите му за разрешаване на конфликти. Диагностицират се погрешни автоматични мисли и дисфункционални когнитивни схеми, усвоени в миналото. Определя се нивото на тяхната устойчивост и нагласите на клиента за промяна.

Забележка: Аналог на техниката представлява личностния въпросник на Тимоти-Лири за ценности.

Като цяло работата с "дъното" се опира върху отс­лабването на старите негативни самопредстави и върху постепенното създаване и засилване на нови позитивни убеждения, които да заместят старите. В хода на този про­цес се реализира оценяването на доказателствата "за" и "против" дъното. За тази цел се препоръчва ползването на определени терапевтични похвати. Един такъв способ е ранното ползване на " записа на деструктивните мисли" за оценка на конкретни негативни представи за Аз-а. Друг препоръчван похват е работата с континиума за разчупване на черно-бялото мислене за Аз-а. Добре работи и разграничението между възприяятието за собствената лич­ност като цяло и такива конкретни показатели, каквито са например материалните или професионалните пости­жения на индивида, неговата външност, телесната струк­тура или например цвета и формата на очите, ако те са красиви.

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                             Метод за преоценка на отрицателните предвиждания

                 при работа с ниска самооценка – модел на Падески-Грийнбергер.

                              Техника “Разчупване модела на предразсъдъците”

                                          (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Теоретична постановка: Преоценката на отрицателните предвиждания е много важен момент при консултирането на хора с ниска самооценка. За целта обикновено се започва с преоценка на негативните предвиждания. Задачата на психолога е да помогне на индивида да идентифицира, а след това и да оспори своите негативни предвиждания, по­явяващи се след активирането на "дъното". Тези предвиж­дания обикновено имат тревожно-депресивен характер (или пък само тревожен или само депресивен). Затова кон­султиращият може да очаква, че (както е характерно въ­обще за тревожните мисли), негативните предвиждания ще рефлектират върху личността в две посоки - ще дове­дат до подценяване степента на риск или опасност и ще до­ведат  до подценяване от страна на консултирания на дос­тъпните за него ресурси за справяне със ситуацията. Така на практика ще се стигне до дисбаланс между перспекти­ва-лични качества и възможности за справяне. Коригирането на този дисбаланс е цел в работата на психолога на този етап от консултирането, тъй като това ще доведе до откриването на по-полезни и реалистични перспективи, ще помогне на индивида по-конструктивно да подходи към отключващата ситуация.

Приложение: Техника “Разчупване модела на предразсъдъците”

Техниката реализира цели на първия етап на самоподдържащият се цикъл – преоценка на отрицателните предвиждания и вярвания в себе си. Идеята е да се подпомогне клиента да подходи по-конструктивно към самия себе си.

В книгата „Управление на настроението: методи и убеждения“, авторите Падески и Гринбергер изразява убеждението си, че силно поддържаните негативни убеждения за Аз-а са аналогични с предразсъдъците. Приема се, че клиентът сам, в резултат на негативен ранен опит (поредица от неуспехи) или под влияние на външни негативни оценки (вменени) е формирал вярвания (предразсъдъци, митове) за своята негодност, неспособност, неумение, които при определени ситуации (отключващи фактори) винаги стартират негативните автоматични мисли за Аз-а.

Цел:

-чрез “насочено откриване” клиентът сам да установи как се поддържа един предразсъдък и неговата парадоксалност; 

-да си изясни какво е необходимо да се случи за да бъде променен;

-да открие какво може да затрудни реализацията на промяната.

-да “погледне” на личния си проблем от друга, по-висша позиция, т.е. чрез свързването на примера и личния проблем, чрез тяхното сравняване и откриване на общи характеристики, клиентът създава дистанция между себе си и наличните му убеждения за себе си.

Инструкция: От вас се иска във формата на домашно задание да помислите и се подготвите да дискутираме за следващата сесия случай на предразсъдък, който сте наблюдавали при ваш близък и добре познат човек.

Ред за работа:

а) За да се приложи техниката е необходимо предварително (в същата или предишна сесия) да бъдат изведени наличните автоматични негативни мисли  на клиента. Това е необходимо, тъй като обект на техниката стават именно те. Препоръчително е подготовката на клиента да се извърши като домашно задание за да се пести време в рамките на сесията.

