Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3797275 Постинги: 2162 Коментари: 116
Постинги в блога от 15.12.2018 г.
 


                   1123# Стимулен материал – Методика за изследване на мисленето

                                  „Последователност на картини (Херлуф Бидструп)

 

 

Баща и син

image

Биберон

image

Брада

image

Бюрократ

image

Вдъхновение

image

Весела коледа

image

Детемразец

image

Детска книга

image

Домашен тиранин

image

Домашна работа

image

Жизнен път

image
Карикатура

image

Коледно развлечение

image

Липса на апетит

image

Наказание

image

Недоразумение

image

Немарлива

image

Нова година

image

Нов костюм

image

Обучение по правилата за движение

image

 

Победител

image

Подготовка за състезание

image

Позитивен свят

image

Приказка

image

Разни играчки

image

Резултати от рекламата

image

Рибено масло

image

Риболов за любители

image

Родителски преживявания

image

Сетих се!

image

Старателен помощник

image

Терорист

image

Трудов ден

image

Улов

image

Физарядка

image

Човек и бюрокрацията

image

Шапката

image

image

Категория: Други
Прочетен: 3262 Коментари: 0 Гласове: 0
 

 

      1098# Практически препоръки за родители при работа с хиперактивни деца

                                  (страници на психолога в училищния сайт)

 

В домашната програма за корекция на деца със синдром дефицит на вниманието и хиперактивност, трябва да преобладава поведенческия аспект.

1.Промяна в поведението на възрастните и отношението му към детето:

-проявявайте достатъчна твърдост и последователност във възпитанието;

-не забравяйте, че действията на детето не винаги са умишлени;

-контролирайте поведението на детето, без да налагате строги правила;

-не давайте на детето реактивни указания, избягвайте думите „не“ и „не трябва“;

-изграждайте взаимоотношения с детето на основа взаимно разбирателство и доверие;

-избягвайте от една страна, прекомерната мекота, а от друга – повишените изисквания към детето;

-реагирайте неочаквано на действията на детето (пошегувате се, повторете действията на детето, фотографирайте го, оставете го сам в стаята и т.н.);

-повторете своята молба спокойно и с един и същи темп много пъти;  

-не настоявайте детето и не го принуждавайте задължително да се извини за постъпката си;

-слушайте внимателно какво иска да каже детето;

-за подкрепа на устните инструкции, използвайте зрителна стимулация.

2. Промени в психологичния микроклимат в семейството:

-отделяйте достатъчно внимание на детето;

-прекарвайте свободното си време с цялото семейство;

-не се карайте в присъствието на детето.

3. Организиране на ежедневния режим и местата за обучение:

-установете строг график (разпределение на времето) за детето и за всички членове на семейството;

-по-често показвайте на детето как най-добре да изпълни задачата без да се разсейва;

-намалете влиянието на отвличащите (разсейващи) стимули по време на изпълнение на задачи; 

-ограничете заниманията с компютър и гледането на телевизия; 

-ако е възможно, избягвайте големи струпвания от хора;

-не забравяйте, че преумората води до намаляване на самоконтрола и нарастване на хиперактивността;

-организирайте и участвайте в групи за поддръжка, включващи родители, с деца с аналогични проблеми. 

4.Специална поведенческа програма:

-планирайте гъвкава система за възнаграждение  за добре изпълнена задача и санкции за лошо поведение; можете да използвате балова или знакова система, да направите дневник за самоконтрол;

-не прибягвайте до физическо наказание – ако има нужда да се прибегне до санкция, то  е препоръчително да се прилага спокоен престой на определено място за определено време;

-по-често хвалете, насърчавайте, поощрявайте – прагът на чувствителност на хиперактивното дете към отрицателни стимули е много малък, така че то не би възприело порицания и наказания, но ще е чувствително към наградите;

-направете списък на отговорностите на детето и го закачете на стената; подпишете (сключете) споразумение да извършва определени видове работа;

-формирайте в детето навици за  управление на своите емоционални състояния – особено гняв и агресия;

-не се опитвайте да предотвратявате последиците, когато детето забрави за забраните;

-постепенно разширявайте обхвата на отговорностите, като предварително ги обсъждате с детето; 

-не позволявайте отлагането на задачата за друго време;

-не давайте на детето поръчения, които не отговарят на нивото му на развитие, възраст и способности:

-помагайте на детето да започне да се справя със задачата, тъй като това е най-трудният етап за него;

-не давайте едновременно няколко указания – задачите, които се дават на детето с нарушено внимание, не трябва да имат сложна конструкции;

-търпеливо обяснявате проблемите на детето и го учете как да се справя успешно;

-не забравяйте, че вербалните средства за убеждаване, призиви и беседи рядко са ефективни, тъй като хиперактивното дете все още не е готово за тази форма на работа;

-помнете, че за детето със синдром дефицит на вниманието и хиперактивност най- ефективното средство за убеждаване е „през тялото“ – лишаване от удоволствия, лакомства, привилегии; забрана за достъп до приятни дейности; телефонни разговори; гледане на телевизия, компютър;

-прилагане на т. нар.  „време за изчакване“ (изолация в ъгъл; разполагане в наказателно поле; дългосрочно поставяне на леглото);

-поставяне на „черна точка“ – временно ограничаване на дейностите (10-минутен престой на резервната скамейка);

-задържане в „желязната прегръдка“;

-извънредно „дежурство в кухнята“;

Не бързайте да се намесвате в действията на хиперактивно дете с директиви, забрани и порицания. Ето няколко примери:

-Ако родителите на дете в начална училищна възраст се тревожат за това, че всяка сутрин детето им неохотно се събужда, бавно се облича и не бърза към училището, то не бива да му се дават безкрайни словесни инструкции, да се обвинява или да се мъмри. Може да му се даде възможност да получи „урок от живота“. Закъснявайки за училище, детето ще бъде принудено да обяснява на учителката или директора постъката си, а с това ще разбере, че е необходимо да носи отговорност и да спазва правилата.

