Методика за измерване на самооценка - Дембо-Рубинщтейн.

                            (за деца в предучилищна и начална училищна възраст)

Описание методики

На бланка (А-4) са представени 8 вертикално разположени линии, които представляват биполярни скали (рис.1). Дължината на линиите е 100мм. (препоръчва се използване на милиметрова хартия или тетрадка по математика с големи квадратчета). Горната и долната точки на линията се обозначават с малка хоризонтална чертичка, за да се образува отсечка, а в средата на линията се поставя точка. Всяка линия в горната и долната част има наименование на показателя, който се оценява. При групово изследване на бланката се записват имената на децата.

Списък (наименования) на измерваните показатели:

-1 здрав – болен;

-2 послушен (дисциплиниран) – непослушен (недисциплиниран);

-3  умел – неумел;

-4 умен – глупав;

-5 добър – зъл;

-6 много приятели – малко приятели;

-7 весел – тъжен;

-8 добър ученик – лош ученик.

Забележка: В тестовата бланка са представени 12 показатели.

Процедура на изследването

При деца на 6г. (предучилищна възраст) и първи клас методиката се прилага индивидуално; за ученици във 2 клас се допуска групово изпълнение. Преди началото на работата се дава инструкция.

Инструкция (устно): „Всеки човек – възрастен или дете – познава себе си и може да оцени своите качества и умения. Това той може да направи с думи, например да каже: „Аз съм най-умния”  или „Аз не съм много щастлив” … Може обаче това да се направи и по друг начин –  с линия (психологът рисува на бял лист А-4 или на черната дъска) една вертикална линия, като отбелязва горната и долната част с хоризонтални къси чертички, а в средата поставя точка.

Ето една линия. Тя може да ни разкаже, как оценяваш своето здраве.  На самия връх на линията (психологът поставя кръстче) се намират най-здравите хора на света. Те никога не са боледували, дори никога не са кихали или кашляли.  В най-долната част на линията (психологът поставя отново кръстче) се намират най-болните хора на света. Те през целия си живот боледуват от много тежки болести.  Никога не са били здрави.  Тук на средата (поставя се кръстче) се намират тези, които са били и болни и здрави по равно.  Според теб, ако един човек е бил болен, но се оправя и е почти здрав, къде ще постави кръстчето за да оцени здравето си в момента?

(Психологът предлага на детето (ученика)  да отговори, като иска да аргументира своя отговор, подробно да обясни защо мисли, че отговора му е верен или неверен).

„Ако човек често боледува и това не му харесва, той иска да укрепи своето здраве и за тази цел започнал да се занимава със спорт, закалил се и ето, вече от две седмици той се чувства напълно здрав. Къде според теб ще постави кръстчето?”

(Психологът предлага на детето да отговори, като иска аргументи за отговора, подробно обяснение защо счита отговора си за верен или неверен).

„И така, след като вече разбра как да използваш тази линия, какво ще кажеш за себе си?

А сега ще ти дам един лист, на който има нарисувани повече такива линии.”

(Психологът предлага бланката (за предучилищна възраст и 1 клас психологът записва сам имената на децата, а за 2 клас учениците сами записват имената си, но все пак психологът трябва да провери дали правилно са попълнени данните).

„Погледни към първата линия. Тя ще ти помогне да разкажеш за своето здраве. Напомням ти, че най-горе стоят най-здравите, а най-долу се намират най-болните. Сега ти сам оцени своето здраве. Къде ще поставиш кръстчето?”

(При групово изследване психологът преминава по всеки ученик и проверява как работят децата. Важно е да се обърне внимание как учениците са разположили бланката, правилно ли са разбрали инструкцията, къде поставят кръстчетата.)

„Ето ти вече се научи да оценяваш здравето си с помощта на линия. Виж сега втората линия. На върха  е написана думата „дисциплиниран”, а най-долу – „недисциплиниран”. Най-горе се намира тези,  които са безупречно изпълнителни. Те спазват правилата и исканията на своите родители и учители. Те служат за пример на другите и получават похвали, защото нямат нито едно нарушение на правилата  в училище. Най-долу се намират недисциплинираните ученици – те никога не са спазвали изискванията на учителите и своите родители; винаги са наказвани и мъмрени. Според теб къде се намираш ти? Отбележи с кръстче.”

(При групово изследване психологът отново минава между децата и проверява работата им).

Така последователно се работи върху всички изобразени 8 линии на бланката.

За децата от 1 клас инструкцията се повтаря и се дават примери преди всяка линия. За учениците от втори клас е достатъчно да се дадат еднократно обяснения за първите две линии и по-нататък децата работят самостоятелно.  

Обработка на резултатите

Обработват се резултатите от всичките 8 скали. Скала „здраве” се приема за тренировъчна  и не влиза при изчисляване общата оценка. Данните от нея се анализират отделно.  

За удобство изчисленията се правят в балове.  Както вече посочихме, дължината на всяка линия е 100 мм. и на всеки сантиметър съответства 1 бал (например 56 см. = 56 бала).

1.По всяка от осемте скали се определя нивото на самооценката – от 0 до кръстчето, поставено от детето.Вв матрица се въвеждат 8 индикатор).

2. Изчислява се средното ниво на самооценката – то е средно аритметично от всички анализирани линии (показатели). Този индекс също се записва в матрицата.

3. Определя се степента на диференциация на самооценката. Тя се получава чрез свързване на всички кръстове върху бланката. Получените профили нагледно показват различията в оценката на детето за различните аспекти на неговата личност. За да се получи количествена характеристика,  може да се използва разликата между максималната и минималната стойност по скалите (този индекс също се въвежда в матрицата).

Следва да се има предвид, че колкото по-голяма е диференциацията между най-високия и най-ниския показател, толкова по-малко значение има средната оценка за самооценката и по тази причина тя може да се използва само за ориентация.

4. Особено внимание се обръща на случаите, когато се пропускат някои скали; кръстовете са поставени на границата или извън скалата (над горната или долната част на скалата); използват се други знаци, а не кръст, които не са  предвидени в инструкцията и т.н. (този показател също се въвежда в матрицата като брой пропуснати скали).

Оценка и интерпретация на резултатите

За оценка на средните показатели на ученика и неговите резултати по всяка скала, се използват стандартни значения, посочени в таблиците по-долу. (табл. 3.6, 3.7).

Най-благопрятни от гледна точка на личностното развитие се явяват следните  резултати: средна или висока при умерена степен на диференциараност.