б) Преди да се инструктира клиента за домашното задание е необходимо психологът да обясни теоретично на клиента как действа този модел. Предлага му да обсъдят хипотезата за наличието на “модел на предразсъдъците”, като първата стъпка е:

-психологът (операционализира) понятието предразсъдък и доказва аргументирано пред клиента негативните последици от придържането към него;

-психологът предлага на клиента идеята да идентифицира добре познат за него човек с предразсъдък, който предразсъдък е неприемлив за клиента, т.е. самият той го отхвърля, смята го за алогичен, за абсурден. Изяснява какво е необходимо да се случи за да бъде променен този предразсъдък. Какви пречки могат да възникнат по пътя на промяната.

в) По време на сесията, след като изложи примера, от клиента се иска:

-да представи аргументи за безсмислието в придържането към предразсъдъка;

-да приведе доказателства за това, по какъв начин той пречи на личността;

-да сподели по какъв начин неговия личен проблем се свързва с разказания пример;

г) По време на сесията психологът “води” клиента към ситуация на инсайт, при която клиентът разбира, че убеждението му за себе си (негативната му представа, вярвания, убеждения), може да е просто само мнение (фикция), а не реален факт. Целта е да се създаде дистанция между клиента и наличните му убеждения, т.е. да започне да се съмнява в убежденията за себе си и да се погледне отстрани.
image

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                       Разрешаване на вътрешен конфликт-Когнитивен дисонанс.

             Теория за когнитивния дисонанс на Фестингер и Карлсмит (конспект)

 

1. Когнитивният дисонанс е състояние на вътрешно напрежение и дискомфорт, породени от противоречие между поведенческа постъпка (решение) и вътрешна нагласа и отношение.

Теорията приема личността, като рационализираща, а не като рационална.

Когнитивният дисонанс се реализира много ярко в областта на нравствените ценности.

Когнитивният дисонанс възниква тогава:

-когато има противоречиви идеи ;

-когато има нарушено определено очакване (оценяваш себе си като честен, а лъжеш; очакваш да се провалиш, а не се проваляш - отново дисонанс);

-не бива винаги да се бяга от дисонанса, защото това води до вечно самооправдаване за грешките си

2. Когнитивният дисонанс винаги поражда активност, насочена към преодоляване на дискомфорта и напрежението по посока оправдаване на поведението.

3. Когнитивният дисонанс е ефективно средство за промяна на поведението на лица, посредством външно влияние, но по начин, по който консонанса т.е. баланса, да се постигне от самата личност, като се самоубеди в целесъобразността на взетото решение, т.е. да самооправдае чрез рационализиране поведение.

Ефектът му се проявява във възпитанието на личността. В убеждаването към промяна, чрез самата личност.

4. Дисонансът води до реализиране на „плацебо ефекта”, т.е. до вътрешно самозаблуждаване, което отново има за цел, бягство от напрежението и дискомфорта. Например, зависимостта: „Колкото е по-скъпо едно лекарство, толкова е по- ефективно”.

5. Личността с дисонанс винаги търси рационализиране, т.е. оправдаване в името на някаква кауза, която е добре възприета от него или от другите, т.е. дори и да претърпи провал човек, той търси плюсове за другите, например: "Да загубих, но поне другите се възползваха от . . . ."

6. Зависимости и закономерности:

-Колкото е по-малък  външния натиск (информация, наказание, заплаха за наказание, лъжа, стимул-заплащане и пр.), толкова по-голям диапазон е наличен за самооправдаване към промяна, т.е. рационализиране и обратно, успехът е по-малък, ако например наказанието е по-голямо.

-Дисонансът се свързва с преодоляването на чувството за вина и то отново, чрез рационализиране на постъпката с цел нормализиране вътрешното състояние. Например, лице заставено да извърши нещо не толкова желано, за да постигне желана от него цел, след като премине процедурата, респ. след като рационализира постъпката си и постигне консонанс – вътрешно стабилизиране, след това, вече е склонно да приема и други по-неприятни процедури посветени на същата тяхна цел.

-К.Д. винаги е свързан с Аз-образа на личността.