-Ако едно 12-годишно дете е счупило прозореца на съсед с футболна топка, родителят не трябва да бърза да поема отговорност за решаването на проблема. Нека детето да обясни на самия съсед постъпката си и да предложи да изкупи вината си, например, като ежедневно измива колата му за период от една седмица. Следващият път, когато избира място за игра на футбол, детето ще знае, че само то и никой друг е отговорно за вземането на решението.

-Ако в семейството са изчезнали пари, то тогава е безполезно да изисква от детето признание за кражба. Просто родителят трябва да скрие парите, тъй като те имат способността да провокират неконтролируемо желание за удовлетворяване на определени нужди у детето. В подобни случаи е препоръчително да се обяви, че цялото семейство се лишава от определени облаги (лакомства, развлечения, обещания за покупки, подаръци). Груповото обсъждане от всички членове на семейството на такива случаи има силен възпитателен ефект.

-Ако едно дете е забравило нещата си и не може да ги намери, родителят не бива да бърза да му помага. Нека то да ги потърси само. Следващия път то ще бъде по-отговорно за своите вещи.

Не забравяйте, че след наложеното наказание е необходимо положително емоционално подкрепление – знак за „приемане“.  При корекцията на поведението на детето, голяма роля играе методът „позитивен модел“, който се изразява в едно постоянно поощряване на детето и игнориране на нежеланото. Необходимо условие за успех се явява разбирането за проблема на детето от страна на родителите.

Не забравяйте, че е невъзможно да се постигне напълно премахване на хиперактивността, импулсивността и разсеяността за няколко месеца и дори в рамките на няколко години. Признаците на хиперактивност изчезват в хода на порастването на детето във възрастност, а импулсивността и дефицита на внимание се запазват дори в зряла възраст.

Помнете, че хиперактивното разстройство с дефицит на вниманието е патология, която изисква навременна диагностика и комплексна корекция: психологическа, медицинска, педагогическа. Успешната рехабилитация е възможна при условие,че работата с детето започне още в периода между 5 до 10 годишна възраст.

 

Източник: Сиротюк А.Л., Нейропсихологическое и психофизиологическое сопровождение обучения

 

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 766 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                             1093# Анкета „Мотиви за избор на приятел“ (7-18г.)

 

Предназначение: Анкетата е предназначен за различни видове случаи в психологическата практика, в които е необходимо да се определят особеностите във взаимоотношенията между деца от 7 до 18г., разгледани в диада. Анкетата има за цел да идентифицира мотивите за приятелство с конкретен човек. Ценността на анкетата зависи в голяма степен от степента на искреност на изследваното лице. Може да се прилага индивидуално и групово.

Оценявани качества: мотивация за приятелство.

Възрастова категория: 7-18г.

Ред за провеждане: При групов вариант всеки участник в изследването получава тестова бланка с анкетата. В зависимост от целите на изследването, на участниците може да се предложат няколко въпросника, според броя на близките приятели на всяко изследвано лице. Този брой предварително се уточнява.  Няма ограничения на броя въпроси (мотиви), но максималният брой на възможните отговори (критерии) може да бъде фиксиран, например пет, т.е. предлагат се например 10, 15 или 20 отговора, а от изследваното лице се иска да подбере само 5 мотива, които са доминиращи.

Инструкция: Ти имаш приятел. Напиши името му на бланката. Това може да бъде истинското му име, но може и условно наименование. Защо си приятел с него? Избери от списъка по-долу няколко причини (например, не повече от пет) и обгради цифрата сс кръгче.

Въпросник

Име на приятеля (реално или фиктивно): …

1. Защото е весел и може да се общува с него.

2. Защото не е алчен.

3. Защото живеем наблизо, съседи сме.

4. Защото посещаваме (членуваме) заедно едно и също място (клуб, организация и др.) 

5. Защото дълго време сме учили в едно и също училище.

6. Защото прекарваме заедно ваканциите си.

7. Защото с него е много е интересно.

8. Защото има много знания за различни неща от живота.

9. Защото той ми помага в училище и заедно готвим домашните си работи.

10. Защото обменяме книги, дискове, филми и пр.

11. Защото играем заедно на компютъра, приятели сме във фейсбук и др.

12. Защото е много силен и ме защитава.

13. Защото го харесвам.

14. Защото имам нужда от такъв приятел (приятелка).

Обработка на резултатите.

При индивидуално изследване се извършва само качествен анализ, а отговорите създават условия за провеждане на последваша беседа. При груповото изследване, например на  ученически клас,  може да се изчислят в проценти едни или други отговори (мотиви).

