Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3817593 Постинги: 2164 Коментари: 116
Постинги в блога от 24.12.2017 г.
<<  <  1 2
 

                                                      Техники в семейната терапия.

                                                                    „Празен стол”

                                                  (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                           (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Техниката „празен стол” за първи път е била приложена от Ф. Пърл, който я описва в книгата си „Гещалт-терапия” (Perls, Hefferline, Goodman, 1951). Целта на тази техника е да помогне на индивида да получи достъп до онези части от неговия „Аз”, които досега не са били интегрирани в цялостна индивидуалност.

Процесът, който стои в основата на тази техника, се основава на предположението, че родителските „вътрешни обектни отношения” се отразяват в техните взаимоотношения със собствените им деца.  

Трудностите, свързани с вътрешните отношения на родителите, се проявяват в проблеми с границите и контактите за цялото семейство – такива феномени като „Жертвен агнец”, „Плетеница” (семейни отношения, при които не може да се установи къде е края и къде – началото, което означава, че не може нито да се накаже, нито да се оправдае който и да е от участниците), проективна идентификация на детето и т.н. Тази техника също дава възможност на членовете на семейството да се включат в диалог със „значимите други”, които в момента не присъстват на сесията.

Още като деца, ние привеждаме нашия опит за комуникация със „значимите други” във вътрешния план – интернализираме го.  В този процес на интроекция ние ставаме част от други хора. При това ние привеждаме във вътрешния план не просто обекти, а самият способ на взаимодействие – цялата полярна и противоречива драма на отношения с близките.

Ние съзнателно се идентифицираме от една страна в диалога, като отхвърляме другите („това не е мое”), а от друга, несъзнателните аспекти на диалога могат да се възвърнат външно, но по-често това става в едно и също семейство, проектирайки се върху детето или родителя. Това от своя страна води до различни трудности в комуникацията и често до горчиви чувства и нерешени проблеми на взаимоотношенията в семейството.

При работа със семейства и двойки целта е да се насърчи индивидът да получи обратна връзка за чувствата и вярванията, които той предава на други членове на семейството. Проекциите водят до изкривяване на реалността в системата. Освен това, семейството е организирано около тези изкривявания. Чрез интегрирането на тези чувства в отделен "Аз",  могат да бъдат постигнати по-реалистични патерни за комуникация,

 

Процедура.

Бауер (1979) описва техниката на „празния стол”, както следва. Терапевтът провокира диалог между родителя и детето, което се приема, че седи на празния стол. Той моли родителите да водят диалог и за двете страни – родителската и тази на детето. Инструкцията може да бъде приблизително следната:

„На този стол, точно пред вас, седи вашето дете.  Моля, седнете на стола и говорете така, както би говорило вашето дете.  Кажете, какво би направило вашето дете, ако се беше оказало тук?”

След като бъде изпълнена инструкцията,  на  родителя се предлага да размени ролите (респ. местата си с детето, като този път например стане прав (или заеме място на другия стол) и отговори на „детето” от името на родителя. По този начин последователно се сменят ролите от родителя,  водейки диалог с „детето”. Този процес продължава до тогава, докато се осъществи някаква важна интеграция. Тогава психотерапевтът може да направи следните коментари: „Ако правилно съм разбрал, вие искате да кажете, че сте много ядосан и можете да ударите този човек?” или алтернативно, терапевтът може да поеме ролята на „другия Аз” на клиента и съвсем накратко да изрази неговото мнение,  докато наблюдава реакцията на клиента.

Говорейки с „гласа” на детето, родителят придобива отново онези части от своя Аз, които се оказват проектирани върху детето. В крайна сметка фокусът се премества от диалога между възрастните и детето към вътрешен диалог на родителя или в диалог между родителя и собствения му родител, сякаш седи на празен стол. По този начин наличния опит на клиента (родителя) получава историческата перспектива в родителското семейство на самия клиент.

Пример

Бауер привежда следния пример за прилагане на техниката.

„Когато г-жа К. е била дете, тя и баща й имали садомазохистична връзка. Тя привела във вътрешния план, интернализирала драмата на жертвата и мъчителя и я разиграла в настоящия си живот по време на сесията.