 

Източник:

„Наблюдение на психиката” – Ханс и Майкъл Айзенк, Лик, 2005, 293-307

image

Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                              Техники в семейната психотерапия.

                 „Семеен съвет/конференция” или „Семейно групово съвещание“

 

Предложената техника е сред инструментите на фамилните психотерапевти, но практиката на училищните психолози, работещи със семейства показва, че те могат доволно ефективно да намерят приложение в различни обучаващи формати за родителска компетентност, които някои специалисти в образователната система провеждат с родители. Техниката са особено полезна и помагат на родителите в периода на подрастващата възраст, когато конфликтите с децата през периода V – X клас са част от семейното взаимодействие. Обучението на родителите най-често става в групов формат (уоркшоп), в които училищният психолог, в качеството си на водещ, обучава родителите (родителски двойки) под формата на ролева игра, в която се разиграват (отработват) различни проблеми. 

Семейна конференция (или среща на семейната група) намира широко приложение и в службите за социална помощ.  Техниката е среща на членовете на семейството в много широкия смисъл на това определение. В подобен формат могат да бъдат привлечени дори съседи, колеги, сътрудници – въобще хора, които са обединени от обща цел и дейност.  Семейните конференции се основават повече на традиционните ценности, отколкото на научната теория, но тези традиционни ценности са описани с помощта на научна теория.  Това се отнася до теоретичните изследвания за развитието на личностт,  идентичността на децата и подрастващите, предаността към семейните връзки, семейството като социална система.  Тези теоретични концепции съответстват на гледната точка на службите за социална защита, според които,  за лицето, което получава социална помощ, най-полезен е подходът, който изисква по-активна отношение, като го насърчава да разчита повече на себе си. Методологията на семейна конференция отговаря на етичния принцип, според който лицето отговаря за действията си, като същевременно зачита личните възгледи на членовете на семейството за начините за решаване на съществуващите проблеми.

 

Обосновка – теоретична постановка.

Техниката „Семеен съвет/конференция”  представлява формат на срещи-заседания, които се провеждат регулярно от семейството; формат, който осигурява равни възможности за участие на всички членове на семейството.  Техниката е предназначена да подобри вътрешно-семейните отношения, да активизират тяхната интензивност и  да подпомогне процесите по вземане на решения.

Техниката са предложена от семейните терапевти, принадлежащи на адлерианското направление и се основават на принципи, съдържащи се в тази теоретична концепция.

Идеята за „семеен съвет” е популяризирана Драйкурс и неговите колеги (Dreikurs, 1948; Dreikurs, R., Corsini, R. J., Lowe, R., and Sonstegard, 1959; Dreikurs and Soltz 1964; Dreikurs, Gould and Corsini, 1974; Corsini, and Rigney, 1970; Dinkmeyer,Pew and Dinkmeyer, 1979; Manaster and Corsini, 1982).

Според Манастър и Корзини има поне четири причини, поради които трябва да се проведе „Семейния съвет”:

1. За да се даде възможност на членовете на семейството да общуват свободно помежду си.

2. За да се избегне насилието в семейството от всякакъв вид.

3.Да обучат членовете на семейството, както децата, така и възрастните на демократични методи за разрешаване на конфликти.

4. Да поддържа хармонията и мирът в семейството (Manaster and Corsini, 1982, p.231).

„Семейният съвет“ се основава на такива философски принципи, които предполагат, че демократичните практики, въведени в семейната система, водят до повишаване на уважението между всички членове на семейството и на сътрудничеството между тях, тъй като всички ще имат право на глас в процеса на вземане на решения, усилват интереса на членовете един към друг и взаимно разбиране – всъщност всички са реално включени в процеса на върешно-семейно взаимодействие. Освен това, тези философски принципи могат да помогнат за създаване на чувство за идентичност на групата и в същото време да стимулират откритото признаване индивидуалността на всеки член на семейството, неговите приноси и самоценност.

В процеса на сесията психотерапевтът обучава членовете на семейството теоретически и практически за прилагане на техниката в домашни условия.  За тези семейства,  в следващия период процедурата по прилагане на техниката следва да се превърне в ритуал.