Източникhttp://azps.ru/tests/kit/friendmot.html

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 555 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                 1045# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА
 
                                          КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                            (практическо ръководство – Антон Коновалов) 

Забележка: Тук е представен превод от руски език на част I, глава IV от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

 

ГЛАВА 4. ПОЗИЦИЯТА НА МЕДИАТОРА

4.1. Принципи на възстановителната медиация.  

(по стандарта за възстановителна медиация)

Медиаторът (водещ на помирителните срещи) не е нито съдия, нито адвокат, нито следовател, прокурор, възпитател или съветник. Медиаторът е неутрален посредник, помагащ да се изгради конструктивен диалог между страните по повод възможно разрешаване на конфликт и в еднаква степен подкрепя тези страни в тази дейност.

Медиаторът не носи отговорност за помиряването на страните или за изработването на тяхното решение, тъй като това е отговорност на самите страните. Медиаторът е отговорен да гарантира, че хората ще разберат предложената възстановителна мярка за излизане от ситуацията и да направят осъзнат избор – да се възползват от тази възможност или не. Медиаторът е отговорен още и за това, че на срещата трябва да се създадат максимални условия за взаимно разбирателство и помирение.

ПРИНЦИПИ

Доброволно участие на страните.

Страните участват доброволно в срещата, тяхната принуда да участват под каквато и да е форма е неприемлива. Страните имат право да откажат да участват в медиация, както преди началото, така и по време на самата медиация.

Информираност на страните.

Медиаторът е длъжен да предостави на страните цялата необходима информация за същността на медиацията, нейния процес и възможните последствия.

Неутралност на медиатора.

Медиаторът в равна степен подкрепя страните и техния стремеж да разрешат конфликта. Ако медиаторът смята, че не може да остане неутрален, той трябва да прехвърли работата на друг медиатор или да спре медиацията. Медиаторът не може да приеме възнаграждение от никоя от страните, което може да предизвика подозрение за поддържане на една от страните.

Конфиденциалност на процеса на медиация.

Медиацията носи конфиденциален характер. Медиаторът и службата за помирение гарантират поверителността на медиацията и защитата срещу разкриване на документи, свързани с процеса на медиация.

Изключение прави информацията, свързана с евентуална заплаха за живота или възможността за извършване на престъпление. Ако такава информация бъде установена, то медиаторът информира страните, че тази информация ще бъде разгласена.

Медиаторът предава информация за резултатите от медиацията на структурата, която го е изпратила да проведе медиация – службата за медиация (помиряване).

Медиаторът може да води бележки и да пише отчети с цел, обсъждане сред медиаторите и кураторите от службата за медиация. Когато се публикуват документи за медиацията, имената на участниците трябва да бъдат променени.

Отговорност на страните и медиатора.

Медиаторът отговаря за безопасността на участниците в срещата, както и за спазването на принципите и стандартите. Отговорността за резултата от медиацията се носи от страните в конфликта, участващ в медиацията. Медиаторът не може да съветва страните да приемат едно или друго решение по съществото на конфликта.

Възстановяване на щетите от деянието.

В ситуация, при която има нарушител и жертва, отговорност на нарушителят е да възстанови (компенсира) вредите, причинени на жертвата.

Самостоятелност на службата за помиряване.  

Службата за помиряване е самостоятелна при избора на форми на дейност и организиране процеса на медиация.

4.2. Процес на медиации.

Медиаторът в училището или в териториалната служба за медиация почти винаги е изправена пред ситуацията, в която страните в конфликта по начало не са готови да се срещнат, да се слушат и чуват, мирно да разрешават създалата се ситуация, в противен случай те биха мирно разрешили ситуацията без медиатор.

За да се стане медиатор е необходимо специално обучение. Медиаторът се учи да установи и поддържа контакт с събеседника, за да обясни принципите на възстановителното посредничество. Медиаторът трябва да помогне на човека да осъзнае последиците от действията си, да приеме отговорността за коригиране на негативните последици от случилото се и да организира конструктивен диалог между страните в конфликта.
image

По време на помирителните срещи (и в процеса на подготовката за тях; при предварителните срещи с всяка от страните в конфликта) участниците постепенно преминават от недоверие и неразбиране, от силна неприязън и враждебност към другата страна и други детруктивни състояния към успокояване, разбиране необходимостта от търсене на конструктивен изход от конфликта, а след това – към намирането на взаимноприемливо решение и неговото изпълнение (вече в пределите на процеса на медиация).

image

Позицията на медиатора е основният инструмент, чрез който страните да разберат какво се е случило с тях, да поемат отговорност за намиране на изход и съвместно да вземат решения. Позицията е определена гледна точка за конфликта, за хората в този конфликт и за възможните начини за излизане от него. И още, позицията включва и съответния инструментариум, който  осигурява прилагането на този метод. В този вид позицията на медиатора се различава от позицията на други специалисти.

 

4.3. Загуба на позицията на медиатора.

Ако загуби позицията си, медиаторът попада в други „роли“ или други професионални позиции (рис.4) и тогава се променя неговия възглед за ситуацията, а от тук и способите за разрешаването на конфликта, както и действията, т.е. той престава да бъде медиатор.

image

Тези роли в по-голямата си част „отнемат“ отговорността на страните в конфликта, блокират възможността за разширяване разбирането във всички контексти на конфликтната ситуация от самия човек. Медиаторът приканва страните в конфликта да поемат отговорност („връща хората към отговорността“). Медиаторът полага усилия човек сам да разбере какво се е случило с него и отговорно да потърси изход от случилото се.