Проблемът: Г-жа К. възприемала сина си, който вече бил достигнал подрастваща възраст (юношество), с чувство за отмъстителност и агресивност, като в същото време определяла себе си за доста добра и миролюбива майка.

Терапевт: Госпожа К., представете си, че вашият син седи на този стол. (Тя кимва). Можете ли да му кажете какво мислите за него и какво чувствате?

Г-жа К: Том, теб изобщо не те е грижа. Винаги искаш да ме нараниш. Ти никога не ме слушаш, обиждаш ме. Ти дори се учиш лошо. Ти си пълно разочарование. Просто си голямо разочарование и голяма неприятност.

Т: А сега можете да седнете на стола и да дадете думата на Том. Нека той говори с вас, сякаш вие седите на този стол  (терапевтът посочил стола, който „Том току-що бил освободил”).

К. (Аз-ът на Том): Правилно, ти ме ненавиждаш, ти ме мразиш! Ти винаги искаш да правя нещо, което аз не искам да правя и които само ти считаш, че са правилни.

(кратка пауза) Т.: (добавя от името за второто „Аз” на Том) Аз се боря с теб. Аз искам сам да реша какво трябва да правя. Винаги се опитваш да ме контролираш.

Т.: Моля, отидете на стола на майката и говорете с Том.

К: Ти самият ме караш да се държа така, защото ти винаги постъпваш неправилно.

Т: Моля, върнете се на стола на Том и говорете от негово име.

К: (Зад Том) Никога не мога да направя нещо, което да ти изглежда правилно. (по посока на терапевта): например, същото нещо, се случва и с баща ми. Той винаги ме критикува и в очите му никога не можех да направя нищо както трябва. Това толкова ме вбесява,  че искам да направя нещо наистина нередно, но вместо това, винаги се опитах да му угодя. Нищо не се получи.

Т: Значи, когато баща ви е ядосан и агресивен към вас, тогава и вие се ядосвате и нападате сина си по същия начин;  ето защо се ядосва и той и ви създава неприятности?

К: Да, изглежда, че е така. По-рано не разбирах какво правя и как се държа със собствения си син; всъщност държах се с него така, както баща ми се държеше с мен.

Т: Представете си, че баща ви седи на втория стол. Поговорете с него.

 

* * * В началото на „разговора” с агресивния син с помощта на празния стол, г-жа К. признала за съществуването на собствената си агресия, а когато диалогът стигнал до спор между нейния агресивен „Аз”" и нейния слаб и пасивен „Аз”, тя осъзнала своята агресивност.

 Когато г-жа К. разказала за опита си от детството, за безсилието срещу агресивния си баща, тогава настъпила важна промяна в миналото на семейство. Диалогът между г-жа К. и нейният баща добавил нови подробности към тази тема, а именно – само ако приеме собствената си агресия, тя ще може да си взаимодейства конструктивно с агресивното си дете.

Използване

Гещалт-техниката „празен стол” е полезен инструмент за работа с проекцията. Прекъсвайки проекционния процес, тази техника помага на родителите отново да възстановят онези части от своя „Аз”, които преди това са загубили. Чрез предефиниране на „отричаната страна на връзката”, родителят е в състояние да види детето и да се отнесе към него, без да проектира „отричаната фантазия”. Техниката се използва за поставяне на фокус на вниманието на терапевта и клиентите към отношенията между родителя и детето, посредством вътрешния диалог на родителя. По този начин клиентът поема отговорност за тази част от трудностите в общуването, за които отговаря той самия и след това се насърчава да експериментира с нови поведенчески модели – вече непосредствено в семейството. Същото може да се приложи при работа със съпружеската двойка.  

В тези клинични ситуации, в които родителят извършва проекция върху детето, терапевтът може да прекрати тази проекция, като използва техниката „празен стол”. Обикновено се препоръчва родителите и децата да работят поотделно по своите проекции, тъй като има риск, ако работят заедно психотерапевтичната работа да отслаби границите между поколенията. В същото време е важно по време на работата да присъства и другия родител, който наблюдавайки работата на партньора по неговия вътрешен диалог, успява да го съпроектира върху себе си, намалява собствените си проективни идентификации и в резултат да постигне по-добро разбиране на своя съпруг.
Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 1313 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3817593
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1309
Календар
«  Декември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031