 

Техника „Семеен съвет” или „Семейно групово съвещание“

Когато терапевтът стига до извода, че техниката „семеен съвет” може да бъде полезна за подобряване на отношенията в семейството и е необходимо да се промени неговата способност за вземане на решения, той въвежда идеята за привличане на родителите или на цялото семейство.  При това психологът трябва да предвиди всички трудности при прилагането на метода (изготвя списък с очакваните трудности), тъй като техниката не отговаря на общоприетия в семейството начин, за обсъждане на трудните въпроси и за решаване на проблеми. В същото време той трябва да убеди семейството в необходимостта от нейното прилагане, подчертавайки, че „Семейният съвет” открива редица нови възможности за подобряване на стила на семейния живот.

Правила за прилагане на техниката:

1.Определя се предварително конкретното време и място на срещата, така че да няма фактори, които биха могли да й попречат (прекъснат).

2. Съветът официално включва всички членове на семейството, но никой не може да бъде принуден да присъства на него. В същото време, този, който отсъства, трябва да се съгласи да следва решенията, които ще бъдат взети. Полагат се всички усилия да се гарантира, че всеки може да присъства на срещата.

3. Решенията, приети от Съвета, не могат да бъдат едностранно нарушени или пренебрегнати. Ако това се случи, то трябва да бъде обсъдено на следващото заседание.

4. Всеки може да предложи въпроси (идеи, предложения) за обсъждане. В някои семейства има обичай да се поставя лист хартия със списък от въпроси, които се нуждаят от обща дискусия на най-удобното място за всички членове на семейството, например на вратата на хладилника - така че щом някой представи съответната идея, тя веднага може да бъде регистрирана от другите.

5.Списъкът с въпроси може да включва всичко, което е свързано с благосъстоянието на децата, семейните разходки и пикници, училище, правила за използване на имщество и пр., тоест тези решения, които са от значение за семейството като цяло. Разбира се, родителите не трябва да канят шестгодишния си син на обсъждането на темата: „Дали е необходимо да се инвестират парите на семейството в недвижими имоти или да се депозират в банкова сметка? или  „Дали синът трябва да ходи на училище или трябва да се отложи с една година?” 

Родителите обсъждат с децата и търсят съгласието им по такива въпроси като почистване на къщата; правила, свързани с времето на завръщане от училище вкъщи или в колко часа трябва да се приберат вечер в дома; поведението при посещение в къщата на техни приятели и пр. От своя страна, децата могат да включат в списъка такива въпроси като възможността за уединение, по-голяма независимост, по-голяма гъвкавост по отношение на домашните работи и времето, когато те могат да бъдат свободни за техни интереси и увлечения.   Децата могат също да поискат помощ при уреждане на различни конфликти помежду си. Някои въпроси могат да се отнасят до теми, по които не е необходимо да се вземат решения, например; членовете на семейството могат да споделят своите мисли, чувства, надежди, постижения, преживявания, решаване на проблеми, с които трябва да се справят.

6.Семейният съвет се ръководи от председател, като тази длъжност се изпълнява на ротационен принцип всички възрастни челенове на семейството.  Лицето, изпълняващо задълженията на председател, трябва да направи всичко възможно, за да отговаря напълно на ролята на демократичен лидер на семейната група. Родителите нямат право да заемат постоянно позицията на Върховната власт и да лишават от нея други пълнолетни членове на семейството.  „Семейният съвет” трябва да се провежда въз основа на добре известните правила за провеждане на демократично събрание. Все пак трябва да се има предвид, че постигането на всеобщ консенсус е много по-приемливо, отколкото решение, основано на мнозинство от гласовете.

7. Всички трябва да вземат участие в изпълнението на взетите решения - дребността е неприемлива.

8. Както родителите, така и децата трябва да са уверени в това, че имат собствен глас в семейството, че това, което те казват, ще бъде чуто, прието и сериозно обмислено. Като съществена помощ при провеждането на Съвета, е полезно членовете да подхождат към недостатъците, провалите или неуспехите с чувство за хумор. Разрешено е да се надсмиват на недостатъците на хората, а не на самите хора.

9.Основно правило е, че семейният съвет се провежда за да търси и намери решение на проблема, а не за да подложи на нападение конкретни членове.