Поддържането на позицията на медиатор изисква подготовка и самоконтрол. Ако  ролята на медиатор се играе от лице, което по естеството на своята дейност е било ангажирано в разрешаване на конфликти, то трябва да се има предвид, че тези специалисти често  прилагат подходи и модели на работа, които успешно са прилагали в другата своя практика. Например, когато провеждат медиация, учителите често започват с нравоучение, използват поучителни слова, дават съвети в ролята на адвокати; психолозите поставят акцент върху личностните фактори, като започват да диагностицират и консултират. Не е лесно за такъв медиатор когато вижда, че губи позицията си на посредник и се придвижва към обичайните си форми на работа. Тогава често той има нужда от „страничен поглед“.  Този риск за загуба на роля е причина позицията на медиатор да се заема от човек, който е преминал обучение, т.е. тренирал е за посредник в група с други медиатори (виж раздел подготовка на медиатори) и се усъвършенства в последваща супервизия.

В какво се изразява деформацията в позицията на медиатора?

1.Медиаторът не удържа ценностите и целите на възстановителното посредничество, а започва да реализира ценности или задачи от друга роля (например, да оценява, да образова, да дава съвети, да търси виновния и т.н.).

2.Медиаторът не спазва процедурата за медиация (основите етапи, реда за работа).

3.Медиаторът се опитва да убеди страните да постигнат помирение (например,  описва изгодите и загубите) и не предава отговорността на страните.

4.Медиаторът не осигурява безопасно място за срещи.

Загубата на позиция може да се случи на всеки медиатор: на начинаещите – по-често, а на по-опитните – по-рядко. Важното е в хода на тренингите, супервизията и обсъжданията на различни случаи, обучаемият за медиатор да се научи да открива маркери, свидетелстващи за загуба на позицията на медиатор и да се научи как отново да възстанови тази позиция.

За да се поддържа позицията, както и дейностите на медиатора, се създава (организира) служба за медиация.  В тази книга се разглежда службата за медиация в училище, но подобни служби може да бъдат  организирани в различни образователни институции (като се вземат предвид особеностите на тези институции и актуалната ситуация).

image
 

Категория: Други
Прочетен: 1012 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                1042# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА

                                            КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                                    (практическо ръководство – Антон Коновалов)

 

Забележка:Тук е представен превод от руски език на част I, глава III от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

 

 Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

ГЛАВА III – Възстановителна медиация.

3.1.Определение за медиация.

Медиацията е процес, в който участниците (конфликтуващите страни) с помощта на безпристрастна трета страна (медиатор) разрешава свой конфликт.

В Русия думата „медиатор“ (от латински mediatio – посредничество) има дълга традиция и се среща още в „Хартата за несъстоятелността“ от 1740 г., прилагана при спорове между търговците. Още преди това е имало посредничество, но се използвала думата „трети“ при междуличностни, междукултурни и други конфликти. Има различни модели на медиация. Центърът за „Съдебно-правова реформа“ разработва възстановителен модел за медиация, който е адаптиран най-вече за работа при криминални ситуации с непълнолетни и за работа с общността, в т.ч. и в училищата.

"Възстановителната медиация е процес, при който медиаторът създава условия за възстановяване способността на хората да се разбират помежду си и страните да  договорят приемливи за тях варианти за разрешаване на  проблема (ако е необходимо, да се намалят нанесените вреди) в резултат на конфликт или криминални ситуации.

В процеса на възстановителната медиация е важно страните да имат възможността да се освободят от негативните състояния и да придобият ресурс за съвместно намиране на изход от ситуацията. Възстановителната медиация включва предварителни срещи на медиатора с всяка от страните поотделно и обща среща на страните с участието на медиатора.“

Понятието „възстановителен“ показва важността на процедурата по реконструкция на човешките взаимоотношения и че разрешаването на конфликта трябва да се фокусира върху възстановяването на отношенията между пострадалия и извършителя, върху тяхното изцеление от болката и страданието, както и върху възстановяване на вредата, нанесена на жертвата.

Източникът на възстановителната медиация е възстановителното правосъдие – глобално движение за промяна на наказателната насоченост на наказателно-правната система. Възстановителното правосъдие предлага друга гледна точка към отговорността на правонарушителя, различна от обичайната практика в юридическата система. В центъра на вниманието на възстановителното правосъдие се намира жертвата на престъплението и причинените й вреди (щети, но не само материали).

При това отговорността на нарушителя не се разбира като изтърпяване на наказание (ответно причиняване на страдание от страна на държавата, на институцията), а като коригиране на последиците, възникнали в резултат на престъпната ситуация и отстраняване на причинените от тези действия вреди. За да разбере положението на жертвата, за да определи в какво точно се състои причинените й вреди и загуби, за да може извършителят да получи възможност да направи извинение, да получи опрощение и за да могат страните да се договорят как ще компенсират тези последици, е необходимо организирането на среща между извършителя и жертвата, която да се води от неутрален посредник (медиатор), тъй като среща „очи в очи“ между двете страни в такава ситуация едва ли е възможна. Преди общата среща медиаторът се среща на свой ред с всяка от страните и обсъжда възможността за участието им в медиацията, формата, правилата, условията и темите на срещата.

Основните участници в посредничеството са самите страни, а посредникът организира конструктивен и безопасен диалог между тях. Практиката показва, че осъзнаването на случилото се и споразуменията, постигнати на такива срещи, водят до по-значими последици от наказанието.

Възстановителното правосъдие в много страни се явява част от традициите на помирението при различните народи: „семейни конференции“ в Нова Зеландия, „кръг на общността“ при индианците от Северна Канада и др.

В Русия програми за възстановително правосъдие (програми за намаляване на вредите или програми за помирение) започват да се прилагат в експериментален режим от 1998 г. по случаи, свързани с правонарушения на непълнолетни. Такива програми се прилагат и от комисии за работа с малолетни и непълнолетни. По-късно програмите за помирение за разрешаване на конфликти се разпространяват в училищата. Тъй като в училище не може да говорим за възстановителното правосъдие (училището не е елемент от правоохранителната и правораздавателна системи), то там се прилага възстановителна медиация.

 

3.2. Особености на медиацията в училище.

Голямо значение тук имат възпитателните ефекти, които предотвратяват повторното възникване на такова поведение в бъдеще. Понякога положителната промяна в съзнанието на тийнейджърът е много по-важна от разрешаването на конкретния конфликт. Особено важно е запазването и нормализирането на отношенията, тъй като в повечето случаи извършителят и жертвата се познават и след инцидента ще продължат да се срещат в училището.

Ако в конфликта има извършител и жертва (възникнали са обиди, изнудване, унижение, повреда на имущество, кражба и др.), е задължително да се обсъди въпросът за възстановяване (компенсиране) на щетите, нанесени на жертвата. Не трябва да се забравя, че докато детето не достигне възрастта за наказателна отговорност, в правния смисъл няма престъпление.

Често при конфликт не е възможно да се направи ясно разграничение между ролите на „нападател“ и „жертва“. Това са кавги заради клюки, спорове между връстници, отхвърляне на дете, конфликти между  учител и ученик. Страните биха могли да си навредят един на друг под формата на обида, формиране на отрицателно отношение в класа и други подобни.

Като правило, голяма роля за характера на конфликта играе отношението на групата (класът, съученици) към него и тяхното определение за праведникът и грешникът. Понякога работата на медиатора само със страните, участващи в конфликта няма никакъв смисъл, ако постигнатите споразумения и промените в поведението не се подкрепят от класа и учителите. При такива обстоятелства участниците предпочитат да се върнат към обичайните и приети в класа форми на общуване.

В повечето случаи, до срещата на медиатора с участниците в конфликта, директорът и различни училищни специалисти (психолог, социален работник и др.) вече са работили с методите си и са оставили „следи“ (обичайни форми на защита, негативни очаквания, опасения, предразсъдъци и т.н.). По тази причина медиаторът трябва да работи не само с последиците от конфликта, но и с последствията от приложените административни способи на реакция. Изброените характеристики на училищните конфликти и стремежът за постигане на педагогически значими цели по тяхното разрешаване определят модела на медиация.

В обобщен вид следва да се отбележи, че възстановителната медиация представлява многоцелева дейност,  изискваща сложно и многостранно представяне, което постепенно ще бъде разкрито в това помагало. 

Възстановяването на човешките взаимоотношения, възстановяването на способността за взаимно разбиране, възстановяването на ценността на разбирателството (идващо от семейството, от роднините), планиране на бъдещето, приканване към отговорно поведение – всички тези значения се развиват в процеса на възстановителните практики.

Защо хората приемат медиацията? Защото медиацията обсъжда това, което е особено важно за самите участници, което ги вълнува; това, което може да повлияе на тяхното бъдеще. Както вече беше споменато, лицето, който може да организира подходяща процедура за медиация в съответствие с принципите на медиацията, се нарича медиатор.

В програмите „Кръг на общността“, организаторът на процедурата се нарича попечител, а в „Семейната конференция“ – координатор. Във всяка от програмите има особености (програмите са представени по-нататък в съответните глави), но основните им принципи са еднакви.

Нека разгледаме по-подробно позицията на медиатора.

image

Категория: Други
Прочетен: 843 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                  1043# Анкета „Експресна оценка на асоциално поведение на деца“

 

Предназначение: Оценка склонността към асоциални прояви.

Описание: Анкетата съдържа 8 признака на асоциално поведение.

Възрастова категория: 7-14г.

Ред за работа

Анкетата се попълва от родителите (желателно е и двамата, всеки по отделно) или  от други възрастни, които добре познават детето.  Бланката се предоставя на респондентите като им се предлага да се запознаят с осемте признака. Попълващите трябва да отбележат (подчертаят) тези признаци (твърдения), които са наблюдавали в поведението на детето. В зависимост от целта на изследването, изследваните лица могат или не, да запишат допълнителни бележки в полето.

 Твърдения

1.Детето прави чести отсъствия (бягства) от дома, без да се връща за нощта. Стремежът на възрастните да наказват детето е придружено от неизпълнени обещания да не се повтаря подобно поведение.