Семейството трябва да бъде предупредено, че срещата не може да бъде успешна, докато всеки член на семейството не се научи да използва Съвета като ефективно средство за решаване на собствените си проблеми.

На следващата сесия семейството споделя с психолога опита си от проведения Съвет и след това този опит се обсъжда. Материалът, получен по време на тази дискусия, се използва за по-нататъшна терапевтична работа в сесията. Тогава терапевтът преразглежда правилата на Семейния съвет, помага на семейството да разреши някои формални проблеми, свързани с поведението му и ги насърчава да продължат провеждането на такива срещи.

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                            Методика за изследване на нагледно-действено мислене
                                                              „Изрежи фигурите”

                                                                   (за деца 4-5г.)

 

Методиката е предназначена за диагностика на нагледно-действено мислене на деца на възраст 4-5г. От детето се иска бързо и точно да изреже от хартия нарисуваните фигури. На таблото. Всеки квадрат се изрязва по контурите предварително и фигурите се дават на детето една по една по реда на номерирането им. 

image

Оценка на резултатите

Резултатите се оценяват по критериите време и точност на изпълнението:

-10 бала — всички фигури са изрязани за не повече от 3 мин., а отклонението от контурите е не повече от 1 мм.

-8-9 бала — всички фигури са изрязани за време от 3 до 4 мин, а отклонението от контурите е от 1 мм до 2 мм.

-6-7 бала — всички фигури са изрязани за време от 4 до 5 мин, а отклонението от контурите е  2-3 мм.

-4-3 бала — всички фигури са изрязани за време от 5 до 6 мин, а отклонението от контурите е  3-4 мм.

-2-3 бала — всички фигури са изрязани за време от 6 до 7 мин, а отклонението от контурите е  4-5 мм.

-0-1 бал — детето не се е справило със задачата за 7 мин, а отклонението от контурите е  повече от 5 мм.

Изводи за нивото на развитие

-10 бала — много високо;.

-8-9 бала — високо;

-4-7 бала — средно;

-2-3 бала — ниско;

 

-0-1 бал — много ниско; 

image

Категория: Други
Прочетен: 29 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                            Методика за оценка мотивацията за обучение при деца в

                         предучилищна възраст „Беседа за училище” (Т.А.Нежнова)

 

Предназначение: Изследване вътрешната позиция на ученика и установяване характера на ориентацията за училищно-учебна дейност.

Описание на методиката: В процеса на индивидуалното изследване на детето се задават въпроси, отговорите на които позволяват да се установят особеностите в неговата ориентация по отношение училището и обучението. За провеждане на беседата не е необходим специален материал. Въпросите предварително се научават от психолога, за да бъде беседата максимално непосредствена и естествена.  Преимуществената ориентация на детето към съдържанието на учебната дейност свидетелства за наличието на вътрешна позиция на ученик.

Процедура за провеждане.

Психологът пита детето, дали иска да стане ученик и ходи на училище. В зависимост от отговора, той задава и първия въпрос от „Беседата”.

1.Според теб кое в училището е най-интересно, привлекателно? По-нататък психологът казва: "Ще ти разкажа малки истории за училището само на теб. Това са истории, които могат да се случат и на теб, защото те са се случвали на други деца, когато те са били ученици. След като изслушаш историята, от теб ще се иска да ми отговориш, какво бил казал или направил, ако на теб се случи тази история.

2.Представете си, че тази вечер майка ти изведнъж ти  каже: Детенце, ти все още си много малък (малка), трудно ще ти е да ходиш на училище, там не е лесно.  Ако искаш, ще отида и ще помоля да те освободят от училището за месец, за половин година, а може и за цяла година. Искаш ли?, Какво ще кажеш на мама?

3.Представи си, че мама го е направила (или не те е послушала и е действала по свой начин) – отишла в училището, помолила и ти си бил освободен от утре. Сутринта ти си станал от леглото по-късно, измил си се, закусил, а на училище не е трябвало да ходиш.  С какво ще се занимаваш, докато другите са на училище?

4.Представи си, че си излезнал на разходка и  срещаш момче (момиче). Той (тя) също е на 6 години, но не ходи на училище, отива в детска градина. Това момче (момиче) те пита: Какво трябва да направя, за да се подготвя добре за училище? Какво ще го посъветваш?