2.Проявява склонност към физическо насилие, жестокост, агресивност към по-слабите и по-малките от него.

3.Проявява агресивност, склонност към измъчване и издевателства над животни.

4.Съзнателно поврежда (унищожава) свое или чуждо имущество.

5.Целенасочено (нарочно) предизвиква пожари (палежи).

6,Често прибягва към използване на лъжа. Не признава собствена вина.

7.Проявява склонност към изнудване или кражби от други.

8.Изразен стремеж към въвличане на лица от противоположния пол в насилствена сексуална активност.

Оценка на резултатите: Наличието на 3 и повече признаци свидетелства за наличие на сериозни проблеми в поведението на детето в процеса на социална адаптация.

image

Категория: Други
Прочетен: 654 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                             663# Защитни механизми на Егото

 

Забележка: Представяне на защитните механизми според класификацията на Glen O., Gabbard M.D. по Vaillant GE in Adaptation to Life loss, 1961

 

Защитните механизми могат да се групират в йерархичен ред според личностната степен на зрялост, с която те се асоциират:

1.Нарцистичните защитни механизми са най-примитивни и се явяват в детство и при хора, които имат психотични разстройства;

2.Незрелите защитни механизми са при юношеството и някои непсихотични пациенти;

3.Невротичните защитни механизми са характерни за обсесивно-компулсивните и хистерични пациенти, както се срещат и при възрастните, които преживяват стрес;

 

I.НАРЦИСТИЧНИ ЗАЩИТИ

1.Отричане/Изтласкване /Denail/

Включва усещане, за някои болезнени аспекти от реалността при негативни сензорни данни. Въпреки репресивната защита върху афекта и нагонните деривати, изтласкването отменя външната реалност. Изтласкването може да протече при нормални и патологични състояния

2.Изопачаване /Distortion/

Голямото преформиране на външната реалност задоволява вътрешни нужди, вкл. нереалистични мегаломанни вярвания, халюцинации, налудно удовлетворяване на желания и използва компоненти на чувства с илюзорни компоненти

3.Проекция /Projection/

Възприемане и реагиране на неприемливи вътрешни импулси и техните деривати, като неща които са вън от Аза. На психотично ниво този защитен механизъм има рамка на налудности за външната реалност /обикновено преследване/ и включва две възприятия на едно собствено чувство в друго и субсеквентно действие на възприятие /психотично параноидна налудност/. Импулсите могат да бъдат нагони от То или Суперегото, но могат да бъдат и подлежаща трансформация в този процес. Обаче, включително и при Фройдовия анализ за параноидната проекция, хомосексуалните либидинални импулси за трансформирани в омраза и тогава проектирани върху обектите, като неприемливи хомосексуални импулси.

 

II.НЕЗРЕЛИ ЗАЩИТИ

1.Действие покрай /Acting out/

Експресия на несъзнавани желания или импулси през действия покрай, през което съзнавано се избягва придружаващия афект. Несъзнаваната фантазия е вън от импулсивността на поведението, поради това гратифицирането на импулсите отново е забранено. Действието покрай включва хронично отстъпване от импулсите за избягване на напрежението, което е резултат от отлагане на експресията

2.Блокиране /Blocking/

Временно или нестабилно задържане на мисленето. Могат да се включват афектите и импулсите. Блокирането е близко до разбирането за репресия, но се различава по възбуденото напрежение, когато импулсите, мисленето и афектите се задържат.

3.Хипохондриаза /Hypochondriasis/

Преувеличаване или подчертаване на болестта с цел избягване и регрес. Поражда се при загуба, изоставяне, самота, преживяване на неприемливи агресивни импулси към другите и трансформиране в упрек към себе си и съгласуване с болка, соматично заболяване или неврастения. В хипохондриазата отговорността може да бъде избягвана, вината може да бъде измамлива, а нагоновите желания отклонени. Понеже хипохондриазната интроекция е Его-свързана, личността преживява дисфоричност и чувство за бедствие.

4.Интроекция /Introjection/

Интернализиране на качеството на обектите. През жизненото развитие интроекцията има различни защитни функции. Когато се употребява като защита, може да заличава дисфункция между субекта и обекта. През интроекцията на любовта към обекта, болезненото усещане за сепариране или заплаха от загуба може да се избегне. Интроекцията на страх от обекта избягва тревожността, защото агресивните характеристики на обекта са интернализирани и така агресията е положена под собствен контрол. Това е класически промер за идентификация с агресора. Идентификацията с жертвата е по същия начин, при което себепунитивните качества на обекта са положени в собствения ни Аз като симптоми или характерови черти.

5.Пасивно-агресивно поведение / Passive-aggressive behavior/

Експресира се агресия върху другите индиректно, чрез пасивност, мазохизъм и обръщане към себе си. Манифестирането на пасивно-агресивно поведение включва провали, отлагане и заболяване, което въздейства на другите повече, отколкото на самия индивид.

6.Регрес / Regression/

Временно връщане към по-ранните либидинозни фази на функциониране за избягване на напрежение и конфликт, евокиращи сегашното ниво на развитие. Това рефлектира като базова тенденция за постигане на нагоново гратифициране в ранни периоди на развитие. Регресът е толкова нормален феномен от развитието, както и естественото състояние на регрес при сън, оргазъм и сексуална връзка. Регресът също придружава решенията и в креативните процеси.