5.Представи  си, че са ъи предложили да учиш, но да не ходиш на училище, а напротив, всеки учител щда идва при теб всеки ден и да те научи на всичко, което се преподава в училище. Ти съгласен ли си да учиш  вкъщи?

6.Представи си, че вашата учителка е болна. Директорът идва в класната стая и казва: Можем да поканим друг учител за това време, но можем да поискаме от майките ви, всеки ден една от тях да прекарва един ден във вашия клас вместо учител. Как мислиш, кое би било по-добре някой друг учител ли да дойде, или майките да заменят учителите?

7.Представете си, че има две училища - училище А и училище Б. В училище А графикът на уроците е такъв: всеки ден има уроци по писане, четене, математика, а уроците по рисуване, музика, физическо възпитание, рядко, веднъж седмично. В училище Б всичко е обратното: всеки ден има физическо възпитание, музика, труд и техника, рисуване, а четене, писане и математика, рядко, веднъж седмично. В кое училище искаш да учиш?

8.В училище А от първокласниците се иска стриктно да слушат внимателно учителя и да правят всичко, което казва, да не говорят в клас, да вдигат  ръка, ако трябва да кажат нещо или да се излезнат от класа. В училище Б не правят забележка, ако ученицире стават по време на урока, говорят със съучениците си, напуска класа без да попитат. В кое училище искаш да учиш?

9.Представи си, че си работил много усърдно, трудил си се по всички уроци и учителят казал: Днес ти  учи добре, просто е чудесно, искам да отбележа това по някакъв начин. Избери си - да ти дам шоколад, играчка или да ти поставя шестица в дневника? Какво би  избрал?

Отговорите на детето, получени по време на разговора, се записват в протокол. Всички отговори се разделят на две категории - А и Б

Интерпретация на резултатите

Преобладаването в отговорите на дете от категория А показва, че вътрешната му позиция е със съдържание и характер, свързани с обучението в училището. Преобладаването на категория Б говори за ориентация на детето към предучилищните дейности, за формалните аспекти на обучението.

image

Допълнително изследване

В допълнение към общия показател е важно да се определи кои елементи от вътрешната позиция на детето се формирани и кои не. За формирана вътрешната позиция се приема в случай, че детето:

1.Отнася се  към постъпването в училище като напълно естествено и необходимо събитие в живота: не мисли за себе си извън училището или отделено от него; разкрива нуждата от учене, т.е. в ситуация на незадължително посещаване, продължава да се стреми към занятията със специфично училищно съдържание  (въпроси 2 и  3).

2. Проявява специален интерес към новото, към училищното съдържание на занятията: предпочита уроците по ограмотяване, за сметка на уроците доучилищен тип (рисуване, пеене, физикултура и спорт), има съдържателна представа за подготовката си за училище (въпроси 1.4.7).

3)Стреми се към нов тип взаимоотношения в организацията на дейностите: предпочита колективните класни форми на учебните занятия, пред  към индивидуалното образование у дома; позитивно се отнася към наличието на социално приети форми на поведение (дисциплина); предпочита традиционния за училищата способ за оценяване на неговите академични постижения (бележка; оженка), в сравнение с  видимите поощрения, характерни за непосредствените, лични отношения и за доучилищния период: лакомства, подаръци и пр. (въпроси 5, 8, 9);

4) Признава авторитета на учителя (въпрос 6).

След това се попълва приведената по-долу таблица, извършва се анализ за степента на формираност на елементите на вътрешната позиция на ученика. 

image

Анализът за степента на формиране на отделните елементи на позицията на ученика позволява да определим посоката на корекцията-развиващата работа с детето. Особено важно е да се определи слабото звено”, ако се установи, че отговорите в полза на училищната позиция са малко. Тъй като вътрешната позиция на ученика е сложно структурно образувание, в случай на неформираност (или неявно формиране), допълнителния анализ позволява да се определи кой от елементите на указаната структура определя цялостната картина и осигурява целева помощ.

image

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1180870
Постинги: 1371
Коментари: 116
Гласове: 1076
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031