7.Шизоидната фантазия /Schizoid fantasy/

Включва аутистична заплаха придружаваща решаването на конфликт и процеса на гратифициране. Интерперсоналната интимност се избягва и ексцентрично се обслужва отхвърлянето на другите. Лицата не вярват напълно на фантазиите си и не настояват напълно в отхвърлянето на другите.

8.Соматизация /Somatization/

Конверзионни физически деривати на телесни симптоми и тенденция за реагиране със соматични прояви, вместо с психични прояви. При десоматизирането, инфантилни соматични отговори заместват мисленето и афекта; При ресоматизацията личността регресира към ранни соматични форми и израз на нерешени конфликти.

 

III.НЕВРОТИЧНИ ЗАЩИТИ

1. Контролиране /Controling/

Опит да се управляват или регулират събитията или обектите от обкръжението за минимализиране на тревожността и решаване на вътрешните конфликти.

2. Изместване /Displacement/

Изместване на емоционалния и нагонов катексис от една идея или обект към друга, която наподобява оригинала по някои аспекти или качества. Изместването позволява символната репрезентация на оригиналната идея или на обекта към друга, която е по-малко катектирана или евокира по-малко стрес.

3. Екстернализация /Externalization/

Тенценции за възприемане на външния свят и външните обекти на елементи от собствената личност, включително нагонови импулси, конфликти, настроение, нагласи и стил на мислене. Екстернализацията е по-общ термин на проекцията.

4. Задържане /Inhibition/

Съзнавано лимитиране или задържане на някои его функции, самостоятелно или в комбинация, за избягване на тревожността породена от нагоновите импулси, суперегото или силите от обкръжението и обектите.

5. Интелектуализация /Intellektualization/

Ексесивно прилагане на интелектуалния процес за избягване на емоционална експресия или преживяване. Крайната цел е фокусирана към безчувственост при избягване на интимност с хората, внимание към печелене във външния свят и избягване на експресия на вътрешните чувства При стрес ексесивно възприемане на ирелевантни детайли и избягване възприемането му като цялост. Интелектуализацията е много сходна със рационализацията.

6. Изолация /Isolation/

Разцепване или сепариране на идеите от афекта, който ги придружава, но е потиснат. Социалната изолация е изолация на обектни взаимоотношения.

7. Рационализация /Rationalization/

Предлаганите рационални обяснения са опит за оправдаване на нагласите, вярванията или поведението, което по някакъв начин може да е неприемливо. Такива подлежащи мотиви са обикновено нагоново детерминирани.

8. Дисоциация / Dissociation/

Временно, но драстично модифициране на личностовия характер или чувството за лична идентичност при избягване на емоционалния дистрес. Състоянието на фуга или хистерични конверзионни реакции са обичайни прояви на дисоциация. Дисоциацията може да има при фобийно поведение, дисоциативни разстройства на идентитета, висока доза психофармака или религиозна радост.

9. Формиране на реакция /Reaction formation/

Трансформиране на неприемливи импулси в противоположните им. Формирането на реакция е характерно за обсесивните неврози, но може да се среща и при други форми на неврози. Този механизъм често се среща при ранните фази на развитие на Егото и може да стане стабилна характерова черта, при обсесивните характери.

10. Потискане /Repression/

Изразходване или отказване от съзнавани идеи или чувства. Първичното потискане е насочено към обуздаване на идеите и чувствата преди те да бъдат положени в съзнаваното. Вторичното потискане изключва от усещане, това което вече сме преживели на съзнавано ниво. Потискането не е реално забравяне и то може чрез символно поведение да се представи. Тази защита се различава от супресията при ефективна съзнавана задръжка от гледна точка на загуба и не е точно отлагане на значима цел. Съзнаваното възприемане е блокирано в потискането.

11.Сексуализация / Sexualization/

Даряване на обектите или функциите със сексуални значения, които не са предварителни или са в малка степен притежавани, при отклоняване на тревожността, асоциирана със забранени импулси или техните деривати.

 

IV.ЗРЕЛИ МЕХАНИЗМИ

1.Алтруизъм /Altruism/

Използване на конструктивно и нагоново задоволяване на другите за притъпяване чрез викарното преживяване. То включва започване и конструктивна реакция на формиране. Алтруизмът се отличава от алтруистичното отказване, прие което отказването от директната гратификация или от нагоновите нужди става в полза на нуждите на другите, с цел детерминиране на Аза и задоволяването е възможно само през викарното удовлетворение през интроекцията.

2. Предчувствие /Anticipation/

Реалистично предвиждане или планиране на бъдещ вътрешен дискомфорт. Механизмът е директна цел и импулсивно планирана грига или тревожност и преждевременно, но реалистично афективно предчувствие на нагона.

3. Аскетизъм /Asceticism/

Елиминиране на удоволствието в преживяванията. Има морални елементи в означаването на ценностите със специфично удовлетворение. Гратифицирането на нагона при себеотрицание и аскетизъм е директно върху цялата база на удоволственото съзнавано възприемане.

4. Хумор /Humor/

Използване на комедийната експресия на чувства и мисли, вън от личностовия дискомфорт или иммобилизация и вън от предизвикване на неудоволствен ефект върху другите. Той позволява на личността толерантност или фокусиране върху това, което също така би било ужасно. Хуморът е различно от остроумието и от изместването, което включва дистракция от афективност.

5. Сублимация /Sublimation/

Развиване задоволяването на нагоните и запазване на целите, чрез изменение в социално значими цели или социална приетост. Сублимацията помага нагоните да се канализират, вместо да се блокират или променят. Чувствата са съзнавани, видоизменящи се и директно са свързани с познати обекти и цели и може да има нагоново удовлетворение.

6. Супресията /Suppression/

Съзнателно или предсъзнателно отлагане вниманието към съзнавани импулси или конфликт. Решението може да се промени, но не може да се избегне. Дискомфорта е съзнаван, но минимализиран.

 

V.Защитните механизми в теорията на обектните отношения

1. Разцепване /Splitting/

М. Klein първа интерпретира универсалното значение на разцепването в ранно детското развитие. Тя го дефинира като несъзнаван процес, който активно противоречиво сепарира Аз-представата; противоречиви обектни отношения; или противоречиви чувства от един към друг обект. Разцепването е значимо за емоционалното преживяване, понеже то позволява на детето да сепарира негативните части от майката като отхвърли негодната фигура на майката от позитивния й образ на хранеща и отглеждаща майка, така че опитът в храненето сам по себе си не е контаминират под влияние на ужасяващата тревожност от "лошата майка". Разцепването помага на развиващото се дете да сепарира любовта от омразата, удоволствието от неудоволствието, доброто от лошото и позитивните цветове в преживяването от неговите негативните вътрешни части. Разцепването още може да бъде разгледано като основен модел на съхраняване на преживяването и опита, че сепарираното добро няма да бъде увредено от лошото, че доброто и лошото се запазват поотделно като се разцепват.

2. Проективна идентификация /Projektive identification/

Разцепването върви ръка за ръка с втория защитен механизъм проективната идентификация. Тя е несъзнаван три-стъпков процес, при който обектната презентация или Аз-презентацията са отцепени и проектирани върху някой друг.

Трите стъпки са следните:

1. Пациентите несъзнавано проектират обектните презентации или аз-презентации в терапевта.

2. Терапевтът несъзнавано се идентифицира с проекцията и започва да се държи и чувства като проектирания обект, което е вътрешен отговор на външния натиск от поведението на пациента. Тази вътрешна стъпка от феномена изисква проективна вътрешна идентификация

3. В клиничният психологичен процес проектираните съдържания, са променени по някакъв начин, преди финалното им връщане към пациента през ре-интроекция. Когато тези променени съдържания се върнат в пациента, те модифицират интерналните обектни отношения на пациента.

Проективната идентификация се дефинира като три-стъпков модел, но на нея може да се погледне едновременно и като на интрапсихичен защитен механизъм и като на интерперсонален процес. Разцепването и проективната идентификация работят като тандем, за сепариране на добрите от лошите части. Като пример, жената, с която мъжът злоупотребява физически, може през проективна идентификация да запази и контролира лошите части на мъжа й вън от неговия образ, така тя преживява, че може да ги контролира. 

image
Категория: Други
Прочетен: 1806 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                  1009# Методика за оценка на мисленето „Тълкуване на пословици“ 

                                                                         (вариант)

 

Цел: Изследване нивото на развитие и целенасочеността на мисленето, уменията да разбира и оперира с думи и фрази с преносен смисъл, оценка на способностите за диференцираност и целенасоченост на съжденията, степента на дълбочина и нивото на развитие на речевите процеси.

Възрастов диапазон: Прилага се при възрастни и деца.

Стимулен материал: Използва се предварително подготвен стимулен материал – 10 български пословици.

Време за изпълнение: няма ограничения.

Иска се:  а/ лицето да възпроизведе (разкаже) текста и  б/ да направи извод (поука).

Пример: „Желязото се кове докато е топло”; „Сговорна дружина планина повдига”; „След дъжд качулка”.

Пословици:

1.Кови желязото, докато е топло.

2.След дъжд –  качулка.

3.Капка по капка – вир става.

4.Не всичко което блести е злато.

5.Седем пъти мери, веднъж режи.

6.Бавно върви – далече ще стигнеш.

7.Сговорна дружина планина повдига.

8.Вълкът козината си мени, но нрава - не.

9.Бързата работа – срам за майстора.

10. Двама се карат, третият печели.

Интерпретация на резултатите

1.Буквално тълкуване – изследваното лице преразказва със свои думи пословицата. Преобладаването на този тип тълкуване свидетелства за интелектуални затруднения (ограничения).

2.Ситуативно тълкуване – изследваното лице разказва различни житейски ситуации, свързани с пословицата; привежда примери от живота.

3.Абстрактно тълкуване – тълкуването не съдържа указания за конкретни жизнени ситуации; текстът се интерпретира абстрактно, като се трансферира в съответната област на живота във формата на поука, общовалидно знание.

Оценява се още:

-хваща ли смисълът на фразата и

-открива ли метафори, алегории, символи (асоциативно мислене).

Важно: Методиката е силно повлияна в културален аспект. Забранява се да се дава материал от чужди култури. Води се протокол, като се записват дословно думите на изследваното лице.

 

image

Категория: Други
Прочетен: 1286 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797275
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Декември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31